Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
2. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Часът е 15,15 ч. При условията на падащ кворум откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 8, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
На предишното заседание стигнахме до § 7. По § 7 има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева, както и предложение на колегите от КНСБ. Госпожо Понева, имате думата по § 7. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение тук е думите “с техните компетентности, опит и възможности” да се заменят със “с длъжностната характеристика”, тъй като “с техните компетентности, опит и възможности” все пак са малко по-субективни понятия, които по-трудно могат да бъдат определени, докато длъжностната характеристика ясно и точно казва какви са възможностите и в какви компетентности се разпростира длъжността. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева. Какво е мнението на вносителите по това предложение? Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По така направеното предложение ние изразяваме опасения, че това може да доведе до различни тълкувания при прилагане на самия текст точно по компетентност, опит и възможности на работника, за да може да изпълнява конкретни задачи, тъй като те са от едно по-голямо, особено значение за осъществяване на безопасен и здравословен труд, още повече че в страната ни няма въведени единни изисквания към съдържанието на определението “длъжностни характеристики”. Ние сме свидетели, че длъжностни характеристики могат да бъдат разписвани и представяни по различен начин. Всеки един пропуск в тяхното съдържание, може да доведе до различен риск при изпълнение на конкретните възложени задачи от работодателя, а това може да доведе и по разминаване в самото тълкувание. Затова ние не можем да подкрепим така представения текст. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, имате думата както по предложенията, направени от колегите, така и по целия § 7.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, гости! Аз имам един въпрос към вносителя и той касае т. 1. Въпросът ми е коя е причината за значителното ограничаване на обхвата на оценката на риска в сравнение с предишния текст на закона? Със създаването на нова т. 1 на практика отпадат рисковете от работни процеси, помещения, организация на труда и странични фактори, които бяха дефинирани в стария текст на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, тъй като току-що ни бяха предоставени бележките в доста голям обем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Веднага Ви прекъсвам, госпожо Панева, те са представени във всяка една от парламентарните групи още миналата седмица.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Не, искам да кажа, че всъщност тук има доста бележки, които касаят и текстовете, които вече сме разгледали, и текстовете, върху които сега ще дебатираме. Иска ми се да видим дали не можем наистина да се съобразим с някои от направените бележки. Защото може би си спомняте, че по някои от термините ние наистина водихме дебати и ги приехме не така, както Съветът по законодателство предлага.
Затова си мисля, че ще трябва наистина да прецизираме някои текстове и то е пак в посока на това, което и колежката Михайлова каза – че тук наистина се стесняват параметрите. Дали си струва изобщо да приемем този текст, да приемем и текста, който предлага Консултативният съвет по законодателство, който се ограничава само да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците, защото те така предлагат, или да остане текстът, който е бил преди, който е по-широк. Може и той да не е всеобхватен, но за съжаление новият не е по-добър. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Така предложеният текст на § 7 и по-точно на чл. 16, ал. 1, т. 1 от закона съответства изцяло на изискването на Рамковата директива № 89391. Нещо повече – това, което е и въпросът на госпожа Михайлова защо е стеснен кръгът на оценката на риска по сега действащия закон и по предложението за промяна на т. 1, искам да ви обърна внимание, че вече за използването на суровини, материали вече има издадени подзаконови нормативни актове и закон за химичните вещества и препарати. Тогава, през 1997 г., когато законът е приеман от Народното събрание, този закон все още не беше приет и не действаше. Затова е включено в оценката на риска да се прави и оценка на риска от тези химични вещества и препарати, суровини и материали. Сега, след като в другия закон вече има това задължение и изискване към работодателя и към всички онези, които пускат на пазара или използват химични вещества и препарати, няма смисъл това изискване да стои в този закон. Аз вече казах, че то е включено в друг закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Има ли бележки от Правна дирекция? А по отношение на т.2 “б” – “да бъдат интегрирани във всички дейности и йерархични нива на предприятието;”? Тук имаше бележка на Правна дирекция изразът “йерархични нива” да бъде заменен със “структурни звена”. Вносителите приемат ли тази бележка на Правна дирекция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Да, приемаме я, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за промени в § 7, т. 3. Моля, гласувайте това предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за § 7, т. 3.
"За" - 2, "против"- няма, "въздържали се" - 8. Предложението на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за изменение в § 7, т. 3 не се приема.
Подлагам на гласуване § 7 така, както е предложен от вносителя, като в т. “б” изразът “йерархични нива” да бъде заменен със “структурни звена”.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 7 с това изменение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 7 се приема.
“§ 7. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1 и 2 се изменят така:
“1. да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места;
2. в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които:
а) да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите;
б) да бъдат интегрирани във всички дейности и структурни нива на предприятието;”
3. Създава се т. 2а:
“2а. да възлага на работниците и служителите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа;”
Преминаваме към § 8. Няма постъпили предложения. Има ли в момента?
Правна дирекция предлага да отпадне т. 2, защото този текст вече е приет в другия закон – Закона за управление при кризи. Когато е бил предложен в закона, очевидно Законът за управление при кризи не е бил приет и затова колегите са го предложили. Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на т. 2 от текста на вносителя по тези съображения.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 2 от § 8.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението за отпадане на т. 2 от § 8 се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 8 без т.2, която отпадна. Моля, гласувайте текста на комисията за § 8.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 8 се приема.
“§ 8. В чл. 20, ал. 1, т. 2 думите “броят и обучението им” се заменят с “броят, обучението и предоставянето им за целта оборудване”.”
Преминаваме към § 9. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? Няма. Вносителите имат ли бележки? Правна дирекция има ли бележки? Няма. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук виждам нещо, което наистина сме го пропуснали, което е отразено в становището.
Наистина излишно е да се добавя “безопасно място”, тъй като “евакуация” по дефиниция означава преместване на безопасно място. Видях го сега и наистина смятам, че е разумно да се предложи отпадането на израза “безопасно място”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на евакуацията, действително тя трябва да се извърши на безопасно място, но по изискване на директивата, тъй като този текст евакуацията да бъде извършена на безопасно място фигурира като текст в директивата и изискването е ние да пренесем абсолютно точно и коректно записа не по принцип, а точно записите от директивата, затова е включен. Но по принцип се има предвид, че, когато се евакуират работещите от едно място на друго, това друго място, което е определено за място на евакуация, трябва да бъде безопасно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може да бъде по-малко опасно!
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Смятаме, че записът евакуацията да бъде извършена на безопасно място не утежнява текста, пък и изпълняваме и бележката на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Госпожо Понева, поддържате ли Вашето предложение за отпадане на целия параграф?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, подлагам на гласуване § 9 така, както е предложен от вносителя. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 9.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 9 се приема.
“§ 9. В чл. 21 след думите “евакуацията им” се добавя “на безопасно място”.”
Преминаваме към § 10. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? Няма. Вносителите също нямат бележки. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Съвместно с вносителите предлагаме следната редакция – думите “безотговорно отношение” да се заменят с думите “не са изпълнили инструкцията на работодателя за безопасна работа”. Така този текст ще бъде в съответствие с директивата и в съответствие с българското законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. По знака на вносителите разбирам, че приемат това предложение. Колеги, има ли някакви коментари по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 10, като думите “безотговорно отношение” се заменят с израза “не са изпълнили инструкцията на работодателя за безопасна работа”.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 10 се приема.
“§ 10. В чл. 22, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “освен ако са проявили непредпазливост или не са изпълнили инструкцията на работодателя за безопасна работа”.”
Преминаваме към § 11. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? От Правна дирекция предлагат множественото число на “трудовите злополуки” и “професионалните заболявания” да се заменят с единствено число – “трудова злополука” и “професионално заболяване”.
В ал. 2 има едно подсилване на “се канят” със “задължително”. От Правна дирекция смятат, че императивният текст е “се канят”, без думата “задължително”.
Колеги, смятате ли, че е разумно да отпадне думата “задължително” от ал. 2? По-лекият, необремененият текст според Правна дирекция е “се канят”, което на правен език означава пак императивно. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам въпрос към Правна дирекция. Според мен “се канят” може да се тълкува и като пожелателен характер. А, когато кажеш “задължително се канят”, задължаваш да се поканят. Така ли е или в правния свят “се канят” означава императив и това е задължение да се канят? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Използването на сегашно историческо време, каквото има при думите “се канят”, означава задължително. Като се добави думичката “задължително” след “се канят”, е паразитна. Юридическият език използва сегашното историческо време и означава императив, задължително. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А защо държите “трудовите злополуки” и “професионалните заболявания” да бъдат в единствено число?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Защото всяка трудова злополука или професионално заболяване се разследва само за себе си. Не се разглеждат в съвкупност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Госпожо Панева, заповядайте. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не можем ли да приемем логиката за установяването на професионална болест или заболяване. Защото наистина има логика в това. Не е записано така.
Предлагам да се запише “установяване на професионално заболяване”. Текстът не е такъв. Тоест, да се добави “установяване”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам да не се приема изразът “установяване на професионалната болест”, защото тук става въпрос за действия, които извършва работодателят. А работодателят има задължение да разследва. Той не установява професионалната болест, тя се установява от компетентните органи – лекари или лекарски комисии, органи на системата на здравеопазването. Той има задължение да разследва причините за професионалната болест, а не да установи професионалната болест. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Тук говорим за работодателя. Работодателят е разследващ орган по отношение на трудовата злополука. Работодателят може да разследва, без да установява, защото правото на установяване вече е на специализираните институции.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние поддържаме да се запише, че се касае за установяване на професионални заболявания, като тук няма се предвид издаването на документа, който определя това професионално заболяване, че има наличие на такова. Този текст, както се предлага, е в съответствие с чл. 58 и 63 от Кодекса за социалното осигуряване, където изрично пише, че само трудовите злополуки се разследват, а професионалните заболявания се установяват. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Може ли някой да прочете текста в окончателния му вариант? Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Алинея 2 ще звучи така:
“(2) При разследването на трудова злополука и установяването на професионална болест се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.”
Новата терминология изисква да се каже “професионална болест”, а не “професионални заболявания”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Казвам се д-р Паскалев и съм председател на Сдружение на службите по трудова медицина в България. Позволявам си да взема отношение за едно уточнение. Според нас работодателят разследва, но териториалното поделение на Националния осигурителен институт установява и потвърждава дали злополуката е трудова. А специално за професионалното заболяване мога да кажа, че то се разследва също от Националния осигурителен институт с участието на специалист по трудова медицина, разбира се, в присъствието на представители на работниците и служителите и на синдикална организация, ако има такава. Той може да потвърди дали заболяването е професионално или не. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев. А кой установява причинно-следствената връзка между факторите на околната среда и характера на заболяването?
ВЛАДИМЕР ПАСКАЛЕВ: Описанието го прави комисията, назначена със заповед на директора на съответното териториално поделение на НОИ, а съответно ТЕЛК накрая потвърждава или отхвърля решението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това се прави под формата на анкета или как?
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Прави се като разследване, издава се протокол с описание на всички обстоятелства в него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Много ме дразни тази дума “разследване”. Не правете работодателите следователи.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Работодателят е длъжен да окаже съдействие по заповед на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Той сам не разследва професионални заболявания, не ги и проучва, а той съдейства на Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Паскалев, Вие всъщност казвате, че е достатъчен текстът, като е записан, без да се добавя във втората част на изречението “установяване”? И едното, и другото е разследване? Всъщност установяването се прави от други органи. Вие предлагате текстът да остане в този му вид, като само и двете положения да останат в единствено число. Това ли предлагате, доктор Паскалев?
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Да, това предлагаме ние.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако гледаме сега действащия закон – ал. 1 и ал. 2 – ще видите, че в ал. 1 си пише: “(1) Работодателят задължително установява, разследва... регистрира... всяка станала....”. А тук вече става дума кого трябва да кани. Ал. 1 ние не я променяме. Променяме само отделен закон с Кодекса за социалното осигуряване. Иначе текстът на ал. 1 си стои и там са описани всички тези действия, които работодателят прави. Всичко е описано. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Мен думата “кани” също ме смущава, защото се кани на гости, на сватба и на кръщене. Нека да не се формализираме, но не знам дали това е юридически термин.
Някой ангажира ли се след допълнителната дискусия да формулира текст?
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предлагам текстът на ал. 2 да гласи така:
“(2) В случаите по ал. 1 се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Колеги, моля, гласувайте този текст на комисията за ал. 2.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за ал. 2 се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 11.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 11 се приема.
“§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “отделен закон” се заменят с “Кодекса за социалното осигуряване”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите по ал. 1 се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.”
Преминаваме към § 12.
Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента?
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Предложението на Правна дирекция по § 12 е в ал. 4 съюзът “и” да се замени с “или”, думата “осигури” да се замени с “предостави” и в ал. 5 да отпадне изразът “реда на”, защото тук се касае за лицата по ал. 1.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как да звучи целият текст, госпожо Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: “§ 12. В чл. 24 се създават ал. 4 и ал. 5:
“(4) Когато работодателят възлага извършването на дейностите по ал. 1 на други юридически или физически лица, той е длъжен да им предостави информацията по чл. 19, ал. 1.
(5) Работодателят осигурява на лицата по ал. 1, както и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа достъп до:
1. оценката на риска и мерките за защита, посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2;
2. информацията, свързана с дейностите по чл. 23;
3. информацията, получена в резултат на осъществяване на мерки за защита и превенция;
4. информацията, получена от констатациите и предписанията на контролните органи в областта на безопасността и здравето при работа.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли някакви бележки по този текст? Вносителите също нямат. Моля, гласувайте текста на комисията за § 12 с редакционните бележки така, както беше прочетен току-що.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 12 се приема.
“§ 12. В чл. 24 се създават ал. 4 и ал. 5:
“(4) Когато работодателят възлага извършването на дейностите по ал. 1 на други юридически или физически лица, той е длъжен да им предостави информацията по чл. 19, ал. 1.
(5) Работодателят осигурява на лицата по ал. 1, както и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа достъп до:
1. оценката на риска и мерките за защита, посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2;
2. информацията, свързана с дейностите по чл. 23;
3. информацията, получена в резултат на осъществяване на мерки за защита и превенция;
4. информацията, получена от констатациите и предписанията на контролните органи в областта на безопасността и здравето при работа.”
Преминаваме към § 13. Няма постъпили предложения. Има ли такива в момента? Има бележки от Правна дирекция. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
В § 13, в ал. 3, т. 1 думите “в съдружие” да се заменят с думите “съвместно с други работодатели”.
В ал. 3, т. 2 съюзът “и” след “закона за кооперациите” да се замени с “или”. Да отпадне изразът “реда на”. Накрая на т. 2 да отпадне изразът “по договор с работодателите”.
В ал. 4 също да отпадне изразът “по договор с работодателите”, тъй като това е уредено в ал. 4, която става ал. 5. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Колеги, имате ли някакви бележки. Бележките на Правна дирекция са съвършено редакционни. Изразът “по договор” смущава Правна дирекция. Може да се работи на базата на сключени договори или след сключване на договор, но не и “по договори”. Казват, че това не е юридически издържаният термин. Затова се налагат тези корекции. Освен това в други текстове е казано, че работодателите сами или в съдружие с други или, както казахме преди малко, съвместно с други работодатели сключват договори. Така че и тази процедура е уредена. Редакционните бележки на Правна дирекция са съвършено коректни.
Вносителите имат ли бележки по тези текстове? Нямат. Аз ще помоля госпожа Йорданова отново да прочете само ал. 3, тази, в която има редакционни бележки. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Службите по трудова медицина се създават от:
1. работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели за обслужване на техните работници и служители;
2. юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за юридическите лица с нестопанска цел за обслужване на работници и служители.
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) За обслужване на работници и служители лечебните заведения могат да създават служби по трудова медицина, учредени като самостоятелни юридически лица.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Ние в началото на закона приехме не “работници и служители”, а “работещите”.
Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето сдружение има едно конкретно предложение. В основанията за регистриране в Министерството на здравеопазването на съответната служба по трудова медицина да се конкретизира за обслужването на какъв контингент работници или работещи, както формулира господин председателят, ще се регистрира службата. В този смисъл нашето предложение е да има една допълнителна алинея към този член, в която текстът да звучи по следния начин:
“(...) Основанието за създаване на службите по трудова медицина се вписва в удостоверението за регистрация от Министерството на здравеопазването.”
Мога да дам кратък мотив. Това е, че трябва да се знае дали тази служба е за обслужване само на собствените си работници и служители или за обслужване и на външни такива.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Колегите предлагат да се създаде нова алинея. Основанието им е при създаване на службите по трудова медицина да се вписва в удостоверението за регистрацията. Основанието за създаването на службите по трудова медицина е Законът за здравословни и безопасни условия на труд. Защо трябва да го записваме и в удостоверението. На мен лично не ми стана ясно.
Ако може, малко повече аргументи да чуем.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Ако позволите, господин председател, тъй като в ал. 3 е указано с каква цел се създава съответната служба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Текстът, както сте го написали, не е издържан според мен. Какво искате да предложите?
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Ние искаме да се знае от работодателите тази служба, към която биха се обърнали за обслужване на работниците и служителите, дали е регистрирана за обслужване и на външен контингент такива или само за собствена консумация ще бъде създадена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но в закона няма такава презумпция и няма такава идея – службите да бъдат вътрешни и външни. Такова деление няма и не може да има. Второ. Ако една служба е легитимна и съществува в правния мир като регистрирана такава, тя е равнопоставен субект на пазара и работодателят може да избере да създаде сам или съвместно с други работодатели служба по трудова медицина, от една страна, или може да сключи договор с друга служба по трудова медицина. Къде е вашата идея в цялата тази конструкция? Какво искате да кажете с този текст, не мога да разбера? Ако колегите разбират, да ми помогнат.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Смисълът е следният. Както за лечебните заведения в момента се предлага от вашата комисия да се заложи, когато е за обслужване на външни работодатели по договор, да се регистрира по ал. 4, ако не се лъжа, тази служба в Министерството на здравеопазването...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Там проблемът е съвършено различен. Когато става въпрос за лечебни заведения, понеже съществува презумпцията за възникване на конфликт на интереси между изпълнителите на медицинска дейност, сключили договор с регионалните поделения на Националната здравноосигурителна каса, там презумпцията е съвършено различна. Ако работодателят има организирана, регистрирана служба по трудова медицина, какъв е проблемът тя да участва и на друг терен, в други предприятия? Ако вие искате да ограничите правото на службата да работи единствено и само при работодателя, който я е създал, това е едната идея.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, доколкото разбрах, тяхното очакване е в документа да бъде записано дали службата по трудова медицина е създадена по силата на ал. 3, т. 1. В този случай по силата на текста, който ние предстои да приемем, работодателят създава служба само за задоволяване на собствените си нужди. Той създава служба, която обслужва само неговото си предприятие, предприятието, което той ръководи. А ако службата е създадена по силата на ал. 3, т. 2, тя е създадена от едно юридическо лице, което вече се наема и от други работодатели. Това ли е Вашето искане, доктор Паскалев?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Аз също допусках такава възможност, но не смятам, че можем да ограничим работодателите техните служби по трудова медицина да са единствено и само на техния терен.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: По силата на ал. 3, т. 1 е така – “за обслужване на техните работници и служители”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но това, че обслужват техните работници и служители, не ги ограничава да обслужват и други работници и служители.
Заповядайте, господин Паскалев вероятно за уточнение. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем коректно ще ви кажа, че ако аз съм работодател, който иска да си създаде само своя служба, ще се регистрирам по ал. 3, т. 1, без да ме ограничава някой. Просто аз заявявам това свободно в Министерството на здравеопазването. Ако желая да работа с външни фирми и за собствени цели, ще се регистрирам по ал. 2, т. 2. Ограничения няма, просто законът разделя тези положения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих казал само две думи може би за уточнение. Ал. 3, т. 1 не ограничава работодателя. Примерно, ако аз съм работодател и сключа договор с друг работодател да използвам неговата служба, която е регистрирана вече в Министерството на здравеопазването, за да обслужва и моите работници и служители, няма никакъв проблем и не е необходимо тази служба, след като работодателят я е регистрирал в Министерството на здравеопазването, да се записва, че тя е само за неговите работници и служители. Аз съм свободен с който искам друг работодател да се сдружа и съвместно моята или неговата служба да поеме обслужването на работниците и служителите от такава служба. Това е изискването на закона и контролният орган проверява това дали има договор със служба по трудова медицина или е създал собствена служба или работи съвместно с други работодатели, за да обслужват работниците и служителите. Нищо повече. Така че тук в текста на закона не може да се запише ограничителен текст, който да ограничи работодателя или група работодатели, ако един има създадена служба по трудова медицина, да обслужва и други работодатели, ако те помежду си имат такава договореност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! В такъв случай според мен т. 1 следва да звучи така:
“1. работодателите самостоятелно или в съдружие;”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, ние имаме един такъв въпрос към вносителите. Вие искате да разграничите тези две неща, тоест, работодателите сами или съвместно с други работодатели да обслужват само собствените си работещи или искате да дадете възможност на тези служби да обслужват и други работещи? Ако това е така, трябва да приемем това, което предлага госпожа Михайлова. Ако това не е така, значи трябва да остане този текст. Тоест, трябва да знаем какво искаме. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че тук наистина са създадени две възможности: работодателят сам да си създаде такава служба или заедно с някой друг и да ползват нейните услуги, или пък да се ползват от служба, която е регистрирана от друго юридическо или физическо лице. Но мен ме смущава текстът, в който е записано, че тези юридически или физически лица могат да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Нали всички знаем, че те трябва да работят, без печалба, безкористно и т.н. Кой служба по трудова медицина би работила така? Не знам дали ще има такива самаряни. Дали няма да отворим широко вратата? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не съм съгласна, господин председател, с интерпретацията, която прави госпожа Панева. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел тези лица имат право да осъществяват стопанска дейност. Изискването обаче е средствата, печалбата от тази стопанска дейност да бъде използвана за обществено-полезната й дейност. Така че няма никакво законово ограничение юридически лица с нестопанска цел да осъществяват такава дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Вносителите какво предлагат след тази дискусия? Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние предлагаме, ако прецените, че така текстът ще бъде по подходящ, т. 1 да звучи така:
“1. работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели;”
Да отпадне останалия текст, който е предложен до момента. Смятаме, че така нещата се изчистват.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако някой следи дискусията в комисията през годините и хода на този закон, знае, че борбата винаги е била да дадем възможност на работодателите сами – а тук вече добавяме и съвсем либерализиран подход – или заедно с други работодатели да могат да организират служби по трудова медицина. След като направихме това, да ги ограничим те да бъдат само за вътрешна употреба, ми се струва, че не сме разбрали какво правим. Затова може би трябва да изчистим нещата, за да не се тълкуват така, както господин Паскалев правилно подходи към този казус. Мисля, че намерихме доброто решение. Колеги, подлагам на гласуване § 13 с промените в ал. 3 и останалите бележки, които прочете преди малко госпожа Йорданова. Моля, гласувайте текста на комисията за § 13.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 13 се приема.
“§ 13 В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “работници и служители от” се добавя “регистрирани”.
2. В ал. 2:
а) думите “организирането и изпълнението на задълженията им по” се заменят с “и организирането на дейностите по”;
б) създава се т. 3:
“3. приспособяване на работата към възможностите на работника и служителя, като се отчита неговото физическо и психическо здраве”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Службите по трудова медицина се създават от:
1. работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели;
2. юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите и Закона за юридическите лица с нестопанска цел за обслужване на работници и служители.”
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) За обслужване на работници и служители лечебните заведения могат да създават служби по трудова медицина, учредени като самостоятелни юридически лица.”
5. Алинеи 5 и 6 се отменят.
6. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Преминаваме към § 14. Той се отнася до създаване на членове от 25а до 25д. Колеги, предлагам да ги гласуваме поотделно и накрая – целия § 14.
Пристъпваме към чл. 25а. По този член има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за промени в т. 1. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук нашето предложение е думата “помощ” да бъде заменена с “разработване на препоръки до работодателите”, за да е ясно за каква помощ става дума, тъй като само “помощ” не става ясно в какво се изразява помощта. Някак си се асоциира с други понятия. Затова именно предлагаме тази промяна. Също така в т. 4 предлагаме текстът да се допълни и накрая да се запише: “и предписване на мерки за подобряването му”. Правим това, тъй като задачите на тези служби по трудова медицина би трябвало да са малко по-широки, а не единствено наблюдаване и констатация, да речем, при

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева. Колегите от двете министерства и от вносителите може би трябва да вземат отношение по този въпрос. Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател. По т. 1, господин председател, приемаме така направеното предложение, ако е възможно с допълнение, за да може да се изясни, да се конкретизира целия текст:
“1. разработване на препоръки до работодателите за организация на безопасността и здравето при работа.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов.
Предложението на госпожа Понева и госпожа Манева се приема по принцип, с малка редакция от страна на вносителя. А имате ли коментар по т. 4, господин Войнов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: По т. 4, господин председател, смятаме, че така направеното предложение не е правилно, тъй като е свързано с предложенията за предписване на мерки за подобряване на здравословното състояние на работниците и ние смятаме, че това е дейност на лечебните заведения, още повече че в т. 3 са посочени и предложени такива мерки за отстраняване и намаляване на установения
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! По чл. 25а аз имам три коментара. Първите два са по-скоро редакционни, а третият – съдържателен. Предлага в началото втората дума вместо “задачи” да бъде дейности, тъй като си мисля, че глаголите, които са посочени в съответните точки, насочват към дейности. Става дума за оказване помощ, оценка на професионалните рискове, предлагане на мерки и т.н. Ако вносителят държи да остане думата “задачи”, то трябва да бъдат преформулирани глаголите и трябва да се запише “да оказва помощ”, “да оценява професионалните рискове”, “да предлага мерки” и т.н. На второ място, предлагам в т. 2 оценката на професионалните рискове да остане и в т. 3 да отиде “анализ на здравословното състояние на работещите”. Съображенията ми са, че това са коренно различни дейности и действията за тяхното извършване също са различни. Не виждам логика те да бъдат обединени в една и също точка. Третият ми коментар касае ал. 2. Така формулирана, ал. 2 не дава яснота за това каква трябва да бъде документацията, която удостоверява извършваната дейност и тя може да бъде тълкувана много свободно. Затова аз ще ви предложа един вариант и ви предлагам да размишляваме върху него – ал. 2 да добие следния вид:
“(2) Службата по трудова медицина води и съхранява следната документация, удостоверяваща извършваната дейност:
1. регистър на сключените договори с работодатели;
2. дневник за посещенията на службите по трудова медицина, съдържащ
3. досиета на работодателите, съдържащи документи за извършените от службите по трудова медицина дейности по ал. 1.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За да разсея всякакъв тип съмнения, Ви казвам, че това, което прочетохте в трите точки, госпожо Михайлова, влиза в наредбата по чл. 25б, ал. 4. Това по-скоро трябва да отиде в наредбата, отколкото в текстовете на закона. Колеги, заповядайте за коментари по направените в хода на дискусията устни предложения. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Приемаме, че терминът “дейности” е по-конкретен и по-подходящ за така съставения текст. А относно следващото предложение, смятаме, че ще се получи едно разделяне на общия процес, който касае
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че трябва да приемем това, което е предложено от вносителите, тъй като, ако започнем да правим редакция на т. 3 и 4, ще се получи припокриване. Това е казано в двете точки. Дали ще бъде в т. 4, не е най-важното. Аз мисля, че в т. 3, която коментирахме, е по-добре да има оценка на риска и анализ на здравното състояние. Така че мисля, че коментарът за редакционно
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че има логика в това, което предлага госпожа Михайлова – да се раздели оценката на професионалните рискове от анализа на здравното състояние на работещите в отделни точки по една чисто практическа презумпция. Много често в едно предприятие оценката на риска се прави не само от службите по трудова медицина, може да се прави и от някакъв външен орган. По тази логика единствено смятам, че могат да се разделят и да бъдат в отделни точки. Това не променя смисъла
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Младенов. Идеята обаче на законодателя, доколкото разбирам, е оценката на риска да бъде последвана от този анализ на здравното състояние на работещите, за който става въпрос.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Много е спорно, господин председател. Понякога оценката на риска предхожда здравия анализ, понякога е точно обратното. Така че има спор по този въпрос.

Виждам несъгласие у вносителите. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние смятаме, че тази точка не би трябвало да се разделя, защото тези дейности са взаимносвързани и всяко едно разделяне ще усложни нещата. Ако погледнем т. 3, която е следващата, и там предлагането на мерки и намаляването на риска също би трябвало да се разделят по тази логика на предложението, което за нас е неприемливо, защото анализът и самата оценка са обвързани. Така представеният текст е напълно приемлив.

Госпожо Михайлова, държите ли на предложението си, за да го подложим на гласуване? Да. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние говорим за оценка на професионалния риск и анализ на здравното състояние. На базата на този анализ вече следват мерки, наблюдение, обучение и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Коректно е предложението, направено в хода на дискусията, и аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Колеги, моля, гласувайте предложението за разделяне на т. 2 на две части – едната с оценка на професионалните рискове, а другата с анализ на здравното състояние на работещите.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
"За" - 3, "против"- няма, "въздържали се" - 7. Предложението на госпожа Михайлова за т. 2 на чл. 25а, ал. 1 не се приема.
Следващото предложение беше за наредбата. Моля Ви, госпожо Йорданова, да го прочетете.

Предлага се нова редакция на ал. 2:
“(2) Службата по трудова медицина води и съхранява документацията, удостоверяваща извършваната дейност, определена в наредбата по чл. 25б, ал. 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Има ли други бележки по този текст? По отношение на замяната на думата “задачи” с “дейности” мисля, че имаше разбиране, че трябва я подкрепим. Моля,
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението за редакционна промяна в т. 1 се приема.
Моля, колеги, гласувайте предложението на госпожа Понева и госпожа Манева в чл. 25а, ал. 1, т. 2.
"За" - 2, "против" – няма, "въздържали се" - 6. Предложението на народните представители Понева и Манева за т. 2 не се приема.

Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 25а.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за чл. 25а се приема.
“Чл. 25а. (1) Основните дейности на службите по трудова медицина са:
1. оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа;
2. оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите;
3. предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск;
4. наблюдение на здравното състояние на работниците и служителите;
5. обучение на работници и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
(2) Службата по трудова медицина води и съхранява документацията, удостоверяваща извършваната дейност, определена в наредбата по чл. 25б, ал. 4.
(3) Службата по трудова медицина извършва своята дейност в съответствие с изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.”
Преминаваме към чл. 25б. Тук има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева в ал. 3, т.1 думите “в контролните органи” да се заменят с “в системата”. Има предложение от народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова за промени в ал. 1, ал. 3 и ал. 5. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Нашето предложение е думите “контролните органи” да се заменят с думите “в системата”, защото има различни подразделения на съответните министерства, които също така имат отношение към условията на труд. Затова смятаме, че е по-удачно те да не се включват в състава на службите по трудова медицина и при изпълнение
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Предложенията, които сме направили с колежката Ива Станкова, касаят най-напред т. 1. Спомняте си, че при дебата на първо четене ставаше дума, че специалисти със специалност “трудова медицина” в България има около 300 или 320 души. Някои от тях по всяка вероятност ще решат и да напуснат страната, при положение, че може би ще си осигурят по-добро заплащане в чужбина. Затова с доктор Ива Станкова, обсъждайки възможностите да включим и други специалисти, сме предложили тази редакция. Разбира се, ние направихме справка по директивата кои специалности вече са вписани като признати. Направихме това предложение, за да разширим кръга и със специалисти по хигиена на труда и обща хигиена, които в голямата си част – поне по мнението на колежката, аз не съм специалист, но защитавам нейното мнение, защото тя е командировка в чужбина – имат и съответната подготовка, а голяма част от тях са и работили в тази система, поне по данни, които има колежката Станкова. Направили сме и друго предложение, свързано с изпълнение на конкретна задача от службите по трудова медицина. Имаше бележки от страна на други участници в дебата тогава, че на практика почти всички лекари имат някъде сключен договор с касата и при изпълнение на конкретна задача се оказва, че няма на кого да разчитат службите по трудова медицина. Може да се наложи да се наеме специалист, какъвто да няма друг в съответната територия. След това имаме още едно предложение, но тъй като ще стане много претрупано, касае изчистването на текста. Мисля, че нашето предложение, за разлика от този текст, който е предложен, изчиства текста. По съдържание не променя въобще
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Преди да дам думата на господин Додов, госпожа Михайлова пожела думата. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да се извиня на колегите за една техническа грешка, която сме допуснали с колегата Шаклиян. Внесохме предложение, което е отнесено на стр. 14 и е записан чл. 256. Грешката е техническа. Имали сме предвид чл. 25б. Нашето предложение е думите “контролните органи на” да отпаднат. Това предложение по същество е същото като предложението на колегата Понева, само че има малък нюанс в редакцията. Така че ще Ви
Благодаря.

Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Когато задачите не са конкретни, можем ли да ги включим в състава на трудовата медицина? Защо е такова разделението? Тогава трябва да запишем, че в състава на службите по трудова медицина не могат да се включват. Защото при
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, пред мен е Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Там е изредена номенклатурата на специалностите в областта на хигиената. Общата хигиена е отделна специалност по т. 26. Освен обща хигиена обаче има и хигиена на детско-юношеската възраст, хигиена на труда, радиационна хигиена, хигиена на храненето – изпускам ли нещо, май че има и други. Общата хигиена е по-общата специалност, която включва и тези тесни специалности. Сега ще чуем какво е предложението на вносителите – дали изключвате лекарите със специалност по обща хигиена и дали в понятието “Специалност по трудова медицина” влизат и лекарите със специалност по хигиена на труда? Ако можем да направим тези разлики, мисля, че ще подпомогнем дискусията. Заповядайте, господин Додов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има знак на равенство между следдипломната квалификация и специалността “хигиена на труда” са приравнени с “трудова медицина”. Освен това това, което вие казахте за наредбата на министъра на здравеопазването, това е класификатора. Но и в тази наредба е упоменато, че е приравнено - тоест, т. 35 - има знак на равенство между двете специалности и не е нужно да го коментираме в законопроекта. Това е становището на Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Додов. Мога ли да придобия специалност “хигиена на храненето”, без да имам “обща хигиена”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Да, да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това според мен трябва да е много погрешно, защото досега не беше така. Искам да попитам следното нещо. Това, което каза доктор Колчаков, е наистина така. Но дали се отнася за хигиената изобщо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Отнася се за всички специалности според европейските изисквания директно се влиза в специалността, а не както преди – медицина, вътрешни болести, кардиология. Сега от медицина задължително се влиза в кардиология. Това важи и за хигиенните специалности.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава няма такъв проблем. От Правна дирекция поставят на дискусия въпроса дали в т. 1 този човек ще се казва “лекар”. Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко искам да изразя тревогата на нашето сдружение, че, ако бъде променена предишната редакция, тоест, в ал. 1 т. 1, ако не остане “лекар със специалност “трудова медицина”, без добавяне на други специалности, които нямат връзка със специфичната дейност, ще бъдат нарушени нашите конституционни права, тъй като в чл. 6, ал. 2 не се допускат ограничения на правата, основани на образование. Равносилно би било, ако този текст, който вносителите са предложили, примерно хигиена на труда като специалност бъде приравнена като възможност такъв специалист да работи в един анестезиологичен екип, в кардиологичен екип, хирургичен екип, без да има съответния теоретичен и практически стаж.
Това, което господин заместник-министърът на здравеопазването доктор Додов каза, бих си позволил да допълня, че специалността “трудова медицина” е включена в три приложения на Директива № 2005/36 на Европейската общност за признаване на професионални квалификации, а специалност “обща хигиена” не е съгласно тази Наредба № 34 за медицинските специалности. Също така срокът за придобиването на специалностите е доста различен. За трудова медицина се изисква четири години, а за обща хигиена – три. Така че предлагам текстът да остане в старата редакция, още повече че специалистите по трудова медицина вече са загубили лечебните си права, тъй като пет години, ако не практикуват лечебна дейност, те нямат право на това. Това е предложението на сдружението. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Първо, като говорите за Конституция, трябва да сте наясно пък какво друго пише във всички текстове на Конституцията. Без сега да се правя на специалист по конституционно право, ще кажа, че медицинската дейност, която вече по европейските директиви е услуга, тя е регулирана професия. Така че регулацията на държавата в специалните закони е допустима и в никакъв случай не нарушава права на останалите. Защото например в аптеките казваме, че трябва да работи магистър-фармацевт, а не лекар. Ограничаваме ли правото на лекаря тогава да изпълнява такава дейност, след като в закона са уредени тези неща? Така че нека да не се правим тук на експерти по конституционно право. А що се отнася до този срок за джипитата, който изтича 2009 г. –за придобиване право на специалност, това беше десетгодишен срок. А срокът за придобиване на специалност по трудова медицина изтече през 2005 г. Колко годишен беше този срок, господин Донев?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Срокът беше от 1997 до 2005 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, заповядайте. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ТОДОР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само като допълнение към вашите думи и като благодарност ще кажа още две думи. Общата хигиена е специалност, която включва в себе си – вие като лекар сте запознат с компендиума – и от хигиена на хранене, и комунална хигиена, и детско-юношеска възраст и да го кажем старото – хигиена на труда, за разлика от програмата, която учи трудовата медицина и бившата хигиена на труда, която четири години изключително е насочена само в едно поле. Това искаше да каже господин председателят на нашето сдружение съвсем накратко. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Въпросът е друг.Въпросът е, че според Правна дирекция думата “лекар” не е точната дума. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да кажа, че лекар е професионалната квалификация, а законът в т. 2 на ал. 1 работи – ще видите – с друга терминология.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А образователно-квалификационната степен е магистър.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, тя е различна от професионалната квалификация. За да уеднаквим използваната терминология, или използваме професионалната квалификация, или използваме академичната степен. Явно тук вносителят работи с академичната степен, с академичната квалификация. Затова предлагам думата “лекар” да се замени с “лице, което е придобило висше образование по специалност професионално направление “медицина”, което е абсолютно идентично с “лекар”. Така ще има симетрия между двете точки. Така съответства и на чл. 183 от Закона за здравето. Така работим там. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Заповядайте, доктор Додов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Трябва да се продължи “и с придобита специалност “трудова медицина”. И понеже вече съм взел думата, все пак, уважаеми господин председател, става въпрос за минимален състав на службите по трудова медицина и там се разглежда въпросът за такъв специалист по трудова медицина. Това е минимален състав. Ако в този състав трябва да работят и други лекари по обща медицина, пречки няма. Но става въпрос в минималния състав да се стъпи на здраво, да има специалист по хигиена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И какъв е Вашият текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Ние подкрепяме вносителя с направената редакция от Правната дирекция – вместо “лекар” да се запише “лице с придобита квалификация по специалност “трудова медицина”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може ли да прочетете отново текста на т. 1, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: “Чл. 25б. (1) Минималният състав на службите по трудова медицина включва:
1. лице с придобито висше образование по специалност – професионално направление “медицина” и специалност “трудова медицина”. “
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Медицина без висше образование няма. Прочетете текстът, за да видите, че едното изключва другото. Не можеш да нямаш висше образование и да си с придобита специалност по трудова медицина.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: “1. лице с придобито висше образование по специалност – професионално направление “медицина” и специалност “трудова медицина”.” Едното е академичната квалификация, другото е допълнителната квалификация. А “лекар” е професионалната квалификация. С последните изменения и допълнения на Закона за здравето направихме разграничението, което изискваше директивата – да се направи разграничението между академичната квалификация и професионалната. В т. 2 се използва академичната – “2. лице с висше техническо образование”, а не се казва “инженер”. Специалността “медицина”, доктор Адемов, е специалността, която е придобита по Наредба № 34 за придобиване специалност в системата на здравеопазването. Това е допълнителната специалност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Това не е допълнителна специалност. Това не е образователно-квалификационна степен, а това е следдипломна квалификация. Придобиването на каквато и да е друга специалност е форма на следдипломна квалификация. Моля Ви още веднъж да чуем текста и, колеги, да го коментираме. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Текстът звучи така:
“1. лице с висше образование по специалност – професионално направление “медицина” със специалност “трудова медицина”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Текстът е тежък, тромав, два пъти се повтаря думата “специалност”, което не е в интерес на коректната юридическа формулировка. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: : Благодаря Ви, господин председател! Може би текстът би трябвало да стане така като най-подходящ или да се приеме предложението на Правна дирекция, за да се уеднакви с т. 2, защото там е посочено “лице с висше техническо образование”. В противен случай би трябвало да ги посочим като лекар, инженер с еди каква си специалност и съответния опит. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може ли още веднъж да чуем текста, но, ако може, без да се повтаря думата “специалност”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не мога да го измисля сега, трябва да помисля.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Колеги, нека да дадем възможност на Правна дирекция на следващото заседание да ни поднесат коректната редакция, без да се повтаря 2 пъти в едно изречение думата специалност”, а не принципът. Ясно е, че след като в т. 2 е възприет един принцип, трябва и в т. 1 да е този принцип. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин председател, в ал. 2 също трябва да се изчисти редакционно, тъй като се говори за назначаване и освобождаване, а Кодексът на труда работи с понятия “сключване и прекратяване на трудови договори”. Тези използвани понятия касаят Закона за държавния служител. Така че тук също трябва да се предложи нова редакция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кодексът на труда не назначава, а се сключват договори, нищо, че след договора следва заповед за назначение. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По ал. 5 има предложение от народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова. То обаче не се отнася за чл. 25б, ал. 5, защото има разминаване в текстовете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Прав сте. Няма сега да го гласуваме.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин председател, станала е техническа грешка. Това предложение се отнася за чл. 25в, ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме. Благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като нашето предложение и предложението на госпожа Понева и госпожа Манева са почти едни и също, може би от Правна дирекция да кажат кой е по-коректният текст. Всъщност тяхното предложение е:
“1. лица, които работят в системата на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.”
А нашето предложение е:
“1. лица, които работят в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.”
Нека да чуем мнението на Правна дирекция и да не гласуваме и двата текста, а да се обединим около единия от тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Господин Донев, трябва да направите разликата между цялото министерство и тези, които работят в контролните органи. Защото, ако аз работя в министерството и нямам нищо общо с контролните органи на службите по трудова медицина, режимът е съвършено различен. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: : Благодаря Ви, господин председател! Ние предлагаме да не се приема предложението за изменението на чл. 25б, ал. 3, т. 1, защото смятаме, че по този начин ще се нарушат правата на една голяма група от работещите по трудови и служебни правоотношения в системата на Министерството на труда и социалната политика и в системата на Министерството на здравеопазването. Смятаме, че така направеното предложение налага една ограничителна мярка и най-вече ще засегне онези специалисти в научно-изследователските звена в Министерството на здравеопазването и ще лиши самите служби по трудова медицина и работодателите от възможност да получават една по-висока квалифицирана консултация от специалисти.
Ние сме убедени, че тази мярка няма да засегне работещите в МТСП, тъй като професионалистите извън контролните системи, работещи в областта на безопасност и здраве при работа, са само 9 служители. Нещо повече. И самият Закон за държавния служител забранява на държавните служители да сключват договори с други работодатели, освен тези, които са преподаватели във висшите учебни заведения. Затова за нас е неприемливо
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Войнов. Аз задавам следния въпрос. Доктор Емил Райнов и госпожа Иванка Христова – и двамата са заместник-министри и са от политическия кабинет, нямат нищо общо с контролните органи на двете министерства – могат ли да участват в съставите на службите по трудова медицина? Това е конкретен въпрос. Според това, което казахте, не могат. А колегите искат те да не могат. Това е искането, което мисля, че се включва в тяхното предложение. Така ли да го разбирам. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Точно така, господин председател. Това е нашето желание, тъй като мислим, че служителите, работещи в двете министерства, са в един сериозен конфликт на интереси, ако имат право, работейки в системата на министерството, да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да направя едно пояснение по отношение на системата и на самото министерство. Самото министерство е администрацията на министъра. А в системата на министерството се включват и всички изпълнителни агенции към министерството или научно-изследователски и други звена, които са в
А за това дали могат примерно двамата заместник-министри да участват в състава на службата по трудова медицина, те могат да участват в състава на службите по трудова медицина, но това става изрично след разрешение на работодателя, който ги е назначил и за време, в което имат право да работят. Тоест, те са по основен трудов договор в министерството и, ако са специалисти и искат да работят в състава на службите по трудова медицина, могат да работят по допълнителен трудов договор. Но тук случаят със
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, да вземем примера с директор на дирекция.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Директор на дирекция не може да бъде в състава на службата, защото той е държавен служител и Законът за държавния служител му забранява да е в други трудови правоотношения с друг
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам един въпрос. Хората, които работят в органите на държавния здравен контрол и не са държавни служители, могат ли да участват в състава на службите по трудова медицина?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те попадат под друг параграф.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Да, извинявам се.

МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Може би нещата наистина ще си дойдат на мястото, ако отпадне изразът - това, което ние сме предложили – “при изпълнение на конкретни задачи”. Защото, ако една служба по трудова медицина има да свърши някаква работа, за която няма достатъчно капацитет в основния си състав, тя може да наеме специалист, който ще извърши конкретни задачи, с конкретен договор за изпълнение на тези задачи и той може да бъде и професор от университета, заместник-министър и всеки друг. Стига да е добър капацитет в България, а даже и в чужбина. Заради това ние искахме да отпадне този текст – “при изпълнение на конкретни задачи”, защото вследствие на т. 3 ще видите, че надали има в България лице-специалист, което да не е сключило договор с Националната здравноосигурителна каса. Всички специалисти по вътрешни болести и т.н., лекари, които ще бъдат ангажирани за целите на някоя служба по трудова медицина, ще са в някакъв договор някъде. Затова ние предложихме да отпадне този текст – “при изпълнение на конкретни задачи” – което ще даде възможност, от една страна, работодателите или службите по трудова медицина да не се роят със специалисти, да назначават десетки хора, за да имат специалист от всяка категория, а да могат да наемат такива за определено време и след приключване на задачата да ги освобождават. А и тези, които ще бъдат наети, ще са свободни да си имат основен трудов договор някъде другаде и да бъдат ползвани като капацитети от службите по трудова медицина.
Това беше нашата идея и мисля, че е много коректен този запис в нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, госпожо Панева, премахвайки думата “конкретни”, на тях им е забранено още с първите думички да участват, защото говорим кои не могат да се включват. Дори да махнем думата “конкретни”, тези, които не могат да участват, са изброени. Така че това не е решение на въпроса.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добре, аз не мога да участвам в службата по трудова медицина. Премахвайки “конкретни”, аз пак не мога да участвам. Тези, които са изброени по-надолу, не могат да участват. Те не могат да бъдат включени. В текста пише “не могат”. Това важи и за двата вида специалисти. Те не могат и в състава на службите по трудова медицина да участват, и при конкретни задачи също не могат да участват според това, което е записано в текста. Ако премахнем “конкретни”, те пак не могат да участват. Как ще участват, като те не могат да участват в състава на службите по трудова медицина? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, ние в началото казахме какъв е минималният състав на службите по трудова медицина. Сега тази алинея, за която говорим – ал. 3 – дава кои не могат да се включат. Това е извън минималния състав. Защото минималният състав е ясно регламентиран с тези три позиции. Оттам нататък кои не могат да участват, това казваме в следващите текстове. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние предлагаме да отпадне текстът “и при изпълнение на конкретни задачи”. Идва Инспекцията по труда и иска да направи проверка. Как тази служба ще включва други специалисти? Няма как!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че уважаваната от мен госпожа Панева тук си противоречи. Ако отпадне текстът “и при изпълнение на конкретните задачи”, това означава, че при всички положения лицата, които работят в контролните органи на двете системи, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика, не могат да участват в съставите на службите по трудова медицина. Те няма да могат да участват и при изпълнение на конкретни задачи – така, както е текстът. Дори и да отпадне изразът “и при конкретни задачи”, те никога няма да могат да участват, защото влизат в конфликт на интереси. Веднъж работят в контролната система, следващия път отиват да консултират и да дават препоръки и да влизат в някакви правоотношения с лицата, които контролират. Тоест, Вие искате лицата, които работят в контролната система на двете министерства, да могат да дават консултации и да влизат в допълнителни правоотношения. Ако отпадне изразът “и при изпълнение на конкретни задачи”, те ще могат да влизат в такива договорни отношения. Тогава аз, ако съм в контролен орган, по договор за услуга мога да сключа с конкретен работодател и да го консултирам и да му кажа: направи това, това, това и да взема пери срещу тази услуга. В същото време аз ще отида да контролирам същия работодател. Това е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето лично мнение от опита, който имаме с колегите от инспекцията, е, че не трябва въобще да има конфликт на интереси. Нито един служител на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика и на техните контролни органи нямат право нито да участват, нито, както е записано тук, да изпълняват конкретни задачи. Защо? Защото да вземем един инспектор. Той консултира работодателя, той го и контролира. Той консултира работника, той го и контролира. Той консултира службата по трудова медицина, ако тя се обърне към него и това вече ще се реши дали ще я контролира. Тоест, ние можем да консултираме всички и го правим безплатно, без да влизаме в някакви взаимоотношения с работодатели, служби по трудова медицина и работници. Затова смятам, че трябва да има ограничения и в двете посоки.
И във връзка с т. 3, тъй като тук ми поставиха въпроса за лицата с подписан договор с Националната здравноосигурителна каса, искам да кажа, че това действително ще създаде големи затруднения и затова е хубаво да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Младенов. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! И аз точно това исках да предложа, тъй като беше много права госпожа Панева. Да отпадне т. 3 на ал. 3 от чл. 25б поради това, което каза преди малко и господин Младенов. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм съгласен с това предложение, защото все пак Националната здравноосигурителна каса е основен финансиращ орган и тя ще бъде все такава и в бъдеще, при което, ако остане т. 3, много хора, много лица, много лекари, специалисти и други се изключват от системата, което според мен не е редно. Затова се присъединявам към направеното в това отношение предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Аз обаче не мога да разбера службите по трудова медицина какъв договор сключват с Националната здравноосигурителна каса. Ние приехме текст, който казва, че...
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, ако ми позволите, да кажа, че в ал. 3 е казано:
“(3) В състава на службата по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:...”
При профилактични програми, при анализ на трудови злополуки, а те се правят включително и от съдебни лекари – не казвам, че те имат договор с Националната здравноосигурителна каса – но, така или иначе, т. 3 в ал. 3 трябва да отпадне, ако, разбира се, това се гласува. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Кумчев, нали приехме, че лечебните заведения също могат да структурират служби по трудова медицина. Обаче работещите в тези служби по трудова медицина трябва да бъдат регистрирани като отделни юридически лица, за да избегнем този конфликт на интереси, който с отпадането на този текст пак го вкарваме. Защото това са хора, които също са сключили договор с НЗОК. Те имат интерес да ги насочат за прегледи в техните лечебни заведения. И това е конфликтът на интереси, който един път го премахнахме с регламентирането на лечебните заведения като отделни юридически лица, сега се опитваме пак да го вкараме по някакъв елегантен, страничен път.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, ако ми позволите, искам да направя една реплика към Вас. Господин председател, проблемът е в това, че службите по трудова медицина след анализ на здравно състояние имат и наредби, трябва да извършват периодични профилактични медицински прегледи и те обикновено наемат екипи от лечебните заведения. А тези екипи имат вече договор с Националната здравноосигурителна каса, защото постоянният им договор е такъв. Това е проблемът. Тоест, те изпълняват само конкретни задачи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
ЛЮБОВ ХЛЕБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се д-р Хлебарова и съм работила и ръководя служба по трудова медицина почти откакто започнаха тези дейности. Искам да споделя няколко думи от моя личен опит. Когато става дума за колеги с някаква друга специалност, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса, ако те имат договор с нея, те са фиксирани във времето. Тоест, когато ние наемаме колеги за профилактичен преглед, те не могат да дойдат да го направят, защото на нас ни трябва, примерно, сряда и петък да отиде в еди кое си предприятие или да приеме в кабинета си еди кои си работници, но той е фиксиран от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, там имаме доста големи затруднения. За състава се разбрахме, че просто няма какво да прави в състава. Говоря какво става при конкретни задачи, тоест, когато те наистина участват в профилактичните прегледи, защото те не могат да не участват. Но ние наемаме колеги, главно пенсионери, които нямат договор с Националната здравноосигурителна каса, защото не са фиксирани. Аз не говоря вече за специалисти, за които е желателно примерно да са били преди в работническото здравеопазване или които имат някаква нагласа към тази област – това не го коментираме. Но аз мисля, че дори и при конкретни задачи е много трудно лекари, които имат договори с Националната здравноосигурителна каса, реално да участват. Тоест, или едното ще страда, или другото ще страда. Затова си мисля, че така, както е предвиден текстът, е добре замислен. Това исках и аз да подкрепя. Те нямат работа в структурата на службата по трудова медицина, в която се регистрират. Те просто няма какво да правят там. Но те много трудно могат да участват и в профилактичните прегледи, тоест, при конкретни задачи, защото “конкретни задачи” това визира, или другото нещо, което могат да правят, е анализ на здравното състояние. Що се отнася до анализите, те могат да намерят време в къщи да пишат, но за извършване на профилактични прегледи едновременно да бъдат по договор с касата и да работят към служба по трудова медицина, ми се струва просто невъзможно. Това е, което исках накрая да добавя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Хлебарова. Колеги, нека да поставя въпроса по следния начин. Ние приехме, че те са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса и не могат да бъдат в състава на службите по трудова медицина, които са отделни юридически лица към лечебните заведения. Това, първо. По този въпрос вече се разбрахме. Но служба по трудова медицина, която е организирана от работодател, ако трябва да изпълни конкретна задача, например преглед на очни дъна, тоест, от очен лекар, този лекар може ли да има сключен договор с касата?
РЕПЛИКА: Не!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един момент. Искам да попитам вносителите, а не колегите. За мен е важно да разбера какво предлагат те. Заповядайте, господин заместник-министър Додов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще вляза в една материя, която не познавам толкова добре, вероятно от Министерството на труда и социалната политика ще ме поправят. Но логиката е следната. Службите по трудова медицина имат договор и препоръчват нещо на работодателя. Примерно му препоръчват масов гинекологичен преглед. Работодателят сключва договор с лечебно заведение, което да извърши тези прегледи и това вече влиза в анализите на службите по трудова медицина. Какъв е проблемът? Може би, че работодателят няма да иска да сключи договор с човек, който има сключен договор с Националната здравноосигурителна каса? Службите по трудова медицина не извършват прегледите, те дават препоръка към работодателя. Работодателят има право да си сключи договор за извършване на тези прегледи с когото си иска. Това е логиката, ако нещо не греша. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Додов. Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ще се опитам да бъда много кратък. Нашето сдружение подкрепя предложението за отпадане на т. 3 от ал. 3. Ще дам много кратка аргументация. В Наредба № 14 е разписано, че службата “е задължена да организира и/или извършва профилактични прегледи”. Тъй като лекарят, специалист по трудова медицина, няма такива права, тъй като след пет години без практика казах, че той ги е загубил, ние наемаме и заплащаме на специалисти, било работещи в лечебни заведения в договор с касата, било медицински специалист, който е самостоятелно физическо лице, пак с договор с касата. За да няма нарушение на Рамковия договор....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тази логика е съвършено сбъркана и ще Ви кажа защо. Ако приемем логиката на вносителя и приемем това като текстове в закона, наредбата е подзаконов нормативен акт и съгласно Закона за нормативните актове ще следва промяна в наредбата. Така че аргументът “има текст в наредбата” нищо не означава. Сега приемаме текстове в закона.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Ако позволите, господин председател, да завърша. За времето, през което медицинският специалист, който е в договорни отношения със службата по трудова медицина, за изпълнението на конкретна задача е обявил в касата, че няма да обслужва пациенти по Национален рамков договор. Тоест, не се нарушава Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и специалиста. Иначе ние нямаме право да извършваме профилактични медицински прегледи като лекари. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев. Ако влезе текста в закона, няма никакъв проблем да се промени този текст от наредбата и да няма никакъв конфликт.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Тоест, да отпадне задължението на службата да прави прегледи. Добре.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, господин заместник-министър Додов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Службите по трудова медицина не са лечебни заведения и следователно не могат да извършват профилактични прегледи. Не са изброени като лечебно заведение в Закона за лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде е разминаването? Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Разминаването е в това, че работодателят възлага и организирането, и провеждането на прегледите на службата, което не е ограничено със закона. Фактически ние, за да си изпълним задачата, заплащаме на специалист, който в момента не обслужва пациенти по Националния рамков договор, да извърши тези прегледи. Това е практиката. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос. Защо службите по трудова медицина ще задължават работодателя, когато трябва да се прави профилактичен преглед, вие да му кажете с кого да сключи договора. Не трябва ли той да си избере с кое лечебно заведение иска да сключи договор. Да не говорим за службите по трудова медицина. Те препоръчват да се направи профилактичен преглед и работодателят сключва договор и си плаща на лечебното заведение. А Вие говорите, че службите по трудова медицина да правят профилактичните прегледи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Службата по трудова медицина възлага на работодателя да сключи такъв договор, тоест, работодателят избира лечебното заведение. Няма никакви ограничения.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз ви предлагам да се върнем на новосъздадения чл. 25а, където разписахме дейностите, които извършва една служба по трудова медицина. Записано е: оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа, оценка на професионалните рискове и след това анализ на здравното състояние на работещите, предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск и т.н. Ако тази служба няма специалист под ръка, как ще установи рисковете, как ще предложи мерки и изобщо как ще направи анализ на здравето на тези хора? Моля ви, няма логика. Специалистът по трудова медицина всичко разбира? Ако става дума за предприятие, в което трябва да оцени здравето на очите или на друг орган? Хванахме се с това, защото започнахме с очен лекар.
Знаете ли защо съм толкова пристрастена? Ще ви кажа, че една служба по трудова медицина в “Еврошус” – Дупница, допусна да работят хора, които имат здравословни проблеми, без да ползват каквито и да било специалисти, за да уточни какво е здравословното им състояние, и там умряха две жени. В момента са ангажирали един фелдшер, който по същия начин неглижира здравето на хората и аз няма да се учудя, ако отново се случи такъв инцидент в това предприятие. Същото мога да кажа и за още няколко други предприятия, но ще спестя фактите. Затова съм може би толкова пристрастена, защото когато наистина се оценяват рисковете за работа в определен сектор, трябва службите по трудова медицина да имат право да ползват специалисти. А в т. 3 ние ги ограничаваме. Ограничаваме ги за малките населени места, където има един или двама специалисти по очни болести, има само един гастроентеролог и т.н. Затова искам да решим казуса в полза на хората, не на службите по трудова медицина, не на лекарите, а на хората, които ще имат гаранцията, че службите по трудова медицина са създали условия за техния труд, който не им носи риск и няма да умрат на работното си място. Малко емоционално говоря, но аз трябваше да обяснявам на хората защо се случват тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не само емоционално, но и доста неточно говорите, госпожо Панева, защото не службата по трудова медицина е отговорна за здравословните и безопасни условия на труд, а работодателят. Това е първият проблем. Това е генерално сбъркана концепция. Ще ви моля, когато говорим, да се опираме на текстовете на закона. Когато прочетем закона, тогава казваме кой е отговорен. Отговорни за здравословните и безопасни условия на труд не са службите по трудова медицина, а са работодателите. Така че работодателите са тези, които имат право да сключват договори със специалисти, експерти и т.н. Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри! Масова практика е в страната, особено в малките и средни населени места, работодателите да възлагат тези конкретни задачи на службите по трудова медицина. Превеждат парите на тях, а те на съответните специалисти по програмите. Наистина това е масова практика. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Какво трябва да направим? Да узаконим статуквото и масовата практика или предлагаме нов начин на решение на този въпрос, доктор Кумчев. Това е първият ми въпрос. Аз виждам, че Вие сте привърженик на статуквото не само в тази област и не само по този текст. Но аз имам други идеи – например да развиваме системите, а не само да утвърждаваме статуквото. Защото, ако смятате, че от това статукво има някой работодател и работник в България доволен, не съм съгласен с това. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Присъединявам се напълно към това, което каза госпожа Панева и господин Кумчев. Връщаме се точно на чл. 25а, ал. 1, т. 4 – “наблюдение на здравното състояние на работниците и служителите”. Какво означава “наблюдение”? Как специалистът по трудова медицина ще наблюдава? На ръст, на килограми, дали е красив или не е красив?!? Една кръвна картина, като се направи – ето, това е наблюдаване на здравето. Как ще наблюдава здравето специалистът по трудова медицина? “Наблюдение на здравето” наистина означава преглед от специалисти - лекари с най-различни специалности. Така че аз поддържам наистина това предложение да отпадне т. 3 в ал. 3 на чл. 25б. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че отправната точка в тази дискусия следва да бъде чий интерес в крайна сметка ние искаме да защитим. Моят отговор е, че ние искаме да защитим интереса на работещия. Кой би имал в по-голяма степен интерес да обслужва интереса на работещия? Работодателят или службата по трудова медицина? Моят отговор е, че работодателят в най-голяма степен е пряко заинтересован от това интереса на работещия да бъде защитен и няма никакъв проблем, ако бъде променена системата в посока след предписание на службата по трудова медицина работодателят да направи подбор и съобразно своите интереси и интересите на работещите, съобразно и финансовите възможности, ако щете, той да наеме хората, които да направят въпросния профилактичен преглед. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Подкрепям това, което казвате, госпожо Михайлова, но имам само една бележка. Бележката ми е следната. Кого трябва да защитаваме ли говорим тук? Трябва да защитим обществения интерес, в който обществен интерес е инкорпориран и интереса на работодателя, и на работниците и служителите, и на колегите, които са отговорни за здравословните и безопасни условия на труд, и на службите по трудова медицина – на всички. Не само на работещите, защото, ако защитаваме интересите само на работещите, ставаме трейдиниони или как се казваше. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че философията на системата е ясна и това, че в периода на задействане на тази система има пропуски и някакви деформации, не трябва да ни притеснява ние да налагаме тези принципи, които работят в Европа.
Тук са балансирани отговорностите и не може да се каже, че отговорността била само на работодателя. В момента, в който работодателят сключи договор със служба по трудова медицина, те заедно носят отговорността, защото, ако стане трудова злополука или по-тежко нещастие, те носят солидарно отговорността. На второ място, службата по трудова медицина в известна степен работи както работи общопрактикуващият лекар. Там са специалистите по трудова медицина – лекари. Чрез задължителните периодични медицински прегледи, които по наредбата за всяка професия са определени през какви видове специалисти минават на прегледи, там се дава компетентната преценка. А специалистът по трудова медицина в службата може да обобщи тези рискове, да очертае статусът, който е установен, и да даде предписания как да се подобрят условията на труд.
Тоест, системата е създадена много добре. Истина е, че имаше някои неща, които се заобикаляха. Аз например много добре си спомням първите години, когато отидеше представител на службите по трудова медицина, работодателите казваха: било задължително, въобще не ни интересува. Обаче, когато станаха първите големи инциденти, започнаха разследванията и видяха, че има не само глоби, но и тежка наказателна отговорност, работодателите започнаха да търсят службите. Ролята на службите по трудова медицина е не да задължи работодателя къде да се направят прегледите, но може да препоръча. Ясно е, че в едно малко населено място, където има една поликлиника или общинска болница, кой ще ги направи? Ще ги направи здравното заведение, което е най-близко и е под ръка. Защото има и организационни затруднения кой да ги направи. Друго е в един голям град. Там има конкуренция, има много възможности в това отношение. Така че аз нямам притеснение, че е направено това ограничение, тъй като действително в службите по трудова медицина няма как да работят специалисти, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса. Те си работят в здравните заведения, които извършват задължителните периодични медицински прегледи. А специалистите – лекари, които са в службата, те са се отдали на друга квалификация, друга дейност и те няма защо да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Обаче основният въпрос остава. Основният въпрос е дали службите по трудова медицина са тези, които трябва да сключват договори със специалистите за извършване на съответните прегледи или работодателят. Това е въпросът, който изисква уточнение, за да заявим, че няма никакво значение дали има договор с Националната здравноосигурителна каса или не. Това е единият вариант. И значението – при другия вариант. Заповядайте, господин Донев. Имате думата в тази посока.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От дебатите, които се състояха по отношение на това изискване в състава на службите по трудова медицина дали да участват лица, които имат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса, стана ясно, че практиката в тази област е много шарена. Това, което службите по трудова медицина извършват като сключват договор, наемат лица, които да извършат периодичните медицински прегледи, според мен е нарушение поне на няколко закона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук доктор Кумчев каза, че е масова практика.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, това е масова практика. Първо, Законът за лечебните заведения казва кои са лечебни заведения. Службите по трудова медицина по никакъв начин не са включени в състава на лечебните заведения. А според този закон само лечебно заведение може да извършва медицински дейности като диагностика, лечение и т.н. Профилактичните медицински прегледи спадат в тези лечебни дейности. Значи службата по трудова медицина не би трябвало да сключва договор с такива лица, които работят по договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го разбрахме, господин Донев. Това, което аз лично не разбирам, е защо, когато работодателят сключва договор с лечебни заведения, които трябва да извършват профилактичните дейности, хората от лечебните заведения не трябва да имат договор с касата. Това не разбирам.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Не, тук не става въпрос за това. Така, както е предложен текстът от вносителя, не става въпрос, ако работодателят сключва договор, лицата, които работят в лечебното заведение, да нямат договор с Националната здравноосигурителна каса. Те няма как да нямат такъв договор. Но лицата, които работят в състава на службата по трудова медицина, не трябва да имат сключен договор с НЗОК.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кой сключва договор със специалиста – службата по трудова медицина или работодателят?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Работодателят! Той е този, който сключва договора за осъществяване на периодичните профилактични медицински прегледи по съображения, които казах. Тогава бих задал въпроса и по друг начин: службата по трудова медицина ще сподели ли отговорността на лицето, което извършва тези периодични медицински прегледи и лечебна дейност и друга такава дейност, при положение че другият закон казва, че тя не е лечебно заведение? Тя наема специалисти, които да работят при нея, които извършват лечебна дейност, което е противоречие на закона. С това предложение, което сега е направено за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, се цели да се даде една по-голяма яснота точно в тази масова практика, която според мен е нарушение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Колеги, според мен това е един от най-важните текстове в закона. Каква е масовата практика? Тя е тази, която я сподели госпожа Панева, доктор Кумчев, госпожа Понева. Ние искаме да променим тази практика – това е волята на текстовете, които предлагаме, или искаме да оставим старата ситуация. Това е въпросът, на който трябва да търсим отговор. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако един пример опише условията, определи критериите, състоянието и т.н., да може в този процес на уточнение на тези параметри, на цялата дейност, която ще свърши до наемането на някой, който ще преглежда тези работници, да ползва наистина специалисти. А не специалистът по трудова медицина да е специалист и на работното място на човек, който е незрящ и да се произнася дали може да работи там, човек, който е някакъв друг инвалид – дали може да работи там, човек, който е с инсулт, с диабет и т.н. Това беше идеята ни с колежката, за да не запишем “и при изпълнение на конкретна задача”, защото конкретната задача е да опише работното място и условията, при които този работник да работи. В никакъв случай ние не сме искали да смесим тези две неща и да дадем шанс, едва ли не, нещата да останат такива безотговорни. Напротив. Защото ще ви кажа, че на място, където се ползват лепила, работят хора със заболявания, които абсолютно не допускат това, например с алергии. Но човекът е решил, че, тъй като няма къде да работи, ще работи на това място и никой не го е спрял. Има такива случаи. Службата по трудова медицина ще предпише на работодателя, че това лице, което е прегледано от специалист дерматолог или не знам какъв, няма право да работи на това място. Но ще го е казал специалист. Това беше идеята ни. Аз не очаквах, че ще има такъв сериозен дебат по това предложение. Идеята е службата по трудова медицина, докато свърши работата си по анализа, оценката и т.н., да може да ползва тези специалисти. Аз например отговарях за 600 души от временната заетост, службата по трудова медицина написа на всички еднакви условия на труд, нищо, че единият трябваше да чисти реки и корита на реки, че другият трябваше да мете, че третият трябваше да охранява детски градини и т.н. Дойдоха от службата, написаха си едни формални условия. Да, и аз съм отговорна, че приехме по тези показатели такава оценка. Това са 600 работни места. Виждат едното и пишат за цялата категория. Но те са пръснати на различни места и рисковете са различни. Разбирате ли, съвсем добронамерено, човешки съм поставила въпроса и дайте наистина да продължим този дебат. Затова ние поискахме да отпадне този текст “и при изпълнение на конкретни задачи”, защото работодателят може да не наеме същата служба да прегледа работниците. Там даже и конкурс трябва да се проведе. Знаете, че няколко служби или няколко здравни заведения предлага услугите си и той възлага на някого да проведе прегледите. Докато задачата на службата по трудова медицина е да опише каква е ситуацията, да опише рисковите места и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Задачата на службата по трудова медицина е не да се интересува от това кой от какво е болен, а да направи оценка на работното място. Болният се лекува в лечебните заведения по системата на здравеопазването. А работното място е това, с което се занимава службата по трудова медицина. Оттам идва и проблемът. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам два въпроса към вносителите. Първият ми въпрос е: как специалистът по трудова медицина – инженерът и техническият изпълнител – наблюдават здравословното състояние на служителите? Как извършват наблюдението на здравословното състояние? Вторият ми въпрос също е свързан със сегашната практика. Една служба по трудова медицина не може ли един ден в месеца да сключи договор със специалист – ендокринолог, да речем – и този ендокринолог един ден в месеца, за няколко часа, тогава, когато е свободен от задълженията си, свързани с НЗОК, да дойде не за профилактични прегледи, а просто да бъде на разположение на тази служба, нещо, което се прави и нещо, което е много добро. Това навсякъде се прави и е нещо, което наистина е добра практика. Може ли това да стане според този закон? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нека да дадем още малко яснота по въпроса. Аз освен че участвах, когато правихме закона, се занимавахме и сме основали три служби по трудова заетост.
Нека да кажем, че вносителите в момента са много екзактни, защото, въвеждайки това ограничение, те всъщност създават професионалния и европейски характер на тези служби. Ние досега имахме един преходен период, в който медиците трябваше да се определят – кой ще се занимава с трудова медицина и това ще му бъде съдбата и кой ще се занимава с лечение. Имаше търпимост и по отношение на тази практика, която е извън закона – служби по трудова медицина практически да организират и задължителните профилактични прегледи. Сега това ограничение, което предлагат вносителите, създава точно яснота в системата. Службите по трудова медицина подписват договор с работодателя, правят своите препоръки, работодателят си избира здравно заведение, което прави задължителните прегледи. След това се прави доклад за оценка на риска, включително и в медицинската част. И до следващите задължителни периодични медицински прегледи работодателят изпълнява изискванията, които са заложени в този доклад. При тази ситуация на мен ми е абсолютно ясно, че няма как хора – лекари, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса, така, между другото, да участват в изпълнение на конкретни задачи на служба по трудова медицина. Не им е там работата. Службата по трудова медицина вече си има специалисти, които са се отдали на тази дейност, работят си професионално, когато се извършват прегледи, работодателят ....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е основната логика на закона.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се. Това е логиката. Всъщност, ако ние приемем този текст, ние ще пресечем този микс, който всъщност е нарушението на закона досега служби по трудова медицина дефакто да организират и прегледи. Смесват се функции, отговорности, включително тук има и бизнес интереси и се правят едни, бих казал, професионални европейски служби по трудова медицина. Службата си има своя ясна задача. Сключва си договора, както казах, нещата са ясни и категорични, носят се отговорностите заедно с работодателя, а работодателят си избира къде да се провеждат прегледите и изпълнява указанията, които са заложени в този доклад. Така че аз не виждам тук какво трябва толкова да умуваме. Работодателят е с ясни задачи. Наблюдението става чрез подзаконовите актове. Там ясно са разписани отговорностите и на службата, и на работодателя, и на здравното заведение, което извършва задължителните прегледи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, нека да помислим много добре по тези въпроси, защото според мен това са основните текстове в закона. Ако се справим с тях, ако всички усетим и осъзнаем философията, която се предлага от вносителите, можем да вървим напред. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, в момента ние обсъждаме текст кой може да бъде в състава на службата по трудова медицина. А ние тръгнахме да обсъждаме кой ще прави профилактичните прегледи. Сега ние решаваме какъв трябва да бъде съставът на тази служба. А кой ще прави прегледите – това вече работодателят решава. Малко разводнихме дискусията. Аз съм за това службата по трудова медицина да препоръча на работодателя какво трябва да се направи за оздравяването на работното място и работодателят да изпълнява тези препоръки, които е дала службата по трудова медицина.
Намесвайки се самота служба по трудова медицина да извършва прегледи, става хем незаконно, става и отговорна наравно с работодателя. Аз си мисля, че предложенията на вносителите са коректни и те изпълняват целта на закона, както го четем в чл. 1. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, има ли други мнения? Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам нещо да добавя. Вижте какво се получава. Доктор Хлебарова какво каза? “Ние каним пенсионери”. Тъй като няма специалисти, ще дойдат пенсионерите и ще вършат всичко това, за което досега става дума.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Хлебарова е тук. Заповядайте, доктор Хлебарова. Имате думата.
ЛЮБОВ ХЛЕБАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Мога ли да поясня. Ще трябва една – две минути повече да слушате. Логиката е такава. Специалистът по трудова медицина познава условията на труд и примерно той казва: тук се работи с вибрации, те са над пределно допустимите нива, има шум еди какъв си. Наредбата и практиката казва: на нас ни трябва невролог, на тях им трябва специалист по уши-нос-гърло, които да правят тези и тези изследвания. В миналото имаше специалисти и аз съм била част от тези екипи. Ние сме работили цял живот само именно в областта на тези увреждания на организма, които могат да се получат в конкретните условия. Но тези специалисти, които са с тази насока, са много малко. Това не е нито ендокринологът, нито акушер-гинекологът, нито всички тези, които просто са залели с предложенията за услуги работодателите.
В наредбата, която трябва да се промени – за извършването на профилактичните прегледи – именно там трябва да се укаже примерно, че когато се извършва този преглед, той трябва да се извърши от специалист с насоченост примерно по вегетопатология или по професионална патология.
Има такава наредба, която ние спазваме, доколкото можем. Разбира се, че когато аз например вземам специалист – пенсионер, но специалист, който е работил 30 години точно в тази патология, независимо, че лицето е над 55 или над 60 години, то е достатъчно добър специалист. За съжаление много малко хора правят това нещо. Не бива да се бъркат нещата. Не изобщо преглед, профилактичният преглед не е изобщо преглед, а е насочен преглед. Ние няма какво да търсим рак на шийката на матката в тъкачно предприятие, независимо, че там работят жени. Ние там ще търсим шум, тоест, глухота, ще търсим увреждания по ръцете, защото те работят в шум и работят с ръцете си. Трябват ни именно такива специалисти. Аз, специалистът по трудова медицина и по професионални болести, аз определям кой специалист да дойде и да извърши прегледите. Аз казвам на работодателя: ще вземете такива и такива специалисти. Това е задачата на службите по трудова медицина, а не аз да наемам този специалист. Работодателят ще си го наеме, което е много по-коректно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Хлебарова, може ли само за секунда?
В контекста на изказването на госпожа Панева – за лепилата – службата по трудова медицина трябва да каже: хората, които работят на работното място, където се работи с лепила, трябва да бъдат прегледани от кожен лекар или от какъвто и да е. Това трябва да каже службата по трудова медицина, а не да прави прегледи, да ги лекува и т.н. Пак се връщаме на тезата, че трябва службата по трудова медицина да се грижи за работното място и да препоръчва на работодателя съответни работници, със съответен здравен статус да работят или да не работят на това работно място. Това е логиката на закона.
ЛЮБОВ ХЛЕБАРОВА: Предметът на нашата дейност е както, когато клиничният лекар преглежда пациента, преглежда вас, когато кажете: боли ме главата или имам повишено кръвно налягане. Ние преглеждаме, наблюдаваме работното място. Въпросът е как ние наблюдаваме здравето. Ние го наблюдаваме, като сме възложили на работодателя да проведе тези профилактични прегледи. Ние му даваме листченцата, на които специалистът трябва да напише: на тази точка – да, на тази точка – не, толкова децибела, толкова това, тоест, той си попълва графичките, които ние сме му задали. След това ние вземаме това листче и вече правим анализа. Аз казвам: добре, прегледали сме 100 души от този контингент и примерно 15 или 20 от тях са глухи. А, значи тогава там проблемът е сериозен. Това е един критерии за такъв висок процент на заболяване. Сравняваме с прегледи от преди три години. Вадим картоните обратно, виждаме кои са хората, отиваме на тези работни места и вече решаваме дали това заболяване би могло там да се получи или не би могло. Може да има друго заболяване и причината може да е друга. Именно това е нашето наблюдение. Примерно, изведнъж в това предприятие, за разлика от другото предприятие има хипертоници повече от средното обявено за страната за съответната възрастова група. Значи там имаме проблем. Този проблем не е само трудов. Но ние казваме на работодателя: ето, вие имате тук проблем, той не е само трудов, той е и социален. Помогнете на тези хора. Освен това ние събираме болничните листове за съответната година и правим анализ. Имаме няколко показателя, примерно, относителен дял на заболели лица. Примерно той за Европа е един, за нас е друг и т.н. Съпоставяме двата относителни дяла между моментната и пасивната заболеваемост и ако има голямо разминаване, ние казваме: ето, тук има проблем и ще намерим точките, където трябва да се търси този проблем. Това е наблюдението и това е нашата роля, а не да отиваме с апарата за кръвно налягане да мерим кръвното налягане, пулса или нещо друго да правим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Хлебарова. Ако в резултат на този анализ не само на заболеваемостта и произтичащата от нея временна нетрудоспособност вие откриете примерно, че доминират заболяванията на периферната нервна система, в случая – дископатии. Тогава препоръчвате на работодателя на работещите на тези работни места примерно да им сложи колани, индивидуални предпазни средства. На тези, които имат проблеми със зрението, ако това се окаже от анализа, препоръчвате на работодателя да подобри осветлението, да увеличи луксовете, да подобри вентилацията и т.н. Това е задачата на службите по трудова медицина, а не да определя кой работник къде да работи. Това е друга тема. Тоест, лечението е в резултат на предложение, произтичащо от характера на работната среда и на конкретната заболеваемост, проследена в динамика и да се предложат на работодателя конкретните мерки във връзка с тази заболеваемост и във връзка с резултатите от профилактичните прегледи и не само профилактичните, а и други прегледи. Ако се разбираме за какво говорим, мисля, че ще ни бъде лесно. Господин Мръцков иска да зададе един много кратък въпрос.Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Вие говорите за изследване. А не трябва ли службите по трудова медицина предварително да кажат условията, на които трябва да отговаря работното място, за да не стигаме заболеваемост в еди какъв си размер и т.н. Нали казваме, че оздравяваме едно работно място? Ние трябва да го оздравим преди да е заболял работникът. След като заболее работникът, и да оздравяваме работното място, няма много полза. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, аз не искам да гласуваме този много важен текст с такъв кворум, предлагам на следващото заседание да започнем с тази точка и да преминем тогава към гласуване. Ако има други мнения, нека да ги чуем. Няма да повтаряме тогава дискусията. Мисля, че вече стигаме до обща позиция и нека да благодарим на колегите – на доктор Хлебарова, на доктор Бъчваров, на доктор Иванов, на колегите от двете министерства – затова че се изяснихме около основните принципи на закона. Ако сме схванали за какво става въпрос, мисля, че нещата по-нататък ще вървят по-добре. Аз мисля, че вече сме наясно. Колеги, за следващото заседание има пет или шест предложения за промени в Кодекса за социалното осигуряване. Вече имаме всички становища от институциите и ще гледаме тези предложения за промени. Така че нека да се настроим на вълна Кодекс за социалното осигуряване, пенсии, решения и т.н. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд ще продължим на по-следващото заседание на комисията. Мисля, че като уточнихме тези позиция, ще вървим по-бързо. Това, за което говорихме днес, го има във всички текстове и когато сме наясно за какво става въпрос, няма да има никакви проблеми при приемането на следващите текстове и предложения. Благодаря на всички за участието в заседанието. Следващото заседание ще бъде в следващата сряда от 15,00 ч. Закривам заседанието. (Закрито в 17,30 ч.)
Председател на Комисията Д- р Хасан Адемов