Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 21 февруари 2007 г., сряда, при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 754-01-4, внесен от народния представител Яне Георгиев Янев на 16.01.2007 г. –първо четене.
2. Обсъждане на проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България, № 754-02-5, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Банкова на 18.1.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 19.01.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-17, внесен от народните представители Петя Илиева Гегова, Марина Борисова Дикова и Олимпи Стоянов Кътев на 31.01.2007 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-19, внесен от народния представител Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 01.02.2007 г.

---

Република България
Четиридесето Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 21 февруари 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 754-01-4, внесен от народния представител Яне Георгиев Янев на 16.01.2007 г. –първо четене.
2. Обсъждане на проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България, № 754-02-5, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Банкова на 18.1.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 19.01.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-17, внесен от народните представители Петя Илиева Гегова, Марина Борисова Дикова и Олимпи Стоянов Кътев на 31.01.2007 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-19, внесен от народния представител Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 01.02.2007 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Колеги, законопроектите съм подредил по реда на внасянето им. Затова подредбата им е в този вид. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преди да пристъпим към представянето на проектите предлагам да процедираме по следния начин. Първо да дадем възможност на вносителите да представят своите проекти и понеже в 90 процента от материята, която се съдържа в съответните законопроекти и проекти за решения, се отнася до промени в Кодекса за социалното осигуряване, предлагам след представянето на законопроектите и проекторешението да проведем обща дискусия по всички проекти и след това да гласуваме накрая по отделните проекти. Това предлагам, ако не възразявате, разбира се, ако няма други мнения. Има ли други предложения? Мисля, че така най-лесно ще се справим с предложените законопроекти. Не виждам възражения.
Най-напред давам думата на господин Яне Янев, който е вносител на първия законопроект по реда на внасянето: “Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 754-01-4, внесен от народния представител Яне Георгиев Янев на 16.01.2007 г. –първо четене. “ Заповядайте, господин Янев, да обясните за какво точно става въпрос. Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа! Представеният от мен законопроект разбрах, че е получил становище от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на финансите. Виждам, че тези становища на въпросните две министерства са по-скоро еднотипен шаблон и по същество не дават отговор всъщност на един проблем, който е много елементарно вписан в моя законопроект. А що се касае до подготовката, цялостната разработка и приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., то той е обект на много неясноти и многовариантни прогнози, базирани върху различни бюджетни насоки на Министерството на финансите. Но в крайна сметка със законопроекта се цели да се уважат справедливите искания на българските пенсионери, които неправилно са ощетени и вместо да получат увеличението на пенсиите си от 1 януари 2007 г., те трябва да ги получат от 1 юли 2007 г., като до момента вече минаха месеци в една обща дискусия, която в крайна сметка е нерезултатна и до момента няма конкретно становище, поднесено в приемлив вид, нито от Министерството на труда и социалната политика, нито от Министерството на финансите. По-скоро има политически предложения, които чухме от страна на БСП, които породиха и дискусия в тристранната коалиция. Но, така или иначе, до днешна дата нямаме единно становище има ли нагласа управляващата коалиция да увеличи пенсиите и защо все още не е даден отговор на въпроса.
С поправката на бюджета за държавното обществено осигуряване на практика се променя чл. 100 и се влиза в законодателна практика, която не е характерна за предишни периоди. В крайна сметка бих искал да акцентирам на това, министърът на финансите и правителството да дадат отговор тези 190 млн. лв. ли са проблем и, ако не могат да се намерят тези 190 млн. лв., всъщност какво предлага конкретно Министерството на труда и социалната политика. Защото е видно и ясно, че има варианти, те са и във фискалния резерв, и в излишъците. Има и други възможности. Но, ако трябва изобщо да говорим за пенсионната политика и за това, което се случва в последните месеци и ако го сравним с европейската практика, ще видим, че България е десетки години назад. Все пак е много важно да се говори с конкретни цифри, а не да се отлага във времето този толкова важен и наболял обществен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Янев. Вие закъсняхте малко, ще Ви кажа, че това, което обсъдихме в началото на заседанието, беше първо да представим законопроектите понеже касаят една и съща материя и след като чуем представителите на институциите – поканени са представители на всички заинтересовани институции – ще пристъпим към обща дискусия и накрая ще гласуваме поотделно по всеки един от представените законопроекти.
Преминаваме към точка втора от дневния ред. “ Обсъждане на проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България, № 754-02-5, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Банкова на 18.01.2007 г.” По тази точка давам думата на господин Минчо Христов. Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, предложеното от нас решение е относно промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразят основни принципи за формирането на пенсиите в България. Подчертавам, че това са насоки за една определена философия, които да залегнат в един практически нов кодекс за социалното осигуряване. Накратко само ще маркирам основните моменти, без да чета целия документ. Нашите предложения се заключават в следното:
Първо, да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране и да се въведе задължителен минимален трудов стаж от 15 години. Колеги, в редица европейски страни – соча ви веднага една Испания – този задължителен минимален трудов стаж е от 10 години. Разбира се, мога да посоча и други такива примери.
Второ, до три месеца от датата на влизане в сила на новите промени да бъдат преизчислени всички пенсии, вземайки за основа средномесечният осигурителен доход за 2006 г. В момента има една крещяща несправедливост към българските пенсионери. Тези, които са се пенсионирали преди 1999 г., в най-общи линии, средномесечният им осигурителен доход е изчисляван на около 180 лв. В момента – говоря за 2006 г., поне за тогава е така – този средномесечен осигурителен доход е почти два пъти по-висок. Това по същество нарушава конституционния принцип на равнопоставеност – хора с един и същи трудов стаж, с една и съща длъжност имат драстично различни пенсии, като подчертавам, че най-ощетени са най-възрастните пенсионери, което според мен е една крещяща несправедливост.
Трето, да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляването на пенсиите от 1 процент на 1,5 процента. Искам да кажа, че това не е само моя идея. Подобна идея лансира в публичното пространство и съветникът на президента по социалните въпроси. Така че не държа за авторството.
Четвърто, размерът на пенсиите да бъде осъвременяван на всеки три години на базата на актуализиране на средномесечния осигурителен доход. Сами разбирате защо предлагаме това. То е най-вече заради инфлационните процеси и променящата се скала на този доход.
Пето, да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година на базата на официално обявената от Националния статистически институт годишна инфлация за предходната година. Мисля, че това също е справедливо. Това би осигурило покупателната способност на тези пенсии, които и без това знаем, че са най-ниските в Европа.
Последната точка е социалната пенсия да бъде определяна на базата на 65 процента от минималната работна заплата. В редица страни това е общоприета практика. По отношение на процента, разбира се, че тук може да се дискутира. Но като цяло мисля, че това е една важна социална стъпка към поне малко завишаване на тези изключително ниски социални пенсии, на които сме свидетели в момента.
Това е накратко нашето предложение. Може би в хода на дискусията, ако има някакви въпроси, ще сме на разположение да отговорим. Сега не искам да ви отнемем времето. Тук има редица становища по нашия проект. Може би по-късно ще се включим допълнително. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов. По Вашия проект за решение има становище от Министерството на труда и социалната политика, от Министерство на финансите, От Националния осигурителен институт, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, КНСБ, КТ “Подкрепа” и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Вероятно всички разполагате с тези становища.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: “ Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 19.01.2007 г.”
Господин Петков, може би вие сте човекът, който ще представи този законопроект. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
Както знаете, с приетия на 28 юни миналата година Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване се извършиха промени, с които се създаде правна уредба на нов тип пенсионни схеми, а именно професионалните пенсионни схеми, както и нова единица, в която да се извършва администрирането на средствата, постъпващи по тези схеми – фондове за доброволно осигуряване по професионални схеми, които са част от доброволното пенсионно осигуряване от третия стълб на нашата пенсионна система. С цел пълното транспониране на Директива № 2003/41 на Европейския съвет за дейността и модела на институциите, предоставящи пенсионно осигуряване в професионални схеми, се предлагат измененията и допълненията, които са на вашето внимание. Най-общо с тези изменения и допълнения се цели да се предостави право на свободно предлагане на услугите на банки попечители, които се намират в други държави-членки на Европейския съюз. По този начин всъщност се транспонира една алинея от въпросната Директива 2003/41. За тази цел се разделя режимът по отношение на банките-попечители и на другите три фонда, които в момента функционират. За тях се запазва режимът, който е регламентиран в Кодекса за социалното осигуряване и след това доразвит в Наредба № 36 на Българската народна банка, а именно, че за да могат да сключват договор с пенсионно дружество за попечителски услуги на управляван от него фонд, те трябва предварително да са включени в списък, който се съставя от подуправителя на Българска народна банка, ръководещ Управление “Банков надзор”. Режимът за банките-попечители на новите фондове е по-облекчен, в смисъл, че за тях е достатъчно да имат разрешение за извършване на банкова дейност, да могат да извършват попечителски услуги и свободно да предоставят услугите си по отношение на новия, четвърти фонд за пенсионно осигуряване в професионални схеми.
Другата промяна, която се предлага, е да се допълни обхватът на информацията, която се предоставя на членовете на новите професионални пенсионни схеми, което също е изискване на директивата.
Третата промяна е свързана с регламентиране на едно ново правомощие на заместник-председателя на комисията, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”, да забранява разпореждане с активи на пенсионни схеми в банки-попечители, базирани в България, от страна на чуждестранни институции. Всъщност това е част от взаимодействието в рамките на надзора при презгранична дейност на институциите за пенсионно осигуряване в професионални схеми.
Това са накратко промените. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Колеги, преминаваме към точка четвърта от дневния ред: “Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-17, внесен от народните представители Петя Илиева Гегова, Марина Борисова Дикова и Олимпи Стоянов Кътев на 31.01.2007 г. “
Госпожо Христова, разбрах, че Вие искате да представите законопроекта. Заповядайте, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Колегите се оказаха на някакво заседание и даже имат намерение да дойдат, но явно ще закъснеят.
Ние в НДСВ сме обсъждали тази законодателна инициатива. Тя има за цел да се регулира възнаграждението на ръководителите на органи, в които Народното събрание излъчва представители. Справката показва, че такива са около 18 органа. В много от тях има регулиране на възнаграждението на техните ръководители и ръководни органи, което е направено в определени специални закони. Така например Законът за омбудсмана регулира този въпрос. Законът за антидискриминацията си регулира въпроса в Комисията по дискриминация.
Но в седем от тези органи не е регулирано възнаграждението. Колегите са предприели тази законодателна инициатива, като целта е именно да се регулира възнаграждението на ръководителите на тези органи. Мотивацията им е именно по този начин да се регулира това възнаграждението, по който те са посочили – на основата на възнаграждението, което получава един председател на комисия в Народното събрание. Това е именно, че органът, който излъчва тези представители, е Народното събрание. Затова и не се търси някаква друга база.
Това са поредица законопроекти за изменения и допълнение, в случая е за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Разбира се, би могъл да възникне въпросът защо не се регулира с един закон за всички органи или заплащането да бъде на всички поравно. В крайна сметка всички тези органи имат различни функции и наистина е добре, че повечето от тях са регулирани с отделни закони.
Аз мисля, че това е нещо положително. Това го показват и становищата, с които вие сте по-добре запознат, господин председател. В общи линии като че ли тази идея среща одобрения. Аз имам и лично впечатление, че колеги от управляващата коалиция, както и от опозицията, също като че ли подкрепят едно такова предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Преминаваме към последната пета точка от дневния ред: “Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-19, внесен от народния представител Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 01.02.2007 г.”
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, тъй като вече два пъти внасяме в дневен ред това предложение, така че пред всички съм го мотивирала, а и днес сутринта – също така го мотивирах. Но, разбира се, ще кажа всичко отново и сега. Нашето предложение за изменение на Кодекса за социалното осигуряване е следното. Тоест, предложенията са две.
Първото е всички пенсии от 1 март 2007 г. да се преизчислят по средно осигурителния доход за страната за 2006 г. Така несправедливата разлика между тези пенсии, които са по-стари, да кажем, преди 2000 г., преди влизането на Кодекса за социалното осигуряване в сила – и тези, които са отпуснати след това до тази година, ще се заличи. Сега има една разлика, която с изпълнението на нашето предложение ще бъде заличена.
Другото ни предложение е процентът за всяка година осигурителен стаж от 1 процент да стане 1,2 процента. Така ще дадем малко по-голяма тежест на осигурителния стаж, тъй като социалната пенсия, тоест, тази, която се отпуска като социална помощ, и минималната за осигурителен стаж и възраст са с много близки стойности и някак е обидно за хората, които са полагали дългогодишен труд, да получават пенсии, близки до тази на социалната помощ. Това са нашите предложения.
Запознахме се със становищата и най-вече с това на Националния осигурителен институт. От изчисленията, които те са направили, се вижда, че сумите, които са необходими, за да се осъществи нашето предложение, не са съвсем малки. Именно заради това сме готови и апелираме към вас да приемете нашия законопроект на първо четене и разбира се, в такава ситуация на второ четене да направим такива промени, че да е възможно да се реализира поне едното предложение – първото предложение. От второто сме готови да се откажем, тъй като е ясно, че 1 млрд. 600 млн. лв. не могат да бъдат дадени, за да се изпълнят и двете ни предложения. Но 800 млн. лв. е сума, която е възможна, сума, която може да бъде намерена, за да се изпълни това предложение. Аз лично съм чувала от организациите на пенсионерите, които са казвали, че наистина това е може би най-желаното от тях да се случи, а именно да бъдат преизчислени пенсиите по средноосигурителния доход за 2006 г. и са склонни да приемат дори за тази година само една такава промяна. Предлагаме средствата да се вземат от този огромен бюджетен излишък, който наближава 2 млрд. лв. Съвсем спокойно 800 млн. лв. могат да бъдат трансферирани, тъй като има тази опция - трансфер от централния бюджет към бюджета на Националния осигурителен институт. Да бъдат трансферирани тези 800 млн. лв., за да се изпълни това наше предложение. Този излишък е от надвзети от всеки данъкоплатец данъци. Така по наши изчисления средно около 610 лв. са от все един данъкоплатец. Затова ние настояваме част от тази сума да бъде върната при нашите родители. Два милиона души са почти на границата на мизерията и от нас зависи дали ние ще направим възможното, а то наистина е възможно, за да се подобри малко тяхното положение. Наистина готови сме на всякакви, всякакви предложения, на всякакви промени и изменения, които наистина да доведат до подобряване качеството на живот на българските пенсионери.
С госпожа Донка Михайлова бяхме заедно в Българска национална телевизия вчера по тази тема. Вече публичният дебат започна преди още да е влязъл този законопроект в Комисията по труда и социалната политика. Доста обсъждания имаше по него в медиите. Госпожа Донка Михайлова каза нещо много важно, което аз ще я помоля да каже днес отново. Задавам въпроса, тъй като тя каза, че парите от излишъка вече са изхарчени, как, къде и за какво са изхарчени тази пари? Защо Народното събрание не знае за това? Тя каза: парите ги няма! Просто парите ги няма. Това наистина е много важно да разберем. Задавам въпроса, защото наистина искам да видим къде и какви са възможностите и тези 800 млн. от огромния излишък дали ще ги намерим, за да ги прехвърлим към пенсиите. Това ще покаже волята на всички, на цялото Народно събрание и на правителството. Това, че предложението идва от опозицията, в крайна сметка, не е толкова важно. Важно е, че това Народно събрание ще вземе такова решение и правителството ще изпълни едно такова решение, което наистина ще доведе както до успокояване на общественото напрежение, така и до различно качество на живот на нашите родители, които за съжаление са най-бедните пенсионери и, както казах, голяма част от тях са на ръба на мизерията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Понева. Колеги, преди да открия дискусията искам само да припомня текстове от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание , които казват, че срокът за разглеждане на предложени законопроекти е до три месеца. Единственото изключение е за проекти за решение. Но, ако съм си позволил да не спазя по някакъв начин този срок за проекта на колегите Минчо Христов и Стела Банкова, то е, защото на първата страница на проекта пише “Проект за решение”, а на втората страница пише: “Молим законопроекта да бъде поставен за разглеждане”. Ако това е законопроект, тогава срокът е три месеца. Ако е проект за решение, срокът е две седмици. Но тъй като исках да разгледаме заедно всички тези законопроекти, затова съм си позволил да не спазя точно този срок. Искам да ви се извиня, исках да спазя правилника, но нямаше как да го направя. Ако бях пуснал за разглеждане вашия законопроект, нямаше да ги има становищата. Затова се случи всичко това, което ви разказах преди малко.
Заповядайте, колеги. Тук има представители на институциите – на МТСП – министър Масларова искаше да присъства, но тя е днес в Брюксел. Но тук е господин Емил Мирославов, тук е господин Христосков и господин Владислав Горанов от Министерството на финансите. Предлагам всички законопроекти заедно да разискваме, тъй като те касаят една и също материя. Затова аз в началото попитах как да процедираме. Мисля, че материята е една и съща и няма никакъв проблем да разглеждаме всички законопроекти заедно.
Заповядайте, колеги, имате думата. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз имам един процедурен въпрос по законопроекта на господин Яне Янев. Какво може да се случи, ако приемем този законопроект, тъй като той е адресиран към нещо, което е станало закон. Отменен е един параграф от Закона за бюджета. Аз мисля, че по този начин внесен този законопроект, не може нищо да постигне и нищо не можем да отменим. Отменяме § 34, т. 31. Ние сме приели този Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и той е факт. Как ще го отменим ние с нов законопроект? Аз разбирам за какво става въпрос – за увеличение на пенсиите. Но Кодекса за социалното осигуряване ли променяме сега, тъй като той вече е променен или § 4 на закона?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Веднага отговарям. От гледна точка на процедурата има проблем. Всъщност става въпрос за предложение за промяна на член от проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, а не от текста, който след това се е получил в хода на редакцията. Но това е най-малкият проблем. Всички знаем за какво става въпрос. Така че едва ли трябва да се формализираме. Това не е най-важното нещо, макар че от гледна точка на процедурата е важно.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Банкова, обръщам се към Вас и към господин Минчо Христов относно вашия проект за решение. Хубави са всички тези работи, които ги предлагате. Има ли възможност да коригирате нещо, тъй като това, което прочете господин Христов относно осъвременяването на пенсиите на всеки три години според инфлацията? Думата ми е следната в този ред на мисли. Понеже духат доста сериозни инфлационни ветрове, този срок е малко голям, честно казано, според мен. Да го промените, честно казано, на две години или нещо такова, понеже три години да повечко време специално за България на този етап. Всичко останало го подкрепяме. Хубаво е. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, заповядайте. Имате думата за въпроси към вносителите на отделните законопроекти, имате думата за коментари или всичко смятате, че е ясно?
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените, които са поставени на обсъждане днес на това заседание на комисията, са такива, които бяха обсъждани далеч преди Нова година много задълбочено, много систематично, имахме предложения, становища, мнения на абсолютно всички институции. Всеки от нас е казал мнението си поне по 90 процента от това, което имаме да обсъждаме.
Заради това ми се струва, че когато бяхме упрекнати преди две седмици, че се опитваме да правим някакво предложение за увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2007 г. не с 8,5, а с 10,5 процента, в това, че едва сме приели бюджета, пък ето, на, започнахме едва ли не да го сринем, се оказва, че това, което днес трябва да обсъдим не само че ще срине бюджета – това личи от становищата, които сме получили от всички институции, които имат отношение към проблемите. Да, ще стане дума и за двата милиарда. Тъй като ще вървя по ред и последователно, искам да кажа на господин Яне Янев, че той нямаше въобще предложения по време на обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на държавата. Нека да си спомним кой имаше тогава предложения в пленарна зала. Може да погледнем протоколите от гласуванията и да видим, че той дори не е участвал в заседанията, когато се гласуваха тези бюджети. Много жалко е, че сега той поставя проблема.
Имаше време, когато ние, ако наистина се убедили взаимно, че можем да сторим това, да не променяме Кодекса за социалното осигуряване - спомнете си, че тогава стана дума, че шест страници са промените в Кодекса за социалното осигуряване със Закона за бюджета. За мен това не е нормално и тук, в комисията, и в пленарна зала аз на няколко пъти повторих, че това не е нормалната процедура. Тогава нямаше достатъчно гласове в пленарна зала, за да бъде подкрепена тази теза. Затова днешното предложение на господин Янев аз считам като гол популизъм. Ако той иска да се хареса на тези, които са на улицата, които наистина са много зле, за което принос има и неговата партия, но сега да не навлизаме в партиен спор, аз му предлагам да си помисли за това, което се е случило тогава, когато се гласуваше бюджета.
Що се отнася до това колко е голям резервът и дали той трябва да бъде изхарчен, много ми хареса едно съждение – не защото е от министъра на финансите и защото го харесвам лично – но едно негово съждение, че това, което стои като резерв, ако бъде пренесено на равнище семейство, означава две работни заплати, които семейството е заделило като резерв за някаква остра, неотложна и тежка нужда. Това е размерът на резерва. България би следвало да не си позволява и ние като управляващи не би следвало да решаваме инцидентно възникнали проблеми с този резерв и да поставяме условия дали за това или за друго, за трето, защото всяка една комисия, всеки един народен представител може да прояви законодателна инициатива и да поиска да похарчи под някакъв предлог част от този резерв, тоест, бюджетния излишък.
Така че нека да погледнем от тази гледна точка на нещата, които се предлагат. Иначе, да, спомнете си, че ние имахме предложения, които оттеглихме, защото на този етап не срещнахме подкрепата на всички, които участваха в дебата дотук за точковата система. Но ние направихме няколко стъпки, които дадоха шанс на голяма част български пенсионери да излязат от тупика, в който се намираха. Няма да ги припомням тези стъпки.
Да, ние поставихме много отдавна въпроса за това, че не 1 процента, а 1,2 процента трябва да бъде този коефициент за приноса на трудовия стаж и такъв дебат се води. Знаете, че министър Масларова всеки четвъртък се среща и вече имаше участие на представител на комисията в тези срещи с пенсионерите. Така че дебатът за тези проблеми е открит в обществото.
Аз смятам обаче, че на този етап, като се има предвид сумата, която е необходима, за да се решат и да бъдат приети тези предложения, е в такъв размер, че дори и при най-добрата воля, която имаме, ние не бихме могли да си позволим да гласуваме позитивно за направените предложения.
Що се отнася до предложението, направено от Министерския съвет, наистина ние трябва да подкрепим това предложение, за да има и гаранция, от една страна, за фондовете, от друга страна, да дадем шанс на всички банки, които са вън от страната, докато работят вече на територията на Република България, да се ползват от едно законодателство, което им дава шанс да се изравнят с всички останали страни-членки на Европейския съюз.
Няма да обобщавам, че говоря от името на политическата сила или от парламентарната група на БСП, на Коалиция за България в парламента. Но аз смятам, колеги, че този дебат може да се състои сега, но не е времето за решенията, които се предлагат от колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Госпожо Понева, ако ми позволите да Ви задам един такъв въпрос, тъй като Вие предлагате този 1 процент за всяка година осигурителен стаж да нарасне на 1,5 процента. Вероятно знаете, че в тази комисия миналата година ние дадохме възможност на тези, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но продължават да работят, вече да имат по 1,5 процента. Това е новото, което е записано в чл. 70 като промяна от миналата година.
Според изчисленията на Министерството на финансите и Националния осигурителен институт става въпрос за 568 800 хиляди лева, ако говорим само за пенсионерите от трета категория труд. Ако говорим за всички пенсионери, става въпрос за 802 млн. лв. Тези пари ги вадим от социалния резерв или някой ни ги подарява, вкарваме ги в бюджета, увеличаваме базата за пенсиониране през тази година. Откъде намираме тези пари за следващата година? Това е моят въпрос, който Ви задавам? Демократи за силна България настоява за увеличаване на данъци и на осигурителни вноски или откъде взимаме тези пари? Просто искам да попитам откъде взимаме тези пари следващата година. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз съм малко изненадан от свръх консервативната и много дясна визия на БСП, която изразява и сега ще обясня как ние се намираме в парадоксалната ситуация ние да ви атакуваме от социални позиции и те са следните.
Ще започнем от базата. На моите родители, на вашите родители българската социалистическа държава експроприира социалните вноски. На 10 ноември ние нямахме нито лев в социалните фондове. Затова нашето поколение днес е длъжно всеки месец да осигурява поколенческа солидарност и ние да плащаме пенсиите на нашите родители, без да сме наследили от вашето управление един лев социални фондове.
На второ място, господин Христосков иска да припомни, че днешната българска държава все още като пропорция е в дълг, защото това, което аз запомних, че средно за Европейския съюз съотношението на пенсиите към брутния вътрешен продукт е 10,5 процента, а ние сме на 8,6 процента. Вие разбирате ли, че това е абсолютен цинизъм ние да не спазваме европейски пропорции в здравеопазване, в образование, в пенсии и в наука. Хайде да извадим какви са пропорциите в Европа и какви са в България и да видим тогава дали ще бъдем европейци.
И тук не госпожа Михайлова да ни казва, че ние десните сме искали да се откажем от социалния тристълбов модел. Напротив. Ние ще кажем следното нещо. Този 1 процент, който бихме могли да дадем, е 500 млн. лв. годишно. При формиран над 2 млрд. лв. бюджетен излишък е абсолютен цинизъм ние да харчим тези пари за всичко друго, но не и за пенсионерите. Искам само да ви припомня, че тези пари не са от членски внос нито на “Позитано”, нито на НДСВ, нито на ДПС. Това са парите, които ние плащаме. Затова сега ние всички сме в дълг към нашите родители. И на господин Мръцков, и моите родители са принудени да работят в момента, за да могат да оцеляват. И това са над две трети от българските пенсионери. Нека да кажем: прекрасна е идеята на госпожа Христова – белгийската идея за фонд, защото тази държава, която е национализирала вноските на българските пенсионери, ги е капитализирала в собственост. Разбира се, че ние сме в абсолютно престъпно бездействие и когато се продават държавни активи, определен процент веднага трябва да отива в пенсионен фонд – Сребърен, какъвто искате да го наречем. Хасане, така е. Не трябва да си заравяме главата в пясъка...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, Иване, така е. Но не беше така, когато вие управлявахте.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се, затова в момента сме разпаднати. Искам да ви кажа накрая каква е поуката. Аз съм си задал въпроса защо ние като управляващи, много могъщи, загубихме властта. Защото четири години ние капитализирахме, оставихме милиарди фондове и т.н. и всичко това беше, защото бяхме стиснали българския гражданин за шията, той не можеше да диша, не можеше да живее. За какво му е такава демокрация!? Казвам ви това, за да не повторите нашия печален опит. Ще платите колосална цена и може да ни задминете в разпада, в който се намираме ние, ако продължавате така да не си вършите работата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков, в амплоато си на социалдемократ. Заповядайте, госпожа Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Вие много добре сте чели “Експроприацията на експроприаторите”. Но тези експроприатори са били и вашите, и моите родители, баби и дядовци. Благодарение обаче на това те успяха да създадат една материална база в България за милиарди, която за съжаление вие толкова бързо и безотговорно разпиляхте, че аз се ужасявам, че в пенсионните фондове за съжаление не влезе нито една стотинка. Да, права е госпожа Христова, че сега ще трябва от остатъците и трохите, от това, което нещичко е останало да събираме. Защото кажете ми от кои големи предприятия, фирми, обекти, които са останали за приватизация, ще можем половината от средствата да вложим в този прекрасен Сребърен фонд, от който, дай, Боже, аз и Вие да вземем пенсия, защото ние няма да можем да разчитаме на друго. Затова, моля ви, когато правите политически изказвания, първо погледнете на вашата вина, на вашето място в политическия живот и тогава укорявайте всички останали. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Доктор Колчаков, имате възможност за дуплика. Не желаете. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз също искам да направя една реплика и то в градивен тон. Тъй като започнахме да си говорим на малки имена, адаш, не е хубаво така да говориш. Може би донякъде не съм удовлетворен и от изказването на Маргарита Панева, защото обсъждаме толкова сериозен проблем, толкова е наболяло обществото и да говорим с политически аргументи и политически нападки, не е хубаво. Аз съм технократ човек и си мисля, че е хубаво да погледнем разчетите, да видим предложенията и да преценим какво е възможно в момента да се направи. Апелирам към господин Колчаков и към другите колеги това да направим.
Що се отнася до излишъка, ние в понеделник бяхме с министър Пламен Орешарски, Божидар Божинов и още един бизнесмен в Хасково. Ако ви кажа колко хора имат апетити към излишъка, който се очертава около 2 млрд. лв. Бизнесът си го искат обратно, защото това бил техен излишък, докторите искат излишъка, не знам кой още иска излишъка. Така че не спекулирайте с това нещо. Погледнете становището на Министерството на финансите за всяко едно предложение и ще разберете за какво става дума. Така че още веднъж апелирам за по-малко политически аргументи, повече технократизъм, за да постигнем по-добър резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Само да не забравяме, че парламентът е най-политическият орган. Експертните органи са на друго място, не са тук. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, господин Колчаков, много добре си спомняте, че имаше един закон за фонд “Обществено осигуряване”, който беше приет през 1995 г., 1996 г. заработи. Там имаше някои текстове, които Вие пренебрегнахте. Първо, трябваше на фонд “Обществено осигуряване” да бъде възстановена собствеността на всички тоталитарни организации и на “Социалния отдих”. Собствеността на “Социалния отдих” беше прехвърлена, но от тоталитарните организации нещо да получи фондът? Не! Също така според Закона за приватизацията средства от всяка една приватизация трябваше да бъдат прехвърлени във фонда на общественото осигуряване. Това нещо не се случи. И когато това нещо не се е случило, когато приватизацията в големите мащаби е осъществена, как можем да върнем тези пари, които не са постъпили в този фонд “Обществено осигуряване”? Сега да ги търсим и да си говорим: дайте да увеличим пенсиите, направете го вие и т.н.” С годините има проблеми, които са натрупани. Ние трябва да се съобразяваме с това да запазим тази макроикономическа стабилност, която имаме в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, доктор Колчаков, за дуплика. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на казаното от госпожа Панева за това, че сме разпилели икономиката. Имаше и разпиляване. Но няма как да вържете в едно равенство това, че СДС оживи икономиката и това, че днес има растеж в икономиката. Истината е, че направихме и маса глупости и поразии. Истината е, че ние направихме най-голямата крачка – да направим частна икономиката – и в момента три четвърти от брутния вътрешен продукт се създава от тази приватизирана икономика и само тя гарантира растеж. Държавният сектор почти не гарантира растеж.
Така че, когато Сергей и президента се гордеят, че вие днес имате уникален растеж, то е направен от нас, както вас са ви родили вашите родители, така ние сме ви родили растежа. Да си го знаете.
По отношение на това, което аз започнах да казвам. Разбира се, ние говорим тук за златни швейцарски правила и говорим как тази икономика, която расте, трябва да гарантира доходи и национално богатство и как с нея трябва да покрием за пенсионерите задължително инфлацията и 50 процента от растежа. Какво правим тази година? Ние искаме да ви помогнем и вие да съберете дивидентите. На Белмекен вътре ще се изпокарате. Преди малко бяхме при господин Пирински и той казва: нашите коалиционни партньори не разбират. Ние също ще поемем ангажимента да ви помогнем и види да съберете политическите дивиденти, но трябва да знаете: и 10 процента растеж ви прави 5 процента средногодишна инфлация, а януари тази година спрямо януари миналата година тя е над 7 процента. Тоест, ние осигуряваме тази година на майка ми и на баща ми, на вашите родители по-малко стоки и услуги спрямо миналата година, което те нарекоха геноцид. Освен това Иван Илчев каза да не политизираме дискусията. Напротив. Задължително трябва да политизираме, защото гръцкото понятие за “политика” е от “политикос”, което значи обръщане към проблемите на града. Тук или политизираме, господин Илчев, или си взимаме шапките и си отиваме. Ние сме пратени тук, за да се обърнем към проблемите на града – държава, наречена България. Няма кой друг, наша е отговорността, наши са правомощията. Не са виновни чиновниците, управниците са виновни. В момента ние искаме да ви помогнем, защото ви виждаме, че сте слабички. По отношение на това да запазим стабилността. Не бъдете по-католици от папата и по-десни от седесарите. Ние ще браним дясното, вие бранете социалната си същност. Иначе, като я забравите, аз трябва да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Имаме две възможности, провеждайки този дебат. Или да тръгнем ние като представители на управляващото мнозинство срещу опозицията и да вадим аргументи спрямо всеки един законопроект – законопроект по законопроект.
Можем да зададем въпроса защо Сребърният фонд не беше създаден тогава, когато той би имал смисъл, защото в него щяха да влязат реално резултатите от труда на нашите родители. Можем да зададем въпроса защо голямата част от законопроектите виждат някакво решение само в рамките на тази календарна година. А доктор Адемов илюстрира един такъв пример по отношение на законопроекта, внесен от госпожа Понева и защо не се очертава пътят, а само една стъпка. Можем да зададем и въпроси, свързани с познаването на Закона за нормативните актове – кое е решение, кое е законопроект и т.н. Но аз си мисля, че тези въпроси не биха имали смисъл. По-важното е да очертаем двата основни проблеми, които всички тези законопроекти поставят на дневен ред. Единият е малко по-тесен, другият значително по-сериозен и по-голям.
Първият въпрос е свързан с това какво правим с основния очертал се проблем като дефицит и справедливост спрямо нашите родители, което можем да назовем остаряване на пенсиите. Признавате го или не, миналата година бяха направени стъпки, които отстраниха част от несправедливостите на системата –
Остаряването на пенсиите остана големият проблем. Очевидно е и за нас, и за вас, че този проблем в рамките на един бюджет не може да бъде решен. Нужен ни е дебат, за да видим как го решаваме. Явно в рамките на години, явно в рамките на едни премерени стъпки, които бавно, постепенно да позволят отстраняването или преодоляването поетапно на тази несправедливост.
Другият голям проблем, който следва да обсъдим, е проблемът в крайна сметка какъв е моделът. Явно, че имаше съгласие по модела и, че това съгласие във времето не се случва и то като че ли все повече не се случва. Какво правим оттук нататък?
Госпожо Понева, с Вас по телевизиите можем да си говорим за национализация, за одържавяване и други неща. Но като отговорни политици в рамките на комисията ние заедно следва да предизвикаме един сериозен дебат, да видим защо нещата не се случиха и какво правим, ако имаме единомислие по този модел, така че те да се случат в годините напред. Вие, госпожо Понева, сте коректен човек, но направихте един не особено коректен коментар на моите думи. Това, което аз вчера казах, е, че Вие не по-зле от мен знаете, че има правила на фонда, по които този излишък се разпределя, че голямата част от него отива в резерва и че от тази малка част, която е на разпореждане на Министерския съвет, вече е усвоена и Вие знаете къде. Но мисля, че това са детайли и няма смисъл да влизаме в такива реплики. Естествено по отношение на законопроекта на Министерския съвет мога да кажа, че ние ще го подкрепим. Но дайте да видим как продължаваме този дебат оттук нататък, тъй като нашата отговорност е тази. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! НДСВ прие решение, с което не допусна Народното събрание да има контрол върху бюджетния излишък. Поради тази причина бяха пропилени стотици хиляди и милиони левове за чешмички и беседки. Интересното е, че тогава БСП съвсем справедливо остро реагира срещу невъзможността парламентът да контролира бюджетния излишък. В момента, бидейки начело на властта, БСП отказва да промени тази ситуация, просто защото вероятно се чувства добре в смисъл, че изпълнителната власт, Министерският съвет да се разпорежда с бюджетния излишък. Ако те бяха допуснали възможността Народното събрание да контролира изразходването на бюджетния излишък, може би нашият разговор щеше да бъде по-ползотворен тук в момента. Защото, както отбелязаха и колегите, този бюджетен излишък не е направен от една, две или три политически сили, той е взет от джоба на всеки български данъкоплатец. Тоест, Народното събрание трябва да регулира и да контролира изразходването на бюджетния излишък. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Има ли други реплики към госпожа Михайлова? Няма. Заповядайте, госпожо Михайлова, да отговорите, ако желаете.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще отговоря, господин председател. Честно казано, не ми се говори нито за чешмички, нито за бюджетен излишък, тъй като това не е темата днес. Но Вие, госпожо Банкова, бяхте представител на тази политическа сила. Нито пък искам да говорим за Ирак и за други неща. Мисля, че нашата отговорност тук е да видим какво се случва оттук нататък с модела и какво се случва с големия проблем – остаряване на пенсиите. Така че други коментари мисля, че в настоящия момент просто са излишни да правим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Този, който иска да разбере по какъв начин се харчи бюджетният излишък, нека да се справи със Закона за устройството на държавния бюджет. Тук с господин Владислав Горанов спорим дали е чл. 35, ал. 2 или е чл. 37, но това няма никакво значение. Аз казвам, че е чл. 37, госпожа Христова казва – чл. 37. Господин Владислав Горанов казва, че е в чл. 35. Но това е най-малкият проблем. Там е казано как и по какъв закон може да се харчи от тези пари. Ако иска някой да промени тази процедура, има възможност да внесе законопроект и евентуално Народното събрание да разгледа този проблем. Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Вместо да седнем и да поумуваме какво можем да направим, ние пак тук надуваме мускули. Тръгвам с един много кратичък коментар, господин Адемов.
Вместо да стигнем до някакъв консенсус и да допълним законопроекта, да стигнем до нещо полезно, пак става едно политическо захапване, пак става едно сепариране на партии – ние сме от тези, другите сме от управляващи и т.н. Това нещо, което каза господин Колчаков, е хубаво. Трябваше да го чуете и да се позамислите, а не веднага да го нападате. Говоря относно сребърния фонд. Сребърния фонд, който честно казано, доктор Колчаков, може да се хвърлят камъни и във Вашата градина, защото точно след прословутата 1996 г., когато тотално стана един огромен срив и всички финанси на хората се стопиха тотално, Вие тогава поехте щафетата и имахте възможност да заковете този първи пирон, с който да положите началото на този Сребърен фонд, но кой знае защо тогава СДС се поуплаши. Сега се обръщам към БСП като управляващи и всички, които са в коалицията. Рано или късно, все някой трябва да направи тази крачка. Това е нещо, което ще гарантира доходите на нашите майки и бащи – пенсионери. Това много добре го знаете.
Относно бюджетния излишък. Да, честно казано, имам предложение по една четвърт от бюджетния излишък да се отделя в един такъв Сребърен фонд от година на година и той малко по малко да се пълни. Не е смешно, няма откъде другаде един такъв фонд да се пълни. Говоря за частната икономика. В един момент ние ще се превърнем в най-частната държава в целия свят. Единствено и само учителите, които са бюджетни, които не вкарват нищо в хазната, само те са нещо държавно. Всичко онова, което произвежда, честно казано, то почти нищо не произвежда вследствие на тази лоша приватизация по стахановски. Направена на бързо, почти нищо не работи. Това много добре го знаете. Средства за този фонд, за който говорим, можем да отделим единствено и само от така наречения бюджетен излишък. Това ми беше думата. Нека да седнем и дружно да поумуваме какво можем да направим за пенсионерите, без да си подхвърляме реплики от сорта: вие сте популисти, така, така, така, така. Това се изтърка, това е демоде. С това доникъде няма да стигнем. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, аз искам да кажа няколко думи, ако мога така да се изразя, да бръкна сериозно в раната, ако изобщо говорим за рано, защото се чуват разнопосочни сигнали. Едва ли има някой, който да не иска българският пенсионер да не получава по-голям размер на пенсиите, да няма по-голямо осъвременяване, да няма по-голяма компенсация. Въпросът е обаче как може да стане това, по какъв начин да стане това. Всички се обединяваме около това, че фискалната стабилност трябва да бъде запазена. Следващото нещо, което искам да припомня, е: откъде тръгнахме. Господин Христосков, поправете ме ако греша, но 31,5 процента ли беше осигурителната вноска за фонд “Пенсии”откъдето тръгнахте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: 32 процента! А преди това за онзи излишък, за който говори бившият министър Коралски, че има 90 млн. лв. излишък през 1999г., средно вноската е била 47 процента. Ако ние днес имаме 47 процента, ще имаме излишък във фонд “Пенсии” не 90 млн. лв. , а ще имаме 1 милиард лева.
Извинявайте, господин председател, но с тази тема се спекулира.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, господин Христосков. Аз тръгнах оттук, за да припомня на всички за какво става въпрос. Тридесет и два процента отиват за фонд “Пенсии”. През всичките години, понеже искахме да имаме в България икономически растеж, понеже всички заявявахме, включително и Вие, доктор Колчаков и госпожа Понева, че осигурителната тежест за българския бизнес е висока и е един от най-големите проблеми. Решихме да доподбряваме конкурентоспособността на българския бизнес на българската икономика, като я прекарваме, забележете, през фонд “Пенсии”. Защото, от една страна, ние намаляваме осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, а от друга страна ние искаме – хайде да не кажа по-сериозни неща – искаме размерът на пенсиите да отговаря, да бъде адекватен на очакванията на хората и да осигури заместващ доход, какъвто има в европейските страни.
Какво направихме? Миналата година свалихме с шест процентни пункта осигурителната вноска за фонд “Пенсии”. Това, което Националният осигурителен институт през миналата година икономиса, грубо казано, в този бюджет, са 160 млн. лв.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, 210 млн. лв. А ние твърдяхме, че на бизнеса преотстъпваме 630 млн. лв. Тоест, като извадим от тях 210 млн., се получава 420 млн., които са дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт.
Може би говоря така и някой ще си помисли, че говоря против българския бизнес. Не, искам да се опитам да дам една обективна картина, на това, което се случваше през годините и защо стигнахме до тази ситуация. Ако всички тези пари, така, както беше предвидено в тристълбовия модел на българското социално осигуряване, ако всички пари през годините влизаха във фонд “Пенсии”, сега размерът на пенсиите нямаше да бъде такъв. Процентът на коефициента на заместване нямаше да бъде този, който е сега, ако бяхме намерили други механизми да стимулираме българския бизнес. Това нямаше да е така.
На следващо място, ние направихме и така наречения втори стълб, структурирахме така наречения трети стълб. Сега пет процента от фонд “Пенсии” – отново – отиват във втория стълб, в който всеки български гражданин, роден след 31 декември 1959 г., има индивидуална партида и сега господин Бисер Петков може да ни каже колко пари има в тези фондове към момента, които трябва да плащат втора пенсия на български граждани, когато придобият право на пенсия или при съответните възможности, които дава законът.
БИСЕР ПЕТКОВ: За да бъда коректен, господин председател, в задължителните фондове има над 1 млрд. лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А с професионалните фондове?
БИСЕР ПЕТКОВ: Тази цифра е общо с професионалните и доброволните – 1,5 млрд. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Ако всички тези неща ги съобразим, направим една сметка, ще видим, че тази средна пенсия, за която говори госпожа Шулева в публични изяви, която казва, че при средна работна заплата от 400 лв., при среден осигурителен доход от 390 лв. пенсията, която се осигурява, е 124 лв. Големият въпрос е това ли е пенсията или ние още в началото на модела сме заложили към тази пенсия да бъде прибавена и пенсията от втория стълб? Какво трябваше да направим през всичките тези години, за да запазим този модел? Ние от всички страни приемахме законодателни решения, с които намалявахме вноските във фонд “Пенсии”, от друга страна, непрекъснато се чудехме по какъв начин да увеличаваме и осъвременяваме размера на пенсиите. Това трябва да си го кажем много ясно.
Има и още едно нещо, последното, което искам да кажа. Ако сега говорим за това, че размерът на пенсиите, отпуснати преди – така наречените стари и нови пенсии – трябва да се замислим по какъв начин можем да направим това, ако трябва да изравним тези пенсии. Такава разлика винаги ще има, ако искаме индивидуалният принос на всеки един пенсионер да намери място при изчисляването размера на пенсията. Ако трябва да се съобразяваме с индивидуалния осигурителен принос, ако трябва да бъде съобразен осигурителния доход за предходната година, за новите пенсионери размерът на
Идеята е това да се компенсира чрез съответните механизми на осъвременяването, но тази дупка, която сме приели в началото, стои. Сега какво трябва да направим? Дали трябва да излеем тези пари наведнъж? Ако става въпрос за преизчисляване на пенсиите на основата на средния осигурителен доход за 2006 г., става въпрос за 12 месеца за 980 млн. лв. Това са разчетите, които ни дава Националният осигурителен институт. Ако става въпрос за десет
Ако влеем тези пари в системата, ако осъвременим пенсиите, възниква въпросът, който зададох преди малко: откъде ще намерим тези пари догодина. Можем ли да приемем гъвкав подход? Да решим тази година една част, следващата година друга част и т.н. Това обаче означава противопоставяне на едните на другите и т.н.
Дискусията по този въпрос предстои. Дискусията трябва да я водим всички. Знам, че е най-лесно да предложим: даваме парите, решаваме въпроса, приключваме. Само че нека да не забравяме, че говорим за фискална стабилност. Ако всички тези неща ги съобразим, ако се опитаме да намерим най-добрите решения, които при всички положения не са нито бързи, нито могат да бъдат решени с едно предложение, както ни се иска на всички, ще има резултати.
Затова моят призив към всички, които внасят такъв тип законопроекти, е да се опитаме да намерим онова предложение, което да удовлетворява, от една страна, пенсионерите в България, от друга страна, фискалния резерв. Мисля, че всички говорим за това. Въпросът е как и по какъв начин да предложим този модел.
Затова сега в анонс ви казвам, че следващата седмица в понеделник при министъра на труда и социалната политика има анонсирана, обявена една среща, на която ще участват всички бивши министри на труда и социалната политика, всички бивши председатели на комисии, всички, които през годините са участвали в процеса на вземане на решения по тези въпроси. Аз не казвам, че това е форматът, който ще реши всички въпроси. Никой не може да отнеме правото на народните представители и на тези, които имат право по Конституция на законодателна инициатива, да предлагат решения, да предлагат законопроекти. Разбира се, обаче, че трябва да търсим съгласие както с
Сега ще дам думата на господин проф. Лозан Стоименов, който ще ни каже кого представлява, ще ни каже позицията и на другата страна. Защото очевидно е, че този проблем има няколко страни и ние по никакъв начин не можем да се скрием и от позицията на тези хора. Никога не сме го правили в тази комисия. Заседанията ни са публични. Аз предлагам да се концентрираме около тези въпроси, защото господин Янев предлага увеличение на пенсиите с 8,5 процента, госпожа Понева предлага 1,2 процента за всяка година осигурителен стаж, госпожа Банкова и господин Христов предлагат 1,5 процента. Аз защо ли не предложа 2,0 процента, защо не предложа 50 процента? По същата логика мога да го направя, за да ми каже някой, господин Колчаков, че коалиционният партньор не разбира за какво става дума. Аз нямам усещането, че не разбирам за какво става въпрос. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Христосков, имате ли точни разчети на обема невнесени средства от държавата за редица привилегировани категории служители, които държавата осигурява чрез Националния осигурителен институт? Знаете какъв е въпросът? Същият въпрос важи и за осигуряването на децата от държавата за здравното осигуряване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Заповядайте, господин Стоименов. Имате думата.
ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се проф. Стоименов, председател на движение “Народен юмрук – защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани”. По волята на съдбата съм ръководител на тези протести в София вече повече от три месеца. През нас минаха различни искания от различни посоки на пенсионерите. Към нас се обръщат от цялата страна пенсионери с подписки, с подписи, с искания за увеличаване на пенсиите, подобряване състоянието на пенсионерите и т.н. Аз първо ще се спра на конкретните проблеми. Искам все пак професионално да се изкажа, тъй като съм участвал в икономиката и не съм макроикономист, а съм микроиконимист. Иска ми се да си изясним обстановката, в която се намираме, уважаеми колеги.
Обстановката е следната. През 1984 г. брутният национален продукт на България е 45 процента от брутния национален продукт на САЩ на глава от
Така че, уважаеми тук управляващи от 1989 г. насам, няма какво да си прехвърляте от ляво на дясно топката, вие сте виновни за това положение. Това е едното.
Вторият момент. Преди няколко дни господин председателят на Комисията по бюджет и финанси спомена и аз с голямо огорчение посрещнах тази информация, че търговският дефицит на страната е 7,5 млрд. лв. или това е някъде 3,5 – 4 млрд. евро. Така че преди да се занимаваме с проблемите на пенсионерите не е ли време Народното събрание и правителството да се заемат с проблема как да намалим този външнотърговски дефицит и той да стане положителен. Едва тогава ние можем действително да говорим за удовлетворяване на сериозните проблеми на българските пенсионери и преди всичко на българските работещи хора, защото, така или иначе, ние ще оцелеем, все пак ние сме жилави. Но нашата грижа е за по-младото поколение, което не е в България, а е в чужбина и което създава материални и културни ценности и блага в чужбина, а не в нашата страна. И този дебат ми се струва, че трябва да бъде не само в рамките на тази комисия, но сигурно трябва да бъде обществен дебат и може би да се разисква на по-сериозен форум.
Що се отнася до конкретните пенсионерски искания и проблеми. Проблемите са следните. Тези 10 процента, 8 процента и т.н. въобще не е удовлетворително, тъй като то е по-малко от размера на инфлацията, която се получава. На нашите митинги искането е за 30 процента увеличение на пенсиите от 1 януари тази година. Обосновката е следната. Ако се продължава с 5, 8 и т.н. процента увеличение на пенсиите, то, за да се стигне 200 евро средна пенсия, ще са необходими 21 години. Това е простата сметка. Ако вие искате като управляващи или като участници във властта народът да не се вдигне на бунт, в рамките на три години средната пенсия в България трябва да стане 200 евро. За да стане това в рамките на три години, увеличението на пенсиите средно трябва да бъде с 39 процента. В рамките на пет години пенсиите трябва да се увеличават най-малкото с 21 процента. Затова нашето искане е пенсиите да се увеличат средно с 30 процента от 1 януари тази година.
Второ искане. Тук беше споменато осъвременяване на пенсиите – тези, които са отпуснати преди 2000 г. Пенсиите по отношение на тези, които са се пенсионирали преди 2000 г., е грабеж по отношение на пенсионерите. При мен има такива документи: жена с 37 години трудов стаж има определена пенсия от 49 лв. Сега с всичките увеличения нейната пенсия е станала 85 лв., тоест, тя е на границата на минималната пенсия. В тази връзка, що се отнася до увеличението на пенсиите, предложението от различните страни на пенсионерите е една сравнително приемлива формула, обратнопропорционално на пенсиите. Тоест, минималната пенсия да се увеличи с 50 процента, а максималната пенсия да се увеличи с 5 процента. Тоест, един програмист това нещо може да го сметне и да направи програмката горе-долу за два дни.
Въпросът с осъвременяването на тези пенсии, които са отпуснати преди 1989 или 2000 г., очевидно е наложително. В най-лошия случай това трябва да бъде от 1 март, както вие предлагате. Иначе протестите ще тръгнат отново и исканията ще са: възстановете ни всичко, което е ограбено от 2000 г. насам. Третият въпрос, зключително важен, вдовишките пенсии от 20 процента да се вдигнат на 50 процента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Стоименов? Колко струва Вашето предложение, господин професоре?
ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Това са нашите искания, а ваше задължение е да ги сметнете и да намерите парите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Ние говорим повече за осъвременяването на пенсиите, но аз искам да поставя въпроса, че имаме и други точки от дневния ред, по които също трябва да говорим и да ги обсъждаме, тъй като смятам, че са важни. Аз подкрепям предложението, което е направено за промени в Кодекса за социалното осигуряване от Министерския съвет, както и предложението на колегите за това да сложим една рамка на заплатите в агенциите и институциите, които са избирани от Народното събрание. Няколко думи по останалите три законопроекта.
Всички си даваме сметка, че през 2000 г. сме приели Кодекса за социалното осигуряване, приели сме един модел на пенсионната система. Всички знаем, че пенсионната система е консервативна система и ние не можем да правим такива резки промени, както се предлага в единия от законопроектите – българските граждани да се пенсионират при 15 години осигурителен стаж, без никакви изисквания за възраст. Тоест, на 33 – 34 години всички сме пенсионери и живеем. Така е предложено. Когато говорим за промяна, действително се налага някаква промяна и промяната не трябва да я търсим в този модел, който сме приели за определена възраст и изискванията, които имаме, а промяната трябва да я търсим в методиката за осъвременяване на пенсиите, които са изостанали и, ако трябва, там трябва да се води този дебат. Преди ние като народни представители да вземем някакво решение, дебатът трябва да се проведе и между социалните партньори. Ако забелязахте, ако прочетем становището на синдикатите, ще излезе, че синдикатите са консервативно настроени към това, което ние правим като предложение за осъвременяване на пенсиите. Те се притесняват повече от това, че, ако предприемем някакви стъпки в увеличаване на пенсиите, което не е съобразено с макроикономическата действителност на България, ще се случи така, че точно пенсионерите ще понесат най-големия икономически товар, ако ние направим погрешната стъпка в тази насока.
Действително ние трябва да продължим да водим този дебат, но дебатът трябва да се води и с участието на представители на Националния осигурителен институт, на работодателите, на синдикатите и тогава да вземе някакви кардинални решения за промяна в тази методика.
Доктор Адемов го каза, че ние като представители на Социалистическата партия можем да правим всякакви предложения за увеличаване размера на пенсиите. Проф. Стоименов говори само за пенсиите. Но никой не говори за доходите на останалите български граждани. Ако средната пенсия направим 200 евро, много хубаво. Ами останалите български граждани, които работят, какво ще получават и откъде ще го получават? Така че моето предложение е да продължим този дебат. Иначе на база на данните, които представят колегите от Националния осигурителен институт, да предприемем някаква промяна в Кодекса за социалното осигуряване, тя трябва да бъде насочена не към това, което е прието през 2000 г., а само към промяна в методиката за осъвременяване на пенсиите за следващите години с цел да не се натрупва това напрежение. Вие добре разбирате, че ако тази година намерим парите и осъвременим пенсиите, след пет години ще го има същият проблем, тъй като тези пенсии, които сме ги осъвременили тази година, ще бъдат остарели за пет години. Ще имаме същия проблем, и също трябва да търсим изход от ситуацията. Така че според мен дебатът трябва да продължи. Имаше едно становище на Икономическия и социален съвет за пенсионната система през 2050 г. Оттам също можем да извлечен някои поуки и да не клатим много пенсионната система и да не проваляме пенсионната реформа, а да правим стъпките, които са необходими, за да може независимо кой управлява след това коалиционно правителство, да нямаме проблемите в бъдеще като държава. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам една реплика към господин Мръцков. Господин Мръцков, Вие казахте да не клатим пенсионната система. Тя достатъчно е разклатена. Ако си беше наред, сега в момента тук нямаше да има представител на пенсионерите, за да изложат пред нас това, което те искат. А дали е консервативна или е либерална така наречената пенсионна система, каквато я направим, такава ще е. По-важно е да се съсредоточим към един акцент. Това се иска от нас – да се вдигне прагът на минималната пенсия. Прекалено нисички са тези пенсии от 80 лв. дори за тези цени, които в момента сме достигнали. Идеята е тези ниски пенсии някак си да намерим начин, ако можем да ги обвържем с тази малка най-малка работна заплата, която е определена на 180 лв. Ако ги обвържем с това нещо, вярвайте ми, пенсионерите ще са много удовлетворени. Няма да е на сто процента, но при всички положения поне с тези 180 лв. някак си ще връзват месеца, както се казва. Нека там да се съсредоточим – вдигане прага на минималната пенсия. Големите пенсии, които са по 450 лв. и нагоре ги оставете.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво означава минимална пенсия, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: В момента, господин Мръцков, Вие знаете много по-добре от мен какъв е прагът на минималната пенсия. Идеята е да я поповдигнем поне над 150 – 180 лв., в този интервал някъде да дойде. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Мръцков, да отговорите на репликата на господин Димитров. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, господин Димитров, когато аз казах, че е консервативна пенсионната система, имах предвид това, че не трябва да променяме законодателните ни правила, които сме приели с Кодекса за социалното осигуряване. Те трябва да важат години напред и българските граждани, които навлизат в тази система, да знаят какво ще получат след известно време. В този смисъл съм казал, че пенсионната система е консервативна и не трябва да я клатим – всяка година да правим генерални промени и да приемаме нови кодекси, като сриваме всички правила. Много хубаво е това, което говорите. Аз съм съгласен и аз го искам. Искам да можем да увеличим пенсиите, но мисля, че и това трябва да съобразявате с това какви са бюджетните възможности на страната ни. Не можем да искаме пенсионерите да ги отделим от останалата група български граждани и да кажем: увеличаваме пенсиите. Хубаво, а какво правим с брутния вътрешен продукт, който произвеждаме на глава от населението? Нека си зададем и този въпрос, защото това, което произвеждаме на глава от населението, ние това ще разпределяме. Нека да си зададем въпроса какво правим като народ и като държава. Мисля, че много добре знаете какви са данните – че ние изостанахме на глава от населението по брутен вътрешен продукт от Румъния и се чудим защо в Румъния и работните заплати са по-високи, и пенсиите са по-високи. Това, което направихме за повишаване ръста на производителността на труда и за даване шанс на икономиката, колкото и господин Колчаков да казва, че сме предприели десни мерки, точно, давайки шанс за развитие на българската икономика, ще дадем шанс и на българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Моля да ме извините, че вземам думата отново, но, тъй като смятам, че настоящият дебат е част от дебата, който се води между хората от третата възраст и Министерството на труда и социалната политика и всички останали институции. Бих ги помолила да помислят малко и за нещо друго. Наистина какво правим с онези, които работят и чиито трудови доходи също трябва да вдигнем. Ние сме им обещали с 10 процента от юли да вдигнем работните заплати. Сигурно и това трябва да съобразим.
Освен това вие искате да предложите и го предлагате да обърнем процента на увеличението. Как ще мотивираме хората, които внасят по-високи осигуровки и разчитат след това да получат и по-висока пенсия, да го правят по-нататък, когато непрекъснато обръщаме начина на определяне размера на пенсията.
Ще ви кажа и нещо друго. Аз искам да благодаря тук на госпожа Христова, че тя по времето, когато беше министър на труда и социалната политика, се наложиха минималните осигурителни прагове. Знаете ли, дами и господа, в момента българската действителност произвежда бъдещите пенсионери, които няма изобщо да могат да си осигурят нормални пенсии. Имам предвид частните фирми, остатъците от сивата икономика. Една шивачка е осигурявана на толкова пари, че тя даже не може да има и коефициент 1,0 след време. Така че нека да мислим за всички тези неща, когато поставяме въпросите и правим предложенията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, сега ще си позволя да дам думата на господин Тодор Михов. Заповядайте, господин Михов.
ТОДОР МИХОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз представлявам пенсионерите, но тук съм като експерт към групата “независими”. Понеже става дума затова откъде ще дойдат средствата, искам да кажа, че ние имаме сбъркана философия в пенсионното дело и тя е насадена от Кодекса за социалното осигуряване.
Господин Христосков, аз бих се учудил, ако Вие някога съберете 100 процента при този кодекс от това, което се полага да събирате. Вие не разбирате ли, че максимално скъсените стойности – три години от последните петнадесет години за изчисляване на коефициент – и една година за формиране база за пенсията, кой е луд да ви внася? Всички ще ви внасят върху минималния осигурителен доход и ще дават пликове с пари на хората си на ръка, тоест, ще водят двойно счетоводство. Хайде направете си сметката, ако въведем едно правило да се изчисляват всички години и така да важат за коефициент. Кой е този луд работник, който ще подпише договор, след като му предлагат да получава нерегистрирани пари в плик? Никой! Всеки ще се грижи за старините си.
Тоест, тук има един огромен резерв. Огромен! Аз ще ви кажа, че посетих шест фабрики. И в шестте се разиграва пазарлък на колко да се осигурява работникът и работодателят натиска да се осигуряват на по-малко. Вижте, това е общовалиден принцип.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Какво предлагате, господин Михов?
ТОДОР МИХОВ: Предлагам да се ревизира законът в тази точка. Аз не съм и против другите мерки – да се увеличава пенсионната възраст и т.н., но това е основният резерв.
Вторият момент, който искам да засегна, е следният. Резерв съществува и в подхода към различните категории труд. Това също е огромен резерв. Не може човек, който е на 60 години, да има 110 години трудов стаж. В цялото пенсионно законодателство на Европа това нещо е регулирано, тоест, има таван, докъде, докога.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това, господин Михов, е променено преди много години.
ТОДОР МИХОВ: Аз знам, че е променено преди много години, но се оказва, че тя не е най-удачно решена като проблематика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Михов. Колеги, сега нека да дадем думата на вносителите, ако няма други изказвания, разбира се.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз, уважаеми господин председател, имам един въпрос към вносителите на законопроекта от Министерския съвет. Предполагам, че и другите колеги ще се интересуват от това. Тъй като виждаме, че има две страници промени в Кодекса за социалното осигуряване, искам да попитам дали всичките промени са свързани с хармонизацията по Директива 2003/41 за надзора на пенсионноосигурителните професионални схеми, или има нещо друго, върху което трябва да си заострим вниманието, защото все пак се променя Кодексът за социалното осигуряване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Госпожо Христова, това бяха промените, които съществуваха в проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тогава казахме, че трябва да се променя Кодексът за социалното осигуряване. Ако има нещо допълнително, имате думата, госпожо Динкова. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ДИНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! В законопроекта действително мога да кажа, че на 99 процента промените са свързани с дотранспонирането на Директива № 2003/41. Единствено има една промяна, с която се отстранява допусната техническа грешка, като се отменя една алинея, която след това се повтаря в следващия член. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Динкова. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал най-напред да отговоря на въпроса на д-р Колчаков. Всъщност онова, което не е внесено в Националния осигурителен институт от държавните служители, от работещите в системата на армията, полицията, съда, прокуратурата, за целия период е малко над 1 млрд. лв., като тук включваме и вноските за универсалните фондове. Това не са пропуснати приходи в Националния осигурителен институт, защото тези пари са внесени от името на работодателя, тоест, на държавата и това са пари на данъкоплатците, не чрез трансфер, а чрез вноски. Вноските са едни и същи и за държавните служители, и за всички тези специализирани ведомства, които споменах, дори за някои от тях са с три процентни пункта повече, но се внасят изцяло за сметка на бюджета, тоест, за сметка на данъкоплатеца. Ако говорим за някакъв дефицит, нещо несправедливо по отношение на преразпределение на тежести между цивилно население и военни, то се изразява в това, че в последните години разходите за пенсии на военните плюс краткосрочните обезщетения се променят в такава пропорция, че много по-малко са постъпленията за намаляващия брой работещи в тези сфери, а много по-голям е процентът и броят на тези, които получават пенсии и най-вече обезщетения.
В последните две години, ако не ме лъже паметта, тази разлика вече започва да доближава 200 млн. лв., тоест, имаме едно вътрешно преразпределение. Това е отговорът на въпроса на господин Колчаков.
Господин председател, ако ми дадете възможност да отговоря на някои други въпроси и да се изкажа и аз, имам готовност за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбира се, господин Христосков. Можете да се изкажете винаги. Заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ако сега е моментът, бих продължил. Ако не, ще изчакам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преди да Ви дам думата, за да си поемете въздух, искам, доктор Колчаков, да коментирам въпроса, който поставяте по малко по-различен начин. Проблемът не е в това, за което стана дума, проблемът е, че тази категория български граждани са освободени от лични осигурителни вноски. Личните осигурителни вноски на тези хора се плащат за сметка на държавния бюджет. Това е големият проблем, с който проблем ние не можем да се справим години наред. Но това е друга тема. Заповядайте, господин Христосков.Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ние сме дали по всички законопроекти писмени становища. Някои от разчетите, които сме направили, бяха цитирани от доктор Адемов. Затова аз няма да ги повтарям. Но все пак моля вносителите или техните експерти, ако има някакви съмнения относно изчисленията, да се обърнат към мен. Естествено в един експертен разговор ние можем да коригираме тези разчети, като извадим съответните аргументи. Що се отнася до коментариите, които бяха направени, позволете ми да обърна внимание на три неща.
Първото е за самия модел, за точковата система, за размера на пенсиите и т.н. Тук беше казана една реплика от господин Яне Янев. Той каза за размера на пенсиите, а не за модела, че изоставаме с десет и повече години от Европейския съюз. Съвсем отговорно ви заявявам и това е потвърдено от международни институции, от голям брой наши участия в международни програми, че нашият модел на пенсионно и въобще на социално осигуряване е с десет години напред пред модела на повечето западноевропейски страни. Говоря за модела като конструкция, като философия, като архитектура, както се използва този израз.
Това го заявявам съвсем отговорно. Ако някой предложи по-добър модел, но не просто да променя един или друг параметър, а просто по-добър модел, винаги това би било добре дошло. Всички предложения, които се правят – и да се даде за една година трудов стаж не 1 процент, а 1,2 или 1,5 процента или 2,0 процента, за осъвременяване на пенсиите и т.н. – всичко това се съдържа в този модел. Тоест, той позволява, като се променят негови параметри в зависимост от финансовите възможности в държавата, да се осъществи тази политика. Но това е въпрос вече не на промяна на модела, а е въпрос на промяна на конкретни параметри при наличие на финансови възможности в държавата. Аз не бих се съгласил, тъй като тук имаше противоречиви оценки за модела, че един модел е сбъркан, когато през 1997 г. средният размер на пенсията на един пенсионер е 37,27 лв., през 1999 г. е 66,93 лв., 2000 г., която най-много се критикува, стана 86,41 лв., а през 2007 г. става 161 лв. Минималната пенсия от 24,89 лв. през 1999 г. става 41,63 лв., през 2000 г. става 46,00 лв., а сега е 88,62 лв. с очакваните промени. Максималният размер на пенсията от 66,30 лв. през 1997 г. става 472 лв. Ако този модел беше сбъркан, нямаше да го има този растеж на пенсиите, а напротив, трябваше да има едно намаление.
Що се отнася до осъвременяването и до критиките към модела, че той е несправедлив, защото старите пенсии изоставали от новите, трябва да кажа, че това, което се говори за 1999 г., е валидно не само за 1999 г., то е валидно и за 2000 г., за 2001 г. и т.н.
Кои са причините, за да има такова изоставяне? Цитира се, че изоставането е два пъти, три пъти и т.н. Изоставането, като се включат индексациите, които са правени през последните години, а искам да припомня и процентите, с които са индексирани пенсиите, през 2000 г. са преизчислени всички пенсии и средното увеличение на една пенсия е с 13 лв. През 2001 г. пенсиите са индексирани с 10 процента, 2002 г. – с 6,0 процента, и по-нататък по ред на годините - с 6,2, 7,5 и 8,5 през тази година. Като включим тези индекси към неизмислен доход, а той е статистически – а той е 180,05 лв., като насложим тези индекси, изоставането на старите пенсии, тези от 1999 г., е с 22 процента. За хора, които имат да покриват големи нужди, това изоставане е голямо. Затова може наистина периодично, каквито предложения има, да се извършва едно осъвременяване. Но изоставането не е проблем на модела, защото до миналата година, до въвеждането на швейцарското правило в Кодекса за социалното осигуряване текстът беше следният: “Ежегодно пенсиите се осъвременяват, като се отчита инфлацията и нарастването на доходите.” Ако България беше увеличавала пенсиите с нарастването на доходите, нямаше да има никакво изоставане. Тоест, моделът позволява и това нещо. Но понеже финансовите възможности са били ограничени и през това време, както беше споменато от доктор Колчаков, е трябвало да се натрупа фискален резерв с оглед финансовата стабилност и т.н., те са увеличавани с процент, по-близък до инфлацията, а по-далече от нарастването на доходите. Но това отново не е проблем на модела. Разберете, това е проблем на финансови възможности на страната. Това е за самия модел и за начините на осъвременяване на пенсиите. Само две думи, доктор Адемов, за точковата система и за условията за пенсиониране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да Ви прекъсна, господин Христосков, за да ви задам, помоему, много важен въпрос и не защото аз не знам отговора, а искам и колегите да го чуят. През 2000 г., след като се промени размерът на пенсиите, след като се преизчислиха всички пенсии, има ли размер на пенсиите, който да е по-малък от старите пенсии?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Нееднократно съм отговарял на този въпрос, господин председател. Аз няма да давам конкретните данни. Ако някой покаже една пенсия, намалена в резултат на преизчисляването по новата формула от Кодекса за социалното осигуряване, изключвам случаите, когато има техническа грешка, когато става въпрос за неверни документи и т.н., но ако има поне една намалена пенсия, която на 31 декември 1999 г. примерно е била 150 лв., а от 1 януари 2000 г. в резултат на преизчисляването е станала 149,99 лв., аз веднага отивам при председателя на Народното събрание и си подавам оставката. Това нещо го повтарям вече четири – пет години, но никой досега не ми е донесъл такава пенсия.
ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: А пенсията, която е била 220 лв., а сега е 20 лв.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ще отговоря на този въпрос, господин професор. През 1990 г. пенсия, която е била 220 лв., сега е 0,22 лв. През цялото време ние сме отговаряли и много ви моля вече да не отговаряме на такива писма, защото губим страшно много време и правим разходи на Националния осигурителен институт, за да им отговаряме. Всички пенсии, като започнете от 1989 г. досега, през цялото време с всички нормативни актове, с всички закони са били увеличавани. Проблемът е в това, че до 1997 г. те са увеличавани с по-нисък процент, с по-малки компенсации, отколкото е поскъпвал животът. Отново ви твърдя, че от 1997 г. насам всички пенсии са увеличавани с процент, по-висок от инфлацията. Това са фактите. Ако нещо друго покаже, аз казах какво ще направя. В 2000 г. в резултат на преизчислението бяха увеличени веднага от 1 януари 2000 г., защото таванът беше преместен от 111 на 160 лв. и в резултат на преизчислението бяха увеличение около 1750 хиляди пенсии. Цитирам грубо, по памет, числата. Останалите пенсии не бяха преизчислени. Но съгласно разпоредбите на закона – тук отговарям на госпожа Банкова, ние сме дали писмен отговор на какво основание са преизчислени – това са § 7 от Преходните и заключителните разпоредби, но съгласно тези разпоредби всички пенсии, чийто размер в резултат на преизчислението беше по-нисък от действително получаваните към 31 декември 1999 г. размер, беше запазен техният размер. Тоест, те си останаха на това равнище, а не се намалиха. През 2000 г. беше дадена за първи път Коледна добавка и тези хора, освен полагащата им се добавка, ако не ме лъже паметта, беше диференцирана – от 70 до 30 лв. – тези хора, които нямаха увеличение на пенсиите, без оглед на това каква е тяхната добавка, получиха по 10 лв. компенсация. А средното увеличение в резултат на преизчислението беше около 13,21 лв. или нещо подобно.
Такива са фактите и изопачаването им, изнасянето им в общественото пространство в изопачен вид само ни води към поговорка, че като сееш ветрове, ще жънеш бури. Повтарянето на неистина не води до нищо добро. Две думи, доктор Адемов, да кажа за точковата система.
Стандартната възраст за пенсиониране в България е 65 години за мъжете и за жените при 15 години трудов стаж. Тоест, при разработването на Кодекса за социалното осигуряване – тук са голяма част от хората, които са участвали в неговото разработване – са се съобразили с тези нормативи или норми да ги наречем с европейския кодекс за социалното осигуряване.
Що се отнася до точките и въобще до всички останали правила за пенсиониране, това са системи за ранно пенсиониране. Тоест, това е възрастта за пенсиониране в България. Но в чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване се казва, че всеки, мъж или жена, навърши съответно мъжът сега 63 години, а жената – 59 години и имат необходимия брой от точки – тоест, това е сбор от възрастта и осигурителния стажа – за мъжете – 100, а за жените сега – 93 – те могат да се пенсионират и на тази възраст. Това е схема за ранно пенсиониране. Какво друго положително има в точковата система, което не се отчита? В стария Закон за пенсиите, ако нямаш необходимите изисквания – 25 години стаж - а имаш 24 години, трябва да работиш още една година. При точковата система тази една липсваща точка можеш да я набавиш и с възрастта си. Ето това е гъвкавостта, това са призивите за гъвкава система. Отделно в § 4 и за учителите включително съществуват още много други възможности за ранно пенсиониране. Аз не мога да разбера защо е съпротивата и защо са виковете срещу точковата система плюс направените впоследствие допълнителни изменения, че могат да бъдат купени точки още в самото начало за висшистите, сега за хората, на които не достигат точки и т.н. Тоест, аз твърдя, че режимът за пенсиониране в България точно в резултат на точковата система, а не заради точковата система, е по-либерален, отколкото режима за пенсиониране в много други страни, членки на Европейския съюз, в това число и сред новоприсъединилите се. Тези неща трябва да бъдат разбрани или пък, ако бъде атакувана системата, да бъде атакувана от тези позиции – каква е действителността, а не просто така. И последно за тези предложения, които бяха направени по законопроектите.
Вече от 1997 г. всяка година доход влиза в изчисляването на индивидуалния коефициент на пенсионера. Това с трите години беше един благоприятен режим при запазване винаги на възможността да избираш. Но на практика пенсията на човека, който е започнал работа от 1995 г., ще се изчисли, като всяка година стаж му носи съответния бонус и доходът му за всеки месец влияе върху размера на индивидуалния коефициент. Тоест, това предложение на практика е включено вече и то не в Кодекса за социалното осигуряване, а с измененията в Закона за пенсиите от месец декември 1996 г. Благодаря Ви. Извинявайте, че ви отнех повече време.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков. Колеги, нека да дадем думата на вносителите за проектите и законопроектите. Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Тук беше споменато, че тъй като вече сме приели един модел, не бива да го променяме, защото това щяло да дебалансира системата. В известен смисъл това е така. Но, ако този модел е лош, ако той не върши работа, ако той осъжда стотици хиляди пенсионери на мизерия, аз мисля, че трябва да го променим. Освен това, господин Христосков, Вие сте свидетел, че този модел се промени в движение. Промени се в движение с точковата система. Но да оставим тези неща, да не губя излишно време. Вие буквално казахте преди малко, ще го цитирам точно, записал съм си го: “Пенсиите са се увеличавали, но с процент, по-нисък от поскъпването на живота”.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не, казах “по-висок”!
МИНЧО ХРИСТОВ: Да, значи не съм Ви чул. Защото, ако е с по-нисък, това означава, че пенсиите са намалявали. Искам да засегна един изключително важен проблем, а именно откъде ще се вземат парите, тъй като мисля, че той е основен за дискусията, която водим тук. Освен от огромния бюджетен излишък, тук не става дума за фискалния резерв, може би това беше лапсус лингви, а става дума за бюджетния излишък. Освен от този бюджетен излишък ние можем да ги вземем и от други места. Бяха споменати тук преди малко от господин Михов някои резерви, според мен – резонни. Но ние можем да използваме и други механизми, например, прекратяването на така наречените мисии в чужбина. Днес например ние дадохме 8,5 млн. за контингента в Ирак. Като съберете всички тези суми, които сме давали за това, които са по официални данни на Ангел Найденов някъде около 400 млн., ето ви един конкретен резерв.
Резерв би могъл да бъде например търсене на отговорност на хората, които са провели операциите с външния дълг. Според господин Пламен Орешарски, министър на финансите, той призна в отговор на мой въпрос, че директните загуби и то преди години някъде, са били над 1 млрд. лв. Към този момент те са може би около 2 млрд. Така че, ето ви друг резерв. Ако бъдат намерени тези пари или поне част от тях, голяма част от тях, ето ви един конкретен резерв.
Да вземем сделките с БТК. Вие виждате, че БТК беше приватизиран на 230 млн. евро, а сега в момента искат да я продават за близо 2 млрд. евро. Ето ви един огромен резерв. Нека да се види кой я е продал, как, защо. Да се вземат по някакъв начин тези пари от БТК. Няма да говоря за магистрала “Тракия”, за парното и т.н., което също искат да приватизират. Тоест, оказва се, че ние имаме огромни резерви, стига да можем да ги използваме целесъобразно.
Искам да ви кажа и друго. Ако ние увеличим пенсиите, има един такъв модел, предполагам, че хората, които се занимават с тези въпроси, го знаят, Кейсянския модел, ако ние приложим този модел, разбира се, това се нуждае от отделна дискусия, но, ако ние дадем на пенсионерите тези пари, за какво ще ги потребяват те? Те ще използват тези пари изключително за потребление. Те ще стимулират производството в България. Някой ще каже, че това е инфлационен потенциал и т.н. Нека да го оставим сега, това е тема за друга дискусия. Но аз само маркирам някои моменти.
Аз, разбира се, подкрепям увеличението на пенсиите, което предлагат колегите, с 10 процента. Но според мен то е крайно недостатъчно, колеги, при сегашната ситуация на пенсионерите. А резерви, както ви казах, има. Имаше един конкретен въпрос към мен от господин Димитров – за осъвременяването на пенсиите на всеки три години и доколко инфлацията няма да изяде това осъвременяване. Аз искам да му отговоря, че това тригодишно осъвременяване е на средномесечен осигурителен доход по нашия проект. А колкото до инфлацията, на всяка година ние предвиждаме в друга точка от нашия законопроект да бъдат осъвременявани пенсиите съобразно инфлацията за предходната година.
Що се отнася до предложението на Министерския съвет, което се отнася за банките-попечители и някои банкови механизми, аз мисля, че далеч по-важно е, колеги, вие като социална комисия да отделите повече внимание на обикновените хора, на проблемите на обикновените хора, на невероятно ниските, мизерни пенсии на българските пенсионери, отколкото на интересите на банкерите.
Искам да ви кажа и нещо друго. Един колега каза тук, че бизнесът си искал обратно излишъка. Колеги, България е страната с най-нисък данък печалба, корпоративен данък, както му казват, в Европа. Той е 10 процента, докато в една Германия той е 38 процента. Ето ви един друг резерв, който може да бъде използван. Аз недоумявам, защото вие, колеги, като социална партия, би трябвало вие да подемете тази инициатива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля да не бъркаме социалните със социалистическите. Има разлика.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако мислите, че Германия е социалистическа държава, добре. Приемам и тази теза. В Италия този данък е някъде около 30 процента, в съседна Гърция – също 30 процента. Защо в България е десет процента и как така бизнесът ще си иска парите? Общо взето това е, колеги. Аз мисля, че ние трябва да се концентрираме върху философията. Затова онова, което предлагаме ние със Стела Банкова, е точно по философията, това са промени, които да доведат наистина до решаване на проблемите, а не палиативни решения, а конкретни, ясни и ефективни решения, които хората да усетят. Мисля, че нашият проект ги дава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Проектът прави само предложения, нищо не дава.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е другият момент, който аз искам да обясня. Доколкото ние сме правили множество предложения като законодатели, а те са се отхвърляли – като например въвеждане на референдумите, като ред други неща, които са от изключителна важност като предоговаряне за АЕЦ – Козлодуй, които се отхвърлят просто, защото сме опозиция. Затова ние даваме възможност сега на Министерския съвет да изработи една цялостна концепция и да я внесе от свое име, така че да може, уважаеми колеги, които обикновено политизирате нещата – аз мога да го кажа с чиста съвест, защото съм независим, за да може вие да гласувате тези предложения. Това е причината, поради която ние се ориентирахме към тези механизми. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов. Господин Янев, Вие пожелахте думата. Заповядайте, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като многократно се спомена моето име, бих искал да се концентрираме по същество. Много от колегите от управляващото мнозинство все пак говориха дълго и многословно, но ние не чухме нищо конкретно от тяхна страна. А сега – по реда на направените забележки отзад напред.
Първо, по отношение на това, което каза управителят на Националния осигурителен институт. Аз не искам сега да влизам в дебат, който е свързан с модела на социалноосигурителната система. Но твърдя, че моделът трябва да бъде усъвършенстван, трябва да бъде адаптиран. Това, че е десет години преди другите европейски държави, е отделен дебат, защото трябва да започнем със самата структура и функционирането на Националния осигурителен институт, със субординацията в самата система, с управлението на ресурсите от НОИ. Също така някои синдикални лидери през последните години от пеликани се превърнаха на хипопотами от преяждане на съответни отговорни позиции.
Аз не искам да влизам в тази тема, защото, ако влезна, ще ни отнеме няколко часа, но тя предстои да се включи в обществен дебат и тя ще бъде, гарантирам ви, господине, изключително интересна. Но сега не искам да влизам в тази тема все пак от други съображения.
Що се касае до моето конкретно предложение, то е много простичко. Става въпрос за тези шест месеца, с които мнозинството ощети българските пенсионери. Вие нали си давате сметка, че ситуацията в България е свирепа. Всеки ден умират между 300 и 500 души пенсионери. Тези, които всеки ден са на протеста пред площада “Александър Невски”, ако днес са 400 – 500 души, те заминават набързо благодарение на тези социална политика за онзи свят. За тези шест месеца ще заминат за другия свят между 30 и 50 хиляди души. Затова нека да бъдем наистина отговорни и тези минимални средства, които са от порядъка на 190 млн. и са абсолютно реалистични да се осигурят, да им се дадат на хората от 1 януари, а не от 1 юли. Това е моето предложение, което е простичко, ясно и смятам, че ако колегите от управляващото мнозинство наистина внимателно преценят, биха подкрепили едно такова предложение в пленарна зала.
Що се касае до големия политически дебат, който започнаха колежките от БСП, ние не можем сега да го свършим на това заседание на Комисията по труда и социалната политика, защото нито това е форматът, нито е форма за подобен диалог, защото трябва да започнем от назначените капиталисти, които в момента са направили така, щото и социалният министър, и здравният министър, и министърът на образованието рапортуват пред министъра на финансите, знаем поради какви съображения кой точно създаде тази система на функциониране в държавата. Трябва да свършим до момента, в който трябва да се признае, че тук, в нашата страна е установена тотална диктатура на бюрократите. Бюрокрацията е обсебила всичко и тази олигархия, която държи и бюрокрацията, управлява процесите. Така че тук ние водим безплодни разговори. Затова аз ще завърша с това, че още веднъж апелирам към колегите точно за това много простичко и ясно предложение – пенсионерите да си получат увеличението на пенсиите от 1 януари, а не от 1 юли. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Янев. Госпожо Понева, Вие искате ли да кажете нещо по дискусията? Заповядайте, имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз изслушах цялата дискусия, не взех нито веднъж думата, така че сега ще кажа нещата, които маркирах и от изказванията на колеги.
Първо, искам да кажа на госпожа Михайлова, че нямах абсолютно никакво намерение и желание за някаква манипулация. Просто попитах това, защото, ако бяхте потвърдила думите си, ако е така наистина парите да са наместени предварително и вече да ги няма, просто нямаше да участвам в този дебат. Щях да оттегля законопроекта веднага. Но тъй като потвърждавате, че това не е така, затова и останах и продължавам да участвам в дискусията. Госпожа Панева каза в началото, че излишъкът не е за инцидентно възникнал проблем, а за някаква криза. Мисля, че положението на пенсионерите е кризисно и това съвсем не е инцидентно възникнал проблем. Това е един много сериозен проблем, който трябва да се реши бързо.
Всъщност въпросът, който зададе господин Адемов, мисля, че това беше основният въпрос, зададен към мен. Логичен е този въпрос, много логичен, тъй като тази година положението в страната е по-зле от миналата година. Миналата година все пак пенсиите се увеличиха на два пъти – от 1 януари и от 1 юли 2006 г. Все пак, макар и с малко, но със стъпка напред, намали се данъчно-осигурителната тежест с 6 процента. Тази година наистина нещата са по-зле. Догодина най-вероятно ще е още по-зле. Така че логичен е въпросът “Какво ще правим догодина”, който Вие ми зададохте, господин председател. Но аз искам да ви припомня нещо. Надявам се, че никой не го е забравил, макар че повечето хора се правят, че са го забравили. През 1997 г. имаме фалирала държава, пенсиите са 3 евро, абсолютно празна хазна, абсолютно обрулена държава. Господин Христосков тук каза как нарастваха пенсиите в пъти при тази обрулена, абсолютно изтърбушена държава.
През 2000 г. се направи преизчисление на пенсиите – това, което ние предлагаме сега. Направи се това преизчисление и тогава никой от управляващите не попита какво ще правим следващата година, защото знаеха какво ще правят и го направиха, защото всяка година се повишаваха и заплатите, и пенсиите – два пъти в годината – с един процент. Абсолютно сигурна съм в това. И пак никой не питаше какво да правим.
Аз разбирам защо Вие питате. Разбирам. Защото наистина не знаете какво да правите. А има начин, ако сега тези 800 млн. лв. бъдат дадени, за да се направи това преизчисление, догодина просто да се води политика не на разхищение, а политика на икономии. Да се води една разумна политика. Да не се разхищават пари по министерства, което сега се прави за комисии, агенции и всякакви комисийки, да не се внасят подобни предложения като това тук, защото това не е първото и най-вероятно няма да е и последното, докато за всички комисии и агенции не се ограничат доходите им в желаните граници. Аз за първи път виждам – може би не познавам добре законодателството, признавам си – но не съм срещала досега участие в заседание да се определя със закон. Не знам дали някъде има такова нещо. Десет на сто от брутната заплата на управителя – какво означава това? Сто и осемдесет, сто и петдесет – не знам точно за какво става дума - за заседание на съответния Надзорен съвет на Националния осигурителен институт. С цялото ми уважение към тази институция, но наистина такова нещо не съм виждала. Вчера чухме информация и за фонд “Земеделие”. Там на заседание взимаха – колко беше – 350 лв.? Не, 700 лв.! Чудесно! Ето, няма да се води такава политика. За първи път виждам в закон да се определя и заплатата на подуправителя на съответна институция. Да не говорим за комисията “Кушлев” – много са примерите. Е, няма да се разхищава по този начин. Ще се води политика на намаляване на осигурителната тежест, за да излязат от сивия сектор повече фирми, повече хора да се осигуряват. Да се увеличи наистина броят на осигурените лица, а не само с 3 хиляди души, както е за миналата година. Министерството на труда и социалната политика се хвалят с три хиляди души, с които се е увеличил броят на осигурените лица. Какво е това?!
Трябва да има политика наистина към повишаване броя на осигурените лица и тези, които се осигуряват, да не крият доходи и да се осигуряват на минимална работна заплата, на минимален доход, а на реален доход. Да има по-висока събираемост на тези вноски, не да се увеличават косвените данъци или да не се намаляват, което трябваше да се направи миналата година и се трупат излишъци в хазната, а наистина да се води политика, която да доведе до повече постъпления в бюджета на Националния осигурителен институт и то по линия на осигурителни вноски, а не по линия на трансфера. Аз зная и разбирам много добре, че това не е най-добрият вариант – държавният трансфер – но в момента при тази политика, при тази ситуация, това е решение. Това е решение за увеличаване на този трансфер от централния трансфер – от бюджетния излишък към бюджета на Националния осигурителен институт, за да се постигне повишението на пенсиите на пенсионерите. Така че наистина нека да не забравяме тези неща и да не задаваме такива въпроси. Разбира се, както казах, въпросът може би е нелишен от логика. Няма да има промяна в пенсионната реформа, както каза господин Мръцков, ако това преизчисляване се случи. С нищо не е застрашен моделът. С абсолютно нищо не е застрашен моделът, който наистина е добър. Моделът е добър, липсват ресурсите.
Много е лесно, аз седем години чувам, че Иван Костов е виновен за всичко. Това вече стана смешно. Хората се забавляват с това. Защо през тези седем години не се промениха нещата. Този модел наистина търпи развитие. Ние наистина скоро ще предложим и такива промени, които да доведат до осъвременяваме и наистина развитие на този модел с такива промени, които ще дадат още един начин да се увеличат вноските в осигурителната система. Защо не се направи нищо, а се спряха реформите? Всичко, което се правеше до 2001 г., беше в развитие. Полагаха се основите на различни модели, които в развитие щяха да доведат наистина до едно съвсем различно състояние на българските граждани в момента, не само на пенсионерите, а на всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Понева. Само не можах да разбера вашето предложение увеличава ли разходната част на приетия бюджет на държавата за тази година. Ако го увеличава, това означава, че ДСБ предлага актуализация бюджета на Република България в първата година от членството ни в Европейския съюз.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Господин председател, това, което предлагаме, е от бюджетния излишък 800 млн. лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те могат да са от бюджетния излишък, откъдето и да са, разходите увеличават ли се или не се увеличават?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: От бюджетния излишък не се ограничават разходите, а просто се прехвърлят средства, както могат да се прехвърлят – аз също ще повторя това, което каза госпожа Банкова – как лесно се намериха и се прехвърлиха пари, за да се правят предизборни кампании с чешмички, детски площадки в село със средна възраст 65 години, така, по този начин нека да отидат за българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Госпожо Панева, всяка политическа сила плаща за това, което прави или не прави, когато се стигне до избори. Изборите са мястото, където българският народ дава оценка за това, което е направено или не е направено. Винаги така е било. Така е било и през 2001 г. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата за реплика.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Понева, винаги говорите за всичко хубаво, което се е случило. Ние приехме този модел от 2000 г. и не сме го променяли, никой не го е променял. Какво му е лошото на модела? От Вашето изказване разбрах, че през 2000 г. сме приели един добър кодекс. Тогава какво му е лошото на кодекса, като казвате, че ние сме го развалили. Ние не сме го променяли. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата за реплика на госпожа Понева.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Използвам предимството, че седя близо до г-н Христосков.
Госпожо Понева, за 2006 г. броят на осигурените хора в България се е увеличил със 112 хиляди, а не са три хиляди, както Вие казахте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Знаете ли колко са? Хиляда и шестстотин!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Г-жо Понева, моля да не влизате в диалог с изказващия се колега. Госпожо Понева, искате ли думата за дуплика? Не!
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мръцков и господин Христосков, добре, имаме един модел, който работи разкошно, виждаме как през годините имаме нарастване на размера на пенсиите. Идеята ми е следната. Сега ще я кажа много кратко и прекалено ясно за всички. Нека въпросните пенсии да се актуализират към цените, тоест, нека да направим така, че инфлацията да не изяжда пенсиите изцяло. Наистина системата работи. Да, работи. Но нека малко по-актуално увеличение на пенсиите да има спрямо цените. Има нарастване, то се вижда, но нека това нарастване да не е някак си фиктивно и да остава някъде във въздуха, както има една дума. Защото на пенсионерите не можете да обясните това, че тази система е добра. За тях не е добра, защото те днес виждат какво имат реално в джоба си. С въпросните три или четири лева, с които им увеличавате пенсията, могат да си купят само мляко и един хляб и да мизерстват колкото се може повече.
Затова аз преди малко ви дадох едно предложение. Намерете начин да се вдигне минималната пенсия, да не остават такива пенсии от около 80 лв. Нека да е над 150 лв. минималната пенсия, за да може тези хора поне малко от малко да живеят човешки. Сега това не е възможно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. По този начин, по който предлагате, се вдигат социални плащания от държавата, когато става въпрос за пари и данъци. Но това е друга тема. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме дали становища по всички законопроекти, които поддържаме. Аз обаче искам да кажа само няколко думи. Въобще не се намирам в непозната обстановка. Преди един месец може би госпожа Масларова каза, че аз имам честта да се срещам всеки четвъртък с пенсионерските организации, които твърдят, че са 18. Сега виждам проф. Стоименов и разбирам, че са станали 19 – 20 и т.н.
Исканията на пенсионерските организации са най-разнообразни. В продължение на няколко четвъртъци на заседанията присъства и господин Христосков, и госпожа Митрева, и други. Исканията на пенсионерските организации започнаха да изкристализират. За съжаление в пенсионерските организации – може би ще ми се разсърдят представителите на пенсионерските организации – там няма експерти. Има двама или трима експерти, които са работили в Министерството на труда и социалната политика или в Националния осигурителен институт и това са хората, които разбират от пенсии. Всички останали нямат много представа от тази материя. Имам чувството, че тези експерти са участвали при правенето на някои от тези проекти. Въобще не може да се говори за философия в законопроекта, внесен от госпожа Стела Банкова и господин Минчо Христов. В техния законопроект няма никаква философия. Не може при 15 години трудов стаж да се отпускат пенсии, за което и господин Христосков говори, без да има други условия. Това е някаква история, която е непозната. Другото е само преизчисляване на пенсиите и объркване на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите, но това е нещо, което се бърка от всичките пенсионерски организации. Ние не можем в никакъв случай да подкрепим такъв законопроект. В него няма философия. В него не се казва откъде ще дойдат всички тези пари, които са необходими за това.
Слушах внимателно и останалите законопроекти, които сочат към повдигане размерите на пенсиите. Защо мислите, че в Министерството на труда и социалната политика работят някакви жестоки садисти, които се задоволяват с тези ниски пенсии на нашите майки, бащи и т.н.? Това, което ми прави впечатление, а и госпожа Митрева и господин Христосков ще го потвърдят, тук става същото. Каквато и система за пенсиите да направим като размер, тя никога няма да покрива цената на лекарствата, на топлото и на тока. Целта на пенсионното осигуряване не е да покрива цената на тока и на лекарствата. В никакъв случай! Защо отиваме натам? Предлагаме процента за трудовия стаж да бъде 1,5 на сто, 2,0 на сто, догодина 3,0 на сто, за да покрием цената на останалите неща. Целта на пенсията не е такава. Ако направим процентът за година трудов стаж 3,0 на сто, аз ще получавам пенсия много повече, отколкото сега получавам работна заплата. Защото с моите 40 и няколко години стаж, дори при коефициент 2,0 на сто, това прави 84 на сто от заплатата ми. С 1,5 процента аз правя 60 процента. Ние адмирираме едно такова решение, но то не е вярно. То не е истинско, то не отговаря на фактическото положение.
Аз знам защо го правите. Аз не съм нито политик, нито пък искам да упреквам някого от вас, но в момента се създава една ужасна обстановка в страната. Тя е лавинообразна: един иска това, друг иска друго, трети иска национализация, четвърти иска да отхвърлим Кодекса за социалното осигуряване, иска да се развалят всички приватизационни сделки. И това го чувате и вие. Тези хора казват: и народни представители ни подкрепят.
Аз се боря сам. Утре пак ми предстои среща на мен и на господин Христосков. Въпросът е, че не може да се подклаждат едни такива настроения. Благодаря Вие, че ме изслушахте. Изказването ми беше повече емоционално, отколкото правно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Понеже спряха да ви слушат, аз ги помолих да ви изслушат, да чуят какво казва експерта от Министерството на труда и социалната политика.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз не казах кой знае какво ново нещо. Казах, че това е, което искат пенисонерите. Но всичко това поражда конфликт между поколенията. Пенсионерите казват: това са наши пари. Събира го Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, в който участват и синдикатите – чух тук подобно него. Не, това са парите на работещите и на работодателите. Това са осигурителните вноски на пенсионерите, правени от работниците и работодателите. Това не са пари на пенсионерите. Получава се друг конфликт. Младите казват: какво ни интересува. Получава се конфликт между работниците от първа, втора и трета категория труд. И това го чух тук. Работник на 60 години има 110 години стаж. Да, но миналия път имаше миньор, имаше и летец. Те казват: кой от вас е летял 25 години във въздуха, кой от вас е стоял 25 години под земята, за да ни кажете колко да бъдат нашите пенсии? Може да има някакво доизкривяване при определяне размера на пенсията. Но те стигат до там, че казват: ние настояваме да се преизчислят пенсиите, но само на база фактическия трудов стаж, при който на 800 или 900 хиляди пенсионери няма да се преизчислят пенсиите. И виждате, че излизат всеки срещу всеки, сам срещу всеки. Има искания, които не са нито подплатени, нито обосновани, нито, ако щете, юридически издържани.
Бих могъл много да говоря за тези си срещи, но мисля, че и това е достатъчно.
Искам и още нещо да кажа за преизчислението. Слушал съм и друг път, че като увеличим пенсиите, ще увеличим потреблението. Само че аз не съм икономист, господин Орешарски присъства на разговорите с Международния валутен фонд и със Световната банка – господин Горанов от Министерство на финансите знае това – и те казват: да, но те не купуват българско производство. Ние ще ви вдигнем пенсиите, а вие ще си купите чужда бяла техника и по този начин подпомагате чуждото производство, а не българското производсттво.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Колеги, има ли други изказвания, мнения? Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! С риск да досадим, аз ще призная правото на експерти като представителите, които се изказаха преди малко – и на Националния осигурителен институт, и на Министерството на труда и социалната политика – да бъдат водещи по отношение на експертизата. Обаче, изхождайки от нашия обществен дълг – за какво сме тук ние – ние трябва да следим няколко важни неща според мен и по тях можем, не само можем, но трябва задължително да се обединяваме, включително и с БСП. Защото пред нас стоят общи предизвикателства.
Аз искам да напомня няколко неща, които могат да ни обединяват. На първо място, ролята на социалната и на здравната система е да изпълняват две функции. Първата е да бъдат справедливи, втората е да бъдат солидарни.
Потребителите на услуги на тези системи ни казват, че и в двете направления ние вече сме в дълг. Няма справедливост според пенсионерите, няма солидарност. Тук беше спомената функцията и ролята на Международния валутен фонд като полицай. Трябва обаче да сме наясно, че от тази година такава роля няма. Те си свършиха работата. От наше време, когато поехме нещата, когато поехме щафетата след вашето управление, това беше ролята на Международния валутен фонд досега. Ролята на този полицай беше да гарантира обслужването на външния дълг и ние успяхме от две трети към брутния вътрешен продукт да го докараме до една четвърт от брутния вътрешен продукт. Те си свършиха работата, гарантираха си вземанията от нас и оттук нататък – затова обърнах внимание – нашият модел е само европейският и не можем да се извиняваме с никакъв Международен валутен фонд. Той оттук нататък не е фактор.
Нека да обърнем внимание в България кой в момента капитализира. В България в момента капитализира държавата чрез няколко много показни системи: бюджетен излишък, фискален резерв, валутен резерв. Държавата капитализира, като аз обърнах внимание, че не държавата осигурява ръст на брутния вътрешен продукт, а частната икономика. И кой друг капитализира? Вчера дадоха информация, че българските банки са бъкани с пари – в момента в българските банки има 33 млрд. лв.
Нека да заключим. В България някой капитализира много здраво. Кой е той? Олигархията! В България трябва да знаем, че ние отидохме в една недопустима степен на поляризация по жизнен стандарт на българското общество и моделът е Русия, която е на 60 място в света по жизнен стандарт, а е на второ място в света по броя на милиардерите в долари. България е следващата, която върви към този светъл пример в кавички. Затова господин Минчо Христов каза. Да използваме пенсиите като фактор за повишено потребление или като катализатор на българската икономика. Тук трябва да инвестираме ние, а не във Вълка, който си купува една от петте най-богати машини за 1 млн. 300 хил. долара или евро. Нали виждате към какъв цинизъм стигаме ние вече? Потреблението на богатите – това е класика – отива в чужди иконимики чрез маркови дрехи, чрез екскурзии в чужбина, чрез луксозно потребление. А българският пенсионер потребява 99 процента от нещата на пазара – храна, евтини български дрешки, енергия и здраве.
Ние тук трябва да акцентираме, където сме в дълг. Ние в храна много не можем да помогнем, макар че аз като кмет съм осигурявал обществени трапезарии за бедни и пенсионери. Тук можа малко да се направи. По отношение на енергията аз като народен представител, който плати за м. декември 2006 г. за две стаи в София 325 лв. за парно, аз не знам как плаща пенсионерът в София. Не знам как плаща?!? Освен това тази декларация, която направиха 16 пенсионерски съюза през месец декември, които бяха в комисията. Те искат 5 процента от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, защото българският пенсионер, като не може да си осигурява пари от пенсийката за здраве, той има отказ от потребяване на здравни услуги и оттам, както каза господин Яне Янев, си отива от този свят.
Ето системите. И пак ще се върна на първоначалното заявление, от което аз бях доста изненадан, даже изумен, че ние не само че не следваме европейския модел, но ние се връщаме назад по отношение на обем на пенсии към брутен вътрешен продукт. Разбирате ли, че ние не просто не си вършим работата, ние сме в отказ да изпълняваме дълга си и вече сме във фаза на цинизъм към пенсионерите. България е държава, в която има олигархия и тя няма цвят и всички други – 90 процента – които сме заедно, имаме дълг да осигурим справедливост и солидарност на една система като пенсионната. Затова ще повторя това, което каза господин Яне Янев. Дотам сме докарали нещата, че тези, които трябва да са силни в момента – здравен, социален министър, образователен – “козируват” на финансовия министър, който е син. Защото капитализмът в България командва в момента. И ние не можем да го оставим, да не го озаптим. Аз много разчитам на БСП да се върне към истинската си социална роля и да няма колизия между социалния министър, който е в слаба позиция вътре в правителството, и да козирува на бившия ми колега финансовия министър, защото ние сме позволили олигархията да ни командва. Аз не мога да се съглася с една такава система. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Разбирам, че няма, което ми дава основание да преминем към гласуване на законопроектите.
По т. 1. Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от господин Яне Янев на 16 януари 2007 г.
"За" - 4, "против"- няма, "въздържали се" – 12. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от господин Яне Янев на 16 януари 2007 г., не се приема за първо четене.
По т. 2. Моля гласувайте проект за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България, № 754-02-5, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Банкова на 18.1.2007 г.
"За" - 4, "против"- няма, "въздържали се" - 12. Проектът за решение относно възлагане на правителството на Република България да представи в едномесечен срок пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социалното осигуряване, които да отразяват принципи за формирането на пенсиите в България, № 754-02-5, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Банкова на 18.-1.2007 г., не се приема за първо четене.
По т. 3. Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 19.01.2007 г.
"За" - 16, "против"- няма, "въздържал се" - 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 19.01.2007 г., се приема за първо четене.
По т. 4. Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-17, внесен от народните представители Петя Илиева Гегова, Марина Борисова Дикова и Олимпи Стоянов Кътев на 31.01.2007 г., на първо четене.
"За" - 13, "против"- 1, "въздържали се" - 3. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-17, внесен от народните представители Петя Илиева Гегова, Марина Борисова Дикова и Олимпи Стоянов Кътев на 31.01.2007 г., се приема за първо четене.
По т. 5. Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-19, внесен от народния представител Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 01.02.2007 г., на първо четене.
"За" - 4, "против"- няма, "въздържали се"- 13. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-19, внесен от народния представител Антонела Ангелова Понева и група народни представители на 01.02.2007 г., не се приема за първо четене.
Сега нека да уважим полк. Иванов и да му дадем думата за мнение по обсъжданите законопроекти. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря ви, че ми давате все пак думата. Искам да кажа само няколко думи. Чувства се, че всички предложения, които бяха направени, бяха в резултат на това, че пенсионните доходи в нашата страна са ниски. По това спор няма. Голямата беда е, че всички искания, които бяха предложени от народните представители, се иска да бъдат решени през 2007 г. Това по моя оценка трудно може да стане.
Аз съм бил военен човек. Смятам, че всички искания би следвало да бъдат ешалонирани, а това значи предвидени във времето и то само в управленческия период на коалицията – 2007 – 2009 г. Какво предлагам аз?
Първо, ако има възможност от 1 юли предложеният процент от госпожа Масларова – 10 – да бъде увеличен, нямам нищо против. Смятам, че ще го подкрепим.
Второ, от 1 април 2008 г. всички пенсии да бъдат преизчислени на базата на дохода от предходната година – 2007 г. – с личния пенсионен коефициент и натрупания трудов стаж. От 1 април 2009 г. да бъде променен коефициентът за тежест на една година трудов стаж от 1,0 на 1,2 процента по изискванията на чл. 70.
Това са моите три кратки предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов. Колеги, благодаря ви за участие в дискусията. Желая ви приятна вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,35 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов.