Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Обсъждане и гласуване на проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги:
- № 702-03-6, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.;
- № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.;
- № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.;
- № 702-03-6, внесен от Министерския съвет на 16.02.2007 г.;
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема. По т. 1 давам думата на господин Мирославов. Министерският съвет е вносителят на това предложение. Заповядайте да представите внесените проекти за решения от Министерския съвет.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вярно е, че предложението е от Министерския съвет, но вярно е, че предложението на Министерския съвет е направено от министъра на културата и ние сме подкрепили това предложение, защото съгласно наредбата за пенсиите предложение за отпускане на пенсии за особени заслуги се прави от министъра, който упражнява политиката или който ръководи и разработва политиката в областта, в която са особените заслуги на лицето. Аз не бих могъл да кажа нищо повече за Йорданка Христова от това, което всеки един от вас знае. Очаквах обаче, че Министерството на културата ще подкрепи и защити това си предложение. Ние от Министерския съвет сме го подкрепили.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин Христосков, ще ни кажете ли нещо по отношение на технологията, защото Вие ще изпълнявате това решение.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние също подкрепяме това предложение. Само информирам, че пенсията, която се получава в момента като пенсия за осигурителен стаж и възраст в този случай се спира и се дава максималната пенсия, която вече ще се получава пожизнено или до отмяна на това решение на Народното събрание. В нашето становище обаче ние сме посочили, че редно е вече да се иска тук, в Народното събрание, и становище на Министерство на финансите, защото, да е жива и здрава Йорданка Христова, да си получава пенсията още много години, но в случая не става въпрос само за бюджета за 2007 г., където вече са предвидени такива пари, но в следващите години ще се увеличава броят на хората, които получават персонални пенсии и съответно Министерството на финансите би следвало да дава също становище от гледна точка на финансирането, защото това е фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
Има още няколко предложения, вие знаете, че вече са направени от Министерския съвет и затова смятаме, че Министерството на финансите трябва да дава становище. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Аз не смятам, че това е упрек към Комисията по труда и социалната политика, защото това е проект на Министерския съвет и това предполага, че цялата съгласувателна процедура предварително е извършена в рамките на вътрешната и външна съгласувателна процедура. Всичко това би трябвало да бъде съгласувано, защото иначе и аз, и който и да е, ще продължим да отговаряме на въпроса защо се увеличава трансфера към Националния осигурителен институт. Правили сме го много години. Надявам се, че ще го правим и занапред. Но това е друга тема. По отношение на хората, защото тук не става дума само за Йорданка Христова. Предложенията са за Стоян Стефанов Попов, Ванчо Кирев Ванчев, Красимир Цветанов Кюркчийски и Йорданка Иванова Христова. Това са хората, за които е предложено от Министерския съвет да бъдат отпуснати пенсии за особени заслуги от фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, бих искала само да обърна внимание и да кажа, че макар и не членове на Комисията по културата, за нас е необходимо – поне лично за мен – мотивацията при подбора на имената. Предварително правя уговорка, че в никакъв случай не искам да противопоставям имената, които са предложени, защото аз съм работила в сферата на културата над 15 години и не бих си позволила да дръзна да правя това. Но от друга страна ми прави впечатление, че някак си се подминават имена на хора, известни наши творци, които – простете ми – буквално ровят в кофите за боклука. Вероятно в този смисъл е нужен малко по-широк дебат или поне да ни бъде разяснен принципа, по който се подбират имената. Ще ми позволите отново да напомня нещо, от което би трябвало всички тук да се срамуваме, особено народните представители от предишния парламент – как си отиде Христо Фотев и как българската държава, тогавашното управление, особено загрижено за спазването на законите, осъди именно Христо Фотев за неплатена телефонна сметка. Аз мисля, че тези факти би трябвало до известна степен да тежат на съвестта на всички нас, и себе си включвам тук. И може би оттук идва необходимостта да се интересуваме и да бъдем убедени от вносителите за критериите, поради които се прави този подбор. Разбира се, аз се отнасям с уважение към имената, които са предложени. Но, от друга страна, мисля, че сме длъжни да изискваме едно по-подробно обяснение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожа Банкова. Преди да продължим дискусията, колеги, ще ви помоля да приветстваме госпожица Деница Димитрова с отминалия рожден ден и да й пожелаем да бъде все такава, каквато е сега. Господин Илчев също се присъединява към поздравленията. (Ръкопляскания.)
Госпожа Петя Доганова днес също има рожден ден. Ние я поздравихме по малко по-различен начин. Заповядайте, госпожо Доганова. Имате думата.
ПЕТЯ ДОГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като парламентарните секретари винаги си мълчат, кога освен на рождения си ден да не кажат нещо. Благодаря ви от сърце, че съм с вас, с такива прекрасни хора. Всеки ден е празник за мен, когато работя с вас. Благодаря ви. Обичам ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Доганова. Ръкопляскания.)
Колеги, да продължим с дискусията по предложените проекти. Едва ли някой от тук присъстващите може да отговори на въпросите, които постави госпожа Банкова за критериите. Но тези въпроси са много важни, госпожо Банкова. Сигурно има и други хора, които имат нужда от такъв тип подкрепа. Да се надяваме, че следващите решения ще обхванат по-голям брой хора, които със своята дейност са заслужили за развитието на културата в България. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложенията, направени от Министерството на културата. Но искам да подкрепя и тезата на госпожа Банкова. Пред нас стои въпросът всъщност кой е критерият, за да определим една личност като личност с особени заслуги. Дали един лекар, който е дал целия си съзнателен живот за спасяването на човешки животи, няма особени заслуги и кои заслуги са по-големи – на този лекар или на един оркестрант примерно? Така че с оглед и на нарастващия брой предложения аз разбирам, че съществуват и нови такива предложения и след няколко заседания ще трябва и тях да обсъждаме. Аз предлагам сериозно да дискутираме за това всъщност на какви критерии трябва да отговаря един получател на такъв тип пенсия. Вторият въпрос, който бих искала да задам е към господин Христосков. По отношение на хората на културата е известно, че това са хора, които са получавали твърде добри възнаграждения в целия си житейски път. Въпросът ми е дали по силата на нормативната уредба тогава те не са били осигурявани или по някакви по-различни причини тези доходи не са носили вноски в бюджета на Националния осигурителен институт и сега реално те получават на практика минимални пенсии? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм съгласна с начина на разсъждение на госпожа Михайлова. Но отново бих искала да заостря вашето внимание, колеги, че тази сума се дава за особени заслуги. Но тя се дава в една държава, в която известните, знаковите имена в голямата си част са в крайно тежко социално положение. И тук може би трябва да намерим отговора и баланса. Дали ще останем изцяло на позицията, че даваме персонална пенсия за особени заслуги и тази пенсия може да бъде дадена и на един твърде добре поставен във финансово отношение художник, композитор или певец, или трябва да се вземе предвид и това обстоятелство, че страшно много хора поради човешка гордост и достойнство държат да останат анонимни. Но ви уверявам, че ако тук произнеса само две – три имена на хора, които ровят в кофите за боклук, аз мисля, че нашият дебат ще тръгне в съвсем друга посока. Затова още веднъж моля и вероятно това ще стане на друго заседание или на съвместно заседание с Комисията по културата, но все пак е особено важно да знаем какъв е бил критерият, по който се определят тези имена. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз няма да повтарям госпожа Донка Михайлова, но точно това, което тя каза, мисля и аз. Буквално, както се казва, тя ми взе думите от устата. Присъединявам се напълно към казаното от нея, но с тази разлика, че аз ще се въздържа да подкрепя тези предложения, тъй като наистина не са ясни критериите, по които се подбират хората. Според мен такова отпускане на подобни пенсии от време на време на някакви личности противопоставя хора от различни групи, от различни категории, които всеки по своему в областта, в която работи, по някакъв начин е прославил България. Какво да кажем за научните работници, които са пенсионери с по 150 лв. А, ако направим един списък с техни статии на световно равнище, които се цитират стотици пъти в целия свят, можем съвсем спокойно да кажем, че това са особени заслуги към нацията. Досега не съм чула научен работник да е възнаграден по този начин или дори да има адекватна оценка на труда му.
Както каза госпожа Банкова, освен научните работници в културните среди има хора, които наистина са прославили България. Но трябва да направим разграничение: дали помагаме на тези хора, които нямат възможност и живеят бедно поради обстоятелства, които са наложили това да получават малки пенсии, или такива, които имат особени заслуги към нацията. По този начин имам усещането, че девалвира и самото понятие “особени заслуги към нацията”. Затова се присъединявам и към мнението, че трябва да проведем много сериозен дебат, да се изградят много сериозни критерии, ако това се прави оттук нататък, за да може наистина да знаем защо се прави. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, ако сте съгласни, ако има такава нагласа, Комисията по труда и социалната политика може да покани министъра на културата на едно от следващите заседания да ни разясни за какво става въпрос и какви са критериите, по които се подбират тези хора. Аз виждам, че има съгласие по този въпрос, затова мисля на едно от следващите заседания, когато е удобно, да проведем такава дискусия. Господин Георги Димитров иска думата. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, дами и господа! Господин Адемов, нямам нищо против. Нека държавата по някакъв начин се отблагодари на тези хора, нека даде такива пенсии, но не частично, само на някои. Защото по този начин игнорираме едни за сметка на други. Ще стане едно противопоставяне, едва ли не тук по някакъв начин избираме наши и ваши хора. Има различни сфери – сферата на културата, сферата на спорта и т.н. На предишното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по същия начин се искаше да има едни премии за всички олимпийски и световни и т.н. шампиони, при което аз казах, че нямам нищо против, но с една резерва, че всеки един, който по някакъв начин е прославил родината с олимпийски рекорд и т.н., държавата достатъчно добре му се е отблагодарила още в момента, в който е поставил рекорда. Оттам нататък има достатъчно организации, бизнесмени, които по някакъв начин им помагат и едва ли те ще я докарат до едната пенсия и до едната премия. А в един определен момент ще е много по-добре тези пари да ги насочим някъде другаде, към хора с по-нисък социален статус, хора, които нямат. Тези, които имат, нямат нужда. Сигурно много социалистически ще ви прозвучи, по-скоро социално, но нека да дадем на тези, които нямат или, ако ще даваме, да дадем абсолютно на всички, които са прославили България. Това ми беше думата. Затова аз също ще се въздържа при гласуването в случая на тези три предложения. Не, че те не са прославили България, но има още много други хора, които ние игнорираме в този момент по този начин, като признаваме само тези три или четири кандидатури. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, ние днес във всички случаи трябва да изразим становища по тези направени четири предложения. Дебатът е в това, че нямаме информация на база на какви критерии са направени тези предложения от Министерския съвет и на Министерството на културата, въпреки че познавайки тези четири имена, смятам, че няма допусната грешка от Министерството на културата. Това са хора, които наистина заслужават да получат персонална пенсия. Това са хора, които са дали наистина много за България, прославили са я, известни са извън пределите на страната, обичани са от българските граждани. Всеки от нас по някакъв начин може да каже няколко добри неща, които знае за тях. В същото време обаче аз като човек, който поддържа връзки с дейци на културата трябва да кажа, че при мен попадна едно предложение, което е направено вече и в Министерството на културата от името на творчески обединения за още 30 души, в който списък са Валери Петров, Доньо Донев, хора, които са навършили 70 години и по никакъв начин не биха могли по друг способ да получат повече средства честно и почтено. Така че може би, когато каните министъра на културата, да, той трябва да дойде задължително, защото в тази област ние дебатираме, но могат да дойдат и други лица, можем и ние като комисия, която е най-близо до тези проблеми, трябва да поискаме да внесем допълнение в някой от законите – сега в момента не мога да преценя точно в кой от законите – на специална наредба за персонални пенсии. Защото, ако тук нямаме становище на съответната гилдия, на съответното творческо обединение за този човек, само от едно предложение трудно може да се даде категоричен отговор дали предложението заслужава тази пенсия, която иска.
Така че, когато поканите министъра на културата, го помолете, ако има някакви разработки или нещо, което да показва тези хора досега как са работили, да знаем как се случва всичко това, да ни запознае. В противен случай оценката ни ще бъде много субективна и надали ще бъдем добре оценени в обществото за това, което сме направили. Иначе аз по принцип подкрепям предложенията и призовавам колегите също да го подкрепят, тъй като ще бъде лош знак, ако сега откажем да подкрепим тези предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. За реплика има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Панева, във Вашето изказване стигнахте горе-долу до края на моето и Вие го продължихте. За да направим още една наредба, значи на всички да дадем по равно такива персонални пенсии. Така ли да го разбираме? Защото, ако искаме една наредба, това означава на абсолютно всички, които влизат в този критерий, в тази ниша, да им се дадат пенсии. Това означава да има една наредба в закона. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Вижте, колеги, в една наредба ще се опише понятието “особени заслуги”, ще се опише какво означава това и може би ще има няколко основни членове, чрез които да могат наистина да се отчетат такива особени заслуги и, където наистина има такива, там ще влязат сигурно и спортистите. Но това не е тема на обсъждане днес. Аз смятам, че понеже и досега има такава практика да се отпускат такива персонални пенсии, ако ние им откажем, трябва да имаме мотив за отказ. Преди това и други хора са получили такива персонални пенсии и ще бъде некоректно, ще бъде обидно точно за тези четирима, които аз вече казах, че са достойни българи, представяли са България по цял свят. Ще бъде обидно за тях да им откажем. Но може би ще трябва да задържим следващите предложения, докато не си изясним какво ще правим оттук нататък, а не хората, които персонално чакат, да се обидят. Защото това е най-тежкото. Да не си спомняме приказката за мечката и добрата дума. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, аз искам да кажа няколко думи по този въпрос. Аз винаги съм имал една и съща позиция по този въпрос. За особени заслуги се дават ордени и медали. За особени заслуги пенсии според мен не трябва да се дават. Но това е друга тема. Има практика, която през годините върви в Народното събрание. Не съм съгласен и с това, че Комисията по труда и социалната политика трябва да се занимава с критериите. Но след като вие изявихте такова желание, аз съм задължен да се присъединя към него, защото Комисията по труда и социалната политика с какво се занимава? Има текстове в Кодекса за социалното осигуряване и за какви норми говорим тук. Има текстове, които регламентират за какво точно става въпрос. Има начини за финансиране. Тези пенсии се финансират от държавния бюджет. Така че ние какво да решаваме тук? На мен лично не ми е ясно. Ако трябва да говорим за критериите, това вече е една съвсем отделна тема. Тук вече ще влязат и спортистите, ще влязат и други заслужили хора, ще влезе и един бай Илия Минев, лека му пръст, който си почина и без персонална, без никаква пенсия. Има и много други заслужили хора, които мога да спомена. Засега това е предложението и него трябва да коментираме тук. Ще кажа, че тези хора са заслужили, сигурно са такива и са такива. Но веднага ще възникне въпросът: няма ли и по-заслужили, няма ли колкото тях заслужили и става една дълга история.
Заповядайте, колеги. Имате думата по тези четири предложения. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да допълня, че когато ние искаме становище от Министерство на финансите, това не означава, че в Министерския съвет няма тяхна финансова обосновка. Но за съжаление тази финансова обосновка е само за конкретния размер на сумите, които ще бъдат изплатени до края на годината. Дори там е посочено, че пенсията ще бъде 490 лв. до края на годината. Нашето желание е тук да присъства представител на Министерство на финансите по отношение на кумулативно натрупващите се суми – това, което беше и обсъждано. Това имах предвид, а не, че документите от Министерския съвет са дошли без финансова обосновка. Искам да отговоря на въпроса на госпожа Михайлова. Понеже споменахме най-напред Йорданка Христова, тя до момента няма отпусната пенсия. Що се отнася до останалите културни дейци – тези, които са предложени и останалите – техните пенсии са различни. Следващият път ще се разглежда предложение за Георги Калоянчев и на други и на тях пенсиите са близки до максималния размер, защото са били на щатна работа и са получавали включително и като ръководители с административни длъжности по-високи заплати. Но има културни дейци, които са работили дълго време не на щатна длъжност, а на свободни професии. По тогава действащото законодателство те са се осигурявали в Съвета за взаимно осигуряване на членовете кооператори, който Съвет влезе в Националния осигурителен институт от началото на 2000 г. и по картоните, от които се виждат сумите, върху които те са се осигурявали, става ясно, че те са символични, буквално от порядъка на 0,85 лв. на месец, 1,20 лв. и т.н. Те нямат никаква вина просто, защото тогавашното законодателство ги е поставили в тази категория.
Естествено това е доста по-различно от хонорарите, които те са получавали. Голяма част от тях дори имат много големи пропуски в осигурителния си стаж, тоест, те имат дълги периоди от време, през което нямат никакво осигуряване. А принципите на социалното осигуряване са равнопоставеност и адекватност. Тоест, социалното осигуряване не се интересува от това какви са заслугите на един или друг човек, бил той архитект, било научен работник или деятел на културата. То ги поставя на една и съща основа и оценява размера на приноса им към осигурителната система като продължителност на осигуряване и като доход, върху който са правили осигурителните вноски. На тази база се изчислява пенсията им. Така че всякакви упреци към социалното осигуряване, че е позор пенсията на еди кой си деятел на културата да бъде 85 лв. са абсолютно неоснователни и ние не можем да искаме друго от социалното осигуряване. Затова е създаден институтът на пенсиите за особени заслуги. Ние в Националния осигурителен институт не можем да се произнесем по това кой заслужава и кой не заслужава. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Вие казахте за пенсиите, които получават някои от тези хора, но има ли някой от тях, който да получава максималния размер на пенсията? Най-вероятно няма.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Може и да има, господин председател, за тези, които са заемали административни длъжности. Аз тогава ще продължа малко по-подробно. Проблемът е в това, че до приемането на Кодекса за социалното осигуряване, който влезе в сила през 2000 г., хората се осигуряваха на едно основание – трудово правоотношение – и останалата част от сумите, които получаваха под формата на хонорари, бяха освободени от осигурителни вноски. След 2000 г. вече и върху хонорарите се плащат осигурителни вноски.
Тук обаче самите деятели на културата отново се опитват да избягат от възможността да плащат осигурителни вноски върху по-висок доход и да получат по-голяма пенсия и обезщетение, като посочват получения хонорар не като хонорар по граждански договор, а като преотстъпено авторско право. Когато този хонорар е преотстъпено авторско право, първо, необходимо присъщите разходи са по-високи – вече станаха 70 процента по Закона за облагане доходите на физическите лица – и, второ, върху хонорар за авторско право не се начисляват осигурителни вноски. Тоест, те самите формират такова поведение, че да се осигуряват върху възможно най-ниски доходи, да плащат възможно най-малко вноски в социалното осигуряване, а след това вече идва проблемът: защо ми е ниска пенсията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Оставаме с впечатлението, че по времето на социализма също е имало един отрасъл, наречен “сива икономика”, където някой не си е плащал както трябва осигуровките. Колеги, ако искате да направим нещо, с което да се гордеем, а не да направим нещо на парче, защото тук не виждам критерия, по който тези хора се предлагат – предложени са четири човека, по какви критерии, не се знае – ако искате да направим нещо хубаво, за което наистина хората да ни уважават и да ни споменават и занапред, нека да помислим върху следното, което ще предложа. Нека да се видят всички тези хора, които са прославили България в различни сфери, в различни моменти, да се направи един списък и пак казвам, да се проучи социалният им статус, кой в момента на какъв хал е, най-образно казано. И тези, които в момента са изпаднали в някаква небивала мизерия, на тях поне да им се отпусне нещо, господин Адемов, с което да могат да живеят, като самия този, който Вие цитирахте, че бил изпаднал в немилост и умрял в мизерия. Първоначално на тях да дадем някаква достъпна сума, с която да живеят добре. Това е моето предложение, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Вижте, колегите от Комисията по труда и социалната политика трябва да правим разлика между различните защитни мрежи на държавата. В случая говорим за пенсии. Когато говорим за пенсии, въпреки че това са пенсии за особени заслуги, те са част от защитната мрежа и влизат в системата на социалното осигуряване. Докато има друга защитна мрежа, която се нарича социално подпомагане, за която също има критерии. Когато говорим за социално подпомагане, за тези, които нямат доходи, за тези, които отговарят на съответните условия, там вече има друго законодателство. Понеже сега говорим за социално осигуряване, нека да разграничаваме тези неща, да ни ги смесваме, защото си “разменяме шапките” по този начин. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Става въпрос за принцип. Не е морално днес да откажем отпускането на тези пенсии не заради друго, а защото ние до сега – дали в това Народно събрание или в предишни – такива пенсии са давани. Сега са предложени четирима души и изведнъж, без да им се каже защо отказваме, а само казваме, че нямаме критерии, не сме си изяснили критериите, казваме “не”. Затова ви казвам, че моето мнение е, че днес ние нямаме моралното право да откажем на тези хора, защото те наистина са имена. Искам да ви кажа и друго. В процеса на обсъждане на другите предложения, за които ви казах, че и аз имам, но не съм ги донесла, за да не чета имената им, първо, да преценим приноса им и, второ, в какво фактическо положение в момента са тези хора. Защото те самите не са изобщо в много добро положение и те се срамуват да искат каквото и да било.
Въпросът е много психологически и морален и не можем така грубо да говорим за тези неща. Има хора, които са готови да се затворят у дома, да не коментират с никого, да не излизат със старите си скъсани дрехи и да не получават такава пенсия. И сигурно няма да я получат, а даже може и да я откажат. Въпросът е обществото, което е чувствително на тази тема, да се досети, че еди кой си е дал много за България, а живее в мизерия и пенсията му е толкова малка, че той дори не може да се покаже пред хората. Затова дайте сега да обсъдим само тези конкретни четири случая. Затова помолих доктор Адемов да чуем министъра на културата на каква база дотук са работили и, ако нямаме наистина такива единни критерии, нека ние да сме тези, които ще ги създадем, защото ще има още много, дай, Боже, прославени българи. Ние сега разбрахме какво се случва и с олимпийските шампиони. Но много от тях, които сега получават някаква премия, може да изпаднат в състояние да получават и те персонална пенсия. Тогава докъде ще слезем – само до олимпийските, до световните, до европейските ли шампиони и т.н.? Така че има опасност да разширим прекалено много кръга. Заради това нека да не говорим повече. Предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме,
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Илчев, за реплика. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Съвсем накратко под формата на реплика искам да кажа следното. Господин Димитров добре започна да говори за социализма. Но според мен няма смисъл да се правят списъци, защото ние знаем как се определяха едни пенсии на активни борци, пак по списъци. Това, първо, е обидно за хората. Второ, аз имам впечатления още от общинските съвети, където съм бил общински съветник. Ще ви кажа, че всеки отделен случай е много различен. Едва ли ще можем да въведем единни критерии. Така че периодично могат да се предлагат по двама, по трима, по четирима заслужили деятели. Не е страшно и конкретно да ги разглеждаме и ние да преценим какъв да бъде размерът и заслужава ли този човек пенсия и т.н. Да не бъркаме заслугите на даден човек към държавата и
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. За трета реплика
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ние задълбахме в това какви са пенсиите и всички се насочват към министъра на културата. Смисълът на текста от закона е за пенсии за особени заслуги. Особени заслуги могат да имат и обикновени граждани, когато имат принос към държавата. Мисля, че това разделяне и това раздаване на пенсии за особени заслуги на всички български граждани или на по-голямата част от българските граждани води до това, че се губи смисълът на пенсията за особени заслуги. Какво е “особена заслуга”, като говорим само за артисти, както колегите споменаха. Ами пенсия за особена заслуга може да получи, както говорихме с колегите, един пожарникар, който спаси няколко живота и е пострадал заради това. Този човек също заслужава пенсия за особени заслуги. Аз си мисля, че този статут, който го има в момента, трябва да се отнася за всички и ние трябва много внимателно да подхождаме към това. Не искам да противопоставяме никого. Министърът на културата си има критерии за културните дейци. А за останалите хора също трябва да бъде изготвен критерии и това трябва да бъде критерий на Министерския съвет за отпускане на такива пенсии. Ако трябва да има дебат, ние сме готови да го
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Обръщам се към всички, които ми отправиха реплики. Скъпи колеги, липсата на критерии и обсъждането на двама, трима, четирима и т.н., прави така, че в един момент хората, обществото да ни обвини в нелоялност, да обвини лично нашата комисия и господин Адемов, което никак няма да е хубаво. Така че все пак трябва да имаме някакви критерии, някакъв ред, господин Илчев. Ред трябва да има, не може без ред, не може в хаоса да ги събираме, след като всеки по някакъв начин, пак казваме, е допринесъл за България. Липсата на критерии води до хаос. Това ми беше думата към всички, които ми отправиха реплики.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Христосков, обръщам се към Вас. Идеите за социалната инвалидна пенсия да отиде към социалното подпомагане са известни. Като слушам тази дискусия, си мисля, че и тези трябва да отидат там. Ако слушаме аргументите, с които се защитава правото на такава пенсия, тази ни позиция трябва да бъде правилна. Но нека да разберем за какво се отпускат тези пенсии: за това, че тези хора са бедни, за това, че ровят в кофите или за това, че имат заслуги, независимо от това дали имат доходи или не. Но това е съвършено различна конструкция. Тук трябва да сме наясно с тези неща. Така че нека да прекратим сега тази дискусия и да преминем към гласуване. Ще подложа от отделно на гласуване всеки проект за решение, защото някой може да си хареса някого, пък да е против другия.
Подлагам на гласуване първия проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 702-03-06, на Стоян Стефанов Попов. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 4. Проектът за отпускане на пенсия за особени заслуги на господин Стоян Стефанов Попов се подкрепя.
Вторият проект за решение е за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 703-03-07, на Ванчо Кирев Ванчев. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 4.
Проектът за отпускане на пенсия за особени заслуги на господин Ванчо Кирев Ванчев се подкрепя.
Третият проект за решение е за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 703-03-08, на Красимир Цветанов Кюркчийски. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 4. Проектът за отпускане на пенсия за особени заслуги на господин Красимир Цветанов Крюкчийски се подкрепя.
Четвъртият проект за решение е за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 703-03-09, на Йорданка Иванова Христова. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 4. Проектът за отпускане на пенсия за особени заслуги на госпожа Йорданка Иванова Христова се подкрепя.
Приключихме с точка първа.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като аз сега отивам в Комисията по културата, по понеже казахте, че ще поканите проф. Данаилов – министър на културата, ще трябва да каните и министъра на отбраната и т.н., защото Сергей Антонов също е получил пенсия за особени заслуги като разузнавач, утре може някой военен да бъде предложен.
Благодаря.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене – продължение. На предишното заседание стигнахме до § 14. Започнахме коментара по чл. 25б. Господин Войнов или господин Донев, ще ви помоля да припомните
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На последното заседание по § 14, чл. 25б почти два часа се обсъждаше. Във връзка с направеното предложение за промяна на текста на ал. 5 на чл. 25б, ние предполагаме, че това се отнася до промяна на ал. 5 на чл. 25в. Това навярно е техническа грешка. Принципно ние не възразяваме против подобни текстове, но бихме предложили да се направи една преоценка на броя на членовете на самата комисия, защото така, както е посочено, комисията трябва да се състои от 20 члена, с което смятаме, че ще се затрудни много работата й. Там е посочено, че министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика определят по двама свои представители за членове на комисията, а национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите също посочват по двама члена. Така общо сборът прави 20 члена. Затова ние се притесняваме, че един такъв числен състав няма да бъде един добре работещ орган.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Войнов, в чл. 25б няма никаква комисия. Има само текст за това, че времето, през което медицинските специалисти работят в службата по трудова медицина, се зачита за професионален стаж. Сега говорим за чл. 25б, а не за чл. 25в. Госпожа Дянкова ще ни припомни каква беше дискусията на предишното заседание. Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да припомня дискусията, която се водеше по чл. 25б. Тогава освен за минималния състав на службите по трудова медицина, ако си спомняте, Правна дирекция в лицето на госпожа Йорданова настояваше непременно този лекар със специалност трудова медицина да бъде изписан така, както е академичното название на тези специалисти. Получи се един много тромав текст. Тя отново предлага един такъв текст, но аз съм длъжна, тъй като тя се ангажира, да ви го прочета. Госпожа Йорданова пристига, тя сигурно ще вземе думата:
“Лице с придобито висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност медицина и с получена специалност в
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Дянкова. Заповядайте, колеги. Чухте текста, който се предлага. Според мен няма магистър по специалност медицина, който да не е с висше образование. Това са възраженията на колегите. Заповядайте, госпожо Маргарита Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само бих искала да уточня. Моето предложение беше с цел прецизност на текста, защото, ако погледнете т. 2, там ще видите, че се използва изразът “лице с придобито висше техническо образование”. Тоест, използва се академичната степен. А в т. 1 е записано “лекар”. “Лекар” по Закона за здравето е професионалната квалификация, а академичната степен е магистър по медицина. Именно с цел прецизност съм предложила този текст. Ако не ви харесва като редакция, вие можете да решите каквото си искате. А другото е “специалност в системата на здравеопазването “трудова медицина”, това е по Наредбата за специалностите в системата на трудовата медицина. Това е
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Заповядайте, вносителите. Имате думата. Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По т. 1 на ал. 1 на чл. 25б смятаме, че предложението относно специалността не съответства на утвърдената номенклатура на специалностите в системата на здравеопазването, която е приета с Наредба № 14. Наименованието на специалността “хигиена на труда” е заменено със специалност “трудова медицина” преди повече от 15 години и въпросите с признаване на специалността “хигиена на труда” са уредени към този момент.
Не можем да подкрепим и предложението в минималния състав на службите по трудова медицина да се включи лекар със специалност “обща хигиена”, тъй като смятаме, че компетенциите на лекарите, придобили тази специалност, са недостатъчни и днес и не съответстват на функциите и на задачите на
По ал. 3, ако се коментира сега, и предишния път ние споменахме, че според представителите от Правна дирекция добре би било да се уеднаквят т. 1 и т. 2 за специалистите – лекари, защото за т. 2 трябва да кажем “инженерно-технически кадри с висше техническо образование”. Остава ме на ваша
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. А по отношение на предложението в ал. 3 на колегите Антонела Понева и Евдокия Манева
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: По това предложение ние представихме становището с текста, че изразът “и при изпълнение на конкретни задачи” не би трябвало да се заличава. В противен случай това ще даде една възможност на лицата, които работят в контролните органи на Министерството на здравеопазването, в Министерството на труда и социалната политика, да участват при изпълнение на конкретни задачи на службите по трудова медицина, без да са включени в техния състав, което се целеше да се избегне. Примерно, по договора за услуга да се предостави определен продукт или услуга, при всички положения това действие ще влезе в един конфликт със статута и органите за контрол и обектите на самия
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Госпожа Донка Михайлова имаше предложение по този текст – да отпадне изразът “контролните органи” изобщо. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, трябва да припомня. Ние смятаме, че има конфликт на интереси между работещите в Министерството на здравеопазването и в Министерството на труда и социалната политика и предлагаме отпадането на думите “контролните органи” и текстът да придобие следния вид: “лица, които работят в Министерството на здравеопазването и в Министерството на труда и
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос и той е следният. Тъй като предложенията на госпожа Понева и госпожа Манева и това на госпожа Михайлова, въпросът ми е разлика в тълкуването, какъв е смисълът. Дали работещите в министерството са тези, които са в институцията тук, в София, а тези, които са в системата, са и подразделенията в страната. Ако това, което предлага госпожа Понева, означава всички структури, които са на териториално подчинение на министерствата, се обхващат, това е най-широкото тълкуване и е ограничителна мярка. А другото, ако е само в министерството, това значи само
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Точно така. Ако се употреби само Министерството на труда и социалната политика и само Министерството на здравеопазването, това ще означава администрацията в двете министерства тук, в София. Ако се употреби “системата на МТСП и системата на Министерството на здравеопазването, това ще обхване абсолютно всички структури, които са към съответното министерство – териториални и всякакви структури, които са на подчинение към съответния министър.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, Вие какво предлагате?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Аз предлагам текстът да остане така, както е предложен. Бих искал да припомня, че миналия път дискусиите се водиха около това примерно дали заместник-министър Емил Райнов или заместник-министър Иванка Христова могат да сключат договор за услуга с някоя служба по трудова медицина за изпълнение на конкретни задачи. Да, те биха могли да сключат такъв договор, но те не влизат в конфликт на интереси със службата по трудова медицина, с работодателя и с контролния орган, тъй като, първо, не е в техния ресор контролът, те не са контролни органи, а конкретната задача, която могат да извършат, е свързана примерно с тяхната професионална квалификация, при която друг по-добре от тях не би могъл да извърши, да речем. Същото се отнася и за служителите в системата на Агенцията за социално подпомагане. Защото, ако има такива кадри в системата на Агенцията за социално подпомагане, те биха могли да сключат договор със служба по трудова медицина за изпълнение на конкретни задачи, възложени от нея. Защо трябва да ги ограничаваме? Ние изключваме единствено и само контролните органи в двете системи. А контролните органи в двете системи са Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и съответните регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Това са двете контролни системи, които имат отношение по този закон. Така че с предложения текст на законопроекта са изключени само служителите, които работят в контролните системи, не и служителите, които са въобще в системата на двете министерства. Защото останалите служители, ако са контролен орган, те не упражняват такъв контрол, какъвто е по закона.
Предишния път също така изложихме и довода, че се ограничават и правата на част от работещите по трудови правоотношения в системата на Министерство на здравеопазването и в Министерството на труда и социалната политика. Не става въпрос за държавните служители. Аз като държавен служител не мога да сключа договор с някой друг работодател, тъй като Законът за държавния служител ми забранява да упражнявам друга трудова дейност освен преподавателска. Научно-изследователските институти в Министерството на здравеопазването ще останат изключително засегнати от една такава мярка, ако текстът се разпростре върху системата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Предишния път изложихме и статистически данни за това, че в Министерството на труда и социалната политика хората, които боравят с материята по безопасност и здраве при работи и работят извън контролната система на Министерството на труда и социалната политика, тоест, извън Инспекцията по труда, са осем човека. В Министерството на здравеопазването, пак казвам, ще се ограничат правата на всички работещи, които са в научно-изследователските институти и главно в Националния център за опазване на общественото здраве. А там са едни от най-добрите специалисти в тази област и по този начин, ако включим текста “Министерството на труда и социалната политика и системата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването и системата на Министерството на здравеопазването, това ще означава, че ние ще лишим службите по трудова медицина и работодателите от конкретна и на високо научно ниво консултация и помощ, както и от възможността да извършват конкретна задача, която би могла да се възложи на тези хора, на тези научни работници в този институт, за да подпомогнат службите по трудова медицина. Затова нашето предложение е текстът да остане така, както е предложен, тоест, да засяга единствено и само работещите в двете контролни системи, но не и въобще всички работещи в системата на Министерството на здравеопазването и в Министерството на
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Продължавам да мисля, че съществува сериозен конфликт на интереси между работещите в двете министерства и службите по трудова медицина и, ако ползвам примера, който даде господин Донев, мисля, че илюзия е да мислим, че господин Тотю Младенов не е зависим от един заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика, който и да било той, дори и този, който не отговаря за ресора “трудова медицина”. В този смисъл аз потвърждавам нашето настояване да се подложи на гласуване и да се отнесем сериозно към предложението ми, като предлагам една малка редакция. Текстът да остане в следния вид:
“лица, които работят в Министерството на здравеопазването и в
Предлагам това, тъй като така, както сме го предложили, отпадането на израза “контролните органи” означава, че те на практика остават и биха могли да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз искрено съжалявам, че този дебат вече продължава трети или четвърти час може би и не можах да стоя до края предишния път, когато обсъждахме този казус. За мен наистина е казус, колеги. Ако остане текстът “при изпълнение на конкретни задачи, точка 3 трябва да отпадне. Аз заявих и предишния път, че в по-малките населени места, в по-малките общини няма да се намери доктор, който да консултира дадената служба по трудова медицина по какъвто и да е повод, който да не е сключил договор с Националната здравноосигурителна каса и с районните центрове по здравеопазване. Няма да се намери такъв специалист. От София ли ще ги търсят. Защото, за да се направи оценка на дадено работно място и рисковете, които има това работно място, задължително трябва да се ползва специалист и то не само по трудова медицина. Аз ще ви кажа, че на някои места трябва да се използва алерголог, на други места очен лекар, на трети – сърдечен, ендокринолог и т.н. Онзи ден дадоха примера с шума в предприятието, където беше отнет живота на двама души. Какво ще стане там? Кой ще дойде да замери? Какъв специалист трябва да дойде. Затова ви казвам, че, да ние сме съгласни в т. 1 да не се изписва – приемаме мотивите – специалист по хигиена на труда и т.н. Презумпцията беше, че няма достатъчно специалисти в България. Има 800 регистрирани служби, а имаме регистрирани около 300 такива специалисти. Ще закрият службите, където няма специалисти. Това няма значение. Тук можем да отминем. Но по отношение на ангажиране с конкретни случаи на специалисти
Така че т. 3 се отнася точно за лицата, които са сключили договори с Националната здравноосигурителна каса и с районните центрове по здравеопазване. Те са сключили договор за осем часа. Ще обслужват службите в останалото време. Ако службата по трудова медицина или някой друг, който участва в конкурс, да извършва прегледи и т.н. – разбира се, може да не е от службата по трудова медицина, може да е всеки, който има право да извършва тази услуга. Ако службата по трудова медицина иска да наеме един лекар и той има сключен договор с Националната здравноосигурителна каса или с районните центрове по здравеопазване, как ще го наеме според вас? А това е конкретен случай – прегледите в едно предприятие и оценката на здравословното състояние. Службата по трудова медицина обикновено в началото на сключване на договора прави този преглед, и след това, ако не дай си, Боже, има деформация в параметри или нещо друго и т.н. Работодателят може да наеме дадена фирма. Но как един лекар ще бъде ангажиран за прегледи, когато той е сключил договори с Националната здравно осигурителна каса и с районните центрове по здравеопазване. Така че не трябва да има никакви такива ограничения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Връщаме дискусията с няколко часа назад, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин Адемов, искам да Ви кажа, че никъде в закона не пише, че служба по трудова медицина няма право да извършва прегледи. Тя има такова право и, ако тя иска да извършва прегледи, как ще наема други доктори извън специалността хигиена на труда? Как ще ги наеме, питам ви аз и искам някой от специалистите тук да ми отговори. Ако има специалисти от Министерството на здравеопазването, моля да ми отговори. Как една служба по трудова медицина, на която по никакъв начин не можем да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук става въпрос за минималния състав на службите по трудова медицина, а не става дума за това кой ще преглежда. Това е първото нещо, което трябва да е ясно на всички. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че както и миналия път, съм склонен да подкрепя вносителите по следните причини. Тъй като ние сега смятаме, че службите по трудова медицина имат някакъв род взаимодействие с изпълнителите на периодичните медицински прегледи, които са задължителни. Разбира се, че това е реалност, но това е незаконна реалност и искаме да я прекратим. Не трябва да има никаква възможност службата по трудова медицина да организира и да бъде в договорно-правни отношения с изпълнителите. Напротив, службата по трудова медицина си прави оценката на риска, прави си доклада и остава цялата свобода на работодателя той да си избере изпълнителя на медицинските дейности, който да направи прегледите. Затова този текст е много екзактен и няма никаква опасност. Не трябва да има никаква връзка, дали ще бъдат в трудови правоотношения или на граждански договор, между служба по трудова медицина и изпълнител на медицинската дейност. Тази връзка трябва да бъде прекъсната. Защото при тази връзка, която съществува, бизнес интересите са обединени между службата и изпълнителите, правят се фиктивни прегледи. Ние знаем тази порочна практика. Просто се изписват картоните, никой не бива преглеждан, взимат си парите. Това точно трябва ние да премахнем.
Затова няма никаква опасност. Не само няма опасност, но задължително трябва да запазим този текст и службата по трудова медицина не може да сключва договор с лекари, които имат договори с Националната здравноосигурителна каса или с регионалните центрове по здравеопазване. Категорично трябва тази
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Господин Колчаков, на кой законов документ се основавате, когато твърдите това, че тя, първо, няма право да участва в конкурси и, второ, няма право да сключва
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: В нашия закон много ясно е регламентирано какви са дейностите и отговорностите на службите по трудова медицина и изпълнителите на задължителните медицински прегледи. Затова ние казваме: има една порочна практика, която трябва веднага да прекъснем и това са бизнес интереси, взаимна обвързаност, договори явни или неявни между изпълнителите и възложителите. Затова лекарите и здравните заведения имат ангажименти, които са ясно описани. Те не трябва да бъдат обвързани и да произтичат от интереси, договори, взаимоотношения между службите по
Между впрочем тук е повод да чуем и сдружението на службите по трудова медицина, които имат много голяма яснота за какво става въпрос. Те ще го кажат, защото тук има обвързаности, които правят нелоялна конкуренция, правят бутафорните прегледи и оттам ние не можем да хванем профилактиката и уврежданията, защото се правят фалшиви прегледи и документи, при които се вземат парите, обаче ефектът на задълженията по закон не е налице. Няма го. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Колеги, чета ви чл. 25, ал. 2 от действащия закон, тъй като, госпожо Панева, питахте кое е законовото основание:
“Чл. 25. (2). Службите по трудова медицина се занимават предимно с превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането, организирането, изпълнението на задълженията им по:
1. осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
2. укрепване здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа....”
Това е чл. 25 от действащия Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Заповядайте, доц. Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, колеги народни представители!
Аз няма да се спирам подробно, но само ще ви спомена, че само преди няколко дни в страната ни стана изключително тежка минна злополука – тази в мини Симитли, която показва ясно и точно къде е мястото и ролята на службата по трудова медицина, ако работодателят има договор с нея и къде е мястото и ролята на профилактичните прегледи, тъй като това са според мен съвършено различни неща, въпреки че аз наистина изпитвам симпатия към службите по трудова медицина, там съм си вадил и хляба, между впрочем. Но така или иначе, нещата в живота показват, че отговорността е коренно различна.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доц. Кумчев. Колеги, искам да уточним нещо, което е много важно и предишния път го уточнихме. Тази, които извършват профилактични и каквито и да е прегледи, те могат да имат каквито си искат договори. Но тези, които имат договори с Националната здравноосигурителна каса, не могат да влизат в минималния състав на службите по трудова медицина. Но това е коренно различно нещо от това, което сега говорим. Тоест, този, който има договор с Националната здравноосигурителна каса – казват вносителите – няма работа в състава на службите по трудова медицина. Вижте какво пише в чл. 25б:
“Чл. 25б. (2) Работещите в службите по трудова медицина се назначават и освобождават съгласно Кодекса на труда.
(3) В състава на службите по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:...”
И тук са изброени лицата, които не могат да се включват. Не е казано това, което казвате вие. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз моля да ме извините, че ще Ви репликирам, но искам да ви кажа, че никъде в моето предложение не е споменаван състав на службите. Не ми вменявайте такова нещо. Направила съм само едно – единствено предложение – изразът “и при изпълнение на конкретни задачи” да се заличи, което е далеч по-различно от състав на службите по трудова медицина. И отново питам доктор Адемов. Вие прочетохте тези два текста на чл. 25б. Никъде обаче няма забрана службите по трудова медицина освен че ще категоризират предприятието, ще го оценяват и ще напишат характеристиката на работните места, че нямат право да извършват прегледи. Никъде не пише. Как ще ангажират лекари за тези прегледи, когато примерно те участват в такъв конкурс? На какво основание вие ги спирате?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Панева, Вие имате различно мнение от това на вносителите. Това го разбрах. Вие искате да узаконите досегашната порочна практика в дейността на службите по трудова медицина. Едно към едно го казвам. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос, за да си изясним някои неща и го задавам към господин Адемов и към господин Войнов. В момента има ли лични лекари, които са регистрирали служби по трудова медицина? Аз не питам напразно. Има ли лечебни заведения, които са регистрирали служби по трудова медицина и те работят в момента? Питам това, за да стигнем до някакъв изход. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мръцков. Доколкото знаем, към настоящия момент има такива и точно поради тези промени, които бяха направени и промените, които се направиха в предишните параграфи, имаха за цел да се избегне положението, че службите по трудова медицина не могат да бъдат лечебни заведения и не би трябвало да осъществяват подобна дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Миналия път всичко това го изговорихме в продължение наистина на няколко часа. Сега повтаряме абсолютно едно към едно този разговор. Това, което разбрахме миналия път, тъй като аз също предложих да отпадне т. 3 в ал. 3, беше, че службите по трудова медицина наблюдават здравето – това го имаше в предишните текстове – наблюдават здравословното състояние и ще го наблюдават по документи. Това беше казано тогава от лекарите, които присъстваха на заседанието. Службите по трудова медицина наблюдават здравословното състояние по документите и препоръчват на работодателя да сключи договор и да се проведат профилактични прегледи. Тоест, самият работодател няма пречка да сключи договор с което и да е здравно заведение, независимо дали то работи с Националната здравноосигурителна каса или не, и да бъдат извършени тези профилактични прегледи. Значи службата по трудова медицина работи едва ли не единствено с документи. На базата на направените профилактични прегледи отново при тях идват резултатите, те ги разработват и вече препоръчват промяна или подобрение на условията на труд.
Но точно това е проблемът, който визира и госпожа Панева – какво означава конкретни задачи? След като изговорихме всичко това, значи тези думи “конкретни задачи” просто остават нонсенс в този текст. Аз искам представителите на министерствата и на службите по трудова медицина една конкретна задача. Тогава може би нещата ще се изяснят още повече. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожа Понева много точно припомни дискусията от миналия път. Конкретните задачи, които биха могли да се възложат на изброените в ал. 3 на чл. 25б лица, биха могли да бъдат свързани с някаква конкретна дейност, която не е свързана, да речем, с влизане в самото предприятие от тези лица, които са изброени в ал. 3 на чл. 25б, тоест, те самите да правят оценка на риска, тоест, онези дейности, които са присъщи на службите по трудова медицина. Те примерно могат да бъдат използвани например за конкретна задача, която сега в момента се сещам и която е напълно реална, е примерно контролните органи да извършват измервания на параметрите на работната среда в предприятията. Контролните органи разполагат с такава апаратура, но те нямат право да извършват тази услуга за службата по трудова медицина. Това е конкретна задача. Те могат да извършват такива контролни измервания, за да проверят и да удостоверят дали тези измервания, които са извършени преди това, има протоколи за тях, дали съответстват на състоянието в предприятието. Това обаче не се отнася за медицинските специалисти. Защото проблемът в дискусията се върти около лицата, които имат подписан договор с Националната здравноосигурителна каса или са регистрирани в районните центрове по здравеопазване. Тези, които са регистрирани в районните центрове по здравеопазване, това са единствено и само лечебните заведения. Тук има представители на Сдружението на службите по трудова медицина в България и на служби по трудова медицина и те ще ме поправят, ако греша, но те не се регистрират в районните центрове по здравеопазване. Там се регистрират единствено и само лечебните заведения. Единствено за извънболничната помощ се регистрират в районните центрове по здравеопазване. По отношение на другите услуги, като например консултации, службите по трудова медицина се консултират с лекар специалист – уролог, понеже стана въпрос за това – консултират се как конкретният фактор, предметът на работната среда как се отразява върху здравето на този работник или служител. Това също е конкретна задача на службата по трудова медицина, която тя извършва в предприятието. А ние коментирахме и това, че задачите не са единствено и само медицински. Те са много други – анализи на здравно състояние на работещите, измерване шума и други параметри на работната среда, оценки на длъжностните характеристики и т.н. Работят с конкретни данни – материали, химични вещества, препарати, които се използват. Това също са обект на работата на службите по трудова медицина и също биха могли да бъдат конкретна задача. Тогава, когато съществува такъв проблем, службата по трудова медицина може да си наеме изпълнител. Но този изпълнител не може да бъде някой от тези, които са изброени тук. А когато става въпрос за това да се проведат периодичните медицински прегледи, тогава това, което беше предмет и предишния път на дискусията, службата по трудова медицина на базата на оценените професионални рискове, на резултатите от оценката на риска, предлага на работодателя съответните прегледи, периодичността на прегледите и работодателят е този, който сключва договорите за извършване на тези лечебни дейности. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ще бъда съвсем кратък. За да се измъкнем от това блато, в което ние самите се вкарахме, мисля, че това изречение има два смисъла и трябва да се раздели изречението, защото така съставено – говоря за чл. 25б, ал. 3, то противоречи на § 1, чл. 1, който беше перфектно дефиниран от госпожа Дянкова. Изречението просто трябва да се раздели на две. Говоря за § 1 и чл. 1 на параграфа, който изброява принципите. Фактически ние влагаме в това изречение противоречие с принципите, които са заложени още в началото на закона. Или в състава на службите по трудова медицина не могат да влизат лицата, които са изброени в т. 1, 2 и 3, а по изпълнение на конкретни задачи могат да бъдат наемани лица, независимо дали имат договор с Националната здравноосигурителна каса или нямат. Това не е пречка да бъдат наемани по конкретна задача. Това аз съм го правил като работодател с други колеги. Моля ви, недейте казва, че могат да се източват пари и някой работодател за сметка на здравето на работниците ще подпише фиктивен документ, ще източи пари и т.н. Но пак се връщам към първия проблем. В състава на службите по трудова медицина не могат да бъдат включени тези, които се изброяват, но при конкретно изпълнение на задачи могат да се наемат и специалисти, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса. В противен случай ние трябва да прибягваме само до пенсионери, които нямат договор с Националната здравноосигурителна каса, за да ги ползват службите по трудова медицина за някакъв акъл на едно работно място, в една фирма. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Това е съвършено различна конструкция от предложението на вносителите. Ако Вие подкрепяте това, Вие ще гласувате именно за това. Така че няма смисъл тук да се убеждаваме. Това го разберете във Вашата парламентарна група, преди да дойдете тук, за да имате една и съща позиция. Иначе да спорим по различните позиции и позицията на Министерския съвет – това можем да го решим с гласуването. Няма смисъл да коментираме това нещо. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че още един път ще взема отношение. Но искам да ви кажа каква е груба и сурова реалността, защото явно, че трябва да има и дебат в БСП, да са наясно каква е реалността. Реалността е следната. Тук господин Мръцков постави въпроса в десятката Тъй като по силата на закона тези дейности на службите по трудова медицина станаха задължителни – имаше случаи при инциденти и, когато един работодател няма договор със службата по трудова медицина, включително може да отиде и в затвора – и стана така, че здравни заведения –– и аз съм част от тях, законът го позволява - си направиха служби по трудова медицина. И знаете ли какво става? Един фантастичен бизнес за милиони! Прави се разговор с работодателя, казва му се, че тук неговата отговорност е много голяма, че са задължителни отношенията със служба по трудова медицина, здравното заведение притежава служба по трудова медицина, веднага учтиво я предлага. Няма тавани и разсейки какви са хонорарите на здравното заведение и се точеха милиони, като се облагодетелства работодателят, който се извинява със закона, че това е задължителна дейност, източиха се огромни пари от държавните предприятия, и, разбира се, и от частни. В случая интересът на изпълнителния директор е много по-голям, отколкото на акционерното дружество. Казвам ви, че това е изключително порочна практика. Направиха се доброволни здравни фондове в България с милиони само от такива пари – от НЕК, от АЕЦ – Козлодуй, от други големи предприятия. Аз познавам цялата практика и ви казвам, че ако не бъде прекъсната порочната връзка между служба и здравни заведения, изпълнители на тези дейности – много ми е болно да го кажа – но това е една мафия, която ние в България трябва да я сложим в европейски условия на работа. Затова никакви притеснения няма. Службата си е служба, който работи в служба, си работи в служба. Коренно различна е работата на изпълнителя на медицински дейности, който трябва да има легитимни отношения само с работодателя и работодателят трябва да е свободен да си сключва каквито си иска договори с всякакви доктори, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, има ли други мнения по този параграф или да преминем към гласуването му?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук вече се говори доста време по този текст. Господин председател, предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване. Благодаря. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала само да кажа няколко думи във връзка с това, което каза д-р Колчаков. Службите по трудова медицина са отделно по този закон. Това, което Вас ви притеснява, е, че медицинско заведение си прави вътре служба по трудова медицина. Нали точно това казахте? Това ли казвате – че едно медицинско заведение си създава служба по трудова медицина? Те са отделно. По този закон си има отделна служба, но тя може да ползва, да речем, за профилактични прегледи някое здравно заведение. Но двете не се покриват. В това има ли нещо лошо? Не се покриват. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, първо подлагам на гласуване предложението за отпадане. Имаше предложение за отпадне на израза “и контролните органи”. Госпожо Михайлова, поддържате ли това предложение, защото Вие го видоизменихте по някакъв начин?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, предлагам Ви да подложите на гласуване текста в следния вид:
“1. лица, които работят в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика и техните контролни органи;”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, подлагам на гласуване предложението, което прави госпожа Михайлова с тази промяна в редакцията на т. 1 от ал. 3 на чл. 25б. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 13, "против"- 1, "въздържали се" - няма. Предложението на народния представител Донка Михайлова по т. 1 на ал. 3 от чл. 25б се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Понева и госпожа Манева в т. 1 на ал. 3 от чл. 25б думите “контролните органи” да се заменят с “в система”. Моля, гласувайте това предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
"За" - 3, "против"- 1, "въздържали се" - 12. Предложението на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева по т. 1 на ал. 3 от чл. 25б не се подкрепя.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова в ал. 3 изразът “и при изпълнение на конкретни задачи” да се заличи. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 7. Предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова за изменение в ал. 3 на чл. 25б не се подкрепя.
Следващото предложение беше направено от госпожа Панева и госпожа Понева за отпадане на т. 3 от ал. 3. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 3, "против"- 6, "въздържали се" - 5. Предложението на народните представители Маргарита Панева и Антонела Понева за отпадане на т. 3 от ал. 3 на чл. 25б не се подкрепя.
Колеги, трябва да уточним предложението и редакцията на госпожа Маргарита Йорданова. Вносителят подкрепя предложението за нейната редакционна поправка. Госпожа Йорданова изложи аргументите, ние решаваме дали да ги приемем. Говорим за уточнението за “лекар” в т. 1 на ал. 1 на чл. 25б.
Колегите от Сдружението на службите по трудова медицина имат ли някакви бележки по този текст и по тази редакция? Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На предишното заседание изразихме нашето становище. В момента единствено искам да спомена това, което вече гласувахте, смятам, че няма да го коментирате повече. Става дума, че не се разрешава за конкретни задачи да се сключва договор между юридически лица. Иначе по текстовете нямаме някакви бележки. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Колеги, подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка в т. 1 на ал. 1 от чл. 25б.
“1. лице с придобито висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност медицина и с получена специалност в системата на здравеопазването “трудова медицина”.”
Моля, гласувайте този текст на комисията за т. 1 на ал. 1 от чл. 25б.
"За" - 8, "против"- няма, "въздържали се" - 6. Предложението на комисията за нова редакция на т. 1, ал. 1 от чл. 25б се подкрепя. Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за чл. 25б с приетите предложения.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за чл. 25б се подкрепя.
“Чл. 25б. (1) Минималният състав на службите по трудова медицина включва:
1. лице с придобито висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност медицина и с получена специалност в системата на здравеопазването “трудова медицина”;
2. лице с висше техническо образование и 3 години професионален опит в областта на безопасността и здравето при работа;
3. технически изпълнител с образование не по-ниско от средно.
(2) Работещите в службите по трудова медицина се назначават и освобождават съгласно Кодекса на труда.
(3) В състава на службата по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:
1.лица, които работят в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика и техните контролни органи;
2.медицински специалисти, загубили правоспособност по смисъла на Закона за здравето;
3.лица с подписан договор с Националната здравноосигурителна каса и регистрирани в районните центрове по здравеопазване
(4) Условията и редът за осъществяване дейността на службите по трудова медицина се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
(5) Времето, през което медицинските специалисти работят в службата по трудова медицина, се зачита за професионален стаж.”
Колеги, преминаваме към чл. 25в. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние предложихме този текст заедно с госпожа Станкова за изчистване, защото тук много е натоварена ал. 5. Мисля, че това, което ние предлагаме, е по-чистият текст:
“(5) По двама свои представители за членове на комисията определят: министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, работодателските организации и организациите на работниците и служителите.”
Така стават общо осем души. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Само че по начина, по който Вие сте предложили работодателските организации, предизвиквате изключителен спор, защото има национално представителни и те са четири.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, съгласна съм да се добави “национално представителните работодателски организации”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги, по това предложение на госпожа Панева и госпожа Ива Станкова. Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По самото предложение не възразяваме, но не можем да подкрепим така представения текст, защото съставът на комисията се увеличава с един председател и 20 члена. Така, както е посочен текстът, отново казвам, че ще има двама представители на Министерството на здравеопазването, двама представители на Министерството на труда и социалната политика, шест работодателски организации по двама представители – 12 члена и работнически и синдикални организации – 2 по 2 – 4 члена и стават общо 20 члена. Един такъв състав ще затрудни изключително много работата, която би трябвало да свърши. Затова точно този текст смятаме, че няма да бъде много удачен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, колеги, за коментари, мнения, въпроси. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз подкрепям предложението, направено от вносителя, тъй като това, което се казва, че според другото предложение тази комисия ще нарасне до 20 члена и това ще затрудни много работата й. Подкрепям предложението на вносителя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз има едно питане към вносителя. Дали тази Комисия за регистриране на службите по трудова медицина се създава сега, с този закон? Когато се създава един такъв орган, предлагам тук да има една нова алинея – например ал. 2 – в която да бъде казано, че се създава Комисия за регистриране на службите по трудова медицина, да се определи към кой орган се създава комисията, тоест, принадлежността й и нейния предмет на дейност.. Сега в ал. 2 изведнъж се явява една комисия като орган, който прави предложения, но не се споменава кога се създава, кой я създава, какъв ще бъде предметът на дейността й и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не знам защо трябва да има такива обстоятелствени определения в законовия текст. И досега е имало регистрация на службите по трудова медицина. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! В момента в чл. 25в има текст, където се казва, че функциите на тези длъжности ще бъдат разписани в правилник за дейността на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина. Той ще се утвърждава от министъра на здравеопазването и от министъра на труда и социалната политика. Благодаря.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тази комисия трябва да има някакъв правен статут.Трябва да се посочи към кой орган ще се създава – към Министерския съвет, към министъра на здравеопазването, към министъра на труда и социалната политика. Предметът на дейността й трябва да се запише в закона, защото подзаконовият акт следва това, което законодателят е разписал. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като мисля, че не сме изчерпали докрай дебата, аз искам да ви върна на моето предложение не за друго, а защото в ал. 3 е записано, че комисията се състои от 8 души. Откъде се родиха тези 20 члена? Комисията се състои от 8 души.
Аз предлагам изчистване на текста, за да няма двусмислие: в тези осем члена влизат двама членове, определени от министъра на здравеопазването, двама от министъра на труда и социалната политика и по двама от национално представените работодателски и национално представените синдикални организации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но национално представителните работодателски организации са четири. Като излъчат по двама членове, става осем от работодателските организации.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз съм казала по двама от работодателските организации. Те трябва да си изберат двама от четирите национално представителни организации. Аз не излизам от рамките на осем члена. Тук точно така е записано: двама от работодателските организации и двама от организациите на работниците и служителите. Организациите се събират някъде и си определят по двама представители. Но текстът е по-изчистен така, както ние сме го предложили. Комисията не може да бъде с повече от осем члена. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Може ли само да уточня предложението си с редакция и така може би ще стане по-ясно.
Моето предложение, за да се изчисти тази непълнота в закона, да се създаде в този чл. 25в една нова алинея – ал. 2 – която да гласи, че към министъра на здравеопазването като постоянно действащ орган ще кажем какъв е предметът се създава комисия за регистриране на службите по трудова медицина. А ал. 2 на вносителите ще остане като ал. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Никъде не е казано, че комисията е постоянно действащ орган. Това означава, че трябва да има щат, това означава, че хората трябва да са назначени, да работят всеки ден и т.н.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това не е казано, но то се подразбира и произтича от следващите текстове на закона, тъй като тя ще има постоянни функции.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такива функции. Как ще има постоянни функции? Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз горе-долу подкрепям това предложение, защото все пак трябва или със заповед на единия министър, или със заповед на другия министър, или със заповед на двамата министри да се назначи такава комисия. Това трябва да се каже.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, все пак трябва да четем предложението на вносителите, където е казано, че службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването. Казано е.
ИВАН ИЛЧЕВ: Министърът ги регистрира чрез комисията. Но комисията трябва да функционира вече по някакъв начин – или със заповед на министъра, или как? Тук колегите от Правна дирекция са напълно прави.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като тук в този член разглеждаме регистрацията на службите по трудова медицина и като напомням, че вносителите в предишния член имаха добрата идея да се прекъсне възможността за взаимодействия и общи интереси между службите и изпълнителите, аз си мисля, че тук е добре да поразсъждаваме и по въпроса по силата на Търговския закон няма никакво ограничение едно юридическо лице, което е регистрирано по Закона за лечебните заведения, тоест, той е собственик на лечебно заведение, да притежава 100 процента от капитала на службата по трудова медицина. Тоест, по силата на Търговския закон ние можем да запазим изцяло взаимоотношенията. Формално ще спазим ограничението за липса на договорни взаимоотношения, както по трудово правоотношение да са в състава, така и по граждански договори като изпълнители, но като собственост на капитала вие разбирате, че интереса в досегашния етап изцяло го запазваме. Здравно заведение притежава 100 процента от капитала на служба по трудова медицина и се регистрира. Така че нашата стъпка ще се окаже палиативна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин Колчаков, може би е така донякъде, ако приеме взаимоотношенията, които се създават по Търговския закон. Но все пак това е едно отделяне като самостоятелно юридическо лице. А по отношение на другото предложение – за комисията за регистриране на службите по трудова медицина и предложението на Правна дирекция – нека да погледнем чл. 25в, ал. 6. Не се ли съдържа точно това, което се прави като предложение, точно в този текст, че министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика утвърждават този правилник на тази комисия? В този правилник трябва да бъдат разписани абсолютно всички детайли, статутът и регистрацията дори. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не че нещо ще допринеса кой знае колко с изказването си, но все пак да не се въртим в кръг. В крайна сметка логиката е такава, че за да се утвърди този орган, априори трябва да е създадена комисията. Така че в този смисъл логиката е наистина такава, че тя трябва да има правен статут и да не идва от нищото. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз поддържам твърдението си, че подзаконовият акт трябва да се основава на законовите разпоредби. Затова поддържам и предложението си да се създаде ал. 2, която да каже, че се създава такава комисия, да се каже към кой орган на изпълнителната власт се създава, какъв е предметът на дейност и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете предложението си за текст, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: “Създава се комисия за регистриране на службите по трудова медицина към министъра на здравеопазването.”
Така разбрах, че ще бъде към министъра на здравеопазването. Така ли е? Текстът може да се обърне обратно:
“(2) Към министъра на здравеопазването се създава комисия за регистриране на службите по трудова медицина.”
Аз направих предложение да се определи и какъв орган ще бъде тази комисия – дали ще бъде постоянно действащ или не. Но това както вие си решите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като предложение към ал. 3 предлагам да се допълни в края на изречението “назначени със заповед на министъра на здравеопазването”. Така смятаме, че текстът се изчиства:
“(3) Комисията за регистриране на службите по трудова медицина се състои от председател и осем членове, назначени със заповед на министъра на здравеопазването.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин заместник-министър, това е добро предложение, но то допълва самата ал. 3, защото законовата разпоредба по този начин ще определи как се определя самият конкретен състав, тоест, кои лица ще влязат и че ги назначава министърът. Но самият статут, че тази комисия е консултативен орган към министъра на здравеопазването трябва да се създаде с отделна нова алинея.
Имам и още един аргумент в подкрепа на това. Ще ви кажа, че в Закона за администрацията са определени помощните органи към съответните министри. Там пише, че те трябва да са определени със закон или с постановление.
Така че няма никаква пречка, ако в ал. 2 се каже, че се създава такава комисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Непрекъснато искате на тези хора някой да им плаща. Те не се занимават с платена дейност. Аз искам да чуя волята на вносителите – какво искате вие да направите с тази комисия? Да се плаща ли на тази комисия, към кой министър да бъде, как да работи тази комисия? Да бъде постоянно действащ орган ли? За мен е абсурдно тази комисия да действа постоянно. Как така ще действа постоянно една комисия, която няма да има работа всеки ден. Все едно Комисията за лицензиране на аптеките да действа всеки ден и да работи всеки ден. Няма такова нещо. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз зададох един въпрос, за да се ориентираме все пак за какъв обем работа става дума. Колко служби средногодишно се регистрират? Става дума за стотина служби или по-малко. Какъв постоянно действащ орган ще бъде тази комисия, който има да впише примерно 50 – 60 служби?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: С влизането в сила на този закон, службите по трудова медицина трябва да се пререгистрират. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С влизането на сила на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд службите по трудова медицина ще имат срок от една година, в който ще трябва да се пререгистрират. Всички дебати, които се проведоха до момента и това, което се каза, че от 840 реално лекарите със специалност по трудова медицина са около 300 – 350. Това ще доведе до регистрацията на около 350 служби по трудова медицина за срок от една година. Тази Комисия за регистриране на службите по трудова медицина няма да бъде постоянно действащ орган, тоест, няма да заседава абсолютно всеки ден. Ако необходимостта налага, тя може да заседава и всеки ден, но, да речем, два или три месеца ще бъде ангажирана, а след това тя няма да има никаква работа. Тя ще има задължения епизодично, ако настъпят промени в статута, в състава на службите по трудова медицина, при пререгистрация и т.н. Единствено и само тогава тя ще има някаква работа. Тоест, усилената работа ще бъде в първоначалния период, когато ще започнат масово да се подават заявления за пререгистриране на съществуващите служби по трудова медицина по реда на този Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и след това тази комисия няма да има почти никаква работа. Има и нещо друго, върху което искам да ви обърна внимание. Органът по регистриране на службите по трудова медицина е министърът на здравеопазването. Така че аз смятам, че не би следвало тук допълнително да се разписват текстове, които да поясняват статута на тази комисия. Мисля, че ако остане текстът на ал. 2, тя казва, че “регистрирането на службите по трудова медицина се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина”. Тази комисия е към министъра на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам конкретно предложение. Предлагам ал. 2 да стане ал. 2, а ал. 3 става ал. 2 и към ал. 3 – сегашната, която ще стане ал. 2 – да се допише допълнението, което направи заместник-министър Войнов – че се определя със заповед на министъра на здравеопазването, защото едното изпреварва другото. Впрягаме каруцата преди коня. С едно разместване на ал. 2 и 3 нещата си идват на местата и в ал. 3 добавяме това, което предложи заместник-министър Васил Войнов.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че така, както е предложен текстът на чл. 25в, ал. 2 и ал. 3, последователността е спазена, защото първо се казва кой регистрира службите по трудова медицина споменато е, че това се извършва по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина и после вече се каква какъв е съставът на тази комисия и с допълнението, което беше предложено, кой я назначава. Според мен би трябвало да се запази тази последователност, която в момента се предлага от вносителя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Господин Илчев, поддържате ли предложението си след тази пояснения на господин Гълъб Донев? Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз бях подготвен за такова обяснение, господин председател. При това положение, ако се запази поредността на алинеите, веднага в ал. 2 трябва да се добави нещо, защото там е казано, че регистрирането на службите по трудова медицина се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина. Но такава комисия още няма създадена. Ако се запази мястото на ал. 2, тогава да добавим, че Комисията за регистриране на службите по трудова медицина се определя със заповед на министъра. Тогава поредността на алинеите може да се запази. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Аз тук виждам някаква ревност – който предложи нещо, да смята, че задължително трябва да стане текст в закона. Аз разбирам, че това е нормално нещо, защото аз сега мога да ви кажа, че в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения и не знам още в какви други закони има текстове, които лично аз съм ги предложил и е добре човек да си спомня за това. Разбирам това усещане, но нека да вървим към логиката на вносителите, защото приемаме закон на вносителите, нищо, че го приема Народното събрание. Това е нормалното нещо, което трябва да направим. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам следния текст за ал. 3:
“(3) Комисията по ал. 2 се назначава със заповед на министъра на здравеопазването и се състои от председател и осем членове.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, не можем да приемем двата текста, които се предлагат, едновременно.
ИВАН ИЛЧЕВ: Господин председател, аз оттеглям моето предложение. Нека бъде така, както са го предложили вносителите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите в момента предложиха това, което каза госпожа Панева.
Колеги, първо ще подложа на гласуване предложението за промени в ал. 5, внесено от госпожа Панева по официалния ред. Моля, гласувайте предложението на госпожа Панева за ал. 5.
"За" - 6, "против"- няма, "въздържали се" - 5. Предложението на госпожа Панева за ал. 5 се приема.
Следващото предложение е за изменение на ал. 3. Госпожа Панева, ще Ви помоля още веднъж да прочетете текста за протокола.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Текстът, който предлагам за ал. 3, е следният:
“(3) Комисията по ал. 2 се назначава със заповед на министъра на здравеопазването и се състои от председател и осем членове.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, моля, гласувайте редакционното предложение за промени в ал. 3 на чл. 25в, направено от госпожа Панева.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението на госпожа Панева за ал. 3 на чл. 25в се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 25в заедно с приетите предложения.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за чл. 25в се приема.
“Чл. 25в. (1) Службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването.
(2) Регистрирането на службите по трудова медицина се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина.
(3) Комисията по ал. 2 се назначава със заповед на министъра на здравеопазването и се състои от председател и осем членове.
(4) Председателят на комисията по ал. 2 се определя от министъра на здравеопазването.
(5) По двама свои представители за членове на комисията определят: министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, националнопредставителните работодателски организации и националнопредставителните организации на работниците и служителите.”
Преминаваме към чл. 25г. Тук има постъпило предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева. Заповядайте, госпожо Понева, да аргументирате вашето предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е съвсем елементарно и редакционно. Предлагаме да се допълни “мотивирано”. Тоест, отказът за регистрация да бъде мотивиран, за да е ясно, да се избегне субективният фактор. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние допускаме и още един случай, в който може да бъде направен отказ за регистрация, а това е, когато на лицата, регистрирали служба по трудова медицина, е наложено по-тежко наказание, защото има и такъв вид наказание. Предлагаме следния текст:
“2. когато на лицата, регистрирали служба по трудова медицина е наложено по-тежко наказание от предвидените в чл. 54б, ал. 1 и 2 до изтичане на срока му.”
Това е нашето предложение, господин председател. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам едно предложение и един въпрос към вносителите. Предложението касае ал.1, т. 6 и предлагам след края на изречението да добавим “и професионалния опит на лицето по чл. 25б, ал. 1, т. 2, с което на практика изчерпваме всички изисквания, които има по отношение на работещите в службите по трудова медицина. Напомням, че в чл. 25б, ал. 1, т. 2 имаше изискване за професионален опит на лицата с техническо образование. С този текст на практика ние искаме да сме сигурни, че въвеждаме един контрол по отношение на всички изисквания на работещите в службите по трудова медицина. В т. 5 има списък, а в т. 6 искаме документи, удостоверяващи, че хората по този списък от т. 5 отговарят на изискуемите условия. В чл. 25б са дадени условията по отношение на образование и квалификация. А моето предложение включва и опита, който е специфичен само за работещите, които трябва да имат висше техническо образование. Там има допълнително изискване за опит. С това изчерпваме на практика всички изисквания.
Със сегашния текст по т. 6 ние казваме, че искаме да сме сигурни в образованието и квалификацията на специалистите. Но ние имаме и едно допълнително изискване за опит за лицата с техническо образование.
Това е моето предложение. Едва ли е толкова съществено, но мисля, че предложението дава една пълнота. Имам и един въпрос към вносителите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Прочетете предложението, за да можем да го запишем, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Предлагам в ал. 1, т. 6 след края на изречението да добавим и текста “и професионалния опит на лицата по чл. 25б, ал. 1, т. 2”.
Имам и един въпрос към вносителите, господин председател. Дали не е необходимо да имаме изискване и за копия на трудовите договори и уведомленията в НАП на специалистите в службите по трудова медицина? Смятате ли, че това е необходимо. Въпросът ми е към вносителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Имат думата вносителите по двете предложения и по въпроса на госпожа Михайлова. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да опонирам на госпожа Михайлова, тъй като за техническите лица е оправдано да има изисквания. Но тук при регистрацията службите по трудова медицина са лицата, които ги създават. Ако ние въведем изискване и за професионален стаж на всички, които регистрират служби по трудова медицина, това означава изключително да стесним възможността на хора, които имат диплома, имат квалификация, но нямат стаж, да могат да участват в регистрацията на такава служба. И тъй като за техническите лица тригодишният опит като изискване ние вече сме го въвели в предишния член, аз смятам, че това ще бъде допълнително усложнение за регистриране на служби по трудова медицина.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да направя едно допълнение към думите на доктор Колчаков. Нека да не забравяме, че това, което го коментираме напоследък, е, че квалифицираните кадри у нас намаляват и ние в един момент наистина може да се изправим пред един такъв казус – откъде да намерим кадрите. Така че има логика в това, което каза доктор Колчаков. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Колеги, имате думата по предложенията, които бяха направени и бяха защитени от вносителите им. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние принципно подкрепяме направените предложения от госпожа Михайлова.
Искам да ви обърна внимание само на това, че тези изисквания се отнасят само за минималния състав на службите по трудова медицина. Не карайте сега да изказвам цялото наименование така, както го приехте – лекар със специалност по трудова медицина. Лицето с висше техническо образование, което трябва да има минимум три години професионален опит и техническия изпълнител, за който минималното изискване е да е със средно образование, да може да води документацията елементарно, да вдига телефоните и да води кореспонденцията в офиса на службата по трудова медицина, технически да обслужва дейността на службата по трудова медицина. Тези изисквания, които са тук и, ако ви се виждат доста строги, не се отнасят към останалия състав на службата по трудова медицина. Имайте предвид и това, че все пак тези хора трябва да могат да ръководят, да направляват останалите, които ще работят в службата по трудова медицина по същността на извършваната от службата дейност. Така че според нас това предложение и изискване към техния състав смятаме за достатъчно, още повече лекарят със специалност трудова медицина, веднъж е завършил шест години, за да придобие образователна специалност по квалификационна степен “медицина”, допълнително съгласно Наредба № 34, ако не ме лъже паметта, по номенклатурата за специалностите, които се придобиват в Министерството на здравеопазването, учи още четири години – това е една от най-дългите специализации в системата на Министерството на здравеопазването – той вече придобива един образователно-квалификационен ценз от десет години.
По отношение на предложението на госпожа Михайлова за т. 6 на ал. 1 от чл. 25г казахме, че го подкрепяме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А за мотивирания отказ?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: По отношение на “мотивирания” отказ бихме ви обърнали внимание, че той е разписан малко по-нагоре. Има го в ал. 3, че министърът на здравеопазването прави мотивиран отказ. Дали е необходимо да го повтаряме отново – че отказът трябва да бъде мотивиран – и в ал. 4?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: След като е предвидено в текста на вносителите, значи го приемаме по принцип.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Да, това е казано в ал. 3 на чл. 25г:
“(3) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина издава удостоверение за регистрация на службата по трудова медицина или прави мотивиран отказ за регистрация.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз искам да помоля госпожа Донка Михайлова да си оттегли предложението да иска документ от НАП, че трудовият договор е регистриран. Ние по тази логика трябва да ги пратим пак в НАП да искат документ дали са платени данъците и т.н. Вместо да облекчаваме самата регистрация, изискваме девет документа. Така затрудняваме и всички тези служби.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не отнемайте функциите на Главната инспекция по труда.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Така че мисля, че това предложение трябва да отпадне, тъй като то усложнява самата регистрация на службите по трудова медицина. Те по закон са длъжни да регистрират трудовите договори. Защо сега трябва го вменяваме като допълнително изискване – да носят копие от регистрацията на трудовите си договори.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да напомня на колегата Мръцков, че аз не съм правила предложение, а просто поставих въпроса дали се смята, че това би било подходящо.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мръцков, това, което предлага госпожа Михайлова, е повече контрол. Нека да не режем контрола, защото после започват да стават едни такива вторични работи, които не са много приятни на никого.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз аргументирах моето предложение и казах, че в първия случай е записано само, че ако има пропуски и нередности на документите. Но когато говорим за наказания, които могат да се налагат на службите по трудова медицина и има много по-тежки наказания от глобите, в такъв случай, ако лицето, което е регистрирало служба по трудова медицина, е в затвора и някой друг извършва тази дейност, ще му дадем ли право? Това може да е по повод на някакво нарушение в службата. Искаме по същество да преценим, а не само по документация.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, има възможност отказът да подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Заповядайте, господин Войнов, за Вашия коментар по това предложение. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ние смятаме, че така предложената редакция на текста включва две хипотези за мотивиран отказ, макар че в предната – ал. 3 – е посочено...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За отказа се разбрахме. Кажете мнението си по другото предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: По второто предложение, когато пропуските не са отстранени в срока за уведомление по реда на ал. 2, смятаме, че това са административни процесуални процедури, които не трябва да ги коментираме и да ги разписваме в този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Аз имам следните бележки по чл. 25г.
Първо, в чл. 25г, ал. 1, т. 4. Трябва да се приведе в съответствие със Закона за търговския регистър и да звучи така:
“4. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;”
Второ, в чл. 25г, ал. 1, т. 7 накрая на изречението да отпадне изразът “и ал. 5”, тъй като професионалният стаж не се доказва с декларация на лицата по т. 5, тоест, което го е положило, а се доказва със съответния документ.
Трето, в чл. 25г, ал. 1, т. 9 пише: “9. документ за платена такса”. Чл. 60 от Конституцията казва, че законът трябва да определи вида и основанието за плащане на таксата. Затова предлагам тук да се конкретизира. Между другото, това е съгласувано с Министерството на здравеопазването. Текстът трябва да стане:
“9. документ за платена държавна такса, определена по реда на ал. 7.”
В тази връзка предлагаме, за да изпълним чл. 60 от Конституцията, да създадем една нова алинея – ал. 7 – където да кажем следното:
“(7) За издаване на удостоверение за регистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 3 и за пререгистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 2 се събират такси, определени с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.”
Тоест, ние създаваме правното основание за събиране на тази държавна такса.
В ал. 2 на същия чл. 25г, където говорим за непълнота и нередовност на документите, предлагам “Комисията за регистриране на службите по трудова медицина” да се замени с думите “министърът или упълномощено от него лице”. Това трябва да се направи, защото тази разпоредба трябва да се приведе в съответствие с Административно-процесуалния кодекс, където в чл. 27, ал. 2 е казано, че органът, който решава производството и административната преписка, преценява допустимостта на документите, които са събрани по преписката.
В ал. 4...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие от Правна дирекция написахте нов закон.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Нали това е работата на Правна дирекция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз мисля, че това е работата на Министерския съвет и там също има правен отдел. Това е предложение на Министерския съвет, а не предложение на доктор Колчаков.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Значи Правната дирекция на Народното събрание си върши по-добре работата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не съм човекът, който ще преценява това. Комисията по труда и социалната политика сега трябва да преценява коя дирекция си изпълнява по-добре задълженията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е в съответствие с Конституцията и със законовите актове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Значи Правната дирекция на Министерския съвет не изпълнява Конституцията.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не съм казала такова нещо.
В ал. 4 е казано, че отказ за регистрация се прави само в случаите, когато не са отстранени нередовностите в документите за регистрация. Тук се изпуска следната хипотеза: ами, ако той изобщо не отговаря на условията? Преписката е минала в производство по същество и не отговаря за изискванията за регистрация. Тогава не се ли прави отказ?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Заповядайте, господин заместник-министър Войнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Не знам дали думите “непълноти и нередовности” не включват и това, че документите могат да не са изправни. От чисто юридическа гледна точка не бих могъл да коментирам това нещо.
Смятам, че няма проблем, ако тази хипотеза не се обхваща с тези две думи – “непълноти и нередовности на документите” – да бъде допълнено “и ако документите не съответстват на изискванията”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
А по другите предложения и редакционни бележки какво е мнението Ви?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Да, действително, че това, което е записано в т. 9 - “9. документ за платена такса” - трябва да се определи със закон какъв е размерът на тази такса. Така че текстът е уточнен с Министерството на здравеопазването и предложението, което беше направено за създаването на нова алинея – ал. 7 – за издаване на удостоверението, че се събира такса, определена по реда на чл. 46 от Закона за здравето. Това може да бъде включено допълнително като нова алинея в чл. 25г.
А предложението за това да се съобрази актуалното удостоверение за вписване в търговския регистър действително трябва да се приеме, защото вече няма да има удостоверения за актуално съдебно състояние.
Освен това приемаме и т. 5 да отпадне.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Госпожо Понева, приемате ли, че Вашето предложение е включено и е прието по принцип? Госпожа Понева поддържа своето предложение.
Колеги, моля, гласувайте предложението на госпожа Понева и госпожа Станкова.
"За" - 4, "против"- няма, "въздържали се" - 8.
Предложението на госпожа Понева и госпожа Станкова по чл. 25г не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване редакционните предложения, които бяха направени от Правна дирекция в чл. 25г:
В ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър.”
В ал. 1, т. 7 накрая да се заличат думите “и 5”.
В ал. 1, т. 9 накрая да се добави “определена с тарифата по ал. 7”.
В ал. 2 думите “Комисията за регистриране на службите по трудова медицина” да се заменят с “министъра или упълномощено от него длъжностно лице”.
Да се създаде нова алинея – ал. 7 – в редакцията, която беше прочетена от госпожа Йорданова:
“(7) За издаване на удостоверение за регистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 3 и за пререгистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 2 се събират такси, определени с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.”
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин Войнов, Вие имахте предложение в ал. 4 при отказа да се добави “и при несъответствие с изискванията”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Когато документите са нередовни, съответстват ли на изискванията. Кажете ми, госпожо Йорданова.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! В текста на ал. 4 да се допълни след “нередовностите в документите” “и несъответствието с изискванията” и той да придобие следния вид:
“(4) Отказ за регистрация се прави в случаите, когато нередовностите в документите и несъответствието с изискванията за регистрация не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, моля, гласувайте предложенията на комисията, направени като редакционни поправки в чл. 25г.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложенията за промени в чл. 25г се приемат.
Следва предложението на госпожа Михайлова, което е към ал. 1, т. 6. Поддържате ли го, госпожо Михайлова? Да.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
"За" - 5, "против"- няма, "въздържали се"- 6 .
Това предложение на госпожа Михайлова не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на чл. 25г с приетите предложения на комисията.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 25г се приема.
“Чл. 25г. (1) За регистриране на службите по трудова медицина лицата, които са ги създали, подават заявление, към което прилагат:
1. данни, съдържащи наименование, седалище и адрес;
2. копие от акта за съдебна регистрация или копие от друг документ за създаването на лицата по чл. 25, ал. 3;
3. договор между работодатели з за случаите по чл. 25, ал. 3, т. 1;
4. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;
5. списък на минималния състав на специалистите от службата по трудова медицина;
6. нотариално заверени копия на документи, удостоверяващи образованието и квалификацията на специалистите по т. 5;
7. декларация на лицата по т. 5, че отговарят на изискванията на чл. 25б, ал. 3;
8. удостоверение за членство в Българския лекарски съюз за лицето по чл. 25б, ал. 1, т. 1;
9. документ за платена такса, определена с тарифата по ал. 7.
(2) При непълнота и при нередовност на документите по ал. 1 министърът или упълномощено от него длъжностно лице в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението писмено уведомява лицата за констатирани непълноти и нередовност на документите, като с уведомлението определя срок не по-кратък от 14 дни за отстраняването им.
(3) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина издава удостоверение за регистрация на службата по трудова медицина или прави мотивиран отказ за регистрация.
(4) Отказ за регистрация се прави в случаите, когато нередовностите в документите и несъответствието с изискванията за регистрация не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс.
(6) Министерството на здравеопазването води публичен регистър на службите по трудова медицина. Регистърът се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернат
(7) За издаване на удостоверение за регистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 3 и за пререгистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 2 се събират такси, определени с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.”
Преминаваме към чл. 25д.
По него няма постъпили предложения.
Заповядайте, господин Младенов. Имате думата.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се извинявам, господин председател, само исках да ви обърна внимание, че според мен в чл. 25д, т. 4 - “4. констатирани от контролните органи системни нарушения по чл. 25а;”- би трябвало да бъде записано конкретно кои са контролните органи, за да няма неразбиране.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Единствените контролни органи, които могат да осъществяват и осъществяват контрол директно или косвено върху дейността на службите по трудова медицина, първо, съгласно закона това са органите на Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, тоест, органите за контрол на Държавния здравен контрол – бившите ХЕИ-та – и косвено чрез работодателя – Главна инспекция по труда.
Това са двата контролни органи. Други няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тези контролни органи са записани в други текстове на закона. Вие искате и тук да ги запишем?
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Да, хубаво е да ги има и тук.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правна дирекция не разрешава.
Колеги, по чл. 25д има ли други мнения, съображения, въпроси! Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 25д.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 25д се приема.
“Чл. 25д. (1) При промяна на обстоятелства по чл. 25г, ал. 1 лицата, създали служби по трудова медицина, в 7-дневен срок от настъпването им уведомяват писмено министъра на здравеопазването, като прилагат документи, удостоверяващи промяната.
(2) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице в 20-дневен срок от подаване на уведомлението за промяна на обстоятелствата по чл. 25г, ал. 1 по предложение на Комисията за регистриране на службата по трудова медицина отразява промените в регистъра на службите по трудова медицина и издава удостоверение за промяна на регистрацията или прави мотивиран отказ.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за заличаване на регистрирани служби по трудова медицина от регистъра при:
1. подадено заявление от лицата, създали служби по трудова медицина, за заличаване от регистъра;
2. прекратяване дейността на лицата, които са създали служба по трудова медицина;
3. установени нарушения на изискванията по чл. 25б, ал. 1, 3, 4 и 5;
4. констатирани от контролните органи системни нарушения на чл. 25а;
5. установяване наличието на документи с невярно съдържание, свързани с регистрацията на службата.
(4) Отказът по ал. 2 и заповедта по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Моля, гласувайте целия § 14 с приетите предложения на комисията.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за § 14 се приемат.
Колеги, благодаря ви за активното участие в заседанието. Закривам заседанието. (Закрито в 17.30 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика Д-р Хасан Адемов