Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 06.03.2007 г.
3. Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерския съвет № 90 от 14.02.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
На 14 март 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 06.03.2007 г.
3. Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерския съвет № 90 от 14.02.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
5. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Проектът за дневен ред на днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г. По точка първа очакваме господин Мирославов да докладва законопроекта на Министерския съвет. Докато той дойде предлагам да дам думата на заместник-министър Иванка Христова да докладва законопроекта за промени в Кодекса на труда. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В областта на социалния диалог Европейската комисия препоръчва разработване на обективни и безпристрастни критерии за представителност на организациите на социалните партньори, така че участието в тристранния диалог да бъде ограничено до организации на социални партньори със социален мандат. Във връзка с това се наложи да се усъвършенстват критериите за представителност на национално равнище на организациите на работниците и служителите и на работодателите. Към досега съществуващите критерии за представителност на организациите на работниците и служителите се добавя допълнително изискване тези организации да са придобили качеството на юридическо лице най-малко две години преди искането за признаване на представителност. Подобно изискване е въведено и по отношение на организациите на работодателите.
Поради някои специфични характеристики на организациите на работодателите и с оглед осигуряване на по-широка представителност на малките и средните предприятия, с проекта на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлага при определяне числения състав на съответната организация да бъдат прилагани два алтернативни критерия.
С цел гарантиране на обективност при определяне представителността на организациите на работодателите се предвижда в случаите, когато отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, те да се включват в списъка на тези организации, на които са дали изрично пълномощно да ги представляват в системата на тристранното сътрудничество. Освен това се въвежда четиригодишен мандат на представителност, след изтичането на който Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище. Предвижда се също така председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обявява в “Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок, като организациите на работниците и служителите и на работодателите следва едновременно да подадат изискванията си в тримесечен срок от датата на обнародване на обявлението. При определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на национално равнище на организациите на работниците и служителите и на работодателите е регламентирано Министерският съвет да спазва принципите на равнопоставеност при преценка на критериите за представителност, прозрачност на процедурата по установяването им, гарантиране истинността на първичната информация и взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено в седемдневен срок от влизането в сила на закона председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обяви в “Държавен вестник” началото на процедурата за признаване на представителност за 2007 г. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище, следва да подават исканията си до 1 септември 2007 г., а Министерският съвет да се произнесе по направените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г.
Организациите, признати за представителни на национално равнище по досегашния ред, които подадат искания за признаване на представителност по новия ред, запазват досегашната си представителност до три месеца след изтичането на срока за подаване на исканията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Уважаеми колеги, чухте това, което ни представи госпожа Христова като мотиви за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Заповядайте, имате думата за въпроси, мнения, изказвания, становища. Нека аз да се опитам да задам един въпрос. Господин Мирославов, към Вас ми е въпросът. Кое налага този двугодишен срок за регистрация като юридическо лице по чл. 49 от Кодекса на труда – най-малко две години преди искането? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният. Този едноседмичен срок, който се дава след публикуването на закона в “Държавен вестник”, председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество – и това е вицепремиер, знаете – да обяви в “Държавен вестник” процедурата за стартирането на преброяването. Въпросът ми е как така ще се случи в рамките на една седмица. Не знам като процедура дали това е възможно. Значи тази процедура трябва да бъде подготвена отсега, да се запази място в “Държавен вестник” и т.н. Може би това е техническата страна на въпроса, но едноседмичният срок от какво се налага? - Говоря като чисто практическо действие – може ли това да стане в рамките на една седмица, ако добре съм прочел законопроекта, но мисля, че добре съм го прочел. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като няма синдикати и работодатели тук, аз ще си позволя да бъда изцяло откровен. Голяма част от текстовете са писани заедно с тях, спазвайки всички тези принципи на тристранно сътрудничество. Някои обаче, които бяха писани само и единствено от работната група от представители на Министерския съвет, те наистина ги приеха. Но това няма никакво значение. Изискването на Европейската комисия е много строго и аз си мисля, че те няма да ни оставят по тези въпроси по отношение на критериите за представителност. Това го казвам като един предварителен увод, защото каквито и по-леки критерии по-нататък да се представят, това означава, че се отваря изцяло вратата както за нови синдикални, така и за нови работодателски организации. Изискването организациите да са придобили качеството на юридически лица най-малко две години преди искането за признаване на представителност беше направено по искане на синдикални и работодателски организации, за да не влизат тези, които днес се създават, утре намират отнякъде свои членове и стават представителни. В същото време искането на всички беше да се прави една – единствена процедура веднъж на четири години. Това все пак и много добре, защото по този начин няма да се създават междувременно други, които да влизат непрекъснато. Вие знаете, че започнахме с две работодателски организации, после станаха шест работодателски организации, а по едно време имаше шест синдикални организации. Това са причините да се заложат двете години като юридическо лице, за да може то да е просъществувало две години, а не да е ново създадено, пръкнало се и да иска веднага да бъде национално представително. Все пак трябва да докаже, че в рамките на две години е водило някакъв обществен живот. Що се касае до едната седмица след публикуването в “Държавен вестник”, Вие сте прав, господин председател. Сроковете за представителност, които изтичат сега, в края на месец март, а за някои в началото на април, по тяхно искане следващата процедура трябваше да стане след месец септември. А тя така, както е разписана в закона, отива едва ли не в месец ноември, за да се произнесе Министерският съвет. В първия вариант срокът беше седемдневен и беше предложен от госпожа Емел Етем, той си остана и в последния вариант. Между нас казано, аз разчитам много на господин Гайдарски, с когото сме стари приятели. Това е главният редактор на вестник “Държавен вестник”. Разбира се, този срок може да стане и две седмици. Няма никакви проблеми, защото аз се надявам, че скоро ще го приемете този закон и до месец ноември има седем месеца. Така че той може да бъде публикуван. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Това беше техническа подробност, но не бива да създаваме условия след това да нарушаваме закона. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа! Аз също съм притеснен от неучастието и на синдикалните организации, и на работодателските организации. От мотивите, с които са внесени измененията, разбирам, че този въпрос е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но в последно време има един друг въпрос, който възникна. Това е въпросът за социалните разходи, за признаването и облагането с данък. Оказва се, че той е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Поне така беше изнесено като информация, че е обсъждан. И в един момент, когато ние обсъждаме такъв важен въпрос за представителност на синдикалните и работодателските организации, не можем да чуем мнението нито на работодателите, нито на синдикатите.
Сега водим един дебат и диалог тук, за да намерим най-доброто решение. Тъй като в предложения законопроект има изисквания не само за тези две години, но и за численост, дали е достатъчна, какво искаме да направим, също и за работодателски организации. Мисля, че тук трябва да водим диалога, за да може промените, които правим, все пак да бъдат обективни и да бъдат приети и от останалите страни, които участват в този процес.
Надявам се, че между първо и второ четене ще има предложения и тогава ще бъде по-големият дебат, когато направим предложенията. На този етап аз ще подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект, надявам се и моите колеги да го подкрепят и вече да водим дебата между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, не знам дали всички разбираме точно за какво става въпрос. Аз искам да кажа няколко прости неща, които да хвърлят малко повече светлина по законопроекта, който обсъждаме в момента. Става въпрос за това, че трябва да има една дата, на която дата, както има избори за Народно събрание, за местна власт, за европарламент, трябва да има и една дата, на която да се верифицира националната представителност на тези работодателски и синдикални организации. Оттук нататък, от тази дата в продължение на четири години да се знае, че това са национално представителните работодателски и синдикални организации. Защото в противен случай практиката показва, че се създават условия за влизане в листата на национално представителните работодателски и синдикални организации на конюнктурни организации, които обслужват една или друга власт. Казах го малко политически, но в крайна сметка, за да няма такова притеснение на работодателски и синдикални организации, се вкарват тези текстове и това трябва да е ясно на всички. Оттам нататък тези изисквания, господин Мръцков, когато става въпрос за работодателски организации – изобщо тези критерии, ги има и в досегашния Кодекс на труда. Така че основното нещо, което трябва да е ясно, че трябва да има един определен период, в който да има преброяване на работодателски и синдикални организации и след като се преброят, не може да има други, които да са национално представителни в тези четири години, както и в Народното събрание няма как да влязат нови парламентарни групи, макар че сега има някакви такива нюанси на тази тема. Не може да има други парламентарни групи, които да влязат отвън. Това няма как да стане. Това е истинската причина и аз мисля, че има логика в това. Затова Министерският съвет предлага тези промени. Така ли е, господин Мирославов?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Точно така е, господин председател. Признавам си пред вас, че ние настоявахме много на изключителността на членството. Не можеш да бъдеш представителен, когато в шестте работодателски организации членува един и същи работодател. Аз мога да членувам в БСК, в Българската търговско-промишлена палата, в КРИП и т.н. и всички да ме броят за свой член. Като ме броят за техен член, аз участвам в тази бройка. Така е сега в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Кажете колко са национално представителните организации.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Има шест национално представителни организации на работодателите, три синдикални организации. Казвам три, защото третата е промяна, макар че от влизането й досега нейното съществуване непрекъснато се оспорва ту пред съда, ту зад съда. Но така или иначе има едно решение на Министерския съвет, с което се отне качеството на представителност, а в същото време има решение на ВАС, с което се отмени решението на Министерския съвет. Ние се надяваме, че въвеждайки този четиригодишен цикъл и въвеждайки в един определен период, че все пак някаква съвест ще има в някои работодателски организации. Аз не казвам, че са безсъвестни и ще се въздържат да представят едни и същи членове в тези си списъци от 750 члена. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз прегледах и сега действащите членове, и текстовете, които ги променят. Много от новите текстове ми се струват много добри и съвсем обосновани и издържани. По отношение на това, че съответната организация трябва да е придобила качеството на юридическо лице най-малко две години, наистина две години са необходим срок за доказване на тази организация. Да получиш статут на национална представителност, това не е статут без значение. Но именно по тези нови критерии, които се повишават в сега действащия текст, искам да взема отношение. В сега действащия текст се изискват 500 членове, а с изменението се изискват вече 750. А в действащия в момента чл. 35 няма изискването за 15 000 и 30 000 члена. Това са нови критерии, които доста са завишени. Абсолютно не ги оспорвам, тъй като не мога да кажа, че това е материя, в която мога да се изкажа компетентно, но ме интересува как ще аргументирате въвеждането на тези критерии. Сега, при очевидно по- облекчен режим, казвате, че има шест такива организации. Тези по-завишени критерии няма ли да доведат до намаляването им и съответно до това, че част от такива организации няма да се чувстват представени, ако не желаят да се окрупнят? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Ако позволите, още няколко думи по мотивите. Този законопроект е важен от гледна точка на европейската визия за това какво трябва да представлява една демократична държава. Това е държава на свободните съсловия и затова тук искам да отправя един апел и към колегите от левицата, които в момента имат интересно предложение и по отношение на Лекарския съюз. Една демократична държава е жизнено заинтересована да има партньори, които са легитимни, на които прехвърля институционални отговорности, като започнем от Националния съвет по тристранно партньорство, в самите организации, в нормативната база, която касае условията на труд и т.н.. Вие виждате колко много дейности държавата вече е прехвърлила на тези организации. В една такава фаза на натоварване с отговорности на работодателските и на синдикалните организации е абсолютно недопустимо ние да имаме в момента една негарантирана легитимност. Като се запознавах сега с материята, се оказва, че има една тенденция, която е много интересна. Колкото по-развита е една демокрация, намалява процентът на работещите, които членуват в синдикални организации. Той пада до около 20 процента, което означава, че синдикатите не заради своите ръководители, а поради обективни тенденции все по-трудно ще намират начин да набират синдикални членове. Затова днес е и обяснимо в голяма степен защо организациите и на синдикатите, и на работодателите не са тук. Защото ние им слагаме една европейска летва като на Стефка Костадинова, която трябва да прескачат, както и ние политиците, за да получават правомощия. Не на последно място искам да отбележа, че такива стари синдикалисти като моя приятел Константин Тренчев виждат, че няма да е лесно да се скачат такива летви и затова сега минава в друго амплоа – в нашето амплоа. Затова искам още един път да отправя апел. Една демократична държава има жизнена необходимост да има легитимни съсловия. Такава е философията и по отношение на Лекарския съюз. Затова аз ви препоръчвам и там да внесете същата философия и да видите колко е важно и необходимо да има свободни съсловия, които са организирани и които са партньор на държавата, на които държавата прехвърля отговорности и така се управлява по-лесно и по-добре. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Това, което искам да кажа, доктор Колчаков, в подкрепа на това, което казвате, и може би за разлика от това, което Вие казвате, този законопроект – в началото и господин Мирославов каза – е подготвен съвместно с представителите на работодателските и синдикалните организации. Тоест, тези критерии умишлено са заложени такива точно от тях, за да може не всеки, различен от Стефка Костадинова, да може да ги преодолява. Абсолютно всичко е консултирано заедно с представителите на работодателските и синдикалните организации. Господин Мирославов, още веднъж ще Ви помоля да кажете във Вашия отговор на въпроси, които бяха поставени, как протекоха разговорите, подкрепиха ли работодателските и синдикалните организации тези текстове в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, когато този текст беше обсъждан там. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма големи промени в количествените показатели, ако така бих могъл да ги кръстя - брой на членове и еди какво си. Както и досега, от синдикалните организации се изисква да имат по 50 000 членове. Тази цифра се запазва и сега – 50 000 членове. Същото важи и за работодателите. Само че досега съществуваше текст, че трябва да имат 500 работодатели – членове, всеки един от които да има по 20. Съюзът за стопанска инициатива, който обединява по-малки предприятия, казва, че това е все пак един критерий, който пренебрегва представителството на малките предприятия, които имат по-малко от 20 работника или служителя. Поради това всички се обединиха около едно изискване – 750, но по 10 работника или служителя, за да бъдат представени и малките предприятия, но забележете, общо обаче да е по-малко от 15 000. Тоест, 500 по 20 са 10 000, а сега 15 000 е общата маса. Тоест, вдигната е общата маса. Мога да си призная, че имаше и едно предложение на КРИБ, който искаше 100 хиляди работници, тъй като съвсем естествено КРИБ е представител на големите, мощните, най-големите индустриалци. Това вече би станало неизпълнимо за останалите. Така поне си мисля аз. Иначе при синдикалните организации няма промяна в количествените изисквания. Вярно е, че може би процентът на синдикализъм пада и в Европа, не знам как е в България, но мисля, че 50 000 е изпълнимо условие, защото разберете, няма нищо по-лошо от само една синдикална организация в тристранното сътрудничество, както и няма нищо по-лошо от една синдикална и една работодателска организация. Това просто вече не е нищо, не е тристранно сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов. Колеги, имате думата. Ако всичко е ясно, да преминем към гласуване. Колеги, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет, се приема на първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 06.3.2007г.
Колеги от Министерството на отбраната, ще ви помоля да се спрете не на целия законопроект, а само на частта, която касае Комисията по труда и социалната политика, тъй като водеща комисия по този законопроект е Комисията по отбраната. Там може да се разгърне широката дискусия. Тук е само частта, която касае Комисията по труда и социалната политика и това е възрастта за пенсиониране, това е безплатната храна - § 37, ал. 4, § 67, ал. 5, § 70 за лечението и т.н. Може в една обща част да кажете няколко думи по законопроекта, а ние след това ще Ви ориентираме за това, което касае Комисията по труда и социалната политика, за да не Ви притеснявам допълнително. Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Гергица Стоянова и съм изпълняващ длъжността директор на Дирекция “Правна и нормативна дейност” в Министерството на отбраната. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! В законопроекта са предложени изменения и отменяне на норми от действащото законодателство, които дават пряка правна уредба на наборната военна служба. С приетите изменения на чл. 9 и чл. 59 от Конституцията на Република България се отмени институтът на наборната военна служба, което налага изменения и заличаване на редица текстове от Раздел седем “Задължения по военния отчет на гражданите” и Раздел осем “Задължения по воденето на военния отчет и подготовка на набора от Глава осма на Закона за отбраната и въоръжените сили. Следва да се отменят всички текстове, свързани с фигурата на наборниците, тяхното служебно вписване в наборна книга, техните права и задължения, статута и функциите на наборните комисии. Тези изменения наложиха в Преходните и заключителните разпоредби да се предвидят и изменения на разпоредби на други закони, свързани с изпълнение на наборната военна служба, по-важни от които са Наказателния кодекс, Кодекса за социалното осигуряване, където следва да се заличи текстът за получаване на наследствена пенсия за времето, когато лицата са на наборна военна служба. В Кодекса на труда се предлагат за отмяна текстовете, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение поради постъпване или завръщане от изпълнение на наборна военна служба. В Закона за здравното осигуряване се предлагат за отмяна нормите, касаещи здравноосигурителните вноски на военнослужещите на наборна военна служба и на изпълняващите алтернативна служба. Също така се предвиждат изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи. В настоящото изменение са предвидени и такива изменения, които са свързани с осигуряване на авиационната безопасност и летателната годност на военните въздухоплавателни средства и относно осъществяване на противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната от служба “Сигурност”.
С оглед осъществяване на професионализацията на българската армия и попълването на подразделенията с кадрови войници е предложено да се повиши пределната възраст за приемането на кадрова военна служба за войниците по чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 30 на 32 години. По този начин ще се разшири кръгът на лицата, подлежащи на приемане като кадрови войници. Същевременно е предложено в чл. 127, ал. 1, т. 1 от закона да се повиши с една година пределната възраст за кадрова служба на войниците от 48 на 49 години, за да могат тези лица да придобият право на пенсия при условията на л. 69, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много, госпожо Стоянова. Бих искал само да обърна внимание на няколко неща, колеги. Ще ви помоля да внимаваме в дискусията, защото е очевидно, че се променя Законът за отбраната и въоръжените сили затова, защото беше променена Конституцията на Република България, затова защото българската армия се професионализира и във връзка с произтичащите от това промени в законите трябва да приемем всички тези неща, за които стана въпрос преди малко. Но въпросите, които касаят нашата комисия, са предимно свързани с § 37, който се отнася до промени в чл. 234 и казва:
“(1) На кадровите военнослужещи се осигурява храна, работно и униформено облекло или левовата им равностойност, както и друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.”
Следващата алинея обаче казва:
“(2) При извършване на дейности със специфичен характер на военнослужещите се осигурява безплатна храна.”
Господин Донев е срещу мен и ще ви каже, че в Кодекса на труда вече има такива промени. Там се дава обяснение на понятието “дейност със специфичен характер”. Въпросът е дали това трябва да го има и в този проект на закон. Личното ми мнение е, че трябва да го има. Но трябва да чуем малко повече мнения по този въпрос.
На следващо място в § 47, ал. 5 е казано:
“(5) На гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.”
Аз съм сигурен, че този текст е съгласуван предварително с Министерството на труда и социалната политика и това са текстове, които са дадени от там, които са в корелация с Кодекса на труда, със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с Наредбата за безплатна храна. Въпросът е дали, след като тези неща ги има уредени в други закони, трябва да съществуват и тук. Това е поводът за задаването на този въпрос.
В § 70 е казано:
“§ 70. Лечението на лицата, пострадали по време на изпълнението на наборна военна служба, започнало преди влизането в сила на този закон, продължава във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечението са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.”
В бюджета на Министерството на отбраната има ли предвидени такива средства. Това е първият ми въпрос. Вторият ми въпрос е следният: В бюджета на Министерството на отбраната има заложени финансови средства, които са за изпълнение на специфичните им дейности във връзка с осигуряване на отбраната на страната и специфичните дейности във връзка с осигуряване на антидоти, противоотрови и т.н., и т.н. За тази си дейност Министерството на отбраната получава средства от държавния бюджет. Но за другата дейност – за лечението – включително и на военнослужещи, получава пари от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки. Не знам дали стана ясно за какво става въпрос. Тоест, Министерство на отбраната и Военна болница в момента получават финансиране от два източника. Единият източник обаче е за специфичните дейности, свързани със специфичната дейност на това министерство. Сега тук казваме, че “разходите за лечението са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната”. Нека това да не прозвучи като заяждане, не става въпрос за това. Става въпрос за изясняване на ситуацията. Тоест, вие имате ли пари за лечението на тази категория български граждани или този текст произтича от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, от Закона за ветераните от войните? Просто искам да стане ясно за какво точно става въпрос – за добрите намерения на Министерството на отбраната или за това, че във ведомствените лечебни заведения могат да се лекуват тези, които са пострадали по време на изпълнението на наборна военна служба. В лечебните заведения на структурите на Министерството на отбраната, които са ведомствени, могат да се лекуват – те отдавна са открити – могат да се лекуват всички български граждани. Тогава кое налага този текст – е простият ми въпрос, ако мога така да го кажа. Пропуснах да кажа нещо за здравните осигуровки. Понеже тук виждам, че в Закона за здравното осигуряване отпада задължението, което е естествено, за тези, които са на наборна служба. Там досега това беше задължение за държавния бюджет. Сега обаче за тези, които са в професионалната армия, държавата има ли задължение да им осигурява здравните вноски или техният здравноосигурителен статус ще бъде уреден по начина, по който се урежда за всички останали - 65 процента от работодателите и 35 процента лична здравноосигурителна вноска. Това е въпросът, на който трябва да има отговор. Ако ви затруднявам, не се притеснявайте, в Комисията по здравеопазването ще решим този въпрос. Заповядайте, колеги, имате думата за мнения и други въпроси. Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ГЕРГИЦА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна от втория въпрос – има ли осигурени финансови средства в бюджета на Министерството на отбраната. Да, в бюджета на Министерството на отбраната има осигурени финансови средства. Искам да обърна внимание само на това, че и в сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили има сходна разпоредба – чл. 257, ал. 5 – която предвижда, че по време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Тъй като наборната военна служба отпада като институт, Министерството на отбраната поема ангажимент към хората, които са постъпили на лечение като наборни военнослужещи да осигури и да довърши това лечение. Има заложени средства в бюджета на ведомството ни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Аз се съгласявам, че ги има тези средства. Въпросът ми е трябва ли да ги има, след като Военна болница и всички други болници сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, което и без това осигурява такова финансиране. Това ми беше въпросът. А как стои въпросът за здравните вноски? Професионалната армия ще я осигурява здравно и социално държавният бюджет или ще се осигуряват самите те, както всички останали работници и служители? Заповядайте, господин Милин. Имате думата.
ПОЛК. АТАНАС МИЛИН: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се полк. Атанас Милин от Генералния щаб на Българската армия. Искам само да обърна внимание на уважаемата комисия, господин председател, че и към момента е задължение на държавата здравното осигуряване, изплащането на осигуровките за здравно осигуряване на кадровите военнослужещи. Тук не настъпва някакъв нов момент от професионализацията на армията. Текстовете, които се предлагат в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, основно касаят отмяната на наборната служба и касаят текстовете, които са свързани с наборната служба. Те не визират въпроси, свързани с кадровите военнослужещи. Този въпрос е уреден към момента. Тук не се търси ново решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Милин. Господин полковник, става въпрос за съвършено различен режим. Досега за тези, които бяха на наборна военна служба, 6-процентовата здравна вноска беше за сметка на държавния бюджет. Моят въпрос е: този режим остава ли за професионалната армия или се променя? Това трябва да бъде отразено в закона и това е в чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, където са изброени 17 точки, които визират отделния статус. Ако това остава, няма никакъв проблем. Ако не остава, трябва да се отрази в закона. Разбрах, че остава. Отразено е в Закона за здравното осигуряване. Заповядайте, колеги. Има думата господин Колчаков. Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, Вие не напразно поставяте този въпрос, тъй като той е важен от гледна точка на това, че ние, след като се разделихме с бюджетното здравеопазване и минахме изцяло на фондово здравеопазване, не могат да се търпят изключения, тъй като се нарушава системата и нейната логика. Сега логиката е следната. За военнослужещите и други категории, включително децата до 18 години, за които има символично осигуряване, се казва, че държавата ги осигурява. Как ги осигурява? Осигурява ги, като тя прави един трансфер към Националната здравноосигурителна каса, но индивидуализиран, а общия трансфер, допълващия трансфер и с това се смята, че осигурява децата. Това не е нищо повече от това, което ние знаехме като безплатно здравеопазване, което е една имагинерна категория, защото винаги задава въпроса: кой плаща за безплатното здравеопазване. Така че ние сме абсолютно наясно, че няма по-добра система от тази държавата да продължи да осигурява военнослужещите, особено кадровата военна служба, като предвиди в бюджета на Министерството на отбраната и по индивидуални вноски. Тя може и 100 процента да прави здравното осигуряване на военнослужещите. Това не само че не внася някакъв смут в системата, а ще даде възможност на военнослужещите да се ползват от всички възможности на здравноосигурителната система, включително и от това да се лекуват в частни болници, да ходят в СПА-центрове. Разбирате ли за какво става въпрос? Да станете европейски военнослужещи – за това става въпрос. Затова ние ще се постараем този въпрос да го разгледаме и в Комисията по здравеопазване. Няма нужда да бъркаме демокрацията със социализма, не защото аз имам някакви претенции към социализма, а просто, като има демокрация, се прави демокрация. Затова ние тук оставаме един механизъм, който е много удобен на една категория чиновници в Министерството на финансите. Разбира се, ще се положат малко повече усилия, за да има индивидуални партиди, да си има индивидуални здравни вноски и вие да си бъдете нормално осигурени хора. Има още един елемент, който е много важен, и той е, че като пътувате вече из Европа, а вие вече пътувате навсякъде, ще можете да се ползвате от всички права и свободи, които има един български, нормално осигурен гражданин, включително и със здравно осигуряване в Европа. Така че малко ще понатиснем тук държавните чиновници да свършат малко повече работа, но вие да бъдете като всички
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Преди да дам думата на госпожа Понева, само като опит за обобщаване на това, което каза доктор Колчаков, ще кажа, че такава беше идеята преди много години – да има професионални, доброволни здравноосигурителни дружества по отделните професии. Между впрочем, в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, когато ставаше въпрос за универсалните пенсионни дружества, тогава ставаше въпрос и за този въпрос. Но това е друга тема. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала малко повече пояснения за това, за което стана дума преди малко, а именно за финансиране на лечението. Разбра се, че Министерството на отбраната има средства и ги дава за това. Военна болница съответно получава средства по клинични пътеки. Така не става ли двойно финансирането за едно и също
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Въпросът наистина е интересен, но не е най-големият проблем този, защото тук става въпрос не за всички граждани, а става въпрос за отделна категория български граждани, които са пострадали по време и по повод на изпълнението на наборната военна служба и т.н. Това означава отговорността на държавата, която се ангажира с обслужването на тази категория български граждани и това е малко по-различен нюанс от общия проблем, който е съвършено различен. Тук става въпрос за пострадалите и тези, на които лечението е започнало преди влизането в сила на този закон. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Това означава ли, че просто за едно заболяване – най-общо го казвам – се плаща двойно по-голяма сума или просто се плаща два пъти за едно и също нещо, тъй като клиничната пътека го обхваща. Значи да има повече средства за тези категории хора, пак не смятам, че е най-справедливото, тъй като всеки български гражданин и в здравето, и в болестта си би трябвало да е абсолютно равен пред този закон. Вълнува ме специално това, че наистина
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Разбирам Ви, госпожо Понева, ако преди всяка Нова година и преди всеки един нов бюджет, присъствате на заседанието на Комисията по здравеопазването. Това е една от водещите теми тогава и не само за отбраната,а и заМинистерството на вътрешните работи, за други, да не ги изреждам всичките. Колеги, тук нюансът е за тези, които са пострадали и едва ли трябва да се формализираме толкова. Въпросите за финансирането на ведомствените лечебни заведения са много и едва ли тук в рамките на тази комисия ще можем да ги решим.
Заповядайте, господин професор д-р Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги. Ние се хвърлихме в една плоскост за донаборниците. А наборната служба следващата година свършва. Колко човека ще има да се долекуват, които са пострадали? Тези пари, които ги обсъждаме толкова много, едва ли ще бъдат толкова и няма на кого да се дават, тъй като няма да има наборна военна служба. Тоест, другият въпрос, който беше поставен, беше въпросът за здравноосигурителната вноска. Там трябва, ако трябва, да го дебатираме този въпрос - за тези 6 процента. Когато обсъждаме Закона за здравното осигуряване, тогава трябва малко повече да помислим какво се прави и какво осигурява държавата. Как ще бъде осигуряване професионалната армия. Смятам, че следва да подкрепим предложенията, които са направени и да
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Колеги, има ли други мнения? Все пак ние не сме водеща комисия. Въпросите, които се отнасят към предметния обхват на законопроекта, касаещ нашата комисия, бяха дискутирани. Господин полковник, имам усещането, че искате да се произнесете по този въпрос? Не. Благодаря Ви. Колеги, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет за първо четене. Моля, гласувайте този законопроект.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет, се подкрепя за първо четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред. Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерския съвет № 90 от 14.02.2007 г. Ще ви помоля за вашето внимание, защото това е един нов момент в дейността на Народното събрание, нов момент и в дейността на Комисията по труда и социалната политика, защото става въпрос за изготвянето на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерския съвет. Досега Народното събрание и правителството на Република България изпълняваха само препоръки на Европейската комисия, изпълняваше това, което беше възложено като задължение и то дефинитивно. За първи път след ефективното членство на Република България в Европейския съюз България участва във вземането на решения, в оформянето на мнения, на становища, защото Европейската комисия и Европейският парламент, също като българския парламент или малко по-различно гласуват документи. Знаете, че българският парламент гласува закони, решения и декларации, а Европейският парламент гласува регламенти, директиви и решения. Така че с последните промени – аз искам да започна оттам – в Конституцията на Република България от 2005 г. ние приехме промени в чл. 105, ал. 3 и ал. 4, която конкретно е свързана с тази Годишна програма на Министерския съвет, които казват:
“(3) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия .”
Ето конституционната територия, в рамките на която ние сме приели промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и там в чл. 97а е казано следното:
“Чл. 97а. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в едноседмичен срок от приемането й.”
Тази програма е приета, внесена е в Народното събрание. В ал. 2 на същия член се казва:
“(2) Председателят на Народното събрание изпраща Годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейски въпроси и на другите постоянни комисии.
(3) Комисията по европейските въпроси, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии” (тоест, ние, нашата комисия и всички останали комисии, трябва да излезем с предложения пред Комисията по европейски въпроси)- “предлага проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.”
Нашата задача, задачата на Комисията по труда и социалната политика, е да предложи на Комисията по европейски въпроси кои от предложените от правителството проекти в тази годишна програма за участие на Република
Тоест, трябва да обърнем внимание на Комисията по европейските въпроси, която да излезе с предложение пред Министерския съвет, тоест, пред нашите министри, които участват в Съвета на министрите и пред нашите европейски депутати, които вече участват и то с гласуване в процеса на вземане на решения от Европейския парламент и, от друга страна, при дискусията в Европейската комисия.
Последното, което е казано в ал. 4 на този чл. 97а, е:
“(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма по предходната алинея. “
Тоест, това е новата процедура, в рамките на която трябва да се движим. Ние няма да гласуваме тази Годишна програма за участие, но ние ще направим предложения, които сметнем за необходимо, по които нашите европейски депутати, нашите министри в рамките на Съвета на министрите да защитят българския национален интерес, при това обаче, търсейки съгласие и между останалите министри, а не само и единствено да защитаваме националния интерес – нещо, в което няма нищо лошо, но това трябва да стане в съответствие с интересите на всички други европейски министри.
Това беше уводът към тази нова процедура за разглеждане на Годишната програма за участие на Република България при вземането на решения от Европейския съюз. Тя е разпределена на всички комисии, но водеща комисия е Комисията по европейските въпроси. Тоест, ние сме тези, които трябва да предложим въпросите, които са предмет на обхват на дейността на нашата комисия, на Европейската комисия – кои въпроси според нас са важни за Европа и за нас. Заповядайте, колеги от Министерството на труда и социалната политика, да подпомогнете дейността на Комисията по труда и социалната политика. Заповядайте, госпожо заместник-министър Христова. Имате думата да представите накратко това, което е разпределено на Комисията по труда и социалната политика – Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз. Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основен приоритет в дневния ред на Европейския съюз е постигането на растеж и заетост. За България това също е приоритет. Аз бих искала да кажа, че ние работим в тази посока чрез два стратегически документа, а това е Националната програма за реформи, която Министерският съвет прие само преди няколко дни, и Националният доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване, един документ, по който работихме още миналата година и по който два пъти в годината се отчитаме. Чрез изпълнението на тези два документа ще се цели постигане на по-нататъшното повишаване на икономическата активност на населението и, разбира се, равнището на заетостта. Бих искала да обърна внимание по отношение на акцентите в програмата, която е насочена, разбира се, към социалната политика, и това е първото съобщение относно пътища за повече гъвкавост и сигурност, постигане на по-добра комбинация от гъвкавост и сигурност. Предложението е България да подкрепи усилията на Европейския съюз, да намери решение за въпроса как да бъде засилена гъвкавостта на пазара на труда чрез държавите- членки. Този въпрос се дебатира в Европейския съюз и, разбира се, това зависи от развитието на икономиката във всяка една страна. Нашето предложение е, че по този въпрос в близките години трябва да се работи по четири мерки. Първата е трудовото законодателство, втората са активните програми и мерки за пазара на труда, третото е учене през целия живот и четвъртото е системата за социална защита и социално включване.
По второто съобщение – относно европейската стратегия за социалните услуги от общ интерес – предложението ни е да се подкрепи идеята за разработване на такава европейска стратегия за социалните услуги, тоест, идеята е да има един пакет от минимални социални услуги, на който всеки да има право в зависимост от своите потребности.
Третото съобщение е последващо действие на Зелена книга относно адаптиране на трудовото право за осигуряване на гъвкавост и сигурност за всички. По принцип предложението ни е България да подкрепи принципно Зелената книга – адаптиране на трудовото право за осигуряване на гъвкавост и сигурност за всички. И тук искам да добавя, че в Министерството на труда и социалната политика вече е създадена такава работна група, която работи по този въпрос относно законодателство за Агенцията за временна заетост. Дали това ще бъде нов закон или промяна в сега съществуващото законодателство още не мога да кажа, тъй като работната група е съвсем в началото на своята дейност. Искам още от сега да кажа, че има, разбира се, различни мнения на социалните партньори по този въпрос. Четвъртото съобщение е преглед на социалната програма през 2007 г., където основният приоритет за България ще бъде нейното активно участие в открития метод за координация на различните европейски инициативи. Знаете, че ние вече сме включени в открития метод за координация още с подписването на меморандума за социално включване и след това изготвянето на националния доклад по стратегиите за социално включване. Нашето предложение е да подкрепим тези четири инициативи – да не ги изброявам, те съществуват в програмата. Относно проекта за директива за приемност на пенсионните
България да изрази своята подкрепа за възможността за пълна преносимост както на придобитите пенсионни права, така и на средствата, натрупани по партидите на лицето преди то да е придобило пенсионните права. Също така изразяваме готовност и за компромисно поддържане предложението на финландското председателство за преносимост на отпуснатите пенсии и за ограничен трансфер на натрупаните средства само до размера на вноските, направени от работника. Този въпрос и изобщо всички въпроси, които са поставени тук, са в момент на дискусия в Европейския съюз. Следващият проблем е България да подкрепи вземането на временни мерки във връзка с преодоляване на последствията от наблюдаваните негативни демографски тенденции. Знаете, че има стратегия за демографското развитие, съответно и план. Така че ние сме ангажирани в България с проблема като цяло. Ние ще работим за разрешаването на проблема, при който, разбира се, едно от основните неща е осигуряване на работа и заетост на хората.
България подкрепя и насърчаването на по-нататъшното развитие на политиката за увеличаване на икономическата активност на жените. Това е във връзка с равенството между половете – една политика, която е изключително актуална. Има такъв съвет към Министерството на труда и социалната политика, който вече работи по тези проблеми.
По отношение ревизията на социалната програма през 2007 г. се предвижда редакция на две директиви. По отношение на информирането и консултирането с работниците и служителите в предприятията позицията ни е, че по време на дискусиите трябва да се основем на това, че промените в директивата следва да бъдат в посока на опростяване на по-голяма яснота при формулирането на нейните разпоредби. Последното е България да подкрепи усилията за рационализиране правната рамка на Европейския съюз по безопасност и здраве при работа и да подкрепи предложенията за кодифициране на директивите и нейните изменения относно минималните изисквания за здраве и безопасност при използване на работното оборудване. Благодаря за вниманието.
Колеги, чухте приоритетните области, в които Министерството на труда и социалната политика и Министерският съвет предлагат нашите представители в Европейския парламент, в европейските институции да защитават българския национален интерес във връзка с трудовото и осигурителното право. Понеже стана въпрос за Зелена книга, има такава и Бяла книга, доктор Колчаков, за здравеопазването. В тази Зелена книга вие знаете, а за тези, които не знаят, ще кажа, че в Министерството на труда и социалната политика и във всички страни-членки са изпратени по 15 въпроса, които касаят трудовото и осигурителното право и предимно въпросите, свързани с адаптиране на трудовото право за осигуряване на гъвкавост и сигурност за всички. И понеже това е една изключително важна и интересна тема, ние трябва да дадем нашите отговори, ние трябва да дадем нашите предложения и да търсим съгласие между всички останали 26 страни-членки, за да можем да направим пазара на труда гъвкав, да го направим атрактивен и всички права и задължения, свързани с трудовото законодателство, да бъдат общовалидни за страните-членки от Европейския съюз. Това е дискусията, която се води в момента и ние трябва да сме достатъчно отговорни, за да предложим такива решения, и не само да предложим решения, а и да търсим съгласие по решенията, които предлагаме по всички тези въпроси, за да може в крайна сметка те да станат съответна директива или регламент, както бъде прието по-нататък в дискусиите. Затова вече Народното събрание има по-различна отговорност. Народното събрание задава на Министерския съвет, на Съвета на министрите и на европейските депутати въпроси, по които трябва да търсим съгласие между нашите партньори в рамките на Европейския съюз. Ние може да имаме определен тип интереси, но, ако не намерим подходящата среда, ако не намерим подходящата подкрепа, ние можем да си останем само с нашия интерес и няма да можем да наложим каквото и да било. Затова, когато различните политически сили определят критерии, според които трябва да избират своите представители в Европейския парламент, трябва да влизат и такива критерии, които да дадат възможност за комуникативност, за работа в екип и т.н., неща, които вече отдавна са известни. Заповядайте, колеги, да коментирате това, което каза госпожа Христова, това, което е дадено като предварителен материал за дискусия. Госпожо Христова, ние с експерти от Комисията по труда и социалната политика разгледахме и една друга област – “свобода, сигурност и правосъдие” – която на пръв поглед не е свързана с Комисията по труда и социалната политика, но там има много интересни предложения. Едното предложение е за приемане на директива за обща рамка, насочена към трудовата емиграция. Тоест, ако с регламент се уредят всички въпроси, свързани с трудовата емиграция, защитата на всички емигранти, техните права, преносимостта на осигурителните права, както преди малко казахте и Вие, мисля, че това е едно друго важно предложение, което трябва по някакъв начин да бъде защитавано в рамките на европейската дискусия. На второ място, има предложение за приемане на директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници. Това са въпроси, които са изключително важни и аз мисля, че трябва да бъдат обсъдени и дискутирани. На трето място, има предложение за приемане на директива за минимални санкции за работодатели на незаконно пребиваващи граждани от трети страни. Това са въпросите, които са от друга област – “Свобода, сигурност и правосъдие” – но по един или друг начин касаят и нашата комисия – Комисията по труда и социалната политика, и аз мисля в нашето предложение към Комисията по европейските въпроси, ако, разбира се, колегите са съгласни, включени и въпросите, касаещи тази област – “Свобода, сигурност и правосъдие. “
Заповядайте, госпожо Станкова, ако искате да включите един особен европейски акцент в дискусията на комисията. Имате думата.
ЛИЛЯНА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Лиляна Станкова и съм ръководител на Работна група 2 “Свободно движение на хора”. В рамките на нашата група ние се занимаваме с предложенията, за които Вие, господин председател, обърнахте внимание, а това са трите предложения в зона “Свобода, сигурност и правосъдие”. Тя е една споделена с други министерства област, но от наша компетенция, тоест, от компетенцията на Министерството на труда и социалната политика е приемът на всички работници-емигранти и тяхната интеграция на пазара на труда, както и тяхната културна и социална интеграция. В този смисъл ние създадохме една допълнителна разширена група, която да подпомага и Министерството на труда и социалната политика при взимане на решения по тези въпроси. Тази група се нарича Комиграция и интеграция на емигранти. Създаде се през миналия декември. Състои се от 37 души и в нея са представени нашите социални партньори и местната власт. Така че в рамките на тази група ние ще дискутираме и ще подпомагаме нашите представители в европейските институции при вземане на решения по тези три директиви. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова. Колеги, за да направим прехода към следващата точка от дневния ред малко по-плавен, тук ще си позволя да ви посоча и две други директиви, по които в момента работи Европейската комисия, и това са регламентите, свързани с минималните изисквания за здраве и безопасност при използване на работното оборудване. Вероятно това са бъдещи текстове от Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Така че може би трябва да препоръчаме на нашите представители да работят и в тази връзка. Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да отбележа, че със задоволство наблюдавам как въпреки известна неподготвеност ние започваме да отстояваме национални интереси. Много приятно впечатление ми направи визитата на министър Масларова, която показа на няколко европейски правителства, че техните опасения и страх от нахлуване от огромни маси българска евтина работна ръка у тях са безпочвени. Само искам да ви кажа, че винаги е добре да има консолидирани национални усилия. Например първият въпрос, който зададе българският евродепутат към Европейската комисия, беше на Мартин Димитров точно по една от четирите свободи по Римския договор и това е свободното движение на хора в качеството им на работна сила. Аз тези дни се занимавах с осигуряване на документи на една наша колежка – акушерка, която досега обслужваше възрастни хора на легло в Англия. Тя е с 20 годишна практика в професията си и искам да ви кажа какви фантастични възможности се очертават сега за нея – от ниско квалифициран труд, от нелегална работа към уважение към българската работна сила. Има многостранни ефекти, защото падането на безработицата води и до относителен глад за работна ръка в някои области и тогава не усилията на правителството ще бъдат толкова ефективни за повишаване на работните заплати, а пазарът го реализира това и ние го виждаме в браншовете, в които вече има глад за работна ръка, тоест, налице е универсалният принцип на търсене и предлагане. Така че аз мисля, че и нашата комисия може да даде принос заедно с усилията на министър Масларова, на министерството, на нашите евродепутати и нашата комисия като представител на парламента може да даде принос в тези общи национални усилия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, тук сме си позволили да обърнем внимание и да предложим на Комисията по европейски въпроси – тя вече не е Комисия по европейска интеграция с приетите промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – позволили сме във връзка с кръга на своите компетентности следното: Комисията по труда и социалната политика предлага в Годишната работна програма да се включат следните актове на европейските институции като подлежащи на наблюдение и контрол от Народното събрание на Република България. (Защото ние наблюдаваме всички актове, с които се занимава Европейската комисия и Европейският парламент, но има такива, които са от компетенциите на Комисията по труда и социалната политика, върху които Народното събрание трябва да обърне своето особено внимание.” ) В областта социална политика – относно прегледа за изпълнението на социалната политика и във връзка с постигане целите на ...., както и активното участие на България в открития метод на координация, има предложения за изменения на директивата за преносимостта на пенсионните права в посока отстояване на тезата за пълна преносимост на отпуснатите пенсии, за ограничен трансфер на натрупаните средства до размера на вноските, направени от работника. Това е първата точка. Има предложения за приемане на регламент № 883/2004, основен, относно координацията на системата за социална сигурност. Има предложения за изменение на регламент № 1408/71, основен, относно координацията на системите за социална сигурност – това, което говорим през последните години. Има предложение за изготвяне на прилагащ регламент към регламент № 1408 – това е регламент № 574.
Относно информирането и консултирането с работниците и служителите в предприятията:
1. Предложение за изменение на редакция на директива № 2001/23 ЕО – трансфера на предприятия в посока яснота на формулировките.
2. Предложение за изменение на Директива № 9859 на ЕО в посока ефективна комуникация на работодатели и работници, консолидирани с Директива 2001/23.
Вие знаете, че ние приехме два такива закона в рамките на процеса на присъединяването.
Относно законодателството за минималните изисквания за здраве и безопасност при работа има предложение за квалифицирана Директива № 89655 на ЕО и нейните изменения и предложения за изменение на Директива № 9563 и предложение за изменение на Директива 2001/45 на Европейския съюз.
В областта “Свобода, сигурност и правосъдие” – преди малко коментирахме трите предложения. В рамките на тази структура искам да предложим, ако сте съгласни, разбира се, а ако имате и други предложения, можем да ги включим и тях, на Комисията по европейските въпроси тези предложения като подлежащи на наблюдение и контрол от Народното събрание на Република България. Тоест, Народното събрание, Комисията по труда и социалната политика ще наблюдават по какъв начин се отстояват тези въпроси, които ние сме предложили на нашите представители. Ако имате и други предложения, готови сме да ги включим и тях. Можете да ни ги дадете писмено, срокът е до 15 март, за да ги представим на Комисията по европейските въпроси. В тази обща рамка чрез председателя на Народното събрание до председателя на Комисията по европейски въпроси ние ще дадем като Комисия по труда и социалната политика своите предложения. Заповядайте, колеги, имате ли други мнения? Това е една нова процедура, съвършено различна от това, което сме правили до сега. Но трябва да ставаме европейци, трябва да се европеизираме. Ако няма други предложения, съгласяваме се с така направените предложения. Няма да подлагаме нищо на гласуване, такава е процедурата. Предлагаме на Комисията по европейски въпроси това, за което стана въпрос в рамките на тази дискусия.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
На предишното заседание стигнахме до § 15, като § 14 е гласуван изцяло.
По този параграф има предложение от народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова – в чл. 26, ал. 2 да се добави подточка “г” със следното съдържание:
“г. въвеждане на нови изисквания за безопасност и здраве при работа.”
Доктор Станкова, ще обосновете ли предложението или смятате, че е ясно?
ИВА СТАНКОВА: Няма нищо особено да добавя. Така, както е формулирано, мисля, че е ясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Тук става въпрос за обучение, за инструктиране, за тяхната периодичност, като се отчитат новите или променените рискове.
Колеги, ако искате да ви припомня чл. 26 от действащия закон. Там е казано:
“Чл. 26. (1) Работодателят е длъжен да се консултира с работниците и служителите или с техните представителни организации, като създава възможност те да участват при:
1. обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до здравето и безопасността на работниците и служителите;
2. определянето на работниците и служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд – първа помощ, борба с пожарите, евакуацията на работниците;
3. планирането и организацията на обучението на работниците и служителите по здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Работодателят е длъжен да осигури:
1. на всеки работещ, включително и работещ по срочно правоотношение и при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите нощен труд, подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия;
2. всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно време.”
Това е текстът, колеги, на действащия чл. 26. Сега ние променяме т. 1, колегите предлагат към ал. 1, т. 1 да се прибави нова точка - т. “г”.
ИВА СТАНКОВА: Става въпрос за създаването на нова точка, за пълнота на ангажиментите, които трябва да се поемат по-нататък и отговорността, която носи новият закон.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова. Правна дирекция предлагат т. 2 да се обособи като ал. 3. Заповядайте, господин Войнов, по това предложение на доктор Станкова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По така направеното предложение за създаване на нова подточка – т. “г” – за въвеждане на нови изисквания за безопасност и здраве при работа, позволете да изразя становището на Министерството на труда и социалната политика, че ние не можем да го подкрепим категорично поради следните причини.
В чл. 26, ал. 2 са представени задълженията на работодателя. Включени са основните три задължения, които работодателят трябва да подсигури- подходящо обучение и инструктаж на работниците при постъпване на работа, при преместване на друга работа или промяна на работата или работното място, точно там, където стават най-големите злополуки, когато работодателят премества един работник от едно на друго работно място и т. “в” – въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология”.
Ако се отнася до всички случаи, този въпрос е уреден в Наредба № 3 и всички останали наредби, които касаят задълженията на работодателя да осигури провеждане на обучение и инструктажи за работниците и служителите по безопасност и здраве при работа и за онези специфични работи и дейности. Ако е непълнота в закона, понеже това е уредено в подзаконовите нормативни актове, бихме го подкрепили. Но в конкретния случай, понеже е уредено, не можем да подкрепим това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. От Правна дирекция предлагат думата “трябва” да отпадне. Или тези инструктажи се провеждат периодично, или не се провеждат периодично. Какво означава “трябва” – пита Правна дирекция. Предлагат това да се обособи като нова алинея – ал. 3. Заповядайте, госпожо Дянкова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да внеса малка яснота. Така, както вносителите са ни подали изменението на т. 1, според Правна дирекция има някакво безсмислие в императива – какво е длъжен работодателят да направи. Те казват така:
“Работодателят е длъжен” – така, както сте го написали текста –“да осигури обучението и инструкциите по т. 1” и нататък вижте как продължава текстът: “трябва да се провеждат периодично, като се отчитат новите или променените рискове”.
Вижте по вашето предложение какво е длъжен работодателят:
“Работодателят е длъжен да осигури:”
Продължаваме с това, което сте предложили – “създава се нова т. 2:
“.........да осигури:
1.обучението и инструктажите по т. 1....”
Може би сте искали да кажете “които се провеждат периодично” и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правният отдел въвежда задължение, което е казано в другите текстове на закона. Нали така, господин Донев? Тук трябва да бъде императивно: “Работодателят е длъжен да осигури обучението и инструктажите по т.1, които трябва да се провеждат...” Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Може би бележката е точна, защото действително се получава разминаване със самия замисъл на текста. “Обучението и инструктажите по т. 1, които трябва да се провеждат периодично” - така е по-изчистено.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Според мен трябва да се каже:
“Обучението и инструктажите по т. 1, които се провеждат периодично”. Какво означава “трябва” и “не трябва”? Ако това е идеята на вносителя, добре. Трябва да отпадне изразът “трябва да”.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Станкова за създаване на нова подточка “г” със съответното съдържание. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 4, "против"- няма, "въздържали се" – 6. Това предложение не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване отпадането на думите “трябва да”, като предложение на комисията и да бъдат заменени с “които се” провеждат периодично. Моля, гласувайте тази редакционна бележка на комисията.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Предложението на комисията се приема.
А по отношение на предложението дали да бъде нова алинея 3 или не, как стои въпросът? Това вече губи смисъл.
Колеги, подлагам на гласуване § 15 като предложение на комисията с направената редакционна бележка в т. 2. Моля, гласувайте текста на комисията за § 15.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Приема се текстът на комисията за § 15.
“§ 15. В чл. 26, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. на всеки работещ, включително на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите нощен труд подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професия при:
а) постъпване на работа;
б) преместване на друга работа или промяна на работата;
в) въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
2. Създава се нова т. 2:
“2. обучението и инструктажите по т. 1 се провеждат периодично, като се отчитат новите или променените рискове;”
3. Досегашната т. 2 става т. 3.”
Преминаваме към § 16. По този параграф няма направени предложения. Тук става въпрос за комитетите по условия на труд и групите по условия на труд. Имате ли някакви бележки, колеги? Няма. Вносителите имат ли някакви бележки? Нямат.
Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от вносителя.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 16 се приема.
“§ 16. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с повече от 50 работници и служители се учредяват комитети по условия на труд в състав не повече от 10 души.
(2) Комитетът по ал. 1 включва представители на работодателя и равен на тях брой представители на работещите по безопасност и здраве при работа.”
2. В ал. 4 думите “работниците и служителите” се заменят с “работещите по безопасност и здраве при работа”.
3. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
“(5) В работата на комитета по ал. 1 могат да участват представители на контролните органи, на службата по трудова медицина и външни експерти.
(6) В дружествата, предприятията и организациите с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност могат да се изграждат освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена.”
Преминаваме към § 17. Няма постъпили предложения. Тук промените, които се предлагат, са по-скоро редакционни. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 17.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 17 се приема.
“§ 17. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата “работниците” се заменя с “работещите по безопасност и здраве при работа”.
2.Алинеи 3 и 4 се отменят.”
Преминаваме към § 18 и 19. По тези два параграфа няма постъпили предложения. Има ли някакви бележки в момента, колеги? Няма. Колеги, моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 18 и §19.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстовете на вносителя за § 18 и § 19 се приемат.
“§ 18. В чл. 29, т. 3 след думите “работните места” се добавя “по отношение на последствията от избора на оборудването, условията на труд и работната среда”.
§ 19. В чл. 30 ал. 3 се изменя така:
“(3) Работодателят осигурява на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа необходимите условия, средства и време за изпълнение на техните права и функции, както и съответното обучение и квалификация, което се провежда в рамките на работното време, без това да се отразява на размера на трудовото им възнаграждение.”
Преминаваме към § 20. По този параграф също няма направени предложения. Тук също промените, които се предлагат, са по-скоро редакционни. Колеги, има ли мнения, съображения, въпроси? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 20. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 20 се приема.
“§ 20. В чл. 34, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата “облекло” се добавя “и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение”.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;”
3. В т. 5 след думите “длъжностни лица” се добавя и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа”.”
Преминаваме към § 21. Тук има предложение на господин Петър Мръцков и група народни представители. Има предложение и на Правна дирекция, което е по-скоро редакционно. Тук става въпрос за това как се изразходват средствата за фонд “Условия на труд”. Да ви прочета чл. 46 от сега действащия закон:
“Чл. 46. Средствата по фонд “Условия на труд” се разходват за:
1. финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труда с браншова значимост и приложимост на резултатите;
2. участие във финансирането на проекти за подобряване условията на труд в отделни предприятия с конкретна практическа приложимост и висок социален ефект на резултатите на ниво бранш, финансовото участие е в размер до 30 на сто от стойността на проекта;
3. диагностика на професионалните болести;
4. разработване на нормативни актове, правила, норми и изисквания.
5. организиране и провеждане на специализация в областта на здравословните и безопасни условия на труд;
6. разработване и издаване на учебни и информационни материали;
7. издръжка на дейността на фонда.
(2) Средствата по ал. 1, т. 1, 2, 4 , 5 ,6 и 7 се предоставят безвъзмездно при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.
(3) Средствата по ал. 1, т. 3 се изразходват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
Това е така, защото става въпрос за диагностика на професионални болести.
Колеги, предложението на вносителя е да се създаде нова точка – т. 6. със следното съдържание:
“6. организиране и провеждане на специализирани обучения, семинари и конференции в областта на здравословните и безопасни условия на труд;”
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и група народни представители. Заповядайте, господин Мръцков да аргументирате предложението ви. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, нашето предложение е кандидатите за тези средства, които се черпят от този фонд, да се определят чрез конкурс. Досега в закона не е записано по какъв начин се определят кандидатите за тези средства. Фактически ние само добавяме израза “определени чрез конкурс”. Смятаме, че това е по-логичното и по-редното. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Господин Войнов, моля Ви първо да припомните, защото ние това сме го гласували в Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, колко са парите и откъде идват те в този фонд “Условия на труд”. По какъв начин са разписани в Закона за държавния бюджет, на колко линии? И разбира се, моля Ви да коментирате предложението на господин Мръцков и група народни представители. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По въпроса за финансирането на фонда действително ние като коментар сме го обсъждали на друго ваше заседание.
Средствата по бюджета са 3 млн. лв. до 2006 г. За 2007 г. са 6 млн. лв., като 3 млн. лв. са за диагностика и профилактика на професионалните заболявания. Отчисленията са от предприятията. Фондът многократно е представял пред различните ведомства искания за допълнително финансиране поради засиления интерес на работодатели. Ние този въпрос сме го поставяли, тъй като отчисленията, които се правят, са в размер на около 60 млн. лв. С част от тях се покриват разходите за обезщетения за професионални заболявания и трудови злополуки, които се изплащат. Останалата част като излишък по този фонд в размер на 20 млн. лв. се разпределят в общия бюджет. От тях се заделят единствено само 3 млн. лв., които отново казвам, че са недостатъчни. Разбира се, това не е въпрос на настоящия коментар и на настоящата дискусия.
По така направените от народните представители господин Мръцков, господин Митев, господин Златев, господин Гороломов и господин Костадинов ги приемаме поради това, че те предлагат да се въведе конкурсното състезателно начало. То и в момента съществува с така направената методика, по която работи фондът. В един момент фондът има много голям интерес, има голям недостиг на средства, които за 2007 г. не знам докъде ще бъде одобрено финансирането точно с този бюджет.
Единствено по т. 3, т. 7 и 8 може би трябва да се направи корекция, защото е допусната техническа грешка. Това е посочено и в представената допълнителна справка. Затова ние подкрепяме така направеното от народните представители предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, имате думата по текста на вносителя и по предложението на колегите народни представители. Има ли други мнения, становища, въпроси? Няма. Моля, гласувайте предложението на господин Мръцков и група народни представители за § 21.
"За" - 10, "против”- няма, и "въздържал се"- 1. Предложението на господин Мръцков и група народни представители за § 21 се приема.
Колеги, моля, гласувайте текста на комисията за § 21 заедно с току-що приетото предложение на колегите народни представители.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 21 се приема.
“§ 21. В чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1.Точка 2 се изменя така:
“2. участие във финансирането на проекти за подобряване условията на труд с висок социален ефект на резултатите в отделните предприятия, определени чрез конкурс, финансовото участие е в размер до 30 на сто от стойността на проекта;”
2.Създава се нова т. 6:
“6. организиране и провеждане на специализирани обучения, семинари и конференции в областта на здравословните и безопасни условия на труд;
3. Създава се нова т. 7:
“7. наблюдение и контрол на условията на труд и факторите на работната среда”.
4.Досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 8 и 9.”
Следва предложение от народните представители Петър Мръцков, Трифон Митев, Златко Златев, Иван Гороломов и Емил Константинов за създаване на нов параграф, с който да се измени чл. 54, ал. 2. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние сме направили това предложение, защото в разговорите, които сме водили с директора на Инспекцията на труда, разбрахме, че при техните проверки е добре да дадем възможност на Изпълнителната агенция да изисква замервания само за техни нужди, тъй като в момента те имат и апаратурата, и кадрите, а не могат да правят собствени измервания на работното място и да могат да доказват като контролен орган, ако има някакви различия. Вярно е, че ние по-късно коментирахме, че този въпрос е уреден в чл. 402 от Кодекса на труда. Ние приехме, че това е удачно да бъде включено като една възможност на контролните органи да правят собствени измервания, след като имат необходимата апаратура. Това да бъде за техни нужди, когато доказват дали на дадено работно място условията са добри, лоши или са подобрени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Така направеното предложение не можем да приемем поради следните причини. Действително, както спомена господин Мръцков, тези правомощия са посочени, разписани са много подробно в чл. 402 от кодекса на труда, където е казано, че инспекторите имат право да посещават по всяко време министерства, ведомства, предприятия, където се извършва работа, да изискват от работодателя обяснения и представят всички необходими документи, книжа, сведения във връзка с упражняване на контрола, да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняване на контрола, да вземат проби и мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания. Всичко това е уредено в чл. 402 от Кодекса на труда. Смятам, че едно ново въвеждане на този текст в закона е безсмислено. Не е добре да се създават нови правомощия в друг закон, още повече че те и сега имат такива правомощия да извършват замервания и го правят. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Господин Мръцков, при тази ситуация и при тези аргументи, които бяха изложени от заместник-министър Войнов, поддържате ли това си предложение?
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз ви цитирах двата текста, където го има този текст. Ние го направихме като предложение, тъй като сега правим промяна на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и да го има и тук. Но след като той е в повече, ако представителите на Министерството на труда и социалната политика смятат, че не е необходимо, ще оттегля предложението ни.
Оттеглям предложението ни за създаване на нов параграф.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Преминаваме към § 22. Тук има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева. Тук става въпрос за специализирания контрол върху дейността на службите по трудова медицина. Заповядайте, госпожо Понева, да аргументирате предложението си. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашите аргументи за това да предложим към органите, които ще осъществяват специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина, да бъде и Инспекцията по труда, са следните. Работата там, най-общо да го нарека, е от здравно естество. Така че е необходимо да има и органи с други компетенции, каквато е Инспекцията по труда. Нашето предложение е и тя да се включи в осъществяването на този контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин заместник-министър Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По така направеното предложение не можем да приемем тези текстове, защото ние сме посочили няколко пъти причините. Аз отново ще ги посоча.
Текстът на ал. 1 на чл. 54а визира самия специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина и съгласно чл. 399 от Кодекса на труда Инспекцията по труда осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство. Също така съгласно чл. 54, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд специализираният контрол върху дейността е възложен също на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Така определените правомощия на Инспекцията по труда се разпростират и върху службите по трудова медицина по отношение спазване изисквания на това законодателство. Чл. 25д, ал. 3, т. 4 от законопроекта, който се разглежда, дава право на Главна инспекция по труда при констатиране на системни нарушения и оценка на професионалните рискове по предлаганите мерки за отстраняване и намаляване на установения риск, обучение за безопасност и здраве да подадат сигнал до Министерството на здравеопазването за заличаване на службата от регистъра. Това е контролната функция – “или предприемане на мерки по чл. 54б за налагане на конкретна санкция”. Ние смятаме, че това е реалният контрол, който е в съответствие с правомощията на самата инспекция. Смятаме, че, ако бъдат приети тези предложения, Инспекцията по труда няма да може дори да контролира службите по трудова медицина, тъй като самият продукт от тяхната работа е при самия работодател, а по отношение на водената и съхранявана от тях документация Главна инспекция по труда не би трябвало да се намесва и тя няма правомощия за контрол. Дейността на службите по трудова медицина се реализира само, след като се сключи договор с конкретния работодател за изпълнение на дейности и задачи, определени в самия договор и по смисъла на определените права и задълженията, които се регламентират между двата субекта по договора, те се пораждат от Закона за задълженията и договорите, който закон също не е в правомощията за контрол от страна на Главна инспекция по труда. Смятаме, че така ще се създаде един прецедент за нарушаване принципите на контрол, тъй като Инспекцията трябва, от една страна, да упражнява контрол върху работодателя, а, от друга страна, трябва да упражнява контрол върху самата служба, която е предоставила услугата съгласно договора. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Има един прост въпрос. Главната инспекция по труда може ли да контролира, да осъществява специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина или не може?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Не може! Ние смятаме, че пряк контрол не може да осъществява и не би трябвало да осъществява. Потребител на услугата е работодателят, а производителят на услугата е службата по трудова медицина. Значи в един момент тя трябва да каже на работодателя: не, този не ми харесва, ти ще отидеш при тази служба по трудова медицина. Тогава ще се получи едно пълно противопоставяне на страните.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Войнов. Колеги, искам да заявя, че от Правна дирекция тук действително са прави. Аз не винаги съм харесвал това, което предлага Правна дирекция, но в момента са абсолютно прави, защото в Закона за здравето тези органи на държавен и здравен контрол имат имена и тези имена са РИОКОС и т.н., да не ги изброявам.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Казвам се Димитър Димитров и съм от Министерството на здравеопазването, началник отдел “Държавен здравен контрол”.
Първо ще взема отношение по въпроса, който беше дискутиран от колегите от Министерството на труда и социалната политика. Напълно подкрепяме техните аргументи и споделяме вижданията им по това, което беше дискутирано, така че няма да се разпростирам повече в тази посока. Но последващия въпрос, който Вие повдигнахте, въпреки че не знам в момента дали коментираме предложената редакция за органите на Държавния здравен контрол или впоследствие ще ги коментираме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Коментираме ги заедно.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, но така или иначе, да кажа какво е нашето становище. Ние мислим, че текстът така, както е внесен в Народното събрание, е по-добър и по-универсален, защото регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве са един от органите на Държавния здравен контрол. Други органи на Държавния здравен контрол са самото министерство с неговата дирекция “Обществено здраве”, работещите в тази дирекция са също държавни здравни инспектори и имат тези функции на национално ниво. Има и още една структура на Министерството на здравеопазването, която има функции на орган на държавния здравен контрол. Това е Националният център по радиобиология и радиационна защита. Записвайки текста по този начин, аз смятам, че по-скоро се създава противоречие с действащи нормативни актове, които дават право и на други по-висшестоящи органи над регионалните инспекции да упражняват държавен здравен контрол. Вие знаете, че в практиката много често се налага при спорни казуси, при сложни казуси да се взимат решения на национално ниво, ако щете дори да се правят проверки от органите на национално ниво.
Имам и още един конкретен аргумент. Вменява се на органите на държавния здравен контрол да извършват контрол на регистрацията и на съответствието на данните и документите по чл. 25г, ал. 1 и чл. 25д, ал. 1. Бих казал, че това са текстовете, които са свързани с регистрацията на службите по трудова медицина, тъй като тази регистрация на практика се извършва в Министерството на здравеопазването и няма как на практика регионалните инспекции да проверят съответствието с тези изисквания без прякото съдействие и участие на самото министерство. Така че това е още един допълнителен аргумент, поради който аз смятам, че текстът “органите на държавния здравен контрол” е по-прецизен, по-универсален и дава възможност за по-голям обхват на контрола. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров. Само че искам да попитам нещо, което според мен е много важно и то е следното. Какво искат вносителите да направят с предложения текст? Искат да дадат възможност на всички тези структури, които господин Димитров изброи, да участват в специализирания контрол или искат само регионалните поделения да участват в специализирания контрол. Това, първо. Второ. Тук пред мен имам информация във връзка с привеждане текста в съответствие с чл. 12 от Закона за здравето. Предлагаме съгласувана редакция с Министерството на здравеопазването. Какво разбира Правна дирекция под “Министерството на здравеопазването” не знам, но аз предпочитам да вярвам на всички, но най-много вярвам на себе си. Това, което звучи като дискусия, не звучи правдоподобно и мисля, че такъв трябва да бъде текстът. Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, аз мисля, че Правна дирекция е права. Това, че е записано, че редакцията е съгласувана с Министерството на здравеопазването, означава, че е съгласувана с юристите на министерството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те предлагат думите “органите за държавния здравен контрол” да се заменят с “регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве”. Тук обаче прозвучаха други аргументи, които също са сериозни. Затова аз попитах вносителите какво искат. Защото формално погледнато от гледна точка на чл. 12 от Закона за здравето това е така. Но тук идеята е съвършено различна. Но мисля, че няма нужда от аргументи в тази посока.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като ние с колегата Шаклиян имаме предложение, което е много сходно с предложението на госпожа Понева, бих искала да дам и нашите аргументи.
Първата част от нашето предложение касае едно допълнение, което смятаме за целесъобразно и то е свързано с добавката, че контролът се извършва по място на извършване на дейността. С това имаме предвид една по-голяма прецизност на текста, който изключва контрол по място на регистрация на службата по трудова медицина, което не знам дали е приемливо за вносителите. Втората част от предложението ни е напълно аналогично с направеното от колегите Понева и Манева. Аз бих искала да бъдат чути и нашите аргументи към аргументите на госпожа Понева. Първо, ние смятаме, че от гледна точка на ефективност на контрола областните инспекции по труда са органите, които много реално работят в предприятията, познават конкретиката на дейността, имат една специфична експертност и тя е свързана с оценката на риска. Струва ни се, че оценката на риска би била в много по-голяма степен ефективна, ако се извършва от органите на инспекциите по труда.
Бих искала да коментирам текстове, които вече бяха коментирани от господин Войнов. Няма да се спирам на чл. 399 от Кодекса на труда, който той много коректно цитира, член, с който се регламентира, че Главна инспекция по труда осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство.
Но бих искала да обърна вашето внимание върху едно противоречие, което аз определям единствено като такова. В текста на досегашния закон в чл. 54, ал. 2 се казва:
“(2) Специализирана контролна дейност по изпълнение на този закон, както и на други нормативни актове, се извършва от Инспекция “Главна инспекция по труда” чрез нейните структури.”
По силата на промените част от този закон вече е в регламентацията на службите по трудова медицина. Според мен по силата на този текст – пак повтарям, чл. 54, ал. 2 – вече Главна инспекция по труда осъществява специализираната контролна дейност. Веднага след това в чл. 54а ние отново казваме: “Специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина се извършва от органите на държавния здравен контрол”.
Кое от двете?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете да изложим нашето кратко становище по предложените текстове. Сдружението на службите по трудова медицина изразява категоричната си подкрепа за текста, внесен от Министерството на труда и социалната политика със следните кратки мотиви:
След 1998 г., когато беше приета първоначалната редакция на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, единствено Главна инспекция по труда има право на интегриран, тоест, на цялостен контрол върху спазването на здравословните и безопасните условия на труд. В този интегриран контрол влизат и службите по трудова медицина като разкрити звена към юридически и физически лица. Тоест, ние сме на показ, от една страна, като структури към определен работодател, от друга страна, като дейност, която при своите ежедневни проверки Главна инспекция по труда постоянно констатира като разработена и предадена документация на обслужваните от службите фирми.
Тук става въпрос по нашата скромна преценка за специализиран контрол единствено върху тясната дейност на самата служба по трудова медицина, тоест, дали службата качествено си върши задълженията като документация. Но Министерството на здравеопазването по закона няма права на контрол върху работодателите, които се обслужват от службата по трудова медицина, от една страна, и, от друга страна, също Министерството на здравеопазването няма право на контрол върху работодателя, който е разкрил службата по трудова медицина, а само върху самата служба. В този смисъл нашето скромно мнение е, че е по-важно как ще се осъществява този контрол- върху качествените показатели, които специализираният орган в лицето на Министерството на здравеопазването би осъществявал, както е досегашната редакция и предложението на вносителите, а в противен случай ще се върнем към положението, което беше преди 1998 г. – две инстанции успоредно упражняваха специализиран контрол. Това беше Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика и се случваше куриоза, когато за едно и също нарушение или пропуск двете инстанции даваха едно и също предписание с различни срокове и се получаваше объркване сред изпълнителите. Тоест, ние подкрепяме вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да дам още една гледна точка в подкрепа на вносителите. При цялото ми уважение към моите колежки, които са направили тези предложения, ясно е, че Главна инспекция по труда си има достатъчно правомощия и по отношение на работодателите, и по отношение на общия контрол. Искам да фокусирам вашето внимание по отношение на същността на специализирания контрол, тъй като в службите по трудова медицина освен технически параметри на средата, които се измерват, има много деликатна дейност, която касае здравето на хората, които се подлагат на периодични медицински прегледи. Такава информация има в службата по трудова медицина. Тук е недопустимо хора извън Министерството на здравеопазването, както е регламентирано в чл. 54, ал. 4, т. 2 – да изисква информация и документи от службата по трудова медицина във връзка с дейността й – представяте ли си Главна инспекция по труда и нейните специалисти започват да четат кога една жена е правила аборти, кой какви заболявания има и т.н. Затова те са подредили много професионално нещата. Държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика и Главна инспекция по труда контролира работодателя и службите по трудова медицина като общ контрол. А за специализирания, ако нещо забележи, може да се отнесе към контролните органи на Министерството на здравеопазването. Но по тесния периметър на ангажименти на тази служба, която касае здравето на тези, които са подложени на проверки и се документира това, Министерството на здравеопазването затова е такава специализирана институция. Смята се, че там това може да бъде проверявано, без да изтича информация от тази специфична дейност. Така че по никакъв начин няма да пострада възможността на държавата да контролира. Другите аспекти, които бяха споделени вече и от представителите на асоциацията и от представителите на изпълнителната власт смятам, че добре мотивираха, че текстът, който е предложен от вносителите, е коректен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Колеги, искам да обърна внимание на това, което каза госпожа Михайлова. Това е много важно и трябва да помислим и по този въпрос.
В чл. 54 на действащия закон е казано, че “цялостния контрол по спазването на този закон упражнява Министерството на труда и социалната политика”.
На второ място, ал. 2 казва:
“(2) Специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове, се извършва от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” чрез нейните структури.”
Този израз “други нормативни актове” не знам дали можете да си представите какво означава. “Други нормативни актове” означава и Конституцията например. Как е попаднало това – не знам. С госпожа Дянкова през годините сме правили този закон. Може би трябва да се запише “други нормативни актове, свързани с тази дейност”. Сега обаче в чл. 54а казваме, че Главна инспекция по труда не участва в този специализиран контрол. Тоест, един път в чл. 54 участва, а в чл. 54а не участва. Трябва ли да има корелация между единия и другия текст? Това трябва да стане ясно.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че няма противоречие, защото, ако това, което казвате, господин председател, беше колизия и вносителите бяха направили пропуск, те щяха да запишат: “Специализираният контрол върху дейността на службите по трудова медицина се извършва”. А те казват: “Специализиран контрол....” Тоест, смисълът може да е: част от специализирания контрол и то точно това, което касае медицинските дейности, е в ръцете на Министерството на здравеопазването.
Разбира се, те могат да имат предвид част от специализирания контрол, който касае условията на средата – микроклимат, вибрации и т.н. – Главна инспекция по труда може да вземе отношение и да се обърне задължително. Но специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина, когато се осъществява от държавния здравен контрол, за мен е ясно, че това е само за медицинските дейности. Тъй като не е изчерпателно казано, не е с пълен член, не е казано “Специализираният контрол”, а е казано “Специализиран”, тоест, е ясно, че може и друг технически контрол да има. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Госпожа Михайлова иска да репликира това, което казан доктор Колчаков. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, господин Колчаков ни напомни, че е очевидно необходима промяна в Наредба № 14 след приемането на закона. Казвам го само като напомняне.
Но той всъщност, може би неволно, в някаква степен защити нашата теза, като каза, че Главна инспекция по труда е специалист по техническите параметри, а Министерството на здравеопазването – по проблемите, свързани със здравето. Точно с това започнах, господин Колчаков, че Главна инспекция по труда според мен е логично да наблюдава оценката на риска, тази част от работата на службите по трудова медицина. И точно по този начин си представям аз взаимодействието – в съответствие с експертността. Главна инспекция по труда обхваща проблемите, свързани с оценката на риска, а органите на Министерството на здравеопазването – въпросите, свързани със здравето, с опазване на здравето. Не мога да се съглася и с Вашата теза за специализирания контрол. В два съседни текста ние казваме: отгоре – “Специализиран контрол се извършва от Главна инспекция по труда”, а отдолу – “Специализиран контрол се осъществява от органите на държавния здравен контрол”.
Аз разбирам къде е пропускът. Вероятно не е догледан чл. 54, ал. 2 и не е съобразено с промените, които ние вече правим, че по силата на този закон е и контролът на службите по трудова медицина. Но текстовете по този начин просто не могат да останат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Очевидно, че става въпрос за различен поглед върху текстовете. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз напълно се присъединявам към това, което каза госпожа Михайлова. Искам да кажа следното. Преди малко разисквахме правомощията по отношение на контрола на измерване на Инспекцията по труда – това, което бяха предложили Мръцков и група народни представители. След като Инспекцията по труда може да извършва такива измервания, това се разбра, че е така, и да прави оценка на риска, което е най-важното в случая, то тогава как може да се разбере, че в оценката на риска и съответните измервания, предприети от службата по трудова медицина и тези на Инспекцията по труда, има някакви съществени разминавания, без да има колаборация между тях и наистина да може да се осъществява контрол и от Инспекцията по труда. Един такъв казус може да възникне, а няма как да бъде разрешен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като аз за първи път вземам думата по нашето предложение, искам да се мотивирам защо и аз подкрепям това, което независимо от един от друг три екипа, три групи сме дали като предложения. Смятам, че това наистина върви по логиката на закона. Веднъж в ал. 2 на чл. 54 се казва, че специализирана контролна дейност по изпълнението на целия закон, както и на други нормативни актове, се извършва от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а по-нататък ние вървим от общото към конкретното.
Аз бих отишла малко по-далеч от това, което каза госпожа Понева. Да, явно Главна инспекция по труда може да участва като орган, който има ангажименти по отношение на параметрите на труд, на работните места и т.н. И защо след това тя не може да бъде контролен орган, а друг орган ще застава на мястото, където един вид това е изходът на системата? Логиката не позволява такова нещо. Заради това смятам, че нашите предложения, които сме направили, са основателни. Смятам, че даже можем да отидем и по-нататък. В много от случаите се налага, когато вече има допуснати нарушения или проблеми, да се отиде и на терена на работа, а не само да се види документацията, да се отиде на терена на изпълнение на функциите на този орган, чиято дейност в момента регламентираме. Тогава и на този терен също Главна инспекция по труда е органът, който може да свърши тази работа. Смятам, че изцяло отказът от това досега да е имала някакви функции, които да изпълнява Главна инспекция по труда, и сега това да не се случва, мисля, че ще увреди по-нататъшната работа на органите, чиято дейност в момента разписваме. Главна инспекция по труда може да има право на още контрол. Ние искаме и по този закон, който е частен закон, тя да има права. Той да й ги дава и тя да може да ги реализира, а не само това да става под формата на общ контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, очевидно е, че тълкуването в чл. 54, ал. 2 на израза “специализираната контролна дейност” и тълкуването в чл. 54а на вносителите на израза “специализирана контролна дейност” се тълкуват и се възприемат по различен начин. Тъкмо затова и предложенията са различни. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, мисля, че стана дебат, но трябва да разграничим Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Главната инспекция по труда има разписани много по-големи правомощия по Кодекса на труда и нищо не пречи на инспекторите да отиват и да проверяват на място условията на труд, да замерват това, което намерят за необходимо – това, което и аз го бях предложил тук да бъде записано. Но разбрах, че след като един път е записано в Кодекса на труда, не следва да го разписваме отново и в този закон. Аз се притеснявам от това, че на Главна инспекция по труда възлагаме едни нови функции и създаваме два контролни органи на тези служби по трудова медицина, а многото контролни органи на една и съща служба няма да доведат до никакъв резултат. Един път ще отидат органите на държавния здравен контрол, ще направят проверка на службата по трудова медицина. След това ще отиде Главна инспекция по труда. И тя ще си прави проверки на службата по трудова медицина. Ние не говорим за изпълнението на задачите, които са поставени от Кодекса на труда, и много по-големите правомощия, които има Главната инспекция по труда. Ако трябва да си ограничаваме – аз поне така си мисля – трябва тези правомощия, които имат инспекторите по Кодекса на труда, да продължават да си ги използват. По това, което се каза, че те имат апаратурата, нека да си замерват работните места, но да не ги определяме и те да правят контрол над службата по трудова медицина. Това е моето мнение и мисля, че тези неща трябва да ги съобразим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, вие знаете, че аз говоря малко и главно от практиката. Мисля, че ще стане ясно това, което искам сега да ви кажа. Пристига представител на Главна инспекция по труда в една фирма. Него не го интересува службата по трудова медицина, която примерно е измерила запрашеността и е направила дадено предписание. Инспекторът от Главна инспекция по труда го интересува дали работодателят е създал тези условия и да е влязъл в параметрите, които изисква РИОСКОЗ, тоест, които не са опасни за здравето. Ние по този начин задължаваме Главна инспекция по труда да отида и да контактува с една служба по трудова медицина, с друга и така да има някакво съревнование. Подкрепям изцяло становището на господин Димитров, който е представител на Министерството на здравеопазването. Има широки правомощия и на други контролни органи на Министерството на здравеопазването, а същевременно Кодексът на труда и трудовото законодателство, в частност и Законът за здравословни и безопасни условия на труда дават много по-широки правомощия и на Главна инспекция по труда. Дайте да не ги свиваме. Ще разбалансираме системата, защото за едно и също нещо ще отидат и РИОКОЗ да санкционират, и Главна инспекция по труда. Уважавам моите колежки, но няма да подкрепя предложенията им. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Аз уважавам и едното, и другото мнение и много лесно мога да се ориентирам защо са такива мненията. Тези, които по някакъв начин са били работодатели, тези които са представители на службите по трудова медицина, естествено е да не искат допълнителен контрол. Тези, които са били работодатели, имат една позиция, останалите имат друга позиция. На мен тези неща отдавна са ми ясни. Но аз искате, можем сега да гласуваме този член, ако искате можем да го оставим да го гласуваме на следващото заседание. Но все пак този закон някога трябва да приключи – това е моето мнение. Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, искам да ви кажа, че абсолютно прав е доктор Колчаков. Следя с много голямо внимание дискусията. Всяка служба по трудова медицина има досие на всеки един работник. В това досие – абсолютно съм съгласен с тях – има факти и данни, които не винаги са от компетенцията на Инспекцията по труда. В този смисъл аз съм съгласен с вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Колеги, мисля, че вече стана ясно за какво става дума. Искате да гласуваме днес този текст. Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
Моля, гласувайте това предложение. "За" - 5, "против"- няма, "въздържали се" - 6. Това предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева за чл. 54а не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Донка Михайлова и Кръстанка Шаклиян. Моля, гласувайте това предложение. "За" - 5, "против"- няма, "въздържали се" - 6. Предложението на народните представители Донка Михайлова и Кръстанка Шаклиян по чл. 54а, ал. 1 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова за чл. 54. Моля, гласувайте това предложение. "За" - 5, "против"- няма, "въздържали се" - 6. Предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова за чл. 54 не се приема.
Колеги, моля, гласувайте текста на чл. 54а, така както е предложен от вносителя. "За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 4. Текстът на вносителя за чл. 54а се приема.
“Чл. 54а. (1) Специализиран контрол върху дейността на службите по трудова медицина се извършва от органите на държавния здравен контрол.
(2) На контрол подлежат:
1. регистрацията и съответствието на данните и документите по чл. 25г, ал. 1 и чл. 25д, ал. 1 с фактическото състояние;
2.изпълнението на договорените с работодателя дейности, свързани със здравето на работниците и служителите по чл. 25а, ал. 1;
3. документите, удостоверяващи дейността на службата.
(3) Контролът се извършва текущо и в случаи на подадени жалби и сигнали.
(4) Органите на държавния здравен контрол имат право:
1. на свободен достъп до службите по трудова медицина;
2. да изискват информация и документи от службата по трудова медицина във връзка с дейността й;
3. да дават задължителни предписания на службата по трудова медицина за отстраняване на констатирани нарушения;
4. да съставят актове за констатирани административни нарушения.
(5) При изпълнение на своите задължения органите на държавния здравен контрол са длъжни да пазят в тайна факти и обстоятелства, които са им станали известни при проверката и които представляват производствена или търговска тайна на контролираните предприятия.”
Колеги, предлагам да разгледаме и гласуваме текста на чл. 54б, по който няма предложения. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, все пак нека юристи да погледнат съотнасянето на двата текста, които очевидно ни смущават по отношение на специализирания контрол. Аз се консултирах с юристи, които смятат, че текстовете не биха могли да останат по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Господин Донев, можете ли да ни кажете нещо последно по този въпрос, поставен от народния представител Донка Михайлова? Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да ви обърна внимание, че проблем няма в този случай. С чл. 54 цялостния специализиран контрол по този закон се възлага на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Затова така е и записано в предложението – “...върху дейността на службите по трудова медицина се осъществява от...” еди кой си. Няма никакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Това вече е ясно, позициите са ясни. Има и други мнения по въпроса. Явно е, че това е така.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: А специализиран контрол по чл. 54 от закона е наречен “специализиран”, защото общият контрол е по Кодекса на труда. Този закон се явява частен по отношение на Кодекса на труда. Затова тук е употребено “специализиран” контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Колеги, по чл. 54б няма постъпили предложения. Има ли някакви бележки към момента?
Заповядайте, господин Паскалев. Имате думата.
ВЛАДИМИР ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тези неща точно кореспондират с Кодекса на труда и ние не бягаме от санкциите. Проблемът е, че няма до кого да ги отнесете, ако не уточните кой е ръководител на службата по трудова медицина. Защото в съда актът ще бъде неиздържан и ще падне. И ние, за да видите, господин Адемов, че не бягаме от отговорност, предлагаме ръководител на службата да бъде лицето с дългото наименование, което на предишното заседание приехте. Защото ние сме съгласни да бъдем санкционирани, ако някой допуска нарушения. Това исках да кажа накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Паскалев. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Това ще бъде предмет на предстоящото изменение и допълнение на Наредба № 14 за дейността на службите по трудова медицина или на изцяло нова наредба, която ще уреди тази дейност. Така че няма проблем с посочването конкретно кое ще бъде лицето, което ще се явява ръководител на службата по трудова медицина.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да ви помоля да подложите на гласуване и следващия член, защото вече нямат смисъл нашите предложения. Става въпрос за чл. 54в. Нашите предложения бяха свързани с промените и след като те не се приеха, в този случай вече нямат смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева, но тъй като има и още членове, нека да ги оставим за следващото заседание.
Колеги, подлагам на гласуване чл. 54б така, както е внесен от вносителите.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 54б. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за чл. 54б се приема.
“Чл. 54б. (1) Лицата, регистрирали служба по трудова медицина, и ръководителите на службите по трудова медицина, които не изпълняват задълженията си по този закон, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушението наказанието по ал. 1 е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.”
Колеги, по чл. 54в няма предложения. Госпожа Панева каза аргументите.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин председател, оттеглям нашето предложение по чл. 54в.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, подлагам на гласуване чл. 54в и чл. 54г така, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 54в и чл. 54г.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстовете на вносителя за чл. 54в и чл. 54г се приемат.
“Чл. 54в. (1) Нарушенията по чл. 54б се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, изрично упълномощени от директора да извършват контрол върху дейността на службите по трудова медицина.
(2) Наказателните постановления за нарушения по чл. 54б се издават от директора на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
Чл. 54г. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
Колеги, моля, гласувайте целия § 22 с приетите изменения. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстовете на § 22 са приети.
Колеги, благодаря ви за участието в заседанието.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,20 ч.)
Председател на КТСП : Д-р Хасан Адемов