Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по труда и социалната политика
18/04/2007
    Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
    1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г.- второ четене.
    2. Разни.

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по труда и социалната политика
    П Р О Т О К О Л
    На 18 април 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
    1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г.- второ четене.
    2. Разни.
    Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Колеги, както знаете, с последните промени в Правилника за дейността и организацията на Народното събрание няма изискване в началото на заседанието да имаме кворум, тоест, да имаме 50 процента плюс един член, а можем да започнем заседанието след обявения час с една трета от присъстващите от членовете на комисията. Това са седем човека. А вече имаме и кворум – 11 членове на комисията. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Колеги, запознати сте с проекта за дневен ред на днешното заседание. Той включва две точки:
    1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 07.03.2007 г. – второ четене. 2. Разни. Има ли други предложения? Не виждам. Моля да гласувате така предложения дневен ред. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
    Колеги, по заглавието няма направени предложения. Моля, гласувайте заглавието на законопроекта. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Заглавието на законопроекта се приема: “Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
    Преминаваме към § 1. Той се отнася до промени в чл. 34. По този член има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Вносителите имат думата да коментират това предложение. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Фактически Консултативният съвет по законодателството прави опит да се промъкне с правна техника в текста, който е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество и текста, приет от Министерския съвет. Правейки това обаче, Консултативният съвет по законодателството не се произнася по нашето предложение за чл. 34, а прави едва ли не собствена редакция на сега действащия чл. 34, нещо, което според мен не бива да го прави. Промяната в чл. 34 не се изчерпва само с т. 2, така, както е счел съветът, нито само с т. 4. Промяната в чл. 34 е много по-голяма и може да ви се стори смешно, но досегашният текст на чл. 34 говори за множествено число, а сегашният текст говори за единствено число. Защо се наложи тази промяна? Защото, когато Министерският съвет взе решението си да провери наличието на критериите само на синдикат “Промяна”, в тяхната жалба във Върховния административен съд беше изразено, че текстът на закона говори не за една, а говори за всичките. Следователно, щом една организация не е наред, то Министерският съвет трябва да направи проверка на критериите за всички работодателски и всички синдикални организации – теза, която е смешна, но която беше надълго и нашироко обсъждана.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А иначе чл. 49, ал.1 е коректно направена.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Сега обаче ние правим промяната с единствено число, само и само да предварим, кой знае защо, пак на някого аргументите. Освен това становището на Консултативния съвет по законодателството да не се пипат критерии за представителност излиза много извън рамките на компетенциите на Съвета. Тези критерии са договорени в Националния съвет за тристранно сътрудничество и са приети от Министерския съвет. Не може Министерският съвет да приеме една трета от отраслите да правят представителност на синдикатите, а Консултативният съвет по законодателството, въпреки моето голямо уважение към него – изведнъж казва: ами, една трета, поне половината да не се пипа. Аз смятам, че не бива да приемате становището на Консултативния съвет по аконодателството.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Колеги, имате думата. Тук става въпрос за критерии за представителност на организациите на работниците и служителите. Има ли мнения, предложения? Някой припознава ли предложението на Консултативния съвет по законодателството? Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз смятам, че от предложението, което ни е предоставил Консултативният съвет по законодателството, бихме могли да подкрепим т. 2, досежно т. 4 от текста на вносителите. Да допълним препратката на чл. 49 с “ал. 1”, което е коректното.
    Освен това думите “преди искането” да се заменят с израза “преди подаване на искането”, защото това е юридическият факт. Вносителите казват в т. 4: “....най-малко две години преди искането за признаване...”. Коректно е да се каже: “...най-малко две години преди подаването на искането за признаване ...”. Според нас това би следвало да бъде подкрепено. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, приемаме го, господин председател. Това пропуснах да го кажа.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Има ли някакви други бележки, мнения, становища? Няма. Колеги, подлагам на гласуване § 1 с редакционните бележки в т. 4, където “чл. 49” се допълва с “ал. 1” и “....най-малко две години преди подаването на искането за признаване ....”
    Моля, гласувайте този текст на комисията за чл. 1. "За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 1 се приема.
    “§ 1. Член 34 се изменя така:
    “Чл. 34. За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
    1. има най-малко 50 хиляди членове;
    2. има най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;
    3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;
    4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаването на искането за признаване на представителност.”
    Преминаваме към § 2, който се отнася до изменения в чл. 35. Тук отново има предложение на Консултативния съвет по законодателството, има предложение от колегите от КНСБ, има предложение от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
    Колеги, това, което ви раздадохме преди малко, е вариант на чл. 35, ал. 1. Текстът за чл. 35, ал. 1 по вносител, особено в последното изречение, не е много ясен и колегите-вносители са се опитали да предложат една редакцията, която като че ли е малко по-ясна. Ако се възприеме този вариант, да го имате на разположение. Затова сме ви го раздали. Имате думата, колеги. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подобно е положението и с чл. 35. Ние сме направили нова редакция не само заради изискването в т. 1, а защото има преминаване към единствено число, за което ви обясних подробно в предишното си изказване. Но Консултативният съвет по законодателството за съжаление не е разбрал нашата т. 1, може би, защото тя не е достатъчно добре написана. Това беше предложение на самите работодателски организации. Беше прието изцяло с консенсус и може би затова си го оставихме, понеже ние си го разбираме. Оказа се обаче, че другите не го разбират и се принудихме да направим нова редакция само на ал. 1, т. 1, да разделим двете условия, които са алтернативни. Едното е да има 750 членове, всеки от който да има не по-малко от 10 души работници, тоест, станаха 7 500 души, и общо не по-малко от 15 хиляди работници и служители във всички членове на работодателската организация. Това позволява тук да има по- широка представителност на малките и средни предприятия. Това значи 750 поне по 10 души и още колкото искате повече – хиляди, петстотин, по двама, трима, но всички да бъдат 15 хиляди. Но, ако не може да се съберат 750 души, то поне да имат 30 хиляди работници. Тоест, да има една широка представителност в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сегашната редакция, която ни представяте, всъщност е малко по-ясна.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, преди малко беше по-претрупан текстът. И разбира се, предлагаме редакцията, която госпожа Тодорова сигурно сега ще предложи по т. 4 “...придобито по реда на чл. 49 най-малко две години преди искането за признаване да стане “... придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.” Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов. Колеги, има ли някой да припознае или да се опита да аргументира предложението на КНСБ.
    Заповядайте, господин Цанев. Имате думата.
    ИЛИЯН ЦАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от КНСБ сме уведомили вече Комисията по труда и социалната политика за нашите предложения. Те бяха направени въз основа на вариантите, които ние получихме преди първото четене на законопроекта и те са следните. Ще ги повторя накратко заедно с една съвсем кратка мотивировка.
    В чл. 35, ал. 1 предлагаме да се добави следната точка – т. 5:
    “5. не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или друг нормативен акт”.
    Мотивите ни са, че това нарушава принципа на равнопоставеност и единствено членство в работодателските организации, тъй като работодатели, които желаят да имат външно-търговски представителства, по закон са длъжни да се регистрират в една определена работодателска организация и така се отрязва пътя им за по-нататъшен избор на представителна организация.
    Относно второто ни предложение. Във вариант ІІ преди първото четене имаше предложение освен единственост на членство в браншови и отраслов принцип да има и национален принцип. Ние държим да се запази и така нареченото първото “сито” за единственост на членството на национално равнище. Тоест, един работодател да има право да членува и на национално равнище в една единствена представителна работодателска организация. Това са нашите аргументи. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Цанев. Има ли представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България? Заповядайте, госпожо Тошева. Имате думата.
    АНДРИАНА ТОШЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Андриана Тошева и съм изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Нашето предложение е доста близко до предложението на КНСБ. Ние също смятаме, че за да бъде по-ясна представителността на работодателите и на това кого те представляват, е редно всяка работодателска организация да представи пълномощни кои са работодателите, които тя представлява. В случай, че един работодател членува в няколко от организациите на работодателите, да може да избере кой точно го представлява на национално равнище. Смятам, че така ще бъде по-ясно кого представляваме и няма да се стигне до казуса, ако се съберат всички и представлявани от всички работодателски организации в момента компании, те да бъдат неколкократно повече от реално регистрираните в България. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тошева. Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! От изказването на господин Мирославов разбирам, че той не подкрепя ал. 2, предложена от Консултативния съвет по законодателството. Бих го помолила в техния текст на ал. 2 да отпадне изречение второ, досежно пълномощното, тъй като то не може да се подписва от органа, който представлява организацията, защото органът, който представлява организацията, по правило е колективен и се подписва от ръководителя. Така че така, както сте го дали, господин Мирославов, не е коректно като правен израз. Мисля, че няма да загуби нормата, ако липсва второто изречение: “Пълномощното се подписва от органа, който представлява организацията”. Това не отговаря на правната действителност. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Господин Дечев, заповядайте. Имате думата.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, колеги, социални партньори! Аз ще направя едно общо изложение, което ще бъде изключително кратко, но все пак искам да кажа от името на кого е. То е от името на петте работодателски, национално представителни организации в страната, които са членове на Международната организация на работодателите от Република България и две от които са членове на съответните европейски организации със статут на представителни социални партньори. На първо място, искам да подчертая, че ние подкрепяме текста на вносителя във вида, в който е внесен. Разбира се, не говоря тук за последното изречение на ал. 2, където беше направено съвсем уместна забележка относно това кой подписва пълномощното. Но искам да подчертая пред уважаемите народни представители, че на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество изброените пет национално представителни работодателски организации подкрепиха текста, който е внесен, извинявайте за тавтологията, от вносителя. Тоест, имаме предвид текста, който е внесен от Министерството на труда и социалната политика. Аз изобщо няма да се изказвам, както е и редно, по критериите за представителност на синдикатите. Искам да кажа, че е истина това, което каза господин Мирославов. От наша страна дойдоха количествените критерии, които са заложени в предложението. Работодателите доброволно се съгласиха да бъдат в определена степен количествено завишени, тъй като спрямо стария Кодекс на труда 500 фирми по 20 души правеха точно 10 000 души покритие. Сега се говори за между 15 и 30 хиляди души в различните варианти. Освен това безспорно е, че в новия си вариант членът премахна дискриминационния характер на стария член, който изключваше практически от социалния диалог 97 на сто от фирмите в България, които с по-малко от души заети. И това е една, бих казал, изключително добра новина. Ние не подкрепяме внесените предложения от колегите от синдикатите и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, като бе ни най-малко да искаме да накърним уважението си към тях, но трябва да подчертаем, че преведено на политически език, техните предложения съдържат характер, който може да бъде определен дори и като леко злонамерен. Специалистите знаят, че тези предложения се намират дори в колизия с Конвенция № 87 на МОТ. Няма да се впускам в аргументи, защото не съм юрист. Истината е обаче, че чисто практически текстът, който казва: “да не извършват дейности изрично възложени само на нея със закон или друг нормативен акт”, би могъл да се запише така: забранява се на Българската търговско-промишлена палата да участва в социалния диалог. И текстът би бил и по-ясен, и по-конкретен.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, не означава това. Означава нещо по-различно.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: В конкретния случай това е първият резултат. Всички други ще са някъде в бъдещето. Всички изпитваме известна нервност, че примерно, ако искаме да поканим бизнес-делегация, трябва да тичаме в палатата. Но това по никакъв начин не накърнява качеството на Българската търговско-промишлена палата като социален партньор. Членството в Българската търговско-промишлена палата по принцип е доброволно. Има наши членове, които са членове на търговско- промишлената палата и това не им пречи те да участват в органа на управление на Съюза за стопанска инициатива, както има и браншови организации, които са предпочели Съюза за стопанска инициатива. По тази причина ние смятаме, че този член, доктор Адемов, не е състоятелен. Ние категорично подкрепяме предложеното от вносителя. Що се отнася до прословутите пълномощни, в писмо, което е внесено от социалните партньори още през лятото, има подробна аргументирана теза, която аз няма да излагам. Но госпожа Заркова би могла да я защити, тя присъства тук. Това е чисто правна материя, която доказва, че въпросът за събирането на тези пълномощни дори може да бъде третиран и като противоконституционен. Но пак понеже не съм юрист, няма да се впускам в тези подробности, а само ще кажа, че чисто организационно бюрократически това нещо може би ще доведе до протакането на преброяването до догодина, да речем. Така е. Доктор Адемов, и Вие, и аз сме провеждали преброявания, знаем каква е технологията. Така, както е записан този член, това означава, че всяка организация без изключение трябва да събира пълномощни от всички свои членове. Особено “весело” е положението на организациите на малките и средни предприятия, които наистина трябва да се обърнат в някакви такива горски стражари, които да обикалят страната и единствено с това да се занимават, да събират пълномощни. На всичкото отгоре няма никаква правна пречка една фирма да си даде на колко си иска работодателски организации пълномощни, без от това за нея да има каквато и да е санкция. А после някой друг ще трябва да се чуди как да ги преброи, как да ги съвмести. Смятаме, и това беше широко обсъждано на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че този текст има много сериозни правни аргументи, но на всичко отгоре той блести със своята нецелесъобразност. Затова ние отново подкрепяме становището на вносителя. Бих искал само да обърна внимание на още един въпрос. Добре е законодателят да определи точно, а не в математическа функция от някакви събития началото на преброяването. Имаме много сериозни основания да предложим това да бъде началото на месец септември.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това вече е по следващите текстове.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Започнах този въпрос, за да не взимам втори път думата, доктор Адемов, да не губя времето на комисията. Но ако смятате, мога да се изкажа и при следващия текст. Дотук аз спирам. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дечев. Колеги, заповядайте. Имате думата. Заповядайте, господин Симеонов. Имате думата.
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Цветан Симеонов и съм заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата.
    Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да бъдем тук. Искам да акцентирам върху това, че в момент, в който критериите за синдикатите се намаляват, а критериите за работодателските организации се усложняват, това показва един небалансиран подход към двамата основни партньори в социалния диалог. Второто нещо, което искам да кажа, че при това се въвеждат и пълномощните. Само ще кажа, че никъде в световната практика не сме видели да бъдат въвеждани пълномощни за социалния диалог. Затова много ви моля още веднъж: помислете преди да въведем нова световна практика. Има си Закон за организациите с нестопанска цел. Нека да не го дублираме още веднъж. Със самото си представяне като членове тези фирми дават ясен сигнал кой искат да представлява техните интереси. В този смисъл, ако все пак решим да въведем такава нова практика, нека да бъдат въведени пълномощните и за синдикатите, за да има наистина един балансиран подход и да има равноправно третиране на равностойните иначе партньори в социалния диалог. Що се отнася до дейности – става дума за т. 5 – съвсем правилно отпадна в Националния съвет за тристранно сътрудничество и правителството не го внесе в този вариант затова, защото критериите за една работодателска организация на много места ги има, но те се съчетават основно в три елемента: първо, да могат да формулират и да защитават интересите на работодателите, второ, да не бъдат финансово зависими и трето, да бъдат с доброволно членство. Тези критерии са приети от Международната организация на работодателите, признати са от Международната организация на труда, която ги приема като нормални участници в социалния диалог. И по тази причина не виждам основания ние да измисляме нещо, което никъде не се практикува. Плюс това то ще бъде основна пречка за така наречените публично-частни партньорства. Това ще попречи не само на национално представените организации, но и на браншовите организации. Знаете всички, че работим по законодателни предложения, които да дадат възможност на неправителствените организации да участват широко в саморегулирането на отраслите. Това ще стане невъзможно при условие, че ние ги оставим да избират дали да помагат за саморегулиране на отрасъла и да участват в публично-частни партньорства или в социалния диалог. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов. Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
    ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете, че във всеки мониторингов доклад на Европейската комисия България е критикуване за недостатъчно развитие на секторния социален диалог. Ние се опасяваме сериозно, че въвеждането на това упълномощаване от отделните предприятия може да доведе до разбиване на секторните, тоест, на отрасловите и браншовите работодателски организации. Сега накратко ще обясня защо. В пакта до 2009 г. ние записахме ангажимент тези организации да договарят ежегодно повишение на заплатите. В Наредбата за организацията и структурата на работната заплата тези организации ще договарят минималните размери на така наречените класове, а също професиите и длъжностите, за които ще се отнасят класовете. Отделно знаете, че на браншово равнище се договарят споразуменията за повишаването на минималните осигурителни прагове, което ние желаем от тази година да става с по-високи темпове като борба срещу сивата икономика. Всички тези споразумения не са самостоятелни договори. Те се сключват дори понякога при действащ колективен договор. При това положение възниква опасността отделни членове на браншовите организации да заявят: ние не сме делегирали права на националната организация, в която членува тази браншова организация и затова за нас това споразумение не е меродавно. Ние сме делегирали права на друга национална организация. Ще възникне опасност отделни членове на браншовите организации да се отделят, да се образуват нови, дублиращи браншови организации. Тази опасност е сериозна и нашият опит в социалния диалог показва, че е имало подобни тенденции и подобни случаи. Затова ние смятаме, че откъсването на отделните предприятия от общото становище на браншовата организация, в която членуват, възможността те да делегират права на други национални организации може да се окаже много неблагоприятна за развитието именно на секторния социален диалог. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян. Само ще Ви помоля да направим едно уточнение. Вие говорите за договаряне на минималните осигурителни прагове. Как ги договаряте тези минимални осигурителни прагове? На базата на икономически дейности? В следващия момент обаче къде остават икономическите дейности, защо преминаваме към браншово договаряне? Каква информация по тези въпроси можете да ни дадете? Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
    ДИКРАН ТЕБЕЯН: В Кодекса на труда е записано специално по отношение, да речем, на колективните трудови договори, че те могат да се сключват за една или за няколко икономически дейности в зависимост от това членовете на съответната браншова камара в колко икономически дейности упражняват своята стопанска дейност. Такива примери могат да се дадат с браншовата камара на машиностроенето, чиито членове упражняват дейност в четири от икономическите дейности по класификатора. Подобен е случаят и с Българската минно-геоложка камара, която също обхваща няколко дейности от класификатора на икономически дейности. Така че в зависимост от конкретния случай съответната браншова организация се договаря за една или за няколко икономически дейности – какви да бъдат минималните осигурителни прагове, какви да бъдат минималните работни заплати и т.н.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако в рамките на едно предприятие има дейности, които са свързани, примерно, с две икономически дейности, тогава с кого ще договаряте, господин Тебеян? Колективният трудов договор как се подписва тогава? С кого се подписва?
    ДИКРАН ТЕБЕЯН: Ако тези икономически дейности са съвсем раздалечени, примерно едно предприятие, да речем, упражнява и производствена дейност и, да речем, и търговия на дребно. То или ще членува в две браншови камари в зависимост от двата вида дейност, които упражнява, или евентуално ще членува само в едната, където смята, че е основната му дейност. Такава е практиката.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Последен въпрос. Смятате ли, че този законопроект във вида, в който се предлага, забранява на отделните предприятия, на отделните фирми да членуват в която си искат организация? Такова ограничение има ли?
    ДИКРАН ТЕБЕЯН: Не, такова ограничение няма.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е важно да се чуе. Това е много важно нещо. Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Велев. Имате думата.
    ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Васил Велев и съм от Асоциацията на индустриалния капитал.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние подкрепяме предложения законопроект във вида, в който той е внесен от Министерския съвет. Ще дам още няколко аргумента против предлаганите промени от КНСБ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Вече беше казано, че няма такава практика в света, че това е обсъждано подробно в Националния съвет за тристранно сътрудничество, изложени са аргументи, те са приети и в този вид законопроектът е внесен на вашето внимание. Искам да добавя, че рядко може да се намери компания, която да извършва дейност в една икономическа сфера. Практиката е да извършва две и повече дейности. В такъв случай възниква въпросът: на кого се издава пълномощното. Молбата за членство в дадена организация и приемът в тази организация всъщност е нещо много по-силно от пълномощното. С пълномощно може да се оттегли по всяко време за разлика от прекратяването на членството.
    Нещо повече. Появява се абсолютен нонсенс. Нас са ни създали предприятията, за да работим за намаляване на административните прегради пред бизнеса, а ние сега ще създадем допълнителни прегради пред тях и вместо да си вършат ежедневната работа, ще трябва да се занимават с бумащина. Появява се значителна неравнопоставеност между останалите и тези, които предлагат това изменение. Беше вече казано, че при синдикатите няма пълномощни. Нещо повече, ние там не знаем дали всички, които са в списъка, изобщо са синдикални членове за разлика от членството при работодателите. Също така се получава неравнопоставеност между едрия, средния и дребен бизнес. Известно е, че в България 99,7 процента от предприятията са малки и средни предприятия. Известно е, че там работят две трети от работещите, от заетите. Те създават две трети от брутния вътрешен продукт. Но те са малки и са много. Тоест, там трябва да се съберат хиляди пълномощни, докато големите организации могат да съберат десетина- петнадесет. В това предложение можем наистина да търсим такава умисъл за прекрояване на социалния диалог. Защото точно малките и средните предприятия имат нужда от представителство. Големите се оправят някак си сами. Затова ние не подкрепяме направените предложения за изменение и допълнение, подкрепяме законопроекта така, както е внесен от Министерския съвет. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Велев. Колеги от неправителствения сектор, например партиите в България много лесно се справят с тази проблем. Ако на всички партии в България, които имат структури в страната, им се възложи да съберат подписи, които са необходими, примерно, за български представители в Европейския парламент, ние ги събираме за нула време, тъй като имаме организация. Законът вас ви задължава да имате организация, регионални структури. След като се оплаквате, че това не може да стане, това не е проблем на закона, според мен. Проблемът е другаде. Аз знам какви аргументи ще ми дадете, господин Дечев. Знам ги аргументите. Аз не искам да противопоставям партийните структури на неправителствения сектор. Нямам такава идея. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да взимам отношение както по предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, така и на КНСБ, макар че бих искал да ви кажа, че те бяха включени в нашия проект на закон, който влезе в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но взимам повод от думите на господин Симеонов и ще ми разрешите една малка шега. Той каза, че критериите на работодателите се усложняват, докато тези на синдикатите стават по-леки. Аз предлагам тук да ги уеднаквите. Броят на синдикатите от 50 хиляди да стане и за работодателите 50 хиляди. Да станат една трета от отраслите, да станат една пета от отраслите за работодателите, да не са една пета от общините, както се предлага, а да бъдат една пета от.... В края на краищата всичко ще стане равно и тогава ще видим кой кой е.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Въпросът ми е към вносителите. Ако може да обясните, господин Мирославов, каква е международната практика и ако наистина създаваме прецедент, както казват тук за пълномощните, да бъдем наясно. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Прави са колегите, като казват, че няма пълномощни. Това е изключено да се случи в каквато и да е друга страна освен в България – да членувам в пет или шест работодателски организации и шестте да ме представляват в един орган. Това беше направено, не за да забрани аз като работодател да членувам в шестте работодателски организации, а само и единствено за нуждите на тристранното сътрудничество да каже коя от тях ще ме представлява: дали Стопанска камара, дали КРИБ и т.н. А иначе моите интереси са такива, че аз искам да отида на Измирския панаир или на Пловдивския, ще отида в Търговско-промишлената палата. Искам да ползвам отстъпки, ще отида пак там. А как се сетихте, че този текст е насочен срещу Българската търговско-промишлена палата, не можах да се сетя. Просто няма такава практика, защото там са други организациите. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
    ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! С оглед гласуването на ал. 2 аз си задавам два въпроса и искам вносителите, ако могат, да обяснят в определен момент не се ли ограничават правата на работодателите, на малкия работодател? Аз като малък работодател членувам в една браншова камара. Тази браншова камара вместо малкия работодател решава в кой работодателски съюз да бъдат представляван, когато има преброяване. Вторият момент. Браншовата камара може да членува в няколко работодателски организации. Когато дойде моментът да бъдат представлявани тези браншови камари в Съвета, кой работодателски съюз ще защитава фирмата, в която е членувала даден браншови съюз и след това браншовият съюз е решил при преброяването да бъде насочен към определена работодателска организация. Мисълта ми е следната. Малката фирма сама може ли да реши към кой работодателски съюз да бъде преброена. Мисля, че тази връзка се губи. Браншовата организация решава вместо нея и към кой работодателски съюз да бъде преброена, когато става преброяването. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много трудно бих отговорил на господин Мръцков. Може би ще му отговорят някои от работодателските организации. Аз също съм привърженик като експерта Мирославов, а не като служител на Министерството на труда и социалната политика и представител на вносителя, привърженик на изключителното членство с оглед не на правата, а на моите истински пълномощия. Много пъти в нашите работни групи, в шестте работодателски организации представителите на шестте имат шест или четири различни становища. А когато членувам в шестте, кой от тях е истинският защитник и кой ме представлява? Но това е въпрос, на който аз не мога да отговоря, защото моето мнение е друго. Затова нека те да отговорят. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще отговоря с пример от живата реалност. Съюзът за стопанска инициатива има някъде около 2100 члена с повече от един зает. Има още няколко хиляди, които са самонаети и еднолични търговци, които работят за себе си. Но с повече от един зает имаме 2100 преки членове. Имаме 28 браншови организации. Наистина по Устава на Съюза за стопанска инициатива всеки член на браншова организация се ползва със същите права, с които и прекия член се ползва. Защото прякото членство в Съюза за стопанска инициатива става с писмено волеизявление на конкретната фирма. Досега на всички преброявания, когато се доказваха тези прословути 500 по 20, сме представяли за свои индивидуални членове само тези, които са подали пряко в националната организация документ. Никога не сме привеждали членството от
    Искам да направя една забележка, защото се създаде леко впечатление, че има някакъв страхотен интерес в цялата тази история с пълномощните. Съюзът за стопанска инициатива практически да има, да има десетина предприятия, които се дублират с други работодателски организации, които за 2100 10 не е никаква драма и от 28 браншови организации само три членуват и в други. Тоест, ние не изпитваме никакво притеснение за самата си представителност. Но изпитваме огромно притеснение единствено от огромната хартищина, бумащина и бюрократщина, която ще създадем по преброяването, при която най-вероятно накрая ще побъркаме Инспекцията по труда да ходи да преброява и да сравнява.
    По тази причина ние се възпротивяваме на идеята за събиране на тези пълномощни, още повече изтъкнах още в началото, че е много трудно да бъдат проконтролирани пълномощни, които се дават в книжен вид, в писмена форма – дали не се дублират отново. Ако питате мен, няма и кой да го проконтролира. Това е нашият пример, уважаеми господин Борисов. С документ се удостоверява прякото членство, тоест, малките предприятие си избират и националната, и браншовата организация. Аз знам малки предприятия, които членуват и в по две браншови организации. Всичко е въпрос на дейност и на интереси. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дечев. Колеги, всички аргументи, които ги казвате тук, са изписани и са раздадени на народните представители и аз не виждам смисъл да се повтаряме, защото всичко това, което тук се казва, е записано във вашите становища. Заповядайте, господин Симеонов. Имате думата.
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Пак повтарям, защото не чух много ясно отговора на господин Мирославов, че няма такава международна практика да се изискват пълномощия за участие в социалния диалог.
    Второто нещо, което обаче искам да кажа, е, че във всички страни от Европейския съюз, където има по-отдавнашно разграничение между работодателя и други организации, има в различни организации едни и същи фирми, които да членуват. И това е нормално, след като имаш пет предмета на дейност, да членуваш в петте организации от съответния бранш.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук не става въпрос за членството, а става въпрос за
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Още едно изречение. Аз произвеждам земеделска продукция, участвам в Съюза на млекарите, понеже имам крави, произвеждам и цветя, ще искам да участвам и в Съюза на цветарите. За интересите като цветар ще искам да ме представлява определена организация, защото тя е годната
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов. Ако няма други мнения, трябва да попитам дали някой припознава предложението на колегите от КНСБ, от КРИБ и от Консултативния съвет по законодателството. Нашите правилник и конституция казват кой има право на законодателна инициатива и на предложения. Не виждам колега, който да припознава тези предложения.
    Госпожо Тодорова, имате ли някакви бележки с изключение на това, което вече се каза – отпадането на второто изречение на ал. 2? По отношение на новата редакция, господин Мирославов, имате ли някакви възражения, въпроси? Колеги, очаквам мнения, становища за новата редакция на т. 1 на ал. 1. Чета:
    “Чл. 35. (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
    1. има най-малко:
    а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
    б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;...........”
    Господин Мирославов, по предложението на Правния отдел какво е становището Ви? Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов, не разбрах какъв беше Вашият отговор за отпадането на второто изречение на ал. 2. Да или не?
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, да, приемам го. Но там имаше още една корекция за чл. 49, ал. 1 в т. 4, както и израза “преди подаването на искането”, което го направихме в предишния параграф. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, по предложение на комисията отпада второто изречение на ал. 2.
    Моля, гласувайте § 2 с новата редакцията на ал. 1, т. 1 и с отпадането на второто изречение на ал. 2.
    "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за § 2 се приема.
    “§ 2. Член 35 се изменя така:
    “Чл. 35. (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
    1. има най-малко:
    а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
    б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;
    2. има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности, с не по-малко от 10 членове;
    3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;
    4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаването на искането за признаване на представителност.
    (2) В случаите, когато една отраслова организация на работодателите членува в две или повече организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
    Преминаваме към § 3. По този параграф има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, за което някои спореха преди малко – за единство на членство и т.н. – ние се надяваме, че може да се избегне или да се ограничи до известна степен, по-скоро да се ограничи порочната практика един и същи работодател да се брои в шест организации чрез въвеждането на една нова процедура за установяване наличието на критериите, която изисква всичко да стане в един и същи срок, в едно и също време. Защото опитът от предишните ни преброявания – независимо дали са синдикални или работодателски организации – ни показа, че една работодателска организация става представителна, след това така, както беше посочен този действителен опит – нейни членове минават в друга, тя също става и т.н., и т.н. Така Министерският съвет въвежда изискване всичко това да става в един срок – работодатели и синдикати – и това да става един път на четири години. Сега изведнъж Консултативният съвет по законодателството, срещу когото, пак повтарям, нямам нищо против, изведнъж решава, че и новосъздадени могат да кандидатстват на две години и т.н. Това го решава изцяло духът на постигнатото съгласие между всички
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Разбрахме за какво става въпрос. Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Мирославов, бих Ви попитала за становището на Консултативния съвет по законодателството за замяната в ал. 3 на думите “председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество” с “Министерския съвет”. Дали виждате необходимост субектът да бъде друг. Те са заели доста критично отношение по принципите, които са записани в ал. 5. Тяхното предложение е текстът на ал. 5 да свърши с израза “по чл.
    Аз не приемам тяхната бележка в ал. 7 думата “приемане” да се замени с “постановяване”. “Постановява” само съдът, но не и Министерският съвет. Така че
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Консултативният съвет по законодателството изведнъж решава, че може да определя функциите в Министерския съвет. Председател няма да е, както е по закон, заместник-министър председател, а Министерският съвет. Кой от Министерския съвет? Не се знае. Някой! Освен това принципите са изключително важни. Те могат да има декларативен характер. Спомнете си за онези директиви, които през пролетта на миналата година тук обсъждахме надълго и нашироко. Виждате как във всяка една има посочени принципи, линии, преамбюли и т.н. Принципите, ако не са в закона, къде другаде трябва да са? Какво ги дразни, аз не мога да разбера. Не съм чел, госпожо Тодорова, техните съображения, затова не мога да кажа дали ги приемам или не, но не приемам това, което предлага
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Колеги, моля, гласувайте текста на вносителя за § 3.
    "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 3 се приема.
    “§ 3. Член 36 се изменя така:
    “Чл. 36. (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.
    (2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.
    (3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в “Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1.
    (4) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в тримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.
    (5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:
    1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;
    2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35;
    3. гарантиране истинността на първичната информация;
    4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
    (6) Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.
    (7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в седемдневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.
    (8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.”
    Преминаваме към § 4. Тук отново има предложение на Консултативния съвет по законодателството. Госпожа Тодорова, Вие имате ли бележки по § 4. Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! От предложението на Консултативния съвет по законодателството ми се ще да подкрепим ал. 2, защото в ал. 2 на вносителя са дадени две хипотези, при които Министерският съвет приема решение. Едното е да отнеме качеството на представителна организация, другото е да потвърди нейната представителност. Мен ми се струва излишна втората хипотеза, записана в т. 2 на ал. 2 от текста на вносителите. Не е необходимо да се потвърждава нейната представителност, а когато установи, както са записали колегите от Консултативния съвет по законодателството, липса на критерии, тогава
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един момент. В началото казваме, че Министерският съвет по своя инициатива може да извърши проверки. Какво показва проверката? Първо казва, че в зависимост от резултатите Министерският съвет приема решение, с което казва, че или се отнема качеството на представителна организация, или...? Ако не се отнеме, какво става?
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Аз смятам за излишно потвърждаването на представителността. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава какво решение се взема на базата на проверката? Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че има логика в аргументите на Правния отдел, тъй като организацията има статута на национално представителна. Решението на Министерския съвет би могло да бъде само, че отнема качеството й на национално представителна. В противен случай тя
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако аз обаче съм една работодателска организация и Министерският съвет си е позволил да интервенира върху моята представителност по този начин, ще му потърся някаква отговорност, след като не е излязъл с решение. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам от практиката да ви кажа какво стана с “Промяна”. Министерският съвет се усъмни или по-точно получихме сигнали. Влезе едно решение на Министерския съвет, с което на основание чл. 36а от сега действащия Кодекс на труда обявиха тази процедура за проверка на критериите. Дадохме им срок в три месеца да представят документи. Дали са представителни тези организации към този момент никой не го поставя под съмнение. Но в зависимост от документите Министерския съвет решава: о, нямаше критерии – хайде, или извинявай, приятел, потвърждавам ти качеството на представителен. Иначе как ще стане. Представям си документите, те стоят при нас в Министерството на труда и социалната политика, в Министерския съвет, минават три месеца, никой нищо не казва. Организацията каква е.
    Все пак трябва да има едно решение, с което Министерският съвет или да потвърди, или да отнеме качеството. Иначе просто процесът е незавършен. Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, госпожо Драганова. Имате думата.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Връщам се към това, което казаха колегите и от Правния отдел, и колегата. Към този момент, когато се проверява, тази организация отговаря на изискванията. Тя е регистрирана. Всъщност проверката се прави, за да се види дали няма да й се отнеме регистрацията. Ако няма основания за отнемане, тя си остава национално представителна. Това е логиката на това, което казаха преждеговорившите. Защо трябва да има потвърждаване? Връщат се документите и тя си остава национално представителна. Няма основания да се отнеме качеството й на национално
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Проверката е една процедура, която съдържа в себе си съмнение. За да бъдат потвърдени или отхвърлени тези съмнения, трябва да има решение на Министерския съвет, което решение трябва да бъде в едната и в другата посока. Колеги, някой поддържа ли това становище? Госпожа Драганова предлага да отпадне т. 2 от ал. 2.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, аз предлагам да отпадне т. 2 на ал. 2 и да остане, както е предложено, когато установи липса на критерии за представителност, Министерският съвет отнема това качество на съответната организация по чл. 34
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
    ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че организационно е по-правилно да съществуват и двете точки. Но пък, ако изключим т. 2, тоест Министерският съвет да не потвърждава качеството на представителност, а само да отнема това качество, би трябвало да има и някакъв срок по т. 1. Защото прав е господин Мирославов, че становището на комисията, която е извършила проверката дали има наличие на аргументи за отнемане или няма, може да стои и два, и три, и пет месеца. Така че аз подкрепям да останат и двете точки. Но и да останат двете точки, аз предлагам да има и срок, например два или два месеца. Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Заповядайте, господин Мирославов.Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Най-важният аргумент е, че и досега съществува такъв текст в Кодекса на труда. И сега той е същият, зависи от проверката на Министерския съвет. Само че там няма положение да откаже признаването и второто – да потвърди с решение. Всички актове на Министерския съвет свършват с решение. Те не свършват с докладната записка на един чиновник. Излиза с решение, с което се приема или не се приеме, потвърждава
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, имам още един уточняващ въпрос. Наличието на инициатива или на процедура по проверка на критериите за представителност по чл. 34 или 35 означава ли, че към този момент на проверката тази организация престава да бъде национално представителна?
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, най-малкото има съмнение. Тя си е национално представителна, докато не се установи противното.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Панева, заповядайте.
    МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да изложа още един аргумент в подкрепа на това, което Вие предложихте, господин председател. Все пак по някакъв начин Министерският съвет трябва да даде публичност на резултата от тази проверка. Ако по т. 1 няма право да съществува, той ще го обяви по някакъв начин. Но, ако е обратното, по какъв начин ще даде публичност на резултата от проверката и как всички, които са се усъмнили или реда, по който е постъпил този сигнал, ще бъде доведен до край. Как ще бъде извървян докрай и как ще приключи? Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, ясно е, че има различни мнения по този въпрос. Госпожа Драганова прави в хода на дискусията предложение ал. 2 да се измени така:
    “(2) Когато установи липса на критерии за представителност, Министерският съвет отнема това качество на съответната организация по чл. 34 или 35.”
    Т. 2 на ал. 2 се предлага да отпадне.
    Моля, колеги, гласувайте това предложение за § 4. "За" - 3, "против"- няма и "въздържали се" - 7. Предложението на госпожа Драганова за § 4 не се приема.
    Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4.
    Моля, гласувайте текста на вносителя за § 4. "За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 4 се приема.
    “§ 4. Член 36а се изменя така:
    “Чл. 36а. (1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.
    (2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
    1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;
    2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.
    (3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36.”
    Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби и § 5.
    Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа нещо само по наименованието на главата преди да влезем в същинския дебат. Коректното наименование трябва да бъде само “Преходни разпоредби”, господин председател, защото двата параграфа - § 5 и 6 – уреждат само заварени случаи.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. По § 5 има предложение на Консултативния съвет по законодателството, но това вече не беше прието, че Министерският съвет обявява в “Държавен вестник” началото на процедура. Това вече беше отхвърлено като възможност. Колеги, някой припознава ли това предложение? Ние вече го гласувахме.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, в ал. 1 накрая е по-коректно да се запише “влизането в сила на този закон”.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Моля, колеги, гласувайте предложението на комисията заглавието на главата да бъде “Преходни разпоредби”, вместо “Преходни и заключителни разпоредби”. Моля, гласувайте.
    "За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за заглавието на главата се приемат.
    “Преходни разпоредби”
    § 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в “Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност в седемдневен срок от влизането в сила на този закон.
    (2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителн на национално равнище, подават исканията си до 1 септември 2007 г.
    (3) Министерският съвет се произнася по подадените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г.”
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Господин председател, ние сме за едно и също. Казва се: “...седемдневен срок от влизането на закона в сила”. Темата обаче е друга. Законът влиза, обаче правилникът, който е необходим за неговото действие, за неговото прилагане в практиката, се влачи три месеца, не се приема. Какво правим тогава?
    Затова ние предлагаме в определен срок.....
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Къде е казано, че има правилник?
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Министерският съвет приема правила за приложението на закона.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тези правила са приети от Министерския съвет.
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Казано е в чл. 36, ал. 5.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, доктор Адемов. Аз неслучайно вдигнах ръка. Наредбата съдържа елементи, които изобщо не се споменават в Кодекса на труда. На първо място, винаги, при всички преброявания досега Министерският съвет изброява поименно отраслите, въз основа на които ще се изчислява представителността – дали ще е една трета, дали ще е една пета, дали ще е половината. При всяко едно преброяване, което се е провеждало досега, Министерският съвет дава един списък въз основа на Националния класификатор, където пише, например “земеделие, горско стопанство и рибовъдство” – един отрасъл. Там трябва да има представител; минна и химическа промишленост – друг отрасъл и т.н. Това нещо го няма нито в стария закон, нито в новия законопроект. Предлагаме това, което каза колегата Симеонов и което мисля, че не противоречи по никакъв начин на духа на закона. Да запишем не “от приемането на този закон”, а “от приемането на наредбата по чл. 36, ал. 5”. Нищо повече. Мисля, че така процедурно е по-коректно. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дечев. Заповядайте, господин Мирославов.Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, дами и господа народни представители, но аз изпадам в адски неудобно положение. Изпадам в страшно неудобно положение. Това са колеги, с които работим толкова години. Действително към реда за установяване на критериите и т.н. има отрасли. Но те вече са определени и са определени от Националния съвет за тристранно сътрудничество преди пет години. Толкова ли е къса паметта на някои, че казват, че Министерския съвет ги определя, като ги събирал. Ние всички заедно сме ги определили, а Министерският съвет ги е определил с решение. Нищо повече няма да прави по него. В наредбата за определяне на критериите има пет промени, които ние утре ще изпратим на социалните партньори, за да се разгледат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е всичко. Това сега в момента е някакво шиканиране. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Веднага искам да кажа, че нас не ни притеснява срокът и аз изобщо не се съмнявам в добронамереността нито на Министерския съвет, нито на господин Мирославов. Да, така е, тези отрасли са определени преди пет години. Абсолютно вярно е това, което каза господин Мирославов. Но те бяха определени в рамките на една наредба, която се обнародва от Министерския съвет. Нали не греша? Сега има промяна в Кодекса на труда, тоест, в основния закон има промяна в правилата. Съвсем естествено е да се очаква да се обнародва нова наредба. Може да ни съберат в Националния съвет за тристранно сътрудничество и да решат да преструктурират отраслите. Промените може да са незначителни, но все пак може да ги има. Затова чисто формално ние предлагаме това нещо. Иначе абсолютно прав е господин Мирославов. Аз по никакъв начин не искам да бавим нито комисията, нито да дразним когото и да е. Текстът е такъв:
    “§ 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в “Държавен вестник” начало на процедурата за признаване на представителност в седемдневен срок от влизането в сила на този закон.”
    Ние предлагаме да бъде “от приемането на правилата по чл. 36, ал. 5”.
    Чл. 36, ал. 5 гласи:
    “(5) Министерския съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:....”
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дечев. Ако тук всеки предлага каквото си иска, това не може да стане. Заповядайте, госпожо Тодорова.Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, това, което исках да кажа, Вие вече го казахте. Тъй като в ал. 5 на чл. 36 не се упоменава “наредба”, така че няма да е коректно тук да говорим за наредба.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, в този закон ние не говорим за наредба. И изведнъж тук се предлага да пишем от кога влиза в сила. Нали е така?
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Съгласен съм, точно така е. Само че в ал. 5 пише, че “Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за ....” Е, как ще ги установи? С някакъв документ! Какъв е документът?
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е абсолютно излишна дискусия. Заповядайте, господин Симеонов. Имате думата.
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само исках да добавя, че в Закона за нормативните актове тогава, когато се изисква определяне на някакъв ред, актът, с който трябва да се определи това, е наредба. Тоест, в един друг закон е казано какъв трябва да бъде актът.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, не го казвайте на тази комисия. Ние знаем за тези неща.
    ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Затова ние още веднъж споделяме притеснението си, че този ред няма да може да бъде регламентиран в седемдневен срок от Министерския съвет, в резултат на което ще се затрудни процедурата по изпълнение на всички тези ангажименти на тристранния диалог. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов. Не мога да разбера дали в тази наредба ще има критерии, различни от тези, които са разписани в закона. Това възможно ли е или не? По Закона за нормативните актове това не е възможно. Тогава какви са притесненията? Тук става въпрос за следното нещо. Ние даваме начало на процедура за признаване на представителност в седемдневен срок. Началото на процедурата не означава, че всички вие ще тръгнете да се занимавате от първия ден след седемдневния срок с този въпрос. Представителите на Министерския съвет казват, че имат вече готовност да направят тези три, четири или пет промени. Тогава какъв е проблемът? Има ли технически проблем? Има ли юридически проблем? Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
    ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Никой няма капацитета сам да измисли истината. Но аз мисля, че притесненията на работодателските организации са основателни предвид на това, че има фиксирани срокове както в § 5 за обявяване началото на процедура, след това има още два срока, които са в ал. 2 и ал. 3 и не е фиксиран срок за Министерския съвет в какъв срок той определя този ред. Дали ще бъде с наредба или с друг подзаконов нормативен акт, това не е решаващо. Но Министерският съвет трябва да определи реда. Разбира се, в рамките на този закон това са процедури, без които те не могат да започнат. Тоест, според мен един начин ние да подредим нещата е да определим срок и за Министерския съвет, в който той изработва този ред. Ако Министерският съвет има срок, в който определя този ред, мисля, че проблемите ще отпаднат. Тоест, ние не можем да оставим администрацията да прави каквото си иска абсолютно свободно, а всички други партньори в тристранния диалог да бъдат с фиксирани срокове. Тук господин Мирославов мисля, че трябва да каже това, макар че ние би трябвало да бъдем контрольори на администрацията. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Такава наредба има. Тя е издадена на основание чл. 36 от сега действащия Кодекс на труда.
    “Чл. 36. Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35.”
    Такава наредба има, създадена преди пет години от Министерството на труда и социалната политика, обсъдена със социалните партньори, работеща. Ние, както виждате, не сме променили нито един критерий. Ако бяхме сложили критерий за изричност за членството, ако бяхме сложили критерий за пълномощните, които вие махнахте, тоест, които не се приеха, ако бяхме сложили други критерии – да не упражняват други дейности, господин Теодор Дечев напомни, че става дума за Българската промишлена палата – тогава можем да правим нова наредба. Но в тази наредба нямаме какво да пипаме. Ние сме я преглеждали многократно.
    Тези срокове, тези текстове са минали през Националния съвет за тристранно сътрудничество с пълно съгласие, тоест, съгласие на всички нас и на тези, които ги няма тук, както и в Министерския съвет. За първи път се поставя въпроса с наредбата. Защо? За да отиде всичко в небитието: не септември, не октомври, напролет, 2008 г. Това е целта. Но наредба съществува. Някои може да са забравили. Това е отделен въпрос. Но наредба има. В нея трябва да се нанесат само две корекции. Нищо повече. Утре ги изпращаме за съгласуване на социалните партньори. Каква е бедата заместник-министър председателят или председателят на Националният съвет за тристранно сътрудничество да обяви седем дни след влизането в сила на този закон – да речем, на 1 май? Той може да каже: подавайте си документите от 1 юни! Срокът е 1 септември 2007 г. Благодаря.
    ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз съм доволен от позицията на господин Мирославов. Разбира се, той пое голяма отговорност с това, което заяви току-що. Ние това ще го проконтролираме. Значи не оставяме възможност на Министерския съвет, на изпълнителната власт и на администрацията да започне сега да си определя нови правила, като прави нови изменения на наредбата и си определя нови срокове. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Наредбата не може да бъде противоречи на основните текстове в закона. Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, аз изказвам съжаление, че една наша формална забележка предизвика такава бурна дискусия. Ние не сме поставяли под съмнение добросъвестността нито на Министерството на труда и социалната политика, нито на Министерския съвет, нито пък сме оспорвали сроковете по ал. 2 и 3. Мисля, че това много ясно сме го казали: 1 септември да си занесем папирите, 1 декември да ни върнат отговора. Това е ясно. Единственото нещо беше, че всичко това, което ние казахме, се базираше на досегашния опит. Защото досега е имало няколко преброявания и винаги, без значение, че промените са били нищожни или изобщо ги е нямало, винаги Министерският съвет е издавал такава наредба. Нашите аргументи даже не бяха толкова правни, колкото прагматични, изхождайки от практиката. Това, което каза господин Мирославов, аз мисля, че е съвсем удовлетворително. В крайна сметка в никакъв случай ние не искаме да създаваме в момента някаква опозиция или да водим безкрайна дискусия. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Дечев. Господин Дечев, тези възражения, които Вие ги наричате принципни или не знам какви.....
    ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Формални!
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: ... да, формални, те трябва да бъдат облечени в законодателна форма. А във вида, в който е представен законопроектът, няма как да стане. Оттам възниква проблемът, а не затова, че имаме претенции по същество. Колеги, ако така можем да приключим тази дискусия, ако всички са съгласни, да преминем към гласуване. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5 с редакционната поправка в ал. 1 – вместо “от влизането в сила на закона” да запишем “с влизането в сила на този закон”.
    "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 5 се приема.
    § 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в “Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност в седемдневен срок от влизането в сила на този закон.
    (2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище, подават исканията си до 1 септември 2007 г.
    (3) Министерският съвет се произнася по подадените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г.”
    Преминаваме към § 6. Колеги, има ли някакви бележки, въпроси, мнения по § 6? Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! По този параграф има предложение от Консултативния съвет по законодателството, както и госпожа Тодорова също има бележки. Разликата е само във финалната част на текста.
    Консултативния съвет по законодателството предлага вместо думите “до три месеца след изтичането на срока по § 5, ал. 2” да се запише “ до приключване на процедурата”. В бележките на госпожа Тодорова виждам, че отпадат думите “които с решение на Министерския съвет са били признати”. Тези, които досега са били признати, които са подали искания, запазват представителността до приключване на процедурата. Фактически ние нямаме забележки по това предложение на госпожа Тодорова. Приемаме редакцията на госпожа Тодорова. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Текстът, който се предлага от Правния отдел на Народното събрание за § 6, е следният:
    “§ 6. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила на този закон, които са подали искане за признаване на представителност по § 5, ал. 2, запазват своята представителност до приключване на процедурата.”
    Тоест, никой не може да отнеме това право на национално представените, защото в този момент от влизането на закона в сила до приключване на процедурата се появява един вакуум. Този текст има призванието да заличи този вакуум. Това искаме да кажем с този текст. Мисля, че Правният отдел го е казал по-добре от вносителите. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
    ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! При цялото ми уважение към Правния отдел, той може да си тълкува правните аспекти – дали те отговарят на съответни правни принципи. Но тук от технологична гледна точка съществува следната опасност. Една работодателска организация е близка на управляващите. Установява се, че не отговаря на критериите и ние си я оставяме колкото време си преценим, тъй като е в процес на процедура.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тук е казано: “до приключване на процедурата”. Нищо друго. Целият този закон, господин Колчаков, е насочен против това, което казвате. Идеята и философията на целия законопроект е насочена точно натам. Ако в момента има някакви опасения в това отношение, дайте да ги изчистим. Сега е моментът. Погледнете още веднъж текста и ако имате, дайте нови предложения.
    Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се много, но в наименованието на законопроекта следва да настъпи промяна, тъй като изменителният закон е само за изменение, но не и за допълнение.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сега сме още на § 6. Нека да приключим с него.
    УЛЯНА ТОДОРОВА: Извинявайте много.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли някакви бележки по текста на комисията за § 6? Не виждам. Моля, гласувайте текста на комисията за § 6.
    "За" - 12, "против"- няма, "въздържал се" - 1. Текстът на комисията за § 6 се приема.
    “§ 6. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила на този закон, които са подали искане за признаване на представителност по § 5, ал. 2, запазват своята представителност до приключване на процедурата.”
    Колеги, чухте предложението на Правния отдел по отношение на заглавието на законопроекта. Той трябва да се коригира, защото това е само закон за изменение, но не и допълнение на Кодекса на труда. Правилно. Моля, колеги, гласувайте процедурното предложение да прегласуваме заглавието на законопроекта.
    "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма. Процедурното предложение се приема.
    Заглавието на законопроекта се изменя като “Закон за изменение на Кодекса на труда”.
    "За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
    Колеги, с това е приет законопроектът за изменение на Кодекса на труда. Благодаря ви за участието в дискусията по законопроекта. Желая ви лека вечер. Закривам заседанието. (Закрито в 16,40 ч.)
    Председател на Комисията по труда и социалната политика Д-р Хасан Адемов
    Форма за търсене
    Ключова дума