Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Изслушване на министрите на труда и социалната политика и правосъдието относно идейни проекти за законодателни инициативи и промени в действащи норми, касаещи регулирането на индустриалните отношения.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 2 май 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министрите на труда и социалната политика и правосъдието относно идейни проекти за законодателни инициативи и промени в действащи норми, касаещи регулирането на индустриалните отношения.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. И по новия, и по стария Правилник за организацията и дейността на Народното събрание имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен, той включва една-единствена точка:
1. Изслушване на министрите на труда и социалната политика и правосъдието относно идейни проекти за законодателни инициативи и промени в действащи норми, касаещи регулирането на индустриалните отношения. Има ли предложения за изменение или допълнение на този проект за дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
1. Изслушване на министрите на труда и социалната политика и правосъдието относно идейни проекти за законодателни инициативи и промени в действащи норми, касаещи регулирането на индустриалните отношения. Колеги, позволих си да формулирам по този начин темата, защото през последните няколко месеца или, ако трябва да бъда по-точен, през последните години по въпросите, които са поставени за разискване в тази дискусия – провеждането на колективните трудови спорове и правото на стачка в защита на колективните социални и икономически интереси на работниците и служителите, по въпроса за създаването на трудови съдилища в България, по въпроса за криминализирането на деянията, насочени срещу трудови права и правото на сдружаване в синдикални организации, упражняването на синдикални права – е говорено много. Ако си спомняте последната дискусия в зала “Запад” преди около шест – седем или повече месеци, когато обсъждахме актуалния тогава законопроект за въвеждане на колективните трудови спорове, ние достигнахме до едно общо разбиране се обединихме около тезата да се подготви един изцяло нов закон, който да отговаря на съвременните индустриални взаимоотношения. Какво стана сега с всички тези неща? – е въпросът, който трябва заедно да обсъдим, като в рамките на тази дискусия беше ясно, че трябва да поканим двамата ресорни министъра – министъра на труда и социалната политика и министъра на правосъдието. Разбирам, че те са изпратили своите заместници – госпожа Ана Караиванова и господин Горан Банков, които да участват в нашата дискусия. Ако ми позволите, аз ще се опитам първо да дам думата на колегите от КНСБ да представят в един сравнително кратък вид тази информация, за да бъде тя база за дискусия и оттам нататък вече да дадем думата на колегите от двете министерства. Да се опитаме да направим една дискусия. Очевидно е, че Комисията по труда и социалната политика трудно може да вземе каквото и да е решение, но все пак трябва да бъде информирана за това, което предстои в тази насока. Затова, колеги, първо ще дам думата на колегите от КНСБ. Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на министерства, социални партньори, национални институции!
Чест е за мен днешното участие на изпроводяка на 1 май, който си позволявам да ви честитя, ако вчера не сте чули “честито”-то ми и то е по-различно от партийното “честито”.
Понеже много странно и случайно съвпаднаха 1 и 2 май с този дебат, аз Ви благодаря господин председател, за това, че Вие изпълнихте ангажимента си, след като Ви запознахме с необходими предварителни опорни точки за дискусия, която да представим пред парламентарната комисия, уважавана и най-близка до синдикатите – Комисията по труда и социалната политика – да опитаме да направим един дебат и да ви кажем какво се случва в българската реалност. Шестнадесет години се ограбва конституционното право на сдружаване на българския работник. Все едно, че това е предимно в “сивия” сектор, защото той е част от българската индустрия, той е значима част от българската икономика, една трета от брутния вътрешен продукт. Там на работника се казва: ще те взема на работа, но подпиши ми декларация, че няма да членуваш в синдикати. Ние съзираме в това безкрайна последваща опасност от това, което видяхме, че се случва със социалните фондове, с равнопоставеността на субектите към тях, с това, за което днес Българската стопанска камара най-после отправи вик срещу сивата икономика, а КНСБ цяло десетилетие беше сама. Това, че господин председател, ние вече не знаем кой работодател какви осигурителни вноски дължи, защото преди това ние получавахме регулярната информация от Националния осигурителен институт с трипартитното надзираване и с диалог в нея, днес от Националната агенция по приходите не знаем някой да получава информация кой работодател спазва трудовите и социални закони в тази държава, за да можем да си вършим работата и да си упражняваме защитата на работниците и служителите. Затова, като започнах от партийното право, което в държавата ни е гарантирано от Конституцията и нарочен закон за партиите, включително и криминализация в този закон, когато се посяга на това право, то трудовото и осигурителното право от правото на сдружаване съгласно Конституцията не се криминализира, не може да бъде защитавано и ние не сме в достатъчна ефективност да си вършим работата в една нормална европейска посока, да утвърждаваме колективното трудово договаряне като инструмент, заслуженото за работниците според една икономическа реалност и по-добра трудова и социална защита. Вие сте прав, че припомнихте и тук се обръщам към цялата комисия, за да благодаря за това, че след жалбата на КНСБ и КТ “Подкрепа” в Страсбург тази комисия стана инициатор заедно с екипа на Министерството на труда и социалната политика на поправка на така наречения безутешно остарял Закона за уреждане на колективните трудови спорове и конфликти. Преди приемането на Конституцията той е ремонтиран на парче и той е нещо, което пак не транспонира моето гражданско право за защита на икономическите и социални права на българския работник. Българският закон е за ред и конфликти. Конфликтче в субектчето! Така в България няма модерен закон въпреки поправката и разширеното право, въпреки несъстоятелните дебати кому да се даде правото на стачка. Не се плашете! Не се е разстачкувал българският народ, не кипи някаква гражданска, европейска мобилизация, ентусиазъм за битка и борба за право. Няма такова нещо. Ще управлявате спокойно. Ще свършите мандата, ще вземете следващия. И карай да върви. Но ние искаме безусловно, уважаеми господин председател, закон, който да ни гарантира правото на сдружаване, а не правото на насилие и изземване на правото ни, закон, който да криминализира деянието на този, който ни отнема конституционното право. Защото върховенството все пак се пада на българската Конституция. Ние искаме модерен, европейски закон, закон, който да ни даде право и най-после – фонетийния апарат: що е национална стачка!? Ние сме в ХХІ век. Що е браншова стачка и че стачката е това, което е правото на работника да отстоява своите икономически и социални интереси. Аз ще затворя дотук моето участие и ще слушам с дълбоко уважение институционалните реакции на уважаемите народни представители. Дошъл съм да ви предложа да ви помогна. Дайте да съберем повече сигурност, повече гаранция по европейски от европейските практики. Нашата експертна позиция, предварително развита в становище в стил КНСБ, ще бъде изложена от нашия конфедерален секретар, професионалиста и юриста Чавдар Христов, ако позволите, господин председателю! Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин председател Христов. Преди да дам думата на господин Чавдар Христов, за да реализирам на практика институционалния подход на останалите колеги, господин Христов, Вие ще участвате в дискусията, ще имате тази възможност, сега ще дам думата на колегите от КТ “Подкрепа”, ако имат да кажат нещо по този въпрос, на уважаемите работодателски организации и след това ще дадем думата и на институциите, за да можем да се опитаме да направим една дискусия по тези важни въпроси. Заповядайте, господин Загоров. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Александър Загоров, Конфедерация на труда “Подкрепа”. Благодаря много за дадената ми дума.
Искам да кажа, че тази среща е изключително навременна, още повече тя е институционализирана като част от работата на тази толкова важна комисия към Народното събрание. За да продължа малко с емоционалните неща, бих искал да кажа, че тази искра няма да запали барута, а напротив, ще даде огън за обществено развитие. Това е абсолютно навременна и точна среща в рамките на правото на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Загоров. Колеги работодатели, можете и по-късно в дискусията да се включите, не е задължително сега на този етап. Заповядайте, господин заместник-министър на труда и социалната политика Горан Банков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от синдикалните и работодателските организации и други институции! Истина е това, което д-р Желязко Христов каза, че този проблем ни е много добре познат на всички присъстващи в залата или поне на преобладаващата част поне от 12 – 13 години. Истина е също така, че това е голям, даже бих казал – политически – въпрос, това е въпрос на политическо решение. Защо? Защото засега в Европейския съюз няма достатъчно такава практика. Само няколко страни имат такива закони за стачките. Ние не можем да ползваме изцяло този опит, тъй като няма някаква обща европейска директива за законодателство в тази област.
В същото това време, за да се направи отделен закон за стачките, може би, от една страна, ще бъде прецедент, а от друга страна, има десетки въпроси, по които ние сме дискутирали много години и се е получавало така, че ту едната, ту втората, ту третата страна се отдръпва от тези работни групи, които сме създавали в Министерството на труда и социалната политика. Така се случи и с последната работна група, която създадохме. Събраха се колегите веднъж и повече не повториха, именно защото има десетки въпроси, на които не може да се даде еднозначен отговор. Затова ние също ще участваме в дискусията най-активно. Искам да извиня министър Масларова, но тя е с други членове на правителството из страната във връзка с европейските фондове. Но на следващите събирания или дискусии тя също ще участва. Накрая искам да кажа, че ние все още не можем твърдо да кажем дали отделни закони да се правят или, за да не нарека вносител д-р Христов и другия синдикат, да внесем някои поправки в съществуващия Закон за уреждане на колективните трудови спорове и конфликти. Това е, което аз поне на този етап мога да ви кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз ви благодаря, господин Банков.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Вие участвахте и председателствахте съгласието по този проект на закон. Аз не съм съвсем безпаметен. Днес чувам нова версия от господин Горанов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, след малко ще обсъждаме всички версии. Нека да чуем и другите. Може да чуете и по-изненадваща версия. Не забравяйте, че тук аз давам думата в комисията, господин председател, колкото и да ми е трудно да Ви направя забележка. Заповядайте, госпожо Караиванова. Имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Аз също искам най-напред да извиня министър Петканов за отсъствието от тази среща поради това, че днес следобед има заседание на Висшия съдебен съвет, а там имат да разглеждат важни въпроси. Поради тази причина се наложи да го заместя аз. По въпросите от компетентността на Министерството на правосъдието, смятам, че това дали да бъде изготвен отделен закон за стачките или да се внесат съответните поправки и осъвременяване на действително отдавна приетия Закон за уреждане на колективните трудови спорове, компетентно е Министерството на труда и социалната политика. Ние, естествено с нашите експерти, доколкото те са запознати, ще подпомагаме в работна група, ако поискат нашето съдействия. Но смятам, че техен ресор е и те трябва да решат и да заложат съответно в програмата си по кой начин да уредят тези спорни въпроси.
Що се отнася до искането за криминализиране на определени въпроси в областта на трудовото право във връзка с правото на работниците и служителите да се сдружават, да членуват или не в синдикати, така, както са предложени текстовете вярно е, че разполагах с твърде малко време да се запозная с тях, аз мисля, че не бива да разчитаме само и толкова много на Наказателния кодекс, в който вписваме непрекъснато текстове, които виждате, че не работят в практиката. Те сами по себе си не могат да създадат тази генерална превенция, на която разчита Наказателният кодекс, още повече че нашето наказателно правораздаване бавно, трудно и мъчително излиза от една дълга криза и бездействие, свидетели на което сме всички ние.
С оглед и предвидените наказания в текстовете, така както са изработени, не зная кой ги е изработил и с които се запознах, се прилага обикновено чл. 78а, тоест, до три години за умишлените, до 5 години за непредпазливите, фактически резултатът ще бъде една глоба, наложена по административен ред. Затова смятам, че много по-бързо е тези текстове, които са предложени, да се приложат в съответните административни наказания и към Кодекса на труда, и към други закони и тогава много по-бързо и по-ефективно ще си свършат работата органите на специализираната Инспекция по труда, отколкото да занимаваме дознатели в МВР, които сега започват своята работа, които трябва да се специализират в областта на една такава материя. Мисля, че действително по-добре ще е да се заложи на административното наказване, отколкото в Наказателния кодекс, още повече че няколко пъти сме твърдели, че има такива – бих казала понякога – самодейни виждания в Наказателния кодекс. Нарушена е систематиката на налагането на наказанията и съотношението между обществена опасност на отделните деяния и предвидените за тях наказания. Заради това в по-близко бъдеще смятам, че трябва по-бавно и с по-широко обсъждане да се изработи нова концепция за Наказателния кодекс, още повече, че идея и на главния прокурор е сега да се разделят, както е било в старата наказателна правна наука, деянията на простъпки и на престъпление и като престъпления да останат само най-тежките деяния, докато простъпките да се наказват по по-облекчен ред. Така че становището ни е, че засега по-ефективно би било наказването по административен ред, още повече че има такива специализирани органи у нас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Госпожо Караиванова, ще се опитам да Ви помоля да изкажете мнението, както Вашето, така и на Министерството на правосъдието, по отношение на един от важните проблеми, засегнати в предварителния материал, който ви дадохме. Това е въпросът за необходимостта от създаването на трудови съдилища в нас. Знам, че това е един въпрос, който е свързан с промяна на структура. Каква е Вашата позиция по този въпрос, защото той сигурно ще бъде дискутиран в рамките на днешното заседание. Благодаря ви.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще засегна този въпрос. В предишните години той също е стоял на вниманието на предишния Министерски съвет. Имало е създадена работна група, която е била с участието и водещата роля и на Министерството на правосъдието, но също така е участвал и министърът на труда и социалната политика. Тук, доколкото виждам от подписите, това е започнало при госпожа Шулева и е завършено с участието на госпожа Христина Христова. И тогава становището е било, че едната концепция за създаване на специализирани трудови съдилища отделно, обособена триинстанционна система, е твърде скъпо както от финансова, така и от административна гледна точка. Мислено е за отделни трудови съдилища, още повече че сега имаме и опита със създадените административни съдилища, за които всички сме свидетели какви трудности изпитват. Кадрите се набавиха много бързо, макар и с конкурс, но трудностите основно бяха с материалната база и намирането на сгради най-вече. Така че още тогава заключението – през 2005 г., доколкото виждам – че е необходимо да се върви към специализация на съдебни състави, а също така и промени в законодателството, които да доведат до ускоряване на тези процеси. В проекта за новия Гражданско-процесуален кодекс, който започва да се гледа на второ четене, е предвидено трудовите спорове да се решават по реда на бързото производство, което в сега действащия Гражданско-процесуален кодекс беше една алтернативна възможност, тоест, ако ищецът първо поиска и, второ, пък, ако ответникът се противопостави, съдът има право да откаже да минават по бързото производство. В повечето случаи мисля, че съдът е отказвал, защото няма интерес. Сега в новия кодекс е заложено това да бъди императивно предвидено, тоест, те да се разглеждат в бързи и в съкратени срокове, още повече и в общата концепция на Гражданско-процесуалния кодекс е предвидено ускоряване на процедурата чрез концентрация на първоинстанционното производство, чрез факултативната възможност – нека така да я кажа – за трета инстанция, където да достигат споровете само, ако има противоречия, решението противоречи на константната практика на Върховния съд или важни интереси предизвикват да се произнесе касационната инстанция. Смятаме, че на този етап това е по-разумното и по-приемливото решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Колеги, ако ми позволите, един научен поглед, един професионален поглед от уважаваната от нас проф. Средкова. Заповядайте, проф. Средкова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз изхождах от въпросите, които са посочени за обсъждане в писмото-покана и те са: уреждането на колективните трудови спорове, нуждата от създаване на трудови съдилища и криминализиране на определени деяния. Подходът в различните европейски държави е твърде различен. Това беше посочено и от господин Банкова, а и не е необходимо ние непременно да следваме някакъв чуждестранен опит. Това, от една страна. От друга страна, нито Международната организация на труда, нито правото на Европейския съюз съдържат задължителни стандарти на националната уредба на решаването на споровете изобщо и на решаването на трудовите спорове в частност. Но миналата година – на 5 май 2006 г. – се проведе Национална конференция на високо равнище, в която участваха представители на всички социални партньори, участва председателят на Народното събрание господин Пирински, участва директорът на Международното бюро на труда за Югоизточна Европа госпожа Петра Улсхьофер и също така постоянният координатор на UNDP. Тогава се обсъдиха всички проблеми на уреждането на колективните и на индивидуалните трудови спорове и всички социални партньори с известни вариации и Министерството на труда и социалната политика стигнаха до няколко извода. Аз мисля, че по въпроси, по които има съгласие между социалните партньори, трябва да се тръгне оттук. Първо, в областта на индивидуалните трудови спорове. Общо беше становището, че основният проблем е продължителността на тяхното решаване. Общо беше становището, че, разбира се, съдът не олимпийски стадион, където девизът да бъде “По-бързо, по- високо, по-далеко”, а трябва да се търси намирането на правото. Но че продължаването на един спор пет – шест или седем години фактически лишава от правосъдие спорещите страни, това е безспорно. Обсъдени бяха три варианта. Първо, създаване на специализирани трудови съдилища. Всички социални партньори бяха съгласни, това беше позицията и на представителите на университетските и на научните среди, участвали в конференцията, че това е най-доброто. И дори нямаше позиция за тристепенна система на трудови съдилища на първо време, а обособяване само на първа инстанция и след това решаването колкото се отива по-нагоре от общите граждански съдилища. Но всички сме съгласни, че това е много скъпо на този етап. По-реалното предложение е обособяването на специализирани състави в общите граждански съдилища. Общо беше мнението, че и тук има трудности, тъй като има по-малки съдебни райони, където има един или двама съдии и те не могат дори да се обособят за решаването на граждански и за решаване на наказателни дела, а трябва да се търси и решаване на трудови спорове. Но това не е и невъзможно. Само че за какво обособяване да говорим, когато дори и утвърденото във Върховния касационен съд от десетилетие специализиране на гражданските отделения беше премахнато? Сега в едно отделение в един ден трима съдии гледат и спорове за непозволено увреждане, гледат и спорове за делба на наследство, и трудови спорове, и какви ли не други за заеми, за облигационни спорове и всичко останало. Това обособяване формално се мотивира със случайното разпределение на делата. Само че това случайно разпределение няма нищо общо със специализацията, защото и в едно специализирано отделение може да се прави, както се прави, случайно разпределение на делата. Практически едно огромно постижение, създаването на едно висококвалифицирано отделение във Върховния касационен съд с пет състава от по трима съдии беше премахнато и сега те се разпръснаха по други отделения, от други отделения гледат трудови спорове. Това е едно изключително затруднение. На тази конференция ние се обединихме и това може да се каже, че е предобладаващата практика, на този етап да се помисли за създаване на специални правила в рамките на общото гражданско производство. Първо, разглеждане на трудовите спорове с участие на съдебни заседатели – такава, каквато беше практиката. Но не съдебни заседатели, както се определят съдебните заседатели по наказателни дела- от общинските съвети, а съдебни заседатели, излъчвани от представителните организации на синдикатите и работодателите и назначавани или от министъра на правосъдието, или от Висшия съдебен съвет, каквато практика има в Германия, Белгия, Австрия и прочее.
Участието на съдебни заседатели ще помогне много на съдиите, които по трудови спорове, освен с чисто правни въпроси, са свързани и с много фактически въпроси на трудовото ежедневие. Второ, обединихме се, че трябва да се въведе задължително помирително заседание по трудови спорове, аналогично на помирителните заседания по брачния процес. Когато участват работодателят и работникът или служителят, да има съответни стимули, ако се стигне до помирение, каквито стимули има, да кажем, в Германия, във Франция и в други държави с трудови спорове. Обединихме се също така, че може да се мисли – тук има юристи, те знаят, сигурно и госпожа Караиванова ще ме подкрепи – тъй като обжалването у нас като че ли се превръща в особен вид национален спор. Убеден съм, че няма да спечеля, обаче трябва да използвам всички възможни инстанции. Преди време като адвокат имах една клиентка, на която на седмата година от започването на съдебния процес излезе решението в сила. Всички инстанции уважаваха нейната молба за възстановяване на работа и нейният работодател все обжалваше. Сега, разбира се, ще й плаща лихвите за седем години, пък тези седем години включват и онези лихви, които бяха по 300 на сто. Но има един такъв национален стремеж непременно да се обжалва. Възможно е да се ограничи обжалването например с пропорционално увеличаване на таксите на съдебните разноски за всяко следващо обжалване. Бяха направени и някои други предложения. Аз сега няма да ги съобщавам всичките, защото аудиторията не е чак толкова специализирана, за да я занимавам, но затова посочих тези три примера. Беше прието общо решение и председателят на Народното събрание и министърът на труда и социалната политика получиха лична молба от представителството на Международната организация на труда за Европа да съдействат за провеждането на тези правила при подготовката на новия Граждански процесуален кодекс. Нищо подобно от всички тези предложения няма в законопроекта. В законопроекта има едно заглавие. След като има “Особени искови производства”, “Брачен процес”, “Производство за поставяне под запрещение”, “Производство за защита на нарушено владение”, има едно заглавие “Трудови спорове и други бързи производства” и вътре – нищо. Не съм убедена, колега Караиванова, че съгласието на ответника не е необходимо и сега за провеждане на бързо производство. Но съм убедена – ако тук има адвокати или юристи от работодатели, които имат процесуално представителство, сигурно ще се подпишат с две ръце, че така нареченото бързо производство е много по-бавно от нормалното, още повече при сегашното нововъведение в Гражданския процесуален кодекс за предварителна размяна на книжа и т.н. Така че това не е решение. Консултативният съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, на който е възложено да даде становище по проекта на работната група за Гражданския процесуален кодекс, отново предложи тези специални правила за трудовите спорове. Но аз не съм убедена, че след като за една година не намериха място в проекта за ГПК, където им е мястото, сега ще намерят. Второ, по колективните трудови спорове. И на въпросната конференция, и преди това на конференция, организирана от Националния институт за помирение и арбитраж с арбитри и посредници по колективни трудови спорове беше отчетено, че един от основните проблеми да не се постига доброволно уреждане на колективните трудови спорове е липсата на всякакви гаранции на арбитражното решение за неговото изпълнение, дори принудително. Сега по Закона за уреждане на колективни трудови спорове той има силата на колективен трудов договор и споровете се уреждат по правилата за колективните трудови договори, а това означава отново съдебно производство и за неизпълнението. Многократно предлагахме и отново не е намерило място следното. Има десетки несъдебни изпълнителни основания в Гражданския процесуален кодекс, обаче арбитражно споразумение и арбитражно решение по колективен трудов спор не е включено. Защо да може едно арбитражно решение по търговски спор да бъде несъдебно изпълнително основание и въз основа на него да може да се образува принудително изпълнение, а да не може да има едно арбитражно решение по колективен трудов спор? Страните се въздържат да се обръщат към арбитраж за уреждане на колективния трудов спор, защото няма никакви гаранции, че решението ще бъде изпълнено. Това по втория въпрос. Отново най-удобният момент е сега, между двете обсъждания на Гражданския процесуален кодекс да се включат тези предложения. Мисля, че може да се обсъжда криминализиране на определени деяния, насочени срещу трудови права на граждани. Само че нека да видим съдебната статистика. И сега има, господин Христов, чл. 172, ал. 1 от Наказателния кодекс, където се предвижда наказателна отговорност за работодател или длъжностно лице, което попречи някому да постъпи на работа или го принуди да напусне работа по причини на политическа, синдикална принадлежност и прочее. Нека да видим има ли една присъда по тази разпоредба от Наказателния кодекс. Нека да видим има ли една присъда през последните десет години по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс за неизпълнение на влязло в сила решение за възстановяване на работа. Може и да има една – две. Тоест, не е проблемът само в криминализирането. Проблемът е в прилагането на закона. Само че, като питам аз дали има образувани производства и още повече дали има влязла в сила присъда, аз искам да попитам уважаемата Главна инспекция по труда, на която Кодексът на труда възлага да упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, колко наказателни постановления е издала за нарушаване на трудови права извън правилата на здравословните и безопасни условия на труд. Трудови права са и правото на сдружаване, и всичко останало. Аз мисля, че е добре да има правна уредба, но е по-добре да се използват всички възможности на съществуващата уредба. А те не се използват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, проф. Средкова.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги социални партньори! Националният осигурителен институт винаги е имал категорична позиция по две от дискутираните теми, а именно, че в България трябва да бъдат създадени специализирани трудови съдилища, които да разглеждат в това число и споровете, свързани със социалното осигуряване. Допълвам това. Има образци, виждали сме в други страни как бързо и как оперативно и по какъв начин се решават тези спорове, защото те наистина са свързани с оцеляването на човека и трябва бързо да бъдат решени било по отношение на трудови права или по отношение на осигурителни права. Смятам, че палиативното решение, което беше взето с така нареченото профилиране на гражданските отделения или специални състави, не дава резултати и няма да даде резултат. В това нещо съм убеден.
По втората точка от тези, които се дискутират, Националният осигурителен институт също има ясна позиция, че трябва да се криминализират деянията, които са насочени срещу трудовите права, срещу осигурителните права. Имаше един кратък период от време през 2000 г., когато действаха такива текстове и трябва да ви кажа – многократно съм го споменал и в комисията – че ефектът беше изключително голям. Буквално работодателите сами идваха. Имаше и такива комични случаи, в които носеха пари в куфарчета, за да си погасят осигурителните вноски. Смятам, че това нещо е насочено в интерес на хората, но и в интерес на коректните работодатели, които са около тази маса. Ще припомня, че преди около година и половина народен представител от една от партиите от управляващата коалиция ме помоли да подготвим текстове отново и да му ги дадем, за да бъдат внесени. Ние използвахме по аналогия текстовете, които са в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ставаше въпрос за задължения към общественото осигуряване в особено големи размери. Неслучайно беше сложен акцентът върху “големите размери”, а не на малки суми или на дребни нарушения. За съжаление тези текстове не бяха приети.
Но аз просто задавам един въпрос: защо неплащането на данъци се инкриминира, а неплащането на осигурителни вноски, неплащането на заплати да не се инкриминира? Всички знаем, всички сме възмутени от случаите на безобразно поведение на работодатели, някои от които не са и български граждани в някои райони на страната. Ако тези деяния се криминализират, аз смятам, че ефектът ще бъде много голям. Затова в заключение ще кажа, че по двете точки в Националния осигурителен институт винаги, не само сега, сме имали категорични позиции. Трудно ми е да кажа дали трябва да има нов Закон за уреждане на колективните трудови спорове или сегашният може да бъде ремонтиран. Спомням си при какви обстоятелства и как беше писан сегашният закон. Смятам, че той е отживял времето си и може би е по-лесно вместо един основен ремонт да се напише нов закон. Но все пак при тази точка ние нямаме категорична позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков. За да затворим институционалния кръг на обсъжданата проблематика, естествено е, че уважаемите работодатели също трябва да се произнесат. Заповядайте, господин Бойков. Имате думата.
ИВАН БОЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, социални партньори! Явно има проблем и този проблем съществува сериозно в обществото, щом профсъюзите го повдигат, повдигаме го и ние. И за нас е проблем съществуващото положение на нещата, на взаимоотношенията в обществото. При профсъюзите нещата се свеждат до нарушаване правата на работника, а при нас се свеждат до нарушаване правата на пазарната среда, изкривяване на конкурентноспособността и нелоялната конкуренция най-вече, която се получава. Така или иначе, сивият сектор пречи и на реалния бизнес и това трябва да се отчита. Ние го заявяваме категорично. Само че аз искам да поставя въпроса от друга плоскост. Ние отиваме към крайното решение на въпроса- съдебното решение, съдебните спорове и механизмите, по които трябва да се уреди въпросът. Преди това обаче трябва да си изясним кои са субектите в този спор. На ниво работник – работодател нещата са лесни. Там всичко е разписано в Кодекса на труда, навсякъде. Обаче на ниво колективни трудови договори хич не е лесно. Не е лесно по две причини. От една страна, Законът за браншовите организации още не може да влезе в сила, за да подреди ясно представителността на работодателите по браншове и да разреши въпроса за субекта. Ако този закон се напише и влезе в сила, колективните трудови договори могат да се разпространят върху целия бранш. И сега има такава възможност, но има и риск да не са легитимни и представителни. Тогава ще имаме второ ниво на договоря ме с поети ангажименти и отговорности. Това ниво в момента го няма. Трето, аз мисля, че трябва да има ясна представителност на работниците също на ниво предприятие. И тук въпросът мисля, че законодателно е решен, но трябва да се приложи. Във всяка структура задължително трябва да има работнически съвети. За това нещо има и европейска директива. В тези съвети винаги ще има представителство на работниците пред работодателите. Там дори е предвидено те да участват задължително с управителни съвети. Дали обаче тези съвети ще бъдат избрани на общо събрание или ще бъдат профсъюзите, този въпрос е решен. Задължително е да има тяхно представителство, за да водят този процес. Там, където няма, трябва да има партньор. Тоест, този въпрос трябва да се реши категорично и ясно, за да може да има спор между две страни и тези две страни да са ясни. Следващото, което искам да поставя на вашето внимание, е въпросът за Закона за почасовото заплащане. Този въпрос също не се решава от дълго време, а Законът за почасовото заплащане дава право на работника по законов ред, когато е назначен на работа, да се жалва за това, че работодателят не му плаща застраховките и не осигурява задължителното плащане на данъци и застраховки. Ето, това ще улеснява нормативната база на уредбата. В момента има много добро сътрудничество, партньорство и ниво на национално представителни организации. Това е на ниво профсъюз – работодатели. Надолу нещата се размиват. Като стигнем до вътрешна организация на една фабрика, стават скандали и разправии. Някои некоректни работодатели – аз съм съгласен с доктор Желязко Христов – се стремят да няма профсъюзи, защото привидно така им е по-удобно. Няма сила, която да ги накара да го направят. В момента няма механизъм, по който това да стане. Ако нещата се решат с това представителство на това ниво, мисля, че ще бъдат по-лесни за реализация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Бойков за интересните разсъждения. Само това, което искам да кажа във връзка с последното нещо, което казахте – за ниво национално представителни организации между работодателски и синдикални организации, тоест, хоризонталното стиковане на позиции е достойно за завиждане едва ли не, от една страна, но кой трябва да го реализира? Комисията по труда и социалната политика няма да може да се справи с тази работа. Така че, ако бъдат решени всички тези въпроси, вероятно ще има успехи в националните индустриални отношения. Благодаря.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българската стопанска камара приветства всички решения, които биха довели до ускоряване решаването на индивидуалните трудови спорове. Ние винаги сме подкрепяли и създаването на трудови съдилища, а в случай, че това действително изисква много големи средства и е невъзможно, подкрепяме и компромисните решения, за които подсказа проф. Средства, а именно специализирани състави, съдебни заседатели, определени от социалните партньори, работодатели и синдикати. Съгласни сме също да се осигури изпълнението на арбитражните решения, без да се преминава към съдебно производство, след като страните са се съгласили на арбитраж. По отношение на Закона за колективните трудови спорове, на нас също ни е известно, че има редица страни, в които са разрешени, както отраслови и браншови стачки, така са разрешени и национални стачки. Обаче това, което ни безпокои, е следното. Една национална стачка, например, може да бъде обявена не срещу действията на група работодатели или на всички работодатели в страната, а също срещу действия на държавни институции. Спомнете си съвсем наскоро имаше протести по отношение облагането на социалните разходи, едно решение, което е на държавните институции. Нима работодателите, които ще пострадат от тази стачка, и техните работници, които не участват в стачката, но няма да получат заплати поради стачката, нима те са виновни за да носят тези последствия. Тоест, ние бихме желали, ако ще се обявяват такива стачки на по-високи равнища, те да бъдат насочени срещу решенията на тези, които са в пряка страна в този конфликт. Затова , че, да речем, държавните органи провеждат една или друга политика, отделните работодателите нямат абсолютно никаква вина. Защо те трябва да носят последствията.
Обърнете внимание малко по-нататък, че става дума за криминализиране неплащането на работните заплати. Да вземем за пример железниците. Те няма да могат да си платят заплатите, просто защото няма да могат да реализират продукцията си. Тоест, създава се опасност лица, които не са виновни, не са отговорни в дадения конфликт, да понесат последствията на протести срещу политика на държавните институции. В материала на КНСБ правилно се посочва да се да се въведе и се увеличи ролята на задължителната посредническа процедура., а не да се стига до крайна мярка на въздействие като стачката и локаута. Но, дами и господа, локаута в България е забранен, въпреки препоръката на експерта на МОТ, който идва в България по този закон и който каза, че локаутът може да бъде разрешен в случаите, когато, да речем, се вижда, че със съответната стачка не може да се стигне до споразумение, не може да се реши спорът и това носи огромни загуби на работодателя и той би могъл да закрие предприятието. Сега в България това е забранено, въпреки, че в другите страни локаутът е разрешен като колективна форма на протест. Аз цитирам мнението на госпожа Ан Пиърсън, която беше експерта на МОТ, който дойде по този въпрос.По отношение на криминализирането на определени деяния. Аз искам рязко да разгранича трите деяния, за които стана дума и за които има явно нарушение на работодателя, от един казус, при който работодателят може да няма никаква вина. Най-напред искам да съобщя на уважаемата комисия, че днес с подкрепата на основните национални медии Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал започнахме широкомащабна национална кампания срещу сивата икономика, срещу укриването на истинските размери на заплатите, които се изпращат. Тоест, всички тези негативи да се вземат предвид. Но тъй като темата не е това, не искам да навлизам в нея. Искам само да посоча следното. Безспорно е, че забраната за синдикално сдружаване, въпросите за неспазването на предписанията на Инспекцията по труда, наемането на деца на работа без разрешение от Инспекцията по труда са неща, за които определено носи вина работодателят, който ги е допуснал. Но, доколкото ми е известно, няма европейска страна, където тези деяния да са криминализирани. Във всички случаи в тези случаи се налагат високи икономически санкции. Така че според нас това е решението. Нека да си припомним, че дори в момента се обсъждаше закон за амнистията. Но пак става дума за редица случаи с по-малки размери на присъдите да има амнистия. Що се отнася обаче до неплащането на заплати, изобщо в предложението на КНСБ не се прави разлика между умишленото, злонамерено изплащане на заплати при наличие на средства в предприятието, както и случаите, когато изплащането на заплатите изобщо не зависят от работодателя поради това, че просто липсват средства. Няма постъпления. Мога да ви дам следните примери. Повече от година Изпълнителна агенция “Пътища”, която плаща със средства от държавния бюджет, не се разплащаше с Пътно-строителните фирми. Масови са случаите, когато болници, училища, финансирани от държавния или от общинския бюджет да се разплащат с фирмите-доставчици и изпълнители. Като не постъпят пари по средствата на съответното предприятие, как то може да плати? Искам да ви напомня, уважаеми доми и господа, че тук, тази комисия предложи на Народното събрание и беше гласуван текстът с който беше увеличена наказателната лихва, основният лихвен процент плюс десет пункта за неизплатените заплати.
Така че за нас е необходимо да се търси отговорност за укриването на доходи, а не за неплащането, което може да се дължи на обективни причини. И сега чл. 255 на Наказателния кодекс предвижда затвор до 5 години: “Който избегне установяване или плащане на държавни задължения, а който не си декларира истинските заплати, това е укриване и на данък общ доход. Под големи размери се разбира до 5 хил. лева, а под “особено големи размери” се разбира 12 хиляди лева. Досега няма нито един осъден по този член на Наказателния кодекс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Тебеян. Заповядайте, господин Дечев. Имате думата.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да сме съвсем наясно, ще кажа, че колегите от синдикатите знаят, че организацията, на която съм заместник-председател, има добри практики по въпроса. В ново време в предприятия от съюза са създадени две сериозни синдикални федерации. Едната членува в КНСБ, драгата – в КТ “Подкрепа” – съответно кабелните оператори и охранителите. Тоест, за нас проблемът с възпрепятстването на синдикалното членство не съществува. Но не мога да си представя кой е този работодател, който ще накара някой да се подпише под документ, в който пише, че няма да членува в синдикална организация. Сигурно има такива случаи, щом казвате това. Но интересно пред кого ще бъде представен този документ – пред съда, пред Инспекцията по труда или пред медиите, или не знам още пред кого. Това граничи с нещо ненормално, колеги.
Така че, ако има такъв човек, както казва Остап Бендер, да бъде наказан, за не действа “с взломом”. Оттук нататък – съвсем сериозно. По въпроса за индивидуалните трудови спорове. Винаги сме подкрепяли диалог – трудови съдилища. Може би ще ни излезе по-евтино, ако не сме евтини на брашното, пък скъпи на триците. Може би ще ни излезе по-евтино. Да, сметката сочи, че ако се създадат специализирани трудови съдилища, ще трябва да се направят толкова и толкова разходи. Но все пак да сметнем и колко разходи пък ще се спестят от сега действащата съдебна система, която се занимава денонощно с безкрайни обжалвани трудови спорове. Толкова по въпроса. Повече няма какво да добавим към това.
По въпроса за криминализацията. Понеже стана дума, че трябва да бъдем кратки, защото народните представители не могат да се доредят до думата, колегата тук на няколко пъти напомни. Има решение на Конституционния съд по въпроса за това престъпление ли е невнасянето на осигурителни вноски. Ами Конституционният съд да си преразгледа решението, пък тогава ще говорим. Иначе ние какво да направим. Мога да ви кажа нещо много сериозно. Колеги, всеки казва: като инкриминираме неплащането на заплати, ще ударим сивия сектор. Аз пък искам да ви кажа, че няма по-злостен длъжник от държавата като такава. Първо трябва да вкараме в затвора шефа на БДЖ по солидарно искане на двата синдиката и предполагам, че адвокатите им ще пледират, че трябва министърът на транспорта да го замести в затвора и т.н. А може да се стигне и до Комисията по бюджет и финанси. Синдикатите най-добре знаят колко пари дължи БДЖ на своите работници. Работодател ли е държавата или не е работодател? Хайде в затвора. Мога да ви кажа и друг случай, пак от сферата на транспорта. Колеги, той е циничен. Има една фирма – няма да казвам имена, за да не излезе, че правим реклама – която има договор за охрана на обекти на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, на БДЖ и т.н. За да спечели тази обществена поръчка, тя е трябвало да вади специални сертификати за достъп до съответните обекти. Средномесечно на тази фирма държавата дължи 1 200 хиляди лева. И какво става? Как можеш да си платиш? Всеки месец цинично им се превежда точно сумата, която им е необходима, за да си внесат ДДС-то, забележете, доктор Адемов. Като става дума за данъците, както казва д-р Христов, може. Като стане дума за другото – не. Е, какво да прави този работодател, като на всичкото отгоре Министерството на труда и социалната политика го е обзавело с червен телефон за анонимни обаждания и всеки полицай от Транспортната полиция преди да отиде на работа е длъжен да направи едно обаждане по червения телефон срещу мръсните частници от конкуренцията. Именно затова аз съм склонен да смятам, че трябва много внимателно да подхождаме точно към тези случаи. Пак ви казвам, ако има такъв работодател, който да е направил такъв документ, нека да лежи в затвора. Но, когато става дума въобще за неплащане на заплати, трябва да имаме предвид, че едно е случай на форсмажор, друг е случаят на невиновност, а трето е на злонамерено неплащане, каквито случаи сигурно има.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Дечев. Заповядайте, господин Тодоров. Имате думата.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Казвам се Васил Тодоров и съм от Българската търговско-промишлена палата. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! С оглед пестенето на време ще кажа, че становището на Българската търговско-промишлена палата ще бъде представено в писмена форма и ще бъде връчено на Вас, господин председател. С две думи искам да кажа основните акценти по темите, които са предмет на обсъждането на днешното заседание. По отношение на Закона за уреждането на колективните трудови спорове. Според нас акцент трябва да се постави върху арбитражната процедура и медиацията като мирни способи за решаването на колективните трудови спорове. По отношение на индивидуалните трудови спорове Българската търговско-промишлена палата потвърждава позицията, която е изразявала за създаване на трудови съдилища, намаляване броя на инстанциите на две, тоест, двуинстанционно производство. По отношение на инкриминирането на деянията, насочени срещу трудовите права, считаме, че това е твърде крайна мярка. Ние сме привърженици на административните наказания, тъй като трудовите правоотношения са частни правоотношения, двустранни правоотношения, тоест, и двете страни имат задължения. Ако по отношение на задълженията на работодателите се постави въпроса за инкриминирането им като престъпления, в този случай по някои от задълженията, които имат работниците, също може да възникне въпрос дали не трябва да бъдат инкриминирани и те, тъй като трудовото правоотношение е равнопоставено правоотношение.
Това е, което мога да кажа сега по въпроса. Както казах, позицията на Българската търговско-промишлена палата ще бъде изразена в писмено становище. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз днес ви нося информация. Завърши гледането на жалбата на КНСБ и на КТ “Подкрепа” в Съвета Европа. И на френски, и на английски в сайтовете на Съвета на Европа може да бъде намерено решението на Европейския комитет за социални права. При цялото ми дълбоко уважение към представителите на изпълнителната власт се питам: кога да вярвам? Когато преди две години обсъждахме как българските медици да нямат право на стачка, телекомуникаторите и енергетиците да нямат право на стачка, как държавните служители да нямат право на стачка, или да вярвам днес на тъпана с решението на Европейския комитет за социални права, госпожо професор, който казва:
“Комитетът единодушно заключи:...”
Аз ви нося имената на дейците на Съвета на Европа, не от КНСБ, там, където сме водещи, как се отправя много сериозен упрек за погазване на права на стачка в секторите “Здравеопазване”, “Енергетика”, “Телекомуникации”.
На 11-ти българското правителство трябва да представи какво възнамерява да предприеме като действие. Аз благодаря на Комисията по труда и социалната политика, че в контекста на жалбата в Съвета на Европа отми частично срама на българските институции, които отдавна трябваше да решат този въпрос. В Съвета на Европа е налице втора жалба на КНСБ и КТ “Подкрепа” – този път само за държавните служители, за правото им на колективно трудово договаряне и как министъра на държавната администрация обяснява на Съвета на Европа, че символичните действия могат да бъдат окачествени като стачка и забраната колективно да преустановят работа представлява нарушение на Европейската социална харта в нейните параграфи и прочее. Така че това, за което сме дошли днес да дебатираме, да ви помолим, да се обърнем и да ни чуете, е нашето право. Това, първо. Второ, то не изхожда от някакъв вид популизъм. То изхожда единствено и само от европейските практики. Аз благодаря на тези от социалните партньори и национални институции, които говориха, включително и на Вас, госпожо професор, за специализираните състави. На финала ще кажа: ако не чуем добър знак, няма да можем да се разберем. Господин председател, Вие ще бъдете гост на Конгреса на КНСБ. Простичко ще кажа: заплашено е правото на солидаризация на българските работници. Няма две мнения по това. Няма справедливост по отношение на съдебно възмездие.
Госпожо Караиванова, знаете ли какво значи да си мъченик и пет години да ходиш по съдилищата и да умреш, без право на справедливост.
АНА КАРАИВАНОВА: Знам!
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Не знаете, госпожо, и не Ви го пожелавам. Защото, ако сте добър професионалист, както и да се сменят партийците, Вие би трябвало да останете на своето място. Но това в реалния живот не става навсякъде. Метежът е тотален от работник до служител. Застрашено е и правото за осигурителните вноски. Какво по-страшно от това нещо? Какво по-страшно от това да не се плащат осигурителните вноски? Какво по-страшно от това, господин Тебеян, като поздравявам инициативата на Българската стопанска камара, но КНСБ беше сама десет години в първоначалното натрупване на капитала. Вероятно след първоначалното натрупване на капитала ще опитате да извадите сивия сектор от зоната на здрача. Ние обаче не сме в него. Нашата позиция винаги е била последователна и за правовия, финансовия и социален ред. Ние ще подкрепим вашите идеи. Но това без отговорности, без смяна и с манталитет, морал и закон, който все пак трябва да се изпълнява в тази държава, не може да стане. Аз благодаря, господин председател, на Вас, че организирахте този дебат. Да се надяваме, че Комисията по труда и социалната политика ще търси и ще намери верните решения в тези насоки. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин председател. Да си призная в началото имах известни притеснения как ще се получи тази среща. Но сега мисля, че добре тръгнаха нещата. Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа!
Аз не бих искал да ви занимавам подробно с нашите разработки и нашите аргументи. Бих искал само да концентрирам вниманието ви върху няколко обстоятелства, които са от значение с оглед правенето на изводи и търсенето на пътища и подходи, за да е по-ясна дискусията, за да са по-ясни нашите позиции. По отношение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Заобикаля се фактът, че българската Конституция, приета една година, след като е приет Законът за уреждане на колективните трудови спорове, чрез своя чл. 50 свързва правото на стачка със защита на колективни, икономически и социални интереси. А ЗУКТС определя правото на стачка като един от способите за решаване на колективни трудови спорове.
Конституцията говори, че това право на стачка се урежда с разпоредбите на отделен закон. По наше мнение тя няма предвид заварения от нея ЗУКТС. В тази посока ние имаме редица аргументи, не искам да се спирам на тях. Ето защо това ни дава основания да твърдим, че вече 16 или 17 години нито едно българско правителство, нито един български парламент не е уважил разпоредбата на чл. 50 от Конституцията – да приеме този закон, който тя изисква. Къде е защитата на колективните икономически и социални интереси като причинител, като дразнител за едно такова поведение, къде са колективните трудови спорове. Аз се учудвам, че днес работодатели говорят в тази посока и смятам, че това е един отказ от подписа им под Пакта за социално и икономическо развитие, подписан заедно с нас, в който пак присъства тази задача – приемане на закон за уреждане на конституционното право на стачка. Що се отнася до криминализиране на деянията, ще кажа, че тези текстове и тези наши идеи ние проповядваме вече повече от пет – шест години. Да, давам си сметка, че е възможно да настъпят концептуални промени във вижданията на това що е то престъпление, кои деяния би следвало да бъдат наказуеми и т.н. Давам си сметка, че това е възможно. Но в същото това време другият наш основен аргумент въобще не се отчита – защо правото на сдружаване в политически партии и сдружения се охранява чрез почти същия текст в Наказателния кодекс? И аз не знам. Може да не съм разбрал, може да не съм чул, но някъде да е образувано производство, чрез което да се преследват деяния, насочени срещу правото на сдружаване в политически партии и сдружения? Това право на сдружаване в политически партии и сдружения е от същия ред, каквото е правото на сдружаване и в синдикални организации. Защо едното право се гарантира и охранява чрез наказателната политика и чрез наказателния закон, а другото не. Що се отнася до неплащането на заплатите, осигуровките и т.н. Даваме си сметка за много юридически аргументи, включително и почерпени от Европейската конвенция за правата на човека. Да, става дума за граждански права, за граждански спорове. Но това е обществено опасно деяние, което вече 15 години съществува. Близо една четвърт от българските работници не получават системно цялата или част от своята заплата. Виновно извършени? Не говоря каква е формата на вината. Не може ли нещо да се търси в тази посока? Тук се предлагат административни мерки. Добре, нека да са административни. Но къде са и административните мерки? Що се отнася до трудовите съдилища, кой и кога сметна колко скъпо ще струват трудовите съдилища, ако ги отделим? Кой и кога направи такава точна равносметка каква част от средствата ще се изтеглят от бюджета от сега действащите съдилища и т.н.? Така че ние пледираме единствено за това, че трябва да се говори сериозно и отговорно в рамките на тези въпроси.
Искам да завърша с това – надявам се, че не съм ви отегчил – че тристранната работна група, която беше създадено от министър Масларова с цел да изследва необходимостта от създаване на нов закон, се събра. Представихме нашето становище и от месец октомври миналата година тя не се е събирала. Аз не знам и какво становище е представено на министъра в изпълнение на неговата заповед. А не, че не искат да се събират социалните партньори. Трябва да се даде отговор на тези въпроси, а не да се заобикалят и да се протакат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми партньори! Аз също съм удовлетворена от това, че тази дискусия се случва днес, тя е много навременна и много необходима, тъй като в хода на тази дискусия ние обсъждаме изключително важни проблеми не само за КНСБ, не само за българските синдикати, но проблеми за българското общество. Ще се опитам предвид напредналото време много конкретно и набързо да изразя своята лична позиция по отношение на поставените проблеми от КНСБ. По отношение на криминализирането на деянията. В хода на подготовката на заседанието аз си направих труда да извадя текстовете от Наказателния кодекс, които касаят правата на гражданите. Там, разбира се, се набива на очи цитираният от проф. Средкова чл. 172, според който ограниченията при постъпване на работа или при напускане на работа, свързани с членуване или нечленуване в синдикална организация или политическа партия, са поставени на една и съща основа. И там санкцията е една и съща. Странно обаче е, че в чл. 169а, както каза господин Христов, правото на сдружаване в синдикални или във всякакъв друг вид организации не съществува, а там се визира единствено ограничения по отношение на членството в политически партии, което на практика – струва ми се – поставя съвсем основателно въпроса защо членството в политически партии се извежда на една основа и то ограничението по отношение на това членство се санкционира, а не се санкционира правото на сдружаване. Аз имам една-единствена бележка по отношение на предложението на КНСБ. Струва ми се, че не би следвало по същата тази логика да отделяме правото на сдружаване в синдикат от правото на сдружаване въобще в какъвто и да било вид организация на българските граждани. Ако действително коментираме Наказателния кодекс по отношение на сдружаването, то би следвало да бъде сдружаването и участието в политически партии. Мисля, че това е нормалната логика. По отношение на съдилищата. Проблемът е болезнен. Проблемът е крещящ, защото хиляди български граждани не дочакват до края на своя живот решаването на трудови спорове, които са изключително важни за тях. Така че според мен въпросът с трудовите съдилища би трябвало да бъде подчинен на тази логика.
Струва ми се обаче, че има и аргументи против и те са аргументи от практиката, свързани с административните съдилища. Мисля си, че тук можем да кажем какво на практика се случва в момента. В момента се създава една структура, която се случва като процес, утежнен от много администрация. Това е на практика администрация, която, струва ми се, госпожо заместник-министър, някъде около 75 процента плюс съдиите, които реално работят в съдилищата, която е много утежнена във връзка с липса на сгради. Затова в момента нещата боксуват. Така че, когато говорим за трудови съдилища, пак казвам, аз мисля, че това е целесъобразно, това е необходимо. Нека не забравяме и аргументите против и всичко останало, което ще се случи в процеса на създаване на тези съдилища. Така че, изказаната теза от проф. Средкова, която явно не е нейна лична теза, а теза на експертите, си струва да бъде чута и да се мисли дали точно на този етап специалните състави не са разумното решение. Няколко думи по отношение на спора Закон за колективните трудови спорове или Закон за стачките. Моето мнение е категорично. Този закон е остарял и той не обслужва практиката. Мисля си, че днес няма време да коментираме детайлите. Според мен обаче не е логично да отделяме един отделен закон за стачките. Може би е по-добре да се направи един нов закон за колективните трудови спорове, като стачката естествено да влезе като един изключително важен способ за решаване на колективните трудови спорове. Аз ще си позволя да опонирам на аргумента на господин Христов, който цитира чл. 50 от Конституцията. Там, господин Христов, не е казано, че този въпрос трябва да бъде уреден със специален закон. Коректният текст е, че това право се осъществява при условията и по ред, определени със закон. Ще направя една аналогия с чл. 48 от Конституцията, в който по същия начин се регламентира правото за минимално трудово възнаграждение и заплащане, почивка и отпуск – при условия и по ред, определени със закон. Както е добре известно, примерно, ние нямаме закон за почивките и отпуските. Почивката и отпуската са уредени с друг закон, мисля си, без това да бъде проблем в практиката. Така че аз разглеждам стачката като един изключително важен способ за решаване на колективните трудови спорове. Но моята логика е, че в рамките на един нов – вероятно – закон за колективните трудови спорове е разумно стачката да бъде регламентирана вече с едно много по-модерно звучене, решавайки всички проблеми като такъв важен способ.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова. Колеги, признавам си, но дискусията за мен става интересна. Дано представителите на изпълнителната власт да запомнят всичко, което се казва тук, защото това вече ще послужи за база за по-нататъшни решения, защото тези работни групи, за които говорим, отдавна по някакви причини не функционират или не стигат до основния продукт, който очакваме всички. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Както чухме от управляващите, делата се теглят с години. Понякога засегната страна в спора не доживява да види края на делото. Така е. Така е, защото явно самата законодателна система е твърде остаряла и това е факт. Трябва да се направят доста промени и да се види как да се решават подобни дела. Трябва да се правят едни по-бързо процедури, както в момента имаме бързи процедури за футболно хулиганство и за ред такива деяния. Правим едни бързи процедури за уреждане на такъв вид въпроси. Това може да стане, стига да имаме доброто желание и стига да отърват някому. Ние от опозицията сме за бързи промени в законодателната система. Хубаво е да има такива промени в законодателната и изпълнителната власт. Те вървят ръка за ръка. Хубаво е, както се спомена от преждеговорившите, наистина да има специализирани звена в самите съдилища, които ще уреждат тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Честно да ви кажа, нямах намерение да се изкажа, но бях леко провокиран от господин Христов. Той винаги успява да направи това.
Преди една година и нещо, мисля, че беше в тази зала или може би в зала “Запад”, когато се обсъждаха измененията в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, проф. Средкова, проф. Мръчков и други колеги сред нас казаха, че просто не виждат изменения на ЗУКТС, за да се уреди въпроса с националната или отраслова стачка, макар че такава няма. Тогава трябва да се промени даже и заглавието на самия закон. Този закон може и да е остарял, макар че и материалния кодекс е остарял, но никой не го променя. Това не е най-голямата беда за един закон. Плюс това той е само от 1990 г. Знаете защо беше направен – не да провокира и да осигурява правото на стачка, а да спира дивите стачки. Но това д-р Адемов го каза вече няколко пъти. Но той във всички случаи, като се доуредят още някои въпроси – това е лично мое мнение – за арбитраж, помирение, за силата на арбитражното решение, както проф. Средкова каза, може би ще започне да работи занапред. Аз съм член на тази работна група, за която господин Чавдар Христов каза, че се е събрала месец октомври и повече нищо не е направила. Вярно е. И понеже от време на време се явявам тук пред вас и винаги ви казвам нещо искрено, сега ще ви кажа ясно. Този материал, който сега е пред вас, беше дошъл при мен, пред моите колеги, пред господин Тебеян и останалите представители на работодателските организации още през месец октомври. Мен ме смути освен правния аргумент на госпожа Михайлова, че това не е точно чл. 50 и това не е точно правен аргумент, но искам да ви прочета само един абзац. “По същия начин тези интереси” – става дума за икономически и социални – “могат да бъдат застрашени и накърнени, поставени под заплаха и от намеренията, включително действията на отделни централни или местни органи в рамките на търсене на нови управленски решения, свързани с тези интереси, например по отношение на доходите, на социалното осигуряване, на специалната закрила на отделни категории трудещи се, на увеличаване цените на отделните стоки и услуги, енергоносители и други...” Със стачка ли обаче? Това вече не е стачка. Това излиза извън рамките на стачката. Това означава Народното събрание обсъжда въпроса за пенсиите и индексирането им вместо от 1 януари от 1 юли и целият български народ се вдига на стачка. Защото и това е отделен централен орган.
Жена ми, понеже не живее в София, пенсионира се, се чуди как може някой да спре повишаването на цените на лекарствата, на сиренето, на кашкавала и т.н. Понеже много хора се чудят, а ние май сме на пазарна икономика, изведнъж се вдигаме на стачка. Само че това не е стачка. Ние имаме един закон за протестите, митингите и т.н., каквито нашите уважавани от мен пенсионери всеки четвъртък в продължение на два – три месеца се събираха пред Народното събрание и никой не им забрани. Чуха се техните искания, друг е въпросът какво ще стане от цялата тази история. Никой не забранява на синдикатите да протестират, да организират такива протест, мисля, че те ги направиха.
Но искам да поставя и още един въпрос. Някъде в този закон пише, че ние трябва да имаме закон за синдикатите. Такъв закон няма. А защо няма? Защото никой не иска да го напише. Ние не искаме да го напишем, защото, ако го напишем, ще ни кажат, че се бъркаме в свободата на синдикалното движение. Да си го напишат синдикатите – това е нашето становище. А голяма част от тези въпроси могат да се решат в този закон. Има закон за политическите партии, но няма за синдикатите, доктор Христов. Това е моето мнение по отношение на стачките. Аз бях член на работната група, за която уважаемата от мен заместник-министър Караиванова каза, че под ръководството на Министерството на правосъдието е поставен въпроса за трудовите съдилища. Господин Чавдар Христов, и Вие бяхте член на тази работна група и сметките ги направихме заедно. Сметките не са дошли от въздуха. Действително всички казахме: да, хубаво е да има трудов съд, но към този момент е адски скъпо и не можем да стигнем до него. Нека да се търсят други решения, за които проф. Средкова надълго и нашироко, много хубаво и точно ни ги обясни. Две думи и за стачката на държавния служител. Държавният служител сега има право на стачка, но няма право да преустанови изпълнението на служебните си задължения. Но това не е толкова европейско право, защото, ако ние не бяхме се изсилили да ратифицираме Европейската социална харта без забележки, можеше стачката на държавните служители да е легално забранена, както е в много други страни, каквато е и позицията на Международната организация на труда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Мирославов. Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа само две изречение. Ние с господин Мирославов много пъти сме говорили по тези теми. Първо, по отношение на закона за синдикатите, да си го напишат синдикатите. Господин Мирославов, ако Вие кажете: приемете си го, никакъв проблем нямате. Въпросът не е да си го напишем. Въпросът е, когато го приемаме, какво ще стане. Има една много малка разлика. Що се отнася до националната стачка и това, което съм написал, защото аз съм го писал, подписвам се и сега. На такава национална стачка аз присъствах заедно с моя колега Валентин Никифоров, заместник-председател на КНСБ. Справка: месец ноември 2005 г., държава Белгия, столица Брюксел. Национална стачка срещу намеренията на правителството за намеса в норми, свързани със социалното осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов. Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, дами и господа! Колкото повече слушам дискусията, толкова повече се убеждавам в това, което вие в писмото сте написали – че има промяна в индустриалните, най-общо казано, отношения в страната ни и че всеки един такъв подход, който ние тук се опитваме да наложим, всъщност ми се струва, че ще бъде повече вреден, отколкото полезен. Защо? Защото в много от изказванията се правеше връзка с това, че трябва да има еди какъв си друг закон или промяна в друг закон. Тоест, нека, когато дебатираме тази промяна, да започнем от това какви всъщност други промени трябва да настъпят, за да има някакъв план за действие. Защото утре ще сътворим някакъв закон и ще кажем: ние забравихме нещо или пък трябваше нещо друго да променим. Колкото за почасовото заплащане, дали трябва да се уреди със закон или по някакъв друг начин. Става въпрос, че много от нещата, които искаме да уредим, включително и господин Мирославов се опита емоционално да вкара спора към това имало ли е такова нещо, нямало ли е.
Аз искам да ви кажа, че още 1981 г., миналия век, бях във Франция, когато целокупния френски народ стана и излезе на протест, напусна работните места, когато френското правителство каза, че ще увеличи с половин сантим цената на тока. Половин сантим е нищо, няма и 1 ст., но целокупният френски народ излезе и накара правителството да си върне решението. По отношение на това, което каза господин Тебеян. Не може всички решения да бъдат само в полза на работодателите. Държавата също се явява работодател. Но има политически решения, на които ние трябва да реагираме, включително понякога може интересът ни да съвпада или да е в противовес и не можете вие да забраните на българския народ да стачкува, ако политиците вземат погрешни решения, защото, видите ли, ден, два или три ще реализирате някаква загуба. Поради тази причина, видите ли, не можело да се променя закон. Е, не е така, защото в обществото има и солидарност. В една Германия, когато протестираха медицински сестри и здравни служители, на протест излязоха и ги подкрепиха колегите от ИГ “Метал”. Да не би канцлерът на Германия да им забрани стачката? Тоест, като разсъждаваме демократично и по европейски – това, което беше написано тук, че има промяна от 1 януари – ние трябва да видим всъщност кое от това, което имаме да решаваме като проблеми в обществото, трябва да решим. Днес бяхме в ефира с един друг държавен служител от Министерството на труда и социалната политика и се оказва, че има работодатели, които възпрепятстват инспекторите от Инспекцията по труда да правят проверка, а в същото време даже има физически и психически тормоз върху тях. Дали това не трябва да бъде криминализирано като деяние на работодателите? Може ли един работодател с кучета и с мутри да възпрепятства, независимо че пише, че могат да ползват и услугите на МВР, но колко са случаите, на които ние сме свидетели, и няма никаква санкция за този работодател. Как така няма да бъде санкциониран? Даже трябва да бъде криминализирано деянието му да отиде в затвора. Той възпрепятства държавен служител да си изпълни ангажиментите си. Има и ред други неща. Дайте да видим всъщност кое от всичко това трябва да се криминализира. Битката срещу сивата икономика включва и това. Не е само това, което вие искате – частни финансови одитори и други подобни, които да събират дължимите суми на държавата, а трябва да се води битка и срещу такива работодатели, които не плащат заплати, не плащат осигуровки, възпрепятстват контролни органи. Защо се плашите от думата “криминализациа”? Ами дайте наказания.
В края на краищата завършвам с това, не за да се върнем с векове назад, но, когато има една такава сериозна санкция, тя променя и мнението. Ние не предлагаме като шогуните да се секат ръце и глави, въпреки че това е помогнало в Япония и там никой или по-малко се краде и се нарушават законите. Но все пак нека да се криминализират някои деяния, за да се въведе този европейски морал. На Балканите явно трудно ще стане само по пътя на убеждението. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов. Както винаги, точен в изказа си. Колеги, само не забравяйте, че Комисията по труда и социалната политика е арена, където се търсят балансираните решения, както между работодатели, синдикати и държава, така и между административно-наказателната и наказателната отговорност. Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Аз съм приятно впечатлен от тази дискусия, защото ние виждаме нови феномени, които са извън класиката – как представителите на наемния труд и на работодателите могат да бъдат в общ синхрон в общите ни очаквания. Затова аз мисля, че ние политиците специално трябва да направим равносметка на стъпките, които направихме дотук.
Разбира се, че беше много важно да осигурим чрез законодателството политическа свобода на българите, до осигурим икономическа свобода на българите и да кажем най-накрая, че българите са в правото си да очакват и благоденствие след тези две свободи. Това, което не можем да не признаем днес, че в България има политическа свобода и това е признато. Има икономическа свобода повече, отколкото има в уредения западен свят, тоест, ние изживяхме годините на свръхлибералния или див капитализъм. Трябва да отчетем, че днес имаме една динамична икономика, която расте и същевременно има голямо мнозинство от българите, които не се възползват от този благодат. От този благодат се възползва държавата, която вчера прочетох, има колосален излишък за първото тримесечие, който е над 500 млн. лв., който ще формира излишък за годината над 2,2 млрд. лв. За какво е този излишък на държавата? Това са мъртви пари.
На второ място, ние виждаме колосална капитализация в предприемачи. Аз не се притеснявам, когато са в легитимните и почтени предприемачи. Обаче в България престъпниците станаха с бели якички и правят капитализация, а масовият българин, милиони българи гледат, че това нещо става, че капитализират държавата, капитализира този капиталист, който ние създадохме, но няма благоденствие. Този въпрос е решен в Европа по един фантастичен начин. В Германия след войната, разделяйки се с националсоциализма, са казали: икономиката не може да бъде самоцел, капитализмът не може да бъде самоцел. Той трябва да донесе благоденствие на всички германци, та даже и на турци, на югославяни, на кюрди, на други и т.н. Мисля, че ние вече сме изправени пред това предизвикателство и ние гледаме феномените. Европа ни притиска, като ни помага и ни казва, че България може повече. Ние днес виждаме, че, ако ние вкараме тази европейска хармония, при днешното състояние може да има повече благоденствие. На следващо място, ние виждаме феномени, при които българската демократична десница миналата година се бореше за правото на стачка в здравеопазването, което много хладно се обсъждаше от така наречената левица в България. Ако ние минахме през два етапа на десница, която пусна политическа и икономическа свобода, минахме през миналия мандат, който беше изцяло на либералите в България. Днес големият дълг и голямото предизвикателство е пред българската левица, на която българският народ й даде властта, за да прави социални стъпки. Аз мисля, че тук формулата е блестяща. Ето ви синхрон между работодатели и синдикати и българска левица, която е на власт и има всички инструменти на властта. Има абсолютно мнозинство, чрез което може да променя включително и Конституцията. Има българска опозиция, която е благодат. От една страна, тя е много слаба, от втора страна, е социално ангажирана в истинския смисъл на това понятие. Аз съм тръгнал с обществен ангажимент като синдикалист и като социалдемократ и съм отстъпил на левицата социалдемокрацията, за да я видя като европейска, а не като комунистическа, каквато се опитва да бъде в последните дни.
Затова днес предизвикателството е пред БСП. Ние ще им помогнем, за да направят социални европейски стъпки, които се очакват от тях. Иначе времето ще ви отнесе и ще платите колосална цена. И това не са приказки за усмивки, това е предизвикателство. Всички българи днес чакат благодат от тази пазарна икономика, от тази демокрация. Иначе на мен ми втръсва и се питам защо я правихме тази демокрация, ако няма благодат за мен, за моето семейство, за моя град, за моята държава? Трябва да го направим заедно. тговорността ни е обща. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да благодаря на всички участници в днешната дискусия и най-вече на председателя на комисията, че дойде време да кажем и други неща, които ни вълнуват и се вълнуваме през цялото това време, откакто сме в управлението. За разлика от нашия приятел господин Колчаков, който винаги търси и намира политика във всяко едно свое изказване, аз искам да кажа, да, господин Колчаков, в рамките на една година и половина или две трудно би могло да се постигне толкова, колкото е сторено като години зло в рамките на петнадесет години. Така че посоката, в която ние вървим в тази година и половина, е вярната. Това, което правим ние, вече дава своите резултати. Хубавото е, че има волята тази посока да бъде същата, да бъдат ускорени темповете, да бъдат задълбочени промените и да включваме все повече хора в реализирането им. Аз бих си послужила само с една думичка, когато обсъждаме този днешен проблем. Бих казала, че ни трябва воля, като една хубава реклама, която казва: “Не се иска само ядене, иска се и акъл”. На нас ни трябва воля. Тук присъстват и многоуважаваните представители на синдикатите. Спомням си в последните една-две години какво се случва в някои толкова долюбвани от нас и очаквани чуждестранни инвеститори и в техните “хубави” предприятия. Какво се случва там? Първо, не дават никакъв шанс за сдружаването на работниците и служителите, като, разбира се, не го огласяват. Тихомълком, защото пък българинът, отварям една скоба, има една ужасна черта да прекланя главичка, въпреки че го е правил стотици години. Формално има воля да се сдружават работниците. Формално има написани имена на такива сдружения и на ръководствата им. И де факто, когато дойде време наистина да се защитят интересите, се снишаваме и очакваме някой друг да ни реши проблема. Случва се и сега в момента. В едно Дупнишко предприятие, не говоря за онова, където умираха жените и припадат всеки ден, три години и половина не са осигурявани близо 400 души работници и за съжаление работодателят ще се окаже прав, защото само десет души сега тръгнаха да се борят срещу това. Той казва: съдете ме, след пет години нищо няма да ми направите. Докато така се разсъждава – не искам да обидя и да огорча никого – и за съжаление оттук минаваме към институциите и когато това е публична тайна за цял един регион или за цялата държава, когато медиите гърмят, че нещо се случва, институциите да провеждат контролната си дейност в определени рамки, в определени изисквания, за да запазят баланса, да не се скарат с никого и т.н. Ако вие казвате, че сега Инспекцията по труда налага някакви санкции, да, към същият този работодател дотук има определени претенции за около 1 млн. лв. Кога ще ги плати според вас? Тогава ли, когато един инспектор услужливо предлага на жените да се подпишат, че нямат претенции към работодателя, защото той бил в тежко материално положение и нямал как да им се издължи.
Дами и господа, ето това е нашата действителност. И когато ние се борехме и искахме да вдигаме непрекъснато осигурителния праг, да изваждаме парите на светло, не го правим само за днешния ден. Ние мислим за бъдещето, защото в момента българската действителност, аз го казах и някои ми се разсърдиха, че съм го обявила публично, ражда бъдещите пенсионери мизерници, които нищо няма да получават. Ако сега пенсиите са ниски при сегашните осигурителни вноски, които се внасят или въобще не се внасят, ние раждаме бъдещите пенсионери мизерници. Затова трябва стъпка по стъпка, както и правим, да преодоляваме всички тези подводни камъни, които, ако не го сторим, не биха ни дали и не бихме получили това социално общество. Много лесно е да кажете, че Социалистическата партия има всички механизми, всички възможности, всички шансове. Но нещата не стават толкова лесно. Спомнете си още първите предложения, които бяха направени в началото на този парламент, как бяха посрещнати част от тях, от една страна, от работодателите, от друга страна, от синдикатите, от трета страна, от изпълнителната власт, от четвърта страна сме ние. Затова ние сме тези, които трябва да направим сега решителната крачка като законодатели. Но аз ви казвам, че нищо няма да постигнем лесно, защото много от нещата дълги години наред не са правени така, както трябва. И като педагог мога да кажа, че много по-трудно е да превъзпиташ човек, отколкото да го възпиташ. Затова сега ще ни е много трудно да преодолеем всичко онова, което сме правили съзнателно или несъзнателно през тези години. Да станем по-добри, по-социални, по-открити, по-европейци. Сега ще ни бъде много по-трудно, но слава Богу, ние имаме волята и го правим, както виждате. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Панева, това, което казвате, че много скоро ще раждаме пенсионери, които няма да получават или ще получават някакви крайно мизерни пенсии, позволете да ми опонирам. С това повдигане на възрастта скоро въобще няма да имаме пенсионери. Това е първото. Второ, господин Колчаков, за Вашата реч чест и почитания. Да, дадохме на българина икономическа и политическа свобода, но той я обърна на слободия. Относно въпроса по това докъде се намираме в момента относно така наречения див капитализъм. Той все още си функционира. Икономиката на страната ни е, меко казано, в колапс. Всички го знаем това нещо. Не е нужно като на някое старо партийно събрание да се бием в гърдите и да обясняваме какво е станало, къде е отишъл оня и какви резултати имаме. Резултати нямаме. Народът мизерства – това го знаем много хубаво. Като си видим минималната работна заплата от 180 лв., която не е дневна надница на един европеец, няма за какво да говорим повече.
Това, което каза господин Колчаков за лявата политика на БСП, тя въобще не е лява, тя е дясна и те ще си платят доста сериозен дан за това нещо. И пак казвам, всичко се свежда до едно нещо: липсата на законност. Закони има, но те не се спазват. Процедурите са прекалено тромави, дълги, които обезсмислят всичко останало. Затова пледирам и пак казвам: по-бързи процедури на законодателната и изпълнителната власт, за да се стресне този балканджия, който 17 години се научи, че няма закон и може да си прави каквото си иска. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да напомня на господин Димитров, че все пак България се управлява от тройна коалиция и онова, което левите сили имат като разбиране, като перспективи, като виждане за управление, не би могло да се реализира в тези размери и в тези рамки, в които са вашите очаквания. Второ, искам да ви кажа, че най-малко Вие като участник във всички онези процеси, които вървят по отношение подобряването на законодателството и увеличаване на всички социални придобивки, като започнем от младите, които да останат в България, по отношение на майчинството и т.н., минем през промените в пенсионното осигуряване, да не ги изброявам. Вие сте участник във всички тези процеси и мисля си, че нямате право да правите такива изказвания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, доктор Христов. Имате думата.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважавам този прекрасен тон с тази хубава риторика – ляво, дясно и прочее. Тясно е, трябва да го знаят народните представители. Госпожо Панева, аз отдавна Ви познавам и много Ви уважавам още като педагог и като съветник и председател в Дупница. Имам чувството, че живея като Алиса в страната на чудесата, като Ви слушам. Тези прекрасни социални решения, които взехте, доведоха до това, че от 1 януари вие гласувахте ли за чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане? И това, което правят синдикатите с колективното трудово договаряне, вие го обложихте от 1 януари не там, където трябваше – на входа, а на джоба на човека. За каква лява политика наистина си говорим? Простете ми! Второ, с кого управляваме? Когато сте леви, разбираме левите. Когато обаче трябва да намерим решението, ние сме в тройна коалиция. Ще си делим ли позитива на три, за негатива – повярвайте ми, ще се видим пак в Дупница и пак ще си говорим. Апелирам, господин председател, парламентарната Комисия по труда и социалната политика да стане инициатор за преразглеждане на чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Ще се плати сериозен данък.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, но председателят на парламента ще го разпредели веднага на Комисията по бюджет и финанси.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Десетки милиони са иззети от джоба на работника от 1 януари. Близо седемдесет милиона!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христов, ако този законопроект беше разпределен в нашата комисия, а не в Комисията по бюджет и финанси, може би щяхме да говорим за други неща. Но това не зависи от нас. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам, господин председател, една процедура. Все пак мисля, че имаме дневен ред и трябва да се придържаме към него, тъй като по чл. 205 аз примерно бих искала да кажа много неща. Но мисля, че това не е по дневния ни ред. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, имате ли други мнения? Господин Христов, все пак нека да завършим малко по-оптимистично, защото все пак се опитахме един ден след 1 май да направим една дискусия, която да бъде в услуга на индустриалните отношения в България. Да се надяваме, че тази дискусия ще послужи за база на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на правосъдието още веднъж да осмислят, да преосмислят, да разсъждават върху това, което коментирахме днес и да се опитаме всички заедно да потърсим добрите решения както за българските работници и служители, така и за българските работодатели. Аз съм убеден, че Комисията по труда и социалната политика ще продължи да бъде достоен участник в изработването на тези нормативни документи. Заповядайте, проф. Средкова. Имате думата.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че накрая искам думата. Но тук Комисията по труда и социалната политика наистина може да направи нещо конкретно и полезно освен обещание, а то е да съдейства пред Комисията по правни въпроси тези предложения, които са приети с консенсус от всички социални партньори по реда за уреждане на индивидуалните трудови спорове, да бъдат включени в законопроекта за Гражданския процесуален кодекс за второ четене. Те се отнасят и до индивидуалните, те се отнасят и до изпълнителната сила на арбитражното решение. Това е един от малкото въпроси, по които няма абсолютно никакви различия. Затова се надявам, че може да се получи едно добро решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Средкова.
Лично аз се ангажирам, проф. Средкова, да разговарям с председателя на Комисията по правни въпроси и да коментираме този въпрос. Само че не знам дали не трябва да ми помогнат колегите. В рамките на нашата комисия винаги може да се разгледа този въпрос. Заповядайте, госпожо Караиванова. Имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! В основни линии, така, както ми дадоха справката, предложенията са приети и върху тях може нещо и да се доработи, колега Средкова, и аз се надявам, че народните представители ще вземат присърце тези идеи. Благодаря.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Особените искови производства още не са обсъждани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви. Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Просто исках да попитам, защото в изказването на уважаемата госпожа имаше един пример, който всъщност работи в полза на това, че трябва да се криминализират деянията на работодателите. Да разбирам ли, че всъщност имаме сходство на вижданията ни и в тази посока. Защото неплащането три години на осигуровки, неплащането на заплати не е в сферата на пожеланията и на административните наказания. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да отговоря на господин Кокалов. Ние даже вече имаме решение на нашия партиен орган. Така че бъдете сигурен, че това ще се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията. Надявам се, че сме били полезни. Лека вечер на всички. Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика: Д-р Хасан Адемов