Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 18 юли 2007 г., сряда.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 18 юли 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 09.07.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 754-01-92, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.06.2007 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен. И по двете точки от дневния ред не сме водещи комисия, но законопроектите са разпределени и на нашата комисия и трябва да ги разгледаме, така както ни задължава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред. "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 09.07.2007 г.
Тук присъства заместник-министърът на труда и социалната политика господин Хюсеинов. Заповядайте, господин Хюсеинов, да представите законопроекта от името на вносителя. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящата промяна се налага от необходимостта да се въведат разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа на стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
Същата промяна е заложена и в т. 96 от доклада на министъра на труда и социалната политика, от правните мерки от Плана за действие за 2007 г. на Министерския съвет, и мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. На основание Постановление № 145 на Министерския съвет от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз бе създадена работна група за разработване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Във връзка с въвеждането на другите антидискриминационни директиви в областта на равното третиране на жените и мъжете голяма част от изискванията на Директива 2004/113/ЕО, свързани с определенията, приложното поле, прилагането на принципа на равното третиране, защитата на правата, тежестта на доказване, защитата срещу преследване и институционалната защита вече са отразени в Закона за защита от дискриминация.
В Закона не е въведено едно изключение от принципа на равното третиране, което е въведено в Директивата. По тази причина се предлага създаването на нова т. 17 в чл. 7, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, според която не се разглежда като дискриминация различното третиране при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими.
Съществени законодателни промени се наложиха при въвеждането изискванията на чл. 5 от Директивата относно актюерските фактори, според която във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007 г. най-късно, използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги не води до различия по отношение на премиите и престациите. Същевременно § 2 от същата разпоредба позволява използването на пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Използването на това изключение е свързано с определени ангажименти за заинтересованите държави-членки, включително задължението за преразглеждане на това решение пет години след 21 декември 2007 г. и за уведомяване на Комисията. Възприе се подходът за използване на изключението в българското законодателство. Използването на актюерските фактори, свързани с пола, е широко застъпено в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, в застраховането и в доброволното здравно осигуряване. Необходимо е да се даде възможност за преценка на дружествата, предоставящи такъв вид услуги, от една страна, а от друга страна – на Комисията за финансов надзор като регулаторен орган. В качеството си на такъв орган Комисията за финансов надзор ще бъде натоварена също така в края на петгодишния период с изготвянето на съответните доклади относно обосноваността на използването на пола като актюерски фактор въз основа на най-новите актюерски и статистически данни и доклада на Европейската комисия във връзка с прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО.
Същевременно с оглед избягване на внезапното пренастройване на пазара максимално се отлага във времето влизането в сила на закона – от 21 декември 2007 г. В този смисъл са и предлаганите промени в Кодекса за застраховането, в Кодекса за социалното осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.
С новите разпоредби на чл. 65а, ал. 3 от Кодекса за застраховането и чл. 88а, ал. 3 от директивата за недопускане разходите, свързани с бременност и майчинство, да водят до разлики при определянето на премиите и плащанията. Отчита се, че по-неблагоприятното третиране на жената поради бременност и майчинство е форма на пряка дискриминация, основана на пола, поради което следва да бъде забранена в сферата на тези услуги.
Това е в общи линии. Ако има въпроси, готови сме да отговаряме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър. Заповядайте, господин Илиев. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на нашата комисия по така предложените промени е, че те ще урегулират, ще въведат транспонирането на директивата и България ще изпълни поетите ангажименти по Плана за действие. В процеса на дискусията, ако се появят нови предложения, ще вземем отношение по тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Заповядайте, колеги. Имате думата по предложените въпроси.
Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за финансов надзор беше представена в работната група, която изготви законопроекта за изменение на Закона за защита от дискриминация и съответно участва в подготовката на текстовете. Така че Комисията за финансов надзор подкрепя законопроекта в частта му за заключителните разпоредби, където се предлагат промени в три законови акта, които са свързани с дейността на Комисията, а именно Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховане и Закона за здравното осигуряване. Приема се, че полът е определящ фактор за изчисляване размера на премиите, пенсиите и обезщетенията в трите дейности, на които Комисията се явява регулатор, а именно допълнителното пенсионно осигуряване, застраховането и доброволното здравно осигуряване. Поради това преценката е, че следва да се възползваме от изключението, което Директивата предоставя, тъй като в момента практиката специално в доброволното пенсионно осигуряване е, че таблиците за смъртност и другите актюерски основи, които се използват, се базират на различията между пола. Така че на базата на тази основа тази практика се предлага да се запази, като съответно се въвеждат ред и изисквания тези актюерски разчети и таблиците за смъртност да бъдат редовно актуализирани на базата на обща статистическа информация, на база на развитието на рисковете в самите съвкупности, които пенсионните дружества наблюдават. Комисията за финансов надзор има задължението след изтичането на петгодишният период на Директивата да изготви един цялостен доклад, който чрез министъра на труда и социалната политика да бъде предоставен на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Петков.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища по предложения законопроект. Ако няма, аз ще си позволя да задам три много конкретни и, надявам се, ясни въпроси. На първо място, какво означава “официална статистическа информация” в условията на България? Това информацията ли е, която идва от Националния статистически институт или е информация, която идва от ЕВРОСТАТ? Кое се нарича “официална статистическа информация”? На второ място, господин Мирославов или господин Христосков – не зная към кого да адресирам въпроса си – дискриминация ли е мъжете в България да се пенсионират на 63 години, а жените на 60 години, независимо от това какво показват биометричните таблици? Освен това дискриминация ли е мъжете в България да плащат осигурителна вноска за бременност, раждане и майчинство, нищо че са обединени в един осигурителен риск? На този въпрос се налага да отговаряме и на Европейската комисия и затова искам в нашата комисия съвсем добронамерено да го обсъдим. Да кажем съществува ли такова нещо, не съществува ли, правилно ли е, не е ли правилно? Сигурно е редно и трябва да поздравим тези, които са обединили осигурителния риск в едно.
Заповядайте, колеги. Имате думата. Заповядайте, госпожо Чобанова. Имате думата.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като започнахте в контекста на общото антидискриминационно законодателство да задавате въпроси, аз бих искала да помоля уважаемата комисия да обърне внимание на едни законови разпоредби, които в момента битуват в Закона за защита от дискриминация. Дали би могло към промените да се включат и други промени, които ние сме забелязали, че са необходими в хода на прилагането на закона предвид влезлия вече Административно-процесуален кодекс и някои изменения, които са настъпили вече?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Веднага Ви отговарям. Това би могло да стане със знанието на водещата комисия, а това е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Ако от тяхна страна има съгласие, това би могло да стане, въпреки че е на ръба на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Направете предложенията си и ще Ви помоля да ги внесете в комисията. Предполагам, че проф. Герджиков няма да има нищо против, стига това да са приемливи предложения. Господин Петков, заповядайте. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По първия въпрос бих искал да отговоря, господин председател, ако позволите. Какво се разбира под “официална статистическа информация”? Това наистина е, както Вие преди малко предположихте, информация и данни, които се предоставят от Националния статистически институт. Параграф 4 от законопроекта предвижда промяна в Закона за статистиката, като към органите, на които НСИ трябва да предоставя официална информация, се прибавя и Комисията за финансов надзор. Така че комисията ще има тази официална информация, за да може да направи преценка дали са настъпили промени от демографско естество в развитието на риска, продължителността на живота, които налагат актуализация на съответните таблици за смъртност.
По отношение на останалите въпроси, които поставиха, разбира се, различни са равнищата на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, която е залегнала в Кодекса за социалното осигуряване, а тя се пренася в допълнителното пенсионно осигуряване и предполага различни размери на пенсиите, които получават при равни други условия мъжете и жените поради различната продължителност на живота на двата пола и поради различния срок на плащане след пенсиониране. Така че при равни други условия размерът на пенсиите на жените е по-нисък от този на мъжете. Не се наемам тук да правя коментари защо това е така. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Петков, не съм имал никакво желание да предизвикам дискусия от негативната й страна, а исках по-скоро подходът да бъде позитивен към този въпрос. Нека да разгледаме всички аргументи, за да можем да направим по-реална и пълна преценка на това, което се предлага сега. Въпросът ми, който беше свързан с националната статистика, беше в съвършено различен контекст. Аз познавам много документи и методики включително, които използват различна информация. Националният статистически институт ли е компетентната институция в България вече в рамките на Европейския съюз, чиято информация да ползваме, или ЕВРОСТАТ? Защото например господин Мирославов ще ми каже, че Агенцията по заетостта изчислява броя на безработните в зависимост от това дали е по информация на Националния статистически институт или по ЕВРОСТАТ по различни начини. Резултатът в единия и в другия случай е различен. Има и други документи, например, няколко стратегии, в които се използва информация от ЕВРОСТАТ. Въпросът ми е дали ще унифицираме този подход или може да използваме – в зависимост от това какво целим – единия или другия източник. Аз нямам нищо против това да има повече източници, но, когато говорим за унифициране, трябва да сме наясно каква информация ще използваме. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа! Аз мисля, че е много добре и е много важно, че Министерският съвет пристъпва към пълното транспониране на философията на Директивата за равните възможности, което изисква съответни промени освен в Закона за защита от дискриминация и в Кодекса за социалното осигуряване, в Кодекса за застраховането и в Закона за здравното осигуряване. Струва ми се, че това е един от малките случаи, в който се натъкваме на една особена страна на равнопоставеността, на която Европейският съюз много държи. Това е критерии и при хората с увреждания, че равнопоставеността не означава точно по равно, а това означава да се вземат предвид специфични особености на даден пол или на хора, които имат такива специфични особености и потребности. Тук мисля, че точно това се прави. Същевременно не ми стана съвсем ясно, ако може някой да ми отговори на въпроса – може би господин Христосков или господин Петков – за кое допълнително пенсионно осигуряване става дума? За допълнителното доброволно или за допълнителното задължително пенсионно осигуряване? Само това не ми стана ясно. Иначе приветствам предложенията за изменение в Закона за защита от дискриминация. Ние ще подкрепим този законопроект, защото намираме, че много добре е направено това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Наистина важно е да се разглежда проблемът за равните възможности и е крайно време и ние да се ангажираме с него.
Аз ще се въздържа да подкрепя този законопроект с големия въпрос, който искам да задам може би най-вече на колегите си от Комисията по труда и социалната политика или на господин Адемов – защо се забави с цяла година приемането на Закона за равните възможности. Той беше внесен в нашата комисия, мисля, че тук го разгледахме и оттам нататък не знам какво стана.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нашата комисия не беше водеща по този законопроект.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: “Не сме били водещи” – но ние сме го разгледали, а не е отишъл в Комисията по правата на човека. Оттам нататък нещата потънаха. А това наистина е материя, която е обект на Закона за равните възможности. По този начин, ако се транспонират директиви чрез този закон, ще стане страхотна каша. Аз не само се надявам, но ние трябва да приемем този Закон за равните възможности. Наистина страхотно ще се обърка законодателството. Аз продължавам да настоявам, че това е материя, която е обект на Закона за равните възможности.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Това е една дългогодишна дискусия и за съжаление през годините не успяхме да намерим отговор на тази въпроси. Нека сега да не навлизаме в подробности в тази дискусия, защото рискуваме да загубим достатъчно време. Господин Петков, какво означава “здравноосигурителна премия”? Може би, когато става въпрос за здравно застраховане? В Закона за здравното осигуряване няма такъв термин, няма “здравноосигурителна премия”. А тук се говори за здравноосигурителна премия. Може би става въпрос за застрахователните схеми. Ако това е така, естествено, че няма да има проблеми. Заповядайте, господин Петков. Имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, да отговоря на въпроса, който постави госпожа Христова, който е съвсем резонен по отношение на приложното поле на Директивата и съответно на промените – коя част от допълнителното пенсионно осигуряване какво е. Тези промени всъщност се отнасят за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и то в частта на съществуващото сега без доброволното осигуряване по професионални схеми, което миналата година е регламентирано. Така че става дума за доброволните пенсионни фондове, които са с индивидуални планове и съответно вноски. Само там се пренася промяната. Тя не се отнася за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Това е приложното поле на директивата, от която сме се ръководили.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Христосков, имате ли Вие нещо да добавите?
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само ще кажа, че в общественото осигуряване все още, независимо от препоръките на Европейската комисия, всяка страна е в правото си да приеме различни възрасти за пенсиониране за мъжете и за жените. В случаите на такива различия, макар да има тенденция на намаляване на разликите или пък на изравняване на възрастите, примерите са много. Бих казал, че в почти половината от страните-членки на Европейския съюз, има такова различие. Същото важи и за капиталовото осигуряване от задължителен тип, от втория стълб, където правото на страната е дали да използва таблици или да бъдат диференцирани по друг начин. Що се отнася до доброволното осигуряване, тъй като там става въпрос за лични сметки и изчисляване на пожизнени нюитети, където на базата на лични спестявания се споделя риска, но при различна продължителност на очаквания живот, затова е и тази директива и тя трябва да бъде транспонирана действително в нашето законодателство, за да няма неравнопоставеност. Това е допустимо в солидарните системи, но не и в доброволните, които са базирани на лични спестявания или пък на спестявания от работодателя, както е в българския случай, но не и в професионалните пенсионни схеми. Затова ние подкрепяме този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да според мен дискриминация при различната възраст за пенсиониране има в първия стълб, защото в резултат на по-малката възраст на жената тя има по-малка възможност, за да придобие трудов или осигурителен стаж, а при нас размерът на пенсията зависи и от размера на осигурителния стаж. Това нещо беше дискутирано преди няколко години. Що се касае до плащането на осигурителни вноски за бременност и раждане от мъжете, там също има малко дискриминация. Наскоро в Израел сключихме спогодба за социално осигуряване и този риск “майчинство” го няма. Но майката, когато роди, самият факт на раждането се поема от здравното осигуряване или по-точно от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминация. Моля, гласувайте законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминация, внесен от Министерския съвет. "За" - 14, "против" – няма, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за допълнение на Закона за защита от дискриминация се приема.
Колеги, позволете ми да преминем към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 754-01-92, внесен от Евгений Гинев Жеков и Борислав Иванов Българинов на 29.06.2007 г.
На нашето заседание днес присъства господин Жеков, който е представител на вносителите. Заповядайте, господин Жеков, да представите законопроекта. Колеги, преди да дам думата на господин Жеков, позволете ми да кажа каква е ситуацията по отношение на проектите в Комисията по труда и социалната политика, за да има яснота. Има няколко законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Една част от тях са свързани с миньорите, друга част са свързани с промените, които предлагат госпожа Христова и госпожа Шулева. Те предлагат и в Кодекса за социалното осигуряване това, което предлагат и тук, само че в малко по-различна форма. Има законопроект за пенсиите на военноинвалидите.
Какъв е проблемът? Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ни задължава всички тези проекти да ги гледаме заедно, без да е стартирала или да е финализирала, или да има яснота по бюджетната процедура, по данъчните закони. Поради всичко това на нас ни е изключително трудно да гледаме това, което ни предлагат госпожа Шулева и госпожа Христова. За другите проекти имаме готовност, имаме и становища на отделните институции и няма никакъв проблем да ги разгледаме. Ако позволите това да го гледаме в началото на следващата сесия, когато вероятно ще има яснота по тези въпроси, ще ви бъда благодарен.
Такава е ситуацията. Казвам всичко това, за да има яснота около проектите, които предстоят да бъдат разглеждани в нашата комисия.
Сега вече, заповядайте, господин Жеков, да представите Вашия законопроект. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Колеги, аз ще се помъча да бъда много кратък, защото, като гледам кои сте около масата, или ще ви убедя с кратки думи, или изобщо няма да ви убедя. Първо, тези законопроекти ние ги внесохме в изпълнение на § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Това трябваше да го направи Министерският съвет, но тъй като те изглежда бяха много заети с други неща, не можаха да го направят. Законопроектът е внесен със следните много кратки мотиви. Първо, сега действащото облагане на труда наказва изрядните фирми и техните работници и поощрява тези, които осигуряват на минимални прагове или изобщо не осигуряват. Смятам, че по това нещо нямаме спорове. Ако на някого това не му е ясно, мога да го обясня с примери, но засега няма да се спирам повече на това нещо. Второ, след като свалихме корпоративния данък, имаме ясно изразено нарушаване на съотношението на полагането на труда и облагането на капитала или на печалбата. Фирмата, която облага труда при тази ставка, и за фирмата, която ще се облага при 10 процента корпоративен данък, ще е много сгодно да плати корпоративния данък и да плаща голяма допълнителна разлика на черно под формата на работна заплата.
Обаче, това, първо, ощетява фиска, второ, ощетява и работниците и то доста здраво. Трето, да не говорим, че освен пенсионните засяга и редица други осигурителни плащания. За да направим това нещо, е добре да изпълним закона така, както сме го приели, още повече че на мой въпрос, отправен към министъра на финансите – съществува ли такава фискална възможност, защото в § 70 това е записано под условие – “ако съществуват условия” – министърът ми отговори на три – четири листа, като накрая завършва:
“Въпреки това на базата на детайлен анализ на изпълнението на бюджета за първото полугодие ще бъдат потърсени варианти за реализиране на записаното под условие намаление на осигурителната тежест в комплект с компенсиращи мерки”.
Аз направо казвам, като гледам и становището на Българската търговско-промишлена палата, на Българската стопанска камара и на Националния осигурителен институт, там има изразени – специално от Българската търговско-промишлена палата – някои опасения и цитират Закона за държавното обществено осигуряване. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Жеков, тези становища са представени на народните представители, което предполага, че те трябва да са запознати с тях. Вие представете вашия законопроект.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние имаме този аргумент, че няма да намали общия приток на парите това, че ще намалим пенсионната тежест, тъй като има компенсиращи мерки, една от които е, че ще бъдат вдигнати праговете. По този начин ще задължим неизрядните фирми да осигуряват работниците си относително по по-нормална заплата и ще разтоварим тези, които в момента си осигуряват работниците и служителите на нормални заплати и няма да ги наказваме, както и няма да наказваме и техните работници и служители. На следващо място, именно на тази категория работници ще дадем възможност да получат около 1 процент – 0,5 процента пряко увеличение на съответните заплати. Аз повече от това, което казах до момента, не мога да кажа. Разбира се, мога много по-надълго и нашироко да го обяснявам, но няма да го направя. Затова ви моля да подкрепите този законопроект и след това да потърсим компенсиращи мерки, за да не се нарушат приходите в абсолютна величина, защото и досега нашият опит показва, че големите ставки влияят точно обратно върху абсолютните приходи. Сигурен съм, че почти на всички им е ясно, разбира се, има някои хора, които не ги познавам, но за тези, които познавам, знам, че разбират добре за какво говоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Жеков.
Колеги, имате думата за въпроси, за коментари. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жеков! Действително в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет има такъв ангажимент или условие – да се търси възможност да бъдат намалени осигурителните вноски при добро изпълнение на бюджета. Ние сме дали резервирано становище по законопроекта по много причини. Една от причините е чисто параметрична и Вие в края на изказването си правилно казахте, че трябва да се потърсят в абсолютно изражение суми, които да компенсират намалените приходи във фонд “Пенсии” и в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.
По наши груби сметки, те могат да бъдат и по-прецизни, показват, че ако бъде извършено това намаление на осигурителните вноски от 1 юли 2007 г., с около 180 млн. лв. ще намалеят приходите до края на годината във фонд “Пенсии”, респективно в бюджета на държавното обществено осигуряване. Разчетите ни за изпълнението на бюджета като икономии от разходи и като допълнителни приходи на базата на изпълнението до месец май включително показват, че ще има някъде между 100 – 120 млн. лв. остатък неизползвана субсидия, което означава, че действително ще има допълнителен дефицит. Но това е формалната страна на въпроса. Аз мисля, че при такива мотиви и дори и в мотивите, с които този преходен параграф е бил вкаран в Закона за държавния бюджет, трябва да има много сериозни анализи и да си зададем много сериозни въпроси относно модела на осигуряването, което ние искаме да имаме в България.
Вие, господин Жеков, се позовавате във вашите мотиви на изпълнението на консолидирания бюджет на държавата, като след това в изказванията си, които правите, смесвате данъци и осигурителни вноски. Затова моят първи въпрос към Вас и към останалите народни представители е следният. Смесвайки тези два бюджета, ние какво искаме да направим? Въобще с цялата политика досега на намаление на осигурителните вноски или осигурителната тежест, както Вие казвате, искаме да върнем България в периода от 1951 до 1996 година ли или искаме да имаме автономни осигурителни фондове? Ако искате първото, тогава трябва да се промени целият Кодекс за социалното осигуряване. Тогава ще използвате терминологията “данъци”, “облагане на труда” и т.н.
Много неща трябва да бъдат променени, защото какво се получава от тези облекчения за бизнеса, за които Вие говорите? Вие стоварвате цялата тежест върху цялото население в областта на осигуряването, в това число и върху гърба на пенсионерите, защото при средна пенсия 160 лв. един пенсионер консумира стоки и услуги, които са от официалния пазар, и ние веднага му прибираме 32 лв. под формата на ДДС, който е непряк данък, и следващия месец му ги даваме. Много ясно трябва да кажете на пенсионерите, че предлагате точно това. Цялото население да финансира пенсиите в страната, защото с три процентно намаление вече отиваме към това 40 процента от разходите за пенсии да се финансират с приходи от държавния бюджет, сиреч от данъци. В теорията на социалното осигуряване това ни тласка към друг модел, модел, базиран на данъци, модел, базиран на универсални права. Затова, че аз съм гражданин на съответната страна, чрез данъци да получавам пенсия. Там обаче пенсиите вече не са свързани с осигурителния доход, с осигурителния стаж, а са свързани с други критерии като семеен статус, материален статус, доходи, които имаме и т.н. Ако желаете това да направите, много Ви моля в мотивите си точно тези неща да развиете, а не просто да правите едни сметки къде има преизпълнение в държавния бюджет и как ще компенсираме тези разлики. Затова Националният осигурителен институт не подкрепя този законопроект, защото той и тази политика на намаление на вноските променят коренно модела на осигуряването в България, отклонява ни от онзи консенсус, който беше постигнат в 2000 г. – че при вноска 32 процента за фонд “Пенсии” ще се увеличава делът на работниците и служителите до 50 на сто постепенно и ще се намалява делът на работодателите съответно от почти 100 процента до 50 процента. Що се касае до този автоматизъм, за който пише в учебниците, който Вие цитирате – че като намаляваме вноските, автоматично се повишава събираемостта – това нещо на практика не се получава. Ще ви посоча за пример 2006 г. Вън от всички обществени прояви на работодателските организации и на изследователски центрове като Института за пазарна икономика данните показват следното. Когато осигурителната вноска във фонд “Пенсии” беше намалена с шест процентни пункта, обърнете внимание, че аз не използвам израза “тежест”, защото аз не смятам, че възрастните хора тежат на работещите и на бизнеса, защото те преди това много добросъвестно са правили своите вноски – но с тези шест процентни пункта тежест, както Вие казвате, очаквахме, че приходите ще намалеят с 630 млн. лв. Приходите не намаляха с 630 млн. лв., а намаляха с 420 млн., като по-точното е 430 млн. лв., защото имаме 200 млн. лв. допълнително приходи за 2006 г. Да се твърди обаче, че тези 200 млн. лв. допълнителни приходи през 2006 г. са в резултат на намалението на осигурителната вноска, е повече от некомпетентно. Ние имаме увеличена заетост със 120 хиляди души през 2006 г., но не и главно заради намалението на осигурителната вноска, а заради икономическата конюнктура, затова, че имаме повече чужди инвестиции и т.н. Да се твърди с това, че се е подобрила събираемостта, също е некоректно и некомпетентно, защото, ако трябваше да се подобри събираемостта през 2006 г., най-напред трябваше да намалеят просрочените задължения, защото тези 630 млн. лв. освободен ресурс от работодателите, трябваше да доведе до две неща. Първо, те трябваше да си платят старите дългове към държавното обществено осигуряване, които са с наказателна лихва основният лихвен процент плюс 20 процентни пункта. Второ, трябваше да повишат работната заплата. Трето, трябваше да подобрят своята конкурентноспособност. Нито едно от тези неща не се случи. Първо, просрочените задължения по частичната информация, която имаме от Националната агенция по приходите, не са намалели, защото агенцията е събрала 65 процента от онези приходи от стари задължения, които тя трябваше да събере и които предходната година Националният осигурителен институт събираше. Тоест, работодателите са предпочели да продължат да имат задължения към Националния осигурителен институт с голямата наказателна лихва при положение, че банките дават кредити с лихви не повече от 10 – 11 процента. Второ, работната заплата или общо осигурителния доход през 2006 г. не се повиши така, както се очакваше. Отчетен е с около 10 лв. по-нисък осигурителен доход през 2006 г. отколкото беше предвидено по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Трето, категорично заявявам, че конкурентноспособността на българския бизнес в резултат на намалението на осигурителната тежест не се е подобрила, защото
Всичко това ми дава основание да смятам, че този автоматизъм, за който Вие говорите, господин Жеков, и за който непрекъснато лобират в пресата псевдоучени, категорично заявявам псевдоучени, не се проявява в България. Това го има само в учебниците. Затова, ако трябва да намаляваме осигурителната вноска или тежест или данъци, както Вие ги наричате тези неща, трябва да бъде променен осигурителният модел в България или просто да сложим кръст на социалното осигуряване от този тип и да минем към една друга
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков. Господин Мирославов, Вие имате ли нещо да добавите от името на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Едва ли мога нещо да добавя, освен да ви кажа, че Министерството на труда и социалната политика е дало своето становище, с което не подкрепя внесения законопроект. Господин Христосков каза, че трябва да кажем това на пенсионерите. Не, те вече го знаят много отдавна. Вие знаете, че аз провеждах множество срещи с пенсионерите и те настояват въобще да не се намалява повече осигурителната вноска за работодателите. Те имат същите аргументи, както за шестте пункта преди това, така и за

Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се, господин председател, бих искал само една добавка да кажа, защото нещо важно пропуснах. За да не бъда обвинен в това, че съм някакъв динозавър, който брани там някаква такава, отиваща си от света осигурителна схема, трябва да кажа, че тази схема на осигурителни вноски е господстваща в 90 на сто от страните-членки на Европейския съюз и в цивилизования свят и че там хората не боравят с понятието “данъци”, а боравят с понятието “вноски”, срещу които стоят права, като същите тези работодатели, които “облекчаваме”, ползват всички тези средства и споделят риска помежду си по време на неработоспособност на техните работници, по време на майчинство, по време на безработица, когато хората се придвижват от една работа на друга. Тоест, това също е едно облекчение на бизнеса. Това са вноски, които се възмездяват, които възмездяват. И, трето, осигурителната тежест, както се използва това понятие в България, след намаляването на вноските с шест процентни пункта, вече е под средното за страните-членки на Европейския съюз. И ако трябва да си говорим искрено, българските работодатели трябва да престанат с тази политика да трупат дивиденти и печалби за сметка на притискането на труда към стената и печелейки само за сметка на труда и само за сметка на осигурителните вноски. Защото това вече като бумеранг се връща върху тях и ние подриваме възпроизводството на работната сила, подриваме качеството на тази работна сила и въобще възпроизводството на семействата в България. Ако искаме такава политика да провеждаме, трябва ясно и категорично да го кажем на

Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости!
Аз ще използвам безспорно компетентната позиция на господин Христосков, но опонирайки му в някои аспекти, да помислим върху предизвикателството, защото то действително е интересно и е важно. Преди малко с госпожа Понева споделих, че аз например съм учуден защо ние не можем да излезем от този омагьосан кръг, в който се въртим. Онзи ден слушах дебата, който върви в Румъния. В момента е на бюрото на президента указът за увеличаване с 43 процента на пенсиите в Румъния, а те в момента имат около два пъти по-висока средна пенсия от България. Имайте предвид, че ние преди няколко години имахме горе-долу равни изходни позиции. Затова оттук ще започна. Аз също като господин Христосков съм голям фен на системата, която работи в момента. Но трябва да имаме предвид няколко неща. Ясно е, че сегашните пенсионери, почти 100 процента, не могат да бъдат вкарани в тази философия на хора, които са правили индивидуални вноски и днес получават пенсиите си от такава система. Нека да имаме предвид, че днешните пенсионери, които са моите родители, докато са живи ще плащат цената на илюзията “социализъм”. За тях системата остава разходно-покривна всяка година и единственото излизане от този омагьосан кръг за тях беше чудесната идея за Сребърния фонд, като държавата трябваше да задели активи от това, което те са създали, и днес те да имат бонуса на нещо допълнително. От новата система ще се възползваме тези като мен, които сме родени след 1960 г. При тази ситуация аз си мисля, че едно правителство, което е с преобладаваща водеща роля на левицата, да демонстрира такова дясно поведение, на мен вече ми е доста непонятно. Аз съм доста озадачен как тази година ние стигаме в рекордни излишъци: за полугодието 2 млрд. лв., за годината тенденцията отива към 4,5 млрд. лв. бюджетен излишък. Разбира се, оправдаваме го като един баланс на небалансирана текуща сметка. Но аз мисля, че там също са много сгрешени сметките, защото в България никой няма реална представа какви пари идват отвън чрез българите, които работят в чужбина – това са вече милиарди – и оттам вижте каква крива философия се очертава. Ние не знаем колко пари идват отвън.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не е вярно.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Как ще изчислите, господин Адемов, колко пари идват от българите, които работят в чужбина и пращат пари в България.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Д-р Колчаков, веднага ще Ви препратя към информацията, която дава Българската народна банка. Но тези неща трябва да се четат. Българската народна банка е официално оторизираната институция в България, която се занимава с всички тези въпроси.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз казах, че тя няма тази информация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Напротив, има обективна информация и то за всички преводи в България във всички банки за сумите над 5
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз ви казвам, колеги, че няма как тези пари да бъдат обективизирани и хванати и затова аз твърдя, че част от текущата сметка е фалшива, защото тя се покрива от реални доходи, които идват от българи, които работят в чужбина и балансират тези пари. Няма как българската икономика да има дисбаланс с – колко милиарда стигнаха вече – отиват към 18 процента като разлика
Тоест, няма как една държава да има такава разлика обективно. Тоест, това не е обективна разлика. Нека да се върнем на същността на въпроса. Оттам е основният довод днешното предимно ляво правителство да оправдава една свръхконсервативна фискална политика, при която заделя огромни милиарди, които фактически стават мъртви пари. Ние не можем да използваме механизмите, които съседна Румъния използва. Дайте пак да погледнем към Румъния. Как Румъния може да премине към това ново ниво, на тази нова орбита, при която вкарваш пари в потребление .... Ние всички сме говорили тук, че пенсионерите потребяват предимно български продукти и да завъртиш това колело на потребление, икономики и на доходи. И в това отношение аз си мисля, че ние в момента така сме стагнирали, че това просто един път за никъде. Ние заделяме огромни ресурси, които стоят мъртви в държавата. Разбира се, правителството си води някаква негова политика, която е доста изгодна на международни партньори, които вече не са решаващи като Международния валутен фонд, и в това отношение цената продължават да я плащат на първо място нашите родители като пенсионери. Трябва да ви кажа, че на мен това политически ми е изключително изгодно, защото вече всички пенсионери псуват управляващите и на първо място БСП, и на второ място социалната министърка. Но мен това не ме грее. Аз мисля, че в нашата комисия можем да водим един много разумен дебат. Разбира се, позицията на господин Христосков е много важна. Като един пазител на фонда, той трябва да пази приходите на фонда, трябва да гарантира балансите. Но ние пък сме в отговорността си да разбием тази черупка, в която се намираме, и да намерим решение, при което български пари да могат да осигуряват стандарт, потребление и да завъртим това колело. Вие знаете, че в бизнеса и в реалния живот оборотите определят стандартите. Всички ние сме въртели пари. Важно е колко пари ще завъртя аз за един месец, за да мога да осигуря даден стандарт. В момента българските пари не работят за България и това ние го знаем прекрасно. Той ще каже сега колко пари от доброволните фондове започват да отиват в чужди икономики, защото българската икономика, колкото и да изглежда интересно в момента, че е в растеж, тя има много интересни елементи на стагнация. Не добрият износ е точно един от тези показатели. Затова аз препоръчвам специално БСП отново да преразгледат тази позиция, която според мен е свръхконсервативна, тя специално за тях политически е път за никъде. В това отношение ние можем отново само да им помогнем. Ние имахме тази година едни – бих ги нарекъл безобразия, когато нарушихме Кодекса за социалното осигуряване с 1 януари и сменихме нещата с 1 юли. Сега преминаваме към втора консервативна стъпка: заложено е в бюджета, имаме неизпълнение при рекордно преизпълнение на приходите в бюджета, за вече не разбирам тази държавата каква
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
Първо, аз много се замислих, но понеже председателят на парламента разпределя този законопроект, аз затова си позволих да го гледаме в комисията. Ако зависеше единствено и само от мен, нашата комисия нямаше да го гледа. Защо? Защото самият председател, когато беше депутат и когато аз и господин Иван Искров внесохме в началото на една година – не помня в коя – предложение за промяна в Закона за държавното обществено осигуряване, тогава беше ни казано – и съвършено правилно - че бюджетът на държавното обществено осигуряване е част от държавния бюджет, част от консолидираната фискална рамка. Понеже по Конституция Министерския съвет е този, който внася държавния бюджет, народен представител който и да е той, няма право да внася нито закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нито на държавното обществено осигуряване. В този смисъл въпросът продължава да стои пред мен като актуален.
РЕПЛИКА: Всеки депутат може само да внася всякакви законопроекти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не може. В Конституцията пише кой внася Закона за държавния бюджет и това е Министерският съвет. Всеки може да направи справка в Конституцията. Но това е по-малкият проблем, не е толкова важно. На следващо място, много често говорим напоследък за Румъния. Когато говорим за Румъния, ние не трябва да забравяме нещо, което е много важно и това важно нещо се казват природни ресурси, които притежава Румъния. Знаете за румънския петрол, знаете за цените на петрола. Второ, доктор Колчаков, аз съм изумен, по-точно не съм изумен, защото знам, че Вие сте социалдемократ, но в момента, ако ние използваме тези пари, които ги има във фискалната рамка, ако ги похарчим, това означава, че тези пари, които ги има в момента.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Няма да ги харчим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Е, какво да ги направим? Нали това предлагате?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Да ги използваме като инструмент.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да ги използваме за инструмент за увеличаване пенсиите и заплатите?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Част от тях!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това вече е друга дискусия. Но, ако примерно ние вкараме всички тези пари в обръщение, текущата сметка, за която говорим, ще стане 6 млрд., 8 млрд. или 11 млрд. лв., а ще стане 20 млрд. лв. Аз съм убеден в това. Защото ние ще изкупим бялата техника и всичко, което идва отвън, и тогава ще се чудим защо текущата сметка е такава.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Консервативният подход подобрява ли сметката?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Консервативният подход го започна Вашият бивш началник, господин Колчаков, а не това управление. Това е нещо, което няма как да се отрече. Оттам нататък нивата, от които тръгна България, както по отношение на пенсиите, така и по отношение на заплатите, знаем ги какви са. Основният въпрос е дали трябваше да започнем от тези ниски нива, дали още в началото не трябваше да увеличим заплатите и пенсиите два пъти, три пъти, пет пъти? За съжаление ние това не успяхме да направим и оттам
На следващо място, когато говорим за намаляване на осигурителните вноски, никой не говори за намаляване на данъците. Говорим за намаляване на корпоративния данък. Но освен корпоративния данък в България има и други данъци, има лични данъци и личните данъци са в основата на увеличението и разпределението на средствата. Ние какво направихме? Както казахме преди малко, 630 млн. лв. останаха в бизнеса и като ефект – увеличение на средния осигурителен доход. С колко е увеличена средната работна заплата? Излиза така, че аз съм против това българският бизнес да се развива, да дава доходи, да увеличава заплатите. Въпросът е обаче трябват ли още години, трябва ли още време, през което бизнесът да може.
ИВАН КОЛЧАКОВ: А защо поехте ангажименти? Записахте го в закон и излъгахте всички.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И като Мартин Димитров, и ти не четеш Закона за държавния бюджет. Там в чл. 70 няма императивно задължение за това нещо. Има поставени условия. Четете чл. 5, ако не се лъжа, от Закона за държавния бюджет. Там какво е написано? При отрицателен търговски баланс по текущата сметка над 16 процента, тогава има записан един друг текст, който не искам да го споменавам. Ако всички тези неща са някаква предпазна мярка около това да има макроикономическа стабилност, това е единият подход. Естествено няма опозиция, която да не иска да се харчи повече, да има повече разходи. И ние искаме това. Само че това трябва да стане в рамките на възможностите. Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Колчаков, ние водим един дебат за намаляване на осигурителната вноска. Аз не разбрах какво е Вашето мнение. Дали да бъде намалена осигурителната вноска? Това, което започна през 2000 г. с приемането на Кодекса за социалното осигуряване и за самостоятелна пенсионна система и създаването на Националния осигурителен институт, не означава това. Вие предлагате точно това- да се върви към държавно-покривната система, която я имаше в България. Това ли е Вашето мнение, господин Колчаков? Това, което се говореше, че българите внасяли пари, че давали – това няма нищо общо с осигурителните вноски. Сега ние говорим за системата. Един милиард и четиристотин лева внасяме от бюджета. И, ако увеличим още, колко процента ще станат? Ще станат 50 процента и то тогава да направим да нямаме осигуряване, да имаме държавна пенсия. Благодаря.

Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги и гости. Този дебат тече в политическите сили от управляващата коалиция отдавна, а и в момента тече също така. Аз съм представител на тази политическа сила, която последователно отстоява виждането, че трябва да бъде намалена осигурителната тежест и това не е случайно. Наистина никак не е случайно записването в § 70 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета това, че при фискална възможност след 15 юни Министерският съвет трябва да предложи на парламента законови промени за намаляване с три процентни пункта на осигурителната тежест, което – пише там в този текст – да влезе в сила от 1 юли 2007 г. Освен това предполагам, че всички от нас знаят, че в България ще има пакт, подписан между правителството, работодателите и работниците, в който е записано буквално:
“При намаление на осигурителните вноски през тази година с три пункта договаряният индекс на увеличение на заплатите да се увеличи с още два пункта, колкото е частта за работодателите при това намаление. Тъй като 1,05 от това намаление отива при работещите хора. Това, което каза господин Христосков, аз дълбоко уважавам. Ако аз бях на негово място, сигурно точно същото щях да кажа, защото той е прав. Но кои са най-големите проблеми – трябва да се прецени много обективно, защото трудно можем да ги поддържаме само с постоянно поддържане на високи нива на осигурителните вноски, каквито имаме само за пенсия – 23 процента. Това е демографската ситуация, това е структурата на работната сила, това е ниският стандарт на доходите в България и не на последно място събираемостта, която не поддържа определеното високо ниво, каквото мисля, че би било по-добро. Моето мнение, съветвала съм се с експерти, че по-добро беше положението, когато НОИ си събираше парите. Така че, ако сме последователни и гледайки условието, под което е записан текстът в § 70 – именно под условие: именно при наличие на фискална възможност. Ако погледнем тази фискална възможност, че тя към първото петмесечие, до 31 май излишъкът е 1 млрд. 847 млн. лв. Така че явно няма липса на фискална възможност. Но аз искам друго да кажа, господин председател. Министерският съвет трябваше да се отчете пред парламента с нормативни промени. Явно е, че има дебат по този въпрос, явно е че Министерския съвет има аргументи защо не го прави. Ето защо аз никак не съм удовлетворена от факта, че Министерския съвет в лицето на Министерството на труда и социалната политика по този повод е дало само едно отрицателно становище, вместо ние тук като основната комисия по тези въпроси, да бъдат запознати защо не се изпълнява § 70, за което навярно има сериозни аргументи и навярно и ние бихме поели тези сериозни аргументи. Ние от НДСВ поддържаме тази теза за намаляване на осигурителната тежест с три процентни пункта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Аз съм имал възможността да се запозная с отчетите на Министерство на финансите и Националната агенция по приходите. Това колосално увеличение на приходната част, за което се говори, забележете, нека да го сравним с приходите от миналата година. Нали знаете, че приходите за 2007 г. в бюджета са увеличени с 16 процента. Ако вземем предвид този факт, увеличението до 15 или 16 юни 2007 г. е само с 2,4 процента. Като прибавим и факта, че инвестиционните разходи от разходната част на бюджета през първите шест месеца не са толкова големи, няма какво да се лъжем, ако трябва да кажем, че предстоят и местни избори и разходите, предвидени в бюджета, най-вероятно ще бъдат ориентирани преди това, нещо, което са го правили всички правителства досега, това означава, че разходите през следващите месеци ще бъдат значително повече от разходите, които са направени до сега.
На следващо място, каква е гаранцията например, че тенденцията в увеличението на тези приходи ще продължи? Дай, Боже, да продължи да бъде такава. Ако всички тези гаранции са налице, ако всичко това, за което говорим, е ясно, Министерският съвет вероятно ще внесе това предложение, което може да се внесе и по-късно. Казано е до 15. Но след като не са го внесли, значи има някакви аргументи. Второ, аз искам да ви кажа, че по този законопроект водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Но това вече е друг въпрос. Ние сме спомагателна комисия, независимо от това, че основната дискусия според мен е тук, а там са само цифровите и парични дискусии. Ако не бяха тези наложили ни се промени, вероятно заедно щяхме да гледаме този законопроект, което щеше да бъде много добре. Но за съжаление в момента председателят на Комисията по бюджет и финанси вече е министър на икономиката.
Заповядайте, господин Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Очевидно господин Христосков изобщо не ме е разбрал. Нямам никакви намерения да ревизирам сегашната система. Искам да кажа две неща. Може би някъде съм объркал термините, за което му се извинявам. Но това, което той е написал като становище и това, което показва като разчет, навярно 180 млн. лв. е точна цифра. Ние също смятахме нещо между 150 млн. и 200 млн. Но, стъпвайки на неговите данни за излишъка, който е между 100 и 120 млн. лв., смятаме, че напълно ще има покритие при повдигане на минималните прагове. Това, първо. Второ, извинявам се, но аз знам, че срещу вноските си хората и фирмите би трябвало да получат нещо. Защо казвам “би трябвало”? Защото така казват и моите работници, така казват и други шефове на фирми, защото, като гледат лъскавите сгради и това, което получават насреща, не са сигурни дали ще доживеят, за да получават нещо. Оттам нататък се изкривява цялата система. Не пренасяйте спора на полето на пенсионерите. Те са в правото си да искат, обаче те са жив пример за това как са внасяли, внасяли и накрая ми идва да кажа една дума, която не е цензурна. Ние говорим в момента за нещо друго – че нивото на доходите и нивото на пенсиите респективно трябва задължително да ги балансираме на едно по-високо ниво, както казва господин Колчаков – на друга орбита. Защото, не го ли направим, тази система ще гръмне рано или късно, ако щете и 100 на 100 да направите вноските, защото няма да има кой да ви ги плаща. Трябва да сте наясно с това. Аз идвам от реалния бизнес и много добре знам какво е състоянието. В момента има криза, има тежка криза – тежка криза за работна ръка, започва стагнация в България за първи път. Имайте го това предвид. Има неконтролируемо завишаване на цените.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Желев, какво общо има това с намаляването на осигурителната вноска?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Това е една част от нещата, които могат да се направят, за да се стимулира все пак бизнеса, за да се извадят доходите на светло и за да могат тези работници, които осигуряваме, да получат по-справедливо заплащане на труда си в края на краищата. Защото те сега сами искат да се осигуряват – особено тези, които са по-млади – на минимални прагове, за да получават в края на краищата брутно малко повече пари.
Ако ние не прекратим това нещо, това ще рефлектира много зле на един по-следващ стадий в икономиката. Разбира се, аз много съм съгласен с госпожа Христова. Министерския съвет трябваше да направи едни по-точни разчети и тук в тази комисия да се гледат подробно и детайлно и да видим, ако действително не можем да си позволим тази мярка, защо не можем да си я позволим. Обществото в момента, от една страна, е облъчено от вестниците с големи излишъци, с големи очаквания, от друга страна, не му се случва нищо освен повишение на цените. Разберете ме добре.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А Вие кажете къде отидоха 630-те милиона от миналата година, които останаха в работодателите, като сте представител на бизнеса. За какво бяха използвани? Кажете – едно, две, три.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Отидоха за увеличаване на оборотни средства и няма да казвам защо. В част от фирмите ни базата на основните суровини, които в момента се потребяват, се удвоиха, да не говорим за пшеницата, да не говоря за тока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И това трябва да го компенсирате с намаление на осигурителните вноски ли?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Не, то и не може да стане. Аз искам да ме разберете правилно. Искам да изправя системата в другата й част. В момента за всички, които ги осигуряваме на реалните им заплати, вие ни наказвате с това. Разбирате ли ме? Защо не можете да ме разберете? Извън тази комисия мога да седна да ви обясня с цифри какво се случва в една фирма. Обаче всички, които са се занимавали с такова нещо, всички знаят защо се получава това нещо. Затова е по-хубаво да повдигнем минималните прагове, поне да осигурим на тези хора, които в момента се осигуряват, едно бъдещо потребление. За това говоря. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Желев, аз искам да Ви кажа, че въобще нямам никакви съмнения в почтения подход, който имате по този въпрос. Аз съм убеден, че имате някаква загриженост. Дали е за собствената част, която плащате като осигурителни вноски, дали сте загрижен за заплатите на работниците, дали сте загрижен за бъдещите пенсии на сегашните работници, сигурно сте съвършено добронамерен. Оттам нататък има една система на пенсионно осигуряване. Вие твърдите, че, когато има проблеми с цените, трябва да посегнем на системата на пенсионното осигуряване.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Не!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има много хора, които смятат, че като се увеличат цените на тока, трябва да увеличим пенсиите, за да можем да компенсираме увеличението на тока. Но в държавата има различни системи на социална защита. Има защитни социални мрежи, има системи за енергийно подпомагане. Дали са съвършени или не, това е друга тема. Но ние за всяко нещо в тази страна, когато има някакви проблеми – вдигне се цената на хляба, вдигне се цената на електричеството, на зърното, на основните суровини – ние посягаме към системата на осигуряване. Ние намаляваме осигурителните вноски, като разчитаме на това, както е записано в учебниците – преди малко господин Христосков каза – намалението на осигурителната вноска да доведе до увеличение на приходите. Практиката в България обаче показва, че това за съжаление не се случва. Има и разчети, преди малко господин Христосков каза за какво става въпрос. Случва се нещо друго. Случват се предимно неща, които не са в интерес на работниците и служителите, за да не кажа, че са в интерес на работодателите. Няма да говоря за леки коли, няма да говоря за вили, защото това е най-лесното и най-спекулативното, което се говори.
Излиза, че аз съм против това всички да имат висок стандарт, включително и българския работодател. Аз съм за това да имат висок стандарт както пенсионери, така и работници и служители, така и работодатели, разбира се. Оттам нататък, сега ние искаме да намалим осигурителната тежест, за да подобрим конкурентно способността на българския бизнес. А бизнесът как трябва да отговори? Вие твърдите, че това трябва да бъде с мярка, която да е в посока на това да се увеличат минималните прагове, за да ги осигурявате отново на минималните прагове, за да получават отново минимална пенсия?!? Няма такъв подход, който да е правилен.
Тоест, минималните прагове са направени, не за да се осигуряват работните и служителите върху тях, а са направени, за да не може да се слиза оттам надолу. Минималният праг не е препоръчителна граница, както има препоръчителен индекс – 12,9 процента за увеличаване на заплатите в реалния сектор. Минималният осигурителен праг е, за да не може да се слиза под него.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Не е ясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не е ясно, но регистърът на НОИ показва друго. Най-много са хората, които се осигуряват точно на минималните осигурителни прагове. Ако искате, мога да ви извадя информацията. Ако се намали осигурителната тежест, както Вие казвате, това означала ли, че ще се увеличат приходите в НОИ.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Да, означава.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, ако ни дадете гаранции за това, аз нямам нищо против да подкрепя един такъв подход, който Вие предлагате. Иначе по принцип аз съм за това при положение, че има стабилност в осигурителната система, при положение, че не се налага да увеличаваме отново субсидията, която идва по пътя на ДДС и на другите данъци, тогава съм за това да бъде подкрепен българският бизнес, но българският бизнес с такава осигурителна тежест да даде възможност да се увеличат заплатите, а не да си останат такива, каквито бяха през 2006 и 2005 г., да се увеличат приходите от осигурителни вноски в Националния осигурителен институт, да се увеличат работните места и т.н. Но за съжаление на практика това не става. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Вече може би над час ние се убеждаваме, че трябва да приемем законопроект, който да ни принуди да изпълним закон. Това е абсолютно нелепа ситуация. Няма императивен характер, но има условия и тези условия са изпълнени. Там пише “при добро изпълнение на бюджета”. Ако 2 млрд. лв. в средата на годината не е добро изпълнение на бюджета, то кое е? Аз искам някой, който е вещ в това да ни каже 2 млрд. лв. излишък добро изпълнение на бюджета ли е или не е добро изпълнение на бюджета. Там също е изпълнено условието за 2 процента, защото някъде ставаше дума за 2 процента. А колко е сега в момента? Така че е изпълнено и това условие. Миналата година, когато се намали с 6 процента данъчноосигурителната тежест, се изприказваха толкова приказки какви положителни стъпки са, колко е добро всичко това и т.н. Разбира се, аз съм убедена в това и няма да повтарям нещата, които сме изговаряли до втръсване и на нас самите, а предполагам и на всички, които са ни слушали. Всички тези хора, които толкова възторжено намаляваха тези шест процента, сега на принципно ниво отричат намаляването на данъчноосигурителната тежест. Ние чухме сега, че дори това е нещо, което трябва напълно да отречем. Слязохме именно с отричането му на принципно ниво. Много внимателно слушах. Това се оказва, че не е добра стъпка, че вече не е крачката в положителната посока. Това че тази стъпка не даде добър резултат, много други параметри попречиха на това да се стигне до добрия резултат, който се целеше. Днес мисля, че даже към Вас се обърна господин Костов. Ако бяхте го слушали, ако бяхте в пленарна зала, щяхте да чуете как много ясно той обясни какви са тези допълнителни параметри. Днес не сте чул за какво става дума. Не разбрахте кое именно попречи да се появи добрият резултат от свалянето на шестте процента данъчноосигурителна тежест.
Ние, господине, затънахме заради вашите некадърни управления през 1997 г. Вкарахте държавата в такова блато, че едва, едва си поехме въздух и сега отново искате да я вкарате в това блато. Защото при управлението на Иван Костов след вашето драматично съсипване на държавата нямаше тук хора, които лежаха тук, по улиците. А сега лежат. И това горещо лято ще ви се стори още по-горещо като зима, ако издържите дотам все пак. Бъдете убедени в това, защото отношението на хората към управлението, реакциите на хората - това са критериите за това как се управлява една държава.
Министерството на труда и социалната политика отрича сега този законопроект. А миналата година именно то беше вносител на този чл. 70 в Закона за държавния бюджет. Това е шизофренна ситуация. Това е смешно. Това е жалко. Наистина е много жалко, че стигнахме до това положение. Аз, естествено, както и нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект, но какво от това? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Ще направя само една реплика, госпожо Понева. Аз слушах и днес господин Костов и той ми каза, че намаляването на осигурителната тежест не е довело до увеличаване на работните заплати. Вие против другаря Костов ли сте или не сте? Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, госпожи и господа! Аз мисля, че разговорът вече излезе от рационалната си фаза, госпожо Понева, и преминахме на някакво емоционално ниво. Мисля си, че в нашата комисия рационалните и политико-експертните становища обикновено са надделявали. Това е правило комисията работеща. Затова предлагам да върнем разговора точно в тази плоскост.
Разбирам колко му е трудно на господин Жеков, защитавайки този законопроект точно пред Комисията по труда и социалната политика. Аз съм убедена, Евгений, че ще ти бъде много по-лесно да правиш това пред Комисията по бюджет и финанси поради две причини. Първо, Вие се опитвате да говорите в социалната позиция по-скоро от позициите на предприемач. Естествено е, че социалната комисия на базата на своята по-изострена социална чувствителност да мисли за последствията върху труда. На второ място, социалната комисия е тази, която има особени отговорности към бюджета на Националния осигурителен институт като част от консолидирания бюджет. Така че за нас, когато говорим за последствията по отношение на бюджета, в много голяма степен или в по-голяма степен вероятно отколкото в Комисията по бюджет и финанси са важни последствията по отношение на бюджета на Националния осигурителен институт и господин Христосков много аргументирано каза какви ще бъдат тези последствия. И тези последствия във всички случаи ще бъдат с отрицателен знак.
Аз искам да кажа защо народните представители от Коалиция за България ще се въздържат при приемането на този законопроект. Не, госпожо Понева, защото ние отричаме преференциите за бизнеса на принципно ниво. Никой от нашата парламентарна група не е твърдял това. Вие знаете, че ние подкрепихме намаляването на шестте процента, че никога в публичното пространство не е излизала тезата против сега предлаганите три процента. Само че нашите аргументи са, че към настоящия момент, 1 юли, това може да има по-скоро отрицателни последствия. И тъй като голяма част от тях бяха очертани, аз ще подчертая поне още два – три. На първо място, приемането сега, с дата 1 юли, на по-нататъшно три процентно намаление на осигурителната вноска, означава на практика, че ние не бихме могли да предприемем каквито и да било стъпки по-нататък, до края на годината, каквото и да било движение, свързано с пенсиите. Защото това означава, както каза господин Христосков, до края на годината 180 млн. лв. по-малко в бюджета на Националния осигурителен институт. Второ, мисля, че реално трябва да си дадем сметка, че с шестте процента нещата някак си не се случиха така, както очаквахме. Че има други фактори съм съгласна. Но, че нещата не се случиха по начина, по който очаквахме, моля Ви, съгласете се и Вие. Реално истината – поне за мен – е, че голяма част от тези средства отидоха във вътрешно- фирмените разплащания, а не по отношение на разкриване на нови работни места, не по отношение на инвестиции в човешките ресурси, не по отношение даже на разширяване на бизнеса.
Бюджетът на Националния осигурителен институт в крайна сметка в рамките на 2006 г. показа точно това. Господин Христосков го каза: 430 млн. лв. в минус, за съжаление. Това никого не прави щастлив, но това е факт, който ние следва да отчетем. Вероятно тези 360 млн. лв. годишно след това трипроцентно намаление, което се предлага, вероятно ще ни се случат – дали ще са 360 млн. лв. или малко по-малко – но вероятно ще ни се случат и това е повод ние да преоценим дали трипроцентното намаление трябва да се случи точно сега или от 1 януари, или малко по-нататък. Последното нещо – за системата. Мисля, че е ясно за всички, винаги сме го казвали в тази комисия, че ние имаме една пенсионна система от модерността, от ефективността на която се гордеем, но за съжаление ефектите обществото ще усети в един дългосрочен план. Но действията ни днес и ефектите – пак в дългосрочен план – ще се случат и ние не можем да си затваряме очите за това. За съжаление тази стъпка ще доведе до задълбочаване на един проблем, който ние вече няколко години наред очертаваме и той се нарича “увеличаващ се трансфер в бюджета” до тревожните 40 процента, които господин Христосков очерта като някаква граница, от която системата вече не е система.
Така че отново се връщам към коментара на госпожа Понева. На принципно ниво ние стоим зад преференциите за бизнеса, но смятаме, че с дата 1 юли рисковете в това отношение са сериозни и ние трябва да вземем това предвид при вземането на нашите решения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Михайлова, тъй като казахте, че към 1 юли ситуацията не е подходяща, много Ви моля да очертаете подходящата ситуация, параметрите на подходящата ситуация да се случи това намаляване на осигурителната вноска с три процента. Десет милиарда ли трябва излишъкът да стигне, какво да се направи? Тоест, кога Вие ще прецените, че една ситуация е подходяща, за да се случи това?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Желев. Имате думата за реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз от две години слушам госпожа Емилия Масларова, че безработицата намалявала с всеки месец. Затова се чудя, ако не ги е разкрил бизнесът, кой е разкрил тази работни места?! Това, първо.
Второ, аз, доколкото чета статистики, частният сектор добре се отблагодари. Поне с 20 процента имаме увеличение на работните заплати официално, да не говорим колко са неофициалните. Не мога да разбера откъде са тези заключения, които тук се правят. Господин Адемов, плащаме по 100 – 120 лв. дневно на майстор!!!
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз на шега бих попитала господин Жеков дали трудовият договор за тези 120 лв. на ден е регистриран при господин Христосков, тъй като това би дало много положителни резултати в приходите на Националния осигурителен институт.
Госпожо Понева, естествено не очаквате от мен да цитирам точни цифри. Но мисля си, че ситуацията ще е подходяща тогава, когато салдото по текущата сметка не ни е надвиснало като Дамоклев меч над главата. Говоря за прословутия чл. 5, който Вие не особено коректно коментирахте. А по отношение на работните места, господин Жеков, няма да коментирам тези 120 хил. работни места – колко от тях са по програмите, откъде идват и т.н. Но аз отдавна си мисля върху един проблем, който вероятно на колегите от другата страна ще им се стори доста левичарски, но в крайна сметка дали не е редно по-нататъшните преференции на бизнеса да бъдат обвързани с конкретни рамки по отношение на инвестиции в човешките ресурси, по отношение на увеличаване на работните заплати.
Госпожа Христова цитира Пакта за социалноикономическо развитие, който не знам дали, доктор Колчаков, дали може да бъде цитиран като еталон на социализма, но мисля, че първата крачка е направена и там вече е договорено едно такова условие и може би с това, че ние не договорихме някаква такава рамка, сгрешихме при шестте процента. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, преди да направя процедурното предложение за прекратяване на дебатите искам да кажа само три неща. Едното е адресирано към господин Жеков. Той знае, че аз съм един от хората, които донякъде го разбирам и му вярвам в това, което казва. Но го съветвам той да си оттегли този законопроект, защото на този етап той няма да изиграе никаква роля, още повече по начина, по който тук се защитава. Той просто няма да може да мине. Аз лично няма да го подкрепя. За мен тази дискусия започна добре с изказването на господин Христосков, добре се изказа и госпожа Христова и там горе-долу беше разковничето. По-нататък ние се впуснахме в много излишни приказки и политически нападки, които не са присъщи за нашата комисия и не могат да допринесат за добрата й дейност.
Господин Жеков, ако Вие давате заплата по 500 – 600 лв. във Вашата фирма, можете да осигурявате работниците си на тези 500 – 600 лв., а не да ги осигурявате на праг от 240 лв. и след това да давате допълнително пари на работниците на ръка, за да стигнете договорената заплата. Аз това нещо съм го правил, знам как се прави и знам какво правите и Вие сега. Но това в никакъв случай не може да бъде основание да се смъкне осигурителната тежест, да се повдигне нивото на заплатите и оттам да влязат повече приходи в бюджета. Аз пак казвам, че не искам да навлизам в тази дискусия, защото ще ви кажа, колеги, че тук основно имат думата нашите бюджетари. И тук, както каза госпожа Христова, трябваше да има един материал на Министерския съвет - баланси, сметки и т.н. – за да видим за какво става дума. Аз не обвинявам Комисията по труда и социалната политика, аз говоря за това, че липсва един материал, върху който да разсъждаваме. А нас, като социална комисия, ни касаят само две неща. Едното е: по този начин променя ли се пенсионната система, и второ – ние като комисия ще позволим ли да се наруши бюджета в едно почти неудачно време. За да завърша, искам да направя само една реплика към д-р Иван Колчаков. Господин Колчаков...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, господин Илчев, правото на реплика го разрешавам аз.
ИВАН ИЛЧЕВ: Да, господин председател. Не е хубаво да се казва “илюзия социализъм”, защото при социализма пенсиите бяха много хубави, при социализма пенсионерите живееха добре. Съвсем за друго става въпрос. Аз мисля, че дискусията се изчерпи и затова предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Христосков, виждам, че искате думата, но искам все пак да Ви попитам какъв е санитарният минимум за намаляване на осигурителните вноски. Знам, че има средно европейски. Какъв е санитарният минимум, за да може и осигурителната система да съществува автономно като такава, от една страна, и, от друга страна, бизнесът да се чувства комфортно, конкурентноспособен, с възможности да плаща осигурителните вноски върху реални доходи и т.н. Има ли такъв санитарен минимум изобщо? Сега се оказва, че всички сме за намаляване на осигурителната вноска, но не знаем до кога ще я намаляваме. Все пак аз искам да знам, след като говорим за оптимален размер на пенсиите на сегашните пенсионери, след като искаме да говорим за осигурителен модел, след като искаме да подпомогнем и бизнеса, до кога все пак можем да намаляваме тези осигурителни вноски и само това ли са механизмите в тази насока? Дали това е най-големият проблем? Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако ползваме средните статистически данни само на страните-членки на Европейския съюз – и старите петнадесет, и новите държави – при всички има субсидии. В една част субсидиите са явни от държавата, тоест, трансферът е от данъци към осигурителната система, в другите са косвени, където държавата пряко участва в качеството си на осигурител с една трета или с 25 процента от вноските и т.н. Аз смятам, че няма повече от една трета, тоест, смятам, че сме стигнали онзи минимум и че осигурителните вноски в България вече, намалявани на няколко пъти, са стигнали средноевропейските и това вече не може да се използва като аргумент от страна на бизнеса, че това пречи на конкурентноспособността, че това пречи да намалее сивата икономика.
Аз не случайно така репликирах, за което се извинявам, господин Жеков, но откъде ги имате тези пари да плащате под масата. Това ни праща в съвършено друга посока да се борим срещу сивата икономика, но не само и единствено чрез намаление на вноските.
Още нещо. Защо смятам, че вече е достигнат този предел? Само преди три години същият този бизнес, който и 2000 г. се беше съгласил на 32 процента вноски за пенсии, но споделени 50 на 50 между работника и работодателя, само преди три години бизнесът поиска онези нива на вноските, в частност за Фонд “Пенсии” – 29 процента, и останалите да не бъдат ежегодно определяни със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а да бъдат включени в Кодекса за социалното осигуряване, да не се променят.
През цялото това време, всяка година, даже сега се правят два пъти годишно предложения да се намаляват вноските. Добре, включването на промените в Кодекса за социалното осигуряване, в това число при трансферите към допълнителното осигуряване означаваше, че бизнесът е направил своя план при тези нива на вноските, при тази цена на работната сила и иска стабилност. Какво се е променило в икономиката ни, във всичко, за да търсим отново труда и вноските като фактор за подобряване на конкурентноспособността? Отново се връщам на Вашия въпрос, господин председател. Аз смятам, че ние вече сме стигнали предела на намаляването на осигурителните вноски. Естествено, политическо право е на колегите, които правят предложение, да се спази евентуално този ангажимент, но той наистина е пожелателен, а не императивен. Право е на другите да отстояват да не се приема или пък да се приеме при едни по-добри и точни анализи. Така че ние не оспорваме това. Ние сме притеснени, че вече се прекрачват праговете и че вече се подменя моделът. Ще дам само един пример. В Германия дебатите да се намалят осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, където също държавата финансира около 30 процента от дефицита, от 19,5 процента на 19,0 процента, са с мотиви от неколкостотин страници – модела, причините, въздействието върху всички контрагенти в социалното осигуряване и т.н.
Накрая, господин председател, ще си позволя да кажа, че се увеличи пенсионната възраст, две години вече не се индексират пенсиите, формулата за индексацията се промени и т.н. Тоест, всичко това е свързано с разходната част. Но не мога да пропусна, тъй като господин Жеков каза, че бизнесът няма доверие в Националния осигурителен институт и в осигурителната система заради лъскавите сгради и т.н. Господин Жеков, заповядайте в НОИ, ще Ви покажа сградата. Искам да Ви кажа следното. Разходите за административна издръжка на Националния осигурителен институт за 2006 г. са 1,09 процента от всички разходи. Аз съм бил член на Бюрото на Международната асоциация по социалното осигуряване, разполагам с подробна статистика за подобни системи. Там административните разходи са от 3 до 5 процента от всички разходи.
Освен това искам да Ви информирам, ако не знаете, че в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт има шест души членове, представители на национално представителните работодателски организации и всеки разход за административни нужди, които управителят извършва, над определена граница стават единствено и само с одобрението на Надзорния съвет, където присъстват също така шест души представители на работодателите и дванадесет души представители на държавата.
Ако смятате, че не са защитени достатъчно интересите на бизнеса чрез тези шест души представители, направете някакво друго предложение и променете Кодекса за социалното осигуряване. Но Ви моля да не твърдите така съвсем безотговорно, че заради лъскавите сгради и т.н. хората нямат доверие в осигурителната система. Всички разходи над 700 млн. лв. за болнични, за майчинство точно покриват онзи риск при работодателя в трудова злополука, така че, когато човек е във временна неработоспособност, да не плаща работодателя, а да плаща Националният осигурителен институт. Тоест, това е застраховане за безработица, за квалификация, за профилактика и рехабилитация на вашите работници. Петдесет хиляди души годишно се ползват от тази възможност, за да боледуват по-малко и т.н. Това са вашите пари, това са парите на осигурените и на бизнеса. Недейте така безотговорно да хвърляте обвинения за лъскави сгради, коли и т.н. Заповядайте в Националния осигурителен институт и ще Ви покажа какви са сградите и какви са ни разходите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, не можем да говорим за лъскави сгради и за господин Христосков. Само за информация ще ви кажа, че Националната здравноосигурителна каса по бюджета за административни разходи харчи 3,5 процента от бюджета. Ако, господин Желев, говорите за Националната здравноосигурителна каса, е друг проблем. Но за Националния осигурителен институт едва ли може да се каже това.
Заповядайте, господин Жеков, за последна аргументация на законопроекта. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Накрая бих искал все пак да ви призова да подкрепите този законопроект. Извинявам се, господин Христосков, ако съм Ви засегнал по някакъв начин. Но, ако аз мога да Ви разбера с тези проценти, уверявам Ви, че хората много трудно ще Ви разберат, даже да ги уверите, че харчите 0,1 процента. Искам да Ви обясня нещо, което е много простичко. Тези хора трудно вярват, а пък още по-малко вярват, когато биват многократно лъгани в последните 70 години. Аз не искам да се впускам в някакви политически спорове. Затова искам просто да ви благодаря, че все пак ме изслушахте. Аз съм член на две постоянни комисии – на Комисията по енергетика и по Комисията за борба с корупцията. Там винаги съм се чудел, защото, като слушам дискусиите, оставам с впечатления, че има хора, които не са живели в България в последните поне десет – петнадесет години.
Накрая искам да кажа само още две приказки. Ако в кратки срокове не озаптим чиновниците и не намерим начин да повдигнем реалните доходи в България, знайте, че не ни чака нищо хубаво, нито в това Народно събрание, нито там, където си вадим всички ние хляба.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Жеков.
Колеги, да считаме, че дискусията е приключила вече. Чухме различни мнения, становища по разглеждания законопроект.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване внесения от господин Жеков и господин Българинов законопроект.
Моля, колеги, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов.
Моля, гласувайте.
"За" - 5, "против" – няма, "въздържали се" - 9.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов, не се приема.
Колеги, благодаря ви за активното участие в заседанието.
Закривам заседанието.(Закрито в 17,00 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов