Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
25/07/2007
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
П Р О Т О К О Л
На 25 юли 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, № 754-01-110, внесен от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Красимир Каракачанов на 17.07.2007 г.
2.Обсъждане на законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 16,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми социални партньори! Имайки предвид важността на законопроекта, който е внесен от госпожа Капон, госпожа Николова и господин Каракачанов, и имайки предвид недостатъчното време за неговото обсъждане, правя предложение към вносителите да отложим разглеждането на законопроекта. Може би си спомняте, колеги, когато разглеждахме Закона за уреждане на колективните трудови спорове, че тогава ние всички се обединихме около идеята, че трябва да приемем един нов закон, че всяка промяна на действащия закон, който е от 1990 г., няма да донесе реализация на нужните намерения, които всички ние имаме. Така че се обръщам към вносителите на този законопроект да отложим неговото разглеждане за времето, когато той бъде обсъден по-обстойно и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Така че правя процедурно предложение към госпожа Капон да отложим разглеждането на законопроекта. Не предлагам те да оттеглят законопроекта си, а само да отложим разглеждането му за по-късен момент, когато имаме по-добра готовност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За кога, господин Мръцков? Вие правите процедурно предложение за промяна в дневния ред. За кога предлагате да бъде отложен законопроектът и при какви условия? За аргументите си вече казахте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Предлагам през месец септември да гледаме законопроекта, но след като бъде разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата. Вносителите – също. Заповядайте, госпожо Николова. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз знам, че винаги, когато има труден въпрос, има стремеж за неговото отклоняване във времето. Необходимостта да внесем спешно такова искане за промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове се налага от верижните действия, предизвикани от синдикатите, за създаване на напрежения в различни краища на България по повод преброяване на синдикалните членове. Най-лесният начин да се свърши това е, когато се предизвикат стачки. Въпросът е принципен. Ние сме държава, която възприема договарянето и договора като основен закон. При положение, че страните са договаряли по между си, постигнали са споразумение, което е облечено в писмена форма, срокът на договора не е изтекъл и не са направени опити за решаване на въпроса със средствата на договарянето и, разбира се, с Националния институт за арбитраж, който е уникален и който е създаден към Министерството на труда и социалната политика, ние предлагаме преди да се пристъпи към стачни действия да се изчерпат формите на договаряне, включително и арбитража, който е съвременна и необходима форма за медиация. Не, не забраняваме стачките. Мисля, че въпросът е много остър. Имаме становищата на всички заинтересовани страни от решаването на този въпрос. Така че няма пречки да се пристъпи към неговото обсъждане на това заседание на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, доктор Тренчев. Имате думата.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих казал на госпожа Николова, че нашият институт за помирение и арбитраж изобщо не е уникално произведение. Такова нещо има във всички развити демокрации. Освен това аз не знам защо се свързва проблемът с арбитража, който се ползва, разбира се, не толкова масово, защото това е една нова институция, но той се е ползвал от страни в конфликт. Аз не намирам връзка между законопроекта и арбитража. Да, той е едно средство, което може да се ползва и вече, ако страните са доволни от неговите решения, се съгласяват, приемат ги и всички си върви. Ако не са доволни, отнасят спора в съда. Поне така е предвидено със закон. Никой не оспорва наличието на арбитраж и възможността за неговото ползване. Но аз, доколкото внимателно прочетох предложението на госпожа Николова, госпожа Капон и господин Каракачанов, когото за съжаление не виждам тук като вносител, там се цели единствено и само следното нещо: докато има колективен трудов договор, не може да има стачни действия.
Искам да кажа на госпожа Николова, че ако има текст в този договор, който двете страни подписват, че за времетраенето на колективния трудов договор няма да има стачни действия, о кей, това е нещо съвсем различно. Но, когато нещо не е регламентирано в договор, аз не виждам с какво то се забранява. Сега например поради динамиката на обществените процеси и най-вече на икономическите ние съветваме нашите структури да подписват кратки колективни трудови договори за една, а не за две години, именно предвид динамиката. Но някъде има подписани такива и те вече просто не са актуални.
Освен това държа да уведомя госпожа Николова, че преди да се пристъпи към стачка има една купчина законови регламентации и ви уверявам, че те са спазени навсякъде. За ваша информация утре подписваме за “Ролман”. В “Ролман” съдът призна стачката за законна, всичко е направено по процедурите и т.н. Така че аз лично съм съгласен, че в закона има много несъвършенства. Вие знаете, уважаеми господин председател, че Европа се произнесе изключително негативно към сега действащия закон. Аз съм свидетел на това, все пак съм живата история. Май, от онова време, когато този закон се пишеше, тук сме двама – трима. Знаем, че той беше под въздействието на събитията тогава, в началото на демокрацията и той има своите несъвършенства. Но Европа императивно ви наложи стил, който по-скоро е коренно различен от това, което предлага госпожа Николова и госпожа Капон, а именно да бъдат премахнати забраните за стачките – казвам ви го като посока на европейското мислене – от секторите, където те бяха забранени. А това бяха четири сектора.
Разбира се, че един такъв закон е необходим. Той обаче трябва да се огледа. Първата инстанция – тук съм абсолютно съгласен с вносителя на предложението за отлагане разглеждането на законопроекта – която би следвало да го разглежда, това са страните, които потенциално могат да влязат в трудов конфликт. А те имат официален форум, където тези въпроси се обсъждат и това е Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че аз моля да се съобразите с всички тези неща, защото ние ще намерим изход от ситуацията. Искам да ви уверя в това – просто няма да има колективни трудови договори. Ще има стачни споразумения. На вас ви е все едно, защото тази материя ви е много близка. Но, ако вие искате да сложите една солидна законова база пред една държава-член на Европейския съюз, малко прегледайте практиката в другите страни и особено в старите европейски демокрации. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тренчев. Колеги, аз искам да ви напомня само, че сега сме в процедура на обсъждане на дневния ред, а не в процедура на обсъждане на законопроекта по същество. Това, първо. Второ, искам малко повече яснота за това за какво иде реч на практика, без да навлизам в същността на законопроекта. Първо, този законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, е приет през 1990 г. През 1991 г. се приема Конституцията и нейният прословут чл. 50, който регламентира тази материя. Така че няма как в Закона за уреждане на колективните трудови спорове да е разгледана изцяло и обстойно материята, която след това фигурира в конституционния текст. Затова през годините, когато сме разглеждали тази материя изобщо, винаги сме казвали, че има потребност от нов закон. На едно от заседанията на Консултативния съвет към тази комисия в зала “Запад” – спомням си – преди една година ние решихме да възложим на Министерството на труда и социалната политика да се обедини около разбирането, че е необходим изцяло нов закон, който да уреди изобщо колективните трудови спорове в светлината на европейското ни членство, от една страна, и, от друга страна, на по-стария проблем – проблема с конституционната норма. Затова това предложение, което Вие правите, ми се струва, че е по-добре да бъде разгледано в работната група, да бъде разгледано в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като, обсъждайки процедурата дали сега да разгледаме законопроекта, вие знаете, че няма как да влезе в дневния ред на Народното събрание, тъй като вече той е приет.
На следващо място. Това най-рано може да се случи през месец септември. Така че елементът бързина в случая не е доминиращ, въпреки че има такъв проблем, за който говорят вносителите. Ако с това, което казах, съм улеснил възможностите за дискусия по процедурата, ще дам думата. Госпожа Капон поиска думата.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз наистина няма да говоря по съществото на законопроекта. Много се радвам, че мога да присъствам в тази комисия и на това заседание, защото смятам, че диалогът, от една страна, между работодатели, а от друга страна, държавата, която ние представляваме, и, от трета страна, синдикатите, е изключително важен. В нито един от текстовете, когато и да сме ги предлагали - затова и лично съм го подписала като първа, а аз излизам от работодателите, не съм го крила това, във всичките ми декларации това е фигурирало. Политиката, която провеждам, е в смисъл, че истинската социална политика се провежда през социалната политика на диалог между работодатели и синдикати. Така че, господин Тренчев, аз много се радвам да бъдем на една маса – ще отворя една скоба – като стар приятел на моя баща.
Връщам се към процедурата. Смятам, че процедурата е изключително важна. Може би Вие сте прав, господин председател, че няма как преди месец септември ефективно да бъде гледан законопроектът в пленарна зала в Народното събрание. Смятам обаче, че за възможността да има истински дебат в рамките на този период, е добре той да мине през комисията, за да можем да имаме наистина времето така, че да се разгледа на всички форуми и с всички възможности и да видим дали ще променяме закона изцяло или тепърва ще променяме само конкретни текстове, дали тези текстове ще останат по този начин.
В становищата, които са дадени от различните страни, се виждат две резки страни, което е нормално. Едната страна е страната на работодателите. Между другото, Министерството на труда и социалната политика е на тяхна страна. От друга страна са становищата на синдикатите. Така че си мисля, че е добре да водим този разговор днес, тъй като за това сме се събрали, а да оставим след това да се проведат останалите обсъждания. Така или иначе, времето за оглеждане на текстовете и за взимане на решения стои пред нас. Затова казвам, че аз като вносител на законопроекта поддържам мнението да го разгледаме днес, на това заседание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбира се, това е съвсем естествено. Благодаря Ви, госпожа Капон. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, партньори! Всъщност Вие, господин председател, казахте част от аргументите, които и аз исках да изтъкна. Мисля, че и към аргументите, които сподели колегата Мръцков, могат да бъдат добавени поне още два. Много внимателно изчетох становищата и на работодателите, и на синдикатите. В тези становища има аргументи, които трябва да бъдат чути и трябва да бъдат сериозно анализирани. И едните, и другите имат своята логика в тези аргументи. Затова ми се струва, че просто ни е нужно време. На второ място, в тази комисия винаги са обсъждани различни гледни точки, гледни точки на структури на гражданското общество, които си противостоят. Винаги сме търсили консенсусното решение. За да поддържаме този дух според мен е важно ние първо да чуем позицията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моята логика е обратна на логиката на госпожа Капон. Нормалната логика в гражданското общество, госпожо Капон, е да чуем първо мнението на гражданското общество и след това ние като законодатели да се произнесем по това мнение. В противен случай ние сме изправени пред алтернативата днес да вземаме решение, без да бъде чуто мнението на гражданското общество.
Третият аргумент е времето. Мисля, че, взимайки едно прибързано решение днес, ние нищо няма да променим. Разберете ни. Ние като част от управляващото мнозинство най-лесно можем да вземем едно решение, което като цяло ни устройва. Но не това е целта на тази законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова, за това, че не навлязохте в конкретиката на законопроекта, а говорихте само по процедурата.
Колеги, в тази комисия аз никога не съм имал каквито и да било притеснения да поставям такъв тип въпроси, които в крайна сметка като заключение комисията винаги е виновна, защото както каза преди малко госпожа Капон, има две коренно противоположни тези. Само че тази комисии през годините се е научила да бъде на страната на българските граждани. В това понятие аз включвам и работодатели, и синдикати. Ние търсим балансираните решения. Затова ни помагат и всички становища, които получаваме. Има предложения в становищата и устни, и писмени, този законопроект да бъде разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Такова изискване в Кодекса на труда няма.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Има!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, много Ви моля да не ревизирате моите познания по отношение на Кодекса на труда, защото знаете, че част от текстовете, да не кажа всичките, са минали през тази комисия именно, когато става въпрос за законопроекти, които са внесени от Министерския съвет. Въпреки всичко председателят на Комисията по труда и социалната политика си е позволил да поиска такова становище. А преди да получи становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, е получила становище от всички, които участват в този Национален съвет за тристранно сътрудничество. Така че си позволих да направя тази ремарка, за да внеса малко повече яснота по обсъжданата материя.
Сега ще дам думата на господин Иванов, за да не стане така, че изолираме другата част от социалния диалог. Аз винаги съм казвал, че такъв тип законопроекти са тест за нивото на индустриалните отношения в България и, ако искаме да говорим за такова ниво, трябва да дадем възможност за мнения и на работодатели, и на синдикати, и на държавата. След малко ще си позволя и това да направя. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което правите в момента, малко преди отпуските, действително е висш пилотаж.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, социални партньори! Аз ви благодаря за тази възможност да имаме нашите пет минути, за да формулираме позиция по законопроекта. Ние сме депозирали и становището си по този въпрос. Колегите действително имат право за това, че би трябвало такъв законопроект да се обсъди и в орган, какъвто е Националният съвет за тристранно сътрудничество. Но друга част от процедурата позволява, когато един законопроект е внесен от народни представители, да бъде разглеждан по една по-кратка процедура. Въпреки всичко ние депозирахме нашето виждане по законопроекта и смятаме, че принципно той трябва да бъде подкрепен, защото се нарушава един основен принцип в правото – принципът на баланса между правата и задълженията. Когато от един договор се черпят права, те трябва да бъдат съпровождани и от съответните задължения за спазване в договора, от който те произтичат. Точно поради тази причина смятаме, че има известна колизия между два много стари закони, какъвто е и Кодексът на труда, какъвто е и Законът за уреждане на колективните трудови спорове. Дали това ще стане по процедурата, която сега върви, дали това ще стане по начина, по който д-р Тренчев току-що предложи, за нас не е важно. Важно е крайната цел да бъде тази, която всички искаме тук, на тази маса.
Само ще ви кажа, че България в момента изпитва една много голяма трудност, свързана с дефицита по текущата сметка. Дупката е огромна. Тенденцията е за едно прогресивно нарастване. До този момент тази дупка в платежния баланс винаги е била покривана от директните инвестиции и най-вече от директните чужди инвестиции. Дори темповете са били винаги по-големи и обемът е бил по-голям от дупката в текущата сметка, поради което ние имахме възможност да се развиваме с повече от 6 процента годишно. За първи път за изминалите два месеца има разлика между директните инвестиции и дупката в платежния баланс. Платежният баланс изпреварва ръста на инвестициите. Нека това да бъде една сигнална лампа за народните представители. Нека да не гоним чуждите инвеститори, нека да идват у нас, а не да отиват в Румъния. А тук вече ние заедно със синдикатите можем да намерим начин да не допускаме ситуации, при които въпросната дупка в два стари закона дава възможност на местни лидери, много често не под влияние и на централите си, да упражняват
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов, за това че намесихте и текущата сметка. Връзката е изключително важна. Заповядайте, господин Никифоров. Имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на КНСБ е пред вас. Вярвам, че всички разполагате с него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Никифоров, становището на КНСБ отдавна е предоставено на вниманието на вносителите на законопроекта и на членовете на Комисията по труда и социалната политика.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Да, благодаря Ви, господин председател. Конкретното ми предложение към народните представители- вносители на законопроекта, е да го оттеглят, защото в България е крайно време да се спазва Европейската социална харта, а това предложение е, ако мога така да се изразя, в противоречие – най-меко казано – на Европейската социална харта. Второ, ние настояваме да има закон за конституционното право на стачка – браншова, национална и т.н., а не само да се затваряме във фирмите и да се ограничаваме само до Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Не на последно място бих казал, че, ако народните представители направят една сметка, ще видят, че в около 30 процента във фирмите в България има колективни трудови договори. В другите няма. Там обаче шивачките затварят собствениците и не ги пускат, докато не им платят заплатите – без колективни трудови договори, без спорове, без всякакви други неща. Така че труда и капитала трябва взаимно да се уважават. Затова предложението ни е по процедурата – днес да не се разглежда законопроекта, ако е възможно, разбира се, и най-напред да мине
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е кога да се разгледа.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Стачката в “Ролман” приключва, в “Шише джам”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Никифоров. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми
Аз няма да навлизам по същество в коментар относно поправката за “Шише джам”, която днес е предложена на вашето внимание. Аз няма да коментирам твърденията, че тези неща ги правели синдикатите, защото трябва да се преброяват, защото нямам толкова любезни епитети в речника си, с които да коментирам подобни твърдения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И при това няма връзка с процедурата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: За, затова казвам, че няма да го коментирам. Аз няма да припомням азбучната истина, че стачката също е форма на социален диалог, макар и не от най-любезните. Аз няма да припомням, че по време на една стачка и двете страни понасят загуби – както работодателя, така и работниците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има решение на Конституционни съд от 1996 г., където е казано какво означава “стачка”.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Работниците и служителите знаят това. Следователно тезата, че някой отвън може да накара 400 – 500 човека 40 дни да не получават заплата, меко казано не знам каква е, защото в речника си нямам подобен епитет. Така че нека да оставим тези неща настрани. Аз дълго мога да споря дали има законово задължение всеки законопроект, касаещ трудови, осигурителни отношения и т.н., да бъде консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки това мен ми се струва, че съзирам воля това нещо да се случи. Няма нищо по-нормално от това да се произнесе Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тогава работодателите няма да търсят вратичка зад гърба или определени народни представители, които да бъдат мотивирани по някакъв начин да внесат законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, много Ви моля да не цитирате народни представители.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ние можем да проведем дебата по между си, ще се гледаме в очите един друг и ще си разменяме аргументи, а няма да се преглеждаме кой какво е лобирал в Народното събрание. Защото, ако госпожа Капон е лоби на работодатели, аз не се сещам кой е лоби на работниците, защото не познавам такъв човек. Но, така или иначе, работниците трябва да имат право да си кажат мнението. В този смисъл най-легитимният спор е между нас и тях и то с аргументи, а не с това кой какво може да направи зад гърба на другия или в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз смятам, че законопроектът не бива да бъде разглеждан днес, защото, ако вие днес го обсъждате, вие ще сте пропуснали най-важната част от дебата – тази между участниците в този конфликти, между синдикатите и работодателите. Тогава вие рискувате, тъй като тук се демонстрира достатъчно много непознаване на материята, да направите нещо, което няма да е най-доброто. Аз разбирам, че може би е добре да отменим и раздела за плащане в Кодекса на труда, за да им е хубаво на западните инвеститори. Но тези, които избягаха в Румъния, избягаха в държава с два пъти по-високи заплати от нашите. Тогава значи, че проблемът е на друго място. Нека някой да внесе закон за борба с корупцията, да речем, или закон за функционирането на администрацията, пък чак тогава да търсим стачките и работниците с техните мизерни заплати. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, госпожо Николова. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не приемам аргументите на господин Манолов, най-малкото защото съм от град, от който шивачите спасиха града от град тогава, когато се затваряха всички машиностроителни заводи, тогава, когато хората бях в безработица, тогава започнаха да се отварят шивашки предприятия. Шивачките работеха и спасиха мъжете и децата си от глад. Аз съм свързана с тези хора и съм длъжна да защитавам техните интереси. Вие не можете да си представите друга гледна точка освен пари. Но аз искам да Ви кажа, че има и друга гледна точка. Моята гледна точка е защита на правото на труд на тези хора, защото това, което се случва в “Ролман” - нямаме нищо общо с “Шише джам” и не ме интересува – тревожи много силно всички производители в Русе, защото това е работа на ишлеме. Хората, които възлагат ишлемето, много внимателно следят каква е конюнктурата в страната. Най-малкото залюляване на сектора може да прогони възложителите и да ги изпрати в Украйна, в Китай и навсякъде, където трудът е по-малко заплатен. Това означава, че тези работници, които преодоляха китайската инвазия, които преодоляха невероятните трудности покрай вноса и износа към 1 януари – вие знаете, че се събираха колегите отново тук, в тази комисия и в Комисията по бюджет и финанси, за да решават много важни въпроси. Сега 170 хиляди човека са заплашени да останат без работа. Аз бих се съгласила с Вас, господин Манолов, ако тази стачка беше в сектор, в който има сива икономика, където не се плащат данъци, където не се плащат осигуровки и действително работничките стоят заключени и работят срещу 200 лв. без право да отидат до тоалетната. Но когато стачката, не знам защо, се провежда само в предприятия, които са с чуждестранни инвеститори, които плащат най-високата заплата в сектора, защото това е една от най-високите заплати в сектора, аз започвам да се съмнявам къде е истината. Моята гледна точка като вносител на законопроекта е една – единствена – да се запазят работните места на 170 хиляди човека, работещи в този бранш. И тук наистина грижата е както на работодателите, така и на синдикатите и на работниците. Радвам се, че Министерството на труда и социалната политика е видяло правилната логика на нашето предложение и я е подкрепило. Не възразявам по принцип, че най-доброто място за разискване е, разбира се, трипартитната комисия, където могат да се видят различните гледни точки. Но също така искам да кажа, че като народен представител оттук нататък много внимателно ще следя работата по създаването на един съвременен закон за уреждане на колективните трудови спорове, затварянето на вратичките и изчистването на противоречията между този закон и Кодекса на труда, който е безумно стар и също така едва ли добре защитава работниците. А по въпроса дали познавам процедурите, като адвокат съм водила делата на много стачници, знам добре процедурите и искам да ви кажа, че моята гледна точка е единствено и само защита на работниците. Защото, ако господин Ролман не беше клекнал пред изнудването на синдикатите, той можеше да се премести на друго място, можеше да отиде в Китай, можеше да отиде в Индонезия или не знам къде, където се плаща по-малко, където се плаща на тъмно. Тогава какво щеше да прави гр. Гоце Делчев с 2000 – 2500 работни места, които щяха да бъдат закрити?
Аз представям на вниманието на моите колеги от Народното събрание и на всички, които присъстват тук, и тази гледна точка. Кой ще бъде виновен тогава, питам аз? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че след пледоарията на моята колежка Елеонора Николова надали има повече какво да кажа освен това лично, което искам да кажа на господин Манолов – да ми види декларацията в Сметната палата. Много трудно някой може да ме купи. Благодарение на труда на много от моите деди няма как – парите не са всичко в живота. Независимостта и твоята политика са много по-важни неща.
А що се отнася до поправката, както Вие я наричате, не, това не е поправката “Шише джам”. Това е поправката, която наистина е за защита на работните места. Това, което се случи в “Калиакра”, това, което се случи и на други места, Вие сте прав. Трябва да има закон срещу корупцията. Да, може би трябва, въпреки че ние се опитваме в голяма част от текстовете да направим така, че да няма корупционни практики. Разбира се, трябва да има по-добра администрация. Но това е една от частите. А що се отнася до истинската поправка – само, за да хвърля обратно ръкавицата – искам да Ви кажа, че ако синдикатите си събират сами членския внос, а не минава той през ТРЗ, ще ви попитам аз как това ще се случи. Давам го като пример.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви, изказванията да бъдат само по дневния ред. Иначе този диалогов режим не е здравословен за тази комисия. Сега, колеги, и аз искам да кажа няколко думи. Това, което ме различава от вносителите, в случая от госпожа Николова, е това, че аз като председател на Комисията имам няколко задължения. Първото ми задължение е да се грижа не само за интересите на работниците и служителите, а и за интересите на работодателите и за българската държава. Тоест, това са институциите, които са част от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И ако от тази дискусия, която проведохме във връзка с процедурата, излиза на преден план обстоятелството, че трябва да има становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, аз лично като председател на тази комисия поемам ангажимента, че когато това становище се появи в Комисията по труда и социалната политика, да проведем това заседание, но вече при други обстоятелства – при мнението на всички участници в социалния диалог. Ако комисията сега се обединява около това мнение, нека да подложим на гласуване това, което направи като предложение господин Петър Мръцков – да се отложи в момента обсъждането на точка първа от проекта за дневен ред. Колеги, има ли други мнения? Няма. Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мръцков да отложим гледането на този законопроект до получаването на становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
"За" - 13, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Предложението на народния представител Петър Мръцков се приема.
Точка първа от проекта за дневен ред се отлага.
Колеги, благодаря ви. Тази дискусия обещава да бъде много интересна. Ще моля всички да запазите спокойствие. Има какво още да се каже при добрия тон, на който държим в тази комисия. Благодаря на вносителите.
Колеги, моля, гласувайте дневния ред на днешното заседание само с предложената точка втора.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г.
2. Разни.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта за изменение на Кодекса на труда внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова. Бързам да дам думата на госпожа Мая Манолова, която е един от вносителите на този законопроект. Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда съвсем кратка, защото и предложения от мен и колегите Христина Христова и Лютви Местан законопроект е изключително кратък. С него предлагаме да бъде удължен срокът за подаване на исканията на синдикатите и на работодателските организации за признаването им като представителни на национално ниво. Това се налага с оглед на това, че изключително неподходящ е срокът 1 септември. Това е след месец август, който знаете, че е почивен месец и съществуват проблеми, които възникват във връзка с броенето на организациите на работниците и служителите, а в известна степен и на работодателските организации. За симетрия предлагаме да се продължи и срокът, в който Министерският съвет следва да се произнесе по исканията, а именно това да бъде три месеца по-късно, каквато е и стандартната процедура, посочена в Кодекса на труда. В случая датата 28 септември, респективно 28 декември е тази, а не 30-ти, защото 30 декември е неделя и тогава произнасянето на Министерския съвет ще отиде в следващата календарна година. Затова за прецизност сме избрали датата 28 септември, респективно 28 декември.
Признавам, че малко късно внесохме този законопроект, но предварително проведохме разговори със заинтересованите страни – със синдикатите, с работодателските организации и видно и от представените ни становища няма несъгласие от страните, които са засегнати от този процес. Приемам също така забележката на една от работодателските организации, на Българската стопанска камара, че по-коректно би било, ако законопроектът предварително е консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но поради ограничения времеви срок това не беше възможно, няма как и да бъде отложена точката, тъй като тази седмица са последните заседания на парламента, а действието на закона е насочено към датата 1 септември. Така че с това наше извинение от страна на вносителите ще ви моля да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Има думата госпожа Христова като вносител. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Аз бързо взех решение да стана един от вносителите на този законопроект, защото и от моя опит в изпълнителната власт знам, че процедурите по преброяване на организациите на работниците и служителите, както и на организациите на работодателите изискват време. Те са трудоемки, времеемки и никой от трите страни всъщност не е заинтересован това да не става в оптимални условия, да има напрежение. Всички са заинтересовани това да става нормално и мисля, че това, което предлагаме, е много разумно, като прибавим и това, което вече изтъкна и госпожа Манолова – че срокът 1 септември съвпада точно с ваканционния период, когато много хора са в отпуски и това наистина затруднява нормалното преброяване на организациите. С този законопроект мисля, че ще допринесем за подобряване на тези процедури и съответно за индустриалните отношения в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, аз искам да кажа нещо по този законопроект, но не по същество, а по процедурата. Изключително важно е, ако в комисията се обединим около това да подкрепим предложения законопроект, предложените промени, да предложим като решение на комисията този законопроект да бъде гледан на две гласувания в рамките на едно заседание на парламента, за да не губим процедурно време.
Освен това, понеже стана въпрос за една малко по-особена и по-тънка законодателно промяна, която на практика променя законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, има един текст, който е съгласуван с Правна дирекция на Народното събрание, който на практика променя § 5 в изменителния закон. Защото в Кодекса на труда на практика съществува този изменителен закон и този § 5, за който ние сега говорим. Това е нещото, което задължително трябва да влезе в нашето становище. Ако се обединим около това, което предлагат вносителите, можем да го внесем още днес, за да може утре или в други ден да влезе в дневния ред на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам точно две думички да ви кажа. Аз не знам какво са написали в становището си от Българската стопанска камара, но дебат по тази тема имаше, макар и не върху законопроект, който пише, че променя § 5 и тази и тази дата да стане онази дата. В Националния съвет за тристранно сътрудничество имаше такъв дебат. Той беше проведен по същество. Най-важното в него беше следното. Говорейки чисто технически, поднормативната уредба, която специално за нас е много важна като например как изглежда формуляра, по който ще се извършва преброяването, се появи някъде в последните десет дни на месец юни. Следователно на нас ни беше оставен около месец – месец и половина за работа по същество, което практически прави нещата невъзможни. Иска ми се към тази материя да бъде подходено най-добросъвестно, за да свършим работа, защото нататък могат да се случат много неща. Аз разбирам за какво става дума – утре някой ще каже, че синдикатите се топят. Те не се топят. Ние винаги ще прескочим границата от 50 хиляди души – жили или умрели. Но ще се дебатира. Ето ние например поради тази причина изпускаме цял сектор като образованието, което в периода от края на месец юни до 1 септември е абсурдно да го преброим. Учителите са в отпуска, няма ги и директорите, няма кой да завери протоколите и т.н. Така че необходимо ни е още мъничко време. Тези 28 дни се надявам да бъдат достатъчни. Това са чисто технически причини. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам само да заявя нашата позиция, макар че тя е депозирана официално, да кажа под черта какво е нашето становище по разглеждания законопроект. Ние не сме от тези, които стоят зад вносителите на законопроекта по простата причина, че ние вече на практика сме готови за преброяването. Но ние не искаме да черпим сравнителни преимущества по процедурни причини от когото и да било, поради което не възразяваме срокът да бъде удължен, за да дадем възможност на всички, които не са имали необходимата възможност или време, да се подготвят, за да можем отново всички заедно като социални партньори да работим по проблеми, които действително касаят и работодатели, и работниците и служителите. Поради всичко това по принцип подкрепяме въпросния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, както разбирам, има постигнато съгласие да удължим срока и по предложението, което направи доктор Адемов – промяната да бъде гледана на две четения в едно заседание на парламента. Законопроектът е включен в дневния ред под точка седма. Сега предлагам да прекратим дискусията и да преминем към гласуване, тъй като, след като има съгласие от страните, не е нужно да губим повече време. Има ли още някой колега, който иска да се изкаже? Не виждам. Моля, колеги, гласувайте законопроекта за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г., както и процедурното предложение това да стане на две четения в едно заседание на Народното събрание. Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г., се подкрепя от комисията. Ще бъде предложено на парламента той да бъде гледан на две четения в едно заседание на Народното събрание. Благодаря на всички колеги и гости за активното им участие.
Пожелавам приятна ваканция на колегите от комисията. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов
П Р О Т О К О Л
На 25 юли 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, № 754-01-110, внесен от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Красимир Каракачанов на 17.07.2007 г.
2.Обсъждане на законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 16,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми социални партньори! Имайки предвид важността на законопроекта, който е внесен от госпожа Капон, госпожа Николова и господин Каракачанов, и имайки предвид недостатъчното време за неговото обсъждане, правя предложение към вносителите да отложим разглеждането на законопроекта. Може би си спомняте, колеги, когато разглеждахме Закона за уреждане на колективните трудови спорове, че тогава ние всички се обединихме около идеята, че трябва да приемем един нов закон, че всяка промяна на действащия закон, който е от 1990 г., няма да донесе реализация на нужните намерения, които всички ние имаме. Така че се обръщам към вносителите на този законопроект да отложим неговото разглеждане за времето, когато той бъде обсъден по-обстойно и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Така че правя процедурно предложение към госпожа Капон да отложим разглеждането на законопроекта. Не предлагам те да оттеглят законопроекта си, а само да отложим разглеждането му за по-късен момент, когато имаме по-добра готовност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За кога, господин Мръцков? Вие правите процедурно предложение за промяна в дневния ред. За кога предлагате да бъде отложен законопроектът и при какви условия? За аргументите си вече казахте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Предлагам през месец септември да гледаме законопроекта, но след като бъде разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата. Вносителите – също. Заповядайте, госпожо Николова. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз знам, че винаги, когато има труден въпрос, има стремеж за неговото отклоняване във времето. Необходимостта да внесем спешно такова искане за промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове се налага от верижните действия, предизвикани от синдикатите, за създаване на напрежения в различни краища на България по повод преброяване на синдикалните членове. Най-лесният начин да се свърши това е, когато се предизвикат стачки. Въпросът е принципен. Ние сме държава, която възприема договарянето и договора като основен закон. При положение, че страните са договаряли по между си, постигнали са споразумение, което е облечено в писмена форма, срокът на договора не е изтекъл и не са направени опити за решаване на въпроса със средствата на договарянето и, разбира се, с Националния институт за арбитраж, който е уникален и който е създаден към Министерството на труда и социалната политика, ние предлагаме преди да се пристъпи към стачни действия да се изчерпат формите на договаряне, включително и арбитража, който е съвременна и необходима форма за медиация. Не, не забраняваме стачките. Мисля, че въпросът е много остър. Имаме становищата на всички заинтересовани страни от решаването на този въпрос. Така че няма пречки да се пристъпи към неговото обсъждане на това заседание на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, доктор Тренчев. Имате думата.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих казал на госпожа Николова, че нашият институт за помирение и арбитраж изобщо не е уникално произведение. Такова нещо има във всички развити демокрации. Освен това аз не знам защо се свързва проблемът с арбитража, който се ползва, разбира се, не толкова масово, защото това е една нова институция, но той се е ползвал от страни в конфликт. Аз не намирам връзка между законопроекта и арбитража. Да, той е едно средство, което може да се ползва и вече, ако страните са доволни от неговите решения, се съгласяват, приемат ги и всички си върви. Ако не са доволни, отнасят спора в съда. Поне така е предвидено със закон. Никой не оспорва наличието на арбитраж и възможността за неговото ползване. Но аз, доколкото внимателно прочетох предложението на госпожа Николова, госпожа Капон и господин Каракачанов, когото за съжаление не виждам тук като вносител, там се цели единствено и само следното нещо: докато има колективен трудов договор, не може да има стачни действия.
Искам да кажа на госпожа Николова, че ако има текст в този договор, който двете страни подписват, че за времетраенето на колективния трудов договор няма да има стачни действия, о кей, това е нещо съвсем различно. Но, когато нещо не е регламентирано в договор, аз не виждам с какво то се забранява. Сега например поради динамиката на обществените процеси и най-вече на икономическите ние съветваме нашите структури да подписват кратки колективни трудови договори за една, а не за две години, именно предвид динамиката. Но някъде има подписани такива и те вече просто не са актуални.
Освен това държа да уведомя госпожа Николова, че преди да се пристъпи към стачка има една купчина законови регламентации и ви уверявам, че те са спазени навсякъде. За ваша информация утре подписваме за “Ролман”. В “Ролман” съдът призна стачката за законна, всичко е направено по процедурите и т.н. Така че аз лично съм съгласен, че в закона има много несъвършенства. Вие знаете, уважаеми господин председател, че Европа се произнесе изключително негативно към сега действащия закон. Аз съм свидетел на това, все пак съм живата история. Май, от онова време, когато този закон се пишеше, тук сме двама – трима. Знаем, че той беше под въздействието на събитията тогава, в началото на демокрацията и той има своите несъвършенства. Но Европа императивно ви наложи стил, който по-скоро е коренно различен от това, което предлага госпожа Николова и госпожа Капон, а именно да бъдат премахнати забраните за стачките – казвам ви го като посока на европейското мислене – от секторите, където те бяха забранени. А това бяха четири сектора.
Разбира се, че един такъв закон е необходим. Той обаче трябва да се огледа. Първата инстанция – тук съм абсолютно съгласен с вносителя на предложението за отлагане разглеждането на законопроекта – която би следвало да го разглежда, това са страните, които потенциално могат да влязат в трудов конфликт. А те имат официален форум, където тези въпроси се обсъждат и това е Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че аз моля да се съобразите с всички тези неща, защото ние ще намерим изход от ситуацията. Искам да ви уверя в това – просто няма да има колективни трудови договори. Ще има стачни споразумения. На вас ви е все едно, защото тази материя ви е много близка. Но, ако вие искате да сложите една солидна законова база пред една държава-член на Европейския съюз, малко прегледайте практиката в другите страни и особено в старите европейски демокрации. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тренчев. Колеги, аз искам да ви напомня само, че сега сме в процедура на обсъждане на дневния ред, а не в процедура на обсъждане на законопроекта по същество. Това, първо. Второ, искам малко повече яснота за това за какво иде реч на практика, без да навлизам в същността на законопроекта. Първо, този законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, е приет през 1990 г. През 1991 г. се приема Конституцията и нейният прословут чл. 50, който регламентира тази материя. Така че няма как в Закона за уреждане на колективните трудови спорове да е разгледана изцяло и обстойно материята, която след това фигурира в конституционния текст. Затова през годините, когато сме разглеждали тази материя изобщо, винаги сме казвали, че има потребност от нов закон. На едно от заседанията на Консултативния съвет към тази комисия в зала “Запад” – спомням си – преди една година ние решихме да възложим на Министерството на труда и социалната политика да се обедини около разбирането, че е необходим изцяло нов закон, който да уреди изобщо колективните трудови спорове в светлината на европейското ни членство, от една страна, и, от друга страна, на по-стария проблем – проблема с конституционната норма. Затова това предложение, което Вие правите, ми се струва, че е по-добре да бъде разгледано в работната група, да бъде разгледано в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като, обсъждайки процедурата дали сега да разгледаме законопроекта, вие знаете, че няма как да влезе в дневния ред на Народното събрание, тъй като вече той е приет.
На следващо място. Това най-рано може да се случи през месец септември. Така че елементът бързина в случая не е доминиращ, въпреки че има такъв проблем, за който говорят вносителите. Ако с това, което казах, съм улеснил възможностите за дискусия по процедурата, ще дам думата. Госпожа Капон поиска думата.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз наистина няма да говоря по съществото на законопроекта. Много се радвам, че мога да присъствам в тази комисия и на това заседание, защото смятам, че диалогът, от една страна, между работодатели, а от друга страна, държавата, която ние представляваме, и, от трета страна, синдикатите, е изключително важен. В нито един от текстовете, когато и да сме ги предлагали - затова и лично съм го подписала като първа, а аз излизам от работодателите, не съм го крила това, във всичките ми декларации това е фигурирало. Политиката, която провеждам, е в смисъл, че истинската социална политика се провежда през социалната политика на диалог между работодатели и синдикати. Така че, господин Тренчев, аз много се радвам да бъдем на една маса – ще отворя една скоба – като стар приятел на моя баща.
Връщам се към процедурата. Смятам, че процедурата е изключително важна. Може би Вие сте прав, господин председател, че няма как преди месец септември ефективно да бъде гледан законопроектът в пленарна зала в Народното събрание. Смятам обаче, че за възможността да има истински дебат в рамките на този период, е добре той да мине през комисията, за да можем да имаме наистина времето така, че да се разгледа на всички форуми и с всички възможности и да видим дали ще променяме закона изцяло или тепърва ще променяме само конкретни текстове, дали тези текстове ще останат по този начин.
В становищата, които са дадени от различните страни, се виждат две резки страни, което е нормално. Едната страна е страната на работодателите. Между другото, Министерството на труда и социалната политика е на тяхна страна. От друга страна са становищата на синдикатите. Така че си мисля, че е добре да водим този разговор днес, тъй като за това сме се събрали, а да оставим след това да се проведат останалите обсъждания. Така или иначе, времето за оглеждане на текстовете и за взимане на решения стои пред нас. Затова казвам, че аз като вносител на законопроекта поддържам мнението да го разгледаме днес, на това заседание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбира се, това е съвсем естествено. Благодаря Ви, госпожа Капон. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, партньори! Всъщност Вие, господин председател, казахте част от аргументите, които и аз исках да изтъкна. Мисля, че и към аргументите, които сподели колегата Мръцков, могат да бъдат добавени поне още два. Много внимателно изчетох становищата и на работодателите, и на синдикатите. В тези становища има аргументи, които трябва да бъдат чути и трябва да бъдат сериозно анализирани. И едните, и другите имат своята логика в тези аргументи. Затова ми се струва, че просто ни е нужно време. На второ място, в тази комисия винаги са обсъждани различни гледни точки, гледни точки на структури на гражданското общество, които си противостоят. Винаги сме търсили консенсусното решение. За да поддържаме този дух според мен е важно ние първо да чуем позицията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моята логика е обратна на логиката на госпожа Капон. Нормалната логика в гражданското общество, госпожо Капон, е да чуем първо мнението на гражданското общество и след това ние като законодатели да се произнесем по това мнение. В противен случай ние сме изправени пред алтернативата днес да вземаме решение, без да бъде чуто мнението на гражданското общество.
Третият аргумент е времето. Мисля, че, взимайки едно прибързано решение днес, ние нищо няма да променим. Разберете ни. Ние като част от управляващото мнозинство най-лесно можем да вземем едно решение, което като цяло ни устройва. Но не това е целта на тази законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова, за това, че не навлязохте в конкретиката на законопроекта, а говорихте само по процедурата.
Колеги, в тази комисия аз никога не съм имал каквито и да било притеснения да поставям такъв тип въпроси, които в крайна сметка като заключение комисията винаги е виновна, защото както каза преди малко госпожа Капон, има две коренно противоположни тези. Само че тази комисии през годините се е научила да бъде на страната на българските граждани. В това понятие аз включвам и работодатели, и синдикати. Ние търсим балансираните решения. Затова ни помагат и всички становища, които получаваме. Има предложения в становищата и устни, и писмени, този законопроект да бъде разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Такова изискване в Кодекса на труда няма.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Има!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, много Ви моля да не ревизирате моите познания по отношение на Кодекса на труда, защото знаете, че част от текстовете, да не кажа всичките, са минали през тази комисия именно, когато става въпрос за законопроекти, които са внесени от Министерския съвет. Въпреки всичко председателят на Комисията по труда и социалната политика си е позволил да поиска такова становище. А преди да получи становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, е получила становище от всички, които участват в този Национален съвет за тристранно сътрудничество. Така че си позволих да направя тази ремарка, за да внеса малко повече яснота по обсъжданата материя.
Сега ще дам думата на господин Иванов, за да не стане така, че изолираме другата част от социалния диалог. Аз винаги съм казвал, че такъв тип законопроекти са тест за нивото на индустриалните отношения в България и, ако искаме да говорим за такова ниво, трябва да дадем възможност за мнения и на работодатели, и на синдикати, и на държавата. След малко ще си позволя и това да направя. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което правите в момента, малко преди отпуските, действително е висш пилотаж.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, социални партньори! Аз ви благодаря за тази възможност да имаме нашите пет минути, за да формулираме позиция по законопроекта. Ние сме депозирали и становището си по този въпрос. Колегите действително имат право за това, че би трябвало такъв законопроект да се обсъди и в орган, какъвто е Националният съвет за тристранно сътрудничество. Но друга част от процедурата позволява, когато един законопроект е внесен от народни представители, да бъде разглеждан по една по-кратка процедура. Въпреки всичко ние депозирахме нашето виждане по законопроекта и смятаме, че принципно той трябва да бъде подкрепен, защото се нарушава един основен принцип в правото – принципът на баланса между правата и задълженията. Когато от един договор се черпят права, те трябва да бъдат съпровождани и от съответните задължения за спазване в договора, от който те произтичат. Точно поради тази причина смятаме, че има известна колизия между два много стари закони, какъвто е и Кодексът на труда, какъвто е и Законът за уреждане на колективните трудови спорове. Дали това ще стане по процедурата, която сега върви, дали това ще стане по начина, по който д-р Тренчев току-що предложи, за нас не е важно. Важно е крайната цел да бъде тази, която всички искаме тук, на тази маса.
Само ще ви кажа, че България в момента изпитва една много голяма трудност, свързана с дефицита по текущата сметка. Дупката е огромна. Тенденцията е за едно прогресивно нарастване. До този момент тази дупка в платежния баланс винаги е била покривана от директните инвестиции и най-вече от директните чужди инвестиции. Дори темповете са били винаги по-големи и обемът е бил по-голям от дупката в текущата сметка, поради което ние имахме възможност да се развиваме с повече от 6 процента годишно. За първи път за изминалите два месеца има разлика между директните инвестиции и дупката в платежния баланс. Платежният баланс изпреварва ръста на инвестициите. Нека това да бъде една сигнална лампа за народните представители. Нека да не гоним чуждите инвеститори, нека да идват у нас, а не да отиват в Румъния. А тук вече ние заедно със синдикатите можем да намерим начин да не допускаме ситуации, при които въпросната дупка в два стари закона дава възможност на местни лидери, много често не под влияние и на централите си, да упражняват
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Иванов, за това че намесихте и текущата сметка. Връзката е изключително важна. Заповядайте, господин Никифоров. Имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на КНСБ е пред вас. Вярвам, че всички разполагате с него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Никифоров, становището на КНСБ отдавна е предоставено на вниманието на вносителите на законопроекта и на членовете на Комисията по труда и социалната политика.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Да, благодаря Ви, господин председател. Конкретното ми предложение към народните представители- вносители на законопроекта, е да го оттеглят, защото в България е крайно време да се спазва Европейската социална харта, а това предложение е, ако мога така да се изразя, в противоречие – най-меко казано – на Европейската социална харта. Второ, ние настояваме да има закон за конституционното право на стачка – браншова, национална и т.н., а не само да се затваряме във фирмите и да се ограничаваме само до Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Не на последно място бих казал, че, ако народните представители направят една сметка, ще видят, че в около 30 процента във фирмите в България има колективни трудови договори. В другите няма. Там обаче шивачките затварят собствениците и не ги пускат, докато не им платят заплатите – без колективни трудови договори, без спорове, без всякакви други неща. Така че труда и капитала трябва взаимно да се уважават. Затова предложението ни е по процедурата – днес да не се разглежда законопроекта, ако е възможно, разбира се, и най-напред да мине
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е кога да се разгледа.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Стачката в “Ролман” приключва, в “Шише джам”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Никифоров. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми
Аз няма да навлизам по същество в коментар относно поправката за “Шише джам”, която днес е предложена на вашето внимание. Аз няма да коментирам твърденията, че тези неща ги правели синдикатите, защото трябва да се преброяват, защото нямам толкова любезни епитети в речника си, с които да коментирам подобни твърдения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И при това няма връзка с процедурата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: За, затова казвам, че няма да го коментирам. Аз няма да припомням азбучната истина, че стачката също е форма на социален диалог, макар и не от най-любезните. Аз няма да припомням, че по време на една стачка и двете страни понасят загуби – както работодателя, така и работниците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има решение на Конституционни съд от 1996 г., където е казано какво означава “стачка”.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Работниците и служителите знаят това. Следователно тезата, че някой отвън може да накара 400 – 500 човека 40 дни да не получават заплата, меко казано не знам каква е, защото в речника си нямам подобен епитет. Така че нека да оставим тези неща настрани. Аз дълго мога да споря дали има законово задължение всеки законопроект, касаещ трудови, осигурителни отношения и т.н., да бъде консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки това мен ми се струва, че съзирам воля това нещо да се случи. Няма нищо по-нормално от това да се произнесе Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тогава работодателите няма да търсят вратичка зад гърба или определени народни представители, които да бъдат мотивирани по някакъв начин да внесат законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, много Ви моля да не цитирате народни представители.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ние можем да проведем дебата по между си, ще се гледаме в очите един друг и ще си разменяме аргументи, а няма да се преглеждаме кой какво е лобирал в Народното събрание. Защото, ако госпожа Капон е лоби на работодатели, аз не се сещам кой е лоби на работниците, защото не познавам такъв човек. Но, така или иначе, работниците трябва да имат право да си кажат мнението. В този смисъл най-легитимният спор е между нас и тях и то с аргументи, а не с това кой какво може да направи зад гърба на другия или в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз смятам, че законопроектът не бива да бъде разглеждан днес, защото, ако вие днес го обсъждате, вие ще сте пропуснали най-важната част от дебата – тази между участниците в този конфликти, между синдикатите и работодателите. Тогава вие рискувате, тъй като тук се демонстрира достатъчно много непознаване на материята, да направите нещо, което няма да е най-доброто. Аз разбирам, че може би е добре да отменим и раздела за плащане в Кодекса на труда, за да им е хубаво на западните инвеститори. Но тези, които избягаха в Румъния, избягаха в държава с два пъти по-високи заплати от нашите. Тогава значи, че проблемът е на друго място. Нека някой да внесе закон за борба с корупцията, да речем, или закон за функционирането на администрацията, пък чак тогава да търсим стачките и работниците с техните мизерни заплати. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, госпожо Николова. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не приемам аргументите на господин Манолов, най-малкото защото съм от град, от който шивачите спасиха града от град тогава, когато се затваряха всички машиностроителни заводи, тогава, когато хората бях в безработица, тогава започнаха да се отварят шивашки предприятия. Шивачките работеха и спасиха мъжете и децата си от глад. Аз съм свързана с тези хора и съм длъжна да защитавам техните интереси. Вие не можете да си представите друга гледна точка освен пари. Но аз искам да Ви кажа, че има и друга гледна точка. Моята гледна точка е защита на правото на труд на тези хора, защото това, което се случва в “Ролман” - нямаме нищо общо с “Шише джам” и не ме интересува – тревожи много силно всички производители в Русе, защото това е работа на ишлеме. Хората, които възлагат ишлемето, много внимателно следят каква е конюнктурата в страната. Най-малкото залюляване на сектора може да прогони възложителите и да ги изпрати в Украйна, в Китай и навсякъде, където трудът е по-малко заплатен. Това означава, че тези работници, които преодоляха китайската инвазия, които преодоляха невероятните трудности покрай вноса и износа към 1 януари – вие знаете, че се събираха колегите отново тук, в тази комисия и в Комисията по бюджет и финанси, за да решават много важни въпроси. Сега 170 хиляди човека са заплашени да останат без работа. Аз бих се съгласила с Вас, господин Манолов, ако тази стачка беше в сектор, в който има сива икономика, където не се плащат данъци, където не се плащат осигуровки и действително работничките стоят заключени и работят срещу 200 лв. без право да отидат до тоалетната. Но когато стачката, не знам защо, се провежда само в предприятия, които са с чуждестранни инвеститори, които плащат най-високата заплата в сектора, защото това е една от най-високите заплати в сектора, аз започвам да се съмнявам къде е истината. Моята гледна точка като вносител на законопроекта е една – единствена – да се запазят работните места на 170 хиляди човека, работещи в този бранш. И тук наистина грижата е както на работодателите, така и на синдикатите и на работниците. Радвам се, че Министерството на труда и социалната политика е видяло правилната логика на нашето предложение и я е подкрепило. Не възразявам по принцип, че най-доброто място за разискване е, разбира се, трипартитната комисия, където могат да се видят различните гледни точки. Но също така искам да кажа, че като народен представител оттук нататък много внимателно ще следя работата по създаването на един съвременен закон за уреждане на колективните трудови спорове, затварянето на вратичките и изчистването на противоречията между този закон и Кодекса на труда, който е безумно стар и също така едва ли добре защитава работниците. А по въпроса дали познавам процедурите, като адвокат съм водила делата на много стачници, знам добре процедурите и искам да ви кажа, че моята гледна точка е единствено и само защита на работниците. Защото, ако господин Ролман не беше клекнал пред изнудването на синдикатите, той можеше да се премести на друго място, можеше да отиде в Китай, можеше да отиде в Индонезия или не знам къде, където се плаща по-малко, където се плаща на тъмно. Тогава какво щеше да прави гр. Гоце Делчев с 2000 – 2500 работни места, които щяха да бъдат закрити?
Аз представям на вниманието на моите колеги от Народното събрание и на всички, които присъстват тук, и тази гледна точка. Кой ще бъде виновен тогава, питам аз? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че след пледоарията на моята колежка Елеонора Николова надали има повече какво да кажа освен това лично, което искам да кажа на господин Манолов – да ми види декларацията в Сметната палата. Много трудно някой може да ме купи. Благодарение на труда на много от моите деди няма как – парите не са всичко в живота. Независимостта и твоята политика са много по-важни неща.
А що се отнася до поправката, както Вие я наричате, не, това не е поправката “Шише джам”. Това е поправката, която наистина е за защита на работните места. Това, което се случи в “Калиакра”, това, което се случи и на други места, Вие сте прав. Трябва да има закон срещу корупцията. Да, може би трябва, въпреки че ние се опитваме в голяма част от текстовете да направим така, че да няма корупционни практики. Разбира се, трябва да има по-добра администрация. Но това е една от частите. А що се отнася до истинската поправка – само, за да хвърля обратно ръкавицата – искам да Ви кажа, че ако синдикатите си събират сами членския внос, а не минава той през ТРЗ, ще ви попитам аз как това ще се случи. Давам го като пример.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви, изказванията да бъдат само по дневния ред. Иначе този диалогов режим не е здравословен за тази комисия. Сега, колеги, и аз искам да кажа няколко думи. Това, което ме различава от вносителите, в случая от госпожа Николова, е това, че аз като председател на Комисията имам няколко задължения. Първото ми задължение е да се грижа не само за интересите на работниците и служителите, а и за интересите на работодателите и за българската държава. Тоест, това са институциите, които са част от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И ако от тази дискусия, която проведохме във връзка с процедурата, излиза на преден план обстоятелството, че трябва да има становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, аз лично като председател на тази комисия поемам ангажимента, че когато това становище се появи в Комисията по труда и социалната политика, да проведем това заседание, но вече при други обстоятелства – при мнението на всички участници в социалния диалог. Ако комисията сега се обединява около това мнение, нека да подложим на гласуване това, което направи като предложение господин Петър Мръцков – да се отложи в момента обсъждането на точка първа от проекта за дневен ред. Колеги, има ли други мнения? Няма. Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мръцков да отложим гледането на този законопроект до получаването на становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
"За" - 13, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Предложението на народния представител Петър Мръцков се приема.
Точка първа от проекта за дневен ред се отлага.
Колеги, благодаря ви. Тази дискусия обещава да бъде много интересна. Ще моля всички да запазите спокойствие. Има какво още да се каже при добрия тон, на който държим в тази комисия. Благодаря на вносителите.
Колеги, моля, гласувайте дневния ред на днешното заседание само с предложената точка втора.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г.
2. Разни.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта за изменение на Кодекса на труда внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова. Бързам да дам думата на госпожа Мая Манолова, която е един от вносителите на този законопроект. Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще бъда съвсем кратка, защото и предложения от мен и колегите Христина Христова и Лютви Местан законопроект е изключително кратък. С него предлагаме да бъде удължен срокът за подаване на исканията на синдикатите и на работодателските организации за признаването им като представителни на национално ниво. Това се налага с оглед на това, че изключително неподходящ е срокът 1 септември. Това е след месец август, който знаете, че е почивен месец и съществуват проблеми, които възникват във връзка с броенето на организациите на работниците и служителите, а в известна степен и на работодателските организации. За симетрия предлагаме да се продължи и срокът, в който Министерският съвет следва да се произнесе по исканията, а именно това да бъде три месеца по-късно, каквато е и стандартната процедура, посочена в Кодекса на труда. В случая датата 28 септември, респективно 28 декември е тази, а не 30-ти, защото 30 декември е неделя и тогава произнасянето на Министерския съвет ще отиде в следващата календарна година. Затова за прецизност сме избрали датата 28 септември, респективно 28 декември.
Признавам, че малко късно внесохме този законопроект, но предварително проведохме разговори със заинтересованите страни – със синдикатите, с работодателските организации и видно и от представените ни становища няма несъгласие от страните, които са засегнати от този процес. Приемам също така забележката на една от работодателските организации, на Българската стопанска камара, че по-коректно би било, ако законопроектът предварително е консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но поради ограничения времеви срок това не беше възможно, няма как и да бъде отложена точката, тъй като тази седмица са последните заседания на парламента, а действието на закона е насочено към датата 1 септември. Така че с това наше извинение от страна на вносителите ще ви моля да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Има думата госпожа Христова като вносител. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Аз бързо взех решение да стана един от вносителите на този законопроект, защото и от моя опит в изпълнителната власт знам, че процедурите по преброяване на организациите на работниците и служителите, както и на организациите на работодателите изискват време. Те са трудоемки, времеемки и никой от трите страни всъщност не е заинтересован това да не става в оптимални условия, да има напрежение. Всички са заинтересовани това да става нормално и мисля, че това, което предлагаме, е много разумно, като прибавим и това, което вече изтъкна и госпожа Манолова – че срокът 1 септември съвпада точно с ваканционния период, когато много хора са в отпуски и това наистина затруднява нормалното преброяване на организациите. С този законопроект мисля, че ще допринесем за подобряване на тези процедури и съответно за индустриалните отношения в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, аз искам да кажа нещо по този законопроект, но не по същество, а по процедурата. Изключително важно е, ако в комисията се обединим около това да подкрепим предложения законопроект, предложените промени, да предложим като решение на комисията този законопроект да бъде гледан на две гласувания в рамките на едно заседание на парламента, за да не губим процедурно време.
Освен това, понеже стана въпрос за една малко по-особена и по-тънка законодателно промяна, която на практика променя законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, има един текст, който е съгласуван с Правна дирекция на Народното събрание, който на практика променя § 5 в изменителния закон. Защото в Кодекса на труда на практика съществува този изменителен закон и този § 5, за който ние сега говорим. Това е нещото, което задължително трябва да влезе в нашето становище. Ако се обединим около това, което предлагат вносителите, можем да го внесем още днес, за да може утре или в други ден да влезе в дневния ред на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам точно две думички да ви кажа. Аз не знам какво са написали в становището си от Българската стопанска камара, но дебат по тази тема имаше, макар и не върху законопроект, който пише, че променя § 5 и тази и тази дата да стане онази дата. В Националния съвет за тристранно сътрудничество имаше такъв дебат. Той беше проведен по същество. Най-важното в него беше следното. Говорейки чисто технически, поднормативната уредба, която специално за нас е много важна като например как изглежда формуляра, по който ще се извършва преброяването, се появи някъде в последните десет дни на месец юни. Следователно на нас ни беше оставен около месец – месец и половина за работа по същество, което практически прави нещата невъзможни. Иска ми се към тази материя да бъде подходено най-добросъвестно, за да свършим работа, защото нататък могат да се случат много неща. Аз разбирам за какво става дума – утре някой ще каже, че синдикатите се топят. Те не се топят. Ние винаги ще прескочим границата от 50 хиляди души – жили или умрели. Но ще се дебатира. Ето ние например поради тази причина изпускаме цял сектор като образованието, което в периода от края на месец юни до 1 септември е абсурдно да го преброим. Учителите са в отпуска, няма ги и директорите, няма кой да завери протоколите и т.н. Така че необходимо ни е още мъничко време. Тези 28 дни се надявам да бъдат достатъчни. Това са чисто технически причини. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Манолов. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам само да заявя нашата позиция, макар че тя е депозирана официално, да кажа под черта какво е нашето становище по разглеждания законопроект. Ние не сме от тези, които стоят зад вносителите на законопроекта по простата причина, че ние вече на практика сме готови за преброяването. Но ние не искаме да черпим сравнителни преимущества по процедурни причини от когото и да било, поради което не възразяваме срокът да бъде удължен, за да дадем възможност на всички, които не са имали необходимата възможност или време, да се подготвят, за да можем отново всички заедно като социални партньори да работим по проблеми, които действително касаят и работодатели, и работниците и служителите. Поради всичко това по принцип подкрепяме въпросния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, както разбирам, има постигнато съгласие да удължим срока и по предложението, което направи доктор Адемов – промяната да бъде гледана на две четения в едно заседание на парламента. Законопроектът е включен в дневния ред под точка седма. Сега предлагам да прекратим дискусията и да преминем към гласуване, тъй като, след като има съгласие от страните, не е нужно да губим повече време. Има ли още някой колега, който иска да се изкаже? Не виждам. Моля, колеги, гласувайте законопроекта за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г., както и процедурното предложение това да стане на две четения в едно заседание на Народното събрание. Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение на Кодекса на труда, № 754-01-116, внесен от народните представители Мая Манолова, Лютви Местан и Христина Христова на 23.07.2007 г., се подкрепя от комисията. Ще бъде предложено на парламента той да бъде гледан на две четения в едно заседание на Народното събрание. Благодаря на всички колеги и гости за активното им участие.
Пожелавам приятна ваканция на колегите от комисията. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов
