Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
19/09/2007
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 19 септември 2007 г.
П Р О Т О К О Л
На 19 септември 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията Петър Мръцков.
ПРЕДС.ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен:
1. Обсъждане и гласуване на Годишния доклад за младежта за 2006 г., № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 10.09.2007 г.
2. Разни.
Част от колегите, които са членове и на Комисията по бюджет и финанси, участват в заседание на тази комисия, тъй като в момента се гледат промените в Закона за държавното обществено осигуряване. По тази точка от дневния ред ние не сме водеща комисия, но нашата комисия и трябва да го разгледа, така както ни задължава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Колеги, Годишният доклад за младежта за 2006 г. е внесен от Министерския съвет. Всички имате доклада.
На нашето заседание присъства господин Баки Хюсеинов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Стоян Мирчев, главен експерт в Дирекция “Демографска политика и равни възможности и госпожа Даниела Христова Попова, специалист в кабинета на парламентарния секретар на Министерството на труда и социалната политика. Присъстват още господин Иван Модев, директор на Националния център “Европейски и младежки програми и инициативи” към Държавната агенция за младежта и спорта и госпожа Весела Василева, директор в Главна дирекция “Политика за младежта”.
Заповядайте, господин Модев, да ни представите Годишния доклад за младежта за 2006 г. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за младежта за 2006 г. представя извършеното по отношение на основните приоритети в държавната политика. В него са отразени промените в живота на младите хора, мерките, предприети през 2006 г., и необходимите действия за провеждане на младежката политика Република България.
На основание Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Държавната агенция за младежта и спорта инициира създаването на междуведомствен експертен съвет по изготвяне на Годишен доклад за младежта за 2006 г. Експертният съвет включва представители на всички държавни институции, на неправителствения сектор, както и на социологическата и академична общност в страната.
Докладът е изготвен въз основа на данни от проведено социологическо проучване, възложено от Държавната агенция за младежта и спорта. За подготовката на доклада бе ангажирана и Агенция “Медиана”, която подготви и реализира социологическо проучване. Ползвани са, разбира се, и публичните регистри и статистика от националните институции, както и подготвените вече и представени годишни доклади за младежта за 2003, 2004 и 2005 г.
Докладът очертава седем основни области, които трябва да бъдат обект на младежката политика: социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност и рисково и девиантно поведение.
Анализът разглежда включването на младия човек във всяка една от областите, които са жизнено необходими за неговото личностно развитие, както и за изграждането му като активен гражданин на Република България и Европа.
Стремежът е не само да се отчете състоянието на младежта, но и да се създадат условия за развитието й съгласно заложените параметри в Програмата на правителството за европейска интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност и в Националния план за развитие за 2007 – 2013 г., съгласно членството ни в Европейския съюз.
При изготвянето на доклада са взети под внимание и всички международни правни актове, по които Република България е страна, както и европейски спогодби, решения и препоръки, за които Народното събрание е приело декларации или е подписало документи за пълноправно и асоциирано участие на страната ни.
Ако ми позволите, ще кажа съвсем накратко по няколко думи по всяка една от засегнатите области и ще очертая основните тенденции, които са отразени в годишния доклад, както и приоритетите и изводите, които си поставя за цел Годишният доклад за младежта за 2006 г.
По отношение на социалния статус. Налице е стратификационно деление. Той е ясен показател за състоянието на различните групи младежи и техните семейства. Чрез този анализ става възможно определянето на трайни тенденции в развитието на образованието, професионалната реализация, здравния и демографския статус на младежите в България.
Основните показатели, по които сме разглеждали стратификационната структура на младежта, са материалното положение, образователния статус, професионалната реализация, семейните модели, които пораждат устойчиви тенденции и ясни репродуктивни модели в обществото. През 2006 г. има увеличение на доходите на домакинствата и на член от домакинството. От друга страна, разходите за образование, които са основен разход при младите хора и семействата с деца, които учат, съставляват все още голям процент или по-точно средно по 36 лв. на домакинство.
Втората тематична област в доклада е свързана с образователната политика. В нормативните актове в рамките на Европейския съюз в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование. Преобладаващото мнение е, че има необходимост от нова дефиниция на целите на академичното, училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и това произтича от новите изисквания и предизвикателства пред висококонкуретния пазар на труда в рамките на Европейския съюз.
Това наложи изработването от Министерство на образованието и науката през 2006 г. на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание с десетгодишен период на действие. Тя е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето- ученик.
По отношение областта на здравеопазването. Основната тежест и отговорност за опазването и грижата за здравето на младите хора се пада на Министерството на здравеопазването, което за 2006 г. е реализирало различни дейности, насочени към целевата група. Тук се представят следните данни за 2006 г.: близо 15 процента от младите хора са вън от системата за профилактика и периодично здравно наблюдение; около 7 процента са практически вън от всякакъв досег със здравната система.
Като цяло общата картина на здравния статус на младите хора е позитивна в сравнение с предходната 2005 г. Наблюдава се подобрение на общото здравословно състояние, стоматологичния статус и свързаните със здравословния начин на живот дейности – достъп до почивка, занимания със спорт и фитнес, двигателна активност в свободното време.
Анализът на данните в областта на професионалната реализация показва формирането на два тима младежи, на две категории младежи в рамките на българското общество. В първата категория се включват високообразовани млади хора, с компютърни умения и западен език, които не се притесняват за живота си и възможностите си да намерят добра реализация и работа.
Втората категория обединява маргинализиращите се групи младежи, които не притежават основни умения, за да могат да участват на пазара на труда. На практика младите хора без образование искат за труда си близа два пъти и половина по-ниско възнаграждение, имат сериозни съмнения, че някой въобще ще иска да ги наеме на работа. Това е част от изводите на социологическото изследване.
Видно е, че въпреки постигнатото ограничение на безработицата и формираната трайна тенденция за разкриване на повече работни места младите хора продължават да срещат трудности при намиране на първа работа след завършването на образованието си. Спешните мерки трябва да бъдат насочени към улесняване на прехода от училище към работното място, както, разбира се, и към стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса.
По отношение на свободното време. Определят се заниманията със спорт, изкуство, отдих, получаването на нови знания и умения за младия човек, формирането на активното гражданско участие в обществения живот, предоставянето на информационни услуги за доброволческа дейност, работа в мрежа на национално, регионално и местно ниво, както и управление на специализирани програми за свободното време на младите.
Положителната промяна в сравнение с 2005 г. в частта за свободното време е, че младите хора са повишили способността си за представяне на своите проекти и идеи, като ги реализират в изпълнението на дейности по различни програми, свързани със свободното време.
Гражданската активност е област, която присъства за пръв път в Годишния доклад за младежта за 2006 г. Основните изводи насочват вниманието към подготовка на Закон за младежта, изграждане на национална информационна система за младежките организации и формирования, разработване на системи и програми на национални и регионални нива за подпомагане на младежките дейности и стимулиране на младежката активност и гражданското образование, както и национално представителство на младежта в страната. През 2006 г. по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта вече е реализирана и функционира Национална информационна система за младежта, а работна група представи вече пред младежките организации и различни експертни групи проект на закон за развитие на младежта.
Програмата за младежки дейности 2006 – 2007 повиши младежкото включване с помощта на подпрограма “Национални инициативи и кампании”. Бяха отбелязани различни инициативи като “Всички различни – всички равни” – кампания на Съвета на Европа за участие на младите хора, заложени в основните параметри от Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите.
По отношение на рисковото и девиантно поведение, област в проблематиката и на аналитичната част от социологическото проучване, се очертават следните кризисни точки: на първо място, употребата на наркотични вещества, включване на все по-голям брой малолетни и непълнолетни младежи в организирания трафик на хора и с криминални прояви и поведение. Няма никакво съмнение, че така нареченото рисково поведение има пряка връзка със страха от санкции. Съответно колкото повече се увеличава шансът да бъдат хванати и санкционирани, толкова повече намалява и рисковото поведение. И обратно, усещането за безнаказаност увеличава и рисковото поведение.
В този смисъл усещането за наличие на санкционираща сила и институция и в основата на разпространението или намаляването на девиантното поведение сред младите хора.
Изследването от 2006 г. установи, че младите хора нямат усещането, че живеят в правово общество, че има сила и институция, която да се противопостави на отклоняващото се поведение и престъпността.
В резултат на проведеното национално представително изследване за изработване на Годишния доклад за младежта за 2006 г. се оформят и следните изводи:
- необходимост от нов подход, който налага формулиране принципите на публични политики;
- извеждане на национални приоритети и въвеждане на политика на проактивно действие.
Кои са приоритетите? Младежката политика е изведена като национален приоритет в правителствената програма. Проблемът е, че това е обща формулировка, която трябва да се конкретизира, за да се превърне в реални и изпълними действия. За целта е необходимо през 2007 г. да се пристъпи към навременно целеполагане на стратегически документ, който да обхване и периода след пълноправното ни членство вече в Европейския съюз.
От регистрираното в Годишния доклад за младежта за 2006 г. можем да формулираме и следните приоритети за действие през 2007 г. :
- по отношение на постигане на европейски стандарти и качество на образование:
- извеждане като приоритет на политиката за здравословен начин на живот;
- формиране на механизми за стимулиране реализацията на младите хора в България;
- ефективни гаранции за младежко участие в гражданското общество;
- разнообразие и качество на креативните дейности;
- свободно време, формиращо демократични ценности.
През 2007 г. е необходимо да се въведе нов подход на действие и съответно на постигане на резултати. Настоящата практика на политики за преодоляване на ситуативни проблеми и търсене на резултат по всяка отделна публична политика води до постигане на резултати. Въпросът е, че темпото е бавно и в обозримо бъдеще не можем да постигнем категоричното решение на нито един от проблемите, които се поставят. Те се прехвърлят от доклад в доклад, като всяка година наистина има по-добри показатели, но с прехвърляне на проблемите от поколение на поколение.
Проактивното действие премества фокуса на формулиране на политики и мерки от решаването на проблемите върху промяна на ситуацията, за да не стигне до проблеми. Необходимо е ресурсите, които държавата отделя за младежка политика, да се концентрират върху превенцията и механизмите на стимулиране във всеки един отделен приоритет.
Институционално това изисква създаването на министерство като субект на формулиране и осъществяване на активна младежка политика. Стратегически е необходимо да се формулира качествено нова политика и ресурсно обезпечаване за българските младежи. Новите приоритети трябва да се изведат извън чертата на темповете на икономическо развитие на страната, за да се превърнат във фактор на икономическия растеж. Ценностното базиране на този тип политика трябва да гарантира развитието на българското общество като граждански активно, демократично функциониращо и общество на свободни и развиващи се личности.
И не на последно място по важност качеството на живот трябва да е постижима цел за всеки български младеж. Извеждането на тези национални приоритети и въвеждането на политика на активно действие са цели, с чието постигане се прекъсва порочният кръг всяко следващо поколение в България да е исторически и икономически резултат от действията и интересите на предходните поколения. Изпълнението на тези цели дава възможност българската младеж да се превърне в генератор и на новото бъдеще на България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев. Уважаеми колеги, докладът ни беше предоставен навреме. Имахме възможност да се запознаем в детайли с него. Там има интересни данни, които можем да ползваме и в нашата бъдеща работа. На мен ми направи впечатление това, което много дискутираме напоследък- месечните добавки за деца за повишаването на раждаемостта. Изводът, който се прави от доклада, е, че увеличаването на месечните добавки няма да реши проблема с раждаемостта, а има други проблеми, които може би ще помогнат – детски ясли, градини,
Сега предстои приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване, държавния бюджет. Така че нашите усилия трябва да бъдат насочени и в тази насока и да ползваме данните, които много подробно са отразени в Годишния доклад за младежта за 2006 г. Сега и в обществото доста се дискутират и проблемите, свързани с образованието. Тук също намират място и изводи, които се правят за образованието, за нивото на образованието, за здравеопазването, както казва доктор Станкова и т.н.
Така че има много неща, върху които да мислим и да търсим най-добрите решения.
Колеги, имате думата за становища, за въпроси, мнения.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин
Изключително интересно ми беше да прочета подробния доклад, който ни е представен от Министерския съвет. За мен най-вече представляваха интерес изследванията, направени от агенция “Медиана”, тъй като те очертават интересни тенденции.
Няма да се спирам на част от тях. Но искам да изразя съгласие с вносителите, че докладът като цяло показва едно много бавно, но все пак развитие при решаването на проблемите на младите хора. С основния извод, който вносителите правят, че в България младежката политика е национален приоритет, но този национален приоритет като че ли трудно се превръща в ефективни младежки политики, ефективни конкретни политики, съм напълно съгласна. Искам да очертая някои от проблемите, които лично за мен са особено тревожни. Първият проблем, който се очертава от редица резултати, изведени от отговори на зададени въпроси от агенция “Медиана”, е свързан с етнизирането на проблемите на младите хора. Естествено това е свързано с етнизирането на бедността. Но за мен има данни, които просто са крещящи. Има разлика в определено състояние по отношение на образователен статус, по отношение на имуществен статус, по отношение на здравен статус, така че вече между българи, турци и роми тя е с пъти. Това е един много сериозен проблем, който за съжаление ние като държава не само за младите хора, но и въобще трудно реагираме, трудно даваме резултатен отговор за това накъде трябва да вървим, какво трябва да се случи. Очевидно се оказва, че всички средства, всички усилия водят до някакви резултати, които са далече от общественото очакване.
Вторият много тревожен извод за мен е изводът, че на фона на общо резкия спад на безработицата тя сред младите хора не намалява, което е много тревожно. Очевидно ние като социална комисия, като комисия, която се занимава основно с проблемите на труда, трябва да търсим отговор на въпроса защо това се случва и какво трябва да бъде направено, тъй като очевидно в обществото ни на фона на общото намаляване нивото на безработицата расте относителният дял на младите хора, които са безработни, които нямат доходи и които или реализират доходите си по някакъв нелегитимен начин или разчитат на доходи от родителите си и постепенно тези млади хора се превръщат в една голяма маргинализирана прослойка. Така че моето очакване беше докладът да даде отговор на въпроса накъде трябва да вървят
Иначе приоритетите, които се очертават, мисля, че са право в целта. Те са свързани с приоритетите в обществото ни и са резултат от липсата на реални реформи в сектора образование, в сектора здравеопазване, които очевидно в много голяма степен рефлектират върху младите хора. Това бяха някои мои най-общи разсъждения, които имах, докато четох доклада. Бих искала да приключа с един по-общ и един по-конкретен въпрос към вносителите.
Какво е намерението на хората, които днес присъстват като вносители на този доклад по отношение на това тези негативни тенденции, правилно дефинирани в доклада, могат да бъдат превърнати в реални политики. И един много конкретен въпрос. Доколкото си спомням, Държавната агенция за младежта и спорта очакваше някъде в средата на годината да бъде отворена една програма по отношение на младежката база. Какво се случи с тази програма? Очевидно проблемът “свободно време на младите хора” продължава да бъде много сериозен проблем. Аз само искам да направя един коментар, сега се сещам, по отношение на свободното време на младите хора. Оказва се, че младите хора прекарват свободното си време в кафето, на среща с кафе, на чашка с приятели и дискотека. И с това като че ли се изчерпват възможностите за прекарване на свободното време. Там разлика е в пъти. Това като че ли са трите места, където младите хора биха могли да се срещат и да общуват в рамките на свободното си време. Имаше относително висок процент на заетост в домакинството, което за мен също беше интересно. Мисля, че на фона на общо разхвърлените си разсъждения на тема “млади
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по доклада. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не знам дали е изпуснат един въпрос или въобще не е обсъждан, но искам да попитам какво е отношението на тази голяма административна единица в нашата страна, която отговаря за младежта, за поведението на нашите младежи по стадионите, за хулиганството, за големите битки, които се водят по време на спортни мероприятия. Това, че там се изкарват големи подразделения на Министерството на вътрешните работи, не винаги помага. Понякога те фактически не могат да се справят с поставените им задачи. По този въпрос въобще има ли някакво отношение на отговорните институции и каква е връзката с така наречения Футболен съюз, който ръководи тази
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, полковник Иванов. Заповядайте, господин Модев. Имате думата да отговорите на въпросите, поставени в изказванията.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на темата за етнизиране проблемите на младите хора. И в Годишния доклад за младежта за 2005 г., и в Годишния доклад за младежта за 2006 г. трайно този проблем се изостря в българското общество и по-специално за младите хора. За съжаление вече е налице една капсулирана общност от млади хора, които в по-голямата си част процентно са представители на ромската общност, които практически не се развиват нито в образователен, нито в социален аспект. Тези изводи, които са направени в доклада, дават повод за формулиране и на конкретни политики от страна на всяко едно от министерствата, които са в досег по тази тема. Може би допълнително от Министерството на труда и социалната политика – господин Хюсеинов – ще вземат отношение, тъй като и втората тема, свързана с безработицата сред младите хора, е свързана с тенденцията, че тя се запазва в известна степен или намалява, значително по-малко.
Но така или иначе, като водещи политики, като водещи мерки Министерството на труда и социалната политика осигурява един значителен и организационен, и финансов ресурс за справяне с тези проблеми.
Това, което мога да кажа за Държавната агенция за младежта и спорта, е, че в рамките на нашия твърде ограничен бюджет, с който разполагаме за реализиране на младежки дейности, ние сме поставили като приоритетен акцент във финансирането на проекти от страна на младежките неправителствени организации, които имат достъп до тези програми, темата за интеграцията, за толерантността и за работата с млади хора в неравностойно положение и в частност представители на ромската общност.
По отношение на свободното време, вече е факт решение на Министерския съвет за програмата за младежките информационно-консултантски центрове. Тази програма си поставя за цел в рамките на 2007 – 2008 г. във всички областни центрове на страната да възстановим в известна степен с тази програма дейността на бившите младежки домове, дотолкова доколкото в тези областни центрове от общо 28 е запазен само в 22 сградният фонд като младежки домове. Поради липса на достатъчно средства за съдържателен тип инициативи те бяха управлявани от страна на общините главно като търговски обекти: отдаване под наем на голяма част от площите за офиси, за магазини и твърде малко оставаше за дейности с младите хора. Настоящата програма и ресурсът, който беше заделен от страна на Министерския съвет и респективно Министерство на финансите ще позволи годишно в рамките на около 30 хиляди лева да се развиват дейности, свързани най-вече със свободното време на младите хора. Тук веднага искам да подчертая, че мрежата от тези младежки информационно-консултантски центрове ще позволи освен средствата, които са осигурени от държавния бюджет със своите дейности и със статута, който имат, да кандидатстват за финансиране и пред сериозните оперативни програми, и по отношение на Оперативна програма “Човешки ресурси”, и по отношение даже и “Регионално развитие”, “Опазване на околната среда”, “Развитие на селските райони” и др.
За нас беше много важно да се реализира гръбнакът на този вид структури и най-вече представителите на местната власт, на общините да видят в рамките на изпълнителната власт желание за промяна на статуквото, тъй като много от кметовете вече определят работата с младите хора на съответната община като свой приоритет.
Темата за футболното хулиганство и поведението на феновете е тема, която е в приоритетите на Държавната агенция за младежта и спорта. От началото на годината председателят на Държавната агенция за младежта и спорта и председателят на Българския футболен съюз подготвиха и вече съвместно реализират програма за превенция на футболното хулиганство с помощта и на Министерството на вътрешните работи, както и с представителите на самите фен клубове.
Трудно е да се каже статистически погледнато какви са ползите от тези съвместни действия, но, така или иначе, това ще се запази като приоритет на Държавната агенция за младежта и спорта, разбира се, предполагам, че в края на годината ще има някакъв по-конкретен анализ по тази тема.
За съжаление поне за сега успехите не се виждат така, както на нас ни се иска. Но усилията ни продължават. В това искам да ви уверя. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев. Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Модев! Аз ще ангажирам вниманието ви само с два- три акцента от доклада. Искам също така да подчертая удовлетворението си от това, че присъстваме, както и миналата година, на второ представяне на такъв доклад, който, разбира се, е интересен, защото темата за младежите, от една страна, е тема, която възбужда въображението, желанието да свършим много неща, а от друга страна, това, което са и каза – съзнаваме, че е много трудно да се осъществят всички тези наши виждания, мечти във времето. Както подчерта и господин Модев, те всъщност се осъществяват, но много бавно. В крайна сметка това трябва да ни е ясно и това не бива да ни отчайва, а по-скоро това, което е заложено в документите, да може действително реално да се осъществява. Не казвам нещо ново като философия на мислене, но го казвам, защото обикновено сме свикнали като българи да казваме: абе, българска работа, едно говорим, други вършим.
Но в този смисъл ми се струва, че това, което като поведение и като работа те излъчват, представлявайки работата на Държавната агенция за младежта и спорта, мисля, че все пак трябва да ни удовлетворява, защото, малко или много, ние сме вътре в този живот и виждаме какво се случва. Естествено, че трябва да има и хора-ентусиасти. В тяхно лице аз виждам – тук искам категорично да подчертая – че такива хора там има и естествено те са и млади, защото трябва да са вътре в тези проблеми и да ги бутат напред, за да ги решаваме. Спомням си, че коментирахме миналата години и затова искам да задам един въпрос, още повече, че госпожа Лечева беше го подчертала и по-преди в нейна лична програма и по повод на изборите. Става въпрос за така наречения масов спорт. Този проблем е много важен, защото в райони, а и там, където аз живея, се мъчат да създадат и създават такива условия, които да го стимулират. Докъде са стигнали идеите за повече спортни игрища и площадки. Разбира се, съвсем не искам да давам акцент на тези популистки викове, непрекъснати коментари за междублокови пространство и т.н. Моля да бъда разбрана правилно. Най-малко това цели моят въпрос. Просто има ли възможността, някога направени, да бъдат използвани така, както трябва и по предназначение. Важното е те да бъдат наситени с действия. Тоест, всеки ден на тези игрища да има деца, които да спортуват един или друг спорт, още повече че много от тези игрища се правят многофункционални, за да могат да се използват максимално. Това си го спомням от близкото минало, пък и сега това е така. Няма нищо ново. Така трябва да се направи.
Аз мисля, че този масов спорт е в основата на нещо, което на трето място ще подчертая, че е важно. Искам само да ви кажа, че утре или в други ден най-вероятно ще влезе в пленарна зала един законопроект, за който и друг път сме говорили. Може би вие знаете за така нареченото присъствие на лекар като отговорен за профилактичния процес на здравеопазването в училище. Този законопроект е подписан от 71 колеги. Казвам това нарочно, защото виждането на всички, дори на колегите от опозицията, е положително по принцип, защото става въпрос за здравето на нашите деца. Друг е въпросът, че ние трябва да му придадем онзи привкус, за който и аз, подготвяйки се за този законопроект, разбрах, че съществува в Европа. Тоест, отношението към здравето на децата в детските градини, ясли и училища е нещо много важно и там най-важен е моментът за профилактиката на здравето на децата. В тази връзка си мисля, че на фона на един обем от много работа, която може да се свърши най-вече в училища, пък защо не и при по-малките деца, в яслите и градините, но най-вече в училище.
Въпросът ми е как виждате вашето място, а бих задала въпроса и обратно или по-скоро бих пожелала вашето активно присъствие в този профилактичен процес, наречен промоция на здравето. Има профилактика, има рехабилитация и промоция. Свикнали сме да чуваме тази дума, но обаче тя е с много богато съдържание, както всичко останало. Мисля, че те тук е едно от важните места на Държавната агенция за младежта и спорта – да покаже своята роля и място в този процес. Защото здравното възпитание е много важно. И вие подчертахте за големия брой деца, които приемат наркотици, което е страшно тревожно, няма защо да го коментираме. Много тревожен е и проблемът и то на голям процент от деца, които поемат алкохол. Под превенция разбирам дори ангажираността на Държавната агенция за младежта и спорта и работата и взаимодействието й с правораздавателните органи, с районните управления, с опазването на училищата в буквалния и преносния смисъл. Ето този ред и действия на нещата според мен би трябвало активно да ангажират и вас от Държавната агенция за младежта и спорта.
Вие подхвърлихте малко, но сега аз искам да подчертая още веднъж – как виждате конкретната работа с ромското население. Аз съм от 25-ти избирателен район и там ме познават. Аз посещавам моя район и там има едно струпване на роми във Филиповци. Трябва да ви кажа от разговорите, които имам с тях, излизат тези две неща, не мога нищо друго да измисля, разбира се, но важното е, че те го осъзнават. Става дума за образование. Те самите искат да учат. И нещо друго, това е дълга тема и тя не е за момента, но искат да бъдат адаптирани в общите училища. Обезателно ангажиране в културните мероприятия, адаптиране към културните ценности на нашия народ, участие на ромите в създаването на култура, най-общо казано. Защото мисля, че те там най-лесно биха могли да бъдат адаптирани и да бъдат възпитавани. Подчертавам последния смисъл. Третият момент е активното им участие в спорта. Тук вече има много примери.
Аз мисля, че тези три момента са тези, с които могат активно да започнат да работят върху съзнанието точно на младото поколение, защото точно след две поколения смятам, че бихме могли да сложим един по-добър отпечатък и действително да има някаква промяна.
Това е дълга тема, аз не я започвам, а само искам да подчертая, че вашето активно участие в това направление е важно и мисля, че вие недвусмислено бихте потвърдили това.
Последното, за което и Вие, господин Модев, споменахте, е наличието на доста проекти и оперативни програми, в които биха могли да бъдат ангажирани младежите. Надявам се, че в тези младежки информационни центрове биха могли да бъдат привлечени, за да могат младежите действително да се ангажират с тези програми и още веднъж активно да ги възпитаваме и да ги адаптираме към новите условия. Благодаря.
Аз лично и моите колеги от Коалиция за България с ясното съзнание, че действително правим макар и малки, но сигурни стъпки, истински стъпки се надявам, че с нашето гласуване ще допринесем за още по-големи успехи през тази година и догодина в новия доклад да има много повече и по-нови неща, с които да можем да се похвалим. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря ви, доктор Станкова. Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по доклада? Заповядайте, господин Модев. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Всъщност по отношение на последните въпроси аз ще си позволя да направя малко по-подробен коментар на темата за масовия спорт и за участието на Държавната агенция за младежта и спорта по отношение на промоцията за здравословния начин на живот. Господин Хюсеинов ще вземе отношение главно по отношение на етническите проблеми при младите хора и по- специално по проблемите в ромската общност. Темата за масовия спорт, който официално като наименование е “спорт за учащите се и спорт за свободното време”, е основен ангажимент и приоритет на Държавната агенция за младежта и спорта. Основен наш партньор по отношение на тази тема са спортните клубове и федерациите. Има повече от четири хиляди спортни клуба, регистрирани и лицензирани според Закона за физическото възпитание и спорта. Държавната агенция за младежта и спорта тази година за първи път направи публично достояние финансовите средства, които се разпределят между основните федерации и средствата, които са необходими за подготовката на елитните състезатели, които са включени и в олимпийския цикъл, и отделно средствата, които са предназначени за спортните клубове. Там е сърцевината и на развитието на масовия спорт. Тоест, една дълго дискутирана тема за това как множество средства се разпределят неправомерно в една или друга посока вече са неуместни, тъй като всичко това е публично и може да се види във всеки един момент на страницата на Държавната агенция за младежта и спорта. Доста програми са в ход и от 2006 г., продължават и тази година. Това са програми за активни занимания със спорт през ваканционните дни, програмата “Ваканция и спорт 2006”, като дейностите в нея са ориентирани към тези ученици, които не спортуват организирано и не са включени в спортните клубове. Амбицията на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта е тази програма да стане целогодишна, а не само в рамките на трите ученически ваканции, които съществуват, съответно зимна, пролетна и лятна. Интересът наистина е изключителен и предполагам, че в рамките на бюджета за следващата година ще бъдат осигурени и необходимите средства, за да може тя наистина да стане целогодишна.
Има изцяло нова програма, свързана с плуването – това е програмата “Научи се да плуваш”, която стартира през 2006 г. първо като пилотен проект с ученици, които са навършили 9- 10 години в 11 общини, които разполагат с плувни басейни, подходящи за обучение. През 2007 г. вече програмата ще се разшири и ще обхване ученици, които вече са и в долната ученическа възрастова група от 7 и 8 години. Програмите за развитие на детско- юношеския футбол, които се финансират и със средства по линия на Държавната агенция за младежта и спорта и със средства, които Българският футболен съюз осигурява, дадоха възможност на повече от 24 хиляди деца да се включат в нея. Това са момчета на възраст от 10 до 14 години. Това са данни за 2006 г. За тази година резултатите към момента показват повече от 30 хиляди деца.
По инициатива на Държавната агенция за младежта и спорта и с подкрепата на “Глобул” вече стана факт и през 2006 г. за първи път, а и тези година се провежда национална ученическа спортна олимпиада “Глобул старт”, която дава възможност за оценка на физическата дееспособност на учениците. Активно съдействие получаваме в това отношение от Българската федерация по лека атлетика. Амбицията и на Държавната агенция за младежта и спорта, и на “Глобул” е да се разширяват видовете спорт, които да бъдат застъпени в реализацията на ученическата спортна олимпиада.
По отношение на спорта за учениците със социални потребности и по отношение на помощта, които получава Българската параолимпийска асоциация и спортната федерация на глухите в България, на младежите с нарушено зрение и с физически увреждания са финансирани 70 на сто от всички прояви, които те организират в рамките на годината. Веднага искам да подчертая, че вече с наличието на оперативните програми, които преди малко цитирах, кръгът на възможности за финансиране на масовия спорт се увеличава неимоверно пред спортните клубове. Те имат възможност да направят това директно, тъй като с нашите колеги от Министерството на труда и социалната политика заедно отстояхме и като бенефициенти по три от приоритетите на Оперативна програма “Човешки ресурси” изрично са записани като бенефициенти младежките неправителствени организации и спортните клубове.
Така че за Държавната агенция за младежта и спорта въпрос от изключителна важност е колкото е възможно повече да бъдат консултирани и подпомагани спортните клубове в този процес, който ще започне с подготовката на проекти, които да бъдат финансирани в тази област.
Това е пряко свързано и с темата, за която говори доктор Станкова- промоцията на здравословния начин на живот, тъй като спортът е едно универсално средство, което формира у младите хора здравословен начин на живот и това е отбелязано и в рамките на нашия Годишния доклад за младежта за 2006 г. като основен приоритет. Може би господин Хюсеинов ще ме допълни. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашият представител Стоян Мирчев участва в работната група. Той си даде отчета и предложенията, които имаше Министерството на труда и социалната политика, но все пак искам да спомена още някои неща.
Всички знаете, че Министерството на труда и социалната политика разработи стратегия за демографското развитие на страната, а и план за 2006 – 2007 г., където има отделен раздел за младите хора, за младежите като цяло.
През последните години се наблюдава една негативна тенденция сред ромското население, което остава трайно безработно или активно търсещо работа в бюрата по труда. Политиката на Министерството на труда и социалната политика и целта е политиката да бъде изцяло насочена към ромския етнос. Въпросът не е етнически, той има чисто социален характер.
През миналата година Министерството на труда и социалната политика проведе шест семинара в различните региони на страната. Това бяха Вършец, Стара Загора, Шумен, Благоевград, Пловдив и София по различните приоритети на декадата, а именно здравеопазване, жилищна политика и заетост, антидискриминация и култура. Образованието също е включено тук. Така че аз мисля, че всички хора, които са безработни, участват активно вече в тези семинари и знаят, че в България има декада на ромското включване, която стартира от 2005 до 2015 г. и всички тези въпроси, които са включени в декадата, а и определените приоритети са заложени и в Националния план за изпълнение на декадата. Така че по този въпрос се работи активно.
Какво сме направили още през миналата година? Само искам да спомена, че проведохме десет специализирани трудови борси в населените места с компактно ромско население. В тях участваха 1955 лица, търсещи работа, и се явиха 164 работодатели, които обявиха 2445 свободни работни места. Ключов елемент в националната политика по заетостта са действията, проектите и програмите в подкрепа на успешната трудова реализация на младите хора в страната. През 2006 г. заетостта на младите хора на пазара на труда се подпомагаше чрез включване в различни програми и проекти.
За предотвратяване на практиката младите хора да излизат навън, тъй като има вече много квалифицирани хора, които напускат страната, защото не могат да си намерят работа тук, имаме такава национална програма “Старт в кариерата”, където могат да участват младежи от 29-годишна възраст. Тези хора, които тепърва са завършили висше образование и не могат да си намерят работа, могат да се включат в програмата. Тя стартира преди девет месеца. Миналата година основната работна заплата беше 250 лв., а тези година се увеличи на 280 лв. Така че мисля, че Министерството на труда и социалната политика вече обръща сериозно внимание в тази насока. Тези хора, които са завършили образователната система, да могат да започнат работа. Това са тези, които естествено не могат да си намерят работа и не могат да се реализират в различните институции на територията на България.
Освен това има национална програма “Компютърно обучение на младежи”, която подпомага достъпа на младите хора до информационни и комуникационни технологии чрез придобиване на знания и умения за тяхното използване. В програмата участват безработни младежи пак до 29 г., с висше образование и средно образование. След завършване на обучението 10% от курсистите, показали добри резултати, получават възможност да стажуват при работодателя за срок до шест месеца.
През 2006 г. програмата е финансирана със средства от бюджета за активна политика в размер на 1 098 хил. лева. Освен това има и друга програма по проекта за младежи, напуснали училище. Провежда се професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация за придобиване на знания и умения по част от професията. Знаете, че в Закона за насърчаване на заетостта е включен стимул за работодатели, които наемат млади безработни хора на работа. За миналата година са назначени 3270 лица, като изразходваните средства са в размер на 1 089 хил. лв. Мисля, че има и още други програми, които са споменати в Годишния доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Ако има нещо, мога да ги коментирам и тях, разбира се. Така че работим усилено в това направление. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Уважаеми колеги, има ли други желаещи да изкажат съображения, мнения, да зададат въпроси? Не виждам.
Предлагам да подложим на гласуване Годишния доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте.
"За" – 10, "против" – няма, "въздържал се" – 1.
Годишният доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет се приема.
Колеги, позволете ми да благодаря на заместник-министър господин Хюсеинов, на представителите на Държавната агенция за младежта и спорта и на останалите колеги. Пожелавам ви приятна вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,05 ч.)
Зам.- председател Петър Мръцков.
П Р О Т О К О Л
На 19 септември 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията Петър Мръцков.
ПРЕДС.ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен:
1. Обсъждане и гласуване на Годишния доклад за младежта за 2006 г., № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 10.09.2007 г.
2. Разни.
Част от колегите, които са членове и на Комисията по бюджет и финанси, участват в заседание на тази комисия, тъй като в момента се гледат промените в Закона за държавното обществено осигуряване. По тази точка от дневния ред ние не сме водеща комисия, но нашата комисия и трябва да го разгледа, така както ни задължава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Колеги, Годишният доклад за младежта за 2006 г. е внесен от Министерския съвет. Всички имате доклада.
На нашето заседание присъства господин Баки Хюсеинов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Стоян Мирчев, главен експерт в Дирекция “Демографска политика и равни възможности и госпожа Даниела Христова Попова, специалист в кабинета на парламентарния секретар на Министерството на труда и социалната политика. Присъстват още господин Иван Модев, директор на Националния център “Европейски и младежки програми и инициативи” към Държавната агенция за младежта и спорта и госпожа Весела Василева, директор в Главна дирекция “Политика за младежта”.
Заповядайте, господин Модев, да ни представите Годишния доклад за младежта за 2006 г. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за младежта за 2006 г. представя извършеното по отношение на основните приоритети в държавната политика. В него са отразени промените в живота на младите хора, мерките, предприети през 2006 г., и необходимите действия за провеждане на младежката политика Република България.
На основание Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Държавната агенция за младежта и спорта инициира създаването на междуведомствен експертен съвет по изготвяне на Годишен доклад за младежта за 2006 г. Експертният съвет включва представители на всички държавни институции, на неправителствения сектор, както и на социологическата и академична общност в страната.
Докладът е изготвен въз основа на данни от проведено социологическо проучване, възложено от Държавната агенция за младежта и спорта. За подготовката на доклада бе ангажирана и Агенция “Медиана”, която подготви и реализира социологическо проучване. Ползвани са, разбира се, и публичните регистри и статистика от националните институции, както и подготвените вече и представени годишни доклади за младежта за 2003, 2004 и 2005 г.
Докладът очертава седем основни области, които трябва да бъдат обект на младежката политика: социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност и рисково и девиантно поведение.
Анализът разглежда включването на младия човек във всяка една от областите, които са жизнено необходими за неговото личностно развитие, както и за изграждането му като активен гражданин на Република България и Европа.
Стремежът е не само да се отчете състоянието на младежта, но и да се създадат условия за развитието й съгласно заложените параметри в Програмата на правителството за европейска интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност и в Националния план за развитие за 2007 – 2013 г., съгласно членството ни в Европейския съюз.
При изготвянето на доклада са взети под внимание и всички международни правни актове, по които Република България е страна, както и европейски спогодби, решения и препоръки, за които Народното събрание е приело декларации или е подписало документи за пълноправно и асоциирано участие на страната ни.
Ако ми позволите, ще кажа съвсем накратко по няколко думи по всяка една от засегнатите области и ще очертая основните тенденции, които са отразени в годишния доклад, както и приоритетите и изводите, които си поставя за цел Годишният доклад за младежта за 2006 г.
По отношение на социалния статус. Налице е стратификационно деление. Той е ясен показател за състоянието на различните групи младежи и техните семейства. Чрез този анализ става възможно определянето на трайни тенденции в развитието на образованието, професионалната реализация, здравния и демографския статус на младежите в България.
Основните показатели, по които сме разглеждали стратификационната структура на младежта, са материалното положение, образователния статус, професионалната реализация, семейните модели, които пораждат устойчиви тенденции и ясни репродуктивни модели в обществото. През 2006 г. има увеличение на доходите на домакинствата и на член от домакинството. От друга страна, разходите за образование, които са основен разход при младите хора и семействата с деца, които учат, съставляват все още голям процент или по-точно средно по 36 лв. на домакинство.
Втората тематична област в доклада е свързана с образователната политика. В нормативните актове в рамките на Европейския съюз в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование. Преобладаващото мнение е, че има необходимост от нова дефиниция на целите на академичното, училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и това произтича от новите изисквания и предизвикателства пред висококонкуретния пазар на труда в рамките на Европейския съюз.
Това наложи изработването от Министерство на образованието и науката през 2006 г. на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание с десетгодишен период на действие. Тя е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето- ученик.
По отношение областта на здравеопазването. Основната тежест и отговорност за опазването и грижата за здравето на младите хора се пада на Министерството на здравеопазването, което за 2006 г. е реализирало различни дейности, насочени към целевата група. Тук се представят следните данни за 2006 г.: близо 15 процента от младите хора са вън от системата за профилактика и периодично здравно наблюдение; около 7 процента са практически вън от всякакъв досег със здравната система.
Като цяло общата картина на здравния статус на младите хора е позитивна в сравнение с предходната 2005 г. Наблюдава се подобрение на общото здравословно състояние, стоматологичния статус и свързаните със здравословния начин на живот дейности – достъп до почивка, занимания със спорт и фитнес, двигателна активност в свободното време.
Анализът на данните в областта на професионалната реализация показва формирането на два тима младежи, на две категории младежи в рамките на българското общество. В първата категория се включват високообразовани млади хора, с компютърни умения и западен език, които не се притесняват за живота си и възможностите си да намерят добра реализация и работа.
Втората категория обединява маргинализиращите се групи младежи, които не притежават основни умения, за да могат да участват на пазара на труда. На практика младите хора без образование искат за труда си близа два пъти и половина по-ниско възнаграждение, имат сериозни съмнения, че някой въобще ще иска да ги наеме на работа. Това е част от изводите на социологическото изследване.
Видно е, че въпреки постигнатото ограничение на безработицата и формираната трайна тенденция за разкриване на повече работни места младите хора продължават да срещат трудности при намиране на първа работа след завършването на образованието си. Спешните мерки трябва да бъдат насочени към улесняване на прехода от училище към работното място, както, разбира се, и към стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса.
По отношение на свободното време. Определят се заниманията със спорт, изкуство, отдих, получаването на нови знания и умения за младия човек, формирането на активното гражданско участие в обществения живот, предоставянето на информационни услуги за доброволческа дейност, работа в мрежа на национално, регионално и местно ниво, както и управление на специализирани програми за свободното време на младите.
Положителната промяна в сравнение с 2005 г. в частта за свободното време е, че младите хора са повишили способността си за представяне на своите проекти и идеи, като ги реализират в изпълнението на дейности по различни програми, свързани със свободното време.
Гражданската активност е област, която присъства за пръв път в Годишния доклад за младежта за 2006 г. Основните изводи насочват вниманието към подготовка на Закон за младежта, изграждане на национална информационна система за младежките организации и формирования, разработване на системи и програми на национални и регионални нива за подпомагане на младежките дейности и стимулиране на младежката активност и гражданското образование, както и национално представителство на младежта в страната. През 2006 г. по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта вече е реализирана и функционира Национална информационна система за младежта, а работна група представи вече пред младежките организации и различни експертни групи проект на закон за развитие на младежта.
Програмата за младежки дейности 2006 – 2007 повиши младежкото включване с помощта на подпрограма “Национални инициативи и кампании”. Бяха отбелязани различни инициативи като “Всички различни – всички равни” – кампания на Съвета на Европа за участие на младите хора, заложени в основните параметри от Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите.
По отношение на рисковото и девиантно поведение, област в проблематиката и на аналитичната част от социологическото проучване, се очертават следните кризисни точки: на първо място, употребата на наркотични вещества, включване на все по-голям брой малолетни и непълнолетни младежи в организирания трафик на хора и с криминални прояви и поведение. Няма никакво съмнение, че така нареченото рисково поведение има пряка връзка със страха от санкции. Съответно колкото повече се увеличава шансът да бъдат хванати и санкционирани, толкова повече намалява и рисковото поведение. И обратно, усещането за безнаказаност увеличава и рисковото поведение.
В този смисъл усещането за наличие на санкционираща сила и институция и в основата на разпространението или намаляването на девиантното поведение сред младите хора.
Изследването от 2006 г. установи, че младите хора нямат усещането, че живеят в правово общество, че има сила и институция, която да се противопостави на отклоняващото се поведение и престъпността.
В резултат на проведеното национално представително изследване за изработване на Годишния доклад за младежта за 2006 г. се оформят и следните изводи:
- необходимост от нов подход, който налага формулиране принципите на публични политики;
- извеждане на национални приоритети и въвеждане на политика на проактивно действие.
Кои са приоритетите? Младежката политика е изведена като национален приоритет в правителствената програма. Проблемът е, че това е обща формулировка, която трябва да се конкретизира, за да се превърне в реални и изпълними действия. За целта е необходимо през 2007 г. да се пристъпи към навременно целеполагане на стратегически документ, който да обхване и периода след пълноправното ни членство вече в Европейския съюз.
От регистрираното в Годишния доклад за младежта за 2006 г. можем да формулираме и следните приоритети за действие през 2007 г. :
- по отношение на постигане на европейски стандарти и качество на образование:
- извеждане като приоритет на политиката за здравословен начин на живот;
- формиране на механизми за стимулиране реализацията на младите хора в България;
- ефективни гаранции за младежко участие в гражданското общество;
- разнообразие и качество на креативните дейности;
- свободно време, формиращо демократични ценности.
През 2007 г. е необходимо да се въведе нов подход на действие и съответно на постигане на резултати. Настоящата практика на политики за преодоляване на ситуативни проблеми и търсене на резултат по всяка отделна публична политика води до постигане на резултати. Въпросът е, че темпото е бавно и в обозримо бъдеще не можем да постигнем категоричното решение на нито един от проблемите, които се поставят. Те се прехвърлят от доклад в доклад, като всяка година наистина има по-добри показатели, но с прехвърляне на проблемите от поколение на поколение.
Проактивното действие премества фокуса на формулиране на политики и мерки от решаването на проблемите върху промяна на ситуацията, за да не стигне до проблеми. Необходимо е ресурсите, които държавата отделя за младежка политика, да се концентрират върху превенцията и механизмите на стимулиране във всеки един отделен приоритет.
Институционално това изисква създаването на министерство като субект на формулиране и осъществяване на активна младежка политика. Стратегически е необходимо да се формулира качествено нова политика и ресурсно обезпечаване за българските младежи. Новите приоритети трябва да се изведат извън чертата на темповете на икономическо развитие на страната, за да се превърнат във фактор на икономическия растеж. Ценностното базиране на този тип политика трябва да гарантира развитието на българското общество като граждански активно, демократично функциониращо и общество на свободни и развиващи се личности.
И не на последно място по важност качеството на живот трябва да е постижима цел за всеки български младеж. Извеждането на тези национални приоритети и въвеждането на политика на активно действие са цели, с чието постигане се прекъсва порочният кръг всяко следващо поколение в България да е исторически и икономически резултат от действията и интересите на предходните поколения. Изпълнението на тези цели дава възможност българската младеж да се превърне в генератор и на новото бъдеще на България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев. Уважаеми колеги, докладът ни беше предоставен навреме. Имахме възможност да се запознаем в детайли с него. Там има интересни данни, които можем да ползваме и в нашата бъдеща работа. На мен ми направи впечатление това, което много дискутираме напоследък- месечните добавки за деца за повишаването на раждаемостта. Изводът, който се прави от доклада, е, че увеличаването на месечните добавки няма да реши проблема с раждаемостта, а има други проблеми, които може би ще помогнат – детски ясли, градини,
Сега предстои приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване, държавния бюджет. Така че нашите усилия трябва да бъдат насочени и в тази насока и да ползваме данните, които много подробно са отразени в Годишния доклад за младежта за 2006 г. Сега и в обществото доста се дискутират и проблемите, свързани с образованието. Тук също намират място и изводи, които се правят за образованието, за нивото на образованието, за здравеопазването, както казва доктор Станкова и т.н.
Така че има много неща, върху които да мислим и да търсим най-добрите решения.
Колеги, имате думата за становища, за въпроси, мнения.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин
Изключително интересно ми беше да прочета подробния доклад, който ни е представен от Министерския съвет. За мен най-вече представляваха интерес изследванията, направени от агенция “Медиана”, тъй като те очертават интересни тенденции.
Няма да се спирам на част от тях. Но искам да изразя съгласие с вносителите, че докладът като цяло показва едно много бавно, но все пак развитие при решаването на проблемите на младите хора. С основния извод, който вносителите правят, че в България младежката политика е национален приоритет, но този национален приоритет като че ли трудно се превръща в ефективни младежки политики, ефективни конкретни политики, съм напълно съгласна. Искам да очертая някои от проблемите, които лично за мен са особено тревожни. Първият проблем, който се очертава от редица резултати, изведени от отговори на зададени въпроси от агенция “Медиана”, е свързан с етнизирането на проблемите на младите хора. Естествено това е свързано с етнизирането на бедността. Но за мен има данни, които просто са крещящи. Има разлика в определено състояние по отношение на образователен статус, по отношение на имуществен статус, по отношение на здравен статус, така че вече между българи, турци и роми тя е с пъти. Това е един много сериозен проблем, който за съжаление ние като държава не само за младите хора, но и въобще трудно реагираме, трудно даваме резултатен отговор за това накъде трябва да вървим, какво трябва да се случи. Очевидно се оказва, че всички средства, всички усилия водят до някакви резултати, които са далече от общественото очакване.
Вторият много тревожен извод за мен е изводът, че на фона на общо резкия спад на безработицата тя сред младите хора не намалява, което е много тревожно. Очевидно ние като социална комисия, като комисия, която се занимава основно с проблемите на труда, трябва да търсим отговор на въпроса защо това се случва и какво трябва да бъде направено, тъй като очевидно в обществото ни на фона на общото намаляване нивото на безработицата расте относителният дял на младите хора, които са безработни, които нямат доходи и които или реализират доходите си по някакъв нелегитимен начин или разчитат на доходи от родителите си и постепенно тези млади хора се превръщат в една голяма маргинализирана прослойка. Така че моето очакване беше докладът да даде отговор на въпроса накъде трябва да вървят
Иначе приоритетите, които се очертават, мисля, че са право в целта. Те са свързани с приоритетите в обществото ни и са резултат от липсата на реални реформи в сектора образование, в сектора здравеопазване, които очевидно в много голяма степен рефлектират върху младите хора. Това бяха някои мои най-общи разсъждения, които имах, докато четох доклада. Бих искала да приключа с един по-общ и един по-конкретен въпрос към вносителите.
Какво е намерението на хората, които днес присъстват като вносители на този доклад по отношение на това тези негативни тенденции, правилно дефинирани в доклада, могат да бъдат превърнати в реални политики. И един много конкретен въпрос. Доколкото си спомням, Държавната агенция за младежта и спорта очакваше някъде в средата на годината да бъде отворена една програма по отношение на младежката база. Какво се случи с тази програма? Очевидно проблемът “свободно време на младите хора” продължава да бъде много сериозен проблем. Аз само искам да направя един коментар, сега се сещам, по отношение на свободното време на младите хора. Оказва се, че младите хора прекарват свободното си време в кафето, на среща с кафе, на чашка с приятели и дискотека. И с това като че ли се изчерпват възможностите за прекарване на свободното време. Там разлика е в пъти. Това като че ли са трите места, където младите хора биха могли да се срещат и да общуват в рамките на свободното си време. Имаше относително висок процент на заетост в домакинството, което за мен също беше интересно. Мисля, че на фона на общо разхвърлените си разсъждения на тема “млади
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по доклада. Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не знам дали е изпуснат един въпрос или въобще не е обсъждан, но искам да попитам какво е отношението на тази голяма административна единица в нашата страна, която отговаря за младежта, за поведението на нашите младежи по стадионите, за хулиганството, за големите битки, които се водят по време на спортни мероприятия. Това, че там се изкарват големи подразделения на Министерството на вътрешните работи, не винаги помага. Понякога те фактически не могат да се справят с поставените им задачи. По този въпрос въобще има ли някакво отношение на отговорните институции и каква е връзката с така наречения Футболен съюз, който ръководи тази
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, полковник Иванов. Заповядайте, господин Модев. Имате думата да отговорите на въпросите, поставени в изказванията.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на темата за етнизиране проблемите на младите хора. И в Годишния доклад за младежта за 2005 г., и в Годишния доклад за младежта за 2006 г. трайно този проблем се изостря в българското общество и по-специално за младите хора. За съжаление вече е налице една капсулирана общност от млади хора, които в по-голямата си част процентно са представители на ромската общност, които практически не се развиват нито в образователен, нито в социален аспект. Тези изводи, които са направени в доклада, дават повод за формулиране и на конкретни политики от страна на всяко едно от министерствата, които са в досег по тази тема. Може би допълнително от Министерството на труда и социалната политика – господин Хюсеинов – ще вземат отношение, тъй като и втората тема, свързана с безработицата сред младите хора, е свързана с тенденцията, че тя се запазва в известна степен или намалява, значително по-малко.
Но така или иначе, като водещи политики, като водещи мерки Министерството на труда и социалната политика осигурява един значителен и организационен, и финансов ресурс за справяне с тези проблеми.
Това, което мога да кажа за Държавната агенция за младежта и спорта, е, че в рамките на нашия твърде ограничен бюджет, с който разполагаме за реализиране на младежки дейности, ние сме поставили като приоритетен акцент във финансирането на проекти от страна на младежките неправителствени организации, които имат достъп до тези програми, темата за интеграцията, за толерантността и за работата с млади хора в неравностойно положение и в частност представители на ромската общност.
По отношение на свободното време, вече е факт решение на Министерския съвет за програмата за младежките информационно-консултантски центрове. Тази програма си поставя за цел в рамките на 2007 – 2008 г. във всички областни центрове на страната да възстановим в известна степен с тази програма дейността на бившите младежки домове, дотолкова доколкото в тези областни центрове от общо 28 е запазен само в 22 сградният фонд като младежки домове. Поради липса на достатъчно средства за съдържателен тип инициативи те бяха управлявани от страна на общините главно като търговски обекти: отдаване под наем на голяма част от площите за офиси, за магазини и твърде малко оставаше за дейности с младите хора. Настоящата програма и ресурсът, който беше заделен от страна на Министерския съвет и респективно Министерство на финансите ще позволи годишно в рамките на около 30 хиляди лева да се развиват дейности, свързани най-вече със свободното време на младите хора. Тук веднага искам да подчертая, че мрежата от тези младежки информационно-консултантски центрове ще позволи освен средствата, които са осигурени от държавния бюджет със своите дейности и със статута, който имат, да кандидатстват за финансиране и пред сериозните оперативни програми, и по отношение на Оперативна програма “Човешки ресурси”, и по отношение даже и “Регионално развитие”, “Опазване на околната среда”, “Развитие на селските райони” и др.
За нас беше много важно да се реализира гръбнакът на този вид структури и най-вече представителите на местната власт, на общините да видят в рамките на изпълнителната власт желание за промяна на статуквото, тъй като много от кметовете вече определят работата с младите хора на съответната община като свой приоритет.
Темата за футболното хулиганство и поведението на феновете е тема, която е в приоритетите на Държавната агенция за младежта и спорта. От началото на годината председателят на Държавната агенция за младежта и спорта и председателят на Българския футболен съюз подготвиха и вече съвместно реализират програма за превенция на футболното хулиганство с помощта и на Министерството на вътрешните работи, както и с представителите на самите фен клубове.
Трудно е да се каже статистически погледнато какви са ползите от тези съвместни действия, но, така или иначе, това ще се запази като приоритет на Държавната агенция за младежта и спорта, разбира се, предполагам, че в края на годината ще има някакъв по-конкретен анализ по тази тема.
За съжаление поне за сега успехите не се виждат така, както на нас ни се иска. Но усилията ни продължават. В това искам да ви уверя. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев. Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Модев! Аз ще ангажирам вниманието ви само с два- три акцента от доклада. Искам също така да подчертая удовлетворението си от това, че присъстваме, както и миналата година, на второ представяне на такъв доклад, който, разбира се, е интересен, защото темата за младежите, от една страна, е тема, която възбужда въображението, желанието да свършим много неща, а от друга страна, това, което са и каза – съзнаваме, че е много трудно да се осъществят всички тези наши виждания, мечти във времето. Както подчерта и господин Модев, те всъщност се осъществяват, но много бавно. В крайна сметка това трябва да ни е ясно и това не бива да ни отчайва, а по-скоро това, което е заложено в документите, да може действително реално да се осъществява. Не казвам нещо ново като философия на мислене, но го казвам, защото обикновено сме свикнали като българи да казваме: абе, българска работа, едно говорим, други вършим.
Но в този смисъл ми се струва, че това, което като поведение и като работа те излъчват, представлявайки работата на Държавната агенция за младежта и спорта, мисля, че все пак трябва да ни удовлетворява, защото, малко или много, ние сме вътре в този живот и виждаме какво се случва. Естествено, че трябва да има и хора-ентусиасти. В тяхно лице аз виждам – тук искам категорично да подчертая – че такива хора там има и естествено те са и млади, защото трябва да са вътре в тези проблеми и да ги бутат напред, за да ги решаваме. Спомням си, че коментирахме миналата години и затова искам да задам един въпрос, още повече, че госпожа Лечева беше го подчертала и по-преди в нейна лична програма и по повод на изборите. Става въпрос за така наречения масов спорт. Този проблем е много важен, защото в райони, а и там, където аз живея, се мъчат да създадат и създават такива условия, които да го стимулират. Докъде са стигнали идеите за повече спортни игрища и площадки. Разбира се, съвсем не искам да давам акцент на тези популистки викове, непрекъснати коментари за междублокови пространство и т.н. Моля да бъда разбрана правилно. Най-малко това цели моят въпрос. Просто има ли възможността, някога направени, да бъдат използвани така, както трябва и по предназначение. Важното е те да бъдат наситени с действия. Тоест, всеки ден на тези игрища да има деца, които да спортуват един или друг спорт, още повече че много от тези игрища се правят многофункционални, за да могат да се използват максимално. Това си го спомням от близкото минало, пък и сега това е така. Няма нищо ново. Така трябва да се направи.
Аз мисля, че този масов спорт е в основата на нещо, което на трето място ще подчертая, че е важно. Искам само да ви кажа, че утре или в други ден най-вероятно ще влезе в пленарна зала един законопроект, за който и друг път сме говорили. Може би вие знаете за така нареченото присъствие на лекар като отговорен за профилактичния процес на здравеопазването в училище. Този законопроект е подписан от 71 колеги. Казвам това нарочно, защото виждането на всички, дори на колегите от опозицията, е положително по принцип, защото става въпрос за здравето на нашите деца. Друг е въпросът, че ние трябва да му придадем онзи привкус, за който и аз, подготвяйки се за този законопроект, разбрах, че съществува в Европа. Тоест, отношението към здравето на децата в детските градини, ясли и училища е нещо много важно и там най-важен е моментът за профилактиката на здравето на децата. В тази връзка си мисля, че на фона на един обем от много работа, която може да се свърши най-вече в училища, пък защо не и при по-малките деца, в яслите и градините, но най-вече в училище.
Въпросът ми е как виждате вашето място, а бих задала въпроса и обратно или по-скоро бих пожелала вашето активно присъствие в този профилактичен процес, наречен промоция на здравето. Има профилактика, има рехабилитация и промоция. Свикнали сме да чуваме тази дума, но обаче тя е с много богато съдържание, както всичко останало. Мисля, че те тук е едно от важните места на Държавната агенция за младежта и спорта – да покаже своята роля и място в този процес. Защото здравното възпитание е много важно. И вие подчертахте за големия брой деца, които приемат наркотици, което е страшно тревожно, няма защо да го коментираме. Много тревожен е и проблемът и то на голям процент от деца, които поемат алкохол. Под превенция разбирам дори ангажираността на Държавната агенция за младежта и спорта и работата и взаимодействието й с правораздавателните органи, с районните управления, с опазването на училищата в буквалния и преносния смисъл. Ето този ред и действия на нещата според мен би трябвало активно да ангажират и вас от Държавната агенция за младежта и спорта.
Вие подхвърлихте малко, но сега аз искам да подчертая още веднъж – как виждате конкретната работа с ромското население. Аз съм от 25-ти избирателен район и там ме познават. Аз посещавам моя район и там има едно струпване на роми във Филиповци. Трябва да ви кажа от разговорите, които имам с тях, излизат тези две неща, не мога нищо друго да измисля, разбира се, но важното е, че те го осъзнават. Става дума за образование. Те самите искат да учат. И нещо друго, това е дълга тема и тя не е за момента, но искат да бъдат адаптирани в общите училища. Обезателно ангажиране в културните мероприятия, адаптиране към културните ценности на нашия народ, участие на ромите в създаването на култура, най-общо казано. Защото мисля, че те там най-лесно биха могли да бъдат адаптирани и да бъдат възпитавани. Подчертавам последния смисъл. Третият момент е активното им участие в спорта. Тук вече има много примери.
Аз мисля, че тези три момента са тези, с които могат активно да започнат да работят върху съзнанието точно на младото поколение, защото точно след две поколения смятам, че бихме могли да сложим един по-добър отпечатък и действително да има някаква промяна.
Това е дълга тема, аз не я започвам, а само искам да подчертая, че вашето активно участие в това направление е важно и мисля, че вие недвусмислено бихте потвърдили това.
Последното, за което и Вие, господин Модев, споменахте, е наличието на доста проекти и оперативни програми, в които биха могли да бъдат ангажирани младежите. Надявам се, че в тези младежки информационни центрове биха могли да бъдат привлечени, за да могат младежите действително да се ангажират с тези програми и още веднъж активно да ги възпитаваме и да ги адаптираме към новите условия. Благодаря.
Аз лично и моите колеги от Коалиция за България с ясното съзнание, че действително правим макар и малки, но сигурни стъпки, истински стъпки се надявам, че с нашето гласуване ще допринесем за още по-големи успехи през тази година и догодина в новия доклад да има много повече и по-нови неща, с които да можем да се похвалим. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря ви, доктор Станкова. Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по доклада? Заповядайте, господин Модев. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Всъщност по отношение на последните въпроси аз ще си позволя да направя малко по-подробен коментар на темата за масовия спорт и за участието на Държавната агенция за младежта и спорта по отношение на промоцията за здравословния начин на живот. Господин Хюсеинов ще вземе отношение главно по отношение на етническите проблеми при младите хора и по- специално по проблемите в ромската общност. Темата за масовия спорт, който официално като наименование е “спорт за учащите се и спорт за свободното време”, е основен ангажимент и приоритет на Държавната агенция за младежта и спорта. Основен наш партньор по отношение на тази тема са спортните клубове и федерациите. Има повече от четири хиляди спортни клуба, регистрирани и лицензирани според Закона за физическото възпитание и спорта. Държавната агенция за младежта и спорта тази година за първи път направи публично достояние финансовите средства, които се разпределят между основните федерации и средствата, които са необходими за подготовката на елитните състезатели, които са включени и в олимпийския цикъл, и отделно средствата, които са предназначени за спортните клубове. Там е сърцевината и на развитието на масовия спорт. Тоест, една дълго дискутирана тема за това как множество средства се разпределят неправомерно в една или друга посока вече са неуместни, тъй като всичко това е публично и може да се види във всеки един момент на страницата на Държавната агенция за младежта и спорта. Доста програми са в ход и от 2006 г., продължават и тази година. Това са програми за активни занимания със спорт през ваканционните дни, програмата “Ваканция и спорт 2006”, като дейностите в нея са ориентирани към тези ученици, които не спортуват организирано и не са включени в спортните клубове. Амбицията на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта е тази програма да стане целогодишна, а не само в рамките на трите ученически ваканции, които съществуват, съответно зимна, пролетна и лятна. Интересът наистина е изключителен и предполагам, че в рамките на бюджета за следващата година ще бъдат осигурени и необходимите средства, за да може тя наистина да стане целогодишна.
Има изцяло нова програма, свързана с плуването – това е програмата “Научи се да плуваш”, която стартира през 2006 г. първо като пилотен проект с ученици, които са навършили 9- 10 години в 11 общини, които разполагат с плувни басейни, подходящи за обучение. През 2007 г. вече програмата ще се разшири и ще обхване ученици, които вече са и в долната ученическа възрастова група от 7 и 8 години. Програмите за развитие на детско- юношеския футбол, които се финансират и със средства по линия на Държавната агенция за младежта и спорта и със средства, които Българският футболен съюз осигурява, дадоха възможност на повече от 24 хиляди деца да се включат в нея. Това са момчета на възраст от 10 до 14 години. Това са данни за 2006 г. За тази година резултатите към момента показват повече от 30 хиляди деца.
По инициатива на Държавната агенция за младежта и спорта и с подкрепата на “Глобул” вече стана факт и през 2006 г. за първи път, а и тези година се провежда национална ученическа спортна олимпиада “Глобул старт”, която дава възможност за оценка на физическата дееспособност на учениците. Активно съдействие получаваме в това отношение от Българската федерация по лека атлетика. Амбицията и на Държавната агенция за младежта и спорта, и на “Глобул” е да се разширяват видовете спорт, които да бъдат застъпени в реализацията на ученическата спортна олимпиада.
По отношение на спорта за учениците със социални потребности и по отношение на помощта, които получава Българската параолимпийска асоциация и спортната федерация на глухите в България, на младежите с нарушено зрение и с физически увреждания са финансирани 70 на сто от всички прояви, които те организират в рамките на годината. Веднага искам да подчертая, че вече с наличието на оперативните програми, които преди малко цитирах, кръгът на възможности за финансиране на масовия спорт се увеличава неимоверно пред спортните клубове. Те имат възможност да направят това директно, тъй като с нашите колеги от Министерството на труда и социалната политика заедно отстояхме и като бенефициенти по три от приоритетите на Оперативна програма “Човешки ресурси” изрично са записани като бенефициенти младежките неправителствени организации и спортните клубове.
Така че за Държавната агенция за младежта и спорта въпрос от изключителна важност е колкото е възможно повече да бъдат консултирани и подпомагани спортните клубове в този процес, който ще започне с подготовката на проекти, които да бъдат финансирани в тази област.
Това е пряко свързано и с темата, за която говори доктор Станкова- промоцията на здравословния начин на живот, тъй като спортът е едно универсално средство, което формира у младите хора здравословен начин на живот и това е отбелязано и в рамките на нашия Годишния доклад за младежта за 2006 г. като основен приоритет. Може би господин Хюсеинов ще ме допълни. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашият представител Стоян Мирчев участва в работната група. Той си даде отчета и предложенията, които имаше Министерството на труда и социалната политика, но все пак искам да спомена още някои неща.
Всички знаете, че Министерството на труда и социалната политика разработи стратегия за демографското развитие на страната, а и план за 2006 – 2007 г., където има отделен раздел за младите хора, за младежите като цяло.
През последните години се наблюдава една негативна тенденция сред ромското население, което остава трайно безработно или активно търсещо работа в бюрата по труда. Политиката на Министерството на труда и социалната политика и целта е политиката да бъде изцяло насочена към ромския етнос. Въпросът не е етнически, той има чисто социален характер.
През миналата година Министерството на труда и социалната политика проведе шест семинара в различните региони на страната. Това бяха Вършец, Стара Загора, Шумен, Благоевград, Пловдив и София по различните приоритети на декадата, а именно здравеопазване, жилищна политика и заетост, антидискриминация и култура. Образованието също е включено тук. Така че аз мисля, че всички хора, които са безработни, участват активно вече в тези семинари и знаят, че в България има декада на ромското включване, която стартира от 2005 до 2015 г. и всички тези въпроси, които са включени в декадата, а и определените приоритети са заложени и в Националния план за изпълнение на декадата. Така че по този въпрос се работи активно.
Какво сме направили още през миналата година? Само искам да спомена, че проведохме десет специализирани трудови борси в населените места с компактно ромско население. В тях участваха 1955 лица, търсещи работа, и се явиха 164 работодатели, които обявиха 2445 свободни работни места. Ключов елемент в националната политика по заетостта са действията, проектите и програмите в подкрепа на успешната трудова реализация на младите хора в страната. През 2006 г. заетостта на младите хора на пазара на труда се подпомагаше чрез включване в различни програми и проекти.
За предотвратяване на практиката младите хора да излизат навън, тъй като има вече много квалифицирани хора, които напускат страната, защото не могат да си намерят работа тук, имаме такава национална програма “Старт в кариерата”, където могат да участват младежи от 29-годишна възраст. Тези хора, които тепърва са завършили висше образование и не могат да си намерят работа, могат да се включат в програмата. Тя стартира преди девет месеца. Миналата година основната работна заплата беше 250 лв., а тези година се увеличи на 280 лв. Така че мисля, че Министерството на труда и социалната политика вече обръща сериозно внимание в тази насока. Тези хора, които са завършили образователната система, да могат да започнат работа. Това са тези, които естествено не могат да си намерят работа и не могат да се реализират в различните институции на територията на България.
Освен това има национална програма “Компютърно обучение на младежи”, която подпомага достъпа на младите хора до информационни и комуникационни технологии чрез придобиване на знания и умения за тяхното използване. В програмата участват безработни младежи пак до 29 г., с висше образование и средно образование. След завършване на обучението 10% от курсистите, показали добри резултати, получават възможност да стажуват при работодателя за срок до шест месеца.
През 2006 г. програмата е финансирана със средства от бюджета за активна политика в размер на 1 098 хил. лева. Освен това има и друга програма по проекта за младежи, напуснали училище. Провежда се професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация за придобиване на знания и умения по част от професията. Знаете, че в Закона за насърчаване на заетостта е включен стимул за работодатели, които наемат млади безработни хора на работа. За миналата година са назначени 3270 лица, като изразходваните средства са в размер на 1 089 хил. лв. Мисля, че има и още други програми, които са споменати в Годишния доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Ако има нещо, мога да ги коментирам и тях, разбира се. Така че работим усилено в това направление. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Уважаеми колеги, има ли други желаещи да изкажат съображения, мнения, да зададат въпроси? Не виждам.
Предлагам да подложим на гласуване Годишния доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте.
"За" – 10, "против" – няма, "въздържал се" – 1.
Годишният доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет се приема.
Колеги, позволете ми да благодаря на заместник-министър господин Хюсеинов, на представителите на Държавната агенция за младежта и спорта и на останалите колеги. Пожелавам ви приятна вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 16,05 ч.)
Зам.- председател Петър Мръцков.
