Редовно заседание на комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 26 септември 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане на Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 710-00-83, внесен от Националния осигурителен институт на 16.07.2007 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Колеги, проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен. Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Веднага давам думата на господин Христосков да представи Отчета за изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2006 г. Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието, колеги! Преди да представя конкретните параметри на изпълнението на бюджет 2006, искам да ви уверя, че са спазени всички законови процедури, тоест, този отчет, който представям пред вас, е обсъден и приет на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. В съответните срокове ние сме предоставили копия от доклада и съпътстващите го документи на Сметната палата, която също дава оценка и доклад по изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Предварителните материали, с които ние разполагаме, показват, че нашият баланс е заверен без резерви. Констатирани са някои изключително минимални отклонения в начина на отчитане, но в никакъв случай не става въпрос за някакви грешки, а само по начина на отчитане и за размери, които са далеч, далеч под допустимите прагове на такива отклонения като грешки при отчитането. А сега ми позволете чрез презентация да ви запозная с основните резултати от изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. Най-синтезирано тези резултати могат да бъдат изразени в нарастване на приходите от вноски чрез увеличение на осигурителната база, главно броят на осигурените лица за 2006 г., както ще видим по-нататък беше увеличен.
На второ място 2006 г. се характеризира с това, че имаме двукратно индексиране на пенсиите с акцент към трудовите и минималните пенсии и се осигури също така възможност в резултат на това по-добро изпълнение на приходите за еднократно, станало вече традиционно, коледно плащане. Тук бих отбелязал също така факта на отделяне на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от социалната пенсия за старост и обособяването вече на всички трудови пенсии с гарантираните минимални размери да се определят от парламента всяка година при съставяне на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а да не бъдат вързани за социалната пенсия за старост, която има друго предназначение и чиито размери се определят от Министерския съвет. Също така имаме увеличение на размера на социално-осигурителните плащания за временна и трайна неработоспособност, като те са трайно обвързани с приноса на осигурения в осигурителния процес.
Наблюдава се много ясно повишаване ефективността и качеството на услугите за осигурителите и за бенефициентите на системата. Веднага ще цитирам едно число. През 2006 г. размерът на разходите за издръжка на цялата система на социалното осигуряване представлява 1,2 процента от всички разходи, които са извършени, при средно някъде около 3,5 до 6 процента за аналогични системи като Националния осигурителен институт. Намалихме възможността за злоупотреби от страна на всички участници в осигурителния процес чрез ефективен контрол върху поведението на осигурителите и осигурените. Тези неща ще бъдат показани по-нататък в конкретните таблици. Схематично изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване изглежда така:
Разходите при план 4 953 млн. лв. са 5 008 млн. лв. основно заради увеличението на разходите за пенсии в резултат на тези политики, които споменах – за двукратното индексиране, макар че второто индексиране беше само за пенсиите до 150 лв., а също така и коледното плащане.
Приходите при план 3 049 млн. лв. са 3 248 млн., тоест, със 199 млн. лв. имаме повече приходи, които са отчетени.
Това позволи и планираната субсидия – данните, които са в горната дясна част на тази схема – да бъде с 210 млн. лв. по-малко. Малко под 200 млн. лв. са допълнителните приходи, а малко над 10 млн. са икономисаните разходи от системата на социалното осигуряване, в това число разходи по издръжката на Националния осигурителен институт. Обръщам внимание на тези данни, тъй като в общественото пространство по повод на 6-процентното намаление на осигурителната вноска се появиха най-различни тълкувания, включително до една крайност, че едва ли не изцяло в резултат на намалението на осигурителната вноска се е компенсирал дефицитът, който ние разчитахме, че ще бъде допълнителен дефицит от 630 млн. лв. Всъщност компенсацията е 210 млн. лв., тоест, по-малко от предвиденото, от което има икономия на разходи, а не допълнителни приходи. А що се отнася до приходите, това ще проличи по-нататък и от данните, които ще покажа. В никакъв случай това увеличение на приходите не се дължи на някаква сериозна промяна в поведението на работодателите да се подобри събираемостта, съответно да има повече приходи в държавното обществено осигуряване. Нарастването на приходите с около 200 млн. лв. повече, отколкото беше предвидено по бюджет, се дължи на множество фактори, в това число и на едно по-коректно поведение от страна на работодателите, но в никакъв случай това не е определящият фактор за нарастването на приходите. Оттук трябва да се правят вече изводи за по-нататъшните политически решения за намаляване на осигурителната вноска. Естествено това изпълнение на бюджета и в приходната, и в разходната част, както и възможностите за по-осезаемо увеличение на пенсиите през 2006 г. спрямо предвиденото по закон се дължи на изпълнение на рамката на макропоказателите.
Ръстът на брутния вътрешен продукт е с 0,6 процентни пункта по-висок, отколкото беше предвидено, когато се съставяше бюджетът на държавното обществено осигуряване. Инфлацията обаче също е по-висока. Вместо очакваните 5,8 процента имаме 7,26 процента нарастване на индекса на потребителските цени. Средната работна заплата обаче е с 10 лв. по-ниска, отколкото се очакваше. Пак, ако се върна на този въпрос – извинявам се, че така многократно ще се връщам на тази тема – намаление на вноски и адекватна реакция на работодателите – една от реакциите би трябвало да бъде да се повишат заплатите на работниците. А виждате, че заплатите дори спрямо очакванията не са нараснали така, както трябва.
Минималната работна заплата, както беше предвидено, през годината остана на ниво от 160 лв. Безработицата също беше по-ниска, отколкото беше разчетено. Вместо 10 процента отчетът е за 9,61 процента средногодишен размер на безработицата през 2006 г. Това също спомогна, от една страна, за икономия на средства във фонд “Безработица”, а, от друга страна, по-високата заетост доведе до повече приходи.
Ще спра вниманието ви на някои ключови промени на бюджета за 2006 г., които имат отношение по неговия отчет.
На първо място, имаме една институционална разделеност на отговорностите по изпълнение на приходната и на разходната част. За приходната част от 2006 г. вече отговаря Националната агенция по приходите, докато Националният осигурителен институт управлява разходната част на този бюджет.
Осигурителната вноска за фонд “Пенсии”, както вече споменах, се намали с 6 процентни пункта. Имаме едно двукратно осъвременяване на пенсиите. Едното от 1 януари, което също беше един позитивен знак, като диференцирано всички пенсии бяха индексирани от 4 до 5,6 процента от 1 януари с акцент по-висок процент да се даде на по-малките пенсии. От 1 юли 2006 г. имаме нов размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който не се обвързва със социалната пенсия за старост. Размерът беше 85 лв., тоест, един скок с около 13 лв.
Диференцирано ниските пенсии за трудова дейност до 150 лв. бяха индексирани съответно с 4 и с 5 процента от 1 юли 2006 г.
Една нова промяна, която касае не само задълженията, ангажиментите на Националния осигурителен институт, но касае вече и създаване на възможности за едно по-ефективно реализиране правата на осигурените, е изграждането на архивното стопанство на Националния осигурителен институт с мрежа от архивни центрове, където се съхраняват осигурителни документи на работодатели, които са прекратили своята дейност, но нямат правоприемник. Това ще бъде един продължителен процес, но 2006 г. беше стартова година, в която бяха събрани по-голямата част от документите на такъв тип работодатели. Главно това са бившите ТКЗС-та, общински предприятия, държавни предприятия без правоприемник. Вече Националният осигурителен институт издава огромно количество документи за пенсиониране.
В процес на стартиране, всъщност вече имаме старт там, където сме извършили съответно сканиране и индексация на тези документи, едно автоматизирано обслужване и по-бързо обслужване на гражданите. При това обръщам внимание, че всичко това се прави без такса, ние не вземаме такса, докато общините – преди главно те са извършвали тази дейност – много по-бавно и с такса са извършвали това обслужване.
Ще покажа някои характеристики на бюджета за 2006 г. Една от задачите беше да не се допусне допълнителен дефицит. Както споменах вече, спестени са 210 млн. лв., плюс неизразходвания резерв за реформата от 60 млн. лв.
Имаме повишена събираемост на вноските с близо 200 млн. лв., имаме ниска административна издръжка. Аз дори допуснах грешка. Издръжката не е 1,2 процента, а е 1,09 процента от всички разходи. Пенсиите нараснаха номинално с 12,96 на сто, а като отчетем инфлацията от 7,26, реално с 5,32 процента. Задържахме на планово ниво разходите за краткосрочни обезщетения благодарение на един контрол, който Националният осигурителен институт започна да осъществява. По-нататък ще дам някои конкретни данни за този контрол.
Ще дам някои показатели, които дават отражение върху параметрите на отчетения бюджет. Осигурените лица средно за 2006 г. са 2 747 хил. души. Това е средно-годишен брой на база заетост 11 месеца. Изменението спрямо плана, тоест, онова, на базата на което ние сме съставили плана, е с 8,8 процента по-висока заетост, а спрямо 2005 г. е с 5,8 процента. Тоест, реалното нарастване на осигурените лица в съотношение 2006/2005 г. показва ръст с 5,8 процента.
Средният осигурителен доход е 354,5 лв. и е с 2,53 процента по-ниско от очакваното повишение на този доход. Пенсионерите са съвсем близо до очаквания брой, тоест, ние имаме 2 285 хил. души пенсионери и имаме едно леко увеличение спрямо 2005 г. с 1,3 процента. Броят пенсии е 2 764 хиляди пенсии. Знаете, че един пенсионер има право на повече от една пенсия. Средната пенсия на един пенсионер средно за 2006 г. е 152, 08 лв. Спрямо очакваното повишение имаме с 3,09 процента по-високо увеличение, а спрямо 2005 г. вече споменах номиналното и реалното изпълнение, съответно 12,96, а реално – 5,32 процента.
В самия консолидиран бюджет приходите са 3 248 млн. лв. или със 106,55 на сто спрямо планираните. Остатъкът в края на годината във валутната сметка на Националния осигурителен институт, където обслужваме международните спогодби, в левове е 12,5 млн. лв.левова равностойност. Неизползваният резерв е 60 млн. лв. и има спестена субсидия от републиканския бюджет, както вече споменах, която е 210 200 хил. лв.
Разходите са 5 008 млн. лв. или са с 1,12 на сто повече от планираните. Всички разходи за пенсии без коледната добавка са 98,79 на сто спрямо плана, а само разходите за пенсии са с 3,33 на сто повече от планираните. За 2006 г. са 4 млрд. 204 млн. лв.
Тук виждате една таблица, която много често при представяне на тези отчети ние показваме. В тази таблица е показан дефицитът в държавното обществено осигуряване, който се покрива със субсидия от държавния бюджет в брой пенсии, тоест, колко месеца и колко дни пенсиите се изплащат от осигурителни вноски, респективно от приходи от субсидия от държавния бюджет и приходи от данъци, тоест, прехвърляне на една отговорност - тук можем да използваме думата “тежест” – от осигурените към цялото население.
Обръщам внимание, че от две години в 2003 г. този дефицит сега се равнява на 95 на сто от разходите за пенсии за един месец или някъде около 25 – 26 дни. Останалите 11 месеца и няколко дни се изплащани от осигурителни вноски. 2003 г. е годината, в която се въведоха административни мерки за подобряване на събираемостта, регистрация на трудовите договори и минималните осигурителни прагове. В 2006 г. този дефицит е 3 месеца и 20 дни или близо една трета от пенсиите се изплащат за сметка на приходи от субсидия.
Структурата на приходите и разходите в този консолидиран бюджет е дадена на тези графики. Аз на практика почти ви представих данните. Те се намират също така на интернет-страницата на Националния осигурителен институт, а и в секретариата на Комисията по труда и социалната политика ще оставя тази презентация, така че които от народните представители се интересуват по-подробно, могат да ги погледнат.
Основни резултати в пенсионното дело.
Социалната пенсия за старост към 1 януари 2006 г. стана 63 лв. и се задържа на това ниво. Това е една от новите политики при отделянето на социалната пенсия за старост от останалите пенсии. Тя има номинално нарастване спрямо 2005 г. с 5 процента, но реалното й измерение, като отчетем инфлацията от 7,26 процента, е отрицателно. Имаме намаление на покупателната способност на социалната пенсия през 2006 г. с 2,11 процента.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст първо беше 69 лв., след това стана 72,45 лв., след това нарасна на 85 лв. от 1 юли, в резултат на което средно годишният й размер е 78,73 лв. Тук имаме номинално нарастване спрямо 2005 г. с 19,99 на сто или приблизително 20 на сто, а реално с 11,8 на сто.
Максималната пенсия се задържа от 1 януари до края на годината на 455 лв., като преди това беше 420 лв. до края на 2005 г. Номинално тя нарасна с 8,33 процента.
Средната пенсия на един пенсионер на 1 януари в резултат на осъвременяването стана 137,54 лв., от 1 юли 145 лв. и средно годишният й размер е 152,08 лв. Вече споменах тези данни за номиналното нарастване.
Броят пенсионери и пенсии вече ги показах като основни показатели.
Разходите за пенсии основно са от фондовете на държавното обществено осигуряване с добавената към тях субсидия от 94,06 процента. За сметка на републиканския бюджет се финансират 4,6 процента от пенсиите и за сметка на международни спогодби в резултат на обмена, който имаме – 0,8 на сто от всички разходи за пенсии.
Друг синтетичен показател, който следим в динамика при представяне на отчетите на държавното обществено осигуряване, е коефициент на заместване на дохода в нетни измерения, тоест, средната пенсия на един пенсионер за съответната година, отнесена към средния нетен осигурителен доход, тоест, брутният осигурителен доход, намален с личните осигурителни вноски и данъците.
За целия период от 2000 г. до 2006 г. се наблюдава едно стабилно ниво от порядъка на 51, 49 и достига до 53,3 в резултат именно на тези политики през 2006 г. Образно казано, около два пъти е по-ниска средната пенсия от средния нетен разполагаем доход на работещите.
Вече споменах, че една от мерките, които бяха предприети в резултат на бързото увеличение на инвалидните пенсии, беше създаването на медицински комисии и засилване контролът върху експертните решения на ТЕЛК. През 2006 г. ТЕЛК са постановили 219145 пълни експертни решения – експертизи по работоспособността – които представляват със 17 568 броя по-малко в сравнение с 2005 г. Лекарите, които са представители на Националния осигурителен институт в НЕЛК, са участвали в постановяване на 9 800 експертни решения. От тях 33,28 процента са обжалвани от контролните органи на Националния осигурителен институт.
Анализът по обжалване на тези експертни решения показва следната тенденция. Сравнително висок е процентът на определените като работоспособни – с 2,43 на сто е ръстът. Тоест, НЕЛК отменя експертните решения на ТЕЛК, които ние обжалваме, и показва пълна работоспособност.
Лицата, които са били с процент трайно намалена работоспособност, което определя правото на пенсия за инвалидност, след освидетелстването от НЕЛК в резултат на това обжалване от страна на Националния осигурителен институт, са намалели с 1560 човека или с 28,7 на сто.
Лицата с трайно намалена работоспособност над 70,99 на сто, която дава допълнителна социална пенсия за старост в размер на една четвърт и много други допълнителни социални придобивки, след освидетелстване от НЕЛК са намалели с 38,1 на сто.
На тази графика е дадена структурата на изплатените парични обезщетения за 2006 г. Най-голям разход имаме за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност или за така наречените болнични – 38,9 процента. На второ място идват паричните обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете – 32,6 процента. Паричните обезщетения за безработица са 19,2 процента. Паричните обезщетения за профилактика и рехабилитация са 3,7 процента и останалите са за трудова злополука и професионална болест и други разходи – при смърт и т.н.
Краткосрочните обезщетения за 2006 г. са показани на следната таблица. Имаме едно намаление на обезщетенията за временна неработоспособност в милиони работни дни. Общо данните показват, че 15 198 хиляди са брой дните в неработоспособност. Имаме намаление на този показател с 2,2 процента спрямо 2005 г.
Средният размер на паричното обезщетение на едно лице за един ден е 11,89 лв. или имаме увеличение с 12,8 процента. Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука са 242 000 човекодни или работни дни. Тук имаме увеличение с 5,8 процента. Тук се вижда, че обезщетението за един ден е по-голямо и е станало 16,56 лв. За бременност, раждане и отглеждане на малко дете имаме 20 053 хиляди работни дни. Нарастването в резултат на нарастване на раждаемостта, което е позитивен факт, е 10,7 процента.
Размерът на обезщетението в левове е 7,55 лв., но тук е заедно с периода на отглеждането на малкото дете. Имаме ръст със 17 процента.
От профилактика и рехабилитация са се възползвали 48 829 лица, като спрямо 2005 г. имаме нарастване с близо 11 процента. Обезщетението, което изплащаме, тоест, средният разход за престой на един осигурен по програмата на Националния осигурителен институт в рамките на 10 до 15 дни – знаете, че плащаме пребиваването, тоест, хотелската част, храна в рамките на 4,50 лв. и безплатни до пет предписани от лекар процедури, средно бяха изразходвани около 350 лв. при 298 лв. за 2005 г. Завишението на средния разход за едно лице е с 51,42 лв. или със 17,24 процента повече, отколкото е бил през 2005 г.
Обезщетения за безработицата са изплатени на 70 000 безработни, тоест, с 10 процента по-малко от очакваното. Реализирана е икономия от разходи за обезщетения и помощи за безработни в размер на 26 500 хил. лв.
Обжалвали сме 2 916 болнични листа и от тях 911 са отменени. Тук има едно намаление на броя на обжалваните листове, докато данните за 2007 г. показват обратната тенденция.
Отчет на осигурителните плащания, финансирани от централния републикански бюджет или това е така нареченият трансфер, който много често неправилно се сумира със субсидията. В случая става въпрос за финансиране под формата на трансфер от републикански бюджет за плащания, които нямат осигурителен характер – пенсии и други плащания, които нямат осигурителен характер.
За пенсии, несвързани с трудовата дейност, са изразходвани 180 млн. лв., което е със 17 процента увеличение спрямо 2005 г. На първо място тук са добавките към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и наследниците, които получават наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война. За това перо са изразходвани 12,6 млн. лв. По естествени причини – за съжаление – този процент като разходи намалява, защото това са възрастни хора, които си отиват от този свят. Добавките към помощи за репресираните се запазват, тоест, за тази цел са изразходвани 3,1 процент. Увеличението с 40 процента се дължи на отсъствието на нормативни документи и главно изменението на Правилника за приложение на този закон в 2005 г. и въпросът беше решен през 2006 г. и затова имаме такъв ръст.
Здравноосигурителните вноски за пенсионерите и за децата до 18 г. са в размер на 249 млн. лв., а вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, който е зачетен за пенсиониране – това е така нареченият дарен стаж – е 1,2 млн. лв. За отбранително-организационна подготовка сме изразходвали 1 млн. лв. Това е главно за създаването на така наречения резервен команден център за случаи за управление на кризи в Националния осигурителен институт. Другите данни са по-несъществени, но отбелязвам коледната добавка, която е 115 млн. лв. Това са целеви суми, изразходвани и отчетени от Министерството на финансите.
По фондове на държавното обществено осигуряване – с този слайд и завършвам – през 2006 г.:
Фонд “Пенсии” е с дефицит от 1 млрд. 400 млн. лв. при планиран дефицит от 1 553 038 хил. лв.
Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, който по план е балансиран на нула, завърши с остатък от 2 138 хил. лв.
Фонд “Трудова злополука и професионална болест” при планиран излишък от 20 750 хил. лв. отчете излишък от 22 196 хил. лв.
Фонд “Общо заболяване и майчинство” има дефицит от 3,9 млн. лв. при планиран дефицит 16 054 хил. лв., т.е. с 12 190 хил. лв. по-малко.
Фонд “Безработица” при планиран излишък от 154 673 хил. лв. има реализиран излишък от 208 800 хил. лв. или с 54 097 хил. лв. в повече.
Бюджетът на Националния осигурителен институт тук е показан с излишък, тъй като той е преливникът, през който преминават субсидиите и трансферите, за които споменах. Това не е в никакъв случай издръжката на Националния осигурителен институт, а това е един условен бюджет, през който се извършват трансферите към фондовете, които споменах, а също така и трансфери към други два фонда за 2006 г., а това са фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” и фонд “Условия на труд”, които се управляват от Министерството на труда и социалната политика.
Завърших, господин председател. Готови сме с екипа ми да отговорим на всички зададени въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Ние в комисията разполагаме с Отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, а той, както винаги, е изключително подробно разработен.
Преди да дам думата на колегите, госпожа Христина Митрева пожела да се включи в дискусията.
Заповядайте, госпожо Митрева. Имате думата.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да внеса едно малко пояснение, което управителят на Националния осигурителен институт спомена в неговата презентация. Бих искала да дам малко повече подробности.
Намалението на осигурителната вноска с 6 процента през 2006 г. беше заложено в приходната част, Така че това преизпълнение, което се отчита със 199 700 хил. лв. в приходната част, де факто това е ефектът от намалението на вноската. Тоест, това, което се твърдеше, че с намалението на вноската с 6 процента ще се компенсира и ще излезе на светло сивата икономика, ще се увеличат осигурителните доходи, не се случи така. Тоест, ефектът е преизпълнение от 199 700 хил. лв.
Сега обаче искам да кажа на какво се дължи това преизпълнение. Наистина се отчита преизпълнение на плана за приходите и това го отчете Националната агенция по приходите със 7,7 процента спрямо 2005 г. Но 18 процента от приходите за 2006 г. са от приходи за предходната година, когато вноската беше с 6 процента по-голяма. Тоест, реалното преизпълнение на приходната част е 3,9 процента, ако се изчисти това, че през първите три месеца на 2006 г. са идвали приходи за предходната година поради забавяне изплащането на работни заплати, когато вноската беше с шест процента по-голяма.
Освен това осигурителният доход вместо да се повиши той се намали и вместо планираните 363,7 лв. среден осигурителен доход по отчет бяха получени 354,5 лв. среден осигурителен доход.
Що се касае до осигурените лица, действително техният относителен дял и броят им се повиши, като относителният им дял спрямо 2005 г. нарасна с 6,6 процента. Обаче един от факторите за увеличаване броя на осигурените лица се дължи преди всичко на регистрацията на земеделските производители. Броят им нарасна с 24 700 души в сравнение с 2005 г., като особено значимо е увеличението в районите Кърджали, Хасково и Смолян.
Освен това през 2006 г. се наблюдава ясно изразена тенденция на увеличаване броя на осигурените лица, които осигуряват допълнителна заетост. По допълнителен трудов договор през 2006 г. са работили с 11,6 процента повече лица в сравнение с 2005 г. По граждански договор са работили с 18,9 процента повече лица спрямо 2005 г. Само за кампанията “Избор на президент на Републиката” увеличението на осигурените лица е с 36,6 процента повече в сравнение с кампанията за избор на парламент. Доколкото ни беше обяснено, това са били организирани специални бюра, които да разясняват президентската кампания, както и хората, които участват по подготовката й. В договорите, които са регистрирани в Националния осигурителен институт, това е посочено като причината за заетост – кампанията “Избор на президент на Републиката”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Митрева. Чухме един изключително интересен принос на актюерския екип на Националния осигурителен институт.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Има 260 милиона лева еднократни приходи от “Кремиковци” при покупка на метал.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Тоест, отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. поставя под съмнение това, което се твърди, че намалението на осигурителната тежест води до увеличаване на средния осигурителен доход, от една страна, а, от друга страна, на средната работна заплата, и, от трета страна, увеличават се приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. Само че ние не ги виждаме в отчета. Това е големият проблем.
Освен това броят на заетите се увеличава, но се увеличава с тези, които са по Програмата за осигуряване на заетост.
Аз обаче искам да задам един друг въпрос, който за мен е почти ясен, но искам да стане ясен и на колегите.
Господин Христосков, госпожо Митрева, колеги! При разпределението на разходите за пенсии по източници на финансиране вие казахте, че 94,6 процента са за сметка на държавното обществено осигуряване. Това са пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване. А пенсиите за сметка на републиканския бюджет са 4,6 процента.
Аз знам, че тази субсидия в размера за 2006 г. от 1 млрд. 408 млн. лв. е субсидията, с която на практика се подпомагат пенсиите за сметка на държавното обществено осигуряване, но в каква част, или пенсиите за сметка на републиканския бюджет? Тук вие в отчета казвате: “Разходите за пенсии, финансирани от републиканския бюджет, възлиза на 192 млн. лв.”
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Това е за фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, който изцяло е финансиран от републиканския бюджет.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това са тези 192 млн. лв. А останалите до 1 млрд. 400 млн. лв.?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: А от останалите 1 млрд. 602 млн. лв., защото дефицитът на фонд “Пенсии” е 1 млрд. 602 лв., а на консолидирана основа 1 млрд. 447 млн. лв., субсидията от републиканския бюджет е 41 процента. Останалото е за сметка на вноските във фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Когато говорим за намаляване на осигурителните вноски, трябва да имаме предвид и това, което се чу преди малко. Аз неслучайно зададох този въпрос.
Този отчет за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. е много интересен. Аз ви съветвам да го разгледате много подробно, много внимателно. Там има информация, която дава отговор на много въпроси.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин заместник-министър, господин управител на Националния осигурителен институт Христосков, уважаеми колеги!
Действително това, което каза председателят на комисията, а и това, което беше изнесено от доклада, ни навява на мисълта, че когато започнем подготовката за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., трябва да сме много внимателни при определянето на осигурителната вноска, тъй като от всичко това, което си говорихме тук и което очаквахме, че с намаляването на осигурителната тежест ще се случи – че ще се увеличи приходната част на държавното обществено осигуряване – не се случва, тъй като осигурителният доход, който е предвиден по план в размер на 355 лв., виждаме, че е по-малък като осигурителен доход.
От анализа можем да кажем също, че увеличаването на праговете също е допринесло за увеличаване на приходната част на държавното обществено осигуряване, тъй като се увеличава осигурителната основа, а не самото намаляване на осигурителната вноска.
Другите показатели бяха отчетени. Но това също трябва да го отчитаме – че след като увеличаваме праговете, увеличаваме и приходната част на бюджета, а това не е в резултат на намаляване на осигурителната вноска и в резултат на това, че работодателите, след като получиха такъв голям бонус – намаляване на осигурителната вноска – са увеличили работната заплата или са увеличили осигурителния доход на осигурените лица.
Така че мисля, че когато обсъждаме бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., трябва да бъдем много внимателни с осигурителната вноска и с това, което правим.
Аз искам да задам един друг въпрос. Тъй като знаем, че има проблем с ТЕЛК-овете, разбира се, това не е въпрос на Националния осигурителен институт, но въпросът ми е какво е становището за представителите на Националния осигурителен институт в ТЕЛК, дали те допринасят за основателното издаване на експертните решения, дали защитават институцията Национален осигурителен институт или обжалваните експертни решения са повече от специалистите, които работят в Националния осигурителен институт, а представителите, които са в самия ТЕЛК, оправдават ли присъствието си там? От тях имаме ли възражения срещу експертни решения, които издава самата комисия и дали трябва да има представител на Националния осигурителен институт, дали трябва да има представители в ТЕЛК-овете или там те се интегрираха с останалите специалисти. Има ли от тях спрени решения на ТЕЛК?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, колеги, имате думата за други въпроси, мнения, коментари.
Аз мога ли да си позволя един такъв въпрос? Осигурените от работодателя лица от първа категория труд по отчета за 2006 г. са 9 455. Осигурителната вноска за първа категория е с 3 процента повече, отколкото за трета категория. Каква е връзката между тези три процента в повече и, ако увеличим примерно с 6 процента дела на първа категория труд, тогава какъв ще бъде смисълът от едно такова упражнение.
Задавам този въпрос, тъй като той много често се подлага на дискусия – че осигурителната вноска за първа категория е ниска и тя не осигурява необходимите средства за целия период на получаване на пенсията от осигурителни вноски. Това на практика са 10 хиляди човека, които упражняват първа категория труд. Дори да увеличим вноската на 30 процента, какъв ще бъде смисълът от това упражнение?
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Най-напред ще отговора на въпроса на господин Мръцков.
С доста голямо съмнение прибягнахме до този по-мек вариант за реформа в ТЕЛК – да има представители на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика. Дори и тогава, когато се обсъждаше този по-мек вариант, защото по-твърдият беше една цялостна реорганизация на ТЕЛК, аз се пошегувах пред доктор Финков, само че шегата беше една форма да скрия нещо истинско, че ще се повиши корупционната цена и това ще ограничи в някаква степен издаването на незаслужени експертни решения на ТЕЛК. И това се потвърди, защото още двама души вдигнаха цената. Всеки един от нас по неофициални канали има информация за това. Наистина това изигра малко възпираща роля, но и реално по-голямата част от обжалваните експертни решения на ТЕЛК са в резултат на намесата на лекарите от Националния осигурителен институт. Това е факт – 2030 бройки са обжалваните експертни решения след намесата на представителите на Националния осигурителен институт.
Но, така или иначе, сработването – нека да го кажа по-директно – надделява над другото, над защитата на институционалния интерес. В това отношение може би втората част от въпроса на господин Мръцков е съвсем основателна. По-големият ефект, който съществува, все още не може да бъде показан за 2006 г., но в 2007 г. се вижда вече по-осезаемо, е ефектът от медицинските комисии на Националния осигурителен институт, които повторно преглеждат документите и имат право да обжалват пред НЕЛК. Казвам, че този ефект за 2006 г. се вижда по-малко, защото НЕЛК са затруднени не само от тези обжалвания – те дори като процент от обжалванията са много по-малко – но проявата от ефекта от тези обжалвания идва доста по-късно, буквално с година, година и половина забавяне.
Но има още един крит ефект, който ние констатирахме. Броят на издадените експертни решения на ТЕЛК и представените в Националния осигурителен институт експертни решения за отпускане на пенсии се разминават. Знаейки, че има риск всички тези експертизи на ТЕЛК да бъдат огледани отново от медицинските комисии на Националния осигурителен институт и че може да се разкрие нещо, една част от получилите тези експертни решения не подават документи за пенсия, а ползват другите привилегии, най-вече в областта на бизнеса и т.н.
Тоест, наличието на такава комисия играе възпираща роля. Независимо от това обаче нашите намерения – вече отговарям обобщено на въпроса на господин Мръцков – показват, че това са палиативни мерки. Трябва да се търси радикално решение за ТЕЛК. В последните месеци се подсказаха доста правилни решения и трябва да се върви в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Мога ли аз да задам един доуточняващ въпрос по тази тема, защото това е един от интересните въпроси.
Големият проблем е, че, освен дискусията, която се води, като че ли встрани от дискусията остава един за мен най-важен въпрос. От момента на обжалването до момента на излизането на експертното решение на НЕЛК хората не получават никакви обезщетения. Ако някой реши да осъди някого, да си потърси правата, тогава аз мисля, че този човек ще спечели. Но проблемът не е в това. Проблемът е дали догодина можем да търсим решение в тази посока. Примерно едно от решенията е в периода на обжалване тези
АСЯ ГОНЕВА: Но, ако решението на НЕЛК е отрицателно?

Това е най-лесният въпрос, който може да се зададе и най-асоциалният според мен. Ами, ако този човек не доживее решението на НЕЛК? Тогава какво правим? А има такива случаи. Аз не знам какво е решението на този казус, но се опитвам да подскажа, че трябва да се търси някакво решение. Ако не е най-доброто това решение, което споменах, нека да видим какво решение ще вземем ние. Не може в продължение на година и половина или две години – не знам колко години – този човек да го оставим без доходи. Ами, ако решението на НЕКЛ е вместо 50 процента да му се присъдят 70 процента, тогава какво правим? Този, който е обжалвал, доплаща ли тези пари за миналото време? Не ги доплаща!
Така че нека да разсъждаваме и по тези въпроси с идеята да търсим
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, Вие засегнахте наистина един много сериозен въпрос, свързан с правата на хората.
Освен че имаме един период от време, в който хората са без доходи, те са и без здравно осигуряване. Има и още нещо. Ние говорим за случаите, когато Националният осигурителен институт или друг орган – може да бъде например работодател, тоест, друга институция – обжалва, съмнявайки се в присъденото експертно решение на ТЕЛК. Но едновременно с това самият гражданин, самият освидетелстван също може да обжалва експертното решение. Знаейки, че като обжалва, той остава без доход, това играе изключително възпираща роля по отношение на ползване на права от тези граждани.
Затова основният въпрос, който трябва да бъде решен, е да се създаде организация и да се спазват законовите срокове. Тези законови срокове за решения на ТЕЛК и на НЕЛК са съответно 45 дни и три месеца, тоест, месец и половина и три месеца, не са случайни. Това е времето, в което човекът максимум може да остане без доход. Това са максимални срокове, в които човекът трябва да бъде съответно освидетелстван и да получи обезщетение.
Тук правя едно уточнение, че, ако НЕЛК присъди – има такива случаи – по-висока степен на загубена работоспособност от това на ТЕЛК, човекът също получава обезщетение със задна дата, тоест, ние му доплащаме разликата. Но основният проблем е стопирането на права в целия този продължителен период от две години, а вече наближаваме и три години.
Това е основният проблем и реформата трябва да бъде направена така, че в експертизата да няма такова чакане. Тук вече навлизаме и в медицинската част, защото се променя и здравният статус на човека. Тоест, онова, което НЕЛК разглежда, е различно от това състояние, което ТЕЛК е разглеждал, и т.н.
Този въпрос трябва да бъде решен възможно най-бързо. Пак казах, вече има подсказани добри решения. Но това трябва да се реши в най-близки срокове. Иначе попадаме в ситуация, когато една институция като Националния осигурителен институт – не че аз съм неин управител, а аз по-скоро защитавам моите колеги – си върши работата, да бъде поставена в ситуацията, че едва ли не е институция, която работи във вреда на хората или във вреда на лекарското съсловия и т.н., което е абсурдна ситуация.
Ако ми позволите, господин председател, да премина към втория въпрос, касаещ броя на лицата в първа категория труд. Те се осигуряват върху доста по-висок доход – близо 700 лв. Но там има един такъв момент. Те са около 9 хиляди души. Това са хората, които работят при условията на първа категория труд. Но има и други, за които стана въпрос – армия, полиция, съд, прокуратура и още някои специални служби в тях – техният труд се зачита като такъв с цел пенсиониране и участва в пенсионната формула.
Ако има някакъв дефицит или преразпределение – беше ни поискана информация от господин Костов и ние му я предоставихме, както сме длъжни да я предоставим на всеки народен представител – данните, които той цитира в Народното събрание, са точни, че с около 150 млн. лв. са по-малко приходите от работещите в тези системи – МВР и МО – към този момент, отколкото са разходите не само за пенсии, но и за краткосрочни плащания поради дълбоките структурни промени. Ние имаме рязко намаляване броят на работещите, най-вече кадрови военнослужещи. Затова действително се получава един трансфер от гражданското или от цялото население към това население, което естествено може да се регулира с повишаване на вноската. Но там е проблемът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тези, които работят при условията на първа категория труд, са 10 хиляди души. А тези, за които трудът се зачита като първа категория, колко са?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Те са близо 100 хиляди души. Това са хората от специалните ведомства. Някъде около 91 или 92 хиляди са, без държавните
Ако се върнем на тези – нека така да ги наречем – чиста първа или чиста втора категория труд, за тях при пенсионирането по действието на § 4, който е преходен и ще приключи своето действие в 2009 г., вече не може да се говори, че осигурителната система губи, ако ги пенсионира, макар и само с 3 процента по-висока вноска. Защото, ако те изберат пенсиониране по този ред, цялата сума, която е натрупана в професионалните пенсионни фондове, се
Ако не ме лъже паметта, вече над 15 млн. лв. – между 15 и 20 млн. лв. е сумата – която професионалните пенсионни фондове възстановяват в Националния
Затова и между другото, когато беше внесено от господин Гризанов това предложение да удължим срока до 2015 г., аз казах, че хората от АЕЦ “Козлодуй” просто губят от това нещо. Трябва да правим разлика между тази първа категория труд, където действително няма загуба или трансфер между хората – в края на краищата това е солидарна система и е некоректно да говорим за загуба – от онази първа категория, която се зачита само за пенсиониране. Там се получава много по-дълго време пенсия и т.н., доходите са високи, всички са на максимална пенсия.
Благодаря.

Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Христосков, колеги! Мисля, че когато приемаме отчета на Националния осигурителен
Първите проблеми са свързани с политическите решения, които ние като народни представители обличаме в нормативни актове, които водят до тенденциите, очертаващи се в този отчет.
Втората група проблеми е свързана с начина, по който Националният
Бих искала само с няколко думи да се спра на втория проблем. Аз мисля, че можем да бъдем удовлетворени от професионализма на хората в Националния осигурителен институт. Правя този извод, познавайки хората в централата и хората в моя избирателен район на база на едно сравнение с останали финансови и контролни институции, които работят по места и където съществуващите проблеми са много.
Прави чест на Националния осигурителен институт, че се грижи за своите кадри, поддържа нивото на професионализма на своите кадри и мисля, че можем да бъдем удовлетворени от ефективността на работата на тази институция.
По отношение на политическите решения.
Слушайки господин Христосков, за мен се очертаха няколко групи проблеми, които би следвало да стоят на нашето внимание с особена сила в рамките на
Първият въпрос не е нов. Ние сме го поставяли, обсъждали, отново беше рамкиран. Той е свързан с модела на системата и с тревожната тенденция трансферът от държавния бюджет непрекъснато да се увеличава. Господин Колчаков го няма, но ОДС може би в крайна сметка трябва да се убедят до какво води постоянното снижаване на осигурителните вноски. Защото при всички диспути в пленарна зала цитираха неверни цифри, неверни тенденции, с което подвеждат общественото мнение.
Аз, господин Христосков, Ви слушах може би преди два или три месеца в едно телевизионно предаване, в което Вие казахте, че е време – мисля, че не греша – да се направи един сериозен анализ на модела. Това беше едно
Сега ще поставя един много сложен и много философски въпрос. Имате ли отговор на въпроса: какво се случва с модела? Накъде трябва да върви моделът? Защото ние сме подлагани на един непрекъснат натиск и ще бъдем под такъв натиск като политици. От една страна, е искането за непрекъснато снижаване на осигурителните вноски, от друга страна, е справедливото обществено недоволство от ниския размер на пенсиите. Тези две искания се
Аз не искам да навлизам в предизборна тематика. Но четох една платформа, в която се предвиждаше първият стълб да бъде изцяло капиталов и това се
Разбирам, че задавам много общо един въпрос и се надявам, че не го приемате като провокация.
Сега един малко по-конкретен въпрос. Казано на шега, въпреки двегодишният си стаж като депутат, аз продължавам да бъда умерен оптимист или наивник, че решаването на проблемите на сивия сектор може в крайна сметка да бъде
Съвсем конкретно бих искала да попитам: считате ли, че криминализирането на невнасянето или укриването на осигурителни вноски може да ни помогне в този момент?
Благодаря.

Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се опитам много накратко да отговоря на този философски въпрос. Той наистина стои на дневен ред и неслучайно, когато обсъждахме поредните политически решения, които са хубави, защото водят до увеличение на пенсиите, госпожа Масларова пое ангажимент пред Надзорния съвет да се проведе действително един много широк дебат по отношение на тези стъпки, на модела, на политиките и т.н.
Струва ми се, че наистина Комисията по труда и социалната политика и Надзорният съвет на Националния осигурителен институт са мястото, където първо трябва да се проведе този професионален дебат, а след това вече със съответните аргументи да се влиза в полемика с такива наивни, бих казал, платформи, които непрекъснато циркулират в общественото пространство. Но те от наивни в един момент могат да се превърнат и в твърде опасни за обществото.
По отношение на модела.
Смятам, че все още като философия, като архитектура и като институционална информационна осигуреност моделът е устойчив. Тоест, той си стои на мястото. Бяха направени позитивни корекции в посока на омекотяване на някои по-резки, по-остри решения, които трябваше да се вземат, но, така или иначе, обществото реагира срещу тях. Това е възможността за закупуване на стаж, мярката за продължителната безработица, а не за пенсиониране, действията срещу ранното пенсиониране и т.н.
През всичките тези години от 2000 г. досега са правени позитивни стъпки, макар и под формата на компромиси. И за инвалидите сме правили компромиси. Тук в тази комисия специално е имало добри предложения, но те не са засегнали модела. Онова, което сега поставя под съмнение модела и въобще осигурителната система в България, е тази политика на намаляване на осигурителните вноски.
Ние с госпожа Караиванова само преди по-малко от месец бяхме на поредната Генерална асамблея на Международната асоциация по социално осигуряване. Тя се проведе в Москва. В тази асоциация, която е създадена през 1927 г., сега чества 80 години, членуват над 400 осигурителни институции. За съжаление нашата Национално здравноосигурителна каса не можа да разбере, че там трябва да членува, защото голяма част от тези институции са здравноосигурителни фондове.
Там през цялото време се говори за политика, как, по какъв начин на базата на европейската политика, на европейските критерии да се съхрани социалното осигуряване в този си вид, в солидарния си вид. Как да се допълват, но не да се заместват капиталовите фондове. Нито на едно място обаче не се спомена, че събираемостта се подобрява, като се намаляват осигурителните вноски, като се увеличава делът на данъците във финансирането на осигурителната
Там, където се говори за осигурителни системи или по-скоро на защитни системи, финансирани чрез данъци, директно, само с данъци, тази добавка се отнасяше само за страни, които нямат никакво социално осигуряване и където няма висок дял на сивата икономика, а където цялата икономика е сива. Говоря най-вече за Африканския регион и за някои страни от Азия. Само там се споменаваше за данъчнобазирани осигурителни системи. В нито една друга страна не се спомена, че намаляването на осигурителните вноски ще доведе до повишаване на събираемостта, до благоденствие и т.н., и т.н.
Но аз съм готов да направя едно въведение при една такава наистина съвместна среща и извън София между Комисията по труда и социалната
В заключение ще цитирам само становището на Робин Холцман, който е един от корифеите в пенсионната система и в пенсионните реформи. Той е и ръководител на Департамента по социална политика и човешки ресурси в Световната банка. А те естествено са много добре запознати с това какво става в България.
Той ме попита: какво ново? Аз му казах, че има две нови неща: намаляваме вноските и въвеждаме плосък данък. Той попита: какъв е резултатът? Защо го правите? Аз отговорих: с цел по-голяма събираемост. Той се усмихна и ми каза: може би ще има след пет години. Но, може би! След което вече ми каза сериозно: този път не се оправдавайте с Международния валутен фонд и Световната банка, защото ние сме против такава политика.
По повод на събираемостта и на сивия сектор, аз пропуснах в отчета да спомена нещо важно и пак го свързвам с това намаление на вноската. Ако действително с този остатък от 630 млн. лв. работодателите искаха да имат адекватно поведение от това, че те са освободени от – нека да кажа – тази тежест – използвам техния израз – нормалната икономическа реакция трябваше да бъде следната: най-напред да погасят старите си задължения, които са обременени с една огромна лихва – основния лихвен процент плюс 20 процентни пункта. Такова поведение през 2006 г., а и през 2007 г., не се наблюдава. Изпълнението по събирането на тези просрочени задължения от Националната агенция по приходите е около 65 процента, дори под 65 процента, защото трябва да приспаднем тази еднократна сума, която получихме от “Кремиковци”.
Тоест, няма такова адекватно поведение от страна на работодателите. Ако аз съм работодател и ми се освободи ресурс, най-напред ще платя онова задължение, което имам, което е с най-голямо лихвено бреме. Такова нещо не се наблюдава при нашите работодатели.
Нещо повече. През 2006 г. в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт постъпиха не повече от две – три искания за разсрочвания, докато Надзорният съвет преди това се е занимавал непрекъснато със молби за разсрочвания и годишно сме събирали около 60 – 65 млн. лв. от разсрочванията. Госпожа Митрева ме поправи, че са близо 90 млн. лв. Но общо събирахме от просрочени задължения над 120 млн. лв. Сега сме слезли на около 60 и няколко милиона.
Не се извършват ревизии. Тук до мен трябваше да бъде също и представител на Националната агенция по приходите. Не се извършват ревизии и към настоящия момент, ако ви направи впечатление, в подобни отчети аз винаги съм давал тенденцията колко са просрочените задължения, кои са най-големите длъжници, как се разпределят и т.н. Дори мога да кажа, че главницата я задържахме няколко години поред на едно и също ниво, а сега не знаем колко са просрочените задължения.
Така че аз съм привърженик много на либералните методи на управление на икономиката, но моето мнение е, че административните методи дават по-добър резултат.
В това отношение завършвам, че категорично трябва неплащането на осигурителни вноски в големи размери да бъде квалифицирано като криминално деяние, защото няма никакво основание за данъците да важи, а да не важи за осигурителните вноски. При данъците ние финансираме публични услуги, повечето от които са с всеобщ достъп, тоест, всеки ги потребява, докато при осигурителните вноски имаме конкретни права на хората.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Имам един въпрос, който е изключително интересен и непрекъснато се поставя, дори утре на заседание на Комисията по здравеопазване ще бъде поставен.
Мисля, че парите за здравното осигуряване на пенсионерите бяха около 240 млн. лв. и 18 млн. лв. за учениците. Може ли да кажете тук на колегите, защото тук има доста колеги, които са и членове на Комисията по здравеопазване....
ХРИСТИНА МИТРЕВА: За пенсионерите е шест процента върху основната пенсия и общият размер е 224 993 хил. лв.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Митрева.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
АТАНАС ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз с внимание слушах зададените въпроси и отчета на управителя на Националния осигурителен институт.
Председателят на комисията правилно постави иден проблем – за малко различие във вноската за първа, втора и трета категория труд. Не знам дали ще има пари за това, но мисля, че за трета категория, примерно, ако бъде 20 процента, то би било правилно за втора категория да бъде 23, а за първа категория да бъде 26 процента.
Аз съм военнослужещ и смятам, че това трябва да важи и за военните кадри от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, както и другите специални ведомства, защото много се спекулира по въпроса за първа и втора категория труд в последната година, даже и в пенсионерските организации.
Втори въпрос. От мои наблюдения – не знам дали господин Христосков може да отговори нещо по този въпрос – непосредствено с увеличението на пенсиите, което започва обикновено от 1 юли, месец преди това и месец след като като че ли започва една канонада за увеличение на цените на стоките и услугите.
Дали свързвате тези две явления? Да ви кажа, че от лични наблюдения ги свързвам. Мисля, че търговските деятели надушват като че ли този момент и месец преди повишението и месец след това непрекъснато повишават цените на стоките.
Отивам примерно да купувам нещо и казвам на продавачката: добре де, защо така вместо 12 лв. ми взимаш 19 лв.? Тя ми отговаря: да, ами пенсиите?!?! Да, но пенсиите не са толкова.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин полковникът, както винаги, постави един много важен въпрос: дали с индексация на пенсиите трябва да покриваме инфлацията или всяко повишение на цените трябва ли да води до повишение на пенсиите? Примерно увеличаваме цените на електроенергията и повишаваме размера на пенсиите?! Това е много съществен въпрос. По този въпрос много пъти сме коментирали в комисията и аз искам да чуя тук мнението на експертите по този въпрос, за да стане ясно, че системата на социално осигуряване има своите правила, има своите закони. Ако с всяко увеличение на цените, увеличаваме размерът на пенсиите, това ще доведе до отговора на въпроса, който задавате Вие, господин Иванов.
Затова има други защитни социални мрежи в държавата: има система на социалното подпомагане, има други защитни мрежи, които трябва да се включват при такива случаи, защото, ако разчитаме единствено и само на системата на социалното осигуряване да решава всички проблеми, възникнали в държавата по една или друга причина - външни, вътрешни фактори и т.н. - ние при всички такива променени ситуации ще разтрисаме, ако мога така да кажа, системата на социалното осигуряване.
Заповядайте, колеги. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христосков!
Разглеждането на отчетите за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване е един чудесен повод да се поговори за изпълнението на политиките, на които този бюджет е инструмент.
Хубаво е, че някои от вас се разтревожиха от това, което беше казано тук по повод случилото се през 2006 г., макара че намаление на осигурителните вноски и освобождаване натиска върху работодателите се случва много по-често и по друг повод, защото част от осигурителната вноска текущо, регулярно се прехвърля върху другата страна в осигурителните отношения, а именно работниците.
Така че, ако трябва да направим един сериозен анализ на това, за което тук стана дума – дали има ефект от намаляването на осигурителната тежест при работодателя, ако приемем въобще за нормален този термин, ще стане дума за много повече средства, за много по-дълго време и ще видим, че това, което каза господин Христосков, намира израз и в България, тоест, че няма и най-малкото доказателство за това, че намаляването на разходите за труд при работодателя чрез намаляване на осигурителната тежест води до подобряване на събираемостта, води до подобряване на конкурентноспособността, води до подобряване на икономическия ръст.
И, за да добавя нещо към това, което беше казано от господин Христосков в международен план, трябва да кажа, че миналата седмица имаше една много голяма конференция, организирана от испанското председателство, на която аз чух също от устата на двама професори-икономисти, съветници на Европейската комисия, единият англичанин, другият белгиец, които казаха също едно към едно, експлицитно и ясно, че няма такива доказателства и че е пагубно да се предприемат такива политически действия, с които предимно новите държави-членки както по линия на данъчното законодателство, така и по линия на осигурителното законодателство чрез недостатъчно обмислени намаления си правят нелоялна конкуренция.
Тук много се говори на тази тема, но аз съм изкушена още веднъж да обърна внимание на някои числа. За мен няма никакво значение какво говори Институтът по пазарна икономика, защото който иска да знае, който иска да има информация, който се интересува, той знае къде може да намери точните числа, той знае къде може да намери точната информация.
Но не знам защо у нас всеки българин, понеже има връзката с осигурителната институция, смята, че разбира от осигуряване. Само преди две минути уважаемият полковник Иванов си позволи да дава акъл на главния актюер на Националния осигурителен институт, който е първият сертифициран актюер на България, казвайки, че трябва да се направи това и това.
Не може да се замерваме с числа, просто за да кажем нещо. Аз го казвам, знаейки много добре, че полк. Иванов ме познава, ние с него сме приятели, той няма да ми се обиди. Но да кажеш просто, че с три процента трябва да бъде разликата в осигурителните вноски между отделните категории труд, означава, че не си наясно с механизмите. Това са сложни и перспективни разчети, които трябва да се правят от специалистите. И аз не знам колко трябва да бъде тази осигурителна вноска за различните категории труд. Ако прочета нещо там, където трябва, в актюерския баланс, тогава си позволявам да го казвам и пред вас.
Тук искам да привлека вашето внимание върху нещо, което го пише и в този отчет, защото то е много характерно за фонд “Пенсии”, тъй като намаленията, знаете, са за сметка на фонд “Пенсии”. Хубаво е, че сега сме се разтревожили, но на мен ми се струва, че в парламента вече беше гласуван размерът на вноската за следващата година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, не е гласуван още.
АСЯ ГОНЕВА: Добре, дано да съм се объркала. Тогава още по-важно е да го подчертая. Нека да обърнем внимание на това, че в края на 2005 г. републиканският бюджет е финансирал държавното обществено осигуряване за пенсии с 584 млн. лв. и в края на следващата година, чийто отчет четем сега, говорим за 1 199 млн. лв., тоест, четири месеца и седем дни не на консолидирана основа, а на чиста, ако говорим за фонд “Пенсии”, от държавния бюджет, тоест, всички ние плащаме пенсиите, при положение, че в края на предходната година става дума, както беше подчертано тук, за около един месец или месец и малко.
Тук бих искала да кажа, че когато господин Христосков говореше за трите месеца и 20-те дни на консолидирана основа, искам да добавя, че тази разлика означава, че 17 дни пенсиите се плащат с парите на безработните, защото България държи равнището на обезщетението за безработица извън действащ закон. Сигурно обърнахте внимание, че 105 лв. е средният размер на обезщетението за безработица. Извинявайте, но това е при 1300 лв. максимален осигурителен доход!
Аз не мисля, че само нискоквалифицирани работници остават без работа. И след това намаление вече, което мина, какво направихме с осигурителната вноска за безработица?!? Оставихме толкова пари, че да плащаме толкова, колкото и досега сме плащали за безработица. Държим 140 лв., които нямат нищо общо с 60 процента от моя доход. А смисълът на съществуването на минимално и максимално обезщетение е минималното да вдигне тези, които получават минимална работна заплата, защото тя винаги е недостатъчна за изхранване на семейството на работника и служителя, и тези, които пък са с много високи доходи, все пак да има разлика между това, което те са получавали като заплата, и това, което те получават като обезщетение.
Така че това също е един въпрос на политиката, която България провежда в осигурителната система.
Наблегнах, позволих си отново да ви върна към въпрос, но понеже съществува нещо, което се нарича отворен метод за координация, който казва, че трябва да се предприемат мерки от държавите-членки – има 11 общи цели, които ни обвързват – един път, да повишават адекватността, сиреч това, което ние се опитваме да правим на импулси, на импулси – да подобряваме пенсиите, да подобряваме обезщетенията, някои под бреме, други – не, но заедно с това да предприемаме мерки за здравословни финанси, първо, за дългосрочна финансова стабилност на системата, нещо, което ние точно наопаки го правим.
И, ако някои си е направил труда да погледне актюерския анализ за състоянието на фондовете на държавното обществено осигуряване, ще види, че до 2050 г. недостигът е от 11 и колко лв. след “подаръка” от 6 пункта. Но насреща няма нищо, защото Стефка Костадинова скача 209 и, когато аз сваля летвата й на 190, тя пак може да скочи 209.
В случая скокът е с три процента, толкова, колкото е преизпълнението на собствените приходи почти всяка година. Ето, тук има хора, професионалисти, които няма да ми позволят да ви подведа.
Така че наистина много ми се иска тази комисия поне – извинявайте, позволявам си да бъда откровена, защото отдавна работим с вас и се знаем – нямам надежда, че Комисията по бюджет и финанси ще има подобни реакции, ще провежда подобни разговори, защото чуваме какво говорят те на тази тема. Друг е техният поглед, вероятно други са техните виждания въобще.
Но много ми се иска тревогата на тази комисия да стане достояние на обществеността, защото това е много важно за съдбата не на реформата, а на социалната еднородност на обществото ни.
Сигурно е излишно да ви казвам, че коефициентът на заместване в този актюерски баланс слиза от 51, колкото каза управителят на Националния осигурителен институт, отиваме все по-надолу за първия стълб и все по-надолу.
Така че нещата не са никак прости и не бива да пренебрегваме перспективните разчети и оценката на въздействието на всяко едно политическо решение. Да, всички политици имат право, всеки народен представител има право, всяко правителство има право, но с аргументи от една страничка или със заклинания или очаквания само няма как да стане. А пък аз мисля, че вие чухте някои числа и много тревога по това, което ще се случи, още през миналата година. Не мисля, че някой от нас, поне тези, които сме изкушени от тази материя, има право да бъде изненадат от това, което се е случило. Нека да бъде изненадан, да речем, господин Овчаров или сегашният министър на икономиката и енергетиката. Но ние с вас знаем за какво става дума и смятам, че трябва много ясно да покажем своята тревога.
Накрая искам да кажа две думи за ТЕЛК-овете.
Г-н председател, тук, в тази зала беше взето решение с термина, който се прилага във връзка с оценките, които прави ТЕЛК, от трудоспособност той беше превърнат в работоспособност по силата на едно предложение. Работа извършва и махалото. Трябва да се оценява трудоспособността. Но трябва да се оценява в рамките, в които е възприето един човек да бъде трудоспособен. Няма защо ТЕЛК-овете да оценяват 70 – 80 годишни лица работоспособност и това да натоварва системата, и това за затлачва решенията и т.н.
Трябва да започнем от някои принципни, фундаментални неща. Да, тези хора имат право да бъда оценени по техните възможности, защото това са хора с други възможности като човешки същества. Но там има други права, заради които те трябва да бъдат оценявани, интегрирани и прочее. Но, свързано с осигурителните права, свързано с термина “работоспособност”, трябва да бъде преразгледан въпросът.
Аз сега се изкушавам да кажа, че има примери в други страни, в които всичко онова, което се предоставя от осигурителната система, се прави само на база оценката на хора от осигурителната система, но от такива звена, които са с подготвени хора, с подготвени специалисти в самата осигурителна система. Разбира се, хората са изпратени от своите лекари, от други заведения и т.н. със съответните документи, но преценката се прави там, на място.
Дали ще можем да се споразумеем по тези въпроси. Не знам защо, но, когато у нас става въпрос за нещо, свързано с медицината, със здравето, никога не се постига еднопосочност, дори не единно мнение, но дори еднопосочност на вижданията.
Отново искам да кажа, че много разчитам на вашата комисия, на Вас, господин председател, като медицинско лице и защото сте председател на тази комисия, пък сте и член на Комисията по здравеопазването. Тук за мен поведението на Министерството на здравеопазването по този въпрос – позволявам си да кажа личната си оценка, не ангажирам нито моята институция, нито Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – е малко укорително. Струва ми се, че някак си тази дейност му се вижда малко по-странична или има други, спешни въпроси, които му ангажират вниманието и това е оставено малко по на самотек. А всъщност имаме много проблеми в социалната сфера, те стигат и до вас много повече, отколкото до нас и това е естествено, защото, бидейки в регионите, вие най-много се занимавате с тях.
От 2000 до 2007 г. проблемите се трупат. През 2000 г. ставаше въпрос за два – три месеца, а сега?
И само, за да завърша, ще добавя още един въпрос към тези, които Вие повдигнахте. Аз нямам отговор на въпроса може ли да се плаща по невлязло в сила решение?
Благодаря за вниманието и за възможността да кажа това, което мисля.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз веднага Ви отговарям, госпожо Гонева. Може ли да не се плаща по вярно съображение? Дори и трите месеца, които ги даваме в нашия закон, ако там няма плащания, пак има проблем. Не може човекът, който има експертно решение на ТЕЛК, да не получава някакво обезщетение.
По този въпрос можем да говорим продължително. Обвиняваме Министерството на здравеопазването. Аз съм човекът, който съм вътре в техните проблеми и претендирам да ги познавам. Но познавам проблемите и в Министерството на труда и социалната политика, както е добре известно.
При нас в Министерството на труда и социалната политика какво е необходимо? Необходим ни е ключ към системата, към всички права, които са дадени с тези закони – 12 или 13 – и в наредбите. Ние какво казваме? Дайте ни експертно решение! Те не могат да ни дадат по тези причини, които обсъждахме сега. Но ние готови ли сме с нашата част от проблема? Министерството на труда и социалната политика подготвено ли е, след като има такава идея? Тази работна група е в Министерството на здравеопазването. Какво ще направи тя? Тя не може да бъде в Министерството на здравеопазването. Какво прави там тази работна група? Те ще оценяват каква е работоспособността на дадения човек или увреждането, както сега е модерно да се каже, а не процента на загубена работоспособност.
Това е друг проблем. Но ние, ако сме тръгнали към тази идея, трябва да решим какво правим с ключа. Ако ключът е единствен, експертното решение ще има тези проблеми. Дори и да разделим потоците, пак ще имаме проблеми. Трябва да имаме друг ключ. Към социалното подпомагане, към интеграцията на хората с увреждания трябва да има друг ключ, трябва да се произнасят друг тип комисия. Какви ще бъдат те? Какъв старт ще имат, каква структура ще имат, какви решения ще имат, дали ще трябва медицински документ да издават или друг документ – всичко това е въпрос. Вече има комисии. Има комисии, които се занимават с оценка на уврежданията по Закон за интеграция на хората с увреждания. Те дават социалната оценка. Може би ще натоварим тези комисии с тези задължения. Трябва ли да подсилим екипите им? Ако трябва да го направим, ако има решение по този въпрос, трябва да променим съответните закони.
Не трябва да чакаме Министерството на здравеопазването. Никога няма да дочакаме решение от тях. Сто пъти съм го казвал това. Съжалявам, че реагирам по този начин, но като че ли трябва.
Колеги, мисля, че трябва да завърша с нещо, което е важно.
Господин Христосков, госпожа Гонева и колеги, понеже се говори за форум, на който трябва да бъде дискутирана много важната тема за това какво става с нашия осигурителен модел. Това, че хората го признават в Европа и на световни форуми го оценяват, а ние тук в България не го признаваме. А като не го признаваме, не предлагаме алтернатива, която да подмени този модел. Според мен трябва да направим тази дискусия. Мисля, че естественото място за такава дискусия е така нареченият Консултативен съвет към нашата комисия. Можем да направим едно такова обсъждане, ако сте съгласни, разбира се.
Единственият проблем е, че сме в предизборна ситуация. На мен много ми се иска в предизборни ситуации да не правим социални форуми. След изборите обаче ще възникне другият въпрос. Аз обичам да съпоставям нещата, да ги позиционирам във времето. След изборите вече ще стане късно, защото на 1 ноември министърът на финансите е задължен да внесе законопроекта за държавния бюджет. Вероятно тази дискусия може да подпомогне решенията на второ четене, които са козметични по принцип.
Затова в главата ми се върти една несигурност за това кога, как и по какъв начин да стане тази дискусия. Но мисля, че може да стане. Защото, ако тази дискусия има някакъв принос, то трябва да намери мястото си сега, в бюджета. Ако не го намери, трябва да остане за 2009 г. А 2009 г. отново е изборна година. Знаете, че в България винаги има някакви избори и не знам дали ние, политиците ще имаме куража да направим някакви радикални промени, ако трябва да се прави нещо.
Така че всички тези неща на мен лично не са ми много избистрени. Ако помогнете в това отношение, при тази дискусия може да се получи нещо добро. Ако, да кажем, следващата седмица направим тази дискусия, ще поканим много хора, ще започнат едни предизборни речи, от които ще ни се завие свят и няма да има полза за осигурителната система. А нашата основна задача е да направим един анализ на това, което е направено, и на това, което предстои да се направи или това, което трябва да се направи.
Заповядайте, госпожо Гонева. Имате думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз пропуснах, когато се изказах, да спомена нещо. Аз не споделям виждането, че трябва да се прави дискусия по модела. От това, което каза и господин Христосков, виждам, че един достатъчно компетентен човек като него има същото мнение.
Това, че някой говори, че първият стълб бил така и така. Чили възстановява солидарния си стълб. Не искам да слушам вече никакви пазарни икономисти? Чили възстановява солидарния си модел. Следователно, ние имаме колкото искате такива доказателства за това, че не сме сбъркали с модела. В цяла Европа има солидарен стълб. Ние сме вече в Европа на равна нога с всички европейски държави.
Така че, струва ми се, че можем да направим дебат. Помислете го и вие, иначе това, което казвате Вие, господин председател, е точно така – сега преди избори да правим дебат по социални проблеми, ще се превърне в едно нищо. Но, ако искате, да направим дебат по тези политики, по тези решения, които практически – как да го наречем? – се отклоняват от първоначалните принципи и замисли и т.н. Но моделът, трите стълба на пенсионната система, архитектурата, както я наричаме, това не бива да се прави. Защото тогава това наистина може да стане един такъв дебат, от който след това да не можем да излезем.
Така че струва ми се, че малко опасничко е да се провежда дебат по модела. Може да избуят някои идеи от хора, които току-що са чули, че в Чили било станало нещо преди 20 години и не са разбрали, че те вече си скубят косите, че МОТ ги е осъдил и т.н.
Така че аз бих ви предложила да помислите по политиките, защото по това спорим. Ние казваме едно, работодателите – друго. Ето сега от безпристрастните данни излиза трето. Вие имате становище, експертите също имат становища.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Колеги, трябва да гласуваме този отчет на Националния осигурителен институт.
Моля, гласувайте Отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 710-00-83, внесен от Националния осигурителен институт на 16.07.2007 г.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 710-00-83, внесен от Националния осигурителен институт на 16.07.2007 г. се подкрепя.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията. Лека вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов