Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 11 юли 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Презентация на резултатите от проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация от “Индъстри Уоч”.
2. Информация за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и майчинство – докладва господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт .
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Проектът за дневен ред за днешното заседание ви е известен:
1. Презентация на резултатите от проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация от “Индъстри Уоч”.
2. Информация за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и майчинство – докладва господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт .
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Презентация на резултатите от проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация от “Индъстри Уоч”.
2. Информация за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и майчинство – докладва господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт .
Колеги, преди да дам думата на господин Димитър Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика искам да обявя пред комисията това, което днес Народното събрание прие – избраният днес заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика господин Георги Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.

Сега преминаваме към точка първа от дневния ред:
Презентация на резултатите от проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация от “Индъстри Уоч”.
Заповядайте, господин Димитър Димитров, за няколко уводни думи по точка първа. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Един от основните приоритети на правителството и на Министерството на труда и социалната политика са проблемите на заетостта.
Вие сте запознати с коренно новата ситуация на пазара на труда, в която се намираме. При нива на безработица в началото на мандата около 11,5 процента в последните години наблюдаваме трайно снижаване на нивата на безработица. Знаете официалните данни за месец юни. Те са около 7,4 процента, като същевременно нараства и коефициентът на заетост за възрастовата група 15 – 64. Той вече е близо 60 процента. С около 200 хиляди са увеличи общо заетите в страната и в момента са около 3 100 хиляди човека.
Същевременно основният приоритет в тази политика по заетостта е повишаване пригодността и обучението за придобиване на квалификация и преквалификация на заетите и безработните лица. В момента ние сме в процес на подготовка и по-скоро приключване на работа по обновената стратегия по заетостта за следващия период. В момента започваме работа и по новия Национален план за действия по заетостта – 2008 г. Всички вие сте запознати и знаете за Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, която окончателно в завършен вид е изпратена в Европейската комисия и по която очакваме до края на месец юли или най-късно до началото на месец септември да има одобрение.
Нашата амбиция е да стартираме работата по тази оперативна програма предварително и най-вероятно в началото на месец август тази оперативна програма ще е една от първите, по която ще отворим отделни операции за набиране на програмни предложения.
Всичко това изисква един професионален анализ на проблемите на пазара на труда. Всичко това изисква един професионален анализ на изискванията на работодателите от работна ръка през следващите няколко години. Това предизвика и възлагането на тази задача чрез конкурс на “Витоша рисърч” и “Индъстри Уоч”.
Ние вече получихме цялостния анализ. Той е окончателен. Цялостният анализ предстои да бъде предоставен на социалните ни партньори, на синдикати, на работодатели. Този цялостен анализ в понеделник, на 16 юли, ние ще разгледаме на заседание на Националния съвет за насърчаване на заетостта. Така че Комисията по труда и социалната политика е една от първите, която ще се запознае с някои основни изводи от този анализ, който колегите от “Витоша рисърч” и “Индъстри Уоч” са направили.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Колеги, сега не ми остава нищо друго освен да дам думата на господин Стоев, който да ни представи този анализ.
Заповядайте, господин Стоев. Имате думата.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз ще говоря много бързо и освен това съм си подредил презентацията от най-важното към най-маловажното, така че, когато ме прекъснете, ще сте чули най-важното и най-маловажното няма да сте го чули.
“Индъстри Уоч” е макроикономически център за изследвания в България.
Ресурсите в една икономика, уважаеми дами и господа, могат да бъдат ликвидни и не толкова ликвидни. Пясъкът, тухлите и стоманата са ликвидни ресурси. Те могат да участват в много различни начинания, бизнеси, инвестиционни проекти и фирми. Ядреното гориво не е. По подобен начин стои въпросът и с човешките ресурси. Има човеци, които са много ликвидни, могат да заемат работни позиции в различни индустрии и различни фирми, има и човеци, които не са ликвидни. Те могат да работят само на едно място, най-вероятно в една фирма и най-вероятно за цял живот.
За нуждите на тази прогноза, която днес ще представя, а тя е до 2010 г., ние сме разделили човешкия ресурс в България на четири сегмента. Започвам от най-ликвидния и ще стигна до най-неликвидния сегмент.
Най-ликвидният сегмент на пазара на труда са нискоквалифицираните работници, които съответно са нужни на базовите позиции в едно производство, това, което ние наричаме само покупка на труд, без да купуваш знания, опит и умения.
На второ място по ликвидност са това, което ние наричаме средни позиции. Това не са нискоквалифициран персонал, защото те притежават някакъв предишен опит, някаква база от умения и качества, върху която работодателите да надграждат в своите фирми, някаква база, върху която да развиват този трудов ресурс. Но, забележете, те не са специалисти, те не са тесни специалисти в области като медицината, химията или пък инженери по мостове, да речем. Пак казвам, това наричаме среден сегмент на пазара на труда.
На трето място са ръководният персонал.
На четвърто място са тясно специализираните позиции в една фирма. Може би за някого ще бъде изненада, че от нашето изследване се потвърди очакването, че масовото търсене на пазара на труда, най-много работници и служители се търсят за средните и базови позиции. За добро или за лошо, няма изгледи това да се промени в следващите три години – до 2010 г. Според официалната статистика цифрите са подобни – около 69 или 70 процента от заетостта, която е регистрирана в икономиката, е на средни и базови позиции.
Допускам, че вече няколко мита вече са разбити за това, че специалистите са най-нужни в икономиката. Не, специалистите наистина са нужни в икономиката, но те не са масовият сегмент на пазара на труда. Във фирмите, които изследвахме, в зависимост от тяхната големина според заетостта делът на специалистите в заетостта е между 19 – 20 и 24 процента, тоест, между една пета и една четвърт. В този диапазон са сметките, които ние сме направили, като забележете, че колкото по-голяма става една фирма като персонал или като фиксирани материални активи, толкова по-голям става делът не на базовите и нискоквалифицирани работници, а на средните позиции, на онези хора, които фирмата е привлякла вероятно от други индустрии, вероятно от конкуренти с надеждата да ги адаптира в нейния бизнес.
Ние работим с два сценария за развитието на заетостта между 2006 и 2010 г., тоест, за период от пет години. За миналата година средната заетост в икономиката беше 3 млн. 169 хил. човека, а за 2010 г. очакваме средната заетост за годината да бъде приблизително 3 млн. 650 хил. души. Тоест, става въпрос за едно нарастване от порядъка на 400 хиляди души за около пет години.
Интересно е кой сегмент ще расте най-бързо. В сценарий № 1, който според нас е по-вероятен, по-бързо ще расте търсенето на средноквалифициран персонал. Там ние очакваме заетостта да се увеличи от 1 млн. 400 хил. души на 1 млн. 730 хил. Тоест, очакваме едно нарастване с около 300 хил. човека само за сегмента на средните позиции.
В сценарий № 2 очакваме заетостта да расте повече по линия на базовите, нискоквалифицирани позиции. Но тук трябва да отбележа, че според нас сценарий № 2 е по-малко вероятен. Но все пак ние работим с два сценария за бъдещето.
От изследването, което проведохме, се потвърждават няколко хипотези. На първо място, работодателите в своята голяма част – две трети от тях – отговарят: напълно съм съгласен с това, че средни качества и умения като комуникативност и бърза адаптивност на един служител са от ключово значение за разрастването на моя бизнес. Тоест, те не говорят за това, че не могат да намерят специалисти като винаротехнолози или пък агрономи. Те говорят за това, че най-важни за тях са средните умения на персонала.
Според тях най-недостатъчните умения, които биха били нужни в бъдещото разрастване на фирмите, са гъвкавост, бърза адаптивност в нова среда, комуникативност, умения за работа в екип, умения за работа с интернет, компютърни умения и езикови умения.
Почти половината от работодателите – 45,3 процента – отговарят, че ако имат проблеми с намирането на персонал, ще обучат такъв човек. Тоест, те няма да се насочат към внос на персонал от друго населено място или от чужбина, ако се отвори повече пазарът. Те казват, че просто ще намерят човек, който е под ръка, разбира се, относително евтин, и ще го обучават.
Това потвърждава схващането, че основната дупка на пазара на труда между търсене и предлагане, не е в сферата на специализираното знание, на тесните специалисти, а е по-скоро в сферата на хора със среден набор от качества и умения. Четиридесет процента от фирмите планират обучение на работното място. Забележете, ако ставаше дума за тесни специалисти, те едва ли щяха да бъдат обучавани на работното място. Става дума за хора, които трябва да се обучат да работят с конкретна машина, с клиенти или да бъдат вкарани в час с конкретна търговска дейност.
Вероятно ще ви бъде интересно, ако завърша с най-търсените професии. Вече не говоря за сегменти, а по-скоро говоря за конкретни професии. През периода 2008 – 2010 г. най-търсени ще бъдат продавачите в магазини и демонстраторите. На второ място са механици и монтьори на транспортни средства. На трето място са сервитьори и бармани и списъкът продължава.
Между другото, в първите десет са професии като готвачи, агенти по имоти и, разбира се, има няколко специализирани професии като строителни инженери и медицински сестри. Все пак е редно да ги отбележим.
Този списък в голямата си част съвпада с вакантните работни места към момента.
С това бих искал да завърша. Надявам се, че не говорих твърде дълго.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари по това, което чухме.
Господин заместник-министър, Вие имате ли да добавите нещо към чутото?
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като презентацията беше съвсем кратка, а изследването е много голямо и зависи точно какво интересува народните представители. Ние сме предоставили на Комисията по труда и социалната политика на електронен носител пълното изследване, което, разбира се, може да бъде ползвано за работата на комисията и на отделните народни представители.
Но дори и от първо слушане според мен се очертават няколко извода. Първият е, че не са верни някои твърдения за изчерпани възможности на българския пазар на труда и едва ли не вече отваряне на възможностите за навлизане на работна ръка от трети страни.
Анализът сочи, че и в момента има много голям резерв на българския пазар на труда, в това число и с безработни, които имат достатъчно високо ниво на образование и квалификация. От 274 хиляди регистрирани безработни в момента около 100 – 102 хиляди са със средно и висше образование. Това е огромен резерв. Друг е въпросът, че останалите 170 хиляди изискват друг подход, друга мотивация, друго въздействие за първична грамотност, първична квалификация и т.н.
Разбиването на мита за необходимост от рязко отваряне на пазара на труда към граждани от трети страни е видим и от факта по исканията на работодатели за 2006 г. за използването на възможностите, които законът и в момента дава. През цялата 2006 г. работодателите са заявили искания за разрешение за работа на чужди граждани, граждани от трети страни, за около 1600 човека. Само за 50 са получили отказ. Това е нищожно малко на фона на общата численост на пазара на труда в България. Да не говорим, че ако погледнем структурата на тези 1500 човека, които работодателите са поискали, една не толкова голяма част са квалифицирани специалисти и работници. Тук са и спортистите, и балетистите, и артистите в цирка, и т.н., и т.н.
Тоест, в момента България разполага с възможности и тук е проблемът да преоценим нашите въздействия, съчетано с работодателите и социалните партньори, разбира се, на нашите мерки, програми и действия в бъдеще, така че този все още огромен ресурс на българския пазар на труда да бъде адекватен на изискванията на отделните икономически субекти.
Вие виждате, че един от възловите проблеми в момента не е тясната специалност, а един от възловите проблеми са ключовите компетенции, които бяха посочени от господин Стоев – компютърна грамотност, език, комуникативност, работа в екип и т.н. Голяма част от работодателите предпочитат да вземат момче или момиче, завършило химически техникум, примерно, и да го преквалифицира при условие, че то отговаря на тези ключови умения, които той предявява пред конкретното лице.
Това са изключително важни изводи, които, както казах, трябва да ни насочат при планирането и по обновената стратегия по заетостта, и по Националния план за действие по заетостта – 2008 г., и особено по възможностите, които оперативната програма предстои да даде, особено в сферата на заетите и, разбира се, точно на тази част от безработните лица, които са с достатъчно високо образование.
Не на последно място, разбира се, е и интересът, тоест, нивата на заплащане и условията на труд, които вероятно все още не са достатъчно атрактивни за част от хората.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Господин Стоев, на мен ми се иска да формулирам един въпрос, който е актуален през последните няколко години и вероятно ще бъде актуален и занапред.
В момента в България по отношение на квалификацията на човешките ресурси и на работната ръка като че ли отговорна е единствено и само държавата, що се отнася до финансирането.
От вашето изследване, ако става ясно, ако имате такъв тип въпроси, работодателите склонни ли са да участват в процеса на квалификация и преквалификация на работната сила в съответните предприятия? Това, от една страна, още повече че сега има възможности да се вземат пари и от структурните фондове и от Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” и да се възползват и самите работодатели.
На второ място, иска ми се да попитам какви са вашите изводи по отношение на съчетанието между двата подхода: от една страна, стабилност на работното място, и от друга страна, гъвкавост на персонала. По какъв начин те си взаимодействат като компоненти? Работодателите ли са тези, които определят поведението на дадения работник и служител на работното място?
Ако не съм формулирал добре въпроса, може да се опитам по-нататък да го развия.
Сега искам да дам думата на госпожа Донка Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков, гости!
Аз първо поздравявам Министерството на труда и социалната политика, че е възложило това изследване, и председателя на комисията, че даде възможност да се запознаем, макар и най-общо, с резултатите от него. Аз лично проявявам много сериозен интерес и ще помоля господин председателя всички членове на комисията да получат копие от пълния обем изследвания.
Ще ви кажа откъде идва моят интерес. Някъде преди половин година се опитах в рамките на моя избирателен район заедно с група хора, заети в сферата на извънучилищното обучение да поработя по една визия за това как районът може да се възползва от възможностите на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси. Стигнахме до там, че на практика не можахме да открием едно автентично изследване за потребностите на пазара на труда в един дългосрочен период от време.
Ако ние говорихме за това, че е необходима адекватна образователна инфраструктура в сферата на извънучилищното обучение в рамките на ученето през целия живот, ние в крайна сметка нямахме ориентир в каква посока трябва да бъдат готвени тези хора така, че да отговорят на потребностите на пазара на труда. Едно такова изследване заедно с една актуализирана стратегия са крайно необходими.
Аз лично имам очакването, господин Стоев, че Вие имате някакво по-конкретно изследване и по райони, тъй като едно такова изследване би било много необходимо за районите.
Освен това наблюдавам в последните може би седем – осем години едно противоречие в практиката. Държавният бюджет все по-сериозно се опитва да отговори на потребностите на пазара на труда от подготовка на квалифицирани хора, като средствата в това отношение – правилно – нарастват. Бюрата по труда усъвършенстват работата си в тази посока, включително и последната методика, която беше приета от Агенцията по заетостта, е крачка в тази вярна посока.
В същото време връзката някъде се къса и бизнесът казва: да, само че тези хора не влизат при нас. В тази посока ще направя един коментар по отношение на въпроса, който Вие, господин председателю, поставихте – доколко частните фирми са склонни да инвестират в това. Поне в моя избирателен район отговорът е, че са склонни да инвестират. Големите фирми вече си правят самостоятелно учебни центрове успоредно с обученията, които вървят по линия на бюрата по труда.
Струва ми се, че някъде този интерес трябва да се срещне. Може би трябва да мислим за форми на публично частно партньорство в тази посока, тъй като бизнесът все повече се задъхва от дефицит на кадри и явно, че нещо по веригата се къса.
В тази връзка бих направила два коментара, а може би и предложение към заместник-министър Димитров, а вероятно те се имат предвид. Необходимо е, ако резултатите от това изследване са достатъчно надеждни, ние в много голяма степен да съобразим набора от курсове, които правят Бюрата по труда с потребностите на реалния пазар. Защото, струва ми се, че курсовете като численост нарастват, само че не знам точно по какъв начин се определя тяхната структура. Различни методи бяха ползвани в различните години, но, така или иначе, те не винаги са адекватен отговор на потребностите. Може би част от отговорите се съдържа точно в това изследване и това, което каза заместник-министър Димитров, е вярно, че хората в крайна сметка търсят ключови компетенции, а не толкова тесни специализации по професии.
Второто нещо, което струва ми се, господин заместник-министър, е много важно да се вземе като резултат от това изследване, е следното. Когато по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се готвят критериите за оценка на проектите, в крайна сметка тези проекти трябва да бъдат оценявани на базата на реалните потребности на реалния пазар в конкретните райони. Защото се страхувам, а аз претендирам, че познавам добре редица ФАР-ски програми, оценявала съм проекти по голяма част от тази програма. Там вечно ни засипваха някакви проекти, в които хората искаха да провеждат някакви обучения. Само че не винаги беше ясно хората, завършили тези обучения, как ще се реализират.
На практика много голяма част от случаите тези обучения от по шест – осем месеца, в които безработни получаваха и стипендии, бяха някакъв социален отдушник на хора, трайно безработни, които за някакъв период от време водеха един по-нормален социален живот, чувстваха се полезни и след това отново се изливаха на пазара на труда.
Така че още веднъж ще формулирам предложението си. Много важно е според мен в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" ние да имаме много адекватни критерии за оценка на проектите така, че тези проекти реално да водят до повишаване на квалификацията на работната сила.
Имам и още един, последен въпрос към господин Стоев.
Господин Стоев, разбирам, че Вие прогнозирате за периода 2007 – 2010 г. всъщност 400 хиляди души да се влеят на пазара на труда. Даже според моите изчисления те ще бъдат малко повече от 400 хиляди.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, малко повече са.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Да, малко по-малко от 500 хиляди души ще бъдат. Откъде се очаква да дойдат тези хора? Дали само от средата на безработните? Явно не можем да очакваме демографията да е отговор на този проблем. Дали ние действително имаме гаранция, че имаме потенциал от хора, които могат да задоволят тази потребност на пазара?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова.
Преди да дам думата на госпожа Христова искам да честитя на господин д-р Емил Константинов рождения ден. Да бъде жив и здрав и да участва активно в дейността на Комисията по труда и социалната политика и на Народното събрание, разбира се. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз преди всичко бих искала да кажа, че съм много впечатлена от това, че Министерството на труда и социалната политика е направило това изследване и че именно “Индъстри Уоч” е ангажирано като една много сериозна изследователска агенция.
Много от нещата, които исках да кажа, госпожа Михайлова ги каза и затова няма да се повтарям. Но бих искала да спомена следното.
Уважаеми господин Димитров, от европейското разбиране на пазарите на труда не е нито предимство, нито недостатък на една страна, ако нейният пазар е отворен към хора, към работна сила от други държави. Това наистина е въпрос на състояние на пазара на труда. Така че, както аз виждам прогнозите, ние в момента имаме 274 хиляди безработни, от които 100 – 102 хиляди са със средно и висше образование. Според мен няма тенденция на увеличаване на безработицата в България. По-скоро обратното. А в следващите пет години ще имаме нужда от 400 – 500 хиляди души.
Следователно, най-вероятно ще ни споходи това нещо – да си отворим пазара на труда. Въпросът е как ние да се справим с българските човешки ресурси, така че да бъдат в най-добрия си вид. Като казвам как да се справим ние, бих искала да попитам дали в изследването беше направен този чисто прагматичен практически опит да се види на сегашния етап на развитие каква е степента на съответствие на наличието на човешки ресурси с определена квалификация, от една страна, и на второ място с потребностите на икономиката. Ние имаме една ниска степен на адекватност и на съответствие на работната сила с потребностите на икономиката.
На второ място, възнамерява ли Министерството на труда и социалната политика да направи един анализ на обученията, които предлага държавната система по заетост, анализ, в който да се види учебното съдържание и благодарение на този анализ, понеже аз предварително съм сигурна, че то ще се наложи да се промени, учебното съдържание да се промени, като се даде приоритет на специалностите, по които обучаваме хората.
Аз скоро погледнах например една такава обучителна програма в един град, където обучаваха по организация и управление на туризма. Аз исках да попитам, но не може да ми се отговори: какво ще стане с тези хора? Те какви ще станат: управители на хотели ли, управители на ресторанти ли, сервитьори ли, готвачи ли, сладкари ли, рецепционисти ли? Оказа се, че нищо от това няма да станат. А потребностите на пазара на труда са ясни.
Така че възнамерява ли Министерството на труда и социалната политика да направи един такъв анализ и ако направи един такъв анализ и установите степента на съответствие и взетите мерки, аз бих Ви помолила, господин председател, отново да чуем тези неща, защото повече от важно е всичко това, което се прави и сега е моментът да се направи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър, колеги!
Много внимателно слушах презентацията, както и думите на господин Димитров. Тук е редно много накратко, без да разтягаме нещата, да кажа следното.
В Европа имат практика за протекцията върху самите работници от дадени държави. Защото от презентацията чувам, че в един момент ние ще започнем да чувстваме недостиг на работна ръка и да внасяме такава от трети страни. Не виждам логиката. Тук изпадаме в едно леко противоречие при положение, че в момента сме в един стадии на безработица, при положение, че имаме достатъчно квалифициран потенциал, който го има в България и той напуска държавата не поради нещо друго, а поради ниските заплати.
Дай, Боже, занапред да почувстваме наистина глад за квалифицирана ръка, но не поради причината, която преди малко споменах – не поради ниските заплати, от които хората ще избягат навън, а поради това, че наистина ще дойдат инвестиции, ще се открият нови работни места и т.н.
Сега се връщам към самото начало, от там, откъдето тръгнах – за протекцията. В Европа и специално в Германия имат следната практика. Самият пазар на труда там е следният.
Аз преди време подписах договори с много голяма германски фирма, още не бяха вдигнати визите, и понеже кандидатствах там за ръководен пост, фирмата ми го даде. Но от Бон, от бюрото по труда ми казаха следното нещо: господин Димитров, ние нямаме нищо против да ви дадем разрешение да работите в нашата страна. Но това вакантно работно място, което фирмата заяви за Вас, ние най-напред ще го пуснем в германския пазар за около три месеца, за да видим нямаме ли ние в рамките на Германия такъв човек, с такъв квалификация. След като минат тези три месеца още един месец ние го оставяме в рамките на целия Европейския съюз, за да видим там имаме ли такъв човек с тази нужда квалификация. След като минат тези месеци и ние се убедим, че нямаме такъв квалифициран човек, ние ще предоставим на вас това работно време и това работно място.
Не е ли редно – питам аз – тази практика го я въведем и тук, в България, за да можем да си съхраним това, което имаме като потенциал и капацитет.
Помислете около тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Господин Стоев, заповядайте. Имате думата.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря за въпросите.
Ще започна от самото начало. Склонността за обучение от страна на работодателите се разкрива от един конкретен въпрос: планирани обучения на работници и служители през 2007 г. На този въпрос 36 процента от работодателите, които са над 2000 в тази извадка, отговарят, че не планират обучение. Всички останали работодатели планират някаква форма на вътрешнофирмено или алдфорсното обучение, като преобладава делът на работодателите, които биха обучавали на работното място – това са 39 процента. На второ място са работодатели, които изпращат служителите на курсове за повишаване на вече съществуваща квалификация. Тоест, в една и съща професия човек става по-усъвършенстван. На трето място са семинари от всякакъв характер. Това са 22 процента. Опреснителни курсове предвиждат 16 процента от работодателите. Курсове за преквалификация предвиждат 12 процента, което на мен ми се струва малко, между другото. За динамичен пазар на труда едва 12 процента да преквалифицират – това ми се струва малко. Също така малко ми се струва, че само 11 процента от работодателите предвиждат езикови курсове. Това е все пак пазар на труда, който по някакъв начин става все по-глобален.
Това по въпроса за склонността на работодателите за обучение на своите работници и служители.
Вторият въпрос беше за гъвкавостта или стабилността на работното място. Много изследвания потвърждават, че колкото по-висока е мобилността на даден пазар, включително пазара на труда, толкова по-бързо расте производителността на тези ресурси. Това се потвърждава и в Западна Европа, господин Димитров, и в Източна Европа. Индустрии, които са по-отворени на конкурентен натиск, в които по-лесно се преливат човешки ресурси от фирма във фирма или се вкарват хора от други индустрии, там производителността на труда расте много по-бързо. Индустрии, които са блокирани по някаква причина – най-често това са политически причини, някакви монополи, някаква рестрикция да се вкарва персонал, някакви забрани да се уволнява персонал - такива индустрии предлагат по-нисък ръст на средната производителност на труда и съответно по-ниски заплати.
Не знам дали отговорих в пълнота на въпроса за гъвкавостта.
Преминавам директно към въпроса на госпожа Михайлова. Това изследване, госпожо Михайлова, е представително на ниво държава, на ниво България. Просто такъв беше мащабът на проучването – с 2000 фирми. Имаме, разбира се, и резултати за региони, които трябва да се третират като първа стъпка за по-нататъшен анализ. Не бих препоръчал като представителни извадките, да речем, за Варна. По-скоро става въпрос за едно национално представително изследване.
В материалите, които ще получите, ще видите, че има данни за отделните региони, но, пак казвам, това по-скоро трябва да даде индикации накъде да се насочат бъдещите изследователски усилия и проекти.
По отношение на това дали фирмите биха били склонни за публично частни партньорства. Аз се връщам от Ямбол, директно давам пример, където знам, че “Ямбол газ” имат партньорство с местния техникум, ако не се лъжа, по химия, тоест, някакъв специализиран техникум. Те финансират по някакъв начин училището. Разбрали са се по някакъв начин с директора, не знам как, и директорът обучава една паралелка за тях. Това са примерно 12 или 20 човека, които при завършване на гимназията или техникума, влизат в структурата на газопреносното предприятие.
Това е просто един пример как фирмите се отварят на местно ниво за публично частни партньорства. Вероятно правилният подход е да се търси партньорство с местните власти, а не толкова на централно ниво. Ако не си особено голяма фирма, достъпът ти до София е относително ограничен.
Прогнозата ни за нарастване на заетостта с близо половин милион души – правилно отбелязахте, госпожо Михайлова – не включва само безработните. Това включва и хората, които в момента са извън работната сила. В крайна сметка една значима част от човешкия ресурс е в трудоспособна възраст и не участва изобщо в работната сила, нито са заети, нито са безработни. Къде са тези хора? Това са или студенти, или работят в Испания нелегално, или са в сивата икономика.
Нашата прогноза е този ресурс да отиде постепенно в регистрираната част на икономиката, на българската икономика.
Преминавам към въпроса на госпожа Христова за сегашния етап на българската икономика и дали той съответства на капацитета на българите. Истината е, че България няма скоро да бъде Швеция. Няма да е клъстер от високо технологични фирми, където се търсят инженери и тясноспециализирани кадри, за да говорим за някакво съответствие между търсенето на икономиката като икономика и човешкия ресурс като капацитет.
Истината е, че България в близките години, а може би и в по-далечните, ще бъде страна, в която няма да преобладават високите технологии. Нека директно да го кажа. В смисъл с или без държавна политика България ще бъде страна, където заетостта ще бъде основно в средни позиции – логистични центрове, търговия, спедиция, каквото се сетите, но не чак толкова хайтек.
Така че това, че в България няма специалисти в конкретна област, едва ли блокира развитието на икономиката. По-скоро работодателите отиват там, където все пак биха намерили човешкия ресурс.
Последният въпрос, господин Димитров, беше за това дали ние препоръчваме рестриктивна политика по отношение на трудовия пазар. Това изследване дава отговор на този въпрос, директно го казвам. Не сме задавали въпроси на работодатели дали търсят хора от чужбина. На първо четене най-вероятно разходите по такава политика биха били повече от ползите. Ограничаването на един работодател да внесе нужния му кадър може би ще го ограничи да разшири дейността си и с местен ресурс.
Пак ще дам пример от Ямбол. Съжалявам, че ще го направя за втори път. Идва фирма, която иска да прави кабели за автомобили – “Язаки”- доколкото знам, планират 2000 работни места. Към момента има 80 или 100 записани. А Ямбол все пак е град с регистрирани 80 хиляди души.
Така че явно не е големият проблем е в това, че първо, не се предлагат позициите на местните хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ще кажа само няколко думи. Разговорът е много дълъг и може да продължи много и това е само началото.
Разбира се, че този анализ, който Министерството на труда и социалната политика е поръчал, е база, основа за нашите бъдещи действия. Имам предвид не само на Министерството на труда и социалната политика, а както казах, ние ще го предоставим на социалните партньори. Отделно имаме възможности за дискусии, а и те вече започнаха с Министерство на образованието и науката, тъй като цялата проблематика за българско средно професионално образование има пряка връзка с темата, която днес разискваме.
Успоредно с това според мен не бива да възлагаме много големи надежди за дългосрочна вероятност на това изследване, не защото анализът, който колегите са направили, не е коректен, а поради няколко причини. Едната е, че самият български бизнес няма трайна и дългосрочна визия за собственото си развитие. Не са толкова много фирмите в България, които могат отсега да посочат бъдещото си развитие през следващите две – три – пет години и да кажат: да, отсега знаем, че на нас са ни необходими подобни кадри.
Второ, все пак трябва да имаме предвид, че ние сме в един преходен период по отношение на европейския пазар на труда. Тоест, една голяма част от страните-членки имат преходни периоди за свободно движение за работа на български граждани и това несъмнено оказва влияние върху българския пазар на труда. Само след две години най-вероятно част от тези преходни периоди ще отпаднат и българският пазар на труда ще е в една по-особена ситуация.
Действително въпросът, който госпожа Михайлова постави за регионалните проблеми, е много важен. Ние в момента правим едно отделно изследване в тази насока само за няколко области и констатираме много често пълно разминаване между насоките, които е дал Областният съвет по заетостта към областните управители, където влизат социалните партньори, където влиза системата на образованието за планиране на курсове за квалификация, със свободните работни места, които много често искат съвсем друга насоченост и примерно структурата на средното професионално образование в тази област.
Много често тези три големи групи просто не се засичат, има разминаване. И това е отделна тема – темата за регионалното планиране, още повече като имаме предвид много ниската мобилност на българския трудов пазар.
Последно ще засегна въпроса на господин Димитров. Господин Димитров, много отдавна в България това, за което Вие говорите, е факт. В момента гражданин на чужда държава не може да получи разрешение за работа в България, ако не бъде направен така наречения пазарен тест. Пазарен тест означава чрез структурите на Агенцията по заетостта да се направи проучване на желанията на български граждани за работа. Ако няма български гражданин, който да кандидатства за тази работа, едва тогава чужденецът получава разрешение за започване работа в България.
Останали сте с погрешно впечатление, господин Димитров. Никой няма намерение рязко да отваря пазара на труда. Напротив, изводите са точно в обратната посока – че резервите на българския пазар на труда, на българските граждани са достатъчно големи и тези резерви трябва да бъдат използвани.
Само преди около две седмици правителството одобри промени в наредбата за условията и реда за работа на чужди граждани в България, но не за да отваря пазара, а напротив, останаха тези основни изисквания и за пазарен тест, и за десетпроцентова граница в една фирма за работа на чужди граждани. По-скоро бяха адаптирани някои изисквания от членството ни вече в Европейския съюз и направихме един опит за оптимизиране на процеса за получаване на разрешения, тъй като този процес беше много тежък. Той изискваше понякога до три, до четири месеца, за да се получи това разрешение, тъй като освен пазарния тест чрез Агенцията по заетостта има и допълнителни съгласувания с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на външните работи и т.н.
Една от новостите в променената наредба за условията и реда за работа на чужди граждани в България е възможността вече за граждани на трети страни от български произход да кандидатстват за работа в България. Те получават едни преференциални условия за работа в България. Това досега го нямаше.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Димитров.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Христосков, уважаеми колеги!
Аз се извинявам, но излизах на няколко пъти и, ако някой е задал въпроса, който ще задам сега, съм готов да го оттегля,
И аз се присъединявам към становището на колежката Донка Михайлова. Приветствам инициативата на Министерството на труда и социалната политика. Разбирам, че този анализ, колкото и да е добър, ще играе своята положителна роля до известна степен, след което, естествено, от това, което
Аз подкрепям мнението, че тази тема е повод за много дълъг разговор и в този разговор днес ние като народни представители можем да бъдем полезни с нашите въпроси и
Аз имам един конкретен въпрос на базата на това, което Вие съобщихте – за 110 хиляди души безработни в България с висше образование. Не знам как е интерпретиран в проучването този проблем, но на мен ми се струва и това е главният ми въпрос, че върху местния пазар на труда може да се влияе до голяма степен с преквалификацията на кадрите.
Ключовите умения сегашните млади хора, които излизат на пазара на труда, ги получават в образователната система, колкото и недостатъци да има тя в България. Но от тези 110 хиляди души, а вие обявихте между 50 и 60 хиляди, някои имат ключовите умения, други изобщо ги нямат. Реално те са изхвърлени от пазара на труда. В тях вече има един страх за поемане на някои отговорности, въпреки че може да се твърди, че от старите им трудови навици комуникативността и работата им в екип, горе – долу, могат да ги имат. Но компютърната грамотност и чуждите езици за тези хора все още е трудно да се каже, че могат лесно да ги придобият.
Как изглежда този въпрос в проучването, ако можете да кажете с няколко думи, и какво бихте казали по въпроса вие, господин заместник-министър, по въпроса за преквалификацията.
Това може би е продължение на темата, защото аз ще ви дам конкретен пример от една голяма фирма в Хасково – “Химмаш”. Има много хора, които отговарят на определени условия в сферата на машиностроенето, но не искат да започнат там работа. Няколко пъти сме търсили помощ от Министерството на труда и социалната политика, за да търсим отвън работна ръка, след като за една година се удвоява работническият състав на фирмата. А трудно можем да намерим такива хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев
Аз искам да се опитаме да изкоментираме тези 160 – 170 хиляди души безработни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, тъй като се спрягат различни цифри, все пак да ви кажа кои са точните. В България има 274 хиляди безработни, от които около 16 600 са с висше образование и 85 хиляди са със средно образование. Това са точните цифри.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз искам за останалите, които вероятно също са точни – около 160 – 170 хиляди – за които всички добре знаем, че не са достатъчно мотивирани, нямат трудови навици. На следващо място те най-напред трябва да бъдат ограмотени, а след това, ако могат да придобият някаква първична
Този прословут спор с Министерство на образованието и науката, че за да участват в такъв тип курсове за придобиване на първична квалификация, трябва да имат образование шести клас, а те нямат такова. На следващо място – господин Стоев, може би към Вас трябва да отправя този въпрос – българските работодатели проявяват ли някакъв интерес към този контингент, защото тези 160 – 170 хиляди човека ги има на българския трудов пазар. Ако те сега са проблем и досега са били проблем, те ще бъдат и за в бъдеще проблем, тъй като едва ли ще бъдат лесно внедрени, ако мога така да се изразя, на първичния трудов пазар.
На следващо място ще поставя една актуална напоследък европейска, пък и българска тема, така наречената корпоративна социална отговорност от страна на работодателите дали е в състояние да утвърди и да разшири като своеобразен инструмент българския трудов пазар, тоест, задържането на хората на пазара на труда чрез инструментите на социалната политика на фирмено ниво? Защото ние засега правим Европейска социална харта, европейски социални модели, правим законодателни промени в тази връзка, държавна политика и т.н., но на ниво фирма какво е положението.
Вече стартират, даже има наградени от вчера и от миналата година, фирми, които са въвели стандартите на така
В тази връзка има ли някакво значение това за утвърждаването и за развитието на българския трудов пазар? Защото очевидно е, че този нов, съвременен социален инструмент ще намери своето място, ще продължи да се утвърждава.
Заповядайте, господин Стоев. Имате думата.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Посланието от нашето изследване е, че трудовият ресурс на бъдещето е ликвидният трудов ресурс. Това е посланието. Това, че човек е с висше образование, не го прави ликвиден ресурс. И другото е вярно – това, че човек има под средното образование, не го прави непременно за изхвърляне от трудовия пазар.
Проблемът лично според мен е, че хората с под средно образование, те, разбира се, са мнозинството в извадката на безработните, влизат на трудовия пазар, ако изобщо влязат, чрез някаква занаятчийска специализация. Те стават, да речем, музиканти или пък започват да поправят покриви. Това ги прави специалисти, определено ги прави специалисти по нещо. Имам приятели, които са свирили на китара 20 години. За мен те са специалисти. Но те са неликвидни. Те нищо друго не могат да правят. Ако не станат музиканти в България, както най-вероятно за 85 процента няма да станат музиканти, защото няма търсене за
Ликвидният ресурс означава освен да си музикант да можеш да започнеш да работиш във фирма, която внася слухови апарати от Швейцария. Да го направиш бързо, с двуседмичен тренинг. Това означава ликвиден ресурс. И тъй като трябва бързо да се адаптират, да говорят малко английски – не става дума за високо ниво на Шекспир – но става дума да можеш да си отвориш e-mail-а, да можеш да влезеш в Googal, тоест, нужни са елементарни умения. В съвременния свят наистина са необходими елементарни умения.
Затова ние говорим за ликвиден ресурс, а не толкова за висшисти и невисшисти. Това, общо взето, не ни интересува. Не говорим за хора с висше образование по математика и още нещо подобно. Общо взето, на пазара ще се търсят хора, които бързо могат да влязат. Както всички други ресурси в едно производство, така и трудовият ресурс трябва да бъде достатъчно гъвкав като пластелин. Да може да влиза и тук, и тук.
Не знам дали отговорих на този въпрос.
По отношение на корпоративната социална отговорност. Да, смятаме, че, ако се премести тежестта от държавата в лицето на правителството към водещите работодатели, това ще бъде най-доброто.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имаше коментари и не знам доколко трябва да продължим дискусията.
Разбира се, че и в момента има редица програми и мерки, които са насочени към квалификацията не само по ключови умения, за които стана дума, а въобще по квалификация на безработни и заети лица. Ние залагаме много на Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Както казах, още през месец август стартираме с един от основните приоритети, който ще е насочен точно към обучение за професионална квалификация и преквалификация на заетите лица. Това е приоритет две, който е насочен към заетите, тъй като разчитаме и на силен отклик от страна на работодателите, тъй като по част от схемите не се иска дори и финансово съучастие. Тоест, те ще получават 100-процентови грантове. Дай, Боже, да получим добри проекти.
Тук не става дума за критерии, по които да отсяваме едни или други поради недостиг на средства. Напротив, до края на тази година само по този приоритет ние ще имаме възможност да финансираме проекти за 18 млн. евро. Само по този приоритет и до края на годината! Дай, Боже, да има желание у работодателите да получат средства, да обучават, да квалифицират своите заети работници и служители, ако искат по компютърни умения, ако искат по езикови възможности или професионална квалификация.
Така че според мен държавата предлага достатъчно възможности. Дано да се съчетаят интересите и на безработни, и на работодатели, и на всички в този сложен процес.
По отношение на корпоративната социална отговорност, ще кажа, че това е нещо, което сега навлиза в България. Аз се надявам, че тези инициативи, които от миналата година текат в тази насока, са важни и все повече фирми ще разберат колко важно е съчетанието на интересите на различните страни в този процес и колко важно е залагане на развитието на човешките ресурси.
Вие сте прави, че една голяма част от проблемите засягат хората, които са с под средното образование. Това, че не ги споменахме, не означава, че и в момента няма конкретни програми и мерки. Знаете, че от миналата година Министерството на труда и социалната политика освен всичко друго развива и ограмотителни програми. Ние с това се занимаваме. Дари днес правихме един анализ на средствата по Националния план за действия по заетостта за полугодието и най-вероятно през второто полугодие ще увеличим малко средствата точно по тази ограмотителна
Действително има конфликтни точки с Министерство на образованието и науката по отношение на съчетанието образователно ниво – квалификационно ниво. Ние вече проведохме част от разговорите в тази насока. В понеделник на заседанието на Националния съвет за насърчаване на заетостта една от проблематиките е точно тази, като ще се обсъждат различни, разбира се, на експертно ниво и не още в окончателен вид, ще се обсъждат различни варианти на частични промени в Закона за професионалното образование и в Закона за насърчаване на заетостта, които точно целят да
Първият проблем е съчетание на оптимално образователно ниво и квалификационно ниво. Вторият проблем е образование и ограмотяване на възрастни, тоест, над 16 години. Парадоксът в момента е, че един човек, ако иска да получи диплома за трети или четвърти клас, а това е първичната грамотност, той или трябва да тръгва редовно на училище, или да се явява като частен ученик. Няма почти никакви други форми по сега действащото законодателство,
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари, мнения? Не виждам.
Тогава ми позволете да благодаря на господин Стоев за презентацията и за участието му в дискусията. Разбира се, благодарим и на господин Димитров.
С това изчерпахме първа точка от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Информация за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и майчинство – докладва господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт .
Господин Христосков, заповядайте. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости и колеги! Ние сме предоставили писмен материал в комисията. Затова съвсем накратко в три пункта ще дам информация за състоянието по изплащането на обезщетенията към настоящия момент.
Тези три пункта са следните.
На първо място ще разтълкувам статистическите данни, които са в тази справка. На второ място отново ще повторя основните причини, поради които има забавяне в изплащането на обезщетенията. На трето място ще кажа какви мерки сме предприели в Националния осигурителен
Най-напред за статистическите данни.
Както виждате, ние сме приели 916 790 болнични листа към 5 юли 2007 г. От тях са въведени и обработени 873 000 или 95 на сто. Около 40 хиляди от необработените, невъведените болнични листова са един такъв оборот, който във всеки един момент има. Това е работа за два или три дни, докато тези болнични листове, както се казва, се придвижват от филиалите, където ние приемаме болничните листове, до местата, където се обработват, защото знаете, че в 113 населени места се извършва предаването на болничните листове.
Тоест, да не се остава с грешното впечатление за несвършена работа. Това е един ежедневен оборот. Дори имаме много териториални поделения, където ежедневно броят на приетите болнични листове и на необработените и невъведените е равен. Тоест, хората още в същия ден си свършват работата.
По-интересна е информацията колко са изплатени от вече въведените 873 хиляди болнични листа. Изплатени са 782 580 обезщетения и в това число в 30-дневния срок, който е нормативно определен, ние сме изплатили 98 процента. Тоест, само в два процента от случаите имаме забавяне изплащането на болничните или на майчинството.
Виждате, че това за един период за малко повече от шест месеца са 18977 болнични листа. Размерът на изплатената сума е 70 млн. лв. – напълно в рамките на планирането, тоест, ние нямаме някаква икономия или някакво забавяне. Това също е още един индикатор, че този процес върви нормално.
В процес на подготовка за изплащане на тези болнични листове, които са въведени, са 90 576 броя. Искам да кажа, че една част от тях ще бъдат изплатени категорично в рамките на 30-дневния срок, а за друга част от тези 90 хиляди има различни причини, поради които те са в списъка на така наречените чакащи. Много често причините за това да се изчаква и евентуално да търсим всички възможности те да бъдат изплатени навреме, са допуснати грешки при движението на болничния лист от здравното заведение, от което са издадени, до Националния осигурителен институт.
Така например в персоналния регистър ние виждаме, че за периода, за който е издаден този болничен лист, лицето или е в платен или неплатен отпуск, или че работи на друго място и ние трябва да уточним коя е причината на едното място да е в болнични, а през това време да са подадени данни от друг работодател, че той работи. Има грешки в броя дни, които са посочени като неработоспособност. Много често се включват и празничните дни като брой дни в неработоспособност.
Тоест, това са болнични листове, които са в процес на изясняване на обстоятелствата, за да бъдат платени. Тук, в тези 90 хиляди болнични листове, естествено влизат и случаите, при които категорично не може да бъде извършено плащане, защото те са само за един ден и работодателят трябва да плати този отпуск, но, така да се каже, той е изхитрувал и го е предал в Националния осигурителен институт ние да платим, както и в случаите, когато лицето няма право на болнични, защото няма шест месеца осигурителен стаж и по закон не може да получи обезщетение по болест.
Тоест, това е едно тълкуване на тези 90 хиляди болнични листове, които са в общата сума на чакащите и това е от началото на годината до сега. Те са натрупани кумулативно. За да бъдат уредени, изплатени навреме, защото казвам, че за една част от тях не са изтекли законните 30 дни, а ние сме изпратили около 45 хиляди уведомителни писма до съответните инстанции, за да уточним допуснатите грешки и несъответствия в този болничен лист.
Тук естествено не включваме и огромния брой телефонни разговори, които провеждаме с работодатели или пък със здравните заведения за някои технически, дребни грешки, които да бъдат изправени.
Тоест, правейки заключение на статистическите данни, които ви поднасям, мога да кажа, че по-голямата част от болничните листове ние изплащаме в рамките на 10 до 14 дни, като продължаваме практиката да индикираме болничните, които са с по-дълъг период на отсъствие от работа, а също и тези за майчинството, за да могат хората, които разчитат единствено и само на тези доходи, да ги получат навреме и в банковата си сметка.
На второ място, както казах, ще посоча причините, поради които има забавяне, а ние видяхме, че това са само два процента от началото на годината, тоест, тези, които са извън този 30-дневен срок. Между другото искам да кажа, че в много страни, в които осигурителните институции извършват плащанията, няма случаи на по-малък срок от 30 дни. Например в Полша е фиксиран точно 30-дневен срок от представянето на болничния лист и дори там работникът го представя в техния осигурителен институт – ЗУС.
Причините са по цялата верига. Най-често има допуснати грешки при лекарите, макар че тук искам да кажа, че тези грешки намаляват, много намаляват и поради упражнявания контрол от страна на Националния осигурителен институт. Вече се вижда, че трябва прецизно да се попълват болничните листове и там, където лекарите са съзнателни, тези грешки много бързо намаляват.
Друга съществена причина е несъвпадането, несъответствието на подаването на болничния лист в Националния осигурителен институт и приемането с подаване на данни от персоналния регистър. А вие знаете, че данните от персоналния регистър служат като основание, първо, за преценка на правото, и, второ, за изплащане на болничния лист. Освен това ние естествено ползваме и информацията от останалите регистри като регистъра на трудовите договори, пенсионния регистър, регистъра на безработните, за да не допуснем каквото и да било неправомерно плащане, контрол, който, между другото, работодателят не можеше да упражнява.
Така че втората причина е неподаването на данните. Тук като особен случай бих посочил бюджетната сфера. Там изплащането на трудовото възнаграждение за текущия месец става преди да е изтекъл месеца. В армията започват да изплащат заплатите още от 15-то – 17-то число, в останалите сектори на бюджетната сфера това плащане обикновено приключва преди да е изтекъл месецът.
Поради този факт работодателят е изплатил вече възнаграждението за целия месец, но едновременно с това работникът е бил в болничен отпуск. Затова за следващия месец трябва да бъде подадена коригираща декларация в Националната агенция по приходите. Едновременно с това работодателят обаче удържа неправомерно платеното възнаграждение за цял месец, независимо, че служителят или работникът е бил във временна неработоспособност и, след като бъде подадена тази коригираща декларация, едва тогава Националният осигурителен институт може да извърши плащането.
Ние не искаме в никакъв случай изплащането на болничните да служи като основание, каквито предложения има, в бюджетната сфера да се получават заплатите едва след като изтече текущият месец. Между другото, такива предложения са дадени за учителите, където най-често са допускани грешки.
Получаваме писма, вероятно и при вас да дошли, писма с подписки на учители най-вече тук, от София. Искам да ви кажа, че в случая причината не е толкова предварителното плащане, макар че там има предложение да не се плаща предварително – и аз не знам дали учителите са знаели какво са подписали – а по-скоро една от софтуерните къщи, която обслужва обединените счетоводства на училищата, не иска да си адаптира софтуера и да могат своевременно да подават тези коригиращи декларации.
Затова, ако към вас се обръщат много често учители, те са от обединените счетоводства и са именно поради тази причина, че тази софтуерна къща се опитва да прехвърли вината към Националния осигурителен институт. Само за ваше сведение ще кажа, а вие и знаете, че може да бъде ползван безплатен софтуерен продукт на Националния осигурителен институт, който може да бъде изтеглен под DOS или Window от нашата интернет-страница. Но по-голямата част от обединените счетоводства в София ползват тази софтуерна къща.
Това са най-честите причини за забавянето плащането по веригата. Има естествено и несъответствие в имената, има сгрешени банкови сметки, което също се налага да се изправя, но в случая говорим за действително минимален брой такива неизплатени поради тази причина болнични листове.
Има и една друга причина за забавяне на изплащането, но трябва да кажа, че случаите, произтичащи от нея, също така през последните два месеца намаляват. Това е, че болничният лист не се съпровожда с необходимите документи като основания за плащането. Това са различни декларации, които винаги са съществували, дори и в случаите, когато работодателят е трябвало да изплаща болничните листове.
Аз ще дам само един пример, тъй като на няколко пъти има негативни реакции срещу тази декларация, едва ли не, че тя е непозната. Дори мисля, че вчера или днес във вестник “Сега” пишеше за нея. Това е случаят, когато една майка трябва да гледа болно дете над седемгодишна възраст в къщи. При всички случаи във всички осигурителни системи има възраст, над която, за да гледа майката или друг осигурен член на семейството детето в къщи, трябва да се декларира, че няма неработещ член на семейството в същото населено място, който да се грижи за това дете.
В България е приета границата за деца от седем години нагоре. Съгласете се, че ние не сме богата държава, а и най-богатите държави не си позволяват такова нещо, ако в къщи има неработещ член на семейството, а представете си, че това може да бъде и човек с право на обезщетение за безработица – тоест, съпругът получава обезщетение за безработица и майката да остане в къщи и двамата да гледат едно седемгодишно дете с ангина.
Ако някой смята, че това е неправомерно – говоря за нормативни решения, а не за своеволия на Националния осигурителен институт – ако някой смята, че двама души трябва да останат в къщи, за да гледат това дете и че трябва да ползват обезщетения от два социални фонда, нека да излезе и да го защити пред обществеността. Но ние смятаме, че тази норма е правилна и че лекарят трябва да упражни контролът и че трябва да бъде подадена такава декларация от родителя, за да му се издаде съответния болничен лист.
Спирам се подробно на този случай, защото той се преекспонира в обществото, без да се обясни всъщност смисълът на тази декларация. Очевидно е, че майката трябва да декларира, че няма друг неработещ член от семейството в същото населено място, който да се грижи за детето, за да може тя да се грижи за болното дете и да получи обезщетение от социалните фондове.
Но пак казвам, тези случаи на неплащане в срок на болнични поради това, че не са съпроводени със съответните документи, намаляват.
На трето място, какво направихме независимо от ниския процент извън срока платени болнични? Надзорният съвет на Националния осигурителен институт обсъди много внимателно един доста по-подробен доклад, който аз внесох с конкретна информация, с подробно изписване на конкретните причини за забавяне на плащанията.
Искам да ви кажа, че 99 на сто от случаите на забавяне са извън Националния осигурителен институт. Независимо от това, тъй като ние сме в края на веригата, хората очакват от нас да получат навреме болничните си обезщетения, затова и ние се заехме с анализа на тези причини и със съответните предложения. Утре Надзорният съвет ще обсъди няколко промени в нормативни документи и на първо място в самата наредба, за да бъдат принудени работодателите, независимо, че Националната агенция по приходите в последните месеци упражнява много стриктен контрол по подаване на данни, за да бъдат принудени работодателите своевременно да подават данни, в това число и коригиращите декларации, няма да бъдат приемани болнични листове, без да са подадени тези данни.
В тази връзка са направени и предложения за промени в някои от сроковете, в които се подават коригиращи декларации.
Също така, за да не бъдат лишавани от болнични хора, които се лекуват в болнично заведение за по-дълъг период от време, в наредбата за експертизата за временната неработоспособност се предлага болничните заведения да издават болнични листове, независимо, че заболяването продължава, до края на текущия месец и след това за следващия месец – отново, за да може да се получи своевременно обезщетението за всеки конкретен месец.
Това естествено ще усложни малко работата в болничните заведения, но все пак хората ще могат своевременно да получават обезщетенията си. Вкарахме го в наредбата, защото имахме случаи, когато болните се лекуват дълъг период и, ако болничният лист се издаде чак в края на лечебния период, хората с какво ще живеят?
Тъй като голяма част от грешките се получават в момента на съставянето на болничните листове, ние провеждаме в момента разговори със здравните заведения евентуално да ги улесним. За онези, които желаят да попълват по електронен път болничния лист и след това се слага бланката и се принтира, някои от нашите верификации, които ние правим за достоверността на единния граждански номер, за БУЛСТАТА на работодателя, имената, номенклатурата на заболяванията и т.н., където са най-често срещаните грешки, като софтуерен пакет да бъдат предоставени на здравните заведения – естествено само тези, които желаят, ние не можем да ги задължим – за да можем да сведем до минимум случаите на връщане на болнични листове поради технически грешки или технически пропуски.
Едновременно с това обаче смятаме, че за съжаление има и недобросъвестни лекари, които умишлено издават болнични листове за по-дълъг период от времето, за което имат правомощия, играе се с диагнозите и т.н., смятаме, че в Закона за здравето трябва да бъдат дадени по-ясно правомощията на органите на Националния осигурителен институт да налагат и административни санкции. Говоря за случаите, когато под формата на грешки на практика системно се допускат нарушения, които за съжаление преди работодателят е плащал.
В тази посока са предложенията, които утре Надзорният съвет ще обсъди. Наред с това ние работим и по информиране на хората за това кога е изплатен болничния лист. Това го правим освен чрез интернет-услугата – с персоналния идентификационен код, който вече повече от два месеца хората ползват – работим и с банките, за да може онези хора, които желаят и които предоставят мобилен телефон заедно с банковата си сметка, да получат SMS-съобщение в момента, в който са преведени парите от Националния осигурителен институт и са разпределени по тяхната индивидуална сметка.
Това са нещата, които смятаме, че ако бъдат приети – а няма основание, защото в случая говорим за наредба на министъра на финансите и за две наредби на Министерския съвет и евентуално, ако се приеме предложението за промени в Закона за здравето, че ще намалим още повече случаите на несвоевременно изплащане на болничните.
Господин председател, ще си позволя накрая да направя две заключения. Искам много правилно да ме разберете.
Едното заключение е, че всичко това, което изнасяме като факти, като информация, категорично показва, че няма хаос в плащането на болничните обезщетения. Щом като можем да предоставим такава информация, щом като във всеки един момент ние можем да извършим проверка по сигнал от вас и да кажем: причината за забавяне на болничния лист е точно тази, тоест, ние знаем къде се намира в този етап, в никакъв случай не може да се говори за хаос.
Казвам това, защото за съжаление днес отсъства госпожа Понева. Имаше депутатско питане от нея, тя получи отговор, но в пресата продължава да се пише за хаос. Може да има проблеми и ние ги виждаме, но хаос няма.
Аз емоционално реагирам на този момент, защото, когато се говори за хаос, се обиждат хората, които са разработили софтуера. А искам да ви кажа, че този софтуер е разработен от служители на Националния осигурителен институт и ако ние го бяхме алдсосвали, както е модерно да се казва, не знам дали щеше да бъде готов все още, но във всички случаи щеше да струва – по различни експертни оценки – над 500 хиляди лева. А ние го разработихме буквално за по-малко от месец заедно с методолозите. Тук е госпожа Даниела Асенова, с чиято помощ стана всичко това.
Всъщност това на наши служители, обикновени хора и всеки един от нас има семейство и когато излизат такива оценки в публичното пространство, че има хаос, че това е един бюрократичен, чиновнически диктат над хората, ние обиждаме тези хора. Много голяма част от тях работят в събота, понякога и в неделя, особено в началото, когато усвояваха софтуера. В случая аз защитавам тях, а не себе си, като казвам, че сме огорчени от това, че се говори за хаос. Проблеми има, но не може да се говори за хаос. В никакъв случай.
Второто ми заключение – между другото това беше потвърдено и от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт – че този начин на изплащане на обезщетенията за болест и майчинство категорично е по-добър от стария начин, макар да има известно забавяне в случаите, когато работодателите са били коректни. Но ние решаваме проблемите с няколко стотици хиляди случая на неплащане, на много по-голямо забавяне от страна на работодателите, които перманентно съществуваха. Работодателите естествено бяха оставени и никой не се занимаваше с тях. А ние сега затваряме вратите за злоупотреби по цялата верига.
Затова категорично заявявам, че този начин е по-добър, тоест, че вие като народни представители сте взели едно по-добро решение за изплащане на болничните обезщетения и ви уверявам, че от страна на Националния осигурителен институт, пък и всички партньори – Националната агенция по приходите, работодателите и т.н. – сега можем да си взаимодействаме по-добре и да сведем наистина до минимум – по-скоро като изключения – случаите на забавяния или пък недопускане на грешки при изплащане на болничните листове, нещо, за което и аз не мога на сто процента да се закълна, че всичко може да бъде наред.
Каквито въпроси възникнат, съм готов да отговоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христосков.
Имам един коментар. Аз не знам дали това важи и сега, но навремето, когато започваме работа като лекари, беше задължително да се явим на един изпит по начините за издаване на болнични листове. Тогава може би грешките са били по-малко от сега.
Другото, което ми прави впечатление, е, че очакванията на хората, на обществото като цяло са Националния осигурителен институт първо да плати болничните листове, а след това по административен ред да търси кои са неправомерно издадените болнични листове и кои не. Вие, разбира се, казахте защо това не може да се случи на практика. Тоест, първо да платите, а след това администрацията да бъде тази, която да преценява дали болничният лист е издаден неправомерно или не. Само че тогава вече възниква въпросът защо са платени болнични обезщетения, за незаконно издадени болнични листове и т.н.
Така че тази ситуация се тълкува не съвсем правилно.
Заповядайте, колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ние наистина трябва да благодарим на господин Христосков за поднесения доклад пред комисията.
Разбира се, много е важно да го погледнем именно като доклад пред парламента, пред парламентаристи, защото, както виждам, този доклад е бил поднесен пред Надзорния съвет. Надзорният съвет е взел решения да се направят нормативни, включително и законодателни промени.
Аз бих поискала да попитам съвсем в прагматичен план дали не се получи това обществено настроение – че има хаос в изплащането на болничните листове – именно от първите месеци на това изплащане и сега механично да се пренасят тези настроения в обществото или настроенията са същите. Бих искала това да си изясня за себе си.
А по отношение на това постановление за изменение на наредба и втората наредба – и двете наредби ли са на министъра на труда и социалната политика? Защото ние можем по линия на парламентарния контрол да отправим питания към министрите как подготвят тези промени в документите.
Също така искам да попитам за промените в чл. 234 в Закона за здравето дали вече е предприета законодателна инициатива, защото ние, колеги от социалната комисия, бихме могли да предприемем тази законодателна инициатива и много бързо да се реши въпросът.
Моето изказване е в аспект, че докладът именно се поднася пред Комисията по труда и социалната политика и тук търсим решенията на парламентарно ниво.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Христосков! Аз нямам гузна съвест от решението, което взехме, въпреки първоначалната обществена реакция. Съгласна съм с господин Христосков, че това беше стъпка в правилна посока, тъй като все още си спомням едно писмо, което получих от няколко стотин човека от една от фирмите, които пишеха колко месеца не са получавали майчинските си, колко месеца не са получавали болничните си обезщетения.
Моето впечатление е, че първоначалното напрежение, което съществуваше в първите един – два месеца, постепенно се стопява и нещата влизат в един нормален ритъм. Мисля, че е хубаво и това, че Надзорният съвет на Националния осигурителен институт проявява особена чувствителност към проблема и се търсят корекции в хода на работа.
Може би първият, вторият месец след влизането в сила на промяната аз имах един разговор с ръководството на Националния осигурителен институт в моя избирателен район. Имахме заседание на Областния съвет по здравеопазване с участието на Националния осигурителен институт. Гледахме нещата в детайли. Там общо беше становището, че един от сериозните проблеми на регионално ниво е в комуникацията между Националния осигурителен институт, центровете по здравеопазване и общопрактикуващите лекари.
Моят въпрос е наместват ли се пластовете в това отношение, нормализират ли се тези взаимоотношения?
Вторият проблем е следният. Знам, че въпросът ми едва ли може да получи много конкретен отговор. Но имате ли някакъв най-общ анализ или по-скоро усещане какъв е икономическият ефект от тази промяна и в каква степен тази стъпка на практика представлява бариера срещу недобросъвестно издадените болнични листове?
Ние четохме в пресата за случай от рода “мъж с патологична бременност” и други такива крещящи случаи. Това реално вече бариера ли е и можем ли да говорим за някакъв икономически ефект в полза на данъкоплатеца?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Михайлова.
Колеги, има ли други въпроси? Аз не можах само да разбера, госпожо Михайлова, РЦЗ какво отношение имат към този проблем освен методично да контролират.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Имат контролни функции по отношение на болничните листове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Едно време имаше инспектори, които проверяваха болничните листове. Правеха внезапни проверки и т.н. Не знам дали сега съществува това.
Заповядайте, госпожо Станкова Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Христосков, уважаема госпожо Асенова!
Аз също ще добавя своите впечатления след думите на госпожа Михайлова. Аз си мисля, че това първоначално напрежение спадна чувствително, изхождайки от това, че като лекар и аз получавам през няколко дни информация за това какво се случва и как върви обработването на този вид информация.
Аз преди малко подхвърлих и сега искам само да допълня въпроса на госпожа Михайлова. Всъщност как може да ползваме – това, което Вие казахте, господин Христосков – тази информация, която електронно разгадава грешките.
Онзи ден случайно чух един коментар. От няколко места вече постъпват проблем. Аз ще спомена един, който е много класически – сбъркано е времето, тоест, дните в болничния лист. Върнат е два пъти и пак е сбъркан и то е поради причина на сестрата. Искаха да я линчуват. В крайна сметка се стигна до извода, че всички сме живи хора. Както те обясниха: пред кабинета на джипито – хора, напрежение и т.н. Обяснения – всякакви.
Затова бих искала за този момент, за който казахте, господин Христосков. Да въведем тази практика, където веднага се показват грешките. Ще спестим безкрайно много неприятности, а пък естествено по трасето ще се осъществи целият този процес много бързо и много ефектно. А друг е въпросът, че ще има икономически ефект, още повече си мисля, че това е един от пътищата, механизмите за дисциплиниране на нас, на хората, на живущите в България, защото доста неща се променят.
Мисля си, че това е един от пътищата. Далеч съм от мисълта, че всичко е идеално или е на 100 процента – естествено, че няма такива случаи – но си мисля, че в този случай може би ще дисциплинираме и работодателите, ще дисциплинираме и работника, в частност и лекаря, защото той участва така или иначе в писането, дотолкова, доколкото да бъде по-стриктен.
Така че това е моето допълнение и ако може, в практически аспект да ми поясните. Мисля, че това ще бъде един важен момент и аспект на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Тъй като д-р Станкова ме провокира, ще кажа, че “Чичо” доктор и медицинската сестра по дефиниция са виновни. Но аз мога да кажа в рамките на черния хумор, че най-редовните болнични листове са фалшивите болнични листове. Ако някой болничен е с пропуски, бъдете сигурни, че там болният си е болен. Да, тук докторите се усмихват, защото това е ситуацията.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първият въпрос е на госпожа Христова.
И в началото нямаше хаос, защото този софтуер, за който говоря, беше разработен до средата на месец януари, а на практика първите болнични листове – тъй като за предходния месец, за месец декември се изплащаха все още от работодателя – дойдоха в края на месец януари. Така че на практика ние имахме вече готов софтуер, с който приемахме болничните листове.
Имаше естествено причина и в Националния осигурителен институт. Хората идваха, независимо от дадената предварително информация, повече да питат, отколкото да представят за разглеждане болнични листове. Така се образуваха големи опашки. Но по-голямата, основната причина да се създаде чувство за хаос беше по-скоро външна. Ние засегнахме интересите на некоректните работодатели, от една страна, на счетоводни къщи, които обслужват много фирми и които очевидно злоупотребяваха много сериозно с парите за обезщетения, като теглеха и забавяха тяхното плащане, включително и в комбинации с лекари и с други лица по веригата. Засегнахме също така интересите и на софтуерни къщи, които обслужваха този процес.
Затова твърдя, че категорично съпротивата дойде оттам и оттам се индикираха такива мнения, пред журналистите се даваха интервюта за хаос. А в същност редът беше този, който и в самото начало е създаден. Причина имаше, пак казвам, и в Националния осигурителен институт, тъй като нашите служители трябваше да бъдат обучени да работят с този софтуер, работеха по-бавно, имаше колебания по едни или други въпроси. Ние бяхме създали един форум и те непрекъснато чрез интранет задаваха въпроси в Централното управление, защото бяха несигурно. Но всичко това отмина и сега наистина няма основания да се говори за хаос.
А по отношение на наредбите, за които става дума, госпожо Христова, едната е на министъра на финансите, а другите две са на Министерския съвет. Утре Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще ги обсъди и министър Орешарски ще направи промените, а госпожа Масларова ще внесе в Министерския съвет другите две промени. Надявам се, че всичко това ще бъде прието много бързо.
Само що се отнася до тази промяна в Закона за здравето, която касае административно-наказателните разпоредби, трябва естествено да бъде внесена в Министерския съвет. Но нека госпожа Масларова като председател на Надзорния съвет на НОИ и като министър в тази област да прецени дали да използва правото на законодателна инициатива на отделен народен представител или пък на Комисията по труда и социалната политика или да се мине през Министерския съвет. Както тя предпочете.
Аз ще предам на нея вашето желание да окажете съдействие като законодатели, колкото се може по-бързо да бъде направена тази промяна.
На въпроса на госпожа Михайлова. Да, наистина нямаше в началото координация и може би болничните листове ни накараха по-добре да координираме и с РЦЗ-тата, и с териториалните поделения на Националната агенция по приходите. Колегите от НАП в началото не си даваха сметка, независимо от това, че ние много по-рано, когато персоналният регистър мина към тях – по-скоро, когато събирането на данните мина към тях, защото софтуерът е наш – не си даваха сметка колко е важно своевременното събиране на информация, в това число и коригиращите данни за персоналния регистър.
Но сега в момента във всички териториални поделения, а и на национално ниво такъв процес на координиране върви. Мога все пак да изкажа известно разочарование от страна на Министерството на здравеопазването. В тази работна група, която беше създадена по решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, представителите, които дойдоха от министерството, бяха неподготвени, незаинтересовани и така и не влязоха в час къде са грешките и с какво могат да ни помогнат. Но координация съществува вече.
Рано е да направим един анализ за ефектите. Те определено са в посока на освобождаване на работодателя от неспецифични за него функции – да изчислява, ние да го контролираме и т.н. Но тук по-трудно може да бъде измерен ефектът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Христосков, че Ви прекъсвам. Но имам един въпрос. Има ли разлика между изплатените суми, съпоставими с предишните?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Разбира се, и доходът нараства, но изплатените суми са повече с около 17 млн. лв. за първите пет месеца в сравнение с миналата година. Но ние на края на годината ще направим едни по-подробни разчети и тогава ще можем да преценим по-добре.
Трябва да допълня, че ние вече тази година плащаме без оглед на това дали е изплатено възнаграждението или не, докато преди, когато работодателят плащаше, той трябваше да е изплатил възнаграждението и заедно с плащането на възнаграждението плащаше и болничните. Оттам се получаваше и това забавяне с месеци. Такива бяха случаите, за които спомена и госпожа Михайлова.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има ли промяна в структурата на плащането? Има ли промяна по отношение обезщетенията за бременност, раждане и майчинство?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: За майчинството сумите са по-големи и нарастват. Но това пак е структурен фактор – че започват да раждат деца майки с високи доходи. Но пък независимо от дългия срок - 315 дни – тези майки се връщат много по-рано на работа, тоест, онзи стимул за тях като че ли не важи много.
Ако искате, друг път можем да разговаряме на тази тема, тъй като тези данни са интересни.
Освен това ние нямаме конкретната информация, защото за миналата година работодателят все още плащаше. Но фактът, че идва при нас болничен от работодател, който не би следвало да бъде платен или поне не за целия период – например диагнозата е една, а болничният лист е с много по-голяма продължителност. Личният лекар е издал болничния за 30 дни, а работодателят го носи.
Всичко това означава, че ние сме предотвратили плащания, които иначе работодателят би платил и ние с последващ контрол бихме установили некоректното плащане. До настоящия момент имаме 10 120 отказа за плащане на болнични листове. Повечето от половината, даже и всички, работодателят би платил, защото щом той е представил болничния пред нас, той смята, че всичко е наред. Иначе би следвало да не го представя в Националния осигурителен институт.
Има и такива случаи, които обаче той не знае и това също е част от ефекта. Той например не знае, че този работник има втори трудов договор и на другото работно място неговият работодател е представил данни за персоналния регистър, че той е бил зает през целия месец. В този случай ние отказваме да платим такъв болничен лист, защото един човек не може да бъде във временна неработоспособност при единия работодателя, а при другия да отиде и да работи.
Има случаи, които са свързани с получаване на инвалидна пенсия и за същата диагноза, без обостряне, е издаден болничен лист, а всъщност човекът си получава за това инвалидна пенсия.
Така че ефектите от това, че Националният осигурителен институт плаща, са в тази посока. Но в момента не мога да се ангажирам с някакви обобщаващи конкретни числа.
На въпроса на доктор Станкова за този софтуер, мога да кажа, че ние сами желаем да помогнем. Това е софтуер, който ние сме създали и който цели да извърши валидация на данните. Затова може би трябва да кажа, че когато се въвеждат данните и се ползва този софтуер, на практика нашият оператор е в он лайн режим – диалог с всички подсистеми, с всички регистри на Националния осигурителен институт в Централното управление. Данните могат да се въвеждат в Казанлък, на той е в он лайн режим и диалог с централния регистър. Най-напред, когато операторът въвежда името и ЕГН-то, веднага се прави кореспонденция с регистъра по ГРАО, който ние сме получили от ГРАО с имената на хората, с ЕГН-тата, с всичко. Когато се въведе идентификационния номер на лечебното заведение, на здравното заведение, а това е регистър, който ние съставихме миналата година, за да знаем, че този болничен лист е издаден от онзи, който има право да издава.
Осъществява се и контакт с регистъра на трудовите договори и т.н. с номенклатурата на заболяванията. Ние това можем да предоставим, за да може да не се допускат грешки.
Ние сме направили това за валидация с цел, от една страна, да предотвратим тези грешки и въобще евентуални неправомерни плащания, а, от друга страна, да се застраховаме, че наши служители няма да злоупотребят. Защото, ако се получи съобщение за грешка, операторът не може да продължи и всъщност затова са тези 90 хиляди чакащи за изясняване. Ако той може да продължи, никой не може да гарантира, че този оператор просто няма да злоупотреби или просто нехайно ще подходи към проблема.
Именно този софтуер донякъде, в самото начало, само адресната част, която се попълва и може би тази номенклатура на заболяванията, която кореспондира с броя на дните в неработоспособност, които могат да бъдат дадени от лекаря, това ние можем да предоставим на желаещите. Защото пак казвам, това е доброволно, ако желаят да го ползват. Ако не, ние не можем да ги задължим.
Очевидно е, че някои от личните лекари в по-малките населени места ще продължат на ръка да попълват болничните листове, но това пък нас ни затруднява, когато трябва да разчетем и да въведем данните от този болничен лист. Понякога това представлява сериозна трудност, но не можем да ги задължим. Считайте, че това е един доброволен акт от страна на Националния осигурителен институт именно в духа на тази координация, за която спомена и госпожа Михайлова и в желанието ни в този процес да си сътрудничим и да помогнем с каквото можем.
Най-добрият вариант, и с това приключвам, господин председател, естествено е и в тази хипотеза: щом има болничен лист, Националният осигурителен институт да плаща, та най-добрият вариант е по електронен път личният лекар, като въведе болничния лист, да ни го изпрати.
Тук също трябва да кажа, че ние трябва да се замислим за това дали диагнозата на заболяването на работника или служителя трябва да отива при работодателя. В Полша, където споменах, болничният лист се издава в три екземпляра. Единият екземпляр остава при лекаря, но при работодателя отива екземпляр без диагнозата. Те смятат, че работодателят не трябва да знае диагнозата на заболяването. Така е и в Германия, и в много други страни. А върху този болничен лист, който е за изплащане на обезщетението, там вече е изписана диагнозата, защото трябва да се направи кореспонденция с дните в неработоспособност.
Но, ако в системата на здравеопазването, контрагентите на касата имат съответния софтуер и съответната степен на развитие на информационна система, както има Националният осигурителен институт, най-добрият вариант е по електронен път да ни подават всички тези данни и ние ще извършваме верификациите и плащанията. Но за съжаление това го няма. Но да се надяваме, че, променяйки този софтуер, ще направим една първа стъпка в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Извинявайте, господин председател, но пропуснах да кажа нещо в изказването си. Искам да предам една молба от наши избиратели във връзка с това, което и вие наистина сте забелязали.
По възможност, докато нещата се регулират и, разбира се, се усъвършенстват, да обърнем внимание точно на това, което сте написали за майките и за тези с продължителни заболявания. Визирам случаите, при които лечението продължава един, два, три месеца, минава се от един в друг месец. И, ако болничният лист се издава чак на края на лечението, човекът може да чака два, три месеца, за да си получи обезщетението.
От тази гледна точка действително правилно сте преценили, че на тези два факта трябва да се обърне внимание и мисля, че тогава това напрежение ще намалее още повече. Там е разковничето.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Това, което споменахте, господин Христосков, за записването на диагнозите в болничните листове, е много интересно, защото, ако работодателят разбере от какво е болен неговия работник или служител, това може да послужи, за съжаление, за основание той да бъде освободен или да бъде елиминиран по някакъв начин. Това е проблем по същество.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища?
Ако няма, да благодарим на господин Христосков за подробно поднесената информация за пореден път. За съжаление тези, които предпочитат по друг път да получат информация, ги няма. Но това е друг проблем.
Благодаря на всички колеги и гости за активното участие в заседанието на комисията.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Хасан Адемов