Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика на 28 ноември 2007 г.

---

П Р О Т О К О Л
На 28 ноември 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерския съвет на 15.11.2007 г.
2.Проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13.11.2007 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова на 28.09.2007 г. – второ четене.
Заседанието бе открито в 15.13 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов. Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Ще си позволя да прочета предвидения за днес
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерския съвет на 15.11.2007 г.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от мис на 13.11.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова на 28.09.2007 г. – второ четене.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Приема се.
ТОЧКА ПЪРВА
Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерския съвет на 15.11.2007 г.
По тази точка искам да дам малко пояснение. Този проект е внесен на 16 ноември т.г. в седмицата, когато трябваше да го разгледаме, беше заседанието на Народното събрание по повод обсъждането на държавния бюджет и процедурно да разгледаме този законопроект на практика не сме имали, освен процедурата на извънредното заседание. Но мисля, че и сега не е късно, за да представим становището на Комисията по труда и социалната политика като подпомагаща комисия, макар че комисиите не са разделени на водеща и спомагателни комисии, все пак на първо място е Комисията по бюджет и финанси. Във връзка с характера на решението този проект е разпределен и на нашата комисия.
Аз ще помоля господин Дацов от името на Министерството на финансите да представи накратко проекта за решение. Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам да обоснова поне финансовата, чисто фискална част, зад която стои това предложение пред Народното събрание. Става въпрос за следното. Както знаете, един от най-важните параметри на финансовата политика, която се се следва, е именно нивото на превишението на приходите над разходите или на бюджетното салдо. Това е един много важен макроикономически параметър, от който зависи като цяло стабилността на икономиката. През 2006 г. ние финансирахме някъде с около 3,6% от брутен вътрешен продукт превишение. Тази година първоначално нашата цел беше около 2%, както знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Две цяло и три процента!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, 2,3% по споразумението с МВФ. След това, когато беше последната мисия в България, тази цел беше повишена на 2,5%. На базата на последните разговори, които са водени и във връзка с развитието на външноикономическите дисбаланси, знаете, че ситуацията с текущата сметка се влоши, освен това се появиха реални заплахи вследствие на кредитната криза в САЩ и за финансовите пазари се повиши риска, общо взето това принуждава тази цел да бъде преформулирана за превишение над 3%. Става въпрос вече за една нова фискална цел от 3,3-3,6%, тоест отново постигане на фискална цел, която да бъде равна на нивото от 2006 г.
Въпреки това по-доброто изпълнение на приходната част, която частично се дължи на по-високата инфлация, но в същото време на добрия икономически ръст, позволява в момента да очакваме да имаме преизпълнение над 10% на приходите спрямо разчетите за 2007 г., които бяха одобрени с програмата за 2007 г., което на базата на промените на чл.35, ал. 4, които дават право до 1,5% в рамките на това превишение да бъдат управлявани от Министерския съвет, а всички разходи, които са над тези 1,5% от приходите, следва да бъдат решени и потвърдени от Народното събрание.
След като направихме конкретния анализ и евентуално отражението върху фискалната политика и за 2008, 2009, 2010 г., защото нека да кажа честно, повечето от международните институции, когато се вземат решенията за препоръки или за одобряване на определена политика, ни мерят спрямо достигнатото ниво. Тоест, от една страна, ако трябва да бъда достатъчно честен, е по-добре да имаме малко по-висок излишък спрямо макроикономическите показатели, но, от друга страна, от гледна точка на това, което би следвало и нуждите през 2008 и 2009 г., ние смятаме, че нивото между 3-3,3% превишение на брутен вътрешен продукт, това е правилното.
На тази база направените разчети показват, че ние ще имаме възможност да направим допълнителни разходи тази година в размер между 570-600 милиона. Дай Боже да има по-голяма фискална възможност, като тези разходи при направените анализи беше редно да нямат отражение върху базата за следващите години. Затова предложението, което е направено от страна на Министерския съвет към Народното събрание, ако бъде дадено това право и бъде одобрено това право за извършване на допълнителни разходи в рамките на тази година, разходите и областите, в което да бъдат извършени тези разходи, да бъдат основно инвестиционни, тъй като те нямат отражение върху базата за следващите години и не изискват допълнителни разходи, а имат дългосрочна полза върху икономическия растеж.
Анализът, който беше направен в Министерския съвет, без в момента аз да имам пред себе си точно определените проекти и местата, където ще бъдат извършени тези разходи, са в няколко основни области. Преди всичко това най-общо казано, на първо място, са пътища особено във връзка с изграждането на редица магистрали и първокласни пътища. На второ място, проекти, които са вече стартирани и се извършват в областта на железопътната инфраструктура. На трето място, това е екологичната инфраструктура. На четвърто място, това са ангажименти, които до този момент не са изпълнени спрямо Европейския съюз.
Един такъв голям ангажимент, който е достатъчно голям проблем от няколко години, е свързано с нивото на петролните запаси. Знаете, че ние имаме изискване поетапно да постигнем определено ниво на запасите. Частично до този момент не сме правили постъпки, именно поради невъзможност от чисто фискална гледна точка да осигурим тези средства. Другият неизпълнен ангажимент, който бих отделил като по-важен, това е т.нар. телефон 112, който в момента не беше достатъчно добре реализиран, именно пак поради фискални ограничения. Известна работа в тази област – подготвителна и технологична, беше извършена, което в момента ще ни позволи, отделяйки средства, да разплатим някои свършени дейности и да осигурим евентуално финансирането на проекта за следващата година.
Може би трябва да кажа още една, последната, област. Другата област, за която е предложено да бъдат отделени средства са общински проекти, които са имали готовност, подготвени са във връзка със стартирането на Европейските структурни и Кохезионния фондове, и по тях имаше нужда да бъде извършено префинансиране. Това е накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Дацов.
Колеги, преди да ви дам думата за въпроси, за изказвания, за коментари, ми се иска да се опитам да формулирам два въпроса.
Господин Дацов, нашата комисия се интересува, разбира се, от целия проект за решение, но т. 3 е най-важната за Комисията по труда и социалната политика, защото там се очаква Народното събрание да упълномощи министъра на финансите до 31 май 2008 г. да извърши допълнителен трансфер за Сребърния фонд. Да кажете няколко думи по този въпрос, първо.
И второ, в предложения проект от мерки, преди малко Вие казахте във Вашето експозе, че по-голямата част или всички мерки са с инвестиционен характер, има ли такива, които да имат проинфлационен характер.
Вие се опитахте да посочите част от сферите, в които се предвижда финансиране на проекти. Това, което днес се обсъждаше в пленарната зала, е възможността народните представители да бъдат запознати със списъка от проекти, ако има такъв списък.
Това са в общи линии въпросите, които възникнаха в днешната дискусия. Колегите могат да добавят и други, но ако отговорите на тези въпроси, мисля, че ще стане ясно като ориентация по-нататък какво да дискутираме по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
На мен лично и на Министерството на финансите ще е много трудно да представи такъв списък, защото това ще бъде окончателно решение на Министерския съвет за окончателния списък. Може би всъщност трябва да поканите колегите от другите министерства, които имат отговорността чисто професионално да подготвят и преценят най-приоритетните области, най-приоритетните обекти. Става въпрос и за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, става въпрос и за Министерството на транспорта, също така. Повечето от проектите, тъй като са инвестиционни, аз не бих казал, че могат да бъдат проинфлационни, още повече че част от критериите за избор на тези проекти, които бяха формулирани, е така, че да облекчат 2008 г. и там да няма натиск върху самия бюджет.
Два основни критерия бяха формулирани – еднократни разходи, които да са само в рамките на тази година, и по някакъв начин да облекчават нуждите за инвестиции през следващата година и да могат да бъдат абсорбирани през текущата година. Аз определено не смятам, че тези разходи могат да имат някакъв инфлационен характер, тъй като има заместване на разходите. Може да има частично такъв характер, но като цяло ние много сме внимавали това да не се случва с тези области.
По точка 3 знаете, че проект на т.нар. Сребърен фонд има регламентация единствено чрез Закона за държавния бюджета до този момент. Министерският съвет е представил и изпратил в Народното събрание проект на закона, който стои може би една година Народното събрание, поради дискусиите по подготовката на нов вариант. Това е извън Министерството на финансите, но ние в изпълнение на тези задължения, които възникват на базата на Закона за държавния бюджет за тази година, общо взето изпълняваме това решение на базата на превишението и нарастването на средствата в областта на финансирането, съответно да бъде извършен съответния трансфер и да бъде захранена сметката за този Сребърен фонд. Използването на името Сребърен фонд е неправилно, тъй като това е името на схемата, използвана в Белгия, а една такава схема не може да бъде, както знаете, прилагана в България, тъй като моделът е друг. Това, което се предлага в закона и е решено, това е ирландския модел, който има друго наименование. Но така или иначе “Сребърният фонд” вече е придобил гражданственост. Така че ние ще извършим задълженията, които са на базата на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Според мен, ако сте приключили, господин Дацов, едва ли е най-уместно сега да влезем в процедурата по това да обясняваме какво ще съдържа евентуално бъдещ законопроект за това по какъв начин ще бъде структуриран този фонд.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ние имаме някаква рамка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ние имаме рамка, но по какъв начин ще бъдат инвестирани средствата, как ще функционира, в какви инструменти ще се инвестира, е съвсем отделна тема, която едва ли е предмет на днешната дискусия. Важното е, че ние тук задължаваме министъра на финансите до 31 май 2008 г. да преведе тези средства, за които става въпрос, излишъкът от реализираната фискалната програма над 3% от брутен вътрешен продукт за 2007 г. Това е предметният обхват на решението, което се предлага в момента, и мисля, че е достатъчно на този етап.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министър! Не може да не взема отношение по един такъв важен въпрос. Днес и в пленарната зала го засегнахме. Ние сме в една класическа ситуация на актуализация на бюджет. За нас като опозиция, а би трябвало и за всички народни представители да е пределно ясно, че подобен начин на разходване на бюджетни средства чрез формално решение на Народното събрание, при което волята на Народното събрание е формална, а Министерският съвет и отделните министерства решават за какво да решават пари, потвърждава едно политическо становище, което имаме ние, че в България не действа демокрацията, а партокрацията.
В момента се знае къде ще бъдат разходвани тези средства – в партийните централи. Това разбира се не е някаква новост, не е само ситуация пред тройната коалиция. Това вече 18 години функционира в българската демокрация, при която не е важна волята на гражданите, изразена чрез техните представители в Народното събрание, а важно е какво ще реши управляващата политическа сила или сили, която чрез партийните уставни механизми балансира обществените интерес чрез изпълнителната власт, която и в този случай показа, че е много по-важна. Всъщност тя е властта! Ние сме една формална добавка.
Това го казвам, не само за да се правим на опозиция, а за да кажем, че затова българската демокрация е най-неефективната в Европа и затова сме най-бедната нация. Защото ако я караме по този начин, няма да стигнем доникъде. Затова аз по никакъв начин няма да подкрепя едно такова предложение на изпълнителната власт и горещо ви препоръчвам това да е последната година, в която се прави такова нещо, тъй като начинът ние “да спестяваме” средства като осигуряваме най-малко пари – това сме го говорили, за здравеопазване. И в показателите за пенсии спрямо брутен вътрешен продукт сме под средния европейски показател – казвам го защото сме в Социалната комисия, и накрая тези пари по волята на изпълнителната власт и чрез политическа воля да бъдат разпределяни е парекселанс злоупотреба с демокрацията и с доверието на гражданите.
Затова, пак казвам, по никакъв начин не мога да подкрепя такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
Колеги, има ли други мнения?
Госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз също няма да подкрепя такъв подход по следните причини. Вменява ни се в задължение на предварително взето неясно решение за нас. Тоест народните представители трябва да подкрепят едно решение, което видно за всички е взето в партийни централи.
Второ, от думите на господин Дацов стана ясно, че списъкът с обектите и всякаква каквато и да било конкретизация в момента не е налице. Тоест ние трябва да се превърнем в същите послушковци, каквито бяха депутатите от управляващото мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание, които се превърнаха в придатък на Министерския съвет, забравяйки, че България е парламентарна република и безпрекословно гласуваха това, което Министерският съвет налага.
Аз искам да ви опресня паметта и да кажа колко вредни последици търпим сега от решението на кабинета Кобурготски в Тридесет и деветото Народно събрание бюджетният излишък да се разпределя от Министерския съвет, а не от Народното събрание. Тогава колегите от БСП внесоха предложение. Тогава бяхме единомишленици с тях, протестирайки срещу едноличното решение на министър-председателя Кобурготски и мнозинството.
Сега обаче се оказва, че колегите от управляващата коалиция са единодушни в мнението си, че бюджетният излишък трябва да продължи да бъде разпределян от Министерския съвет.
В тази връзка съм внесла предложение за промяна в Закона за бюджета бюджетният излишък в републиканския бюджет да се разпределя от Народното събрание. Повтарям, че няма да подкрепя такъв начин на разпределяне на този 1 млрд.лв., още повече че не е дадена възможност на народните представители да дебатират и да представят своите схващания за приоритети. На нас ни се дават готови приоритети. Няма да подкрепя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Дацов, ако още малко трябва да задълбочим дискусията, на мен ми се ще да формулираме един такъв въпрос.
На мен по някакъв начин ми се губи една нишка, може ли от гледна точка на осветляването на т.нар. този списък, за който говорим сега, а не “онзи” списък, в смисъл, че парите, с които трябва да бъде финансирана тази програма, трябва да бъде законово регламентирано според мен, за да може изобщо да се говори за каквото и да е разпределение и какъвто и да било списък след това.
Аз не допускам, че когато Министерският съвет няма законовото основание да харчи този излишък, някой да седне и да направи този списък. Аз това не го разбирам. Или, ако го разбирам, не го разбирам по начина, по който се представя за обсъждане. Това уточняващият ми въпрос.
Заповядайте, колеги.
Господин Дацов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря,
Аз, ако ми позволите, ще отговаря поред. На господин Колчаков бих казал само. Нека да не спекулираме много със здравеопазването, независимо че това е Социална комисия. България нито е най-отдолу, нито най-отгоре в списъка, както се казва.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Отдолу е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това съвсем не е вярно. Ако отворите който и да е годишник на Международната здравна организация, ще видите, че България харчи за здравеопазване точно толкова средно, колкото харчат повечето страни в Европа. (Реплики на народния представител Иван Колчаков.) Точно толкова показват Международната здравна организация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, моля Ви! Ще Ви дам думата след това и ще изкажете позицията си! Иначе ще се превърне в Здравна комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Непрофесионалното боравене със статистиката навсякъде по света се случва, но да се цитират източниците общо държавни плюс частни източници на финансиране на здравеопазването, а в случая на България се цитира само финансирането на държавния бюджет, смятам, че е абсолютно некоректно, тъй като точно България фигурира в последната публикация на Световната здравна организация с тези 8,2% средно разходи за здравеопазването, докато средните разходи, ако не е лъжа, за страните от Европейския съюз са 7,8%.
Така че в случая не смятам, че е колегиално цитирането на други цифри. Друг е въпросът, че има проблем в тази сфера със структурата на финансиране на този сектор, но нека да не ги обсъждаме.
Относно казаното от госпожа Банкова, аз мисля, че има много ясна регламентация със Закона за устройството на държавния бюджет за тези средства. Не знам също дали е толкова логично, когато се претендира, че трябва да имате функциите на изпълнителната власт. Защото става въпрос за одобряване на политика. Едва ли в края на краищата отделните органи имат своите функции, своите капацитети. Не знам дали и по какъв начин имате капацитет да оцените доколко е добър един проект, дали има съответните комисии тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Дацов, това е несериозно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Става въпрос, че всеки има един определен капацитет. Не зная как биха се приоритизирали такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Оставете това народните представители да го преценят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, аз имам предвид това, че дори ние в Министерството на финансите се опитваме в момента да дискутираме и аз не сме да вляза, да кажем, в отделните секторни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Много Ви моля да не навлизаме в тези детайли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Става въпрос за цяла инвестиционна програма. Както виждате, в момента аз не се чувствам комфортно да коментирам приоритизирането на проектите от страна на колегите от другите министерства, тъй като Министерството на финансите има поне капацитет да определи възможната сума, която може да бъде разпределена за тези цели. Но за отделните приоритети ние не можем в Министерството на финансите да казваме къде точно и за кои проекти да отиде. От тази гледна точка моята теза е, че ние не можем да коментираме тази позиция. А иначе законовото основание е чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Става дума за сумата по Закона за устройството на държавния бюджет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Става въпрос за това, че законът позволи разделянето на сумите на две. Около 304 милиона - Министерският съвет има право да разпредели на базата на закона и мандатът, който му дава, от 1,5%. Останалите – приблизително 700 милиона за достигането на тези 3% излишък са предложени за одобрение на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Колеги, явно някои негативи от досегашната практика и от управленската визия на някои от членовете на нашата комисия дават основание за тази мнителност, която в момента се проявява, по отношение на това, че ние имаме възможност, а дай Боже и друг път да имаме такава възможност да разполагаме с повече средства в държавата и да имаме шансът да ги разпределяме. Защото представете си обратния случай – бяхме на минус и щяхме да се чудим откъде да режем, което е много по-страшният вариант.
Затова може би някои от колегите, които са депутати и от предишни парламенти и са били свидетели на това как понякога може би без достатъчно аргументи са се вземали определени решения, сигурно имат основание сега да са мнителни.
Но аз мисля, че ние трябва да разчитаме на това, че ние ще вземем това решение, а не някой друг. Имаме пълната свобода да дебатираме по него, имаме пълна свобода да правим предложения по него, и имаме пълна свобода със своя глас да вземем това решение. Така че нека да не бъдем толкова мнителни, а да се съсредоточим върху това дали можем да направим нещо, което да подобри предложението и да го реализираме по най-добрия начин.
Искам да напомня и апелът, който от трибуната на парламента при първото четене на бюджета на Република България отправи премиерът и ни каза в прав текста: “Уважаеми народни представители, във вашето право е да имате парламентарен контрол по всичко, което в внасяме тук, по всеки един от проблемите, които днес обсъждате и ще вземете решение”. Така че нека имаме предвид и това.
И аз мисля, че е по-добре да водим разговори по същество, отколкото принципно дали сме поставени на колене от изпълнителната власт или сме придатък или фактът е, че в момента трябва да вземем решение по същество тези пари да отиват там, където най-много са нужни. Иначе какво правим? И аз мисля, че трябва да се възползваме от това си право.
Считам, че наистина трябва да намерим най-добрите приоритети, ако трябва на едно, второ обсъждане, на едно следващо стъпало да търсим най-важните приоритети, които да покрием. Иначе другото е само размяна на реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
СТЕЛА БАНКОВА: Може ли реплика на госпожа Панева?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Имате право на изказване, госпожо Банкова. В рамките на изказването, можете да направите реплика.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря.
Не става дума тук за мнителност. Аз отново се базирах на предложението бюджетният излишък да се разпределя от парламента, което БСП направи в предишния парламент, подписано от господин Станишев и редица депутати от БСП – добре мотивирано, което и аз тогава подкрепих в зала.
Сега в момента, аз мисля, но Вие манипулирате и казвате: “Ами, ако нямаме какво да разпределяме?”. Много по-голяма е отговорността, когато има пари и ги разпределяме субективно. Защото на нас ни се представя готово взето решение в тези и тези сфери да бъдат дадени парите, като сега научаваме, че дори обектите не са уточнени. Е, как един народен представител, ако има съвест, може да подкрепи едно такова предложение.
Пак повтарям, на нас трябва да ни бъде дадена възможност Народното събрание, първо, да се промени законът, за да може то да разпределя бюджетния излишък. Така е много по-справедливо. Така ще се избегнат партийните пристрастия. И второ, в пленарната зала чрез дебати да бъдат уточнени приоритетите и сферите.
А сега решението е предопределено и на нас ни се вменява в задължение да определим няколко сфери, като капак на всичко не са определени конкретно обектите. У мен остава дълбокото съмнение, че това е непрозрачно и недопустимо Народното събрание да се съгласява. Ще използвам тази дума, която вие не харесвате, да бъде изпълнител и придатък на Министерския съвет.
Господин Дацов, не вземам Вашата реплика като лична нападка, защото ние сме свидетели в сегашното Народното събрание министри да размахват пръст на народните представители, което мисля, че не е етично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Само едно изречение ще кажа, защото все пак имам право на дуплика.
Извинете, но аз от малкия си опит като депутат нещо, което сме гласували в парламента, да не е предложено от някого. То е предложено или от Министерският съвет, или от някой от нашите колеги, от всички, които имат законодателна инициатива. В случая се случва същото. Това предложение трябва отнякъде да дойде и дали ще го приемем или не, е в нашите ръце. Така че не манипулирам никого. Дай Боже да имаме винаги да разпределяме повече, а е в нашата отговорност как ще го разпределим. Ние можем да бламираме едно такова предложение. Нали не е казано, че задължително трябва да го подкрепим? Но някой трябва да го внесе. И по други поводи Министерският съвет е внасял предложение и ние понякога не сме ги подкрепяли. Така че недейте да смятате, че точно това предложение, точно защото е разпределение на средства е някаква манипулация или отнемане на нашата инициатива. Всеки един от нас можеше да внесе предложение, защото знаем, че имаме излишък, за определена сума, нали? И никой не ни е пречил да проявим инициатива. Но ние не сме го сторили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Колчаков.
Искам да ви обърна внимание, че това е един рамков проект за предложение и да не излизаме от това разбиране и от този проект за решение.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Точно защото е рамков, господин председател, е добре да поговорим за същността на политиката и демокрацията. Тук искам да напомня на господин Дацов, че демокрацията е една диктатура на мнозинството, при която некомпетентните са по-важни от компетентните и от експертите. Затова тук трябва да сме наясно, че затова е парламентарната република, за да накара експертите или тези, които са компетентни да вършат работа на некомпетентните.
В случая аз ще предявя една претенция на некомпетентен човек спрямо финансите към Вас и ще кажа, че в България се наложи традицията Министерството на финансите умишлено да създава фалшиви бюджети. Аз съм абсолютно сигурен, че вие можете да правите балансирани бюджети, защото да организираш такъв колосален излишък, който не е просто 10%, а е над 12%. Това значи, че вие или сте абсолютно некомпетентни, тоест не можете да имате претенцията за експертност, или сте абсолютно неморални и трябва да изберете едната от двете роли, която пó ви подхожда.
Затова когато ние говорим от името на избирателите, ние сме най-важните. Сега ще кажа няколко думи, които според мен са важни. Аз съм в състояние да подкрепям политика, която примерно може да компенсира неосигурените пари на нашите родители, тъй като казах, че спрямо средните европейски показатели за обем на пенсиите към брутен вътрешен продукт ние сме под средните европейски показатели. Това го знаем.
На второ място, Вие сте от компетентните хора и в областта на финансиране на здравеопазването и не Ви прави чест да говорите, че България харчи колкото харчи средно Европа, защото България продължава да харчи най-малкият процент от брутен вътрешен продукт за здравеопазване, който тази година е 4,3%, а следващата година....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Колчаков, говорим за проекта за решение, а не за здравеопазването...
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, при цялото ми уважение и Вие сте пръв между равни. Така че 8,2%, колкото заявявате, че харчи българската държава, са от нерегламентираните средства. Тоест българската държава принуждава българските граждани да вадят пари от джоба си по незаконни схеми и действително реалните пари са такива, но там се губи солидарността, която е една тежка дискусия, която не импонира на една европейска държава.
Ще кажа няколко думи за това как се печелят инфраструктурните проекти. Бил съм кмет, наскоро една моя колежка, която беше кметица, го каза – срамна байганьовска практика на края на годината се ходи с пълни чанти, за да се отварят вратите на чиновници в Министерството на финансите. Вие това не го ли знаете? До това този начин на разпределение на средства – по ясни начини.
По отношение на това, което на нас ни омръзна да говорим и на всичките ни западни партньори. Така е, когато България продължава да бъде свръхцентрализирана държава и 43% от брутен вътрешен продукт се разпределят от националното правителство. Нали знаете каква е тази схема? Ние събираме парите, включително на пазавиклията в София и след това ги връщаме. Много сложен механизъм, господин Дацов! Оставете парите на място. Това е истинската демокрация, това е ефективният начин. Вие в Министерството на финансите или другите ли министерства знаете по-добре какви са потребностите на гражданина? Знаят го местните власти, по-добре от вас! Затова сега говорим за намаляване на данъчните ставки и на социалните, защото парите трябва да остават директно в джобовете на гражданите и на бизнеса – те пък най-добре ги знаят, дори спрямо местните власти.
Накрая ще кажа. Вие сте длъжни да спазвате пропорции. Да, и при нашето управление имаме излишък още през 1997 г., но такъв голям излишък като номинална стойност, като парично изражение и като процент от брутен вътрешен продукт никога не е имало. Тоест, тези проблеми за българската демокрация, за които аз говорих и в началото, не само не се решават и не се лекуват като дисбаланси. Те се задълбочават и това е точно път за никъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
На мен много ми хареса тезата затова как функционира българската демокрация, но Вие изпуснахте един много важен елемент и това, според мен, е елементът наречен правила на представителната демокрация.
Представителната демокрация на последните парламентарни избори е решила представителството на обществените настроения в България да бъде делегирано на това управление. Уважавам правото на тези, които са в опозиция да изказват своите мнения, да бъдат корективи. Но избирателят не им е възложил правото да вземат решение.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Ние няма да подкрепим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е Ваше право и аз го уважавам безкрайно. Ще Ви моля и Вие да уважавате и другото право, ако искате да има представителна демокрация. Другото е анархия и хаос – ако всеки реши, че трябва да взема решение, че може да взема решение. Аз също не съм участвал нито в разпределението на този списък, нито някой ще ме покани да участвам, както добре знаете, приятелю! Само че аз уважавам правилата на представителната демокрация. Другото е измислена демокрация и аз не съм привърженик на това. Надявам се, че и вие не сте.
Ако няма други мнения, можем да продължим с другите точки от дневния ред. Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване проекта за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15.11.2007 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за решение, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, господин Дацов. Благодаря ви, колеги, представители на Министерството на финансите.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13.11.2007 г.
Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Нашата комисия е спомагателна.
Госпожо Христова, имате думата, за да представите проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е една стратегия за детето 2008-2018 г., регламентирано в Закона за закрила на детето, чието разработване е в продължение на може би на повече от половин година.
Само няколко думи във връзка с подготовката на тази стратегия. За да се определят основната цел, оперативните цели на стратегията, създадохме две работни групи. Едната беше политическа работна група с ръководител министърът на труда и участваха само заместник-министри в тази работна група, а другата работна група беше експертна, в която участваха много експерти, научни работници и особено участие взеха неправителствените организации, които работят в сферата на закрилата на детето.
Освен това, самата стратегия беше направена на няколко публични обсъждания, една от които бяха в София. Във Велико Търново и във Варна също имаше такива публични обсъждания на стратегията.
Освен това, стратегията беше качена на сайта на Министерството на труда и социалната политика и всеки, който имаше отношение по тази стратегия, можеше да дава своите предложения. Самата стратегия е обсъдена и в Националния съвет за закрила на детето, както и в няколко съвети на детето в по-големите регионални градове.
Така че това, което ви представям, е един продукт, в който са участвали много хора и в обсъждането на която също са участвали много хора и разбира се някои тези бяха променени.
Бих искала да кажа, че в крайна сметка основната цел, която определихме в тази стратегия, е осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие, и четири оперативни цели. Първата е намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата. Втората е осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование за всички деца. Третата е подобряване на здравето на децата. И четвъртата е насърчаване на участието на децата при формиране и изпълнение на политики и свързани с техните права и отговорности.
Естествено самата стратегия е изградена на принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Тъй като тя е многообватна – обхваща всъщност всички деца, съответно в нея са включени всички политики, свързани със семейната среда, здравното обслужване, образование, отдих и свободно време, алтернативни грижи, жизнен стандарт, социално подпомагане, преодоляване на експлоатация и злоупотребата с деца, специални мерки за закрила, мнението на децата и правото на идентичност и защита срещу дискриминация.
Самата стратегия се състои от три части. Първата част е един цялостен анализ на ситуацията с децата в България, където са използвани много статистически данни от регламентирани източници, естествено. Втората е различни мерки и действия, които се предвиждат, във връзка с достигане целите на стратегията. Третата част предвижда един мониторинг на тази стратегия, който ще се прави на всеки три години, за който доклад ще прави председателят на Държавната агенция за закрила на детето, който ще се приема от Министерския съвет.
В дискусиите имаше много спорове, бих казала, критични спорове. Единият от тях беше свързан с това и имаше предложение да се изготви закон за младежката престъпност. Това беше предложение на неправителствените организации и децата, които са извършители на престъпления, да се считат за деца в риск. Това обаче не беше прието и отпадна при съгласувателната процедура. Това беше един от споровете, които се водеха по време на дискусията на стратегията.
Друг спор беше във връзка с децата с увреждания. Ние бяхме предложили един раздел за децата с увреждания, който впоследствие отпадна с мотивите, че тъй като това е стратегия за всички деца на България, би следвало във всички мерки, които се приемат, да бъдат включени и децата с увреждания и съответно достиженията да са за всички деца с увреждания.
В общи линии това е стратегията. Мисля, че доста сериозно отношение взе неправителственият сектор в цялостната тази стратегия. Мисля, че активно ще участват по-нататък в реализирането й. Това, че има мониторинг на три години, е добър вариант, тъй като едва ли можем да кажем точно след 10 години, примерно, на осмата или на деветата година какво е най-добре да направим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Христова.
Имате думата за въпроси, мнения и изказвания, колеги!
Има думата госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, Уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е един доста сериозен документ, върху кой очевидно е работено задълбочено. Искам да поздравя Министерството на труда и социалната политика най-вече за подхода при разработката на този документ. Действително аз имам наблюдение върху процеса и с удовлетворение изразявам съгласие със заместник-министър Христова, че в процеса на подготовка на стратегията бяха включени много широк кръг заинтересовани лица и в хода на този процес много от тезите, приоритетите, мерките бяха променяни съобразно очакванията на гражданското общество. Мисля, че това е един подход, който трябва да бъде подчертано, че си струва да бъде прилаган и при разработка на други такива програмни документи.
Имам удовлетворение от документа и няма да се спирам на неговите предимства. По-скоро без това да натежава, бих искала да дам някои свои съображения, свързани с неговото оптимизиране, доколкото това е възможно да се случи в предстоящия период от време.
По отношение на първия раздел “Положение на децата”. Разделът е всеобхватен. Той обхваща реално всички проблеми, свързан с развитието, с реализацията на децата, но някакси на мен ми липсва много ярко дефиниране на силните и слабите страни, на възможностите и на рисковете. Струва ми се, че има отделни пунктове, в които изводите някакси идват малко нелогично. Примерно мен ме занимаваха представители на комисиите за борба с противообществените прояви – виждам, че тук отново има представители, мисля, че справедливо казаха защо след като се очертава тенденцията за намаляване на противообществените прояви и престъпленията, се стига до извода, че е необходима една цялостна реформа в политиката и е необходима нова законова уредба – един закон, който струва ми се, че е логичен. Аз го давам просто като илюстрация. Но това едва ли на този етап от работата на разработката си струва да бъде преоценявано, тъй като това би коствало много усилия. С две думи, липсва ми един слот анализ в тази част.
Мен по-скоро ме тревожи последната част, тъй като струва ми се един стратегически документ би се случил, когато има две неща. Първо, ясна финансова рамка. И второ, ясен план за действие. Тези неща не само в тази стратегия – това не е критика към конкретната стратегия, ни липсват във всички програмни документи, които приемаме през последните години. Да се върнем на Стратегията за развитие на средното образование и на други стратегически документи, които приехме в този парламент.
В този план струва ми се, госпожо Христова, че е нормално след приемане на стратегията, която очевидно ще бъде приета – колегите от Коалиция за България ще гласуват за нея, да помислим затова как всъщност финансово обезпечаваме тази стратегия.
Връщам се към общинските планове за развитие – областните стратегии, които завършваха с един раздел – индикативна финансова таблица, и в нея по проект беше записано: това струва толкова, ще се финансира от държавния бюджет, ще се финансира от оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” или плана за развитие на селските райони. И ако това го имаме, след това действително можем да правим един ефективен мониторинг и да видим в каква степен постигаме мерките, които са, пак казвам, точно дефинирани.
Когато говорим за един стратегически документ в рамките на 10 години, мисля, че второто нещо е особено важно, е един времеви график за дейностите. Ако ние говорим за промяна в законовата уредба по даден проблем, в кой период от време се случва това – поне в кой мандат. Мисля, че това ще позволи един ефективен мониторинг и реални резултати от програмата.
Пак искам да кажа, това, което казах като насоки за оптимизиране, по никакъв начин не бих искала да се счита за критика към стратегията, а по-скоро като мнение на човек, който иска тази стратегия да се случи и да бъде действително в интерес на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Във връзка с това, което каза госпожа Михайлова, по отношение на финансирането, пише, че финансирането се извършва от държавния бюджет и от общинските бюджети, ако не се лъжа, и от оперативните програми на Европейския съюз. Това са клишираните източници на финансиране. Но аз в бюджетите на общините, имам претенциите да познавам поне на една част от общините, структурата на общините – тук има кметове да кажат дали в бюджетите на общините има заделени такива пари. Това, първо.
Второ, скоро чух една цифра – имало 80 национални стратегии в България изобщо. Осемдесет национални стратегии! Това е една от националните стратегии. Десетгодишен период е един изключително сериозен срок. Казвам го не в критичен тон, казвам го съвсем добронамерено. Би трябвало да има, т.нар. стратегии винаги имат план за действие. Екшън плановете са неразделна част от една такава стратегия. По този въпрос в това отношение мисли ли се нещо? Или ще си остане само стратегия? Това е допълнение на това, което каза госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Аз също бих искала да се присъединя към думите, които каза моята колежка Донка Михайлова за удовлетвореността от това, което виждам, от този документ. Ангажираността ни е двойно по-голяма, защото винаги съм подчертавала специалността си “Детски болести” и още повече се чувствам ангажирана и лично и изобщо като обществена ангажираност от моя страна, да направя толкова, колкото е по силите и възможностите ми и заедно с моите колеги действително да разберем, че това, което е написано в началото, че развитието на децата и защитата на техните права е национален приоритет.
Сещам се за предния диалог. Има един много интересен психологически момент, в който винаги си говорим, че децата са национален приоритет, че детското здраве е национален приоритет, че изобщо децата ни, защото няма нищо по-важно от тях и това не е клише, което казвам, са наистина най-важното. Но защо ли така се получава, че винаги когато говорим за големите глобални проблеми, никога не говорим: “Ами, дайте нещичко да направим за тези деца!”. Но нещо конкретно.
В тази връзка малко изпреварвам това, което съм решила да кажа в някакъв порядък. Започнах с това, че все си мисля и се страхувам това да не остане като нещо много хубаво, нещо красиво написано, много добре написано. Личи разбира се добрият професионализъм в подреждането на всички тези приоритети. Личи всичко това, което ние в тази наистина многоуважавана комисия, сме работили и което между другото сме осъществили и се осъществява. Макар и с трудностите на финансовите взаимодействия, въпреки всичко се прави много в това отношение. Мисля си, че наистина е много важно и тези следващи думи “максимална координация на политиките”, защото каквото и да правим – това, което винаги сме го повтаряли и което научихме ние, вече немладите парламентаристи, които сме първи мандат – минаха две години от този мандат, действително, когато правим нещо, трябва да правим политики. Тоест да се случва нещо, което да е полезно за хората. Ние сме дошли от там и трябва по съответния път да го върнем, като нещо което сме дали от себе си.
Няколко важни приоритета има, четейки националната стратегия и това, разбира се, се набива в очи, когато се замислим, това е проблемът за демографския срив. Това е факт. Това е един проблем, който е много функционален, много причинен. Няма да обръщам внимание толкова на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какво значение има демографския проблем?
ИВА СТАНКОВА: Точно това исках да добавя, че няма да коментирам този проблем, защото така или иначе следствие е детето от всичко това, което се случва и то трябва да съществува като такова с всички виждания затова, че трябва да съществува една нация, благодарение на него.
Другите основни проблеми, които са важни, са тези деинституционализиращи мерки и програми, за които казах преди малко, че наистина се случват. Аз затова поздравявам министерството и смятам, че действително, сериозно и истински, реално се прави нещо по този въпрос.
Другият основен момент, който много дебело съм подчертала на стр. 30, пише така: “Основен приоритет на националната стратегия за детето е опазването, укрепването и възстановяването на здравето на детето”. Ето това е всъщност. Защото, ако трябва да направим всички други политики най-напред детето трябва да бъде здраво. Тоест то трябва да бъде родено здраво, след това да опазим неговото здраве и да го укрепим. Удовлетворена съм заради това, защото в не близките дни, които минаха, положих усилия, както и мои колеги, да направим нещичко, за да покажем, че грижата за здравето на детето е многопластова и в няколко измерения. Удовлетворена съм от това, че виждам много от нещата, които са конспектирани в Закона за здравето, което касае опазването на детското здраве в детските градини и ясли, училищата и, забележете, домовете за отглеждане на деца.
Тук е следващият проблем, който аз смятам, госпожо Христова, доктор Адемов, които трябва да направим всичко възможно в оставащото време на този мандат, да отбележим и да дадем своя принос. Проблемът в институциите за отглеждане на деца, наречени за домове, както сме свикнали като нарицателно да ги казваме, смятам, че е най-болезненият, най-сериозният и най-трудно, както каза Донка Михайлова, и финансово обосноваващ. Смятам, че тук е моментът, разковничето и важната роля на нашата комисия, която се нарича Социална комисия, да направи всичко възможно да се случат наистина няколко важни политики, няколко важни действия и по отношение на деинституционализирането на децата, на това, да отидат в приемни семейства, на това, че не само, и ние сме го казали, че приемното семейство е решението на проблема. Разбира се, че не е, но то е една крачка към решението на проблема. Затова, че там има един голям и важен проблем за осиновяването на децата, затова, че има един голям проблем – и го казвам защото наскоро имах няколко случая, че децата, които живеят в тези градове, навършвайки 18-годишна възраст – това, което ние искахме да го направим, но не сме, да им осигурим този адаптивен период, реализира се обаче реално. Какво се случва с тях? Те действително след това остават, грубо казано, като кучетата на улиците и започват да се въртят в някакви измислени домове, които са уж за дневни грижи, уж за временно пребиваване. Такива хора трудно биват адаптирани. Така че аз смятам, че в този аспект имаме страшно много още да дадем и да посочим реално политики.
Що се отнася до тази моя любима тема затова, че превенцията, промоцията и профилактиката на детското здраве действително са в основата на това да отгледаме едно здраво поколение, съответно една здрава нация, нека действително, още веднъж повтарям, да не звучи като клише, но винаги съм си мислила, че го казваме, развяваме знамето преди избори, след избори или пак преди избори и реалните политики трябва да бъдат максимално отдалечени от политизиране на проблема. Защото , уважаеми колеги, истината е такава. Като лекар-педиатър още веднъж подчертавам, че превенцията, промоцията и профилактиката на детското здраве наистина е голяма крачка и е много по-евтин начин за запазване на здравето на нашите деца, отколкото, ако нещо след това се случи.
И един тревожен проблем в това отношение – аз съм го споменавала, но и вие самите го знаете и много от моите колеги са го подчертавали. Хронифицирането на много от заболяванията, които са характерни за големите групи хора – за нас възрастните, а това е изключително тревожен момент.- Затова си мисля, че реализирането на различни здравни програми и програми от Министерството на труда и социалната политика трябва да бъдат обвързани с изключително строг контрол. Напоследък все повече и повече осъзнаваме сериозността, важността и дълбочинността на тази дума, наречена контрол – контрол във всяко едно действие, контрол за това какво има в тези политики, в тези програми, колко средства са отделени за тях, кой контролира изразходването на тези средства и какво се случва, а не само просто да отчетем дейност, особено сега на прага на Европейския съюз.
Нещата са доста интересни и предполагат много голяма дискусия. Но искам да завърша моето изказване, че моето категорично мнение е, че действително местната власт и дай Боже да я реализираме така, както си мислехме, а не както се случи по време на миналите местни избори – с акцента на диви балкански субекти, но смятам, че местната власт е изключително ангажирана и задължена да помисли върху тези местни политики в това отношение. Смятам, че много по-лесно биха се разрешили те, ако съответната местна власт за съответните региони на България – България е безкрайно малка, могат да съставят свои лични конкретни, ако мога да кажа с този израз на здравеопазването, здравна карта или карта на България, които са симптоматични и специфични за всяка една област и тогава нещата биха добили много по-ясни измерения.
Завършвам още веднъж с думите за удовлетворението, което изпитвам от това четиво, от това решение за приемане на тази национална стратегия. Аз междупрочем, когато я получих, си я нося от много време в чантата, препрочитам си я и все повече и повече се убеждавам, че не е без значение да говорим един, два, три пъти, дори и да бъдем по-резки между себе си, дори да кажем неща, които в първия момент не звучат реално и осъществимо, но когато те са много близко до реалността на живота ни, аз смятам, че те са изпълними. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като член на Комисията по въпросите на децата младежта и спорта още преди две години, когато обсъждахме документи, свързани с работата с децата и за децата, аз направих едно малко, може би, неочаквано предложение, че трябва да помислим дали не е време България да приеме своя кодекс за детето. Да, ние имаме семеен кодекс, голяма част от разписаните там норми касаят децата на България, но онова, което се случва в последните години, онези тревожни тенденции, коти никой от нас не може да си затвори очите за тях ме навеждат на мисълта, че като имаме този философски за мен документ – една стратегия, която очертава за 10 години перспективата за развитието на децата, грижата за тях, задълженията за институциите, на всички институции на държавата, в това число и на нас, може би е крайно време, ако не в този парламент, то поне сега да сложим основите на приемането на такъв важен документ. Той би концентрирал в себе си и би показал мястото на всяка от многобройните институти, защото отварям скоба и веднага мога да дам пример, примерно с Държавната агенция за закрила на детето, всички ние, ако сега седнем да говорим за нея, бихме могли да кажем няколко изречения, които в общи линии ще изчерпят като институция, която преди всичко има методически функции, която преди всичко има някакви контролни функции и т.н.
Накрая ще коментирам финансовите параметри. Тук имаме представител на Националната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, която има невероятни функции в това общество, но която някакси между другото се споменава тук и там в някакви документи. Така че първо, за мен е много важно да имаме един цялостен документ, второ, това е стратегия, която разписва нещата за 10 години. Ако тя не е последвана от програми или други документи за всяка конкретна или поне за период от 2-3 години, тя ще се размие и няма до постигне своите цели.
И трето, това, което каза колежката Донка Михайлова, защото още в началото на изказването си мислех да го споделя, ако тя не е финансово гарантирана и обезпечена, след 10 години тези, които ще са в парламента, ще си говорят същото, което днес ние си говорим. Така че ни трябва много воля. Когато приемахме бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта, институция, която се занимава с младежта и спорта – бъдещето на България, и ние гласувахме едни никакви 24 милиона, само 24 милиона лв. А, ако прочетете там да видите какви програми има за развитие на младежта, на мен ми стана мъчно, че обричаме тези програми на формална реализация. Само проучванията биха могли да се направят, а не да се разработят във всяка община и да се гарантира реализацията й във всяка община. Така че воля, средства, конкретни разработки за всяка година или поне за две години и може би един кодекс, за който считам, че вече е назряло времето да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Само едно допълнение. През лятото, когато направихме една първа кръгла маса по въпросите на детското здравеопазване, там мнението на водещите педиатри в България, беше точно това – да се създаде един кодекс на детето, който да регламентира – дори и това, което накрая пише, също много ми хареса за тези детски обществени съвети – участие на деца при вземането на решение. Защото винаги сме смятали, че децата нямат своето мнение. Но те живеят в един свой свят и тук действително сме в дълг на детето, и юристи, и икономисти, и цялото общество трябва да разберем, че не е само едно малко човече, а то живее в един свят, който е изключително труден за разбиране. И ние му дължим това разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Тук има представители на Държавната агенция за закрила на детето, може би и към тях ще има въпроси. Като че ли в тази Национална стратегия за детето преобладават мерките за закрила на детето. А стратегията е Национална стратегия за детето, за детето изобщо. Не всички деца са деца в риск, макар че винаги има потенциална възможност да са деца в риск. Затова нека да кажем няколко думи по този въпрос – дали това Национална стратегия за детето или Национална стратегия за закрила на детето. Това е едно важно уточнение, според мен.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър! Като декларирам най-напред, че съм запознат с голяма част от Вашата работа и изпитвам изключителен респект и уважение към нея, искам да отбележа все пак, че е непосилна целта на държавата да обещава щастие на който и да е, включително и на децата. Ангажиментът на държавата и Министерството на труда и социалната политика е да предотврати нещастието или да го смекчи. Затова като прочетох програмата и някои аспекти, които искам да споделя с вас, и ме безпокоят, ние все още сме далече от времето, в което трябва да вършим това, което трябва да вършим. Иначе сме майстори на всякакви стратегии и трябва да ги пишем, но в момента ние не гарантираме някои стандарти, които са абсолютно задължителни. Докато бях кмет поддържах най-голямата трапезария за бедни деца в България – 4 години 400 деца хранех безплатно. Мислех, че това време е минало. Сега, тези дни в идващата Коледа, решихме, като измиваме срама от челото всяка година, да дарим на един дом за деца нещо. И ги питахме какво да им дарим. Директорът и работещите там ни препоръчаха да им купим месо, защото не ядат месо.
Аз искам в едно следващо заседание Вие да ни запознаете с т.нар. груба дума “разкладки” на социалните детски домове. Жена ми беше 9 години директор в помощно училище. Имаме такива в образованието, в здравеопазването и в Социалното министерство. Искам да ни запознаете. Знам колко е консервативна и бавна реакцията на държавата – ще го свържа това с казаното от господин дацов, нашите разкладки се правят една година преди да се правят харчовете. Спрямо миналата година ние имаме над два пъти увеличена цена на хляба – около 30 %, основни хранителни продукти, те не се актуализират. Аз сега например с изключително удоволствие бих приел ваше предложение за актуализация на бюджета, точно за актуализиране разкладките на храната за детските домове. А това не го правим. Нашата държава, която се управлява от левите социалисти, се занимава с бизнес, със строителство. Защото където има непрозрачност, има големи комисионни далавери. Аз съм изумен защо ние не подпомагаме пенсионерите – пак ще го кажа, здравеопазването, социалната политика на държавата. Аз съм сигурен, че ако вие извадите вашите потребности, Вие много добре знаете, имате изключително остри нужди от финансиране. Защото те няма да бъдат покрити. Мен ме боли, че ние живеем в едно двуличие. Там, където има много остри и непокрити потребности, ние се давим в пари като държава и не ги даваме, обаче ги даваме за всякакви други бизнеси по кейнсиански модел – държавата е инвеститор и предприемач.
Затова аз, уважавайки трудът ви, да се въздържа по отношение на тази стратегия. Защото знам, че са много красиви думи, обаче имаме много нещастие и непокрити потребности. Искам да бъдете почтени и дръзки, да казвате истината на тази маса. Ние ще бъдем достатъчно почтени и дръзки да вкарваме тази държава в порядък – ако не в този мандат, то в следващия, все ще се оправят нещата. В момента имаме – с доктор Станкова сядаме, имаме колосални проблеми в здравеопазването. Имаме непокрити потребности, примерно в детското здравеопазване. Цялата палитра, която вие добре познавате, се нуждае. Другата колежка каза, че има остър дефицит – там, където е промоцията на здравето. Аз утре отивам на един форум, в който ще участват водещите български специалисти по рационално хранене. Знаем, че сега в съседната зала Комисията по въпросите на младежта и спорта се дискутират точно тези въпроси – на рационално хранене на децата. Ние сме много далече от тези потребности и това не е реалност в България. Нека да поговорим малко затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Искам само да припомня – не знам дали тук има колеги от предишния състав на комисията, нашата комисия от икономията от тези общи разходи за вода и кафе бяхме направили едно дарение на един такъв дом, за който Вие говорите и избрахме един много интерес критерий. От министерството ни предоставиха такава възможност. Той да бъде в населено място, от който няма народен представител в комисията, за да не излезе, че лобираме. Не трябва да забравяте, че и такава акция сме имали.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Една реплика само, господин председателю. Тъй като господин Колчаков много силно заявява опозиционната си същност в това заседание, бих искала все пак да внесем съвсем малко реализъм.
Доктор Колчаков, за разлика от Вас, аз съм в домове не само преди Коледа, но и непрекъснато. И когато поставям въпроса: “Какъв подарък искате”, никой не ми е поискал месо, а ми искат цифрови камери и телевизори за стаята на всяка група дете. Така че ако има такъв дом, можете да подадете сигнали. Ако има такъв дом, може би става въпрос за нещо специфично и може би трябва да подадете сигнали, за да се направят проверки. Мисля, че тези години с недостиг на месо като че ли поотшумяха. Не казвам, че децата са задоволени с всичко в тези домове и в социалните услуги, но мисля, че проблемът за месото вече не стои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Аз обаче имам много големи притеснения около тази ниша, за която говорим в момента – храненето на деца. Добре, приемаме аргумента, че децата са нахранени и се хранят всеки ден с месо, това достатъчно ли е? Това е съвсем друга тема. Ако тези деца имат нужда само от хранене и ние им осигурим само хранене, това означава, че нищо не сме направили. Но това е много дълга тема, нека да не навлизаме в тази дискусия.
Госпожо Христова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да отговоря на няколко въпроса. Първо да припомня, че тази стратегия беше регламентирана в Закона за закрила на детето по предложение на народните представители – може би преди година и половина, трябваше доста време за подготовка на самата стратегия. В самия закон е регламентирана Националната програма за закрила на детето, която се изготвя ежегодно с финансови разчети за всяко едно министерство по тази програма. Ние и досега правихме тези програми, но нямахме обща рамка – нямахме рамка-стратегически документ. Така че сега продължаваме с изготвянето на ежегодните национални програми по закрила на детето. Искам да ви кажа, че Министерският съвет ни задължи на 6 месеца да отчитаме изпълнението на националната програма и внасяме на всеки шест месеца доклад за изпълнението й.
Другото, което бих искала да кажа, е, че стратегията може да става все по-хубава и по-хубава, вероятно, и е един документ, който има доста голяма перспектива – 10-годишен период е доста сериозен период. Аз мисля, че тази възможност, която предлага на 3 години да се прави анализ за изпълнението на стратегията и съответно промяна в нейните параметри, е добър вариант.
Като информация ще кажа, че това, което Вие, госпожо Станкова, казахте, че направляващия Комитет на оперативната програма “Развитие на човешки ресурси” на 20 ноември одобри 3 схеми за домовете за деца, специално. Първата схема е програми за реформиране на домовете за деца, лишени от родителски грижи и тя е на стойност 5 милиона евро.
Втората схема е реформиране на институциите за деца с увреждания и тя е на стойност 3 милиона евро.
Има и още една схема, която е на стойност 2 милиона евро. Тя е за програми за подготовка на децата, напускащи институциите.
Така че ние се надяваме след Нова година да сме готови с указанията за кандидатстване по тези програми и общините и неправителствените организации да кандидатстват точно в тази посока за реформиране на институциите.
Иначе аз мога да дам информация за издръжката на домовете. Вие знаете, че това са делегирани държавни дейности, които минават през бюджетите на общините. Това, което сме предложили тази година, е единни стандарти за домовете за децата с увреждания и изобщо на хората с увреждания, което смятам, че е изключително важно. Така че е във ваши ръце по време на гласуване на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Има думата госпожа Атанасова от Държавната агенция за закрила на детето.
ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Всъщност заместник-министър Иванка Христова каза точно, че реално има нещо като план за действие – годишните национални програми, но искам да кажа, че основно идеята на една такава годишна стратегия е всъщност да се предприемат мерки за децата по принцип, а не само за децата в риск. Аз също бях в Женева за защита на доклади по Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи и Комитета за правата на детето на ООН приветства това, че в България е изготвена такава дългогодишна стратегия, тъй като тя създава рамка за проследяване на политики и за подкрепа на семействата, на родителите и по принцип на децата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Томанов.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Съжалявам, че госпожа Панева излезе. Би трябвало да й благодаря за високата оценка, която дава на системата от централни и местни комисии, които имам честта да ръководя.
Бих искал да посоча на уважаемите господа народни представители една неточност или може би едно недоглеждане в националната стратегия – на стр. 30, където се коментира настаняването на децата в социално-педагогически интернати. Там се отчита намаляването на детската престъпност. И това е точно така - четири независими източника: Интерпол, Национална статистика, МВР и Върховна касационна прокуратура, за последните 3 години от провеждане на Закона за борба с противообществените прояви в пълно съответствие с международното право, отчитат спад в абсолютни цифри и като относителен дял на детската престъпност. Това е така. След това се посочва, че намалява броят на децата в институциите, което също е така и трябва да внесе една яснота, че този брой е 2,8% от общо наложените мерки по Закона за борба с противообществените прояви.
В същото време се получава там едно твърдение, че децата в социално-педагогическите интернати били настанявани в противоречие, в заобикаляне на Закона за закрила на детето. Искам да кажа, че това съвсем не е така. Защото настаняването в социално-педагогически интернати става по предложение на местните комисии само от съда и има право на обжалване на втора инстанция пред окръжния съд. Тоест показателят “социални индикации” липсва. Той отпадна от закона и не може да бъде настанено детето по никакъв друг начин освен от съда, и то за многобройни извършени криминални деяния, а не по социални показатели. В тази връзка абсолютно е нелогично и като изкуствено привнесено и залепено стои изречението, че се налага извода за необходимостта от реформа в политиката за децата, извършители на престъпления и протиообществени прояви, която да бъде основана нова законова уредба. След като се отчита спад на детската престъпност и след като законово тази уредба е направена, а Законът за нормативните актове забранява подобно преуреждане на материята, аз не виждам какви нови обществени отношения ще уреди някакъв нов закон. Но може би това е някаква неточност, може би е някакво недоглеждане, може да е останало от някакъв предишен вариант, но това изречение се бие и се рита с цялата логика на изложението в параграфа за деца, извършители на престъпления, където се отчита и спад на детската престъпност и намаляване на броя на децата в институциите. А това е последната крайна мярка, която се налага само от съд. Просто това изречение стои нелогично тук и би трябвало да го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не знам дали това е проблем на нашата комисия, защото има съгласувателна процедура, където би трябвало нормативно да се изчистят тези неща. Оттук-нататък може да има и такива предложения – да отпаднат текстове или да се включат нови, но това е въпрос на друга процедури.
Заповядайте, колеги. Има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това, което господин Томанов поставя, е един голям спор, за който ви казах – дали децата, извършители на престъпления, са деца в риск. Аз мисля, че точно това предложение, което дадоха неправителствените организации за нов закон за младежката престъпност, отпадна по време на съгласувателната процедура и това са текстове, които са дадени и съгласувани със съответните министерства. Така че аз сега не мога да влизам в този спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., внесен от Министерския съвет на 13.11.2007 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за решение, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодаря, колеги, за участието в дискусията.

Следващата точка е
ТРЕТА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от Петър Георгиев Мръцков и Христина Христова на 28.09.2007 г. – второ четене.
Колеги, искам да направя едно уточнение. Вие знаете моята позиция по този проект. Затова ще помоля господин Мръцков да води заседанието по тази точка от дневния ред. Аз се въздържам по всички текстове.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми колеги, ние сме на второ четене на този законопроект.
Предлагам да гласуваме заглавието “Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”.
От Правния отдел има предложение заглавието да бъде само “Закон за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”, тъй като само се допълва закона, а не се изменя.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение на Правния отдел? Няма.
Който е съгласен заглавието да бъде “Закон за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.

По § 9а има направено предложение от народния представител Деница Димитрова:
а) след думите “по реда на”, думата “отменения” се заменя с думата “изменения”.;
б) след думите “31.12.2007 г.”, точката се заменя със запетая и се добавя следния текст: “като получават полагащите се затова средства от Агенцията за хората с увреждания”.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди време с промени в правилника техническите помощни средства бяха отнети от Агенцията за хора с увреждания и бяха преместени в Агенцията за социално подпомагане.
Целта на този текст е техническите помощни средства отново да бъдат върнати на агенцията, тъй като според мен там им е мястото. Според много хора, с които съм се консултирала и в София и в страната, мястото им е там, тъй като улесняват достъпа до техническите помощни средства. Това е една гаранция, че тези средства няма да потънат. Така че това е целта на моето предложение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председателстващ, уважаеми колеги! Няма и месец откакто се прием постановление на Министерския съвет, с което се легитимира разплащането на тези помощни средства – един проблем, който висше пред комисията, с който се занимавахме повече от два месеца и половина. Плюс това имаше няколко работни групи тук – присъства и председателя на Агенцията за хората с увреждания, така че ми се струва, че не е редно в последния момент отново да сменяме нещата със закон. Има постановление, има платежни нареждания и въпросът върви. Останаха до 31.12.2007 г. останаха 30 работни дни. Само публикуването тук ще отнеме не по-малко от 14-15 технологично време, тоест плащанията до 31.12.2007 г. не могат да станат.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има ли други, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, доктор Инджова.
ДИАНА ИНДЖОВА: като ръководител на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания от страна на гражданските организации всъщност този въпрос ние го повдигаме от толкова много месеци. Логиката и това, което прави депутатът Деница Димитрова е нещо, което сме поискали. Член 51 на Конституцията казва, че като хора с увреждания, ние имаме специална закрила. По тази причина се преборихме някога да има и Агенция за хората с увреждания. Това е единственото място, което може да концентрира всички мерки, които са в нашата сфера.
Има и още много логически аргументи, даващи възможност, да се защити каузата, че все пак тези средства са били към агенцията и няма нужда да се прехвърлят към друга институция. Идеята е хората с увреждания да имат една институция,която да се грижи за тях, за да няма възможност да се случват ситуации като тези, които в последните месеци хората имаха огромни затруднения. В момента също подобни са затрудненията за протези и ортези.
Аз винаги напомням един ден, в който човек не получи медицинско изделие или протеза, представете си какво нанася за неговото здраве! А, ако сте вие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Искам да напомня, колеги, че сме на второ четене на този законопроект. Този дебат вече сме го водили, моля в изказванията си да бъдем по-кратки, тъй като трябва да гласуваме текстовете, които са направени.
Заповядайте, господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Господин председател, с чл. 8, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания като първо правомощие на агенцията е възложено да реализира лицата, които осъществяват дейност по предоставяне на медицински средства и контролира спазването на утвърдените критерии на предоставянето им. Критериите за предоставянето, ще припомня на комисията, са: решение на ТЕЛК, заповед на Дирекцията за социално подпомагане, затова че помощта се полага и квитанцията, която се дава като се придружават тези документи. На базата на това досега Агенцията за хората с увреждания, изпълнявайки законовия текст, контролираше предоставянето на помощни средства, тоест от кого на кого и за кого и защо се дават помощни средства, има ли право или няма право.
С постановлението, с промяната, за съжаление, агенцията беше лишена от това нейно правомощие и на практика един подзаконов акт дерогира един законов акт и от известно време Агенцията за хората с увреждания нито може да контролира какво става, нито може да дава предложения за промяна в режима за снабдяване на видовете помощни средства и т.н.
От тази гледна точка считам, разбира се вие ще решите дали е правилно или не, но предложението на народния представител Деница Димитрова съответства на духа на закона. Струва ми се, че и досегашната практика съответства на духа на закона, дотолкова доколкото, повтарям още веднъж, осъществяването на контрола за критериите не може да бъде друг, освен ако се контролират самите критерии. А критериите за всяко едно отделно плащане са ясни на всички, аз ги повторих. По тази причина мисля, че има резон, още повече че в крайна сметка народното представителство ще реши дали ще остане това правомощие на агенцията. Междупрочем това е единствената контролна функция на агенцията и отнемането й до голяма степен я обезсмисля като държавна институция, която по някакъв начин контролира спазването на държавната политика по отношение на хората с увреждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Коралски.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Като вносители с госпожа Христова, това, което е направено и беше коментирано, че чл. 35, ал. 1 не е отменен, а изменен, го приемаме като удачно предложение. Приемаме предложението в текста да залегне “изменения чл. 35”, а не “отменения чл. 35”.
Вторият текст, който се предлага, ако сте забелязали в § 9б съществува същия текст, в който е записано, че “средствата, които се полагат, се изплащат от Агенцията за хората с увреждания до изтичане на експлоатационния им срок”. На първо гласуване това сме го приели. Предложението, което се прави, един път за съгласуване на двата параграфа, а втори път, предложението, което прави народната представителка е във връзка с постановлението, което е излязло. Като вносители приемаме тезата тези средства да бъдат предоставяни от Агенцията за хората с увреждания, тъй като в § 9б е записано в първоначалния текст.
ТОДОР КУМЧЕВ: Нека да бъдем съвсем точни.
Господин председател, в § 9б е записано “до 31.12.2007 г.”, но след това има един текст “както и да получават полагащите се за това средства от Агенция за хората с увреждания до изтичане на експлоатационния им срок”.
Какво означава това? Защото е една експлоатация на едно помощно средство може да трае 3 години, примерно, като медицински апарати и т.н. Какво значи “до изтичане на експлоатационния им срок”? поне за мен това не е много ясно. Ние вкарваме плащанията в следващия период от време, според мен, след 31.12.2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доктор Кумчев, много добре знаете, че медицинските изделия, които се представят и помощните средства, имат срок на годност и експлоатационен срок. Това се отнася и за протезите, които се изготвят и които получават инвалидите. Тъй като, когато внасяхме законопроекта, не беше излязло постановлението за промяна в плащането, ние сме заложили текстовете, които съществуваха дотогава в Закона за интеграция на хората с увреждания.
ТОДОР КУМЧЕВ: Експлоатационният срок е едно, срокът на годност – друго. И постановлението на Министерския съвет е едно, а правилник е друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Постановлението на Министерския съвет изменя правилника. Но това постановление на Министерския съвет, с което беше изменен правилника е внесено след нашия законопроект. Ние законопроекта сме го внесли по-рано и сме имали текстовете, които съществуваха в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Първото предложение, което прави народния представител Деница Димитрова, е думата “отменения” да се замени с “изменения” в чл. 35, ал. 1.
Който е за това да бъде прието по принцип предложението на народния представител Деница Димитрова, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Второто предложение, което е към чл. 35, ал. 1, б. “б” – след думите “31.12.2007 г.” точката се заменя със запетая и се добавя следния текст: “като получават полагащите се затова средства от Агенцията за хората с увреждания”.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Уважаеми колеги, ние гласувахме за чл. 35, ал. 1 вместо думите “отменения” да бъде “изменения”, но има предложение от Правния отдел редакционно да бъде оформен този текст без да се изменя смисъла, на това, което сме гласували.
Заповядайте, госпожо Дянкова.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Съдържанието на § 9а няма да се измени, защото това е § 9а от допълнителния закон, и ще звучи така. Ако се приеме хипотезата, която вие току-що гласувахте да се запише “отменения” вместо “изменения”, правно издържано трябва да звучи така:
“§ 9а. Лицата, регистрирани по реда на чл. 35, ал. 1 в редакцията и преди изменението с § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да предоставят медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 до 31.12.2007 г.”
Понеже това е много сложно правно да се посочи изменението откога е, да се посочи § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, две дати има да се посочват, затова с Правния отдел ви предлагаме съдържанието на § 9а да бъде така:
“§ 9а. Лицата, регистрирани до влизането в сила на § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да предоставят медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в списъците по чл. 35, ал.1 до 31.12.2007 г. като получават полагащите се затова средства от Агенцията за хората с увреждания”.
Съдържанието не се променя, а просто се прави една нова редакция, и то само от правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, има ли някой, който да добави нещо по текста, предложен от Правния отдел? Няма.
Който е съгласен с новия текст на § 9а, който се предлага, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.

По § 9б предложението, направено от народния представител Деница Димитрова се отнася за думите “отменения” да бъде заменено с “изменения”, което отново ще бъде в нова редакция.
Предлагам да гласуваме предложението, след което да гласуваме новия текст, който да е в съзвучие с ал. 1.
Има ли желаещи да се изкажат по предложението на народния представител Деница Димитрова? Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Господин председател, за да има симетрия за една и съща промяна – вместо “изменения” да се пише “отменения”, което беше прието, параграфът ще звучи така:
“§ 9б. Лицата, регистрирани до влизането в сила на § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да извършват ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 до 31.12.2007 г., както и да получават полагащите се затова средства от Агенцията за хората с увреждания до изтичането на експлоатационния им срок”.
С този текст избягваме обясненията кога е отменен, защо е отменен и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми колеги, имате ли предложения по предложения текст?
Който е за текста на предложения § 9б, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Преди Заключителните разпоредби, позволете ми след консултациите с Правния отдел, да ви кажа, че нашето предложение е да се промени систематиката на двата параграфа – вместо да бъде 9а и 9б, които ако погледнете действащия закон, § 9а няма нищо общо със следващите § 9а и § 9б, затова предлагаме тези параграфи да бъдат § 8а и § 8б. Така че да отидат преди §9, който в действащия закон гласи: “Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет” и след него следват новите параграфи, които бяха приети току-що. По-добрата систематика е след § 8 на ПЗР да се сложат тези два параграфа, тъй като все пак става дума за някакво материално право, което се третира и в §8( и просто да отидат два параграфа по-нагоре в ПЗР.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми колеги, имате ли някакви възражения по това предложение? Мисля, че то е разумно – § 9а и § 9б да станат съответно § 8а и § 8б. Няма против.
Колеги, предстои да гласуваме Заключителна разпоредба - § 2, която гласи:
“§ 2. Законът влиза в сила от 12 юни 2007 г.”
Колеги, който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се. С това законът е приет на второ четене.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието. (Закрито в 17.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ