Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 5 декември 2007 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 5 декември 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния проект на дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-72, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова на 15.05.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-83, внесен от народните представители Ариф Агуш и група народни представители на 15.06.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-91, внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов на 29.06.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-109, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров на 12.07.2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-124, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова на 14.09.2007 г.
Заседанието бе открито в 15.03 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Ще си позволя да прочета предвидения за днес проект на дневен ред:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-72, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова на 15.05.2007 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-83, внесен от народните представители Ариф Агуш и група народни представители на 15.06.2007 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-91, внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов на 29.06.2007 г.
4.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-109, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров на 12.07.2007 г.
5.Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване № 754-01-124, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова на 14.09.2007 г.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма. Приема се.
Колеги, тъй като не всички вносители са тук, аз имам такава идея. Първо, да представим проектите и след това да направим обща дискусия. Това е единият вариант. Вторият вариант е отделно проект по проект да ги разглеждаме. Мисля, че по-добрият вариант, както казват колегите, е да обсъдим всички проекти заедно, да представим проектите, да чуем мнението по внесените законопроекти по институциите – имаме достатъчно на брой представени становища за всеки от законопроектите, за да можем да се ориентираме в предложената материя.
Давам думата на един от вносителите на първия законопроект госпожа Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър! С госпожа Лидия Шулева внасяме едно предложение за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Това предложение е свързано с намерението да се направи да се равнопоставят в една по-висока степен хората в социалноосигурителната система, да се дефинира възможно участие на държавата като регулатор в механизмите за увеличаване на възможностите на хората, особено на тези, които са родени преди 31 декември 1959 г., или преди 1 януари 1960 г. за участието им в пенсионноосигурителната система. Ние като вносители сме се ръководили от виждането и споделяме разбирането, че е нарушен чл. 3, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване относно принципите за осигуряване, нарушена е равнопоставеността на осигурените лица при внасяне на една и съща по размер осигурителна вноска за родените преди 1 януари 1960 г. За тях не се заделя вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд. При еднакъв размер на вноската за пенсия те не ползват правото на допълнителна пенсия за Универсален пенсионен фонд.
На второ място, с предложения нов чл. 159а в Кодекса за социалното осигуряване се предвижда размерът на осигурителната вноска на тези лица в осигурителния пенсионен фонд да е 30% от начисления им данък върху доходите на физическите лица, включително ако е плосък данък или е еднакъв за всички. Това би довело до допълнителна мотивация на работещите за внасяне на данък върху всички доходи.
Също така ще има допълнителен стимул за работещите хора да изискват от своите работодатели официално доходи, доходи на светло, върху които да се внася данък и да може да им се връща като стимулиране за пенсионно осигуряване от 30 % по начисления данък.
Това ще се отрази благоприятно върху пенсионните права на тези хора. Убедени сме, че ще доведе и до по-голяма събираемост на данъчните приходи.
На следващо място, смятаме, че отделените 30% от данъци за родените преди 1 януари 1960 г. за увеличаване на пенсиите не би довело до някакво значимо увеличение на техните пенсии, ако тези пари просто решим да ги вкараме, както вкарваме субсидията в бюджета в пенсионноосигурителната система.
Смятаме, начинът, по който се урежда този въпрос, няма да доведе до инфлационен натиск. Тук става въпрос не да получат и потребяват тези средства, а наистина да им се гарантират осигурителни права по дадени правила.
На четвърто място, данъчната осигурителна тежест като цяло не се повишава. Участието на осигурителите в рамките и на сега съществуващата възможност, специално за работодателите, да участват до 60 лв., което да се приспада от данъчно облагаемата сума.
Мисля също, че това предложение разкъсва по принцип консервативното ни третиране на нашата социална осигурителна система, особено на пенсионноосигурителната ни система, и без да се впускаме в даване на квалификации за това и онова се създава една възможност хората да се стимулират да се осигуряват за допълнителна пенсия.
Аз мисля, че това е един съществен принос. Законопроектът подлежи на усъвършенстване, което може да бъде направено между първо и второ четене.
Искам също така да кажа, че съм много приятно впечатлена от задълбочеността, с която институциите и организациите, които са дали становище, са погледнали на този законопроект. Смятам наистина, че са разбрали философията на законопроекта и съм впечатление и благодарна за подкрепата, в някои случаи принципна, която оказват за законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Христова, мисля, че не се изненадвате. Такава е традицията на комисията – искаме становища от всички институции. Понякога дори ни се сърдят, че искаме становища. Но това е практиката в комисията, така че тя не трябва да бъде нарушавана.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това, което искам да добавя – ще се извиня предварително, ако се повторя с това, което госпожа Христова може би е казала, че предвид новите обстоятелства – не зная дали сте обсъждали, е с новия плосък данък. На мен лично ми се струва, че това предложение става много по-актуално и на дневен ред, особено ако имам предвид и някои от становищата, които бяха направени още през лятото, когато този законопроект беше влязъл. Една от основните критики на този законопроект беше, че той не обхваща групата на хората, които са с необлагаем минимум. Тоест това са хората, които нямаше как да се ползват от възможността да получат тази преференция. Сега вече, както знаете, няма да има най-вероятно необлагаем минимум – това, разбира се, Народното събрание ще го гласува, но такава е нагласата в перспектива, което по мое лично мнение с още по-голяма сила важи за приемане на подобен закон. Не казвам дали е точно същия в точно същите параметри, но като идея той става още по-важен, бих казала. Защо? Защото знаете колко много приказки се изприказваха затова колко ще бъдат засегнати хората с необлагаем минимум, тоест хората, които не са плащали данъци досега, и хората с по-ниски доходи, че ще бъдат засегнати от новия плосък данък.
Този закон дава възможност и на тази група хора, които в някаква степен може би ще бъдат така да се каже ощетени от плоския данък, да получат в някаква степен компенсация с тази нова преференция, която ние предлагаме. Защото, ако се приеме, че някаква част от внесения вече данък, защото необлагаемият минимум го няма, но някаква част от този данък бъде внесен за допълнително пенсионно осигуряване и това разбира се, аз виждам тук представители на работодателите, ако това нещо се използва като претекст от страна на работодателите да направят пакет, тоест да залепят образно казано същите или малко повече пари към тези, които държавата дава, то тогава би се оформило един малко по-значителен пакет, който би им дал възможност за малкото им време, което остава до пенсиониране, да получат една допълнителна пенсия. Тоест държавата дава възможност при положение, че прави тя прави жест от своя страна, давайки данъчна преференция с част от внесения данък към него да се добави равностойна или по-голяма в зависимост вече от, така да се каже, особеностите на самия работник, но както знаете обикновено една голяма част от възрастните работници със сериозен трудов стаж са най-квалифицираните и фирмите държат на тях. Те искат тези хора да останат и да ги подкрепят в някаква степен. Така че давайки допълнително един такъв пакет към това, което държавата би отстъпила от своя страна, аз мисля, че това е една сериозна възможност за получаване на една малко по-сериозна допълнителна пенсия. Изчисленията ми показваха, че в най-лошия случай почти става въпрос за една пенсия допълнителна в порядъка на 20-30-40 лв. В най-лошия случай. С малко по-големите данъци и вноски от страна на работодателите вече пенсиите отиват 100-200 и нагоре лева – нещо, което абсолютно заслужава внимание, тъй като създава и допълнителен стимул хората, които сега внасят малко по-голям данък. Министерството на финансите очаква, че с плоския данък ще излязат доста повече приходи на светло, поради факта, че той е много нисък. Съгласете се, че хора, които получават високи заплати, при положение че те са мотивирани да платят този нисък данък от 10%, ще бъдат разбира се още по-мотивирани, ако част от този платен данък отидат за допълнителна пенсия. Не е тайна да кажа, че този процент, който в момента се плаща, не е достатъчен да мотивира. Другото, което в същност искам да кажа, е, че в момента вноски се правят за допълнително пенсионно осигуряване на сравнително млади хора, на хора, които в обозрим период не им предстои пенсиониране. Точно тази група, които са най-силно заинтересовани – хората, на които им предстои пенсиониране в следващите 8-10 години, които общо взето са с позиция и положение, че имат доходи, точно те са изключени от тази система на допълнително пенсионно осигуряване. Точно те са изключени от тази система на допълнително обществено осигуряване, което създава мотив за внасяне на по-големи данъци и по-големи осигуровки, говоря вече за допълнителната пенсия. Така че, създавайки този инструмент, се обхваща една група, която по разчетите, които получих от Националния осигурителен институт са около милион – от 950 хиляди до един милион се движат тези хора, родени над 1959 г. Така че това е една доста сериозна група от работещото население в страната, която ще бъде обхваната мотивирана, от една страна, да плаща данъци изобщо, защото знаете, че много хора въобще не плащат данъци – веднъж, ниският данък от 10% е мотивацията, втори път, някаква отстъпка – ние в случая сме предложили да бъде 30% или 3 % от този данък да бъде на тяхна лична сметка, но това разбира се подлежи на дискусия, да бъдат заделени като пенсионни вноски. Това е , което исках да добавя по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Шулева. Колеги, по този законопроект има вече коренно променена ситуация. Има идея за въвеждане на плоския данък. Има нужда от това, ако се приеме плоският данък, този законопроект да бъде преработен или адаптиран към новите условия, има нужда да се получат становища от заинтересованите институции при новия начин на събиране на данъка върху доходите на физическите лица. Така че най-лесно е сега да го гласуваме, както ни задължава Правния отдел и правилникът – това е най-лесният вариант. Но по-разумният вариант, според мен, в рамките на дискусията ще го коментираме това, но искам още сега да го кажа, да не разглеждаме сега този законопроект, да се изчерпи само с дискусията, да не го гласуваме, за да можем да дадем възможност по-нататък да получим при новите условия малко по-различни становища и по-различни мотивации и в малко по-спокойна обстановка да дискутираме този въпрос. Защото най-лесно е сега да го отхвърлим или приемем – всъщност, при тези условия няма как да го приемем. Но мисля, че това е по-разумният подход при малко повече информация да разгледаме този законопроект. Ще имаме възможност да чуем и вашите мнения. Ако се обединим около становището да търсим решение в тази посока, но вече след като се приеме данъчното законодателство, можем да отложим разглеждането на този проект. Между впрочем в основата на забавянето на всички законопроекти е неяснотата по какъв начин ще се приеме Законът за доходите върху доходите на физическите лица – нещо, което е ясно на всички.
Колеги, преминаваме към втория проект. Господин Агуш, заповядайте, за да представите законопроекта, който сте внесли.
АРИФ АГУШ: Благодаря. Аз ще се спра с няколко думи на законопроекта, който сме внесли с Деница Димитрова, Петър Мръцков и Кръстанка Шаклиян. Навярно сте се запознали със законопроекта. Той третира Преходните разпоредби на § 4, като искаме да отпаднат сроковете в ал. 1 и ал. 2 – думите “до 31 декември 2009” и “до 31 декември 2006 г.”
Подробно сме изложили мотивите си на самия законопроект. Основният мотив е, че не е преструктуриран отрасъла и никой до ден-днешен не е излязъл от Министерството на икономиката и енергетиката и да каже: “Ето, отрасълът, завършихме преструктурирането”. И може всички останали неща да си продължат по този начин. Посочили сме и една дискриминационна форма, която се получава.
Аз искам да се спра на нещо нова, което впоследствие се породи, а именно цената на осигурителната тежест, която се получава при тези от първа и втора категория при неблагоприятни условия на труд. Така например вноската за работещите в условията на трета категория беше 32% през 2000 г., 29% - през 2001 г., през 2006 – 23%, и от 1 октомври т.г. вече е 22%. Поради спазване през целия този период на 15% по-висока вноска за работещи в условията на първа категория труд, относителната цена на работещите в условията на първа категория се покачва съответно -147% - през 2000 г., 152% - през 2001 г., 165% - през 2006 г., и на 168% - към настоящия момент. По същия начин са за втора категория труд, няма да ги цитирам. В проекта за ДОО за 2008 г. трета категория ще бъде 22%, втора категория – 32%, първа – 37%. Или относителния дял от 15% се запазва.
По-нататък съм направил разчети на средния осигурителен доход. При първа категория той се получава 666,57 лв. или близо 190% по-висок от средния осигурителен доход на всички работещи. По същия начин съм посочил за втора категория. Той 529,79 лв. или близо 150%. При запазване на тези съотношения и при планиран за 2008 г. средномесечен осигурителен доход от 466,52 лв. първа категория ще достигне 882,60 лв., а втора категория - 696,80 лв. Или пенсионните приходи за едно осигурено лице ще бъдат 102,20 лв. месечно или 1226,33 лв. годишно, а за неосигурено лице от първа категория ще бъде 326,56 лв. месечно или 3918,74 лв. годишно за неосигурено лице. Имаме цена на едно осигурено лице, първа категория, близо 3,2 пъти по-високо от цената на осигурените при обичайни условия на труд.
От всичко казано дотук следва изводът, че за един миньор в подземен участък за 10 години минимален срок за право на предсрочно пенсиониране ще се натрупат по индивидуалната партида колосални суми с капитализация, получена от професионалния пенсионен фонд, доход за периода, който при предсрочно пенсиониране, съгласно ал.4 на § 4 от ПЗР на Кодекса за социалното осигуряване ще бъдат прехвърлени в приходи на фонд “Пенсии” на ДОО.
По-нататък в анализа, който съм направил, съм се спрял на средствата, които ще бъдат необходими. Те ще бъдат около 1 млн.лв. Същото сочи справката на НОИ. Хората, които работят при първа категория труд към настоящия момент са 9455, а втора категория – 98066. В крайна сметка не е проблем в пенсионната реформа и в пенсионната система, както са много от отговорите, които са дошли от институциите. Планира се 2 млрд.лв. дефицит във фонд “Пенсии” за 2008 г. От приходите, които ще дойдат, са някъде около 80% - 3 млрд.699 638 – едва ли това би могло да разклати системата и още повече, че тези средства, които той в момента реши да се пенсионира, от втори стълб, ще минат в първи стълб и той ще има право на избор. Може и да изчака, може и да поиска да се пенсионира. В крайна сметка, ако говорим за дестабилизация на пенсионната система, по-скоро намаляването на осигурителните вноски със 6% е същото, и при една такава ситуация при ранно пенсиониране на служители от МВР, от Министерството на отбраната естествено води до дисбаланс на системата и миньорите наистина си заслужава да не бъдат ощетявани. Това е моето предложение към комисията. Анализът мога да го предоставя към материалите на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Агуш.
Следващият законопроект е на народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов, които отсъстват. Законопроектът е внесен на 29 юни 2007 г. Така или иначе ние сме задължени да го разгледаме.
Следващият законопроект е на народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров.
Заповядайте, госпожице Димитрова, за да представите законопроекта.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект внесен от нас двамата с оглед на това, че както вече знаем българската наборна военна служба вече е в историята. Нашата нова армия се състои от кадрови военнослужещи. Вярно е, че има разлика между пенсията на военноинвалид и днешните военни, но все пак тяхната служба произтича от отговорности и задължения, която българската държава е поела към НАТО и други военни и не само военни структури. Така че полските военнослужещи защитават интересите на страната, така че мисля, че въпреки че ще получат не дай си Боже ако им се случи нещо пенсия за болест или трудова злополука, все пак е хубаво да получат и останалите преференции, които имат военноинвалидите. Това беше целта на нашето предложение. Надявам се да бъде възприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожица Димитрова.
Следващият законопроект ще го представи госпожа Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министри, уважаеми гости! С колегите Мая Манолова и Татяна Калканова внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, имайки предвид факта, че имаше предложения миналата година от наша страна, което касаеше подобен проблем – минните спасители, което за съжаление не можахме явно, поради недостатъчния си опит и поради това, че не можахме да се договорим достатъчно с хората, чиито интереси трябваше да защитим в този законопроект, допуснахме изглежда пропуск, който не даде възможност на работещите в тази сфера и тази категория професии да получат онова, което имахме възможност тогава да обосновем нашироко в няколко заседания. Това наложи да поискаме и една добавка, с която наистина решаваме проблема на тези хора.
Защо отново поставяме този въпрос? За съжаление в минната промишленост в последната година се случиха много трагични инциденти. За съжаление това е единствената служба, която съществува и която е изключително натоварена и носи отговорност за много тежък отрасъл от промишлеността и това ни накара отново да поискаме да доведем до край тази промяна и да решим проблема на тази категория работници, които наистина работят в много тежки условия, които имат наистина много големи отговорности и мисля, че едно морално задължение изпълняваме като депутати от района, в който има най-големите поражения и най-големите мини на въгледобив. Дали сме мотиви. Мисля, че колегите са ги прочели, поради което не смятам да ви занимавам повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Колеги, по внесените 5 законопроекта, комисията разполага със 36 становища от институциите. Който ги е прочел, е забелязал, че между тях впечатляващи са становищата на Консултативния съвет по законодателство. С госпожа Дянкова преди малко говорихме, че проф. Средкова и оглавяваният от нея Консултативен съвет не винаги са били най-големите привърженици на предлаганата реформа в социалното осигуряване. Точно в този контекст прави впечатление характера на становището, което предоставят. Може би този факт е много значителен.
Казах, колеги, за тези 36 становища, което не отменя правото ми да дам възможност на представителите на институциите накратко да кажат своите мнения по предложените законопроекти. Тук има представители на министерството, на Националния осигурителен институт, на работодателски и синдикални организации, има представители на Комисията по финансов надзор, Дружеството за допълнително пенсионно осигуряване.
Заповядайте, господин Лазаров, за да представите становището на Министерството на труда и социалната политика по предложените проекти. Ако това е дебютът Ви като заместник-министър в Комисията по труда и социалната политика, да Ви поздравим и да Ви пожелаем успех!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, социални партньори, представители на институции и неправителствени организации, които имате интереси в тази област. Действително това е моят дебют и се надявам да работим занапред все така добре и все по-добра координация, каквато демонстрирахме и досега и на предишната ми длъжност. Така че благодаря ви.
Понеже Вие призовахте за една обща дискусия, тази обща дискусия вероятно би отнела твърде много. Затова аз бих се съсредоточил само върху основните принципи по тези внесени законопроекти и ще започна с първия по реда на представянето им и както са обявени в дневния ред.
По първия законопроект, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, Министерството на труда и социалната политика е изразявало своето принципно становище, което и до момента не е променено. От една страна, в мотивите на вносителите на законопроекта има становище, че сега действащият механизъм и регламент създава неравнопоставеност между лицата, които са родени преди 1960 г. и тези, които са родени след 1960 г. Ние считаме, че този механизъм, който съществува в момента, не създава неравнопоставеност, защото лицата, родени след 1960 г. ще получат по-ниска пенсия от първия стълб на пенсионната ни система. А родените преди 1960 г. ще получат по-висока пенсия, главно поради по-високият размер на вноската, който те плащат. На второ място, предложението, което се прави от гледна точка на стимулиране участието в допълнителни схеми за пенсионно осигуряване, за нас е целесъобразно да се търси като решение и ние никога не сме отричали тази необходимост. Но вероятно инструментите, чрез които то се предлага, не е достатъчно целесъобразно и ни се струва, също така, че ще създаде много неравнопоставености, от една страна, по линия на данъчно облагане, от друга страна, по линия на осигурителните вноски. За първи път се въвежда инструмент и механизъм осигурителна вноска да се дължи върху дължим данък. Ако се търси някакъв инструмент за стимулиране на участието на тези лица в допълнителни схеми, според нас това трябва да бъде в доброволния принцип. Би трябвало да се помисли за преференции, които те да ползват, но във всички случаи трябва да бъде в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Може би също така трябва да има и някакъв период. Така че по отношение на първия законопроект, ние споделяме във всички случаи една от целите да се стимулира участието в допълнителни пенсионни схеми, но считаме, че предложеният механизъм не създава предпоставки за неравностоставеност.
По отношение на втория Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване становището на министерството е, че не споделяме необходимостта от допълнително удължаване на периодите, за които ще има облекчени условия на пенсиониране. Считаме, че е било предмет на обсъждане в предишните години и по този въпрос има ясна и категорична позиция, изявена от законодателя, след като не е продължил и не е допуснал такава възможност.
По отношение на третия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване в този законопроект е може би с отпаднала необходимост да се разглежда, защото действително се получи намаление на общата осигурителната вноска с 3 процентни пункта, само разпределението между отделните фондове е различно, извън това, което е в предложението на народните представители, така че мисля да не го коментирам.
По отношение на четвъртия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, считаме, че също така нямаме основание да подкрепим едно такова предложение, защото считаме, че имаме разлика между кадровата и предпоставките за кадрова и наборна служба и във връзка с това и правата, които придобиват лицата, действително са различни.
По отношение на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от госпожа Маргарита Панева, Мая Манолова и госпожа Татяна Калканова, считаме, че становището, което сме изразявали на предишните дискусии, не е променено. Убедени сме, че характерът на дейността на минните спасители, независимо от условията при които те се трудят, е различен от този на самите миньори и по тази причина не считаме, че трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Имате думата, господин Христосков, за да направите кратък обзор по направените законопроекти.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги! По първия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, ние изразяваме принципна подкрепа с много въпросителни,които сме поставили в нашето становище. Радвам се, че при разговор с госпожа Шулева и госпожа Христова, те осъзнават, че някои от предложенията трябва да претърпят корекции. Сега имаме нова обстановка, готови сме да направим допълнителни изчисления и да поработим с тях, да ги подпомогнем при подготовка евентуално на други текстове, но по принцип подкрепяме и всяка възможност към пенсията на Държавното обществено осигуряване всички български граждани да могат да получат и друга пенсия. Така ще бъде в сферата на доброволното осигуряване или задължителното осигуряване ще се търсят механизми, вече е въпрос на прецизиране при новата обстановка на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, съжалявам, че Ви прекъсвам, но винаги говорим като забравяме, че вече приехме възможности за реализиране на професионални пенсионни схеми. Така че има и такава възможност.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Където и да е, ние подкрепяме. Едновременно с това наистина думата “дискриминация” е силна, но всяка друга възможност е добре дошла.
По втория Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, тук нашето становище винаги е било следното. Всички преходни режими за пенсиониране със съответните срокове са изхождали от икономически критерии, а не счетоводни сметки кой колко е дал и кой колко ще вземе.
Икономическите критерии са били, че в една част от индустрията, главно в тежката индустрия, където са заети и работят хора при условията на първа и втора категория труд, при преструктурирането те не могат да си намерят работа на пазара на труда. Ако Министерството на икономиката и енергетиката потвърди, че преструктуриранията в тези отрасли не са приключили и че не са имали нови масови уволнения и второ, ако Министерството на труда и социалната политика каже, че тези хора ще продължат да стоят безработни и няма да могат да си намерят работа, преходните режими могат да бъдат удължени. Ако не, просто няма икономическа основа, още повече че ние вече идваме в 2010 г., когато тези хора ще могат в резултат на натрупванията си в сметките си, за които стана дума, да се пенсионират по свое желание в рамките на тези 3 или 8 години по-рано. Връщането на пари в НОИ и т.н. е безсмислено.
Това важи между другото и за другия законопроект – последният, отнасящ се за минните спасители, защото това е един частен случай от общия случай, за който говорим.
В това отношение, нека ясно да го кажа, ние не подкрепяме тези законопроекти.
Подкрепяме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Деница Димитрова и нейния колега, защото законодателят вече е допуснал едно изключение. Когато имаме загинали войници, техните родители получават без никакви условия наследствена пенсия, след което получават да я получават тази пенсия, заедно с пенсията за старост. Във случаите, когато самият човек е пострадал, мисля, че може да бъде направено едно изключение, което вече законодателят е направил да може да си получава и пенсията за старост след това, заедно с инвалидната пенсия, но сме предложили известна редакция на текстовете, които в случай, че комисията приеме и Народното събрание приеме на първо четене по принцип законопроекта, ще помоля да поработим с вносителите, за да бъдат направени тези корекции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков.
Давам думата на представителите на работодателите. Заповядайте, господин Тебеян.
ТИХРАН ТЕБЕЯН: Благодаря, господин председател. Ние сме дали писмени становища и както виждате общо взето като изключим това, че подкрепяме някои положителни моменти в първия законопроект с вносители госпожа Шулева и госпожа Христова,същевременно посочваме, че са необходими по-прецизни изчисления, за да се види кои категории лица, какви пенсии биха получили. Безспорно, когато сме правили тези сметки с помощта на актюери, не сме отчитали промяната в данъчната система, която предстои. Въпреки това изводите, които се очертаваха, че хората, които биха натрупали някакви по-сериозни суми, би трябвало да са мъже и да им предстои поне 10 години осигурителен стаж до пенсионирането, за да получат някаква сума, която все пак да има някакво значение. Това е, което е писано в нашето становище.
Що се отнася до въпроса за категорийните работници, първо, разбира се в никакъв случай не бихме приели да се обезсмисли създаването на професионалните пенсионни фондове и тези лица да могат да се пенсионират во веки веков по държавното обществено осигуряване, защото това противоречи на философията на реформата, която направихме. Що се отнася обаче до поставения въпрос, ако предстоят някакви съкращения и някои хора си загубят работата, моля дамите и господата народни представители да обърнат внимание, че от две години има коренна промяна на пазара на труда. Особено това се отнася за миньорите, които ще бъдат грабнати като топъл хляб в строителството, и то на заплати, които няма да бъдат по-ниски от тези, които сега получават като миньори. В момента не работодателят подбира работници, а обратно – работниците си избират работодател, и действителните заплати, които се получават от такива търсени кадри, нямат нищо общо с официалната статистика, която се отчита. Мога да ви кажа, че по неофициална информация, която имам, че няма общ работник в строителството, който да получава по-малко от 30 лв. надница на ден, а строителните работници получават на месец от 1500 лв. и нагоре. Така че струва ми се, че тези опасения,че такива хора не биха си намерили работа и т.н. са неоснователни и при нашата демографска ситуация ние да дадем възможност на 45-годишни хора да получават пенсия и едновременно с това да работят, мисля, че няма да бъде удачно решение – 45-годишни работоспособни хора да се пенсионират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Тебеян.
Госпожо Гонева, заповядайте.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости, колеги! По по-голямата част от обсъжданите законопроекти ние също сме дали становища на Конфедерацията, които поддържаме. Ще се опитам да ги припомня накратко.
По първия законопроект имаме много сериозни притеснения, по начина по който е разгледан механизма. Освен това, считаме, че търсенето на по-добри възможности за по-добра пенсионна защита на кохортите, които не са предвидени в българското законодателство, задължително да се осигуряват и във втория стълб, не бива да бъде определяно като подбуда, водена от ликвидацията на съществуваща дискриминация, тъй като такава в законопроекта няма до този момент. Ние като организация, която представлява и защитава интереси на осигурените лица, не сме имали случай да констатираме, че хората са поставяли този въпрос.
Разбира се, чудесно е да се търсят възможности – аз лично съм заинтересована, но трябва да кажа, че за жалост обективните обстоятелства, които навремето бяха взети предвид, все още са стойности. Заедно с това ние сме вече 8 години в условията на действие на този нов модел. Тоест 8 години за тези хора, които все по-близко до линията на пенсията за осигурителен стаж и възраст се намират, се намират в историята. Така че днес е много по-малко атрактивно за тях да бъдат задължително осигурявани.
Освен това аз съм абсолютно и категорично убедена в това, че ако по този начин се осигуряват вноски за задължително осигуряване, става дума за една категория граждани за позитивна дискриминация, а за друга – за обективна дискриминация.
Заедно с това искам да ви кажа, че ако стъпим на средната заплата, която се очаква в края на следващата година, да бъде да речем 500 лв., 30% от 500 лв. дават нещо определено като сума, нали така? И една бабешка сметка показва, че по никакъв начин не може да се стигне дори до 30 лв. допълнителна пенсия за хората, на които им предстоят няколко години, защото пенсията от втория стълб, спомнете си, се плаща пожизнено. Така че ще се получат някакви малки сумички, които ще бъдат една добавка.
Това обаче, което аз бих помолила народните представители, е да не се отказваме от идеята да се търсят възможности и това, което е едната от сериозните подбуди на вносителите, която всъщност заслужава да бъде подкрепена и да бъде търсена. Но, ние като КНСП, и друг път съм имала възможност пред вас да кажа, сме дълбоко убедени, че трябва да търсим допълнителни възможности за тези хора, може би дори чрез данъчното законодателство, но в рамките на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Що се отнася до проектите, касаещи намаляване на осигурителната вноски, никого няма да изненадам, че за нас това е една тема, с която трябва да приключено. Вече нещата са в такова състояние със собствените приходи на системата, че всяко допълнително посягане към тях я обрича на невъзможност да постигне какъвто и да било баланс далече напред във времето. Това, че в момент държавният бюджет и българската икономика разполагат с възможности да субсидират системата в порядъка на няколко милиарда лв., в порядъка на половин година отиваме 5 месеца плащане на пенсии, не означава, че това можем да го имаме като възможност всяка година и трябва много сериозно да погледнем на този въпрос. Тук няма да се връщаме към темата Европа. Предстои един дебат следващата седмица, на който се надявам се видим с някои от вас и тогава може би по-подробно ще говорим на тази тема.
По предложението на господин Ариф Агуш и други народни представители много подробно, смятам достатъчно подробно, сме разгледали въпроса в нашето становище. Всички са загрижени за хората, които работят в тежки условия, особено когато са под земята. Това не значи, че ние трябва да се съгласим да задраскаме основни принципи на реформата в момента, в който сме длъжни да направим нещо друго – да кажем на тези хора как от 2010 г. ще започнат да черпят от тези 15%, които отиват някъде другаде. Така че сме оставили на вас да приемете решението, което смятате за стойностно и държавническо с оглед на това да се поддържа баланса в системата и заедно с това да не се противопоставят в бъдеще хора от различни категории труд за пенсиониране и от различни отрасли и дейности.
Ще кажа само две думи по законопроекта, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова. Минните спасители, според мен, не могат да бъдат приравнени към хората, на които умножаваме стажа по три, никакво основание няма. Това, че те искат, е напълно разбираемо. И аз бих поискала.
Що се отнася до това, което се предлага в § 2 на този законопроект, искам само да кажа, че приемането на този текст означава, че хората, които от 2000 г. досега, тоест 8 години те вече не са системата, не работят като минни спасители, нямат никакъв принос към минното дело ще се появят като кандидати в системата, за да се пенсионират при условията на чл. 4, ал. 1, тоест с 15 години стаж и определена ниска възраст. Това ми се струва, че е един нов начин да се подклаждат искания в тази посока. Пак казвам, нашето принципно становище е в крайна сметка, че ако вие като законодатели преценявате, че е чак толкова нужно това, ние няма да се противопоставим на това, което вие желаете да направите, но бихме искали да обърнем вашето внимание, че е важно подходът и решенията да бъдат държавнически, да няма противопоставяния и най-вече да не създаваме обстановка и при вас, като народни представители, и при нас като представители на осигурените, да идват все нови и нови недоволни групи, които да присъединяваме към някакви бонуси и по-благоприятни възможности, които почиват единствено и главно на добрата воля на народните представители да направят нещо добро за хората, но всъщност в определена степен предизвикват сблъсък с някои принципни постановки, възприети в началото на реформата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Бетков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Комисията за финансов надзор е изразила становище единствено по законопроекта, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христина, което ще представя съвсем накратко.
Ние подкрепяме целите и мотивите на законопроекта. Тоест, изразяваме принципна подкрепа на направените приложения. Считаме обаче, че приложената техника и начин за постигане на тези цели би била по-подходяща за доброволното пенсионно осигуряване. Доколкото този начин, а именно, чрез преотстъпване на част от данъка като вид данъчен стимул е по-подходящ и по-присъщ на доброволното пенсионно осигуряване, където всъщност чрез даване на по-големи стимули за тази категория лица, родени преди 1960 г. би могло да им се даде възможност да си осигурят по-висок пенсионен доход, като разбира се за тези средства се предвиди един по-специален режим на ползване, съпоставим с режима на ползване на работодателските вноски в доброволното пенсионно осигуряване, тоест да няма възможност да се тегли преди съответното навършване на пенсионна възраст. Така че това е най-общо нашето становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам подробно на становището на асоциацията. Искам да кажа, че ние сме внесли становище по двата първи законопроекта, внесени от госпожа Шулева и госпожа Христова, и по законопроекта, представен от господин Ариф Агуш и група народни представители.
Първо, искам да подчертая, че по принцип подкрепяме предложението на госпожа Шулева-Христова и считаме, че самият законопроект съдържа доста положителен потенциал. Но заедно с това във вида, в който е представен, както сме посочили, че има въпроси и с това редица недостатъци, които биха могли да се отстранят. Няма да се спирам в подробности за тях.
Искам да подкрепя изказаното от господин Адемов становище, че не би трябвало в този си вид този законопроект да бъде приеман на първо четене, а да бъде отложен, като имаме предвид и становищата, с които се запознахме, на другите институции, и нашето в това число, че авторите на проекта, имайки предвид новите условия при въвеждане на плоския данък, биха могли да преработят този проект в една нова насока. Главното в нашето становище и това, което се посочи от господин Петков е, че насоката трябва да бъде във въвеждането на тези облекчения и този механизъм, който се предлага преди всичко и най-вече в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и мисля, че авторите с успех биха могли да го направят. Тук ще посоча една цифра, като една подробност, но да се има предвид, че наистина в следващата година всички институции трябва да насочим вниманието си към доброволното пенсионно осигуряване, доколкото самите резултати показват, че той крие огромен потенциал и този потенциал би могъл да се разкрие именно с такива закони, с такива облекчения и с въвеждането на плоския данък ще има ефект. Защото в доброволното пенсионно осигуряване имаме около 580 хиляди души осигурени, а в задължителното допълнително пенсионно осигуряване имаме два милиона и половина. Ето ножицата колко много се е отворила и големият потенциал наистина се съдържа в доброволното пенсионно осигуряване. Един такъв закон в тази насока би спомогнал именно за по-голямото и по-активно включване на хората, което ще бъде в полза на всички.
Що се отнася до законопроекта, внесен от народния представител Ариф Агуш и група народни представители, ние също сме дали становище. Основното, бих казал, е, че не подкрепяме един такъв законопроект. Главното в нашето становище е, че ние по принцип сме против частични изменения на Кодекса за социалното осигуряване в интерес на определена категория лица, още повече когато с тях се нарушават възприети и утвърдени в пенсионното законодателство основни принципи, за които вече стана дума.
Също така, една от основните ми бележки е, че тук се допуска едно смесване на капиталовия принцип при събирането на осигурителните вноски за цитираните категории в професионалните пенсионни фондове със солидарния принцип при изплащането на пенсии за лицата с право на ранно пенсиониране, което за нас не е много удачно и недопустимо. Така че има становища, които са подробни, по тези два законопроекта и считам, че на тях могат да се обърнат внимание при по-нататъшната работа по тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, заповядайте, откривам дискусията.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз имам едно процедурно предложение. Както се очерта от представянето на законопроектите и становищата на съответните организации, струва ми се, нека да не се обиждат колегите, но да правим дискусия тук по законопроекта на народните представители Лидия Шулева и Христина Христова, ми се струва, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има още 4 законопроекта.
ИВАН ИЛЧЕВ: Най-добре е не дискутираме, не знам дали ще се приеме. Просто да не губим време, защото няма да ни стигне времето, а и по-нататък имаме ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добре, можем да обсъждаме по другите законопроекти.
Заповядайте, колеги.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа! По първия законопроект аз приемам мнението и на експертите, а и на нашия председател доктор Адемов, че този въпрос е от изключително значение и според мен, но изисква допълнително проучване. Съгласен съм гласуването да бъде отложено.
По втория законопроект, внесен от Ариф Агуш и група народни представители, аз ще подкрепя този законопроект, не само защото съм народен представител от Смолянска област и познавам добре условията на рудодобивната промишленост – там съм работил 3 години, и то като минен спасител, така че имам възможност да преценя това.
Аз обаче поисках думата по този законопроект, за да ви кажа, че в Смолянска област нещата са доста сложни по отношение на безработицата. В 90% от рудодобивния сектор в областта е приватизиран и условията, при които работят миньорите в момента, анонсирането им за работа или освобождаването, уволнението от работа са доста субективни и в този смисъл са несигурни условия за живот на млади хора.
На следващо място в икономиката на Смолянска област прави впечатление, че тя се завърта като основна преди 20 години от рудодобив, сега в момента дърводобивът излиза на преден план, шивашката промишленост на ишлеме е на второ място, на трето място е съвсем дребно земеделие. За съжаление, един основен поминък в миналото – тютюнопроизводство, също е под въпрос, защото ежегодно квотите за тютюн намаляват.
Казвам това не за да се оплаквам, не за да говорим общи приказки, а за да подчертая, че за младите хора в Смолянска област трудно може да се намери работа. Факт е, че областта от 174 хиляди души преди 10 години, в момента тя е на 152 хиляди души говори категорично за миграция на младите хора от Смолянска област. В този смисъл ще подкрепя този път законопроекта.
Въпреки че съм работил в минно-спасителна служба 2 години, аз искам да кажа, че ще се въздържа по законопроекта, внесен от моята колежка Маргарита Панева, защото това, което споделиха експертите с нас, а именно, че дейността и работата на минните спасители не може да бъде приравнена в 100% с условията и работата на миньорите, които са всеки ден, всяка нощ, всяка работна смяна под земята. Защото дейността на минните спасители е от изключително значение за живота. Знаете, че преди две седмици в мини “Лъки” загинаха двама миньори. Дейността на минните спасители е много важна, но тя не е за щастие постоянна. Тя зависи от бедствията, авариите и катастрофите, които се случват. Така че когато говорим за сигурност, за пенсиониране в този законопроект аз се въздържам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Доктор Кумчев, с цялото ми уважение към Вас и към тези 170 и повече хиляди в Смолянско, аз искам да Ви кажа, че едно е социално осигуряване, в случая пенсионно осигуряване, а друго е пазар на труда. Когато с пенсионното осигуряване се опитваме да решаваме проблемите на пазара на труда винаги се получават проблеми и в едната и в другата сфера, а не се подобряват двете системи. Това е едно принципно становище. Защото ние сме свикнали с пенсионното осигуряване да решаваме какви ли не въпроси – дори за ордените и медалите, които ще гледаме следващата седмица.
Пенсионното осигуряване си е пенсионно осигуряване. Нека да говорим с принципите на пенсионното осигуряване. Безработицата си е безработицата. Има си активни мерки и какви ли не още на пазара на труда. Ето например, работодателите много добре ги знаят. Социалното осигуряване нека да си бъде такова, каквото сме го замислили и каквото сме го заложили в нашето законодателство. Това е принципното различие с това, което казвате, иначе съм съгласен с всичко това, но тук не се търси реализация, не се търси работа, а подсигурен доход, колкото и да е малък той. Тук се търси гарантирания доход и оттам-нататък реализация по втори трудов договор. Но това е друга тема.
Заповядайте, колеги.
Има думата госпожица Деница Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков, колеги! Аз искам да се изкажа относно законопроекта, внесен на господин Ариф Агуш, по който съм и съвносител. С пълното съзнание, че имаме препоръка от Европейския съюз да не толерираме по-ранно пенсиониране на хората в рамките на целия Европейския съюз, аз мисля, че с оглед обстоятелствата в България и по-точно в тези райони, където е тази индустрия. Това са обикновено райони, в които безработицата е доста голяма, си струва да направим едно такова изключение, още повече че от чисто човешка гледна точка мисля, че не е справедливо примерно един човек, който е роден на 31 декември 1961 г., да може да се пенсионира при 15 години подземен стаж, а един човек, който се е родил на 1 януари 1962 г. да не може да направи това при 25 години подземен стаж. Това, още повече нарушава едно от основните правила, един от основните принципи при социалното осигуряване и това е принципът на равнопоставеност на осигурените лица. По тези причини аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Действително имаме много законопроекти, които трябва да разгледаме, затова ще бъда кратък.
По законопроекта, внесен от госпожа Шулева и госпожа Христова, и аз съм от категорията от хората, които могат да бъдат пенсионирани, но си давам сметка, че за една пенсия, както са я изчислили специалистите – за 2 или 3 лева, не си заслужава самото администриране. Защото имам представа от допълнителното задължително пенсионно осигуряване какво става и поддържането на партидите и как се поддържат партидите. Ако трябва за 2 лв. да поддържаме такава партида на един милион български граждани. Всеки месец вноската нали се внася и имам лична партида. Националната агенция за приходите трябва да ми определи партидата и по моето ЕГН, за да се знае каква сума ми се е натрупала. Нали по този начин си получавам пенсията. Така че идеята е добра, но може би трябва да се мисли нещо друго. Ако трябва, тези хора да бъдат овъзмездени. Вече съм раздвоен дали трябва да подкрепя този текст. В интерес на истината ще се въздържа, ако стигнем до гласуване на законопроекта по тези причини, тъй като няма да има икономически ефект.
По втория законопроект, по който съм и аз вносител, давам си сметка за какво става дума. Ако трябва да приемаме някакво решение за преструктуриране на отрасъл, ми се струва, че можем да мислим за удължаване на срока, но не и за това, което сме предложили. Още повече, че съм учуден от становището на КНСБ и искам да го изразя публично. Когато беше стачката на миньорите в Раднево едно от основните искания беше точно това – преструктурирането на отрасъла и § 4 да отпадне. Това беше едно от стачните искания, освен покрай социалните разходи да не се облагат с данък, това беше в разговорите, които водихме. Може би това, което ме подтикна да се подпиша под законопроекта, беше именно това, че разговорите, които водихме със синдикатите беше искането, което беше включено и беше като едно от условията за прекратяване на стачката. По останалите законопроекти ще се въздържа. Казвам го предварително, няма да ги коментирам сега, тъй като не искам да отнемам от времето. Бяха казани много аргументи “за” и “против”, но ще се въздържа по останалите законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преди това аз ще се възползвам от правото си на реплика, макар че рядко го правя.
Понеже стана въпрос за администриране, господин Мръцков, Вие предлагате достъпът до месечните помощи за деца да бъде увеличен от 200 на 300 лв., като изтъквате аргумента, че 83% от семействата с децата ще бъдат обхванати, тогава какво правите – за 17% как ще ги администрирате? Значи там може да ги администрирате – 17%, а тук не може? Ако имате един и същи критерий, трябва и на едното и другото място да предложите едно и също нещо.
Второ, чух тук, че предлагате да преструктурираме отрасъла. Социалното осигуряване само отрасли не е преструктурирало досега.
Има думата госпожа Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: И аз ще направя една кратка реплика, защото ми направи впечатление, че даже и в пленарната зала, когато дебатирахме този 10-процентен нов плосък данък много от хората, които се изказваха, започваха с това, че улеснява администрирането. Това е най-малката и дребна причина. Не бива така чиновнически да гледаме на тези неща.
Да, колеги, принципно ние сме съгласни. В момента текат нови процеси в данъчната реформа и би било добре да изчакаме, за да видим какво ще се случи. Но това да бъде мотив, че администрирането ще ни затрудни, моля ви, колеги, най-малко на нас ни прилича това да са ни оправданията – и за другия данък и за каквото и да е. Вярно е, че е така. Но аз ви казвам, че хората – пенсионерите, дай Боже и ние да станем такива и два лева отгоре като имат, им е радостно, защото ще си купят 2 кофички мляко. Така, че нека да не подценяваме – 2, 3, 5 лева. Администрирането не бива да е причината, която да ни спира да направим промени.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Ще започна по това, което каза господин Мръцков. Администрирането в допълнителното пенсионно осигуряване е скъпо нещо и ще плащаме ние - осигурените лица. Затова не ми е изгодно за 5 години да ми вземат по 20 лв. вноска, от която 5 лв. минимум за моята партида. Защото това са нови партиди, задължителни и т.н. Виж, ако направим нещо за доброволното пенсионно осигуряване, с удоволствие ще си увелича вноската. Защото сега ми е на максимума.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Нека това да не е причина.
АСЯ ГОНЕВА: Напротив, в случая е много важно като причина. Аз затова си позволих да Ви репликирам. Ужасно скъпо нещо е и ни го пишат тук на всички.
Искам да кажа две думи по повод изказването на госпожица Димитрова. Тя е в правото си да подкрепя този законопроект. Освен това е съвносител. Само искам да ви обърна внимание на нещо, което ми казаха преди малко. С този законопроект практически се ликвидира реформата, направена през 2000 г., защото с един от текстовете задраскваме втория стълб изобщо. И този текст не се отнася само за миньорите, а се отнася за всички категорийни работници, химици, водолази и каквито искате.
Последно. Господин Мръцков, аз не знам защо се учудвате от становището на КНСБ. Може би не разбрах точно за кой закон питате. Ако става дума за законопроекта, който представи госпожа Панева...
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Втория.
АСЯ ГОНЕВА: Не го подкрепяме, защото с единия текст им създаваме възможност да изпълнят точките, а с другия текст им казваме: “Вие не работите от 2000 г., но елате сега, ще ви даваме пенсии - не работите на чисто”.
Що се отнася до законопроекта, представен от народния представител Ариф Агуш, Вие не сте чели внимателно нашето становище. Ние не го отхвърляме. Ние оставяме цялата отговорност на вас, депутатите, и обръщаме внимание затова, че този законопроект практически съдържа текстове, които ни връщат доста назад. Така че ние не го отхвърляме.
Освен това аз никога не съм твърдяла, че ние сме направили законодателство само за миньорите. Хайде, да се погрижим за всички. Защото беше споменато от госпожица Димитрова, че не е редно тези, които са се родили така, а пък другите – иначе. Но ние така сме направили така за всички. Аз самата тичкам след пенсионната възраст. И понеже съм в края на годината, тичкам повечко, отколкото тези, които са в началото на годината. Защото всяка година се дърпа пенсионната възраст нагоре. И това е направено целево. И това не е дискриминация, защото се отнася за всички български граждани. Така че това не бива да ви притеснява, че законодателството съдържа такива възможности. Но обърнете внимание на текста, който касае категорийните работници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Във връзка с чутото до сега и прочетеното, понеже съм четящ човек по принцип, искам да ви споделя, че съм чел басните на Лафонтен. Там има един много интересен герой, който казва: “Въпросът е актуален и аз съм неутрален”. Част от становищата са в такъв стил, колкото и да Ви е спешно, госпожо Гонева.
Господин Мръцков, имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Първо, ще отговоря на госпожа Панева за администрирането.
Имам представа от администрирането и затова казах, че цената на тези два лева, които са изчислени за 60-годишните мъже, които ще получат пожизнена пенсия 3,40 лв., а жените – 2,26 лв. Трябва да помислим затова какво правим и коя група да бъде обхваната от това. Ако тези сметки са верни, които ги има НОИ и Консултативният съвет по законодателство, едно лице, което сега в момента е на 60 години – мъж, след 3 години, ако бъде по този начин удържана сумата 30% от данъка, ще получи пенсия 3,40 лв. Не си заслужава, пак го казвам, разходите, които ще плати държавата. Ако говорим за доброволно стимулиране, доброволното пенсионно осигуряване, можем да намерим подхода. А колкото до това, което госпожа Гонева казва – не оставяме във вашите ръце да решите за преструктурирането за отрасъла, мисля, че кодекса през 2000 г. точно това е заложено. И аз казах, че бих приел удължаване на този срок с една или с две години, ако това се налага да го направим, но не за постоянно. Но пак поддържам становището – третото искане за провеждане на стачката в “Марица-Изток” беше точно това да се премахне § 4, това, което КНСБ подкрепяше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Понева пожела думата. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Ще се изкажа съвсем накратко, за да не повтарям някои от чутите становища тук. Просто ще се присъединя към тях по отношение на първия законопроект – на госпожа Шулева и госпожа Христова. Мотивът, че се прекратява с една неравнопоставеност, ми се струва, че не е много точен. Тяхното предложени е прилича по-скоро на привилегия, а не на премахване на равнопоставеност, тъй като наистина трите процента от 10% плосък данък просто ще бъдат отклонени в лична партида, а не както на всички останали – в държавния бюджет. По този начин да не говорим, че се намаляват и приходите в бюджета, но при тези излишъци мисля, че няма да страдаме толкова затова.
Абсолютно се присъединявам и бих подкрепила идеята, ако тя се реализира в посока мотивиране за доброволните пенсионни фондове, като разбира се някакви преференции, които допълнително да мотивират хората да се осигуряват доброволно. Затова, ако законопроектът остане в този вид, макар и адаптиран към условията на плоския данък, няма да го подкрепя.
Вторият законопроект – на господин Ариф Агуш, ще подкрепя със следния мотив. Говорим за справедливост и при положение, че работещите в системата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната имат тази привилегия за ранно пенсиониране – за тях държавата, както знаем, внася само 3% от тези допълнителни, които са необходими за първа и втора категория труд. Просто не е справедливо миньорите, които имат изключително тежък и рисков труд, за тях това да не важи от определения срок. Макар че не съм привърженик на ранното пенсиониране, или трябва да отпадне за всички, или трябва да остане, така както е за миньорите.
По законопроекта, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова, мисля, че минните спасители, като оценявам тежестта и риска на техния труд, няма да подкрепя този законопроект. Защото все пак не може да бъде приравнен трудът на минните спасители с този на миньорите, а и много други професии, които също имат сходна степен на риск, моментално това ще бъде една лавина от желания за прилагане на ранното пенсиониране и при други категории.
По законопроекта, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров и този на колегите Българинов и Жеков, ще ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моята работа напоследък е страшно улеснена при наличието вече на заместник-министър Лазар Лазаров. Той може да обосновава всякакви становища на министерството. Но аз искам да ви кажа нещо, което може да ви прозвучи малко емоционално. Връщам се към обстоятелствата отпреди 2-3 години назад, а мога да се върна и 7 години назад. Въпросът с тези миньори, с тези минни спасители почти всяка година се повтаря непрекъснато. Първия път, когато направихме Кодекса за социалното осигуряване 6 месеца след приемането му, променяната беше точно за тези миньори. През 2005 г. при миналото Народното събрание имаше интересни предложения. Ще кажа и имена. Госпожа Ваня Христова внесе предложение да се удължи срока с една година, Явор Милушев внесе две, Валентин Василев – три. Стана едно голямо обсъждане, направи се дискусия с експерти, обещания за преструктуриране на отрасъла и не знам какво, че нищо не ставало от тези миньори, освен миньори, че след като го уволнят за нищо не ставал горкия, което пък въобще не е вярно. Народното събрание прие промени през 2006 г., сега изведнъж – да няма никаква година и който когато иска да се пенсионира.
Доктор Кумчев, моите уважения към Вас, но никога не са отпускали пенсии по области, по райони, по Асеновград, Златоград, “Горубсо” и т.н.
Първата точка – до 2009 г., засяга както каза Ася Гонева, работещи при първа категория, така и работещите при втора категория, които не са само в Смолянска или Старозагорска област.
Мина ми през ума, когато получих законопроекта, че става дума за стачката, а сега се потвърди, като видях становището на Лъчезар Борисов от Министерството на икономиката и енергетиката, която казва, че във връзка със стачката решихме да направим еди какво. Да, но сега във връзка със стачката на учителите, какво ще направим?
Искам да направи един паралел – ние сме против законопроекта на госпожа Деница Димитрова за изравняване на военноинвалидите. Не бих искал да кажа, че аз съм пък винаги бил против този закон, защото той прави онези хора военноинвалиди, които са загубили само 5% от своята работоспособност. Той го прави военноинвалид.
Но каква е разликата между миньора, за когото всички плачем сега, който не става за нищо и който ще получава при една злополука, не дай си Боже, пенсия за трудова злополука и за него ще се прилагат други правила, отколкото офицера на кадровата военна служба? И единият има договор, и другият има договор. И единият е служещ, и другият е служещ. И единият е претърпял трудова злополука, и другият. Само че единият, понеже някой си закон не го оценява, го е кръстил военноинвалид, ще си получава пълната пенсия, а миньорът – не.
А каква е гаранцията, че утре-в други ден миньорите няма да кажат: “Щом този ще получава, искаме и ние”? Само това искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Казвате това, за да усложните естествено!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Понеже Вие ме упрекнахте, досега това, което казах беше сериозно, сега е малко несериозно. Аз съм бил юрисконсулт и когато закъсаш на едно дело, виждаш, че го губиш, няма какво да кажеш – да говориш за благия характер на еди кого си, просто не върви. Както правят адвокатите, казваш: “Уважаеми господа съдии, предоставям на вас!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения? Гостите също могат да участват в дебатите, както винаги е било в Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, да се надяваме, че по първия законопроект сме на едно и също мнение. Макар че няма процедурна възможност, да се опитаме да го отложим във времето с мотива и с аргумента, че има необходимост във връзка с новото данъчно законодателство от нови становища и евентуално преработване на този проект.
Ще подложа на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Ариф Агуш и група народни представители. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. За – 8, против – 1, въздържали се – 3. Приема се.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 13. Не се приема.

Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. За – 3, против – няма, въздържали се – 11. Не се приема.

Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. За – 2, против – няма, въздържали се – 12. Не се приема.
Благодаря ви, колеги, за участието в дискусията.
Желая ви приятна вечер!
Закривам заседанието. (Закрито в 16.33 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ