Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 12 декември 2007 г., сряда.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 12 декември 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния проект за дневен ред:
1.Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
2.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 1 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
3.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 2 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
4.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 26 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Заседанието бе открито в 15.13 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Петър Мръцков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Днешното заседание на комисията ще водя аз.
Всички имате проекта за дневния ред, който е предложен за днес, както следва:
1.Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
2.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 1 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
3.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 2 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
4.Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 26 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
Господин Димитров, заповядайте, за да представите проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е представен Проект за решение на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Мотивите са достатъчно подробни, не зная доколко е необходимо да ги разяснявам допълнително.
Виждате, че пред вас е кандидатурата за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на проф.д-р Тодор Костов, който е един от заслужилите спортни лекари, основател на спортната медицина в България и има над 40-годишна дейност в тази сфера и сред основателите на българската медицина в областта на спорта. Цялата му дейност е свързана с едни от най-високите достижения в българския спорт и високи постижения в българския спорт и световни и олимпийски първенства. Прилагат се подрони биографични данни за проф.д-р Костов. И се предлага на Народното събрание да приеме решението за отпускане на пенсия за особени заслуги в спорта и масовата физическа култура.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
АЛБЕНА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да допълня някои неща по отношение на вашето решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на проф. Костов.
Първо, искам да кажа, че Националният осигурителен институт подкрепя предложението за отпускане на такава пенсия. Освен това искам да ви уведомя, че беше извършена проверка по пенсионното дело на проф. Костов, от която се установи, че от 21 януари 1989 г. проф. Костов има отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която след последната индексия от 1 октомври 2007 г. е в размер на 387,42 лв.
Освен това искам да ви кажа, че в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. са планирани общо средства за пенсии за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 57600 лв., които са за сметка на републиканския бюджет. Освен това към момента има ресурс за изплащане на този вид пенсия, включително пенсията на проф. Костов. Това е, което допълнително мога да предоставя като информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Уважаеми колеги, имате думата по т. 1 – предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на проф. Тодор Костов. Материалите са ви раздадени предварително, вие сте запознати с дейността на проф. Костов.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз просто ще обясня съвсем накратко защо ще се въздържа. Съвсем принципни са съображенията ми, тъй като много дебатирахме този въпрос при предишни такива ситуации и всичко, което казваме, е отвъд имената, отвъд личностите. Защото несъмнено биографичните данни показват, че проф. Костов има тези заслуги към българската държава, но с такива параметри са още много, много хора в България. На фона на пенсиите, не само аз, но съм убедена, че и всички вие бихте искали пенсионерите да имат такива пенсии, че да не се налага да правим това, което в момента правим, което не е нищо друго, освен социална помощ. Философията на тези възнаграждения сме обсъждали не веднъж, че нито е мястото в НОИ, нито е мястото им като особени заслуги да се отпускат. Не е нищо различно от социална помощ, но така да се отделят от време на време български граждани едни от други, убедена съм, че не е редно и може би трябва да се направи нещо различно, по друг начин, с други средства от други места или просто много ясни критерии, най-вече критерии трябва да има. Защото както казах в началото, десетки, стотици, а може би хиляди български граждани носят същите характеристики и заслужават да бъдат отличени по някакъв начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Понева.
Има думата госпожа Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, гости! Колегите от Коалиция за България ще подкрепят предложението за пенсия за особени заслуги на проф. Костов, тъй като за разлика от госпожа Понева ние считаме, че няма причина, поради която на практика до последното предложение ние подкрепяхме внесените предложения на хора, които имат заслуги към нацията и от днес – от предложението за проф. Костов, нататък трябва да промени своята позиция.
Казвайки това, аз обаче искам да подкрепя казаното от госпожа Понева и мисля, че даже няма смисъл да се връщаме към тази дискусия, тъй като не си спомням кое беше последното предложение – дали за Георги Калоянчев или за някой друг, ние проведохме една много сериозна и много задълбочена дискусия, включително и в пленарната зала, която госпожа Понева резюмира много накратко.
В тази връзка аз се обръщам и към заместник-министър Димитров. Може би, господин заместник-министър, трябва да обединим усилията на министерството и на комисията и да дадем един нов прочит на тази философия – пенсия за особени заслуги. Знам, че в пленарната зала имаше предложение това да се случва тези хора да бъдат отличени с държавно отличие, което да има някаква финансова подплата, защото реално не е логично чрез пенсии ние да оценяваме приноса на хората към развитието на нацията.
Вероятно трябва в началото на новата година да се върнем към началото на тази дискусия и да помислим чрез създаването на една работна група да преформулираме философията си в тази посока. Тъй като за всички останали пенсии ние задавахме един и същи въпрос на министър Данаилов, тъй като мисля, че всички пенсии за особени заслуги, които приехме през годината, бяха на дейци в сферата на културата и този въпрос беше откъде идва предложението. При културните дейци предложението идваше от гилдиите. Бих искала да попитам всъщност откъде идва предложението – дали това е обсъдено със спортните деятели, за да можем ние да гласуваме спокойно затова. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, аз бих искала да ви кажа, хайде да не използвам думата “ни принуждавате” – тук няма човек, който да се възпротиви срещу отдаване на уважение и почит към големите ни българи, които стават все по-малко – но трябва да ви кажа, че от онази много откровена и полезна дискусия в присъствието на министър Стефан Данаилов от дебата в пленарната зала не последва нищо. Аз за себе си съм убедена, че и след това гласуване няма да последва нищо. Вземете стенограмите, аз съм си направила този труд, и ги сравнете, когато сме дебатирали за тези пенсии по заслуги. Почти по един и същи начин говорим, казваме си истините, припомняме си, че трябва да се смени подходът, както се изразихте – философията да се смени. Нищо не правим до получаване на следващото име, което пристига в нашата комисия.
Спомняте ли си, уважаеми колеги, че дебатирахме върху това по какъв начин да се отдаде почит и поклон на нацията пред някой велик българин? Защо трябва да бъде финансово изражение? Аз мисля, че това изражение “заслуги към нацията” трябва да се изрази с висока държавна награда, високо отличие. Защото как ще отличим тогава, да кажем един млад учен, млад художник, млад артист, млад лекар? Понякога в историята – в културата, социално-икономическа история на дадено общество, се случва така, че и някой млад човек заслужава да бъде много, много високо оценен и отличен, заради дадено свое постижение. Ограничавайки се с тезата, че ние трябва да дадем пенсия за особени заслуги, тогава как ще отличим този млад българин?
Аз ви призовавам и ви моля нека наистина по някакъв начин да помислим. Ако щете, да вземем европейска практика, но да се смени този подход. Защото е удивително и обидно е, когато четем стенограмите по един и същи начин си говорим, казваме си тези неща и в края на краищата нищо не произлиза. Да не говорим затова, че именно в такъв изключително критичен, кризисен момент, в който се намира почти цялата българска нация – това драстично обедняване, което е обхванало почти целият ни народ, трябва много предпазливо да пипаме, когато финансово отличаваме някой. Защото, както казаха предишните колеги, много е деликатно.
Аз мисля, че много по-стилно е да се отличи с държавно отличие някой от големите, от великите ни българи. А да се търсят други форми, защото редом до този професор, редом до тези творци, художници и най-вече артисти, за които доскоро дебатирахме, има не по-малко големи и велики българи.
Аз ви напомних и пак ще ви напомня, защото явно предпочитате да забравите какво направи българската държава с Христо Фотев – осъди го за една неплатена телефонна сметка! И колко от нашите велики творци – един от нашите аниматори преживяваше с 87 стотинки на ден и го подмина българската държава!
Така че мисля, че е крайно време да се говори и да се направи една система, която няма да предизвиква спорове в нашето общество. Разбира се на всеки е неудобно сега да говори и да се изказва. По такъв начин вие ни принуждавате – хубаво, ние ще го подкрепим до следващия път без никаква промяна, без да бъдете способни, обръщам се тук към управляващите, да изработите или всички да изработим една система, която да не отделя и оскърбява другите творци. Спомняте си коментарите в обществото при предишните пенсии и при по-предишните.
Аз мисля, че някакъв отговор тук трябва да се даде. Най-лесно е да вдигнем ръка. Хубаво, ще я вдигнем, но нищо не правим. Продължаваме по този начин, по някакви критерии, които липсват. Помните тогава, че стигнахме до заключението, че нямаме ясни, избистрени критерии. И след това заключение, което прозвуча в присъствието на министър Данаилов, че наистина няма ясно изразени критерии, стигаме след няколко месеца до следващото име по следващия начин. Много моля и настоявам, защото обществената реакция може да стане и по-остра с оглед драстичното обедняване на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо банкова.
Заповядайте, доктор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър! Вижте, аз имам една друга гледна точка по този въпрос. Днес ние говорим за основателят на българската спортна медицина в страната, за човек, който е заслужил и мисля, че все пак в страната ни има определени хора в една или друга професия – не сегрегирам нито една от останалите професии, но така или иначе има заслужили хора.
Спортната медицина е много специфична медицина, уважаеми колеги. Знаете, че благодарение на нея националният ни химн звучи понякога пред милиарди хора от всички държави в света. Знаете, че националният ни химн, който издига държавата ни, нейният авторитет и нейното общество в много по-висш етап.
Аз имах възможност да ходя доста често в Спортния център и познавам отлично проф. Шойлев – вторият човек след професора, познавам и сегашното поколение спортни лекари. Но искам определено да заявя, че те заслужават тези награди, а още повече в конкретния случай на техният основател.
Добре, ние говорим за държавна награда. Нека направим така . Да върнем заслужилите артисти, да върнем заслужилите деятели, да върнем героите на социалистическия труд под друго название и те да получават определена финансова санкция или премия, както беше преди. Защо го махнахме? Наистина беше по-справедливо. И всяка една професия тогава имаше възможност да получи една достойна държавна награда, подплатена със съответната финансова стойност. Знам това, защото съм работил, примерно, в рудодобивна промишленост, където един герой на социалистическия труд получаваше три пъти повече, отколкото един обикновен работник. Както и да е, това е в рамките на разговора. Нека да не фетишизирам този проблем, въпреки че той е важен в края на краищата и може би рано или късно ще стигнем и до това – до държавни награди с финансово покритие.
Споделям мнението на госпожа Михайлова, така че аз се присъединявам да гласувам “за”.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, доктор Кумчев.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Една реплика, съвсем кратка. Значи, от последващите изказвания аз виждам, че липсва воля да вникнем в същината на проблема. Аз не мога да приема, че единственият начин да изразим уважение към големите имена в България чрез пенсия – финансов израз. Аз искам по това да дебатираме.
Аз въобще не споря, че проф. Костов е заслужил. Ние разсъждаваме по един и същи начин, както за великите ни артисти, за великите ни художници. Всеки сам по себе си е колос и е неповторим. Ние не ги съпоставяме и сравняваме, не ги принизяваме.
Но нека да разсъждаваме по това дали това, което ние трябва да направим като поклон пред големите българи, е пенсията – финансовият израз. Защото колкото повече отказваме да вникнем в същината на проблема, пак ще вървим по същия начин. Ние ще даваме заслужени наистина отличия на тези хора, но в същото време ще останат десетки и десетки, за да не кажа стотици други, не по-малко заслужили. Защото не е възможно така финансово да отличим всички. Затова ви моля колеги по това да дебатираме. Има страхотна необходимост по това да се спори и да видим до каква концепция можем да стигнем, а не за конкретното име.Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Миналия път, когато провеждахме дебата, пак говорихме тези неща. Но доколкото аз съм запознат и вие, колеги, сте запознати, все пак имаме различни отличия. Това, което госпожа Банкова каза да дебатираме, имаме отличия, които връчва президентът и които са за особени заслуги – за граждански заслуги и за особени заслуги. Съгласен съм с това, че двата института трябва да бъдат уредени, но те са според мен две различни неща. Едното е това, което се връчва за граждански заслуги – и “Мадарски конник”, и “Стара планина”, които президентът връчва, са една морална награда. Но тук говорим за пенсия за особени заслуги и действително трябва да има статут, когато определяме на кои хора трябва да дадем такава пенсия за особени заслуги.
Вярно е, че повтаряме дебата, но си мисля, че е необходим. И становището на комисията, което ще изразим и в парламента, е да поискаме да има такъв статут, когато отпускаме такива пенсии за особени заслуги и да се знаят правилата, по които трябва да бъдат отпуснати.
Има думата господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Вие знаете, че аз съм прагматик-човек и направо ще ви кажа. Първо, ще подкрепя това нещо.
Второ, излишно е втори път да дискутираме по такъв начин – да правим система, да създаваме някакви работни групи и т.н. Забележете, в годишен разрез се получават някъде около 10-15 такива пенсии – 12 пенсии са лични и 4 – наследствени. Още повече че предложенията идват отдолу – или от гилдията, или от кръга, с които са работещи.
Трето, това е гледано и минава през министерствата – примерно на Министерството на труда и социалната политика, след това в Министерския съвет и идва при нас като комисия.
Абсолютно не съм съгласен с такова становище, че е единственият начин да изразим отношението си към такива светли личности. Ние в момента можем да изразим становищата си чрез гласуване и подкрепата за тези пенсии и аз ще го направя. Защото ще е смешно да е стигнало едно такова предложение до Народното събрание и ние да не подкрепим?! И утре една цяла гилдия, която – аз съм бил спортист и знам какво значи Спортна медицина, да ни се смее и да каже: “Тези депутати за 100 лв. ли им се свидят тези пари?”
Има кой да получи парите, има ги парите, има предложение - за мен това е една реална оценка. Излишно е просто да бутаме разговора или дискусията в една такава посока – работни групи, за система и т.н. за 10-15-20 предложения годишно. В края на краищата затова ние сме комисия, за да преценим заслужава ли това нещо, или не.
Аз лично познавам доктор Костов и доктор Шойлев, имал съм контакти с тях. Така че не бива да драматизираме и търсим някакви становища да се противопоставяме един на друг. Поне по този въпрос мисля, че комисията трябва да има консенсус. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Доктор Ива Станкова има думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър! За да не повтарям това, което казаха колегите, се обединявам в смисъла на това, което казаха госпожа Понева и Донка Михайлова.
Проблемът има две страни естествено и ние ги чувстваме. Това е чисто човешкият момент, в който никой не оспорва тезите. И Другият момент, който аз искам-не искам ще го кажа пак, ние говорихме и дебатирахме. Мисля си, че, за да не се повтарят тези дебати, действително трябва – нищо, че господин Илчев каза за комисия и т.н., ние в крайна сметка трябва да тръгнем към решаването на този проблем, за да не се потим всеки път и да не се притесняваме. Защото това изправя на нокти нашата съвест, което ние нямаме проблем да влизаме в разрез с нея.
Затова, господин заместник-министър, аз искам да Ви попитам и да Ви помоля – факт е, че ние ще гласуваме, защото тази признателност е ясна, ние трябва да я изявим по този начин. Каквато и да е формата, все пак има някаква форма, в която трябва да ги изявим рано или късно - но има ли възможност действително след празниците, да направим една такава дискусия и да видим в чисто законодателно практичен план дали можем да тръгнем към изясняването на този проблем, така както го дискутирахме миналия път, и то точно в тази зала беше между другото, когато беше министър Данаилов.
Така че ние потвърждаваме, че ще гласуваме заради личността на доктор Костов, който аз лично имам честта, защото аз също съм спортист и знаем какво значи това и се прекланяме пред такива българи. Жалко, че има много други българи, както каза госпожа Банкова, които не са стигнали до това наше решение. Ако имахме тази възможност – като законодателна инициатива, бихме гласували. Затова се надявам днешното заседание може би да е първото от тези практически решения, които трябва да вземем. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Станкова.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя една по-различна точка, един по-различен аспект на този въпрос. Ясно е, че не е еднозначно отношението към такива предложения на Министерския съвет и тук стават дебати. Същевременно си мисля, че ние нямаме причина да нямаме доверие на правителството на Република България което и да е то, когато то е изследвало дадения случай и прави даденото предложение за такава пенсия за особени заслуги. Как тогава да изразим отношение към заслужили наши хора? Факт е, че има Нобелова награда с достатъчно материален израз, факт е, че има награда “Пулицър” с достатъчно материален израз. Факт е, че много наши българи са получили морални и материални награди в чужбина, където са ги оценили, а ние тук, да ви кажа честно, аз мисля, че ние изоставаме в признаването на нашите заслужили хора в различни области на обществения живот.
Мисля, че няма нищо лошо в това, дори както каза госпожа Банкова да не ги съпоставяме и сравняваме, именно тук виждам трудността в това да търсим някакви единни критерии. Явно, че трябва по индивидуална преценка за всеки случай Министерският съвет да бъде любезен да събере достатъчно информация по случая, за да бъдат предложени тези хора от наистина авторитетни организации и наистина да им дадем заслуженото и мисля, че няма нищо лошо.
Но аз имам един, как да кажа, въпрос, свързан с процедурата. На какво основание и защо Комисията по труда и социалната политика разглежда това предложение? На мен не ми е ясна процедурата. Какво като става дума за пенсия, закон ли е, законопроект ли е? Какво е? Ако може да ни бъде обяснено.
АЛБЕНА КРЪСТЕВА: Ще Ви обясня. Съгласно чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Освен това има една норма в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която има вече малко по-детайлна прецизираща норма. Това е чл. 6а от наредбата, която казва: “Министерският съвет прави предложение до Народното събрание за отпускане на лична пенсия за особени заслуги по чл. 91 въз основа на доклад на министъра, който осъществява провеждането на държавната политика, в областта в която са особените заслуги на лицето”.
Това са правните основания.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Има думата заместник-министъра господин Димитър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че тук има две групи въпроси. Първата е чисто субективния – защо точно той и има ли други? Като всеки избор, всеки избор е субективен и винаги можем да кажем, че освен предложеният специалист с особени заслуги, има и други. Но всеки избор е субективен. В тази връзка, според мен, има логика въпросът на госпожа Христова – защо точно Социалната комисия само гледа тези предложения. В случая това предложение на един високо квалифициран медик-специалист, който целият си живот работил в областта на високото спортно майсторство.
И тук би трябвало Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта или друга специализирана комисия да се произнесе по личността, по неговите заслуги, по основанието, тъй като Социалната комисия може да гледа текста от Кодекса за социално осигуряване – отговаря ли предложението на действащото законодателство, размерът и т.н. Но по същността си трябва да го гледа специализираната комисия. Ако става дума за известен артист, певец, музикант – съответната комисия, за да прецени. Така че тук въпросът е логичен. Според мен, не просто автоматично всички тези предложения трябва да идват в Социалната комисия и тя пред различните министри – в единия случай пред министър Данаилов, защото става дума за артист, а в другия случай – пред някой друг представител на изпълнителната власт, да провеждането на една и съща дискусия.
В случая предложението е направено от Държавната агенция за младежта и спорта, тоест предложението е достатъчно аргументирано. То е обсъждано в специализираните среди, то не е инцидентно, то не е личностно. То е на институцията, която отговаря в тази сфера и е внесено в Министерския съвет от вицепремиера Емел Етем, която пряко всъщност наблюдава тази сфера. Това е първата група въпроси, която вие с основание обсъждате.
Втората група въпроси – има ли място въобще пенсията за особени заслуги? Според мен, това е по-голяма дискусия, която аз не възразявам и може би е удачно тази дискусия да започне да се разглежда във връзка с цялостната система за морални и материални стимули в България. Но в тази дискусия трябва да участват много различни групи институции извън Социалната комисия. Аз се страхувам, че тази дискусия може да влезе в ситуацията в едно от предишните Народното събрание, ако си спомняте, когато няколко години не можа да се постигне единно мнение по системата за морални награди в България и няколко години не се връчваха никакви ордени, никакви медали, поради липса на общо законодателно решение. Същевременно времето тече и за част от тези хора, живи и здрави да са, то безвъзвратно изтича. Докато чакаме, е възможно примерите, които бяха посочени, да се трупат един след друг. Докато ние умуваме, заслужили хора просто остават обидени.
При положение че става дума за единични случаи – чухте за какъв порядък става дума, според мен, комисията, ако прецени разбира се, е добре да подкрепи това конкретно предложение и същевременно да се мисли за една по-разширена дискусия, която да не гледа проблема само персонална пенсия за особени заслуги, а цялостната система за морални и материални стимули, които съществуват във всяка една държава. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Димитров.
По въпроса, който и госпожа Христова постави, като погледнахме разпределението, предложението е разпределено и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Така че не само нашата комисия го разглежда, а и ще се разгледа и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Има ли други изказвания по точка първа? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за одобряване на Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г., моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Решението е прието.

Уважаеми колеги, предстои да разгледаме точка 2, точка 3 и точка 4, които са свързани с годишната работна програма на Народното събрание. Ако си спомняте, мисля, че през м. март беше, когато дискутирахме тук и приемахме тази програма. Моето мнение е тези три точки да ги обединим и да ги гледаме заедно, тъй като са свързани преносимост на пенсиите, с координация по преносимост на социални права и системите за социална сигурност, също директивата за прилагане на санкции срещу работодателите, незаконно пребиваване в трета страна. Така че моето мнение е да разгледаме едновременно трите точки и представянето да бъде общо, за да може изказванията да бъдат и по трите точки, както следва:
Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 1 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 2 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз по т. 26 (2007 г.), № 703-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Материалът, който е раздаден като опорни точки е подготвен от госпожа Боряна Капитанова, която експерт в Дирекция “Европейски съюз” в Народното събрание и от Добринка Бонева от Правна дирекция.
Дадени са ви опорните точки по трите програми, така че предлагам да започнем с представянето и след това да продължим с дискусията.
Има ли други предложения? Няма.
Господин Димитров, заповядайте да представите тематиката, за да можем да дискутираме въпросите по трите точки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тематиката е твърде специфична и съвсем накратко ще ви запозная с основните моменти. Ако има допълнително въпроси, заедно с моите колеги сме готови да отговаряме по тези въпроси.
По отношение на Директива на Европейския парламент и на Съвета за минимални изисквания за подобряване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права. До момента, въпреки интензивните усилия на четири председателства, Съветът на министрите не успя да постигне съгласие по тази директива в т.ч. и на Съвета на министрите, който беше миналата седмица в Брюксел – не беше прието компромисното предложение.
Компромисното предложение предвиждаше възможно ограничение от 23 години максимална възраст на осигурено лице, след което то може да има достъп до пенсионна схема и две години максимален период, след който то може да започне натрупване на пенсионни права. Същността на тази директива е прехвърлянето на пенсионни права по допълнителните професионални схеми по третия стълб.
Двете противоположни принципни позиции, които се сблъскват през всичките тези разглеждания на Съвета на министрите, които бяха разглеждани и през миналата седмица, са основно в две части. Първата група от държави защитават увеличаване на мобилността на работниците и наблягат на защитата на техните права, като съответно поддържат облекчени условия за придобиване и запазване на пенсионните права в професионалните схеми и компромисът на председателството за 2 години максимален период за придобиване на права и максимална възраст от 23 години беше приемлив за тази група държави-членки, сред които и България.
Другата принципна позиция набляга на стимулите на работодателите да създават професионални схеми, с които да насърчават лоялността на работещите. Тук Германия и Люксембург твърдо отстояваха и се противопоставяха да се приема период за придобиване на права от две години. За тях 5 години е минимумът, по който те могат да се съгласят. Неприемливо за тях беше и последното компромисно предложение на председателството за етапно намаляване от 5 до 2 години. Както казах, и на последния Съвет на министрите по тези принципно различни позиции не беше постигнато съгласие. Нюансът тук е, че в България няма чисти професионални схеми. На пръв поглед това нас в момента не ни засяга пряко, за разлика от други страни-членки, където професионалните схеми са дългогодишни, с традиции, по които има много силно работещи схеми, в които работодателите имат основно участие.
Успоредно с това, знаете, че индиректно допълнителното доброволно пенсионно осигуряване – има такива елементи в някои от схемите, с които вие сте запознати, към този момент няма постигнато съгласие на Съвет на министрите и поне засега не се очертава някаква евентуална промяна в действащото законодателство на страната.
По предложението на регламент на Европейския парламент и на Съвета, определящ процедура за приложение на Регламент 883 за координация на системите за социална сигурност. Съветът разглежда част по част, частичен и общ подход като по време на Португалското председателство се обсъжда проекторегламентът и Съветът на министрите одобри частите, които създават правила по отношение на полагаемите се семейни обезщетения и обезщетенията за безработица и финансови разпоредби към тази глава. България подкрепи текстовете в новата редакция на посочените глави от проекта.
Основният спорен момент възникна по отношение на новопредложения чл. 59, Глава шеста “Семейни обезщетения”, който касае изчисляването на диференцираната добавка, която държавата членка с по-високи семейни обезщетения следва да изплаща на членовете на семейства в трансгранична ситуация, като тук бяха очертани две алтернативи, по които се спори.
Алтернатива І – предвижда сравнение на получените семейни обезщетения за цялото семейство.
Алтернатива ІІ – сравнение на получените семейни обезщетения по дете.
България израз предпочитания към Алтернатива І, което е и действащото ни законодателство в момента.
Същевременно сега на общностно ниво се предлага Алтернатива ІІ и приемането на Алтернатива І би се отразила негативно на положението на семейства в трансгранична ситуация. Точно по този чл. 59 и на последния Съвет на министрите не можа да се постигне единодушно съгласие по един от двата метода, който ни беше представен. Ето защо председателството предложи заличаването на този член в момента, като този въпрос вероятно ще се разгледа отново преди окончателното приемане на прилагащия регламент.
По отношение на предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета, изменящ Регламент 883, за координация на системите за социална сигурност и определящ съдържанието на Приложение № 11. Одобрени бяха измененията на основния регламент и частите от Приложение № 11, съответстващи на главите за обезщетения при безработица и семейните обезщетения като промяната на чл. 62 беше поддържано от България по време на заседанието на работната група, тъй като уеднаквява и режима за погранични работници с този за останалите работници-мигранти, което е по-благоприятно за лицата и опростява административната процедура.
Относно Анекс 11 се одобряват предложенията за вписване, които бяха предложени от държавите, които в момента имат това право – Естония, Ирландия, Кипър, Холандия, Швеция и Дания. Включването в анексите знаете, че представлява изключение от общите правила. Най-общо включването на България, които ще се предложат допълнително се отнасят до оставането в сила на някои разпоредби от двустранни спогодби за социална сигурност, които са сключени преди приемането на България за страна членка, които не са заместени от регламента, защото са по-благоприятни от лицата и включването на някои обезщетения, които не се изнасят в чужбина, например еднократната помощ при раждане.
По отношение на предложенията за регламент на Европейския парламент, изменящ Регламент № 1408 на Съвета, за приложение на системите за социална сигурност към самостоятелно заетите и членовете на техните семейства, движещи се в общността, Съветът постигна частичен общ подход по ежегодните изменения на този регламент като измененията засягат вписванията на някои държави членки в анексите на регламента, които имат отражение единствено при прилагане на съответните вътрешни законодателства. България нямаше възражения срещу тези вписвания, които не съдържат предложения от наша страна, тъй като те засягат един по-ранен период, в който ние не бяхме членове на Европейския съюз.
По последния проблем, по точка 4 от дневния ред на комисията, това е предложението за Директива на Европейския парламент и Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели за незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Това е една много оживена дискусия по изключително важни въпроси, които в това число засягат и България.
По отношение на директивата за санкции срещу работодатели за незаконно пребиваващи граждани на трета държава, предложението е част от комплексния подход към въпросите на миграцията на Европейския съюз. Проектодирективата е все още на първо четене в Съвета и в Европейския парламент. По отношение на тази проектодиректива България принципно подкрепя предложенията и страната води целенасочена политика против нелегално наемане на мигранти. Тук спорният въпрос е, че директивата предвижда държавите членки да осигурят, забележете, че 10% предприятия годишно се проверяват за работещи нелегални пребиваващи граждани на трети страни и за работодателите трябва да се предвидят административни, а в някои случаи и наказателни санкции при наемането на такива лица. В момента процентът на проверявани предприятия в България е много по-малък от предвидените в тази директива. Тоест, ако тя се приеме и ние трябва да я транспонираме в законодателството и да я прилагам, това ще изисква допълнителен административен капацитет и цялостна промяна в структурата и действията на Главна инспекция по труда, за да покрие това минимално изискване, което е предвидено в директивата.
Интересен е въпросът и с другите две директиви, които бяха обсъждани на свободна политическа дискусия на Съвета на министрите, който беше проведен, както казах, миналата седмица. Едната директива е въвеждаща общо разрешително за работа и пребиваване и изравняваща някои права на гражданите на трета страна с тези на гражданите на Европейския съюз.
Втората директива е за улеснен достъп на високо квалифицирани работници. Тази дискусия беше проведена миналата седмица на съвместен съвет на министрите на труда и министрите на вътрешните работи, тъй като проблематиката е обща. Вероятно от пресата вие сте прочели, че една от тези директиви е пряко балансирана и предложена от комисар Фратини – т.нар. синя карта, която предвижда единен подход за допуск на граждани на трети страни до трудовия пазар на страна – членка на Европейския съюз, предвижда гратисен период, в който този гражданин има право първо да работи в първата страна членка, след това период, през който той има право на свободно право на движение и работа във всички страни членки. Втората директива, както казах, е за улеснен достъп на високо квалифицирани работници. В момента има различни подходи. Няма общностна директива. Знаете, че Германия в последните месеци усилено разисква този проблем и предприема мерки за достъпа до пазара на висококвалифицирани работници.
Особеното за България по директивата, въвеждаща общо разрешително е, че съгласно тази директива се изисква единна точка на решение. В момента в България ние имаме две институции, които дават разрешение за достъп до пазара на труда. Това са Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи. Ако тази директива бъде приета, това ще изисква промяна в действащото ни законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, в комисията както сигурно си спомняте, преди присъединяването ни към Европейския съюз, сключихме спогодби с останалите страни от Европейския съюз. След това разглеждахме на дълго и на широко и приехме нов Закон за професионалните схеми в пенсионното осигуряване. Вярно е, че там имаше известен конфликт, който ние премахнахме, тъй като в кодекса ние имаме т.нар. професионални фондове, които от 2009 г. трябва да работят. Приехме и тази схема за професионалните фондове, но както ни запозна и господин Димитров, няма еднакво становище и в Европейския съюз, така че в бъдеще тези въпроси ще ги дискутираме.
Благодаря на господин Димитров, че ни запозна с последните решения на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само едно допълнение ще направя.
Ще използвам случая, въпреки че не е включено в дневния ред, за да запозная с още две директиви, които бяха обсъждани на последния съвет миналата седмица. Това е директивата за работното време. Знаете, че това е една дискусия, която продължава вече две години, въпреки усилията на Германското председателство, на Португалското председателство, до момента няма единно становище, с две думи, две крайни позиции, които този път са очертани на географски принцип – северни и южни страни, изискването на част от страните членки за продължаване на odd-out-клаузата за работното време, в това число и достигане до някои доста крайни позиции, примерно на Англия за условия, при които седмичното работно време може да бъде до 70 работни часа. Тоест, при условие че се изисква минимум 12 часа междудневна почивка и 24 часа междуседмична почивка това значи 6-дневна работна седмица почти по 12 седмица, за да има 70 часа. Противодействието на част от южните страни в лицето на Гърция, Кипър,Португалия, Испания, които настояват да има общностна директива, позиция за влизането в нормалните изисквания, които са по нашето законодателство – 40 часа работна седмица, по изключение 48 часова работна седмица. Изискването за тази много продължителна работна седмица са при определени условия. Тези условия са, че трябва да има доказана необходимост, тази доказана необходимост да е съгласувана със социални партньори, това продължително работно време да е максимум 3 месеца с натрупване в рамките на една календарна година, това продължително работно време да е задължително със съгласието на работника, без съгласието на работника не може да бъде реализирано. Има преходен период, през който работникът дори да е дал съгласието си, след това има един период, в който той може да оттегля своето съгласие. Тоест, има редица такива защитни функции за защита правата на работниците, но както казах тази дискусия продължава повече от 2 години. Досега няма съгласие. Португалското председателство на прави опит с цел да търси решение на проблематиката по работното време да обедини две директиви – тази за работното време и директивата за агенциите за временна заетост. За съжаление и това не можа да помогне за изглаждане на разногласията и за приемането на двете директиви.
Разногласието в директивата за агенциите за временна заетост е периодът, през който може да има разлика в заплащането на един работник, който работи в дадено предприятие чрез агенция за временна заетост или по нормалния път – чрез конкретен договор с конкретен работодател. Тук са различията дали трябва да има такъв период от нула до шест седмици или още от първия момент, в който този работник започне работа, не трябва да има разлика в условията на труд, заплащане, работно време и т.н.
За ваша информация дискусията по агенциите за временна заетост не се води по тяхната необходимост, а по параметрите на реализация и защита на правата. За съжаление в България дискусията е на друго ниво. Вие знаете, че в законодателната програма на Министерския съвет беше предвидено приемане на закон за агенции за временна заетост през 2007 г. Министерството на труда и социалната политика успоредно със социалните партньори подготви такъв законопроект. За съжаление след това настъпиха сериозни различия във вижданията на социалните партньори, по-специално синдикатите и по-специално КНСБ изрази се виждане, че тази проблематика трябва да бъде вмъкната в Закона за насърчаване на заетостта. И такъв вариант беше подготвен, за да стигнем до крайната позиция на КНСБ, която въобще отхвърля възможността за съществуването на агенции за временна заетост. Въпреки че законодателно проблематиката не е решена, в България има такава практика и рано или късно това трябва да бъде решено.
С цел неспиране на други промени в Закона за насърчаване на заетостта, ние извадихме проблематиката за агенция за временна заетост. Знаете вече, че днес Министерският съвет прие ЗИД на Закона за насърчаване на заетостта, който решава другата проблематика. Така че вероятно след Нова година заедно със социалните партньори ние ще подновим дискусията по агенциите за временна заетост. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да привлека вашето внимание върху това, че ние оттук-нататък все повече и повече ще гледаме такива документи в съответните комисии, свързани с нашето членство в Европейския съюз.
На нашето внимание са предложени три становища – две по проекти на директиви с различен ранг европейски документи, едното е за директивата по преносимостта на пенсионните права, другото е регламент, който е нещо по-строго от директивата, после пак имаме по директивата за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.
Специално по първата директива аз имах възможността да участвам в дебатите в Европейския съюз по тази директива за преносимост на пенсионните права. Първата директива и регламентът всъщност са част от голямото поле на координацията на социално осигурителните схеми в Европейския съюз. Ние вече сме взели мерки. Както каза господин заместник-министъра Димитров и господин председателстващият, ние вече решихме законодателно въпроса с професионалните пенсионни схеми.
Оттук нататък въпросът вече е да участваме в правенето на това законодателство. Как участваме? В момента ние участваме точно като парламент спрямо законодателни инициативи на Европейския съюз, на Европейската комисия заедно с Европейския парламент и правителството ни дава своите становища и ние като парламент по нашите процедури в България трябва да съгласуваме и дадем също своето становище на национален парламент. Това е изключително важно, защото ние в крайна сметка правим европейското международно право, европейското законодателство, което ни засяга като страна членка на Европейския съюз по всички параметри и по всички мащаби.
Относно регламента за координация на системите за социална сигурност, ако си спомняте, ние много често споменавахме, когато правехме някои промени в Кодекса за социалното осигуряване, Регламент 1408 по социално осигуряване. Всъщност една част от тези промени са промени точно в този Регламент 1408, който ние прилагахме отдавна и работихме по него.
Трябва да имаме предвид също и да внимаваме много когато гледаме тези текстове, уважаеми колеги, защото промените в една директива, в един регламент автоматично водят до промени в националното законодателство. То си е пак вид законодателство. Защото европейското законодателство не е застинала материя, то непрекъснато се променя и държавите непрекъснато трябва да хармонизират своите национални законодателни рамки. Ето, само по този регламент за координация на системите за социална сигурност, както се вижда, евентуално ще се наложи да променим Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за семейните помощи за деца и кой знае още колко подзаконови нормативни актове ще трябва да променя Министерският съвет. Така че аз съм приятно впечатлена от качеството на текстовете, които са подготвили колегите в Министерството на труда и социалната политика, които много добре ни дават рамката за нашите становища и дебати. Така България ще може по-бързо да прилага и да бъде равнопоставена на всички европейски страни.
Радвам се също, че виждам вече в нашите становища, които после стават становища, уважаеми колеги, или на министър-председателя, или на съответния секторен министър в Европейския съвет, тоест истинският управляващ орган на Европейския съюз. Радвам се, че ние вече имаме критични становища. Ето, нашата държава изразява становище, че навярно няма да може да приеме още веднага възможност за 10-процентни инспекции на година върху всички предприятия, които искаме да инспектираме в държавата. Това навярно ще ни доведе до промени в нашата инспектираща структура, която е Инспекцията по труда. Това ще доведе до допълнителни разходи и правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика е взело това становище.
Мисля, че на този етап, тъй като ние нямаме кой знае каква практика в нашата комисия, а предполагам, че и в другите комисии на парламента, е много добре внимателно да четем материалите, които ни дава нашето министерство за нашата комисия. Мотивите на Министерския съвет са много добре представени, така че е много добре да следим цялата тази мотивация на българското правителство и да можем да санкционираме като законодателен орган, за да си проличи там каква е позицията на България в Европейския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, има ли някой, който жела да вземе отношение по точките от дневния ред, информацията, която е изготвена? Имате думата за въпроси. Заместник-министър Димитър Димитров ни запозна с подробности по това, което се гледа в Европейската комисия, какви са становищата и различията, които съществуват между останалите държави. Няма желаещи за изказване.
Приемаме за сведение информациите, които са изготвили колегите.
Който е съгласен да приемем информациите, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря за участието в комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като едва ли следващата седмица ще имам възможността да съм на заседание на комисията, искам от името на министерството да ви пожелая “Весели празници!”. Искам в края на годината да благодаря за коректната атмосфера, в която се работи в Комисията по труда и социалната политика, което според мен е един добър вариант на задълбочено експертно обсъждане на тази тежка проблематика, с която се занимава комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Аз лично съм трогната от думите на заместник-министъра господин Димитър Димитров за добри, хубави Коледни и Новогодишни празници. Но искам да ви кажа, тъй като все още нямаме опит, господин председател, може би ние трябва да одобрим това, което прави изпълнителната власт по тази програма за изпълнение на всички тези документи на Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Ако трябва да одобрим това, което гласувахме, ние, гласувайки информацията, одобряваме направеното досега и това, което е предложено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ще помоля колегите да ми помогнат, ако греша, но за яснота позицията на България по съответните документи на Европейския съюз, механизмът на изготвяне и утвърждаването на една позиция от ресорното министерство, следващото ниво е Съвет за европейски въпроси, който се председателства от министър Грънчарова. Следващото ниво Министерският съвет, който одобрява позицията на Република България по отделната проблематика. Тази позиция се изразява от съответния министър на Съвета на министрите. Това е. Позицията на България не изисква задължително становище и решение на законодателния орган. Това, което става днес, аз виждам като една форма на парламентарен контрол на обсъждане на последващи действия, които България в лицето на съответния ресорен министър е изразявала на Съвета на министрите и може би е по-добре тази форма на парламентарен контрол понякога да е предшестваща заседанията на Съвета на министрите, а не последваща.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Сега искам да дам думата директора на дирекция “Европейски съюз” в Народното събрание.
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ: Аз просто искам да дам някои разяснения, които са свързани с процедурата. Системата на парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета, новата Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвижда именно това предварително информиране на Народното събрание по силата на чл. 105 от Конституцията на Република България и всъщност вземане на решение, с което да се приеме един доклад до Комисията по европейските въпроси, който доклад, в случая вашата комисия, изразява своето становище по позицията на изпълнителната власт. Тя изразява само своето становище. Това не обуславя задължителност, но изразява определено становище.
Затова смятам, че е по-удачно – можете да вземете за сведение информацията, но ако я вземете само за сведение, значи не изразявате отношение към позициите, които са ви представени от изпълнителната власт.
Затова ние като дирекция “Европейски съюз” бяхме записали някои опорни точки, където излагаме и предлагаме заключения, които вие може, например, да изразите и да включите във вашия доклад до Комисията по европейските въпроси. С това ще изразите отношение към представените позиции.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Другата седмица почти съм сигурна, че няма да имаме заседание. Най-вероятно бюджетът ще се гледа по цял ден. Затова сега искам да използвам случая и да пожелая “Весели празници!” на всички колеги, да ви благодаря наистина за добрата атмосфера и работа. Най-вече да сме живи и здрави и да се видим и след Нова година, пак така да работим!
Искам да благодаря и на целия екип, който работи с Комисията по труда и социалната политика, и специални благодарности на госпожа Йорданова, тъй като тя така ни обгрижва и се грижи за нас, че изключително много облекчава нашата работа! Да е жива и здрава! Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Не зная дали ще имаме следващата седмица заседание, но както се вижда, започнахме вече с поздравленията. И аз ще се включа в поздравленията за весело посрещане на Новата година, ако нямаме заседание следващата седмица разбира се. Аз съм доволен от съвместната работа в комисията и мисля, че всички са доволни, тъй като и въпросите, когато сме разглеждали и законопроектите, които разглеждахме, винаги е било в една делова обстановка. Искам да пожелая на всички “Весело посрещане на Коледните и Новогодишните празници!”.
Искам да кажа няколко думи по това, което дискутирахме преди малко, че ние ще приемем, че одобряваме предложенията, които са направени. Предлагам това да бъде записано като текст на комисията.
Благодаря за участието. Закривам заседанието. (Закрито в 16.20 ч.)
Зам.- председател Петър Мръцков