Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 16 януари 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Изслушване на г-н Йордан Христосков, управител на НОИ, относно изплащане на паричните обезщетения от фонд “Общо заболяване и майчинство” през 2007 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
Заседанието бе открито в 15.13 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, преди да открия днешното заседание искам от името на Комисията по труда и социалната политика и от свое име да честитя Новата 2008 г. Това е първото заседание на Комисията след Нова година, и да ви пожелая да бъдете живи и здрави, да бъдем доволни от това, което вършим.
За днес е предвиден следния дневен ред:
1.Изслушване на г-н Йордан Христосков, управител на НОИ, относно изплащане на паричните обезщетения от фонд “Общо заболяване и майчинство” през 2007 г.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Изслушване на г-н Йордан Христосков, управител на НОИ, относно изплащане на паричните обезщетения от фонд “Общо заболяване и майчинство” през 2007 г.

Колеги, знаете, че през последните две седмици и през миналата година изобщо въпросът с изплащането на паричните обезщетения от фонд “Общо заболяване и майчинство” е изключително актуален. Интересът към този проблем е на достатъчно високо ниво. Затова си позволих да го включа като точка първа в дневния ред за днешното заседание изслушване на управителя на НОИ господин Христосков, за да може още веднъж да придобием представа за това, което се случи, включително и след решението на Върховния административен съд. Вие знаете, че в нашата комисия на два пъти през миналата година обсъждахме и дискутирахме въпроса с изплащане на обезщетенията. Така че вниманието на Комисията по труда и социалната политика към този въпрос винаги е бил на необходимата висота.
Сега давам думата на господин Йордан Христосков за изложение.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тренчев, социални партньори, гости! Първо, бих искал да благодаря на комисията, че намери време на свое заседание да разгледа един въпрос, по който в последните две седмици в общественото пространство циркулират какви ли не становища, какви ли не тълкувания по абсолютно безспорни текстове, касаещи една конвенция, ратифицирана от България още през 1929 г. и влязла в сила през 1931 г.
Позволете ми, доктор Адемов, първо в хронологичен ред да изложа събитията, свързани с решението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, ако ми позволите да Ви прекъсна, с извинение разбира се, нека да започнем от там – кое наложи в края на 2006 г. да променим текста от Кодекса за социалното осигуряване, който регламентира настоящия начин за изплащане, за да има достатъчно последователност и хронологически и да стане ясно на народните представители и на всички наши гости.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Още през 2004 г. преговарящият екип за присъединяването на България към Европейския съюз, в който не са участвали представители на Националния осигурителен институт е поела ангажимент обезщетенията за временна нетрудоспособност да се изплащат директно от Националния осигурителен институт, а не от посредник-работодателят – това е информация от преговарящия екип, тъй като партньорите ни от Европейската комисия са изразили съмнения относно коректността и своевременността на изплащане на обезщетенията от работодателя. Известно е, че съгласно Регламент 1408 права за обезщетения за временна нетрудоспособност черпят не само български граждани, но и всички граждани на Европейския съюз, които полагат труд и се осигуряват на територията на България или като работници-мигранти се местят от други страни в България заедно със своите права. Това наложи вече четвърта година Народното събрание да направи промени в Кодекса за социалното осигуряване, че обезщетенията ще се изплащат директно от Националния осигурителен институт. Тези текстове станаха ефективно от началото на 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. Това е предисторията на изплащане на обезщетенията директно от Националния осигурителен институт, а не чрез посредник – работодателя. Естествено преди това ние извършихме подготвителна работа. Наредбата, по която се извършва плащането и която влезе в началото на 2007 г. беше съгласувана със социалните партньори на експертно ниво в един оперативен порядък. След това тя беше приета от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт като проект. Впоследствие беше приета и от Министерския съвет след съгласуване с всички министерства.
Казвам всичко това, тъй като онзи момент, който е в решението на Върховния административен съд, с което имаме това позоваване към конвенцията, на практика засяга всички тези институции. Излиза, че всички те не са видели, в това число и Министерство на правосъдието и Министерството на външните работи, с които се извършва съгласуването това нарушение, този пропуск и това несъответствие с въпросната конвенция, ратифицирана още 1929 г.
Няколко думи по хронологията на самия процес.
Във Варна е постъпила жалба от гражданката Румяна Георгиева затова, че нейното обезщетение не е изплатено навреме. Преди това тя е имала жалба до Районното управление на Националния осигурителен институт във Варна. Жалбата е постъпила от 26 февруари, отговорено е веднага на 1 март с.г. В отговора е разяснена наредбата като обърнете внимание, че на 1 март болничният лист все още не е постъпил в НОИ, тоест няма как да бъде изплатен, след като не е постъпил. Самият болничен лист е издаден от 18 януари. Отварям една скоба, за да кажа, че дори работодателя да го изплащаше пак няма в тези срокове, в които тя иска да й се изплати болничният лист, нямаше да бъде изплатен. Тоест, първият болничен лист е платен от Националния осигурителен институт на 13 март. Тоест, 12 дни след постъпването му в НОИ.
Следващи болнични листове на същата гражданка също са изплащани в 30-дневния срок, само един случай има, в който има просрочие с 1 или с 2 дни, поради забавяне на данните от работодателя. Такова е и становището на прокурора по делото, което впоследствие е образувано, че няма нарушение на наредбата.
Върховният административен съд обаче атакува и разглежда не конкретния случай - той е само повод, а разглежда срока в наредбата и затова правилно, между другото, Върховният административен съд във Варна изпраща въпросът да бъде разгледан в София. Има определения на съда. Върховният административен съд се е обърнал към Министерския съвет по тази тъжба на гражданката. Министерският съвет е поискал становище от Националния осигурителен институт. Становището е поискано на 26 април, ние сме го дали на 5 май, а Министерството на труда и социалната политика е дало становище на 15 май. Но становищата, отново повтарям, са по конкретния случай и по тъжбата, а не по самото дело, което впоследствие е образувано. В становището на Министерския съвет е поискано също като страни по делото да бъдат конституирани Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика. Върховният административен съд е оставил без последствия това писмо, тоест няма конкретен отговор дали съгласен или не е съгласен и защо не е съгласен. Министерският съвет е депозирал възражение по делото на 18 септември 2007 г. като към това възражение е приложил становищата на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика, но отново повтарям, че тези становища са по конкретния случай, а не по съществото на спора вече и аргументите, с които се отменя 30-дневния срок. Така че нито Националния осигурителен институт нито Министерството на труда и социалната политика са редовно призовани като страни по делото. Единствено Министерският съвет е редовно призован по делото и това е станало на 20 септември.
ВАС е излязъл с решение на 22 октомври 2007 г. и това решение е съобщено на Министерския съвет 2 дни по-късно, на 24 октомври. Съобщението е редовно, съгласно правилата. Срокът за обжалване от Министерския съвет е до 7 ноември, но по неизвестни от нас причини Министерският съвет не е обжалвал решението.
Ние научихме впоследствие за решението от Интернет-страницата на Върховния административен съд и подадохме молба като трета заинтересована страна по АПК. Тази наша молба за преразглеждане след отнасяне на въпроса в 5-членен състав, след като се запознахме с мотивите,с които съдът отменя 30-дневния срок, има два основни пункта. Единият е формален, нека да го наречем, процесуален – ние считаме, че неправилно Националният осигурителен институт не е призован като страна по делото. Но вторият, по-същественият, е, че в мотивите на решението има противоречия и позоваването на текста от конвенцията от 1927 г., ратифицирана в България през 1929 г. е некоректно. Аз няма да се спирам повече на този въпрос – за некоректността, неудобно ми е – аз съм все пак доцент, а тук виждам професори, които са достатъчно компетентни да разяснят този въпрос, аз достатъчно добре го обяснявах вече две седмици.
По-важното е, че през това време, тъй като наистина става въпрос за терминологично недоразумение и некоректно позоваване на един срок, който се отнася за съвършено друго нещо, искам да ви кажа, че като управител на Националния осигурителен институт, който е против каквито и да било конфликти и напрежение между институциите, направих опит да установя връзки с представители на Върховния административен съд, в т.ч. и с господин Пенчев заедно с подуправителя Весела Караиванова - искахме да се срещнем, и наистина да изложим аргументите, които се съдържат в тази молба и съответно наистина да бъде изчистен този въпрос. За съжаление това нещо не се случи. Беше обнародвано решението. То влезе в сила и съответно нашата молба с резолюция беше отхвърлена.Така че тя не е разглеждана по същество, а е отхвърлена формално.
Аз съм се консултирал по повод на тази резолюция и дали е отхвърлена основателно или неоснователно. Има различни становища. Някои юристи считат, че е основателно, други – че не е основателно. Но всички тези действия с молбата и опитите да се срещнем и изчистим това недоразумение бяха не за да покажем надмощие или нещо друго, а с цел да не се стига до това напрежение, което беше създадено веднага след обнародването на Върховния административен съд.
Всъщност в какво се състои това напрежение? На практика няма срок, който да задължава Националния осигурителен институт да извършва изчисляването и съответно изплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност. Създадено е едно обществено настроение и напрежение, че всъщност срокът е 3-дневен. Това беше масово тиражирано в медиите и в пресата, включително имаше подканяния и те вече се осъществяват всички граждани, които са получили обезщетението си извън 3-тридневния срок да обжалват и да съдят Националния осигурителен институт и такива жалби вече са постъпили, които ние първо ще разглеждаме по административен път, а впоследствие те ще бъдат отнесени и в съда. Виждате как се завърта едно колело, създава се едно обществено настроение и напрежение абсолютно неоснователно, на базата, отново повтарям, на едно некоректно решение. В никакъв случай не бих упреквал когото и да било с някакви квалификации не бих си служил. Според мен става въпрос наистина за недоразумение, за грешка, която можеше да бъде изчистена. Това е съвсем накратко по самата формална част по решението на Върховния административен съд.
На практика, отново повтарям, няма срок. Независимо от това Националният осигурителен институт продължава през цялото това време да приема болнични листове по установения ред и да се изплащат във възможно най-краткия срок, като обичайният срок за изплащане е около 2 седмици. За миналата година ние сме изплатили 2 млн. 250 хил. обезщетения за около 2 млн. болнични листа. Вече беше съобщено, че само около 2% бяха изплатени извън 30-дневния срок.
Вън и независимо от това решение на Върховния административен съд и от това напрежение, което се създаде през последните 2 седмици в общественото пространство, още от м. октомври-ноември ние подготвихме някои мерки, някои действия, с които да подобрим както работата на Националния осигурителен институт, така и на базата на натрупаната емпирична информация от многото разговори, които имахме с ангажираните институции по цялата верига, да се избягват грешките и тези макар 40 хиляди забавени болнични листа да ги сведем до минимум, защото ние си даваме сметка, че зад всеки конкретен случай на забавяне стоят конкретни хора с конкретните си потребности и това нещо не бива да се допуска. Става въпрос за една чувствителна материя – изплащане на болнични или изплащане на обезщетения за бременност, раждане или гледане на малко дете.
Бих желал сега съвсем накратко с неща, които Националният осигурителен институт предлага, но отново повтарям, че онова, което ние искахме да направим и голяма част от тези неща е вън и независимо от действията през последните 2 седмици и от създаденото напрежение.
Накратко мерките, които Националният осигурителен институт обсъди и ще предложи на Надзорния съвет, имам честта най-напред да ги съобщя пред вас, пред Комисията по труда и социалната политика, са в 3 пакета. Първият пакет е свързан с подобряване дейността и избягване на грешки по цялата верига – от издаването на болничния лист до неговото изплащане. Ако тръгнем хронологично, голяма част от грешките, които се допускаха и се забавяше изплащането, бяха още при самото издаване на болничния лист. Оказа се, че когато работодателите са изплащали болничните листове те не са упражнявали необходимия контрол, независимо че един болничен лист не е само основание за изплащане на парично обезщетение, а то е основание за отсъствие от работа. Така или иначе имаше много противоречия – аз и по друг повод съм ви запознавал, както казахте. Не се спазват сроковете за съответните нива – личен лекар или ЛКК по издавена на болничните листове, не се спазват съответните срокове, предвидени за съответните видове заболявания, грешки при продължаващи болнични листове и т.н.
Ние направихме много срещи в рамките на регионалните съвети по експертизата по неработоспособността с лекари с медицински заведения и искам да ви уверя, че тези грешки на ниво издаване на болничен лист са много малко. Нашата контролна система, която имаме за това съответствие между диагноза и продължителност на болничния лист на временната нетрудоспособност, ние предоставихме на някои медицински заведения, а други се оказаха, че разполагат, тъй като софтуерните къщи, които са им разработили софтуера вече са им го предоставили.
Също така констатирахме, че самите граждани биха могли да намалят тези грешки, като само сверят адресните си данни, защото много често имаше допуснати грешки в ЕГН-тата или във фамилиите, особено при жените, които са сменили фамилните си имена. На последното решение, което взехме вчера и искахме да намалим тези грешки още на първоначалния етап, е, че ще работим само с ЕГН и при несъответствия с имената ще извършим плащането, а след това ще извършим съответните проверки и ако е необходимо съответните корекции.
Пак в този план да бъдат информирани хората и те да самите да упражняват контрол върху работодателя още от м. април пуснахме в Интернет-страницата на Националния осигурителен институт две електронни услуги. Те са лично човекът да може да провери какво е състоянието с неговия болничен лист с единния си граждански номер и с персоналния идентификационен код. Втората услуга е за работодателя с идентификационен код работодателят да може да провери какво е състоянието с всички болнични листове за своите работници, които е представил в Националния осигурителен институт. Тези услуги, както казах, от началото на година вече са налице.
Онова, което ще направим в следващия месец, ще бъде да подготвим една информационна брошура за правата и задълженията на участниците в този процес на един достъпен език, която ще бъде разпространена из цялата страна и също така в процес на довършване е услуга, която да съобщава на гражданите, когато парите са преведени по тяхната сметка. Тази услуга малко се забави, защото координираме не само с банките, и това са всички банки, защото болничните се изплащат във всички банки, но и трябва да координираме действията си с мобилните оператори, които са 3. Софтуерът е готов, услугата ще бъде пусната в близките месец-месец и половина.
На второ място, имаме проблеми при обжалването на болничните листове. Ние обжалваме някъде около 4-5% от болничните листове – ние или работодателят чрез нас. Много често и работодателят упражнява правото си. Проблемът тук е, че съответните по-високи нива ЛКК или ТЕЛК разглеждат тези жалби с известно закъснение – някои дори искаме да им плащаме, и второ, ако те анулират болничния лист няма затова препоръки и няма повторно издаване за онази част, за която той не е атакуем. Но това е въпрос, който е организационен, който също ще решим заедно с колегите от Министерството на здравеопазването, а се надявам и Лекарския съюз също да ни помогне.
На следващото ниво проблемите са при работодателя. Тук те са в два аспекта. Единият аспект е късно представяне на болничните листове. Аз поисках данни от териториалните поделения и от централната база данни за началната дата, така да се каже, на издаване на болнични листове, които са представени през м. декември и се оказа, че през м. декември са представени болнични листове, издадени през цялата година. От м. януари 2007 г. – 207 болнични листа, от м. февруари – 217 болнични листа. Нататък във времето те нарастват. От м. август издадени болнични листове и представени чак през м. декември са 2365 броя. От м. септември – с 3 месеца закъснение – 5223 болнични листа, от м. октомври – с 2 месеца закъснение – 46 хиляди болнични листа.
Ние знаехме за този проблем от многото жалби – бих казал, че 95% от жалбите, когато хората се обърнат към нас защо не е изплатен болничен лист се оказва, че той не е представен в Националния осигурителен институт. Много от случаите, драматично раздухани по пресата, всъщност бяха точно такива, в т.ч. и на заглавните страници във вестниците – просто болничният лист го нямаше в Националния осигурителен институт.
До този момент ние си служихме по пътя на убеждението. Изпратили сме над 100 хиляди писма до работодатели с препоръките, предписанията да представят болничните листове, да дадат информация – това е вторият проблем, липсата на информация за изчисляване на болничните листове, или да коригират дадената грешна информация, която най-често се изразява в следното противоречие: за месеца, в който е представен болничен лист същият работодател дава информация,че работникът е работил целият месец, тоест 22 работни дни.
Освен продължаване на политиката на убеждение към работодателя да представя навреме болничните листове, естествено под контрола и на самите осигурени, на синдикатите, онова, което ще предприемем в тази посока е следното: ще налагаме и санкции, вече при всяко забавяно представяне на болничния лист – законът ни дава това право. На второ място, в рамките тук на два месеца ще разработим софтуер – той вече е в процес на подготовка и ще дадем възможност онези работодатели, които имат електронен подпис и желаят да подават болничните листове и съпровождащите ги документи, сканирани, да ги представят по електронен път в Националния осигурителен институт. Отварям една скоба, за да кажа, че проблеми, опашки и т.н. по приемане на болничните листове няма, с изключение на критичните последни дни в месеца и в края на годината, знаете, че винаги българинът си чисти нещо в последния момент, няма опашки, защото има специален ред. Аз и друг път съм ви занимавал с приемни, с предварително уговорен час и т.н. Така че опашки няма.
Използвам случая да кажа, тъй като виждам, че тук има медии – много ги моля да си осъвременят кадрите, които показват от Националния осигурителен институт. Показват се кадри от времето, когато хората идваха в последния ден си разсрочват здравните осигуровки, когато се струпваха по няколко хиляди човека в 1-2 дни бяха приемани. Също така даже някои от медиите показват кадри от опашки по банките от 1996 г. В момента такива опашки няма или ако има, те са много рядко и много по-малко. Така че ние нямаме никакъв интерес да създаваме напрежение, а трябва да покажем картината и действителността такава, каквато е.
Така че на това ниво – представяне на болничните листове от страна на работодателя в Националния осигурителен институт – тези мерки предприемаме и считаме, че те са достатъчно и като принудителни мерки, а и като възможности, не е задължително като възможности, да бъдат придвижени по-бързо болничните листове.
В малко по-далечна перспектива естествено ще разчитаме на електронното подаване на болничните листове, на информацията в тях по определен формат директно от здравното заведение. Но ние имаме готовност за това нещо. Естествено това трябва да бъде съгласувано с другите институции. Надяваме се, че следващата година това може да бъде факт, което ще ускори този процес.
Така стигаме до етапа, в който нои ние имаме готовност за това нещо. Естествено това трябва да бъде съгласувано с другите институции. Надяваме се, че следващата година това може да бъде факт, което ще ускори този процес. Така стигаме до етапа, в който Националния осигурителен институт изцяло поема отговорността по изплащането.
Готови сме да направим един компромис. Вчера го обсъждахме с всички регионални директори – да отпадне изискването да разполагаме с информация за персоналния регистър за месеца, в който е болничният лист. Тоест, това и следващите мерки, които ще кажа обаче променят акцента на контрола от превантивен в последващ. Това ще доведе много често до неправомерни плащания. Това ще доведе и до възстановяване на неправомерно получени суми. Но с цел хората да си получат навреме болничните ние сме готови да извършим една такава стъпка и да може хората наистина да разполагат с парите си.
Пропуснах да кажа, че по отношение на подаването на болничните листове, представянето и съпровождащите ги документи, много голяма част от централните ръководства, шапките на предприятията са концентрирани в София, в Пловдив, в големите градове, а на практика дейността се осъществява във филиали, които са изнесени по цялата страна. При желание на тези търговски дружества ние сме готови да поемаме и заявления от тяхна страна, ние сме готови да приемаме болничните листове във всяка точка в териториалното поделение, където те осъществяват дейността си, за да скъсим пътя, който те придвижват. Но не всички ведомства, които имат централен офис, желаят това нещо да стане. Например, банките желаят всичко да минава през центъра. В тази посока това веднага може да бъде направено и ние ще пристъпим.
Следваща важна стъпка, вече на ниво Националния осигурителен институт, освен естествено работата на смени, която и досега е била – извънредно да се работи в събота и неделя, когато има епидемии, това е нещо нормално, ние ще пристъпим в рамките на седмицата два пъти ще плащаме болничните. За целта трябва само да направим преговори с банките и с един анекс да сменим договорите с всички банки.
Отварям една скоба, за да кажа, уважаеми народни представители, че в пресата се появи в целия този поток от критики – аз не ги приемам лично, а ги приемам като обиди към моите колеги, занимаващи се с тази дейност, някои си позволиха да пишат, че вероятно болничните се бавят, защото сигурно има злоупотреба с тези пари – че те стоят някъде по банките. Искам да ви уверя, че всички средства на общественото осигуряване са в централна сметка в БНБ. Когато парите се придвижват за плащания на пенсии, особено пък за болничните, всичко става в рамките на един ден. Тоест, днешния ден, всеки четвъртък ние превеждаме парите в банките и съгласно договорите, които имаме, а това са договори с всички банки, защото ние оставихме хората да си изберат банки, а не ние да им ги избираме, на следващия ден до обяд парите трябва да са по сметките на хората. Така че това движение на пари, които са неидентифицирани, които не са за конкретен човек, престой в банките, въобще няма това – това само болна глава може да измисли такива неща и притеснява и без това излишно притеснените хора. Така че плащаме два пъти в рамките на седмицата, което значи, че в рамките на месеца ние ще имаме от 8 до 10 плащания. Това смятам, че е една добра мярка, която ще ускори движението на парите от Националния осигурителен институт към хората, за да могат те навреме да си ги получат.
Още една мярка, която естествено е свързана обаче с промяна в наредбата. Досега и работодателят и Националният осигурителен институт изплаща болничния лист, когато той обхваща период от 2 месеца на два пъти, защото той се изплаща заедно със заплатата от работодателя. Ние предлагаме и ако Надзорният съвет, а след това и Министерският съвет утвърди тази промяна болничният лист да бъде изплащан еднократно. Тоест при това положение ние ще имаме по-добро плащане, отколкото когато работодателя изплаща, защото наведнъж цялата сума ще бъде получена. Тоест не е нужно да се чака следващия месец, подаване на информация и т.н. това нещо става с промяна в наредбата и тази промяна ще бъде незабавно предложена.
Накрая, за да не ви занимавам имам много конкретни предложения, които буквално ще бъдат осъществени. Някои от тях вече са осъществени за броени дни. Още в това плащане ние го осъществихме.
Искам само да ви кажа, че тези предложения и тези действия, които предприемаме с цел да улесним хората да си получат по-рано парите, са свързани с преместване на акцента в контрола. Той от превантивен става последващ и съответно едно предислоциране на ресурсите на ресурсите, въобще на хората.
Естествено е накрая да бъда запитан, виждам, че интересът е към това, какво трябва да се прави към този категорично нормативен вакуум. Защото в момента няма дни. Аз категорично не мога да се съглася с това, че някой неправилно тълкува една конвенция. Това означава, че това е срокът за плащане. Има два начина. Единият е Министерският съвет в нормативен документ да посочи срок – това може да бъде същият, а може да бъде друг. Другият вариант е срокът за изплащане на обезщетенията да бъде посочен в Кодекса за социалното осигуряване.Това е формалната страна – къде да бъде.
Връщайки се назад във времето и гледайки практиката на другите страни, искам да кажа, че посочване на срокове в законовия текст не е най-добрата практика и е по-скоро изключение отколкото практика. Ако се върнем към българската история, в Закона за обществените осигуровки от 1924 г. няма изчаквателен период, тоест от първия ден възниква, но плащането е предоставено на тогавашната Дирекция по труда и социалното осигуряване към Министерството на промишлеността, търговията и труда. Дори няма посочен срок. Само е записан един текст, че в екстрени случаи, при ликвидация, при други може работодателят да изплаща. Това е българската практика. Никога не е имало в закон текст кога да бъдат изплащани обезщетенията. По презумпция, когато работодателят ги е плащал е било правилото това да се плаща заедно с трудовото възнаграждение, но на практика срок в законовия текст не е имало. Практиките на другите страни, в т.ч. на Полша е срокът да се фиксира в подзаконов акт и на пример в Полша е 30 дни. Тя е ратифицирала тази конвенция и никой не е обвинил Полша, че я нарушава.
Нормално е все пак вие да очаквате аз да предложа някакъв срок. След разговорите, които аз имах с колегите, те считат, че срокът от 30 дни може да бъде намален, но молбата им е, следвайки технологията на обработка, включително тези нови подобрения, молбата им е срокът да бъде в работни дни. Считат, че 15 работни дни е критичен срок и при епидемии той трудно може да бъде спазен. Отварям една скоба да кажа, че тотално в България в социалната сфера не се спазват срокове, например експертизата по трайната нетрудоспособност, където хората губят права, години чакат да минат през ТЕЛК, но това не е добрата практика. Ние искаме да имаме добра практика. Считат, че 15 работни дни е малък срок, но 20 работни дни е един добър срок, който технологично се свързва с този процес.
Освен това възможен е и друг вариант, който естествено ще бъде обсъден в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, където е мястото за такова обсъждане. Аз просто ви информирам сега за възможните решения – този срок да бъде диференциран и плащания, които са важни за хората, когато се касае за обезщетения за бременност, за раждане за цял месец или за гледане на малко дете или болнични с продължителност над 10 дни да се изплащат в 2-седмичен срок, тоест в 14 работни дни, а когато става въпрос за по-кратки срокове и временна нетрудоспособност в рамките на 20 работни дни. Това са технологичните срокове, които аз обсъдих с моите колеги и които считат, че те са постижими и са едни добри срокове на фона на европейската практика.
Тъй като знам, че има предложения и идеи да се върне стария начин на работа, първо, естествено Националният осигурителен институт няма да възрази срещу това, но онези, които са водили преговорите и онези, които са поели ангажимента да се плаща чрез работодателя, трябва съответно да се аргументират защо това става.
Освен това искам да кажа, че ако сега обръщаме внимание на 40 или на 50 хиляди случая на забавяне, които въобще не искам да игнорирам като проблем, когато работодателят плащаше забавянията бяха стотици хиляди, в т.ч. на обезщетения за бременност и раждане, злоупотребите с парите бяха много големи, изключително големи. Само за доказателство ще кажа, включително и като отговор на онази реплика, че е по-добре да си ползваш отпуска, отколкото да боледуваш – това е абсолютно несъстоятелно към действителността. Националният осигурителен институт за 2007 г. е изплатил 402 млн.лв. за болнични и майчинство в сравнение с 357 млн.лв. за 2006 г. Една част от тези болнични и от това майчинство е изплатено от работодателите. Работодателите в момента все още продължават да теглят пари от НОИ и да изплащат болнични за периода 2005-2006 г. и за 2007 г. също.
Да вземем за пример “Кремиковци”, които забавят по информация от синдикатите заплатите с повече от два месеца и половина, значи и болничните ще се получат след два месеца и половина. Отново повтарям, злоупотребите с тези пари са големи. Натискът от самото начало с измисляне на най-различни предтексти, за да е саботиран, блокиран този начин на плащане от Националния осигурителен институт идват от кръгове, които имат финансови интереси, които имат материални интереси. Те боравят с тези пари. Теглят си парите от Националния осигурителен институт, ползват се за други цели и по-късно се извършват плащанията. Огромни са случаите на злоупотреба. Аз съм ви занимавал особено с т.нар. фирми-инкубатори. Сега, когато вече парите отиват при майките в личните им сметки и онази търговия, която е направена, трябва да има вече обратната посока – жената да даде парите на онзи мним работодател, който е назначил, нещата стават много по-трудни. Основната съпротива идва оттам.
Признавам накрая, че и в работата на Националния осигурителен институт има пропуски. Аз поемам отговорността за тези пропуски – там, където е необходимо ще наказваме районни управления и служители за забавяния. Но ние сме накрая на веригата, напрежението е върху нас, а най-малко грешки има в Националния осигурителен институт. Но аз считам, че този метод е много по-добър от стария метод, плащанията са много по-сигурни, злоупотребата с тези пари на практика са сведени до минимум и ако продължим да усъвършенстваме организацията и ако има един добър кооперативизъм по цялата тази верига – нещо, което се наблюдава в последните месеци, считам, че това е по-доброто решение. Но в края на краищата вие имате думата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков, за изчерпателната информация.
Преди да открия дискусията ще се опитам да формулирам един такъв въпрос. Законът за обществените осигуровки е приет през м. март 1924 г., Конвенция № 24 на МОТ относно осигуровките за болест на работниците от индустрията и търговията и домашната прислуга е приет 1927 г. Тази конвенция е ратифицирана в България през 1929 г. В сила е от 1931 г. и оттогава се прилага в България. Знаете, че МОТ има достатъчно контролни органи, които проверяват изпълнението или респективно на неизпълнението на всички тези ангажименти, които България е поела с ратифицирането на тази конвенция. Ако България не е спазила тези ангажименти, това означава, че е трябвало да бъде санкционирана. След като не е санкционирана, тогава става ли въпрос за правилно приложение на конвенцията и на изискванията на ангажиментите или става въпрос за нещо друго?
Сега акцентът на тази дискусия, според мен, не трябва да бъде върху това да коментираме решението на ВАС, тъй като то не подлежи на коментар. Както и да го коментираме, ние сме задължени да го изпълняваме.
За Комисията по труда и социалната политика, освен че е важно да упражним контролните функции на съответните институции, важно е да видим има ли нужда от законодателна промяна, от промяна на подзаконовата нормативна уредба. Моята молба към всички, които участват в дискусията да акцентирате върху тези възможности.
Откривам дискусията.
Заповядайте, доктор Тренчев.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин Адемов, господин Христосков, народни представители! Аз присъствам в качеството ми на представител на част от осигурените, подчертавам, защото друга част са при колегите в КНСБ, а трета част не са никъде.
Що се касае до създадения казус, искам да ви кажа, че от месеци наред сме обект на постоянни жалби и оплаквания главно от бавното изплащане на болничните и това е обяснимо.
Нашата позиция по презумпция не може да бъде различна освен болничните да се изплащат в максимално кратък срок. Иначе рискуваме те да бъдат изплатени по пътя за Орландовци. Господин Христосков каза много добре, но Вие после уточнихте как стои въпросът с международните ни ангажименти хронологично.
Синдикатите не са ритали срещу начина на изплащане на болничните листове от работодателите, макар че аз съм съгласен с част от аргументите на господин Христосков, че имало злоупотреби и забавяния, но не ние бяхме тези, които желаеха да се промени механизма. Механизмът се промени, защото ние ще ставаме европейци и трябва да правим като европейци.
За да довърша по конвенцията, от направената справка на 15-те стари страни – всички са я подписали и ратифицирали. Това го казвам за информация на присъстващите. Ще донаправя справката, поради късото време за 26-те страни, защото за България е ясно.
Когато нашите хора са решавали да въведат европейска практика и са подписвали е трябвало да помислят имаме ли сили, организационни способности и технологични възможности да се правим на европейци не на приказки, а на дело. Но това нека да тежи на съвестта на нашия еврокомисар и на царя нашего Симеона, който го изпрати там. Впрочем тепърва започват да гърмят ангажименти, господин Адемов, за които хората ще ни търсят отговорност. А ние сме подписали без да имаме готовност да ги изпълним.
Искам да кажа и следното нещо. Аз виждам три варианта, за да се излезе от казуса. Макар че тук на масата има такива светила на юридическата мисъл, пред които ние просто се прекланяме, защото цялата им трудова кариера е минавала в това да намерят форми и начини да репресират свободомислещите в България. Казвам го едно към едно - е, не от порядъка на Вишински, защото той направо ги е стрелял. Но има три варианта. След като решението на съда, господин Христосков, не Ви харесва, обърнете се към Страсбург, който да вземе друго решение.
Второто нещо, защо не ви стиска да има процедура. Аз в МОТ ходя всяка година – било като делегат, било като заместник-делегат, ами денонсирайте конвенцията, уважаеми народни представители! Има такава процедура.
Третият вариант е да се стегнат технологично и организационно и да намерят тази форма и начин на хората да се изплащат болничните навреме. Иначе ще има дела, ще има разправии, а ние не можем да заемем друга позиция.
И нещо повече. Като не ви хареса решението, защо то не се обжалва, искам да запитам? Защо не се обжалва решението от светилата на юридическата мисъл, които да отидат от името на Министерския съвет пред уважаемия Административен съд и да кажат: “Дами и господа, другарки и другари, тъй и тъй...”. Никой не отива, съдът ги спуква с едно решение, а сега “Олеле, какво става?”. Така че не искам да мислите, че нашите изказвания са популизъм. В никакъв случай! Записани сме с оплаквания за забавени болнични.
Разберете, господин Адемов, за разлика от много от присъстващите в тази зала много хора разчитат само на двете си ръце и на скромните си доходи, включително и болнични. Ето защо аз не мога да ги виня, че тяхното желание е да се изплащат нещата колкото се може по-скоро. Така че аз апелирам към народните представители – поставете се на мястото на осигурените. Нека с неправни аргументи да не се чудим как да оборим едно правно решение, ами да намерите форма и начин, включително и законова, за да разчистите пътя и тази институция да може максимално бързо да плаща своите обезщетения.
Що се касае до подробностите, тук съм с юридическия си съветник, той може да вземе отношение едно по едно по всеки текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Тренчев.
Колеги, заповядайте.
Госпожа Панева има думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми гости! А ще говоря като човек, който през миналата година е бил близо 7 месеца в болнични и мога да кажа точно как стоят нещата и къде аз виждам проблемите.
Спомняте си в началото на 2007 г. по мое настояване, тъй като имах срещи с журналисти в моя регион и те казаха, че има някакво брожение и оплаквания пред тях на работници, на които не им се изплаща веднага болничния лист и те търсят причината в работодателите, че не са коректни, че не навреме ги представят, че некоректно ги обработват и т.н. Спомняте си, че тогава ние изслушахме господин Христосков и той каза, че системата е готова да работи добре, че няма да има проблеми и наистина 2% (и аз бях в тези 2% и съм конкретен човек с конкретни потребности и нямам странични доходи. Тъй като имах много разходи за лечението си, трябваше да разчитам на тези пари). Те са твърде малко от огромния брой хора, които са боледували и са получили обезщетения – било по майчинство, било като временна нетрудоспособност и т.н.
Къде видях аз проблемите? В НОИ поставят два документа – в моя случай за един и същи месец. Болничният ми лист е от 29 май, документацията, обработена преди това, защото на нас ни се изплащат възнагражденията към 26-27-мо число, а аз съм с пълен работен месец и дни след това в НОИ пристига нов документ, в който аз съм в болнични – 29 и 30 май. Документите остават там. Следващият месец аз имам пълни болнични, следващият месец – също, и така нататък до края на м. ноември. Да, аз разбирам, че за тези два месеца има проблем между работодателя и НОИ. Нито работодателят се интересува какво става с моя болничен, а аз най-малко се интересувам, защото ми е обещано, че системата работи и значи, че ще получа парите си. Чакам търпеливо, имам опит с мои близки, познати, които имат забавяния от месец-два и чакам търпеливо. Защо, обаче за м. юни, когато вече всичко е чисто, целият месец аз имам болнични и получавам съответната сума? А блокира системата, че през м. май има проблем между работодателя и НОИ и аз го изчиствам през м. август, защото виждам вече, че нещата много напредват. Обаждам се в НОИ, установявам къде е проблема, правя контакт с моя работодател, решаваме го за един ден и получавам парите си. Давам конкретния пример, не за да ви занимавам със себе си, а за да видите, че по цялата тази верига има може би отделни моменти, в които се срива нещо или се случва нещо, което трябва да бъде изчистено. Изчистеното за мен е “болнично заведение-НОИ”. Такъв наистина е замисълът – работодателят да не се бърка в това от какво, как боледуваме, защо боледуваме, какви са ни болестите, дали можем да разчитат на нас и до кога могат да разчитат, да не може да ни спира пари, които така или иначе трябва да получим и по някакъв начин сме си ги заслужили. Защото, когато дебатирахме промените, ние констатирахме, че работодатели, които системно не плащат на своите работници за труд отработено време, не плащат и на хората, които са били болнични и които е трябвало да получат обезщетение за майчинство. Така че за мен мярката е прекрасно, решението е чудесно. Никой не може да ги спре тези пари вече, те отиват директно в сметката на лицето, което трябва да ги получи. Тоест, трябва да търсим сега тесните места в системата и полека-лека да ги изчистваме. Аз мисля, че докато стигнем до тази фаза “болнично заведение-НОИ” трябва това да направим – да намери начин НОИ, след като повече от 10-15 дни е застоял даден болничен лист да информира своевременно работодателя и работника, който очаква това плащане, че нещо не е наред-да го извика ли, или само да му пусне един SMS, че има проблем с плащането на този болничен. Това не е толкова трудно. Защото ние видяхме, че можем да си проверим каква пенсия ще вземем – създадена е някаква система, може и тук а бъде подредена системата. Това, първо.
Второ, считам, че няма нищо лошо в това, когато всичко почти е изчистено – има дребни подробности, наистина вие да платите на лицето, тоест да има едно предварително плащане, а след това да контролирате. Защото все пак вие можете да си възстановите тази сума. Другото е по-жестоко, разберете! Има хора, които са със семейства от един член и ако тези пари не влязат, те са обречени на гибел – започват заеми от близки, приятели и т.н. Така че мисля, че това е по-хуманната стъпка – вие да изплатите болничния и след това да търсите къде е проблема.
Другото, което бих искала да кажа, е, че когато един болничен лист обхваща два или повече месеца, нормално е, когато при вас пристигне първо химиолечение, то се знае по диагнозата и предстоят пет или шест, вие ще знаете, че това лице ще отсъства 5-6 или повече месеца. Аз предупредих служителките тук, че ще отсъствам продължително, за да не ме включват във ведомостите, които работят всеки месец и да не ми създават проблеми, защото се оказа после, че ми бяха платили за месец, а сега в края на годината за два месеца ми спряха цялата тази надплатена заплата. Така че разбирате ли, вие сте по-добрите специалисти и да се опитате да видите кои са тесните места и точно там да нанесете корекциите. Иначе аз знам, че вие имате капацитета и хората са го усетили. Трябва да увеличим тези 2% до 0,2% и тогава вярата ще бъде по-голяма. Иначе това, за което вие говорите, че някои споделят, че е време да се върнем назад, всеки, който се е върнал назад, постигайки нещо добро, е сгрешил. И аз ви моля: не го правете, от името на хората, с които съм разговаряла и от своя личен опит. Не го правете! Трябва да търсим път напред, а не да се връщаме назад. Винаги ще има някакъв процент грешка, но за този, който е по-малък ми се струва, че системата ще спечели от това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, колеги. Виждам представители на синдикатите, представители на научната мисъл по трудово-осигурително право. Благодаря за вашето присъствие!
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми представители на институциите, уважаеми колеги! Аз искам да кажа две думи като заместник-председател в момента на Надзорния съвет по конкретната тема, че Надзорният съвет посвети един задълбочен дебат на създалата се ситуация, в резултат на който прецени, че няма да изразява позиция по съдържателността и състоятелността на решението на съда, тъй като така или иначе съгласно законите на страната, решението на съда е факт. Заедно с това Надзорният съвет прецени, че не може да пренебрегне в едно свое публично изявление факта, че всъщност позоваването от съда на един международен акт, по който нашата държава е страна, е дълбоко погрешно и трябва да бъде оценено като някакво недоразумение или техническа грешка, каквото и да било то, но не и като задължение за България тя директно да прилага това, което е написано в конвенцията по съвършено друг повод. Държа да подчертая, че ако трябва да гледаме този текст от конвенцията, на който има позоваване, то българското законодателство е решило въпроса много по-благоприятно, отколкото е написано в тази част от конвенцията, чрез която се дава възможност на страните да недопускат плащане, да няма възникване на задължение за предоставяне на обезщетения, когато работниците и служителите и всички осигурени лица изпаднат в неработоспособност в продължение на един период от време, който може да достигне до 3 дни. Българският законодател е решил по-благоприятно този въпрос.
Също така, също като член на Надзорния съвет, искам да кажа, че мерките, които бяха споделени от управителя тук пред вас ще бъдат подложени на много сериозно обсъждане и ви моля вие да не ги приемате като нещо решено, като нещо, което е лекарството, с което може да се излезе от тази ситуация. Аз мога още сега да ви кажа, че по всяка вероятност от името на моята организация, представителите на КНСБ в Надзорния съвет не биха подкрепили преместването, превръщането на превантивния контрол в последващ, тъй като сме наясно за последиците на една подобна мярка. Ако вие обърнахте внимание в изложението на господин Христосков се съдържаше един момент, който бих искала да подчертая, а именно, че са били написани във връзка с анализа, който са направили още в средата на миналата година – много интензивно, в органите за управление на НОИ и директно от колегите, които са ангажирани с тази дейност, във връзка с констатацията, че много проблеми възникват, поради това, че от страна на работодателите в недостатъчно оперативен порядък, в недостатъчно добри срокове се подават нужните данни, за да получат хората правата си, НОИ е написал 100 хиляди писма на работодателите. Моята преценка е, че НОИ е похарчил 100 хиляди лева, тъй като едно писмо е минимум един лев, от парите на всички осигурени лица, от обществените и публични средства, за да се свърже с членовете на 6-те национални представителни организации, които имат свои представители в Надзорния съвет.
И тук бих искала да изкажа своето голямо разочарование, че на последното обсъждане на тази изключително болезнена и важна тема представителите с малки изключения, вие ще се досетите коя организация е изключението, представителите на работодателските структури дори не намериха за нужно поне формално да поемат ангажимент, че те биха се обърнали към своите членове с един призив, че те биха положили усилия да проведат мерки, обучения, допълнителни консултации, за да подпомогнат дейността на работодателските екипи, защото наистина има нужда от подпомагане на тази дейност.
Така че апелирам и към вас, като народни представители, обсъждайки мерките, които бяха изложени от страна на господин Христосков да имате предвид, че те трябва да бъдат преценени от много посоки, от много страни и те трябва да бъдат достатъчно ефективни и ефектите от тях да не се създават допълнителни негативи, които вече сме избегнали.
Аз съжалявам за това, което е претърпяла народната представителка госпожа Панева, но заедно с това й благодаря, че тя сподели личния си опит затова какво се случва по веригата, за да се стигне до изплащане на болничния лист на крайния потребител. Бих помолила всички присъстващи да обърнат внимание на нейната констатация – отново проблемът е в поведението на работодателя. Няма да обсъждам кой е този работодател в случая, но поведението на работодателя, мила госпожо Панева, той е бил длъжен, неговият екип от служители е бил длъжен да познава нещата. Не може НОИ да знае, че вие имате болничен лист, за да знае, че той 10-15 или 20 дена е забавен. Националният осигурителен институт узнава това само, когато работодателят благоволи да го изпрати. И никак не ми се иска, защото това е една негативна тенденция от последните години, когато някой някъде по някакъв проблем, свързан с осигуряването не си изпълнява задълженията, ние грабваме този проблем и го качваме на ушичките на Националния осигурителен институт. Значи, нека всеки на своето място да следва задълженията, предписани му от закон.
Да, смятам, че е слабост от страна на колегите от Националния осигурителен институт – това, че те не са си ползвали правата по закон и не са наказвали всеки случай за забавяне на представянето на болничния лист. Защото точно такъв е случаят на госпожата, която подава жалба до Върховния административен съд - там причината е отново в основата на забавянето на изплащането на болничния лист е тази.
Понеже вече беше споменато затова, че има някои призиви за връщане към предходната технология на изплащане, искам да кажа, че това беше реакция на натрупаното мълчание и задържането на произнасянето по проблематиката, което с нагнетената обстановка около това решение на съда се изля в една преценка, че ние отново можем да заявим нашата последователна позиция. Да, ние от 1 януари 2007 г. не сме препятствали нищо, за да препятстваме този ред. Напротив, съвестта ни и като организация и на мен, като експерт и представител в органите на Националния осигурителен институт, е чиста този ред да бъде подобряван и да бъде следван. Но искам да припомня все пак, че ние бяхме единствените, които привличахме вашето внимание и се опитвахме да ви принудим да вземете друго решение по въпроса.
По тази причина аз не смятам, че ние правим призиви срещу постиженията, които бяха постигнати, но в отговор на въпроса, който съществува в публичното пространство как може никой да не се жали, да не хули осигурителната институция, да не хули осигурителното законодателство и актовете на Министерския съвет по тези въпроси, нашият отговор е този – отново не работодателите. И тогава, понеже нашите хора ще ги бъде страх да реагират срещу собствените си работодатели, те ще си мълчат по отношение на публичните институции и ние няма да знаем – вие по-скоро, защото ние ще научаваме по други пътища, за загубата на права. Даваме си ясна сметка, че няма идеално решение. Връщането към стария ред също има своите негативи, но считаме, че ако вие търсите отговор на въпроса как може да се избегне това, което сега се получава, това е нашият отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Има думата госпожа Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Първо, искам да кажа, че съм изненадана от изказванията на представителите и на двата профсъюза “Подкрепа” и “КНСБ” за мълчание, за подтискане на темата, защото ние се срещаме често и тук, а и вие сте хора, които следите, убедена съм, много активно работата на парламента.
Да, тук сме обсъждали неведнъж – за трети път е точка от дневния ред, но също така аз искам да ви кажа, няколко пъти съм го казвала вече, ще си позволя за пореден път да кажа, че още м. юни аз поставих въпроса при госпожа Масларова именно по тази тема.
Тъй като 40 хиляди забавени болнични листа наистина на фона на милионите изплатени от НОИ за вас изглеждат малко, но когато само при мен са дошли над 50 човека, за мен това вече е много. За мен това вече е проблем. Тогава, през м. юни, се обадиха 20-30 души, за да съобщят за проблеми. Тогава госпожа Масларова каза следното: “Да, има проблеми. Само след 3 месеца обещавам, че проблемите с изплащането на болничните ще бъдат лош сън”. За съжаление една година след въвеждането на новата система ние сме в една патова ситуация.
Интересувам се от следното и ще помоля юристите да ме осветлят в това. Това, че Върховния административен съд тълкува неправилно една законова уредба, една конвенция, според мен, не прави нищожно неговото решение, което означава, че срок има. След като той е постановен от ВАС, това означава ли наистина, че срокът от наредбата на Министерския съвет е отменен, постановеният от ВАС срок за 3 дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, в решението на ВАС няма срок. Там е проблемът.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, там има само отменяне. Правилно. Има решение, което отменя срока, така че в момента срок няма. Откъде тогава тръгна в общественото пространство това, че трябва за 3 дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защото има озоваване на конвенция.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Защото това е темата в момента и темата, която, аз за първи път присъствам, информацията ми е единствено от медиите – това, което съм чула, прочела и видяла са 3 дни срок, постановен от ВАС, тъй като не съм видяла и самото решение. Това е ясно. Тогава означава, че такъв срок няма. Очевидно трябва да се вземат мерки. Но независимо дали ще има нов срок, дали ние много бързо ще аправим някакви законови промени, така че да има срок, ако проблемът е някъде по тази верига, то само определянето на срок няма да го реши. Ние отново ще се завъртим в същия порочен кръг. Тъй като хората очакват плащането от НОИ, оттам идват парите, естествено недоволството се фокусира именно върху НОИ.
Аз в интереса, който проявих и това, за което разбрах, и от разговорите си с господин Христосков, установявам, че всъщност по-високия процент от случаите са всъщност извън Националния осигурителен институт и Националният осигурителен институт нямат вина, че не се изплащат болничните листове. Може би е трудно, но аз искам да помоля господин Христосков именно за по-голяма яснота – в относителни дялове съвсем приблизително, казахте, че 4-5% са обжалваните болнични листове, което означава, че това са нередовните, некоректните болнични листове – останалите 96% от проблема къде са, как са разпределени, за да можем да видим къде, кое е най-сериозният проблем и какво трябва да се направи? Защото ми се струва, че срокът е най-малкото. Има начин в рамките на дни да се оправи проблема със срока, но за да знаем, че наистина ще се реши въпроса с това, за да се прекрати тази спекулация с темата. Защото наистина вече недоволството в обществото се надига, издига до степен, че могат да се получат някакви неприятни последствия, за които ние не желаем да се стигне до там. Така че това е моята молба към господин Христосков.
Бих искала да добавя само. Много държа да разбера и да науча защо Министерският съвет не обжалва решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Едва ли ще можем да отговорим от името на Министерския съвет.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Но все пак има представители на министерствата. Те трябва да са се запознали и да могат да кажат и дори самите те да поставят въпроса от Министерството на труда и социалната политика, тъй като и те са потърпевши. Защо, защо това се случи – след гафа на ВАС, следва втори гаф? И забатачването е налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще ви помоля в следващите изказвания без квалификации, защото в крайна сметка Комисията по труда и социалната политика не може да бъде съдник на каквото и да е решение. Ние можем да коментираме, можем да дискутираме, но нека да не правим квалификации.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Христосков, уважаеми социални партньори, уважаеми колеги! Ще бъда кратък. Действително това, което беше прието през 2007 г. да се изплащат болничните от Националния осигурителен институт, трябва да го усъвършенстваме и това, което и господин Христосков каза затова, че и ние, и Надзорния съвет на НОИ да разгледа движението на болничните листове по веригата и оттам е големият ресурс, който можем да направим да изпращаме в срок болничните листове. Аз няма да споря за това какъв трябва да е срокът за изплащане на болничните листове – дали 3 или 30 дни. Аз приемам, че това, което беше направено за 20 работни дни или 30 календарни дни, се доближават. Но да правим такива напъни, че за 3 дни ще изплащаме болничните листове, значи създаваме илюзии в българските граждани, че могат да получат за 3 дни обезщетенията, което практически не може да стане. Трябва да сме реалисти.
Аз бих задал един въпрос. Преди 2007 г. и персоналният регистър и регистърът за регистрация на трудовите договори беше в Националния осигурителен институт. Със създаването на Националната агенция за приходите ние прехвърлихме този регистър там и в интерес на истината трябва да кажа, че Националната агенция за приходите не е заинтересована регистърът да бъде пълен и да бъде воден според правилата и според наредбата. Може би в този случай трябва да се замислим и господин Христосков да изрази и той становище, но аз съм работил в системата на НОИ и мога да ви кажа, че за регистрацията на трудовите договори, работодателите ги дисциплинирахме и при всяко забавяне на регистрацията, слиза долу и си плаща глобата, след това се качва и си прави регистрацията на трудовия договор. Мога да ви кажа, че за един-два месеца работодателите, дори самоосигуряващите се научиха, дисциплинираха се и знаеха, че или трябва да си плати глобата, или трябва да си направи регистрацията навреме. Не трябва да се обвиняваме и синдикати, и работодатели, а може би трябва да бъде засилен контролът малко повече.
Моето становище е, че персоналният регистър трябва да бъде върнат в Националния осигурителен институт, тъй като той е заинтересован този регистър да бъде пълен, да бъде точен, за да може да се изплащат и обезщетенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Госпожа Кръстанка Шаклиян пожела думата.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, колеги, уважаеми господин Христосков! Аз мисля, че трябва да благодарим на ВАС, независимо от неговото решение. Защото това е една червена лампа, която показва, че нещо някъде се е случило, се случва и може би продължава да се случва.
Понеже от изказването долавям, че една от основните вини се прехвърля на работодателите, аз предлагам съвместно нашата комисия и Националния осигурителен институт да направят такива предложения в законодателната промяна, че да се изключи работодателят – направо “болничното заведение-НОИ”, като болничното заведение информира работодателя колко дни е болен неговият работник. Ще се запази и конфиденциалността на заболяването, понякога се налага това да не се разгласява като конфиденциална тайна. Ще се види дали някъде по веригата отново има проблеми. Ако има проблеми, ако не в работодателя, тогава ще видим кой е проблемът и къде е проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преди да дам думата на проф. Красимира Средкова, провокиран от това, което каза госпожа Кръстанка Шаклиян, лечебните заведения да предоставят по електронен път информацията на Националния осигурителен институт. Тук е доктор Колчаков, той знае, както и други колеги знаят, НЗОК, мисля, че още се изплаща този заем, за оборудване на общопрактикуващи лекари, включително и с информационни технологии, които да дадат възможност точно за извършване на такъв тип услуги. Това са пари на българските данъкоплатци, с които са подсигурени и лечебните заведения, и общопрактикуващите лекари, с компютри и необходимата информационна система. Въпросът не е в това, че няма такива средства и източници, въпросът е в това, че информационните системи между институциите в България не си говорят, грубо казано. Оттам идва проблемът. Дори по електронен път да изключим работодателите, това да бъде тайна и да не знаят от какво заболяване е болен техния работник или служител, те трябва да предоставят и друга информация, която много ясно е казана – този 6-месечен срок, в който трябва да се знае доходът от НОИ е задължение на работодателя, така че да зачеркнем работодателя и да го улесним, за да го изключим от тази верига, не е възможно. Затова, коментирайки всички тези възможности, трябва да сме наясно и с това, което е като законодателна уредба в българското законодателство.
Професор Средкова, заповядайте.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тъй като в поканата за участие в днешното заседание беше посочено, че ще се обсъжда какво да се прави с установения от средствата за масово осведомяване 3-дневен срок за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, аз ще се спра само на този въпрос.
Най-напред искам да благодаря на господин Тренчев, който излезе, но се надявам, че неговият юридически съветник ще му предаде, за високата оценка, че ние тук тримата от сутрин до вечер си изпълняваме трудовата функция, тоест четем, правим справки и вършим изследвания. Това ни е на нас професорите работата – да четем, да правим изследвания и да правим предложения.
Темата е “3-дневният срок”. Тридневният срок беше установен, неслучайно казах, от средствата за масово осведомяване, които напоследък и други много груби юридически грешки допускат, но с много сериозни последици и това още веднъж показва, че правото е най-точната наука след математиката. Защото от средствата за масово осведомяване, например, отхвърлиха иска на пострадалата от катастрофата с Максим Ставийски, след като въобще искът не е обсъждан и не е отхвърлян, а просто не е допуснат за разглеждане, поради представянето му от ненадлежен субект. Така и те решиха, че остава срокът по конвенцията, само че Конвенция 24 не е правно релевантния акт относно сроковете за изплащане на обезщетения. Тук се каза, че има влязло в сила решение на съда – да, ”Res judicata pro veritate habetur” – “Влезлите в сила решения са задължителни за изпълнение”. Те обаче не са имунизирани от обсъждане. Аз всяка година правя в списание “Юридически свят” критичен преглед на практиката на Върховния административен съд по осигурително-правни спорове и тези прегледи се посрещат много радушно от самите съдии. И сега ще се изкажа там много по-подробно. Но за съжаление съставът, който в други негови съдебни решения и съдията-докладчик, който по други съдебни решения, които аз съм установявала и посочвала, показват много добро разбиране на правото, в случая са допуснати, нека да го нарека, техническа или езикова грешка, макар че тя а е с последици по същество.
Конвенция 24, която впрочем не е акт на Европейския съюз и европейският комисар няма нищо с нея, тя е акт на МОТ, а правото на Европейския съюз в областта на общественото осигуряване се съдържа в два регламента – материалният е 1408, и той не установява никакви задължения относно националната правна уредба. Той урежда само начините за прилагане на националните правни уредби към граждани от различни държави на Европейския съюз. Този тридневен срок е за предоставяне на обезщетението, както правилно е преведено. Доколкото съм осведомена проф. Мръчков повече от мен знае, тогава, когато е ратифицирана конвенцията, преводите са правени от френския текст. Аз френски език не знам, но в английския текст думата е “granting”, което означава отпускане, предоставяне. Затова неслучайно в третата точка от същия чл. 3 става дума за нещо различно – изплащането на обезщетението, “payment of the compensation”. Същата справка направих в оригиналния немски текст на конвенцията. Предоставянето на обезщетението в немския език е определено като притежанието “der Anschpruch auf” еди какво си, а изплащането по т. 3 - ”die Bezahlung” – пак, изплащането – нещо различно. В оригиналния руски текст, и с това свършвам, за да не стигам до испанския текст, е “назначение обеспечения” в единия случай, а другият е “выплата обеспечения”. Така че нито Министерският съвет е бил в нарушение, когато е издал отменената разпоредба, нито Националният осигурителен институт е бил в нарушение, когато е прилагал така издадената наредба. Причини и прочие аз не мога да обсъждам за забавянето на изплащанията, макар че и аз имам примери от близки и познати. Но това не е аргумент.
Ето защо никакво нарушение не е извършил нито Министерският съвет, нито Националният осигурителен институт. Отмяната на тази разпоредба за едномесечния срок би водила до непосредствено прилагане на разпоредба от конвенцията, ако тази разпоредба се отнасяше до съответния случай. Но тази разпоредба се установява до един изчаквателен срок, а не срок за плащане – “waiting period” е в английския текст, “Wartezeit” е в немския текст и т.н., а не “term”, което е срок, както и не “Frist”, което също е срок, ако кажем, че нашият законодател неправилно е превел. Много правилно е превел и това отговаря на същината на разпоредбата.
Какво да се прави? За мен и ние тримата имаме това благоприятно положение, че не сме ангажирани от нищо друго, освен от професионалната си съвест, най-чистото е да се установи разумен срок. Какъв да бъде този срок? Аз мисля, че въпросът преди да стане юридически, той въпрос по същество. Затова трябва да се вземат емпирични данни. Такъв е обективно възможният срок.
Не намирам, че по-задължителен ще бъде този срок, ако се установи в Кодекса за социалното осигуряване. За мен мястото на този срок е в Наредбата за изплащане на обезщетенията, така както сроковете за изплащане на обезщетенията за безработица са установени в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетенията за безработица. Сроковете за изплащане на пенсиите са установени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Това е технически въпрос. Това не е основен въпрос, който се поддава по смисъла на трайна уредба по смисъла на чл. 3 от Закона за нормативните актове, че непременно да се налага да бъде включван в Кодекса за социалното осигуряване.
Тридневният срок е неразумен. Още от ІІ курс в университета, когато започваме да изучаваме задължения, ние учим древното римско правило,че това, което е обективно невъзможно, не може да бъде юридически задължително. Обективно никой не може да ме убеди, че е възможно в 3-дневен срок от получаването на болничния лист от осигурителния орган да бъде изплатено това обезщетение.
И последния въпрос – дали ще помогне прякото представяне на болничния лист в Националния осигурителен институт? Тук за всичко са виновни работодателите, те винаги за всичко са виновни! Излиза, че и за болничните са виновни, само че, уважаеми дами и господа, болничният лист не е основание само за изплащане на обезщетение. Той може е и да не бъде основание за изплащане на обезщетение, но във всички случаи болничният лист е основание за разрешаване на отпуск за временна неработоспособност. И ние, ако лишим работодателя от болничния лист, как ще оправдае работникът или служителят отсъствията си от работа?
На второ място, вие казвате, че за работодателя трябва да бъде тайна от какво боледува работникът или служителят. Аз ви казвам, че не може да бъде тайна от работодателя, а е тайна за работодателя и тя е установена в Кодекса на труда – всички факти и обстоятелства, свързани със здравното състояние. Защо не може да бъде тайна? Ами, има здравни противопоказания. Той не може да наеме лице, за което е налице здравно противопоказание. С болничен лист се установява и основанието за трудоустрояване поради временно намалена работоспособност. Как да изпълни работодателят задължението си да премести работника или служителя на подходяща за здравното му състояние работа, ако той не получи предписанието за трудоустрояване, което се съдържа в болничния лист и което посочва защо не може да изпълнява тази работа и каква друга работа е подходяща за неговото здравно състояние? Смятам, че трябва много внимателно от всички страни да се обсъди този въпрос – евентуално копие от болничния лист да се изпраща и в Националния осигурителен институт, но в никой случай не можем да оставим работодателя в неведение като къде отсъства този работник или служител.
Така че това е моята позиция – виновни няма. За мен определено има допуснато неправилно решение на Върховния административен съд. За съжаление всички средства за атакуване на това решение са изчерпани, а ние не сме убедени, че ако беше атакувано, Касационният състав нямаше да го потвърди. Но грешката не е фатална. Тази грешка всъщност в решението на Върховния административен съд не води до никакви фатални последици нито за Националния осигурителен институт, нито за осигурените. Просто е необходимо да се установи съответната правна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, проф. Средкова.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
За разлика от колежката Шаклиян няма да благодаря на ВАС, а на теб, господин председател, защото мисля, че много успешно сте напипали пулса на времето и сте включили в дневния ред тази точка. Въпреки че днес е интересно какво решение ще приеме комисията след така формулираната първа точка, но все пак е похвална бързата реакция на нашата комисия. Мисля, че след точното и ясно изказване на господин Христосков не бива много, много тук да се превръща в теоретичен орган на правото, а просто да видим ние като комисия да си намерим мястото и да си свършим нашата работа. Защото явно, че това, което е постановил Върховният административен съд, е просто неизпълнимо.Аз веднага искам точно да кажа, че съм против тези 3 дни. Това е просто един абсурд да се коментира това нещо. Това е правен, нормативен вакуум, който тук се получава по този начин.
Няколко пъти ние се занимаваме с този въпрос за болничните листове и аз между другото ежемесечно го следя в моя избирателен район. Ще ви кажа, че не е както се изказа колежката Понева, че е гаф, напротив, моето впечатление е, че все по-добре заработва системата и може да се търси едно усъвършенстване в организационен план. Ще ви кажа, че до момента просрочени, неизплатени болнични листове в региона на НОИ-Хасково няма. Месечно около 14-15 оспорвания на закъснения в плащанията на отпуснатите болнични листове. В един месец има обикновено 10-15 болнични, които се оспорват и обикновено те не се изплащат.
Ще ви кажа също така, че пряко силите е обработването на тези болнични листове с екипите, които ги има по места, особено след сега взетите решения 12-процентно съкращение. Работи се и събота, и неделя, така че и тези два дни се използват също за обработване на тези болнични листове.
Мисля, че не бива по стар български начин, заради бълхата да горим юргана. В тази връзка ще ви кажа аз за какво съм по отношение на няколкото проблема, които се повдигнаха – от конкретния случай във Варна и нашето място като законотворци. Моето лично мнение е, че плащанията трябва да си останат в НОИ.
Второ, конкретен срок бих предложил и като бивш работодател, до 20 работни дни, а за по-продължителните – по 15 работни дни.
Аз съм твърдо за превантивния контрол. Това ще го потвърдя отново.
Четвъртият момент, който искам тук да споделя, нека по отношение на тези срокове да видим и становището на Министерския съвет и отново да се върнем и обсъждаме, ако се налага, конкретните срокове, тъй като този нормативен вакуум не трябва да допускаме да остане.
Мисля, и с това ще завърша като се върна на предишното си становище, че ние този въпрос го следим постоянно и смятаме, че в бъдеще няма да убегне от нашите погледи като народни представители както в съответните региони, така и като проблем в Комисията по труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли реплики? Моля да не забравяте, че има още две точки в дневния ред.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Господин Илчев, нека да се слушаме, пък и да се чуваме някак. Казах и твърдя, че е гаф пропускът на Министерския съвет да обжалва решението. Нищо друго! Не сте ме разбрал, не коментирайте нещо, което не сте разбрал очевидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Професор Мръчков пожела думата.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа! Неизбежно трябва да се започне с решението на Върховния административен съд и особено с позоваването на срока по чл. 3, ал. 2 от конвенцията от 1927 г.
Мнозина дами и господа, които се изказваха, се позоваваха на този текст, но струва ми се, че трябваше да навлезем в съдържанието на понятието “срок за изчакване” по чл.3, ал. 2.Защото ключовият израз се съдържа в тази част от конвенцията, а не изобщо в 3-дневния срок. Понятието “изчаквателен срок” е специфично за осигурителното право понятие. То е употребено в тази конвенция и в още три конвенции – съседната на 24, Конвенция 25 – осигуровката по болест за заетите в земеделието, Конвенция 102 от 1952 г., която не е ратифицирана от България и в Конвенция 130 от 1969 г., която също не е ратифицирана от България. Става дума следователно за едно понятие, което витае в международните осигурителни норми по този въпрос. Нашето вътрешно право не познава този израз и след малко ще кажа защо. То е чужда на българското законодателство. В българското право такова понятие “изчаквателен период” от 3, от 30 или от 50 дни не съществува. Голямото смесване, което, струва ми се, продължаваме да допускаме, е, че непрекъснато сравняваме двата срока – 30-дневния срок по наредбата от 2007 г. и 3-дневния срок по конвенцията. Между тези две понятия няма нищо общо. Общото между тях е само, че са срокове и че се изчисляват в дни. Иначе, някакво съпоставяне между тези срокове няма. В правото гъмжи от срокове, всеки от тях има своето предназначение.
Какъв е смисълът на изчаквателния срок от 1927 г., въведен за първи път в правото и разработван само в законодателството и доктрината на някои европейски страни? С този изчаквателен срок загадката е в думата “изчаквателен”. Този срок е за осигуреното лице, което трябва да изчаква получаването на обезщетението. През този период лицето няма право на обезщетение. Следователно, предвиждането във вътрешното законодателство на това изключение означава ограничаване на правото на осигуряване при изплащане на осигуровката. Нашето законодателство не го установява това в 1924 г., защото то още не е измислено в правото. През 1949 г. нашето законодателство взема категорично становище по този въпрос и казва: “Обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат от деня на настъпването й до възстановяването, до инвалидизирането или до смъртта на лицето”. Оттогава насам, от 59 години насам, сега с текста на ч. 42, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, нашият вътрешен закон през цялото време отхвърля това понятие. Тоест, осигурените по болест, имат материално право на осигуряване от момента, в който са неработоспособни, удостоверени по съответния начин.
Това е прогресът на нашето законодателство. Затова в нашата доктрина и нашето законодателство не е разработван този въпрос. Разработван е във френското и английското право, защото колкото и да ни е странно, но френското право плаща обезщетение от четвъртия ден насетне, гръцкото право плаща обезщетение, позовавайки се на тази възможност от 4-тия ден насетне. Английското право плаща обезщетение от този ден насетне.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: В Ирландия – от 14-тия ден.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Конвенцията, понеже е много остаряла, но тази идея се поддържа до 1969 г., когато е последния път, когато МОТ се е произнесъл по този въпрос – дава възможност за това, предвидено във вътрешния закон, ограничаване на обезщетенията.
Затова по-добре е, че не познаваме това понятие във вътрешното право, като имаме такова поначало с традиции по-защитно законодателство, правният проблем – скачам на въпроса, е как да бъде упражнено това право, как да бъде реализирано. Проблемите у нас идват, че тази по-защитна разпоредба не е добре обезпечена в механизма на нейното реализиране. Член 40, ал. 5 от Кодекса за социалното осигуряване предоставя това в ръцете на Министерския съвет и чрез наредбата от м. януари 2007 г., която е атакувана и която е предметът на спора – тази гражданка не спори за себе си, а иска обявяване на цялата наредба за противозаконна. Затова производството е с риск, да ви утежнявам с текстове, е за обявяване на наредбата за противозаконна и Върховният административен съд приема нейната жалба само в тази част, която се отнася до срока. От това идва недоволството защо не е обжалвана – прескачам този въпрос, но не мога да го отмина, това, според мен, е чисто и просто груба грешка от страна на Министерския съвет. Вие може да не го кажете, защото имате политически съображения, ние сме по-свободни, аз смятам, че това е немара на Министерския съвет. Как може да не се обжалва един акт, с който Министерският съвет трябваше да защити себе си? Имаше позиции да защити себе си. Голямата роля на вашето обсъждане, господин председател, е за механизмите как това да бъде направено.
Споделям по принцип предложенията, които направи господин Христосков. Аз смятам, че в още няколко насоки може би има място да се помисли.
Първо, да се установи изрично срок, в който осигурителите, а не работодателите, защото понятието “осигурител” е по-широко от “работодател”, в 3-дневен срок от получаване на документа за временна неработоспособност да го изпраща в териториалното поделение на НОИ. Може да се спори по срока. Необходимо е това задължение да бъде изрично установено, за да може след това в чл. 349 от кодекса да бъде въздигнато в отделно административно нарушение за работодателя. Сегашната разпоредба, че всички нарушения по дял І-ви от кодекса подлежат на административно наказване, е равносилно с пръст да покажеш с небето – толкова неопределена е тази разпоредба. Има нужда от конкретизацията й и да се установи контрол за строгото спазване на тази разпоредба. Оттук-нататък струва ми се, като се връщаме пак в уредбата, за да подадем ръка на гражданите трябва да се намали срокът от 30-дневния, който има съвсем друго предназначение от този 3-дневен срок, да бъде рязко намален. Петнадесет-двадесет дни, струва ми се, е един приемлив срок. Спорът е дали да са работни или календарни дни. По-добре е даже, ако може да бъдат 15 работни дни, защото тогава ще бъде по-къс срокът, отколкото 20 работни дни. Ако това бъде направено, по този начин си откриваме пътя в промяна на чл. 23 и 31 от наредбата. Защото ще създадем нова уредба, която ще отмени сегашния автоматично заменен текст от силата на Решение № 9943 на Административния съд и по този начин ще създадем една нова уредба. Да се надяваме, че тя няма да бъде атакувана отново, но ако бъде атакувана, смятам, че Върховният административен съд този път ще може да направи тази елементарна разлика между 3-дневния изчаквателен период, той не е наречен срок, и срокът по действащата сега наредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате думата, проф. Мингов.
ЕМИЛ МИНГОВ: Уважаеми господин председател, народни представители, колеги! Искам да кажа, че като изразявам съгласие с казаното досега, подхвърлям и една друга идея, която би могла също да бъде полезна, когато вземате решение по отношение на начина, по който трябва да се функционира във връзка с изплащането на болничните листове.
Струва ми се, че предложенията, които включително и току-що бяха направените, са разумни, но проблемът ще продължава да стои. Аз съм абсолютно сигурен, че ще има хора, които няма да си получават дори в съкратените срокове тези средства, които на тях са им особено необходими по времето на временната им нетрудоспособност. Затова, гласно разсъждавам само, освен установяването на по-краткия срок, бих искал да предложа също, че за времето на забавата да се дължат лихви за времето на забавените средства, които не са изплатени на лицата от осигурителния институт – този, който е трябвало, ако забавата е в него.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: И ще започнат едни спорове...
ЕМИЛ МИНГОВ: Добре, аз казвам, че по принцип трябва да се обсъдят.
Второто нещо, изказаха се съображения по отношение на субекта, който трябва да плаща в една или друга посока. Безспорно е, че има основания в тези становища. Но не би ли било разумно за тези болнични листове, които се издават от лекуващите лекари или от джипитата, те да бъдат изплащани от работодателя до 7 дни? В крайна сметка нашето законодателство е установило, че първия ден го плаща работодателя – колко го плаща, колко – не, това е въпрос на проверка. Но тези от джипитата, масовия случай, нека да го плаща работодателя, а тези, които са от ЛКК – тези, които са вече над 7-дневния срок, където имаме месец, два три, та чак до 6 месеца, нека НОИ да го изплаща, като колегите ще имат и по-голяма възможност за проверка и да спазят този 15-дневен срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Само не можах да разбера дали за едно и също основание можем да регламентираме различен режим на изплащане.
ЕМИЛ МИНГОВ: Няма пречка, господин председател.
КРАСИМИРА СРЕДКОВА: И сега работодателят плаща един, а преди плащаше три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за бързия отговор.
Колеги, има ли други мнения?
Виждам, че дискусията е към своя край. Преди да приключим дискусията, за нас като народни представители е изключително важно да имаме информация за това, което чухме и вече имаме такава информация. На следващо място, независимо от това кой е виновен, дали работодателят, дали общопрактикуващият лекар или ЛКК, за осигуреното лице е важно да получи си обезщетението и с надеждата това да се случи с мерките, които коментирахме, ми позволете да закрия първа точка от дневния ред.
Благодаря на всички, които участваха в дискусията по първа точка.

Преминаваме към

ПО ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
Има думата господин Лазаров, за да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже това е първо четене, първо разглеждане в комисията, аз наистина ще бъда изключително лаконичен и предвид проведената преди това дискусия.
Бих отбелязал, че Законът за насърчаване на заетостта е приет през 2001 г., но независимо от краткото време, през което той действа, уредбата в областта на тези отношения и динамичните процеси на пазара на труда допринасят и за необходимостта от неговото усъвършенстване.
Основните тенденции, на които всички сме свидетели, на пазара на труда са свързани с рязко повишаване на заетостта, намаляване на безработицата. Но като цяло продължават проблеми на пазара на труда, свързани с неравнопоставените групи, а именно лицата с основно и по-ниско образование, лицата, които са неграмотни, в предпенсионна възраст и др. неравнопоставени групи. Именно за решаване на техните проблеми, за търсене на начина те да бъдат повторно активирани на пазара на труда и да се търси от друга страна стимул, заинтересоваността на работодателя да ги наема, това са едни от основните промени в този законопроект. От една страна, насърчаване на работодателя да наема задължително безработни лица, за което той поучава стимули, насърчаване на работодателите да наемат лица с основно и по-ниско образование, за което също получават стимули.
Една от мерките, които се предлагат като нови, е тази да се придобива реален практически опит в реалната производствена среда. Един от основните инструменти е стажуване при конкретния работодател. Именно за тези лица, които са с основно и по-ниско образование по този начин и за тези, придобили своето образование без практически опит в последните 24 месеца от завършване на своето образование се предлагат нови мерки за стажуване и чиракуване.
Основните изменения в този законопроект са свързани и с привеждане на качествените характеристики на работната сила спрямо последните и новите тенденции на пазара на труда, а също така и спрямо изискванията на работодателите. Поради тази причина се предлагат изменения в системата за обучение на възрастни като от мерки, които са насочени към придобиване на професионална квалификация по дадена част от професия или по цяла професия се сключват и възможностите на финансиране на обучение на възрастни при така наречените основни ключови умения, а именно уменията и компетенциите за работа с компютър, с владеене на език – това, което в последните години ние сме свидетели, че липсва в нашата работна сила.
От друга страна се предвиждат мерки за засилване на ученето през целия живот, като отпадат нормативните изисквания и ограничения за това лицата – тези, които са с основно и по-ниско образование, да имат завършен шести клас. Ние предлагаме в този законопроект те да бъдат до завършен четвърти клас, така че те да имат възможност да придобият професионална квалификация за първа степен по дадена професия или по част от нея.
С оглед на това да се осигури по-качествено обучение е предвидено в този законопроект да отпадне нормативното ограничение, че обучението за заети лица е на половината от определените средства за обучение на безработни лица. Тоест обучението, разходите, които ще се покриват от национална план за действие по заетостта както за заети, така и за безработни лица, се изравняват.
Една от съществените мерки в този законопроект е свързана с осигуряване на възможности за заетост на лицата, които са в предпенсионна възраст. До момента Законът за насърчаване на заетостта предоставяше възможността за мъжете, навършили 55-годишна възраст и за жените, които са навършили 50 години да ползват определени стимули. Практиката обаче показва, че както жените, така и мъжете, навършвайки 50-годишна възраст срещат определени трудности на пазара на труда. Затова ние предлагаме в този законопроект да бъдат изравнени и възрастта и за мъже, и за жени, тоест всички, които имат право, които са навършили 50 години и имат трудности при своята реализация на пазара на труда, да имат възможност да се включват в насърчителни мерки по Националния план за действие по заетостта.
Предвиждат се такива мерки за лица, които са придобили право на пенсия за ранно пенсиониране, но не работят. По същия начин те имат право да участват в курсове в обучение за възрастни и със субсидирана заетост, за да могат да остават също по-дълго на пазара на труда. Има и специални мерки, насочени към майките – разширява се предметният обхват на майки, които имат деца от три до пет годишна възраст. За тях също се предвиждат определени стимули при включването им на пазара на труда.
Може би друга посока на измененията и философията на измененията на предлагания законопроект е свързана с по-точното спазване на Закона за насърчаване на заетостта и по-скоро на нови мерки по отношение на контролната дейност, която осъществява Главна инспекция по труда, също така са завишени глобите при неспазването на тези разпоредби.
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е изготвен от междуведомствена работна група, в която влизат представители на всички заинтересовани институции, а също така представители на социалните партньори. Социалните партньори са участвали на всеки един етап на разработването и обсъждането на този законопроект. Той беше обсъден в Националния съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика и беше приет единодушно от него. Също така беше приет и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Пропуснах само да отбележа, че една друга промяна, която се предлага, е подобряване на взаимодействието между контролните органи по отношение спазването на закона, а именно подобряване на взаимодействието между НАП и Изпълнителната агенция по заетостта и Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Благодаря ви за възможността да представя проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата – чухте представянето на законопроекта.
Господин Мръцков, имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще бъда кратък. Промените, които се предлагат, ние от Коалиция за България ще ги подкрепим. Господин Лазаров спомена какво е наложило тези промени. Те са свързани, първо, с това, че нашето законодателство в определени текстове трябва да бъдат променени с приемането ни в Европейския съюз, влошената демографска ситуация в страната и отделно, ако погледнем промените, които ние приехме в Закона за социално подпомагане. Тези промени са насочени към това хората, които досега са получавали социално подпомагане, да могат да бъдат информирани, отделно да бъдат професионално обучени. Това, което се предлага за снижаване на образованието – да бъде четвърти клас, имаме голяма група от граждани, които досега получаваха социални помощи, им даваме право да могат да участват в тези курсове за професионално обучение. Предлагат се мерките, господин Лазаров ги изброи – хората, които са получили пенсия на по-ниска възраст, има насърчителни мерки, за да осъществим тази мобилност на работната сила и се дава субсидия на работодателите – за 12 месеца да могат да ползват тази работна сила.
Всичко, това, което се предлага, ще подкрепим. Между първо и второ четене може би ще направим предложения, но Коалиция за България предлага да подкрепим направените предложения по Закона за насърчаване на заетостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Доктор Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, аз съм удовлетворен от гледна точка на това, че българското законодателство напредва и става все по-адекватно на новите условия и предизвикателства, които има пред нас. Самият факт, че се променя чл. 1 на закона с този законопроект, показва, че дори основните цели се дефинират по нов начин. Само ще маркирам.
Насърчаване и запазване на заетостта. Ако в България допреди няколко години проблем беше безработицата, то днес основен проблем на пазара става липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка.
На второ място, ние все повече се откъсваме от стандартите на една планова икономика. Пазарната икономика е изключително динамична, което означава, че хората си сменят работните места, не само в рамките на страната, има нужда и придобива нова квалификация и нови познания. Тук ние имаме някои добри практики. Аз често споменавам това, което по немска инициатива беше направено преди 12 години в България – три центъра бяха създадена, вече нараснаха. Пазарджишкият център беше за нови възможности чрез компютърни програми и др. модерни неща, но тогава немците помогнаха в България да се направят центрове за обучение и квалификация, за да може да се реинтегрират върнатите от Германия незаконно пребиваващи, тоест напливът, който беше към тях. Аз самият, като областен управител, като кмет бях изключително впечатлен от този начин на обучение и придобиване на нова квалификация. Това много ни помогна за справяне с безработицата.
Спомням си, тук има и други хора, с които преди 10 години бяхме във Великобритания. Работихме, разбира се, по друг законопроект за безопасни и здравословни условия на труд. Аз бях доста изненадан, когато ние бяхме в Департамента – така се казват техните министерства – на образование и заетостта, защото в България манталитетът е да придобиеш някакво образование и да се пенсионираш с него, докато преквалификацията е изключително належаща в динамичните западни общества. Аз например си спомням, че статистиката за Щатите беше на 3 години средно човек си сменя работата. Тоест този законопроект отговаря на изключително новите предизвикателства и аз съм удовлетворен.
На следващо място е професионалното ориентиране и обучение на възрастни. Ние тук трябва да компенсираме един голям проблем, който се заражда, защото в годините на прехода българската образователна система изпусна десетки хиляди деца, които не ходят на училище по различни причини. Тези хора трябва да бъдат интегрирани обществени и това може да стане по този начин, когато след години за основно образование ти трябва да влезеш в нова квалификация. Разбира се, тук ние вече имаме създадени предпоставки, защото в България има система за възстановяване на стародавни традиции на занаятчийската камара, на чирак, калфа, майстор с Камарата в Кобленц, където ние вече съчетаваме наши традиции с модерни европейски практики.
Третият пункт, който се променя в чл. 1, е посредничеството. Аз няма да се спирам много на него, но само ще маркирам, че ние работихме интензивно и в това направление. Искам да напомня, господин председател, че ние имаме внесен законопроект за Агенцията за временна заетост. Тук е мястото ние да благодарим на синдикатите и частния бизнес, които в днешните времена работиха в тази сфера, но един развит пазар не може да не регламентира и тази материя и европейската практика е такава – трябва да има законодателство по отношение на Агенцията за временна заетост, което значи информация, професионално посредничество, отговорности. Цялата тази материя ние трябва да я нотифицираме. Трябва да я направим подредена по един европейски начин.
Разбира се, четвъртата точка – посредничество по информиране, наемане, работа на чужденци в Република България. Идва времето, колкото и да е парадоксално, българските работодатели ще започнат да внасят масирано работна ръка, най-вероятно от Изток, което значи адаптиране, квалификация, преквалификация. Това са предизвикателствата, към които ние трябва да се подготвим, а не да нахлуят хора, които не са адаптирани и тогава да вървим след събитията.
Аз ще подкрепя законопроекта и се надявам да направим и следващата стъпка с нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Олег Чулев, нека да го представя. Той е конфедерален и парламентарен секретар на КТ ”Подкрепя”. Ще Ви помоля накратко да представите позицията си.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми народни представители, господин заместник-министър! Безспорно предимство на този законопроект е изместване на центъра, изместване на целите, за разлика, например, от Националния план по заетостта, който ние също подкрепяме като цяло, но не приемаме, че основна цел е намаляване на безработицата в България.
Тук в законопроекта много точно е акцентирано върху повишаване на качеството на работната сила. Ние смятаме, че това е проблема на пазара на труда в България, а не нивото на безработицата и не толкова вече на нивото на безработицата.
Този закон вече измества центъра и дава възможност за изместване на ресурсите не толкова към субсидираната заетост, колкото към повишаване на качеството на работната сила, за да може това да реши проблемът не само за днес и за утре, а проблемът с източване на специалисти от България и със задържането на тези специалисти.
Безспорно, и аз благодаря за признанието, участието не само нашето, а и на работодателите в този закон беше много сериозно в подготовката на всички нива наистина. Не мога да не изкажа задоволството си, че голяма част от нашите предложения бяха приети и включени в закона – не само в обсъждането, пак казвам, а в подготовката и предложенията, които са правени.
Тук ще кажа едно “но”, което буди едно недоумение в мен. След толкова доброто партньорство с Министерството на труда и социалната политика в Националния съвет по насърчаване на заетостта ние направихме няколко предложения на финалната права, така да се каже, които не са отразени. Нещо повече, те не са отразени и в този вид на закона, който е представен за одобрение на подпис в Министерството на труда и социалната политика. Едното от тях засяга временната заетост, но явно вносителят е решил, че след като на предишни нива и в работни групи бяхме подработили доста неща, тук имаме противоречие с колегите от КНСБ. Безспорно агенциите за временна заетост отслабват някои позиции на синдикатите. Ние смятаме, че на този етап на сегашното състояние на пазара на труда можем да поемем този риск, като обещаваме, че след 5 години първи ще започнем да се борим срещу тях. Но тогава те вече ще са дали нещо много позитивно. Може би вносителят е решил, че това излиза извън рамките на Закона за насърчаване на заетостта и аз само така мога да си обясня подготовката на някакъв отделен закон за тези агенции за временна заетост.
Второто нещо, което буди недоумение. Ние оценяваме много високо това, че бяха приети нашите предложения и в закона се извежда ролята и отговорността на комисиите по заетост, тоест на социалното партньорство на всички нива по приложение и изпълнение на закона. Нещо повече, отделят се средствата. Законът предвижда изразходване на целеви средства от бюджета не само за самата активна политика, но и за дейности, като свързани с избора на обучаващи институции, за външни експерти на Агенцията по заетостта, за тяхното привличане и тяхното заплащане.
В същото време обаче, не мога да си обясня и имам въпрос към вносителите – кое наложи вкарването в чл. 8 на нова ал. 8, която гласи: “За участието си в заседанията на Националния съвет за насърчаване на заетостта” представителите на социалните партньори, на институциите и организациите не получават възнаграждения”.
Хубавото е, че средства се дават за много неща и че се разширява обемът на харченето на средствата не само и не толкова за субсидирана заетост. Как вносителите виждат повишаването на ролята и отговорността на тези комисии на общинско, на регионално ниво, които не само одобряват плановете за заетост на местно ниво – акшън плановете, а те активно участват с представянето на проекти? Практиката показва, че когато тези хора не се чувстват мотивирани за своето участие, те започват да обслужват други интереси. Аз дори не бих го нарекъл даже корупция, но те започват да играят за пробутването на един или друг проект, за което ще получат едни или други пари. Смятаме, че законопроектът точно в обратна посока да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Чулев, извинете, че Ви прекъсвам, но нека да останат и малко аргументи за второто четене на законопроекта!
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не исках да Ви прекъсвам, а само да Ви кажа, че част от тези аргументи могат да се обсъдят по време на дискусията на второ четене.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Ние сме готови писмено отново да внесем тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други мнения или предложения? Понеже разбирам, че подложихме на много сериозно изпитание търпението на колегите от Министерството на държавната администрация и административната реформа, ще моля тези, които вземат участие в дискусията, да се изказват малко по-накратко.
Аз имам много кратък въпрос: по какъв начин новите предложения в Закона за насърчаване на заетостта кореспондират с Лисабонската стратегия и с Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ако няма повече въпроси аз бих искал, уважаеми господин председател, да взема отношение.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря ви много затова, че воден от призива на председателя да бъда кратък, аз се опитах да бъда максимално кратък, но вие всички по един или друг начин допълнихте моето изложение, за което ви благодаря.
Бих искал да поставя, понеже е вярно, че голяма част от въпросите ще бъдат конкретно обсъждани, както и предложенията на всеки един от вас на второ четене, но аз само бих искал да спомена следното нещо.
Първо, по отношение на въпроса, зададен от доктор Адемов, може би това беше най-същественият пропуск в моето изказване. Изцяло промените в Закона за насърчаване на заетостта кореспондират с интегрираните насоки за заетост и растеж на обновената Лисабонска стратегия. Там основният акцент е качеството на работната сила – обучение през целия живот, обучение на възрастни. Така че въпросът, който Вие зададохте, е изключително актуален и те намират конкретната си реализация всяка една от тези насоки чрез обучение в реална производствена среда чрез развитие на механизмите за стажуване и чиракуване, чрез даване на възможности за по-голям кръг хора на пазара на труда, както заети, така и безработни, да се включват в курсове за продължаващо професионално обучение, а също така за придобиване на ключови компетенции.
По отношение на втория въпрос, който беше поставен за агенциите за временна заетост. Както уважаемите народни представители знаят, агенциите за временна заетост е в момента в сърцевината на европейския дебат по отношение на заетостта и по отношение на елемента на осигуряването на онзи необходим баланс между гъвкавост и сигурност на заетостта, а именно осигуряването, за съжаление няма на български език аналог, на “flex security”. Ние бяхме обсъдили този въпрос. Той беше включен в първоначалния проект на Закон за изменение на Закона за насърчаване на заетостта. Докато този дебат е на европейско равнище, то и там не е приключил, и доколкото има и дебат между социалните партньори, ние предпочетохме да предложим на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и това да бъде предмет на отделен дебат и отделна уредба.
По отношение на въпроса, който постави господин Чулев и който е свързан със заплащането на участието в заседание на Националния съвет за насърчаване на заетостта на неговите членове, може би това е един дебат, който трябва да преосмисли изцяло участието на социалните партньори в консултативни органи. Защото Националният съвет за насърчаване на заетостта е един консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. Той не е управителен съвет, той не е надзорен орган. Той не е и комитет по оценяване на проектни предложения, така че ми се струва, че не е комисия, която приема предложения. Просто трябва да преосмислим този въпрос, но така или иначе основната функция и основното участие на социалните партньори е именно в консултационния характер, освен участието им в органите за управление – такива в България има, това е друг инструмент за участие в процеса на вземане на решение, а именно чрез вземане на консултации. Така, че това е въпрос, който трябва да обсъдим и да помислим, защото освен Национален съвет за насърчаване на заетостта, има множество други органи, в които те реализират и участват при формирането на политиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Няма
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект на първо четене, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ТРЕТА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
Нашата комисия е водеща по този законопроект.
Заповядайте, колеги.
Имате думата, господин Рамис, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Основните положения в законопроекта с в няколко направления. Първата група от предложените промени е пряко свързан с пълноправното членство н Република България в Европейския съюз. С § 3 от законопроекта се регламентира достъп до длъжности за държавни служители на лица, които не са български граждани. Въведен е принципът, че граждани на държави – членки на Европейския съюз, държави – страни по споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в българската държавна администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Достъпът е ограничен за висши държавни служители и длъжности, свързани с изпълнение на функциите в следните сфери: отбрана, вътрешен ред, външна политика, национална сигурност и опазване на държавната тайна.
С § 12 от проекта се уреждат отношенията, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжности в институции на Европейския съюз да е от 6 месеца до 4 години. През този период българския служител получава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствие на служителя има възможност за временното й изпълнение от друг служител от същата администрация.
Европейската комисия предвижда специфични изисквания относно статута на тези национални експерти, които ще бъдат детайлно регламентирани с наредба на Министерския съвет.
С § 9 от законопроекта се урежда правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения с европейските институции.
Втората група промени са свързани с подобряване на регламентацията на специализирания контрол за спазване на статута на държавния служител - §17-§21 от законопроекта. С тях се прецизира производството по даване на задължителни предписания от инспекторите от Инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по административен ред пред министъра на държавната администрация и административната реформа. Актът на министъра по повод възражение срещу дадено задължително предписание може да се обжалва по реда на АПК.
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагането на Закона за държавния служител. По-важни от тях са следните: прецизира се обхватът на понятието “висши държавни служители” като са включени секретарите на общини, както и ръководителите на инспекторати, разширява се кръгът на лицата, по които органът на власт може да делегира отделни правомощия по служебно правоотношение, като в този кръг може да бъде секретарят на общината. Предвижда се право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати. Прецизира се разпоредбата на чл. 38а от Закона за държавния служител, която регламентира правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд чрез препращане към трудовото законодателство. Намаляват се изискуемите години за повишаване в ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да стане от 3 на 2 години. Това е една възможност за по-бързо израстване в кариерата на младите служители, които получават оценки “две” и “три” при атестирането. Органът по назначаването да осигурява публично оповестяване по подходящ начин на декларациите за наличие на конфликт на интереси по чл. 29, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата за въпроси, изказвания и мнения по така представения ви законопроект.
Госпожа Панева има думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Само в едно изречение ще кажа, че подкрепям това, което е предложено от вносителя. Считам, че промените наистина ще изиграят своята роля.
Мен обаче ме смущава малко обстоятелството, че нашите специалисти или експерти, в зависимост от това за каква длъжност се кандидатират – да работят от 6 месеца до 4 години в европейски структури, отиват там да работят със заплатите – индивидуалните работни заплати, които има тук в България.
Искам да задам въпроса и от друга гледна точка. Разбирам, че в момента се провеждаха някакви конкурси и опити да се ангажират такива специалисти – не знам дали интересът е много голям, но ако това е пречката, да помислим как може да се преоделее тази бариера. Не зная колко получава един служител от администрацията на едно министерство, но нека да са 700-800 лв. С такива пари в европейска държава как може да живее той, незнам? Знам, че и нашите евродепутати преди да бъдат избрани официално, получаваха такива заплати, но ми се струва, че това не би привлякло добри специалисти да работят и да отидат в Европа, където да черпят опит и след това, връщайки се, ще бъдат по-добри и ще пренесат този опит в България, това ме смущава мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Панева.
Колеги, в нашата комисия много често се налага по време на обсъждането на различни законопроекти да дадем оценка на това какъв е броят на държавните служители. Можете ли да ни помогнете, ако имате такава информация, има ли такъв регистър при вас? Много често спорим, защото има различни данни от Националния статистически институт и т.н.
Тази бройка няма нищо общо със законопроекта, разбира се.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
В Министерството на държавната администрация и административната реформа се поддържа регистър на административните структури. След измененията в Закона за администрацията през 2005 г. е предстоящо активирането на т.нар. Административен регистър, в който извън информацията за административните структури ще се поднася детайлна информация. Той ще бъде публичен, с публичен достъп, уеб-базиран за служителите, които работят в държавната администрация. Най-атрактивната част на този регистър е свързана е с режимите и услугите. Наистина в публичното пространство съществува не винаги яснота по отношение на обхвата на държавната служба, защото тя се извежда на функционален принцип. Затова са и различните тълкувания по отношение на нейната численост. Много често държавната администрация се бърка със служителите, които са на издръжка на държавния бюджет, тоест с целия публичен сектор, който предоставя Националния осигурителен институт като информация, които са около 500 хиляди души.
В ежегодните доклади за състоянието на администрацията ежегодно Министерството на държавната администрация и административната реформа посочва числеността на държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Моят въпрос беше съвършено конкретен.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: В Държавната администрация като служители, защото държавната администрация се идентифицира с държавните служители, по смисъла на Закона за администрацията са около 88 хиляди души. Ако искате конкретната цифра, тя ще ви бъде предоставена официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги има ли други въпроси или мнения?
Господин Ячев има въпрос.
БОРИС ЯЧЕВ: Аз имам въпрос, свързан с въвеждането на статута “висш държавен служител”. Автоматично ли хората, изброени в тези длъжности – секретар, главен секретар, директор на дирекции, шеф на инспекторат ще заемат този нов статут или ще предстои атестация наново? Защото е възможно преатестирането на част от тези длъжности да послужи за повод за смяна на част от хората, които в момента са на тези длъжности? По какъв начин ще става въвеждането на новия статут?
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Кръгът на висшите държавни служители вече е определен. До момента в него влизат главните секретари, главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции. Това са трите длъжностни нива.
В момента включваме “секретар на община”, защото имаше едно изменение на закона, в което просто се пропуснаха секретарите да се преименуват в “главни секретари на общини”. Това става автоматично без промяна на заплащане, без промяна на функции. Определен е кръгът на висшите държавни служители в закона и не става с атестиране, а на база на закона.
БОРИС ЯЧЕВ: Отнася се за директорите на дирекции и др.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Да, главните директори. Ниво “главен секретар” до ниво “директор на дирекции”. Това е кръгът на висшите държавни служители. В момента предлагаме “секретар на община” и “ръководител на инспекторат” с оглед на пряката му подчиненост на министъра и специфичните функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не искам да допълвам въпроса на колегата, но в “N”-ската община, която и да е тя, в една малка община директорът на дирекция изведнъж се превръща във висш държавен служител. В какъв контекст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: И в този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно и в този контекст, вероятно така се преценява.
ДАНИЕЛА ЛАЗАРОВА: Той вече е. В малките общини – те са “директор на обща администрация”, “директор на специализирана администрация” – те са по съвсем по друг начин ситуирани и структурирани, но той вече е. В момента допълваме само “секретар на община” и “ръководител на инспекторат”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Имате ли други въпроси? Няма.
Позволете ми да благодарим на вносителите и разбира се, да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене законопроекта, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма. Приема се.
Благодаря Ви колеги за представянето, за информацията и за търпението.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Д- Р ХАСАН АДЕМОВ