Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
23/01/2008
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 23 януари 2008 г., сряда.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 23 януари 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
2.Разни.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов. Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
За днес е предвиден следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
2.Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма. Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
Виждам от вносителите доктор Колчаков. Имате думата, доктор Колчаков, за да представите законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Аз няма да чета буквално мотивите на вносителите, тъй като съм сигурен, че всички заинтересовани са ги прочели.
Искам да кажа няколко думи от гледна точка на мотивите, които ни водеха нас. Знаем, че този въпрос се дискутира в последните години. Искам да припомня, че в приетия миналата седмица законопроект за промяна на Закона за заетостта, Министерският съвет беше предложил една цяла глава, която регламентира тази материя. Ние също споделяме виждането, че систематичното място на регламентиране на тази дейност е най-добре да бъде в Закона за заетостта. Ние видяхме и европейската практика и това може да бъде регламентирано и със специален закон.
Няма да се спирам на нашите мотиви, но ще ви обърна внимание на мотивите на партньори в социалния диалог, които са компетентни и отговорни и ще насоча нашето внимание на Стопанската камара, която изразява позициите на една част от сериозния български бизнес, ще чуем мотивите и на Консултативния съвет по законодателство, което ясно показва, че сериозен български бизнес в ролята на работодатели подкрепят виждането, че тази материя трябва да бъде регламентирана по един европейски начин. Като казвам европейски начин съм наясно, че директивата, която беше предложила Европейската комисия и предизвикан европейски дебат, не доведе до приемането на тази директива, но ще ви обърна внимание на друг компетентен партньор, който е Комисията по европейските въпроси на българския парламент. Тя ще заседава утре. В нейното становище са дадени много становища, които много вероятно е голяма част от вас да не са видели още, но основните два абзаца, които искам да ви покажа, са следните. С цел по-добро управление и контрол на агенциите за временна заетост във всички държави – членки на Европейския съюз, освен Финландия, Швеция и Великобритания, тоест само три, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
Вторият абзац. Предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правните норми на Европейския съюз. Той като правило следва логиката на неприетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави – членки на Европейския съюз.
Тук искам да посоча една голяма разлика между България и останалите страни членки. Аз не искам да се правя на водещ експерт в България. Видях становищата на уважаваните професори и на Съвета по законодателство, но разбира се, на мен ми е ясно, че хората, които са живели дълго време в социалистически условия – нека да ги кажем и тези неща, защото те са част от нас – каква е системата на човешката мотивация и поведение при една планова икономика – да завършиш определено образование, ригидно обществено поведение, непромяна на работното място, пенсиониране. Фактът, че в днешните медии беше посочено в Европейския съюз средно един европеец през живота си 19 пъти сменя работното си място, а българинът мечтае за стабилна работа, близо до дома му и затова търси връзки и контакти така да се пенсионира, показва, че ние сме много далече по манталитет от европейските държави.
На второ място, пазарната икономика, обществените потребности, новите технологии и изисквания изискват хората непрекъснато да променят своята квалификация и да търсят нова работа, нови възнаграждения, нови условия на труд и при тази пазарна ситуация естествено се е появила възможността, посочена в компетентните становища, че между един и пет процента от работещите в Европейския съюз се наемат на работа от агенции за временна заетост. Тоест търсенето точно на това златно сечение между гъвкавост и сигурност в България го няма.
Ще завърша само с една много лоша реалност, която има в България. Ние на думи всички сме фенове на демокрацията и на пазарната икономика, но когато ние не въвеждаме модерните правила на пазарната икономика, тоест на регулираната пазарна икономика, ние позволяваме тя да бъде дискретидирана и днешната реалност е много интересна. Днешната реалност позволява, при условия които българският законодател не е регламентирал дейността на тези агенции, няма лицензиране, това не позволява да бъдат гарантирани правата на наетите чрез такива агенции с останалите, води до най-грозната реалност, при която тази дейност съществува, тя не е достатъчно регламентирана. От това се правят големи пари, има големи интереси и някои социални партньори си заравят главата в пясъка.
Аз не искам да твърдя, че ние сме открили топлата вода. Ние знаем, че тази материя е сложна, нова е за България – уважавам позициите на синдикатите, говорихме и с господин Олег Чулев и самият той казва, че при тях позициите не са еднозначни, което значи, че и при тях има дебат, ние по никакъв начин нямаме претенция към тяхното право да защитават правата на наемния труд, но само искам да обърна внимание, че ако ХІХ-ХХ в. беше времето на индустриалните отношения, когато хората работеха при тези условия, в които имаше работодатели-работници и това беше основното взаимоотношение днес модерна Европа и Съединените щати 70% средно от хората, заети в сферата на услугите, хората не са в чистите отношения на работник-работодател. Хората са в условия, при които свободните професии и гъвкавото ангажиране са новите възможности, които трябва да бъдат използвани и в материалите, които са дадени, е показано, че практиката е най-широко разпространена в сферата на услугите, в строителството, в занаятите и при хората на 25-годишна възраст. Тоест, няма проблем управляващите да загърбят този проблем, но с това проблемът няма да изчезне. Той ще остане и все някой ден ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
Колеги, по този законопроект, както е прието да се работи в тази комисия, има достатъчно становища, които да ориентират народните представители. Има становище на Министерството на труда и социалната политика, на Консултативния съвет по законодателство към председателя на парламента, Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара, КТ “Подкрепа”, КНСБ. Те са достатъчни – каквато е проблематиката, такива са и становищата. Има аргументи в едната посока, има аргументи и в другата посока. Затова е дискусията, за да може в крайна сметка да приемем или отхвърлим на този етап предложения законопроект.
Имат думата представителите на Министерството на труда и социалната политика, за да изразят отношението си по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да представя накратко становището на Министерството на труда и социалната политика. Ползвам се от възможността да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика и правителството като цяло отдава особено значение на гъвкавия пазар на труда. Предприети бяха множество мерки и по-специално последните изменения в Кодекса на труда допринесоха за установяване на един по-гъвкав пазар на труда. Независимо от действията в тази посока, всички ние сме убедени, че трябва да продължат. В този смисъл регламентирането на дейността на агенциите за временна заетост също е един от въпросите, по които работи българското правителство и Министерството на труда и социалната политика. Не можем да отречем съществуването на агенциите за временна заетост. Те съществуват в Европейския съюз като практика и както спомена вносителят в преобладаващата част от страните на Европейския съюз. Тяхната дейност е уредена по някакъв начин. В някои от страните това е уредено в Кодекса на труда, в друга част от страните – със специален закон, в друга част – те са уредени с колективни трудови договори. Има страни, в които това е уредено с подзаконови нормативни актове. Но във всички случаи, когато говорим за регламентация за тяхната дейност, трябва да отчитаме специфичният характер на дейността и характеристиката на агенциите за временна заетост, а именно това е специфично тристранно взаимоотношение, от една страна, между работника и служителя, от друга страна, между агенцията за временна заетост, и от трета страна, с работодателя, която ползва тази работна сила – работника или служителя, в този случай.
Именно от тази гледна точка становището на Министерството на труда и социалната политика е, че в сега предлагания законопроект не достатъчно са изчистени и не е достатъчно пресъздадена специфика на 3-странното взаимоотношение. От една страна, българското трудово законодателство се характеризира с висока степен на кодификация и значителна част от дейностите и материята, която е свързана с ползването, отдаването на стоката работна сила са свързани уредени в Кодекса на труда. Така че от тази гледна точка и от тази позиция ние считаме, че законопроектът в момента не отразява тази специфика. От друга страна, не отговаря и не е в пълно съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда.
Едно от съображенията, които имаме, е свързано с това, че в нашето законодателство работодателят има множество задължения. В този смисъл задълженията, които има работодателят има от една страна, и от друга страна, при новата форма агенция за временна заетост, която се явява работодател за лицето, не са изчистени тези моменти и следва да бъдат допълнително прецизирани. Тоест правата, задълженията и отговорностите на всички страни трябва да бъдат допълнително развити.
Бих искал да напомня на уважаеми народни представители, че през 2002 г. беше започнала работа по една директива, с която се установяват правата и условията за работа на агенциите за временна заетост и на наетите в тези агенции. Не беше постигнат консенсус по тази проектодиректива и тя не беше приета.
Един от приоритетите на Португалското председателство, а също така и на Словенското, сегашното председателство, е работата по ускоряване на тази директива и постигането на консенсус по тази директива и относно статута на работещите, относно правата, които имат те и ред други въпроси.
Струва ми се, че все още е рано да пристъпим към един такъв нормативен акт, какъвто е законопроекта, предвид факта, че редица въпроси, от една страна, в самия законопроект остават открити, от друга страна, и европейският дебат, който тече в момента също има открити въпроси.
Ние обаче, в никакъв случай не отричаме необходимостта от продължаване на работата по тази проблематика и господин Колчаков, като представител на вносителите, направи една ретроспекция на това каква е била историческата съдба на работата по тази тема. Имаше първоначално законопроект, след това той беше част от Закона за насърчаване на заетостта, впоследствие работата по тези текстове не бяха предложени на вашето внимание от Министерския съвет, така че, изхождайки от съображенията, които изразих, ние в рамките на договореностите, които имаме със социалните партньори по изпълнението на Пакта за икономическо и социално сътрудничество, сме постигнали договорености за провеждане на един обществен дебат по темата постигане на гъвкавост и сигурност, така вече приелата гражданственост дума “flex security” и имаме намерение в рамките на този дебат да поставим тези въпроси и търсим тяхното решение. Така че на този етап становището на Министерството на труда и социалната политика е да не бъде подкрепи така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте, колеги. Откривам дискусията.
Ако позволите да акцентирам на нещо, което вероятно интересува комисията, каква е правната фигура на агенциите за временна заетост в досегашното законодателство, например в Кодекса на труда, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за безопасни, здравословни условия на труд и в този смисъл уредени ли са всички тези въпроси, касаещи дейността на агенциите или има потребност от това нещо, което и смисъл на дискусията, според мен?
Имате думата, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги!
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, за да пестя вашето ценно време и да ви подпомогна във вашето усилие да се ориентирате в материята. Действително е много сложно и не бива да се бърза без да се оценят всички онези фактори, които следва да бъдат преценени, когато се мисли и се предприемат действия в тази посока.
Ние сме представили нашето принципно становище. Към него сме приложили 14 страници експертни бележки, почти по същия законопроект, който преди няколко месеца занимаваше малка работна група от Министерството на труда и социалната политика и представителите на социалните партньори.
Преди всичко искам да изразя съгласие с това, че по този въпрос, а и по ред други въпроси, които са съставна част на голямата тема на гъвкавата сигурност и на дебата, който беше зареден с 14 въпроса в Зелената книга на Европейската комисия за модернизация на трудовото законодателство и предизвикателствата на ХХІ век. В България също се проведе един дебат, разбира се, в един много по-мини обем и не така изчерпателен под егидата на министерството. Фактически това, което народните представители внасят, е само част от една много по-голяма тема, която има комплексен характер, в която фигурират въпроси, свързани със социалното осигуряване, с ученето през целия живот, с мандатността на социалните партньори, с тристранното сътрудничество, ако щете и с този въпрос, който предизвика буря в чаша вода за колективните трудови спорове, закона и стачките. На нас ни се струва, че дебатът трябва да се води комплексно и не на парче. По тази причина преди всичко ние сме против да бъде обсъждан такъв законопроект и 2 пъти се противопоставяхме в работните групи на Министерството на труда и социалната политика.
Има ли такава необходимост и какво ще решим, ако приемем такъв закон? Какво представлява “временна заетост” всъщност? Законопроектът съсредоточава вниманието върху срочните трудови договори – да може да се сключват срочни трудови договори. Това е първата съставка на разбирането на концепцията за временна заетост, защото този закон има своя философия.
Първата съставка е срочни трудови договори. Те и сега съществуват, и сега са регулирани в Кодекса на труда. Нека да се направи една справка от информационната система преди на НОИ и сега – на НАП, каква част от общо сключените в нашата страна трудови договори са срочни. И ще се види, че около 25% са срочните трудови договори. Ние имахме такава справка преди около 3, 4, 5 години. Те и сега се сключват.
Втората съставка е, че се появява един посредник, но и сега имаме фигурата на посредника – Вие питате, господин Адемов. В Закона за насърчаване на заетостта е уредена фигурата на посредника. Поначало това са търговски субекти, включително има и агенция, която играе ролята на посредник. Ролята на посредника, съгласно речника за българските думи, е да събира и предоставя информация и на едните, и на другите, които искат да се присъединят помежду си.
Какво е новото, което се въвежда като концепция? Този посредник, за който се говори, фактически въвеждаме втори посредник, той вече ще бъде работодател. И тук е гнилото, срещу което ние реагираме – да не изкривяваме съществуващите трудови правоотношения и да торпилираме Кодекса на труда, който се е утвърдил като единен нормативен акт, който урежда трудовите правоотношения – много важни обществени отношения с оглед съществуването на държавата. Тук напълно се съгласявам с господин министъра и се радвам, че има такова разбиране.
Няма да навлизам в детайли. Много сериозни проблеми се поставят. Искам да кажа, че в крайна сметка не бива да бързаме преди в Европейската комисия да е приключил този дебат, а той е много сложен и трудно върви – има държави, които се противопоставят на това. През м.декември имаше заседание на Съвета на министрите и се противопоставиха отделни държави на определени решения. Защо да бързаме да решим нещо, което ще ни касае след като бъде решено. Въобще дебата по модернизацията сблъска интересите на капитала и на труда. Тук не говоря за работници и служители и за работодатели. Дебатът сблъска интересите на капитала и на труда – това е много сериозен сблъсък, който трябва да намери своето вярно, принципно и перспективно ориентирано решение. Защото това е част от онези проблеми, които касаят глобализиращата се икономика и противопоставянето на пазари, на икономика и т.н.
Ние не отказваме. В Пакта за икономическо и социално развитие сме записали задача: заедно със социалните партньори да обсъждаме проблема за създаване на агенциите за временна заетост. Да, нямаме нищо против. Два пъти сме заявили това на министерството, но искаме дебат – защо да ги има, как да се направят и какъв ефект очакваме от тях? Такъв публичен дебат, уважаеми колеги народни представители, не се е състоял. Аз благодаря на вносителите, че поставят този въпрос. Защото трябва да се той трябва да се постави и да дискутираме, но в теоретичен, концептуален план преди да посягаме към инструмента, наречен закон, за да сме наясно какво правим и да не си поправяме законите, защото, извинявайте за думата, аман!
Благодаря на вносителите, още веднъж, за този законопроект. Но се надявам, че вие няма да го приемете, тъй като не му е нито времето, нито мястото сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христов.
Доктор Колчаков пожела думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря за изразеното становище. Изключително резонен е въпросът, когато ние поемем инициатива на национално ниво да урегулираме законодателно една материя и казваме, предвид на общия стандарт защо не изчакаме Европейския съюз да го регламентира. Тук трябва да припомним веднага изключенията от Римските договори, в които още през 1957 г. е казано, че поради голямото разнообразие на националните, социални и здравни системи Европейския съюз оставя ангажимента и свободата на националните правителства и националните държави да урегулират тази материя. Затова абсолютно несъстоятелен е въпросът, когато се заяви: “Дайте да изчакаме Европа да приеме директиви, за да ги изпълним тогава ние императивно”, а да припомним, че Европа е регламентирала националните социални системи и законодателство да бъдат ангажимент на националната държава. Затова аз припомних, че в Европа само 3 държави не са лицензирали тази дейност, която е изключение от практиката и от правилото. Затова пак припомням – на мен вече не ми импонира този начин ние да вървим непрекъснато след събитията и да чакаме Европа да ни прави цивилизацията в България – просто няма да стане. А реалностите синдикатите ги очертаха – какъв голям процент от договорите са срочни, тоест практиката е изпреварила законодателните реалности. Много е интересна, разбира се, позицията на Министерството на труда и социалната политика, която е водещият орган в законодателния процес в тази материя, когато само преди известно време Министерският съвет въвежда - инициатива за регламентиране на тази дейност по законодателен път, а днес Министерството на труда и социалната политика е на точно обратната позиция на Министерския съвет.
Разбира се, за мен обяснението е ясно, че ние имаме едно правителство, което не е достатъчно дръзко и смело, за да може да решава проблемите, които възникват. Много е лесна инерцията да чакаме Брюксел да ни реши проблемите. Затова аз съм наясно, че в тази материя най-консервативни ще бъдат синдикатите и това е абсолютно ясно. Защото синдикатите са пазител на интереса на работника по закон, по история. Но искам само да припомня, че ако вземем официалните справки и видим какъв процент от работещите в Западна Европа са синдикални членове, ще видим, че те са под 20%. Това трябва да го кажем. Аз като стар синдикалист искам да кажа при цялото ми уважение към синдикатите, че голямата част от работещите хора в Европа не разчитат на протекцията на синдиката и това са реалностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преди да дам думата на господин Чулев, искам да направя един много кратък коментар на това, което ме впечатли от Вашата бележка, господин Колчаков. Ние не трябва да разчитаме на Европейския съюз и да не очакваме от Европейския съюз да регламентира политики. Точно обратна е тезата. Политиката на Европейския съюз и в изграждането на тази политика участва България. Така че ние не сме последващата крачка във вземането на решения, а тези, които вземат самото решение. Защото без 27-те членки, които участват в изготвянето на който и да е регламент на която да е директива, те няма как да се приемат.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Това е точно една от двете политики, която е ангажимент на отделните правителства и държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо тогава Европейската комисия се опитва да се обедини около изготвянето на регламент? Но това е по-друга дискусия.
Преди да дам думата на господин Чулев, искам да поздравим госпожа Христина Христова! Да пожелаем на госпожа Христова, понеже имаше рожден ден в понеделник, 21 януари 2008 г., да бъде жива и здрава, все така активна, все така инициативна и личен и обществен успех!
Господин Чулев, заповядайте.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър! От името на “Подкрепа” ние също се присъединяваме към поздравленията: Честито, госпожо Христова!
В нашето становище се съдържа едно предложение – да се потърси обществено съгласие, обществен консенсус и преди всичко съгласие на социалните партньори при внасянето, разглеждането и приемането на агенциите за временна заетост. Защо? Мога да се позова, първо, на една Конвенция № 181 на МОТ, която, как да кажа, изрично подчертава, че подобни закони би следвало да се приемат след изрични консултации със социалните партньори. Не мисля,че е лесно да се постигне такъв консенсус между синдикатите и работодателите в България, но една част от този път вече е измината. Както каза доктор Колчаков, в “Подкрепа” се проведе един сериозен вътрешен дебат. Безспорно ние отчитаме, че има регламентация на този вид дейност. В момента няма такива агенции, защото тази дейност не е позволена от законите в страната, но сигурно ще възникне необходимостта.
От една страна, ние отчитаме, че е нужна регламентация, и то законова регламентация на тази материя. От друга страна, ние участваме на европейско ниво, като синдикати, в комисиите на ЕКОСОК. Там в една комисия се сблъскват мненията на euro-бизнеса и на Европейската конфедерация на профсъюзите. Ние там сме направили своите предложения и заедно с КНСБ сме изразили своите становища.
Какво ни тревожи в този вариант за закон?
Първо, смятаме, че той ще насърчи едно сериозно преминаване на една голяма част на постоянните трудови договори във временни, а това няма да се отрази добре на работната сила, на хората, в крайна сметка.
Второ, няма никакви гаранции затова как ще се спазват и съблюдават нормите за условия на труд. Виждаме една сериозна опасност за безопасността на труда и сме много загрижени, защото ако аз съм крайният потребител на тази работна сила – строителният предприемач, а вие сте фирмата – агенцията за временна заетост, която е наела човека за един месец и ви го е продала на мен, не е регламентирано тук кой и как ще носи отговорността за евентуални злополуки и за спазването на условията за безопасен труд. Не на последно място без това да е регламентирано точно, може да създаде проблеми на Националния осигурителен институт и НЗОК. Като започнем, от една страна, с приходите – може да се отрази на приходите. От друга страна, с веригата, по която осигурителните отношения ще минават този път през един работодател, един ползвател на работната сила.
Смятаме, че в един законопроект, и тук с работодателите нямаме възражения по това, трябва да се регламентира един забранителен списък на професии, в които това нещо е недопустимо. Трябва ли да се аргументирам тук за какви професии става дума – едва ли в ядрената енергетика ще се съгласи, че може така да се изпращат хора за по две седмици. Или да се даде един списък, в който може да се прилага тази временна заетост.
Виждаме в законопроекта липса на каквито и да са гаранции за основни стълбове на индустриалните отношения – гаранции за правото на сдружение на работниците, за правото им на стачка – разбирам, че това е мръсна дума за някои, но това е дума от речника на цивилизована Европа, и за колективното трудово договаряне.
Изследванията на Европейската конфедерация на профсъюзите показват, че средната продължителност на договор на едно лице чрез агенциите за временна заетост е 14 дни. Това ни кара да искаме сериозни гаранции в един такъв закон за правата, за които казах.
Какво се получава на практика с тези агенции? Това показва европейската практика, независимо дали са регламентирани със закон, подзаконови нормативни актове или с колективен трудов договор. Цената на труда остава единица. От тази единица – цена на труд, пак ще дам пример със себе си, ако съм строителен предприемач, ще дам една част – примерно една четвърт на агенцията за временна заетост, а работникът ще получи 3/4. Аз няма да повиша цената на труда му като добавя стойността на услугата на агенцията за временна заетост, обаче човекът ще бъде осигурен върху 3/4, а не върху цялата стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Чулев, кой всъщност плаща заплатата?
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Ползвателят плаща на агенцията, а агенцията плаща на работника. Това е принципът, защото иначе ще сметнем, че някой е благотворител.
На последно място, разбирането за ”flex security”. В нашата страна това понятие започва да се тълкува като гъвкава сигурност, а това е балансът между гъвкавост и сигурност. Ние не виждаме достатъчно защитата и сигурността в този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за мнения и въпроси към вносителите.
Госпожа Христова има думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз съм имала възможността да участвам на дебат за агенциите за временна заетост в една проектодиректива за временна заетост на Европейската комисия като член на Комисията по труда и социалната политика на Европейския парламент. Признавам си, тогава ми беше много сложно за много неща, както беше сложно за другите колеги,които участваха - водила съм си и някакви записки. Искам да ви кажа, че основните дискусионни места, които там се очертаха, сега ги очертаха колегите Лазаров, господин Чавдар Христов, господин Чулев. Това са проблемите, които възникват.
Какво си мисля за българския законопроект, който са внесли колегите в Народното събрание? Той като че ли не се опитва да въвежда директивата и нейните основни текстове, които са ни познати, а по-скоро въвежда едни аспекти на старата Конвенция № 181 на МОТ от България, и то само някакви минимални аспекти на тази конвенция.
Веднага възниква въпросът: какво значи “Агенция за временна заетост”? При нас този въпрос е решен с Кодекса на труда и временната заетост срочност на трудово-правното отношение. От една страна, имаме трудово-правно отношение на агенцията с хората, които е наела, от друга страна, имаме договор на ползвателя с тази агенция, която е наела хората, което вече не е трудовоправно отношение. Получава се като че и превишаване на това, което у нас съдържа трудовоправното отношение, а именно използване на работната сила на хората, а тук като че ли има едно преотстъпване, предоставяне на човека на друг – наемам го, пък го предоставям на друг.
Също така възниква въпросът: какви са тези отношения, които урежда този закон – нали, както каза доктор Адемов, всеки закон урежда някакви обществени отношения? И кои отношения, по-точно? Според мен, отношенията между агенциите за временна заетост и другият контрагент по договора, са чисто търговски отношения. Агенцията за временна заетост не прави това от благотворителност или алтруизъм, а има ясен финансов интерес за това. Оттам-нататък, както казаха изказалите се вече колеги, възникват много въпроси, свързани с други права на този работник по нашето законодателство.
Въобще си мисля, че нашето трудово-правно законодателство, както и социално-осигурителното законодателство като че ли толкова много е уредено и толкова много разписано, че засега в него не се намира такава ниша за агенции за временна заетост в смисъла, който се влага в Европейския съюз.
Сега в Европейския парламент се чуха мнения, че видите ли агенциите за временна заетост представлявали една стъпка по-нататък от агенциите за посредничество на труда. Защото какво правят посредническите агенции? Наемат ми този човек, който аз търся като човек с определени качества на работната сила, квалификация и ми го предоставят като за целта получават от работодателя някаква сума. Тук става въпрос, че те го наемат за по-дълъг срок, отколкото го “наема” втория работодател или което се явява третият субект в едно много специално договорно отношение. Има противоречие, следователно, между този договор, който е за по-дълъг срок. Какво през това време прави работникът? Кой му урежда плащанията за времето, в което той не е предоставен на други работодатели?
Това, което показва статистиката, е, че няма пазар на труда в страна - членка на Европейския съюз, където агенциите за временна заетост да уреждат основния пазар на труда, главни въпроси на пазара на труда. Винаги това става за нещо много наистина временно, - в строителството, в почистването и други такива сфери.
Ето защо си мисля, че този законопроект навярно е много интересен като идея и като законодателна инициатива, но е необходимо още много да се прецизира, още много да се изчиства и най-вече не да се хармонизира не с кое да е законодателство, а с българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, има ли други мнения?
Доктор Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Имаше въпрос, който е изключително важен и той е как се гарантиран правата на хората, наети чрез агенции за временна заетост. Затова в законопроекта е предвидено в чл. 30, ал. 2, че работниците, наети по този механизъм, имат същите права като работниците и служителите - дори има текст, който отпраща, че при сключен КТД, те се ползват от същите права. С това не искам да кажа, че ние сме изчерпали възможността да бъде направена една добра нормативна регулация в тази сфера, а както каза госпожа Христова, това не касае основната част в отношенията работници и работодатели и наети по трудови договори, но от друга страна, това е една сфера, в която гъвкавият пазар изисква съответна регламентация.
Аз съм наясно със ситуацията. Ние към днешна дата сме колебливи в своята решимост да регламентираме този въпрос. Не напразно отбелязах позицията на изпълнителната власт – на правителството и на Министерството на труда и социалната политика, които в кратък период дадоха примери за абсолютна непоследователност в позициите си и разбира се, искам да обърна внимание на нашите колеги на нещо, което е принципно и искам да споделя с вас. Ние можем да работим по един утвърден модел, по който управляващите решават делата на България и това е възможен начин, но не е най-ефективният. Най-ефективният е да приобщиш повече и ние сме готови както в конкретния случай, така и в други сфери да бъдем съпричастни в усилията на управляващите за решаване на проблемите на България. Разбира се, можем и да не бъдем съпричастни, можем да бъдем само в ролята на само опониращи, което няма да е в общия ни интерес.
Затова аз пак обръщам внимание, че тази материя е регламентирана във всички страни на Европейския съюз чрез лицензиране по един или друг начин с изключение на три страни.България е от изключенията, тоест ние ще се наредим между четири държави от двадесет и седем. Това е отговорност по Римските договори на националната ни държава – по изключенията на Римските договори, и разбира се, на мен не ми импонира да чакаме Европейският съюз да реши тази материя и този въпрос и ние тогава наготово да получим регламентите, на които да се подчиним, защото това е задължитено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Маргарита Панева пожела думата. Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Наистина пожелах думата, защото бях провокирана от нашия колега, който сякаш винаги търси повод да политизира работата в комисията, което никак не ми допада. Да, понеже се опитвате да направите комисията театър, аз съм от хората, които считат, че един въпрос може да бъде поставен на дневен ред, когато решава някаква потребност на обществото и тя трябва да бъде разрешена, за да не се допускат грешки при извеждането на тези проблеми, които тази потребност е поставила.
Считам, че със сега действащото законодателство, казвам го и от опит и отварям скоба и казвам, че в продължение на 3 години съм се занимавала пак с временната заетост на хората, които наемахме, по програмите за временна заетост – блестящо отработен механизъм, много работещ и организиран и постигащ целите си по отношение на ангажирането и осигуряването на заетост на хората. Не говоря за това дали ги мотивира да работят. Но като механизъм, да! През това време се опитах да ползвам по линия на ангажиране на младите хора временно през лятото услугите на такава агенция, за която вие искате сега да създадете законодателство.
И още една скоба ще отворя – ние имаме Закон за насърчаване на заетостта, там е мястото на уреждане на тази материя. Освен това при тази ниска безработица и при възможността вече да работите, ако сте предприемчив на 2, 3 и на 5 места даже, самият закон не би следвало вече да се нарича Закон за насърчаване на заетостта. Трябва да еволюира и направо да бъде Закон за заетостта. Защото вече достатъчно фактори, мерки, предприети досега и промени в закона са довели до отпадане на термина “насърчаване”.
Агенцията, на която ние добре платихме и която трябваше да този посредник и този втори работодател, не можа да осигури нито едно работно място, не можа да убеди нито един работодател, че тези млади хора – знаете, че те се наемат по различни критерии и трябва да отговарят на различни условия и да се стикова наемането им с различни институции, та тя не ни свърши работа. Но парите ни взе.
Искам да кажа, че нямата право да говорите, че в момента правителството не е достатъчно дръзко и т.н. Потребността и когато Европа уточни какво ще прави и ние вътре в тази Европа ще ни накара да променим нашето законодателство в тази посока и да решим проблема, който ще стои на дневен ред. Иначе сега – да, вече стана дума, че има 25% близо срочни трудови договори, но аз съм от хората, които считат, че това е порочна практика за някои отрасли да се сключват срочни трудови договори и по този начин да се експлоатират работниците. Използвам много силна дума, но е точно така: “Ползвам ви, когато сте ми нужни и след това не ме интересува какво се случва с вас”.
В този смисъл аз няма да подкрепя вашето предложение не защото съм консервативно настроен човек, а защото считам, че в момента българското законодателство урежда проблема и няма такава нова потребност, която да изисква да бъде приет вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Преди малко се сетих за т.нар. Асоциация на лицензираните информационни посредници. Какво стана с нея, съществува и, каква е тяхната роля?
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, съществува такава Асоциация на лицензираните трудови посредници, като те разбира се са нещо друго от темата на настоящия дебат. Те само правят подбор на персонала и го предоставят на работодателите. Трудовото правоотношение се сключва с работодателя, който ги наема. В нашия случай има голяма разлика, тъй като трудовото правоотношение се сключва с агенцията, а трудът се полага при предприятие ползвател. Това усложнява нещата с оглед на регламентиране на всички сложни моменти около условия на труд, плащане и т.н. Иначе действително в другите европейски страни има много регламенти в тази област. Даже в Македония има такъв закон по съответната материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не случайно задавам този въпрос, защото господин Илиев, който представляваше тази асоциация, е развивал такива тези тук, включително в комисията за тези агенции за временна заетост. Затова исках да направя, макар и не много съществена, но все пак връзка с тази асоциация и внесения законопроект.
Заповядайте, колеги.
Доктор Колчаков, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да задам един въпрос на Министерството на труда и социалната политика, който е важен, за да видим и тяхното становище. В тяхното изложение беше подчертано, че един от приоритетите на Словенското председателство е регламентирането и на този въпрос. На мен ми е интересно да получа отговор какъв ще бъде докладът на българското правителство по изпълнение на плана за реформи в България, като един от императивите, които са поставени пред България, е да бъде регламентиран този проблем в България. И там няма начин за измъкване чрез механизма: “Чакаме да бъде приета директива!”. Не знам дали разбрахте въпроса ми. Значи, има приоритет на Словенското председателство, и България, българското правителство трябва да напише, и специално тази част от доклада ще бъде написана от Министерството на труда и социалната политика. Аз искам да ви уверя, че при предишния доклад аз бях един от тримата български политици и единствен представител на опозицията, който беше 2 часа в Европейската комисия, прочетох домашното на българското правителство и дадох своята оценка. Искам да ви уверя, че оценката ми беше много сдържана, заради това че съм българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Кочаков, разбира се, че ще дам думата на колегите от Министерството на труда и социалната политика, но с последните промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вече имаме такива текстове, с които дадохме възможност на Народното събрание да изиска, да контролира Министерския съвет и всички министри за позициите и да се отчитат пред Народното събрание за позициите, които се защитават пред Европейската комисия при приемането на определени директиви на европейската политика. Така че тази възможност е дадена в правилника. Това, че Вие сега се възползвате, макар и по индиректен начин, но такава възможност ви е дадена.
Господин Лазаров има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Колчаков! Аз не бих искал да вземам отношение по този въпрос, но Вие просто ме предизвикахте.
Има два вида програми. Едната е Националната програма за реформи. Ако говорите за тази национална програма вътре няма срок, в който ние сме задължени да въведем или под някаква форма да регламентираме агенциите за временна заетост. В никакъв случай! Има само препоръки и те са общи към всички страни членки за търсене на възможности за осигуряване на баланс между гъвкавост и сигурност.
Ако става въпрос за програма, която българското правителство си е поставило, това също не е конкретизирано със срок, а е до края на мандата.
Единственото, което бих искал да допълня в рамките на дискусията, е да изразя последователното отношение на българското правителство и на Министерството на труда и социалната политика по отношение на структурирания диалог със социалните партньори, когато се уреждат въпроси на трудови и осигурителни отношения. Именно заради това ние предпочетохме да проведем този структуриран дебат и в сътрудничество със социалните партньори да предложим на народните представители един консенсусен текст, и когато го постигнем, да го предоставим на вашето внимание. Защото освен трудови, има и осигурителни, има и здравословни и безопасни условия на труд. Така че има широка палитра от отношения и въпроси, по които трябва да постигнем консенсус. Ние сме последователни в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дискусията до момента показа, че този въпрос е изключително деликатен, още повече като се имат предвид изказванията на различните институции, още повече е спорен въпросът дали тази материя трябва да бъде регулирана в съществуващото, в действащото българско законодателство и там да се търсят възможности за решаване на тези проблеми или в отделен закон, което е основният въпрос всъщност. Вероятно ще продължим да дискутираме по тази тема. Възможни са всякакви решения. Вносителите не бива да се отчайват от хода на дискусията.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът не се приема.
С това изчерпваме тази точка от дневния ред.
Следващата
ТОЧКА РАЗНИ
Позволих си да ангажирам вашето внимание, колеги, с едно не знам как да го нарека, писмо или някакъв документ, подписано от председателя на Народното събрание до председателите на парламентарните комисии. Аз съм го раздал на всички и искам да го разгледате.
Става въпрос за подобряване на дисциплината и отчетността в Народното събрание. Аз специално, ако ме питате за моето мнение, аз се чувствам достатъчно дисциплиниран и достатъчно организиран – смятам, че това е ваш проблем, но тук не се предлага, а това е нареждане, заповед. Утре до 10 ч. ние трябва да представим списъци. Всички да сте наясно с това.
Има ли други мнения, колеги, някакви предложения?
Госпожа Христина Христова има думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Ако може за минутка, уважаеми колеги, искам да ви занимая с един въпрос. Към мен се обърна белгийският посланик в качеството ми на председател на Интерпарламентарната група за приятелство с Белгия. Става въпрос за това, че Белгия, подобна на тази на “ББС” относно Могилино, с която искат да се дискредитира България и направо да се бойкотира. После на мен ми се обади началникът на кабинета на министъра на здравеопазването и социалната политика – тя е жена, с който се познавам отдавна и който ме попита какво да направим така, че тази кампания да се промени от силно негативна към някаква подкрепяща кампания.
Какво ще правят белгийците? В петък мисля, че пристигат тук 15 журналисти – фламандски, белгийски журналисти, в Могилино. Те ще бъдат тук цяла седмица – ще посетят заедно с техни специалисти: началникът на кабинета на министър-председателя, началника на кабинета на социалния министър и др., може би министър-председателя, социалния министър, министъра на здравеопазването и те се интересуват от въпросите на менталното здраве и главно на децата с ментални увреждания в институции.
Това, което на първо време ми дойде, искам да споделя с вас, казах, че могат, ако искат да помогнат в ситуацията, да се включат в тази кампания, която УНИЦЕФ-България прави заедно с “БТВ” за подкрепа. Много сме уязвими, защото сме страна – членка на Европейския съюз, и не върви нито да казваме, че си имаме достатъчно пари, нито да казваме, че си имаме достатъчно опит. Защото е факт, че си имаме проблеми.
Това, което казах, че се нуждаем от малко повече кураж, от малко повече опит и разбира се, от малко повече финансови средства, отделени за такива неща. Защото може да има средства, но още много други сектори се нуждаят от средства.
Преди да дойда на комисията споделих с председателя на комисията доктор Адемов, че ми се обади белгийският посланик, който е в Белгия, който урежда тази белгийска мисия в България – не може ли в качеството ми на председател на тази Интерпарламентарна група за приятелство с Белгия, заедно с парламентаристи от подходящи комисии, каквато е нашата Комисия по труда и социалната политика и Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта да приемем тази Белгийска мисия – тяхната единствена възможност е в понеделник.
Аз се обръщам към Вас, господин председател, да ни съдействате 2-3 колеги от комисията да дойдат и да участват в тази среща. Ние ще вземем допълнително – аз съм поискала и данни от Министерството на труда и социалната политика, имаме известен опит и знаем за това нещо - ние сме закрили 6 дома, има си план за закриване и на други. Но не е лесна работа - за всяко дете трябва да се гледа индивидуалната ситуация. Едни ще отидат в друг дом, а други – в семейството си, други – в приемни семейства, други – да се ускорят осиновителските процедури и т.н. Така че да се срещнем с белгийските гости и да поговорим на една среща от около половин час на тази тема. Срещата е в 10,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Христова, ще Ви помоля да поканите, тъй като те вече са информирани, аз лично няма как да присъствам, защото съм ангажиран в понеделник – Ден на Разград и трябва да участвам в тържествата там. Иначе бих присъствал с удоволствие. Нека колегите, които имат възможност, да бъдат информирани и поканени.
Във връзка с тази тема, която става все по-актуална, аз имам предварителни разговори – не тази седмица, отсега не мога да ви кажа със сигурност, защото не зная как през следващата седмица ще бъдем организирани – говоря за деня сряда и за зам.-министър Иванка Христова, с нея бяхме договаряли едно изслушване на позицията на министерството по тези въпроси – за домовете. Говоря за тези домове, които са към Министерството на труда и социалната политика, тъй като знаете, че има и други. Ако заместник-министър Иванка Христова, ако има готовност, ако е в България, ще се опитаме да включим точка в дневния ред – Изслушване на министъра или на ресорния заместник-министър, макар че е по-правилно да изслушаме министъра, за да сме информирани за това, което се случва, за мерките, които се вземат през тази година и ако имате въпроси, естествено да дискутираме тази тема, която мисля, че е изключително важна.
Ще ви моля такива теми за дискусии да ги предлагате. Има и много други неща – енергийното подпомагане, социалното подпомагане и каквото и да е друго от дейността на комисията и други въпроси, които предизвикват интерес в избирателните региони – да ги поставяме на дискусия, да изслушваме представителите на министерството, на отделните институции, за да имаме информация за това, което се случва в отделните сектори и да правим своите предложения, ако трябва и законодателни.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Знаете, че в един или друг смисъл общините са ангажиране с тези домове сега чрез делегираните бюджети. Би могло на тази среща да поканим и представител на Националното сдружение на общините – министерството успя да направи до м. март-април да направи промени в правилници, но оттам-нататък топката е в общините и те да могат да чуят този дебат, а след това, ако искат да го разширят, да направят методическо обучение или някакви срещи. Но наистина проблемът не търпи отлагане. Сутринта даже бях подготвила и буквално съм го задържала половин ден едно питане във връзка със състоянието на тези домове и какво предвижда като методология, като намеса министерството, защото гръмна домът в Дупница, ще гръмне и на други места. В Комисията за децата, младежта и спорта обсъждахме този проблем в четвъртък – имаше много нелицеприятен дебат и там аз даже изразих едно опасение, че този филм “Баклава” май ще се окаже документален, а не художествен, което е ужасно.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не бива да си затваряме очите, затова е добре да поканим Националното сдружение на общините. Проблемът не е отскоро, не е от вчера, но явно е неглижиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Панева, проблемите са затова, за да бъдат решавани.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Господин председателю, ако може две изречения в тази посока. Аз съм напълно съгласна с казаното. “Могилино” за съжаление не е единствен случай. Но когато говорим за Могилино и за многото други случаи, нека да не забравяме и усилията, които бяха проявени в рамките на последните няколко години. Сега се замислям, че в моя избирателен район в рамките на половин година ние открихме 3 нови социални услуги за деца с увреждания, където условията са принципно различни. И децата имат шанс за развитие. Вярно е, че там също имаме проблеми – и ниското заплащане на персонала, и не достатъчната квалификация. Но да си затваряме очите затова, че промяна има, първо, в нормативната база, второ, в създаването на нормални социални услуги, мисля, че е едностранно разглеждане на въпроса. В този смисъл, аз съм напълно съгласна, когато говорим за Могилино, дайте да видим какво се случи в рамките на миналите няколко години.
Не знам, госпожо Банкова, Вие не ходите ли в района си, не виждате ли...
СТЕЛА БАНКОВА: Закриха в Угърчин прекрасен 3-етажен дом, заради частни интереси без никакъв мотив. Защо? Базата, сградата някой я хареса. Направих питане, никой не отговори на това питане – защо закрихте дома в Угърчин? Това е огромна 3-етажна сграда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, ще Ви дам думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Какво ще правите с Могилино сега? Има проблем, и него ще закриете! Решавайте проблемите, но не със закриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ето това е един от големите въпроси – дали трябва да бъдат настанени в прекрасни домове, да бъдат нахранени, обути, облечени и оттам-нататък нещо да не се случва. Това е големият проблем!
Колеги, ясно е, че има тема за дискусия, ясно е, че тя не е само перманентна, но е и непрекъснато актуална. Така че ще положим усилия да организираме тази дискусия. Дано колегите от Министерството на труда и социалната политика да не са ангажирани в сряда.
Благодаря, колеги. Закривам заседанието. (Закрито в 16.10 ч.)
Председател Д- р Хасан Адемов
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 23 януари 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
2.Разни.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов. Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
За днес е предвиден следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
2.Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма. Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители – първо четене.
Виждам от вносителите доктор Колчаков. Имате думата, доктор Колчаков, за да представите законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! Аз няма да чета буквално мотивите на вносителите, тъй като съм сигурен, че всички заинтересовани са ги прочели.
Искам да кажа няколко думи от гледна точка на мотивите, които ни водеха нас. Знаем, че този въпрос се дискутира в последните години. Искам да припомня, че в приетия миналата седмица законопроект за промяна на Закона за заетостта, Министерският съвет беше предложил една цяла глава, която регламентира тази материя. Ние също споделяме виждането, че систематичното място на регламентиране на тази дейност е най-добре да бъде в Закона за заетостта. Ние видяхме и европейската практика и това може да бъде регламентирано и със специален закон.
Няма да се спирам на нашите мотиви, но ще ви обърна внимание на мотивите на партньори в социалния диалог, които са компетентни и отговорни и ще насоча нашето внимание на Стопанската камара, която изразява позициите на една част от сериозния български бизнес, ще чуем мотивите и на Консултативния съвет по законодателство, което ясно показва, че сериозен български бизнес в ролята на работодатели подкрепят виждането, че тази материя трябва да бъде регламентирана по един европейски начин. Като казвам европейски начин съм наясно, че директивата, която беше предложила Европейската комисия и предизвикан европейски дебат, не доведе до приемането на тази директива, но ще ви обърна внимание на друг компетентен партньор, който е Комисията по европейските въпроси на българския парламент. Тя ще заседава утре. В нейното становище са дадени много становища, които много вероятно е голяма част от вас да не са видели още, но основните два абзаца, които искам да ви покажа, са следните. С цел по-добро управление и контрол на агенциите за временна заетост във всички държави – членки на Европейския съюз, освен Финландия, Швеция и Великобритания, тоест само три, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
Вторият абзац. Предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правните норми на Европейския съюз. Той като правило следва логиката на неприетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави – членки на Европейския съюз.
Тук искам да посоча една голяма разлика между България и останалите страни членки. Аз не искам да се правя на водещ експерт в България. Видях становищата на уважаваните професори и на Съвета по законодателство, но разбира се, на мен ми е ясно, че хората, които са живели дълго време в социалистически условия – нека да ги кажем и тези неща, защото те са част от нас – каква е системата на човешката мотивация и поведение при една планова икономика – да завършиш определено образование, ригидно обществено поведение, непромяна на работното място, пенсиониране. Фактът, че в днешните медии беше посочено в Европейския съюз средно един европеец през живота си 19 пъти сменя работното си място, а българинът мечтае за стабилна работа, близо до дома му и затова търси връзки и контакти така да се пенсионира, показва, че ние сме много далече по манталитет от европейските държави.
На второ място, пазарната икономика, обществените потребности, новите технологии и изисквания изискват хората непрекъснато да променят своята квалификация и да търсят нова работа, нови възнаграждения, нови условия на труд и при тази пазарна ситуация естествено се е появила възможността, посочена в компетентните становища, че между един и пет процента от работещите в Европейския съюз се наемат на работа от агенции за временна заетост. Тоест търсенето точно на това златно сечение между гъвкавост и сигурност в България го няма.
Ще завърша само с една много лоша реалност, която има в България. Ние на думи всички сме фенове на демокрацията и на пазарната икономика, но когато ние не въвеждаме модерните правила на пазарната икономика, тоест на регулираната пазарна икономика, ние позволяваме тя да бъде дискретидирана и днешната реалност е много интересна. Днешната реалност позволява, при условия които българският законодател не е регламентирал дейността на тези агенции, няма лицензиране, това не позволява да бъдат гарантирани правата на наетите чрез такива агенции с останалите, води до най-грозната реалност, при която тази дейност съществува, тя не е достатъчно регламентирана. От това се правят големи пари, има големи интереси и някои социални партньори си заравят главата в пясъка.
Аз не искам да твърдя, че ние сме открили топлата вода. Ние знаем, че тази материя е сложна, нова е за България – уважавам позициите на синдикатите, говорихме и с господин Олег Чулев и самият той казва, че при тях позициите не са еднозначни, което значи, че и при тях има дебат, ние по никакъв начин нямаме претенция към тяхното право да защитават правата на наемния труд, но само искам да обърна внимание, че ако ХІХ-ХХ в. беше времето на индустриалните отношения, когато хората работеха при тези условия, в които имаше работодатели-работници и това беше основното взаимоотношение днес модерна Европа и Съединените щати 70% средно от хората, заети в сферата на услугите, хората не са в чистите отношения на работник-работодател. Хората са в условия, при които свободните професии и гъвкавото ангажиране са новите възможности, които трябва да бъдат използвани и в материалите, които са дадени, е показано, че практиката е най-широко разпространена в сферата на услугите, в строителството, в занаятите и при хората на 25-годишна възраст. Тоест, няма проблем управляващите да загърбят този проблем, но с това проблемът няма да изчезне. Той ще остане и все някой ден ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
Колеги, по този законопроект, както е прието да се работи в тази комисия, има достатъчно становища, които да ориентират народните представители. Има становище на Министерството на труда и социалната политика, на Консултативния съвет по законодателство към председателя на парламента, Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара, КТ “Подкрепа”, КНСБ. Те са достатъчни – каквато е проблематиката, такива са и становищата. Има аргументи в едната посока, има аргументи и в другата посока. Затова е дискусията, за да може в крайна сметка да приемем или отхвърлим на този етап предложения законопроект.
Имат думата представителите на Министерството на труда и социалната политика, за да изразят отношението си по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да представя накратко становището на Министерството на труда и социалната политика. Ползвам се от възможността да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика и правителството като цяло отдава особено значение на гъвкавия пазар на труда. Предприети бяха множество мерки и по-специално последните изменения в Кодекса на труда допринесоха за установяване на един по-гъвкав пазар на труда. Независимо от действията в тази посока, всички ние сме убедени, че трябва да продължат. В този смисъл регламентирането на дейността на агенциите за временна заетост също е един от въпросите, по които работи българското правителство и Министерството на труда и социалната политика. Не можем да отречем съществуването на агенциите за временна заетост. Те съществуват в Европейския съюз като практика и както спомена вносителят в преобладаващата част от страните на Европейския съюз. Тяхната дейност е уредена по някакъв начин. В някои от страните това е уредено в Кодекса на труда, в друга част от страните – със специален закон, в друга част – те са уредени с колективни трудови договори. Има страни, в които това е уредено с подзаконови нормативни актове. Но във всички случаи, когато говорим за регламентация за тяхната дейност, трябва да отчитаме специфичният характер на дейността и характеристиката на агенциите за временна заетост, а именно това е специфично тристранно взаимоотношение, от една страна, между работника и служителя, от друга страна, между агенцията за временна заетост, и от трета страна, с работодателя, която ползва тази работна сила – работника или служителя, в този случай.
Именно от тази гледна точка становището на Министерството на труда и социалната политика е, че в сега предлагания законопроект не достатъчно са изчистени и не е достатъчно пресъздадена специфика на 3-странното взаимоотношение. От една страна, българското трудово законодателство се характеризира с висока степен на кодификация и значителна част от дейностите и материята, която е свързана с ползването, отдаването на стоката работна сила са свързани уредени в Кодекса на труда. Така че от тази гледна точка и от тази позиция ние считаме, че законопроектът в момента не отразява тази специфика. От друга страна, не отговаря и не е в пълно съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда.
Едно от съображенията, които имаме, е свързано с това, че в нашето законодателство работодателят има множество задължения. В този смисъл задълженията, които има работодателят има от една страна, и от друга страна, при новата форма агенция за временна заетост, която се явява работодател за лицето, не са изчистени тези моменти и следва да бъдат допълнително прецизирани. Тоест правата, задълженията и отговорностите на всички страни трябва да бъдат допълнително развити.
Бих искал да напомня на уважаеми народни представители, че през 2002 г. беше започнала работа по една директива, с която се установяват правата и условията за работа на агенциите за временна заетост и на наетите в тези агенции. Не беше постигнат консенсус по тази проектодиректива и тя не беше приета.
Един от приоритетите на Португалското председателство, а също така и на Словенското, сегашното председателство, е работата по ускоряване на тази директива и постигането на консенсус по тази директива и относно статута на работещите, относно правата, които имат те и ред други въпроси.
Струва ми се, че все още е рано да пристъпим към един такъв нормативен акт, какъвто е законопроекта, предвид факта, че редица въпроси, от една страна, в самия законопроект остават открити, от друга страна, и европейският дебат, който тече в момента също има открити въпроси.
Ние обаче, в никакъв случай не отричаме необходимостта от продължаване на работата по тази проблематика и господин Колчаков, като представител на вносителите, направи една ретроспекция на това каква е била историческата съдба на работата по тази тема. Имаше първоначално законопроект, след това той беше част от Закона за насърчаване на заетостта, впоследствие работата по тези текстове не бяха предложени на вашето внимание от Министерския съвет, така че, изхождайки от съображенията, които изразих, ние в рамките на договореностите, които имаме със социалните партньори по изпълнението на Пакта за икономическо и социално сътрудничество, сме постигнали договорености за провеждане на един обществен дебат по темата постигане на гъвкавост и сигурност, така вече приелата гражданственост дума “flex security” и имаме намерение в рамките на този дебат да поставим тези въпроси и търсим тяхното решение. Така че на този етап становището на Министерството на труда и социалната политика е да не бъде подкрепи така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте, колеги. Откривам дискусията.
Ако позволите да акцентирам на нещо, което вероятно интересува комисията, каква е правната фигура на агенциите за временна заетост в досегашното законодателство, например в Кодекса на труда, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за безопасни, здравословни условия на труд и в този смисъл уредени ли са всички тези въпроси, касаещи дейността на агенциите или има потребност от това нещо, което и смисъл на дискусията, според мен?
Имате думата, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги!
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, за да пестя вашето ценно време и да ви подпомогна във вашето усилие да се ориентирате в материята. Действително е много сложно и не бива да се бърза без да се оценят всички онези фактори, които следва да бъдат преценени, когато се мисли и се предприемат действия в тази посока.
Ние сме представили нашето принципно становище. Към него сме приложили 14 страници експертни бележки, почти по същия законопроект, който преди няколко месеца занимаваше малка работна група от Министерството на труда и социалната политика и представителите на социалните партньори.
Преди всичко искам да изразя съгласие с това, че по този въпрос, а и по ред други въпроси, които са съставна част на голямата тема на гъвкавата сигурност и на дебата, който беше зареден с 14 въпроса в Зелената книга на Европейската комисия за модернизация на трудовото законодателство и предизвикателствата на ХХІ век. В България също се проведе един дебат, разбира се, в един много по-мини обем и не така изчерпателен под егидата на министерството. Фактически това, което народните представители внасят, е само част от една много по-голяма тема, която има комплексен характер, в която фигурират въпроси, свързани със социалното осигуряване, с ученето през целия живот, с мандатността на социалните партньори, с тристранното сътрудничество, ако щете и с този въпрос, който предизвика буря в чаша вода за колективните трудови спорове, закона и стачките. На нас ни се струва, че дебатът трябва да се води комплексно и не на парче. По тази причина преди всичко ние сме против да бъде обсъждан такъв законопроект и 2 пъти се противопоставяхме в работните групи на Министерството на труда и социалната политика.
Има ли такава необходимост и какво ще решим, ако приемем такъв закон? Какво представлява “временна заетост” всъщност? Законопроектът съсредоточава вниманието върху срочните трудови договори – да може да се сключват срочни трудови договори. Това е първата съставка на разбирането на концепцията за временна заетост, защото този закон има своя философия.
Първата съставка е срочни трудови договори. Те и сега съществуват, и сега са регулирани в Кодекса на труда. Нека да се направи една справка от информационната система преди на НОИ и сега – на НАП, каква част от общо сключените в нашата страна трудови договори са срочни. И ще се види, че около 25% са срочните трудови договори. Ние имахме такава справка преди около 3, 4, 5 години. Те и сега се сключват.
Втората съставка е, че се появява един посредник, но и сега имаме фигурата на посредника – Вие питате, господин Адемов. В Закона за насърчаване на заетостта е уредена фигурата на посредника. Поначало това са търговски субекти, включително има и агенция, която играе ролята на посредник. Ролята на посредника, съгласно речника за българските думи, е да събира и предоставя информация и на едните, и на другите, които искат да се присъединят помежду си.
Какво е новото, което се въвежда като концепция? Този посредник, за който се говори, фактически въвеждаме втори посредник, той вече ще бъде работодател. И тук е гнилото, срещу което ние реагираме – да не изкривяваме съществуващите трудови правоотношения и да торпилираме Кодекса на труда, който се е утвърдил като единен нормативен акт, който урежда трудовите правоотношения – много важни обществени отношения с оглед съществуването на държавата. Тук напълно се съгласявам с господин министъра и се радвам, че има такова разбиране.
Няма да навлизам в детайли. Много сериозни проблеми се поставят. Искам да кажа, че в крайна сметка не бива да бързаме преди в Европейската комисия да е приключил този дебат, а той е много сложен и трудно върви – има държави, които се противопоставят на това. През м.декември имаше заседание на Съвета на министрите и се противопоставиха отделни държави на определени решения. Защо да бързаме да решим нещо, което ще ни касае след като бъде решено. Въобще дебата по модернизацията сблъска интересите на капитала и на труда. Тук не говоря за работници и служители и за работодатели. Дебатът сблъска интересите на капитала и на труда – това е много сериозен сблъсък, който трябва да намери своето вярно, принципно и перспективно ориентирано решение. Защото това е част от онези проблеми, които касаят глобализиращата се икономика и противопоставянето на пазари, на икономика и т.н.
Ние не отказваме. В Пакта за икономическо и социално развитие сме записали задача: заедно със социалните партньори да обсъждаме проблема за създаване на агенциите за временна заетост. Да, нямаме нищо против. Два пъти сме заявили това на министерството, но искаме дебат – защо да ги има, как да се направят и какъв ефект очакваме от тях? Такъв публичен дебат, уважаеми колеги народни представители, не се е състоял. Аз благодаря на вносителите, че поставят този въпрос. Защото трябва да се той трябва да се постави и да дискутираме, но в теоретичен, концептуален план преди да посягаме към инструмента, наречен закон, за да сме наясно какво правим и да не си поправяме законите, защото, извинявайте за думата, аман!
Благодаря на вносителите, още веднъж, за този законопроект. Но се надявам, че вие няма да го приемете, тъй като не му е нито времето, нито мястото сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христов.
Доктор Колчаков пожела думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря за изразеното становище. Изключително резонен е въпросът, когато ние поемем инициатива на национално ниво да урегулираме законодателно една материя и казваме, предвид на общия стандарт защо не изчакаме Европейския съюз да го регламентира. Тук трябва да припомним веднага изключенията от Римските договори, в които още през 1957 г. е казано, че поради голямото разнообразие на националните, социални и здравни системи Европейския съюз оставя ангажимента и свободата на националните правителства и националните държави да урегулират тази материя. Затова абсолютно несъстоятелен е въпросът, когато се заяви: “Дайте да изчакаме Европа да приеме директиви, за да ги изпълним тогава ние императивно”, а да припомним, че Европа е регламентирала националните социални системи и законодателство да бъдат ангажимент на националната държава. Затова аз припомних, че в Европа само 3 държави не са лицензирали тази дейност, която е изключение от практиката и от правилото. Затова пак припомням – на мен вече не ми импонира този начин ние да вървим непрекъснато след събитията и да чакаме Европа да ни прави цивилизацията в България – просто няма да стане. А реалностите синдикатите ги очертаха – какъв голям процент от договорите са срочни, тоест практиката е изпреварила законодателните реалности. Много е интересна, разбира се, позицията на Министерството на труда и социалната политика, която е водещият орган в законодателния процес в тази материя, когато само преди известно време Министерският съвет въвежда - инициатива за регламентиране на тази дейност по законодателен път, а днес Министерството на труда и социалната политика е на точно обратната позиция на Министерския съвет.
Разбира се, за мен обяснението е ясно, че ние имаме едно правителство, което не е достатъчно дръзко и смело, за да може да решава проблемите, които възникват. Много е лесна инерцията да чакаме Брюксел да ни реши проблемите. Затова аз съм наясно, че в тази материя най-консервативни ще бъдат синдикатите и това е абсолютно ясно. Защото синдикатите са пазител на интереса на работника по закон, по история. Но искам само да припомня, че ако вземем официалните справки и видим какъв процент от работещите в Западна Европа са синдикални членове, ще видим, че те са под 20%. Това трябва да го кажем. Аз като стар синдикалист искам да кажа при цялото ми уважение към синдикатите, че голямата част от работещите хора в Европа не разчитат на протекцията на синдиката и това са реалностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Преди да дам думата на господин Чулев, искам да направя един много кратък коментар на това, което ме впечатли от Вашата бележка, господин Колчаков. Ние не трябва да разчитаме на Европейския съюз и да не очакваме от Европейския съюз да регламентира политики. Точно обратна е тезата. Политиката на Европейския съюз и в изграждането на тази политика участва България. Така че ние не сме последващата крачка във вземането на решения, а тези, които вземат самото решение. Защото без 27-те членки, които участват в изготвянето на който и да е регламент на която да е директива, те няма как да се приемат.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Това е точно една от двете политики, която е ангажимент на отделните правителства и държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо тогава Европейската комисия се опитва да се обедини около изготвянето на регламент? Но това е по-друга дискусия.
Преди да дам думата на господин Чулев, искам да поздравим госпожа Христина Христова! Да пожелаем на госпожа Христова, понеже имаше рожден ден в понеделник, 21 януари 2008 г., да бъде жива и здрава, все така активна, все така инициативна и личен и обществен успех!
Господин Чулев, заповядайте.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър! От името на “Подкрепа” ние също се присъединяваме към поздравленията: Честито, госпожо Христова!
В нашето становище се съдържа едно предложение – да се потърси обществено съгласие, обществен консенсус и преди всичко съгласие на социалните партньори при внасянето, разглеждането и приемането на агенциите за временна заетост. Защо? Мога да се позова, първо, на една Конвенция № 181 на МОТ, която, как да кажа, изрично подчертава, че подобни закони би следвало да се приемат след изрични консултации със социалните партньори. Не мисля,че е лесно да се постигне такъв консенсус между синдикатите и работодателите в България, но една част от този път вече е измината. Както каза доктор Колчаков, в “Подкрепа” се проведе един сериозен вътрешен дебат. Безспорно ние отчитаме, че има регламентация на този вид дейност. В момента няма такива агенции, защото тази дейност не е позволена от законите в страната, но сигурно ще възникне необходимостта.
От една страна, ние отчитаме, че е нужна регламентация, и то законова регламентация на тази материя. От друга страна, ние участваме на европейско ниво, като синдикати, в комисиите на ЕКОСОК. Там в една комисия се сблъскват мненията на euro-бизнеса и на Европейската конфедерация на профсъюзите. Ние там сме направили своите предложения и заедно с КНСБ сме изразили своите становища.
Какво ни тревожи в този вариант за закон?
Първо, смятаме, че той ще насърчи едно сериозно преминаване на една голяма част на постоянните трудови договори във временни, а това няма да се отрази добре на работната сила, на хората, в крайна сметка.
Второ, няма никакви гаранции затова как ще се спазват и съблюдават нормите за условия на труд. Виждаме една сериозна опасност за безопасността на труда и сме много загрижени, защото ако аз съм крайният потребител на тази работна сила – строителният предприемач, а вие сте фирмата – агенцията за временна заетост, която е наела човека за един месец и ви го е продала на мен, не е регламентирано тук кой и как ще носи отговорността за евентуални злополуки и за спазването на условията за безопасен труд. Не на последно място без това да е регламентирано точно, може да създаде проблеми на Националния осигурителен институт и НЗОК. Като започнем, от една страна, с приходите – може да се отрази на приходите. От друга страна, с веригата, по която осигурителните отношения ще минават този път през един работодател, един ползвател на работната сила.
Смятаме, че в един законопроект, и тук с работодателите нямаме възражения по това, трябва да се регламентира един забранителен списък на професии, в които това нещо е недопустимо. Трябва ли да се аргументирам тук за какви професии става дума – едва ли в ядрената енергетика ще се съгласи, че може така да се изпращат хора за по две седмици. Или да се даде един списък, в който може да се прилага тази временна заетост.
Виждаме в законопроекта липса на каквито и да са гаранции за основни стълбове на индустриалните отношения – гаранции за правото на сдружение на работниците, за правото им на стачка – разбирам, че това е мръсна дума за някои, но това е дума от речника на цивилизована Европа, и за колективното трудово договаряне.
Изследванията на Европейската конфедерация на профсъюзите показват, че средната продължителност на договор на едно лице чрез агенциите за временна заетост е 14 дни. Това ни кара да искаме сериозни гаранции в един такъв закон за правата, за които казах.
Какво се получава на практика с тези агенции? Това показва европейската практика, независимо дали са регламентирани със закон, подзаконови нормативни актове или с колективен трудов договор. Цената на труда остава единица. От тази единица – цена на труд, пак ще дам пример със себе си, ако съм строителен предприемач, ще дам една част – примерно една четвърт на агенцията за временна заетост, а работникът ще получи 3/4. Аз няма да повиша цената на труда му като добавя стойността на услугата на агенцията за временна заетост, обаче човекът ще бъде осигурен върху 3/4, а не върху цялата стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Чулев, кой всъщност плаща заплатата?
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Ползвателят плаща на агенцията, а агенцията плаща на работника. Това е принципът, защото иначе ще сметнем, че някой е благотворител.
На последно място, разбирането за ”flex security”. В нашата страна това понятие започва да се тълкува като гъвкава сигурност, а това е балансът между гъвкавост и сигурност. Ние не виждаме достатъчно защитата и сигурността в този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за мнения и въпроси към вносителите.
Госпожа Христова има думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз съм имала възможността да участвам на дебат за агенциите за временна заетост в една проектодиректива за временна заетост на Европейската комисия като член на Комисията по труда и социалната политика на Европейския парламент. Признавам си, тогава ми беше много сложно за много неща, както беше сложно за другите колеги,които участваха - водила съм си и някакви записки. Искам да ви кажа, че основните дискусионни места, които там се очертаха, сега ги очертаха колегите Лазаров, господин Чавдар Христов, господин Чулев. Това са проблемите, които възникват.
Какво си мисля за българския законопроект, който са внесли колегите в Народното събрание? Той като че ли не се опитва да въвежда директивата и нейните основни текстове, които са ни познати, а по-скоро въвежда едни аспекти на старата Конвенция № 181 на МОТ от България, и то само някакви минимални аспекти на тази конвенция.
Веднага възниква въпросът: какво значи “Агенция за временна заетост”? При нас този въпрос е решен с Кодекса на труда и временната заетост срочност на трудово-правното отношение. От една страна, имаме трудово-правно отношение на агенцията с хората, които е наела, от друга страна, имаме договор на ползвателя с тази агенция, която е наела хората, което вече не е трудовоправно отношение. Получава се като че и превишаване на това, което у нас съдържа трудовоправното отношение, а именно използване на работната сила на хората, а тук като че ли има едно преотстъпване, предоставяне на човека на друг – наемам го, пък го предоставям на друг.
Също така възниква въпросът: какви са тези отношения, които урежда този закон – нали, както каза доктор Адемов, всеки закон урежда някакви обществени отношения? И кои отношения, по-точно? Според мен, отношенията между агенциите за временна заетост и другият контрагент по договора, са чисто търговски отношения. Агенцията за временна заетост не прави това от благотворителност или алтруизъм, а има ясен финансов интерес за това. Оттам-нататък, както казаха изказалите се вече колеги, възникват много въпроси, свързани с други права на този работник по нашето законодателство.
Въобще си мисля, че нашето трудово-правно законодателство, както и социално-осигурителното законодателство като че ли толкова много е уредено и толкова много разписано, че засега в него не се намира такава ниша за агенции за временна заетост в смисъла, който се влага в Европейския съюз.
Сега в Европейския парламент се чуха мнения, че видите ли агенциите за временна заетост представлявали една стъпка по-нататък от агенциите за посредничество на труда. Защото какво правят посредническите агенции? Наемат ми този човек, който аз търся като човек с определени качества на работната сила, квалификация и ми го предоставят като за целта получават от работодателя някаква сума. Тук става въпрос, че те го наемат за по-дълъг срок, отколкото го “наема” втория работодател или което се явява третият субект в едно много специално договорно отношение. Има противоречие, следователно, между този договор, който е за по-дълъг срок. Какво през това време прави работникът? Кой му урежда плащанията за времето, в което той не е предоставен на други работодатели?
Това, което показва статистиката, е, че няма пазар на труда в страна - членка на Европейския съюз, където агенциите за временна заетост да уреждат основния пазар на труда, главни въпроси на пазара на труда. Винаги това става за нещо много наистина временно, - в строителството, в почистването и други такива сфери.
Ето защо си мисля, че този законопроект навярно е много интересен като идея и като законодателна инициатива, но е необходимо още много да се прецизира, още много да се изчиства и най-вече не да се хармонизира не с кое да е законодателство, а с българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, има ли други мнения?
Доктор Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Имаше въпрос, който е изключително важен и той е как се гарантиран правата на хората, наети чрез агенции за временна заетост. Затова в законопроекта е предвидено в чл. 30, ал. 2, че работниците, наети по този механизъм, имат същите права като работниците и служителите - дори има текст, който отпраща, че при сключен КТД, те се ползват от същите права. С това не искам да кажа, че ние сме изчерпали възможността да бъде направена една добра нормативна регулация в тази сфера, а както каза госпожа Христова, това не касае основната част в отношенията работници и работодатели и наети по трудови договори, но от друга страна, това е една сфера, в която гъвкавият пазар изисква съответна регламентация.
Аз съм наясно със ситуацията. Ние към днешна дата сме колебливи в своята решимост да регламентираме този въпрос. Не напразно отбелязах позицията на изпълнителната власт – на правителството и на Министерството на труда и социалната политика, които в кратък период дадоха примери за абсолютна непоследователност в позициите си и разбира се, искам да обърна внимание на нашите колеги на нещо, което е принципно и искам да споделя с вас. Ние можем да работим по един утвърден модел, по който управляващите решават делата на България и това е възможен начин, но не е най-ефективният. Най-ефективният е да приобщиш повече и ние сме готови както в конкретния случай, така и в други сфери да бъдем съпричастни в усилията на управляващите за решаване на проблемите на България. Разбира се, можем и да не бъдем съпричастни, можем да бъдем само в ролята на само опониращи, което няма да е в общия ни интерес.
Затова аз пак обръщам внимание, че тази материя е регламентирана във всички страни на Европейския съюз чрез лицензиране по един или друг начин с изключение на три страни.България е от изключенията, тоест ние ще се наредим между четири държави от двадесет и седем. Това е отговорност по Римските договори на националната ни държава – по изключенията на Римските договори, и разбира се, на мен не ми импонира да чакаме Европейският съюз да реши тази материя и този въпрос и ние тогава наготово да получим регламентите, на които да се подчиним, защото това е задължитено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Маргарита Панева пожела думата. Заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Наистина пожелах думата, защото бях провокирана от нашия колега, който сякаш винаги търси повод да политизира работата в комисията, което никак не ми допада. Да, понеже се опитвате да направите комисията театър, аз съм от хората, които считат, че един въпрос може да бъде поставен на дневен ред, когато решава някаква потребност на обществото и тя трябва да бъде разрешена, за да не се допускат грешки при извеждането на тези проблеми, които тази потребност е поставила.
Считам, че със сега действащото законодателство, казвам го и от опит и отварям скоба и казвам, че в продължение на 3 години съм се занимавала пак с временната заетост на хората, които наемахме, по програмите за временна заетост – блестящо отработен механизъм, много работещ и организиран и постигащ целите си по отношение на ангажирането и осигуряването на заетост на хората. Не говоря за това дали ги мотивира да работят. Но като механизъм, да! През това време се опитах да ползвам по линия на ангажиране на младите хора временно през лятото услугите на такава агенция, за която вие искате сега да създадете законодателство.
И още една скоба ще отворя – ние имаме Закон за насърчаване на заетостта, там е мястото на уреждане на тази материя. Освен това при тази ниска безработица и при възможността вече да работите, ако сте предприемчив на 2, 3 и на 5 места даже, самият закон не би следвало вече да се нарича Закон за насърчаване на заетостта. Трябва да еволюира и направо да бъде Закон за заетостта. Защото вече достатъчно фактори, мерки, предприети досега и промени в закона са довели до отпадане на термина “насърчаване”.
Агенцията, на която ние добре платихме и която трябваше да този посредник и този втори работодател, не можа да осигури нито едно работно място, не можа да убеди нито един работодател, че тези млади хора – знаете, че те се наемат по различни критерии и трябва да отговарят на различни условия и да се стикова наемането им с различни институции, та тя не ни свърши работа. Но парите ни взе.
Искам да кажа, че нямата право да говорите, че в момента правителството не е достатъчно дръзко и т.н. Потребността и когато Европа уточни какво ще прави и ние вътре в тази Европа ще ни накара да променим нашето законодателство в тази посока и да решим проблема, който ще стои на дневен ред. Иначе сега – да, вече стана дума, че има 25% близо срочни трудови договори, но аз съм от хората, които считат, че това е порочна практика за някои отрасли да се сключват срочни трудови договори и по този начин да се експлоатират работниците. Използвам много силна дума, но е точно така: “Ползвам ви, когато сте ми нужни и след това не ме интересува какво се случва с вас”.
В този смисъл аз няма да подкрепя вашето предложение не защото съм консервативно настроен човек, а защото считам, че в момента българското законодателство урежда проблема и няма такава нова потребност, която да изисква да бъде приет вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Преди малко се сетих за т.нар. Асоциация на лицензираните информационни посредници. Какво стана с нея, съществува и, каква е тяхната роля?
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, съществува такава Асоциация на лицензираните трудови посредници, като те разбира се са нещо друго от темата на настоящия дебат. Те само правят подбор на персонала и го предоставят на работодателите. Трудовото правоотношение се сключва с работодателя, който ги наема. В нашия случай има голяма разлика, тъй като трудовото правоотношение се сключва с агенцията, а трудът се полага при предприятие ползвател. Това усложнява нещата с оглед на регламентиране на всички сложни моменти около условия на труд, плащане и т.н. Иначе действително в другите европейски страни има много регламенти в тази област. Даже в Македония има такъв закон по съответната материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не случайно задавам този въпрос, защото господин Илиев, който представляваше тази асоциация, е развивал такива тези тук, включително в комисията за тези агенции за временна заетост. Затова исках да направя, макар и не много съществена, но все пак връзка с тази асоциация и внесения законопроект.
Заповядайте, колеги.
Доктор Колчаков, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да задам един въпрос на Министерството на труда и социалната политика, който е важен, за да видим и тяхното становище. В тяхното изложение беше подчертано, че един от приоритетите на Словенското председателство е регламентирането и на този въпрос. На мен ми е интересно да получа отговор какъв ще бъде докладът на българското правителство по изпълнение на плана за реформи в България, като един от императивите, които са поставени пред България, е да бъде регламентиран този проблем в България. И там няма начин за измъкване чрез механизма: “Чакаме да бъде приета директива!”. Не знам дали разбрахте въпроса ми. Значи, има приоритет на Словенското председателство, и България, българското правителство трябва да напише, и специално тази част от доклада ще бъде написана от Министерството на труда и социалната политика. Аз искам да ви уверя, че при предишния доклад аз бях един от тримата български политици и единствен представител на опозицията, който беше 2 часа в Европейската комисия, прочетох домашното на българското правителство и дадох своята оценка. Искам да ви уверя, че оценката ми беше много сдържана, заради това че съм българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Кочаков, разбира се, че ще дам думата на колегите от Министерството на труда и социалната политика, но с последните промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вече имаме такива текстове, с които дадохме възможност на Народното събрание да изиска, да контролира Министерския съвет и всички министри за позициите и да се отчитат пред Народното събрание за позициите, които се защитават пред Европейската комисия при приемането на определени директиви на европейската политика. Така че тази възможност е дадена в правилника. Това, че Вие сега се възползвате, макар и по индиректен начин, но такава възможност ви е дадена.
Господин Лазаров има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Колчаков! Аз не бих искал да вземам отношение по този въпрос, но Вие просто ме предизвикахте.
Има два вида програми. Едната е Националната програма за реформи. Ако говорите за тази национална програма вътре няма срок, в който ние сме задължени да въведем или под някаква форма да регламентираме агенциите за временна заетост. В никакъв случай! Има само препоръки и те са общи към всички страни членки за търсене на възможности за осигуряване на баланс между гъвкавост и сигурност.
Ако става въпрос за програма, която българското правителство си е поставило, това също не е конкретизирано със срок, а е до края на мандата.
Единственото, което бих искал да допълня в рамките на дискусията, е да изразя последователното отношение на българското правителство и на Министерството на труда и социалната политика по отношение на структурирания диалог със социалните партньори, когато се уреждат въпроси на трудови и осигурителни отношения. Именно заради това ние предпочетохме да проведем този структуриран дебат и в сътрудничество със социалните партньори да предложим на народните представители един консенсусен текст, и когато го постигнем, да го предоставим на вашето внимание. Защото освен трудови, има и осигурителни, има и здравословни и безопасни условия на труд. Така че има широка палитра от отношения и въпроси, по които трябва да постигнем консенсус. Ние сме последователни в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Дискусията до момента показа, че този въпрос е изключително деликатен, още повече като се имат предвид изказванията на различните институции, още повече е спорен въпросът дали тази материя трябва да бъде регулирана в съществуващото, в действащото българско законодателство и там да се търсят възможности за решаване на тези проблеми или в отделен закон, което е основният въпрос всъщност. Вероятно ще продължим да дискутираме по тази тема. Възможни са всякакви решения. Вносителите не бива да се отчайват от хода на дискусията.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът не се приема.
С това изчерпваме тази точка от дневния ред.
Следващата
ТОЧКА РАЗНИ
Позволих си да ангажирам вашето внимание, колеги, с едно не знам как да го нарека, писмо или някакъв документ, подписано от председателя на Народното събрание до председателите на парламентарните комисии. Аз съм го раздал на всички и искам да го разгледате.
Става въпрос за подобряване на дисциплината и отчетността в Народното събрание. Аз специално, ако ме питате за моето мнение, аз се чувствам достатъчно дисциплиниран и достатъчно организиран – смятам, че това е ваш проблем, но тук не се предлага, а това е нареждане, заповед. Утре до 10 ч. ние трябва да представим списъци. Всички да сте наясно с това.
Има ли други мнения, колеги, някакви предложения?
Госпожа Христина Христова има думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Ако може за минутка, уважаеми колеги, искам да ви занимая с един въпрос. Към мен се обърна белгийският посланик в качеството ми на председател на Интерпарламентарната група за приятелство с Белгия. Става въпрос за това, че Белгия, подобна на тази на “ББС” относно Могилино, с която искат да се дискредитира България и направо да се бойкотира. После на мен ми се обади началникът на кабинета на министъра на здравеопазването и социалната политика – тя е жена, с който се познавам отдавна и който ме попита какво да направим така, че тази кампания да се промени от силно негативна към някаква подкрепяща кампания.
Какво ще правят белгийците? В петък мисля, че пристигат тук 15 журналисти – фламандски, белгийски журналисти, в Могилино. Те ще бъдат тук цяла седмица – ще посетят заедно с техни специалисти: началникът на кабинета на министър-председателя, началника на кабинета на социалния министър и др., може би министър-председателя, социалния министър, министъра на здравеопазването и те се интересуват от въпросите на менталното здраве и главно на децата с ментални увреждания в институции.
Това, което на първо време ми дойде, искам да споделя с вас, казах, че могат, ако искат да помогнат в ситуацията, да се включат в тази кампания, която УНИЦЕФ-България прави заедно с “БТВ” за подкрепа. Много сме уязвими, защото сме страна – членка на Европейския съюз, и не върви нито да казваме, че си имаме достатъчно пари, нито да казваме, че си имаме достатъчно опит. Защото е факт, че си имаме проблеми.
Това, което казах, че се нуждаем от малко повече кураж, от малко повече опит и разбира се, от малко повече финансови средства, отделени за такива неща. Защото може да има средства, но още много други сектори се нуждаят от средства.
Преди да дойда на комисията споделих с председателя на комисията доктор Адемов, че ми се обади белгийският посланик, който е в Белгия, който урежда тази белгийска мисия в България – не може ли в качеството ми на председател на тази Интерпарламентарна група за приятелство с Белгия, заедно с парламентаристи от подходящи комисии, каквато е нашата Комисия по труда и социалната политика и Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта да приемем тази Белгийска мисия – тяхната единствена възможност е в понеделник.
Аз се обръщам към Вас, господин председател, да ни съдействате 2-3 колеги от комисията да дойдат и да участват в тази среща. Ние ще вземем допълнително – аз съм поискала и данни от Министерството на труда и социалната политика, имаме известен опит и знаем за това нещо - ние сме закрили 6 дома, има си план за закриване и на други. Но не е лесна работа - за всяко дете трябва да се гледа индивидуалната ситуация. Едни ще отидат в друг дом, а други – в семейството си, други – в приемни семейства, други – да се ускорят осиновителските процедури и т.н. Така че да се срещнем с белгийските гости и да поговорим на една среща от около половин час на тази тема. Срещата е в 10,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Христова, ще Ви помоля да поканите, тъй като те вече са информирани, аз лично няма как да присъствам, защото съм ангажиран в понеделник – Ден на Разград и трябва да участвам в тържествата там. Иначе бих присъствал с удоволствие. Нека колегите, които имат възможност, да бъдат информирани и поканени.
Във връзка с тази тема, която става все по-актуална, аз имам предварителни разговори – не тази седмица, отсега не мога да ви кажа със сигурност, защото не зная как през следващата седмица ще бъдем организирани – говоря за деня сряда и за зам.-министър Иванка Христова, с нея бяхме договаряли едно изслушване на позицията на министерството по тези въпроси – за домовете. Говоря за тези домове, които са към Министерството на труда и социалната политика, тъй като знаете, че има и други. Ако заместник-министър Иванка Христова, ако има готовност, ако е в България, ще се опитаме да включим точка в дневния ред – Изслушване на министъра или на ресорния заместник-министър, макар че е по-правилно да изслушаме министъра, за да сме информирани за това, което се случва, за мерките, които се вземат през тази година и ако имате въпроси, естествено да дискутираме тази тема, която мисля, че е изключително важна.
Ще ви моля такива теми за дискусии да ги предлагате. Има и много други неща – енергийното подпомагане, социалното подпомагане и каквото и да е друго от дейността на комисията и други въпроси, които предизвикват интерес в избирателните региони – да ги поставяме на дискусия, да изслушваме представителите на министерството, на отделните институции, за да имаме информация за това, което се случва в отделните сектори и да правим своите предложения, ако трябва и законодателни.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Знаете, че в един или друг смисъл общините са ангажиране с тези домове сега чрез делегираните бюджети. Би могло на тази среща да поканим и представител на Националното сдружение на общините – министерството успя да направи до м. март-април да направи промени в правилници, но оттам-нататък топката е в общините и те да могат да чуят този дебат, а след това, ако искат да го разширят, да направят методическо обучение или някакви срещи. Но наистина проблемът не търпи отлагане. Сутринта даже бях подготвила и буквално съм го задържала половин ден едно питане във връзка със състоянието на тези домове и какво предвижда като методология, като намеса министерството, защото гръмна домът в Дупница, ще гръмне и на други места. В Комисията за децата, младежта и спорта обсъждахме този проблем в четвъртък – имаше много нелицеприятен дебат и там аз даже изразих едно опасение, че този филм “Баклава” май ще се окаже документален, а не художествен, което е ужасно.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не бива да си затваряме очите, затова е добре да поканим Националното сдружение на общините. Проблемът не е отскоро, не е от вчера, но явно е неглижиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Панева, проблемите са затова, за да бъдат решавани.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Господин председателю, ако може две изречения в тази посока. Аз съм напълно съгласна с казаното. “Могилино” за съжаление не е единствен случай. Но когато говорим за Могилино и за многото други случаи, нека да не забравяме и усилията, които бяха проявени в рамките на последните няколко години. Сега се замислям, че в моя избирателен район в рамките на половин година ние открихме 3 нови социални услуги за деца с увреждания, където условията са принципно различни. И децата имат шанс за развитие. Вярно е, че там също имаме проблеми – и ниското заплащане на персонала, и не достатъчната квалификация. Но да си затваряме очите затова, че промяна има, първо, в нормативната база, второ, в създаването на нормални социални услуги, мисля, че е едностранно разглеждане на въпроса. В този смисъл, аз съм напълно съгласна, когато говорим за Могилино, дайте да видим какво се случи в рамките на миналите няколко години.
Не знам, госпожо Банкова, Вие не ходите ли в района си, не виждате ли...
СТЕЛА БАНКОВА: Закриха в Угърчин прекрасен 3-етажен дом, заради частни интереси без никакъв мотив. Защо? Базата, сградата някой я хареса. Направих питане, никой не отговори на това питане – защо закрихте дома в Угърчин? Това е огромна 3-етажна сграда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, ще Ви дам думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Какво ще правите с Могилино сега? Има проблем, и него ще закриете! Решавайте проблемите, но не със закриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ето това е един от големите въпроси – дали трябва да бъдат настанени в прекрасни домове, да бъдат нахранени, обути, облечени и оттам-нататък нещо да не се случва. Това е големият проблем!
Колеги, ясно е, че има тема за дискусия, ясно е, че тя не е само перманентна, но е и непрекъснато актуална. Така че ще положим усилия да организираме тази дискусия. Дано колегите от Министерството на труда и социалната политика да не са ангажирани в сряда.
Благодаря, колеги. Закривам заседанието. (Закрито в 16.10 ч.)
Председател Д- р Хасан Адемов
