Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 27 февруари 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Изслушване на г-н Бисер Петков и г-н Никола Абаджиев относно надзора и дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване през 2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет, № 654-01-125, второ четене.
Разни.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. За днес е предвиден следният
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Изслушване на г-н Бисер Петков и г-н Никола Абаджиев относно надзора и дейността на дружествата за Допълнително пенсионно осигуряване през 2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет, № 654-01-125, второ четене.
Разни.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Против и въздържали се? – Няма.
Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Изслушване на г-н Бисер Петков и г-н Никола Абаджиев относно надзора и дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване през 2007 г.
Давам думата на господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми господин Адемов, уважаеми колеги! Наистина преди всичко днес трябва да благодарим и приветстваме инициативата на Комисията по труда и социалната политика за изслушването на нашата асоциацията и на Комисията за финансов надзор по темата за допълнителното пенсионно осигуряване. Трябва да кажа, че със задоволство гилдията приема това изслушване и още повече с голяма отговорност.
За мен е голяма чест и удоволствие от свое име и от името на Българската асоциация на дружествата допълнително пенсионно осигуряване да представя, така както сме синхронизирали нещата с господин Петков, резултатите от дейността на пенсионните дружества и общо дейността по допълнителното пенсионно осигуряване към края на 2007 г.
На първо място, трябва да кажа, че този момент за нас е отговорен, още повече през тази година, както много от вас знаят, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване отбеляза своята 10-годишнина, което също беше и е повод за една равносметка.
Както знаете, в началото дейността за допълнителното пенсионно осигуряване започна през 1994-1995 г. със създаването на първите пенсионни фондове и през 1997 г. се създаде Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Трябва да кажа, че това е един отговорен и важен момент за дейността, защото именно обединяването на експертния потенциал на дружествата, даде възможност тези дружества, които вече имаха опит в дейността да съдействат и да работят заедно с държавните институции по създаването на нормативната уредба, по изграждането на първия, втория и третия стълб на пенсионната система. Несъмнен е приносът на тези дружества, именно към създаване на това законодателство. Трябва да кажа и е всепризнато, че дружествата за допълнително пенсионно осигуряване практически осъществяваха новата част от пенсионната система и това е дейността на втория и третия стълб.
За да продължим напред, ние трябва да направим един откровен анализ на това, което сме постигнали. Защото трябва ад оценим това, да изведем съответните изводи и проблеми, да очертаем предизвикателствата и това, което предстои пред нас в развитието на тази система. Именно от тази гледна точка ще се постарая да очертая основните резултати от дейността на допълнителното пенсионно осигуряване към края на 2007 г.
На първо място, трябва да посочим проникване на дейността ва икономиката на България и както виждате от тази таблица на слайда, това показва участието на пенсионните фондове вече в брутния вътрешен продукт на страната. Както виждате, започваме 2002 г. започваме с един процент от 1,02% и по прогнозни данни през 2007 г. това проникване ще бъде 4,23%. Тоест имаме вече 4,23%. Тоест имаме повече от 4 пъти увеличение на това осигурително проникване.
Следващата характеристика е проникването на пенсионното осигуряване в България в проценти. Това е фактически обхватът на осигурените лица в допълнителните пенсионни фондове към трудоспособното население на страната. Тук данните са за 2006 г., доколкото нямаме данните на Националния статистическия институт за 2007 г., но и цифрата, която виждате за 2006 г. е доста сериозна. Това са 66% от трудоспособното население, което е обхванато в допълнителното пенсионно осигуряване.
Важна характеристика на пенсионно-осигурителните дружества и фондовете, това е нарастването на активите през всичките тези години. Както виждате от графиката, която показва това нарастване на актива, ние имаме едно постоянно, динамично и много сериозно нарастване през всичките тези години. Говоря за статистика от 2001 до 2007 г., като в диаграмата са дадени прогнозата за 2010 г. Трябва да отбележа, че към края на 2007 г. активите на пенсионните фондове надхвърлят повече от 2 млрд. 300 млн. долара при 1,5 млрд. към края на 2006 г. или общо увеличението за 2007 г. е повече от 805 млн.лв. По наша прогноза към 2010 активите на пенсионните фондове ще приближат 5 млрд.лв. Разбира се, при сегашните размери на осигурителните вноски. Говоря преди всичко за размера на осигурителните вноски за универсалните пенсионни фондове. Веднага трябва да отбележа, че тези големи цифри не трябва много да ни впечатляват - за тях ще стане дума малко по-нататък, защото имаме проблеми и по този въпрос, не трябва да ни изпълва с голяма гордост, особено за универсалните пенсионни фондове ще говорим по-нататък.
Следващата основна характеристика за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване, това е темпът на промяна на осигурените лица през всичките тези години. Трябва да отбележа, че към края на 2007 г. осигурените лица в допълнителните пенсионни фондове са 3 млн.440 хил.814 души повече, от които близо 592 хиляди се осигуряват от доброволните пенсионните фондове, а в задължителните са повече от 2 млн.640 хиляди, именно в универсалния пенсионен фонд, който е най-многоброен. Общо нарастването на осигурените лица спрямо 2006 г. е 17,2%, а броят на новоосигурените в допълнителните пенсионни фондове възлизат на повече от 264 хиляди души.
Важна характеристика на съвременния облик и на основната дейност на пенсионните фондове в настоящия етап, това е инвестиционната им дейност и инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Знаем, че основната полза за осигурените лица е именно доброто и ефективно управление на техните осигурителни средства. Това, което показва графиката, показва едно съвременно и доста оптимално диверсификация не портфейла на пенсионните фондове. Трябва да отбележа, че напоследък и в заключение ние ще направим извод, именно бързото нарастване на ресурсите на пенсионните фондове не само се оказва положителна тяхната дейност, но се създават и големи проблеми, доколкото те трябва да бъдат инвестирани веднага и много ефективно. Знаете, че всеки лев, постъпил в един пенсионен фонд, трябва най-късно на петия ден да бъде инвестиран. Това създава доста проблеми напоследък, доколкото имаме бързо нарастващ ресурс, а възможностите на пазара не се увеличават.
В този смисъл трябва да ви посоча, че напоследък имаме едно сериозно нарастване на инвестициите на пенсионните фондове в чужбина и тук трябва да посоча една цифра. В края на 2006 г. този процент общо за трите фонда е бил в рамките на 9,37%, а за 2007 г. той вече нараства 2 пъти повече на 19,44%.
Следващата графика показва един от основните резултати за самите осигурени лица. Това е разпределяната допълнителна доходност, която също, както вече казах, в резултат на управление на средствата на осигурените лица и това, което виждате на тази графика са резултатите за 2007 г. и по-точно за периода от 30.12.2005 г. до 28.12.2007 г. Както виждате, една доходност за доброволни пенсионни фондове е над 14%, за професионалните пенсионни фондове – над 13%, и за универсалните пенсионни фондове – над 12%, което показва именно безалтернативността на допълнителното пенсионно осигуряване като форма на управление на пенсионните средства, носещи преки и конкретни ползи за осигурените лица в тях.
Друг важен показател, с който можем да се гордеем, това са финансовите резултати на пенсионно-осигурителните дружества. Много от вас знаят, че повече от 10 години почти всички пенсионни фондове работеха на финансова загуба, доколкото инвестираха огромни средства в развитието на дейността, в привличането, в рекламата и повече от 10 години работеха на финансова загуба. Едва през последните години вече имаме положителни финансови резултати, които несъмнено показват една стабилност на развитието на пенсионно-осигурителните дружества, тяхната перспектива и бъдеще. Тук трябва да отбележим, че в края на 2007 г. само едно от пенсионно-осигурителните дружества е с отрицателен финансов резултат, а всички пенсионно-осигурителни дружества имат положителни финансови резултати за 2007 г., което също говори в подкрепа на успешното развитие на българския пенсионен модел и конкретно на пенсионно-осигурителната дейност в осигурителните фондове.
По-нататък искам да ви посоча нещо, за което твърде малко се говори в последно време. Ние в това число както и аз досега говорех за натрупването на активи на пенсионните фондове, за увеличаване на техния размер, увеличаване на осигурените лица. Не трябва да се пренебрегва един факт и това е, че пенсионните фондове не само събират средства през този период, а и дават много средства на осигурените от тях лица.
Ето тази таблица показва, че само за периода 2002-2007 г. във вид на пенсии са изплатени повече от 84 млн.лв. Също имаме средства за еднократни или разсрочено изплащане на осигурени лица, средства, изплатени на наследници на осигурени лица и т.н. Общо за периода са изплатени повече от 34 млн.лв. Като отбележим това, че тази статистика, която ви показвам в таблицата за професионалните фондове, обхваща периода 2002-2007 г. Тя не отразява изплатеното преди всичко в доброволните пенсионни фондове в периода 1995-2202 г. По наши преценки над четвърт милиард лева вече са изплатени на осигурените лица от пенсионните фондове. Тоест, имаме още една конкретна полза.
За да бъдем далновидни, за да не се спираме само на положителните резултати, ясно е, че на базата на резултатите трябва да изведем поуките, проблемите, както отбелязах в началото, изводите, които трябва да си направим от тези резултати, за да вървим напред.
Първо, всички резултати от всичките години, на които се спрях, показват едно динамично, устойчиво развитие на системата на допълнителното пенсионно осигуряване и естествено става дума за цялата схема на пенсионното осигуряване н България. Имаме една стабилност в развитието на пенсионните компании. Трябва да подчертая нашата преценка, а и не само нашата, но и на международните институции, че в България имаме една добра законодателна, политическа и социална обществена среда за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. Голяма дял за тези резултати, за развитието на системата, за утвърждаването на този модел е именно отношението и тази среда, която имаме в България в момента, в която несъмнено и вие имате принос като един от основните институции, бих казал, в развитието на пенсионното осигуряване като част от законодателния орган на нашата страна.
Трябва да отбележа като извод от всичко това, че имаме една висока степен на контрол и надзор на пенсионни фондове . Ние признаваме, че именно надзорът и контролът над нашата дейност имат принос за стабилността на дружествата, на фондовете.
Ние всички се били и сме за един ефективен контрол върху дейността като асоциация и като пенсионно-осигурителни дружества, като експертният потенциал стои в основата на всички нормативни документи, които се подготвят от Комисията за финансов надзор, има едно добро партньорство и съгласуваност и всичко това се отразява именно на тази успешна дейност в нашата работа. Ние сме определено за един ефективен контрол, но смятаме в същото време и вероятно господин Петков ще засегне в своето изказване, че смятаме, че е достигнат един момент да се оптимизира тази контролна и надзорна дейност, да се снижат разходите, така че без да се снижава качеството на контрола да се снижат разходите и да се даде една по-голяма свобода на пенсионно-осигурителните дружества и пак казвам, без да се снижи качеството на тяхната работа.
Трябва да отбележа също така, че говорейки за българския пенсионен модел и за неговите резултати, че ние имаме признанието на много, да не казвам на всички, защото много силно звучи, чуждестранни, национални и международни институции. Имаме конкретни примери затова. Вие знаете, че през миналата година в България гостуваха повече от 38 страни от цял свят. Ние проведохме една голяма международна конференция, която заедно с всичко друго беше направена една висока оценка за българския пенсионен модел и за постиженията и развитието на този модел.
Заедно с това бяха отчетени и в някои международни изследвания, а неотдавна и в нашия печат беше отбелязано едно изследване на групата “Алианс”, в което беше отбелязано, че в България има една много добре и оптимално изградена структура на пенсионната система, което очертава едно много голямо бъдеще. Сравнявайки с други страни, те я определиха като по-добра по своето качество.
Не мога да не отбележа и като извод това, че нашата система, нашият модел, бизнесът, който реализира допълнително пенсионно осигуряване, показаха една висока иновативност, имайки предвид приложението и адаптирането към европейските директиви. Ние без всякакви сътресения и много бързо успяхме да адаптираме изискванията на европейските директиви, да създадем т.нар. втори стълб на системата на осигуряването с пенсионни схеми и за разлика много други страни нови членки на Европейския съюз ние нямаме никакви забележки, а някои от тях даже са на съд в Европейския съд. Така че това показва една способност на бизнеса и на самата система да реализират бързо и без всякакви сътресения новостите в съвременното пенсионно осигуряване.
Тук трябва да отбележа също така, че ние в нашата пенсионна система в дейността по допълнителното осигуряване имаме много неща, които в други страни не са приложени. Не мога да не отбележа, че ние сме малкото от тях, които имаме ежедневна оценка на активите на пенсионните ни фондове, работим по т.нар. пенсионни дялове, за което много други страни мечтаят, което ни създава определени трудности, но бързо и без сътресения и бързо го направихме.
Накрая бих отбелязал, че именно българският пенсионен модел се радва на една привлекателност и едно внимание, особено на страните, които сега започват или реализират пенсионните реформи, някои от които преписаха нашата нормативна уредба и както всеки ученик надминава учителя си, дори се развиват и с по-бързи темпове от нас. Имам предвид Хърватска, Македония. Имаме оценките на нашите колеги от Унгария, от Русия и определено нашият пенсионен модел, който се основава на класическия модел на тристълбовата система, запазването на солидарния стълб, вече е показателен.
Асоциацията ви раздаде един материал, в който като го прочетете, особено за това, което се прави в Чили, ще забележите, че Чили, която е родоначалникът на допълнителното капиталово пенсионно осигуряване, след 25 години се осъзна и сега се връща и възстановява солидарни, първият стълб в своята система, след резултатите, които постигна. Именно това показва още веднъж далновидността, съвременното решение, което направихме ние в България за запазването на трите стълба със запазването на държавната солидарна система с еднакво отношение и внимание към трите стълба, а всичко това именно определя тази привлекателност на нашия модел.
Все пак да не лежим на лаврите, трябва да кажем, че имаме определени проблеми и да си извадим изводите за това, което не сме направили или това, което лошо сме направили. Така например ние не можем, а предполагам и вие, да сме доволни от развитието на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Според нас темповете в този трети стълб са ниски. Недостатъчно стимулиращо е и и законодателството. Вие видяхте цифрите, че докато в универсалните пенсионни фондове имаме 2,5 млн. души, които са осигурени, това значи хора, работещи на трудови правоотношения, получават постоянни трудови договори. Едва 500 хиляди, близо 600 хиляди са осигурени от доброволните пенсионни фондове. Това показва доколко е отворена ножицата и какъв потенциал съдържа доброволното пенсионно осигуряване, към което трябва ние да обърнем внимание.
Също така не можем да бъдем доволни от натрупванията в универсалните пенсионни фондове. Аз ще посоча, че в данните към края на 2007 г. натрупаните средства на едно осигурено лице в универсалните пенсионни фондове е 465,17 лв., докато в доброволните пенсионни фондове тази сума е 1144 лв. на осигурено лице. Ясно и без да правим големи сметки, че с такива натрупвания да се получи достойна пенсия, независимо, че това ще бъде след 10 години, ще бъде много лош резултат. Тук отново трябва да поведем разговора заедно с вас за размера на осигурителната вноска в универсалните пенсионни фондове, защото според нас това е неадекватен размер. Много от нашите ученици, например Хърватска, започнаха веднага от 7,25% вноска и много бързо надминаха по активи българските пенсионни фондове. В момента Хърватска има повече от 6 млрд. долара активи в своите пенсионни фондове, именно благодарение на добрата осигурителна вноска в този стълб.
Другото, от което също не можем да бъдем доволни и по което трябва с вас да помислим, това е все още ниската осигурителна култура, липсата на осигурителни знания, все още липсва в училищата, във висшите учебни заведения. Тук назрява една сериозна необходимост от образователни познания и ние сме настроени да обсъдим заедно с вас, сигурно и с Министерството на труда и социалната политика ще поведем разговор за изграждането на една национална програма за повишаване осигурителната култура на обществото и да обединим ресурса и на бизнеса и на държавата, защото без такива знания и без такава култура успехи не могат да бъдат постигнати.
Вече споменах за липсата на подходящи условия за активизиране на инвестиционната дейност на пенсионните фондове в националната икономика. Ние считаме, че има едно такова пренебрежение към инвестиционната дейност на пенсионни фондове. Те не са огромни все още, но както показват последните резултати, последните ситуации на капиталовия пазар някой трябва вече да започне да се съобразява с пенсионните фондове. Именно ситуацията на фондовия пазар, независимо, че е в негативна обстановка, показва, че без пенсионните фондове нещата щяха да бъдат още по-трагични, че те са един стабилизатор на капиталовия пазар и без тяхното участие повече е немислимо да се говори. В същото време според нас трябва да се преоцени и отношението на държавните органи към възможностите и потенциала на пенсионните фондове да участват още по-пряко и по-осезаемо със своите инвестиции в националната икономика. Аз по-нататък ще покажа една схема, която ще бъде интересна на всички вас.
На трето място, трябва да отбележа и тук може би господин Христосков ще ми се разсърди, но трябва да кажа, че ние сериозно трябва да се замислим по контрола върху събирането и превеждане на осигурителните вноски на задължителното пенсионно осигуряване. Като казвам задължително, не оставям настрана и първия, и втория стълб. Според нас нещата не са добре. Разрушаването на контролния апарат на Националния осигурителен институт по проверката на събирането на осигурителните вноски, ревизиите и т.н. водят до много сериозни недостатъци. Вноските не постъпват, липсват вноски, забавят се, а знаете, както вече споменах, след като е забавена вноската, особено за задължителното допълнително пенсионно осигуряване, това значи, че за срока на забавянето този човек не получава съответния доход от инвестициите на средствата. Имаме трудност с персонализацията на вноските и тук трябва може би с ваша помощ да помислим какво трябва да се прави по-нататък. Според нас огромни средства не постъпват във фондовете. Второ, вече работодателите – тук има присъствие на работодателите, съвсем спокойно се отнасят към непревеждането на осигурителните вноски. Защото никой не ги проверява. Липсва страх от санкции, даже намаля и желанията за отстрочване на задълженията. Защото липсват проверки и по наше мнение трябва сериозно да помислим дали не трябва под някаква форма да се възстанови контролния апарат на Националния осигурителен институт, доколкото това е една много специфична дейност, която изисква много специфични знания на този апарат. Знаем колко усилия хвърляше преди Националния осигурителен институт...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Абаджиев, ще Ви помоля да се изкажете малко по-накратко.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: По предизвикателствата, те се очертаха. Ние трябва да утвърждаваме развитие на пенсионната схема. Трябва да защитаваме интересите на осигурените лица още по-ефективно, да осъществим нови стимулиращи данъчни облекчения, трябва да отделим повече внимание към приоритетното развитие на доброволното пенсионно осигуряване, на инвестиционната си дейност като дружествата трябва да отделим внимание и ще отделим за разходите за осигуряване на управление на дейността на дружествата. Трябва да целим едно постигане на адекватни пенсии, особено, както вече споменах с една подходяща вноска във втория стълб, за да се получават едни по-сериозни допълнителни пенсии и да преследваме главната цел, а именно на това да постигнем 40% коефициент на заместване на доходите от допълнителните пенсии. Така че да водим тази обща цел още от пенсионното осигуряване да се получават заместващи доходи в рамките на 80% от дохода, който човек е получавал преди пенсионирането. Благодаря за вашето внимание, очаквам вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Ще помоля господин Петков да представи своя анализ, за да можем да преминем към дискусии и въпроси.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! И аз бих искал да благодаря за поканата да представим дейността, развитието, проблемите на допълнителното пенсионно осигуряване в България, да благодаря за съпричастността, която народните представители проявяват към развитието на тази сравнително нова дейността за нашите условия.
Господин Абаджиев улеснява моята задача, защото той даде една доста пространна картина затова какво е равнището, какви са резултатите от дейността в тенденция и за последната година.
В моята презентация аз ще се концентрирам върху регулирането и надзора на допълнителното пенсионно осигуряване като ще се опитам да поставя акцент върху четири групи въпроси: един кратък преглед върху развитието на регулаторната рамка на допълнителното пенсионно осигуряване, характеристиките на съществуващия регулаторен режим, така както е разработен в Кодекса за социалното осигуряване или в подзаконовата нормативна уредба, една обща информация за институционалната организация на пенсионния надзор и може би най-важното, което ще се опитам да споделя с вас е моето виждане и виждането на надзорния орган за предизвикателствата пред регулирането и надзора, които предизвикателства в развитието на дейността по допълнително пенсионно осигуряване неизбежно поставя и на които трябва заедно да търсим отговор.
Аз съм се опитал да очертая трите, според нас, основни етапи в развитието на регулаторната рамка на допълнителното пенсионно осигуряване. Много от вас всъщност са изграждали тази регулаторна рамка, затова аз няма да коментирам подробно: началото през 1999 г. пенсионната реформа, кодифицирането на законодателството в единен Кодекса за социалното осигуряване и може би най-скорошния етап, 2006 г., когато с промените за Кодекса за социалното осигуряване бяха извършени две съществени групи промени – либерализация на инвестиционния режим на пенсионните фондове, който даде конкретни резултати и създаване на правна уредба на професионалните схеми за пенсионно осигуряване, което е новият елемент на архитектурата на допълнителното пенсионно осигуряване, което вече се осъществява в два стълба – втори и трети стълб, с по два вида пенсионни фондове. Както знаете, във втория задължителен стълб са универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове, а в третия стълб, доброволното пенсионно осигуряване, са доброволните пенсионни фондове се извършваше и се извършва дейността главно по осигуряване с лични работодателски вноски от друг осигурител и новият елемент, новият тип фондове за доброволно осигуряване по професионални схеми.
Действащата регулаторна рамка, мисля, че е добре позната, аз бих искал само да дам малко повече информация за подзаконовата нормативна база, която основно е изградена от наредби на Комисията за финансов надзор – 10 наредби, една наредба на Министерския съвет за функциите на попечителските и консултативните съвети, както и на наредба на БНБ за дейността на банките-попечители по Кодекса за социалното осигуряване и една съвместна инструкция на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите за служебното разпределение.
Характеристиките на съществуващия режим на регулиране и надзор на дейността, лицензионен режим по наша преценка към момента с неособено високи изисквания или бариери за навлизане на пазара, тази констатация и тази характеристика се доказва от това, че нашия пенсионно-осигурителен пазар е отворен и през последните години след първоначалната вълна на лицензирането на пенсионно-осигурителните дружества през 2000 г. Всъщност имаме 3 нови играчи-участници на пазара, които кандидатствайки са получили лицензия, като може би знаете, че Комисията за финансов надзор на 20 февруари – преди седмица, издаде лицензия за допълнителното пенсионно осигуряване на ново дружество – “Пенсионен осигурителен институт” АД, което всъщност става десетото пенсионно-осигурително дружество. То не е започнало дейност, тъй като предстои следващата процедура по кандидатстване и евентуално издаване на разрешение за управление на пенсионни фондове.
Това, което може да се каже на базата на съществуващите лицензионни изисквания, е, че те не са особено високи от гледна точка на изискванията на акционерите. Всъщност “Пенсионно-осигурително дружество – България” може да има акционери както физически, така и и юридически лица без да има изисквания към предмета на тяхната дейност. Казвам това, защото има страни, в които специално по отношение на пенсионните дружества, които управляват задължителните средства, задължителните спестявания, има изискване мажоритарният пакет да се притежава от финансови институции. По-съществената бариера за навлизане на пазара е изискването за минимален капитал от 5 млн.лв., внесен в пари при подаване на заявление при лицензиране.
Втората характеристика, която бих искал да отбележа, е, че надзорът в сегашният му вид е проактивен. Както спомена господин Абаджиев, ние имаме ежедневна форма на комуникация с пенсионните дружества, по елекронен път подаване на справки и отчети, ежедневен контрол върху спазване на инвестиционните регулации и правилно оценяване на активите на фондовете, а оттам на коректно изчисляване на стойността на дела и доходността на инвестиции. Това е свързано и с другата характеристика – интензивността на надзора. И последната важна, според мен, характеристика, че той е легалистично ориентиран, в смисъл Комисията за финансов надзор, съгласно закона осъществява надзор за законосъобразност на дейността. Ние нямаме законово правомощие да преценяваме целесъобразността на едни или други решения на пенсионно-осигурителните дружества.
Важно за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване е какво е равнището на конкуренция на пазара. Затова аз съм представил на този слайд относителния дял на дружествата, по-скоро управляваните от тях пенсионни фондове през годините от 2003 до 2007 г. Както виждате, няма съществени промени в относителните дялове. Пазарът запазва своята олигополистична форма. Това всъщност не е изключение за нашия пазар. В повечето страни имаме такава висока степен на пазарна концентрация, въпреки че при нас в резултат на навлизане на нови участници, което между другото е рядкост за пазари в други страни, където има по-скоро тенденция на консолидация и намаляване на броя на пенсионните дружества, при нас има една, макар и леко изразена, тенденция на деконцентрация на пазара. Така че една от задачите на регулирането на дейността, както по-късно ще се спра по-подробно, е именно да поддържа стимули за конкуренция за този пазар, защото особено в частта на задължителното пенсионно осигуряване е много важно регулацията да създава стимули за конкуренция.
Господин Абаджиев коментира резултатите на пенсионните дружества. Това, което всъщност показва тази таблица и тези данни, е, че пенсионното осигуряване е печеливш бизнес. Виждате, че на практика е достигнат балансът между приходите и разходите и през 2007 г. всички пенсионно- осигурителни дружества с изключение на създаденото през 2006 г. пенсионно-осигурително дружество “Топлина” постигат положителен текущ финансов резултат. Разбира се, трябва да посоча, че част от дружествата имат натрупани загуби в първите периоди от дейността, които все още не са покрити. Така или иначе общият финансов резултат – печалбата от 35 милиона, е впечатляваща за сектора. Искам да посоча, че всъщност половината от тази печалба се формира от резултата на едно пенсионно-осигурително дружество.
Всъщност другото заслужаващо внимание е, че през последната година особено ясно проличава, че голяма част от приходите на дружествата се формират от приходите от управление на собствени средства. Както виждате, от общо 84 млн. през 2007 г. – общи приходи, 54 млн. са от приходи от такси и удръжки, което всъщност е основният и трябва да бъде основен приходоизточник. В някои страни това е единственият приходоизточник на пенсионните дружества. При нас 25 млн. за 2007 г. всъщност са приходи от управление на собствени средства на дружествата. Само по себе си това не е лошо, но нашите притеснения като надзорен орган са, че липсата на регулации в Кодекса за социалното осигуряване по отношение на инвестиране на собствените средства за пенсионните дружества създават възможности за спекулативно инвестиране на тези средства, което в определени случаи може да носи големи печалби, но може да носи и големи загуби. Примерно инвестирането на големи дялове в акции. Така че това е според нас един открит въпрос за регулирането на инвестирането на собствените средства на пенсионно-осигурителните дружества, а по презумпция капиталът на пенсионните дружества трябва да има гаранционна функция.
Как изглеждат нещата през 2007 г. – една изключително успешна година за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване? С тези данни съм се опитал да покажа факторите на растежа на нетните активи на пенсионните фондове, който ръст е впечатляващ. Виждате, че с 800 млн. са нараснали активите на пенсионните фондове, което над 50% спрямо края на 2006 г. Делът на постъпленията от вноски в този ръст – 629 млн., положителният доход от инвестиране на средствата – 291 млн. Разбира се, пенсионните фондове не само акумулират, особено доброволните фондове, те изплащат – виждате 51 млн. са изплатените средства. Начислените такси и удръжки, които са формирани като приходи на пенсионните дружества, са 54 милиона. Другите намаления са съществени в професионалните фондове. Това са преводите, които всъщност професионалните фондове правят в Националния осигурителен институт за лица, които придобиват право на пенсия.
Аз искам да бъда откровен пред народното представителство и да покажа другото лице на инвестиционния риск, което за съжаление се прояви в началото на тази година, когато неблагоприятното развитие на капиталовия пазар доведе до голям, за първи път регистриран, отрицателен резултат от дейността, което показва всъщност, че капиталовият пазар не щади нито едно дружество. Затова съм си позволил да покажа резултатите. Това е краткосрочен ефект. Няма нищо драматично в това. Аз съм убеден, че до края на годината резултатите ще бъдат положителни от дейността. И други страни, като Чили, която има 25-годишен опит в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване 4 години пенсионните фондове завършват със загуби, така че това е рискът на този вид осигуряване.
Бих искал да премина към организационната структура на надзора, който се осъществява от Комисията за финансов надзор. Не бих искал да ви занимавам с подробности, тъй като Законът за комисията е приет от вас. Всъщност Комисията за финансов надзор наследи Държавната агенция за осигурителен надзор, която беше първият надзорен орган в областта на капиталовото пенсионно осигуряване в България, както и две други институции - обедини надзорите под един покрив, но съгласно законът запази секторният подход на надзора. Така че освен колективният орган, който има определени правомощия спрямо секторите, които комисията регулира и надзирава, голяма част от правомощията са в индивидуалния орган – заместник-председателят, ръководещ управлението на осигурителния надзор и управлението, което подпомага дейността.
За ваша информация бих искал да споделя, че това управление, чиято структура виждате в две дирекции, съответно в четири отдела, има щатен персонал от 34 човека и е най-малкото управление в Комисията за финансов надзор. Разбира се, не мисля, че това омаловажава неговата дейност и отговорната му роля.
Съвсем накратко ще се спра на разделението, което е наложено от Законът за Комисията за финансов надзор между правомощията на комисията като колективен орган от 7 членове, която приема подзаконовата нормативна база, така както е делегирана от база в Кодекса за социалното осигуряване, дава писмени указания по прилагането и тълкуването на нормативните актове в съответните области, издава лицензии и разрешения по предложение на заместник-председателя.
Част от правомощията по оперативното ръководство на дейността са делегирани от закона на заместник-председателя. Той издава разрешения, одобрява документи, утвърждава методически ръководства, организира оперативния контрол, прилага принудителните административни мерки и издава наказателни постановления. Това е една схема на организацията и протичането на надзорния процес, който има двете функции, двете форми – дистанционният контрол, който при нас е доста интензивен, казах, че той протича на ежедневно предоставени справки и отчети, както и отчети с друга периодичност, проверките на място, които извършваме на място, като планови и като тематични проверки във всички пенсионно-осигурителни дружества, заедно с Банков надзор извършваме проверки в банките-попечители.
Съвсем накратко бих искал да споделя удовлетворението, че заедно с пенсионно-осигурителните дружества успяхме още през 2004 г. да подготвим и въведем изцяло електронен обмен на данни между надзора и поднадзорните лица. Работата на колегите в дистанционния контрол се подпомага от информационна система чрез вградени филтри, така че всяка сутрин отговорниците на дружествата могат да видят дали има нарушени инвестиционни ограничения и съответно други сигнали, които филтрите помагат и да предложат предприемането на съответните надзорни мерки.
Опитваме се да следим и превантивно да се намесваме на базата на анализ на система от показатели, които с нормативно осигурени равнища и друга група, които са индикативни, които ни дават ориентири как се развива дейността. Източници на информация са различните отчети, които пенсионните дружества предоставят съгласно изискванията на кодекса или подзаконовата уредба в Комисията за финансов надзор.
Един поглед върху резултатите от контролната дейност през 2007 г. – все пак ние мерим нашата дейност в подобни резултати, проверките които са извършени на място за 2007 г. са 16. Десет са в пенсионно-осигурителните дружества, 6 – в банки-попечители. Констатираните нарушения са 33.
Искам да споделя и като сравнение да кажа, че пенсионният сектор в сравнение с другите сектори може би има най-малко като брой нарушения, но така или иначе нашата функция, когато проверяващите констатират нарушение да съставят акт за установяване на административни нарушения, 22 броя актове са съставени през 2007 г. От тях са издадени 32 броя наказателни постановления. Наложените глоби и имуществени санкции на пенсионни дружества възлизат на 105 хиляди лева.
Стремим се да променяме стилът на надзора като въвеждаме и акцентираме все повече на комуникацията с поднадзорните лица. Стремим се да им бъдем от полза като даваме препоръки за подобряване на дейността в консултативните протоколи, с които завършват нашите проверки. Така че виждате и броят на препоръките, с които сме се опитали да бъдем от полза и да подобрим дейността на самите пенсионно-осигурителни дружества.
Искам да завърша моята презентация с предизвикателствата пред регулирането и надзора на допълнителното пенсионно осигуряване. Бих искал да уточня, че ние търсим отговорът на тези предизвикателства. Може би е известно на народното представителство, че от есента на миналата година в ход са подготовка на наши предложения за промени и усъвършенстване на регулаторната рамка на дейността. Специално Комисията за финансов надзор прие предложение в Кодекса за социалното осигуряване в края на м. септември, които са изпратени в Министерството на труда и социалната политика. Но се наложи тяхното задържане с цел обединяване с предложенията, които Асоциацията на пенсионните дружества пред министерството малко след това, така че съвместно работим на експертно равнище и се надявам, че скоро ще можем да представим пред министерството и респективно на следващ етап пред вас нашите предложения.
В какво Комисията за финансов надзор вижда предизвикателствата пред регулирането и надзора? Считаме, че лицензионният режим се нуждае от осъвременяване, от усъвършенстване, тъй като опитът показа, че кандидатите за навлизане на пазара не са свършили и всъщност има нови лицензионни производства. Нормално е равнището на лицензионните изисквания да бъдат поне съпоставими с другите финансови сектори, защото ние твърдим, че би трябвало да има сериозен превантивен контрол на входа. Истината е, че лицензиращият орган, съгласно сегашния Кодекса за социалното осигуряване, няма възможност за преценка.
Другото нещо, което е важно за нас като регулатор, както и за осигурените лица, е намаляване на размерите на таксите и удръжките в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Дилемата е дали това да стане по административен път или чрез стимулиране на конкуренцията. Според нас е дошъл моментът за крачки в тази посока. Доказателство затова, че пенсионните дружества са стъпили на краката си, образно казано, са високите финансови резултатите, но както предполагам е известно в задължителните фондове всички пенсионни дружества прилагат максимално позволените от закона размерени такси и удръжки.
Регулирането на минималната доходност е и друг въпрос, който мисля, че се нуждае от поставяне. Може би е известно, че при последната мисия на Международния валутен фонд бяха дадени препоръки в това отношение. Фондът счита, че наличието на такъв тип регулации има негативни ефекти свързани със стимулиране на сходно поведение от страна на пенсионните дружества, копиране на инвестиционната политика, което пък води до неблагоприятни ефекти при оценяване на активите на капиталовия пазар. Тази теза е доста широко разпространена в литературата и в други страни, в които има такъв тип регулации, но нашите анализи показват, че този потенциален ефект в България към момента не се проявява. Все пак си струва въпросът отново да бъде дискутиран, защото към момента съществуват регулации, които осигуряват известно равнище на равнопоставеност между осигурените лица в задължителните фондове – равнопоставеност по отношение на избора на пенсионно дружество, тоест законодателят е предвидил един толеранс на представяне на пенсионните дружества. Това не е защита срещу инвестиционния риск, защото ако всички губят, средното равнище и тази гаранция е относителна спрямо средното представяне на пазара, но все пак е един опит, който всъщност оставя лицата, които са задължени да се осигуряват на сравнително сходни равнопоставени позиции. Необходимо е това и пенсионните дружества поставят да се дискутира отново въпроса за начина на определяне на тази минимална доходност и механизмите за нейното гарантиране. Сега механизмът е основно резерв за гарантиране на доходност в пенсионните дружества, който се формира със собствени средства. Искам да информирам, че към края на миналата година този резерв за всички пенсионни дружества възлиза на 17 милиона. С нарастването на активите в задължителната система този резерв ще нараства и това ще изисква все по-голяма част от капитала да се отделя за тази цел, което може да постави доста затруднения пред акционерите на пенсионните дружества. Затова е нормално да се мисли за един по-нормален начин на гарантиране. Това е възможно с общи солидарни схеми, каквито има в другите сектори на финансовия пазар. Така че тук има доста въпроси, които се нуждаят от обсъждане.
Разширяването на инвестиционния избор на осигурените лица в доброволното пенсионно осигуряване – тук сме единодушни с асоциацията и с пенсионните дружества, че трябва да се даде такава възможност чрез въвеждане на мултифондовете в доброволното пенсионно осигуряване и усилено работим по тази регулация.
Друг много важен въпрос е регулирането на инвестициите на пенсионните фондове. Считам, че към момента имаме доста либерален режим на инвестиране. Този режим позволи съществено да се промени структурата на инвестиционните портфейли. Господин Абаджиев сподели, че към края на миналата година вече около 20% средно от активите на пенсионните фондове се инвестират в чуждестранни финансови активи. Пенсионните фондове могат да инвестират в инвестиционни имоти, но все още не го правят навън, тоест в страните – членки на Европейския съюз, банкови депозити в други банки. Въпросът е да се дават нови инвестиционни възможности и съответно може би отново стои дилемата дали да вървим по пътя на постепенно либерализиране на съществуващите портфейлни ограничения или просто на определен етап да се смени подхода към преминаване към режим на благоразумния инвеститор. Тоест преценката е изцяло за инвестициите да се прави от самите инвестиционни дружества.
Друг открит въпрос е регулирането на фазата на изплащане, която наближава. В Кодекса за социалното осигуряване има определени положения, но те не са работещи по единодушното ни мнение с колегите от асоциацията. Тук трябва да продължи конкретизацията по видовете продукти – дали ще бъде единствено личната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст, или ще се допуска някаква комбинация, която всъщност да позволи на лицата да споделят част от пенсията с друг член на семейството – да има известен елемент на наследяване, какви да бъдат изискванията към пенсионните осигурителни дружества във фазата на изплащане, защото става дума за друг бизнес от този, който в момента прави – бизнес, който по своите принципи е застрахователен.
Един въпрос, който е сравнително нов – регулирането на пенсионното осигуряване в професионални схеми, новият елемент, който беше създаден в пенсионния модел през 2006 г. Искам да информирам, че към момента две дружества са получили разрешение за управление за учредяване на фондове за доброволно осигуряване по професионални схеми. Това са: пенсионно дружество “Алианц”-България и пенсионно осигурително дружество “ДСК-Родина”. Тези фондове са регистрирани в съда, но до момента те не са започнали дейност. Това поставя въпросът доколко регулациите и обективната реалност позволяват да се развива този тип осигуряване в България. Да, ние постигнахме унисон с директивата, но може би ще се окаже, че е нещо, което трудно ще стартира в България. Дано следващите действия ще опровергават тези мои може би преждевременни констатации.
Ние като регулаторен надзорен орган - Комисията за финансов надзор, се стремим да усъвършенстваме регулаторната дейност, да поддържаме непрекъсната обратна връзка с пенсионните дружества. Всяко предложение се обсъжда с асоциациите и аз подчертавам, че имаме много добро сътрудничество. Стремим се да правим и колкото се може по-конкретна оценка на регулаторното въздействие, тоест на всяка промяна в регулациите, които правим.
Другата посока, в която работим, е към постепенно преминаване към регулиране и надзор, базирани на риска, тъй като сега регулациите и надзорът са всъщност за спазване на нормативните ограничения, а финансовият сектор като цяло преминава към надзор, базиран на риска, който надзор позволява от една страна, по-оптимално разпределение на ограничените по принцип надзорни ресурси и концентриране на надзорните действия върху проблемните дружества и проблемните сфери като тези регулации и този подход на надзор изискват и създаване на звена и всъщност инфраструктура, ако мога така да кажа, за управление на риска в самите пенсионно-осигурителни дружества, тъй като дейността непрекъснато се усложнява, рисковете са пред нас и пенсионните дружества трябва да имат ресурса и капацитетът да ги управляват, а надзорът да следи съответно дали този ресурс и този капацитет са изградени и се развиват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари по подробната информация, която чухте.
Аз ще се опитам да формулирам един въпрос, господин Абаджиев. Стана ясно от Вашата презентация, че средната доходност в доброволния сегмент е най-висока в същия момент осигурените в този сегмент са най-малко. Каква е според вас причината затова?
На следващо място, кой от механизмите, които са възможни, поне на този етап, дали данъчните преференции или увеличаването на вноската за фондовете е по-надеждният механизъм от гледна точка на осигурените лица?
Последното нещо, което искам да попитам, за да стане ясно на колегите и на всички, които проявяват интерес към тази тема е във връзка с актуалната дискусия, включително и в Комисията по труда и социалната политика за размера на срочната пенсия от професионалните пенсионни фондове, който размер би се получавал, пенсионирайки, когато отговарят на условията за получаване на пенсия от професионален пенсионен фонд до навършване на дейността за придобиване на право на пенсия по чл. 68, говорим за среден размер. Защото се чуват най-различни цифри по този въпрос. Този въпрос е свързан с направените предложения в комисията и приети от Народното събрание на първо четене, свързани с премахването на срока или в други варианти - с удължаването на досегашния срок. Не навлизам в подробности, защото всички знаете за какво става въпрос.
Госпожа Донка Михайлова има думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Един въпрос, който в някаква степен е свързан с втория въпрос, който Вие зададохте, но има малко по-различен акцент. Господин Абаджиев каза, че са необходими определени законодателни промени, свързани с доброволното пенсионно осигуряване. Бихте ли формулирали съвсем накратко Вашето виждане за съдържанието на такива промени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има думата за въпрос, госпожа Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: И аз имам въпрос, господин председател.
Господин Абаджиев, Вие казахте, че е добре да се промени отношението на държавните органи към възможностите на пенсионните дружества за участие в инвестициите в националната икономика. Като имате предвид това, имате предвид, че има законови пречки и към този момент и може ли това да го преодолеем или имате предвид просто традиционно отношение на държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Абаджиев, мисля, че се зададоха достатъчно въпроси. Заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: ще се опитам да отговаря на последните въпроси, които наистина са интересни.
За доходността, наистина резултатите са такива. Не мога да дам някакво пряко обяснение, но мисля, че по-високите резултати за доброволните пенсионни фондове се дължат на малко по-либералният режим на инвестиции за този вид, но за резултатите щом има по-голям риск, има и по-висока доходност. Така че един от факторите за резултатите е именно това.
За стимулите и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, това е въпросът на госпожа Михайлова. Аз мисля, че трябва да търсим едно оптимално съчетание на едното и другото. Защото за допълнителното задължително осигуряване трябва да кажем, че имаме една от най-ниските вноски за универсалните пенсионни фондове. Тук с тази вноска, която е в момента, резултатът, който имаме, няма да бъде удовлетворителен и няма да постигнем тази цел на коефициента на заместване. Тук говоря за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Много хора на тази маса знаят, присъстваха и участваха в създаването на законовата уредба и още тогава ние бяхме решили, да се приеме една стратегия, с която да се започне от два процента и всяка година да се увеличава с до 5% с 1%. Тези 5% вместо да ги достигнем да 3 години, ние ги достигнахме за 7 години. Тоест имаме едно изоставане в натрупванията в универсалния пенсионен фонд. Това единият етап. Несъмнено трябва да се помисли много сериозно за увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове, за да се получи една адекватна пенсия.
Що се отнася до другия стимул – данъчното стимулиране, трябва да кажа съвсем откровено, че ние признаваме и трябва да признаем, че без стимулирането, което беше направено в България още при създаването на първите допълнителни доброволни фондове, такива фондове може би нямаше и да има. Още тогава ние въведохме първите преференции – данъчни стимули, знаете, че те започнаха от 10% от минималната работна заплата, стигнаха до 100% от работната заплата, след това се върнахме на 10%. Данъчното стимулиране съществува и досега. Мисля и много хора го признават, и специалисти, че този стимул вече не е стимул. Той изчерпа своите възможности. Тук трябва да се помисли за увеличаване на данъчното стимулиране поне на 15-20% на осигуряването.
От друга страна, все още не е въпросът за хората, които са родени преди 1959 г., които нямат по-осезаем стимул за доброволното пенсионно осигуряване, за да затворим тази ножица разликата между доброволното и задължителното пенсионно осигуряване.
Относно размера на пенсията, ще отговаря допълнително.
Искам да посоча в отговор на въпроса на госпожа Христова - за съжаление слайда не се вижда, това е един интересен слайд, касаещ въпроса за пренебрежително отношение от страна на държавата. Това от някои специалисти се нарича кръг на богатството.
Госпожо Христова, за говоря за пренебрежително отношение, доколкото напоследък се говори за инфраструктурни проекти, говори се за търсене на външни инвеститори, на международни заеми и т.н. Внимание на пенсионните фондове не се отделя достатъчно. Очаква се, че в скоро време ние ще проведем една сериозна среща с Министерството на финансите и правителството, да помислим как държавата трябва да подобри условията, да създаде тези финансови механизми, които да накарат пенсионните фондове по-ефективно и по-целенасочено да инвестират в българската икономика. Факт е слабата заинтересованост на регионите и общините към създаването на такива механизми, които да ползват ресурса на пенсионните фондове. Имаше няколко облигационни заема, те бяха минимални и там се спря. Трябва да призная и сигурно някои от вас знаят, че някои наши пенсионни фондове инвестират по общини извън България. Тоест, ние трябва да потърсим тези условия, тези механизми, които трябва да стимулират. Естествено, тук не става дума за административни разпореждания на пенсионните фондове да инвестират, а трябва да създадат стимули и интерес за тези пенсионни фондове да инвестират тези инфраструктурни проекти. Аз давам примера с Чили. Техните пенсионни фондове имат ресурс около 100 млрд. долара. В тази страна намират възможност 80 млрд. от тези 100 млрд. да се инвестират в националната икономика. Ето тази схема, която е наречена кръгът на богатството отразява точно това, което искам да отговаря, че освен чисто прагматичния и чисто социалния ефект на допълнителното пенсионно осигуряване, има политически и икономически ефект. Не е само решаването на въпроса за пенсионните доходи, а другият въпрос, че едно инвестиране в националната икономика се говори за нови работни места, за нови осигурителни вноски, за нови трудови възнаграждения, отново влизане на вноските в пенсионните фондове, в т.ч. и първия стълб, отново инвестиции в икономиката и оттам идва стабилността на обществото. Тоест, имаме този огромен не само социален ефект, но и политически, и икономически и социален ефект на дейността на пенсионните фондове. Засега това като че ли не достатъчно се оценява.
Аз отговарям, госпожо Христова, на Вашия въпрос категорично. Законът не ни пречи, но ние трябва да създадем още по-добри условия, така както са го направили други страни, за да бъдат привлечени, да има по-голям стимул за пенсионните фондове да инвестират в националната икономика в тези инфраструктурни обекти. Но там трябва да се намерят подходящи механизми, защото пак казвам, нашата основна цел е тази доходност, сигурно инвестиране на средствата на осигурените лица, по-голяма доходност за тях. Сами разбирате, че държавата има интерес тези средства да се инвестират преди всичко и най-вече в националната икономика. Ако не се намери такова място, в пълното си право са пенсионно-осигурителните дружества и фондове да инвестират там, където могат да намерят най-добри условия.
Що се отнася, господин Адемов, до Вашия въпрос за професионалните пенсии, ние проведохме такъв разговор с господин Христосков за очакваните пенсии. Има различни оценки, че с преминаването към изплащането само от пенсионните дружества може да се стигне до един сериозен спад на професионалните пенсии - говоря за втория стълб, има и други оценки, но предстои да се направи един сериозен анализ с Националния осигурителен институт дали може да последва един такъв ефект и ако има нещо опасно, да вземем такива мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Само в частта, която казахте за родените преди 1959 г., нека да не забравяме, че те също имат един стимул. Това са тези 5%, които остават в разходопокривния стълб, а не отиват в другите им фондове.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Господин Адемов, искам тук да отворя една скоба. Не говорим за някакви особени условия, а просто да си дадат хората по-голям стимул да участват със собствени средства. Ако имат финансови възможности и желание, да им се даде тази възможност. Ние не казваме, че сигурно всички ще тръгнат по този път. Но трябва да създадем един по-сериозен стимул за тези хора – ако имат сериозни финансови способности, да се включат в доброволното пенсионно осигуряване, което ще им помогне да достигнат по-различен пенсионен доход от тези, които ще получават допълнителна пенсия от първи стълб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само че този стимул, за който Вие говорите, има фискални ефекти и Вие прекрасно знаете за какво става въпрос.
Ние тръгнахме от осигурителна вноска – знаете за държавно обществено осигуряване от какъв размер до какъв размер стигнахме. При положение че увеличаваме за универсалните пенсионни фондове вноската, трябва да си зададем въпроса навреме, а не като Чили, когато ликвидираха и приватизираха разходно-покривния стълб и след това питат какво става с него. Така че формулата като че ли е балансираният подход, а той не е свързан с висока доходност, както добре е известно на всички. Както казва госпожа Дянкова, ние избрахме сигурният подход, но сигурният подход никога не е свързан с висока доходност.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да задам един въпрос на господин Абаджиев. Господин Петков постави въпроса за административната такса, когато плащат на осигурените лица, когато решат да се прехвърлят от един фонд в друг. Не мога да разбера каква е логиката, когато определени пенсионно-осигурителни дружества покриват такава такса на осигуреното лице да се прехвърли вместо тази такса да я премахнем, тъй като 15 или 20 лв., колкото е прехвърлянето на един фонд в друг, не е тайна, че някои от дружествата, че я покриват на осигуреното лице, за да не загуби от осигурителните вноски, които има. Защо не я премахнем? Господин Петков постави въпроса за тази такса. Мисля, че в тази насока трябва да се помисли. Защото има и нелоялна конкуренция в това отношение с покриването на тази такса.
Другият въпрос, който доктор Адемов зададе, това доколко може да бъде увеличен делът за ДЗПО за сметка на солидарния стълб, тъй като политиката, която водим и работодателите, имаме намаляване на осигурителната вноска. Намаляването на осигурителната вноска като цяло, ако завишаваме дела на ДЗПО, тогава издръжката на солидарния стълб, преминава за сметка на данъците от държавата. До къде можем да стигнем – да завишаваме дела на вноската за ДЗПО или да търсим някакви други данъчни облекчения, които да помогнат в тази посока, а не да гледаме за сметка на солидарния стълб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Абаджиев, заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: За прехвърлянето, трябва да кажа, че ние също отчитаме определени негативни резултати. Но по отношение на таксата, аз мисля, че тя е доста минимална. Все пак при едно прехвърляне, което изисква определена процедура, има и доста големи разходи, така че смятаме, че тази едва ли покрива пълните разходи, които се правят в едно дружеството по прехвърлянето. От друга страна, вярно е това, което казвате, че някои дружества намират възможности и механизми да покриват тези разходи. Мисля, че гилдията не го оценява положително.
Що се отнася до ДЗПО и солидарния стълб, аз трябва да кажа и имаше такива разчети, в т.ч. и от господин Христосков, това показва и международният опит, че един оптимален размер – не говоря за повишаване на осигурителната тежест изобщо, на осигурителната вноска от 7-7,5% така, както направиха в много други страни, би бил добър и би дал един добър резултат от втория стълб – адекватен, бих казал, резултат, с който може да постигнем този коефициент на заместване на дохода от трите стълба.
Ясно е, че това, което се намалява, би трябвало да стане за сметка на намаляването на вноската за първия солидарен стълб. Тук трябва да се търси балансът, но трябва да се търси и подходящият ефект. Сами разбирате, че ако залъгваме хората с тази минимална вноска, ще получат някаква достойна, адекватна пенсия, то не би било морално да получи след 20 години някакъв минимален размер на пенсията от допълнителното пенсионно осигуряване.
Другият ефект, който несъмнено всички усещате, е, че тези средства, тази вноска, която отива във втория стълб, започва да работи за самото осигурено лице. Ще дойде време, когато номиналната вноска ще представлява много по-малка част от частта на дохода, който са донесли тези вноски. Господин Петков отбелязва, че само за последните 2 години доходността е донесла на осигурените лица 200 млн.лв. Ето разликата между капиталовото и разходо-покривната схема. Пак казвам, ние имаме, както е имало и досега, и трябва да запазим модела, трябва да имаме подходящо отношение към всички без да се конкурират тези 3 стълба. Но трябва да се търси общият ефект от системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има думата господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Само едно кратко допълнение ще направя по отговора на първия въпрос на господин Мръцков по отношение на режима на промяна на участие или прехвърляне на средства, както се използва като терминология. Утре ние ще оповестим данните за резултатите от промяна за участие за 2007 г. Бих искал да съобщя, че всъщност темпът на промяна на участие в системата за годините, в които това е възможно – 2004 г., е в рамките на 3-4 до 6% от общия брой осигурени лица, които променят годишно дружеството, което управлява фонда, в който членуват.
За 2007 г. 93 хиляди лица са сменили участието си, а свързаното с това прехвърляне на техни средства натрупвания възлиза на 53 млн.лв. Това представлява 3,21% от осигурените лица в универсалните фондове, а като относителен дял от натрупванията 3,47%. По наша преценка това е един здравословен темп на прехвърляне, защото благодарение на рестриктивния режим, който възприехте за промяна на участие, в България не се случи това, което опитът на други страни в миналото показва, че всеки втори или трети – всяко второ или трето осигурено лице през първата година, в която е имал възможност, си е сменил фонда. Това е един обезкървителен процес за системата – големи разходи на дружествата, големи печалби за осигурителните посредници. Може би трябва да се обсъди известно либерализиране на законовия режим на промяна на участие в посока на това, че таксите, за която говори господин Мръцков, която е в размер на 20 лв. и всички дружества прилагат максималния размер, в момента масово се плаща и се удържа от средствата, натрупани в партидите на осигурените лица, така че е за тяхна сметка. Нашето предложение, което сме направили в проекта, за който е, след известен период от време на членуване в един фонд, тази такса да отпадне. Тоест, лицето да може да промени участието си без да заплати такса. Но за нас в началото, първата или две години, така такса трябва да има като възпираща мярка, лицето, когато пожелае без да е направило преценка на осигуряваното дружество да реши да отиде в друг фонд. Дори тя трябва според нас да бъде по-висока, като възпираща. Но след определен период от време, когато дружеството е получило от лицето съответните такси за управление на средствата, лицето би трябвало да може без заплащане на такса, да смени фонда. Това е нашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам само да внеса яснота по 3 пункта. Единият пункт е свързан с размера на натрупаните средства в една индивидуална партида. Неправилно е да се извършва едно механично разделяне на броя на активите в униварсалните пенсионни фондове на броя на осигурените, защото колегите от пенсионните фондове много добре знаят, че има много мъртви партиди. Особено чрез служебното разпределение има хора, които са студенти или вече въобще не са в България случайно са попаднели в персоналния регистър с една, две или три вноски, те се разпределят служебно и няма движение по техните партиди, защото те не са икономически активни лица. Една груба сметка показва, че при 400 лв. среден месечен осигурителен доход 5% са 20 лв. месечно. Само за 1 година от осигурителни вноски като приспаднем удръжките се натрупват над 220 лв. Само че за 2 години от вноски без доходността са повече от тези 400 лв., а допълнителното осигуряване съществува от 2002 г. и вече 6 години, така че да не сее остава с погрешно впечатление, че акумулираните средства са много малки и оттам очакваната пенсия ще бъде много малка. Ние трябва да вземем такива случаи, както и за тези разчети, за които става въпрос, за очакваната пенсия от професионалните фондове, пълно осигуряване през целия период от време. Една от причините за тези малки размери е проблемът, който беше маркиран в доклада на господин Абаджиев е на практика непревеждането на средствата по индивидуалните партиди, задържането им в сметката в Националната агенция за приходите в БНБ. Аз не знам защо не беше спомената сумата. Аз не знам защо не беше спомената сумата – аз знаех за 100 млн.лв., неразпределена. Преди няколко дни разбрах, че сумата е 120 млн.лв., което е един много сериозен проблем. Съжалявам, че тук няма представители на Националната агенция за приходите, аз няма защо да се сърдя, напротив, ние трябва да се гордеем, че Националният осигурителен институт осъществяваше тази дейност проблемите не че ги нямаше, но бяха по-малко.
Второто нещо, което искам да коригирам като информация, е, че никога не сме си поставяли за цел в пенсионната система коефициентът на заместване на доходите от допълнителното доброволно осигуряване и от универсалните фондове да бъде 40%. Онова, което сме се стремили и сме правили разчети, е да бъде максимум около 30% и 40% от общественото осигуряване като минимум, това прави 70%, което е равно горе-долу на целите, които са поставени в Лисабонската стратегия за адекватност на пенсиите, кумулативно хората да получават около 70% от доходите, които са получавали преди да работят. Едновременно с това искам да подкрепя колегите, че 5% са все още ниска вноска. Но случиха се други събития. Целите, които бяхме набелязали, бяха с 32% осигурителна вноска за Фонд “Пенсии”, но вие поставихте вече тези въпроси.
На трето място, за доброволното осигуряване. Очевидно е, че с новата ситуация плоският данък от 10% няма стимули дори и за тези, които досега активно са участвали, камо ли за хората, родени след 1959 г. Вярно е, че има там един коректор, с който при равни други условия родените преди 1959 г. от общественото осигуряване, ще получат по-високи пенсии, заради по-високия индивидуален коефициент. Но това е недостатъчно. Аз лично смятам, че трябва да се отиде към идеята, която имаше и госпожа Христова и госпожа Шулева, някаква форма на данъчен кредит или на нулева данъчна ставка при безусловно внасяне на тези суми за пенсия и теглене и получаването им като пожизнена пенсия, в никакъв случай като получени суми, за да се предотврати измамата във варианта да се ползват като спестовна касичка осигурителните фондове. Това са моите съображения. Поздравявам пенсионните дружества, най-напред защото те са “индианците” за тези постигнати резултати. Заслуги имат и “шаманите” и “вождовете”. Тях ги споменавам на второ място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения?
Колегите от дружествата също могат да вземат участия. Няма желаещи да се изкажат.
Нека да благодаря на господин Петков и господин Абаджиев. Мисля, че имаше смисъл включването на тази точка в дневния ред. Благодаря още веднъж на колегите за чудесните презентации.

Колеги, преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет, № 654-01-125, второ четене.

“Закон за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет”.
Това е заглавието на законопроекта. По него няма внесени предложения.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на заглавието, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.

По § 1 няма направени предложения.
Има направено едно редакционно предложение - в т. 4, последното изречение: на основата на “тяхно сътрудничество”, а предложението е да бъде “тясно сътрудничество с тях”.
Господин Дулевски, имате ли някакви бележки по това предложение?
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Не, нямаме никакви бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ще се консултираме с вносителите, с Правния отдел.
Имате думата, госпожо Ханджиева – представител на Правния отдел.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Госпожи и господа, считам, че законопроекта трябва да се прецизира в правно-техническо отношение на места, но не е момента да се занимаваме с конкретните бележки. Бих искала да обърна внимание само на следното. Ако се приема термина “структури на организираното гражданско общество”, какъвто термин е правилен, би трябвало навсякъде за структури на такова гражданско общество, да бъде “структури на организираното гражданско общество”. Например в § 2, чл. 3 е казано само “структури на гражданското общество”. Просто да се има предвид, че трябва да бъде по еднакъв начин изложението на съответните места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Дулевски, какво означава “неорганизирано гражданско общество”, например?
ЛАЛО КАМЕНОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Безспорно е, че Икономическия и социален съвет като институция е наистина структура на организираното гражданско общество, но от гледна точка на чисто редакционната бележка, ако се тръгне по целия текст, аз мисля, че нормално се разбира, че когато е структура на гражданското общество, тя е организирана. Не може да бъде структура, която не е организирана. В такъв чисто редакционен план може би уважаваните народни представители трябва да минат целия закон и да започне това редактиране – да се вкарва ли “организирано”, да не се ли вкарва “организирано”.
Изрично и ние благодарим на вносители, че са използвали термина поне във водещата част, където се формулират целите на този съвет – терминът “организирано гражданско общество”, защото и на европейско ниво Европейския икономически и социален комитет изрично заявява, че той е структура на “организирано гражданско общество”. По-нататък, разбира се, “гражданска структура”, ако мога да си позволя, разбира се, да дам мнение, тя е организирана. Не може да има структура, която не е организирана.
Четейки закона, тъй като ние сме много в редица текстове, едно такова редактиране е доста сложно нататък – “организирана” или само “гражданска структура”. Ние, говоря от името на членовете на Икономическия и социален съвет, приемаме текста, който вносителите са предложили. За нас няма някакво особено противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения?
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, приятели! Бих искал да споделя и своето мнение по отношение на термина “организирано гражданско общество”. “Организирано гражданско общество” е термин, който произтича от поредица становища на Европейския икономически и социален комитет по отношение на това що е то социален и граждански диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лазаров, тук проблемът не е дали е организирано или не гражданско общество, а дали във всички текстове трябва бъде “организирано гражданско общество”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: След като е дадено в първата част на постоянната институционална форма, може би не е задължително навсякъде да бъда “организирано гражданско общество”. Може би единствено терминът “тясно сътрудничество” да помислим. Дали е тясно или широко сътрудничеството е едно. Може би по това да помислим. Иначе “организирано гражданско общество” е правилният термин и ако той стои в първата част не виждам проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тоест да отпадне “тясно”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: “Сivil society”, господин Христосков.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Не възразявам на предложението на заместник-министър Лазаров – дали ще има “тясно” или “сътрудничество”, за нас е важно в тези цели да има сътрудничеството с Европейския икономически и социален комитет. Дали това съществено променя текста, ако има “тясно сътрудничество”, по принцип терминът “тясно сътрудничество” също се използва в различни документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако тръгнем да изразяваме за всички думи и да ги съпоставяме с останалите текстове на закона, трябва да напишем нов закон. А ние имаме предложен закон, приет на първо четене, макари преди много време.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Искам само да предложа, тъй като в Закона за допитване в народа вече и приет терминът “пряка демокрация”, би могло да кажем “да утвърждава принципите на пряката демокрация”, а не “на демокрация с пряко участие като прилага опита на Европейския икономически и социален комитет...” - трябва да се добави “и на други”. Трябва да се добави едно “на” други сродни национални и сродни международни организации. Тогава е излишно да се пише за сътрудничество, тъй като когато се прилага опита, без сътрудничество този опит не може да намери приложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Извинявам се, че отново вземам думата. Ако ми позволите, мога да опонирам. Ние твърдим и мисля, че заместник-министърът също ще потвърди това, че точният термин е “демокрация с пряко участие”. Защото, ако погледнем всички документи на европейско ниво, буквално терминът е “participator and democracy”. Има разлика от европейското тълкуване на “пряка демокрация” и “демокрация с пряко участие”. Ние не говорим за пряка демокрация, референдум и други форми за допитване. Не искам да занимавам уважаваната аудитория, но демокрация с пряко участие означава точно този ред – хората организирани в организации чрез Икономическия и социален съвет да могат да изложат своите позиции пред тези, които заемат властта и точно терминът е “participator and democracy”. Европейският икономически и социален комитет и подобни институции като нашата са институциите, които трябва да развиват демокрация с пряко участие, а не пряката демокрация. Не искам тук да обяснявам разликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, тогава остава да предложим отпадането на думата “тясно” сътрудничество по предложение на комисията. Що се отнася до “организираното гражданско общество”, както казва госпожа Христова, да остане или не?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Господин председател, от името на вносителя, апелирам и към вас, ние с господин Мръцков го внесохме, така сме го внесли “организирано гражданско общество”. Както казва специалистът от Правния отдел, нека да остане “организирано гражданско общество”, защото има предвид наистина само това общество, което има свои структури - синдикатите да имат своята организация на работниците и служителите, на работодателите, на различни групи на гражданското общество. Да остане “организирано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Няма предложения за отпадане. Казвам в текста на § 1 да отпадне само думата “тясно” сътрудничество.
ПЕТЪР ПОПОВ: Разглеждайки “организирано гражданско общество”, ние изпускаме предходната дума “структурите”. Значи структурите на гражданското общество би трябвало да включват и принципът на организираност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, доколкото забелязах, в двата параграфа е “организирано гражданско общество”, само във § 2, не пише “организирано”. Да приемем, че е “организирано”. Още повече само там е различието, като погледна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Все още сме на § 1.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: В § 1 и в § 3 са “структура на организираното гражданско общество”, само в § 2 не е записано “организираното” гражданско общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От нито едно изказване не разбрах, че трябва да отпадне думата “организирано”.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да не отпада “организирано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Когато стигнем до § 2, тогава ще го коментираме.
Има ли други предложение по § 1, освен отпадането на думата “тясно”? Няма.
ПЕТЪР ПОПОВ: Има предложение да отпадне “организирано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ще го подложим на гласуване.
Първото предложение, по предложение на комисията, е да отпадне думата “тясно”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Отпада думата “тясно”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов да отпадне думата “организираното”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 с приетото вече предложение за отпадане на думата “тясно”, или по-скоро “тяхно”, както е предложението на комисията, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.

По § 2 има предложение за включване пред “гражданско общество”в т. 3 на § 2 на чл. 3 думите “организираното гражданско общество”.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Тъй като вече приехме “организираното”, навсякъде в законопроекта да се включи “организирано гражданско общество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения?
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа членове на Комисията по труда и социалната политика! Предложението, което прави господин Мръцков, е в пълно съответствие с Лисабонския договор и с учредителните текстове на Европейския икономически и социален комитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Излиза, че въвеждаме две понятия: “организирано гражданско общество” и някакво друго гражданско общество. Така че считам, че трябва да работим с предложението, което беше направено. Иначе има две понятия – в ал. 1 е “организирано”, след това “гражданско”, а след това пак “организирано”. Може би по-нататък пак е “гражданско” и т.н. Това са две различни понятия, защото едната дума два друг смисъл вече. Затова или избираме “организирано гражданско общество” и така вървим нататък, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Какво предлагате?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Навсякъде да остане “организирано гражданско общество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това може да стане само с Преходна разпоредба и да се отнася за всички текстове.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тогава ще го предлагаме текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не може да предлагаме текст по текст, тъй като има текстове, които не са предмет на тази промяна. Ние не променяме всички текстове, за да вървим текст по текст.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Иначе накрая трябва да дадем определения на двата термина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е друго нещо. Ако го въведем навсякъде, трябва да го обясним в Допълнителна разпоредба какво е “организирано гражданско общество”.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Христосков! Ние винаги зацикляме в началото на законите като се отдадем на литературното четене. Не е толкова съществено това, за да вървим напред. Записваме го в § 1 и по-нататък върви по-съкратения запис. Накрая в Заключителна разпоредба записваме за какво се отнася. Има ли неорганизирано гражданско общество? Аз съм влизал в капана на юристите. Моите уважения, но не така! Ние сме го записали в § 1. Това, че вносителите са го пропускали и в един параграф пише “организирано”, а в друг – само “гражданско общество”, това не значи нищо! Ние затова сме се събрали, за да го уеднаквим. Но ако говорим кое е по-издържано, според мен има подход, с който да вървим нататък. Не можем половин-един час да говорим за това. Мисля, че господин Дулевски го каза добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има направено процедурно предложение на господин Мръцков: пред “гражданско общество” да се добави “организирано”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 5, против – няма, въздържали се – 6.
Не се приема.

Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
Който е съгласен с § 2 по текста на вносителя, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Колеги, сега ще трябва да уточним един технически въпрос – да работим до 17 или до 17,30 ч.?
Предлагам да приемем § 3, и ще продължим следващия път с този законопроект.
Заповядайте, господин Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря, господин председател.
Ако позволите, искам да предложа от името на членовете на Икономическия и социален съвет две предложения по § 3, които по принцип не изменят съществото, но подобряват бих казал документите и всичко това, което разработва Икономическия и социален съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Дулевски, има размножени варианти, които е добре да ги раздадем на народните представители, за разполагат с редакционните бележки по отделните параграфи.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Нямам необходимата бройка размножени материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В такъв случай ще остане за следващото заседание.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: По § 3, който разбрах, че ще е последният за днес, ще го аргументирам съвсем накратко. В актовете или документите, които разработва Икономическия и социален съвет, съгласно нашия закон, в чл. 4, новата ал. 1, т. 4 са предвидени “годишни меморандуми за икономическо и социално развитие на страната”, тоест освен становища и анализи са предвидени и годишни меморандуми за икономическо и социално развитие. Ние считаме, че меморандумът не е документ, който може да бъде разработван и приеман от Икономическия и социален съвет, още повече че меморандумът има договорена основа, а в същото време през последната година има нова практика в Европейския икономически и социален комитет - това са резолюции, по-кратък, по-бърз документ от анализи и становища, по актуални проблеми в икономическата и социална политика и гражданското общество.
Първото ни предложение е вместо т. 4 да се промени съдържанието, вместо “годишни меморандуми за икономическо и социално развитие”, като отново подчертавам, че ние не можем да разработваме меморандуми и да приемаме меморандуми, да се даде възможност Икономическия и социален съвет да разработва и приема и представя “резолюции по актуални проблеми на икономическата и социална политика и гражданското общество”. Това е първото ни предложение.
Второто предложение е в същия този чл. 4, ал. 1, петият документ, който ние приемаме това са: “5. анализи по проблеми на икономическата и социална политика”, но в съществуващия закон е записано: “, включени в годишния му план за работа”. Ние предлагаме тази втора част за работа да отпадне по следния мотив. С изменението на закона се предвижда възможността и “президентът на Републиката и Народното събрание, и Министерският съвет” да изиска от нас по всяко време разработване на всичките актове – анализи, становища, ако вие приемете това, резолюции. Но включването в годишния план за работа показва, че дори президентът да поиска, примерно, становище или Народното събрание, ние започваме да правим една техническа еквилибристика. Преди да го приемем, го включваме в плана за работа, за да спазваме този текст на закона.
Молбата ни към уважаемите народни представители е, ако е възможно, в т. 5 изразът: “Включен е в Годишния му план за работа” да отпадне, което не променя по никакъв начин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само, че трябва да добавим, че т. 5 е по действащия закон, а не по текста на вносителите. Тоест, трябва да бъде предложение на комисията. Защото колегите не разполагат пред себе си с този текст.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Разбира се, правна техника не владея и видях колко е сложно всичко това. Нашето предложение, може би и юристите трябва да кажат, с чл. 4, ал. 1 с това изреждане на петте точки стана промяна и в новия чл. 4, ал. 1 с тези две точки, тоест да вървим отново по параграфите, които са предложени.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Правната техника е такава, че не би следвало текстът на сегашния чл. 4 да стане като ал. 1, защото реално това няма да отговаря на фактическото положение, тъй като Вие правите сега предложение за изменение на текстовете на две точки. Затова би трябвало целият член да претърпи друга редакция. Пак да се преповтарят точките, но с тези две изменения на т. 4 и т. 5, ако се възприеме от народните представители. Това е въпрос на правна техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е техническо решение, което е извън предложението по същество. Предложението по същество е това, което преди малко говори господин Дулевски.
Колеги, има ли някакви мнения да изкажете?
Дали досегашният текст ще стане ал. 1, това е друг въпрос. Въпросът е, че промените в т. 4 и т. 5, които се предлагат за годишния план.
Който е съгласен да приемем като предложение на комисията промяната в т. 4 и т. 5, а именно т. 4:
“4. резолюции по актуални проблеми на икономическата и социална политика и гражданско общество;” и
В т. 5 изразът “включени в годишния му план за работа” се заличава.
Който е съгласен с така направените предложения на комисията по § 3, моля да гласува.
За -13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Правният отдел си запазва правото да редактира правно и технически този текст.
Колеги, тъй като приключихме с § 3, освен да ви благодаря за участието в днешното заседание, да ви подготвя за дискусията по промените в Кодекса за социалното осигуряване като първа точка през следващата седмица и продължението на този законопроект, като точка 2.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Д- Р ХАСАН АДЕМОВ