Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
09/04/2008
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 9 април 2008 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 9 април 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.07 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
2.Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се? – Няма.
Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Давам думата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по труда и социалната политика! Позволете ми да представя пред вас едно предложение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор и Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор, които са приети през 2007 г. на заседание на Международната организация на труда. Вземането на акт от препоръка и от конвенция е една стандартна процедура, която се съдържа в устава на международната организация на труда. Смисълът на тази процедура е националните компетентни законодателни органи да бъдат запознати с решенията на Международната организация на труда и взетите документи. Това са конвенция и препоръка. Едното е с обвързващ характер, препоръката е с препоръчителен характер.
Уставът на Международната организация на труда предвижда в срок не по-късно от 12 месеца от приемането на съответните документи те да бъдат представени. Това е един своеобразен вид анонсиране на тези документи – какви са техните положения, какви права, задължения възникват за страните. Поради тази причина се предвижда един такъв акт, какъвто е акт от препоръка и акт от съответната конвенция. Предвижда се също така, само в изключителни случаи, когато има форсмажорни обстоятелства този срок за запознаване и представяне на конвенциите и препоръките пред законодателния орган да бъде удължен на 18 месеца. В случая такава хипотеза не е налице. Тя е приета през м.юли в Международната организация на труда, 2007 г., поради което ние предоставяме на вашето внимание Конвенцията за работа в риболовния сектор и Препоръката, също така, за работа в риболовния сектор. Те, както споменах, са приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната организация на труда, като основната цел на конвенцията за работа в риболовния сектор е да създаде условия във всяка една страна, която ратифицира тази конвенция, да въведе механизми за координация между съответните органи в риболовния сектор както на национално, така и на местно ниво, да определи техните задължения. По принцип разпоредбите на конвенцията се прилагат за всички риболовни съдове, както и за работещите на тях, които участват в търговски и риболовни операции.
Предвидено е в рамките на тази конвенция, ако прилагането на изискванията на конвенцията може да доведат до особени проблеми, след консултации с професионалните общности, каквито са собствениците на риболовни съдове, така и с представителите на работещите на тях, да се приложат механизми на отлагане временното действие на тези разпоредби до отстраняване на съответните затруднения или до факторите, които водят до съответни затруднения. Това е един интересен или своеобразен механизъм, който предлага тази конвенция. Но това е така, защото тя е относително нова. Само миналата година е приета.
Също така голямото предимство, което има съответната конвенция, това е в нейния Раздел трети, където се предвиждат минимални изисквания за работа за борда на риболовните съдове, като минимална възраст на съответните лица, които могат да работят, за съответните медицински грижи, прегледи, реда и условията за издаване на медицински удостоверения за лицата, които ще работят на тези съдове.
Също така има специфична регламентация на изискванията и дейността за службите за набиране и настаняване на рибари по отношение на тези дейности като е необходимо всяка държава членка да осигури гаранции затова, че дейността, която осъществява съответната фирма по информиране и консултиране и наемане следва да координира своята дейност с обществената агенция по заетостта в съответната държава.
В общи линии това са основните хипотези и основните положения в Конвенция № 188 на Международната организация на труда, която предоставя минимални изисквания за работа в риболовния сектор. Както споменах, Препоръка № 199 е приета на същото това заседание на същата тази сесия и тя предоставя допълнителни изисквания към основните постановки на Конвенция № 188. Те са свързани с условията на работа, медицинските грижи, защитата на здравето и някои основни въпроси, свързани с областта на социалното осигуряване.
Процедурата, която има в момента, е само представяне на конвенцията и препоръката пред Народното събрание, поради което навлизането в детайли би следвало да бъде на един следващ етап, който е ратификационна процедура. За да се достигне до нея следва да се направят съответните консултации между заинтересованите страни, да се направят съответни механизми за проучване на нейните положения до какво би довело прилагането й, дали ще се възползваме от механизмите, които са предвидени в нея. Така че предлагам на вашето внимание Конвенция № 1888 за работа в риболовния сектор и Препоръка № 199 също за работа в риболовния сектор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, чухте изложението на заместник-министър Лазаров.
Имате ли коментари или въпроси по принцип? България е член на Международната организация на труда, сесиите на Международната организация на труда са всъщност тези конференции, за които става въпрос. Там се вземат решения, които след това стават част от националното законодателство. Държавите членки вземат акт на препоръка. Това е стандартна процедура.
Докато Вие правихте изложението, с госпожа Христова коментирахме по какъв начин се осъществява контрола по спазването на тези препоръки – дали държавата членка изготвя годишни доклади, които се представят н а Международната организация на труда или експерти от Международната организация на труда са тези, които проверяват спазването на съответната препоръка. Това е въпрос по принцип, а не конкретно за риболовния сектор.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще помоля да предоставите думата на господин Николай Найденов, за да направи съответните разяснения.
По отношение на зададения въпрос, процедурата е точно такава, каквато Вие я описахте. На сесиите на Международната организация на труда участват всички държави с делегати, които са членове на Международната организация на труда. Няма изключения и от този принцип в случая през 2007 г. Това са национални трипартитни организации, в които участват представители на правителството, на организациите на национално представените организации на работодатели и национално представени организации на работници и служители.
Има процедура, по която Министерският съвет определя състава на тези делегации, след което те участват в работата на Международната организация на труда на сесиите, има работни групи, които са трипартитни и се разглеждат тези въпроси.
След като една конвенция бива приета от Международната организация на труда, първата процедура, която е предмет на вашето внимание днес, е вземане на акт от съответната конвенция или акт от съответната препоръка. Конвенцията в случаите след това, след като бъде ратифицирана от съответната държава, става част от законодателството на нашата страна и ние сме длъжни да я въведем в законодателството по определен начин, по какъвто намерим за добре, така че основните постижения в тази конвенция или съответен документ трябва да бъдат въведени.
Контролът по спазването на съответните процедури и по въвеждането на конвенцията в националното законодателство се осъществява чрез изготвянето на доклади, които се предоставят в Международната организация на труда. Неформално, разбира се, този подход, който Вие споменахте чрез консултации и взаимен обмен на информация между експерти на Международната организация на труда и съответното правителство също се прилага, но стандартната процедура са докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Найденов, ако имате да добавите нещо, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че господин Лазаров беше достатъчно изчерпателен. Освен, ако не искате да навлезем в дълбочина и да попитате нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
ИВАН КОЛЧАКОВ: България има ли Риболовен флот?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря за въпроса на господин Колчаков – вероятно има Риболовен флот. Във всички случаи, ние, преди да предложим на народните представители и специално при вас, в съответната комисия, ратифицирането на тази конвенция, ще направим съответните консултации с Министерството на транспорта, също така с представители на Министерството на земеделието и продоволствието, също така и с другите релевантни агенции и компетентни органи и организациите на работодателите и работниците и служителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
Ако няма въпроси, ще подложа на гласуване Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Който е съгласен с този проект за решение, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се - няма.
Приема се с единодушие.
Благодаря на представителите от Министерството на труда и социалната политика.
Преминаваме към следващата
ТОЧКА ВТОРА
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Заповядайте, госпожо Годжабашиева.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Проектът е внесен от господин Даниел Вълчев, от Министерството на образованието и науката.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо се разпределя този проект на решение на Комисията по културата?
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Предполагам, заради особените заслуги, които има господин Димитър Димитров като ръководител на хорове и творческата му дейност като автор на сборник с песни. Предполагам, че и по тази причина е разпределението на Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: този отговор като че ли отговаря на въпроса.
Имате думата, за да представите проекта за решение.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Внасям на вниманието ви проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров – дългогодишен учител по музика в Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски”, гр. Монтана.
Господин Димитров е роден през 1931 г. в област Монтана. Цялата му практика като учител и в Природо-математическата гимназия – 34 години, и като признание на професионалния му опит е определен като учител-методик в отдел „Просвета” в област Монтана, ръководител на духов оркестър, смесен и народен хор. Хоровете, които ръководи, са лауреати на международни и национални награди, от които бих споменала само няколко: орден „Кирил и Методий” – І-ва степен, златни медали на ІІІ, ІV,V, VІ и VІІ републикански фестивали на художествената самодейност, на международни конкурси и фестивали, четири пъти носители на първа награда, два пъти носители на златен медал.
В същото време господин Димитър Димитров е дългогодишен член на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а също така неизменно от 1990 г. досега е член на Международното жури на Хоров конкурс в гр. Шабац, Сърбия. Лично той е носител на орден „Червено знаме” на труда, орден „Кирил и Методий – ІІ степен” и медал „1300 години – България”.
За приноса му към развитието на хоровото изкуство в българското училище, за приноса му като педагог с методическата дейност, която има по отношение на учителите по музика, както и за неговата творческа дейност, Министерството на образованието и науката го внася с предложение за удостояване с пенсията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много за тази презентация.
Аз не се чувствам подготвен по въпроса с личните данни, не знам защо Министерският съвет му публикува ЕГН-то. Въпросът не е към Вас, в случая, дори не знам към кого е. Този проект го има в интернет, всеки може да влезе в сайта и да го вземе.
Давам думата на представителите на НОИ, за да представят проекта.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! В случай, че Комисията по труда и социалната политика вземе положително решение по предложението на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги, аз искам да ви уверя, че ние имаме средства и възможност да изплатим тази пенсия. В момента лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 209,74 лв. Тъй като той живее в гр. Монтана, тя се изплаща от Районното управление на „Социално осигуряване” в Монтана.
Искам да ви припомня, че при вземането на положително решение за изплащане на пенсия за особени заслуги нейният размер ще бъде максималния размер, който е в момента за пенсиите, който в момента е 490 лв., и пенсията, която е отпускана до момента за осигурителен стаж и възраст, ще бъде спряна.
Също така бих искала да ви напомня, че средствата за тези пенсии са от фонда за пенсии, свързани не с трудова дейност. За тях ние получаваме средства от републиканския бюджет. В момента имаме около 69 хиляди лева, което позволява и гарантира изплащането на пенсията. Хубаво е за следващите години Министерството на финансите да предвиди в своите разчети и тази нова пенсия за особени заслуги.
Ако позволите, още нещо, господин председателю. В решението на Министерския съвет е записано, че се предлага отпускане на пенсия, но без да е споменат размерът. Редно е в решението на Народното събрание да се запише и размера след името на лицето: „в размер на...”
Ако имате допълнителни въпроси, ние с господин Милошев сме налице.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Може ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви дам думата, господин Милушев, но преди това ще Ви затрудня с няколко въпроса.
Първият въпрос е този, а вторият въпрос е малко по-различен. Догодина, понеже националният осигурителен доход за тази година е 490 лв. Ако запишем тази сума, това означава ли, че догодина няма да получава 35% от 2000 лв.? Според мен, това означава.
Заповядайте, господин Милушев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В § 6, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване има автоматичен текст, който позволява автоматично осъвременяване на тези пенсии. Там пише, че те се променят всяка календарна година в зависимост от максималния размер. Има препратка към ал. 1 и това е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Максималният размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а това са пенсии, които се отпускат...
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: ... от бюджета. В § 6, ал. 3 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване има един специален текст, в който пише: „Пенсиите за особени заслуги се определят в размерите по ал. 1”, а § 6, ал. 1 – максималният размер на пенсиите. Тоест, ние в момента, като се запише 490 лв., автоматично на основание § 6, ал. 3, като стане таванът 700 лв. догодина, тази пенсия отива на 700 лв., както и останалите пенсии, които са отпуснати предходните години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има разлика в пенсиите за осигурителен стаж и възраст и пенсиите, които са несвързани с трудова дейност.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В § 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване изрично е записано, че пенсиите за особени заслуги се определят в максималния размер по ал. 1 на § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо според Вас трябва да запишем размера на пенсията тук?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: За да изпълним решението за 490 лв. тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защото пише: „По отношение на пенсията по т. 1, се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване”, а разпоредбите са тези, които казват, че това е максималният размер на пенсията. Необходимо ли е сега изрично да подчертаем за сумата?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В основния текст на Кодекса не е записано в какъв размер Народното събрание определя пенсията за особени заслуги, а е сложено в Преходната разпоредба, че евентуално при промяна на максималния размер, тя винаги отива на максималния размер, ако тя е определена веднъж в максимален размер. Просто го няма в основния текст на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Милошев, в решението на т. 2 пише: „По отношение на пенсията по т. 1 – пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване”. Тоест Вие преди малко казахте, че Кодексът за социално осигуряване в § 6 казва, че става автоматично преизчисляване, когато става въпрос за пенсия за особени заслуги. Тогава защо трябва да записваме тук размера на пенсията ?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Защото чл. 86, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване не пише какъв е размерът на пенсията. Все едно ние така или иначе ще изпълним решението, ще отпуснем в максимален размер. Но в предишните решения бяха записани суми, така че това имам предвид тук да се запише сумата. В чл. 86, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване не пише какъв е размерът на пенсията за особени заслуги. Има механизъм за превеждането й в § 6 при изменение на тавана на пенсията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков и госпожо Захариева! Добре дошли!
Искам да включа в разговора и господин Христосков, тъй като сега говорим за Националния осигурителен институт. Това, което каза господин Милушев, няма нужда от допълнителен коментар.
Госпожо Захариева,вече беше представен проекта за решение от колегите от Министерството на образованието и науката, беше представена дейността на господин Димитър Илиев Димитров. Ако искате да добавите нещо накратко, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Бих казала само, че Министерството на културата подкрепя предложението на Министерството на образованието и науката и смята, че той като педагог и като творец заслужава България да му окаже тази чест по този начин – чрез една достойна пенсия да признае неговия принос и за образованието и за културата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, ще ми позволите малко гневно да започна и да кажа, че изразявам остър протест срещу конфекционния начин, по който продължаваме без абсолютно никакви критерии да удостояваме по субективни причини, види се, защото никой тук не се нае да уточни критериите, поради които ние даваме финансова помощ. Това е финансова помощ, даваме пари накуп на някой.
Аз не искам да повтарям онова, което споделих с вас при последните две или три заседания, когато се занимавахме с отпускане на такива средства. Спомняте ли си, говорихме, че е необходимо не само да се уточнят критериите, но ние оказваме почит към почит към знаковите, големите имена на България не с финансова помощ. Има много други начини – вие ги знаете кои са, както и в света се удостояват знаковите, заслужилите, светлите люде на една нация.
Много добър и полезен дебат стана, когато министър Данаилов беше тук. За съжаление, този дебат остана без абсолютно никакви последствия. Казахме много полезни неща, споделихме, разбрахме, почувствахме, че е необходимо да се уточнят критериите и че не може така по крайно субективни причини да ни се предлагат имена и че сега в случая, както и в предишните случаи, аз признах, че на мен съвест не ми дава да гласувам против, защото е недопустимо. Но не може по този начин да продължаваме. Ето, вие тук съобщихте, че този човек, както и предишните имена – носители на ордени, на медали преди, защо сега ние подхождаме с паричен израз на поклона на нацията пред тези хора? Същата тази държава, същите тези власти, защото всички са виновни, осъдиха Христо Фотев. Ето така, с лека ръка, за неплатена телефонна сметка. Оставиха толкова славни имена, пред които трябва да коленичим, оставиха ги да се хранят на социални кухни, да се крият, когато ровят в кофите за боклук и защото на нас не ни е удобно да споменем тези имена – от почит и уважение към тях.
Значи за нас е най-лесно да си измием ръцете и видите ли просто, някой от време на време да удостоим просто, колкото да покажем, че зачитаме големите имена в духовната култура на България – така ни е по-лесно! Но нехаем затова, че огромната част от нашите творци – писатели, поети, художници, музиканти – онези, които направиха така, че България да е водеща държава в сферата на културата, на творчеството в Европа и в света, изнемогват.
Чух тук, че догодина Министерството на финансите трябва да предвиди такива средства. Как ще ги предвиди? Колко бройки ще им се подадат? И как ще се подадат тези бройки, след като ние продължаваме да не си казваме въз основа на какво правим това. Аз може би тогава трябва да поискам и предложа целият този изключително полезен разговор в присъствието на министър Данаилов – нека комисията, след като зачеркнахме този разговор, макар че там имаше много ценни предложения и казахме, че трябва да се работи по това, което споделихме, нека да се вземе решение на комисията, че този разговор се анулира, той се оказва безполезен. Комисията констатира, че този разговор е безполезен.
Преди известно време пак имаше едно име, което гласувахме. Ето, сега ни се подава следващо име. Аз умолявам всички институции – това е много важен проблем, да не ни поставяте в такова положение, сякаш ние сме против. В никакъв случай! Обаче да избираме имена по съображения на даден творчески съюз – аз се изразявам със старата терминология, защото така съм работила и съм свикнала, или на дадено министерство и в същото време да си затваряме очите за големия социален проблем на много писатели, поети, художници, затова, че много от тях си отидоха, просто защото нямаха пари да бъдат лекувани, да бъдат оперирани и защото в много тесен кръг от много близки познати се събираха пари за този, този или този - няма да казвам имена, за да му се купят лекарства, да му се купи храна. Защото се правеше всичко възможно, за да не се разбере, че от чувство за гордост – толкова е човешко, това е разбираемо, че той се е хранел на социална кухня.
Извинявайте, аз предварително се извиних, че съм малко по-гневна, но аз не допусках – извадете тези стенограми от разговора с министър Данаилов. Спомнете си, колеги, колко полезни неща казахме. Тук се изказаха почти всички колеги и осъзнаха, вътрешно бяха убедени, че трябва да има един разговор, който да сложи на масата уточняването на тези критерии. Просто защото сега България е на колене пред оцеляването на 80-90% от нацията ни и защото наистина хората на духа изнемогват, точно дваж по-задължени сме да намерим някакъв друг механизъм. Не можем да ги отделяме това, болно им е на хората, обидно им е. Никой от тях от чувство на себеуважение няма да протестира, че друг е отличен, а не той. Но това боли, особено в последните години от живота им, когато вече са на години, на възраст.
Пак стои големият въпрос, поклонът на нацията пред нейните духовни водачи – в парично изражение ли трябва да е? Ние им даваме им пари, даваме им пенсия! Как тази пенсия е свързана с особените заслуги към нацията и държавата? Това са пари!
Много ви моля, призовавам колегите да си припомнят тези страшно разумни предложения, когато министър Данаилов беше тук и нека да започнем да говорим затова. Аз знам, че сега пак ще гласуваме. Аз също ще подкрепя това решение. Но какво да ви кажа? Започвам да се чудя какво става, след като почти всички колеги тогава бяха единодушни, че трябва да сложим на масата проблемите и да уточним какво правим, и всички казваха и благодариха на министър Данаилов и казваха, че разговорът е бил много ползотворен и той е основа на един бъдещ разговор да се седне и да се помисли как, по какъв начин, защото този субективизъм не може да продължава и не това е пътят – ще се поклониш на духовните водачи, които ни държат на върха в световната култура с 200-300 лв. Как ще се чувства този награден човек, след като колегата му до него, а не само той, и десетките стотици други, са с не по-малко заслуги, също голям българин, също страшно много дал в сферата на духа, на културата ни, е останал извън списъка? Тези хора ще се чувстват благодарни, когато са получили не само индивидуално персонално само за себе си благодарност от държавата, а когато тази благодарност обхваща всички, които са издигнали България.
Много ви моля, колеги! Завършвам, за да не бъда многословна, но не по този път на конфекция! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо Банкова! Аз искам да ви кажа, че като оставим настрани елементарния социален популизъм, на всякъде в нашия свят има заслужили хора. Има ги навсякъде в нашия свят. Тези заслужили хора имат финансови компенсации. Носителите на Нобелова награда получават по един милион долара, носителите на наградата „Пулицър” за журналистика – десет хиляди долара, да не говоря за филмовите награди „Оскар”, и музикалните награди „Еми”. Но нека да се върнем в България. Говорим за един заслужил човек, който през целия си път е правил изкуство, освен образование на едни деца. Този човек в момента получава 209 лв. пенсия и няма нищо лошо. Напротив, администрации заслужава Министерството на културата и Министерския съвет, че те го предлагат в Народното събрание за една пенсия – една заслужила висока пенсия, за да може да живее достойни старини.
Колкото до 80-90% от населението в България, че изнемогва, само ще припомня, ако сега излезете на улицата в София, вие няма да можете да пресечете нито една улица, защото има достатъчно голям брой автомобили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков има думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, ние винаги говорим на тази тема затова да има някакви измерители, които да бъдат направени. Миналия път, когато в комисията говорихме стигнахме дотам, че не можем да сложим в една рамка като измерители заслужилите българи, тъй като тази пенсия, която се отпуска, тя е за особени заслуги и тя не се отнася само за дейците на културата. Тя се отнася за българи във всички области на живота, които са велики и които трябва да им отдадем някаква почит. Този статут не е създаден от нас. Ако се върнем назад и след Освобождението от турско робство от 1879 г. оттогава имаме статут и отпускането на пенсия за особени заслуги чрез Народното събрание, които са били отпускани на поборниците.
Аз си мисля, че когато вече имаме гражданско общество, колкото и да не го признаваме, че го има, все пак това е гилдията, която предлага тези определени хора освен медалите, които дава президентската институция и които са наградени в годините, да имат и някакъв материален израз. Според мен е трудно да сложим всички велики българи, да направим един статут и да кажем, че на един олимпийски или световен шампион му даваме пенсия за особени заслуги, но го сравняваме с един писател и с един художник,с един артист.
Трудно е и все пак си мисля, че след като гилдията го е предложила, Министерският съвет е приел решението ние трябва да подкрепим това решение и да гласуваме в подкрепа на отпускане на пенсия за особени заслуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: С уговорката, че не коментирам това име, аз ще подкрепя. Утре, като предложите следващо име, пак ще подкрепя. Не ме вкарвайте там!
Аз ви говоря за принципа. Не ми споменавайте Нобел, Пулицър! Уважаеми колеги, там се дават такива награди, но там няма хора с най-високи заслуги към нацията и държавата, които се редят на социални кухни. Ето, това исках да ви кажа! Това беше същината на моето изказване. Аз не се ангажирам с това име, повтарям и потретям, че ще подкрепям решението. Но аз не мога да се чувствам неудобно, не мога да се срамувам от това определение, което слагате, когато човек ви заговори, че трябва да помислим. Какво значи „социален популизъм”? Когато не ви изнася..., аз не се срамувам от това. Не мога да се срамувам. Но много ви моля, при положение че имаме такива хора – вие ги знаете, и сега злоупотребявате с това, че не можем да споменем и извадим имена. Но предполагам, че вие имате контакти с дейци на науката, на културата, писатели, поети, особено от по-възрастното поколение – ако имате близки връзки или познати, вие не можете да не знаете такива имена и такива случаи. Ето, заради тях аз направих това изказване. Няма нищо общо със социален популизъм.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, в Министерството на културата има, за съжаление, списък от десетки имена, които се притесняваме да подадем, защото наистина все още като че ли останалите гилдии изостават и в своите области не са посочили имената, които имат заслуга към България и заслужават да получат такива пенсии.
Аз идвам от комисията по културата. Госпожа Нина Чилова каза, че ще започне един такъв разговор с министър Данаилов, с вицепремиера Даниел Вълчев и с всички, от които зависи да се изработят критериите, по които ще се даде признание на хората, които имат заслуга към България.
Харесвам Вашия емоционален начин на говорене. Лично аз мога да прибавя към него спомени, когато един гениален поен като Александър Геров ми е казвал: „Мога ли да идвам да ям у вас, аз ям малко?”. Големият поет Дамян Дамянов получаваше 107 лв. пенсия плюс това, което му се даваше за инвалид - І-ва степен. Така че аз много отблизо знам какво е положението, особено в сферата на литературата.
Но не съм съгласна с Вас, че е обидно да бъдат подкрепени тези хора с максималния размер на пенсията, защото, пак се налага да цитирам поета Дамян Дамянов, когото вие добре познавате от времето, когато работехте в Министерството на културата. Той има едно стихотворение, писано в тези гладни години, което гласи: „За лирика една душа копнее, уви, ако коремът ти е сит!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Колеги, имам известни притеснения, че може да повторим онази дискусия. Не знам дали не си заслужава пак да я повторим.
Тук има една такава опасност да се подхлъзнем по една писта, по която никой не иска да се подхлъзва, тоест да оспорваме качествата на хората, които се предлагат. Това комисията никога не го е правила. Първо, защото ние не ги познавам, най-малкото. Второ, защото вярваме на това, което е казано в техните биографични данни. Тоест никой не оспорва техните професионални качества.
Въпросът тук е друг: дали точно пенсии трябва да се дават за такъв тип заслуги? Навремето имаше „заслужил майстор на спорта”, „майстор на спорта”. Имаше „заслужил артист”, но тази терминология по не ми е ясна.
СТЕЛА БАНКОВА: Има и „народен артист”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За тях не знам, но за заслужилия майстор на спорта имаше някаква финансова помощ. Между другото по силата на тази традиция, когато беше министър господин Васил Иванов-Лучано, той предложи в Закона за спорта уреждането на този въпрос с олимпийските и световни шампиони и сега те знаят точно по какъв начин получават тези възнаграждения. Там има една схема, която е обвързана със Спортния тотализатор, ако добре си спомням.
Въпросът е следният: по какви критерии се избират тези хора? – казва госпожа Банкова, за да не повтарям пак онази дискусия. Защото, ако е заслужил този господин, на когото сега даваме пенсия, как така другият, който е, да кажем, от хор „Бодра смяна”, говоря съвсем наизуст, не е заслужил? Нали разбирате за какво става въпрос? Тогава министър Стефан Данаилов ни отговори: „Ами, този е предложен, а другият – не е”. Нали разбирате, че това не е сериозно? Аз му зададох въпроса, и сега веднага някой ще ми каже: „Ти какво против имаш против Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова?”. Нищо нямам, както и никой няма. Аз го попитах защо не е предложен Стефан Данаилов, а е предложен...? Вярно е, че не могат да бъдат универсални, вярно е, че не могат да бъдат в рамките на едно ведомство. Аз не случайно споменах за закона за спорта, за да направя една такава асоциация - не знам дали е уместна, да има в специалните закони, например в Закона за народната просвета, в Закона за културата, в Закона за енергетиката – ми идва на ум сега, дали може в такива специални закони, като Закона за Министерството на вътрешните работи, може да бъде уредена тази материя. Защото аз разбирам и министър Данаилов – не може да седне и да напише едни критерии, веднага ще включи някаква група или ще включи само дейците на културата. Това беше дискусията тогава.
Госпожа Банкова затова повдигна този въпрос, а не защото имаме нещо против тези хора, предложени от тях. Става въпрос за принципа. Не можем да се сърдим тук един на друг. Не съм адвокат, аз съм последният човек, който ще адвокатства на госпожа Банкова, но въпросът е принцип, а не конкретно за тези хора. Нека нашата дискусия по никакъв начин да не опетнява тяхното творчество, техните имена и т.н.
Значи за заслуги към нацията се дават ордени, медали, правителствени отличия – на Министерския съвет, дали да бъдат подплатени с финансов ресурс или не, нека да вземат решенията, но да се дават пенсии...!
Господин Христосков, Вие сте човек, който познава теорията на социалното осигуряване, за такова нещо дава ли се пенсия? Пенсиите – права срещу престации. Къде са тук престациите, пита доктор Адемов?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Самата дума „пенсия” означава хляб, идва от думата „хляб”. Така че има пенсии, които са свързани с трудовото участие със застраховане за риска, има пенсии, които са свързани с други критерии, в т.ч. и заслуги, било поборнически, било в областта на културата, науката и т.н. Но по повод на титлите „заслужил” и „народен”, преди два дни имах среща с господин Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите, и той споделяше, обсъждахме и различни идеи как съюзът да стане по-ефективен и да помага на хората. Той ми каза една закачка на Георги Парцалев към Георги Калоянчев. Парцалев казал на Калоянчев: „Виж какво, твоите възнаграждения за ”народен” са пари от народа, защото си „народен”, а моите аз съм си ги заслужил, защото съм ”заслужил”. Много ми хареса тази закачка, но ние с Христо Мутафчиев обсъждахме различни източници, които биха помогнали.
В спорта имат Тотализаторът. Но аз мисля, че в областта на културата и в науката има един много мощен лост – това е авторското право. Преди малко Руденко Йорданов от другата комисия каза, че това не е пенсия, по повод на Вашия въпрос, а това е едно възмездяване, една реабилитация на труда, който тогава на тези творци не се е оценявал добре. Има философия в това нещо. Той казва – ние оценяваме със задна дата трудът по-високо и сега даваме пенсия. Защото, ако те бяха оценявани, така както трябва, всички щяха да бъдат на максималната пенсия. Тоест ние коригираме нещо, което е в миналото. Но това е повече морална оценка. Ако трябва да се търси някакъв източник и критерий, за мен това е авторското право. Ако този закон бъде развит, както трябва, ако бъдат събирани пари за всяко възпроизвеждане на творчеството на тези хора навсякъде – те са в различни области, ще има един много солиден фонд, с който и министърът на образованието и министърът на културата ще разполагат, така както в спорта могат да разполагат. Тогава вече можем да отделим нещата от пенсиите. Тогава вече може да се търси някаква адекватност. Колкото по-голяма сума се получава от авторските права, толкова повече може да получи един творец и няма да бъде обидно, че му даваме хляб, тоест, че му даваме пенсия.
Това са само едни разсъждения. Това е правилният път. Защото всяко такова решение е корекция на едни грешки в миналото. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, с риск да усложним дискусията, ако тръгнем по тази линия на възмездяването на труда, знаете ли колко хора ще пожелаят да бъде възмезден техния труд? Ето, доктор Колчаков ще каже, че има страхотни български лекари, професори и заслужили, които не са получили това, което е трябвало да получават и сега не получават максималната пенсия. Тази дискусия няма край и няма излизане от нея.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Мога ли да се извиня, защото трябва да пътувам за Червен бряг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Да, и да предадете тази дискусия и да я припомните на министър Данаилов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Госпожа Чилова каза, че ще започне веднага такъв разговор, именно за изработване на критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само да не е до следващото предложение и тогава пак да повторим същата дискусия. Благодаря Ви.
Давам думата на доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз мисля, че при конкретния случай може да кажем следното нещо. Не изключвам в никакъв случай възможността този човек да е много достоен, с голям принос и заслужава такава награда.
Въпросът има две страни: дали това е утвърдена европейска практика – най-политизираните органи, което значи най-конюнктурните и най-субективните, каквито са правителствата и съответните парламентарни мнозинства, в периода, който управляват да раздават материални награди? Ако има такава европейска практика, аз бих искал да я познавам. Не ме интересуват недемократичните държави.
Вторият въпрос също е много важен и той е следният: аз нямам доверие в моралните ценности на днес управляващите. Няма да се мотивирам. Има една много тежка социална практика, която е наследена, която всички ние сме убедени – аз например, когато станах кмет на Пазарджик, заварих на таблото на почетните граждани на града маса партизани, които веднага, не знам има ли закони, няма ли закони, веднага ги изхвърлих от това табло, защото това е срам за моя роден край. Няма как ти да сваляш законна власт с оръжие в ръка и това да бъдат моралните герои на времето.
Ние живеем в различни светове, продължаваме да живеем. Морално в България ние не сме изживели още националното помирение. Затова аз по никакъв начин не мога да инвестирам в моралните преценки на днес управляващите, които тотално ги отричам. Ние сме в момента пред прага да кажем, че в България престъпността, това е властта и ние живеем в различни светове. Ако погледнете позициите отпреди няколко часа, европейските институции са на наша страна. България морално е дълбоко разделена и в една такава ситуация, без да познавам, да отдам необходимото на позитивните качества евентуално на този човек, по никакъв начин не мога да подкрепя политизирания подход на раздаване на народни пари по начин, който се реализира в днешните време. Затова кротко ще се въздържа от гласуване и ще помоля, господин председател, тъй като ще тръгвам да има предвид моя клас, който е „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Две реплики, тъй като изложението на доктор Колчаков премина през европейската практика, агит-таблото на Пазарджик и се върна в комисията.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин Колчаков! Можете ли да ми посочите институция в България, в която вярвате? И коя институция, когато говорим, сме едни неверници. Ако не вярвате на правителството, не вярвате на президента, защото бил от дадена политическа сила, тогава в България ще стигнем да повярваме на някоя институция, която може да раздава морални награди. Ако вървим по този път, гилдията, предложила Димитър Илиев Димитров, все пак го познава, все пак по-добре от нас. Ние тогава, да вземем да закрием всички институции, защото не вярваме. След време, ако дойдете на власт вие, ние пък няма да вярваме на вашата институция. Значи ли това, че не трябва да отличаваме българските граждани, които имат особени заслуги към държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Донка Михайлова – втора реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, нямаше да се изказвам, но доктор Колчаков ме предизвика. Тъй като доктор Колчаков се яви в ролята на един морален съдник, произнасяйки морални оценки за управляващите и аз искам да му отговаря с това, че за мен е твърде неморално това един кмет, който и да е той, дори доктор Колчаков, да произнася морални оценки за цял един период от историята на страната. На мен не ми се иска да навлизаме в остра политизация на тази дискусия, тъй като не това е целта ни днес.
Изказването на доктор Колчаков, което не приемам, е повод да изразя съгласие затова, че може би гилдиите са тези, които трябва да дават оценката, а не политиците. Защото, ако политиците дават оценката, ние рискуваме всяка една оценка да носи своя субективизъм.
Другото нещо, което искам да кажа, вече не по повод на изказването на доктор Колчаков, а просто като едно вметване е, че мисля, че на това заседание тръгваме по един малко опасен път да дадем възможност спортните деятели да оценяват спортистите, министърът на културата да оценява културните дейци. Това ще провокира вероятно лекарите и мисля, че ако тръгнем по този път, всяка професионална общност, всяка гилдия да изработва свои критерии, влизаме в риска да противопоставяме отделните професионални общности и да предизвикаме един нов излишен дебат на нашето общество. Мисля, че това трябва да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това ме предизвика и мен да кажа нещо по въпроса, но ще се въздържа, защото ще се усложни дискусията.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря, господин председател.
Ще благодаря на госпожо Михайлова. Тя показа всъщност, че ние можем да стигнем до съгласие, като кажем на първо място, че подобен род оценки не трябва по никакъв начин не трябва да бъдат политизирани. Това, което казаха и колегите и комитетите на Нобел и оскарите и пулицърите, тоест няма нито един политически орган, който да ги раздава. Тоест трябва да има някакъв обществен орган, където да се търси друго поле.
На второ място, на мен ще ми бъде много интересно къде раздават такива награди по линия на пенсионните фондове? Много интересно е, освен този, който присъжда наградите, второто нещо е източникът на тези средства да бъде пенсионен фонд или пък държавен бюджет. Това е също много интересно като инструмент. Тоест ние можем да започнем да изграждаме такава система. Тук изникват следващи въпроси. Защо партията на народния артист, който днес е министър на културата, не е възнаградила така този човек, че днес да получава достойна пенсия? Тоест той не е бил оценен и от неговата партия. Защото е ясно, че щом носи орден „Червено знаме на труда”, той си е от партията с главно „П”, не е бил оценяван и тогава. Тоест постфактум, с днешните реалности да се компенсира.
На господин Мръцков ще му отговаря по следния начин. Той задава риторичния въпрос в какво вярвам, защото той не вярва. Днес, в днешния свят можем единствено да вярваме в съвършените ценности. Аз вярвам в Бога. Там има абсолютно справедливост и абсолютни категории. Всички ние сме хора, които имаме недостатъци. Затова аз ви казвам, тъй като ние не сме направили крачките да имаме Пантеон, да имаме национална доктрина, да имаме национален идеал, а голямата причина е при вас, за да не извървим този път, днес ние не можем да имаме общи ценности, с които да възнаграждаваме по този начин граждани на България, пък били те и заслужени. Още ни предстои път да извървим, за да се приближим, защото в момента имаме доста голямо различие, особено по нравствени и морални категории, на които можем да оценяваме гражданите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
С надеждата да се върнем на предложението за решение, давам думата на госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Няма да аргументирам защо ще се въздържа, тъй като съм го правила многократно в тази комисия. Чувствам се глупаво, наистина, да повтарям може би за десети път едно и също нещо. Но, ако ще оправяме грешките от миналото, то тези грешки бяха за всички. Така че не можем да отличим в никакъв случай върху кого грешките са имали по-лошо отражение от останалите български граждани.
Това, което правим, няма нищо общо нито с Нобеловите награди, нито с Пулицър, дори и с оскарите, които са близко до кича. Много по-лошо е, именно поради липсата на тези критерии. Толкова по въпроса.
Наистина дебатът с министър Данаилов беше добър от наша страна, той също каза някои неща, които бяха важни. Но вие, очевидно, си го спомняте много добре, след като непрекъснато няколко души цитират моменти от този дебат. Но може би сте забравили едно нещо, което ще цитирам дословно, не за да усложня дебата, както апелира доктор Адемов, а за да го опростя максимално, дори да го профанизирам, защото така завърши дебатът с министъра. Когато ние държахме на това, че заслуги към нацията се награждават с различни държавни отличия, не с пенсии, той каза една реплика, цитирам дословно: „Орден манджа не дава!”. Така завърши дебатът. Мисля, че оттук-нататък всичко е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
СТЕЛА БАНКОВА: Искам само да попитам и припомня. Понякога, макар и рядко, в млада възраст се случва някой да направи нещо, което е изключително значимо, достолепно за нацията векове наред. Как ще подходите към такъв човек? Едно нещо прави, сътворява в млада възраст, с това остава. Как ще го възнаградите в момента, в който е поставил светът на колене, възхищавайки му се затова, което е сътворил, но го е направил в млада възраст? Ще чакате да дойде на пенсионни години и тогава да кажем: „Ха, нá ти пенсията, за да те възнаградим!” Ето, пак тук има едно противоречие. Защо говорим за пенсия при значимите хора? Или трябва да се съгласим с тази реплика. Не разбирам, много ви моля това да изясним. И пак, не ме вкарвайте в коловоза на хората, които са против. Напротив, заявя, че ще подкрепя. И следващо предложение, ще подкрепя. Обаче не можем да вървим по тази инерция повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Колеги, ако няма други въпроси, ще помоля господин Милошев да ни каже текста, който го притесняваше, за да го добавим към проекта за решение.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В точка 1: „Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 490 лв. месечно на Димитър Илиев Димитров”, и продължава както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Визираме сумата или визираме максималния размер на пенсията?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Не. Нали искате да отпуснете в максимален размер, нали така – 490 лв. Автоматично с втората точка, при последващите години, тъй като има изрична разпоредба, че при повишаване на тавана се вдига и тази пенсия, автоматично тя ще стане догодина 700 лв., след като се промени таванът. Това е, защото в чл. 91 на Кодекса за социално осигуряване не е записано какъв е размерът на пенсията. Има система за осъвременяването, но не и за размера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това ще бъде записано в протокола като промяна в текста на текста за решение.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен този проект за решение на Министерския съвет, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Решението се приема.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.12 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 9 април 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.07 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
2.Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се? – Няма.
Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Давам думата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по труда и социалната политика! Позволете ми да представя пред вас едно предложение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор и Препоръка № 199 за работа в риболовния сектор, които са приети през 2007 г. на заседание на Международната организация на труда. Вземането на акт от препоръка и от конвенция е една стандартна процедура, която се съдържа в устава на международната организация на труда. Смисълът на тази процедура е националните компетентни законодателни органи да бъдат запознати с решенията на Международната организация на труда и взетите документи. Това са конвенция и препоръка. Едното е с обвързващ характер, препоръката е с препоръчителен характер.
Уставът на Международната организация на труда предвижда в срок не по-късно от 12 месеца от приемането на съответните документи те да бъдат представени. Това е един своеобразен вид анонсиране на тези документи – какви са техните положения, какви права, задължения възникват за страните. Поради тази причина се предвижда един такъв акт, какъвто е акт от препоръка и акт от съответната конвенция. Предвижда се също така, само в изключителни случаи, когато има форсмажорни обстоятелства този срок за запознаване и представяне на конвенциите и препоръките пред законодателния орган да бъде удължен на 18 месеца. В случая такава хипотеза не е налице. Тя е приета през м.юли в Международната организация на труда, 2007 г., поради което ние предоставяме на вашето внимание Конвенцията за работа в риболовния сектор и Препоръката, също така, за работа в риболовния сектор. Те, както споменах, са приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната организация на труда, като основната цел на конвенцията за работа в риболовния сектор е да създаде условия във всяка една страна, която ратифицира тази конвенция, да въведе механизми за координация между съответните органи в риболовния сектор както на национално, така и на местно ниво, да определи техните задължения. По принцип разпоредбите на конвенцията се прилагат за всички риболовни съдове, както и за работещите на тях, които участват в търговски и риболовни операции.
Предвидено е в рамките на тази конвенция, ако прилагането на изискванията на конвенцията може да доведат до особени проблеми, след консултации с професионалните общности, каквито са собствениците на риболовни съдове, така и с представителите на работещите на тях, да се приложат механизми на отлагане временното действие на тези разпоредби до отстраняване на съответните затруднения или до факторите, които водят до съответни затруднения. Това е един интересен или своеобразен механизъм, който предлага тази конвенция. Но това е така, защото тя е относително нова. Само миналата година е приета.
Също така голямото предимство, което има съответната конвенция, това е в нейния Раздел трети, където се предвиждат минимални изисквания за работа за борда на риболовните съдове, като минимална възраст на съответните лица, които могат да работят, за съответните медицински грижи, прегледи, реда и условията за издаване на медицински удостоверения за лицата, които ще работят на тези съдове.
Също така има специфична регламентация на изискванията и дейността за службите за набиране и настаняване на рибари по отношение на тези дейности като е необходимо всяка държава членка да осигури гаранции затова, че дейността, която осъществява съответната фирма по информиране и консултиране и наемане следва да координира своята дейност с обществената агенция по заетостта в съответната държава.
В общи линии това са основните хипотези и основните положения в Конвенция № 188 на Международната организация на труда, която предоставя минимални изисквания за работа в риболовния сектор. Както споменах, Препоръка № 199 е приета на същото това заседание на същата тази сесия и тя предоставя допълнителни изисквания към основните постановки на Конвенция № 188. Те са свързани с условията на работа, медицинските грижи, защитата на здравето и някои основни въпроси, свързани с областта на социалното осигуряване.
Процедурата, която има в момента, е само представяне на конвенцията и препоръката пред Народното събрание, поради което навлизането в детайли би следвало да бъде на един следващ етап, който е ратификационна процедура. За да се достигне до нея следва да се направят съответните консултации между заинтересованите страни, да се направят съответни механизми за проучване на нейните положения до какво би довело прилагането й, дали ще се възползваме от механизмите, които са предвидени в нея. Така че предлагам на вашето внимание Конвенция № 1888 за работа в риболовния сектор и Препоръка № 199 също за работа в риболовния сектор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, чухте изложението на заместник-министър Лазаров.
Имате ли коментари или въпроси по принцип? България е член на Международната организация на труда, сесиите на Международната организация на труда са всъщност тези конференции, за които става въпрос. Там се вземат решения, които след това стават част от националното законодателство. Държавите членки вземат акт на препоръка. Това е стандартна процедура.
Докато Вие правихте изложението, с госпожа Христова коментирахме по какъв начин се осъществява контрола по спазването на тези препоръки – дали държавата членка изготвя годишни доклади, които се представят н а Международната организация на труда или експерти от Международната организация на труда са тези, които проверяват спазването на съответната препоръка. Това е въпрос по принцип, а не конкретно за риболовния сектор.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще помоля да предоставите думата на господин Николай Найденов, за да направи съответните разяснения.
По отношение на зададения въпрос, процедурата е точно такава, каквато Вие я описахте. На сесиите на Международната организация на труда участват всички държави с делегати, които са членове на Международната организация на труда. Няма изключения и от този принцип в случая през 2007 г. Това са национални трипартитни организации, в които участват представители на правителството, на организациите на национално представените организации на работодатели и национално представени организации на работници и служители.
Има процедура, по която Министерският съвет определя състава на тези делегации, след което те участват в работата на Международната организация на труда на сесиите, има работни групи, които са трипартитни и се разглеждат тези въпроси.
След като една конвенция бива приета от Международната организация на труда, първата процедура, която е предмет на вашето внимание днес, е вземане на акт от съответната конвенция или акт от съответната препоръка. Конвенцията в случаите след това, след като бъде ратифицирана от съответната държава, става част от законодателството на нашата страна и ние сме длъжни да я въведем в законодателството по определен начин, по какъвто намерим за добре, така че основните постижения в тази конвенция или съответен документ трябва да бъдат въведени.
Контролът по спазването на съответните процедури и по въвеждането на конвенцията в националното законодателство се осъществява чрез изготвянето на доклади, които се предоставят в Международната организация на труда. Неформално, разбира се, този подход, който Вие споменахте чрез консултации и взаимен обмен на информация между експерти на Международната организация на труда и съответното правителство също се прилага, но стандартната процедура са докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Найденов, ако имате да добавите нещо, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че господин Лазаров беше достатъчно изчерпателен. Освен, ако не искате да навлезем в дълбочина и да попитате нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
ИВАН КОЛЧАКОВ: България има ли Риболовен флот?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря за въпроса на господин Колчаков – вероятно има Риболовен флот. Във всички случаи, ние, преди да предложим на народните представители и специално при вас, в съответната комисия, ратифицирането на тази конвенция, ще направим съответните консултации с Министерството на транспорта, също така с представители на Министерството на земеделието и продоволствието, също така и с другите релевантни агенции и компетентни органи и организациите на работодателите и работниците и служителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
Ако няма въпроси, ще подложа на гласуване Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 188 за работата в риболовния сектор, 2007 г., и от Препоръка № 199 за работата в риболовния сектор, 2007 г., приети на Деветдесет и шестата сесия на Международната конференция на труда, № 802-03-1, внесен Министерския съвет на 28 март 2008 г.
Който е съгласен с този проект за решение, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се - няма.
Приема се с единодушие.
Благодаря на представителите от Министерството на труда и социалната политика.
Преминаваме към следващата
ТОЧКА ВТОРА
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г.
Заповядайте, госпожо Годжабашиева.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Проектът е внесен от господин Даниел Вълчев, от Министерството на образованието и науката.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо се разпределя този проект на решение на Комисията по културата?
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Предполагам, заради особените заслуги, които има господин Димитър Димитров като ръководител на хорове и творческата му дейност като автор на сборник с песни. Предполагам, че и по тази причина е разпределението на Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: този отговор като че ли отговаря на въпроса.
Имате думата, за да представите проекта за решение.
МИЛКА ГОДЖАБАШИЕВА: Внасям на вниманието ви проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров – дългогодишен учител по музика в Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски”, гр. Монтана.
Господин Димитров е роден през 1931 г. в област Монтана. Цялата му практика като учител и в Природо-математическата гимназия – 34 години, и като признание на професионалния му опит е определен като учител-методик в отдел „Просвета” в област Монтана, ръководител на духов оркестър, смесен и народен хор. Хоровете, които ръководи, са лауреати на международни и национални награди, от които бих споменала само няколко: орден „Кирил и Методий” – І-ва степен, златни медали на ІІІ, ІV,V, VІ и VІІ републикански фестивали на художествената самодейност, на международни конкурси и фестивали, четири пъти носители на първа награда, два пъти носители на златен медал.
В същото време господин Димитър Димитров е дългогодишен член на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а също така неизменно от 1990 г. досега е член на Международното жури на Хоров конкурс в гр. Шабац, Сърбия. Лично той е носител на орден „Червено знаме” на труда, орден „Кирил и Методий – ІІ степен” и медал „1300 години – България”.
За приноса му към развитието на хоровото изкуство в българското училище, за приноса му като педагог с методическата дейност, която има по отношение на учителите по музика, както и за неговата творческа дейност, Министерството на образованието и науката го внася с предложение за удостояване с пенсията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви много за тази презентация.
Аз не се чувствам подготвен по въпроса с личните данни, не знам защо Министерският съвет му публикува ЕГН-то. Въпросът не е към Вас, в случая, дори не знам към кого е. Този проект го има в интернет, всеки може да влезе в сайта и да го вземе.
Давам думата на представителите на НОИ, за да представят проекта.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! В случай, че Комисията по труда и социалната политика вземе положително решение по предложението на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги, аз искам да ви уверя, че ние имаме средства и възможност да изплатим тази пенсия. В момента лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 209,74 лв. Тъй като той живее в гр. Монтана, тя се изплаща от Районното управление на „Социално осигуряване” в Монтана.
Искам да ви припомня, че при вземането на положително решение за изплащане на пенсия за особени заслуги нейният размер ще бъде максималния размер, който е в момента за пенсиите, който в момента е 490 лв., и пенсията, която е отпускана до момента за осигурителен стаж и възраст, ще бъде спряна.
Също така бих искала да ви напомня, че средствата за тези пенсии са от фонда за пенсии, свързани не с трудова дейност. За тях ние получаваме средства от републиканския бюджет. В момента имаме около 69 хиляди лева, което позволява и гарантира изплащането на пенсията. Хубаво е за следващите години Министерството на финансите да предвиди в своите разчети и тази нова пенсия за особени заслуги.
Ако позволите, още нещо, господин председателю. В решението на Министерския съвет е записано, че се предлага отпускане на пенсия, но без да е споменат размерът. Редно е в решението на Народното събрание да се запише и размера след името на лицето: „в размер на...”
Ако имате допълнителни въпроси, ние с господин Милошев сме налице.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Може ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви дам думата, господин Милушев, но преди това ще Ви затрудня с няколко въпроса.
Първият въпрос е този, а вторият въпрос е малко по-различен. Догодина, понеже националният осигурителен доход за тази година е 490 лв. Ако запишем тази сума, това означава ли, че догодина няма да получава 35% от 2000 лв.? Според мен, това означава.
Заповядайте, господин Милушев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В § 6, ал. 3 на Кодекса за социално осигуряване има автоматичен текст, който позволява автоматично осъвременяване на тези пенсии. Там пише, че те се променят всяка календарна година в зависимост от максималния размер. Има препратка към ал. 1 и това е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Максималният размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а това са пенсии, които се отпускат...
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: ... от бюджета. В § 6, ал. 3 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване има един специален текст, в който пише: „Пенсиите за особени заслуги се определят в размерите по ал. 1”, а § 6, ал. 1 – максималният размер на пенсиите. Тоест, ние в момента, като се запише 490 лв., автоматично на основание § 6, ал. 3, като стане таванът 700 лв. догодина, тази пенсия отива на 700 лв., както и останалите пенсии, които са отпуснати предходните години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има разлика в пенсиите за осигурителен стаж и възраст и пенсиите, които са несвързани с трудова дейност.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В § 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване изрично е записано, че пенсиите за особени заслуги се определят в максималния размер по ал. 1 на § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защо според Вас трябва да запишем размера на пенсията тук?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: За да изпълним решението за 490 лв. тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Защото пише: „По отношение на пенсията по т. 1, се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване”, а разпоредбите са тези, които казват, че това е максималният размер на пенсията. Необходимо ли е сега изрично да подчертаем за сумата?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В основния текст на Кодекса не е записано в какъв размер Народното събрание определя пенсията за особени заслуги, а е сложено в Преходната разпоредба, че евентуално при промяна на максималния размер, тя винаги отива на максималния размер, ако тя е определена веднъж в максимален размер. Просто го няма в основния текст на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Милошев, в решението на т. 2 пише: „По отношение на пенсията по т. 1 – пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване”. Тоест Вие преди малко казахте, че Кодексът за социално осигуряване в § 6 казва, че става автоматично преизчисляване, когато става въпрос за пенсия за особени заслуги. Тогава защо трябва да записваме тук размера на пенсията ?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Защото чл. 86, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване не пише какъв е размерът на пенсията. Все едно ние така или иначе ще изпълним решението, ще отпуснем в максимален размер. Но в предишните решения бяха записани суми, така че това имам предвид тук да се запише сумата. В чл. 86, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване не пише какъв е размерът на пенсията за особени заслуги. Има механизъм за превеждането й в § 6 при изменение на тавана на пенсията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков и госпожо Захариева! Добре дошли!
Искам да включа в разговора и господин Христосков, тъй като сега говорим за Националния осигурителен институт. Това, което каза господин Милушев, няма нужда от допълнителен коментар.
Госпожо Захариева,вече беше представен проекта за решение от колегите от Министерството на образованието и науката, беше представена дейността на господин Димитър Илиев Димитров. Ако искате да добавите нещо накратко, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Бих казала само, че Министерството на културата подкрепя предложението на Министерството на образованието и науката и смята, че той като педагог и като творец заслужава България да му окаже тази чест по този начин – чрез една достойна пенсия да признае неговия принос и за образованието и за културата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, ще ми позволите малко гневно да започна и да кажа, че изразявам остър протест срещу конфекционния начин, по който продължаваме без абсолютно никакви критерии да удостояваме по субективни причини, види се, защото никой тук не се нае да уточни критериите, поради които ние даваме финансова помощ. Това е финансова помощ, даваме пари накуп на някой.
Аз не искам да повтарям онова, което споделих с вас при последните две или три заседания, когато се занимавахме с отпускане на такива средства. Спомняте ли си, говорихме, че е необходимо не само да се уточнят критериите, но ние оказваме почит към почит към знаковите, големите имена на България не с финансова помощ. Има много други начини – вие ги знаете кои са, както и в света се удостояват знаковите, заслужилите, светлите люде на една нация.
Много добър и полезен дебат стана, когато министър Данаилов беше тук. За съжаление, този дебат остана без абсолютно никакви последствия. Казахме много полезни неща, споделихме, разбрахме, почувствахме, че е необходимо да се уточнят критериите и че не може така по крайно субективни причини да ни се предлагат имена и че сега в случая, както и в предишните случаи, аз признах, че на мен съвест не ми дава да гласувам против, защото е недопустимо. Но не може по този начин да продължаваме. Ето, вие тук съобщихте, че този човек, както и предишните имена – носители на ордени, на медали преди, защо сега ние подхождаме с паричен израз на поклона на нацията пред тези хора? Същата тази държава, същите тези власти, защото всички са виновни, осъдиха Христо Фотев. Ето така, с лека ръка, за неплатена телефонна сметка. Оставиха толкова славни имена, пред които трябва да коленичим, оставиха ги да се хранят на социални кухни, да се крият, когато ровят в кофите за боклук и защото на нас не ни е удобно да споменем тези имена – от почит и уважение към тях.
Значи за нас е най-лесно да си измием ръцете и видите ли просто, някой от време на време да удостоим просто, колкото да покажем, че зачитаме големите имена в духовната култура на България – така ни е по-лесно! Но нехаем затова, че огромната част от нашите творци – писатели, поети, художници, музиканти – онези, които направиха така, че България да е водеща държава в сферата на културата, на творчеството в Европа и в света, изнемогват.
Чух тук, че догодина Министерството на финансите трябва да предвиди такива средства. Как ще ги предвиди? Колко бройки ще им се подадат? И как ще се подадат тези бройки, след като ние продължаваме да не си казваме въз основа на какво правим това. Аз може би тогава трябва да поискам и предложа целият този изключително полезен разговор в присъствието на министър Данаилов – нека комисията, след като зачеркнахме този разговор, макар че там имаше много ценни предложения и казахме, че трябва да се работи по това, което споделихме, нека да се вземе решение на комисията, че този разговор се анулира, той се оказва безполезен. Комисията констатира, че този разговор е безполезен.
Преди известно време пак имаше едно име, което гласувахме. Ето, сега ни се подава следващо име. Аз умолявам всички институции – това е много важен проблем, да не ни поставяте в такова положение, сякаш ние сме против. В никакъв случай! Обаче да избираме имена по съображения на даден творчески съюз – аз се изразявам със старата терминология, защото така съм работила и съм свикнала, или на дадено министерство и в същото време да си затваряме очите за големия социален проблем на много писатели, поети, художници, затова, че много от тях си отидоха, просто защото нямаха пари да бъдат лекувани, да бъдат оперирани и защото в много тесен кръг от много близки познати се събираха пари за този, този или този - няма да казвам имена, за да му се купят лекарства, да му се купи храна. Защото се правеше всичко възможно, за да не се разбере, че от чувство за гордост – толкова е човешко, това е разбираемо, че той се е хранел на социална кухня.
Извинявайте, аз предварително се извиних, че съм малко по-гневна, но аз не допусках – извадете тези стенограми от разговора с министър Данаилов. Спомнете си, колеги, колко полезни неща казахме. Тук се изказаха почти всички колеги и осъзнаха, вътрешно бяха убедени, че трябва да има един разговор, който да сложи на масата уточняването на тези критерии. Просто защото сега България е на колене пред оцеляването на 80-90% от нацията ни и защото наистина хората на духа изнемогват, точно дваж по-задължени сме да намерим някакъв друг механизъм. Не можем да ги отделяме това, болно им е на хората, обидно им е. Никой от тях от чувство на себеуважение няма да протестира, че друг е отличен, а не той. Но това боли, особено в последните години от живота им, когато вече са на години, на възраст.
Пак стои големият въпрос, поклонът на нацията пред нейните духовни водачи – в парично изражение ли трябва да е? Ние им даваме им пари, даваме им пенсия! Как тази пенсия е свързана с особените заслуги към нацията и държавата? Това са пари!
Много ви моля, призовавам колегите да си припомнят тези страшно разумни предложения, когато министър Данаилов беше тук и нека да започнем да говорим затова. Аз знам, че сега пак ще гласуваме. Аз също ще подкрепя това решение. Но какво да ви кажа? Започвам да се чудя какво става, след като почти всички колеги тогава бяха единодушни, че трябва да сложим на масата проблемите и да уточним какво правим, и всички казваха и благодариха на министър Данаилов и казваха, че разговорът е бил много ползотворен и той е основа на един бъдещ разговор да се седне и да се помисли как, по какъв начин, защото този субективизъм не може да продължава и не това е пътят – ще се поклониш на духовните водачи, които ни държат на върха в световната култура с 200-300 лв. Как ще се чувства този награден човек, след като колегата му до него, а не само той, и десетките стотици други, са с не по-малко заслуги, също голям българин, също страшно много дал в сферата на духа, на културата ни, е останал извън списъка? Тези хора ще се чувстват благодарни, когато са получили не само индивидуално персонално само за себе си благодарност от държавата, а когато тази благодарност обхваща всички, които са издигнали България.
Много ви моля, колеги! Завършвам, за да не бъда многословна, но не по този път на конфекция! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо Банкова! Аз искам да ви кажа, че като оставим настрани елементарния социален популизъм, на всякъде в нашия свят има заслужили хора. Има ги навсякъде в нашия свят. Тези заслужили хора имат финансови компенсации. Носителите на Нобелова награда получават по един милион долара, носителите на наградата „Пулицър” за журналистика – десет хиляди долара, да не говоря за филмовите награди „Оскар”, и музикалните награди „Еми”. Но нека да се върнем в България. Говорим за един заслужил човек, който през целия си път е правил изкуство, освен образование на едни деца. Този човек в момента получава 209 лв. пенсия и няма нищо лошо. Напротив, администрации заслужава Министерството на културата и Министерския съвет, че те го предлагат в Народното събрание за една пенсия – една заслужила висока пенсия, за да може да живее достойни старини.
Колкото до 80-90% от населението в България, че изнемогва, само ще припомня, ако сега излезете на улицата в София, вие няма да можете да пресечете нито една улица, защото има достатъчно голям брой автомобили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков има думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, ние винаги говорим на тази тема затова да има някакви измерители, които да бъдат направени. Миналия път, когато в комисията говорихме стигнахме дотам, че не можем да сложим в една рамка като измерители заслужилите българи, тъй като тази пенсия, която се отпуска, тя е за особени заслуги и тя не се отнася само за дейците на културата. Тя се отнася за българи във всички области на живота, които са велики и които трябва да им отдадем някаква почит. Този статут не е създаден от нас. Ако се върнем назад и след Освобождението от турско робство от 1879 г. оттогава имаме статут и отпускането на пенсия за особени заслуги чрез Народното събрание, които са били отпускани на поборниците.
Аз си мисля, че когато вече имаме гражданско общество, колкото и да не го признаваме, че го има, все пак това е гилдията, която предлага тези определени хора освен медалите, които дава президентската институция и които са наградени в годините, да имат и някакъв материален израз. Според мен е трудно да сложим всички велики българи, да направим един статут и да кажем, че на един олимпийски или световен шампион му даваме пенсия за особени заслуги, но го сравняваме с един писател и с един художник,с един артист.
Трудно е и все пак си мисля, че след като гилдията го е предложила, Министерският съвет е приел решението ние трябва да подкрепим това решение и да гласуваме в подкрепа на отпускане на пенсия за особени заслуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: С уговорката, че не коментирам това име, аз ще подкрепя. Утре, като предложите следващо име, пак ще подкрепя. Не ме вкарвайте там!
Аз ви говоря за принципа. Не ми споменавайте Нобел, Пулицър! Уважаеми колеги, там се дават такива награди, но там няма хора с най-високи заслуги към нацията и държавата, които се редят на социални кухни. Ето, това исках да ви кажа! Това беше същината на моето изказване. Аз не се ангажирам с това име, повтарям и потретям, че ще подкрепям решението. Но аз не мога да се чувствам неудобно, не мога да се срамувам от това определение, което слагате, когато човек ви заговори, че трябва да помислим. Какво значи „социален популизъм”? Когато не ви изнася..., аз не се срамувам от това. Не мога да се срамувам. Но много ви моля, при положение че имаме такива хора – вие ги знаете, и сега злоупотребявате с това, че не можем да споменем и извадим имена. Но предполагам, че вие имате контакти с дейци на науката, на културата, писатели, поети, особено от по-възрастното поколение – ако имате близки връзки или познати, вие не можете да не знаете такива имена и такива случаи. Ето, заради тях аз направих това изказване. Няма нищо общо със социален популизъм.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, в Министерството на културата има, за съжаление, списък от десетки имена, които се притесняваме да подадем, защото наистина все още като че ли останалите гилдии изостават и в своите области не са посочили имената, които имат заслуга към България и заслужават да получат такива пенсии.
Аз идвам от комисията по културата. Госпожа Нина Чилова каза, че ще започне един такъв разговор с министър Данаилов, с вицепремиера Даниел Вълчев и с всички, от които зависи да се изработят критериите, по които ще се даде признание на хората, които имат заслуга към България.
Харесвам Вашия емоционален начин на говорене. Лично аз мога да прибавя към него спомени, когато един гениален поен като Александър Геров ми е казвал: „Мога ли да идвам да ям у вас, аз ям малко?”. Големият поет Дамян Дамянов получаваше 107 лв. пенсия плюс това, което му се даваше за инвалид - І-ва степен. Така че аз много отблизо знам какво е положението, особено в сферата на литературата.
Но не съм съгласна с Вас, че е обидно да бъдат подкрепени тези хора с максималния размер на пенсията, защото, пак се налага да цитирам поета Дамян Дамянов, когото вие добре познавате от времето, когато работехте в Министерството на културата. Той има едно стихотворение, писано в тези гладни години, което гласи: „За лирика една душа копнее, уви, ако коремът ти е сит!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Колеги, имам известни притеснения, че може да повторим онази дискусия. Не знам дали не си заслужава пак да я повторим.
Тук има една такава опасност да се подхлъзнем по една писта, по която никой не иска да се подхлъзва, тоест да оспорваме качествата на хората, които се предлагат. Това комисията никога не го е правила. Първо, защото ние не ги познавам, най-малкото. Второ, защото вярваме на това, което е казано в техните биографични данни. Тоест никой не оспорва техните професионални качества.
Въпросът тук е друг: дали точно пенсии трябва да се дават за такъв тип заслуги? Навремето имаше „заслужил майстор на спорта”, „майстор на спорта”. Имаше „заслужил артист”, но тази терминология по не ми е ясна.
СТЕЛА БАНКОВА: Има и „народен артист”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За тях не знам, но за заслужилия майстор на спорта имаше някаква финансова помощ. Между другото по силата на тази традиция, когато беше министър господин Васил Иванов-Лучано, той предложи в Закона за спорта уреждането на този въпрос с олимпийските и световни шампиони и сега те знаят точно по какъв начин получават тези възнаграждения. Там има една схема, която е обвързана със Спортния тотализатор, ако добре си спомням.
Въпросът е следният: по какви критерии се избират тези хора? – казва госпожа Банкова, за да не повтарям пак онази дискусия. Защото, ако е заслужил този господин, на когото сега даваме пенсия, как така другият, който е, да кажем, от хор „Бодра смяна”, говоря съвсем наизуст, не е заслужил? Нали разбирате за какво става въпрос? Тогава министър Стефан Данаилов ни отговори: „Ами, този е предложен, а другият – не е”. Нали разбирате, че това не е сериозно? Аз му зададох въпроса, и сега веднага някой ще ми каже: „Ти какво против имаш против Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова?”. Нищо нямам, както и никой няма. Аз го попитах защо не е предложен Стефан Данаилов, а е предложен...? Вярно е, че не могат да бъдат универсални, вярно е, че не могат да бъдат в рамките на едно ведомство. Аз не случайно споменах за закона за спорта, за да направя една такава асоциация - не знам дали е уместна, да има в специалните закони, например в Закона за народната просвета, в Закона за културата, в Закона за енергетиката – ми идва на ум сега, дали може в такива специални закони, като Закона за Министерството на вътрешните работи, може да бъде уредена тази материя. Защото аз разбирам и министър Данаилов – не може да седне и да напише едни критерии, веднага ще включи някаква група или ще включи само дейците на културата. Това беше дискусията тогава.
Госпожа Банкова затова повдигна този въпрос, а не защото имаме нещо против тези хора, предложени от тях. Става въпрос за принципа. Не можем да се сърдим тук един на друг. Не съм адвокат, аз съм последният човек, който ще адвокатства на госпожа Банкова, но въпросът е принцип, а не конкретно за тези хора. Нека нашата дискусия по никакъв начин да не опетнява тяхното творчество, техните имена и т.н.
Значи за заслуги към нацията се дават ордени, медали, правителствени отличия – на Министерския съвет, дали да бъдат подплатени с финансов ресурс или не, нека да вземат решенията, но да се дават пенсии...!
Господин Христосков, Вие сте човек, който познава теорията на социалното осигуряване, за такова нещо дава ли се пенсия? Пенсиите – права срещу престации. Къде са тук престациите, пита доктор Адемов?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Самата дума „пенсия” означава хляб, идва от думата „хляб”. Така че има пенсии, които са свързани с трудовото участие със застраховане за риска, има пенсии, които са свързани с други критерии, в т.ч. и заслуги, било поборнически, било в областта на културата, науката и т.н. Но по повод на титлите „заслужил” и „народен”, преди два дни имах среща с господин Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите, и той споделяше, обсъждахме и различни идеи как съюзът да стане по-ефективен и да помага на хората. Той ми каза една закачка на Георги Парцалев към Георги Калоянчев. Парцалев казал на Калоянчев: „Виж какво, твоите възнаграждения за ”народен” са пари от народа, защото си „народен”, а моите аз съм си ги заслужил, защото съм ”заслужил”. Много ми хареса тази закачка, но ние с Христо Мутафчиев обсъждахме различни източници, които биха помогнали.
В спорта имат Тотализаторът. Но аз мисля, че в областта на културата и в науката има един много мощен лост – това е авторското право. Преди малко Руденко Йорданов от другата комисия каза, че това не е пенсия, по повод на Вашия въпрос, а това е едно възмездяване, една реабилитация на труда, който тогава на тези творци не се е оценявал добре. Има философия в това нещо. Той казва – ние оценяваме със задна дата трудът по-високо и сега даваме пенсия. Защото, ако те бяха оценявани, така както трябва, всички щяха да бъдат на максималната пенсия. Тоест ние коригираме нещо, което е в миналото. Но това е повече морална оценка. Ако трябва да се търси някакъв източник и критерий, за мен това е авторското право. Ако този закон бъде развит, както трябва, ако бъдат събирани пари за всяко възпроизвеждане на творчеството на тези хора навсякъде – те са в различни области, ще има един много солиден фонд, с който и министърът на образованието и министърът на културата ще разполагат, така както в спорта могат да разполагат. Тогава вече можем да отделим нещата от пенсиите. Тогава вече може да се търси някаква адекватност. Колкото по-голяма сума се получава от авторските права, толкова повече може да получи един творец и няма да бъде обидно, че му даваме хляб, тоест, че му даваме пенсия.
Това са само едни разсъждения. Това е правилният път. Защото всяко такова решение е корекция на едни грешки в миналото. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, с риск да усложним дискусията, ако тръгнем по тази линия на възмездяването на труда, знаете ли колко хора ще пожелаят да бъде възмезден техния труд? Ето, доктор Колчаков ще каже, че има страхотни български лекари, професори и заслужили, които не са получили това, което е трябвало да получават и сега не получават максималната пенсия. Тази дискусия няма край и няма излизане от нея.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Мога ли да се извиня, защото трябва да пътувам за Червен бряг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Да, и да предадете тази дискусия и да я припомните на министър Данаилов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Госпожа Чилова каза, че ще започне веднага такъв разговор, именно за изработване на критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само да не е до следващото предложение и тогава пак да повторим същата дискусия. Благодаря Ви.
Давам думата на доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз мисля, че при конкретния случай може да кажем следното нещо. Не изключвам в никакъв случай възможността този човек да е много достоен, с голям принос и заслужава такава награда.
Въпросът има две страни: дали това е утвърдена европейска практика – най-политизираните органи, което значи най-конюнктурните и най-субективните, каквито са правителствата и съответните парламентарни мнозинства, в периода, който управляват да раздават материални награди? Ако има такава европейска практика, аз бих искал да я познавам. Не ме интересуват недемократичните държави.
Вторият въпрос също е много важен и той е следният: аз нямам доверие в моралните ценности на днес управляващите. Няма да се мотивирам. Има една много тежка социална практика, която е наследена, която всички ние сме убедени – аз например, когато станах кмет на Пазарджик, заварих на таблото на почетните граждани на града маса партизани, които веднага, не знам има ли закони, няма ли закони, веднага ги изхвърлих от това табло, защото това е срам за моя роден край. Няма как ти да сваляш законна власт с оръжие в ръка и това да бъдат моралните герои на времето.
Ние живеем в различни светове, продължаваме да живеем. Морално в България ние не сме изживели още националното помирение. Затова аз по никакъв начин не мога да инвестирам в моралните преценки на днес управляващите, които тотално ги отричам. Ние сме в момента пред прага да кажем, че в България престъпността, това е властта и ние живеем в различни светове. Ако погледнете позициите отпреди няколко часа, европейските институции са на наша страна. България морално е дълбоко разделена и в една такава ситуация, без да познавам, да отдам необходимото на позитивните качества евентуално на този човек, по никакъв начин не мога да подкрепя политизирания подход на раздаване на народни пари по начин, който се реализира в днешните време. Затова кротко ще се въздържа от гласуване и ще помоля, господин председател, тъй като ще тръгвам да има предвид моя клас, който е „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Две реплики, тъй като изложението на доктор Колчаков премина през европейската практика, агит-таблото на Пазарджик и се върна в комисията.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин Колчаков! Можете ли да ми посочите институция в България, в която вярвате? И коя институция, когато говорим, сме едни неверници. Ако не вярвате на правителството, не вярвате на президента, защото бил от дадена политическа сила, тогава в България ще стигнем да повярваме на някоя институция, която може да раздава морални награди. Ако вървим по този път, гилдията, предложила Димитър Илиев Димитров, все пак го познава, все пак по-добре от нас. Ние тогава, да вземем да закрием всички институции, защото не вярваме. След време, ако дойдете на власт вие, ние пък няма да вярваме на вашата институция. Значи ли това, че не трябва да отличаваме българските граждани, които имат особени заслуги към държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Донка Михайлова – втора реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, нямаше да се изказвам, но доктор Колчаков ме предизвика. Тъй като доктор Колчаков се яви в ролята на един морален съдник, произнасяйки морални оценки за управляващите и аз искам да му отговаря с това, че за мен е твърде неморално това един кмет, който и да е той, дори доктор Колчаков, да произнася морални оценки за цял един период от историята на страната. На мен не ми се иска да навлизаме в остра политизация на тази дискусия, тъй като не това е целта ни днес.
Изказването на доктор Колчаков, което не приемам, е повод да изразя съгласие затова, че може би гилдиите са тези, които трябва да дават оценката, а не политиците. Защото, ако политиците дават оценката, ние рискуваме всяка една оценка да носи своя субективизъм.
Другото нещо, което искам да кажа, вече не по повод на изказването на доктор Колчаков, а просто като едно вметване е, че мисля, че на това заседание тръгваме по един малко опасен път да дадем възможност спортните деятели да оценяват спортистите, министърът на културата да оценява културните дейци. Това ще провокира вероятно лекарите и мисля, че ако тръгнем по този път, всяка професионална общност, всяка гилдия да изработва свои критерии, влизаме в риска да противопоставяме отделните професионални общности и да предизвикаме един нов излишен дебат на нашето общество. Мисля, че това трябва да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това ме предизвика и мен да кажа нещо по въпроса, но ще се въздържа, защото ще се усложни дискусията.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря, господин председател.
Ще благодаря на госпожо Михайлова. Тя показа всъщност, че ние можем да стигнем до съгласие, като кажем на първо място, че подобен род оценки не трябва по никакъв начин не трябва да бъдат политизирани. Това, което казаха и колегите и комитетите на Нобел и оскарите и пулицърите, тоест няма нито един политически орган, който да ги раздава. Тоест трябва да има някакъв обществен орган, където да се търси друго поле.
На второ място, на мен ще ми бъде много интересно къде раздават такива награди по линия на пенсионните фондове? Много интересно е, освен този, който присъжда наградите, второто нещо е източникът на тези средства да бъде пенсионен фонд или пък държавен бюджет. Това е също много интересно като инструмент. Тоест ние можем да започнем да изграждаме такава система. Тук изникват следващи въпроси. Защо партията на народния артист, който днес е министър на културата, не е възнаградила така този човек, че днес да получава достойна пенсия? Тоест той не е бил оценен и от неговата партия. Защото е ясно, че щом носи орден „Червено знаме на труда”, той си е от партията с главно „П”, не е бил оценяван и тогава. Тоест постфактум, с днешните реалности да се компенсира.
На господин Мръцков ще му отговаря по следния начин. Той задава риторичния въпрос в какво вярвам, защото той не вярва. Днес, в днешния свят можем единствено да вярваме в съвършените ценности. Аз вярвам в Бога. Там има абсолютно справедливост и абсолютни категории. Всички ние сме хора, които имаме недостатъци. Затова аз ви казвам, тъй като ние не сме направили крачките да имаме Пантеон, да имаме национална доктрина, да имаме национален идеал, а голямата причина е при вас, за да не извървим този път, днес ние не можем да имаме общи ценности, с които да възнаграждаваме по този начин граждани на България, пък били те и заслужени. Още ни предстои път да извървим, за да се приближим, защото в момента имаме доста голямо различие, особено по нравствени и морални категории, на които можем да оценяваме гражданите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
С надеждата да се върнем на предложението за решение, давам думата на госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Няма да аргументирам защо ще се въздържа, тъй като съм го правила многократно в тази комисия. Чувствам се глупаво, наистина, да повтарям може би за десети път едно и също нещо. Но, ако ще оправяме грешките от миналото, то тези грешки бяха за всички. Така че не можем да отличим в никакъв случай върху кого грешките са имали по-лошо отражение от останалите български граждани.
Това, което правим, няма нищо общо нито с Нобеловите награди, нито с Пулицър, дори и с оскарите, които са близко до кича. Много по-лошо е, именно поради липсата на тези критерии. Толкова по въпроса.
Наистина дебатът с министър Данаилов беше добър от наша страна, той също каза някои неща, които бяха важни. Но вие, очевидно, си го спомняте много добре, след като непрекъснато няколко души цитират моменти от този дебат. Но може би сте забравили едно нещо, което ще цитирам дословно, не за да усложня дебата, както апелира доктор Адемов, а за да го опростя максимално, дори да го профанизирам, защото така завърши дебатът с министъра. Когато ние държахме на това, че заслуги към нацията се награждават с различни държавни отличия, не с пенсии, той каза една реплика, цитирам дословно: „Орден манджа не дава!”. Така завърши дебатът. Мисля, че оттук-нататък всичко е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, колеги.
СТЕЛА БАНКОВА: Искам само да попитам и припомня. Понякога, макар и рядко, в млада възраст се случва някой да направи нещо, което е изключително значимо, достолепно за нацията векове наред. Как ще подходите към такъв човек? Едно нещо прави, сътворява в млада възраст, с това остава. Как ще го възнаградите в момента, в който е поставил светът на колене, възхищавайки му се затова, което е сътворил, но го е направил в млада възраст? Ще чакате да дойде на пенсионни години и тогава да кажем: „Ха, нá ти пенсията, за да те възнаградим!” Ето, пак тук има едно противоречие. Защо говорим за пенсия при значимите хора? Или трябва да се съгласим с тази реплика. Не разбирам, много ви моля това да изясним. И пак, не ме вкарвайте в коловоза на хората, които са против. Напротив, заявя, че ще подкрепя. И следващо предложение, ще подкрепя. Обаче не можем да вървим по тази инерция повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Колеги, ако няма други въпроси, ще помоля господин Милошев да ни каже текста, който го притесняваше, за да го добавим към проекта за решение.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: В точка 1: „Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 490 лв. месечно на Димитър Илиев Димитров”, и продължава както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Визираме сумата или визираме максималния размер на пенсията?
ЙОСИФ МИЛОШЕВ: Не. Нали искате да отпуснете в максимален размер, нали така – 490 лв. Автоматично с втората точка, при последващите години, тъй като има изрична разпоредба, че при повишаване на тавана се вдига и тази пенсия, автоматично тя ще стане догодина 700 лв., след като се промени таванът. Това е, защото в чл. 91 на Кодекса за социално осигуряване не е записано какъв е размерът на пенсията. Има система за осъвременяването, но не и за размера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това ще бъде записано в протокола като промяна в текста на текста за решение.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен този проект за решение на Министерския съвет, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Решението се приема.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.
Закривам заседанието. (Закрито в 16.12 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика д- р Хасан Адемов
