Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 16 април 2008 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 16 април 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Среща на делегация на Федералното министерство на труда и социалната политика на Федерална република Германия с Комисията по труда и социалната политика по актуални европейски въпроси и въпроси, свързани с политиката на пазара на труда, трудовата заетост, осигурителната система и социалната политика.
2.Проект на Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 01.04.2008 г.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от председателя на комисията д- р Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Позволете ми да приветствам нашите гости от делегацията, водена от господин Клаус Бранднер - парламентарен държавен секретар във Федералното министерство по труда и социалната политика на Германия, господин Холгер Шустер и останалите колеги с “Добре дошли!” в България, в българския парламент.
За мен е изключително удоволствие, че имаме възможност а се срещнем с вас. Традиционно добри са отношенията между Комисията по труда и социалната политика на Българския парламент и на Германския парламент. Една голяма част от нашите колеги са имали възможност да се срещнат с господин Вайс както в Германия, така и в България. Така че ние се радваме, че имаме възможност да продължим добрите взаимоотношения между германските законодатели в областта на социалната политика и българските им колеги.
Ние сме имали няколко срещи с Вашия предшественик – господин Андерс. Радваме се, че срещите с вас ще допринесат за обмяна на информация и опит във връзка с общите задачи в рамките на Европейския съюз.
Ние знаем, че вашето правителство е приело Националната програма за реформи за прилагане на Лисабонската стратегия. Знаем и сме запознати с вашите усилия за постигане на целите, заложени в Лисабонската стратегия, за растеж и заетост. Знаем, че тази дискусия е остатъчно сложна и не може в рамките на едно председателство да бъде окончателно завършена, но сме убедени, че заедно в рамките на Европейския парламент можем да постигнем добри резултати в тази сфера.
Българското правителство също прие Национална програма за развитие, както и Национална стратегия по заетостта. В момента дори тече дискусия по приемането на Стратегията за заетостта за 2008-2015 г.
Има няколко особености на българския пазар на труда, които искам споделя с вас. Те са свързани предимно с няколко фактора, започнали преди присъединяването на България към Европейския съюз, продължаващи и сега в рамките на свободно движение н хора. Става въпрос за процесите на емиграция, изтичане на квалифицирана работна ръка от България, от една страна. От друга страна, сериозни проблеми пред българските работодатели с намирането на квалифицирани работници и служители. Това е единият проблем. Другият проблем е чисто демографски, свързан със застаряването на българското население и произтичащите от това последствия.
Не на последно място искам да споделя, че на българският трудов пазар има един контингент от близо 200 хиляди души, които нямат необходимото образование или имат ниско образование, нямат необходимата квалификация. Нещо повече, те нямат никаква мотивация да бъдат ограмотени, да бъдат обучени, да бъдат квалифицирани. Това е един от големите проблеми на България.
Разбира се, има и много други проблеми, свързани с отглеждането на деца в институциите, свързани с осиновяването. Не случайно темата на днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика, което ще започне след приключването на срещата с вас, е свързано с разглеждане на нов Семеен кодекс. Има и други проблеми, свързани с индустриалните отношения, с всички други сектори на социалната политика, които са предмет на дискусия в българското общество и българското Народното събрание.
Ако ми позволите, ще ви представя колегите, присъстващи на днешната среща. До мен, вдясно, е госпожа Христина Христова – заместник-председател на комисията и бивш министър на труда и социалната политика; господин Петър Мръцков, който е заместник-председател на комисията и който е бил в Германия преди няколко дни, доколкото ми е известно; госпожа Донка Михайлова; господин Фидел Беев, господин Ердоан Ахмедов, господин Никола Гочев; до мен, вляво, е госпожа Ива Станкова, господин Иван Илчев, господин Петър Попов, доктор Иван Колчаков – това вече са представители на опозицията, но не затова ги изреждам сега, а просто защото така произволно сме седнали. Продължавам с госпожа Антонела Понева и госпожа Стела Банкова.
Колеги, дискусията е отворена. Всеки може да зададе, свързани със социалната политика.
КЛАУС БРАНДНЕР: Господин Адемов, аз също искам да благодаря за сърдечните приветствени думи. Искам да благодаря също така, че много членове от вашата комисия присъства тук на тази среща.
Действително ние можем да се гордеем с нашите традиционно добри взаимоотношения. Това се дължи действително на факта, че регулярно както представители на нашата комисия, така представители на правителството – на предишното и сегашното, редовно, регулярно посещаваха страната ви.
Аз много се радвам, че в момента мога да видя познати лица – познати от последното състояло се посещение при нас в Берлин, и това още веднъж потвърждава факта, че ние продължаваме добрите взаимоотношения.
Да, действително Лисабонската стратегия постави една обща европейска цел за всички нас, която всички заедно искаме да постигнем. Знаете, че Германия още от самото начало подкрепяше присъединяването на България към Европейския съюз и подпомагаше това присъединяване. Затова аз съм особено щастлив сега, че в рамките на един разширен Европейския съюз можем да се справим с общите големи предизвикателства.
Разширена Европа, една голяма обединена Европа ще може да бъде възприета от своите граждани, само когато предложи на страните благосъстояние и социална сигурност и ние трябва да разработим една обща стратегия. Именно Лисабонската стратегия ни дава една такава възможност за една по-голяма гъвкавост. За нас е изключително важно Европа да се разраства в едни социални измерения. Какво означава това? Означава тази гъвкавост и мобилност да бъде съпроводена с една социална сигурност за хората, именно за да акцептират хората тази нова Европа. Разбира се, това е една много обща стратегия. Дори да има различни директиви и закони, те трябва да бъдат национално съобразени. Всъщност всяка една държава членка трябва да разработи своята собствена стратегия за постигането на тези цели – на тази гъвкавост, обвързана със социална сигурност.
Господин председател, Вие споменахте също така за директивата за пренасяне на допълнителни пенсионни осигуровки. Ние в Германия смятаме, че това е една изключително справедлива директива, но в същото време сме на мнение, че пенсионната възраст трябва да бъде договорена в един по-голям размер и да бъде увеличена.
Господин председател, Вие говорехте за предизвикателствата пред България както преди, така и след присъединяването и споменахте, че има два основни аспекта. От една страна, емиграцията и напускането на квалифицирана на работна ръка от България, за да работи в чужбина, и на второ място, проблемът със застаряващото население и демографската криза. Този проблем е изключително актуален проблем за Германия, който е свързан, разбира се, със заетостта в нашата страна и проблемите, произтичащи от него.
От друга страна, ние сме директно заинтересовани от българските сезонни работници и сме радостни от факта, че политиката по свободно движение на хора в Европа сериозно се развива и всъщност е застъпена концепцията за едно стъпаловидно развитие на тази политика, именно за да се предотврати в отделните страни такова изтичане на мозъци, на квалифицирана работна ръка. Така че тази политика на свободно движение на хора трябва да бъде контролирана политика. Това е свързано отчасти със сезонните работници в определени сектори на икономиката. Така че трябва да се работи по такъв начин, че да бъдат облагодетелствани и двете страни – тези, които изпращат работниците, и тези, които ги получават.
Особено с оглед на демографските проблеми в цяла Европа ние трябва да осъзнаем факта, че не можем за един дълъг период от време занапред в бъдещето да живеем с мисълта, е ще си купуваме по-евтина работна ръка от целия свят, а всъщност трябва да живеем с убеждението, че трябва да си напишем домашното. Какво имам предвид? Имам предвид, първо, че трябва да подобрим обучението и образованието в училищата. Това е един изключително важен аспект, за да можем да подготвим нашите бъдещи квалифицирани работници. На второ място, трябва нашите предприемачи, нашите фирми да разберат, че създавайки добри условия на труд, те ще запазят за по-дълго време работниците, които ще работят за по-дълъг период от своя живот и разбира се, като им предлагат условия за квалификация и преквалификация.
От една страна, ние сега трябва да действаме, да предприемем някакви мерки. От друга страна, ние сме длъжни да определим насоките за бъдещето. Разбира се, тези промени са свързани с факта, че трябва да имаме повече деца. От друга страна, това води до съчетаване между семейство и професия, и то най-вече за жените. Тоест ние искаме да предложим по-добри условия за образование, за обучение, квалификация на жените и разбира се за тяхната заетост. Освен това трябва сега да направим промените, без значение дали се отнася за мъжа или за жената в семейството, за да можем сега, правейки тези промени, да постигнем нашите цели през следващите десетилетия.
Аз говорих достатъчно относно най-основните точки, основните предизвикателства, които виждам както за нас, така и за вас и мисля да приключа своето изложение. Ще се радвам, ако взаимно можем да дискутираме тези въпроси, като от ваша гледна точка какви са предизвикателствата спрямо нас и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин държавен секретар.
За нас е много интересно това, което казахте, особено проблемите на пазара на труда в контекста на Лисабонската стратегия. Какво имам предвид? И за нас е изключително важно българският и европейският пазар на труда да бъдат гъвкави, като ние държим особено на факта, че гъвкавостта на пазара на труда трябва да предполага сигурност, а сигурността да не изключва гъвкавите форми на заетост. Тоест гъвкавостта да води до сигурност, а сигурността да не изключва гъвкавите форми на заетост, колкото и трудно да е това.
Лисабонската стратегия предполага инвестиции в образование, научни иновации, обучение през целия живот, което означава на практика, че проблемите с квалификацията и преквалификацията, с обучението, с продължаващото обучение са изключително важни и стоят на вниманието на българското правителство и на българското Народното събрание. От друга страна, ние сме наясно, че за да разчитаме на добър жизнен стандарт трябва сигурността да бъде подплатена с висока квалификация, с високо образование. Гъвкавите форми са тези, които предполагат временни, не дотам сигурни работни места и с недостатъчно добра доходност на тези работни места, докато сигурните работни места са тези, в основата на които стои високата квалификация, високото образование и уменията, свързани с тази квалификация. Това е изключително важно за нас. Надявам се, че това е в основата на цялата европейска политика по отношение на заетостта.
Искам да кажа и няколко думи за престоя на българските граждани в осигурителната система. С други думи казано, възрастта за придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст. В България в момента мъжете се пенсионират на 63 години, а жените на 60 години при изискуем сбор от осигурителен стаж и възраст, необходимите точки за пенсиониране, които са различни за мъжете и жените. Дискусията затова дали да бъде продължена тази възраст в България не е актуална, защото това предполага реализирането на непопулярни мерки. Аз се надявам, че всяко следващо правителство ще бъде изправено пред предизвикателството, което води липсата на дискусия по този въпрос. Знам и колегите от комисията знаят за решенията, които са взети не толкова лесно в Германия. Но се надявам, че вие можете да споделите опит в тази връзка, за да можем да си позволим стартирането на тази дискусия. Защото в момента в България това е тема табу.
За да не превръщаме срещата в диалог, ще помоля колегите от Комисията по труда и социалната политика да вземат участие с въпроси, мнения.
Госпожа Донка Михайлова пожела да се възползва от тази възможност, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бранднер, уважаеми немски гости! Изключително приятна е за нас тази среща. И аз бих искала да се присъединя към казаното от господин Адемов и с благодарност за вашата подкрепа по отношение на членството на България в Евросъюза.
Бих искала да разширя малко започналата дискусия по отношение на пазара на труда с динамиката на потребностите на пазара на труда в България. Само за 3 години потребностите рязко се промениха като ние започнахме мандата с безработица близо 12%, а сега този процент е малко над 7%. На практика потребностите се промениха от заетост на всяка цена към подготовка на квалифицирана работна сила. В момента ние сме подложени на силен обществен натиск за повишаване на работните заплати, което може да се случи само след повишаване на производителността на труда. България има сериозни дефицити в това отношение. И тъй като разбирам, че Ви предстои среща с господин Пирински, въпросът ми е: можете ли да споделите много накратко ефективни политики за стимулиране на развитието на работната сила в Германия, които ние бихме могли да приложим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако позволите, да формулираме още няколко въпроса или коментара на това, което чухме, за да може господин Бранднер да отговори заедно на всички въпроси.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми немски гости, аз бих искала да попитам нещо по-конкретно. В момента в България е от изключителна важност е проблемът за бюджетния излишък, който България е натрупала през последните години в размер на няколко милиарда лева, като за последните 3 месеца – м. януари, м. февруари и м. март, този бюджетен излишък надхвърля 500 млн.лв. Говоря това, защото на фона на този голям бюджетен излишък заплатите са най-ниски, пенсиите са най-ниски от всички страни – членки на Европейския съюз. Бих искала да разбера как стои проблемът с бюджетния излишък – дали при вас става дума за бюджетен излишък в такива големи размери, какъвто в България и как се разпределя той? Дали правителството го разпределя еднолично, както е в България, или се разпределя от парламента. Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли други въпроси, но свързани със социалната политика, а не с макроикономика или публични финанси?
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз искам само да благодаря за нещо, което смятам за много важно като взаимодействие между правителствата между двете страни и специално в социалната политика още в ранните 90-години, когато български емигранти бяха една част и нелегално в Германия. Тогава двете правителства разработиха една програма за една верига от българо-германски образователни центрове, които да квалифицират и преквалифицират работници, които се връщат в Германия. Това даде изключително добри плодове. Сега знам, че в момента стартират два българо-германски центъра за обучение на кадри в туризма, където има изключително остър дефицит. Тоест, още преди да има Лисабонската стратегия нашите правителства работеха в тази посока на квалификация и преквалификация в пазарни условия, където ние нямахме добър опит. Аз мога да споделя, че в моя роден град, където е един от центровете, се обучават годишно по хиляда курсисти до 2-годишни програми от цялата страна. Това даде изключително добра полза за квалифицирането на работна ръка за съвременните изисквания на пазара на труда. Така че сътрудничеството дава плодове и бих искал да им благодаря и да ги насърча за работа в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Колчаков.
Господин Бранднер, имате думата, за да направите коментар на зададените въпроси.
КЛАУС БРАНДНЕР: Уважаеми колеги от Комисията по труда и социалната политика, когато говорим за пазара на труда, трябва да сме наясно, че той ще има едно положително развитие, само когато имаме един засилен икономически растеж, тъй като пазарът на труда тогава се разширява и уголемява. За тази цел ние трябва да създадем благоприятните рамкови условия, а това е наша задача – задача на политиците. В тази насока ние трябва да предприемем цял пакет от мерки и можем да направим един многодневен workshop или семинар, на който да говорим за всички тези мерки и наши задачи, като имам предвид социалната сигурност, различните мерки за образование и квалификация и т.н., различните видове данъци, данъчни облекчения. Както казах, това е един цял пакет. Ако ние искаме да постигнем едно действително голямо благосъстояние в Европа, то ние на всяка цена трябва да разработим една стратегия за увеличаване на заетостта.
Разбира се има различни възможности да се постигне този икономически растеж или това благосъстояние. От една страна, можем да използваме дъмпинга, от друга страна обаче, можем да вървим по европейския път, а именно европейският път е пътят на квалифицираната работна ръка, на по-добрите продукти, на иновативното пазарно развитие.
Ние в Германия преди време взехме трудното решение пенсионната възраст да бъде 65 години. Разбира се има възможност по една или друга причина хората да се пенсионират на 63 години, но по правило е 65 години. Но в момента ние разбираме, че всъщност тази пенсионна възраст е твърде кратка, за да можем да подготвим необходимите квалифицирани кадри, които да доведат до това желано от нас благосъстояние.
Но, когато си задаваме въпроса кога трябва да се пенсионират хората, трябва да си дадем сметка всъщност колко големи са пенсиите. Ако пенсиите са толкова малки, че аз едвам живея с една пенсия, то тогава от политическа гледна точка е без значение въпросът на колко години се пенсионирам. Но, ако пенсията е достатъчно висока, че мога да преживявам с нея, тогава е от съвсем различно значение на колко години ще се пенсионирам.
Въпросът за увеличаването на пенсионната възраст в Германия - също толкова непопулярен, както и тук, но какво направихме ние? Ние се опитахме да разясним на хората две неща. Първо, че днешните германци, които наближават пенсиониране, тоест те са на около 60 години и малко отгоре, те са започнали да работят, когато са били на 14, 15, 16 години, тоест много рано. А днес днешните младежи започват работа някъде на 17, 18-годишна възраст, дори и по-късно. Това беше едното нещо, което се опитахме да разясним на хората. Второто беше, че ние разработихме един постъпателен модел на увеличаване на пенсионната възраст. Тоест от 2012 г. пенсионната възраст всяка година ще се увеличава с един месец. Тоест през 2012 г. ще се пенсионират хората на 65 години един месец, през 2013 г. – на 65 години и два месеца, и т.н. Това го направихме не само гражданите да свикнат с тази мисъл за увеличаване на пенсионната възраст, а за да може бизнесът и икономиката също да се настроят към тези промени.
Сега искам отново да се върна на Лисабонската стратегия. Ние всички заедно се обединихме около решението, че трябва да подобрим политиката на заетост и условията на труд в Европа. Защото не само в другите страни, но предполагам и при вас, но и в Германия допреди години фирмите бяха склонни, поради високата безработица разбира се, да пенсионират по-рано по-възрастните си работници. Това доведе до следния факт. През 1998 г. само 38% от хората на възраст между 55 години и отгоре имаха трудова заетост, дори може би е бил по-нисък процентът в България, но може би е и сходен, докато в момента се наблюдава едно положително развитие и можем да се похвалим, че в тази възрастова група – 55 години и отгоре, се намират в трудови правоотношения. Това е един пример за положително развитие, за една положителна промяна, която е възможна, само ако действително ние предлагаме нещо на хората – ние предлагаме добра работа, те остават на работа, хората не се страхуват от промените с оглед разбира се на критичната ситуация на застаряващо население и демографската криза, липсата на деца и т.н.
Вие споменахте, че стимулирането на пазара на труда и попитахте по какъв начин стимулирането на пазара на труда може да предотврати трудовата миграция и напускането на квалифицирана работна ръка от България. Аз съм на мнение, че не само повишаването на заплатите ще предотврати тази трудова миграция. Аз съм на мнение, че всъщност цялата социална обстановка ще допринесе за прекратяване, ако не за спиране на трудовата миграция. Какво имам предвид? Имам предвид като цяло, както казах, не само заплатите, имам предвид като цяло образователната система, здравната система, медицинското обслужване, условията на труд. Отговорност затова носи не само политиката, но и самите фирми, самите предприемачи. Например при нас в някои региони предприемачите се обединяват, за да създадат по-добри условия на труд, да увеличат заетостта в региона на локално ниво. Именно по този начин може да се постигне стимулиране на пазара на труда като задържаме хората да работят при нас в нашите фирми в региона. По този начин те по-малко боледуват, отсъстват по-малко от работа и постигаме една по-обща удовлетвореност на населението, което води като цяло до повишаване на продуктивността и ефективността.
Вие споменахте въпроса за излишъците. Ние имаме по-скоро задължения. Нашата цел на правителството и на нашето общество е всъщност до 2011 г. да изчистим всички задължения и кредити, които държавата е вземала. Това обаче не означава, че няма да бъдем изобщо задлъжнели, но поне няма да сме наново задлъжнели, да имаме нови задължения. Какви мерки взема държавата за тази цел? Най-различни мерки, като се започне от енергийна ефективност бил то на държавните сгради или на други сгради, различни данъчни облекчения, поощряване дейността на малки и средни предприятия именно, за да се повиши покупателната способност на населението. От друга страна обаче, тези мерки за намаляване на задълженията са свързани и с една изключително висока бюджетна дисциплина, което ще рече по-малко бюрокрация. Бяха премахнати различни ненужни данъчни облекчения. Именно защото ние в Германия сме убедени, че държавата трябва да е силна, за да може своевременно да се намесва в развитието на обществото и именно една силна държава може да подкрепя и развива едно социално пазарно стопанство. Както казах, нашата цел е до 2011 г. ние да спрем с новото задлъжняване на държавата.
Вие споменахте и други въпроси – за професионалното обучение в сектора на туризма. Много ще се радвам, ако нашите контакти продължат. Благодаря за вашите въпроси и вашия интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря от името на колегите от Комисията по труда и социалната политика.
Господин Бранднер, за нас тази среща беше изключително ползотворна. Надявам се, че и вие сте чули неща, които ви интересуват от българската действителност в областта на социалната политика. Надявам се, че това няма а е последната среща, както няма да е и първата. За съжаление ограниченията на протокола са неумолими и тази среща трябва да приключи.
Преди да приключи срещата ни, аз си позволявам от името на Комисията по труда и социалната политика да ви поднеса един подарък, който да ви напомня за днешната ни среща.
КЛАУС БРАНДНЕР: Много благодаря.
Господин председател, аз също искам да ви предоставя един малък подарък и когато го поставите на Вашето бюро да ви напомня за нашата среща. Желая много успехи и всичко добро! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, продължаваме нашата работа.
ВТОРА ТОЧКА
Проект на Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 01.04.2008 г.
Колеги, този проект не беше разпределен на Комисията по труда и социалната политика. С изрично писмо помолихме председателя на Народното събрание и той моментално се отзова. Този проект сега е разпределен на нашата комисия. Социалната комисия не е водеща комисия, тъй като проектът включва теми, които са свързани с компетенциите на Министерство на правосъдието. Има въпроси, свързани с Министерството на труда и социалната политика и Комисията по труда и социалната политика респективно, затова нашето желание беше този проект да бъде разгледан предимно в частта, която касае предметният обхват на нашето министерство и с няколко думи за останалите части, които касаят проекта.
Ще помоля госпожа Илонка Райчинова - заместник-министър на Министерство на правосъдието, като представител на вносителя да представи накратко законопроекта в частта, касаеща правната материя. Частта, която касае Министерството на труда и социалната политика, госпожа Христова, ако имате готовност, да се включите в дискусията.
Госпожо Райчинова, имате думата, за да представите проекта на Министерския съвет за нов Семеен кодекс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Действащият Семеен кодекс от 1985 г. формално не е претърпявал съществени изменения до 2003 г., когато институтът на осиновяването беше радикално преуреден. Необходимостта обаче за промени в семейния кодекс се очертава още от 90-те години и неслучайно знаете, че се разработваха такива проекти, дори бяха внасяни в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И влезе на първо четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Изработването на нов Семеен кодекс се обуславя от съществените промени в обществено-икономическите и социалните отношения. Частната собственост, свободната стопанска инициатива, свободата на сдружаване, признатите основни права на гражданите, мобилността и свободата на личния живот изискват естествено уреждане по нов начин дори на класическите институти, които са познати за българското семейно право.
През изминалия период въз основа на Конституцията на Република България от 1991 г. се извършиха съществени изменения в законодателството, установи се частното право, цялостно се обновява гражданското законодателство. Бяха ратифицирани от Република България важни за семейните отношения международни актове, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата детето, Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция за признаване изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права и други. Акцент се поставя естествено върху правата на децата и тяхната закрила.
През 2000 г. беше приет Закон за закрила на детето, но не се постигна, според нас, съгласуваност в изградените на негова основа структури и механизми за закрила на детето и тези, установени със сега действащия Семеен кодекс.
Много накратко ще илюстрирам в основните материи съществените нови предложения в семейното право, въведени в проекта, предмет на разглеждане пред вас, материята на брака и тази на отношенията родители-деца.
Създадени са два съвършено нови института. За първи път нашето семейно и гражданско право е уредено, вече чухте всички, фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е основното положение, че той има правно значение само в предвидените в закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено или нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение и най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от такова съжителство. За първи път нашето право урежда проекта и брачният договор като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имущество на брачен режим, различен, който на всички ни е познат сега на общност.
Въведени са правила относно сключването, формата и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, ако встъпващите в брак са пълнолетни и дееспособни, така и през време на брака, като е възможно да се променя избрания имуществено-брачен режим. Самият режим на имуществените отношения на съпрузите е уреден в Глава трета по нов начин и с многобройни нови правила, въведени са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липсата на избор съответно се прилагат общите правила, а именно на законов режим на общност.
В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод: по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Акцентирано е и е повишено значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците от развода. Отпада предвиденият сега 3-годишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие.
Подробни правила уреждат положенията на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи, според нас, защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено вече не само на баба и дядо, но и на близки.
В материята на произхода, Глава шеста, е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е и признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство. Подобрена е според нас и уредбата в правилата за припознаване.
Съществени преработки и много важни нови положения по наша преценка има в Глава осма “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му, като при това според нас, механизмът, който сме разписали, осигурява пълноценна защита интересите на осиновяване. За да се ускори извеждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родители, от роднини или от близки или от приемни семейства, се предлага да се допуска осиновяване без съгласие на родителя, а при последния в срок от 6 месеца след настаняване на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за защита на детето. В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са в съответствие с Кодекса за международното частно право. Изрично е посочено, че международното осиновяване се извършва, само ако въпреки положените усилия, не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. Уредени са правомощията на Министерство на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент, акредитациите и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване. Регистрите на международно осиновяване също са предмет на регламент в новия проект.
С проекта се възлага на Министерство на правосъдието да предприема допълнителни мерки, когато имаме дете със здравословен проблем, със специални нужди или на възраст над 7 години и за него не могат да бъдат определени подходящи осиновяващи, а тези, които са определени, са отказали да го осиновят. Това, което се предвижда, са последователни поетапни две мерки. Първата е предоставяне ограничен кръг информация за въпросното дете на сайта на Министерство на правосъдието, до който имат достъп акредитираните организации, а и всички, които биха проявили интерес за осиновяване на това дете, както е предвидено за първи път в нашето законодателство и е делегиран министърът на правосъдието като централен орган по Хагската конвенция, сключването на двустранни договори между централните органи на държави – страни на Хагската конвенция, за решаване на въпросите, именно на децата със специални нужди и на висока възраст.
По нов начин и с много нови разрешения по същество са уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Предвидена е и по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес, дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез Дирекция “Социално подпомагане”.
Координирани са, според нас, разпоредбите на проекта и на Закона за закрила детето относно мерките за закрила на децата, включително ограничаването и лишаването от родителски права, когато това е в интерес на децата.
Определени правомощия са предоставени и на лицата, които осъществяват така наречената заместваща грижа.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете, които правила бяха отречени от практиката – няма начин всички да не знаете затова, тъй като не съответстват на изискванията на новите обществени отношения и принуждаваха родителите да водят безкрайни дела за промяна на техния размер.
Съществено са променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта на проекта в тази материя е да се уредени положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични или имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и/или запретените лица.
В Преходните и заключителните разпордеби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите положения в регламентацията на семейните положения. Предвиден е и “avocatio legis” от 6 месеца – според нас, достатъчно дълъг период, за да се осигури подготовката за въвеждане на предвидените нови институти и правила в новия Семеен кодекс. До минимум са сведени, бих казала, подзаконовите актове по прилагането на кодекса, което всъщност е по правно определение цел на всеки кодекс.
Аз се опитах да бъда максимално кратка. Ние сме цял един екип и сме готови да отговорим на въпросите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Райчинова, за представянето на проекта.
Госпожо Христова, госпожо Цанова! Ако искате нещо да добавите, имате думата.
Откривам дискусията, колеги. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да кажа, че ще подкрепя на първо четене този нов Семеен кодекс, тъй като наистина доста от промените са належащи и с новите институти - дори тичаме след времето, които се въвеждат, те са необходимост.
Това, което ме притеснява обаче, е, че в раздела “Регистър на фактическото съпружеско съжителство” и въобще за фактическото съжителство няма текстове, които да ограничават възможността от сключване на няколко такива, а също така хора, които са в брак, да могат да сключат фактическо съжителство. Не знам това пропуск ли е или е нарочно направено по този начин. Все пак мисля, че трябва да има ограничения, тъй като се отива малко към една законова подкрепа на полигамията.
Затова е необходимо да се направят съответните промени, очевидно между първо и второ четене и да съществува един национален регистър, което може би е много сложно, но трябва да се направи. Защото това, което е описано, всяка община прави свой регистър, значи, че дори в общината да има ограничение и да не се допусне второ такова съжителство, то в национален мащаб няма да има проблем във всяка една община да се регистрира такова фактическо съжителство.
Това е, което ме притесни. Виждам, че има и друго, което е тема на отделен разговор. Може би след това госпожа Христова ще каже. Виждам доста правомощия, по-силна намеса на службите по социално подпомагане. Дали те са готови да се заемат със сериозните отговорности, които им възлага този Семеен кодекс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси?
Госпожа Панева има думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз няма да задавам въпроси. Искам да започна най-напред с това, че като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта имах възможност да се запозная с проекта за Семеен кодекс твърде рано. Заедно с неправителствените организации, заедно с представителите на тук присъстващите институции, Министерство на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, имаше една работна група, с която ние успяхме да стигнем до съгласие и да дебатираме предварително няколко неща, които бяха изложени като искания, като предложения на неправителствените организации, които бяха около 80 броя, толкова бяха в списъка, който ни представиха. Така че аз оттам искам да тръгна с благодарност към специалистите и експертите, които участваха в тези разговори. Има и резултат, който аз виждам в предложения н проект за Семеен кодекс. Наистина в нашето общество се води много разнолик, разнопосочен, понякога доста бурен дебат затова какво правим ние, забравихме ли семейните ценности, традиционните български постулати, свързани със семейството и ми се иска тук да си послужа с някои данни, които намерих в Агенцията “МВМD”, в което много показателно и много пъти в нашата Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта сме си говорили – 1985 г. в семейство, свързано с брак, се раждат 88,3% от децата, през 1991 г. вече са 84,4%, през 2001 г. са 57,9% 2005 г. са 50,9%. А данните, които ние имахме, мисля, че от Министерството на труда и социалната политика по повод на това, което се случва с политиката, провеждана за деца, вече говорят, че повече от 50% от децата, които са родени, са родени при фактическо съпружеско съжителство на мъж и жена. Тоест обществената потребност и развитието на потребностите в обществото вече налагат този нов модел, който така или иначе трябва да бъде институционализиран и узаконен в Семеен кодекс.
Наред с това проучването включва и мнението, становището на хората като 43% от хората напълно смятат, че е допустимо такова съжителство, а 33,8% смятат, че по-скоро е допустимо. Това е близо 80% от хората са приели, че може и така да се съхранят ценностите на семейството, да се отглеждат децата, да се възпитават добре и новите записи в Семеен кодекс само ще допринесат това нещо, което в момента съществува като обществена практика, като форма на съжителство да намери своята законова реализация и да осигури гаранции, както за съжителстващите лица, така и за децата, които ще се родят от такова съжителство.
Чух, че се коментира защо ние тук не оценяваме съжителството на еднополови двойки. Радвам се, че в проекта е записано, че става дума само за такова фактическо съпружеско съжителство между мъж и жена. Тоест тук ние не отваряме никаква врата, не посягаме върху нравствените, върху религиозните и т.н. ценности на обществото. Става въпрос за съжителство между мъж и жена и по-скоро слагаме ред в безразборното полово съжителство със записите, които правим в този кодекс. Разбира се има много поводи, които налагат да се приеме такова и да се запише вече в закон такова съжителство. Знаете колко проблеми има сега при разтрогването на брак и след това последващите проблеми, свързани с имуществени отношения, психическо травмиране на децата и т.н.
Паралелно с това имаше и доста гласове “против” записите в законопроекта, примерно много от специалистите считат, че така или иначе фактическото съжителство до петата си година в повечето от случаите завършва с брак. Близо 50% от съжителстващите мъж и жена до 5-тата година сключват брак. Някои твърдят, че по този начин не се решават или не се допринася кой знае колко да се решават проблемите на децата, тъй като трябва да се прави с Конвенцията за защита на децата и с други закони, които нашата държава има.
Определено считам обаче, че по-нататъшните разработки в Семеен кодекс, свързани с осиновяването, с правата на децата, на родителите и т.н. точно това гарантира ускоряване на процеса на осиновяване на деца, ускоряване на процеса на вземане на решение от органа. Така че си мисля, че тези промени категорично ще ускорят и процеса на излизане на децата от институциите. Тук съм сигурна, че ако вземат отношение представителите на Агенцията за социално подпомагане и на министерството – съжалявам, че няма представител на Агенцията за закрила на детето, че точно тези разработки категорично ще доведат до един нов подтик на бързо извеждане на децата от институциите, а и до утвърждаване на отговорното родителство. Защото всъщност нашето общество като че ли най-много страда от това – от отговорното родителство. Записите, които са направени в Семеен кодекс, до голяма степен ще решат част от тези проблеми. Разбира се, има още неща, които могат да се желаят. Но по принцип ние днес би следвало да приемем този проект, а след това между първо и второ четене да отидем още по-нататък на доусъвършенстване на всеки един от новите записи.
Сигурно ще има и хора, които няма да са доволни. Имаше много нереволюционни, а направо бих ги нарекла незаконотворчество, незакономерни предложения от неправителствените организации по отношение на наследяване на правата на осиновителите, които често надскачат дори правата на собствените родители на децата. В разговорите с експертите от министерствата и институциите, които присъстваха на тези работни групи, стигнахме до общото съгласие, че не може да се посяга както върху трудовото законодателство, така и върху семейното законодателство и да се измества центърът на вниманието от едната в другата плоскост.
Така че аз съм удовлетворена от това, което е предложено като проект за Семеен кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Аз искам да се възползвам от това, което каза госпожа Панева и да кажа няколко думи във връзка с внесения законопроект и по-точно във връзка с коментара, който направи госпожа Панева.
Уважаеми колеги, за съжаление аз не съм много голям оптимист затова как ще върви този Семейния кодекс по-нататък, не защото не искам да бъде приет, а защото съм свидетел на много дискусии по нов Семейния кодекс. Моето голямо притеснение е, че този проект ще раздели обществото на тези, които са привърженици на морално-етични категории, които са традиционни за българското общество, от една страна, и от друга страна, на такива, които са привърженици на новите фигури. Защото новата правна фигура на фактическото брачно или съпружеско съжителство едва ли ще бъде лесно възприето от религиозни общности, от институции, които са олицетворение на тези религиозни общности като Светия Синод. Тези институции още не са се произнесли по тези въпроси или може да се произнесли, но ние да не знаем.
От друга страна, Вие прочетохте преди малко мотивите, които ние сме ги чели, но тук има едно много важно нещо, което трябва да уточним, каква е разликата между фактическото брачно съжителство, които води то в сравнение с тези от гражданския брак. Тъй като има такава разлика. Това е много важно да бъде подчертано. Знам, че това е написано в законопроекта, но българското общество няма да прочете законопроекта, а тези, които говорят за този законопроект, за съжаление голяма част не са го прочели. Затова искам тези неща да станат много ясни. Какви са правните последици и за кого са те? Ако те са позитивни за детето и за закрилата на детето, от една страна, това е едната страна на въпроса. От друга страна, семейството, брачният договор си има своите правни последици от сключването и несключването на този договор. Тези неща трябва в паралелно разглеждане да станат ясни и да се чуят ясно в обществото, за да не се спекулира с това какво би се случило при единия вариант и какво – при другия вариант.
От трета страна, за съжаление тези мерки, които са свързани с ускоряване на осиновяванията, разбирам, че те са единствено възможните на този етап.
Освен това, вие знаете, ако не се лъжа само 2% от децата в институции, са деца-сираци, които нямат биологични родители. Всички останали имат биологични родители. Сега тази мярка каква задача има? От една страна, целта може да бъде в посока на това да бъдат деинституционализирани, да се промени мярката “закрила”. От друга страна, ние не можем да избягаме от факта, не можем да избягаме от настроенията в българското общество. Голяма част, сега не искам да казвам процент, защото може да сгреша, голяма част от децата в институции са от малцинствата, за да не кажа от ромски произход. Другите деца, които са в институции, са деца с увреждания. Според вас, българското общество, кандидатите за осиновяване – тези 200 хиляди семейства в България, които са без деца, готови ли са да осиновят такъв тип деца, за да разчитаме на това, че сме преодолели тази психологическа бариера? И ако отговорът от Министерството на правосъдието е “не” на какво се дължи тогава нашият всеобщ ентусиазъм. Аз по принцип имам ентусиазирана душа и съм привърженик на промените, на реформите, имам реформаторски дух, но, от друга страна, не искам да избягам от реалностите. В нашата парламентарна група, колегите знаят, че дискусията ни беше от най-възторжените. Всички искаме да приемем желаното за реално, за възможно, въпросът е дали може да стане. Тук трябва да си кажем нещата едно към едно. Може би нашата комисия ще бъде комисията, в която най-лесно ще минат тези предложения. Въпросът обаче е друг: дали обществото ще ги приеме, дали другите комисии ще ги приемат, дали Народното събрание ще ги приеме.
Нарочно си позволих да се изкажа в такъв аспект, за да предизвикам дискусията. Тя няма да бъде лека и вие го знаете.
На първо четене беше приет подобен на този Семеен кодекс – реакциите бяха нееднозначни, меко казано. Съжалявам, ако са предизвикал някакъв дискомфорт във вносителите на законопроекта, но това са нещата, които са от самия живот, от реалността. А ние няма как да избягаме от тях. Щом ние не искаме да избягаме от променените обществени отношения, ние ще трябва да се опитаме да ги разгледаме в най-различни посоки.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Аз само с две изречения ще се спра на новото, което въвежда семейното законодателство в България, новата фигура - фактическо съпружеско съжителство, и ще се огранича до това да кажа, че до момента законодателството затваряше очите си за този социален факт в България.
За 2007 г. 58% от децата са родени извънбрачно, ако може така да се каже, тоест не с официален брак. Това не значи, че родителите – разбира се има и такива, които не са отговорни, но те си живеят заедно, грижат се за децата си. Мисля, че законодателството е отговорило на една обществена потребност да си регламентира, да намери правна форма един реален, социален факт. Толкова по фактическото съпружеско съжителство.
Бих искала да се спра повече на Глава осма “Осиновяване” в Семейния кодекс и искам предварително да кажа, че съм обнадеждена в текстовете, които са в Глава осма. Струва ми се, че много неща ще се подобрява с осиновяването. Може би сега е моментът, уважаеми колеги, да проявим активност и дисциплинираност да прочетем тези текстове сериозно и да дадем между първо и второ четене нашите предложения, за да се подобри и усъвършенства още повече този процес, имайки предвид голямата критика, която имаме в Европейския съюз и самокритиката, която имаме в българското общество по въпроса за голямата институционализация на децата в България, особено на децата в риск.
Уредени са много важни въпрос, като осиновяването на близнаци, на братя и сестри. Но мен много ме впечатлява вписването в регионалните регистри на деца за осиновяване, където е даден един само 7-дневен срок от настаняването на детето – за дете, което е настанено, дете в риск, съгласно чл. 27 от Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие. Тоест няма някой да мисли кога да го даде в регистъра, а просто в 7-дневен срок е длъжен да го впише в регистъра за осиновяването. Същото е за непълнолетни, които са под попечителство, трябва да бъдат вписани в регистъра. Тук е уреден въпросът за осиновяване не само като една мярка за закрила – да вземем детето от специализираната институция, а има текст, който казва, че може по молба на родителите да бъде вписано в регистъра за осиновяване по причини, по които социалната служба, Дирекция “Социално подпомагане” ще прецени дали да бъде вписано това дете. Това е още едно ускоряване и увеличаване на възможностите, които аз виждам в това – всички тези текстове са насочени към едно – да предпазим децата от престояване в специализираните институции и намаляването на шансовете им за осиновяване. Защото казват: “Кой осиновява дете на 7 години или на 15 години?”, ами много малко хора. Кой осиновява дете, което е с увреждане? Да не говорим, че някои от тях са придобити, а някои от тях са педагогическа занемареност ит.н. Така че всичко това гледам по темата за деинституционализацията и усъвършенстване на този процес.
Разбира се много хуманно са решени някои въпроси с осиновяването, като един такъв въпрос, че съгласието на майката не може да бъде дадено по-рано от 30 дни след раждането. Това мисля, че е един хуманен въпрос, който е решен тук текстово. Също – осиновяван, който не е навършил 14 години може да се изслуша от съда. Това идва от последните промени, които направихме в Закона за закрила на детето. Много са важни новите текстове за осиновяване без съгласието на родителите – това, което много ни пречеше и натрупа десетки хиляди деца в институциите към днешна дата, а именно 8000. Допуска се такова осиновяване, когато родителят не е съгласен, но той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за детето начин и е сложен срок. В срок от 6 месеца от датата на настаняването на детето, когато без основателна, ако примерно днес е настанено до 31.12.т.г. и 6 месеца след тази дата, ако не е потърсено детето и не е поискано от родителя прекратяване на това настаняване, без повече да бъде питан той детето се регистрира в регистъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Сега е 3 месеца, съгласно § 10.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да, но другите правни механизми са такива, че това не се спазва.
Също много съм приятно впечатлена, че в законов текст ние четем, че Съветът по осиновяване заседава не по-малко от 3 пъти месечно, а не както сега ма случаи – колегите от Социалното министерство ще кажат, какви срокове имаме понякога на заседаване на Съвета по осиновяване и особено на Съвета за международни осиновявания. Така че, уважаеми колеги, аз съм много обнадеждена.
Разбира се законово е уредено и това, че разглеждането на молбите на осиновяващите се извършва по реда на вписването им. Тоест съвсем справедливо, за да не се прибягва до такива неща, за каквито знае нашето общество и които породиха корупция и в тази толкова деликатна сфера. Така че съм много обнадеждена.
Ние от моята парламентарна група внимателно отново ще погледнем между първо и второ четене проекта, ако това е необходимо, но искам да поздравя екипа на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Съветите по осиновяване към Дирекция “Социално подпомагане”, към тези съвети, госпожа Христова преди малко каза, не знам кои влизат в състава, но влизат директори на домове от региона и т.н. Този директор въобще не е мотивиран да участва в такова заседание, защото има конфликт на интереси. Защото, ако ги няма децата в институциите, няма да има работни места и той няма да е директор, нали? Това са реалните неща от живота. Нека да ги коментираме такива, каквито са – точно такава е ситуацията и в момента. Преди да се навърши тази една година, след която може да влезе в регистъра за осиновяване, съдът да разпореди, директорите на домовете са тези, които викат родителите, търсят близки познати, родители по всякакви механизми, за да запазят детето в институцията. Това е сегашната ситуация.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: На много места се говори за пълно осиновяване. Има ли нещо друго, което не е пълно осиновяване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Аз като начало няма да дам така възторжена оценка на този проект, по простата причина, че каруцата отиде преди коня. Тоест липсваше обществен дебат, в който да бъдат включени и това, което каза доктор Адемов, представители на различни религиозни институции, неправителствени организации. Може би трябваше българското общество да бъде подготвено...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Позволявам си да Ви прекъсна, защото си направих труда да прочета всички електронни писания по този въпрос. Ако искате, ще Ви ги предоставя. Това (показва) e част от обществената дискусия – много асоциации, неправителствени организации и т.н. Но вероятно Вие имате Вашите аргументи, имате право да ги кажете.
СТЕЛА БАНКОВА: Да, за мен дебатирането в интернет не е единственото дебатиране, което може да удовлетвори българските граждани. Нещо друго искам да попитам, като използвам присъствието на представители на Правосъдното и на Социалното министерство. Какви гаранции има едно дете, прието от приемни родители, че може да бъде отглеждано добре или в случай, ако се окаже, че върху това дете се оказва насилие или психически тормоз, какви са правата на детето. Или случай, когато детето е осиновено, също какви са правата на детето. Ако се окаже, че средата, която го е осиновила е неподходяща, питам това, защото и в предишния и в сегашния парламент в приемните ми дни съм се срещала с такива случаи и на практика се оказва, че дете, попаднало в приемно семейство, бидейки непълнолетно и малко, то няма абсолютно никакви механизми да се свърже са каквато и да е институция, ако се окаже, а има такива случаи, в които детето се подлага на физически, психически и не дай Боже – има такива случаи, на сексуален тормоз. Същото е в семейството, в което се осиновява това дете.
Използвам случая, че присъстват представители на двете министерства да попитам какви гаранции има, защото преди два месеца поставих този въпрос тук, в нашата комисия, а не получихме отговор. А ви уверявам, че има такива случаи, в които деца, попаднали в приемни семейства или осиновени, бидейки малки, нямат никакъв механизъм да поискат законово да се махнат от това семейство - или приемно или законово семейство. Това моля да ни бъде разяснено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Банкова.
Госпожо Райчинова, имате думата, за да направите коментар на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: В началото ще кажа, че благодаря и за добрите оценки и добрите думи, които бяха казани за законопроекта, тъй като той е плод на доста усилия. Ще кажа също така, че този законопроект е съгласуван с изключително много, всъщност с всички, проявили интерес, неправителствени организации, в това число с най-новосъздадените асоциации, като например Асоциацията на акредитираните организации. Всъщност все още очакваме становището на Светия Синод. Засега все още нямаме обратна връзка за тяхното мнение, така че не мога да го споделя в момента. Ще се опитам да отговаря на въпросите, ако ми позволите не по важност, а в реда, в който бяха повдигнати.
Госпожо Понева, относно регистъра за фактическо съжителство, искам да кажа, че според нас в чл. 13, ал. 3 от проекта изрично е записано: “Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство докато не се заличи съществуваща регистрация”. Според нас този въпрос е решен в текста. По отношение на притеснението Ви, което на пръв поглед наистина е съвсем основателно, след като тези регистри се водят в общините и кметствата, как ще стане контрола да не се регистрираме във всяко кметство, всъщност идеята е регистърът да бъде единна база данни, независимо от това, че ще направите регистрацията в конкретното кметство. Целта е никой да не бъде затруднен да направи това и да го направи там, където живее, в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е дали не може в друго кметство да направи регистрация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Току-що прочетох алинеята, която казва, че това не може да се случи. Освен това тази база данни на регистъра ще бъде в пряка връзка и върху базата на ЕСГРАОН. Така че, ако има с едно и също ЕГН, няма как да регистрирате два пъти фактическо съпружеско съжителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В община Трън и в община Смядово например, ако се регистрираш, как ще стане това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Казвам, че регистърът е върху базата данни на ЕСГРАОН, така че на всяко физическо лице уникалният идентификационен номер е неговото ЕГН. Така че по това ЕГН ще се регистрира и фактическото съжителство. Ако в базата данни излезе, че на това ЕГН вече има регистриране, то тогава вече влиза в сила ал. 3, която току що посочих, че не можете да регистрирате втори път фактическо съжителство, ако не заличите предходното. Но няма пречка да заличите предходното и да регистрирате ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук възникна един интересен въпрос: в условия на брак може ли фактическо съпружеско съжителство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Не може, естествено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Къде е казано? (Оживление, шум и реплики.) Колеги, моля ви! Нека рационалните аргументи в дискусията да са доминиращи, а не емоционалните. Защото има и такава опасност.
Колеги, моля за внимание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Няма забрана в законопроекта, но нашето виждане беше, че по информацията от ЕСГРАОН, там се получава информация и за семейния статус на лицето. Тоест това се контролира. Може би е добре да има забрана, аз не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е морализиращ текст като че ли, но не е законова норма. Това е морална категория.
Заповядайте, госпожо Райчинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Няма пречка, ако се прецени забраната да е изрична, така че да действа предупредително.
По отношение думите на госпожа Панева, искам да кажа, че беше повдигнат въпроса – не знам да коментирам ли това от “Джемини” и т.н., че не се допуска фактическо съпружеско съжителство между еднополови двойки, искам само един аргумент да кажа. Това, което те изложиха като притеснение какво ще стане с децата, родени в такова съжителство и с техните права. Искам да кажа, че този аргумент не е основателен, защото няма пречка – дори този въпрос е решен, макар да не е изрично написан, няма пречка близките на истинския биологичен родител, при случващо се, не дай Боже, лошо събитие и смърт на този биологичен родител, да бъдат осиновители или да бъдат приемни семейства. Така че интересът на детето, дори в тези двойки, по никакъв начин не е застрашен.
Освен това искам да кажа, че независимо от смущенията за регистрирано или нерегистрирано фактическо съжителство, аз мисля, че този институт има една основна цел и правилата, разписани в проекта, го уреждат изрично.
Доктор Адемов, вече отговаря и на Вашите въпроси. Считам, че чрез този правен институт, единственият въпрос, който се решава, е не дали ви харесва да живеете в брак или не, а да се уредят правата на детето, родено при тези условия. Всички права, които са разписани, касаят единствено и само децата. Тоест дете, родено при такива условия, има всички права да наследи и двамата родители, което иначе не би могло да стане, ако не беше въведен този институт.
Въведени са всички задължения за родителя, включително този, който съжителства на биологичния родител, че това дете ще му дължи както грижата на отговорен родител, както трябва да защитава неговите интереси, така и издръжка в случай на раздяла или без раздяла. Изобщо дължи всичко онова, което родителите от брака дължат на детето. Много важно е, че този механизъм позволява въвеждането на презумпцията за бащинство. Тоест не е необходимо да се минава през нови, сложни припознавания или други процедури, за да е ясно, че това е вашият баща, рóден. Тоест въпросът е априори.
Водещото в целия механизъм е не, защото статистиката сочи, че много хора живеят така, а защото децата и интересите им, родени при такива условия, сега не са решени, както и наследяването, това също не е маловажно на дете, родено при такова регистрирано фактическо съпружеско съжителство.
Понеже Вие, доктор Адемов, повдигнахте въпроса затова, че българските кандидат-осиновители не желаят да осиновяват деца със специални нужди, това е изключително болен въпрос. Аз съм председател на Съвета за международни осиновявания и, повярвайте ми, наистина знам колко сложен е този въпрос. Това, което ние се опитваме да дадем в законопроекта като нова възможност, е да установим предоставяне на данни – за ваша информация, ние вече сме го въвели в наредбата и го прилагаме, защото другото би означавало, че нищо не правим за тези деца, да предоставяме информация на акредитираните организации, които от своя страна се свързват с техните кореспондентни организации в другите държави, за да търсят кандидат-осиновители за деца с конкретните специални нужди. Считаме, че разписаната втора възможност, а именно за сключването на двустранните договори по реда на Хагската конвенция, ще позволи да бъде създаден модел, по който страни като САЩ, като Канада, в които толерантността за осиновяването на деца със специални нужди, в това число и деца с много сериозни здравословни проблеми, позволява ние да установим модел, по който кандидат-осиновителите да бъдат обучени там, в тази страна, за работа с дете точно с такива проблеми, каквото имаме ние, когато той иска да осинови такова дете, с целия контрол разбира се върху цялата процедура. Така че това е всичко, за което сме се сетили, че можем още да направим. Разбира се истината е една. Ще останат деца с достатъчно тежки здравословни проблеми, които никой никога няма да осинови. Но оттук нататък това е грижа на държавата да направи необходимите грижи тук, в България. Поне на нас не ни е известно по-добро решение в друга държава по този въпрос, за да го предложим в законопроекта.
Понеже говорим за осиновяванията, ще споделя, може би защото е и наша гордост – вече няма критики от Европейския съюз за международните осиновявания от България. Напротив налице са вече първите похвали. Дори искат нашата подкрепа да обучаваме румънците, че това не е нито страшно, нито невъзможно и т.н. Струва си да се гордеем с това, че не създаваме пречки пред щастието на децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колко осиновявания имаме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: От момента, в който аз оглавявам – преди това не мога да ви кажа, не помня наизуст, в Съветът за международни осиновявания от 13 декември до миналия вторник сме направили предложения за сто осемдесет и няколко деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Важно е да се знае.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Сто осемдесет и няколко предложения към кандидат-осиновители са направени за периода 13 декември м.г. до миналия вторник, без миналия вторник, като казвам, че това е цифра, която е 3 пъти по-голяма от предходните три години сборно. Разбира се, това са стартирани процедури. Това е цял процес, който до момента, който се приключи, може някой да се откаже.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Колко време трае една процедура?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: От момента, в който сме направили предложение ли? Имаме два месеца, за да вземе отношение двойката кандидат-осиновители, тоест да дойде, да осъществи контакт – между 3 и 4 месеца от предложението, подписано от министъра на правосъдието до решението на съда за постановяване.
Тук се възползвам само да уточня, че пълно осиновяване – въпросът, който зададохте, госпожо Христова, не случайно стои този термин. Защото пълното осиновяване означава осиновяване, при което правните последици са такива, сякаш осиновителите са твои истински родители, в смисъл не само отношение родители-деца, а и отношенията между роднините на родителите и децата и обратно. Докато при непълното осиновяване, имаме запазване на взаимоотношенията истински, биологични родители-деца и допълнителни отношения родители-осиновители и деца. Това е разликата. Но при международните осиновявания това е недопустимо – винаги е пълно осиновяване.
Искам само да уточня още нещо, че при настаняването директорите са изключени, доктор Адемов, така че няма възможност те да влияят върху процеса, да запазят децата, респективно работата си. Те вече не участват в Съвета за осиновявания – говоря за националните осиновявания, според онова, което сме разписали в законопроекта, именно знаейки, че там се появява конфликт на интереси. Само ще уточня, че срокът е даже още по-къс, защото вписването в регистъра за национално осиновяване вече не зависи от срока, за който е постановено настаняването, а 6 месеца от датата на настаняването, ако родителите без основателна причина не потърсят детето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е за децата, които се настаняват сега, а за децата, които са в домовете, важи § 10.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Да, от гледна точка на Преходната разпоредба.
По отношение последния въпрос на госпожа Банкова – какви гаранции, че детето, прието от приемни родители и бъде предмет на насилие, искам да подчертая, че това и сега е факт. Госпожо Христова, ще ме подпомогнете и Вие. Първо, в законопроекта изрично е записано, че правата на непълнолетното дете могат да бъдат упражнени чрез Агенция “Социално подпомагане”. Това, от една страна. Второ, и сега това е сбор от законови и подзаконови нормативни актове регламентират както постоянния контрол от Агенция “Социално подпомагане” на всяко дете, което е настанено в приемно семейство, така и за всяко дете, което макар да е в собственото си семейство има сигнали, че е дете в риск. Може би не е всичко онова, което би ни се искало да бъде като механизъм възможно най-чист и най- в интерес на децата.
Искам все пак да разгранича, че Семейният кодекс не третира и по принцип не е призван да реши въпросите задълбочено по отношение на децата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заедно с госпожа Христова коментираме в момента – приемното семейство, фигурата на приемното семейство, не е предмет на Семейния кодекс. Това е социална услуга. За предоставянето на социална услуга има стандарти, има критерии – или ги спазват, или не. И аз след малко ще предложа и Социалното министерство да се включи, за да може да се произнесе по тези въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Има и Закон за домашното насилие и др. Много са инструментите – дали са подредени както ни се иска или не, дали се управляват както ни се иска, е отделен въпрос. Но не е това проблем на материята на Семейния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Райчинова.
Ще ви помоля да си помислите върху следния въпрос. В момента самотната майка с дете е субект на социално подпомагане. Изобщо самотната майка с дете е фигура, която е обект на социалната политика, на всички мерки по социалната политика, на всички закони.
В новите условия на мен ми е много трудно да формулирам това нещо, какво значи “фактическо”? Как го измислихте? Дали е фактическо или съпружеско съжителство? “Фактическо” означава, че има и “нефактическо”, но както и да е.
Каква е разликата между сегашната ситуация на самотна майка и новата ситуация? Искаме тази разлика да ни изясните, за да стане ясно.
Госпожо Михайлова, заповядайте - ще Ви моля съвсем накратко. Колеги, ако искате, да не приключваме сега дискусията, а да я продължим в друго заседание. Има различни възможности.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ще се опитам, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, гости! Много накратко ще се опитам да кажа, че подкрепям философията на законопроекта, защото тя, според мен, регулира обществени отношения, които са факт от живота ни, на първо място. Защото е налице стремеж да се изработят механизми в интерес на закрилата на детето.
Съгласна съм с казаното от госпожа Банкова по отношение на това, че обществото дискутира много активно. Лично моето мнение е, че противници на Семейния кодекс са 20-тина много високо говорещи млади хора, които сме срещали на различни форуми.
На мен ми е странно защо религиозните общности реагират сега, когато то влиза в рамките на закона, защото всичко това се случва пред очите ни години наред?
Съгласна съм с госпожа Банкова, че има потребност от дискусия в обществото. Искам да напомня, господин председателю, че има една възможност в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се искат становища от гражданския парламент на страна, Икономическия и социален съвет. Може би има такива случаи председателят на Народното събрание, който има право да върши това – може би да се обърнем към него и да го подсещаме, че може д а се възползва от това право.
Няколко конкретни въпроса, които се надявам да не приемете като много конкретни, но тъй като нашата комисия няма да разглежда законопроекта на второ четене, искам да ги задам сега. Първо, по отношение на чл. 81, ал. 2 за осиновяването на братята и сестрите. Струва ми се, че текстът не е в интерес на осиновяванията заедно на брат и сестра – нещо, което може да рефлектира върху стотици хиляди детски съдби. Текстът говори и затова, че те могат да бъдат осиновени заедно, при условие че имат емоционална връзка помежду си. Не знам как се установява емоционална връзка между 6-месечно дете и дете на година и половина примерно. Според мен трябва да се положат всички условия брат и сестра или братя, или сестри да не се делят и те да се разделят, само когато са изчерпани всички възможности за осиновяването им заедно от български граждани. Законът не дава такава гаранция.
По отношение на текста, който нас особено ни вълнува, е чл. 98, ал. 2 – за 6-месечния период. Подавам един сигнал, който имам от домове за медико-социални грижи, които ми се обадиха и ми казаха: “Внимавайте много, защото и сега в рамките на 2-годишния период майката трябва да има връзка. Връзката понякога е телефонно обаждане от Гърция: “Как е детето ми?”.
Струва ми се, че както е формулиран текстът, отново създаваме такава възможност, тъй като поставяме условие, че без основателна причина родителят е поискал прекратяване на настаняването. Обаждането от Гърция поискване за прекратяване на настаняването ли е? Мисля, че тук текстът трябва да бъде много по-сериозно пипнат.
Един текст, който силно ме притеснява – още нещо и приключвам, е чл. 37 – “за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за текущи нужди на семейството, те отговарят солидарно”. Мисля, че този текст може да рефлектира много сериозно върху интересите на родителя, който остава да отглежда детето. Защото задължения, направени без знанието от единия съпруг, в крайна сметка могат да се поделят поравно и да се доведе до невъзможност родител, който носи отговорност за отглеждането на детето, той да се справя, поради финансови причини с това си задължение.
И последно, моля, госпожо заместник-министър, да дадете вашите аргументи затова възможността презумпцията за бащинство да се предявява при 14-годишна възраст на детето. Притеснява ме това, че 14 години е една много деликатна възраст, особено за момчетата. Те са в пубертета и тази възможност може да породи много конфликти, много проблеми и мисля, че 14-годишна възраст е една твърде крехка възраст за едно дете да навлиза в една толкова деликатна материя, която може да се отрази трайно върху неговия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Доктор Станкова има думата, но не за емоционалното и нервно-психическо развитие на детето на 6 месеца, защото за информация от медицината отдавна е казано, че има емоционално развитие и на 1 месец, дори и по-рано. Но това е медицинска тема.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи заместник-министри, колеги! Аз няма да задавам въпроси. Доста колеги почти изчерпаха тема, разбира се общо казано в днешното заседание.
Искам да поздравя колегите, които са работили по този законопроект и да изкажа действително задоволството си на прима виста за правения законопроект и да ви кажа, че от година и половина всъщност коментираме, особено проблемите за осиновяването и сме удовлетворени, че този проблем, освен другият – за съжителството, е така заложен, че всъщност дискутира действително това, което казахте, философията. Тя е основна – философията за запазване на здравето и така да се каже психичното развитие и изобщо правата на детето. Това е всъщност важното.
Това, което каза и председателят доктор Адемов, и госпожа Христова на мен ми хареса и аз даже бях подготвила тези думички, те ги казаха – хубаво е, че това, което е направено всъщност, е поставена реалността. Посочена е реалността, в която ние живеем в момента, доближено е до реалността, защото ние много често в нашите изказвания и правейки и опитвайки се да правим законотворчество ние, депутатите, използваме този израз. Защото в крайна сметка законодателството трябва да почива действително на действителността. Не е никак лесно да го направим това разбира се.
В тази връзка съм много удовлетворена и наистина много сериозно на второ четене да се направят анализи на всяко едно предложение, защото там по-пълно ще кажем своето мнение. Но като цяло звученето е много добре, поне за мен, а се надявам и за моите колеги, които надявам се да гласуваме този законопроект.
Искам само на един момент да дам акцент, пак във връзка с осиновяването, което лично мен ме интересува и не само защото сме лекари, а защото в живата практика често се ангажираме с този проблем. С госпожа Христова бяхме в едно посолство и там се срещнахме с един европейски парламентарист – самият той е осиновил 3 деца от Русия, изключително много ангажирани са към този проблем. Трябва да ви кажа, както самите ние знаем, че те откликват много, как да кажа, цивилизовано вече на проблема за осиновяванията и апелираха – това, което Вие казахте, и тъй като няма подробностите, това не е проблемът, който в момента трябва да го решаваме, как и точно става и в каква бързи, с каква скорост и по какъв начин, за международните осиновявания. Той апелираше по-бързо да стават международните осиновявания. А те естествено са свързани с нашите срокове за осиновяванията тук, и разбира се други критерии – ако не стане тук осиновяването, да стане в чужбина.
Казвам го, защото имаше преди известно време – това е само емоционалният акцент, доктор Адемов, да ни извинете всички, но наистина е много интересен. Имаше един филм, който два пъти го повториха по БНТ, в който показват осиновявания на деца от Скандинавските страни мисля, където бяха предпочитани дори децата от ромски произход. Това беше много фрапиращо. Причината беше и тук беше направено едно научно обяснения и то наистина е важно и ние като лекари го знаем, че по този начин те подобряваха своя генофонд. Това е вярно, това вече е философия. Това вече е философия и е друга тема, за която само маркираме и наистина е важна и интересна.
Що се отнася до проблема за осиновяванията и ражданията на деца от цигански произход, смятам, че проблемът е двупосочен и трябва да върви успоредно. От една страна, ние трябва, и реалността е такава, каквото и да кажем, Вие вече го посочихте и ние го посочихме – да той е тревожен, мисля, че на 90% от децата са ромчета. За съжаление го казвам, защото казахте да си кажем истината. Тук българите или българското население, българският гражданин няма афинитет за осиновяване, при положение че имаме около 300 хиляди бездетни двойки. И това го знаем.
От друга страна, мисля, че успоредният момент е в това е да направим всичко възможно с други механизми да намалим тази раждаемост на деца, които не са желани, а са направени само с идеята да се вземат само социалните помощи и идеята за други неща. Тоест услуга, вървейки на другите законодателни инициативи, да създадем тези механизми ние ще осигурим едновременно и осиновяването и намаляването на тези нежелани деца всъщност и по този начин ще стимулираме и тези родители от ромски произход да работят в друга посока и други механизми да родят тяхното поведение, а не механизмът: “Раждай дете, за да получаваш някакви средства”, и мисля, че ще родим пък и други възможности да намалим безработицата или пък обратното, да стимулираме една по-пълноценна работна сила. В тази връзка мисля, че законопроекта като такъв даде добро начало затова, което дълго време чакахме и говорихме. Той отговаря на реалността на живота ни и на това, че ние живеем вече в съвсем по-различно общество, в 21 век, тук може би повечето сме консервативни, но запазвайки обаче ролята на хетеросексуалната двойка. Не съм съгласна, запазвайки всички права – тук съм съгласна, всички имаме познати двойки-хомосексуални, природата така е решила, природата е интересна, животът е интересен, но аз смятам, че за отглеждането на едно дете, при положение че един много тревожен проблем от време стоеше за децата, които са насилвани. Смятам, че този проблем е важен и може би от тази гледна точка ще има дискусия. Затова смятам, че осиновяването трябва да бъде категорично предоставено на хетеросексуални двойки. Просто природата е такава. В противен случай, колеги, това е философия – човешкият род би бил и би трябвало да върви към изчезване. Само философията към това да съществуваме и да раждаме понятието живот е в основата на това мислене. Желая успех и ви благодарим за усилията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, доктор Станкова, за краткия вариант на Вашето изказване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Едно изречение само по повод тази цифра доста голяма, която радва Министерство на правосъдието за международните осиновявания. Дали има обратна информация, създаден ли е механизъм за обратна информация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това не са реализирани осиновявания, това са стартирани процедури.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре. От тези, които са регистрирани, дали има обратна информация за състоянието на детето – здравословно, психологическо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Райчинова ще има думата, за да отговори на въпросите, а сега нека да дадем думата на заместник-министър Иванка Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Само с няколко думи искам да кажа, че изцяло подкрепяме законопроекта за нов Семеен кодекс. Активно сме участвали в неговото изработване, особено в частта за осиновяванията и грижата за децата. Почти всички наши предложения които са предложенията от практиката, са приети. Идеята е всяко дете да намери семейство. Това е идеята.
Каква е ситуацията в момента? Около 1100 деца с тежки увреждания са по домовете за деца с увреждения, 2400 деца – приблизително говоря, са в домовете за медико-социални грижи и около 4500 деца в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Наистина 2% са пълните сираци. Всички останали са с родители. Децата, които са в домовете за деца, лишени от родителски грижи са били малки, но не са имали възможността да бъдат осиновени поради причина, че 90% от тях нямат откази за осиновяване от родителите. Не говорим за децата с увреждания. Там повечето са с откази, но тези в домовете за деца, лишени от родителски грижи е факт. Те нямат документи и затова не могат да бъдат осиновени. Истината е също така, че кандидат-осиновителите искат малки деца, по възможност здрави, да са от български произход. Но това нещо ще отпуши осиновяванията, категорична съм в това нещо, особено за децата от домовете за медико-социални грижи, където са 2400 деца. Това не е малка цифра. Искам да ви кажа, че няма начин след като се впишат в регистрите за осиновяване, тези деца веднага ще бъдат подадени за осиновявания и това е най-доброто, което ще се случи от този Семеен кодекс. Защото иначе тези деца са обречени да растат в тези институции. Това е една наша погрешна практика досега, която е провеждана с годините. Всички услуги по деинституционализация, по настаняване в приемни семейства, настаняване в близки и роднини няма да бъде така развито, както осиновяването, което е истинската грижа за децата, всъщност детето а живее в семейство. Това е най-доброто – осиновяването.
В този смисъл искам да кажа, че сме наясно с дирекциите за социално подпомагане, по-специално с отделите за закрила на детето. Даваме си много ясна сметка, че трябва да се засили капацитетът, включително професионалният на отделите за закрила на детето. Защото те имат и много допълнителни ангажименти, които в момента са разписани по законовата база.
Другото, което бих искала да кажа, това, което казахте за самотните майки, и в момента в Закона за социално подпомагане са регламентирани съвместните съжителстващи лица – така ние ги наричаме, но това се установяваше само с една анкета, което доказва или не доказва, че двамата души живеят заедно. Сега вече това е един факт, който дава същите права на всички деца, включително на тези, които са родени от брак, включително родени в такива съжителстващи семейства. Безспорно е, че ние ще трябва да преразгледаме цялата система за социално подпомагане и просто да ги свържем нещата заедно с последствията от Семейния кодекс.
Така или иначе тук най-важното е, че е защитен интересът на детето в случая в така разписание Семеен кодекс и това е заслужаващо адмирации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожице Цанова да отговорите на въпросите. Ако обаче, самотната майка с детето в досегашния вариант е заинтересована от социалното подпомагане във вида, в който е в момента, те никога няма да сключат такъв фактически брачен договор няма да сключи, защото са заинтересовани да бъдат на социално подпомагане, да получават семейни помощи за деца и т.н.
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ще кажа само няколко думи в допълнение, тъй като ангажиментите на дирекции “Социално подпомагане” са доста и не само свързани с осиновяването. Тук ще помена и исковете за оспорване на припознаване. Между другото това е един институт, който в практиката в последните месеци придоби доста големи размери. Така че трябва да се вземе под внимание засилване на капацитета на дирекциите в този смисъл. Доста се използва припознаването с цел заобикаляне на осиновяванията. Става въпрос също за важни становища относно споразуменията при развод, изключително важно с оглед закрилата на децата не само по отношение на имуществените моменти при развода, становища при настойничество и попечителство, стои много важно въпроса за настойничеството или попечителство на децата с родители в институциите. Много често в практиката се оказва, че трябва да издирваме родители, които на практика ги има, а не можем да ги намерим. Така че освен осиновяването, това са част от важните неща, които изискват много сериозен ресурс в дирекциите за социално подпомагане, психолози, които се въвеждат в Съвета по осиновяване и трябва да бъдат от дирекциите за социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Откъде ще намерите?
СИЛВИЯ ЦАНОВА: Ето това е един въпрос, който стои. Особено в малките населени места всички знаем, че подготвени кадри в този смисъл няма.
Въпреки всичко промените по отношение на Глава “Осиновяване” дават възможност наистина за една конкретна група деца да влязат в регистрите, да бъдат осиновени, тъй като престояването в институции за тях е изключително неблагоприятно. Само няколко цифри ще посоча. От промяната на режима на осиновяване през 2004 г. до този момент са осиновени над 2600 деца, средно около 700 осиновявания има на година. Вписаните кандидат-осиновители в регистрите варират между 2300 и 2500. Това е само за съпоставка с бездетните двойки каква е готовността и желанието да бъдат осиновени деца. Не е без значение и това, че се увеличават заседанията на съветите по осиновяване – най-малко по 3 на месец, което означава, че ще бъдат осиновявани повече деца. Така че промените, които бяха предложени от експертите от Министерството на труда и социалната политика и Агенция “Социално подпомагане” мисля, че ще доведат до засилване на процеса на деинстуционализация и защита на една немалка група деца, които в момента се намират в институции, и то най-мъничките деца, за които е възможно осиновяването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Ще дам думата на госпожа Райчинова, за да се опитаме да финализираме дискусията, макар че тя е безкрайна по принцип.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Ако ми позволите, искам да кажа само по две думи на два от най-важните въпроси, които се повдигнаха. Това беше: имаме ли обратна информация след международно осиновяване, тоест да е налице контрол и да се избегнат злоупотреби. Искам да кажа, че този въпрос е решен от 90-те години до ден-днешен в България. След процедура по осиновяване, говоря и за международните осиновявания, тече 2-годишен период, в който на 6 месеца се изпращат следосиновителни доклади от органите на държавата, в която държавата е осиновено. Затова сме страна по Хагската конвенция и затова сме централен орган, за да можем да контактуваме извън този регулярен механизъм за контрол. Отново при поискване във всеки един момент от българския централен орган може да се иска информация и другия централен орган е длъжен да я предостави, именно за състоянието на детето.
За ваша информация един такъв следосиновителен доклад дава оценката, включително на съседите как им се вижда детето – дали е в настроение, дали играе, какво казват учителите, какво казват лекарите, изпращат снимки, за условията при които живее. Така че този осиновител контрол не е никак подценяван, той се върши. Това е задължение. И сега съществуват в България разпоредби, които го регламентират.
СТЕЛА БАНКОВА: Досега нямате такъв случай, в който...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Имали сме случай, в който детето не желае да се адаптира – било е на по-висока възраст, и съвместно и детето, и кандидат-осиновителите искат разваляне на осиновяването. Но нямаме случай, в който... Напротив, кандидат-осиновителите вече осиновители ни сигнализират за информация, която детето, отпускайки се в новата си среда, започва да споделя за условията и за онова, което му се е случило в България. Повярвайте, хората са изключително отговорни, пращат веднага доклади и информацията, която получаваме за неща, които са се случили на детето в българските домове, е страшна.
Само искам да кажа по отношение на повдигнатия въпрос, който е съвсем основателен, презумпцията за бащинство да бъде предявявана на 14-годишна възраст, респективно оспорвана. Нашето виждане, което е залегнало в законопроекта, стъпва на мнението на Съвета на Европа, който поддържа, че детето трябва да знае за своя произход всички подробности преди да навърши пълнолетие. Това е част от правата на детето. В този смисъл 14-годишната възраст е възрастта, при която осиновените деца в чужбина имат право да поискат да узнаят за биологичните си родители и ние сме длъжни да им предоставим тази информация. Затова решихме, че това е възрастта, в която трябва да се ползва и българското дете, живеещо в България, от същите права. Това е било водещото. Разбира се дискусия до пълнолетие, винаги би могло да има – дали да бъде 14, 15 или 16-годишна възраст, но това е бил водещият мотив за този подход.
Благодаря за текстовете, за които споделихте. Ще ги прегледаме и ще имаме готовност за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други мнения? Мисля, че се ориентирахме за какво става въпрос. Ако няма други желаещи за изказвания, коментари, мнения и въпроси, позволете ми да подложа на гласуване внесения законопроект за Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен проекта за Семеен кодекс, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Госпожо Райчинова, пожелавам Ви по-нататъшна успешна дискусия в комисиите и Народното събрание. Може би най-лесна беше дискусията в тази комисия, тъй като всички ние искаме децата да бъдат деинституционализирани и разчитаме на тези текстове. Останалата част от материята или не я разбираме много, или я коментираме по начин, по който ни се иска да се случват нещата. Благодаря Ви още веднъж за представянето.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.15 ч.)
Председател на Комисията по труда и социалната политика: Д- р Хасан Адемов