Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда и социалната политика
28/05/2008
Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 28 май 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от председателя на комисията д- р Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Госпожо Христова, имате думата, за да представите проекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност представя минимални стандарти за обезщетения. Конвенцията покрива 9-те основни групи обезщетения. Заложените изисквания, свързани с тези 9 основни обезщетения, могат да не бъдат поети първоначално изцяло, а това да стане постепенно след първоначално поемане поне на 3 от тях. Нивото на минималните обезщетения може дъ бъде определено в съответствие с нивото на доходите на всяка страна. България покрива от 9-те минимални стандарти 7 области: за медицинска грижа, обезщетение за болест, обезщетение за старост, обезщетение за трудова злополука, семейно обезщетение, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за преживели лица. Следователно страната ни би могла да се присъедини първоначално към тези части на конвенцията, чиито стандарти покриваме към момента.
Конвенцията не създава нови права за защитените лица, а предвижда допълнителни гаранции при получаването на съответните обезщетения в различните области. Чрез приемането й ще се въведат стандарти за социална сигурност, каквито прилагат голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, които също са страни по конвенцията. Тов аще позволи съизмеримо със социалните системи на другите държави и предоставяне на гаранции, че България е възприела и поддържа същите минимални стандарти на покритие на обезщетенията, които поддържат и останалите европейски държави.
Не на последно място, възприемането на конвенцията ще позволи да станем държава – членка на Европейския кодекс за социална сигурност.
Конвенцията представлява един цялостен акт, чиито норми уреждат правоотношенията в сферата на социалната сигурност. Тя ще влезе в сила за България 12 месеца след датата на регистрация на ратификацията.
Искам да добавя, че при съгласувателната процедура синдикатите и работодателите не са имали бележки по ратификация на конвенцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, имате думата. Имате ли въпроси, коментари по предложения текст за ратификация на Конвенция № 102?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин педседател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър и гости! Както заместник-министър Христова подчерта и както е записано в мотивите, България покрива 7 областти от 9-те, в които се въвеждат минимални стандарти с конвенцията. Въпросът ми е кои са двете области, които България не покрива и в какво точно се състоят проблемите, които ние не покриваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това са обезщетенията за инвалидност и безработица. Ще помоля колегите да обяснят в детайли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Всъщност, за да се изчисли дали една държава отговаря на съответен стандарт се прави анализ. Този анализ е доста сложен. Ако сте обърнали внимание на текста на конвенцията в нейните финални текстове има разпоредби за определяне на минималния стандарт. Той се определя според квалифициран работник и според типичен работник. Ние сме извършвали изчисленията и за двата вида работници. Определенията са дадени в конвенцията. Това не е просто работник, който ние ще си измислим.
Специално за обезщетенията за безработица и обезщетенията за инвалидност, паричното обезщетение се оказва, че не покриваме тези минимални проценти, които изисква конвенцията нито спрямо квалифициран работник, нито спрямо стандартен работник.
Специално при инвалидността, в самата част за инвалидност са включени и обезщетенията в натура. Но тук трябва да се обърне внимание, че тъй като предлагаме да се присъединим към втора част “Медицински грижи”, които също са обезщетенията в натура и тъй като в българското законодателство няма разлика, въведена при медицински грижи, примерно, при обща инвалидност, медицински грижи при трудова злополука и т.н., щом се присъединим към втора част “Медицински грижи” , това означава, че нашата система на предоставяне на медицински услуги от общо практикуващия лекар при хоспитализация и т.н., предоставя достатъчно адекватна медицинска защита на лицата, включително и при рисковете инвалидност и майчинство и болест, тъй като в тези рискове пак са включени и медицинските грижи.
Обръщам внимание, че специално при инвалидността, въпреки че не предлагаме да се присъединим за момента към тази глава, не е толкова голям проблемът, тъй като ние покриваме поне обезщетенията в натура с частта “Медицински грижи”. Всъщност проблемът остава при паричните обезщетения.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: За безработица.
ДОБРИНКА БОНЕВА: И за безработица и за инвалидност, като под обезщетения се разбират и пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения, въпроси?
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, защото бих искала да акцентирам върху един проблем. Много се радвам на въпроса, зададен от народния представител Донка Бихайлова. Няма да опровергавам, разбира се, това, което беше казано от госпожа Христова, защото то е вярно. Моята организация подкрепя ратификацията на тиз основополагаща конвенция на Международната организация на труда. Но тъй като всяка година, когато обсъждаме заедно с вас бюджета на ДОО, моята организация чрез мен или чрез някой друг свой представител ви е омразнало вероятно да повтаря, че това, коетоправим с риска “Безработица” не ни поставя в добра кондиция и няма да ни даде възможност да ратифицираме тази конвенция, ето сега дойдохме до този момент.
В становище, което сме предоставили на властите в България по този въпрос, сме изразили нашето дълбоко съжаление за тази ситуация, още повече, че в рамките на Социалната седмица днес е един много важен дебат, който се нарича гъвкава сигурност и ако България наистина се замисли върху това да работи по темата “Гъвкава сигурност”, тя не може да остане в рамките на сега съществуващото положение и не бива да се задоволява дори с минималните норми на Конвенция № 102.
Благодаря за възможността, която ми дадохте, все пак ще се радвам да подкрепите ратификацият ан Конвенция № 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси и коментари, колеги? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да представите законопроекта.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми социални партньори! Заедно с председателя на комисията доктор адемов и госпожа Христина Христова представяме на вашето внимание предложение за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, което е много кратко като текст, но твърде сериозно като смисъл.
Нашето предложение е свързано с намаляване с още 6 месеца на 18-месечния ограничителен срок за непрекъснато получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст. Вероятно всички колеги си спомнят, че ние въведохме такова 18-месечно ограничение с определено притеснение и след определени дискусии от 1 януари т.г., което мисля, че можем да кажем сега, че не произведе едно много сериозно напрежение сред социално-слабите лица. Обнадеждени сме от това, че голяма част от лицата, които на практика напуснаха системата на социалното подпомагане, поне за определен период от време, беше предложена работа от бюрата по труда, бяха предложени форми за квалификация и при една сравнително добра координация на дейностите между дирекциите за социално подпомагане и дирекциите „Бюро по труда” част от тези хора бяха насочени към трудовия пазар.
Ние считаме, че нашето предложение е адекватно на променящата се ситуация на пазара на труда. Както е известно за всички, безработицата в страната е под 7%, коефициентът на заетост расте и здравите хора, които желаят да работят, могат да намерят своята работа. Това според нас налага едно намаляване на срока за непрекъснато получаване на социални помощи и би мотивирало хората, които в един продължителен период от време са получавали социални помощи да формират по-активно поведение на пазара на труда.
Успоредно с това Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта непрекъснато предлага увеличаване на средствата за квалификация на безработни лица за ограмотителни курсове и считаме, че това е една мярка, която от една страна отговаря на потребността от квалифицирана работна сила на пазара на труда. От друга страна, ще мотивира хората, които в един по-продължителен период от време са били пасивни по отношение на пазара на труда, да потърсят активно работа.
Държа да подчертая ,че нашето предложение не засяга бременните жени, майките, отглеждащи децата си на възраст до 3 години и хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, още няколко думи ще кажа от името на вносителите. Най-важното във вземането на управленски решения, бих казала, че това е тяхната адекватност. Никога не може да се каже, че ефектът, който се постига от дадено управленско решение, е най-добрият, но поне сме длъжни да направим всичко възможно, всичко необходимо за целите, които сме си поставили. След като сме в ситуация, при която безработицата в България е под средната за Европейския съюз, която е към 7,5%, доколкото разбрах, за всички страни членки, след като вече не прилагаме такива мащабни програми за държавна субсидирана заетост, чрез които можеха да се приложат още по-крути санкции, особено, когато държавата субсидира работната заплата и осигуровките, мисля, че сега е време за тази мярка за намаляване на възможния срок, в който едно безработно лице на социално подпомагане може да получава социални помощи, с изключение, както каза госпожа Михайлова, на тези, които имат други индикации – които имат увреждане, хронично заболяване, гледат болен човек или дете до определена възраст и т.н.
Аз лично съм привърженичка на мярката, която можехме да прилагаме по програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, а тя беше следната. Когато безработното лице, получаващо социална помощ, биваше изпращане в бюрото по труда да получи работа или квалификация и отказваше работа или квалификация, то се лишаваше от социална помощ незабавно и нямаше право да получи не 12 месеца, а и един ден социална помощ. Но ние вече не сме във времето на такива субсидирани мащабни програми. Така че тази мярка е напълно адекватна и аз с чиста съвест и професионална съвест съм един от съвносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения?
Имате становища на Министерството на труда и социалната политика, на една от работодателските организации, на КТ” Подкрепа”.
Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, госпожо заместник-министър! Ние подкрепяме без никакви проблеми, бих казал, и без резерви този може би рекордно кратък текст за промяна на закон като искам да подчертая, че въпреки краткостта на текста, той има много голямо значение точно сега. Нашите наблюдения показаха, че при въвеждането на предишния ограничителен срок безработицата не само, че не се увеличи, а продължи да намалява. Тоест това не се отрази негативно на пазара на труда. Смятаме, че приемането сега точно в този момент на промените в закона ще охладят малко мераците за внос на азиатска работна сила, да кажем, или нещо много по-ниско платено.
В същото време ви моля да не гледате в последния абзац на нашето становище като на закачка. Там ние предлагаме да се помисли върху варианта при насочване на тези освободени средства. Това съвсем не са малко средства. Това са 1/3 от средствата за социално подпомагане, които биха могли да отидат може би в най-важното нещо на пазара на труда сега – в образованието и квалификацията.
Още веднъж казвам, че от синдикална гледна точка нямаме никакви проблеми със себе си, защото тези помощи, това социално подпомагане идва от заплатите на работещите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Христова! Нашата конфедерация също подкрепя тази мярка, макар че трябва да призная, че имахме доста колебания. Когато за първи път се решихме като държава да пристъпим към едно ограничение на срока всички ние и вие също имахме сериозни колебания за това дали се вписваме в принципите в европейския социален модел, затова че хората, неразполагащи с достатъчно ресурси имат право на националната солидарност в държавите, в които живеят. Веднага след като беше прието и беше утвърдено в пленарната зала от вас за първи път това ограничение, се появи в международен план едно дело, по което тази норма беше атакувано. По този повод ние направихме едни задълбочени проучвания и установихме, че доста държави в Европейския съюз, всъщност техните законодателства, имат подобни ограничителни мерки. Тоест това е практика, която ние не съчиняваме, не измисляме, а просто наистина, принудени от определени обстоятелства, от определени промени, възприемаме.
Тази част от това дело, защото атаката е по две линии, отпадна, което за мен е ясен знак и доказателство, че в международен план не можем да бъдем атакувани, че изобщо сме въвели някакъв срок.
Какви бяха нашите притеснения този път? С това, че ние много скоро след като предприехме първата мярка, отиваме още по-напред в тази мярка. Все пак намерихме аргументи, за да се решим на тази подкрепа. От една страна, въвеждането на предходното ограничение от 18 месеца не създаде особени сътресения, нито в публичното пространство, нито в чисто практически и конкретен план. Поне до нас не са стигнали такива сигнали нито от колегите от подпомагането, нито от колегите, работещи на пазара на труда.
От друга страна, тук беше споменато от госпожа Христова или от преждеговорившата, затова че всъщност нормата, която закриля определен контингент от тези хора, които получават помощи си е в сила. Тоест когато тези хора не са в състояние по силата на своето здравословно положение или имат свои ангажименти към свои членове на семейството, които са зависими, те няма да бъдат подлагани на тази мярка.
Това обаче, което ме притесни в самия законопроект е това, че мярката се въвежда от средата на годината. Затова бих помолила вносителите да кажат своите аргументи, тъй като не веднъж тук с вас, дебатирайки по различни промени, е ставало дума затова, че всички ние се стремим да предприемаме действия, които да се прилагат от една нова бюджетна година, независимо дали нещо повече се дава на хората или се предприемат рестриктивни действия.
Затова наистина бих помолила, ако имате данни, да кажете своите аргументи за тази мярка и ако имате данни, да кажете колко хора би засегнала тази мярка с намаляването на срока с още 6 месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Може би госпожа Христова или госпожа Томова имат информация за броя на хората.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че тези, които бяха лишени от подпомагане от м. януари 2008 г., са приблизително около 10 хиляди души - тези, които са лишени точно по това, че са навършили 18 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От 1 юли 2006 г. започна да тече 18-месечния срок.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това, което искам да кажа по спомен за данните е, че една голяма част от тях обаче живеят в семейства. Вие знаете, че не лишаваме децата и семействата от подпомагане, а просто намаляваме коефициента, изключвайки коефициента на този, който е в трудоспособна възраст. Приблизително само около 600 души са живеещи сами, лишени от социално подпомагане. Те са в работоспособна възраст и са здрави. Тогава ние направихме много сериозна подготовка – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, бяхме извадили всички имена, дадохме ги на Агенцията по заетостта, те ги поканиха на разговор в бюрата по труда. Всъщност подготвихме хората затова, че от м. януари те ще останат без подпомагане.
Истината е, че точно сега в летния сезон има огромен недостиг на работна сила, така че това е удобно време точно сега да се наложи тази мярка. Предположенията ни са, че в общия брой ще бъдат приблизително около 3000 души. Но зависи от това дали те ще бъдат в семейства или съвсем сами. Съвсем сами са малко хората, които са на подпомагане. Изключвам възрастните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колко е броят на тези, които отпаднаха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Десет хиляди души приблизително. В началото, когато започнахме да работим по тази мярка, още преди влизането на закона в сила от средата на годината, ежемесечно следяхме тези хора. Точно лятото хората започнаха да си намират работа и постепенно от 31 хиляди бяха в началото, а реално на 1 януари станаха 10 хиляди – една част от тях или са работили, или са си намерили работа.
Между другото имам част от едно изследване на Националния статистически институт, което още не е представено официално. Мога да ви кажа някои данни. От изследването, което са направили, 10 хиляди души са изследвали, казват, че приблизително 2/3 от засегнатите дългосрочно безработни в трудоспособна възраст на социално подпомагане живеят в села. Те не се ориентират към селскостопанска дейност, въпреки че имат такава възможност в селата. Преобладават жените в трудоспособна възраст, които са безработни на социално подпомагане и са приблизително на възраст до 40 години. Всяко четвърто лице на възраст до 40 години е неграмотно. Над 9/10 са посочили, че са здрави и нямат никакви заболявания, 62,5% са от ромски произход. Повече от половината – 64,6%, са приели участие в обучение за повишаване на умения за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация.
Общо взето това са по-интересните неща. Смятаме, че в голямата част, дори в изследването беше посочено, че са намерили работа чрез бюрата по труда. По-малката част са тези, които самостоятелно са си намерили работа. Повече от 1/3 веднага са си намерили работа след като са приключили със системата на социално подпомагане.
Госпожа Томова, ако има нещо да добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Бих искала да отговаря на въпроса, поставен от господин Олег Чулев. Всъщност не става въпрос за пренасочване на някакви огромни средства. Както каза госпожа Христова, самият безработен, който се подпомага, отпада от подпомагане, а не цялото семейство. Средната помощ не е 55 лв. за всички, а е допълване. Ако човек има 20 лв., допълват му се 30 лв. Средната помощ е около 30 лв. на един човек. Тук става въпрос някъде за 3-4 или 5 милиона лв., които ще се освободят. Те се пренасочват разбира се към други програми, при които всяка година има дефицит. Това основно е Програмата за интеграция на хората с увреждания. Тази година може би ще е Програмата за енергийни помощи, защото се сменя механизмът и ще бъдат необходими допълнителни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви, доктор Адемов.
Мисля, че госпожа Гонева постави един същностен въпрос. Ще разделя отговора си в две части. Първо, съдържателно. Госпожо Гонева, мисля, че отговорът на вашия въпрос е адекватност – адекватност на потребностите на пазара на труда и развитието на процесите за една по-висока заетост, тъй като безработицата пада с много сериозни темпове. Със същите темпове се увеличава потребността от квалифицирана работна сила. Мисля, че това в някаква степен обосновава предложението ни за случване на това намаляване на 18-месечния непрекъснат процес на социално подпомагане в средата на годината.
Потребностите на пазара на труда от квалифицирана работна сила са крещящи и мисля, че ще помогнем с една такава мярка за удовлетворяване на част от тези потребности. Отделе4н въпрос е доколко точно тази работна ръка е квалифицирана и доколко тя може да бъде подготвена в един кратък период от време.
Втората част от отговора ни е свързан с малко числа. Спомням си, че някъде през м. септември отправих едно питане към министър Масларова, с което помолих за отговор какво се случва по отношение на 18-месечния ограничителен период. Тогава тя ми отговори, че предстои от тази мярка да бъдат засегнати 25 хиляди души. Според справката, която вчера поисках от Агенция „Социално подпомагане” през последните четири месеца до м. април, са отпаднали от подпомагане общо 13 044 лица, от които през м. януари – 11 474, през м. февруари – 544, през м. март – 568, през м. април – 458. Оттук-нататък се прогнозира, в резултат на 18-месечното ограничение да отпадат средно под 500 души в рамките на следващите няколко месеца.
По отношение на новото ограничение – 12-месечно, както каза и госпожа Христова, очакванията са някъде около 3 000 човека да бъдат засегнати. Така че това са числовите параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От отпадналите колко са си намерили работа?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Нямам точни разчети затова и е много интересно госпожа Томова, ако има такава статистика, да я чуем. Не случайно казах двете числа – през м. септември се очакваха 25 хиляди да отпаднат, за първите 4 месеца са отпаднали 14 хиляди, което означава, че част от тях са намерили работа, част от тях вероятно са легализирали доходите си и явно, че процесът не е толкова болезнен за обществото, колкото ние очаквахме, когато пристъпихме към 18-месечния ограничителен срок.
МАРИЯ ТОМОВА: За първите четири месеца са отпаднали около ¼, около 2500 души и са си намерили работа всъщност, тоест 25%. Интересното е, че по-голямата част са започнали работа сами са си намерили работа, една част са намерили работа чрез бюрата по труда, а една част, тъй като е установено, че повечето от отпадналите са в селата, една голяма част са се реализирали с осигуряване на доходи от селскостопанска дейност. Това са посочили, че е нерегламентирана дейност.
Наистина всеки месец от м. януари досега, както казахте, отпадат по 500-600 души. Тази тенденция продължава. Това основно можем да го обясним със съвместната работа, която провеждат дирекциите за социално подпомагане и бюрата по труда. Те имат изготвен план за всеки един човек и непрекъснато работят с тях и им предлагат и ги насочват на работа. Малка част от хората отказват все пак предложената им работа. Както каза госпожа Христова, те ако откажат предложената им работа, отпадат от подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Въпросът в известна степен е стеснен от гледна точка на това, че разглеждаме само тези, които са на социално подпомагане. Но като слушам данните за средната безработица, че сме достигнали вече Европа, известни резерви имам към начина на отчитането и по начина на разпределението на безработицата по регионите на страната.
В големите градове има недостиг общо взето и там ефектът, който се цели, може би ще се постигне най-бързо и най-рано. Но има много общини и части на нашата страна, където безработицата е много голяма, несъответстваща, далече от тези средни и там проблемите са по-остри.
Мисля, че в тази връзка не е добре да прилагаме едно общо правило, ако е възможно. Да се даде възможност на министерството там, където безработицата в общини е по-голяма, да се запази някакъв преходен период на подпомагане, от една страна.
От друга страна, средствата, които се освобождават, ако искаме да осигуряваме заетост, макар да е по-сложен въпросът, би било управленски правилно да се стимулират работодатели и инвеститори, които разкриват работни места в такива общини, където безработицата е ниска. Примерно помощите вместо да се дават на безработните, да се дават на разкрити работни места от този работодател, ако искаме трайно да решаваме въпросите.
Тук не включвам само социалното подпомагане. Защото сега при бума на строителството имаме скрита безработица. Предстои затапване и ще изскочат социалните проблеми. В земеделието е същото - има работа, като дойде зимният сезон, не е трайна заетостта. В момента по перспектива е лоша, защото структурата показва, че са в много временни дейности в строителството и земеделието. Така е и в европейските държави.
Мисля, че това, което се освобождава, и друг капитал е нужен, да се насочи и да се даде възможност на инвеститорите да разкриват работни места не в големите центрове, а в районите, където безработицата е далече от тази, която отчитаме и за която си приказваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако погледнете Националния план за действие по заетостта за тази година и ако погледнете Закона за насърчаване на заетостта, всичките тези мерки, за които говорите в момента ги има. Това, първо.
Второ, започвам да си мисля, че тази тема за пазара на труда е изключително интересна. Между другото от Седмицата на социалната политика в България днешният ден е точно за пазара на труда. Имаше регионална конференция „Развитие на човешките ресурси”, точно в рамките на тази дискусия изключително важен е въпросът дали трябва да продължим да робуваме и да се прекланяме пред разбирането, че работата трябва да отиде при работника в конкретното село или работникът трябва да бъде достатъчно гъвкав и мобилен и бизнесът и парите да бъдат достатъчно мобилни. Защото нашето разбиране е кметът, ако не може кметът, то народният представител да помогнат да работим там, защото искаме там да живеем и работим.
Съвременната практика в това отношение показва, че е по-добре работната сила да бъде достатъчно гъвкава. Не е достатъчен този принцип, който сега излиза на преден план – гъвкавост и сигурност, е много важен точно в този контекст. А не да разчитаме единствено и само на това работодателите да отидат до всяко населено място и да предложат работни места, каквото беше разбирането преди. Преди откривахме цехова – какво работят и какво правят там никой не знаеше. Но сега условията са други и нещата са малко по-различни.
Що се отнася до идеята тези пари да отидат за квалификация, има логика в това. Но това е въпрос на бюджетната процедура и вероятно тези пари една част от тях поне ще отидат в това направление, защото бюджетът е консолидиран и в края на годината с решение на министъра на финансите са възможни такива трансформации.
Колеги, има ли други мнения?
Има думата госпожа Кръстанка Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости!
Мисля, че внесеният законопроект от нашите колеги Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова е изключително навременен. Професията „безработен” трябва да отпадне от пазара.
След като се запознах със становищата на всички институции, виждам, че никой не отрича този законопроект. Всеки, понякога с известни резерви, но го подкрепят. Смятам, че това е изключително важно – да се намали този срок.
Много лаконичен и симпатичен отговор дава Българската стопанска камара, че положението на пазара на труда е коренно променено и само лица, нежелаещи да работят, не биха се реализирали повече от 12 месеца. Разбира се това е един много лаконичен отговор. Ние сме свидетели, че има хора, които са необразовани и нетрудоспособни, на тях се помага с други програми. Но мисля, че самите безработни трябва да се погрижат за себе си.
Колегата, който се изказа преди малко, спомена за районите с по-голяма безработица. В цял свят има райони с по-голяма и с по-малка безработица. Това е работата на местната власт, да се помъчи, заедно с изпълнителната власт тези райони да бъдат включени в програми и да се работи. Сега мисля, че вече има възможности и по фондове – райони, които са с по-малка заетост, да се използват средства от Европейския съюз, така че това не е толкава страшно. Въпросът е за тези хора, които са като на ясла като професия „безработен” и работят в същото време. Трябва да ви кажа, понеже малко или много имам допир до частния бизнес, трябва да ви кажа, че идват хора и търсят работа, но казват: „Аз се водя като безработен и искам този срок да ми мине, може ли да работя през това време, докато ме вземете на работа?” Сигурно се случва, но работодател, който държи на себе си, че може да подлежи на известна санкция, не би си позволил това нещо. Може би има сектори в нашата икономика, като строителството, където може да го вземат този човек, или пък някъде другаде. Подкрепям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще кажа само две изречения във връзка с някои притеснения. Преди много говорихме и ние синдикатите най-много говориха за скритата безработица. Казахме, че процентът не е реален и е много по-висок сега и виждаме скритата заетост и тази резерва.
Когато човек пътува в България и вижда, че земята навсякъде е обработена, изключвам Северозападния край, а в същото време, ако провери регистъра на регистрираните земеделски производители, ще види, че те са предимно пенсионирани баби и дядовци, за да могат младите да се наредят за социалното подпомагане.
В Закона за насърчаване на заетостта, сега не мога да кажа, но има десетки членове, по които се отпускат средства на работодатели за наемане на безработни лица, но не работят тези членове в закона, при които се изисква работодателят да отиде в районите с най-висока безработица, защото логиката на бизнеса е различен. Той отива там, където му е изгодно.
Още един пункт, на който искам да се спра. Не трябва да се страхуваме, че едва ли не ще изчезне този контингент като намаляваме сроковете. Контингентът плава и когато ние увеличаваме изходящия поток, не трябва да забравяме, че всяка година има и входящ поток. Пак хора на възраст около 20-30-40 години влизат и се присъединяват и получават това качество. Така че няма да успеем да го сведем до нула.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Позволете ми да подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
За – 14, против и въздържали се- няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Колеги, становищата ще бъдат представени утре сутринта в Народното събрание, вероятно в дневния ред ще има възможност бъдат разгледани законопроекти.
Преди да закрия заседанието на Комисията по труда и социалната политика ми позволете да направя едно съобщение в рамките на Седмицата на социалната политика. Утре е Денят на Европейският социален фонд. Официалното закриване е на 30 май 2008 г., като в 10 ч. господин Георги Пирински ще произнесе Приветствено слово. Всички членове на комисията са поканени, който има възможност да присъства.
Колеги, ако няма други въпроси, аз ви благодаря за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието. (Закрито в 15.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КТСП Д- Р ХАСАН АДЕМОВ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 28 май 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от председателя на комисията д- р Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
Госпожо Христова, имате думата, за да представите проекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност представя минимални стандарти за обезщетения. Конвенцията покрива 9-те основни групи обезщетения. Заложените изисквания, свързани с тези 9 основни обезщетения, могат да не бъдат поети първоначално изцяло, а това да стане постепенно след първоначално поемане поне на 3 от тях. Нивото на минималните обезщетения може дъ бъде определено в съответствие с нивото на доходите на всяка страна. България покрива от 9-те минимални стандарти 7 области: за медицинска грижа, обезщетение за болест, обезщетение за старост, обезщетение за трудова злополука, семейно обезщетение, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за преживели лица. Следователно страната ни би могла да се присъедини първоначално към тези части на конвенцията, чиито стандарти покриваме към момента.
Конвенцията не създава нови права за защитените лица, а предвижда допълнителни гаранции при получаването на съответните обезщетения в различните области. Чрез приемането й ще се въведат стандарти за социална сигурност, каквито прилагат голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, които също са страни по конвенцията. Тов аще позволи съизмеримо със социалните системи на другите държави и предоставяне на гаранции, че България е възприела и поддържа същите минимални стандарти на покритие на обезщетенията, които поддържат и останалите европейски държави.
Не на последно място, възприемането на конвенцията ще позволи да станем държава – членка на Европейския кодекс за социална сигурност.
Конвенцията представлява един цялостен акт, чиито норми уреждат правоотношенията в сферата на социалната сигурност. Тя ще влезе в сила за България 12 месеца след датата на регистрация на ратификацията.
Искам да добавя, че при съгласувателната процедура синдикатите и работодателите не са имали бележки по ратификация на конвенцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Колеги, имате думата. Имате ли въпроси, коментари по предложения текст за ратификация на Конвенция № 102?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин педседател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър и гости! Както заместник-министър Христова подчерта и както е записано в мотивите, България покрива 7 областти от 9-те, в които се въвеждат минимални стандарти с конвенцията. Въпросът ми е кои са двете области, които България не покрива и в какво точно се състоят проблемите, които ние не покриваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това са обезщетенията за инвалидност и безработица. Ще помоля колегите да обяснят в детайли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожице Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Всъщност, за да се изчисли дали една държава отговаря на съответен стандарт се прави анализ. Този анализ е доста сложен. Ако сте обърнали внимание на текста на конвенцията в нейните финални текстове има разпоредби за определяне на минималния стандарт. Той се определя според квалифициран работник и според типичен работник. Ние сме извършвали изчисленията и за двата вида работници. Определенията са дадени в конвенцията. Това не е просто работник, който ние ще си измислим.
Специално за обезщетенията за безработица и обезщетенията за инвалидност, паричното обезщетение се оказва, че не покриваме тези минимални проценти, които изисква конвенцията нито спрямо квалифициран работник, нито спрямо стандартен работник.
Специално при инвалидността, в самата част за инвалидност са включени и обезщетенията в натура. Но тук трябва да се обърне внимание, че тъй като предлагаме да се присъединим към втора част “Медицински грижи”, които също са обезщетенията в натура и тъй като в българското законодателство няма разлика, въведена при медицински грижи, примерно, при обща инвалидност, медицински грижи при трудова злополука и т.н., щом се присъединим към втора част “Медицински грижи” , това означава, че нашата система на предоставяне на медицински услуги от общо практикуващия лекар при хоспитализация и т.н., предоставя достатъчно адекватна медицинска защита на лицата, включително и при рисковете инвалидност и майчинство и болест, тъй като в тези рискове пак са включени и медицинските грижи.
Обръщам внимание, че специално при инвалидността, въпреки че не предлагаме да се присъединим за момента към тази глава, не е толкова голям проблемът, тъй като ние покриваме поне обезщетенията в натура с частта “Медицински грижи”. Всъщност проблемът остава при паричните обезщетения.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: За безработица.
ДОБРИНКА БОНЕВА: И за безработица и за инвалидност, като под обезщетения се разбират и пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения, въпроси?
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, защото бих искала да акцентирам върху един проблем. Много се радвам на въпроса, зададен от народния представител Донка Бихайлова. Няма да опровергавам, разбира се, това, което беше казано от госпожа Христова, защото то е вярно. Моята организация подкрепя ратификацията на тиз основополагаща конвенция на Международната организация на труда. Но тъй като всяка година, когато обсъждаме заедно с вас бюджета на ДОО, моята организация чрез мен или чрез някой друг свой представител ви е омразнало вероятно да повтаря, че това, коетоправим с риска “Безработица” не ни поставя в добра кондиция и няма да ни даде възможност да ратифицираме тази конвенция, ето сега дойдохме до този момент.
В становище, което сме предоставили на властите в България по този въпрос, сме изразили нашето дълбоко съжаление за тази ситуация, още повече, че в рамките на Социалната седмица днес е един много важен дебат, който се нарича гъвкава сигурност и ако България наистина се замисли върху това да работи по темата “Гъвкава сигурност”, тя не може да остане в рамките на сега съществуващото положение и не бива да се задоволява дори с минималните норми на Конвенция № 102.
Благодаря за възможността, която ми дадохте, все пак ще се радвам да подкрепите ратификацият ан Конвенция № 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси и коментари, колеги? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952, внесен от Министерския съвет на 17 май 2008 г.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да представите законопроекта.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми социални партньори! Заедно с председателя на комисията доктор адемов и госпожа Христина Христова представяме на вашето внимание предложение за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, което е много кратко като текст, но твърде сериозно като смисъл.
Нашето предложение е свързано с намаляване с още 6 месеца на 18-месечния ограничителен срок за непрекъснато получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст. Вероятно всички колеги си спомнят, че ние въведохме такова 18-месечно ограничение с определено притеснение и след определени дискусии от 1 януари т.г., което мисля, че можем да кажем сега, че не произведе едно много сериозно напрежение сред социално-слабите лица. Обнадеждени сме от това, че голяма част от лицата, които на практика напуснаха системата на социалното подпомагане, поне за определен период от време, беше предложена работа от бюрата по труда, бяха предложени форми за квалификация и при една сравнително добра координация на дейностите между дирекциите за социално подпомагане и дирекциите „Бюро по труда” част от тези хора бяха насочени към трудовия пазар.
Ние считаме, че нашето предложение е адекватно на променящата се ситуация на пазара на труда. Както е известно за всички, безработицата в страната е под 7%, коефициентът на заетост расте и здравите хора, които желаят да работят, могат да намерят своята работа. Това според нас налага едно намаляване на срока за непрекъснато получаване на социални помощи и би мотивирало хората, които в един продължителен период от време са получавали социални помощи да формират по-активно поведение на пазара на труда.
Успоредно с това Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта непрекъснато предлага увеличаване на средствата за квалификация на безработни лица за ограмотителни курсове и считаме, че това е една мярка, която от една страна отговаря на потребността от квалифицирана работна сила на пазара на труда. От друга страна, ще мотивира хората, които в един по-продължителен период от време са били пасивни по отношение на пазара на труда, да потърсят активно работа.
Държа да подчертая ,че нашето предложение не засяга бременните жени, майките, отглеждащи децата си на възраст до 3 години и хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, още няколко думи ще кажа от името на вносителите. Най-важното във вземането на управленски решения, бих казала, че това е тяхната адекватност. Никога не може да се каже, че ефектът, който се постига от дадено управленско решение, е най-добрият, но поне сме длъжни да направим всичко възможно, всичко необходимо за целите, които сме си поставили. След като сме в ситуация, при която безработицата в България е под средната за Европейския съюз, която е към 7,5%, доколкото разбрах, за всички страни членки, след като вече не прилагаме такива мащабни програми за държавна субсидирана заетост, чрез които можеха да се приложат още по-крути санкции, особено, когато държавата субсидира работната заплата и осигуровките, мисля, че сега е време за тази мярка за намаляване на възможния срок, в който едно безработно лице на социално подпомагане може да получава социални помощи, с изключение, както каза госпожа Михайлова, на тези, които имат други индикации – които имат увреждане, хронично заболяване, гледат болен човек или дете до определена възраст и т.н.
Аз лично съм привърженичка на мярката, която можехме да прилагаме по програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, а тя беше следната. Когато безработното лице, получаващо социална помощ, биваше изпращане в бюрото по труда да получи работа или квалификация и отказваше работа или квалификация, то се лишаваше от социална помощ незабавно и нямаше право да получи не 12 месеца, а и един ден социална помощ. Но ние вече не сме във времето на такива субсидирани мащабни програми. Така че тази мярка е напълно адекватна и аз с чиста съвест и професионална съвест съм един от съвносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения?
Имате становища на Министерството на труда и социалната политика, на една от работодателските организации, на КТ” Подкрепа”.
Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, госпожо заместник-министър! Ние подкрепяме без никакви проблеми, бих казал, и без резерви този може би рекордно кратък текст за промяна на закон като искам да подчертая, че въпреки краткостта на текста, той има много голямо значение точно сега. Нашите наблюдения показаха, че при въвеждането на предишния ограничителен срок безработицата не само, че не се увеличи, а продължи да намалява. Тоест това не се отрази негативно на пазара на труда. Смятаме, че приемането сега точно в този момент на промените в закона ще охладят малко мераците за внос на азиатска работна сила, да кажем, или нещо много по-ниско платено.
В същото време ви моля да не гледате в последния абзац на нашето становище като на закачка. Там ние предлагаме да се помисли върху варианта при насочване на тези освободени средства. Това съвсем не са малко средства. Това са 1/3 от средствата за социално подпомагане, които биха могли да отидат може би в най-важното нещо на пазара на труда сега – в образованието и квалификацията.
Още веднъж казвам, че от синдикална гледна точка нямаме никакви проблеми със себе си, защото тези помощи, това социално подпомагане идва от заплатите на работещите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Христова! Нашата конфедерация също подкрепя тази мярка, макар че трябва да призная, че имахме доста колебания. Когато за първи път се решихме като държава да пристъпим към едно ограничение на срока всички ние и вие също имахме сериозни колебания за това дали се вписваме в принципите в европейския социален модел, затова че хората, неразполагащи с достатъчно ресурси имат право на националната солидарност в държавите, в които живеят. Веднага след като беше прието и беше утвърдено в пленарната зала от вас за първи път това ограничение, се появи в международен план едно дело, по което тази норма беше атакувано. По този повод ние направихме едни задълбочени проучвания и установихме, че доста държави в Европейския съюз, всъщност техните законодателства, имат подобни ограничителни мерки. Тоест това е практика, която ние не съчиняваме, не измисляме, а просто наистина, принудени от определени обстоятелства, от определени промени, възприемаме.
Тази част от това дело, защото атаката е по две линии, отпадна, което за мен е ясен знак и доказателство, че в международен план не можем да бъдем атакувани, че изобщо сме въвели някакъв срок.
Какви бяха нашите притеснения този път? С това, че ние много скоро след като предприехме първата мярка, отиваме още по-напред в тази мярка. Все пак намерихме аргументи, за да се решим на тази подкрепа. От една страна, въвеждането на предходното ограничение от 18 месеца не създаде особени сътресения, нито в публичното пространство, нито в чисто практически и конкретен план. Поне до нас не са стигнали такива сигнали нито от колегите от подпомагането, нито от колегите, работещи на пазара на труда.
От друга страна, тук беше споменато от госпожа Христова или от преждеговорившата, затова че всъщност нормата, която закриля определен контингент от тези хора, които получават помощи си е в сила. Тоест когато тези хора не са в състояние по силата на своето здравословно положение или имат свои ангажименти към свои членове на семейството, които са зависими, те няма да бъдат подлагани на тази мярка.
Това обаче, което ме притесни в самия законопроект е това, че мярката се въвежда от средата на годината. Затова бих помолила вносителите да кажат своите аргументи, тъй като не веднъж тук с вас, дебатирайки по различни промени, е ставало дума затова, че всички ние се стремим да предприемаме действия, които да се прилагат от една нова бюджетна година, независимо дали нещо повече се дава на хората или се предприемат рестриктивни действия.
Затова наистина бих помолила, ако имате данни, да кажете своите аргументи за тази мярка и ако имате данни, да кажете колко хора би засегнала тази мярка с намаляването на срока с още 6 месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Може би госпожа Христова или госпожа Томова имат информация за броя на хората.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че тези, които бяха лишени от подпомагане от м. януари 2008 г., са приблизително около 10 хиляди души - тези, които са лишени точно по това, че са навършили 18 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От 1 юли 2006 г. започна да тече 18-месечния срок.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това, което искам да кажа по спомен за данните е, че една голяма част от тях обаче живеят в семейства. Вие знаете, че не лишаваме децата и семействата от подпомагане, а просто намаляваме коефициента, изключвайки коефициента на този, който е в трудоспособна възраст. Приблизително само около 600 души са живеещи сами, лишени от социално подпомагане. Те са в работоспособна възраст и са здрави. Тогава ние направихме много сериозна подготовка – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, бяхме извадили всички имена, дадохме ги на Агенцията по заетостта, те ги поканиха на разговор в бюрата по труда. Всъщност подготвихме хората затова, че от м. януари те ще останат без подпомагане.
Истината е, че точно сега в летния сезон има огромен недостиг на работна сила, така че това е удобно време точно сега да се наложи тази мярка. Предположенията ни са, че в общия брой ще бъдат приблизително около 3000 души. Но зависи от това дали те ще бъдат в семейства или съвсем сами. Съвсем сами са малко хората, които са на подпомагане. Изключвам възрастните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колко е броят на тези, които отпаднаха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Десет хиляди души приблизително. В началото, когато започнахме да работим по тази мярка, още преди влизането на закона в сила от средата на годината, ежемесечно следяхме тези хора. Точно лятото хората започнаха да си намират работа и постепенно от 31 хиляди бяха в началото, а реално на 1 януари станаха 10 хиляди – една част от тях или са работили, или са си намерили работа.
Между другото имам част от едно изследване на Националния статистически институт, което още не е представено официално. Мога да ви кажа някои данни. От изследването, което са направили, 10 хиляди души са изследвали, казват, че приблизително 2/3 от засегнатите дългосрочно безработни в трудоспособна възраст на социално подпомагане живеят в села. Те не се ориентират към селскостопанска дейност, въпреки че имат такава възможност в селата. Преобладават жените в трудоспособна възраст, които са безработни на социално подпомагане и са приблизително на възраст до 40 години. Всяко четвърто лице на възраст до 40 години е неграмотно. Над 9/10 са посочили, че са здрави и нямат никакви заболявания, 62,5% са от ромски произход. Повече от половината – 64,6%, са приели участие в обучение за повишаване на умения за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация.
Общо взето това са по-интересните неща. Смятаме, че в голямата част, дори в изследването беше посочено, че са намерили работа чрез бюрата по труда. По-малката част са тези, които самостоятелно са си намерили работа. Повече от 1/3 веднага са си намерили работа след като са приключили със системата на социално подпомагане.
Госпожа Томова, ако има нещо да добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Бих искала да отговаря на въпроса, поставен от господин Олег Чулев. Всъщност не става въпрос за пренасочване на някакви огромни средства. Както каза госпожа Христова, самият безработен, който се подпомага, отпада от подпомагане, а не цялото семейство. Средната помощ не е 55 лв. за всички, а е допълване. Ако човек има 20 лв., допълват му се 30 лв. Средната помощ е около 30 лв. на един човек. Тук става въпрос някъде за 3-4 или 5 милиона лв., които ще се освободят. Те се пренасочват разбира се към други програми, при които всяка година има дефицит. Това основно е Програмата за интеграция на хората с увреждания. Тази година може би ще е Програмата за енергийни помощи, защото се сменя механизмът и ще бъдат необходими допълнителни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви, доктор Адемов.
Мисля, че госпожа Гонева постави един същностен въпрос. Ще разделя отговора си в две части. Първо, съдържателно. Госпожо Гонева, мисля, че отговорът на вашия въпрос е адекватност – адекватност на потребностите на пазара на труда и развитието на процесите за една по-висока заетост, тъй като безработицата пада с много сериозни темпове. Със същите темпове се увеличава потребността от квалифицирана работна сила. Мисля, че това в някаква степен обосновава предложението ни за случване на това намаляване на 18-месечния непрекъснат процес на социално подпомагане в средата на годината.
Потребностите на пазара на труда от квалифицирана работна сила са крещящи и мисля, че ще помогнем с една такава мярка за удовлетворяване на част от тези потребности. Отделе4н въпрос е доколко точно тази работна ръка е квалифицирана и доколко тя може да бъде подготвена в един кратък период от време.
Втората част от отговора ни е свързан с малко числа. Спомням си, че някъде през м. септември отправих едно питане към министър Масларова, с което помолих за отговор какво се случва по отношение на 18-месечния ограничителен период. Тогава тя ми отговори, че предстои от тази мярка да бъдат засегнати 25 хиляди души. Според справката, която вчера поисках от Агенция „Социално подпомагане” през последните четири месеца до м. април, са отпаднали от подпомагане общо 13 044 лица, от които през м. януари – 11 474, през м. февруари – 544, през м. март – 568, през м. април – 458. Оттук-нататък се прогнозира, в резултат на 18-месечното ограничение да отпадат средно под 500 души в рамките на следващите няколко месеца.
По отношение на новото ограничение – 12-месечно, както каза и госпожа Христова, очакванията са някъде около 3 000 човека да бъдат засегнати. Така че това са числовите параметри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: От отпадналите колко са си намерили работа?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Нямам точни разчети затова и е много интересно госпожа Томова, ако има такава статистика, да я чуем. Не случайно казах двете числа – през м. септември се очакваха 25 хиляди да отпаднат, за първите 4 месеца са отпаднали 14 хиляди, което означава, че част от тях са намерили работа, част от тях вероятно са легализирали доходите си и явно, че процесът не е толкова болезнен за обществото, колкото ние очаквахме, когато пристъпихме към 18-месечния ограничителен срок.
МАРИЯ ТОМОВА: За първите четири месеца са отпаднали около ¼, около 2500 души и са си намерили работа всъщност, тоест 25%. Интересното е, че по-голямата част са започнали работа сами са си намерили работа, една част са намерили работа чрез бюрата по труда, а една част, тъй като е установено, че повечето от отпадналите са в селата, една голяма част са се реализирали с осигуряване на доходи от селскостопанска дейност. Това са посочили, че е нерегламентирана дейност.
Наистина всеки месец от м. януари досега, както казахте, отпадат по 500-600 души. Тази тенденция продължава. Това основно можем да го обясним със съвместната работа, която провеждат дирекциите за социално подпомагане и бюрата по труда. Те имат изготвен план за всеки един човек и непрекъснато работят с тях и им предлагат и ги насочват на работа. Малка част от хората отказват все пак предложената им работа. Както каза госпожа Христова, те ако откажат предложената им работа, отпадат от подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Въпросът в известна степен е стеснен от гледна точка на това, че разглеждаме само тези, които са на социално подпомагане. Но като слушам данните за средната безработица, че сме достигнали вече Европа, известни резерви имам към начина на отчитането и по начина на разпределението на безработицата по регионите на страната.
В големите градове има недостиг общо взето и там ефектът, който се цели, може би ще се постигне най-бързо и най-рано. Но има много общини и части на нашата страна, където безработицата е много голяма, несъответстваща, далече от тези средни и там проблемите са по-остри.
Мисля, че в тази връзка не е добре да прилагаме едно общо правило, ако е възможно. Да се даде възможност на министерството там, където безработицата в общини е по-голяма, да се запази някакъв преходен период на подпомагане, от една страна.
От друга страна, средствата, които се освобождават, ако искаме да осигуряваме заетост, макар да е по-сложен въпросът, би било управленски правилно да се стимулират работодатели и инвеститори, които разкриват работни места в такива общини, където безработицата е ниска. Примерно помощите вместо да се дават на безработните, да се дават на разкрити работни места от този работодател, ако искаме трайно да решаваме въпросите.
Тук не включвам само социалното подпомагане. Защото сега при бума на строителството имаме скрита безработица. Предстои затапване и ще изскочат социалните проблеми. В земеделието е същото - има работа, като дойде зимният сезон, не е трайна заетостта. В момента по перспектива е лоша, защото структурата показва, че са в много временни дейности в строителството и земеделието. Така е и в европейските държави.
Мисля, че това, което се освобождава, и друг капитал е нужен, да се насочи и да се даде възможност на инвеститорите да разкриват работни места не в големите центрове, а в районите, където безработицата е далече от тази, която отчитаме и за която си приказваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако погледнете Националния план за действие по заетостта за тази година и ако погледнете Закона за насърчаване на заетостта, всичките тези мерки, за които говорите в момента ги има. Това, първо.
Второ, започвам да си мисля, че тази тема за пазара на труда е изключително интересна. Между другото от Седмицата на социалната политика в България днешният ден е точно за пазара на труда. Имаше регионална конференция „Развитие на човешките ресурси”, точно в рамките на тази дискусия изключително важен е въпросът дали трябва да продължим да робуваме и да се прекланяме пред разбирането, че работата трябва да отиде при работника в конкретното село или работникът трябва да бъде достатъчно гъвкав и мобилен и бизнесът и парите да бъдат достатъчно мобилни. Защото нашето разбиране е кметът, ако не може кметът, то народният представител да помогнат да работим там, защото искаме там да живеем и работим.
Съвременната практика в това отношение показва, че е по-добре работната сила да бъде достатъчно гъвкава. Не е достатъчен този принцип, който сега излиза на преден план – гъвкавост и сигурност, е много важен точно в този контекст. А не да разчитаме единствено и само на това работодателите да отидат до всяко населено място и да предложат работни места, каквото беше разбирането преди. Преди откривахме цехова – какво работят и какво правят там никой не знаеше. Но сега условията са други и нещата са малко по-различни.
Що се отнася до идеята тези пари да отидат за квалификация, има логика в това. Но това е въпрос на бюджетната процедура и вероятно тези пари една част от тях поне ще отидат в това направление, защото бюджетът е консолидиран и в края на годината с решение на министъра на финансите са възможни такива трансформации.
Колеги, има ли други мнения?
Има думата госпожа Кръстанка Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости!
Мисля, че внесеният законопроект от нашите колеги Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова е изключително навременен. Професията „безработен” трябва да отпадне от пазара.
След като се запознах със становищата на всички институции, виждам, че никой не отрича този законопроект. Всеки, понякога с известни резерви, но го подкрепят. Смятам, че това е изключително важно – да се намали този срок.
Много лаконичен и симпатичен отговор дава Българската стопанска камара, че положението на пазара на труда е коренно променено и само лица, нежелаещи да работят, не биха се реализирали повече от 12 месеца. Разбира се това е един много лаконичен отговор. Ние сме свидетели, че има хора, които са необразовани и нетрудоспособни, на тях се помага с други програми. Но мисля, че самите безработни трябва да се погрижат за себе си.
Колегата, който се изказа преди малко, спомена за районите с по-голяма безработица. В цял свят има райони с по-голяма и с по-малка безработица. Това е работата на местната власт, да се помъчи, заедно с изпълнителната власт тези райони да бъдат включени в програми и да се работи. Сега мисля, че вече има възможности и по фондове – райони, които са с по-малка заетост, да се използват средства от Европейския съюз, така че това не е толкава страшно. Въпросът е за тези хора, които са като на ясла като професия „безработен” и работят в същото време. Трябва да ви кажа, понеже малко или много имам допир до частния бизнес, трябва да ви кажа, че идват хора и търсят работа, но казват: „Аз се водя като безработен и искам този срок да ми мине, може ли да работя през това време, докато ме вземете на работа?” Сигурно се случва, но работодател, който държи на себе си, че може да подлежи на известна санкция, не би си позволил това нещо. Може би има сектори в нашата икономика, като строителството, където може да го вземат този човек, или пък някъде другаде. Подкрепям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще кажа само две изречения във връзка с някои притеснения. Преди много говорихме и ние синдикатите най-много говориха за скритата безработица. Казахме, че процентът не е реален и е много по-висок сега и виждаме скритата заетост и тази резерва.
Когато човек пътува в България и вижда, че земята навсякъде е обработена, изключвам Северозападния край, а в същото време, ако провери регистъра на регистрираните земеделски производители, ще види, че те са предимно пенсионирани баби и дядовци, за да могат младите да се наредят за социалното подпомагане.
В Закона за насърчаване на заетостта, сега не мога да кажа, но има десетки членове, по които се отпускат средства на работодатели за наемане на безработни лица, но не работят тези членове в закона, при които се изисква работодателят да отиде в районите с най-висока безработица, защото логиката на бизнеса е различен. Той отива там, където му е изгодно.
Още един пункт, на който искам да се спра. Не трябва да се страхуваме, че едва ли не ще изчезне този контингент като намаляваме сроковете. Контингентът плава и когато ние увеличаваме изходящия поток, не трябва да забравяме, че всяка година има и входящ поток. Пак хора на възраст около 20-30-40 години влизат и се присъединяват и получават това качество. Така че няма да успеем да го сведем до нула.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Не виждам.
Позволете ми да подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от народните представители Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г.
За – 14, против и въздържали се- няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Колеги, становищата ще бъдат представени утре сутринта в Народното събрание, вероятно в дневния ред ще има възможност бъдат разгледани законопроекти.
Преди да закрия заседанието на Комисията по труда и социалната политика ми позволете да направя едно съобщение в рамките на Седмицата на социалната политика. Утре е Денят на Европейският социален фонд. Официалното закриване е на 30 май 2008 г., като в 10 ч. господин Георги Пирински ще произнесе Приветствено слово. Всички членове на комисията са поканени, който има възможност да присъства.
Колеги, ако няма други въпроси, аз ви благодаря за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието. (Закрито в 15.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КТСП Д- Р ХАСАН АДЕМОВ
