Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 11 юни 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане и гласуване на Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Михайлова и група народни представители на 5 юни 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона бюджета на ДОО, № 802-01-48/09.06.2008 г., вносител: Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г. – за второ четене.
Обсъждане на т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Обсъждане на т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протоко
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане и гласуване на Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Михайлова и група народни представители на 5 юни 2008 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г. – за второ четене.
Обсъждане на т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Обсъждане на т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Тук си позволихме една допълнителна точка, като предлагаме да влезе в дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона бюджета на ДОО, № 802-01-48/09.06.2008 г. с вносител Министерският съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Ако искате, колегите от Националния осигурителен институт да не ги държим по веме на цялото заседание точка 5 да я прехвърлим по-напред, например да стане точка 2.
Не виждам някой да е против.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Обсъждане и гласуване на Проект на декларация относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, № 854-03-5, внесен от Донка Михайлова и група народни представители на 5 юни 2008 г.
Госпожо Михайлова, заповядайте, за да представите проекта.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, скъпи гости! Мисля, че не е необходимо детайлно да аргументирам защо внесохме в Народното събрание този проект на декларация, тъй като това го направихме на предното заседание на комисията, когато изслушахме информация от министъра на труда и социалната политика за Европейската социална седмица. Още тогава подчертахме, че тази Седмица е едно важно събитие в живота на страната ни, тъй като е първа по рода си за Европейския съюз.
На практика тук, в София, беше поставена традицията всяка година в страна – членка на Европейския съюз, да се провежда една такава седмица, в рамките на която страните членки да съизмерват резултатите от своята работа в сферата на социалната политика, д аобменят опити и идеи, да очертават общи политики, доколкото това е възможно. Казвам доколкото това е възможно, тъй като на колегите е известно, стана дума и на предното заседание, че ние нямаме универсален общ Европейски социален модел, всяка страна изгражда свой социален модел и част от идеята от провеждането на тази Седмица е, както вече казах, тези модели да бъдат съпоставени, да бъдат съизмерени, всеки да види къде е какви са предизвикателствата пред страната, която представлява.
Декларацията всъщност има няколко основни цели.
Първо, да обърне внимание на народните представители за проведеното важно събитие в живота на нашата страна.
На второ място, да ангажира народните представители с основните изводи, направени в рамките на Седмицата, и то така да ги ангажира, че в бъдещата си работа като народни представители ние да съобразяваме законодателната дейност на Народното събрание с основните изводи, направени по време на Седмицата.
На трето място, да препоръчаме на нашите представители в европейските институции да отстояват в своята дейност основните изводи, направени от Седмицата на социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Господин Лазаров, имате думата, за да кажете няколко думи по проекта за декларация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя декларацията, защото тя е израз на волята и новата роля, която има Народното събрание в процеса по формулиране, изпълнение и контрол на политиките в областта на социалната политика. Така че ние изцяло адмирираме една такава декларация, защото е насочена както към нашите ангажименти, така и към ангажиментите на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата по текста на декларацията.
Само за информация искам да ви кажа, че във връзка с изслушването, проведено миналата седмица, на министъра на труда и социалната политика, разбира се и на екипа на министерството, съгласно Правилника ние сме изготвили едно становище, което е за информация, което днес сутринта беше раздадено на народните представители. В него ние подробно сме описали това, което се случи по време на Седмицата, препоръките.
Идеята на тази декларация е да обърнем внимание на българските представители в европейските институции да защитават позицията, която беше изразена, както и изводите от тази Социална седмица, така както е записано в чл. 105 от Конституцията на Република България, и както е записано и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Първо, искам да кажа, че с цялото ми уважение към колегите, които са се постарали и написали тази декларация, напълно ги разбирам и влизам в положението им. Но ми се струва, че вече парламентът трябва да започне и направи следващата крачка и да работим с манифести. Защото доста декларации, а резултати малко.
Това, което виждам в текста, са най-общо казано неща, които са наше задължение и ангажимент от първия ден, в който сме попаднали в това Народното събрание. Сега тепърва, след изводите от Седмицата, ние да подкрепяме изводите за социална закрила, социално включване, дискриминация и равни възможности и всичко друго, което е написано, е не само излишно, но мисля, че е малко неудобно дори да излизаме с тези ангажименти.
Ако един лекар декларира, че трябва да лекува болните, ще изглежда смешен. Ако един учител трябва да прави декларация, за да декларира, че ще учи учениците, също ще изглежда смешен. Нека и ние да не правим такива неща, за да не изглеждаме смешни.
Ако трябва парламентът да се превърне в PR-агенция и да прави акции в подкрепа на дейностите на правителството, това е съвсем различно и има повече стойност именно като такъв документ – знаем, разбрахме, одобряваме, чудесно е, че се направи, чудесно е, че България беше домакин, изводите са правилни. Но те са по-скоро тъжни за трета година на един мандат по отношение и не само на управляващите, а въобще, бих казала, и на работата на цялото Народно събрание, като включвам вътре разбира се и своята работа.
Затова ми се струва, чме такъв документ е напълно излишен и както казах в началото, с уважение към труда на колегите, няма да го подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
Госпожо Понева, излиза така, че и тази Седмица, която се провежда от Европейския съюз, е била излишна, тъй като социално законодателство съществува във всички европейски страни, и то от много години.
Мисля, че и на дебатите стана известно, че България е първата страна, в която се провежда такава седмица за социалната политика под председателството на Хърватия. Не искам да припомням колко бяха участниците - 17 страни участваха, това е един диалог, който провеждаме.
Другото е, че имаме някои неудачи. Може да не сме доволни от доходите по пенсии, по социално подпомагане, но да омаловажаваме дейността, проведена, хайде да не казваме, че е от това правителство, но това е държавата България. След като Европейският съюз е дал на България да проведе първа от страните членки на Европейския съюз такава седмица, мисля, че трябва да приемем декларацията най-малкото Народното събрание и останалите народни представители, не само от Комисията по труда и социалната политика да се запознаят, че е имало такава Седмица и трябва да работим в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлов.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: С цялото ми уважение към госпожа Понева и разбиране затова, че тя като представител на опозицията не би могла да има друга позиция, бих искала да коментирам нейната теза, че едва ли не декларацията казва, че учителят трябва да учи. Не, декларацията казва на какво трябва да учи учителят – на високи технологии или на нещо друго.
Декларацията очертава политиките, госпожо Понева, и ако повече колеги и Вие бяхте на Седмицата, щяхте да разберете за кои политики става дума.
Така че ние казваме, че наша задача – на Народното събрание, са точно определени политики. Когато говорим за това, че учителят трябва да учи, вижте, там бяха и отличници. На Европейската седмица бяха отличниците. Там беше министърът на труда и социалната политика, примерно, на Франция, който говореше за ангажиментите на Франция в рамките на Френското председателство. Така че нека да влизаме в такива уроци и да се равняваме по отличниците. Мисля, че това има смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Не сте ни разбрали правилно или може би не искате. Аз не омаловажавам проведената Седмица. Проследих максимално, доколкото имах възможност, наистина се радвам, че България беше домакин и всичко това се случи. Но тези изводи наистина са наш ангажимент от първия ден, както казах, в който сме в това Народно събрание. Единственото нещо, което искам да кажа, е да свършим тази работа, но нека да я направим тихо. Защото тя е наш ангажимент и ние не можем да декларираме по този помпозен начин неща, които сме длъжни да правим. Това е единствената ми мисъл и единственият аргумент, за да не подкрепя този проект на декларация.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Понева.
Госпожа Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Считам, че Народното събрание приема декларации по определен повод. Знаете кога за първи път стана дума страните – членки на Европейския съюз, да провеждат такива форуми, на които да отчитат своята политика, да се сравняват едни с други и да се подкрепят в инициативите и в промяната на своето-собствено законодателство на базата на опита на другите страни членки.
Така че аз не мога да разбера защо госпожа Понева упорства и наистина разбере, че ако тази среща на министрите не се беше провела миналата година, а в начолота на този мандат, естествено тогава щеше да бъде нашата реакция. Така че аз счита, че тя е съвсем навременна, тя е по конкретен повод, тя говори за конкретни политики и използва термините като “ще продължаваме да отстояваме или да извършваме тази дейност”, “ще продължаваме да подкрепяме това, което се случва”. Тоест, това е продължание на дадена политика, която е провеждана досега. Очакваме, това е също израз, който сме записали в декларацията, избраните наши представители в Европейския съюз все по-активно, все по-конкретно и все по-успешно да ни подкрепят в тази дейност.
Така че аз си мисля, че по този начин българското Народно събрание се ангажира, че застава зад извършеното досега от Министерството на труда и социалната политика и всички институции, които са свързани със социалната сфера, и по този начин гарантира, че ще бъде онзи партньор в тази дейност, който няма да пречи, няма да препятства, а напротив – ще проявява непрекъснато инициатива и чрез своите представители ще трасира нови пътища в тази сфера.
Мисла, че нито е PR, нито е опит да вдигаме още имиджа на нашето министерство. То получи своите оценки и в България, и в тази Седмица на социалната политика. Така че да не говорим тук толкова много за политика, а за грижа за хората, която продължаваме да отстояваме и провеждаме. Другите точки от дневния ред категорично говорят затова, че това не е някакво инцидентно събитие или проява, а е продължение на някаква сериозна политика наистина от първия ден.
Спомнете си коя беше първото предложение за законодателна инициатива на трите управляващи сили, която за съжаление не успяхме да реализираме и което ни вменяваха нашите избиратели – за отпадането на точковата система. Така че още от първия ден ние сме тръгнали да отстояваме онова, което хората са искали от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ще се възползвам от правото си на председател и ще ви кажа нещо, което да се опита да успокои обстановката. Защото е очевидно, че на тема “Социална политика” противопоставяне може да има и трябва да има, защото трябва да се търсят добрите решения в рамките на дискусията.
Целта на тази декларация, поне от гледна точка на тази декларация, понеже присътвах по време на цялата Седмица, е съвършено различна.
Уважаеми колеги, през всичките тези години на прехода в България ние сме правили социална политика в няколко подсекторни политики и това го знаят всички, които се занимават с тази дейност – социално осигуряване, социално подпомагане, индустриални отношения, заетост и безработица. Това бяха основните направления, в които ние развивахме и законодателните си инициативи и политиките, които смятахме, че е разумно да бъдат провеждани. Не говоря само за това правителство, а за всички след 1989 г.
Сега обаче в рамките на тази Седмица в контактите си с нашите европейски партньори ние се натъкнахме на нови предизвикателства, на които трябва да отговори и нашето Народното събрание и Европейския парламент. Затова целите и секторите са преформулирани в няколко посоки вече и те са казани в декларацията: социална закрила и социално включване; антидискриминация и равни възможности; безопасност и здраве при работа; политика по заетостта, миграция и труд. Това е нещото, което трябва да бъде водещото при тълкуването на тази декларация. Защото с изводите от тази Седмица, с предложенията в тази декларация ние не декларираме това, което трябва да вършим като рутинна наша дейност през годините, а препоръките към българските представители в европейските институции, кои нови позиции в рамките на тази социална политика, в рамките на този Европейски социален модел трябва да защитаваме. Защото това вече са наднационални политики, не са само политики, които са затворени в тесните рамки на националната българска социална политика. Така че предизвикателствата не са само български. Изводите не са само наши, а те са изводи и на европейските ни партньори и на всички, които участваха – тези 540 човека, които участваха в рамките на тази Социална седмица.
Така че, колеги, полето за дискусия разбира се, че е социалната политика. Но конкретните параметри, които залагаме в тази декларация, са в малко по-различна европейска посока, ако мога така да се изразя.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости и колеги! В областта на социалната политика ние много пъти достигаме до консенсус, когато виждаме, че целите са благородни и позитивни и няма място за политиканстване. От друга страна обаче, трябва да признаем, че социалната политика е най-благодатната почва за социална демагогия.
Аз ще отправя един апел или едно пожелание, за да не е като забележка, защото на миналото заседание изказах становище, което е градивно от гледна точка на опизицията. Нормално е управляващите да виждат чашата полупълна, а ние да я видим получпразна, но ние си запазваме правото да говорим от името на недоволните в българското общество, а вие може да кажете, че представлявате доволните. Къде обаче е в момента разминаването и една друга сфера, като здравеопазването, която е много по-конфликтна, където трудно достигаме до консенсус, сега правим декларация единодушно. А тук е възможно хора като мен да се въздържим по следната причина.
Миналия път казах, че трябва в една такава декларация, на първо място, да се стъпи на социалните реалности. Социалните реалности в декларацията не ги виждам. Социалните реалности са такива, че България е с най-ниските социални стандарти в цяла Европа. Значи ние трябва да приемем предизвикателството. Това не е вина и упрек към днес управляващите. Това е съдбата на България. Като имаш ясна основа, на която си стъпил, предизвикателството е много по-голямо от другите. Аз съм абсолютно наясно, че ние имаме какво покажем на Европа като добри социални практики, но трябва да е ясно, че при трансфера или при обмяната на опит ние ще кажем десет неща, които са добри, а ще трябва да научим деветдесет други. Тоест, ние трябва да догонваме и изравняваме стандарти. В това отношение искам да кажа един исторически пример. Когато след войната в Германия християндемократите правят политиката за социална пазарна икономика, те казват, че единственият оценител ще бъдат гражданите, които трябва да се възползват от благоденствие. Германците така го направиха, че освен тях благоденстваха и турците, и кюрдите, и югославяните, и португалците, и италианците, които ходеха да работят в Германия. Днес единственият оценител на социалната политика в Германия е потребителят на тази социална политика. Там не се занимават с това колко са увеличил пенсиите и колко увеличили заплатите. Това са имагинерни неща.
Искам като политик и гражданин да ви кажа. Оценителят на един лекар е пациентът. Той знае дали се чувства по-добре. Всички анкети и анализи в България показват, че огромното мнозинство български граждани не живеят добре, не се чувстват добре и социалната политика не ги е накарала да усещат благоденствие. Затова ние трябва да сме, първо, реалисти – самокритични, иначе мамим сами себе си и крайният резултат на мен ми е много ясен. Всички вкупом ще станем непотребни, както станахме парламентарните политически сили в Сандански и ще дойдат нови хора – дали ще бъдат по-добри и по-адекватни от нас не знам, но ние няма да си свършим работата.
Затова аз имам една молба. Не е късно в една такава декларация да бъдат включени 3 реда, в които да се обрисува социалната реалност в България като предизвикателство, като нещо, което всички трябва да свършим, а ще остане работа и за вършене след нас, безспорно. И нека да не са така напудрени нещата. Ще завърша с един цитат, който беше много популярен по времето на социализма и който беше леко десидентски: “В България нещата са така ,че от ден на ден сме по-добре, а от година на година – по-зле”. Не искам такъв документ да ми звучи така напудрено, розово и прекалено позитивно. Защото социалната реалност в България е доста трагична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми доктор Колчаков, ако бяхте взели участие в Европейската социална седмица или ако бяхте прочели материалите, щяхте да разберете, че Седмицата не беше манифестация на доволните. Седмицата очерта приоритетите – приоритетите за Европа, в това число и българските приоритети.
Искам да ви кажа, че доктор Адемов беше разработил един твърде подробен вариант на декларация, в който приоритетите бяха дадени в тяхната специфика. Вероятно, доктор Адемов, тази декларация беше влязла в първоначалния вид, колегите, които не са участвали в Седмицата щяха да разберат за какво става дума.
Не става дума за оценка на това какво се случва в България. Не можете да ни обвинявате, че ние сме хора, които нямаме реалистичен поглед върху случващото се. Става дума затова, че ние искаме да се ангажираме като народни представители и да ангажираме нашите представители в изпълнителната власт с подмяната на приоритетите на Европа, в т.ова число на приоритетите на България. Това е логиката, която сме вложили в тази декларация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря за репликата.
Беспорните неща няма смисъл да ги повтаряме - това, че ние приветстваме такава инициатива, че България е първата страна, в която се провежда, че показваме добри практики и организация.
Това, което обаче имаме като претенции и го казах и е на първо място, не можеш да знаеш какви проблеми да решаваш, ако не си ги дефинирал, ако не си стъпил на социалната реалност.
И второто е - нека да избягаме от тази много удобна позиция ние сами да си правим оценка. Оценката я правят потребителите. Това е демокрацията, това е пазарната икономика, това е хуманното отношение – който потребява, той оценява.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Как оценявате декларацията?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Много ми е розова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Започва да ми харесва дискусията.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз също се присъединявам към оценката, която направи доктор Адемов току-що. На мен също дискусията ми е изключително интересна.
Дейсвтително всички ние трябва да си даваме ясна сметка какви са нашите реалности и въз основа на това какви предизвикателства имаме, така че да формулираме политиките си по начин, по който да ги преодоляваме.
Но целта на тази декларация, поне аз виждам по-различно. Тази декларация има няколко цели. От една страна, тя е заявка на парламента, че той ще продължава да отстоява тези позиции, които до момента е отстоявал, но разбира се в рамките на нов вид политически приоритети. Като казвам политически, имам предвид в сферата на социалната политика. Не другият термин, не другото съдържание на думата политически.
Декларацията е една от целите, един от инструментите за установяването на новия социален дневен ред в Европейския съюз. Това беше категорично подчертано от представителите на Европейската комисия, които споменаха, че резултатите от Социалната седмица ще бъдат включени в новите предложения за новия социален дневен ред на Европейския съюз и Европейската комисия, които ще бъдат предложени за обсъждане в края на м. септември и началото на м. октомври тази година. Тук смисълът на декларацията е не ние да признаем или да дадем картина на нещо, което е направено.
Европейската комисия има множество институции, включително и ние имаме такива, които имаме за цел да правим определени сравнителни анализи. Тази дискусия по отношение на сравнителните анализи при различните предпоставки и условия, за да се получат дадени параметри, дори и в социалната сфера, е изключително полезна и позитивна. Но смисълът на декларацията и смисълът на Социалната седмица беше по-различе. Иначе ние в рамките на Социалната седмица имахме доста критично представяне на нашата ситуация.
Извън това, което е свързано с декларацията, бих искал само да се включа в дискусията по отношение на Германия. В началото на месеца излезе един доклад за състоянието на бедността в Германия. Понеже ние обичаме да се сравняваме с нея, нещата не са много добри. Това е един доклад, поръчан от Бундестага и е подготвен от техния министър по труда и социалните въпроси и е представен. Самата Германия признава, че в крайна бедност живеят около 15% от населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, ако искате, можете да се запознаете с моите две презентации в рамките на тази Социална седмица. Там ще видите, че съм много по-критичен от това, което казаха колегите от опозицията. Но това е съвсем друга тема и мисля, че е нормално.
Освен това, в рамките на един от панелите – Социално включване и социална закрила, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, представи един обстоен критичен анализ на сегашната ситуация, на базата на който са предложените изводи.
Така че специално в тази декларация аз не виждам пудра, аз не съм привърженик на пудрите, на четките и баданарките да замазвам истинските проблеми. Мисля, че това е воля на българското Народно събрание да натовари нашите представители с отговорност, а не да напудрим нещата и да ги представим, както бихме искали да изглеждат – да представим желаното за реално. Но разбира се вие имате право на своята позиция и никой няма нищо против това.
Заповядайте, колеги.
Господин Илчев, имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предварително искам да кажа, че съжалявам много, че не можах да участвам в Социалната седмица, поради друга заетост.
Мисля, че тук сме се събрали и трябва да говорим професионално в Комисията по труда и социалната политика. Мисля, че тази декларация ще изиграе сериозна роля като запознаем останалите около 210 депутати в Народното събрание, защото ще ви кажа, че имам много колеги, които нямат афинитет към тази тема. Напротив, ще им заострим вниманието към тази тема.
Мисля, че декларацията е едно поле, в което може да се изрази консенсусът на всички политически сили. Защото тук става въпрос за социална политика, а не за бедност и граници на бедност и за социална политика или за социална демагогия.
Аз уважавам становището на моя колега доктор Колчаков, обаче той много често дава примери с Германия след войната. Може би намира някаква прилика между България след 15-16 години преход и някаква война. Но нека да не забравяме, че условията в и нашата производителност е много далече от производителността, поне средноевропейската или германската производителност.
Не бива да използваме именно социалната демагогия, когато обсъждаме една такава декларация, която по мое мнение не е нито напудрена, а е много точна в тематиката, особено последните три позиции – безопасност и здраве, политика по заетостта, миграция на труда и т.н.
Сложете си ръката на сърцето и си признайте, че тук става дума за много по-серпиозно нещо и особено колегите от СДС имат основание да я подкрепят, след като в известна степен малко по малко олевявате напоследък (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Илчев навлезе в медицинска терминология вече.
ИВАН ИЛЧЕВ: Затова не е хубаво да говорим за политика на доволни и недоволни. Мисля, че тук става въпрос за политиката затова каквото може да се направи в момента и което е необходимо на България.
Иначе, ако вземете проблемите специално на това правителство от 2005 г. до 2008 г. средна пенсия, средна работна заплата, социалните помощи, заетостта и т.н., ако ги погледнете, ще видите, че не е толкова страшно.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Питайте хората, те ще ви кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Илчев.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Не чух края от изказването на господин Илчев, стори ми, се че каза, че пенсии, заплати и помощи не са толкова зле. Впечатлена съм от констатацията Ви. Проблемът е, че ние мислим коренно различно от начина, по който мислят 80-90% от българското население. Това не е добър знак, така да се самооценяваме.
Искам само няколко неща да ми пояснят колегите. Впечатлена съм от изказването на зам.-министър Лазаров и бих искала да ми поясни какво се крие зад такива респектиращи термини като “реалности” и “нови предизвикателства”? Дали по този начин бихме могли да представим нашата социална политика пред редовите български граждани, така терминологично: “нов вид политически приоритети” – кажете ми какво означава това? “Нов социален дневен ред в Европейския съюз” – много такива термини, които впечатляват. А в същото време не можах да чуя простичката истина, че тълкувайки и разсъждавайки върху това мероприятие, то е проведено в най-бедната държава в Европейския съюз, която между другото продължава да става все по-бедна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, ще си позволя да Ви помоля да говорите по декларацията.
СТЕЛА БАНКОВА: Не чух в тази декларация и в изказванията на колегите връзка между това, което те произнасят като тълкуване върху декларацията истинската ситуация в България – пенсиите ни, заплатите ни са по-мизерни от тези в Албания. Цялото население по Дунава отива да работи в Румъния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Изобщго не е вярно това – за Румъния.
Вие ли ще ми говорите, аз съм от този край? Какво ще ми говорите за Румъния, моля Ви се! Недейте да фантазирате тези на базата, на които да говорите...
СТЕЛА БАНКОВА: Няма връзка между това което става, особено между учителите, особено по Дунавските ни градове, между това, което става в страната и стила, начина и констатациите, които правим тук. С най-добри чувства просто искам да ви приземя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
Има ли други мнения?
ИВАН ИЛЧЕВ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Питам за други мнения, предложения.
Ако няма мнения или предложения, ще подложа на гласуване текста на декларация.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на декларацията относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика, моля да гласува
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текста на декларацията.
Господин Лазаров, все пак, за да успокоим обстановката ще Ви помоля да кажете няколко думи в отговор на това, което каза госпожа Банкова и нека да бъде по-скоро като разяснение, а не като оценки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз Ви благодаря.
Няма да правя никакви оценки и никакви разяснения, защото не съм вносител на декларацията и не съм участвал в писането на текста.
Бих искал да да припомня на тези, които участваха в закриването на Социалната седмица и за тези, които не са били една много интересна, един интересен цитат представи френският министър на труда и социалните въпроси, като каза, че “в този бързо изменящ се и глобализиращ се свят беда очаква този, който не се променя”. Мисля, че ако ние продължаваме в тази посока да търсим онова, което ни разединява, а да не търсим онова, което ни обединява, наистина социалната сплотеност на обществото ще бъде нарушена.
Нямам коментар по отношение на тези термини. Термините са адекватни, термините са европейски и изцяло отговарят на тона, който има в Европейския съюз, независимо от нашите опити – имам предвид на български представители да наложат друг синтаксис, той не се приема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към точка Втора от дневния ред. Ако сте съгласни, това да бъде точката, касаеща Законопроект за изменение и допълнение на на Закона за бюджета на ДОО.
Виждам, че няма аргументи против, така че
ПО ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона бюджета на ДОО, № 802-01-48/09.06.2008 г., вносител: Министерският съвет.
Ще помоля господин Лазаров да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представяме ви един проект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. Промяната в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се налага поради факта, че Кодексът за социално осигуряване предвижда определянето на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Всички вие знаете, че в хода на процедурата по гласуване на този закон ние бяхме предвидили ръст на средния осигурителен доход за 2007 г. 10,9% и ръст на индекса на потребителските цени 8,1% за 2007 г. Съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсиите се осъвременяват с процент, който е 50% от индекса на потребителските цени и индекса на нарастване на средния осигурителен доход. След получаването на окончателните данни ръстът на средния осигурителен доход е по-висок и той е 12,3%, същевременно инфлацията е 8,4% - говорим средногодишна за 2007 г., това е националната инфлация. Сумирани 50% от 12,3% и 50% от 8,4% прави 10,35% - 10,35% прави минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 113 лв. и 49 стотинки. Именно поради тази причина предложението е да се промени размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли т.г. на 113,49 лв., като се предвижда също така законът да влезе в сила от 1 юли т.г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Караиванова има думата, като останалите колеги също могат да вземат участие в дискусията.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Лазаров се спря подробно на основанието за промяна на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и кое налага осъвременяването с по-високия процент. Бих искала само да добавя, че месечният разход за м. юли 2008 г., който е за пенсии, ще бъде в размер на 463 млн.лв. Разликата между 9,5% нарастването, което беше предвидено със Закона за бюджета и 10,35% е 21 млн.лв. за пенсия и 22 млн.лв. стават, след като се прибавят разходите за картони, такса, пощенски разходи и ДДС.
Националният осигурителен институт е започнал своята работа, след като решението е взето и на Надзорен съвет, както е разписано в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване и е започнал подготовката по изчислението, написването и поясненията по изплащането на новия размер на пенсиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имам една такава молба, ако имате готовност да кажете колко от пенсионерите в България получават минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тоест броят на хората, които са ангажирани с този проект.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Когато говорим за минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, винаги говорим и за всички свързани с минималния размер пенсии, защото това са пенсиите за инвалидност. Така че хората, които получават минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и тези с гарантирани минимални размери на пенсиите, свързани с трудова дейност, е 473 хиляди пенсионери. Спрямо останалите това са около 20-21%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
Това е една почти техническа корекция. Ако нямате други въпроси и мнения ще подложа на гласуване проекта.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се Законопроектът за изменение и допълнение на Закона бюджета на държавното обществено осигуряване, вносен от Министерския съвет.
Благодаря за участието в дискусията на колегите от Националния осигурителен институт.

Продължаваме
ПО ТОЧКА ТРЕТА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 854-01-53, внесен от Донка Михайлова, Хасан Адемов и Христина Христова на 22 май 2008 г. – за второ четене.
По проекта, внесен на първо четене, в законния срок няма внесени предложения.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане
§ 1. В чл. 12в числото „18” се заменя с „12”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Разпоредбата на § 1 влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
Няма внесени предложения.
Заповядайте, колеги.
От Правната дирекция има бележки – заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Правната дирекция си позволява да направи 3 бележки. Те са правно технически. Първо, по наименованието на законопроекта. То трябва да бъде като „Закон за изменение на Закона за социално подпомагане”, защото в двете разпоредби не става въпрос за допълнение. След като изпишем коректно това ново наименование, в скоби ще дадем обнародванията от приемането до този момент.
В § 1, който се отнася до чл. 12в, тъй като цитираният член 12в има три алинеи, тук трябва да конкретизираме, че промяната става в ал. 1.
Параграф 1 ще звучи така:
„§ 1. В чл. 12в, ал. 1 числото „18” се заменя с „12”.”
По § 2 си позволявам да ви предложа една по-коректна редакция, която е утвърдена парламентарна и правна техника:
„§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г.”
Защото законите са тези, които влизат в сила. Това бяха бележките на Правната дирекция- Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние не само трябва да подкрепим този подход. Трябва да отбележим, че тук държавата закъсня с реалностите, които са на пазара, дори редукцията не е достатъчна. Вчера бях на един форум, който организираха немците, специално за пазара на труда, квалификация, преквалификация, социално партньорство. В момента в България социалната реалност е такава, че е особено остър е дефицитът на работна сила във всички измерения – от неквалифицирана, ниско квалифицирана, висококвалифицирана работна сила. Работодателите се борят, образно казано, с държавата как да внесат работна ръка от чужбина по най-удачния за тях начин и това толериране на социално пасивното поведение, меко казано, е нетърпимо в днешните реалности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Между другото, следващите точки, доктор Колчаков, имат връзка с това, което казвате, защото става въпрос за миграционни проблеми.
Заповядайте, госпожо Михайлова, с надеждата да вървим към следващата такава поправка.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите, господин председател, ще направя един много кратък коментар и един въпрос към Министерството на труда и социалната политика, който е подходящ за първо четене. Тъй като по време на обсъждането в пленарната зала напълно основателно беше поставен един въпрос, на който в момента не можахме да реагираме, бих искала да го изясним поне пред състава на комисията.
Ставаше дума затова, че колеги повдигнаха въпроса, че в практиката има редица прецеденти, при които едно безработно лице едно безработно лице започва работа, примерно за един месец, след което отново се регистрира и започва да тече нов срок. С колегите се поинтересувахме и разбрахме, че има такава поднормативна уредба, която ангажира безработното лице с работа по трудов договор в рамките на определен брой месеци, след което излизайки на пазара на труда, то може вече наново да бъде включено и да започне да тече нов срок – досега беше 18-месечен, а сега -12-месечен. Бихте ли уточнили, за да бъдем наясно по този проблем каква е поднормативната уредба и имаме ли гаранции, че е защитен държавният интерес в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина въпросът е точно така, както каза госпожа Михайлова. Едно лице, след като е било подпомагано непрекъснато 12 месеца, една година след това не се подпомага и след една година може отново да влезе в системата. Но това в никакъв случай не става механично. Той отново ще влезе в системата за подпомагане, ако отговаря на не по-малко от десетина-дванадесет условия, вие знаете какви са те. Специално едно от условията е лицето може да е отпаднало, да е работило един месец и трябва първо да се яви първо в Бюрото по труда, да има 9-месечна регистрация в Бюрото по труда, ако в Бюрото по труда му е предложена работа и ако то е отказало, то отпада и от регистрацията в Бюрото по труда и докато направи 9-месечна регистрация в Бюрото по труда ще минат повече от 12 месеца. Така че в никакъв случай след 12 месеца то не идва механично в системата за социално подпомагане.
Най-минималният срок е 9-месечна регистрация в бюрата по труда. Във всички случаи като започнат работа, минат 9 месеца, отново да подаде молба минават 12 месеца. Отново то подава молба и се гледат абсолютно всички условия по отношение на пътувания в чужбина, изискванията за жилище – да не е прехвърляло жилище, вилен имот и всички други условия. Така че от тази гледна точка мисля, че няма абсолютно никакви притеснения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тъй като беше споделено, че едва ли не това е една-единствена стъпка, която сме направили в тази посока, все пак искам да припомня, че в нашата работа дотук направихме две много важни стъпки. Определихме 18-месечния срок и приехме промени в законодателството, с които инициативните граждани, които са безработни, но проявяват инициатива и търсят работя, бяха поощрявани в парично изражение. Така че това е следващата много важна стъпка - ако тази система, която дълги години в целия преход съществуваше, беше грубо притисната, знаете кои са хората, които са трайно безработните – те не са конкурентоспособни на пазара на труда, те са с най-ниското образование, без квалификация, сигурно щяхме да взривим обществения мир. Това не се случи. Дори трябва да кажа, че нещата се случиха много спокойно, много плавно. Много отговорно постъпиха социалните служби, общинските администрации, институциите, свързани с тази дейност. Така че наистина ни предстои следващата стъпка да намалим този срок на 6 месеца. По този начин това да бъде едва ли не един санитарен минимум, под който не бива да падаме. Има такива случаи на хора, които трудно бихме могли да мотивираме повече от това, което сме сторили дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Ако няма, ще подложа промените на гласуване ан блок.
Подлагам на гласуване „Закон за изменение на Закона за социално подпомагане” – отпада „допълнение”, така както бяха бележките на Правната дирекция, и § 1 – „В чл. 12в, ал. 1 числото „18” се заменя с „12”, и Заключителната разпоредба – комисията подкрепя текста по принцип: „Законът влиза в сила от 1 юли 2008 г., а не „разпоредбата”.
Благодаря на Правната дирекция за бележките.
Който е съгласен да бъдат подкрепени наименованието на закона, § 1 и § 2 със Заключителната разпоредба, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме
ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
Обсъждане на т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Господин Лазаров, имате думата, за да представите проекта от името на вносителя Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Позволете ми да представя кратко и синтезирано информация по отношение на предложение за директива на Съвета за единна процедура за кандидатстване с единен формат на разрешение за граждани на трети държави за пребиваване и работа на територията на държава членка и за общ набор от права за граждани на трети държави, които са законно пребиваващи работници в държава членка. Звучи малко помпозно, но в същината на предложението за проекта на директива е въвеждането на единен механизъм и единна процедура по издаване на разрешението за работа и разрешението за пребиваване. Идеята е в рамките на един документ и в рамките на една процедура това да бъде осъществено. Предвижда се максималният срок, за който може да бъде издавано това разрешение, да бъде не повече от 3 месеца. Това означава до 3 месеца.
Искам само да направя едно уточнение, че става дума за разрешение за граждани на други държави извън членовете на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. Това е предложението за директива. Също така предложението в тази директива е гражданите на трети държави да имат равни права с гражданите на приемащата държава членка по отношение на условията на труд, заплащане, напускане и освобождаване от работа, свободата да се сдружават, образование, възможността за достъп до професионално обучение, признаването на дипломи, сертификати и професионална квалификация.
Позицията, представена на вашето внимание от страна на България, е, че България подкрепа проекта на директива и още повече в българската стратегия по миграция и интеграция присъстват тези принципи, които са отразени в проекта на директива.
Предложението в директивата за 3-месечен срок, който ние имаме в нашето законодателство - ние издаваме разрешенията за пребиваване и за работа, е по-кратък от този срок. Така че това не би създало затруднения.
Ако има, господин председателю, по-конкретни специфични въпроси по съдържанието на директивата и част от практиката, понеже зная от участията си тук, че Вие сте човекът, който дава думата за изказвания, ако е възможно, въпросите да бъдат отправени към госпожа Лиляна Станкова, която директор на Дирекция „Миграция и интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Първо, ако искате да дам някаква обща оценка на упражнението, което правим в момента и в бъдеще, за какво изобщо иде реч. Вие знаете, че Народното събрание прие Годишна работна програма по въпросите не Европейския съюз за 2007 г. Тоест по въпросите, по които Европейската комисия и изобщо европейските институции работят за решаването на тези проблеми. Във връзка с тази годишна работна програма този проект на директива за обща рамка относно трудовата миграция, за което говорим в момента, т. 24 от тази Годишна работна програма, която Народното събрание е приело - Министерският съвет разпределя на Народното събрание тази т. 24.
Ето какво сме казали в Конституция с последните промени от 2005 г. това е чл. 105, ал. 4: „Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз – какъвто е случаят с тази директива - Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”. Това е нещото, което в момента правим с този материал, представен на нашето внимание. Това е точката от Годишна работна програма, свързана с проекта на директива за обща рамка относно трудовата миграция. Оттам нататък вече нещата, които каза господин Лазаров и госпожа Дянкова сега допълва, че с този чл. 105 от Конституция ние сме задължили в Глава десета „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз” от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет да внася в Народното събрание приетата от него годишна програма и всички директиви, свързани с тази годишна програма. Това е всъщност целта на този проект, който влиза сега за дискусия в Народното събрание.
Господин Лазаров представи проекта, който е предмет на днешната дискусия. Рамковата позиция относно приложението на директивата на Съвета за единна процедура за кандидатстване за единен формат на решенията. Знаете, че в България институциите, които дават разрешение за постоянно или временно пребиваване в страната в служба „Миграция”, статутът на чужденеца от трета страна, извън Европейския съюз, се урежда от служба „Миграция” като постоянно или временно пребиваващ. Агенцията по заетостта е тази, която дава право на работа на достъп до българския трудов пазар.
Въпросът е, че предложението се различава малко от българската практика. По какъв начин ние оттук-нататък трябва да синхронизираме, ако се приеме директивата във вида, в който се предлага сега, какви трябва да бъдат последствията за българското законодателство. Това е първият ми конкретен въпрос: как трябва да променим българското законодателство, за да го синхронизираме евентуално с тази директива. Може би трябва да разсъждаваме на тази тема. И второ, този тримесечен срок. Практиката в България показва, че има случаи, в които този 3-месечен срок не се спазва, от една страна, има други случаи, в които този 3-месечен срок много бързо трябва да бъде решен. Например, прословутите наши футболни отбори правят трансфери от трети страни – Бразилия, Нигерия, правят такива трансфери, и тези въпроси на тяхното пребиваване и работа в рамките на България трябва да бъдат решени много бързо - това трябва да се реши в рамките на няколко дни. Ако се приеме този релевантен 3-месечен срок какво ще се случи. Защото това са скъпо платени трансфери и т.н. Как те ще намерят своето място на пазара на труда?
Може би Вие, госпожо Капитанова, ще добавите нещо към това, което казахме дотук.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, задачата на Дирекция „Европейския съюз” към Народното събрание е да подпомагаме вашата комисия и всички комисии. Вие бяхте доста изчерпателни. Казахте основни моменти. Нямам какво да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само ще Ви помоля да кажете пътя по-нататък на една такава директива.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Комисията прави проект на предложение на директива, регламент, внася на Съвета на министрите и в Европейския парламент, обсъждат го и дават препоръки на Европейската комисия – може да има промени, Европейският парламент може да иска да внася промени. Съветът и Парламентът приемат, минава на първо четене, има обсъждане за второ четене и актът е приет, който би следвало да бъде транспониран в нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Интересното е, че предложението е тази директива да се приеме с консенсус.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това е много важно, затова се бави толкова време – от 2004 г. е стартирало обсъждането на тази директива.
Господин Чулев кима одобрително с глава, за да помогне в дискусията. Оттук нататък дискусиите в българското Народно събрание ще бъдат в такъв порядък и на такъв терен, на такава плоскост ние трябва да свикваме с тази терминология и трябва да сме наясно, че трябва да правим предложения пред нашите институции, пред нашите министри, които да защитават съответната позиция. Друг е въпросът дали ще успеят да я защитят или не, и дали ще успеят да наложат българската позиция в рамките на приемането на директивата. Това трябва да прави българския парламент оттук нататък във връзка с Лисабонския договор,който отреди нова роля на националните парламенти.
Има думата господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър! По т. 24 и по т. 25 ние сме изразили становище и в ЕКОСОК. По настояване не само на българските синдикати Европейската профсъюзна конфедерация е потвърдила такова становище. Ние не сме съгласни с това, че предложенията, както по т. 24, така и по т. 25, предложенията се отнасят за граждани на трети страни и им дават много облекчен режим предвид на това да се повиши конкурентоспособността на страните членки, но тези предложения не покриват гражданите на Европейския съюз като български граждани и членовете на техните семейства, за които са въведени преходни периоди. Тоест ние сме поставени в неравностойно положение, в по-неизгодно положение, отколкото гражданите, както е посочено тук, на Алжир, Тунис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: господин Чулев посочи една от важните причини, поради които няма консенсус в рамките на Европейската комисия и Европейския парламент по този въпрос, особено новите страни членки и особено двете нови страни членки трудно се съгласяват с това предложение.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Технически мога да кажа и от опита си на експерт, законодателството може в рамките на две години, мисля, че се иска, да се приведе и да се направи така, че от едно място да се раздават разрешението. Защото точно европейските страни имат опит в това отношение, който е познат и може да се приложи.
Що се отнася до спортистите, доктор Адемов, те не минават на пазарен тест, през бюрата по труда. Те на практика са извън пазара на труда, защото са по-специфични случаи. Мисля, че е друг сегмент и няма да се получат грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Лазаров! Господин Чулев е от добрите експерти, но мисля, че надали може да има такъв казус, при който европейски работодател да обяви работно място и да избере гражданин на страна извън Евросъюза, тъй като има едно правило, което мисля, че е прима при такова поведение, че за едно работно място трябва да няма кандидати граждани на Европейския съюз, за да приеме външен. Това, за което той каза, са асиметричните мерки, включени в българския договор за присъединяване и това беше за всички останали страни – 7-годишния период, в който старите страни членки можеха да въведат преходен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Седемгодишният период е само за Германия.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: За всяка страна са различни преходните периоди.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Говорим за случая, в който старите страни членки имаха правото да въведат преходен период, който е по системата на асиметричния подход. Ние пък имаме други неща, за които също имаме преходни периоди, които са асиметрични при присъединяването. Така че тук може би господин Лазаров и юристката могат да кажат, че има първенство на принципите и няма как един алжирец да заеме мястото на един българин, ако е кандидат при един такъв казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, ще си позволя да направя една такава бележка. Когато този алжирски гражданин, ако се приеме тази директива, по силата на директивата той придобие статут на временно пребиваващ или постоянно пребиваващ гражданин на Германия, в случая на говорим затова, и ако в Германия има обявено работно място, този алжирски гражданин е равнопоставен с европейския гражданин. Така разбирам смисълът. Защото не може да има дискриминация, знаете по какви причини.
Въпросът за преходните периоди, който се постави тук, е изключително сериозен. Защото всяка една държава членка, включително България, има право да определи такива преходни периоди. Ако към 27-те страни членки се прибавят още две, ако се приемат Хърватска и други страни, тогава България също има право да определи такива преходни периоди в преговорите с тези нови страни членки.
Тук въпросът – това, което каза господин Чулев, е дали гражданите на трети страни членки по някакъв начин трябва да бъдат привилегировани пред страните членки. Това е интересен казус.
Заповядайте, госпожо Лиляна Станкова.
ЛИЛЯНА СТАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Бих искала да внеса едно пояснение. С договорените мерки, които са част от договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, е приета от всички държави членки разпоредба, с която всяка една държава членка, която прилага преходен период за граждани на друга държава членка, в случая на България да речем, тази държава се задължава ежегодно да либерализира своя пазар на труда, достъпа до своя пазар на труда за гражданите на тази страна. Така в края на всяка година или в най-краен случай в края на трите периода две плюс три плюс две години всяка една държава членка прави своя отчет и казва – аз за българските граждани съм направила такива и такива отстъпки в сравнение с гражданите на трети страни. Така се предполага да няма наличие на неравнопоставеност на граждани на Европейския съюз дори в преходен период, както сме ние за някои държави членки, спрямо граждани на трети страни.
От друга страна, пак в същите договорени мерки, има един друг текст, в който се казва, че ако български граждани или граждани на Румъния работят легално една година на пазара на труда в държава членка, то те получават автоматично пълния достъп до пазара на труда на тази държава членка. Но ако преминат в друга държава членка, този достъп няма да важи за втората държава членка, така че и в този случай гражданите на Европейския съюз са с предимство пред гражданите на трети държави.
Ако позволите да отговаря на въпроса на доктор Колчаков, 7-годишният срок е разделен на периоди 2+3+2 години и всяка държава членка преценява докога ще прилага този преходен период. Знаете, че 12 държави членки не прилагат такъв период. Останалите, поне 5 от тях, са заявили и се предполага, че към края на тази година също ще отворят пазара си на труда за български граждани. В ситуация на глобално преразпределение на работна сила струва ми се и се очерта една тенденция на общностно равнище, че е една неудачна мярка този преходен период. В момента, в който се констатира липса на работна ръка в целия спектър от ниско квалифицирани до високо квалифицирани работници във всички държави членки, не е нормално да се прилагат преходни периоди за граждани на Европейския съюз и да се пречи те да упражняват едно от основните четири техни права.
Германия и Австрия, господин Колчаков може би има предвид, че двете държави са заложили в договорените мерки един специален текст, с който се казва, че тези две държави в определени сектори на своята икономика, главно свързано със строителство може би ще останат с преходни периоди за тези определени сектори. Това са двете държави, които са заявили и са поставили този текст в договора. Останалите сами решават през годините. В края на тази година очакваме доклад на Европейската комисия, в който да бъде описана ситуацията във всички държави членки на пазарите им на труда и съответно изявления от всички държави членки, прилагащи преходен период дали ще продължат да прилагат такъв период, или не.
Ако те пропуснат да съобщят дали те ще прилагат или не такъв период, автоматично отварят пазара си на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Който иска допълнителна информация за достъпа на пазар до Германия и преходните периоди, може да се обърне към познатата ни на всички доктор Тинка Троева, която е аташе по социалните въпроси в посолството и пряко се занимава с този преглед на тази част на доклада.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз съм в благоприятна позиция, защото колегите преди мен, както госпожа Капитанова, така и госпожа Станкова, направиха един кратък преглед, дадоха отговори на вашите въпроси.
Аз бих отговорил на въпроса, зададен от доктор Адемов. Ако предложението за проект на директива бъде прието от Европейската комисия и от Съвета, той в момента се намира в Съвета на първо четене, ние в резултат на двугодишния период, който имаме, ще трябва да направим бърз преглед на нашето законодателство и промяна като възможният вариант, към който предварително сме се ориентирали това разрешение да бъде единно, да се подава и да се кандидатства в Министерството на вътрешните работи, което издава разрешението за пребиваване и да бъде съгласувано с компетентната институция, която в случая е Агенцията по заетостта по отношение на пазарния тест. Така че за нас това не би довело до затруднения и ние ще можем да се справим и в рамките на предвидения 3-месечен срок за издаване на това разрешение. Не предвижда затруднения за оперирането в тази насока от страна на институциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепена т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) с Проекта на директивата за обща рамка относно трудовата миграция, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г., моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме
ПО ТОЧКА ПЕТА
Обсъждане на т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г.
Дотук говорихме относно условията за влизане и пребиваване изобщо на работници, а сега ще говорим за високо квалифицирани работници.
Господин Лазаров, кажете нещо за Европейската синя карта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Следващото предложение на проект за директива се отнася до условията на влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на наемането им на висококвалифицирана работа. Като цяло, етапът, на който се намира това предложение е сходен с този етап по предходното предложение за директива. То е първо четене в работна група „Миграция” към Съвета. Предвижда се също начина на гласуването да е квалифицирано мнозинство. Аналогията със зелената карта е сходна, но зелената е американска, за друг континент. Нашата, европейска карта е синя, поради цвета на знамето. Аз съм убеден, че то няма такъв политически контекст, който влагаме ние.
По отношение на предложението за директива. Предлага се предприемането на бърза процедура. Искам да споделя, че дори и в момента държавите членки нямат съществени трудности при наемането на висококвалифицирания персонал. Висококвалифицираният персонал е друг сегмент, който не се конкурира на националния пазар на труда. Идеята тук е да се дава възможност за едно по-ускорено и бързо приемане на тези висококвалифицирани кадри, от една страна, и от друга страна, да се дадат възможности за членовете на техните семейства да могат да се събират по-бързо, да могат да се придвижват на територията на общността, да имат еднакви права с тези на гражданите на Европейския съюз, да имат възможност да се придвижват от една държава в друга държава. Защото не трябва да забравяме, че разрешението за работа е много конкретно. Обикновено то е за конкретното работно място и за конкретния работодател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лазаров, това, което казвате, е много важно. Но важният въпрос е този човек не му искат диплома. Не е необходимо да има висше или друго образование. Кажете тук какво означава висококвалифицирани работници и служители? Искат да има практически умения и практически стаж от 3 години. Тоест Европа оценява уменията му, професионалната му квалификация – това, което може да прави, а не каква диплома има. Това е, което ми направи впечатление.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Точно така е. Става дума за един нов преход от притежаването на документ към валидиране на умения и знания в реална практическа среда. Това е основното социално предизвикателство пред новата социална Европа, именно създаването на такива знания и умения, които да могат да бъдат общовалидни и да бъдат приложени в реална производствена среда. Става дума точно затова, доктор Адемов, валидиране на професионални знания, умения и компетенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, искам да кажа нещо, което ми направи впечатление от материала на Дирекция „Европейски въпроси”, че висококвалифицираните специалисти от трети страни нечленки на Европейския съюз не са атрактивни за Европейския съюз, а са атрактивни за Америка и Канада – 54% казват колегите от Дирекция „Европейски въпроси”, от тези висококвалифицирани специалисти намират реализация, и то много по-лесно, по-бързо и много по-енергично в Америка и в Канада. Затова Европейският съюз е изправен пред предизвикателството да приеме такава директива, която да облекчи максимално, а не да им легализира дипломите и всички тези неща. Това не е направено случайно. Затова предизвикателството пред Европейския съюз да може да спечели конкуренцията с Америка, с Канада и с другите страни, за да може да дойдат да работят тези висококвалфицирани кадри в Европейския съюз. Защото Европейският съюз, Стара Европа има демографски проблеми, миграционни проблеми, има проблеми със социалните системи. Затова е тази гъвкава политика – гъвкавост и сигурност, а не само гъвкавост и сигурност, а гъвкавост, която предполага сигурност, както каза господин Члев, за да може тези хора да дойдат в Европейския съюз и да помогнат на Европа, както се казва, за решаването на проблемите.
Колеги, заповядайте. Дискусията трябва да е интересна. На мен ми е много интересна, аз положих много усилия и за който иска тук мога да му дам допълнително материали, свързани с темата.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се възползвам от възможността да ви кажа, че вчера с господин Чулев бяхме на един фантастичен форум, който немците организираха от „ГТЦ” и „ГОПА”, които в България развиха системата на пет центъра за квалификация и преквалификация. Това, което е важно, съвсем брифирано мога да кажа, е следното. Европейският съюз е изразил система за оценка на квалификацията в осем степени.
Проблемът обаче е, когато ние участваме в световната конкуренция за привличане на мозъци. Тук двете системи, които бяха представени от немците, са следните. Едната е „брейн-брейн”, когато има крадене на мозъци и вземане на мозъци, в които те са се доказали достатъчно и техните качества са вилидирани. Втората система е „брейн-уест”, което значи, че е отпаднала е валидацията и трябва да се намерят системи, които да докажат неговите качества. Тук има достатъчно възможности за гъвкави договори, които са граждански – срочни и т.н., където той трябва да се докаже. Тоест на Европа е ясно, че ако ние не участваме в това действително световно състезание, няма да стигнем Америка и страните като Канада и другите, които са синтетични нации, а нации, да кажем като Китай и Индия, те имат такъв колосален потенциал от човешки фактор, че при тях селекцията е собствена. Така че ние при всички случаи трябва да привличаме мозъци от света и те да работят за европейските интереси. Най-хубавото е, че в момента тези системи се изграждат. Спомням си много добре, че преди две години Германия обяви национална програма за привличане на компютърни специалисти. На първо място бяха индийските компютърни специалисти, на второ място бяха българските. Тоест глобализацията в това отношение върви и ние така по стечение на обстоятелствата влизаме в един период, който е изключително интересен и нов за Европа и ще се възползваме от тези възможности.
С госпожа Понева си говорихме, че България също трябва да се възползва от тези възможности на българската диаспора - нови българи, които да вкара. Защото ние в момента сме така. По тази система захранихме Америка и Европа с български мозъци и трябва да компенсираме отнякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако тази директива се приеме, ние трябва да приведем нашето законодателство адекватно с изискванията на тази директива.
Но това, което ми прави впечатление и което е важно да отбележим, че по отношение, при положение че и едните –неквалифицираните, и другите – висококвалифицираните, при положение че придобият право на достъп по такава унифицирана система, за тях и техните семейства социалният пакет остава един и същ, неразличен. Значи не делят социалните придобивки, да кажа така по нашенски - социалните пакети не ги делят на такива, които са за висококвалифицирани и такива, които са за ниско квалифицирани, което е един много важен аспект от социалната същност на Европейския съюз. Не може това да не го отбележим в рамките на нашенската дискусия, защото висококвалифицираният специалист по никакъв начин не е привилегирован в рамките на социалните права в рамките на един друг за тях трудов пазар.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Пропуснах да допълня само едно нещо. По отношение на позицията на България за това предложение на директива ние подкрепяме предложението на директивата, още повече че с наскоро приетата Национална стратегия „Миграция и интеграция” ние предвиждаме също изпреварващо издаването на такива сини карти. Принципите, въз основа на които ние ще издаваме тези сини карти, са сходни с залегналите в проекта на директивата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, който е съгласен, ако няма други мнения, да бъде подкрепена т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), свързана с Проект на директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници, № 803-01-35, внесени от Министерския съвет на 19 май 2008 г., моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря ви за участието и приятна вечер!
Закривам заседанието. (Закрито в 16.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Д- Р ХАСАН АДЕМОВ