---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката



Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27.03.2006 г.

Комисията по образованието и науката на две свои заседания, проведени на 17 май и 31 май 2006 г., разгледа Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27.03.2006 г. В заседанията участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, представители на синдикатите и на неправителствени организации.
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) бе представена от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Проектът на Националната програма очертава проблемите, решаването на които ще допринесе за постигане на целите на образователната политика - равен достъп и качествено образование. В изложението си министърът се спря на конкретните мерки, чрез които ще се реализират поставените в програмата цели. Тези мерки се отнасят до:
- ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето на учениците и към формиране на практически умения у тях чрез промени на учебното съдържание, учебните планове и програми, ускорено навлизане на информационните и комуникационните технологии в обучението, засилване на възпитателната роля на училището и развитие на извънкласната и извънучилищната дейност;
- развитие на системата за вътрешно оценяване и изграждане на система за национално стандартизирано външно оценяване;
- политика за ограничаване на броя на необхванатите и отпадащите ученици, която включва промяна на образователната структура, а именно - завършване на основно образование след VІІ клас, VІІІ клас - година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка, разделяне на гимназиалната степен на два етапа (първи гимназиален етап – VІІІ–Х клас, в края на който учениците ще завършват задължително образование, и втори гимназиален етап – ХІ–ХІІ клас). С въвеждането на новата образователна структура учениците от един випуск ще завършват едновременно основно образование, ще усвояват еднакъв общообразователен минимум във всички видове училища до X-ти клас и ще се постигне вертикална и хоризонтална проходимост на системата. Новата образователна структура следва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007 г. постъпват в пети клас. Предвижда се по-активен процес за социализиране на децата, за които българският език не е майчин, чрез усвояването му още в детската градина, както и изграждане на подкрепяща среда за интегрирането на децата със специални образователни потребности;
- оптимизиране на училищната мрежа чрез постепенно намаляване на броя на маломерните и слетите паралелки и развитие на системата на средищните училища. Паралелно ще се осигурява съответна инфраструктура и транспорт до средищните училища, целодневна организация на обучение, закрила на педагогическите кадри;
- въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик през 2007 г. и на делегирани бюджети във всички училища до края на 2008 г. при отчитане на демографските и географските характеристики на съответния регион;
- децентрализация на управлението на системата на училищното образование чрез предоставяне на по-големи правомощия на местната власт, по-ефективен граждански контрол върху управлението на училищата от училищните настоятелства и създаване на училищни съвети от представители на родители, учители, община.
Реализирането на Националната програма налага приемането на нов Закон за народната просвета, който да уреди цялостно всички основни отношения в системата.
В изказванията си народните представители изразиха мнение, че в програмата проблемите на образованието са анализирани в тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност.
Политиката за оптимизиране на училищната мрежа и за постепенно намаляване на броя на слетите паралелки ще се провежда успешно само, ако не влиза в колизия с конституционния принцип за право на образование и за задължително училищно обучение до 16-годишна възраст. Народните представители отбелязаха, че в повечето европейски държави задължителните години за образование са до 14 или до 16 години, което включва обучение до VIII-ми, IX-ти или X-ти клас. С въвеждането на нова образователна структура ще се постигне еднакъв общообразователен минимум, по-висока образованост и по-добра реализация на учениците както на пазара на труда, така и в живота.
Изказани бяха и някои резерви, че с промяната на образователната структура би се намалил броят на необхванатите и отпадащите ученици. Подчертано бе, че не би се постигнала пълноправна интеграция и качествено образование, ако не са създадени условия децата още в детската градина да усвоят на достатъчно добро ниво българския език. В населени места, в които средата е моноезична, детската градина се явява единственото средище за изучаване на българския език. Отсъствието на мерки по отношение на професионалното образование в програмата изисква разработването на самостоятелен документ за неговото развитие.
Народните представители направиха препоръки изпълнението на програмата да се обвърже със съответни нормативни актове.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по образованието и науката предлага следните изменения и допълнения на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), внесена от Министерския съвет:
I. Към Глава пета “Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността”:
1. В т.3 “Информационните и комуникационни технологии в училище”, в подзаглавие “Осигуряване на високоскоростен интернет във всяко училище”, след изречение първо се добавя:
“Реализирането на тази цел е в пряка зависимост от осигуряването на целеви инвестиции за модернизация на базовата комуникационна инфраструктура в населени места с остаряла аналогова телефонизация.”
2. В т.Б. “Мерки в процеса на възпитание”, след абзац първи се въвежда нова точка първа със заглавие “Образователно-възпитателната роля на детската градина”. Останалите точки се преномерират.
II. Към Глава шеста “Изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване”, в подзаглавие “Изграждане на система за външно оценяване”, в абзац първи, в изречение първо думата “тестове” да отпадне.
III. Към Глава седма “Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна училищна възраст”:
1. В т. 2 “Промяна в образователната структура”:
а) В подзаглавие “Разделяне на гимназиалната степен на два етапа”, след изречение първо се добавя:
“Смисълът на задължителното образование е не само да се усвои еднакъв общообразователен минимум, но и да се придобият такива знания и умения, които да осигурят по-широки компетентности като лични и професионални резултати. Това предполага промени, с които да се постигне по-пълно обхващане на учениците в училище, по-висока образованост, по-добра реализация и социализация.”
б) В подзаглавие “Осми клас – година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици”, след абзац последен се добавя:
“Промените в образователната структура изискват нормативна уредба, която да определи мястото и характера на задължителното училищно обучение в системата на училищното образование.”
2. В т.4 “Социализиране на деца, за които българският език не е майчин. Интегриране на други деца със специални образователни потребности”:
а) В абзац първи, преди изречение последно, се добавя:
“Това налага да се използват диференцирани подходи, които да позволят запазването и укрепването на детските градини, особено в тези региони, където те са единствено средище за изучаване на българския език.”
б) В края на абзац втори се добавя:
“Наред с това следва да се преодолее порочната практика за насочване и настаняване в специалните училища на деца, чието обучение не изисква подобна среда. Тази практика затруднява обучението, възпитанието и развитието както на децата със специални образователни потребности, така и на децата, които са настанени там по други социални причини. За целта е необходим постоянен контрол върху дейността на диагностичните комисии за комплексно педагогическо оценяване към регионалните инспекторати по образованието, които осъществяват насочването на децата към тези видове училища. Следва да се упражнява контрол и върху ръководителите на учебните институции, които приемат за обучение ученици без необходимото насочване от диагностичните комисии.”
IV. Към Глава осма “Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя”, в т.3 “Въвеждане на система за диференцирано заплащане на труда, обвързана с резултатите на учениците”:
1. В абзац втори, тире седмо, думата “Оценката” се заменя с “Мнението”.
2. В абзац втори, след тиретата, се добавя ново изречение:
“Точният брой, вид и относителна тежест на показателите, диференциращи възнаграждението, би следвало да се определят след широко обсъждане с учители, социални партньори, родители”.
V. Към Глава десета “Децентрализация на управлението на системата”, в т.1 “Насоки на децентрализация”, след подзаглавие “Назначаване и освобождаване на директори”, в изречение първо, думата “Решаваща” се заменя с “Важна”.
VI. Към Глава дванадесета “Усъвършенстване на нормативната уредба”, в подзаглавие “Промени в съществуващите нормативни актове и издаване на нови нормативни актове”:
1. Добавя се последно тире със следния текст:
“- Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища”.
2. Абзац последен се изменя така:
“Големият брой съществени промени биха обосновали необходимостта от разработване и приемане на нов, общ закон, който да уреди цялостно всички основни отношения, които се развиват в системата на народната просвета. Приемането на такъв общ закон би отстранило възможността за едновременното действие на паралелна, но в същото време противоречаща си уредба на едни и същи обществени отношения и би създало условия за еднообразно и законосъобразно правоприлагане.”
VII. В края на текста на програмата се създава нов абзац:
“До 1 октомври всяка година министърът на образованието и науката представя пред Народното събрание доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) за съответната учебна година и за мерките, които ще бъдат предприети през следващата.”

Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), внесена от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание на основание чл.34, ал.1 от Закона за народната просвета да приеме програмата с направените предложения за изменения и допълнения.

1 юни 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:


(Лютви Местан)