---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката


Д О К Л А Д


Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26.9.2007 г.

На две заседания, проведени на 5 и 12 декември 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26.9.2007 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителите. Законопроектът предвижда избора на декан да не е обвързан с ограничението едно лице да не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Според мотивите на вносителите деканът ръководи факултета, изпълнява функции, свързани с организацията и провеждането на учебния процес, поради което следва да се създаде възможност неговият професионален опит и авторитет да се използуват за по-дълъг период от време.
В изказванията си народни представители подкрепиха законопроекта и едновременно с това предложиха да се разшири неговия обхват по отношение на избора за директор на департамент, филиал и колеж, включително и за техните заместници, т.е. те да могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Основният им аргумент е, че законодателят чрез Закона за висшето образование несполучливо и недопустимо се е опитал да съчетае принципа на университетската автономия с принципа на излишната регулация на вътрешно университетския живот, което обективно води до стесняване на правата на академичната общност при избора на нейните органи за управление. Изискването за мандатност като принцип е защитният механизъм на демокрацията против риска от узурпиране на властта, като критерий за демократичен академичен живот и затова не следва да се препятства от условия, които засягат правото на всеки да избира и да бъде избиран. С нормата за невъзможността едно лице да бъде избирано за повече от два последователни мандата на една и съща ръководна длъжност е приложен етатисткият подход, ограничаващ автономията. А това означава ограничаване на интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния и художествено-творческия процес. Академичната автономия и особено академичното самоуправление са естествен процес на саморегулация и не следва да бъдат поставяни в ограничителните рамки на законодателно решение, което фактически подценява интелектуалния потенциал на академичния състав. Той е този, който чрез своето Общо събрание въз основа на съответния устройствен правилник трябва да решава дали да въведе ограничение на броя на мандатите, кога и кого да избира и преизбира, носейки наред с правото и отговорността. Същностното определение на автономията като синтез на академична свобода, самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище влиза в колизия с ограничителния механизъм за брой мандати при изборност на ръководни длъжности. Народните представители изразиха несъгласие с аргумента, че държавното субсидиране предполага по-строга и обхватна държавна регулация. Такъв подход ограничава кредита на доверие към способността на академичната общност да направи точната преценка и правилния избор за лицата, които да заемат съответната ръководна длъжност в интерес на развитието на висшето училище. За длъжността ректор ограничението в броя на мандатите има известно основание, тъй като е орган на управление на юридическото лице - висше училище и той отговаря както за учебния и научно-изследователския процес, така и за неговото имущество и финанси. За останалите ръководни длъжности подобен подход е неприемлив. Лицата, избирани на ръководните длъжности декан, директор на департамент, филиал и колеж ще управляват само и единствено съответно основно звено, което не е юридическо лице на същото висше училище. В този смисъл бяха изказани мнения, че при подготовката за второ гласуване Парламентарната комисия по образованието и науката следва да помисли за разширяването на приложното поле на законопроекта така, че парламентът да делегира част от правото си да регулира отношенията на академичната общност на самото висше училище чрез неговото Общо събрание. То следва да има прерогатива, правото и компетенциите да изработи, реши и отрази в устройствения си правилник условията за избора на всички ръководни длъжности на основните звена на съответното висше училище. Ако в бъдещия закон се разпише автономията като свобода, саморегулация и самоуправление, респективно като отговорност на висшите училища, може да се създадат законови предпоставки за промяна на съществуващата практика за пряка намеса на държавата в работата на висшите училища. Така ще бъде намерена и адекватна система от механизми за обществен контрол, оказващ съответно влияние върху качеството на образователния процес, върху развитието на научно-изследователската работа и на всички типични за висшето училище дейности.
Същевременно някои от членовете на комисията изразиха резерви към идеята за отпадане на ограничението за броя на мандатите за заемане на ръководни длъжности. Те се мотивираха най-общо с аргумента, че по този начин ще се преодолява рутината в управлението на съответното ниво. Според тях ограничението за два мандата при избора на всички ръководни длъжности е принцип, който дава възможност повече и различни лица да участвуват, да прилагат нови методи за динамизиране на процеса на управление.
След проведените разисквания Комисията по образованието и науката с 10 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26.9.2007 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.


19 декември 2007 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:



(Лютви Местан)