---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№

На 7 декември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 28.11.2005 г.
2. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лютви Местан.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости. От 21 членове на Комисията по образование и наука виждам 12, така че имаме необходимия кворум. Това ми дава основание да открия заседанието.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 28.11.2005 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения във връзка с дневния ред? Виждам, че няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет души.
Гласували “против” и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Позволете ми да преминем към точка първа: обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, внесен от Министерския съвет.
Във връзка с обсъждането на точка първа като гости на нашето заседание сме поканили госпожа Ваня Добрева, заместик-министър на образованието и науката и господин Петър Вълов, който ще представлява Министерството на външните работи, в качеството си на държавен експерт в дирекция “Европа 1” в МВнР, тъй като министърът и заместик-министрите са заети (мисля, че немалка част от тях отсъствуват от страната).
Кой ще представи законопроекта от името на вносителите? Предполагам, госпожа Ваня Добрева. Заместник-министър Ваня Добрева, имате думата. Заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, на 16 май 2005 г. Министерският съвет на Република България е приел Решение № 441 за предложение до 39-то Народно събрание за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, подписана на 4 февруари 2005 г. в гр. Русе.
Проектът на закон за ратифициране е внесен от Министерския съвет в Народно събрание, но не е разглеждан, поради изтичане на регислатурата му.
Ратифицирането на спогодбата е от съществено значение за развитието на регионалното сътрудничество и процеса на евроинтеграция. Дейностите на БРИЕ се осъществяват динамично и имат за цел да стимулират развитието на еврорегиона и да се превърнат за модел на трансгранично сътрудничество в Югоизточна Европа.
Спогодбата е пример за сътрудничество, съобразено с европейските стандарти и практики в областта на образованието, между България и Румъния.
Имайки предвид тези мотиви, Министерският съвет с Решение № 502-02-22 от 28 ноември 2005 г. одобрява спогодбата и предлага на Народното събрание на Република България да ратифицира Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, одобрена от Министерския съвет на Република България.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Ваня Добрева.
Господин Вълов, бихте ли добавили нещо от името на Министерството на външните работи?
ПЕТЪР ВЪЛОВ: Бих добавил накратко, че това е един пример на положително двустранно сътрудничество между България и Румъния, както и пример за развитието на регионалното сътрудничество и на човешките контакти в региона.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и на господин Вълов.
Ще бъде ли коректно, ако продължа и кажа, че това също така е добър пример как инициатива на българско висше училище с партньорска научна организация или ВУЗ от съседна държава може да получи подкрепа на българското правителство, която да се изрази в законопроект за ратифициране на спогодба между двете държави.
И ако това е коректно, аз бих искал това да бъде вписано в становището на Комисията по образованието и науката, ако то, разбира се, е положително. Защото инициативата явно е на Русенския университет “Ангел Кънчев” и ние като държава днес бихме изразили своята подкрепа, ако гласуваме положително за ратифицирането на тази спогодба.
Благодаря ви. Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
С колегите имахме няколко въпроса, които междувременно се изясниха, но може би трябва да се чуят и в залата: дали този център е юридическо лице; дали дипломите, които се издават от този център, се признават в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство? За нашата част е казано, че дипломите се издават в съответствие с българското законодателство, което е синхронизирано (ние вече приехме тази промяна в Закона за висшето образование), но въпросът ми е дали и в Румъния е същото, за да има адекватност и еквивалентност в работа на този център и в двете страни.
Мисля си, че това е една от добрите практики и добър атестат за висшето образование в България, защото водещата роля на едно висше училище е показана, за да се стигне до приемане на такъв документ, на такава спогодба. Смятам, че напълно имаме основание да подкрепим тази спогодба, още повече, че и партньорите, които са изписани, изредени тук, в текста, са безкрайно много и сериозни университети, което показва, че това е един от пътищата за достатъчно разширяване на нашето пространство на висшето образование на България в трансгранични сфери, проекти и области. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева. Мисля, че една спогодба влиза в сила, ако се ратифицира от съответните две държави, които биха били страна в спогодбата. Така че считам, че в подобен род спогодби принципът на реципрочността е априори заложен и абсолютно задължителен принцип. Така ми се струва.
Но отговорите, разбира се, трябва да се чуят от представителите на вносителите – госпожа Ваня Добрева и господин Вълов, може би. И ако има още въпроси, нека дадем думата за тях, с Ваше позволение, госпожо Добрева, за да може да отговорите на всички в съответната последователност и взаимовръзка. Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моят въпрос, господин председател е: кое налага ратификацията на тази спогодба от Народното събрание?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Имамов. Заповядайте професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Госпожо заместник-министър, това не е ли една програма със Съвета на ректорите на Германия, от Майнц, Бремен, Франкфурт на Одер, и т.н.? Тази програма е от няколко години. Да смятам ли, че финансирането вече е изчерпано и поради тази причина проектът ни се представя на нас?
И, второ, след като приемем проекта (това ще е стопроцентов факт), как ще стане по-нататък с акредитацията на тези две специалности в Националната агенция за оценяване и акредитация?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Много сериозни и важни въпроси се понатрупаха. Имате думата, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Много благодаря на уважаемите народни представители за въпросите. Ще си разреша да отговоря по реда на питащите.
Уважаема госпожо Любчева, БРИЕ не е юридическо лице и осъществява своята дейност в рамките на двата договарящи се университета.
На втория Ви въпрос – в момента в БРИЕ действуват две магистърски програми. Едната магистърска програма е “Европеистика” в БРИЕ-Русе; втората магистърска програма е “Международна бизнес информатика” в БРИЕ-Гюргево.
Дипломите, които се издават, са придружени с европейско дипломно приложение и сертификат на партниращия университет. Тенденцията е с тези дипломи (както показва практиката и в другата подобна структура в български условия – Българо-немския факултет в Техническия университет), студентите, които завършват магистърските програми, да имат възможността да реализират получения академичен статус и професионални умения в общоевропейското образователно пространство.
Защо се налага ратификацията на тази спогодба от Народното събрание? Неслучайно посочих практиката с Българо-немския факултет в Техническия университет, защото той също е резултат от един акт на Народното събрание, който акт е следствие на постигнати междуправителствени договорености между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия.
Естествено, че е необходимо Народното събрание да се изказва и да взима отношение по всеки един проблем, който облекчава формирането на общоевропейско образователно пространство, тъй като се оказва, че тук има някои проблеми, свързани с мобилността на студентите, с мобилността на преподавателския състав. Нашето законодателство би следвало, в духа на Болонския процес, да премахне всички ограничения, които предполагат подобни административни пречки.
И по последния въпрос, който е изключително актуален и благодаря на професор Камбуров за него – специалността “Европеистика” е акредитирана от Германската акредитационна агенция. В момента подлежи на акредитация магистратурата “Международна бизнес информатика”, която освен в нашата Национална агенция за оценяване и акредитация и в съответствуващата румънска агенция, ще премине задължително и през Германската акредитационна агенция. Още повече, че самите дипломи за европейско приложение предполагат действието и функционирането на европейските стандарти за гарантиране на качеството.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Добрева. Отговорите дали удовлетвориха колегите?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и на колегите. Както разбирам, в БРИЕ-Русе и в БРИЕ-Гюргево ще се обучават студенти от общо девет държави, но именно в тези два центъра, които са разположени съответно в България и в Румъния. И точно тези отношения между двете държави са предмет на регулация от тази спогодба. Така да разбирам нещата. И другите държави, чийто студенти ще се обучават там, са: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Сърбия и Черна гора, и т.н. Иначе могат да се обучават студенти отвсякъде. Но това е проектът на тези девет държави, който се реализира успешно чрез тези два центъра. Добре, разбирам…
Заповядайте, господин Вълов.
ПЕТЪР ВЪЛОВ: Бих искал накратко да допълня отговора на въпроса защо се налага ратификацията.
Дейността на този център се осъществява в условията на трансграничен преход. Тоест, студенти от България или от Румъния се налага еждневно да преминават границата; преподаватели също така преминават границата. И на тези хора трябва да предоставим, както е отбелязано в спогодбата, улеснения за преминаване на държавната граница на Република България и Румъния. Там е отбелязано също така, че се премахват някои такси за тези студенти и преподаватели.
Освен това, преподавателите, които работят в този интеруниверситетски център, не е необходимо да получават разрешителни за работа, както е по Закона за чужденците в България. Именно затова тази спогодба трябва да подлежи на ратификация в Народното събрание, защото има задължение към държавата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че последните уточнения удовлетвориха и доцент Имамов.
Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: В информацията, която получихме, се вижда, че езиците ще бъдат английски-румънски и английски-български.
РЕПЛИКА: Немски.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Останах с впечатление, че е английски, тъй като е известно, че професор Марко Тодоров е немски възпитаник... Вие сигурно не можете да ми отговорите каква е подготовката на преподавателите, които ще преподават немски език?
И друго, ако нямат такава подготовка, за желаещите, които искат да дойдат от балканските страни, тук ще има ли подготовка по български?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Вие ми задавате едни много съществени въпроси, които засягат и автономията на самия университет, бих искала да кажа само уточняващо, че магистърската програма, по която се провежда обучението в Русенския университет, е разположена в четири семестъра. Три от тях се провеждат в България на английски и немски език, а четвъртият семестър обучението се провежда в Германия.
Доколкото притежавам информация на този етап, се предполага гостуване на немскоговорящи преподаватели.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, благодаря ви. Има ли други народни представители, които биха искали да изразят отношение по този законопроект? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам само кратък коментар. Нямам въпроси към Министерството на образованието и науката.
Подкрепям напълно този проект и както обикновено, ще дам един икономически аргумент за целта.
Има една тенденция и тя е големите транснационални фирми да правят своите офиси в Румъния. Не знам дали сте забелязали това. Отношенията на България с Румъния на ниво общи програми, общи фирми, не са толкова развити. Смятам, че един такъв проект е добра стъпка към подобряване на трансграничното сътрудничество.
Друг икономически аргумент е, че Румъния има около 40 на сто от брутния вътрешен продукт в Югоизточна Европа, тоест, това е най-голямата икономика. Това е факт от живота.
Румъния се присъединява заедно с нас в Европейския съюз, така че подобни проекти са доста положителни и ние трябва да ги насърчаваме. Само това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Димитров за този допълнителен и много съществен не само нюанс към аргументацията, с която бихме подкрепили тази спогодба.
Има ли други изказвания? Виждам, че няма други изказвания от народните представители. Тогава да преминем към гласуване.
Вие по този въпрос ли? (Към Славка Драганова)
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Имам един тревожен сигнал, господин Местан. Науката в Румъния и България...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мога ли да Ви помоля да завършим работата на комисията, защото не обсъждаме въпроса за качеството на науката в България и Румъния, а имаме конкретна спогодба...
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Исках да използвам...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, но ние сме в процедура на гласуване. Ако това, което ще кажете, би повлияло на гласуването...
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Добре, после ще кажа...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз Ви попитах дали във връзка с тази точка имате да кажете нещо.
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Не е съвсем, но исках да използвам....
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Иначе за науката в Румъния можем да говорим.
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Вие сте прав, но исках да използвам присъствието на заместник-министър Добрева.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: И така, уважаеми госпожи и господа, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на пленарно заседание да се подкрепи Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Република Румъния, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 28.11.2005 г., моля да гласува.
Гласували “за” – тринадесет души.
Гласували “против” и въздържали се – няма..
Становището на комисията се приема с консенсус.
Благодаря. Моля да се отрази това.
И така, във връзка може би с тази точка първа, но вече в точка “Разни” – заповядайте, имате думата.
СЛАВКА ДРАГАНОВА: Искам да Ви попитам, госпожо заместник-министър, защо структурните фондове, които се отпускат от Европейския съюз, не се усвояват от Министерството на образованието и науката у нас? А в този момент в Румъния са дали много, много пари, именно за структурни фондове. Защо така се получава в България? Просто положението ни е трагично. Само това исках да попитам.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, което казвате, е много сериозно и нека то да бъде един анонс към представителите на Министерството на образованието и науката във връзка с предстоящо обсъждане, както разбирам, на Стратегия за висшето образование и науката, която се готви в министерството. И която, надяваме се, ще имаме възможност да обсъдим през месец януари, след като минат всички прения по фискалните закони, както имахме тази възможност по отношение на Стратегията за средното образование.
Моля да имате предвид и това, че наистина, във връзка със структурните фондове и кохезионния фонд, Румъния е заявила искане за средства за над 1 милиард за наука и научни изследвания, за иновации; Словакия, която е съизмерима с нас и като население, и като площ – около 600 милиона евро.
Твърди се (това е за протокола и моля Вие да го имате предвид), че България не е заявила такива средства към днешна дата и това би било наистина притеснително.
Може би това искахте да кажете. Не зная какво точно имахте предвид, но това е същинският проблем. И мисля, че тези въпроси ще намерят своето място в тази стратегия, госпожо Добрева, защото аз предварително Ви поставям проблеми, по които вероятно щеше да има въпроси и мисля, че това е в духа на коректния диалог, който имаме като Комисия и Министерство на образованието и науката.
Има думата господин Имамов за своя въпрос.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожата каза, че не се усвояват структурните фондове, но вероятно става дума за грешка. Това е присъединителен фонд; ние говорим за предприсъединителен фонд. Те предстоят. Не става дума за усвояване, а става дума за планиране в момента.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Имамов, съвършено сте прав. Затова сторих уточнението, че България следва да е заявила това и това във връзка със структурните фондове, което е нещо предстоящо. Мисля, че госпожата имаше предвид това, което внесох като уточнение, убеден съм.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Госпожо, искам да отговоря на Вас.
Създаването на такива колаборативни институции, както в Русе, стават в момента благодарение на инициативите на ректорите. Това е истината. От министерството не сме имали подкрепа по отношение на договори, още повече, че висшите училища са автономни училища и трябва сами да си решават тези въпроси. Така сме правили и ние.
Но има нещо, което госпожо трябва да знаете: че ние като държава, която не е членка на Европейския съюз, можем да получим пари чрез държава, която е членка на Европейския съюз. В този случай те са получили парите чрез Германия и три или пет години те по този начин са си осигурявали издръжката на тизи нституция. И след като договорът е изтекъл и парите са се свършили, вече то представят пред нас, за да го регламентираме и да го направим.
Така беше и с Варна, която работеше със Солунския университет. Ние вземахме пари от тях чрез Гърция, защото тя е членка на Европейския съюз.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Камбуров.
Надявам се, че ще бъда разбран. Казах, че настоявам в това становище на комисията да влезе и записа, че това е израз на подкрепа на българското правитество на инициатива на автономно висше училище, господин Камбуров, и мисля, че бях коректен.
А що се отнася до другия въпрос, той е следният.
В момента България трябва да заяви приоритети във връзка със структурните фондове, вътрешно разпределение. И ако там иновациите и науката наистина отсъствуват, за разлика от Румъния, която е заявила над милиард и от вече присъединилата се Словакия, заявила 600 милиона – нека да помислим дали сме изправени пред проблем. Аз не си позволявам оценки, само алармирам да се проверят тези неща. Мисля, че това внася яснота, професор Камбуров.
Колеги, имате ли желание да поставите други въпроси в точка “Разни”?
Ако не, още веднъж ще ви благодаря за активното участие и за експедитивността.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/




Стенографирала:
/Снежана Долапчиева/

25963 зн.
10 стр.