---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 26.11.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми колеги. Можем да започнем нашата работа. Дневният ред ви е раздаден предварително. Той се състои от три точки:
1. Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2007/2008 г., както и за предстоящите дейности през учебната 2008/2009 г.
2. Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесена от Министерския съвет на 07.10.2008 г.
3. Годишен доклад за младежта за 2007 г., № 802-03-20, внесен от Министерския съвет на 08.10.2008 г.
Други предложения не виждам. Разбирам, че дневният ред се приема със съгласие.
Гости на нашето заседание днес са доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образоването и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерство на образованието и науката. По т. 2 очакваме господин Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването и по т. 3 – господин Михаил Балабанов – председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
На заседанието ще вземе участие госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ. Заявка за участие са дали и други синдикални лидери, но не виждам господин Аспарух Томов.
Предлагам да преминем към т. 1 от дневния ред. Мисля, че не е нужно да припомняме, че във връзка с това разискване не се очаква Комисията по образованието и науката да гласува каквото и да е становище. Това е процедура, която установихме миналата година. Имаме разпределение на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание, представена от министъра на образоването и науката. Предполагам, че ще се съгласите, че разискванията в комисията по доклада са достатъчно важни, за да се отнесем подобаващо сериозно по тази точка от дневния ред.
Има думата министърът на образоването и науката, за да представи основните акценти от този доклад, с които сте запознати, разбира се.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Както и господин Местан спомена, това вече е донякъде една рутинна процедура, аз за трети път имам възможност да внеса такъв доклад за изпълнение на Националната програма за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовката в Народното събрание. Помните, че в този състав предложихме на Народното събрание и беше възприето министърът на образоването и науката, независимо кой е той, всяка година към 1 октомври да внася в Народното събрание такъв доклад. Както сте видели, тази година докладът е около 40 страници. Съвсем накратко ще кажа някои по-важни според нас акценти. Предполагам, че ако вие имате уточняващи въпроси или каквито и да е бележки, след това ще направим обсъждане.
Ще си позволя да кажа 6 основни неща, които според нашия екип характеризират изминалия едногодишен период.
На първо място, въвеждането на нов модел на финансиране на системата. Всички знаем, че след въвеждането на единния разходен стандарт за един ученик, който стана преди 1 година, от 1.01.2008 г. от 1 септември бяха въведени делегираните бюджети, които днес се прилагат във всички държавни и общински училища. Отварям скоба, за да припомня, че в около 1/3 от тях те бяха прилагани и преди 1.01.2008 г. с една по-голяма възможност за гъвкавост. Да припомня, че за първи път през 2008 г. в Закона за държавния бюджет беше предвидено правото на преходен остатък за училищата – нещо много важно и от наша гледна точка. Иначе за професионалните гимназии всички неизхарчени пари ги концентрирахме, пък се чудехме какво да ги правим, да ги връщаме в бюджета и т.н. Това беше една много важна стъпка. Продължи политиката на плащане през единния разходен стандарт. Стандартът от 1 юли 2008 г. стана 1266 лв. И програмното финансиране също получи добър тласък – с около 30% се увеличиха средствата по националните програми, които достигнаха 221 млн. лв.
Какво предстои? Предстои увеличаването на стандарта за издръжка, като стане 1400 лв. от 1.01.2009 г. Имахме желание стандартът да бъде и по-голям, но мисля, че всички си даваме сметка за какво става въпрос днес. И това е едно сравнително прилично увеличение. Това, което в момента сме предприели, е мониторинг и анализ на действащите национални програми в областта на училищното образование, като тук искам да отбележа новата програма от 5 млн. лв. за българите в чужбина.
Второ, въвеждането на основните компоненти на системата за външно оценяване. Според мен тук също беше направен сериозен пробив през тази година. Имаше външно оценяване през учебната 2007/2008 г., т.е. сега се извърши за втори път. Беше въведен и компонентът за V клас. В изпитите след VІІ клас се затвърди тестовата форма. Най-важното обаче беше провеждането на държавните зрелостни изпити след ХІІ клас.
Това, което предстои тази година, тъй като за матурите много сме говорили, не мисля, че сега трябва специално да се спирам, освен ако няма някакви въпроси, ще продължи външното оценяване за ІV и V клас, ще бъде въведен модулът и за VІ клас, всяка година постъпателно с една година, и ще проведем втората задължителна матура в края на учебната 2008/2009 г. с някои особености – тази година двата задължителни изпита сме изнесли преди 24 май, мисля, че това е по-добре, за да могат децата да завършат и празнуват като хората.
И другото важно нещо е започване на проект по видеонаблюдение във всички стаи, където се провеждат изпити от какъвто и да е характер. Мисля, че това е правилно. Въпреки някои приказки, че едва ли ние Биг Брадър ще гледа през тези камери, трябва от малки децата да знаят, че изпитите се провеждат честно. И който не го прави, има съответно наказание.
На трето място, оптимизация на училищната мрежа. Както всички знаем, тя беше задържана през 2006-2007 учебна година поради предстоящите тогава общински избори. Няма защо да виним кметовете за това, че няколко месеца преди изборите не са искали да правят разумни преобразования в училищната мрежа, мисля, че всеки разбира това. Според мен на това се дължи и относително големият брой на закрити и преобразувани училища през тази година. Искам да уточня за какво става въпрос, тъй като се цитират различни числа. Числото 340 държавни и общински училища по-малко означава, че с толкова е намалял броят на училищата. Те не са непременно закрити, някои са преобразувани, примерно сливане на 2 в 1, вливане и т.н. Но числото 340 е коректно като по-малък брой училища спрямо предходната година. Не е коректно да кажем, че толкова са били закрити, тъй като закриването означава определена правна процедура. Една голяма част от тях, а именно 58 държавни и общински училища, обслужващи звена са били преобразувани най-често чрез сливане.
Също така искам да кажа, че числото 340 се отнася не само до училищата, но и до обслужващите звена. Т.е. това са всички компоненти от системата на образованието, включително обслужващите звена. Оттук идва недоразумението, ние не се опитваме да даваме по-малки бройки, но това са коректните числа.
Продължи програмата за оптимизация на училищната мрежа. Бюджетът, който отиде в общините, беше значително увеличен. От 34 млн. лв. през 2007 г., като половината от тях въобще не бяха използвани от общините, той се увеличи на 67 млн. лв. през тази година. Те бяха напълно усвоени от общините.
Добре би било също така да се изтъкне, че с общи усилия предприехме две други важни стъпки, свързани с оптимизацията на училищната мрежа – уреждане на статута на защитено училище и приемане на критерии и списък на защитените училища. Това, което сега престои, както съм се ангажирал пред вас, е актуализация на списъка. Пуснал съм го на съгласуване. Може би следващия или по-следващия четвъртък ще бъде гледан от Министерския съвет. Включваме допълнителни 17 училища в този списък, тъй като там, където кметовете ми изпратиха писма, че не са доволни от решението на Министерския съвет, ние направихме групи, които отидоха на място. Недоволните кметове бяха всъщност много повече – бяха 40-50 такива случая, но за 17 от тях комисиите прецениха и така ще докладваме списъка в Министерския съвет, защото исканията за включване в този списък са основателни.
На четвърто място като приоритет е намаляване броя на отпадащите ученици. Считам, че важна стъпка в тази посока беше разширяването правото на безплатни учебници. Да припомня, че това право за първи път беше въведено през 2005 г., като тогава бяха обхванати децата от І до ІV клас. Сега практически удвоихме средствата и вече всички деца от 15 септември т.г. от І до VІІ клас включително, в т.ч. и учениците от частните училища, които не бяха обхванати при предходното решение, получават безплатни учебници и учебни помагала, за да не натоварваме семейните бюджети.
Второто важно нещо, е че направихме пълна децентрализация на процедурата по купуването на учебници. По-миналата учебна година имаше какви ли не коментари, че едва ли не имаме интерес да преговаряме с издателствата. Напротив, мисля, че го показахме съвсем ясно, като дадохме парите на общините. И че едва ли не имаме интерес да ги возим. Сега те си ги возят, имат си пари и за учебници, и за превоз. И имат възможност те самите да преценяват. Мисля, че стана по-добре. Тази година нямаме никакви сигнали за сериозни проблеми с доставката на учебници. Ако има такива, те се решават на общинско равнище.
Следващото, което трябва да се има предвид, е, че купихме немалък брой автобуси. За пръв път тази година от излишъка миналата година – от това, което имахме по план, и това, което тази година получихме от излишъка, общо тоталът е около 330 автобуса, които ще влязат в общините. Голяма част влязоха. Това, което предстои, е следното. Министерският съвет одобри едва на 6 ноември, което донякъде е и наша вина, една програма, която ми се струва много важна, а именно програмата „С грижа за всеки ученик”. Идеята е децата, които имат по-лоши резултати по критерии, които сме разработили, както и децата, които имат изявени дарби в определена област, да може училището и за двете категории да организира допълнително със същите преподаватели, но в извънучебно време занятия, да ги задържа в училище, да им отделя специално внимание. С тези 2 млн. лв. в момента програмата върви и се надявам съвсем скоро да бъдат в училищата. Така че втория срок, за съжаление не успяхме да го направим първия срок, това донякъде е и наша вина, но ще видим какво ще покаже тази програма. Ако е успешна, имаме готовност значително да увеличим средствата, стига училищата да бъдат достатъчно активни.
Пето, превръщане на училището в по-желана територия за учениците. Тук сме включили и модулите за материалната база, въпреки че може би не е съвсем точно да ги включим. Увеличихме бюджета за ритуализация на училищния живот от 2 на 5 млн. лв. Тук включваме главно униформите, както ще видите и новият календар на Министерство на образованието и науката е с училищни униформи. Струва ми се, че имаме доста добри достижения в тази област. Увеличили сме от 40 на 50 хил. лв. премията, която отива към едно училище.
Новият модул „Ученически национални състезания и национални и международни олимпиади” също работи. Отварям скоба, за да кажа, че в квартал “Изток” Училището по приложни изкуства към Министерство на културата, може би мнозина от вас знаят, което е в много тежко положение и никой не искаше, ние му дадохме друга сграда, училището се премести от 15 септември т.г., поели сме собствеността върху сградата и в момента изграждаме Национален център за подготовка на децата за участие в олимпиади от най-различно естество. Искаме да запазим имота като държавен, защото има реституционни претенции. На второ място, да бъде едно средище, където децата могат да се подготвят, като се знае, че нашите отбори наистина се представят много добре.
Много важна беше промяната на принципите на финансиране на общините за капиталови разходи по отношение на училищата. Ние имахме много малко пари тази година – 10 млн. лв., но мисля, че с тях направихме нещо добро. Министерският съвет реши по наше предложение, че вместо да ги раздаваме по други критерии, правилното би било да направим така: колкото даде кметът за училищна структура от своя бюджет, толкова дава държавата. Който кмет обръща повече внимание на тази работа, получава повече съфинансиране от държавата. Резултатите са доста сериозни. Първо, кметовете бяха много активни, самите те имаха повече усилия, насочени към училищната инфраструктура, това им влезе в приоритетите, а ние от своя страна съфинансирахме тези кметове. Това е по програма съвместно с Националното сдружение на общините, по която бяха усвоени тези 10 млн. лв.
И за професионалното образование програмата според мен също е добра. Тя е 5 млн. лв. за онези училища, където има по-специфична професионална база, главно професионалните гимназии, а именно кабинети по професиите, различни средства, машини, автомобили, ако училището е по автотранспорт, комбайни, ако е за селскостопанска техника, материали, софтуер. Тя е на същия принцип. Каквото намери училището като подкрепа от страна на бизнеса, държавата дава малко повече. Идеята е още толкова да дадем. И онези директори, които бяха активни, мисля, че се чувстват добре.
И последно, въпросът за интегриране на децата със специални образователни потребности. Тук числата мисля, че са достатъчно красноречиви. Стартирахме с много ниски числа. В момента през 2008 г. децата са над 5 500, ако трябва да изчислим общо, в зависимост от методиката на изчисляване те са или 5 500, или към 7 000, но за около 5 години децата със специални образователни потребности, учещи в общите училища, се увеличиха около 10 пъти. Ресурсните центрове работят добре според мен, има разбиране по този въпрос.
И последното нещо, което ми се иска да кажа, от гледна точка на 28-те ресурсни центъра. Извън директорите и малката администрация, която имат, към момента в тях работят 883 ресурсни учители и други специалисти, имам предвид логопеди, дефектолози и т.н. – хора, имащи отношение към обучението на тези деца.
Благодаря за вниманието. Ако има въпроси, с господин Танев с удоволствие ще се опитаме да отговорим.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, благодаря за изложението.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по Доклада за изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2007/2008 г.
Може би, за да тръгне дискусията, господин министър, аз ще задам не толкова въпроси, колкото ще изразя виждане по няколко въпроса.
Преминаването към финансиране по единен разходен стандарт за издръжка на един ученик по своята същност представлява не просто промяна в модела на финансиране, това е една радикална, да не кажа революционна промяна. Може би, ако след време следва да се дадат обобщени оценки за това какво оставя като наследство това управление през 4-годишния си мандат, вероятно това ще бъде едно от основните неща като реформа, които се случват в системата на народната просвета. Според мен преминаването към новия модел на финансиране бе неизбежно да прояви и определени проблеми, които трябваше да бъдат анализирани като превенция. И това е смисълът на някои от програмите, които са заложени в цялостната стратегия за развитие на средното образование в България. Без да повтарям заключенията във вашия доклад, ще изразя мнение, че за следващата година е необходим малко по-задълбочен анализ на допълнителните разходи както на защитените училища, така и, съгласно измененията в закона, на средищните училища. Предполагам за всички тук вече е ясно, че издръжката на един ученик и на един пътуващ ученик са две различни и то доста по-различни неща.
Естествено, оптимизацията на училищната мрежа бе невъзможна без осигуряването на надежден транспорт за децата. В този смисъл осигуряването на автобуси ще продължава да бъде акцент в правителствената политика и за следващата учебна година. Това всички еднозначно трябва да подкрепим.
Господин министър, във Вашия стил, предполагам, че ще се съгласите, че ако трябва да избирате да бъдете директор на училище, в което има 3 училищни автобуса, и директор на училище, в което няма училищен автобус, ще изберете второто. Защото във втория случай няма да имате нужда от допълнителни средства, включително за поддръжката на тези автобуси. Не говоря за горивото, което се плаща от държавния бюджет. Но все пак някой трябва да осигури щат за шофьорите, за лица, които да придружават пътуващите ученици, за ремонта и поддръжката на тези автобуси, автобусния парк и т.н. Всичко това предполага, предпоставя при равни други условия допълнителни разходи на средищните училища, към които бих добавил и необходимост от целодневна организация, да не се връщаме към тези неща.
В бюджета за 2009 г. са предвидени около 15 млн. лв., които целят да покрият тези допълнителни разходи. Ще Ви моля с Вашия екип да подложите на по-задълбочен анализ този проблем и доколко тези 15 млн. биха били достатъчни за покриването на допълнителните разходи на пътуващите ученици. Не се ангажирам с прогноза. Възможно е да бъдат достатъчни. Но имам известни съмнения, че далеч не биха били достатъчни. Но за да не си играем на предположения, много е важно всичко това да бъде достатъчно добре анализирано и с разчети да се докаже реалната нужда. Иначе няма да осигурим равния достъп до образование. Много е важно това. За съжаление средищните и защитените училища са една образователна реалност, с която всички трябва да се съобразим.
Поставям този въпрос с оглед и на особения статут на защитените училища. Може би ще има необходимост, наистина имам голяма молба към Вас, ако нямате готовност днес, то на следващо заседание да получим по-подробна информация за механизмите на финансиране на защитените училища, принципите за финансиране на защитените училища. В какво, до какво се свежда статутът на защитеното училище от гледна точка на финансирането? Отново ще застъпя дълбоката си убеденост, че ние трябва да признаем статут на защитено училище само тогава, когато закриването на това училище не е възможно. А щом това не е възможно, това автоматично би трябвало да породи задължение за обезпечаване на достатъчно финансови средства за нормалното функциониране на това училище. От тази гледна точка е важен въпросът какви допълнителни средства ще получи едно 8-класно защитено училище, в което се обучават, да речем, 120 или само 108 деца. По някакъв начин финансирането ще се изравни с училище, в което има 160 деца, колкото е горе долу средната пълняемост на паралелките. Трябва да се съгласим, че от една страна ние вече ликвидирахме като бюджетообразуващ показател броя на паралелките, но от друга страна училището функционира със своите паралелки. И от това зависи и броят на учителите, без да са актуални нормативите, през броя на паралелките зависи педагогическата и непедагогическата численост на персонала.
В този смисъл смятам, че има нужда от малко повече информация за това в какво точно ще се изразява статутът на защитено училище от гледна точка на финансирането. По същия начин бих поставил въпроса и за обективизирането на допълнителните разходи на средищните училища. Това не е въпрос на предположения от моя страна, нито от когото и да е. Много се радвам, че с премиера можахте да видите, не че не сте виждали, но е съвсем друго да видите класическия пример за средищно училище, което събира деца от закрити околни от 5-6 до 10-12 училища. Мисля, че вече имате много, много по-пълна представа за по-особените допълнителни разходи на тази категория училища в България.
Напълно съм съгласен с Вас обаче, че ние не бихме могли да уредим този принцип във финансиране отново на училището като средищно, само защото в него има 10-15 пътуващи ученици. По този показател вероятно 95% от училищата в България биха получили статут на защитени училища. Имам предвид по-скоро финансиране на принципа на брой пътуващи ученици в средищните училища. Конкретният ми въпрос е на каква база изведохте тези 15 млн. лв., заделени за средищните училища? Смятате ли, че те ще бъдат достатъчни? Ако нямате готовност, наистина ще Ви помоля на следващо нарочно заседание на комисията с малко по-конкретни разчети да ни представите информация за необходимите средства за допълнително финансиране на средищните и защитените училища.
Искам да завърша изказването си с още нещо. Ние всички съзнаваме, че преминаването към финансиране през единен разходен стандарт имаше за цел да предизвика, да отпуши позабавената оптимизация на училищната мрежа. Мисля, че 340 закрити, в т.ч. преобразувани училища и обслужващи звена е изключително солиден резултат за една учебна година. Предполагам, че тази тенденция ще продължи и през настоящата учебна 2008/ 2009 г. Струва ми се обаче, че втората година от въвеждането на делегираните бюджети ще имаме много повече базова информация за по-задълбочени анализи дали училища, в които пълняемостта на паралелките е около 18-20 деца, за разлика от тези, при които е над 25 деца, не изпитват при равни други условия малко по-сериозни затруднения. И дали това не ги принуждава при оптимизирането на състава, поради необходимост, поради невъзможност да бъдат съкратени учители, да съкращават обслужващ персонал. И дали поради това няма училища, в които да страда предоставянето на допълнителните услуги, извън образователните, говоря за санитарно-хигиенните норми и т.н. Все си мисля, че може би без да имаме необходимост да се връщаме към определяне на педагогическа и непедагогическа численост на персонала на принципа брой паралелки, може би следва да имаме предвид актуализирани стандарти? И представяме ли си по-малко от четирима души обслужващ персонал за училище примерно със 150 деца? Трябва ли да е възможно да имаме училище, в което непедагогическият персонал да е по-малко от 4 души. Знам, че има и такива примери. Ние трябва да имаме идея за екзистенц-минимума обслужващ персонал не на база брой паралелки, а на база брой деца, така щото падането под този екзистенц-минимум да не е възможно. Говоря за онези тенденции, които тази радикална реформа прояви и които не са задължително в позитивен план. Но това не са нерешими проблеми. Напротив, решаването им е възможно и смятам, че би имало за ефект продължаването на тези реформи, така щото системата да постигне своя оптимум като мрежа.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, това бяха разсъжденията, които внимателният прочит на доклада на министъра отключи у мен.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, господин председател! Министър Вълчев, аз съм свидетел, когато в това министерство досега са минали трима министри. Трябва да подчертая, че Вие сте първият министър, който помисли за образоването по един друг, европейски начин. И ще Ви кажа защо. Обикновено модерната опозиция винаги се търси да бъде опонент. Безспорно тя ще бъде опонент, но трябва да отчита всичко положително, което се прави.
Първото нещо, което ми направи впечатление, беше поканата Ви към всички парламентарни групи да разговаряме върху стратегията по насърчаване на научните изследвания. Това беше един добър ход. Позволете ми тази скоба, макар че говорим за средно образование. Въпреки че в приетия Закон за насърчаване на научните изследвания през 2003 г. в § 4 на Заключителните разпоредби се казва, че 6 месеца след приемането на закона трябва да се подготви и представи пред Народното събрание стратегия за насърчаване на научните изследвания, макар и със закъснение, това е факт.
Вторият въпрос, който не мога да не отчета като положителен, това е безспорно опитът и до голяма степен рискът да започне да се работи по проблеми, за които говорехме още в началото на века, когато се предлагаше със заем от Световната банка да се работи по няколко въпроса. Това бяха в средното образование оптимизацията, второ, делегираните бюджети, трето, матурите, на четвърто място, специализацията и квалификацията на преподавателите – един много тежък проблем, който още не е захванат както трябва, петия не си спомням. Във висшето образование пунктовете бяха три.
Какво искам да Ви кажа, което е обезпокоително. На първо място, това е демографският проблем. По Ваши изказвания през последните години децата в България са намалели с около 300 хил. Очаква се следващото десетилетие да намалеят с още толкова. При втория проблем – отпадането на учениците особено след началното училище и предимно на момчетата с 20%, при една раждаемост през 1980 г. на 80 хил. деца, които през следващите десетина години достигнаха до 68 хиляди, и като имам предвид, че само 60% от завършилите средно образование отиват да учат във висши училища, се оказва, че децата за бъдещи кандидати за висше образование ще се движат някъде между 30-32 хил. От тях като отпаднат и децата, учещи в Западна Европа и Америка, в Германия в момента учат 14 000 българчета, в Америка са малко над 3 000, в Англия са над 1000, не говоря за Испания, Холандия, Австрия и т.н. Оказва се, че това е един много тежък проблем за нашето висше образование. Затова позволете да подчертая две неща, които считам за необходими да се акцентират през следващите няколко месеца.
Първо, господин министър, трябва да се преструктурира висшето образование, което от няколко години работи на свръх капацитет. Истината е, че в нашите университети се прави държавна поръчка за 10 000 души, а в отделни специалности не се приемат студенти и не се попълва съставът им. Затова е необходимо това да се преструктурира на всяка сцена.
Второто нещо, което трябва да се направи, е да се преразгледа финансовият норматив в България, не повече от 38-40 хил. студенти да има годишно. Оттам ще се направят и съответните изводи. Най-много около 38 хиляди. Това е броят на студентите, които да се приемат всяка година в страната. Т.е. нормативът вече е доста остарял и трябва да се осъвремени.
Няколко думи относно това, което ми направи впечатление, изводът, който правите от матурите, тъй като за пръв път ги приложихте в България. Трябва да кажем, че около 38 до 40% о децата не могат да продуцират текст на нормален български език. Това е голяма трагедия за нацията. Като оставим и тези, които задоволително са се справили с тази задача, достигаме до извода, че акцентът трябва да бъде практическо усъвършенстване на езика, а не акцентиране върху граматиката и фонетиката. Това е много съществено. Колкото до всичко, което говорихме във връзка с оптимизацията, с въпросите за делегираните бюджети, това ще бъде голямо изпитание особено за някои училища и с оглед това, което очаква страната като икономическа криза – инфлацията, повишение цените на енергоизточниците и т.н. В заключение мога да кажа, че началото е сложено и нека то бъде успешно!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на проф. Камбуров Министърът отчете, че 38-40% децата не могат да продуцират текст, но вината не е в матурите. Те установиха тази тъжна картина. Убеден съм, че един от много големите проблеми, пред които сме изправени всички и екипът на министъра, е, че ако прилагаме реалните критерии за оценка, ефектите от демографската криза за висшите училища ще ни изглеждат пренебрежимо малки, в сравнение с факта, че бихме подали 50% по-малко кандидати за висшите училища. Но това не означава, че не трябва постепенно да завишаваме критериите, заложени за положителен резултат от държавния зрелостен изпит, макар и постепенно, поне към онези стойности, които би трябвало да съответстват на общообразователния минимум, заложен в образователните програми. Това е като реплика към един от акцентите, заложени в изказването на проф. Камбуров.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по доклада на министъра.
Господин министър, ако желаете, да вземете отношение по въпросите, повдигнати от господин Камбуров и от мен?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Няма изказвания, защото през годината ние много сме говорили тези неща и повечето неща, за които казах, в някаква степен сме ги правили заедно по един или друг начин.
В обратен ред ще кажа по това, което каза господин Камбуров. Първо, благодаря за добрите думи. Това е важно, че образованието стои малко по-настрана от отделните партийни страсти.
Професор Камбуров, ако правилно съм го разбрал, каза следното: “Трябва да преструктурираме висшето образование през норматива. Различната тежест в различните специалности – това имахте предвид, нали? Ние мислим по този въпрос и миналата година имахме известна дискусия. Сега има увеличаване, мисля, над 20%, едното е за сметка на натурални показатели, около 9% ще бъде увеличението на чистата издръжка на средно претегления норматив. Това не ни дава възможност за известно пребазиране на тежестта в отделните групи професионални направления. Моето лично мнение ще го кажа, без да е в никаква степен обвързващо, тъй като трябва много да се дискутира по това и след това да се прецени от правителството. През последните години прави впечатление, че университетите имат склонност масово да увеличават броя на студенти по специалности с не много ясен професионален профил. Ще дам пример с медицинските специалности. Никой не увеличава броя на лекарите, ако ви е направило впечатление, въпреки че имат това право. Не увеличават броя на фармацевтите, не увеличават броя на стоматолозите, какво увеличават? Специалността “здравен мениджмънт”. Сигурно е много важна.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Като управленческо условие.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Вижте другите университети. Не се увеличава броят на компютърджиите, инженерите по металургия или по електричество и т.н. Увеличават се специалностите за публична администрация. Министър Николай Василев вчера правилно зададе въпроса: един човек, завършил, без да искам да подценявам никакво образование, публична администрация, какво точно умее? Познава правото, икономиката? Какво точно познава той повече от един икономист, един юрист, дори от един инженер? Това са много сериозни въпроси. И ако има обща нагласа, моето лично мнение е, че ние в тези направления бихме могли да не даваме ръст на издръжката, а да дадем ръст на издръжката там, където страната наистина има нужда. Ако питате мен, тази страна ще има нужда от инженери. Инженерът става за много неща. Много внимателно трябва да видим тези професионални направления. Ние имаме нагласа за тези професионални съотношения, разбира се, знам, че от това част от академичните ръководства няма да бъдат щастливи, но има логика според мен да ползваме тези 9-10% увеличение, за да създадем нагласи висшите училища да предлагат на студентите сложните и нужни на страната специалности. В природните науки – също. Драматично падна интересът дори към Софийския университет в такива специалности като физика и химия. Но това са базови специалности. От човек, завършил физика, стават много неща – от учител през изследовател до…
Второто нещо, което бих искал да кажа по казаното от проф. Камбуров, е следното. Ние имаме тази година нагласа – нещо, което сигурно също ще предизвика известни коментари, тук вече от функция наука, да дадем бонус на онези висши училища, където се прави наука. Това ми се струва много важно. Различни варианти обсъждаме с екипа. Това засяга и Българската академия на науките. Иска ни се да дадем някакви формални критерии. Те могат да са примерно публикации с Импак-фактор, примерно. И казваме, че примерно в България тази година има 800 такива публикации. Те не са много различни. Има се впечатление, че публикациите в такива списания са хиляди, но това не е така. Примерно, има 100 публикации, въпреки че порядъкът е друг, да видим къде са. Шестдесет са в Българската академия на науките, 30 в този университет, 3 са в този университет, по 2 има в други университети. Сумата от хиляди лева я разпределяме по същия начин, а шефът на звеното може да борави с нея, така че да стимулира хората, които пишат, създават патенти. Разбира се, публикацията не е единственият критерий. Това могат да са патенти, различни неща. Т.е. да започнем да мислим за компонента в заплатата на преподавателя, респективно учения, във връзка с някакви резултати. Разбира се, това няма да е 100%, тъй като не винаги публикацията, не винаги патентът е най-важното. Но да дадем възможност този човек да се стимулира. Във висшите училища, ректорът и новото ръководство на Софийския университет мисли да има също такава компонента. В Техническия университет направиха вече такъв опит - като имаш повече публикации тази година, догодина ще имаш по-малко часове, защото очевидно извън преподаването ти правиш нещо друго. Т.е. има различни техники, но да видим дали за това ще получим подкрепа, проф. Камбуров. Мисля, че системата е много консервативна и това не е тайна за никого.
По нещата, които сподели господин Местан – за средищните и защитените училища.
Бих могъл с помощта на господин Танев да кажем някои основни неща, но по-добре би било отделно да ги дискутираме, тъй като знам, че комисията има и други точки в дневния ред. Но ми се иска да си кажем как стоят нещата като общи числа. От 4,22 ние отидохме на 4,058. Всички знаем колко е трудно. Ако ви прави впечатление, в бюджета няма големи числа. Примерно, заделили сме 30 млн. лв. и от него можем да преразпределим. Тази година, ако виждате, бюджетът е доста изпилен. Разбира се, може да се твърди, че едното може да е повече от другото. Примерно, допускам, че средствата за оптимизация на училищната мрежа няма да бъдат докрай изразходвани, защото все пак това е изборна година. Едва ли кметът ще се засили да закрива училища. Според мен пикът беше тази година и догодина оптимизацията бих казал, че ще бъде в пъти по-малка. Допускам, че там може да има някакъв резерв. Но това са средства за общините. Не ми се иска отсега да правим планове, които няма да станат.
Какви са числата? За средищните училища конкретните числа действително са 15 млн. лв., както спомена господин Местан. В тях сме изчислили най-простото, най-елементарното – храна, щат, отопление плюс 20 млн. лв. за транспорт. Всъщност, общата допълнителна субсидия за защитените училища е 35 млн. лв., разпределена по този начин. Мисля, че транспортът е коректно даден – той е по 1,50 лв. за километър. Трудно ми е да кажа каква е формулата, но мисля, че горе долу ще стигне. Дали щатът може да стигне, при голям автобус мисля, че може. Но при над 1000 км. месечно има формули, по които не съм голям специалист. Трябва да говорим може би с колегите от Министерство на финансите.
Що се отнася до 20-те милиона, не знам дали методологията е правилна, нашите специалисти заедно с колегите от Министерство на финансите са разсъждавали така: ако децата са 60 и има 30-местен автобус, което е горе-долу нормалното, защото никога няма автобус за всички деца да бъдат извозвани едновременно, ние изхождахме от това, че поне 30 от децата трябва да останат още един час в училище. И там правим изчисления. Един учител, който месечно “ще изяде” това и това, добавяме второ, трето и четвърто, и това са усреднени данни. Давам си сметка, че много по-различно е положението в конкретното село. Но според мен има два буфера, които не бива да подценяваме. Първият буфер е това, че общините са 4 категории. Вие казахте, ако децата са 16-18, а не 30, както е в София. Вярно е, така е, паралелката си е паралелка, учителят си е учител. Но имайте предвид, че през юлското увеличение, тук се консултирахме и със синдикатите, поправете ме, госпожо Такава, ако не греша, ние решихме четвъртата група общини да ги вдигнем с най-голямо увеличение. Средното увеличение беше 90-10%, а тази група вдигнахме с 14-15%, за да може да вземат въздух.
Вторият буфер, който съществува, са 20-те процента, който задържат общините. В София, ако има паралелки с по 18 или с по 30 деца, лекичко може да се вземе от тези с по 30 и да се даде на тези с по 18. Дали е достатъчно, ми е трудно да кажа. Ние сме готови да търсим, да правим модела по-гъвкав - тук съм съгласен с господин Местан, той изигра своята дисциплинираща роля. Сега може би повече трябва да го напасваме, да има малко повече масло в машината, за да започне да работи по елегантен начин. Ние сме готови за това. Но ми е трудно да кажа дали ще стигнат тези пари. Трудно ми е да преценя. Но числа от този порядък не знам откъде бихме могли допълнително да поискаме. Големи средства дръпнаха тази година закуските. Почти удвоихме средствата за закуски. Причината е, че Министерството на труда и социалната политика ги дофинансираше от техния бюджет. В момента, когато ги разпределихме на общините, се оказа, че средствата въобще не са тези, за които става въпрос. Ние пуснахме проверки, но истината е, че ако не ги увеличим драматично, мисля, че от 17 млн. сме ги направили на 28 млн. лв. и всъщност резервът, който бяхме заделили, няма да можем да използваме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, благодаря. Радвам се, че по тези въпроси започва сериозното говорене и виждам, че в комисията е мислено. Самият факт, че вече представихте няколко принципа, по които сте търсили тези стойности, заделени в бюджета и сте стигнали до тези изводи, означава, че работата е започната. Но би било грешка да разберете моето изказване като поставяне на въпрос за повече пари. Напротив, аз поставям въпроса за това да имаме яснота какво означава реално, къде е разликата в издръжката на един пътуващ ученик и един непътуващ ученик. Това е важно не само за бюджета за 2009 г., а за бюджета за 2010 и 2011 г. Разбирам, че диференциацията на общините на 4 групи цели по някакъв начин да преодолее противоречието, което се проявява между принципа финансиране през единен разходен стандарт, а функциониране на училището като класове и паралелки. Разбирам, че и тук се търсят балансите. Но ще имам молба наистина да стигнем до безспорни изводи, няма начин да не стигнем до тях, когато става въпрос за обективизирани факти, за неизбежни разходи във връзка с изпълнението на основните функции на българското училище. Защото, когато парите не стигат именно поради невъзможността да съкратиш учителя по химия – дали ще преподава на 18 или 32 деца в паралелката, той е един учител, той иска същата заплата. И понеже няма как да съкратиш учителя, първите, на които се посяга, е непедагогическият персонал, а на места и върху училищните психолози. И това може да е за сметка на втората основна функция на българското училище, а именно възпитателната функция на училището. Важно е да имаме идея, че не е възможно да си представим училище с 200 деца, в което да няма училищен психолог. И не трябва да има възможност за преценка на директора на училището да не назначава училищен психолог, ако имаме за приоритет психическото здраве на ученика. Това бяха разсъжденията ми, а не толкова дали са необходими 15, 17 или 37 млн. лв. Понеже сме на втората година от реформата, от новия модел на финансиране, важни са изводите, за да може при определянето на бюджета за следващите години да бъдем далеч по-подготвени при определянето на тези числа.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Честно казано, ако бяхме останали на 4,5%, тези 100 млн. лв. нямаше да ни бъдат излишни.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Убеден съм. (Шум, смях, оживление.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Най-страшното е, че както върви бюджетът, ще бъде гласувано 93% изпълнение за бюджетните системи. Аз наистина моля всички ви за много сериозна подкрепа. Когато се обсъждат нещата, за здравеопазването и образоването няма да можем да се справим с 93%.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Може би на вниманието ни трябва да стои един друг много важен въпрос: да проверим съответствието на мрежата от специалности, заложени в професионалните училища, съответствието с плановете за регионално развитие. Това е много труден за решаване проблем, няма да го решим нито за година, нито за две. Не е излишно според мен да се възложи още едно достатъчно, 100% представително проучване за съответствието на мрежата от специалности и като номенклатура, и като учебно съдържание с плановете за регионално развитие. Може би това е и начинът да търсим механизмите, за да ги приведем в съответствие.
Колеги, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, в нашия дневен ред днес е и докладът за състоянието на младежта, приет от Министерския съвет. Въпросът ми е към Вас. Той е свързан с това, което ще говорим. Предполагам, че като член на кабинета Вие познавате съдържанието на този материал поне в частта образование. И искам да кажа нещо в частта качество. Там има един текст, който няма как да не кореспондира с материала, който гледаме по т. 1. Има един абзац, който ще си позволя да прочета: “Според анкетираните ученици и учители системата на образованието се възприема като фалшива и формална. Учителите осъзнават, че качеството на техния труд няма да бъде оценено и че качеството само по себе си не рефлектира върху заплащането им. Самата система не иска, не изисква от тях качества. Учениците виждат перспективите си извън училището.”
Иска ми се, тъй като това е проблем, от който няма как да избягаме, колкото и да търсим тези управленски коментари, които правим от началото на обсъждането. Но бих искала няколко неща да знам как според Вас сте го записали за системата за развитие на външното оценяване, първо. И второ, наредбата за кариерно развитие на учителите, за която пише, че предстои да бъде въведена. Моля да видим някакви времеви параметри, за да разберем кога тя би влязла в действие, за да бъде възприемана, развивана и част от професионалното светоусещане на учителите.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Богданова, уважаеми колеги! Бих казал, че този въпрос е много общ и фундаментален. Едва ли ще можем да го изчерпим за няколко минути. Според мен, най-общо казано, той има две страни. От една страна, ние не сме поръчвали това изследване. И в някои от своите езикови изрази то лично на мен ми идва в повече. Колегите са го направили, ние не сме се противопоставили, защото, в крайна сметка, съм сигурен, че добронамерено са го направили и с необходимата грижа.
Какво ни казват учителите и учениците? Те ни казват така: “В една институция в България нещата са малко фалшиви. Говорят се едни неща, но те не са точно такива.”
И въпросът е в коя точно институция? За коя точно това не може да се каже? Училището в крайна сметка е такова, каквото е обществото. И учителите са като българските граждани. Ние не внасяме отнякъде учители или ученици. Нашите деца са такива, каквито сме ние и каквито са институциите навсякъде в България. Затова според мен не може да се очаква нещо много радикално. Ето, обществото боледува и единствено училището ще се излекува. Това не е реалистично, но то не може да бъде оправдание. Имал съм повод и друг път да кажа. Мисля, че е имало периоди в българската история, когато училището е дърпало обществото напред. Имало е периоди в българската история, въпреки че това по-малко се признава, когато обществото е дърпало на буксир училището. Надявам се, че това, което сега предстои през следващите години, е училището да дърпа напред обществото.
Какво сме направили по тези въпроси? Опитваме се да мотивираме децата, но когато ние, възрастните, не сме мотивирани, децата много трудно се мотивират. И всички, които малко или много са влизали в училище или университет, знаят, че учителят е този, който дава душата на една работа. Не децата дават душата в училище, те се присъединяват.
Преди 2 седмици правихме национален фестивал за бабината ракла. Има един учител от Чипровци, написал 5 книги за Чипровци, учител по химия – не това му е работата. Научил ги е как да багрят прежди с природни продукти. От Япония са внесли растение, което е изчезнало от Чипровци, но било описано в книга отпреди 1 век. Това са хората, които дават душата. И децата сега са запалени, ходят, събират билки и т.н. Въпросът е точно тия хора ние отделяме ли ги от останалите, тъй като не всеки е такъв човек. И това е разбираемо, така е не само сред учителите, а във всяка професия има по-активни, по-малко активни. И стимулираме ли тези хора по някакъв начин?
Доколкото имам информация, в момента има работна група по втория стълб на диференцираното заплащане, по кариерното развитие. Преди 2-3 дни имахме политически кабинет именно по повод на кариерното развитие и сме сравнително близо до някакво решение. Това обаче няма да реши напълно въпроса. То ще внесе някакво диференциране и двата стълба са осигурени със средства. Но това няма да доведе до нещо кой знае какво. И ако питате мен, в никоя професия всяко добро не е веднага автоматично награждавано. Това е много трудно и в учителския труд. Опитваме се да направим някакви неща, но не мога да кажа докъде ще ги докараме.
Това, което ме радва напоследък от срещите, които имам, не знам другите колеги какви впечатления имат, е, че когато в системата се завъртяха малко повече пари, малко повече проекти, като че ли по-активните хора започнаха да намират своето място. Тези конференции за добри практики са хубави. Когато човекът е активен, той споделя и с другите, защото освен финансовата страна има и друга – да бъде признат сред колегите. Нещата са сложни. Не бих казал, че сме намерили кой знае какво решение.
Доста сме напреднали със законопроекта за училищното образование. Колегите, които идват по-редовно на сбирките на нашите работни групи, сигурно знаят. Нашето виждане е, че е хубаво преди Нова година да погледнем нещата, включително в частта кариерно израстване. И преди Нова година да се опитаме да го изпратим в по-завършен вариант и на социалните партньори, да го качим в интернет, да дават мнение учителите. Мандатът полека-лека си върви към края и моето лично впечатление е, че след м. март ще бъде много трудно да гледаме тежки закони, независимо от какъв характер.
Така че бих апелирал, ако сте съгласни, преди Коледа да направим поне още едно-две събирания на тази група и да пускаме законопроекта да се “потъркаля” публично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има ли други колеги?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Когато преди малко говорихме за науката, аз искам да Ви кажа, господин министър, че хората, а особено депутатите, не винаги говорят това, което мислят. (Смях, оживление.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изненадан съм, господин професор.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Какво имам предвид? Известно Ви е, че се задълбочава изкуственото институционалното разделение на българската наука. Това е стар въпрос. Ние говорим за наука в университетите и наука в БАН. В БАН учените получават заплатите си, само за да правят наука. А в университетите те имат трудов договор, в който се отчита определен процент на аудиторна заетост. А в медицинските университети освен аудиторна заетост има и лечение на болни. Но в кариерното развитие едните минават едно препятствие, другите минават две препятствия, а третите минават три препятствия. Така че когато се говори по този въпрос, трябва да се има предвид не само Импакт-фактора.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм с това, господин Камбуров, но това е една много голяма тема. Ако разрешите, само по повод на това кой говори това, което мисли. Има една стара мисъл на Ларошфуко, която в превод звучи горе-долу по следния начин: “Говори каквото мислиш, но и мисли, каквото говориш”. (Шум, смях, оживление.)
ЯНКА ТАКЕВА: Добър ден на всички, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Богданова, уважаеми дами и господа депутати! Едва ли има човек в тази зала или учител, който да не е прочел доклада, качен на сайта на министерството. Едва ли има човек, който да каже, че това не е изпълнено. Напротив, всички неща, които са написани, са точно така. Но в тази посока искам да направя няколко предложения. Вие всички знаете, че много проблеми се явиха при тези 6 главни раздела в програмата, презентирани от господин министъра – и с недостига на стандартите, и с необезпечаването на част от образователните функции на българското училище, с необезпечаването със средства на възпитателните функции. Част от нещата бяха казани от господин Местан, аз мога да изброя още 4-5. Показаха се много неудачи и в Наредба № 6 за интегрирането на децата със специални образователни потребности. Много проблеми се явиха при промяната на законовите и нормативни уредби.
Смятате ли, господин министър - и това е предложението ми – че трябва да направите един отчет по тези 6 раздела – кои са проблемите и как могат да бъдат решени те. Една част от тях са финансови, но друга част са организационни и свързани с подобряването на поднормативната уредба, която зависи само от Министерството на образованието и науката. В тази посока синдикатът на българските учители ви канят – както Вас, господин министър, така и депутатите от Комисията по образоването и науката, на националната Конференция за проблемите на реформата при въвеждането на първия етап от програмата за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и обучение. Тя ще бъде утре и вдругиден в Кърджали. Второто ми предложение е относно неяснотата при въвеждането на втория етап от програмата за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и обучение, а това е въвеждането на новата образователна структура. На колегията в страната, на социалните партньори, защото не сме дискутирали тези неща в отрасловия съвет, не е ясно докъде са стигнали промените в учебните планове, учебната програма, учебното съдържание, виждането на министерството във връзка с това какви политики ще провежда при въвеждането на новата образователна структура. Никой не може да отрече, че се направи една такава национална дискусия. Може би беше преди 7-8 месеца, ако не и по-късно. Но все още няма яснота дали ще се пригодят старите учебни планове, дали ще има нови такива – каква ще бъде политиката? Всичко това създава допълнително напрежение в педагогическата колегия. Това второ предложение сме го написали писмено до Вас, господин министър, и до парламентарната Комисия по образоването и науката, министерството да поеме своя ангажимент и да информира педагогическата колегия, депутатите, да знаят и самите родители какво ще ги чака при въвеждането на новата образователна структура.
И третото предложение, което искам да направя, е свързано със Закона за народната просвета. Хубаво е, че успяхме да се доберем като социални партньори до Законопроекта за народната просвета. Имаме много голяма молба, господин министър, този закон да бъде връчен на социалните партньори. Ако намерите за необходимо, в началото на новата календарна година да се направи едно обсъждане. Знаете, че и работодателите, и ние – синдикатите, обсъждаме, събираме мнения и предложения съгласно проекта, който ни предоставиха депутатите. И ние като социални партньори трябва да си кажем думата.
Искам също така да кажа, че по време на учителската стачка излязоха 1500 публикации в ежедневниците, в електронните медии – във всичко, което е медия в България, в т.ч. и в чуждестранните медии. Така че тези архивни документи, които сме събрали, един ден може би някой ще чете, ще останат в историята, в Музея на образованието, в Националната библиотеки. Предоставили сме ги и на районните библиотеки, за да остане това в историята.
Проф. Кръстю Петков издаде една книга “Учителската стачка – сбогом на солидарността”, която би трябвало да бъде прочетена от всеки депутат, всеки журналист, всеки управленец. Съжалявам, че авторът ми даде само 2 книги – едната подарих на председателя на комисията, другата е за Вас, господин министър. Ако авторът ми предостави повече книги, защото книгата е уникална по своята същност, ще раздам и на други отвас.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само една дума, понеже госпожа Такева каза няколко важни неща, за да не остане с впечатление, че не вземам отношение, ще го направя в обратен ред.
Консултациите по Закона за народната просвета. Вероятно става дума за проекта за училищното образование. В момента нямаме готов вариант. Колегите – Катяна Калканова, Маргарита Кънева, Мирослав Мурджов, които бяха последния път, ще потвърдят, че ние в момента още работим по него. В момента, когато имаме нещо, което да не е в насипен вариант, ще го обсъдим със социалните партньори, можете да нямате съмнение в това.
По отношение на новата образователна структура, действително като че ли има някаква неяснота, но ще ви кажа от какво идва това. В Програмата за развитие на училищното образование ние не записахме изрично от коя година влиза в сила новата образователна структура. Моето дълбоко убеждение е, че не е редно ние да завещаем на следващия екип в Министерство на образованието и науката да се сблъска с такава новост от своето управление. Мисля, че това не е коректно. Според мен правилното би било тя да влезе от учебната 2010-2011 г. И това казвам няколко пъти, но изглежда не прозвучава достатъчно убедително.
ЯНКА ТАКЕВА: Ние видяхме, че в програмата пише 2009- 2010 г., а в медиите чуваме, че ще бъде отложено…
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не пише такова нещо в програмата. Ако пишеше, нямаше как да го отложим. Но въпросът е друг. Вие поставяте въпроса какви ще са учебните планове, какво ще се променя, какво няма да се променя. И тук искам да кажа нещо съвсем ясно. Никакви учебни програми между І и VІІ клас няма да се променят. Да не се остава с впечатление, че наново ще се пишат планове какво ще се учи в VІ клас. Променяме единствено оттам насетне и то поради факта, че създаваме два гимназиални етапа или степени и осмият клас ще бъде специфичен. Извън това не променяме нищо друго. Но за всичко това ще имаме възможност да говорим.
Госпожо Богданова, уважаеми колеги, бих искал да благодаря за поканата сега да участваме. Ще участваме винаги, когато ни поканите по тези въпроси. И господин Камбуров, да отговоря, че стратегията за развитие на научните изследвания е готова в много голяма степен. В последните срещи с водещи ректори и ръководството на Българската академия на науките, Съюза на учените, Съюза на научно-техническите дружества, Висшата атестационна комисия имахме среща миналата седмица. Изпратили сме им окончателен текст. Мисля, че трябва да направим още едно обществено обсъждане през следващите дни, да речем докъм 10 декември т.г. и ще я внесем в Министерския съвет. Ще влизаме в нова битка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин министър. Колеги, надявам се, че не възразявате да благодарим на министър Вълчев. Да сме наясно, че разговорът продължава, съвместната ни работа – също, и общият ангажимент – също.

Колеги, преминаваме към т. 2 от дневния ред.
Заповядайте, господин Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването. Моля все пак да сте с разбирането, че сме Комисия по образоването и науката, не сме водеща комисия. Има част от тази стратегия, която касае нашата сфера на дейност. Ако обичате и не възразявате, представянето й да бъде в тази посока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че ми се удава възможност във вашата комисия да представя съвсем накратко този така дълго време очакван документ, наречен Национална здравна стратегия 2008-2013 г. Казвам това, защото по този документ се работи още от началото на 2006 г., по-точно от края на 2005 г. Действително огромен труд е вложен както в нейното създаване, така и в нейното прокарване през всички заинтересовани институции и организации, които имат и най-малко отношение към бъдещото й изпълнение.
Това до известна степен обяснява защо толкова време ни отне, докато този документ попадне в Народното събрание. Освен това, донякъде всичко това обяснява защо в Комисията по здравеопазване, която е основната комисия по тази стратегия, работят вече цели 3 заседания по този документ. Изготвили са може би над 60 поправки в него.
Този документ е един изключително чувствителен документ, засяга една от най-важните сфери на обществения живот в нашата страна. Залага сериозни жалони в бъдещото развитие на системата на общественото здравеопазването в България. Неслучайно всички са толкова вторачени в този документ. Това е, защото всички ние рано или късно в нашия житейски път влизаме в контакт със системата на здравеопазването. Нашето мнение. – мнението на експертите от Министерството на здравеопазването е, че колкото по-рано човек контактува със системата на здравеопазването, толкова по-малко в по-късна възраст има нужда от нейните услуги. В този документ отново е подчертано, наред с другите приоритети, огромното значение на профилактиката, промоцията, предпазването, създаването на здравословни навици за живот сред населението. И колко е важно това да стане още в ранна детска възраст и във времето, когато децата посещават учебните заведения. Така че първата стратегическа цел в Националната здравна стратегия е здравето и профилактиката на болестите. Тук е огромната роля на всички нас, на цялото общество, и разбира се, на системата на образованието, да помогне за формирането на тези навици, които да водят бъдещите поколения в нашата страна към здравословен начин на живот и с това да предпазват появата на някои от най-разпространените заразни и незаразни болести в нашето съвремие.
Най-общо казано, най-вероятно вие сте имали възможност да се запознаете с този документ, но искам да подчертая, че е разработена на базата на оценки, на всичко онова, което досега е постигнато в сферата на публичното здравеопазване, на традициите, които сме създали, и отношението, което имат държавните институции към този сектор от нашия живот. Въз основа на формулирани в стратегията 7 приоритета са изработени 9-те интервенционални цели в тази стратегия. И което е още по-важно, в нея са предложени и набор от показатели, с които да се оцени въздействието на тази стратегия, резултатите от действията, които се предприемат във връзка със стратегията в нашето общество. Тези показатели са формирани в няколко основни групи, които да отразят здравното състояние на населението, макроикономическите показатели, показателите за осигуреност на населението със здравни ресурси, показателите за осигуреност на достъп до здравна помощ, показатели за ефективност на здравната система и не на последно място, показатели, с които да се измери удовлетвореността на населението от системата на здравеопазването.
Както казах, документът беше подложен на редица обсъждания в най-различни формати. Много активно участие в него имаха съсловните организации, които действат в системата на здравеопазването. Не на последно място искам да отбележа, че с този документ бяха запознати синдикалните организации, Икономическия и социален съвет на Република България. На всички тези етапи от обсъждането бяха направени препоръки към документа. Бих искал да подчертая, че тези препоръки са възприети в голяма степен и са отразени в документа, който имате пред себе си.
Допълнителни препоръки се направиха и по време на четенето на документа в Комисията по здравеопазването. Те са внимателно обсъдени с представители на съсловните организации, на Министерство на здравеопазването. Бих казал, че се постигна консенсус в онова, което се предлага като корекции в документа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за обсъждане.
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Господин министър, аз няма да правя коментар на стратегията. Но бих искала да попитам следното. Как мислите, защо не може да бъде задействана системата за училищно здравеопазване?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви за този въпрос. Аз мислех доста сериозно да предложа да обсъдим тази точка в следващата точка – Годишния доклад за младежта. Ние сме направили забележки по този доклад относно тази констатация в него. И в контраст с тази констатация в годишния доклад за младежта искам да кажа, че в Националната здравна стратегия има набор от над 20 действия и мерки, които да бъдат предприети по отношение на системата от кабинети в детските градини и училища, домовете за медико-социални грижи, изобщо интервенции, които да дадат възможност на по-ранен етап възможност да се формира у тях различно отношение към начина на живот, възможните рискове, възможните проблеми, които са свързани с храненето, така че гражданите на България още в най-ранна детска възраст да се запознаят с онези правила, които да им позволят да живеят по-здравословно. Ние смятаме и всички тук знаете много добре, тази година беше направена корекция в Закона за здравето, че се въведоха много сериозни изисквания и критерии за здравните кабинети в училищата и детските заведения. От наша страна, от страна на Министерство на здравеопазване сме подготвили цяла система от вторично законодателство, която да регламентира дейността на тези кабинети и много внимателно да се проследява ефективността от работата им. И към всичко това се добавя и аспект, който да позволи системата от здравни кабинети не толкова да контролира, но да колаборира много и тясно със системата на фамилните лекари. И здравните кабинети, медицинските лица, работещи в медицинските кабинети, на базата на данните от семейните лекари всяка година да изготвят анализ на здравословното състояние на учениците във всяко учебно заведение. Отношението, намеренията към това са много сериозни. В тази връзка в дебата по следващата точка ще направя конкретни бележки към текстовете от годишния доклад за младежта.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Доктор Цеков, тази стратегия се очакваше преди 40 месеца. Най-после се роди през м. октомври 2008 г. Ако Ви прави впечатление, за разлика от другото министерство ние получихме отчет за състоянието на образованието в страната. Същото се отнася и за това министерство, каквото задължение има по Закона за здравето. Всяка година министърът на здравеопазването трябва да се явява през м. октомври и да информира народните представители за здравословното състояние на нацията. Такова нещо не видяхме. Седнахме да правим бюджета без стратегия и без отчет, без информация пред народните представители за състоянието на нацията. По този въпрос се изказвах, когато говорих за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Искам да споделя някои неща с доктор Цеков, ще имам възможност да се изкажа и в пленарната зала. Документът поставя 10 стратегически цели. Те са описани теоретично и се възлагат над 40 задачи, които да решат тези цели. Предвид факта, че преобладаващата част от тези задачи третират чисто здравни и медицински теми, оценката е, че са приемливи и не наложително трябва да се изпълнят.
Изходните статистически данни за анализ и извеждане на съответните необходими факти са констатирани – интересно, само от факти от Световната здравна организация. Имам предвид, че те са необходими за международните отношения, но в България има Национален статистически институт, има Национален център по здравна информация, откъдето могат да се вземат тези данни.
Прави впечатление, че към нито една от задачите с подобно съдържание не са заложени конкретни цели и числови измерения. Здравните индикатори са показатели, които са създадени точно с такава цел и е необходимо да се отчете защо не са използвани в проекта. Това би могло да се тълкува като нежелание за поемане на конкретни ангажименти и липса на дефинирани очаквани резултати през призмата на здравните индикатори. Този извод се потвърждава и от съдържанието на Плана за действие в Националната здравна стратегия за 2008-2013 г., като документът повтаря механично стратегическите цели и задачи, като отбелязва ангажиментите единствено за 2008- 2009 г., без да третира пълния срок на стратегията до 2013 г. Задачите не са остойностени, няма разбивка по отделните дейности, няма никакви финансови разчети, включително не фигурират и средства, които биха били усвоени от структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз. Това показва формален подход към разработката. И приемането на документа в този вид ще доведе до нулев ефект, както неведнъж се случваше през 2006-2007 г.
В заключение мога да кажа, че и в двата документа липсват цели и задачи, които да третират изключително важните теми, свързани с довършването на здравната реформа и усъвършенстването на структурата, организацията и функциите на здравната система. Прави впечатление, че липсват разработки по структуроопределящи въпроси. Те са 20 на брой. Не искам да занимавам комисията, защото те са много специфични, касаещи медицинската специалност. В пленарната зала ще имам честта да ги представя, както и частта за доброволното здравно осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, има ли други желаещи да се включат в дискусията? Няма.
Моля да гласуваме Националната здравна стратегия и Плана за действие към нея, който ни е представен.
За 11, против няма, въздържал се 1.
Комисията приема Здравната стратегия.

Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
При нас е господин Михаил Балабанов – заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
Както забелязахте, господин Балабанов, дори в двете точки до момента, колегите задаваха въпросите, базирайки се на доклада на ДАМС, така че да нямате съмнение, че го познаваме.
Моля за съвсем кратко въвеждане в материала. Моля колегите за експедитивно обсъждане.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Никакви колебания нямам, госпожо Богданова, че се познава докладът. Той и публично се обсъди доста широко и в медиите. Това беше за първи път и не е лошо.
Това е шестият такъв доклад, който правим, първият след присъединяването ни към Европейския съюз.
С няколко думи ще кажа за характерното. Продължаваща тенденция за по-добро състояние на младите хора, по-добър начин на живот, по-успешно си намират работа, езици, компютри, знания – това са положителните характеристики. Повече млади хора ходят на почивка, повече започват и да спортуват – това са добрите страни на нещата.
В сферата, която пряко касае комисията, отчитаме огромните средства, инвестирани в материалната база на образованието през последните няколко години като плюс, но с един парадокс, че това не се е отразило на качеството на образованието. Това се цитира и тук, говореше се за формалност и липса на качество, което се доказва и от международните сравнителни изследвания. Доказва се и от някои елементарни тестове, направени в самото изследване на “Медиана”. Зададени са 7 абсолютно елементарни въпроса, на които, без да навлизам в подробности, но сме записали какъв процент дори от отличниците знаят отговорите.
Друг голям проблем, засегнат в доклада, е за отпадането на деца от образователната система – ромският проблем. Деветдесет процента от младите роми реално не завършват средно образование. В момента те са 13% от младите хора в България и техният дял се увеличава, а сред тях неграмотността е особено голяма.
Друг голям въпрос е вторичното образование, вторичната квалификация за близо 120 хил. млади хора, които са без образование, голяма част от тях тотално неграмотни. Опитали сме се съвсем честно да кажем за тези проблеми и за формализацията, защото реално донякъде средното образование не е вход към висшето образование, а се минава през системата на частните уроци – друг засегнат въпрос. Опитали сме се съвсем откровено на базата на изследването да кажем нещата такива, каквито са, въпреки че езиково може би идва в повече, както спомена и господин министърът. Но това е друга тема.
Що се отнася до повдигнатият въпрос за училищното здравеопазване и институцията лекар в училище, училищен лекар, искам да кажа, че това е констатация за 2007 г., направена на базата на проучванията на тогавашната ситуация. Тя не е обвързана с намеренията на изпълнителната власт или с това, което сега се спомена за здравната стратегия. Повдигнат беше въпрос и в други комисии, но трябва да има предложение за конкретна промяна в текста. Аз не знам каква е технологията на такава промяна и може ли да бъде извършена. Ако да, тогава с едно формално предложение този текст може да бъде променен, защото той действително предизвика голяма дискусия.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Госпожо председател, уважаеми гости! Аз ще започна най-напред с една препоръка към вас като основни автори - Държавната агенция по младежта и спорта. Нещата в нашата държава ще се развиват много по-успешно, когато всеки се занимава с това, което му е работа. И когато всеки мери това, което е предметът му на дейност. Господин Балабанов, моите уважения към констатациите във вашия доклад. Но за мен за оценката за нивото на грамотност и т.н. много повече важат други обективни измервания от типа на тези, за които многократно сме говорили, включително, не знам дали сте обърнали внимание, може би те ще бъдат отразени в следващия ваш доклад – резултатите от стандартните държавни зрелостни изпити, проведени за първи път тази година в България. Да, по принцип имаме други измерители, които мерят тези неща. Не знам в каква връзка сте решили вие да ги мерите.
Обръщам се към Вас, господин Михайлов, обръщам се и към Вас, доктор Цеков. Лично поемам ангажимент да ви дам по един екземпляр от едно изследване, което скоро ще бъде публикувано, организирано от авторитетен международен екип, то е сравнително изследване, като България участва в него заедно с други над 40 страни. Резултатите от това изследване пряко ни касаят и касаят вашата дейност.
В моят въпрос е какво сте направили вие за тези резултати и какво сте констатирали, макар и за този отдавна отминал период 2007 г. В сравнителен план от 47 страни нашите ученици са на последно място по спортуване в училище. На първо място по гледане на телевизия. Да не говорим, доктор Цеков, Вие знаете трагичната статистика по-добре от мен, на едно от призовите места по употреба на алкохол, цигари, ранна бременност и т.н. Нека говорим за тези неща! Кажете какво направихте точно, ясно и конкретно за 2007 г. за подобряване на материалната база, дори да започнем от тези училища, които са пряк ваш контингент. Елате в Перник да ви заведа в спортно училище, което няма спортна база. И заедно да поразсъждаваме по това как учат спорт, при условие че нямат базата, където да го практикуват.
Знам за програмите, които тръгнаха от Министерство на образованието и науката и косвено засегнаха и развитието на спортната база. Ако искате, ще ви заведа в Трън, където наскоро по програма, финансирана от Министерство на образованието и науката, се ремонтира салонът на училището там и сега имат вече една доста добра спортна база.
Но кажете какво сте направили вие и какво смятате да правите за преодоляване точно на тези проблеми. А не с вашите 7 въпроса какво сте констатирали за грамотността на учениците.
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Колеги, господин Балабанов, аз започвам с първата си претенция, че доколкото си спомням, тези доклади трябва да бъдат депозирани в Народното събрание до 30 март. Ако ние имахме възможност да говорим по този годишен доклад за младежта през пролетта на тази година, щяхме повече да си спомним какво се е случило през 2007 г. и да нямаме претенциите на основата на актуалните събития към 2008 г.
Към въпросите, които постави госпожа Калканова днес, аз смятам, че трябва да обърнем по-сериозно внимание на свободното време на децата и младежите. Доколкото сме в Комисията по образоването и науката, за защита, гарантиране и финансово обезпечаване на извънпедагогическите учреждения – нещо, което стои като проблем на вниманието на нашата комисия.
Вторият въпрос, на който смятам, че е добре да се обърне внимание, е защитата на правата на децата и младите хора със специални образователни потребности, свързано не само в общия случай с интегрираното образование и реализирането на тази философия, а буквално за ограмотяването на деца и младежи, които по една или друга причина са изпаднали от образователната система.
Съжалявам, че госпожа Калканова излезе, но аз смятам, че ролята на Държавната агенция за младежта и спорта е на координатор за изработването на междуведомствения годишен доклад за младежката политика. И в този смисъл претенциите не би трябвало да бъдат към ДАМС, а към всяко едно ведомство, което докладва пред Народното събрание за проблемите на децата и младежта, които стоят на вниманието на това ведомство. В този смисъл нашите образователни претенции към годишния доклад за младежта би трябвало да отнесем към Министерство на образованието и науката.
Доколкото съм прочела доклада, смятам, че винаги като общество и Народното събрание сме най-чувствителни към резултатите от социологическото изследване, на чиято база е структуриран годишният доклад за младежта. Харесва ли ни или не – това е общественото мнение. Ние като законодателна и изпълнителна власт трябва да се съобразяваме с това.
Що се отнася до спортните училища, според мен проблемът е в това, че те са общински училища, макар че ДАМС и Министерство на образованието и науката имат отговорности в тази посока, и всичко това е свързано с общинската отговорност и стопанисване на спортната база, която е на разположение на спортните училища и наистина такива проблеми имат всички спортни училища, които все още функционират в държавата.
Смятам, че е добре да подкрепим този годишен доклад за младежта и да заявим претенцията си за по-своевременното му предоставяне на вниманието на народните представители
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има ли други колеги? Не виждам.
Заповядайте, доктор Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Исках да използвам възможността, че съм поканен да взема отношение по тази точка. По една или друга причина, когато се проведе съгласувателната процедура в рамките на институционалното съгласуване в Министерския съвет, бяхме направили бележки, които след това се оказа, че не са отразени в доклада. Без да сме получили някаква обяснителна бележка поради какво това не е направено, може би нещата са се случили поради сложната процедура за съгласуване. Тя е ръководена от заместник-министър председателя госпожа Етем. Но няма как да не използвам възможността да отправя две забележки по този доклад, те са по две от констатациите в него и са пряко свързани с дейността на системата по здравеопазване, в която полагаме огромни усилия да създадем инициативи и практики, обърнати към здравето на младите хора. Да не кажа, че имаме поне 10 проекта с различни институции, на ООН и на европейски структури, насочени към създаване на специални здравни, специални образователни услуги, които да развият добри практики, добри житейски практики у младежта у нас.
По-специално искам да кажа няколко думи за констатацията от 42 стр. на доклада, в сектор здравеопазване, където се цитира въпросното проучване на агенцията, което са използвали колегите в ДАМС, и на базата на това изследване, което, държа да отбележа, е направено под формата на анкета, т.е. тя отразява субективните усещания на анкетираните лица, ако са били млади хора, се прави констатацията, че България е на едно от последните места в Европа по хронични заболявания, дълготрайни здравословни проблеми в младежката група от 15 до 35 години. Тази констатация, уважаеми колеги, колкото и да ми се иска, не бих могъл да кажа, че е коректна. Наистина ми се иска да беше така.
Аз бих обърнал внимание на колегите от Държавната агенция за младежта и спорта, че когато се правят подобни констатации, е редно да се имат предвид стандартните начини за статистическа оценка на тези показатели, каквито има безбройно много – има ги като показатели от рутинните проучвания, които правим, има ги като показатели от националната здравна статистика, не говоря за безбройните проучвания, които се правят в световен аспект и специално от Световната здравна организация. Ако такъв текст се появи в официален документ, той ще влезе в доста сериозен дисонанс към всичко онова, което в момента подаваме като официална статистика в нашата страна. И ако има начин на този етап на обсъждане на доклада целият абзац да бъде заличен, това би било най-добре. Не зная обаче каква е точно процедурата, нямах време да се запозная. Дали Народното събрание разглежда доклада само за сведение или го приема и одобрява. Тук процедурно не съм запознат съвсем точно как процедурно би трябвало да се подходи. Но този абзац – последният абзац от ІІІ “здравеопазване”, според мен като цяло е най-добре да бъде заличен, защото е неверен. Първата ми бележка е в Глава втора “Промени в живота на младежта през 2007”, т. 2.3 “здравеопазване”, това е последният абзац..
Ако след това отидем в Глава трета, където са политиките за действия, обсъждането, което се проведе във връзка с питането на госпожа Тенева, е една също наистина невярна констатация, а именно “въвеждането на лекарска институция (училищен лекар) в училище е невъзможно”. В резултат на това долу се прави препоръка за създаване на система от мобилни лекарски екипи, терминът “стоматолог” също не е точен “за периодични профилактични прегледи в училищата”. Това е нещо, по което сме възразили и при процедурата по междуведомствено съгласуване, и искам да възразя и сега. Защото действително, нито през 2007 г. е имало подобна констатация, че е невъзможно да бъде въведена институцията “училищен лекар”, тя и тогава съществуваше в Закона за здравето, доусъвършенства се през тази година с корекциите в Закона за здравето, така че никой не е твърдял, че това не е възможно да съществува като институция и че тя не трябва да съществува в училищата и учебните заведения, още по-малко някой някъде е твърдял или в Националната здравна стратегия има твърдение, че трябва да се създават мобилни структури за извършване на профилактични прегледи в училищата. Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че такова нещо не би трябвало да присъства в този доклад. Той няма амбицията да отрази професионално политиките в здравеопазването, но би трябвало да остане констатацията, която казах.Ако има възможност това да бъде коригирано като текст в доклада, ако има възможност да се направи това, би било добре. Ако не, може би да има една забележка в проекта за Решение на Народното събрание относно този доклад, и по единия, и по другия текст. Или да се направи нещо под формата на препоръка в самия текст на решението. Иначе ще бъде много странно в доклада да има такава препоръка, а в Националната здравна стратегия подобно нещо да няма. И двата документа минават през Народното събрание, по съвпадение, по стечение на обстоятелствата ще излязат и по едно и също време. Ще изпаднем в неудобно положение да обясняваме защо тези текстове са коренно различни в двата документа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Големият проблем е, че поставяте нас в неудобно положение, тъй като част от коментара…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Говоря като цяло за държавата България, нито за институциите, нито за когото и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има ли други желаещи колеги?
Господин Балабанов, заповядайте, имаше въпрос към Вас.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Няколко неща ще кажа. Разбира се, ние координираме изготвянето на този доклад, но той е доклад на Министерския съвет, прави се от междуведомствен съвет, всички министерства са имали представители в него, мината е процедурата на съгласуване. Може би при преминаването през кабинета на вицепремиера някои неща не са достигнали до нас, защото част от забележките, които сега отправя господин Цеков, въобще не са достигали до Държавната агенция за младежта и спорта.
Не знам каква е технологията и възможно ли е сега да се променят тези текстове? Дали това може да се каже в решението на Народното събрание, трябва по-скоро да каже някой, който знае как могат да се оправят тези неща.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Това може да направи водещата комисия.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Във водещата комисия обсъждането вече е минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По този доклад няма водеща комисия.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Иначе по нещата, които се поставиха като конкретни въпроси, искам да отговоря, че това е задължение, възложено на нас. Ние го изпълняваме, като се опитваме да дадем както статистически данни, така и да правим социологическо проучване и други неща. Не мисля, че е лошо, че съчетаваме източниците. Ние сме дали международните сравнителни изследвания за качеството на образованието, но сме направили и този малък тест в социологическото проучване. Ние не го абсолютизираме, но по никакъв начин не мисля, че е грешка да се направи. Той просто е едно допълнение към картината.
А за спортната база в училищата можем да го ворим много, но трябва да имате предвид бюджета на ДАМС, където средства за капиталови разходи по такива въпроси няма залегнали. Можете да видите бюджета и за догодина как изглежда. Ако искаме програми за спортуване на младите хора, каквито ние имаме, но те са малки програми, защото средствата са изключително дребни, ето, пускаме нова програма за зимните спортове, имаме програма „Спорт в свободното време”, програма “Научи се да плуваш”, имаме младежки програми, но те са с изключително малък бюджет и там средства за капиталови разходи просто няма.
Разбира се, Министерство на образованието и науката беше заложило такива средства за училищните салони за миналата година. Заедно с тях имахме един тираж на Държавната лотария, с който се отделиха средства през 2007 г. за немалък брой училища, но събраните средства не бяха особено големи. Те бяха разпределени в ученическа спортна база.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Балабанов.
Колеги, има ли желаещи за участие в дискусията? Няма.
Аз ще подложа на гласуване предложения ни годишен доклад за младежта за 2007 г., внесен от Министерския съвет, с уговорката, че всичко, изговорено тук, включително забележките към текста, направени от заместник-министър Цеков, ще бъдат отразени в нашия доклад пред Народното събрание. Като заявени тези пред Комисията по образоването и науката ние едва ли бихме могли да си позволим да гласуваме днес отпадането на едни или други текстове, защото няма как това да се случи. Но този коментар има как да бъде направен точно с коректното докладване в залата.
Ако позволите, приключвайки дискусията, да кажа само още едно изречение. Аз си давам сметка, че това е една територия, по която всички можем да говорим дълго и много. Цитирайки по т. 1 част от записа в този доклад, си давам сметка, че колкото и той да ми звучи претенциозно, несправедливо, ако щете, за немалка част от младите хора и семействата той просто е верен. Няма драма в това, че го има като текст. Драмата е, че всички усилия, които ние тук сме акумулирали и правили през тези 3 години, до голяма степен не са решили няколко същностни проблема, по които ще продължим да разговаряме.
Моля да гласуваме този обемен материал – годишен доклад за младежта за 2007 г.
За 8, против няма, въздържали се 2.
Комисията приема доклада.
Благодаря Ви. Днес поработихме сериозно, можехме да продължим и още, защото проблемите са много важни.
Благодаря за участието, приятна вечер. Закривам заседанието.
(Закрито в 17.20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



Стенограф:
В. Петрова
82 002 знака общо