---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№


На 18.03.2009 г. от 15.10 се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа! Радвам се да отбележа, че интересът към Националната стратегия за развитие на научните изследвания, представена от Министерския съвет, се радва на нестихващ интерес.
Представих гостите на предишното заседание, днешното се явява продължение.
Приятно ми е да кажа, че днес сред нас са акад. Петър Кендеров – председател на Висшата атестационна комисия, проф. Иван Панайотов - председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Стоян Денчев – ректор на специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, проф. Недю Попиванов – заместник-ректор на Софийския университет “Климент Охридски”, и госпожа Мария Антова. Добре дошли на всички гости.
Бих искал да се извиня на гостите и да помоля за разбиране да започнем дневен ред със:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-14, внесен от Министерски съвет на 27.02.2009 г.
2. Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2009-2019 г.), № 902-03-1, внесена от Министерски съвет на 17.02.2009 г.
Законопроектът по т. 1 не търпи отлагане. Надявам се, че представянето му от страна на вносителите ще бъде силно и стегнато, за да преминем после към продължаване на дискусията по Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
Заповядайте, господин министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Разрешете съвсем накратко да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование. В него по същество има две промени.
Първата, свързана с изменение на няколко разпоредби, се състои в желанието да се отговори на Закона за ограничаване на административното регулиране и контрол върху стопанската дейност и съответно да се върви към премахване и облекчаване на различни административни режими. В този смисъл сме предвидили облекчаване на административната процедура по лицензиране от тристепенно на двустепенно. Срокът по произнасяне по заявленията за издаване на лицензия се съкращава от 4 на 3 месеца. Прецизира се редът за издаване или отказ от издаване на лицензия. Предвижда се поддържането от Националната агенция по професионално образование и обучение на публичен регистър за издадените лицензи за професионално образование или професионално ориентиране. Има и още няколко дребни промени.
Втората група промени се състоят в една-единствена разпоредба, свързана с изравняване на завършването на професионално образование до 12-и клас, както и за трета степен на професионална квалификация, като се премахва 13-ият клас от системата на училищното образование, считано от 15 септември т.г. За информация на народни представители искам да кажа, че 13-ият клас е един рудимент в нашата система. Всяка година децата намаляват около 2 пъти, тази година – повече от 2 пъти. За справка – миналата учебна година 2007-2008 г. са били около 8 200, а тази година са около 3500. Искам само да припомня, че имаше известен интерес допреди повече от 2 г. за продължаване на обучението в 13-ти клас, когато имаше редовна военна служба – тук съм съвсем откровен. С отпадането й никой не ходи в 13-и клас. Нашите проверки показват, че е цяло чудо, ако има повече от 5 деца в клас. Разбира се “деца” е твърде условно, защото това всъщност са младежи на по 20 години, някои от тях със семейства, разбира се, мястото им не е в класната стая. Предвидили сме преходен период по отношение изравняването, напасването на самите програми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Ако позволите да допълня причините за този рязък спад на интереса към 13-и клас. Вече няма съображения за отлагане макар и с година на казармата.
Колеги, имате думата за изказвания.
На мен лично законопроектът ми се струва безспорен. С това обяснявам отсъствието на заявки за изказвания.
Има ли желаещи? Не виждам.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2009 г.
За 11, против и въздържали се няма..
Законопроектът е приет с консенсус.

Преминаваме към т. 2 – продължаване на разискванията по Национална стратегия за развитие на научните изследвания.
Да припомня, че Национална стратегия за развитие на научните изследвания бе представена от вицепремиера и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев. Изказаха се представители на Българската академия на науките, на Софийския университет, на висши училища, Съюза на учените, колеги народни представители.
Ще припомня едно много важно обстоятелство. Мисля, че още в началото на своята презентация господин Вълчев предложи, ако има необходимост Комисията по образованието и науката да пристъпи към сформиране на работна група, която да направи още един прочит на националната стратегия и в сравнително кратки срокове и в диалог с всички институции с отношение към проблема да обсъди има ли необходимост от известни промени. Изразена бе воля това да се случи в режим на диалог, без тази процедура да има за цел пренаписване на тази стратегия или бог знае какви промени, които биха променили духа и философията на тази стратегия.
Също така бе подчертано, че това предложение леко се отклонява от чисто формалните изисквания на Правилника за организацията и дейността на Народно събрание, който предполага подобен род актове да се приемат на едно четене в съответствие с политическата воля за подкрепа или не на внесения от Министерския съвет проект. Точен ли съм, господин Вълчев, че Вашето предложение цели да замести това ограничение в правилника и ни вкарва в процедура едва ли не на подготовка на доклад на второ четене, условно, метафорично казано?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако някой трябва да поеме отговорността, че се нарушава Правилникът за организацията и дейността на Народно събрание, аз съм готов, господин председателю. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Съвместно, господин Вълчев, поемаме тази отговорност в името на най-добрите цели, които можем да формулираме. (Шум, оживление.)
Имам молба наред с изказванията колегите да направят предложение как виждат състава на тази работна група.
Уважаеми колеги, позволете преди всички да дам думата на проф. Камбуров, който още сутринта заяви, че има неотменим ангажимент. Имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, господин председател, колеги, госпожи и господа професори! Отсъствах миналия път поради заболяване и днес набелязах някои неща, които искам да споделя с вас във връзка със стратегията.
Представеният документ е много по-добър от първоначално циркулиращите в публичното пространство варианти и Министерството на образованието и науката заслужава поздравления за напредъка, постигнат от работна група, която и да е тя. Само трябва да отбележа, че за съжаление тази стратегия се явява няколко месеца преди изтичането мандата на това правителство.
Силен момент в стратегията е разпознаването на науката не само като ключов икономически фактор и средство за решаване на глобални проблеми, но и като общокултурен феномен. Направено е възможното и данните за българския НИС да бъдат осъвременени и поставени в общоевропейски и световен контекст.
За съжаление, както това се казва в документа, липсва единна методика за оценка на сектора, в резултат на което се губи и националната специфика на България на фона както на Европейския съюз, така и на високоразвитите в технологично отношение страни.
Най-общо казано, направените констатации са верни и въобще документът е силен именно в констативната част, която е доста обширна и добре онагледена, но някак си натежава над конкретните мерки, които трябва да се предприемат за постигане на ефективност на научните изследвания. Съотношението е 32:16. Текстът, който касае стратегията, започва от 31 страница. Това прилича на кандидатска работа, в която 2/3 са насочени в обзора и само 1/3 касае въпросите относно стратегията.
Залегналата в стратегията обаче философия на промяната е погрешна и изхожда от презумпцията, че не са необходими радикални мерки за реформиране финансирането и управлението на сектора, а чрез някои палеативни мерки в духа на европейската политика могат да се постигнат впечатляващи резултати, които да се отчитат чрез посочени индикатори. При положение, че целта за 2014 г. е инвестициите в науката да достигнат 1% от брутния вътрешен продукт, това е изначално невъзможно. Особено като се вземе предвид, че стратегията не предлага нищо съществено за преодоляване на фрагментарността. Такава дума и такова обобщение няма – на българската наука, което е и главната причина за разпиляването на и без друго ограничения ресурс за научна и развойна дейност. И констатацията, че българската икономика, която се основава на голям брой малки и средни предприятия, не консумира научни продукти, за съжаление е вярна, така че не можем да очакваме и промяна в структурата на финансирането на науката и засилено участие на бизнеса в развойната дейност. Стимули за бизнеса, които да го подтикнат да инвестира в научните изследвания, също не са набелязани. Как ще финансира един бизнес науката, когато няма стимули? При липсата на достатъчно финансиране и подходяща научна инфраструктура една такава стратегия е обречена и лесно ще се превърне в мимикрия.
На практика в стратегията не се казва как развитието на науката в България ще отговори на наболелите въпроси на българското общество, а се акцентира върху картината на изостанала България, която отстъпва на останалите страни членки по всички наукометрични показатели. Впрочем, в това отношение е много показателен фактът, че на стр. 22 се твърди, че на страната ни не достигат около 700 хил. учени, защото в Европейския съюз се падат 5 на 1000 души трудоспособно население, в Америка – по 9,7, в Япония – по 10. Ако това е така, то трудоспособното население в България би било много, много по-голямо. Няма да коментирам причините за тази нелепа грешка, но тя очевидно е предизвикана от стремежа картината да изглежда още по-безрадостна. Всъщност в таблицата на стр. 23 се привеждат данни, според които в България се падат по 3 учени на 1000 души работоспособно население. Като изрично се посочва, че при изчисляването на този показател не са включени учените в университетите, за чийто брой, видите ли, нямало данни. Това влиза в явно противоречие със следващата 24 стр., на която се привеждат данни от регистъра на Академичния съвет на висшите училища, поддържан от министерството. Сигурен съм, че ако към броя на учените в Българската академия на науките се прибави и броят на учените в университетите, ще се окаже, че сме доста над средноевропейското равнище, защото при около 2 млн. работоспособно население на България, са необходими около 10 000 изследователи.
Сътвореният наукометричен куриоз обаче издава не само патоса на стратегията, но показва, че документът е сглобяван механично, без статистическите данни, получени от различните източници, да се анализират.
Големият проблем обаче се състои в това, че авторите на стратегията изобщо не си задават въпроса по какъв начин българската наука следва да се впише в европейското научноизследователско пространство и какъв ще е специфичният принос на българските изследователи във все по-глобализиращия се свят и интернационализиращата се наука. А този въпрос е ключов и от него изцяло зависи формулирането на националните приоритети за научни изследвания, както и произтичащите от тях стратегически цели.
В представения документ националните приоритети звучат по-скоро като реплика на европейските, а не са насочени към решаването на регионални и локални проблеми, които могат да съвпадат с проблемите на глобализиращия се свят и Европейския съюз, но да се различават от тях, нито пък отчитат потенциала на българската наука в решаването на тези проблеми.
Иначе казано, смятам, че стратегията само би спечелила, ако приоритетите бяха формулирани като отношение към 4 групи фактори. На първо място, глобалните предизвикателства, европейските директиви, специфичните български проблеми, капацитетът, възможностите и традициите на българската наука. Стратегията страда и от още един друг съществен недостатък: в нея определено липсва разбиране за ролята на социалните и хуманитарните науки при решаването на обществените проблеми и изграждането на общество, основано на знанието. Формулираният приоритет “Културноисторическо наследство, национална идентичност и социална среда” е пряко следствие от технократско разбиране на понятието “общество, основано на знанието”, като общество, в което приоритетно трябва да се развиват техническите и точните науки. Този органичен подход личи и при формирането на приоритетите – 5 от 7 са очевидно технократски, в раздел 3, т. 1, но достигат своя абсурд при формулирането на стратегическа цел в раздел 3,5, която е насочена към изработване на ефективна политика по отношение на учените. Тя гласи: “осигуряване на научноизследователската и иновационната дейност с необходимите в съответствие със стандартите на Европейския съюз висококвалифицирани и мотивирани изследователи”. Сякаш изследователите са някаква стока, предмети, които могат да се купят, за да обезпечат съответната дейност, а не инициатори и автори на тази дейност. Затова настоявам тази стратегическа цел да се преформулира, като се отдаде дължимото на водещата роля на изследователя, неговата творческа инвенция в процеса на създаването на науката. Предлагам следната формулировка: създаване на благоприятна законодателна и институционална среда за кариерното развитие на учените и за привличането на млади изследователи в научните институции”.
Следва да отпадне и посоченият на стр. 41 като индикатор за изпълнението на тази цел брой на студентите, завършващи инженерни специалности. Защото по отношение на относителния дял на студентите в тези специалности малка България няма проблем, доколкото такъв съществуваше в първите 6 години на 90-те години, и сривът, който се наблюдаваше от 40 на 16%. През първата половина на 90-те години този процес се стабилизира и техният процент сега е около 21%. Стратегията обаче би трябвало да артикулира много по-ясно, отколкото това е направено в този раздел, и в раздел “Финансиране” и 3.3 “Научноизследователски институции”.
Как следва да се реши основният институционален проблем на българската наука, който, най-общо казано, се състои в дългогодишния развод между университетите и БАН. Този развод роди и термина “университетска наука”, като че ли има разлика или различни видове наука в зависимост от мястото, където тя се появи или се прави. Липсата на конкретни мерки, които да адресират този проблем, който е разпознат в Раздел І, т. 2, 3, води до редица дисбаланси в самата стратегия, като напр. стремеж да се повишава изследователският капацитет само на университетите чрез създаване на университетски научно-изследователски комплекси – стр. 37 и 38 от Раздел ІІІ. А нима БАН няма нужда от повишаване на научноизследователския процес и ефективност? Освен това и посочването на точната бройка – 3 комплекса за 2014 г. и 5 комплекса за 2019 г. също ми се струва доста волунтаристично и неоправдано от митологична гледна точка. Поради липсата на ясни критерии и идеи за създаването на тези комплекси не е изненадващо, че представителите на институтската наука остро възразяват срещу тези мерки.
Подобни съображения могат да се изкажат и по отношение н академичните мрежи, чийто брой е като научните комплекси и също така не е ясно в кои от приоритетните научни области ще бъдат създавани.
Във всеки случай, авторите на стратегията би следвало да си дават сметка, че създаването на нови институции без преструктурирането на съществуващите само ще създаде допълнителни проблеми и ще намали и без това ниската ефективност на научните изследвания в страната, както и дисбаланса при разпределението на финансовия ресурс.
Критика търпят и мерките за задържането на учените в системата и привличането на млади кадри. Предложението заплатите на изследователите да достигне ръст от 2 средни заплати до 2014 г. е смешно, защото такива заплати сега се получават в частния сектор от неквалифицирани кадри. Такъв подход няма да доведе до приток на млади хора в системата.
Предвижданият привлекателен социален пакет за млади учени пък намирисва на социализъм. Затова не смятам да го дискутирам въобще. Убеден съм, че младите ни колеги и настоящите ни колеги биха били по-доволни, ако получат адекватни на изискваната от тях висока квалификация и високоотговорен труд заплащане, а не академично градче, в което очевидно няма да има място за всички.
Повече конкретика е необходима и при набелязването на мерките за съкращаване на кариерното развитие на младите учени, както и поставянето на конкретен срок за приемането на новия Закон за научните степени и звания, който да оздрави системата, като ликвидира възрастовите дисбаланси.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Камбуров.
Както и на предишното заседание, така и сега ще предложа на господин министъра да прецени кога да вземе думата. Ако прецени, да направи резюме на изказванията впоследствие. Ние си представяме тази дискусия, господин Вълчев, като разговор с вносителите и това ще даде посоката за евентуални редакции.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само 2 думи искам да кажа по част от нещата, повдигнати от господин Камбуров. Миналия път казах нашето становище.
Всички числови стойности, които се отнасят за бюджетно финансиране, господин професоре, са отворени. Аз и миналия път казах, ако ви се струва, че увеличение от 2 пъти не е достатъчно, нека го направим 12 пъти. Аз не съм против. Но имайте предвид, че това, което ще се реши тук, до голяма степен ще предположи бъдещи бюджети. Ако считате, че имаме такава информация и в условия на криза можем да си позволим повече, аз съм първият човек, който е за това нещо.
Второ, по отношение на числата, които няколко пъти се дискутират. Колегите, част от които са на тази маса, групата накрая мислеше какво да направим. Не толкова има противоречие между числата, колкото наистина методологията е различна. Ние знаем колко броя хора работят в българските университети, но не знаем как да ги приравним към учените. Ние можем да го направим, примерно, правим хет каунт, броим хора – няма проблем. Но тогава това ще е число, което няма да е съизмеримо с това в Гърция, защото там не правят хет каунт, там имат пропорции. Затова казвам, че това е нещо, което не можем да решим.
Ако считате, че е толкова лош този раздел, да вземем да го махнем, аз не възразявам. Но не можем да решим статистически проблем на половин, дори цяла Европа с някакво наше математическо усилие. Много пъти го обяснявах, може би някой от вас може да го направи по-добре. Може би проф. Кендеров. Но не можем да излезем от това. Знам че е така, прави сте, не го отричам, но това е най-многото, което успяхме да постигнем.
Иначе съм съгласен с господин професора: слаба част от стратегията е, че не сме си позволили да даваме акъл как да се преструктурират сегашните звена. На мен лично ми се искаше, но ми се стори, че няма да се намери кой знае каква воля за това. Това е причината да не го направим. Ако вие искате да вървим в тази посока, аз лично не бих възразил.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
За изказвания последователно ще дам думата на проф. Панайотов и акад. Кендеров.
Проф. ИВАН ПАНАЙОТОВ (председател на Националната агенция за оценяване и акредитация): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря за поканата да представя отношението на Националната агенция по оценяване и акредитация към нуждата, духа и съдържанието на този важен документ. Тъй като не съм участвал в първата част от това обсъждане, имам чувството, че не трябва да коментирам документа в целостта му. Документът безспорно е важен. Ще ми позволите да взема отношение само по някои моменти, произтичащи от дейността на Националната агенция по оценяване и акредитация на висшето образование.
Българската акредитационна практика има за цел оценяването и осигуряването на качество на висшето образование, като в духа на добрите български академични традиции като водещ елемент е изведена ролята на научното изследване. Не е необходимо да припомням, че преди 120 години бащите на първия български университет избраха типа на изследователския Хумболтов университет. Акредитационните процедури, подходи и критерии, които позволяват да се направят съответни разсъждения и заключения относно качеството и структурирането на българската наука, са известни. Те съответстват на промените в закона от 2004 г., съвместими са с европейските стандарти и най-вече с разбирането за важността на синергизма при преподаването и научното изследване.
С този лайтмотив моля да ми бъде позволено да направя 2 кратки разсъждения, които ми се струва, че имат място в стратегията. Далеч съм от мисълта да твърдя, че те ще дадат ясен отговор и рецепта как да се постъпи по отношение на качествено образование на ниво магистратури и докторантури, от една страна; от друга страна, как да еволюират нещата в благоприятна посока по отношение на тази фрагментираност на българското висше образование и неравномерността в изследователските качества на различните университети.
По първия въпрос, каква е общата динамична картина на състоянието и качеството на магистърските и докторантски програми и обучение след десетилетието на толкова интензивни реформи, предприети в рамките на болонския процес? Какви са необходимите действия от нормативен и организационен характер, представени на стр. 43 от документа? Нека направо да си припомним, че магистърското и докторантско обучение – предпочитам, следвайки литераторите от моя университет, да ги наричам магистранско и докторантско обучение, са взаимнообвързани степени. И нуждата от връзка между магистранските и докторантски програми е една от основните идеи на болонския процес, който, между впрочем, ги разглежда като фаза на пост градюейшън. Артикулацията между тях обаче се търси с различни средства. На нивото на магистърските програми се очертават 3 типа обучение: професионален, изследователски и педагогически типове обучение, които в някои страни са законодателно структурирани. Напр. в Испания с кралски указ още от 2005 г., съвсем наскоро в Румъния с министерско постановление. Има и много други примери.
Интересен експеримент се провежда в момента в Холандия, искам да го споделя, със 113 магистърски програми в 10 университета, които директно подготвят докторантско обучени. Тази последна форма е подходяща в условия на икономически растеж и липса на достатъчно изследователи, но също така и като опит за привличане на талантливи студенти от чужбина.
Да отбележа по отношение на магистърските програми и на връзката им с докторантурите, че тези 3 гореспоменати типа програми – магистърски, присъстват и в българското висше образование, без при това да са били до този обект на нормиране и структуриране. Може би трябва да се помисли в тази посока. На нивото на докторантските програми произтича един разнообразен процес на структурирането им, напр. в докторантски школи, като разнообразието в структурата и функциите е много голяма. Напр. във Франция има мрежа от 313 докторантски школи, изградени са главно 2 типа, единият е в едно висше училище, на институционална основа, а другият тип е на междуинституционална основа, между повече висши училища, на определена тематична основа, с ясно изградена нормативна и финансова основа.
Другата крайност е Гърция, където липсват такива форми на докторантски школи и докторантските програми се осъществяват в традиционната и добре позната форма. Струва ми се, че нашата страна се нуждае от ясен анализ на съотношението между традиционните форми за подготовка на докторанти и принципите на организация на докторантските школи, които възникват и се развиват в страната, но които не са структурирани и не са обект на нормативно уреждане, вкл. финансово и т.н.
Що се отнася до оценяването и акредитацията на магистърски и докторантски програми, от една страна трябва да се акцентира върху типа на магистратурите, споменах вече тези 3 основни типа, които присъстват в българското образование – професионални, извеждащи до професия, педагогически и изследователски.
По отношение на връзката с докторантурите и акредитацията на ниво докторантски програми също има богати възможности, които трябва да влязат в нашите намерения.
Последна дума по тези бележки. Магистратското и докторантското обучения са безусловно важен елемент на европейската интернационализация. Такъв пример вероятно съм давал и на други форуми – съвместно оценяване на докторантски програми, които реализирахме в Техническия университет в София и Политехниката в Букурещ с румънската Акредитационна агенция. Следващата седмица протича подобно съвместно оценяване между българската агенция и френската агенция. Резултатите от един такъв подход се оценяват положително от другите европейски страни и допринасят за взаимно разпознаване и припознаване на самите европейски агенции и тяхната дейност в осигуряване на качеството.
Вторият въпрос ще развия по-кратко. Той се отнася до фрагментирания характер на българското висше образование, голям брой неравностойни в изследователско отношение висши училища, което се коментира в стратегията. Кои са възможните пътища за благоприятно развитие и излизане от тази ситуация. Иска ми се да подредя 3 възможни пътища. Първите два са оценяването на качеството на образованието като основен инструмент на болонския процес, който, както добре знаем, достига до така наречената класификация на висшите училища, т.е. изграждане на групи висши училища, спомагащи взаимното разпознаване между европейските университети и оттам подпомагането на всички връзки, мобилност, култура на качеството и т.н. Другият инструмент – рейтингът, е понятие и инструмент от един друг свят, това е инструмент на пазарната икономика и е резултат на реалната нужда висшето училище да съществува в условията на конкурентна среда в образователния пазар. Там основното понятие обаче не е класификацията на висшите училища и формите, а едно класиране - израз на комерсиализацията, което класиране може да се използва с определена логика за стратегическо планиране, национална политика, оказва влияние върху поведението на висшите училища. Предлагам да не дискутирам това. Рейтингът поражда и някои опасности, между които и неопределеността на критериите, които могат да служат в граничен вид за чисто маркетингови цели, привнесени отвън във висшето образование. Тези неща са второстепенни. По-важното е да се каже, че качеството на образованието и рейтингът не са взаимноизключващи се, а са взаимнодопълващи се измерения и трябва да се намери разумното съотношение между тях.
Трети път набира скорост в Европа. Той е познат не от днес – изграждането на вътрешни европейски мрежи за сътрудничество и европейски научноизследователски комплекси. Това не е новост. Казвам, че набира скорост, като имам предвид, че на такъв подход се разчита да се префасонира в благоприятна посока структурата на българското висше образование и ефективно да се борим с неравностойността на изследователските задачи, която не бива да се допуска и има тежки държавни последици.
Дадох пример с Франция, която преди не повече от 6 месеца стартира проект за създаване на 10 университетски центрове на основата на 39 университета, още толкова висши училища, общо събиращи около 650 хил. студенти от общо 2 млн. 250 хил. студенти, 21 хил. изследователи, което по същество е развитие на университетски комплекси, мрежи за научни изследвания.
Тези 2 бележки, които обвързват висшето образование, преподаването с научноизследователската работа, би трябвало да имат място в такъв документ.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има думата акад. Кендеров – председател на Висшата атестационна комисия.
Акад. ПЕТЪР КЕНДЕРОВ: Уважаеми господин председател, ще спестя официалните обръщения и ще ги заместя с един спомен. Преди повече от 30 г. като млад учен участвах в правенето на стратегия за развитието на българската наука. Колективът се ръководеше от акад. Близнаков. Аз отговарях за математическите науки. Резултатът беше една купчина папки, те бяха резултатът от Стратегията за развитие на науката в България.
Както отбеляза господин министърът, че може, като се вземат различни данни от миналото и се екстраполират, да се направи опит да се предскаже бъдещето, аз тогава си направих упражнението. Излезе, че в България към 2000 г. трябва да има 700 000 души, ангажирани с наука. (Шум, оживление.) Така че европейците са уцелили числото, но са сбъркали, вместо да кажат, че това е само за България, това се отнася до цяла Европа. (Смях, оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Никой не е допускал, че и другаде ще има наука. (Смях, оживление.)
Акад. ПЕТЪР КЕНДЕРОВ: С това искам да кажа, че разбира се трябва да стъпваме на количествените методи, но трябва да знаем и какви са техните възможности. Когато са започнали да се появяват телефоните и връзките са ставали с девойки в пощите, толкова стремително е нараствал броят на тези свързочници, че са предсказали, че само след 10 години цялото човечество само с това ще се занимава. Но вместо да се занимава с това се намериха автоматичните превключватели и въпросът се реши.
Сега ми се струва, че, първо, трябва да приветстваме появата на такъв документ. Появата й, самото й обсъждане на това място и в тази къща показва, че отговорните за бъдещето на България хора в края на краищата разбраха, че трябва да се обърнат към този въпрос. Дори само този да беше резултатът от тази стратегия, трябва да сме доволни. Наистина, науката е основният ресурс. България не е богата на ресурси държава и трябва да използва човешките си ресурси.
Ще спестя похвалите към тези, които са правили стратегията. Много съм доволен от положения труд и това, което виждам. Мисля, че е по-добре да кажа какви недостатъци виждам, като не искам да смятате, че омаловажавам труда на тази група от хора. Материалът като една от поредните стъпки е изключително добър според мен.
Първият въпрос, който е свързан със 700-те хил. души, е, че ако искаме в някоя обществена система да настъпи прелом, да се случи нещо друго, най-лесният начин е да ориентираме качествени хора към тази сфера, сферата на науката. Ако се случеше друго чудо и утре България разполагаше с финансови ресурси, да финансира науката с 5 пъти повече средства, щяхме ли да имаме 5 пъти повече наука? Нямаше, защото нямаме 5 пъти повече учени. Откъде да вземем тези учени? Какво правим, за да може от младите хора, от българския талант да намерим онези, които ще дойдат и ще заемат нашите места, ще станат учени. Такова нещо ми се иска да видя в стратегията. По онова време в стратегията, за която разказах, имаше т.нар. ТНТМ, имаше олимпиади. Слава Богу, и сега има олимпиади. Българските ученици се представят изключително добре на международните олимпиади по международни състезания, което показва, че имаме инструменти, имаме хора, чрез които можем да намерим този ресурс в българина. Той е изключително важен, различен от останалите ресурси. Като намерите нефт и го извадите на повърхността и го използвате, той изчезва. Талантът, ако не го намерите, не го използвате и не го развиете, изчезва. И това нещо, господин министър, ми се иска да стои на по-високо място в тази стратегия. Трябва да се отглежда науката като цяло.
Много добре е хванат моментът за науката като пряка производителна сила, с извинение за клишетата, с които съм свикнал от младини. Прави се изследване, предлага се малко-средно предприятие, голямо-средно, получава се някакъв резултат, включително и финансов, и хепи енд. Много по-разнолик е ефектът от науката. Мисля, че най-големият ефект от науката е това, че учените, които са на равнище, шарят из обществото и контактуват с останалите. Със самото си присъствие във всяка от социалните мрежи те издигат равнището на обществото и това не е за подценяване. Трябва да поощряваме тази възможност учените да се включват в колкото се може повече социални сфери и дейности, защото по този начин се издига и тяхното равнище. Неявно в стратегията според мен е намерен основният път, по който науката може да повлияе върху бъдещото развитие на България, защото стандартният начин според мен е науката да повлияе върху издигане равнището на висшето образование, висшето образование да произведе кадри, които ще издигнат равнището на всички дейности в страната, включително производствените, и оттук да дойде просперитетът на България. Този момент много ясно личи от казаното в стратегията, но ми се струва, че е хубаво да се извади на по-предна позиция.
Не е вярно, че човек може да остане с някакво впечатление, важно е да има научни изследвания в университета или мястото, където се образоват млади хора. Това не е, само за да се произведе ново допълнително знание, което да се даде на студентите. Каквото и знание да дадем на нашите студенти, животът толкова бързо се променя, че след 10, дори след първите 5 години те ще се конфронтират със задачите, които животът ще изправи пред тях, за които не са учили. Това е нов феномен в развитието на света и това подсказва защо е важно да има изследвания в един университет. Има изследвания, за да участват в тях студентите, да се научат да изследват. И тогава, ако животът ги срещне с нерешена задача, което се случва неминуемо още в първите няколко години, те няма да бъдат безпомощни, а ще могат да проведат изследване, в което да използват това, което знаят, и да решат проблема, ако е решим. И по това се отличават известните от по-малко известните университети – не с това, че произвеждат повече статии на глава от преподавателите си, а с това, че някак си студентите и докторантите, учещи в тези университети, излизат оттам с качества на изследователи. Това нещо ми се иска да заложим в стратегията.
Като казвам това, искам да спомена още една бележка. Струва ми се, че думата “стратегия” означава нещо по-едро, а “тактика “ е нещо по-конкретно. На отделни слоеве в стратегията има елементи на тактика – точно какво и как ще се направи. Това, разбира се, е хубаво, но нали ви казах, че по онази стратегия преди 30 г. трябваше сега учените в България да сме 700 000, а не сме. Сигурно ще има някакви промени. И въпросът с тактиката сигурно е могло да отиде на отделно равнище вътре в стратегията като възможен сценарий за развитие. И е сигурно, че за да се постигне и във висшите учебни заведения да има научноизследователска дейност, в която да участват студентите, трябва да се създадат такива центрове, където студентите да провеждат такива изследвания. Питам: защо трябва да гледаме в бъдещето, когато можем да погледнем в миналото на българската наука в България и да видим, че този опит го има. Какво бяха единните центрове? (Шум и реплики.) Те бяха място, това всъщност беше единствената слаба черта на единните центрове, че интегрираха Българската академия на науките към Софийския университет. Питам: защо само Софийският университет? Функционалната интеграция, за която се приказва в стратегията, може да се направи с всички университети. Хубаво е да се направят изследователски центрове в големите университети, за да могат студентите да участват в изследователския процес. Но кажете как ще се осъществява мобилността на студентите, когато трябва да отидат от един в друг университет? Да бъде бакалавър на едно място, магистър – в друго място, и бакалавър – на трето? Само когато имаме такива учени, ще можем да разчитаме, че може да има и практическо приложение, защото всяко приложение по дефиниция е интердисциплинарно. А ние отново като че ли се мъчим да вкараме всичко в едни клишета – центрове, но да бъдат някъде закрепени.
Другият момент, който ме притеснява с центровете, е, че те ще отложат ползването на резултатите от науката в България най-малко с 10 години. Един център не може да възникне от днес за утре. Десетилетие е необходимо, за да се оборудва един център, а след това и да се преоборудва и после да се обзаведе с изследователски кадри. Как ще стане тази работа толкова бързо? Тук има нещо неясно за мен.
Онова, което знам, че е реализуемо, защото вече се е случвало в България, е да използваме междууниверситетски центрове, защото потенциалът и в БАН, и в университетите е достатъчен за създаване на 5 центъра в България. Но ако ще създадем 5 центъра на 5 отделни университета, това няма да реши въпроса с фрагментарността на нашето образование. Трябва да има някой от центровете, който да обслужва студентите, които се появяват във фрагментираните малки университети. И те са хора, и те са необходими на нашето общество, защото не всеки може да издържа детето си в София, а в близкия регионален център може да го издържа – сам да учи, но ако подава качества, да има пътека да отиде да специализира в Българската академия на науките или някой от големите университети.
Така че в този документ виждам нещо изключително положително. Много се радвам, че вече го има. Има някои неща, които трябва да се пипнат. Доволен съм от казаното от господин Местан, че ще има работна група, която да събере предложенията и да направи по-окончателен вариант.
И едно пожелание: много ми се иска, докато съм жив, България да приеме някаква национална стратегия в областта на науката, а после, ако може, и в други области – въобще да си имаме национална стратегия, към която да се придържаме, независимо от политическите си пристрастия, и по която да работим, независимо от това дали софтуерът вътре е ориентиран наляво, надясно или център.
Каквото и да се приеме, дори и това днес, то е по-добре от това да няма нищо. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми колеги, нека от ваше име да благодаря на акад. Кендеров за това изказване.
Бих се радвал, господин Кендеров, ако Вие участвате в тази работна група. Съгласувах го с колегите от ръководството на парламентарната комисия – това е общо виждане.
Акад. ПЕТЪР КЕНДЕРОВ: Доколкото веднъж се случва на 30 години, трети път няма да имам възможност, така че съм съгласен. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ние имахме предвид и Вашия опит – и негативен, и положителен от участието Ви в изработването на такава стратегия преди 30 години, който вероятно ще е от полза.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И ако може обемът на папките да се намали! (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има думата акад. Попов – заместник председател на Българската академия на науките.
АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми колеги! На миналото заседание на комисията нашият председател акад. Съботинов направи изказване, в което каза нашето мнение – мнението на Българската академия на науките, по отношение на стратегията. Ще припомня, че той поначало приветства идеята. Съобщи нашето становище, че в стратегията има много положителни моменти, има и неща за доработване. Мисля, че с това се съгласихме всички, като решихме, че в крайна сметка на днешното заседание ще се направи една работна група. Виждам, че господин Местан не се е отказал от тази идея, поканвайки акад. Кендеров в тази група. Надявам се, че след днешното заседание, използвайки предложенията от двете заседания, ще се създаде една работна група и ще способства, ще направи необходимото за оглаждане на някои неща, от които наистина се нуждае стратегията.
Искам да кажа някои конкретни неща. Свързани са с иновативната дейност, която се препоръчва да се развива в стратегията. Правилно иновациите се обвързват с научните изследвания, но заключенията, които се правят за иновационната политика, механично се пренасят в научната политика, включително при определянето на националните научни, а не стопански приоритети, залегнали в стратегията. На някои от специфичните научни взаимовръзки и принципи е отредена второстепенна роля. Цитирам, казано е: “успоредно с приоритетните области ще се правят поддържащи усилия в останалите научни области в съответствие с разбирането, че науката освен икономическо значение има и важно общокултурно значение.”.
Според нас би трябвало да се подчертае и познавателното значение на научните изследвания, защото то е важно за България.
Нарушен е балансът между фундаментални и приложни изследвания. В стратегията не се говори за фундаментални и приложни изследвания, а се използва понятието “фундаментални и приложни науки”, нещо, което според мен не е коректно и предлагам да се промени. Това е на стр. 34. (Реплики на министър Даниел Вълчев.) Навсякъде в текста се говори за фундаментални и приложни науки. На стр. 34 е текстът за поддържащи усилия. (Реплики на министър Даниел Вълчев.)Разбирам, че това е изчистено, радвам се. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Акад. Попов, отворих стр. 34, но би било добре за дискусията, ако наистина разполагаме с варианта, приет от Министерския съвет и внесен в Народно събрание за обсъждане. Ще моля да раздадете на гостите този вариант, който ни е предоставен с разпореждане на председателя на Народно събрание. (Шум и реплики.) Може да има известни корекции и това ще ни спести излишни спорове.
Акад. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Понеже стана дума за иновации, ще използвам повода на казаното от проф. Камбуров в началото. Наистина в стратегията се говори за иновации, но според мен не съвсем точно се дефинира понятието “иновация” – това е слабост не само на този документ, а и на редица други документи. Днес в БАН разглеждахме друг документ и установихме, че и при нас не е дадена такава дефиниция. Казвам това във връзка с казаното от проф. Камбуров, а именно, че в стратегията не се говори за стимулиране на научните изследвания. Наистина през 2003 г. беше приет Закон за насърчаване на научните изследвания, но той беше по-скоро устройствен закон, с който се възстанови фондът “Научни изследвания”, създаде се Съвет за научни изследвания, а наистина стимулите, които би трябвало да се полагат на българската индустрия, на българските производители тогава, когато внедряват научни изследвания, направени от български учени, за тях не стана дума в този закон. Сигурен съм, че Министерството на образованието и науката има предвид и ще направи необходимото това да бъде попълнено – т.е. да се създадат стимули за нашите производители, както в смисъл на стимулиране за внедряването постиженията на български и не само български изследователи в практиката, така и стимули, които да се дават, да се определят от закона или друг нормативен документ, за предприятия, които дават възможност на млади хора да получават научни степени, да се занимават с научни изследвания и след това да работят при тях.
В Германия например, когато в едно предприятие за един млад човек се каже “хер доктор”, това се казва с такова уважение, независимо че човекът е млад, но е защитил някаква дисертация, това му е създало сериозно положение в дадената сфера. При тях целта е такава – те защитават дисертация и не остават в науката, както е при нас целта, а отиват в производството. В този смисъл ми се струва, че ще бъде полезно, ако в стратегията се предвиди и развитие на усилията за подобряване на Закона за насърчаване на научните изследвания.
За да завърша, ще кажа и следното. Напоследък във връзка с обсъждания, не казвам във връзка със Законопроекта за научните степени и звания, но обсъжданията във връзка със създаването на такъв закон се заговори за срочни трудови договори. Тогава реакцията на нашите млади колеги беше доста остра. Позволих си тогава да им припомня, че това е залегнало и в стратегията, но тогава като че ли не бяха прочели внимателно стратегията и не реагираха остро. Но когато стана дума не за документ, а за идея за документ, реагираха много остро.
Във връзка със срочните трудови договори текстът е на стр. 42. Там се говори, че не по-късно от 2010 г. да бъдат въведени срочни трудови договори за заемане на някои научни длъжности, продължаването на които ще зависи от резултатите от проведена задължителна атестация. Аз не виждам нещо, което би могло да създаде опасения в младите колеги, защото една атестация наистина ще покаже какъв е младият учен. Дори може да помогне на някой учен, който не се преценява, че ще бъде достатъчно полезен, да си намери ново поприще. Това е мнение, което не е задължително и не желая да налагам.
Във всеки случай, за да се направи такова нещо, според нас трябва да се въведат специални промени в Закона за висшето образование, в Закона за научните степени и научните звания, а дори и в Кодекса на труда. Преди няколко дни по инициатива на доц. Вълчева Синдикатът “Висше образование и наука” проведе дискусия, в която този въпрос беше доста широко дискутиран не само от присъстващите представители на научната област, но и от юристи-експерти към КНСБ и към Инспекцията по труда. Те дадоха някои препоръки. Мисля, че ако се наложи, те могат да бъдат получени от доц. Вълчева и да се направи необходимото за промяна в този смисъл.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, акад. Попов.
Уважаеми колеги, получавам призиви не за въвеждане на регламент, а молба за малко по-кратки изказвания.
Във връзка с изказванията на акад. Кендеров и на акад. Попов, ако ми позволите да припомня нещо, което вече беше казано на предишното заседание. Фактът, че тази Национална стратегия се приема към края на 40-то Народно събрание, не само че не снема, а прави актуален проблемът за приемствеността. Споделяйки изцяло тезата и на акад. Кендеров, и на акад. Попов относно стимулите за научно израстване на учените в България, особено на младите учени, трябва да бъдем достатъчно убедителни в предлаганите подходи, мерки с оглед на идеята за приемствеността – следващо Народно събрание, следващо правителство, независимо какво мнозинство ще стои зад него би трябвало да припознае тази стратегия и това е предпоставката тя да бъде достатъчно добра, но и с достатъчно реализъм, достатъчно конкретни мерки, които да са съобразени с възможностите на страната. В този смисъл наистина е възможно да има нови моменти в раздела за стимулирането “За кариерното развитие”. Но тук не можем да корим вносителите, които са пред нас и които носят отговорността за това да защитят пред комисията и пред пленарната зала тази стратегия, съгласуването на финансовите аспекти на тази стратегия е много сложен, труден процес. Аз също ще подкрепя известни корекции, но ще помоля представителите на всички парламентарно представени политически сили да поемат своята отговорност не само по отношение на дефинирането на целите, но и при убеждаването на финансовия министър, в частност, за да имаме стратегия не само с достатъчно ясно формулирани цели, но и изпълнението им да бъде обезпечено финансово.
Отправих покана към акад. Кендеров. Акад. Попов, това не би трябвало да се възприема като някакво специално отношение. Естествено, акад. Попов, вие също ще участвате с ваш представител. За това говорихме с госпожа Добрева преди започване на заседанието, но не сме стигнали още до състава на работна група.
Продължаваме, има думата доц. Лили Вълчева.
Доц. ЛИЛИ ВЪЛЧЕВА (Национален синдикат “Висше образование и наука”): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости! Много пъти се чува в публичното пространство становището на синдиката. На предишното заседание чухме от господин министъра, че той вече си е поставил някои акценти от нашите изказвания.
Но позволете ми сега в моето изказване и като продължение на националния форум, проведен в петък, да поставя няколко акцента на вашето внимание, които не са само на нашия синдикат, а и на голяма част от академичната общност и на всички, които работят с нас в това социално партньорство.
Няколко думи за социалния диалог. Неведнъж сме казвали, че в Комисията по образованието и науката има такъв и сме благодарни за пореден път за това. Но държа да подчертая пред уважаемите народни представители, че Министерският съвет е приел и е обнародвал в “Държавен вестник” правилник за тристранно сътрудничество, където ясно са разписани ангажираностите на трите страни – националните представителни работодателски организации – Съветът на ректорите, национално представителните синдикати и държавата. Ние приветстваме тази стратегия и такива важни за нашата страна документи и особено колегите, които са го подготвили, защото не е малка работата да се подготви и поеме отговорността за такава стратегията. Искаше ни се наистина да бъдем партньори и да си кажем мнението преди този документ да бъде приет в Министерския съвет и да постъпи в Народно събрание. И както каза на нашия форум президентът на КНСБ доц. Желязко Христов: “Тук идеята не е да се съдим постоянно и да връщаме документи, които са безкрайно полезни за държавата”. Достатъчно е да си кажем важните неща, да отстраним малките проблеми, така че документът да бъде полезен както за държавната политика, така и да обслужи онези, които ще изпълняват документа, а това са членовете на академичната общност. Те по никакъв начин не трябва да бъдат омаловажавани. Смея да твърдя, че това е един човешки капитал, на който по време на криза държавата трябва да обърне сериозно внимание със сериозни инвестиции.
Такъв документ ние гледахме в Икономическия и социален съвет. Аз нося този документ. Това е гражданският парламент на Република България, конституиран от Народно събрание и утвърден в структурата на Министерския съвет. Този Икономически и социален съвет прие това становище и тук са мненията на всички национално представителни работодателски организации. Това е документ, който прави сериозна връзка между средното, средно професионалното, висшето образование, науката и иновациите. Съвсем скоро беше приет в присъствието на представител на Съвета на ректорите и нашите синдикати, тук е становището на Българската търговско-промишлена палата, на Българската стопанска камара. Считам, че стратегията само ще спечели, ако работната група, на която ние ще предоставим този документ, а не пречи и самият Икономически и социален съвет да го предостави, го допълни с положителни неща, които са приети със съгласие между образование, наука и бизнес.
По отношение на финансовите параметри в предложената стратегия, не ни е ясно защо отстъпихме от договореното в Глава 17 и 18. Затворихме я през 2000 г. Радвам се, че тук е госпожа Албена Вуцова, присъствали сме и знаем, че там приехме стъпка от 0,15% ежегоден ръст. И сега, като сме изостанали толкова много и не сме взели под внимание този параметър, изведнъж виждаме 0,6% в бюджета за 2010 г. Защо не се опитаме в година на криза или стартираща криза, защото не знаем как ще продължи и как ще рекушира тя в България, още в бюджета за 2010 г. този процент да бъде 1%. Толкова ли е трудно, при положение че в бюджет 2009 парите нараснаха двойно в обединения Фонд “Научни изследвания и иновации” на стойност 20 млн. лв.?!
По отношение дела на бизнеса, който за Европа е 2%, от 2014 до 2019 г. ние го залагаме от 0,3 до 0,8. Защо не дадем по-голям дял на бизнеса? Не е добър бизнесът ли или имаме други виждания? При всички случаи той трябва да бъде ангажиран с по-голям дял в средствата за образованието и науката.
В системата, в която сме в момента, правим поправка за данъчните облекчения за бизнеса за средствата, които се влагат от тяхна страна за образованието и науката. Ние разбираме това. Трябва да засилим тези преференции, за да инвестира бизнесът, а не да им отнемаме и това, което досега действаше. Не бива сега да коментираме това и моля да не се отклоняваме.
По отношение на работните заплати – много пъти коментирахме този факт. Коментирали сме го като синдикати, с много колеги, и с вас, уважаеми народни представители, и с колеги от Министерството на образованието и науката. Считаме, че ако ще обвързваме работната заплата на учения, то не би трябвало да бъде със средната работна заплата в публичния сектор. Ние си имаме отрасъл – това е Министерството на образованието и науката. Редно е всички да се обвържем със средната брутна работна заплата на Министерството на образованието и науката, която изпреварва по ръст тази в публичния сектор. Редно е да има такава съпоставка, защото там е нашето място, в края на краищата.
Тук ще направя една сериозна наша заявка. Чудесна е стипендия от 450 лв. Имаше нагласа и министър Вълчев я сподели, когато дебатирахме бюджета, за базова заплата от въпросните 600 лв.. Но не е ли време да има една наредба? Ние не сме в регулаторните механизми на постановление за работни заплати. Няма лошо, че не сме в големия механизъм поради спецификата и автономията на висшите училища и БАН при договарянето на работните заплати. Но не е ли време да има Наредба за работната заплата за висшето образование, за образованието и науката, която да регламентира минималните и обвързаните с тях ангажименти.
Ще дам само един пример. В различните висши училища учебната натовареност е различна, варира от 200 до 400 часа. Ние не за първи път говорим на тази тема. Нека сложим тази начална основна заплата, която да бъде стъпка спрямо 450-те лв. на докторантите. С проф. Илчев сме дебатирали стъпка от 35-40%, която е нормална. За млад учен – от 600 до 630 лв. заплата. И да се знае върху каква учебна натовареност, а не в Техническия университет – София тя да е 270 часа, а в друг университет – 400, в трети 360 часа. Това са примери от нашите колективни трудови договори. Регулирането на системата с правила е крайно необходимо.
Няколко думи за докторските степени. В момента държавата измерва труда на докторите и докторите на науките в основните научни образователни институции, каквито са висшите училища и БАН, с най-малък дял: 15 лв. за първата докторска и за втората – 50 лв. Забележете, за средното образование в наредбата, направена от МОН, тези пари са не по-малко от 20. А държавният служител се радва на друга наредба, в която има 40 лв. за първата докторска степен и 90 лв. за втората докторска степен. Смятам, че държавата трябва да оправи тези 3 наредби и да мери с един аршин към всички, а не ние да сме най-зле в тази позиция!
По отношение на стратегията бих добавила следното. В нея липсват съществени антикризисни мерки. Ние трябва да ги обмислим още сега – в 2009 г., а през 2010 г. сме задължени да ги вземем. Ясно е, че по време на криза се инвестира в човешкия ресурс. Затова призоваваме да се заделят допълнително средства, които да бъдат насочени към тези дейности, човешкия ресурс. (Шум и реплики.)
И втората мярка, за която знам, че в тази комисия министър Вълчев спомена, това е да признаем за инфраструктура сградния фонд на висшите училища и БАН. Приветстваме идеята за 100 млн. лв. Пак припомням, той ги обеща, трябва да се преборим за тях. Това е инжекционен момент към висшите училища и БАН днес, още повече, когато тази стратегията ще излезе на бял свят и ще предопредели ново развитие. Дано се очертае такова!
Накрая ще ви кажа: подкрепяме да има Национална стратегия за развитие на научните изследвания на България. Тя й е нужна. Радваме се, че ще има такава работна група. В нея ще предоставим не само становището на юристите на КНСБ за формата на трудовите договори, но и още много други полезни документи, които са разгледани от цялата академична общност.
Ще завърша с положителното ни становище за съществуването на такава стратегия и с пожеланието тя да обслужи интересите на цялата академична общност.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, доц. Вълчева.
Заповядайте, господин Лафчиев.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ (Организация на младите учени “Когито”): Аз ще говоря от името на организацията на младите учени “Когито” и съдружната организация 2х3х на младите учени.
Ще започна с това: да, такава таблица към заплатите на учителите беше предложена за бюджет 2009 от 66 депутата от Народно събрание. За съжаление имаше негативно отношение към това от някои министри и то не се възприе от Народно събрание. Иначе може би щеше да има такива минимални заплати. Може би сега може да се формулира по-добре в една бъдеща поправка на други закони.
Основният въпрос е дали е добра или лоша стратегията, какво можем да очакваме от нея. Стратегията може да е добра, ако е добър анализът, ако той изважда добри цели за постигане и те са правилно адресирани в стратегията. За съжаление анализът не е много добър. Проблемите, които той изважда на показ, не са добре формулирани, и съответно средствата, с които те са формулирани, са много лошо показани.
Дали е правилното време преди избори или след избори да се приема стратегия, очевидно след избори е по-добре, защото този, който си приема стратегията, ще трябва да я прилага следващите 4 години. Но след като има такова решение сега да се приеме стратегията, то по-добре е това да е документ със стойност.
Анализът страни от това, което 90 на сто от учените признават, двата основни недостатъка на българската наука и това са системното недофинансиране на българската наука и остаряването на кадровия потенциал. Тази стратегия не поставя акцент върху тези два основни проблема на българската наука и съответно не ги решава. Напротив, този анализ от 30 страници разводнява цялата дискусия относно проблемите пред българската наука и поставя акцент напр. върху фрагментирането на научните изследвания или върху неефективната работа на българските учени. Лесно е да упрекнеш българските учени в неефективна работа, но графиките, които в момента ви раздават, показват, че на един български учен се падат по около 3-6000 евро финансиране, докато на един немски учен е 189 хил. евро. На стр. 27 има едно съотношение публикации на 1 млн. население. България е на последно място и разбира се, направен е извод, че има високи разходи за публикуване н научна продукция в научни списания. На стр. 27 е изводът на стратегията. А графиката, която сега ви раздава колежката Лилия Ангелова от нашето движение, е “Публикации на 1 млн. вложени евро”. Всъщност по публикации на 1 млн. вложени евро излиза, че България е шампион в Европа по ефективност. И се оказва, че на практика в Европа най-малко пари за публикация се дават на България. Това означава, че нашите учени са свръх ефективни, но това е и тяхното страдание, защото са абсолютно недоплатени. Така че всякакви упреци към българските учени, които всъщност се съдържат в тази стратегия, са неоснователни. Българските учени си вършат работата, за тези пари – толкоз!
Фрагментирането също е един мит. Напр. ако акад. Попов, който е тук, си каже нещо с представители на Софийския университет в кулоарите и те дойдат и ни го кажат на всички нас, те ще представляват 80% от българската научна продукция. Погледнете цветната графика в раздадените ви листа. Ще видите, че 2 заведения дават почти 80% от българската научна продукция. Що за фрагменти, за каква фрагментация става дума?!
С такива констатации анализът е разводнен и се замитат двата основни проблема – недофинансирането и източването на кадри. Всъщност, с много малко пари и с голяма доза героизъм се прави доста голяма научна продукция, финансира се една третостепенна наука, а се искат резултати за първостепенна. Съответно, когато анализът не е направен достатъчно добре, в стратегията са предложени неадекватни мерки за преодоляване на недостатъците.
Аз ще говоря за основния проблем, който ни вълнува – младите учени в науката. Да, и в университетите, и в БАН успяваме да привлечем млади учени. Те идват, виждат интересни неща за работа, хвърлят се да работят, започват докторати, някъде като специалисти, зачоплят научни проблеми, тръгват да ги решават, постигат първи успехи и един ден се прибират вкъщи и разбират, че няма нищо в хладилника. Така продължава месец-два-три-пет. След това се оглеждат и виждат колегите, които също като тях са завършили същото висше учебно заведение. Те са програмисти, карат нови коли, ходят в скъпи заведения и разбират къде е истината в живота: на тази държава не й пука за науката изобщо. Това е хубав, красив документ, Пи-ар-документ, браво за което! Но на тях не им е до смях. И тези хора напускат. В добрия случай техните научни ръководители успяват да ги експортират на Запад, където срещу постдокторантски или докторантски стипендии отложено ги изпращаме временно да правят нещо на Запад, докато дойде тук някой, който да помисли за наука и да ги върнем обратно, за да работят в България. Това обаче през последните 10 години не се случва. Оправдание с криза няма, защото имахме 10 години на суперикономически растеж, но никой не вложи достатъчно пари в науката. Тази стратегия също няма финансова рамка, която да е гордост за когото и да било.
Доц. Лиляна Вълчева правилно каза: защо отстъпихме от 0,15% на 0,1%? А в момента ни трябват шокови инвестиции и то не 2014-2019 г., а сега, в момента, тази и следващата година, за да можем да спасим науката. Сега ни трябват млади хора, а не 2019 г.! Това, което е написано тук, е цинизъм! (Шум и реплики.)
В раздела за младите учени няма никаква конкретика, има страхотни пожелания, общи, хубави думи. Но те няма да задължат никого да направи нещо за привличане на младите учени.
В раздела за кариерното развитие е указано, че ще се върви към срочни договори за някои длъжности. Тази година група деятели от МОН и в науката бяха решили да въведат срочни трудови договори дори за доценти и за ст.н.с. ІІ степен.
Не стига, че плащаме малко, не стига, че не насърчаваме никак, но ще им въведем и срочни договори, та да видят те! – това не е начин да насърчиш хората да работят. Срочен договор не е лоша дума, ако се заплатят добре позициите, поне 3-4 пъти средната заплата. Да, срочен договор тогава е добра идея, но не и при тези нива на заплащане, предвидени за 2014 г. и 2019 г. И то срочните договори се въвеждат от 2010 г. Това е глупост на квадрат и трябва да се махне от тази стратегия.
Ние предлагаме да има по-сериозно финансиране и то да се запише в стратегията с определена финансова рамка на договори за ранна научна самостоятелност на учени на докторално и постдокторално ниво. Господин министърът беше застъпил подобно твърдение за ранна научна самостоятелност. Ето един документ, където той може да изяви тази идея, в рамките на работна група това може да се въведе. И те трябва да са определен процент от парите, давани за наука. За докторант и постдокторанта си има определения, ние трябва да въведем европейските определения за млад учен. Такова определение има, но то не е определение за млад учен, а се казва “учен на докторално ниво” и “учен на постдокторално ниво”. И тази стратегия е добро място ние да въведем механизми тези млади хора встрани от основната си научна дейност с научните си ръководители да започнат с някакви малки свои теми – докторантите – по-плахо, постдокторантите – по-сериозно. За да могат по-бързо да бъдат изградени като кадри, които вземат самостоятелно решение.
Друго нещо, което трябва шоково да се направи, е да се инвестира шоково в инфраструктура. Младите хора ходят там, където има добра апаратура. За да правиш каквото и да е изследване, трябва да имаш материали. Грубо казано, с плюнка наука не се прави. Ако в това се инвестира, хората ще отидат там. И как да се инвестира в БАН, Селскостопанска академия и университетите? Има два национални научни центъра, които се чудим какво да правим, а те бълват научна продукция. Можем да я използваме, можем да привличаме млади хора там.
Друго много важно е да се запише, че има държавна политика за пропагандиране на науката сред младите хора изобщо. Проучвания, направени от Центъра за творческо обучение в село Лозен сред децата, показват, че те не знаят с какво се занимават учените. Учениците знаят с какво се занимава фолкпевицата, но не знаят един учен с какво се занимава. Държавата няма никаква политика да разясни на младите хора, че науката е нещо интересно и че те могат да се занимават с това. Тази стратегия е място това да се вкара. Ние правим едно телевизионно предаване “Науката Х” и се опитваме да разясним това, но това е начатък на напън. Това трябва да е държавна политика, а не просто акция на някакво гражданско сдружение.
Има и друга идея от нашите колеги, от Сдружението 2х3х и това са постоянните научни звена да имат информационна банка, която да съдържа и хора, и млади, и по-възрастни колеги, и бизнес, които да се обменят помежду си, за да могат да се търсят и срещат един-друг. Така ще има идване и отиване, което е по-лесно.
Има и други места в стратегията, където куца, и това не са само младите учени. Но кадровият проблем е основен. Без кадри никаква стратегия няма да се изпълни.
Приоритетите. Очевидно са пропуснати някои приоритети. В България вече стартира мегапроектът АЕЦ “Белене”, който е високотехнологичен проект и за който учени от Техническия университет, от Ядрения институт на БАН, от Физическия факултет на Софийския университет и от Пловдивския университет биха могли много да допринесат. Съответно много голяма част от парите, които ние даваме на доставчиците на оборудване, биха могли да останат в България, ако в момента това се финансира като приоритет. Има и частни фирми – осколки от бившия “Енергопроект”, които също развиват научноизследователска дейност в тази област. Задължително е ядрените изследвания и енергетиката да влязат вътре като самостоятелен приоритет, а не просто да са споменати като подпомагащи в третата точка.
Аграрните изследвания също така са значителна област, която не е съобразена да бъде включена.
Стигам до един простичък проблем – равнопоставеността. Равнопоставени ли са висшите училища и двете академии – Селскостопанската и БАН? Тази стратегия е направена от ректор на висше учебно заведение. Този ректор преди известно време заяви, че Общото събрание на БАН е най-ретроградното заведение в България. При положение, че авторът на стратегията има такова отношение към БАН, това си личи от самата стратегия. (Шум и реплики.)
Ние сме да се изградят научните центрове, дали към висшите учебни заведения или към научни институти като БАН, дали да бъдат единни центрове – това е страхотно хубава идея на акад. Кендеров – да се завърнат единните центрове, които обединяват и научни институти, и университети, това трябва да се обмисли. Но не могат да се заплюят три университета и да се каже, че те ще получат парите. Както виждате в класацията, университетите, които трябва да гледаме и да получат парите за тези центрове, са по-скоро 5-6, а не 3. Най-важното обаче е студентите да участват в изследване, за да се научат да станат изследователи. Много е важно студентите да могат да идват в БАН и да има финансова рамка за БАН и за Селскостопанска академия, да идват там студенти от ІІІ-ІV курс и да се опитват да правят изследвания с учените, на които това е животът. Защото това е начинът те по-късно да се посветят на тази професия.
Виждам, че нещата клонят към работна група. Хубаво е да я има. Но в процеса на създаване на тази стратегия освен чиновници от БАН и въпросния ректор на висше учебно заведение много хора не са участвали. Академиите – и двете, са били изолирани. Задължително е в тази работна група те да имат представители, за да отговорят на простичкия въпрос: за какво са ни национални научни институции. Във Франция знаят за какво им е. Те имат CNRS и COA и имат концепция за какво да ги използват. В Германия знаят за какво да използват националните научни институции. Само 20% от германската наука се прави в университети, останалото се прави от Макс Планк институт, Фрауенхофер, Лайбниц обществото, които са национални мрежи от научни институти. Авторите на тази стратегия не са дали визия за какво са ни националните центрове за научни изследвания. Задължително е представители на тези 2 научни центъра да участват вътре. Задължително е поне един представител на научен институт да участва в тази работна група. Напр. Ядреният институт дава 4 пъти повече научна продукция, отколкото целият Технически университет. И докато ректорът на Техническия университет има основен принос в тази стратегия, хората от Ядрения институт не са питани нито веднъж какво те искат да има в тази стратегия. (Шум и реплики.)
Задължително е да има представители на синдикатите, защото тези срочни трудови договори, както са разписани, са едно голямо недоразумение, което синдикалистите могат да оправят. Задължително е Съюзът на учените, който имаше Меморандум за научна стратегия, много по-рано преди да се роди тази стратегия и която беше един много консистентен документ, който не е запитан как да се направи тази стратегия, задължително е също да има представител. Ние също сме подготвили едно момче на докторално ниво и едно момиче на постдокторално ниво, които биха могли да участват просто с цел да обяснят от гледна точка на младия учен какво ще привлече младите хора в науката и какво може да се направи в тази стратегия за тях.
Благодаря ви много за вниманието. Само едно ще кажа: между младите учени няма съперничество на университетски и институтски учени. Ние работим всички заедно. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодарим на господин Лафчиев.
Ще дам възможност на всички да кажат това, което мислят.
Има думата проф. Добрев.
Проф. ДОБРЕВ: Тук се каза, че е хубаво, че я има тази стратегия. Наистина, това е важно и това трябва да благодарим на господин министъра, че успя да докара този документ до това равнище. Тук бяха казани много неща за хубавите страни на стратегията. Акад. Кендеров и други казаха хубавите страни.
Разбира се, въпросът е и в това, че тя има и недостатъци и някои от тях водят до недостатъци на целите, които имаме.
Младият човек хубаво каза за младите хора. Въпросът е, че в стратегията липсва чувство, че времето, което имаме да решим проблема, изтича.
За да бъда пределно точен, ще кажа, че това, което ще кажа оттук нататък, касае природните науки – физика, химия, биология, тъй като при тях нещата са най-релефно очертани. Всъщност при тях най-напред има най-добро качество на самата наука. Това поражда проблемът, че там най-много хора напускат. В момента в тези науки възрастовата структура е като двугърба камила. Има гърбица на около 30 г. и една гърбица, която тази година е на около 60 г. Защо я има гърбицата на около 30-години? Идват младите хора, постъпват при нас, обучават се и след това заминават, изчезват. Тя затова стои на 30 години, защото те стоят малко време и това е пикът, до който те стоят. Другият пик е на тези около 60 г. И тази гърбица се отмества монотонно всяка година поради възрастови причини. (Шум и реплики.) След известно време камилата ще стане едногърба. След известно време и милиарди да вложите в науката, няма да има кой да обучи тези млади хора.
Трудно е човек да предвиди кога ще се случи това, кога науката ще рухне така, че няма да може да бъде възстановена. Аз казвам: 5-10 години, но не мога да го кажа точно. Това е като падането в черна дупка, господин министър. Вие сте ходили в ЦЕРН и знаете нещо за ядрени изследвания и за черни дупки. Човек като се движи към черната дупка, той не усеща момента, след който не може да се върне назад. Но този експеримент можете да го направите и във ваната вкъщи, ако имате променлива скорост на водата, която изтича. От известно място нататък рибката, която плува във водата, няма да може да се върне обратно. Но тя няма да знае това. И ние няма да го знаем! (Шум и реплики.) И дано не се случи така, че след 5 години някое друго правителство да не се удари по главата и да каже: “Защо ние не изпълнихме изискванията на Лисабонската стратегия? Защо не дадохме 1% от брутния вътрешен продукт през 2010 г., а искаме да го дадем в 2014 г?” Тогава ще се окаже, че няма как да се поправят нещата. (Реплики на министър Даниел Вълчев) Не мога да кажа кога ще бъде. Вече обясних защо.
Но след като има рамки за тези неща, да се говори за 2014 г. е просто неуместно. Миналия път Вие казахте, че може да се заложи и 12 пъти увеличение. Вижте, вие го заложете 1% от брутния вътрешен продукт през 2010 г. и нека министърът на финансите да го отреже против цялата научна общност. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз вече го предложих и министърът вече го отряза в Министерския съвет. (Шум и реплики на Лафчиев.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (говори при изключени микрофони): Не може на 40 г. да говорите от името на Съюза на младите учени!
Като искате такова нещо, тук е съставът на Комисията по образованието и науката, гласувайте 2%! Вие сега говорите, че сме злонамерени в Министерството на образованието и науката и ни обяснявате ефекта от ваната. И миналия път, и сега казах, разбирам това нещо. Ако считате, че държавата има ресурс, дайте да го направим! Защо да се убеждаваме в едно и също? Знам, че младите учени живеят зле. И много отдавна имах среща с Вас, но Вие не искахте да решим въпроса, да кажете какво да направим. Ако искахте да помогнете, можехте да дадете конкретни предложения. Да кажете първо, второ, трето, четвърто. Но вие не си направихте труда и по имейла да изпратите едно предложение. Защото нямало кой да ви чуе ли? Защо искате среща? За да можете да направите цирк тук, да излезете и да кажете тук: “Ние му казахме, но той е тиква”. Ние сме тикви, а вие стоите и през цялото време правите някакви велики работи. Сдружение 3х4, х12, утре ще извадите пергамент и ще обявите най-дългата дума, най-широката дума. И какво от това? Пак ще си останем същата работа. Защото ако всеки на своето си място запали по една свещичка, малко по-светло щеше да бъде в тази страна. А не всеки да си гледа неговите интереси, а после да пита: „Защо били университетски, защо били такива”. Затова сме на този хал. И сте прави за гърбиците. И в университета е така, за съжаление. И за природните науки е най-видно. Но въпросът е какво да направим, а не само да се тюхкаме. Извинявайте.
Проф. ДОБРЕВ: Аз все пак смятам, че можем да предложим този 1% от брутния вътрешен продукт. Нека видим как министърът на финансите ще го отреже. Защо ще го отрязва, аз не виждам причини. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Защото трябва да го вземе отнякъде.
Проф. ДОБРЕВ: Всяка година има излишък, който превишава този жалък половин процент. И това тече няколко години. Така че парите ги има. Тук няма да се съгласим. Парите ги има и могат да се дадат. И нека това да стане проблем на дискусия, не ние от “Напред” и Вие като министър да се свивате от ограниченията, които ви дава финансовият министър. Излезте на бой с него в парламента. И нека това се заложи от тази работна група, нека отвън да го отрежат!
Иначе, както казвам, за 2014, а да не говорим за 2019 г. просто може да няма на кого да дадем тези пари!
Имам едно конкретно предложение, ще го прочете проф. Бакалов.
Проф. БАКАЛОВ: Позволявам си да обоснова съвсем накратко две кратки редакционни изменения в текста на стратегията, които внимателният прочит на протокола от миналото заседание показва, че са съзвучни с гледната точка на вносителя.
Вземайки повод от думите на господин министъра, цитирам, че “Центровете за върхови постижения няма пречка да са към университетите, но по-скоро с много голямо основание биха могли да бъдат не към университетските институции”, предлагам третия текст от стр. 38, цитирам текста: “Около водещи научни институти, отговарящи на посочените по-горе критерии, ще бъдат изградени центрове за върхови научни постижения”, който в настоящия си вид чрез позоваване на изброени по-горе критерии експлицитно изключва неуниверситетските институции, да бъде променен на: “около водещи научни институции, отговарящи на критерии за високо качество и доказана ефективност на научните изследвания, ще бъдат изградени центрове за върхови научни постижения”.
Второто предложение е следното. В съгласие с позицията на господин министъра и на проф. Илчев от миналото заседание предлагам текстът на третия от научните приоритети, изброени на стр. 33 от стратегията, да приеме вида: “Ядрена енергетика и технологии, възобновяеми източници на енергия и енергоспестяващи технологии”.
Аргументите. Безспорен е фактът, че ядрената енергетика е една от най-наукоемките индустрии, както и значението й за нашата икономика днес. Забравя се, че към тази научна област се отнася и соченият като основен енергоизточник на бъдещето управляем ядрен синтез. Ядрената енергетика не е между приоритетите на следваните като модел рамкови програми на Европейския съюз, просто защото е предмет на специална, отделна научна програма “Евроатом”.
Проф. ДОБРЕВ: За завършек на нашето изказване от Гражданско сдружение за защита на науката и образованието искам да кажа, че преди 3 месеца в Червената къща давахме бележки на господин министъра и много от тях са взети предвид, за което му благодарим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:: Благодаря на всички, които получиха или си взеха думата.
За да си спестя неудобството да подредя дискусията във вид, в който тя наистина ще работи, затова и колегите, които ще се ангажират в тази работна група, да имат смислена и ефективна изява, ще предоставя думата на проф. Митев, който поиска думата по процедура. Това е допустимо в работата на комисията.
Проф. МИТЕВ: Уважаеми господин министър, колеги! Предлагам да се прекъсне с тези дискусии, защото това се дъвче от много време. Бил съм на много разглеждания на различни проекти. Стигали сме до пълен консенсус по някои точки, по които в момента се предлага да се преразгледат, напр. приоритетите. Чувам изказвания на младежа, че това би било по-добре да се приеме от следващото Народно събрание. Имам чувството, че има хора, които целят да се провали, да не се приеме този проект.
Конкретното ми предложение е следното. Който има някакви предложения, да ги даде. Въпросната работна група да разгледа тези предложения, но да не променя смисъла на проекта. Проектът, стратегията е добра. Козметично да се направят поправки. На тази работна група да се даде много кратък срок, за да си свърши работата, тъй като основната работа вече е свършена, за да може този законопроект да мине през Народно събрание максимално бързо. Това е предложението ми.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Имаше заявено желание, ще дам думата на проф. Денчев, на когото в рамките на дискусията мисля, че забавихме възможността да каже това, което би искал.
Проф. Недков писмено е изявил желание. Това са предварително заявили желание за изказване участници в дискусията.
Молбата е да разберете и нас. Ще си позволя да кажа, че имаше коментари за 1-2% и целият процес на финансиране на системата като че ли излезе, господин министър, от Вашите лични правомощия, и в момента е в рамките на правомощията на Народно събрание.
На мен също ми идва да кажа: добре е да не се агитираме взаимно. Няма в тази зала човек, който да не би искал повече пари за образованието и науката. И най-малкото моите колеги, които много търпеливо вече на второ заседание следят дискусията по стратегията за научни изследвания. Също си давам сметка, че гласуването по един такъв документ е въпрос и на стратегическо, но и на реалистично виждане между това какво може да се случи в България в идните 10 години. Дай, Боже, то да надскочи скептицизма, с който понякога посрещаме идеята за по-сериозно финансиране, защото то не е въпрос на нашата добра воля, напротив, тя е факт, а е въпрос на реалности, от които всеки документ би загубил, ако те не бъдат отчетени.
Проф. Денчев, имате думата. Ще се съобразя с процедурното предложение на проф. Митев, но е коректно да получите думата.
Проф. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми академици, професори, ректори, заместник-ректори, колеги и не най-накрая по тежест господа и дами народни представители с искреното ми уважение към вас! Присъствам на една дискусия, на която за първи път чувам гласа на представителите на народа – на изказалите се досега, в унисон с предложената стратегия и в подкрепа на тази стратегия. Може би и от тези, които не са се изказали, очаквам, както каза и госпожа Богданова, че надали има някой, който да не иска повече пари за развитието на науката в България.
И за да направя лиазона още по-ярък, бих казал, като уважавам много професията на полицаите, ние все пак не сме дошли да искаме тук увеличение на нашите заплати, защото знаем, че е невъзможно. Ако тръгнем да си правим агитация за това как е по-хубаво да имаме 50% по-високи заплати, всичко това бихме постигнали в кавички.
Присъствал съм на всички заседания на обсъждането на тази стратегия, проведени при господин министъра. Понякога е имало различни мнения от колегите и то само затова, за да бъдат забелязани, да бъдат чути, което е жалко. В повечето случаи имаше мнения по същество, което бих казал, че е похвално. Понякога всички са се съгласявали и както каза проф. Митев, понякога след излизането от залата, където сме обсъждали тази стратегията, започваме да говорим друго.
Бих си позволил като заместник-председател на Съвета на ректорите да изкажа становището и изразя мнението на колегите-ректори в Република България, че ние подкрепяме предложената стратегия във варианта, в който е приета от Министерския съвет. И без да изземвам правата на представителите на Българската академия на науките, когато съм присъствал на общите обсъждания при господин министъра, след оживени дискусии се е стигало до почти 99% консенсус по всички текстове на стратегията, с приемане на предложенията, направени от Българската академия на науките. И ако някой търси тук да намери конфронтация между висшите учебни заведени и БАН, тя не е само на ниво млади учени, тя е на нивото на професорския, доцентския и управителния състав на висшите учебни заведения и на БАН. Мисля, че активно се включваше досега в дискусията и чл. кор. Дамянов, който представи мнението на Съюза на учените в България. Част от неговите предложения също бяха взети предвид. Могли са да се вземат предвид и други, но за съжаление това не е направено.
Подкрепям създаването на временната комисия или работна група към Комисията по образованието и науката. С пожелание обаче в никакъв случай тя да не прави нова стратегия, а както каза колегата Митев, да направи необходимите промени, дискутирани на предишното и това заседание, за напасване на стратегията на днешните и утрешните нужди на нашето общество.
Госпожо председател, предлагам в тази комисия задължително да влязат представители на младежките научни организации, наред с утвърдените учени, за да може да се чуе и тяхното мнение. Приканвам всички вас, госпожи и господа народни представители – членове на комисията, да приемете тази стратегия на заседанието, на което вие решите. Бих могъл да кажа, има една българска поговорка, че “по-доброто е враг на доброто, или по-хубавото е враг на хубавото”, т.е. ние ако вървим от усъвършенстване към по-голямо усъвършенстване, ще стигнем дотам, че няма да има стратегия, приета от този парламент.
Както казва Монтен в своите “Опити”: “Стрелата, която надминава целта, струва толкова, колкото и стрелата, която не я достига”.
Моля ви да направите така, че тази стратегия да бъде подложена на гласуване в настоящето Народно събрание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, проф. Денчев.
Бих искала да проявите разбиране и към мен, и към направеното вече предложение от проф. Митев.
Ако позволите, господин Недков, госпожо Чобанова, с молба да премерим времето за изказвания, ще ви дам думата, след това предлагам да прекратим дискусията, ако няма чак толкова сериозна грешка в тестовете, които ни е предоставил Министерският съвет, за да мога да дам възможност и на министър Вълчев да отговори на част от проблемите, които биха били нови в рамките на днешната дискусия.
Проф. ИВАН НЕДКОВ (научен секретар на БАН): Първо, прави чест на министър Вълчев, че за първи път той изнася тази тема в общественото пространство. Не може към това да нямаме положително виждане. Това е подадена ръка за колаборация.
Имам съвсем конкретна бележка по частта “Финансиране на науката”. Въпреки че някой от вас може да каже, че това не е въпрос на един такъв документ, но за мен трябва да бъде извадена на преден план ролята на Фонд “Научни изследвания”. През последните години този фонд показа, че се създава много положителна практика за финансирането на българската наука. И може би това е пътят и отговорът на въпроса, който задават младите хора. Точно проектното финансиране е това, което може да осигури допълнително възнаграждение на хората, които правят наука. В този смисъл ми се струва, че Фондът за научни изследвания трябва да играе все по-важна роля като разпределител на средствата на държавата по приоритетните направления, които тя е определила. Такава трябва да бъде ролята му и за изграждане на инфраструктурата.
Следващата точка, по която ще взема отношение, са центровете. Както обърна внимание проф. Камбуров, както обърна внимание акад. Кендеров, като че ли в момента това е ябълката на раздора между академичните и университетските структури. Струва ми се, че тук проблемите не са чак толкова големи. Според мен има еволюция в новия вариант на стратегията. Ако в първия текст на стратегията беше изписано само “висши училища”, сега вече се споменават и научни организации. Това не може да доведе до недобро мнение. Но солидаризирам се с колегите си от Ядрения институт, че малко трябва да бъде разширен текстът по отношение на това какво представлява центърът. Тук имам конкретно предложение, господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тук става дума за комплексите, за центровете приемаме. Това може би е наша грешка.
Проф. ИВАН НЕДКОВ: Просто трябва да се доработи. Искам да обърна внимание на следното. В началото споменах за Фонд “Научни изследвания”, струва ми се, че ще избегнем всички спорове около създаването на тези центрове, ако бъдат на конкурсни начала. Тематично се поставя проблемът какъв да бъде центърът, а участват различни организации или комбинирани научни и университетски организации и по този начин преодоляваме спорния проблем за тези фондове.
РЕПЛИКИ: Консорциум.
Проф. ИВАН НЕДКОВ: Последно, бих искал да направя бележка на стр. 38, края, последния абзац, в критериите – нека вдигнем малко по-високо топката и да поставим като критерии най-високо качество на научната продукция, конкурентоспособност на научния колектив и неща, които си струва да бъдат обсъдени. Критериите са тези, които ще изградят качествените, перспективните центрове.
Защо предлагам това? Защото глобалната криза на света е очевидна. Ние нямаме интерес в момента да се хвърляме там, където ще започнем от ливадата,от сградата, за да строим наука. В този смисъл конкурсът е пътят за решаването на проблема.
РОСИЦА ЧОБАНОВА (научен секретар на БАН): Уважаеми господа, искам да направя един коментар и едно уточнение, причина за което бяха изказванията относно статистическите данни.
Първият ми коментар е: приветствам стратегията, тя е необходима. Но в съвременния свят стратегията означава количествени параметри, за които се поема отговорност от отделни политически сили да бъдат постигнати през определени периоди и в определени сфери. В този план считам, че трябва да има повече показатели, включени в европейските документи за научна стратегия и в европейските целеви документи, които изисква от нас Европейската комисия. Мисля, че с този документ най-накрая България няма да бъде цитирана, че е единствената страна без инвестиционна цел, свързана с постигане целите на Лисабонската стратегия.
Вторият ми коментар е свързан с категориалния апарат. Ако искаме да бъдем европейска страна, трябва да използваме апарата, използван от всички. Нашата статистика предлага съответен апарат. В стратегията се работи с учени, аз самата се считам за учен, но съгласно статистиката работим с научни работници, които ние възприемаме като учени, и заети с научноизследователска и развойна дейност. Научните работници са всички, които са получили степени и звания, съгласно утвърдените в България процедури. Но много от тях не се занимават с научна и изследователска работа. Т.е. те не са заети с изследователска и развойна дейност. Тук се получава разминаването в показателите. Напр. в държавния сектор има хора със степени доценти, доктори, професори и т.н., но те не са в графата “заети с научноизследователска и развойна дейност” в държавния сектор. Имам и конкретни данни, които мога да покажа. Има и много хора без степени и звания, заети с научноизследователска и развойна дейност. Относно отделните понятия и категории съм в състояние да предоставя уточнения, дефиниции и съответно таблиците с източниците от националната статистика.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми дами и господа, позволете да предоставя думата на един от членовете на комисията господин Мурджов, защото и ние трябва да се включим в рамките на тази дискусия.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Идвам на второ поредно заседание, където слушам как Българската академия на науките, Селскостопанска академия, университетите, младите учени, по-мъдрите учени казват, че трябва и е важно да има стратегия. С хилядите бележки от тяхна страна по този документ, който дискутираме от 2 заседания, а вие дискутирате много по-отдавна на вътрешни форуми и давате експертни мнения по него, се обединяваме около едно нещо: вие искате да има такава стратегия. Това е достатъчен знак за всички мои колеги – били те опозиционери или управляващи, да подкрепят такъв документ.
Притеснявам се от нещо, ще бъда максимално искрен, дори с риск да бъда циничен. В началото на заседанието дойдох, постоях и видях повтаряне на предишното заседание. Имах работа, свърших я, връщам се, заседанието продължава да тече по същия ред. В момента е 17.20 ч. и от две поредни заседания две поредни среди ние не сме постигнали нито една стъпка в движението напред за приемането на тази стратегията, а не казваме, че тя не става за нищо. Т.е., никакво развитие, тъпчем на едно място и пазим статуквото. Извинявайте много, с риск да обидя някой тук, ще кажа следното: докато си говорим, докато правим N-то обсъждане, каквито сте правили и преди това, давани са експертни мнения, науката си стои на този хал, независимо къде се прави – в университетите, БАН или на други места.
Моят апел към всички е: стига сме дискутирали, дайте малко да поработим! Това е истината. Без да поработим, няма да приемем стратегията, нито някой ще я изпълнява. Дискусиите са хубаво нещо, но не водят до резултат.
С риск пак да обидя някой, ще кажа, че тази работна група трябва да е от народни представители и от представители на вносителя, за да се работи максимално бързо и ефективно. Ако включим вътре БАН, Селскостопанска академия, университетите, младите учени и т.н., ще отворим същата дискусия в рамките на 10 дни, а времето е малко, Народното събрание за хубаво или лошо си заминава.
Затова, госпожо председател, моето предложение към всички колеги е да съобразим това и работна група да се състои от народни представители и от представители на вносителя – МОН.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, ако бихте искали да завършите с нещо тази част от дискусията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Бих искал да благодаря на всички, които дадоха своите становища. Всички тези неща сме ги казвали. Ние сме се позиционирали много отдавна. Разбира се, правилно е и на това заседание всеки да каже своето, не съм против, но истината е, че и у мен все повече нараства притеснението, че и аз един ден след години, като акад. Кендеров ще мога да кажа нещо подобно на това, което той каза относно стратегията. (Смях, оживление.)
Повярвайте ми, тук сме се събрали хора, които имат отношение към писането. Няма текст, който да не подлежи на подобрение. Мисля, че всеки от нас знае това. Няма текст, няма формула, няма нещо, измислено от човека, което да не подлежи на подобрение. Въпросът обаче е времето, целта, ресурса, средствата – всичко това да бъде претеглено. Според мен сме извървели целта. Ако и вие мислите, че сме извървели пътя, нека вървим напред. Разбира се, не всички ще бъдат щастливи от това. Вероятно е могло и повече, но според мен си заслужава да бъде направено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Бих искала да предложа следното. Действително, вече на второ заседание слушаме коментари по един документ, който, няма спор, че обединява една теза. Становището на всички като че ли е: хубаво е, че го има.
След 30 години спомените ни ще бъдат много общи. Но има няколко неща, които държа да кажа, бидейки много добросъвестен слушател в рамките на 2 заседания.
Знам, че всеки, който се занимава с наука, първо, има амбицията да бъде добър, безспорен учен, и продуктът на неговия труд да бъде уважен, оценен и признат.
Можем да спорим сериозно по това кои са приоритетите. Колкото повече стават те, толкова по-малко са приоритети – мисля това за безспорно. Мисля, че абсолютно всеки е искрен, когато обогатява тази палитра от приоритети.
Мисля и още нещо. Като че ли съвсем основателно адресираме всички свои претенции към частта, която се нарича констативна, т.е. от изходната база, от която насетне формулираме идеите си за бъдещето, което е ограничено в рамките на 10 години.
Бих искала да напомня на всички тук, че по този документ се произнасят 3 комисии, освен Комисията по образованието и науката, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси. И вероятно част от разговора, който се проведе тук, има смисъл да се проведе и в Комисията по бюджет и финанси…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Там заседанието вече е проведено, има становище. Стратегията е приета и в двете други комисии.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Да се е случило, господин министър, тъй като комисията, която най-лесно може да бъде убедена, че по-високите нива на науката могат да бъдат факт, е тази комисия, едва ли Комисията по бюджет и финанси.
Поради това искам да си дадем сметка и за още нещо, за което колегата Мурджов беше изключително прав. Този документ така или иначе трябва да получи санкция от това Народно събрание. И ние трябва да спрем с възобновяването на дискусията, с търсенето на нови аргументи “за” или “против” документа, а да формулираме своите политически разбирания, защото това е такъв орган, трябва ли да има такава комисия или работна група. Тъй като вече има оставени гласувания от колеги, които напуснаха заседанието на комисията, бих искала да помоля тези, които търпеливо и ангажирано участват докрай в работата на комисията, да подкрепим по принцип предоставения ни документ. Защото колкото и да са различни вижданията ни за бъдещето на тази стратегия, ние няма да пишем нова стратегия. И крайните квалификации, крайните оценки вероятно имат своя смисъл, но няма как да бъдат уважени в работата на колегите, които ще се ангажират в такава работна група, в рамките на не повече от 10 дни, да направят тези корекции, които ще направят този документ приемлив за по-голямата част от членовете, иска ми се за всички колеги от Народно събрание, и заедно с това да не променят философията, която вече му е вменена.
Колеги, моля да гласуваме по принцип Стратегията за развитие на научните изследвания, гледана вече на 2 заседания на Комисията по образованието и науката.
Стратегията се подкрепя единодушно.
И тъй като в момента тук няма представители на всички парламентарни групи, нека вземем решение за работна група от народни представители. Тук имаше представители на БАН, Селскостопанска академия, акад. Кендеров като свързващо звено между БАН и Висшата атестационна комисия, на висшите училища. Мисля, че в оперативен порядък можем да вземем поименно решение за членовете на комисията. Давам си сметка, всичко, изговорено тук, е добросъвестно записано в стенограмата. Вашите писмени предложения са на наше разположение. Всички ние в рамките на дискусията добросъвестно си водихме записки.
Мисля, че когато имат готовност, колегите биха направили по-широка среща, за да може с представители на научните организации, на висшите училища, на синдикатите, да намерим общоприемливия текст.
С тази договорка, която беше споделена още на първото заседание, благодаря на всички за днешното заседание. Да се надяваме, че в рамките на 10 дни ще имаме окончателна готовност в комисията да докладваме стратегията в пленарната зала на Народно събрание.
Благодаря на всички. Желая ви приятна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



Стенограф:
Виржиния Петрова
95 794 знака общо