---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И E
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 8 февруари 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за използване, защита и разпространение на българския език, внесен от народния представител Станчо Тодоров.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от г-жа Маруся Любчева и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Борислав Китов и Лютви Местан.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, от двадесет и един членове на Комисията по образование и наука на заседанието присъствуват тринадесет. Кворумът е налице, което ми дава основание да открия заседанието.
Поканен за участие в заседанието в комисията е г-н Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието и науката. - Добре дошъл, господин министър.
Сред нас са: г-жа Надежда Захариева - заместник-министър на културата, г-жа Ваня Добрева - заместник-министър на образованието и науката, г-н Атанас Додов - заместник-министър на здравеопазването, проф. д-р на биологическите науки Васил Райнов - директор на Института за български език към Българската академия на науките; не знам дали е сред нас, но е поканен и проф. д-р на филологическите науки Валери Стефанов - декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет; проф. д-р Цветко Йолов - декан на Стоматологичния факултет на Медицинския университет, София, ст.н.с. Петя Костадинова - научен секретар на Института за български език към БАН, д-р Николай Шарков - председател на управителния съвет на Съюза на стоматолозите в Република България, г-жа Янка Такева - председател на Синдиката на българските учители.
Моля да бъда извинен, ако не съм успял да представя някои от гостите. В заседанието ще вземат участие експерти от Министерството на образованието и науката и от Министерството на здравеопазването.
Уважаеми госпожи и господа, предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за използване, защита и разпространение на българския език, внесен от народния представител Станчо Тодоров.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Маруся Любчева и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Борислав Китов и Лютви Местан.

Уважаеми госпожи и господа, имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – тринадесет души.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се - няма.
Дневният ред е приет.
Позволете ми да преминем към точка първа от дневния ред: обсъждане на Законопроекта за използване, защита и разпространение на българския език, внесен от народния представител Станчо Тодоров.
Господин Тодоров е поканен на заседанието да представи законопроекта. Предполагам, че е сред нас? Не, няма го.
При това положение, позволете ми да направя процедурно предложение – да преминем към следващата точка от дневния ред и да се върнем към тази точка впоследствие, ако вносителят реши да присъствува на това заседание. Защото, моля да ме извините, но не си представям как бихме били в състояние да обсъдим законопроект в отсъствие на вносител.
И така, на това основание, без да подлагам на гласуване, преминаваме към втора точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Маруся Любчева и група народни представители.
Основният вносител на законопроекта – госпожа Маруся Любчева, е тук. Моля, госпожо Любчева, да представите законопроекта.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, заместник-министри, колеги, инициирането на проекта за промяна на Закона за народната просвета е свързано с уреждане обсега на прием на ученици в училищата по изкуствата и включване на училищата по културата като субекти в Закона за народната просвета. Аз смятам, че колегите, които са тук, на заседанието, са запознати с мотивите за внасянето на този законопроект, които са доста дълги.
Идеята, която внасяме в законопроекта, е регламентиране на училищата по културата като отделен вид училища, както е в Закона за закрила и развитие на културата, и както казах, разширяване обсега на прием в училищата по изкуствата и културата, като се регламентира правото за прием на ученици в първи, пети, осми и девети клас след проверка на възможностите.
Мотивите са подробно изложени в две страници. Искам да отбележа, че това предложение за промяна на законопроекта е инициирано не само от нас като група народни представители – то е инициирано от много директори на училища по изкуствата и на училищата по културата, тъй като стои една празнота в закона, която е направена след последното приемане на изменение на Закона за народната просвета.
В рамките на това предложение, обаче, не са включени и други училища, които имат абсолютно същото съотнасяне към предложените промени. Мога да визирам училищата по спорт и някои от профилираните гимназии.
Ние, като вносители, се запознахме със становищата на Министерството на културата и Министерството на образованието и науката, и считаме, че има много сериозни основания, които са изложени в тези становища, за прецизиране на текстовете, които ние сме направили като вносители и като инициатори.
Освен прецизиране на текстовете, ние сме съгласни, че е необходимо да се допълнят тези текстове с цитираните преди малко училища за спорт и профилираните гимназии, поради което аз си позволих, в качеството си на един от вносителите на законопроекта, да предложа на председателя на Комисията по образованието и науката да съставим една работна група. Тази работна група да прецизира и да огледа законопроекта от повече гледни точки и от повече позиции, в това число и от гледна точка на необходимостта да се синхронизират предложенията със Закона за професионалното образование, още веднъж да се погледнат Законът за закрила и развитие на културата, Законът за спорта. Така ще можем да предложим прецизирани текстове, които биха били приети с по-голяма сигурност от народните представители.
В този смисъл, искам да допълня предложението и да кажа, че в края на миналия мандат на парламента също е обсъждано подобно предложение, което не е стигнало до окончателно решение. Вероятно няма да е лишено от смисъл да се направи преглед и на това, което тогава е обсъждано и заедно с експерти от различните министерства да се вземе окончателното решение по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря, госпожо Любчева. Искам само да кажа, че Вие не само представихте законопроекта си, но отговорихте и на редица въпроси, които имах намерение да Ви задам и не крия, че съм доволен от отговорите, които получих. Явно е, че има немалко работа по този законопроект между първо и второ четене – Вие се съгласихте с това.
Откриваме дискусията.
Уважаеми колеги, тук са представители и на Министерството на културата, и на Министерството на образованието и науката. Съгласни ли сте първо да чуем експертните становища от тези две министерства и едва тогава да се обърна към членовете на комисията, които биха искали да изразят отношение по внесения законопроект?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Накрая експертите...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Накрая да се изкажат те.... Добре, съгласен съм, господин Камбуров. Такава е практиката, наистина...
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател, аз от сърце благодаря на колежката Любчева за тази изключително отговорна позиция, която изложи. Тя сама разтвори, като ветрило, необходимостта от разглеждане на други подобни училища, при това, в контекста и на идеята да развиваме заложбите във все по-ранна възраст на децата, тогава, когато вече имаме основание да смятаме, че те имат такива. Но някак си, колеги, не мога да си представя, колко време би ни било необходимо при такава работна група, за да можем да изчистим докрай въпроса.
Не знам дали не сте обсъждали, уважаема госпожо Любчева, с вносителите възможността на този етап законопроектът да се оттегли, като се надяваме съвсем скоро, след приемането на Програмата за развитие на училищното образование, да вървим към едно сериозно преработване, а защо не и към нов Закон за народната просвета? Приемете го само като чисто колегиален въпрос, не като опит за натиск. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Гроздилова. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Това е, до известна степен, процедурен въпрос. Все пак имаме и другата процедурна ситуация - тъй като имаме още един проект за промяна на Закона за народната просвета и (ако съм права), по силата на Правилника, ако одобрим тези законопроекти, на някакъв следващ етап трябва да ги обединим. Така че това са две възможности, за които ще решим оттук-нататък как да действуваме, с оглед резултатите от днешните обсъждания.
Искам обаче да обърна внимание на следното. Вие сте абсолютно права, госпожо Любчева, че в края на миналия парламент се занимавахме с този въпрос – не само за училищата по културата, но и за спортните училища (между другото, най-много законопроекти имаше точно за спортните училища)...
Аз, като филолог по образование, искам да изкажа подкрепа на математиците, защото от Съюза на математиците имахме неколкократни предложения този въпрос да се регламентира и по отношение на математическите гимназии.
Така че Вашето предложение наистина заслужава подкрепа - когато уреждаме условията за този ранен прием, да го направим за всички специалности и видове училища.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Калканова. Господин Камбуров, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моето изказване ще бъде принципно, то е от позицията ми, на първо място, на лекар, и след това – на преподавател.
Предложените изменения от г-жа Любчева в Закона за народната просвета целят да се отделят като самостоятелен вид училища училищата по култура, без да се предлагат точни критерии за тяхното обособяване. Тази неяснота ще породи, преди всичко, желания у редица профилирани гимназии, както чухте преди малко от г-жа Калканова, да придобият статут на такива училища – със съответно объркване в управлението, финансирането, образователната политика на тези институции, като се има предвид, че това ще се решава от две министерства: Министерството на образованието и науката и Министерството на културата.
Историята на съществуващите училища по култура – Националната гимназия за древни езици и култура и Лицея в Горна баня, е изпълнена с редица неуредици и слабости именно поради това двойно ръководство: методическо - от Министерството на образованието и науката и финансово – от Министерството на културата.
Първо, нито е ясен начинът, по който децата ще бъдат приемани в тези училища; нито, второ, задължителната образователна степен, която трябва да имат при приема (което налага промяна в Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план).
Във всички случаи, прием от първи клас в такова училище не изглежда оправдано, тъй като тук не става дума за ранно откриване на таланти, както в училищата по изкуствата, примерно.
Що се отнася до училищата по изкуствата и спортните училища, то тяхното съществуване може да се определя само с предоставянето на заетост на учителите в тях. Но ранното откриване на таланти по никакъв начин не оправдава ограбеното детство на тези деца! Още повече, в спортните училища (и аз имам особено отношение по този въпрос), във връзка с развитието на опорно-двигателния апарат и натоварванията, които се правят в тази крехка възраст.
Във всеки случай, други държави правят това, без да имат такива училища. Същевременно, наличието на такива училища със скъпа издръжка освобождава държавата от задължението да влага пари в масовия спорт и в обучението в областта на изкуствата. А това се отразява зле върху духовното и физическото здраве на нацията.
Децата, които завършват тези училища, са с осакатено образование. Това е истина. Защото специализираните часове “изяждат” времето за общообразователна подготовка, а много от тези деца не кандидатствуват само в специализираните висши училища по изкуствата, а често пъти кандидатствуват и в други висши училища.
С оглед на това, би следвало държавата до обмисли начини за свиване на тази система. Това е изгодно както икономически, така и политически, защото освободеният ресурс може да се насочи към формите на извънкласно обучение с добро и отлично качество. Вместо това, обаче, ни се предлага да разрешим приема в тези училища. И единствената цел в случая виждам да запазим работните места на много учители. Но аз съм категоричен по отношение на разширяването на индикациите за разширяване на приема в такива училища.
Завършвам с това, че даже в математическите гимназии, без да е законно, се приемат деца в пети клас, например, с подписа на министъра. Така беше в Ямбол миналата година, когато, въпреки че имаше решение на министерството, повтарям – въпреки че имаше решение на министерството! – министърът след това подписа за разкриване в Ямбол на шест паралелки от пети клас. А какво става по отношение на другите петокласници, които трябва да влязат в Ямбол, например, в другите училища?
Разбира се, не сте Вие, господин министър, то се знае кой разреши – Игор Дамянов.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Камбуров.
Приемете го и като реплика, но искам да кажа само това, че имаме Закон за общообразователния минимум, учебния план и разпределението на учебното време, който закон прави абсолютно задължителен образователния минимум, независимо от вида на училищата. И затова не споделям тази част от изказването, не споделям, че има такъв реален риск заради по-голяма заетост на учениците в тези специализирани училища те да не могат да усвоят задължителния общообразователен минимум, уреден с нарочен закон и във всички учебни планове и програми...
Това беше реплика, господин Камбуров. Ако искате дуплика, имате думата, защото ще се обърна към другите колеги да продължим дискусията.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз съм от Варна и имам впечатления от Музикалното училище във Варна и подготовката на децата в него. Не става въпрос за тези, които кандидатствуват във висшите училища по изкуствата, в Консерваторията и т.н. Става въпрос за това, че тяхната подготовка е инсуфициентна по отношение на кандидатствуването им в хуманитарни, технически и други висши училища.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Уважаеми колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Изключително добре бяха изложени от госпожа Любчева мотивите за предложените промени. Безспорно, щом още от миналата година са коментирани…
Но в същото време, както в становището на Министерството на културата, така и на Министерството на образованието и науката има и конкретни предложения, има и въпроси, които търсят отговор. А и самата госпожа Любчева каза, че приема всички изводи, направени в двете становища.
Мисля, че е много по-разумно и в тази насока подкрепям предложението на госпожа Гроздилова, да се опитат вносителите, заедно с експертите от двете министерства, да изчистят всички тези неща преди първото четене, за да можем ние да гледаме един по-цялостен материал. Струва ми се, че това ще бъде много по-трудно да се направи между първо и второ четене, особено при такива конкретни въпроси и становища и на двете водещи министерства.
Ето защо подкрепям предложението да има оттегляне на проектозакона от вносителите и в един разумен срок да се види доколко би могъл този законопроект да се съобрази със становищата на двете министерства. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Искам само да кажа, че дали законопроектът ще бъде оттеглен или не, е въпрос на воля на вносителите. Този законопроект е внесен от госпожа Любчева и група народни представители и само те могат да решат това.
Затова не възприемам Вашето и на госпожа Гроздилова предложение като процедурно предложение, а просто като призив.
Уважаеми госпожи и господа, продължаваме дискусията.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Не съм направила процедурно предложение...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно. Казах, че не го възприемам като процедурно предложение.
Вносителят иска да отговори на някои от въпросите. Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Мисля, че тук се направиха две предложения, които са доста близки по същество, но доста различни по времеви график.
Приемам изказването на госпожа Гроздилова, но ми се струва, че това, което тя имаше предвид – да се изчака и тази промяна да бъде съобразена с Програмата за развитие на училищното образование, да се прецизира в съответствие с развитието на програмата - е един доста дълъг процес. Като човек, който търси кооперирането във всичките си дейности, бих приела това, но приемът на учениците (пак в съответствие със Закона за народната просвета) за следващата учебна година наближава и се опасявам доста сериозно от оттегляне във времето.
Затова бих се съгласила с казаното от госпожа Калканова, приемам и направеното предложение днес да не вземаме решение за приемане на този законопроект на първо четене, а да създадем една работна група, която, заедно с другото предложение на Министерството на образованието и науката, да направи обединение върху всички текстове – и тогава да го гледаме. Да синхронизираме нещата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, госпожо Любчева. Опасявам се, че това, което предлагате, е действие, което следва да се ориентира между първо и второ четене. Защото преди първо четене не биха могли да се внесат каквито и да било корекции в законопроектите. Затова приемам само за сведение казаното от Вас, но също не мога да го подложа на гласуване.
А работна група, която да прецизира тези текстове, неизбежно ще има, и то по силата на Правилника - ако евентуално и двата законопроекта получат подкрепата не само на комисията, но и на пленарното заседание.
Така че продължаваме дискусията. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Според мен, госпожа Любчева е права. Проблемът има две страни. Мисля, че по едната ние може да не постигнем съгласие. По втората, обаче, ние все пак трябва да заявим позиция.
Очевидно е, че това, което и аз съм подписала, вероятно не е най-изчистеният вариант, който би могъл спокойно да бъде гледан на първо четене и който определено (няма спор по това) трябва да бъде доработван.
Ще ми се обаче да се уточним за нещо, което, според мен, е по-важно. Аз също мога да кажа на професор Камбуров, че дълбоко не съм убедена, че Националната гимназия за древни езици и култури има проблем с уплътняването на норматива на колегите, които работят там. Нито бих си позволила да споделя каквото и да е съмнение, че хората, които се обучават там, имат проблем с качеството на своето образование. Мисля, че това не е проблемът.
Големият проблем е - ние тук обединяваме ли се около философията на тези промени, които сме предложили, с разбирането, че те би трябвало да бъдат разширени? Твърдя, че частта “спортни училища” обезателно трябва да бъде гледана с всичките аргументи “за” и “против”, които, предполагам, предишният състав на комисията вече сподели при гледането на този проблем.
Второ, аз дълбоко не съм убедена, че има смисъл да занимаваме парламента на поредица пленарни заседания с поправки на закона, защото ние ще вървим към следващото предложение за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, което предполагам, че е събрало много по-сериозно обществено внимание. Добре е, разбира се, да работим паралелно двата текста, за да внесем едно общо предложение за изменение на Закона за народната просвета – това е смисълът.
Оттам-насетне ние можем да коментираме дали това е добро, или не е, правилно ли е, или не е. Факт е обаче, че има практика и когато има подобна практика, тя може да бъде санкционирана, може дъ бъде припозната, тоест, да бъде легитимирана. Очевидно е, че има подобна необходимост. Ние сме оценили, че подобна необходимост има.
Мисля, че няма пречка съответствията и нагласяванията към действието на тези закони да бъдат коментирани между първо и второ четене, в един доста приличен времеви срок.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Богданова. Други желаещи да се изкажат? Нека само да припомня, че ние ще имаме задължението като комисия да представим в пленарна зала общ доклад за второ четене по двата законопроекта. Това го изисква и Правилникът.
Уважаеми колеги, понеже не виждам други народни представители, които биха искали да вземат отношение по законопроекта, обръщам се към представителите на изпълнителната власт.
Господин вицепремиер, ако бихте желали, заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, народни представители, госпожи и господа, Министерството на образованието и науката е представило свое становище върху проекта с вносители госпожа Маруся Любчева и група народни представители. Аз няма да го чета цялото.
Разбирам, че госпожа Любчева се е запознала с него, както и другите колеги, които имат отношение към законопроекта. Бих искал да кажа няколко принципни съображения.
Ние подкрепяме философията на законопроекта, а тя, да я кажа просто, е следната.
В момента имаме едно фактическо положение, което няма (поне в едната си част) правни основания. Госпожа Маруся Любчева и нейните колеги са направили един опит да придадат правно основание на това фактическо положение, което ние мислим, че е правилно.
Разбира се, има въпроси, които и ние, и други колеги са засегнали – какъв трябва да бъде обхватът на тази промяна, какви да бъдат правно-техническите й параметри, и т.н. Но като цяло, Министерството на образованието и науката не възразява срещу това, което се цели със законопроекта, даже мислим, че това само по себе си е добро.
Разбира се, с подобен законопрокт биха могли да възникнат много въпроси – да речем, как може да се установи в първи клас дали едно дете има отношение към културата, тъй като според мен културата е съвкупността от някакви натрупани в обществото ценности и не знам дали точно това е възрастта, в която детето има достъп до тях и би могло по някакъв начин да ги отрази.
Но това е концептуален въпрос и ако колегите от Министерството на културата, както и хората, които имат по-пряко отношение към тези училища, не възразяват, ние бихме подкрепили тази идея. Разбира се, тя се нуждае от едно допълнително правно-техническо усъвършенствуване. (За да не се остава с впечатление, че засягаме кой знае какъв кръг от училища - в България тези училища са общо две.)
Накратко, това е нашето становище. Подкрепяме като цяло философията на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин министъра. Поглеждам и към госпожа Надежда Захариева, заместник-министър на културата. Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние сме напълно съгласни с проектозакона, който внася госпожа Маруся Любчева. Благодаря на господин вицепремиера за това, което каза, че с тези изменения на Закона за народната просвета, които засягат училищата по култура и по изкуство, всъщност ще се придаде един законов вид на това, което съществува в живота.
В годините, в които съществуват тези училища, се доказа, че двете училища по култура трябва да имат специален статут, да бъдат отделени в една точка 12 на чл. 26, ал. 1, която гласи: “Училища по културата”.
Има начини, по които да се разбере дали едно дете може да учи в подобен вид училище. Всички тези неща в училищата по културата се правят и едно такова отделяне на тези две училища ще улесни тяхната работа.
Що се отнася до училищата по изкуствата, държим да бъде отбелязан този прием за първи, пети, осми и девети клас точно във връзка със спецификата на отделните изкуства.
Не мога да се съглася с изказването на господин Камбуров за недостатъчността на образованието, което получават учениците в нашите училища. Мисля, че тази недостатъчност е лична отговорност на ученика, а не на училището като цяло или на преподавателския колектив. Знае се, че има задължителен образователен минимум и това се спазва строго. Самите деца, когато разберат, че нямат достатъчно качества да се развиват по-нататък като големи специалисти в някое изкуство, навреме се ориентират към останалите образователни предмети и добиват знания да могат да кандидатствуват навсякъде.
Така че държим на нашето становище и се надяваме да срещнем разбиране в Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Надежда Захариева.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да изразят отношение? Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин министър, господин председател, уважаеми колеги, аз по принцип нямах намерение да се изказвам по този законопроект. Но ме провокираха, първо, колегите, които се изказаха по него и на последно място това, което каза господин министърът – как определяме от първи клас това дете има ли склонност да се развива в тази област, или няма. Между другото, абсолютно ме провокираха думите на госпожа Захариева, че имало такива възможности. Сигурно има, аз не споря. Става въпрос в крайна сметка за две училища. Но аз искам да подчертая друг въпрос. Не е въпросът дали ще бъде от първи, от седми, от осми или друг клас – не това е същностното.
Въпросът е много по-фундаментален и мисля, че там трябва да завъртим разговора. В крайна сметка, не е основното дали тези училища ще бъдат финансирани по специален режим от Министерството на културата и ще бъдат малко или много по-привилегировани от всички останали български училища - въпросът е какво става след това с тези кадри, които училищата произвеждат? Не са ли това онези кадри, които в крайна сметка ние изпращаме в чужбина, ръкопляскаме им със сълзи на очи и казваме, че те са едни много талантливи деца - а българската образователна система, българското Министерство на културата е инвестирало много пари в тях? Това е фундаменталният въпрос!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Мурджов.
Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, когато Ви предложи министърът на здравеопазването тази година за прием толкова медици, толкова стоматолози и толкова фармацевти, Вие противоречите ли му в някои от тези предложения и вземате ли друго решение?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Сигурно вината е моя, господин професоре, но не виждам много връзката между това, което дискутираме в момента и това, което ме питате, но... Вие ще обясните връзката.
Искам да кажа, че това вероятно ще бъде тема на едно от заседанията на Министерски съвет в края на март и веднага искам да добавя, че да, аз ще му противореча, тъй като тази година ще има два допълнителни критерия, за това кое висше училище какъв обем държавна поръчка ще получи.
Единият от тях е следният: висши училища, които не са предали на магнитен носител списъка на всичките си студенти и на всичките си преподаватели в пълен обем, ще имат сериозно редуциране на обема. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: След този много интересен екскурс, продължаваме по-нататък. Виждам, че няма други желаещи да изразят отношение по законопроекта. Това ми дава основание да минем към гласуване.
Уважаеми колеги, който е съгласен Комисията по образование и наука да предложи на пленарното заседание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Маруся Любчева и група народни представители, моля да гласува.
Гласували “за” – десет души.
Гласували “против” – един.
Въздържали се – двама.
И така, комисията подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
Преминаваме към точка трета от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
Господин Тодоров, ще разгледаме и Вашия законопроект, но вече преномерирахме дневния ред. Моля да ме извините, но Вие закъсняхте.
Уважаеми господин вицепремиер, имате думата. Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа, народни представители, уважаеми госпожи и господа, бих искал да представя съвсем накратко мотивите към внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
В законопроекта, който представям, има четири основни промени, една от които наистина фокусира най-голямо обществено внимание – това е въпросът за провеждането на държавните зрелостни изпити.
Аз все пак ще си позволя да поднеса промените в един хронологичен ред, а не по тежестта или важността на всяка една от тях.
На първо място, със законопроекта се предвижда закрепването в Закона за народната просвета на принципите на прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета. Доколкото всички промени в областта на образованието, особено на училищното образование, винаги имат много широк обществен отзвук, по наше мнение, е необходимо самите принципи за предвидимост на развитието на системата и за прозрачност на управлението да бъдат ясно формулирани и закрепени в закона.
По принцип, според нас, има две основни изражения в самите предлагани промени.
На първо място, предвижда се промени в условията и реда за завършване на определен клас, етап или степен на образование и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование да могат да бъдат правени само до началото на съответната учебна година. Казано по-просто – ако има идеи, да речем, за промяна във формáта на изпита след седми клас, това да може да стане единствено до 15 септември за децата, които ще бъдат седми клас.
Мисля, че това е едно добро решение. Не бива да се оставя на дискрецията на министъра, който и да е той, възможността в последния момент или след започнала учебна година да прави промени по отношение на условията и реда за завършване на съответния клас, етап или степен на образование.
Второто предложение е свързано именно с въпроса за държавните зрелостни изпити.
Всички знаят, че според сега действуващите разпоредби на Закона за народната просвета, през тази пролет по отношение на децата, които сега завършват последната година от своето средно образование, би трябвало да бъде приложена една специфична форма на завършване, а именно – полагането на държавен зрелостен изпит.
Веднага искам да кажа, че аз съм един от привържениците на провеждането на държавни зрелостни изпити и нямам никакви колебания по този въпрос. Считам, че това е една от най-важните форми на национално външно оценяване, която ще даде много на българската система на училищно образование. Същевременно обаче съм твърдо убеден, че провеждането през тази учебна година не би било успешно по редица причини. Съвсем накратко ще кажа основните от тях, въпреки че вече няколко пъти имах повод да го направя.
На първо място, напълно отсъствува обществена нагласа за подобно нещо. За съжаление, не е достатъчно обяснено и на родителите, и на децата, донякъде и на учителите, какъв е смисълът на провеждането на държавен зрелостен изпит. Нещо повече, социологическите проучвания сочат, че мнозина от тях са убедени, че това е или някакво външно изискване от страна на нашите партньори от Европейския съюз (което, веднага искам да кажа, че не е вярно), или че това е някаква поредна приумица на чиновничеството, на самия министър или на някакви зли хора в други институции.
Ясно искам да кажа, че държавният зрелостен изпит трябва да бъде ясно представен и на родителите, и на децата и, разбира се, на учителите като много важен елемент в системата на училищното образование, като нещо, което е необходимо за самите деца, за самото общество, нещо, което се прави в името на потребителя на образователната услуга, а не идва абстрактно отвън, без достатъчна обосновка.
Наред с това бих искал веднага да кажа, че сегашният формáт, в който се подготвят изпитните книжа за държавните зрелостни изпити, е преобладаващо в тестова форма. Нашето убеждение е, че трябва да мине известно време, за да могат всички деца от една по-ранна възраст да свикнат с тестовите форми, да ги чувствуват близки, да могат спокойно да работят с тях, а не да създаваме едно допълнително, макар и формално, основание за недостатъчно добри резултати.
На последно място, бих искал да кажа, че в момента (поне данните на Министерството на образованието и науката сочат това), е твърде голямо различието в качеството на образованието в различните населени места, в различните видове училища. Тоест, ние просто ще установим нещо, което и без това знаем, а именно, че четворката в Хасково, четворката в Тутракан, четворката в София и четворката в село Долно Нагорнище всъщност са доста различни работи. Всички ние това добре го знаем.
Следователно, какво предлагаме? Ние се колебаехме между два подхода при решаване на този въпрос.
Първият възможен подход беше примерно такъв. Да, ние имаме някакви юридически основания, социални основания, технически, педагогически и т.н. основания, поради което считаме, че тези основания ще отпаднат (за отлагането на изпитите, имам предвид) примерно през учебната 2008/2009 г. или през 2007/2008 г. и бихме могли да кажем, че не тази година, а следващата, или по-следващата (посочвайки коя е конкретната година, респективно конкретния випуск) ще имаме готовност да ги проведем. Това е първата възможност.
Втората възможност е тази, която ние все пак сме избрали, а именно: да поставим провеждането на държавни зрелостни изпити в зависимост от други условия. Ние сме избрали две условия, доколко е удачно, разбира се, народното представителство ще реши. Тези две условия са следните.
На първо място, считаме, че провеждането на държавни зрелостни изпити не може да бъде самоцел, то трябва да бъде част от една обща концепция за развитие на училищното образование. Необходимо е да имаме, първо, ясната обща програма за развитие на образованието, и след това да намерим специфичното място на държавните зрелостни изпити. Държавните зрелостни изпити не са самоцел, те сами по себе си не са нещо добро, нито нещо лошо. Те са нещо добро, ако са вплетени в една ясна концепция за това как ще се развива българското училищно образование.
Затова кои са тези две основания, за които казах? На първо място, да се приеме от българския Парламент Национална програма за развитие на училищното образование и в 6-месечен срок от приемането на тази програма министърът на образованието и науката да бъде длъжен да утвърди изпитните материали. И от момента, в който той утвърди изпитните материали и публично ги представи (включително, качвайки ги в Интернет), не по-рано от една година от този момент, да могат да бъдат проведени държавни зрелостни изпити.
Мислим, че това е въпрос на прозрачност и предвидимост на системата. Децата поне една година по-рано трябва да знаят къде е комплектът за изпити, както, като се явяват за Тойфел и на САТ могат да си вземат от площад “Славейков” и да видят как изглежда един Тойфел и един САТ. Можем да се обзаложим, че в момента практически няма българско дете, което да е виждало как изглеждат държавните зрелостни изпити. Това за мен е един голям проблем и ми се струва, че не е правилно. Казвам това и като родител и то трябва да се промени.
Разбира се, може да се избере и другият подход – да се фиксира дата. Но, така или иначе, това е втората промяна.
Третата промяна, която ние предлагаме, е да се въведе една постепенност на това, което е известно като апробация. По същество това е един изпит за изпитните материали, ако мога да се изразя така, и с оглед на това децата да свикнат с тези изпитни материали за държавните зрелостни изпити, ние предвиждаме постепенно, с увеличаване броя на децата, които ги полагат (без това да има значение за тях), всяка година да се правят такива изпити.
Примерно, ако ние утвърдим книжата (условно казано) това лято, още догодина една четвърт от българските деца да направят тези изпити, без това да им се отразява в дипломите, но за да свикнат, да видят какво представляват и т.н. Ако в 2008 г. няма изпити (ако така се прецени), тогава половината ще ги направят, пак без да им се отразяват и процесът ще бъде много по-постепенен.
Четвъртата промяна, която е до голяма степен техническа, но все пак искам да обърна внимание на нея, е следната. В законопроекта се предвижда министърът на образованието и науката да може да издаде наредба, която да уреди условията и реда за поощряване на учители.
Искам да поясня за какво става въпрос, тъй като Министерството на финансите беше обезпокоено да не би да измисля някаква наредба и да раздам някакви големи пари, каквито Министерството на образованието и науката, разбира се, няма. Става въпрос за следното.
По повод Първи ноември, Деня на народните будители, аз исках да създам една награда на името на “Константин Величков” за заслужили български учители. Оказа се, че и други министри са се сетили за тези неща и един е създал награда за едни постижения, друг за други, и т.н. Обаче никъде в Закона за народната просвета няма разпоредба, която да дава право на министъра на образованието и науката да издаде нормативен акт, с който да уреди всички тези отношения и това сега се прави със заповед. Заповедта, както е известно, е един индивидуален административен акт. Тя би трябвало да се отнася за един индивидуално посочен кръг адресати, или за един конкретен адресат.
Следователно, това, което ние правим, е горе-долу това, което предлага госпожа Любчева, а именно – да придадем правна форма на едно фактическо положение, да създадем основание да се издаде една наредба, тя да се обнародва в “Държавен вестник” и да се знае, че в областта на образованието има, да речем, пет вида награди. Едните са за “заслужили учители”, другите за добри възпитатели, третите за подготвили деца за олимпиада, и т.н. Това нещо да е ясно, то да е опубличено, да бъде относително стабилен подзаконов акт и по този начин да се внесе един допълнителен ред в системата, а не това да става за всеки отделен случай със заповед.
Ето четирите предложения, които предлагаме на Народното събрание. Разбира се, отворени сме за всякакви дискусии, за всякакви съображения и, надявам се, че като цяло логиката на това, което предлагаме, би била подкрепена. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет и представен от вицепремиера Даниел Вълчев.
Виждам, че госпожа Калканова с нетърпение иска думата. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, господин председател, колеги, наистина, днешното заседание и отношението, което ще изразим по този законопроект, е изключително важно, защото от нас се очакват определени отговори.
Бих искала първо да отбележа тези моменти от законопроекта, които безспорно, убедена съм, ще получат широка подкрепа , както и тези принципи, които, също съм убедена, че ни обединяват - да има равнопоставеност, прозрачност, предвидимост във всичко това, което се случва и инициира като промени в сферата на образованието. Имам предвид и промяната, която сме дискутирали в предишния парламент, но не стигна време да бъде придвижена и тогава получи широко одобрение – да бъдат оповестявани достатъчно рано, до началото на съответната учебна година цялата организация, всички промени, които касаят обучението през тази учебна година.
Особено важно е предложението в § 2, а именно идеята да бъде предложена на Народното събрание Национална програма за развитие (аз ще го нарека) на средното образование. Защото една такава програма (разбира се, ако тя бъде достатъчно конкретна, тоест освен целите и принципите в нея бъдат предложени и конкретни мерки и бъде вписано кога те ще се случат във времето) - ще бъде отговор на обществените очаквания да е ясно за един дълъг период от време какво ще се случва в българското образование. А евентуалната подкрепа на една такава програма пък ще бъде това обществено съгласие, което всички ние също очакваме.
Абсолютно прав е министър Вълчев, че до този момент темата за държавните зрелостни изпити може би е една от най-дискутираните. Лично аз имах идея да видя през последните години в прегледа на печата дали има друга тема, която да е попадала повече в медийния, обществения интерес. Парадоксално е, че има доста въпроси, свързани с държавните зрелостни изпити, които никога като че ли не сме ги коментирали или поне не са достатъчно ясни на обществото. И примерът, който Вие дадохте – че над 70 на сто от хората са убедени, че това са европейски изисквания, а това всъщност не отговаря на истината, е също едно доказателство в тази посока.
В този смисъл, добра е идеята и аз я подкрепям - провеждането на държавните зрелостни изпити да бъде разглеждано като един елемент, заемащ точно определено място, точно в тази стратегия за развитие на образованието. Оттам ще дойде обосновката защо всъщност трябва да ги правим, какво целим и най-вече какво постигаме по отношение на качеството на образованието с държавните зрелостни изпити.
Лично аз, обаче, бих искала да бъдем максимално конкретни в името на тези принципи, които споменах преди малко – прозрачност, предвидимост и равнопоставеност в системата на образованието. Със законопроекта, ако той бъде одобрен, ние даваме решителен отговор на един въпрос, а именно, че за този випуск зрелостници в края на тази учебна година няма да се провеждат държавни зрелостни изпити.
Аз обаче бих се чувствувала по-добре, ако направим още една крачка напред и дадем отговор на всички останали въпроси, като бъдем максимално конкретни. Всъщност, кога ще бъдат проведени държавни зрелостни изпити? За кой випуск ще бъдат налице всички необходими условия, които да гарантират тяхното провеждане, така че да изпълнят целите, заради които всъщност ги правим?
Все пак, това е обсъждане на първо четене, а не по същество. И точно в името на тази прозрачност и предвидимост ние трябва да отговорим и на този въпрос – кога учениците ще бъдат равнопоставени по отношение на учебните планове, брой часове, независимо от вида на училището, в което учат, за да изпълнят наистина държавните зрелостни изпити своята цел?
Лично аз бих подкрепила идеята и бих инициирала такава идея, освен обвързването с Националната стратегия за образованието, да бъде разширена конкретиката, и в законопроекта да бъде посочен (разбира се, след необходимата подготвителна работа) випуска, за който ще бъдем убедени, че са налице условията за провеждане на държавни зрелостни изпити. Пак казвам, смятам, че е важно да направим това именно по отношение на тази яснота и предвидимост, която всички искаме да съпътствуват процесите в образованието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова. Уважаеми колеги, ще ми позволите ли да си дам думата, за да кажа няколко думи по този законопроект? Няма възражения.
Аз бих искал да започна с това, че днешните дебати по законопроекта не са дебати за това дали да има държавни зрелостни изпити за випуск 2005/2006 година. Не, не са за това, защото и непросветените в просветните въпроси вече знаят, че тази година държавни зрелостни изпити няма да има и не би било добре да има. Защото именно заради изискването на Наредба № 11, което задължава министъра на образованието и науката най-късно до 15 септември да определи начина на завършване, формáта на съответните изпити, и т.н., и т.н.
Дебатите днес са за това кога със сигурност ще има държавни зрелостни изпити – ето за това са дебатите днес. Тоест, родители и ученици (на първо място учениците, разбира се, които са сърцевината на всичко, което правим за българското образование) могат да бъдат спокойни, че заедно – изпълнителна власт и Парламент, ще намерим формулата за решаване на този въпрос.
Въпросът кога да се организират и проведат държавните зрелостни изпити обаче е твърде важен. Този въпрос е пряко свързан с необходимостта от въвеждане на външно оценяване, за което говори министър Вълчев. А това външно оценяване е свързано и с редица други елементи на необходимите реформи, които ще провеждаме в българското образование. Именно защото са твърде важен репер на реформите, държавните зрелостни изпити не могат да бъдат отложени в неопределено бъдеще.
Трябва да има достатъчна яснота кога, от коя учебна година ще се организират и проведат държавните зрелостни изпити. Министър Вълчев беше коректен да ни информира, че те са обсъждали и такъв вариант за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, за което аз лично му благодаря. И в текста на законопроекта, и в мотивите прозрачността и предвидимостта са дефинирани като основна цел във внесения законопроект.
Уважаеми колеги, какво означава за ученици, родители, учители, ако щете – за медии, прозрачност и предвидимост? Какво означават тези две думи?
Убеден съм, че за тях, на първо място, двете думи “прозрачност” и “предвидимост” означават ясен отговор на въпроса кога ще има държавни зрелостни изпити. Аз ще бъда коректен пред себе си, за да кажа, че законопроектът, внесен от Министерския съвет, не дава достатъчно ясен отговор на този въпрос. Дава отговор, но не е достатъчно ясен.
Ако направим едно проучване, включително и сред експерти, и ги помолим да отговорят на въпроса кога, съгласно внесения законопроект, ще се проведат държавни зрелостни изпити, убеден съм, ще се получат доста различни отговори. Неслучайно медиите отразиха с различно тълкуване, включително и на първите си страници, приетия от Министерския съвет законопроект.
Аз, обаче, бързам да кажа, че това изказване не следва да се възприема като Бог знае каква резерва спрямо внесения законопроект, защото чухме, че е възприета друга философия, друг подход, малко по-гъвкав. Защо?
Защото се оказва (тук ще кажа това съвършено самокритично), че даже изписването изрично в закон, че държавните зрелостни изпити се отлагат с една година, още не означава прозрачност и предвидимост. Защото обществеността свикна Народното събрание, въпреки заклинанията си, следващата година отново, с поредното изменение на Закона за народната просвета, пак да отложи решаването на този въпрос. Аз имам някакво обяснение и за страха да се поеме достатъчно отговорност, включително и политическа, и най-сетне да въведем държавните зрелостни изпити. Необходими са.
Но колкото те са необходими, минимум толкова е необходимостта да убедим родители и ученици, че това се прави, на първо място, в най-добрия интерес на ученика. В най-добрия интерес на ученика! Убеден съм, че държавният зрелостен изпит наистина е в най-добрия интерес на ученика. Но ще бъде в най-добрия интерес на ученика, ако организацията, предварителната работа са на достатъчно високо ниво.
Между впрочем, днеска отново се заговори за пробните матури и аз горещо бих подкрепил необходимостта това наистина да се направи. Но ще припомня, че пробни матури имаме още от 2002 г.
Ще Ви бъдем благодарни, господин министър, ако имате - да ни предоставите, ако не – да възложите да се направи един много сериозен анализ на резултатите от досегашното апробиране на държавни зрелостни изпити от 2002 година насам. Това, струва ми се, е изключително важно! Това е изключително важно, за да се ползва и опитът, включително и положителният, и негативният опит от последните четири години.
И така, имам още няколко въпроса, които, струва ми се, са важни. Или по-коректно, ще изразя отношение по още няколко проблема.
Аз мисля, че е правилно Парламентът, ако подкрепи този законопроект, да приеме като свое задължение и отговорност и приемането на една Национална програма за развитие на българското образование или на системата на народната просвета. Защото ние вече говорим за образованието от детската градина до дванадесети клас включително. Това наистина трябва да се направи.
Още миналата година, когато за пореден път решихме да отложим матурите, този път със заклинанието, че го правим за последно, казахме, че наистина трябва да спрем с политиката на палиативните решения в образованието, че е добре да има една национална програма, която да подсказва заложените в нея приоритети, да подсказва включително и законодателните решения, като средство за реализиране на приоритетите, които сме заложили в тази национална програма.
От тази гледна точка, подкрепям идеята за необходимостта Парламентът да приеме такава програма. Но аз бих искал това да бъде константно задължение на българския Парламент, да не бъде еднократен акт, с приемането на който, съгласно преходните разпоредби на внесения законопроект, да бъдат обвързани последващите действия на изпълнителната власт, било то в рамките на 12 месеца или на 6 месеца. Мисля, че това е една дискусия, която ние, между първо и второ четене, ще проведем с участието и на самия министър, и на негови експерти.
Защото, ако Министерският съвет предложи на вниманието една програма за пет или за десет години, тази програма през годините може да се изменя, а след изтичане на срока, по силата на новия чл. 9а вероятно ще се наложи да се приеме нова Национална програма за развитие на образованието и тогава текстът на преходната разпоредба за 12-те месеца би стоял малко странно. Но това са по-скоро законодателни техники.
Онова, което заслужава внимание в това предложение за нов чл. 9а, се свежда, уважаеми госпожи и господа, до израза “училищното образование”.
Уважаеми господин министър, съгласен съм, че това е легален термин в Закона за народната просвета, чл. 22 от закона казва какво следва да разбираме под училищно образование – това е образованието от първи до дванадесети клас.
Искам да заявя категорична позиция, че ние очакваме от Вас и от Министерския съвет Национална програма за развитие не само на училищното образование от първи до дванадесети клас, но национална програма, която ще разглежда предучилищното възпитание и обучение (имам предвид детските градини) като неразделна, съществена, важна част от Националната програма за развитие на народната просвета или на системата на образованието от предучилищна възраст до дванадесети клас включително. Защо? Защото считам, че детските градини не изпълняват единствено и само социални функции. Те изпълняват много важни образователни и възпитателни функции.
И тук ще отворя една тема, разбира се, ние ще направим тези предложения до Вас и писмено, но считам, че в Националната програма за развитие на системата за народна просвета трябва да има специален раздел, посветен на необходимостта от изучаване на официалния български език, включително и от тези деца, за които българският език не е майчин. Имам предвид етнически смесените райони и по-точно районите, в които децата живеят в моноезикова среда.
Предполагам, ще се съгласим всички и го казвам с чувство за отговорност и съвършено добронамерено, че детските градини в тези населени места са единствените центрове за изучаване на официалния български език, преди детето да постъпи в първи клас. Аз мисля, че това не е социален проблем. Това е много голям образователен проблем.
Дадох само един пример за невъзможността националната програма да обхваща само училищното образование от първи до дванадесети клас и по тази причина смятам, че трябва сериозно да се замислим дали да не заменим този израз “училищно образование” в предложението за нов член 9а, с един по-коректен термин, който да обхваща и образованието от предучилищна възраст. Мисля, че този израз не е оксиморон – образование от предучилищна възраст ще стои много добре като израз и той има конкретно съдържание.
В заключение, уважаеми колеги, смятам, че с тези мнения (разбира се, ще се чуят още) законопроектът, предложен от Министерския съвет следва да бъде подкрепен на първо гласуване от Комисията по образованието и науката и от пленарното заседание, като споделям убедеността си, че между първо и второ четене ние, в партньорство с министъра на образованието и науката, ще намерим най-точните редакции, най-точните решения и ще отговорим, може би в по-голяма степен, на очакванията на българското общество, включително и по отношение на прозрачността и предвидимостта на управленските ни решения в тази толкова важна и толкова деликатна сфера, каквато е сферата на образованието. Благодаря за вниманието.
Имате думата, уважаеми колеги, да продължим дискусията. Виждам госпожа Богданова, след това господин Мурджов. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще си позволя да кажа много накратко това, което мисля. Преди заседанието се шегувах, че на мен за пръв път ще ми се случи да участвувам в отлагането на зрелостни изпити и искрено се надявам, че няма да ми се наложи втори път да търся аргументи за свое предишно решение.
Казвам това с разбирането, че големият проблем, около който всъщност ние днес събираме разсъжденията си, е свързан с една насложена вече обществена представа, че зрелостните изпити, така или иначе, като факт, като необходимост, като потребност, като нормален финал на завършена образователна степен като че ли събират цялото критично очакване на обществото.
Според мен, въпросът не е в това кога Министерството на образованието и науката би било готово да проведе държавни зрелостни изпити. Аз съм убедена, че на всеки етап все някой би успял да измисли нормална теза, тест или тема, с която да провери съществуващите знания.
Големият проблем е - кога българските ученици биха били готови за тези зрелостни изпити, а те ще стават все по-неготови, докато ние всички не създадем онази ясна, конкретна, обозрима, конкретизирана среда, в която те биха се готвили. Биха се готвили българските ученици, биха се готвили българските учители, биха се готвили по ясни критерии, осъществявайки подготовка по ясни жанрове, в които биха се вместили едни нормални, закономерни изпити, в които няма да има нито стрес, нито драма, а нормално разбиране, че с това завършва българското средно образование.
Заедно с това, обаче, има няколко аргумента, които ние трябва да заявим днес, без да повтарям онова, което колегите казаха. Аз съм съгласна с госпожа Калканова, че ние би трябвало, в края на краищата, да сме наясно кога всичко това, за което говорим от години, би станало факт. С разбирането, обаче, че във всички случаи не бихме си позволили да компрометираме идеята за зрелостни изпити с допълнително оспорване, поради несъответствие на записите с действуващи вече текстове. Аз продължавам да твърдя, че записите тук трябва да бъдат съобразени и с това, което ние вече сме записали.
И един въпрос, от който няма как да избягаме и който не е проблем на технология, а е проблем на философия. Какъв е смисълът на получените дипломи и на положените държавни зрелостни изпити? Във Вашата програма, господин министър, която предстои да бъде коментирана, има записан текст, че изпитът, който би бил положен след завършен седми клас (ако приемем, че това е структурата на образование, на завършен основен образователен етап), тестът, какъвто ще представлява изпитът, би бил вход към следваща образователна степен.
Какво представляват дипломите, получени с оценки от държавни зрелостни изпити? Ние все още нямаме тезите, вижданията на българските висши учебни заведения как те си представят битието на българските ученици с получен такъв документ! Така че вероятно трябва да поискаме най-сетне някакво общо разбиране - ще пристъпим ли към една приета вече практика, каквато съществува, или ще продължаваме да въртим проблема само в рамките на средното образование, където вероятно е по-лесно, където обществените емоции са най-изострени и където, в края на краищата, ние с Вас ще се опитаме да направим (надявам се) най-сетне всичко възможно, за да направим тази стъпка. Но тази стъпка трябва да има своята пътека след това. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Богданова. Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин председател, господин министър, аз мисля, че колегите казаха две думички, които са достатъчно ясни и, общо взето, дават една характеристика на предложените промени, които правите Вие, и те са прозрачност и предвидимост в цялата система. Нещо, което е крайно наложително и, от друга страна, досега със сигурност е създавало едно-единствено нещо и това е: несигурност от системата и неясни критерии как се случват нещата, защо се случват, включително и отговор на въпроса защо се отменят матурите.
Всички тези неща, мисля, че с предложените промени ще бъдат решени. Аз не мога да разбера мотивите на колегите, които се изказаха до момента – какво ги притеснява, че няма да отговорим на въпроса кога ще бъдат матурите на практика. Това, което чух от становището на министерството – в крайна сметка зависи от това дали ние ще си свършим бързо работата, първо, като Комисия по образованието и науката и, второ, като народно представителство. В смисъл такъв, аз одобрявам предложения подход – нека да има първо национална стратегия или национална програма и след това, когато тази програма е одобрена, съответно с ясните срокове, които тук бяха споменати, мисля че бяха шест месеца, да бъде казано кога ще бъдат матурите за всички останали. Иначе, ако заковем датата, примерно, че ще има матури в 2008/2009 г. и после да ни се наложи да вземаме решението: ама няма да имаме матури тази година, защото, виждате ли, те тука не можаха да си свършат добре работата, мисля, че въобще не е подходящо.
От тази гледна точка, приветствувам тази стратегия да бъде обвързана именно по този начин – национална програма или национална стратегия за образованието и съответно зрелостни изпити. Мисля, че това е най-логичният подход.
Госпожа Богданова постави тук въпроса, ако въведем тези изпити, какво става оттам-нататък и за какво служат те на учениците, пък и на самите родители, които ще изпитват притеснения? Всички сме родители, знаем за какво става въпрос. Ще бъдат ли те вход към висшите училища, или няма да бъдат? Ако ще бъдат, какво става със сегашната автономия на висшите училища, макар че и сега го има в закона, но те не го признават? Въобще, мислим ли оттук-нататък, не само министерството, но и всички ние, за една цялостна стратегия за висшето образование и въобще за крайния продукт, който излиза на пазара и което е нещо много съществено? Не само да положим зрелостния изпит, да закичим хубавите оценки, да кандидатствуваме в университета – но в крайна сметка какво излиза от нас и какво инвестира българската държава като готов продукт на пазара? Това, според мен, са много важни въпроси.
И най-важният въпрос, според мен, и аз се надявам тук не само министерството, но и колегите, които са част от мнозинството, да дадат отговор. Говорим за много хубави работи, за нещо дългосрочно, за нещо с голяма перспектива, за създаване на едни правила, които са необходими и най-важното нещо, според мен, ще престанат да насърчават системата проба-грешка. Това е много хубаво нещо. Бих искал обаче да питам: финансово обезпечени ли са тези неща? Защото можем да приемем хиляди стратегии, можем да заковем зрелостните изпити за еди-кога си, но в крайна сметка без финансов ресурс за образование ще си говорим едни много хубави приказки и ще си пишем едни много хубави стратегии. Така че, ако действително предлагате един цялостен етап, въпросът е как го виждаме финансово реализиран или финансово обезпечен, за да постигнем максимум ефекта, който гоним - всички да са спокойни, всички да имат равен достъп, всички да имат еднакво качество и да са много добре реализирани на трудовия пазар след това. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Мурджов. Госпожа Анелия Атанасова иска думата, след това господин Камбуров.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, колеги, в началото на септември предоставих на Комисията по образованието и науката един материал – виждане на водещи преподаватели от варненските гимназии, заедно с хора от Инспектората по образование. Това е един труд, в който хората категорично си казват мнението, че би било хубаво след подготовка на обществото и с едни твърди позиции, примерно, след две години ще се въвеждат редовните матури, да се проведе апробация на държавни зрелостни изпити, като ученикът ще има правото да избере дали оценката от зрелостния изпит или крайната годишна оценка да се вземе предвид за вписване в дипломата.
Съобразно тяхното виждане, това е една добра психологическа подготовка както на учениците, така и на родителите, и България би се върнала към традицията на зрелостните изпити, която беше скъсана през последните години.
Затова, ако нямате нищо против, може и това да се вземе под внимание като виждане на преподавателите. В края на краищата, това е нещо, с което трябва да се съобразим и най-добре те могат да кажат и да изразят отношение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Атанасова. Господин Камбуров, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, колеги, считам, че въпросът, който разглеждаме сега, е най-важният в днешното заседание. Тук има няколко народни представители като госпожа Атанасова, Кънева, Гроздилова, Калканова, с които се наслушахме на приказки в продължение на пет години.
Както знаете, въпросът за матурите беше поставен доста отдавна. И ако искаме да говорим откровено, една от първите глави, които се затвориха в Програмата за приемането ни в Европейския съюз, беше главата “Образование”. Така че не може да се спекулира с това, че Европейският съюз е ангажиран до такава степен, че да ни налага норми и правила.
Второ, въпреки всичко, трябва да кажем, че когато приемахме Основните правила за провеждането на матурите в нашата страна, ние имахме предвид, че България е единствената от страните, които са в Европа и от тези, които влязоха в 2004 г. в ЕС, която няма матури (т.нар. “абитура” в средните училища на Запад). Естествено, това не можеше да продължава и в подписания договор със Световната банка пет раздела касаеха областта на средното образование и три раздела - областта на висшето образование. Това бяха оптимизацията, матурите, квалификацията на учителите и т.н. Това бяха основните въпроси, които влязоха в този договор. За съжаление, поради, направо казано, некадърност, ние загубихме този проект, който беше от 54 млн. евро, заедно с всички онези положителни неща, които трябваше да станат при нас. Досега има описан само един случай, при който е загубен частично такъв заем и това е Пакистан.
Ние можем да говорим много по този въпрос, но аз не видях тук нищо конкретно, всички повтаряха: принципи на прозрачност, на предвидимост на развитие на системата на народната просвета. Но, господин министър, ако направите в тази област това, което очакват от Вас, а не то да стане през учебната 2008/2009 г. (разбирате ме защо, нали?), това ще бъде най-доброто решение.
Защото матурите, в края на краищата, трябва да решат два проблема. Първо, те трябва да решат въпроса за равнопоставеността на децата в България и, на второ място, че матурите са входната врата към висшите училища. Тук вече е конфликтът с ръководствата на висшите училища по Закона за автономията на висшите училища – как ще го приемат те това. Естествено, висшите училища, които са предпочитани, няма да са съгласни на този вариант, тъй като търсят начини да спечелят пари, и т.н. Това е естествено. Но ние трябва да го направим по този начин, както е в цяла Европа.
Искам да Ви кажа още и това, че господин Местан беше доста гъвкав, като каза, че няма нищо конкретно. Аз също смятам, че е така, затова ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, продължаваме дискусията. Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, господин министър, колеги, дами и господа, аз мисля, че е много важно да направим необходимото като парламентарна Комисия по образованието и науката, а се надявам, че и господин министърът с екипа си и с министерството също ще подкрепят усилията по разглеждания законопроект да има достатъчно сериозен обществен дебат и дискусия. Смятам, че е нормално по такъв важен законопроект да чуем мнението на синдикатите, на експертите от регионалните инспекторати по образованието, на директорите, на учителите, на родителите, на обществеността.
За мен е важно оттук-нататък по какъв начин ние, като членове на парламентарната комисия, ще имаме възможността да чуем цялото разнообразие и богатство от мнения, понякога противоречиви, твърде различни и спорни, за да можем, в края на краищата, когато на второ четене гласуваме закона в пленарна зала, да го направим с ясното съзнание, че наистина отговаряме максимално на обществените очаквания и обществените потребности – и на учениците, на учителите, на цялата система на българското общество.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, с предложението заедно, като парламентарна Комисия по образованието и науката и като Министерство на образованието и науката да инициираме и активно да участвуваме в такъв обществен дебат, за да дадем ясен знак на българското общество, че ние сме готови да се вслушаме във всичко полезно и работещо, което може да ни помогне при гласуването на окончателния вид на закона.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Славов. Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз мисля, че изключително много е изписано, казано и обсъждано по проблема с матурите и смятам, че в момента са две тезите, които битуват сред педагогическата колегия и в обществото.
От една страна, някои казват да има матури на изхода на тази година, от друга страна, някои казват (и това са преобладаващите мнения) да се организират матурите така, че за тези, които влизат в средната образователна степен, да е ясно, че на изхода те ще имат матури. Тоест, ако те влизат следващата учебна година, на изхода в 12-ти клас ще имат държавни зрелостни изпити.
Смятам, че и синдикатите (мисля, че тук техните представители също ще си кажат мнението) организираха една изключително широка обществена дискусия по този проблем. Мисля, че Министерството на образованието и науката в момента се ангажира и пое тежестта да предложи един проект за Национална програма. Смятам също, че ако тази Национална програма бъде обвързана с един много точен времеви график и с един финансов график, тоест, с финансова обезпеченост или какво е необходимо, за да се реализира тази програма, с поетапното изпълнение на тази програма ще се реши и конкретизацията на тези въпроси, които ние поставихме.
Мисля, че е редно да подкрепим на първо четене този законопроект, защото всички сме убедени в необходимостта му и освен всички казани неща, зрелостните изпити са и част от конкурентоспособността на българското средно образование и затова смятам, че актът е важен. А между първо и второ четене, заедно с всичко това, което беше изречено за проекта за Национална стратегия за единното - от предучилищното до дванадесети клас - образование, да бъде конкретизирано, за да може наистина да внесем режим на предложения за второ четене в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева. Виждам, че няма заявки за изказване. Поглеждам към социалните партньори, но преди това вероятно ще искате да обобщите, господин министър? Заповядайте, госпожа Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважами дами и господа депутати, уважаеми журналисти, колеги,
За да може човек да се изкаже професионално и точно по внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, трябва да познава Програмата за развитие на средното образование. Ето, в тази посока ми се иска да направя някои предложения.
Първо, между самото наименование ”Програма за развитие н средното образование”, записана точно така в § 93 от Закона за бюджета на Република България, и тук предложеното наименование “Програма за развитие на училищното образование”, има противоречие. Ето защо подкрепям мнението и становището на председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката да има уточняване, за да няма разминаване между различните закони, които дискутират тези въпроси.
Второто предложение е свързано с член 4а, ал. 1. Безспорно, принципът за прозрачност и предвидимост на образователната система много ясно и точно е заложен и разяснен в програмата, представена от министерството. Наричам я нарочно програма, за да не обърквам понятията на колегите, защото, както казах, в различните документи тя различно е разписана.
Така че в тази посока мнението и становището на Синдиката на българските учители е дали в един проектозакон, който утре може да стане закон, трябва да се залагат принципи, защото законът е нещо по-конкретно и нещо по.точно.
Също така в чл. 4а, ал. 2 трябва да се уточнят някои понятийно-педагогически понятия. Не може да се каже “условията и редът на завършване на определен клас” – кой е този клас? Може да се каже “условията и редът за завършване на първия клас на етап или степен”. Мисля, че тук юристите в Министерството на образованието и науката трябва да уточнят и да прецизират текстовете.
Безспорно в чл. 9а, ал. 2 трябва да намери място, както беше подчертано тук, и финансовото обезпечаване на тази програма, въпреки че в програмата има един пълен раздел за начина на финансовото обезпечаване.
Смятаме също така, че в § 3, чл. 24, където се създава нова ал. 7, трябва също да се прецизира текстът, защото вие виждате в текста, че министърът на образованието и науката трябва да утвърди със заповед “примерни изпитни материали”. Не може да има примерни изпитни материали, уважаеми депутати, когато ние имаме задължителен общообразователен минимум. Тук също трябва да се прецизира текстът.
Безспорно, мнението и становището на Синдиката на българските учители е, че матури трябва да има в средното образование. Не защото, да кажем, ги има в страните на Европейския съюз – има ги в част от тези страни. Има много мотиви, които могат да бъдат защитени относно това защо са необходими матурите. Като приемам безспорно мотивацията на професор Камбуров, че те трябва да бъдат и вход към висшето училище, приемам и мотивацията на доцент Любчева, че това създава една конкурентна среда между училищата и може би това е едно от най-важните неща.
Но аз, уважаеми депутати, апелирам към вас, за да може да се разреши този въпрос – законодателната инициатива е във вас, вие приемате Закона за висшето образование, вие определяте нормите и правилата във висшето образование и мисля, че този въпрос вие може да го разрешите с промяната на Закона за висшето образование.
Имаме и още няколко предложения и забележки относно текста на предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, но най-голямото ни притеснение беше изразено от председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката, потвърдено от доцент Любчева и се надявам, че половината или поне по-голямата част от депутатите мислят така.
Ние имаме Закон за народната просвета и Синдикатът на българските учители предлага Националната програма за развитие на средното образование в България да я наречем Програма за развитието на народната просвета, което ще приляга най-много на един всеобхватен, цялостен документ (използвайки предложението и на председателя на парламентарната комисия). Защото, разкъсвайки целостта на образователната ни система, която започва още от детската градина и приключва със завършването на 12-ти клас (както и обучението през целия живот), няма да имаме онези мотиви и онези цели, които човек си поставя не само в тази програма, но и като нация.
Ето защо, аз съм дълбоко убедена, че с дискусията, която беше направена, този проектозакон ще мине през Отрасловия съвет в Министерството на образованието и науката - благодаря ви за това предложение, за да може по-точно и по-ясно да кажем мнението и становището си, да нанесем някои редакционни промени в проектозакона.
Благодаря Ви, господин председателю, за предоставената ми възможност да кажа частично мнението и становището на Синдиката на българските учители. Позволете ми, господин председателю, да благодаря, както на Вас, така и на министъра на образованието и науката, за участието на ваши експерти и заместник-министри в онази голяма европейска конференция, която проведе Синдикатът на българските учители на 3 февруари т.г., където разисквахме абсолютно всички тези въпроси. Това ни дава увереност и основание да вземаме по-активно участие в разискванията по Националната програма за развитието на народната просвета в България, когато господин министърът я предостави на социалните партньори и педагогическата колегия се запознае с нея, за да може да я обогатим с направените предложения, изразените мнения и становища от тази европейска конференция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз. Сега, уважаеми колеги, ще предоставя думата на вицепремиера и министър на образованието и науката г-н Даниел Вълчев, преди да преминем към гласуване на внесения законопроект.
Имате думата, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Ако ми разрешите, бих искал да направя кратък коментар на най-важните въпроси, които бяха повдигнати. На първо място, въпросът, който самият аз поставих – кой подход да бъде избран. Дали да фиксираме за кой випуск, тоест, през коя учебна година биха се провели държавни зрелостни изпити, или да оставим въпроса в съответствие с други факти, които ще се случат най-вероятно в един или друг момент, а именно: приемането на програмата. И аз така ще я наричам, въпреки че след малко ще си позволя да кажа няколко думи по нейното наименование.
Според мен, това действително е важен въпрос. Аз казах, че ние не бихме възразили срещу това, но много е трудно Министерството на образованието и науката да намери правилното място във времето на държавните зрелостни изпити, при положение, че нито аз, нито моите колеги от министерството сме наясно дали въобще ще бъде приета такава програма, към кой момент и какво от това, което ние предлагаме, ще бъде възприето от парламента.
Следователно, ако ние там имаме разписани едни срокове да се случат определени неща, които са свързани с въпроса за държавните зрелостни изпити (а аз не знам дали това би се възприело от народното представителство)… То, към днешна дата, повярвайте ми, е много трудно да кажа коя е правилната година. Ако вие имате такава убеденост и нагласа, ние бихме приели всяка една година, искам веднага да кажа това. Искам да добавя, че тук беше споменато, между другото, че има някаква предопределеност на това, че няма да се провеждат държавни зрелостни изпити през настоящата година. Веднага искам да кажа, че юридически няма такава предопределеност. Наредба № 11, която беше цитирана, се издава от министъра на образованието и науката, който е пред вас и който, уверявам ви, има готов вариант за промяна на тази наредба, позволявам си да кажа това.
И за да няма някакво недоразумение и да се остане с впечатление, че въпросът някой го е предрешил извън Народното събрание, ще кажа, че въпросът за провеждането на държавни зрелостни изпити, включително и за тази година, не е предрешен. Той ще бъде решен еднозначно, едва когато Народното събрание се произнесе.
Второто нещо, което бих искал да кажа и което от няколко колеги, а и от госпожа Янка Такева основателно беше повдигнато, е за наименованието на програмата. Това е същностен момент и изразява логиката на това, което ние предлагаме. Разбира се, че не е случайно наименованието “училищно образование”. В § 93 на Закона за държавния бюджет, както основателно госпожа Такева изтъкна, е посочено буквално: “Национална програма за реформи в средното образование”. Това е текстът, който Народното събрание е приел. Ние нямаме нищо против да се съобразим точно със заглавието и да внесем “Национална програма за реформи в средното образование”. На мен лично това наименование не ми допада, признавам честно, и то поради две основания.
Първо, не считам, че това трябва да бъде програма за реформи, а по-скоро наистина за развитие, тъй като хората се умориха от реформи и искат да видят перспективата, а не самоцелните промени.
На второ място, не считам, че “средно образование” е коректно, тъй като според Закона за народната просвета началното, основното и средното образование са трите компонента на т.нар. в чл. 22 “училищно образование”.
Това, обаче, което господин Местан и госпожа Такева поставят, е вече не формалният, а същностният въпрос.
Трябва ли ние да включим в тази програма и предучилищното обучение и възпитание, което се извършва в детските градини? Това е много фундаментален въпрос.
Веднага искам да кажа, че това ще е една дискусия, която вероятно след няколко седмици ще водим по повод на самата програма и аз не бих искал да влизам сега в някакви детайли. Но към днешна дата искам да ползвам повода, че има и колеги-журналисти, за да кажа ясно следното.
Министерството на образованието и науката няма никакво намерение да инициира прехвърлянето на управлението на детските градини на което и да е друго министерство. Ние ги разглеждаме като неразделна част от народната просвета, повтарям - неразделна
част от народната просвета и считаме, че правилното място на управление на тези звена е в Министерството на образованието и науката (извън, разбира се, финансирането, което, както е известно, е общинско). Казвам това, за да се престане веднъж завинаги с този въпрос.
Същевременно обаче считаме, че големите, дълбоките, съществените промени, ако щете - и проблеми в системата на народната просвета, не са в детските градини. Какво да кажа за развитие на детските градини? Да имат по-добри стаи, повече играчки? Повече възпитатели? Какво да кажем за тях? Докато, извинявайте, но за училищното образование много неща могат да се кажат. Много неща могат да се кажат и това е единствената причина, поради която сме се фокусирали наистина върху училищното образование. Но пак казвам, ние нямаме никакъв проблем да внесем и Програма за развитие на народната просвета, само че частта за предучилищното образование и възпитание ще се свежда до това, че ние го харесваме и искаме то да се развива.
РЕПЛИКА на ЯНКА ТАКЕВА: Вече има шест критерия на Европейската комисия по образование за качествено образование, които се отнасят до предучилищна възраст.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Според мен, ние ги спазваме, госпожо Такева.
РЕПЛИКА: Предучилищното обучение не е задължително. То е по желание.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Продължете, моля, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това беше вторият въпрос, на който считам, че беше важно да се даде ясен отговор, тъй като разбирам, че колеги от педагогическите среди, които са заети главно в областта на предучилищното образование и възпитание имат някакви колебания и притеснения по въпроса. Нека още веднъж да кажа – ние нямаме никакво намерение да инициираме каквито и да е промени с прехвърляне на отговорността на друго министерство. Никакви намерения нямаме!
Следващият въпрос, който беше повдигнат първоначално от госпожа Богданова и после и от други колеги – за смисъла на държавните зрелостни изпити извън тези аспекти на смисъла, които са известни, в частност, дали те биха могли да бъдат вход към висшето училище?
В тази зала преди няколко месеца имах повод да ви запозная с резултатите от едно социологическо проучване. То показва следното.
Преподавателите във висшите училища по един типичен наш, роден обичай, изразяват мнението си така. Мнозинството от тях казват: “Да, ние сме за това матурите да са вход към висшите училища.” Мнозинството от тях също така казват: “Но не и за нашето.” Извинявайте, но въпросите на образованието, за съжаление, дълги години не се решават по принципен начин, те се решават с оглед на това училище, на онзи университет, на тази група, която има един или друг интерес.
Моето лично убеждение е, че ние трудно ще се справим и с административни или със законодателни усилия да наложим на висшите училища матурата като задължителен вход. Между другото, не е такъв принципът в повечето държави; много голяма част от училищата, за които има отделен вход, имат специфични правила на прием. В това няма нищо лошо, според мен.
Наред с това, за да могат висшите училища да се убедят, че матурата наистина се прави по един почтен начин, по един еднообразен начин, по един прозрачен начин, е необходимо да мине някакво време. Аз не съм уверен, че първата и втората година ние ще имаме резултати, които да са напълно добри. Вероятно през годините ще трябва да усъвършенствуваме и самите изпитни материали, и начина на организация, и т.н.
Според мен, този въпрос е важен, тъй като това би било много силен аргумент за възприемане на матурите от обществото. Но, без да твърдя, че непременно съм прав, първите години това ще бъде трудно. Може би все пак трябва да има проведени една-две години държавни зрелостни изпити, за да се убедят хората, че това е нещо честно, справедливо, открито, че всички деца са при равни условия, че наистина има сериозни критерии. И чак тогава висшите училища, според мен, ще се убедят постепенно. Някои не знам дали ще се убедят, тъй като имат и други аргументи за това, включително икономически, от провеждането на кандидатстудентски изпити, но това е друга голяма тема.
И последният въпрос, на който исках да обърна внимание, вземайки повод от това, което госпожа Такева изтъкна – не искам да влизам в детайли дали една или друга формулировка на част от разпоредбите е добра, или не е добра. Мисля, че ние спокойно можем да го одобрим на експертно равнище. Като казваме “примерни изпитни материали”, ние сме имали предвид, че няма да дадем самите изпитни материали, които ще дадем на децата в този им вариант и в тези им въпроси, защото ще ги научат наизуст. Това ще бъдат едни типизирани материали, от които те ще се ориентират какво ще има по принцип, но това няма да е същият въпрос за бялата лястовица, а един друг въпрос, може би пак за Моканина, но за нещо друго.
И понеже на няколко пъти се споменава, че групи учители много настояват за едва ли не за незабавно провеждане на държавните зрелостни изпити, веднага искам да кажа следното.
Дори тази година да се проведат държавни зрелостни изпити, или следващата, или по-следващата, когато Парламентът реши, около тези изпити няма да се допуснат частни уроци! За да няма някакво недоразумение. На няколко основания няма да се допуснат частни уроци. Уверявам ви, че поне докато аз съм министър, няма да се допуснат частни уроци! Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз, господин министър.
Уважаеми колеги, че беше горещо – горещо беше. Но знаем, че когато депутатите спорят за образованието е от загриженост за образованието.
Господин министър, преминаваме към гласуване на законопроекта. И не за да споря, но за уточнение ще кажа следното.
Разбира се, че може да измените Наредба № 11. Но самата декларация, че бихте го направили, ако остане задължението по закон да проведете държавни зрелостни изпити, означава, че някои положения в тази наредба вече не са реализирани. И за да не останат никакви съмнения и у присъствуващи, и у медии - ние много внимателно прочетохме и едно загубено дело във Върховния административен съд и то беше именно заради подобен тип неизрядност в организацията на държавните зрелостни изпити.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тогава министърът не беше юрист... (Оживление).
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много моля, отново повтарям, че целта на днешното заседание не е да си припомняме какво е било, а си припомняме какво е било, за да намерим най-точните решения.
Уважаеми колеги, мисля, че дискусията беше достатъчно съдържателна. Мисля, че всички колеги, които имаха желание, успяха да изразят своето становище по законопроекта, което ми дава основание да преминем към гласуване.
И така, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на пленарното заседание да подкрепи на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували “за” – тринадесет души.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – един.
Законопроектът е приет от Комисията по образованието и науката и ще предложим становище, с което ще призовем и пленарна зала да го подкрепи.
Уважаеми колеги, имаме още работа днес. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Борислав Китов и Лютви Местан.
Господин Китов тук ли е? Няма го. Ще се наложи аз да представя законопроекта. Ще предложа малко предистория на проблема.
С господин Борислав Китов, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване, бяхме поканени и присъствувахме на едно тематично заседание на Съвета на ректорите на медицински университети, което се проведе във Велико Търново, с участието на вицепремиера и министър на образованието и науката г-н Даниел Вълчев, на заместник-министъра на здравеопазването г-н Райнов, и с участието на всички ректори на медицински висши училища и на деканите на съответните факултети.
Считаме, че законодателната инициатива е материален израз на резултативния диалог между Парламент и висши училища. Със законопроекта правим усилие за запълване на едно бяло петно в медицинското образование, което бяло петно всъщност означава, че не е законово уредена практическата подготовка на студентите по стоматология.
Не се смятам за специалист в тази малко по-специализирана материя. Затова няма да прочета пред вас отново мотивите, с които сме внесли този законопроект, защото тези мотиви вече са ви раздадени. Ще кажа само, че може би най-краткото представяне на законопроекта се свежда до един израз, който днес аз чух четири или пет пъти – и от г-жа Любчева, и от вицепремиера и министър на образованието и науката, и този израз е: “придаване на правна форма на едно фактическо положение”.
Уважаеми колеги, практическата подготовка на студентите по стоматология се осъществява в стоматологическите факултети на съответните медицински университети. Само че това положение не е уредено в закона. Интересното е, че това положение е уредено в някои подзаконови нормативни актове. И затова бързам да предупредя този, който би критикувал законопроекта, че прави опит да смесва функциите на едно основно звено на висше училище, каквото основно звено безспорно е факултетът, с функции на лечебно заведение. Да припомня, че в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите медицина и дентална медицина за образователно-квалификационна степен “магистър”, този въпрос е изрично уреден, и то в посоката, в която ние се опитваме да го уредим в предложения законопроект.
И ако е недопустимо това смесване на функциите на лечебно заведение с функциите на основно звено на висше училище, защото това чета в становищата и на двете министерства, то би трябвало да получим адекватен отговор защо точно тези две министерства са допуснали подобно смесване на функциите в подзаконов нормативен акт. Чета:
“Чл. 11, ал. 2. Практическата подготовка на студента се организира от висшите медицински училища. Включва определено време от практическа лечебна дейност, която се осъществява под ръководството на преподавателите и се провежда във факултети по дентална медицина и в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка по реда на Закона за лечебните заведения.”
И знаете ли защо имаме “в лечебни заведения” и в стоматолотически факултети? Много е просто. Защото по хуманна медицина практическата подготовка се провежда наистина в нарочни лечебни заведения, наречени университетски болници, получили положителна акредитация като университетски болници. Но в тези лечебни заведения, в университетските болници, няма нито стоматологически кабинети, нито стоматологически центрове, защото стоматологическото лечение поначало е (моля да ме извините, ако допускам неточности) извънболнично лечение.
Вероятно текстовете, които сме предложили, не са най-удачни. Имаше две заседания в Комисията по здравеопазване, тъй като водещата комисия по отношение на този законопроект е Комисията по здравеопазване, докато от Комисията по образованието и науката ще се иска становище като съпътствуваща комисия. Аз бих ви призовал да се доверим на експертната оценка на колегите от Комисията по здравеопазване, които неслучайно едва на второ заседание подкрепиха законопроекта, като за второто заседание вече разполагаха с подобрените текстове, които бяха предложени от Министерството на здравеопазването, предполагам с участието на Министерството на образованието и науката, но след съгласуване със съответните висши училища, в които се провежда обучение по стоматология.
Мисля, че с това мога да завърша представянето на законопроекта, като бих ви призовал да подкрепим по принцип внесения законопроект от г-н Борислав Китов за първо гласуване, а за второ гласуване вече с този законопроект ще се занимава водещата комисия - тази по здравеопазването. Благодаря за вниманието.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Тъй като аз считам, че съм повече лекар, отколкото преподавател, затова ще попитам господин Додов: моля, обяснете ми нозоологията на тези десет легла, които се използват 48 часа при пациентите. И второ, какво е мястото на лицево-челюстната хирургия във връзка с усложненията, които могат да настъпят във вашата патология? Трето, тъй като предполагам, че касата няма да подпише с вас, по какъв начин ще бъдат третирани пациентите, които ще останат там за 48 часа?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин Додов, да отговорите на въпросите на господин Камбуров. Но от своя страна, аз в мотивите пропуснах да кажа, че ако не решим този въпрос, рискуваме от 1 януари 2007 г. да поставим под съмнение признаването на сертификатите за завършено висше образование на студентите-стоматолози. Така че това беше важен мотив. Благодаря. Заповядайте, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми професор Камбуров, бих искал да кажа, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята на законопроекта, който е внесен от г-н Местан и г-н Китов, но с променена правна технология за осъществяване на тези намерения.
В днешното становище, което е внесено от Министерството на здравеопазването на последното заседание на Комисията по здравеопазване, тези въпроси, за които ме питате, отпадат, включително за заплащане от Националната здравнооосигурителна каса. Ясно е регламентирано, че ще има финансиране както досега – без участие на Националната здравноосигурителна каса, с регистрация на лечебната дейност в РЦЗ, а оттам и държавен контрол върху осъществяването на дейността. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много Ви благодаря, господин Додов. Благодаря и за търпението, с което председателят на Съюза на стоматолозите в България изчака останалите точки от дневния ред. Има ли желаещи за изказване от народните представители?
Господин Шарков, Вие искате ли думата?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Не, благодаря. Имаме доверие на господа народните представители.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз. При това положение, уважаеми госпожи и господа народни представители, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на пленарното заседание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Борислав Китов и Лютви Местан, моля да гласува.
Гласували “за” – единадесет души.
Гласували “против”- няма.
Въздържали се – няма.
Законопроектът е приет с консенсус.
Благодаря Ви за участието в това заседание. Ние продължаваме нашата работа. Последната точка от дневния ред е Законопроект за защита, ползване и разпространение на българския език, внесен от народния представител Станчо Тодоров.
Господин Тодоров вече е тук. Господин Тодоров, законопроектите се разглеждат по реда на тяхното внасяне. За съжаление, Вие закъсняхте, затова първата точка се оказа последна от дневния ред. Имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, ще ме извините, че закъснях няколко минути, но имахме заседание на Комисията по околната среда, а и Комисията по културата миналия път искаше да разгледа този въпрос. Докато се разберем в коя комисия... Аз по принцип не закъснявам, но извинете ме, от две минути закъснение два часа седя сега тука. Ще бъда кратък, ще Ви запозная с основния мотив, поради който предлагам този закон.
Уважаеми колеги, основният мотив за разработването и прилагането на законопроекта е породен от тревогата на широки обществени слоеве в страната за опасностите, застрашаващи чистотата на българския език, който е главен фактор за утвърждаването на българската национална идентичност. Във все по-голяма степен българският език е подложен на агресивно и безконтролно замърсяване и разрушаване чрез проникване в него на вулгаризми, цинизми и чуждици. Това се отразява изключително неблагоприятно върху речта, националното възпитание на децата и младежите, както и на много други българи, живеещи у нас и в чужбина.
Компетентните български органи, както и редица обществени организации и лица не реагират в достатъчна степен на разрушителното въздействие върху родния език. Често пъти, поради различни интереси, български граждани и действуващи в страната организации, фондации и групи принизяват ролята на българския език и въздействуват неблагоприятно върху неговата чистота.
Някои фактически юридически лица дори развиват тезата, че в обстановката на глобализация и европейска интеграция българският език е в процес на изчезване. Това противоречи на европейската и световна практика и стандарти, съгласно които българският език се издига като официален език на Европейския съюз, Организацията на обединените нации и други авторитетни международни организации.
Същевременно, чрез безспорните успехи на представителите на българската култура по света в още по-голяма степен се популяризира разпространението на българския език и писменост из цяла Източна Европа и други географски райони.
В предлагания проект се предвиждат ... граници за изучаване и използване на българския език, за неговата защита и разпространение у нас и по света. За целта са формулирани конкретни права и задължения на институции, организации и лица, както и създаване на подзаконови и други актове, в които се концентрират възможностите за постигане на тези цели.
Изпълнението на законовите разпоредби на проекта се осигурява чрез предвидения държавен и обществен контрол, както и налагане на административни наказания.
В разработването на проекта е ползван също опитът на всички държави от Европа, които работят за защита и разпространение на своите езици като модерно законодателство.
Съгласен съм със становището на вицепремиера, че е правомощие на Народното събрание като орган, който осъществява законодателна власт, да прецени обществената необходимост от приемането на отделен закон за използване, защита и разпространение на българския език.
Не мога обаче да се съглася със становището на уважаемия професор Райнов, съответно колегата му, който не смята, че такъв законопроект е навременен и необходим, като се позовава на това, че в някои страни, Франция например, приемането на такъв закон предизвикал обществена дискусия и последвало оттегляне на някои негови параграфи като неконституционни и че подобни обществени дискусии и процеси се развиват и в други страни. Аз не виждам нищо противоконституционно в този закон.
Считам, че комисията ще вземе правилно решение и ще подкрепи законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин Тодоров. Откривам дискусията и по този законопроект. Позволете ми няколко думи.
Езикът е особена система и трудно се поддава на административно регулиране. Знаете, че българският език е единственият аналитичен език сред всички славянски езици – отношенията между думите се предават чрез предлози, а не чрез падежи. Няма да влизаме в дискусия за т.нар. македонски език. Да оставим тази тема. Интересно също така е, че българският език е бил синтетичен и не е правел изключение сред славянските езици. Странно защо… По законите на самия език, някъде към 13-14 век тази синтетична система се разпада и се заменя с аналитичната система. Ако тогава сме имали код, който да съхранява книжовната норма, закрепена с делото на Кирило-Методиевите ученици, вероятно всяка индикация за преминаване от синтетична система към аналитична е трябвало да се въприеме като отклонение от книжовната норма и ако има административно регулиране, съответно да се накаже.
Никой обаче не е бил в състояние да спре този процес. Няма рационално обяснение и не се е родил учен, който да обясни защо един език преминава от синтетична система към аналитична. Толкова. Нищо друго няма да кажа по този законопроект. Тема за размисъл, свързана с историята на българския език.
Откривам дискусията, колеги, имате думата. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: По отношение на т.нар. македонски език аз мисля, че той показва многообразието на българския език – това, за което говорихте и Вие, неговото развитие в исторически план. И това може да ни кара да се чувствуваме само по-богати културно, нищо повече. И лексикално, естествено.
Другото, което исках пак да репликирам – разликата с останалите славянски езици, аналитичният и синтетичният стил може би това идва да докаже в развитието на езика, че в крайна сметка не е само славянски езикът, в него има други добавки, които са част от една друга култура, много по-богата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Мурджов. Разбира се, всичко това, което казах за българския език, е по-скоро израз на едно особено самочувствие, което би трябвало да ни даде именно тази уникалност на езика. А сравнителният аспект беше с оглед на генеалогията на българския език, защото наистина е бил синтетичен и това е отразено във всички писмени паметници.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда много кратка. Ще започна с това, че аз няма да подкрепя този законопроект, както не подкрепих подобен, който беше предложен и в миналото Народно събрание. По принцип темата е стара, доста е работено по нея. Няма да подкрепя този законопроект, защото съм дълбоко убедена в това, което между другото е установено и в становището на Института по български език, с което разполагаме – че въпросът не се решава със санкции.
Моето дълбоко убеждение и като филолог е, че ако искаме да постигнем това, което безспорно е цел и на вносителите на този законопроект, а именно да се работи за подобряване и усъвършенствуване на езиковата култура, това трябва да стане по много други начини, а не със санкции. Пак казвам, това не е работещият начин. Завършвам с това, че аз лично се чувствувам задължена към колегите от Института по български език, затова че не подпомагаме тяхната апостолска дейност. Знам за работата по отношение на телефона за езикови справки, знам за много интересни проекти и резултатите от тях, които, между другото, по чисто финансови причини не могат да изиграят своята образователна роля. Затова, господин вицепремиер, ще се обърна към Вас, като разбира се, ние трябва да си обединим усилията, защото все пак и ние като народни представители, когато приемаме съответния бюджет, трябва може би да се сетим за този наш разговор. Ние всички сме длъжни към вас, колеги от Института по български език – и финансово, и по други начини ние трябва да помагаме доста по-активно за популяризиране на вашата дейност и вашите резултати от изследванията, които правите. Ето, това е един от начините да бъде подобрена езиковата култура, а не със санкции.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова. Предоставям думата на професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, аз ще дам малко по-друг аспект в разсъжденията по закона.
Приемането на този Закон за защита на българския език, според мен, е нужно. Особено преди присъединяването ни в Европейския съюз. Той постановява правото и задължението на всеки български гражданин да изучава официалния език на България и въвежда задължителното му използване във всички държавни и частни институции. Законопроектът, обаче, не отчита съществуващите вече практики, които се отнасят до изучаването на български език от български граждани, за които той не е майчин език и от лица от небългарски произход, които желаят да придобият българско гражданство.
За първите, чрез Закона за народната просвета, е въведено вече правото да изучават по желание майчиния си език и едва ли е необходимо това да се урежда отново с този закон. Пък и никой не може да проследи битовата употреба на майчиния език, да си говорим истината. Пак в Закона за народната просвета бе въведено правото и задължението на децата от небългарски произход да бъдат обучавани в подготвителни предучилищни класове, с цел усъвършенствуването на техните езикови умения по български език. Редно е настоящият проект да осъществи връзка с тази разпоредба на Закона за народната просвета.
Но ние ще се изправим скоро и пред лица от небългарски произход, които искат да придобият българско гражданство. От 1999 г. съществува процедура за проверка на знанията и уменията на български език, разработена е специална наредба. За това са делегирани права на ИЧС.
България става обект на емиграция веднага като влезем след няколко месеца в Европейския съюз. Тогава се поставя въпросът държавата да реши по някакъв начин успешната интеграция на тези хора в България, тъй като безспорно някои ще дойдат да живеят тук и да пожелаят да имат българско гражданство. Практиката на развитите европейски страни е държавата да финансира обучението на тези емигранти. За това финансиране могат да кандитствуват както правителствени, така и неправителствени организации. Ако вариантът с държавното финансиране на изучаването на български език от емигранти е неприемлив в момента, то все пак трябва да се помисли за разширяемостта на кръга от институции, които предлагат обучение на български език за чужденци, като компетентни органи разработят критерии и процедури.
И накрая имам един въпрос, който не знам как ще приемете.
Законопроектът предвижда и възстановяване на Центъра по българистика, който беше закрит, мисля, през 1992 г. Този текст предизвиква у мен смесени чувства, защото в момента в Българската академия на науките има Институт по български език, Институт по българска литература, има Кирило-Методиев научен център, има специален сектор, който се оглавява от ст.н.с. Н. Милтенова, и т.н., което в края на краищата поставя въпроса – необходимо ли е да се изгражда отново един институт по българистика? Това исках да кажа, благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Камбуров. Колеги, има ли други желаещи да вземат отношение? Господин Мурджов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: И аз като колегата Камбуров мисля, че не само с оглед приемането ни в Европейския съюз, но и като цяло (и в мотивите това е посочено), с оглед навлизането на страхотно много чуждици, макар че не е начинът чрез наказание и санкции да се предпази езикът. Специално за наказанията и глобите (понеже госпожа Калканова направи такова изказване) аз мисля, че тук чисто и просто глобите и наказанията визират по-скоро едни чисто административни нарушения, отколкото по този начин да защитим българския език. Тук става въпрос за табели, кое как да бъде упоменато, и др.п.
Моето мнение по въпроса е следното. Има нужда от такъв закон, въпросът е обаче той да бъде ясно прецизиран и да бъде действително синхронизиран. Не знам също дали точно това трябва да му бъде наименованието, защото голяма част от текстовете, които фигурират в сегашния закон, малко или много респондират с други закони, включително с Конституцията, с различни наредби и т.н.
Другото, на което исках да обърна внимание, и може би тук вносителите са го пропуснали, е Центърът по българистика. Ако действително правим този закон, там да се разпишат малко повече права и задължения на този център и то не само на територията на България, но и извън България, най-вече там, където има български общности, където има желание за изучаване на български език, а те стават все повече и повече, няма какво да се лъжем.
Аз лично ще подкрепя закона с казаните забележки, но се надявам, ако вносителите имат желанието да го прецизират реално, а не само да се повтарят текстове от Конституцията и други закони, да помислим малко по-широко и да го направим наистина действуващ, за да има реална полза от него. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин Мурджов. Госпожо Захариева, нямате ли го този законопроект?
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Не, ние се въздържахме да дадем писмено становище. Но аз ще кажа нашето становище с няколко думи, господин председателю, ако разрешавате.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека най-напред чуем вицепремиера. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю. Дали ще ми разрешите да тръгна след като се изкажа, което не е много възпитано, но в 18 ч. имам един ангажимент, който ще бъде неудобно да не изпълня? Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа, ние сме изпратили едно становище от името на Министерството на образованието и науката. Аз няма да го чета, ще кажа само това, което част от колегите вече споделиха.
По същество, искам да кажа, че за мен има два големи въпроса в подобен тип законопроекти.
Първият и по-големият въпрос е – има ли нужда въобще от закон за езика? Това е ли материя, която се поддава на законодателно уреждане?
И вторият въпрос – ако има такава нужда, това ли е законът, това ли са разпоредбите, които ние би трябвало да приемем?
Ние сме изходили от разбирането, че в българската правна система има една немалка уредба на проблема за официалния език, като се започне от Конституцията (това беше вече изтъкнато), включително това, което беше казано – е ли право и задължение на гражданите на Република България? Да, то е уредено в чл.36, ал. 1 и като право, и като задължение на гражданите на Република България изучаването, респективно ползването на български език.
Има най-различни разпоредби, пръснати в законодателството и въпрос на законодателна техника е дали те да бъдат събрани на едно място или да не бъдат събрани на едно място.
Следователно, ако говорим по втория въпрос – това ли е законопроектът, според мен ние би трябвало да отговорим така на въпроса: има ли нещо, което не е уредено в законодателството и подлежи на правна уредба? Единственото, за което аз се сещам, слушайки разговора, е по-скоро известното освежаване на българския език в чужбина. Според мен, това е нещо, заради което си заслужава да се помисли и си заслужава да бъдат вложени известни усилия. Ще ви дам един пример.
Преди две или три седмици имах среща с руския посланик и по повод на изучаването на руски език в България. С голямо учудване разбрах, че Русия няма национална програма за стимулиране на руския език в чужбина, което за мен е една фундаментална грешка. Не че си позволявам да давам оценка на други държави, но толкова голяма култура, с толкова популярен език, особено в другите славянски държави (например, в България), да нямаш ясна национална стратегия за поддържането на този език, за мен е странно.
Разбира се, българският език не може да се мери по популярност с руския език, нито може би нашата култура по международно признание, но ние имаме какво да кажем и може би има нужда да се мисли по този въпрос.
А иначе, по отношение на това може ли въобще езикът да се поддава на законодателна уредба не бих се наел да кажа нещо, за да не сгреша, тъй като не познавам тази материя. Но опитът ми в други области, главно юридически, показва, че в крайна сметка животът винаги се оказва по-силен от правото. И ще ви дам един много прост пример.
Знаете, че в центъра на София почти навсякъде е забранено паркирането. Хората навсякъде паркират. Защо? Защото няма къде да паркират! Няма начин законодателно или нормативно да се ограничат или разпрострат някакви действия, при положение, че самият живот има друга логика на развитие.
Без да съм специалист, моето лично убеждение е, че езикът има някаква логика на развитие. Дали езикът на Паисий и Вазов се нуждае от закон, който да го защити – трудно ми е да кажа. Разбира се, Министерството на образованието и науката не е органът, който ще казва “да” или “не” на един такъв законопроект. Искам да кажа, че е похвално това, което господин Тодоров е направил, в смисъл, че оценявам, че е едно патриотично дело, в крайна сметка, да се мисли по този въпрос. Но, според мен, в този си вид той не би дал нещо ново в правната уредба на българския език. Това е нашето убеждение. Ние иначе сме изтъкнали определени аргументи, становището ни е на разположение, ще го дадем и на Вас.
Иначе има голяма логика в това, което госпожа Калканова каза и господин Камбуров уточни – към България вероятно ще има голям емигрантски поток.
Според мен, у нас ние нямаме още съзнанието, че повече хора ще искат да идват в България, отколкото да напускат България. А това ще стане, според мен, и то съвсем скоро. Може би трябва да мислим за една по-сериозна промяна, и то може би изключително в Закона за българското гражданство, където да бъде помислено, и не само за чисто елементарния изпит по български език на едно много ниско равнище, а първо, за един малко по-сериозен изпит по български език за желаещите от чужбина да придобият българско гражданство; на второ място, мисля, че трябва да се помисли (по почина на други емигрантски държави) дали не трябва да се въведат известни елементи на изпит, най-общо казано, по гражданско образование, познаване на Конституция, познаване на историята на страната, познаване на основни елементи от нейните обичаи и т.н., преди да се предоставя българско гражданство. Разбира се, тази дейност трябва да се масовизира, тъй като, доколкото съм информиран (включително, от министъра на правосъдието), броят на молбите за българско гражданство непрестанно нараства. Това е един сериозен въпрос и ние може би трябва да мислим върху една сериозна национална емигрантска политика. Това е сериозен въпрос! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Това е чудесно – че една страна, която имаше проблем със стотици хиляди свои граждани, които я напускат, сега става привлекателен център. Това е чудесно!
Както виждате, господин Тодоров, Вашият законопроект отключи и други проблеми, които са свързани с тази деликатна материя. Продължаваме дискусията. Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Господин председател, господин вицепремиер, ние не изпратихме писмено становище, защото решихме, след една много сериозна дискусия с нашия Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, с Националния център за книгата и Дирекция “Правна”, че само един-единствен народен представител е несериозно да внесе един толкова сериозен законопроект (съжалявам, че го казвам). Освен това ни смути думата “защита”. Смятаме, че българският език няма нужда от защита, има нужда от закрила, и то в този аспект, доколкото има вече българи в много страни по света и тези българи се самоорганизират и правят български училища. Трябва по някакъв начин българската държава да ги подпомага, за да получават българските деца там адекватно образование на това, което получават българските граждани. Признавам нуждата от нормативен документ, който да закриля българския език, но смятам, че езикът е нещо самозащитаващо се, за да има нужда от защита на българския език. Ако някакъв по-голям кръг от хора се заеме с изготвянето на такъв нормативен документ, то и Министерството на културата би желало да участвува в нещо такова, но в момента ми се струва, че в този си вид, този законопроект противоречи в много положения на Конституцията и се въздържаме да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Надежда Захариева. Колеги, имам една молба. В хода на дискусията да не смесваме проблема с необходимостта от нарочна правна регламентация на едни малко по-особени обществени отношения, с държавната политика по отношение на закрилата на българския език. Това са две много различни неща. Затова когато аз определям вота си по този законопроект, ще сторя ясната разлика между това, дали се нуждаем от специален закон за това и от каква държавна политика по отношение на българския език се нуждаем. Мисля, че бях достатъчно точен във връзка с предишната тема за Националната програма за развитие на българското образование, като предложих нещо, което, ако се стори, ще има много по-голяма стойност от който и да е законопроект. Но, както и да е...
Давам думата на вносителя на законопроекта. Надявам се, ще се съобразим все пак, че вече е 18 часа. След това госпожа Богданова и госпожа Любчева (като ще моля за краткост) и само ако Инситутът по български език към Българската академия на науките смята, че има да каже нещо извън становището, което вече беше раздадено на колегите. Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък. Но аз не мога да разбера какво противоконституционно има в този закон, според последното изказване? После, към господин министъра – има ли нужда? Щом всички държави в Европа приемат такива закони, значи има нужда. На уважаемия професор Камбуров ще отговоря, че аз съм внесъл общо три законопроекта: този, Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, който ще се разглежда много скоро в тази комисия и Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната. Този комплект от закони, които внасям в комисията, са свързани един с друг. А що се отнася до това, дали сам го внасям, или група народни представители, не виждам нищо лошо. Наистина, по тези законопроекти са работили много хора, това, че аз го внасям, не значи, че сам съм подготвил тези закони. Струва ми се, че комисията ще разгледа и трите законопроекта, тъй като касаят българщината и не би трябвало да се поддаваме на каквито и да са странични явления и да прескачаме това, което не е влезнало досега в Народното събрание. Разбира се, тези закони ще ги приемат 240 народни представители. Че ги внасям само аз от името на група, не мисля, че е някаква пречка.
И на последно място, отговарям на уважаемата госпожа Калканова. Тази санкция, която се предвижда в чл. 7 и чл. 8 е необходима. Защото, като вървя из София, понякога имам чувството, че се намирам в центъра на Европа, а не в България. Навсякъде има надписи на чужди езици, а не на български. И аз съм посочил в чл.8, че всички фирмени имена и публични надписи на улици, учреждения, организации се изписват на първо място на български език. Струва ми се, че ако това не се прави в страната – как няма да го санкционираме! Навсякъде пише на чужди езици и в един момент ще се окаже, че ние не живеем в България, а в някоя друга държава. Трябва да има санкции за това! Също така в електронните медии, когато започнат да говорят с неясни чуждици, трябва да коригираме тези неща и да изискваме от тези хора, защото някой целенасочено върши тази работа.
Моля ви да приемете това, което е записано, а между първо и второ четене приемам всякакви поправки, и ще направим закона такъв, какъвто всички държави в Европа правят. Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, ако ми позволите, ще бъда много кратка. Мен ме блазни повече идеята за професионалната дискусия в началото, защото е материя, която разбирам и обичам, но си мисля, че господин Местан направи преди малко анонса, който аз исках да кажа преди него – добре е да разграничим това, което държавата прави за защита на българския език и това, което като политика би трябвало да следва от това, което ние днес обсъждаме като законодателни решения.
Няма спор за мен, че българският език трябва да бъде пазен, коментиран, изучаван и популяризиран. И бих била последният човек, който не би защитил такава теза.
Второ, за мен не е проблем, че един народен представител е внесъл такъв законопроект, той може да получи и по-сериозна публична подкрепа. Лично аз, обаче, не съм готова да го подкрепя, и то не заради идеята, която той носи, а заради това, че преповтаря вече заявени в други действуващи закони текстове, започвайки от конституционния текст, минавайки през текстове в Закона за народната просвета, Закона за радио и телевизия, Търговския закон, в Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс – ние там тези текстове сме ги разписали.
Големият проблем, по който си струва да говорим, без да приемаме допълнително законодателно решение, е защо действуващи текстове в приети закони не се прилагат, не се спазват? Това е големият разговор, защото това, за което Вие говорите, което е част от визията и на София, и на големите градове, даже и на селата (за да се разсмеем от сърце, но с болка!) вече е отразено в Търговския закон с всички следващи от това действия. Факт е, обаче, че това се оказва недостатъчно и едва ли този закон, чудесен като идея, твърде декларативен по съдържание, би го решил. И това, всъщност, ме кара да обособя едно друго мнение, което няма да подкрепи този законопроект дори на първо четене.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Богданова. Госпожа Любчева и с това приключваме дискусията.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател. Аз мисля, че с приемането на България в Европейския съюз може би няма по-силно разпространение на българския език от това, което ще се случи. Защото ставаме с много гърди напред, в смисъла, който е вложен тук в закона. Разбира се, аз изключително силно оценям патриотичния характер и идеята на колегата, който внася закона и той има абсолютното право самостоятелно да направи това. Но ми се струва, че приемането на един закон, в който малко се смесват някои неща, текстовете са твърде пожелателни, има малко смесване на проблемите на езиковата идентичност и замърсяването с чуждици – и приемането на един такъв по-скоро декларативен закон няма да обуслови неговото добро приложение в практиката. От тази гледна точка аз смятам, че изразените становища определят, че не е точният момент на тази законопроект да бъде приет.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и на госпожа Любчева. Във връзка с проектозакона за езика говорихме и за законите на езика. Има такава книга, тя ще бъде много полезна.
Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми представители на Института по български език към БАН, аз не се изказвам като председател на Синдиката на българските учители, изказвам се като представител на редица неправителствени организации, в които членувам.
Искам, уважаеми депутати и уважаеми господин председателю, да уведомя, че този въпрос се разисква в тези неправителствени организации, в които аз участвувам и това е един много дискусионен въпрос. Безспорно, там се дискутира “за” или “против” приемането на един такъв закон. Не познавам проектозакона, но искам да кажа, че една голяма част от неправителствените организации на интелектуалци смятат, че е необходим един такъв проектозакон, който да стане закон. Много моля да бъда извинена, но недейте да заклеймявате категорично, че такъв закон за България не е необходим.
Много моля, приемете техните мотиви, чуйте по-широко общественото мнение какво мисли по този въпрос и мисля, че тогава няма да сгрешите. Струва ми се, че един такъв закон за България е нужен и потребен. Животът ни доказа, че разпръснатите записи в много законови и нормативни уредби не работят, което означава, че трябва да бъдат събрани в един закон. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз, госпожо Такева. Прекалено пъстър е и гражданският сектор, както и мненията в тази комисия, това е естественото състояние на живота.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване законопроекта. Който е съгласен Комисията по образованието и науката да подкрепи за първо гласуване Законопроекта за използване, защита и разпространение на българския език, внесен от народния представител Станчо Николов Тодоров, моля да гласува.
Гласували “за” – трима.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – шест.
Комисията не подкрепя законопроекта на първо гласуване.
Благодаря за участието на господин Станчо Тодоров и на вас, уважаеми колеги. Моля да бъда извинен, че беше малко по-дълъг дневният ред днес, но мисля, че свършихме добра работа. Благодаря на всички. Закривам заседанието.
(Закрито в 18,15 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/






142109 знака, 56 стр.

Стенографирала:
/Снежана Долапчиева/