1. Среща с министъра на образованието и науката Даниел Вълчев;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение – второ четене;
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№

На 1 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев относно основните приоритети на Министерството на образованието и науката.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители.
3. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми гости, уважаеми представители на масмедията! От 21-членния състав на Комисията по образованието и науката присъстват 13 членове. Кворумът е налице, заседанието може да бъде открито и да вземе своите решения.
Позволете ми да ви предложа това първо заседание на Комисията по образованието и науката при Четиридесетото Народно събрание да протече при следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев относно основните приоритети на Министерството на образованието и науката.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители.
3. Разни.
В т. 3 “Разни” ще разгледаме някои организационни въпроси на Комисията по образованието и науката.
Разбира се, тези три точки са във връзка със същинската ни работа на днешното заседание, но понеже то е първо, няма как да избегнем протоколната част. Затова, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, позволете ми да изпълня задължението си да артикулирам на това първо заседание отговорността, с която ще председателствам Комисията по образованието и науката при Четиридесетото Народно събрание.
Ще направя това не като протоколен анонс, а с ясното съзнание за ценното и ценено доверие, което поемам, но и с дълбоката убеденост, че образованието е територия на консенсуса и то не само между нас – членовете на тази комисия, не даже между нас – членовете на тази комисия, и почитаемия господин министър, а между парламентарна комисия и министър на образованието, от една страна, и гражданското общество, от друга, без която не си представям приемането на каквото и което и да е решение на тази парламентарна комисия.
Нещо повече. Пренареждането на гражданското общество преди институциите или по-скоро синхронизирането им в консенсусен контакт го натоварвам със знака на една демократична методология, която ще ни спести грешките и може би ще ни избави от изкушението да приемем решения или законопроекти пряко волята на тези, които в една или друга степен биха били засегнати от тези решения. Имам предвид, разбира се, и синдикатите, имам предвид, разбира се, и академическите среди. С други думи, гражданското общество, което следва да се яви не само нашия партньор в процеса на взимането на решенията, но и така необходимия коректив.
Уважаеми колеги, склонен съм на този деликатен оптимизъм, защото, ако образованието е светая светих за човека и негова еманация естествено, то по-специално за България от гледна точка на нейната история и традиции образованието се явява сакралната ниша в менталния свят на всички български граждани.
Точно това разбиране ни задължава да постигнем и широта, и висота на работата ни през мандата на Четиридесетото Народно събрание като членове на една от най-важните парламентарни комисии – тази по образованието и науката.
Позволете ми и една шега накрая. Образованието, именно защото може би е най-чувствителната сфера в обществото и засяга всяко българско семейство, сякаш създава усещането, че подобно на футбола всички разбираме от образование. Това е и малко опасно, защото все пак образованието и науката, особено, са сфери, които засягат всекиго, но са достатъчно специализирана сфера и дейност.
Позволих си да се запозная с биографичните справки на колегите-членове на Комисията по образованието и науката, от които данни се убедих, че Комисията по образованието и науката в Четиридесетото Народно събрание разполага с достойни членове, които ще бъдат на висотата на отговорните задачи, които предстои заедно да решим.
Благодаря за вниманието и ви желая успешен мандат. Благодаря ви.
Понеже с някои колеги се познаваме още от предишното Народно събрание, а с други – не, и, ако ние някои се знаем помежду си, но другите колеги, особено новите членове на българския парламент нямаме удоволствието да ги познаваме, а може би и те да се познават помежду си, ако не възразявате, бих предложил всеки един член на комисията да се представи накратко.
Аз, разбира се, имам задължението да представя ръководството на комисията. Заместник-председател на Комисията по образованието и науката са госпожа Валентина Василева Богданова, госпожа Татяна Стоянова Калканова и господин Димитър Енчев Камбуров. Не виждам господин Камбуров и госпожа Богданова, може би са ангажирани.
Ако не възразявате, да започнем с госпожа Калканова. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, нека си пожелаем така, както винаги в предишния парламент се работеше в Комисията по образованието и науката, и тук да работим в търсене на съгласие помежду ни и с убеждението, че когато говорим за образованието на нашите деца, всичко останало като че ли трябва да минава на заден план.
Успех на всички нас, на цялата комисия.
А иначе за себе си мога да кажа, че бях народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание от Парламентарната група на НДСВ. Сега в момента съм отново народен представител от НДСВ и представител от област Перник.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Заповядайте, господин Славов. Имате думата.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм народен представител от Коалиция за България. По образование съм филолог. Работил съм в системата на образованието и в системата на местните власти. Имам многостранен опит, с който мисля, че мога да бъда полезен за по-доброто българско образование през мандата на този парламент.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Славов
Заповядайте, господин Дамгов. Имате думата.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм проф. Владимир Дамгов. Моето амплоа е науката. За това ще ратувам през цялото време в нашата комисия. Идвам от БАН, от Института за космически изследвания. Разбира се, хората на науката се представят със своите научни трудове. Имам над 280 научни труда, последната моя монография “Америка” излезе преди няколко месеца.
Твърде много ме интересуват организационните въпроси, организацията на науката и научния фронт и в тази връзка през годината съм имал около 20 проблемни статии в централната преса, но тук зад мен и от дясно сред гостите има хора, които значително по-добре работят в областта на организацията на науката. Така че този момент не го подчертавам.
Аз съм все пак причастен към гилдията на учените, тоест, учен – експерт и в това ми е може би силата в бъдещото участие в работата на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много Ви благодаря, проф. Дамгов. Вие вече поставихте въпроса за една много чувствителна тема. От много години всяка парламентарна комисия започва своя мандат с ангажимента за нов закон за научните степени и звания. Това все не се случва, уважаеми госпожи и господа, но наличието и на хабилитирани лица в нашата комисия, надявам се, ще е още едно основание ние да бъдем малко по-големи оптимисти за нашата комисия, че най-сетне ще реши този въпрос.
ВЛАДИМИР ДАМГОВ: Моето лично мнение е, че този закон е последна грижа, но аз ще се изкажа по-късно по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Дамгов.
Заповядайте, господин Близнашки. Имате думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Георги Близнашки, доцент съм по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Св. Климент Охридски”. Бивш депутат съм от Тридесет и шестото Народно събрание.
С проблемите на образованието и науката се занимавам отдавна, така че се надявам да дам своя принос за нейната успешна работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз, господин Близнашки.
С присъствието на такъв юрист ние най-малкото ще допускаме по-малко грешки при изработването на законопроектите. Благодаря Ви още веднъж.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Ася Михайлова, народен представител от 15 многомандатен избирателен район – Плевен. Избрана съм от Движение “Гьоргьовден”, Коалиция Обединени демократични сили.
Възприемам членството си в тази комисия като чест и отговорност и се радвам, че също мога да кажа, че в професионалния ми опит присъства и работата ми в Българска академия на науката. Така че голямо лоби ще има БАН тук. Аз също имам бивши колеги, които са тук и ги познавам. Надявам се, че с общи усилия това, което Вие очертахте, ние ще допълним и в края на краищата ще имаме добри резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Още едно основание академик Юхновски да е малко по-спокоен пред идващите четири години (Смее се.)
Заповядайте, госпожо Любчева. Имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, казвам се Маруся Любчева, доцент-доктор. Идвам от Бургас. Имам 33-годишен стаж в науката, във висшето образование. През последните години работих в местната власт като заместник-кмет по образование, култура, вероизповедание и младежки дейности.
Смятам, че хората, които работят в образованието, имат една много важна цел и това е просперитета на системата във всички нейни подразделения и поделения – и в науката, и в образованието, и във всички възрастови генерации, тъй като образованието е за всички и за през целия живот.
Мисля, че тук колегията ще се обединява и няма да допуснем да се разделяме по непрофесионални признаци.
Пожелавам на всички много устойчивост, много сили, за да можем да преодолеем всичко, което се поставя като проблем пред образованието. Много искрено се надявам, че с всички, с които сме работили до момента в консенсус извън парламента, ще продължаваме да работим, защото този консенсус е много необходим на българското образование в този период.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря ви много, госпожо Любчева.
Заповядайте, господин Славов. Имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден, уважаеми дами и господа. Аз се казвам Пламен Славов, народен представител от Коалиция за България от 17 Пловдивски избирателен район.
Бях народен представител и в Тридесет и осмото Народно събрание и в Комисията по образованието и науката, както и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Магистър съм по история, доктор съм по философия. Преподавал съм като учител история и философия в средното училище. Бил съм заместник-кмет на община Карлово. Отговарял съм за въпросите и на образованието. Бил съм председател на Общинския съвет в Карлово.
Надявам се, че като парламентарна комисия по образованието и науката ще намерим този работещ модел на взаимодействие не само с Министерство на образованието и науката, не само с висшите училища, но и със Съвета на ректорите, с Българската академия на науките, със Съюза на учените, синдикатите, а и с всички неправителствени организации, за да може действително качеството на образованието в България да се повишава и да отговаря на критериите за членство в Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, госпожо Гроздилова. Имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, колеги, уважаеми гости! С повечето се познаваме. Казвам се Снежана Гроздилова. Работих в Тридесет и деветото Народно събрание в Комисията по образованието и науката и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Аз съм дълбоко респектирана от попълнението на Комисията по образованието и науката в Четиридесетото Народно събрание. Благодаря за това, че сте се съгласили да работите в тази тежка и неблагодарна комисия.
Уважаеми господин министър, искрено се надявам, че ще Ви бъдем от полза за това наистина в рамките на този мандат да модернизираме системата на българското образование, разбира се, с помощта на всички тези наши приятели, които участваха в работата на комисията почти на всяко заседание.
Колеги, тези, които сега идвате в парламента, ако отворите стенограмите за работата на Комисията по образованието и науката през Тридесет и деветото Народно събрание, ще видите, че почти няма важно решение или законопроект, което да не е приемано с консенсус.
Така че аз още веднъж ви благодаря за това, че вие идвате и подготвени, и решени с консенсус да постигаме важните за нашето образование задачи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Има думата господин Моллов. Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Името ми е Пламен Моллов. Доцент съм в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където ръководя катедрата по консервиране и хладилна технология. Имам известен административен опит в екипа на ректора от 1999 до 2001 г. Понастоящем избрах да работя в тази комисия, тъй като смятам, че имам известни знания и мога да бъда полезен преди всичко в областта на висшето образование, а имам и известен опит с работа в комисия. В Тридесет и деветото Народно събрание имах честа да оглавявам Комисията по земеделието и горите.
Така че надявам се да бъда полезен и всички ние да допринесем за това да модернизираме висшето образование и въобще образованието в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, доц. Моллов.
Заповядайте, госпожо Кънева. Имате думата.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Казвам се Маргарита Кънева. Бях член на този комисия и в Тридесет и деветото Народно събрание, така че със сигурност знам, че работата не е лека. Очаквам, разбира се, от колегите нови идеи и може би някакъв по-конструктивен начин, стил на работа в тази комисия, за да бъдем по-ефективни всички ние.
Желая на всички успех в работата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз, госпожо Кънева.
Заповядайте, господин
МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Казва се Метин Мехмедов Сюлейманов. Народен представител съм от Шумен. По образование съм филолог, икономист и юрист. Работил съм като учител, като икономист в Турция и последно в “Топлофикация” – Шумен като юрист.
В работата на Комисията по образованието и науката аз още от първото заседание обещавам, че няма да жаля сили и средства, ще дам всичко от себе си за една успешна работа.
Успех на всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз, господин Сюлейманов.
Има думата господин Мурджов. Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Добър ден на всички. Казвам се Мирослав Мурджов, народен представител от Български народен съюз от Велико Търново. Причината да бъда в тази комисия и следната. Може би нямам необходимия опит, който всички останали колеги декларираха, но аз съм на една значително по-малка възраст и се надявам искрено с помощта на всички останали колеги да натрупам този опит. Важното е, че имам желание. Като обединя желанието и опита, мисля, че нещата ще се получат.
От друга страна, мотивът да бъда в тази комисия е факта, че в моя избирателен район, извън София, са съсредоточени и се намират трите висши учебни заведения: Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов и Националния военен университет.
Надявам се в крайна смета разумът, за който всички тук апелират специално за образованието, защото то не може да бъде нито ляво, нито дясно, нито някакво друга, а може да бъде само национално, да бъде над всичко и действително да си свършим добре работата, за която сме тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и на господин Мурждов.
Заповядайте, господин Величков. Имате думата.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че закъснях, на бях на Заседание на Комисията по здравеопазването, а там се развиха някои дебати, поради което не можах по-рано да изляза.
Казвам се Христо Величков, от 4 многомандатен избирателен район – Велико Търново. Роден съм 1940 г., по образование съм юрист, по професия съм полицай. В полицията съм бил 28 години, минал съм през всички възможни длъжности. През 1991 г. излязох от системата в качеството на директор на Националната полиция. Председател съм на Националната полицейска асоциация “Антикрими”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Величков.
Към тези респектиращи биографични данни, които чухме, аз ще добавя за себе си две неща, защото аз казах мнението си за образованието, но не казах нищо за себе си.
Всичко, което съм правил, за добро или за лошо, е свързано с образованието. Бил съм учител, след като завърших успешно Великотърновския университет със специалност “Българска филология, впоследствие – началник Управление “Образование” към община Момчилград, заместник-кмет с ресор “Образование и духовна сфера”. Два последователни мандата съм народен представител и неизменно съм член на Комисията по образованието и науката.
Убедих се още веднъж, че ние имаме волята да поставим професионализма си преди всякакво самоцелно политизиране и по-високо от него, което е най-важната предпоставка да работим в полза роду.
И сега, уважаеми госпожи и господа, уважаеми гости, преди да предоставя думата на министъра на образованието и науката искам да се извиня на многобройните ни гости. Малко ми е трудно да се ориентирам още на това първо заседание, за да ги представя поименно, но това ще бъдат нашите, надявам се, постоянни партньори и поканата към вас, уважаеми гости, не е израз на протоколна куртоазност, а на желанието ни за партньорство. Затова се радвам, че уважихте това първо заседание на Комисията по образованието и науката и ще се радвам да ви виждам и на всички заседания в зависимост, разбира се, от конкретните теми, които предстои да разискваме.
Сега ми позволете от ваше име да поздравим господин Даниел Вълчев с избирането му за вицепремиер и министър на образованието и науката на Република България и да пожелаем на Вас успешен, пълен мандат, господин министър, и да Ви уверя, че в лицето на Комисията по образованието и науката Вие ще имате един добронамерен партньор, който от време на време ще се сеща и за една друга своя конституционна функция – контролната. Но ние сме убедени, че Вие с Вашата работа ще ни давате много, много малки основания да се сещаме и за тази ни функция. По-скоро разчитаме на едно функционално партньорство с Вас.
Заповядайте, господин министър, имате думата да представите, ако сметнете за необходимо, приоритетите във Вашата работа.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател Местан, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа!
Разрешете ми, първо, на свой ред аз също да честитя на всички вас, на господин председателя Местан, на заместник-председателите, на членовете на избирането ви, тъй като действително Комисията по образованието и науката и според мен е една от най-важните комисии в българския парламент.
Позволявам си на свой ред също да кажа, че аз също съм респектиран от състава на тази комисия. Вярвам, че с общи усилия ще успеем да решим поне една съществена част от въпросите, които стоят пред българското образование.
В кръга на шегата мога само да кажа, тъй като тук виждам и колегата Близнашки, а и господин Величко каза, че никоя комисия изглежда не е успяла да се опази от два типа хора – от юристи и от доценти. Аз, тъй като съчетавам и двете качества, си позволявам да го кажа. Но светът, разбира се, не е съвършен. Известно е, че мнозина смятам, че светът щеше да бъде много по-хубав, ако ги нямаше юристите. А по отношение на доцентите, господин професоре, не знам дали знаете, но според едно изследване над 85 процента от образите на доценти в българската литература, театър и кино са отрицателни, докато това далеч не е така, а тъкмо обратното, е за професорите.
Уважаеми господин председател, разрешете ми да взема отношение по три въпроса.
На първо място, искам да ви информирам съвсем накратко по току-що приключилата среща, от която аз идвам, с господин Фликеншийлд и цялата делегация на Международния валутен фонд, които са в момента тук, тъй като ние дискутирахме въпросите на бюджета на образованието и науката.
На второ място, ще се опитам да дам някои съвсем предварителни все още, тъй като екипа на министерството не е сформиран засега - трима от заместник-министрите все още не са назначени – но има някои предварителни бележки относно приоритетите на министерството и в краткосрочен, и в средносрочен, и в дългосрочен план.
На трето място, искам да ви дам информация по някои предстоящи въпроси, по теми, свързани със средното образование и с откриването на учебната година на 15 септември.
Разбира се, аз ще бъда на ваше разположение, както днес, така и, когато намерите за необходимо, с информация или с виждания по въпросите, които вие смятате, че следва да обсъдим заедно.
Както казах, преди малко, от 15 до 16 ч. в Министерския съвет се състоя среща с Ханс Фликеншийлд и делегацията на Международния валутен фонд. Бих искал само да ви информирам, че ние предоставихме нашите виждания на партньорите от фонда относно начина на увеличаване на средствата главно за образование и малко по-малко говорихме за наука.
Мисля, че е редно вие също да знаете някои числа. За България от началото на 90-те години е било достигнато едно равнище на харчене на публични средства за образование някъде между 5 и 6 процента, различно за различните години. През 1996, 1997, 1998 г. във връзка с голямата финансова криза, на която всички ние бяхме свидетели, този процент рязко е спаднал. Други системи, които по-пряко са свързани с ежедневието на хората, са били приоритетно наваксващи, така че образованието едва към 2001 г. започва постепенно донякъде да наваксва ръст, като от тогава до днес като процент от брутния вътрешен продукт то нараства от 4 процента през 2001 г., с известни флуктуации през годината, до 4,2 като бюджет тази година, който реално ще достигне до 4,45 – 4,5 на сто, тъй като, както колегите, които бяха в предходното, Тридесет и деветото Народно събрание, знаят, че през зимата и през пролетта на тази година бяха гласувани някои програми – по-специално три – за които бяха допълнително отделени бюджетни средства, на които аз след малко ще се спра.
Искам също така да ви информирам, че ние сме направили бюджетна прогноза. Разбира се, ако, господин председател Местан, прецените, аз бих бил много щастлив да мога да ви представя нашето разчети за следващия бюджет – бюджет `2006 г. – тъй като ние ще се нуждаем от една сериозна подкрепа във ваше лице.
Нашите разчети за следващата година са бюджетът – разбира се, той не е само на Министерство на образованието и науката, а въобще като средства, изразходвани за образование – е да достигне 4,9 до 4,98 от брутния вътрешен продукт, което, както в абсолютна стойност, така и като процент към брутния вътрешен продукт ще бъде един сериозно нарастване.
Искам веднага да кажа откъде идва тази претенция. Във връзка със сключването на споразумението PAL – 3 със Световната банка ние сме поели един ангажимент да догоним като процент от брутния вътрешен продукт държавите-членки на Европейския съюз, където средното за тях е някъде около 5,6 – 5,7 и то към 2007 г. Тоест, ние смятаме, че стъпката от 1 процент няма да бъде по силите ни като възможност системата да усвои средствата и смятаме, че би било подходящо, ако това е възможно и, разбира се, допустимо от фискална гледна точка, ние да имаме 1 процент – някъде около 4,9 – 5,00 процента от брутния вътрешен продукт.
За какво биха могли да се ползват тези средства и какво поне ние виждаме като възможност?
На първо място, бих искал да кажа, че в момента, както вероятно по-голямата част от колегите са информирани, има няколко програми, по които извън регулярните – условно да се изразя – средства за образование в момента се харчат по-значими суми. На първо място, става въпрос за няколкото – по-точно три – програми, гласувани от Народното събрание. Първата от тях, помните, е Програмата за подобряване обхвата на учениците в задължителната за посещение на училище възраст, която включва няколко модула. Първият модул е по-скоро от компетенцията на Министерството на труда и социалната политика. Това е известната чаша мляко и закуска. По наши предварителни данни се оказва, че тя е имала сериозен социален ефект, въпреки че на мнозина от нас ни се вижда незначителен, но социалният ефект, особено в някои социални групи, е доста значителен като допълнителен стимул децата да посещават учебните занятия.
На второ място, във връзка със закритите през последните няколко години училища в по-малки населени места, които не отговарят на стандартите за съществуване на учебно заведение, е програмата за закупуване на училищни автобуси. Аз мога да ви дам една справка по този повод, тъй като такъв актуален въпрос е постъпил и аз утре, разбира се, ще отговоря на него.
Тази година ще бъдат закупени общо 219 такива автобуса, които са разпределени, ако трябва да съм съвсем точен, тъй като в пресата имаше някакви критики по този въпрос, даже мисля, че и в днешни вестници има такива, истината е, че ние сме закупили точно два пъти по-малко от необходимите автобуси. Ние към момента даваме и като места, и като брой превозни средства половината от това, от което се нуждаят общините.
Казвам го съвсем открито, такива са възможностите на бюджета за тази година, поради което ние ще настояваме догодина тази програма да продължи, първо, за да може всички средищни училища да имат транспорт в достатъчно количества и като брой превозни средства и, на второ място, вече в перспектива всяко едно училище, независимо дали е средищно, да притежава такъв автобус, което мисля, че е нормална европейска практика.
Третият компонент от тази система са безплатните учебници от първи до четвърти клас. Това също е един въпрос, който в момента е в нашите краткосрочни приоритети, тъй като по една или друга причина договорите са сключени сравнително късно, като част от тях, а именно учебниците до четвърти клас – едва през м. август.
Тук създаваме една малко по-сложна и бих казал – напрегната организация, за да може навреме, а именно към 15 септември всички училища да са снабдени с учебници. Аз разполагам с такава справка и, разбира се, при интерес от ваша страна, ще поговоря малко повече и по това.
Втората програма е така наречената Програма за енергийна ефективност в училищата. Става въпрос за саниране на училищни сгради. Тук искам да отворя една скоба, че това за съжаление е един бавен процес, тъй като тази година едва около 130 училища са засегнати от тази програма и може би малко ще се увеличи до края на годината това число, но, така или иначе, то е в тези размери.
Трябва да призная, че ние не правим истинско саниране на училищата, а правим по-скоро подмяна на дограмите, които наистина са в много плачевно състояние в много от училищата. Но трябва да признаем, че истинското енергийно саниране на сградите изисква доста по-големи усилия и ние ще настояваме тази програма също да се развие. Може би колегите-народни представители имат наблюдения по своите избирателни райони, че част от училищата наистина са в много тежко положение.
Третата програма е за въвеждането на информационни и комуникационни технологии. Това е една програма, по която бяха закупени доста голямо количество компютри. Към момента практически, въпреки че тук има едни малки особености, но практически всяко училище разполага вече с поне един компютърен кабинет.
Големите усилия през следващите години и в частност през следващата година – и тук ние ще настояваме за известни бюджетни средства – ще са насочени вече за закупуване на легален софтуер за тези компютри и нещо, което е по-важно, изграждане на регионални, а в перспективна и на национална училищна мрежа, в която учениците да могат в перспектива да работят и онлайн, тоест, не компютрите да се превърнат в пишещи машини или средство за игри, а всъщност да могат да работят с тях, да има няколко големи портала и т.н. Това е един голям разговор. Но, така или иначе, това е третата програма.
Четвъртата програма, която не е одобрена от Народното събрание, но се финансира целево чрез бюджета на Министерство на образованието и науката и общините. Това е програмата за квалификация и преквалификация на учители. Тук искам да поставя специално акцент върху учителите от две области, от които има остра нужда. Това са учителите по езици и в частност по английски език и обучителите по компютърно обучение и информационни технологии.
Тук ние наистина страдаме от голям недостиг на такива кадри. Правим в момента анализ защо се е достигнало до това положение, но искам да кажа в случая моето виждане, а то е, че знанието на работа с компютър и поне елементарните познания по международен английски език са нещо като кодовете на съвременността. Човек не може да се разбере със себеподобните си, ако не познава тези знакови системи. Така че това е нещо от изключително важно значение и мисля, че тук също трябва да продължат усилията и на Министерство на образованието и науката, разбира се, и на всички институции, които са свързани с образованието.
Ако тези програми бъдат одобрени и, разбира се, част от тях и увеличени като размер на средствата, особено тези, свързани със задържането на децата в училище и със санирането на училищните сгради, смятам, че ние съвсем нормално ще се поберем в този бюджет, който ще бъде вероятно планиран за 2006 г.
Сега искам да отворя една скоба и да кажа, че господин Фликеншийлд и мисията на Международния валутен фонд поставиха въпроса за допълнително оптимизиране на училищната мрежа и евентуална възможност за допълнително закриване на училища. Искам да кажа, че позицията, която аз поне изразих, е, че мисля, че мрежата към момента е достатъчно оптимизирана и, че ние все пак трябва да си даваме сметка, че училището не е просто някаква статистическа единица, а това е и културна институция и в крайна сметка трябва да си даваме сметка, че закриването на едно училище в едно населено място като перспектива поставя един много тежък знак върху населеното място.
Аз дори си позволих да се пошегувам, че в крайна сметка, ако ние заменяме училища за автобус, Министерство на образованието и науката най-вероятно ще изчезне в перспектива и то ще се слее с Министерството на транспорта
Сега, ако разрешите, господин председател, да кажа няколко думи за приоритетите.
Уважаеми колеги, искам да разберете моето неудобство да говоря за приоритети при положение, че Политическият кабинет на Министерство на образованието и науката все още не е съставен. Мисля, че е редно първо да изложим нашето виждане, а след като мине малко повече време и сме успели да претеглим нещата, да говорим за перспективата.
На второ място, мисля, че е редно и моите заместници да бъдат назначени, за да можем да обсъдим ресорите и всеки малко да понавлезе в работата.
Все пак трябва да кажа, че според мен Министерство на образованието и науката трябва да обособи три основни приоритета като хоризонт. На първо място – краткосрочните приоритети. Това са всички онези приоритети, свързани със започването на учебната година в основните и средни училища, тоест, 15 септември, и започването на академичната учебна година. Тя започва по различно време, но условно да кажем 1 октомври, въпреки че някои училища започват малко по-рано.
Втората група приоритети, условно да ги нарека средносрочни, като под това аз разбирам онези въпроси, които следва да бъдат решени в рамките на започващата учебна година или най-късно до края на следващата календарна година. Това според мен е средносрочният хоризонт.
Всички останали въпроси аз разглеждам по-скоро като дългосрочни и ще започна отзад напред, ако разрешите.
Вие вероятно знаете, че има няколко документа, които циркулират от известно време във връзка със стратегически претенции било в областта на науката, било в областта на образованието. Има един такъв документ, внесен в Народното събрание, за развитие на научните изследвания до 2013 г. Има и един документ, който е бил разглеждан през пролетта – струва ми се – от един от съветите към Министерския съвет. Трудно ми е да кажа точно неговото име, мога да го кажа всъщност, но това не е толкова важно. Той е свързан с развитието и модернизацията на българското образование до 2010 г.
Ние, екипа на министерството, за който пак казвам, че още не е в пълен състав, имаме амбицията да направим един документ наистина с перспектива, свързан с образованието, който да бъде представен на Народното събрание за одобрение. Смятам, че това е важно по няколко съображения.
На първо място, за да е ясно, че независимо как ще се развива политическият процес в България и независимо от това кой ще бъде след месец, след година или след няколко години министър на образованието и науката, има едни утвърдени принципи и стъпки в развитието на българската образователна система, които той ще трябва да следва. Тоест, ние да се обединим около нещо, което ще бъде много дългосрочно или поне достатъчно дългосрочно.
На второ място, смятам, че по-голямата част от актовете, които уреждат отношенията във връзка с образованието – и тук специално искам да подчертая в областта на средното образование – би трябвало да бъдат от много по-висок нормативен акт, отколкото това е в момента. Вероятно мнозина от вас, специално тези, които са се занимавали със средно образование, знаят, че продължава една – по мое мнение, да не казвам тежка дума – но всъщност противоконституционна, това е истината, практика на уреждане на много трайни и съществени отношения дори не със нормативни по своя характер или по дефиниция актове, а с писма.
Това е една практика, на която аз съм твърдо решен да сложа край и наистина очаквам и моля за вашата подкрепа колкото се може по-голяма част от тези трайни отношения да бъдат уреждани в закон. Това създава стабилност на системата, безпротиворечивост на системата и в крайна сметка предпазва от изкушения, на каквито винаги като хора сме подложени.
Така че аз бих казал следното. Ние ще бъдем готови с дългосрочни приоритети, в това число и с една програма за развитие на образованието, която ще предложим някъде, да речем, около края на октомври или първите седмици на месец ноември, като в този срок мисля, че ще се опитаме да създадем документ, който се надявам да бъде годен и да се представи официално – имам предвид не само пред комисията – но да бъде внесен и като проект за акт в Народното събрание.
А що се отнася до средносрочните приоритети, има няколко средносрочни приоритета, които са свързани главно със средното образование и аз бих искал да обърна специално внимание на два от тях, тъй като, както е известно, обществото е много чувствително. Това са всеизвестните въпроси за въвеждането на текстове при изпитите за профилирани професионални гимназии и паралелки след седми клас, както и въпросите за държавните зрелостни изпити.
Аз публично съм се въздържал досега да взимам някакво по-ясно отношение по тях. И сега ще се въздържа по следната причина. Към момента не ми е възможно да установя истинската степен на готовност и по двата въпроса. Имам предвид готовността на Министерство на образованието и науката от гледна точка на организация, човешки потенциал, разработване на евентуални тестове, въпросници и т.н.
Надявам се горе-долу в същия срок да бъдем в състояние да изложим информация пред вас за това докъде е стигнала тази подготовка, как тя се съчетава с дългосрочните приоритети и съответно да предложим решения и по двата въпроса.
Предварително искам да кажа, за да няма някакво недоразумение, че самият аз съм положително настроен и по двата въпроса. Смятам, че тестовете – и тук мисля, че можем да се обединим – са по-съвременната форма на оценяване, така както и по необходимостта от една за цялата страна контрола, при това при наличие на външен начин на оценяване в края на средното образование. Разбира се, всичко това е необходимо, но все пак е хубаво да си даваме сметка, че тези неща, както и аз миналата година, макар и в друго качество и по друг повод съм взимал отношение, че хората са много чувствителни по тези въпроси.
Смятам, че, ако ще се вземат ясни решения в една или друга посока, то те трябва достатъчно рано да са известни на децата, на техните родители, на учителите, на всички онези, които са ангажирани в този процес.
Разбира се, в средносрочен план имаме и други много съществени приоритети, в това число и в областта на висшето образование, по които аз ще ви моля да ми дадете възможност при следващата наша среща да изложим вижданията на Министерство на образованието и науката.
За да не бъде отегчителен, уважаеми господин председател, бих искал да изложа малко информация за краткосрочните приоритети, тъй като в момента те фокусират и общественото внимание, и една голяма част от енергията на Министерство на образованието и науката.
Има няколко въпроса, които ние следим много от близо и се опитваме с организационни, финансови тук-там, а откровено казано и дисциплинарни мерки да ги решим по най-добрия възможен начин.
Аз бих разделил на две нещата във връзка с подготовката за 15 септември. Има една група ремонти, които ние условно наричаме планови ремонти, тъй като е известно, че всяка година по план в рамките на бюджета за капитални разходи било чрез Министерство на образованието и науката по отношение на държавните училища, било чрез бюджета на общините се правят такива ремонти. По тях като че ли няма някакъв съществен проблем.
Има един, разбира се, допълнителен въпрос, който е свързан с наводненията, които за съжаление не пощадиха и училищата. Към момента – просто за информация – бих искал да кажа, че в министерството е постъпила информация за 96 държавни училища, които са претърпели щети. Пак искам да напомня, че всички те са застраховани, но тъй като процедурата изисква малко повече време, ние ще се намесим с едно авансово финансиране, а след това вече ще се търсят парите от застрахователя по съответната правно уредена процедура, като от тези 96 училища 82 са представили своите документи в Комисията за защита на населението от бедствия и аварии. За една голяма част от тях вече са отпуснати средства или поне са одобрени. На останалите 14 училища ние сме дали указания какво да направят. Има някои с непълна документация, други са отложени за проверка, тъй като числата са спорни и т.н.
По отношение на държавните училища, които са финансирани от Министерството на културата, 11 броя от тях са понесли щети. По отношение на държавните училища, които са финансирани чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, 22 училища са понесли щети. За 17 броя от тях вече са внесени документи и са утвърдени от комисията. За общинските училища, които са най-много – тук включваме само училища, но има детски градини, както и други обслужващи звена – 333 от тях са понесли различни щети от природните бедствия. За 120 от тях са внесени документи в Комисията на населението от бедствия и аварии.
За съжаление тук има малко по-малко одобрени пари, но мисля, че нещата полека ще се подобрят, тъй като за една част от одобрените обекти изисквахме допълнителна проверка от страна на комисията, тъй като за никого не е тайна – не искам никого да обидя – че кметовете имат склонността малко да решават и други въпроси покрай наводненията. Затова от исканите някъде около 2,5 млн. лв. за тези училища са одобрени засега около 730 хил. лв.
Така, ако трябва да ги сметнем общо, това са 462 училища са претърпели различни щети, от тях в момента 222 са с изрядна документация и
Тази справка е само за ваша информация. Аз съм създал комисия в рамките на Министерство на образованието и науката, извън тази, която е към Министерския съвет. Тази комисия всяка вечер в 17 ч. дава такава справка. Така че ние притежаваме актуална информация практически всеки ден.
По отношение на учебниците – следващият голям въпрос.
Както казах, тук аз също ще помоля за подкрепа от страна на комисията. Искам ясно да кажа, че системата за възлагане на поръчката за учебници и след това тяхното издаване е несъвършена. Изразявам се изключително меко. Към момента аз се въздържам да кажа какви са причините за това, но причините са дълбоки и смятам, че тази система сериозно трябва да бъде преосмислена. Където има необходимост от законова промяна, аз ще инициирам такава и ще моля наистина за вашата подкрепа.
Смятам, че не е нормално поръчките за написването да стават през есента, те да траят десет месеца и практически ние винаги през юни, юли или август да поръчваме учебниците. Тук има някакъв принципен проблем, с който, уверяваме ви, ние ще се справим.
Така или иначе към момента има едно заварено положение, което към снощи е следното. Има заявени 3050 доставки, като под една доставка се разбира целия комплект за съответното учебно заведение. Към момента изпълнените доставки са 922 или 30,23 процента от учебниците. Ние сме създали организация учебниците да се получават от регионалните инспекторати и през почивните дни, и с удължен работен ден до 20,00 ч., за да няма после някакво недоразумение, че всъщност издателят си е изпратил учебниците, пък
Има създадена организация и в този смисъл. Всеки ден в 17,00 ч. и тази справка пристига при нас. Тази, която току-що ви съобщих, е от 31 август, 17,00 ч. Разбира се, има справка и по издателства – кое издателство колко заявки е направило, какъв процент от заявките са осъществени от страна на издателите. Трябва да призная, че издателите проявяват разбиране към въпроса. Началникът на кабинета на министъра и главният секретар имаха две срещи с издателите и засега нямаме основания да смятаме, че те няма да направят това, което зависи от тях.
Истината е обаче, че самите договори са сключени късно. Това е истината. Въпреки това се надявам да няма никакви драстични липси на учебници към 15 септември. Разбира се, другата седмица ще бъда в състояние малко по-точна информация да ви дам.
Последната справка, с която искам да ви запозная, информацията е към днешна дата, всъщност снощи към 17,00 ч., е относно извършените доставки на училищни автобуси. Това, което казах относно необходимостта и начина на удовлетворяване нуждите на общините, аз ще моля да го имате предвид, тъй като наистина не е възможно със 100 единици да се покрият нужди за 200 единици. Това просто логически не е възможно. Затова и част от общините имат по-малки като брой места превозни средства или като брой превозни средства, но се надявам през следващата година наистина да направим необходимото. А на този етап ще се правят по два курса или ще се намери някакъв по-оптимизиран начин на ползване на транспортните средства.
Освен това има и бюджетни средства, тъй като държавата има ангажимента било чрез бюджета на общините, било за държавните училища пряко чрез бюджета на Министерство на образованието и науката ние да покрием този транспорт категорично. Въпросът е, че много по-удобно, много по-сигурно за родителите, много по-комфортно за децата е това да става с училищните автобуси.
Така или иначе, тази година са отпуснати 15 млн. 390 хил. лв. С тях са проведени няколко обществени поръчки и общо са договорени 219 автобуса. Аз не знам, господин председател, има ли смисъл по марки и бройки да ви съобщавам местата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, господин министър, не е необходимо на този етап.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако има интерес, аз, разбира се, ще предоставя и тази информация.
Към момента по-голямата част от автобусите вече са получени. Има още една част, която не са получени. Трябва да призная, че има един проблем, с който ние няма да можем по никакъв начин да се справим, тъй като в един от големите производители, а именно “Хюндай” – това са автобусите, които са с 15 + 1 места – има стачка в завода. Министерство на образованието и науката няма, разбира се, възможност да се намеси в тази стачка. Може би синдикатите по международна линия ще окажат някаква подкрепа, но, така или иначе, най-вероятно те малко ще закъснеят. Иначе за останалите автобуси няма основания да закъснеят и смятам, че даже и с това закъснение всички автобуси до 30 септември най-късно, тоест, може би ще има 10 – 15 дни забавяне за не повече от 15 – 20 автобуса. Ако има такова закъснение, то имаме уверение, че няма да бъде повече от 30 септември. Така че и този въпрос, надявам се, ще бъде разрешен.
Искам да кажа – и с това да завърша, господин председател – че няма никакви основания да се смята, че има училища, които няма да отворят на 15 септември. Има няколко такива единични случая, които са свързани главно с незавършил ремонт. Но веднага искам да кажа, че за всички към момента са организирани различни форми на преодоляване на тази възможност. За две от тях децата ще бъдат извозвани до други училища, а за останалите две или три училища – тук има известен спор дали ще успеят до последния момент – но така или иначе ще се организира малко по-напрегнат сменен режим на учене, съответно ще бъде малко по-тесничко, тъй като ще се използват едни и същи класни стаи за малко повече деца, поради което малко по-притеснено ще бъде на децата за известно време.
Но искам да ви уверя, че няма опасност някъде да закъснее началото на учебната година. Ако такова нещо се появи, аз веднага ще ви информирам, разбира се. Но към момента няма такава опасност да има училища, които няма да отворят вратите на 15 септември.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, позволете ми да благодаря на министър Вълчев за информацията, която ни предостави.
Той засегна най-различни въпроси, всеки от които предполага задълбочени дискусии в нашата комисия. Но около няколко неща наистина можем да се обединим. Първо, по отношение на най-важния въпрос, който той постави, за необходимостта от подкрепа на специализираната парламентарна комисия във връзка с бюджета на образованието и науката.
Да, господин министър, всички социални сфери се нуждаят от повече средства. Парите никога не стигат. Но мисля, че тук, в тази комисия членуват колеги, които са убедени, че инвестициите в образованието са може би най-важните инвестиции, ако, разбира се, не са самоцелни, а са свързани със сериозни реформи в образованието, ако са инвестиции и за реформите. В този смисъл Вие ще разчитате на нашата подкрепа и ще я имате.
Разбира се, когато говорим за закриване на училища, аз ще Ви подкрепя, че системата е достатъчно оптимизирана. Има, разбира се, какво още да се желае и тук. Ние ще спестим популизма, но ще кажем, че има места, където вече закриването на училището означава закриване на може би единствения символ на държавността. Това също трябва да се има предвид.
Що се отнася до реформите, уважаеми колеги, всички ние сме длъжници и на учители, и на родители,