---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката





П Р О Т О К О Л
№ ...

На 10 май 2006 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, внесен от Министерския съвет.
2. Проект за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от господин Лютви Местан – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми колеги! Добър ден, скъпи гости!
Гости на нашето заседание са: господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката; госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители; господин Крум Крумов – председател на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”; експерти от Министерството на образованието и науката, представители на неправителствени организации, които са ангажирани с проблемите на образованието, представители на медиите.
Уважаеми госпожи и господа, предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, внесен от Министерския съвет.
2. Проект за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, внесен от Министерския съвет.
3. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, внесена от Министерския съвет.
4. Разни.
Имате ли други предложения за точки от дневния ред? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, искам да се извиня, че ще обсъдим два проекта за решение, материалите за които получихте тази сутрин, но нека бъдем достатъчно коректни и да кажем, че Министерският съвет внесе тези материали на 28 април, петък, тоест ден преди парламентът да излезе в своята Великденска ваканция. Така че нямаме никакви нарушения на правилника.
С това уточнение аз бих предложил да преминем към първия ред.
Преди това бих искал да ви попитам можем ли днес, ако приключим по-бързо с първите две точки, да минем и към трета точка, при положение, че утре ще бъде приет окончателно законопроектът на второ четене? Има ли съображения да не преминем днес към трета точка?
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин председател, аз затова се въздържах при гласуването на дневния ред. Мисля, че съвсем удачно и абсолютно логично е Националната програма да бъде обсъждана отделно и то едва ли ще стане само в едно заседание. Много е широк документът.
Вярно е, че ние в голямата си част сме запознати с него, вярно е, че сме участвали в дискусии, които и министерството организира с различните парламентарни групи, за да представи законопроекта, но в крайна сметка мисля, че ако трябва сериозно да подходим към въпроса, трябва да му отделим едно или две заседания, да го дискутираме в детайли, за да не се получават прибързани истории.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Мурджов.
Господин министър, независимо че обсъждаме вътрешен проблем на комисията, бихте ли споделили тези съображения на колегата, относно времевата рамка, в която да разположим тези много важни програми?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм напълно сигурен, че не бива да се претупва един тъй важен документ и не виждам никаква пречка той да бъде разглеждан следващата или по-следващата седмица.
Същевременно искам да кажа, че не виждам и връзка между това дали ще бъде приет или не законопроектът, тъй като една програма винаги може да бъде приета, независимо дали тя е предвидена в законопроект.
Бих помолил, господин председател, ако няма днес да започнем разглеждането на програмата, което за мен не е беда, дали е възможно да си поставим все пак някакви цели във времето, защото част от нещата, които евентуално биха били приети, от тях зависи и следващата учебна година. Ние не бихме искали да правим някакви резки движения, без да има ясната санкция на парламента, че правим нещо трайно.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря, господин министър.
Поставих въпроса неслучайно и неслучайно това е предложение като точка от дневния ред, за да подчертаем, че и за комисията това е абсолютен приоритет. И затова можем със съгласие на членовете на комисията да кажем, че следващата сряда това ще бъде първа и единствена точка в дневния ред. Ако не приключим, по-следващата сряда трябва да си поставим краен срок, за да може всеки да е изразил вече политическата си позиция по този въпрос и да може да оформи вота си. Така ще дадем шанс на тази програма в много близко бъдеще да се разгледа и в пленарната зала. Слава Богу там ще се приеме само на едно гласуване.
Връзката със закона беше във връзка с наименованието, за да не се налага после да изменяме закона. Но понеже този текст мина, а утре, дай Боже, ще приключим със Закона за народната просвета, не бихме имали и формални пречки. Имам предвид наименованието на програмата, а не някакви други съображения.
Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги! В продължение на това, което чухме и от господин министъра, и от председателя, като се съгласявам с тях, дали не бихме могли давайки си този срок още една седмица, да бъдем ангажирани с предварителната нагласа да бъдем по-делови следващата сряда и да можем да мине проекта за Национална програма в комисията, защото все пак си даваме сметка и за това, че ние не можем да контролираме дневния ред на пленарната зала и не знаем кога, в коя седмица в законодателната програма ще се появи. Така че поне от наша страна бихме могли да приключим следващата сряда с този документ.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на госпожа Гроздилова.
Това е волята ни, госпожо Гроздилова – следващата сряда, ако можем, да приключим. Но не бих искал да предпоставяме, за да не се стига до ограничаване на изказвания на колеги, предвид значимостта на Националната програма. Това е въпрос на организация и на продължителност на изказванията.
Обръщам се и към гостите, които уважиха нашето заседание във връзка с очакванията им по Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, че този проблем ще се разгледа на следващо заседание, а днес в дневния ред остават първа и втора точка, но те не са по-малко интересни.

По първа точка от дневния ред – ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНИ НАЦИОНАЛНА СТРА-ТЕГИЯ И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНО-ЛОГИИ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА.
Давам думата на вицепремиера и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев да представи проекта за решение на Министерския съвет.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на вашето внимание Проект за решение за одобряване на актуализирани национална стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
Бих искал да напомня, че през миналата година започна реализацията на тази Национална стратегия и План за действие. Съвсем кратко ще се спра на това какво се случи за една календарна година.
Бяха закупени 27 414 компютъра, 3122 сървъра, принтери и скенери. Изградени бяха локални мрежи във всички новооборудвани компютърни кабинети. Осигурен беше високоскоростен Интернет за около 1000 училища. Обучени за ползване на компютърна техника (става въпрос за началната фаза на обучение) – около 45 хил. учители. В момента се създава Национален образователен портал и започна създаването (надявам се към средата на годината да имаме първите такива курсове) на електронно учебно съдържание.
Предлагаме тази година стратегията да продължи. Тя и по замисъл е била тригодишна. За съжаление, през тази година бюджетът беше гласуван така, че средствата, които първоначално, макар и индикативно бяха решени от Тридесет и деветото Народно събрание, бяха значително намалени. Ще дам един пример. За миналата година те са били 41 млн. лв., за тази година те са редуцирани до 25 млн. лв.
Това, което вие ще видите в разбивката, където пише “Обща финансова рамка 2005 – 2007 г.”, и всъщност това е изменението, което Народното събрание, ако прецени, трябва да направи, е ние във втора и трета колона да променим числата, като в първата колона са числата за 2005 г., което няма какво да се променя. В 2006 г. общото число е 25 млн. лв., а всичко онова, което не можем да осигурим през 2006 г., ние като индикативно число сме го прехвърлили в бюджета за 2007 г., като уговорката ни с министър Орешарски и това, което аз докладвах и пред правителството, е, че това са индикативни числа и в крайна сметка парламентът ще реши дали бюджетът може да си позволи такива суми. Но идеята е била общото число от 141 млн. лв. за тригодишен период, поне засега, да твърдим, че би могло да бъде запазено.
За тази година има 25 млн. лв., отпуснати в бюджета, които ние предлагаме да бъдат използвани по следния начин, горе-долу запазвайки логиката на разпределение в миналата година с едно малко изключение. На първо място, за компютъризация, в това число:
- допълнителни средства за мултимедия, мултифункционални устройства, транспорт, логистика и т.н. на техниката – 8 млн. и 200 хил. лв.;
- за свързване на училищата с Интернет – 8 млн. и 300 хил. лв.;
- за обучение на учители (тук включваме и първоначалното, и втората степен на обучение) – 5 млн. лв.;
- образователно съдържание, системен софтуер, създаване на съответните държавни образователни изисквания, планове, програми, свързани с използването на ИКТ в училище, адаптиране на нормативна база и т.н. – 3 млн. и 500 хил. лв.
Или общо – 25 млн. лв.
Къде е различието с миналата година в акцентите? Сериозното различие е в това, че ние смятаме, че тази година не би трябвало да акцентираме толкова върху закупуване на хардуер, тоест на самите компютри, сървъри, мултимедия и т.н., а трябва да поставим основния акцент върху довършване на Интернет свързаността на училищата и особено сериозен акцент върху обучението на учителите. Защото в крайна сметка няма никакъв смисъл да има едни машини, които никой не използва, или много малко се използват, или не се използват въз основа на техния капацитет.
Втората по-малка промяна тук е, че ние смятаме, че от хардуера трябва да наблегнем не толкова върху компютърни конфигурации, тъй като във всяко българско училище вече има поне по един компютърен кабинет, а в по-голямата част има и по повече, а трябва да осигурим, по възможност до 15 септември, във всяко българско училище по един мултимедиен проектор, заедно с един лаптоп, за да могат класовете, които не могат едновременно да бъдат на компютрите, да могат да гледат мултимедийни материали. И второ, във връзка с широкото навлизане на тестовете в българските училища, във всяко българско училище да има поне по една стабилна копирна машина, за да могат да размножават тези тестове.
Това е различието с миналата година. По-нататък има и разбивка по дейности, но като логика е това.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър, за презентацията Ви.
Уважаеми колеги, имате думата да изразите становище по представения проект за решение.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз лично ще започна с това, че изпитах удовлетворение, слушайки данните, които съобщи господин вицепремиерът, за това как са реализирани тези средства, които бяха гласувани. Идеята за такава програма принадлежеше на управляващата коалиция в миналия парламент. Ето една ситуация, в която спокойно можем да се похвалим, че сме направили нещо конкретно, от което има конкретни резултати, които можем да отчетем.
Абсолютно подкрепям и това, че акцентите трябва да бъдат върху това да се разширят възможностите по-добре и по-ефективно да се използва техниката в училищата. Оттук имам и няколко конкретни въпроса.
Първо, за съжаление, продължават репортажи, че има все още училища, в които тази техника не е разопакована и следователно не е използвана. Много често директорите като причина използват това, че те не могат да осигурят средства, за да изпълнят тези изисквания, които трябва да са налице, за да открият компютърния кабинет. Като започнат от елементарни битови неща, щори, столове и други подобни работи.
Аз зная много добре в разчетите от миналата година, че оборудването на кабинетите не влизаше и не трябваше да става с тези средства, предвидени в стратегията. Но много ми се иска тук, използвайки формата на комисията, да стане ясно чия отговорност е финансирането на оборудването на кабинетите, за да може наистина директорите да пледират за изпълнението на този финансов ангажимент.
Вторият ми въпрос е свързан с осигуряването на високоскоростен достъп и Интернет. Имате ли представа как вървяха, с каква скорост вървеше изпълнението на Интернет осигуряването до този момент? И респективно има ли готовност до навечерието на новата учебна година да бъде финализиран този процес и да има Интернет във всяко училище. В повечето училища на моя избирателен район няма Интернет. Липсата на Интернет до голяма степен прави трудно използваема тази техника.
И третият ми въпрос е свързан с другата безспорна необходимост. Първо, искам да отбележа, че е чудесно, че има самостоятелен модул (той е изнесен в детайлния разчет, който е в стратегията) за компютърно обучение на директори на училища, защото това е безкрайно необходимо и като че ли в миналото обсъждане на стратегията не бяхме обърнали внимание на този компонент.
Как върви, какви са резултатите от обучението на преподаватели за използване на компютърни технологии и най-вече какво се предвижда по компонента, независимо от предмета, който преподават, да бъдат обучени за ефективното използване на компютърните технологии? Какви са курсовете и програмите, които се предвиждат в тази насока?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря на госпожа Калканова.
С ваше позволение, бих искал да изразя официалната позиция не само като член на Комисията по образованието и науката, но и на Парламентарната група, че ние ще подкрепим тази актуализирана Национална стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. И ще кажем, че самият израз “актуализирана” Национална стратегия вече подсказва, че ние сме в един режим на приемственост, макар и с разбираемо променени параметри във връзка с възможностите на бюджета. Но все пак става въпрос за една приемственост в политиката в образованието и по-конкретно в това направление, което би трябвало да се оцени по достойнство.
Направи ми впечатление, че с изпълнението на тази стратегия, освен Министерството на образованието и науката, ще се ангажира и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Това е изключително важно, защото, уважаеми колеги, без скоростен Интернет оборудването на училища с компютри ще бъде не наполовина, а може би на 1/3 свършена работа. За съжаление, има редица населени места, в които решаването на въпроса с въвеждане и на скоростен Интернет зависи от наличието на цифрова телефонна връзка, което далеч не е в компетенциите на министъра на образованието и науката.
Затова, за да има резултати от прилагането на тази Национална стратегия, е необходимо с изпълнението на мерките и на дейностите наистина да се ангажират и други държавни институции. Затова казах, че е добре, че виждам тук, в раздел “Управление” и Държавната агенция за информационни технологии и съобщенията като отговорна институция, като субект на управлението на тази програма. Разбира се, с водещата роля на министъра на образованието и науката.
Уважаеми господин министър, ако за някои съпътстващи дейности и инвестиции е необходима по-ангажирана държавна политика от още министерства, ние ще бъдем на ваше разположение във връзка и с обсъждането на бюджета за образованието и науката за 2007 г., за да могат наистина да се направят тези инвестиции в комуникационната инфраструктура в тези общини и населени места, за които вече изказах мнение. Струва ми се, че е изключително важно. И мисля, че средствата, разчетени в тази програма, категорично няма да са достатъчни. Няма да бъде достатъчен и някакъв морален ангажимент, в технологичен смисъл ангажимент и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, ако не сме инвестирали в обновяването на телефонната мрежа. Това е изключително важно.
Това бяха моите съображения. Ние убедено ще подкрепим този проект за решение.
Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Едно процедурно уточнение, колеги.
Имаме ли представител на Агенцията? Защото, извинявайте, но аз сега видях, че отговорници за Интернет свързаност са точно Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако няма представители, това е наш пропуск. Поканени ли са? Не са. Но мисля, че министърът на образованието и науката, който е и вицепремиер, е достатъчно високо ниво, за да може да представи един проект за решение на Министерския съвет. Приемам го като забележка.
Уважаеми господин министър, във връзка с това, което чух и от госпожа Калканова, бих предложил, ако прецените за необходимо чрез главния секретар, чрез регионалните инспекторати и Националното сдружение на общините да поискаме информация в колко населени места (уверявам Ви, те не са само от граничните райони, не са от планинските и полупланинските райони, има немалко общини и от други части на страната) все още няма цифрова телефонна връзка, да имаме една карта къде не е възможно да осигурим на училищата скоростен Интернет, за да можем като с обединени усилия да поставим този въпрос като приоритетен и да поискаме съответното финансиране във връзка с обсъждането на бюджета за 2007 г.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако не възразявате, в рамките на общия коментар, защото няма спор, че материала, който гледаме, е сериозен и че той си струва да бъде подкрепен, но ако бихте могли, господин министър, в рамките на отговорите, които бихте дал на въпросите, поставени от госпожа Калканова и господин Местан, все пак нивото, до което е достигната подготовката на образователния портал.
И един въпрос, който лично мен ме интересува – какъв е редът, по който се оказва контрол и се стимулира работата на учителите обучители, на които, доколкото разбирам, се залага и допълнителната отговорност да помогнат за тази начална квалификация на колегите?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Богданова.
Има думата госпожа Маруся Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, мисля, че пред комисията е внесено едно предложение, което ни поставя в режима на приемане на решение за непрекъснато развитие на образованието, което, безспорно, само по себе си определя наистина една изключително положителна по отношение на образованието динамика и политика.
Мисля си, че няма човек, който да не подкрепя това, което е направено като предложение и ако поставяме въпроси, то е защото искаме да додетайлизираме и самите ние да бъдем достатъчно информирани, защото нас също ни питат, когато се прибираме по нашите райони какво следва и какво ще се прави в това отношение.
От тази гледна точка ми се иска да поставя също няколко въпроса. Вероятно министерството разполага с по-синтезирана информация какво е състоянието до момента. Част от нещата ние ги чухме в началото в изявлението на министъра, но бих си позволила да предложа да имаме и една малко по-съдържателна писмена информация в това отношение – какво се е случило, как са разпределени по общини, по училища и т.н.
В този смисъл искам да попитам – навярно има равнопоставеност, но въпреки това поставям този въпрос, между държавните и общински училища по общини, как се разпределят софтуера, хардуера? Тъй като аз зная, че много общини сами са решили една част от въпросите за компютъризацията в учебните заведения, което е много положително. Но все пак информация в това отношение би ни била много полезна. И това се свързва и с въпроса, който постави госпожа Калканова – не за оборудването на кабинетите, а за техническото устройство на кабинетите, тъй като средствата за това техническо устройване обикновено са от общините.
Другото, което е много важно да го кажем, е използването на компютъризацията и на ИКТ в управлението на училищата. Не само за подготовка на директори, а наистина за създаване на една управленска електронизирана схема, която зная, че министерството работи. И може би да ни кажете малко повече в това отношение, ако не в момента, то в информацията, която ще ни предоставите.
Въпрос, който ми се струва, че е много важен. Всички ние искаме много повече средства за образованието. Приемайки тази стратегия ние визираме за 2007 г. определен обем средства. Има ли някакъв риск, ако сега приемем тези средства в общата рамка на тази актуализирана стратегия, да не успеем да ги осигурим през следващата година?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Колеги, с риск да стана досаден, понеже наистина темата е ясна и аз се чудя защо толкова дълго време дискутираме по нея, няма нормален човек, както каза госпожа Любчева, който да не подкрепи едно такова нещо за модернизация на българското образование.
Имам само един въпрос към господин министъра. Виждаме, че тази програма я актуализираме в лошия смисъл на думата – предвиждаме по-малко пари. Били са предвидени повече, сега предвиждаме по-малко.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Така е гласуван бюджетът.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Така сте го гласували вие бюджета. Ние настоявахме да бъде много по-голям бюджета.
За 2006 г. е ясно – такъв е бюджетът, това са параметрите. Притесняват ме числата за 2007 г., господин министър, дали ще успеете да подсигурите тези средства. И ако не успеете, какво става с тази цялостна програма? Да не се събираме пак да се актуализираме, обаче пак към по-лошо. Аз искам да я актуализираме, примерно, двойно. Да не бъде 74 млн. лв., а да бъдат 150 млн. лв.
Това е единственият ми въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много въпроси се събраха. Има ли още изказвания, за да дадем думата на министъра да отговори. Въпросите са общо взето в една и съща посока.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, бих искал и аз да взема отношение по тази стратегия.
Мисля, че на всички тук е ясно, че трябва да подкрепим тази стратегия и предлагам процедурно да преминем към гласуване.
Преди това, във връзка с това, което каза господин Мурджов, смятам, че ако ние, гласувайки, я поддържаме след това и в залата, всъщност ние изразяваме нашето становище, което бихме защитили по-късно и в бюджетната процедура, когато ще гледаме бюджета. Така че това да бъде една наша твърда позиция за онова, което бихме отстоявали оттук нататък. Да имаме едно вътрешно съгласие.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на доц. Моллов.
Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, аз смятам, че въпросите са изчерпателни, аз бих ги систематизирал в три насоки. Първо, каква е базата, какви са помещенията, в които са разположени тези компютри. На второ място, има ли достатъчно хора, които да обучават децата и учителите. Моето впечатление от разговорите ми не в големия град, а в по-малките селища е, че този курс, който се води (10-дневен) не са много доволни от него. И трето, какво е качеството на компютрите, с които са снабдени тези училища. Имам също сведения за лошо качество. И последното, което е и най-важното, предвижда се увеличение на парите за следващата година три пъти повече, отколкото тази година.
Тоест, ние мислим, отнасяме се с добри намерения, приемаме някакви програми и т.н., без да знаем хазната ще има ли тези пари. И най-жалкото ще е, когато се изправим след някой и друг месец да приемаме този бюджет и видим, че парите не са от 25 на 75 млн. лв., а са някъде 40 млн. лв., 50 млн. лв. и т.н. И всичко, което е заложено в тази програма, изведнъж увисва.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на проф. Камбуров.
Не виждам други желаещи за изказване.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, ще се опитам да кажа по няколко думи по всички въпроси.
Първо, по това, което каза госпожа Калканова, поставяйки три въпроса. Финансирането на самото изграждане на кабинетите наистина е един сериозен въпрос. Чия е отговорността? Веднага бих отговорил със старото римско правило: Комуто парите, нему и отговорността. В случая зависи какво е училището. Ако училището е на държавно финансиране, отговорността е на министерството, ако е на общинско финансиране, отговорността е на общината. Но веднага искам да кажа, че в миналата година за 2005 г. са предвидени по 1000 лв. на училище за изграждане на мрежата плюс закупуване на маси и столове. Така че движимата част от кабинета е била включена от миналото Народно събрание в средствата. Ако е трябвало да се купят щори, или да се изравни пода и нещо такова, това не е влизало в сумата.
Тази година ние сме направили една малко по-широка формулировка, като говорим за инженеринг, изграждане и поддръжка. Мисля, че тук малко повече неща биха могли да влизат, стига средствата да са достатъчни, а ние сме дали индикативно по 2000 лв. на училище.
Що се отнася до Интернет, защо само в 1000 училища има Интернет, а не във всички български училища? Причините, поне според мен, са две. Първата група причини са от техническо естество – това, което спомена и господин Местан. За съжаление в България самата комуникационна система не е достатъчно разработена. Знаете, че има немалко населени места, в които няма цифрова телефонна линия, да не говорим за връзки и т.н. С развитието на технологиите аз се надявам това бързо да бъде преодоляно. Надявам се, че и собствениците на БТК сега ще са малко по-активни. Засега има и един юридически проблем. Вероятно тези от вас, които са се интересували, знаят, че за доставчика на Интернет за една голяма част от училищата има един съдебен спор, който блокира процедурата. Ние имахме разговори с господин Вачков – председателят на ДАИТС, и с министър-председателя и мисля, че там са предприети действия по деблокиране на процедурата.
За съжаление, Министерството на образованието и науката (не го казвам, за да се опитам по някакъв начин да отклонявам отговорността) не сме активната страна тук, тъй като доставчикът на Интернет и финансирането е за бившето Министерство на транспорта и съобщенията, сега Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Що се отнася до третия въпрос – какво обхваща обучението, аз мога да ви изпратя една подробна справка как се реализира това обучение, но по принцип както миналата година, така и тази година, с оглед големия брой учители, които трябва да бъдат обучени, ние нямаме друг полезен ход, освен да направим каскадно обучение. Ние нямаме капацитет да обучим 40 хил. човека, независимо колко центъра разкрием. Единственото, което можем да направим, както и миналата година, е обучителите да обучават. Тоест, двустепенно да бъде обучението. Но искам да обърна внимание, че тази година обучението става по малко по-различен начин и ние включваме нови модули. Това вече беше изтъкнато.
По същество ние имаме четири модула в това обучение.
Веднъж обучение на преподаватели за придобиване на базови компютърни умения. Това е довършване на това, което започнахме миналата година – базови, бих казал елементарни компютърни умения. Идеята тук е между 20 и 25 хил. учители да бъдат обучени.
Втората група обучаеми преподаватели са онези, които преподават в гимназиалния курс по отделни предмети и биха могли да използват тези умения на едно по-високо равнище в самия процес на преподаване. Тук става въпрос отново за около 25 хил. учители.
На трето място беше споменато обучение специално на директорите, тъй като това, което госпожа Маруся Любчева с основание спомена, в едно училище не просто се преподават информационни и комуникационни технологии, не просто те се използват в учебния процес, но това е и една администрация. И след като тя е една администрация, има твърде много дейности както в комуникацията с гражданите (в случая с родителите) в комуникацията с другите институции, които могат да бъдат компютъризирани. Елементарният пример са електронните дневници и достъпът на родителите до тях. Ние работим, но те не са включени тук като сума. Министерството ще има грижата. На практика има вече доста модели, които ще излязат много евтини, но така или иначе това е работа на министерството, а тук въпросът е директорите да могат да боравят със счетоводната система, с юридическите информационно търсещи системи и т.н.
И последният компонент е специализираното обучение на ръководители на компютърни кабинети, което на практика приключи през миналата година. Ние сме обучили необходимия брой хора, но тъй като винаги в една система с живи хора има движение, някой може да напусне и т.н., ние смятаме, че тук един малък резерв е необходим, за да може да поддържаме необходимата бройка на ръководители на компютърни кабинети.
Следващият въпрос, който беше поставен от госпожа Богданова, беше за образователния портал – кога той ще бъде готов? Не мога да кажа точната дата по сключения договор, но мисля, че до края на юни той ще бъде готов и ние ще го тестваме. Сега искам да отворя една скоба и да кажа, че тук отново ще трябва да бъдем в голямо сътрудничество с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, защото те държат сървърите. Тоест, ние правим софтуера, но някой трябва да го качи и да го поддържа. Искам само да припомня, че порталът, който сме поръчали, поддържа един милион потребители едновременно да стоят в него. Тоест, той е много тежък за поддържане. Така че ние сме в разговори, те имат готовност, очакват да направим първите проби през май и се надявам до края на юни, ако не през юли порталът да бъде разполагаем. Разбира се, без всички негови компоненти, но ние ще го отворим до края на годината.
Вторият въпрос на госпожа Богданова беше относно обучителите. Мисля, че частично отговорих на него. Ние не можем да минем без обучение, поне според мен.
И тук се прехвърлям на това, което каза господин Камбуров. Ако има някакви конкретни данни, че не се справят конкретни лица, ние сме отворили един зелен телефон, каквито сигнали има, да ни бъде даден. Ние ще го проверим. Допускам, че при положение, че има няколко хиляди обучители, че е възможно някой да не си е свършил добре работата. Това не мога да го изключа напълно. Но като цяло аз не съм чул някакви системни оплаквания за качеството на курсовете. Поне това е моето впечатление. Нямам нищо против да дискутираме въпроса.
За качеството на компютрите. Господин Камбуров, аз не бих могъл в момента да кажа характеристиките. Разбира се, можем да го проверим. Искам само да напомня, че през миналата година отговорната институция беше Министерството на транспорта и съобщенията. Те подбираха моделите, правиха търговете и т.н. Мисля, че няма компютри втора ръка. Възможно е в някое училище да има втора компютърна зала, подарена от някого, от спонсори. Може би има такива компютри. Но в рамките на тази програма не съм чувал и мисля, че такова нещо няма. Разбира се, ще направим проверка.
Госпожа Маруся Любчева постави въпроса за това как са били разпределени компютрите по общински и държавни училища. Тук въпросът, според мен, по-скоро би могъл да се постави в каква поредност, тъй като всички те вече имат. Някои може би по-рано са получили, други са получили по-късно. Но доколкото знам конфигурациите са съизмерими, ако не едни и същи. Няма някаква особеност.
На два пъти се постави и от госпожа Маруся Любчева, и от господин Мурджов въпросът за финансирането на тази програма през 2007 г. Ако правилно съм разбрал, въпросът по същество е да не би това да са едни наши блянове за 70 млн. лв. и такива някакви неща, които в момента си ги говорим, а утре или в други ден да се окаже, че действителността е друга. Искам да ви кажа, че ние имахме известни възражения от Министерството на финансите върху тези числа и те мълчаливо бяха подкрепени от тях единствено при условието, че числата са индикативни. Основателно е предположението, че към момента много трудно може някой да се ангажира с бюджета с конкретни числа, така че да се закълнем, че те няма да бъдат променени. За съжаление обаче тук въобще не става въпрос за това от 70 да станат на 50 млн. лв. Аз ще кажа, че тази година от 50 млн. станаха на 25 млн. лв. За съжаление все пак трябва да си даваме сметка, че това не е единственият разход на държавата. Разбира се, той е много важен и аз съм последният човек, който ще отрече това, но не бива да забравяме, че през следващата година българската държава, дай Боже от 1 януари 2007 г., ще сме членове на Европейския съюз и ще има един много тежък разход по съфинансиране на ползването на структурните и Кохезионния фонд. И това не е шега работа. То е от порядъка на многоцифрени числа.
На нас ни се иска и ние ще настояваме за тази сума. Мисля, че самият факт, че Народното събрание приема индикативни числа, вече е един добър знак по посока на това, че народното представителство все пак акцентира върху важността на този въпрос.
Надявам се, че успях да отговоря на всички въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, мисля, че отговорите на министъра бяха изчерпателни.
Има ли съображения? – Не виждам.
Не виждам желание и у гостите да вземат отношение по тази точка, което ми дава основание да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен с проекта за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, № 602-03-09, внесен от Министерския съвет на 28 април 2006 г., да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това решение вие оторизирахте председателя да подготви проект за становище, с което да препоръча на пленарното заседание да подкрепи този проект за решение.
Благодаря.
Господин министър, комисията подкрепя с консенсус проекта за решение.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред – ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАН ПЛАН ЗА ПО-ПЪЛНО ОБХВАЩАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.
Отново предоставяме думата на вносителя в лицето на вицепремиера и министър на образованието и науката.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на вашето внимание проект за актуализиран План за изпълнение на Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Искам, както направих и преди малко, да припомня, че това е една програма, заедно със съответен план, гласувани от Тридесет и деветото Народно събрание с няколко годишна перспектива.
Бих искал да припомня, че в резултат на изпълнението на плана за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст през миналата година бяха закупени 219 микробуса с различен брой места, които бяха предоставени на общините с оглед по-лесния и комфортен превоз на децата до средищни училища. По наши данни 134 общини и 219 училища, което прави около 13 140 ученика, са ползватели на тези автобуси.
Същевременно трябва да кажем, че има известен резултат. Разбира се, той е резултат на комплексни мерки и много трудно може да се каже, че се дължи единствено на тази мярка, но така или иначе увеличи се броят на завърналите се в училище ученици към месец декември с около 10 хил. души, което, според мен, е един добър знак за общия комплексен подход.
В тази програма, извън закупуването на автобуси за подпомагане на средищните училища, има още два модула. Единият модул е предоставянето на безплатни закуски на учениците между първи и четвърти клас. Искам да припомня, че това е модул, който се осъществява от Министерството на труда и социалната политика.
И на трето място, миналата година, нещо, което не фигурира за тази година, в този план съществуваше и една сума, която беше за предоставяне на безплатни учебници на децата между първи и четвърти клас включително. Тази година по някакви финансови съображения тези средства са предоставени директно в бюджета на министерството, а не в централния републикански бюджет с оглед допълнително решение на Народното събрание. Така че ние тях вече ги имаме и процедурата по тях върви. Затова са отпаднали тази година, а не защото няма да има безплатни учебници.
Числата, които можете да видите, са напълно съизмерими с тези, които съществуваха от миналата година, с много малка корекция, на общия фон според мен незначителна.
Отсега бихме могли да кажем, че по отношение на автобусния превоз в момента ние разсъждаваме по следния въпрос – дали да поръчаме по-малко на брой, но автобуси с повече места, или да поръчаме повече на брой автобуси с по-малко места. Трябва да ви информирам, както вероятно знаете от вашите избиратели, че повечето общини са недоволни от малките автобуси. Твърдят, че не им вършат работа, но същевременно искам да ви информирам, че цената на един автобус от 27 места вече значително надхвърля, да не кажем, че отива към два пъти повече, отколкото цената на един малък автобус. Разбира се в момента ние водим разговори с Националното сдружение на общините, за да намерим оптималния вариант, но ако отидем към тази мярка вероятно броят на автобусите в рамките на тези около 15 млн. лв., ще бъде малко по-малък от 219. Тоест, ако запазим структурата на поръчките такава, каквато е била миналата година, не вярвам да има някакви радикални промени в цените, които да могат да се повлияят.
По отношение на втория модул – осигуряването на закуска и мляко, респективно чай, за учениците от първи до четвърти клас, ние имахме няколко разговора с госпожа Масларова. Програмата върви. Вероятно за тази учебна година няма да могат да бъдат изпълнени, но по принцип имаме няколко теми за размисъл. Едната от темите е дали навсякъде да се премине към пакетирани храни – това е една голяма тема, тъй като има известни съмнения, че нещата не навсякъде вървят по най-добрия възможен начин. И другата голяма тема е, че тук-таме се предлагат алтернативни варианти – не да се дава толкова храна, а купонче, което да дава възможност детето да си вземе от лавката това, което стои зад това купонче. Но това е една голяма тема и мисля, че към момента Министерството на труда и социалната политика единственото, което се опитва да прави е да има повече пакетирани храни и с оглед на качеството, и с оглед на грамажа. Другото е въпрос за по-дългосрочни разсъждения. Мисля, че към момента няма някакви основания да се промени радикално програмата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, благодаря Ви и аз за презентацията.
Колеги, с ваше позволение, бих искал да изразя отношение към представения проект за решение за приемане на актуализирания План за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст.
Уважаеми господин министър, надявам се ще се съгласите, че модулите, които са включени в тази програма, имат пряко отношение към Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. И без изпреварващо да анонсирам позициите си по тази Национална програма, ще направя няколко предложения, които естествено е, че няма да се отразят в текста на предложения проект за план. Но с молба, ако прецените за необходимо, да бъдат отчетени при изпълнението на тази програма.
Имам предвид първия модул – за оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общинските училища за учениците в основната образователна степен. Трябва да въведем уточнението, че оптимизирането на училищната мрежа предполага и редица други конкретни дейности, извън осигуряването на превоз до държавните и общинските училища. Тоест, осигуряването на превоза (убеден съм това не е и целта Ви) не е единственото основание за оптимизирането на училищната мрежа. Но така или иначе това е целта на модула. Тук коректно са представени основната цел и специфичната цел на този модул и, разбира се, според мен се прави коректна прогноза за резултатите от изпълнението на модула.
Моята препоръка е, ако е възможно, да дадете повече информация за критериите, по които ще бъдат разпределени тези автобуси по съответните общини. Защото едва ли има човек, който да не е съгласен, че нуждите на общините са доста различни. И едва ли може да имаме като основен критерий брой ученици в общините. Възможно е една община да бъде десет пъти по-голяма като брой на населението и респективно на учениците, и същевременно да не се нуждае от ученически и автобусни превози, защото децата се учат в родните си места, особено ако са общини от градски тип. Имаме и такива.
Има обаче общини, които поради специфика на географския релеф, са с множество наброй, малки населени места и махали. И аз ще ви дам един може би краен пример, който – убеден съм – ще Ви е трудно да приемете за реален факт, но е така. В община Кирково, където и госпожа Богданова е била скоро, броят на ученическите линии е 57, господин министър, поради простата причина, че там броят на населените места плюс махалите, е над 150. И в този смисъл би било според мен не дотам удачно решение, ако една община, която се състои само от 5-6 населени места, да получи един автобус, само защото е отделна община. И община Кирково също да получи само един автобус при 150 населени места, от които занапред, ако успеем да създадем условия, учениците вероятно ще пътуват до 10-15 средищни училища с оглед оптимизацията на училищната мрежа.
Моята молба е да се изработят реални критерии за разпределението на тези автобуси. Това е първото ми предложение.
А що се отнася до въпроса, който Вие поставихте – дали да се купят повече наброй автобуси с по-малко наброй места или обратно по-малко наброй, но с повече места, ще се съглася с Вас, че едва ли ще намерим еднозначен отговор на този въпрос. Отново трябва да се съобразим с реалните нужди, със спецификата на общините. Примерно, колкото и да е голяма тази община Кирково, за която Ви говоря, там наистина ще има нужда от автобуси с по-малко на брой места, защото са повече на брой линиите – 57.
Убеден съм, че тази година политиката по изпълнение на плана по отношение на този модул, ще бъде далеч по-успешно, отколкото миналата година, защото ще се предшества от сериозен анализ точно на тези специфични реалности, за които говоря и съм убеден, че тази година Вие и екипът Ви няма да допуснете аномалии като предоставени автобуси, които още не са влезли в употреба. Има такива примери, макар и малко наброй. При положение, че при други общини има крещяща, огромна нужда от тези автобуси, все пак тези аномалии трябва да ги преодолеете.
Това са ми препоръките във връзка с този модул – още веднъж с ясното съзнание, че само със закупуване на автобуси няма да решим въпроса за създаването на условия за реализиране на държавна политика за оптимизиране на училищната мрежа, но всичко останало вероятно ще бъде изказано, споделено във връзка с обсъждането на Националната програма, което казахме, че ще бъде следващата сряда.
Уважаеми колеги, това бяха моите съображения. Благодаря за вниманието.
Има ли други желаещи да изразят отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин министър, колеги, дами и господа! Искам да поставя на вашето внимание няколко въпроса. Те са свързани както с част от формулировките в този план, към които аз имам определени претенции и ще ги изразя, така и предложения, породени от практиката, въпроси, поставени от страна на общините по време на приемни, които провеждаме, въпроси, поставени от страна на родители на неправителствени организации.
Когато говорим за автобусите мисля, че е нормално да оставим преценката, която се прави по общини, да даде възможност и на министерството да разчита на този прагматичен подход, който те биха осъществили при предложенията, които правят за брой на видовете автобуси, които да се използват. Това са специфични въпроси, които предполагам, че всяка община добре отчита и най-добре ще се ориентира и най-добре ще се съобрази с тези особености, които за нея са важни.
Има един друг въпрос, който може да засяга много малко случаи, но той е показателен за една политика и отношения, които сме длъжни да демонстрираме. Говоря за това, че трябва да се предвидят и автобуси с платформи, за да могат деца със специфични образователни потребности, с физически и ментални увреждания да имат възможност в тези училища, които безспорно за тях ще се явяват средищни за една или за две общини, както е в община Карлово и в община Сопот, например, те са направили подобно предложение, да бъдат предвидени и такива автобуси – със специални приспособления и платформи, които да позволяват на децата, на техните родители и хората, които ги придружават, спокойно да използват този транспорт.
Когато говорим за модулите, които се включват в програмата, аз бих искал да попитам господин министъра до каква степен, заедно с министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова, се обсъждат и тези намерения, които тя предварително сега предлага за обсъждане в публичното пространство като намерения, свързани с някои промени в системата на социално подпомагане по отношение на родителите и на семейства, в които проблемът с присъствието на децата на учебни занятия продължава да стои доста остро. Тоест, до каква степен чисто образователният елемент присъства в подготовката на подобни намерения, които ще бъдат явно политика на правителството, не само на министерството на труда и социалната политика или на Министерството на образованието и науката.
Смятам, че когато коментираме въпроса за осигуряването на безплатната закуска за учениците от първи до четвърти клас, трябва да си извадим необходимите поуки от това напрежение, което възникна преди няколко месеца и когато записваме тези дейности, които предстоят, и отговарящите институции нека все пак да конкретизираме, че е нормално в тази ситуация да говорим за общинските дирекции за социално подпомагане, а не за областните. Защото този специфичен въпрос също породи доста проблеми в определен момент.
В разговорите с всички общински ръководства стана ясно, че практиката, която беше възприета първоначално, се оказа в този момент сякаш най-подходящата – обществените поръчки да се реализират по начин, който максимално да улесни общините в организацията. Понеже в плана на правителството са записани дирекциите за социално подпомагане, нека да стане ясно, че става дума за общинските дирекции за социално подпомагане, които в непосредствен диалог с училищните ръководства, с директорите на училищата, с настоятелствата, с общинската администрация да намерят този действително най-добре работещ механизъм, за да може доброто намерение да бъде реализирано по най-ефективен начин.
И накрая аз бих си позволил да изкажа своето съображение с някои формулировки. На стр. 1 от първия модул за осигуряването на превоза, мисля, че не е необходимо в текста да присъства специалното отношение на етническа принадлежност по произход и вероизповедание. Погледнете “Основна цел – да се осигурят по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст, като се осигурят условия за достъп до образование на тези ученици, без разлика по отношение на етническа принадлежност по произход и вероизповедание”. Това оставя съмнението и у тези, които не са запознати и не са добре информирани, че до момента се е правила разлика по отношение на тези признаци.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е коректен текстът. Трябва да отпадне.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не е коректен. Говорим за български граждани, говорим за деца от семейства на български граждани. Малко по-нататък също има една формулировка за етническата принадлежност и социалния статус. Нека да остане социалният статус. Нека да изведем на преден план тези социално-икономически проблеми, които играят обективна роля в необхващането на децата на 100% в обучението и в образованието, но да не използваме формулировки, които могат да предизвикат коментар, който няма да бъде точен, няма да бъде и коректен. По-добре да отпаднат.
Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Славов.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, господин министър! Аз имам две съображения да се въздържа при това гласуване и ще кажа кои са.
По първия модул, специално закупуването на училищни автобуси, нямам нищо против. Даже напротив – смятам, че това е една чудесна инициатива. Но се надявам тя да бъде съобразена, както каза и господин председателят, евентуално с приемането на Националната програма, която все пак ще очертае критериите къде ще се закриват маломерни и слети паралелки, къде средищните училища действително ще стават реално средищни, ще се увеличава ли потокът към тях или няма да се увеличава. И се надявам, че вие от министерството, имайки предишния опит при разпределението на автобусите, ще намерите най-добрата и балансираща функция да бъдат разпределени справедливо.
Що се отнася до другия модул – така наречените закуски, искам да попитам дали имате справка в министерството тази програма, която работеше миналата година, колко са трайно завърналите се деца в училище, благодарение на тази инвестиция, която за миналата година, доколкото си спомням, беше от порядъка на 20 млн. лв.
Какъв ще бъде ефектът от сегашната инвестиция, която в крайна сметка се очертава държавата отново да похарчи, защото не е тайна, че на практика, както каза и господин Славов, не е тайна, че няма реален контрол върху тези така наречени закуски. Първо, те минават през бюджета на Социалното министерство. От друга страна, така нареченото раздаване се извършва в поделения на Министерството на образованието. Отговорни за това са директорите на училищата. И общо взето става нещо страшно.
И не на последно място, аз съм го казвал и по време на обсъждането на бюджета, не е нормално българският учител да го занимаваме с това да раздава и закуски. За мен не е нормално.
В ХХІ век да мотивираме завръщането на учениците със закуски, е меко казано примитивно. И мисля, че ако направите една действително реална оценка (ще се радвам да чуя трезвата оценка за миналата година) колко трайно са се завърнали. Защото не е тайна и самите учители го подсказват, че основно българските циганчета – да си го кажем ачик ачик – идват в училището, взимат си закуските, изяждат ги и след това се прибират. И ефектът е абсолютно нулев. Това е.
Нямам нищо против да бъдат подпомагани определени социални групи. Българската държава се ангажира с един нормален подход спрямо тях да ги върне на училище, защото това е действително начинът, по който те могат да бъдат превъзпитани и да влязат в нормална среда. Но, ако си мислите, че начинът е отново със закуски, според мен меко казано няма да постигнем никакъв ефект. По-добре да инвестираме в тази положителна инициатива, която започна от миналата година с безплатните учебници – нещо много добро, отколкото да инвестираме в закуски.
И не на последно място, мисля, че ако действително се върнем назад, разглеждайки пак бюджета, гласувахме и нещо друго. Благодарение на това, че прокарахме една поправка в Закона за хазарта, от тази година се надявам в едно от следващите заседания да ни запознаете как върви рехабилитацията и въобще изграждането на нови спортни площадки, защото това е нещо много хубаво и трябва да продължи в тази посока, а не да даваме пари за храна, която не води до никакъв ефект, още по-малко до образователни умения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има думата за реплика госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Няма да се връщам по същество и да се опитвам, господин Мурджов, да Ви убеждавам в необходимостта и ползата от тази програма, предполагам, че господин министърът ще Ви отговори със статистика на Вашия въпрос.
Между другото, продължавам да се чудя защо от дясното пространство реагирате така остро на закуските. Даже аз си спомням безумно предложение, направено от бивш колега от ДСБ миналата година – да имало подоходен или друг критерий, когато се определя на кои деца да се дават закуски. Защото и това дискутирахме в залата – как влизат, дават закуски на едни деца, а пък на други не дават.
Във Вашето изказване има нещо, което според мен е изключително сериозно. Да, действително по ред причини миналата година беше решено именно директорите да имат водеща роля д реализирането на тази програма. И нека сега, когато правим обобщение на някакви резултати, да имаме това предвид и да видим какво още трябва да се промени, защото Програмата за развитие на образованието, която предстои да дискутираме, защитава философията да се дават повече правомощия на директорите и така да им се предоставят много сериозни отговорности.
Според мен програмата със закуските беше един тест за директорите доколко ще изградят контролни механизми да използват тези допълнителни финансови средства за доброто на децата. И аз тук виждам госпожа Такева и господин Крумов, с които сме говорили много по този въпрос. Имаше много такива примери. Имаше директори, които за същия обем средства, осигуряваха далеч по-качествено хранене на децата от други директори и други училища. Нека сега, като правим преглед на отчетите, да имаме информация по този въпрос и в крайна сметка да се види какво трябва да се направи, за да мотивира допълнително директорите да бъдат наистина готови за отговорностите, които оттук нататък ще се разширяват, ако приемем програмата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова.
Дупликата е изключително право на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Ще се възползвам от него.
Госпожо Калканова, аз уважавам Вашето мнение, че защитавате това нещо. Уважавайте и Вие моето, че аз не го защитавам. Мисля, че аргументите говорят и за едното, и за другото. Всеки е достатъчно умен, за да си направи извода. Но мисля, че много скъпо ни струва това обучение на директорите – 20 млн. лв., похарчени на вятъра, за да се научат те да управляват някакъв ресурс. Мисля, че не е справедливо. Казвам го като съвестен данъкоплатец, не като нещо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Завърши процедурата на реплики и дуплики между господин Мурджов и госпожа Калканова.
Продължаваме разискванията.
Има ли други желаещи да изразят отношение?
Госпожа Маруся Любчева. Заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз смятам, че по принцип това е една добра програма, която работи и беше стартирала през миналата година в българското училище. Според мен обаче, по принцип приемайки програмата, смятам, че трябва да се намери най-добрият механизъм за нейната реализация, защото тук са намесени много институции, много органи и прехвърлянето на отговорност или на права и задължения, на контрол от една на друга, води до тези неща, за които ние днес дискутираме.
Всички ние знаем, че в системата на народната просвета има и постановления за храненето, има и наредба, по която директорът отговаря за храненето на учениците, има и друга процедура, в някои общини са запазени все още ученическото хранене с общински фирми или реализирани по друг начин. Аз смятам, че по принцип е така, но трябва наистина да се намери най-добрият механизъм, който да оползотвори ефективно тези средства, без да се създават противоречия кой прави търга, как се прави търга и т.н. Винаги съм твърдяла, че когато средствата се използват за образование, те трябва да се управляват от системата на образование. Продължавам да защитавам тази позиция.
Затова ми се струва, че по принцип трябва да приемем тази програма, но министерството, реализирайки програмата, трябва да помисли още малко за механизмите.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева.
Не виждам други членове на комисията, които имат желание да се изкажат.
Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Благодаря ви за това, че ми предоставихте възможността и аз да кажа няколко неща по тази програма. По първата не взех отношение, но ще ми позволите да направя няколко съобщения по нея.
По тези три модула. Ако господин министърът и екипът на министерството беше внесъл тази програма за по-пълното обхващане на децата в задължителна училищна възраст в отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, може би аз нямаше да се изказвам днес тук. Затова ще помоля господин министъра да проследява тези неща дали са минали през отрасловия съвет, както повелява правилника на отрасловия съвет и останалите министерски постановления.
Аз смятам, че тези три модула за изпълнението на тази програма са крайно недостатъчни. И няма да се уморя да благодаря на всички вас - народни представители от миналия парламент и от този парламент, защото струва ми се, че няма човек около тази маса и човек в залата като журналистите и част от неправителствените организации, и които присъстват тук, че тези програми бяха извоювани от Синдиката на българските учители, стачката 2004 г., за да влязат бюджета за 2005 г. и сега, когато имахме също протестни действия за бюджета за 2006 г. Ако съм засегнала някой, моля да бъда извинена, но мисля, че това стана и благодарение на вашата помощ.
И понеже тези три модула са крайно недостатъчни, за да върнат децата в училище по ред причини, част от тях бяха казани и тук, но искам да отговоря на господин Мурджов, че можем да бъдем и в ХХІ век, можем да влезем и в ХХІІ век, дай Боже някои да са живи и здрави дотогава, но искам да ви кажа, че има една поговорка, че ситият на гладния не вярва. Искам да ви кажа, че тази програма върна 36% от децата, които не ходеха на училище. И аз мога да ви кажа по общини какъв е процентът, за да се получат средно тези 36% за страната.
Мисля, както беше подчертано тук, че при една по-добра организация няма да се получава това децата да си вземат закуската и да си отидат вкъщи. Това зависи преди всичко от цялостната организация на работата в конкретното училище.
И понеже тези три модула, както казах преди малко, са крайно недостатъчни, аз предлагам и моля Министерството на образованието и науката, моля и депутатите да ме подкрепят, тази програма да бъде разширена с още няколко модула.
Четвъртият модул трябва да бъде връщането на интернатните групи, целодневната организация на работа. Защото вие много добре знаете, че миналата година (и това беше под ръководството на господин Местан като задание) беше направено едно изследване от госпожа Налбант и предоставено на социалните партньори, че взаимовръзката между целодневната организация на работа в училище и задържането на децата в училище никой не може да я отрече. А вие знаете, че една голяма част от целодневната организация на работа в училище просто беше занемарена и сега се налага, ако искаме действително да върнем и да задържим децата в училище, да върнем тази целодневна организация на работа в училище.
Петият модул към тази програма трябва да бъде връщането на извънкласните и извънучилищните дейности, защото вие много добре знаете, че по-големите ученици, особено в прогимназиалния етап, могат единствено да бъдат задържани в училище, ако имат такава възможност да развиват своите си способности в извънкласните и извънучилищните дейности.
И следващият модул, който беше подчертан тук, но той се вплита в извънучилищните дейности, това е спортът в училище. И ми се струва, че тук действително в една голяма част от спорта в училището като финансиране трябва да си дойде в Министерството на образованието и науката. Поддържам доцент Любчева в тази посока, че сега парите в Държавната агенция за децата, младежта и спорта не могат да се контролират. Струва ми се, че ефектът ще бъде не толкова голям, ако парите са в Министерството на образованието и науката.
Толкова по тази програма.
Мисля, че чест прави на Министерството на образованието и науката, че полага усилия програмно да доусъвършенства някои програмни задания, които са заложени като финансиране с бюджетите от 2005 г. досега.
Ще ми позволите няколко думи за програмата за информационните технологии. И тук става въпрос за квалификацията на учителите. Да, има оплаквания от качеството на квалификацията, но не точно по програмата за информационните технологии. Става въпрос за другите модули. Така че тази програма върви доста успешно в българското училище, като изключим тези неща, които бяха споделени, но ми се струва, че при една добра организация и контрол от страна на министерството те ще бъдат отстранени. Но подчертавам, че Министерството на образованието и науката и “Майкрософт”, в това число и Синдиката на българските учители, полагаме максимум усилия за квалификация на учителите. Каня всички вас на една много хубава национална конференция, на която ще присъстват 300 водещи обучители по информационни технологии на поредната квалификационна теоретико-практическа конференция, която ще бъде проведена на 15 и 16 май в “Бояна – 2”, за да можете да се уверите, че действително тази програма върви успешно.
Безкрайно съм ви благодарна за това, че проблемите на образованието се разискват така болезнено. Утре Синдикатът на българските учители ще направи пресконференция, за да заяви своите си искания и разширяване на програмите за образованието във връзка с бюджета за 2007 г. Те ще бъдат предоставени и на председателството на парламентарната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на госпожа Янка Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Забравих да спомена, че в тези модули обезателно трябва да бъдат включени безплатните учебници на социално слабите деца от пети до седми клас.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Янка Такева.
Има думата госпожа Калина Бозева.
КАЛИНА БОЗЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Представлявам Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”. Формалният повод да дойда днес тук беше точка трета – обсъждането на програмата, но така или иначе чувам нещо, което се обсъжда в момента, което е много същностно свързано с програмата за училищното образование и съм изкушена, макар и съвсем лаконично, да вмъкна някакви ремарки.
От преждеговорившите се очертава ясно това, което е и моето мнение. Нямам пред себе си проекта, който обсъждате, но очевидно това е програмата, която стартира по време на предишното правителство. Тя е позната на гражданските организации, виждали сме и добри случаи, когато помага включването на закуска или на топъл обяд, и други случаи, в които създава напрежение и дори конфликти. Ето защо по мнение на мен и на организациите, с които съм работила по места, в Родопите доста сме работили, имахме един случай, в който едно цяло ромско начално училище с мотивация на родителите децата излязоха в продължение на две учебни години и се включиха в общинското средищно училище, тогава установихме, че за децата беше изключително важно, те трябваше да останат за следобедни занимания, и беше възлово дали ще има обяд, тъй като те бяха на километър и половина – два. И от това всъщност зависеше целият процес.
Ето защо ми се струва, че този въпрос, който дискутираме, е инструментален, спрямо основното – програмата за училищното образование. И поради това имам един въпрос от системен порядък. Програмата за училищното образование не е ли първичният документ – този, който трябва да ни зададе именно режим на дебат по всички същностни въпроси. Както каза и госпожа Калканова, има доста акценти върху възможността директорите да станат едни по-активни фигури и от тях да зависи преценката на кое училище какво му трябва, каква училищна програма ще си направи, каква е картината около това училище. И поради това може да ви звучи много смело, но не е ли цялата тази програма едно наследство от предишно време, когато тя се създаде преди много други документи, имаше си я и беше много полезна. Може ли да се сметне, че тя би била инструментална спрямо училищната програма до 2015 г.? Не е ли тогава времето, когато ще се говори как именно тези интервенции биха помогнали в контекста на цялостната политика за обхващане на децата в училище? Понеже, както тук очерта и госпожа Такева, има значение с няколко други модули следобедното образование и полуинтернатните форми, което не може да се обсъжда в рамките на контекста на тази програма, а именно на училищната програма.
Вие ще прецените дали да я оставите като отделен документ, който да гласувате, но ако е така, няма ли да бъде малко впрягане на каруцата пред коня, тъй като не знаем точно как ще протекат дебатите около училищната програма до 2015 г.
Това исках да кажа. Може да се каже, че въпросът е структурен.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Бозева, аз Ви благодаря за изразеното становище, но ние сметнахме за необходимо да не се спираме на въпроса, че ние не можем да не приемем тези актуализирани програми, защото те са по особена процедура във връзка с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Естествено всички сме съгласни, че има пряка връзка между проекта за Национална програма и тези по-конкретни програми. Ще имате възможност да изразите отношение по тези въпроси във връзка със съдържанието на Националната програма, когато тя влезе в дневния ред на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, господин Колев.
ДЕЯН КОЛЕВ: Учител съм по философия от седем години. Председател съм на Центъра “Малибе” – ромска организация, която е базирана във Велико Търново.
Този спор за ефективността на програмата, тя е цялостна програма, която се реализира на практика от три министерства, всъщност винаги се възпроизвежда, когато се съберат на едно място хора, свързани с образованието. И това, на което винаги съм ставал свидетел, е, че възниква една диференциация. Докато директорите на елитните училища се съмняват доколко тя е ефективна, директорите на селските училища и на по-малко елитните училища категорично са за нейната ефективност. И това, което бих предложил на Министерството на образованието и науката е да бъде проведено едно сериозно проучване, което да отчете регионалните различия, да отчете различията в типовете училища. Разбира се, в нашата образователна система няма селски и градски училища, но те на практика съществуват. Да отчете ефективността на програмата в различните типове училища и аз съм убеден, че тя ще даде една много ясна картина, която би могла да ни помогне при оптимизирането на таи програма. Но това, че тя връща деца в училище мисля, че го показват и данните от регионалните инспекторати по образованието. Тази година с няколко стотни е намален процентът на отпадналите деца от училище.
Само няколко думи по отношение на това, което колегата Мирослав Мурджов спомена за това, че тази програма връща в училище преди всичко българските циганчета. Аз, като българско циганче, което преподава основно на български ученици, искам да кажа, първо, че това не е вярно. Дори и да е вярно, ефектът от програмата не бива да бъде минимизиран. По данни на Министерството на образованието от учебната 2002-2003 г. ромските ученици в първи клас са 20,8%. Една пета. Иска ли някой да каже, че тези деца не трябва да бъдат в училище? Разбира се, че не.
Аз категорично възразявам и срещу тази квалификация да бъдат превъзпитани и цивилизовани. Нека да не си служим с термините на Мария Тереза. Това наистина е расистко. Аз не смятам, че съм невъзпитан и нецивилизован. Мисля, че не парламентът е мястото, където трябва да се чуват такива неща.
Към предишното изказване, че трябва от първа страница да отпадне разликата по етнически произход и социално положение. Аз подкрепям колегите от Министерството на образованието и науката, че тази формулировка е добра формулировка. Това не означава, че досега легално нормативната база е правила такива различия, но те на практика съществуват и това го показва образователната картина на различните етноси. Ако неграмотните сред българския етнос са 0,2%, а сред ромския са 17% значи различия има, независимо на какво се дължат. Те може да не се дължат на нормативната база, но те съществуват и е добре, че Министерството на образованието и науката иска да ги преодолее. Ако остане само социалното положение, нима това ще означава, че министерството прави различна нормативна база за хората с различни социални групи.
Това беше моето изказване. Призивът ми е от парламента да не се чуват изказвания, които без особени усилия можем да тълкуваме като дискриминационни и расистки. Това не е добър знак спрямо обществото.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Колев.
Искам само да Ви уверя, че в тази комисия Вие сте сред изключително отговорни народни представители, които съзнават колко е важно да решим специфичните проблеми на образованието на ромските деца, защото смятаме, че това е проблем не само на ромските деца, това е проблем на всички нас, това е проблем на българската държава. И ако прилагането на тази програма има за цел връщането на ромските деца в училище, ние можем само да се радваме, че сме намерили едно правилно решение и по тази причина не се съмнявам, че този проект за актуализиране на тази програма, предложена от министър Даниел Вълчев, също ще получи нашата подкрепа. Вашите позиции по този въпрос винаги са добре дошли. Вие ще бъдете и коректив.
Препоръката ми към вас, още повече, че Вие сте философ, е да не стигаме до контра оценки за съдържанието на изказването на народните представители. С удоволствие ние ще се съобразим с Вашите предложения, свързани със съдържанието на тези програми, на модулите, но като председател ще си позволя да кажа това, защото можем да влезем в разговор и да се окаже, че не това са съображенията на колегата. Знаете, че когато човек прави оценки експронто винаги рискува те да не са съвсем коректни.
Господин министър, предполагам, че ще вземете отношение по немалкото изказани съображения и виждания по проекта за решение.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разрешете ми съвсем накратко да кажа по няколко думи, тъй като се повдигнаха значими въпроси.
Първо, въпроса, който постави господин Местан, и част от вас също го поставиха в своите изказвания, а именно да се подобри начинът, по който се разпределят автобусите, които ще бъдат закупени тази година.
За да няма някакво недоразумение бих искал още веднъж да кажа, че автобусите са за средищни училища, а не просто за български училища.
Второ, разбира се, че пътната мрежа е нещо важно, но трябва да имаме предвид, че е важен и броят пътуващи ученици, тъй като голямата разпръснатост, но с малък брой деца, все пак не е единственият аргумент.
На трето място, бих искал да кажа, че подкрепям господин Местан, че това тук не е единственото действие, което българската държава трябва да направи с оглед да стимулира към оптимизиране на мрежата. Разбира се, ако щете и едно шосе е много важно. Ако няма път, за каква оптимизация на мрежата може да се говори? То е ясно.
От друга страна, искам да кажа, че при всички случаи ние ще очакваме общините, които искат да получат автобус, все пак да представят поне планове за оптимизация и да има някаква яснота какво смятат да правят в бъдеще.
Тук има един концептуален въпрос – дали ние ще вървим към логиката “Вие оптимизирайте мрежата, пък ние ще ви дадем след това автобус, компютър, пари за път и т.н.”, или ще направим обратното. Разбира се, аз не приемам първото, защото очевидно е, че децата ще трябва да понесат несгодите на една такава оптимизация. Но аз не съм много склонен да приема и обратното: “Вие сега ни дайте автобус, утре ще ни направите път, вдруги ден ще инвестирате в средищното училище и след 5-6 години евентуално ние ще закрием едно селско училище с трима ученика”. Това също не е правилната логика.
И затова трябва да призная, че ние работим със Световната банка върху една друга схема – да има един фонд, от който общината да може да получи пари, но след като каже какво ще направи и в какъв срок. Това ми се вижда много разумно, защото тогава ще бъде ясно, че когато искаш автобус, искаш това, искаш онова – добре, ето това е сметката, в какъв срок ще се развият нещата, ето ги парите срещу това, с което си се ангажирал. Но така или иначе това ще го говорим, когато дойде ред за Програмата за развитие на училищното образование и предучилищното образование и подготовка.
Веднага искам да кажа, че както и миналата година е било направено, преди нашия екип, са били поискани заявки от общините, които, разбира се, многократно надхвърлят възможностите за предоставяне на автобуси, но същевременно тази година ние сме във връзка с Националното сдружение на общините. Така, както правим за енергийната ефективност, така ще направим и за автобусите, тъй като иначе, повярвайте ми, натискът върху министъра е огромен на най-различно основание. Аз лично предпочитам да имаме едни относително ясни критерии за това как да бъдат предоставени тези автобуси. Така че ви благодаря за повдигането на този въпрос.
Това, което господин Славов изтъкна, извън вече споменатото от мен, първо, дали не е редно част от автобусите да бъдат със специални платформи за деца със специални образователни потребности, преди всичко с физически увреждания. Разбира се, че е правилно. Имайте предвид, че това допълнително оскъпява и трябва да преценим възможностите, съотнесени към броя на тези деца. Но, ако има някъде изразена концентрация в част от общините, разбира се, ние ще помислим за това. Ще бъдем и какво точно ще бъде оскъпяването. Въпросът е много уместен.
По отношение на тези терминологични бележки, които господин Славов направи, не мога да взема отношение по същество, тъй като мисля, че не е и чак толкова значим въпросът дали изрично ще подчертаем една особеност или няма да я подчертаем. Искам само да кажа, че ние сме описали основната цел и специфичната цел точно така, както са били описани миналата година в програмата. Не сме правили никакви корекции. В този смисъл поне моето предложение е да останат в този вид не за друго, а защото тогава не знам дали чисто технологично трябва да пипаме и самата програма, тъй като в момента говорим само за плана. Все пак волята е ваша.
Това, което господин Мурджов постави като въпрос – има ли данни за това как точно всеки един от модулите на програмата е повлиял върху завръщането на ученици в училище. Едва ли някой може точно да измери коя част от програмата на кой ученик как е повлияла. Винаги такова въздействие е комплексно. Но това, което ние имаме като данни, е, че около 10 000 ученици са се завърнали в училище. Имаме едно точно число, но то също е много относително, тъй като то е към определена дата.
Дали е достатъчно или не аз не бих могъл да кажа, защото това в крайна сметка е въпрос на преценка. Но лично моето мнение е, че това комплексно усилие все пак доведе до нещо. Истината е, че през предходни години, без по никакъв начин да искам да влагам някакъв политически момент в това, през предходни години българската държава въобще не проявяваше принципна заинтересованост какво става. Ние някак си бяхме приели и за съжаление една част от нашето общество продължава да приема, че българското образование си е хубаво от само себе си и то не се нуждае от някакво специално обгрижване, ние сме си умни, от Възраждането имаме училища, будни сме и т.н., и то някак си си е хубаво. Истината е, че вече трябва да кажем, че българското образование само по себе си не е нито хубаво, нито лошо, то е такова, каквото го направим ние. То няма собствен живот в същинския смисъл на думата. Поне не и в тези размери, в които ни се иска.
По отношение на поставения от госпожа Любчева въпрос за механизмите за реализация на различните модули, още веднъж искам да кажа, че нямам нищо против да обсъждаме както въпроса с автобусите, който, разбира се, е много по-прост, така и въпроса за предоставянето на закуските и чашата топло мляко, респективно чай. Затова започнах при презентацията, че има различни виждания по този въпрос и аз съм напълно съгласен с господин Колев – последният говоривш – че много различно се схваща тази програма в различните училища, сред различните социални групи, в различните по големина български градове, съответно в селата. По много различен начин. И действително някакъв по-диференциран подход е възможен. Но същевременно искам да кажа, че за мен основното, което трябва да се направи като извод оттук, е, че ние не бива да отстъпваме от това, че държавата се ангажира в някаква степен с храненето на децата. Това е много важно, защото оттук, при добро развитие на българското училище през следващите години, ние бихме могли частично да възстановим столовото хранене, което, както тук беше няколко пъти отбелязано, дава възможност да мислим за системно възвръщане на целодневната форма на организация на учебния процес. Нещо, което вече е ключов момент в развитието на българското училище.
По отношение на това, което спомена госпожа Такева. Аз благодаря за добрите думи. Наистина документът не е минавал на отраслов съвет, но ние може би в петък, като се видим, трябва все пак да кажем кои документи минават и кои не минават. Аз съм останал с впечатление, че отрасловият съвет все пак е работодатели, профсъюзи и министерство, а не просто нещо, което дублира политическия кабинет на Министерството на образованието и науката. Тоест, не всеки документ, който излиза от Министерството на образованието и науката, би трябвало да засяга отрасловия съвет. Според мен това трябва да са документи, без да мога изчерпателно да ги изброя, но все пак засягащи трудови права, възнаграждения, квалификация на българските учители основно. Разбира се и нещо, свързано с тях. Така ми се струва за правилно. Но бихме могли отделно да обсъдим този въпрос с госпожа Такева и да достигнем до друг извод.
ЯНКА ТАКЕВА: Това е разписано в правилника.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Кой го е правил този правилник, госпожо Такева?
ЯНКА ТАКЕВА: Вие сте го разписал.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Сериозно? Трябва да внимавам какво подписвам и да чета повече.
По отношение на новите модули – това е много сериозен въпрос. Разбира се, министерството е най-заинтересовано да се разширят тези програми, но аз пак казвам, че трябва исканията да бъдат в рамките на разумното. Иначе ние сме много заинтересовани да бъдат разширени програмите. Разбира се, че целодневната организация е едно много силно средство за възвръщане и задържане на децата в училище. Разбира се, че извънкласните и извънучебните дейности са такова средство. И, разбира се, че спортът е такова средство. Така че ние тук нямаме никакви различия. Единственото, което ми се иска, е с общи усилия да се опитаме да отвоюваме това в следващия бюджет.
По отношение на това, което госпожа Бозева спомена – дали едното предшества другото или другото предшества първото, не знам. Откровено да Ви кажа, не се обиждайте, това е малко схоластичен въпрос. Същият въпрос възникна по това дали пък Законът за народната просвета трябва да предвижда приемането на Програмата или ние трябва да приемем програмата, пък после да изменим Закона за народната просвета. Аз мисля, че отнякъде трябва да тръгнем. В случая става въпрос за пари. Бюджетът така е лимитирал възможността за решение по тези въпроси, че той казва: ето ви 25 млн. лв. за информационни и комуникационни технологии, това е положението, гласувайте ги, ако решите. Същото е и тук: два са модулите тази година, това са парите за всеки един от модулите, ако искате ги одобрете, ако искате не ги одобрявайте. Народното събрание няма много възможност, след като то самото се е самозадължило в тези рамки.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Става дума за синхрон на министерството с Министерството на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Прав е господин Славов, но искам да кажа, че много е важно каква ще бъде логиката на администрирането на този модул. Има твърде различни идеи и твърде противоположни оценки по това дали в този си вид този модул трябва да бъде запазен. Аз затова споменах в началото, че има такива идеи, но не знам дали е правилно в момента да отваряме тази голяма тема. Ако той се запази в сегашния си вид, аз не мисля, че има някакви големи проблеми в комуникацията.
Ако обаче се върви към диференциация, тоест не на всички деца да се дава това, то тогава нещата принципно се променят. Те принципно се променят, ако решим да не даваме физическия предмет – закуската, а да даваме някакви купончета, тоест права с някакъв титул, а децата да могат да ги ползват в стол, в лавката и т.н. За мен този разговор предстои, той не е приключил. Аз например не смятам, че е добра идеята на децата от една кутия да им се сипе по малко сок и два пръста да останат, пък да се досипе в една друга кутия – едни такива много обидни работи на това равнище, които се извършват.
Също така не мисля, че закуските трябва да бъдат непакетирани. Но дали да бъдат закуски или да се дават купончета, това е много голяма тема и не знам в момента дали е уместно да я разискваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на вицепремиера за отговорите.
Господин министър, уважаеми колеги, без да предпоставям каквато и да е идея, че тук присъстващите не познаваме реалностите навсякъде по страната, аз ще ви помоля да помислите дали не бихме могли все пак, ако не цялата парламентарна комисия, то поне по един представител от парламентарна група да отделим един ден и да пътуваме до един район, който би бил засегнат. Не казвам лошо. Аз съм убеден, че всички тези мерки целят по-високо качество на образованието. Да отидем в една специфична община, може би тази, за която говорих, може би други общини, за да видим на място и проблемите, и положителните примери за тяхното решаване. Струва ми се, че ще бъде много важен ориентир при взимането на решението оттук нататък.
Провокиран съм да кажа това от анонса, който сторихте по отношение на готовността на Световната банка, да създаде нарочен фонд, било с участие на българската държава, в който да се кандидатират общини срещу ангажимента за реформа. Мисля, че идеята е чудесна. Аз съм в състояние да ви представя реализирани пилотни проекти с помощта и на Министерството на образованието и науката, с помощта и на външни донори, когато срещу инвестиция от 200-240 хил. лв. в едно средищно училище, само след една година мрежата вече е оптимизирана. Имаме закрити три околни училища, в които децата вече са прибрани, защото става възможно да бъдат прибрани.
На място да видим този положителен пример. Да видим и други населени места, в които и при най-добро желание, и при съгласие на всички съветници, и на родители, и на ученици, не е възможно автоматично да се пристъпи, без да се направят малко инвестиции в инфраструктура – било в път, било в разширяване на средищното училище. Мисля, че това наистина ще бъде изключително полезен ориентир за всички членове на комисията.
Съзнавам колко големи и сериозни са Вашите ангажименти, молбата ми е да видите в програмата си възможно ли е да предвидим заедно един такъв ден. С колегите сме говорили, те биха участвали в едно такова посещение. Вие сте един от най-пътуващите министри, което според мен е много добре, защото колкото повече общини и училища видят министъра на живо, толкова по-добре. Нека да направим едно такова посещение в една община, която е малко по-специфично засегната от идеите, които се съдържат в Националната програма.
Ще Ви помоля да помислите и съобразно свободното Ви време да кажете дали това е възможно и ако е, да се опитаме заедно да го организираме.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това покана към мен ли е, господин Местан.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това посещение има смисъл, само ако Вие дойдете. Съвместно посещение. Затова първо се обръщам към Вас. Ние ще се съобразим с Вашето свободно време. Това ми беше анонсът. Затова ще чакаме и Вашия отговор във връзка с това предложение.
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, ще подложа на гласуване Проекта за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, № 602-03-10, внесен от Министерски съвет на 28 април 2006 г.
Моля, който е съгласен с така предложения проект за решение, да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Проектът за решение е приет с консенсус.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа! С това приключихме работата си по двете основни точки.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред – РАЗНИ.
Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, от есента имаме покана от Комисията по образование към Румънския сенат да направим общо заседание, в което да си споделим опит. Тази покана се актуализира през миналата седмица и аз съм поела ангажимента да ви кажа за предложение за края на май или началото на юни. Става въпрос да направим изнесено заседание в Русе, като неутрална територия. И евентуално може би ще имаме домакинство от страна на Техническия университет в Русе. Сега ви информирам за това, а на следващото заседание да решим за датата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Оторизирате ли оперативното ръководство на комисията да ви предложи дати? Може би те трябва да бъдат алтернативни – една-две дати.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, аз имам една молба. Преди известно време с Вас дискутирахме проблема за департамента към Софийския университет по усъвършенстване на учители. Смятам, че е възможно да направим една дискусия, тъй като вероятно проблемът там ще продължава да стои. Може би трябва съвместно с Министерството на образованието и науката и със Софийския университет да потърсим възможности за решение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Любчева, нека бъдем коректни. Въпросът е от компетенциите на изпълнителната власт. Но ако правите предложение да направим обсъждане в тази комисия на този проблем, това би означавало да предложите и подобно решение на комисията и предложение за точка от дневния ред, на което да поканим и представители на изпълнителната власт. Само така мога да разбера изказаното съображение.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Това беше направено и в писмен вид и аз поемам ангажимента да го изчистя, ако това е необходимо, и да го направя по-конкретно.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, ако няма други желаещи да вземат отношение, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви.

(Закрито в 17,05 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лютви МЕСТАН


Стенограф:
Н. Иванова