---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката


П Р О Т О К О Л

№ . . .

На 31 май 2006 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката.
Заседанието беше проведено при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
2. Разни.


Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, предвид твърдия ангажимент на още двама колеги, които да присъстват на заседанието. Имаме съвпадение на комисии, затова ще почакаме малко те да регистрират участие оттатък и да дойдат тук, където им е основният ангажимент днес.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми представители на медията! За първи път се налага да откривам заседанието на основание чл. 27, ал. 2 – изключението ако до 15 минути след обявеното време за започване на заседание кворумът не е налице, комисията може да заседава при наличния състав, когато той е не по-малко от 1/3 от всичките й членове.
На заседанието присъстват 8 от 21 членове на комисията, така че на основание чл. 27, ал. 2 откривам заседанието на комисията. Както виждате, гост на нашето заседание е вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев и експерти от Министерството на образованието и науката.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
2. Разни.
Вече казах, че за първи път нямаме кворум за откриване на заседание от 50 плюс 1 членове на комисията, но това е временно състояние, защото днес има още няколко комисии, които заседават, на които членове на парламентарната Комисия по образованието и науката трябва да присъстват като вносители на законопроекти и проекторешения. Очаквам всеки момент към заседанието да се присъединят колегата Славов, госпожа Калканова и господин Пламен Моллов, така че ще имаме и кворум 50 плюс 1. Редно е при наличие на такъв кворум да приемем толкова важен проект за решение, с който нашата комисия евентуално ще предложи на Народното събрание със свое решение да приеме Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, която се внася от Министерския съвет.
На предишното заседание на Комисията по образованието и науката вицепремиерът и министър на образованието и науката представи Националната програма. Макар и да не можах да присъствам до края на това заседание, колегите, които са имали желание да се изкажат по Националната програма, са направили своите изказвания и разбрах, че заседанието е приключило с решение до една седмица тези колеги, които биха искали да предложат изменение и допълнение на текстовете в тази Национална програма, да направят това до края на миналата седмица. Постъпиха няколко предложения, които ние като ръководство на парламентарната Комисия по образованието и науката с участието на министъра на образованието и науката се опитахме да обобщим.
Моля колегите, които не са направили предложения, да ме извинят, но аз бих ги помолил да бъдат малко по-предпазливи, да направят по-сериозни предложения, с които биха затруднили работата ни – мисля, че бяхме достатъчно толерантни към нас самите да предоставим достатъчно дълъг срок за подобни предложения. Разбира се, в хода на разискванията винаги всеки член на комисията може да направи своите предложения – било редакционни, било по същество, но все пак с едно съобразяване, че ако се направят по-радикални промени, те биха затруднили работата ни, защото трябва да им се намери систематично място, да се потърси съзвучието им с духа и философията на проекта, който вече се обсъжда доста време и, бих казал, със сериозното участие на неправителствените организации.
Предлагам да подходим по следния начин: аз да запозная членовете на комисията с постъпилите предложения, които ние сме оформили като проект за предложение за допълнение на внесената Национална програма или допълнение и изменение на внесената Национална програма от името на Комисията по образованието и науката. След като изразим отношение по тези допълнителни предложения, да ги подложим на гласуване, след което да подложим на гласуване цялостния проект за решение за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, защото, уважаеми колеги, ако този проект за решение получи подкрепата – аз не се съмнявам в това, като ръководство на парламентарната комисия ще направим възможното този проект за решение да влезе час по-скоро в дневния ред и на Народното събрание. Знаете, че с приемането на тази Национална програма са свързани много важни последващи действия от страна на министъра на образованието и науката и е добре да бъдем коректни при изпълнение на своите ангажименти.
Ако нямате възражения по тази процедура, аз бих искал да започнем.
Към представената ви вече Национална програма от името на Комисията по образованието и науката, съгласувано с министъра на образованието и науката, предлагаме проект за допълнение към Глава пета “Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността”, стр. 11. Нарочно сме ви раздали по още един екземпляр от проекта за Национална програма, доколкото при отпечатването е възможно да има разминаване в страниците и сме се съобразили с тези проекти, които днес сме ви раздали, за да ви улесним.
Моля да отворите на стр. 11. Предложението е по точка 3 “Информационните и комуникационни технологии в училище” – след изречение първо на подзаглавие “Осигуряване на високоскоростен Интернет във всяко училище” се добавя:
“Реализирането на тази цел е в пряка зависимост от осигуряването на целеви инвестиции за модернизация на базовата комуникационна инфраструктура в населени места с остаряла аналогова телефонизация, която не позволява включване към Интернет.”
Уважаеми господин министър, Вас Ви нямаше когато обсъдихме това допълнително изречение и определено считаме, че инвестициите в базовата комуникационна инфраструктура няма как да бъдат ангажимент на министъра на образованието и науката. Това би трябвало да бъде ангажимент на Министерския съвет като цяло. Това е една от препоръките не към Вас, а към Министерския съвет като цяло във връзка с приемането на актуализираната Стратегия за въвеждане на информационните и комуникационните технологии. Тоест комисията е последователна в своята позиция по този въпрос.
Колеги, има ли изказвания?
Господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Вероятно не съм най-компетентният човек, но според мен всяка телефонизация позволява включване в Интернет – просто е много бавен. Затова бих казал “с остаряла аналогова телефонизация” и да сложим точка, защото другото мисля че технически не е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз съм съгласен.
“Реализирането на тази цел е в пряка зависимост от осигуряването на целеви инвестиции за модернизация на базовата комуникационна инфраструктура в населени места с остаряла аналогова телефонизация.”
Целта е високоскоростен Интернет, а не въобще Интернет.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен Глава пета, точка 3 – да не чета отново наименованието – да се разшири с предложения текст, моля да гласува. – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Това допълнително предложение е прието.
Отново към Глава пета – предложението е след абзац първи да се въведе нова точка 1 със заглавие “Образователно-възпитателна роля на детската градина”, като останалите точки се преномерират.
Тук целта е да потърсим по-голямо съответствие между съдържанието на Националната програма, която е Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, тоест с компонент предучилищно възпитание и подготовка, и съдържанието на самата Национална програма – затова се обособява тази точка, като останалите точки се преномерират.
Всъщност това е заглавието, наименованието на нова точка 1, защото практически в тази Глава пета към точка Б “Мерки в процеса на възпитание” този целият абзац преди точка 2 всъщност подчертава мястото на детската градина в единната система на народната просвета. Струва ми се, че е въпрос по-скоро на систематика, а не толкова на някакво допълнение на внесеното от Министерския съвет предложение.
Има ли възражения или изказвания по тази точка?
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Извинете, но нещичко не разбрах. В точка Б “Мерки в процеса на възпитание”, след първия абзац, а съдържанието на новата точка 1 ще бъдат втори и трети абзац. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви. Съгласна съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Който е съгласен да се въведе точка 1 с тази редакция, а останалите точки да се преномерират, моля да гласува. – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Прието е и това предложение.
Продължаваме по-нататък. Към Глава шеста “Изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване”, в абзац първи на подзаглавие “Изграждане на система за външно оценяване”, в изречение първо от стр. 16 думата “тестове” да отпадне.
Имате ли нужда да се обоснове това предложение? Мисля, че е ясно. Ако няма изказвания по този въпрос, също го подлагам на гласуване.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Прието е и това предложение.
Следващото предложение. Към Глава седма “Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителната училищна възраст” – тук имаме струва ми се важно предложение.
1. В т. 2 “Промяна в образователната структура” след изречение първо на подзаглавие “Разделяне на гимназиалната степен на два етапа” се добавя текстът:
“Смисълът на задължителното образование е не само да се усвои еднакъв общообразователен минимум, но и да се придобият такива знания и умения, които да осигурят по-широки компетентности като лични и професионални резултати. Това предполага промени, с които да се постигне по-пълното обхващане на учениците в училище, по-висока образованост, по-добра реализация и социална кохезивност.” Това е предложението.
Има ли предложения за редакционни поправки? (Реплики относно термина “кохезивност”.) Точно затова понякога битуват недотам желани чужди думи. – “Социална кохезия”, добре, “по-добра реализация и социална кохезия”.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: “Реализация и социализация” също става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Кохезията е друго. (Реплики.) “Социализация” – добре.
Който е съгласен с направените редакционни бележки и с текста като цяло, моля да гласува. – 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Приет е и този текст.
2. В т. 2 “Промяна в образователната структура” след последния абзац на подзаглавие “Осми клас – година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици” се добавя:
“Промените в образователната структура изискват нормативната им регламентация, която да определи мястото и характера на задължителното училищно обучение в системата на училищното образование.”
Уважаеми колеги, смятаме този текст за изключително важен, защото в хода на обсъждането на Националната програма в частта “Промяна в образователната структура” основните бележки или резерви, които бяха изразени и от моя страна, бяха в смисъл – понеже имаме особено тълкуване на конституционния текст, че образованието е задължително до 16-годишна възраст, в смисъл че този принцип се свежда до задължително основно образование на практика и държавата не търси отговорност от децата, които след завършване на 8 клас, а те тогава са на 14 години – ако не са повторили, разбира се, не продължат в гимназиална степен и се счита, че те не нарушават тази Конституция – родители и ученици. Затова имахме съмнение, че намаляването на годините за придобиване на основно образование, ако то е задължителното – от 8 на 7 години, може да създаде проблеми и да има за ефект намалена грамотност на завършващите основно образование. По-малко подготвени те да търсят реализация в живота.
От текста на Националната програма обаче и от този текст става ясно, че с предстоящото изменение в основните закони, които уреждат обществените отношения за системата на народната просвета, политическата воля – и моля когато подкрепяме това предложение, да имаме предвид точно тази воля, че ние вървим в съответствие със световните тенденции за увеличаване на годините за задължително образование. Моля, естествено може би по наша грешка, че не сме се изразили достатъчно ясно – някои публикации, че някой е против увеличаване на годините за задължително образование, да кажем тъкмо обратното: политическата ни воля е да увеличим годините за задължително образование, а именно десетият клас да е задължителен. Така да постигнем съответствие и с конституционната норма, че образованието е задължително до 16-годишна възраст.
С този текст казваме, че с предстоящото изменение на законите ние ще определим мястото и характера на задължителното училищно обучение в системата на училищното образование. Благодаря, с тази убеденост аз ще подкрепя тези допълнения към текста на Националната програма.
Заповядайте, госпожо Кънева.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Господин председател, колеги, моля ви да обърнете внимание на начина, по който е изказано това изречение – струва ми се, че е невъзможно така да бъде казано. Предлагам следното – можем да коментираме:
“Промените в образователната структура изискват” – това е първият вариант – “нормативна регламентация, която да определи”. Без “им” и без да бъде членувано. Или: “изискват нормативната им регламентация да определя мястото и характера”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Съгласих се автоматично с първия вариант, защото наистина е коректно и прецизно от гледна точка на точност и яснота.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър, благодарна съм да чуя този коментар – лично Ваш, господин председателю, за това какво очакваме от тези промени в структурата. В продължение – аз лично смятам, че освен хармонизация с европейските структури и изискванията, които съвременното общество ни налага като част от това общообразователно европейско семейство, много скоро и при нас логически ще възникне необходимостта просто да говорим за задължително образование, както Вие го формулирахте, и да позабравим тази първа степен на основно образование. Мисля, че това е първата хубава стъпка, която правим, а другото ще дойде от само себе си, логично следвайки промените и необходимостта от реформиране на структурата. Изцяло подкрепям това, което предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, госпожо Гроздилова.
Разбира се, по тази тема вероятно същинските разисквания ще бъдат във връзка със съответната промяна в законите или каквато имаме воля – ще се разбере по-късно от направените предложения, когато изработваме може би общия закон, който да урежда тези отношения, и тогава вече всеки ще изрази своето експертно становище как точно да изглежда структурата на средното образование след изпълването със съдържание на този израз “задължително училищно образование”.
Предлагам сега да не водим тази дискусия, защото създаваме само най-общата база, на която ще търсим занапред законодателните решения. Ако няма други изказвания по тази точка, с направената редакционна бележка на госпожа Кънева ще подложа на гласуване предложенията по т. 2 към Глава седма – “Промяна в образователната структура”.
Който е съгласен с предложения текст с направената редакционна бележка, моля да гласува. - 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Текстът е приет.
Следващо предложение: в т. 4 “Социализиране на деца, за които българският език не е майчин. Интегриране на други деца със специални образователни потребности”, в абзац първи преди изречение последно се добавя – стр. 24:
Цитирам по памет – “където се урежда въпросът с изключително отговорната мисия на детските градини, на които разчитаме да решат въпроса с усвояването на достатъчно добро ниво на официалния български език като много важен елемент от конституционния принцип за равен достъп до образование, особено в населени места, в които тези детски градини са единствените центрове за усвояване на българския език. Именно това” - се казва като заключение – “налага да се използват диференцирани подходи, които да позволят запазването и укрепването на детските градини, особено в тези региони, където те са единственото средище или единствените средища за изучаване на българския език."
Имате ли изказвания по това предложение? Предполагам всички оценяваме колко е важно това. Не виждам желаещи за изказване.
Който е съгласен с направеното предложение за допълнение на текста по тази точка, моля да гласува. - 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Следващо предложение: в т. 4 “Социализиране на деца, за които българският език не е майчин. Интегриране на други деца със специални образователни потребности”, тоест към същия раздел има предложение за следния текст – след текста “Интегрирането на децата със специални образователни потребности изисква поредица от мерки с оглед създаване на подкрепяща среда за тяхното обучение, включително създаване на достатъчна физическа среда и на възможност за обучение по индивидуални програми, предоставяне на специални учебници и учебни помагала и технически пособия и средства, обучение на педагогически кадри за работа с тези деца”.
Продължаваме: “Наред с това следва да се преодолее порочната практика за насочване и настаняване в специалните училища на деца, чието обучение не изисква подобна среда. Тази практика затруднява обучението, възпитанието и развитието както на децата със специални образователни потребности, така и на децата, които са настанени там по други социални причини. За целта е необходим постоянен контрол върху дейността на диагностичните комисии за комплексно педагогическо оценяване към регионалните инспекторати по образованието, които осъществяват насочването на децата към тези видове училища. Следва да се упражнява контрол и върху ръководителите на учебните институции, които приемат за обучение ученици без необходимото насочване от диагностичните комисии.”
Това е анализ на една порочна практика и заявена политическа воля тя да се прекрати. Аз съм убеден, че министър Даниел Вълчев и екипът му ще се справят с този проблем далеч по-скоро, отколкото периода на действие на тази програма. Това беше единственият въпрос, който стоеше – дали да има подобен текст, след като този въпрос е решим и за няколко месеца. Въпреки това, предвид и забележките в доклада на Европейската комисия, считаме, че е добре да го имаме като нарочна цел, а ако я изпълним час по-скоро, още по-добре. Това е, уважаеми колеги, кратката презентация на това предложение.
Имате ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. - 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Продължаваме по-нататък. Към Глава осма “Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя”, в т. 3 “Въвеждане на система за диференцирано заплащане на труда, обвързана с резултатите на учениците”, стр. 27, в абзац втори, тире седмо думата “Оценката” се заменя с “Мнението”.
Знаете, няма смисъл да обосноваваме това предложение. Много коментари предизвика текстът “оценката на учениците и родителите за работата на учителя”, имаше различно тълкуване, което малко се отдалечи от волята на вносителя в този текст. Явно е, че се имаше предвид мнението на учениците и родителите и считаме, че този текст “Мнението” като заместващ “Оценката” отразява по-коректно изначалната воля на вносителя.
Имате ли коментари? Не.
В абзац втори след тиретата са добавя ново изречение:
“Точният брой, вид и относителна тежест на показателите, диференциращи възнаграждението, би следвало да се определя след широко обсъждане с учители, социални партньори, родители”.
Една дума само – същите съображения. Някой възприе изредените тук критерии като веднъж завинаги установени окончателни критерии, а идеята е друга. Те са примерни, като примерен ориентир как би се реализирала една такава политика на диференциация на доходите и естествено с това предложение се казва, че окончателно как ще изглеждат тези критерии ще се реши след широко обсъждане именно с онези фактори, които в една или друга степен биха били засегнати от прилагането им. Считаме, че това предложение е повече от удачно и по-скоро е израз на заявена политическа воля за демократизиране на процесите на вземане на решения.
Ако успях да представя двете предложения и ако няма изказвания, ги подлагам на гласуване.
Който е съгласен така направените предложения да бъдат подкрепени от комисията, моля да гласува. - 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Текстът е приет.
Следващо предложение: към Глава десета “Децентрализация на управлението на системата”, т. 1 “Насоки на децентрализация”, след подзаглавие “Назначаване и освобождаване на директори”, в изречение първо думата “Решаваща” се заменя с “Важна”.
Уважаеми колеги, става въпрос за участието в процеса на назначаване и освобождаване на директорите на училищата, на местните органи на самоуправление, на представителите на родителските организации, училищните настоятелства, местни власти плюс гражданско общество. Възможно е да се появи отново превратно тълкуване на глагола “Решаваща”, тоест едва ли не те по някакъв начин създават някакъв колективен орган, който взема решения и назначава директорите.
Струва ми се, че по-предпазливите думи, които всъщност показват воля за децентрализация, отново за демократизиране на процесите на управление на образованието, но и запазването на ясните правила – гаранция, че няма да се стигне до изкривяване на критериите, на които трябва да отговарят директорите на съответните училища, гаранция за това е именно участието на тези местни органи на самоуправление и на гражданското общество, разбира се, и на министъра на образованието и науката, преценихме, че думите “важна роля” ще отразяват по-адекватно участието на тези фактори в този процес.
Имате ли някакви съображения в тази посока? Няма.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. - 10 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Поредният консенсус.
Продължаваме по-нататък. Към Глава дванадесета “Усъвършенстване на нормативната уредба”:
В подзаглавие “Промени в съществуващите нормативни актове и издаване на нови нормативни актове” се добавя последно тире със следния текст. Тук става въпрос за предложения, които дойдоха от Българската асоциация на частните училища – частните училища са една реалност в системата на народната ни просвета, изпълняват важна роля, те се развиха, укрепиха се, имат и своите националнопредставителни организации. Възникна въпрос дали да няма още текстове, които да се отнасят за частните училища в работната група, която обсъждаше постъпилите предложения. Аз искам да бъда съвършено коректен към госпожа Славчева и да кажа, че възприетият подход в тази Национална програма не залага на принципа за разделение на училищата, не че нямаме държавни, общински и частни, но тази диференциация не е акцент в Националната програма, защото политиките, които се предвиждат по отношение качество на крайния продукт, засягат системата като цяло. Съвършено права сте, госпожо Славчева, че към “Промените в съществуващите нормативни актове и издаването на нови нормативни актове” следва да се добави и тази “Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища”, защото динамиката на развитие на процесите и на образователните реалности, промените налагат актуализиране на нормативната база. Затова предлагаме към този списък да се включи и наредбата – съкратено ще го кажа, която урежда статута на частните училища.
Уважаеми колеги, това е предложението. Има ли изказвания в тази посока? Не виждам.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. - 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Консенсус.
Следващо предложение: в подзаглавие “Промени в съществуващите нормативни актове и издаване на нови нормативни актове”, стр. 41, абзац последен се изменя така – това е много важен текст:
“Големият брой съществени промени биха обосновали необходимостта от разработване и приемане на нов, общ закон, който да уреди цялостно всички основни отношения, които се развиват в системата на народната просвета. Приемането на такъв общ закон би отстранило възможността за едновременното действие на паралелна, но в същото време противоречаща си уредба на едни и същи обществени отношения и би създало условия за еднообразно и законосъобразно правоприлагане.”
Мисля, че предложението е повече от ясно, макар да е ново. Ако имате нужда да вникнете в смисъла и ако имате коментар, имате думата. Ако ли не, ще подложа на гласуване предложението.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. - 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
И последното предложение: в края на текста на програмата се създава нов абзац – също важно предложение, което дава отговор на един спор, който тук се превърна в схоластичен – стратегия ли имаме или национална програма. Имаме Национална програма за десет години, но, както виждате, с това предложение министърът на образованието и науката всяка година до 1 октомври ще внася в Народното събрание доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за съответната учебна година и конкретните мерки, които ще бъдат предприети през следващата.
Струва ми се, че това предложение дава отговор на много въпроси, които бяхме поставили – как ще се следи изпълнението на тази програма и как ще се актуализират мерките.
Има ли коментари по това последно предложение? Ако няма, подлагам на гласуване.
Който е съгласен да се подкрепи и това изменение и допълнение, моля да гласува. - 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Резюмирам: всички предложения за изменение и допълнение на основния текст на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка са приети с консенсус, което ми дава основание, ако няма други изказвания, с уточнението, че не във всички свои части приемането на тази Национална програма поражда автоматично някакви задължения, защото окончателната регламентация на обществените отношения, които ще възникнат от прилагането на тази Национална програма, ще се реши с измененията в редица закони. Както видяхте, имаме заявена политическа воля и за един общ закон, който да преодолее паралелно съществуване на норми, които си противоречат в една или друга степен. Дискусиите по някои от конкретните текстове предстоят най-вече във връзка с обсъждането на нарочните закони.
С това уточнение, ако няма други желаещи да се изкажат, бих подложил на гласуване проект за Решение за приемане на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, с гласуваните допълнения и изменения, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да се подкрепи тази Национална програма и комисията да представи становище пред Народното събрание за подкрепа на Националната програма, моля да гласува. - 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Проектът за решение за приемане на Националната програма се подкрепя с консенсус от членовете на парламентарната Комисия по образованието и науката, като за протокола към гласовете на присъстващите добавяме изрично писмената воля в подкрепа на госпожа Валентина Богданова и на господин Пламен Моллов: 13 гласа “за” и 1 “въздържал се” – господин Камбуров.
Съжалявам, не се получи консенсус.
Уважаеми колеги, бих искал да благодаря за активното ви участие при обсъждането на този важен акт и да кажа във връзка със следващото заседание на нашата комисия – имахме идея, господин министър, днес да обсъдим и проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет. В Комисията по образованието и науката постъпи становище на Консултативния съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, в което има редица конкретни бележки. Ние размножихме това становище за всички членове на комисията, предоставихме това становище и на вашето внимание. Молбата ми е колегите да се запознаят с тези бележки. Бихме били доволни да получим вашето отношение по тези бележки, по това становище на Консултативния съвет по законодателство и на следващото заседание на Комисията по образованието и науката да обсъдим и този законопрект, предложен от Министерския съвет.
По молба на колегата Мирослав Мурджов ще предложа още една “точка” от дневния ред. Той помоли всички ние да имаме готовност подобаващо да отпразнуваме едно изключително важно събитие, защото по Божията воля на бял свят се е родил Мурджов-младши и той би искал парламентарната Комисия по образованието и науката да уважи поканата му след заседанието да отпразнуваме подобаващо това велико събитие.
От ваше име да пожелаем на господин Мурджов много здраве и най-хубавото пожелание - Мурджов-младши да израсте с живи и здрави родители!
Има ли други бележки по точка “Разни”?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, аз мисля, че е целесъобразно становището на Консултативния съвет по законодателство да бъде предоставено на министъра на труда и социалната политика и на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Чудесно, макар че това би трябвало да сторят съответните председатели на комисии, но ние се ангажираме – категорично подкрепям предложението на господин Славов. Моля госпожа Михайлова да изпрати това становище и до съответните министри.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да няма някакво недоразумение, аз искам да кажа за какво става въпрос в този закон. Тук става въпрос за превеждане на български език едно към едно на текстове от съответната директива, за да нямате някакви колебания за това, че някой е направил нещо по свое желание или с оглед на своите правни разбирания. С голямо притеснение съм подписал този законопроект, тъй като той ще стои като кръпка в сегашния закон – трябва да сме нясно, веднъж.
Второ, в него има терминология, която не е напълно обичайна за българската правна система. Вероятно водени от това, колегите от Консултативния съвет, тъй като повечето са мои колеги от Юридическия факултет, мисля че са отишли с една степен отвъд и ще ви дам един пример.
В т. 5 – между двете качества на едно сложно съществително име, казват юристите, се поставя тире, например държава-членка. Ние проверихме и всъщност това не е така – когато първата част от едно сложно съществително може да се членува, по-често не се поставя тире. Искам да кажа, че не е лошо да разграничаваме известното желание за словоохотливост от реалните неща. Ще се опитаме, господин председателю, да поприберем текста. Притеснението ми е, че колкото пъти се опитаме да приберем текст по директива, толкова пъти след това се оказва, че не сме го хармонизирали като хората. Затова ще моля с общи усилия да видим какво да направим, защото аз също се чувствам малко неудобно в случая, че ви предлагаме такова нещо, но не знам дали не е по-добре да го приемем макар и с неудобство, отколкото да спорим с експертите и да се окаже, че през м. септември пак не сме си свършили работата. Това исках само да споделя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Бързам да кажа, че съм солидарен с това, което чувам, защото процесът на хармонизиране поражда такива проблеми, докато Консултативният съвет по законодателство прилага свои критерии с оглед традициите в българското право, а те невинаги се намират в съответствие с директиви и императиви, които трябва да изпълняваме. Както и да е, но аз много моля това, че сме раздали становището на Консултативния съвет по законодателство, да не се възприема като резерва към законопроекта. Напротив, искаме да се запознаем. Ако трябва, още в доклада за първо гласуване да сторим уточнението какво бихме променили между първо и второ гласуване, за да няма негативно влияние върху политическата воля на пленарната зала при гласуването на законопроекта. Това беше смисълът и затова бихме искали между второто четене да свършим по-голямата част от работата, защото освен всичко друго, колеги, отново трябва да приемем срочно този закон.
Даже молбата ми, господин министър, е да използваме тази седмица и да имаме някаква представа как биха изглеждали промените между първо и второ четене, за да предложим не повече от три дни срок за предложения или максимум седмица, за да си свършим работата. Това имах предвид.
Колеги, в точка “Разни” още съображения?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря.
Колеги, първо не съм убедена, че имаме такова процедурно основание. Все пак, господин председател, възможно ли е да препоръчаме при съставянето на дневния ред за следващата седмица да бъде включена Националната програма и да се гледа в пленарната зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТВИ: Аз нямам никакъв проблем. Мога да поема категоричен ангажимент, независимо че сроковете са доста по-различни. В петък мога да внеса становище, което да обобщи политическата воля на комисията. Няма защо да чакам крайния срок, още във вторник ще е готово становището и ще го подпиша. Във вторник на Съвета на коалицията бихме могли да поставим този въпрос.
Господин министър, идеята е още следващата седмица да вкараме в дневния ред на Народното събрание проекта за Решение за приемане на Националната програма. Това би било добре.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, дано не го възприемате като пресиране, но вече около шести месец стои поканата на румънската сенатска комисия по образование. Ако си спомняте, миналия път говорихме да имаме общо заседание в Русе. Просто трябва да им върнем някакви дати.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Може ли в Букурещ? (Весело оживление.)
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Следващата седмица трябва да вземем решение кога през м. юни да направим общото заседание в Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова. Така и ще сторим.
Господин министър, в Комисията по образованието и науката постъпи писмо от народния представител Маруся Любчева, в което тя поставя въпроса за статута на Департамента по информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет. Аз се запознах внимателно с текста на това писмо, маркирам само проблема, независимо че той е в територията на университетската автономия - с това уточнение. Тя моли този въпрос да се разгледа на заседание на комисията. Досега не съм поставял въпроса, именно защото е от територията на университетската автономия и една покана до ръководството на Софийския университет може да се възприеме като неуместна намеса в автономните дела на висшето училище. Затова бих предложил, ако не възразявате, да не официализираме обсъждането на този проблем, половин час преди заседанието на комисията следващата седмица да видим има ли какво да направи комисията и изпълнителната власт и тогава да решим дали въобще трябва да бъде на вниманието на комисията. То вече е на вниманието на комисията, но ако официализираме това обсъждане с покана до ректора на Софийския университет, струва ми се, че ще създадем недобър прецедент.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз не възразявам да действаме по тази процедура. Считам я за важна и не само за този департамент, а считам по принцип важна работата на всички департаменти, които се занимават с квалификация на учители и може би това е най-подходящото – в един работен вариант да се изяснят проблемите и тогава да прецизираме какво ще предприемем. Благодаря Ви за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря. Разбира се, въпрос на преценка е от страна на господин министъра доколко ще участва в подобно обсъждане, но би било добре, господин министър.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Разбира се, че въпросът е важен. Уважаеми колеги, само да кажа защо ме смущава това да съм много активен в тази работа. Бих искал да предпазя всички ни от известно демонстриране на съпричастност, без да можем да решим реално проблема.
В случая става въпрос за следното: в момента това са структурни подразделения на висшите училища – тези департаменти, за които става въпрос. Това не е единственият департамент, те са три или четири – не помня точно колко са в страната. Ако това са такива звена, то няма основание ние да казваме да ги има или да ги няма. Ако това ще стават държавни звена, ако смятаме да одържавим местата, където се квалифицират учители или където преимуществено се квалифицират учители, това вече е въпрос на нова философия на тази работа. Аз не възразявам да мислим за нея.
В противен случай, с риск да засегна някои от колегите в тези департаменти, ще ви кажа защо висшите училища – защото те просто преповтарят дейността на педагогическите факултети. Това е истината, всъщност те издържат два щата за една и съща работа – да си го кажем. Иначе защо едно висше училище, ако наистина има смисъл, би се лишило от такова нещо – няма да се лиши, но същата дейност ще я прехвърлят в Педагогически факултет. Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър.
Надявам се, няма да отречете, че поставих въпроса достатъчно коректно, в пълно съответствие със Закона за висшето образование и статута на висшите училища, но разбирам и загрижеността на госпожа Любчева.
Колеги, има ли други въпроси по точка “Разни”? Няма.
Ние вече имаме дневен ред за следващото заседание от две точки, които бяха огласени.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря.

/Закрито в 16,15 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лютви МЕСТАН
Стенограф: Р. Зарева