---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката


П Р О Т О К О Л
№ ...

На 17 май 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, № 602-04-11, внесено от Министерския съвет на 16.05.2006 г.
2. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, внесена от Министерския съвет.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от господин Лютви Местан – председател на комисията и госпожа Валентина Богданова – заместник-председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми госпожи и господа!
Уважаеми колеги, необходимият кворум е налице, което ми дава основание да открия заседанието на Комисията по образованието и науката.
Гости на нашето заседание са: доц. д-р Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката; очакваме госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, и господин Крум Крумов – председател на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа; господин Аспарух Томов – председател на Независимия учителски синдикат; госпожа Стефанка Балева – председател на Сдружението на директорите в средното образование; Самюил Шейнин – председател на Съюза на работодателите в средното образование; госпожа Милка Славчева – председател на Българската асоциация на частните училища; експерти от Министерството на образованието и науката; множество представители на неправителствени организации. Добре дошли на заседанието!
Уважаеми колеги, както е известно от миналата седмица, основна тема за днешното заседание е Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, внесена от Министерския съвет.
С ваше позволение и по молба на членове на Комисията по образованието и науката ще предложа на вашето внимание още една точка, с която бих искал да започнем, защото предположението ми е, че не бихме имали много спорове по този въпрос. Това е Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, внесена от Министерския съвет.
Имате ли други предложения по дневния ред и съображения във връзка с така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ “ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ” В НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ “ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”.
Господин министър, имате думата да представите проекта за решение.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по образованието и науката, уважаеми госпожи и господа! Министерският съвет предлага Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” да се преименува в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Тоест, “държавна” да се замени с “национална”.
Предложената промяна няма правни последици в същинския смисъл на думата. Тя има по-скоро морално значение, тъй като без съмнение става въпрос за водещата и авторитетната роля, която тази образователна институция заема в българския културен живот. Предстои през м. май една годишнина на тази академия. Академичният съвет отдавна изразява такова желание, още повече, че други две образователни институции, а именно Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” и Националната художествена академия, както и Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат пред себе си означението “национална”.
Академичният съвет смята, и аз съм склонен да се присъединя, затова внесох в Министерския съвет това предложение, че с много голямо основание и Държавната музикална академия следва да бъде означена като национална.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин министър.
Уважаеми колеги, определено не става въпрос за проект за преобразуване или за възникване на ново висше училище, става въпрос за определяне на ново наименование на съществуващо висше училище. Аз също смятам, че това е водещата институция в тази област и би следвало да подкрепим този проект за решение. А фактът, че го предлагаме точно днес в дневния ред на нашето заседание е, че предстои отбелязването на 85-годишния юбилей от основаването на тази академия и мисля, че този проект за решение ще бъде един жест от страна на комисията и на Народното събрание.
Откривам дискусията, ако някой има съображения по този проект за решение.
Госпожа Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз подкрепям изцяло мотивите, с които е внесено това предложение и само допълвам, че това наистина е жест. Думата “национална” съответства абсолютно на този образователно културен институт, защото за мен това е точно така.
Само допълвам, че жестът в навечерието на 24 май, освен в навечерието на тази годишнина, също има своя резон и своя смисъл. По този повод аз смятам, че също има значение да се отбележи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Маруся Любчева.
Има ли други желаещи да изразят отношение? – Не виждам.
Това ми дава основание да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на Народното събрание да подкрепи проекта за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, № 602-03-11, внесен от Министерският съвет на 16.05.2006 г., да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Това е поредното решение на комисията, което е прието с консенсус.
Искам само да ви кажа, че този проект за решение вече е в дневния ред на Народното събрание, ще помоля експертите към комисията да подготвят становището по възможност още утре, защото има висока степен на вероятност още в петък да стигнем до тази точка от дневния ред на седмичната програма.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА.
Обръщам се към вицепремиера и министър на образованието и науката да представи Националната програма от името на вносителя.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Както в близкото минало казваше един български политик, малко перифразирано – днес е един добър ден за българското образование! Действително мисля, че започваме и в рамките на българския парламент официално една дискусия, която според мен ще донесе позитиви на българската образователна система.
Не зная, господин председател, дали има смисъл да излагам програмата по цялата структура, тъй като мисля, че тя вече е добре известна на всички. Ще си позволя да кажа само няколко най-общи неща, след което се чувствам длъжен да кажа кои бяха онези моменти, които от наша гледна точка и с оглед на консултациите, които проведохме, все пак поставиха известни въпроси.
Първо, бих искал да кажа, че за никого не е тайна, че образованието се схваща и в политически контекст, и в общ социален контекст като национален приоритет, но в много голяма степен от нас в тази зала зависи дали това ще се изпълни с някакво реално съдържание.
По отношение на общите положения в програмата, дефинирането на детето като основна ценност, обхвата и задачите на програмата и т.н., мисля да не се спирам. Ще си позволя да кажа, че в същинската си част тя е разделена на две. От една страна, опитали сме се да идентифицираме най-важните въпроси, които стоят за решаване пред българската образователна система в частта й училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка. Свели сме ги до осем. И след това сме се опитали по всеки един от тези поставени въпроси да потърсим различни решения. Тоест, да предложим различни мерки, които, разбира се някой път се отнасят и към два поставени въпроса. Всички сме наясно, че в образованието нещата са твърде свързани, за да могат хирургически да се отделят нещата едно от друго, но все пак сме се опитали да придадем структура, която от наша гледна точка най-много съответства на идеята проблеми и мерки за решаване на проблемите.
За да има повече време за дискусия, да не ви отегчавам с нещо, което е добре известно, ще си позволя все пак накратко да кажа кои бяха онези въпроси, които при окончателната редакция на програмата бяха поставени по-сериозно и защо ние сме предпочели едно или друго разрешение.
На първо място, по отношение на заглавието – дали става въпрос за училищно образование, както това беше в началото, дали трябва да се каже за народната просвета, дали става въпрос за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка. Ние сме разисквали този въпрос. В началото аз бях по-скоро склонен да говоря главно за училищно образование, за което имахме известни аргументи, но така или иначе надделя разбирането и аз се радвам, че в някаква степен тази корекция беше внесена, за да обхванем и онези звена за подготовка и възпитание, които обхващат децата преди възрастта на задължително училищно образование.
На второ място, бих искал още веднъж да кажа, въпреки че предишния път, когато разсъждавахме и дискутирахме по въпросите, свързани с промяната в Закона за народната просвета, дали става въпрос за програма, дали става въпрос за стратегия, за план и т.н., още веднъж ще си позволя накратко да кажа, че основните аргументи, които надделяха да наименуваме този документ програма, са преди всичко поради факта, че ни се иска документът да е единичен. Тоест, не да бъде един документ, да речем стратегия, въз основа на стратегията да направим програма, въз основа на програмата да направим екшън план, въз основа на екшън плана да направим едногодишни планове по всяка една точка и т.н. Освен че ще изсечем два декара тропически гори за хартия, ефектът ще бъде, че хората най-накрая ще се объркат кой документ на кого противоречи, кой е валиден, кой не е валиден, защо е казано в единия случай така, а в другия иначе и т.н.
В случая има твърде много програмни и стратегически документи напоследък, нека да създадем нещо, което да не е много по-голямо по обем, да е ясно, че е единично и в крайна сметка човек, като го прочете, дай Боже да сме успели, да придобие една относително ясна представа.
И последният въпрос – какъв да бъде хоризонтът и дали трябва да има някаква по-голяма степен на конкретизация? Ние много мислихме по това дали да предвидим в самата програма възможността или по-скоро задължението министърът на образованието и науката всяка година – на 1 януари или на 15 септември, в зависимост дали приемаме цикъла календарна година или учебна година – да внася в Народното събрание или в Министерският съвет (въпрос на дискусия), първо, отчет какво е свършил по тази програма, какво е свършило министерството или какво се е случило в държавата по тази програма, тъй като не само министерството е отговорно. И на второ място, какви са плановете за всяка следваща година.
Това ми се вижда разумно и ако има такива гласове в комисията, аз с удоволствие бих се съгласил. Това, което малко ме възпираше да го предложим, е, че не съм много наясно каква би била процедурата. Ако всеки път ще караме Народното събрание то да приема едногодишна програма, това ми се вижда твърде тежка процедура да ангажираме парламента. От друга страна, не знам дали юридически е много чисто само комисията да дава такава санкция, тъй като все пак комисиите са помощен орган на самия парламент. Дали пък е достатъчно да го вкарваме в Министерския съвет или просто може да има задължение публично да правим доклад до парламента. Не мога да преценя, но ние тук действително сме отворени, имаме желание да направим едни по-къси периоди и да се знае всяка година какво е свършено и какви са намеренията за свършване през следващата година.
Вторият голям въпрос, който стоеше пред нас, това е така нареченият единен норматив за издръжка. Това е вече един въпрос по същество, който искам да припомня как стои в днешната образователна система в частта й училищно образование. В момента донякъде е възприет принципът, който всички искаме да бъде възприет докрай – парите следват ученика. Разбира се, без това да засяга частните училища, което е една друга тема. Но, ако се повдигне този въпрос, аз с удоволствие ще взема отношение и по нея.
В държавните и общински училища горе-долу е възприет този принцип по отношение на материалната издръжка напълно, а по отношение на издръжката на преподавателите – частично. Частично в смисъл, че пълняемостта на паралелката, както знаете, оказва влияние върху издръжката на училището. Този принцип, от една страна, е добър, защото спасява малките училища на практика от технически фалит. Но, от друга страна, той не е добър, защото стимулира и директори на големи училища да нямат интерес да пълнят паралелките, а да имат интерес да отиват към долната норма. Оттук и необходимостта министерството и инспекторатите да правят чисто административни усилия в един процес, който може да бъде чисто икономически регулиран. И според мен ние трябва да вървим твърдо към въвеждането на единния норматив. Разбира се, това може би не трябва да стане веднага и ние затова сме предложили това да стане за три години с известно коригиране на коефициента, с който се умножава сега издръжката на един ученик.
И един голям въпрос – дали на територията на България трябва да има нещо, което аз условно бих нарекъл защитени училища, тъй като една част от теза училища, искам да го кажа съвсем коректно, няма да издържат при корекцията въвеждане на единния норматив. Мисля, че още първата или втората година няма да издържат. Това е истината.
И оттук големият въпрос – ние ще въвеждаме ли защитени училища, да кажем: “Да, в България има 20 защитени училища, които по стратегически, демографски въпрос, свързани с релефа, с някакви причини, независимо колко ученици има, ние ги държим живи”. Това би могло да бъде прието. Но, ако се върви към това нещо, уважаеми колеги, аз бих помолил наистина критериите да бъдат много стриктни и те да не разрешават някакъв вид дискреция, защото интересът на всеки кмет, на всеки общински съвет, разбира се, е да запази училището. И в това няма нищо осъдително. Напротив, това е една културна институция и всяко село, което е лишено от училище, чувства себе си застрашено за в бъдеще.
Третият голям въпрос, който стоеше пред нас, това беше новата образователна структура, която се предлага. Това е един въпрос, който предизвика големи дискусии в няколко посоки. Предполагам, че в хода на дискусията ще се изложат и други гледни точки, и други аргументи, аз ще се опитам съвсем накратко да кажа кои бяха основните моменти.
На първо място, нужна ли е въобще нова образователна структура? Кои са предимствата на това основното образование да се завършва след 7-и клас, а не след 8-и. И тук веднага искам да отворя една скоба, за да кажа, че в повечето европейски държави, даже се колебая колко точно са тези, в които е обратното, понятие “основно образование” не съществува. Няма такова нещо като основно образование. Има задължително образование и то обикновено е между 14 и 16-годишна възраст и съответните осем или десет класа. Разбира се, всяка образователна система е уникална. Ние не сме длъжни да гледаме непременно подобни модели.
Според мен новата образователна структура дава няколко решителни предимства.
Първото решително предимство е, че всички деца ще завършват едновременно основно образование или съответно ще завършват 7-и клас с едни и същи знания.
Второ решително предимство е, че всички деца едновременно сменят училището, а тези, които не го сменят, знаят, че до края на задължителното си образование остават в същото училище. Не едните да са след 7-и, другите след 8-и клас, а пък ние със съвместни усилия преди няколко седмици направихме така, че някои да го правят законосъобразно след 5-и клас и т.н. Тоест, системата се унифицира по някакъв начин и става и хоризонтално проходима.
Другото съществено предимство е, че големият проблем, който беше даже юридически дискутиран от Върховния административен съд, относно едно решение, относно матурите преди две години, а именно, че учениците в така наречените в миналото езикови гимназии имаха един известен проблем, тъй като тяхната програма, както е известно, е по-различна и въобще те завършват по едно никакво време – през 9-и, клас, неясно точно кога завършват основно образование, тъй като известно е, че 8-ият им глас, навремето подготвителния клас, те учат по една специална програма, като не покриват същия норматив на общообразователните предмети.
Наред с това обаче възникват и други въпроси – има ли кадрова осигуреност за такава промяна, за да може 8-и клас да бъде действително един в хубавия смисъл подготвителен клас за следващата степен или етап на образование; има ли достатъчно специалисти по чужди езици, достатъчно преподаватели по компютри и т.н.? Това е разумен въпрос.
Моят отговор е такъв: на пазара има достатъчно специалисти по софтуерни технологии, по компютри. Проблемът е, че тези места не са много атрактивни за тях. Ето това е истината. В България има достатъчно учители по чужди езици. Това също ви уверявам, че е така. Просто тази работа не е атрактивна. Това е истината. Така че въпросът не е дали има подготвени хора. Подготвени хора има. Въпросът е как да ги накараме да дойдат в българската образователна система. Това е един съвсем различен въпрос. Тоест, пред държавата не стои някакво гигантско предизвикателство от типа на това да приемем 10 хил. студента по английска филология. Няма такова нещо. Въпросът е как да намерим учителският труд по-привлекателен, преди всичко по-добре заплатен. Оттук нататък мисля, че нещата ще си дойдат от само себе си. Защото не съм чул в някое частно училище да има дефицит от преподаватели по английски език. Разбира се, може да ги има, но разликата е чувствителна.
Следващият голям въпрос е какво ще се учи в осми клас, има ли осигурени програми, планове, какво ще бъде учебното съдържание. На този въпрос бих искал да отговоря по един прост начин – за да не правим някакви големи усложнения, аз бих казал така. Спокойно можем да си представим, разбира се, малко опростено, тъй като ще трябват доста корекции, но все пак можем да си представим, че просто основното образование в 7-и клас, без да пипаме програмата, а в 8-и клас програмата горе-долу ще наподобява на това, което се случва в една езикова гимназия – съотношението образователни и специални предмети. Тоест, тук също няма нужда от някакво гигантско усилие. Друг е въпросът, че учебните програми въобще се нуждаят от известно преосмисляне. Но това е друг въпрос, независимо дали въвеждаме или не въвеждаме образователна структура.
И последният въпрос, който по-скоро бих нарекъл социален въпрос, а не толкова чисто образователен – няма ли по този начин да трябва да съкращаваме учители и няма ли по този начин допълнително да поставим в тежко положение училищата в малките населени места. Тоест, едно дете няма да напусне малкото населено място след 8-и клас, а ще трябва да го напусне една година по-рано. Тук трябва да признаем, че това наистина е така. Тук не може да има никакво съмнение, но аз бих искал да кажа две неща. Първо, по-малко учители няма да са необходими, защото в крайна сметка броят на децата е един и същ. Дали те ще са в това училище ,в съседното или в по-съседното, броят на децата от новата образователна структура не се променя. Те не остават по-дълго в 7-и клас, или по-дълго в 8-и клас, или по-кратко в 9-и клас. Децата в един клас са една и съща величина и тя не се влияе от нашия дебат тук. Това е един обективен процес.
На второ място, бих искал да кажа, че същото е с броя на 8-ите класове. Ако ние трябва в пет училища или в три училища да махнем 8-ия клас, във всички случаи в едно или в две други ще трябва да го направим до 10-и, които сега учат до 8-и, по простата причина, че тези деца някъде трябва да отидат. Тоест, това е въпрос на едно вътрешно реформиране на системата. Кои училища ще направят едното или другото, с това не бих могъл да се ангажирам сега. Така или иначе този въпрос, който не отричам, че е реален, има своето естествено решение.
И разбира се, големият въпрос – децата няма ли по-рано да напуснат малкото населено място? Да, това вече е така и тук не бих могъл да противопоставя никакъв аргумент. Според мен обаче големият въпрос е другаде – в крайна сметка за кого правим всичко това? Това нещо ние го правим за самото дете. И то не за самото дете, за да си остане вкъщи, а самото дете, за да се изучи. Детето така или иначе не може да се изучи в малкото село. И това никъде в света не се случва. Има един момент, в който отива в по-голямо населено място. Дали след това се връща, дали всяка седмица се връща – това вече е технически въпрос на организация. Но така или иначе детето, за да постигне по-високо ниво на образованието, то се откъсва от населеното място и от семейството си. Няма как да избягаме от този въпрос. Дали 14 години или 15 години е правилната възраст не се наемам да кажа, но не мисля, че това е нещо много фундаментално. Още повече, че системата от училища, които ще обучават деца 8-и – 10-и клас включително, според мен ще се разшири, защото самият брой на децата ще го наложи.
И последният въпрос – кога да се въведе? Това, което ние сме наложили в програмата и което вие познавате, е тази образователна структура, ако бъде възприета, да важи за децата, които от 15 септември ще бъдат 5-и клас. Тези, които сега ще са по новия учебен план. Това означава, че не този 15 септември, не следващия, не по-следващия, а по-по-следващия (да се изразя така не много литературно), когато те станат 7-и клас, ще приключат. Тогава се надявам да имаме готовност да направим един национален изпит тест на всички български деца след 7-и клас и оттам нататък всяко ще поеме своя път. Няма да има деца едните от които са успели, другите са неуспели, едните остават в старото училище, където преподавателите ще кажат, че нивото много често пада драстично в успеваемостта на учениците, по причини, които ние сме предпоставили искаме или не.
Спрях се повече на образователната структура, защото това е нещо, което предизвика голямо обществено внимание и струва ми се известна обществена енергия, концентрирана върху въпроса как ще бъде решен този проблем или какво бъдеще ще има това предложение.
Веднага искам да ви кажа, че ние направихме социологически проучвания и в началото на годината, но тези, които са пресни и които може би сте чули чрез “Алфа Рисърч”, обявени от Боряна Димитрова преди десетина дни на пресконференция, показват, че и родителите, и децата, когато бъдат попитани за това дали след 7-и или след 8-и клас да завършват основното образование, те са раздвоени. Но на въпроса: “Смятате ли, че 8-и клас трябва да е преимуществено насочен към технологии, езици и т.н.”, твърдо казват “Да”.
За мен тук въпросът е малко технически. Тези от вас, които се занимават с управление на образованието знаят, че тенденцията е все повече общообразователни училища да искат профилирани паралелки. Тоест, този процес върви. Ако ние го отпуснем и кажем: “Добре, правете профилирани паралелки”, трябва да ви кажа, че 8-и клас ще изчезне от само себе си в перспектива. Така че въпросът е дали този процес ние ще го мениджираме и дали искаме да направим едно ясно усилие в тази посока, като го подпомогнем, или ще оставим този процес от само себе си в годините някак си да се развива.
И последно, имаше една известна критика дали трябва по един по-ясен начин да формулираме кои са онези членове, алинеи, точки, които трябва да бъдат променени, за да може всяка една от мерките в новата образователна система да намери своето юридическо измерение. Искам да кажа, че към този момент това е една невъзможна дейност по простата причина, че всеки, който малко се е занимавал със законодателство знае, че законодателството много прилича на “Кубчето на Рубик”. Тоест нещата са обвързани по начин, че когато нагласиш едната страна, ако не си достатъчно внимателно, технически и общо юридически грамотен, другата страна непременно ще се разбърка.
Аз давам един пример със световно известния Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който само по себе си е една чудесна идея и в момента поставя един куп проблеми в съотношението му със Закона за народната просвета. Това също е един спор – дали всъщност се явява специален, по-нов, по-стар... Въобще започваме по старите римски принципи да тълкуваме коя разпоредба как действа.
Искам да кажа, че ако се върви към едногодишни програми или едногодишни планове за изпълнение на тази програма, ние сме готови много внимателно да предлагаме промени в подзаконовите нормативни актове, които са огромен брой, много сложно преплетени едни с други и, разбира се, в законодателството. Но бих помолил да не настоявате да правим това сега общо за десет години напред, защото това е една празна работа. Ние ще ги напишем, но никой не може да предвиди как ще изглежда българското законодателство след две години, камо ли след десет години, за да можем да разпишем кой закон в коя алинея как трябва да бъде променен.
С това приключвам, господин председател, и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, моля с ваше съгласие да изразя отношение по Националната програма, защото действително трябва да участвам на представянето на Мониторинговия доклад за България. Това е неотменим ангажимент. Предполагам, че заседанието ще продължи и аз ще се върна, но за всеки случай смятам за важно да изкажа мнение.
Първо, уважаеми господин министър, аз смятам, че е правилен подходът Ви, че поставихте акцент върху няколко неща от програмата, тъй като явно това са елементите, които предполагат още усилия за постигане на така желания консенсус. Защото консенсусът се очертава едва ли не като основна характеристика на нашата комисия. И това е чудесно.
Мисля, че беше правилен и подходът Ви да представите пред Комисията по образованието и науката достатъчно рано идеите си за Национална програма. Мисля, че предоставихте и един предварителен проект. Имаше доста срещи, консултации по този проект и аз не мога да не отчета, че са отразени доста виждания и на колегите, членове на Комисията по образованието и науката.
Ще имам молба и към медиите да не драматизираме всяко различно мнение, което ще се чуе днес в това заседание. Затова бързам да кажа, че ние обсъдихме тази програма и в нашата Парламентарна група. Бих искал да ви запозная с позицията ни.
Ние ще подкрепим Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание, като ще изразим резервите си по няколко въпроса. Позволете ми да спра вниманието си точно на тези въпроси.
Първо, съгласен съм с министъра на образованието и науката, че въвеждането на единни стандарти за издръжка на един ученик е един подход, който трябва да се подкрепи, но с ясното съзнание, че абсолютизирането на този принцип ще създаде много сериозни проблеми.
Абсолютизирането на нормативите, независимо дали става въпрос за единните стандарти за издръжка на един ученик или за нормативите за пълняемост на паралелките, действително може да влезе в противоречие с по-висши принципи, като конституционния принцип за равен достъп до образование и до правото на образование. Моля да бъда разбран правилно – не казвам, че има идея да се ограничат такива права. Напротив, само ще кажа, че ако издръжката на образованието е единствено на принципа издръжка на един ученик, можем да се изправим пред парадокса, ако в едно Пловдивско СОУ имаме 1200 ученика, защото имаме и такива средни общообразователни училища, това СОУ не може да получи субсидия равна на субсидията на цяла една община, като например община Джебел, в която общият брой на учениците е 1200, даже и по-малко. Защо? Защото това СОУ няма да познава разходите за организиране на столово хранене за учениците, защото образованието там ще се концентрира в 5-6 средищни училища занапред, разходи за извозването на тези ученици и т.н., и т.н. Явно е, че са необходими и корекционни коефициенти, които да отчетат тази регионална специфика. Същото е по отношение на нормативите за пълняемост на паралелките.
Мисля, че самото оптимизиране на училищната мрежа и политиката на постепенно намаляване на броя на слетите паралелки – политика не просто на намаляване на слетите паралелки, а премахването на тази образователна реалност в близка перспектива, както и на маломерните паралелки, разбира се, че ще се провежда успешно само, ако не влиза в колизия с конституционния принцип за право на образование. Ако ние бихме могли да закрием неефективни училища със слети и маломерни паралелки, защото обучение в слята паралелка и качествено образование са две различни неща (съвсем коректно го казвам), не сме апологети на слетите паралелки или на маломерните паралелки, но можем да ги закрием, ако има път. Ако има път сме осигурили транспорт. Ако имаме път и транспорт – имаме близко средищно училище.
Ако нямаме близко средищно училище, трябва да видим на колко километра е градското училище. Защото едно е, ако то е на 10 км. и можеш да извозиш дете на 6 години, съвсем друго е, ако то е на 46 км. в силно пресечен терен, което прави невъзможно даже при наличие на път и на чисто нов автобус да може да се извозва ученикът дотам. Ако имаме средищно училище, има ли то капацитет да приеме още неща, има ли щатна обезпеченост на целодневната организация на учебно възпитателния процес? Има ли осигурена храна? Защото явно е, че това дете, включително и на 6 годинки и половина, ще бъде откъснато сутрин в 7,00 – 7,15 часа от родителите си и ще бъде върнато следобед към 17,00 – 19,00 часа, независимо че по-рано би приключило с учебните занятия, тъй като едва ли има община, която може да си позволи двойки курсове от училище до съответните населени места в зависимост от това кой кога завършва.
Така че, уважаеми господин министър, явно е, че трябва да намерим онези решения, които наистина ще позволят да повишим ефективността на образователната ни система, които ще доведат до по-високо качество, но без да се накърняват основни права. И тук ще се съглася с Вас, че не можем да си позволим изключения. Ще прилагаме строги критерии, строги правила. Ако някой иска да запази училище със слети паралелки, ще зададем простичките въпроси. Имате ли осигурен автобус от държавата? Заплаща ли се превозът? – Да, имате. Имате път. Имате средищно училище само на 10 км. Няма да стане! Просто се закрива слятата паралелка. Това не е въпрос на прищявка или на виждане на един или друг интерес на местни фактори, без да влизам в по-голяма конкретика. Но, ако не са налице условията за извозване, ако не са създадени условия в средищното училище за целодневна организация, ако не сме осигурили храна, включително и слятата паралелка ако се окаже, че е единствената възможност за реализиране на правото на образование, тогава няма да можем да пипаме тези слети паралелки.
Затова смятам, че всеки казус трябва да се разглежда поотделно с участието на местните органи, с инспекторатите по образованието и, разбира се, с окончателното решение на министъра.
Това е във връзка с оптимизирането на училищната мрежа. За нас тази тема не е табу. Отново казвам, че не сме апологети на слепите и маломерните паралелки. Просто решенията трябва да се потърсят в съответствие със съхраняване на принципа за равен достъп до образование.
Ние бихме искали да изпълним с малко повече съдържание и предучилищната подготовка и възпитание (тук ще си позволя да го кажа) във връзка с огромните ресурси, които има българският език за интегриране на учениците от техническите малцинства. Защото няма пълноправна интеграция, няма качествено образование, ако не сме създали условия именно в детските градини още в предучилищна възраст да създадем условия децата да усвоят на достатъчно добро ниво българския език. В населени места, в които средата е моноезична и тя не е българска, в смисъл, че не е български език, нека се съгласим с това. Аз разбирам отговорността и на родителите, но все пак детските градини ще се окажат единствените места, в които ние можем да дадем този екизестенц минимум усвояване на българския език, защото само с усвоен български език на етап предучилищна възраст, можем да говорим за равен достъп до образование. Защото равен достъп до образование не означава само държавата да е отворила школските двери за всички деца, но и преминаването им да е еднакво лесно. А то ще е еднакво лесно само, ако всички деца говорят официалния български език поне на някакво абсолютно задължително ниво.
Струва ми се, че това може да се отрази в тази национална програма като един нарочен, специален акцент, тъй като интеграцията също ще тръгне от образованието. Това се отнася преди всичко за образованието на децата от малцинствата.
И сега по най-болния проблем във връзка с промяната на структурата на средното образование и преминаването от 8-годишно на 7-годишно основно образование.
Уважаеми господин министър, аз ще бъда напълно коректен с Вас, за да Ви кажа, че ние имаме много сериозни резерви във връзка с този раздел от Националната програма. Съгласен съм с Вас, че твърде малко са изключенията в Европа по посока на наличието въобще на понятие за основно образование. Но Европа, почти всички европейски държави боравят с понятието “задължителни години за образование”. И действително те са минимум от 14 до 16, което означава 8-и, 9-и до 10-и клас.
Трябва да бъдем коректни, когато боравим с тези числа. Българската Конституция и българският закон казват, че образованието е задължително до 16 години, но това не означава, че е задължително образованието до 10-и клас. Задължително е основното образование у нас. А 16-те години присъстват в Конституцията по-скоро като задължение на държавата да гарантира обучението на ученика докато той не навърши 16 години, включително ако повтори клас и т.н., и т.н.
България ще бъде изключение от тази европейска практика, ако предвид на това разбиране за задължително основно образование, съкратим годините за основно образование от 8 на 7 години. Ние имаме резерви по отношение на схващането, че промяната на образователната структура ще намали броя на необхванатите и отпадащите ученици, защото необхванати означава, че изобщо не са попаднали в системата, а отпадащите всъщност ще се увеличат, защото ще учат с една година по малко – седем вместо осем години. По-добре от мен знаете, че етапите и степените на образование се формират малко или много и исторически и те бележат и образователното равнище, необходимо за успешна реализация в живота, не само на пазара на труда. В България сме имали задължително начално образование през ХІХ век, основно до 7 години през първата половина на ХХ век и сега основно от втората половина на ХХ век. Средното от 11 стана на 12 години. Вече казах, че тенденцията за нарастване на минимума задължително образование е световно явление. В Европа това са 8-9 класа задължително образование.
Бих искал да изтъкна още няколко съображения, които обосновават резервите ни против промяната в структурата на средното образование. На тази възраст (12-13-годишна) разликите във физическото и умственото съзряване на момчета и момичета е най-видима в полза на момичетата. Нещо повече – огромна е разликата между родените в началото на годината деца и тези, които са родени във втората половина, към септември. Девет месеца е огромна разлика, когато говорим за 13-годишни деца. И този дисбаланс леко избледнява и бих казал, че имаме тенденция на изравняване към 14-ата и 15-ата година.
Уважаеми господин министър, бих искал да изтъкна още едно, може би малко по-специфично проявление на този въпрос. Аз вече казах, че броят на отпадналите ученици практически ще се увеличи. По данни, които не твърдя, че са достатъчно представителни и все пак те са близки до реалната картина, процентът на ромските деца в 8-и клас например е около 7,8%. Изведнъж този процент в 9-и клас пада само на 1%. Тоест над 80% от ромите не продължават в прогимназиалния етап. Очакваме ли ние, че с тази промяна в образователната структура всички, завършили 7-и клас ще продължат в прогимназиален етап, защото ако не очакваме това, трябва да се съгласим, че пращаме десетки хиляди деца недостатъчно подготвени за живота, или с една година по-малко подготвени да се реализират не просто на пазара на труда, а въобще в живота. Защото би трябвало да намерим отговор на въпроса ние ще променим ли общообразователния минимум, може ли 8-годишния общообразователен минимум да го свием в 7 години, за да дадем положителен отговор на въпроса, че завършилите 7-и клас ще бъдат подготвени за живота в същата степен, както завършилите 8-и клас. Защото, ако нямаме положителен отговор на този въпрос, трябва да допуснем второто – че всички завършили 7-и клас, ще продължат в прогимназиална степен. Много бих се радвал това да е така, но реалността е доста по-различна.
Затова, уважаеми господин министър, смятам, че този раздел “Промяна в образователната структура” трябва да се премисли още веднъж и аз ще кажа, че самото приемане на Националната програма не поражда автоматично тези нови отношения и по тази причина едва ли без промяна в Закона за учебния план и Закона за народната просвета само с приемането на Националната програма ние няма да минем от 8 на 7-годишно основно образование. Затова, когато дойде на дневен ред изменението на тези два закона, ние ще изразим тази си позиция вече със съответен вот. Но понеже проектът за решение за приемане на една Национална програма няма две гласувания, както е случаят със законите, ние не можем да разграничим отношението си към един елемент от тази програма от отношението ни към другите елементи и части на програмата, затова с тези резерви, които изразих, ние ще подкрепим Националната програма. Оставаме открити за диалог, включително и за най-удачната образователна структура.
Ако позволите, възможен изход от тази ситуация, са включително едни по-общи текстове, които да прехвърлят решението на този проблем към специалните закони – закона за учебния план и Закона за народната просвета.
Мисля, че бях достатъчно откровен в позицията си и сега моля наистина да ме извините.
Предоставям думата на проф. Камбуров и ще помоля госпожа Богданова да продължи да води заседанието.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, колеги народни представители! Националната програма за училищно образование, представена от правителството, е с неясни перспективи и предизвиква недоумение със своите идеи. Представеният документ страда от недостатъци на методологично и съдържателно равнище. Авторите на програмата не са способни да интерпретират статистически показатели, с които разполагат. Предложените мерки са самоцелни и няма да повишат ефективността на системата.
Жанрът на документа не е ясен. Той е назован програма, но звучи твърде общо и не набелязва конкретни мерки за постигането на някакви мерки за постигането на някакви качествени промени в системата на училищното образование. Всъщност той е нещо средно между програма и стратегия. Без да покрива изискванията на което и да е от двете.
Второ, Програмата за развитие на училищното образование е поставена извън спецификата на националния и международния контекст, създава усещане на безвремие.
Трето, липсата на конкретно ясно дефинирани цели и мерки за тяхното постигане я прави да звучи много ясно. И така структурирана тя приляга към която и да е образователна система на света.
Четвърто, подходът към проблемите на училищното образование е погрешен. Ясен е стремежът проблемите да се решават на парче, без да се търси връзката между различните образователни равнища и различните типове училищно и неучилищно образование. Почти изцяло отсъства европейският контекст на българското образование. Всъщност европейската политика в областта на образованието е спомената само веднъж, за да определи избора на целите на програмата – равен достъп и качество. В програмата обаче никъде не се казва към какво качество трябва да се стреми българското образование, как то ще се измерва, нито пък какво е качеството на образованието ни сега. Не са анализирани и причините, които пречат на равния достъп на гражданите до училищното образование, защото на законово равнище той е осигурен.
В същото време, поддържането на паралелна система на частни уроци, липсата на матура, ненужни изпити в седми клас и при кандидатстване в университетите, са основните фактори, които компрометират ранния достъп до високи образователни равнища, като допълнително маргинализират семействата на социално по-слабата част от населението. Програмата не казва нищо по този въпрос.
Пето, може би най-сериозният недостатък на програмата е пълното отсъствие на проблемите на професионалното образование. Доколкото то е неотделима част от училищното образование в България, мога да кажа, че то представлява 20% от образованието в България и между 38 и 41% финансовите средства, които се заделят в българското образование, се дават за професионалните училища.
Продължителността на обучението в професионалните гимназии е шест години, което допълнително го оскъпява. Повечето от завършилите професионална гимназия в България не излизат на пазара на труда, а и са наследени от преди промените и отговарят на друга икономическа и политическа реалност. Оттук и почти пълната неефективност на това образование. Програмата обаче не казва нищо по този въпрос, но предвижда задължителното училищно образование да е до 10-и клас. При положение, че втората гимназиална степен ще е необходима за постъпването в университета, съществуването на професионалните гимназии след 7-и и 8-и клас напълно се обезсмисля.
Икономическата и образователната логика подсказват професионалното образование да започва след завършване на 10-и клас. На практика това означава преосмисляне на цялата система за професионално образование в България, което само по себе си изисква отделна стратегия и програма.
Шесто, с оглед на предвижданото преструктуриране на средното образование несериозно звучи и предложението 8-и клас да е посветен на езиково обучение и компютри за всички ученици, защото:
- първо, въвеждането на този подготвителен клас напълно обезсмисля ранното езиково обучение, което беше въведено през 1998 г.;
- второ, доколкото ранното езиково обучение, което съвсем не е толкова интензивно като подготвителния клас, не е обезпечено според нас, въпреки че преди малко говорихме, с достатъчно и добре подготвени учители, въпросът е откъде ще се намерят учители за този клас. Същото важи и за учителите по информатика. Пък и езиковите и компютърните умения би следвало да се получават в по-ранна възраст;
- трето, подготвителният клас във формата, в която съществува, забавя развитието на учениците в другите области на знанието. И те трябва да наваксват в следващата година, което не е особено благоприятно. За онези, които ще завършат само първата образователна степен, едно такова забавяне е напълно ненужно.
Седмо, въвеждането на две степени в гимназиалното образование, както и идеята основното образование да завършва след 7-и клас, сами по себе си са добри, но съставителите на програмата не си дават сметка, че това само ще намали обхвата на училищното образование, завършилите тези степени ще имат възможност да получават образователен сертификат. В резултат на това ще се намали броят на потенциалните кандидат-студенти, чийто брой и без това пада заради неблагоприятните демографски показатели и отлив към университетите в Западна Европа. Това допълнително ще намали броя на хората с висше образование и висока квалификация в страната и отново ще ни отдалечи от европейската политика в областта на висшето и средно образование.
Същевременно, липсата на каквито и да е мерки за повишаване на образованието и квалификацията на тези граждани, които ще останат с основно или задължително средно образование и без каквато и да е професионална квалификация – така нареченото образование през целия живот, за което не се говори.
Осмо не може да не се обърне внимание, че програмата засяга някои от основните проблеми на българското образование, неадекватната училищна мрежа и неблагоприятното съотношение преподавател – ученик, но не назовава конкретни цифри за тяхната оптимизация, нито пък набелязва каквито и да било конкретни мерки и срокове. Последното означава, че системата е оставена на самотек и никой няма намерение да управлява проблемите на нейния разпад, който, за съжаление, вече е започнал. Доказва го големият брой маломерни паралелки, които в духа на целия опус също е назован.
Девето, проблемът с отпадането на учениците е повърхностно анализиран, което споменах в началото на изказването си. По данни на Националния институт по образование от 2002 г., който знаете, че миналата година беше закрит, основният дял на отпадащите ученици е между 14 и 15-годишна възраст – около 16%. Тези над 15-годишна възраст са 3%, а тези между 9 и 12 – 7%. Като се има предвид, че Европа си поставя за цел да сведе броя на отпадащите ученици до 10% до 2010 г., явно е, че в България този проблем не е толкова сериозен, колкото програмата го представя. И ако трябва да бъдат предприемани някакви мерки, те трябва да бъдат насочени към завършващите основно образование.
Десето, не личи създателите на програмата да си дават сметка, че ниският социален статус на учителя се дължи на ниската му заплата, а тя е естествен резултат от неефективното използване на ресурсите при липсата на оптимизация на горепосочените съотношения. Докато не бъде решен проблемът с излишните училища, паралелките, всички мерки за повишаване квалификацията на учителите и техния обществен статут ще бъдат болезнени и безполезни.
Единадесето, програмата предвижда създаването на специален институт за обучение на директори, което е икономически неефективно. Всеки университет в България, а такива има доста и то авторитетни, може да извършва обучение по образователен мениджмънт и то не само за директори. Това ще бъде значително по-евтино.
Дванадесето, липсва идея за връзката между средното и висшето образование.
Тринадесето, въвежда се мандатност на директорската длъжност без ограничения. Смисълът на мандатността е в ограничението на абсолютната власт във времето. Мандатност без ограничение в броя на мандатите е чиста имитация. Защо тогава трябва да се създава мандатност на ректорите във висшите училища? Или да следваме така наречения митрополитски принцип – когато изберат един митрополит, той кара докато е жив и здрав.
Най-абсурдната теза в цялата програма на правителството е тезата, че при незаконосъобразно и икономически нецелесъобразно управление на училищата няма да се носи отговорност. Недопустимо е като критерий за цената на обучение на един ученик да се използва незаконосъобразно управление.
Това бяха моите забележки.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на господин Камбуров.
Има думата госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря.
Колеги, бих искала да предложа една малко по-различна гледна точка в дискусията днес. Обсъждаме програма за един 10-годишен период и затова, на първо място трябва да си поставим въпроса какво виждаме и по-скоро какво бихме искали да видим като резултат от изпълнението на набелязаните мерки в програмата. Изобщо, как според нас тези мерки ще очертаят новия модел на българското образование и в резултат на този модел какво ще получат като знания, като учения, какво бихме искали да получат нашите ученици. И пак казвам в една перспектива 10 години оттук нататък. Нека да се фокусираме върху този проблем.
Разбира се, чудесно е като отправна точка, че са визирани в програмата най-наболелите проблеми на развитието на образованието за момента, но смисълът на обсъждането на един такъв стратегически документ, поне според мен, е да видим какви са целите, които си набелязваме с него, доколко има съгласие около тези цели и простичко казано – какъв е продуктът, какъв е ученикът, какви са знанията и уменията, които ще притежава един ученик, продукт на този модел, очертан в предлаганата програма.
Според мен поне един от най-важните елементи на програмата е това, което вече беше визирано в няколко изказвания – моделът за нова образователна структура. И аз много бих искала да акцентираме на няколко аспекта в това предложение. Ще представя личното си виждане, ще ги степенувам по важност.
На първо място, според мен, при представянето на този модел трябва да се говори за ползите, които ще ни донесе реализирането на практика на този разширен общо задължителен образователен минимум. Защото аз поне така разбирам тази нова структура. Ние не стесняваме, както беше визирано в някои от изказванията, от 8-и на 7-и. Според мен с този модел ние бягаме, както каза и господин министърът в своето изказване, и е добре да избягаме от този спор, който се води вече години, а някак си не решим основно образование след 7-и или след 8-и клас. Напротив, добре е и това е една от целите, за които аз лично смятам, че би трябвало да искаме да постигнем с новата структура – разширяването на общообразователния минимум. И разбира се следващата стъпка – да кажем какво искаме в края на този общообразователен минимум да владеят нашите ученици.
Вторият много важен аспект на тази нова образователна структура е, че това е сериозна стъпка към заличаване на елитарността в българското средно образование. Защото, колеги, при цялото ми уважение към начина, по който се работи, безспорните резултати в езиковите гимназии, аз лично смятам, че те бяха продукт от едно по-различно време. Какво искам да кажа? Не може да бъде обект само в няколко елитарни училища, в които се влиза след някаква неясна борба в крайна сметка възможността да научиш един-два чужди езика и да придобиеш някакви допълнителни компютърни умения. Това не може да бъде елитарна цел. Това трябва да бъде, поне според мен, целта на цялата ни образователна система. И на първо място, това трябва да бъде целта в тази общо задължителна част от образователната структура. Поне аз така разбирам този модел – до 10-и клас, независимо от профила, различието и т.н. на училищата, във всички училища да се гарантира овладяването на този общообразователен минимум, където чуждоезиковата компетентност, компютърната компетентност и други компетентности ще бъдат постигнати.
Това е една изключително важна стъпка и крайъгълният камък в осъществяването на тази стъпка безспорно е новото предложение за това какво да се учи в 8-и клас.
Отново ще подчертая, че аз дълбоко вярвам в необходимостта да направим това – да осигурим навсякъде, във всички училища възможности за овладяване на тези компетентности, които са задължителни за всеки. Това вече не е някакъв лукс, който трябва да съществува в ограничен брой училища.
Общата основа според мен е другата полза, която ни е безкрайно необходима, която липсва за момента в нашето образование – възможността, от една страна, независимо от вида и профила на училището да се гарантира овладяването на този общо задължителен минимум и тази гаранция да дава възможност на учениците, които искат да надграждат, да има възможност те да се местят в различни периоди да надграждат това, което за момента имат като желание и потребности. Тоест, да се съчетае задължителният минимум с възможности за един реален избор, какъвто, поне в момента според мен не предлага нашата образователна система. Така наречената хоризонтална проходимост, колкото и да е книжен този термин.
За да се случи обаче всичко това, освен промяната в образователната структура, трябва да има и още нещо – възможността училищата да формират този собствен профил. И тук вече стигаме до мерките, които са свързани с финансирането на училищата. Аз съм убедена, че е безкрайно необходимо да се гарантира на училищата да имат свои собствени бюджети. Защото само по този начин те ще съумеят да изграждат собствения си профил, собствената си физиономия.
И още нещо, което е важно. Аз присъствах на много обсъждания на този проект за програма в различни райони от страната и за мен безалтернативно мнението, очакването и на директорите, и на преподавателите в училищата, е да има обективни процедури за подбор и респективно обективни критерии при въвеждането на диференцираното заплащане. Тук само ще маркирам, че като че ли над 90% реагират срещу изброяването на критериите там, където се включват възможностите родителите да оценяват учителите, както и това, което е предвидено като възможности за конкурсна процедура за директори на училищата.
Разбира се, има няколко въпроса, на които трябва допълнително и по-детайлно да се отговори. Когато говорим за новата структура, все пак е добре да се каже какъв точно документ и ще получават ли документ учениците.
За професионалното образование и обучение бих искала да обърна внимание на идеята, която фигурира в програмата за ранно професионално обучение. Тя също е необходима и вероятно също се нуждае от уточнение.
И накрая – изграждането на собствени профили на училищата. В програмата се визира идеята взимането на това решение да бъде от представителите на местните власти. Още нещо, върху което според мен си заслужава да дискутираме – доколко въвеждането на този регионален принцип при взимането на решения какъв тип професионални училища е необходимо да бъдат изградени на територията на съответната община е наистина добро решение.
Спирам дотук с едно уточнение, че процедурно ние приемаме решение за подкрепа на тази програма.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на госпожа Калканова.
Има думата госпожа Маруся Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господин министър, колеги! Смятам, че днес сме изправени пред една много особена ситуация и пред един много важен акт за решение. Защо мисля така? Пред нас стои един проект за Национална програма за развитие на училищното образование, предучилищната подготовка и възпитание, разработен от един екип на Министерството на образованието и науката, който в момента се занимава с проблемите на образованието и науката у нас. И в този смисъл аз смятам, че ако тази програма беше разработена от друг екип, тя сигурно щеше да изглежда по друг начин.
Ако се съобразим с това и ако се съобразим с факта, че ние обсъждаме тази програма с усещането, че всеки от нас е свързан със сега действащата система на образование и отчитаме, съпоставяме, сравняваме тази система с това, което се предлага, ние наистина ще сме изправени пред огромната сложност как, защо доколко да подкрепим тази програма. Всеки от нас тук вероятно би изказал становище по тази програма по всеки пасаж, по всеки абзац, който е предложен в проекта, който ние всички четем. И в този смисъл аз мисля, че трябва да отчетем, на първо място, това, че Министерството на образованието и науката в този му екип, в този състав и в това правителство наистина доби кураж да ни предложи този проект, който ние обсъждаме днес.
С всички резерви, които всеки от нас вероятно ще има по тази програма, да приемем, че това е една национална програма, която наистина ще прогнозира системата на българското образование, но в същото време тя ще остане една отворена система, за да бъде допълвана с конкретни механизми по това, което вече е предложено като принцип, като приоритет, като знак в тази програма. В този смисъл аз смятам, че това наистина форматира нашето образование в една рамка, която си струва ние да подкрепим по принцип.
Какво по-точно намирам за важно, което ми дава основание да кажа, че действително имаме нужда от тази програма, действително очакванията от нея са много, действително тя в определени моменти и елементи дори се връща към наши традиционни моменти в системата на образованието, които ние позабравихме или някои ни забраниха да използваме в последните 10-15 години. В този смисъл ще кажа следното.
Програмата определя формата и рамката на образованието до завършване на средно образование. Тя прави опит да синхронизира учебен план с учебно съдържание, съответстващи на съвременното развитие на обществото и науката. Тя прави опит за синхронизиране и изпълнение на конституционното изискване за задължително образование до 16 години. Практиката в момента не е такава. Тя търси стабилност в системата на образованието чрез забрана на промени в определени времеви графици през учебна година. Тоест, тя търси синхрона именно чрез принципното определяне на формата и рамката. Програмата определено се грижи за подобряване статуса на българския учител – и оценъчната система, и диференцирания подход при заплащането на учителския труд. Тя търси възстановяване на възпитателната работа в училище чрез извънкласни дейности, извънучилищни звена и обслужващи звена. Тя определя и държавна грижа за осигуряване на по-пълен обхват на ученици чрез различни мерки, които предлага.
Разбира се, всеки би могъл да направи изключително много предложения по проекта в този му вид – някои по-конкретни, някои по-общи. Той не дава отговор на всичко, но все пак дава принципните становища.
Аз все пак си позволявам да кажа и какво допълнително би трябвало да детайлизира програмата от мое виждане. Но това не пречи да се отнасям принципно положително към нея.
Първият отговор, който трябва да даде тази програма в допълнение, аз смятам, че трябва да бъдат формулирани малко по-различно националните цели на българската образователна система, защото равен достъп и качество все пак могат да се отнесат до всяка образователна система, без да личи, че тя е българска. В този смисъл мисля, че може да се връщам към стари традиции, но смятам, че българската идентичност, съхраняването на добрите български традиции, изграждането на граждани в дух на патриотизъм, родолюбие, европейски ценности също са цели, които след това се преформатират в задачи, които задачи могат и определят по-нататък детайлизирането в мерки, които са описани в програмата.
От тази гледна точка аз смятам, че може би трябва да се детайлизират и механизмите за постигане на тези цели и задачи, които са разписани тук. И един от детайлите, на който непременно трябва да обърнем внимание, който ние свързваме със съществуващата схема и система на образование, това е структурата, която се предлага. Ние сме имали моменти, когато основното образование е завършвано в 7-и клас, имали сме и програма за 10-летно образование в България. Тоест, тук се форматира една структура, която обаче според мен трябва да бъде малко по-детайлно обяснена с видовете училища, които ние знаем, че съществуват и очевидно ще бъдат запазени в бъдеще. Ако това се свърже, аз смятам, че няма да има никакъв проблем и по-нататък чрез Закона за народната просвета, който очевидно ще последва тази промяна, ще бъде детайлизиран.
В този смисъл, ако 8-ият клас бъде детайлизиран в контекста на видовете училища, смятам, че той ще намери мястото си и тази структура би намерила едно принципно, добро и правилно решение, за да е ясна и формулата 7 – 8 клас.
Един отговор, който на мен ми се искаше да намеря в програмата, е дали въвеждането на задължителни държавни изпити ще бъде синхронизирано с университетското или висшето образование. Моето мнение беше такова, че в обсъждането на тази програма трябваше да влязат и университетските преподаватели и структури, защото иначе пропастта между средното и висше образование ще продължава да съществува. Аз смятам, че в момента е така.
По отношение на оптимизирането на мрежата. Много са нещата, които са изказани, много са нещата, които в една, две или три думи са показани и те са правилни, въпросите на тази организация да не се разглеждат единствено и само като съкращение на маломерни и слепи парламенти. Въпросът е да се разделят маломерните от слетите паралелки, да се направи един постепенен преход с точни и ясни критерии, и непременно с отчитане на становищата на местните власти и спецификата на регионите. Защото, ако обърнем внимание, ние говорим за ниско качество на образованието в маломерни и слети паралелки, но аз бих запитала какво е качеството на образование в един 35-числен клас в едно централно градско училище.
Има много неща, които, ако бъдат поставени с ясни и точни критерии, нещата ще си дойдат много точно на мястото.
Много ми се искаше да има отговор, тъй като става въпрос за финансиране, за децентрализация, за отношение на местни власти към това, да имаме поне едно изречение за мястото на частното училище, на частното образование. Защото в този смисъл частното образование също ще произвежда и задължителната основна образователна степен. Тук ми се струва, че ако се въведе единен стандарт на финансиране, това непременно трябва да има връзка.
Иска ми се да се направи по-ясно дефиниране пак в контекста на видовете училища, които трябва да имаме – дефиниране на връзката бизнес и образование. Ние трябва да имаме ясен образователен пазар, който е съобразен с икономическата структура на регионите. И ако бизнесът не намери своето място като задание, което той дава към образователната система, ние наистина ще продължаваме да се люшкаме в неверни посоки.
Ясна визия за директорите и за цялата управленска система. Смятам, че тук не е нужно да има Национален институт за подготовка на директори. На мен ми се струва, че ние трябва да имаме Национален институт по образованието въобще, защото смятам, че това е нещото, което ще помогне и методологично, и методично при въвеждането на всички оценъчни, тестови и всякакви системи в образованието.
Приветствам възпитателната работа, която се връща чрез програмата. Но ми се ще да намеря още един отговор по отношение на превенцията. Непременно трябва да се включи като текст това, че училището и родителите, и настоятелствата ще се занимават с превенция на дрога, насилие, трафик и т.н.
Изключително важен отговор, който трябва да се намери в тази програма, който е загатнат, но мисля, че трябва да се разшири, това е ясното определяне на институционалното взаимодействие на всички институции, които се занимават с образование.
И последно, мисля си, че е пропуснато здравното обслужване в училище, аз го наричам ученическо здравеопазване, защото смятам, че това е една забравена, но много необходима дейност, която българското образование трябва да има.
Благодаря за вниманието.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на госпожа Любчева.
Има думата господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз ще бъда максимално кратък, понеже виждам, че много дълги изказвания правим, започваме да си говорим помежду си и го обръщаме на пазар. От друга страна, все пак обсъждаме един много важен документ.
Госпожо председател, господин министър! Ние сме дискутирали тази програма, тя е известна отдавна както на комисията, така и на парламентарните групи, надявам се и на голяма част от заинтересуваните, които в крайна сметка ще бъдат продукт от нейното въздействие. Дано да е положително.
Несъмнено, както каза и госпожа Любчева, една стратегия има няколко задължения. Трябва да очертае целта – тук целта е ясна с оглед проблемите, които в момента съществуват в българското образование. Аз приветствам тази стратегия, програма, както искате, така я наречете, защото в крайна сметка тя решава един от основните въпроси, който 15 години било някои като ученици, други като родители изпитваме системата – проба-грешка. Тя е много неприятна, особено за родителите, пък и за децата впоследствие – как се реализират на пазара, къде заминават да учат и как въобще се реализират в живота, защото най-голямото училище си е животът. В крайна сметка образованието трябва да подпомогне добрата реализация на всеки един от нас.
Имаме много забележки по програмата. Правихме една нарочна среща с Министерството на образованието и науката и сме дали всички тези забележки. Не искам да се спирам по-конкретно на тях, защото в случая не е необходимо, много време отнехме.
Ще кажа няколко положителни елемента, въпреки че най-голямата дискусия, която в момента се завърза тук, е за образователната структура. Това трябва да бъде образователната структура и ще ви кажа защо. Защото в крайна сметка по сегашната система хиляди деца отпадат от училище, хиляди деца не ходят на училище, не завършват училище или пък въобще не искат да ходят на училище, а впоследствие много трудно се реализират и стават криминален контингент. Начинът, по който се решава този въпроси – с двустепенно средно образование, е единственият възможен. В крайна сметка не може всички да ставаме висшисти в тази държава. Всички трябва да си намерим мястото. Тези, които не искат да стават висшисти, ще се реализират професионално и ще си търсят своя път. Тези, на които им се учи, ще продължават да учат и ще си намерят призванието след това.
Права е госпожа Любчева – трябва да решим въпроса с държавните зрелостни изпити, да бъдат вход към университетите. Мисля, че в министерството има ресурс и воля за решаване на този проблем. И най-простият начин е след като държавата дава държавна поръчка да регламентира, че това ще бъде приемният изпит. И точка. Иначе вузовете ги превръщаме в ООД-та и те печелят от тази дейност. Няма нищо лошо в това, но в крайна сметка държавата трябва да се грижи за своите позиции.
Другото положително е, че се забелязват тези елементи, които в крайна сметка целят именно по-доброто патриотично възпитание, въвеждане на символните системи и е редно след 15 години безхаберие в тази посока българското образователно министерство да си влезе във функциите и да възпитава децата не само на умения, които ще им трябват в практическия живот, но и на малко съзнание в това, което ще изповядват като български граждани. И аз приветствам тази формулировка, която беше дадена от госпожа Любчева. Мисля, че нейното място е точно там.
Не на последно място за завършването на 7-и клас. Ясно е, че ще има проблеми в смесените райони. Ясно е, че децата ще излизат по-малки от училище. Но фундаменталният въпрос днес тук не е дали ще бъдат на 13 или на 14 години. На 13 години, извинявайте, някои се женят и имат деца. Така че това не е фундаменталният въпрос. Фундаменталният въпрос според мен е решен правилно, защото за всички става еднакво завършването. Завършваме седми клас и всеки си търси пътя за развитие. Няма повече какво да спорим. Не може едните да учат в 8-и клас, другите да учат 7-и, и накрая да се разделят едните по-успели, другите по-привилегировани и т.н. по неясни критерии в езикови гимназии и т.н., както каза госпожа Калканова. Дай Боже това, което каза тя, да стане – всички тези елитарни училища да станат общодостъпни и елитарното образование да се превърне в обществено достояние за абсолютно всеки. Но в крайна сметка практическото насочване също трябва да бъде важно и аз си мисля, че сериозният проблем, който евентуално ще се изпита в тази посока, е не само, че няма да можем ад мотивираме евентуални преподаватели, въпросът е, че в малките населени места ще страдат от това нещо, защото няма да има достатъчно квалифицирани преподаватели в тази посока. А и министерството трябва да помисли за реални стимули тези хора да влязат в системата на образованието и да си дадат знанията.
Държа изключително много да подчертая, че в стратегията е хубаво да залегне един принцип. И това е, че социалните работници и психолозите трябва да се намират в училище, за да могат да помагат реално на учителите, а не учителите да стават психолози и социални работници.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Мурджов.
Има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Като се съгласявам с повечето неща, които чух и с огромни резерви към някои от точките, които изложи проф. Камбуров, иска ми се да върнем разговора на тази плоскост – имаме ли нужда от тази програма, защо сега се появява? Защото ние я чакаме 16 години. Нека най-после да си го кажем. Много съжалявам, че я няма госпожа Такева, която в края на миналия мандат ни атакуваше и казваше: “Вие защо мълчите? Вие защо не си признаете какво свършихте в сферата на образованието?”. А ние започнахме първите стъпки тогава, по пътя към модернизация в тази толкова задръстена система.
И днес аз съм доволна, колкото и недостатъци да съдържат тези документи, които минават през нашата комисия и през пленарната зала, колкото и забележки да имаме към тях, системата има остра нужда от тях. А искрено се надяваме, господин министър, да продължи тясното взаимодействие помежду ни, за да можем да бъдем спокойни в реализацията на всичко това, което е маркирано.
Какво ни дава системата, ако започне реализацията на всички тези маркирани в проекта на Национална програма, дай Боже скоро тя да стане факт като такава? Изцяло е ориентирана към децата и младите хора, които се обучават в нея. Според мен тя става по-динамична, не толкова статична, става много гъвкава и ще може адекватно да реагира и да отговаря на новите изисквания към нея при така динамично развиващия се около нас свят. Става гарант за равнопоставеност на децата на всяка възраст и на всяко ниво от структурата на средното образование. Осигурява възможност за хоризонтална проходимост, което е изключително предимство за младите хора. Когато са направили неподходящ избор на дадено ниво, на дадена възраст да имат възможността да променят и отново да направят своя избор. Създава реални условия за учене през целия живот.
Не знам защо в последния месец с предложенията за тази нова структура се налага усещането, че професионализацията в професионалните училища и профилирането в профилираните училища ще става само във втория гимназиален етап. Не е така, колеги. Ние говорим за цялото гимназиално обучение, посветено на овладяване на общ образователен минимум и паралелно обучение, според спецификата, според вида на училището. Тук се създава възможност за ранна професионализация на децата, които нямат възможност да продължат своето образование. Ученето през целия живот съдържа своите елементи и в системата на средното образование. Така че с тези основни неща, които са включени в програмата, включително и с идеите за промяна в структурата на системата, аз виждам една изключително добра възможност за създаване на реалности за учене през целия живот на всички български граждани.
И нека да припомня, че според мен тази програма, ако тя технологично бъде подкрепена от нормативните актове, от които се нуждае, и технологически се направят верните стъпки в съответните направления, тя ще отговаря в пълна степен на европейската квалификационна рамка, колеги.
С дни можем да си говорим, както спомена и колежката Любчева, за всеки абзац, за всяка дума, за всеки израз.
Поздравления, господин министър! Щастлива съм, че се случва най-после, с всички критики, които отправяме към всеки ред от тази програма. Нашите колеги я очакват с нетърпение. И най-големите ни опоненти при дебатите от две години насам, сега с нетърпение очакват този документ.
Благодаря, колеги.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на госпожа Гроздилова.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам и аз да кажа няколко думи за този толкова важен документ.
Първо, бих искала да очертая съществени позитивни страни на програмата. За мен е изключително положително това, че програмата очертава ясно проблемите в българското образование. И ги очертава в тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност. Преди да очертаеш проблемите, няма начин да поставиш цели и да търсиш резултати. Така че според мен това е много важен, съществен и положителен елемент.
Също така програмата изразява едно категорично становище, което като че ли беше позабравено в последните години, че българското образование съществува, за да образова, възпитава, социализира децата и младите хора, а не само, за да се запазят определен брой работни места или да се съхранят съответните бюджети на съответните общини. Според мен това е втори съществен положителен елемент.
И третият елемент, който не би трябвало да се дискутира – програмата подчертава една европейска насоченост на българското образование с елементите на прозрачност при разходите, с елементите на модернизиране на образованието. Това са все приоритети на едно европейско образование.
Но всички тези положителни и амбициозни задачи биха могли много лесно да се провалят, ако те не са разписани конкретно във времето. И въпреки че Вие, господин министър, казахте, че умишлено сте се стремили и целенасочено отивате към един по-общ документ, Вие самият и много от колегите говорихте за конкретни неща – кое как би станало, в какви срокове, по какъв начин. Според мен липсата на етапност и на екшън план, би могло да обрече програмата на неуспех. Още повече, че има неща, които би трябвало да станат още от септември тази година. Надявам се, че ще има такива екшън планове. Знаете, че има кметове на общини, които питат за стратегията и не си правим илюзиите, че на базата на този документ те ще правят стратегии и по места. Трябва да има нещо далеч по-конкретно.
За мен не стана ясно в програмата има ли правени икономически оценки на мерките, както казваме модерно оценка на въздействието – какво ще струва, в какви срокове и откъде ще дойдат средствата?
И на трето място, не става ясен механизмът на консултации с двата стратегически партньора – общините и бизнеса. Това са другите две допълнителни колони, с които програмата ще може да се реализира и след това да отидем на резултатите, за които говори и колегата Калканова.
Смятам, че има някакъв баланс между позитивното и негативното. Негативното би трябвало да се възприеме като една препоръка, която да осигури реализацията, а не като едно обикновено опозиционно отричане.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
Ако ми позволите, колеги, да кажа нещо и аз в рамките на общата дискусия, без да повтарям заявени вече тези и предложения по програмата.
Давам си сметка за две неща. Първо, когато говорим за образование няма спор, че говорим за една по същество консервативна система, интервенцията, върху която си струва да бъде правена много внимателно, много пресметнато и много убедително, за да няма допълнителни нюанси в приложението на която и да е мярка. И второ, защото нямаме спор по един същностен въпрос, че българското училищно образование се нуждае от сериозни промени. Най-малкото защото резултатите, които то дава, са резултати, които нас не ни удовлетворяват.
Мисля си, че и затова създаването на който и да е документ няма как да не носи оценки и от типа на нихилирането, което предпостави изказването на проф. Камбуров, и на твърде по-окуражителните оценки, които прозвучаха тук. Всеки от нас има своите притеснения, своите резерви, обаче мисля че ни обединява едно и то прозвуча в изказванията на колегите – общото разбиране, че българското образование си струва да бъде погледнато в една относително устойчива, но задължително конкретно разчетена перспектива. Нещо, което мисля, че ние ще се опитаме да направим поне в рамките на тези десет години.
Господин министър, няма да коментирам проблемите на оптимизирането на училищната мрежа, включително и на структурата на училищното образование. Да, аз имам своите лични притеснения по това, което се предлага. Разбирам обаче, че в края на краищата ние не можем до безкрайност да се опитваме да обясним един или друг пълнеж, и то не само нормативно, но и чисто практически, с смисъла на едно или друго по-добре стоящо решение.
В рамките на обсъжданията чух две полярни тези, които между другото не се скараха помежду си, за това кога трябва да приключи основното образование – след 7-и или след 8-и клас. И в двете разбирания имаше своите аргументи и своята относителна тежест.
Ще се върна към един проблем, поставен от проф. Камбуров – проблема за професионалното обучение. Като че ли, когато стигнем този прочит на това какво представлява 8-и клас, спираме до проблема компютри и чужди езици. Да, безспорно има го този проблем с осигуряването на необходимия брой учители. Давам си сметка, че проблемът за профилиране на българските средни училища в момента до голяма степен понякога звучи пародийно – всеки открива паралелки с разширено изучаване на език, не може да осигури преподаватели. Това е част от сегашната ни образователна система. Но, вижте, ние сме записали още нещо в рамките на тази структура и тя си струва да бъде коментирана – или за професионална подготовка на всички ученици. И затова си мисля, че когато говорим за това как виждаме професионалното ни образование, в рамките на един период от пет години, който между другото съществува и сега, само че с наличието на един 13-и клас, който според мен не носи нищо разумно и работещо на българското професионално обучение и образование, тъй като той до голяма степен е празен не от учебно съдържание, а от усвоени знания от страна на българските ученици.
Ясно е, че ние трябва да кажем какво правим до 10-и клас. Разбираме, че това обучение и квалификация през целия живот се изчерпва в един дълъг период от време, така че ние едва ли ще го предвидим в тази програма и би било несериозно да се опитаме да правим това от нея, тъй като тя визира един кратък период от време.
Но вторият въпрос, който за мен е изключително важен, е проблемът за квалификацията на учителите. Това е един раздел, който в програмата е разработен пожелателно и с добрата воля, че този факт трябва да бъде осмислен и по него да бъде работено.
Господин министър, аз си мисля, че твърде много хора обучават в момента българските учители, включително и фирми без никакъв лиценз правят психотренинг, правят какво ли не. Не смятам, че ние имаме полза от това.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изцяло се солидаризирам с това.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Но си мисля, че тогава, когато говорим за пари, които държавата си струва да даде, за да поддържа подготовката на българските учители, тя трябва да е наясно в каква посока ги дава и кого всъщност финансира. И от тази гледна точка си давам сметка, че ние дължим една разработка на този проблем, включително какво правим с тези 2-3-дневни курсове за квалификация. В тях има смисъл, но те, според мен, могат да подреждат знания, могат да опресняват знания. И заедно с това да си дадем отговор какво правим със съществуващите департаменти за информация и обучение на учители (не е точно това, което казах), защото там има не просто традиция, но там има смисъл да инвестираме, защото там има хора, учени, градени да обучават учители.
Така че в рамките на квалификацията, на кариерното развитие на учителите всеки да бъде любезен да си намери мястото. С една предварително зададена яснота кой какви правомощия би могъл да има, кой по кои проекти работи, и – извинявайте – кой оползотворява парите за квалификация на учителите. И това да бъде направено прозрачно и да бъде ясно.
И третият проблем – проблемът за управлението на средното образование. Аз разбира, приемам, до някъде приветствам идеята за децентрализация на управлението. Но, тъй като си мисля, че от централизираната система на управление на образованието към една твърде децентрализирана система на управление, ние трябва да извървим своите си крачки, държа да споделя част от резервите си за част от записите тук. Става ясно следното. Училищата стават общински. Една част от тях, някои, ще останат държавни, които би трябвало да получат сериозно държавно внимание. Говорим за това, че професионалните училища се определят като такива с решение на общинските съвети и минават на общинско финансиране.
Аз не съм убедена, че в близките десет години, които визират развитието на системата, тези обстоятелства биха се променили, че нашата икономика като стратегически отрасли в момента се е структурирала в отделните области, и въпреки че това е било практика при планирането на държавните училища, не съм убедена, че това ще бъде най-сериозният аргумент в момента, в който ние ще поръчаме създаването на професиите в едно или друго училище.
Да, този диалог с бизнеса, за който говори госпожа Михайлова, обезателно трябва да бъде стимулиран. И заедно с това аз продължавам да твърдя, че бизнесът би трябвало да има своето място и във формирането на учебните програми, и заедно с това във финансирането на учебния процес, ползвайки най-накрая този образователен продукт. Но си мисля, че оставянето на общините, правото да назначавате директорите, а следователно да ги оценяват и да ги освобождават – това е логиката на едно подобно взаимоотношение – не е най-добрият подход.
С уважение към българските общини, но това е едно мое мнение, което аз не съм крила и пред тях, не смятам, че директорът трябва да бъде оставен без санкция на министерството, което би трябвало да го защитава, управлява, координира и методически подпомага. Съгласна съм, че процесът на назначаване на директори в момента до голяма степен компрометира това, което аз казвам. Но съм убедена, че с това решение няма да избягаме от проблема, който стои, от липсата на прозрачност, от липсата на ясни критерии, по които се оценяват хората, които се искат по степента, по която тежат отделните мнения, включително на общините, включително на училищните настоятелства, включително, ако трябва да се търси обществена подкрепа и мнение. Но в края на краищата аз вероятно с умиление трябва да търся реабилитация на възрожденския принцип за избор на директори, но това едва ли в момента е единственият възможен подход.
Не съм убедена, да ме простят работещите в общинските администрации, че те имат достатъчния капацитет да оценяват и контролират, назначават и освобождават – нещо, което ние в момента им вменяваме с тази програма.
Аз лично бих подкрепила тази програма с всичките притеснения, които тя носи с всички необмислици и всички надежди, които тя би носила.
Колеги, тъй като има питане какво правим до края на това заседание, мисля, че можем да уточним процедурата. Имаме два подхода. Най-коректният в момента е да изслушаме всички, които имат желание да се включат, най-малкото членовете на комисията и по заложените тези държа да чуем господин Вълчев. Мисля, че той има какво да каже.
Днес можем да направим две неща. Аз лично ще ви предложа едно, но искам да видя какъв е ходът на дискусията. Можем да подкрепим програмата като я гласуваме днес, макар и в един по-камерен състав в момента, и да продължим работата на следващото заседание по утвърждаване на записите в доклада на комисията, с която тя би се явила пред парламента.
Мисля си обаче, че можем да направим и следното. Нека днес да чуем всички тези виждания и идеи по програмата. Нека да приемем да чуем господин Вълчев с отговор на това какви възможности за промени в записите би приел той, или пък нас това би ни обединило, и на следващото заседание на комисията да гласуваме своето разбиране за доклад пред пленарната зала. Но нека да изслушаме колегите.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не за да вляза по някакъв начин с изказването си в протокола на комисията, а просто искам да споделя моето лично отношение към документа, който разглеждаме, и да предложа от опита, който имам с подобни документи в друга една комисия, един подход, който да се възприеме и в тази комисия, тъй като наистина ние рискуваме тук да се изкажат много мнения и да не се вземат конкретни решения, както в момента върви дискусията.
Най-общо аз предлагам да се намери един по-прагматичен подход и той да се свежда до това всички, които имат конкретни предложения по текстове в програмата, да ги депозират на председателството на комисията, те да се обобщят, да се дадат на министерството, да се види къде съвпадат вижданията, къде има дивергиращи позиции и където има дивергиращи, евентуално една работна група в рамките на няколко дни да изчисти позициите и да видим около какъв документ можем да се обединим, и на следващото заседание да го гласуваме и да вървим напред. Аз се отнасям с изключителна търпимост към една или друга теза, но общо взето конкретните предложения са твърде малко на фона на времето, което се изразходва за изразяване на позиция.
Ще се опитам накратко да кажа моята позиция. От гледна точка на формалната ми позиция, аз подкрепям тази програма абсолютно безрезервно, дори на формално основание, заради това, защото тя всъщност има една много ясна цел и тази цел е да извади образователната система от сегашното състояние. Не искам да го квалифицирам, но най-общо то е близко до хаос. Тя предлага една рамка, в която рамка да се движи в един продължителен период от време в законодателните промени, които ще се правят, които законодателни промени в крайна сметка определят онова, което всъщност ще се случи. Именно този стремеж към предвидимост за мен е най-ценното в този документ. И смятам, че дори заради това, на това формално основание тя трябва да бъде подкрепена и призовавам всички колеги да го направят.
Разбира се, всеки от колегите, който взе думата преди мен, изказа и различни бележки и съображения по текстовете. Може би, ако тази програма няма толкова претенциозен вид, като програма, може би част от тези бележки ще отпаднат. Ако тя бъде една стратегия с по-общо разписани принципи, които да се следват в законодателните действия оттук нататък, тя ще бъде по-лека за приемане като документ. А иначе, когато е записана като програма, тя винаги изисква някаква конкретизация от гледна точка на конкретни резултати, които ще се постигнат, или конкретни срокове и т.н., които може би трябва да останат в законодателството като действия. Така че в това отношение аз съм съгласен с проф. Камбуров, който постави под съмнение въпроса дали не трябва да е стратегия, а не програма. В този аспект съм съгласен.
Дори в онези мнения, които бяха отричане на определени моменти от документа, в крайна сметка имаше и рационално зърно. В този смисъл, без да влизам в конкретика, аз предлагам следното. Нека всеки колега, който изрази становище или има отношение към този документ и иска да бъде и той отразен по някакъв начин, защото ние нямаме друга процедура, да го даде на председателството или на министъра, както решим в рамките на комисията, една група от най-компетентните в тази област да огледа нещата, заедно с екип на министерството, да се види къде може евентуално да се внесат промени и да вървим към гласуване на един документ, около който можем да се обединим. Очевидно, че ще има пунктове, по които не можем да намерим съгласие. Те по-добре да отпаднат на този етап и да залегнат в някакъв по-общ вид, за да се движим напред.
Това е моето становище по отношение на един по-прагматичен подход оттук нататък, защото в крайна сметка законопроектите, които са свързани с тази програма ще определят нещата. Защото ние не знаем след три-четири години динамиката в развитието на обществените процеси може да изисква малко по-различен начин. Нека да имаме няколко по-общи схващания. Затова не споделям мнението на онези колеги, които искат много конкретно тук да се запишат някои неща: точно така ще направим или точно иначе. Може би един по-гъвкав подход е по-добър в този случай и аз подкрепям по принцип този документ, дори и в самата му идея, защото той по същество представлява един много добър опит да се обобщи опита и в министерството, и въобще по тези проблеми, да се даде една база, от която да се тръгне и наистина да се извади един документ, който да служи за тази цел – една рамка на законодателните инициативи в комисията.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря и аз, господин Моллов.
Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение?
Аз наистина споделям идеята, че на това заседание трябва да се заявят всички предложения и идеи.
Заповядайте, госпожо Бозева.
КАЛИНА БОЗЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Председател съм на Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”. Тук съм в двойно качество. При излизането на програмата двадесет и няколко организации подготвихме едно наше мнение във връзка с предложения текст за Национална програма. В него ние сме изразили най-точно в политически смисъл отношението си към документа, знаейки, че по процедура няма да можем да внесем много големи промени в документа като такъв и по същество. Независимо от това, следейки днес изказванията, ще направя своето включване в две части.
Първото е относно формата на документа. Мисля, че наистина ще спечели, ако се нарича стратегия. В противен случай би трябвало да има документи и т.н. Присъединявам се към това мнение.
Относно целите. Мисля, че не може да се прецизират целите на документа и тук имаше доста предложения, които споделя и нашата коалиция.
Ще направя специалния разрез, по който ние всъщност се концентрирахме в нашето отворено писмо. И то е разрез, който е интересен и ми се струва, че е важно да бъде включен по някакъв начин към този документ. Това именно е политиката за интеграция на децата от малцинствата. Става дума за това, че вече е извървян път, отделено е доста политическо и обществено време.
Има редица документи в тази насока, включително и на самото Министерство на образованието и науката. Последният такъв документ е Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който действа едва от година. Друг документ, с който е ангажирана и образователната система, е Националният план за действие по Декадата на ромското включване, който в сектор “Образование” е изготвен със съдействието на Министерството на образованието и науката. Със съдействието на МОН и с ангажимент на министерството е и Националният план за действие по целите на хилядолетието, в който в сектор “Образование” също се набляга на десегрегацията, на работа за преодоляване на отпадането на учениците.
Оригиналното наше предложение беше тези постановки като такива съдържателно да бъдат просмукани в самия документ, в тъканта на самия документ. Вие ще прецените дали това е възможно и дали желаете да го направите, но това, което гражданските организации, които са и компетентни в сферата на образованието, на защита на правата на човека, на малцинствата настояваме да видим, смятаме, че е добре и за МОН, тъй като е извървяло и има вече много добри постижения в тази насока, е да се включат като неразделна част от самия документ всички тези документи, които вече са разработени и стартирали. Става дума за Стратегията за образователна интеграция на децата от малцинствата, Националния план за действие по Декадата на ромското включване, трябва да има препратки към него. Просто по някакъв начин тези ангажименти да бъдат включени.
Звучи недобре за България да сме започнали една политика, да имаме извървени начални крачки, да имаме документи, да имаме воля и консенсус, което много трудно се постига, и да не се позовем на него в стратегическия си документ за 10 години напред. Така че най-малкото, програма минимум е да се включат тези документи като неразделна част от пакета. Същевременно обаче трябва да има и промяна в целите, защото не по-маловажна цел от това да се подготвят учениците за работа в новите технологични условия, е да се внесат компетентности и у децата, и у учителите за живот, поведение, знание и ценности в мултикултурно общество. В тази сфера, ако се вземе един разрез на програмата и по отношение на учебно съдържание, и на квалификация на учителите постановките са доста общи. И ако ги няма тези препратки към специфичните документи, мисля, че ще загуби цялата ни образователна политика.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
КАЛИНА БОЗЕВА: Може би само още един елемент, който е от писмото. Имаме осем пакетчета, които ще ви оставя. Може би ще ви послужат в някакъв момент. Те са компилация то всички документи, които изброих. Може да ви бъдат на разположение.
Може би е добре в един по-следващ момент да се внесе в дните за парламентарен контрол преглеждането и коментирането на политиките по отношение на интеграцията на децата от малцинствата. Тези политики следва да залегнат в документите.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви.
Дадох думата на госпожа Бозева, тъй като тя представи искането в едно писмо, подписано от 20 неправителствени организации. Между другото, за сведение на присъстващите, пред нас колегите са били изключително добросъвестни да ни предложат предложенията по Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, които са постъпили в Комисията по образованието и науката. Тук са и предложенията на общинските администрации, и на неправителствените организации, и на синдикатите, на училищата и детските градини, които са идвали тук. Така че колегите, които днес коментираха програмата, включително и екипът, който го е готвил, разполага с една извадка, която ще бъде взета предвид.
Искам да ви предложа следния подход. Можем да продължим да си говорим много, но предлагам да минем в работен порядък и да дам думата на министър Вълчев.
Господин министър, имате думата по всичко, което ние изговорихме.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря за възможността да се изкажа втори път. Не бих си позволил да коментирам всички предложения, забележки, критики или добри думи за програмата. Давам си сметка, че един такъв документ не може да не предизвиква дискусия. В крайна сметка в окончателния му вариант самият аз бих искал да внеса някои промени, тъй като окончателният му вариант, повярвайте ми, беше съобразен с много предложения, идващи извън екипа на министерството. Направихме срещи с четири-пет парламентарни групи, имахме обсъждания със социални партньори, дискутирахме го с няколко хиляди учители в различни формати и различни срещи. Давам си сметка, че всеки един има лични предпочитания, лични виждания и оценявам това, което мнозина от вас казаха, че едва ли може да има напълно съвършен документ, но важното е да гледаме перспективата, да гледаме общите политики, които ще се осъществяват в тази област.
Искам да кажа нещо по основните въпроси, които бяха повдигнати, някои от които се повториха.
На първо място, искам да кажа нещо въз основа на единния норматив. Съжалявам, че господин Местан го няма. Тук, според мен има едно неразбиране какво значи единният норматив. Всъщност училището има два вида издръжка – единен норматив за материална издръжка (парно, ток и т.н.) и втори норматив за заплати. Първият норматив – за материалната издръжка, и сега е единен. Няма никаква разлика. Той е 146 лв. на ученик тази година. Това е. Точка. Десет ученика – 10 х 146 лв. Хиляда ученика – 1000 х 146 лв. Другият норматив обаче е с коректив – заплатите. Така че не че училищата няма да могат да си плащат парното, или транспорта, или еди-какво си. Проблемът е, че няма да имат учители. И тук вече е специфичният въпрос.
Така че въпросът за съществуването на едно училище, ако променим втория норматив, не е дали ще стане по-студено там, а дали няма да съкратим учители. Добре е това да се разбере. Това са различни въпроси. И затова трябва в крайна сметка да знаем чий интерес засягаме и какво точно правим. Не казвам, че трябва да направим второто, но хубаво е това разграничение да се прави.
Второ, за новата структура. За новата структура, разбира се, могат да се кажат много неща и в едната, и в другата посока. Аз си давам сметка и уважавам всяко мнение, което, макар и да не споделям, все пак е добре аргументирано. Но добре е да правим една разлика. Основното образование в България, както беше казано тук, не е задължителното образование. Това е неправилна постановка. Напротив, в момента ние сме в позиция и тук споделям това, което други колеги казаха, ние сме в позиция да не изпълняваме едно конституционно задължение, а именно осигуряване поне на 16-годишно образование, което за мен означава чисто и просто в системата на тази възраст горе-долу да има изход.
Да кажем, че 8-и клас всъщност е задължителният клас в България, това би могло, ако предположим, че децата средно по три години ще повтарят клас. Тогава той става 16-годишен и е още в 8-и клас, ако някъде по пътя повтаря класове три пъти. В противен случай няма основание да твърдим подобно нещо. И нашата идея, както струва ми се, някой от колегите с основание спомена, не е да направим времето след 7-и клас време, когато децата ще напуснат училище, а напротив, да го качим до 10-и клас и ранно напусналите да са тия, които имат завършен поне 10-и клас. Това е идеята.
Дали ще го постигнем със структурата? Не, няма да го постигнем само със структурата. Аз си давам сметка. Това е въпрос на много по-комплексно въздействие. Дали ще успеем да го направим аз не мога да кажа, но това е една предпоставка да направим сериозен опит в тази посока.
Не бих влизал в дискусия с проф. Камбуров, който знае, че го уважавам изключително много. Уважавам и опозиционното поведение на неговата политическа сила, свеждащо се до това да не подкрепя нищо. Може би ще ме опровергаете, господин професоре?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз казах някои неща, които мисля.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е така. Но искам да кажа, че по същество вие няма да подкрепите нито един акт в това Народно събрание, което, разбира се, също е позиция и аз казвам, че я уважавам.
Искам да кажа, че има две неща, на които ми се струва, че професор Камбуров с основание обърна внимание. Едното аз не го споделям, а другото го споделям. Едното е, че 8-и клас обезсмисля ранното езиково обучение. Това, между другото, е важен въпрос, защото професор Камбуров каза следното: “Добре де, защо ние да учим от първи, от втори, от трети клас чужд език, след като, като дойдем в 8-и клас, ще направим едно такова езиково обучение, че на практика за една година ние ще прескочим това, което другите са учили”. Между другото, това е много важен въпрос. Аз, когато бях подготвителен клас във Френската гимназия във Варна, имах един съученик, който беше учил 7 години френски език. И ние се изравнихме по Коледа. Това е точно така.
Смисълът обаче е в друго, че ние по европейската езикова рамка трябва на тази възраст да осигурим на децата два чужди езика. Ето в това е смисълът. И затова ние тази година в 5-и клас вторият чужд език, за сметка на друг един предмет, малко го поприбрахме, защото искаме именно днешните петокласници, разбира се, ако това бъде възприето от парламента, когато станат 8-и клас, да бъдат вече по тази система. И всъщност този език да им дойде втори, а не първи. Това поне е идеята.
Това, с което съм съгласен с проф. Камбуров, и други колеги го споменаха тук, това е, че програмата страда (може би страда е много силна дума), показва известни симптоми на вътрешно страдание относно професионалното образование. Аз тук бих се съгласил, че тази страна не сме я развили много силно. И може би това е нещо, което бихме могли да коригираме, ако, разбира се, има достатъчно ясни идеи. Ние имаме такива идеи и ще ги споделим, за да видим дали те ще бъдат възприети.
Искам да кажа и нещо друго. Професионалното образование в България има няколко тези, които се считат за много добри и постоянно се повтарят, а в действителност са много трудни за реализиране. Много често се казва: “Дайте да видим какви са нуждите на пазара на труда”. И втората теза е бизнесът да участва в управлението на професионалните училища. Аз съм съгласен, че нуждите на пазара на труда, дори сведени до равнище община и област, където би трябвало уж общинските власти и областни администрации да се грижат за тази работа, и аз тук подкрепям госпожа Богданова в нейните резерви по отношение на тяхното участие, но тъй или иначе пътят е към децентрализация, аз също имам известни резерви, защото има една гимназия в Северозападна България, която произвежда кадри, каквито не се търсят сигурно на 200 км. Въобще не зная дали в България се търсят такива кадри. Но причината е много проста. Там има едно действащо училище, има преподаватели, които иначе трябва да загубят работата си и в крайна сметка има някаква техника, може би още млада за музей, но горе-долу след няколко години ще бъде подходяща за някакъв музей на техниката, с която те работят. Но факт е, че те не взимат такова решение, не ми и предлагат на мен да го закрия, нито да го преобразуваме.
Един друг опит. Имаше желание в едно професионално училище да сложим няколко нови специалности, включително газови техници и т.н. – неща, които наистина се търсят. Оказа се, че отново не искат и причината е отново от този тип: “Ние имаме преподавател по това, пък нямаме по онова”, “Нямаме кабинет, оборудван по еди-какво си, пък имаме по еди-какво си” и т.н. Тоест, нещата са на битово равнище. И ние трябва да се опитаме да излезем от това битово равнище и да видим нещата напред. Но, ако имаме воля да го направим и получим такава подкрепа, аз съм съгласен в тези дни до следващото заседание да се опитаме за професионалното образование да разпишем нещата по един малко по-добър начин.
И последното, което ще си позволя да кажа, е по отношение на предложението, което последно беше направено, за препратка към други документи. Аз съм съгласен, че в обществото повечето неща са свързани. Те са свързани и в природата. Известно е, че живите организми се влияят от фазите на луната. Но бих искал да кажа следното. Според мен тази програма не бива да има специален акцент върху нито един от проблемите, а трябва да вижда тези проблеми и тяхното съответно решаване в цялост. Аз съм съгласен, че в България има проблем с обучението и въобще с образованието, ако щете дори с равния достъп на деца както със специални образователни потребности, така и деца от етническите малцинства. Обаче искам да ви кажа нещо по-лошо – България има проблем с обучението и на мнозинствата. Ако ние бяхме обучили и образовали мнозинството и да ни остане проблемът с малцинствата, аз бих се съгласил да кажем: “През следващите години специално акцентираме върху малцинствата”. Но ние имаме проблем с мнозинството. Въобще не става въпрос специално да акцентираме върху малцинството.
КАЛИНА БОЗЕВА: За интеркултурното общуване става въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: За интеркултурното общуване, госпожо, е отделен въпрос. И искам веднага да кажа, че както госпожа Костадинова току-що ми подсказа, в самите държавни образователни изисквания в много предмети е включен елементът на общуването, съществуването и действието, и работата в мултикултурната среда. Никой не оспорва това нещо. Но така или иначе, според мен, ние бихме предали един много специфичен акцент на тази програма, какъвто тя не бива да има. Затова реферирането към други документи, каквито и да са те, според мен не би било уместно.
И сега по процедурния въпрос. Аз също смятам, че следва да бъде направено едно допълнително усилие към подобряване на текста. С една уговорка всички онези от вас, които са писали повече през живота си знаят, че човек никога не може да достигне до съвършенството на текста. Колкото и да работим, винаги ще има някаква възможност за допълнително усъвършенстване.
Затова, ако ръководството на комисията прецени за уместно, аз бих подкрепил онова, което господин Моллов предложи, а именно да си дадем едни срок. Ние ще участваме много активно, нека да се видят предложенията, да седнем да отделим спорното от безспорното, да видим как биха могли да бъдат дори чисто редакционно някои неща, аз допускам, че невинаги сме били редакционно коректни, и с общи усилия да направим документа такъв, че той да е ако не напълно приемлив, което сигурно няма да бъде възможно, но максимално приемлив за всеки един от членовете на комисията, разбира се и с оглед на политическата сила, която той представлява, и с оглед на неговите лични виждания и неговите лични идеи, каквито мнозина от нас имат.
Тъй като другата седмица денят сряда е 24 май, въпреки че това би имало изключително знаково значение, не е работен ден, на практика имаме двуседмичен период, в който можем да се разпрострем. Ако прецените, госпожо Богданова, да дадете една седмица или десетина дни, но да оставим три-четири дни да се поработи по текста, тъй като нашият опит показва, че нещата са доста свързани и като пипнем стр. 3, обикновено след това трябва да пипнем и стр. 16. Да имаме три-четири дни за една финална група, която да бъде създадена и да може да прегледа целия текст. Мисля, че до две седмици с общи усилия бихме могли да излезем с някакво общо предложение.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с една уговорка, господин министър, че това, с което всеки от нас разполага, е една раздадена програма с подпис на председателя на Народното събрание. Така че ние в рамките на тази работна група ще трябва да уточним текстовете, които ще се гласуват към този документ по предложение на комисията, тъй като тя вече е раздадена. Ние можехме да правим подобен тип поправки преди тя да влезе в парламента с подпис на председателя на Народното събрание.
Ние ще уточним подхода. Мисля, че той е работещият. Нека да си дадем един нормален срок в рамките до следващата седмица с неудобството на празниците и една група, която да не формираме днес като състав, но да бъде обединена около ръководството на комисията и колегите от парламентарните групи да предложат свои участници, които да поработят върху това, което днес беше споделено тук. Добре е да чуем съгласието на останалите колеги. Да направим извадките от стенограмата, да съгласуваме текстовете. Имаме достатъчно време да направим това. Ако има колеги, включително и отсъстващи, които имат какво да кажат по проблема, а по обективни причини не са тук, бих искал ада помоля по групи до края на седмицата да дадат своите предложения в писмен вид, за да можем да ги коментираме до края на тази седмица в рамките на работната група.
Приемате ли този подход? Като срок до края на тази седмица да се подадат предложения допълнително от колегите, които ги няма тук. И това да стане в секретариата на комисията. Комисията ще се структурира като работна група и да започне да работи в рамките на този диалог. Благодаря за заявената воля на министър Вълчев.
Ако няма други виждания, благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лютви МЕСТАН


Стенограф:
Н. Иванова