---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката







П Р О Т О К О Л
№

На 12 юли 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект за решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище "Любен Каравелов", София, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет - второ четене.
3. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Валентина Богданова, заместник – председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, да се ориентираме към откриване на днешното заседание. С идването си госпожа Калканова формира необходимото мнозинство от народни представители, така че можем да започнем днешното заседание при наличието на необходимия кворум.
Пред вас е предложението за дневен ред. Предполагам, че няма други претенции към него. Имам само един въпрос към министър Вълчев, когото поздравявам с участието му в заседанието. Добре дошла и на г-жа Екатерина Виткова, заместник-министър на образованието и науката.
Тъй като знам, че Вие разполагате с ограничено време, господин министър, с коя от двете точки, предвидени в дневния ред, да започнем?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Бих предложил със Закона за професионалното образование и обучение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Надявам се, че доцент Годинячки, който е дошъл за участието си по точка първа от дневния ред, няма да възрази? Предполагам, колеги, че вие също нямате нищо против?
Тогава да започнем с точка втора от дневния ред. Става дума за Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който беше приет в комисията на първо четене. Държа да кажа, че в указания от правилника срок, по предложения законопроект, внесен от Министерския съвет и представен тук от министър Даниел Вълчев, няма постъпили предложения от народни представители. Така че ние можем да започнем работа по него във вида, в който ни е представен.
Преди това обаче, бих искала да уточним начина по който ще започнем с коментарите по закона.
Ясно е, че в съдържателен план до този момент ние нямаме основание да предложим съществени поправки, тъй като такива предложения няма. В процеса на подготовка на материала за второ четене, обаче, до Комисията по образованието и науката, до господин Лютви Местан се получи становище на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание относно съответствието на този законопроект с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
Ако не възразявате, ще прочета съдържанието на това становище и ще ви помоля за вашето мнение по него.
“Уважаеми господин Местан,
Във връзка с отправено устно искане за установяване на съответствието на Законопроект № 602-01-24 за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г., с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове, изразяваме следното становище:
Изискванията за структурата и строежа на нормативните актове, за съставянето, номерирането и обозначаването на техните разпоредби, както и тяхното изменение и допълнение са императивно определени в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове.
Представеният законопроект не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 и 2, както и на чл. 52, ал. 2 и чл. 51, т..1 от посочения указ, като несъответствията са следните:
1. В параграф 2 от посочения законопроект, в един общ параграф се предлага изменение на седем текста и създаване на седем нови текста, като не е посочено изрично кои текстове се изменят или съответно допълват в съответствие с наименованието на законопроекта, което е в нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, т. 1 от Указ № 883.
Съгласно чл. 50, ал. 1, изменянето на член или на негови подразделения става с нова редакция на изменяния текст и се формулира в отделен параграф за всеки член.
Съгласно чл. 51, т. 1, новите разпоредби, с които се допълва нормативен акт, се включват в него на съответното систематично място в структурата на акта, ако се касае за други някои подразделения.
В съответствие с изискванията на Указ № 883, параграф 2 следва да се раздели на 14 нови параграфа, като новите разпоредби бъдат поставени на съответното им систематично място в глава 8, с изискваната от чл. 52, ал. 2 номерация и обозначения.
Съгласно чл. 52, ал. 2, изречение първо, новите членове, поставени на съответното систематично място в акта, получават номера на члена, след който се намират. Към номера се поставя поредна малка буква от азбуката.
2. В параграф 4 от законопроекта също се предлага изменение на действуващи и създаване на нови текстове с един общ параграф.
3. При част от текстовете не е спазено изискването на чл. 50, ал. 2 на Указ № 883 и са дадени изцяло нови редакции на текстовете.
Съгласно чл. 50, ал. 2, когато се заменя или заличава една и съща дума или израз в един или няколко члена, в отделен параграф се посочва новата или заличената дума или израз, както и членовете, с които те се заменят или заличават, ако това не се отнася за всички членове.
Правно-техническо редактиране на внесен законопроект е извършвано от Народното събрание и в други случаи – ЗИД на Закона за адвокатурата, ЗИД на Закона за висшето образование, ЗИД на Закона за защита на личните данни.
Предвид изложеното, предлагаме вариант на законопроекта, съответствуващ на законовите изисквания за изготвянето му.
С уважение,
Ева Николова, директор”
Искам само да кажа, колеги, че писмото е адресирано до господин Местан, но той няма нищо общо с направеното запитване и полученото писмо, тъй като не е в България и не знае за това становище.
Общо взето, проблемът е следният. Ние имаме пред себе си един проект за закон, по който няма предложения за промяна на съдържанието му. Това е един наблюдаван закон, който до края на седмицата трябва да влезе в Народното събрание, тъй като се намира в “жълтата зона”.
Проблемът е как той би трябвало да изглежда за докладване на второ четене от правно-техническа гледна точка? Между другото, ние имаме на разположение и вариантът, който е изготвен съобразно изискванията на Правната дирекция, и вариантът, внесен от Министерски съвет.
Признавам си, че Комисията по образованието и науката трябва да арбитрира по един спор, който не е неин. Вие разбирате, че правно-техническото оформяне на предложените законопроекти едва ли е свързано със съзнанието на всеки член на комисията, включително и моето собствено. Аз си признавам, това е третият разговор, който от три дни водим по това и ако имаме някакъв ангажимент като комисия, то този ангажимент е свързан с приемането на законосъобразни и работещи текстове, които по никакъв начин да не правят уязвимо преекспонирането на две общосистемни директиви – нещо, което е предмет на този закон.
Така че аз ще си позволя, на базата на това становище, да помоля господин министъра като вносител да заяви своето мнение. Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да премина по съществото на въпроса, който ме интересува и от гледна точка на факта, че присъствувам от името на вносителя Министерския съвет, то чисто професионално, като юрист бих искал да кажа следното, което ще моля да се има по някакъв начин предвид от ръководството на комисията.
Законопроектът е внесен в Народното събрание на 10 май. В момента сме средата на юли. Ние едва снощи разбрахме, че дирекцията на Народното събрание има някакви бележки. От снощи до днес, дори чисто технически, беше трудно да направим някакъв по-сериозен анализ на това важно ли е, не е ли важно, променя ли се нещо, не се ли променя. Молбата ми е такава.
Допускам, че винаги може да имаме едно юридическо мнение, което да е в повече; допускам дори, че то би могло да бъде и правилно. Но това трябваше да стане поне преди един месец и тогава щяхме да седнем и внимателно да видим кое е по-правилното.
Сега ние сме изправени пред следната хипотеза, в която успявам да се ориентирам от това, което моите колеги сутринта ми казаха.
Големият въпрос е такъв: дали ще кажем “Глава 8 се изменя така” – и ще дадем един текст и Народното събрание ще гласува веднъж, за да може глава 8 да има съдържание; или ще кажем “Не, няма да гласуваме така” - и ще гласуваме всеки параграф поотделно. Горе-долу това е въпросът.
Защо, според мен, този въпрос е изключително безинтересен? Защото, след като законът се гласува, няма орган, който на това основание да го отмени и защото крайният ефект, тоест текстовете, биха били едни и същи. Това е, пред което ние сме изправени.
Така че аз изцяло оставям комисията да прецени. Не искам да влизам в това дали чл. 50, ал. 2 имат този смисъл, който колегите от Правната дирекция са съобщили, тъй като в него се казва: “когато се заменя или заличава една и съща дума”, (а не “дума”), което означава тогава, когато думата се повтаря. На български език изразът “една и съща” означава повтаряща се дума. Така че ние въобще не сме в тази хипотеза.
Но дори да има нещо вярно в това, което колегите казват, за мен този въпрос е чисто технически и той се състои в следното – дали Народното събрание ще гласува 25 пъти или ще гласува три пъти. Горе-долу в това се състоят нещата.
Оставям изцяло на вас и ако прецените, разбира се, че е важно това нещо и то не променя смисъла, няма никаква пречка да се направи по начина, по който колегите казват. Има противоречива практика, в интерес на истината. Ние снощи се позанимахме с този въпрос. И в единия, и в другия случай Народното събрание е действувало. Така че оставям на вас да прецените. Стига, разбира се, да не се променя текстът, тъй като ние сме се стремяли, макар предния път да споменах, че езиково може да има тук-там несъвършенства (нещо, което признавам), но сме сме стремяли да бъдем максимално близко до директивата, за да няма някакви недоразумения, тъй като законът е хармонизационен.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да потърся мнението на комисията, принципният въпрос всъщност е следният: какъвто и подход да избере за гласуване комисията, това по никакъв начин, надявам се, или по някакъв начин прави уязвимо нейното докладване в залата. Това е проблемът, който касае всички ни.
Аз приемам, че има противоречива практика, свидетел съм на различни практики; разбрах, че има и прецедент – вече има три закона, уредени по начина, който вие предлагате и това е написано в становището.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Исках само да кажа – би ли могъл някой от колегите-юристи, подготвили становището, да ни обяснят какво рискува Народното събрание, ако приеме законопроекта такъв, какъвто го е предложил Министерският съвет? Какво лошо би могло да се случи на законопроекта?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Заповядайте, госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Искам да отговоря на господин министъра на образованието и науката, че тук не става въпрос за риск. Става въпрос за това, че законодателният орган, като подготвя законопроекти и приема закони, трябва да ги изготвя в съответстие с изискванията за изготвянето им.
Искам само да направя едно възражение на това, което каза господин министъра. Тук не става въпрос за това как ще се гласува в зала. Става въпрос за това как ще бъде подписан този закон от Президента на Република България и как ще бъде обнародван в официалния орган на Народното събрание “Държавен вестник”.
Досега в Народното събрание не се е случвало да се изпрати в “Държавен вестник” законопроект за изменение и допълнение, който не е изготвен в съответствие с тези изисквания.
Какво е това, което рискува Народното събрание? Рискува да създаде лоша практика, това е, което рискува. Благодаря.
Предс. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Колеги, ако има някакво предварително мнение? Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тези бележки с какво променят същността на закона?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: С нищо.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава какво се занимаваме с това?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо Калканова, заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, просто искам да ви припомня работата ни по този закон. По същество, имахме от Съвета по законодателство един списък със съдържателни препоръки и т.н. И ние се обединихме около идеята, че в края на краищата е важен хармонизационния принцип на този закон. По тази причина, нека отново да повторя това, което изтъкна и госпожа Богданова – в законоустановения срок по същество, по съдържание от нас и от наши колеги народни представители не са постъпили абсолютно никакви предложения. Тоест, този вариант, който виждаме пред нас като доклад за второ четене, едно към едно повтаря съдържанието на текста, който сме гласували на първо четене.
Оттук се присъединявам към мнението, което току-що беше чуто и ще си позволя да формализирам едно предложение така, както снощи запознах и колегите от нашата парламентарна група – правно-техническите въпроси трябва да се уточняват на ниво правни дирекции. Не е наша работа като народни представители да влизаме в нещо, в което аз лично не съм компетентна да се произнеса кой е прав и кой е крив.
Аз виждам нашата задача като комисия да изразяваме мнение по същество, по съдържанието на това, което ни се предлага.
Оттук-нататък - дали са три параграфа, пет параграфа, как ще бъде обнародвано в “Държавен вестник” – това са правно-технически неща, с които аз лично смятам, че не е наша работа да се занимаваме.
Формалното ми предложение е следното: официално пред председателя на Народното събрание Георги Пирински да се направи необходимата препоръка към Правна дирекция да си урегулират принципите с Министерски съвет. Дошло в един вид, пък ние го променяме в друг вид – пак казвам, това не е наша работа!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Калканова. Има ли друго, различно мнение, колеги, по един проблем, който се оказа наш, с риска да създадем лоша практика или да не го направим.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Имам и един чисто технически въпрос. В края на краищата, техническата работа за това как ще бъде обнародван текстът, не се ли върши преди обнародването му?
И, второ, все пак, в този вид няма да съществува сам в пространството. Погледнете сега действуващия Закон за професионално образование и обучение – той е даден точно във вида, в който е дошъл този от вносителя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз се опитах да постигна съгласие с колегите на наше ниво, за да не ви занимаваме с тези проблеми...
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз бих искал да внеса едно уточнение - Правната дирекция на Народното събрание не може да постига съгласие с никого, извън волята на комисията. По този въпрос, според мен, трябва да имаме пълна яснота.
И, второ, аз обърнах внимание – законът е от 10 май. Вас кога Ви осени това разбиране, че не съответствува на първо, второ, трето? Разбрах, че снощи. Защо тогава снощи контактувахте моите експерти? Това исках само да разбера. Не може ние два месеца да се занимаваме по същество и изведнъж да се окаже, че трябва да правим нещо различно. Аз не бих възразил...
Понеже колегите може би нямат възможност да вникнат в това, за което става въпрос, искам да поясня, че става въпрос, уважаеми колеги, за следното: дали ние да кажем така – “изменя се глава 8 както следва” – и да изпишем цялата глава с всичките промени; или да извадим всяка една отделна промяна и да я изведем в отделен параграф. За това става въпрос.
Правната дирекция на Министерския съвет твърди, че няма никакъв проблем с това нещо. В крайна сметка това е дирекцията на вносителя. Дирекцията на Народното събрание твърди, че има проблем. Но аз пак казвам, че нито някой ще отмени закона, нито когато той влезе в общия законопроект и бъде издаден в книжка, ще има някаква разлика. Ако считате, че това е важно, разбира се, съобразете се.
Но няма какво да постигаме съгласие, тъй като нашите юристи казват, че тук такъв проблем не съществува, и аз също считам, че тук не бива да се влиза в някакви спорове, тъй като според мен чл. 50, ал. 2 е напълно несъотносим към това, което ние говорим. Но в случая това не е толкова важно, тъй като това не е някакъв юридически семинар. Но ако вие считате, че съществува такъв проблем...
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Бих помолила да не го превръщаме наистина в такъв, тъй като не това е дневният ред на днешното заседание.
Госпожо Любчева, имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги,
Аз мисля, че наистина не трябва да превръщаме този спор в основно решение на нашата комисия, тъй като все пак ние трябва да погледнем на проблема по същество. Какво решаваме с този законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение? Синхронизираме нашето законодателство с европейското и при това трябва да го направим достатъчно бързо и достатъчно акуратно.
Всички вие си спомняте, и госпожа Калканова напомни отново за проблема, който беше представен на миналото заседание от Консултативния съвет по законодателството. Искам да обърна внимание на всички и мисля, че тук всички се съгласихме и си направихме труда да прегледаме текст по текст, дума по дума това, което е направил Консултативния съвет по законодателството и предложението на Министерския съвет, тоест, Министерството на образованието и науката. Смятам, че ако започнем да променяме текста, който получихме от Министерството на образованието и науката, има сериозен риск да нарушим синхронизиращата същност на този законопроект. И в този смисъл, ние можем да допуснем нещо, което би могло да не бъде одобрено от Европейската комисия в момент, в който ние очакваме нещо, което е изключително важно за нас.
Смятам, че Министерството на образованието и науката и Министерският съвет имат една огромна отговорност към всичко, което се случва в този смисъл. Мисля, че всички си взеха поука и си направиха нужния извод от това, че ние един път променихме Закона за професионалното образование, сега го променяме още един път. Надявам се, че предложението на Министерството на образованието и науката е достатъчно коректно, макар някои термини вероятно предизвикват спорове. Но мисля, че тяхната отговорност е тази, на която ми се струва, че трябва да заложим. В противен случай можем, вместо да синхронизираме, да направим и преводни, и други технически несъвършени промени, които биха ни създали допълнителни проблеми.
От тази гледна точка аз бих предложила и бих се солидаризирала с това, което предложи госпожа Калканова – да се ориентираме към приемане на това, което вече сме потвърдили, още повече, че ние нямаме никакво внесено предложение между първо и второ четене. Ние самите решихме, че няма да правим такива предложения, аз лично за себе си казвам, защото наистина има един сериозен риск.
Оттук-нататък смятам, че наистина трябва да се потърсят някакви други възможности, извън нашата комисия, която е специализирана Комисия по образование и наука, за намиране на добрия синхрон в правно-техническо отношение, така че при нас нещата да идват в окончателно завършен вид и ние, обръщайки внимание на същностния проблем, да сме улеснени правно-технически, а не да се превръщаме в арбитри между различни юридически становища и в крайна сметка ставаме консултанти между тези становища.
Моето предложение е да приемем закона така, както сме го приели в първия му вариант. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря и аз. Колеги, ще давам думата само на някой, който има становище, различно от обявеното от госпожа Любчева и госпожа Калканова.
Давам думата на господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Понеже повдигнатият проблем е строго юридически, аз искам да кажа, че възраженията, които се правят от Дирекцията по законодателната дейност са основателни. Но, за съжаление, ние се намираме в една напреднала фаза и аз ще подкрепя това, което беше вече казано – че не можем да се върнем назад, но е очевидно, че трябва да сигнализираме ръководството на Народното събрание. Можем да очакваме основният вносител на законопроекти – Министерският съвет в своята предварителна дейност да отделя по-голямо внимание, включително и на терминологията, включително и на правно-техническите въпроси.
Поисках междувременно да видя заключението на Консултативния съвет по законодателството – за съжаление, и там са пропуснали този аспект. Очевидно е, че отделните разпоредби трябва да бъдат формулирани като параграфи, с оглед на една по-голяма прегледност, която облекчава работата на Народното събрание, в крайна сметка.
Смятам, че сме в положение, в което не можем да се връщаме назад, но с оглед на по-добрата работа, в бъдеще трябва да се съгласуват усилията между Министерския съвет и Народното събрание по тази проблематика, както и да подкрепим бележките, които се правят, че се наблюдава една лоша практика, която е очевидно, че трябва да бъде изкоренена занапред. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, пропуснах да представя в началото нашия нов колега Йордан Йорданов, за когото това е първото му заседание. Надявам се, че ще работим по същество и с добра воля заедно.
И за да приключим разговора - има основание в това, което твърдят колегите. Подкрепям тезата и предложението на госпожа Калканова. Даже си признавам, че в днешния си разговор с госпожа Йорданова й обещах, че ще направим нещо подобно, защото вижте колко време отделяме на една ситуация, която дори не е в рамките на нашата компетентност, и водим една дискусия, която е тотално безинтересна и която няма да има разумен завършек, дори да я подложа на гласуване.
И тъй като нямаше различно мнение от това да вървим по предложения вече вариант, с разбирането, че ще направим всичко възможно, вече не в толкова напреднала фаза, в останалата си законодателна дейност да се съобразим с това, което е предложила Правната дирекция, то нека пристъпим към работа по същество. Има ли възражения? Няма.
Пред вас е Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Господин министър, предварително имате ли да кажете нещо по същество по текста?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ползвам повода да кажа, че също си взимаме бележка. Не считам за напълно неоснователни бележките, които колегите правят. Това, което казах, е близко до това, което господин Близнашки каза. Правете ги по-рано тези бележки, в крайна сметка това е нещо, което много лесно технически може да бъде изчистено. Не е нужно да се прави последните дни.
Бих искал само да припомня, че това е един хармонизационен закон, изцяло хармонизационен закон. Приемам бележките на госпожа Любчева, че това може да се предвиди малко по-рано и с едно изменение да се правят тези неща. За съжаление, от гледна точка на хармонизацията на законодателството не за пръв път нещата се правят малко на парче. Но се надявам тази практика да бъде преустановена.
Бих помолил, наистина, ако е възможно, вие да подкрепите законопроекта, с оглед на това той максимално бързо да влезе в пленарна зала. Освен всичко друго, към средата на юли ще има един предварителен отчет за това какво е свършено във връзка с изпълнението на ангажиментите по членството ни в Европейския съюз. Мисля, че това би било един добър знак в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин министър.Нека преминем към самия закон.
Колеги, надявам се, че проектът за закона е пред вас.
Предлаганото заглавие е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”. Има ли предложения по това заглавие?
Ако няма, моля, който е съгласен с предложението за наименование на закона, да гласува.
Гласували “за” – единодушно 12 нар. представители. .
Против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на закона.
Параграф 1, който урежда промяна в чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3. Няма постъпили конкретни предложения. Комисията очевидно също няма такива.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за параграф 1. Моля, колегите, които са съгласни с това предложение, да гласуват.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за параграф 1 се приема.
Параграф 2, който всъщност е най-коментираният. Той обхваща Глава 8 - от чл. 63 до чл. 79. Няма постъпили предложения за промяна в текстовете. Има ли нагласа в залата за нещо подобно? Няма.
Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя за параграф 2. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Приема се параграф 2.
Параграф 3, който касае допълнителните разпоредби. Няма постъпили предложения по тях.
Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя. Моля колегите, които са съгласни по това предложение, да гласуват.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 3 се приема.
Следва заглавие “Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя по това наименование. Моля колегите, които са съгласни с това наименование, да гласуват.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието “Заключителни разпоредби”.
Параграф 4 е пред вас. В своите “заключителни разпоредби” той касае една също сериозна материя. Има ли съображения по него?
Предлагам комисията да подкрепи текста на параграф 4. Моля, колеги, гласувайте.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф 4.
Парараф 5. Има ли съображения по текста, защото такива не са постъпили? Няма.
Моля колегите, които са съгласни с текста на вносителя за параграф 5, да гласуват.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за параграф 5 се приема.
Параграф 6. Няма постъпили предложения по него. Ако няма съображения, предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя. Който е съгласен с това, моля да гласува.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Комисията приема текста на вносителя за параграф 6.
Параграф 7. Няма постъпили предложения. Моля, който е съгласен с това комисията да подкрепи текста на вносителя за параграф 7, да гласува.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф 7.
Параграф 8. Няма предложения по него. Моля, колеги, да подкрепим текста на вносителя за параграф 8 и който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Приема се параграф 8.
Параграф 9, който урежда влизането в сила на този закон от момента на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за параграф 9, да гласува.
Гласували “за” – единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за параграф 9 се приема, тъй като беше единодушно подкрепен от членовете на Комисията за образованието и науката.
Благодаря на колегите. Комисията по образованието и науката свърши своята работа по приемане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Надявам се до края на седмицата да влезе и в пленарна зала, тъй като е включен и в дневния ред.
Преминаваме към точка втора (първа) от дневния ред. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще предложа на вашето внимание предложение за промяна в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов”, София с откриването на Архитектурен факултет. Предложението е направено с искане от академичното ръководство на училището през февруари 2004 г. Председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация е уведомил тогавашния министър на образованието и науката, че е дадена положителна оценка на проекта за откриване на такова ново основно звено. Със свое решение от 27 май 2005 г., преди година и нещо, е прието решение за предложение до Народното събрание, но Народното събрание не е гласувало предложението, поради изтичане мандата на 39-то Народно събрание.
Внесох преди немного време, през месец юни, предложение в Министерския съвет. Длъжен съм да кажа, че в Министерския съвет имаше известна дискусия. Тук е и ректорът на висшето училище, който може да даде аргументи главно в едната посока.
Дискусията в Министерския съвет беше по следното: беше поставен въпросът – след като в София има един Архитектурен факултет, който се намира на един километър от Строителното училище, нужно ли е да правим втори такъв Архитектурен факултет?
Аз изложих два аргумента в подкрепа на моето предложение да бъде създаден този факултет и ще ги изложа и пред вас.
Първият аргумент е концептуален. Лично аз считам, че където има конкуренция, качеството винаги се повишава. Считам, че е добре да има конкуриращи се висши училища, конкуриращи се специалности. Разбира се, на този арумент може да бъде противопоставено разбирането, че когато се концентрира научен и преподавателски ресурс, резултатите са по-добри. Приемам, че може да има и такава страна и го изтъкнах пред Министерския съвет.
Другото нещо, което надделя, според мен, е че предходното правителство със свое решение е дало възможност за прием на студенти, тоест, дало е бройки на несъздадения тогава още Архитектурен факултет на Висшето строително училище и тези деца ще бъдат сега трети курс. Следователно, ние сме изправени пред едно заварено положение. Децата учат, така или иначе, в юридически несъздадения Архитектурен факултет и ние сме изправени пред възможността или да узаконим едно вече съществуващо фактическо положение, което ми се вижда правилното решение, или пък да кажем, че там няма да има Архитектурен факултет и трябва да кажем какво става с тези деца.
Така че моето предложение беше да дадем шанс да се развие тази нова академична структура в рамките на Висшето строително училище, и да видим дали наистина конкуренцията няма да създаде повече основание за добри академични практики, отколкото концентрирането на научен и преподавателски потенциал.
Веднага искам да кажа, че Висшето строително училище има необходимия преподавателски капацитет, има необходимия научен потенциал, разполага с необходимата материална база, тоест, от формална гледна точка, както личи и от заключението на Националната агенция за оценяване и акредитация, те отговарят на всички необходими законови условия за откриването на такова ново звено. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:Благодаря, господин министър. Нека да предоставя думата на ректора на Висшето строително училище “Любен Каравелов” доцент Георги Годинячки. Заповядайте, доцент Годинячки.
ГЕОРГИ ГОДИНЯЧКИ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, относно процедурата за откриване на Архитектурен факултет Висшето строително училище е спазило изцяло законовите изисквания и процедурата е стигнала дотук.
Училището е с 68-годишна история, като е създадено през 1938 г., а през 1973 г. с указ на Държавния съвет е станало Висше строително училище – от полувисше тогава е преобразувано във висше.
Второ, по изпълнение на препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Те са няколко. След 2004 г., поради това, че гласуването в парламента се забави, имахме възможност да изпълним почти изцяло препоръките, дадени ни от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Първата препоръка – да се изясни т.нар статут на настоятелството между Архитектурния факултет и Международната академия по архитектура. Има такъв орган, който е изцяло координационен и консултативен, създаден е с цел да се следи за качеството на образованието във факултета, като се спазват всички изисквания на Закона за висшето образование.
Второ, по подобряване възрастовата структура на академичния състав. От януари 2004 г. до настоящия момент това изискване е спазено и имаме значително подобряване на възрастовата структура. Оттогава досега са обявени тринадесет конкурса за хабилитирани преподаватели – четири за професори и девет за доценти.
Въз основа на тези конкурси до настоящия момент са назначени осем хабилитирани преподаватели, от които трима са професори на средна възраст 57 години и пет са доценти на възраст 45 години.
За оставащите пет конкурса, които продължават да се провеждат в момента, средната възраст на кандидатите е 50 години.
Конкурсите за асистенти – от единадесет обявени конкурса са назначени асистенти на средна възраст 31 години.
За тези две години са зачислени четиринадесет докторанти, като четири от тях са по архитектура, а от тях са защитили шестима докторанти.
Тоест, считам,че препоръката на Националната агенция по акредитация и оценяване за подобряване на възрастовата структура се изпълнява и постепенно, поетапно факултетът ще бъде попълнен изцяло с академичен състав.
Третото изискване – да се конкретизира преподавателския състав по учебни дисциплини - е изцяло изпълнено. За всяка учебна година, конкретно за всяка дисциплина има попълнен академичен състав, а при акредитацията за всяка учебна дисциплина имаме декларация от бъдещ преподавател, който е съгласен да преподава.
Четвъртото изискване – осигуряване на държавна субсидия за Архитектурния факултет и на извънбюджетни приходи – ние осигуряваме субсидията, като бройките за Архитектурен факултет ги компенсирахме с намаляване на бройките за приема в друга специалност, тоест, не увеличаваме държавната субсидия, а увеличаваме собствените приходи и не искаме допълнителна субсидия.
За сравнение – през 2004 г. бюджетната субсидия е 1,6 млн.лв., като 480 хил. са собствени приходи, или 23 %. В 2005 г. – пак приблизително 1,6 млн.лв. е държавната субсидия, като 760 хил. са собствените приходи, т.е. 32 %. И през 2006 г., до 30 юни, при бюджет 1,6 млн. (до настоящия момент дадени 840 хил. лв.), 480 хил. лв. са собствените приходи, което означава 36 %. Тоест, изпълняваме и тази препоръка.
Друга препоръка – препоръчва се прием във факултета по 30 студенти годишно. Това също се изпълнява.
По структурата на факултета съм приложил в материалите критериите за нея.
По съответствието на учебния план с Наредбата за единните държавни изисквания, тъй като архитектурата е регулирана професия. В материала, който съм предоставил, са показани изискванията по някои учебни дисциплини, залегнали в наредбата, с общо обем на хорариума 2100 часа. В нашия учебен план хорариума по тези дисциплини е 4125 часа, тоест, приблизително двойно изпълняваме и надвишаваме тези изисквания.
И няколко изречения по мотивите.
Първо, обществената мисия на училището е да обучава в професионално направление “Архитектура, строителство и геодезия” и откриването на архитектурата ще бъде логическия завършек в развитието на училището.
Второ, ние сме получавали легитимен прием за три поредни години с решение на Министерския съвет и с откриването на факултета ще изпълняваме поетите ангажименти към тези студенти.
Трето, академичният състав на Архитектурния факултет. За учебната 2006-2007 г., след решение на Народното събрание, в Архитектурния факултет имаме готовност да прехвърлим веднага деветнадесет преподаватели, от които девет хабилитирани и десет нехабилитирани, а след приключване на конкурсите, които текат в момента (към ноември 2006 г.), ще станат двадесет и пет преподаватели, от които дванадесет хабилитирани и тринадесет нехабитирани. От хабилитираните пет са професори, от които четирима са архитекти.
До 40-членен академичен състав, съгласно изискванията на закона, оставащите петнадесет бройки ще бъдат попълвани в следващите две учебни години с по шестима преподаватели чрез конкурси и в последната година – с трима преподаватели. Тоест, поетапно ние сме в състояние да изпълним изискванията на закона.
По учебно-материалната база – ние имаме богата учебно-материална база. Имаме 106 дка, представляваме един цялостен комплекс с необходимите учебни, битови, спортни сгради. За Архитектурния факултет сме предоставили цяло крило от единия учебен корпус, като на всяко ателие сме предоставили един етаж, където всеки студент има работно място в учебното помещение.
Относно алтернативното образование и конкуренцията – ние предлагаме алтернативно образование, различно от това в УАСГ. Обучението се извършва в т.нар. учебни дизайн студия, нещо, което в чужбина съществува, но у нас по архитектура го няма. У нас така се обучават студентите във вузовете по изкуствата.
С финансирането казах, че нямаме проблеми. Както каза господин министърът, нашата цел е да създадем втора, алтернативна школа, да има конкуренция, защото в България единствената специалност, по която може би няма конкуренция, е архитектурата. Считаме, че с това ще повишим качеството на образованието по архитектура изобщо в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, доцент Годинячки.
Колеги, има ли въпроси, мнения, препоръки? Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Доцент Годинячки, Вие имате два други факултета, нали, единият е инженерен, а другият е?
ГЕОРГИ ГОДИНЯЧКИ: Колеж по строителство.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Колко е общо в момента преподавателският състав от хабилитирани лица?
ГЕОРГИ ГОДИНЯЧКИ: В момента в Строителния факултет имаме общо 56 преподаватели, в Колежа девет преподаватели. Хабилитираните са 27 хабилитирани преподаватели на основен трудов договор, до 65 години, за тях говорим.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Колко са приетите досега студенти по архитектура?
ГЕОРГИ ГОДИНЯЧКИ: Имаме досега две години по 25 студента и третата година, настоящата, 20 студента. Следователно, 70 студента по архитектура.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Предполагам, че становището на факултета-майка по архитектура е негативно? Така ли е? Така е.
Това бяха въпросите ми.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, има ли други въпроси, мнения, коментари? Или да смятаме, че това, което доцент Годинячки заяви като свои аргументи към решението на Министерски съвет, е достатъчно убедително? Има ли желаещи да се изкажат? Професор Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин ректор, аз ще подкрепя този факултет. Но се надяваме, че изискванията на закона за попълване на преподавателския състав на основно звено в университета от 40 души хабилитирани преподаватели ще бъде осъществено. Знам, че Вие до известна степен сте улеснен, защото по-нататък този факултет ще бъде окомплектован щатно с част от преподавателите на другия факултет. Отговорността, господин ректор, към Вас е изключително голяма. Защото архитектурата, заедно с медицината, правото, стоматологията, ветеринарната медицина са регулирани професии в света. Така че Вие поемате една голяма отговорност и аз считам, че Вие достойно ще се представите. Желая Ви успех!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, професор Камбуров. Има ли други желаещи?
Госпожо заместник-министър Виткова, Вие имате ли бележки? Нямате.
Не виждам заявени обратни мнения, така че предлагам, колеги, с гласуване Комисията да подкрепи проекта за решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов”, София, № 602-03-14, внесен от Министерския съвет и да го предложим за приемане в Народното събрание.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували “за” – единадесет нар. представители.
Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един нар. представител.
Комисията подкрепя проекта за решение.

Колеги, днес работихме експедитивно, за което благодаря.
Желая успех на Архитектурния факултет. Надявам се той да бъде подкрепен и от Народното събрание.
На всички – приятен следобяд. Закривам заседанието.
/Закрито 16,05 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Валентина Богданова/





Стенографирала:
/Сн. Долапчиева/

51440 знака, 20 стр.