---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката


П Р О Т О К О Л
№

На 19 април 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, второ четене (продължение).

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 16,30 ч. и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по образованието и науката. Има необходимия кворум за това. Ще продължим работата си по обобщения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет и от г-жа Маруся Любчева и група народни представители, по доклада за второ гласуване – така, както този дневен ред беше обявен и към края на предишното заседание. Имате ли други предложения като точки от дневния ред? Не виждам.
Моля, която е съгласен това да е единствената ни точка днес, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар.предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се - няма.
Дневният ред е приет.
Благодаря, уважаеми колеги.
В днешното заседание ще вземат участие г-н Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката, г-жа Надежда Захариева, заместник-министър на културата, г-н Веселин Маргаритов, заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, както и представители на синдикалните организации, експерти от Министерството на образованието и науката, от Министерството на културата и от Държавната агенция за младежта и спорта.
Добре дошли на всички. Продължаваме нашата работа. Бяхме стигнали до § 3 от Обобщения законопроект. Продължаваме дискусията по § 3. Имате думата. Виждам, че има и предложения. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, припомнете cи това, което коментирахме миналия път и специално мнението, което изрази г-жа Гроздилова по отношение на нашето предложение, а именно: да се даде възможност да се вкара в ал. 3 текст “държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети”. И тогава, ако си спомняте, тя обоснова защо е необходимо да се изключи от кръга възможности за избор задължително избираемата подготовка. В тази връзка бих искала формално да направя предложение, въз основа на философията, която тя сподели, а именно: в § 3 да се създадат нови точки 1 и 2, като точка 1 придобива следната редакция:
“1. В ал. 3 думите “трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет” да се заменят с “държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети.”
И респективно, т. 2: “задължително избираемата подготовка се заличава”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Калканова, за предложението, което представихте.
Уважаеми колеги, мисля, че предложението е повече от ясно. И все пак – от Министерството на образованието и науката имате ли коментар по това предложение.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нямаме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Други изказвания по тази тема? Въпроси?
Предложението е ясно. Предлагам да го подложим тогава на отделно гласуване, госпожо Калканова, в противен случай процедурно няма да можем да изчистим текста.
Моля, който е съгласен предложението, представено от госпожа Калканова, да бъде предложение на комисията за нови т.1 и 2 във връзка с § 3 на вносителя и на предложенията, направени от н.пр. Л. Местан, В. Богданова и Т. Калканова, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар.предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се - няма.
Предложението се приема.
Във връзка с § 3 имате ли други съображения по предложението на н.пр. Л. Местан, В. Богданова и Т. Калканова?
Мисля, стана ясно във връзка и с националната изпитна комисия, че визираме органа, в който, естествено, ще има повече на брой членове. Проучихме и практиката. Оказа се, че една комисия от 40-50 души може да проверява кандидатстудентски изпити на няколко десетки хиляди кандидати, и т.н., и т.н. По-важното е, че визираме органа. Ако и тук няма Бог знае какви възражения, бележки или алтернативни текстове… Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги, понеже точно този член миналия път беше доста проблемен и се развихриха доста дискусии, надявах се, че през седмицата, в която нямаше заседание, този текст да е прецизиран. Искам да разбера смисъла на тази комисия. Очаквам действително добра аргументация от страна на Министерството на образованието и науката, защото не е ясно кой ще създава тази комисия, кои са хората, които ще влизат в нея, и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Мурджов, това е предложение на народни представители, които обосноваха…
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Искам да чуя оценката на министъра.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако искате да чуете оценката на министъра по това предложение, това е друго. Разбрах Ви.
Имате думата, господин министър, ако смятате за необходимо.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз веднага искам да кажа, че това е предложение, което не идва от Министерския съвет. Но въпреки това, действително не виждам някаква пречка да се създаде такава комисия. Предният път, ако помните, уважаеми колеги, спорът беше относно това дали тази комисия ще има по-скоро надзорни, донякъде методически функции, или тя ще бъде един огромен орган от хиляда човека, който по някакъв начин се разделя на подкомисии.
Ако идеята е тя да бъде по-скоро контролен или надзорен орган, със съответни методически функции, който да гарантира еднообразността на провеждания изпит, аз считам, че няма никаква пречка това да стане. И предния път споделих това становище.
Ако става въпрос за някаква комисия, която да е с подкомисии или решаващи състави от всичките няколкостотин или хиляди човека, това, според мен, би създало затруднения. Но какъвто и да е законът, ние ще го изпълняваме такъв, какъвто бъде приет.
Според мен, първото решение би било по-правилно. Наистина, нека да има такава комисия, тя да има методически функции, да следи за еднообразността, да бъде контролен или надзорен орган на това, което се случва. Затова направих този коментар. Оттук-нататък не знам какво друго бих могъл да кажа. Самата комисия няма как да вземе решение за оценката на всяка една работа, поне според мен, технически погледнато. И не знам защо трябва да спираме тук. Би могло текстът да е малко по-широко формулиран, така че вече да видим каква ще бъде практиката. При всички случаи, най-вероятно министърът на образованието и науката, който и да е към този момент, ще назначи тази комисия. Мисля, че в това няма някакво съмнение. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин министър. Аз няма да влизам в дискусия по този въпрос. Мисля, че стана ясно, че не бива да бъркаме чисто техническия аспект на проблема със статута на тази комисия. Ако тя не е една, ние опорочаваме държавния зрелостен изпит като държавен зрелостен изпит. Но ако имате заместващ текст, с удоволствие ще го поставя на разискване, разбира се, и на гласуване. Защото по никакъв начин, с нито едно наше предложение ние не бихме искали да затрудним министерството.
Казах вече, че този текст е едно към едно заимствуван и от наредба на самото Министерство на образованието и науката.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, имам един уточняващ въпрос към Вас. Аз си представям тази комисия като институция, която създава изпитните материали – тестове и др. Тяхното оценяване как се случва, как тя има капацитета да провери и оцени след провеждането на изпита? Това нещо аз не мога да разбера. Може би някой от вас може да обясни по-подробно процедурата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има подзаконов акт – Наредбата за провеждане на държавните зрелостни изпити, създадена въз основа на закон, който така и не влезе в сила, защото не са организирани държавни зрелостни изпити, освен пробните. Вероятно ще има нова такава наредба, в която ще бъде даден отговор на тези въпроси. Важното е, че зрелостникът, след като положи държавен зрелостен изпит, ще бъде оценен. И тази оценка ще му бъде поставена от оценители, но ще бъде подписана от националната изпитна комисия. Това е органът, това е повече от естествено. Да не бъркаме статутът на органа с чисто техническите измерения на този проблем като изпълнение на правомощия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам Ви, господин Местан, но се питах (а вероятно и други колеги, говорейки с тях) – комисията, съвсем естествено, изработва материалите, които са обект на тест и оценка...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, това е съвсем друго нещо. Има съвсем друга процедура кой, как, при какви условия… Ще видите, че и в този закон даже ги има тези текстове. Това е съвсем друга материя, която не е в тази точка трета от нашето предложение.
Ако искате - да продължим разговора за това как се случват нещата, но мисля, че не обсъждаме тази тема сега. Освен това, ние вече го коментирахме.
И така, аз предлагам да гласуваме § 3. Гласуваме по принцип предложението на вносителя – подкрепя се предложението на вносителя, с направените изменения по предложение на н.пр. Л. Местан, В. Богданова и Т. Калканова.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – десет нар.предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – четирима нар.предст.
Предложението се приема.

Продължаваме нататък с § 4.
Предложението на вносителя е следното: “§4. В чл. 26, ал.1 се създава т.12: “12. По културата”.
По предложението на вносителя има предложение от н.пр. Анелия Атанасова: “В § 4, т.12 след думите “По културата” се добавят “и по чужди езици и култура”.
Обсъждаме § 4, уважаеми госпожи и господа. Госпожо Атанасова, ще представите ли предложението си? Заповядайте.
АНЕЛИЯ АНАСТАСОВА: Идеята е на предложението ми е, че училищата по културата, както е предложено от г-жа М. Любчева, не са само Националната гимназия за древни езици и култура и Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език. В системата на Министерството на образованието и науката има училища, които успешно осъществяват и чуждоезиково обучение, както и профилирани гимназии с чуждоезиково обучение.. Такива училища регистрират висока образователна ефективност. Такива са например 8 СОУ, 133 СОУ, 141 СОУ, 142 СОУ и др.. Консултирах се с колеги и те държат да не вземаме решение само за горепосочените две училища, а и за тези, които изпълняват същата дейност към Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Атанасова. Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз се запознах много подробно с предложението на госпожа Атанасова и по принцип считам, че то не се различава от това, което предлагам и аз – да се създаде “Т. 12 По културата”, защото това, което е изписано в мотивите, показва, че тези училища, общо взето, се отнасят към “училища по култура и” нещо друго. Тук е изписано “чужди езици”.
Моето предложение е да приемем по принцип това, но да остане “Т. 12. По културата”, като по-нататък (това е лично мое мнение и аз приемам това) да бъде изготвен и се приеме статут на тези училища по културата. Тогава там ще се диференцират точно училищата и те могат да попаднат в тази категория.
Защо предлагам това да стане по този ред? Защото се опасявам, че ако изпишем отделно “чужди езици”, то вероятно всички профилирани гимназии, които в момента са с преподаване на чужди езици, ще влязат в тази категория и това означава, че ние отваряме изключително широко системата и ще създадем много проблеми. На фона на намаляването на броя на децата, на фона на всички други проблеми…
В крайна сметка, внесена е в Народното събрание Програма за училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка и затова смятам, че трябва да се отнесем принципно към това и да приемем “По културата”, а всичко останало да се отнесе по реда, който така или иначе и в Програмата ще бъде уреден. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева. Господин министър, струва ми се, че наистина е задължително да Ви чуем.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, не знам дали всички колеги имат пред себе си основния текст на закона, за да видят за какво става въпрос. Става въпрос за отделяне на един нов вид училища – те да бъдат по културата. Изброени са – да бъдат такива, такива и такива и т. 12 е “По културата”.
Аз не съм против и в това, което г-жа Атанасова каза, има много логика, тъй като има различни смесени форми, които хем са по културата, хем са по езиците, и т.н. Големият въпрос обаче, според мен, тук е следният: кой е критерият дали едно училище е училище по културата? Без да искам да засягам тези две училища, ще ви кажа, че според мен критерият е формален – дали финансиращият орган е Министерството на културата. За друг критерий не мога да се сетя.
Не знам какво значи едно училище да е “училище по културата”. Всяко училище би трябвало да е училище по културата. В крайна сметка културата, за мен поне, е съвкупността от натрупаните ценности в едно общество, в това число знанието, и т.н.
Така че, ако считате, че има вариант чисто формално да ги отделим, аз не възразявам. Но това са хем профилирани, хем по културата училища. И не знам тези хибридни форми до къде може да отиват – това е единственото ми притеснение. Преценете как да бъде, но откровено казано, това нас би ни затруднило малко, защото това са училища, които формално не почиват на този критерий – ние сме техен финансиращ орган, а най-често това са общините, между другото. Не знам в случая тези какви са – най-вероятно това ще се окажат общинско финансирани училища. И възниква въпросът кой би ги признал за такива училища – езиково-културни, или културно-езикови. Кой би ги признал?
АНЕЛИЯ АНАСТАСОВА: Просто трябва да се вкарат в нормативни актове, защото те са такива, със специални учебни планове са… Могат да представят и плановете, по които се работи...
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Те ще влязат, но кой признава че едно училище е такова, а съседното училище не е такова? Това е моето притеснение, иначе няма никаква злонамереност към тези училища.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин министъра. Прав сте, целият проблем е, че в закона боравим с определени термини, които впоследствие не са разгърнати като точно приложно поле, с ясни критерии, на които трябва да отговарят тези училища. Защото по пътя на формалната логика, вероятно ще се опитаме да съзрем някаква разлика между профилираните училища и тези по културата, да речем, в смисъл на профилирани и специализирани, като профилираните се явяват някакво междинно звено между общообразователните и специализираните с определена степен на профилираност. Сега правим още едно – някои от профилираните пък да бъдат хем профилирани, хем специализирани, както разбирам от предложението.
Откровено казано, не мога да изразя категорично становище по този въпрос. Съзирам и споделям логиката, която се съдържа в предложението на г-жа Атанасова, но ми се струва, че когато въвеждаме определен тип училища, това трябва да бъде съчетано с определени критерии, на които да отговарят тези училища. И, естествено, някакъв акт, който да урежда тези критерии, за да могат те да се прилагат от страна на господин министъра.
Колеги, продължаваме дискусията. Ако някой друг иска думата? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако ми позволи госпожа Атанасова, ще кажа, че няма спор по идеите, които тя залага. Заедно с това съм абсолютно съгласна с целия разговор, който се води тук до момента – че в края на краищата е много важно да упоменем какво представлява “училище по култура” с ясни критерии, в които то трябва да се вмести. Защото оттам-насетне ще гадаем по учебни планове, които е утвърдило министерството, ще кажем - защо училищата по изкуствата да не бъдат и такива, в които да има изкуства и чужди езици? Ще влезем в един разговор, в който няма особено хляб.
Много е лесно да кажем, че става дума за две училища само. Но тези училища могат да станат и три, в рамките на предложението, което се прави, да има специални училища по културата. Мисля, че в една препратка, направена по-назад, има аргументи по това предложение. Това е предложение на проф. Камбуров за § 7а и 7 б по този проект, в което той предлага в 6-месечен срок да бъде разработен от Министерството на културата статут за това какво представлява училище по културата. И ако подкрепим впоследствие и това негово предложение, мисля, че тогава вече дали едно училище влиза в тази т. 12 или не, ще бъде разговор с аргументи, докато сега само изброяваме.
Мисля, че това е по-добрият подход – да не спорим, а да подкрепим тук предложението на вносителя, защото то е записано коректно.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам една кратка реплика, малко по-странна, защото е реплика в подкрепа на това, което чувам от госпожа Богданова.
Законът би трябвало да урежда статута, а оттам евентуално подзаконови актове или самият закон – критериите. И това би трябвало да бъде отворена опция за всички училища, които, ако биха покрили определен набор критерии, да могат да се кандидатират. Така че, ако се приеме този подход, не ex lege конкретното училище “хикс”, “игрек” или “зет” да придобият по закон статут на училище по култура и чужди езици, а да се знае какво е това “училище по култура” и съответно вече всеки да е в правото си да се кандидатира, ако смята, че това е направлението и нишата, в която смята да разгърне образователната си политика.
Действително, аз лично се ориентирам към приемане по принцип на подобно предложение, но за себе си ще остана с усещането, че то ще е имплантирано в предложение, с което вече ние ще искаме да видим какво е това училище по културата, за да може всички да се кандидатират.
Уважаеми колеги, госпожо Богданова, това беше реплика, но смятам, че това е логично. Благодаря.
Предлагам да подкрепим предложението по принцип, с уточнението, че се очертава нагласа и за подкрепа на предложение за акт, с който да се уреди статутът на училищата по културата.
Моля, който е съгласен това предложение да се подкрепи по принцип, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – двама нар. предст.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на вносителя по § 4. Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по § 4, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – двама нар. предст.
Приема се предложението на вносителя по § 4.

Продължаваме с § 5. Вносителят прави следното предложение: “§ 5. В чл. 26а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите “в VІІ или VІІІ клас” се заменят с “І, V, VІІІ или в ІХ клас”.
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Държавните училища по културата могат да приемат ученици по ред, определен от министъра на културата и министъра на образованието и науката.
(6) Държавният план-прием за училищата по ал. 4 и 5 се утвърждава от министъра на културата и министъра на образованието и науката”.
Предложението на н.пр. Димитър Камбуров е “В § 5, т.1 да отпадне.”
Народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Татяна Калканова предлагат следните изменения и допълнения в § 5:
“1. В т.2, ал. 5 се изменя така:
“(5) Учениците се приемат в І и VІІІ клас в училищата по чл. 26, ал. 1, т.12 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата”.
1. Създава се т.3:
“3. Създава се ал. 7:
(7) Условията и редът за проверка на възможностите на учениците не могат да се изменят по-късно от 12 месеца преди кандидатствуването им за приемане в училищата по ал. 1-5”.
Предложение на н.пр. Анелия Атанасова: “В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “ІХ клас” се добавят “в държавните, общинските и частните училища по чл. 26, ал. 1, т.10 и т . 12.”
2. В т.2, ал. 5 се добавя изречение второ: “Общинските училища по чужди езици и култура могат да приемат ученици по ред, определен от министъра на образованието и науката”.
3. В т. 2, ал, 6 в края на изречението се добавят “за държавните училища и от министъра на образованието и науката за общинските училища”.
Предложение на н.пр. Маруся Любчева по § 5: “В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
“1. В ал. 3 думите “в VІІ или VІІІ клас” се заменят с “в VІ, VІІ или VІІІ клас”.
2.Точка 1 става т. 2.
3.Точка 2 става т.3 и се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинея 5 се изменя така:
“(5) Учениците се приемат в І и VІІІ клас в училищата по чл. 26, ал. 1, т.12 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата”.
б) Създава се ал. 5а:
“(5а) Учениците се приемат в V и VІІІ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 с профил “природо-математически” и “хуманитарен” след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката”.
в) Алинея 6 става § 7а на Преходните и заключителни разпоредби и се изменя така:
“§ 7а. Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата. Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием се определят с наредба на министъра на културата и министъра на образованието и науката”.
Госпожа Силвия Стойчева предлага по § 5 следните изменения и допълнения:
“1. Създава се нова т. 1:
“1. В чл. 26, ал. 3 се изменя така:
(3) Учениците се приемат в V и VІ клас за спортовете с ранна специализация и в VІІ или VІІІ клас за останалите видове спорт в държавните и общински училища по чл. 26, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувани с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта”.
2. Досегашните т. 1 и 2 стават съответно т. 2 и 3.”
Това са предложенията по § 5 на вносителя. Имате думата, уважаеми колеги. Първо се обръщам, разбира се, към вносителите, да представят своите предложения и се надявам г-жа Богданова и г-жа Калканова да проявят разбиране и ако имат съображения по нашите предложения, да ги споделят с колегите. Има готовност г-жа Маруся Любчева, която също е направила предложение. Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател. Аз искам да уточня, че предложенията, които съм направила, фактически доуточняват и допрецизират текстовете, които внесохме с колегите на първо четене. Вие си спомняте, че там стана дума за това, че нашето предложение не е пълно по отношение на спортни училища, по отношение на училища с природо-математически и хуманитарен профил и се опитахме да направим конкретизация на текстовете, за да включим спортните училища.
В този смисъл новата алинея, която предлагам по моето предложение, се отнася за спортните училища.
И по-надолу, ал. 5а, която се създава, се отнася до профил природо-математически, както е в закона, и хуманитарен – след проверка на възможностите.
Всички останали текстове доуточняват и синхронизират нашите текстове, за да звучат по аналогичен начин, по който звучат и в Закона за народната просвета. Тоест, те са и редактирани, за да не звучат различно и да не внасят недоразумения по възприемането на текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Любчева. Заповядайте, госпожо Стойчева.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател, за възможността да представя на Вашето внимание предложението за промяна на текст в чл. 26а в Закона за народната просвета, който касае приема в спортните училища.
С последните изменения и допълнения в Закона за народната просвета се създаде едно несъответствие между Правилника за неговото прилагане и Наредбата, отнасяща се до приема в спортните училища по отношение на възрастовата граница за прием на ученици в тези училища.
Съгласно разпоредбите на чл. 26а, ал. 3 на Закона за народната просвета, този прием се извършва в VІІ или VІІІ клас, а съгласно разпоредбите на Правилника за неговото прилагане и Наредба № 4 за прием в спортните училища, приемът се извършва след завършен V, VІ или VІІ клас. Това очевидно несъответствие налага много често представителите на Държавната агенция за младежта и спорта да водят съответния диалог с представителите на Министерството на образованието и науката по отношение на това кой е меродавният нормативен акт, въз основа на който да се извършва приемът.
С оглед на това несъответствие, моето предложение касае приемът в спортните училища да бъде след завършен ІV клас. Това ще позволи да се създаде един пълноценен прогимназиален курс в спортните училища (добре е известно на всички, че прогимназиалният курс е след ІV клас), а освен това, ще се даде една добра възможност за развитие на ранните спортове.
Бих искала само да уточня, че тъй като в моето предложение конкретно фигурират думите “спортове с ранна специализация”, а в предложението, отправено от г-жа Весела Лечева до министъра на образованието и науката тези две думи не съществуват, то това се дължи на факта, че в момента няма нормативен документ, който да посочва конкретно кои са спортовете с ранна специализация. И аз оттеглям предложението си за тези две думи “ранна специализация”, като те отпаднат от текста, за да не създаваме допълнителни затруднения и да се посочва в Закона за физическото възпитание и спорта или в Закона за народната просвета кои са тези спортове. А в съответната наредба те могат да бъдат уточнени, след съответното обсъждане между представителите на министерството и на агенцията.
Така че аз правя предложение текстът да добие следният вид: “Учениците се приемат в V, VІ, VІІ или VІІІ клас в държавните и общинските училища по чл. 26а, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря, госпожо Стойчева. Действително, безкрайно ни улеснихте с предложението си за отпадане на тези два израза, защото иначе би трябвало да им дадем определение в закона, за да могат да присъствуват в него.
Господин министър, как предпочитате - веднага ли да вземате отношение по всяко предложение, или след като народните представители изложат своите предложения – и накрая да обобщите? Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: В случая искам да кажа, че това, което г-жа Стойчева направи сега като уточнение, е много коректно, и ние не виждаме пречка да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Колеги, аз най-напред бих искала да прецизирам нашето предложение в т. 3 по ал. 7, доколкото на предходното заседание ние приехме § 1. По-скоро, насочвам вашето внимание към ал. 2 на чл. 4а, където сме казали, че “условията и редът за завършване на определен клас” трябва да стават известни “най-късно до началото на съответната учебна година”. За да може нашето предложение да е в хармония с този вече приет текст, аз предлагам в нашето предложение, в точка 3, алинея 7 да звучи така: “(7) Условията и редът за проверка на възможностите на учениците не могат да се изменят по-късно от началото на съответната учебна година”.
Така ще има съответствие с вече приетите текстове.
Ако ми позволите един коментар, всъщност, в ал. 5 нашето предложение съвпада с предложението, което е направила и вече защити пред комисията госпожа Любчева. Според мен, оттук-нататък ние трябва да дискутираме в нейното предложение идеята, вложена в създаването на новата ал. 5а, а именно: доколко е логично такъв прием да се упражнява в училищата с природо-математически и хуманитарен профил. Само ще припомня, че един проблем, специално за природо-математическите училища, многократно поставян пред комисията, според мен, е за различията в направените предложения. И, разбира се, заслужава да бъде подкрепено предложението на г-жа Стойчева, доколкото вече неколкократно коментирахме, че когато се урежда нормативната база за този по-ранен прием, тя трябва да бъде направена във всички видове училища.
В този смисъл, аз лично имам намерение да подкрепя предложението и за природо-математическия и хуманитарен профил. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, имате ли коментар по предложението на госпожа Любчева за нова ал. 5а?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, искам само да очертаем още веднъж какво правим. Аз не съм против това, което правим, но пак да си го припомним.
Ние всъщност малко либерализираме системата - кога точно децата да сменят училище. И казваме – в еди кои си училища те могат да постъпват в І ,ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ клас. Това правим, нали? Аз лично не съм против това, тъй като знаете, че в нашата Програма, общо взето с идеята, която е заложена (имам предвид тази, която е внесена, без претенции за специално авторство), считаме, че VІІ клас е подходящ момент за сменяне на училището.
Без да влизам в такъв дебат, искам да кажа, че допускам и считам, че това ще стане, ако бъде приет, разбира се, от Програмата този компонент – че за определени специалности или определени профили трябва да има някакви изключения. Всъщност, ние в момента уреждаме изключенията, така че ми се вижда разумно това, което в момента се прави. Единственото, за което бих помолил, е да не “разтваряме” прекалено много тези възможности, защото в противен случай вече доста ще обезмислим ритмичността, логиката на сегашната структура на образователната система. Ако това е в рамките на изключенията и ако все пак тези изключения се контролират, както това става сега, мисля, че тези текстове могат да се подкрепят. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Аз все пак ще подложа поотделно на гласуване предложението на г-жа Маруся Любчева за ал. 5а, защото е важно да видим, да се опитаме да си представим на практика какво остава извън изключенията. Това не е маловажен въпрос – какво въобще остава извън изключенията? Почти нищо! Така че не говорим вече за изключения.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз само искам да допълня към казаното до тук, че в момента също се осъществява такъв прием в природо-математичеки профил, но той се осъществява въз основа на разрешителен режим – писма от Министерството на образованието и науката. Така е.
Но смятам все пак, че ако искаме да регулираме това, по-добрият вариант е то да бъде законово уредено, а не с писма. Защото за една гимназия може да се получи писмо, за друга не може да се получи писмо... Смятам, че с този прием ние определяме едно добро развитие на природо-математическите гимназии, които наистина подготвят добре и никой не се съмнява в качеството на подготовката и в ранното откриване на децата, които имат потенциала да развиват в бъдещето математика, информатика и т.н. Това беше основата да подкрепя всички тези досега осъществяващи се дейности в училищата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Все пак, колеги, аз искам да бъда коректен и да кажа, че когато във връзка с една законодателна инициатива на Министерския съвет се впуснем по-смело между първо и второ гласуване в предложения, които засягат сериозно структурата и системата на народната просвета, при положение, че държавната политика в тази област се осъществява от изпълнителната власт в лицето на министъра на образованието и науката, естествено е да съобразим, че бихме поставили изпълнителната власт в една деликатна ситуация – ад хок, в хода на тези обсъждания да дава оценка за подобни предложения.
Има разлика, все пак, между изключенията, и превръщането в правна норма на тези изключения. Но виждам, че няма сериозни възражения от страна на изпълнителната власт. Има ли други изказвания по тези предложения? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос. Знам, че темата е дискутирана, сега обсъждах и с колегите. Нас много ни притеснява този първи клас, господин министър – как ще оценявате децата в този първи клас? Според нас, това няма как да стане. Спомням си мотивите на вносителя – казва се да се откриват заложбите на тези деца отрано, да ги развиват от първи клас нататък. Но как ще бъдат изпитвани тези деца в първи клас, как ще стане това?
Ние не смятаме, че е удачно и смятаме, че за много деца това ще бъде тежък стрес, проблем, ако не бъдат оценени по достойнство. Знаете, че не всички деца в първи деца успяват да се развият достатъчно и да бъдат подложени на такъв изпит. Ние ще се въздържим на всички текстове, които предполагат изпит в първи клас. И Ви моля съвсем накратко да кажете Вашето лично мнение по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Аз съм напълно съгласен, че проверката на възможностите трябва да бъде в определени граници и да има някакъв общ смисъл. Това, което обаче ще последва, ако бъдат така приети промените, или поне аз така ги разчитам, е, че проверка на възможностите преди първи клас или за влизане в първи клас ще има само за децата, които ще бъдат в училища по изкуствата и културата, в което има известна логика. По изкуствата, да речем, ако едно дете е талантливо, то най-вероятно може да се установи дали е музикално или не е. Не съм голям специалист тук, но мисля, че на тази възраст може да се установи това. Но бих възразил, по-скоро, ако това се разпростре и върху другите деца, тъй като вече става доста съмнително доколко е възможно в едно обикновено училище децата да бъдат селектирани по този начин, каквито гласове се чуха, между другото, по повод на опашките за записване тази година пред някои софийски училища. Мисля, че този въпрос някакси утихна от само себе си, но за догодина сериозно ще трябва да помислим и по този въпрос.
Моето впечатление е, че през последните години започва да има едно известно различие, включително в общественото съзнание, и хората различават качеството на училищата от един и същи град, при което, мисля, че догодина ще има наплив към едни училища, за сметка на други. И понеже това са главно централни училища, там ние няма как да увеличаваме приема. Така че ще трябва да мислим общо за някакъв механизъм, с който да регулираме този въпрос.
Специално за училищата по изкуствата и културата (каквото и да значи последното) считам, че е възможно да има такава проверка. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин министъра. Нека все пак още веднъж да повторим, че приемът в първи клас засяга само училища по т.12 – само по изкуствата и културата. Така че, господин Димитров, страховете Ви, и да са основателни, засягат само приема в училищата по изкуствата и културата. Това е важно да се уточни.
Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Мисля, че както каза и господин вицепремиерът, тук наистина само се либерализира нещо, което в практиката съществува и е доказано, че точно така трябва да става.
В областта на изкуствата наистина е възможно един талант да се открие рано и ако не го открием, ние рискуваме да направим това, което става в градовете, където няма такива училища и родителите нямат възможност да открият таланта на децата – получава се една “ранна смъртност” на таланта. В областта на изпълнителското изкуство ранното развиване на таланта е много важно, така че ние напълно подкрепяме предложенията, внесени от г-жа Маруся Любчева в чл. 26а, ал. 4 думите “в VІІ или VІІІ клас” да се заменят с “І, V, VІІІ или ІХ клас”. Това е точно съобразено с различните видове изкуства и годините, в които могат децата да бъдат поощрени да продължат в областта, за която са родени.
В чл. 26, ал. 1, т.12 – “учениците се приемат в І и VІІІ клас след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата” – държим това нещо да бъде прието. Приемаме и споделяме предложението “ал. 6 става § 7а” - за нов § 7а.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на г-жа Надежда Захариева.
Уважаеми колеги, други изказвания има ли? Извинете, но аз искам да прочета § 7а, госпожо Любчева и Ви моля да ми помогнете, ако нещо не съм разбрал.
Уважаеми колеги, мисля, че се налага този текст да се прочете внимателно и разчленено: “§7а. Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата.” До тук нещата са ясни. Продължавам: “Условията и редът за утвърждаването на държавния план-прием се определят с наредба на министъра на културата и министъра на образованието и науката” – това не го разбирам, може би трябва да ми обясните, защото ако един министър утвърждава план-приема, значи друга наредба трябва да каже как той точно трябва да го направи... Прочетете внимателно текста – не Ви питам какво искате да кажете, а как го казвате, защото това все пак е закон. Благодаря. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Въпреки че това не е текст, предложен от министерството, аз следва да обясня, тъй като мисля, че разбирам логиката и мисля, че не е лошо казано.
Държавният план-прием за училищата, независимо кои са те, се определя с индивидуален административен акт за всяка година – това е заповед. А как да се достигне до тази заповед, е въпрос на една наредба (и сега е така в нашето министерство), в която се казва: до еди-коя си дата началниците на регионалните инспекторати събират еди-какво си, директорите дават еди-какво си, и т.н., и накрая министърът издава заповед.
Така че това са два различни акта. Първият – държавният план-прием, е индивидуален административен акт, конкретен за всяко училище. Докато наредбата, както и тук е написано, по-скоро урежда условията и редът за това нещо - тоест, при какви условия и в зависимост от каква процедура се стига до окончателния акт. Това е логиката, поне според мен.
Дали има логика двамата министри да го правят – според мен има и ще ви кажа каква е. Тук обикновено са включени и началниците на регионалните инспекторати и т.н, нещо, за което министърът на културата няма преки разпоредителни функции и според мен има логика да бъде от двамата министри. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз нямам никакво съмнение, че това е логиката на предложението. Но, моля да бъда разбран правилно, мисълта ми беше дали е намерена най-подходяща езикова форма, при това в закон, да се каже това, защото все пак имаме първо изречение, в което се говори за утвърждаване на държавния план-прием. Явно, има се предвид актът на утвърждаване. И после повтаряме същата дума. Трудно ще се разбере, зная, че това се казва: колко да бъде този прием, да се определи колко е приемът, колко да бъдат бройките, каква да бъде процедурата за определяне на тези бройки, разбирам, но за две различни процедурни действия ние използваме една и съща дума! Моля Ви само да помислите, няма да споря повече, ще го подложим на гласуване, но... Ако смятате, че се разбира, аз нямам нищо против.
Лично аз ще се въздържа да подкрепя този текст, защото съм съгласен с онова, което се предлага, но категорично не съм съгласен с езиковата форма, в която се опитвате да предадете тази своя политическа воля. Категорично! Утвърждаването е акт, а във второто изречение всъщност ми обяснихте, че иде реч за един процес на съгласуване по определяне на държавния план-прием. Едното е определяне, може би, едното е уточняване, процедура, по която се стига до определен план-прием. А първото е акт на утвърждаване. Това са две много различни неща и би трябвало да бъдат назовани с различни думи. Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Позволете ми, господин председател, да кажа и моите съображения по този въпрос, с надеждата да бъдат изяснени нещата в тази посока.
Аз разбирам този текст по следния начин.
Министърът на културата и министърът на образованието и науката подготвят и издават наредба, но въпросът е дали двама министри могат да издават такава наредба, има ли такава практика, това не знам?
В тази наредба се вменяват права на министъра на културата да утвърждава държавния план-прием – аз така разбирам този текст.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: За училищата по културата ние одобряваме този текст.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз искам само да отговоря на въпроса на г-н Имамов – такава практика има и тя в момента съществува. Смятам, че това не е проблем.
Логиката на § 7а беше вече изяснена. Аз благодаря на господин министъра, че ми помогна в това. Има един абсолютно аналогичен текст в Закона за професионалното образование и аз съм се постарала по тази логика да движа нещата. По принцип бихме могли да направим в момента една съвсем лека промяна: “условията и редът за държавния план-прием се определят с наредба…”, тоест, да премахнем “утвърждаването”. Това е текст, който е пренесен и смятам, че бихме могли да си позволим такъв вариант.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Логиката е ясна. Струва ми се, че имаме полезен ход при обсъждане в пленарна зала, ако има по-точна редакция, можем да предложим редакционна поправка. Общо взето, ще се постараем да направим това, защото ми се струва, че се налага. А това, че го има и в друг закон, още не е основание да го приемем, при положение, че има сериозни съмнения за това дали е най-удачната езикова форма.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Госпожо Атанасова, не Ви разбрах – оттегляте си предложението по § 5 ли?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Да, оттеглям го.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре. Г-жа Анелия Атанасова си оттегли предложението по § 5.
Уважаеми колеги, който е съгласен с предложението на н.пр Л. Местан, В. Богданова и Т. Калканова, с редакцията в ал. 7, вместо израза “по-късно от 12 месеца преди кандидатствуването” да стане “по-късно от началото на съответната учебна година” – с това уточнение моля да гласувате.
Гласували “за” – тринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един нар. предст.
Предложението е прието.
Предложението от н.пр. А. Атанасова е оттеглено.
Предложение на н.пр. М. Любчева…
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, нашето предложение по т. 1 на § 5 се различава с това на г-жа С.Стойчева, тъй като аз предлагам VІІ или VІІІ клас да се заменят с VІ и VІІ или VІІІ, а тя предлага да се заменят с V, VІ, VІІ и VІІІ клас.. В този смисъл нейното е по-общо като цяло, затова аз оттеглям т. 1 на моето предложение по § 5.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Оттегляте точка 1 от предложението си по § 5, така разбирам.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Което означава, че преминаваме към гласуване на предложенията Ви по ал. 5 (подточка “а”). Който е съгласен с предложението на г-жа М. Любчева по § 5, подточка “а”, моля да гласува. Мисля, че това Ви предложение съвпада с онова, което вече гласувахме по предложението на н.пр. Л. Местан, В.Богданова и Т.Калканова.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
И това предложение е прието.
И сега предложението на н.пр. М. Любчева по § 5 за създаване на нова ал. 5а.
Гласували “за” – тринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един нар. предст.
Прието е и това предложение.
Предложение на н.пр. М. Любчева за нов § 7а. Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – двама нар. предст.
Предложението е прието.
Предложение на н. пр. Силвия Стойчева.
Уважаеми колеги, моля, който е съгласен с предложението на н. пр. Силвия Стойчева, с направените уточнения за отпадане на изразите “ранна специализация” и “за останалите видове спорт”, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Предложението е прието с консенсус.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по § 5, с направените изменения и допълнения, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Мисля, че предложението на н.пр. Д. Камбуров да отпадне т.1 в § 5 е отхвърлено от само себе си, защото е приета.

Уважаеми колеги, преминаваме към § 6.
Предложение на вносителя по § 6: “§ 6. В чл. 40 се създават ал. 6 и 7:
“(6) Учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, се поощряват с грамоти и с други награди при условията и по реда на наредба, издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
(7) Директори, постигнали високи резултати при управлението на училището, се поощряват с грамоти и с други награди при условията и по реда на наредбата по ал. 6.”
Г-жа Маруся Любчева предлага следното по § 6: “В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 след думите “грамоти и с” думата “други” се заличава.
2. В ал. 7 след думите “грамоти и с” думата “други” се заличава.”
Госпожо Любчева, имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Господин председател, приемам моето предложение тук за редакционно, защото смятам, че грамотата не е награда, тя има друг смисъл, друг знак, друг символ. Затова предлагам да се поощряват с “грамоти и награди”, без да има думата “други”. Моето разбиране е такова, затова съм направила предложението.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че предложението е ясно. Имате ли коментар по него, господин министър?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Предложението е редакционно…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Предлагам да не влизаме в спор награда ли е грамотата. Моля, който е съгласен с предложението на н.пр. М. Любчева по § 6 на вносителя, да гласува.
Гласували “за” – тринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един нар. предст.
Предложението е прието.
Моля, който е съгласен по предложението на вносителя по § 6, с направените изменения, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Предложение на вносителя по “§ 7. (1) Държавните зрелостни изпити по чл. 24 се провеждат след приемането на програмата по чл. 9а и не по-рано от 12 месеца след утвърждаването на примерните изпитни материали по чл. 24, ал.7.
(2) Примерните изпитни материали по чл. 24, ал. 7 се утвърждават в срок 6 месеца след приемането на програмата по чл. 9а.
(3) В случай че срокът по ал. 1 изтича след началото на учебната година, държавните зрелостни изпити се провеждат за учениците, които завършват ХІІ клас през следващата учебна година.
(4) До провеждане на държавните зрелостни изпити по чл. 24 средно образование се придобива след успешно завършен ХІІ клас и се удостоверява с диплома за средно образование, която е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
(5) До провеждане на държавните зрелостни изпити по чл. 24 Министерството на образованието и науката организира пробни изпити за част от учениците, които завършват ХІІ клас.
(6) Учениците, които полагат пробни изпити, се определят на случаен принцип, като броят им се увеличава всяка учебна година.
(7) Оценките от положените пробни изпити не се вписват в дипломата за средно образование.
(8) За организирането и провеждането на пробните изпити се прилага съответно наредбата по ч. 24, ал. 9.”
По § 7 имаме предложение на н.пр. Маруся Любчева: “В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Държавни зрелостни изпити по чл. 24 се провеждат не по-късно от пет години след приемането на програмата по чл. 9а”.
2. Алинея 3 да отпадне.
3. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Изборът на учениците, които полагат пробни изпити, се определя на принципа на представителността по вид училище и област”.
По този параграф има предложение и на н. пр. Димитър Камбуров: “Създават се § 7а и § 7б:
“§ 7а. В шестмесечен срок от влизането на този закон в сила министърът на образованието и науката и министърът на културата разработват критерии за придобиването на статут на държавно училище по култура”.
“§ 7б. В срок от 6 месеца от влизането в сила на настоящия закон Министерството на образованието и науката разработва специализирани критерии за оценка на постиженията на учителите и директорите”.
Уважаема госпожо Любчева, имате думата за предложението си по § 7 на вносителя.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател. Предложението, което правя по чл. 24 за ограничаване на периода, в който трябва да бъдат въведени държавните зрелостни изпити, е продиктувано от това все пак да има някаква прогнозируемост по време. Мисля, че си спомняте, когато обсъждахме на първи вариант програмата, която представи Министерството на образованието и науката, моето становище и там беше, че трябва да има един времеви график, за който да е ясно – учениците, които ще влязат в съответната образователна степен при едни условия, по един ред и по една учебна програма, да завършат със съзнанието и със самочувствието, че именно те ще държат държавни зрелостни изпити. Това беше формулировката, която ми се стори най-непротиворечаща на това, което е внесено от Министерството на образованието и науката, за да ограничим – “не по-късно от пет години”, като това не противоречи, ако Програмата за училищното образование предложи нещо друго, по-къс вариант, то ние се вместваме в този вариант.
Другото, което правя като предложение за изменение – все пак изборът на учениците, които ще полагат пробни изпити, да се определи въз основа на един малко по-сигурен принцип, тоест, да има определен вид представителност при определянето на учениците, независимо, че тази представителност също ще бъде на случаен признак вътре в определените групи. Но да има различни по вид училища и да определим, че трябва да има и регионално изражение, тоест, тези ученици да не бъдат от един регион, защото, ако това не бъде описано, може да бъде направено по друг принцип. Смятам, че представителността по вид училище и по област (под област визирам регионална структура или регион, но така или иначе нашите регионални инспекторати са точно регионално представени) ще доведе до по-добро пробиране на тези изпити.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако Вие сте вносител на това предложение, ще позволите ли един въпрос? Ако Програмата по чл. 9а е за две години, как се връзва с Вашия текст? Вие подкрепихте предложението да няма срок за Програмата, затова питам.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Поне моето разбиране беше такова, че ние подкрепихме да нямаме изписване на Програмата от коя до коя година е.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: За срока от десетте години говоря… Други изказвания по § 7 има ли? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз съм готова да подкрепя предложението на г-жа Любчева и ми се струва, че дори приетата Програма по чл. 9а да е за 2, 5 или 10 години, като че ли това в момента не е най-важното. Ние говорим в момента за акта на приемането и за това, че трябва да се остави технологично време, в което да нагодим готовността си най-сетне за провеждане на зрелостни изпити, и то на държавни зрелостни изпити, като дадем едно обозримо време, в което това да стане факт.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест, приемате Програмата за отправна точка.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние приемаме за нормално, че в края на краищата трябва да дадем възможност на един випуск ученици, влезли по определен ред, да завършат по същия ред своето средно образование и най-сетне да направим опит, надявам се – сполучлив, да проведем държавни зрелостни изпити. Това е. Иначе ще ги отлагаме до безкрайност и мисля, че това не е удобно нито за нас, нито за министъра на образованието, който и да е той. Мисля си, че г-н Вълчев поне трябва да постави началото.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Любчева, все пак каква е логиката на Вашето предложение да отпадне ал. 3 на вносителя – в смисъл този срок за изтегляне на държавните зрелостни изпити с една година, ако изпитните материали не са представени достатъчно рано?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Мисля, че моето предложение е по-общо по принцип, затова съм го направила в този вид. Това, което аз предлагам, абсолютно не противоречи на предложението на министерството. Просто аз фиксирам един краен срок, в който тези въпроси да бъдат решени. И смятам, че така е правилно, все пак.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, има ли други изказвания по § 7? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам да запазим тези 12 месеца при всички положения, независимо дали ще приемем или не предложението на г-жа Любчева, защото, ако има матури, децата трябва да бъдат добре подготвени за целта. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Други изказвания има ли?
Господин министър, аз ще моля да вземете отношение по един въпрос, колкото и излишен той да се стори на пръв поглед.
По отношение на организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се явява определено специален. В този смисъл въпросът ми е има ли някакъв риск с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби да не сме успели съвсем да решим въпроса с отлагането на държавните зрелостни изпити, във връзка с чл. 20 от Закона за учебния план, в който има пряка делегация към училищните учебни планове?
Предполагам, проверили сте практиката в училищата – има ли случайно учебни планове, в които да се предвижда завършване било с държавен зрелостен изпит, било със зрелостни изпити и във връзка с чл. 20 да има определени проблеми. Защото държавният зрелостен изпит, ако е нареден във връзка с чл. 20 от Закона за учебния план е не просто задължение на ученика, но и негово право.
Има ли риск някой да поиска да се възползва от правото си да се яви на зрелостен изпит или на държавен зрелостен изпит само на основание, че в училищните учебни планове има предвидено подобно нещо и той, базирайки се на действуващия чл. 20 от закона да си търси правата?
Ако има подобен риск, да опитаме да преодолеем и това. Ако не, на базата на Вашите уверения, за мен дискусията ще е изчерпана и ще подложа текста на гласуване.
Вторият ми въпрос е пак във връзка с първия. Ако все пак има подобни рискове - като право на ученика да се яви, ако не на държавен зрелостен изпит, то на някакъв зрелостен изпит, вероятно това ще отвори въпроса и за реквизитите в дипломите, с които ще се завършва средно образование.
Това ми е питането и от Вашия отговор зависи дали приключваме тази тема и подлагам на гласуване § 7. Благодаря, господин министър. Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, по първия въпрос - за мен това е един чисто схоластичен спор, не знам откъде е дошъл, но бих казал, че в него няма правна логика. И веднага мога да кажа защо.
Ако някой конкретен учебен план съдържа начина на завършване, то това е противозаконно. “Чл. 17. Учебният план съдържа…” – и пише какво съдържа. Учебният план по закон не съдържа начина на завършването. Ако някой в конкретен учебен план си е написал как се завършва, това е за сметка на този, който го е написал. Отговорът ми е съвсем кратък.
А що се отнася до втория въпрос, това вече е един изключително сериозен въпрос. Затова помолих моите колеги да раздадат по едно копие на диплома за завършване на средно образование, каквато тя съществува миналата година. Има две очертани карета: “държавни зрелостни изпити” на стр. 4 и “зрелостни изпити” на стр. 2. Не знам дали всички са наясно как стои този въпрос. Признавам, че доскоро и аз не бях наясно, но сега ще се опитам с няколко думи да го обясня.
Не знам по каква причина, преди няколко години се е преценило, че макар и при липса на държавни зрелостни изпити, трябва да има оценка от държавни зрелостни изпити. С това не искам да кажа пряко, че това е документ с невярно съдържание, но искам да кажа, че всъщност ние вписваме една оценка, каквато децата не получават. Ако случайно някой не знае, трябва да кажа, че където е написано “зрелостни изпити”, на практика се вписва следното, според § 5 от сега действуващия закон: оценката от български език и литература (каквато е през годините) и оценката по избран от детето предмет (каквато е оценката по предмета). Тоест, на практика 50 на сто от тази оценка ученикът сам решава как да му изглежда. На всичкото отгоре тя е кръстена “оценка от зрелостен изпит”, без на практика това да е оценка от зрелостен изпит.
Що се отнася до “държавните зрелостни изпити”, там се вписва оценката на онези деца, които биха пожелали по желание да положат държавен зрелостен изпит. За миналата година те са били 17 деца.
Дипломата има и други проблеми, но аз не предлагам да ги решим. Например, философия се учи една година, математика се учи 4 или 5 години, а тежестта на тези оценки е една и съща. Шестицата по философия “тежи” колкото четири или пет шестици по математика. Тоест, сбъркана е, според мен, “тегловността” на различните оценки.
Но мисля, че ние сме много напреднали вече в годината, в която ще се завършва с тези дипломи, за да разискваме такива големи въпроси. За догодина, ако все още съм министър, ще ви предложа едно принципно решение на този въпрос, защото ми се струва, че това в момента е безпринципно решение. Така или иначе, не можем да поставяме децата и техните интереси в опасност, винаги съм твърдял това и мисля, че трябва да го спазим и този път.
Затова нашето предложение е следното.
Ако вие споделяте възгледа, че дипломите трябва да изглеждат горе-долу както дипломите тази година, а ако ние променим – ще ви кажа двете опасности. Едната опасност – ще се появи напрежение дали децата ще могат да кандидатствуват в чужбина, където се иска оценка от държавен зрелостен изпит (нещо, заради което разбрах, че е създадено това състояние); и второ – децата, които завършват тази година, ще са в по-неблагоприятно положение от тези, които са завършили миналата година, защото тази сборна оценка от български език и литература и избран от тях предмет (напр. по физическо) участвува общо в дипломата и в общата тежест при определяне на средния им успех.
С оглед това да не се получи, до момента на матурите нашето предложение е в следния смисъл: ние по-скоро да приемем, че ще остане един реквизит, който е на стр. 3, горе, “зрелостни изпити” или може би “държавни зрелостни изпити” трябва да бъдат наречени, като отново възпроизведем текста в закона, според който това няма да е оценка от държавен зрелостен изпит, а би била оценка, формирана по начина, по който и досега е формирана.
Що се отнася до второто каре, ние считаме, че то спокойно може да падне. Ако считате, че не е подходящо да падне, ние ще слагаме един печат, че не се провежда до еди-кога си.
Повдигайки този въпрос, искам да кажа, че трябва да сме наясно, че това, което е направено, не е най-доброто решение, според мен. За съжаление, не сме в състояние и нямаме право толкова късно в хода на учебната година да правим такава промяна. Поне това е моето разбиране. Разбира се, ние ще се съобразим с това, което вие в крайна сметка решите.
И няколко думи по предложението на г-жа Маруся Любчева. Лично аз не виждам нищо лошо в това да има краен срок за провеждането на държавните зрелостни изпити и той да е, примерно, пет години. Но не по-късно от пет години. Напълно приемам това. Нашата идея е това да стане далеч по-рано. Но няма пречка, разбира се, законодателят да постави едни граници.
Моето разбиране е, въпреки че не е в интерес на един бъдещ министър, но е в интерес на обществото, да има един минимален срок. Тоест, тези 12 месеца все пак да бъдат налице, защото в противен случай може да се стигне до ситуация (теоретично е възможно) да се изненадаме, като се реши през април, че през юни ще има матури. Нещо, което не ми се вижда правилно. Ако това се възприеме, ние не бихме възразили да има краен срок, даже мисля, че това е дисциплиниращо. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин министъра. В 2004 г. беше това изменение, господин министър, когато Парламентът буквално за десет дена трябваше, с изменение на закона като начин на завършване на средно образование, включително и като реквизити, задължителни в дипломата, трябваше да обхване всички възможни хипотези, именно за да не бъде засегнат интересът на нито един завършващ ученик. Получихме и списък на неколкостотин деца, които ще кандидатствуват в чужбина, но условие за техния прием по документи беше наличието на реквизит “зрелостен изпит”. С това трябваше да се съобразим и мисля, че Парламентът тогава се ангажира с една недотам присъща за него функция, за да бъде в помощ на учениците, които завършват средно образование през учебната 2003/2004 г.
Толкова за историята на тези наследени от Вас текстове в закона. Те бяха все в името на интереса на учениците.
Аз отбелязвам уверението Ви, че сега с тези предложения, които правите, по същия начин са обхванати всички възможни хипотези на завършване на средно образование през тази учебна година и през следващите, така щото наистина да не бъде засегнат ничий интерес поради промяна на условия от страна на държавата.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Наистина, такива бяха условията, когато през 2004 г. приемахме този текст и съответно беше наложително да се запишат реквизитите на дипломата в закона точно в този вид.
Сега искам да Ви върна към това, което казахте – всъщност, за отпадането на реквизита “зрелостни изпити” от дипломата. Все пак, господин министър, до известна степен това се връзва и с въпроса, който преди малко господин Местан постави: имаме ли, колкото и да е противопоставено на закона, училищни учебни планове, които дават възможност полагането на зрелостни изпити? Съществува ли тази хипотеза за някои от випуските, които предстои да завършат. Нека да изясним този въпрос и тогава да минем към предложението.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Калканова, това, което Вие поставяте, ако правилно налучквам, е поради едно терминологично (не знам защо) неизясняване на “държавни зрелостни изпити” и “зрелостни изпити”. Всъщност, тук става въпрос за две различни неща и аз сега разбирам, ако това е имал предвид господин Местан.
Не може държавните зрелостни изпити да са включени в учебния план. И никаква опасност няма някой изведнъж да каже: ама вие ме лишавате от държавен зрелостен изпит. Това е така.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, нека да направя уточнението, че въпросът ми беше: “било държавни зрелостни изпити или зрелостни изпити”. Защото аз видях учебен план, в който има два държавни зрелостни изпита по избор, има други, в които има само зрелостни изпити, и това наистина е отразено в учебните планове. Не исках да казвам това, но вероятно всичко това вече е изчистено, щом твърдите, че няма такава практика в училищните учебни планове…
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всъщност, не твърдя това, господин Местан. Аз твърдя, че ако има такава практика, тя е незаконосъобразна.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, обаче ученикът няма да се интересува от това, защото условието, при което той е започнал обучението си в съответното училище, господин министър, е учебният план, по който той там се учи.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Стига да е законосъобразно.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Според чл. 20 учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование, по училищен учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище. И въпросът ми беше: ако има училищни учебни планове, в които има предвидени зрелостни изпити, или държавни зрелостни изпити, или само зрелостни изпити, съгласно този чл. 20, някои ученици биха пожелали да се явят на зрелостен изпит, само защото при тези условие са започнали и това условие е налично към днешна дата в учебния план на съответното училище - затова зададох въпроса и е хубаво наистина да има пълна яснота по този въпрос.
Но щом казвате, че има яснота по този въпрос, затова с това уточнение завърших. Въпросът ми засягаше не само дали в учебните планове имат предвидено завършване с държавни зрелостни изпити, а и със зрелостни изпити. Това наистина са две различни неща. Благодаря.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря и аз. Да продължа това, което започнах с ваше разрешение, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Аз не мога да кажа във всичките няколко хиляди учебни плана дали се съдържат думички като “държавен зрелостен изпит” или “зрелостен изпит”. Мога да ви кажа по принцип как стои въпросът. Ако считате, че трябва да спрем разглеждането на законопроекта, възложете ми и до една седмица ще ви кажа дали има такива думички, ако това ви смущава.
Казвам как стои въпросът по принцип. Той стои така: Учебният план съдържа реквизитите, които чл. 17 от Закона за степента на образование казва, че трябва да съдържа. Ако някой е вложил някакви други неща в един учебен план, за мен те са необвързващи. Това казвам аз, а ако някой счита, че са обвързващи, предложете по-добро решение, нямам нищо против то да бъде възприето.
Що се отнася до зрелостните изпити (може би аз не съм чул добре въпроса първия път), това е друг въпрос, тъй като под зрелостни изпити се разбира онази система на поставяне на изпити, която действуваше преди години, при която беше възможно да се освободиш от зрелостен изпит, когато имаш оценка по съответните предмети над (5). И тук въпросът вече е по-сериозен – дали е възможно да има такива ученици, които да учат по тези учебни планове.
Госпожа Евгения Костадинова е директор на дирекция “Политика в общото образование” и с Ваше разрешение, разбира се, мога да дам на нея думата, за да изясни този въпрос, тъй като ние от няколко седмици го дискутираме, защото за нас е важен въпрос. Мисля, че най-точно тя ще каже, за да не направя някаква грешка в тази терминология. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря и мисля, че е повече от важно, защото ако това е действувало до 2004 г., в 2004 г. са приети ученици по учебни планове, в които ги има предвидени тези зрелостни изпити. Можем да изчислим кога ще завършат и това са открити въпроси. Чудесно би било да няма такъв проблем и да преминем към гласуване. Няма никаква идея да отложим закона. Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА (МОН): Благодаря Ви. Ще се опитам да бъда кратка. Ако трябва еднозначно да отговоря – няма такива ученици, които в момента да са в гимназиалния етап и да са приети при условията на зрелостни изпити, независимо от това дали е изписано или не е изписано в учебния им план, и следователно да следва да положат зрелостни изпити по реда на освобождаването.
Ако трябва документално да погледнем нещата, в 1999 г. се приема Закона за степента на образованието, в 1999 г. е утвърдена Наредба № 4. И двата акта са свързани с държавните зрелостни изпити. Обучението по Наредба № 4, която изисква полагане на държавни зрелостни изпити, а не на зрелостни изпити, върви от випуските 1999/2000 г. и приключва този випуск 2003/2004 г.
На 15 юни 2001 г. е приета Наредба № 6 и тя влиза в сила в 2001/2002 г. за учениците в профилираните гимназии в VІІІ клас, и на ІХ клас за всички ученици. Випускът ІХ клас завършва 2005/2006 г., т.е. те изцяло са обучавани по Наредба № 6. Оставям настрани факта, но отново подчертавам, че и предходните випуски са обучавани по Наредба № 4, която предвижда отново държавни зрелостни изпити. Тоест, от 1998/1999 г. няма ученици, които да са приети и да са обучавани при реда на зрелостни изпити. Както и да го смятаме, не би следвало да има випуск, който да завършва със зрелостни изпити, независимо, че някои учебни планове предвиждат 13-годишен срок на обучение, включително и това е отчетено.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и за уточнението на господин министъра и на Вас, госпожо Костадинова, защото беше изключително важно да се чуе. Всъщност, такава беше идеята - през 2004 г. да няма нормативна възможност за освобождаване и връщане към тази практика. При това положение, колеги, позволете ми да направя процедурно предложение по предложението на вносителя за § 7 – за една нова ал. 5, която да има следната редакция: “(5) В дипломата за средно образование се вписват като оценки за държавни зрелостни изпити средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран от ученика учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове в гимназиалния етап.”
Всъщност, досегашните алинеи да се преномерират, за да може наистина, след като се убедихме, че няма нормативни условия за връщане към зрелостните изпити, този реквизит да придобие вида “държавен зрелостен изпит”, както беше предложено от господин министъра. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ:Ако правилно чух за “задължителните часове” – дали е точна и коректна формулировката? Това чух от вас - или “по български език и литература”, или по “предмет, изучаван в задължителните часове”. Дайте да намерим по-точното понятие. Не мисля, че “задължителните часове”...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, мисля, че господин Славов е прав. “Задължителни учебни часове” едва ли е коректният термин, който можем да използваме.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Извинявайте, но това е сегашният текст на закона в Преходните разпоредби, ал. 4. Просто това е сегашният текст на закона.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Може би само “задължителната подготовка”, без “задължително избираемата”?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, в режим на изменение на Закона за народната просвета сме и мисля, че в действуващата норма има неточност. Какво означава “задължителни часове”?
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: “Задължителната подготовка” нека да бъде.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че този термин трябва да съответствува на термините, с които борави нарочният Закон за учебния план и нека да бъде “задължителна подготовка”, ако не възразявате.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Значи става, “изучаван в часовете по задължителна подготовка в гимназиалния етап”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се. Коректно е това. Благодаря на господин Славов за бележката.
Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Независимо, че считам, че в § 7а, ал. 1 се съдържат известни ограничители кога и как да се провеждат държавните изпити, аз оттеглям моето предложение да отпадне ал. 3.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Оттегляте предложението за отпадане на ал. 3? Благодаря.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Алинея 1 остава така, както съм я предложила. Никой поне друго не каза и аз нея не я оттеглям. Но имаше становища да остане ал. 3 и аз оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Ако няма други съображения, преминаваме към гласуване на предложенията по § 7 на вносителя.
Започваме с предложението на н.пр. Маруся Любчева. Моля, който е съгласен с предложението й, без т. 2, моля да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Предложение от н. пр. Димитър Камбуров. Който е съгласен с неговото предложение, моля да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Моля, който е съгласен с предложението на н. пр. Татяна Калканова, което е допълващо към предложението на н.пр. Маруся Любчева, и който подкрепя този текст да бъде предложение на Комисията по образованието и науката, да гласуава.
Гласували “за” – тринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – един.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по § 7 с направените допълнения и уточнения, да гласува.
Гласували “за” – тринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – един.
Благодаря ви, колеги.

Имаме още един параграф - § 8 на вносителя, който предлага:
“§ 8. В чл. 7 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г. и бр. 40 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
“(7) Условията и редът за провеждане на държавните зрелостни изпити се определят със Закона за народната просвета и в актовете по прилагането му.”
2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
Няма предложения. Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, който е съгласен с § 8, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
Благодаря. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета...
Колеги, тук има предложение, което се налага от само себе си, за да има съгласуваност между Закона за народната просвета и други закони, които засегнахме с тези изменения, например Закона за културата. В този смисъл като предложение на комисията се предлага да се създаде нов § 9: “В Закона за закрила на културата в чл. 13, изречение първо думата “културата” се заменя с “училищата по културата” – това е съгласуване между Закона за културата и Закона за народната просвета. Казаха, че това се налага. Това е предложение на министъра на културата.
Господин министър, имате ли коментар?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз не се чувствувам силен по културата, а и представителите на министъра на културата... Странно ми се вижда думичката “културата” да се замени с думичките “училища по културата”, без да знам за какво става въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля за минутка търпение, уважаеми колеги, да видим разпоредбата на чл 13 от Закона за закрила на културата, за да видим дали това наистина се налага.
“Чл. 13. Държавни културни институти са... и училищата по изкуствата и културата...” Да, тук е мястото, понеже освен “училища по изкуствата” вече имаме и “училища по културата”, те биха искали в чл. 13 да се внесе тази яснота: “училища по изкуствата”, именно защото досега сме нямали “училища по културата”.
Ние това изменение в Закона за народната просвета с т. 12 вече сторихме и, за да се съгласува с чл. 13 на Закона за закрила на културата, струва ми се, че предложението на министъра на културата е коректно.
Естествено, бих помолил тези предложения да се правят достатъчно навреме, а не когато председателят на комисията вече беше решил да закрие заседанието. Моля да ме извините за този дискомфорт, но аз съм в същата ситуация. Моите дълбоки уважения към министъра на културата и прочита на чл. 13 по-скоро прави удачно това предложение и аз ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Имам само една реплика: все пак смисълът на присъствието по време на заседанията на комисията на представителите на съответните институции е точно такъв – те да правят подобни предложения. Защото, ето сега Вие свършихте работата на представителя на министерството на културата, който трябваше да обясни какво трябва да се направи в един текст, който излиза извън обсега на нашата комисия. И моето формално предложение е да се обърне внимание на бъдещите ни гости да стоят до края на заседанието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Калканова. Избирам да сме си свършили работата докрай пред честолюбието си.
Колеги, действително и на мен никак не ми е приятно, че този въпрос не бе поставен навреме и не бе представено предложението, когато представителите на министъра на културата (не на Министерството на културата) имаха тази възможност. Но, ще повторя, нека преглътнем честолюбието си и да подложим на гласуване това, според мен, от удачно по-удачно предложение.
Моля, който е съгласен да се създаде нов § 9: “В Закона за закрила на културата, в чл. 13, изречение първо, думата “културата” се заменя с “училища по културата.”
Предлагам да приемем по принцип предложението, защото то и редакционно не е добро. Ще поработим след това. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет нар. предст.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – няма.
И така, колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

/Закрито в 18.20 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/










Стенографирала:
/Сн. Долапчиева/