---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката


П Р О Т О К О Л
№ 6


На 26 октомври 2005 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.

2. Представяне от министъра на образованието и науката на основните приоритети в областта на средното образование.

3. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,20 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лютви Местан.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, радвам се, че имаме възможност да поздравим почти целия Ви политически кабинет. Предполагам, ще имате възможност да представите колегите, които за първи път са гости на нашето заседание.
Уважаеми колеги, сред гостите на заседанието виждам и проф. Дамян Дамянов – председателя на Съюза на учените в България, виждам госпожа Янка Такева, виждам председателя на Българската асоциация на частните училища, представители на синдикални организации и много голям медиен интерес.
Добре дошли на всички гости. Кворумът е налице, откривам заседанието и предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, внесен от Министерски съвет, първо гласуване.
Нашата комисия е съпътствуваща, не е основна по този въпрос.
2. Представяне от министъра на образованието и науката на Основните приоритети в областта на средното образование, в съответствие с решението на комисията за образованието и науката от последното й заседание.
Но, господин министър, ако имате идея във връзка с представянето на цялостния Ви екип да кажете нещо и за “наука” и “висше образование”, няма да Ви се разсърдим.
3. Разни.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? Не виждам. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред на заседанието, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет души.
Гласували “против” и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.
Моля да ме извините, но в съответствие с начина, по който се провеждат пленарните заседания на парламента, искам да ви информирам накратко за постъпили писма в комисията.
Уважаеми колеги, до комисията се получиха писма от ректорите на медицинските университети във Варна и в Пловдив – проф. Ани Клисарова и доц. Калев съответно, в които те се обръщат с молба към нас да завършим процедура във връзка с откриването на факултети, които провеждат обучение по регулирани професии. В тази връзка ние изпратихме писмо до господин министъра. Който се интересува от тези писма, те ще бъдат на вашето внимание.
Бих искал да ви запозная и с един законопроект за нов закон за научните степени и научните звания, внесен от инициативен комитет “Учени за нов закона за научните степени и научните звания”, с подписа на г-жа Любима Йорданова. Позволявам си да ви запозная и ще добавя, че който иска да се запознае с този законопроект, не е проблем и по електронна поща да го получи.
Обръщам ви внимание на това, защото по електронния адрес на комисията тече активна кореспонденция, бих казал, с недотам лицеприятни изрази, като “ако не ви смущава моят пол, предлагам услугите си”.
Моля да бъда разбран правилно, защото не е Бог знае колко нова тази инициатива – на подобни атаки бе подложен и председателят на Народното събрание в предишния парламент. Може да се запознаете с тази преписка, уверявам ви, ще откриете не дотам лицеприятни обръщения и към председателя, и към едни или други членове на нашата комисия. И понеже от мен се иска почти в заповедна форма да внеса този законопроект за разглеждане, аз се запознах със съдържанието на законопроекта - има доста свежи идеи, но като цяло не съм в състояние да го подкрепя и това е мое право.
Ако някой смята, че това е един добър закон, ако народен представител го внесе, разбира се, той ще влезе в Комисията по образованието и науката. Казвам това, защото тук има закани за подписки, петиции, с които да бъдем задължени да разгледаме законопроекта. Има далеч по-прости начини и ако някой от нас прецени, че може да подкрепи такъв законопроект, ние, разбира се, ще го обсъдим.
Общо взето, това са писмата. Има много покани, които се получават от председателя на Комисията по образованието и науката, но имам ясното съзнание, че това са покани до комисията. Затова помолих техническия секретар г-жа Ели Михайлова да прави ежеседмично (а понякога и по-спешно) справка за всички покани, които се получават в комисията, независимо, че са адресирани до председателя. И с изключение на тези, които са лични, вие да имате информация и ако прецените, че представлява интерес – да участвувате в една или друга проява.
Това е последното, което исках да кажа като информация. И така, предлагам да преминем към първа точка: обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, внесен от Министерски съвет.
Понеже имаме представители на вносителя, бих искал да ги попитам: Дали към официалните мотиви, с които всички се запознахме, бихте искали да добавите още нещо, за да открием дискусията? Господин министър, заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа, бих искал по тази първа точка от дневния ред да отбележа, че законодателната инициатива на Министерския съвет е упражнена само в частта относно списъка с предпритията, известен като забранителният списък.
Каква е причината? Причината е, че дружествата, за които министърът на образованието и науката е принципал от името на държавата, бяха в центъра на общественото внимание през последните месеци, както ви е добре известно. Става въпрос за пет дружества, една част от тях са свързани с т.нар. бивши пионерски лагери, други са свързани с двете академики, има една печатница и още едно дружество, което е “Студентски общежития и столове”.
Нашето виждане е, че преди да бъде изработена ясна концепция кои от тези имоти имат значение за развитие на образованието, кои от тях трябва да останат в публично владение, не бива да се извършва приватизация. След като има такава концепция, след като има консултанти, двама-трима, ако е необходимо, които да дадат идея какво да стане с тези имоти, кои от тях трябва да бъдат запазени, кои от тях би могло да бъдат приватизирани, едва тогава да се пристъпи към тяхната приватизация. Това е нашето разбиране. Получихме подкрепа и от Министерския съвет.
За да няма недоразумения, искам да кажа, че ние не сме против приватизацията по принцип, но не бихме искали това да става при неясни критерии и един ден да се чудим как да правим лагери със социално предназначение за децата, а междувременно да сме продали имотите по един недостатъчно ясен начин. Това е смисълът.
Моля да подкрепите проекта. Обещаваме, като принципал на тези дружества, в рамките на няколко месеца (сега ми е трудно да кажа колко, тъй като някой от тях са с голям брой имоти, едното е с над сто имота), но максимално бързо ние да поискаме помощ от страна на консултанти, да предложим, първо на тази комисия, концепция за това, кои от имотите трябва да бъдат задържани, по какъв начин те ще се управляват и, което е много важно, по какъв начин ще бъдат финансирани, тъй като изграждането на една база не е достатъчно, трябва да се види откъде ще дойдат паричните потоци – дали това ще бъде субсидирана от бюджета дейност или на някакъв друг принцип. И едва тогава да пристъпим към приватизация на онази част, която всички заедно тук преценим, че не ни е нужна. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз Ви благодаря, уважаеми господин министър. Уважаеми колеги, имате думата да изразите отношение по внесения законопроект. Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, аз съм сигурна, че няма човек в тази зала, който да не е бил свидетел на това какво се случваше в тези центрове още преди да станат дружества.
Приветствувам идеята на екипа на министър Вълчев и моля колегите, които недотам добре са запознати с този проблем, нека да не провеждаме дълги дискусии. Това е една чудесна стъпка към регулиране на сложния процес, защото социалният елемент в него е изключително голям.
Аз ще подкрепя този законопроект и пледирам към колегите да направят същото. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Гроздилова. Госпожа Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, считам, че наистина трябва да поздравим екипа на министерството за инициативата тези ЕОД-та да влязат в забранителния списък.
Безспорно, не само социален проблем решават тези т.нар. детски лагери, те решават един много сериозен образователно-възпитателен проблем и участвуват в образователния процес като цяло. Това, което е много важно – базата, с която разполагат тези дружества, наистина трябва да остане на разположение и разпореждане на държавата чрез Министерството на образованието и науката.
Една част от мотивите, които са изтъкнати тук, отговарят точно и много вярно на истината, че те са нужни. Още повече, в момента нашето образование се надява да върне част от възпитателната, образователната роля и грижата за децата по време на свободното време – ваканции, отдих и т.н.
Част от мотивите, които са изтъкнати, обаче, и в момента не отговарят точно на истината, защото не навсякъде в тези дружества се организира дейността им по начин, който подобава и съответствува на изискванията на образователния процес, на образованието, на социално значимата роля на тези дружества. Аз няма да се спирам в подробности.
Изхождайки именно от това, подкрепяйки инициативата на министъра на образованието за разработване на цялостна концепция, аз смятам, че е много важно да се знаят и тези имоти, тоест, капитала на дружествата, с който те разполагат (защото нашите сведения показват, че има много имоти, които не са държавни, не зная с какви документи те са присъединени към капитала на тези дружества), за да можем да вземем ясно, конкретно и точно решение за какво става дума, и да не се ощетяват, разбира се, правата на общините, правата на частни собственици, които имат претенции към някои от тези имоти.
Така че по принцип подкрепям, но смятам, че Министерството на образованието и науката трябва да има много сериозен ангажимент и да ни запознае с детайли, с голяма конкретизация по отношение на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева.
Други колеги, които биха искали да изразят отношение? Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, аз се радвам, че правителството инициира предложение за изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
У мен възникват въпроси: след като има толкова убедителни мотиви по защита на предложението, защо се е наложило образуването на едноличното търговско дружество през 2004 г., и какво се е случило между декември 2004 и октомври 2005 г., за да се предприемат тези действия; дали в “Ученически отдих и спорт”, в капитала на това държавно дружество, се включват четирите преобразувани дружества от месец юли, а може би и другите три от месец август, когато Вие вече бяхте министър, уважаеми господин Вълчев?
Бих желал, когато се произнасяме относно подкрепата на предложението за изменение на закона, да видим действителния списък на дълготрайните активи, които представляват дружеството “Ученически отдих и спорт”. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Славов. Други колеги за изказване?
Господин министър, дали бихте желал да отговорите на поставените въпроси?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю. И по двата повдигнати въпроса – от г-жа Любчева и г-н Славов бих взел отношение.
По отношение на това кои имоти са собственост или са в капитала на дружествата на едно или друго основание, по очевидни причини аз в момента не мога да взема компетентно становище, тъй като те са, както казах, над сто на брой.
Предполагайки за кой имот става въпрос в подтекста на питането на г-жа Любчева, то там въпросът е чисто юридически, но бих искал да кажа и следното.
Ако става въпрос за сградата на инспектората в Бургас, аз нямам нищо против, ако искате да погледнем нещата как стоят конкретно. Но специално за сградата на инспектората, без да влизам в юридически подробности, имайте предвид, че ние предприехме действия за изваждането й от капитала на търговското дружество и превръщането й в публична държавна собственост, за да няма някакво недоразумение, че тази сграда ще бъде приватизирана или нещо такова.
Що се отнася до това, което господин Славов каза (аз не съм сигурен дали правилно разбрах, понеже става дума аз преобразувани дружества през юли и август), то тези не са преобразувани, те са били създадени с акт на правителството в различно време (за съжаление, нямам справката пред себе си), след което не са преобразувани по смисъла на Търговския закон.
Може би имате предвид тези апорти с новообразувани дружества, новосъздадените? Искам да Ви уверя и това много лесно може да се провери, че откакто аз съм министър, не съм издал нито една заповед със съгласие за разпореждане с имот под каквато и да е форма. Напротив, мисля, че един или два дни след като станах министър, издадох заповед, с която отмених всички издадени досега заповеди за разпореждане с дълготрайни активи и съм забранил това нещо да става.
Това, което Вие цитирате, е установеното и от държавен финансов контрол – мисля, че по един или два от имотите датата на съдебното решение за вписване е била на следващия или по-следващия ден след моята заповед. Възложил съм да проверят дали това е основание ние да поискаме развалянето на апорта, но към момента не бих могъл да се произнеса еднозначно. Така или иначе, обаче, пак казвам – нашият екип не е издавал такива заповеди, няма намерение да издава, а тъкмо напротив, ние сме спрели всички разпоредителни действия.
За Ваше сведение, докладите на държавен финансов контрол по отношение и на петте дружества, които представляват по-засилен обществен интерес, са готови. Те са в моя кабинет и аз ще се консултирам дали няма степен на конфиденциалност (въпреки че за народни представители такава очевидно не може да има), и ако прецените, те са на Ваше разположение и бихте могли да се запознаете с тях.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Ще се възползвам от правото си на дуплика, за да благодаря на господин министъра и да кажа, че ще се възползвам от неговото предложение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Славов.
Уважаеми колеги, виждам, че няма други изказвания. Ние имаме готов доклад в подкрепа на законопроекта. Ако искате, да ви го представя, но той по нищо не се различава от мотивите, които вече бяха изказани и от господин министъра, и от колегите, които се изказаха в подкрепа на законопроекта.
Предлагам да пристъпим към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 18.10.2005 г.
Който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на пленарното заседание да подкрепи законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували “за” – 12 души.
Гласували “против” и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет с 12 гласа “за” от 12 присъствуващи членове на Комисията по образованието и науката.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – представяне от министъра на образованието и науката на основните приоритети в областта на средното образование.
Уважаеми господин министър, имате думата. И ако прецените преди това да ни запознаете с екипа си, ще Ви бъдем благодарни.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа, разрешете ми, първо, да благодаря за възможността да бъдем сред вас и да представим екипа на Министерството на образованието и науката в неговия пълен състав от четирима заместник-министри, освен министъра.
И, на второ място, за възможността да представим за пръв път тук, пред вас, основните виждания на министерството по отношение на развитието на образователната система в частта й за средното образование.
Разрешете ми да представя заместник-министрите, въпреки че вие ги познавате, част от тях са имали възможност да бъдат на ваши заседания.
Г-жа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, водеща ресора и координираща дейностите във връзка с образователната среда, специфичните образователни нужди и социалния диалог;
Г-н Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, координиращ дейностите във връзка с политиката и контрола в средното образование;
Г-жа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, координираща дейностите, свързани с висшето образование и науката;
Г-жа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, координираща дейностите, свързани с европейската интеграция, международното сътрудничество и развитието на образователната система.
Това е нашият екип. Бих искал да кажа, че ако и по един специфичен начин да е подбран нашият кабинет (поради логиката на коалиционното управление), аз с най-голяма искреност бих искал да кажа, че съм щастлив да работя с колегите, които току-що представих.
Ние, разбира се, имаме различия, имаме дискусии, но мисля, че в главното сме единомишленици. Така че ползвам случая пред вас да им благодаря.
И сега логично възниква въпросът кое е главното? Бих искал да кажа кое според нас е главното. Ако разрешите, господин председател, да преминем към представянето на основните приоритети в областта на средното образование.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искам да кажа, че не беше замислено така това наше виждане; мислех, че ще може да отделим повече време и да се фокусираме малко повече. Но за съжаление, човек не винаги може да предвиди нещата. Знаете, че от няколко дена много се забърза бюджетната процедура. Днес сутринта имах доброто желание и мисля, че имаше очакване от страна на ръководството на комисията, да направим едно предварително виждане, за да мога чисто колегиално да предложа някои основни моменти, да поговорим поне по техническата страна.
Но искам да се извиня на ръководството на комисията, че това не се осъществи, тъй като днес имаше извънредно заседание на Министерския съвет, включително и такова, каквото се очаква във връзка с обсъждането на бюджетната рамка. А знаете, че тази сутрин имаше един акт, който допълнително усложни нещата, предвид на това, че става въпрос за убийство на човек, който не е свързан със силовите групировки, който има легален бизнес, съветник на президента на републиката, което поставя много сериозни въпроси за вътрешния ред и сигурността в България. Имахме отделна среща по инициатива на министър-председателя и с главния прокурор, и с ръководителите на специалните служби.
Така че още веднъж искам да се извиня за невъзможността да направим една такава координираща среща. Въпреки това, позволявам си да продължа по същество и да започна с няколко думи във връзка с това какво представяме.
Позволявам си да представя на вашето внимание Общи виждания за развитието на системата на средното образование в десетгодишна перспектива.
Веднага искам да кажа, че представяме тези идеи не за да кажем на уважаемите членове на комисията какво смятаме да правим, а по-скоро да поискаме съвет и мнение дали вървим в мисленето си в правилната посока. Считаме, че преди да бъде приета такава програма, независимо дали това ще стане на равнище изпълнителна власт или, дай Боже, в парламента, тя трябва достатъчно дълго да бъде дискутирана.
Нашето виждане е да представим програмата на две части. От една страна, да представим в момента основните идеи, логиката на програмата, без детайлизиране на времевата и нормативната рамка.
На втория етап, в зависимост от това кои от идеите ще срещнат подкрепа, кои ще бъдат възприети, макар и с корекции, след това да направим едно второ представяне (разбира се, ако бъдем поканени), на което да дадем и нашите разбирания за времевата рамка, календара, ако мога така да кажа, на развитието, и, разбира се, за нормативното осигуряване, тъй като всяка промяна трябва да бъде юридически възпроизведена, да има съответното действие и съответната стабилност.
Така че нека още веднъж да кажа, в това число и за колегите от медиите, които виждам, че са тук – в това, което представяме, няма нищо предрешено, това е, ако мога да се изразя така, покана за дискусия.
Като екип, всички ние тук, си даваме сметка за значението на образователната система за всеки български дом, съзнаваме, че това е една народна работа, и ще се повторя пак - че никакви решения не бива да бъдат взети преди ясно да са декларирани целите и достатъчно дълго време да е провеждана дискусия.
Позволявам си да започна с няколко общи бележки, които, предполагам, няма да бъдат голяма изненада.
Въпреки че образованието не се извежда формално като национален приоритет през последните години, за мен няма съмнение че то е новият български национален приоритет. Причините за това са най-разнообразни. Предложил съм най-малко три от тях:
- От една страна, традиционно силният стремеж на българина към образование. Известно е още от Възраждането, че когато българинът има някой спестен грош, той ги дава главно за две неща – за жилище или за образование на децата си. И това е хубаво, поне според мен, тъй като в нашето общество от известно време, след като хората малко поне вдигнаха глава, съществуват очаквания по посока на стабилизиране и развитие на системата на образованието.
- На второ място, мисля, че всички ние ставаме все повече свидетели на това – страната ни, която притежава не чак толкова големи природни богатства (извън своята природа, разбира се), страната ни, чието географско положение не предполага (въпреки че в миналото твърдяхме обратното) тя да има някакво приоритетно значение, бих казал, че тази страна има един основен национален капитал и този национален капитал са хората. Веднага искам да кажа, че през ХХІ век това не са просто хората, а знаещите, можещите, образованите хора.
- Третият аргумент, който също мисля, че никой няма да оспори е, че България може да се впише в Европейския съюз и въобще в световното разделение на труда единствено ако предлага, или ако успее да построи икономика, силно наситена със знания, силно наситена с технологии, силно наситена с всичко онова, което е продукт или субпродукт на знанието.
Ако имаме общо виждане по този въпрос, бих искал да кажа още няколко предварителни бележки, преди по същество да изложим разбирането, и те са по посока на това коя е основната ценност и коя е основната цел в една образователна система.
Защо считам, че това е нужно? Ние с колегите няколко пъти сме водили такъв разговор и мисля, че тук имаме единодушно виждане по този въпрос в следния смисъл.
В България много често се твърди или се счита от работещите в една система, че нейното развитие или реформиране (въпреки, че тук не става въпрос, както ще видите, за реформиране) се прави главно в името на тези работещи.
С извинение към лекарите, ако тук има такива, но всички лекари и медицински сестри са убедени, че здравната реформа се прави в тяхно име, а не в името на пациента.
Същото е за магистратите: аз като юрист мога да кажа – магистратите също са убедени, че правната реформа главно трябва да засегне техния статус.
За съжаление трябва да признаем, че и в средното образование има такива виждания – че едва ли не основната ценност в тази система е учителят. Учителят е най-важното звено и аз нямам никакво съмнение в това, но основната ценност – и тук ние трябва да бъдем единодушни – е детето, ученикът!
Защо? Защото в крайна сметка всичко се прави в името на детето. И ако ние се колебаем кое решение да приемем от едно, две или петнадесет решения, мисля, че това е най-верният критерий – интересите на детето.
Позволявам си да изброя няколко от основните,проблеми на образователната система към момента, така, както аз ги виждам. С други думи, да започнем с това какво е положението в момента.
Има две школи по въпроса. Едната школа казва – чудесна си е нашата образователна система, тук-там има пукнатини, през последните години нещо се разсъхна, но малко като я позакърпим, тя си е много хубава, от сто години я имаме. Други държави въздишат, ахкат – колко ни е хубава образователната система!
Другата школа казва обратното. Българската образователна система е безвъзвратно остаряла. Тя не става за нищо. Ние трябва едва ли не да я разрушим и да я построим отново.
Нашето виждане е, че ние трябва да подхождаме внимателно, тъй като това е една много консервативна система и тук не бива да има нито крайни оценки, нито идея за крайни решения. Според мен това, което в момента е нужно, е да видим основните проблеми в тази система и да видим как да вървим към тяхното решаване така, че детето да бъде водеща ценност. И, разбира се, общественото спокойствие да бъде запазено, тъй като за никого не е тайна, че сред родителите (аз самият като родител мога да го потвърдя) съществува едно виждане, че група чиновници и политици отново ще експериментират върху децата.
Кои са тези проблеми, които могат да бъдат обособени, според мен?
На първо място, ориентираността на българската образователна система, в частта й средно образование (това не е само там, в момента обаче ще сме фокусирани тъкмо там), към запаметяване и възпроизвеждане, а не към творческо мислене, самостоятелност и формиране на умения. Тоест, това е една, общо взета система за пасивно придобиване на знания.
На второ място, липсата на система за национално външно оценяване – нещо, което е добре известно. След това ще развием тази идея. И, за съжаление, недостатъчно ефективна вътрешна система на оценяване на качеството на образованието.
Съзнавам, че тези проблеми не стоят на едно и също равнище на теоретично обобщение, но така или иначе, като основни откроили се проблеми, мисля, че трябва да бъдат споменати.
На трето място, относително голям брой на необхванати и отпадащи деца от образователната система на етапа на средното образование.
На четвърто място, продължаващ нисък авторитет на училището като институция и на учителя като основният фактор в образователната система.
На пето място, наличието на система на финансиране, не стимулираща развитието на образователната система.
И на последно място (не по значение), съществени проблеми в нормативната уредба, включително противоречия, нисък ранг на актовете, които регулират въпроса, възможности за доста чести, необмислени понякога промени.
Всички общества критикуват съдебната и образователната си система, но трябва да признаем, че някои с по-голямо основание от други и ние, поне по наше мнение, имаме основание да проявяваме известна критичност.
Ако ще се правят промени, в смисъл на развитие и модернизиране на системата, то, според мен, тези промени трябва да почиват на няколко принципа.
Кои биха могли да бъдат те конкретно?
На първо място, това което казах преди малко – търсене на баланс между традиционните достойнства на българската образователна система и необходимостта от нейното осъвременяване. Считам, че нито крайното отрицание, нито необоснованите хвалебствия помагат за развитието на българското образование. Тук трябва много внимателно да се търси баланс и, според мен, този баланс може да бъде намерен, въпреки че той се измества постоянно. Тоест, диалогът трябва да бъде постоянен.
На второ място, стриктно трябва да се следва принципът на прозрачност и предвидимост на решенията. Ние считаме, че едно решение трябва да бъде възприето, въведено едва тогава, когато то достатъчно дълго бъде обществено дискутирано.
Не може, според мен, да се възприеме разбирането, че образованието може да се развива благодарение на идеите на експерти. Това е важно, експертната дейност е важна. Разбира се, че има хора, които повече разбират от тази работа, отколкото други; разбира се, че има хора, чието мнение трябва да бъде ценено, но при всички случаи това, още веднъж ще кажа, е нещо, засягащо всеки български дом и прозрачността при формирането на решението, предвидимостта в развитието е ключов момент за успеха на всяка крачка по пътя на развитието на тази система.
На последно място, пак не по значение, принцип на тези промени трябва да бъде търсенето на стабилни, устойчиви решения.
Ако се замислим, ще видим, че не само през последните петнадесет, а бих казал и през последните тридесет години (откакто аз съм бил ученик в началото на гимназиалния етап), тази система е в постоянна промяна. Винаги нещо се променя, винаги има някакви колебания, след няколко години се установява, че промените са били повече или по-малко неуспешни, връща се назад, наново се реформира...
Трябва да е ясно, че това не е система, която търпи самообучение на принципа “опит-грешка”. Тук много късно се разбира дали опитите са успешни, а грешките понякога траят или дават неблагоприятни последици за доста години.
Едва ли ще ви изненадам, ако кажа, че основните цели, които трябва да бъдат постигнати (и това е едно всеобщо, световно разбиране), основните две цели в образованието, които трябва да бъдат постигнати или поне да се стремим да бъдат постигнати са, от една страна, равен достъп до образование и, от друга страна, постоянно повишаване на качеството на образованието.
Какво разбираме под “равен достъп до образование”? Чувствувам се длъжен да кажа, че това означава достъп на всички деца до еднакво по качество образование, или поне съизмеримо по качество образование. Това, за да бъдем съвсем ясни, не значи училище във всяко село. Равният достъп означава, че всяко дете трябва да живее на еднакво разстояние от училищната ограда. Това означава да има, по един или друг начин, достъп до съизмеримо по качество образование.
На второ място, като казваме “качествено образование”, какво значи едно образование да бъде качествено? Според мен, това означава такава система, която дава възможност за максимално развитие на заложбите на всяко дете и максимална възможност за неговата последваща социална реализация.
Или, ако в мен дреме световно известен художник, тази система да ме открие и да ми даде възможността аз да се проявя; а ако в г-жа Налбант дреме световно известен счетоводител, тя съответно рано или късно да отиде и да работи в Организацията на обединените нации, като оглави техния финансов отдел. И т.н., и т.н
С други думи, ние, давайки си сметка, че децата нямат равни, но нямат и еднакви възможности, образователната система, давайки качествено образование, трябва да им даде две неща:
От една страна, да бъде открито доброто в детето, възможността то да се развие, за да може то да стигне до своя образователен таван, а не то да има още много, а да няма възможност да стигне до тавана; нито да е стигнало тавана, а ние да се опитваме с главата му да пробием този таван. .
От друга страна, по отношение на това какъв вид социална реализация то да получи, е необходима една първоначална, макар и не окончателна ориентация още на етапа на средното образование.
Бих искал да развия двете идеи. .
Но преди това искам да отворя една скоба и да кажа, че по отношение на въпросите за тестовете и матурите, които вероятно вълнуват мнозина, считам, че те трябва да намерят своето естествено място в рамките на една обща концепция, а не просто да се гледа на тях като на нещо само по себе си важно. Само по себе си нито матурите, нито тестовете са важни. Те са важни, ако знаем какво искаме да постигнем с тях и как ги вписваме в една обща концепция за образованието.
И така, РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ.
Считам, че поне четири въпроса трябва да бъдат отделени и ще се опитам след това с по няколко думи да кажа кои биха могли да бъдат конкретните действия, насочени към решаването на един или друг въпрос.
На първо място, очевидно е, че трябва да се предприемат сериозни мерки срещу отпадането на ученици. Както ще видите, има данни, които са обезпокоителни и ние не бива повече да се залъгваме, че това е типично за съвременните образователни системи, тъй като ние надхвърляме определени средни равнища, които се считат донякъде (ако в това може да има нещо нормално) за нормални.
На второ място, ние трябва да имаме една ясна политика спрямо маломерните и слети паралелки. Това е един въпрос, който в момента на мен ми се струпва, тъй като по закона имам право да подписвам съгласие за маломерни и слети паралелки и искам по-нататък да ви дам малко информация по този въпрос.
На трето място, ние сериозно трябва да се замислим за допълнително социализиране на децата, за които българският език не е майчин. Особено за ромските деца. Ще цитирам едно проучване на наши известни социолози. Оказва се, че днешните циганчета са по-необразовани, отколкото техните дядовци. Това е един много сериозен, много тежък въпрос. Не може да очакваме от един човек да се интегрира в обществото, при положение, че не е комуникативен. Не може да очакваме такова нещо!
И на четвърто място, интегриране и на другите деца със специални образователни потребности. Това са децата инвалиди, тези, които страдат от ментални увреждания, и т.н.
Започвам едно по едно.
Отпадане на ученици. По данните на регионалните инспекторати по образованието, за 2004-2005 г. са отпаднали 19193 ученика от общо 963 951, ако данните са напълно верни. Но порядъкът е този. Ние сме дали една цифра – 0,12 % от общия брой, но трябва да ви кажа, че тя е за пред хората. Всъщност, тя е много по-обезпокоителна, по простата причина, че от тези близо 1 милион не отпадат 20 хил. веднъж завинаги, а отпадат всяка година по 20 хиляди, което дава един резултат който трябва да ни накара много сериозно да се замислим. Между ¼ и 1/3 от учениците, в зависимост от различните данни, не завършват средно образование.
Какви са причините? Обикновено регионалните инспекторати по образованието водят една статистика, като сега не мога да кажа доколко те вникват в проблемите на всяко дете, но вероятно нямат тази възможност. Причините могат най-общо да се кажат, и не е толкова трудно да се досетим, са или от социално-икономически характер; или семейни; определени трудности в усвоявания материал (за това след малко също ще стане въпрос); изградено в семейната среда или по друг начин негативно отношение към училището; определен тип проблеми в общуването с учителите, с учениците, и т.н.
Какви мерки бихме могли да предвидим по посока на решаването на този въпрос? Веднага искам да кажа, че този въпрос бързо не може да се решава. Тук трябва да има сериозни обществени натрупвания, освен, разбира се, ако не вървим към някакви радикални мерки, които специално в тази област не знам дали са допустими и дали в крайна сметка е толкова нужно.
На първо място аз бих искал да кажа, че е крайно необходимо да продължат онези социални мерки, които започнаха през тази година. Предполагам, че колегите, които имат отношение към общините, ще дадат своето мнение. Да напомня, че самата програма, която беше приета през пролетта за задържане на децата в училище, има три модула и тези три модула с различна степен на успех, но все пак доведоха до някакви положителни промени.
Въпросът за безплатните закуски е най-дискутираният въпрос, тъй като в различните населени места в различните общини има различна практика и трябва да признаем – различно отношение на обществеността доколко това е уместна форма. Но като че ли на този етап по-скоро може да се твърди, че формата е уместна. Аз тук не се наемам да кажа някакви по-тежки думи, тъй като Министерството на труда и социалната политика е водещо в тази област и те имат по-преки наблюдения.
Второто нещо – безплатният достъп до учебното съдържание в периода на задължителното образование. Знаете, че безплатните учебници и помагала съответно са предвидени за децата между І и ІV клас включително, но ние считаме, че тук може да се направи сериозна крачка и че с постепенното качване на учебното съдържание на магнитни носители и съответно в мрежата... Тук може да се възрази – как може за едно дете, чийто родители не могат да му купят учебници, да се очаква, че ще има лаптоп или ще му купят компютър в къщи?
Да, така е. Но в крайна сметка (както пък след малко ще стане въпрос), ние считаме, че една от формите за известно допълнително оптимизиране на училищната мрежа трябва да върви по пътя на интернатните форми на обучение. Това е пътят и тогава вече въпросът с магнитните носители или пък въпросът с мрежата, според мен, става много актуален.
И на трето място, нещо, което отсега бих искал да подкрепите, е предложение, което сме направили и до Министерството на финансите - това е въпросът за безплатния транспорт. Транспортът за децата и така, и така е безплатен. Но разликата в това едно средищно училище да има собствен автобус (може да говорите с кметовете и те ще ви кажат), вместо това да наеме автобус от фирмата хикс е от земята до небето.
Затова ние имаме разговори, не знам дали в пълен обем ще може да се удовлетвори тези необходимост, но имаме разговори с Министерството на финансите също да подкрепят тази идея – закупуването на тези автобуси да продължи, като ние тук се ангажираме за един допълнителен контрол върху начина за тяхното разпределение, по едни критерии, които да бъдат отрано публично оповестени.
И, разбира се, аз съм поел ангажимент пред Националното сдружение на общините, това разпределение да става с тяхно съдействие, за да няма някакво недоразумение, че ги използват за една или друга цел, която не е точно същата като декларираната.
Считам, че като една допълнителна, но доста съществена мярка по линия на отпадането на учениците трябва да бъдат направени известни промени в образователната структура, което е един голям въпрос и сега искам да ви обърна малко внимание на него - как трябва да стои, според мен.
Вие знаете, в момента има едно болно място в българското средно образование и то изглежда по следния начин. В една голяма част от българските училища децата се учат до VІІ клас, една част от тях кандидатствуват, отиват в други профилирани или професионални гимназии, а останалата част продължават в същото училище. Откъдето идват няколко типа проблеми.
Първо, рязко намалява броят на децата в тези училища в VІІІ клас;
Второ, рязко намалява качеството на знанията, по простата причина, че онези, които са по-амбициозни и, предполага се, положили са по-големи усилия, са потърсили друг път за себе си;
На следващо място, има един проблем, който е известен – че всъщност основното образование не се завършва в същото училище, в което си учил, а трябва да завършваш (за тези, които сменят училището) в другото училище, което създава един допълнителен технически проблем.
Големият въпрос, който се дискутира, както всички вие добре знаете, е основното образование да завършва след VІІІ клас, както е сега и тогава бихме могли да мислим за “изместване” на цялата система, тоест, да речем, да се кандидатствува след VІІІ клас, (каквито идеи има, трябва да кажа в интерес на коректността), или пък по-скоро, да свършва съответният етап в VІІ клас за всички?
Тук има различни идеи, аз няма да навлизам в тях. Просто го поставям като въпрос, без да има нещо предрешено в него, тъй като има аргументи и в двете посоки.
Моето виждане е, че аргументите за това основното образование да завършва след VІІ клас, след което децата се пръскат, са по-скоро в полза на детето.
Аргументите за това да се завършва след VІІІ клас и тогава да се пръскат, са по-скоро в интерес на тези малки населени места, където ще има вероятно проблем с тях.
Въпреки че, според мен, такъв проблем може да не се появи и ще ви кажа как би могло той да не се появи, поне като идея. Ако тази идея се приеме или не се приеме (всъщност зависи от следващата), ние бихме могли да мислим за разделяне на гимназиалния етап на две степени, което, между другото, и в момента по същество е така, тъй като е известно, че в ХІ и ХІІ клас има едно засилено обучение.
Считам обаче, че е много по-добре това да стане по един ясен, категоричен и изчистен начин, така че между VІІІ и Х клас включително да се завърши задължителното образование и да се получи свидетелство (не казвам диплома) за завършено средно образование, свидетелство за завършен първи гимназиален етап. Ще кажа какви са предимствата след малко.
Вторият гимназиален етап – ХІ и ХІІ клас да бъде насочен преди всичко към придобиване на средно образование и получаване на диплома за положени държавни зрелостни изпити, както между другото е предвидено и в момента.
Тоест, веднага искам да кажа, че не се очакват някакви фундаментални промени, извън една. Но нека да не предрешавам това, което след малко ще се появи.
Тук има една допълнителна идея, която искам да ви представя. Самият аз имам известни колебания, но това е една идея, в която, според мен, има много голяма логика и ще моля при следваща възможност ние да я дискутираме.
Знаете, че в момента VІІІ клас в езиковите гимназии представлява един подготвителен клас по същество. Там не са се променили много нещата и от мое време. Има няколко часа език, има малко български, малко математика и тук-там понятие от основните предмети. Но като цяло много малка част от материала за VІІІ клас се извървява, да не влизам в проценти.
Не бихме ли могли ние да мислим VІІІ клас да бъде подготвителен за всички български деца? Преди време бях казал, че всички български училища трябва да се превърнат в езикови гимназии и то беше малко шеговито възприето, но в крайна сметка ние бихме могли много лесно да изравним системата, като направим VІІІ клас за всички - клас за интензивно изучаване на чужд език, или компютри, или за професионална подготовка (различно).
Какви биха били предимствата на тези решения, според мен?
На първо място, има една, както казах в самото начало, равнопоставеност на учениците от един випуск при изхода от основно образование. Свършва се VІІ клас, децата се пръскат, или може да остават в същото училище, ако то предполага такова нещо, но е ясно, че те си тръгват с диплома.
На второ място, нещо, което се подценяваше доста години досега – гарантиране на конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст. Години наред ние сме, уважаеми колеги, в една абсурдна ситуация. Конституцията дава възможност и задължава да образоваме децата, да ги обучаваме до 16-годишна възраст, а ние се опитваме да направим едно от двете – или да им дадем диплома в VІІІ клас, и тогава излиза, че две години ние няма да изпълним своите ангажименти, или да ги държим до ХІІ клас, тоест, две или три години над онова, което Конституцията ни дава право да правим.
Затова аз считам, че системата трябва да има изход на 16- годишна възраст. В това е и смисълът на първи и втори гимназиален етап - защото детето би могло, в крайна сметка (дори онова, което няма интерес, което е близо до тавана на образователните си възможности), да преглътне една или две години, но трудно би могло да направи четири години, когато материалът вече значително се усложнява.
На трето място, това би дало възможност ние да дефинираме общообразователния минимум за всички видове училища към завършен Х клас - тоест, да бъде ясно, че всички деца, завършили Х клас, са придобили (извън отделното, което са придобили в отделното училище) един общ образователен минимум за всеки български гражданин.
И, разбира се, последното – системата става хоризонтално и вертикално проходима. Това означава, че едно дете, което е в училище с по-тежки изисквания, ако започне да изостава, би могло спокойно, без проблеми да се прехвърли в училище с по-леки изисквания и обратно - дете, което е с по-големи възможности в училище с по-малки изисквания и което очевидно надраства учениците си, би могло спокойно да се прехвърли във всеки един от класовете във всяко друго училище. Разбира се, при определени условия.
Какви условия трябва да са налице, за да може това нещо (или част от него, в зависимост какво ние считаме за правилно), да се осъществи?
На първо място, трябва една промяна на учебните планове и програми, най-малко между V и ХІІ клас по причини, които мисля, че на всички вече станаха ясни.
На второ място, трябва сериозно да се замислим върху системата на едно относително равно професионално ориентиране. Не казвам заковаване на децата за определена професия, напротив, едно известно ориентиране – нещо, което през последните години малко като че ли позанемарихме.
На трето място, тук трябват принципни промени в системата на професионалното образование. Не искам да навлизам в тази материя, тъй като тя е малко по-специфична.
На четвърто място, нещо, което е много важно, тъй като ще го развия след малко – самата система на контрол на качеството на образованието трябва да се развие по нов начин.
Това е единствената времева рамка, която си позволявам, за да илюстрирам, че няма нищо страшно, ако това бъде възприето по принцип.
Ако подобни промени се възприемат, то те трябва да започнат най-рано през следващата учебна година, тоест, за учениците, които догодина ще бъдат в V клас. По този начин:
- През 2008-2009 учебна година те ще завършват основното си образование в края на VІІ клас;
- След това през 2009-2012 г. ще завършват първия гимназиален етап, тоест Х клас;
- През 2013-2014 г., когато България може да бъде вече и председател на Европейския съюз на ротационен принцип, ще завършат средното си образование по тази система.
Разбира се, може да се отложи и още, но темпът, с който това би могло да става, е такъв.
Затова аз се връщам на това, което казах в началото – че е много важно ние, като общество и като хора, които взимат решения от името на обществото, да си даваме сметка за перспективата, в която разполагаме нещата. Тоест, не си заслужава да почнем нещо и следващият екип на министерството или следващото Народно събрание да го обърне, тъй като тук става въпрос за много дългосрочни неща на една много консервативна система.
Минавам към втория въпрос – маломерни и слети паралелки.
Господин председател, аз не питах, извинявайте, с колко време разполагам. Но понеже материалът е дългичък, да не би да отегча уважаемата аудитория и ако прецените, в някакъв момент да прекъсна и друг ден да продължим?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, аз бих Ви помолил да продължите, защото е безкрайно важна темата. Предполагам, и колегите няма да възразят. Ние с Вас се разбираме, че започваме един разговор с продължение.
Вероятно ще Ви помолим да оставите магнитния носител, за да го размножим за всички колеги. Вероятно ще се нуждаем от политическа санкция по много от идеите. Така че това ще бъде разговор с продължение, но бих Ви помолил да завършите представянето на приоритетите. Благодаря.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Разбира се, че това е така. Това са просто едни идеи, които ние поставяме на масата за разискване. Пак казвам – няма нищо предрешено, по никакъв начин не бихме искали да представяме като свършен факт която и да е от идеите.
Една малка информация за маломерните и слети паралелки. Какво е маломерна паралелка? Това е онази паралелка, която с разрешение се състои от по-малко деца, отколкото нормативно установените. Те са различни, тъй като има две категории училища.
Така или иначе, маломерните паралелки са голям брой, те са близо 5500. Не става въпрос за 10-20 или 50 паралелки, което би било един пренебрежим въпрос. Става въпрос за няколко хиляди паралелки!
Второ, проблемът е, че има и голям брой слети паралелки. Не знам дали това вече ясно, тъй като ако човек не се е занимавал специално със средно образование, не подозира, че през ХХІ век съществуват голям брой паралелки, в които, в рамките на един учебен час, в едно и също помещение учителят учи деца от І, ІІ и ІІІ клас едновременно. Това е нещо назад по отношение на т.нар. взаимоучителна метода, известна през българското Възраждане, тъй като децата не се учат едно друго, а учителят ги учи едновременно.
Защо считам, че въпросът за маломерните и слети паралелки е въпросът за равен достъп до образование? Защото моето дълбоко убеждение, колеги е, че едно дете, което е в паралелка с още пет деца - две във втори клас, две в трети и две в четвърти клас, няма същият достъп до качеството на образование, както едно дете в паралелка с 20 деца, където има нормална конкуренция, нормален социален живот, нормално преподаване от учителя, който се занимава с различни класове.
Това е един много сериозен проблем и което е най-лошото, ние сме изправени пред необходимостта да вземем решения, всяко от които е недобро от определена гледна точка. Ние си даваме сметка, че за децата това не е добро решение. Същевременно си даваме сметка, че има най-малко два аргумента против това ние да не разрешаваме такива паралелки.
Първият проблем е, че понякога средищното училище (става въпрос за доста малки деца) е относително далеч, пътят е труден, географските условия са такива, че родителите, а и самото дете не се чувствува комфортно да пътува толкова време.
От друга страна, кметовете казват нещо разбираемо и ние като обществени хора трябва да му отдадем дължимото. Той казва така: “Закриете ли ми училището, закривате ми селото”. Има много логика в това. Само че, винаги когато вземаме тежки решения в областта на образователната система (аз пак казвам и затова започнах с детето), за мен водещи са интересите на децата, не на учителите, не на кмета. Интересите на децата!
Затова считам, че в перспектива макар, не едновременно, не веднага, ние би трябвало да вървим не към изчезване, а към рязко намаляване на броя на маломерните и особено на слетите паралелки.
Друг е въпросът, че може би, както и в други държави, ние трябва да кажем: да, има 50 населени места в България, в които национално ние решаваме да издържаме и по едно дете. Можем да направим това, но да е ясно къде са тези места и защо го правим. Защото в момента има маломерни паралелки, включително и в областни центрове. Има някакво голямо неразбиране на този въпрос и нещо, което според мен следва с общи усилия да решим.
Каква би могла да бъде политиката спрямо тези паралелки?
На първо място, както казах, поетапно намаляване на броя на тези паралелки – както на маломерните, така и на слетите с грубо казано годишна стъпка от 10 на сто.
Мисля, че това е нещо, което системата може да понесе и от гледна точка на кадрите, и от гледна точка на децата, като приоритетно все пак да се запазват паралелките, където виждаме че демографският баланс, демографската крива не е в трагично състояние. Ако отдолу идват деца, не бива да ни смущава, че паралелката е маломерна. Ако идват деца поне същият брой, ако виждаме, че те сега са пет деца, като шестгодишните са три, петгодишно е само едно дете, а четиригодишни въобще няма в селото, ние нищо не правим. Просто нищо не правим.
Следващото нещо, което би могло да се направи, е постепенно, паралелно, с една програма да се въведат икономически механизми за ограничаване на броя на тези маломерни и слети паралелки. Защото в момента има нещо, което донякъде устройва кметовете, и те не са притеснени от това, че имат маломерни паралелки. Даже напротив, в някои случаи те имат интерес да имат маломерни паралелки.
Тук с общи усилия отново трябва да помислим, не казвам, че ние трябва да ги притиснем. В тази система не бива да има притискане, но все пак трябва да има известно колебание дали общинският съвет да гласува за тези неща, или не. Защото в момента един гласува, а плаща републиканският бюджет. Да няма никакво съмнение, че те сами си ги издържат! Това е така. Те минават през бюджетите на общините, но това е част от държавния бюджет.
Ако общината има сили и средства да ги издържа, може да има и по двама учители на един ученик. Тук нямаме никакви различия. Но по принцип държавата трябва да се ангажира с онези, където има сериозни основания. Да речем, селото е отделено, няма път, зимно време замръзва, децата са малки – това разбирам. Но в областния център, честно казано, много не разбирам...
На трето място, това, което казах – нека да се допуска по изключение съществуването на маломерни и дори на слети паралелки, въпреки че второто е много спорно, но това трябва да бъде въпрос на ясна национална политика.
На четвърто място, отново повдигам въпроса за транспорта. Не може да искаме от хората да пращат малки деца на 15 км да учат, ако не сме осигурили поне две неща: транспорт и полуинтернатна форма на обучение. Родителят, като пусне детето в 8 часа, да го качи на автобусчето и да знае, че детето ще му го върнат в 18 часа нахранено, починало, научило се и той вечер ще му се радва, ще си говорят на общообразователни теми, респективно ще изгражда лични негови характеристики. А ако той се притеснява къде е детето, на топло ли е, на студено ли е, шофьора закъснява и т.н....
И последно, за да няма някакво недоразумение, понеже чувствувам внимателния поглед на профсъюзите - считам, че промените могат да станат – както структурните, така и за маломерните паралелки, само при ясна програма за съпътствуващи мерки за закрила на педагогическите кадри. За да няма някакво недоразумение…
Считам, че преминаването към седем класа на началното образование спокойно може да бъде направено, ако имаме една гъвкава система за тези кадри, въведем полуинтернатната форма и целодневната дейност на училището. Мисля, че тук бихме могли да се справим добре със защитата на интересите на работещите.
Няколко думи по въпроса за децата, за които българският език не е майчин. Това е един въпрос, който възниква в районите с такова население от гледна точка на това, че понякога децата в І клас, в една и съща група се оказва, че имат различни възможности за комуникации.
Това е много важен въпрос. Считам, че първото нещо, което тук трябва да се направи (няма да се спирам специално на този въпрос, но той е важен), е задължителната година, която е въведена преди започването на първи клас, да бъде насочена в тези случаи главно за това.
Тук има едно, според мен, смесване на въпроса за смисъла на детските градини. Едно е детска градина, където детето да си почива, докато майка му работи, съвсем друго е предучилищната възрас