Комисия по образованието и науката
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката
П Р О Т О К О Л
№
На 6 декември 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет, второ четене.
2. Разни.
Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията г-н Лютви Местан.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден, уважаеми колеги. Понеже ми казаха, че г-жа Гроздилова се е регистрирала и всеки момент ще бъде в залата, с ваше съгласие ще приема, че имаме кворум и това ми дава основание да открия днешното заседание с една единствена точка от дневния ред, ако не броим константната точка “Разни” – това е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет, доклад за второ гласуване.
Гост на заседанието е вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев със своите експерти; виждам представители на синдикални организации, представители на медиите.
Добре дошли на всички.
И така, по дневния ред - имате ли предложения, уважаеми колеги? Виждам, че няма. Така че дневният ред се приема. Преминаваме към точка първа, Доклад относно второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет. Няма да чета онези параграфи, по които не са постъпили предложения. Нека Правният отдел да ме коригира, ако не е така.
Ще предложа на гласуване, първо, наименованието на закона, имаме това задължение, колкото и формално да ви звучи. И така, наименованието е: Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приехме наименованието.
По § 1 няма постъпили предложения. Въпреки това, имате думата за изказвания по § 1. Не виждам желаещи за изказване. Който е съгласен с § 1 на вносителя, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Благодаря.
По § 2 също няма постъпили предложения. Откривам дискусията. Има ли желаещи да се изкажат? Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА (Правен отдел на НС): Благодаря, господин председател. Бих желала да предложа само едно допълнение – в т.2 на § 2, изречение второ: след думата “условия и ред” да се добави “за приемане в”. За да стане ясно, че тези допълнителни условия и ред са относно приема в тези училища, а не относно обучението в тях. Това е за по-голяма яснота.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: “Условия и ред за определени профили” – преди “определени профили” да се добави “за приемане в”, така ли? Господин министър, ние сме в § 2, т.2. Създава се изречение второ. Текстът на вносителя е в наредбата да могат да се предвидят и “допълнителни условия и ред за определени профили”. Предложението е да се уточни за какво точно се отнасят условията и редът, не за профилите въобще, а за приема. Това е предложенето на Правния отдел. Имате ли някакво възражение, господин министър? Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нямам възражения, господин председателю. В ал. 1 е ясно за какво е наредбата, но ако считате, че с оглед на на езиковата прецизност така е по-добре, не бихме възразили, това е езиков въпрос.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Наредбата е № 11 от 28.05.2005 г. за приемане на ученици в държавни и общински училища. И в тази наредба е регламентиран държавен план-прием, организацията на приема, какви са приемните изпити, какъв е балът, как се изчислява. В този смисъл аз лично бих ви посъветвала да напишете думата “приемане в”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА (Правен отдел на НС): Аз поддържам предложението, като мотивите ни са следните. Действително, това е наименованието на наредбата, но ако със законова разпоредба се посочи, че могат да бъдат създадени допълнителни условия, в тази наредба може да има раздел, който да разписва някакъв друг ред. Така че, нищо че е съвсем ясно и точно, не представлява някакво натоварване на изречението, ако кажем, че тези допълнителни условия са само за определените специалности и профили и приемането в тях, а не за реда и обучението им.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, аз мисля, че народните представители не бива да се занимават с това. Нека експертите да решат въпроса. Смисълът е ясен, нека на експертно равнище да го преценят. Трудно ми е и на мен да кажа в момента дали тази дума е по-добра от другата. На нас текстът ни се виждаше достатъчно ясен, но ако считате, че е необходимо, мисля, че те ще намерят някакво решение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Съгласен съм, че включително и да се приеме тази редакция, не се променя нищо във връзка със смисъла. Тоест, нека допълнително да се прецени кой е по-прецизният текст, който да предожим на пленарното заседание. Комисията подкрепя текста с убедеността, че иде реч именно за ред и условия за приема, както е наименованието на подзаконовия нормативен акт.
Който е съгласен с § 2 на вносителя, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се и § 2.
По § 3 няма постъпили преложения. Изказвания има ли ? Не виждам желаещи. Моля, който е съгласен с § 3 на вносителя да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се и § 3.
По § 4 на вносителя също няма постъпили предложения. Изказвания? Няма. Който е съгласен с § 4 на вносителя, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се и § 4 с консенсус.
Параграф 5 – няма постъпили предложения. Желаещи да се изкажат по § 5? Няма. Който е съгласен с § 5 на вносителя, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се и § 5 на вносителя с консенсус.
По § 6 също няма постъпили предложения. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, който е съгласен с § 6 на вносителя, да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се § 6.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА (Правен отдел на НС): Това е абсолютно правно-технически въпрос, но трябва да се гласува от Комисията по образованието и науката. Предлагаме да се създаде § 6а, който, ако се приеме, ще стане § 7 в редакция на комисията. Необходимостта му следва от това, че в чл. 24 се прие една нова алинея, която доведе до преномериране на следващите алинеи. Това довежда до промяна в текстове пък на действуващия Закон за народната просвета и в ЗИД за изменеието му. Трябва да се оформи като отделен параграф. Това е съгласувано с Правната дирекция на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли нужда да се обоснове още това предложение? Не. Тогава моля, който е съгласен с него, да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма.
Сега вече можем да преминем към преходните и заключителни разпоредби, като § 7 става § 8.
По § 7 на вносителя има предложение от нар.пр. Донка Михайлова. Длъжен съм да прочета предложението.
1. В ал. 1 след думите “финансирани от” се добавят “републиканския бюджет чрез бюджета на”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, а досегашната ал. 3 става ал. 7.
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) Методическата помощ на домовете по ал. 1 се осъществява от Държавната агенция за закрила на детето”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8.
6. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Министерството на образованието и науката разработва и утвърждава учебна програма за подпомагане на образователния процес на децата в домовете по ал. 1.
(6) Министерството на образованието и науката оказва методическа помощ на общините относно длъжностите и стандартите за численост на персонала, който осъществява образователния процес в домовете по ал. 1”.
7. Създава се ал. 9:
”(9) В домовете по ал. 1 могат да се предоставят социални услуги в общността съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане”.
Има постъпило предложение и от нар. пр. Маргарита Панева:
В § 7, ал. 1 след думите “домове за деца, финансирани” се добавят “като делегирана от държавата дейност на общините”.
И така, това са предложенията по § 7 на вносителя.
Откривам дискусията и мисля, че първо имат думата вносителите. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, с предложенията, които правя, целя разрешаването на три проблема, които, струва ми се, съществуват в текста по вносител.
На първо място, формулировката на текста на практика означава, че финансирането на домовете изцяло се извършва от общините, нещо, което, струва ми се, не е в контекста на замисъла на вносителя, тъй като всички дискусии, които са текли до този момент, са в посока домовете на практика да станат делегирани дейности. Искам да отбележа, обаче, че това на практика не е финансово възможно за общините, още повече, че в Бюджет 2007 ние имаме заложени суми за финансиране на домовете.
Втората група проблеми, които струва ми се, съществуват в текста по вносител, са свързани с това, че има известни неясноти по отношение на управлението и методическата помощ, която трябва да оказват държавните институции в работата на домовете оттук-нататък.
Това управление и помощ биха били сложни, тъй като вече към управлението на домовете биха имали отношение общините, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и особена роля тук има Държавната агенция за закрила на детето.
Третият проблем, който вълнува най-вече общините и домовете, са перспективите. “Наплашени” от всичко, което се случи във второто полугодие на 2006 година, домовете искат да знаят кой е пътят, по който ще вървят оттук-нататък и с предложението в последния текст аз се опитвам да дам тази перспектива.
С няколко думи, предложенията ми са свързани с делегирани дейности в бюджетите на общините. Колежката Панева е дала една различна формулировка, но смисълът е един и същ. Смятам, че трябва да запишем изричен текст за това, че домовете преминават в управление на кмета на общината, на методическа помощ от Държавната агенция за закрила на детето, като в другите два текста се опитвам да очертая ролите, които има Министерството на образованието и науката оттук-нататък по отношение на образователната дейност в домовете. Мисля, че това е особено важно, особено в домовете, в които има малки ученици І-ІV клас.
И с последния поред текст в ал. 9 се опитвам да дам перспективата по отношение на деинституционализацията - такава, каквато обществото очаква да се случи, създаване на социални услуги в общността, социални услуги, които общините биха могли да отдават на конкурс на юридически лица по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Правилника за социално подпомагане. Тези социални услуги на практика имат една широка възможност за търсене на допълнително финансиране, тъй като, мисля си, за всички е ясно, че в рамките на стандартите финансирането не осигурява средства за капиталови разходи.
Накрая бих искала да споделя и едно свое притеснение по отношение на предложенията, включително и моите. То е свързано с това, че рязко ще намалеят възнагражденията на работещите в домовете. По мои изчисления – някъде с около сто лева. Вече имах разговор със заместник-министър Иванка Христова, с Агенцията за социално подпомагане и бих се радвала, ако текстът бъде приет по този начин и вашата комисия окаже съдействие да търсим спешно решаване на въпроса със заплатите на работещите в домовете, тъй като е реален рискът да изтекат хора оттам и в много голяма степен да се депрофесионализират предлаганите услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Михайлова. Ще представи ли някой предложението на госпожа Маргарита Панева?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ако ми дадете думата, с едно изречение ще я представя, тъй като госпожа Панева е в Бюджетната комисия в момента.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Предложението принципно не се различава от предлаганата от мен алинея 1. Става дума за различна редакция.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Коя редакция Ви се струва по-подходяща?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Бих Ви помолила да се обърнете за съвет към юристите. Аз съм консултирала моята редакция и юристите ми казаха, че е достатъчно коректна, но може би Правният отдел все пак да каже.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, господин министър, бих искал да изразя с няколко изречения как аз разбрах това предложение на вносителя и това ще бъде моето участие в дискусията.
Останалите текстове бяха недискусионни и неслучайно са подкрепени с консенсус. Ние подкрепихме и този параграф 7, защото бяхме убедени, че всъщност единственото нещо, което се променя е, че домовете преминават на управление към общините, защото смятаме тази форма на управление за далеч по-ефективна. И че всички останали ангажименти на Министерството на образованието и науката по отношение на методически контрол и помощ остават така, както са актуални към момента на преминаването на тези домове от Министерството на образованието и науката към общините. Затова не съм направил и предложение, ако щете и по плановата численост на персонала.
Естествено е, госпожо Михайлова (и тук няма как да не се съглася с Вас), че в приетия на първо гласуване бюджет и в доклада за второ четене на републиканския бюджет, няма да видите отразени тези стойности в бюджетите на общините, доколкото законът още не е факт. Законът за държавния бюджет не може да се съобразява със законодателни намерения. Това е най-важният акт на една държава.
Точно по тази причина в бюджетите на общините тези обстоятелства не са отразени. Но, убеден съм, че след като се приеме законът, независимо, че бюджетната година ще е започнала, в изпълнение на закона Министерството на образованието и науката (това беше моето разбиране и нека господин министърът да каже дали греша), естествено, че ще преведе дължимите субсидии на общините, като от бюджета на министерството ще бъдат трансферирани към бюджетите на общините. Това първо.
И, втори път, плановата численост на персонала в общините зад съответната функция, ще бъде актуализирана с толкова, колкото са бройките в съответния дом и с толкова ще бъде намален персонала в образованието. И ако в тази численост са предвидени и педагогически бройки, бройки за педагогическа заетост, те също запазват своята актуалност. И, естествено, там където говорим за педагогика и учебен процес, във връзка с общите разпоредби на самия Закон за народната просвета и другите специални закони – за учебния план, и т.н., и т.н., се запазват като отговорност и задължение на министъра на образованието и науката.
Аз така разбрах предложението. Но ако смятате, че цялата тази процедура се нуждае от детайлизиране с нарочни текстове в закона, за да настъпи успокоение сред общините, Вие точно затова бяхте в правото си да направите предложенията и затова провеждаме тази дискусия. Аз бях длъжен да споделя моето разбиране за предложението на вносителя – че всичко това, което предлагаме, априори се съдържа в тъканта на това предложение. Но ако се нуждае от детайлизиране и от успокоение, нека да дебатираме. Разбрах даже, че утре се свиква нарочно и Съветът за младежта и децата към Президента, където ще се обсъди този проблем. Мисля, че малко преекспонирахме темата, казвам това с най-добро чувство. Но бях длъжен да изразя това си отношение към темата.
Напълно съм съгласен с всичко, което предлагате, просто ми се струваше, че всичко това се съдържа априори в предложението на вносителя. Благодаря. Няма да вземам повече отношение по този проблем.
Колеги, имате думата по предложениета на колегите и на вносителя, разбира се.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Може ли да кажа и аз няколко изречения като вносител?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, заповядайте, госпожо Панева, Вие сте вносител.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Считам, че никога не е излишно да има запис, защото така прочетено, предложението категорично вменява това задължение на общините и никъде не третира издръжката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Панева, бързам да се съглася с Вас. Може би пропуснах да направя уточнението, че тези ми разсъждения се отнасят за останалите точки от предложението на госпожа Михайлова. По отношение на финансирането – да се определи в закон, че това е делегирана държавна дейност – аз подкрепям това безрезервно. Това трябва непременно да се запише в закона. Но ставаше въпрос за останалите точки.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Аз имам въпрос и към госпожа Михайлова, и към господин министъра.
Всъщност, госпожо Михайлова, мен ме притеснява това, което казахте: “подпомагане на образователния процес на децата в домовете”. Доколкото знаем каква е практиката, тези деца не учат в тези домове. Следователно, там няма образователен процес. И какво ще подпомагаме? Доколко изобщо има основания за такива предложения, след като такъв процес там просто няма?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя да се намеся по следната причина - нека да разграничим различните предложения на госпожа Михайлова, мисля, че така ще отделим спорното от безспорното и нещата ще станат много прости.
Първо, по отношение на нашия текст, на текста на вносителя – ние сме нямали съмнение, и действително господин Местан тук е напълно прав, че нямаме никакво съмнение, че това е делегирана от държавата функция. Има такава специална функция – социално осигуряване, подпомагане и грижи и никога не е имало съмнение, че те ще се финансират чрез бюджета на общините.
Ако питате за моето мнение, то считам (без да влагам нещо лично), че текстът на госпожа Панева е по-добър – след думите “домове за деца, финансирани” да се добави “като делегирана от държавата дейност на общините”, а не просто че се финансира чрез републиканския бюджет. Да кажем още нещо – че това наистина е делегирана дейност. Ако има друга дейност в тях, тя може и да не се финансира от републиканския бюджет, с тазди уговорка. Тази дейност, обаче, наистина е делегирана от държавата. Мисля, че би било по-добре казано.
Така че тук нямаме никакви различия по този въпрос.
По отношение на другите две бележки, обаче, според мен тук би могло да се направи малък коментар.
По отношение на последното госпожа Михайлова правилно разграничи на три нейните предложения. Ние също ги виждаме като три. По отношение на последното също мисля, че няма някакъв сериозен проблем, тъй като те искат да видят къде е тяхното бъдеще, но да си го кажем направо, тяхното бъдеще е към тяхното намаляване. Ние вървим към деинституционализация. И искам публично да го кажа – има едно “предвкусване” от страна на кметовете, че тук ще дойдат някакви много големи пари, тъй като ще има много деца в тези домове. Искам да кажа, че такива неща няма да стават и те тепърва ще видят, че всъщност не е възможно на 20 деца да има 39 души персонал, както го има в един такъв дом. Това не е възможно да стане. Ние с госпожа Масларова ще направим необходимото, за да има все пак едно разумно претеглено съотношение между брой на деца и брой на служители. Разбира се, ако има повече такива деца, ще има и повече служители. Така че аз не съм и против това.
Всъщност, въпросът, който се нуждае от допълнителен коментар, е предложението, което тук е номерирано като т.6: “Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Министерството на образованието и науката разработва и утвърждава учебна програма за подпомагане на образователния процес на децата в домовете по ал. 1.
(6) Министерството на образованието и науката оказва методическа помощ на общините относно длъжностите и стандартите за численост на персонала, който осъществява образователния процес в домовете по ал. 1”.
Искам да подкрепя това, което каза г-жа Калканова – в тези домове не се води образователен процес. Моля това нещо да се каже. Това са домовете, в които децата живеят. Вярно е, че когато едно дете живее в един дом, то след обяд учи там своите уроци. Но това не е същински образователен процес и в този смисъл не искам да се схваща, че министерството бяга от този въпрос, но той е свързан и с въпроса за педагогическия персонал.
Иска ми се тук също да има една голяма яснота. Допускам, че в тези домове ще има педагогически персонал, но ако идеята е човекът, който нощно време гледа децата дали са по стаите си, да е педагогически персонал, това ми се струва неприемливо. Педагогически персонал може да бъде човекът, който им помага да си подготвят уроците – в това има логика. Но в момента това не е така. Имах желание да го пренаправя малко, но така или иначе предпочетохме да вървим към децентрализация.
Според мен, основателно се постави въпроса, не само от госпожа Михайлова, но и от други колеги, какви все пак ще са отговорностите и функциите на Министерството на образованието и науката в този процес, то напълно ли се изтегля от този процес? Нашето притеснение беше да не изпаднем в някаква голяма казуистика и започнем да разписваме някакви много детайлни правомощия на министъра на труда и социалната политика, на министъра на образованието и науката, на шефа на Държавната агенция за закрила на детето, и т.н.
Затова си мисля, доколкото това ще бъдат все пак социални услуги, дали не е уместно да дадем възможност на министъра на труда и социалната политика, може би с една нова алинея, да издаде правилник за организацията на дейността на домовете за деца (какъвто, между другото, министърът на образованието за момента е издал), но да го задължим той да съгласува това с министъра на образованието и науката. По този начин ще бъде ясно, че министърът на труда и социалната политика е водещият министър, той ще си направи правилника, но от гледна точка на известни методически функции, които ние имаме, да бъде съгласуван с министъра на образованието и науката. И да отхвърлим този въпрос към един подзаконов акт, колеги, защото в противен случай, според мен, ще навлезем в една материя, от която много трудно ще излезем по-нататък.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Държа в ръцете си Правилника за устройството и дейността на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Това е правилникът, издаден от министъра на образованието и науката.
Аз разбирам загрижеността на вносителите на изменения, изразени в параграф 7. Но няма да бъдем в състояние да решим много сериозните и реални проблеми на тези домове само с текстове в Закона за народната просвета. Затова предложението на министъра ми се вижда коректно. Тъй като тези домове вече няма да са към него, може би това обстоятелство просто ще обезсили прилагането на този правилник. А те не могат да останат без регламент.
И мисля, че всичките ви притеснения биха намерили наистина отговор в следния подход:
Да подкрепим първа точка от предложението и Вашето предложение за първа точка да приемем по принцип, а да подкрепим редакцията на госпожа Панева и всички останали точки от 2 до 7 включително да се заменят с един по-общ текст, че устройството и дейността на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа се уреждат в правилник на министъра на труда и социалната политика, който се съгласува с министъра на образованието и науката, за да се обхванат и аспектите на въпитателните дейности. Не образователните, защото и от този правилник става ясно, че съгласно Глава 3 има организация на възпитателния процес, никъде не се говори за образователен процес.
В този смисъл нека да Ви попитам дали би Ви удовлетворил един такъв подход, госпожо Михайлова и госпожо Панева? Заповядайте, моля.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да внеса едно пояснение. Отглеждането на деца в домове е социална услуга в институции. В Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са разписани задълженията на всички домове: за възрастни, за деца с увреждания, здрави, и т.н. Може би, без да вменяваме такова задължение на министъра на труда и социалната политика, когато тези домове отидат там на подчинение и имат малко по-различна характеристика от онези, в които се отглеждат деца с увреждания, те сами ще направят тези промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Само че тук сега ние вменяваме нещо, което касае друг закон - Закона за социално подпомагане.
Аз мисля, че при всички случаи тази промяна ще бъде направена от Министерството на труда и социалната политика, дори да не го задължаваме. Там в Правилника има разписано как се работи в домове за деца.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Имайте предвид, че без да е най-добрата законодателна техника, е възможно с един закон да се изменят текстове от друг закон. Правили сме го и това е нормална практика. Нека да помислим има ли нужда от изрична делегация към такъв един правилник. Казвам го от гледна точка на това да настъпи успокоение, защото има и някакви страхове...
Господин Величков отдавна иска думата. Заповядайте, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господин министър, може би дебатът, който върви в момента, е свързан с обстоятелството, че в § 7, ал. 1 е императивен, разпоредителен текст, в който се говори за преобразуване на едни звена в подсистемата на народната просвета в институции. Къде?
Ако се каже, че те са институции “домове за деца в системата на...” оттук-нататък влизат в Закона за социално подпомагане и за тях важи и Правилникът за приложение на този закон. Тоест, може би тук има някакъв пропуск, който би било добре да се запълни.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, господин министър. Има конкретен въпрос.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще кажа моето мнение по този въпрос и ще кажа после нещо по ал. 2 на т.2 от предложението на г-жа Михайлова за кметовете.
Това е правилно, което каза г-н Величков и преди това г-жа Панева. По принцип е така. Тук това, което аз предложих, има следният смисъл.
Първо, към момента на нас ни е много трудно да кажем дали тези домове нямат някаква специфика. На мен ми е трудно да кажа в момента по отношение и на другите подобни институции. Но действително, като правна техника би било по-добре техният статут да се уреди в общия правилник. Това, което аз предложих, имаше по-скоро следният смисъл – тъй като това е акт, който е свързан само с министъра на труда и социалната политика, да не се остане с впечатлението, че ние се измъкваме от този процес и по никакъв начин не искаме да участвуваме.
Готови сме да участвуваме, просто нека да бъде намерена подходящата форма за това – това беше смисълът на предложението ми.
И ако разрешите, господин председател, само да кажа, че по отношение на домовете, както е описан текста (ал. 2 на т.2): “(2) Домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях” – ние приемаме и това, това е смисълът, който и ние сме вложили. Единствено се чудехме дали има смисъл изрично да го споменаваме, тъй като в § 37 (който е преходна разпоредба в Закона за социалното подпомагане) е посочено изрично, че заведенията за социални услуги, които са на общинска или държавна бюджетна издръжка, в момента на влизането на закона в сила... и т.н. – горе-долу е същият текст. Между другото, Вашият текст, госпожо Михайлова, допускам че като израз едно към едно е взет оттук. Така че искам да кажа, че ние това го подкрепяме. И ако считате, че това не е достатъчно ясно от самия Закон за социалното подпомагане, нищо не пречи в една алинея изрично да подчертаем, че работодател остава кметът. Това ми се вижда напълно приемливо.
Имам предвид, господин председател, т.2 от предложението на г-жа Михайлова, а именно “Създава се нова ал. 2” със съответното съдържание. Това е абсолютно същото като § 37. Но доколкото това е преходна разпоредба, може би предложението на г-жа Михайлова има смисъл, тъй като то урежда към влизане на закона в сила как се преуреждат отношенията и може да предизвика някакъв спор. Така че не е лоша идеята да го запишем изрично. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, всъщност господин министърът вече каза, което аз мислех да отбележа по предложението на г-жа Михайлова за нова алинея втора. Ние все пак трябва да имаме предвид, че това са предложения за промени и допълнения в Закона за народната просвета, а вече действуват Закон за социално подпомагане и Закон за закрила на детето, по смисъла на единия от които домовете, децентрализирани към общините, вече са специализирани институции.
Аз, колеги, искам само да подсетя, че по смисъла на сега действуващите текстове в Закона за народната просвета, тези домове са обслужващи звена, където се отглеждат и възпитават деца, лишени от родителска грижа, но се ангажираме да осигуряваме достатъчно добри условия за образованието на децата в училищна възраст. И само толкова.
Когато те вече ще бъдат насочени за управление към общините (ние нямаме съмнение, че капацитетът на местната власт е достатъчно добър, за да управлява добре тези домове), ние трябва много внимателно, според мен, да прецизираме (както и господин министърът много толерантно се изрази) какъв ще бъде ангажиментът на Министерството на образованието и науката.
Разбира се, имаме много основания за притеснения, господин председателю, но мисля, че всички тези неща би следвало да се регламентират в подзаконовите актове. Според мен, господин председател, това, което Вие направихте и като анонс, и след това конкретизирахт, е достатъчно да влезе в Закона за народната просвета. Нека все пак не забравяме, че действуват тези два закона, които ще бъдат основа на дейността на тези нови институции.
Госпожа Панева е права – този правилник, който ще се изработи съобразно действуващите два закона – за социалното подпомагане и за закрила на детето, няма как да не включи и тези въпроси. Говоря за правилника за организация на дейността на домовете. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Мисля, че записът, който е направен, не е много коректен в смисъл на това, че бяха възложени на кметовете на общините през 2000 г. и прехвърлени в тяхна отговорност домашните социални патронажи. Беше им вменено задължението, като на общинска дейност за социални услуги, да назначават само ръководителя на звеното и му делегират права той да назначи целия персонал. Иначе той ще трябва да назначава всяка чистачка, готвачка, персонал. Така че не е коректен този запис. Кметът ще назначи директора на заведението, а всички останали ще си ги назначава този директор. Иначе няма как да стане.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, госпожа Михайлова съвсем добре си е направила текста. Моля да отворите Закона аз социалното подпомагане, Преходни разпоредби, § 37. Ще ви го прочета:
“Съществуващите заведения за социални услуги, които са на общинска или държавна бюджетна издръжка към момента на влизане в сила на този закон, преминават в управление на кметовете на съответната община, който е и работодател на персонала в тях.”
Аз не знам как това става технически, от гледна точка на трудовото законодателство, но няма никакви основания да има различен режим за тези по отношение на другите социални заведения. Затова моята молба е – нека да ги изравним, а как това става технически, трудно ми е да кажа дали той подписва на един или делегира друг да подписва. Това са 20-30 човека, не са чак толкова много...
РЕПЛИКА: Всички училища му прехвърляме...
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всички училища? Не се очертава това, да ви призная честно...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожа Богданова има думата. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю, господин министър, колеги, твърде нелогично вървим към една дискусия, в която, мисля си, имаме едно общо разбиране. На мен много ми се иска да свърши тази дискусия и да се опитаме да я насочим към гласуване – защото си давам сметка, че разговорът може да продължи и той ще продължи с две принципни разбирания, обаче, и аз държа да ги кажа, въпреки че те вече прозвучаха тук.
Първо, аз искрено се надявам тези домове за деца, лишени от родителска грижа, да намаляват. Тоест, да расте ролята на институцията приемно семейство и да бъдат по-сериозни семействата, които раждат и отглеждат децата си.
Второ, твърдя, че ние нямаме различия по това, че грижата за тези деца е грижа на държавата. Тя не може да бъде разпределяна просто в отделни общини и мисля, че предложенията, които са направени – т.1 от предложението на г-жа Михайлова и предложението на г-жа Панева – не се разминават по никакъв начин с логиката на нашите законодателни намерения по този параграф.
Другото обаче, по което аз държа да бъдем наясно е, че ние все повече трябва да работим за утвърждаване на училищата като образователни институции с целодневно обучение тях, както сме приели в Програмата, и тези домове да бъдат действително домове, в които тези деца почиват, но и където подлежат на съответно възпитание.
От тази гледна точка аз ще поддържам предложението на министър Вълчев, независимо от това, че Законът за социално подпомагане предполага изработването на подобен правилник, той да бъде съгласуван с министъра на образованието и науката.
Давам си сметка, че това ще роди една реакция, която чухме на първо четене на закона от двата учителски синдиката, които ще коментират статута на персонала, работещ в тях. Ясно е, че извън системата на народната просвета техният стаж ще бъде стаж по специалността, съгласно действуващата наредба, но няма да бъде педагогически стаж, господин министър, според това, което съществува като нормативна уредба в системата на народната просвета. Освен ако в този правилник не бъде уредено друго. Затова го казвам, затова държа министърът на образованието и науката да е участник в този процес.
Второ, на мен много би ми се щяло, когато говорим за персонала вътре, да сме наясно (за мен специално), че той не би трябвало да бъде третиран само като педагогически персонал, тоест, да търсим вътре хора, които са само с учителска правоспособност и с педагогическа подготовка. Добре е да си дадем сметка, че там трябва да има психолози, че там трябва да има социални работници, че там трябва да има една общност от хора, която да не надвишава броя на децата, които се възпитават и отглеждат вътре, а да бъде готова да им даде това, което семейството, за съжаление, им е спестило.
От говореното до тук, ми става ясно, че общините ще финансират тези домове дотогава, докато в тях се отглеждат и други деца с нужди, но не деца, лишени от родителски грижи. И вие много добре знаете (и колежките Михайлова и Панева знаят), че в тези домове се отглеждат деца и на социално слаби семейства, за които общините, аз приемам, могат да проявят добрата си воля, да останат там, докато това е необходимо. Но е ясно, че това ще бъде въпрос на друго финансиране.
Не си спомням и може би трябва да попитам – кой сега предлага стандарта за издръжка? Тоест, става дума за децата там . До този момент, по действуващия Закон за народната просвета, стандартът за численост и за издръжка го прави министърът на образованието и наука, съгласувано със своите ресорни колеги. В тази и в другата ситуация е очевидно, че ще го прави Агенцията за социалното подпомагане, по действуващия Закон за социално подпомагане. И аз си мисля, че в правилника ние можем да уредим всички текстове, които биха притеснили някого и които биха уредили възможностите за публично-частни партньорства, което прозвуча в изказването на г-жа Михайлова на първо четене.
И нека видим вече този съществуващ модерен европейски опит, който може да даде възможност тези домове да изглеждат по-добре, по-човешки. И за наше собствено удовлетворение – с повече възможности за развитие на тези деца. Но дайте да не ги сепарираме в домовете даже като замисъл, защото те имат нужда от среда, в която да доказват себе си, а не от среда, в която да възпроизвеждат и без това некомфортното си самочуствие.
Така че нека да се ориентираме към това, което вече прозвуча като предложение, да подкрепим предложението, че това е делегирана от държавата дейност, че ще работим по правилник, който ще бъде правилник на министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на образованието.
И, относно работодателя - въпросът е чисто теоретически за това, кой е работодател, аз също не си представям как кметът ще назначава всички, а не само началника на дома. По сега действуващия Закон за народната просвета само директорът на дома се назначава от регионалните инспекторати, когато говорим за общински звена, или от министъра, когато са държавни. Но това е вече въпрос за господин министъра, той е юрист.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Господин председател, господин министър, колеги, съвсем накратко искам да кажа, че подкрепям предложението на колегите Михайлова и Панева. Така записаният текст в момента по вносител означава, че тези домове трябва да са общинска отговорност. От предишното си битие на кмет знам какво означава общинска и държавна отговорност. Както разбирам, имаме консенсус.
Но имам притеснение относно правилника, за който говорим, че трябва да бъде съвместно изработен от Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалните грижи. С ал. 2 на г-жа Михайлова, която виждам също, че се подкрепя, се дават много задължения на кметовете на общините. Според мен е редно при изработването на този правилник да се вземе предвид мнението и на кметовете на общините. Кметът вече ще носи отговорност, ще бъде работодател, ще отговаря за разпределението на финансите, ще управлява тези домове. Затова редно е при изработването на правилниците да имаме категоричното мнение и становище на кметовете.
Не съм сигурна в момента дали това трябва да мине през Националното сдружение на кметовете, но съм категорична по този въпрос, още повече знаете, че четвъртата поправка на Конституцията точно натам върви – към финансова децентрализация и самостоятелност на местната власт. Така че смятам, че специално за правилниците трябва да намерим начина, по който да участвуват и кметовете на общините, които вече ще отговарят за въпросните домове. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, колеги…
Моля да го приемете и като реплика, госпожо Михайлова, но въпросът за децентрализацията, в това число и преминаването на тези домове към общините, е в Програмата за изпълнение на стратегия за децентрализация за периода 2006-2009 г., който документ е обсъден с Националното сдружение на общините, аз го имам пред себе си. Трябва да бъдем точни. Кметовете, разбира се, са поставили въпроса това да бъде държавно делегирана дейност. Неслучайно в т. 3 четем: “Преминаване на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, с изключение на тези с национално значение, към общините като делегирана услуга”. Самият факт, че и тук е отразен този принцип, че това е делегирана услуга, означава, че има много логика в това предложение. И аз твърдя, че то се съдържа в предложението на вносителя, но нека да гласуваме това нещо отделно. Не се притеснявайте, това ще го подкрепим.
Оттам-нататък какво правим? Ако се ориентираме към правилник, който да урежда всички тези въпроси, трябва да знаете, че трябва да предложим изменение в Закона за социалното подпомагане, не може да стане чрез Закона за народната просвета. Това е въпросът.
Предлагам да се ориентираме натам. Нищо, че е въпрос на законодателна техника при налична воля, все пак трябва да си дадем сметка, че онова, което ще подпиша като доклад за второ гласуване, ще съдържа предложение за изменение на Закона за социалното подпомагане. Ако това е волята ни, ще подложа на гласуване. Ако мислите, че не сме готови, ако мислите, че има нужда от някакво съгласуване с министър Масларова – да го направим, макар че имайте предвид, че този закон трябва да го гласуваме до края на тази сесия на 40-то Народно събрание. Ние нямаме разминаване в оценките си и нека да сеориентираме към способа, чрез който да реализираме тази политическа воля.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз съм много благодарна, че все пак уточнихте тези неща накрая. Защото и господин министърът в своето изложение предложи един много коректен текст – правилникът се изработва и утвърждава от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на образованието и науката. И ако колегите са съгласни, да го внесем тук като алинея. Тогава решаваме проблема, без да правим препоръки за промяна на Закона за социалното подпомагане.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Опасявам се, че не чух такова предложение от министъра, защото не може да разместим местата. Когато тези домове са към социалното министерство, вече се съгласува с министъра на образованието, а не министъра на образованието да съгласува това с министъра на труда и социалната политика.
РЕПЛИКА: Обратното.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако е обратно, тогава трябва да изменим Закона за социалното подпомагане, това е целият проблем. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, гледайки Закона за социалното подпомагане, трябва да призная, че там въобще не се говори за видове социални институции. Това се говори в Правилника за прилагане на закона, което юридически още повече влошава ситуацията, защото ние не можем да пипаме правилника.
Според мен, ние сме изправени по-скоро пред следните възможности.
Едната е да приемем закона без такъв текст и тогава да е ясно, че с г-жа Масларова ще внесем промени в самия правилник, като й създадем правно основание да издаде правилник или наредба (в момента не съм много сигурен какво точно, но подзаконов акт), който да уреди изрично този тип институции, съгласувано с министъра на образованието. Това е едната възможност.
Другата възможност е, колкото и да е непрецизно (но все пак доколкото става въпрос за една преходна разпоредба), мисля че е допустимо – прехвърляйки домовете, да възложим на двамата министри по начина, по който казахме: министъра на труда и социалната политика, съгласувано с… Това може би не е юридически най-прецизното, но пък поне ще заковем нещата по един много категоричен начин.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да си остане в Закона за народната просвета.
Другото е на добра воля двамата с г-жа Масларова да инициираме промени в правилника пред Министерския съвет. Иначе в самия Закон за социалното подпомагане въобще не виждам възможност за подобно създаване на правно основание специално за един вид социални институции, тъй като за другите има един общ текст, който дава възможност, ред и условия да се уреждат в Правилника за прилагане на закона, в който пък вече нещата са подробно разписани.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм удовлетворена от това, че моето и на колежката Панева предложения предизвикаха една такава сериозна дискусия в комисията. Приемам по принцип очевидното съгласие, което има около това, че с поднормативен акт трябва да бъдат уредени тези въпроси, които са след ал. 2 надолу, без ал. 9.
Струва ми се обаче, че в тази дискусия не е логично да не участвува Министерството на труда и социалната политика и ние да им прехвърляме тази огромна отговорност, без да имаме тяхното съгласие.
Тъй като аз проведох някакъв тип консултации с г-жа Иванка Христова, заместник-министърът, който пряко наблюдава социалните услуги и ръководството на Агенция “Социално подпомагане”, техните размисли бяха в посока съвместна методика на Министерството на труда и социалните грижи и на Министерството на образованието. Надявам се, че с това предложение, което аз вече съм обсъждала на някакво ниво в Министерството на труда и социалната политика бих могла да ви помогна да вземете решението си.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Искам обаче да Ви уверя в едно. Ако този законопроект беше внесен от народен представител или група народни представители, повярвайте ми, че нямаше да има обсъждане, без да има поканени да присъствуват министърът или представители на министъра на труда и социалните грижи. Но понеже това е законопроект на Министерския съвет, който е съгласуван, и то много сериозно и има становище на министъра, затова го обсъждаме сега в този състав. Считаме, че вицепремиерът представя позицията на целия Мминистерски съвет.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: И г-жа Масларова е гласувала.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, че е гласувала, точно това имам предвид, господин министър.
И така, ако има такова очакване – откритите въпроси, или тези, които ни се струват открити, да бъдат решени със съвместните усилия на двамата министри, за мен остава единственият въпрос – доколко сме укорими, ако се опитаме да решим този въпрос чрез преходна разпоредба в Закона за народната просвета?
Ако няма такъв риск, обединяваме се около това предложение – наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката – и приключваме, подкрепяйки т. 1 от предложението.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Понеже госпожа Михайлова пита за реакцията относно тази методика, аз не възразявам, но не ми е ясно какво значи тази методика. Това ми прилича като на някакво писмо, подписано от двамата. Това не е юридически акт. Трябва да е някой от актовете, изрично описан в Конституцията.
Моето лично мнение е, че това трябва да бъде правилник, тъй като в момента те имат правилник. И аз не мисля, че сме много укорими, въпреки че, разбира се, могат да се намерят юридически аргументи за противното. Но с влизането в сила, евентуално, на тези поправки в закона, този правилник ще е със съмнителна юридическа стойност, който министърът е създал. Нищо по-логично няма от това да възложим на новия министър, който отговаря, но съгласувано с министъра на образованието, да издадат нов правилник. А дали по същество ще е методика или каквото и да е в този правилник, това вече е съдържателен въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, нека да се опитам да обобщя. Подкрепяме точка 1 от предложенията на г-жа Донка Михайлова в редакцията на г-жа Маргарита Панева, нали така – на г-жа Михайлова по принцип, на г-жа Панева в точната й редакция. Вие казахте, че държите да остане алинея 2 от предложението на г-жа Михайлова. А оттам-нататък, колеги?
РЕПЛИКА: Оттам-нататък - всичко останало в правилника.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: В правилника, да, но искам да чуя последователността. Ще го предложите като конкретна формулировка, ще оформите конкретно тази воля, която се очертава в комисията, но това ще бъде в смисъл, че министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката, приема правилника. А срокът какъв да е , господин министър, какъв ще е срокът?
РЕПЛИКА: Шест месеца.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Как шест месеца? Това означава шест месеца да задържим прехвърлянето.
Уважаеми колеги, все пак трябва да се ориентираме към гласуване.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА (Правен отдел на Народното събрание): Искам да кажа нещо по ал. 4 на § 7 на вносителя, затова досега не взех думата.Трябва да се уточнят видовете собственост – публична или частна е, тъй като досега тези имоти са обслужващи звена и съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета, те ползват държавна публична собственост по силата на Закона за народната просвета. Има и два общински имота, но тук третират държавна публична собственост и с преобразуването минават в собственост на общината.
Така като се чете текстът, излиза, че те стават частна собственост на общината. Дали това е волята, или те стават публична общинска собственост?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нашето мнение, господин председател е, че те по-скоро трябва да станат публична общинска собственост по силата на закона, така че подкрепям това предложение изрично да посочим “публична”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава редакцията е “публична общинска собственост”, нека да се прецизира текста.
Преминаваме към гласуване.
Предлагам предложението на вносителя да се приеме по принцип, защото настъпват изменения, нали така. Да приемем по принцип предложението на нар.пр. Донка Михайлова, да приемем предложението на нар.пр. Маргарита Панева и всички уточнения да бъдат подредени като предложения на комисията по § 7, като в предложенията на комисията по § 7 към предложенията на вносителя, с редакцията на ал. 4, добавяме т. 1 в редакцията на г-жа Маргарита Панева, т.2 в редакцията на г-жа Донка Михайлова. И вместо всички останали текстове, предлагаме една нова алинея на § 7 (ще видите как се движи номерацията) с текст: “Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката издава правилник за организацията и дейността на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи”., “в срок до шест месеца”…
РЕПЛИКИ: Направете го по-къс... Три месеца.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно затова поставих въпроса дали няма да се забави с шест месеца децентрализацията? Мисля, че три месеца са напълно достатъчни?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Достатъчни са.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Значи, съгласяваме се, че срокът е три месеца.
Независимо от всичко, аз съм длъжен всичко това, което ви казах, че подкрепяме, да го подложа на гласуване поотделно.
Искам да знаете, че господин Камбуров делегира подкрепата си, преди да излезе.
И така, който е съгласен по принцип с предложението на вносителя за § 7, с предложената редакция на ал. 4, където изразът “собственост на общината” се заменя с “публична общинска собственост”, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма.
Който е съгласен комисията да подкрепи по принцип предложението на нар. пр. Донка Михайлова... Аз предлагам да подкрепим всичките й предложения по принцип, защото останалото, което не е уредено, всъщност... Или поотделно ще гласуваме? .
И така, който е съгласен по принцип с предложението на г-жа Донка Михайлова по т. 1, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар. представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се предложението по принцип.
Моля, който е съгласен с предложението на г-жа Донка Михайлова за т. т. 2, 3 и 5 да гласува.
Гласували “за” – .11 нар. представители, гласували “против” няма, въздържали се – двама. Предложението се приема.
Моля, който е съгласен с т.т. 4, 6 и 7 от предложението на г-жа Донка Михайлова, моля да гласува.
Гласували “за” – трима нар.пр., гласували “против” – няма, останалите девет се въздържат. Предложенията по т.т. 4, 6 и 7 не се приемат.
Преминаваме към предложението на нар.пр. Маргарита Панева, но то отива в правилника. Затова исках предложенията й да бъдат приети по принцип, което беше най-чистото - приемаме по принцип духа на предложенията й, а ги конкретизираме в предложения на комисията. Защо да не може?
РЕПЛИКА: Защото казахме, че няма образователен процес.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре.
Уважаеми колеги, имате ли предложение за прегласуване? Няма. Продължаваме нататък.
Предложение на нар.пр. Маргарита Панева по § 7, ал.1 на вносителя. Моля, който е съгласен с предложението на г-жа Маргарита Панева, да гласува.
Гласували “за” – всички нар.представители, гласували “против” и въздържали се – няма. Приема се.
Колеги, който е съгласен с предложението на комисията, което включва подкрепените т.т. 1, 2, 3 и 5 на нар.пр. Донка Михайлова, всичките предложения на вносителя, т.1 на г-жа Маргарита Панева и предложението на комисията по съответната алинея относно издаването в срок от 3 месеца на Правилник за организацията и дейността на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката, моля да гласува.
Гласували “за” – всички нар.представители. Гласували “против” и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 8. Няма постъпило предложение. Има ли някой да се изкаже? Няма.
Моля, който е съгласен с § 8 на вносителя, да гласува. Мисля, че той става § 9, нали?
Гласували “за” – всички нар.представители. Гласували “против” и въздържали се – няма.
Няма предложения и по § 9. Изказвания? Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителя по § 9, да гласува..
Гласували “за” – всички нар.представители. Гласували “против” и въздържали се – няма. Благодаря, колеги.
Уважаеми господин министър, законопроектът е подкрепен от комисията и за второ гласуване. Ние още утре ще имаме готовност с доклада, като аз имам грижата да предложа на Председателския съвет следващата седмица да намерим време за второто гласуване на този закон, за да може от 1 януари децентрализацията да стартира реално.
Имам една молба към Вас - за последно да разсеете някакви съмнения, които се появиха във връзка с матуритетните изпити относно училища по изкуствата. Имаше ли някакви спорове. Аз нарочно не го поставих, поставям въпроса постфактум – има ли някакви притеснения от страна на министъра на културата?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. С Ваше разрешение, аз ще кажа две-три неща още.
Министърът на културата искаше, и така беше предложено на заседанието на Министерския съвет, текстът да придобие такава редакция, щото на децата, които завършват тези училища (а след това се появи идеята това да се разпростре върху всички професионални училища) – оценката от държавния изпит по професия да може да бъде вписвана служебно като трети матуритетен предмет.
Господин Данаилов прие това предложение, така го гласувахме в Министерски съвет и това е записано, мисля, като ал. 4 на чл. 24.
Оттогава насам не съм чувал да има нещо друго.…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Значи, този израз обхваща и училищата по изкуствата?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Категорично, те и формално са професионални. Категорично.
Искам да добавя още три неща.
Първо, искам да уведомя уважаемите членове на комисията, че днес съм утвърдил Примерните изпитни материали за матурата. Те са качени на страницата на Министерството на образованието и науката. Не ви ги нося, защото са доста дебела папка. Така че преди утрешния ден (7 декември) когато изтича срокът, сме си изпълнили това задължение.
За яснота искам да кажа, че съм утвърдил Примерните изпитни материали и по онези предмети, по които след влизането на закона в сила вероятно няма да има матури. Но доколкото към днешна дата все пак по тях, формално макар, ще има матури, те също са утвърдени.
Второто, което бих искал да кажа е, че днес също стартира Националният образователен портал. Правим вече не изпитание, а в реални “бойни условия”, като се надявам едновременно да могат да работят 100 хиляди потребители on-line. Ако самите вие или учители имате предложения за неговото усъвършенствуване, те са добре дошли.
Третото, което искам да кажа е, че за съжаление още нямаме яснота кои народни представители ще участвуват в работата по Закона за народната просвета. Искаме в петък да направим първата сбирка – поне по структурата на това, което ще пишем, защото искаме през коледните празници малко да напреднем в материала.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН:Извинете ме, господин министър, дължа Ви отговор на последния въпрос. Моля да проявите разбиране. Имаме съображения от парламентарните групи на “Коалиция за България” и на НДСВ да учасатвуват по двама колеги, и по един представител от останалите парламентарни групи (при желание от тяхна страна). От наша страна, за да имате представа отсега, аз ще предложа това да бъде доц. Имамов. Разбрах, че от страна на НДСВ г-жа Калканова и г-жа Гроздилова биха искали да участвуват, поне от разговорите така разбрах. От страна на “Коалиция за България” утре ще бъдат уточнени представителите. Но да знаете, че имаме готовност, поканете ги и в петък колегите ще се отзоват.
Няма да има решение на комисията по този въпрос, защото това е въпрос на политическа позиция на съответните партии.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Искам да попитам ще имаме ли заседание на комисията следващата сряда?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, аз не виждам теми за следващо заседание, освен ако господин министърът не предложи нещо във връзка с това, което говорихме – за Стратегия за развитие на висшето образование. Но виждам, че ангажиментът сега е със Закона за народната просвета. Кажете, господин министър, имате ли нужда от това да организираме заседание на комисията следващата седмица, или да поизчакаме малко?
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Специално за Стратегията за висшето образование разговаряхме с част от ректорите, и се счита, че декември като че ли не е най-добрият месец за взимане на по-тежки решения. Но снощи се прибрах от Хелзинки, където имаше среща на министрите на образованието на Европейския съюз (последната за финландското председателство) по развитието на професионалното образование, и ми се иска в някакъв момент, може би януари, малко да поговорим по този въпрос. Струва ми се, че там някои неща стоят доста отворени и като гледам как се развиват другите държави от Европейския съюз, ми се струва, че по този въпрос трябва да си кажем някои неща в по-право слово.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, господин министър. Колеги, при това положение няма да има заседание следващата сряда.
По точка “Разни” вече се поставиха въпросите, така че закривам заседанието. Благодаря за участието.
/Закрито в 16.40 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/
Стенографирала:
/Снежана Долапчиева/