---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката




П Р О Т О К О Л
№

На 18 октомври 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2006-2015 г., изпълнението за учебната 2005-2006 г. и за мерките, които ще се приемат през учебната 2006-2007 г., внесен от министъра на образованието и науката на 29.09.2006 г.
2. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15.05 ч. и ръководено от господин Лютви Местан – председател на комисията.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, господин министър, вече откривам заседанието. Нямаше как преди това да го открия, защото първата точка на дневния ред е “Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2006-2015 г., изпълнението за учебната 2005-2006 г. и за мерките, които ще се приемат през учебната 2006-2007 г., внесен от министъра на образованието и науката на 29.09.2006 г.”
Няма как да преминем към разисквания по тази точка, преди да сте чули вносителя на доклада. Разбира се, точка втора е “Разни”, която е константна.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения във връзка с така предложения дневен ред? Виждам, че няма. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували “за” единодушно.
Гласували “против” и въздържали се няма.
Благодаря, дневният ред се приема с консенсус.
Предлагам да минем към точка първа. Искам да кажа няколко думи, преди да дам думата на господин министъра.
Знаете, колеги, че с решението си от 7 юни 2006 г. Народното събрание прие Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г., с която Национална програма се предвижда задължение на министъра на образованието и науката до 1 октомври всяка година да представя доклад за изпълнението на Националната програма за съответната учебна година и за мерките, които ще се приемат през следващата.
Имаше разисквания и на Председателски съвет на Народното събрание какъв да бъде форматът за разглеждане на доклада на министъра на образованието и науката. Ако позволите, няма да ви представям всички виждания относно тази процедура, но накрая надделя разбирането, че именно Комисията по образованието и науката е мястото, където господин министърът да представи своя доклад и евентуално в този помощен орган на Народното събрание – комисията, да се проведат и разисквания. Предвид интереса и на нечленове на Комисията по образование и наука, ние бяхме достатъчно любезни с официални съобщения и миналата седмица, и тази сутрин, при откриването на заседанието на Парламента, да поканим всички колеги – народни представители, нечленове на тази комисия, които биха проявили интерес и биха искали да изразят отношение към доклада на министъра, да заповядат на това заседание. Не виждам засега интерес извън Комисията по образование и наука, но може би ще се прояви допълнително. Благодаря за интереса от страна на медиите.
И така, с тези въвеждащи думи, господин министър, имам удоволствието да Ви предоставя думата да представите Доклада за изпълнението на Националната програма, независимо, че е раздаден на народните представители още на 4 октомври. Вероятно има какво да добавите на презентация от Ваша страна. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, първо, бих искал да се извиня за закъснението, но така се случи, че в сряда от 13 до 15 ч. са ми дали лекции и докато дойда от Университета до тук, загубих малко време. Освен това, Юридическият факултет има от днес нов декан, когото трябваше да поздравя. Професор Токушев стана член на Конституционния съд и избрахме г-н Тенчо Колев, който беше заместник-декан.
Господин председател, уважаеми колеги, аз бих предложил да започна с това, което предстои. И то не за друго, а защото мерките, които са изпълнени, са в първите петнадесет страници и са доста подробно описани. Рискувам, ако започна с тях, да излезе, че ние се хвалим, че кой знае какво сме направили, а те могат да бъдат видени. Разбира се, ако има някакви въпроси и за това, което е свършено, аз с удоволствие ще отговоря. Но за мен е по-важно, с ваше съгласие, да кажа нещо за това, което предстои, защото тук, според мен, са по-важните неща.
Все пак, Националната програма беше приета сравнително късно – има три месеца от момента, в който тя беше приета, до момента, в който ние внесохме доклада за нейното изпълнение. Така че периодът е твърде къс. Същевременно, обаче, от наша гледна точка, това, което предстои през следващите дванадесет месеца, считано от началото на учебната година, е много възлово. И ако ми разрешите, аз бих организирал по малко по-различен начин, не като конкретни стъпки, а по принцип това, което има да се прави. А конкретните стъпки, разбира се, ще ги класирам от гледна точка на принципните положения.
Първото, което искам да кажа е, че тази година, според нас, трябва да се постави много силен акцент върху изграждането на ефективна система за вътрешно оценяване, чрез широко използване на тестовете и въвеждане на първите елементи на система за национално стандартизирано външно оценяване. А всички знаем, че това е един голям проблем за българската образователна система. Истината е, че ние нямаме достоверна информация колко “тежи” шестицата в Тутракан, колко “тежи” в Кърджали, колко “тежи” четворката в Благоевград, във Варна, и т.н. Ние нямаме обективни измерители и това е голям проблем.
Аз съзнавам, че темата е консервативна и тук-там има гласове “ама защо, ама кой?”, дали този или друг випуск – но това е нещо, което трябва да се направи. И мисля, че всички ще се съгласим – това е нещо народополезно. Какво планираме ние тук да се направи?
Първо, ние разработваме един документ, който е по-скоро за вътрешно ползване – нещо като програма за въвеждане на тестовете в българското училище, тъй като това се оказа непроста работа. Една национална тестова система се изгражда години и държавите, които отдавна работят по този въпрос, са преминали през различни етапи. Ние си даваме ясна сметка, че тестът не е универсално лекарство за българската образователна система. Разбира се, той има и слабости, но има и много силни страни, което го прави едно предпочитано средство за установяване на знанията в повечето модерни образователни системи – разбира се, не по всички предмети и не на всички равнища на образованието. Но като цяло той е доста универсално средство.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че първият тест по български език и литература, който нашите експерти откриха, е някъде от 40-те години на миналия век и той, между другото, е много интересен. Ако искате, аз бих могъл да го изпратя на господин председателя, за да видите, че през 40-те години в България е имало един чудесен тест и то именно по български език и литература – има въпроси относно произведения и въпроси относно граматиката. Много интересен тест! Така че това не е нещо ново, не ние сме го открили.
Започнах с това, че ние правим една годишна програма за въвеждане и популяризиране на тестовете в българското училище.
Какво предстои? Предстои, разбира се, основното нещо – да се проведе изпита след VІІ клас в новия формат, като тестове. Тук има много въпроси, които стоят пред нас чисто технически. Но най-важното е, и това исках да ви уведомя (може би го знаете), но обявихме два конкурса: един за учители, които биха изработили най-добър тест по математика и съответно най-добър тест по български език и и литература, и за ученици, които пък биха разработили най-интересна тестова задача. И всеки месец, за шест месеца поред, до 15 май, сме заделили по два лаптопа за учителите, които спечелят месечния конкурс, а за учениците съответно награди МР3 и дигитални фотоапарати.
Считме, е това е правилният начин, да се направи една голяма банка от тестови задачи и от добри тестове. Моето мнение е, че самите учители биха могли да създадат голямо количество тестове и задачи. Разбира се, нашият тестов център, нашите експерти ще ги проверяват, ще ги модифицират, ако трябва, ще ги измерват, стандартизират и т.н., но като цяло ми се иска енергията да дойде от долу.
Второто нещо, което се случи, уважаеми колеги, е според Закона за народната просвета, поправката, която прие Народното събрание през пролетта – министърът на образованието и науката, в шест месеца след приемането на Националната програма да утвърди и опубличи примерните изпитни материали за държавни зрелостни изпити. По нашите изчисления, това се пада на 7 декември. Така че преди 7 декември министърът на образованието и науката трябва да утвърди изпитните материали.
Без да искам да провокирам, но тук искам да отворя една скоба и да кажа, че аз споменах пред част от ръководството на комисията, че ние имаме желанието (ако намерим подкрепа във ваше лице, тъй като това е въпрос на законодателна промяна), да намалим малко броя на матуритетните предмети. В момента има матура по физическо възпитание, има матура по изобразително изкуство, и т.н. И то не в профилираните училища, а в СОУ с профилирани паралелки, да речем, или въобще в СОУ. Това ми се вижда малко в повече. Ще предложим една такава промяна и ако тя се възприеме, това ще бъде хубаво. Ако не, ще утвърдим изпитни материали по всички предмети, както законът, какъвто и да е, повелява към тази дата.
Третото нещо, което искам да кажа е, че започваме с входни и изходни равнища, стандартизиране на входните и изходни равнища за децата, като тази година вероятно ще бъдем готови за четвърти, респективно на 15 септември за пети клас, по всички предмети. Желанието ни е да стандартизираме тестове, които след това и самите учители да могат да модифицират, за входни и изходни равнища по всички предмети за определени класове – като започнем сега от ІV клас. И, надявам се, да не чакаме цяла година, за да вървим напред и по-бързичко да “гълтаме” по две-три-четири години, в зависимост, разбира се, от възможностите, тъй като този процес не бива да бъде безконтролен.
Така че първото национално външно оценяване по български език и литература и математика се надявам да бъде през месец май за сегашните четвъртокласници. Пак искам да кажа, че това не е матура, тези оценки няма да служат (поне в началото) за оценяване на детето в същинския смисъл на думата, а по-скоро за оценяване на преподаването. Разбира се, в перспектива те ще служат и за целите на оценяване на детето, може би не първите години – това ще го решим заедно по-нататък.
Второто нещо, което ми се ика да кажа, извън националното стандартизирано външно оценяване и въобще въвеждането на тестовете, е въвеждане на мерки (ще ги обединя, въпреки че са две различни неща) за ритуализация на училищния живот и за превръщането на училището в територия на учениците за извънкласни и извънучилищни дейности.
Това е общо една задача, за която бих казал така: децата да се чувствуват комфортно в училище, да им е интересно в училище, да се чувствуват добре в училище, да считат училището (нека не звучи помпозно) за свой втори дом – наистина да им е добре в училище.
Затова сме предвидили и разговорите с Министерството на финансите (мисля, че имах повод да спомена) вървят добре – ние считаме, че трябва да има една малка програма, която да даде възможност на конкурсен принцип онези училища, които искат да изработят знамена, да разработят емблеми, да въведат униформи – да имат тази възможност. И разговорите ни стигнаха до една малка сума от около 2 млн. лева, която всъщност не е чак толкова малка. Ние, разбира се, няма да можем да купим униформи на тези училища, които искат, но бихме могли да платим за разработването на модела, за една част от децата, които нямат възможност (поне в началото) да си закупят униформи, така че мислим да стимулираме този процес.
На второ място, предвили сме, поне в проектобюджета и той така влиза в Министерския съвет (тъй като се тръгна на съгласуване) 10 млн.лева за въвеждане на допълнителни извънкласни и извънучилищни дейности. За никого не е тайна, че когато една община трябва малко да посъкрати разходите си за образование, първото нещо, което заминава, са извънкласните и извънучилищните дейности, което е разбираемо. Ние, обаче, бихме искали това също да става на конкурсен принцип.
Ако едно училище иска да си направи духова музика, не просто да вземат едни пари да си правят духова музика, а да отидат за друго, а наистина да има конкурсен принцип и да кажат: да, на нас ни трябва толкова пари, смятаме да направим еди-какво си. Тези десет милиона лева, в зависимост от това как се харчат, ако ги насложим на идеята на духова музика - правили сме сметка – инструментите струват 7-8 до 10 хиляди лева плюс заплатите на един учител, то горе-долу в рамките на 15-тина хиляди лева това ще може да се организира. И ако учителят по музика не го прави от други подбуди, с едно допълнително малко възнаграждение, биха могли да се поберат в тези 10 хиляди лева.
Тоест, 10 млн.лв. не е много малка сума, въпреки, разбира се, че не е някаква фантастична сума.
Ние бихме искали да утвърдим такива церемонии като тази, която се опитахме да направим на 24 май, тоест, възстановявайки нещо, което е известно. Сега се опитваме за 1 ноември да измислим нещо, което също да е повторяемо в годините и децата и учителите да свързват тези дати с нещо, което се случва достатъчно еднотипно. Мислим за втора година да се опитаме да наложим 9-ти май като Ден на ученическото самоуправление с едни по-интересни форми и наистина децата да вземат някакви решения, а не това нещо да се прави показно.
Последното нещо, което е малко по-различно, но все пак да го кажем тук, тъй като е донякъде въпрос на извънкласни и извънучилищни дейности (имаме разговор с Министерството на финансите, и сега проектът влиза) – това, което миналата година си говорихме – 15 милиона да отидат за спорт в училище. Но да отидат специално, не по онзи виртуален начин за спорт в училище – към някакви федерации, които да вземат деца и т.н., а да отидат изцяло към баскетболни кошове, за правене на площадките, за купуване на уреди – тоест, тези средства да отидат наистина по същество и по предназначение. Това също не е кой знае какво на фона на нуждите, но е сериозен знак, че се мисли в тази посока.
Третата голяма тема е темата за необхванатите и отпадащи ученици. От известно време ние говорим по-активно по тази тема. Не казвам, че преди това не се е говорило, но ясно трябва да си даваме сметка, че този проблем от само себе си няма да се реши. Всъщност, през последните години, въпреки усилията, най-многото, което се е получило, е задържане на процента около 73-76 на сто от децата, които завършват средно образование.
Тук има много проблеми и аз не бих искал да влизам в детайли. Само ще кажа, че особено тежко е положението в определени региони, тъй като има и едно определено струпване на рисковите групи, особено сред ромското население. Това започва да става един сериозен въпрос, защото ние по този начин осъждаме на маргинално съществуване не само това, но и следващото поколение. Едно дете, което не е завършило поне десети клас, много трудно би могло да се реализира по смислен начин в ХХІ век. Просто животът се усложнява, средствата за комуникации се услоожняват, и т.н. Тоест, усилията ни трябва да бъдат наистина много сериозни.
Друг въпрос, но все свързан с учениците със специални образователни потребности, е въпросът за децата с ментални и физически увреждания. Тази година, както знаете, ние правим една много голяма стъпка. В 2004-2005 г. тези деца бяха около 500 в общите училища; миналата година надхвърлиха 1500, а през тази година очакваме да са 3700. Тоест, всяка година повече от два пъти се увеличава броят на тези деца. Това поставя поне два типа въпроси.
Първият въпрос е за достъпната архитектурна среда. Нашите училища масово не са пригодени за дете, което е в инвалидна количка или по-трудно се придвижва. Тази година имахме известни средства, малко по-малко от 1 млн.лв., и сме ги дали за тези прости неща – външна рампа, което да разреши по-лесно влизане в училището, и, второ, на първия етаж да се оправят санитарните възли в съответствие с тези необходимости.
За другата година (мисля, че имаме известно разбиране от Министерството на финансите) около 3 млн.лв. ще бъдат специално за тази цел.
Втората страна на въпроса, обаче, е за подпомагането на тези деца в самия учебен процес и в извънучебния процес, в тяхната подготовка. За пръв път тази година създадохме, през месец септември, 8 ресурсни центъра, които не просто да идентифицират децата със специални образователни потребности, но и в зависимост от техните специфични нужди да направят опит да ги подпомогнат чрез ресурсни учители.
Благодарение на дисциплинирането на системата ще имаме възможност, без да накърним стабилността на бюджета, да назначим до края на годината около 500 ресурсни учители, така че, по наши изчисления и както е нормативът, на 5-6 деца да има по един ресурсен учител.
Даваме си сметка, че това може да е недостатъчно, тъй като има деца, които няма да могат да участвуват в “подялбата” на един ресурсен учител, тъй като са в по-тежко положение. Но така или иначе, това са засега бюджетните възможности.
Като цяло, мисля, че ние трябва да стимулираме родителите и да им показваме една допълнителна грижа, да ги стимулираме към това, когато специалистите преценят за възможно, децата със специални образователни потребности да влизат в масовите училища. По всеобщо убеждение, а и специалистите така твърдят, това е много по-добре за тяхното развитие, отколкото да бъдат изолирани с деца с подобни проблеми в едно специализирано заведение. За съжаление, разбира се, не всички деца със специални образователни потребности биха могли да бъдат в общите училища, така че системата от специални училища ще остане.
Следващият въпрос, четвърти, който ми се струва, че е важен, е въпросът за децентрализацията на управлението на системата.
Знаете, тъй като това беше записано в Националната програма, че ние сме пред подписване (и е въпрос на броени дни, тъй като колегите от Национаното сдружение на общините бяха ангажирани със срещата във Варна), на едно споразумение с Националното сдружение на общините в Република България, според което ще бъдат направени няколко важни неща:
Първо, ще дадем възможност за изграждане на т.нар. Училищни съвети с представители на учителите, родителите, общината и регионалния инспекторат по образование, които да атестират директорите и т.н. Тоест, да дават становища по основни въпроси на развитието на училището, в това число и по кадровата му политика.
На второ място, във връзка с този проект, ние сме готови на общините, които пожелаят, в рамките на тези десет пилотни общини, да прехвърлим финансирането на професионалните гимназии, разбира се, с изключение на онези, които са от национално значение. Почти са утвърдени общините, които ще бъдат включени в това споразумение и очакваме от кметовете и общинските съвети да кажат дали желаят това нещо да се случи. Ако те желаят, аз декларирам за сетен път, че ние сме готови да им прехвърлим финансирането на професионалните училища, разбира се, с изключение на тези, за които се прецени, че са с национално значение.
Една друга тема, но все свързана с децентрализацията донякъде, е въпросът за бъдещето на професионалните училища. Споменах, а съм го казвал и друг път, че в Националната програма има едно слабо място и това е идеята за професионалното образование, да си признаем всички, и тук вината е преди всичко на министерството.
Иска ми се тази година да проведем един по-сериозен разговор за професионалното образование, тъй като има постижения, разбира се, но има и доста недомислици. Всъщност, ние поддържаме едни относително скъпо струващи училища на фона на системата, даващи такива знания и умения на децата, които в 80 на сто от случаите те не ползват на пазара на труда. И това е един сериозен проблем. Като претеглим ресурсите, които дава обществото, и резултатите от това, което се получава от използването на този ресурс, убедено мога да кажа, че това в момента е най-слабото звено (като средства към качество) в системата на училищното образование.
Защо споменавам това? Защото, според мен, решението какви професионални училища да има, кои да съществуват, какви нови да се открият и т.н., трябва да се изнесе на равнище по-близо до местните общности. В противен случай ние няма да можем да се справим с това и в момента ситуацията е такава – ние поддържаме професионални гимназии, за които много добре се знае, че децата получават наистина средно образование, но нищо повече от това, тъй като това, на което ги учат, е практически неприложимо, поне в региона на 100 километра наоколо. Въпреки това програмите не се сменят, тъй като няма учители, няма какво да правим наследените учители; има едни противоречия между министерство и местни общности, и т.н. Така че това също е нещо, което трябва да видим тази година и най-малкото да вземем принципното решение, и може би следващата година да го придвижим напред.
Следващата много важна задача е повишаването на авторитета и социалния статус на българския учител и респективно промените в статута на директорите на училището.
За никого не е тайна, че системата на квалификация и кариерно развитие в момента в страната е архаична, немодерна. Това, което ние считаме за правилно и върху което в момента работим, е небходимостта да се направи един ясен модел на кариерно развитие на учителите, в т.ч. колко степени има, как се придобива една степен - въз основа на стаж, въз основа на някакви квалификации, курсове, изпити кога ще има или няма да има, и т.н.
Има вече създадена отделна дирекция “Квалификация и кариерно развитие на учителите”, която, поне според нашите виждания, някъде към февруари-март ще бъде готова с един предварителен проект. Така че аз с удоволствие ще го представя, за да можете да го обсъдите и ако бъде възприет или бъде възприет с промени такъв модел въобще, той ще трябва да залегне в един бъдещ закон. Така че това не е въпрос, който министерството само би могло да реши.
Бих искал също да потвърдя, че нашите намерения са през месец ноември да бъде открит и да започне същинска работа Националният институт за обучение на директорите. Това, по всяка вероятност, ще се осъществи. В момента в Банкя тече ремонт, имаме някакви малки проблеми, но те ще бъдат бързо отстранени и се надявам през първата половина на ноември да имаме удоволствието всички заедно да присъствуваме на откриването на Националния институт за обучение на директорите, като през тази учебна година вижданията ни са някъде през месец май всички български директори, сега действуващи, да минат през едно обучение от 3-4 дни, което да обхваща, от една страна, работа с делегирани бюджети - тук имаме разговори с Министерството на финансите за лектори от тяхна страна.
На второ място са европейски фондове – мисля, че това е много важно, тъй като директорите трябва да знаят къде могат да кандидатствуват: сами ли кандидатствуват, с общината ли кандидатствуват, какво се прави, как се пише проект, най-малкото на кого да се обадят и кого да попитат как става тази работа.
На трето място, да придобият известни допълнителни познания и акцентиране от страна на психолози върху психиката на децата, особено по зачестилите напоследък прояви на агресия.
Считам, и всички ще се обединим върху това, че не е възможно да се прилагат в чистия им вид архаични методи върху съвременните предизвикателства, които изцяло по-агресивната среда налага. Тоест, ако едно дете е агресивно, най-лесното е да го изключиш от училище, но това само по себе си не решава проблема, а създава други проблеми. Нашето виждане е, че директорите трябва да имат едни допълнителни познания, разбира се, и в рамките на много кратки курсове поне да им се обърне внимание, че съвременната психология е отишла доста напред и тези неща не бива да се подценяват, считайки, че с два шамара работата се оправя. Обикновено тя не се оправя.
Един друг въпрос, който дискутирам, е и повишаването на авторитета и социалния статус на учителите, в смисъл на възнаграждение. Пред нас стои едно тежко решение. Ние с много големи мъки успяхме да извоюваме, дай Боже и Парламентът да го одобри, прословутите 13,1 млн.лв. за едни възнаграждения на учителите. Веднага искам да кажа, че това е сума, която е извън общата политика по доходите, която вероятно ще бъде (ако бъде възприето предложеното от бюджета), 10-процентно нарастване на бюджетно зависимите заплати от средата на годината. Тоест, тези 13,1 млн. лв. биха дошли като допълнение, надграждащо тези 10 на сто от политиката по доходите на бюджетно зависимите заплати.
Идеята, която споделихме с Министерството на финансите и което тях ги окуражи, заедно със Световната банка, е (поне първоначалните разчети бяха) на всеки десети учител да се увеличи заплатата не еднократно, а постоянно с 50 на сто. Имам чувството обаче, че в колегията това предизвиква напрежение, не са ясни основанията, на които това ще стане, не е ясна процедурата, не е ясен органът, който накрая ще каже на кого ще се дадат. Засега сме по-предпазливи, но считам, че е правилно тази сума да остане. Защото дори да не е в такова рязко съотношение, мисля, че едно разграничение между 20-25 на сто не на всеки десети, а на всеки пети, също би било една много сериозна крачка напред.
Ние имаме разговори със социалните партньори, за да видим някакви относително стабилни критерии и процедури, по които да се прави това нещо. Аз разбирам учителите, че много често през последните години една добра идея се опорочава поради грешна процедура. Това не бива да се допуска и разбирам чувствителността на колегите и мога да се ангажирам, че ще бъдем много предпазливи при вземането на крайното решение.
Според мен, някакъв елемент на диференциация на възнагражденията трябва да се направи и той трябва да бъде такъв, че хората да го усетят. Защото едно е, ако на всеки втори дадем по 5-10 на сто, но ако е на всеки пети по 20-25 на сто или на всеки десети по 50 на сто – това сериозно ще се усети.
Така или иначе, това е нещо, което предстои и ако, разбира се, бъде възприето от Парламента в бюджета, то оттам-нататък ще започнат едни сериозни разговори.
Искам още нещо да кажа, което всички знаем, и да се прехвърля на голямата тема за финансирането на системата.
Това е въвеждането на информационните и комуникационните технологии в българското училище. Знаете, че тази година средствата бяха драстично намалени спрямо предходната – от около 60 и няколко милиона станаха 25 милиона. Знаете какво успяхме да направим с тези 25 милиона. Единственото, което досега не е ясно, е онази част, която Държавната агенция за информационни технологии и съобщения прави, тъй като там има идеята в 200 училища нещата да се подобрят, но мисля, че процедурата не е приключила, така че ми е трудно да кажа точно какво ще стане. Искам обаче да ви кажа, че имаме едно голямо притеснение и аз го споделих и с г-н Вачков, и с министър-председателя – това е свързаността на училището с интернет.
За съжаление, това е въпрос, който не е в компетентността на нашето министерство и стоически с него се занимава Министерството на транспорта и съобщенията след отделянето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Ако той не се реши до месец-два, ще помоля и за съдействието на комисията, защото от близо година има съдебен спор между двата консорциума, които са кандидатствували за свързване на училищата. Моето лично, чисто правно становище е, че този въпрос и през следващите две години няма да може да бъде решен. Ние не можем да чакаме две години училищата да нямат интернет, за да се съдят фирмите. Ние трябва да намерим отделен вариант, при който много бързо да ги свържем. Проблемът, трябва да ви кажа, се задълбочава, защото и училищата, които в момента са свързани , тъй като няма правно основание за заплащане от страна на Агенцията, започват да намаляват трафика. Тоест, ние започваме дори да губим свързаност, а да не говорим да я повишаваме.
Ние имаме предложение, не искам да влизам в детайли, но ще моля за едно съдействие, и ако този въпрос не се реши до декември, не е лошо да поканим г-н Вачков в комисията и да видим какви са възможностите за това. Това ми се вижда добра идея, ако ръководството на комисията прецени.
Иначе, за догодина ние сме изправени пред избора, който трябваше да направим и тази година, тъй като е програма на Народното събрание, трябва заедно да решим накъде да насочим нашите усилия – дали към нов брой компютри и обзавеждане на нови компютърни кабинети, за да са с продължаваща квалификация на учителите и разработване на софтуер, или пък, както тази година, някакви други неща, свързани с хардуера и с информационното общество като цяло, но които да не са стандартни компютърни конфигурации и кабинети.
Само да припомня, тази година ние сме оборудвали всички български училища, наистина всички, с по един преносим компютър (лаптоп) с много добри, според мен, характеристики, при една много ниска цена от под 1000 лв. с ДДС, и към него един мултимедиен проектор, така че всяко училище може да прожектира мултимедийни продукти.
Другото нещо, което ми се вижда също важно, е едно многофункционално устройство, което едновременно е копирна машина, скенер и размножителна техника, тъй щото всяко едно училище да може да си размножава тестовете, а не да заплащат на копирната машина, която е за обществено ползване. Но това е нещо, което е в зависимост от това как ще дойдат утвърдени средствата в бюджета, ние ще направим предложение и заедно, разбира се, ще вземем това решение.
И последният въпрос, който ми се струва много възлов, е въпросът за промените в системата за финансиране.
Ние имахме възможност и господин Местан присъствува на основната част на дискусия с Националното сдружение на общините – работят четири групи експерти: на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Световната банка, на Националното сдружение на общините, за да изработят това, което от години се говори, но някакси не се случва – въвеждането на т.нар. единен норматив.
С няколко думи да припомня какво означава това. В момента има два норматива, по две различни системи, по които се определя финансирането на училищата: на брой ученици – за материалната издръжка (парно, вода, ток, тебешири, и т.н.), и по един друг норматив – за числеността на състава, като числеността е по-скоро свързана с броя на паралелките, а не с броя на децата.
Ние сме имали повод да казваме и да дискутираме, включително и в тази зала, че това е една система, която не стимулира директорите, респективно кметовете, да уплътняват паралелките с по 20 и нагоре деца. Те имат интерес, чисто финансов интерес, да имат повече на брой, но по-малки паралелки.
И както миналата година имах повод да ви информирам, само в София има 199 маломерни паралелки. Ако за една гранична община с трудно достижим район, намаляващо население, и т.н. има някакво основание да има маломерни паралелки, то за София няма никакви основания – не можем да кажем, че няма транспорт, населението на столицата се увеличава и не можем да кажем, че липсват деца, не можем да кажем, че има някаква трудно пресечена местност. Така че няма никакви основания хиляди деца да бъдат в маломерни паралелки в София, но това е факт. Тази година имах разговори с общината да ги намалят почти наполовина – да видим какво ще се получи.
Промяната на модела на финансиране, от наша гледна точка, е важна, но при няколко защитни механизма. Бих искал да ги изброя набързо, тъй като това е ключов въпрос в системата.
Първият защитен механизъм е, че не може да има единен норматив за численост за всички общини. Затова ние сме предложили и мисля, че това се възприема, общините да са разделени на четири групи, в зависимост от гъстотата на населението, дължина на пътната мрежа, и т.н. Тоест, един норматив се прилага за София, съвсем друг се прилага за община Шабла, където нещата са много по-различни, или за Малко Търново, и т.н.
На второ място, ние считаме, че дори при това разделение на общините ще има общини, на които бюджетната субсидия ще бъде значително по-малка от бюджетната субсидия за 2006 г. Те са много добре идентифицирани, тъй като ние имаме една сравнително вярна система за децата, в системата “Админ” водим всички деца и е много ясно в коя община колко деца ще има; разбира се, родителите може да се движат, но като цяло нямаме проблем със сметките. Така че знаем точно на кои общини с колко ще им намалеят приходите. Въз основа на това Министерството на финансите се съгласи да отпусне целева субсидия за тези общини в размер на 10 млн. лв., така че нито една община в България да няма по-нисък бюджет през 2007 г. в сравнение с 2006 г., независимо какво ще покаже въвеждането на норматива. Тоест, ще има само общини, които ще имат плюс са тази година.
Третото нещо, което ми се струва също много важно, е че успяхме да договорим с Министерството на финансите в проектобюджета да има 35 млн.лв. за едно много важно нещо – всяка община, която би искала да оптимизира мрежата си, да е сигурна, че ще получи средства за укрепване на средищното училище, на транспорта и т.н., защото в противен случай… Вие самите сте присъствували на разговори с колегите от Министерството на финансите, които казват: оптимизирайте си мрежата и с икономиите ще направите първо, второ, трето… Но тук има проблем с времето. Ако една община закрие три училища, например, финансовият ефект ще дойде след година и половина, тоест, първо ще трябва да изплати обезщетение на учителите, после еди-какво си, и т.н., да не изброявам нещата. Децата къде ще отидат? Те трябва да отидат във вече готовото средищно училище, с готовите автобуси, и т.н.
Нашето предложение е такова: ето 35 млн. лв. и онази община, която знае, че няма достатъчно деца, и би искала да оптимизира мрежата си, написва едно писмо, като казва какво ще направи, и в момента, в който вземат решение, количеството пари, които им трябват от тези 35 млн.лв., отиват за тях. Да речем, трябват им 2 млн.лв., за да си укрепят средищното училище, да си построят ново крило, да си купят два автобуса, и т.н. – ето ви парите, стига да го направите. Тоест, малко да ги стимулираме и да знаят, че няма те да оптимизират, а пък държавата да казва: ще се оправим един ден…
Ако това се запази в бюджета, мисля, че това ще е първата година, в която общините ще видят, че от тях се очаква, но наистина нещо сме готови да им дадем , а не просто да обещаваме, че нещата ще се подобрят.
Има и един четвърти механизъм, който е “смазващ” системата при този преход, според мен, и това е възможността за извънкласни и извънучилищни форми. Аз допускам, че една част от тези общини ще имат желание, тъй като при возенето на децата допълнително възниква въпросът за полуинтернатните форми, т.е. за тяхното обгрижване извън същинското учебно време. Ако пък това стане, повдига се въпросът за тяхното хранене, и т.н. Тоест, допускам, че за една част от най-активните общини тези 10 млн.лв. ще бъдат също допълнителни. Така че общо дотук има около 55 млн. лв., за да се обгрижи този преход.
За да бъда докрай откровен, искам да кажа, че големите общини, най-вече областните центрове, ще бъдат малко повече “притиснати”, тъй като при тях няма да действуват компенсаторни механизми, извън изравнителната субсидия, разбира се. Защото и децата са много, и няма никакви основания при тях да има маломерни паралелки.
И последното нещо, което ми се вижда много важно, но което зависи от закона и ние ще го предложим на вниманието на Парламента – според нас, трябва да бъдат ясно дефинирани две понятия:
- средищно училище - да има легална дефиниция на понятието средищно училище, нещо, което сега се назнайва, но все пак не е легално определено;
- защитено училище – по наше мнение, трябва да има един малък брой училища (за да не се злоупотребява с това), за които е ясно, че поради географската среда, пътната мрежа, отдалечеността и т.н., не е целесъобразно тези деца да се возят. Трябва да бъде ясно, че това са може би един много малък брой училища, но все пак това трябва да бъдат защитени училища и докато има дете, ще го държим. Но това трябва да бъде едно ясно решение, а не всеки кмет да казва: моите са най-защитени, а да бъде наистина по едни обективни критерии.
За целта Министерството на образованието и науката е започнало разработването на една образователна карта на България (ако не звучи малко претенциозно), тоест, да е ясно къде са средищните училища, от кои села докъде пътуват децата. И тук трябва да решим няколко въпроса: ако да речем, най-близкото средищно училище е в друга община – какво би станало; къде ще ги возим и т.н., но това е нещо, което ще стане ясно.
И все към този въпрос, въпреки че това едва ли е някакъв шести “смазочен механизъм”, но все пак е важно – за догодина сме предвидили продължаване на програмата за снабдяването на средищните училища с автобуси. Между другото, искам да информирам, че тази година за пръв път ние предложихме на ръководството на Националното сдружение на общините заедно да разпределим тези автобуси, а не в зависимост от чувството за справедливост на министъра. Мисля, че се получи добре. Разработени са два критерия и ако проявявате повече интерес, бих могъл да ви запозная с подробности:
- Единият критерий е кой как е оптимизирал мрежата миналата година;
- Другият, остатъчен критерий е, кои не са успели да получат от минали години, но са имали основание.
Така че повечето общини, които имат основание, ще получат. Разбира се, за всички няма да е възможно, защото тази година ние се съобразихме с искането на кметовете и вместо по-голям брой 12-местни автобуси, които кметовете не предпочитат, тъй като децата почти са поне двойно количество, сме наблегнали на 30-местните автобуси, които са най-предпочитани от кметовете, но за съжаление са доста по-скъпи от първите. Мисля, че ще бъдат около 160 автобуса и започват да пристигат до броени дни. В зависимост от това, което сме направили с Националното сдружение на общините и което мисля, че е по-справедливият начин, ще започнем да ги раздаваме на общините.
Аз много говорих, за което се извинявам, но това е, което ни предстои. Ако има въпроси, съм готов да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър.
На Ваше място не бих се притеснявал от това дълго изказване, защото то беше пример за това, че понякога се говори дълго и за важни, значими неща.
Уважаеми колеги, откривам дискусията във връзка с така представения доклад от страна на господин министъра. Позволете ми само няколко думи.
Оценявам високо форма̀та, в който ни е представен този доклад. Той е достатъчно лаконичен, отчетени са всички изпълнени мерки от приемането на Националната програма досега и съвсем конкретно са ни представени и мерките, които са ориентирани към следващата учебна година.
Мисля, че е налице една много важна предпоставка ние да успеем в тези реформи заедно, именно защото ще ги провеждаме в тясно партньорство. Убеден съм и оптимизмът ми се подсилва от това ни съвместно участие на Четвъртата национална среща на общините. Те явно ще бъдат партньор при провеждането на тези реформи.
Господин министър, аз ще кажа, че бихме могли да имаме за партньори и родителите, и учениците, ако ги убедим, че всичко това, което се прави, е в най-добрия интерес на децата. Всъщност, крайната цел на Националната програма е повишаването на качеството на образователните услуги, които ще получават нашите деца.
Ще кажа само, макар да го засегнахте, но неслучайно го оставихте за разискване, че редица от мерките не биха могли да бъдат изпълнени, ако наистина не променим закона, не усъвършенствуваме законодателната уредба. Тези промени на закона биха били толкова дълбоки и сериозни, уважаеми колеги, че е правилна дефинираната цел и в Националната програма, и в последното изречение, с което завършва доклада на господин министъра, че трябва да се ориентираме към един изцяло нов Закон за народната просвета.
В тази връзка, има писмо до Комисията по образованието и науката – господин министърът би искал още в началния етап от изработването на проекта Комисията по образованието и науката да има активно участие и аз бързам да ви го кажа, уважаеми колеги, за да ви остане време да помислите какъв да бъде форма̀та на това сътрудничество. Явно е, че това ще бъде инициатива на Министерския съвет, но оценявам високо факта, че независимо това да е право на Министерския съвет, министър Вълчев би искал участие на Комисията по образование и наука в един доста ранен етап от изработването на проекта. Това е важно, наистина е важно! Проблемите, свързани с децентрализацията, със статута на средищните училища – явно е, че се нуждаят от нова законова регламентация.
Изцяло подкрепям подхода във връзка с оптимизирането на училищната мрежа. Тук само ще добавя още едно нещо, а именно: ние трябва много ясно да разграничим онези конкретни случаи, когато - ако вземем още известно време за преходен период, ще допускаме изключение по отношение на маломерни паралелки в преходния период. Не бих искал да казвам - слети паралелки, много ми се иска да говорим само за маломерни, но тук трябва да разграничим онези случаи, когато те биха били резултат от наличие на непреодолими обстоятелства (които с тези допълнителни мерки – 35 + 10 + 10 млн.лв., общо 55 млн.лв. да ги преодолеем и тогава да вървим към оптимизиране), от наличието на маломерни паралелки поради липса на политическа или друга воля за оптимизиране на мрежата.
Когато едно училище с маломерни паралелки е в резултат на непреодолима необходимост, подходът ни трябва да бъде един, а когато съществуването му е резултат от липса на воля за оптимизиране на мрежата или, ако щете, от нечия прищявка – струва ми се, че трябва да бъдем достатъчно безкомпромисни. Мисля, че това е ясно дефинирано в представения ни доклад.
Онова, което се очаква от Комисията по образование и наука – да подпомогне изпълнението на тази Национална програма с активно участие в изработването, обсъждането и приемането на новия Закон за народната просвета, бих искал, господин министър, да Ви уверя, че колегите от комисията, поне аз съм водил разговори поотделно почти с всеки от тях, приемат това. Съзнавам колко е важно всичко това да се случи и в тази връзка ще ми позволите на финала да задам един въпрос.
Виждам, че си поставяме за цел въвеждането на новата образователна структура за децата, които са постъпили в V клас през тази учебна година, 2006-2007 г. – дали наистина ще успеем с това, защото новата образователна структура трябва да се приеме и с новия Закон за народната просвета? Задавам Ви го като въпрос – доколко няма да бъдем в противоречие с принципа, че учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище? Поставям въпроса от гледна точка на това, доколко е преодолимо това формално ограничение.
Колеги, откривам дискусията. Господин министър, ако искате, да се съберат въпроси и тогава да вземете отношение? Имате думата, уважаеми колеги. Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, както каза господин Местан, докладът е лаконичен, вътре е написано какво е станало, а господин министърът беше така добър да ни запознае с това какво ще става оттук-нататък.
Аз искрено се надявам в едно нещо – че тази година, за разлика от бюджета за 2006 г. няма да ни се обяснява как има много вътрешни резерви в системата, как тя трябва и може да се реформира и оттам ще извадим и много големи пари, които ще увеличат процентно дела за образование и за наука.
Надявам се, че всички тези програми и всички тези критерии, които ще бъдат разработени, ще бъдат обективни. Но нещо ми прави много неприятно впечатление тук, специално последните 35 млн.лв. за укрепване на средищните училища, които нямало да важат за най-големите общини, което според мен е малко или много несправедлив критерий и веднага ще породи другия ефект – за едните моркова, за другите тоягата. Ще се получат малко неприятни ситуации. Това, естествено, е процес на време.
Що се отнася до обхвата на незаетите - много специален е проблемът, господин министър, и не знам как ще го решим. Според мен, проблемът в голяма степен се дължи и на самите учители, а не толкова на самите деца. Особено в районите, където преобладава компактно циганско население, самите учители дават неверни справки, че тези деца ходят на училище, само за да запазят училището и да си запазят работата. Там контролът, според мен, трябва да бъде много по-сериозен.
Друго. Лично мое мнение, пък и на колегите от парламентарната ни група и партията, която представлявам – да преосмислим тази година програмата с т.нар. закуски. Нека да я преосмислим, защото се видя, че тя дава повече дефекти, отколкото ефекти. И по-скоро поражда скандали кой доставил закуските, как ги доставил, и т.н. Според самата Национална програма или стратегия (за мен по-правилното) имаше варианти за средищните училища да има полуинтернатен начин на образование, да има столово хранене. И с тези пари, вместо да бъдат давани за кроасанчета и сокчета, за някакви измислени чайове и млека, мисля, че е нормално да се стимулира точно този процес.
Аз лично приветствувам тези специални инициативи, които имате за училищния спорт, за ритуализацията на училищния живот, тъй като си мисля, че ние говорим като Комисия по образование и наука повече за образователната част на българското училище и тя несъмнено е най-важната. Но не бива да забравяме нещо друго – че българското училище има една друга функция – тя е да възпитава. В тази връзка искрено се надявам този нов център за обучение на директори (дай Боже да има повече такива центрове за учители впоследствие) да може да постигне онзи ефект, който навремето ние сме имали не само като образователната част от образованието, а и възпитателна. Все пак, да се съобразяваме с тези елементи.
И ще завърша с това, с което започнах – силно се надявам (и като стане въпрос за бюджет 2007, ще настоявам да има много повече пари за образование и наука), да не стане така, че пак няма пари. Защото, когато от управляващото мнозинство ни обясняват, включително и Вие, господин министър, как трябва еди-какво си, ние се съгласяваме с Вас, защото за образование не трябва да се говори дали е ляво, дали е дясно – то е национално образование и всички трябва да мислим за него, независимо кой управлява. Затова подкрепям всички тези инициативи, но да не стане така, че пак няма пари! Искрено се надявам и там, където е нужна ролята на опозицията, ще си свършим работата, но пари за образование и наука трябва да има, защото това е нещо, което в крайна сметка е ценното, което ще придобиваме оттук-нататък.
И още един въпрос – защо толкова много се забавиха автобусите? Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Други колеги, които биха искали да изразят отношение? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще бъда изключително кратка. Ние говорим за един период от три месеца и половина, който очевидно е амбицирал Министерството на образованието и науката да свърши своята част от ангажиментите си по програмата.
Но ми се струва, че реформата в българското образование (колкото и тази дума вече да не ми харесва), върви на два пласта. Единият е нивото, на което ние си говорим, другият, обаче, е на нивото на българското училище, където очевидно трябва да стигнем с тази амбиция, с която тук си говорим.
Безспорно, по технологията ще говорим, когато работим върху закона, но на мен много ми се иска, ако ще започваме със сериозно обучение на директорите на училища, да започнем с тяхната подготовка да работят по проекти. Ние сме го написали в няколко пункта, говорим за програми, естествено, че ще говорим за участието им в проекти, но твърде малко се оказват тези екипи в училищата, които могат свободно и спокойно да работят по тях. Има подобна потребност и аз мисля, че трябва да се опитаме да направим пък ние всичко възможно те да бъдат готови да поискат и да изработят един проект такъв, какъвто е необходим.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Богданова. Вероятно е важен въпросът за изграждането на капацитет за проектиране на българските училища. Други желаещи да изразят отношение? Не виждам.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще отговоря по реда, по който бяха поставени темите.
Първо, за чл. 20 от Закона за учебния план и т.н., аз имам следното разбиране по въпроса. Действително, тази разпоредба е създадена в интерес на учениците и техните родители, но тя е създадена с цел, според мен поне, да не би министърът, който е човекът, който утвърждава, респективно изменя учебните планове, да го направи зад гърба на Парламента. Ако ние променяме в закона, нищо не пречи да преуредим тази материя. Не виждам тук никаква пречка.
Но искам да кажа и още нещо. Дори и така да останат нещата, ако ние имаме разбирането, че съответно степента и етапът ще завършат в седми клас, ние нямаме нужда да променяме учебния план. Той би могъл да бъде “отрязан” до седми клас, ако мога да се изразя така условно. Но мисля, че тук няма да има някакъв съществен юридически въпрос.
Що се отнася до въпроса за бюджет 2007г., поставен от г-н Мурджов, искам да ви кажа, че винаги е много деликатно, когато министърът е пред ресорната си комисия. Много е лесно, когато кажа колко пари ми трябват, колко са лоши от Министерството на финансите и другите колеги, които вземат от образованието, и дайте да ме подпомогнете, ако може да влезе тъй, пък ние да го гласуваме иначе. Това е най-лесната позиция, разбира се.
Но искам да ви кажа как реално стоят нещата. В момента, от снощи бюджетът е тръгнал официално на съгласуване в министерствата. От това, което сме видели, за образованието положението е следното (за науката в момента правим анализ): ние оставаме на 4.18, колкото е миналата година. Така е предвидено в проектобюджета, като бяхме паднали до 3.12, но с увеличаването на заплатите в бюджетната сфера с 10 на сто (тъй като това е голяма тежест, защото при нас има над 130-140 хиляди бюджетно зависими, без висшите училища), това автоматично даде 0.6 и ние отиваме на 4.18. Така че това, което е предвидено в бюджета, е да не падаме като процент от брутния вътрешен продукт, но и да не се увеличаваме.
Разбира се, от моя гледна точка това не е добре. Ще кажа най-простото нещо, за което не останаха пари. Мисля, че е крайно време да направим едно усилие, и то струва около 20 млн.лв. – да дадем безплатни учебници на децата до VІІ клас. Това не е кой знае колко, 20 милиона за една държава не е някакъв… Ще кажа нещо, от което министър Близнаков ще се разсърди, но толкова струва една мисия от няколко месеца в чужбина. Това не са някакви големи средства, това е нещо, което е важно.
Разбира се, ние ще направим едно внимателно изследване на причините за отпадане на учениците и в момента то се прави от екип от социолози. Но една от причините, да го кажа направо, е икономическа. Има и ценностни причини, разбира се, в някои семейства, за съжаление, други неща са по-важни от учебниците на детето. Но в някои случаи те са откровено икономически. Цената на учебниците след ІV клас значително нараства, поради по-големия брой предмети и това го знаят всички. С нарастването на класа на детето цената на учебниците се увеличава. Не е кой знае какво да се намерят 20 милиона лева, това е малка величина за една държава. Аз не бих искал да апелирам към нещо, тъй като бюджетът все пак е стабилизиран и за да се дадат пари, трябва да се вземат от някъде другаде, което винаги е деликатен въпрос.
Ще кажа, колеги, още нещо. Мисля, че от известното попритягане на разходите в системата имаше смисъл. Дано не прозвучи малко като хвалба, но образованието тази година ще бъде единствената система, която остава (като текущи разходи на системата), почти на равнището на миналата година, с разлика от 70-80 млн.лв. Всички други системи горе-долу изяждат нарастването на брутния вътрешен продукт с текущите разходи в системата. Ние затова ще имаме тази година повече възможности за един проект, втори, трети и те ще отидат главно за общините – всъщност в общините ще отидат около 60 милиона допълнително по различните програми, защото всъщност успяхме малко да попритиснем мрежата. В противен случай те просто изтичат в пясъка.
По отношение на неверните справки за отпадащите ученици – това е един голям проблем. Аз зная, че е така и получаваме сигнали от различни посоки. За съжаление, обаче, истината е, че контролната дейност на инспекторатите е доста слаба (ще си позволя да бъда откровен). За съжаление, през последните години една част от колегите в инспекторатите схващат работата си главно като големи кадровици в съответната област. Това трябва да се преустанови и основната дейност на инспекторатите трябва да бъде по създаването на стандартите и следенето дали тези стандарти се спазват. Това е работата на инспекторатите.
Това е една друга голяма тема, но искам да кажа какво ние сме предприели. Тази година, след като получим плановете за проверки на инспекторатите, почваме да правим проверки върху проверките. Ако се окаже, че проверителят не си е свършил работата, а е трябвало да установи нещо, мисля да има по-сериозни наказания, защото инспекторатите са на министерството и нашите дирекции не могат да обхванат 3000 училища. За съжаление, пренебрежимо малко училища можем да обхванем, но инспекторатите трябва да бъдат наистина стимулирани да си вършат както трябва работата. Слава Богу, една част го правят, но в една част имаме съмнения, че работят през пръсти.
По отношение на закуските – това е голяма тема също, защото вие знаете, че това е част от програмата, която се администрира от друго министерство. Аз си казах моето лично мнение, когато обсъждахме програмата и то е, че този въпрос трябва да се децентрализира.
Истината е, че министър Масларова има основание да иска известна централизация, тъй като миналата година показа, че когато директорите се занимават с тази работа, има известни съмнения (дипломатично казано) дали наистина парите отиват по предназначение. Тоест, ние сме изправени пред избор между две злини – или да го децентрализираме и да има по-малък контрол, или да го централизираме, но пък тук какво се оказва? Оказа се, че всъщност една фирма трябва да изхранва 80 хиляди деца, което е почти два пъти колкото личния състав на българската армия. Коя е тази фирма, която може да изхрани 80 хиляди човека – няма такава.
Следователно тук трябва да се търси решение и аз мисля, че Министерството на труда и социалната политика вървят в тази посока и ние може би трябва да ги подпомогнем към крайното решение. Моето лично мнение е, че това трябва да го правят общините. Няма никакво основание да се централизират закуските. Има смисъл да централизираш автобусите, защото като купиш един автобус, той е поне с 30 на сто по-скъп, отколкото ако купиш 20 автобуса. Но да се централизира такова нещо, не ми се вижда правилно. Дори мисля, че по принцип трябва идеята да е да се децентрализира. Тоест, ако една община иска - да купува кифли, ако иска – да ги храни столово, трета – да им раздаде купончета, пък да си купуват от лавката. За това трябва да си носят отговорност кметовете. Поне моето мнение е такова, не знам дали го споделяте.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, искам да открия тук една скоба. Решаването на този въпрос не може да бъде от компетенциите само на министъра на труда и социалната политика.
Няма политика, но говорим за Национална програма за развитие на образованието и по-скоро трябва да се чуе не само политическата, но и експертната позиция и на тази комисия, и на Министерството на образованието и науката как най-добре да се реализира, и на общините, разбира се.
Извинете, че отварям тази скоба, но въпросът е много важен.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, господин председател, но за мен е деликатно, за да не се остане с впечатление, че искаме някакси да администрираме тази програма. Истината е, че ние не искаме да я администрираме, защото това е една тежка и неблагодарна работа, но все пак това не са малко средства – това са около 15-16 милиона годишно и от правилното им използване може да се получи сериозен ефект в храненето на децата.
И на последния въпрос на господин Мурджов – за забавянето на автобусите. Искам да ви кажа, че забавяне има по всички програми – и за енергийната ефективност, и за компютрите (слава Богу, че нямаше обжалвания, иначе щеше да има забавяне и там).
Откъде идва тази работа – аз ще ви кажа как стоят нещата, пък вие нещо можете да помогнете. Давам най-фрапантния пример с информационните и комуникационни технологии.
Знаем каква е програмата, тя е гласувана, влязла е в бюджета. Ако си спомняте, аз втори път дойдох, влязох през Министерския съвет, гласува се нов проект на решение, дойдох в Народното събрание. Отново се гласува програмата в Народното събрание през април-май, после обратно се върна в министерството, аз отново я внесох в Министерския съвет и с постановление отпуснаха парите.
Това е някакъв абсурд! Не съм специалист по бюджет, но, първо, не виждам защо два пъти трябва да минава през Парламента. Много по-лесно е аз да ви представя една програма преди гласуването на бюджета, вие да кажете става или не става, както считате за правилно – да влезе веднъж в бюджета и да разполагаме с тези пари. За какво ми ги дават през май?! Не мога да разбера каква е тази логика.
Същото беше с автобусите. Аз не смея да обявя обществена поръчка, преди да знам, че парите ги има. И всъщност ние я обявихме в началото на юни, защото постановлението на Министерския съвет мина през май. Не ми е много ясна тази работа, но всички тези средства не са в бюджета на нашето министерство, те са в централния републикански бюджет и за да се харчат, трябва да се мине през Министерския съвет, а за някои трябва отново да се мине през Народното събрание, което не ми е много ясно защо. Поставих на министър Орешарски въпроса и той каза, че ще говори с неговите експерти и ако има някакъв по-елегантен начин… Иначе поръчката свърши през август, има нужда и от технологично време, защото никой не държи на склад 60 автобуса, няма такава фирма, която да си позволи да държи такова него, но ще започнат да идват до броени дни.
Същото беше и с енергийната ефективност. Ако имахме тези пари… Според мен, конкурсите трябва да вървят още през февруари-март, за да може до май да са изчистени и през топлото време всичко да бъде приключило. Казал съм до 1 септември всичко да е приключило, за да може до 15 септември да се довършат дребни работи, а не да продължават ремонтите до октомври-ноември.
Затова ние трябва да имаме парите най-късно до февруари, или поне да имаме сигурността, че ще ги имаме през май. А за съжаление, ние такава сигурност нямаме.
И на госпожа Богданова – съгласен съм, че ние виждаме нещата по един начин, а като отиде човек в отделното училище понякога стоят по друг начин. Съгласен съм с това.
По конкретния въпрос за участието на директорите в проекти. За да не говорим общо, според мен, директорите в момента ги интересуват три вида пари:
- Първо, средствата, които биха могли да се получат по линия на структурните фондове, програма “Човешки ресурси”, по която нашето министерство е междинно звено.
Какво сме направили тук? Изградена е нова дирекция, която ще се занимава с тази работа и те започват да правят сега една информационна кампания. Ние ще започнем обучителни семинари. Трудно ще обхванем три хиляди директора, но мисля, че тази кампания ще има някакъв смисъл – най-малкото, да знаят кои са фондовете, горе-долу за какво става въпрос и т.н. Както споменах, отделно в Института за директорите ще има поне половин ден със съответни презентации, със съответни материали.
- Има и втори вид пари, които са също в рамките на структурните фондове, но са в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това са средствата за публична инфраструктура. А тези средства, колеги, са изключително важни, защото докато за “Човешки ресурси” те не могат да се използват за една от най-големите болки – материалната база, то тези са тъкмо за материалната база. Това е възловият въпрос.
Ние сме говорили с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и те също имат готовност с информационна програма. Но мисля, че тук в повечето случаи общините ще трябва да бъдат силни, защото имаше известни спорове, дали отделно училище, което е на делегиран бюджет, може да кандидатствува, и т.н. По-скоро не може, защото няма и как да ги получи, но това е един технически въпрос и това ще бъде изяснено.
- За ваша информация искам да кажа, че има трети вид пари, които също са интересни, според мен. Те се управляват от националната агенция, която ще управлява тези програми, които престават да съществуват от 1 януари 2007 година не само за нас, а въобще в рамките на Европейския съюз и ги обединяват в една нова, интегрирана програма. Това са програмите “Леонардо”, “Сократ”, и т.н.
В тази нова, интегрирана програма, ние имаме сравнително добро име в ползването на тези средства. Между другото, доста училища са използвали тези средства. Проектът, който сме получили от Европейската комисия, само за бюджетната 2007 година е малко по-малко от 11 млн. евро.
Между другото, за структурните фондове, регионалното развитие, не мога да се ангажирам, но по програма “Човешки ресурси” има към 40 млн. евро. Тоест, съвкупно ние имаме средства около 100 млн. лева, които са на разположение. Моето лично впечатление е, че ние ще можем да усвоим една малка част от тях. Дай Боже, това да не е така, но парите са налични.
Хубавото е, и тук искам да благодаря на Министерството на финансите, че за разлика от други случаи те не ни сложиха евентуалното използване на тези средства в разходния таван, така че имаме 4.18, но с тези средства бихме могли да “пробием” разходния таван, без по този начин да ни се намалят други разходи, което е много хубаво, стига да успеем да ги спечелим. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодарим за отговорите на господин министър.
Уважаеми колеги, други изказвания има ли? Въпроси?
Мисля, че проведохме една съдържателна дискусия във връзка с доклада. Един от колегите, господин Пламен Славов, е изразил писмено подкрепата си за внесения от министъра на образованието и науката Доклад за изпълнението на Националната програма. Приемаме за сведение тази му воля, защото тази дискусия няма да завърши с никакво гласуване, това не е възможно. Бяха направени и редица важни предложения.
Уважаеми господин министър, ако нямате какво друго да добавите, то тогава поради изчерпване на дневния ред ще закрия заседанието. Благодаря Ви за участието и успех при изпълнението на мерките!
/Закрито в 16,25 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/




Стенографирала:
/Сн. Долапчиева/