---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 9 ноември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 година, внесен от Министерския съвет
2. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на народните представители и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лютви Местан.

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по образованието и науката. На заседанието присъствуват 14 членове на комисията, което означава, че разполагаме с необходимия кворум. Позволете ми, преди да направя предложение за дневен ред, да представя гостите.
Сред нас е доцент Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката. Добре дошли, господин министър. До него е главният секретар на Министерството на образованието и науката господин Танев. Очакваме заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев, който всеки момент ще се присъедини към нас. Поканени са представители на най-различни институции. Бих започнал с Българска академия на науките и тук виждам представители на господин Юхновски. Сред нас е професор Йорданка Кузманова – председател на Съвета на ректорите. Предполагам, че има представители на Софийския университет. Приятно ми е да поздравя с “добре дошли” професор Георги Марков, който ще представя Сдружението за национално спасение на днешното заседание; професор Емилия Рангелова (Федерация на университетските синдикати); доцент Лиляна Вълчева (Национален браншов синдикат “Висше образоване и наука” към КНСБ); доктор Ермак Димов (Общност на свободните синдикални организации в БАН); господин Стефан Вълков (Синдикат на българските учители); господин Крум Крумов – председател на Синдиката “Образование” към КТ “Подкрепа”; Живка Желязкова (Независими учителски синдикати); Велко Велков (Национално движение “Учители за своите права”); Васил Тодоров – председател на Националната представителна асоциация на Студентските съвети, и други експерти от Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите.
Моля да бъда извинен, ако съм пропуснал да представя някого от гостите.
И така, уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам днешното заседание на Комисията по образованието и науката да се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 година, внесен от Министерския съвет.
Разбира се, с акцент върху частта за образованието и науката.
1. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред? Не виждам. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 14 членове.
Гласували “против” и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Благодаря ви, колеги. Преминаваме към точка 1 от дневния ред: Обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 година, с вносител Министерският съвет.
Нека се обърна към представителите на вносителите – господин министър, кой ще представи законопроекта? Доцент Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин председател, госпожи и господа народни представители, госпожи и господа,
Благодаря, първо, за възможността да направите това заседание на Комисията по образованието и науката толкова експедитивно, за да може още в един ранен етап на бюджетната процедура, в частта й в Народното събрание, да дискутираме такива важни въпроси.
Аз ще си позволя, уважаеми господин председател и уважаеми госпожи и господа, едно съвсем кратко встъпление, тъй като предполагам, че числата, които ще спомена, са ви известни. Ще си позволя един съвсем кратък коментар и ще направя едно изложение в три части.
От една страна, как се развиват разходите за образование през последните години и какво е положението за 2006 г. спрямо настоящата 2005 година.
На второ място, как се развива по основни дейности – дали е увеличение, намаление или задържане на разходите.
На трето място, какви са изводите, какво би могло да се постигне и какво не би могло да се постигне, ако бюджетът остане в параметрите, в които той е представен.
За никого не е тайна, че винаги исканията на министерствата надвишават възможностите на републиканския бюджет – това е една традиция не само у нас, а навсякъде.
Що се отнася до образованието, мисля, че трябва да сме особено внимателни, още повече, че на всички е ясно, че това, което днес инвестираме в образование, ще донесе своите плодове след време. И ако България, както и в предходни моменти съм имал възможност да кажа, а мисля, че и повечето от вас са го казвали публично – ако България има някакъв сериозен шанс да намери нормално, да не кажа достойно място в Европейския съюз или въобще в световното разделение на труда, това до голяма степен, да не кажа изключително, би било благодарение на доброто образование.
Веднага искам да кажа, че през последните няколко години процентът, отделян от брутния вътрешен продукт (БВТ) за образование, варира от 4,19 до 4,42 на сто.
Без да правя някакъв голям анализ, ще се спра само на предходната година (имам предвид спрямо 2006 година), тоест, на настоящата 2005 бюджетна година.
Както, без съмнение, знаете, разходите за образование (тук включвам не само разходите на министерството, а за всички образователни дейности), съвкупно ще достигнат до края на годината 1 833.1 млрд. лева. Тук става въпрос за средства, които включват, веднъж бюджетната прогноза, така както е приет бюджетът преди, условно казано, една година и корекцията в рамките на 39-то Народно събрание, направена с няколкото програми, три от които образователни и една с отношение към образованието, но по-скоро в частта “Наука”.
Както уместно бях поправен предния път от господин председателя Местан, една част от тези средства бяха залегнали в бюджета като зачатък на програма, така че, броейки и тях, броейки и това, което Народното събрание е гласувало впоследствие, то общо средствата по тези програми са 130 млн. лева. С тях се получава и числото, което току-що цитирах: 1 833.1 млрд.лева, представляващо (тук искам да подчертая) като процент от БВП 4.42 на сто. Това е известно подобрение спрямо 2004 г., където съвкупно са били 4.35 на сто и спрямо 2000 г. още по-добро подобрение – 4.19 на сто.
В абсолютна стойност средствата са нараствали през годините, макар че частта от БВП не е била радикално увеличавана, поради самото увеличение на БВП.
Какво е положението с бюджета тази година? Всички помнят и аз сутринта имах възможност да припомня и на социалните партньори на нашите първи срещи – ние имахме известно основание да считаме, че може да се достигне до минимума на разумните за европейска държава разходи – около 5 на сто, като предложението, което Министерството на образованието и науката внесе в Министерството на финансите в хода на бюджетната процедура, беше за 2 243.7 млрд.лева, което да представлява 4.90 на сто от БВП – тоест, число малко под 5 на сто, но като порядък горе-долу съизмеримо с 5 на сто.
За сметка на какво ние считахме, че това увеличение може да бъде получено?
Без да искам да бъда заподозрян в това, че флиртувам със синдикатите, но ние бяхме заложили едно по-радикално увеличение на средствата за работна заплата в размер на около 20 на сто (господин Танев може да ме поправя, тъй като освен главен секретар, той е и финансист). Това веднъж.
Втори път, ние бяхме предвидили запазване и разширение на тези четири програми, за които стана въпрос преди малко и аз после ще кажа точно как стоят нещата с тях.
На трето място, бяхме поискали, по възможност, увеличение в издръжката на студент, респективно на ученик; увеличаване на капиталовите разходи, в това число за условно наречени текущи ремонти на училищата; и разбира се, малко увеличаване на капиталните разходи за висшите училища.
Не бих искал специално да ви занимавам с предложението на Министерството на образованието и науката, защото като всяко предложение на министерство, то не беше възприето и ние се отнасяме с разбиране по този въпрос в пълния му обем.
Какво, обаче, се получи на практика? На практика като абсолютно число във финалното предложение на Министерството на финансите се получи 1 899.6 млрд.лева, което фигурира и в проекта за бюджет.
Спрямо предходната година (имам предвид пълния бюджет, заедно с програмите) това е едно увеличение от 100 млн.лева, по-точно, 101. 6 млн.лева номинално увеличение, но като процент от БВП веднага искам да кажа, че това е една сериозна крачка назад, тъй като, за разлика от тази година, когато разходите са 4.42 на сто от БВП, за следващата година те биха представлявали (ако така бъде приет бюджетът) 4.16 на сто от БВП. И веднага искам да кажа, че това е по-ниско от нивото дори на 2002 година.
С това не искам да драматизирам проблема до степен да кажа, че системата ще загине или нещо такова, но искам да кажа какво означава, ако се запазят тези числа.
На първо място, това означава, че сериозни стимули в областта на работната заплата, както спрямо учителите, така и спрямо университетските преподаватели, през следващата година няма да могат да бъдат направени – различни от това, което е предвидено общо за бюджетната сфера. Това е категорично, тъй като тук е доста съществен ресурсът, който би бил нужен, ако това ще стане. Това е първото нещо, което няма да може да бъде направено.
Второто нещо е, че издръжката на един ученик, респективно на един студент няма да може да бъде увеличена. Става въпрос за средно претеглената издръжка, тъй като знаете, че в различните училища издръжката е различна, в зависимост от техния характер, както и в различните висши училища, в зависимост от специалността, от факултета. Тази издръжка ще се запази на равнището, на което е била през настоящата година.
Третото нещо, което ми се струва много важно и ще моля да му отделим специално внимание, е следното. От програмите, с които все пак може да се прави определена политика, не в партийния смисъл на думата, а в смисъл да се правят целенасочено някакви усилия, за да се постигне някакъв общественозначим резултат, тези програми, които споменах, че са 130 млн.лв. (от които 126 млн.лв. за образование и 4 млн.лв. по програмата за развитие на научния потенциал), за съжаление, са радикално намалени, като общо от 126 млн.лв. за образование тази година са предвидени 65 млн.лв., или близо половината, едва близо половината.
Как са разпределени тези средства по програми, въпреки че тук може да има вътрешно преразпределение, но и тук възможностите не са прекомерни. От тези програми, в сегашния си вид остават тези, които имат социални функции, или са стратегия за повишаване обхвата на учениците. Закуската с чашата мляко е константна величина, която може би малко ще се увеличи, но незначително. Там или даваме закуска, или не даваме закуска – тук няма възможност да отнемем половината кифла или да намалим чашата мляко. Това не е възможно, така че тук нещата могат или да се запазят, или да ги няма, като в бюджета е предвидено те да останат. За тази дейност са отделени около 20 млн.лв.
По отношение на безплатните учебници І-ІV клас има едно малко намаление, тъй като ще опитаме да използваме за част от учебниците втора употреба – тези, в които не се пише. За съжаление, знаете, че те са поръчани по един не много добър начин. Това са около 13 млн.лв., където също няма възможност за гъвкавост по отношение на тази цифра.
И нещо, което е сравнително добро като резултат в бюджета – възможността за продължаване на програмата за закупуване на автобуси за средищните училища. За настоящата година са били предвидени 15.4 млн.лв., за следващата година са предвидени 15 млн.лв. – число, съизмеримо с това, с което през настоящата година е разполагало министерството.
Къде е проблемът? Проблемът е в другите две стратегии.
Първо, най-сериозен въпрос поставя, според мен, стратегията за енергийно-ефективното саниране на училищата. През настоящата година за тази дейност са били заделени 33 млн.лв., което е дало възможност 145 училища да бъдат санирани. Разбира се, не по най-добрия начин – с външна изолация, но са сменени покривите, дограмите, което все пак е една много сериозна стъпка в тази посока.
За съжаление, през следващата година са предвидени нула лева, тоест, на практика програмата се прекратява. Това е първото, което лично нас ни безпокои.
Второто нещо, което също ни безпокои е, че програмата за информационните и комуникационните технологии също е радикално намалена – от 41 млн. лв. тя е редуцирана до 25 млн.лв. Тук искам да дам едно допълнително пояснение - заедно с вас ние през годината ще трябва да вземем едно принципно решение. С тези пари ние няма да имаме възможност да оборудваме за всички училища втори или трети компютърен кабинет.
По-важното обаче е, че голяма част от тези пари, по мое убеждение, би трябвало да се насочат не толкова към продължаване на закупуване на хардуер, тоест на компютърни конфигурации и сървъри, колкото до обучение на учителите и до разработване на образователен софтуер – нещо, което в България, за съжаление, няма традиция и за съжаление, няма и кой знае какви добри практики.
Със средствата от тази година ние сме започнали да правим това, като преимуществено ще се опитаме да стимулираме висшите училища, тоест, с едни и същи пари, или условно казано, “с една и съща пита два пъти да направим помен”, защото единият път ние ще получим образователен софтуер, а вторият път ще стимулираме научния потенциал в самите висши училища, за да могат те да бъдат, по възможност, хората, които най-активно ще участвуват в това, както и в обучението на учителите.
Така или иначе, за следващата година тази програма е сериозно редуцирана, повече от една трета от средствата са намалени.
Да кажа тук и нещо положително и то е в смисъл, че за пръв път през следващата година е въведена издръжката на един ученик и в държавните училища – нещо, което не беше практика и както вероятно мнозина от вас знаят, за разлика от общинските училища, където издръжката беше изцяло планирана в държавния бюджет, то специално за държавните училища винаги имаше един дефицит, който всяка година се покрива (тъй като няма как да не се покрие, освен ако не решим да закрием училища или да не плащаме заплати). За тази година в момента той е в порядъка на 20-21 млн.лв. Това е планиран дефицит, няма преразход, да не останете с неправилно впечатление. Това е планиран дефицит, който пак ще бъде отпуснат, по всяка вероятност, но слава Богу, такъв дефицит не е планиран и ако системата се развива нормално, няма да има необходимост от такава корекция.
В заключение бих искал да кажа следното. Мен лично ме смущават три неща и бих помолил за вашето активно отношение, за да видим дали можем да решим поне част от тях.
Първо, самото намаляване на процента от БВП за образование, е един лош знак. Разрешете ми да кажа така – това е един лош знак за обществото! Лош знак е, защото въпреки твърденията на всички политически сили, въпреки, мисля че по същество наличния, макар и не формализиран обществен консенсус, че образованието трябва да бъде национален приоритет, по същество ние не показваме това.
Второто нещо, което според мен си заслужава да бъде дискутирано е, че ако и да твърдим (и аз съм твърд привърженик на това разбиране!), че целта на всяка образователна система е детето, а не кметът, учителят, и т.н., все пак основният участник в тази образователна система и хората, на които ние разчитаме – това са учителите. Ако няма допълнителен сигнал към тази многобройна и много важна за българското общество социална група, според мен, ние ще загубим един много важен съмишленик в това, което искаме да направим по пътя на модернизиране на българското образование.
Третото нещо, което бих искал да кажа е, че ще бъде жалко, ако част от стратегиите, които при това са започнати със санкцията на българския парламент, с акт на парламента, ако част от тях направо бъдат прекратени, както е случаят с енергийната ефективност.
С това не искам да кажа, че ако през 2006 г. няма програма за енергийната ефективност, училищата ще се срутят или пък ще стане някаква катастрофа. Не, няма да стане катастрофа!
Но, първо, на част от децата няма да им е достатъчно комфортно. Знаете, че има училища, особено в по-малките населени места, където вятърът безпрепятствено влиза в стаите, така че в съответния предмет “човек и природа” те биха могли да се радват на част от природните стихии, без да напускат класните стаи...
Второто нещо, което ми се вижда много важно – стратегически това не е правилно, защото една голяма част от издръжката на училищата, както вие без съмнеие знаете, отива за отопление. Ясно е, че за една или две години няма да можем да оправим енергийно 3300 училища, но ако не правим поне стъпки в тази насока, според мен това би било една съществена грешка. И по същество няма да направим нищо друго, освен да забавим едни процес, който рано или късно ще трябва да се развие.
Последното нещо, което искам да кажа във връзка с програмите е, че за съжаление няма да можем да почнем и нови програми, а ние имахме една амбиция (която не знам дали е имало повод да споделя) със съответни разчети за започване, макар, постепенното обновяване на спортната база на училищата.
Ако ни поканите, уважаеми колеги, ние ще изнесем конкретни числа за спортната база на училищата, която е в много тежко положение. В много тежко положение! Струва ми се, че една четвърт от училищата въобще нямат закрити физкултурни салони, а от тези, които имат, единици са онези, които не че са на европейско равнище, но от елементарна хигиенна гледна точка могат да бъдат използвани. Да не говорим за уредите, да не говорим за различните трайно прикрепени части от типа на баскетболните кошове, и т.н.
В малко по-добро положение, но също в тежко положение са външните площадки.
Така че ние имахме амбицията да започнем и програма за поетапно, заедно с Държавната агенция за младежта и спорта, обновяване на тази спортна база – нещо, което в рамките на този бюджет, за съжаление, няма да бъде възможно.
Това са фактите. Исках да знаете какво е положението, какво рискуваме. Още веднъж искам да кажа, че не искам да влизам в положението на човек, който казва: ето, системата загива! Не е там въпросът. Въпросът е, че системата няма да може да се развие, а системата има нужда да се развива, защото твърде много проблеми стоят от чисто битов характер, твърде много проблеми стоят от социален характер и твърде много проблеми стоят във връзка със започнатите програми и невъзможността за някои от тях те да бъдат продължени или съответно завършени.
Отделна е темата за висшите училища. Умишлено не влизам в тази тема, тъй като там вече нещата са по-диверсифицирани. Ако се повдигне този въпрос (а той, според мен, трябва да се повдигне) - въпросът за издръжката на висшите училища, респективно за капиталовите разходи на висшите училища, също е много важен въпрос. Ако прецените и има достатъчно време, заедно с колегите ние с удоволствие бихме дискутирали и тази тема. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин министър, за представянето на Законопроекта за държавния бюджет с вносител Министерски съвет.
Извинете, преди да дам думата на колегите, които биха искали да вземат отношение, но все пак това е проект на Министерския съвет. Ние сме комисията, която ще трябва да изрази политическа позиция по този проект със своя вот. Вие направихте един коректен анализ на този законопроект във връзка и със стартиралите миналата година национални програми. Става ясно, че има намаление с около 0.2 на сто от БВП (имам предвид консолидирания бюджет), 0.26 на сто, като имам предвид консолидирания бюджет, където средствата са 4.2 на сто, а не 4.16 на сто.
Много важно за колегите от парламентарната Комисия по образованието и науката е да знаят кои са причините за това, какви са били ограничителите, които са довели до тази редукция, защото информацията за това, предполагам, че е най-добре да бъде поднесена от вас, от вносителите. Много бих искал, наистина, и представители на Министерството на финансите да вземат отношение, защото, господин министър, съм съгласен с Вас, Вие представихте коректно и позицията на Министерството на образованието и науката, но това е част от бюджетната процедура.
При нас бюджетът постъпва с решение на вносителя-Министерски съвет, затова бихме искали дискусията да се съсредоточи върху този окончателен продукт и причините, които са довели до тази редукция на бюджета с 0.26 на сто спрямо брутния вътрешен продукт, за да може да има по-ясни ориентири при оформянето на нашата позиция по законопроекта, преди да пристъпим към изказванията по същество.
Има ли представители на Министерството на финансите или Министерството на образованието и науката, които да вземат отношение по този въпрос? Разбира се, господин министър, ако желаете...
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми колеги, не бива да оставате с впечатление, че се опитвам като всеки министър да кажа: дайте сега нашия двор да видим, пък общият държавен бюджет каквото излезе. Не е така.
Давам си сметка, че никога не е лесно да се направи един бюджет, че винаги трябва да се търсят компромиси и ние сме били много диалогични. Затова казах, че тук не става въпрос, че системата ще рухне, но става въпрос, че тя не може да направи добри крачки напред. За това става въпрос. В някои части тя наистина ще бъде в стагнация.
Разбира се, че в едно общество, където брутният вътрешен продукт като абсолютна стойност не е много голям, не е възможно да се очакват и чудеса. Даваме си сметка за това. Даваме си сметка също така, че има приоритети и извън образованието. Това никой не бива да поставя под съмнение и ние сме най-малко хората, които ще го поставим под съмнение. Ясно е, че България се готви за Европейския съюз, ясно е, че ние сме поели много ангажименти, които изискват финансиране или в някои случаи кофинансиране от страна на българската държава. Това са ангажименти, от които ние не може да отстъпим. Ясно е също така, че българските граждани имат известни социални очаквания извън сферата на образованието.
Всъщност, аз мисля, че колегите от Министерството на финансите по-коректно ще изложат тезата. Между другото, мисля, че в доклада на министъра на финансите много добре беше показано какво става с държавния бюджет, следвайки следната логика.
Ако приемем, че брутният вътрешен продукт ще бъде такъв, какъвто е по прогноза за следващата година, то увеличението е около 1.8 млрд.лв. като число на абсолютната сума. Ако приемем, че никое министерство и никоя институция, ползваща финансиране от бюджета няма да увеличи като процент своите разходи, теоретично това би било числото, което е за разпределяне, ако мога да се изразя така.
Каква е съдбата на това число, вие ще разберете, но мога веднага да кажа, че големите разходи са два.
Единият голям разход е за увеличение на пенсиите от 1 януари –той е около 460 милиона лева като цяло за годината. Това е единият голям разход.
Другият е общото увеличение на заплатите със стъпката, която се предполага и която казах, че ще се отнася, разбира се, и за заетите в бюджетния сектор в областта на образованието.
И още няколко разхода, които могат съответно да бъдат показани.
Всъщност, от тези 1.8 млрд.лв. това, с което се увеличава като число, като номинал бюджета за образование (не на министерството, а въобще за образование) е 101 млн.лв., или 1/18 от горницата, която се получава от естественото нарастване на брутния вътрешен продукт. Надявам се, че съм бил коректен.
Оттук нататък ще помоля специалистите да си кажат думата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Моля, господин Горанов, експерт от Министерството на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър, аз съм началник отдел “Социални разходи” в Министерство на финансите. Бих искал да допълня представянето на вицепремиера и министър на образованието в конкретиката, и то точно в частта, която е взета предвид от правителството при разработването точно на този законопроект, в този му вид.
Позволете да ви представя допълнения на основните спускания, при които е разработен законопроектът на правителството за държавния бюджет 2006 година.
Темповете на нарастване на икономиката ни карат да очакваме, че догодина прогнозният вътрешен брутен продукт ще бъде 45.615 млрд.лв., реалният ръст на същия е от 5.5 на сто. Инфлацията в края на 2006 година очакваме да бъде 4.9 на сто при средногодишен темп 5.8 на сто.
Следва да се има предвид, че с този бюджет са постигнати три основни неща, или три основни политически цели, заложени в този проектобюджет.
Първо, трябва да се отчита, че това е първият балансиран бюджет по план от началото на прехода. Знаете, че притискани от дефицита по текущата сметка и в предходни години сме се стремели към едно балансирано изпълнение на бюджета, т.е. равнение на приходите с разходите, но за първи път през тази година бюджетът е балансиран още когато е внесен от Министерския съвет в Народното събрание.
С оглед намаляване делът на правителственото преразпределение и въобще на държавната намеса в една либерална икономика, се постигна консенсус за ограничаването трайно до 40 на сто на разходите на брутния вътрешен продукт.
Голяма отстъпка се направи по посока на ограничаване на данъчно-осигурителната тежест. Без да навлизам в детайли на данъчните закони, които вие съвсем скоро детайлно обсъдихте, всички около тази маса, от присъствуващите колеги и от синдикалните организации знаят голямата стъпка, която се направи по посока на намаляване на осигурителната тежест. Предвижда се за 2006 г. осигурителната тежест, специално вноската за фонд “Пенсии” като част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, да намалее с 6 процентни пункта. По различни оценки това е между 612 и 650 млн.лв., които се разпределят в пропорция 65:35 и остават в полза, една част на осигурените, друга част - на осигурителите.
Ако можем да свържем данъчно-осигурителната тежест с политиката по доходите, в същата връзка се очаква нарастване на реалните доходи чрез увеличаване на данъчната тежест по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Трябва да се има предвид, че ако сумираме всички средства, предвидени в консолидирания бюджет за евроинтеграция, за мерки, свързани с интегрирането на България в Европейския съюз за 2006 г. те възлизат на над 800 млн.лв., или това са близо 2.0 на сто от БВП. Като отчетем и натиска от неблагоприятните природни събития от годината, за които следващата година сумарно предвиждаме общо около 300 млн.лв., тогава ще разберем защо при предпоставката за ограничена разходна рамка, при равни други условия, на 40 на сто от БВП, няма възможност и маневреност да бъдат приоритизирани в исканата и пълна степен всички степени на въздействие на държавата, в това число и на безспорно приоритетния сектор на образованието.
Независимо от горното, има едно немалко, номинално, разбира се, обаче нарастване на разходите за образование със 100.7 млн.лв., ако трябва да сме пунктуално точни.
Основното намаляване на разходите за частта “образование” следва да се търси и в това, че програмите, които са приети миналата година от Народното събрание в изпълнение на § 69 от миналогодишния закон - някои от тях, безспорно много важни, не бяха с многогодишен хоризонт. Това също трябва да се има предвид.
Примерно, програмата за енергийно саниране на училищни сгради, по проекта, внесен от Министерския съвет и впоследствие одобрен от Народното събрание, не предвиждаше многогодишен хоризонт. Също така не се предвиждаше многогодишен хоризонт и за програмата за осигуряване на средства за закупуване на транспортни средства за превозване на учениците до средищните училища.
Въпреки всичко, ние отчетохме безспорната необходимост от осигуряване на тази мярка и в законопроекта се съдържат 15-те милиона лева, които визира господин министърът. Има и текст в Преходните и Заключителни разпоредби, ще го видите, който задължава Министерският съвет отново да предложи на вашето внимание актуализация на всички тези стратегически документи, които ще бъдат свързани с политиката на по-пълно обхващане на учениците в задължителна образователна възраст.
Ще се опитам да ви представя конкретика по отделните сектори, ако може така да се каже, по отделните степени на образование, като по наши изчисления общо за средното образование за 2006 г. са планирани 1 481.7 млрд.лв. Те са 3.3 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт за 2006 г.
Предвидено е актуализиране на основните видове разходи по икономически елементи, като следва да се има предвид, че общата маса на разходите, свързани с възнаграждението на учителите безспорно намалява заради това, че държавата като осигурител също намалява своята тежест, т.е. разходите за осигуровки на преподавателите безспорно намаляват със същия процент, с който намаляват и тези за реалния сектор. Там има едно намаление в общите разходи за този вид.
Средствата за издръжка имат най-съществен ръст, по наше мнение, като общо за държавните средни училища (като тук се включват училищата към Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието и горите и Министерството на културата) са 33.6 млн.лв., или по наши изчисления, около 110 на сто спрямо равнището от 2005 г.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: При положение, че е имало планиран дефицит през миналата година, нали? Тъй като вие пак ще трябва да дадете 21 млн.лв., в противен случай ще трябва да затворим училища. Това е важно уточнение. Номинално е така, но реално увеличение няма. Просто вие вкарвате в бюджета това, което всъщност се дава в края на всяка година, или?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин министър, аз не мога да познавам по-добре от Вас сметките на Вашето министерство, но ние имаме наблюдението, че ще успеем и тази година да се справим някакси с приключването на бюджета, и то като се има предвид решението на правителството, което в контекста на извънредните разходи през годината ще ни принуди да приключим с едно средно финансиране до около 93 на сто за републиканския бюджет.
Прощавайте, господин председател, че влизам в такъв диалог.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Горанов, когато сторите това упражнение, вече ще имаме друга база за изчисляване на процентите. Така разбрах забележката на господин министъра. Моля да бъда извинен за намесата.
Моля за кратко изложение, от гледна точка на обективните ограничители, които представя такъв бюджет за функция “образование и наука”, за да дадете ориентир на колегите от парламентарната Комисия за образованието и науката.
Защото, когато става въпрос за толкова чувствителна сфера, когато имаме 0.26 на сто намаление спрямо отчета за миналата година, ние трябва да имаме обяснение защо се случва това. Вие вече казахте за обективните ограничители: 40 на сто консолидираните бюджетни разходи от БВП, намалената данъчно-осигурителна тежест, увеличаването на необлагаемия минимум на доходите до 180 лева, което за първи път се явява стойност, по-висока от минималната работна заплата. Това го разбрахме.
Имаме ли други ограничители, които сме имали предвид, за да имаме пред себе си такъв бюджет за функция “образование и наука”? И моля да се ориентирате вече към обобщена оценка на проекта от тази гледна точка. Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мисля, че с моя отговор до голяма степен са изчерпани основните опорни точки, при които е разработен проекта. Само отново ще се върна на това, че приоритетът “европейска интеграция” ангажира съвкупно консолидирани нива от около 800 млн.лв., а за преодоляване на щетите от природните бедствия и възстановяване на инфраструктурата са предвидени около 300 млн.лв.
Разбира се, не трябва да търсим всички тези средства в Постоянната комисия, т.е. средствата, които са в резерва, а има още доста средства като трансфери към Националната компания “Железопътна инфраструктура” и на други места, които са свързани с възстановяването на щетите, причинени от наводненията, на националната транспортна, съобщителна и друга инфраструктура.
Ако има нещо друго важно, което мога да ви кажа, това е, че в общинските бюджети е постигнато осъвременяване на стандарта за издръжка на един ученик, като стандартът е осъвременен с 5.8 на сто, тоест, с очакваната средна годишна инфлация.
Следва да се има предвид, че поради структурни промени в общинското образование общият ръст на средствата за издръжка е увеличен с 11.8 млн.лв, или с 9.4 на сто спрямо 2005 г. Тоест, трябва да се има предвид, че, по наша оценка, според възможностите сме осигурили и там един немалък ръст, изпреварващ инфлацията.
Следва да се има предвид също, че за висше образование сме успяли, макар може би не в пълна степен, да осъвременим стандарта за издръжка на един студент, като е увеличена субсидията за издръжка на обучението с 9.6 млн.лв. Това е точно с 5.8 на сто, тоест, очакваната инфлация.
Потърсена е възможност и вие ще видите запис в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, министърът на образованието и науката, като провеждащ политиката в тази област, да разпределя един допълнителен ресурс за инвестиционни разходи, с който да се подобри инфраструктурата на държавните висши училища.
Предвидени са допълнителни средства за стипендии на студентите и докторантите с 1 млн.лв. повече, или това е около 5 на сто повече; осигурени са субсидии за “Студентски общежития и столове”.
Осигурени са допълнително 4 млн.лв. в бюджета на министерството за фонд “Научни изследвания”. Субсидията за Българската академия на науките е увеличена с 2 млн.лв., което е 3.2 на сто.
Осигурени са средства за научни изследвания и по наша оценка те достигат вече до 9.1 млн.лв – със 70.1 на сто повече спрямо 2005 г.
Осигурено е участието на България в Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН с една немалка сума от 2.3 млн.лв.
Има и много друга конкретна информация, не искам да ви отегчавам.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви. Благодаря на господин Горанов. Това са данни, които ги има в раздадения ни проект за бюджет.
Уважаеми колеги, обръщам се към представителите на изпълнителната власт – има ли други желаещи да вземат отношение?
Понеже господин Камбуров ме пита за госпожа Кузманова – тя се извини, понеже има ангажимент като председател на Съвета на ректорите, но те обсъдиха проекта за бюджет вчера на свое нарочно съвещание и днес ни предоставиха, за съжаление, малко преди заседанието на комисията, едно доста разгърнато становище, което вече ви е раздадено. Мисля, че това ще бъде достатъчен ориентир за позицията на Съвета на ректорите.
Ако няма други представители на изпълнителната власт, които биха искали сега да вземат отношение, уважаеми госпожи и господа, давам думата на госпожа Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
Днес водим една от най-важните дискусии в рамките на нашата комисия. Дискусията започва по изключително интересен начин. Аз ще се върна към въпроса, който Вие, господин председател поставихте към нашите гости, а именно защо се получава това разминаване, което се констатира, какви са били ограниченията, за да имаме в проекта на Министерския съвет и стойностите в него такива, каквито са в проекта пред нас.
Аз получих отговор за себе си на този въпрос от изложението на господин Горанов, от начина, по който се дефинираха целите, а именно получаване на балансиран бюджет и т.н.. Но, колеги, все пак разговорът за бюджета е преди всичко политически разговор. Трябва да се води разговор на ниво политики, респективно цели, които ние използваме и искаме да постигнем чрез реализирането на отделни политики. И аз смятам, че оттам се разминава това, което имаме като проект, с нашите очаквания.
Всъщност, аз ще говоря за себе си, за своите очаквания. Защото, от една страна, нашият ангажимент е точно такъв – осигуряване и продължаване на политики, особено тези, за които вече разполагаме с конкретни положителни резултати. За мен това е по-важно да се гарантира, отколкото другото, което звучи малко технически. След малко ще изясня и какво имам предвид.
Естествено, добре е, господин министър, че чухме всички тези нови, положителни неща” и определения норматив за учениците в държавните училища, и 100-процентовото гарантиране на средствата за 2006 година за сферата “образование”.
За мен, обаче, най-големият проблем е този, който Вие споделихте, а именно: намаленият обем средства за продължаване на програмите, които ние гласувахме в 39-то Народно събрание през тази година. Да, господин Горанов, никъде не е предвидено многогодишно осъществяване на тези програми, но аз и затова започнах с уточнението, че тези програми крият политики. Вече имаме конкретни резултати.
Аз смятам, че трябва да се говори много широко и, господин министър, обръщам се с молба към Вас, да използвате всякакви начини да огласите вече конкретните средства в реализацията на тези програми, включително и това, по програмите за по-пълно обхващане на децата, задължително подлежащи на обучение – това са закуските, автобусите, безплатните учебници. Знам, че вече има конкретни резултати и по региони, обобщени за страната – в крайна сметка колко деца върнахме в училище, простичко казано.
Нека така да поставим въпроса – какво направихме с въвеждането на информационните технологии? Нека да се чуе – колеги от медиите, обръщам се към вас, - постигна се драстична промяна, защото 100 на сто имаме компютърни кабинети в училищата; какъв е процентът на вече обучените учители; каква е мотивацията; какво очакваме да бъде акцент през следващата година.
Така че, разбирате ли, обръщам се най-вече към представителите на Министерството на финансите и, господин председател, споделям своето огорчение: знам, че сме в напрегнат период, но тук винаги е присъствувал заместник-министър, защото, пак ще кажа, говорим за политики, не говорим за експертната страна на нещата.
Вярно, никъде в тези стратегии, които приехме, не е отбелязано тяхното многогодишно използване, но, спомнете си колеги, вижте и стенограмите (за по-новите колеги) – те бяха приети с пълно мнозинство от 39-ия парламент, получиха подкрепа от всички парламентарно представени тогава политичеси сили.
И аз просто не мога да си представя кой сега, няколко месеца по-късно... Радвам се, че господин Ананиев дойде.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Ананиев, заповядайте.
Идвате в много важен момент.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Абсолютно съм съгласна с думите на министър Вълчев: даваме лош сигнал, ако не гарантираме изпълнението, продължението на всички програми, при това, колеги, аз ще го кажа направо – не със същия обем средства, каквито са били предвидени в бюджет 2005 г.
Ако не постигнем това, всички останали приказки, че образованието е приоритет, с които всички ние сме се ангажирали, изричали и поели, просто стават дълбоко безпредметни.
Зная, че въпросът, който Ви вълнува е, че едно е да искаш, друго е да се види откъде ще дойдат парите. Веднага обяснявам – ето, пред мен е предложението между първо и второ четене по Законопроекта за държавния бюджет за 2005 година, което внесохме тогава народни представители от няколко парламентарни групи. Доста детайлно са направени някои рекапитулации, от които успяха все пак да се намерят част от тези средства.
И отново, имайки предвид пространната информация, която сме получили от министър Вълчев и екипа на Министерството на образованието и науката, все пак вече реализираните програми дават възможности за преразглеждане и търсене на някои резерви, както казахте, господин министър, и за акцента в компютърните технологии - вече не са необходими толкова средства за закупуване на хардуер, и за безплатните учебници може да се направи някакво преразглеждане.
Но, убедена съм, че в тези две посоки трябва да се съсредоточат усилията през следващите десетина дни – и от страна на Министерството на финансите, и, разбира се, от страна на екипа на Министерството на образованието и науката.
От една страна, какви са ни резервите, тоест, по отделните компоненти и стратегии със същия обем средства евентуално можем ли да осигурим същия или по-голям ефект.
И, от друга страна, към Министерството на финансите – все пак, след като миналата година минахме по този път, вероятно и тази година трябва да извървим отново същия този път и да се потърсят някакви възможности за резерви в проекта, който сте ни представили.
Иначе, даваме лош сигнал, между другото, ако щете и към международните финансови институции. И в последния си доклад Международният валутен фонд сочи образованието като една от сферите, в която няма необходимите промени, реформи и т.н.
И сега, в отговор на тази критика, ние драстично намаляваме средствата точно в този компонент – осъществяването на програмите. Все пак, за първи път с тези програми демонстрирахме целево отпускане на средства, които отиваха за нужди и в дейности, в чийто положителен ефект всички сме убедени. А нека пак да подчертая – вече имаме и конкретни резултати в това.
Така че, според мен, трябва да работим в тези две посоки. Убедена съм, че както миналата година, така и тази, ще имаме известен положителен резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова. Аз вече казах, че заместник-министър Ананиев влезе във важен момент. Тъкмо отправяхме критика, господин Ананиев, че няма представител на политическия кабинет на министъра на финансите при обсъждането на този важен законопроект. В началото на заседанието съобщихме, че господин Ананиев е ангажиран да представи проекта пред друга комисия, която е започнала малко по-рано своето заседание. Казвам му “добре дошли”.
Вие чухте няколко предложения, господин Ананиев, които кънтят като въпроси. Бих Ви предложил да не вземате отношение веднага, а да чуете и други изказвания. Ще Ви моля, обаче, да вземете отношение по всички въпроси и конкретни предложения, които се съдържат в изказванията на колегите. Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз мисля, че няма човек в тази зала, който да се радва на този бюджет. Не се и сещам по какъв начин, (дори да беше по-висок от 4.2 или 4.4, все едно), той щеше да бъде достатъчен. Господин министър, обръщам се към Вас, тъй като на предишната наша среща Вие заложихте едно свое виждане или една своя стратегия за развитие на образованието в България до 2015 година, и там има ред от политики, които не се изчерпват само с тези, които ние тук сме предвидили. Много би ми се искало да чуя, а предполагам, че господин Ананиев по-конкретно и вероятно по-отрезвително би изложил становището на Министерството на финансите.
Но аз искам предварително да заявя едно свое впечатление, което мен лично, а вероятно и повечето от нас тук, ни притеснява.
Аз мисля, че в този бюджет има предвидени пари за българските деца. Понеже започнахме разговора основно по проблемите на средното образование - мисля, че и този бюджет повтаря един проблем, който ще стане наш общ проблем. Казвам го, защото по проблемите, които касаят образованието, обучението, развитието, възпитанието на българските деца, работят различни държавни структури, които потребяват средства, предвидени и в сегашния бюджет, и, според мен, всеки с еднаква увереност да получи той тази своя цифра, която би го устройвала по-добре.
За какво говоря? Ние с Вас коментирахме една очевидна необходимост за преминаване на българските деца на целодневно обучение, в отделни стъпки, разбира се, включително имахме и коментари по извънкласната и извънучилищна форма на работа. Това е една политика, от която мисля, че никой от нас тук няма как да избяга или би трябвало да коментира необходимостта от нея.
Заедно с това, струва ми се, че е крайно необходимо да започне този, ако щете, междуинституционен диалог, защото подобни средства има заложени и в бюджета на Министерството на културата, в рамките на тази държавна функция, която то трябва да изпълнява и във финансирането на българските читалища; и в рамките на бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта, която касае спортната база; ако щете, и в разчетите, които са направили българските общини.
От тази гледна точка, ще ми се да прибавим към своите претенции, към своите виждания за развитие и една подобна потребност, да извадим всичко, което стои на показ там като възможности за развитие, и да можем да го ползваме в своята цялостна концепция за развитие на децата.
Второ, аз си давам сметка, че това е един бюджет, който няма да допусне срив на системата – искам да се уточним по това. Има няколко проблема, по които аз искам да получа ясен и еднозначен отговор. Ние сме заложили като основна цел гарантиране на равен достъп до качествено образование. Поне равен достъп, надявам се, че този бюджет осигурява. Тоест, ние сме дали възможност на всяко българско дете да отиде на училище; осигурили сме му необходимия транспорт; осигурили сме му чаша топло мляко и закуска и безплатни учебници, включително и в частта V клас, които предстои да бъдат разработени догодина. Това така ли е?
Това така ли е? Тук пише “безплатни учебници до ІV клас” – до там ли сме ги осигурили? До ІV клас?
РЕПЛИКА: Да.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Добре.
Второ, разбрах, че няма спор по това, че във всяко българско училище има вече по един кабинет поне, който е оборудван с компютри и Вашето намерение е от V клас да бъде въведен час по информационни технологии в учебната програма за V клас? И това е така.
Аз мисля, че в момента, но само в момента няма драма, че исканите 65 млн.лв. са само 25 млн. Става дума за развитието на информационните и комуникационните технологии. Защото, най-малкото, аз си мисля, че ние не трябва да оставим тези компютри “мъртви”. Проблемът, че ние тази година ще правим втори кабинет, при условие, че не сме използвали потенциала на първия, според мен трябва да бъде на дневен ред. Много важно би било, според мен, тези пари (мисля, че госпожа Калканова каза нещо подобно), да бъдат насочени за подготовка на учителите, защото не е тайна за никого, че учители по информатика и информационни технологии с необходимата подготовка в българските училища няма достатъчно.
Би ми се щяло да кажа още нещо и то е свързано с нашия разговор предишния път – за маломерните и слети паралелки. Вашата идея, зад която аз съм готова да застана, беше че при едно евентуално оптимизиране на училищната инфраструктура, освободените от тези училища колеги да бъдат ориентирани към ангажименти в полуинтернатното обучение.
Аз мисля, че няма никаква пречка да потърсим даже допълнителен резерв и като се уточним (доколкото знам, някъде около 22-23 на сто е покриването на полуинтернатната мрежа за България от І до VІІІ клас), най-малкото, което можем да се опитаме да направим, е да търсим обхват до половината от децата І-ІV клас, използвайки възможностите на тази оптимизация.
Мисля, че ако направим един разчет, то колегите, които биха били необходими, за да поемат един подобен ангажимент, няма да искат особен ръст на разходите, вероятно някъде около 500 хил.лв., не повече. Така че можем да поговорим за нещо подобно.
Друго. Програмата за енергийна ефективност може да бъде коментирана. Знам, че тя основно беше провеждана в летните месеци, и нека да преценим възможностите, по които би могла тя да върви и тази година. Разбира се, с коментара на заместник-министър Ананиев- не в този вид и не на тази база, с която започнахме миналата година; включително и коментар по възможностите, които биха могли да се случат и от възможностите за капиталови разходи на общините, включително и целевите в нашия бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Богданова, аз имам една кратка реплика, но докато я правя, поглеждам към професор Марков.
Село Тихомир, професор Марков, е на гръцката граница в Югоизточните Родопи. Това е най-голямото село в Кирковска община, а може би и в кърджалийска област. Давам пример с това село, за да кажа, че закриването на маломерните и слети паралелки не винаги води автоматично до икономия на средства. Защо?
Защото в това село с около 2000 жители, в което има сол, повече от половината от класните стаи не са в основна сграда, строена за училище, а в бараки, инсталирани преди повече от 45 години.
В близост до това село има други села, по-специално Малкоч и Кукуряк, и в двете населени места, господин Ананиев, има само слети паралелки. Те са и едновременно слети, и наред с това – маломерни. Тоест, първи и втори клас – осем-девет деца, даже по изключение, даже сме под десет, под минимума; четвърти и пети клас – друга паралелка.
Но ние не можем да ги закрием, а сме готови да закрием тези маломерни паралелки, има политическа воля в местния общински съвет, но няма къде да извозват децата. Защото трябва да ги извадим от сграда, строена нарочно за училище и да ги вкараме в бараки, в които температурите през зимата не се качват над 8-10 градуса. Имаме предписание от ХЕИ тази година за забрана и на учебни занятия.
Моля даже, господин министър, да изпратите нарочна проверка, за да видите, че това, което Ви казвам, е жестоката истина!
Има резерв в училищната мрежа, господин Ананиев. И ако ние инвестираме средства в доизграждането на училището в с. Тихомир, в момента, в който открием това училище, аз поемам политическа отговорност да предложа, да се явя пред местния общински съвет и да искам закриването на двете училища в близките села, на маломерните паралелки, в които обучението е пародия на обучение.
Но в момента не можем да предприемем това. Може би в дългосрочен план тази инвестиция в основната сграда ще даде своя резултат и след две-три години системата ще бъде на плюс по този показател, ще бъдат възстановени средствата, необходими за доизграждане на основния корпус.
Ето, това е един класически пример как няма (и аз съм убеден, госпожо Богданова, че може би нямахте предвид точно това) автоматичен ефект от закриването на училища с маломерни и слети паралелки. По-комплицирани са нещата. Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председател, ние с Вас никога не сме спорили по този въпрос. Затова и репликата приемам в чисто работен ред, още повече, че цитирах идеите на господин министъра. Там има и ред, в който ние сме предвидили особено внимание към тези училища, в които няма възможност за превоз на децата до средищно училище. Това е друг разговор. Мисля, че в тази връзка няма проблем да тръгнем даже към една паспортизация на училищата и към възможностите за тяхното развитие. Но маломерни паралелки има и в София. Така че да не вървим в двете крайности.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Думата поискаха колегите Иван Славов, после госпожа Любчева, господин Камбуров, господин Мурджов поиска думата. Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз приветствувам сериозния анализ, на който подлагаме разработката на бюджета в частта му за образование. За разлика от госпожа Богданова, аз може би съм един от много малкото тук, които приветствуват точно този бюджет за образованието, не само защото в абсолютна стойност той е по-висок от миналогодишния, а защото той даде възможност да разберем как коалиционните партньори гледаме към политиката в образованието, а това е много хубав момент от цялата ни партньорска работа.
На следващо място, даде ни възможност да разберем как един млад човек, който представи финансовото министерство, може и политически убедително, аргументирано и ясно да обоснове една важна част от общата политика, която държавата ни иска да следва през тази година.
И не на последно място ще кажа, че според мен представеният бюджет е възможност да се даде шанс на Министерството на образованието и науката да реализира реформа, която чака неотложно провеждането си, защото тя, освен всичко друго, е индикация за целесъобразност, за разум, за организираност и отговорност при нейното провеждане.
Защото аз очаквам през тази година да се организира по-целесъобразно управлението на бюджетните средства и в програмата за компютъризация, като предполагам, че сега неработещите половина от компютрите следващата година ще работят, че източникът, откъдето ние ги снабдяваме, ще бъде водещ в инвестиционните технологии, а досега не знам откъде. И директорите от нашата област ме товарят с въпроси защо техниката е в лошо състояние, макар и нова.
Предполагам, че по този начин ще управляваме по-добре средствата по закупуването на автобусите от фирми, които обещават по-благоприятни условия.
И не на последно място, програмата за енергийна ефективност ще се изпълнява не от подизпълнители, а от първи изпълнители, където със сигурност са резервите за доброто управление на бюджетните средства на министерството.
Уважаеми господин министър, аз смятам, че години наред разходите в средното образование са екстензивни разходи. Крайно време е да ги превърнем в рационални, в разумни и отговорни, и в това, смятам, че е големият резерв, който министерството може да реализира тази година.
Бих казал, че критичността, която установихме не ме изненадва, защото Комисията по образованието и науката провеждаше или поне следваше различна от министерството политика през последния мандат.
Предполагам, че в разходите през идващата бюджетна година ще спестим юнските заплати, които през тази година се осигуриха - това не е нужно, никакви избори няма да има. Което ме насърчава да мисля, че ще можем наистина целесъобразно да управляваме средствата.
И, предполагам, че докато проектобюджетът влезе в пленарна зала в Народно събрание, ние ще можем да видим и програма за ефективно управление на средствата в Министерството на образованието и науката, като необходимо условие за управлението на бюджетните средства в министерството през следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Славов. Госпожа Калканова поиска думата за реплика.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин Славов, аз съм абсолютно съгласна с Вас. Неслучайно казах, че трява да се работи в двете посоки. Едната от тях е да се търсят резерви и то точно за по-ефективно реализиране на тези програми.
Нали разбирате какъв е проблемът? Как ще изразходваме средствата по енергийна ефективност е вторият въпрос. За момента тези средства са нула. И аз се опитах да обясня, че не може да бъдат нула. Трябва програмата да продължи, защото това е дейност, резултатите от която ние видяхме, че са абсолютни позитивни.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Господин министърът за реплика.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Славов, искам да направя само едно уточнение. Не знам какво са Ви казали директорите, но искам да знаете, че средствата по ИКТ-стратегията относно хардуера никога не са били управлявани от Министерството на образованието и науката. Те винаги са били управлявани от Министерството на транспорта и съобщенията. Това уточнение исках да направя.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Славов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря. В двете изказвания съзирам решимост за по-добра работа. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много благодаря и аз. Госпожа Любчева, заповядайте.