---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 17.10.2007 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, благодаря ви, че дойдохте навреме, за да започнем с днешния ДНЕВЕН РЕД:
1. ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006-2015 г.) ЗА УЧЕБНАТА 2006-2007 Г., КАКТО И ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2007-2008 г., внесен от министъра на образованието и науката.
2. РАЗНИ.
Тъй като дневният ред вече е гласуван от предишното заседание, предлагам да продължим с разбирането, че е добре да представим нашите гости: доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, госпожа Мукадес Налбан – заместник-министър на образованието и науката, господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ, господин Крум Крумов – председател на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Поканили сме и господин Аспарух Томов – председател на Независимия учителски синдикат.
Присъстват експерти от Министерство на образованието и науката.
Колеги, предлагам по точката от дневния ред да предоставим думата на господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката по предоставения вече доклад, с който разполагате всички.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми госпожи и господа! Благодаря за възможността както и миналата година пред пленарния състав на Комисията по образованието и науката съставът на Министерство на образованието и науката да изложи съвсем накратко основните тези и аргументации от Доклада за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2006-2007 г.
Както вероятно всички си спомняте, отново в този състав беше обсъдено и прието и след това в пленарната зала на Народното събрание потвърдено виждането, че е добре Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2006-2007 г. да бъде отчитана регулярно, тъй като това е прогностичен документ с 10-годишна перспектива и за да може, ако има нещо, което не се изпълнява както трябва, ако е необходима корекция било в изпълнението, било в самата програма, да има възможност народните представители да са в течение на случващото се, да го знаят от първа ръка, което означава всяка година да има най-малко веднъж такова обсъждане. Радвам се, че това стана задължение на министъра.
На ваше разположение е самият доклад, който е сравнително обемен – около 40 страници. Той е направен в табличен вид, както и миналата година, и следва логиката и структурата на тази национална програма, както е приета от парламента.
Няма да преповтарям, още по-малко ще чета написаното вътре, но ще си позволя да обърна внимание върху 4 основни неща, които са се случили или са в процес на случване в рамките на системата на народната просвета, и да очертая съвсем накратко какво е предстоящото по всяка дена от тези 4 позиции.
Първото нещо, на което бих искал накратко да се спра, е въвеждането на 4 основни елементи на финансиране на системата. Това е и въпрос, който през следващите дни ще бъде във фокуса на общественото внимание, тъй като е свързан с парите в системата на училищното образование.
Това, което ще кажа като свършено през годината, ви е известно. За първи път в България от 1.01.т.г. беше въведен единен разходен стандарт за издръжка на 1 ученик. Да припомня, че той условно е единен, тъй като, ако би бил въведен в чистия му вид, то една част от общините с по-разгърната мрежа, с по-голям брой населени места не биха издържали на него. След консултации с Министерство на финансите и с нашите социални партньори, от Световната банка, се обединихме около разбирането, че трябва да има 4 групи общини с оглед обективни географски, демографски и други характеристики. Разбира се, има различни стандарти за професионалните гимназии.
Въпреки тази диференциация на стандарта, която не е много силна, въвеждането на единен разходен стандарт за издръжка на 1 ученик от 1 януари 2007 г. създаде проблеми, поради което в бюджета за 2007 г. беше предвидена, както вероятно помните, изравнителна субсидия, т.е. никоя от общините да не получи по-малко средства по функция “образование” спрямо предходната 2006 г. – нещо, което според мен се оказа успешно, тъй като от една страна поради липса на относителен дял това беше икономически стимул за общините да вървят към оптимизация, но от друга страна не създаде обективни затруднения във финансирането на училищата и училищната мрежа.
Само за информация ще кажа, че средната издръжка на 1 ученик за 2007 г., тъй като говорим за единен стандарт на издръжка, е 988 лева, като тази издръжка през следващата година трябва да бъде значително повишена.
Същевременно искам да кажа, че въвеждането на този нов модел на финансиране не е пълно, тъй като по мое мнение има поне 3 елемента в такъв модел. Първият елемент е въвеждането на самия разходен стандарт. Вторият модел е повсеместното въвеждане на делегирани бюджети. Третият модел е постепенно дерегулиране на други параметри в системата.
Бих искал да взема отношение по второто, което е съвсем предстоящо. Искам да напомня, че миналата година Министерския съвет внесе в парламента Закона за държавния бюджет за 2007 г. с изричния запис за невъзможност за прехвърляне на средства от функция “Образование” към други, включително държавно делегирани дейности. По една или друга причина това разбиране не бе възприето, като нашата настойчива молба е тази година записът наистина да бъде достатъчно строг.
От друга страна, да обсъдим и по мое мнение да вървим към ситуацията, при която от 1 януари 2008 г. всички училища и други звена от народната просвета да бъдат второстепенни разпоредители, независимо кой е първостепенният разпоредител – дали е държавен орган или община. Това е изключително важно за дисциплинирането на системата и по наше мнение ще разкрие много сериозни ресурси вътре в самата система, без да напряга числеността на персонала или по някакъв начин грубо да оптимизира пълняемостта на паралелките.
Второто нещо, което бих искал да кажа, първото беше за новия модел на финансиране на системата, е, че през тази година бяха въведени първите компоненти на една национална система за външно оценяване, която относително обективно да оценява знанията на учениците, независимо къде учат. Ще припомня, че за първи път беше проведен, условно казано, изпит, въпреки че това беше замерване на резултати, което може би е пресилено да се нарече изпит, но това беше на всички деца, завършващи 4 клас. Имаше кандидат-гимназиални изпити след 7 клас, които преминаха под формата на стандартизиран тест, според мен и в двата случая без сътресения на системата. Разбира се, много неща могат да се кажат като пожелание за подобряване, няма нищо лошо в това, ние сме готови да ги обсъдим. Но мисля, че е редно да кажем, че тези изпити минаха по един сравнително добър начин. За второто нещо искам да благодаря на господин Атанасов, тъй като той беше в основата на създаването на тези тестове, на организацията на изпита и проверката. Проведохме и пробни държавни зрелостни изпити с 5% извадка на децата, завършващи 12 клас.
Тази година предстоят по-сериозни неща –да проведем аналогично замерване на резултатите освен на 4, и 5 клас, като идеята е всяка година да бъде вкарван по още един клас в тези задължителни замервания. Разбира се, голямото предизвикателство е провеждането на първата задължителна матура в края на учебната 2007 - 2008 г.
Бих искал да кажа нещо, ако разрешите, тъй като напоследък извън големия въпрос за учителската стачка, който съвсем основателно привлича общественото внимание, има известни материали по основателността на матурите. Знаете, че в България през последните години на няколко пъти като че ли има желание за провеждане на държавни зрелостни изпити, и не знам какво се случва, но в последния момент все нещо се обърква – било юридически, било политически, било организационни проблеми възникват. Истината е, че в България никой не се обявява директно против матурите. Всички казват, че са “за” матурите. Но оттук нататък започва: да не е за този випуск, да не е за следващия випуск, да не е в тази форма, да видим как го правят в Германия, как го правят другаде, организацията не е такава и т.н. Т.е. под различни предлози, знаете, че в учебния план има заложен проблем още от времето на тези, които сега искат вот на недоверие, и под различни предлози на практика се оспорва съществуването на матурите за випуска, който ще завърши напролет.
Не бих искал да влизам сега в голяма дискусия, но ще ви дам един много прост пример защо в България трябва да има матури. Знаете, че едно от нещата, които направи екипът на Министерство на образованието и науката през миналата учебна година, да снабди с мултифункционални устройства всички 32000 български училища, и онези от тях, които имат абитуриенти, да бъдат задължени преди да връчат дипломата на завършващите средно образование, да я сканират и да я въведат в публичен регистър. Този регистър вече е готов и ние имаме 95% извадка от завършилите, в момента има технически проблеми с останалите 5%.
Ще си позволя да кажа какви са резултатите на завършващите 12-класници през миналата година. Шампион е Видинска област със среден успех 5,21. На второ място е Перник със среден успех 5,16.
Господин професоре, веднага искам да попитам: кой казва, че образованието е лошо? То е много добро, с тенденция към отлично – това са оценките.
Без да иронизирам никого, но неслучайно всички модерни образователни системи имат външно оценяване – това е изключително важен въпрос. Моето лично мнение е, че ние по никакъв начин не бива да се отказваме от провеждането на държавните зрелостни изпити. Разбирам натиска, на който ще бъде подложена и Комисията по образованието и науката, и Министерство на образованието и науката, и екипа като цяло, но това е нещо за доброто на качеството на образованието в България. Разбира се, проверката сама по себе си не променя качеството - това е вярно, но все пак ни дава възможност да разберем къде сме, защото ако действително е такава успеваемостта, ние не се нуждаем от никаква промяна. Ние имаме оценки, които са значително по-високи, отколкото оценките на децата, завършващи в други държави.
На трето място, уважаеми госпожи и господа, бих искал да обърна внимание на въпроса за предприемането на по-сериозни стъпки за превръщането на училището в по-желана територия за учениците, включително и модернизацията на материалната база. С повишаването на брутния вътрешен продукт, с възможността за нарочно насочени средства от държавния бюджет и донякъде в бюджета на общините стана възможно през последните години според мен да има видимо развитие на материалната база в училищата. Това не е достатъчно и ние в тази Комисия по образованието и науката сме имали възможност многократно да говорим за това как много училища нямат физкултурни салони, че спортните площадки са еди какви си, че материалната база е остаряла и като сграден фонд, и като оборудване в кабинетите и т.н.
Същевременно обаче трябва съвсем честно да кажем, че през тази финасова година, която обхваща част от отчитания период, като че ли има известно раздвижване и то по линия на няколко програми. Част от тези програми парламентът гласува още преди повече от 2 години. Те не са много, знаете отчетните данни, няма да се спирам върху тях.
Има обаче няколко нови програми, които според мен трябва да залегнат в новия бюджет и да не бъдат прекратявани, защото по наше мнение дават много добър резултат. Ще се спра на програмата “Училището - желана територия на учениците”, за която тази година бяха предвидени около 12 млн. лв., от тях съответно около 10 млн. лв. за развитие на извънкласните и извънучилищните дейности и други 2 млн. лв. за ритуализацията на училищния живот – може би терминът не е много добър, но аз свикнах с него. По отношение на извънкласните и извънучилищните дейности тези от вас, които имат по-близък поглед до българското училище знаят, че едно добро нещо в него през последните 15 и повече години се позагуби. Това са различните видове кръжоци, хорове, училищни оркестри и т.н. Сега, когато обществото като че ли малко се поуспокои и започнахме да имаме известни финансови възможности, ние считаме за изключително важно извънкласните и извънучилищните дейности да бъдат силно стимулирани. Това беше смисълът на тази програма.
Имаме данни, които бих могъл в момента да цитирам: 1360 проекта са одобрени за сумата около 10 млн. лв., като в момента не мога да ги разпределя как точно изглеждат и колко са за конкретни дейности, защото това са средства, които дадохме на общините, а всяка община от своя страна ги разпредели по начина, по който счита за нужно. Това е правилното според мен. В момента събираме още информация. Другият модул – ритуацизацията на училищния живот, е нещо също много важно. Мисля, че в него бяха утвърдени 149 проекти на една значителна стойност. Най-видимата част ще бъдат ученическите униформи в доста голям брой училища.
По отношение модернизацията на материалната база вложихме около 1,5 млн. лв. в съфинансиране от страна на Министерство на образованието и науката в общински проекти, насочени към създаване на охранителни камери и т.н. Най-голямата сума спечели Софийската община – малко под 1 млн. лв. около 1/2 от сумата отива за столичните училища, което според мен е правилно. Съфинансирането от страна на общината е дори малко по-голямо от това, което сме дали. Мисля, че това е една добра система, защото е свързана и с полицейските служби.
Много важен проект е “Спорт в училище”. Всъщност в спортната база в училищата, извън случаите, когато общината е малко по-богата, което е рядка хипотеза у нас, не е било инвестирано повече от 20 години. Слава Богу, и благодарение на Комисията по образованието и науката, и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта беше направен пробив и от 15 млн. лв., предвидени за модула “Спорт в училище”, са утвърдени 422 проекта, от които 300 за модернизиране на асфалтовите площадки, 44 за площадки с изкуствена настилка – това е за всички големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, и 78 физкултурни салона. На фона на 3000 училища не е кой знае какво, но все пак е едно много добро начало.
По отношение на последния модул “Обновяване на учебно-техническото оборудване” са одобрени 366 проекта на стойност около 3 млн. лв., които се отнасят до подмяната на дъски с нови бели дъски, на маси, столове, чинове и т.н. - няма да цитирам числата, защото ги има в доклада.
Последното, което исках да кажа, за да се прехвърля на четвъртата точка, е за един малък, но значим модул – “Създаване на достъпна архитектурна среда”.
И оттук се прехвърлям на последната тема – интегриране на децата със специални образователни потребности. По една или друга причина през последните 15-20 години на българското общество не му е било много до тези деца, съдейки по резултатите. Знаем, че в крайна сметка степента на цивилизованост на едно общество се измерва включително и с това какво е отношението на хората към тези в по-трудно положение. Децата, които имат специални образователни потребности, масово навлизат в българското училище. Това е политика на Министерство на образованието и науката. За разлика от ръста 2005-2006 спрямо 2004-2005 г., който беше някъде около удвояването, то ръстът за 2006-2007 в сравнение с 2005-2006 е 175% - близо тройно са се увеличили децата. Конкретните числа са от 1593 деца, колкото е имало през 2006 г., на 4 380 деца, колкото има в общите училища през учебната 2006-2007 г. В момента ми е трудно да кажа колко са децата, тъй като не е направена окончателната справка.
През този период заработиха и т.нар. ресурсни центрове. Ще припомня, че това се предвиждаше и в самата програма и вече е факт – създадохме 28 ресурсни центъра за интегрирано обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности, в които вече работят 635 ресурсни учители и специалисти. Допускам, че през тази учебна година техният брой ще се увеличи в резултат на увеличения брой на децата и допускам, че този брой ще надхвърли още през тази учебна година 800.
Бихме могли да споменем още много други неща, но бих искал пак да повторя: най-важното е въвеждането на нов модел на финансиране и перспективата да продължим със следващите елементи от този модел. На второ място, въвеждането на компоненти от националната система за стандартизирано външно оценяване – това, което е направено и което предстои – особено държавните зрелостни изпити. На трето място – стъпки за превръщането на училището в желана територия за учениците – тук обхващам както класните, така и извънкласните училищни дейности, ритуализацията на живота и т.н., така и модернизацията на материалната база във всичките й измерения. И на четвърто място, един специфичен въпрос, който ни се вижда много важен, който е белег за цивилизованост на едно общество – интегрирането на децата със специални образователни потребности.
Още нещо да кажа, тъй като напоследък във връзка с учителската стачка имаше доста въпроси, има ли големи различия между синдикати и правителството по отношение на случващото се в образованието и в предучилищното възпитание. Ползвам повода, че колегите-синдикални лидери са тук, за да кажа, че всъщност ние нямаме различия по програмата – поне моето мнение е такова, те ще вземат също отношение, разбира се, и ние сме намирали подкрепа у социалните партньори в мерките, които досега сме предприемали. Това, което имаме като различие, е по-скоро от гледна точка на това докъде трябва да се върви в притискането на системата, за да извади тя своите ресурси, защото това е една консервативна система, разбира се, че този подход трябва да бъде много внимателен. Във всички останали неща искам съвсем честно да призная, че ние по-скоро сме имали подкрепа. Там, където сме имали различия, сме се опитвали да ги решаваме по пътя на диалога.
Това исках да кажа. Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, аз и господин Атанасов сме на разположение да ви отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря и аз, господин министър.
Колеги, можем да започнем дискусията. Имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин министър, като слушам, всичко е наред в образованието. Това – в кръга на шегата, защото определено не е наред. Аз слушах много внимателно, а и четох това, което сте ни предоставили като схема на изпълнение.
За новия модел на финансиране, аз съм гласувал за тази програма, защото смятам, че тази програма има перспектива. Основните ми забележки са по отношение начина, по който тя се изпълнява, и резултатите, които дава. Мисля, че и Вие не си правите илюзии, че резултатите не са прекрасни. Те няма и как да бъдат прекрасни, естествено.
По отношение на финансирането несъмнено това е начинът на финансиране. Делегираните бюджети при някои общини са практика от 2-3 години, други тепърва ще ги въвеждат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само в 45 общини от 264.
МИРОСЛАВ МУРЖДОВ: Знам, че е така. Това не е проблем на Министерство на образованието и науката, макар че то също трябва да има отношение по този въпрос. Това е хубава стъпка, но да не стане така, че и следващата година да са го въвели пак 45 общини и пак да си казваме как няма да стане.
По отношение на изпитите и външното оценяване, което беше въведено, аз го приветствам. Естествено, това е начинът. Трябва да има реални оценки и да се показват знанията. Иначе действително ще излезе, че Видинска област е с отлични резултати, другата, също с добри резултати, пък отдавна е известно на абсолютно всички, че миграцията от тези области е много голяма и там почти не са останали деца. Но това е въпрос на взаимен контрол на ситуацията.
Имам забележка за начина, по който бяха организирани тези изпити, специално за 4 клас съм потърпевш, защото дъщеря ми беше в 4 клас и затова мога да говоря спокойно. Първо, не беше ясно дали ще има такъв изпит, второ, дали ще има предварителни материали за него. Трето, изпаднахме в ситуацията квесторите-учителки да дават лъжливи съвети на децата как да си решават задачите, защото слухът, който бродеше, беше, че по този начин ще се оценяват учителите, а не самите ученици. Мисля, че като искаме да въвеждаме външно оценяване, е съвсем нормално да има ясни предварителни правила за това външно оценяване. Предварителни тестове трябва да има, както е примерът с пробната матура – това е похвално. Който иска да се явява и да чете, си е негов проблем. Но да се правят експерименти по този начин?!
Специално за тези деца от 4 клас?! За седмокласниците предварително се чу, имаше предварително пробни тестове, те са се обучавали, пробвали са, ходят и на частни уроци, което не е тайна. Но да се говори за деца в четвърти клас, които за първи път чуват какво е това тест и да ги травмирате по този начин мисля за нередно. Хубаво е да се вземе като препоръка за следващия випуск да има по-нормално отношение, да има примерни тестове, те да се подготвят, за да се чувстват по-спокойни. Мисля, че и резултатите ще бъдат по-добри за самите ученици. А когато станат в 7 клас, ще им бъде по-лесно да решават тестовете и получават по-добри резултати.
По отношение на матурите аз съм на същото мнение като Вашето – че трябва да има матури, въпреки нежеланието на голяма част от учениците, завършващи тази година. Приемам Вашата ирония по отношение на това, че учебният план е бил създаден от опозицията, която в момента иска оставката на кабинета. Но позволете ми и аз да бъда ироничен, защото Вие казахте друго, че е хубаво матурите да бъдат вход към висшето училище. И ако те не бъдат, мисля, че това е най-сериозният аргумент на децата. Всичко останало е незначително. В противен случай тези матури са за някакво вътрешно ползване. Това е изпит без никаква цел – да си проверим знанията и след това университетът отново да ни проверява.
Това е най-сериозният аргумент и върху него Министерство на образованието и науката трябва да разсъждава много сериозно. Защото в противен случай мисля, че общественото мнение ще бъде изцяло в полза на тези деца.
По отношение на последния модул, за който говорихте - за модернизацията на училищата и различните програми, първо, според мен трябва да има много по-голяма популяризация. Парите, които се раздават, да бъде обяснявано за какво се раздават, кога са сроковете, кой може да кандидатства, какви условия трябва да изпълни.
Единственото полезно от този набор от модули е ритуализацията, за което Ви приветствам и винаги съм приветствал. Трябва максимално да има такава ритуализация. Тази година правеше добро впечатление при откриването на учебната година вдигането на знамето. Много е приятно, защото други години се събираме да си говорим празни приказки.
Мисля, че прекалено малко са ресурсите, които Министерство на образованието и науката отделя за подобряване на материалната база и за подобряване на спорта в училище. Искаме да направим училището привлекателен център за децата. Не е тайна, че начинът, по който можем да го направим, е чрез спортните площадки, чрез физкултурните салони и да отворим възможност и в събота, и в неделя децата да могат свободно да ходят там. За това, което казахте, са заделени 10 млн. при бюджет на Министерство на образованието и науката за миналата година 1 млрд. 900 млн. лв. Колко е бюджетът на Министерство на образованието и науката за миналата година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: За функция “Образование” 9/10 от него е в общините, той не е в министерството.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Добре, съгласен съм, че е в общините, но в крайна сметка нали целта е делегираните бюджети да бъдат гарантирани, че тези пари отиват точно за образование, а не отиват за кърпене на улиците или осветление. Не че осветлението и дупките по улиците не са важни неща.
Но си мисля, че от този ресурс, който заделя министерството, първо, трябва да има по-ясни и прозрачни правила. И второ, този ресурс трябва да бъде по-голям.
Ще се върна на една стара закачка с Вас: как може министерството да отдели 10 млн. лв. за спорт в училище, а да може да раздава 20 млн. лв. за безплатни закуски на децата от 1 до 4 клас? Това е основен въпрос: да видим какъв е ефектът от едните 20 млн. лв., които харчим 3 години подред, и да видим какъв е ефектът от 10-те милиона, похарчени тази година. Много интересна база за сравнение! Мисля, че това е задължително – да правите тези анализи и да видите в крайна сметка към кои програми има по-голямо търсене. От друга страна: кои програми връщат повече деца в училище. Защото проблемът с маломерните и слети паралелки продължава, проблемът с децата от ромски произход също продължава. Те продължават да не ходят на училище, още по-лошо – продължават да не завършват училище. Това са все сериозни въпроси. Няма да бъда повече обстоятелствен. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Мурджов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да направя едно уточнение, а после ще отговоря на всички, ако дадете възможност.
Господин Мурджов, не бих могъл да коментирам програмата, защото знаете, че тя се администрира от Министерството на труда и социалната политика. Ние, разбира се, с министър Масларова имаме определени критерии, измерители и т.н. Но е деликатно положение да коментирам ресора на друг министър.
Иначе за спорт в училище средствата бяха 15 млн. лв., които не сме отделили ние, а всъщност вие сте ги отделили, защото те са в централния републикански бюджет по функция “Образование”. И Дай, Боже, тази година този модул да продължи, защото спортните площадки са в много тежко положение. А 44-те площадки с изкуствена настилка в големите градове, към всеки един от директорите имаме изричното изискване те да са денонощно отворени, осветени, с охрана, за да могат да ги ползват и не само ученици.
Последно бях във Враца. Знаете там централното училище “Христо Ботев”, в което площадката е превъзходна и то наистина е отворено денонощно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
Има думата господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, първо, искам да Ви поздравя, че представяте информация, която е в унисон със записа от миналата година в бр. 50 на “Държавен вестник”, че до 1 октомври трябва да информирате Народното събрание и Комисията по образованието и науката във връзка с Програмата 2006-2015 г. Практиката показва, че има друг министър, в Закона за здравето пише, че до 1 октомври трябва да информира Народното събрание за здравето на нацията, но досега вече трета година не съм видял такова нещо. Повтарям, информация за здравето на нацията.
И сега, по същество, ще говоря по пунктове.
Ориентиране на училищното образование, учебниците, б. “а”, т. 2 от програмата. Те са безплатни до 4 клас, но за останалите цените се повишиха, защото МОН не успя да се пребори с отпадането на ДДС върху тях.
Второ, превръщането на училището в привлекателна територия и ритуализация на училищния живот, б. “б”, т. 1 и 2. Това са мерки, подкрепени от фондовете на Министерство на образованието и науката и това е похвално. Защо обаче същите мерки приоритетно са заложени по проекти на Социалния фонд? Това е дублиране на едни и същи дейности. Смятам, че в случая Министерство на образованието и науката не мисли стратегически и в перспектива. (Реплики на заместник-министър председателя господин Даниел Вълчев.)
Част от проектите на Социалния фонд са заложени като приоритетни мерки. Това фактически дублиране ли е с фондовете на МОН? Привлекателно е, че залагат на ритуализация и училището като привлекателна територия, т.е. б. “б” 1 и “б” 2.
Трето, системата на оценяване. Тестовете са добър подход, но защо пак се прилагат не за оценка нивото на завършващите, а като изпит за преминаване от по-ниска в по-висока степен, при това със стресиращи за децата обстоятелства? И тази проверка за децата на входа на гимназията е безсмислена поради факта, че местата са повече, отколкото желаещите.
Кое е звеното, което изработва тестовете и каква е методиката за апробацията, която се прилага? Те не са викторина, а трябва да бъдат поверени на специализирани институти и институции.
За матурата имам само едно допълнение, то е във връзка с обещанието Ви за промяна на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания в началото на октомври.
Отсега трябва да се има предвид, че това, което смятат някои ректори поради автономията на висшите училища, особено висшите училища, които все още имат кандидати, които не са драстично намалели, защото децата, родени през 1985 г., бяха 120 хил., а сега са 68 хиляди, в закона да влезе, че влизането във висшите училища на България става с резултатите от матурата, а не всеки от ректорите, на който му скимне, да си назначава кандидатстудентски изпити, без да се съобразява с резултатите от матурата.
Пето, ресурсните центрове за интегрирано обучение и възпитание на децата със специални потребности функционират добре. Но имат само заплати за директори и няколко специализирани педагози. А учителите в общообразователните училища не са подготвени да се занимават с деца с увреждания. Дори се стига дотам, че такива деца не могат да отидат в училище, тъй като няма необходимите помагала и подготовка, за да влязат в самото училище. Оборудването е оставено на милостта на дарители. Всъщност, да Ви кажа, господин министър, съвестните директори на такива центрове в повечето случаи съветват родителите на такива деца да ги дадат в специализирани училища.
Както въпроса, който зададох преди за Социалния фонд – вместо парите от него да се насочат за екскурзии, песни и танци, да се насочат за обучение на учителите, които да имат подготовка за работа с такива деца.
Повишаване на социалния статус на учителите – една актуална тема, върху нея няма да се спирам сега. Има време и място, когато ще говорим върху нея.
Имам въпрос: Кога ще говорим за кариерно развитие на учителите? Обсъдено ли е това с тях? Обвързано ли е със заплащането? Стимулиран ли е учителят в кариерното развитие от програмата, която ще му представите, да повишава квалификацията си? И кой ще финансира всичко това – учителят, държавата или общината?
По отношение диференцираното заплащане съм доста скептичен, като знам начина, по който то ще се определя. То е в размер на 20 лв., заложени върху субективната преценка на директора на училището.
Оптимизацията. Крайно време е да престанем да вървим след събитията и да се занимаваме с маломерни паралелки. Трябва да се направи строга оценка на състоянието на училищната мрежа и да се изготви стратегия за постепенно свиване на системата, преди в училищата, в някои от тях да останат по двадесетина деца. Това трябва да се обвърже с мерки за пренасочване на учителите, преквалификация, ако се наложи – преждевременно пенсиониране.
Още два въпроса – финансиране на образованието. Безспорно нормативът за издръжка на един ученик е 1 стъпка напред. Но тук се допуска същата грешка, както при висшето образование. Залага се на чистата сума, а не на методика, която да позволява постоянното му индексиране в зависимост от инфлацията и цената на енергоизточниците.
Последно, законодателството. Аз не знам господин министър, кой участва в разработката на новия Закон за народната просвета. Редно е преди изработването на закона да се публикуват тезиси и принципни положения, които да бъдат широко обсъдени.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Госпожо председател, господин министър, четох този материал като доклад за изпълнението на програмата, затова ще споделя становище по конкретни неща, които прочетох вътре, като Вие имахте целта да ни информирате за всичко това, което е в програмата, която беше гласувана от Народното събрание и която представихте.
Първо, да кажа, че това, което винаги съм подкрепяла и сега също ще подкрепя, това е началото на програмното финансиране на системата. Но веднага искам да попитам: Не може ли по тези програми да ни дадете информация малко в проценти, примерно, има 35 млн. лв. за оптимизация на училищната мрежа - как се разпределят. Казахте, че при модернизацията 2/3 са отишли за камери в столичните училища и т.н. И след това да видим ефекта от това нещо – намаляла ли е престъпността от тези камери, за да има реален резултат от това програмно финансиране.
Същото важи и за част от Вашия доклад, където говорите за анализа на актуалното състояние. Хубаво е, че от първите две социологически проучвания резултатите са оповестени публично. Резултатите от изследването на Центъра за социални практики пред кого е представено, не разбирам. Пише “представи резултатите”, но пред кого? И анализът на актуалното състояние до какви изводи води? Точка 3 е, че има разработен проект.
На следващо място, на мен като народни представители не ми е приятно в един доклад да чета неща, които нямат нищо общо с реалността и истината. Ще Ви кажа конкретно какво имам предвид.
На стр. 18 пише, че е прекратена практиката за утвърждаване на маломерни и слети паралелки. Ще Ви покажа докладна от 26 септември до Столичен общински съвет. Седем столични района районни кметове правят докладни за формиране на паралелки под минималния брой. Това в никакъв случай не означава прекратена практика за утвърждаване на маломерни и слети паралелки. И докладни има още от 23 август 2007 г. Има от 15, 17, 18, няма да навлизам в детайлите за образец 2 и т.н. Не може да пише такова нещо.
По отношение откриването на учебната година, да, както каза и колегата Мурджов – хубаво е тя да се открие под националното знаме, под звуците на националния химн. Но тази година, господин министър, не се случи точно така. Знаем, че имаше места, където учебната година беше открита по друг начин. Дори стигнахме дотам, да има Ваши изявления за дисциплинарни нарушения, ако се допусне друго откриване. Хубаво е да има ритуализация, но да се пише в този доклад, че точно така се е случило, не е много коректно.
По отношение на матурите, колегите изчерпаха въпроса.
По същия начин стои и въпросът в рубриката “Социални дейности” с осигуряването на безплатни учебници. Има училища в страната, и по медиите излязоха, и в нашите избирателни райони, които казват, че до тях такива учебници не са стигнали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Със закъснение, но ще стигнат.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Добре, ще запишете, че ще стигнат със закъснение - първата или втората седмица, но да запишете, че са осигурени, не съм съгласна.
Затова много моля, вероятно докладът е правен от различни експерти, за съжаление Вие носите отговорността, такава ни е съдбата, да има някакво прецизиране, особено когато го представяте в Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, имате думата.
ЙОРДАН ПЕТКОВ ЙОРДАНОВ: Господин министър, аз адмирирам това, че представяте доклада в срок. Но това, което аз като народен представител и мисля, че и колегите биха искали, то пролича и от изказванията досега, е следното. Според мен докладът трябва да започва с анализ на това какво е било в предходния период и анализ на извършеното с неговите резултати, слабости и съответни изводи. И да завърши с кратка, ясна, точна програма за следващия период, в която да се знае в какви срокове какво ще бъде извършено и съответно ние като народни представители да можем да следим целия процес, а съответно да го следи и обществото.
Накрая, с няколко изречения да бъде извадено макар с няколко изречения какво трябва да помогнем на изпълнителната власт като законодатели. (Шум и реплики.)
Ако този анализ, всички изводи, направени през отчетния период, ако всички слабости и извършени неща, извършени от Министерство на образованието и науката и съсловието на учителите, бъдат ясни на обществото, се надявам, че всичко ще тече в много по-канализиран и нормален ред.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има думата господин Иван Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, че колегите намират недостатъци, ми припомня известния афоризъм, че който търси, намира.
Считам, че разработването на програмата и отчетът днес тук е един хубав момент от усилията на държавата да променя отношението си към образованието. Съотнасям това състояние, което всички добре познаваме, с това отпреди 4-5 години. И винаги като причастен към темата съм се виждал подтикван да утвърждавам решителността на Вашия предшественик да възстанови утвърдени в традицията на българското училище средства за утвърждаването на образователната и възпитателната работа в него. Смятам, че подготовката и приемането на програмата е една следваща още по-сериозна стъпка в готовността на държавата да постави образованието като приоритет.
В този смисъл, защото от доклада се виждат резултати, които заслужават уважение и подкрепа, и защото днешният ден е актуален с внесения от колегите от опозицията вот на недоверие към правителството, смятам, че ще бъде чудесно, ако размножите доклада и го препратите към всички колеги, които са се подписали.
Считам, че е несериозно да оценяваме като незадоволителна упоритата работа, която провеждате, с екипа от професионалисти, който заслужава не друго, а уважение.
Смятам, че това уважение, господин министър, го срещахме в тези дни, в които открито разговаряхме с нашите колеги в училищата. Няма как да не се оцени промяната, да не се възприеме и утвърждава борбата за авторитет на училището, което започва от министерството, което представлявате. Разбира се, колегите искаха още малко, но за съжаление не го получиха. Ако бяха го получили, нямаше да се стигне до тези трудни за България дни повече от 2 седмици.
Разбира се, има проблеми, които изискват адекватно, активно и решително отношение и те са свързани с осигуряването на учебния процес, на учебния план, на учебниците, на учебните програми, които, както разбирам и от доклада, поставяте на дискусия със специалистите по предмети. Иска ми се да видя през настоящата учебна година и в подготовката за следващата учебна година промени, които адекватно отразяват предложенията на професионалистите по съответните предмети.
Считам, че училището наистина се превръща в желана територия в училища, където има мотивирани ученици. Имах възможността да участвам в конференция, каквато не се помни от училищата от много години. Усещането да установим, че децата работят задълбочено, последователно, могат да осмислят труда – своя и на учителите си, и да го превърнат в добра практика, заслужава уважение.
Много други неща могат да се обсъдят тук, но всички те могат да бъдат събрани в тезата: създава се добра практика, училищата добиват самочувствие, трябва да се подкрепят, да им се помага, за да развият подобаващата им се в обществото роля на българското училище днес.
Без да съм излишен песимист, давам си сметка за трудностите. Но поставените въпроси от колегите тук до голяма степен стигат и до нас - подкрепата, финансирането, онова, което се повтаря тези дни в публичните изяви на най-отговорни държавни мъже. Действително трябва да се постави образованието като държавен приоритет. Ние сме в изпитание, което следващите няколко седмици ще изисква да потвърдим такова място ли му отреждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Славов.
Има думата госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря.
Колеги, уважаеми господин вицепремиер! Ще бъда изключително кратка. Бих искала да се присъединя към предложението, което вече беше отправено от колегите. Едно от безспорните положителни неща, което фигурира във вашия отчет, е реализирането на тези национални програми, за които стана въпрос. Смятам, че вече е изразена дори в рамките на Комисията, очакванията ми са, че тя ще бъде препотвърдена, обща воля тези програми да продължат, дори някои от тях, след като се запознаем – това е предложението, към което се присъединявам. Много важно е преди обсъждането на финансовите параметри на тези програми в Закона за бюджета за 2008 г. да ни предоставите, както предложиха колегите, анализ на усвояването и резултатите от тези проекти. От 35 млн. за оптимизация какво и как е изразходвано, за да знаем, ако има някакви проблеми, дай, Боже, догодина да има повече пари за националните програми и ние да имаме механизма да ги изразходваме по-ефективно.
В тази връзка имам конкретен въпрос. Мисля, че сумата за безплатните учебници фигурираше в програмата за достъп на децата до училище. Има ли възможност, знам, разбира се, че това са предварителни разчети, може ли да се очаква предложение от страна на Министерство на образованието и науката или Министерския съвет за допълнителни средства, така че наистина безплатните учебници да включат учениците от 1 до 7 клас, т.е. да разширим програмата от 4 до 7 клас. Както беше отбелязано, това е изключително важно. Според мен това е една от мерките, които ще имат безспорен ефект да бъде намален процентът на децата, които отпадат от училище по различни причини, включително и финансови.
И още един въпрос. Покрай текущите преговори във връзка с протестите на колегите – преподаватели, непрекъснато в пространството се визира темата за оптимизация, в смисъл налага се общественото разбиране за съкращение, колко учители трябва да съкратим и т.н.
Притеснена съм обаче, че почти липсва говорене по една друга много сериозна тема, която стои вече от няколко години, поправете ме, ако бъркам: какво се прави за преодоляване от сериозния недостиг от преподаватели по определени предмети? Знам, че имаше сериозен недостиг на преподаватели по чуждоезиково обучение, информатика, да не говорим за преподаватели по отделни предмети, които могат да ги преподават на някои от изучаващите чужди езици. Защото един от безспорните акценти в програмата, към който предполагам, че ще тръгнем, е промяната в структурата на образователната система, интензивно чуждоезиково обучение. Ние няма как да направим тази промяна, преди все пак да е осигурено кадровото обезпечаване, да има преподаватели, които да извършат това. Това е другият ми конкретен въпрос.
Накрая завършвам с известна доза оптимизъм по отношение на това какви са очакванията. Ще говоря за моите очаквания във връзка с дискусията по предстоящия вот на недоверие. Смятам и се надявам, че наистина материалът, който ни предоставихте, ще бъде използван и от останалите колеги, които не са членове на тази комисия, за да може в крайна сметка дебатът да бъде максимално прагматичен и да обменяме мнения по различни аспекти на тази програма, да се обединим около различни конкретни решения, като всички бъдем убедени, че трябва да се работи за тяхното реализиране.
В тази връзка, днес за втори път чувам от колеги от опозицията категоричен ангажимент в подкрепа на провеждането на държавните зрелостни изпити. Дори съм много впечатлена от предложението на проф. Камбуров за законодателна промяна, която да подтикне висшите учебни заведения да използват държавните зрелостни изпити за вход. Ето, имаме една основа, на която да работим конкретно и може би скоро да има подобна законодателна инициатива.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Калканова.
Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА ( Синдикат на българските учители към КНСБ): Уважаема госпожо Богданова, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Имам един въпрос към депутатите: когато получихте отчета на Министерство на образованието и науката, имате ли пред вас програмата за развитие на училищното образование и предучилищния сектор? Разбирам, че я имате. Надявам се, че я имате, за да вървим по програмата.
Когато тази програма беше разглеждана в отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество, в голяма част тя беше подкрепена от нас – социалните партньори. В друга част ние направихме предложения до парламентарната Комисия по образованието и науката и тези предложения не бяха взети предвид. Ако се върнем назад година и половина и се прочетат публикациите в средствата за масова информация, тогава ние - учителските синдикати, изразихме голямата опасност, че парламентът много бързо прие тази програма без задълбочено обсъждане по всички раздели на програмата. Но това са неща, които във времето могат да бъдат усъвършенствани. Надяваме се да се върви в такава посока.
Това, което днес се отчете като свършена работа, лично ние – учителските синдикати, не можем да кажем, че не е свършено. Напротив, то е свършено. Всички тук в залата – и депутати, и журналисти много добре знаят, че това са стачните искания на учителските синдикати за 2004 и 2005 г. Няма какво да се заблуждаваме. През 2004 г. те влязоха в § 69 от Закона за бюджета, а 2005 г. влязоха в § 65 в Закона за бюджета. Безкрайно много ви благодаря за това, защото тогава вие подкрепихте с този си акт стачните искания и 2004 г. се отпуснаха допълнително 130 млн. лв., а с бюджет 2007 г. 171 млн. лв. Ето защо ние – трите учителски синдиката смятаме, че тази година вие, уважаеми депутати, със закона за 2008 г. трябва да запазите тези 15 програми, защото те са важни, нужни и потребни за българското образование, за подобряване на материално-техническата, дидактическата база, за създаване на добри условия на работа в училище и създаване на перспективи за обхвата на децата в училище и намаляване на отпадащите деца. Защото и закуската е нужна и потребна - ако в София тя има нужда от една форма, то в селата, в община Тунджа или в друга община тя е нужна и потребна.
Другата препоръка и искане на трите учителски синдиката е следващата година – имам предвид календарна година, ние смятаме, че всички, които се занимават с проблемите на образованието, в т.ч. и вие, уважаеми депутати, които контролирате дейността в Министерство на образованието и науката, трябва работата според нас да бъде съсредоточена към хармонизацията на законовите нормативните и поднормативтни актове, за да няма сега съд за матурите. Ако трябва да бъдем искрени и погледнем Закона за учебния план и Закона за образованието, десетокласници са тези, които ще трябва да държат матурите. И вие това го знаехте, когато направихте последното изменение на Закона за народната просвета. Учителските синдикати предупредихме за това, но вие си приехте закона. Мисля, че тук вие като депутати също трябва да си понесете отговорността в тази посока, защото е много лесно да се прехвърлят вини.
На следващо място, да, успеваемостта може да не е толкова висока, въпреки че резултатите показват друго нещо. Много добре познаваме системата, както и вие във всеки ваш избирателен район. Но тази успеваемост може да се случи само при условие на продължаване на тези програми, увеличаване на стандарта за издръжка на ученика, защото днес стандартът за 2007 г. средно на 1 дете 1-12 клас е 6 лв. на месец. Вие знаете това. Ние смятаме, че стандартът за издръжка на един ученик 1-12 клас трябва да бъде увеличен. Трябва да бъдат променени учебните планове и програми, за да се отговори на изискването на Лисабонския процес, че 2009-2019 г. учебните планове и програми трябва да са така променени, че от 4% да се увеличат на 10% паралелките и децата, които изучават природно-математическите науки. Трябва да се промени учебното съдържание. Трябва да се спази Наредба № 4 за учебниците, учебни помагала, защото там е казано, че по дадена учебна дисциплина може да има 3 варианта, а не 9. Съответно трябва да се осъвремени държавното образователно изискване. И тогава господин Мурджов няма да поставя въпрос, и проф. Камбуров няма да поставя въпрос. Защото тогава нещата, поставени на тази правилна плоскост, постепенно ще дойдат на мястото си – така смятаме ние – учителските синдикати.
Другото нещо, в което сме дълбоко убедени, е, че въвеждането на новия механизъм за финансиране на образованието, като се започне от делегираните бюджети, мине се през децентрализация на финансовите отговорности, стигне се до диференциация на работните заплати при една висока база на начална основна работна заплата – това са неща, които никой не отрича. Те са свързани с пазарните механизми. Това са неща, които утре-други ден ще дадат възможност и за въвеждането на общественото начало в българското училище. Защото когато има финансова децентрализация и делегирани бюджети, тогава и родителите ще имат своето място в контрола по изразходване на средствата и всеки ще се стреми да направи действително така, че тези средства да се изразходват рационално.
Ние смятаме, че когато се създадат тези предпоставки и когато персонално всеки един депутат - било на банката в Комисията по образованието и науката, било в Парламента, даде своя принос в тази посока, тази най-важна и отговорна система, наречена образование, ще се отлепи и ще започне да работи с друга скорост.
Имам предвид, че 600 000 са семействата, които имат деца-ученици. Смятам, че с бюджет 2008 г. всички вие, уважаеми депутати, трябва да направите така, че образованието трябва да е приоритет. Защото колкото и висок да е цифровият размер на брутния вътрешен продукт – 60 млрд., както чухме от министъра на финансите, 4,1 от БВП за средно и висше образование не е достатъчно. И ние винаги ще си говорим едно и също – че нещо куца, че нещо не достига. И това ще бъде само пожелание. От тези 4,1 % за средното образование се предвижда 3,2%, т.е с 0,8% спрямо бюджет 2007 г. И аз съм дълбоко убедена, уважаеми депутати, че вие няма да допуснете това. Защото в цифров израз това означава, че при толкова висока инфлация – виждаме я, знаем я, всички сме наясно, не може само 230 млн. в повече да се дадат за средното образование, защото ние да искаме да се случи магията в образованието, за която тук всички депутати се изказаха.
Ето защо нашата позиция – на трите учителски синдиката, е, че вие като Комисия по образованието и науката, която отговаря за образованието, молим ви и настояваме – ние сме ваши социални партньори, можем да си позволим и думата “настояваме”, да гласувате по-висок бюджет за образованието през 2008 г. спрямо 2007 г., за да покажете приоритет.
Другото нещо, което ние – трите учителски синдиката смятаме, е, че е крайно време да не се говори на различен език. Защото когато вече 4 седмици сме в ефективна стачка, ние, учителските синдикати, не можехме да се разберем с вас, за които ние сме гласували. Дори тук има хора, на които персонално съм помагала, на които съм уреждала срещи с учители, вие знаете много добре, но няма да цитирам имена. Не може да се говори с език, който наранява, обижда, който създава предпоставка българският учител да се чувства подтиснат или да не чувства подкрепата на своите избраници, които е изпратил в парламента.
Смятам, че е нужно при дебата за образованието по време на приемането на Бюджет 2008 г., вие да покажете обратната тенденция.
Искам тук на всички, които персонално казаха добра дума за българските учители, да благодаря. Правя това от името на трите учителски синдиката.
Другото, което бих препоръчала пак от името на трите учителски синдиката, е създаването на по-голяма свобода чрез промяната на тези законови нормативни уредби, за които говорим, в класната стая на българския учител. Защото сега вие знаете, че българският учител не може да излезе от рамката на това, което е зададено. Но ако се даде по-голяма свобода, чрез промяната на законови и поднормативни уредби, което зависи от вас, аз съм дълбоко убедена, че нещата ще имат по-добри резултати.
Благодаря на министъра за това, че даде на няколко пъти отчет и информация за парите, отпуснати по тези програми, и в отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество, както и информация за това колко средства от кои програми не са усвоени. Мисля, че това беше правилната позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, госпожо Такева.
Има думата господин Крумов.
КРУМ КРУМОВ (Учителски синдикат към КТ “Подкрепа”): Благодаря, госпожо Богданова.
Уважаеми господин заместник-министър председател и министър на образованието!Уважаема госпожо Богданова, уважаеми дами и господа народни представители! Моята колежка каза много неща, но има и няколко неща, които аз искам да кажа. Ние също приехме Програмата за развитие на училищното образование, но още тогава казахме, че в нея няма елемент и загатване за средствата. Когато се прави нещо, може би не трябваше да се запише точната сума, но да се каже, че ще се осигурят средства по това, това и това – да е ясно за какво иде реч.
Вие знаете, че се пусна слух в обществото, че синдикатите не искат реформи, а искат пари. Ние отдавна сме казали, че искаме реформи, че сме съпричастни към тези реформи. Няма никакъв проблем да седнем и говорим по тези реформи. И господин Вълчев го знае добре.
Особено ми е неприятно да засягам въпроса, че в 21 век ние имаме училища тип “Хаджи Генчо” – примерно 1 и 3 клас, събрани по 4-5 деца. Какво правим – образование или нещо друго? Така лъжем самите себе си.
От 1990 г. се занимавам с тази работа. И винаги се говори, че образованието е приоритет, но само се говори. Вие сте народни избраници, народът, хората са ви избрали. И хората от тази комисия трябва да сте особено съпричастни към системата на образованието.
Ние отдавна говорим, че трябва средствата в тази система да бъдат намерени и да бъдат дадени в достатъчен размер, така че системата да се развива и върви напред. Сега разбираме, че процентът, който ни е подготвило Министерство на финансите за 2008 г., е по-нисък от процента за тази година. Тези неща не трябва да се допускат! И това зависи изключително от вас. Щом мине при вас проектобюджетът на първо четене, ще мине и в парламента. Трябва на първо четене да се каже: “ние искаме нещо повече”. А министърът на финансите по понятни причини казва: “Бюджетната програма е такава и не може повече. Ще станат страхотии, ако я пробием. Развързваме се от еврото” и т.н.
Слава Богу, тези неща не могат да се случат с магическа пръчка. Но за да покажете и вие, че образованието е приоритет за вас, трябва да се направи нещо в тази връзка, да има повече средства в тази система. По този начин ще достигнем някакъв начален етап на развитие, като оттук нататък системата ще отива на по-добре и по-добре.
Днес, знаете, бяхме при министър-председателя. Говорихме си много хубаво. В момента хората от цялата страна звънят. Оказа се, че това, което ни е предложено накрая, не е така. Бих помолил господин Вълчев, след като приключи заседанието на Комисията, да отидем спешно в Работната група, за да се разберем за какво иде реч. Не искам да говоря с цифри и проценти, но това, което е казано, не сме го дообмислили. Хубаво е, че има Работна група, която го е открила. Тук журналистите също направиха една аритметика, значи учили са ги добри учители – не са забравили аритметиката, и също ни го подсказаха.
Нека да се разберем: реформи трябва да има. Ние сме готови да седнем и ги обсъждаме. Адмирираме и новия начин на финансиране в системата, защото знаем, че парите, предвидени за дейност “Образование”, някак си се губят в общините и отиват незнайно къде. Това е и нашата молба, знае я министър Вълчев, и пред министър-председателя казахме, че това трябва да се облече в законова форма, за да се знае, че тези пари са за образование и общината не може да прави с тях, каквото иска. Само така ще покажем, че сме тръгнали да правим тази реформа. По-простичко казано, тя означава всички училища да минат на делегирани бюджети, да бъдат второстепенни разпоредители с бюджета и да се знае, че тогава директорът носи отговорност, ако е получил едни пари, а е направил нещо друго с тях. А така, в общия куп, знаем какво става – не се знае кой е бъркал, кой не е.
Затова синдикатите искат подкрепа от вас по тези въпроси в парламента. Те ще бъдат разписани и в едно споразумение тези дни, ако стигнем дотам. Но това трябва да бъде направено постепенно и от вас.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Крумов.
Заповядайте, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Бяха поставени въпроси. Беше редно екипът на Министерство на образованието и науката да вземе отношение. Съвсем накратко ще се опитам да мина по поставените въпроси, въпреки че част от колегите излязоха.
Бяха поставени няколко въпроса по отношение на външното оценяване – госпожа Михайлова, господин Камбуров и господин Мурджов. Няма съмнение, че всяка образователна система се нуждае от външно оценяване. Това е един от проблемите на българската образователна система. Мисля, че това никой тук не оспорва.
По отношение на станалото за 4 клас. Ние се опитахме, но може би не сме успели достатъчно добре да обясним. Това, което стана – замерването на резултатите на четвъртокласниците, не се нуждае от предварителна подготовка, да решават 2 месеца тестове, за да се представят накрая добре. Смисълът е да видим какво са научили. Няма нужда те да се готвят за този изпит, дори въпросът е те да не се готвят за този изпит. Това е както едно време в училищата, когато влизат инспекторите и установяват какво са научили учениците – за това става въпрос. Ако те започнат да се готвят специално за изпита, всъщност губим логиката на изпита външно оценяване.
Не така обаче е със 7 клас. Тогава донякъде бъдещите стъпки на детето зависят от този резултат, докато при оценяването в 4 клас нищо не зависи. Там според мен учителите малко се бяха поизнервили, защото се понесоха слухове, че от тази оценка на децата ще зависят кой знае какви неща за тях. И мисля, че това беше трансмисията, която завъртя малките колелца, те започнаха да се въртят по някакъв начин, та това се стори на родителите кой знае какво. Идеята не е била такава, както и за 5 клас. Тук става въпрос да видим едно изходно ниво, което да се замери.
По отношение на матурите – въпросът е сериозен, и във връзка с казаното от господин Камбуров. Ние няколко пъти, включително в този състав сме обсъждали въпроса трябва ли ние да пипнем закона, за да накараме общините да приемат делегирани бюджети. Ако се приеме такъв закон, искаш, не искаш, това е положението. Или трябва с други стимули да им подскажем това, за да узреят сами за него.
Същото е и с матурите и входа към висшето училище. Народното събрание може със Закона за висшето образование да каже, че такъв ще бъде входът към висшите училища. Същевременно обаче трябва да преценим дали това е правилният подход, или да оставим 1-2-3 години висшите училища да се убедят, че матурата се провежда по правилен, достатъчно стандартизиран, справедлив начин, с достатъчно високо равнище на изискванията, за да служи като вход за висшето училище.
Имал съм разговори с голяма част от ректорите на висши училища. Съжалявам, че във връзка с конфликта, който тече в момента, не можах да отида на последната среща на съвета на ректорите, въпреки че имахме такава уговорка, но трябва да се види каква част от висшите училища имат готовност да приемат матурата като вход и каква нямат. От тези разговори съм останал с впечатление, че повечето ректори са склонни за масовите специалност и за тези, към които няма кой знае какъв интерес, да приемат матурата като вход. Има “по-бутикови” специалности, напр. в Софийския университет се приемат 4 души японистика, условно казано, или друга рядка специалност. Същото е положението с медицинските специалности. Допускам, че висшите училища поне първите години няма да са склонни единствено на основание на матурата да приемат в такива специалности. Но нека се замислим голям проблем ли е това, в крайна сметка? Каква част от децата са това? Какъв е проблемът, ако изпитът във висшето учебно заведение по химия и биология, а детето е положило изпит втора матура също по химия и биология? Какъв е тогава проблемът? Къде е загубата? Хубаво е, когато се поуспокоят нещата, да поговорим по този въпрос и да преценим нужна ли е наистина законодателна промяна. Ако е нужна, можем да обединим усилията си и направим необходимото.
По отношение на споменатото от господин Камбуров за учебниците. Той каза горе-долу така: “Министерство на образованието и науката не може да се пребори да няма ДДС върху учебниците”. Без да искам да се закачам с присъстващите, това не ми се вижда сериозно, тъй като Министерство на образованието и науката не е гласувало ДДС. Истината е, аз не се страхувам да призная, аз считам, че е правилно в България да няма диференцирани ставки за ДДС по простата причина, че първо, по-трудно се администрират, и второ, администрацията по-трудно долавя течовете в системата на ДДС, а в случая проблемът става много голям, защото сме в по-обща система, в която няма граници - Европейския съюз.
За ваша информация ще кажа, въпреки че всички твърдяха, че 20% ДДС води до 20% оскъпяване на учебниците, за безплатните учебници няма учебник, цената на който ние да допуснем да се увеличи с повече от 10%. Извинявайте, когато искаме, можем. Целият въпрос е, че пазарът е нещо по-различно от желанието на държавата и не можем да администрираме във всяка област.
И понеже някой попита, мисля госпожа Калканова, има ли нагласа за 7 клас – да, има нагласа. В една своя пресконференция министър-председателят обяви това като ангажимент на правителството. Ще видим доколко във връзка с преговорите със синдикатите ще се променят параметрите в бюджета, включително и този на МОН, който ще внесем. За информация ще кажа, че тази операция би струвала допълнително между 15-20 млн. лв.
Ние имаме обаче една още по-интересна идея, която може би ще предложим за следващия бюджет, а преди това ще обсъдим с вас. Чудя се защо МОН трябва да договаря закупуването на учебници? Не е ли правилно да ги включим в издръжката, в норматива на по-малките ученици, в стандарта за издръжка и общините да си купуват учебници? Защо аз да купувам учебници? (Шум и реплики.) Това ми се струва по-сериозно. Това ще се реши, но нека го децентрализираме.
Имайте предвид, че водим пунически войни с издателствата, след това как да бъдат возени. Знаете, че тази година сменихме системата, издателствата вдигнаха голяма гюрултия, че те не модели, пък не знам кой возел, пък така, пък иначе. Добре, нека това се вкара в стандарта, това е правилно. И оттам нататък общините да си натискат издателствата, или съответните училища.
Следващото нещо, което също ми се струва много важно, е за Закона за народната просвета – новия закон. Беше поставен въпросът кой го пише, кой участва в групата и т.н. Искам да напомня, че ние официално се обърнахме към ръководството на Комисията по образованието и науката всяка парламентарна група, която желае, да представи по един или повече от членовете или други народни представители, които да заповядат. На всяко заседание на Работната група могат да участват заедно с експерти на МОН. Аз също винаги участвам. Там участват представители на Министерство на финансите, от Сдружението на общините и др.
Нямам нищо против: още веднъж ви каня, съвсем добронамерено и официално: заповядайте, ако ви се участва на такъв ранен етап.
Нека припомня докъде сме стигнали. Според мен се направиха 2 важни неща. Първо, имаме общо виждане по структурата на този законопроект, тъй като той съчетава 2 действащи закона плюс 1 правилник към единия закон за приложение на закона. Имаме вече визия как да изглежда структурно този законопроект.
Второ, опитахме се да отделим спорното от безспорното, т.е. онези правни положения, които и в момента действат и не се оспорват остро, т.е. биха могли като логика да съществуват, може би под нова редакция, отделихме ги от местата, където е необходимо принципно преосмисляне на материята, кодифициране и т.н.
По отношение на програмното финансиране на системата госпожа Михайлова и после госпожа Калканова поставиха въпроса да има по-добър отчет какво точно е направено. И в двата случая беше даден пример с 35 млн. лв. за оптимизация на мрежата. Колегите-експерти са записали и аз ще ви предоставя такава писмена информация. Ако желаете и дадете знак, ние ще дойдем на заседание на Комисията по образованието и науката или в друг подходящ формат, за да кажем нещата.
Искам да уточня. Милионите са 36, от тях 1 млн. лв. е за оптимизация на училищната мрежа, преимуществено професионалните гимназии, и 35 млн. лв. на разположение на общините. Точното число го нямам пред себе си, но от тези 35 млн. лв. само 17-18 млн. бяха усвоени, т.е. половината.
Мисля, че причините за това са очевидни. Преди избори общинските съвети, кметовете не са много склонни – това е разбираемо. Това е всъщност големият ресурс, който засега сме намерили със синдикатите – тези 21 млн. лв., които министерството може да гарантира, че ги има като ресурс към 15 октомври, около 17-18 млн. лв. са именно от тази програма. ние можем да ви ги дадем по общини. Какво са получили…
АСЯ МХАЙЛОВА: Това означава, че са субективни икономии. Ако нямаше избори, щяха да бъдат усвоени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Трудно ми е да кажа, но предполагам, че позицията на кметовете и общинските съвети щеше да бъде по-активна. Това е разбираемо. Хората са много чувствителни към изчезването на едно училище – това всички го знаем.
Аналитичната част. Съгласен съм с господин Петков. Ние ползвахме матрицата от миналата година. Записах си, господин Петков – това, което казахте, ми се струва много разумно, да се изведе може би в 3 части. Първо да има фактите. После – аналитична част какво означават тези факти като тенденция, като логика, и на трето място - по-ясен учебен план за следващата година, включително ако има нужда от законодателна програма. Това ми се струва разумно. Ако и другите колеги не възразяват, ние ще се съобразим с тази препоръка.
По отношение недостига на преподаватели. Това е въпрос, неравностойно разпределен по специалности и неравностойно разпределен по територии. По големите градове имат недостиг на преподаватели главно по езици и по информационни технологии. Да се твърди, че има недостиг на учители по литература или по математика, не ми се струва уместно. Да се твърди, че това е така в малките населени места, не ми се струва уместно. Затова казвам, че това е неравен въпрос. С работната сила винаги е така.
Специално по английски език и преподавателите по компютърни технологии нещата са много сериозни по простата причина, че конкуренцията от други сектори е изключително силна. Ако някой от вас има ясно предложение или поне някаква идея, сме готови да я обсъждаме. Истината е, че един компютърен специалист, който започва с 1000-1500 лв. заплата в една фирма, каквото и да правим, той трудно ще дойде за 300-400 лв. в училище – нека си го кажем направо. Според мен има два изхода. Единият е насищането на пазара с такива специалисти – нещо, което университетите до голяма степен правят. Другото, което е много трудно и не знам дали би било подкрепено от обществото, е да има различни заплати за различните видове учители, но това ми се вижда твърде спорно и рисковано, както казва господин Крумов. На този етап не сме много склонни да предлагаме такова нещо. Според нас това ще създаде напрежение в самите учителски колективи. Тук сме отворени за предложения по този въпрос.
По отношение на казаното от госпожа Такева – продължаването на програмите. Ние ще предложим продължаването на програмите с някои малки промени. Ще имаме възможност да ги обсъждаме, но предварително искам да кажа следното. Струва ми се уместно, защото имаше критики от страна на общините, че програмата за енергийна ефективност се упражнява от министерството, защо не се децентрализира? Аз съм за това – всичко, което може да се децентрализира, да се децентрализира, въпреки че според мен ще се увеличат цените, но това няма значение – заслужава си.
Искам да кажа по няколко думи за 2 програми, които ни се иска да направим.
Първата програма е по отношение на професионалните гимназии. Като цяло в страната нещата също не стоят добре, но в тези гимназии нещата са доста притеснителни, тъй като там има доста практически занятия, в някои случаи има нужда от машини, технологични линии, най-малко образци, които да видят децата. Това е нещо, което ни се иска – специално за училищата, които имат добра връзка с бизнеса, да създадем възможност за по-активна подмяна на материалната база, особено във връзка с изучаваната професия.
Другото нещо, на което може би не намерихме добро име – ученето на повече от 1 скорост. Същността е да се направи специална програма за онези училища, които биха искали да получат пари, срещу които в извънработно време учителите да полагат допълнителни усилия за изоставащи или много надарени деца. Ако един учител работи, но е склонен да работи с изоставащи или много напреднали деца, би могъл да прави това в събота и да получава примерно още 1/3 заплата, условно казано. Опростявам много нещата. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Т.нар. индивидуална работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, но това е свързано при нас с нещо, което няма традиции, докато в много държави има традиции. Учителите особено при по-малките деца идентифицират децата, които са по-бързо развиващи се, по-бавно развиващи се. И това ми се струва, че би било като цяло добро.
Как ще изглежда като заплащане, не мога да се ангажирам, защото още не са приключили разговорите ни със синдикатите. Трябва да видим какви ще са финансовите параметри, за да кажем числата.
Моето мнение е, че по програмите ние не трябва да падаме под размера от миналата година. Това би било лош знак. Ако има възможност малко да ги вдигнем, би било добре.
По отношение на по-високия бюджет за образованието. Мисля, че в този състав няма какво да се агитираме. Всички сме наясно, че това е нещо хубаво, въпросът е дали е възможно. Всички знаем, че бюджетът на България, като се вземат основните параметри, и като се знае, че във всяка една система около 70% отива за заплати, гъвкавостта при един такъв бюджет, при който има 8,7% от БВП за пенсии, не е кой знае каква – нека си го кажем съвсем честно. Това означава много силно притискане на определени сектори.
Разбира се, това не пречи ние да продължаваме да пледираме за по-висок бюджет в образованието, защото това е нещо народополезно, спомага за развитието, разбира се, без да създаваме междусекторно напрежение.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Хареса ми израза “ще трябва да пледираме”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Парламентът се нарича така, защото тук чрез словото хората убеждават другите в необходимостта от някаква политика.
И на последно място, понеже на няколко пъти господин Крумов поставя въпроса за слетите паралелки. Има един въпрос, който ние вчера обсъждахме със синдикатите във връзка с различни идеи на проекта за споразумение - какво да направим със слетите паралелки? Ние имаме 2 подхода. Ако кажете да ги забраним, аз съм “за” – няма да има слети паралелки и точка. (Реплики на Янка Такева.)
Съгласен съм, госпожо Такева, но вижте какво е положението. В момента е сезонът на този вид преписки. Идва при мен преписка, която казва: “Община еди коя си има еди колко си ученика, еди колко си паралелки”, и като вземеш структурата на училището, се вижда. В едната паралелка 5, в другата 6, в другата 7 деца и това им е училището. Но общината казва: “Има решение на общинския съвет, не ще си го финансираме”.
РЕПЛИКА: С кои пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз ли да им забраня? Аз мога, но целият въпрос е дали е правилно да се приеме, че министърът е този, който има по-добър поглед, отколкото училищното ръководство. Това е много принципен въпрос.
Според мен трябва да кажем следното: или “в България не може да има паралелки тип Хаджи Генчо, ако има деца за истинска паралелка, имайте си училище. Ако имате паралелка с 1 дете, поддържайте си паралелката с 1 дете, щом ви издържа бюджетът.” Другият подход е да оставим исторически тази работа да отживее. Според мен обаче това няма да отживее, защото през следващите 5-6 години не се очертава демографската криза да се преодолее, може би чак тогава, когато стигнем дъното, ще се отлепим нагоре. (Шум и реплики. Оживление.)
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Имаме много сериозен мотив и той е на база на външно оценяване. Ако има 4-5-6 деца, въпросът с тези слети паралелки е по-лош от времето на Възраждането. По времето на Възраждането големите учат малките, а тук всички учат едновременно. Така не става. Двадесет и първи век сме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Мурджов, искам с голямо прискърбие да ви кажа, че в България тази година се очертава да има 1879 слети паралелки от общо 43 хиляди.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Това може би е за изборите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искам да Ви кажа нещо: Това не е експертно решение. Не очаквайте, че ако отидат експерти, ще кажат: “Тази закрийте, тази не закривайте!”. Нека не бягаме от политическото решение. Това е политическо решение. Ако кажем, че не бива да има такива паралелки, аз съм готов, ще си понеса своята отговорност, но тук трябва да пипнем закона. Аз самичък не мога да ги забраня. (Реплики на н.п. Мирослав Мурджов.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Хайде да навлезем по същество. Ние можем да навлезем в този спор, но може би някъде ще се разминем в тезите си…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Остана един въпрос на госпожа Михайлова. Тя е права, че това е недобре формулирано.
Ако правилно си спомням точно какво искаме да кажем тук, то е следното, ние не допускаме практика за утвърждаване на маломерни паралелки в 7 и 8 клас. Не знам защо двете изречения са разбити и оттук не излиза защо е така. В девети клас също не допускаме сливане, защото когато една паралелка влезе в 9 клас и тръгне маломерна, след това тя 5 или 6 години е маломерна. Това е наша трайна практика – 7, 8 и 9 клас няма маломерни паралелки.
Що се отнася до по-малките, там разрешаваме – най-вече от 1 до 4 клас. И разрешаваме при единен стандарт на издръжка, стига да издържи бюджетът на общината.
Тук е голямата икономия - това, което смятаме в момента. Вчера един колега от Министерство на финансите сметна просто за една гимназия – това е броят на учениците, това е броят на учителите. Като погледнеш, всеки един учител трябва да има 799 лв. заплата. И няма, но защо? Защото парите за този брой ученици не отиват в тази гимназия, а отиват в 10 други околни, за да не умрат – това е проблемът. И затова, докато сме пресни и има натиск отвън, нека решим този въпрос. Защото в спокойна обстановка няма да го решим. Всяка криза е и възможност.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин министър.
Благодаря на колегите за експертния коментар.
Ако позволите, искам и аз да кажа няколко изречения. Давам си сметка, че ни предстои много работа, не заради това, че част от проблема е технологията, с която изпълняваме приетата от Народното събрание национална програма, а защото, струва ми се, коментарът по тези мерки е на път да изтърве нещо важно. Иска ми се в разговора, който водим последните месеци, да обърнем внимание на един резултат, публикуван във вашия отчет на стр. 22. Става дума за едно проучване за реализацията на пазара на труда на получилите професионално образование през 2005-2006 г. Този отчет твърди, че 30% от тях – закръглявам цифрите, продължават образованието си във висшите училища, близо 45% се реализират на пазара на труда, от които в изучаваната професия – само 27%. Близо 25% не са постъпили на работа и не продължават образованието си.
Уважаеми колеги, в рамките на тази дискусия можем да кажем много неща. Можем да спорим докъде се простира идеята за децентрализация, т.е. кое остава като ангажимент на държавата като политика и кое да е правомощие на общините. Можем да спорим по какъв ред, по какъв начин могат да бъдат закривани маломерните паралелки и да бъдат разрешавани слетите. За мен има нещо безспорно: когато едно дете трябва да се учи, а няма достъп до друго училище, и едно да е, ще го учим. Мисля, че това не подлежи на коментар. Но ние трябва да си дадем сметка, че всичко, което ще говорим оттук нататък, трябва да гарантира тежест на дипломите, получени в българското училище - за мен това е големият проблем.
Дали тези дипломи от средното образование ще бъдат вход към висшето училище – това се коментира, откакто имаме програмата, но можем ли със закон да накараме висшите училища да прескочат изискванията на автономията си или волността на автономията си? Можем, но дали искаме и дали си струва – това също е въпрос на коментар.
Как по-точно правим външното оценяване убедително? Защото дали проблемът не е в това да стресираме децата, да мобилизираме учителите, да свикнат с тази мисъл - в това няма драма. В края на краищата проблемът за това по какъв начин завършваме този 12-годишен етап на обучение няма как да не бъде лансиран, налаган, коментиран и да получи обществена подкрепа.
Господин министър, ще завърша с това. Този последен месец показа нещо важно. Всички, които седим в тази зала, коментираме проблеми, опитваме се публично да ги заявяваме, търсим дискусията в рамките на отделните професионални общности и мислим, че сме си свършили работата. Оказа се, че това, което ние заявяваме, включително пишем като национална програма, включително като идеи за национална политика, не е ясно на хората, които са част от тази политика, т.е. на тези, които професионално трябва да я реализират. Това е част от големия ни проблем. В този смисъл мисля, че ние ускорено трябва да работим по новия Закон за народната просвета, както и да го кръстим, да се опитаме да стигнем – всеки по начина, по който може – за да стигнем и до професионалните общности, и до различни неправителствени структури, защото ни трябва обществена подкрепа, която винаги е заявена тогава, когато казваме, че образованието е приоритет, и винаги липсва, когато на нас и на изпълнителната власт е необходим повече радикализъм. А той просто понякога е наложителен.
В този смисъл мисля, че внасянето на този доклад е добър повод за правенето на парламентарен контрол от страна на Комисията по образованието и науката, която знае своите ангажименти и отговорности. Мисля, че по повод на матурите коректно сме дали възможност чрез запис в закона да търсим начин те да получат своята реализация. И оттам нататък да говорим технологично и конкретно по законовите ангажименти на Народното събрание такива, каквито то има.
А по отношение на поднормативните актове, ако Министерство на образованието и науката и синдикалните партньори приемат, че нашият професионален опит би бил потребен, с удоволствие това би бил наш ангажимент, дълг и право.
Колеги, ако няма друго желание за допълване на дискусията, това е вторият доклад, който гледаме, века благодарим на министър Вълчев и на заместник-министър Кирчо Атанасов. Благодаря на всички за участието в дискусията.
Желая успешно завършване на преговорите! Всичко добро желая на всички ви!
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Стенограф:
Виржиния Петрова