---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 14.11.2007 г., сряда, от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателите госпожа Валентина Богданова и госпожа Татяна Калканова.

***
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден на всички! Добре дошли на заседанието на Комисията по образованието и науката.
Виждам, че имаме кворум. Откривам заседанието.
Съгласно предварително раздадения дневен ред днес ще разгледаме:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
2. РАЗНИ.
Уважаеми колеги, отварям една скоба, за да кажа, че следващата седмица в дневния ред ще имаме четири законопроекта, така че отсега да имате психическата нагласа, че ще ни чака доста натоварен дневен ред. Преценихме, че днес не бива да се занимаваме с друга точка, освен основната – Законопроекта за държавния бюджет.
Ако нямате други предложения, да приема, че дневният ред се приема с консенсус.
Има думата вицепремиерът господин Даниел Вълчев да представи законопроекта. Очакваме към него да се присъедини и господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
(Представя гостите на заседанието.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа!
Съвсем накратко ще кажа основните параметри в законопроекта, така както екипът на Министерство на образованието и науката ги вижда като акценти на държавния бюджет на Република България за следващата година.
Ще започна с известния факт, че предвидените разходи са в размер на 2 млрд. 607 млн. 700 хил. лв., което представлява 4,22% от брутния вътрешен продукт. Като сума на нарастване са малко под 470 млн. лв. или малко под 22%.
За да няма някакво недоразумение, тъй като допускам, че ще бъде поставен въпросът ”Как така миналата година бяха 4,2, а сега са 4,22, а казваме, че с 0,2 от процента са увеличени разходите, а не с 0,02 процента”. Има разлика. Както вероятно знаете, разликата идва от това, че към средата на годината изчислението на размера на брутния вътрешен продукт започна да се прави по един нов начин, така както изискват правилата на Евростат и като цяло правилата и стандартите на Европейския съюз. Поради това по същество ние ще достигнем, преизчислено по Закона за бюджета е малко над 3,9% от брутния вътрешен продукт за 2007 г. при тази нова методика на изчисление, а вероятно с това, което ще изхарчим до края на годината, ще достигнем до 4%. Ако нещо сгреша, да ме поправят колегите от Министерство на финансите, за да избегнем допълнителни въпроси на тази тема.
Тези 2 млрд. и 700 млн. лв. се разпределят, както следва:
По бюджетите на общините – най-голямото перо – 1 248 млн. 800 хил. лв., по бюджетите на държавните висши училища – 471 млн. лв., в централния републикански бюджет 457 млн. 200 хил. лв., по бюджетите на други министерства и ведомства 79 млн. 600 хил. лв. и по бюджета на Министерство на образованието и науката, включително пряко финансираните училища – това са приоритетите на професионалните училища – техникумите - 286 млн. 200 хил. лв.
Разчетите за 2008 г. са правени по единни стандарти за финансиране на дейностите по възпитание, подготовка и обучение на децата и учениците в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена, като ръстът спрямо 2007 г. е около 220 млн. лв. или 20,6 от процента. В резултат на нарастване на средствата по единните стандарти, промяната на броя на учениците и децата увеличението на средно претегления стандарт за 2008 г. ще бъде около 24%. Тук отварям една скоба, за да кажа, че това число е малко условно, защото не можем да сме напълно сигурни в броя на децата в учебните заведения, особено след 15.09.2008 г., но доколкото системата, която всички познавате, е достатъчно стабилизирана през последните години, мисля, че тук няма да има някакви големи колебания.
По бюджетите на общините искам да обърна специално внимание, тъй като за никого не е тайна, че през последните 2 месеца имаше силно напрежение във връзка с финансирането като цяло на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, а както е добре известно, голяма част от тези средства минават по бюджетите на общините.
Тази година общата сума, която са получили общините за тази функция, е била малко над 1 млрд. лв. - 1 млрд. 058 млн. лв., докато през следващата година ще нарасне на 1 млрд. 248 млн. 800 хил. лв. или увеличението в абсолютен размер е малко над 190 млн. лв., което прави около 18% увеличение спрямо 2007 г.
С планираните средства се предвижда да се осигури обучението на малко под 700 000 ученика, по-точно 679 922 ученика. Разбира се, пак казвам, че до 15 септември следващата година това число е условно, но мисля, че няма да има съществена грешка.
По програмите, които систематично са в централния републикански бюджет. За 2008 г. индикативният размер на разходите по програмите в образованието и науката се очаква да бъде 178 млн. лв.
Тази година, както вероятно всички членове на Комисията по образованието и науката и присъстващите госпожи и господа знаят, общо по програми за средното образоване по § 77 от Закона за държавния бюджет имаше предвидени 171 млн. лв. по програми, за които на няколко пъти екипът на Министерство на образованието и науката докладваше пред Комисията по образованието и науката.
Това, което ще се получи за следващата година, е едно увеличение с около 30 млн. лв., като размерът на средствата, които ще бъдат в централния републикански бюджет за тези програми, се предвижда да бъде 201 млн. лв. Ако след това има въпроси, което допускам, ние ще коментираме кои програми считаме, че е правилно да бъдат запазени като размер, кои следва да бъдат с по-развито финансиране и кои ще бъдат намалени за сметка на нещо, което сега ще кажа, каквито са оперативните програми за образованието през 2008 г. Става въпрос главно за оперативна програма “Човешки ресурси”. През 2008 г. за първи път ще бъдем ситуация, в която ще имаме 2 източника за част от програмите. Получаване на средства по линия на Европейския съюз главно по 2 оперативни програми, главно по оперативна програма “Човешки ресурси”, управлявана от Министерството на труда и социалната политика, за която Министерство на образованието и науката е междинно звено. На второ място, оперативна програма “Регионално развитие”, по която нямаме административни функции, но мисля, че имаме достатъчно добро сътрудничество с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Планира се по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, където сме междинно звено по приоритети 3 и 4, които са за образованието, за догодина да бъдат предвидени 153 млн. 100 хил. лв., в т.ч. около 23 млн. лв. финансиране от държавния бюджет. За оперативна програма “Регионално развитие” се предвиждат около 25 млн. лв., от които 4 млн. съфинансиране от държавния бюджет.
За 2008 г. индикативните разчети на оперативна програма ”Развитие на човешките ресурси” по приоритети 3 и 4 предвиждат 9 проекта на обща стойност 68 млн. 400 хил. лв., които са, както следва: разработване на механизми за училищни и студентски практики – около 4 млн. лв.; подкрепа за развитието на докторанти, специализанти и млади учени – около 6 млн. лв.; да направим училището привлекателно за младите хора – около 16,5 млн. лв.; студентски стипендии за равен достъп до висше образование и повишаване на мотивацията за по-добри резултати – около 20 млн. лв.; повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учители, директори и преподаватели от висшите училища – около 10 млн. лв.; разработване на стандарти за външно и вътрешно оценяване и рейтинги на висшите училища в Република България – около 4 млн. лв.; подпомагане въвеждането на делегирани бюджети – около 4 млн. лв.; образователни услуги за ученици, изоставащи от учебния материал, и за деца с изявени дарби – около 5 млн. лв. За останалите 22,5 млн. лв. ще бъдат предложени проекти през м. април 2008 г., като те ще стартират вероятно през втората половина на 2008 г.
Освен това през 2008 г. ще се финансират и дейностите от вече стартиралите през тази година дейности по оперативна програма ”Развитие на човешките ресурси” основно по приоритети 3 и 4 на обща стойност 62 млн. 300 хил. лв., както следва: информационни и комуникационни технологии в образованието, разработване на механизъм за училищни и студентски практики, подкрепа за развитието на докторанти, специализанти и млади учени, които вече споменах, създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане на интеркултурно възпитание и възпитание, да направим училището привлекателно за младите хора и студентски стипендии за равен достъп до висше образование и повишаване на мотивация за по-добри резултати.
Уважаеми господин председател и уважаеми колеги,, разрешете да кажа няколко думи за държавните висши училища. Планираните разходи за държавните висши училища за 2008 г. са в размер на 501 млн. 100 хил. лв. при 436 млн. 600 хил. лв. за 2007 г. Увеличението спрямо тази година е 68,5 млн. лв. Субсидията за държавните висши училища, финансирани от Министерство на образованието и науката за 2008 г., е в размер на 318 млн. 300 хил. лв. при 253 млн. 700 хил. лв. за т.г. Увеличението за 2008 г. към 2007 г. г. е в размер на 63 млн. 600 хил. лв. или 24,97 %, т.е. близо 25%.
Разпределението на субсидията, получавана от държавните висши училища, е както следва: субсидия за издръжка на обучението, увеличение от 186 млн. 700 хил. лв. за тази година на 239,5 млн. за 2008 г. или нарастването е с 52 млн. 800 хил. лв., което прави 28,28 %. Второ, субсидия за стипендии на студентите и докторантите в държавните висши училища, финансирани чрез бюджета, увеличението е от 23,7 млн. лв. за т.г. на 25 ,4 млн. лв., субсидия за студентски столове и общежития от 17 ,3 млн. лв. на 18,6 млн. лв., субсидия за здравноосигурителни вноски за студенти и докторанти, която е стандартна, субсидия за присъщата на училището научна или художествено-творческа дейност, за издаване на учебници и научни трудове – тук не можем да се похвалим с голямо число, но можем да се похвалим с голям процент. През настоящата година тя беше едва 4 млн. лв., а през 2008 г. планираме да бъде 10,2 млн. лв., като нарастването е с 6,2 млн. лв., което прави 155%. То може би пак не е достатъчно, но е една доста решителна крачка. И субсидия за капиталови разходи на държавните висши училища, която предвиждаме да запази нивото си спрямо 2007 г. .
Бих искал да кажа и няколко думи за науката. В законопроекта за бюджет за 2008 г. общо за наука са предвидени разходи в размер на 268 ,8 млн. лв. при 188,2 млн. лв. за 2007 г. Разходите при така посочените числа се увеличават в абсолютна стойност с 80,6 млн. лв. и това е 42,02 %. Нараства делът на разходите за наука като процент от брутния вътрешен продукт и от 0,37% за т.г. те ще достигнат 0,44 % за 2008 г.
Разпределението на разходите за наука е, както следва:
1. по бюджета на Българската академия на науките – 100,8 млн. лв. при 90 млн. за 2007 г. или увеличение с 12%. Субсидията за БАН за 2008 г. г. е в размер на 77,1 млн. лв. като нарастването спрямо 2007 г. е с 9 млн. или с 13,2 %.
2. по бюджета на Министерство на образованието и науката. Фонд “Научни изследвания” 63,1 млн. лв. при 19,2 млн. за т.г. Искам да обърна внимание, че нарастването е с близо 44 млн. – това е най-голямото нарастване в бюджета въобще, ако не съм прав, господин Дацов да ме поправи, т.е. с 228 %.
3. по бюджета на държавните висши училища – 15 млн. лв. за 2008 г. при 6,4 млн. за 2007 г. . Нарастването на разходите за наука по бюджетите на държавните висши училища спрямо 2007 г. е в размер на 8,6 млн. лв., като ръстът на субсидията за присъщата научна и художествено-творческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове е съответно 6,2 млн. лв.
4. По бюджетите на други министерства и ведомства – тук отварям скоба, за да кажа, че най-големият дял тук е за Националния център за аграрни науки, съответно Министерство на земеделието и продоволствието – 47,3 млн. лв.
По бюджета на националния фонд към Министерство на финансите – фонда за кофинансиране – 23,6 млн. лв. и в централния бюджет отделно 19 млн. лв.
Ако трябва да кажа две думи накрая като обобщение, бих казал следното. И колегите от Министерство на финансите, и депутатите знаят, че никой ресорен министър не е доволен от бюджета си, но трябва да призная, че спрямо 2007 г. и останалото разпределение на други финансирани от държавата сектори образованието наистина бележи един значим ръст. Достатъчен ли е той е друга тема. Винаги можем да твърдим, че той не е достатъчен. Но когато дискутираме по тази тема, винаги трябва да имаме предвид, че България е държава с лоша демографска тенденция. Ние имаме голям разход за нашите възрастни родители, много голям разход, без това да ги прави достатъчно богати. На второ място, продължаваме да имаме доста голяма и доста тежка държавна администрация, твърде много хора, заети в публичния сектор. Да отворя една скоба и да кажа, че мисля, че 1/3 от тях са заети в областта на образованието.
Различни други разходи, които на пръв поглед изглежда лесно да бъдат съкратени, но когато видим една или друга дейност, ще се убедим, че една голяма част в определени дейности е сведена почти само до заплати и издръжка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Почти нямам какво да добавя. Едва ли в момента има друго министерство като Министерство на образованието и науката, където Министерство на финансите да споделя и политиките, и всички усилия в тази област. Това е основно заради това, че за следващата година освен едно значително повишаване на средствата за финансиране на сектора с приблизително 500 млн. спрямо 2007 г., ние правим една значителна стъпка в сферата на реформите. За нас като Министерство на финансите това е от първостепенна важност, защото е свързано с повишаване ефективността на публичните разходи, което води до по-голямо качество в сферата на образованието.
С удоволствие ще отговоря на вашите допълнителни въпроси, тъй като господин министърът много подробно изложи това, което е предвидено по бюджета на образованието за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин заместник министър-председател и господин Дацов, за представянето на бюджета за 2008 г..
Колеги, ако не възразявате, бих предложил да процедираме така: да предоставим думата последователно на председателя на Българската академия на науките, на Съвета на ректорите, на Съюза на учените, на изпълнителния директор на Националния център за аграрни науки, след което на синдикатите в сферата на средното и висшето образование.
Ще помоля, ако господин Дацов остане, ако възникнат въпроси в хода на тези изложения, които очакваме да чуем, да отговорите, ако не възразяват народните представители, за да имаме повече информация и за нашите политически оценки по законопроекта.
Ако не се приеме това процедурно предложение, ще дам с предимство думата на колегите народни представители. Такива са правилата, но понеже не чувам възражения, ще поканя председателя на Българската академия на науките акад. Юхновски да представи становище по законопроекта.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър и гости на днешното заседание! Благодаря за възможността накратко да представя бележките на ръководството и Управителния съвет на Българската академия на науките относно бюджета на БАН за 2008 г.
Бих искал да започна с едно припомняне, че практически тези дни се навършват 4 години от публикуването в “Държавен вестник” на Закона за насърчаване на научните изследвания, който всички би трябвало да знаем, където в ал. 2 на чл. 1 четем:
Чл. 1 (2) Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната.”
От тази гледна точка бих си позволил да интерпретирам постановките в проектобюджета на Българската академия на науките. И за да мога да обоснова, че той не е справедлив по отношение изпълнението на този закон, в който приоритетът на научните изследвания беше издигнат и защитен, за да бъде защитен авторитетът на страната по Глава 17 и след приемането на този закон безпроблемно беше приета и Глава 17 при преговорния процес с Европейския съюз, когато бяхме потребни с нашите показатели, днес не смятам, че е така. Бих искал да се обоснова и от тази гледна точка.
Първо, трябва да е ясно, че Българската академия на науките е национална организация за научни изследвания, която включва 67 научни звена, от които 52 института, 12 централни лаборатории и 3 малки самостоятелни научни групи, наречени центрове, а не както в доклада за бюджета на България за 2008 г. е написано 84 научни института. Съвсем очевидно е, че това не е в полза на една теза за защита на положението и работата на Българската академия на науките.
В резултат на проведената през 90-те години реформа, която продължава и сега, Българската академия на науките самостоятелно, без външен натиск, осъществи една реформа, в резултат на която 45% от състава й беше съкратен и около 30% от научните институти бяха ликвидирани. Пак подчертавам, тя беше проведена съвсем самостоятелно, без натиск отвън, с участието на експерти от всички висши учебни заведения, където се развива наука, и под постоянен международен контрол. Би трябвало да си спомним, че първата реформа, която остана и единствена, е на Българската академия на науките.
Днес в Българската академия на науките работят 3680 изследователи, като за последните 4 месеца са намалели с 40 души – много знаменателен момент, но те представляват само 18% от научните работници в страната по официални данни. В същото време те произвеждат по най-меродавните данни на Института за научна информация на Съединените щати 60% от научната продукция на България, която е приета и реферирана от световните и международни научни издания, която единствено като стойност има значение за научния рейтинг на страната. В същото време произвежда 60% от защитените патенти, 40% от спечелените договори по 3 до 6 рамкови програми принадлежат на учените от Академията, 8 от 11-те центъра за превъзходство, спечелени пак в конкурсите на Европейската комисия, са разположени и работят в Българската академия на науките.
Освен тези неща, които представляват една кратка визитка на Академията, трябва да се каже и следното, което също така се забравя и не се споменава, че в 24-часов режим учените от Академията осъществяват обслужване на държавните институции с метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения и прогнози, наблюдения на сеизмичната активност в цялата страна и близко разположените територии, по свлачищата, геомагнитните, йоносферните и широк спектър екологични изследвания, многопараметров мониторинг на басейна на Черно море и нашите териториални води.
Академията работи за общо благо на университети и училища и е създаден основният възел на националната електронно-изследователска и образователна мрежа. Също така преди 2 години заработи за общонационални нужди националният гритцентър, който обслужва с разпределени средства за висококачествени и бързи електронни пресмятания университетите в сраната, не само институтите на Академията.
В Академията работи постоянно за нуждите на министерствата и ведомствата единствената у нас Лаборатория за компютърна вирусология.
Имаме и това също малко се знае, действащи договори, които непрекъснато пораждат решения на въпроси и задачи с Министерство на околната среда и водите, с Министерство на отбраната, с Министерство на държавната администрация и административната реформа, а в процес на подписване е предложеният от Министерство на държавната политика при бедствия и аварии рамков договор за сътрудничество. Вероятно има за какво.
Мога да подчертая, че през тези години нарасна много броят на възлаганите на Българската академия на науките от министерства и ведомства конкретни договори, изискващи висока научна компетентност и комплексни експертизи на проблемните въпроси в страната от типа на “Натура 2000”, унищожаването на ракетите СС-23, получилите висока оценка от международните експерти разработки за отбраната и гражданската сигурност, комплексните научнообосновани оценки на ресурсите и съоръженията на атомната ни енергетика, привеждане на българските нормативни документи в съответствие с европейските такива и много други.
Естествено е трудно да се изброят и многобройните приноси на учените от Академията при разкриване, съхраняване и изследване на културното наследство на България.
Сътрудничеството на Академията с българските университети е с голяма и трайна традиция. Имаме 8 договора с 8 водещи висши учебни заведения в страната, а сътрудничеството ни е с повече от 18. Всяка година не по-малко от 600 дипломанти без всякакви финансови изисквания и условия изработват дипломните си работи в Българската академия на науките. Научното сътрудничество между Българската академия на науките и университетите, в които се развива наука, достигна за някои от тях до 30% от научната продукция на тези висши учебни заведения.
Ние имаме сътрудничество с над 45 академии от Европа и цял свят, десетки университети и представляваме България формално и неформално и фактически в 20 международни научни институции.
По последните излезли тази година международни класации първо по системата “Уебаметрикс”, създадена от Европейския център на Юнеско, Българската академия на науките заема достойно престижно място в рейтинга на научните организации в Европа – 55 място от 100-те топорганизации в Европа и 132 място сред водещите 500 научни организации в света.
По данните на Института за научна информация на Съединените щати, която е най-авторитетната организация за класиране и регистриране на научни резултати в света по всички области на науката, Българската академия на науките заема 596 място от заслужилите място в тази класация 3 482 научни институции и университети в света.
В БАН е концентриран сериозен, квалифициран научен потенциал и неговото съхранение според нас е от първостепенно значение за страната, особено при следните ситуации, които имаме в момента. При среден показател 5,7 научни изследователи при 1000 души заети в Европейския съюз, България се е смъкнала на положението 2,8 на 1000 заети.
Освен това да не говорим за научната периодика на Академията, тъй като основната научна периодика на България се издава от Академията и в нея публикуват всички учени в нашата страна.
За съжаление, каквото и да говорим, България се нарежда на последно място по финансиране на науката в Европейския съюз. Въпреки че преди малко чух, че процентът от брутния вътрешен продукт, отделен за наука, е станал 0,43, малко се учудвам, тъй като прогнозите, разпространени преди 1 година, говореха, че този процент ще си остане до края на 2008 г. и 2009 г. 0,4. Радвам се, че има 0,03% движение напред.
За съжаление обаче ще кажа, че ситуацията по отношение финансирането на Академията системно е изключително тежка и неприемлива. Ежегодно над 80% от бюджетната субсидия на БАН отива за покриване на социалните разходи, без средства за научни изследвания и минимално, често недостигащи средства за елементарна издръжка, става дума за тока, водата и отоплението.
Средствата за научна работа в Академията, които се планират за 2007 г. в размер на 25 млн. лв., идват главно от международни договори за научни изследвания, договори с фирми от България и чужбина, много повече от чужбина, от научните програми на НАТО, от научния фонд към Министерство на образованието и науката, но те са изключително целеви и не позволяват нито повишаване нивото на заплащане, нито покриването на разходите по издръжката.
На нас ни се предлага бюджет от 77 млн. 141 хил. 400 лв. Мисля, че дори по последните сметки той е понамален малко. Това означава 13,2 или 13,3% ръст спрямо тазгодишната бюджетна субсидия – най-ниският ръст спрямо всички увеличения, нараствания на разходите по отделните направления и дейности в образованието и науката.
С този бюджет ние можем да покрием единствено 10% от нарастването на работните заплати от 1 юли 2008 г. и нищо повече, много малка част от изискуемата се издръжка. Практически с бюджета на академията не се осигуряват средства за научни изследвания, както е било 10 години назад, поне въз основа на официалните данни, които ни се казват. Вярно, проведохме и чухме неофициални обещания, че по някакъв начин, който аз не разбирам, ще получим някакво увеличение на бюджета, но за съжаление сред очакванията ни, когато настъпи втората редакция за средствата, които се отделят за висши учебни заведения, не видяхме тази корекция, следователно аз говоря по това, което е официален факт.
Следователно най-голямата и най-представителна научна организация, поне в това отношение говоря съвсем спокойно и нормално, за поредна година няма никакви средства за научноизследователска дейност.
Второ, от липсите. За 2008 г. не са предвидени никакви средства за издръжка обучението на аспирантите, които към Академията са достатъчно много. Ние имаме и това право. Въпреки че с изменението на Закона за висшето образование от 2005 г. такива разчети трябваше да бъдат направени, съгласно методиката, която е създадена от Министерство на финансите, тази липса възлиза на 2,51 млн. лв., които средства липсват в нашия бюджет.
Работните заплати – подчертавам още веднъж, остават на нивото на предвиденото общо увеличение от 10%, при положение че в целия сектор по-ниски заплати от тези по съответните еквивалентни научни степени и звания в Българската академия на науките имаме най-ниските. При това положение, ако не настъпят промени по фонд “Работна заплата”, средната брутна заплата на Академията след 1.07.2008 г. ще бъде на нивото на 528,62 лв. Разбира се, всички вие добре знаете какво ниво на заплащане в средното образование ще се постигне по отношение дори на квалификацията педагогически-непедагогически персонал, ние това също сме направили. И това положение в днешния момент ни изглежда съвършено неприемливо. Това ще подпомогне по-нататъшното изтичане на мозъци, непривличането на млади способни хора. Тъй като по наши съвсем обективни данни научният потенциал на България се стопява всяка година със 700 души, не знам докога ще продължава този процес, тъй като те са се свили вече под нивото на 20 000 души и както видяхте, сме на последно място в Европа.
И последно. Приложението към Закона за бюджета за 2008 г. има преходни и заключителни разпоредби. В тях се предвижда и след направените консултации Академията да бъде съкратена най-малко с 12%, както и държавната администрация. Това е трудно приемливо по простата причина, че Европейската комисия иска от България съкращаване на администрация и никога не е искала съкращение на учени, по простата причина, че още в Зелената книга на Европейската комисия, която по препоръка на господин министъра разгледахме най-обективно, тя планира към 2010 г. броят на учените в Европа да нарасне с 500 000 души, докато тук се проектира категорично намаление, при това с тези измерения. Никога учените не са били част от администрацията, а винаги са били жертва на администрацията! Нито предметът на дейност на учените, нито начинът за тяхното служебно израстване нямат нищо общо с ръста на хората в администрацията. Следователно, въз основа на предложените текстове, между другото те са гъвкави и подлежат на една добра корекция, ние настояваме научният състав, научноизследователският състав на всички държавни научни институти, не само на Академията, но и на Националния център за аграрни науки да бъдат изключени, да бъдат сложени в това изключение от типа научноизследователският състав на тези организации да не подлежи на това задължително съкращение. Що се отнася до администрация и обслужващ персонал, нямаме възражения, ще приемем тази тегоба.
Накрая искам да ви кажа, че голяма мъка за мен е да наблюдаваме четвърта година да няма никаква съществена промяна на отношението към българския учен. Все пак той не е изгонен, когато трябва, той представя много добре България. И е общо взето срамота да продължава това отношение. То не говори добре за България, не я представя добре като европейска държава, а все пак сме пред втората година от членството ни в Европейския съюз.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на председателя на Българската академия на науките акад. Юхновски.
Тук действително трябва да си уеднаквим критериите. Струва мис се, че това разминаване е недопустимо. В доклада се визират 84 института, а тук получаваме съвършено друга информация за 52 института + 12 лаборатории + 3 центъра, което прави съвършено друго число – 67. Това заслужава да се изясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Веднага мога да кажа. На сайта на БАН е числото, което е в доклада. Поправете си сайта, академик Юхновски!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: По-нататък действително има няколко групи въпроси, които действително се нуждаят от отговори или дешифриране, ако отговорите се съдържат в проекта за бюджет. За обучението на докторанти има изменение в Закона за висшето образование, което предполага издръжка на натурален показател един докторант. Струва ми се, че ако това е в бюджета, трябва да видим къде е точно.
И следващият принципен въпрос е по отношение на заплатите, във връзка и с учителската стачка. Всички ние, Вие специално, господин министър казахте, че решаването на този проблем в системата на средното образование не може да доведе до диспропорции във връзка с ръста на заплатите в държавните висши училища и в БАН. Струва ми се, че вероятно имате отговори как, какви възможности дава бюджетът за преодоляване на риска от подобна диспропорция.
Аз мисля, че във връзка с § 23 може би трябва да си изясним точно волята на вносителя – дали съкращението засяга научния състав или засяга другия, обслужващия персонал на Българската академия на науките.
На последно място изразявам мнение, че във фонд “Научни изследвания” трябва да има конкуренция на проекти. Трябва да бъдат финансирани качествените проекти. Фондът не може да бъде запазена или забранена територия. Може би този въпрос също заслужава коментар. Това, което чух, е че едва ли не някои научни институти на БАН не могат да се кандидатират за този фонд. Ако има подобно нещо, не знам, но за първи път чувам за подобно ограничение. То заслужава отговор.
Ако желаете сега да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Местан.
Аз предлагам колегите, които напоследък имат главно площадни изяви, да се въздържат. Тук е Народното събрание.
Разбира се, с голяма част от нещата, които каза господин Юхновски, съм съгласен. Искам само да направим някои уточнения, за да няма недоразумения.
Започнах с това, че към средата на годината се промени методиката за изчисляване на брутния вътрешен продукт. С това започнах своя доклад пред комисията. И по този начин преизчислен за 2007 г., делът на наука е 0,368%. Не гледайте… ((Шум и реплики.) Това е отделен въпрос. Не гледайте в брутния вътрешен продукт… (Реплики.) Нека да приключа, колеги! Ако имате допълнителни въпроси, колегите от Министерство на финансите ще ви кажат съвсем точно кое какво е.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще ви моля да не репликирате министъра, докато отговаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тази година процентът от брутния вътрешен продукт е 0,4356, ако го закръглим като предишното, е 0,436. Не казвам, че разликата е гигантска, но не е стотни от процента, както току що беше казано. Това не е вярно. Вярното е това, което казвам.
В абсолютни числа от 188,2 млн. лв. тази година той нараства на 268,8 млн. лв. Това са коректните числа. Разликата в абсолютно число е 80,6 млн. лв. Разбира се, тези числа всеки може да ги интерпретира и да каже: “Малки са, не са достатъчни” и т.н., но такива са числата.
Второто нещо, господин председател, по което искам да взема отношение, е това, което Вие споменахте. Ще се върна на повдигнатия от господин Юхновски въпрос за научните изследвания. Беше споменато, че фонд “Научни изследвания”, тъй като парите са строго централизирани или специализирани – не помня точно израза, в смисъл, че не могат да се харчат за самите учени, искам да ви информирам, че този принцип вече е променен. В момента могат да се харчат до 30% от средствата по всеки спечелен проект за възнаграждение на участниците в проекта. До 30% могат да се харчат.
Ако има съгласие в управителния съвет на фонда, тъй като аз не мога еднолично да взема това решение, пред комисията искам да кажа, че съм готов да вдигнем този процент до 50%, за да стимулираме хората, които работят, преди всичко младите учени, особено по повод на възможни дискриминации.
Искам съвсем ясно да кажа, че фонд “Научни изследвания” не обявява проекти изобщо. Примерно, ето ви един проект и всеки, който работи в научната сфера, може да кандидатства. Фонд “Научни изследвания” обявява проекти по определени направления. Това е традицията преди да стана министър. Мисля, че това е правилно. Миналата година помните, че за сметка на една спестена вноска по Рамковата програма направихме специално за научна апаратура в областта на медицината един проект и мисля, че никой не оспори, че социолози не могат да кандидатстват там. Не могат, защото той е предназначен специално за медицината.
Опитваме се обаче и тук сте прав, да отделим малка част от фонда за 2 неща. Ако грешим, моля комисията да вземе такова становище. Още отсега казвам, че ще се съобразя с него.
Първо, както господин Юхновски каза основателно, първо, броят на учените в Българската академия на науките е около 1/5, т.е. формално един от пет учени работи в Българската академия на науките. А тяхната продукция много тежи. Следователно си задаваме въпрос не е ли правилно ние да направим специален фонд за развитие на университетската наука? Мисля, че няма нищо неправилно в това. Затова тази година се опитваме една неголяма част да бъде специално резервирана за университетите. Това отново може да бъде в сътрудничество с други университети или институти на БАН, или с други научни организации, но водещи да бъдат университетите. Мисля, че това е правилно.
Ако това не е правилно, мисля да обсъдим тази практика и да я прекратим. Но според мен такива разрези със специален акцент се правят в много подобни научни фондации.
И второто нещо, което също ми се струва извънредно важно и за което ми се иска да направим известно подобрение, но ако грешим, нямам нищо против да го дискутираме, е да стимулираме участието на млади учени. Разбирам, че това на пръв поглед звучи дискриминационно. Ние имахме известни проблеми тази година, като един от критериите искахме да бъде средна възраст на научния колектив. Но нещата в България, както всички знаят, при цялото ми уважение към хората с голям стаж, с голям опит и много допринесли за българската и световна наука, въпреки че науката едва ли има национална принадлежност, но така или иначе заслужили български учени, в крайна сметка, както бях информиран, за 2006 г. средната възраст на колективите, които печелят проекти по фонд “Научни изследвания”, е 52 г. Това е много висока възраст, това е много висока възраст! С това не искам да кажа, че ние изкуствено ще можем да привлечем младите, но според мен поне в някои от проектите трябва да даваме рамо на онези колективи, в които, да, нека те да имат доайен, големият учен, който да ги води, но няма смисъл след професора да има четирима доцента в колектива. Искам да кажа, нека да са повече докторантите и асистентите, младите научни работници. Не виждам нищо осъдително в това. Ако считате, че това е неправилна практика, нямам нищо против да го преосмисля.
И последното нещо, което искам да кажа. Действително е прав акад. Юхновски, че нарастването на средствата за Българската академия на науките не е драматично, то е в рамките на 13,2 %. Разбира се, че от определена гледна точка то не е достатъчно. Аз съм последният човек, който ще каже обратното. Ние имахме наскоро с него разговор, той е прав.
Същевременно искам да кажа, че за мен е правилна политиката големият акцент да се поставя не във институционалното финансиране, а в програмното финансиране. Както виждате, фонд “Научни изследвания” от 19 млн. лв. сега става 63 млн., т.е. той се увеличава драматично, 3,5 пъти. Мисля, че това е задоволително.
Нямам нищо против да обсъждаме тези неща, да има и други мнения. В крайна сметка според мен правилното е големият акцент да се постави върху програмното финансиране.
Що се отнася до докторантите, съвсем ясно искам да кажа, че единственото, което не е направено, е, че тази сума не е на отделен ред в бюджета. (Реплики.) Всъщност бюджетът на Българската академия на науките, правилно или не не бих могъл да кажа, но е съставен по правилата, дадени от колегите от Министерство на финансите, а именно, 10% ръст на заплатите от 1 юли 2008 г., 3,7 % инфлация и 12,7 намаляване на числеността – това са правилата за бюджетните организации.
Ако ние имаме воля, можем да кажем, че те не важат за БАН, но те важат и за БАН, и за НЦАН, и за университетите, и за всички – такава е логиката, така са съставени бюджетите. Ако това е така, нарастването на субсидията за 2008 г. г. е с 9 млн. лв., а средствата за издръжката на новоприетите около 180 докторанти е около 500 000 лв. Всъщност субсидията е по-голяма 18 пъти в нарастване по отношение издръжката на един докторант. Разбира се, не съм специалист и не мога да кажа дали трябва да са на отделен ред или не, но това вероятно, както подсказват колегите финансисти, ще бъде направено в постановлението за изпълнение на държавния бюджет.
Опитвам се, господин председател, да не взимам страна, а да кажа как стоят фактите. Защото когато говорим за числа, разбира се, ние говорим за важни неща, които далеч надхвърлят икономиката и бюджета. Струва ми се, че е хубаво, за да има дискусия, да стъпим върху истинските числа, а оттам нататък всеки един може да направи интерпретацията. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър, за отговорите. Предполагам, че колегите се убедиха, че тези отговори бяха важни.
Господин Дацов, моля да вземете отношение дали 12% съкращение като императив се отнасят и за преподавателския състав в държавните висши училища. Мисля, че там има едно изключение. Въпросът беше дали биха били приложими за научния състав на Академията. Това е важен въпрос и моля да вземете отношение. Ние се нуждаем от изясняване волята на вносителя по този въпрос и как си представяме, че това би могло да се случи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Както правилно и акад. Юхновски отбеляза, в съответния параграф е казано, че се отнася за структурите, които са на базата на нормативен акт. Доколкото всички знаем, числеността на БАН е независим, отделен бюджет. Числеността на Българската академия на науките, ако не се лъжа, не се регулира от централното правителство. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Изяснихме този въпрос. Мисля, че стана ясно, че по отношение на науката пред всички нас стои необходимостта от представянето в Народното събрание на национална стратегия за развитие на науката и научни изследвания. Ние се нуждаем от обективизирани критерии, спрямо които да оценим ефективността на научните организации в България. Ние трябва да имаме визия за държавната поръчка – ще огрубя съзнателно, какво очакваме от научните организации в България, институтите на Българската академия на науките, българските висши училища и съобразно изпълнението на тази поръчка да оценим и обществената функция на научните организации. На тази база вече бихме могли да помислим и за механизмите на поощрението и за финансовата рестрикция. Докато не стане тази национална стратегия за развитие на науката и научните изследвания, българските висши училища и съобразно изпълнението на тази поръчка да оценим и обществената функция на научните организации. На тази база вече бихме могли да помислим и за механизмите на поощрението и за финансовата рестрикция. Докато не стане тази национална стратегия за развитие на науката и научните изследвания, ще бъде в значителна степен произволно да оценяваме като високоефективна една научна организация или като слабоефективна. Предполагам, че с това ще се съгласим.
Уважаеми колеги, по отношение на заплатите, действително, колкото и да е трудна тази задача, отново трябва да имаме държавна визия за съотношението на заплатите в публичната сфера. И оттам нататък пропорциите като конкретен размер на работната заплата да се възпроизведат от само себе си. Не може, уреждайки въпроса в една публична сфера, впоследствие да се опитваме да нагодим всички останали сфери спрямо тази променлива. Това няма как да стане. Господин Дацов, вероятно това ще бъде въпрос, свързан не с този бюджет за 2008 г., но е нещо, което наистина трябва да направим.
Предоставям думата на председателя на съвета на секторите проф. Кузманова.
ПРОФ. ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Съветът на ректорите на своето заседание на 10 октомври т.г. излъчи една група, която да разгледа Бюджет 2008 г., както и бюджет 2007 г. . Тя има среща с представители на властта, в т.ч. имахме среща с премиера, среща с вицепремиера и министър на образованието. На заседанието си Съветът на ректорите изслуша резултатите от решенията, които бяха взети. Исканията на Съвета на ректорите бяха следните: 30% увеличаване на субсидията, 100% увеличаване на бюджет 2007 г. и отпадане на т. 5 от проектобюджета, т.е. субсидията, която получаваме ежемесечно, да бъде 1/12 от 100%, а не 1/12 от 90%, както е сега.
За първи път трябва да кажа, че от няколко години, когато поставяме искания за увеличаване субсидията, издръжката на един студент, от която съответно се определя и субсидията на висшите учебни заведения, тя беше увеличена с 20 %. Предишните години, ако помните, беше 3,7, 6,7 и 6%. Сега издръжката на 1 студент беше увеличена с 20%, което ще даде една глътка въздух на висшите училища с този бюджет 2008 г.
Също така вече излезе постановлението, получихме и първите средства за 100%, т.е. ние за следващата година ще получаваме по бюджета си ежемесечно 1/12 от 100%.
Разбира се, субсидията средно е увеличена с 28,5%, но дали е 28 или 30%, това е близко до искането, което имаха ректорите. Така че на това заседание, на което докладва заместник-министър Ананиев, ректорите изразиха задоволството си от бюджет 2008 г.
Що се отнася до бюджет 2007 г., ние настояваме за едно увеличение, което беше обещано на учителите и беше поето като ангажимент пред висшите учебни заведения. Загрижеността ни е по повод заплатите, като особено асистентските заплати ще останат много назад. Затова настояваме от бюджетния излишък за 2007 г. за едно увеличение на работната заплата до 20%.
За фонд “Научни изследвания” трябва да кажа, че това е много голямо увеличение. Сега за първи път чувайки, че 30 % ще отидат за възнаграждение, както е във всички страни, мисля, че това е едно добро нещо, досега беше 11 %. Това е нещо ново и мисля, че ще задоволи учените, особено добрите, тези, които ще печелят.
Накрая искам да кажа, че фондът и управлението на фонд “Научни изследвания” се нуждае от малко повече прозрачност и малко по-добро управление.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря ви, госпожо Кузманова. Респектира и коректността на оценката Ви за бюджета.
Господин министърът иска думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря на проф. Кузманова за конструктивния тон. Съгласен съм, че може би повече трябва да се популяризира дейността на фонда. Но за да няма някакви недоразумения, искам да кажа, че управителният съвет на фонда е съставен от представители, които вие сте излъчили, Българската академия на науките, Националният център за аграрни науки и т.н. Това не е административен орган, съставен от министъра, за да няма някакво недоразумение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Вероятно има предвид популяризирането.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Може би трябва повече да се говори по тези неща. Но съм съгласен с това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да ви кажа, че Законът за насърчаване на научни изследвания предвиждаше 6 месеца след неговото излизане в “Държавен вестник” да има изработена и приета от Народното събрание стратегия за научни изследвания. Но такава стратегия няма и в този смисъл всички тези пари се разпределят знаете по какъв начин. Колегата от нашата сфера поклаща одобрително глава. Тази стратегия трябваше да бъде приета, защото сега няма никакви указания как се контролира и този съвет раздава парите, както им падне. Извинявайте за радикалното изказване, но това е безспорен факт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: До мен е господин Дацов, който е член на управителния съвет на фонда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Съжалявам, но това са общи приказки – за раздаването на пари. Определено парите се раздават по следния начин. Финансират се проекти на много ясни принципи, за разлика от предишните години, което може би се яви проблем пред много учени, които преди са получавали финансиране много неясно, сега има външно оценяване. (Силен шум и реплики.). Друг е въпросът, че сега чувам много претенции, но от гледна точка на член на управителния съвет трябва да заявя претенции към качеството на проектите. Защото, ако от едната страна има претенции за финансиране, също страната, която финансира, има претенции за качеството на тези проекти. Трябва да кажа, че за съжаление то е много ниско.
Проблемът за повишаването качеството на тези проекти е съвместен. Той се открои, когато се въведе това външно оценяване на проектите, защото преди беше много лесно по един или друг начин да бъдат одобрявани тези проекти. Но в момента, когато има външна експертиза, ние сега правим, ако преди стандартно са правени 1-2 тура за оценка на проектите, сега бяха необходими 3-4 тура, за да бъдат усвоени средствата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Дацов. Няма лошо, че разговорът за бюджета прерасна в разговор за качеството на проектите и въобще за ефективността на българската наука и от гледна точка на приоритетите на страната. Предполагам, че господин министърът към края на заседанието ще вземе отношение. Мисля, че има висока степен на готовност за представяне на националната стратегия за развитие на науката и научните изследвания. Не само защото е един императив в закона, а защото е наистина необходимо.
ПРОФ. ДАМЯН ДАМЯНОВ (председател на Съюза на учените в България): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съюзът на учените ще се занимае съвсем подробно с бюджета на утрешното си заседание и ще представи в писмена форма някои свои конкретни оценки.
Мога да изразя предварителната позиция, че този бюджет, ако позволите да характеризирам, дава тенденция за промяна. Не може това да не се отчете.
Все пак, тази тенденция за промяна не е нова политика. А това, за което ние настояваме като обществена организация, е да се приближаваме по-бързо, по-драстично към това, което наричаме обновена Лисабонска стратегия.
В този смисъл нарастването, което се отбелязва и по проблемите на висшето образование, и на науката, ние можем да го посрещнем с положителен знак, но все пак се набива в очи фактът, че средствата за Народното събрание нарастват осезателно с над 40%, за Министерския съвет нарастват с над 40 %. Доколкото си спомням, сумата за нарастване, отчетена като обща тенденция в бюджета, е около 21 % за много от клоновете, а в областта на науката и образованието нарастването е около 13 – 15 %. Такива проценти поне виждаме в представената информация. Ако говорим, че науката и образованието са реален приоритет на правителствената политика, бихме искали да виждаме по-реален процент на нарастване, което би било израз и на сериозно инвестиране в тези области. Тогава ще възприемем, че науката и образованието стават наистина реален приоритет.
Безспорно отчитаме и факта, че системата ни се нуждае от промени. Безспорно бюджетът е един от лостовете за натиск върху системата и за тези промени. Но въпреки това реално човек получава това, което е инвестирал. Т.е. тук малко се завърта въпросът – кое е началното – яйцето или кокошката. Дали първо да инвестираме в науката и да отчитаме резултатите и промените, или да ги натискаме да се променят, а после да инвестираме в тях. Ако този спор продължи, няма да се получат резултати. Всеки, който иска да развие определен бизнес, първо инвестира и после отчита резултати. В това е общият намек за необходимостта от промени в тази посока.
Бих казал, че смущава терминът, който се използва в бюджета, вероятно издържан финансово и юридически, когато се говори за субсидия на един студент и докторант. Бих казал, че това трябва да се възприема като капитално вложение, като инвестиция. В този смисъл, ако ние инвестираме по-акуратно в тази посока, бихме спечелили, защото ясна промяна по отношение на младите хора не виждам, а кризисният момент там е реален и познат на всички.
В този смисъл ще кажа, че посрещам промените в бюджета като един положителен знак, но бих се радвал, ако се вижда по-ясната тенденция до 2010-2011 г., да стигнем мечтания 1 % от брутния вътрешен продукт като процент за науката и образованието. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря, проф. Дамянов. Няма да коментирам процентите, те са малко по-различни. Сумарният ръст за образованието е малко по-висок от този за всички останали сфери. Мисля, че това беше казано в началото при представянето на проекта.
Господин Димитър Иванов – изпълнителен директор на Националния център за аграрни науки, има думата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Преди да кажа мнението си, може ли два въпроса, както вие ги наричате уточняващи, към министър Вълчев.
Първият ми въпрос е за науката, която е извън Министерство на образованието и науката и по-скоро към Министерство на земеделието и продоволствието. Има и други звена към Министерство на отбраната.
Към Министерство на земеделието и продоволствието ви съобщих, че сумата е 47,3 млн. лв. В т.ч. освен НЦАН евентуално влизат и двата института по тютюна и по розата или и нещо друго в бюджета?
Вторият въпрос е пак свързан с това: от този бюджет, който ще остане чист за НЦАН, каква е държавната субсидия, за да продължа по-нататък с мнението си.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще кажа защо това изисква малко експертно усилие и каква е разликата. За разлика от Българската академия на науките НЦАН е второстепенен разпоредител и вие влизате по друг ред в проекта. Ще видя къде точно сте и каква е разбивката.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ще изчакам да чуя, ако това, което желая да чуя, е в следните параметри. Бюджет 45 млн. лв., който ние наричаме разходен таван за Националния център за аграрни науки, в т.ч. 28 млн. държавна субсидия. Как биха стояли нещата за националния център?
Тук пак искам да се върна малко назад. Ние имаме малко различие с Българската академия на науките. Всичко, което каза акад. Юхновски, важи и за Националния център за аграрни науки. Има разлика, че ние в структурата на бюджета имаме малко различие. При него от 100 млн. бюджет 77 млн. са субсидия. При нас около 60 % от бюджета е субсидия, останалите 40 % са собствени приходи, благодарение на които ние издържаме почти на 100 % материалните разходи по научните проекти. Така че ние бихме искали тази структура да я запазим и за 2008 г.. И ако параметрите са такива, каквито казах, бихме получили средна работна заплата за системата на националния център 540 лв. при сегашна средна работна заплата 455 лв. Госпожа Такева е тук и тя също може да направи сметка професорите в Националния център за аграрни науки, че се борим за 540 лв. средна заплата за системата, което ще бъде едно увеличение, но с 85 лв. на средната работната заплата в сравнение с тази, която е сега.
И въпреки всичко това е долу-горе в рамките на това, което казвам. Ние бихме се примирили, като виждаме на този етап колко е стагниран бюджетът, бихме приели за 2008 г. г. едни такива параметри, в рамките на които заедно с вътрешно преструктуриране, а то подлежи заедно със Закона за възстановяване на Селскостопанска академия и други резерви, в рамките на тези параметри бихме могли да се справим, без да можем да поддържаме огромната материална база, която ни е наследство, а тя изисква страхотно много капиталови разходи. За тази година имаме 400 000 лв. такива разходи и не можем само покривите на тази база да поддържаме с тях. За научните изследвания, заплатите и осигуровките при такива параметри бихме могли да се справим.
Аз подкрепям с тези малки разлики изказванията на проф. Дамянов, и на акад. Юхновски, защото наистина такова е състоянието на българския учен. Не е необходимо сега да говорим коя наука е по-добра и по-полезна в България. Според мен всяка наука, колкото и аграрната наука да има отраслов характер, тя също има своето място, значение и резултати. Справяла се е и в по-трудни години, преживявала е и по-трудни години. Ще се справи и сега при тези параметри през 2008 г.
Искам да кажа още две неща. Ние се борим да отидем на отделен ред. Бихме останали, ако сме нацелили това, което искаме. Така ли ще бъде?
С господин вицепремиерът на едно заседание говорихме, имаше и представители на Българската академия на науките, на Съвета за научни изследвания. За фонд “Научни изследвания” 63 млн. лв. е много добър бюджет.
В едни условия, когато целият свят се състезава и конкурира, някак си е неетично… нека тези проекти да са на състезателен принцип. Нека отидем всички да се състезаваме. Не приемам като теза да има преференциална квота от фонд “Научни изследвания” от тези 63 млн. за научни изследвания във висшите учебни заведения, за да може тяхното ниво да се изравни с това на Българската академия на науките. Страдаме и от друга посока. Това са пари за научни изследвания. На конкурентен принцип всички кандидатстват там и който е най-добър, той печели. В рамките на целия лимит на фонда – това е препоръка. Вероятно ще имаме още спорове по този въпрос. Но това не е въпрос на бюджета, а на управителния съвет. Не е мястото тук да спорим.
За съкращенията, уважаеми депутати, искам да ви кажа следното. Години наред, особено последните години усвояемостта на обявените конкурси за научни сътрудници е под 50%. Усвояемостта на обявените места за докторанти е около 30%. Нека да ги съкратим. Просто в науката никой не идва, ние сами се съкращаваме с 50 % ежегодно. Никой не иска да става на това ниво на заплатите научен работник. За обявените места по-рано, по моето време, за едно място кандидатствахме 5 човека. Сега за 2 места не можем да намерим един кандидат. А цифрите акад. Юхновски ги каза – какво е в Япония, в Западна Европа и какво ни чака в България. Ние като второстепенен разпоредител вероятно ще трябва да съкратим още 10 % от научния потенциал и ако го направим, просто след 2 г. съвсем ще се съкратим. Ние се съкращаваме поради това, че никой не иска да работи тази работа, тази професия. Второ, като се съкратим административно, не виждам къде отиваме.
Моля да чуя цифрите.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Иванов.
Има ли въпроси, на които бихте искали да отговорите, господин министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искам предварително да кажа, не като извинение, но нямам много добър поглед върху НЦАН по причини, които са съвсем очевидни, тъй като тази организация е второстепенен разпоредител към друго министерство, затова ще се опитам да отговоря частично на въпроса, тъй като нямаме много пълна разбивка. Разбира се, ще уточним, каквото трябва.
В това, което е предвидено в бюджет 2008 г. “други министерства и ведомства”, а именно 48,3 млн. лв., разшифровката е следната:
Народното събрание – 587 700 лв. (Шум и реплики.)
Колеги, самият факт, че има такъв ред, на мен ми звучи много подозрително.
РЕПЛИКИ: Това е Националният център за изучаване на общественото мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз доскоро не знаех, че Народното събрание развива научна дейност.
(Шум и реплики.)
Според мен това е приложна социология, не е научна дейност в същинския смисъл на думата. (Шум и реплики.) Ако смятате, че няма разлика, си вземам думите назад, не съм специалист наистина.
Министерство на външните работи - 1 175 хил. лв. Това е за дипломатическия институт към МНВР.
Министерството на икономиката и енергетиката, тук не говоря за Националния иновационен фонд, който е в централния републикански бюджет, а по бюджета на Националния институт за изследване на виното и лозата. (Шум и реплики.)
Следва Министерство на земеделието и продоволствието – 45 млн. 18 хил. 700 лв., които от това, което ми подсказват колегите от Министерство на финансите, вероятно около 43 млн. лв. ще са при вас.
Разбира се, тук трябва да направим една уговорка, за да няма някакво недоразумение, че бидейки второстепенен разпоредител, първостепенният може малко да ги преразпредели, с извинение. (Смях, оживление.)
Освен това господин Дацов подсказва, че имате много добри възможности от тази година за международни проекти.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Затова казваме да няма преференции. Да има конкуренция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Става въпрос за международни проекти. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вие можете да водите диалога до безкрайност. Проф. Иванов, нека все пак този диалогов режим да не бъде по време и само на заседанието на Комисията по образованието и науката, още повече има една сериозна група, с която също трябва да проведем сериозен разговор.
Искам да предоставя думата на доц. Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат “Висше образование и наука” към КНСБ.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги! Нашият документ ви е предоставен и аз ще бъда съвършено кратка, защото много коментирахме и в Министерство на образованието и науката, и в Комисията по образованието и науката.
Искам да изкажа удовлетворение в частта на бюджета за висшето образование с няколко забележки, както и неудовлетворението на нашия синдикат към бюджетната субсидия за Българската академия на науките.
По отношение на бюджета за 2008 г. нашите притеснения са в частта допълнителен прием на студентите. Тази година ние приехме с около 8 000, иначе 6,9 % повече студенти. Поради разминаването на финансовата с учебната година от средата на септември до края на годината ние на практика нямаме дофинансиране за тези дейности, както и в следващата година, където според промяната в Закона за висшето образование приемът на студентите ще нарасне още толкова. Естествено, това не може да бъде предвидено. Поради тази причина ние предлагаме да получим някаква допълнителна субсидия от бюджетния излишък, като за тази година, така и от резерва на 2008 г. би било справедливо да покрием дейностите на тези липсващи студенти, за които не получаваме субсидия.
С това изказано от нас становище на заседанието на Съвета на ректорите се съгласи заместник-министър Кирил Ананиев. Той каза, че тази забележка е справедлива и има върху какво да помислим заедно с ректорите, синдикатите и експертите от Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите. Така че в частта бюджетна субсидия за 2008 г. даваме следното становище: приемаме бюджет 2008 г., но с тези 2 условия. През 2007 г. да получим допълнителна субсидия от бюджетния излишък. С тях ще намерим възможност да повишим с 20 % заплатите от 1 ноември, за което говори и проф. Кузманова, а в бюджет 2008 г. след като мине втората половина на следващата година, към м. септември и се установи колко е допълнителният прием на студентите, отново да индексираме с тази разлика бюджетите на висшите училища.
По отношение на Българската академия на науките имаме силно притеснение от изказаните становища. Искам да кажа нещо в числа.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, силно се надяваме да подкрепите нашите искания и особено в частта допълнителни средства от бюджетния излишък за 2007 г. Те не са много, за да повишим заплатите на колегите в Българската академия на науките, са необходими 1,8 млн. лв., а за да можем да индексираме с 20 % от 1 ноември заплатите във висшите училища, изхождайки, че 22 млн. лв. са разходите за заплати във висшите училища, 20 % от тях също не е голяма сума. Мисля, че има върху какво да помислите и да ни подкрепите в тези 2 искания.
Ще ви бъдем много благодарни. Така ще направим възможното, че в Българската академия на науките и аз конкретно се насочвам да разговарям за тази част, от 1 ноември, ако дойдат тези 20 % като ръст, заплатите могат да нараснат до 564 лв. Това също не е огромен ръст спрямо сегашните 480,80 лв. 528 лв., проф. Камбуров, са парите, с които ще нараснат заплатите с 10-процентно увеличение, които сега са предвидени в бюджетната субсидия за 2008 г.
Отправям молба към тези допълнителни 18 млн. лв. в бюджетната субсидия за 2008 г. за Българската академия на науките, която ще даде възможност заплатите да станат съизмерими със заплатите в останалите сектори на средното и висшето образование поради изоставащия ръст на заплатите на колегите в Българската академия на науките, пак повтарям, цифрата не е голяма – 18 млн. лв. в бюджетната субсидия от бюджетната субсидия за БАН.
Много бихме желали да бъдат удовлетворени исканията за издръжката и обучението на докторантите, от едната страна 2 млн. лв., необходими за Българската академия на науките, от друга страна, за ръст на стипендиите на докторантите. Нашето предложение е те да имат ръст поне 2 пъти или 2,5 спрямо минималната работна заплата. Може да се потърси изход в тази посока, поради изоставащия ръст на тези заплати, които не са индексирани от 2001 г. Напомням ви, тогава те бяха обвързани с ръста на минималната работна заплата и изведнъж стопирани на 250 лв.
Уважаеми народни представители, имате нашето обръщение, подписано както от синдиката, така и от ректори и ръководството на Българската академия на науките, така и от студентските съвети. Позовавайки се на този акт, на този документ, нашите искания са сериозно аргументирани в допълнителни писма, които сме ви изпратили.
От голямо значение е и последната молба, която отправям, за да акцентирам вашето внимание, а това са средствата за научноизследователски разходи за Българската академия на науките. По наши изчисления един минимум от 6,5 млн. лв. би бил достоен като средства, за да може БАН да изпълнява своите основни функции. Предвид на това ние няма как да не ви благодарим за сериозния ръст на парите за наука за висшите училища. Справедливо е да станем солидарни зад колегите от БАН и да поискаме не тези 150 000 лв. за наука, а един по-сериозен ръста, адекватен на задачите, които те изпълняват. Това не са задачи, които да обслужват интересите на БАН, а националните интереси на държавата са в пряка зависимост от тези задачи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, доц. Вълчева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем кратък коментар искам да направя. Необходимите средства за 18-процентно увеличение на заплатите, считано от 1 ноември 2007 г. ще кажа в какъв размер са при нашите изчисления. Разсъждаваме така. 65 % от субсидията за издръжка на един студент отиват за заплати, 35 % отива за друго. Това е средно, защото не за всички университети е еднакво. Оттам 186,5 млн. е субсидията, разделена на 12 месеца, 18 % за 2 месеца, прави около 3,5 млн. лв.
Ясната позиция на правителството, да ме поправи господин Дацов, ако греша, е, че излишъкът не може да отива за заплати. Той може да отива за договориране на неразплатени разходи главно в областта на капитално строителство, еднократни разходи.
Затова имахме разговори с голяма част от ректорите и ще се опитам, ако има такава възможност, аз не мога да поема такъв ангажимент, ако има добро разбиране, да направим една операция, при която вие ще разплатите нещо вече договорирано, а оттам ще ви се осигури някакъв ресурс. По това се работи. Онова, което ще бъдем в състояние да направим, значително надвишава това число, така че според мен не това е големият въпрос.
Искам да кажа обаче нещо по-важно и то е свързано със стипендиите на студентите, респективно на докторантите. Може би не артикулирах достатъчно ясно и не поставих достатъчно ясен акцент върху парите, които ще дойдат по оперативна програма “Човешки ресурси”. Искам съвсем ясно да кажа: за тази година, ако всичко е наред с процедурата, държавните висши училища ще получат 23,5 лв. добавка за стипендии за студенти. За догодина ще получат 25,5 млн. лв. добавка. Според мен това може да стане с европейки пари. Не си заслужава държавата да рефинансира. Не казвам, че те ще живеят кой знае колко богато, но все пак, ако една стипендия в момента е към 90 лв., ако не я мърдаме, мисля, че ще отидем в горните равнища. Практически от днес до края на т.г. на разположение на висшите училища – не само държавните, тъй като мисля, че не само държавните, но е правилно и частните да имат достъп до тези средства, ще бъдат около 49 млн. лв. Според мен това е огромно число.
Отделно от това има готовност, има разбиране от страна на управляващия орган Министерството на труда и социалната политика специално за подкрепа за развитието на докторанти, специализанти и млади учени за догодина сме предвидили 6 млн. лв., а за тази година сме предвидили 4 млн. лв. Т.е. общо за двете години 10 млн. лв.
Може би не е кой знае какво, но такъв разход досега не сме правили и мисля, че това ще бъде нещо много добро. Процедурата ще бъде малко по-специфична, тъй като знаете, че ние сме междинно звено, трябва да мине през комитета за наблюдение. Едните пари ще бъдат усвояеми съвсем скоро, може би следващата седмица, а другите мисля, че ще бъдат усвоени през м. април следващата година.
За Българската академия на науките съм съгласен, че би могло нещо да се направи. Имахме разговор с акад. Юхновски. Но колеги, разсъждавайки върху измеренията увеличения на заплати-численост, трябва да имаме предвид следното. В общинските училища, в държавните училища и детски градини в момента, в който минем на единен норматив на издръжка, финансиращият орган поема отговорността да работиш с определена численост. А сега ние какво правим? Вие говорите за Българската академия на науките и казвате така: те имат право сами да определят своята численост, но държавата е отговорна за заплатите. Но този, който е отговорен за заплатите, е отговорен и за числеността, защото това са 2 величини, които винаги вървят едновременно. Ако искате да направим крачка назад, аз нямам нищо против – нека държавата да определя числеността в Българската академия на науките, както това е в някаква в степен в НЦАН, тъй като са второстепенен ръководител, и тогава ще бъдат отговорни и за заплатите. Така е и с университетите. Не знам проф. Кузманова с колко човека работи и не е моя работа да знам. Тя си е ректор и тя определя. Не съм против. Ние имахме разговор с акад. Юхновски да направим едно усилие в тази посока. То е направено, гарантирам за това и ще се появи в подходящата форма с постановлението за изпълнението на бюджета.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, ние се изтощихме от пледоариите на изказалите се преди нас.
Трябва да призная, че в детайли не съм представил своето становище по бюджета, защото го получих сравнително късно днес.
Ще започна оттам, че съм обнадежден, че висшите училища са доволни от бюджета. Така разбирам от проф. Кузманова и няма да говоря по този бюджет. Но ще кажа следното. Ако Вие, проф. Кузманова, сте обърнали внимание на стр. 4, социалните разходи, стипендии, за общежития на студентите са увеличени със 7 %. И като имам предвид инфлацията, мога да ви кажа каква е покупателната способност и как се чувстват студентите при едно увеличение от 7 % на стипендиите и средствата за общежитията.
Вторият проблем, който не всички знаят, е, че не всички в България са на едно ниво на финансиране. Това много добре го знаем. Знаем университетите, които имат много чуждестранни студенти, знаем възможностите, с които разполагат, и т.н. Но има и университети, които не са добре. И това, че 14 университетски ректори се събраха с господин министъра, с премиер-министъра и т.н., това остана някак в общия дискомфорт на стачката някак си назад, въобще не можахме да разберем нищо какво става.
Имам някои забележки във връзка с гаранциите по предвидените пари за оперативните програми на стр. 6. Дали те ще бъдат усвоени, господин министър, при условие, че не е минал първият КОЛ? Като ще въвеждаме делегирани бюджети, защо в тези програми ще участват и общинските съвети?
Ще взема отношение във връзка с науката. Много внимателно изслушах и акад. Юхновски, и проф. Дамянов. Трябва да кажа, че този бюджет мен не ме удовлетворява. Растеж от 0,06 и т.н., който се изразява в някакви цифри… Бях поразен от средната заплата, която получава един служител на Българската академия на науките. Това е мизерно заплащане, господин министър. Трябва да се направи нещо в тази насока.
Напълно споделям Вашите разсъждения във връзка с програмите, за младите научни работници и т.н., защото иначе ще ги загубим безвъзвратно. Съгласих се и с господин Дацов, който каза, че просто нивото на тези проекти е било много ниско за съжаление след един международен одит, към което ние ще се стремим и в бъдеще. Но в случая, ако в определената област от фонда няма развитие и няма добри проекти, то не трябва да се отива на компромис. В науката компромис няма! Или е добър, или да отива в друга област!
Колкото до Българската академия на науките, ще кажа, че те получават от парите, заделени за наука, 268 млн. лв. Петнадесет млн. лв. дават на висшите училища, което е под 6 %. Фактически ние елиминираме висшите училища, въпреки че акад. Юхновски каза, че от 18 до 20 % от научните изследвания се работят заедно с университетите. В този смисъл трябва едновременно да се акцентира върху възможностите на университетите, но трябва да се засили и субсидията за Българската академия на науките – това е справедливо.
За средствата за аспирантите няма да говоря, около 2 – 2,5 млн. лв., сигурно това ще се реши.
Доцент Вълчева каза едно нещо, което е сигурно. Ние очакваме увеличение на броя на студентите следващата година особено по някои специалности, да не се окаже, че парите, които се дават за издръжката на един студент, да бъдат значително по-малки, защото броят им ще бъде значително по-голям. И това трябва да се има предвид. Сигурен съм, че в определени специалности броят им ще бъде 2-3 пъти по-голям. Друг е въпросът… (Шум и реплики.)
Ние определяме издръжката на 1 студент върху, да речем, една поръчка от еди колко студенти за следващата година. Имате ли предвид това нещо и въз основа на това ли се определя? Да речем, догодина ще приемем някаква бройка повече. Повишението на издръжката на студента е толкова. Но това сигурно ли е? Смятам, че бройката догодина ще бъде по-голяма. Това е естествено. Да не говорим, че има специалности, които не си изпълняват и държавната поръчка – няма кандидати при тях.
Аз се съмнявам, доц. Вълчева, защото ако видим децата, които влизат в университетите, те ще бъдат от поколението след 1989 г. Ние имаме намаление на раждаемостта от 120 хил. деца през 1989 г., а сега имаме 68 000. Това означава, че броят на студентите в нашите университети следващите 5 години рязко ще падне.
Ще взема отношение на първо четене в пленарната зала.
Извинете, трябва да изляза, защото днес върви промоцията на Медицинския университет.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинен сте, но ще декларирате ли вота си?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: “Въздържал се”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, преминаваме към становищата на учителските синдикати в средното образование. Те изразиха желание да представят не обща позиция, а поотделно. Ще се съобразя с тяхната воля.
ЯНКА ТАКЕВА (председател на Синдиката на българските учители към КНСБ): Благодаря, господин Местан.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще изразя недоволство от макрорамката на проектобюджет 2008 г. за дейност средно образование. Може би за поредна година и управляващите в България, и дано не се лъжа, дано депутатите да опровергаят моите думи, че и в парламента каквото се вкара от Министерския съвет, се гласува. Базисното, фундаменталното образование в България не е приоритет и с бюджет 2008 г. няма да бъде приоритет.
Когато сте се запознали с макрорамката на бюджет 2008 г., ви е направило впечатление, че при единен разходен стандарт в размер на 1151 лв. за ученик не може да се покрият инфлационните процеси, които са заложени в макрорамката на бюджета – топло, електроенергия и абсолютно всички останали неща, свързани с този стандарт, камо ли да покрият 650 лв., както тук завидяха много хора, накаква средна брутна работна заплата на педагогическите кадри, които едва ли в бъдеще ще я постигнат след м. юли 2008 г.
Дълбоко съм убедена, че от парламентарната Комисия по образованието и науката в парламента няма депутат, който като си е отишъл в неговия избирателен район, не е накарал директорите на различните видове и степени училища да му направят разбивка докога и как ще стигне стандартът и съм дълбоко убедена, че и вие сте убедени в това. Този стандарт дава добра възможност за всички така наречени училища гиганти в България, които не са повече от 250, където има над 1200-1300 деца при средна пълняемост 26 ученици и съответно в прогимназиите и в началните класове средна пълняемост някъде около 24 ученика. Но всички останали учебни заведения в размер на 1674 учебни заведения в страната, които имат под 800 ученика, не говоря за тези с по 35-40 ученика, те така или иначе поради демографски проблеми ще бъдат съкратени, за тях и дума не се отваря, но да кажем за едно село, където има някъде около 500 жители и в селото има училище с около 250 деца, директорите на тези учебни заведения първо никога няма да достигнат тази средна брутна работна заплата, което вие много добре знаете, второ, ще бъдат принудени да съкращават и да редуцират персонал. Трето, ще ги превърнат в търговски дружества, които няма да акумулират печалба, а ще се мъчат с тези пари да задържат заплатите на това ниво, което днес получават учителите и останалият персонал.
С това, уважаеми депутати и господа министри и от Министерство на финансите, които най-после си сбъднахте мечтата, че чрез икономически санкции можете да наложите дискриминационни форми в образованието, се дискриминираха учениците по местоживеене и по социален статус на семейството. Защото тези, които са родени в по-големите населени места, няма да чувстват недостиг на материално-технически и дидактически условия на работа, но тези, които са родени в малките населени места, ще бъдат ощетени, както ще бъдат ощетени и учителите.
Може би тук трябва да си зададете въпроса: нима учителят по география, математика или биология преподава по-лошо в едно малко населено място, отколкото учителя, който преподава в по-голямо населено място? Нима учителят, който работи в по-малко населено място, не спазва учебните планове и програми и държавните образователни изисквания, спрямо този, който работи в по-голямото училище, за да може едните да получават еди какви си възнаграждения, а другите да не ги получават?
Тези разсъждения ги изказах на глас, за да може, ако някои от вас не сте си направили тези разчети, да ги направите, и молбата на трите учителски синдиката е за да може, когато влезе проектобюджетът на първо четене, да бъдете мотивирани, ако желаете, да защитите рамката на бюджета в дейност “средно образование”.
Второто нещо, което искам да подчертая от името на трите учителски синдиката, е следното. За да може д асе случи това, което искаха учителите, за което стачкувахме ефективно 40 дни и петте месеца, когато се мъчехме да водим някакъв социален диалог, защото връчихме нашите стачни искания на 16.06 т.г., ние доказвахме, че стандартът от 1151 лв. ще доведе до това, което казах. Ето защо е необходимо стандартът да бъде увеличен на 1381 лв., за да няма дискриминация на децата, включително и на учителите в зависимост от вида, степента и големината на учебното заведение, в което работят. Защото по закон всеки учител провежда държавната образователна политика, а не политиката на някакво княжество или друго обединение.
Второто нещо, за което бих апелирала към вас, уважаеми депутати, е че в голяма част от определения стандарт, определен за образованието, който виждате в макрорамката на проектобюджет 2008 г., там са нашите вътрешни пари от системата. В този стандарт са вкарани и парите от § 35. Вие бяхте – депутатите – през 1999 г., когато решихте, че трябва да диференцирате с внимание българския учител за това, че той полага много тежък интелектуален труд, при много тежки условия и решихте, че трябва да получава една средна брутна работна заплата за средното образование на 3 пъти в навечерието на 24 май, в навечерието на 15 септември и Коледа. Сега ни вземате тези пари и ги вкарвате в стандарта. И с тях казвате, че едва ли не средната брутна работна заплата ще стигне 650 лв. . Ето защо апелът ни е да оставите § 35 да си бъде § 35 и да функционира съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
И последното, с което бих желала да се обърна към министъра на образованието. Уважаеми господин министър, Вие поехте ангажимента, че от 1 ноември в средното образование ще има 18 % увеличение на началните основни работни заплати. Пуснахте за съгласуване при социалните партньори наредбата. Какво ми прави впечатление? Прави впечатление, че вие правите частично това увеличение само на началните основни работни заплати без допълнителните плащания. Мисля, че това е една подигравка към българския учител, ако то се случи и се допусне, защото Наредба № 1 е един цялостен документ. И не може частично да бъде изменена, а останалите допълнителни плащания, които получава учителят, да не бъдат индексирани с тези 18 %. Моля ви, не допускайте и това унижение за българския учител. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Такева.
Господин министър, сега ли ще отговорите, или да имаме търпението да чуем и трите синдиката? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин Местан.
Веднага бих искал да взема отношение по трите неща, които каза госпожа Такева.
Първо, как може с увеличаване на норматива на издръжка 23,7 % да се постигне увеличение до еди какво си, каквото ние договорихме и след това едната от страните се отказа от това, което вече беше договорила? Това може да стане тогава, когато се уплътнят паралелките.
Госпожо Такева, искам да повторя и пред народните представители нещо, което във Ваше присъствие сигурно около 10 пъти сме дискутирали, включително с вашите експерти и с ръководителите на синдикатите, а именно. Големината на училището е без значение в случая. В случая важното е плътността на паралелките. Не може при училище с 500 деца да има такъв проблем, защото те имат повече от една паралелка във випуск. Ако има повече от една паралелка във випуск, винаги може да има уплътняване. Това може да важи само за много малките училища – там вече това е вярно, където има по 1 паралелка от випуск. Но тогава ние поехме ангажимент и вие се съгласихте с него, макар да не стигнахме до писмено споразумение, да представим още преди Нова година програма или стратегия – не помня как беше наименованието на документа, за защитени училища. И както можете да видите в самия законопроект за бюджета, има отделно перо за защитени училища. Дали ще стигнат или няма – това е нещо, което можем да коригираме. Ако не стигнат, ще дадем други. Но в крайна сметка това е важното.
Да кажа също, че ние задържаме четирите стандарта за различните видове общини в зависимост от гъстотата на населението.
Освен това продължаваме програмата. Това според мен е също важно. Предвидили сме 27 млн. лв. за оптимизация на училищната мрежа, така че общините да могат сами да преценят каква мрежа да поддържат. Ние от София не можем да преценим къде да има или няма училища. Мисля, че това е справедливо и никой не го оспори.
По втория въпрос за § 365. Мисля, че това също беше дискутирано достатъчно ясно. Вярно, Вие не бяхте на това становище. Искам да кажа честно един допълнителен аргумент към всички аргументи, които сме излагали. Ако си спомняте, през м. септември стачката започна с какво – че заплатата на един учител е 300 лв. Извинявайте, но преди увеличението, повтарям, преди увеличението средната брутна заплата е 444 лв. без диференцираното заплащане, а с 13-та заплата става 473 лв. Ето, затова я вкарваме вътре, за да няма недоразумения кой колко получава. Тя пак ще се получи, но няма да се нарича 13 заплата. Защо ще се нарича 13 заплата? Кой в тази страна взема гарантирана 13 заплата? Нищо лошо няма – да, увеличаваме заплатите. Защо трябва да има 13 заплата? Нека да бъде на 12 части вътре в заплатата. Мисля, че това е съвсем справедливо. Защо трябва непременно да бъде 13 заплата, разделена на 3 пъти? Напротив, много учители казваха, че като идвали парите наведнъж, данъкът как скачал и т.н. Ето, сега я разхвърляме, за да няма този проблем.
И последното нещо, за което настоятелно Ви моля: нека не използваме, когато правим поредната дискусия, изрази от типа “Това е поредната подигравка” или “това е поредното унижение за българския учител”! Мисля, че нито едно от двете неща не отговаря на същността.
Всъщност истината е следната. Никой никога не е поемал ангажимент да се увеличи нещо друго от 1 ноември освен работните заплати. Мисля, че то беше достатъчно ясно казано. Нямам нищо против да направим изчисления, тъй като с влизането господин Крумов ми каза, аз не знаех, че има такъв проблем, ще го обсъдим с господин Танев, ще видим колко пари струва и дали е възможно. Но въпросът не е в това. Нека не драматизираме нещо, когато от наша страна няма някаква зла воля.
Вие обаче поставяте въпроса по един начин, който за мен сега ще създаде известен проблем. Приключи съгласуването на проекта и утре доколкото си спомням, постановлението е в дневния ред. Трябва да се направи една малка консултация. Не ми се вижда подходящо сега да го изтегляме.
ЯНКА ТАКЕВА (говори далеч от микрофоните): При съгласуването ние сме написали нашето предложение и не знам защо не е взето предвид. и трите синдиката сме написали едно и също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Защото става въпрос за повече пари.
ЯНКА ТАКЕВА: Работната заплата включва елементи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: За пръв път чувам, че включва елементи. Вие по време на двата месеца стачка обяснявахте, че работната заплата не включва нищо, освен 300-та лева. Сега разбирам, че включвала някакви елементи. Това е много изненадващо за мен. Нямам нищо против, ще седнем още тази вечер с господин Танев…
ЯНКА ТАКЕВА: Средната заплата е…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: 473 лв. – нека да чуят депутатите. И училищата, които ще загинат, не са 1672, както кой знае защо казахте. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, колеги! Аз моля за разбиране. Бих искал наистина, защото средното образование е най-важният въпрос. Всички сме съгласни, че има проблем, който се нарича недостатъчна ефективност на системата на средното образование и че повишаването на ефективността на системата минава през уплътняването на паралелките. Заявявам категорична политическа подкрепа за подобна посока на реформата.
Но ще бъда коректен да поставя въпроса по следния начин. Ако има населени места, в които броят на децата в паралелките не отговаря на представата ни за уплътненост на паралелките и няма възможности за уплътняване (Шум и реплики.) Моля, убеден съм, че господин министърът и господин Дацов ще ме разберат. Когато неуплътнената паралелка не е резултат от липса на политическа или управленска воля на местната власт или на училищното ръководство, какво правим тогава – за мен този въпрос е фундаментален.
Ако една местна власт или училищно ръководство са направили всичко, което е възможно, оптимизирали са мрежата, но въпреки това в единственото училище в средищната система, закриването на което вече прави невъзможен достъпът до образование на децата, въпреки това училището е с 8 единични паралелки, бидейки то самото единично, и в тези паралелки броят на децата е 13-14 деца, ако това училище получава финансиране единствено на базата на норматива на издръжка на един ученик, в сравнение с друго, в което има 26 ученика в паралелката, без това да е заслуга на училищното ръководство, без това да е резултат на реформите, ние не бихме могли да си представим ситуация, при която второто училище да получава два пъти по-голямо възнаграждение.
Но ако в същото това населено място има 2 основни училища с по 1 паралелка, общо 18, и във всяка една паралелка има по 13 деца при налична възможност да слеем двете училища, за да получим уплътненост на паралелката с 26 деца и местната власт, водена от някакви други съображения, има идеята да поддържа и двете училища или поддържа две училища, които са на разстояние по 2-3 км. едно от друго и не желае да ги оптимизира, тогава бихме могли да помислим за финансова рестрикция. Но при равни други условия, когато броят на децата в паралелките не е резултат от волята на местната власт или ръководството, ние не бихме могли да имаме различно финансиране за различните паралелки.
Господин министър, ние съзнаваме, че има проблем, който произтича от това несъответствие. Основният бюджетообразуващ натурален показател е броят на учениците, а от друга страна нормативите за численост на персонала, педагогически и непедагогически, произтича не от броя на учениците, а от броя на паралелките. И този норматив също не е прищявка, а съдържа в себе си идеята за екзистенц минимума за качество на образователната услуга. И е много голяма тема промяната в нормативите. Можем, това не е забранена тема, напротив, много е актуална, но ние трябва да имаме визия за това какво включва пакетът, екзистенц минимумът качество на образователната услуга, за да съобразим с тази визия и нормативите.
Поставям тези въпроси, защото съм притеснен, без това да е официална позиция на правителството, от изявления от рода “тези училища не биха могли да бъдат повече от 30-50”. Аз ще кажа нещо доста по-различно. Възможно е, ако имаме за абсолютен, безспорен критерий, преценката ни дали мрежата се е оптимизирала до представата ни за ефективност и ако общината е направила всичко, което е възможно, и училищното ръководство е направило всичко възможно, и въпреки това има не 50, а 57 училища, би трябвало 57 да бъдат защитените. Ако се окажат 113? Могат да се окажат само 18, отсега не бих искал да гадая какъв би бил броят на тези училища.
За мен тук по-важното е да седнем заедно и със синдикатите да изработим тези реални критерии. И тук вече общ столичен аршин ми се струва невъзможен. Разбира се, ще имаме общи стандарти, но регион по регион, община по община. Отдалеченост на средищното училище от селищното, възможност за извозване на учениците. Ако това е възможно, посягаме на тези 27 млн. от програмата за оптимизиране на училищната мрежа и осигуряваме автобус. Ако не стига капацитетът като брой класни стаи, подпомагаме изграждането.
Искам да благодаря, че тази година най-сетне решихме един проблем, който влачим от години. Един практически пример за оптимизация е Тихомир. Аз ще поканя министъра и всички членове на Комисията по образованието и науката да видят на място какво може да се направи срещу 1 млн. лв. - направи се училище, каквото няма. И закриваме много околни училища срещу тази инвестиция. Каквото е възможно, е направено, и въпреки това има съответен брой училища с неуплътнени паралелки, тук ще помоля за разбиране и обща политическа воля тези училища наистина да получават субсидия, която да не се различава от субсидията в училища, където има уплътнени паралелки, просто защото има повече на брой деца.
Това е категоричната ми позиция. Мисля, че тя е повече от конструктивна, повече от градивна. Лично аз ще пледирам за стриктно прилагане на критериите за оптимизиране, господин министър. Предполагам, че нямаме различия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Нямаме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Бих искал обаче да имаме представа и Вие да възложите чрез инспекторатите господин Танев да събере, да обобщи информация колко биха били училищата, които, явявайки се единствени за средището, няма да бъдат с уплътнени паралелки, за да можем да планираме адекватно и разходите в бюджета за 2008 г. ако тук имаме предвид функционалните критерии, трябва да видим как сме обезпечили бюджетите, включително по отношение ръста на работната заплата.
Смятам, че между първо и второ четене можем да проведем, ако не заседание на Комисията по образованието и науката, за съжаление ние не можем да гледаме предложенията на второ четене, но бихме могли – и това не е табу, да направим едно тематично заседание на Комисията по образованието и науката на тема делегирани бюджети и възможни ефекти и трудности.
Днес получих факс, съжалявам, че не можах сега да ви го размножа. Факсът е от група кметове, които в последния момент преди започване на заседанието са пуснали факса, който поставя реални проблеми. Така можем да имаме превенция от възможните рискове от прилагането на делегираните бюджети.
Извинявам се за дългото изказване, но бях длъжен да го направя, защото го смятам за ключов елемент, свързан с бюджета на средното образование.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Местан, ние нямаме принципно никакви различия. Ако аз и мои колеги сме казвали, че те са 30-50 или някакво ориентировъчно число, то просто е било като илюстрация, че не могат да останат безкрайно много. Да не остане някой с впечатление, че от всичките 3000 училища 2000 ще са защитени – от тази гледна точка. Иначе и по нашите сметки те излизат повече – трябва да призная.
Ако бихте приели такова предложение, ние заедно с Министерство на финансите имаме готовност преди 1 декември да внесем на заседание на Комисията по образованието и науката бройката на защитените училища заедно с карта.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това би било едно тематично заседание, за което пледирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако имате готовност, ние до десетина дена ще я внесем и Вие ще прецените кога да бъде разгледана.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако господин Дацов смята, че има нужда да каже нещо по въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИРДАЦОВ: Изчаквах, защото може би част от въпросите и изказванията ще се повторят.
Първо, искам да кажа, че тази система, която се предлага като реформа, не е екзотична, защото чух определени намеци в тази посока. Ако може да се каже, че системата, която действа в Дания, Швеция, Великобритания, изобщо в най-развитите страни с най-доброто средно образование в Европа, е екзотична, то и нашата система в тази област ще стане екзотична или както бяха изразени квалификациите, ще бъде такава.
На следващо място, искам да ви уверя още веднъж, че тези 650 млн. лв., които бяха обещани като средна заплата, са предвидени и се достигат, когато има определени съотношения, които каза господин министърът –9 ученика на 1 човек персонал и съотношение ученик-учител 12:1. Това съотношение е доста по-ниско спрямо средните за Европа . Мисля, че е проявена достатъчна гъвкавост и има голяма възможност за маневреност в тази област. Мисля, че по никакъв начин не е действано рестриктивно или по подобен начин.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги! Както виждате, във връзка с бюджета за средното образование се появи необходимост от тематично заседание на Комисията по образованието и науката. Смятам, че подобно тематично заседание на Комисията по образованието и науката се налага и във връзка с финансирането на науката. Действително трябва да проведем разговора за науката не във връзка с конкретните параметри на бюджета за 2008 г, а тук е мястото действително да си представим в какви срокове парламентът следва да обсъди една национална стратегия за развитие на науката и научни изследвания – това е изключително важно, защото ако тенденциите са верни, че само 35 % от обявените места за докторанти се заемат, ние трябва да намерим политическия отговор на тази отрицателна тенденция. Разбира се, 10 млн. лв. нарочна програма за докторанти е отговор – политически, управленски отговор, но трябва да помислим доколко това е достатъчно. Наистина ни трябва един тематичен разговор за науката от гледна точка на националните приоритети.
Бях длъжен, понеже приключи разговорът за наука без това обобщение, чувствах се длъжен да изразя позиция…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как е приключила, ние не сме се изказвали?!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, проф. Станилов.
КРУМ КРУМОВВ (председател на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми дами и господа представители на правителството! Госпожа Такева изрази нашите общи позиции, но има няколко неща, с които искам да запозная комисията. Съжалявам, че министърът все още не е тук, но предполагам, че господин Танев ще му предаде казаното от мен.
Относно наредбата за заплащане на учителския труд беше казано, че сме разговаряли само за заплати. Заплатите, които получаваме, са по Наредба № 1 за заплащане труда на работещите в системата на средното образование. Тя е цялостен комплект. Не може един лекторски час да е 4 лв. и да го оставим пак толкова, защото ако сложим 18 %, стават 4,78 лв., защо да говорим за такива дребни суми, които ще са от порядъка на 400-500 хил. лв. за всички допълнителни заплащания по думите на господин Танев. Смешно е да се говори това, но ние настояваме за това и ще следим да се случи.
По повод на допълнителното трудово възнаграждение или т.нар. 13 заплата, разделена на 3 части и господин министърът каза, че е добре да я включим към месечната заплата и така заплатата ставала 473 лв., не знам каква е спрямо 1 юли, като се слагат 29 лв.
Сумата, която се разпределя сега, доколкото си спомням, в § 35 е записано, че една брутна работна заплата се разпределя на 3. И тук идва големият проблем. Тъй като заплатата, която се разпределя сега, е 348 лв., не е съобразена дори с увеличението 1,18, затова се слага 29 лв. отгоре. Ако искаме да бъдем перфектни за момента, тъй като средната брутна работна заплата с това увеличение от 1 ноември става 524 лв., би следвало да бъде 44 лв. на месец това възнаграждение, след като ще изчезне изцяло така, както е предвидено, за 2008 г. Ние не сме съгласни с това.
Или, ако тези пари ще изчезнат, те трябва да бъдат сложени. Ние подозираме, че тези пари, които са около 50 млн. лв., се вземат и се слагат в нарастването на работната заплата, но без да се отчита този елемент.
Отделно, с нарастването на средната брутна работна заплата би следвало да расте и това допълнително трудово възнаграждение.
За цялата тази работа през 2008 г. – говорим само за допълнителното трудово възнаграждение, трябват около 50-55 млн. лв.
Освен това и господин Дацов намекна, че видите ли, 650 лв. средна брутна работна заплата ще се случат в училище, което отговаря на критериите средна пълнянемост, брой деца в паралелките, а при другите няма да се случи.
Тук си задаваме следния въпрос, аз го задавам към вас, за който намекна и госпожа Такева. Помислете си за следното: учител математик в едно училище с 300 деца ще бъде принуден да взема много по-ниска заплата от друг учител, който работи в по-голямо училище. Единият по-малко математик ли е от другия? Може да се случи точно обратното. Тук трябва да се мисли конструктивно. (Шум и реплики.)
Възприехме също и диференцираното заплащане, то ще си върви, но делегираните бюджети сами виждате, че крият опасност, която не е маловажна.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин Крумов, моите уважения. Но ще Ви помоля да се съсредоточите върху нещата, които не са казани досега, защото има колеги-народни представители, които не са вземали думата.
КРУМ КРУМОВ: Цялата работа, която говорихме дотук – за да се случи 650 лв. брутна работна заплата към бюджета за образованието, трябва да бъдат добавени още 138 млн. лв. И около 50 млн. са необходими за допълнителното трудово възнаграждение. Благодаря.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Аз също Ви благодаря. Дотолкова, доколкото и госпожа Такева каза, че изразява обща позиция, господин Томов, не знам дали искате да вземете думата? Имате ли нещо съществено, различно от казаното до този момент?
Колеги, времето наистина напредна страшно много. Апелът към всички, които биха искали да се изкажат оттук нататък, е нека се говорят неща, които не са чути до този момент, да бъдат кратки и конструктивни. Благодаря.
АСПАРУХ ТОМОВ (председател на Независимия учителски синдикат): Тези аргументи наистина трябваше да бъдат чути, затова тук не става дума за повтаряемост, а за аргументи, които говорят за това, че съответната политическа линия е възможно да бъде рискова.
Тук чуваме, че ще има работно заседание – особено доволни сме от това и че ще могат да се проиграят всички възможни варианти в зависимост от плътността на учениците в рвазличните училища и да се намерят и демографските райони с ниската плътност. Защото проблемът е от ниската плътност – оттам идват и другите неща.
Две неща искам да повторя - § 35.
Обръщам се към народните представители и представителите на министерството с един не аргумент, а даденост. Някога държавата, признавайки престижа на учителската професия, е позволила и е дала тези 3 допълнителни възнаграждения, не 13 заплата, на 3 светли дати. Това е елемент от грижата на самата държава, от нейната отговорност към престижа и авторитета на учителския труд. Не позволявайте този парламент и това Народното събрание в тази година да бъдат тези, които ще отнемат този престиж. Говоря от гледна точка на психологията на българския учител. Утре ще се каже така: точно този парламент с точно тази тройна коалиция ни отнеха това, което доказваше нашия престиж и авторитет пред нацията. Не става дума за 13 заплата, а за професионална гордост и професионално признание.
И един допълнителен аргумент към бюджета. Делегираните бюджети така или иначе трябва да се въвеждат от директорите. Но и в работното споразумение, което така или иначе не подписахме, достигнахме до общо съгласие. Имаше текст, който гарантираше една отговорност на директора към социалните партньори – педагогическия съвет и работещите пилотно училищни съвети. Текстът тук е такъв, че е даден авторитарно – дадена е единствено възможност на директора да разпределя и определя бюджета на училището. Не искам да повдигам въпроса за това доколко са обучени директорите и доколко част от тях могат да бъдат меркантилни, подвластни на настроения и на груповщини в самото училище. Затова настояваме този текст, който е в работното споразумение, който дава възможността директорът да консултира бюджета с педагогическия съвет, училищния съвет и синдикатите, да бъде върнат. Там към този текст има и допълнения, че той на 3 месеца дава отчет във ввръзка с изпълнението на този бюджет, свързан с делегирания бюджет.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин Томов.
Колеги, след като чухме нашите гости, има ли изказвания от ваша страна?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Много се разтегна нашето заседание. Същността, смисълът на неговото провеждане е обсъждане в Комисията по образованието и науката. Но ние изслушахме и министъра, и заместник-министъра, и гостите, и трябва да си кажем мнението.
Смятам, че този бюджет като цяло е същият рестриктивен бюджет, какъвто беше и при предишните правителства, защото е подчинен на една и съща философия – на монетаристичната философия на Фридмановата теория. Това за някой нищо не значи. Финансиститие знаят какво значи точно. Фридмановата теория е монетаристична и в България се прилага в най-чист вид, така както не се прилага в никоя европейска страна.
По тази причина са загърбени науката, културата и образованието и ако сега има известен растеж, на който мнозина тук се радват, причината за него е само общественият натиск, изразен в стачката на учителите, които единствени в това заспало наше общество посмяха да протестират истински. Това може да ви звучи радикално, но за мен е самата истина.
По философията на бюджета за науката и образованието ще се спра върху този за наука, която ми е по-близка, по бюджета за вишето образование, по които имам известна квалификация, така да се каже.
Философията, върху която е построен този бюджет, също е сбъркана. Първо е сбъркана с тенденциозното отношение към Българската академия на науките. С 3 изречения искам да кажа защо. Защото никой не се е замислил каква е причината. Причината е тази, че за 18 години – още от началото на прехода, беше въведен в българското общество един мит – че Българската академия на науките е едно тоталитарно учреждение, създадено от болшевишката власт, което няма място в новото ни демократично общество. Никой не обръща внимание, че в Унгария, в Австрия, в Чехия, в Словакия, в Полша съществуват такива академии и никой не ги закрива, не ги съкращава, а напротив – увеличават се заплати, увеличават се брой учени и затова тези страни са далече преди нас.
Аз си мисля, че този мит, който продължава да бъде раздухван в медиите, че Българската академия на науките трябва да бъде ликвидирана, че там нищо не правят, нищо не работят, е напълно непродуктивен и напълно погрешен и ще доведе нашето общество до задънена улица. Самият факт, че учените от Българската академия на науките и преподавателите от висшите учебни заведения са вкарани в това съкращение – 12-процентово, както на бюджетните служители, е цинизъм – не се срамувам, не се боя да го кажа, по простата причина, че те не са чиновници и не могат да бъдат такива по същността на своята работа. И след като уж изпълняваме приетата Лисабонска стратегия, ратифицирана от България, след като говорим всички тези неща за науката, за познанието, за високата му стойност, и тук пише, че научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната, а предлагаме 12-процентно съкращение на тези хора, за какво да говорим по-нататък?
Тенденциозното отношение към БАН е признато дори от колегите от университетите, които винаги са се явявали донякъде като конкуренти на БАН и са я критикували за това или за онова.
Искам да кажа следното нещо. Тук господин министърът изложи едни концепции, напр. каза, че сега трябва да бъдат водещи университетите, че трябва да се обръща внимание и се дават пари за младите научни работници и т.н. Искам да кажа, че в науката е водещ онзи, който може. Който не може, не може да бъде водещ. На неможещия в университет или в академия и да му налееш пари, той пак не може. Затова оценките, които се дават за българската наука, не се дават в България, а се дават вън от България. И ще кажа нещо, което мнозина не знаят. На същия този Американски институт за научна информация ICAC (Ай Си Ей Си) има едно заключение, което малцина знаят, а тези, които знаят, не му обръщат внимание: в света, откакто съществува понятието наука, на всеки 400 научни заглавия 1 е от български учени, което извежда България на 36 място в света по наука изобщо. И всички автори на научни заглавия вие сега искате да ги съкратите с 12 %!
Второ, отнася се за млади и стари учени. Няма такава работа! Има учени, които могат, и учени, които не могат. Докторантите се учат, те не произвеждат наука. Ненапразно се казва научно-образователната степен “доктор”. Доцентът не е стар учен. Доцентът е възрастен учен във физиката и математиката, но в историята и археологията той е съвсем млад учен. Това е от спецификата на науката и е признато от цял свят. Това са азбучни истини, които не искам да повтарям по 100 пъти, които само повтарям, но няма никакъв резултат. Затова колективите, които се съставят за решаване на една задача, трябва да има от всички поколения, и младите са малко не по друга причина, а защото с 250 лв. докторантска стипендия и с 400 лв. докторантска заплата на асистент не иска да дойде. Имам 3 случая на мои докторанти, които идват, изкарват си доктората, не си написват дисертацията, вземат си дисертацията и си заминават. И нищо не можеш да им направиш. Дори не можеш да ги осъдиш да си върнат стипендиите. Имам докторанти, които защитиха докторски степени, единият работеше като геолог, понеже има геологическо образование, а другите двамата работеха едновременно като учители и благодарение на огромните си усилия написаха дисертации и влязоха в системата. Сега обаче вече единият не може да работи в системата като учител, другият не може да работи като геолог и се съмнявам дали ще останат – затова няма млади учени. Качественият млад човек не може, какъвто и ентусиазъм да има, срещу 350-400 лв. няма да седи, каквото и да правите, както и да ги въртите!
Сега по фонд “Научни изследвания” фондът наистина може да има 30 % от възнагражденията, но това е един вид премиално възнаграждение. Основното му възнаграждение е навсякъде по света. Напр. в Бразилия стипендията на аспиранта е 1500 долара. За какво говорим?! Нали сме европейска страна, нали сме в Европейския съюз? За какво изобщо говорим. И казвам това на господин заместник-министъра. Той казва, че аз говоря празни приказки, когато аз казвах, че те раздават парите, както падне. Обаче в следващите изречения, господин заместник министър, Вие казахте, че тези проекти не са качествено изпълнени. Ето, затова не са качествено изпълнени. Защото няма прозрачност, а няма прозрачност, защото не е приета стратегията и не се работи по правила – ясно указани, публично изредени правила. Науката е такава работа, че както и да ги събираш, ако събереш 10 души учение, които работят “спято” – в един екип, след 2-3 години този екип деградира, започват да се сговарят помежду си, така е в целия свят, академичната наука е такава, нищо не може да се направи. Те започват да се сговарят помежду си, започват да си раздават проекти, не ги изпълняват, както трябва, и всичко рухва. Рядко излиза нещо. Затова прозрачността и общото обсъждане – не само в комисията, а в съответните научни съвети към отделните институти и звена – това може да доведе до повишаване на качеството.
Що се касае до Българската академия на науките, искам да ви кажа, че това наистина е безобразие – и със заплати, и с пари за научни изследвания. И ако някой иска да ликвидира Българската академия на науките, нека да си признае публично – пред парламента, пред обществото и в медиите. Аз имам едни подозрения там, но ще ги кажа в пленарната зала. Аз ще внеса писмено предложение процентното увеличение на субсидията за БАН от 13,3 да стане 20 %, която е средната – подчертавам, средната субсидия. И тези пари знаете, че на фона на огромните бюджети и натрупан излишък са едно нищо. И със самия министър на финансите миналата година се разправяхме за това нещо. Дори сега, когато започне дебатът, аз ще извадя стенограмите от миналата година – какво съм го питал и той какво ми отговори. Ще припомня и на господин Петър Димитров какви речи държа – “Професоре, дайте да се обединим и да издействаме повече пари”, но той стана министър и не знам какво е направил в този смисъл. Всичкото това нещо ще го кажа в пленарната зала, но то не бива да остане в празното пространство. Или науката, културата и образованието са приоритет, или не са! Това исках да кажа.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на проф. Станилов.
Има още желаещи за изказване.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, смятам, че дискусията ни беше изключително конструктивна. Господин председател, тонът, който зададохте – да бъдем отворени, да изслушаме нашите гости, аз съм удовлетворена, смятам, че това се случи на това заседание.
Тъй като обаче явно от това, че заседанието продължава вече доста, започнаха да се повтарят едни и същи неща, правя процедурно предложение да прекъснем изказванията и тези гости, които искат да подчертаят акцентите в своите изказвания, да бъдат поканени да ги предоставят писмено.
В този смисъл, господин председател, колеги, правя процедурно предложение да прекъснем изказванията и да минем към гласуване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Съгласно правилника на Комисията съм длъжен да поставя на гласуване това процедурно предложение. (Шум и реплики.)
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Бих желал да кажа нещо съвсем кратко.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: От една страна, съм длъжен, от друга страна, член на Комисията иска думата.
Преди да подложа на гласуване процедурата, господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа заместник министри, дами и господа, ще бъда много кратък. Ще отправя един апел към колегите от Комисията. Аз лично ще гласувам на първо четене внесения законопроект за бюджета на страната за 2008 г., но моят апел към всички вас, колеги, е да положим усилия, за да подкрепим усилията на министър Даниел Вълчев и на акад. Юхновски в търсенето на един по-благоприятен вариант за субсидия за БАН, който да отговаря като ръст поне на разходите за 2008 г., съизмерим с ръста на разходите средно за висшите училища – това е моят апел към вас и моето кратко изказване. Смятам, че по този начин ще бъдем полезни и на министъра. Той неслучайно каза, че неговите усилия в тази посока явно са факт и са сериозни. Има усилия и на Българската академия на науките и лично на акад. Юхновски. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, има направена процедура от госпожа Калканова. След като я гласуваме, не мога да дам на никого думата.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
За 15, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение се приема с мнозинство, поради което обявявам края на разискванията и преминаване към гласуване.
Моля за разбиране нашите гости, които не можаха да изразят вербално позицията си, но биха могли да го направят в писмена форма. Поемам ангажимента техните становища да стигнат до всички членове на комисията.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на пленарното заседание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. под № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г. , да гласува.
Господин Дацов, в този проект за решение трябва ли да добавим нещо за съдебната власт? (Оживление.) Вече не.
И становището на МС за бюджета на съдебната власт – обръщам внимание, че така трябва да бъде в проекта за решение, да гласува.
За 13, против 1, въздържал се 1.
С толкова гласа Комисията по образованието и науката ще предложи на пленарната зала подкрепа на бюджета.
Благодаря за становищата, изразени в проекта. Дай, Боже, да ги вземем предвид между първо и второ четене.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Стенограф:
Виржиния Петрова
110 374 знака общо