---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 05.03.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги! Имаме кворум, откривам заседанието с една единствена точка по дневния ред:
1. ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ОТНОСНО КЛЮЧОВИТЕ ПОСЛАНИЯ КЪМ ПРОЛЕТНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Гости на днешното ни заседание по т. 1 са: господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, госпожа Екатерина Виткова - заместник-министър, госпожа Росица Велинова – директор на дирекция “Евроинтеграция и международно сътрудничество” в Министерство на образованието и науката, експерти от дирекция “Европейска интеграция” и на Народното събрание.
Уважаеми колеги! Във връзка с тази точка предоставям думата на господин министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за поканата. Без да имам много добра представа за това, с което се е занимавала комисията през последните 7-8 години, мисля, че за първи път се прави такова обсъждане и според мен това е добре.
Практика на Европейската комисия е всеки един от европейските съвети да прави съответните заключения. В много държави е практика тези заключения да се изготвят не само от изпълнителната власт, но при тяхната подготовка да се консултират и националните представителни събрания. Радвам се, че парламентът ще участва в обсъждането на тези заключения.
Съвсем накратко ще кажа, че това, което след малко ще ви изложи госпожа Виткова и което се предлага да бъде българска позиция, не се различава съществено от нещата, които са дискутирани на двата съвета, в които участвам като министър на образованието и науката, от една страна на Съвета по образованието, култура и аудиовизия, където се разглеждат въпросите на образованието, било училищно или висше, от друга страна Съвета по конкурентоспособност, където се разглеждат въпросите на научните изследвания.
Както знаете, пролетният Европейски съвет ще се проведе на 13-14 март. Ние сме в процес на подготовка на становището на България.
Моля госпожа Виткова – ресорен заместник-министър, да изложи накратко основните акценти, които се готвят в Европейският съюз. Ако по-нататък има въпроси, ще се опитам да отговоря на политическите от тях. Ако има и други въпроси – било по процедурата, било по по-специализирана тематика, с ваше съгласие бих помолил госпожа Велинова да вземе отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя акцентите, които са включени като основни препоръки за политики в областта на образованието и науката в проектодокумента за ключовите послания на пролетния Съвет на министър-председателите на страните-членки. Както каза господин Вълчев, те са били предварително обсъждани на съвети на министрите и в техния редактиран вид ние сега всъщност даваме позиция по окончателния проектодокумент.
Като цяло предлагаме да се подкрепи този проектодокумент, в чието създаване сме участвали активно. Ще ви представя съвсем накратко акцентите.
В областта на образованието и науката основните препоръки към държавите членки са да обърнат внимание на проблемите на рано отпадащите от образователната система, както и на проблема с ниската четивна грамотност на учениците, който се оказва общоевропейски проблем. Счита се, че без тяхното навременно разрешаване и вземане на адекватни мерки е трудно и почти невъзможно да се постигнат целите на Лисабонската стратегия. В този смисъл България участва в т.нар. отворен метод на координация между държавите членки, който е характерен за областта на образованието и в който се поставят общи цели, различни индикатори в областта на образованието и науката, а всяка държава членка от своя страна определя националната стратегия, чрез която да достигне тези показатели и съответно ги отчита на определен период от време.
Освен намаляването на отпадащите и повишаването на резултатите, свързани с ниската четивна възможност, като трети акцент в областта на образованието се посочва необходимостта все повече хора в зряла възраст да се включват в процеса на учене през целия живот, да обновяват своите умения и така да имат по-добра обществена реализация, както и да допринасят по-ефективно за икономиката на съответните държави членки. Това е процес, за който отговаряме съвместно с Министерство на труда и социалната политика, където предстои да се предприемат по-нататъшни стъпки за активизирането му. За съжаление България отчита един нисък процент в процеса на учене през целия живот.
Четвърти акцент в посланията за образованието и обучението, който се смесва и с посланията в областта на науката, е активизиране на мобилността. Под “мобилност” се има предвид както мобилността на студентите, преподавателите, така и мобилността на учените. Целта е да се премахнат всички бариери пред така наречената пета свобода, а именно свободата на движение на знанието – ново понятие в европейската терминология. Съответно държавите членки трябва да допринасят съществуващите пречки пред тази мобилност да се премахват и да се създават все повече улеснения в тази посока.
Специален акцент в тези послания се обръща на триъгълника наука-изследвания (иновации)-образование. Този път посланието е, че в този триъгълник трябва да се засили компонентът образование, в смисъл че трябва да се засили образованието за наука и изследвания, за да се подпомогнат тези три тясно свързани процеса. В този смисъл има препоръка учебните програми да се обновяват така, че да стимулират повече творчеството и иновациите още сред учениците.
В областта на науката проекти, определени като ключови, са проектът “Галилео” – проект за независима сателитна система на Европейският съюз, проектът за Европейския технологичен институт, който най-вероятно ще стартира тази година, а някъде към средата на годината ще се знае и къде ще бъде неговата централа; също така проектът за Европейския съвет за изследвания, който е структурата, която ще финансира изключително фундаментални изследвания в областта на науката, както и съвместните технологични инициативи, които също са в процес на стартиране.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Виткова.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Струва ми се, че наистина е необходимо във връзка с тази точка да изкажем няколко съображения във връзка с процедурата, въобще за диалога между комисите на парламента и Министерския съвет, въобще за диалога между Министерския съвет и Народното събрание, защото в писмото на председателя Пирински до Комисията по образованието и науката ние четем, че “във връзка с важността на приетите документи от Съвета по образование, младеж и култура той предлага Комисията по образованието и науката да разгледа ключовите послания и позицията на България на свое заседание и да вземе отношение по тях.”
Интересен ми е изразът “отношение по тях”. Явно, ние можем да вземем отношение, но това обсъждане не може да завърши с акт на нашата комисия, нито пък с гласуване на каквото и да е становище, защото в условия на трансфер на суверенитет Министерският съвет има задължението да прилага пряко европейското законодателство, в т.ч. и всички актове на Европейския парламент, както и на Съвета на министрите на Европейският съюз. Именно това обстоятелство поставя въпроса при тези условия какви ще бъдат отношенията между парламента и Министерския съвет по-общо и между Министерския съвет и парламентарната Комисия по образованието и науката. Неслучайно точката е озаглавена: “Информация от Министерство на образованието и науката”.
Струва ми се за важно да кажем, че това заседание и разговорът, който имаме между нашата комисията и екипа на министъра, е проява на новия формат на взаимоотношения между парламентарна комисия и министерство в условията на пряко действие на трансфера на суверенитет.
Моля да ме допълните или да ме коригирате, ако тези ми разсъждения не са в правилната посока. Останах с впечатление, че наистина е добре тези позиции на българското правителство, както това се прави на настоящето заседание, да бъдат споделени със специализираната парламентарна комисия, за да не се създава усещането, че е възможно позицията на българското правителство да се различава или има нюанси на различия от позицията на българския парламент или на Комисията по образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Така са нещата, както ги казвате. Може би не е лошо да кажа няколко думи за самия процес на оформяне на позицията на България, да го припомня, защото без съмнение вие го знаете.
Преди всяко заседание на Съвета на министрите, независимо в коя област, се извървява път, отдавна известен. Първо нашият представител внася съответните точки с предложение за позиция в Съвета по европейки въпроси, който е орган към Министерския съвет. Там са представени всички министерства, екипа на министър-председателя. След като получим одобрение, съответният министър го внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет.
Ние сме мислили още преди дали е възможно ресорните комисии в парламента да бъдат обхванати в този процес, но технически според мен това не е възможно, защото ние получаваме 2-3 дни по-рано окончателния документ, по който ще се работи и дори имаме проблеми с тази процедура, защото веднага трябва да се свика Съветът по европейски въпроси. Доколкото заседанието на Министерския съвет е само един път седмично, това понякога създава определени проблеми.
Най-многото, което бихме могли да направим, ако желаете, е да предоставяме по една информация. Трябва да кажа, че по-голямата част от точките са технически. В случая обаче става въпрос за нещо друго, тъй като европейските съвети са по-сериозен формат, в който участват правителствените и държавни ръководители на Европейският съюз. И когато има такива европейски съвети няколко пъти през годината, е по-добре да се спрем върху това, иначе, откровено казано, няма как да стане тази работа. Да не говорим, че това все пак са правителствени позиции. Не знам от конституционна гледна точка доколко е необходимо да има, всъщност не е необходимо да има такова информиране.
Но ако вие искате в някакъв форта да бъдете информирани, за нас няма проблем, дори би било добре.
По-скоро си представям идеята на господин Пирински и доколкото съм информиран, такава е практиката в много държави – парламентът да бъде информиран не толкова, за да вземе решение и да каже: “Да, много ви е хубава позицията”, колкото, ако има нещо, което от национална гледна точка го притеснява или счита за важно или не толкова важно, той да има възможност да изкаже своето становище преди оформянето на окончателната позиция. Нека решим как да бъде, ние ще се съобразим изцяло с едно такова решение, независимо дали има или не процедурни основания.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Оставам с впечатление, че съм правилно разбран.
Действително, динамиката на самия процес на взимане и съгласуване на решения на Европейският съюз предполага процедура информиране, включително и постфактум за някои позиции. Но когато процедурата позволява това и е в интерес, ако се цели българската позиция да придобие по-голяма тежест или да има нужда от съответна парламентарна подкрепа, когато процедурата позволява това, при добра воля от страна на Министерския съвет и по Ваша преценка би могло да се случи и предварително, но общо взето, пак повтарям, това е въпрос на добра воля и на диалог между институциите в България – няма пряко задължение на Министерския съвет било по Конституция, било по друг акт.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми дами и господа! Повдигнахте много важен въпрос, който се дебатира и в рамките на парламентарните групи – как ще си взаимодействаме в новия контекст, в условията на Лисабонския договор, по какъв начин парламентът ще участва при формирането на националните позиции.
Искам да кажа, че когато направихме третата частична ревизия на Конституцията, предвидихме, че Министерският съвет предварително ще запознава Народното събрание с позициите, които има намерения да поддържа. Това тогава беше много оспорвана теза, защото се очакваше, че ако се приеме договорът за конституция, се отива към по-стриктна централизация на европейско равнище и при една ускорена динамика много рядко Министерският съвет ще може да се обръща към Народното събрание. Но логиката в Конституцията е заложена, ние сме в силна позиция като Народно събрание. Работата е там, че в ПОДНС сме делегирали на една комисия – на Комисията по европейски въпроси, да следи за позициите на Министерския съвет и начина, по който те се защитават в Съвета на министрите.
Хубавото е, че в сферата на образованието трансферът на суверенитет е минимален и се прилага т.нар. открит метод на координация, който, подобно на националната сигурност, където е най-крайният вариант, всяка държава-членка на ЕС има грижа за собствената си национална сигурност и Европейският съюз не може да се намесва по тези въпроси, така ние сме водещи в това отношение, както беше правилно подчертано, този открит метод на координация предполага формулиране на общи цели, а всяка държава членка определя стратегията, набелязва своите собствени програми и т.н.
От тази гледна точка, когато нещата не са уредени, аз приветствам господин министъра и неговия екип, че днес се явиха пред нас, защото няма изрично изискване в ПОДНС тази позиция да се съгласува във всички случаи, но тази опция винаги е въпрос на добра воля за търсене на взаимодействие, още повече когато става дума за такива послания, които ориентират дейността в средносрочен план. Очевидно е, че българските позиции са в подкрепа на подготвеното от словенското председателство. Това е разбираемо, защото България има много постижения в тази област, с които може да се похвали пред европейските медии, с които ще се среща господин министърът. Още повече ние нямаме редица проблеми, за които те споменават, най-вече свързани с мултиетническите общности, емигрантските вълни и други такива, но си имаме наши собствени български проблеми, като аз смятам, че част от тях са свързани с недостига на финансови ресурси.
Много искам да обърна внимание, че по редица пунктове в други дейности на Европейския парламент и неговите помощни органи се разработват неща, които имат отношение към финансовото обезпечаване на инициативи, свързани с Лисабонската стратегия за развитие на образованието и т.н., и някак си тези неща не се координират, не се съгласуват. Може би този Съвет към Министерския съвет трябва много по-стриктно да следи какво се обсъжда в Европейският съюз.
Ще дам пример, защото и самите министри ще имат нещо като игрови елемент, ще обсъждат дадена ситуация във връзка с прилагане на открития метод. В качеството си на наблюдател в Европейския парламент и след това за половин година депутат мога да кажа, че в Комисията по вътрешния пазар много интензивно се обсъждаше въпросът за така наречения броудбенд - за безжичния интернет. Там се взе много активна позиция, тай като покритието в Европа е отишло много далеч. Техният проблем е за големи градове и зони, където не могат да стигнат по друг начин и именно в тези направления трябва да се търси решение. И тогава, правейки сравнително изследване къде се намираме ние, се оказа, че тук на Балканите нашите младежи са измежду най-грамотните в компютърно отношение, макар че стандартите не са изключително високи, но има такава страст, такава тенденция и проблемът за много от тези млади хора в България е, че те нямат лични компютри. И броудбенда е едно от средствата. Лично аз имам усещането и се опитвам да проследя това. С англичаните успяхме да се договорим, че за България и Румъния – понеже те бяха другата заинтересована страна за градските зони, ще са нужни доста сериозни средства за насърчаване на достъпа до мрежата, още повече, че България с над 30 % проникване сме в по-добра позиция дори от съседна Гърция.
Иска ми се да апелирам да се направи преглед на движението на подобни средства, да стигат те до адресата, защото от това, което се говори в посланията, е очевидно, че са нужни финансови ресурси. Трябва да се види докъде достигат и докъде отиват тези резолюции на Европейския парламент, дали можем да разчитаме за търсене на финансова подкрепа за подобни начинания. Иначе, смятам, че по тази тема е отхвърлена сериозна работа, приветствам положените усилия и смятам, че можем да подкрепим позицията такава, каквато е предложена от министъра на образованието и науката.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател, аз също ще взема отношение по-скоро по процедурния въпрос, който обсъждаме в момента. Иначе по същество материалът, който ни е предложен, и приоритетите в рамките на стратегията смятам за неща, които безкрайно много сме обсъждали и са предмет на конкретни законодателни и дори не само на законодателни инициативи, по много от тях ние вече работим.
Конкретният ми въпрос към Вас, господин министър, е следният - на базата на това, което казахте на процедурата за обсъждане в Министерския съвет .
Може би преди всяко заседание на Европейския съвет по съответната политика – в случая говорим за политиката в областта на образованието, е добре Вие да правите преценката и да ни запознавате с неща, които са политически теми и от тях произтичат конкретни политики. Очевидно тук в Комисията по образованието и науката не е нужно да получаваме цялата техническа информация, защото ако коректно съм Ви разбрала, Вие казахте, че по-голямата част от информацията преди заседанията на Съвета на министрите е от техническо естество.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Четиридесет и осем часа по-рано получаваме материалите. Иначе не съм против, но кажете, можем да помислим.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Може би по-глобалните неща, от които произтичат определени политики, както каза и господин Близнашки – политики в рамките на Европейският съюз, които можем да разгърнем тук, както и обратно – политики, които тук се осъществяват и биха били интерес в рамките на обсъжданията в Европейския парламент.
Как да бъде прилаган този критерий – отсяване на политическите от техническите въпроси.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Калканова.
Уважаеми колеги, пропуснах да изразя мнение по съдържателната страна на документа. Мисля, че ние едва ли бихме имали бележки. Мисля, че документът и позицията на българското правителство заслужават да бъдат подкрепени. И без да официализираме това като становище на Комисията по образованието и науката, ми се струва, че бихме могли да отразим една консенсусна позиция в стенографския протокол от това заседание.
Що се отнася до процедурния въпрос, мисля, че самият факт, че провеждаме тази среща, показва, че ние ще бъдем в режим на диалог с министър Вълчев. За мен е несъмнена и декларираната от него готовност при възможност да се споделят позициите.
Но действително, когато самият Министерския съвет получава някои от материалите няколко дни преди заседанието на съответния съвет на министрите, явно ще се налага в тези случаи да получаваме информацията и постфактум. Това налага и самата динамика на вземане на решения в Европейският съюз. Мисля, че тук трябва да проявим достатъчно разбиране и взаимна коректност, господин министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, ако искате, можем да направим следното. Когато България се готви за заседания на Европейския съвет, би могло да продължи практиката, както и досега. А в останалите случаи предлагам да направим така: това, което ние внасяме в Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, едно копие да идва до председателя на Комисията по образованието и науката, вие да прецените дали представлява интерес и на следващото заседание бихме могли да ви информираме. Това информиране ще бъде пост фактум, но имайте предвид, че в Съвета по образование, култура и аудиовизия нещата се развиват доста бавно, там по един документ се работи твърде голям брой заседания, така че едва ли ще има нещо кой знае какво изненадващо.
Малко по-различно е положението с конкурентоспособността, където също има документи, напр. Зелената книга за европейското изследователско пространство. Тя се готви вече повече от година. Госпожа Виткова спомена и за Европейския технологичен институт.
Тук-таме има някои въпроси, които са по ад хок.
Но, ако считате за правилно, преди всеки следващ съвет, независимо за кой от двата съвета на министрите става дума, ние ще изпращаме по едно копие с позицията на България така, както я е гледал Министерският съвет или ако има възможност – и по-рано, но това е много рядка хипотеза. И не знам, честно казано, дали си заслужава по всяко едно нещо да се свиква комисия. Една част от нещата са много технически. В момента не бих могъл да покажа мостра, както направи господин Близнашки, но наистина въпросите са много. В някои случаи става въпрос за изслушване и т.н. Обикновено има една-две точки, по които има дебат, които са важни и по които се взема решение.
Важно ще бъде напр. решението за Европейския технологичен институт. То може би няма да засегне пряко България, но ние не сме сред страните-кандидатки за седалище на този институт. Но все пак е важно как ще се установи седалището – дали да бъде на едно място или както напоследък надделява становището различните му звена да са пръснати в различни европейски държави. Може би няма да е лошо при следващ повод да внесем информация в кои инфраструктурни мрежи България би било уместно да участва, извън известните Кораба-академик и Роженската консерватория. Има според мен някои добри възможности за т.нар. дигитална инфраструктура, т.е. различни мрежи, които да се управляват от България. Има доста интересни неща и част от тях надхвърлят техническото измерение на въпроса. С най-голямо удоволствие ще изпращаме такава информация преди или около всяко заседание на съвета. Но, примерно, когато на последния съвет министър Орешарски отпътува, той вече беше излетял, когато в Министерския съвет потвърдихме неговата позиция. Но примерно по екофинс нещата са изключително динамични.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Мисля, че се изясниха нещата и вървим към процедура, която ще удовлетвори колегите от комисията.
Аз от своя страна се ангажирам, когато получим какъвто и да било материал от министър Даниел Вълчев, незабавно да го размножа и той да стигне до вас. И независимо дали той е предимно технически, а и не само технически, ако прецените, че има необходимост да получим допълнителна информация от министъра, ще свикаме по необходимост и заседание. Но фактът, че при първа възможност ще бъдем информирани и оттам нататък ще имаме възможност да преценим дали има необходимост от допълнителен разговор с министъра, мисля, че би трябвало да удовлетвори всички.
Мисля с това да приключим, освен ако някой няма желание да се изкаже по същество по самите позиции на България.
Ако не, да благодарим на министър Вълчев и екипа му в това заседание.
По точка Разни не виждам желаещи за изказване.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стенограф:
Виржиния Петрова
23 235 знака общо