---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 09.04.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, позволете да открия заседанието на Комисията по образованието и науката, имаме кворум.
Искам да извиня председателя на комисията, който в момента участва в работата на политическия съвет на коалицията.
Пред вас е предложението за дневен ред:
1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
2. РАЗНИ.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
На днешното наше заседание са поканени да вземат участие: доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, господин Димитър Тонев - главен секретар на Министерство на образованието и науката, доц. Мария Шишеньова - заместник-ректор на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, проф. Панаьот Карагьозов – декан на Факултет “Славянски филологии” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, проф. Станислав Семерджиев – ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство, доц. Елка Мирчева – заместник-директор на Института за български език при Българската академия на науките, ст.н.с. д-р Петя Костадинова – научен секретар на Института за български език при Българската академия на науките, госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ, господин Крум Крумов – председател на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, господин Аспарух Томов – председател на Независимия учителски синдикат, експерти от Министерство на образованието и науката и от Министерство на финансите. Надявам се, че всички ще успеят да се включат в днешната наша дискусия.
Пристъпваме към т. първа от дневния ред.
Колеги, на вашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на закона за народната просвета, приет на първо четене от Народното събрание, с направените предложения в указания срок, които днес трябва да обсъдим на второ четене.
По наименованието на законопроекта - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, има ли допълнителни предложения? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта.
За 12, против и въздържали се няма..
Комисия подкрепя наименованието на законопроекта по вносител.
На вашето внимание е § 1:
“§ 1. В чл. 4а се създава ал. 3:
“(3) Алинея 2 не се прилага за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити по чл. 24.”
По него има предложение на н.п. Снежана Гроздилова - § 1 да отпадне.
Има предложение на н.п. Станислав Станилов в § 1 да се направят следните изменения и допълнения:
В чл. 4а ал. 2 да се измени така:
“(2) Условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование се определят в началото на всеки клас, етап или степен.”
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги и гости! Единственият мотив, поради който си позволих да направя предложението за отпадане на § 1, е сега действащият текст в чл. 3 от Закона за народната просвета. Моето скромно мнение е, че този § 1 с предложението за ал. 3 влиза в противоречие с основополагащия текст на чл. 3 и затова предлагам да отпадне. Ще припомня текста на чл. 3:
“Чл. 3. Системата на народната просвета осигурява образование според държавните образователни изисквания.”
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изменението, което предлагам, се отнася до положението, когато в хода на учебната година се изменят правилата и учениците не са предварително запознати, а в хода на тяхното обучение се определя държането на едни или други изпити. Затова предлагам този текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, имате думата за дискусия.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Предложението на н. п. Снежана Гроздилова се отнася до условията и реда за завършване на определен клас, етап или степен и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование, които да се определят най-късно да началото на учебната година. Според настоящето предложение това не следва да се прилага за матурите. Предложението на госпожа Гроздилова е резонно.
Тук се поставят два въпроса. Предложението на проф. Станилов е вместо “до началото” текстът да стане “в началото”.
За мен предложението на госпожа Гроздилова е по-резонно, защото “в началото” е твърде неопределено и ще предизвика неминуемо напрежение в системата, все пак “до началото” означава 15 септември.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Колеги, в потвърждение на казаното от проф. Камбуров, което не се сетих да кажа в началото, още повече сега действащият чл. 4а,който сме приели миналата 2006 г., казва в ал. 1:
“(1) Правото на образование се осъществява при спазване на принципите за прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета.”
Мисля, че това вече определя всичко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! С Ваше разрешение, госпожо председател, ще кажа едно общо съображение, а след това ще взема отношение по конкретното предложение на двамата колеги народни представители.
Първо, позицията на Министерство на образованието и науката при внасянето на този законопроект в частта, която обсъждаме в момента, засяга разбирането, че тази пролет трябва да бъдат проведени държавните зрелостни изпити. Искам отново да го кажа, за да няма някакво недоразумение. Подготовката върви, заявленията на децата са обработени, в момента вече са назначени и комисиите, работим за квестори, помещения, софтуерен продукт, брайлови апарати за незрящи деца и други образователни потребности. Бих помолил да направим всичко възможно, щото с промените, които правим сега, да не поставим под съмнение провеждането на държавните зрелостни изпити.
Госпожа Гроздилова знае, че разпоредбата на чл. 4а миналата година беше приета по мое предложение. Изключението, което считам за правилно да направим, е не една година системата да е прозрачна и сега пак да я направим непрозрачна. Текстът, формулиран по такъв начин, създава следната теоретична хипотеза. Един от актовете на министъра, който и да е той, по провеждането на матурата, ако бъде отменен от съд, в случая от Върховния административен съд, аз не мога да го издам наново. Това ще попречи тази година да има матури. В момента няма висящи дела. Но това е теоретична хипотеза. И това е единственият смисъл на този текст. Никакъв друг смисъл няма в него.
Ако искате, можем да го запишем в преходна разпоредба, да кажем, че не важи за тази година.
В противен случай искам отсега да кажа: създавате възможност за нова вълна дела срещу матурите. Не искам да има недоразумения. Ако сте готови да го поемете този риск, нека говорим по това. Този спор е чисто догматичен, напълно догматичен.
Вероятно следващата година ще има нов Закон за народната просвета или както ще се казва.
Ние в момента говорим ще можем ли по този закон да проведем държавните зрелостни изпити или не. Според мен правилното е § 1 да бъде приет. Съзнавам какво предлагам. След малко ще кажа нещо в същия смисъл. Зная, че закон не бива да се приема от тактически съображения. Но според мен необходимостта да проведем държавните зрелостни изпити, колкото и да не им се иска на някои, е голяма обществена задача не просто на един министър или на едно правителство, а голяма обществена задача на България. Ако тази година отново по някаква причина бъде невъзможно провеждането на държавните зрелостни изпити, независимо по каква причина, моето лично мнение е, че и през следващите 5 години няма да може да стане. И то по една много проста причина, че има група хора в България, които успяват да поставят прът пред всеки опит за известно подреждане и модернизиране на тази система. Не визирам в никакъв случай вносителите на предложения.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Госпожо председател, изцяло съм съгласна с всички аргументи, които изложи господин министърът. Никога не съм се съмнявала в дълбочината на неговата мисъл – юридическа и професионална като министър на образованието.
Приемам всичко. Теоретично – да, така е. Но, господин министър, на мен все ми се струва, че вече няма време и ще проведем държавните зрелостни изпити. Ако обаче имаме някакви притеснения, всички, стоящи около масата - и парламентаристи, и гости, и Вашият екип, имаме не само волята, но и нагласата за провеждането на държавните зрелостни изпити през тази пролет. Ако Вие наистина имате някакви притеснения, готова съм да си оттегля предложението.
РЕПЛИКИ: Оттегли го! Правилно.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Добре, оттеглям го.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: На вашето внимание остава още един текст, който касае редакция в ал. 2. Професор Станилов предлага условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование да бъдат определяни в началото на учебната година.
Колеги, ако няма повече желаещи да участват в дискусията…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля да чуем аргументите на министъра, но няма гаранции, че в новия закон това няма да бъде същото. Аз бих го оттеглил. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Оценявам това, господин Станилов. Вие сте прав, че в крайна сметка няма гаранции, че това ще е така.
Искам да обърна внимание, тъй като проф. Камбуров изтъкна разликата в текста “до началото” или “в началото”.
Но ако четем текста внимателно, ще се получи по-сериозна разлика. Ще излезе, че в началото на всеки етап или степен е трябвало да знаят края. И в последна сметка, ако приемем, че матурите са част от края, ние тепърва ще трябва да уведомим някой випуск, че след еди колко си години ще се случи матура.
Между другото, всички дела на Върховния административен съд през изминалите години се свеждат до такива спорове. Иначе не бих бил против.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това има смисъл донякъде на юридически казус. Когато ученикът започва един етап, сключва договор министерството да не изменя законодателството до края – това е идеята.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: В чл. 20 съществува аналогична или близка разпоредба – учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния план, по който са приети да се обучават в същото училище. Цялата работа е, че Вие освен “етап”, казвате и “степен”. Това променя смисъла, изисква една допълнителна, още по-ранна осведоменост. Аз не съм против това, което предлагате, но според мен ще изпаднем наистина в някаква специфична хипотеза.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, разбира се, аз ще подложа този текст на гласуване. Бих искала обаче да кажа следното, след като започваме с едно принципно разбиране към материала, който трябва да разглеждаме днес и за който съм убедена, че ще събуди всякаква дискусия.
Вече имах повод да кажа, имам потребност и да го повторя: искрено се надявам, господин министър и колеги, че това е последната поправка в действащия Закон за народната просвета, който е на нашето внимание. Надявам се, че следващата ни задача по отношение на училищното образование трябва да бъде приемането на нов закон. Ние можем да мислим и за специален текст в Преходните и заключителните разпоредби, с който да уредим тази преходност на текстовете, които днес ще гласуваме, ако приемем, че сериозният ни проблем и задача са свързани с провеждането на държавните зрелостни изпити.
Моля колегите, които ще подкрепят предложението на проф. Станилов за изменение на ал. 2 на чл. 4а, да гласуват.
За 1, против няма, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, моля да уточним текста на вносителя, както е предложен в основното тяло на закона. Той трайно урежда материята и ще се прилага за всяка учебна година. Вие току що казахте като предложение, че е възможно този текст да се прилага само за държавните зрелостни изпити за випуск 2008. Кое предложение да се гласува?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нека го мислим, когато дойде времето.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Сега трябва да се реши.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моля за редакция.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Едната възможност е така, както е предложен § 1 от вносителя, което означава, че ал. 2 няма да се прилага за държавните зрелостни изпити през всички години отсега нататък.
Другият вариант е този текст да бъде отнесен в Преходните разпоредби и там да се запише, че алт. 2 не се прилага за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити по чл. 24 за випуск 2007-2008 г. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, ако има общо разбиране, че този текст, по който започна дискусия, ще намери наистина систематичното си място в тази редакция, която ще обедини гласовете на всички ни, нека вземем решение този текст да отиде в Преходните и заключителните разпоредби, с добавката, че той се отнася за випуск 2007-2008 г. и ще бъде коректно записан.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Единственото нещо, госпожо Богданова: Не го отнасяйте към випуск, тъй като и предни випуски се явяват на матури. Тук става дума просто за учебна година, а не за випуск.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тогава ще запишем “за учебната 2007-2008 г.”. (Шум и реплики на н.п. Татяна Калканова.)
Госпожо Калканова, ако трябва да бъда коректна, предлагам да гласуваме § 1 по вносител тук, където му е мястото. Предлагам да бъде подкрепен по принцип, като систематическото му място бъде отнесено към Преходните и заключителните разпоредби със записването, че става дума за зрелостните изпити, положени за учебната 2007-2008 г.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Както стана ясно от заявленията, направени от министъра, се работи по нов законопроект. Аз предлагам текстът да си остане там, където е, с ясното съзнание, че в най-скоро време ще имаме нова цялостна уредба. Да не усложняваме нещата с прехвърлянето в Преходните и заключителните разпоредби. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, моля да гласуваме § 1 по вносител, във вида, в който го имате пред вас, като подкрепяме предложението на колегата Близнашки.
За 3, против 1, въздържали се 6.
Текстът не се подкрепя.
Моля тогава текстът да бъде подкрепен по принцип и с дописването, че става дума за учебната 2007-2008 г., като намери мястото си в Преходните и заключителните разпоредби.
Моля да гласуваме това предложение.
За 10, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Параграф 2 предвижда в чл. 16 т. 4 да бъде отменена.
Има предложение на н.п. Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов § 2 да отпадне.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Нашите съображения са, че преподаването и усвояването на книжовния български език е гръбнакът на цялостното обучение на учениците в българското училище, защото чрез този език и на този език се поучават и усвояват знанията по всички предмети.
Вторият ни аргумент е, че органичната връзка между езика и мисленето е забелязана още от големите умове на 19 век. Няма социален педагог или езиковед, който да отрече, че заниманията, свързани с усвояването на речника, граматиката и стилистиката на езика, който за част от българските граждани е роден, а за останалите е език, на който се образоват, развива мисленето на индивида.
Третият ни аргумент е, че отпадането на изискването за държавните образователни изисквания по книжовния български език застрашава обучението на учениците и тяхното личностно и интелектуално развитие.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, давам си сметка, че става дума за тест, който събуди много сериозна обществена дискусия, която излезе извън първоначалната дискусия, направена в Комисията по образованието и науката, когато обсъждахме този законопроект на първо четене.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Действително, както справедливо отбелязвате, се предизвика една дискусия, която според мен измества проблема, поне така, както ние го виждаме като вносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Споделям напълно казаното от проф. Камбуров, било за връзката между езика и мисленето, което не знам някой в съвременните общества да оспорва, така и за значението на българския език.
Искам обаче да знаете историята на този въпрос. Моят предшественик доц. Игор Дамянов в началото на 2004 г. – на 1.03.2004 г. издава заповед, с която назначава работна група, като част от хората от групата са в тази зала, със задача до 15 август 2004 г. да изготви проект на Наредба за усвояване на книжовния български език, така както изисква разпоредбата, която вие споменавате. В това няма нищо лошо.
Ето го становището на тези известни български специалисти, което ще прочета. “На този етап от работата стигнахме до извода, че се налага…” Чета най-важното: “Комисията за изработване на държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета за усвояване на книжовния български език достигна до извода, че това трябва да бъде документ с ранг на Закон за усвояване на книжовния български език”.
Ако българският език е опрял до това дали един министър ще издаде наредба, тежко му на този език!
Цялата работа е в следното. След това друга, малко видоизменена работна група, като част от участниците в нея също са в тази зала, предлага Наредба за държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език, която наредба се състои от 5 члена с едно приложение.
Това приложение почти напълно преповтаря вече известното държавно образователно изискване за учебно съдържание в частта за български език, напр. “умения за възприемане и създаване на текстове с оглед на социо-културните сфери…”
Не възразявам, разбирам, че е идеологически въпрос, нещо, свързано с българския език. Готов съм да оттеглим това предложение, да не пипаме държавното образователно изискване в усвояването на българския книжовен език.
Но искам честно да ви кажа, че този спор сам по себе си няма голям смисъл. От това нито българският език ще пострада, нито нещо ще се случи, защото откакто е създадено изискването за държавните образователни изисквания, всъщност никой не е създал държавните образователни изисквания и вероятно няма да бъдат създадени, защото сигурно няма какво различно да се пише от държавните образователни изисквания за учебно съдържание.
Моля да го размножите, за да го видите. Ако считате, че аз трябва да го подпиша, преповтаряйки другото, няма проблем, аз ще го подпиша, но от това нищо няма да произлезе. Нито българският език ще бъде защитен, нито децата ще знаят по-добре български. Просто ние ще отчетем поредната наредба, издадена от поредния министър.
Този текст създава сериозен юридически проблем, защото и в двете дела, които ние с моите колеги внимателно прегледахме, част от аргументите на жалбоподателите срещу актове на министъра се позовават именно на това. Те разсъждават така. По закон трябва да има държавно образователно изискване за изучаване на книжовния българския език, но няма такова. Как така ще има матура по български език? Това е простото заключение.
Аз съм готов да оттеглим този текст, нека си остане изискването за държавното образователно изискване по български език, за да не се разправяме за нещо, което според мен не си заслужава обществената енергия…
РЕПЛИКИ: Правилно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Подчертавам, не българският език не си заслужава обществената енергия, а това дали един министър ще издаде наредба за българския език – това не си заслужава обществената енергия.
Молбата ми е само да запишем, че наличието или отсъствието на което и да е от държавните образователни изисквания не е основание за непровеждане на матури. Нека запишем това и да прекратим спора по този според мен напълно схоластичен въпрос.
В противен случай ще остана с впечатление, че хора, които действително имат интерес от запазването на кандидатстудентските изпити в сегашния им вид, наистина с това впечатление оставам, тези хора имат интерес да няма държавни зрелостни изпити. Иначе не може много години да си писал едно нещо, а сега да обясняваш, че от това ще се срути едва ли не цялата пирамида на образованието в България и българският език едва ли не няма да изчезне от това, че министърът няма да се подпише под 5 члена, които на всичко отгоре вижте как звучат: “усвояването на книжовния български език се определя от социалната значимост и неговите функции като основно средство за:
1. общуване във всички социо-културни сфери;
2. социализация и професионална реализация на децата и учениците;
3. интегриране на всички етноси в структурите на българското общество.”
Ние не сме на семинар. Наредбата би трябвало да създава правни последици. Какви правни последици създава този текст? Ще знаят ли повече български? Така ли защитаваме свещения език на нашите деди – с наредба на министъра?!
Това исках да кажа. Ако сте съгласни, оттегляме текста, ако процедурата позволява, госпожо Богданова. Но нека да запишем, че отсъствието или наличието на държавните образователни изисквания не е основание за непровеждането на държавните зрелостни изпити и нека този така ценен текст да си остане.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, все пак текстът го има.
Има ли желаещи да участват в дискусията?
РУМЕН ЗАХАРИЕВ (Нов Български университет, член на Сдружението за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Българското общество в последно време беше занимавано точно с този член, който се обсъжда в момента. Не можем да разберем защо се пропилява обществена енергия за обсъждане на нещо толкова ясно и категорично. Това е необходим член, който да защитава по най-елементарен начин българския език. Не можем да разберем защо някой си позволява да предлага отпадането на такъв важен член от закона с обяснение на някакви юридически процедури, примерно относно матурите.
Ние сме категорично за отпадането на тази алинея в законопроекта, т.е. този член да се запази. И ако се утвърди Закон за защита на българския език, това би било много добре.
Проф. Карагьозов (декан на Факултет “Славянски филологии”): Уважаеми народни избраници, уважаеми господин министър, дами и господа! Първо, желая горещо да заявя, че Софийският университет и в частност Факултетът по славянски филологии не желаят изостряне на отношенията между институциите.
Нашата позиция относно промяната на закона е единствено в защита на обществения интерес, изява на нашата професионална и гражданска съвест.
Съзнаваме колко е важно за министерството този член да бъде отменен. Лично аз смятам обаче, че не това е конфликтният член. Смятам, че чл. 16, ал. 4 може спокойно да остане и да не бъде отменян.
В тази връзка предлагам следното. Член 16, т. 4 остава. А към промените на чл. 17, т. 4 освен тези, които вече са предложени – да бъде заличена цифрата “4” и запетайката след нея, да бъде въведена допълнителна т. 5, която да препрати нормиране на този проблем към учебното съдържание.
Без да съм юрист, съм го написал по следния начин: “Към предлаганите промени на чл. 17 – отпадане на “4,” се добавя т. 5 със следното съдържание или приблизително такова съдържание:
“5. по т. 4 – чрез учебното съдържание по български език и литература по чл. 16, т. 3 и чл. 17, т. 3.”
По този начин остава защитата на книжовния български език. Изпълняваме гражданския си дълг, изпълняваме професионалния си дълг и създаваме възможност Министерство на образованието и науката да проведе безконфликтно матурите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е конструктивно предложение, но чисто юридически, господин професоре, би било по-добре да кажем друго. Иначе съм напълно съгласен с Вас. Може да се каже: “държавните образователни изисквания, в т.ч. за усвояването на книжовния български език”. То е и така в момента.
А другото може да си остане, но само да запишем, че това не се отнася за провеждането на матурите, защото така създаваме от нищо нещо.
ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Господин министър, Вие казахте, че въпросът е идеологически, въпросът е национален. Знаете колко хора се обаждат и в Министерство на образованието и науката, и в Софийския университет. Смятам, че ако запазите този член, българският народ ще Ви бъде благодарен.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Първо, бих искала да започна с благодарност, които днес са представени на днешното заседание – представители и на академичната общност, и на институциите, които изпратиха писма до Комисията по образованието и науката във връзка с това предложение. Това е една обществена защита на българския език.
Защо започвам с личната си благодарност към хората, посветили време и усилия да напишат тези писма? Защото се усеща обществената енергия в защита на това, че езикът е ценност и трябва да направим всичко, за да го пазим.
В многото дискусии, в част от които лично участвах, за мен възникнаха няколко въпроса.
Първо, за посоката на тази обществена енергия, която в крайна сметка се фокусира върху защитата на един никога несъздаден, никога несъществувал в юридическото пространство нормативен акт.
Покрай това се изговори много нещо, увличат се много хора, поставят се наистина тревожни въпроси за ниското ниво на усвояване на нормите на българския език, за това, че е достатъчно да се заслушаме във едва ли не всеки публичен разговор или публични текстове, за да видим крещящи доказателства за неусвояване на тези норми.
Питам се защо енергията на всички представители на тези институции, защо, господин министър, вашата енергия – на Министерство на образованието и науката, защо, колеги, нашата енергия, не се фокусира върху това да видим как се изпълняват тези съществуващи изисквания.
Нека го кажем за кой ли път, господин министърът го каза, беше казвано много пъти в публичното пространство, аз ще го повторя. Пред мен е Наредба № 2, която точно и ясно е разписала, създадена е още през 2000 г., за последно е променяна на 18 юли 2006 г. и там в Приложение № 1, посветено на нормите за усвояване на културно-образователна област “български език и литература” е записано във всяка образователна степен, на всеки етап какви знания, умения, отношение трябва да имат учениците към тази културно-образователна област.
Господин министър, знаете ли – дано това да са мои лични впечатления, дано не съм права, повярвайте, искам да не съм права, в многото дискусии, свързани с това защо се отменя една никога несъздадена наредба, аз се сблъсках с преподаватели, които не познават Наредба № 2 и не познават Приложение № 1. Тук говоря като преподавател – как може да се преподава нещо, за което всъщност ти не знаеш какви знания и умения трябва да изведе. Защо не говорим за контрола, за начина, по който в клас, в аудиториите се прилагат и се контролират тези изисквания? Каква е методологията за запознаване с тези изисквания?
Има и друг изключително тревожен въпрос – за учебниците и учебните помагала. Това е визирано в т. 9 - държавните образователни изисквания, мисля, че е създадено такова изискване. До каква степен тези учебници и учебни помагала са свързани с изискванията на всички тези приложения?
Нека да бъдем оптимисти, да живеем с идеята, готовността, голямата задача да напишем новия Закон за народната просвета. Тогава ще се радвам, скъпи гости и скъпи млади хора, отново да сте тук, и отново да използваме тази енергия, но за същностни неща, а не за нещо…
Между другото, в изказването си пленарната зала на първо четене на този законопроект казах, че отношението към този законопроект, отношението към промените, предложени в него, е отношение за това дали в края на тази учебна година да има или не държавните зрелостни изпити Тук безспорно ще се съглася с мнението, изразено от господин министъра, с още един аргумент.
Дай, Боже, да бъдат проведени държавните зрелостни изпити след броени седмици, което ще докаже, ще ни даде в ръцете нещо, което до този момент нямаме, една адски обективна информация за съществуващите, подробно разписани в Приложение № 1, а в другите приложения към Наредба № 2 – и за другите културно-образователни области, но най-вече за българския език, тъй като знаете, че държавният зрелостен изпит по български език и литература е задължителен, да знаем до каква степен тези нормативни изисквания са спазени в практиката. Тогава ще имаме необходимата основа за един важен безкрайно необходим разговор. Там, където има лоши резултати, да анализираме защо са получени и какво трябва да се направи.
В този смисъл, проф. Камбуров, съжалявам, че останалите Ви колеги-съвносители не са тук, в залата, но би било добре, би било конструктивно, ако оттеглите това предложение.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Какво да правя, като аз съм преподавател, който не е знаел нито Наредба 1, нито Наредба 4, без никакви наредби съм си преподавал, добре или зле. (Смях, оживление.)
По тази тема може да се говори доволно бюрократично, може да бъде удавено в канцеларска терминология, може да се говори помпозно, може да се говори превзето и предвзето. Вярно е това, че не сме на семинар.
Искам да кажа две не просветителски, а напомнящи изречения.
Държавният език, книжовният език е държавният език. Държавата създава книжовния език въз основа на култивирането на един диалект, на един от диалектите. Така е с модерните държави и нации, така се е случило и с нас. Ако българската държава беше реализирана в мечтаните санстефански размери и мащаби, вероятно днес много изрази, които приемаме днес за диалектни, щяха да звучат книжовно. Вие знаете, че Пенчо Славейков употребява “со”, без някой да смята, че говори диалект. Това са последните отгласи. Ако бяхме взели дебърското наречие “Я че одим на кино” нямаше да бъде диалект.
За какво става дума обаче тук? Става дума за една чисто бюрократична фраза, член, параграф, от който настръхва цялата наша общественост. И в това отношение напълно споделям мнението, че това става лесна чакалска плячка за професионални патриоти. (Смях, оживление.)
Тук говорим за нещо друго. Между другото, равновесното предложение на господин министъра е да си остане така. Нека това да бъде единственият паразитен текст в нашето законодателство, нека да бъде единственият въздухарски, нека да бъде единственият неработещ. Но иначе ще създадем настроения. Ние водим борба срещу призраци и затова борбата е призрачна.
Съвсем другояче седи въпросът, и това е и себеукор, че за опошляването, за примитивизацията на българския език не носи отговорност само държавата, а нейните непосредствени реализатори, преподаватели, оратори, законодатели, парламентаристи, интелектуалци и пр.
Нека си остане този текст, дори ако приемем, че е противоречив или няма смисъл.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, нека направя едно предложение, използвайки стартиралата дискусия, която може да продължи доста дълго време.
Струва ми се, че във всичко, което беше изговорено до момента, има една безспорна истина. Първо, че отношението към българския книжовен език по никакъв начин не е неглижирано. Използвам повода да кажа това пред всички, които в последно време много упорито коментираха факта, че народните представители по искане на Министерския съвет са готови да извадят българския език като основен предмет. Опазил ни Бог, проф. Карагьозов, Факултетът по славянски филологии на Софийския университет е моят факултет. Аз не мисля, че мога да бъда човекът, който по някакъв начин ще обезсмисли ролята на книжовния български език в българското училище.
Струва ми се обаче, че законът освен правила отправя и послания. В дискусията преди малко се роди нещо, което има особен смисъл.
Предлагам ви да помислим малко за начина, по който ще формулираме точно текстовете. Вероятно доброто решение е това държавно образователно изискване да остане, тъй като много обществена енергия беше разпиляна, за да браним един текст, който всички много добре знаем, че нито решава, нито осмисля, нито гарантира успешното обучение в българското училище - там проблемите са и други, но вероятно го предпоставя.
Заедно с това ние по никакъв начин днес не можем да си позволим да обезсмислим цялата тази добра идея, която обедини всички ни като комисия – провеждането на държавните зрелостни изпити тази година.
Аз предлагам, ако приемете това мое предложение, гласуването по § 2 и § 3, защото те са взаимно свързани, да го отложим, докато не формулираме двата текста, да остане изискването за държавните образователни изисквания. Съвсем коректно да бъде записан текстът, за който Вие, господин министър, говорите.
Колеги, ако не възразявате, нека на този етап отложим гласуването по § 2 и 3. Мисля, че ни обединява идеята, че това искане за оставане на държавното образователно изискване за усвояване на българския книжовен език трябва да продължи да съществува в закона, който ще мине и през пленарната зала.
Нека да помислим как да формулираме записа, така че да бъде относително безспорен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Богданова, аз дори бих отишъл още по-напред, ако вие прецените. Разбира се, спокойно можем да оттеглим § 2. (Шум и реплики.) Ако има общо съгласие, че ще намерим решението, което търсим, за да не пречим на държавните зрелостни изпити. Аз съм готов и ще го оттегля. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Но това означава…
РЕПЛИКИ: Не може!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: … че ние трябва, както повелява Правилникът на Народното събрание, да обсъдим, да формулираме текст, който още обедини всички ни. (Шум и реплики.)
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Чисто процедурно. Струва ми се, че по-коректно би било ние да отхвърлим този текст, защото министърът като вносител как може да го оттегли?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Да, той не може.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: И на следващото заседание нека ни помогнат експертите и юристите за един коректен текст, който да бъде от името на Комисията по образованието и науката.
РЕПЛИКИ: Да го отхвърлим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако вземем принципно решение на комисията, ние можем да формулираме такъв текст. (Шум и реплики.) Но днес не можем да го направим.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз подкрепям това, което казахте в началото: понеже нямаме готов текст, който да замени чл. 16, т. 4, от друга страна явно има фундаментално съгласие този текст да остане и предложението на господин Камбуров и Методиев параграфът да отпадне ще го гласуваме, но без да сме готови с предложението на комисията, нека не го гласуваме сега.
Подкрепям Вашето предложение да отложим тези текстове, докато измислим коректния текст, който ще замени този, и да го приемем. Иначе всички се упражняваме в реторика.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В тази зала има изключително демократичен ред.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Демокрацията не е най-хубавото нещо на света, но по-хубаво нещо не е измислено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това не е мое мнение.
Тъй като аз първа направих предложението за отлагане на гласуването по двата члена, моля колегите, които подкрепят подобно решение, да гласуват. (Шум и реплики.)
За 10, против няма, въздържали 1.
Отлага се гласуването на § 2 и § 3.
Колеги, минаваме към § 4.
Мисля, че сега емоцията не е толкова на дневен ред. Можем да коментираме съвсем професионално предложенията.
Колеги, § 4 предвижда изменения и допълнения в чл. 24.
По този параграф има предложение на н.п. Снежана Гроздилова, която предлага т. 10 да отпадне.
Има предложение на н.п. Димитър Камбуров, Веселин Методиев и Иван Иванов да отпаднат т. 5, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14.
Има по-обемно предложение от н.п. Станислав Станилов.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Колеги, тъй като предложението ми по § 4 е в пряка връзка с § 1, където предложението ми не беше прието, го оттеглям.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожа Гроздилова оттегля направеното предложение.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз предпочитах да подкрепя госпожа Гроздилова, а тя го оттегли. (Смях, оживление.)
Искам да кажа мотивите си за това. Не е редно зрелостният изпит да се провежда “според нормативни актове”, а трябва да съответства на държавните образователни изисквания. Предложената замяна на текста ще позволи матурите да не се проверяват въз основа на това, което се преподава и е усвоено в училище, а да бъде в съответствие с някакви персонални вкусове и виждания.
Освен това тук смятам, че пак сме в разрез с приоритетите на националната програма, където обективизацията на оценките и външното оценяване са водещи принципи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предлагам в ал. 3 да се създаде второ изречение, с което ученикът да има право да се откаже от заявеното явяване на трети и следващ държавен зрелостен изпит – това е една възможност.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Това не е ли по желание?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Проф. Станилов предлага ученикът да може да се откаже от трети и следващ държавен зрелостен изпит. Да може да се откаже от оценката от държавните зрелостни изпити, ако тя не го удовлетворява.
РЕПЛЕИКИ: Това са две различни хипотези.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: За първата хипотеза съм съгласен с Вас, проф. Станилов. Първата изглежда резонно, но втората – не. Отказването от оценките ще означава, че той остава без диплома и ще се явява на поправка отново следващата година.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не, няма друго явяване… (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Не виждам особен смисъл в това. Освен това тежестта на оценката от зрелостния изпит не е решаваща в общия бал.
Професор Станилов предлага оценките от изпитите да се признаят и пред чужди институции – т. 4. Но това също не е резонно. Кои чужди институти? Обикновено това са изпити от рода на Тойфел и Сат, които се правят със специфична цел, оценяват специфични умения и знания, различни от стандартите в нашите училища.
Освен тези, има и стотици други сертификати, които виждаме. С тази ал. 6 се отваря кутията на Пандора. Ако признаем чуждия език, защо не признаем и математика?
Следващите алинеи позволяват на учениците да се явяват два пъти на зрелостен изпит, което е невъзможно да стане, защото не е предаден целият материал, за да се явяваш по средата на годината. Това са възраженията ми.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, господин министър! Предложението, което сме направили, е свързано с възможност, която би облекчила зрелостниците при ясно изразено желание от тяхна страна. Ако тя съществува, ще им позволи да направят това, което може да е полезно за тях. Ако тя съществува, ще бъде едно предимство, което ще даде възможност на тези, които преценят, че нямат мотивация, сили, има редица други обстоятелства за явяване на трети и последващ изпит, да го направят. Ние сме посочили разумен, нормален срок, в който те да изявят това свое желание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Проф. Камбуров до голяма степен каза нещата, които и аз ще кажа.
По същество има пет различни предложения.
Първото е, че ученикът има право да се откаже от заявено явяване на трети и следващ държавен зрелостен изпит.” Дори да го има този текст, всъщност правни последици няма да има, по простата причина, че и сега той може да не се яви и ще получи служебна двойка, която не се вписва в дипломата. Т.е. дали той ще се откаже, или няма да отиде, просто няма да има оценка в дипломата. Нямам нищо против този текст, той не влошава закона, но ще създаде една бюрокрация. Просто ученикът няма да отиде, макар да се е записал. Пишем в дипломата оценката от изпита, на който си отишъл. Мисля, че това решава въпроса. Защо трябва да създаваме допълнителна бюрокрация? Като не искаш, не ходи, стига да не е на първите два изпита. Говорим за трети и следващ държавен зрелостен изпит. Просто той няма да има такава оценка.
Второто предложение е, че ученикът има право да се откаже от оценка от държавните зрелостни изпити. Това е фундаментален въпрос. Има две школи по въпроса. Едната школа казва това, което каза проф. Камбуров и което нашият екип също споделя. Държавният зрелостен изпит не е нещо, което сега опитвам, пък след 6 месеца пак опитвам, пък ще се явявам трети и четвърти път. Оценката е окончателна.
От друга страна, има известна логика, ще го кажа в битов план. Този ден може да имаш висока температура. Това причина ли да е оценката от държавния изпит, която има тежко значение, да я носиш цял живот? Нашето виждане клони към това по-скоро оценката да бъде окончателна, а не “харесвам - не харесвам”. И аргументът е този,който изтъкна проф. Камбуров. В противен случай ние ще намекнем на дванадесетокласниците, че е по-добре да имаш висока оценка от матурата, отколкото да вземеш диплома за средно образование. Колебая се дали е така. Не мисля, че този текст ще бъде и много приложим. Мисля, че повечето деца ще предпочетат макар и с по-ниска оценка да си вземат дипломата, отколкото да изтърват една университетска година, за да се явят на есенната сесия и т.н. Но тук въпросът е концептуален.
Последното предложение е за изпити пред чужди институти. Ние мислихме по този въпрос. Знаете, че сме предложили едно изключение във връзка със случаите, когато училището обучава по силата на международен договор. Напр. Немската гимназия и Деветдесет и първа гимназия имат с немското правителство споразумение и полагат немска матура. В този случай има логика да го приемем. Но ако просто кажем “чужд институт”, не знам как ще дефинираме какво е то “чужд институт”. Според мен влизаме в една…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може би сертифициран от Министерство на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Кой ще прави такива сертификати, господин професор? Повярвайте, може би десетки, ако не и стотици са институтите, които обучават специално по чужд език в България.
По отношение предложението на професора по ал. 9 – “държавните зрелостни изпити по ал. 2 се провеждат в две редовни сесии след края на всеки срок в 12 клас.”
Според мен тук концептуално също трябва да се възрази. Това означава да предложим на зрелостниците да положат държавните зрелостни изпити по непреподавен материал. Не знам дали това е редно. По-скоро ми се вижда да не е редно. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има логика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Може би има някаква житейска логика, но от гледна точка на образователната система мисля, че ще направим прецедент да полагат изпит по непреподаден материал.
И последното, което исках да кажа, е по споменатото от госпожа Гроздилова и господин Камбуров. Това, което ние предлагаме като промяна в разпоредбата на ал. 10, моля да ви го припомня, за да стане ясно:
“(10) държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на държавните образователни изисквани.”
Ние считаме, че трябва да бъде при спазване на действащите дори не нормативни, а юридически актове. Напр. заповедите на министъра за определяне на датите, на които да се проведат държавните зрелостни изпити, нито са държавните образователни изисквания, нито са нормативен акт, но въпреки това трябва да се спазят. Ученикът трябва да дойде примерно на 1, 3, 8, а не когато му хрумне. Тази разпоредба не е толкова важна, ако прецените, че по някакъв начин е дразнеща или създава двусмисленост, че едва ли не някакви индивидуални актове ще трябва да се спазват по съществото на изпита, т.е. по самото учебно съдържание, което се контролира, бихме се съгласили. Логиката обаче не е тази, а че държавният зрелостен изпит се провежда при спазване на ден, място, процедура, което означава не само от съдържателна, но и от процедурна гледна точка - – всичко това се прави със заповед на министъра.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Убедихте ме, господин министър. Оттеглям своето предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
Господин министър, имам въпрос. Ако може, преди да подложа на гласуване текстовете, да отговорите на следния въпрос. Той е свързан с предложението по § 4. Става дума за т. 14. Тя предвижда досегашната ал. 14 да стане ал. 16 и в нея думите “и за формиране на оценките по ал. 10” да се заличат.
Дотолкова, доколкото въпросната алинея урежда начина, по който ще се изчислява общият успех, включително по ал. 1 и тези по ал. 10 – става въпрос за държавните зрелостни изпити, искам да попитам как точно ще се изчисляват оценките от държавните зрелостни изпити, за да схвана логиката на този текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е въпрос по съществото на оценяване. Действително в Комисията по образованието и науката не сме го обсъждали и мисля, че е съвсем основателен.
Има два типа тестови системи. Ако има специалисти в залата, те знаят. В единия случай има твърда, в другия случай – гъвкава система за оценяване. Защо считам, че е добре първите години да имаме гъвкава система за оценяване.
Ако видим скалата за оценяване в двуизмерен модел, тя представлява това. (Показва една таблица.) Обикновено има групиране около средното равнище на знания. Това винаги е така. Не знам има ли зависимост, но това лесно може да се види и в нашите тестове. Лесно може да се види, че ако тестът е добре направен спрямо знанията на децата, ако добре е преценено средното знание и тестът или изпитният материал съответства горе-долу на знанията на децата, тогава ще има голямо групиране около оценка 4.
Други тестове обаче, миналата година, когато ставаше дума за тестовете за седми клас, получих такива тестове от много известни специалисти, при проверката или опита да ги приложим предварително в училищата показа, че те са или много трудни, или много лесни. Всъщност, ако текстът е много лесен, има голямо групиране около оценки 5 и 6, ако е много труден, има голямо групиране около оценки 2 и 3.
Истината е, че поради прекъснатата традиция на държавните зрелостни изпити, лично не бих се наел да кажа къде е точно оценката 4 в момента. Много хора ми дават акъл в това отношение – експерти, преподаватели, учители и др., при цялото ми уважение към всички. Много е трудно да се предвиди това. Опитът показва също така, че създателите на тестове с една степен като че ли надценяват, или в желанието си децата да знаят повече по тяхната специалност, малко вдигат летвата повече, отколкото трябва.
Нашето предложение е да приложим следната система. Ако скалата за оценяване е примерно от 0 до 100 и видим, че струпването е около 30, има формула, по която се изчислява къде минава тройката. Правилното според мен е така да направим тази година, защото в противен случай рискуваме един от двата резултата. Именно – или да сложим високо летвата, особено по задължителния изпит български език и литература, или да я сложим твърде ниско и да няма достатъчно голямо разсейване в горните нива. Не мога да кажа…
Въпросът е много важен. Такъв е въпросът за седми клас, където направихме опит миналата година. Имаше желание да го направим по простия начин - от 0 до 100. ако бяхме разделили скалата на 4, защото шестобалната система всъщност е с 4 деления – 3, 4, 5 и 6. В такъв случай при минимални 25 точки всъщност училищата по спорт и по изкуствата щяха да останат празни.
От друга страна, ако бяхме смъкнали нивото на теста, било по български език, било по литература, нямаше да има достатъчно голямо разсейване в горната част. Тогава щеше да има голям брой повтарящи се оценки за математически, езикови и друг гимназии, които са много желани.
Моля, доверете ни се за това. Както за седми клас имаше приказки, че ще има много шестици и много двойки, формулата според нас е много коректна и ще се убедите, че средното ниво ще бъде достатъчно добре уловено. Този, който нищо не знае, ще бъде в някаква степен санкциониран. Онези, които знаят достатъчно, ще бъдат в някаква степен възнаградени. И ще има достатъчно голямо разсейване по скалата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, госпожа Гроздилова оттегли предложението си.
Господин Камбуров също го оттегли.
Остават предложенията на н.п. Станислав Станилов. Доколкото т. 1 от предложението получи предварителна подкрепа…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оттеглям т. 1.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В нея ученикът има право да се откаже от заявено явяване на трети и следващ държавен зрелостен изпит. (Шум и реплики.)
Колеги, моля ви!
Професор Станилов оттегли т. 1. Остават останалите предложения. Считате ли, че трябва да гласуваме целия текст като философия, или предложенията точка по точка?
РЕПЛИКИ: Философията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Имаше вече коментар по тези предложения. Всичко останало е свързано с ясна философия, че можеш да се откажеш от държавните зрелостни изпити, от оценката, която си получил. Става дума за изпити пред чужди институти, които да бъдат зачитани като държавни зрелостни изпити. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точките, които оттеглям, са т. 1 и т. 4.
На останалите точки държа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, моля да гласуваме предложението на проф. Станилов по т. 2.
За 1, против 6, въздържали 4.
Предложението не се подкрепя.
По т. 5 няма смисъл от гласуване, защото е въпрос на систематика.
По т. 6 има предложение за създаване на нови ал. 9 и 10.
Моля да гласуваме предложението за тези две алинеи.
За 1, против 8, въздържали 3.
Предложението не се приема.
По т. 7 предложението е сегашната ал. 8 да стане ал. 11 с нов текст.
Моля да гласуваме това предложение.
За 1, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
В т. 8 се предлага създаване на второ изречение, в което се предвижда държавните зрелостни изпити да се оценяват от двама независими оценители и арбитър.
Моля да гласуваме това предложение.
За 1, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Има предложение по т. 10 за създаване на нова ал. 14, която дава право на ученика за обжалване на резултатите от държавните зрелостни изпити.
Моля да гласуваме това предложение.
За 1, против 5, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Следва предложението на колегите Пламен Славов, Атанаска Тенева, Иван Славов и Йордан Петков. Оттегляте ли го?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не, защото както учениците са заявили официално желанието си да се явят, така и официално трябва да заявят, че няма да го полагат. Нормално е – редът и начинът за полагане на държавен зрелостен изпит и отказването да бъде едни и същи. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: По протокол просто се записва “не се явил”.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Кажете моля, правилно ли е подобно разсъждение. Ако се приеме такъв текст, това означава ли, че ако аз не съм заявила предварително, че се отказвам, съм длъжна да се явя административно и служебно? Не е ли по-свободна другата формула – да нямаш такова предварително задължение. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Това е принципът на мълчаливото съгласие.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Логиката на този текст е ясна. Да не утежнява допълнително емоционалната нагласа около държавните зрелостни изпити. Разбирам и двата аргумента. Имате текста на колегите.
Моля да го гласуваме.
За 4, против 5, въздържали се 3.
Текстът не се подкрепя.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Относно § 4, т. 4, която касае създаването на новата ал. 5. Предложението е да запишем в изречение първо “полагане изпит по официалния език на държавата”. Може би това имате предвид? За да е ясно, защото доста държави имат и други езици, на които говорят. Официалният език е този, който е по спогодбата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предложението е да се запише “полагане на изпит по официалния език на държавата”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тогава, ако е така, трябва да се каже “по официалния или един от официалните езици на държавата”, ако трябва да сме съвсем прецизни. Нека бъде така, това не променя смисъла.
МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Прав сте.
И още едно уточнение във връзка с юридическите актове. В т. 10 вместо “действащите юридически актове” да запишем “действащите нормативни и общи административни актове”, за да сме прецизни юридически.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Индивидуалните актове са онези, които се отнасят до ограничен кръг адресанти.
МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Общият административен акт е точно Ваша заповед, която цитирахте. Тя е с еднократно действие, отнасяща се до много широк кръг от хора.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, предлагам да не правите комисията арбитър в този спор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Индивидуалните актове са онези актове, които се отнасят до ограничен и известен към момента на издаването на акта кръг адресати, посочени изрично в акта, а не до един човек. Индивидуален не означава до един човек. Това е описано в учебниците по право. (Реплики на Мария Йорданова.)
Напротив, няма такова нещо. Ако има указ за двама души, това пак е индивидуален акт, нищо че са двама. Това не е би-акт.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, предлагам да свършим своята част от работата.
По смисъла нямаме спор.
Моля тези, които са съгласни да подкрепим текста на вносителя, във вида, в който е предложен, да гласуват. Няма драма да запишем “официалния език”, ако това е общото становище.
За 12, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на § 4 се приемат.
Колеги, предлагам да обърнете внимание на нашето предложение, тъй като трябва да завършим всичко по § 4. Има предложение за § 4а и § 4б от една голяма група народни представители. Моля за дискусия по тези предложения.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Това е предложение от група народни представители, водена от господин Местан. То е във връзка със средищните училища - § 4а – да има целодневна организация на учебния процес и столово хранене на децата от І до VІІІ клас.
Господин министър, не е ясна каква е разликата между интернатното обучение, предвидено с промяната в закона от 2005 г.. Иначе предложението е добро. Малко е популистко, но е добро.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Много е хубаво, че се вкарват такива текстове, но това противоречи на философията на целия закон. Защото поставяме в прилилегировано положение определен вид училища. Това е категорично и никой не може да ме убеди в обратното. Като замисъл и като идея – да. Но според мен не е мястото в закона да запишем, че средищните училища ще получават допълнително финансиране, за да осигуряват целодневен образователен процес или полуинтернатна форма на обучение. (Шум и реплики.).
Няма логика. Това означава, че ние привилегироваме тези училища спрямо всички останали училища в България. Може да е много, да е супер важно в дадената община, която има демографски проблеми, която няма деца, да се финансира, но не му е мястото в закона. Защото останалите училища съвсем основателно ще искат други привилегии.
Оставете София, макар че тук положението е страшно.
РЕПЛИКИ: Кажи, кажи!
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Ще дам пример с едно училище, което не е средищно, но отговаря на всички критерии да бъде такова. И само заради това, че не е средищно, няма да получи тази добавка. Откъде накъде? Нарушаваме принципа.
В образованието има принцип – не може едни училища да бъдат по-привилегировани от други и да получават субсидии заради това, че били средищни. Трябва да се измисли друг начин. Иначе нарушаваме цялата философия.
Тогава аз ще предложа на началните училища или на някои други да се дава допълнителна субсидия, защото били еди какви си.
Идеята е добра, но не е мястото на текста тук. Ще се наруши цялата философия на закона.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Реплика на господин Мурджов. Дали Вие сте прав или прагматизмът – дали това е привилегия или прагматизъм, зависи от начина, по който ще си свърши работата Министерският съвет , ако бъде прието едно последващо предложение, а именно да бъдат разписани критерии какво е средищно училище.
Каква е логиката на този текст? Ако се възприеме идеята, че средищно училище е това, в което значителен процент от децата пътуват към него, защото е особено важно за общината да събира деца от различни други населени места, то е съвсем резонно за тези деца да има осигурени и столово хранене, и целодневно обучение. Защото докато те пътуват до училище и обратно, денят си минава и тези деца няма да имат ефективна възможност за образование.
Пак ще кажа: логиката на това предложение е чисто прагматична. Дали ще се оправдае, зависи от критериите. Те трябва да бъдат много точни – кои училища могат да придобият статут на средищни.
Що се отнася до привилегиите, ние веднъж даваме привилегии в този закон – по идея на вносителите, и това е за защитените училища. Така че няма прецедент.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Вижте, госпожо Калканова, аз не съм против да има начин за допълнително финансиране. Защитените училища са друга категория, съобразена изцяло с демографията, с отдалечените населени места и с решаване на един много основен въпрос, който се казва маломерни и слети паралелки. Това е смисълът на защитеното училище.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Те са свързани.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Не са свързани. Ще ви кажа. С това, което вкарваме в момента в закона, Министерство на образованието и науката може да измисли начин и няма да има никой против допълнителното финансиране на тези училища, утре пораждаме друг правен акт. Утре ще се сетят и ще внесат друг документ да финансираме допълнително градските училища. Защото примерно децата от “Младост” са пътували 50 мин., докато стигнат до училището еди къде си. Няма логика в това нещо! Абсолютно никаква логика и нарушаваме философията.
Не съм против това, което се предлага. Но в момента ние нарушаваме смисъла на закона. Даваме привилегия и статут на няколко училища, които ще кръстим “средищни”.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Министерският съвет ще даде критерии.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Какво определение ще даде Министерският съвет, въобще не ме интересува.
Добре, и критерии да бъдат, както и да е.
Но знаете ли какво ще се получи от това? Ние наливаме пари в нареченото средищно училище, без да имаме гаранция какво е качеството на образованието. И на практика ще се получи така, че държавата ще финансира най-много тези училища, а качеството, което излиза, може би няма да бъде най-доброто. Това е сериозен проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега, нали нашата работа е да се опитаме да дадем възможност на всички? (Шум и реплики.)
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Това е хипотеза, но и всичко останало е хипотеза. Защото вие нарушавате философията на закона. Вие давате статут на едно средищно училище, да получава допълнително пари. Нека да направим тогава всичките училища средищни!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, господин министър! Аз ще подкрепя направеното от колегите предложение, защото когато сега разсъждаваме понякога доста емоционално върху реформата, която се осъществява на практика в българското училище, все пак трябва да сме наясно, че това е много сложен процес, който засяга и учениците, и родителите, и преподавателите, и общините, големи общности от хора. Напълно нормално е ситуацията, в която е изправена образователната система, да търсим начини напрежението, което се поражда от тези промени, както и последиците да бъдат по-приемливи, да има преходен период, в който да търсим формите и начините, включително за даване възможност на тези педагогически кадри, които ще бъдат съкратени в резултат на протичащата реформа, да имат възможност да останат да работят в системата, дори в рамките на целодневната организация на процеса на обучение и възпитание на децата в българското училище.
Аз съм за това да дадем възможност да се осъществява тази целодневна организация в средищното училище, защото и без това за много от общините процесът на преструктуриране на училищната мрежа действително е свързан с вземането на много тежки и непопулярни решения и от общинските съвети. Измеренията лично за децата и техните семейства са свързани с тревоги, притеснения, с въпроси, на които ние трябва да се опитваме да даваме отговор тук, в комисията, а не да прехвърляме отговорността единствено и само на министъра, на Министерство на образованието и науката или на Министерския съвет. В края на краищата това е политически въпрос и политическите решения ги вземаме ние с вас в комисията и в пленарната зала всички народни представители.
Действително се осъществява широка, мащабна реформа в българското образование. Нека правим тези промени постепенно, да ги правим с мисълта, че едно такова предложение е в интерес на учениците, както и на техните семейства. Нека имаме предвид и това.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Още в пленарната зала на първо четене изразих такова мнение. Много ми се иска да чуем министъра, защото всички знаете, че всички тези социални помощи или обезпечени финансово допълнителни дейности се нуждаят от допълнителни средства.
Хубаво е да чуем министъра, защото това зависи не само от него. Аз го призовах като вицепремиер да намерят добрата формула с министъра на финансите.
ЯНКА ТАКЕВА: Госпожо Богданова, уважаеми дами и господа нарони представители, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми журналисти! Ние – трите учителски синдиката, подкрепяме предложението на групата депутати, относно средищните училища.
Много съм доволна от това, което казаха госпожа Калканова и господин Славов.
Уважаеми депутати, искам да кажа, че стандартът е толкова нисък, че в момента не достига за нито едно училище в България. В момента не са получили работните си заплати колегите от половината окръзи, казано по старому. Нарочно казвам тези неща по този начин, за да се запаметят по-лесно.
Ето защо ние, трите учителски синдиката, сме изпратили едно открито писмо, в което правим няколко предложения. Вие ще го прочетете. Необходими са незабавни мерки за коригиране на стандарта през второто шестмесечие, за да се осигури нормално протичане на учебната година и поддържане на качествено образоване във всички учебни заведения в страната.
Що се отнася до това дали трябва преференциално да се финансират както защитените, така и средищните училища, ние, учителските синдикати, подкрепяме това предложение, защото каквито и усилия да положат общините при така структурираната вече мрежа от учебни заведения, те в защитените и в средищните училища не могат да достигнат максимума пълняемост на паралелките. И какво са виновни и учениците, и родителите, и учителите, че е преструктурирана мрежата, създадени са всички възможности за средищно или защитено училище, и да получават нисък стандарт. Те също трябва да се финансират преференциално. Трябва да се създаде и столово хранене, и транспортът на учениците, и целодневната организация на работа, за да могат да се съобразят физическите и психическите разлики между първокласниците, седмо и осмокласниците. Знаете, че те завършват по различно време учебните часова и трябва да има целодневна организация и столово хранене при това изчакване.
Другото, за което ние – трите учителски синдиката, искаме да обърнем сериозно внимание, това е стандартът за извънучилищните образователни звена. Знаете, че децата ни ще останат на улицата, защото голяма част от общините започнаха закриване на тези звена, поради липса на стандарт.
Другото много важно нещо е следното. Уважаеми дами и господа депутати и уважаеми господин министър, вие знаете, че никой не може да отнема работна заплата, да я намалява или да намалява елементи от работната заплата. Вие знаете какво се съдържа в работната заплата. В момента в българското училище тече точно такава процедура: “Хайде, подпишете декларации и се откажете от повишаване на работна заплата. Хайде, откажете се от 1% прослужено време! Хайде, откажете се от фонд СБКО”. Вие трябва да знаете тези неща, защото се срещате с вашите избиратели, те ви уведомяват, но това са много тревожни факти, които се развиват в българското образование, но не са в интерес на нито един от седящите край тази маса. Защото утре вие ще трябва да давате информация какво като депутати в парламентарната Комисията по образованието и науката сте свършили в тази посока.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колегите имат пред себе си Закона за народната просвета, в който има ал. 3,, а това е ново съдържание на ал. 4.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми колеги, бих искал да кажа три неща. Първо, да дам малка информация за какви числа става въпрос.
В момента Министерство на финансите финансира пътуващите в страната ученици. Те към момента са 53 254 ученици. Ако приемем, че за всички тях бъде създадена възможност да се обучават в полуинтернатни групи и направим просто изчисление, че една полуинтернатна група ще има 20 ученици, за 1 учител бюджетът ще даде 7-8000 лв., което е едно минималистично виждане, това означава, че издръжката на един ученик годишно трябва да се увеличи между 350 и 400 лв. или само за тези 50 хил. деца разходът на бюджета е 18-20 млн. лв. Това на фона на общия бюджет за образование не е нещо кой знае какво.
Второ, така, както е формулиран текстът, а именно – “на учениците от І до VІІІ клас, които се обучават в средищните училища”, означава, че идеята е да се даде допълнителна издръжка на един ученик не само на пътуващите, а на всички, които са в средищни училища. Тук не се казва “пътуващите ученици от средищните училища”, а всички ученици. Следователно за всяко едно училище, в което поне едно дете пътува, би трябвало да осигурим средства за всички деца, примерно 200 ученици в училището. Това е нещо, което според мен ще доведе до факта, че другата година никаква политика няма да можем да направим в образоването, извън това да платим на тези училища.
Затова искам да помоля да уточним какво ще означава средищно училище. Според мен “средищно училище” може да бъде всяко едно училище, в което някакъв процент от децата пътуват, примерно половината, две трети. Трябва да има количествен измерител.
Второ, да се разберем, че както ние сега плащаме транспорта, така и останалите евентуални бонуси ще ги даваме на брой пътуващи деца, а не въобще на брой деца. В противен случай трябва да кажа, че разходът ще бъде непосилен. Ако има такива средства, аз бих приветствал, но нека си даваме сметка какво ще бъде. И тогава един директор ще бъде заинтересован да намери и едно дете от съседното село, дето се казва, с такси ще го вози, само и само училището да стане средищно и да получи за цялото си училище по 300 лв. отгоре за всеки ученик.
Затова много ви моля: нека сме внимателни тук, така че да не направим така, че една добра идея - да подпомогнем средищните училища – аз съм за нея, но да не направим така, че изведнъж да се окаже, че и половината училища в София са средищни, защото от еди кое си село ще дойдат двама ученика, от другото – трима ученика, и накрая ще направим едно голямо нищо.
Моля, имайте предвид числата. Иначе според мен идеята е добра.
И последно, не е лошо също да вземете отношение по въпроса, ако едно училище е защитено и средищно едновременно, на основание примерно че е единствено в общината, то ще получава средства и заради това, че е защитено, и още веднъж – на основание на това, че е средищно. Т.е. то може да бъде много лесно свръхфинансирано. Колегите са направили изчисление в този смисъл. По принцип сме “за”, но нека все пак бъдем внимателни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, на цялото недофинансиране на системата в момента, колкото и повече да са парите в нея, аз не виждам свръхфинансирани училища.
Искам да се уточним за нещо. Законът е предвидил понятие “средищно училище” и е казал какво е то. Има предложение, според което списъкът на тези средищни училища ще се приема от Министерския съвет по определени критерии.
Не възразявам една седмица до следващото заседание на комисията да уточняваме критериите си. Знам, че средищно училище е това, което събира в себе си децата, които не могат да се обучават в собствените си населени места, защото там няма училище. Ние сме предвидили да пътуват двадесетина минути и да бъдат от първи до еди кой си клас.
Ако се нуждаем от допълнително уточняване, какво правим с тези деца, за които трябва да има възможности да се нахранят и да изчакат автобуса, готвейки се, не възразявам да направим това следващата сряда. Нека дотогава да си уточним аритметиката, да видим покриват ли се критериите. Не мога да си представя, че законът няма да предвиди възможности за тези деца, за които ние ще кажем: “Ти няма да учиш в училище на 10-20 мин. от вкъщи, а на 20 мин. с автобус”. Така че не са еднакви статутите, които им даваме като обучаващи, колега Мурджов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Напълно съм съгласен с Вас. Тук въпросът е следният. Така, както е дадена дефиницията на средищно училище в момента, всяко едно дете от съседно софийско село, прави съответното софийско училище средищно. Такава е дефиницията. Това е най-близкото населено място, в което има училище. Това е единият проблем. И аз ще помоля да помислим: наистина ли софийските училища ще трябва да имат дофинансиране? Това е едното нещо, по което трябва да сме внимателни!
Второто нещо, което искам да кажа. Аз не съм против пътуващите деца да имат различен стандарт. Те и сега имат различен стандарт. За тях просто Министерство на финансите дава допълнителни пари. Това и сега е така. Но тази ли е идеята или всички ученици в едно средищно училище, независимо дали пътуват или не, да имат единен стандарт? Това са 2 различни идеи.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Бих искала да направя процедурно предложение за отлагане на този текст. Съжалявам, че вземам думата за втори път, но пак ще кажа: свързвайки това предложение със съществуващото определение в закона, моето разбиране и убеждение е, че става въпрос за условия за пътуващите ученици, които финансово трябва да се гарантират. Затова бих предложила да прецизираме текста, да го обсъдим в тази посока. Лично аз защитавам тази идея в бъдещата редакция на текста.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, часът е 16,53. Ние с вас много настъпателно успяхме да стигнем до § 4. (Смях, оживление.)
Ще дам думата на младата дама, която поиска думата, след което ще благодаря на всички ви за участието.
Ще помоля колегите, които заедно с мен са подписали този текст, да уточним с господин министъра общото ни разбиране за средищно училище и за възможностите вътре, защото 18 или 20 млн. по един законов текст са най-страшното нещо. И защото осигуряването на възможност не гарантира използването на тази възможност. Това е разговор, който очевидно ще водим след приключване на заседанието днес, за да уточним какви са общите ни грижи за средищните училища.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Работя в гражданска организация, която се занимава с образование на деца в отдалечени райони, Фондация”Седа”.
Бих искала да добавя само още един аргумент в дискусията. За мен осигуряването на целодневно образоване в средищните училища не е цел само по себе си. То има смисъл, доколкото училището би предоставило допълнителни услуги на децата, които се обучават в него.
В този смисъл липсата на столово хранене или невъзможността на децата да се обучават в училището, доколкото автобусите много често не могат да осигурят техния транспорт по-късно, същевременно няма с какво да бъде уплътнено времето на децата, това за мен е аргумент да се даде допълнително финансиране. За мен има смисъл това да стане, само ако се осигуряват допълнителни услуги под формата на извънкласни занимания, които биха могли да стимулират както подготовката на учениците, така и интереса им към училище.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги! Молбата към всички ни е следната. В рамките на тази една седмица, която ни предстои до следващото заседание на комисията, което се надявам да мине по-консолидирано, по-концентрирано и по-бързо, защото мисля, че ще бъдат малко текстовете, които ще събудят толкова сериозна дискусия, се обръщам към всички ви. Ако в предложенията, дадени тук, се събужда много сериозно лично, професионално или обществено внимание у някого от нас, нека в рамките на тази една седмица да се опитаме да изчистим предварително своите съгласия или несъгласия един с друг, за да работим следващата седмица по-ползотворно, тъй като този закон трябва спешно да влезе в пленарната зала.
Благодаря за търпението на всички ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стенограф:
Виржиния Петрова
70 806 знака общо