Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 122


Днес, 11 септември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния




ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на страните, участващи в изработването и подписването на Националния рамков договор, относно хода на преговорния процес за сключването на НРД за 2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-80, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 8 юни 2008 година – първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 122


Днес, 11 септември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния




ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на страните, участващи в изработването и подписването на Националния рамков договор, относно хода на преговорния процес за сключването на НРД за 2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-80, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 8 юни 2008 година – първо гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Позволете ми да ви поздравя със започването на новата сесия и да пожелая на всички много здраве и ползотворна работа.
Колеги, имам удоволствието да ви съобщя, че на 26 и 27 септември 2008 година ще проведем изнесено заседание на Комисията по покана на членовете на комисията доктор Нигяр Сахлим и Хасан Адемов в Разградска област. На това извънредно заседание ще разглеждаме законодателните приоритети на Министерството на здравеопазването свързани с новата пленарна сесия.
Разбира се, официалната част ще завърши на 27 септември на обяд, но колегите които искат да останат и на 28 септември 2008 година могат да направят това.
Имам една молба към всички вас до утре да предоставите на уважаемите колеги Сахлим и Адемов и да декларирате дали ще участвате и с какво ще пътувате, за да преценим дали да търсим общ превоз или всеки ще се организира с коли от Народното събрание.
Мисля, че в Хисаря изкарахме много добре. Това е начин да заздравим нашите съвсем човешки и професионални взаимоотношения.
Утре съветничките от комисията ще ви се обадят и всеки да каже дали ще дойде, а следващата седмица да кажете с какво ще пътувате.
Уважаеми колеги, днес в дневния ред сме включили законопроектът на доктор Лъчезар Иванов като втора точка. Този законопроект беше отложен преди края на сесията и поехме ангажимент всички заедно да го разгледаме на първото заседание.
Искаме да изслушаме представителите на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Управителния съвет на НЗОК, тъй като не е тайна и не само ние, но и българското общество се притеснява от възможността за трета година да няма подписан рамков договор. След съгласуване с ръководството на комисията, ние искаме да изслушаме до къде са достигнали преговорите? Какви са вероятностите? Ако се налага да направим нещо максимално, за да можем да съдействаме на този процес, защото определено считам, че не подписването на договора компрометира и самия Закон за здравното осигуряване.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, ние от „Коалиция за България” искаме да поставим въпроса – защо се налага на този етап и днес 11 септември 2008 година ние да разглеждаме и да изслушваме за хода на преговорите по отношение стиковката на Националния рамков договор за 2009 година? Ние считаме, че сега не е време за този въпрос. Ако той е инспириран от някои – кои са те, защото е въпрос на легитимност в представянето в комисията?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Кумчев, определено не е инспириран от никой. Мисля, че бях достатъчно коректен да стиковам и вашето мнение. Уважаеми колеги, лично аз се притеснявам и не само аз, но и всички колеги, с които сме разговарял, не само от комисията, но и от мрежата се притесняват от хода на преговорите и от това, което излиза в медиите, защото само от там ползваме информация, поради което бихме искали да чуем от първа ръка информация. Оттам нататък, аз ви казвам – защо в началото, защото ако нещата се проточат още месец или месец и половина няма да имаме договор. Доцен Кумчев, мисля,че вие като политическа сила, като лекар и като заместник-председател на комисията, не бихте искали това да се допуска. Мисля, че в никакъв случай не е имало желание от никой, нито е инспирирано от нещо. Държа да кажа на всички съвсем колегиално.
Ще помоля да започнат от Националната здравноосигурителна каса.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, по реда, по който доцент Китов вие ми предоставяте думата първо на мен, може би и въпроса на доцент Кумчев, защо се провежда днес това заседание, може би това е в резултат на писмото, което ние сме изпратили на 14 юли 2008 година, с което изразяваме тревогата си.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, и това го имаше.
ЕМИЛ РАЙНОВ: С това писмо изразяваме тревогата си за провеждането на преговорите по Националния рамков договор. В същност тревогата ни е, че още в края на месец юни изпратихме писма до съсловните организации да определят легитимните си представители, с които да започнем разговорите. Ако желаете ще ви обременя с цялата хронология на нещата. Има поредица от писма, които са изпращани до всички институции, в това число и до Парламентарната комисия по здравеопазване, с което отново повтарям, изразяваме тревогата си и продължаваме до днес 11 септември 2008 година, да очакваме легитимно избраните представители за преговори, както е по Закона за здравното осигуряване. В Закона за здравното осигуряване много ясно е казано, че преговорите се извършват между легитимно избраните представители. Позволявам си да отбележа, че единственото писмо, с което получихме отговор на тези писма е от Министерството на правосъдието, където буквално цитирам: „Координирането и участването на легитимни представители в преговорите при подписване на Национален рамков договор за 2009 година е от изключителна компетентност на централните органи на двете организации”. Това, което мога да кажа е, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса на свое заседание от края на месец юни е определил своите легитимни представители и до днес ние продължаваме да очакваме легитимните представители определени от Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Съответно това се случи и с Българския зъболекарски съюз, с които вървят преговорите. За да не бъдем обвинени, че сме си губили напразно времето искам да ви кажа, че през месец юли, август дори и в момента, продължават разговори и консултации на експертно равнище с всички заинтересовани страни и по-точно изпълнителите на медицинска помощ това са сдруженията на общопрактикуващите лекари, на общинските болници, на университетските болници, на областните болници и други. Експертите, които са дошли на експертно равнище, разговорите продължават. Това мога да кажа на кратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако мога да ви задам един въпрос, от страна на Българския зъболекарски съюз има легитимно избрани органи.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да има.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сте получили от Българския лекарски съюз.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Има писмо, определени са хората, с тях се работи, непрекъснато сме в контакт и процеса не е спирал. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Райнов. Доктор Кехайов, имате думата.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Господин председател, в предвид на това, че колегите от Българския зъболекарски съюз и осем представители от Българския лекарски съюз, ще дойдат всеки момент, може ли да направя коректно изложение пред уважаемите народни представители след две-три минути, или държите да започна веднага?
Държа да напомня, че Българският лекарски съюз отчитайки ангажименти, които имат институциите по отношение на действащия Закон за здравното осигуряване се обърна към Парламентарната бюджетната комисия, както и към министъра на здравеопазването да поеме ангажименти, които произтичат от действащия Закон за здравното осигуряване и да свика страните на преговори, а не за разговори, които се водят с институции, които не са упълномощени със закон. В този смисъл достатъчно показателен е фактът с изложението, което е противоречащо. Преди да влезна по същество в изложението искам да поставя един въпрос, на който да даде отговор на председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз – какво означава легитимен като превод и какви са му основанията да ги потвърди, за да изложа тезата си? Тук става въпрос за институция, за институционално поведение в една демократична парламентарна среда. Искам да ви благодаря, че включвате тази точка като точка първа в дневния ред на Комисията по здравеопазване. Очаквам адекватна реакция и от другите институции, защото проблемите за изключително сериозни. Много моля, като реплика към председателя преди да пристигнат колегите да изясня, защото Българският лекарски съюз е институция, която не се отчита пред Националната здравноосигурителна каса. Що се касае до действията, които предприема ръководството на Българския лекарски съюз са в пълномощията, които са записани от българското законодателство.
Мисля, че е необходимо да поставим нещата на принципно правилна основа и да се уважаваме, уважавайки законите на Република България. Ще помоля за кратък отговор, защото използваната дума преди малко и за протокола, радвам се, че доктор Райнов за първи път използва тази дума, досега не си е позволил официално, да ми направите превод доктор Райнов какво означава „легитимен” от гледна точка на вашите разбиране. Очевидно правната култура следва да бъде на необходимата висота на всички. Моля за пояснения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, законът е много категоричен. Управителният съвет на Българския лекарски съюз на свое заседание излъчва преговарящи. Протоколът от това заседание се предоставя. Това е записано в закона. Предоставен ли е този документ или не е предоставен?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Влизате в подкрепа, или изясняване на нещата, които дали е имал в предвид или не доктор Райнов, но да чуем неговото конкретно питане и ще отговоря. Очаквам и останалите колеги.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Доцент Китов, мисля че вие казахте достатъчно ясно и просто. Ще прочета на юридически език, с риск малко да се усложни. „Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, изработването и подписването на рамковия договор се извършва от 10 представители на Националната здравноосигурителна каса и 10 представители на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина”. Това е записано в Закона за здравното осигуряване.
Съответно статутът на съсловните организации и редът за определяне на техните представители за участие, в изработване и подписване на рамковия договор се уреждат с отделен закон, като това е Законът за съсловните организации, където е записано: „Съгласно чл. 13, ал. 2, чл. 12, ал. 2 от Устава на БЛС и БЗС, Управителният съвет на БЛС, съответно Управителния съвет на БЗС определят от състава си представителите 7 души за БЛС и 3 души за БЗС за участие в изработването и подписването на Националния рамков договор по задължително здравно осигуряване.
Доколкото знаем управителните тела, все пак тук става въпрос за организации, които имат управително тяло, а не се управляват еднолично са Управителните съвети и те са тези, които вземат решения и определят тези, които да участват. Вие много правилно казахте и ние очакваме много просто решение – протокол от заседание на Управителния съвет, в който са определени хората.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този протокол е представен от Българския зъболекарски съюз.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да, представен е от Българския зъболекарски съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, имате думата.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, дойде момента да се казват нещата с истинските им имена. Разбирам конкретният въпрос, на който ще отговоря пред уважаемата комисия. Разбира се, по надлежния ред и съгласно всички изисквания.
Господин председател, считам че съм длъжен за протокола на вашето заседание в рамките на две минути да ви запозная и с хронологията като позиция на институцията упълномощена по силата на точни закона, който се коментира преди малко – Закона за здравното осигуряване. Каква е истината, която е направена по надлежния ред с входяща и изходяща информация, за това което говоря в този момент нося пълна отговорност в качеството си на председател на Българския лекарски съюз представляващ 34 хиляди български лекари.
Ние поискахме тази среща и моля да бъдем изслушани внимателно, както и ще предоставя искането. Молбата ми беше да изчакаме и останалите представители на Управителния съвет и регионалните колеги, които идват.
Във връзка с преговорите по Национален рамков договор 2009, противоречивите твърдения и информация в публичното пространство се чувствам задължен да ви предоставя фактическата информация по хода на преговорите до този момент.
Първо, на първото заседание проведено на 30.07.2008 година освен Управителните съвети на НЗОК, БЛС и БЗС присъства и министъра на здравеопазването доктор Евгений Желев. Министър Желев пожела успех на преговарящите, подчерта своята решимост да се бори за повече средства в здравеопазването като поясни, че те ще станат ясни в края на месец септември. Препоръча на преговарящите още от сега с ясни разчети да убедят отговорните фактори в държавата за необходимостта от тези средства. Българският лекарски съюз напълно сподели тази позиция и с действията си в последствие доказа това. Ще посоча само няколко факти като хронология.
Българският лекарски съюз предложи преговорите да стартират с приемане на финансова рамка – проекто-бюджет на НЗОК, в разходната част заедно с Българския зъболекарски съюз, препоръчано и от министъра на финансите на конференцията. Това се прие, като се уточни, че до 3 юли 2008 година двете страни да си разменят проекто-бюджети и графици за провеждане на преговори, а БЛС да предостави и свой проект за правила, като всички тези материали се разглеждат на следващото заседание на 07.07.2008 година.
Второ, в уговорения срок Българския лекарски съюз подготви и изпрати договорените материали от официалните заседания, видно от протоколите направени по надлежен ред в присъствието на управителните съвети на откритото заседание от министъра.
Без да навлизам в детайли за проекто-бюджета и обяснителната записка, както и разчетите, Българският лекарски съюз направи и предложи Правилник за водене на преговори на БЛС, който да се приеме на двете заседания. Преди малко вие успяхте да чуете, че се провеждат разговори с институции, които не са оторизирани. Правилата за провеждане на преговори бяха обосновани и кореспондират с действащото законодателство и с правилниците, по които отговорност имат и институциите. Графиците за провеждане на преговорите се базираха на принципите страните, които имат отговорност, а именно управителните съвети и експертите на двете страни да очертаят лицензиран график за работа в този период. На заседанието на 14 юли 2008 година….
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кехайов, основното основание за липса на преговори беше изтъкнато, че не сте предоставили документа, който изисква закона. Дали ли сте този документ или не сте?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: На следващото заседание проведено на 07.07.2008 година, работата трябваше да започне по договорения дневен ред. Тук следва да стане ясно, че доктор Райнов не оспори легитимността, а поиска решението, за което стана въпрос преди малко, и да се определят кои 7 члена от всички съгласно устава ще вземат участие в преговорите. Въпреки, че беше поискано на самото заседание ние казахме 17.00 часа, прибирайки се в БЛС ние не ходим с архивите, ще дадем отговор, но забележете Управителния съвет на БЛС има своя правилник. Въпреки всичко водени от значимостта на преговорите още на следващия ден от страна на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз беше отправена покана за заседание на 14 юли 2008 година, където очаквайки ги подготвихме протоколите и решенията съгласно всички изисквания за водене на преговорите. Разбира се, направи се формален акт и на същата дата преди заседанието до доктор Райнов и доктор Тодорова прочитам с входящ номер и изходящ номер от БЛС – 191 на 14 юли 2008 година, уважаеми доктор Райнов във връзка с вашето писмо с Вх. № 350 от 09.07.2008 година постъпило в Управителния съвет на Българския съюз ви уведомяваме, че в изпълнение на задълженията на Българския лекарски съюз, по ЗЗО, ЗСО, Устава на БЛС, съгласно решението на Събора и на Управителния съвет на Българския лекарски съюз преговорите по Национален рамков договор 2009 ще вземат участие всички редовни членове на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, всички редовни членове ли?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Всички редовни членове на Българския лекарски съюз. Членовете на Управителния съвет присъствали на заседанието положили своя подпис, ще предоставя и на вниманието на председателя на Парламентарната комисия по здравеопазване, подписите с вярно с оригинала за стартиране на преговорите, предвид погрешно лансираната теза на срещата с доктор Райнов с трима председатели на регионалната колегия, министъра на здравеопазването беше убеден след изпращането на писма, че представителите на уредената среща от доктор Райнов, са подвели министъра на здравеопазването, дали Българският лекарски съюз може да вземе редовно решение на своето заседание.
Искам да ви информирам за решението на Управителния съвет, произтичащо на базата на правилника и устава и на ангажиментите на съсловната организация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Представили сте го.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Протоколът от заседанието е изпратен. Пред всички вас и пред медиите ще прочета кои членове са положили подпис, защото е необходим подпис на десет от членовете, а от 14 члена на Управителния съвет на заседанието, на което се взе решение присъстваха 10 членове на Управителния съвет със своите подписи, а те са: доктор Кехайов, доктор Сакакушев, доктор Демиров, доктор Добрин Папуров, доктор Димитър Заеков, доктор Кръстев, доцент Кючуков, доктор Марко Гугушев, доктор Тодор Хинов, доктор Любомир Бечев. Подписи за решение на Управителния съвет от 13 човека, произтичащо от Устава и закона и в изпълнение на чл. 54, т. 1 и т. 2.
Доцент Китов, Управителния съвет на БЛС е провело своето заседание. Излъчило е своите представители избрани на редовен събор на Българския лекарски съюз и в изпълнение на всички тези ангажименти произтичащи от действащото законодателство пожелахме да стартират преговорите, но за сметка на това се започнаха не професионални коментари, както и всичко това, което се сподели до този момент.
Уверявам ви, че след проведеното заседание на Националния съвет на Българския лекарски съюз на 6 и 7-ми в Разград, и след проведения общонационален форум на 4 юли 2008 година, на който присъстваха 2008 лекари, сестри и фармацевти, ние очертахме нещата, които трябва да се случат, както и отговорностите, които имат институциите упълномощени със закон в България. Всяка друга стъпка е отклонение от действащото законодателство и опит за пореден път една от институциите да направи опит сепаративно да разговаря с определени институции, които не са упълномощени с тази власт.
Именно в решенията на всички тези обстоятелства, тук зад нас освен от Управителния съвет, по решение на Националния съвет, в хода на преговорите по Националния рамков договор ще присъстват, а днес тук са председателите на университетските центрове на Плевен, на Шумен и на Габрово. На всяко следващо заседание на Управителния съвет на касата ще присъстват и по десет председатели на регионалните колегии. Създадена е необходимата организация за присъствие на повече от 1000 лекари и експерти от цялата страна. Това, което доктор Райнов и доктор Тодорова поемат през последните дни е в пълно нарушение на действащото законодателство, защото дори и по алгоритмите на клиничните пътеки, НЗОК има право за своите консултанти, но страната е оторизирана за правила, за стандарти, за елементи, за обем и за цени е Българският лекарски съюз.
Благодаря за направената покана, очевидно и за въпросите, които ще на поставят.
Считам, за коректно пред законодателната власт на Република България да споделя тези неща, както и за протокола и да ви уверя, че като институция имаме пълна готовност, а вече и асоциациите на лечебни заведения и определени професионални организации се присъединяват към Българският лекарски съюз. Само от 1-ви до този момент ние проведохме среща с повече от 1500 лекари. Всички лекари, а очевидно и още след общо националния форум, поискаха ще споделя пред вас като информация, актуализиране на цените в ПИМП, СИМП и болничната помощ от 1 септември 2008 година. Ситуацията е драматична във всички лечебни заведения, в това число и университетски, областни, общински и частни, както и при общо практикуващите лекари и стартиране на преговори по Национален рамков договор 2009 от страните, които по силата на точно този закон, който коментирахте да продължат като преговори.
Ще кажа пред вас, че се обърнах и към министърът на здравеопазването в качеството му на преподписващ да поеме и своята политическа отговорност и да свика управителните съвети. До него е изпратен протокола от редовните заседания на Управителния съвет. Всяко друго обяснение и бягане от преговорите според мен е опит за не прозрачно разпределение на обществения ресурс на българските граждани.
Умолявам вашата комисия да насочи усилия в тази посока, защото от 2006 година този Управителен съвет на НЗОК може би определени членове от него не са водили към подписване на договор. Българският лекарски съюз заедно със сестрите, фармацевтите и пациентските организации ще участва в преговорите. Тази институция не е над закона и над властта, искаме да бъде принудена да седне на масата на преговорите. Ние призоваваме, освен подкрепата на вашата комисия, преговорите с Националната здравноосигурителна каса да се водят открито и пред медиите, защото този договор е обществен договор. Необходима е, яснота и прозрачност в процесите. Опитах се съвсем на кратко да представя позицията.
Уважаеми господин председател, съгласно Устава ще ви предоставя подписите. Не съм длъжен, но въпреки всичко е направено да се отчитаме пред други институции, подписите на десетте представители от Управителния съвет, които ще вземат участие в преговорите. Благодаря ви.

(Председателят на Българския лекарски съюз – д-р Андрей Кехайов предоставя на председателя на Комисията по здравеопазване доц. Борислав Китов писмо с подписите на десетте участници, които ще вземат участие в преговорите по НРД-2009)

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля да изслушаме и колегите от Българския зъболекарски съюз.
ГЕОРГИ ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, до тук Българския зъболекарски съюз сега, преди и за в бъдеще е коректен партньор в договарянето.
Категорично заявяваме нашето желание за преговорите и тази година за резултат- подписване на Национален рамков договор за 2009 година. Нека в този момент, чрез тази комисия и на това място, да се започне наистина началото на тези преговори при спокоен тон и с добри индикации от страна на НЗОК, на БЛС, на нас и на всички останали организации. Пожелавам успех. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, при нас има такова писмо, което е без приложен списък с решение на Управителен съвет със съответните подписи. Ще помоля да получа едно копие от писмото.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви предоставя копие, но той като вие повдигнахте въпроса учудвам се от това писмо. В закона много ясно е казано, че Управителният съвет излъчва седем члена. Няма как нито Събора на Българския лекарски съюз, нито който и да било, да вземат участие всички членове. В алинея 2, чл. 13 категорично е записано, че трябва да бъдат излъчени 7 човека поименно, които да преговарят. Доктор Кехайов, не виждам как може да стане това.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, вие искахте решение на Управителния съвет, а за неговата необходимост и легитимност са необходими десет подписа. Решението на Управителния съвет е по надлежен ред и ние добре познаваме Законът за здравното осигуряване. Ние прилагаме списъка, а не архивите на Българския лекарски съюз. Много моля да бъдем максимално точни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В чл. 13, ал. 2 е записано: „Управителният съвет на Българския лекарски съюз определя от състава си представител 7 за БЛС”, а вие тук сте написали: „че е взето решение в преговорите за НРД 2009, ще вземат участие всички редовни членове, които са 14” по вашите думи.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Надявам се, че в продължение на член 4, ал. 1 от действащия Закон за здравното осигуряване разбирате, че Националната здравноосигурителна каса е поискала протокол от редовно решение и разбира се, че ще вземат участие всички редовно избрани, в това число и седемте представители от Българския лекарски съюз. Ние имаме решение, така както в момента коментираме, на заседанието да участват правовите представители, а тези седем ще подпишат Националния рамков договор след делегирани на правата от събора. Нека да не навлизаме в детайли.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми доцент Китов, уважаеми доктор Райнов, доктор Тодорова, по средата на изказването на доктор Кехайов исках думата, защото ние не сме длъжни тук да слушаме цялата дейност на нашия съюз. Това е нашия съюз и това, че има разногласие в управлението мисля, че не ни прави по-малко лекари.
Първо, предлагам, страните участващи в преговорите, както колегите от Българския зъболекарски съюз заявиха, да си излъчат представителите, да започнат преговорите и в рамките на тези преговори вие може да си провеждате консултации на всички нива. Многократно е предлагано, да има от общо практикуващите лекари, от специализираната доболнична помощ, от началниците на общинските болници, на специализираните болници, на областните болници и на университетските болници. Ако тези хора не участват по един или друг начин на нивото когато се обсъждат техните проблеми смятам, че четири пет представители на Управителния съвет няма да решат проблема.
Второ, колеги не може да се тръгне само с пари. Всеки иска много пари. Не бива да се снижаваме към рамките кой какво иска. Трябва в определените рамки, във възможностите на България да намерим най-доброто.
Мисля, че така трябва да се преговаря и нека да не се инатят едната, втората или третата страна, а да се седне да се преговаря. Наистина няма рамков договор, а има неща, които могат да се решат за един ден с прости организационни промени, които ще уталожат голямото напрежение. Ние също изпратихме много предложение до НЗОК, Варненският лекарски съюз също участва. Необходимо е да седнем като разумни и интелигентни хора да започнем преговорите, за да видим до къде ще се доближат позициите и ако трябва някой да се намеси. Трябва да започнем преговорите и да ги финализираме. Ще ви помоля да посочите хората, които трябва да участват.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, мисля че при досегашния разговор ставаме свидетели на отклоняване на вниманието от важното, което трябва да се обсъжда в Комисията по здравеопазване. Поставен е един залог, защото в нашето законодателство от рамковия договор зависи качеството и провеждането на здравеопазването на всеки един български гражданин, който участва солидарно в процесите на здравното осигуряване. В този смисъл това е един катаклизъм когато няма подписан рамков договор.Тогава когато двете страни обозначени в закона – НЗОК и съсловните организации не могат да се разберат. В случая какво става в лекарския съюз, какви проблеми има там – това не е наша работа. Много съм разтревожен от това, че не се говори по същество, а по същество, за да стартират преговори за съответния рамков договор тази година трябва да имаме три неща, обществото да е на ясно, а не само преговарящите страни.
Първият въпрос е, какви са наредбите и правилниците, по които ще се работи през настоящата година издадени от Министерството на здравеопазването?
Вторият въпрос е, какъв е основният пакет, който трудно може да се промени? Според мен въобще не може да се промени, но може да се помисли по този въпрос.
Третият въпрос е, каква е общата сума, която ще се разпределя за този основен пакет?
Не измествайте разговора, защото ако мислите, че с тази сума или с 10 на сто отгоре ще има рамков договор, няма да има рамков договор. Защото, сключването на рамков договор при неадекватно финансиране на основния пакет означава да кажете отново на българските граждани: „Докторите са корумпирани и те ви искат допълнително пари. Вижте и ги гледайте”. Основният проблем на държавата, която финансира 50 на сто, може би 48 нас то, може би 46 на сто от основния пакет, който вменява да се изпълни на съсловните организации. Това е основният въпрос. Докато няма двойно увеличение на бюджета на касата от страна на здравноосигурителни вноски, от страна на преходния остатък и от страна на дотации от държавния бюджет няма да има рамков договор. Това е основният въпрос. Нека да не се занимаваме с това колко е легитимен лекарският съюз? Мое лично становище е, че там лекарският съюз боледува. Те се оправят помежду си. Да се спази закона, но да вървим напред за рамковия договор, защото нито управляващите, нито българските граждани ще се чувстват добре на края на годината без сключен рамков договор. Все по-ясно ще става, че не може да се обвиняват българските лекари за това, че няма сключен рамков договор. Каква вина имат българските лекари? Необходимо е да погледнем реалните неща в здравеопазването. Реалните неща са следните: или трябва да има доплащане към тази сума, или трябва болниците да натрупват дългове, или трябва да се продават активи, за да може да се оправят сметките, или трябва да лъжем хората, че лекарите крадат. Нека да говорим сериозно и да подходим сериозно към този въпрос – рамковият договор.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доцент Щерев. Съгласен съм с една голяма част от вашето изказване. Разбира се, в моето ще изкажа и малко контра теза. Заповядайте господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър, мисля че всички, които присъстват в залата са гледали този филм три години подред и преди това. Доцент Щерев, не виждам защо според вас управляващите не се чувстват добре без национален рамков договор. Много добре се чувстват според мен. Предишните години по същия начин обсъждахме въпроса. Мога да ви кажа какво ще стане в следващата серия. В следващата серия ще има един бюджет внесен от Националната здравноосигурителна каса и един внесен от Българския лекарски съюз. Единият няма да бъде допуснат, а другия ще бъде допуснат. Ще го защитаваме в зала, няма да го защитаваме и на края на председателя на БЛС няма да се даде думата в зала. Изобщо тези неща вървят по един и същи начин.
Доцент Щерев, хубаво е сега да започнем да говорим за бюджета, с колко трябва да бъде увеличен, но отново излизаме от темата. В крайна сметка въпросът ми е след като и двете страни са поискали заседание за започването на преговорите по Национален рамков договор, какво точно очаквате ние да направим? Да ви сдобрим ли? Не можем да ви сдобрим. Няма да го подпишем, защото никой не ни е дал правото да подпишем този Национален рамков договор.
Извинявайте, но имам чувството, че не искате да има Национален рамков договор.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, колеги, нека да прочетем какво е записано в дневния ред. Изслушване на страните участващи в изработването и подписването на рамковия договор. Чухме обвиненията и чухме, че няма ход на преговорния процес. Какъв е проблемът с тази точка? Ние трябва ли да продължим да се занимаваме с нея? Защо правя реплика и се възползвам от това право? Защото, явно е, че тези две страни не могат да сключат рамков договор, доказаха го три години. Тогава, тъй като питате доктор Шарков какво трябва да направим? Да върнем онзи текст от стария Закон за здравното осигуряване, който казваше, че когато няма подписа рамков договор една дванадесета от бюджета от предходната година плюс инфлацията. Доцент Щерев, по ваше предложение махнахме този текст.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, подкрепям го.
ХАСАН АДЕМОВ: Това може да се направи от комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имам малко по-различен поглед. Съгласен съм, че ние трябва да изключим хода на преговорите.
Уважаеми колеги, трябва да е ясно, че средствата, които отиват за здравеопазване се определят в консолидирания бюджет. Консолидираният бюджет се състои от приходите от Националната здравна каса, които се събират на базата на вноската и на евентуалната субсидия, която имаме през последните две години. Това е проблем на българското правителство и на съответното мнозинство. Това не е проблем на касата в преговорите. Никой не пречи на Българския зъболекарски съюз, на Българския лекарски съюз, на сестрите, на специалистите по здравни грижи, да провеждат преговори с правителството, да протестират и да искат повече средства, но това няма нищо общо с Националния рамков договор. Националният рамков договор на базата на определените средства, които са политика на здравеопазването по отношение на всеки един от управляващите към здравеопазването дават парите. Доцент Щерев, каза че министърът дава пакета, който едва ли може да се намали, защото няма министър, който с лека ръка може да го намали. Тогава в Националния рамков договор става въпрос за регулативни стандарти, за лимити, за вземане на общо решение от двете страни. Българският лекарски съюз трябва ясно да разбере, че това е рамковият договор. Рамковият договор не е спор за повече или по-малко пари с касата. Това не е проблем на касата. Това е наш проблем дотолкова, доколкото на парламентарното мнозинство и на съответното количество.
Колеги, крайно време е да разберете това. Българските лекари губят когато нямат договор, защото касата взема еднолично своите решения. Ето това е проблемът. Протестирайте за повече пари, да искаме повече пари, да се подкрепят българските избиратели. Ще кажат утре коя политическа сила обещава повече средства за да подкрепи, но когато става въпрос за рамков договор, тук Ваньо Шарков е прав, че трябва да разберете и вие да искате и имате интерес от подписване. Не подписването не дава повече пари. Дава едностранно вземане на решение, от което вие губите. Губят всички лекари, които вие представлявате. Ето това е проблемът, за който трябва да кажем доктор Адемов. Ние считаме, че трябва да се направи всичко възможно да има общи решения, да има договорно начало, защото това ще гарантира и качеството. Какво стана с болниците, които си изпълниха лимитите? Трябва ли да спрат? Какво става с регулативните стандарти и всички проблеми, които има?
Уважаеми колеги от Българския лекарски съюз, разговора за парите не е с касата. Те са с българското правителство.
Трябва да се спазва закона. Управителният съвет на НЗОК е прав да каже, че законът повелява да има официален документ за излъчените седем представители. Как ще се работи ще решавате вие. Това е истината. Ако се сработите може да направите проекто-бюджет, може да дадете два бюджета, но така или иначе имате интерес да подпишете договора, за да не може едностранно да се вземат решения. Протестирайте пред правителството.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, според мен, поне част от това, което казвате въобще не е вярно. Защото в един рамков договор, в който се залагат определени цени и в един рамков договор където има обща сума това е диктат. Защото, щеше да бъде така както вие казвате, ако се каже: в преговорите между съсловните организации и касата, те разпределят процентно по определени дейности, клинични пътеки и видове, доболнична, болнична, първична и т.н. помощ, определения ресурс и този ресурс процентно е разделен и се казва, общият ресурс достига по клинична пътека 42 за 50 на сто от стойността на пътеката.
В този рамков договор, който се карат лекарите да подпишат е записано, че това е 100 на сто платено с този ресурс, което е една лъжа, което прави подписването на рамковия договор невъзможно. Такъв рамков договор, който от лекарите подпише предава своето съсловие. Не може да се подписват такива рамкови договори. За това ние трябва да вървим към истината. Истината е, тази – предложеният пакет с многократно увеличение на ресурса, който е необходим за изпълнение на този пакет или другите варианти за всичко това. Касата казва, че покрива даден процент от този пакет. Министерството на труда и социалната политика, което взема не шапки, не чували, а взема камари с пари от държавния бюджет, покрива голяма част на хората, които нямат достъп до медицинска помощ. Останалите хора, както е в цяла Европа си правят доброволно здравно осигуряване за покриване на допълнителния ресурс необходим на здравеопазването. Тогава няма да има никакъв проблем от подписването на рамковия договор.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми доцент Китов, позволявам си да направя една реплика във връзка с това, което казахте и във връзка със споровете – какво е рамков договор, какви са неговите параметри и нещата, които той трябва да уреди?
Тук беше казано, че всички ние се чувстваме като в сериал на един филм, който вече сме гледали. Има термин за това, и той се казва дежавю. Преводът от френски е ясен. Колеги, това е един термин от психиатрията, колеги лекари, които знаят за какво става въпрос. Това е особено натрапчивото чувство, че нещо вече е видяно, чуто и преживяно. Ние го преживяваме трета поредна година. Тук нека да си кажем ясно, проблемът е и законодателен, защото тези спорове ще продължат и този многосериен филм може би ще продължи и през следващите години, ако не уредим проблема и нормативно. Виждаме, че съсловната организация и касата са в задънена улица. Действително трябва да се помили за варианта да се уреди рамков договор, но в смисъл на рамков договор, без параметри, финанси и т.н. Санкциите може би трябва да се изведат в отделен нормативен документ, а не да се договарят в този диалог, който се провежда там. Отделно може би наистина трябва да преминем към варианта въпреки скептицизма на ръководството на съсловните организации действително изпълнителите да договарят конкретните параметри, цени, обеми и т.н. според качеството и възможностите на самото лечебно заведение, или асоциациите, или по специалности. Нека тези неща наистина да се дискутират. Може би е време да говорим за промяна, защото ще продължаваме да живеем в това състояние на дежавю. Ние си поставяме вече тази диагноза. Обществото поставя тази диагноза на всички нас като политици и управленци, а не конкретни личности.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, колеги, много важно е това, което казахте и трябва да бъде ясно дали в закона е написано така или не е. Вие казвате, преговарящите страни по Закона за здравното осигуряване преговарят върху параметрите на бюджета, който е определен в бюджета на НЗОК и бюджета на БЛС. В рамките на тези параметри преговаряте. Другата хипотеза е да говорим за различни от тези пари. Това е друга тема, която не може да бъде тема на Закона за здравното осигуряване. Това е бюджетна тема. Тук съм съгласен, но искам да попитам, ако се приеме това, което казва доцент Атанас Щерев, парите в бюджета на НЗОК са два три пъти, три пъти, пет пъти, тогава тези две страни могат ли да сключат рамков договор или не? Ако сключат първият който ще скочи е Административният съд и доктор Стойчо Кацаров е готов с аргументите и този договор ще падне или не. Ако падне кой ще бъде виновен?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, моята дуплика е, че и в трите реплики горе долу потвърдихте това, което казах.
По отношение на изказването на доцент Щерев, той много добре знае, че когато имаме парите като консолидиран бюджет и пакета, оттам нататък цената и обемите са скачени съдове. От друга гледна точка, ако трябва да бъдем съвсем точни, при една добра информационна система обема на заболеваемостта горе долу се знае какъв е плюс минус 10 на сто, което е нормалният вариант. Реално преговорите по отношение на цени и обеми трудно биха могли да бъдат, но се случват все пак. Никой не е казал, че това е 100 на сто. Мисля, че и доктор Румяна Тодорова и от БЛС винаги са заявявали, че има недофинансиране. Това е казано и от министър Гайдарски. Никой не е заявявал, че това е 100 на сто.Въпросът за парите е бюджетен въпрос. Обаче, въпросът е – колко от всичките пари ще отидат за доболнична помощ? Колко от всичките пари ще отидат за болничната помощ? Това е въпрос на договаряне и това е ролята на договарянето.
Уважаеми доктор Адемов е какви ще бъдат регулативните стандарти? В тези преговори трябва да се преговаря между двете страни как да бъдат правилно изразходвани. Когато не се случва, бъдете сигурни, че едностранното вземане на решение е много по-вредно. За това казвам, че въпросът за парите е бюджетен, и те имат своето основание, но на друго място и по друго време.
Относно въпроса на госпожа Нигяр Схлим – да, съгласен съм и вие потвърдихте, че това в крайна сметка е въпрос на парламентарното мнозинство, което по силата на своето мнозинство и своята воля може да промени в една или друга посока, съответното законодателство, така че да може да прокара съответните си идеи. Вие също потвърждавате това, което и аз казвам.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми доцент Китов, като се солидаризирам с голяма част от изказаното преди мен, напълно съм съгласен и с доктор Адемов – да, ако в момента сключим рамков договор, първият който от присъстващите режи и го обжалва във Върховния административен съд, ще падне поради две причини. Пред мен имам едно писмо, което е изпратено на 14 юли 2008 година с Изх. № 191 от БЛС, в което пише едно. На вас току що ви беше представено със същия Изх. № 191 друго писмо, с допълнение в приложение ви прилагаме списък. Видно това е списъкът на присъстващите на Управителния съюз на БЛС десет души, десет подписа. С това писмо всеки, който отиде във Върховния административен съд, като прочетат имената на присъстващите, вземам само два примера доктор Сакакушев и доктор Кръстев, който фигурират в Управителния съвет на Българския лекарски съюз, същевременно фигурират и в Управителния съвет на пловдивската колегия. Някъде в Устава на Закона за съсловните организации е записано, че двама души не могат да бъдат едновременно в два управителни съвета. Т.е. това, което тук се представя като легитимно решение на легитимно проведено заседание на Управителния съвет на БЛС пада още на първа инстанция и така ще бъде от първа до последна. Вие сте съгласни с всичко това, че преди да се достигне до парите, който е много важен момент, е важно кои са тези законово определени страни, за да няма след това обжалване от когото и да било във Върховния административния съд. Защото преди да кажем „А”, а „А”-то е това, кои са легитимно избраните да провеждат преговорите, всичко останало е хипотези, хипотези и отново хипотези. Благодаря ви.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, ще ви помоля колкото и кратък отговор да искате да ми предоставите възможност да изразя позицията на институцията, която представлявам в този момент.
Преди малко, тук видяхме един председател на Управителен съвет постоянен закононарушител. Ще се позова какво имам предвид, да прави интерпретации от името на Административния съд на Република България. Това, което представих пред вас заедно със списъка, ако някой има претенции да го внесе в Върховния административен съд. Мисля, че ние сме законна страна и когато само преди няколко дни ВАС в България се произнесе, че Управителният съвет на НЗОК, решението за намалението на цените на клиничните пътеки е нищожно този управителен съвет обжалва това решение.
Относно процедурата, нека да бъдем коректни. В изпратеното писмо от Управителния съвет на НЗОК точно по действащия Закон за здравното осигуряване, чл. 54, ал. 1 и ал. 2, Управителният съвет на НЗОК е изключила своите членове от Управителния съвет и ги е включила в оперативното ръководство така, че към този момент, ако има законо нарушител това са те. Що се касае до решението на Управителния съвет и на изискванията на чл. 51, ал. 2, ние като институция носим своята отговорност.
Уважаеми доцент Китов, не може в момента да си отклоняваме вниманието действително от тези неща и вие преди малко да предлагате няколко насоки. Ще се обърна към всички лекари в Парламентарната комисия, знам че всеки от вас има право на своята политическа позиция. Връщам се три години назад и всички вие, което сте тук обещахте на българското общество и българските лекари друг бюджет, което е от вашата компетенция. Доцент Китов, ако бъдете коректни вместо да разпечатите това писмо, трябваше да внесете и проекто бюджета внесен от Българския лекарски съюз при вас, при Министерството на финансите и при министър-председателя, отговор няма. Нека да направим професионален дебат. Дебат за българското здравеопазване, за неговите реалности и публичен дебат, на 4 юли беше ясно споделен и няма как да се криете от тези проблеми.
Искам да дефинирам недвусмислено решенията на медицинската общност. Тук е колежката от Варна, която да каже дали лекарите в университетската болница са доволни. Асоциациите, за които говорихте и всички директори, с които съм разговарял положението е трагично. Всички вие признавате, че клиничните пътеки са с не по-малко от 40 на сто недофинансиране и правим евтин популизъм. Карате ме пред управителя на НЗОК, а ние сме институция, която не им е подчинена, да правя определени обяснения. Направих ги пред законодателната власт на България.
Що се отнася до протоколите и дейността на Управителния съвет на Българския лекарски съюз той е овластен с Устав, Конгрес и Събор. Умолявам ви доцент Китов, ако все пак искате да дадете правилния тон, а аз съм убеден, че вие искате да направите това, както и препоръката, която преди малко казахте, да протестираме или да извършим определени действия, то медицинската общност в България е предприела определени действия, както и пациентските организации. Вие знаете в каква критична ситуация е българското здравеопазване.
Умолявам ви, действително този дебат неизбежно ще продължи, да очертаем основните акценти. Тук ще кажа, че исканията на медицинската общност са Анекс към Националният рамков договор, незабавно за ПИМП, СИМП и болничната помощ. Исканията за това, което и вие споделяте предизборно на срещите и вие и всеки от вас, че цените на клиничните пътеки с не по-малко от 40 на сто, тук е вашата функция доцент Китов. Това, което обещахте на българските избиратели и цялото общество да ги изпълните. Реформите, за които говори Хасан Адемов и колежката от Исперих, знаете ли какво казват лекарите в Исперих, че са готови на стачка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това вече не е по темата.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доцент Китов, вие отклонявате темата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме изслушване за хода на преговорите.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Заявявам пред Парламентарната комисия по здравеопазване, че Управителният съвет воден от желанието за конструктивни подходи направи тези стъпки. Не влизайте в елементарни заблуждения, за да отклонявате за пореден път общественото внимание, така както го отклонявате всяка година и да кажем кой е виновен за не подписването на НРД и кой иска едностранно да разпределя парите на българските граждани – три години този управителен съвет. Три години вие позволявате и не ми позволихте миналата година след като всичко изработихме да ми дадете думата. Така не може да продължи. Доцент Китов, 48-ма година няма да има повторение за Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, това което разбирам е, че до тук няма преговори.
Уважаеми господин заместник-министър Райнов, вие не може да бъдете в ролята на Административния съд, който ще се произнесе дали този документ е правен или не. Вие имате този документ и трябва да стартират преговорите. Ако след това Административния съд намери нарушения, тогава този, който е направил нарушенията ще носи своята отговорност за не подписването, или блокирането на преговорите. Не можем сега да казваме, че това ще падне от Административния съд. Досега няма преговори.
Уважаеми колеги, досега беше изтъкната една единствена причина, че няма документ. Ако този документ е редовен или не, който го е подписал и изпратил, носи своята отговорност и вече отговаря на закона. Мисля, че преговорите трябва да стартират.
Досега няма преговори и ние препоръчваме, все пак е удовлетворено едно от изискванията на закона, нека да не се произнасяме дали това е законосъобразно или не е.
Мисля, че приключваме тази точка.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Кое писмо да считам за редовно от Българския лекарски съюз, защото и двете са с Изх. № 191? Имам две различни писма, като едното е от 14-ти, другото е със същата дата, но днес беше връчено пред вас, за това поисках копие, за това кое писмо е редовно?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Доктор Райнов, входящата информация между институциите се води по надлежния ред. Що се касае до изискванията в изпълнение на ЗЗО, Устава и Закона информацията е представена по надлежния ред.
Господин председател, благодаря че взехте правилната позиция, Българският лекарски съюз е излъчил своите представители и е готов за водене на преговорите. Необходимата информация е представена.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, изненадвам се защо влизаме в разговор и дебат по същество.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сме влезнали по същество.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Влезнахме по същество, защото дори изказахме мнение, което противоречи на законодателството в тази държава. Ние тръгнахме да правим арбитраж на това дали е или не е тази потвърдена тази легитимност и по какъв начин. Нещата не стоят точно по този начин. В момента спорим за яйцето или кокошката, преди малко се пошегувах, че първо трябва да установим легитимността на петела. Защото, преди да установим това защо има или няма преговори, първото нещо, което се случва когато дойде някой и твърди, че е легитимен, да установиш неговата легитимност. Не е съда, който установява този факт. Това се случва след като е подписан договор и някой на този договор възразява.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Можем ли ние да определим кой е легитимен?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не искам да спорим в режим има процедура. Когато идва на срещата партньор, който твърди, че е легитимен проверява се неговата легитимност и когато се установи, разминаване в регистрацията, това е априори изискване не се влиза съответно в преговори. Задължение е на този партньор да удостовери своята легитимност. Оттам нататък влизаме в сферата на Наказателния кодекс, за документ с невярно съдържание, който иска в последствие може да направи това, но първата стъпка е този, който твърди, че е легитимен трябва да го докаже. Защо ние в този момент спорим? Ако касата не признава легитимността поради основателни причини, другата страна е длъжна да се приведе в действие или да се съобрази със законодателството в държавата. Ние няма да правим байпас на цялото законодателство кой и кога се представя за легитимен. Ако някой утре дойде при вас и каже, че е президент на Република България и подпишете споразумение с него в качеството си на председател на комисията, вие ще се съобразите ли и ще чакате ли съда да ви уведоми, че това е така? Господин председател, това са абсурдни казуси.
Считам, че това не е работа на комисията да се занимава едва ли не с конституционалността.
ПРЕСД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не е наша работа, след като е издаден този документ, би трябвало да продължат преговорите. НЗОК има право да реши, но не съветвам заместник-министър Райнов той да решава кой е легитимен и кой не, по-добре е да се търсят решения на въпроса.
Колеги преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.

Точка 2
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-80, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 8 юни 2008 година – първо гласуване

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, позволявам си да поздрява представителите на академичната общност. Позволете ми да предоставя думата на вносителя доктор Лъчезар Иванов, който в продължение на няколко пъти търси решение на казуса с всички възможни средства, което му прави чест. Заповядайте уважаеми доктор Иванов да представите законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, представям на вашето внимание този законопроект в този състав за трети път. Моля за извинение пред вас, но в същото време се обръщам към вас, че във всеки един от пътите когато съм го предлагал на вашето внимание съм се опитвал да се съобразя с всички онези конструктивни забележки, които бяха направени към законопроекта, който обсъждаме днес. Тъй като темата е позната за всички от вас съм си позволил в мотивите много точно и синтезирано да посоча онези промени, които съм направил и в същност с какво този законопроект допринася за университетските болници, за повишаване на квалификацията на специализантите, на обучаващите се студенти и на първо място съм издигнал хората, които създават тези ценни кадри за България, които за съжаление напоследък виждам, че си отиват. Ще премина конкретно и ще посоча моите мотиви съвсем ясно и точно.
Първо, университетските болници от търговски дружества се определят като юридически лица на бюджетна издръжка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Статутът на лечебните заведения като университетска болница се предлага да се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, на министъра на образованието и науката след решение на академичния съвет на съответното висше училище.
Смятам, че участието на двамата министри на здравеопазването и на образованието и науката, е необходимо защото университетската болница осъществява две основни функции – образователна и лечебна. С това предложение се отчита и мнението на академичната общност при определянето на една болница за университетска.
Второ, предлага се механизмът частните болници, господин Щерев това беше една от вашите забележки преди, частните болници д имат право да обучават студенти, докторанти, специализанти след получаване на положителна акредитационна оценка за срока на акредитационната оценка. По този начин законопроектът е съобразен с една от основните критики към предходния внесен от мен проект.
Трето, преподавателският състав работещ в университетските болници преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища, за които за извършена лечебна дейност същият сключва договор за допълнителен труд при друг работодател по реда на член 111 от Кодекса на труда. Така преподавателите ще получават адекватно заплащане на труда си и основно трудово възнаграждение за осъществяване на основната трудова дейност, а именно преподаването и допълнително възнаграждение според извършената лечебна дейност по клинични пътеки. Също така се осигурява възможност университета сам да вземе решение за броя и състава на преподавателите си.
Днес сме свидетели на една абсурдна ситуация, в която от една страна има законови изисквания за определен брой хабилитирани лица и преподаватели в дадени катедра. От друга страна, в зависимост от университета дали съответната болница ще открие необходимите щатни бройки, при положение, че за нея това е допълнителен разход.
Четвърто, допълват се източниците на финансиране на университетските болници и се променя механизма на финансирането им. Според предлагания законопроект университетските болници ще получават по-високо финансиране, за което всички считаме, че сме на едно мнение.
Първо от съответният университет по договор за осъществяване на клинично и след дипломно обучение на студенти, специализанти и докторанти. Тук е важно да се припомни, че към момента обучението на специализанти не се заплаща, което беше и една от дискутираните теми на последното заседание на Съвета на ректорите.
Второ, от първостепенният разпоредител на катедрите, за които предполагам е Министерството на здравеопазването за специфичните дейности осъществявани от университетските болници.
Трето, от НЗОК извършване по договор и лечебна дейност в обхвата задължително здравно осигуряване.
Четвърто, от кешови плащания и други източници. Тук отварям скоба за други източници, това са всички онези програми, по които в момента университетските болници не могат да усвояват пари от европейските фондове, тъй като те са търговски дружества.
Пето, променя се начина на избор на ръководството на университетските болници, като се извършва изискване директора да е хабилитирано лице и да се отчита мнението на академичната общност. Предлага се директорът на университетската болница да се назначава от министъра на здравеопазването след съгласуване от министъра на образованието и науката въз основа на предложения академичен съвет на съответното висше медицинско училище.
Шесто, отменя се изискването катедрата на висше медицинско училище да съгласува учебните си планове и програми с изпълнителния директор на болницата, чиято база използва за обучението.
Според мен, това изискване е абсурдно и унизително за академичната общност и в противоречие с академичната независимост на висшите учебни заведения и вреди на качеството на учебния процес.
Седмо, предлага се ясен механизъм на преобразуване на учебните заведения на търговските дружества в юридически лица на бюджетна издръжка по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.
Съобразявайки се отправените към мен конструктивни критики по законопроекта направих консултации с няколко водещи юристи в областта на медицинското и търговско право, които предложиха като единствен възможен механизъм на преобразуване на този определен с параграф 15 от законопроекта, което е Министерския съвет в срок до 1 януари 2009 година, за да се съобразим с бюджетните процедури. Държавните университетски болници по чл. 5, ал. 1 да определи болниците по чл. 9, ал. 6, тези които осъществяват учебната дейност без да са университетски и да прекрати съответните търговски дружества, като дейността, имуществото, правата и задълженията на лечебните заведения на търговските дружества се разпределят към съответните университетски болници.
Предвижда се през този период на преобразуване университетските болници да осъществяват дейността си по досегашния ред, за да не се нарушава лечебния и учебен процес.
Това бяха седемте точки към, които искам да засиля вашето внимание.
Господин председател, ще продължа със съветите, които ми бяха дадени от Консултативния съвет по законодателство. Съобразявайки се с всички тези забележки по предходните проекти, които представях на тяхното внимание в текстовете, са отразени всички техни искания и конструктивни забележки. За това може би една от причинете е Консултативният съвет по законодателство да не изготви становище по този законопроект, който представям на вашето внимание поради факта, че не могат да се открият съществени аргументи, които да обосноват неговото не приемане.
Що се отнася до становището на Министерството на здравеопазването по внесения от мен законопроект, аз съм подготвил точно и ясно техните критики.
На първо място, считам че това са изключително, единствено и само политически мотиви. Ще си позволя да направя точните забележки, с които не мога да се съобразя и съглася с Министерството на здравеопазването.
Първо, не мога да приема, забележка, че в законопроекта не е определена ведомствената подчиненост на университетските болници. Ведомствената подчиненост на другите лечебни заведения по член 5 не е определена със закон в лечебните заведения. Както знаете някои от тях си смениха първостепенния разпоредител на бюджетните средства, без да е променен закона. Тук ясно говоря за база „Лозенец”.
Второ, не съм съгласен, че получаването на акредитационната оценка е достатъчна сама по себе си за осъществяването на обучението в дадена болница, защото и по сега действащото законодателство отварям скоба, чл. 90, ал. 2 от Закона за лечебните заведения Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения получили положителна акредитационна оценка за дейността си по обучение придобиват правата на университетска болница за срок на акредитационната си оценка. Предложението на министъра на здравеопазването предварително се съгласува със съответния ректор на висшето медицинско училище на територията на общината, на която се намира това учебно заведение.
Трето, внесените предложения ще създадат действителност във ведомствената подчиненост на университетските болници. Искам да припомня, че по действащата алинея 2, чл. 62, дава възможност Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването да предостави на съответното висше медицинско училище правата на едноличния собственик на капитала по управлението на университетските болници за срока да акредитационната им оценка. Нещо повече, господин заместник-министър, тъй като вие в момента представлявате Министерството на здравеопазването, в допълнение искам да ви припомня, че при разглеждането на предходния законопроект на 5 декември 2007 години Министерството на здравеопазването в лицето на заместник-министър доктор Атанас Додов информира народните представители, че в Министерството на здравеопазването функционира работна група по този проблем и в най-скоро време ще бъдат внесени законодателни поправки, с които преподавателите ще преминат на основен трудов договор към висшите медицински училища и ще се въведе изискването директора на университетската болница да е хабилитирано лице. Както виждаме до този момент нищо от това, което беше казано на 5 декември 2007 година не е станало факт.
Господин председател, в заключение ще си позволя още едно становище, което тежи с голяма тежест, а именно становището на професор Григор Горчев, който е доктор на медицинските науки и председател на Съвета на ректорите на висшите медицински училища.
Ще го прочета, защото считам, че становището на професор Горчев има изключително важно значение.
„Приемам така предложеният законопроект за промяна в правния статут на университетските болници, за промяна начина на избора на ръководство на същите и статута на научно-преподавателския състав с изключение на чл. 14 със създадена нова алинея в чл. 99 от Закона за лечебните заведения, с промените които ще се постигне следното:
По-добро управление и контрол на учебния процес. По-високо качество съобразено с европейските стандарти и конкурентно способни на европейския пазар. Синхронизация на правния статут на университетските болници с европейските практики. Висшите медицински училища ще имат възможност да утвърждават, създават и развиват по клиничните дисциплини съобразено с учебните планове и броя на студентите, с което се игнорира противоречието произтичащо от интересите на лечебното заведение и търговското дружество. Ще се отстрани откъсването на университетските болници от висшите медицински училища и снижаване на негативните последици за студенти и преподаватели. Ще се разкрият нови възможности за разширяване на обхвата на лицата осъществяващи научно-изследователска дейност и възможност за хабилитирани преподаватели. Съществен е въпросът за осигуряване на достатъчен финансов ресурс. Средствата следва да се предвидят по бюджет на Министерството на образованието и науката чрез увеличаване норматива за обществена издръжка на един студент в професионално направление „Медицина и стоматология”.
В резултат на това ще се помогне в системата на здравеопазването, като се снижат разходите за университетските болници за работни заплати”.
Мисля, че това са изключително важни заключения и това според мен е една от най-важните оценки, които бяха дадени за законопроекта.
Господин председател, опитах се да бъда максимално конкретен и точен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, ние наистина имаме проведена дискусия по тази тема. Може да повторя някои неща, но мисля, че управляващото мнозинство в лицето на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката не достатъчно сериозно се отнасят към тази идея. Наричам я една добра идея, защото всеки, който работи в тази система знае, че университетските болници боледуват. Университетските болници не са това, което трябва да бъдат. Мястото на ректора, мястото на ръководителя на катедра, не е това което трябва да бъде в една университетска болница. В този смисъл, ако продължава тази ситуация и не се вземат съответните законодателни мерки за промени тя само вреди на висшето медицинско образование. В този смисъл, не мога да приема и оценката на уважаемия вицепремиер и заместник-министър председател Даниел Вълчев, че университетските болници са част от системата на здравеопазването и там трябва да се следват ръководство, координация, контрол и т.н. на лечебните заведения. Това е учебно заведение, след като е учебно заведение следва принципите на учебната работа във висше заведение у нас в страната. В никакъв случай, това че има болни и че се практикува медицинска дейност не означава, че тези болници се подчиняват на тези принципи. Защото, една университетска болница се подчинява на други принципи от това, което се подчинява всяка друга болница. Ако на друго място един болен с определена нозологична единица може да бъде приет, изписан и лекуван по определени критерии, то в университетската болница той ще бъде лекуван по същия начин, но неговият престой, неговото „използване” е съвсем различно. Ние не можем да говорим за еднаквост в процеса на обучение, в медицинското обучение и от друга страна всички лечебни заведения.
Становището на Министерството на здравеопазването говори за едно несериозно отношение към тази идея, защото отново ще каже, че рязко се разминава със становището на професор Горчев, един уважаван ректор на Медицинския университет у нас и съветник на президента.
Искам да подчертая, че няма идеология в тези мнения. Бих ги свел до това, че Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването искат да подминат този въпрос, не искат да го решат, защото има въпрос за решаване, който повдига законопроекта на Лъчезар Иванов. Има такъв въпрос за решаване, който е много сложен. Възможно е да се реши включително чрез части изложени в този законопроект. Разбира се, може да се спори върху някои моменти на предложения сега законопроект от господин Лъчезар Иванов, но като цяло той дава една друга философия на статута на университетските болници желана от преподавателите у нас в медицинските университети. Дайте да направим възможно това нещо.
Доктор Иванов, обръщам се към вас, съмнявам се от целесъобразността на една дискусия въобще след като се вижда, че няма заинтересованост към тази тема.
Мисля, че едва ли тук трябва да посочваме нови и нови аргументи, които в една истинска дискусия могат да бъдат „за” или „против”. Много неща могат да се поправят, но отново повтарям липсва заинтересованост.
Моят песимизъм ме кара да кажа, само че ще гласувам „за” този законопроект, но от отношението към него не ми се вярва медицинската общност у нас да получи нов законопроект в тази сфера. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги и аз искам да взема думата, защото доцент Щерев каза много точни думи, този въпрос не се дебатира от вчера, а от няколко години. Съгласен съм, че има едно неразбиране от държавните институции и една незаинтересованост. Когато преди години се създаваше член 5, Хасан Адемов си спомня, че тогава влезнаха онези лечебни заведения, в които се делегираха държавни функции. Образованието на студентите по медицина безспорно е една държавна функция. Това е едно не удовлетворяване на тази държавна функция, която е оставена за сметка на университетските болници. Държавата тук не изпълнява своята роля, доцент Щерев беше абсолютно прав, за всички, които са университетски преподаватели знаят, че там възможността да има една катедра трябва да се поддържа от много хабилитиран персонал. Задържат се много повече болните, за да се покажат на студентите и всичко това оскъпява самото лечение и не може пътеките, които се получават от която и да е друга болница да бъдат еднозначни с пътеката, която получава съответната университетска болница Знам становището на министър Даниел Вълчев, който казва не може ли пътеките да бъдат по-скъпи? Когато става въпрос за националната каса няма как това да бъде, защото става въпрос за една държавна функция, която е делегирана по закон на държавата. Не може да се плаща от касата. Това е ангажимент на държавата.
Другият голям проблем, който съществува и доктор Иванов се опитва да реши със законопроекта е, за конфликта който понякога се създава между университетските болници сега, от техните изпълнителни директори и академичното ръководство.
Уважаеми колеги има случаи, когато академичния съвет избира едно хабилитирано лице, а изпълнителния директор отказва да го назначи. Това безспорно е нещо, което по този начин не може да продължава и нанася удар върху медицинската наука, защото изпълнителният директор на болницата спазвайки законите и търсейки една реализация на своята болница той няма интерес за отделяне на средства за наука, защо не му достигат и за други неща. Никога не е отричано нито от Министерството на здравеопазването, нито от Министерството на образованието и науката. Винаги бяха търсения някои неясноти в законопроектите, които доктор Лъчезар Иванов беше представил. В момента той представя трети законопроект и винаги го усъвършенства. Винаги се казваше, че идеята се възприема и се търси начин за решаване, но не беше решено.
Уважаеми колеги и ние в момента имаме един двоен аршин, защото има една университетска болница, която е на двойно финансиране. Извинявате, но това не нищо не прилича, защото когато ние дадохме двойното финансиране на болница „Лозенец” беше, защото там се лекуват държавни мъже, дипломатическото тяло и трябва да има повече условия, сега изведнъж стана университетска болница, сега тези държавни мъже ще ги показваме на студентите.
При този двоен стандарт, уважаеми колеги, мисли че нашите институции Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерски съвет, Народно събрание сме длъжници. Аз също ще подкрепя законопроекта на Лъчезар Иванов, защото се опитва с всички сили да даде спрямо своите виждания и разбирания възможност за решаване на този казус.
Уважаеми колеги, на първо четене нека да възприемем идеята, ако има някакви забележки след това, дайте ги. Той винаги е декларирал, че не възразява, за да дадем една възможност за по-добро образование по практическа медицина.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ще подкрепя колегата Иванов и искам да го поздравя за усилията, които полага, за да мине евентуално този проектозакон. Казвам, за да се преодолеят тези трудности, които съществуват в момента. Аз съм жив свидетел на периода, когато сключвахме един трудов договор и на прехода когато се появи този дуализъм в болницата с изпълнителни директори от една страна и ректорите от друга страна.
Има проблеми в много болници, а не в една, между изпълнителни директори и ректори. Всички знаят за тези проблеми, вероятно и от Министерството на здравеопазването знаят за тези проблеми и се чудя защо няма воля най-после да се разрешат тези проблеми. Вероятно детайлите от предложението на Лъчезар Иванов не са най-добрите в момента, но общата конструкция на това, което се предлага е позитивна и би трябвало да я подкрепим. Чудя се наистина защо има една такава регидност в държавните орани в момента главно в Министерството на здравеопазването и в Министерството на образованието и науката, за да не стане това. Това може да стане и не е толкова трудно. Имаме примери на други болници, които работят с един принципал, например Министерството на вътрешните работи, МВР-болница и Военно медицинска болница и Транспортна болница, други принципали, които нямат нищо общо със здравеопазването. Мисля, че министърът на здравеопазването спокойно може да е принципал изцяло на университетската болница, а не да се намесва и министъра на образованието. Ясно е както преди, че ще се спазват всички закони на образованието, говорим за академична процедура. Защо не министъра на здравеопазването изцяло да не е принципал, както беше преди. Нищо лошо няма в това. Въпрос на детайли и на изработване. По-прецизно детайлизиране на предложението, което ще подкрепя категорично.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви направя една реплика, доцент Паница, проблемът винаги се е наричал София с 16 – 17 университетски болници и невъзможността на Софийския медицински университет да реши, кои ще бъдат тези университетски болници. В това е проблемът. Нека да се обърнем към уважаемия професор Филчев, че винаги се поема ангажимента да има някакво решение по този въпрос, но досега такова решение не е имало. Ние сме тук представители не само на комисията, но и на академичната общност и това е един от проблемите. Защото, в останалите единични болници в Стара Загора, Пловдив, Варна и Плевен, по-лесно този проблем може да се реши. Когато възникне въпроса с 16-те или 17-те университетски болници в София проблемът става изключително сложен.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но явно трябва да направя някои пояснения.
Искам да ви кажа, че Министерството на здравеопазването заедно с Министерството на образованието и науката не бива да даваме предимства на едното или на другото министерство. С министър Вълчев ние имахме изключително добри взаимоотношения и голямо желание този проблем да бъде решен и то не отсега, а от много отдавна. Има комисия, тук е директора на дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването госпожа Анастасова, която знае, че има една работна група, която работи по този проблем. Трябва да ви кажа, че това което се предлага от доктор Лъчезар Иванов, почит в 90 на сто съвпада с това, което ние сме предложили.
Нищо не се отхвърля. Искам да ви обясня за какво става въпрос. Малко ще ви разочаровам, защото законодателството, закона и това, което съществува в момента не позволяват, не е възможно, например това което се предлага от него академичната общност или ректора на дадено учебно заведение да бъде работодател на директора на болницата. Защото това са две изключително взаимно независими институции. Болницата е подчинена на Министерството на здравеопазването, респективно на принципала министъра на здравеопазването, а учебното заведение независимо какво е то, е подчинено на министъра на образованието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: То е автономно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Подчинено е на министъра и оттам идват парите. Той е този, който действа. Знаете, че на края на всяка година в държавния бюджет министъра на здравеопазването внася един бюджет за Министерството на здравеопазването, министъра на образованието и науката внася друг бюджет и така парите са разделени.
Разбира се, че няма логика в един сектор в здравеопазването да бъдат разделени хората. Едните да са подчинени на единия, ако са само ординатори са подчинени само на съответния началник или на съответната болница. Например, ако е преподавател и асистент, едновременно е подчинен и на директора на болницата и на съответния шеф на катедра. Следователно тук има нещо, което е объркана поначало в това законодателство. Ние можем да решим този проблем. Проблемът много лесно се решаваше. С министър Даниел Вълчев в самото начало, когото не ни бяха ясни нещата бяхме решили следното: да прехвърлим изцяло, вие знаете, че в един период от време цялото преподаване беше подчинено на министъра на здравеопазването. Всички професори, доценти и асистенти бяха към Министерството на здравеопазването, след това има нов закон, с което тези дейности се разделиха и оттам започнаха големите затруднения. Не е възможно, отново ви гарантирам, това трябва да стане със закон, който трябва следва да бъде ясен и категоричен. Има няколко възможности.
Едната възможност е, цялата университетска общност да бъде прехвърлена към Министерството на здравеопазването и с това ще се решат всякакви проблеми. Тогава ще има единоначалие. Ректорът ще бъде този, който ще ръководи и ще бъде принципала на здравното заведение, а съответните директори ще му бъдат подчинени, но той ще отговаря пред министъра на здравеопазването, който осигурява голямата част от парите освен касата. При това положение е възможно.
Втората възможност е да се даде възможност на министъра на образованието и науката да финансира по някакъв начин, да дава допълнителни средства на преподавателите, а не тази малка сума, където се отделят 0-,25 или 0,50 на сто които са около 200 – 300 лева, които се дават на преподавателите. Това са големите затруднения, които трябва да се решат.
Искам да кажа на доктор Лъчезар Иванов, че въпросът със заплащането на специализантите е решен. Още от миналата година ние заплащаме на всички специализиращи доктори, които са по държавна поръчка – 440 лева. За специализантите това е определената сума. Няма смисъл да се поставя в закона.
Моето предложение от 2006 година е, всички преподаватели да преминат на основно заплащане и на длъжност към Министерството на образованието и науката, а допълнително за извършена дейност в лечебното заведение, да получават допълнителни пари за извършена дейност. Този въпрос беше дискутиран във Висшия медицински съвет. Ако си спомняте, този въпрос беше разглеждан във Варна, когато бяхме събрали всички ректори, които бяха категорични, в отначало желаеха, а след това изведнъж отказаха този начин на заплащане. Аз съм „за” всички асистенти, младши, старши и главни асистенти, доценти и професори да минат на основен договор към висшето учебно заведение и допълнително, който работи да му се заплаща за неговата дейност, но няма съгласие по този въпрос. Попитайте ректорите дали ще бъдат съгласни с това? Има отказ от това. Тук има преподаватели, доценти и ректори, нека да кажат ако са съгласни. Това е въпросът, който трябва да бъде решен.
Мисля, че няма да можем, ако искате да направим едно допитване до нашите лекари, до директорите, до ректорите за да видите какво различие ще се получи по отделните виждания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър, мисля, че колегите ректори и представители на медицински ВУЗ-ове ще изкажат своето становище. Според мен, имат своето единство. Нещата не са чак толкова сложни, защото вярно е, че сега университетските болници са търговски дружества, но по Търговския закон е казано как да се закрият, след това никакъв проблем няма да има ако минат по член 5 и нещата до голяма степен да се решат.
Предлагам уважаемите колеги ректори да изкажат становището си.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, народни представители, най-напред ще заявя, че ще подкрепя този законопроект. Той не мина на предишното гласуване в пленарна зала с осем гласа. Това означава, и ме кара да мисля, че много от народните представители много добре разбират какво е значението на тази промяна. Защото, ако има промяна в това, което е предложено да стане по отношение на университетските болници от това ще спечели само висшето медицинско образование в страната, за да бъде на по-добро ниво. Спомням си годината 2003 в Албена на Ректорския съвет в присъствието на новоизбрания министър професор Гайдарски когато една от задачите беше този въпрос да се реши дефинитивно. Както каза доцент Щерев непрекъснато се отлага, бави и нещо се случва, за да не може да се реши. Това ми прилича много на Закона за научните степени и звания, който при всяко правителство влиза на първо четене, и след това на второ четене не се появява, но там причината е друга. Една от причините е конфронтацията между поколенията, която е много тежка. Безспорно е, че трябва да има промяна в този статут.
Ще се изкажа и в Комисията по образование и наука. Моят отговор ще бъде много кратък. Смятам, че много важна в това отношение беше функцията на Съвета на ректорите. За три години и повече Съвета на ректорите повече се вслушваше какво ще му кажат директорите на университетските болници, да не го включват в дневния ред на Съвета на ректорите и той да се проточва непрекъснато. Надявам се, че този проблем ще се реши от професор Горчев. Той трябва да реши този проблем.
Хареса ми много стегнатото предложение и констатация на министъра на финансите. Сега го видях съвсем на кратко. Той казва, че в промяната по отношение на университетските болници трябва да влязат три основни пункта.
Първо, промяна в статуса.
Второ, промяна в регистрацията.
Трето, промяна във функционирането на болниците.
Необходимо е да се хванат тези основни пунктове и да се решава този въпрос. Категорично съм против това в една страна като България да има 22 университетски болници. Това е недопустимо. Не искам да се върна назад когато ние учихме и беше само Александровска болница, мястото където учехме и „Исул” беше мястото където специализирахме, от където излязоха много кадърни хора.
Тук трябва да се решат следните въпроси:
На първо място, оптимизацията. Болниците не могат да бъдат 22, а ще бъдат по една във Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора и пет или шест в София.
На второ място, регламентацията, промяна на статута на болниците да бъдат от Търговски дружества – лечебни заведения.
На трето място, ролята на акредитацията.
Преди две години отрязаха пет болници, на които не минаха акредитациите.
На четвърто място, въпросът за собствеността трябва да се изчисти.
Насърчаването е много важно. Не може сключен трудов договор с един работодател на лечебното заведение въз основа на трудов договор от друг работодател. Това са абсурдни неща. Една четвърт назначен в университета в София, три четвърти в друга болница. Във Варна са на половинки. Само директорите на катедрите са на директно заплащане от университета. Това е недопустимо. Как ще се плаща на един директор на катедра, а на доцента и главните асистенти няма да се плаща по този начин и много други въпроси, които трябва да се решават. Ще подкрепя предложението, благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: За това става въпрос.
АНТОН ФИЛЧЕВ: Изпълнявам поръчението на ректора проф. Ваньо Митов, който днес замина за чужбина, за мен е удоволствие да бъда сред вас, уважаеми доцент Китов, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин министър, депутати и гости.
Ние приветстваме инициативата на народния представител доктор Лъчезар Иванов и изцяло я подкрепяме. Бихме искали целият преподавателски състав на всички клинични катедри в Медицинския университет в София, от университетските болници да бъдат на основен договор трудов договор в сектора на Висшия медицински университет, което означава, че ни е необходим допълнителен финансов ресурс приблизително от 16 милиона лева.
Уверявам ви, че ръководството сега е свръх амбициозно да реши предизборната си кампания и всички наболели въпроси включително и наболелия въпрос, който във Варна се постави от заместник-министър Ваня Добрева, че ние не притежаваме собственост. Цялата ни собственост клиничните бази са предоставени на болниците. Това е парадокс. Медицинският университет започва голяма инициатива, за да видим каква собственост можем да си върнем. Как най-старият университет е докаран да положение да няма собствена клинична база. Добре, че са старите връзки все още останали от студентските години със сегашните директори и много от преподавателите, да закърпваме нещата, но това ще мине. Ще дойдат млади кадри възпитани в бизнесменски дух и утре ще искат наем за всичко. Как ще съществуваме? Едно е да се преподава с тебешир в ръка, друго е да се преподава дентална медицина и медицина, където разходите са огромни. Приоритетната работа в нашите клинични катедри изведнъж стана номер едно лечебната работа.Учебната работа е в забвение. Ние това го констатираме, когато дойде време да меним науката. Пред клиничните катедри, на професор Кременски хвърчат във висините. Идват договори сключени за един милион с Австралия, с Америка с къде ли не? Клиничните катедри се спотайват, приоритет е да си лекуват болните. Учебният процес е на втори план. Отговорност – палиативна, духовна. Плаща се само на ръководител катедра. Пълна кажа е кой е асистент и ординатор. Как да излезем от това положение? Радвам се, че тук се изразиха становища в подкрепа на предложението на господин Лъчезар Иванов. Ако не се подкрепи ние намираме едно разковниче, което се намира в изказването на министър Гайдарски, и ако бъде така добър и новия министър доктор Желев да прехвърли част от правата си като принципал на ректора, ние ще си решим проблемите с 16-те болници. Уверявам ви, че ще си решим проблемите. Ние имаме наследен опит и знаем как да ръководим цялата учебна медицина в България. Сега имаме 16 болници с управителни съвети и оттам ще дойде проблема. В тези управителни съвети има хора, които получават някакви хонорари. Борбата, която предстои е нечовешка.
Пожелавам ви да пренебрегнете по отношение на този въпрос частично партийните си пристрастия, да се обедините всички лекари от всички партии по отношение на поставяне на здрава основа на учебно преподавателската работа в медицинските училища в София. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми професор Филчев, във вашето изказване, което по принцип подкрепям виждам някои акценти, които според мен са в основата на това да не се решава въпроса. Това е желанието на университетите да придобият собственост, не че това е лошо, да имат собствени болници. Това създава една друга обстановка, не че не е възможно това, не че няма такава европейска практика, но от друга страна виждаме противното мнение на Министерството на здравеопазването да се освободи от такава собственост.
Според мен, само след една – две години ще дойде прецедента факултета на Софийския университет да започне да работи с договори към различни болници въз основа на акредитация, защото не ми се вижда нормално една болница завинаги да е университетска болница, изпълнявайки или не изпълнявайки критериите тя остава университетска болница, от къде накъде. Къде е конкуренцията тук? Ако говорим за един утвърден университет, който е автономен, който приема своите приходи не само с държавната поръчка, а приема и допълнително частно финансиране на базата на извършена дейност по програмни продукти, както говорихте за Кременски и т.н., тогава да придобие и собственост. Да, това е така, но от друга страна държавата да даде една собственост и с това да се затвърди.
Според мен, не трябва да се поставя акцента тук за собствеността, а трябва да се поставя акцента там където е в законопроекта на доктор Лъчезар Иванов. Университетската болница да има друг статут. След това другите неща ще дойдат в дискусиите и по-късно. Във всяко становище на Министерството на образованието и науката, прозира, че не искат да се занимават с този горещ картоф. Министерството на здравеопазването не иска да се раздели със собствеността. Вие искате да придобиете собственост. Това са неща, които се виждат между редовете. Ние трябва да гледаме общото – университетското образование. Всеки от участващите в дискусията има някакво право. Включително и във вашето изказване има много приемливи и позитивни моменти. Нека да гледаме основното, да се обединим около това да приемем този законопроект и оттам нататък да погледнем общите интереси на българското медицинско образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, ще изкажа противно мнение. По Закона за висшето образование държавата дава собственост на университета. Госпожо Добрева, собственост е на държавата, но тя я предоставя на съответното висше учебно заведение. В това отношение исканията на Софийския университет са абсолютно адекватни. Другият въпрос е, че утре реалната акредитация, ако покаже че съответното лечебно заведение, което е собственост на университета предоставена от държавата, не отговаря тогава вие ще загубите това лечебно заведение. Например, болницата на Атанас Щерев придобие една университетска болница може да сключи договор и също да обучава студенти или например, болница „Токуда”. Принципът е да се обединим около вижданията на законопроекта на доктор Лъчезар Иванов, че е необходимо допълнително финансиране, което да субсидира държавната функция, обучение по практическа медицина на студентите. Според мен, това е най-важното и след това могат да се намерят решения на въпросите, които бяха поставени и от професор Гайдарски. Винаги Даниел Вълчев, министър Гайдарски по-рано и министър Желев сега казват, че по принцип трябва да се търси някакво решение, но това не става. Сега чуваме, че има работна група, за която министър Гайдарски каза, че 90 на сто е същата. Нека да погледнем къде има производни камъни. Какво е необходимо и да се обединим около първо четене. На второ четене да търсим решение.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да взема участие в дискусията и да подкрепя колегите. Това, което беше казано до тук е истина. Изключително трудно работим. Ако сега работим нормално във Варна е на добри лични взаимоотношения. В никакъв случай няма някаква законова основа. Ние трябва да поставим тази законова основа и да гарантираме качественото висше образование. Кое според мен е много важно, което не беше казано. Необходимо е, да имаме едни реални критерии за университетска болница. Ако имаме тези реални критерии за университетска болница, като дойде акредитацията наистина ще ни каже коя болница може да бъде университетска.
Считам, че трябва да започнем с това. Когато знаем, че болницата е университетска – да, нейният статут се променя и тя трябва да има двойно финансиране. Ако ме питате не само двойно, но и тройно. Първият вариант е когато обучава и трябва да има възможности за финансиране на преподавателите, които обучават.
Второ, че е лечебно заведение и получава и за лечение, но не бива да забравяме и науката. Изключително изоставаме. Мисля, че ние в клиничните катедри след пет години няма да покрием никакви критерии, за да можем да имаме докторанти по Закона за акредитацията. Ако нямаме докторанти кой ще акредитираме след пет години. Дори да сменим Закона за степените и званията поне една дисертация ще е необходима. Това не се разработва. Разбирате ли, че например както е гинекологията във Варна, всичко е на частна практика. Наложи ни се да вземем доцент от София. Ние нямаме собствен местен кадър – това нормално ли е? Това не е нормално именно защото ние не ги стимулираме. Не ги стимулираме нито за работа със студенти, нито за работа със специализанти, нито за работа и за наука, а това е изключително важно. След десет години няма да има кой да изражда нашите внуци, защото няма кой да ги обучи. Да не говоря за проблема, че лекарите заминават. За мен е изключително важно да направим критерии за университетска болница, да променим статута на болницата, за да може тя да има достатъчно и нормално финансиране. Да, преподавателите на основен договор към ректора да бъдат на пълна заплата, което означава промяна на коефициента за финансиране от Министерството на образование и науката. В момента нашата държавна субсидия е средно приравнен брой студенти по определен коефициент. Ако останем на този коефициент и вземем два пъти повече преподаватели това означава, два пъти повече да намалим заплатите си. Ако се промени коефициента така, че ние да можем да заплащаме на нашите преподаватели адекватни заплати за преподаване, освен това да имат заплати и по клиничните пътеки за извършената лечебна работа.
Предлагам да вземем решение за всичко, което беше казано и с тези допълнения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, този въпрос е изключително важен. Искам да ви кажа, че този законопроект на доктор Лъчезар Иванов дава точно тези възможности за които говорите, а не за двойно и тройно финансиране. Финансирането трябва да бъде многостранно. Първото финансиране е държавната поръчка. Второто финансиране е за лечебна работа. Разбира се, че когато се сключи договор с касата болницата си получава по пътеки. Третият тип финансиране е по научни проекти. Частните болници, които работят и подготвят кадри, защото вие казвате, че не се подготвят кадри в държавните болници. Да, но частните болници подготвят кадри и точно акушер-гинеколози. Ние работим така както са ни учили на времето нашите учители. За това трябва да се промени статута на университетските болници, за да станат генератор на кадри, на идеи и на възможности. Освен, че получават по програми, ще получават както е практиката във всички европейски страни, ще получават дарения. Включително от хора, които са излекувани и обучени на тези места. Ще се получават от кешови плащания, от доброволни осигурявания. Много са начините за финансиране, но въпроса е в това, че подчинените ви лекари сега са едни чиновници. Защото въобще не се занимават с наука и преподаване и всеки от тях гледа да свърши работния ден и да отиде в частния си кабинет. В това е проблемът. Подкрепете този законопроект на Лъчезар Иванов, който ще промени ситуацията в страната.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Клисарова, бих искал да ви допълня. Знаете, че либерализирахме възможността за клинични изпитвания. Това е чиста наука, която е много скъпо платена. Атанас Щерев е прав. Поддържам последните му думи.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми ректори, някои от вас са ми преподавали, досега подкрепяхме законопроекта дори си спомням, че първият път когато го внесохме заедно и с доцент Китов, смятам че този път особено силно и много тежко е становището на ректорите и на професор Горчев.
Господин председател, след като многократно сме провеждали дискусията и особено след тези тежки мнения предлагам да преминем към гласуване, да приемем законопроекта.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми колеги, тъй като бях представител на комисията на ректорското съвещание длъжна съм да се изкажа. Всичко, което участващите ректори в нашето заседание казаха е точно така. Останалите, които в момента отсъстват също подкрепят належащата нужда да се възстанови статута на университетските болници. Ние работихме по този начин до 2001 година. Какво се случи за шест години, че сега започваме от сътворението на света. Всички ние работещи в университета са назначени по Закона за висшето образование. Тъй като говорихме за нелегитимни органи, съдилища и т.н., ако някой беше започнал този въпрос нямаше да се достигне до това отделяне. Ние не сме назначавани по Кодекса на труда. Целият ни трудов път е по Закона за висшето образование. Няма друго министерство, в което да има отдел „Висше медицинско образование”. Единствено в Министерството на здравеопазването има такъв отдел, който отговаря за квалификацията на лекарите и за съгласуване на работата на Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването. Какво ново се каза, което тук не се чу? Представителят на министерството на това съвещание каза, че има работна група, която изработва статута на университетските болници. Въпросът за специализантите вече е решен има отпуснати пари за специализации. Практическата част може да се провежда в университетската болница или в друга, която отговаря на акредитацията. Това са двете нови неща, които тепърва вървят. Предлагам да се приеме законопроектът на първо четен. Университетската собственост 100 на сто е държавна. Мисля, че въобще няма проблеми със собствеността.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, вие сте запознати с нашето становище. Ние не подкрепяме предлаганият законопроект поради следните причини:
Първо, смятаме че тук няма ясна концепция. Т.е. не са ясни критериите и статута, по които ще функционират за в бъдеще университетските болници.
Доцент Щерев е прав, че това е един проблем, който не е роден по времето на нашите съвместни заседания. За съжаление проблемът е от края на 90-те години и създаде не необходимия хаос. За момента искам да кажа, че университетските болници в страната са 24. Университетите за да не се заблуждаваме са публични институции.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Тъй като вие поставихте един въпрос за частните болници не виждам как този законопроект ще успоредява частни болници и публични институции. Заедно с това ние смятаме, че в тази концепция, която съвместно разработваме с Министерството на здравеопазването трябва да дадем формулировка и на възможността за частни университетски болници. Т.е. частни висши училища, които евентуално за в бъдеще, т.е. да предполагаме биха искали да се занимават с подготовка на кадри в областта на медицината, медицински сестри, хирурзи, гинеколози, те също трябва да имат тази възможност и да има съответните критерии, по които съответната болница да придобие статута на университетска болница. Няма европейска страна, в която университетската болница да влиза или да бъде в разпоредбите на Министерството на образованието и науката. Винаги университетските болници са във функцията на съответните институции, които отговарят за здравеопазването.
Искам да припомня на уважаемите народни представители, от гледна точка на критериите за университетска болница, че придобиването на образователната квалификационна степен магистър в областта на медицината довежда до упражняване на регулирана професия, от което би следвало, че съответната база, която се използва за обучение на студенти, а не на специализанти, защото тук също има едно смесване на понятията. Не е задължително университетската болница да бъде използвана като територия за обучение на специализантите, трябва да отговаря на друг тип критерии. Не е нормално в момента в София да има толкова много университетски болници. Би могло и това е работа на комисията, която съвместно с Министерството на здравеопазването разработваме, провеждали сме разговори с професор Гайдарски многократно, работихме под негово ръководство, въпросът досега да не представим пред вас много ясно решение, което ще бъде готов е защото наистина има много критерии и безкрайно много наследени проблеми, които няма как за седем, осем години да бъдат решение.
Първо, трябва да си изясним, след като медицинските университети са публични институции, университетските болници 24 на брой, отново повтарям са търговски дружества, след като имаме един университет, би следвало такава каквато е и университетската практика, да имаме една болница. Не би следвало, така както е по закон ректора чрез автоматичното си сключване на договор със съответната болница да легитимира и частни болници да бъдат университетски при положение, че това не е разписано в закон и не са ни ясни критериите.
Що се отнася за науката. Искам да кажа, че няма никакъв проблем, напротив университетите са изключителни участници във фонд „Научни изследвания”. Искам да подчертая на уважаемите народни представители, че една голяма част от инфраструктурните проекти, които се печелят от университетите отиват в търговските дружества наречени университетски болници. Нашето категорично становище е, че има изключително много въпроси, по които работната група работи. Тези въпроси трябва да поставят концепцията какво е университетска болница? Частните болници могат ли да бъдат университетски болници или не могат? Мисля, че това също е един въпрос, който трябва да бъде разгледан. Публичните институции тогава когато говорим за одържавяване на търговските дружества, бих искала и това да стане ясно, те придобиват статут на публична собственост. Тъй като ние подготвяме една инициатива те няма да имат никаква възможност да извършват търговска дейност. Мисля, че трябва да сме на ясно и по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е така.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Говорим за критерии и в момента ви въвеждам във всички детайли на дискусиите, защото тук прозвучаха съмнения, че двете министерства се отнасяме изключително несериозно. Бих могла да кажа, съжалявам, че не е тук професор Горчев, тук са уважаемите представители и на Софийския менидицнски университет и на Варненския медицински университет, този проблем в голяма дълбочина беше дискутиран преди една седмица. Имаме становище по този въпрос. Има желание от страна на ректорите този въпрос да бъде решен, но не по начина, който вие предлагате. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Добрева, ще ми позволите да не се съглася с някои от нещата, които казахте. Въпросът, как стават и кои лечебни заведения стават университетски болници, много добре е разписан в закона. Казано е, че това става по решение на Министерския съвет по предложение на министъра след получаване на необходимата акредитационна оценка. Забележете, че там не се говори за публични и частни. Всеки, който я е получил въз основа на предложение на министъра, Министерският съвет може да го направи университетска болница, с която съответното висше учебно заведение да сключи договор. Няма никаква разлика и никакъв проблем между публични и не публични лечебни заведения.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тъй като беше цитиран професор Горчев, искам да ви кажа, че писмото, което сме получили в Народното събрание е от 11 септември 2008 година.
Бих искал когато вие отправяте критики да се запознаете добре с това, което преди малко прочете председателят на комисията. Вие представлявате една институция и не може толкова повърхностно да давате мнение и становища, след като не сте запознати със законопроекта как една университетска болница и от кого става.
Още нещо, за което искам да ви реплекирам – работна група. Нали се сещате, че сте във времето когато трябва да кажете кога е създадена работната група, по какви критерии и от кога работи? Още веднъж ще ви припомня, че този законопроект в момента се разглежда за трети път, а втория път беше внесен през Комисията по образование.
За ваша информация искам да ви припомня,че от Комисията по образование от 7 присъстващи члена, 7 гласуваха „за” в Комисията по образование.
В момента не можете с общи и неясни понятия да разглеждате един законопроект. Виждам, че не е вникнато в същността на законопроекта, за да отнасяте въпроса за частните университети и частните болници, където много ясно беше казано кой дава статут. Броят на университетските болници не се определя от мен или от господин Райнов, а се определя по реда и закона, а именно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Още една реплика към вашето изказване, което беше твърде мъгляво, както и отговора, който дадохте. Защото, отговорът, който получих от вашето министерство по конкретни членове и параграфи. Считам, че вашите експерти, би трябвало да са ви запознали с тях да имате точни и конкретни забележки относно параграфите. Това е трето представяне. Занимавал съм се изключително много сериозно, извикал съм консултанти, тъй като не считам, че съм запознат с всички проблеми. Никъде във вашите забележки от предишните две внасяния, искам да проверите какви съответни забележки имахте към моят законопроект.
В момента от висотата на Министерството на образованието давате становища, които не подпомагат по никакъв начин проблемът, който съществува. Работи група и в Министерството на здравеопазването, която по думите на професор Гайдарски е от 5 декември.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Господин председател, тъй като аз съм, човекът, който е внесъл предложението за тези университетски болници съм длъжен да дам някои пояснения. Знаете, че има акредитационна комисия, която дава по особени критерии за всяка една болница дали отговаря, ако тя отговаря на определените критерии може да бъде вписана в списъка на предложенията от Министерския съвет. В списъка на тази акредитационна комисия съществуваха 24 болници.
Искам да поясня, тъй като в залата присъстват ректори и заместник-ректори, те не са длъжни да сключат договор с тези болници. Това са болници, които отговарят на критериите. Следователно ние даваме възможност да избират която желаят. Няма нищо лошо в това, напротив има богат избор на университетски болници. Няма нужда непрекъснато да се говори, че са много.
Още веднъж искам да подчертая, че никакви противоречия не имало нито между Министерството на здравеопазването и Министерството на науката, напротив ние работихме в синхрон, но отново ви обяснявам, че има изключителни затруднения. Ще видите след това от правна и законодателна гледна точка какви трудности ще има при второ четене и приемането на този закон.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин Иванов, мисля че се получи леко недоразумение. Министерството на образованието и науката не може да дискутира Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. Т.е. нещата, които ние защитаваме в нашето становище са съобразени най-вече със Закона за висшето образование. В този смисъл, ние казахме какви са проблемите, които бяха поставени на ректорското съвещание, кои са проблемите, за които трябва да се произнесем в най-скоро време и за които смятаме, че настоящият законопроект отваря една прекрасна възможност ние наистина в един следващ етап да ги уплътним, но на този етап, това което прочетохме не дава решение на въпроса, а мисля, че ще задълбочи проблема.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие се опитате на изказването на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, в което казва: „Министерството на финансите многократно е изразявало принципната си подкрепа за промяна на статута на университетските болници с оглед разнообразните функции, които изпълняват тези погледи наред с лечебната дейност, клинично обучение, следдипломно обучение и т.н.” Т.е. те нямат нищо против този законопроект и одобряват.
Погледнете вие какво сте написали „Практиката от предходните години на университетските болници, които са били на бюджетна издръжка показва, че при този статут възможности за осъществяване на ефективен контрол върху разходваните средства са силно затруднени”. Министърът на финансите приема, но ви не знам от къде сте измислили и сте записали, че е силно затруднено. Благодаря ви.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, изцяло се солидаризираме към това, което каза Министерството на образованието и науката, защото и ние не приемаме критиките критиките, че гледаме несериозно на нещата, кипи работа и между двете министерства.
Министерството на здравеопазването не подкрепя законопроектът поради редица причини, които прежде изказващите, министър Гайдарски, доцент Щерев и доцент Китов казаха. В момента на база акредитационна оценка министъра внася и Министерския съвет дава званието университетска болница за пет години. Когато се прехвърли болницата „х” на университета след пет години, след като не покрие критериите друга болница ли ще прехвърлим в разположение като собственост на университета. Проблемите както изглеждат лесно решими, така имат и своята логика, която трудно би намерила компромисното решение.
Отново повтарям, че има работна група в която участват и ректорите, на която основната цел е да изработи критерии и статута какво е университетска болница? Защото в момента там куцаме и за това се получава казуса много на брой университетски болници. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Райнов, разбира се, че това е един от проблемите, който току що казахте. Много ме изненадва позицията на Министерството на образованието и науката. Наистина вие навлизате в една конфронтация срещу каквато и да е промяна. С тези болници не искате ли да се занимавате и с този въпрос? Ние сме на края на дискусията. Абсолютно съм сигурен, че не искат. Те могат да обосноват както си искат нещата, но отново ще повторя нещо, което е много важно.
Законопроектът на доктор Лъчезар Иванов повдига един въпрос, който може да бъде решен по различни начини, включително с този законопроект. Министър Гайдарски каза, че в 90 на сто работната група от Министерството на здравеопазването е съгласна с постановки. Тук не говорим за една или друга постановка, дефакто 100 на сто да се приеме.
Доктор Райнов, искам да бъдем на едно становище. Ситуацията,която се опитахме да решим през 2001 година, след това през 2005 година и досега не е решена, защото е въведена една лоша разпоредба още от 1999 година, нека да се опитаме по някакъв начин да променим тази ситуация. Това е лошо нещо и се казва от всички ректори, отчита се и от вас. Добре, нека да направим усилия. Доктор Лъчезар Иванов проявява това усилие, необходимо е да дадем някакъв знак, че това ни интересува. Благодаря ви.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, тъй като преди малко тук и колежката Маринчева спомена значението за следдипломната квалификация, разговаряхме и с професор Гайдарски, който каза, че по негово време не е било така. Искам да ви попитам дали знаете, че в момента за следдипломна квалификация вземат на всеки лекар по 60 лева, който иска да се зачисли за специализация срещу една касова бележка и никакъв друг документ. За какво вземат 60 лева, това е конкретен пример от вчера. Проверете този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги заместник-министри, първо четене е въпрос на приемане на философията. Искам ясно да се обърна към двете министерства – вие против философията ли сте по принцип или сте против или не сте съгласни с конкретните решения? Защото и двамата министри в лицето на Радослав Гайдарски и на Даниел Вълчев във Варна категорично подкрепиха като философия подобно нещо. Ние чакаме три години да се дадат конкретни текстове. Може решенията на Лъчезар Иванов да не са най-точни, но му прави чест, че се опитва, подобрява и разширява. Вие винаги казвате, че ще направите, но не става.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Принципно участваме, принципно сме за промяна по темата, но не това, което имаме като становище на Министерството на здравеопазването подписано от министър Желев, че не подкрепя законопроекта, т.е. не подкрепя конкретната философия. Т.е. с тази философия, не подкрепя това решение на въпроса.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, всички отдавна говорим за решаване на този въпрос, много екипи на Министерството на здравеопазването се опитват да го решат и сега изведнъж когато сме на път да измислим нещо, за да го решим, започваме да се запъваме. Необходимо е да мислим конструктивно и да видим как може да се реши въпроса. Може би има несъвършенство в законопроекта, но съм сигурна, където и друг път при още по-големи несъвършенства сме ги оправяли между първо и второ четене, дори и на второ четене, дори не са прецеденти, а са придобили редовна практика на случаи в нашата комисия, на второ четене с решение на комисията да се поправят текстове и се връщаме назад по няколко пъти. Ако искаме сега цялата академично общност, от която някои от нас излизат и в която някои ще отидат да не се настройва и да обвинява комисията в опозиционерство на нещо, което е много практично да помислим по следния начин. Не мога да разбера Министерството на образованието и науката защо смесва собствеността с договора за дейност. Може би вие сте мислили, че Лъчезар Иванов иска да направи университетските болници ваша собственост, но той дефакто иска да раздели собствеността от договора и за това кое е университетска болница. Независимо каква е собствеността, частна, общинска, държавна или ведомствена, да има възможност Министерството на образованието да сключи договор с тази болница. Дори и да е така в момента, е някаква смесена форма на това, защото едните се водят на работа към университета, а другите се водят на работа в болницата и всички на куп се водят на работа на всички места и едно и също лице по едно и също време се явява шезофренно професионално разделен. Това, което е резонно да се направи и с много по-лека поправка, разделя се собствеността от дейността и Министерството на образованието и науката, сключва договор за университетска болница, след като плаща за това удоволствие. Това е най-лесният начин. Ако искате да работим конструктивно, нека да подкрепим законопроекта на първо четене и след това, ако имате добра воля виждам, че има нагласа от доктор Иванов и от всички се експертния капацитет и с нашия експертен капацитет на комисията да направим подходящи текстове, ако трябва и 90 на сто да се прекроят, но важното е да решим въпроса. Това ще бъде за доброто на абсолютно всички и ще ви отърве от това, което ви виси на врата в момента, един нерешен проблем. Друг е въпросът, че към даден момент трябва да обсъждаме дали ще бъдат търговски дружества тези болници, но това в последващ етап. Съгласете се, това че ще върнем например не търговски дружества, а държавни дружества не означава, че съществуващата практика е по-добра. Тя е по-лоша, дори и да направим прецедент, може да се окаже, че това е по-добро и допуснатата стара грешка не трябва да се бетонира още по-дълбоко.
Мисля, че практичният подход е да подкрепим законопроекта и да продължим нататък.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да кажа съвсем на кратко моето лично мнение. За последните осем години откакто са гласувани законите касаещи сферата на здравеопазването по моето скромно мнение не е направена никаква генерална промяна в нито един от законите, за което съществуват много парадокси. Болниците като търговски дружества са вкарани като търговския закон. Държавници болници са търговски дружества без право на печалба за разлика от частните болници.
Другият парадокс – договарянето на рамковия договор. Трябва да се промени, защото там субектите са такива, че единият не носи никакви отговорности по изпълнението на този договор.
Тогава когато решаваме да променим част от един закон, касаещ висшите учебни заведения в здравеопазването и съответно т.нар. университетски болници, защото в закона такива не фигурират, действително трябва да има промяна. В закона има специализирани, многопрофилни болници и за долекуване, няма университетски болници.
Това, което предлага доктор Иванов има сериозни мотиви, но трябва да се изчистят в детайли, да се съгласуват със съответните институции, а именно Министерството на образованието и науката и с Министерството на здравеопазването, тъй като създават прецедент в промяната на закона, който се отнася само за определен тип болници, а не всички болници. Моето лично становище е, че отначало трябва да се променят законите и това да бъде част от цялата промяна тогава да говорим за конкретни детайли по промяна на закона. Защото, това което преди малко коментирахме с доктор Първанова, противоречи първо на Кодекса на труда, тъй като също съм бил асистент в едно и също работно време да се изпълняват две длъжности, за които получаваш възнаграждение от две различни неща. В това е парадокса.
Моето лично мнение е, че на този етап се въздържам от гласуване и оттук нататък действително трябва да се поработи в детайли и нещата да се съгласуват със съответните институции и да се извършат промените, с които съм съгласен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги преминаваме към гласуване, искам да ви кажа,че в чл. 9, ал. 3, е записано какво е университетска болница.
Моля, който е съгласен със законопроекта предложен от доктор Лъчезар Иванов, да гласува?
Колеги, искам да ви кажа, че доктор Колчаков и доцент Васил Паница са се подписали, че гласуват „За”.
Донка Михайлова, Нигяр Сахлим, Симеон Василев, Ива Станкова и Емил Константинов гласуват „Въздържали се”.
Доктор Тодор Кумчев гласува „Против”.
- „За” – 8.
- „Против” – 1.
„Въздържали се” – 5.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.



(Заседанието завърши в 17,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/