П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 19 януари 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 19 януари 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 07.12.2005 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 554-01-96, внесен от Борислав Димитров Китов и Лютви Ахмед Местан на 20.12.2005 г. – първо четене.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-59, внесен от Васил Паница и група народни представители на 30.09.2005 г. – първо четене.
3. Законопроект за ратифициране на Основното споразумение между правителството на Република Българя и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо консултативно сътрудничество, № 502-02-26, внесен от Министерски съвет на 13.12.2005 г.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум. В днешния дневен ред ще се решават важни проблеми във връзка с някои актуални неща. Има предложение от колегата господин Петър Мръцков. Господин Мръцков ще помоля да направите предложението.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги искам да предложа като точка първа от дневния ред да разгледаме промяната на Закона за интеграция на хората с увреждания.
При приемането на Закона за бюджета, отменихме точка 5 на член 42 от Закона за интеграция на хората с уврежданията. По този начин премахнахме една привилегия, която беше дадена на хората с увреждания. Внесен е нов законопроект в Министерския съвет, с който е предложено да се създаде нова точка 7, на член 42, алинея 2 и да бъдат възстановени правата на хората с увреждания, за да могат да получават добавка за диетични и лекарствени средства.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, става въпрос за един единствен параграф, с който се поправя допуснат от нас пропуск.
Подкрепям предложението на колегата Мръцков, но въпреки всичко за да бъде включено в дневния ред трябва да гласуваме.
Моля, който е съгласен с включването на тази точка в дневния ред на заседанието днес, за първо четене, да гласува?
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Ще си позволя да прочета текста, за колегите, които го нямат в момента пред себе си. Става въпрос за допълнение в Закона за интеграция на хората с увреждания. Параграф 1, в член 42, алинея 2 се създава точка 7 “Диетично хранене и лекарствени средства”. Това се включва като възможност, която да се получава от инвалидите.
Господин Мръцков, ще ви помоля да кажете няколко думи като човек, който взе инициативата по този въпрос.
Колеги, по този въпрос не сме водеща комисия. Водеща е комисията на доктор Адемов, но ние трябва да изкажем становище.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, при гласуване в пленарна зала без да бъде направено предложение за премахването на тази добавка от Министерския съвет в Закона за бюджета, в бързината при приемането на Закона за бюджета е допуснато недоразумение и се премахна добавката и храните за хората с увреждания. Знаете, че в медиите много се говори по повод на добавката. Тази добавка се получава от хората. Искаме да ускорим процедурата, като се приеме на първо четене и да може да се разгледа в Народното събрание. По този начин ще предоставим право на хората да получават тази добавка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Мръцков. Колеги, имате думата за изказвания.
Не вярвам някой да се противопостави на това предложение.
ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, предлагам да подкрепим предложението, защото е от значение за хората с увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В залата присъстват ли представители на Министерството на труда и социалната политика.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим параграф 1 да се даде възможност на инвалидите да имат правото да получават месечна добавка за диетично хранене и лекарствени средства, да гласува2
- “За” – 12.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към дневният ред.
Точка 1.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерския съвет.
За мое голямо учудване ние не сме водеща комисия, което не е най-редно. Има ли представители на Министерството на земеделието и горите.
ГАЛЯ КОСТАДИНОВА: Работя в дирекция “Безопасност на храните” в Министерството на земеделието и горите. Съгласно поетите ангажименти и Протокол № 42 от заседанието на Министерския съвет на 20 октомври 2005 година, на което беше приета Концепция за законодателни промени в Закона за храните, работна група между Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и горите, изготви законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Законопроектът ще се представи от доктор Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в мотивите за изменение и допълнение на Закона за храните ще спомена някои най-важни моменти от него. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните е изготвен от експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите в изпълнение на приетата от Министерския съвет Концепция за законодателни промени в Закона за храните. Със законопроекта българското законодателство си осигурява прилагането на законодателство на европейските общности. С приемането на законопроекта ще се удовлетворят направените критики в Мониторинговия доклад на Европейската комисия в областта на безопасност на храните и в глава първа “Свободно движение на стоки” и глава седем “Земеделие”.
В законопроекта са предвидени разпоредби свързани с осигуряване на ефикасна и ефективна координация между всички компетентни органи, осъществяващи официалния контрол върху храните. С приемането на тези разпоредби ще бъде удовлетворено искането от страна на Европейската комисия за определяне на единен орган за контакт по въпросите свързани с официалния контрол върху храните.
Координацията при осъществяване на официалния контрол върху храните, обектите контролирани от повече от една институция, а именно осъществяването на съвместни проверки в тези обекти, като е определена и водещата роля на органите на държавния здравен контрол. Създава се Съвет за координация на контрола със следните основни функции.
Координация и планиране на контролните дейности в обектите. Контролиране в повече от една институция. Обмен на информация за контролните дейности извършващи се самостоятелно от контролните органи и осъществяване на контакти с европейската комисия и нейните структури. Водеща роля в този орган има главният държавен здравен инспектор като в него участват и главния държавен ветеринарно санитарен инспектор, генералния директор на Националната служба за растителна защита и директора на агенция “Митници”.
С разпоредбите на законопроекта са преодолени и направените критики от страна на Европейската комисия по сега действащия закон, а именно, че в него не е въведен принципа на анализа на риска при развитие на законодателството, така както е заложен в базовия регламент 178 от 2002 година.
Анализът на риска се състои от три взаимосвързани компонента – оценка на риска, управление на риска и информация на риска.
Оценката на риска трябва да се базира на научни доказателства и да се извършва по независим, обективен и прозрачен начин.
Управлението на е различено от оценката на риска, в процес на преценка на алтернативните подходи, извършван в консултация със заинтересованите страни.
Отчитайки оценката на риска и други основателни фактори в тази връзка са: прецизиране функциите на съществуващия към момента Национален съвет по безопасност на храните. Т.е. неговата функция е да управлява риска. Създаден е нов орган – научен съвет, който ще координира извършването на оценката на риска, като в него участват представители на научните организации имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига. Регламентирани са връзките между двата органа, така че да се осигури спазване на принципа, че законодателството по храни трябва да се осигурява на извършен анализ на риска.
На практика това означава, че при формулирането на промени в правното регулиране в областта на храните, Националният съвет по безопасност на храните ще отчита резултатите от извършената от научния съвет оценка на риска. С разпоредбите на законопроекта се предвижда създаване на комисия и работни групи към научният съвет, съответстващи на тези в Европейската агенция по безопасност на храните.
В заключение искам да отбележа, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните за първи път се създава система осигуряваща директното прилагане на регламентите от датата на членство на Република България в Европейския съюз и с оглед на това еднозначно са определени адекватните структури съответстващи на изискванията на европейското законодателство. Определени са функционалните взаимовръзки на национално ниво и взаимоотношенията им със съответните европейски органи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тук имаме един важен законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Искам да поставя два принципни въпроса. Споделяли сме с колеги и сме мислили винаги, че въпросът за безопасността на храните е достатъчно важен за да имаме една държавна агенция, която да осъществява единен контрол и управление на безопасността на храните. Към момента изглежда, че не сме в състояние да създадем такава агенция. Как гледат вносителите на този въпрос? За съжаление, не зная дали нашата комисия не е била достатъчно уважена, но според мен тук присъства заместник-министър от Министерството на здравеопазването. Може би нивото на този, който представя Министерството на земеделието и горите трябваше да бъде по-високо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нивото на нашата комисия трябва да се уважава. За мен е важен принципно въпроса. До каква степен този Национален съвет по безопасност на храните би могъл в последствие да се разрасне или по какъв начин виждат вносителите в последствие неговото развитие. Към момента това не изглежда възможно. Може би между първо и второ четене могат да се нанесат някакви изменения, за да стане нещо като агенция. Този ротационен принцип, който се предвижда не смятам, че е най-доброто, което можем да направим с неговото управление.
Второ, миналата година в 39-тото Народно събрание, приехме Закон за генетично модифицираните организми. Тук виждам много текстове, които пряко кореспондират с приетия закон, но и някои различия. Съобразени ли са вече приетите разпоредби, особено тези на комисията, или има някои неща, които трябва да се правят между първо и второ четене? Това са моите въпроси, като начало на дискусията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди да отговорите искам да задам още един въпрос. Това е въпрос, който преди известно време касаеше нашата комисия. Става въпрос за хранителните добавки. Тогава ние направихме всичко възможно да могат да се продават в аптеките. Разбира се, там има въпроси, които останаха нерешени. Тогава беше казано, че в новия Закон за храните ще намерят своето подобаващо място. Искам да видя къде е това място? Бързата справка, която направим показва, че това не е добре разписано. Искам да попитам вносителите, това означава ли, че търговците на едро с лекарства ще трябва да се регистрират по Закона за храните, за да могат макар и 5 на сто от цялата си дейност, която разнасят в складовете и са на много по-високо ниво от храните да се регистрират като търговци на храни, за да могат да снабдяват аптеките с хранителни продукти.
Вторият ми въпрос е, как се осъществява контрола, на кое ниво и няма ли противодействие между ветеринарните служби и ХЕИ?
Колеги, това са моите въпроси към вносителите. Ще помоля колегите от Министерството на земеделието и горите да предадат на ръководството, че това най-малко е неуважение към комисията.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По същото време този закон се обсъжда и в Комисията по европейска интеграция. Аз съм заместник-министър в Министерството на земеделието и горите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние се обърнахме по този начин, защото не знаехме че междувременно в комисията имаме и заместник-министър от Министерството на земеделието и горите.
Ще ви помоля да отговорите на въпросите, които зададохме.
АТАНАС ДОДОВ: Искам да отговоря на въпроса на уважаемия народен представител доцент Великов, че в този законопроект не се предвижда създаване на Агенция по безопасност на храните. Има заложена една основа за бъдеща координация на контрола. Има заложено едно бъдещо излизане на този контрол по безопасност на храните от общия контрол, но създаването на Агенция по безопасност на храните, е продължителен и скъп процент. Зная, че в Холандия е създадена в продължение на една година и в него работят 2 хиляди човека в шестнадесет етажна сграда.
Относно въпроса дали ще бъде ускорено създаването на Агенция по безопасност на храните ще разберем след време, като видим резултатите от функционирането на поправките в Закона за храните. Те ще ни подскажат какъв е бъдещият ход към създаването на Агенция за безопасност на храните.
Искам да спомена, че в работните групи, които работят година и половина по този законопроект много често се споменава за създаване на такава агенция. Представителите на трите министерства са били единодушни, че може да се помисли по този въпрос или да се направи след 2007 година. Създаването на такава агенция изисква много пари и време.
Господин председател, ако ми позволите ще помоля експертите от Министерството на здравеопазването да отговорят в конкретика на въпросите, които бяха зададени от вас и доцент Великов, след което да предоставим думата на заместник-министър Бъчварова.
АНЕЛИЯ МИКОШЕНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, въпросът който беше зададен за генетично модифицираните организми и генетично модифицираните грани през миналата година беше приет Закон за генетично модифицираните организми, в който се препраща към Законът за храните по всички въпроси свързани с генетично модифицираните храни. В предложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните подробно са разписани всички въпроси свързани с генетично модифицираните храни, като в закона се въвеждат изискванията на действащото европейско законодателство. Т.е. действащите европейски регламенти по този въпрос.
Относно вторият въпрос, който е свързан с добавките към храните. Въпросът е разписан в член 6-а на действащия Закон за храните. Нови момента свързани с добавките към храните в Закона за изменение и допълнение на храните не са предвидени, тъй като подробно въпроса се разписва в Наредба № 47, която е приета и публикувана в “Държавен вестник” брой 5 от 2005 година. Тази наредба въвежда изцяло в националното законодателство изискванията на действащото европейско законодателство по този въпрос. Това е директива 46 от 2002 година. Досега друг нормативен документ в европейското законодателство по този въпрос няма. Ние сме го въвели изцяло в Наредба № 47.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не отговаря на истината. С изменението на Закона за аптеките се предостави възможност на аптеките, които продават хранителни надбавки да не се регистрират по Закона за храните. В същото време поради пропуск на нашата комисия търговците на едро на лекарства, които снабдяват аптеките и имат лицензионен режим за продажба на аптека сега се задължават с писмо от Министерството на здравеопазването да се регистрират и по Закона за храните. Каква е логиката? Това не мога да разбера. Каква е логиката търговецът на дребно да бъде освободен със закон, а търговеца на едро да не бъде освободен? Ще помоля да ми отговорите на този въпрос.
ЛЮБОМИР ГАЙДАРОВ: Знаете, че по законодателна програма Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, ще бъде внесен в Народното събрание до края на месец април. Този въпрос днес беше повдигнат на работна група. Въпросът е уреден и е нормално да има единен режим. Не би трябвало да се създава двойственост Тъй като става въпрос за добавка, за която се спомена, че по списък се продава в аптеките, както и козметичните продукти, поради тази причина след като преминават аптеките на разрешителен режим в Министерството на здравеопазването не би следвало да бъдат на друг режим по Закона за храните. Този въпрос е засегнат и уреден в Закона за лекарствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Зная, че това е възможно да стане. Според мен, тогава трябва да отмените заповедта, с която ги карате до края на януари да се регистрират по Закона за храните.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Никой от присъстващите тук от Министерството на здравеопазването не знае за такава заповед. Може би ще трябва да получим данни кой и кога е издадена такава заповед.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Додов, поемам ангажимента да ви направя една среща с Браншовата камара на търговците на едро, за да изчистите тези проблеми.
Господин Гайдов, моят въпрос е в проекта за изменение и допълнение на Закона за храните, дори и сега когато се разглежда на второ четене не може ли да бъде разписано, че има единен режим за аптеките и дистрибуторите на едро? Това е моят въпрос.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Според мен, по-коректно, би било и така е предвидено в Закона за лекарствата този въпрос изрично да бъде уреден.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам, но трябва да се преустанови тази неправда.
ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че има друг проблем. Ще ви помоля, ако греша да ме поправите. Става въпрос за това, че Изпълнителната агенция по лекарствата не може да контролира хранителните надбавки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е друг проблем.
ХАСАН АДЕМОВ: За това беше въведено изискването да бъдат регистрирани по Закона за храните. Отиваме към следващия важен въпрос, който задавате – кой има право да контролира? Изпълнителната агенция по лекарствата или ХЕИ? Този въпрос също следва да бъде уточнен.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм, че трябва да бъде уточнен. Господин Гайдов, е абсолютно прав. Не може да има двойнствен режим за търговец на едро и търговец на дребно.
Доктор Додов, според мен това е нормалният подход. Не може едните да са освободени, а другите да не са освободени.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако ние не сме записали изрично в закона, че търговците на едро…
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не сме записали.
ХАСАН АДЕМОВ: След като не сме записали трябва да го запишем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За това господин Гайдов, каза че ще се направи.
Колеги, имате думата за изказвания?
СВЕТЛАНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители. Въпросът, който зададохте беше за контрола и координацията между различните институции.
В самия закон промяната, която се прилага, официалния контрол се осъществява от органите на държавен здравен контрол, за който функциите са разписани към Министерството на здравеопазването. Органите на държавния ветеринарно санитарен контрол – ДВСК, тези функции и задължения също са описани включително и в Закона за ветеринарното дело, който беше приет. Когато имаме обекти, в които се продават не хранителни продукти и хранителни продукти знаете, че в закона се въвежда Съвет за координация и контрол. Това е ново предложение във връзка с осъществяване координацията на контрола между тези две различни институции. Този Съвет за координация и контрол трябва да координира проверките и със съвместни проверки, които се осъществяват да установява наличието или съответни нарушения в законодателството при прилагането на Закона за храните. Възможно е този единен орган, който в момента има определени функции, както по отношение на контрола, така и по прилагане на европейското законодателство в бъдеще в следващи изменения да прерасне в тази агенция, която на този етап много трудно може да бъде направена като самостоятелен, независим контролен орган, който да осъществява тези функции, както е в другите европейски страни. Времето ни притиска и възможностите за създаване на такъв орган са сведени почти до минимум с изваждането на тези контролни органи в самостоятелна агенция Съветът за координация и контрол ще бъде този, който ще осъществява и координира контрола като висш орган разписан в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Съзнавайки нуждата от този закон, аз го подкрепям. Искам да спра вниманието на комисията върху детайли, които може би ще бъдат обект на по-задълбочено обсъждане преди второ четене и на второ четене. Според мен, нашата комисия и задачите ни са свързани с няколко основни акцента. Те са следните: Новите храни, новите хранителни съставки, генно модифицираните храни и първичните пушилни кондензати и първичните катранови фракции. Внимателното оглеждане на всички детайли, които биха гарантирали, че тези нови храни и хранителни съставки, генно модифицирани грани и първични пушилни кондензати и първична катранови фракции няма да доведат до три важни риска. Единият е рискът от токсичност, който е по-лесно установим и други два риска, които са по-трудно и по-късно установими карценогенност и таратогенност.
В този смисъл закона и нашето внимание трябва да бъдат съсредоточени към създаването на такива механизми. Рисковете от тези три основни опасности да бъдат минимализирани. Освен всичко друго рисковете са свързани и със спазването на санитарно хигиенните изисквания по пътя от производителя до потребителя. Нашата практика е достатъчно добра и трябва да изчистваме детайли, но няма какво кардинално да променяме, защото ние имаме добри традиции, които са свързани с производството на нашите традиционни храни и с контрола по тяхното производство.
Ще помоля вносителите за отговор на тези въпроси, които поставих – какви са гаранциите, за да може новите храни или изброените да отговорят на условията да не са токсични, да не са канцерогенно и да не са тератогенни.
Следващият ми въпрос е свързан с някои дребни нюанси, например параграф 5, където в точка 3, член 4-а, са вписани храни и хранителни съставки, които не са традиционно култивирани или отглеждани.
Според мен, те трябва да тук да фигурират и добивани посредством улов, тъй като в нашата кухня се появяват и храни, които не са били традиционни, а не са отглеждани или култивирани, а са добити посредством улов, така че трябва да бъдат обект на внимание.
Ще задам още един съвсем малък въпрос. Има гражданственост понятието “минерални води”, но се използва и понятието “изворни трапезни води”, които са с по-ниски минерални съставки.
Искам да зная, дали под понятието “натурални минерални води” се включват и тези води, които също са в търговската мрежа и към тях има значителен интерес от потребителите”. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Кой ще отговори на поставените въпроси от господин Руденко Йорданов?
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря ви господин председател, към въпроса на народния представител доктор Йорданов бих отговорил, че има създаден научен съвет към министъра на здравеопазването, който ще прави оценката на риска. Тези функции са записани в този научен съвет. Вашият въпрос е много конкретен. За по-подробен отговор ще помоля да дадем думата на госпожа Снежана Райчева – експерт в Министерството на икономиката и енергетиката.
СНЕЖАНА РАЙЧЕВА: Държавен експерт съм в Министерството на икономиката и енергетиката. Уважаеми господин председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители. Наистина разбирам притеснението по отношение на осигуряване на безопасността на храните. Искам да ви гарантирам, че по отношение на извлечените пушилни ароматизанти и първичните пушилни кондензати и първичните катранови фракции в законопроекта разпоредбите са предвидени да се спазва процедурата за разрешение, оторизация и пускане на пазара, така както се спазва на ниво общност. Т.е. подлежат на одобрение след оценка от Европейската агенция по безопасност на храни. След това европейската комисия взема решение дали да бъде одобрена за влагане в храни и използване при обработката на храни даден пушилен препарат, ароматизант и след това може да бъде използвано в определени от Европейската комисия граници, разбира се въз основа на направена оценка от Европейския орган по безопасност на храните. Т.е. в тази област ние нямаме национални разпоредби. Единствено е предвидено с приемане на законопроекта преди присъединяване на Република България към Европейският съюз да дадем възможност на всички производители да се запознаят, каква документация трябва да подготвят и да депозират за да получат разрешение. В тази област се спазва напълно изискването на европейския регламент 2065 от 2003 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, продължавам да бъда притеснена от очакваното сложно взаимодействие между три министерства и техните подразделения, защото прочитайки текста на вносителя ние виждаме как на министъра на здравеопазването се възлага задачата незабавно да информира Европейският орган по безопасност на храните, да пише наредби, как от Министерството на земеделието трябва да комплектова досиета и води регистър на храните. Мисля, че е обект на много работа стиковането между вашите усилия. Ние не получихме еднозначен отговор дали очакваме всички тези подразделения и три министерства да заработят в синхрон. Всички очакваме това да стане, защото европейските изисквания са такива. Разбира се, че има детайли, които най-вероятно ще трябва да бъдат прецизирани. Например, в член 6-б, алинея 1 е записано: “Заявление за вписване на досиета на храни с традиционно специфичен характер могат да подават само групи от производители на храни с традиционно специфичен характер”. Може ли да поясните какво се разбира под това, че само групи от производители могат да го правят? Дали това са силово надделяли групи, групировки или сдружения? Какво разбирате точно и какво се влага в този текст? По какъв начин ще се регламентира коя група може да подава и на коя ще бъде отказано?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Додов, въпроса е много интересен. Какво точно имате в предвид за “група от производители”?
АТАНАС ДОДОВ: Благодаря ви господин председател, за какво е “група от производители” се подготвя да отговори експерт. Ще отговоря само доколкото мога по законопроекта във връзка с координиране на контрола. Ще се обърна към уважаемата госпожа заместник-председател на парламентарната комисия, че са основателни безпокойствата й във връзка с координацията на този контрол. В законопроекта сме се опитали да бъде изчистено с издаване на една съвместна наредба от министъра на земеделието и министъра на здравеопазването. Оттам нататък всички функции по този контрол са функция на тази наредба. Включително и работата на координационния съвет. В този координационен съвет по законопроекта влизат важни хора от изпълнителната власт. Например, държавният главен здравен инспектор, държавния главен ветеринарно-санитарен инспектор. Директора на агенция “Митници”, директора на растителна защита. Това са хора, които директно могат да управляват цялата структура при вземане на решение в този координационен съвет. Координационният съвет взема решение по наредбата, която е съвместна от двамата министри.
СВЕТЛАНА РАЙЧЕВА: Понятието “група производители” е дефинирано в Наредба № 13 на Министерството на земеделието и горите от 27 октомври 2005 година, където се казва, че група от производители е дружества на двама или повече производители на земеделски или хранителни продукти учредено по Закона за задълженията и договорите, Търговския закон или Закона за кооперациите или сдружение по Закона за юридическите лица. Този регламент за реда и начина на подаване на информация и оформяне на досиетата са разписани в наредбата и са прехвърлени като известни в самия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, като понятия, които веднъж вече се използват в нашата практика.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Въпросът е защо самостоятелният производител не може, а трябва да бъде група? Това е основният въпрос. Ние прочетохме дефиницията какво означава “група”.
СВЕТЛАНА РАЙЧЕВА: В европейския регламент се говори за досиета на групи производители, а не за индивидуално участие. Тъй като и тази наредба, която е приета отговаря на изискванията на регламентите за това се използва и от закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всеки отделен производител трябва да се групира.
Колеги имате думата за изказвания.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Зная, че има и други важни въпроси, които трябва да разгледаме днес. Предлагам да преминем към по-заключителни изказвания. Ние следва да подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за храните, като представим съответните препоръки. Очевидно е, че Съветът за координация на контрола към момента ще изпълни важна задача, която е свързана с новия член 29, алинея 3, точка 3, осъществяване на контакти с европейската комисия и нейните структури по въпросите свързани с официалния контрол по храните. Разбира се това е важно. Нашата комисия би могла да препоръча, вероятно Съвета за координация на контрола, както стана ясно от заместник-министрите Додов и Бъчварова, постепенно да се увеличава неговата роля с тенденция да прерасне в агенция. След време да се стремим към един модел, който в САЩ е показал своята значимост, което е нещо повече от министерство. Ако първата стъпка е Съветът за координация на контрол безспорно е правилна. Нека следващата да бъде Агенция по храните. Третата може би с доктор Адемов, да възприемем идеята за една обща Агенция по храните и лекарствата.
Уважаеми господин председател, ако колегите не възразяват можем да втъчем в доклада на нашата комисия тази препоръка. Разбира се има редица други неща, които правят впечатление, включително и това, което се спомена от доктор Йорданов за минералните води. Там има и редица други неща, върху които няма да се спирам, тъй като по водите мисля, че имам какво да кажа. Вероятно ще го кажа между първо и второ четене, за подобряване на някои текстове, включително и кога трябва да се контролират качествата на минералните води. Какви методи би следвало да се използват. Евентуално този Национален съвет по безопасност на храните да определи случаите, в които не е приложимо пълното внедряване на системата в съответствие с БДС или ISO 22000, тъй като не е ясно от член 18, алинея 1, от това, което в момента съществува. По ролята на браншовите организации върху използваните методи за контрол на критичните точки. Може би дори и към някои дефиниции. Вярно е, че преди се беше наложил анализ на опасностите и критични контролни точки, но напоследък повече се налага термина “Анализ на опасностите и контрол на критичните точки”.
В заключение предлагам да подкрепим законопроекта и между първо и второ четене да можем да си кажем думата за неговото подобряване. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля за последен въпрос преди да преминем към гласуване.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо заместник-министър, наистина темата за храните е малко непонятна за нас лекарите. Искам да попитам има ли истина в това, че субсидиите на Европейския съюз по отношение на земеделието и земеделските производители ще се дават при определени условия за в бъдеще, а именно когато са уредени в някои по-големи структури, например от еднолични производители.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Този въпрос няма отношение по темата, но ако обичате да отговорите.
СВЕТЛАНА РАЙЧЕВА: Единственото изискване за получаване на директните плащания на единица обработваема са две.
Първо, да бъде регистриран земеделския производител независимо дали е юридическо или физическо лице.
Второ, да обработва земята. Т.е. земята, която притежава или е наел да бъде в състояние, с което да се поддържат добри производствени практики. Нищо повече не се изисква.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че има минимален праг на земята.
СВЕТЛАНА РАЙЧЕВА: Минималният праг на земята е за интензивните култури – 5 декара, а за полските култури 10 декара. Освен това има минимален размер на площ, която е свързана с парцел, която е един декар. Т.е. парцели под един декар не могат да влязат в общата площ за подпомагане. Това са минимални размери, които ще бъдат приложими за около 180 хиляди земеделски стопани в България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви за допълнителните уточнения.
Моля, който е съгласен, да подкрепим на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона на храните, да гласува?
- “За” 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към точка 2.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
По реда на внасяне първият е законопроектът внесен от доцент Васил Паница. Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Благодаря ви господин председател. Този проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения е нещо като една историческа сага в последните народни събрания. Знаем за мораториума, който беше наложен през 2001 година с отмяната на преференциите за работещите в лечебните заведения. От тогава измина много време и старт на този процес няма. Кои са причините, които налагат да стартира този процес.
Предварително искам да кажа, че аз нямам впечатление, че ако този процес се отключи и се разреши както трябва да стане ще има масов бум на приватизация на лечебните заведения, в никакъв случай. Основен принцип за приватизацията на лечебните заведения е волята на собственика за приватизация. Т.е. ако собственика желае ще приватизира лечебното заведение. Собственици по смисъла на предлагания закон са държавата и общините чрез своите органи – общинските съвети. Кои са причините, които налагат най-после да бъде включен такъв закон. Страната ни е призната като функционираща пазарна икономика. Има един много странен факт, че в страна, която е призната за функционираща пазарна икономика при приватизирани около 70 на сто активи в страната частните лечебни заведения са около 5 на сто, не повече. Това е един парадокс. В този смисъл в здравеопазването не можем да говорим за функционираща пазарна икономика в никакъв случай. Това е първата важна причина, поради която се налага този закон най-после да влезе в сила.
Втора причина, в Конституцията е казано, че формите на собственост са равнопоставени. За каква равнопоставеност можем да говорим когато едната форма на практика отсъства. Тя съществува със символични 5 на сто.
Трета причина, почти всички институти, които имат отношение към здравеопазването и изразиха становища към този проектозакон, никой не отрича необходимостта от приватизация на лечебни заведения.
Становището на Министерството на икономиката и енергетиката подкрепят проектозакона като правят по същество предложения в няколко точки, които са по същество предложения за второ четене.
Получено е писмо от Комисията за защита на конкуренцията, която правилно е сезирана от господин председателя, поради даването на преференции на работещите в здравните заведения.
В заключение е записано, че комисията смята, че представения за съгласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения не противоречи на правилата на конкуренцията. Установени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за държавните помощи.
На края, има и становище на Министерството на здравеопазването, в което се казва следното: “Поддържа становището, че приватизацията на лечебните заведения е процес от изключително значение за системата на здравеопазването, който трябва да бъде проведен навременно и адекватно.
Министерството на здравеопазването счита, че раздържавяването на собствеността в лечебните заведения е един от инструментите на реализиране на структурната реформа в здравеопазването”. Няма да ви чета по-нататък становището.
Има предложение да се отложи приемането на закона, за да има време за обществени обсъждания. Не мога да разбера, въпросът е толкова елементарен. Съществува като проблем от 2001 година. Дори министър Славчо Богоев, на поставен въпрос от председателя на комисията доцент Китов, от 26 септември 2003 година, отговаря че един от приоритетите на държавната здравна политика през 2003 година следва да бъде приемането на закон, с който да се отмени мораториума за приватизация на лечебните заведения. Приватизацията на лечебните заведения е неотменима част от структурната реформа.
Четвърта причина, всяка приватизация ще отключи така или иначе по-малък или по-малък вътрешен или външен поток от инвестиции. В каква степен ще бъде предстои да се види.
Пето, като всяка приватизация така и тази ще доведе до увеличение на приходите от продажби в републиканския и общинските бюджети.
Шесто, ще има макар и в по-малка степен, но ще има реално редукция на нерегламентираните плащания. Защото на входа на всяко частно здравно заведение всеки пациент знае какво ще плаща предварително за разлика от държавните и общинските, в които за съжаление все още не знае.
Седмо, ползването на услуги в частно лечебно заведение не означава кешово плащане. Частните здравни заведения работят в договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса. В повече от случаите кешовите плащания са само за екстри.
Осмо, всяка приватизация води до подобряване качеството на предлаганите услуги. В здравеопазването резултата ще бъде същия защото изключение от това правило ще постави под въпрос съществуването на тези приватизирани активи. Съществуването на тази болница или съответното лечебно заведение. Тези хора ще имат интерес да работят качествено за да са в конкуренция с държавните и общински лечебни заведения.
На края искам да кажа, че предлаганият проект се базира на два основни принципа.
Първо, това не означава, че ще тръгне масова приватизация. Ние поставяме ключа на вратата и казваме на собственика на държавните лечебни заведения, съответно на държавата и собственика на съответните общини, че могат да приватизират. Само собствениците имат право да кажат дали да се приватизира или не. Т.е. това е воля на собственика. Това е първият и основен принцип.
Вторият основен принцип е преференциалният режим за придобиване на собственост от персонала, който работи в лечебното заведение.
Поради този принцип беше наложен и мораториума през 2001 година. Това са нашите съображения към предлаганият законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи като съвносител.
Първо, наистина съвсем добросъвестно, както беше казано от доцент Паница, изпратихме до всички звена – до Министерството на здравеопазването, до Комисията по конкуренция, включително потърсихме и Комисията по европейска интеграция. Оказа се, че няма европейски изисквания да няма преференции при тази приватизация.
Второ, след много дискусии, които са направени във връзка с реформата в здравеопазването при президента на Република България и проведени от Българския лекарски съюз стана ясно, че няма как структурната реформа да бъде завършена без приватизация.
Не на последно място ние ясно заявяваме своята воля като вносители. Ние считаме, че приватизацията на лечебните заведения трябва да стане с преференция на работещите лекари. Според нас, това е една възможност, която не е постоянна. Ако колективът не се възползва от нея за определени срокове тогава собственика има право да я продаде по свободен начин. Да прецени как няма задължителни преференции. С това искаме да предоставим една възможност на работещите колеги да следят и който има желание – да, но който няма желание или не е подготвен след това да не се сърди.
Според мен, пет годишния срок е много малък. Мисля, че за запазването на социалната дейност срокът трябва да бъде между 15 и 20 години. Приемам, че е пропуск от наша страна. Твърдо ви заявявам,че според мен срока от пет години е малък. Той трябва да бъде поне 15 или 20 години, при купуване и запазване на същата социална дейност. Така или иначе така както днес уважавания от мен доцент Щерев откри една дискусия по един изключително важен въпрос, нека с това ние да открием дискусия по втори изключително важен въпрос, за да можем решавайки във времето да достигнем и до третия, а именно въпроса за акредитацията и да можем да направим всичко възможно да върви реформата напред.
Колеги, имате думата за изказвания. Преди това искам да ви попитам как да процедираме оттук нататък. Да разглеждаме едновременно и двата законопроекта или да бъдат разглеждани поотделно? Двата законопроекта са с различна материя, но се отнасят за един закон. За това вие преценете.
РЕПЛИКА: Предлагам да се разглеждат законопроектите отделно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре. Колеги, имате думата за изказвания?
ТОДОР КУМЧЕВ: След финализиране финансирането на болничната помощ в нашата страна от един единствен източник се откриват реални възможности за приватизация. Искам да попитам вносителите на проектозакона, ако в една област се получи казус и всичко се приватизира какво ще стане с интересите и по-точно със здравните интереси на населението в същата област.
Мисля, че е възможно да започнем стъпка по стъпка този процес на приватизация, а именно да започнем с лечебните заведения, които са с над 50 на сто общинско участие, а да оставим лечебните заведения в конкретния случай областните болници, които са с 51 на сто държавно участие и 49 на сто на общините съставляващи тази област, за следващ по-късен етап.
Напълно подкрепям доцент Китов в това, че пет години лечебното заведение да запази своята функция в рамките на общината е малък. Предлагам този срок да бъде поне десет годишен. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се опитам да отговоря, защото това е въпрос на много дълги дискусии. Става въпрос за различен вид собственост.
Според мен, един собственик в лицето на общината има своята възможност и не може да вземе това решение без общинския съвет. Същото се отнася и за едно смесено дружество дори и с над 51 на сто държавно участие, отново има общо събрание.
Мисля, че не може да се получи това, за което говорите, макар че чисто теоретично е възможно. Собственикът община или държава много внимателно разглеждайки от държавническа гледна точка и социалните функции, едва ли ще се допуснат тези неща, които са с различен собственик.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това е една дискусия за приватизацията, която се провежда от много отдавна.
Искам да ви кажа ,че забраната на приватизацията беше “нахлузена” в Комисията по здравеопазване. Не зная точно и не искам да навлизам в подробности поради какви причини, но с този законопроект приватизацията отново няма да стане. В това съм дълбоко убеден. Начинът, по който се поставя въпроса предопределя, че той няма да бъде решен. Преди ставаше въпрос за един дребен факт, дали да има преференции за лекарите или да няма. Само поради тази причина, че се спореше три, четири години за това, беше казано докато се разберете ще блокираме приватизацията. Тя остана блокирана от 2001 година. Както виждате не се постави по друг начин въпроса. Обърнете внимание, че сега отново се поставя по същия начин въпроса. Не става въпрос да се продадат на всяка цена, а за възможност да се продадат. Как може една бивша Окръжна болница да се продаде. Правителството ще носи отговорност, че е продало тази болница. Въобще не става въпрос да се продаде която и да е болница. Става въпрос за възможност да се продаде. Тази възможност е блокирана. Без да се обяснява това нещо, че има голяма разлика между възможността за продаване се казва “Вижте искат да продадат болниците”. Министерството на здравеопазването редица години блокираше този закон. И сега, ако не се изясним по основни параметри Министерството на здравеопазването с пълно право отново ще блокира този законопроект. Защо? Защото не става въпрос въобще за приватизация на лечебни заведения, а става въпрос за приватизация на големи болници от порядъка от 500 до 1000 легла или обособени части от тях, което е съвсем различно нещо от продаването на болницата в Златоград. Това е съвсем различно нещо от продаването на Втора поликлиника на площад “Славейков”, което е съвсем различно от продаването на поликлиниката в Дулово, което е съвсем различно от продаването на един санаториум. Това са съвсем различни неща. Когато говорим за приватизация на лечебни заведения ние никога няма да достигнем до същината на въпроса. Защото, разбира се много добре, че при една приватизация независимо дали на металургичен завод или на лечебно заведение ще има отново проблеми. Ще има интереси, сблъсък на интереси, ще има обвинения и скандали както е било по време на всички приватизации, които са проведени у нас. Точно тук е проблемът. Не да блокираме приватизацията, а да обмислим наистина кое е това нещо, с което трябва да вървим напред, ако трябва крачка по крачка. Да вървим групи по групи заведения, които е необходимо да се приватизират, а не на всяка цена да се приватизират. В никакъв случай промяната на собствеността не решава проблема. Проблемът се решава чрез приватизация на дейност. Заложено е със създаването на здравноосигурителната каса, но този процес върви все по-трудно и все по-трудно. Никой не иска да отстъпи и да се отиде действително на приватизация на дейности, защото ако се отиде на приватизация на дейност тогава няма никакво значение дали държавата или общината или частно лице е собственост на една болница. Няма никакво значение. Оттам само пазарни механизми ще определят собствеността, разбира се трябва да бъде освободена за приватизация от собственика. Общината или държавата трябва да имат право да си продадат тази собственост.
От изказването на доцент Кумчев подразбирам, че Коалиция за България няма ясна позиция по този въпрос. Ако не достига един глас този закон да влезе в сила ще го подкрепя. Нека наистина да вървим към решаване на въпроса, а не само да вкарваме един законопроект, по който само ще дебатираме. В крайна сметка поради различни съображения някои, от които съвсем нихелозни ще го отхвърлим. Защото не е въпросът да въведем приватизацията поначало, а да направим стъпка напред. Блокирането на приватизацията с този текст от предишното управляващо мнозинство и продължаването на това блокиране в продължение на пет години означава, че много сериозни причини блокират тази приватизация. Само с този внесен законопроект няма да може да вървим напред. Би трябвало да проведем сериозен разговор. Виждам други намерения от Министерството на здравеопазването. Виждам намерения постепенно или по друг начин или по труд тип да се извърши приватизацията.
Склонен съм да обсъждаме този въпрос заедно с министъра на здравеопазването. Днес да не вземаме решение, защото без Министерството на здравеопазването, говоря ви от позицията на всички усилия, които съм положил през тези четири години за да тръгне процеса на приватизация. Без Министерството на здравеопазването това е невъзможно. Каквото и да приказваме, каквито и становища да изказваме, след като изпълнителната власт е тази, която ще изпълнява утре, този закон дори да се освободи приватизацията ще го блокира със съответната разпоредба.
Искам да ви помоля да проведем един предварителен разговор. След това да обсъдим всички възможности, които са налице за приватизацията и в присъствието на министъра на здравеопазването. Този въпрос е толкова важен, че не можем да си позволим, за това че е в Китай и утре ще се върне, днес да обсъждаме въпроса преди да е тук, да решим и да приемем този законопроект.
Този въпрос е един от най-важните въпроси в здравеопазването. Нека да подходим много сериозно към него.
Ще ви помоля да дадем възможност да се внесат и други законопроекти, които да обсъдят по друг начин въпроса. Нека да поставим като комисия един срок за проблемите за доплащането, за приватизацията, за акредитацията, и за други неща, до края на месец март по тези въпроси да има решение, както иска министъра, а не да се отлагат. Въпросът е до края на определен срок да имаме политическо решение да поемем отговорността за това, което ще се случи и да вървим напред. Това е моето предложение. Настояването за този законопроект ще ни въведе в дискусии, където нещата няма да вървят напред. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да отговоря. Първо, няма такова нещо. Този законопроект е внесен през септември. Получено е писмо, с което Министерството на здравеопазването предлагаше да бъде разгледан в края на януари. Ние не може да чакаме до май нещата да се нагласят, защото има и други закони, а правилника ни задължава, когато има изменение и допълнение на един закон всички, които се отнасят за този закон да се разглеждат заедно.
По принцип, ако доцент Паница не възрази, приемам да не се гласува днес. Въпреки, че не е проблемът, въпросът беше да падне мораториума. Оттам нататък собственика може да определи каквито иска правила. Не е най-важното в закона да се каже какви ще бъдат правилата. Дали ще се продаде за дейности или ще се продаде имота. Важно е този мораториум да отпадне.
Господин Паница, аз не възразявам, разбира се ако и вие не възразявате, този законопроект да не се подлага на гласуване, за да изчакаме и да продължим дискусията. Нашата цел, е не да предизвикваме, а да търсим решение на един въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател по тази тема винаги съм готов да дебатирам.
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим преди да тръгнем към отлагане или не отлагане на законопроекта. Това са процедурни хватки, с които винаги може да се съобразим. Въпросът е искаме ли приватизация или не искаме? Това е най-важният въпрос, на който не съм убеден, че имаме отговор.
Вторият въпрос, на който трябва да си отговорим е дали трябва да има преференции за тези, които работят в лечебните заведения. Това са подробности и регламент. Тази приватизация ще доведе ли до по-добро качество? Убедени сме, че преструктурирането на здравеопазването в България задължително преминава и през приватизацията. Без да има гаранции, че на 100 на сто това ще доведе до по-добро качество. Във всички случаи ще доведе до оптимизиране и рационализиране на разходите. Т.е. в частните лечебни заведения е ясно кой пие и кой плаща. Там поне е ясно.
Третият въпрос, на който искам да се спра е какво като присъства министъра? Не зная какво би могъл да добави министъра и министерството към това, което се предлага в момента. Сигурно могат да се добавят аргументи, че трябва да има цялостна стратегия за приватизация, която да включва списък от лечебни заведения, които не подлежат на приватизация. Това са регламенти. Не съвсем рационални са притесненията, че в някой регион населението може да остане без медицинска помощ. Господин Кумчев, министъра на здравеопазването се подписва под всяка приватизационна сделка. Това е казано в Закона за лечебните заведения. Министърът и принципала, в случая общинския съвет, ако визираме общинските болници са достатъчно отговорни, за да преценят, че в този регион не може без лечебно заведение за болнична и доболнична помощ. Оттам нататък възниква въпроса, страхуваме ли се от приватизация или не се страхуваме, защото има много хора, които казват, че след приватизацията с преференции, т.нар. РМД-та, дали този прийом няма да се прехвърли върху лечебните заведения. Този страх съществува и трябва безусловно да бъде разсеян, защото медицината е съвсем различно нещо. Здравеопазването е много по-различно и не случайно е регулирана професия. Има форми на контрол.
По отношение на приватизацията трябва да кажем няколко неща. Необходимо ли е да бъдат приватизирани т.нар. от моя приятел доктор Игнатов, гръбнака на здравеопазването в България. Защо са гръбнак не зная. Защо някои смята, че болницата в Казанлък, например не е по-добра от Университетската болница в Стара Загора. Говоря на изуст, въпреки че това не е така. Защо трябва да смятаме, че една болница само по силата на това, защото е с определен статут ще бъде привилегированата болница в един регион. Погледнете по какъв начин се възстановяват дълговете. По силата на един текст от Закона за здравното осигуряване с парите, уважаеми представители от Министерството на здравеопазването, на всички данъкоплатци в България вие възстановявате задълженията, които са заложени в законите само на един тип болници. Защо? Някой има ли отговор на този въпрос. Няма. Няма и как да има отговор. Моята презумпция е да няма привилегировани болници, включително и при приватизацията. Оттам нататък важен е въпроса – пет или десет години. Вярно е, че е важен, но много лесно може да бъде решен. По-важене е въпросът дали през тези години колкото и да са те ще бъде запазена дейността. Ще се запази ли обема? Защото ако болницата в Казанлък приватизира една част, а другата част след изтичането на тази срок отиде за други нужди е съвсем различно него. Ако има клаузи в приватизационния договор, че ще бъде запазен обема е съвсем различно нещо. Това ще се реши от собственика.
Последният въпрос, на който искам да обърна внимание е дали приватизацията трябва да бъде извършена по общия ред? Някои от лечебните заведения, които са над определени балансови стойности, например доцент Щерев имаше такива идеи във вашия законопроект, над 1 милион да отидат в Агенцията за приватизация и т.н. по общия ред на Закона за приватизация.
На тези въпроси много лесно може да се намери отговор, ако има воля за приватизация. Ние от ДПС винаги сме имали такава воля.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това не е вярно, не винаги.
ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Щерев, каза “не винаги”, не знам в кой случай сме били против приватизацията. В случаите, в които ние се обединим около идеята. Много добре разбирате, че този проблем освен експертни има и политически измерения. След като има политически измерения това е сериозен политически акт и знаете как се вземат определен вид решения.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, имам процедурно предложение.
Първо, да отложим гласуването за следващия път, дори ако продължим разискванията.
Второ, да преминем към второто предложение за изменение и допълнение, което не е свързано с приватизацията, а е важно. Тук присъства един от вносителите господин Лютви Местан.
Присъединявам се към предложението на доцент Щерев окончателното разглеждане и гласуване на предложението за приватизация да стане в присъствието на министъра, след провеждане на дискусия и когато имаме становище на управляващата коалиция. Ние трябва да отчетем с добра дума и инициатива на колегите Васил Паница и Борислав Китов, но тук е важно да направим нещо, което да работи и да се приеме в пленарна зала, отколкото днес да на бързо да гласуваме точно това предложение, след което да се налагат редица поправки, да се протака работата и да не се наложи мораториум, който съществуваше в предишното Народно събрание.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, процедурата е правилна. Ще продължим обсъждането по тази тема. Предлагам да изслушаме и господин Местан, след което ще върнем дискусията по точка първа.
Господин Местан, давам ви думата като съвносител по втория законопроект.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, пожелавам на всички, с които се виждаме за първи път много здраве и успехи през Новата година. Благодаря за предоставената възможност като съвносител да кажа няколко думи по внесения от Вас и от мен законопроект.
Преди всичко, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, склонен съм да разгледам този законопроект като нормативен израз на резултативния диалог между парламентаристи и представители на висши училища в България. Да, това е материалният израз на нашия диалог. Ние с господин Борислав Китов решихме диалогът по важни проблеми, особено когато става въпрос за бели петна да не остава в поредния хотел, в който се провежда съвещанието на ректорите на медицински университети в България, а да премине и към конкретно действие.
Във връзка с двете становища на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването ще кажа, че становищата са коректни. Коректен е и анализа, но ние с господин Борислав Китов въпреки това направихме предложението си. Госпожо Добрева, ще помоля да запомните това. Ние много добре знаем, защото сме участвали при изработването на Закона за висшето образование, че факултетите разбирайки всички, в т.ч. и медицинските и стоматологическите, нямат статут на юридически лица. Поради тази причина нямат право и на търговска дейност. Ние знаем това и да ни се припомня е полезно, но не ви дава кой знае какво. Ние знаем още нещо, че ако практическото обучение на студентите по хуманна медицина се провежда в лечебни заведения, които имат нарочен статут на университетски болници, то въпроса с практическото обучение на студентите по стоматология не е уреден, защото университетските болници не включват в своята структура центрове по стоматология или стоматологически кабинети именно, защото това е извънболнична дейност. Тогава остава открит въпроса. Къде ще се провежда това обучение? Може ли практическото обучение на студенти, които след завършването на курса на обучение ще предоставят услуги, от които зависи здравето и живота на българските граждани, защото е отговорна дейност, да не се знае къде ще се провежда практическото обучение. Най-накрая ще поставя въпроса, че това може да породи известни съмнения, за достатъчната легитимност на сертификатите, с които нашите стоматолози утре и вдруги ден ще търсят реализация в общоевропейския пазар на труда, не че въпросът е маловажен. Много е важен. По-важно е, че не може да няма законова регламентация къде ще се провежда практическото обучение на студентите по стоматология. Ако това не е в Университетската болница, колеги къде да бъде? Остава стоматологическия факултет, в който има стоматологическите кабинети. Това е водещо. Може би не сме предложили най-удачното решение, но ние отваряме дискусията. Лично аз съм убеден и ще кажа на госпожа Добрева, като заместник министър на образованието и науката, ние не дискредитираме основния принцип заложен в Закона за висшето образование факултетите да не са юридически лица и да нямат право на търговска дейност. Ние искаме по отношение на Медицинския факултет и именно за да запълним това бяло петно изключителен режим. Това е целта на законопроекта. Искаме изключение от общото правило. Именно защото никой досега не е предложил някакво решение и алтернатива на това предложение. Защото е много лесно да дадем отрицателно становище по един законопроект, много по-трудно е да предложим градивна алтернатива. В този смисъл, коректността изисква да кажем, че Министерството на здравеопазването е направило една крачка в повече, защото наред с резервите, които изразява по отношение на някои текстове и може би защото така прилича на едно Министерство на здравеопазването се опитва да дава и алтернативни текстове. Там има едно нещо, което може би не достатъчната ми компетентност в материята наречена здравеопазване не ми позволява да осмисля. Ако този въпрос ще се решава по пътя на регистриране на нарочни лекари, преподаватели, стоматолози и помещения в съответния районен здравен център. Ако това ще бъде предоставяне на високо квалифицирана здравна услуга, защо е допълнителното предложение. Защо след като това ще бъде толкова високо квалифицирана здравна услуга, защото не просто стоматолог, а преподавател стоматолог ще предоставя тази услуга в тези помещения нарочно регистрирани за тази цел да няма право на договор с Националната здравноосигурителна каса? Как да разбирам това? Не мога да разбера това. Защо да стои извън общия режим на договаряне на дейности със здравноосигурителната каса. Не сезирам никаква логика почитаеми госпожи и господа членове на Комисията по здравеопазване. Правя тези разсъждения на базата на експронто, запознаване със становищата. Становищата са кратки и достатъчно ясни.
В заключение бяло петно в системата на медицинското образование е практическото обучение на студентите по стоматология. Този въпрос трябва да намери своята законова регламентация. Ако двете министерства, които априори са по-компетентни от нас и разполагат с много по-сериозен ресурс на по-добри, по-удачни решения не са съгласни с този законопроект моля, да предоставят адекватни предложения как да се запълни това бяло петно, защото проблемът не може да стои повече така във въздуха, не решен. 1 януари 2007 година ще е само след единадесет месеца.
Завършвам с това, че ако наистина сме достатъчно отговорни, включително надявам се, че и господин Китов ще се съгласие, ние като вносители се ангажираме, ще бъдем открити за всякакви редакции и по-добри решение, но дайте ход на законопроекта, за да отпушим предложение за второ четене, чрез което да решим този изключително важен въпрос.
Започнах с това и с това ще завърша. Има смисъл като председатели на комисии и членове на здравната и образователната комисии да участваме в така дългите и интересни заседания на Съвета на ректорите на медицинските университети само ако решенията, които са взети там влезнат и в дневния ред на българския парламент. Това беше нашето усилие. Благодаря за предоставената възможност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря изключително много на господин Местан. Позволете ми само да му благодаря за усилията, които положи в тази насока. Колеги, има абсолютно бяло петно. В момента стоматологичните факултети нямат право на дейности по практичното обучение на студенти, което само по себе си е лечебна дейност. Те го правят нелегално. Големият проблем е, че ние проведохме среща с министър Меглена Кунева, която се съгласи с нас, че има реална опасност утре ако български специалист по дентална медицина отиде в Западна Европа и погледнат дипломата му могат да кажат: “Вие нямате практическо обучение, защото вашите факултети нямат право на такова”. Колеги, това е факултет. Тук присъства и госпожа Добрева. Факултет, в който как да правят научна дейност, след като нямат право на лечебна такава. Вие разбирате ли, че стоматологията е практична дисциплина. Това е научно заведение, в което само теоретично могат да правят научни разработки. Абсолютен парадокс. Да не говорим, че не е регламентирано какво става. Тук присъстват и уважаемите господа декани, които ще ви кажат какво става, защо го правят нелегално и как се прави. Това са студенти, които се обучават. Ако нещо дребно се случи кой ще носи отговорността, след като закона не им дава право?
Според мен, всички останали хватки, това защо е и онова защо е, довежда до там нещата отново да се отлагат. Ние бяхме достатъчно коректни. Защото когато се проведе срещата със Съвета на ректорите на нея присъстваха освен заместник-министър Добрева и министър Даниел Вълчев. Присъстваше и заместник-министър Емил Райнов. Тези текстове бяха разгледани на заседанието на Съвета на ректорите. Текстовете се приеха с консенсус. Те не са измислени от Китов или Местан. Разгледаха се на съвещанието в присъствието на тези изключително уважавани колеги министри.
Ние наистина олекваме като законодатели, а когато най-високия форум Съветът на ректорите на едно разширено свое заседание в присъствието на двете министерства вземат обосновани становища всички без изключение, госпожа Добрева е тук и ще потвърди това. Ако някъде има възможност за подобряване на текстовете, мисля че никой няма да бъде против. Нашата комисия ясно е показала, че подобряване на всяко едно нещо ще се възприеме. Много е лесно отстрани да търсим точката в закона. Уважаеми колеги, нашите стоматологични факултети нямат право по закон да обучават практически студентите по дентална медицина. Това е истината. Това е живата истина. Когато говорим, че ще се даде тази възможност, само за лечебна и научна дейност, за която няма да могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса. Ще отговоря на Лютви Местан, те не могат да сключат договор с касата защото се обучават и още не са специалисти. Националната здравноосигурителна каса не може да заплаща на хора, които нямат договор с тях. В това е проблемът. Не става въпрос за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Това може да бъде категорично разписано в закона, но нека да регламентираме правото те да обучават свободно и спокойно българските студенти по стоматология и дентална медицина.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми ректори, искам да задам един въпрос. В България има ли по член 9 на Закона за лечебните заведения регистрирана Университетска болница определена от Министерския съвет, в която да се осъществяват дейности по клинично обучение на студенти по дентална медицина и следдипломно обучение на лекари по дентална медицина?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля лекторите да отговорят на този въпрос?
ТОДОР ПЕЕВ: Не искам да отнемам думата на госпожа министър Добрева, но ви заявявам отговорно, че акредитирана болница, която да обучава студенти в клиничните дентални дисциплини и да обучава специализанти по стоматологични и клинични дентални дисциплини в Република България няма. Студентите по стоматология се обучават в университетски болници, но само по онези дисциплини, които обучават в общата медицина. Не зная на колко души е известно, но студентите по стоматология изучават всички медицински дисциплини плюс своите конкретни стоматологични. За тези стоматологични дисциплини няма акредитивна болница, освен факултетите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
ВАНЯ ДОБРЕВА:Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители благодаря за възможността да участвам в дискусията днес. Наистина и аз като представител на Министерството на образованието и науката искам да кажа, че много се радваме на тази своевременна реакция, която се появява като резултат на нашата среща, която проведохме на 2 ноември 2005 година във Велико Търново. По принцип стоим зад решенията и нещата, които дискутирахме с уважаемите господа ректори. Онова, което на момента ни смущава и смятаме, че трябва да се преосмисли, засяга решаването в една по прагментарна част на проблемите, които поставиха всички господа ректори на медицински университети. Именно за това е и нашето становище, което ако ми разрешите да прочета: “Във връзка с внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения Министерството на образованието и науката изразява следното становище. Законопроектът предвижда в член 8, алинея 1, от Закона за лечебните заведения, който урежда видовете лечебни заведения за извънболнична помощ да се създаде нова точка 4, с което стоматологичните факултети да бъдат добавени към този вид лечебни заведения. Включването на стоматологичните факултети към лечебните заведения за извънболнична помощ пораждат две основни групи проблеми. Налице е противоречието от гледна точка на функциите на факултета и лечебните заведения. Съгласно член 26, алинея 1 от Закона за висшето образование факултетът е основно звено на висшето училище, чиято основна цел е осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти. Основната цел на лечебните заведения за извънболнична помощ е извършване на лечебна дейност под формата на предоставяне на медицински услуги на гражданите. Изложената в мотивите необходимост за осигуряване на практическо обучение на студентите, докторантите и специализантите в стоматологичните факултети по настоящем се гарантира от разпоредбите на член 2, алинея 2, член 9, алинея 3, точка 1 и точка 3 от Закона за лечебните заведения, според които клиничното и следдипломно обучение по дентална медицина на студенти, специализанти и докторанти се осъществява в университетските болници. Налице са противоречия от гледна точка на статута и реда за създаване на факултетите и лечебните заведения за извънболнична помощ. Законът за висше образование не предвижда статут на юридическо лице на основните звена в структурата на висшите училища. Докато лечебните заведения за извънболнична помощ според Закона за лечебните заведения се учредяват в общия случай като търговски дружества или кооперации, т.е. като юридически лица. Различни са и условията и реда за създаване на факултети и лечебни заведения за извънболнична помощ. Условията и реда за създаване на факултет се определят в член 9, алинея 2, точка 1, член 75, алинея 4, член 85, алинея 1, точка 3 от Закона за висшето образование. Факултетите се разкриват от Народното събрание по предложение на Министерския съвет след положително оценен проект от Националната агенция по оценяване и акредитация. Лечебните заведения за извънболнична помощ се учредяват съгласно член 36, алинея 1, от Закона за лечебните заведения като търговски дружества или кооперации по Търговския закон или по Закона за кооперациите, след което подлежат на регистрация по реда на член 40 от Закона за лечебните заведения. Статутът и функциите на факултета съгласно Закона за висшето образование биха възпрепятствали изпълнението на изискванията на член 40, алинея 1 от Закона за лечебните заведения за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ.
Обединяването в едно звено на функциите на факултет и тези на лечебно заведение биха довели до редица трудности свързани с невъзможност за определяне на приложимия закон.
Въз основа на гореизложеното считаме, че с предложеното изменение не могат да бъдат постигнати целите на законопроекта поради, което не е достатъчно обосновано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми заместник-министър Добрева, преди малко професор Пеев много ясно каза, че по отношение на специфичните стоматологични специалности, университетски болници в Република България няма. Това става в стоматологичния факултет. Ето там е проблемът. Става въпрос за най-обикновените практични стоматологични неща. За това следва да се направи това изключение, за да могат именно тези няколко, но най-важните за стоматологията специалности да имат право да се правят.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека да бъда правилно разбрана. Ние сме за справедливото решаване на цялостния въпрос, който засяга спецификата на взаимоотношенията и постигнатите справедливи въпроси на Съвета на ректорите между противоречието, което беше констатирано за взаимоотношенията между висшите училища и университетските болници. В същото време искам да кажа, че в университетските болници съществува специалност “Челюстно лицева хирургия” в софийския факултет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е медицинска специалност.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да предложа да огледаме член 90 от Закона за лечебните заведения, който има указания. В глава 10 е записано “Участие на лечебните заведения в медицинското образование”. Според мен и това е позицията на министерството по принцип трябва да разглеждаме спецификата на медицинското образование, а не да разглеждаме фрагментарно на него. Благодаря ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, нека да проявим достатъчно толеранс и да кажем, че е нормално специалисти, които работят в сферата на висшето образоване да гледат с резерви на опита в една структура на висше училище, факултет, основно звено изведнъж освен чисто образователни и научни функции това основно звено ще осъществява и лечебни дейности. Разбирам, но следва да проявим на първо място разбиране, не за интереса на стоматолозите, а за недопустимостта да има бели петна в медицинското образование. Предложете друго, дайте ход на закона, а на второ четене кажете как да се реши този въпрос. Ако не във факултет, къде да се реши? В момента няма отговор на този въпрос. Трябва да се даде отговор. Ако това ще бъдат практики, нека да уредим статута на тези практики. Обучението е във факултет. За разлика от всяко друго висше училище. Тук по отношение на медицинското образование без клиниката медицинското образование престава да бъде медицинско образование, а за стоматологията още повече. Превръща се в сбор от катедри по анатомия и т.н. В това е големият проблем.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател, тъй като се виждаме за първи път след Нова година, пожелавам на всички здраве и плодотворна и успешна дейност през мандата на 40-тото Народно събрание. Изпреварих многоуважаваните лектори и декани на стоматологичните факултети, позволявам си за първи път и се извинявам пред тях, тъй като те са мои учители и колеги, защото и аз съм преподавател в стоматологичен факултет. От въвеждането на Закона за лечебните заведения съм под непрекъснато угроза като преподавател, че обучавам студентите по детска стоматология абсолютно незаконно. И аз съм някъде в това пространство, което се нарича бяло петно, защото това не се отнася само за студентите, но и преподавателите от факултетите в София, Пловдив и Варна.
Искам да успокоя и да внеса малко разяснение от гледна точка на човек, който познава Закона за лечебните заведения.
Първо, не се създава юридическо лице във факултета и не се променя факултета в юридическо лице. Факултетът остава лечебно заведение. Единствено в закона с малка поправка на текста се дава база на факултета да обучава чрез лечебна дейност на студентите по стоматология. По този начин стоматологичните факултети продължават да бъдат факултети и нямат право на търговска дейност. Не се превръщат в лечебно заведение. Нямат и не могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса или с доброволен здравноосигурителен фонд. Те остават факултети. Принципала на факултетите са висшите медицински училища и орган на Министерството на образованието и науката. По този начин не се създава дисбаланс във факултетите. Дава се право най-накрая на законно обучение. Министър Кунева, беше безкрайно много изненадана при срещата, че студентите по стоматология при вникване на проблематиката и свободното движение на хора в Обединена Европа, студентите по стоматология в България да попаднат на буквояд от Обединена Европа ще им кажат, че чисто и просто нямат легална диплома по стоматологична или дентална медицина, както ще бъде нашето наименование от 1 януари 2007 година. Благодаря за разбирането.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан, съгласен съм, че има дупка в законодателството, но бих искал да се опитам да оборя вашето решение на въпроса. Още през 2001 година разглеждахме точно този въпрос, защото между Закона за лечебните заведения и осъществяването на учебна дейност имаше колизии, защото в едни и същи заведения са и университетите и едно търговско дружество собственост на Министерството на здравеопазването. Тогава предложенията на Съвета на ректорите бяха лечебните заведения да станат университетски болници, да отпаднат от Закона за лечебните заведения, на което Министерството на здравеопазването аргументирано се противопостави. За това, защото има практика в европейските страни университетски болници, стотици години били собственост на университетите да бъдат одържавени поради недобро стопанисване, но това е друга тема. Така или иначе въпроса беше палеативно решен без да бъде решен за стоматологията, признавам това.
Искам да припомня някои членове от Закона за лечебните заведения. Например, в член 2, алинея2 е записано, че в лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти по реда на този закон. Искам да обърна внимание,че ако искаме систематичност в законите лечебна дейност може да се извършва само в лечебно заведение, защото ако направим тази поправка, която искате в стоматологичния факултет да се извършва лечебна дейност утре и БАН ще поиска да се извършва лечебна дейност там. И Ветеринарномедицинския факултет и той ще поиска там да се извършва лечебна дейност. Т.е. ще се разшири понятието лечебно заведение. Да не говорим за това, че касата е изключено да сключи договор, защото сключва договор с лечебни заведения. Утре или в други ден когато се осъществява лечебна дейност веднага ще се постави този въпрос. След като се осъществява лечебна дейност, защо здравноосигурените да нямат право да отидат там да се лекуват и касата да покрива тези разходи. Достигаме до един парадокс като видовете лечебни заведения са упоменати в член 8, и разбира се в член 9, имаме лечебни заведения за болнична помощ, активно лечение, за лекуване, рехабилитация, след което имаме един параграф 3, който е от 2002 година и е във връзка с тези противоречия между Закона за висшето образование и Закона за лечебните заведения, където е записано, че университетските болници са многопрофилни или специализирани болници определени от Министерския съвет, в които се осъществяват дейности по:
Първо, клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация.
Второ, клинично обучение по здравни грижи.
Трето, следдипломно обучение на лекари по дентална медицина и т.н.
За болниците този въпрос е уреден. След съответната акредитация една болница става университетска.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такава болница.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След като няма такава болница закона дава възможност да се създаде. Законът не забранява създаването на такава болница. Няма такава възможност за заведения за доболнична помощ. Това е основно и предмет на дейността.
Смятам, че за да не навлизаме в колизия със Закона за лечебните заведения, защото факултета е нещо съвсем различно. Ако ние искаме болниците да не бъдат търговски дружества това е друга тема. Може да направим всички болници да не са търговски дружества и сигурно това е правилно, но е дълго и трудно упражнение. Ако искаме да направим част от болниците, да не са търговски дружества, т.е. университетските болници също е друга тема, но да направим една част от болниците търговски дружества, а други по Закона за висшето образование, не е допустимо в смисъл на систематичност на един закон.
Напълно съм солидаризирам, че трябва да се потърси решение. Министерството на образованието и науката правилно е предоставило своите възражения. Например, бих предложил към член 8, където са изброени лечебните заведения за извънболнична помощ са:
Първо, амбулатории за първична помощ.
Второ, амбулатории за специализирана помощ.
Трето, самостоятелни медикодиагностични и медикотехнически лаборатории.
Тук може да се запише и точка четвърта, така както се предлага във вашия законопроект, но тя да гласи: Самостоятелни университетски, дентални или медицински центрове или медикодентални центрове. Тогава всичко това идва на своето място.
РЕПЛИКА: Това е записано в буква “В”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Там е записано, че това е дентален или медикодентален център и трябва да се отиде към друг член, за да се види, че там може да се осъществява учебна дейност. Отива се към член 2, параграф 2 и се вижда, че там може да се осъществява такава дейност. Т.е. не е необходима промяна на закона. Ако искате изрично да се съобщи, че има специализирани центрове, които могат да имат легла, където да се осъществява учебна дейност, би трябвало да се спомене точно в този вид и да се изредят точно по този ред. Защото не може да има дискриминация по отношение на различни субекти, които осъществяват лечебна дейност. Лечебната дейност се осъществява само от лечебни заведения. Не може от учебно заведение да се осъществява. Утре ще се създаде факултет по хомеопатия и ще поискат да осъществяват лечебна дейност. С пълно право ще поискат това, защото са учебно заведение. Критериите на Закона за лечебните заведения са много строги, за това какво е лечебно заведение. Съгласен съм с вас, че има пропуск по отношение на денталната медицина, но нека да се направи в духа на Закона за лечебните заведения. Това е моето предложение. Ако смятате, че на второ четене може в този дух да се промени законопроекта, ще гласувам за неговото приемане. Ако противоречи на духа на закона, ще го отхвърля. Не трябва да противоречи на Закона за лечебните заведения. Във внесения законопроект точка 1, противоречи на духа на Закона за лечебните заведения.
В този смисъл е и бележката на Министерството на образованието и науката, която според мен е напълно справедлива. Благодаря за вниманието.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Всички сме единни, че съществува диалог в тази материя. Мисля, че тук се обединяваме около това. Единият проблем за разрешаване е кое пречи юридически за регистрацията? Това е първият въпрос. Ако има такава пречка да се каже каква е, ако няма такава пречка се налага приемането на допълнението, което предлага господин Местан.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги, явно сме на път да се загубим в дебрите на законовата уредба, която голяма част от присъстващите в тази комисия са творили в предходни народни събрания и в това няма нищо лошо. Така или иначе всички се обединяваме около становището, че наистина има пропуск, който е съществен. Възниква въпроса, дали имаме решение на този въпрос и кое е най-справедливото решение. Имам въпроси към представителите на Министерството на образованието и науката. Беше зададен въпроса, не е справедливо решението, тогава кое е справедливото решение? Според тях какво е? Какво е предложението на Министерството на образованието и науката? Ние не чухме предложения от тях. Спорът е във факултет или не, ако отговорът е “не” къде тогава? Какво е справедливото решение според вас?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Проблемът не засяга само Министерството на образованието и науката. Според мен, проблема засяга и Министерството на здравеопазването. Уважаемите ректори на висшите медицински университети поканиха и двете министерства, а вие говорите за Закона за лечебните заведения мисля, че има още един закон, а това е Законът за здравето. Тук се намесва и трети закон – Закона за висшето образование. Ние работим с един закон, докато Министерството на здравеопазването би следвало да отговаря и за другия закон и Закона за здравето. Онова, което леко ни притеснява е по-скоро системата на бюджетиране, тъй като Закона за здравето както знаете урежда държавното бюджетиране нещо, което е специфично и за факултетите по Закона за висшето образование. Режимът, който предполага Закона за лечебните заведения е по-скоро режим, който е обвързан с осигурителните вноски, които плащат гражданите, например Националната здравноосигурителна каса. Според нас, този въпрос трябва по някакъв начин да бъде решен. Ние не сме против в никакъв случай. Министерството на образованието не е против решаването на проблемите за медицинското образование и смятаме, че това е наша първостепенна грижа нещо, което защити уважаемия господин Местан.
Когато говорим за цялостното медицинско образование трябва да говорим наистина за медицинското образование, а не за фрагменти от него. Т.е. нека да търсим нещата в цялост. Благодаря ви.
АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми народни представители, стоматолог съм по професия, упражнявал съм я 25 години и зная за дупката като народен представител не от 2001 година, а малко по-късно от 2002 година. Опитвал съм се да намеря решение на тази правова дупка в обучението. Според мен е много странно да бъде разделяно на теория и практика обучението на стоматология. Едното без другото не може.
Предложението е уместно. Искам да кажа, че е в правилна насока, но Министерството на здравеопазването предлага една друга правна техника за решаване на този проблем. Правната техника е нещо като създаване на поликлиника или друго лечебно заведение, което се регистрира и влиза след регистрация в Закона за лечебните заведения.
Господин председател, ще помоля да дадете думата на господин Гайдов, който е директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазване за точно обосноваване на това, което казах.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Надявам се, че нашето становище е разпространено. Становището на Министерството на здравеопазването като цяло подкрепя и има за задача да реши въпроса. Разликата е в едно нещо, че ние смятаме, че трябва да се реши въпроса чрез регистрацията на преподавателите и помещенията, а не да се отнесе въпроса като решение и изкуствено създаване на ново лечебно заведение. Считаме, че нашият проект и текстове са по-близо до житейската логика и това, което се случва на практика. Преподавателите към днешна дата осъществяват обучение и лечебна дейност в помещенията във факултета към Висшите медицински училища. Единственото, което добавяме към това е, че е записано в Закона за висшето образование подобно на текста, който вносителите са предложили, че това трябва да се регламентира като лечебна и учебна дейност. Освен това, трябва да има регистрационен режим за това отнасяме проблемът за решаване към член 39 и член 40. Ние сме записали ,че регистрацията се извършва по искане на ректора, тъй като той е лицето, което може да представя висшето медицинско училище към днешна дата.
Според нас, този подход е разумен и е много близък до този, който е внесен от вносителите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма създаване на нов център.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Не създаване на нов център. Ние даваме списък на преподавателите, които се заявяват от ректора. Имаме изключително облекчен режим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво се регистрира?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Регистрират се преподавателите в РЦЗ-то.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Как може да се регистрират?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Това, което беше изказано преди това е, е трябва да се спазва логиката на закона. Един от принципите е, че трябва да имаме лечебна дейност в лечебни заведения. Вторият принцип е, че извънболничната помощ трябва да се регистрира в районния център по здравеопазване, като се съблюдават редица изисквания. Едно от изискваният безспорно е този който практикува лечение трябва да предостави документи – диплома, специалности и трябва да е ясно на органите като ХЕИ, че съществува помещение, което отговаря на нормалните изисквания. Това е изключително облекчен режим. Ние сме се придържали точно в тази логика на закона. За това смятаме, че този въпрос може да се реши по този ред, а не като се създават изкуствени лечебни заведения и неприсъщи за логиката на Закона за лечебните заведения към днешна дата юридически лица.
Мисля, че всички се обединяваме около идеята, че досега в тази част на закона имаше празнота. Действително в момента няма университетски болници, които са по стоматология и дентална медицина. В интерес на обучението е това да се регламентира. Ние сме предложили един текст, който е максимално близък и много семпъл до текста на вносителите с надеждата, че вносителите биха се обединили около идеята. На второ четене да имаме един по-шлифован, по-точен и по-коректен текст.
Искам да обърна внимание по отношение на Националната здравноосигурителна каса, тъй като господи Местан, наблегна на един въпрос относно касата. Към днешна дата Закона за здравното осигуряване в член 60 забранява когато се извършва обучение и научна дейност на медицински специалисти да се заплаща от касата. Този принцип е въведен от самото начало от съществуването на Националната здравноосигурителна каса. Поради тази причина считаме, че този принцип следва да бъде запазен. Проблемът е, че трябва действа действително да се извършва обучение и лечението, което така или иначе се извършва да се регламентира, но ние това се опитваме да направим с тези три или четири текста. Благодаря ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, ще помоля да не поставяте нарочен акцент върху разсъжденията ми по темата взаимоотношения с Националната здравноосигурителна каса. Застраховах се с уточнението, че вероятно не ми стига компетентността за да бъда адекватен. Оттеглям тази част от изказването си.
Въпросът е друг, вие предлагате регистриране на преподаватели лекари и на помещение, какво е това в цялост? Какво е това? Лечебно заведение ли е? Какво е? Искам да попитам, защото в закона изрично е уредено кои са лечебните заведения. В точката за университетските болници се ограничава обучението, защото ако това ще е подходът съгласно становището на Министерството на здравеопазването, това ще предполага много по-сериозни верижни изменения в цялостния Закон за лечебните заведения. Защото ако ще бъдем систематични, към което призовава и доктор Щерев, нека да кажем, че съгласно този закон обучение може да се провежда засега единствено и само в университетски болници. За това тук потърсихме систематичното място. Моят въпрос към вас е регистрираните лекари, преподаватели и помещения в тяхната цялост какъв статут ще имат? Какво е това съгласно Законът за лечебните заведения? Ще помоля да получа отговор, защото явно не разбирам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гайдов, това което казахте в никакъв случай според мен не е сериозно. Не може да регистрирате РЦЗ-то по облекчена процедура. След малко ще заявя каква е облекчената процедурата. Не може да има регистриран списък от лица. В член 40 за регистрацията са записани единадесет условия. От тези условия ще вземем пет. Кои ще бъдат тези пет условия? Защото там има и условия на упражняване на тази дейност, както каза господин Местан.
Ако се запише в закона, че списък от лица могат да бъдат регистрирани в РЦЗ, тогава и медицинския факултет ще направи един списък от лица и ще ги регистрира за лечебна дейност. Ще настъпи пълен хаос.
Искам да ви кажа, че не трябва да се излиза от духа на Закона за лечебните заведения. Основното нещо е факултетът да регистрира, ако трябва да въведе понятието, университетски дентален център. Този център като юридическо лице се регистрира по член 40. Съгласно член 2, в лечебните заведения се извършват обучения на студенти и следдипломно обучение по реда на този закон, и никакъв проблем няма да има оттук нататък. Ако не сключи договор с касата това лечебно заведение ще се финансира от Министерството на здравеопазването. Факултетът не може да бъде обекта, който се регистрира по Закона за лечебните заведения. Искам това да разберете. Благодаря ви.
ЦВЯТКО ЙОЛОВ: Уважаеми дами и господа с удоволствие и благодарност слушам дискусиите, но ако ми позволите да започна отзад напред, след което ще кажа болката на един от обектите, които изпитваме трудности, които бяха подчертани сериозно, но не докрай. Много неща са толкова специфични, не казвам това като гордост, а като приоритет, като сериозен проблем. Специфични като образование в системата на медицинското образование. Това е известно в медицинските среди. Специфично е и като статут.
Според мен, в загрижените изказвания на представителите на двете министерства, които приемам като изказвания в стремежа да се реши проблема, но мисля че не се хваща акцента.
Първо, не става въпрос за регистриране на лечебно заведение с основна цел предоставяне на медицински услуги. Ние няма да решим проблемите. Всеки стоматолог е регистриран преподавател и има частна практика. Ние поставяме проблемът за обучението, което включва определен обем лечебна дейност. Това е неизбежно. Европейският съюз и нашите програми, с които ние сме членове на Европейската асоциация. Всички изисквания и директиви на Европейския съюз почти са достигнати в нашия факултет.
Според мен, ако разсъждаваме от тази гледна точка да запълним това бяло поле, трябва да се абстрахираме изобщо от акцента върху регистрирането като лечебно заведение с основна дейност предоставяне на услуги. Смятам, че предложението, което се прави от двамата уважаеми председатели на комисиите, ако към него се добави, добре разбирам, че между статута на лечебно заведение по Търговския закон и Закона за кооперациите и статута на това, което искаме има сериозни проблеми, които бяха изтъкнати. Целта не е да се създаде лечебно заведение по Търговския закон и Закона за кооперациите.
Според мен, ако точка 4, по член 6 бъде заложена е добре. В член 3 има ли изключения от Търговския закон? Има. В член 3 е записано, че лечебни заведения без тези по член 5, алинея 1 се създават по Търговския закон. Ако по текста, който е предложен от уважаемите председатели са предложили и в член 3 се добави: “Лечебни заведения без тези по член 3, алинея 1 и по член 8, точка 4”, смятам че всичко, което се каза от колегите и проблемите ще отпаднат.
Дами и господа, погледнете каква е реалната ситуация. В стоматологичния факултет обучаваме студенти, които са задължени по учебен план и програма, и влизат в рамките на изискванията на Европейския съюз, за да издадем диплома трябва да имат определени компетенции. От студентите искаме да са направили 20 пломби, 100 протези и т.н. В случая не говорим за лечебна дейност, а за практическа учебна дейност, която се изисква от европейските институти и от нас като традиционни и авторитетни учебни заведения. Тази учебна и практическа дейност включва елемента лечебна дейност, който е неизбежен. Пломбата, която се поставя на пациента не е ли елемент на лечебна дейност? Това не е ли извън закона? Да.
Смятам, че тези възражения и идеи, които намирам за добронамерени, ако се внесе това изключение. Тук се постави въпроса за НЗОК и т.н. Ние нямаме такива претенции. Нашите претенции са да бъдем законни в даването на дипломи за висше стоматологично образование. Българското висше стоматологично образование е признато. В Атина имаше орган на европейската комисия по дентално образование, нашите факултети и предложенията, които дадохме за дентално образование бяха дадени за пример. Може ли с традиции висше стоматологично дентално образование да стои извън закона. Нашите студенти идват всеки ден и питат, ние стоматолози ли сме или не сме? Ще повторя, че не става въпрос за правото на преподавателите. Става въпрос за обучението.
Колеги, представете си колко абсурди има. Постъпват предложения от чуждестранни и български фирми и производители на пасти за зъби и медикаменти за клинично изпитание. Извън закона провеждаме обучението и съм назначил Комисия по етика, защото това са изисквания на наредбата. Тази комисия работи. Попитах предишното ръководство на Министерството на здравеопазването как да постъпим? Отговорът беше, че ние не сме нито научна организация, нито лечебно заведение и не може да давате такива становища. Кой в България да даде становище за медикаментите? Това могат да се правят от акредитираните лечебни заведения, така както се спомена тук. Ще помоля да ми посочете едно акредитирано лечебно заведение в България в областта на стоматологията? Колеги, това са само частни кабинети. Аз съм практикуващ стоматолог и не съм по Търговския закон и не съм извън закона.
Изключително съм доволен от господин Местан и доцент Китов, че попаднаха точно на проблема така както този проблем стои пред нас. Още много неща могат да се кажат. Държавните изисквания, които са разглеждани от двете министерства, по стоматология излязоха преди месец. Там изрично е записано, че практическата подготовка включва определен обем. За стоматологията практическа лечебна дейност под ръководството на преподавателите и тя се провежда в стоматологичните факултети. Разумно е записано. Това е прието с постановление на Министерския съвет. Колеги, вече има постепенно разбиране на проблемите.
Могат да се кажат още много неща, но главното е, че трябва да се разбере проблема, след което да се правят съответните препоръки. Благодаря ви.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да приемем по принцип законопроекта. В условията на една дискусия да прецизираме възможностите между първо и второ четене.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да направя обратно процедурно предложение. Нека да достигнем до становище, а не да решаваме въпросите с гласуване. Никой не възразява срещу авторитета на стоматолозите и високия стил на обучение и авторитета в страната и чужбина. Нека да не се смесват тези неща. Колеги, ако прочетете член 8, буква първа, втора и трета и това което се предлага, ще видите колко е смешно всичко това. Не трябва да вървите по пътя на популизма. Нека да решем този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Щерев, ще помоля да не употребяваме такива термини.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да продължим дискусията. Това е моето обратно процедурно предложение. Нека да достигнем да добра дефиниция, защото ако приемем тази дефиниция искам да ви кажа, че веднага ще последва и с пълно право, че Медицинският факултет има право на обучение на студентите. Защо да няма такова право.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой е казал, че няма право.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това означава, че не познавате в цялост закона, за да говорите така. Говорим за лечебна дейност. Това и да се приеме от комисията, след като се погледне от юристите няма да мине. Това противоречи на духа на този закон. Отделен е въпросът, ако искаме да се премахнат търговските дружества. Лечебните заведения да не бъдат търговски дружества, но това е друга тема. Професор Йолов, не е регистриран по Търговския закон, по кой закон освен по Закона за кооперациите. Професията е свободна, но се отчитате като едноличен търговец. Ако се запише друг ред, ще се даде на всички. Извинявате колеги, но няма да се даде само на една институция.
Предлагам да продължим дискусията и да достигнем до решение или дискусията да бъде отложена. Не трябва да решаваме нещата чрез гласуване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме процедурно предложение, което трябва да се подложи на гласуване.
Моля, който е съгласен с предложението за прекратяване на дискусията по точката за стоматологията, да гласува?
- “За” – 7.
- “Против” – 3.
- “Въздържали се” – 5.
Не се приема. Дискусията продължава.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам да гласуваме да отложим дискусията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди малко гласувахме да продължим дискусията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложението на доктор Сахлим е да прекратим разискванията и да гласуваме.
Моето предложение е да отложим дискусията без да гласуваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да попитам до кога да отлагаме този въпрос? За след пет години или да се опитаме да решим проблема. Министерството на здравеопазването е изпратило вариант за решение. Министерството на образованието и науката търси вариант за решение. В противен случай ще направим точно така както Щерев направи преди пет години, остави проблема за решаване за след пет години.
ТОДОР ПЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, не мога да не изкажа няколко думи на благодарност към вносителите на този законопроект, които успяха за съвсем кратко време да вникнат в дълбочината на проблема, който стои от много години. Дали ще е бяло петно, както се изрази господин Местан, или ще е черна дупка, това няма съществено значение. От чисто административна гледна точка трябва да ви заявя, че в началото на учебната година декана на стоматологичния факултет внесе официално питане в Академичния съвет на Медицинския университет – София. Колеги, господин ректор, ще ми дадете ли разрешение да продължа обучението по стоматология, след като на всички е ясно, че е незаконно. Той получи условно временно съгласие да довърши учебната година. Аз официално представляващ Медицинския университет София ви заявявам, че ако въпросът законово не се реши ние за следващата година прекратяваме приема на студенти по стоматология. Ние не можем да си позволим да извършваме незаконно обучение и да издаваме и подписваме незаконни дипломи, след като не е регламентирана лечебната дейност на нашите студенти.
Според мен, голямото неразбиране идва от обстоятелството, че много от вас смятат, че ние искаме да разкриваме лечебно заведение. Няма такова нещо и това не се чувства въобще в предложението на вносителите. Няма начин да разкрием, имам предвид предложението на Министерството на здравеопазването, да се разкрие юридическо лице, център или нещо друго, което да се командва от едно не юридическо лице, каквото е факултетът. Как ще стане това? Другият нонсенс как да разкрием болница, която да се занимава с доболнична помощ? Кажете ми как ще решите тези противоречия? Ние не можем да се справим сами. Благодаря на вносителите. Приемаме текстът за изключително коректен и ако има какво да се допълни е давайки права законово да извършва лечебна дейност само във връзка с обучение на студентите и никакви здравни услуги. Разрешавайки стоматологичните факултети да бъдат придадени към член 5, какъвто статут има Военна болница, МВР болница и други, които не са по Търговския закон. Ние не желаем да бъдем по Търговския закон.
Искам да кажа, че всички стоматологични факултети са основни структурни звена на висшето училище и друго не могат да бъдат. Не могат да бъдат болници, ДКЦ, поликлиники и каквото и да е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, израза “предоставяне на здравни услуги” при моето представяне се употреби като подготовка на специалиста, който след обучението си ще предоставя здравни услуги. Правя това като уточнение.
Знаете ли защо, в един подзаконов нормативен акт изискванията за регулираната професия стоматология. Знаете ли защо присъства израза “в стоматологичен факултет”? Вникнете в същността. Това е разковничето. Просто няма къде другаде. Разбирате ли, в това е проблемът. За това и двете министерства за записали в стоматологически факултет. Това трябва да се проумее и разбере. Обучение в стоматологически факултет е неразривно свързано с практическата дейност. Ще задам още по-простия въпрос. Къде днес се провежда практическото обучение на студентите по стоматология? Колеги, къде се провежда? Кажете ми къде се провежда и как? Погледнете законът е кажете къде се провежда обучението на студентите по стоматология? Доктор Щерев, тъй като сте много систематичен погледнете член 8.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Къде се провежда за студентите по медицина?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Веднага ще ви отговоря в болниците, защото вие разглеждате за това е неприложима пряката аналогия между медицинския факултет и стоматологичния факултет. Защото по отношение на обучението по хуманна медицина имаме изричен текст в този закон, който гласи, че това обучение се провежда в Университетска болница. Част от тази университетска болница не е стоматологическия факултет. Няма го в практиката. Простото нещо, което се казва днес е, че законопроектът превръща в правна норма съществуващата практика. Законопроектът превръща в правна норма съществуващата практика и така сертификатите за завършено стоматологично образование в България стават валидни в Европа,защото говорим за регулирана професия. Ако не сме го разбрали няма и да го разберем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имам конкретно предложение. Виждам, че страстите се разгоряха. Моята молба е госпожо Добрева, господин Додов, за заседанието през следващата седмица да предоставите конкретни предложения за решаване на проблема.
Имаме ли консенсус по въпроса? Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател имам процедурно предложение. Приемаме, че сте над Закона за здравето и не го спазвате, но не мога да разбера, защо не се спазва правилника на Народното събрание. Ние нямаме решение да спрем дебата по Закона за приватизацията. Имаше предложение, но няма решение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, когато има два законопроекта отнасящи се за една и съща материя се разглеждат и двата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е ваше тълкуване, тъй като в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол е по-близък до темата на доктор Васил Паница, включването му в Закона за лечебните заведения е един от възможните подходи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Следващата седмица продължаваме с разглеждането на законопроекта за приватизацията.
Преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги в Комисията по здравеопазването трябва да се произнесете по ратификацията на основното споразумение между правителството на Република България и Световната здравна организация за установяване на взаимоотношения на техническо конструктивно сътрудничество.
Споразумението е предложено от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация. Искам да кажа, че подобен тип рамкови споразумения регламентират техническото сътрудничество, което Световната здравна организация оказва на страните членки на Световната здравна организация като целта е да бъдат установени административните и законови рамки за такова сътрудничество.
По принцип такива споразумения се базират на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, която е одобрена от Общото събрание на ООН. Към тази конвенция България се е присъединила още през 1968 година.
В споразумението се регламентират различни елементи от сътрудничеството, в това число технически, задължения които консултантите на Световната здравна организация имат при взаимоотношенията и взаимодействие с правителствата в държавите, в които действат.
Още през 2004 година Министерският съвет е одобрил проекта на основното споразумение. Съгласно това решение на Министерския съвет на министъра на здравеопазването е възложено да проведе преговорите и да подпише споразумение със Световната здравна организация. В рамките на своите правомощия той е извършил това. Законопроектът за ратификация на това споразумение е внесен още в 39-тото Народно събрание. Тогава този законопроект не достигна до пленарна зала и не беше ратифициран. Сега отново се предлага същия този законопроект, с оглед на всички изминали процедури и уточнения през 2004 – 2005 година със Световната здравна организация, споразумението да бъде ратифицирано.
Има ново решение на Министерски съвет, с което споразумението се предлага на вниманието на Народното събрание.
Мисля, че имаме всички основания да ви помолим да подкрепите споразумението между Република България и Световната здравна организация. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да дадем думата и на госпожа Емилия Тончева, с няколко думи да ни запознае с вижданията на Световната здравна организация. Как се очертава това сътрудничество и какво се предлага?
ЕМИЛИЯ ТОНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, настоящето споразумение представя рамката на сътрудничеството между Република България и Световната здравна организация. До този момент нашето сътрудничество се е основавало на двугодишни споразумения за сътрудничество, които представляват конкретни технически програми. Това базово споразумение ще даде много по-широка основа и легалното присъствие на Световната здравна организация в България. При възникване на извънредна ситуация в Република България, при която е необходимо сътрудничеството на Световната здравна организация ратификацията на подобно основно споразумение ще даде възможност на Световната здравна организация да реагира много по-бързо. По-бързо да се внесе в България необходимото оборудване и експертите да пристигнат в България. В момента е много актуална ситуацията с птичия грип. Ако на страната са необходими експерти, лабораторно оборудване и медикаменти това много би улеснило организацията в техническото сътрудничество с България.
Ако имате допълнителни въпроси ще отговоря.
АНДРЕЙ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Министерството на външните работи е предоставило бележки, които изцяло се отнасят до редакционни неточности, които явно са допуснати при превода от английски на български език. При проведените разговори с колегите от Министерството на здравеопазването стана ясно, че по всяка вероятно бележките са взети предвид. Министерството на външните работи е предложило споразумението да бъде ратифицирано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Редакционните бележки са приети от Министерството на здравеопазването.
АНДРЕЙ НАЙДЕНОВ: Да. Бележките са изцяло редакционни.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по отношение на ратификацията към представителите на Министерството на здравеопазването, Световната здравна организация и Министерството на външните работи.
Това е един проект, който се предлага и финансира от Световната здравна организация. България ще спечели от тази ратификация.
Колеги имате ли въпроси? Няма.
Доктор Йорданов имате ли въпроси?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин Йорданов не става въпрос за репликата, а за заявяване на политически позиции, защото нашата работа е освен експертно мнение и политическа позиция. Липсата на такава възможност ощетява самото присъствие. В този смисъл възразих и реплекирах.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам забележката. За коя политическа позиция става въпрос? На политическата сила, която представлявате или вашата?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, по своя воля съм тук и заявявам своята воля, която е в много голяма връзка с политическата воля на силата, която представлявам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това беше важно уточнение. Ще поправя моята грешка.
Моля, който е съгласен да се предложи на Народното събрание да ратифицира договора между Република България и Световната здравна организация, да гласува?
- “За” – 15.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се”- Няма.
Приема се.

Закривам заседанието на комисията. Благодаря за участието.


Заседанието завърши в 17,25 часа.








СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/