Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
16/10/2008
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 125
Днес, 9 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
2. Проект за решение за откриване на факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
3. Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 125
Днес, 9 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
2. Проект за решение за откриване на факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
3. Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване. Започваме с разглеждане на първа точка от дневния ред - Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
Колеги, кой ще представи законопроектът?
АНГЕЛ ЧАКЪРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители проектът на Закон за национална система за спешни повиквания с европейски номер 112 е изготвен във връзка с необходимостта от законовата регламентация на задълженията на Република България за адекватно приемане и обслужване на повикванията към номер 112, съобразно Националната организация и обслужване на повикването, на системата за спешна помощ в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от директива 2002 на Европейския парламент и Европейския съвет относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Директива за универсалната услуга.
Министерският съвет прие Постановление № 192 от 2007 година за въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112 и Решение № 675 от 2007 година за определяне местоположението на центровете за приемане спешни повиквания към единния европейски номер 112. Министърът на извънредните ситуации съгласувано със заинтересованите ведомства издаде Правилник за организацията и дейността на центровете.
Пред вас е проекто Закона за телефон 112. Мисля, че не е необходимо да ви убеждавам колко е важен и какви станции можем да търпим. Можем да се похвалим, че телефон 112 от 30 септември 2008 година работи в цялата страна. Очакваме вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата. Господин заместник-министър, очаквах от Вас да се коментират повече нещата, които касаят Комисията по здравеопазване. Съжалявам, че не виждам колегите от Министерството на здравеопазването, предполагам, че и вие разполагате с техните забележки по този законопроект. Някои, от които вече са отразени, някои не по отношение на терминологията. По отношение на обхвата.
Предлагам ние да не разглеждаме глобално телефон 112, защото в крайна сметка не е наша работа, а по-скоро да видим онази част от проекта, която касае спешната помощ, ясното описване какво е и обхватът на гражданите. Т.е. това, което касае повече здравеопазването.
Моля, ако не възразявате господин заместник-министър, по отношение становището на Министерството на здравеопазването до министър Емел Етем да дадете вашите виждания.
АНГЕЛ ЧАКЪРОВ: Господин председател, тук е директорът на дирекция „112”. Мисля, че присъстващите колеги биха могли да задават въпроси. Ние сме изпратили писмено становища към Министерството на здравеопазването. Според мен, тук дискусията е между народните представители и нас, а не с министерствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно това е така, но една голяма част от нещата, които е предложено от министерството имат своите основания. Например, на много места в законопроекта се употребява терминът „медицинска помощ при спешни състояния”, което има своята логика. Много по-широко в страната и в терминологията, която гражданите познават е „Спешна медицинска помощ”. За това какво е вашето становище по този въпрос. Още повече в Закона за лечебните заведения е записано „Спешна медицинска помощ”. Добре е когато говорим за една и съща дейност да има една и съща терминология, което е изискване на Закона за нормативните документи.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители работата по изграждането на системата 112 протече съвместно с представители на трите министерства: Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването в рамките на работна група създадена със заповед на министър-председателя. В тази работна група ние обсъждахме всички аспекти на обслужването на спешните повиквания в това число и тези, които касаят центровете за спешна медицинска помощ, тъй като те са звената, които имат статут на служба за спешно реагиране в рамките на системата. Ние изготвихме един класификатор на спешните повиквания, в който голяма част бяха точно медицинските случаи и бяха подадени от колегите от Министерството на здравеопазването. В този смисъл мисля, че ние сме отразили в самата емблементация на системата това, което касае указване на спешна медицинска помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На какъв срок се спряхте за запазване на документите, които регистрират повикванията?
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Предложението е за 3 години съхранение на данните от спешните повиквания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Становището на министерството е, че с оглед на неща, които могат да се получат във времето за нещата касаещи здравето е добре да бъдат по-дълго време запазвани данните.
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА: По отношение на срока действително в бележките, които бяха изпратени от Министерството на здравеопазването имаше искане за по-дълъг срок, но този срок не кореспондира със самия срок определен в Наредбата за спешните медицински центрове. В тази наредба срокът е 3 годишен. Законът предвижда тогава, когато в рамките на този срок, с или по друг повод компетентен орган или компетентна служба е поискала данни от регистрите те да бъдат съхранявани до тогава докато отпадне необходимостта. В рамките на този 3 годишен срок претенциите към изясняване на случая ще бъдат осигурени със запазване на тази информация и е в съответствие в наредбата за центровете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости на заседанието днес, позволявам си да взема думата, защото виждам, че много от колегите депутати не са на ясно за какво става въпрос в този закон. Този закон трябваше да бъде готов през 2006 година, доколкото знам, пропуснали сме две години. Знаете, че трябваше на всяка цена да бъде приет за телефон 112, тъй като това е едно общо европейско изискване. Дори, имаше възможност България да бъде наказана с парична глоба, защото не беше спазен този срок. Миналата година спешно бяха прехвърлени от Министерството на финансите към Министерството на извънредните ситуации, Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, около 40 милиона лева, което даде възможност и ускори нещата. По този начин стана възможно завършването и функционирането на телефон 112. Това, че се запазват останалите телефони 160, 166 и 150, те ще функционират доколкото знам няколко години успоредно с телефон 112. Това се прави, за да се улеснят гражданите и да не се получи един срив във взаимоотношенията на гражданите и службите, които трябва да извършват дадена дейност.
Мисля, че тук няма какво да обсъждаме. Телефон 112 е с голямо закъснение. Трябва да признаем, че Министерството на извънредните ситуации проведе една много бърза и адекватна политика за завършването и приемането на закона. Трябва да благодарим и на трите министерства, които оказаха съдействие на Министерството на извънредните ситуации, за това че все пак в едни поносими граници от време този телефон беше изграден в България, с което да приключим разискванията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, ще си позволя да ви реплекирам. Нещата не са толкова прости. В раздел четвърти, който е за регистъра на спешните повиквания, в който става на въпрос за колко време ще се съхраняват, в чл. 16, ал. 2 има стесняване на кръга от лица, които имат достъп до класифицирана информация. В чл. 17 ясно се казва, че данните от регистъра са веществени доказателствени средства в административно правно наказателния кодекс. Според мен 3 години е малък срок.
Второ, след като са веществени доказателства не може ал. 2 да ограничава лицата, които имат достъп и трябва да се разшири.
Трето, ако те наистина са веществени доказателства трябва да имаме ясно становище на Министерството на правосъдието колко време да се съхраняват тези неща, защото това е правилно.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е така, има Закон за архивите, в който се казва това.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Извинявам се, но те няма да бъдат унищожени. Те се съхраняват там.
ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам, че в момента не разполагам със Закона за архивите, но в него за определен тип информация има изискване колко време да се съхраняват. Предполагам, че законопроектът е минал през съгласувателна процедура през отделните ведомства, които са дали своите становища.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Грешите.
ХАСАН АДЕМОВ: Не греша, защото нямам пред себе си закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предполагам, че това ще се погледне на второ четене. Не променя духа на закона за първо четене. Това са детайли върху които се заостря вниманието. В никакъв случай не променят философията на закона. В това отношение сте прав, но тъй като ние не сме водеща комисия нека тези неща да останат в становището, за да може колегите на второ четене във водещата комисия да го имат предвид.
Господин Адемов, казах ви че не е вярно, защото това е становището на Министерството на здравеопазването, което ако имаше съгласувателна процедура трябваше да е изчистено.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, имам един въпрос към господин заместник-министъра, когато приемахме Законът за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия и Закона за управление при кризи, в терминологичния набор понятието „мобилизира на ресурси” включваше не само ангажирането на тези ресурси, които са на пряко разположение в конкретния случай на различните национални служби за спешно реагиране, а и мобилизиране на ресурс извън техният периметър на пряко управление. В този случай, ако употребяваме понятието мобилизиране на ресурс имаме предвид само ресурсите на тези национални служби или и на привлечени ресурси? Ако нямаме предвид привлечените ресурси тогава редно ли е да остане понятието „мобилизиране на ресурси” в този по-тесен смисъл, който е в този закон, а в по-широкия смисъл да бъде в другите два закона. Винаги търсим да има терминологична еднаквост и точност в законодателството без да подлагам на съмнение компетентността на никой, искам да попитам не е ли редно да намерим понятия, които да са максимално коректни за текстовете.
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА: Ако ми позволите ще отговоря. В този закон става въпрос за предаване на един сигнал за помощ преценен от координатора в център 112 с оглед характера на инцидента и ангажиране на съответната служба, която е свързана в системата 112. Тя електронно получава съобщението за инцидент, ако е медицински това се получава от медицинските центрове. Ако е пожар, съответно от полиция и гражданска защита, там където е получен инцидента насочват службите към мястото на инцидента. Ако инцидентът е пожар на автомобил на пътя с пострадали хора и т.н. координаторът преценява, и това е едно от достиженията на тази система, че едновременно се съобщава на тези служби, които с оглед на характера на инцидента трябва да бъдат там. Диспечерът на съответната служба мобилизира екипите на самата служба, към която е той. За разлика от Закона за защита при бедствия има други центрове, които могат да привличат други служби, но това не е този вид. Те мобилизират своите екипи за спешна реакция в зависимост от подадения сигнал от координатора на център 112. Нещата са различни и за това терминологията е различна. Ако искате може да се добави след това: „Мобилизират ресурсите на съответната служба” за по-голяма яснота в този закон, но те не разпространяват информацията извън самата служба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Цеков, бихте ли казали становището на Министерството на здравеопазването?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, при съгласуването на законопроекта от Министерството на здравеопазването бяха направени някои препоръки, част от които са възприети от вносителя на законопроекта в последствие одобрен от Министерския съвет. Все пак искам да се солидаризирам с бележката, която направихте по член 16, ал. 2 и ал. 1, относно срока на съхраняване и субектите, които биха могли да получат информация за постъпилите повиквания от регистъра. Като цяло министърът на здравеопазването е гласувал „за” този закон, така че ние го подкрепяме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Проект на Решение за откриване на Факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен.
Госпожо Добрева, имате думата да представите проекта на решение?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители – Медицинският университет – Плевен, включва в структурата си два факултета „Медицина” и „Обществено здраве”. В предложения за откриване факултет ще се обучават студенти по специалностите „Медицинска сестра и акушерка”. С постановление на Министерския съвет през месец януари 2007 година две основни звена на Медицинския университет – Плевен, медицинските колежи в Русе и Велико Търново, в които се извършваше подготовката на медицински сестри и акушерки бяха закрити. Закриването им и преместването на студентите във Факултета по обществено здраве при университета, беше направено за да се осигури в съответствие с разпоредбата на чл. 175, алинея 2 от Закона за здравето според, която обучението по специалностите „Медицинска сестра и акушерка” предвиждат придобиване на образователно квалификационна степен „Бакалавър” и се организира и провежда във факултета и/или филиали на висшите училища. Тези специалности водят да упражняване на регулирани по смисъла на параграф 4.2. от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование професии, и се причисляват към професионалното направление 75 здравни грижи от класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления утвърден с Постановление № 125 от 24 юни 2002 година на Министерския съвет.
Във връзка с това Медицинският университет – Плевен, е изготвил и внесъл в Националната агенция за оценяване и акредитация проект за откриване на факултет „Здравни грижи”. Проектът е получил положителна оценка от акредитационния съвет на НАОА. Обучението по специалностите „Медицинска сестра и акушерка” в новото основно звено ще се обезпечава от научно преподавателски състав на основен трудов договор на висшето училище отговарящ на изискванията на член 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
С откриването на факултет „Здравни грижи” ще се продължи дългогодишната традиция на Медицинския университет – Плевен, да подготвя квалификацирани професионалисти в здравеопазването с цел – да се осигуряват качествени, общи и специализирани здравни грижи за жителите на Северна България.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, искам да подчертая, че и този проект и следващия, за който ще докладвам единодушно бяха одобрени от Комисията по образование и наука. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, въпреки че последното, което казахте няма никакво отношение с нашата комисия.
Колеги има няколко въпроса, които е добре да обсъдим. Радвам се, че професор Маркова е тук, защото от много време професионалистите по здравни грижи поставят въпросът, и аз го поставям – има ли смисъл да се учи четири години? Ако могат да бъдат покрити часовете, които изисква Европейският съюз и това спокойно може да става в три годишен период, защото в крайна сметка първо, това коства пари на държавата госпожо заместник-министър. Бедна България е голям донор на още по-бедния Европейски съюз на медицински сестри.
Второ, това са разходи за семействата, за които не може да се каже, че е без значение. Това е единственият въпрос. Няма никакъв спор, че е добре и в Плевен има достатъчно кадри да направи това. Поставяйки въпросът за Комисията по образование и наука, председателят й Местан е един радетел и застъпник и с основание да се търси възможност да се намали обучението на тези хора. Това не е ли в разрез с нещата, които някой път сте споделяли?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за въпроса, но смятам, че за да бъда съвсем коректна към вашият въпрос това е тема на друг тип разговор. Тук става въпрос за гарантиране на качественото образование в рамките на университета, както в Плевен, така и във Варна. За самата програма и за необходимостта от кадри това е проблем, който съвместно с ваша помощ и с господин Местан, с колегите от Министерството на здравеопазването, бихме могли да решим, но това са друг тип проблеми и нямат нищо общо с откриването на факултета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е държавна политика и е работа на Министерския съвет, който е вносител. Вие не може да кажете, че това е друг тип разговор.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Съгласна съм господин председател, но тук става дума за законово изпълнение. Дали ще бъдат три годишни програмите, или ще бъдат четири годишни това не е свързано с въпроса за създаването на този факултет.
На втория етап, ние можем да помислим за съответните промени и в Закона за висшето образование и в Закона за здравеопазването, но отново повтарям, че нямат нищо общо със създаване на структури, които в крайна сметка гарантират качествено образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление Законът за здравето няма нищо общо с тези неща. Разбира се, по-скоро със Закона за висшето образование, който определя за какъв период на обучение се придобива квалификационна степен „Бакалавър”. Този въпрос се поставя от много време от образованието. За съжаление наистина това е една държавна политика, защото преди време когато сменяхме проекта, за да синхронизираме нещата, тогава университетите не искаха да вземат колежите, а сестрите и специалистите по здравни грижи искаха да бъдат бакалаври.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи подкрепя създаването на факултета в Плевен по здравни грижи. Нещо повече, ние считаме и вие получихте от нас пакет за спешни мерки за спасяване на сестринството в България. Изпратен е и до Комисията по образование и наука, до министерството до министъра на образованието и министъра на здравеопазването.
Считаме, че наистина трябва да се създаде форум от всички инстанции и до председателя на Ректорския съвет, че трябва да се създаде форум, в който да се вземе решение за спасяване на сестринството в България.
Подкрепяме този проект, защото в цяла Европа се обучават във факултети по здравни грижи, а не всеки да обучава сестри. В България в медицинския факултет в Стара Загора има катедра. Факултетите по обществено здраве не дават медицинско образование. Свободният университет и Техническия университет в Русе, всеки се е засилил, защото мисли, че ще спечели от това и колкото по-дълго време се обучават, толкова по-дълго време ще плащат такси.
Госпожо заместник-министър извинявайте, но продължителността не дава качество. У нас и пет години да се обучават, качеството не е гарантирано, че ще бъдат обучени по-добре. В цяла Европа почти се обучават три години, но забележете изискванията на Европейския съюз са една трета от обучението е работа с пациент. Кажете ми как една акушерка през деня като няма нощни дежурства ще изроди минимум 30 нормални самостоятелно и ще асистира на още 30 в страни с ниска раждаемост. Не може да завърши, ако не направи това.
Трябва да се изработи единна политика за мотивиране да учат тази професия и да останат в България. Сега нито една от тях не желае. Миналата година в София се предлага безплатно общежитие и стипендия четири години, нито една не желае да се включи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво предлагате за законопроекта?
СТАНКА МАРКОВА: Предлагаме в закона да не се уточнява срока. Крайно е наложително една от двете комисии, двете и министерства и Ректорския съвет, да разгледа този въпрос. Ние предлагаме план, за който не се надявам, че всичко ще се приеме, но поставя въпроса. Искам да ви кажа, че 1200 акушерки напускат годишно. Отново няма да заситим на половина останалите сестри.
В Университетска болница една операционна сестра има само в обща хирургия, която асистира на два екипа, а главната сестра отиде да работи като редова сестра, защото няма нито една сестра в отделението. Това е бъдещето на болниците, ако наистина не се вземат спешни мерки за политика за сестринството в България. Може да се направи и да се мотивират да учат и да останат в България, което е още по-важно. Може да произвеждаме сестри и акушерки за Европа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента правим това.
СТАНКА МАРКОВА: Четири години уча само този, който заминава. Знае, че ще получи минимум 1000 паунда или 1200. Две групи заминаха за Кипър за 1200 евро.
Подкрепяме и се радваме, че това е едно начало.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Нашата политика в областта на подготовката на кадри за здравеопазването и най-вече специалисти по здравни грижи, Комисията по здравеопазване е в дълг по отношение на този проблем.
Напълно подкрепям професор Маркова. Може би, е добре да имаме точка в дневния ред в едно от следващите заседания, където да обсъдим кризата с медицинските сестри и проблема с образованието, с професионалната квалификация, заплащане и т.н.
В конкретния случай по отношение на закриване на факултет по здравни грижи в Плевен всички трябва да признаем, че след като също сме в дълг на обучението на медицинските сестри, защото те през годините претъпяха най-различни трансформации.
Първо, бяха полувисши институти. След това станаха със средно-специално образование и „специалисти по”. Междувременно се появиха и УПК-та. Започнаха да се откриват колежи, които след това закрихме. Само космическа лаборатория по сестринство не сме открили, но е добре ако имаме отговорно отношение както към медицина, фармация и стоматология, в медицинските университети да се разкриват факултети по здравни грижи и така ще има и сериозно отношение към професията, към образованието и към контролът на хорариума.
Напълно подкрепям и мисля, че това е правилната политика за обучение.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да подкрепя, проектът за откриване на факултета по здравни грижи като основно звено в структурата на Медицински университет – Плевен.
По отношение на дългата дискусия за това, че произвеждаме медицински сестри за Европа.
Уважаеми колеги, в условията на Европейския съюз ние сме възприели една от най-важните ценности на Европейския съюз. Тази ценност се казва „Свободно движение на хора”. Ако искаме да сме европейци нека всеки със своята квалификация. Ние трябва да се радваме, че нашите факултети по медицински грижи, в случая по здравни грижи произвеждат и се признават в Европейския съюз.
Практиката показва, че по този път са преминали всички членки на Европейския съюз. Попитайте в Полша има ли сега анестезиолози? Свободното движение на хора е една от важните ценности. Всеки си предлага квалификацията такава каквато е и на базата на тази квалификация получава възнаграждение. Дай Боже един ден в България да създадем условия от Европа да идват в България, а не от България да отиват в Европа. Това не бива по никакъв начин да го обвързваме като драма и трагедия. Нека, работодателите, мениджърите на лечебните заведения в България разберат, че няма да стане без специалисти по здравни грижи. Тогава ще се реши този въпрос. Не може със закон, с указ, с въже да задържим тук тези хора.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, колеги мисля, че трябва да разделим ясно и конкретно двата въпроса. В момента обсъждаме да има или да няма факултет по здравни грижи в Плевен? Трябва да заявим ясно и категорично, и мисля, че няма депутат в тази зала, който да гласува против това решение. Да не смесваме методиката и начина на обучение.
Предлагам, ако искате на друг форум да решим да има едно по-широко представителство, ако желаете да поканим заинтересованото Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазване разбира се и граждани. Това, което предлага професор Маркова е разумно.
Искам да ви кажа, че още през 2006 година има едно решение на Висшия медицински съвет, в което предлагаме обучението на сестрите да бъде три години в рамките на тези часове, но задължително. Знаете, че изискването е 4600 часа. Представителите на сестринското съсловие декларираха тогава, че тези 4600 часа могат да бъдат изпълнени в рамките на тези три години. Разбира се, с това което каза доктор Адемов съм напълно съгласен. Защото, отивайки в чужбина нашите сестри внасят средства в България. Вие знаете, че излезлите хора в Испания и Италия, миналата година инвестираха в България 1 милиард долара. Върнаха се 1 милиард долара в България. Това е една голяма инвестиция от страна на тези хора, които работят в чужбина.
Мисля, че няма голяма загуба. Ясно е, че трябва да има свободно движени на хора. Ние не можем да ги ограничим. Другият начин е, да върнем образованието в 10 клас, отново три години тогава тези сестри няма да бъдат приети в Европа и си остават в България. Това е друг начин да задържим кадрите в България. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, тук има няколко безспорни неща. Безспорно е, че има нужда от повече квалифицирани медицински сестри. Има нужда и те да бъдат достатъчно с добро ниво на своето обучение и квалификация. Това е безспорно. Безспорно е, че трябва да подкрепим идеята за създаване на този факултет, но къде идва спорното? Защо всичко това се случва с цената на закриването на толкова медицински колежи. Веднага припомням закриването на Медицинския колеж в Русе, който като ниво на подготовка отговаряше на условия, които Министерството на образованието и науката обяви за не достатъчни, защото не отговориха на изискванията на Закона за висшето образование.
В тази връзка, правейки паралел с това, което каза доцент на фармацевтичния факултет в София, доцент Ламбев по отношение на Пловдивския фармацевтичен факултет, където има само един хабилитиран преподавател на постоянен трудов договор и още трима на половин договор, но той съществува – тогава защо спряха да съществуват медицинските колежи, които точно при тези условия при привлечени хабилитирани преподаватели можеха да подготвят сестрите. Т.е. имаме едни двойни аршини, които силно ме смущават. Ако ние прилагаме определени правила тези правила трябва да преследват цели, които местническите интереси да са на малко по-заден план.
БОРИДЛАВ КИТОВ: Една единствена реплика, господин Йорданов много повече хабилитирани специалисти има на постоянен трудов договор в Пловдивския фармацевтичен факултет.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, колеги Комисията по образование и науката е водеща комисия в тези две предложения. И двете предложения бяха гласувани с пълно единодушие. Само ще се спра на два въпроса – съгласен съм с вас и смятам, че трябва да се промени продължителността на обучението на медицински сестри и акушерки, но ние бяхме изправени пред една алтернатива, която трябваше да реши проблема във връзка с т.нар. регулирани професии, в които влязоха и двете. При това положение в закона изискването беше четири годишен курс.
Смятам, че това скоро ще бъде коригирано. Колкото до изказването на доктор Руденко Йорданов аз също имам много добри впечатление от Русе в дългогодишната си практика, но по Закона за висшето образование като основни звена колежите трябва да имат колежански състав, който трябва да има точно определен брой хабилитирани лица на постоянен трудов договор, както и две трети от тях трябва да бъдат членове на съответния академичен и колежански съвет. Това именно беше причината и аз поздравявам ректора на Плевен, че направи оптимизация. Събра всички в Плевен, където е институтът майка и нивото на обучение е коренно различно.
Искам да завърша с това, както и да спомена, че и седемте оценки на Националната агенция по оценка и акредитация за Плевен са положителни с една забележка по отношение на катедрата „Акушерски грижи”, която трябва да вземе необходимите мерки за стабилизиране и изграждане на тази катедра.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към точка 3 от дневния ред – проект на Решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Медицинският университет – Варна включва в структурата си три факултета „Медицина”, „Дентална медицина” и „Обществено здравеопазване”.
В предложения за откриване факултет ще се обучават студенти по специалност „Фармация”. Обучението по специалност „Фармация” води до упражняване на регулираната по смисъла на параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за висше образование професия и е за придобиване на образователно квалификационна степен „Магистър”. Професионално направление 73 „Фармация” е единствената област на висшето образование, здравеопазване и спорт, по което в университета не се подготвят кадри за нуждите на: Североизточен и Северен централен планово икономически район.
Във връзка с това висшето училище е подготвило и внесло в Националната агенция за оценяване и акредитация проект, за откриване на факултет по фармация. Проектът е получил положителна обща оценка от акредитационния съвет на НАОА като по всеки от седемте критерия за оценяване оценките са положителни. Медицинският университет – Варна се е утвърдил като значителен образователен и научно-изследователски и лечебно диагностичен център в Североизточна България. С откриването на факултета при висшето училище териториално ще се оптимизира мрежата от фармацевтични факултети в страната и ще се преодолее недостигът на високо квалифицирани специалисти. Проектът за откриване на факултет по фармация се подкрепя и от областната управа на област Варна.
Искам да ви кажа, че 59 са преподавателите, които ще осъществяват преподавателската дейност във факултета по фармация, които са на основен трудов договор към Медицинският университет – Варна. При изискване 40 по смисъла на Закона за висше образование освен това в 78 на сто от лекционния курс ще се четат от хабилитирани преподаватели при изискване от закона – 70 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да кажа, че от името на министъра на здравеопазването съм длъжен да заявя силна подкрепа за приемане на този законопроект, с който да се даде възможност да се създаде факултет по фармация в рамките на Медицинския университет – Варна.
Искам да кажа, че тази подкрепя я има най-вече поради факта, че към настоящият момент в България се отчита сравнително затруднен достъп на желаещите да се обучат за тази професия, тъй като е силно не равномерно разпределението на училищата, които предлагат такова обучение в нашата страна, говоря на териториален принцип. Осъществява се само на две места към настоящият момент в София и Пловдив, което поставя пред населението на Североизточна България огромни проблеми относно логистиката, която желаещите да учат тази специалност трябва да преодолеят. Имайки предвид разбира се изключително добрата акредитационния оценка, която е получил факултетът по фармация, по всички критерии на акредитационната оценка това доказва наличие на достатъчен капацитет, такова обучение да се направи на ниво, каквото е желателно и по закон изискуемо в България. Ние смятаме, че тази стъпка, за която поздравяваме колегите от Медицинския университет във Варна е много навременна. Тя ще запълни една празнина в нашето висше образование и специално в сферата на фармацията. Към момента в Министерството на образованието и науката има постъпили молби на близо 40 български граждани, които са завършили фармация като страни като Украйна, Молдова, Армения и Русия, които желаят да им бъдат приравнени към дипломите, които се получават в България. Нещо, което не може да се направи на този етап, тъй като учебните програми не съответстват до голяма степен, което означава, че има голям наплив от желаещи към тази професия. От друга страна, в редица документи, включително и на Българския фармацевтичен съюз се подчертава факта, че в момента в България има липса на кадри обучени в това професионално направление. Прочетох становището на Българския фармацевтичен съюз, основният извод, който видях в него е, че в този факултет ще има липса на хабилитирани преподаватели. Мисля, че това е основното твърдение в това писмо. Наличието на такава акредитационна оценка според мен оборва това становище и не би могла да бъде дадена толкова висока акредитационна оценка, ако хабилитиран преподавателски състав липсва.
Според мен, тук съвсем с чисто сърце и изпълнявайки ангажиментите, които сме поели пред българското общество да осигурим качествено и достъпно образование искам да ви помоля да подкрепите този законопроект.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, дами и господа. Аз горещо подкрепям този закон. Не само защото произхождам от Медицинския университет – Варна и присъствах на Комисията по образование, където всички подкрепиха с адмирации разкриване на факултета по фармация. Защото, Медицинският университет има всички качества да разкрие това направление и да води едно изключително качествено обучение. Много съжалявам, че хора достигнали до декани на фармацевтични факултети са се принизили на ниво да дават квалификация на университет, който не познават. Няма да цитирам какво са написали във вижданията си.
Смятам, че явно не са прочели аргументите за откриване на факултета, които много добре са изложени в проекто закона и в мотивите за разкриване на факултета.
Североизточния и Северния Централен район се нуждаят от фармацевтични кадри. Изискванията към фармацевтите сега все повече и повече нарастват. Варна може да осигури много качествено обучение, което е посочено в какъв процент от хабилитирани преподаватели. За това моля всички да подкрепят законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, започвам с това, че ще подкрепя този законопроект. Имам два конкретни въпроса.
Първият е, във връзка с критериите, които единодушно чух, седемте критерия, които са били поставени са изпълнени както към Министерството на образованието, така и към Министерството на здравеопазването. Конкретният въпрос е наличието на кадри и по-точно специализирани кадри, които преподават тясно специализираните дисциплини в областта на фармацията осигурени ли са, тъй като това, което беше предоставено на народните представители показва или може би иска да бъде внушено, че голяма част от тези преподаватели, които преподават специализираните, а не общо образователните дисциплини във факултета във Варна, осигурени ли са?
Второ, на един трудов договор ли са или ще бъдат на втори или трети трудов договор? Ще помоля да ми бъде отговорено на въпросите.
Трето, държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, през 2006 година беше поставен като изискване броят на фармацевтите, които са необходими и по критериите на Европейския съюз съответстват ли? Имаме ли свръх наличие на кадри в областта на фармацията? Ще направя едно подхвърляне или една шега за това, че със законопроекта, който беше променен в Закона за лекарствата в хуманната медицина наличието на кадри е проблем, който създава и не се регулира от променения Закон за лекарствата, защото в райони, които са не привлекателни и извън големите градове отново наличието на фармацевти и специалисти няма да има.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за въпроса, наистина и аз се запознах сега със становището на фармацевтичния съюз.
Учудвам се, че не са запознати със Закона за висшето образование според клаузите, на който ние не можем да предложим откриване на каквото и да било основно звено на висшето образование без да сме гарантирали преподавателския състав.
Според последните промени от миналата година, които вие приехте единодушно, един преподавател за да се води за нуждите на акредитацията на дадено висше училище, т.е. за да може едно висше училище да съществува един преподавател има право най-много на два основни трудови договора. Заедно с това в този факултет ние извършваме допълнителна проверка като институция, поименна проверка за да гарантираме, че образованието ще бъде на необходимото качество. 19 човека са хабилитираните на първи основен трудов договор по специалните предмети.
В становището на фармацевтичния съюз се предлага ние да увеличим държавната помощ за местата за обучение. Искам да кажа, че според смисъла на Закона за висшето образование всеки един факултет, всяка една специалност от регулираните професии има определен капацитет. Този капацитет не се оценява от Министерството на образованието и науката, а се оценява от независимата агенция за оценяване и акредитация, която има много строги критерии. Един от критериите, за което е атакуван този проект в тези становища, и аз съм учудена от не познаване на нормативната база, е че не се отчита необходимостта от кадри. Би трябвало да се познават критериите на НАОА и да се знае, че това е един от основните критерии – нуждите на региона от кадри. Не може да бъдат отпуснати повече места за обучение в създадените факултети, които са два в България поради чисто и простата причина, че имат строго определен капацитет и тези 250 бройки, в които в момента е оценен капацитета на бъдещия факултет според препоръката на НАОА няма как да бъдат отпуснати на другите два факултети, което също бих искала да разясня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да не кажа, че когато спазвахте критериите разкрихте факултета по медицина към Софийският университет. Против цялата медицинска общност. Извинявайте госпожо Добрева, именно по тези кретирии. Госпожо Добрева, вие не бяхте заместник-министър, но аз говоря за министерството. Това се направи от министър Дамянов зад гърба на цялата медицинска общност.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, ще подкрепя и подкрепих в Комисията по образование и наука този проект. Трябва да кажа, че изискванията са на Националната агенция по оценка и акредитация. Нейните заключения са изключително положителни. Трябва да изразя недоумението си във връзка със становището на Софийския и пловдивския факултет по фармация. Сигурно ректорите не са били запознати с това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив, Съвета на ректорите дава положителна оценка.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Становището, което дават деканите на факултетите, че имат резерва във връзка с откриването на факултета. Винаги когато се провежда една такава акредитация се правят т.нар. предварителни инвестирани студии, в които се доказва до каква степен съответният регион има необходимост от такъв факултет.
В целия свят върви процеса на децентрализация. Той се отнася не само за силно специализираните клиники, но и за висшите учебни училища. Не е необходимо само в Пловдив и София да бъдат кардиологичните центрове, сърдечно-кардиологичните центрове и т.н. Беше необходимо и това стана и във Варна се откри такъв. Същото се отнася и за факултетите. На първо място, децентрализация. На второ място, предварително проучване на условията при които ще се разкрие този факултет.
Смятам, че потенциалът от преподаватели ще бъде на лице и това ще осигури едно спокойно преподаване по фармация във Варненския университет, който ще закрие цикъла медицина, стоматология и фармация. Това е основният цикъл на един нормален медицински университет.
Фактът, че университета за разлика от други факултети отказа да приеме на 1 септември първия си курс по фармация е сериозно отношение към въпросът за подсигуряване на всички условия за нормално преподаване по формация от следващата учебна година.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Усещайки атмосферата очевидно има необходимата воля и нагласа този нов факултет да бъде одобрен и да се вземе съответното решение. Вероятно аз също ще подкрепя независимо, че съм от опозицията и може би ще уговоря моите колеги от Парламентарната група на „Българска нова демокрация” защото в крайна сметка обучението по фармация, както и по другите дисциплини едва ли има някакъв определен политически цвят. Свикнал съм да бъда по-конкретен, мога да кажа две неща.
Първо, не бива да се нахвърляме особено много на колегите от фармацевтичния факултет в София, доцент Ламбов и на колегите от Пловдив, които може би наистина от една страна се страхуват за хляба си или по някакъв друг начин чувстват професионална ревност. Все пак в техните аргументи има и нещо рационално, което е, че все пак фармацевтичното образование в България основно и на достатъчно добро качество се извършва в София. Не, че това трябва да бъде така непременно, но не може да не се съобразяваме с тези колеги, които действително по някои дисциплини са единствени хабилитирани в България. Аз като доцент по химия знаете, че имам контакти с тези колеги и съм съвсем на ясно. Доктор Лъчезар Иванов спомена, че в горните курсове има специалности, например „Фармацевтична химия”, където няма хабилитиран преподавател, който може реално да води обучението във Варна. Вярно е, че ще мине известно време докато завършат студентите и докато достигнат до по-горните курсове, например до трети и четвърти курс, но все пак според мен не може това съображение да не се вземе предвид.
Вероятно ще подкрепя законопроекта, но все пак искам да чуя уважаваната професор Клисарова, с едно малко по-аргументирано виждане какво се прави за материалната база? Тук дочуваме някои неща. В някои случаи знаете, че Варна благодарение на икономическата мощ на региона се държи до някъде като една по-обособена част от България, но ние бихме искали да има единни критерии. В този смисъл как професор Клисарова вижда развитието на този факултет в съвсем близко бъдеще. Как ще се обезпечи особено проблема с кадрите, тъй като очевидно без такова виждане ние не би трябвало да вземем съвсем категорично решение. Вероятно трябва да се вземе още днес. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изказвам се във връзка с това, че познавам от няколко години тази усилена дейност и голямата загриженост на варненската общественост и най-вече на академичната общественост в университета за разкриването на този факултет. Тук бих добавил това, че този факултет за разлика от пловдивския. Учуден съм, че деканът в Пловдив е имал смелостта да протестира, след като той знае какви усилия бяха положени за да се разкрие Пловдивския факултет и как му пречеха. Има нещо друго те започнаха и приеха студенти когато не бяха утвърдени. Това не прави чест на декана. Знам при какви условия беше създаден пловдивският. Тук специално за Варна, тези които наблюдават изграждането на този факултет знаят, че от две – три години, с усилията на общината, на областното ръководство, на ректората в лицето на професор Клисарова, успяха да направят така, че този факултет действително може веднага да започне да функционира. Вие виждате, че са събрани преподавателите. Има 58 преподаватели, които са достатъчно и сграден фонд. Тези от вас, които са ходили знаят какъв с какъв сграден фонд разполага Варненския медицински факултет. Не виждам, кое ще ни попречи.
Мисля, че депутатите от комисията трябва да се съсредоточим върху това съгласни ли сме да има такъв факултет или не? Останалите подробности могат да се разискват на друг форум.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да подкрепя предложението за създаване на факултет по фармация във Варненския медицински университет. Всички аргументи, които бяха изтъкнати не искам да повтарям. Те са абсолютно валидни. Според мен, становище, което изобилства с толкова много грешки като това на Българския фармацевтичен съюз и толкова много неточности, да не казвам конфликт на интереси, би трябвало по-скоро да бъде пренебрегнато, тъй като уронва престижа на фармацевтичната общност и по-скоро ще бъде не достойно на комисията да се занимава с него отколкото да обръща внимание на изложените мотиви. Ако ми позволите ще обърна внимание на Българския фармацевтичен съюз, да уважава комисията и за пореден път го казвам когато представя своите становища най-малкото да почиват на истински факти. Второ, да не злоупотребяват с търпението ни.
Според мен, базата на Медицинския университет – Варна, също така усилията, които се полагат от ръководството трябва да получат от нас своето достойно уважение защото за разлика от останалите медицински университети в България, варненският е университетът, който има най-много международни проекти и в същност е спечелил тези проекти съвместно с университети на страни членки на Европейския съюз редица финансов ресурс и има възможност да обучава на европейско равнище във всички факултети към момента. Трябва да отчетем стремежът им да поляризират образованието, което получаваме по стоматология, по обществено здраве и по медицина и в останалите страни членки. Те са и членове на Международни организации по съответните специалности, подчертавам за разлика от останалите университети. Това трябва да бъде подкрепено, защото те са едно добро основание, за да се ползва добрия пример, или както обичаме да казваме напоследък – добрите практики.
Мисля, че имат основание да поискат да имат и факултет по фармация.
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, много благодаря, че ми предоставихте думата. Няма да преразказвам нашето становище, нито ще ви презентирам това, което казаха двамата декани, които са представители на академичната област на фармацията в България в момента.
Искам да кажа, че ние като фармацевтичен съюз решихме да вземем отношение по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние поискахме становище
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: Ние отговорим, тъй като за нас не е безразлично какви кадри ще се влеят в нашите редици след време. Защото, по никакъв начин не бихме искали количеството да бъде за сметка на качеството. Поради тази причина, като съсловна организация, която държи колегите да работят, не казвам, че към момента работят, но да работят по правилата на добри фармацевтични практики смятаме, че основното, на което трябва да се стъпи е едно добро образование. Образованието да бъде на едно и също ниво във всеки един град на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искате да кажете фармацевтичното.
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: В който има фармацевтични факултети. Това, което ние получихме от многоуважаваните от нас доцент Ламбов и доцент Луканов, които обучават нашите бъдещи колеги ни обезпокои и на база на тази информация, моите уважения към всичко, което чух до момента, ние изразяваме опасението, че дали в този момент точно ще бъде на достатъчно добро ниво факултета, който ще се открие.
Подкрепяме да има фармацевти. Друг е въпросът, че към момента в България те са повече отколкото са в Германия и Австрия, но това е въпрос на национална политика. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, ще ви предоставя когато ставаше въпрос с разкриването в Пловдив, какво становище беше представено от професор Минков, който е и ваш преподавател и беше един академичен човек. Много по-различно становище даде от вашето по отношение на Пловдив, но явно има разлика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това, което твърди фармацевтичният съюз, че в България има голям брой фармацевти е истина, но те са съсредоточени в няколко града. В провинцията се чувства липса на магистър фармацевти и няма. За това става въпрос. В по-малките градове, в селата в България няма фармацевти. Там работят обикновено помощник фармацевти. Това, което казвате не отговаря на истината.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи, искам да поздравя професор Клисарова, защото тази жена наистина разбира се, срещайки одобрението на варненската общественост в лицето на нейната управа, областта прави всичко възможно в тази част на България да се получи един медицински университет. Няма как да има медицински университет, ако искаме да вдигаме звездите на българското медицинско образование в Европа, който да няма затворения цикъл от тези дисциплини. Да, уважаеми колеги, безспорно е, че в някои моменти ще има известни затруднения. Тук възниква въпросът – защо няма хабилитирани лица по много от нещата? Убеден съм, че ако разгледаме този въпрос, обръщам се към госпожа Добрева, че е крайно време да променим Закона за научните степени и звания в България. За това няма достатъчно хабилитирани лица.
В същото време България има своите изисквания за брой студенти, които се спазват. Има определени критерии, което не означава, че ще има едно рязко увеличаване на броя на студентите в България по фармация, но така или иначе ще се получи една конкуренция. Няма да се учудя, ако след време някои от тези новооткрити факултети станат по-предпочитани отколкото в София.
По отношение на фармакологичния факултет в София не се учудвам, защото те бяха категорично против разкриване в Пловдив. Учудвам се на Луканов, който го изпита на гърба си и сега прави нещо, което не му прави чест. В Пловдив първата година не получиха оценка и имаха проблеми. Тогава с активната намеса на депутатското пловдивско лоби, това е истината удължихме едната година, защото имаше възможност да няма прием на студенти. Варна в това отношение е изчистила нещата и ще започне на чисто. Сигурно ще има някои проблеми, но крайно време е да си зададем въпросът, че ако варненската или пловдивската общественост начин да стимулира, спокойно ще привлече някои софийски, а защо не след време да привлече и европейски преподаватели.
Ето защо, мисля че това е нещо, което трябва да се приеме. Също не приемам тезите на Българския фармацевтичен съюз, че от една страна хората се обслужват от специалисти, които нямат нужната квалификация, а когато се създава факултета и им дава квалификация казват не може ли да бъде на друго място. Министър Добрева ви каза много ясно, че всеки един факултет има своя максимум на възможности за студенти. Това има обективни критерии за оценка.
Още веднъж, професор Клисарова искам да ви поздравя, защото вие ще останете в историята на Варненския медицински университет като човека, който го окомплектова. Желая ви само успехи. Ще подкрепя това, защото винаги съм считал, че конкуренцията и в образованието е нещо изключително важно. Знаете, че студентите отиват и заради преподаватели и условия по света, а защо не и заради възможността да се спортува, се предпочитат от определени факултети.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, откриването на факултет по фармация не е само защото съм завършил преди много време Варненският медицински университет, не само защото съм имал възможност да давам анестезии на базата на професор Клисарова, който е лицево-челюстен хирург. Доктор Иванов, дори и да не гласувам за ваше успокоение ще кажа, че морално и духовно ще подкрепя този законопроект, защото най-накрая във Варна се оформя един медицински университет благодарение на усилията както на професор Клисарова, така и на целия преподавателски състав, защото без усилията на всички преподаватели, на варненските депутати, на колегите от Североизточна България от където съм и аз, това можеше да стане, но можеше да стане трудно. Това, което каза доцент Китов е много важно, защото съм сигурен, че в най-скоро време във Варненския фармацевтичен съюз факултет ще има преподаватели за всички специалности. Сигурен съм, защото конкуренцията е в основата на качеството. Защо се страхуваме да децентрализираме образованието. Само в София ли трябва да казваме, че може да бъде качествено образованието. На времето беше така. Доктор Иванов, на мен и на доктор Колчаков не ни разрешаваха да учим в София поради същите правила. Ние имахме право да кандидатстваме единствено и само в София, кои иска отново да върне тази практика? За какво се страхувате, от становището на фармацевтичния съюз прозира единствено и само страх от конкуренция. Образованието нямало да бъде качествено – как така няма да бъде? Кой ви дава право да презюмирате такова нещо? Сигурен съм, че професор Клисарова, тъй като я познавам много добре ще направи всичко възможно там да се преподава и на европейски езици. Не се притеснявайте за качеството на образованието, не е проблемът в това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С факултетите няма да се увеличи броят на студентите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще си позволя председателю Адемов да ви обърна внимание, че и в момента в Медицинския университет – Варна се преподава на английски език. Също така ще използвам и правото си на реплика, за да ви кажа, че през 80-те години се преподаваше на латински език в Медицинския университет – Варна и се четяха лекции на латински език за разлика от Софийския университет.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, колеги много ви моля в тази всеобща еуфория да не забравяме, че ние сме български парламент и Комисия по здравеопазване и трябва да се стараем да видим рационалното във всяко едно възражение доколкото го има.
Лично аз смятам и апелирам, бих помолил за втори път професор Клисарова да вземе отношение, защото независимо от моето уважение към нея и към всички колеги от Варна, все пак ако си сложим ръка на сърцето онези, които познаваме висшето образование в България знаем, че тези трудности, за които така дипломатично намекна председателят Китов без едно ясно виждане как ще бъдат преодолени ще има дълги години да чакаме това, което каза председателя Адемов там да се намерят хабилитирани преподаватели. Т.е. да се стараем да видим рационалното и в критиката, а не само лични подбуди, каквито безспорно съществуват. Благодаря ви.
ЯНИ ЯНЕВ: Ще бъда съвсем кратък, проектът наистина е подкрепен от варненската общественост. Това, което искам да ви кажа е моето впечатление още когато бях областен управител и сега в момента като народен представител. Не рядко при нас идват хора от региона, именно поради липсата в малките населени места на аптеки и фармацевти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е друг.
ЯНИ ЯНЕВ: Това е едното, защото това не става без хора. Тук е необходима и още една промяна за да се получи тази услуга и до хората от малките населени места, които в критичен момент да не им се налага да пътуват десетки километри.
Колеги, за всички нас е ясно, тези които имат отношение към висшето образование. По една или друга причина и аз имам отношение към висшето образование. Няма висше учебно заведение, няма факултет или образователна структура в сферата на висшето образование, която към момента на неговото създаване да е била с 100 на сто комплектова, и към която да се поставят изискванията за световно качество на образованието от първата година на образованието. Всичко това се еманципира във времето. Това дали са налице достатъчни основания, ние вече го имаме от оценката, която ни дава агенцията по акредитация. Благодаря за вниманието.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, министри, благодаря за предоставената ми възможност да говоря. Ще се спра върху две неща – кадри и базата. Разбрах, че това са наи-интересните неща. Самата акредитация гарантира качеството на обучение.
Първо, този факултет по фармация не е създаден от шест месеца или от три месеца. По него работим от три години и половина. Учудех се от становището на двамата колеги декани, не заради друго, а защото учебните програми и планове ги направихме заедно. Плановете във Варна, Пловдив и София са уеднаквени във връзка със студентската мобилност и кредитите, които получават нашите студенти. Задължително условие от Европейския съюз. Така, че дали ще завърши детето в Пловдив, в София или във Варна, няма да има никакво значение защото ще премине през същия образователен план.
За базата, за да можем да поканим Комисията по акредитация се строи две години. Строят се със собствени приходи и са отделени близо два милиона и половина досега.
Мисля, че ако дойдете да видите условията на първия етаж в университета, в момента и лабораторията по ултра геномика, която е част от бъдещия факултет по фармация, трябва да е настоящия факултет е проект по Шеста рамкова програма, която спечелихме. Той е на европейско ниво. Използваме и базата от колежа, която е по-стара, но от 25 години във Варна се обучават помощник фармацевти.
Ние имаме преподавател по технология ма лекарствени средства от четири години. Това са колеги, които работят и живеят във Варна. Дойдоха и се хабилитираха във Варна. Така, че хабилитацията за фармация върви от три години.
Искам да подчертая, че нашата катедра по химия е много сериозна и силна. В нея имаме пет хабилитирани преподаватели. Разбирам, че за това се срещнаха с колегите от катедрата по химия във фармацевтичния факултет в София и Пловдив и се уеднаквиха програмите, защото знаят, че трябва да преподават наистина в друга насока. По биология и ботаника, знаете че не се намират лесно. По ботаника имаме професор преподавател, който е от академията на науките и досега работеше в нашия музей.
Изключително трудно е с фармацевтичната химия. В България няма преподаватели. За цяла България има един хабилитиран. Това не означава, че не можем да направим проект и в близките три години да се изработи дисертация, да се хабилитира човек, защото се учи в трети курс по програма.
Гарантирам ви, че Варненският университет е готов с база и с кадри да гарантира едно високо качество на образованието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” - 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, тъй като много въпроси бяха повдигнати, мисля че професор Клисарова няма да възрази да се проведе едно заседание на Комисията по здравеопазване във Варна, за да видите, че не сте подведени в информацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 125
Днес, 9 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
2. Проект за решение за откриване на факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
3. Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 125
Днес, 9 октомври 2008 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
2. Проект за решение за откриване на факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
3. Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерски съвет на 29.08.2008 година.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване. Започваме с разглеждане на първа точка от дневния ред - Законопроект за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 802-01-65, внесен от Министерски съвет на 12 август 2008 година.
Колеги, кой ще представи законопроектът?
АНГЕЛ ЧАКЪРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители проектът на Закон за национална система за спешни повиквания с европейски номер 112 е изготвен във връзка с необходимостта от законовата регламентация на задълженията на Република България за адекватно приемане и обслужване на повикванията към номер 112, съобразно Националната организация и обслужване на повикването, на системата за спешна помощ в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от директива 2002 на Европейския парламент и Европейския съвет относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Директива за универсалната услуга.
Министерският съвет прие Постановление № 192 от 2007 година за въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112 и Решение № 675 от 2007 година за определяне местоположението на центровете за приемане спешни повиквания към единния европейски номер 112. Министърът на извънредните ситуации съгласувано със заинтересованите ведомства издаде Правилник за организацията и дейността на центровете.
Пред вас е проекто Закона за телефон 112. Мисля, че не е необходимо да ви убеждавам колко е важен и какви станции можем да търпим. Можем да се похвалим, че телефон 112 от 30 септември 2008 година работи в цялата страна. Очакваме вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата. Господин заместник-министър, очаквах от Вас да се коментират повече нещата, които касаят Комисията по здравеопазване. Съжалявам, че не виждам колегите от Министерството на здравеопазването, предполагам, че и вие разполагате с техните забележки по този законопроект. Някои, от които вече са отразени, някои не по отношение на терминологията. По отношение на обхвата.
Предлагам ние да не разглеждаме глобално телефон 112, защото в крайна сметка не е наша работа, а по-скоро да видим онази част от проекта, която касае спешната помощ, ясното описване какво е и обхватът на гражданите. Т.е. това, което касае повече здравеопазването.
Моля, ако не възразявате господин заместник-министър, по отношение становището на Министерството на здравеопазването до министър Емел Етем да дадете вашите виждания.
АНГЕЛ ЧАКЪРОВ: Господин председател, тук е директорът на дирекция „112”. Мисля, че присъстващите колеги биха могли да задават въпроси. Ние сме изпратили писмено становища към Министерството на здравеопазването. Според мен, тук дискусията е между народните представители и нас, а не с министерствата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно това е така, но една голяма част от нещата, които е предложено от министерството имат своите основания. Например, на много места в законопроекта се употребява терминът „медицинска помощ при спешни състояния”, което има своята логика. Много по-широко в страната и в терминологията, която гражданите познават е „Спешна медицинска помощ”. За това какво е вашето становище по този въпрос. Още повече в Закона за лечебните заведения е записано „Спешна медицинска помощ”. Добре е когато говорим за една и съща дейност да има една и съща терминология, което е изискване на Закона за нормативните документи.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители работата по изграждането на системата 112 протече съвместно с представители на трите министерства: Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването в рамките на работна група създадена със заповед на министър-председателя. В тази работна група ние обсъждахме всички аспекти на обслужването на спешните повиквания в това число и тези, които касаят центровете за спешна медицинска помощ, тъй като те са звената, които имат статут на служба за спешно реагиране в рамките на системата. Ние изготвихме един класификатор на спешните повиквания, в който голяма част бяха точно медицинските случаи и бяха подадени от колегите от Министерството на здравеопазването. В този смисъл мисля, че ние сме отразили в самата емблементация на системата това, което касае указване на спешна медицинска помощ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На какъв срок се спряхте за запазване на документите, които регистрират повикванията?
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Предложението е за 3 години съхранение на данните от спешните повиквания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Становището на министерството е, че с оглед на неща, които могат да се получат във времето за нещата касаещи здравето е добре да бъдат по-дълго време запазвани данните.
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА: По отношение на срока действително в бележките, които бяха изпратени от Министерството на здравеопазването имаше искане за по-дълъг срок, но този срок не кореспондира със самия срок определен в Наредбата за спешните медицински центрове. В тази наредба срокът е 3 годишен. Законът предвижда тогава, когато в рамките на този срок, с или по друг повод компетентен орган или компетентна служба е поискала данни от регистрите те да бъдат съхранявани до тогава докато отпадне необходимостта. В рамките на този 3 годишен срок претенциите към изясняване на случая ще бъдат осигурени със запазване на тази информация и е в съответствие в наредбата за центровете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости на заседанието днес, позволявам си да взема думата, защото виждам, че много от колегите депутати не са на ясно за какво става въпрос в този закон. Този закон трябваше да бъде готов през 2006 година, доколкото знам, пропуснали сме две години. Знаете, че трябваше на всяка цена да бъде приет за телефон 112, тъй като това е едно общо европейско изискване. Дори, имаше възможност България да бъде наказана с парична глоба, защото не беше спазен този срок. Миналата година спешно бяха прехвърлени от Министерството на финансите към Министерството на извънредните ситуации, Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи, около 40 милиона лева, което даде възможност и ускори нещата. По този начин стана възможно завършването и функционирането на телефон 112. Това, че се запазват останалите телефони 160, 166 и 150, те ще функционират доколкото знам няколко години успоредно с телефон 112. Това се прави, за да се улеснят гражданите и да не се получи един срив във взаимоотношенията на гражданите и службите, които трябва да извършват дадена дейност.
Мисля, че тук няма какво да обсъждаме. Телефон 112 е с голямо закъснение. Трябва да признаем, че Министерството на извънредните ситуации проведе една много бърза и адекватна политика за завършването и приемането на закона. Трябва да благодарим и на трите министерства, които оказаха съдействие на Министерството на извънредните ситуации, за това че все пак в едни поносими граници от време този телефон беше изграден в България, с което да приключим разискванията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, ще си позволя да ви реплекирам. Нещата не са толкова прости. В раздел четвърти, който е за регистъра на спешните повиквания, в който става на въпрос за колко време ще се съхраняват, в чл. 16, ал. 2 има стесняване на кръга от лица, които имат достъп до класифицирана информация. В чл. 17 ясно се казва, че данните от регистъра са веществени доказателствени средства в административно правно наказателния кодекс. Според мен 3 години е малък срок.
Второ, след като са веществени доказателства не може ал. 2 да ограничава лицата, които имат достъп и трябва да се разшири.
Трето, ако те наистина са веществени доказателства трябва да имаме ясно становище на Министерството на правосъдието колко време да се съхраняват тези неща, защото това е правилно.
ХАСАН АДЕМОВ: Това не е така, има Закон за архивите, в който се казва това.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Извинявам се, но те няма да бъдат унищожени. Те се съхраняват там.
ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам, че в момента не разполагам със Закона за архивите, но в него за определен тип информация има изискване колко време да се съхраняват. Предполагам, че законопроектът е минал през съгласувателна процедура през отделните ведомства, които са дали своите становища.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Грешите.
ХАСАН АДЕМОВ: Не греша, защото нямам пред себе си закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предполагам, че това ще се погледне на второ четене. Не променя духа на закона за първо четене. Това са детайли върху които се заостря вниманието. В никакъв случай не променят философията на закона. В това отношение сте прав, но тъй като ние не сме водеща комисия нека тези неща да останат в становището, за да може колегите на второ четене във водещата комисия да го имат предвид.
Господин Адемов, казах ви че не е вярно, защото това е становището на Министерството на здравеопазването, което ако имаше съгласувателна процедура трябваше да е изчистено.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, имам един въпрос към господин заместник-министъра, когато приемахме Законът за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия и Закона за управление при кризи, в терминологичния набор понятието „мобилизира на ресурси” включваше не само ангажирането на тези ресурси, които са на пряко разположение в конкретния случай на различните национални служби за спешно реагиране, а и мобилизиране на ресурс извън техният периметър на пряко управление. В този случай, ако употребяваме понятието мобилизиране на ресурс имаме предвид само ресурсите на тези национални служби или и на привлечени ресурси? Ако нямаме предвид привлечените ресурси тогава редно ли е да остане понятието „мобилизиране на ресурси” в този по-тесен смисъл, който е в този закон, а в по-широкия смисъл да бъде в другите два закона. Винаги търсим да има терминологична еднаквост и точност в законодателството без да подлагам на съмнение компетентността на никой, искам да попитам не е ли редно да намерим понятия, които да са максимално коректни за текстовете.
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА: Ако ми позволите ще отговоря. В този закон става въпрос за предаване на един сигнал за помощ преценен от координатора в център 112 с оглед характера на инцидента и ангажиране на съответната служба, която е свързана в системата 112. Тя електронно получава съобщението за инцидент, ако е медицински това се получава от медицинските центрове. Ако е пожар, съответно от полиция и гражданска защита, там където е получен инцидента насочват службите към мястото на инцидента. Ако инцидентът е пожар на автомобил на пътя с пострадали хора и т.н. координаторът преценява, и това е едно от достиженията на тази система, че едновременно се съобщава на тези служби, които с оглед на характера на инцидента трябва да бъдат там. Диспечерът на съответната служба мобилизира екипите на самата служба, към която е той. За разлика от Закона за защита при бедствия има други центрове, които могат да привличат други служби, но това не е този вид. Те мобилизират своите екипи за спешна реакция в зависимост от подадения сигнал от координатора на център 112. Нещата са различни и за това терминологията е различна. Ако искате може да се добави след това: „Мобилизират ресурсите на съответната служба” за по-голяма яснота в този закон, но те не разпространяват информацията извън самата служба.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Министър Цеков, бихте ли казали становището на Министерството на здравеопазването?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, при съгласуването на законопроекта от Министерството на здравеопазването бяха направени някои препоръки, част от които са възприети от вносителя на законопроекта в последствие одобрен от Министерския съвет. Все пак искам да се солидаризирам с бележката, която направихте по член 16, ал. 2 и ал. 1, относно срока на съхраняване и субектите, които биха могли да получат информация за постъпилите повиквания от регистъра. Като цяло министърът на здравеопазването е гласувал „за” този закон, така че ние го подкрепяме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Проект на Решение за откриване на Факултет „Здравни грижи” в структурата на Медицински университет – Плевен.
Госпожо Добрева, имате думата да представите проекта на решение?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители – Медицинският университет – Плевен, включва в структурата си два факултета „Медицина” и „Обществено здраве”. В предложения за откриване факултет ще се обучават студенти по специалностите „Медицинска сестра и акушерка”. С постановление на Министерския съвет през месец януари 2007 година две основни звена на Медицинския университет – Плевен, медицинските колежи в Русе и Велико Търново, в които се извършваше подготовката на медицински сестри и акушерки бяха закрити. Закриването им и преместването на студентите във Факултета по обществено здраве при университета, беше направено за да се осигури в съответствие с разпоредбата на чл. 175, алинея 2 от Закона за здравето според, която обучението по специалностите „Медицинска сестра и акушерка” предвиждат придобиване на образователно квалификационна степен „Бакалавър” и се организира и провежда във факултета и/или филиали на висшите училища. Тези специалности водят да упражняване на регулирани по смисъла на параграф 4.2. от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование професии, и се причисляват към професионалното направление 75 здравни грижи от класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления утвърден с Постановление № 125 от 24 юни 2002 година на Министерския съвет.
Във връзка с това Медицинският университет – Плевен, е изготвил и внесъл в Националната агенция за оценяване и акредитация проект за откриване на факултет „Здравни грижи”. Проектът е получил положителна оценка от акредитационния съвет на НАОА. Обучението по специалностите „Медицинска сестра и акушерка” в новото основно звено ще се обезпечава от научно преподавателски състав на основен трудов договор на висшето училище отговарящ на изискванията на член 26, ал. 1 от Закона за висшето образование.
С откриването на факултет „Здравни грижи” ще се продължи дългогодишната традиция на Медицинския университет – Плевен, да подготвя квалификацирани професионалисти в здравеопазването с цел – да се осигуряват качествени, общи и специализирани здравни грижи за жителите на Северна България.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, искам да подчертая, че и този проект и следващия, за който ще докладвам единодушно бяха одобрени от Комисията по образование и наука. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, въпреки че последното, което казахте няма никакво отношение с нашата комисия.
Колеги има няколко въпроса, които е добре да обсъдим. Радвам се, че професор Маркова е тук, защото от много време професионалистите по здравни грижи поставят въпросът, и аз го поставям – има ли смисъл да се учи четири години? Ако могат да бъдат покрити часовете, които изисква Европейският съюз и това спокойно може да става в три годишен период, защото в крайна сметка първо, това коства пари на държавата госпожо заместник-министър. Бедна България е голям донор на още по-бедния Европейски съюз на медицински сестри.
Второ, това са разходи за семействата, за които не може да се каже, че е без значение. Това е единственият въпрос. Няма никакъв спор, че е добре и в Плевен има достатъчно кадри да направи това. Поставяйки въпросът за Комисията по образование и наука, председателят й Местан е един радетел и застъпник и с основание да се търси възможност да се намали обучението на тези хора. Това не е ли в разрез с нещата, които някой път сте споделяли?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за въпроса, но смятам, че за да бъда съвсем коректна към вашият въпрос това е тема на друг тип разговор. Тук става въпрос за гарантиране на качественото образование в рамките на университета, както в Плевен, така и във Варна. За самата програма и за необходимостта от кадри това е проблем, който съвместно с ваша помощ и с господин Местан, с колегите от Министерството на здравеопазването, бихме могли да решим, но това са друг тип проблеми и нямат нищо общо с откриването на факултета.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е държавна политика и е работа на Министерския съвет, който е вносител. Вие не може да кажете, че това е друг тип разговор.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Съгласна съм господин председател, но тук става дума за законово изпълнение. Дали ще бъдат три годишни програмите, или ще бъдат четири годишни това не е свързано с въпроса за създаването на този факултет.
На втория етап, ние можем да помислим за съответните промени и в Закона за висшето образование и в Закона за здравеопазването, но отново повтарям, че нямат нищо общо със създаване на структури, които в крайна сметка гарантират качествено образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За съжаление Законът за здравето няма нищо общо с тези неща. Разбира се, по-скоро със Закона за висшето образование, който определя за какъв период на обучение се придобива квалификационна степен „Бакалавър”. Този въпрос се поставя от много време от образованието. За съжаление наистина това е една държавна политика, защото преди време когато сменяхме проекта, за да синхронизираме нещата, тогава университетите не искаха да вземат колежите, а сестрите и специалистите по здравни грижи искаха да бъдат бакалаври.
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи подкрепя създаването на факултета в Плевен по здравни грижи. Нещо повече, ние считаме и вие получихте от нас пакет за спешни мерки за спасяване на сестринството в България. Изпратен е и до Комисията по образование и наука, до министерството до министъра на образованието и министъра на здравеопазването.
Считаме, че наистина трябва да се създаде форум от всички инстанции и до председателя на Ректорския съвет, че трябва да се създаде форум, в който да се вземе решение за спасяване на сестринството в България.
Подкрепяме този проект, защото в цяла Европа се обучават във факултети по здравни грижи, а не всеки да обучава сестри. В България в медицинския факултет в Стара Загора има катедра. Факултетите по обществено здраве не дават медицинско образование. Свободният университет и Техническия университет в Русе, всеки се е засилил, защото мисли, че ще спечели от това и колкото по-дълго време се обучават, толкова по-дълго време ще плащат такси.
Госпожо заместник-министър извинявайте, но продължителността не дава качество. У нас и пет години да се обучават, качеството не е гарантирано, че ще бъдат обучени по-добре. В цяла Европа почти се обучават три години, но забележете изискванията на Европейския съюз са една трета от обучението е работа с пациент. Кажете ми как една акушерка през деня като няма нощни дежурства ще изроди минимум 30 нормални самостоятелно и ще асистира на още 30 в страни с ниска раждаемост. Не може да завърши, ако не направи това.
Трябва да се изработи единна политика за мотивиране да учат тази професия и да останат в България. Сега нито една от тях не желае. Миналата година в София се предлага безплатно общежитие и стипендия четири години, нито една не желае да се включи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво предлагате за законопроекта?
СТАНКА МАРКОВА: Предлагаме в закона да не се уточнява срока. Крайно е наложително една от двете комисии, двете и министерства и Ректорския съвет, да разгледа този въпрос. Ние предлагаме план, за който не се надявам, че всичко ще се приеме, но поставя въпроса. Искам да ви кажа, че 1200 акушерки напускат годишно. Отново няма да заситим на половина останалите сестри.
В Университетска болница една операционна сестра има само в обща хирургия, която асистира на два екипа, а главната сестра отиде да работи като редова сестра, защото няма нито една сестра в отделението. Това е бъдещето на болниците, ако наистина не се вземат спешни мерки за политика за сестринството в България. Може да се направи и да се мотивират да учат и да останат в България, което е още по-важно. Може да произвеждаме сестри и акушерки за Европа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента правим това.
СТАНКА МАРКОВА: Четири години уча само този, който заминава. Знае, че ще получи минимум 1000 паунда или 1200. Две групи заминаха за Кипър за 1200 евро.
Подкрепяме и се радваме, че това е едно начало.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Нашата политика в областта на подготовката на кадри за здравеопазването и най-вече специалисти по здравни грижи, Комисията по здравеопазване е в дълг по отношение на този проблем.
Напълно подкрепям професор Маркова. Може би, е добре да имаме точка в дневния ред в едно от следващите заседания, където да обсъдим кризата с медицинските сестри и проблема с образованието, с професионалната квалификация, заплащане и т.н.
В конкретния случай по отношение на закриване на факултет по здравни грижи в Плевен всички трябва да признаем, че след като също сме в дълг на обучението на медицинските сестри, защото те през годините претъпяха най-различни трансформации.
Първо, бяха полувисши институти. След това станаха със средно-специално образование и „специалисти по”. Междувременно се появиха и УПК-та. Започнаха да се откриват колежи, които след това закрихме. Само космическа лаборатория по сестринство не сме открили, но е добре ако имаме отговорно отношение както към медицина, фармация и стоматология, в медицинските университети да се разкриват факултети по здравни грижи и така ще има и сериозно отношение към професията, към образованието и към контролът на хорариума.
Напълно подкрепям и мисля, че това е правилната политика за обучение.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да подкрепя, проектът за откриване на факултета по здравни грижи като основно звено в структурата на Медицински университет – Плевен.
По отношение на дългата дискусия за това, че произвеждаме медицински сестри за Европа.
Уважаеми колеги, в условията на Европейския съюз ние сме възприели една от най-важните ценности на Европейския съюз. Тази ценност се казва „Свободно движение на хора”. Ако искаме да сме европейци нека всеки със своята квалификация. Ние трябва да се радваме, че нашите факултети по медицински грижи, в случая по здравни грижи произвеждат и се признават в Европейския съюз.
Практиката показва, че по този път са преминали всички членки на Европейския съюз. Попитайте в Полша има ли сега анестезиолози? Свободното движение на хора е една от важните ценности. Всеки си предлага квалификацията такава каквато е и на базата на тази квалификация получава възнаграждение. Дай Боже един ден в България да създадем условия от Европа да идват в България, а не от България да отиват в Европа. Това не бива по никакъв начин да го обвързваме като драма и трагедия. Нека, работодателите, мениджърите на лечебните заведения в България разберат, че няма да стане без специалисти по здравни грижи. Тогава ще се реши този въпрос. Не може със закон, с указ, с въже да задържим тук тези хора.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, колеги мисля, че трябва да разделим ясно и конкретно двата въпроса. В момента обсъждаме да има или да няма факултет по здравни грижи в Плевен? Трябва да заявим ясно и категорично, и мисля, че няма депутат в тази зала, който да гласува против това решение. Да не смесваме методиката и начина на обучение.
Предлагам, ако искате на друг форум да решим да има едно по-широко представителство, ако желаете да поканим заинтересованото Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазване разбира се и граждани. Това, което предлага професор Маркова е разумно.
Искам да ви кажа, че още през 2006 година има едно решение на Висшия медицински съвет, в което предлагаме обучението на сестрите да бъде три години в рамките на тези часове, но задължително. Знаете, че изискването е 4600 часа. Представителите на сестринското съсловие декларираха тогава, че тези 4600 часа могат да бъдат изпълнени в рамките на тези три години. Разбира се, с това което каза доктор Адемов съм напълно съгласен. Защото, отивайки в чужбина нашите сестри внасят средства в България. Вие знаете, че излезлите хора в Испания и Италия, миналата година инвестираха в България 1 милиард долара. Върнаха се 1 милиард долара в България. Това е една голяма инвестиция от страна на тези хора, които работят в чужбина.
Мисля, че няма голяма загуба. Ясно е, че трябва да има свободно движени на хора. Ние не можем да ги ограничим. Другият начин е, да върнем образованието в 10 клас, отново три години тогава тези сестри няма да бъдат приети в Европа и си остават в България. Това е друг начин да задържим кадрите в България. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, тук има няколко безспорни неща. Безспорно е, че има нужда от повече квалифицирани медицински сестри. Има нужда и те да бъдат достатъчно с добро ниво на своето обучение и квалификация. Това е безспорно. Безспорно е, че трябва да подкрепим идеята за създаване на този факултет, но къде идва спорното? Защо всичко това се случва с цената на закриването на толкова медицински колежи. Веднага припомням закриването на Медицинския колеж в Русе, който като ниво на подготовка отговаряше на условия, които Министерството на образованието и науката обяви за не достатъчни, защото не отговориха на изискванията на Закона за висшето образование.
В тази връзка, правейки паралел с това, което каза доцент на фармацевтичния факултет в София, доцент Ламбев по отношение на Пловдивския фармацевтичен факултет, където има само един хабилитиран преподавател на постоянен трудов договор и още трима на половин договор, но той съществува – тогава защо спряха да съществуват медицинските колежи, които точно при тези условия при привлечени хабилитирани преподаватели можеха да подготвят сестрите. Т.е. имаме едни двойни аршини, които силно ме смущават. Ако ние прилагаме определени правила тези правила трябва да преследват цели, които местническите интереси да са на малко по-заден план.
БОРИДЛАВ КИТОВ: Една единствена реплика, господин Йорданов много повече хабилитирани специалисти има на постоянен трудов договор в Пловдивския фармацевтичен факултет.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, колеги Комисията по образование и науката е водеща комисия в тези две предложения. И двете предложения бяха гласувани с пълно единодушие. Само ще се спра на два въпроса – съгласен съм с вас и смятам, че трябва да се промени продължителността на обучението на медицински сестри и акушерки, но ние бяхме изправени пред една алтернатива, която трябваше да реши проблема във връзка с т.нар. регулирани професии, в които влязоха и двете. При това положение в закона изискването беше четири годишен курс.
Смятам, че това скоро ще бъде коригирано. Колкото до изказването на доктор Руденко Йорданов аз също имам много добри впечатление от Русе в дългогодишната си практика, но по Закона за висшето образование като основни звена колежите трябва да имат колежански състав, който трябва да има точно определен брой хабилитирани лица на постоянен трудов договор, както и две трети от тях трябва да бъдат членове на съответния академичен и колежански съвет. Това именно беше причината и аз поздравявам ректора на Плевен, че направи оптимизация. Събра всички в Плевен, където е институтът майка и нивото на обучение е коренно различно.
Искам да завърша с това, както и да спомена, че и седемте оценки на Националната агенция по оценка и акредитация за Плевен са положителни с една забележка по отношение на катедрата „Акушерски грижи”, която трябва да вземе необходимите мерки за стабилизиране и изграждане на тази катедра.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 16.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към точка 3 от дневния ред – проект на Решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Медицински университет – Варна.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Медицинският университет – Варна включва в структурата си три факултета „Медицина”, „Дентална медицина” и „Обществено здравеопазване”.
В предложения за откриване факултет ще се обучават студенти по специалност „Фармация”. Обучението по специалност „Фармация” води до упражняване на регулираната по смисъла на параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за висше образование професия и е за придобиване на образователно квалификационна степен „Магистър”. Професионално направление 73 „Фармация” е единствената област на висшето образование, здравеопазване и спорт, по което в университета не се подготвят кадри за нуждите на: Североизточен и Северен централен планово икономически район.
Във връзка с това висшето училище е подготвило и внесло в Националната агенция за оценяване и акредитация проект, за откриване на факултет по фармация. Проектът е получил положителна обща оценка от акредитационния съвет на НАОА като по всеки от седемте критерия за оценяване оценките са положителни. Медицинският университет – Варна се е утвърдил като значителен образователен и научно-изследователски и лечебно диагностичен център в Североизточна България. С откриването на факултета при висшето училище териториално ще се оптимизира мрежата от фармацевтични факултети в страната и ще се преодолее недостигът на високо квалифицирани специалисти. Проектът за откриване на факултет по фармация се подкрепя и от областната управа на област Варна.
Искам да ви кажа, че 59 са преподавателите, които ще осъществяват преподавателската дейност във факултета по фармация, които са на основен трудов договор към Медицинският университет – Варна. При изискване 40 по смисъла на Закона за висше образование освен това в 78 на сто от лекционния курс ще се четат от хабилитирани преподаватели при изискване от закона – 70 на сто. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да кажа, че от името на министъра на здравеопазването съм длъжен да заявя силна подкрепа за приемане на този законопроект, с който да се даде възможност да се създаде факултет по фармация в рамките на Медицинския университет – Варна.
Искам да кажа, че тази подкрепя я има най-вече поради факта, че към настоящият момент в България се отчита сравнително затруднен достъп на желаещите да се обучат за тази професия, тъй като е силно не равномерно разпределението на училищата, които предлагат такова обучение в нашата страна, говоря на териториален принцип. Осъществява се само на две места към настоящият момент в София и Пловдив, което поставя пред населението на Североизточна България огромни проблеми относно логистиката, която желаещите да учат тази специалност трябва да преодолеят. Имайки предвид разбира се изключително добрата акредитационния оценка, която е получил факултетът по фармация, по всички критерии на акредитационната оценка това доказва наличие на достатъчен капацитет, такова обучение да се направи на ниво, каквото е желателно и по закон изискуемо в България. Ние смятаме, че тази стъпка, за която поздравяваме колегите от Медицинския университет във Варна е много навременна. Тя ще запълни една празнина в нашето висше образование и специално в сферата на фармацията. Към момента в Министерството на образованието и науката има постъпили молби на близо 40 български граждани, които са завършили фармация като страни като Украйна, Молдова, Армения и Русия, които желаят да им бъдат приравнени към дипломите, които се получават в България. Нещо, което не може да се направи на този етап, тъй като учебните програми не съответстват до голяма степен, което означава, че има голям наплив от желаещи към тази професия. От друга страна, в редица документи, включително и на Българския фармацевтичен съюз се подчертава факта, че в момента в България има липса на кадри обучени в това професионално направление. Прочетох становището на Българския фармацевтичен съюз, основният извод, който видях в него е, че в този факултет ще има липса на хабилитирани преподаватели. Мисля, че това е основното твърдение в това писмо. Наличието на такава акредитационна оценка според мен оборва това становище и не би могла да бъде дадена толкова висока акредитационна оценка, ако хабилитиран преподавателски състав липсва.
Според мен, тук съвсем с чисто сърце и изпълнявайки ангажиментите, които сме поели пред българското общество да осигурим качествено и достъпно образование искам да ви помоля да подкрепите този законопроект.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, дами и господа. Аз горещо подкрепям този закон. Не само защото произхождам от Медицинския университет – Варна и присъствах на Комисията по образование, където всички подкрепиха с адмирации разкриване на факултета по фармация. Защото, Медицинският университет има всички качества да разкрие това направление и да води едно изключително качествено обучение. Много съжалявам, че хора достигнали до декани на фармацевтични факултети са се принизили на ниво да дават квалификация на университет, който не познават. Няма да цитирам какво са написали във вижданията си.
Смятам, че явно не са прочели аргументите за откриване на факултета, които много добре са изложени в проекто закона и в мотивите за разкриване на факултета.
Североизточния и Северния Централен район се нуждаят от фармацевтични кадри. Изискванията към фармацевтите сега все повече и повече нарастват. Варна може да осигури много качествено обучение, което е посочено в какъв процент от хабилитирани преподаватели. За това моля всички да подкрепят законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, започвам с това, че ще подкрепя този законопроект. Имам два конкретни въпроса.
Първият е, във връзка с критериите, които единодушно чух, седемте критерия, които са били поставени са изпълнени както към Министерството на образованието, така и към Министерството на здравеопазването. Конкретният въпрос е наличието на кадри и по-точно специализирани кадри, които преподават тясно специализираните дисциплини в областта на фармацията осигурени ли са, тъй като това, което беше предоставено на народните представители показва или може би иска да бъде внушено, че голяма част от тези преподаватели, които преподават специализираните, а не общо образователните дисциплини във факултета във Варна, осигурени ли са?
Второ, на един трудов договор ли са или ще бъдат на втори или трети трудов договор? Ще помоля да ми бъде отговорено на въпросите.
Трето, държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, през 2006 година беше поставен като изискване броят на фармацевтите, които са необходими и по критериите на Европейския съюз съответстват ли? Имаме ли свръх наличие на кадри в областта на фармацията? Ще направя едно подхвърляне или една шега за това, че със законопроекта, който беше променен в Закона за лекарствата в хуманната медицина наличието на кадри е проблем, който създава и не се регулира от променения Закон за лекарствата, защото в райони, които са не привлекателни и извън големите градове отново наличието на фармацевти и специалисти няма да има.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за въпроса, наистина и аз се запознах сега със становището на фармацевтичния съюз.
Учудвам се, че не са запознати със Закона за висшето образование според клаузите, на който ние не можем да предложим откриване на каквото и да било основно звено на висшето образование без да сме гарантирали преподавателския състав.
Според последните промени от миналата година, които вие приехте единодушно, един преподавател за да се води за нуждите на акредитацията на дадено висше училище, т.е. за да може едно висше училище да съществува един преподавател има право най-много на два основни трудови договора. Заедно с това в този факултет ние извършваме допълнителна проверка като институция, поименна проверка за да гарантираме, че образованието ще бъде на необходимото качество. 19 човека са хабилитираните на първи основен трудов договор по специалните предмети.
В становището на фармацевтичния съюз се предлага ние да увеличим държавната помощ за местата за обучение. Искам да кажа, че според смисъла на Закона за висшето образование всеки един факултет, всяка една специалност от регулираните професии има определен капацитет. Този капацитет не се оценява от Министерството на образованието и науката, а се оценява от независимата агенция за оценяване и акредитация, която има много строги критерии. Един от критериите, за което е атакуван този проект в тези становища, и аз съм учудена от не познаване на нормативната база, е че не се отчита необходимостта от кадри. Би трябвало да се познават критериите на НАОА и да се знае, че това е един от основните критерии – нуждите на региона от кадри. Не може да бъдат отпуснати повече места за обучение в създадените факултети, които са два в България поради чисто и простата причина, че имат строго определен капацитет и тези 250 бройки, в които в момента е оценен капацитета на бъдещия факултет според препоръката на НАОА няма как да бъдат отпуснати на другите два факултети, което също бих искала да разясня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не мога да не кажа, че когато спазвахте критериите разкрихте факултета по медицина към Софийският университет. Против цялата медицинска общност. Извинявайте госпожо Добрева, именно по тези кретирии. Госпожо Добрева, вие не бяхте заместник-министър, но аз говоря за министерството. Това се направи от министър Дамянов зад гърба на цялата медицинска общност.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, ще подкрепя и подкрепих в Комисията по образование и наука този проект. Трябва да кажа, че изискванията са на Националната агенция по оценка и акредитация. Нейните заключения са изключително положителни. Трябва да изразя недоумението си във връзка със становището на Софийския и пловдивския факултет по фармация. Сигурно ректорите не са били запознати с това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напротив, Съвета на ректорите дава положителна оценка.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Становището, което дават деканите на факултетите, че имат резерва във връзка с откриването на факултета. Винаги когато се провежда една такава акредитация се правят т.нар. предварителни инвестирани студии, в които се доказва до каква степен съответният регион има необходимост от такъв факултет.
В целия свят върви процеса на децентрализация. Той се отнася не само за силно специализираните клиники, но и за висшите учебни училища. Не е необходимо само в Пловдив и София да бъдат кардиологичните центрове, сърдечно-кардиологичните центрове и т.н. Беше необходимо и това стана и във Варна се откри такъв. Същото се отнася и за факултетите. На първо място, децентрализация. На второ място, предварително проучване на условията при които ще се разкрие този факултет.
Смятам, че потенциалът от преподаватели ще бъде на лице и това ще осигури едно спокойно преподаване по фармация във Варненския университет, който ще закрие цикъла медицина, стоматология и фармация. Това е основният цикъл на един нормален медицински университет.
Фактът, че университета за разлика от други факултети отказа да приеме на 1 септември първия си курс по фармация е сериозно отношение към въпросът за подсигуряване на всички условия за нормално преподаване по формация от следващата учебна година.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Усещайки атмосферата очевидно има необходимата воля и нагласа този нов факултет да бъде одобрен и да се вземе съответното решение. Вероятно аз също ще подкрепя независимо, че съм от опозицията и може би ще уговоря моите колеги от Парламентарната група на „Българска нова демокрация” защото в крайна сметка обучението по фармация, както и по другите дисциплини едва ли има някакъв определен политически цвят. Свикнал съм да бъда по-конкретен, мога да кажа две неща.
Първо, не бива да се нахвърляме особено много на колегите от фармацевтичния факултет в София, доцент Ламбов и на колегите от Пловдив, които може би наистина от една страна се страхуват за хляба си или по някакъв друг начин чувстват професионална ревност. Все пак в техните аргументи има и нещо рационално, което е, че все пак фармацевтичното образование в България основно и на достатъчно добро качество се извършва в София. Не, че това трябва да бъде така непременно, но не може да не се съобразяваме с тези колеги, които действително по някои дисциплини са единствени хабилитирани в България. Аз като доцент по химия знаете, че имам контакти с тези колеги и съм съвсем на ясно. Доктор Лъчезар Иванов спомена, че в горните курсове има специалности, например „Фармацевтична химия”, където няма хабилитиран преподавател, който може реално да води обучението във Варна. Вярно е, че ще мине известно време докато завършат студентите и докато достигнат до по-горните курсове, например до трети и четвърти курс, но все пак според мен не може това съображение да не се вземе предвид.
Вероятно ще подкрепя законопроекта, но все пак искам да чуя уважаваната професор Клисарова, с едно малко по-аргументирано виждане какво се прави за материалната база? Тук дочуваме някои неща. В някои случаи знаете, че Варна благодарение на икономическата мощ на региона се държи до някъде като една по-обособена част от България, но ние бихме искали да има единни критерии. В този смисъл как професор Клисарова вижда развитието на този факултет в съвсем близко бъдеще. Как ще се обезпечи особено проблема с кадрите, тъй като очевидно без такова виждане ние не би трябвало да вземем съвсем категорично решение. Вероятно трябва да се вземе още днес. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изказвам се във връзка с това, че познавам от няколко години тази усилена дейност и голямата загриженост на варненската общественост и най-вече на академичната общественост в университета за разкриването на този факултет. Тук бих добавил това, че този факултет за разлика от пловдивския. Учуден съм, че деканът в Пловдив е имал смелостта да протестира, след като той знае какви усилия бяха положени за да се разкрие Пловдивския факултет и как му пречеха. Има нещо друго те започнаха и приеха студенти когато не бяха утвърдени. Това не прави чест на декана. Знам при какви условия беше създаден пловдивският. Тук специално за Варна, тези които наблюдават изграждането на този факултет знаят, че от две – три години, с усилията на общината, на областното ръководство, на ректората в лицето на професор Клисарова, успяха да направят така, че този факултет действително може веднага да започне да функционира. Вие виждате, че са събрани преподавателите. Има 58 преподаватели, които са достатъчно и сграден фонд. Тези от вас, които са ходили знаят какъв с какъв сграден фонд разполага Варненския медицински факултет. Не виждам, кое ще ни попречи.
Мисля, че депутатите от комисията трябва да се съсредоточим върху това съгласни ли сме да има такъв факултет или не? Останалите подробности могат да се разискват на друг форум.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да подкрепя предложението за създаване на факултет по фармация във Варненския медицински университет. Всички аргументи, които бяха изтъкнати не искам да повтарям. Те са абсолютно валидни. Според мен, становище, което изобилства с толкова много грешки като това на Българския фармацевтичен съюз и толкова много неточности, да не казвам конфликт на интереси, би трябвало по-скоро да бъде пренебрегнато, тъй като уронва престижа на фармацевтичната общност и по-скоро ще бъде не достойно на комисията да се занимава с него отколкото да обръща внимание на изложените мотиви. Ако ми позволите ще обърна внимание на Българския фармацевтичен съюз, да уважава комисията и за пореден път го казвам когато представя своите становища най-малкото да почиват на истински факти. Второ, да не злоупотребяват с търпението ни.
Според мен, базата на Медицинския университет – Варна, също така усилията, които се полагат от ръководството трябва да получат от нас своето достойно уважение защото за разлика от останалите медицински университети в България, варненският е университетът, който има най-много международни проекти и в същност е спечелил тези проекти съвместно с университети на страни членки на Европейския съюз редица финансов ресурс и има възможност да обучава на европейско равнище във всички факултети към момента. Трябва да отчетем стремежът им да поляризират образованието, което получаваме по стоматология, по обществено здраве и по медицина и в останалите страни членки. Те са и членове на Международни организации по съответните специалности, подчертавам за разлика от останалите университети. Това трябва да бъде подкрепено, защото те са едно добро основание, за да се ползва добрия пример, или както обичаме да казваме напоследък – добрите практики.
Мисля, че имат основание да поискат да имат и факултет по фармация.
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, много благодаря, че ми предоставихте думата. Няма да преразказвам нашето становище, нито ще ви презентирам това, което казаха двамата декани, които са представители на академичната област на фармацията в България в момента.
Искам да кажа, че ние като фармацевтичен съюз решихме да вземем отношение по този въпрос.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние поискахме становище
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: Ние отговорим, тъй като за нас не е безразлично какви кадри ще се влеят в нашите редици след време. Защото, по никакъв начин не бихме искали количеството да бъде за сметка на качеството. Поради тази причина, като съсловна организация, която държи колегите да работят, не казвам, че към момента работят, но да работят по правилата на добри фармацевтични практики смятаме, че основното, на което трябва да се стъпи е едно добро образование. Образованието да бъде на едно и също ниво във всеки един град на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искате да кажете фармацевтичното.
ГАБРИЕЛА ВУТЕВА: В който има фармацевтични факултети. Това, което ние получихме от многоуважаваните от нас доцент Ламбов и доцент Луканов, които обучават нашите бъдещи колеги ни обезпокои и на база на тази информация, моите уважения към всичко, което чух до момента, ние изразяваме опасението, че дали в този момент точно ще бъде на достатъчно добро ниво факултета, който ще се открие.
Подкрепяме да има фармацевти. Друг е въпросът, че към момента в България те са повече отколкото са в Германия и Австрия, но това е въпрос на национална политика. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, ще ви предоставя когато ставаше въпрос с разкриването в Пловдив, какво становище беше представено от професор Минков, който е и ваш преподавател и беше един академичен човек. Много по-различно становище даде от вашето по отношение на Пловдив, но явно има разлика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това, което твърди фармацевтичният съюз, че в България има голям брой фармацевти е истина, но те са съсредоточени в няколко града. В провинцията се чувства липса на магистър фармацевти и няма. За това става въпрос. В по-малките градове, в селата в България няма фармацевти. Там работят обикновено помощник фармацевти. Това, което казвате не отговаря на истината.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи, искам да поздравя професор Клисарова, защото тази жена наистина разбира се, срещайки одобрението на варненската общественост в лицето на нейната управа, областта прави всичко възможно в тази част на България да се получи един медицински университет. Няма как да има медицински университет, ако искаме да вдигаме звездите на българското медицинско образование в Европа, който да няма затворения цикъл от тези дисциплини. Да, уважаеми колеги, безспорно е, че в някои моменти ще има известни затруднения. Тук възниква въпросът – защо няма хабилитирани лица по много от нещата? Убеден съм, че ако разгледаме този въпрос, обръщам се към госпожа Добрева, че е крайно време да променим Закона за научните степени и звания в България. За това няма достатъчно хабилитирани лица.
В същото време България има своите изисквания за брой студенти, които се спазват. Има определени критерии, което не означава, че ще има едно рязко увеличаване на броя на студентите в България по фармация, но така или иначе ще се получи една конкуренция. Няма да се учудя, ако след време някои от тези новооткрити факултети станат по-предпочитани отколкото в София.
По отношение на фармакологичния факултет в София не се учудвам, защото те бяха категорично против разкриване в Пловдив. Учудвам се на Луканов, който го изпита на гърба си и сега прави нещо, което не му прави чест. В Пловдив първата година не получиха оценка и имаха проблеми. Тогава с активната намеса на депутатското пловдивско лоби, това е истината удължихме едната година, защото имаше възможност да няма прием на студенти. Варна в това отношение е изчистила нещата и ще започне на чисто. Сигурно ще има някои проблеми, но крайно време е да си зададем въпросът, че ако варненската или пловдивската общественост начин да стимулира, спокойно ще привлече някои софийски, а защо не след време да привлече и европейски преподаватели.
Ето защо, мисля че това е нещо, което трябва да се приеме. Също не приемам тезите на Българския фармацевтичен съюз, че от една страна хората се обслужват от специалисти, които нямат нужната квалификация, а когато се създава факултета и им дава квалификация казват не може ли да бъде на друго място. Министър Добрева ви каза много ясно, че всеки един факултет има своя максимум на възможности за студенти. Това има обективни критерии за оценка.
Още веднъж, професор Клисарова искам да ви поздравя, защото вие ще останете в историята на Варненския медицински университет като човека, който го окомплектова. Желая ви само успехи. Ще подкрепя това, защото винаги съм считал, че конкуренцията и в образованието е нещо изключително важно. Знаете, че студентите отиват и заради преподаватели и условия по света, а защо не и заради възможността да се спортува, се предпочитат от определени факултети.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, откриването на факултет по фармация не е само защото съм завършил преди много време Варненският медицински университет, не само защото съм имал възможност да давам анестезии на базата на професор Клисарова, който е лицево-челюстен хирург. Доктор Иванов, дори и да не гласувам за ваше успокоение ще кажа, че морално и духовно ще подкрепя този законопроект, защото най-накрая във Варна се оформя един медицински университет благодарение на усилията както на професор Клисарова, така и на целия преподавателски състав, защото без усилията на всички преподаватели, на варненските депутати, на колегите от Североизточна България от където съм и аз, това можеше да стане, но можеше да стане трудно. Това, което каза доцент Китов е много важно, защото съм сигурен, че в най-скоро време във Варненския фармацевтичен съюз факултет ще има преподаватели за всички специалности. Сигурен съм, защото конкуренцията е в основата на качеството. Защо се страхуваме да децентрализираме образованието. Само в София ли трябва да казваме, че може да бъде качествено образованието. На времето беше така. Доктор Иванов, на мен и на доктор Колчаков не ни разрешаваха да учим в София поради същите правила. Ние имахме право да кандидатстваме единствено и само в София, кои иска отново да върне тази практика? За какво се страхувате, от становището на фармацевтичния съюз прозира единствено и само страх от конкуренция. Образованието нямало да бъде качествено – как така няма да бъде? Кой ви дава право да презюмирате такова нещо? Сигурен съм, че професор Клисарова, тъй като я познавам много добре ще направи всичко възможно там да се преподава и на европейски езици. Не се притеснявайте за качеството на образованието, не е проблемът в това.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: С факултетите няма да се увеличи броят на студентите.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще си позволя председателю Адемов да ви обърна внимание, че и в момента в Медицинския университет – Варна се преподава на английски език. Също така ще използвам и правото си на реплика, за да ви кажа, че през 80-те години се преподаваше на латински език в Медицинския университет – Варна и се четяха лекции на латински език за разлика от Софийския университет.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, колеги много ви моля в тази всеобща еуфория да не забравяме, че ние сме български парламент и Комисия по здравеопазване и трябва да се стараем да видим рационалното във всяко едно възражение доколкото го има.
Лично аз смятам и апелирам, бих помолил за втори път професор Клисарова да вземе отношение, защото независимо от моето уважение към нея и към всички колеги от Варна, все пак ако си сложим ръка на сърцето онези, които познаваме висшето образование в България знаем, че тези трудности, за които така дипломатично намекна председателят Китов без едно ясно виждане как ще бъдат преодолени ще има дълги години да чакаме това, което каза председателя Адемов там да се намерят хабилитирани преподаватели. Т.е. да се стараем да видим рационалното и в критиката, а не само лични подбуди, каквито безспорно съществуват. Благодаря ви.
ЯНИ ЯНЕВ: Ще бъда съвсем кратък, проектът наистина е подкрепен от варненската общественост. Това, което искам да ви кажа е моето впечатление още когато бях областен управител и сега в момента като народен представител. Не рядко при нас идват хора от региона, именно поради липсата в малките населени места на аптеки и фармацевти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е друг.
ЯНИ ЯНЕВ: Това е едното, защото това не става без хора. Тук е необходима и още една промяна за да се получи тази услуга и до хората от малките населени места, които в критичен момент да не им се налага да пътуват десетки километри.
Колеги, за всички нас е ясно, тези които имат отношение към висшето образование. По една или друга причина и аз имам отношение към висшето образование. Няма висше учебно заведение, няма факултет или образователна структура в сферата на висшето образование, която към момента на неговото създаване да е била с 100 на сто комплектова, и към която да се поставят изискванията за световно качество на образованието от първата година на образованието. Всичко това се еманципира във времето. Това дали са налице достатъчни основания, ние вече го имаме от оценката, която ни дава агенцията по акредитация. Благодаря за вниманието.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, министри, благодаря за предоставената ми възможност да говоря. Ще се спра върху две неща – кадри и базата. Разбрах, че това са наи-интересните неща. Самата акредитация гарантира качеството на обучение.
Първо, този факултет по фармация не е създаден от шест месеца или от три месеца. По него работим от три години и половина. Учудех се от становището на двамата колеги декани, не заради друго, а защото учебните програми и планове ги направихме заедно. Плановете във Варна, Пловдив и София са уеднаквени във връзка със студентската мобилност и кредитите, които получават нашите студенти. Задължително условие от Европейския съюз. Така, че дали ще завърши детето в Пловдив, в София или във Варна, няма да има никакво значение защото ще премине през същия образователен план.
За базата, за да можем да поканим Комисията по акредитация се строи две години. Строят се със собствени приходи и са отделени близо два милиона и половина досега.
Мисля, че ако дойдете да видите условията на първия етаж в университета, в момента и лабораторията по ултра геномика, която е част от бъдещия факултет по фармация, трябва да е настоящия факултет е проект по Шеста рамкова програма, която спечелихме. Той е на европейско ниво. Използваме и базата от колежа, която е по-стара, но от 25 години във Варна се обучават помощник фармацевти.
Ние имаме преподавател по технология ма лекарствени средства от четири години. Това са колеги, които работят и живеят във Варна. Дойдоха и се хабилитираха във Варна. Така, че хабилитацията за фармация върви от три години.
Искам да подчертая, че нашата катедра по химия е много сериозна и силна. В нея имаме пет хабилитирани преподаватели. Разбирам, че за това се срещнаха с колегите от катедрата по химия във фармацевтичния факултет в София и Пловдив и се уеднаквиха програмите, защото знаят, че трябва да преподават наистина в друга насока. По биология и ботаника, знаете че не се намират лесно. По ботаника имаме професор преподавател, който е от академията на науките и досега работеше в нашия музей.
Изключително трудно е с фармацевтичната химия. В България няма преподаватели. За цяла България има един хабилитиран. Това не означава, че не можем да направим проект и в близките три години да се изработи дисертация, да се хабилитира човек, защото се учи в трети курс по програма.
Гарантирам ви, че Варненският университет е готов с база и с кадри да гарантира едно високо качество на образованието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” - 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, тъй като много въпроси бяха повдигнати, мисля че професор Клисарова няма да възрази да се проведе едно заседание на Комисията по здравеопазване във Варна, за да видите, че не сте подведени в информацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
