Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 128

Днес, 6 ноември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г. – продължение.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 23 октомври 2008 година, първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-131, внесен от Атанас Димитров Щерев на 5 ноември 2008 година, първо гласуване.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 128

Днес, 6 ноември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г. – продължение.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 23 октомври 2008 година, първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-131, внесен от Атанас Димитров Щерев на 5 ноември 2008 година, първо гласуване.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, добър ден, имаме необходимият кворум. Ще помоля да започнем своята работа. Колеги, предлагам следният дневен ред за редовното заседание:
1. Национална здравна стратегия 2008-2013 и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 07.10.2008 г. – продължение.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 23 октомври 2008 година, първо гласуване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-131, внесен от Атанас Димитров Щерев на 5 ноември 2008 година, първо гласуване.
Колеги имате ли някакви предложения по дневния ред?
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред.
Преди да започнем с продължението на точка първа искам да помоля следното. Уважаеми колеги, предлагам ви следния сценарий при допълнителното разглеждане на Националната здравна стратегия, който е основен документ за развитието на здравеопазването в страната през следващите години.
Всички ваши предложения, включително и на доктор Ваньо Шарков, който внесе предложения един от първите, независимо, че днес го получихте в пощенските си кутии, всички ваши предложения са разгледани. Една работна група заедно с нашите експерти и експерти от Министерството на здравеопазването е направила съответните предложения за изменения и допълнения на Националната здравна стратегия. В този смисъл предлагам следното: Всеки един от разделите ще бъде прочетен пред вас, ако имате бележки да се изкажете и да гласуваме раздел по раздел с предложенията, след което ще имаме възможност да гласуваме Националната здравна стратегия като цял официален документ и да го представим в пленарна зала за разглеждане.
Колеги, имате ли други предложения? Не виждам.
Благодаря ви.
Ще ви помоля да се концентрирате върху предложенията, които всеки има пред себе си. Ще помоля госпожа Жекова да започне с частта „Въведение”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Част „Въведение”, в текста: „Относно причините за актуализация на насоките на бъдещото развитие”.
Първо, в точка 5 се заличава следният текст: „Задържане на високи цени на лекарствените продукти” и накрая се добавя: „Очертаващ се дефицит и диспропорция на медицинските кадри, по вид квалификация и местоположение”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, моля за вашето становище по този първи раздел?
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, не разбрах кой определи работната група и как беше създадена?
Направил съм предложение Националната здравна стратегия да бъде с периметър на действие 2009 – 2013 година с оглед на факта, че 2008 година изтече. Целта на здравната стратегия не е да се отчита какво е направено през 2008 година, а какво има да се върши през този период. От 2008 година има един месец. В същност от гласуването в пленарна зала, което по-рано от края на месеца не виждам как ще стане. Още повече, ще започне четенето на бюджета.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да отговоря и на двата въпроса.
Първо, експертната група се състои от нашия главен експерт и от представители на Министерството на здравеопазването, като вносители на Националната здравна стратегия.
Второ, все пак ние сега приемаме през 2008 година бюджета за 2009 година, а според мен не е редно календарната дата за Националната здравна стратегия, след като се намираме през месец ноември 2008 година да започне да действа от 2009 година. В интерес на справедливостта ще кажа, че всяко ваше предложение в този контекст, ще бъде гласувано, евентуално прието или отхвърлено в зависимост от вота на колегите народни представители.
По първия раздел „Въведения” имаме ли други предложения? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да гласувам първия раздел в част „Въведение” така както беше прочетен и ще влезе в доклада за пленарна зала.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не приетите от работната комисия предложения няма ли да бъдат гласувани?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми доктор Шарков, искам да ви кажа, че предложенията са много. В този смисъл ние считаме, че с гласуване „за” или „против” това ще се докаже, а неприетите предложения ще гласуваме по принцип.
ВАНЬО ШАРКОВ: Какво означава по принцип да гласуваме не приети предложения? Имаме решение на Комисията по здравеопазване всеки от народните представители да внесе свои предложения за изменения в текстовете. Направихме си труда да направим такива предложения, сега се отсяват от някаква работна група и Комисията по здравеопазване няма да ги гласува. Тогава защо правихме тези предложения?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Голяма част от вашите предложения са отразени и приети.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, имам забележки по ръководена на заседанието.
Първо, искам да попитам следното: не може комисията, която е назначена персонално от председателя и от заместник-председателя да игнорира решенията на народните представители.
Второ, не може комисията, която не е оторизирана от народните представители да елиминира текстове и да казва, че те са нецелесъобразни.
Според правилника и вътрешния ред на парламента направените предложения от народните представители тук трябва да бъдат гласувани. Не може комисията да отхвърля текстове, които могат да бъдат отхвърляни от народните представители, но не и от тази комисия, която според мен е нелегитимна.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Иванов, искам нещо да изясня и да ви кажа, че основният текст по принцип е на вносителя – Министерството на здравеопазването, респективно чрез Министерски съвет. Не виждам нищо лошо в това доколко вашите предложения, които имате и настоявате да бъдат гласувани, ще бъдат гласувани.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, уважаеми колеги, ние можем да тръгнем по два пътя.
Единият път е да се приеме стратегия 2009 – 2013 година. Сами разбирате, че такава стратегия трябва да се приеме, ако не с консенсус, с квалифицирано мнозинство. Това е стратегия, а не е решение на пленум на партия. Разберете това, ако искате да приемате такъв документ може да го приемете и без народните представители от опозицията. Тогава го наречете, не стратегия, а каквото искате, но ще бъде лист хартия. На миналото заседание се разбрахме, че всеки ще направи предложения и не всички от тези предложения могат да бъдат разумни. Това го знам много добре, обаче това става с дискусия. Какви са тези работи, коя комисия е определила и в която не участват народни представители и ще определя кое е правилно, кое е значимо и кое не е значимо. Ние парламент ли сме или сме подкомисия? Не правете глупости. Съветвам ви, ако искате наистина да има стратегия и да се говорят професионално неща за тази стратегия. Не виждам в залата представители на ДПС.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Предполагам, че ще дойдат.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие предполагате, но в момента ги няма. Необходимо е да видим какво е тяхното становище за тази стратегия. Няма я доктор Първанова, която определя и до голяма степен е водещ в определянето на политиката на НДСВ по здравеопазване.
Човек се легитимира пред обществото и когато говори добри неща и когато говори глупости. Нека да се разберем и да видим кой какво защитава. По този начин, ако ще се приема стратегията няма смисъл да провеждаме каквито и да дискусии.
Правя предложение, ако по този начин ще се води дискусията, да гласуваме и да преминаваме нататък.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, вие сте бил председател на комисията между 2001 – 2005 година и отлично знаете каква е технологията на гласуване. Ние представяме раздел по раздел и всеки един от вас ще изкаже своето становище съгласен ли е или не е съгласен с позицията за да може да се гласува. След като свършат обсъжданията на разделите по принцип, повтарям на всеки един раздел, ние ще гласуваме раздел по раздел. Какво по демократично от това.
Второ, това че колегите в момента отсъстват, някои са в чужбина, а други ги няма, това не е наша работа. В момента ние провеждаме редовно заседание на Комисията по здравеопазване, има подписи и кворум. Надявам се, че ще продължим.
Имам писмено съгласие и гласуване от доктор Първанова, в момента тя е в чужбина.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, очевидно е, че няма как дори не приетите от работните групи предложения на народните представители да не се подложат на някакво разискване и гласуване. Трябва да се подложи, това е парламентарна практика. Може би допуснахте грешка на езика, че няма да ги подложите на гласуване и разглеждане, но няма как. Предложенията на колегите могат да са се сторили на вас или на групата безсмислени, но ако ние тук разискваме по тях и имаме желанието да приемем една стратегия, която с известно съгласие да продължи и за в бъдещия мандат, дори с риск днес да не свърши стратегията, ако имате някакъв план, точно днес да се приключи с всичко разбирам да се бърза. По-добре е още малко да се дообсъди, отколкото да се създава впечатление, че трябва да се претупа поради някакви съображения, които не ни правят чест и като комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов, смятам че с едно спокойно обсъждане раздел по раздел, нещата ще отидат до своя край.
Уважаеми колеги народни представители, има едно предложение, което не е написано във въведението, а именно: доктор Шарков вие предлагате стратегията да бъде с период 2009 – 2013 година. Това така ли е?
ВАНЬО ШАРКОВ: Да.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на доктор Ваньо Шарков, а именно Националната здравна стратегия да бъде с период от 2009 – 2013 година.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това което правите е смешно или сте за „2008 – 2013” или сте за „2009 – 2013”. Как се въздържате? Не мога да разбера от какво се въздържате. Въздържате се за какъв период да бъде, срамно е.
Ще помоля за прегласуване. Гласувайте „против” и не се излагайте.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Обсъждаме основен документ, нека да се обсъжда по-спокойно. Повтаряме гласуването.
Уважаеми колеги, моля който е съгласен с предложението на доктор Ваньо Шарков, Националната здравна стратегия да бъде в календарен план от 2009 – 2013 година, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – 5.
- „Въздържали се” 4.
Не се приема.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Кумчев, той като гласувах против искам да обясня защо. Мисля, че за тези, които добре следят страстите, които се оформиха около тази здравна стратегия, която беше готова още през месец март 2006 година, знаят че многократно съм заявявал, че от 2006 година, 2007 година, включително 2008 година се работи по тази стратегия независимо от това, че не беше приета като официален документ. Вие знаете, че в здравната стратегия имаше оспорване на три момента. Това нещо се повтаряше многократно в медиите и в Народното събрание. Единият от тези моменти беше демонополизацията на касата. Другият беше за доплащането, а третия за увеличената здравна вноска от 6 на сто на 8 на сто.
По всички останали девет основни цели министерството и всички останали институции са свързани заедно с Националната здравноосигурителна каса. Ние работихме и изпълнявахме точно това, което беше дадено в Националната здравна стратегия. За това гласувах против. Не е вярно, че оттук нататък ще се изпълнява. Тя работеше и досега по определените основни цели и задачи, които бяха поставени с тези основни цели. За това гласувах против.
Мисля, че народните представители от болшинството разбраха това, поради което гласуваха против. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на част „Първа” от раздел „Първи”.
Моля, който е съгласен да приемем първа част от раздел първи, така както е редактиран с предложенията, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Точка 2, раздел „Първи”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Раздел „Първи” – „Здравно състояние на населението в Република България”. Точка 1 и точка 2 се изменят както следва: Това са точка първа, демографски процеси. Точка втора – заболеваемост и трайна неработоспособност.
Статистическите показатели са заменени с тези от 2007 година по препоръката на доктор Ваньо Шарков.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата по раздел първи, точка втора.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на края на този раздел да се направи едно заключение, че проследявайки здравното състояние на населението на Република България продължаващото разминаване на детска смъртност на 1000 новородени в България и Европейския съюз. Имайки предвид данните, които са изнесени на фигура № 4, страница 4, за продължителност на живота при раждане в България и в Европейския съюз може да се направи и за общата смътност, която сред българското население е значително по-висока и продължава да нараства в известна степен. Да не говорим за анализ на тази смъртност. Смъртност от сърдечно съдови и мозъчно съдови заболявания и онкологични заболявания, което обхваща около 85 – 90 на сто от смъртността. Там са предимно тежки форми на заболяванията. Оттук при налагането на други данни, че броят на болниците, броят на лекарите е такъв какъвто е в Европа, тогава се налага извода, че управлението на здравната система е неефективно. Нека да заложим това като извод, защото когато проследявате здравните индикатори за състояние на населението, те са лоши, значимо различни от страните в Европейския съюз и не се подобряват при положение, че имате сграда, оборудване и обучени лекари никой не се съмнява, че българските лекари и медицински сестри, които веднага намират прием в Европа, че са добре обучени, тогава къде е причината? Причината е в не достатъчното публично финансиране, с което нито един министър досега успя да се пребори, защото никой не го е грижа от предишните правителства за това, че има два фактора – недофинансиране и не добро управление на здравната система. Това е ясен факт, който следва от тази глава и за това бих предложил заключението да се направи в края на тази глава. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Много е интересно, че точно аз трябва да направя реплика на доцент Щерев, но това което каза доцент Щерев или е вярно и трябва да се отбележи, или данните, които са на фигура № 4 не са верни. Тогава трябва да се запитаме защо е така? Защото е прав, че от 2004 година досега очакваната средна продължителност на живота особено при мъжете, вероятно и при жените от това, което е написано, не е променена. Ние толкова повече пари сме вложили от 2004 година досега и няма никакъв ефект. Или доцент Щерев е прав и тези данни са верни, или данните са абсолютно фалшиви с извинение на тези, които са ги съставили и да бъдат така добри и да отговорят какво означава всичко това. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли други становища по отношение предложението на доцент Щерев, в края на този раздел „Здравно състояние на населението в страната” да се запише, че здравната система е неефективна. Прав ли съм доцент Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не, трябва да се запише, че управлението на здравната система е неефективно. Управлението на системата на здравеопазване в България не е ефективно. Трябва да се търсят други подходи, а не досегашните.
РАДОСЛАВ ГАЙДАНСКИ: Причината за високата смъртност и за голямата заболеваемост в страната е лошото управление на здравната система. Така ли трябва да запишем? Когато причините са комплексни. Не е ли ясно, че тук става въпрос за нещо съвсем друго. Погледнете какво става по селата. Вижте стресът, който преживя нашето население от 1990 година насам. Бедността, която цареше преди няколко години и сега. Ние ще обвиним здравната система за това, че в България и главния виновник за това е управлението на здравната система – как ще стане това? Вие съгласни ли сте да запишете такава глупост?
БОТЬО БОТЕВ: Не разбира се.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми да ми и господа народни представители, във всички статистики се сравнява раждаемостта в България от 1990 година насам. Вижда се как раждаемостта в България от 1990 година насам спада непрекъснато. От момента на идване на демокрацията раждаемостта спада.
Уважаеми колеги, раждаемостта спада от 1970 година насам. От 1970 година непрекъснато спада раждаемостта като прави дъно през 1996 – 1997 година. През 2001 година за пръв път раждаемостта в България започва да се покачва – какво означава това? Тъй като раждаемостта в много малка степен се влияе от системата на здравеопазване, а се влияе от икономическото и друго състояние на населението искам да кажа, че след четири години управление на ОДС от 2001 година започна да се увеличава раждаемостта и слаба богу се задържа в едни добри параметри с леко увеличение. Така, че хората не обедняват все повече и все по-лошо да става, но става все по-лошо управлението на здравната система. За това смъртността се увеличава и естественият прираст продължава да намалява. Ето в това е проблема. Ако не искате да го разберете прочетете още веднъж това, което сте написали и ще вникнете в него.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Въпросът, който постави доцент Великов е изключително важен и интересен, защото в България традиционно е създадено впечатлението, че политиката в сферата на здравеопазването е тази, която решава проблемите със здравето и живота на българите и там се насочва цялата отговорност. Няколко от присъстващите на тази маса бяхме на най-големият форум в Австрия преди два месеца, където беше ясно казано, че националните здравни политики като самостоятелни политики влияят само в рамките на 10 на сто върху здравно демографските показатели. За това Европейският съюз когато е създаван единствените политики, които е извадил извън общо европейските са здравната и социалната. Това е отговорност на цялата държава. За това и ние през последните 18 години в Закона за здравето на нацията сме записали, че не министъра на здравеопазването носи отговорност за здравните показатели и здравната политика, а Министерският съвет начело с министър-председателя. Последните решения на Европейската комисия са, че въпросите на здравето на гражданите на Европейския съюз трябва да бъде най-интегралната и хоризонталната политика в Европейския съюз. Какво здраве може да има, ако няма добра храна, добри доходи, добра околна среда? Лекарите лекуват пост фактом. Това трябва да се знае, ние трябва да сме на ясно и не можем да кажем тук, каквито и пари да се дадат в ръцете на министъра по здравеопазването, не може фундаментално да се променят здравно-демографските показатели.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Много ми хареса изказването на доктор Колчаков. От 2005 година финландското представителство, поставиха този въпрос, който е на дневен ред във всички европейски държави в Европейския съюз – здраве във всички политики. Това означава, че във всички сектори на стопанството, като просвета, социално министерство, транспорт, навсякъде трябва да се води една политика за опазване здравето на гражданите. Ясно е, че ако ние имаме добри пътища, добра здравна просвета в училищата, ако имаме добра социална политика, естествено е, че тези демографски показатели – смъртност, раждаемост и т.н. ще бъдат в съвсем други проценти. Не може да с обвини министерството или отделни сектори от здравната система да бъдат виновни, за това че имаме ниска раждаемост, висока смъртност и т.н. Основният лозунг днес в Европейския съюз е здраве във всички политики. Поставял съм този въпрос в Министерския съвет многократно, но за съжаление засега само като чели Министерството на здравеопазването и свързаните с него институции, само те трябва да отговарят за здравното състояние на нацията, което е абсолютно неправилно. Това не е европейският подход.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да направя едно самопризнание. Когато на предходната комисия предложих гласуването да приключи в едно заседание по тази стратегия, воден от скептицизма си за перспективите ние да внесем едни сериозни корекции в тази стратегия не бях прав, защото онова, което се случи все пак идва да ни покаже, че има чуваемост и част от нещата, които бяха предложени намериха място в стратегията. Колкото и да я украсяваме със съждения, нови изрази и нови абзаци, спорът пак ще отиде в посока опозицията да казва, системата е чудесна, управлението е лошо, а ние да казваме тази система където я измислихте, каквото и управление да сложим резултатите ще са такива – спорът е безсмислен. Нека да бъдем по-конструктивни и да приемем това, което е редактирано във вида, в който е заложено, като колкото и да не ми отива като представител на управляващото мнозинство да казвам, припомням, че в Закона за здравето има едно задължение на господин министъра три месеца преди приемането на бюджета да внесе един доклад за здравето на нацията, където е мястото да коментираме показатели, здравния статус на населението и причините, защото тази дискусия никога няма да свърши. Ролята на тази комисия е да държи пръстите си на пулса. Благодаря ви. Подкрепям раздела така както е предложен от работната група.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ще добавя само това, което коментира преди малко доцент Щерев. Недоумявам, защо раждаемостта се свързва с просперитети, икономическо състояние, социален статус, стагнация. Тези термини трябва да се избегнат. Най-западналите страни в икономическо отношение, в третия свят в Африка имат най-голяма раждаемост. Това се отнася и за Югоизточна Азия и обратно високо развитите страни имат сравнително ниска раждаемост. Не свързвайте проблемът с раждаемостта с икономическо състояние.
Абсолютно вярно е за смъртността, но това са други теми.
Що се отнася до вината, вината естествено не е на Министерството на здравеопазването, макар че и то има вини, естествено не една или две, но като цяло глобално вината не е на Министерството на здравеопазването, нито на предишното, нито на сегашното. Вината е изцяло на Министерския съвет, който е отговорен за цялостната политика в здравеопазването.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Предлагам да вървим по предложенията. Това, за което сега отделихме почти 20 минути с него започва стратегията. Първата стратегическа цел е осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите, внедряване на подхода здраве във всички политики.
Предлагам да вървим нататък по стратегията.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, по този раздел има ли други предложения? Няма.
Преминаваме към гласуване. По раздел първи „Здравно състояние на населението в Република България” има предложение на доцент Атанас Щерев, като извод да се запише: „Управлението на системата в здравеопазване е неефективно”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Щумчев, това което каза професор Гайдарски е напълно пранилно. Не съм казал, че управлението на процесите на здравеопазването се ръководят от Министерството на здравеопазването. Никога не съм твърдял това нещо. Правителството, както беше отбелязано е отговорно за това и миналото и сегашното правителството. Правителството не оценява управлението на здравеопазването правилно, не взема правилните политически решения и за това са такива здравните индикатори на населението. Това казах и това искам да се запише. Това е лоша оценка за правителството.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, държите ли да гласуваме вашето предложение?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, моля който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, че управлението на здравната система е неефективно, да гласува?
- „За” – 5.
- „Против” – 11.
- „Въздържали се” – 2.
Не се приема предложението.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване целия раздел първи „Здравно състояние на населението в Република България”.
Моля, който е съгласен разделът да се приеме с направените от работната група предложения, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” -
Приема се.
Раздел 2 – „Функциониране на здравната система”
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Раздел втори – „Функциониране на здравната система”.
Първа точка – управление на системата. В абзац 6 след думите „наредба за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения” се добавя „независимо от това практиката на прилагане на методиката за акредитация показа, че за акредитиране на обективност на акредитационните оценки процедурата следва да се извършва от независима институция извън структурата на Министерството на здравеопазването”. Това е предложение на доцент Борислав Китов.
В абзац 7 се заличава следният текст: „Причини за това са ограничените правомощия на Министерството на здравеопазването и неговите органи при отстраняване на констатирани нарушения, финансово нормативни и на правата на болните”. Това е предложението на доктор Шарков, доцент Китов, доцент Кумчев и група народни представители.
В абзац 8 на края изречението „системата ще бъде завършена в средата на 2008 година и ще започне да функционира от месец октомври 2008 година” се изменя така: „очаква се системата да започне да функционира в края на 2008 година”. Предложението е на Министерството на здравеопазването.
В текста относно основните предизвикателства пред управлението на здравната система точка 5 се изменя така: „Постепенно решаване на проблема с недофинансиране на медицинските дейности”. Предложение на доктор Шарков редактирано и накрая се добавя: „Оптимизиране на трудовите възнаграждения на работещите в системата на здравеопазването и решаване на проблемите с нерегламентираните плащания и корупция”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги по точка 1 „Управление на системата” от раздел 2 „Функциониране на здравната система имате ли нещо да допълните?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, в раздел втори на практика се описват редица характеристики на системата и пожелания.
На практика какво да гласуваме, след като тук става въпрос за описание колко са лекарите в България, как са се повишили, ако прибавим 46 диспансера с 100 хиляди души, сме като в Европейския съюз и т.н. Това са описания. Какво разглеждаме. Да разгледаме, ако някой има бележки по всички точки от функциониране на здравната система и да преминем към приоритетите, където са заложени приоритети и дефакто е стратегията.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, уверявам ви, че ние приехме един сценарий по приемане на Националната здравна стратегия в момента.
Колеги, имате ли други предложения по този раздел?
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, как процедираме – първо гласуваме текста и след това гласуваме неприетите предложения.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: За вас го направихме обратно.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тогава да гласуваме неприетите предложения.
Точно в тази глава в точка първа е записано: „В управлението на здравната система бяха заложени елементи на принципа на трипартизма, който се реализира чрез сключване всяка година на колективен трудов договор между Министерството на здравеопазването, работодателите и национално представените синдикати”. Според мен по-правилно е да се запише, че министерството подписва рамково споразумение, но както и да е.
Предлагам текстът да се промени по следния начин: „В управлението на здравната система бяха заложени предпоставки за прозрачност чрез ежегодно провеждане на преговори с професионално съсловните организации и подписване на Национален рамков договор. През последните три години този механизъм бе заличен, което наруши принципите на демократичност, унищожи договорното начало и засили монополизма на НЗОК”.
Ако нещо е погрешно в това, което съм предложил поправете го, но смятам, че истината е такава.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Легитимните съсловни организации…
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре, добавяме легитимните съсловни организации и да се гласува.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли други предложения по този раздел?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Къде е записано това предложение?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Гайдарски, това е предложение, което не е включено в предложенията и за това Ваньо Шарков иска да бъде подложено на гласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, предлагам точка 1, абзац 5 да се подмени с този текст.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги напомням ви, че доктор Шаков предложи току що, в точка 1, абзац 5 да гласуваме следният текст: „В управлението на здравната система бяха заложени и предпоставки за прозрачност чрез ежегодно провеждане на преговори с професионално съсловните организации и подписване на Национален рамков договор.
През последните три години този механизъм беше заличен, което наруши принципите на демократичност, унищожи договорното начало и засили монополизма на НЗОК”.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 11.
Не се приема.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване точка 1 „Управление на системата” от раздел втори „Функциониране на здравната система”.
Моля, който е съгласен да се приеме тази точка, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 5.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора „Финансиране на здравната система”.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В точка втора „Финансиране на здравната система” в абзац 1 накрая се добавя „Други източници, дарения, завещания, помощи и други” по предложение на народния представител Руденко Йорданов.
В абзац 4 думите „акушерска помощ при раждания независимо от начина” се заменят с „акушерска помощ на здравно неосигурени жени независимо от начина на родо разрешение” предложение на доктор Руденко Йорданов.
В частта относно основните предизвикателства в сферата на финансирането, точка 3 се изменя така: „Увеличаване на финансирането на превенция, промоция и профилактика на заболяванията” по предложения на доцент Станка Маринчева. На края се добавя „Преодоляване на диспропорциите във финансирането на медицинските дейности” предложение на доктор Шарков. Преоценка на остойностяване на клиничните пътеки, предложение на доктор Шарков.
Развитие на публично частното партньорство като начин за подобряване на остарялата материално техническа база на държавните и общинските лечебни заведения, предложение на доцент Борислав Китов.
Ефективно усвояване на финансовите средства от структурните фондове на Европейския съюз, предложение на Коалиция за България.
Гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансовата стабилност на сектора, в условията на световната финансова криза, предложение на доктор Антония Първанова.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате думата по този раздел.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Увеличаване на финансирането за превенция и промоция на здравето и профилактика на заболяването. Искам да изясня, че профилактиката не е само първична. Имаме и вторична профилактика, която е много важна.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Маринчева и така не става. Какво означава превенция на здравето?
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Промоция на здравето.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, така може да се приеме.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че в точка 2, поправките, които са добавени в текста „увеличаване на финансирането и т.н.” след това „преодоляване диспропорцията на финансирането на медицинските дейности”, има диспропорции. Преоценка на остойностяване на клиничните пътеки, вие знаете че има изключително голяма разлика във финансирането на отделни клинични пътеки. Според мен, този текст трябва да остане. Мисля, че е дадено добре. Все пак тук има развитие на публично частното партньорство като начин за подобряване на остарялата материално техническа база. Това са добри текстове. Предлагам тези текстове да останат и да гласуваме „за”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги имате ли други предложения?
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, тъй като в точка 2 „Финансиране на здравната система” има не приети текстове, които съм предложил искам да ви ги представя.
Първо, в точка 2, финансиране на здравната система в края на първия абзац според мен е честно да се добави: „Видно е тежкото недофинансиране на системата, което е причина за ежегодно натрупване на финансова задлъжнялост особено на лечебните заведения за болнична помощ”. Ако гласувате против този текст, означава, че положението е розово.
Второ, в абзац 3 според мен не е коректно държава, която е член на Европейския съюз да се говори, че разходите за здравеопазване на глава от населението са 300 щатски долара. Коректно е да се запише 170 евро. По това можем да се сравняваме с другите страни от Европейския съюз. Ако се сравняваме само със САЩ да запишем долари, но там ще бъдем много по-назад.
Това са двете предложения, които правя. Искането ми беше да бъде добавено така както бяха добавени демографските показатели, които не съм разработил аз. Така трябваше да бъде добавена и една сравнителна таблица къде сме ние в сравнение с останалите страни по средства отделяни на глава от населението за здравеопазване. Виждам, че никой не си е направил труда да го направи.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате ли други мнения по този въпрос?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, на страница 6, абзац 1 предлагам една редакция. Текстът е „развитие на публично-частното партньорство като начин за подобряване на остарялата материално-техническа база”. Предлагам следната редакция „Развитие на публично-частното партньорство като начин за осъвременяване на материално-техническата база на държавните и общинските лечебни заведения”, тъй като има много случаи, в които базата може наскоро да е направена, но не отговаря на най-новите съвременни изисквания и методики. Да не правим аналогия стара база – публично частно партньорство, което да я прави нова. Целта е да се направи съвременна, да се направи адекватна на съвременните методи за диагностика и лечение.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Имате ли други становища по този въпрос?
ИВА СТАНКОВА: Ще си позволя да направя една малка редакция на доктор Шарков, защото съм съгласна с този абзац. В края на първи абзац да се добави: „Недофинансирането на системата е причина за ежегодното натрупване на финансова задлъжнялост особено на лечебните заведения за болнична помощ”.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен с това предложение да влезе като тест в основния доклад, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се предложението.
ВАНЬО ШАРКОВ: Повтарям предложението в абзац 3, разходите за здравеопазване на глава от населението са 300 щатски долара, да се замени „300 щатски долара” с 170 евро, което според мен е по-коректно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен това предложение да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се предложение.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване основна точка 2 „Финансиране на здравната система”, с приетите вече предложения и направената редакционна бележка на Руденко Йорданов.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка 3, точка 4, точка 6, точка 7, точка 8 и точка 9. Тези точки са малки, позволете ми да ги разгледаме амблок.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: В точка 3 „Човешки ресурси”, в частта относно основните предизвикателства пред човешките ресурси в здравеопазването. В точка първа думите „здравни професионалисти” да се замени с „медицински специалисти” по предложение на доктор Руденко Йорданов. На края се добавя „преодоляване на недостиг на специалисти по отделни медицински специалности”, предложение на доцент Борислав Китов.
В точка 4 „Опазване на общественото здраве”, в частта относно основните предизвикателства в точка пета думите „ментални увреждания” се заменят „с хората с увреждания” предложение на Коалиция за България в редакция на Министерството на здравеопазването.
В точка 6 „Спешна медицинска помощ”, в частта относно основните предизвикателства се заличава следния текст „Освобождаване от неспецифични дейности, неотложна помощ, транспорт на хемодиализно болни, транспортни проби за алкохол и упойващи вещества и други” по предложение на Министерството на здравеопазването.
В точка 7 „Дентална медицинска помощ”, в изречение първо, след думата „ефективна” са добавя „национална” по предложение на Български зъболекарски съюз. В частта относно основните предизвикателства точка 2 се изменя така: „Осигуряване на финансов ресурс за засилване на профилактична и лечебна дейност особено при децата до 18 годишна възраст” предложение на доктор Шарков и Министерството на здравеопазването.
В точка 8 „Болнична помощ” в абзац първи, изречение първо се изменя така: „През последните години се забелязва известна тенденция за увеличаване на броя на лечебните заведения за болнична помощ предимно за сметка на откриване на частни болници като през 2007 година общият брой на болниците е 292”.
По предложение на Коалиция на България в абзац 2 изречение първо се изменя така: „Годишният брой на хоспитализираните лица показва трайна тенденция за увеличаване особено през последните няколко години като за 2007 година те са с около 30 на сто повече отколкото през 2000 година”.
В точка 9 „Лекарство снабдяване” в частта относно основните предизвикателства се заличава следният текст: „Възстановяване и запазване на етичния модел за упражняване на фармацевтичната професия” по предложение на Коалиция за България.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата по така прочетените текстове.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, предполагам, че е допусната печатна грешка. В точка 7 „болнична помощ” в последния ред за 2007 година увеличение 30 на сто повече отколкото през 2000 година. Това не може да бъде вярно. Увеличението е спрямо предходната година.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Спрямо 2000 година е.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Драстичното увеличение на хоспитализираните лица, което отбелязахме с изненада през 2007 година беше спрямо 2006 година, когато от 1 милион 140 хиляди станаха близо 1 милион 600 хиляди.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля да чуем вносителя, а именно за точка 8 най-отдолу хоспитализираните лица през 2007 година са с 30 на сто повече отколкото през 2000 година. Какво е вашето становище?
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, тези статистически данни са взети от статистическия справочник на Националния център по здравна информация.
През 2000 година броят на хоспитализираните болни е около 1 милион, а сега през 2007 година е 1 милион 600, за това казваме около 30 на сто.
Мисля, че идеята е ясна, увеличава се броят на хоспитализираните болни. Приемаме забележката и можем да напишем, 35,6 на сто или 42,85 на сто.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов ще се съгласите ли в окончателния текст, след като се запише в доклада още веднъж да се провери дали тази цифра отговаря на истината. Националният център по здравна информация дали е дал правилно становище.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, на миналото заседание беше отбелязан един факт, който не е коригиран. Стратегията е правомощия и отговорност на управляващите да я подредят както искат, но трябва да бъде на базата на истината. В този раздел се твърди, че държавата ще продължи да утвърждава етичния модел при практикуване на фармацевтичната професия. Ще напомня, че фармацевтичният модел беше утвърден в България. В този мандат беше денонсиран. В България вече е наложен либерално-корпоративния модел. Т.е. всеки може да притежава до четири аптеки. Това е в разрез с традицията, която ние бяхме установили. За това няма как да се утвърждава етичния модел при практикуването на тази професия, след като е денонсиран, сменен е с либерално-корпоративния модел, който вече е утвърден със закон в България.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Колчаков, искам да ви помоля нещо. В предложението е лекарство снабдяване в частта относно основни предизвикателства се заличава следния текст „Възстановяване и запазване на етичния модел на упражняване на фармацевтичната професия”. Така, че нямаме никакъв проблем.
Има ли други предложения? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме точка3, точка 5, точка 6, точка 7, точка 8 и точка 9.
ВАНЬО ШАРКОВ: Има предложения, които не са приети и не на отразени.
ПРЕДС. ТОДОР ТУМЧЕВ: Доктор Шарков, попитах ви ясно и точно имате ли други предложения?
ВАНЬО ШАРКОВ: В точка 3, страница 17, в края предпоследното изречение от последния абзац „Обезпокоителен остава въпросът за квалификацията на общо практикуващите лекари”. Защо остава обезпокоително? Каква е причината?
Предлагам следният текст: „Обезпокоителен остава въпросът с придобиването на специалност „Обща медицина” от общо практикуващи лекари поради финансови и организационни причини касаещи особено практиките отдалечени от университетските центрове”. След това имам предложение и по останалите точки, но предлагам да се разглеждат една по една.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Може ли доктор Шаков да формулира още веднъж текста?
ВАНЬО ШАРКОВ: В точка 3 „Човешки ресурси” в края предпоследното изречение, в което се говори за придобиването на специалност „Обща медицина” предлагам следният текст: „Обезпокоителен остава въпросът с придобиването на специалност „Обща медицина” от общо практикуващи лекари поради финансови и организационни причини касаещи особено практиките отдалечени от университетските центрове”.
Имам предвид, че до университетските центрове много по-лесно може да се пристъпи, а много по-трудно е чисто организационно дори за общо практикуващите лекари, които са в по-отдалечените региони да добият, да кандидатстват, да се обучават.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, какво е вашето становище?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да добавя, че нито финансови са причините, нито организационни. За тази година – 2008, в момента на специализация са определени 3400 човека. На всички тези е осигурено финансово заплащане от 440 лева. Вие знаете, че това беше първото министерство, което успя да пробие и за тази година взехме 10 милиона лева за специализация на кадрите. Тук няма никакво разделение и диспропорция в специалностите. Могат да специализират и кардиолози, и кардио хирурзи, и детски лекари и общо практикуващи лекари и т.н. Причините не са нито финансови, нито организационни. Създадена е добра организация, има и пари стига да има желаещи. Трябва да ви кажа, че в някои специалности няма желаещи.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да отговоря на професор Гайдарски, не става въпрос за хората, които са записани за специализация. Става въпрос само за обща медицина.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да помоля доктор Ваньо Шарков, ако разполага в момента със стратегията, да погледне стратегическа цел № 6, където е записано „Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”. В точка втора от тази стратегическа цел, до която още не сме достигнали е записано: „Повишаване на професионална квалификация и продължаващо обучение”. Не е ли редно тогава да предложите това ваше предложение, тъй като трябва да намери място в стратегията, където отговаря на изискванията.
Моля, ако може да оттеглите това предложение от този текст, а да влезе в съответния раздел на стратегическа цел № 6.
ВАНЬО ШАРКОВ: Наистина не разбирам какво става в момента. След като самите вносители Министерството на здравеопазването, Министерски съвет, казват че е обезпокоителен. Изтича срокът, който е даден за придобиване на тази специалност в края на 2008 година. Вие не искате стратегията да е от 2009 година, а от 2008 година. Какво става с тези хора, които не придобият специалност обща медицина? Ще спрат работа ли? Къде отиват пациентите?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Преди малко заявих, че приемаме по принцип вашето предложение, но нека да бъде отразено на съответното място в стратегията. Да бъде редактирано там където трябва.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Има решение за удължаване с две години. Вие знаете, че в този срок от 10 години, който е 1998 – 2008 година. В продължение на две години, на третата година ние пуснахме специализациите поради това, че не се знаеше по каква методика ще специализират хората когато влезнем в Европейския съюз, за това има предложение да се удължи с две години срока за придобиване на специалност за тези от общо практикуващите лекари. Този въпрос ще бъде решен с такова решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Подкрепям редакцията на текста във вида, който е предложен. Като реплика отправям една молба към доктор Шарков. Моля не прекалявайте с тези нюанси, които непременно трябва да ни поставят въпроса – кой е виновен? Всички закачки са в тази посока. Има думи, може да е негласно, но ще увисне въпросът – кой е виновен? Тъй като негласно този въпрос увисва, ще ви отговоря гласно – Всички от 1998 година, когато заложихме тази система, която практически не даваше възможност на общо практикуващите лекари, които са задължени 24 часа да са на разположение, на които вменихме толкова много задължения и ангажименти. Той няма кога да тръгне да кандидатства и да специализира. Знаете това много добре. Трябваше денонощно да докажат, че тази нова система е качествена и че може да работи. Оставяхме все по-нататък и по-нататък да решаваме проблемът с тяхната квалификация. Да, наистина има организационни причини, но не са от вчера и онзи ден. Заложени са по порочен начин в играта, която започнахме да играем от 10 години насам.
Доктор Киров, много добре би могъл да изясни, че не е въпросът на желание на общо практикуващите лекари, а как да обслужват пациентите си, как да отговорят на изискванията на индивидуални си договор към касата и същевременно да могат и да специализират.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Йорданов, направих си труда да внеса 13 страници с предложения с идеята малко от малко да подобрим текстовете, които са направени.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: От ваша гледна точка.
ВАНЬО ШАКОВ: Да, от моя гледна точка. За да не променям вашата гледна точка господин председател и за да се успокои доктор Руденко Йорданов оттеглям всичките си предложения. Приемайте каквото искате и както искате. Още повече, че на предишното заседание когато говорихме тук и от Коалиция за България казаха, да трябва да има финансова рамка. Сега не сте приели да има никаква финансова рамка. Оттеглям си предложенията. Правете каквото искате. Тази стратегия за нищо не става.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, виждам че тук няма никаква чуваемост и считам, че присъствието ми в залата е излишно. Гласувам „Против” цялата стратегия и напускам заседанието на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, общо взето когато става въпрос за общо практикуващите лекари в никакъв случай не е погрешно заложена мярката, за която се говореше. Общо практикуващите лекари са част от новата система на здравеопазване, която влиза със Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, но както преди така и по-късно и в тази стратегия няма ясна визия за това с какво са натоварени общо практикуващите лекари.
Първо, на общо практикуващите лекари се заплаща на капитационен принцип. Капитационният принцип на заплащане е най-евтиния начин на заплащане на една здравна система. Оттук нататък трябва да се тръгне и да се каже, че когато имат задължения изпълнителите на медицинска помощ, обществото и пациентите всеки от тях трябва да си поеме своите задължения. Общо практикуващите лекари в началото на образуване на системата са поели своята тежест да им се заплаща на капитационен принцип въпреки, че се пише че вземат хиляди левове и т.н.
Второ, трябва да бъде обяснено в стратегията, че има поне три вида общо практикуващи лекари. Няма един вид общо практикуващи лекари. Едно е да бъдеш общо практикуващ лекар и да живееш на „Оборище”, във Варна или в Бургас, друго е да бъдеш общо практикуващ лекар в голям град, малък град или в голямо село. Трето е да бъдеш общо практикуващ лекар където селото е с 10 махали. Това са различни условия. В една стратегия трябва да се види и да се вземат съответните мерки. Тук говорите общо за общо практикуващи лекари, което означава, че нищо не говорите. Ако искате да стане стратегия трябва да положите усилия и да се вслушате в това, което се казва, а не да се говори едно и също. Никой няма да ви повярва за това, че само лекаря е виновен, че здравеопазването е лошо. Каквото и да говорите, че лекарите са алчни, че само за пари мисля, че се виновни никой няма да ви вярва за това. Защото причината не е такава. По този начин само се разрушава доверието между пациента и лекаря, което е в основата на медицинската професия. Лекарят за нищо не е виновен, бил той общо практикуващ лекар или специалист. Виновна е системата. Нека да погледнем тази система, как може да се заложи за в бъдеще да накараме и да мотивираме общо практикуващия лекар да се грижи за своите болни. В стратегията това не е записано.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че тук не трябва да произнасяме политически речи. Никъде не съм видял в стратегията да е записано, че лекарите са алчни и че причината за лошото функциониране на системата са лекарите. Няма такова нещо. Къде видяхте това нещо. Един човек, който не е прочел стратегията, ще си помисли, че действително е написана такава глупост в тази стратегия. Няма такова нещо, нека да говорим истината. Прочетете стратегията. Къде е записано, че лекарите са алчни и как може изобщо да се третира такъв въпрос. Обидно е това да се говори на тази маса. Тук говорим за нещо, което засяга всички, лекарите, гражданите и цялата страна. Дайте да направим нещо добро за лекарите и за хората, за които трябва да се грижим, а не да произнасяме политически речи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Когато вие говорите за общо практикуващите лекари като цяло, когато им вменявате с определени документи 24 часово дежурство, а те не могат да го направят, защото могат да го направят част от общо практикуващите лекари. Накрая излизат виновни, че не правят 24 часови дежурства.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Тъй като вървим бавно не сме прочели всички текстове. На страница 9, точка 3 „Усъвършенстване на нормативната уредба за заплащане” на края се добавя „Очаквани резултати” – оптимизиране заплащането на общо практикуващите лекари с повишаване на дела на заплащането за извършена дейност. Текстовете ги има, нека да вървим нататък.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложения за общо практикуващите лекари, включително по-голямо заплащане в неблагоприятни практики, за профилактика и диспансеризация.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, ще се опитам да продължа прагматичното предложение на професор Гайдарски да не политизираме, но да анализираме това, което трябваше да се направи и не се направи.
Действително на пръв поглед изглежда, че общопрактикуващите лекари не могат да покриват 24 часово дежурство, но това е само на пръв поглед.
Сега ще ви кажа няколко стъпки, които ние предвиждахме и не бяха свършени и какъв е резултатът?
По официални данни в България под 30 на сто, около 27 – 28 на сто от населението живее в селата. Т.е. голямата част от българите живеят в градове. В областните центрове живеят около 60 на сто от българите. Това, което ние трябваше да направим преди десет години досега, е следното: Всички ни участъкови лекари, включително с интернисти, педиатри и други специалисти, които станаха общо практикуващи работеха в бившите поликлиники. Ние бяхме предвидили тези поликлиники да бъдат приватизирани. Там където направим това както е в Пазарджик 40 общо практикуващи лекари продължиха да работят в частно заведение, на което са собственици, имат организирана неотложна помощ и няма никакъв проблем да бъдат покривани. Т.е. режимът, който използваха по времето на социализма, работят до 13,30 часа, отиват и някои поемат дежурствата, работи и до днес.
На второ място, когато работят на такъв режим, прав е колегата Йорданов вече имат възможността да отделят време за специализация.
На трето място, така спряхме процеса на специализация, че стана изключително сложно, този десет годишен период някой общо практикуващ лекар да специализира.
Според мен, българското здравеопазване е на такова ниво, че всяка областна болница, която е държавна по смисъла на закона, защото е над 50 на сто държавна, може да обучава общо практикуващи лекари 100 % от техните ангажименти в съответните специалности и те да придобиват в тези бази тези познания.
На последно място, ще кажа, че най-големият грях на държавата като цяло е това, че ние не спазваме европейските пропорции. Последните дни говорим, че в европейските страни две трети от публичните средства за здравеопазване са за извън болничния сектор, в България е точно обратно – две трети са в болничния, а една трета в извън болничния.
В момента правителството има яснота, че в България трябва да бъдат стимулирани груповите практики. Виждате ли, че когато нещата не вървят стъпка по стъпка, когато няма структурна реформа, когато тези заведения не станаха собственост на лекарите, а останаха общински, търговски дружества 100 %, погледнете каква е мотивацията на един общо практикуващ лекар. Той има интерес да бъде по-близо до своите пациенти. Отива в квартала, или в своето жилище, или наема помещение и бягат от това концентриране на лекарски кадри и медицинска мощ. В тези години ние место да ги запазим в центровете на здраве, ние позволихме и дадохме възможност интересът на лекаря да направи практика извън тези големи центрове, вече ги реализираха и според мен процесът е необратим. Пропуснатите неща да бъдат направени са ни довели до положенията, които имаме в момента.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин Колчаков, вие продължавате тезата, която развих като говорите за областните градове.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво става с другите населени места. Това не е записано в стратегията. За това говоря. Добре в областните градове това е решението, което казвате. Приватизация, групови практики и т.н. Ясно е и самите лекари го разбират. Какво става в един град където има двама или трима общо практикуващи лекари и трябва да поемат всички дежурства? Какво става с населено място където има един общо практикуващ лекар в десет махали? Как ще стане това? Трябва да бъде записано в стратегията. Какво става сега, ние сме страна от Европейския съюз? Има решение на този въпрос и е там където има малко общо практикуващи лекари, които не могат да покрият 24 часовото дежурство, това е помощта на държавната система „Спешна и неотложна медицинска помощ”. Това е решението, но трябва да бъде записано в стратегията. Необходимо е да бъде записано в кои райони на страната се решава въпросът с груповите практики, в кои се решава по друг начин.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Как в една стратегия да се записва това?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Какво искате да напишете в една стратегия – лозунги.
ЛЮБОМИР КИРОВ: Уважаеми дами и господа, тъй като се заговори за общо практикуващите лекари, ние изпратихме един документ до всички вас, не знам дали е достигнал, становище за здравната стратегия. Там са изброени обективни измерители на състоянието, особено на първичната извънболнична медицинска помощ. Факт е, че през последните няколко години нашият брой намаля с 1000 души. Колегите отиват към болнична помощ, фармацевтични фирми и други такива места. За какво говори това? Нашата работа не е атрактивна кариера.
Мисля, че сред вас без да се обиждате има неяснота какво е това обща медицина? Някои си мислят, че това е нещо просто. Който смята това моля да заповяда, ще му предложим да покрие текста по обща медицина. Оттук нататък колеги, трябва да има яснота.
Груповите практики не могат да бъдат насила въдворявани и не това е целта. Ние еднократно казахме, че това може би е начин, по който да се реши даден проблем. Проблемът в големите градове – да, но в малките населени места. Ние намаляваме, как да се групираме?
Предложили сме в Министерството на здравеопазването да стартира пилотен проект, в който съвместно със звената на „Спешна помощ”, както и други колеги, не само общо практикуващи, да опитаме да покрием тази необходимост в населените места, където има остра нужда от това. Терминът „неотложна помощ” хайде вече да избягаме от него, тъй като внася само неяснота. Объркване има както в лекарите, така и в пациентите.
Нека да възприемем друг термин и да ограничим ясно, задълженията кой какво прави, в кой интервал от време го прави? Същото се отнася и за неосигурените.
По отношение на специалността. Не са две години, четири години са нулевите години. За това моята молба към вас е, ако се взема мярка в това отношение срокът да бъде или три или четири години, с който да се удължи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам нещо да ви напомня, което е важно. В цел № 3, която предстои да разгледаме след малко, в точка 3 е записано: „Усъвършенстване на нормативна уредба на заплащане”, където е записано като задачи поетапно увеличаване заплащането на видовете дейност на общо практикуващите лекари и нещата са изредени.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по процедурата първо, към господин председателя, ако е възможно да ми давате думата когато искам, тъй като около час давате думата на тези, които не са искали думата.
Предлагам, да се концентрираме към същността на въпроса, който се разисква, а не да изпадаме с моето най-огромно уважение към всички общо практикуващи лекари и към отделните предложения и абзаци на това, което е предложено. Това са общо известни проблеми и на никой не е непознато. Да не изпадаме в такива детайли за 24 часови дежурство. Най-малко тези хора осем часа спят, така че няма как да оказват помощ 24 часа.
Колеги, предлагам да се съсредоточим и да бъдем малко по-делови, защото има опасност да осъмнем тук, ако продължаваме по този начин. Кой каквито конкретни предложения има, нека да ги казва, без да политизираме нещата и без да изпадаме в такива квалификации, обръщам се към доцент Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Василев, искам да ми кажете там където, както каза доктор Киров има решение за големите градове, защото хората сами ще се съюзят в практики. Как в стратегията е решен въпроса за това, защото вие казвате, че 24 часа не може да има на разположение лекар, защото поне осем часа трябва да спи. Къде е записано как в малките населени места ще се осъществи 24 часов достъп до медицинска помощ на населението? Къде е записано това?
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Доцент Щерев, с моето огромно уважение към вас, искам да ви кажа, че вероятно сте пропуснал да прочетете, че колегите които поемат такива практики ще бъдат специално стимулирани за тези райони. Тъй като у нас на всички е известно, че лекарите са не равномерно разпределени на територията на страната. По този въпрос именно е помислено. За това съществуват и т.нар. спешни центрове във всяка една община, които имат и такъв тип функции. Тези хора, които имат такъв тип практики ще бъдат стимулирани по определен начин, за да имат материален стимул да практикуват в тези райони.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да допълня, че в една стратегия не могат да бъдат записани такива подробности. В стратегията има точка за общо практикуващите лекари. Всичко, това което предлага доцент Щерев е прав и мисля, че никой не възразява срещу това, което казва, но се урежда с наредба, а не в стратегията. Как ще запишем в стратегията какво ще се прави в големите градове и какво ще се прави в средно големите, в малките, в селищните системи и т.н. Това е стратегия и се оправя въз онова на заложената точка и цел в стратегията с една наредба на Министерството на здравеопазването. Разбира се, тази наредба ще се съобрази с изискванията и практиката на общо практикуващите лекари. Общо практикуващите лекари имат ръководство. Не ни занимавайте с подробности. По този начин не можем да приемем тази стратегия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на точка 3, точка 4, точка 5, точка 6, точка 7 и точка 8.
Моля, който е съгласен да приемем тези точки, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Преминаваме към стратегическа цел № 1 – Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите.
Колеги, имате ли някакви възражения или предложения по Стратегическа цел № 1?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, по Стратегическа цел № 1 ние имаме няколко предложения. Едно от предложенията е прието.
Искам да ви прочета две предложения, които не са приети.
Първото предложение е, Министерството на здравеопазването да разработи специфична стратегия във връзка с демографската криза и състаряване на населението от гледна точка на планиране и преструктуриране вида на медицинските услуги, както и тяхното финансово обезпечаване.
Второто предложение е, специфичните стратегии за определени заболявания и приоритети, например онкологични заболявания, генетични и редки заболявания, туберкулоза, ХИВ, СПИН и други, да влязат като приложение към Националната здравна стратегия 2008-2013 година. Не виждам никакъв проблем.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Господин Близнаков, включени са.
От Министерството на здравеопазването имате ли някакви съображения по първото предложение на господин Близнаков?
ЕМИЛ РАЙНОВ: По първото предложение, което е уместно, но по-скоро би трябвало да бъде препратка към Министерството на труда и социалната политика. Колкото до второто предложение за по-малка стратегия към голямата стратегия за онко болните в момента се работи програма, която е за онко болните. Не виждам как бихме могли да правим тези неща като под стратегия, при условия, че се работи по програмата.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Те са отразени в работния план.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Кумчев, стратегическа цел № 1 е осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите, бих предложил в тази стратегия да се запише: „Осигуряването на средства за повсеместен скрининг по отношение на заболяването гърда, шийка на матката”. Това е едно изискване.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, това го има.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Няма го, къде е записано?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Записано е в плана за действие. Прочетох, го много внимателно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Добре. Не ви говоря за програмата, а за финансиране на тази програма. Няма правителство, което да не казва, че приоритет е профилактиката. На практика парите за профилактика колко са за тази година? Да каже професор Гайдарски, колко пари за профилактични програми има за тази година? Има 30 милиона лева.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ако прочетете внимателно, финансирането на всяка една от тези програми, ще видите за колко пари става въпрос. Тук никой не може да отговори точно колко са парите. По всяка една програма има финансова обосновка. Тези 30 милиона лева са съвсем други.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви кажа следното, ако рака на шийката на матката се открива в 45 на сто сред българското население в трети и четвърти стадий, а в европейските страни се открива в инсито стадий или първи стадий. Ако не се финансира такава профилактична дейност, жените ще продължават да се хващат в късен стадий. Тогава както е записано в книгата на специалист по онко гинекология, инсито карцинома, средната цена на лечението му е 300 евро в Европа и в България. Лечението на един случай при трета и четвърта степен карценом на шийката на матката е 30 хиляди евро. Тук става въпрос за икономическа обосновка. Как се харчат парите за здравеопазване. Дайте ги за профилактика, за да може да бъде по-евтино здравеопазването и да могат повече хора да бъдат засегнати.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Доцент Щерев, за двете заболявания, за които пледирате има програма и за рака на шийката и за гърдата. Има точно определени средства и може да проверите. В Министерството на здравеопазването ще ви кажат точно колко пари са отпуснати. Има програми и за двете заболявания.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кой финансира тези програми?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, по стратегическа цел № 1 имате ли други съображения?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, чисто редакционно или от гледна точка на българския език, тук се промъкнаха някаква детерминанти. Сигурно е важно от някаква гледна точка да има тези детерминанти. Може ли техният създател да подскаже какво има предвид с даване и поддържане на база данни, за здравето на населението и неговите детерминанти.
Можем ли да се опитаме вместо детерминанти да запишем нещо по-разбираемо и по-малко чиновнически да прозвучи?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля вносителят да ви отговори?
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, под детерминантите на здравето, се има предвид, че здравето има детерминанти. Предвижда се създаване на база данни за здравето на населението и за детерминантите, които определят здравето на населението. Най-общо това са външните фактори, като вода, почва, химически вещества. Има такива детерминанти и изменения сега и регистри, но се предвижда една голяма база, която да обхваща всички тези детерминанти, не социални а изразени във физически и други качества.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Великов, в окончателната редакция това може да се направи.
Уважаеми колеги, надявам се, че дискусията по стратегическа цел № 1 приключи.
Моля, който е съгласен със Стратегическа цел № 1 – „Осигуряване и условия за промоция на здравето и профилактика на болестите” да бъде приета, да гласува?
- „За” – 12.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Преминаваме към Стратегическа цел № 2 - „Предоставяне на гарантиране на здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях”.
Моля, за вашето становище?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам чисто редакционно предложение, става въпрос за чистотата на българския език – касаеща, „Усъвършенстване на нормативната база уреждаща правата на пациентите и усъвършенстване на нормативната база свързана с медицинската експертиза и работоспособността”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми доцент Кумчев, нашите анализи в Българска нова демокрация, които са и на базата на изследвания, които проведохме са, че приблизително около половин милион български граждани нямат достъп до медицинска помощ. Поради факта, че не могат да си доплатят за съответно лечение. Да не говорим за това, че някои хора нямат възможност дори да пътуват.
В този смисъл отхвърлянето на закона, който предложихме за доплащането, с доплащане от страна на държавата, формиране на фонд за социално слабите, е форма за това да продължават български граждани да нямат достъп до медицинска помощ.
Във връзка с това, ако говорим за осигурен достъп до здравни услуги, трябва да регламентираме доплащанията в здравната система на България. Когато регламентираме тези доплащания всички български граждани, които не могат да доплащат и докажат това, държавата да поеме функцията за това. Никой лекар няма да работи ангария на тези или онези управляващи и да поема някакви задължения, които не са осигурени финансово.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Този въпрос е решен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кажете, че този въпрос е решен по телевизията или по радиото, че държавата доплаща на всички български граждани, тогава да видите какво ще ви кажат българските граждани.
В стратегическа цел № 2 трябва да бъдат уредени доплащанията, които правят българските граждани в плащанията в лечебните заведения от Националната здравноосигурителна каса. Ако този въпрос не бъде уреден, не може да се изпълни цел № 2 – осигурен достъп за гарантиране на здравни услуги.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, вие правите предложение да влезе доплащането, как да разбирам?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да влезе като задача и нормативно да бъде уредено в Плана за действие.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, ще помоля точно да кажете предложението си, за да бъде записано в протокола.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Законово уреждане на доплащанията в лечебните заведения с организирането на доплащането на социално слаби граждани от държавата.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, моля който е съгласен с предложението на доцент Атанас Щерев, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – 3.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, в проекта за стратегия на страница 36 – усъвършенстване на системата за акредитация мисля, че някъде е полезно да отбележим, че тези промени в нормативната уредба… Хубаво е всичко това да стане и в съответствие с международните изисквания или стандарти.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Записани са като стратегическа цел № 8.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля, който е съгласен със стратегическа цел № 2, да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Преминаваме към разглеждане на Стратегическа цел № 3 - „Подобряване на извън болничната медицинска помощ”.
Колеги, моля за вашите становища по предложенията, които имате по текста?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам редакция в точка 2 – оптимизиране на дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ. В този текст е заровен един много рисков момент свързан с горната граница на броя на пациентите, защото колкото и да има хляб в тази идея нейното реализиране ще сътвори повече бели отколкото проблеми ще реши.
Предлагам следната редакция: „Въвеждане регламент за оптимизиране броят на пациентите обслужвани от един общо практикуващ лекар”. Ако е понятието „горна граница” лично аз не бих го подкрепил в този вид.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Моля за становище вносителите?
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, тук е записано ясно: „регламент за горна граница”, а не „горна граница” с това понятие „регламент за горна граница” се предполага и предвижда създаването на нормативен документ. Ако вземем общо практикуващите лекари в отделните региони на страната понятието горна граница за всеки от тях ще бъде различна.
Предложението на доктор Йорданов според мен е неясно към този момент, защото не мога да възприема точно „регламент за оптимизиране”. Регламентът за горна граница ни позволява точно да оптимизираме нещата свързани с броя на записаните пациенти при общо практикуващ лекар в зависимост от ситуациите. Зависи от конкретните особености на всяко място.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Във връзка със следващата стратегическа цел искам да кажа, че едва ли регламент за някаква горна граница макар и в различни региони на страната е правилният подход.
Според мен, ако се приеме след една задълбочена дискусия, че има три вида семейни лекари или семейни лекари, тогава трябва да се заложат различни изисквания към тези лекари. Когато говорим за различни изисквания тогава ще дойде регулацията от само себе си без да се залагат регламенти. Тук искам веднага да се насоча към третата стратегическа цел. Това е връзката между семейните лекари и спешната медицинска помощ. Тук трябва да се заложи на това асиметрично развитие на държавно финансираната спешна медицинска помощ. Колкото е по-голям града, толкова по-малко средства са необходими. У нас е точно обратно. В отдалечените региони ние казваме, мобилни екипи, и добре развита спешна медицинска помощ. Спешна медицинска помощ защото не по километри, а по време, за колко време може да се достигне до един пациент. За това като имаме предвид нашата инфраструктура са необходими големи средства. Това трябва да се заложи в стратегията. Не става за една година и с един бюджет. Ние възлагаме на общо практикуващия лекар в отдалечени региони на страната невъзможни за осъществяване задачи. Той разбира се като е с вързани ръце има оправдание за това. Няма пари и техника, няма кой да му помогне. Оттам нататък няма как да се решат тези проблеми.
Смятам, че връзката е именно тук – да ги разделим и в стратегията да кажем, че тези общо практикуващи лекари имат различни задачи. Ние ще им поставим различни изисквания. Разбира се, това ще доведе до различен брой обслужвани от тях пациенти и ще ги подпомогнем с държавните структури и ресурси чрез спешната медицинска помощ и специалистите, за които държавата ще осигури ресурс. Иначе няма да може да стане. В селския район да се чака някой да плати на специалиста. От друга страна специалиста да отиде без да му бъде заплатено е също толкова очаквано.
Според мен, тези неща имат място в една стратегия защото не могат да се свършат за два, три месеца или за една година. Те са въпрос на развитие на системата. Ако има разбиране за това трябва да бъдат заложени.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да прекъснем дискусията по точка първа, тъй като спорът е безкрай и да преминем към разискване по точка 2, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Предлагам да подложите на гласуване предложението.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги работата по тази стратегия показва, че трябва да има много задълбочена дискусия и наистина да набележим стратегически задачи, ако искаме да върши работа в бъдеще. Ако искате наистина да се свърши някаква работа, а не да се изпълни дадена задача, да приемем стратегията, защото трябва да има такава. Трябва да се погледнат в основата нещата по тази стратегия и най-добре е се продължи с дискусията, за това правя обратното процедурно предложение, защото в този вид, ако отхвърляте едно след друго предложенията на опозицията вие изпадате в ситуация, в която искаме от един скопен бик да получим телета. Няма да получат нищо българските граждани от тази стратегия. Трябва да има мощ стратегията, решения и стратегически послания. Необходимо е да има неща, които могат да станат и да се заложи финансиране в тази стратегия. Иначе всичко това ще бъде един празен документ, който след като го прочетете на вашия пленум, след това от никой друг няма да се прочете.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение направено от Симеон Василев за прекратяване дискусията по Националната здравна стратегия, до тук и да преминем към разглеждане на точка 2 от дневния ред.
Моля, който е съгласен с това процедурно предложение, да гласува?
- „За” – 8.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Какви са моите съображения в това отношение.
Вече десет години Законът за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина работи, за съжаление обаче през тези десет години се вижда, че има нужда в този закон да се внесат някои промени, особено с примера, който се случи през тази година. Вие знаете, че на 28 април 2008 година изтече мандатът на УС на БЛС. До този момент няма никакви индикации, че УС на БЛС има намерение да свиква лекарски събор и да си проведе съответните избори. В тази връзка предлагам законопроекта, на който имате копие. Моля да вашето становище.
Господин Щерев, ще помоля и вие да представите вашият законопроект, за да може да се разглеждат едновременно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, съвсем на кратко искам да кажа, че със Закона за съсловните организации на лекари и лекари по дентална медицина беше заложен един демократичен принцип, който беше продължен по-нататък със законите за фармацевтите, за медицинските специалисти. Всичко това създаде една добра нормативна база в България, за действия на тези неправителствени организации, които се явяват коректив на управляващите. Явяват се партньор в Националната здравноосигурителна каса с подписване на Национален рамков договор. По редица причини няма да продължавам изложението за това, три години не беше подписан Национален рамков договор. Не смятам, че причината е в съсловната организация на лекарите, но това е друга тема.
С тази промяна се налага едно администриране в съсловните организации на лекари и стоматолози, което според мен нарушава едни демократични норми, които са в приетите закони преди години.
Смятам, че настъпилите промени, настъпилите не съответствия на устава на организацията и на закона от страна на БЛС не провеждането на областните събрания и на събора, да действително това е нарушение на устава. Би трябвало да се уреди практика, която да дава сигурност за това ,че законът и Устава на БЛС ще бъдат изпълнени. В този смисъл според мен е правилно да се заложи постановката, че членове на организацията в определен брой или определен брой колегии могат да сезират съда там където е регистрирана организацията, в случая Българския лекарски съюз е регистриран в Софийски градски съд, и оттам съда да постанови свикване на събора. По този начин ще се премахне възможността за нарушаване на закона и устава и от друга страна няма да се наруши един демократичен ред, без да се намесва изпълнителната власт в работата на една неправителствена организация.
Смятам, че свикването на събора от страна на министъра както е във вашия законопроект доцент Кумчев, това е нарушение на демократичните норми и ще срещне не одобрение от страна на лекарите в страната и може да има още по-лоши последици в бъдеще.
Още веднъж пледирам и казвам за свикване на събора. Предлагам да се прецени дали е нарушен законът от съответния независим съд в случая Софийски градски съд. Никога който и да е чиновник, бил той и министър, няма право да се намесва в работата на неправителствени организации. Това е свещен принцип на демокрацията.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имате думата за становище?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, като първоначална позиция бях политически склонен да отхвърля този законопроект. Разглеждайки целият смисъл на едно такова предложение, включително и с моите колеги от СДС, включително онзи ден разговарях и с доктор Кехайов и доктор Кумчев, а преди малко с изненада разбрах, че доцент Паница е на същото мнение, ще подкрепя законопроекта в тази част, която гарантира спазването на закона.
На първо място, искам да декларирам, че съм един от хората, както и доцент Щерев, които бяхме възстановители на Българския лекарски съюз, като бяхме делегати на възстановителния събор през 1990 година. В Пазарджик бях един от основните хора, които възстановявахме съюза. Хора като мен е добре да вземат позиция за да покажем следните неща. За нас Българският лекарски съюз е не просто съсловната ни организация, а е една от националните гордости на България, тъй като ще повторя, че това е вторият лекарски съюз в Европа, след английския създаден през 1901 година, който показа, че в България има демокрация от много време, а не от нас сега новите демократи.
На второ място, трябва да кажем, че Българският лекарски съюз освен голямата си история и големия си престиж, който притежава трябва да носи с чест и своите отговорности. Тук следва да отбележим, че с нарушаването на Устава на БЛС днес не просто се нарушава един устав, а се създават предпоставки за дискредитиране на тази много важна гражданска и професионална организация в очите на обществото.
Според мен, е недопустимо който и да е начело на БЛС да нарушава уставните разпоредби поради следните много опасни причини:
Неспазването на закона от Лекарския съюз и неговото ръководство и дискредитирането на тази организация създава предпоставки други органи и партньори да се измъкнат от отговорността. Тук искам категорична да кажа, това че в България три години вече е денонсиран договорният процес е отговорност не на НЗОК, а на управлението на страната. Националната здравноосигурителна каса вече е превърната в един пряк инструмент на министъра, на правителството и на управляващото мнозинство и не може управлението на страната да си измива отговорността, нито с НЗОК, нито с финансовия министър, както вчера отправих апел в пленарна зала. За това според мен, ръководството на лекарския съюз днес пое една непоносима отговорност и ще продължи да я носи, защото днес от 28 областни организации над 20 искат не просто свикването на събор, а искат радикалната смяна на ръководството на Българския лекарски съюз, защото допусна да сложи инструмента в ръцете на управлението днес, да си измие ръцете и да прехвърли отговорността, което е недопустимо. Единственото нещо, с което няма да се съглася в този проектозакон е предложението на вносителите да се детерминира мандат. Тук доцент Щерев е абсолютно прав, не може държавата да терминира мандатите, колко години ще бъдат, колко на брой и т.н. Отново повтарям в заключение държавата без значение от сегашната конюнктура е в правото си да направи така, че законът да бъде спазен и за мен в рамките на допустимото, на морала, на закона и на почтеността министърът като отговорен фактор за националната здравна политика когато са нарушени нормите на устава на лекарския съюз той само да насрочи дата за провеждане на този събор като всички други правомощия, отговорности остават в ръцете на БЛС.
Завършвам със следното, на лекарския съюз не управляващите днес, а ние преди десет години дадохме не просто правото на сдружаване в една съсловна организация, а превърнахме Българският лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България тогава в двете професионални организации, които са институционализирани да преговарят за здравето и живота на българите като правят НРД и управляват милиардите, които са в Националната здравноосигурителна каса. Това не е просто елементарно подреждане на съсловните организации, за това смятам, че не би трябвало да бъдат притеснени председателите на другите съсловни организации, като на фармацевтите и редица други, защото специално Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България са институционализирани професионални организации, които изпълняват ролята, която държавата до преди тяхното създаване играеше 100 процента, днес тези пълномощия и отговорности са прехвърлени в ръцете на двете съсловни организации, които формират десет членния екип, който заедно с 10 членния екип на НЗОК преговаря за нашите пари, за здравето ни, т.е. за нашия живот и за нашето здраве ежегодно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да припомня, че ние сме на първо четене и говорим за философията на проектозаконите. Между първо и второ четене, ако има детайли ще бъдат оправени.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин председател, искам да направя едно уточнение във връзка с изказванията, които бяха направени относно статута на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Това са части от Решение № 29 от11 ноември 1998 година по Конституционно дело, което е било образувано точно по повод на Закона за съсловните организации на лекарите.
Първото, което приема Конституционния съд и става част от нормативната уредба на България е, че това не е юридическо лице с нестопанска цел. За него не важат правилата на чл. 44 от Конституцията. Това е публично правна организация, това е корпорация на публичното право. Това е институт на публичното право, който е създаден от държавата с функции, които са били държавни и са делегирани от държавата. Това са три функции: организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо лекари и стоматолози. Свързано е и с решения от практиката на Европейския съд, които са цитирани.
Второ, защо са делегирани тези функции. Делегирани са във връзка с упражняване задължението на държавата по чл. 52, ал. 3 от Конституцията, да закрилят здравето на гражданите и да им осигури качествено и добросъвестно медицинско обслужване. Тук е записано, че тези функции могат да се възложат на държавни служители, които биха могли да разполагат със същата компетентност. Оттук идва въпросът – когато тези функции, които са възложени на лица, които не са държавни служители и не се изпълняват кой е органът, който би ги изпълнил и в същност би изпълнил тези правомощия. Органът, който упражнява държавната политика в тази област е министърът на здравеопазването.
Предложението на доцент Щерев е правилно, но важи за юридическите лица с нестопанска цел и за политическите партии.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние сме в една ситуация, когато наистина с поведението си УС на БЛС нанесе непоправими щети на тази организация. Не съм съгласен да се използва това нещо, за да може да се наложи държавна регулация, защото искам да ви кажа доктор Колчаков, че министърът няма само да определи датата на събора и да се скрие някъде. Той ще дойде, ще го ръководи този събор и т.н. След като законът му дава право на това, едва ли е решение на въпроса. Как си представяте, в немската камара да дойде един чиновник или член на правителството и да дава указания на лекарите как трябва да изпълнят своите задължения.
От една страна, нарушаването на закона е факт. Дайте да го решим по един демократичен начин. Дайте да поставим в закона задължения законът да се спазва. Законът не се спазва и когато не се спазва има оторизирани органи, които ще кажат, че не се спазва закона и това е независимата съдебна власт.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доцент Щерев, в параграф 5 на нашия закон, ако мога така да се изразя, е записано точно: „В срок до 21 декември 2008 година УС на БЛС, чиито мандат е изтекъл на 28 април 2008 година свиква и провежда Събор на БЛС”. Ако са в състояние до тази дата да го направят, няма никакъв проблем. Това, което се случи през тази година с този управителен съвет, напълно съм съгласен с вашата квалификация към тях, вече премина всички обществени и социални граници, поради което се налага законодателно решение.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не възлагайте задачи на един орган, който се е компрометирал. Залагайте на закона. Законът трябва да бъде изпълнен. Този орган не трябва да зависи от неговата воля, дали ще се събере до дадена дата, а става въпрос за налагане на това, законът да бъде изпълнен. Законът да бъде изпълнен без да се нарушават демократични норми. Това е изключително важно. Намесата на министъра на здравеопазването в работата на една съсловна организация с „добрата цел” да се спази закона, но намесата на изпълнителната власт е лоша практика. Казвам ви, че това ще доведе до лоши резултати и за в бъдеще.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, очевидно е, че и двата законопроекта решават този конкретен случай, но по различен начин. С оглед на това, че имаме една съсловна организация, която има известна независимост и ние би трябвало вероятно да бдим тази независимост да се запази, смятам, че бихме могли да подкрепим и двата законопроект стига това технически да е възможно.
Разбира се, аз ще подкрепя законопроекта предложен от народния представител Атанас Щерев, мисля че все пак съда действително може да бъде един гарант за спазване на закона в този случай и да се постигне едно компромисно решение между положението, което е в момента, което е сравнително по-крайно от гледна точка на намеса на изпълнителната власт в една съсловна организация, какъвто е законопроектът предложен от доцент Тодор Кумчев.
Бих задал следният въпрос към юристите, които са навлезли в тази проблематика. Има ли други случаи когато се възлага с изменение в някои от законите за съсловната организация, някаква каквато и да е била, да има такава намеса на изпълнителната власт, или това ще бъде прецедент, който може би не е съвсем правилно и точно ние да подкрепим? Юристите смятат ли, че със законопроекта предложен от доцент Щерев, това което ние искаме да има – върховенство на закона, същевременно и да се проведе съответният конгрес и т.н., със законопроекта на доцент Щерев това също не се ли решава, макар че може би малко по-бавно отколкото тук е написано, включително и в параграф 5? Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, мога да допусна какво биха отговорили юристите, но поради това, че и в двата законопроекта се прави опит да бъде уреден въпрос, който така или иначе законодателят не е успял да уреди още през 1998 година, когато е създаден Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Понеже в цялата законодателна практика досега ние пропуснахме да внесем тези корекции, които биха решили в една предварителна фаза възможни хипотези. Едната от възможните хипотези е какво се случва когато този законов кентавър, т.нар. без да влагам ирония какъвто е Българският лекарски съюз на практика не е нито човек, нито кон в момента. Защото, припомням ви историята. През 1990 година в законодателството, в което имах честта да участвам се направиха законодателни промени, с които беше възстановен БЛС, но той беше възстановен по Закона за лицата и семейството. През 1998 година беше създаден нов стар лекарски съюз, на който бяха вменени публично правни функции. Една важна мярка, която важна мярка имаше за цел в тази триада задължена да провежда реформата да има един субект представляващ българските лекари с достатъчно тежест.
От този период в тези десет години моите виждания бяха, че лекарският съюз трябваше да изпълнява три основни функции, каквито му бяха вменени по закон, едната беше да защитава професионалните права. Другата да участва в продължаващото обучение. Третата в саморегулиращи дейности.
Има един инстинкт на нашето несъвършено демократично развитие, всяка една организация, която си избере управителен орган, вместо този орган да изразява, до координира и да представлява съсловието много иска да управлява. Искайки много да управлява, иска да управлява колкото си може по-дълго. Трябва да направим опит чрез закона този инстинкт да бъде ограничен, защото той е непоправим, ако очакваме само морално етични подбуди да доведат до самоорганизация и саморегулация.
Правя едно напомняне същите тези структури към, които сега имаме основателни претенции, управителни, доведоха до там, че при действащ закон, в който функциите на главния секретар са ясно регламентирани, той беше превърнат в един общо взето изпълнител на волята на председателя, на който в закона са разписани съвсем други права и задължения. Ролята на Управителния съвет, ролята на Националния съвет, това са неща, по които не искам да влизам в дълбочина и да ги коментирам, защото би изглеждало като намеса, но в крайна сметка във фокуса на общественото внимание вече фигурира една съсловна организация, която започва да губи своят престиж, но тук категорично няма да се съглася, че един министър, който и да е той може да наложи на това съсловие своята воля. Никога няма да го постигне.
Вярвам, че съсловието с една малка законодателна помощ, би могло да стартира промени, които биха довели до неговото наистина саморегулиране и да вземат превес тези хора, които не искат да управляват за да продават влияние, а искат да изразяват, координират и представляват българските лекари, които заслужават по-добри дни и перспективи.
Ще подкрепя и двата законопроекта.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Съвсем на кратко под формата на реплика на доктор Йорданов и на доцент Атанас Щерев, мисля че е добре да кажем с две думи това, което ни обединява и това, което ни различава. Съвсем схематично искам да напомня какъв е смисълът на това, което сме направили преди десет години с БЛС. Това е смисълът България да става демократична. България по времето когато се управляваща от една партия и ресурсите и правомощията всичко беше в ръцете на централизираната тоталитарна държава. Една от стъпките, която ни демократизира и върви по европейския принцип на субсидиарност прехвърлящ държавни възможности, отговорности и функции на бизнеса, на гражданите, на неправителствени организации. Стъпката да институционализираш лекарския съюз е стъпка за демократизация на България. Ще ви кажа още две неща, които според мен са много важни. Днес Европа прави т.нар. аутсорцинг. Работи, които се извършва от администрацията се казва, че тази работа се върши от администрацията за толкова пари. Има ли в обществото някой извън администрацията да свърши тази работа за по-малко пари или с тези пари да свърши повече работи? Англия е на първо място по аутсорцинг. Прехвърляш дейност.
На второ място, това което като кмет и общински съветник съм виждал, една демократична държава се демократизира като прехвърля правомощия и отговорности от държавата на общините – децентрализация. Какво става когато този процес закъса или заболее. Тогава държавата е в правото си да рецентрализира. В момента не искам да кажа, че ние правим такава стъпка на рецентрализация и одържавяване на правомощия, които сме дали. Ще напомня на доцент Щерев, който много уважавам и 90 на сто от вижданията ни са близки, но ние не поставяме принципа на това, което разбираме, т.е. започва дистанционно управление на лекарския съюз от министъра. Не, министърът се включва в действие само когато не се изпълнява устав на една институционализирана организация. Ако искат да бъдат така добри да получат цялата свобода и правомощия, няма да допускат нарушение на устава.
На трето място, не може ние да приемем, че това предложение в законопроекта е министърът да организира и да председателства. Не, министърът само назначава дата. Вътре е записано, че управителните органи остават във функция докато се изберат нови. Цялата форма на управомощяване от държавата на лекарския съюз остава. Тази опасност, която той вижда според мен не съществува. Така, че аз абстрахирайки се от временната политическа конюнктура съм абсолютно съгласен, че държавата, която е прехвърлила функции, правомощия и отговорности на една съсловна организация, когато не ги изпълнява е в правото си да ги поеме временно и да ги пусне отново в момента, в който организацията влезе в законови правомощия. Казусът е абсолютно ясен. Не ми пука, че в СДС ще ме разпънат на кръст, че подкрепям законопроект на доктор Кумчев, защото ние трябва да започнем да разсъждаваме като трезви хора на базата на почтеността, на закона и да не политизираме неща, които не са политически.
ХАСАН АДЕМОВ: Харесвам това, което каза доктор Колчаков. Искам да му припомня само един случай при подписването на втория рамков договор. Тогава, тъй като стоматолозите не бяха съгласни с условията на рамковото договаряне доктор Китов и Димитър Игнатов внесоха един проект, с който намалиха бройката на представителите на стоматологичния съюз, с която намалена бройка може да бъде валиден рамковия договор. Тогава се промениха решенията и това беше насилствен ход. Опитът да се въздейства върху съсловието понякога е сполучлив както беше в този случай. Да се надяваме, ако говорим единствено и само за това да бъде насрочена датата и нищо повече да не прави министъра, тогава съм съгласен. Около това се обединяваме и мисля, че това е логиката. Има нещо друго, от сега мога да ви каже, че управителният съвет досега независимо от това, че министърът ще насрочи събора, ако не пожелаят да организират събор оттам нататък какво ще стане? Какви са гаранциите тогава? Да не изпаднем в друга хипотеза. Какво става с тези четири или пет областни организации, които не са провели събори. Кои ще бъдат делегатите. Това написано ли е някъде?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Важат старите делегати.
ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли колко вида делегати има, едни които са избрани на едното, другите на второто или на третото. Ако някой може да каже кои са легитимните кандидати.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да попитам, тъй като доктор Колчаков, който уважавам и смятам, че споделяме с него много неща. Доктор Колчаков, изобщо не се спря върху законопроекта на доцента Атанас Щерев, нима толкова много е харесал предложението на доцент Кумчев, че не вижда нищо рационално в законопроекта на доцент Щерев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Райнов, бихте ли казал какво е становището на Министерството на здравеопазването по единия и другия законопроект, след което ще преминем към гласуване.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, Министерството на здравеопазването подкрепя законопроектът предложен от доктор Тодор Кумчев и група народни представители.
Министерството на здравеопазването не подкрепя законопроекта предложен от народния представител Атанас Щерев, защото предвидените с проекта правомощия на Софийския градски съд, съответно окръжните съдилища да свикват събор на БЛС и конгрес на БЗС, съответно общи събрания на районни колегии на лекарите и лекарите по дентална медицина противоречат на действащия Закон за съсловните организации на лекари и лекарите по дентална медицина.
Считаме, че тези органи на съдебната власт не биха могли да имат правомощия за свикване на органите на съсловните организации, доколкото те не са имали правомощия във връзка с учредяването им. Благодаря ви.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Ще помоля да дадете думата на Българския зъболекарски съюз, за да изразим нашето становище.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Становището на Българския зъболекарски съюз е раздадено на всички народни представители. В последния абзац на становището е записано съвсем ясно и точно, че вие подкрепяте този законопроект.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми колеги, мисля че и двете предложения на доцент Кумчев и на доцент Щерев имат резон и преследват една и съща цел. Да накарат УС на БЛС да свика Национален събор. Тук има нещо друго. В предложението на доцент Щерев последното изречение е много опасно. При разглеждане на искането съда се основава на спазване на изискванията на Уставите на БЛС и БЗС. Ако в устава е включено нещо, което противоречи на закона, какво ще стане?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не може да бъде.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тогава могат да си отлагат събранията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уставът е регистриран в съда и отговаря на закона. Това, което казвате е изключено.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Разбира се, могат да сложат каквото искат в този устав. Това е положението.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване Закон за изменение и допълнение на закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина внесен от доктор Тодор Кумчев и група народни представители.
Моля, който е съгласен да се приеме този законопроект на първо четене, да гласува?
- „За” – 15.
- „Против – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина внесен от доцент Атанас Щерев.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 6.
Не се приема.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да прекратим разискванията и да свикаме извънредно заседание на 12 ноември 2008 година в сряда, за да продължим дискусията по Националната здравна стратегия.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще уточним този въпрос допълнително.
Уважаеми колеги, закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 17,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/