Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 131

Днес, 4 декември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 04.11.2008 г. – първо гласуване.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21.11.2008 г.
- Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-148, внесен от Антония Стефанова Първанова и Ива Петрова Станкова на 25.11.2008 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерски съвет на 02.12.2008 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването

Стенографски запис




П Р О Т О К О Л
№ 131

Днес, 4 декември 2008 г. от 15,00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-130, внесен от Борислав Димитров Китов на 04.11.2008 г. – първо гласуване.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-145, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и група народни представители на 21.11.2008 г.
- Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 854-01-148, внесен от Антония Стефанова Първанова и Ива Петрова Станкова на 25.11.2008 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 802-01-93, внесен от Министерски съвет на 02.12.2008 г.


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Днес имаме за разглеждане четири законопроекта, касаещи проблемите на Закона за здравето. Много ви моля да бъдем съсредоточени, да запазим внимание, за да можем да свършим работа.
Колеги, ща започнем обсъждане на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Предвид провеждането на някои разговори бих искал да помоля госпожа Антония Първанова да изкаже мнението си, защото с оглед постигане до края на годината на определен резултат имаше други възможности. Заповядайте госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, тук става въпрос за чисто правно-техническа процедура, тъй като с доктор Ива Станкова сме внесли в деловодството за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, чрез който не се правят никакви поправки на други членове в закона с изключение на създаване на раздел ІІІ-а, фонд „Асистирана репродукция”. Това е във връзка с гласуваните от Народното събрание 10 милиона лева от излишъка, които би трябвало да бъдат прехвърлени към въпросния фонд. Тъй като към момента на гласуване фонда не беше създаден очевидно се налага парламента да предприеме стъпки, по които да създаде фонда към който вече са гласувани 10 милиона лева от излишъка.
Предвид на факта, че се намираме между първо и второ четене от Закона за държавния бюджет за 2009 година където също са предвидени средства за фонда и предвид на факта, че ако до края на календарната 2008 година не бъде приет изменението в Закона за здравето, с което се създава фонда, парите от излишъка ще се наложи да се върнат обратно в държавния бюджет, тъй като няма по смисъла на Закона за бюджета да се водят за изразходване в рамките на бюджетната година. Поради това се налага да използваме тази правно-техническа процедура, при която Комисията по здравеопазване може да гледа на първо четене и съответно да гласува този законопроект, след което разбира се с добра воля и общо съгласие, т.е. с консенсус ние с доктор Ива Станкова сме готови да изтеглим законопроекта и същия обсъден и гласуван на първо четене в комисия да бъде внесен като поправка за второ четене през Закона за държавния бюджет за 2009 година. Разбира се, ако това бъде решението на комисията, какъвто е резултата от заседанието днес. С това съответно се спестява времето за разглеждане. Ако четирите законопроекта от заседанието днес, каквато е процедурата бъдат приети и обединени комисията, тъй като става въпрос за тежко законодателство има необходимост повече от една седмица, може би две седмици за правене на предложение и това ще стане след Нова година, което автоматично означава, че 10-те милиона лева от излишъка ще бъдат загубени. За да отделим този ЗИД на Закона за здравето от процедурния ход на останалите три законопроекта ви предлагаме този технически маньовър, където днес ние да разгледаме закона на първо четене и евентуално, ако има към него предложения ще бъдем отворени да ги приемем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, може би наистина така ще бъде по-добре, защото е пълен абсурд да създаваме нова глава, само защото създаваме един фонд за едно заболяване. Би следвало да се запише в Закона за здравето, създава се фонд, който действа с разпоредба на министъра на здравеопазването и оттам нататък нещата стават ясни. Такъв текст може да влезе и в бюджета госпожо Първанова. В този вид не може да влезе в бюджета?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Господин председател, искам да допълня, тъй като предвид на тази процедура днес с доктор Ива Станкова, новото предложение към Комисията по бюджет и финанси за промяна в бюджета между първо и второ четене сме събрали 60 подписа от народни представители, с което мисля, че при такава сериозна подкрепа няма да има проблем в пленарна зала и в Комисията по бюджет и финанси.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, наистина сме изправени пред една уникална процедура, защото правим предложение между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет без да сме разглеждали този текст на първо четене. Сега го разглеждаме в рамките на друг закон и на друга комисия, след като е гледан на първо четене. Аз го подписах и станах част от този проблем, но си давам сметка, че този текст, който трябва да влезе между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет трябва да бъде много по-кратък, така както каза председателя Борислав Китов, но има друга подробност. Отдел „Правен” в лицето на Маргарита Йорданова разписаха една много сложна процедура с управителен съвет. За това не исках отначало да го подпиша, но сега за да помогнем тези пари, които вече сме ги гласували от излишъка, за да могат да влязат по някакъв начин във фонд, разбрах че една такава процедура се подкрепя и от Министерството на здравеопазването, за това си позволих да позволих идеята, а не начина, по който това е разписано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, въпросът е следният, да вкараме ли един текст, който в Закона за държавния бюджет да промени Закона за здравето, който да бъде единствен и не така разписан и да казва, че се създава този фонд и да даде право на министъра с наредба, защото не бива да разписваме всички фондове, как ще действа този фонд. Може би, е необходимо да се запише само текст, че се създава и за какво е и с наредба на министъра да се запише как работи. Ние не можем за всяко заболяване да създаваме глава.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма да е необходимо да се гледа на първо четене.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че не е необходимо да се разглежда на първо четене.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, застъпвам едно малко по-различно мнение, но по-скоро е в подкрепа на този маньовър, както го нарече доктор Първанова. Разбира се, ако комисията приеме, да разгледаме тук това, което е предложено от колежките Първанова и Станкова.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Страхувам се, че няма да го подкрепим така както е предложено. Опитвам се да ви го кажа по заобиколен начин.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Китов, извинявайте, но вие сте председател отдавна и парламентарист още по-отдавна. Днес бихме приели духа на това, което се предлага, това е първо четене. Това, че след това може да се съкрати както каза доктор Адемов, също е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, започваме с разглеждане на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Право на госпожа Първанова е да каже, дали го изтегля за да го внесе, което не казва. Правилника на Народното събрание ни задължава да го разглеждаме.
Колеги, по силата на внесените законопроекти това, което аз съм внесъл е параграф единствен. Направено е след като съм провел консултации със синдикатите и включително по предложение на здравната федерация на КНСБ.
Знаете, че в Закона за здравето се запазват правата на хората, които се занимават с обществено здравеопазване. Те не губят правата на лекари. Разбира се, би следвало да се разшири с хората, които са в здравното осигуряване, което също е част от общественото здравеопазване, но все пак трябва да бъде разписано по-точно и след като се консултирахме със специалисти предлагаме на вашето внимание да разширим тази категория хора, защото аз съм убеден, че колегите, които работят в НЗОК, които работят и ще работят в частните здравноосигурителни фондове са част от общественото здравеопазване.
Колеги имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Определено, твърдо подкрепям предложения от доцент Китов законопроект, тъй като България е единствената страна, където специалистите по обществено здраве и хората работещи в здравното осигуряване и в общественото здраве, които също се занимават със здравна политика или въобще обслужват други дейности свързани в здравния сектор със здравен мениджмънт и обществено здравеопазване не се считат за специалисти практикуващи в областта на медицината.
Мисля, че трябва да приравним нашите разбирания в областта на здравеопазването с европейските. Твърдо заставам зад един такъв проевропейкси дух, с който Борислав Китов предлага да се промени Закона за здравето.
ИВА СТАНКОВА: Господин председател, това е само като потвърждение на току що казаното. Нашата парламентарна група и лично аз ще подкрепим това намерение, защото си спомням, че още преди две години ставаше въпрос за това. Спомням си, че вие бяхте повдигнали въпроса. Поради тази причина смятам, че това е изключително удачно. Етично е и от тази гледна точка по отношение на колегите. Ние подкрепяме законопроекта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Въпросът изглежда много ясен и аз също ще го подкрепя.
Господин председател имам само един въпрос, прави ли се някаква разлика между медицински стаж, който вероятно по този начин ще бъде уреден и стаж по специалността, което вероятно системата на здравноосигурителните фондове не винаги може да се смята, че наистина се полага стаж и по самата специалност. По този въпрос има ли някакъв нюанс?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доцент Великов, тук не става въпрос за специалност, а за специалността „здравеопазване”. Защото те работят обществено здравеопазване. Не бива да губят правата си като лекари. Тук не става въпрос за тясна специалност. Тясната специалност е нещо съвсем друго.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, съвсем удачно беше поставен въпроса защо сте го изпуснали навремето? Потвърждавам, че това е едно разумно макар и закъсняло търсене на решение на един пропуск в следствие, на което ние ще подкрепим предложението.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, необходим и навременен акт е този текст. Защото, наистина от кръга на лицата чиито стаж по специалността „лекар” или като здравен специалист спира да тече, ако четем буквално закона в сегашния му вид. Подкрепям идеята ви, но смятам че може би трябва допълнително да се прецизира кръга на лицата, които могат да отговарят на тези условия. Имайки предвид Закона срещу конфликта на интереси и дебатите около него във връзка с лекарите, които са в парламента и например, участват в работата на Комисията по здравеопазване, там също може да увисне такъв въпрос – два мандата. Ако законът във вида, в който някои наши колеги предлагаха да мине на практика се оказва, че дори и членове на Комисията по здравеопазване са изключени от този кръг на хора, които били два мандата член на комисията, и аз задавам въпросът - Той попада ли или не попада?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, попада.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Не е много ясно.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако внесете на второ четене нещо като поправка.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: За това говоря да се прецизира кръга. Подкрепям идеята с разширяване на кръга на лицата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нашата работа е свързана с общественото здравеопазване.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Искам да направя едно допълнение, явно господин Йорданов не си спомня, но проблем с хората, които са на изборни длъжности няма. Ако си кмет, министър, депутат това е регламентирано. Проблемът е, че точно хората, които се занимават с управление в сферата на здравеопазването, например здравни фондове при тях е висящо положението. Това е едно потвърждение, че е законово регламентирано за изборните длъжности.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: На второ четене винаги има какво да се прецизира.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
- „За” – 19.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Предлагаме към разглеждане на втория законопроект, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители. Уважаеми госпожи и господа и представители на пациентски организации, които сте в залата. Правата на пациента е една тема, която ни вълнува повече от три години. Искам да припомня на народните представители, че имаше три закони за правата на пациентите, автори на които бяха проф. Гайдарски през месец август 2005 година. По-късно от доцент Васил Паница и от доцент Атанас Щерев, но поради конкретни забележки на Консултативния съвет по законодателство нито един от тези проектозакони не влезе в Народното събрание. След като в публичното пространство през последната година и половина правата на пациентите излизат на преден план при едно вече демократично общество считаме за по-добре и по-ясно да внесем поправки като Закон за изменение и допълнение в Закона за здравето, специално в глава „Трета”, раздел ІІ – „Права на пациента”.
Става въпрос за наистина точно и ясно уточняване на съответните категории, които касаят правата на пациентите, а именно информирано съгласие, медицинска тайна. За първи път се създава чрез този проектозакон за изменение и допълнение т.нар. Обществен съвет към Министерството на здравеопазването в състав 15 члена, седем от които са представители на пациентските организации и по един представител на хората с увреждания, един представител на Министерството на здравеопазването, един представител на НЗОК и по един представител на съсловните организации.
С това изменение и допълнение ние считаме, че политиката на управляващото мнозинство, на управляващата коалиция и на правителството, но и политиката най-вече на основния законодателен орган по здравеопазване, именно нашата комисия, с тези поправки и допълнения считаме, че отговаряме до известна степен на съвременните изисквания за защита правата на пациентите в нашите лечебни заведения.
Искам да ви информирам, че този проект беше представен в Народното събрание пред представители на пациентските организации беше обсъден на широко и бих казал с уважение към тях, те изказаха положителна оценка към представения проектозакон.
Ще помоля да чуем и вашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата за обсъждане.
Искам да кажа, че с този законопроект наистина колегите запълват една празнина. Винаги съм бил на становището, че на сегашния етап от развитието на българското здравеопазване наистина е добре някои от текстовете на Хартата за защита на пациентите да влезе този законопроект в Закона за здравето, отколкото да се прави отделен законопроект.
Мисля, че текстове, които са влезнали са своевременни, запълват една празнина и лично аз ще подкрепя законопроекта на колегите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, подкрепям законопроекта. Той се опитва да запълни една празнина, но празнината е по-голяма от онова, което законопроекта предлага. Този съвет ще бъде един от многото съвети в министерството, но в крайна сметка Закон за защита правата на пациента е необходим и независимо, че ще приемем и извършим тези промени в Закона за здравето виси и правно-техническия и процедурен въпрос при приети на първо или може би не три законопроект за защита правата на пациента преди две години те отидоха в небитието. Няма опити нито за реанимация, нито за погребение. Какво става с тях?
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, аз исках да напомня, че в началото на мандата вкарахме един законопроект от името на Парламентарната група на „Коалиция за България”, след това се вкараха законопроекти от доцент Атанас Щерев и от доцент Васил Паница. Наистина имаше процедурни моменти, в които се разглеждаха, но така или иначе във времето достигнахме до тази идея и след това обсъждане, което скоро направихме с пациентските организации, да бъдат поместени и тези моменти, които са изключително важни в Закона за здравето, за да може действително да се говори по този въпрос и най-вече да има това изключително представителство на пациентските организации, които са израз на гражданското общество, на вижданията на гражданското общество. Между първо и второ четене ще се постарая конкретно да отбележа е едно обстоятелство, което държа да подчертая, че е изключително важно и предполагам, че ще се съгласите, освен на някои места в зависимост от текста, освен правата пациента има и задължения. Много държа и ще направя такива поправки да добавим тази думичка, която има богато съдържание, за това че пациента трябва да има и това усещане за задължение, а не само за права.
Мисля, че това е във връзка и с реакцията, която в крайна сметка се получава във взаимоотношение лекар – пациент.
Аз и моите колеги ще подкрепим тези промени в Закона за здравето с ясната надежда и с определена цел, че все пак ще допринесем за стабилизиране на тези взаимоотношения на фона на стабилизиращата се здравна система.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И аз поддържам вашата теза.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, безспорно това запълва някаква празнота. Доктор Руденко Йорданов се изказа образно, че дупката е много по-голяма от чепа. В този смисъл, тъй като и доцент Кумчев призна, че до известна степен това покрива необходимостта от специален Закон за правата на пациента, а председателя Китов смята, че такъв специализиран закон не е необходим още малко по-този въпрос от колегите, които са навлезли в проблематиката и може би от доктор Антония Първанова, която много се е занимавала с тези въпроси. Как е в другите страни? Не е ли по-добре да има един специализиран закон свързан с правата на пациента. Дори и това да не се направи в момента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Практиките са различни.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Подкрепям внесените изменения и допълнения към Закона за здравето. Няма нужда да правим друг закон и в сега съществуващия закон има някои клаузи за правата на пациентите. Малко ме смущават копието до информация на други лица, а не на самия пациент. Ако всички внимателно прочетем информираното съгласие по отделните заболявания, ако евентуално прочетете информираното съгласие за пациентите в терминално състояние, става въпрос за онкологично болни, това е ужасно. Ние при български условия не можем да направим това. След това следват правни проблеми относно наследници и т.н. тук е записано, че до четвърто поколение наследниците имат право да се занимават с медицинската документация.
Искам правно тълкуване на въпроса.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само,че няма от кой.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Сега с криворазбраните права на хората, знаете, че аутопсии много рядко се правят. До безкрайност може да се оспорва един починал болен ако няма аутопсия. В този смисъл не го отричам, но трябва много внимателно да изчистим текста, защото както на запад на всяка врата на болница, да не кажа на клиника стои по един адвокат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Права сте доцент Маринчева и аз ви подкрепям. Четвърта степен съребрена линия е много.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Подкрепям законопроекта.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Ще подкрепя предложението на доцент Кумчев и колегите. Искам да кажа, че това е само една дупка, която се запълва частично. Не съм съгласен с твърдението на колегите, че не е необходим специализиран закон. Имаше въпрос – какво е положението в другите страни? Проверих този проблем. В 19 страни от Европейската общност има специализиран Закон за защита правата на пациента, различно е формулиран, но го има. Преди година и половина – две внесохме три законопроекта. От трите законопроекта можеше да се получи една амалгама и един добър законопроект – Закон за защита на пациента. Не се получи, казвам че това е добра стъпка, но не достатъчна. Длъжници сме на пациентите.
ПРЕДС.БОРИСЛАВ КИТОВ: Имам една малка реплика, като направим положението на българските лекари като в тези 19 страни, аз ще бъда един от най-големите радетели за отделен закон.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, занимавам се със законодателството за права на пациентите на европейско ниво още от 2006 година. Дотолкова доколкото предложението гласувано в Европейския парламент за европейска директива за права на пациентите е мое. Европейската комисия излезе с такава директива, като нейното първо четене мина в Европейския парламент и беше подкрепено.
Основанието за предложението за тази директива, тъй като само Европейската комисия има законодателна инициатива в Европейския съюз беше член 152 от Договора за страните членки и също така Европейската харта за правата на човека, чл. 34, както и Европейската харта за правата на пациентите, която от 1956 година е подписана от всички страни членки на Европейския съюз плюс страните членки на Съвета на Европа. От тези страни, както каза и колегата Паница, 19 страни от страните членки са направили специфични закони за правата на пациентите, в останалите страни в различни закони за залегнали част от правата. По Европейската харта за правата на пациентите тези права са 14 на брой. В предложения законопроект от доктор Кумчев се визират четири от тези права, а именно правото на конфиденциалност, на информация, на равен достъпи на отказ от лечението. Това е една много добра и положителна стъпка, тъй като в нашето законодателство най-слабо е уреждането на тези четири права. По-труден е въпросът с уреждането на останалите десет права, дотолкова доколкото в тях се сключва правото на иновативно лечение. Това може би е едно от най-тежките, защото е свързано с най-голям финансов ресурс.
Предложението беше гласувано и прието от парламента, с което комисията беше задължена да внесе тази директива на основание, че различните страни членки уреждат въпроса с правата на пациентите по различен начин, както различните права, така и различни групи права. Дотолкова доколкото има свободно движение на хора, капитали и стоки, има основание да се счита, че трябва да са равнопоставени и пациентите, а не само гражданите на Европейския съюз. Именно поради тази причина директивата към момента има ограничено действие. Тя визира само правата на пациентите в случаите когато се предвиждат от една страна в друга. Т.е., ако български пациент се лекува в Германия тогава е ясно какви биха били правата му. По-нататък вървим към посока разширяване на европейското законодателство тези права да не визират само когато пациента сменя страната си като пациент, но и когато в собствената си страна да има съезмерими права. За това европейското законодателство в тази посока предстои да предложи на Съвета на министрите нов документ за консултация.
Мисля, че в България няма нищо по-добро от това да разширим кръга от правата, така както е направил и доцент Кумчев.
С подписите на почти 50 народни представители сме възложили на отдел „Правен” на стажантите, които работят към него, едно детайлно проучване на законодателството в страните членки. Те ще приключат това проучване към края на месец декември.
На следващо заседание на Комисията по здравеопазване ще имаме възможност да ви докладваме как е уреден въпроса във всяка една страна. Мисля, че има основание комисията да инициира една работна група, съвместно с Министерството на здравеопазването за създаване на Закон за права на пациентите, разбира се ако това е общото виждане на колегите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
НИГЯР САХЛИМ: Господин председател, уважаеми колеги, мисля че независимо от доклада, който ние ще получим, защото както каза доктор Първанова той е възложен да бъде изработен и независимо от това дали ще направим работна група или не трябва да се отнесем много сериозно към предложението, което имаме пред себе си в момента. Ясно е, че европейската практика не е еднозначна 12- 13 страни имат, но други 12- 13 нямат. Т.е. не е решен еднозначно въпроса.
Истината е, че независимо как е решен въпроса правата на пациентите се спазват в по-голяма степен. Преди няколко месеца бяхме на един форум в Батгащайн където един от основните проблеми, който предизвика много сериозен дебат включително сред нашите представители беше точно въпроса за правата на пациентите и как следва да бъдат законодателно уредени. Трябва да ви кажа, че разискването бурно, но е факт, че България е цитирана като страна, която не е уредила тези взаимоотношения между лекар-пациент, с което се смята, че не защитава достатъчно добре правата на тези хора.
Специално аз имам въпроси и забележки относно предложения състав на Обществения съвет по правата на пациентите, който се предполага, че ще бъде консултативен орган към министъра на здравеопазването. Интересно е да чуем становището на пациентските организации, които вземат сериозно място. Разбирам, че е съгласувано седем души да бъдат техни представители от седем национално представителни организации по смисъла на закона.
Според мен, трябва да подкрепим тези предложения. Ако се стигне до специален закон мисля, че това няма да стане преди края на мандата най-малко или още поне една, две години. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, моля който е съгласен с законопроекта предложен от доцент Тодор Кумчев и група народни представители, да гласува?
- „За” – 20.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към разглеждане на третия законопроект внесен от Антония Стефанова Първанова и Ива Петрова Станкова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, както вече казах по този законопроект, който ви предлагаме с доктор Ива Станкова днес имаме още по-голям консенсус от народни представители, които подкрепят идеята за създаване на фонд „Асистирана репродукция” от гледна точка на съществените аргументи от страна на пациентските организации за неглежирането на проблема с репродуктивните проблеми. Както виждате и становището на Министерството на труда и социалната политика показва, че в България има 270 хиляди семейства, които нямат дете поради репродуктивни проблеми и които репродуктивни проблеми не биха могли да бъдат решени без успешно лечение.
След поредица проведени кръгли маси и дискусии. Ние решихме да приемем предложенията по същество, включително и предложението на пациентските организации „Зачатие” и „Искам бебе”, които направиха първи проект на Закон за фонда. Този проект ние го съгласувахме с отдел „Правен”, с Министерството на здравеопазването, както и с омбудсмана на Република България от гледна точка на необходимостта от прозрачност и въвеждане на процедури, които да дадат максимална информация за създаване на регистър на хората с репродуктивни проблеми в България, както и за съответно прозрачни процедури при определяне на тези от тях, които евентуално биха имали нужда от асистирана репродукция, в този конкретен случай – инвитро.
Междувременно на 21 ноември 2008 година излезе и доклада на Европейската комисия за демографските процеси и тенденции в Европейския съюз, според която България до 2030 година ще намалее до 6 милиона 735 хиляди жители, а да 2050 година на 5 милиона 923 хиляди милиона души. Освен това притеснителни са и демографските процеси, които показват, че в България в момента една жена ражда 1,37 деца. Това е осреднен показател, сравнено с 2,07 деца през 70-те години на миналия век. Също така се очаква продължителността на живота, която е оценена за 2007 година 76,3 години за жените и 69,2 години за мъжете през 2030 година ще нарасне съответно до 75,3 години за мъжете и 81,3 за жените, а до 2050 година още повече – 84,9 за жените и 79,6 за мъжете. Това означава, че още по-сериозно ще стои въпроса с демографската криза от гледна точка на нарастващия брой пенсионери и нарастващия обем средства, които са необходими, както за поддържане на техния социален статус, но така и за поддържане на техния здравен статус и същественото намаляване на броя от населението от хора, които съответно биха произвеждали БВП, с които средства трябва да се погрижим за пенсионерите. Това е още един аргумент в подкрепа на политика. Не казвам, че децата от които се нуждае държавата трябва да бъдат направени чрез инвитро, но казвам, че държавата трябва да има активна политика насочена към репродуктивните проблеми и семействата с проблеми.
В този ред на мисли е и предложението за увеличаване на платеното майчинство.
Уважаеми колеги, независимо от виждането на председателя на комисията, че все пак трябва да се спрем върху един текст в Закона за бюджета, с който се създава фонд „Асистирана репродукция” считам, че тук трябва да отчетем огромните усилия на неправителствените организации, както и съответно на Асоциацията на професионалистите в областта на асистирана репродукция да зачетем техният труд и да приемем желанието им за максимална прозрачност от гледна точка на огромния обществен интерес и от гледна точка на съществуващата към момента практика. Бях шокирана от факта, че има семейства, които правят над 10 инвитро опита и някои от тези инвитро опити струват около 5 хиляди лева, а други около 20 хиляди лева. Очевидно има нужда от прозрачност не само по отношение на остойностяване, но има нужда и от прозрачност по критериите, по които се лицензират клиниките, по критериите, по които държавата дава сигурност на тези семейства, че ще получат качествена помощ в клиники, които са по процедура създадена от същата тази държава. Благодаря за вниманието. Надявам се, да бъдем в състояние да отговорим на всички ваши въпроси.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изключително съм доволен от направеното предложение, което е похвално. В мен възникнат въпроси, тъй като няколко пъти се повтори „прозрачност, прозрачност на разходвани средства”. За мен е изключително важно не думата прозрачност, а формата контрол. Каква е формата и метода за контрол? Този фонд, който се създава, ние вече добре знаем, че 10 милиона лева от излишъка е предложен да отиде в него, което е похвално.
В медицината по-специално в България проблемите са изключително големи. Искам тук за размисъл да поставя следният проблем. Дали във всеки един от отраслите където имаме големи проблеми, ще си позволя да цитирам официален документ, който е програмен документ „Проекто бюджет за 2009 година на Министерството на здравеопазването и прогнозите за 2009 – 2010 година”. Ще си позволя да цитирам само няколко цифри. Става въпрос за лекарствата за онкологично болни, където 28 на сто се покриват. Т.е. имаме голям дефицит. За световната практика ще кажа, че за онкологични заболявания се увеличават при 50 на сто.
Според мен, е изключително важно как ще се гарантира контрола, тъй като се говори много за прозрачност, за разходваните средства и кой ще има функцията да контролира разходването на тези средства, тъй като знаем, че когато се създават фондовете и особено когато в тези фондове се управляват такива големи средства трябва да има строг контрол. Мисля, че за никой от тук присъстващите не е тайна, че с една такава хубава благородна идея, веднага в определени среди сред фармацевтите се започнаха различни слухове. За това искам да ми бъде отговорено как ще се гарантира и кой ще контролира именно контрола на средствата?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да ангажирам вашето внимание в една малко по-различна от тази посока, в която най-вероятно ще продължи дискусията.
По отношение на това да се убеждаваме от необходимостта за похарчване на тези пари с това предназначение, за което всички сме се подписали няма нужда. Тук проблемът е технически, защото във времето така както са разположени възможните действия те имат два етапа.
Първият етап е създаване на легитимна структура със своите правила и съответния нормативен акт, което би дало правно основание на Министерството на финансите да преведе парите. Защото, по нормативните актове за изпълнение на държавния бюджет, ако тези пари не бъдат преведени там където трябва по надлежния ред, просто в края на годината ги няма.
Вторият етап е уреждане на правилата, по които ще се избират изпълнителите, ще се привличат пациентите или ще се извършват конкретните действия, но да не се увличаме сега толкова в прозрачността и технологията на тази работа, а по-скоро дали Министерството на здравеопазването е способно като приемем, че имаме първо четене, зала, интервал между първо и второ четене, и форматиране в закона на този фонд, оттам нататък наредбата след публикуване в „Държавен вестник” може ли да излезе в достатъчно кратки срокове?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава, за какво говорим?
ХАСАН АДЕМОВ: Имам много конкретен въпрос. Ясно е, че трябва да има процедура. Преди малко доктор Първанова ни каза, по какви критерии, макар че аз не разбрах по какви критерии ще се подбират лечебните заведения.
Второ, ако добре смятам 10 милиона лева като се разделят на 5 хиляди лева средна цена за един опит, това са 2000 лева. Преди малко споменахте цифрата 250 хиляди семейства.
Конкретният ми въпрос е по какви критерии и къде ще бъдат разписани? Не казвам това със съмненията, че някой ще злоупотребява с критериите и т.н.
Притеснявам се тези 10 милиона лева да не стане така, че да се връщат от министерството, както парите за лечение на децата в чужбина. Въпросът е, има ли такава идея и нека да я чуем.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, изцяло подкрепям усилията на вносителите да провокират един разговор свързан с по-активна държавна политика по отношение на проблема инвитро. За мен обаче стоят няколко въпроса и ще си позволя да ги задам много кратко.
Първо, коя е причината за създаване на фонд? Разбирам, че причината е тези 10 милиона лева, които бяха гласувани с бюджетния излишък да не бъдат загубени. Между другото тук има и някакъв елемент на некоректност от гледна точка на процедура, тъй като гласувайки тези средства в рамките на излишъка ние трябваше да ги усвоим до края на годината. Ако създадем фонд това означава ли, че Министерството на здравеопазването, господин заместник-министър, стои зад идеята ние да тръгнем към фондово финансиране, на основни съществени дейности в здравеопазването? Оттук нататък ние ще правим ли фонд „Хемодиализа”, фонд „Онкоболни” и други фондове. Не знам за такова решение на Съвета на коалицията. Ако отделяме инвитрото като един единствен фонд, коя е причината да бъде отделено от всички останали заболявания.
Второ, подавам като сигнал и мисля, че вече има опити, в които добрите намерения за създаване на фонд не довеждат до добри резултати. Например, не мисля, че фонда за лечение на децата в чужбина е еталон за прозрачност, тъй като аргумента прозрачност се дава като водещ.
Трето, не бива ли да помислим наред с вливането на много повече средства по отношение на тази дейност, този проблем, което очевидно е необходимо и как да се повиши успеваемостта на опитите, тъй като явно е за всички за България успеваемостта на опитите инвитро е значително по-нисък като ниво от средния за Европейския съюз. Ако не е така експертите да ме опровергаят. Мисля, че това е нещо, което не с текстове със закона, но с политика трябва да бъде преодолявано.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Точно в тази посока тръгвате уважаема колега Михайлова, в тези разсъждения за прозрачността, принципността, чудесни са, но не може да се формира преходен остатък с тези пари. Дори и днес да са поставени на масата не можете да ги използвате за 15 дни, оплождайки инвитро брой жени, за които тези пари да бъдат похарчени. Начинът, по който да се направи шънт на бюджета е единствения чрез образуване на такъв фонд. Това е по-малкото зло отколкото да ги загубим.
ИВА СТАНКОВА: Едва ли има смисъл да отговарям на доктор Йорданов, тъй като в моя въпрос се съдържаше и позицията ми, която според мен беше ясно изразена.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да кажа няколко думи. Руденко Йорданов по същество е прав. Дали всички сме били за отпускане на тези пари, това няма значение. Те са отпуснати. Ако наистина искаме да бъдат усвоени, защото е невъзможно до края на годината министерството само предложи, което е нормално да се създаде един фонд, който да може за една година да ги усвои. До тук нещата са ясни.
В Закона за здравето има раздел „Трети” – „Репродуктивно здраве”. Ние не можем да правим законови текстове за фонд, които са по-големи от раздел „Репродуктивно здраве”. Това е абсолютно ненужно. Необходимо е да се разпише в тази глава, че има такъв фонд и оттам нататък с един подзаконов акт да се регламентира как да действа. Това до голяма степен решава въпроса. В противен случай, бих искал да кажа с много изложените начин на управление – какво е четири степенно управление? Тук има много конфликти на интереси госпожо Първанова и за определянето на лечебните заведения, и кои ще бъдат в т.нар. медицински и управителен съвет. Не е ясно на какъв принцип ще бъдат тези, за една година ли ще се правят тези опити или за три години. Да не говоря, че има определени текстове, които са в противоречия с основните закони на държавата, не може остатъка да се прехвърля. Бюджетният остатък не може автоматично да се прехвърля от една в друга година. Той отива към бюджета и това много ясно е казано от Министерството на финансите. За това, считам че би било много точно към тази глава ние да създадем един текст, който да регламентира създаването на такъв фонд, за какво служи и с подзаконов нормативен акт, да дадем право на министерството да реши как да управлява парите, защото в крайна сметка то е принципал на нещата. Това са бюджетни средства.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам преди всичко да съобщя за този конфликт на интереси, който имам, защото работя в тази област. Естествено аз и тима, с който работя сме заинтересовани от това да се получат повече средства за такава дейност. Оттук нататък искам да кажа следното.
Правят се някои много погрешни заключения. Има и такава насока в предложения законопроект. Ако смятате, че демографското състояние на нацията може да се поправи с 10 милиона лева, много бъркате. Всеки поставя въпроса дайте сега да дадем тези 10 милиона лева, защото ще ги загубим? А през следващата година? Така не може да се разсъждава.
Не мога като човек занимаващ се със здравен мениджмънт, независимо, че съм заинтересован от това да се отпуснат средства за нови репродуктивни технологии, но това нещо не е справедливо решение на въпроса, когато няма средства за лечение на деца, когато няма средства за лечение на онкологично болни, на хронични заболявания, на сърдечно съдови и мозъчно съдови заболявания, от които е основната смъртност в България.
Необходимо е да подходим по един рационален начин и отново повтарям, че тук има един уклон да се определят заведения, с които ще се работи. Например, чл. 136, точка 7, Управителният съвет определя лечебните заведения, които ще извършват дейности по асистирана репродукция. Извинявайте, но Агенцията по трансплантация какво прави? Тя прави акредитация. Тя е държавен орган и е определила тези заведения. От определените заведение сега ще определяте други заведения, които са наши и не са наши заведения. Това въобще не е правилно. Да не говорим за това, че се определя списъкът на лекарствените продукти. Кои сте вие да определяте списъка на лекарствените продукти? Вие чувате ли, че има закони в тази страна. Има Агенция по лекарствата, как така ще определяте списъка на лекарствата. Ние ще търгуваме с тази фирма, на нея ще разрешим, а на другата фирма няма да разрешим лекарствата да се ползват от този фонд. Много погрешно са направени тези сметки. Такова нещо не може да стане.
Много отдавна пледирам хората, които имат репродуктивни проблеми в България се нуждаят от помощ. Това е европейска практика. Трябва да бъдат осигурени средства за тяхното лечение. Тези средства следва да се дадат на тези хора, които са страдащи, а не на лечебните заведения, които ще лекуват тези хора. Те имат право да избират. И най-добрият начин за това е в Закона за здравето или в отделен закон да има Закон за фондовете в здравеопазването в обществена полза. Тогава този Закон за фондовете в здравеопазването в обществена полза напълно ви подкрепям ще бъде за децата, за различни болни, за редки заболявания, включително за новите, но не фонд по фонд. Сега тук да започнем да правим един фонд, който утре ще се седят по други заболявания, след това по трети заболявания и ние непрекъснато да правим фондове, които ще се управляват от чиновниците. Изреждате „Зачатие” това е една пациентска организация. Да, така е. Пациентска организация, която включва работа с всички екипи, но другата организация, която споменахте е на един от екипите. Това означава, да си направим по една фондация и ние и да участваме в управлението или контрола на тези пари. Не правете смешни неща. Няма да участвам в гласуването поради този конфликтна интереси, но призовавам на първо място действително да се защити интереса на двойките, които имат нужда от обществена подкрепа. Солидарно предплатено здравеопазване. Това е европейска практика.
Второ, нека да се спазват определени критерии и да не робуваме на някакви намерения, които няма да ни доведат до добър път. Благодаря ви.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Щерев, имам една реплика към вас, все пак вие знаете, че в нашата страна в момента съществува една изградена програма, един изграден ред по отношение финансирането на проблема, за който говорим. Този ред се осъществява със средства от Националната здравноосигурителна каса.
Националната здравноосигурителна каса вече имат опит както в подбора, така и в регулацията, както и в контрола на парите. Не е ли по-разумно за следващия етап от време, за следващите бюджети всички това да се осъществява по регулирания досега начин, който според мен, а предполагам и според вас като най-голям специалист в това отношение тук в тази комисия, е налице и е дало положителен резултат.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Още повече, че по отношение на ражданията има процедура, която бюджетни средства отиват в касата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Ще ми позволите само да цитирам последният абзац от становището на Министерството на финансите.
„В предложената в законопроекта схема за организационно и финансово подпомагане на български граждани, които имат репродуктивни проблеми има редица въпроси, които подлежат на доизясняване. От гледна точка на бюджетното законодателство от проекта на Закон за допълнение на Закона за здравето следва да отпадне, тъй като според принципите на Закона за устройството на държавния бюджет, не се допуска автоматично прехвърляне на неусвоени бюджетни кредити за следващи години”.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доцент Кумчев според мен, най-правилният начин е както казах преди малко Закон за обществените фондове в здравеопазването. Той може да даде скелета на едно програмно или грандово финансиране във всички области в здравеопазването допълнително с държавни или с дарителски средства.
Втората възможност е това, което вие казвате. Това е разбира се една възможност, но тя отново няма да покрие всички проблеми, за които говорихме. Не е проблемът само за репродуктивното здраве. Това е възможност да се усвоят тези средства. Още повече, че има прецедент.
Това предложение е най-лошото според мен за да могат да бъдат финансирани тези двойки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ако нещата отидат към касата тя ще може да ги изпълни, но вече не може да събира допълнителни дарителски средства. Абсолютно прав е Щерев когато казва, че може би наистина трябва да направим цялостен закон за обществени фондове защото не можем да си позволим да правим за всяко заболяване фонд.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, в закона за асистираната репродукция министърът отговаря и възлага. Искам да попитам от 2006 година досега къде е регистърът на тези семейства? Има го в закона. Никой не трябва нищо да прави. Какво се е случвало, както нищо не се е случвало с 1,5 милиона пневмонии. Колко са хората до 35 или до 40 години – 2 милиона. Излиза, че цялата ни нация е безплодна. Прочетете 280 – 300 хиляди са безплодните семейства.
Днес подписах с огромно желание да се помогне. В касата имаме механизъм. Касата плаща само хормоналната подготовка и т.н., а не цялостното износване. Тези пари могат да се похарчат с една малка поправка като ги дадем на касата ,защото знаят къде са и кои са. Знаят се центровете с цялата страна. Жените наистина сами отиват където искат. Носят си рецепти и си купуват лекарства. Оттам нататък да помислим, ако решим, че всяка година ще се дават по 10 милиона лева, това е друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не можем да решим това.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Подкрепям становището на доцент Щерев, по принцип да има фондове и този фонд да бъде един.
СИМЕОН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, колеги имам въпрос ако е възможно да ми бъде отговорено от тези, които имат ясна статистика за това. Имаме ли ясна статистика колко са нуждаещите се? Колко опита годишно се правят? Колко от тях са успешни и колко са неуспешни? Колко нормални раждания има в рамките на една календарна година за съответния период, например 5 или 10 години, за да видим ражданията нарастват ли или намаляват? Какъв е броят на интерукцията по медицински показания и по желание?
Според мен, вие трябва да се мотивирате когато искате нещо и аз искам ясна статистика за това, ако е възможно да ми бъде дадена. Ако не е възможно кажете, че нямате такава статистика. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Много се спекулира с различни данни. В България има няколко проучвания по отношение на разпространение на стерилитета и инферлитета. Едно от проучванията е около 1968 година от доцент Василев, който дава около 11 до 14 на сто разпространение на инферлитета в страната. Европейско проучване от 2002 година, дава 6 на сто, първичен стерилитет. Т.е. всички жени от 18 до 45 години, които никога не са забременявали през живота си. Това е близо около 50 на сто от общия стерилитет. Едно проучване, което Фонда при ООН даде 50 хиляди долара, през 2003 година беше направено това проучване и отново показа, че има около 11 на сто, което означава, че има около 230 хиляди двойки, които са без деца. Половината от тях не търсят медицинска помощ, защото това включва хора, които не желаят бременност. От тези 230 хиляди, които се нуждаят от новите репродуктивни технологии, които са скъпи са не повече от 10 на сто. Това означава около 20 – 23 хиляди семейства. В България всички опити, които се правят се плащат от самите семейства. Заплаща се само един опит и не може да се повтори за целия живот, при който се плащат само лекарствата, които са около 1500 – 2000 лева.
Необходимо е да се въведе практика, защото в една Словения например се заплащат девет опита с инвитро оплождане и лекарства. Когато жената забременее и роди има право на нови девет опита. Да не е така, да бъде като в Германия където имат право на три опита.
Когато приемахме Законът за здравето, като чели тогава напук определени народни представители гласуваха срещу най-разумните предложения. Например, срогатното майчинство е забранено в България. Но идва жена, която по рождение е без матка и иска да износи друга жена нейната бременност, кажете ми това правилно ли е в тези случаи да не може да се осъществи? Когато можем да помогнем на тази жена да бъде майка, но от друга страна закона го забранява. Не гласувайте текстове, които са в пълно противоречие с хуманността, защото това е нашата професия - да бъдем хуманни преди всичко. За това нека да следваме разума. Разумът е, че и двойките с репродуктивни проблеми и всички останали граждани се нуждаят от добра регулация, от лекарства и от публични средства за здравеопазване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, какво правим в момента? Разбира се към доктор Първанова бяха отправени много въпроси.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, искам да започна да отговарям на въпросите.
Първо, по отношение на контрола, зададения въпрос от доктор Лъчезар Иванов. Абсолютно резонен въпрос, тъй като от самото начало тръгнахме по отношение на подготовката на този законопроект да мислим за текстове, които биха въвели първо ред и второ, биха дали прозрачност и възможности за контрол. Именно поради това беше направена и срещата с омбудсмана, за да бъдат приети неговите предложения за всички форми на осъществяване на обществен контрол, които да дадат възможност не само на пациентските организации, но и на обществеността да се информира. Част от тези предложения са именно структурата на въпросния фонд. Защото, създаването на управителен съвет със строги критерии за конфликт на интереси. Т.е. никой от този управителен съвет да не работи в областта на асистираната репродукция. Това е управителният съвет, който има задължение да определи кои са клиниките, с които ще се сключва договор и кои съответно са хората, на които трябва да се направи процедура инвитро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По предложение на медицинския съвет.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има два други съвета – обществен съвет и медицински съвет. Целият контрол е възложен на обществения съвет по чл. 136-л, т. 6. Това са обществени организациите, които имат интерес в областта на репродуктивното здраве, без професионалните организации. Това означава, че в този обществен съвет там се правят и дарителските кампании, информационните кампании и се съдейства за създаване на националния регистър. Там са хората, които извършват контрола за изразходване на средствата. Едва ли има някой който е по-заинтересован в контрола и прозрачността от самите пациенти. Доктор Иванов съгласен ли сте?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В Медицинския съвет изглежда привидно, че там са хората, които имат конфликт на интереси. Казвам привидно, защото този медицински съвет няма никакви правомощия за сключване на договори и за определяне, дефакто прехвърляне на пари към лица или към клиники. Медицинският съвет има консултативна функция, като той предлага само по медицински критерии кои да са хората от всички, които имат нужда от асистирана репродукция, кои са хората, които са подходящи за инвитро. Това са лекарите, които по чл. 131, ал. 1 от Закона за здравето работят в областта на асистираната репродукция. Дебело подчертавам, защото това са лекари, които са и в клиниките и извън клиниките, които са сключили договор съответно с фонда. Защото, представете си, че това не може да са ортопеди или не може да са хора, които просто имат акушерство и гинекология, но не са работили както е изискването по закон – 3 години в областта на асистираната репродукция. Би било груба грешка, ако хора, които никога не са правили асистирана репродукция да определят кои от двойките имат нужда от такава. За това казвам, че привидно изглежда, че имат конфликт на интереси, но тези хора нямат никакви други правомощия освен да кажат: „Ставаш или не ставаш за инвитро процедура”.
На следващо място, което е процедура по контрол и прозрачност, това са двата регистъра. Към момента не съществува регистър за хората, които имат репродуктивни проблеми, както и хората, които биха подлежали съответно на инвитро процедура, поради което се затруднява не само процедурата по прозрачност и по определяне, но се затруднява и процедурата по определяне на финансовия ресурс, както и регистъра на хората, които биха подлежали на инвитро процедура. Тъй като няма такива регистри се затруднява контрола и преценяването на разчетите за преценяване на финансовия ресурс, тъй като този ангажимент е публичен приоритет, в случая социален – не е медицински.
Публикуване в интернет на регистрите, както и възможността за достъп на самите двойки със специален код, документацията, по която съответно те са определени за инвитро. Това са всички предложения на омбудсмана, които бяха приети.
По отношение на въпросите на доктор Хасан Адемов за критериите за лечебните заведения. За тези критерии за лечебните заведения сме дали възможност на Медицинския съвет да предложи на министъра на здравеопазването актуализация на критериите за лечебните заведения, с които трябва да се сключи договор. Тук имаше предложение и на колегата Щерев, съответно да ползват критериите на Европейската асоциация по репродуктивно здраве.
По тези критерии ние даваме възможност на медицинския съвет, не той да сключва договори, а активно да съдейства за прозрачни, ясни европейски критерии, по които да се сключват договорите. Тези хора дали с тях са сключили или не са сключили договори няма никакво значение, защото нямат възможност да влияят върху процеса на сключване на договорите.
По отношение на това дали става въпрос за 270 хиляди семейства.
Оставена е процедурата за свободен избор на пациента.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Никъде не е записано това.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Колеги, никой не е ограничил. Още в Закона за здравето, право е на пациента да избира. Управителят на фонда сключва договорите, единствено поради причината, че по Закона за административните актове …
Управителят на фонда трябва да сключи договори защото неговите решения или решенията на фонда следва да има възможност не като колективен орган, а по Закона за административните актове трябва да има възможност да се заведе дело от лицата, които са недоволни към административните актове. Тъй като не може да има административен акт на колективен орган, какъвто е Управителният съвет трябва да има управител, който формално чиито актове да бъдат обжалвани в съда. За 270 хиляди семейства това го вземаме от официалната справка от становището на Министерството на труда и социалната политика където се казва, че по проучване на фонда за народонаселението към ООН 2003 година около 270 хиляди семейства у нас са с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да имат потомство без лечение.
На въпроса на Донка Михайлова – защо фонд? Не искам да казвам, защото има решение на Съвета на коалицията, но защото ако всички други форми биха били използвани няма да има възможност за допълнително набиране на средства.
Репродуктивното здраве е социален приоритет. Ние считаме, че трябва да се даде възможност за мощна кампания за набиране на средства. Тя ще допринесе до увеличаване на средствата, които са необходими за решаване на проблема с хората с репродуктивни проблеми, защото считаме, че към момента липсата на национални регистри не ни дава яснота за хората, които се нуждаят.
Имайте предвид, че всички тези хора към момента са в лист на чакащи към Националната здравноосигурителна каса, при условие, че няма възможност по дефиниция да се създава лист на чакащи при осигурителя. Това е нарушение на правата за достъп и нарушение на правата за равнопоставеност и солидарност.
По отношение на прозрачността вече ви казах какви са механизмите.
По отношение на успеваемостта. В момента един от най-сериозните проблеми при тези лицензирани клиники към Агенцията по трансплантации е, че много трудно може да се прецени колко от процедурите инвитро. Първо, колко са направени? Второ, колко от тях са положителни, колко от тях не са?
Считам, че трябва да има критерии под колко инвитро годишно направени и под колко от тях успешни не трябва да се сключва договор. Когато хората дават пари, добре могат да решат, че искат да си направят 20 неуспешни опити инвитро, ако това въобще го позволява здравето и ако имат парите, проблемът е техен. Когато държавата дава пари тя иска качество и защита, здравето и интересите на пациента. Т.е. не 7 инвитро годишно и от тях нула успешни каквато клиника има. А минимум например, 100 опита годишно и от тях 30 успешни. Защото, сме дали възможност на Асоциацията на специалистите по асистирана репродукция да предложат тези критерии. Това са всички хора, а не само избрани клиники. Всички, които работят асистирана репродукция. Ако тези хора не могат да защитят интереса и да дадат качество и критерий за качество не виждам кои други.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това няма да стане със закон.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Законът дава прозрачност и сигурност. Защото в тези условия. Мисля, че е правилно становището на пациентските организации и на Асоциацията по асистирана репродукция, че към момента съществено се нарушават правата, както на специалистите, така и на пациентите.
По отношение на въпросите на Борислав Китов.
Защо, не отделен закон? Защо ЗИД на Закон за здравето или защо постановление? Не може да бъде с Постановление на Министерски съвет.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой е казал това?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Казвам какви са възможностите, ако бъде програма към Министерството на здравеопазването. Това отменя социалния ангажимент и приоритетността на проблема и ангажимента на правителството. Това правителство е преценило, че този проблем е приоритет и иска в тази посока да отдели специално внимание. Би могло да бъде постановление, което със следващ Министерски съвет да закрие въпросния фонд и по този начин да кажа, тази година имаше, а следващата няма да има. Това е неустойчивост и не последователност в политиката.
Ние искаме да защитим интересите на хората, за които една процедура инвитро или поредица от процедури инвитро не се прави в рамките на календарна година. Една жена не забременява в рамките на календарна година. Не може да се започне инвитро през месец ноември и да се приключи през декември, ако се налага да се прави хормонална стимулация шест месеца. Независимо какво казва Закона за бюджета. Не могат да се върнат парите, които са предвидени за теб. Това е по отношение на въпроса на доцент Китов за преходния остатък.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е въпрос на закон, а не на мен?
АНОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, но трябва да го решим. Не може да се започне инвитрото в тази бюджетна година, да са предвидени за теб 5 хиляди лева и поради редица медицински причини е започнало през декември да се каже: „Твоите пари ще се върнат в бюджета, а ти ще започнеш през януари ново инвитро”. Междувременно може да се разболееш от нещо и трябва през февруари да правиш друго. Това е абсурдно. Три опита – за колко време? Три опита е медицински критерий. Никой не може да каже колко опита може да направи една жена за една година, освен лекуващият лекар, три или един.
Не казваме, че демографските проблеми ще се решат с инвитро, но това е един начин да покажем на хората, които в момента са готови да си заложат жилището и колата и да вземат заем, за да имат дете. Смятам, че е изключително неморално държавата да си затваря очите, когато тези хора събират пари от дарения и играят на томбола за шанса да имат дете. 10 милиона лева сега или всяка година. Заложили сме в законопроекта съответно, че Управителният съвет прави разчет въз основа на данните от националния регистър и от регистъра за тези, от които имат нужда от инвитро, за необходимостта за всяка година. Фонда ежегодно чрез закона дава задължения към държавния бюджет да финансира този фонд.
Относно лечебните заведения, за които ще се работи. Вече казах, за това – разработени критерии от специалистите, които да дават яснота – колко минимум инвитро годишно трябва да направил някой, за да се счита, че може да ги прави и колко от тях са успешни.
За лекарствата сме дали отново процедура, максимално прозрачна. Защото, това което установихме е, че има клиники, които си позволяват в нарушение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина да извършват търговия на дребно с лекарства.
Защо не в НЗОК? Вече казахме, че има лист на чакащите. Има възможност, ако е фонд, а не в НЗОК да има дарителски средства, които ще бъдат в съществено големи мащаби. Защо, няма национален регистър? И аз питам защо няма национален регистър – някой не си е свършил работата, след като е национален приоритет. В момента не знаем колко от тези хора все още са в репродуктивна възраст. Ние не знаем колко е общият им брой. Това дава яснота.
Доктор Василев, ако знаех и можех да ви отговоря колко точно са нуждаещите се, колко точно са тези, на които е направено инвитро, колко точно са тези, които са успели и колко от тези са нормални раждания, щях да съм министър на здравеопазването, който си е свършил работата. Обаче не съм и за това, всичко което мога да направя, аз съм един депутат, който е отговорил на нуждата и е отговорил на питането и острия апел на тези хора, че трябва да имаме по-отворено отношение към тях. Необходимо е да имаме буквално състрадателно отношение към тях и към техните проблеми.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Първанова, в Закона за здравето в чл. 131 цитирам: „Получили разрешение от министъра на здравеопазването по условията и реда определен с Наредба на министъра на здравеопазването”.
В Наредба № 16 от 21 април 2007 година се определя точно кой има право да взема отношение. От къде накъде фонда ще прави подбор и кой му дава право на този фонд да прави подбор.
Според мен, една много благородна идея и една изключително тежка тема за обществото се експлоатира по един не добър начин. Спестявам си политическо изказване. Благодаря ви.
Искам да ми отговорите на тези въпроси.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, в България има три безспорни институции, които се занимават с репродуктивното здраве.
На първо място, това е държавната регулация. Според европейска директива и според изисквания на Закона за здравето тя се осъществява от Агенцията по трансплантация. Ако се приеме този закон, тогава трябва да се закрие тази агенция. Вие изземвате функциите на тази агенция да управлявате процеса на репродуктивно здраве. Това, което казвате, че няма яснота колко цикъла се правят и какъв е процента на бременостите и т.н. това въобще не е вярно. В края на годината ще бъде първата година, когато всеки тим трябва да даде своя отчет в Агенцията по трансплантация. Отделно се дават сведения в европейския мониторинг, ако искате нещо положително да направите направете, че е задължително да се дават тези сведения, както е в Германия. Така е по закон, тогава когато се дават задължително от всичко, включително в европейския мониторинг тогава ще стане ясно кой пие и кой плаща, но нещо такова не се предлага.
Втората институция е Асоциацията по стерилитет и репродуктивно здраве. Неправителствена организация, която е член на ЕШРЕ и която е специализирана в тези дейности, обхваща всички екипи в страната и е достатъчно компетентна.
Третата институция е пациентската организация „Зачатие”, която се издигна до институция защото работи с всички центрове. За това има представителства в цялата страна и по този начин се осъществява регулацията.
Отново повтарям, ако се приеме този закон няма нищо лошо, така решава Народното събрание, приема се и ще работим по този закон. Вие променяте регулацията на репродуктивното здраве в България. Изземате функциите на един изцяло държавен орган какъвто е Агенцията по трансплантация, за всичко което трябва да се прави. Прочетете наредбата на министерството и ще видите. Наредбата се състои от 50 страници. Вие знаете ли, че всяка яйцеклетка има идентификационен номер? Всеки ембрион има идентификационен номер. Ние сме се видели в чудо как да спазим тези изисквания. Вие сега на практика искате да ги отмените и да дадете правомощията на един друг орган. Това е неразумно.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Може би се е получило някакво недоразумение. Разбирам острата и бурна реакция на доцент Атанас Щерев. Никой не се опитва да изземе каквито и да било функции на Агенцията по трансплантации. Ако внимателно прочетете, тя лицензира клиниките. Това все още не означава, че всички от тези лицензирани клиники когато държавата плаща счита, че те дават качество. По данни, които имаме от пациентските организации се натъкнахме на няколко много сериозни проблема. Има клиники, които в момента работят и не са лицензирани, но никой не осъществява контрол върху тяхната дейност. Те извършват асистирана репродукция както на български граждани, така и на чужди граждани. На територията на Република България има турски клиники, които извършват асистирана репродукция на чужди граждани и тъй като българския гражданин не се жалва, тъй като няма отношение към този въпрос, тези клиники без контролно в нарушение на всички български и европейски разпоредби извършват криминална дейност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но има закон, ясно е кой лицензира всяко лечебно заведение.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Фактът, че някой лицензира все още не означава, че от всички лицензирани държавата счита, че всички от тях дават качество за да гарантира, че публичните средства заслужават да бъдат платени там и, че с това ще защитим интереса на пациента. Когато пациента решава на частно може да отиде, в която клиника иска. Когато държавата плаща ще постави още по-тежки критерии.
Другият голям проблем, който имаме към момента има клиники и питате защо този фонд иска такава строга регулация? Има клиники, които извършват асистирана репродукция. Карат пациентите да плащат на ръка. Това са клиники, които са лицензирани от агенцията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Първанова, има органи в закона е записано кой ги проверява.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: В същото време тези клиники не регистрират случаите поради, което не отчитат не успеваемостта поради, което не плащат данъци. Те крият данъци, защото извършват това на черно. Фонда никой не лицензира. Той решава от лицензираните с кои да сключи договор. Т.е. с тези, които дават качество.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, тук действително се получи една объркана ситуация, в която всички изпаднахме. Аз съм един от хората, които помолиха доктор Първанова и подписах. Искам нещо друго да обясня. Това, което се предлага в условията на този фонд противоречи на изключително много наредби, закони. Как може да си представите, че този фонд ще контролира дейността по репродуктивно здраве в България и че ще лицензира и т.н. През цялото време точно това беше вашата мисъл, че няма кой да контролира отделните клиники, няма кой да контролира дейността на останалите екипи и т.н. Това ли е работата на този фонд? Това не е възможно.
Мисля, че ние много ще сбъркаме, ако действително решим да вкараме този фонд със закон в нашата здравна система. Тогава ще започнат и хората с уврежданията. Категорично съм против такъв фонд.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колега, толкова много ви уважавам,че ми е неудобно да ви кажа, че не сте прочел законопроекта. Защото, досега говорих, че само Агенцията по трансплантации лицензира клиниките, а този фонд определя от лицензираните тези, които са покрили критериите за успеваемост и за качество, ще сключи договор с тях, защото става въпрос за публичен ресурс и защото не може да си позволи да сключи договор с ново регистрирана клиника със седем инвитро, от които нито едно успешно. Това повтарях досега. Не приемам да ми казвате, че този законопроект противоречи на редица наредби и закони, защото това е най-консултирания правно законопроект, включително с отдел „Правен” на Народното събрание и с отдел „Правен” на Министерството на здравеопазването, с отдел „Правен” на омбудсмана и няма противоречие с нито един закон или наредба.
Колеги, все пак когато се изказваме нека да се доверим на юристите и да четем това, което критикуваме.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господа заместник-министри, в случая въпросът е много сериозен. Някои колеги се шегуват, споделям тези шеги, но въпросът е твърде сериозен. Това е един от въпросите, по които ние независимо, че повечето се нахвърлиха върху една симпатична жена доктор Първанова. Все пак си мисля, че в този случай управляващи и опозиция бихме могли да достигнем до някакво съгласие. В крайна сметка ние сме на първо четене. Вярно е, че много усложнена правно-техническа процедура е измислена. Мисля, че както преди малко казахме „А” в какъв смисъл? Законът на доктор Кумчев и колеги се отнася към специализирания закон, който може би трябва да има за правата на пациентите по същия начин както Закона за фонда за асистирана репродукция, се отнася към Закона за фондовете, който предложи доцент Щерев. Ако вече сме казали „А”, че някои важни въпроси ние можем и на парче да решаваме, очевидно това парче свързано с асистираната репродукция е достатъчно важен.
Предлагам, наистина ние по принцип да го приемем. Вярно е, че това е нещо, което може и от следващото правителство да се направи по отношение на управителните съвети или контрола, ако видим, че не върви както трябва, но предлагам конкретно, ние да го приемем по принцип, а между внасянето му и момента, в който ще се разглежда в комисията да се направи експресна работна група, за дооправяне. Това, което каза доцент Щерев по точка 7 и точка 8.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Къде ще го внасяте?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: В Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каква експертна група за второ четене.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Китов, разбирам, че не сте много съгласен за точно този текст. Искам да ви кажа, че до момента, в който ще се разглежда колегите в Комисията по бюджета също ще искат да имат нещо, което е изчистено.
Предлагам до този момент, който ще бъде след два или пет дни, да се направи. Ние сме достатъчно разумни хора и имаме достатъчно опит. Това, което каза доцент Щерев за точка 7 и точка 8 от чл. 136-з, също може да се оправи и да отпаднат съмненията. В крайна сметка грижата за децата на България е една обща грижа. Ако ние в Комисията по здравеопазване не дадем някакъв знак, че мислим и за бъдещите деца и България да не се смачква, кой да го направи, ако не нашата комисия? Апелирам към повече разум и едно конструктивно поведение. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Репликата ми съдържа три цитата.
Първият цитат от закона, в параграф 3 на предложения законопроект е записано: „За организиране на дейността министъра на финансите за програма инвитро превежда 10 милиона лева в 7-дневен срок от влизане в сила на закона”.
В член 136-д, ал. 3 е записано: „Усвоените средства за съответната календарна година преминават за усвояване през следващата бюджетна година”. Това са нашите добри намерения. На тези добри намерения министъра на финансите припомням, че отговаря ал. 3, на член 136-д, т.е. за прехвърляне на парите, не се допуска. Подписана от всички възможни пазители на държавното съкровище.
Следователно никой няма нищо против да си правим какъвто искаме фондове и да го финансираме с дарения и помощи, но не и с ежегодна субсидия от държавния бюджет, казва министъра на финансите.
Ако ние по този начин не можем да усвоим тези пари, което вече става все по-малко вероятно, можем ли да ги пренасочим в рамките на тази бюджетна година пререшавайки вече взетото решение защото ще бъде грях да ги оставим обратно да ги пренасочим в бюджета.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Йорданов, не съм съгласен и се надявам всички да ме подкрепите и вие на първо място, министъра да каже „но пасаран”, а ние народните представители да му кажем „добре”. Така ли ще направим или нашата воля е да има пасаран. Т.е. да има 10 милиона за асистираната репродукция. Ние да му кажем, че искаме да минат за усвояване за следващата бюджетна година и той да даде текста, по който това да стане. Нашата политическа воля е да стане, а как да стане той да го каже. А не ние да се подчиним на неговата воля, че не може да стане. Разбирате ли мисълта ми.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за технология, а не за принципи.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, бях решила да не се изказвам и да не вземам отношение по тази тема, защото в касата имаме много по-спешни други неща.
Сега ще ви припомня, че листата на чакащите болни от множествена склероза е вече 400 души. Касата има възможност да пуска по пет на месец. Същото се отнася за хроничните хепатити и да ви каже още нещо, че възрастта вече е 17 години. Отново говорим за деца, само че болни деца. Муковисцидозата е проблем на касата. Ако се върнем към фонда, току що чух, че този фонд ще може да си избира лечебните заведения, с които да работи. Тук имаме двоен стандарт. Касата не може да избира. За това е атакувана в съда. За това се роят лечебните заведения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И за това съда винаги ще присъжда, че не могат да се ограничават лечебните заведения.
РУМЯНА ТОДОРОВА: За това в момента от Асоциацията на заболелите от хроничен хепатит сме дадени на съд, защото не можем да им осигурим най-скъпото лечение. Само това исках да кажа, благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля има ли някой от пациентските организации, които искат да вземат думата?
ПЕТКО КЕНАРОВ: Представлявам Конфедерация „Защитете здравото”. По-точно българска асоциация за деца с интелектуални затруднения. В този закон нямаме интерес. Много внимателно ви слушах и бих желал да ви помогна.
По отношение на фонда ние смятаме, че трябва да се създаде, за да могат тези пари да отидат за здраве.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: До тук нямаме различия, никой не е казал, че не иска да се създава фонда.
ПЕТКО КЕНАРОВ: Смятаме, че фонда не би трябвало да бъде целеви. За да може да се прескочи тази бариера например, защо точно през следващата година всички 10 милиона лева трябва да бъдат изразходвани на едно и също място.
Искам да ви кажа, че тук присъстват хора от министерството, които много добре знаят, че има Национален здравно информационен център. Този Национален здравно информационен център, би трябвало всяка институция, която прави инвитро да подава към него информация за всеки човек, а не само за пари, за да се знае колко един човек се е появил, колко пари са изразходвани и каква е успеваемостта на дадено заведение. Ние знаем, че този център съществува от много години, но какво работи?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Извинявайте, но говорим за конкретния законопроекта?
ПЕТКО КЕНАРОВ: Става въпрос за контрол. Ако има отчитане ще има контрол.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има наредба, която задължава всички да изпращат всеки един опит в Агенцията по трансплантация. Защо не се прави?
ПЕТКО КЕНАРОВ: И аз питам същото – защо не се прави?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В закона е записано, който не го спазва, какво ще стане. Има действащо законодателство. С този закон това няма да се реши.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, въпросът наистина е изключително важен и сложен, тъй като разполагаме с много малко календарно време. На мога да не приема някои от разсъжденията на Министерството на финансите.
Лично аз искам да предложа следното. Нека да не гласуваме този закон в комисията. Ние отделихме достатъчно време да го разгледаме. Нека да дадем възможност на доктор Първанова да консултира в следващите часове с Комисията по бюджет и финанси как може тези средства да се вземат, да се определят в един фонд, за да може този въпрос да се реши. Има начини и методи, всички се убедихме, как в следващите календарни години да работим за повече деца инвитро.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Кумчев, веднъж със закона предложен от доцент Щерев имаше такъв казус. Тогава за да не се гласува доцент Щерев беше достатъчно етичен да каже, че го оттегля. Правилникът на Народното събрание ни задължава да го гласуваме. Само това е начинът, ако госпожа Първанова каже, че го оттегля.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, още в началото на заседанието казах, че смисълът на тази дискусия изобщо е, тъй като става въпрос за текстове, които са достатъчно големи по обем, а това е предложение в Закона за държавния бюджет за 2009 година. В същност ние разглеждаме предложение. Така ли е?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има и законопроект към здравето. Това е категоричен закон, който ни задължава да го гледаме.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което днес подписахме какво беше?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Евентуално предложение между първо и второ четене в Закона за бюджета. Имам закон, който ме задължава.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, настоявам този законопроект да бъде гласуван и правя официално изявление – искам да видя, кой в тази комисия е кръстен и не е кръстен и 10 милиона лева ще ги върне обратно пред очите на всички тези хора, които ви гледат?
РАЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА: Председател на сдружение „Зачатие”. Всички заедно изготвихме това предложение и пациентите изключително много разчитат, че ще бъде гласувано и прието. Не се подвеждайте от малкото бройки, които могат да се обслужват годишно от тези 10 милиона лева, защото става въпрос за много свързани семейства. Когато едно семейство има репродуктивен проблем страда не само то, но и неговите близки, страна и работодателя му защото този пациент не си върши съвестно работата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за формата, а не за съдържанието. Всички сме за този фонд. Въпросът е, че много от нас не приемат начина, по който се прави. За това става въпрос.
РАЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА: За пет години работа на сдружението това е първата стъпка в правилна посока, която виждаме и сме изключително благодарни на всички от правителството, които имат политическата воля да го направят. Формата, която е измислена е съгласувана и с пациентските организации, имаше широк обществен дебат. Така, че ограниченията в избора на клиника са резонни. Наистина има клиники, които постъпиха напоследък на пазара, нямат никаква успеваемост. Цените им са коренно различни от другите и ние смятаме, че тези които са се доказали през годините, тези лекари с които ние активно работим, трябва да направят бебетата на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В ущърб с европейския принцип за свободно движение на хора и капитали.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен със законопроекта предложен от Антония Първанова и Ива Станкова, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 7.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към разглеждане на законопроекта предложен от Министерски съвет.
ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, имам едно процедурно предложение законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето внесен от Министерски съвет да бъде разгледан в продължение на следващото заседание на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам да продължим на следващото заседание?
Господин Райнов, какво е вашето становище?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители все пак това е законопроект, който беше разгледан на заседание на Министерския съвет преди две седмици.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преди два дни постъпи в Народното събрание. Не възразявам, да продължаваме.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Става въпрос за първо четене, когато се гледа философията на закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте заместник-министър Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, това е един закон за изменение на действащия закон, в който са въведени много от въпросите, които самите вие сте задавали. Много от нещата, които са се променили през последните две години. Съжалявам, че мотивите са толкова подробни.
Надявам се, че всички вие сте се запознали с мотивите. Ако имате въпроси, ще се опитаме да ви отговорим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да ви припомня, че ние по принцип този законопроект го разгледахме в Разград.
Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: В този законопроект съм забелязал, че регионалните центрове по здравеопазване, а също и РИОКОЗ и инспектората, който се създава има собствени приходи от глоби и имуществени санкции. Според текстовете оттук 30 на сто от така събраните суми отиват за допълнително материално стимулиране на хората работещи в тези центрове, плюс още 10 на сто, които отиват в Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса ползва 25 на сто от тези суми, които събират с глоби при налагане на санкции, което според мен не е справедливо, макар че аз бях един от хората, които не бяха съгласни с тези 25 на сто, но това е противопоставяне.
Няма да подкрепя законопроекта е поради това, че с тези промени в закона се изземват изключително много функции на Националната здравноосигурителна каса и се прехвърлят на този надзор.
Изпълнителната агенция „Медицински инспекторат” прави мотивирани предложения до РЦЗ за заличаване от регистъра на лечебни заведения. Как РЦЗ ще заличава от регистъра лечебни заведения?
В следващата точка е записано, че правим мотивирани предложения до министъра за същото нещо.
Някои от нещата, които са записани като текстове, че медицинските специалисти, които работят в лечебни заведения или здравни кабинети са длъжни да уведомяват органите на МВР, тогава когато в лечебното заведение и постъпило дете, което е жертва на насилие.
Според мен, ако се приеме на първо четене текста следва да бъде променен, за което има съмнение, че са жертва на насилие. Това дали едно дете е жертва на насилие или не, не се определя от медицинския специалист.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно сте прав.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тук не съм съгласен да се изземват функции и да се прехвърлят изкуствено върху някаква нова агенция, за това няма да го подкрепя.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Шарков каза, че РЦЗ, РИОКОЗ и т.н. са със собствени приходи, държа да направя коректно уточнение. И в момента РИОКОЗ-ите и агенциите разполагат със собствените приходи. Единствената структура, която не разполага със собствени приходи е РЦЗ-тата. Да не забравяме, че те са предния фронт на Министерството на здравеопазването по региони. За съжаление те са структурите където средната заплата е най-ниска, така че това дължим на колегите. Това е просто като един бонус, като един реверанс към тях, и най-вече да ги изравним с другите структури на Министерството на здравеопазването като РИОКОЗ, агенциите и т.н.
Относно функциите на НЗОК, че инспектората изземва само припомням, че в инспектората се влива специализирания медицински надзор. Това е дирекцията на министерството, която в момента освен лечебните заведения контролира и здравноосигурителните фондове в това число контролира и касата. В инспектората влиза тази дирекция. Функциите се изземват от инспектората. Инспекторатът стои малко по-високо по формата на контрол, защото има правомощия да контролира не само касата, но и другите доброволни здравноосигурителни фондове. Относно заличаването на лечебни заведения малката подробност е, че към сега действащото законодателство министъра дава лицензите на лечебните заведения за болнична помощ. Министърът отнема разрешенията. РЦЗ-тата издават разрешенията за заведенията за извънболнична помощ, но в закона има един недостатък, че не е записано, че те би трябвало да ги заличават когато се налага.
Мисля, че това е в реда на нещата. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Считам, че тук уредените със законопроекта текстове по отношение на медицинския инспекторат имат нужда от някои допълнения, но също така ми прави впечатление в някои от текстовете, че има малки неточности. Например, в параграф 13, чл. 33 се визира, че министърът на здравеопазването провежда епидемиологични проучвания. Би трябвало най-малко да ги организира, трудно ще ги проведе сам.
По отношение на медицинския инспекторат, считам че трябва в текстовете да се визират и публични регистри за всички дейности на медицинския инспекторат, както и по отношение на намерените по време на контрола нередности и изисквания по отношение на конфликт на интереси. Според мен, тук министъра на здравеопазването дотолкова доколкото е принципал и собственик на лечебни заведения, които извършват лечебна дейност, очевидно е, че тази изпълнителна агенция Медицински инспекторат влиза в конфликт на интереси с тази негова функция.
По отношение на чл. 166-а, ал. 3, точка 2 и точка 3, за правата на пациентите и за медицинските стандарти според мен, крайно време е в България да се заговори за клинични стандарти. Т.е. ако медицинският стандарт визира дейността и правилата за добрата медицинска практика визират дейността на лекаря и медицинските специалисти в това число, акушерки, санитари, медицински сестри и т.н. клиничните стандарти визират всички организационно, административни и управленски дейности. В точка 4, би трябвало да се визират, тъй като може поради организационни и административни неуредици или проблеми с управлението на лечебното заведение поради забавяне съответно да настъпят съществени щети в здравето и живота на пациентите. Това не е отчетено и мисля, че трябва да се постави и това.
Обръщам внимание, трябва да се заложат и клиничните стандарти и да се визира системата за мониторинг на медицинските и клинични стандарти, за тяхното спазване и налагане на санкциите.
Относно това, което каза доктор Тодорова за двойния стандарт при определяне на клиниките, с които се сключва договор, фонда инвитро, същото се появява в чл. 58-а, където Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебните заведения, които подлежат на задължителна акредитация, като съответно получават положителна оценка. Не с всички регистрирани и лицензирани лечебни заведения, а само тези, които имат добра акредитационна оценка.
По отношение на член 100, медицинският инспекторат осъществява контрол върху дейностите, които са свързани със задължителното и доброволно здравно осигуряване. Считам, че крайно време е да заложим и текстове, където Медицинският инспекторат да прави препоръки за прекратяване на договори на лечебни заведения в задължителното и доброволно здравно осигуряване. Там където има съществени нарушения видяхме от миналата седмица и от тази седмица данните от контрола на здравната каса и виждаме колко много лечебни заведения извършват измами. Това според мен е сериозно основание за прекратяване на договорите в задължителното и доброволното здравно осигуряване.
Именно поради това медицинският инспекторат, след като ще осъществява контрол трябва да има правото да прави препоръка и за прекратяване на договорите. С останалите текстове съм съгласна.
Накрая искам да изразя крайното си възмущение от становищата на Министерството на икономиката и енергетиката и от Асоциацията на производителите на цигари, както и на хотелиери и т.н.
Обръщам внимание на Комисията по здравеопазване, че въпросната компания, която ни е заляла със становищата си „Филип Морис” от 1996 година е осъдена да плати 800 хиляди долара и след това 79,5 милиона долара обезщетение. През 2001 година са заведени дела за над 10 милиарда долара към въпросната компания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е във връзка със закона.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Възмущавам се Комисията по здравеопазване и нейното становище, да бъде манипулирано, след като този законопроект е с решение на Министерския съвет внесен. Не може заместник-министър на икономиката да ни пише становището, че е било социално икономически нецелесъобразно, защото същият този Министерски съвет е решил между 2007 и 2010 година стратегия, кога да се въведе пълната забрана за тютюнопушене.
Възмущавам се от начина, по който се опитва да се оказва въздействие върху решенията на тази комисия.
РУДАНКО ЙОРДАНОВ: Ще се постарая да бъда максимално кратък. Подкрепям законопроекта. Той отговаря на едно мое желание контрола върху медицинската дейност и качеството да бъде засилен. Опитва се да структурира начина и организацията, по която това да се извърши. Може би още малко може трябва да се прецизира начинът, по който ще се взаимодейства между РЦЗ и инспектората при извършване на проверките. Начина за вземане на решение и неговото осъществяване, но това е въпрос на технология, която може би наредбата ще разпише.
Подкрепям философията на законопроекта.
МИМИ ВИТКОВА: Господин председател, моля за извинение, че Асоциацията на дружествата с доброволно здравно осигуряване няма писмено становище. Вчера получихме законопроекта. За това позволете ми да взема отношение единствено по ситуацията, която е разработена в медицинския инспекторат.
Тази структура е необходима за българското здравеопазване, но концептуално не е изяснено нейното място в здравната система. Да не говоря за противоречията в текстовете. Медицинският инспекторат в чл. 116-в, е заявено, че има право да проверява дейността на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на този закон и на Закона за лечебните заведения. Нейната територия не е обособена да контролира дейността в тези два закона. С параграф 60 се правят промени в Закона за здравното осигуряване. Изпълнителната агенция осъществява специализиран медицински контрол върху дейностите, кои дейности, свързани със задължителното и доброволното осигуряване. След което в чл. 116-б се казва, че изпълнителната агенция извършва проверки само по молби на граждани и юридически лица свързани с медицинското обслужване и здравното осигуряване. В частта за контролната дейност на медицинския инспекторат, която се отнася както до задължителното, така и до доброволното осигуряване според мен, текстовете трябва да претърпят концептуално развитие. Тук трябва да се намери и връзката с Комисията по финансов надзор, която издава лицензите на дружествата за доброволно здравно осигуряване и съответно ги отменя. В досегашната практика със специализирания медицински надзор, който сега съществува като дирекция погледнете в каква ситуация се намираме. Комисията по финансов надзор не може да влезе или поне така заявява да инспектира изпълнителите на медицинска дейност. Съответно ние подаваме сигнали, че се извършва не лицензирана дейност. Не говоря от какви субекти. Те са и лечебни заведения и други лица. Комисията по финансов надзор казва, че не може да влезе в лечебните заведения. Ако влезе специализираният надзор и ни сигнализира тогава можем да наложим санкция. Тази връзка и спойка между двете институции, специализирания надзор на Министерството на здравеопазването, дали е като дирекция или сега вече като инспекторат и Комисията по финансов надзор непременно трябва да бъдат стиковани. В противен случай текстовете в законопроекта се блъскат един с друг, което означава, че периметърът е в други два закона, не е в Закона за здравното осигуряване и ще извършват контрол, върху лечебните заведения които ние ползваме или върху нашата дейност? Ако е върху нашата дейност в какъв периметър? Какво остава на Комисията за финансов надзор и какво остава за инспектората.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Във вашата нямат право.
МИМИ ВИТКОВА: От друга страна се казва, че само молби на граждани ще проверяват.
Според мен, вносителят би трябвало да разработи тази материя малко по-детайлно. Готови сме да се присъединим в един бъдещ дебат, включително и в помощ на комисията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще помоля по-нататък да предоставите вашите виждания по въпроса писмено, за да можем да ги разгледаме.
МИМИ ВИТКОВА: Не знаехме какво е мислил вносителят по тази дейност. Би било добре на експертно ниво да се съберем и преди да внасяме конкретни текстове да работим заедно.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Имам забележки към цялата част контрол.
Няма да припомням колко пъти касата искаше да се коригира Закона за здравното осигуряване и подобни текстове също да съществуват, но това е друга тема. Виждам, че има санкции до 25 хиляди лева. Стъпката в касата е 90 лева санкция. Тези пари при една бегла аритметика като се съберат не знам каква е структурата на този инспекторат, ще разпределят 30 на сто от глоби. Т.е. оформя се една администрация, която ще дръпне администрацията на касата. Институцията, която разпределя 2 милиарда лева, ще има икономисти и няма да има лекари.
От този текст не разбирам, въпреки че имах малко време и може би нещо съм пропуснала, но на едно място е казано, че тази агенция работи по този закон, т.е. Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, а ще проверява касата. Каква санкция ще носи касата, например ако е извършила нарушение? Касата я няма в тези закони. По-надолу е разписано: „На лечебно заведение….”. Смятам, че тази част трябва да се преработи.
Още една забележка за акредитацията. За мен има един неточен термин. Положителна акредитационна оценка. Всички числа по-големи от нула са положителни. В момента най-ниската оценка лоша лечебното заведение получава когато получи оценка 1. Това също е положително число. Трябва да казваме нещата с точните имена. Оценка различна от лоша, трябва да бъде термина. Благодаря ви.
ВЕСКА СЪБЕВА: Национален съвет за интеграция на хората с увреждания. Ние сме участвали в работната група, която работеше по решенията за ТЕЛК.
Достигнали сме до единомислие. Националният съвет е взел решение да подкрепи закона, но имаме някои забележки. В този инспекторат, за който имаме протокол от това решение, се говори за жалби на граждани и контрол върху услугата, която се предоставя на гражданите. Там не виждаме участието на гражданска структура и гражданска организация. Имаме предложение в медицинския инспекторат да се включи член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От къде накъде?
ВЕСКА СЪБЕВА: Това е решение на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
В частта за участието на НОИ в медицинската експертиза. Нееднократно е дискутиран този въпрос тук и пред вас. Чл. 98 от Кодекса за социалното осигуряване противоречи на Административнопроцесуалния кодекс, както противоречи и на Закона за здравето, чл. 112, където има 14 дневен срок за обжалване на решенията на ТЕЛК или на НЕЛК, от датата на получаването им.
В същото време по Кодекса за социално осигуряване НОИ си позволява да прави месечен или 45-дневен срок, след което обжалва и се уведомява човека и изтича срок около 3 месеца, в който да бъде уведомен защо не е получил решението на ТЕЛК. НОИ участва и в експертната комисия.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За кой параграф на проекта говорите?
ВЕСКА СЪБЕВА: За параграф 40, точка 3, се изменя така: „Срещу решенията на ДЕЛК и НЕЛК в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК”. Тук има колизия не могат да го направят, защото от НОИ претендират, че те спазват Кодекса за социално осигуряване, който е по техния член 98.
За това ви моля да обърнете внимание.
ХАСАН АДЕМОВ: Това са две различни процедури.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се.
ВЕСКА СЪБЕВА: В закона трябва да се изчисти дали ще участва НОИ в комисията или няма да участва в комисията? Ще бъде ли обжалването след получаване на решението или ще бъде само с участието на лекар в ТЕЛК? Това ни интересува. Тук не е заложено и точно разписано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доколкото разбрах, вие сте участвали в изготвянето на законопроекта. Поставяте въпроси, които би трябвало да сте ги решили.
ВЕСКА СЪБЕВА: Тук не са отразени.
ВАНЬО ШАРКОВ: Имам един въпрос към заместник-министър Райнов, в параграф 78 на предложения законопроект е записано, че училищата, детските градини, специализираните институции за предоставяне на социални услуги по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, в които няма създадени здравни кабинети към влизане в сила на този закон, откриват здравни кабинети в срок до 1 юли 2011 година.
Притеснява ме този текст. Ще се наложи този срок да бъде удължаван непрекъснато във времето, защото защитени училища. Там как ще се разкриват здравни кабинети?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, законопроектът пристигна късно, но все пак на първо четене. Забелязвам някои неща. Тези неща са точно в раздел шести, който се отнася за контрола върху медицинското обслужване. Категорично заявявам, че такъв контрол трябва да има. Контролът следва да се осъществява от компетентни институции. Заложен и в Закона за здравно осигуряване, но там има по-демократичен характер. Демократичният контрол при контрола в здравното осигуряване е т.нар. арбитражи. Тук в този закон липсва арбитраж. Нещата са директно. Инспектората решава, отива при министъра на здравеопазването. Дори на едно място е казано „съответния министър”,какво имат предвид в точка 10, не знам? Най-вероятно отново е министърът на здравеопазването. Българският гражданин обича да се жалва и дава едновременно за една и съща лечебна дейност казус. Цитирам ви казус, до касата и до медицинския инспекторат подава една и съща жалба. Минава през касата и се определя някакво наказание. Минава през РЦЗ и се определя наказание. Едното и другото наказание се разминават по своята същност и падат в съда, явно ще се ходи на съд. Тук няма друга алтернатива. Къде е именно синхрона. Беше поставен донякъде от доктор Тодорова – къде е синхрона между медицинския инспекторат и НЗОК? Защото и двете институции извършват цитирам: „Проверяват спазването на правата на пациентите в лечебните заведения, проверяват спазването на медицинските стандарти в лечебните заведения” и касата трябва да прави това по закон и медицинския инспекторат. Какво остава за изпълнителя на медицинска, на дентална медицинска помощ, проверка след проверка. Дадох ви един казус, който ясно и точно посочва къде ще има проблеми.
Подкрепям този законопроект, но трябва да се изчистят казуистичните места и да се създаде синхрон и да бъде малко по-демократичен. Трябва да се въведе арбитраж. Да не говорим, къде е съсловната организация на лекарите и лекарите по дентална медицина? Тя също е институция в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. При нас също има налагане на наказания и т.н. Тук няма синхрон с тези две институции. Необходимо е да има някакъв синхрон. Медицинският инспекторат всичко се явява. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Доктор Шарков, много внимателно слушах аргументите ви и аргументите на останалите, които се изказаха в частта доколко правата няма да се дублират или няма да бъдат изземвани. Например, за нуждата от този инспекторат и за това, че функциите няма да бъдат дублирани по такъв начин, по който вие се опасявате.
Доктор Тодорова, при вас наказвате главно за това, че не са спазени определени изисквания по клиничната пътека, последователност на действията, алгоритъм и т.н. За некадърност почти не наказвате или поне не съм чувал. В крайна сметка трябва да има структура и орган, който да определи доколко твоите компетенции отговарят на претенциите. За това един специализиран орган е редно да се произнесе.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, съвсем приятелска забележка, единственият орган, който би могъл да обсъжда това за което говорите трябва да е само съсловната организация. Не може чиновник да гледа дали някой е кадърен или некадърен. Чиновникът може да провери има ли нарушение на закона.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Имам само едно предложение. Радвам се, че се възстановяват детските експертни лекарски комисии. Била съм председател на такава комисия. Не виждам на какъв принцип ще работят тези комисии. Колеги, да застопорим във всяка областна болница по 5 – 6 човека, само да бъдат ДЕЛК, това е безсмислено. Те трябва да бъдат на функционален принцип. Във Варна само две комисии сме имали. Два пъти в месеца по 30 деца могат да минат. Ако трябва да припомня на някой те бяха на функционален принцип. Трябваше да бъде в работно време и никога не е ставало в работно време. Имам предложение по някакъв начин това да бъдат действащи лекари, защото ще отидем на пенсионери над 75 години. Хората на 65 години още работят.
Много са хубави намеренията, но ще видите, че няма да проработят.
По отношение на Изпълнителната агенция „Медицински инспекторат” приветствам създаването на такава агенция. Вярно е, че ще има проблеми, но поставям следния въпрос. В параграф 116-б е записано: „Проверява структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения”. Кой проверява джипитата? Гръбнакът на тежкото здравеопазване са болниците, но гръбнакът въобще на обслужването е общо практикуващият лекар.Те са някъде в пространството. На тези лекари най-после първо трябва да им отдадем дължимото. Второ, да видим как ще се ситуират.
Сдружението на общо практикуващите лекари предлага тези лекари да бъдат обхванати към общината и да бъдат т.нар. общински лекари. Това го има на много места. Дори при сегашната ситуация от някъде трябва да бъдат контролирани.
Разглеждайки смисъла на проверките мисля, че най-важното е качеството на медицинското обслужване. Управлението и структурата не довежда до такива фатални последици отколкото качеството на медицинското обслужване.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Искам да направя реплика на доктор Руденко Йорданов. Правилата за добра медицинска практика на лекарите и на лекарите по дентална медицина са документ, който се припознава от министъра на здравеопазването, подписва се от него и се публикува в „Държавен вестник”. Етичният кодекс е по същата процедура. Министърът на здравеопазването го преподписва и се публикува в „Държавен вестник”. Това са нещата, които са основните документи, по които се атакуват неспазването на правилата за добра практика или т.нар. медицински стандарти. Това са нещата, по които се атакуват именно колегите за неспазване на стандартите.
Отговорността на Българския зъболекарски съюз е до там, че ние сформирахме междуведомствена комисия, между Министерството на здравеопазването, Българския зъболекарски съюз и нашите национални консултанти, за да се използват капацитета на тези хора, за да се изработят ясни и точни медицински стандарти в нашата област, които досега в България не са съществували. Комисията се свиква утре в Министерството на здравеопазването.
Подкрепям контролът, но трябва да има синхрон. Синхрон между институциите и арбитраж, защото без арбитраж този закон може да бъде използван по най-тежкия начин. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Силно съм впечатлен, 10 години след създаването си една съсловна организация най-после вече активно работи по правилата за контрола.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Това е обида.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, наистина част от законопроекта беше обсъждан в Разград на извънредното заседание. Всички приветствахме, частта за създаването на ТЕЛК и търсенето на възможности да се улеснят пациентите, хората и колегите, които работят. Мисля, че това е крачка напред.
Изключително е важен и въпросът, който повдигна доктор Румяна Тодорова. Не може уважаеми колеги да има разминаване в проверяващите и контролиращите структури. Да не говорим, че се създава и конфликт на интереси и доктор Тодорова е абсолютно права.
При положение, че има толкова високи глоби, няма арбитраж, който да регулира нещата. Има пряка заинтересованост от търсенето на контрольори и хора, които да контролират и да намират такива, които да бъдат глобявани.
Доктор Мими Виткова също е права, защото много ясни трябва да са взаимоотношенията. Нека да не забравяме, че утре на българския пазар ще се появят и чужди лечебни заведения и чужди фондове.
АНТОРИЯ ПЪРВАНОВА: След като няма договор с касата, кой ще ги проверява?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено, че ще се проверяват от министерството, но трябва нещата да имат своята съобразеност и да са много изчистени. Фонда ли проверяват, след като закона казва кой проверява фонда? Финансовия надзор или болниците, с които са сключили. Има неща, които биха могли да бъдат оправени на второ четене.
Мисля, че е необходимо това да стане. Когато се правят подобни текстове намирам за необходимо предварително да се потърсят предварително съответните специалисти от касата, частни фондове и други.
Законопроектът решава някои належащи неща. Мисля, че всички го подкрепихме в Разград. Може би има някои неща, които следва да се изчистят на второ четене, но считам, че трябва да дадем възможност законопроектът да бъде подкрепен в залата. Лично аз ще го подкрепя.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Ако ми позволите искам да добавя следното, когато има дублаж на две институции, които извършват една и съща дейност винаги има проблем. Моят апел е, абсолютно адмирирам създаването на една такава независима институция, но нека да бъде разписан контрола. Какво ще прави едната и какво ще прави другата?
Мисля, че има достатъчно поле за действие на тази агенция. Включително както казах и по отношение на районни каси, национални фондове и т.н. Нека да не се преписват функциите на тази агенция от ЗЗО. В момента е разписан контрола, който е в Закона за здравното осигуряване. Ние също работим по стандарти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има дублиране, което не може да отречете.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Точно така. Знаете, че за да се извърши едно плащане ние трябва да имаме база, а тази база е медицинската услуга. Наистина молбата ми е, можем и ние да участваме като помощ, ако разбира се министерството е благосклонно към нас и да използва нашата помощ. Апелът ми е тази дейност да бъде разделена. Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:Уважаеми колеги, България е единствената страна от 27-те страни членки на Европейския съюз, която няма структура, независима структура за защита правата на пациентите, контрол на медицинските грешки, но не само тези които се дължат на лекарска грешка, но и такива, които се дължат на организационни, управленски и административни проблеми.
Друг е въпросът, че поради неуреждането на тази материя тя е била вменена на касата и в момента касата в системата на задължителното здравно осигуряване извършва тази функция. Нищо такова не се случва когато един лекар или лечебно заведение работи само с частни пациенти или когато работи с пациенти в доброволното здравно осигуряване. Тук е права доктор Виткова, като казва какво правят те и как защитават интереса на пациента, когато пациента направи жалба в Комисията по финансов надзор за нарушение на осигурителни права, които са по вина на лечебното заведение. Те са абсолютно безпомощни. Какво прави един пациент, когато неговите права са нарушение когато той е частен пациент? Поради това трябва да се ограничат в случая правата на НЗОК в рамките на проверка на нарушения на здравноосигурителните интереси на гражданите тогава когато става въпрос за договорите в системата на задължителното здравно осигуряване. Медицинските, административни, управленски, това което касае лечебното заведение и практиката на лекаря е задължение на медицинския инспекторат и е тотален конфликт на интереси да се жали пациента на съсловната организация на лекарите или на зъболекарите, защото гарван гарвана око не вади. Няма как да стане съсловна организация, която е задължена в закон да защитава интересите на своите членове да защитава и интереса на пациента, който се жалва от техен член.
Друг е въпросът, че сте направили правилата, което е похвално, но някой друг трябва да следи дали ги спазвате същите тези правила.
България е единствената страна, в която няма такъв независим орган.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според вас, това което се създава независим орган ли е?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Не е независим орган. За това обърнах внимание още в началото на предишното си изказване, че не е независим орган и има конфликт на интереси Министерството на здравеопазването.
В последните данни на Европейската комисия, България не е посочила цифри или от срам, или защото не събира такива, е че от 3 до 5 на сто от пациентите умират поради лекарски грешки, допуснати поради лошо отношение или незнание, но и поради организационни управленски недостатъци. От 10 до 40 на сто получават увреждане на здравето си, отново поради същите причини. България дори не знае колко са процентите. Поради което в България отсъства и системата за ефективно реимбурсиране и застраховка на пациентите от лекарска грешка. Само до 10 хиляди е застраховката от професионален риск. Един живот или една жена родила и в момента е в кома нейното здраве и живот не струват 10 хиляди лева, поради недоразвитието на системата за мониторинг, контрол и санкция на лекарските, административните и управленски грешки, не може да има и ефективна защита на интересите на пациентите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо Първанова, не навлизайте в една тема, която ви е много любима и понякога критикувате България на обществени форуми и абсолютно не сте права да говорите по този начин. Мисля, че сега това не е темата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, искам да взема отношение специално по структурирането на медицинския инспекторат, тъй като този инспекторат беше замислен още преди няколко години. Може би това объркване, което се получава в момента идва от факта, че ние мислихме този медицински инспекторат да бъде независим орган. Преди малко вие попитахте независим ли е или е зависим?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е независим орган.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Той е зависим, за това обмислихме това да бъде един инспектора. В момента в Министерството на здравеопазването съществува инспекторат, който има над 20 души служители. Това са хора лекари, финансисти, прависти и т.н. Това е един много добре структуриран инспекторат, който си върши и сега работата. В годините когато аз бях министър изключително много съм се осланял на действията на този инспекторат. Разбира се, той е с ограничени възможности. Ние искахме да направим един медицински инспекторат, може би тук е допусната грешка, да се разширят действията му и върху касата. Това можеше да стане, ако това беше една независима агенция или структура, която да не бъде зависима от министъра на здравеопазването.
Ако ние дадем такава възможност на този инспекторат да контролира дейността на един обществен орган какъвто е касата, означава че ние подчиняваме касата на министъра на здравеопазването. Защото, след като директора на този инспекторат е подчинен на министъра естествено е, че той може да налага волята си и да определя известни санкции върху институции, които не са на негово подчинение. Следователно, в дейността на този инспекторат ние трябва да изчистим между първо и второ четене тези неясноти.
Не знам защо трябваше да бъде създаван нов медицински инспекторат при положение, че той съществува в Министерството на здравеопазването. Освен малко да му разширим дейността. Ние можехме с една наредба, ако е необходимо да разширим дейността му, ако бъде във вида, в който сега се предвижда.
Това, което мислихме в самото начало независимо от това, че бях тогава министър, мисля че по принцип, бях съгласен този медицински инспекторат да извършва надзор върху цялата медицинска дейност, но да не бъде в никакъв случай зависим от министъра.
Докладвал съм това пред Министерски съвет. Към министър-председателят има много агенции. Тогава той с презумпцията, че много агенции остават към Министерския съвет и лично към министър-председателя той се отказа.
Мисля, че има объркване. Прав е доктор Шарков, който казва,че на този медицински инспекторат даваме функции, които по закон са предвидени да бъдат контролирани от БЛС и от БЗС. Даваме право да контролират дейности на касата, която е обществен орган. Това са неща, които следва да бъдат изчистени. По принцип аз съм съгласен и трябва да разширим дейността му. Необходимо е да помислим дали да не бъде изключително независим орган. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, напълно споделям това, което казвате. Права е госпожа Румяна Тодорова, защото институцията, която разпределя големите пари, нещата трябва да вървят успоредно. В никакъв случай от инспектората да се проверява касата.
Господин Райнов, надявам се, че на второ четене ще направим всичко възможно заедно с колегите от НЗОК, БЛС, БЗС и допълнителните фондове, да направим наистина един орган, който да си върши работата, която всички желаем.
Колеги преминаваме към гласуване на законопроекта.
Колегите Борислав Великов, Нигяр Сахрим и Донка Михайлова са гласували „за”.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието.
Много ви моля изпратете предложения между двете четения, които да обсъдим.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.



(Заседанието завърши в 17,33 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/