П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 26 януари 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис

П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 26 януари 2006 г. от 15,10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на практически проблеми възникнали при приложението на Национален рамков договор 2006 година, внесен от Руденко Йорданов.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-59, внесен от Васил Паница и група народни представители на 30.09.2005 г. – първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 554-01-96, внесен от Борислав Димитров Китов и Лютви Ахмед Местан на 20.12.2005 г. – първо четене.





Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги откривам заседанието на Комисията по здравеопазване. Имаме необходимият кворум.
Позволете ми да поздравя с добре дошъл на заседанието на комисията професор Тоховски, който е председател на Лекарския съюз на Република Македония.
Колеги, знаете какъв е дневният ред. Предлагам да започнем с първа точка – обсъждане на практическите проблеми в Националния рамков договор.
ТОДОР КУМЧЕВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги народни представители. Поисках думата, за да помоля доцент Паница да оттегли внесеният от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-59.
Това е един изключителен акт в здравеопазването, защото след реформата на финансиране на болничната помощ и здравеопазването като система от един единствен източник следващата много съществена стъпка в здравеопазването е нейната приватизация. Моята молба към доцент Паница е, ако е възможно днес да оттегли законопроекта, за да се даде възможност на народните представители и на отделните представители на парламентарните групи да направят съответните консултации с правните органи, тъй като наистина на този етап съществуват сериозни проблеми. Благодаря ви.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Това, което каза доцент Кумчев, естествено няма да изпълня, тъй като имам няколко основания за това.
Първо, сагата с приватизацията продължава пета година. Не става въпрос за година, две или три. Сагата с приватизацията започна от края на 2001 година, когато беше наложен мораториума. Законът за приватизацията и следприватизационен контрол е отнел по същество възможността на лекарите да ползват преференции или работещите в лечебните заведения.
Искам да ви кажа, че на 26 септември 2003 година, министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев, на парламентарен въпрос на господин Китов, отговаря, че един от приоритетите на държавната здравна политика през 2003 година следва да бъде приемането на закон, с който да се отмени мораториума за приватизация на лечебните заведения.
Внесох този законопроект заедно с моите колеги на 30 септември 2005 година. През това време всякакъв законов срок изтече. Ако управляващите имаха реалното желание да се включат в този процес тези три месеца бяха предостатъчни да коригират проблеми, които са възникнали наблюдавайки нашето предложение и да внесат собствен закон, но нито едното, нито другото последва. На предишното заседание отложихме разглеждането на законопроекта за това заседание. Има достатъчно мотиви да откажа предложението на доцент Кумчев. Ако имате политическа воля, кажете: “Не, ние не желаем приватизация”, това е ваш проблем. Този проблем повече не може да се отлага. Вие имате достатъчно механизми, след приемането на така предложения закон да го обърнете както искате между първо и второ четене. Повече да се чака с години, наистина е невъзможно, защото приватизацията е част от структурната реформа и всички го признават. Имам три становища, на Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на здравеопазването. Никой не каза,че приватизация не трябва да има. Всички я одобряват.
На края казвате, да се отложи. Искам да попитам до кога?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По принцип не е редно да се провежда дискусия по този въпрос, но тъй като вие доктор Руденко Йорданов по някога се сърдите когато не ви предоставя думата, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, искам да прибавя още аргументи относно това да не вземаме решение сега по този законопроект, не защото сме против приватизацията. Искам това да бъде отбелязано. Ако ползвам една перифраза на прочутото стихотворение, в което всичко е толкова просто и логично, изглежда логично, но не е просто. По начина, по който е направен текста отпушва един процес с непредвидими последици. Искам да имаме алтернативен текст, в който всички тези последици да са предвидими и нещата да са разположени във времето. Моята молба е да отложим законопроекта, не защото сме против приватизацията, а защото искам новият закон или поправите в текста за лечебните заведения да бъдат съобразени с още няколко закона, в които в предложения текст няма отправки.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да не навлизате в дебат по темата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да изложа аргумента си за отлагане на законопроекта. Законът за общинската собственост, Закона за концесиите, Закон за местното самоуправление и местна администрация, Закона за лечебните заведения и Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, би следвало да се направи един по-добър алтернативен вариант, в който идеята за приватизация ще присъства, но да отговаря на две или три допълнителни условия.
Първото условие е поетапност.
Второто условие е предвидимост.
Третото условие е участието да бъде с преференции, а не да бъде разписано като пожелание, а да е реално изпълнимо.
Завършвайки искам да задам въпроса, ясно ли е дали колегите, които биха участвали в процеса са готови да бъдат купувачи при условията, при които са поставени, и при които не се признават направените капиталовложения и инвестиции? Това са сложни и важни неща.
В момента отказа ми да подкрепя разглеждането не е свързан с нежелание да бъде пусната приватизация, а със стремежа да бъде по-добре организирана, предвидима и да не се случи онова, което се случи с много други приватизационни сделки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да не навлизаме в дебат по същество.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Тук се говори за непредвидими последици. Моля ви има два основни пункта в проектозакона. Единият от тези пунктове е волята на собственика да приватизира. В единия случай собственика е държавата. В другия случай собственик са общините. Кой може да накара на сила тези две институции да приватизират. За какви непредвидими последици говорите? Да променяме, пет или шест закона, за да дойдем до този закон. Това ще стане отново след четири години.
Мисля, че изтъквате несериозни аргументи в полза на това да се отлага закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Каквото и да е решението по този въпрос ще проведем дискусия. Отложихме с точния аргумент да присъства и министър Гайдарски. Да чуем позицията на министерството и с гласуване или се приема, или не се приема.
Преминаваме към дневният ред.
Точка първа е по искане на доктор Руденко Йорданов. Обсъждане на практически проблеми възникнали при приложението на Национален рамков договор 2006 година.
Ще помоля уважаемия доктор Йорданов с няколко думи да каже мотивите предизвикали това негово искане. Мисля, че това искане е на време.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, благодаря и за това, че реакцията беше на време, тя в никакъв случай не е свързана с желание да се наелектризира обстановката и да се създават конфронтационни моменти. По-скоро на време трябва да реагираме на нещо, по което в лекарските колегии и обществото има бружение, да се намерят тези баланси и колективи, които биха направили рамковия договор действащ механизъм, особено в частта приложения, частта условия и частта финансиране, където съществуват пречки този хубав рамков договор, на който ние бабувахме така или иначе от парламентарната трибуна да бъде ефикасен и да допринесе на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, предлагам да предоставим думата на Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса е страна по този въпрос.
Мисля, че е редно да започнем с вижданията на касата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Господин председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, наистина както каза уважаемия доктор Руденко Йорданов това е едно навременно разглеждане на някои неща по Националния рамков договор. Това, което мога да кажа е, че Националният рамков договор беше сключен на време. Да, наистина имаше напрежение било сред лекарските колегии, сред колегите и сред пациентите, въз основа на това в понеделник двата управителни съвета на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз се събраха и изготвиха т.нар указания по прилагане на Националния рамков договор. С тези указания ние визираме някои останали не бих казал спорни моменти, по-скоро моменти, които биха могли да се тълкуват двузначно. Всички тези моменти бяха изгладени в тези указания, които се изготвиха от двата управителни съвети и може би още утре ще бъдат разпратени до районните каси и лекарските колегии. Не би трябвало да има никакво напрежение и неразбиране. Ако има конкретни въпроси ще ви отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да кажа, че до Министерството на здравеопазването, до Българския лекарски съюз и Комисията по здравеопазване пристигат много писма от лекарски колегии и колеги, в които се поставят някои въпроси, които са много конкретни.
Според мен, по-скоро това е бил мотива на доктор Руденко Йорданов, за да се разгледат възникналите проблеми.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати и журналисти, не бих могъл да говоря общо по рамковия договор, тъй като тук има конкретни въпроси.
Мисля, че е по-добре да се поставят конкретните въпроси, защото при нас действително има такива писма. Тези писма са получени са и в Националната здравноосигурителна каса.
Според мен, на въпросите, които бяха конкретни и по отделните пътеки беше отговорено много ясно и категорично. Тази сутрин в 11,30 часа се проведе една голяма пресконференция, на която бяха изяснени въпросите. Бих могъл да кажа в най-общ план основните проблеми, които възникнаха по някои от пътеките.
Първият проблем, е с общопрактикуващите лекари. Там се третира големият въпрос, че се създава един много голям обем на работа и те много трудно биха изпълнили този обем. Това са въпросите, които главно са свързани с вземането на материали от женските гениталии. Знаете за какво става въпрос. Вземането на материал за изследване на кръвоизливи при кални маси. Прегледите на гърдите на жените и т.н. Този въпрос беше изяснен. Вие знаете, че не става въпрос, че всяка една жена трябва да бъде преглеждана по два пъти в годината. Те са разделени на две групи от 30 до 45 години и от 45 до 65 години. Това са подробностите. Всичко това беше изяснено добре с общопрактикуващите лекари. Вземането на материал не е задължително при всяка една жена. Ние говорихме за рисковите групи. Всички сте лекари и разбирате тези неща. След като става въпрос за една жена, която има оплакване от страна на гениталиите, а в нейното семейство има майка или баба, които евентуално са боледували или оперирани от едно неозаболяване, ясно е, че тази жена трябва да се вземе на отчет. Тук въпроса беше много остро поставен едва ли не, че всяка една жена трябва да бъде контролирана по този начин. Вие знаете, че ако един общопрактикуващ лекар има 2000 човека и половината ще бъдат жени. Не повече от 20 или 30 ще бъдат фамилно свързани. Следователно за 20 или 30 жени, които трябва да бъдат прегледани и следва да се направи цитонамаска или мъже, при които има по същия начин фамилна връзка със заболяване на геночленния тракт, това е работа на лекаря. Този въпрос беше изяснен. Това са т.нар. рискови контингенти, за които няма друг начин освен да бъдат контролирани от лекуващите лекари. Никой не забранява, ако една жена не желае да и бъде направена цитонамаска или да се вземе материал за изследване от кръвоизливи, да отидат при гинеколог или при специалист. Това са нещата, които стояха в основата. Най-често по този въпрос се спореше, защото те смятаха, че са много натоварени. Вие знаете, че те протестираха за една сума. Според тях около 8 лева ще излезе един такъв профилактичен преглед. Оказа се, че сумата не е такава. Сумата е 3 лева, а те получават 5,50 лева, остават 2 лева. Така, че за всеки един профилактичен преглед те не само, че не губят, но печелят 2 лева. При тази ситуация ние разговаряхме с част от общопрактикуващите лекари. Мисля, че нещата са ясни и вече няма да има протести по този въпрос. Разбира се, има неща, които все още не са изяснени, но вие разбирате, че когато се преминава от една в друга система, от 120 пътеки да се отиде към 300 пътеки и за един такъв малък период от 20 или 30 дни, естествено е, че могат да се допуснат грешки. В хода могат да бъдат коригирани, както в момента се коригират някои неизяснени моменти. Това не са грешки, а неизяснени моменти. Готов съм, ако имате конкретни въпроси за пътеките да бъдат дискутирани. Тук са хората, които най-добре разбират тези неща. Задавайте въпроси, ние сме готови да отговаряме. Ще помоля въпросите да бъдат конкретни. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин министър, тук присъстват представители на хората изпратили голяма част от писмата.
Предлагам да изкажат своето становище. Давам думата на доктор Селиман, който е председател на сдружението на общинските болници.
АЛИ АЛИ СЕЛИМАН: Благодаря Ви господин председател, писмото, което Националното сдружение на болниците с районни функции е подготвило е депозирано в Комисията по здравеопазване. Ще бъде изпратено и към останалите институции, до които е адресирано. Писмото идва от притеснението на колегите, които работят в многопрофилните болници за активно лечение в малките градове и общините. Тези притеснения идват от факта, че поставените условия по отношение на общите и специалните части съгласно Приложение № 17 за една голяма част са неизпълними от лечебните заведения за болнична помощ, които представляваме. Става въпрос, както за медицинската апаратура, така и за специалистите, които са необходими за изпълнението на клиничните пътеки. Например, в една голяма част от регионите, в които работим наличността на специалистите в рамките на една област е много малка. За да бъде колегата признат, че притежава дадената специалност има минимум шест години период за специализация.
Вторият съществен момент е, че много от специалностите, които конкретно ще ви позова са имунология и фотоневролог. Това са специалности, които рядко се срещат. Има изисквания, които се поставят в съответните клинични пътеки.
Не е обяснимо за нас колегите, които работим в лечебните заведения е, че след специалността “Вътрешните болести” вече не се признава, а трябват по-тесни специалности въобще защо се произвеждат и защо има специализация по вътрешни болести.
Колегата трябва да специализира шест години вътрешни болести и в последствие още минимум три за да взема тясна специалност. Реформата започна през 2001 година. Дори и да сме изпратили колеги да специализират до 2005 година не може да ги възпроизведем тези специалисти.
Третият съществен момент е по отношение на лабораториите, които се изискват. Става въпрос за патоморфологичните лаборатории. Досега отделения по клинична патология и патоморфология имаше само в областните болници. Съответно специалистите, които се регламентираха по досега действащото законодателство, в съответните области имаше по един или по двама патолози с изключение на големите университетски болници. Реално не присъстват физически специалисти, с които евентуално можем да сключим договор.
Четвъртият момент, който ни притеснява е по отношение на член 177. Става въпрос за четиричасовите договори, които са минимум дневно. Така е записано в член 177. В същото време в общата част на член 14, алинея 6 е записано: “Трудовоправните и приравнените към тях отношения между изпълнителите на медицинска помощ и наетите от тях лица не са предмет на този договор”. В същото врече в член 177, алинея 1, точка 4 е записано: “В лечебните заведения работят на трудов договор с работен график не по-малко от четири часа дневно съответни специалисти посочени в частта условия за сключване на договор и изпълнение на клинични пътеки”. В член 98 е записано, че ние може да наемаме специалист само в рамките на една област, ако се прочете текста. Не може да наемаме специалисти, които да работят при нас по други области. Мога да ви кажа, че в нашия регион, аз съм от Силистренска област и в целия регион нямаме нито един съдов хирург. Това означава включително, че и областната болница в Силистра не може да работи по тези клинични пътеки с изисквания за съдов хирург.
Поставят се преференции по Националния рамков договор, дадени звена да бъдат на външно договаряне. В същия момент задължително в условията на частта “Специалисти” съществува, че същите специалисти трябва да бъдат при нас на трудов договор. Предоставя се възможност да договаряме с външен изпълнител от друго лечебно заведение, но в същия момент същият изпълнител трябва да го има и в нашите лечебни заведения. Според мен, това е парадокс.
По отношение на неоматолога, предполагам че сме на ясно, че в България те са малко на брой. Една част от въпросите бяха поставени по отношение на изследванията, които задължително трябва да бъдат направени от лечебните заведения при хоспитализацията. Нашето предложение е пред хоспитализационния минимум да остане и да бъде признат. Например, ако дойде дете или възрастен пациент с доказана пневмония от общопрактикуващ лекар с направена съответна снимка. Съгласно изискванията на клиничната пътека за пневмония една от задължителните диагностични процедури, която трябва да се направи при хоспитализация и преди хоспитализация, е да направим рентгенография. В самата клинична пътека е записано минимум две рентгенография Веднъж се прави в доболничната помощ, а в същия момент и болницата трябва да направи съответните разходи за същите изследвания. Нека, пред хоспитализационния минимум, защото два пъти се повтарят едни и същи изследвания. Когато общо практикуващият лекар доказва наличието на дадена диагноза е със съответните пред клинични изследвания, дали ще бъде образна диагностика или пара клинични изследвания. В същия момент трябва да направим и ние тези изследвания. Чисто пазарно и икономически няма смисъл да правим тези разходи. В самата клинична пътека изискването е да се направи снимка при приемане и преди изписване. Няма такъв текст.
Следващият съществен момент е за пациенти, които се обслужват от спешните центрове. Притесняват ни пациенти, които за консултации и медикодиагностични изследвания в момента лечебните заведения съгласно действащото законодателство ние сме длъжни да го извършваме. Това е една съществена част от разходите ни за пациенти, които търсят помощ от спешния център и не се хоспитализират. Тези разходи са за сметка на лечебното заведение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да бъдете малко по-експедитивен.
АЛИ АЛИ СЕЛИМАН: Общо взето това са нещата, които ни притесняват. По всяка отделна клинична пътека можем да говорим.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е място в комисията. Вие трябва да посочите принципните неща.
АЛИ АЛИ СЕЛИМАН: Това са принципните неща по отношение на налична структура като лаборатория, изследвания и специалисти.
Мисля, че това са темите, по които може да се говори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предлагам да предоставим думата на председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Ще помоля доктор Киров, да докладва по-експедитивно.
ЛЮБОМИР КИРОВ: Благодаря ви доцент Китов. В нашата позиция, която беше внесена, както до парламентарната Комисия по здравеопазване, така и в Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз ние сме се водели от медицинската целесъобразност и стремеж да се осигури достъпност и равнопоставеност на медицинската услуга, качество и добър резултат за общественото здраве. Става въпрос за обема на профилактичния преглед, за това на кого, кога и как, се извършва.
В Националния рамков договор членът урежда профилактичните прегледи на кого се правят. Казано е, че се правят на всички лица над 18 години съобразно Наредба № 40 и Приложение № 6.
Това означава, че това, което е записано в наредбата е задължителен елемент за всички хора, групи и състав. Т.е. в наредбата и нейното приложение е записано, че на всички лица над 30 години се прави изследване за околутни кръвоизливи, да цитонамаската се прави на две и три години съобразно възрастта на жената. Кръвна захар се изследва на всички пациенти независимо от възрастта. Електрокардиограма се прави на всички, урина с девет показателя се изследва на всички. Тези дейности трябва да се извършват в амбулаториите на общопрактикуващите лекари от тях и за тяхна сметка. Чрез профилактичния преглед установяваме общото здравословно състояние на човека и търсим отклонения от него чрез еднакъв за всички клиничен преглед. Целта е подобряване на общото здравословно състояние и предпазване от злополуки или развитие на заболяването. Това е профилактичният преглед – първичната профилактика. Чрез скрининговият преглед търсим едно единствено заболяване чрез точно определен повече или по-малко специфичен за съответното заболяване начин, преглед или метод на изследване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да не се навлиза в подробности.
ЛЮБОМИР КИРОВ: При договарянето на обема на профилактичния преглед беше договорена съответната цена от 4,15 лева за обема при действащите нормативни разпоредби. Промените в наредбата влезнаха след подписването на Националния рамков договор, но автоматично се прилагат въвеждайки още дейности. Ние смятаме, че Националната здравноосигурителна каса не разполага с ресурса в бюджета си, за извършването на всички тези дейности.
Предлагаме, нещата да се направят поетапно с ясен план за няколко години напред. С точно ограничаване на действията и задълженията.
Първата стъпка е направена, като са разширени чрез Национален рамков договор 2006 и е разрешено да се профилактират всички лица над 18 годишна възраст, а не както беше досега само не диспансеризираните при общо практикуващия лекар. Спазвайки принципа за равнопоставеност и достъпност да предложим такава еднаква услуга и да обхванем максималния брой хора. Това може да стане само, ако профилактичният преглед е в обема извършен преди измененията на Наредба № 39, първичната профилактика.
Втора стъпка, през тази година заедно с тези прегледи може да бъде проведен скрининг за определени рискови фактори, което обикновено се приема за профилактично мероприятие. Това може да стане чрез анкетни карти за тези определени рискови фактори. По този начин ще се формират таргетните групи, които подлежат на скрининг. Съдържанието на тези карти не може да бъде изготвено от Националната здравноосигурителна каса и от съответните компетентни специалисти
Трета стъпка, след като се определят таргетните групи спазвайки член 3, алинея 3, алинея 4 и алинея 5 на Закона за здравето както и член 3 от Закона за здравното осигуряване, Министерството на здравеопазването може
да организира и финансира като се използват разбира се и допълнителни източници на финансиране, частни здравноосигурителни фондове, общини защо не и средства от Европейския съюз за организиране и провеждане на скринингови програми за определени заболявания. В европейската практика тези дейности не се субсидират от лекарите, които ги извършват.
Четвърто, провеждането на съответния скрининг налага сериозно финансово и организационно осигуряване. Диагностичното уточняване като следва фаза и лечението, ако такова се наложи. Например при доказване на кръвоизлив в изпражненията на преди това формираната група имаме ли готовност ние да направим 200 хиляди ректосигуидоскопии тази година.
Пето, за работа по тези програми изпълнителите могат да кандидатстват съобразно възможностите си и предлаганите условия. Това е за профилактичните прегледи. Съответните изчисления, които бяха направени колко струва това и колко ще спечели лекаря ще се въздържа да коментирам, защото ми е неудобно. Не бих си позволил тук да правя подобни сметки.
Шесто, шкафа за лекарства от първа необходимост. Ние сме внесли предложение в Националната здравноосигурителна каса какво да съдържа шкафа. Това не е спешен шкаф по смисъла на Наредба № 25, защото спешността е приоритет и обект на друга институция. Това е шкафът, който обслужва ежедневната и неотложната си дейност. Той не може да отговаря на тази наредба. Ако отговаря на нея и има подобни изисквания следва да се финансира по съответния начин. Да не говорим, че в него има изисквания за медикаменти, които вече не се произвеждат, а други е рисковано да се употребяват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви, чухте част от проблемите. Колегите имаха желание да навлезнат в една по-детайлна дискусия, но сега не е мястото в комисията.
Преди да започнем дискусията предлагам да дадем думата на доктор Андрей Кехайов като председател на Българския лекарски съюз, защото и до него са адресирани всички тези писма. Доктор Кехайов, ако е възможно да обобщи проблемите.
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми дами и господа народни представители, ние чухме няколко изложения и мотиви, с които е включена една точка в заседание на парламентарната Комисия по здравеопазване в един етап, когато индивидуалните договори все още не са факт. Бих искал съвсем отговорно пред уважаваната от мен парламентарна комисия, която има своите отговорни държавни функции да прави законодателство разбира се, прави чест, че се допуска да се разглеждат експертни моменти от Националния рамков договор, което е голяма технология. Бих си позволил в качеството на председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, който участва от 6 октомври до днес 26 януари 2006 година в подготовката, изработването и подписването на Националния рамков договор. Искам да заявя ясна и отговорна позиция на българските лекари. Разбира се всичко това изисква от начина, по който бяха поставени въпросите, тези които са адресирани към нас и тези, които не са адресирани да отговоря.
На първо място, трябва да отговоря на коректно изпратените писма от Вас до Българския лекарски съюз. В хода на подписването на всеки Национален рамков договор първата позиция през последните години е от Русе, в което няма нищо лошо.
Очевидно се налага съзнавайки отговорността на Националния рамков договор необходим за цялото общество да кажем истината такава каквато я казахме, а не понякога да правим от дребните елементи голяма политика. Заявявам, това най-отговорно, защото това беше най-трудният договор, който трябваше да се изготви на един етап, когато се приема радикална реформа в доболничната помощ. Технологията, може би на много от колегите, които поставят въпросите не е ясна, но Националния рамков договор е израз на цялото законодателство и на целия финансов ресурс приет от Народното събрание. Обиден съм от това, че въпросите, които бяха решени от регионалната колегия в Русе, определено в тези въпроси има и елемент, който няма да коментирам, но така или иначе всеки с цялата си отговорност трябва да отговаря пред обществото пред коя комисия и пред коя институция какво внася. Надявам се, че вие получихте моят кратък отговор. Разбира се отговорих и на председателя на Регионалната колегия в Русе, където тактика е през последните години няколко човека от управителния съвет да вземат решение преди да се изчака решаване на проблема. Казвам това с цялата си отговорност. Заявявал съм това и пред доктор Йорданов в качеството му на председател на последното събрание. Необходимо е не да се подвеждат изпълнителите, а да се потърси решение на въпроса. Самата подготовка и начина, по който трябва да бъдат разгледани въпросите в крайна сметка е отговорност на институциите. Кога се прие бюджетът? Кога Българския лекарски съюз с два управителни съвета успя да договори нещата? Кога след вменения ангажимент на 18 декември на практика се подписа Националния рамков договор? Националният рамков договор се състои от 4 хиляди страници, което изисква освен експертни и много сериозни познания, които трябва да се коментират много задълбочено и когато станат факт следва да бъдат коментирани. В тази посока ще се спра, защото вие сте поставили пред нас въпроса само по няколко основни пункта, които са поставени от регионалната колегия от Русе, защото от общините този въпрос не се поставя. Доктор Киров, говори за въпрос в качеството си на председател на сдружението, но разбира се той отправи въпроса и в Българския лекарски съюз. В понеделник на съвместните управителни съвети имаше възможност да защити позицията пред управителния съвет в качеството му на един от подписващите. Днес няма да говоря експертно. На практика Българският лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и Националната здравноосигурителна каса се включиха във всички изисквания, които се заложиха от парламента на 18-та дата да подпишем Национален рамков договор водени единствено от желанието, че болничната помощ в крайна сметка трябваше да бъде финансирана изцяло от Националната здравноосигурителна каса. Без съмнение спазихме това технологично време. Без съмнение става въпрос не за две поправки, а за четири хиляди страници, изискваха участието на много широка основа на експерти, управителни съвети и решаването на много въпроси, в които в рамките на определения бюджет трябваше да бъдат договорени определени обеми и цени.
Заявявам най-отговорно, че след подписването на Националния рамков договор и стъпки от страна на Българския лекарски съюз, а именно провеждането на два национални съвета, два управителни съвета, един месец и шест дни след подписването на договора с ежедневна работа на практика ние търсихме възможности да решим проблема, а не да ескалираме проблемите. Ние отговорихме на писмото на Националната колегия от Русе, което е изпратено на 9-ти, когато управителния съвет на Българския лекарски съюз проведе своето второ заседание, на следващия ден на Националния съвет час от проблемите поставени от тях са решени. Ще отговоря, че въпросът със здравно неосигурените лица не е проблем на лекарския съюз.
Уважаеми господин председател ще направя няколко извода. Ако парламентарната Комисия по здравеопазване, която дълбоко уважавам, е елемент за разглеждане на писма с различни под текстове на всяка колегия или на различни места тя няма да изпълни основните си функции, които има до този момент. Ако доктор Руденко Йорданов с мотивите, които за мен бяха оскъдни поддържат тази декларация и начина, по който се представиха нещата от Русе, аз в никакъв случай не я поддържам. В момента изразявам не позицията си в качеството на председател. Обсъдих отговорно въпросите с управителния съвет. Заедно с Националния съвет изразявам тази позиция и ние търсим решение на въпросите част, от които имат своето основание, а не просто да се поставят по подобен начин. Ще потвърдя, че на практика част от възникналите практически проблеми по приложението на Националния рамков договор, мисля че имам право на по-задълбочена позиция, а не да отговарям на всеки конкретен въпрос. Със съвместно изработените указания, които наистина бяха разгледани в понеделник между управителните съвети, част от които ще станат факт, ние изпълнихме резолюцията на Четиридесет и първия събор, изпълнихме и разписахме нещата такива каквито могат да бъдат регламентирани в рамките на този бюджет и на законодателството. Без съмнение ще възникнат и от този момент нататък критични проблеми. Погледнах въпросите, които чрез отворено писмо са представени от Асоциацията на болниците, които присъстваха на събора, така както и редица други присъстваха, част от тези въпроси имат своето основание. Уверявам ви, че Българският лекарски съюз не е останал безразличен, защото за нас позицията на защита на интересите на всички лекари е важна. Много от въпросите, които сме поставили и търсим за решение в този момент е възможност да бъдат решени. Много е важно да бъдат изнасяни акценти върху глобални проблеми и върху основни проблеми в системата на здравеопазването. По този начин действително тези, които имат отговорност, така както доктор Адемов се обръщаше няколко пъти преди Нова година на няколко форума, кръгла маса, да отправи въпроса какво ще стане когато Българския лекарски съюз не подпише договора. Българският лекарски съюз е отговорна организация на лекарите. Днес не изразявам собствената си позиция. Умолявам когато решаваме важни въпроси да не бъдем притискани във времето за пет дни, а да потърсим възможности за свободно и добро решение на въпросите. Бих могъл да отговоря на всички въпроси.
Искам да се обърна към вас уважаеми доктор Киров, в качеството ви не на председател на Националното сдружение, а като член на управителния съвет и един от подписващите си позволявам пред тази комисия да продължим да обсъждаме така както решихме в понеделник за решаване на част от детайлите, защото без съмнение нещо, което не мога да скрия е, че наредбата излезе малко по-късно от подписването на договора. Този проблем има решение, когато става въпрос за определен пакет. Тук никой не крие, но днес Министерството на здравеопазването направи предложения. Нямам едностранните правомощия да реша този въпрос поради, което доктор Киров, искам да ви поканя в качеството на член на управителния съвет да решим практически и да разпишем проблема, а не пред обществото да се появяваме с определени неща, които може би са точно такива, защото няма промяна в цената, която договорихме. Няма промяна в цените, които договорихме. Има промяна на определени обстоятелства, които могат да намерят решение. Моят призив е наистина през 2006 година, която е изключително важна не да правим интерпретации от гледна точка на директора на определено лечебно заведение, който в момента анонсира позицията, че ще паднат средствата на лекарите. Запазиха се и с новия управителен съвет не по-малко от 40 на сто. Призовавам директорите на не създават напрежения. Там където ще има дейност лекарите и всички изпълнители на медицинска помощ ще получават тези средства. Предварителният експертен анализ, свързан с определени други мотиви, които не искам да коментирам ме карат да направя извода, че в хода на подписването на всеки Национален рамков договор от една ос тръгват особени изводи, които се правят.
Мисля, че този проблем вече е дефиниран, така както не еднократно сме заявявали. Каквото и да направи Българският лекарски съюз, да подпише или да не подпише, много често се отправят обвиненията към него. Ние сме подходили сериозно. Изпълнихме ангажиментите се с два управителни съвета, с един събор и с няколко законодателни промени се включихме в срока. Ще приключа до тук. Готов съм да отговарям и експертно на всички въпроси. Благодаря за вниманието.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател и директор на Националната здравноосигурителна каса, господа председатели на българския и македонски лекарски съюз. Искам да се опитам да проведем дискусията в друга насока, защото ако продължим по начина, по който вървеше дискусията досега рискуваме да навлезем в подробности, без да достигнем до важните неща, които да ни предоставят възможност да направим съответните изводи. Какво имам предвид. Ще се вслушам в това, което преди малко каза господин министъра. Ще задам няколко въпроса по възможност максимално коректни и конкретни, за да може дискусията да навлезе в по-друга насока.
На първо място, Националният рамков договор е подписан на 18 декември 2005 година. Всички 20 приложения от Националния рамков договор, част от договора ли са или не са част от него? Ако са част, не трябва ли да бъдат публикувани заедно. Ако не трябва да бъдат публикувани заедно кога е срокът, в който следва да бъдат публикувани. Зная, че е публикуван единствено и само Националния рамков договор без да са публикувани приложенията. Защо казвам това, защото в Приложение № 17 където са визирани всички клинични пътеки включва това, което е договорено в Националния рамков договор, обеми и цени. С договорните партньори, с които е работила Националната здравноосигурителна каса досега няма проблеми. И с новите няма да има проблеми, защото ще се заплаща по тези цени. Подписан е Националния рамков договор. Има действащ Национален рамков договор, но колегите работят по старите клинични пътеки, тъй като новите не са публикувани. Искам да попитам, вие по кои цени ще плащате, по новите или по старите? Това не е въпрос, който задавам аз. Това е въпрос, който се задава, тъй като няма сключени договори. Този въпрос се задава от колегите. Отново ще кажа, че задавам този въпрос съвсем добронамерен, за да стане ясно.
Вторият въпрос, върху който искам да обърна вашето внимание е за механизма, по който се подготвят алгоритмите по отделните клинични пътеки? Защото тук колегите се опитаха и някои от тях ви казаха, че по отделните клинични специалности в България по принцип има много малък брой специалисти. Преди години преди да има Национална здравноосигурителна каса част от тези специалности бяха неатрактивни и поради тази причина наплива към тези специалности не беше толкова голям. Например, в момента България има 127 специалисти по клинична лаборатория. Могат ли те да покрият всички алгоритми с член 177, алинея 1, точка 4? Т.е. те трябва да работят и на четири часови трудови договори в противоречие с това, което каза колегата. Ние с господин Иван Кокалов разбираме от трудови договори или претендираме да разбираме. След като не са предмет на рамковото договаряне трудово правните и произтичащите от тях служебни правоотношения кой и по какъв начин вкарва тези договори? Това е основателно и сериозно притеснение на колегите.
Третият въпрос е относно спешната помощ, не в частта, която се плаща от бюджета на държавата, защото доколкото зная бюджета на държавата плаща заплати на спешната помощ. Не съм специалист в тази област, но тези които знаят, ще помоля да ме поправят. Плащат се заплати и консумативи. Всичко останало, което е свързано с обслужването на този болен, защото там хипотезите са две, едната е спешно болния да бъде изследван по някакъв начин лекуван в това спешно звено, няма кой да заплати включително консултациите и изследванията, които са направени за този пациент. Ако влезе в лечебното заведение нещата се решават съгласно Наредба № 25, която не е променена и отменена. Наредба № 25 задължава болниците с държавно и общинско участие да поемат това лечение. Да, но никой не го плаща, господин министър, господин управител на Националната здравноосигурителна каса. Това е въпросът, който се задава.
Господин председател, мисля че това са въпросите. Ще завърша, защото трябва да бъда максимално кратък. Това са въпроси, които се отнасят до абсолютно всички специалности и всички колеги. Отговорите, които трябва да се получат на тези въпроси следва да дадат яснота как да се действа оттук нататък. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Длъжен съм да направя това изказване, тъй като съм участник в процедурата за вкарване на изменение и допълнение в Закона за здравното осигуряване според, което ако до 18 декември не бъде подписан Националния рамков договор, проблема по намиране на съгласуваност и баланс между страните участници в договора, Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса се прехвърля на територията на Народното събрание, респективно и на Комисията по здравеопазване. Тъй като съм участник в този процес, който наистина е много спорен и в процедурно и юридическо отношение, но все пак беше единственото възможно действие, за да гарантираме, че болничното здравеопазване ще измине изцяло на касово финансиране от 1 януари, аз участвах макар, че сега се чувствам малко виновен. Участвайки и давайки съгласие да бъде гласуван този текст не мога да приема, че сега ние се занимаваме с подробности. Не ние се занимаваме с онова, за което не дадохме време на договорните партньори да го постигнат. Нека да си дадем ясна сметка, че за две седмици това не можеше да бъде решено. Това беше единствено възможното в този момент. Сега достигаме до последиците от този прибързан и може би не добре обмислен рамков договор. Носим отговорност за тези последици. Ако някой не иска да поема тази отговорност искам да кажа, че нося отговорност и за това поискат този дебат да се състои. Къде намирам, че се е случило несъответствие или несъвпадение между интересите на договарящите се страни.
Първо, нарушено е договорното начало. Ако сте прочели внимателно рамковия договор в него Националната здравноосигурителна каса си е запазила възможността едностранно да променя условия и едностранно да променя цени на клинични пътеки. Аз бях противник през 2005 година, противник съм и сега пътеката да струва не толкова колкото струва, а колкото касата може да плати в различните периоди на годината. Това не може да бъде пазарна икономика или пазар в здравеопазването. Това е обръщане на системата.
Второ, поставянето на условия в приложенията към рамковият договор, които са не само неизпълними, дават основание да мисля, че има лобистко начало в определени негови съставки. Ще направя конкретен пример. В Благоевград специалист по хематология. Изискване за сключване на договор с касата по тази специализирана извънболнична помощ. Флуроцитометър, чудесно, написано като текст е много просто, но срещу нещо стоят 120 хиляди долара. Ако няма флуроцитометър няма договор. Искам да попитам къде отиват хората, които все пак трябва да бъдат обект на тези изследвания и на тази диагностика? Колко струва това? Ще трябва вие да отговорите. Този подход ме притеснява и за това исках да бъде обсъден. По същия начин са поставени неприемливи условия и неизпълними условия за голяма част от болничните лечебни заведения.
Трето, извършени са дейности, за които болницата е предполагала, че ще бъдат платени по клинична пътека. Сключен е договор с касата, а от НЗОК казват “Съжалявам, нямате това и това и няма договор”, а работата е изпълнена, кой ще заплати? Ние сме предвидили в бюджета пари само за да бъдат платени за януари през бюджета на Министерството на здравеопазването дейности извършени през декември. Какво ще стане с извършените през януари, за които касата не може да плати? Тези дейности, за които касата не може да плати, защото са останали извън обхвата на пътеките. Предхоспитализационни минимум, това което се спомена. Изследвани и диагностика в частта спешна помощ, при която диагнозата не предполага приемане, но изследванията остават за сметка на болницата. Кой ще ги поеме? Ето този товар ме притеснява. Когато гласувахме бюджета на касата и когато се съгласих да бъдат завишени средствата с 3,5 на сто за извънболнична първична и за извънболнична специализирана помощ. Приех с разбиране становището на Министерството на финансите, че не могат да се повишат парите с повече от 3,5 на сто, сега като народен представител от 19-ти русенски многомандатен район искам да попитам, след като завишихме с 3,5 на сто малко, но все пак, защо в бюджета на Русенската районна здравноосигурителна каса бюджета за специализирана помощ за 2005 година е 4 милиона 31 хиляди лева. Касовото изпълнение е 4 милиона 28 хиляди лева. Заложените пари за 2006 година са 3 милиона 334 хиляди лева. Къде се губят 700 хиляди лева? Можем ли да твърдим, че ще осигуряваме направления и специализирана извънболнична помощ. На края в превода на бюджета за малките районни каси тези пари изчезват. Искам да попитам къде са тези пари?
Четвърти въпрос. Болничната помощ в русенски регион за 2006 година касово с парите от Министерството на здравеопазването и парите на Районната здравноосигурителна каса е изконсумирана 26 милиона лева. Оставам от страни неразплатените разходи, с които сме сравнително добре. Дължим малко средства. За първите четири месеца на 2006 година за болнична помощ са предвидени 5 милиона 900 хиляди лева. Ако се умножат по три се получават 18 милиона лева. Как могат да бъдат предвидени 18 милиона лева за болнична помощ при положение, че предишната година са похарчени 26 милиона лева. Доктор Кехайов, ние създаваме напрежение, което не е русенско. Поставям тези въпроси с цялата им острота, защото трябва да се решават като хора, които са се ангажирали с процедурата по рамковия договор. Благодаря за вниманието.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Абсолютно съм съгласен с това, което каза доктор Йорданов. Без да влизам в ролята на адвокат на Националната здравноосигурителна каса искам да кажа, че има само един единствен начин тези пари да се увеличат в Националната здравноосигурителна каса като се увеличи вноската. Ако вземете политическо решение за това, в това е изхода. Друг начин няма. Няма държава в Европа с вноска от 6 на сто. Знаете ли какво представлява 1 на сто увеличение на вноската на един човек, който се само осигурява. Означава 50 стотинки на месец. Това ли предпочитат хората или както предложи Щерев за копеймънта да му кажат “Доплатете 700 лева или 1000 лева, че ще се лекувате в болницата”. Най-после трябва да се вземе това отговорно политическо решение, защото така или иначе Националната здравноосигурителна каса все пак не е монетен двор и не може да печата пари.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги. Смятам, че днес не трябва да говорим за това, че парите не достигат, защото така навлизаме в една съвсем абстрактна тема, която днес не се обсъжда. Днес не обсъждаме нито вноската, нито бюджета. И малките деца знаят, че здравеопазването не е дофинансирано. Нека да говорим за рамковия договор. В рамковия договор има няколко писма, които прозират проблеми между управителния съвет на Българския лекарски съюз и някои колеги. Това не е наша работа. Обаче, те са породени от проблеми в самия рамков договор. Опитвам се да систематизирам проблемите в три точки. Те не са свързани с това, че договорът се подписа на 18 декември. Свързани са с друго. Да се използва рамковият договор по определен начин от касата и Министерството на здравеопазването като регулация. Това не е допустимо, защото имаме две страни. Имаме рамков договор. Имаме съсловни организации и касата. Веднага ще посоча първия въпрос, който поставя русенската колегия. Имало ли е подмяна на текстове едностранно от рамковия договор? Това е недопустимо. Ако някой го е правил това е документно престъпление. За това, защото има две страни – каса и лекарски съюз. Ако някой си и позволявал да променя текстове на рамковия договор, това е недопустимо и колегите са съвсем прави като поставят първо този въпрос.
Вторият въпрос, който се вижда от изложенията на колегите от Хасково, Русе, Бургас, че има изисквания, които се поставят от страна на касата, а може би и с наредбите от министерството, които не са съобразени с реалността и конкуренцията. За това парите отиват в касата. За това приветстваме това, което направи министерството, защото по този начин всички лечебни заведения стават равнопоставени. Изведнъж с наредбите, тази реалност се изкривява. Веднага ще ви кажа, че се говори за джипитата, че трябва да поемат 24 часови дежурства. Има четири категории джипита. Има джипита, които провеждат 24 часови дежурства. Това са тези в големите градове. Правят ги и нямат никакви проблеми. Как едно джипи, което обслужва три махали или села на десет километра едно от друго ще поема 24 часово дежурство. Не може да се постави такова изискване. Това изискване е неизпълнимо. Постави ли се неизпълнимо изискване ще се блокира цялата система. Който поставя това изискване трябва да участва в дебат и този дебат да бъде реален и да се погледне какво представлява джипито в София и в Пловдив? Какво представлява джипито в Нова Загора? Какво представлява джипито в Сунгурларе и какво представлява в махалите? Условията, при които работят тези лекари са различни. Ние трябва да разберем това, за да можем да представяме условия.
Третият въпрос, който колегите поставят е как е възможно в една специализирана амболатория да не мога да изследвам урина и т.н., а те да могат да го изследват в кабинета?
Необходимо е да има реални условия, при които ще се направи това изследване. Възможно е да се направи. Трябва да се опишат условията. Ето това е за джипито, нещо за което колегите с пълно право протестират. Специалисти от доболничната помощ. Ще кажа, че в писмата са написани много подробности, които не можем да обсъждаме. Например, един колега казва, че кардио версия не може да се прави в доболнична помощ, а трябва да се прави в болница. Този колега не разбира какво означава медицински център. Той си мисли, че се прави медицински център в гараж. Тук става въпрос за медицински център като начин на заплащане. Това трябва да бъде модерен медицински, център който следва да бъде оборудван, така както е оборудвана една болница. Реформата изисква съвсем друго. След като се направи кардио версията никъде по света не държат пациента една седмица след това, за да наблюдават ритъма. Обикновено това не става. Те не са прави, но това се обсъжда на експертно ниво, а не тук в комисията. Защото има специалисти, които ще кажат как ще се прави.
Съществуват други проблеми, защо на лечебните заведения се възлага задължително да сключат договори с патоморфологична лаборатория, с клинична лаборатория, с отделение за образна диагностика? Защо, за да се възпрепятства сключването на договори с касата. Непрекъснато говорим на макроикономическо ниво за оптимизиране на дейностите и сега искаме да направим трудов договор с един тесен специалист, от който лечебното заведение ще нужда от него веднъж в месеца за два часа, но обезателно трябва да има договор с лечебното заведение. Това е начин да бъде спрян да ползва парите на касата. Това е прозрачно за всички. До толкова са се увлекли експертите от касата, че са написали например за една клинична пътека за тотална хистерактомия трябва да договор със специалист детски болести. Проверете този текст и ще го видите. Това е увлечение. Когато се запише, специалист, договор и договор, означава едно увлечение, което навсякъде трябва да изчезне. Има едно непрекъснато движение. С Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса се разговаря за да се достигне до нормалната ситуация. В момента, в който видим, че определени неща са изчистени по отношение на гинекологичните пътеки, разбира се аз съм заинтересован, декларирам това, както всички акушер гинеколози в страната….
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И вие навлизате в детайли.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не съм навлязъл в детайли, защото когато се изчисти една подробност след това в сайта на касата отново се намират същите неща. Кой е този, който не казва, че е експерта и прави тези работи обратно? Искам да чуя неговото име. Искам да вида кой е този, който иска на всяка цена за да се прави операция от екстеротерина лечебното заведение трябва да има сключен договор с клинична или патоморфологична лаборатория. Защо е така? Например за раждане не трябва да има такъв договор. Това са неща, които трябва ясно да се разберат, че не могат да се правят, за да регулират системата.
Получих писмо от колегите от Бургас, който казват следното: “За миналата година сме направили 500 операции уши, нос и гърло, в медицински център. Сега се иска за имаме договор с клинична лаборатория и сектор по образна диагностика. Ние сме инвестирали за апаратура, направили сме образцов медицински център, за да правим извънболнично тези операции. Сега изведнъж не можем да ги правим”. В нашите наредби и действия трябва да има последователност. Хората когато инвестират в здравеопазването трябва да знаят, че следващата и по-следващата година ще има последователност в действията. Такива скачания, че тази година ще разрешим, а следващата година няма да ви разрешим, това са неща, които не спомагат за развитието на цялата система.
Моля, за разбиране и от рамковия договор в духа на добрия тон, като колеги специалистите от касата и от лекарския съюз, с помощта на републиканските специалисти от Министерството на здравеопазването да направят реални и работещи критерии каквито са необходими за лечебните заведения, а не спиращи критерии. Спиращите критерии ще породят корупция. На едно място ще бъдат пренебрегвани по един или друг начин, а на друго няма да могат да бъдат преодолени. Нека всички колеги да бъдат оставени да работят при еднакви условия и тогава пациентите да покажат кого предпочитат от лечебните заведения и от лекарите.
Мисля, че това дължим на нашите пациенти. Благодаря ви за вниманието.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, доцент Щерев, именно поради това ние като законодателен орган трябва да променим структурата на Националния рамков договор за в бъдеще. Това следва да се направи много бързо, защото този Национален рамков договор следва да има една постоянна величина, която да е със срок поне три години и една променлива величина, която съответните експертни комисии към Българският лекарски съюз, към Съюза на стоматолозите в България, към Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да разгледат буквално, още от сега за да може до 18 декември тази променлива величина да няма тези деформации, за които говорите. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми и аз да взема отношение по въпроса. Разбира се, аз нямам никакви угризения като доктор Руденко Йорданов. Искам да кажа, че с удоволствие приех неговото искане, защото според мен, е съвсем редно ние от време на време да виждаме хода на реформата, да принудим и да изискаме някои от проблемите да бъдат решавани.
Уважаеми колеги, вие си спомняте, че може би месец преди да бъде подписан рамковия договор проведохме една среща, която отново беше организирана от доктор Адемов, във връзка със сдружението на общинските болници. На тази среща една голяма част от проблемите предвидихме, че ще се получат. Ето, тези проблеми съществуват. Ние безспорно трябва да се опитаме да отговорим на въпроса може ли, трябва ли и кога, наистина нещата да бъдат приведени в една възможност, те да съумеят да усвоят поне парите от пътеките, които по-рано са усвоявали и по договорното начало с министерството. Преди по договорите с министерството нямаше определени изисквания. Сега влезнали в пътеки вече имат изисквания и не могат да усвоят средствата.
Вторият проблем, според мен, който не трябва да се разглежда в детайли, защото е въпрос на експертна група. Ще се опитам да обобщя най-общо проблемите. Проблемът е в болничната помощ. Оказва се, че има липсваща патология извън клиничните пътеки. Тук въпросът е по най-бързия начин да се намери решение кой ще я плаща, защото струва пари. Има и налична патология, която е много рядка. Доктор Адемов, каза че в “Държавен вестник” е публикуван целия списък на пътеките, но ги няма все още алгоритмите, но въпроса е, че трябва да се потърси възможност за по-малките болници с районни функции, да имат известно улеснение. Те няма да могат да усвоят дори средствата, които усвояваха през миналата година.
Уважаеми колеги, наистина има пътеки, които са с огромен процент на недофинансиране в рамките на 7 – 8 хиляди лева. Става въпрос за пета и шеста пътека. В изискванията става въпрос за големи суми за недофинансиране, за което болниците бягат от тези пътеки. Що се отнася до общопрактикуващите лекари, мисля че трябва да се погледне, дали не е възможно някои от изискванията, за които говори доктор Киров по отношение на спешния шкаф и цената на профилактиката. Извинявайте уважаеми колеги, не твърдя че е вярно, но казвам какво е написано, че консумативите за извършване на профилактичния преглед от повече от сумата, която получават. Как ще се правят тогава?
Господин министър, уважаеми доктор Райнов, доктор Кехайов и доктор Букарев, разглеждам тази среща като поставяне на едни въпроси, които все още са в началото и могат да бъдат решени.
Според мен, ако институциите, които присъстват тук проведат своите работни срещи в детайли могат да достигнат до решаване на проблемите, което утре ще ни запази от натрупване на дългове, от много други проблеми, които след няколко месеца ще се мултиплицират. По този начин разглеждам срещата. Ние не търсим кой е виновен и кой не е виновен. Ето, че възникват проблеми. Може ли и трябва ли да ги решим?
АНДРЕЙ КЕХАЙОВ: Уважаеми господин председател, нямах намерение да се изказвам втори път. Доктор Йораднов искам да ви кажа, не в контекст на защитата, но не знаем кой от кое има говори. Искам да кажа, че днес говоря от името и на Националния съвет на Българския лекарски съюз. В рамките на шест месеца имаме редовен събор и българските лекари направиха голям компромис с този национален рамков договор, в който не поискаха увеличение на цените. Направиха своя компромис за болничната и доболничната помощ. Националният рамков договор е факт именно заради болничната помощ. В този смисъл всичко, което се случи след подписването на Националния рамков договор, не правя опит за защита, но отново искам да кажа, че този договор е компромис. Разбира се, че има определени точки, за които ще заявя, че след представения от управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и след обсъждане Българския лекарски съюз прие. Не еднократно аз в качеството си на председател и вие на председател на регионалната колегия сме обсъждали много въпроси. Това е нормално, но искам да ви кажа, че в член 203, алинея 4 предхожда алинея 3, в която е визирано, че Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и министъра обсъждат, анализират на първото шестмесечие целите на клиничните пътеки, които без съмнение са с определен проблем и може би всичко това, за което говорим в момента 3 хиляди страници с приложенията, в които има много детайли отнасящи се за общинските болници. Винаги съм се придържал към принципите за възможна достъпност и да там да облекчим нещата, поради което нашите усилия са насочени в тази посока. Всичко това изисква работа.
Искам да ви кажа, че на практика алинея 4, за самостоятелен ход е след като се получи санкцията на двата управителни съвета и министъра на здравеопазването, с което на практика при този начин на финансиране това е отговорното поведение. Това поведение изисква, ако ситуацията предизвиква да се инициира от една от страните и анекс, така както е позволено в Закона за здравното осигуряване, за решаване на част от тези проблеми.
Ще приключа с това, че за част от поставените практически проблеми, които и утре ще възникнат, ние всички трябва да търсим решение. В този труден етап всяка институция има своите отговорности. Аз говоря от името на българските лекари, а вие вероятно на гражданите на Русе, трябва да намерим онзи баланс и да кажем истината, защото с този ресурс, доктор Йорданов, с 6 на сто нещата, които сме изразили като позиция трябва да кажем какви дейности, в каква степен и при какви цени могат да се приемат. Тук отговорността изисква това поведение.
Споделям част от поставените проблеми. Мисля, че е отговорност на всички за вземане на правилните решения в тази посока. Убеден съм, че само с общите усилия през следващите месеци ще преодолеем част от проблемите при преминаване към една радикална стъпка каквато е финансирането от един източник.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Забравих да благодаря за компромиса. Наистина е много важно това, което казахте, че беше компромис, така е. Важно е да се знае, че има един елемент на презастраховане от страна на Националната здравноосигурителна каса, което е нормално да бъде така. Парите трябва да се стискат, защото ако изтекат през първото шестмесечие какво ще правим през второто.
Мисля, че това презастраховане преминава границите на разумното. За това направих примери как финансирането за 2006 година е по-малко от това за 2005 година при заложени финансови параметри, които според официалната версия надвишават парите за 2005 година.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще ви помоля да не превръщате заседанието в спорове.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, мисля че ние трябва да бъдем обединени около една обща загриженост за ефективността на здравната система в страната. Малко съм притеснен от това, че проблемите, които се появяват създават един парадокс хора, които носят отговорност и са в управлението да се изживяват като опозиция.
Смятам, че доцент Щерев не е прав.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това са общи приказки.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Господин Щерев, това че вие сте инвитро специалист, отнемам ви правото да ми бъдете политически баща, защото ме превъзхождате само в инвитро…
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да говорим по същество.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Ако искате да бъдем емоционални, за да не говорим по същността на нещата, много грешите. Абсолютно съм убеден, че вие не разбрахте къде е проблемът в недоволството на русенската колегия, не защото след подписването на официалния договор някой го е подменил, защото не мога да приема, че такова чудовищно нещо може и трябва да стане в България. Претенцията на колегите от Русе е за това, че приетият техен вариант на договора в Пловдив до подписването е постигнат компромис и те имат претенция към тяхното управително тяло което не е наша работа и няма да се бъркаме. Проблемът е на друго място. Ние в момента няма да спорим за това, че парите са малко. Вие казахте, че и децата знаят. Проблемът е как с тези ресурси да бъде ефективна системата. Това е общо предизвикателство.
Смятам, че тя не е достатъчно ефективна по няколко причини.
На първо място, не може да си позволите да работим в такава система в отговорен период без стратегия. Не можем да си позволим да продължаваме да нямаме национални здравни стандарти, които да гарантираме. Тук започваме да издишаме, защото когато първите проблеми идват на най-ниското ниво на общопрактикуващите лекари, след това на общинските и районните болници, в края на годината идват към големите университетски болници и национални центрове. Това, което трябва да направим в момента е да гарантираме системата в нейните принципи. В момента ме безпокои, че когато срещнем колеги проблеми се изкушаваме да отидем към административни подходи. За мен в момента не е приемливо правителството и министерството в частност чрез наредби да натоварва договорните партньори с повече дейности, за договорени неща, които са платени и договорени в обема от миналата година. Защото това е административният подход и слабостта на управляващите. Необходимо е с вас да гарантираме договорното начало и вие го казахте. В момента имаме класически пример на отиване на административен ход, който да натовари договорния партньор. В момента договорните партньори в изпълнителите, вие също сте в това качество като лекар, са в слабо положение. Ние не трябва да го допускаме.
На второ място, смятам, че Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса в момента са жизнено заинтересовани да работят партньорски с всички партньори с Българския лекарски съюз и болниците, защото министерството пое още една изключителна отговорност. След като беше премахнат трипартитния принцип, в който имахме две трети от отговорността при работодатели, синдикати и осигурени, в момента правителството чрез Министерството на здравеопазването и назначаването на заместник-министър като председател на касата, пое огромна отговорност. Няма да критикувам това. В момента вие сте заинтересовани да вървите в партниране, а не в администриране, защото ако се върви чрез администриране вие поемате 100 на сто от отговорността ще изгорите. Не ми е жал за вас, защото аз съм в опозиция. Жал ми е, че българският гражданин ще плати огромна цена.
Искам да ви кажа, че съм готов да преодолея своята опозиционност и да подкрепя ваши действия в нормиране на копеймънт, на увеличаване на вноса. Обещавам ви, че ще гласувам за това, защото съм повече българин, лекар и гражданин, отколкото опозиционен депутат.
Тази година трябва да направим Национална здравна стратегия и Национални здравни стандарти. Необходимо е да определим кръга от дейности, които са чисто партниране и са извън обсега на администрирането, за да балансираме отговорностите. Отново ще кажа, че не завиждам на днес управляващите, защото тази година ще бъде много тежка в здравеопазването. Прехвърлете част от отговорността включително и на нас. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви доктор Колчаков. Предлагам да чуем отговорите на поставените въпроси.
ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости дами и господа, благодаря за предоставената възможност. Тъй като много се наелектризира атмосферата ще започна с две неща на шега.
Първо, ние се чувстваме силно виновни за това, че нашият бюджет вместо да е както е сега не е три пъти по-голям. Много сме виновни за това и не искаме да финансираме нашите партньори.
Второ, мислех, че е шега, но не е шега, ние говорим за форума от петнадесет години за преструктуриране на болничната помощ. Слушайки всички изказвания усещам, че ние сме ужасно виновни, че не сме оставили ситуацията от миналата година, а проста да сме увеличили парите. Това означава да подпишем договори с всички болници плюс частните, които работеха досега с нас. Да отпаднат всички изисквания, които се поставят в нашите документи и така да правим реформата, което за нас е най-лесно и просто. Да продължим положението от миналата година, а да се увеличават само парите. Шегата, е че това е крайната позиция, която изразявам. Разбира се истината е винаги по средата. За това нашия стил е да търсим баланс във всички.
Днес сутринта на пресконференцията изказах една благодарност на всички колеги и работещи в системата на здравеопазването, които от подписването на рамковия договор и отпечатването в сайта последователно на договора и приложенията, се обадиха конструктивно, доброжелателно, добронамерено и благодарение на тях ние нанесохме съществени поправки и корекции, които очевидно не са стигнали до знанието на много хора от тук присъстващите. С помощта на двата управителни съвета написахме съвместни указания, които ще разяснят и разтълкуват много обезпокоителни елементи, които се обсъждат сега. Това също ще стане известно утре. Не е изненада за вас, че това става всяка година при подписване на всеки рамков договор, а не само при този, който беше подписан при по-прибързани обстоятелства.
В същото време, след като сме благодарни на тези хора ние изпитваме истинско разочарование от други колеги, мениджъри и отговорни господа, които всяват едно според нас необяснимо безпокойство, затягат атмосферата не само между медицинския персонал, но и между здравноосигурените лица, болните деца и техните родители. Последен пример е хитът с болницата за детска целебрална парализа, който се оказа един голям мехур. За съжаление с последствия за щастие временни за родителите на тези деца. С голямо съжаление чувам такива изблици и емоционални неща, в писмото което доктор Селиман е подписал, прочитам за национални здравни катастрофи без война. Изпитваме чувството, че касата е една институция и едно чудовище в което работят сатрапи от сорта на Алкайда. При нас тези емоции отминаха на 25 декември когато разбрахме, че ние винаги търсим конструктивното. Предполагам, че сте убедени, че ако започнем да отговарям на всички въпроси, които са поставени тук трябва да имаме още два часа.
Ще кажа, че ние винаги сме отворени. Нашият диалог продължава. Националният рамков договор с отпечатките и приложения не е нещо, което е тайна и за това се опитваме да казваме, че ние не сме бюрократи и чиновници. Когато нещо е ясно, така както беше прекалено ясен въпроса за детската церебрална парализа ние сме тези, които решаваме нещата. Когато ние сме тези, които ги решаваме няма оправдание, че не са решени. Изискванията, които поставяме естествено е, че някои от тях може да са по-силни, но за някои от тях няма да се откажем. Няма да се откажем от това един гастрольор професор или доцент да има договор с 22 болници. Да отива до всяка болница по две минути или два часа, да вземе парите от пътеката или част от тези пари и през другото време да отива в другите болници. Говорейки за четири часов трудов договор, след като обсъдихме с колегите от управителния съвет на Българския лекарски съюз този въпрос, решихме, че един гъвкав подход с предоставянето на месечни графици на тези колеги не изисква всеки ден да бъдат четири часа в болницата. От друга страна не може да си позволим алтернативата на този вариант, този човек да бъде един час в болницата и да се отчетат 25 клинични пътеки със съответните цени.
Доктор Адемов, искам да кажа за дейността през месец януари, защото това беше един конкретен въпрос. Националната здравноосигурителна каса никога не е играла ролята да казва: “Работете, няма да ви плащаме”. За месец януари предвид на това, че алгоритмите в сайта бяха едни, а в крайна сметка ще бъдат малко по-различни, ние ще заплащаме всякаква заявена медицинска помощ, която е извършена. Разбира се, това ще бъде за месец януари, а през месец февруари колегите ще са задължени да спазват алгоритмите в клиничните пътеки.
В индивидуалните договори и в съвместните ни писма с Българския лекарски съюз до районните здравни каси и колегии, всяка седмица и всеки ден може да променяме много изкривени неща, които са получени в Националния рамков договор. Предполагам, че всеки от вас е съгласен, че ние бяхме подложени на толкова лобита, за които някои от вас казват, че си тръгвахме от касата в 20,30 часа и не знаехме къде се намираме. Това не са чиновнически прийоми, ако са такива са индуцирани от лобитата, за които всички много добре знаете. Не казвам, че искаме да се оправдаваме за нещо. Искам да разберете, че стъпката, която се направи и както обичам да казвам, че е една половин четвърт стъпка напред в развитието на процеса към болничното преструктуриране изведнъж се оказа много тежка за голяма част от работещите в нашите лечебни заведения.
Ще се върна към извънболничната помощ. Започвам с общопрактикуващите лекари, с които намерихме добър език. Чувам някои неща, които ме карат да мисля, че е по-хубаво да работят осем часа от осем до четири, да бъдат със заплата 350 лева, и да няма нищо повече за тях. Винаги съм казвал, че общопрактикуващите лекари изнесоха началото. Всички ги ругаеха, че вземат много пари и са богати. За това започнахме внимателно да се оглеждаме в тяхната дейност. Разбираме техните проблеми, но не мога да си представя, че когато увеличаваме с 14 на сто средния приход на един общо практикуващ лекар в страната не може да не се опитаме да наложим нещо, за което всички говорим не от 15, а от 65 години в България за профилактиката. Разбрахме се оклотните кръвоизливи и цитонамаските не могат да се правят въпреки изключително пресилените твърдения, че консумативите струват 10 – 15 пъти повече. Ние сме прочели и такива писма придружени с прилагателни, които може би заслужаваме. Когато този джипи няма доверието на своите избраници, когато няма възможност да направи тези неща, ще ги насочи чрез регулативните стандарти към медикодиагностичните лаборатории и към акушер гинеколози, след като е толкова добър джипи. Работата ще бъде извършена. Ние не може да се откажем от това да има профилактична дейност за нашите здравноосигурени лица. Не може сто години да говорим за тази профилактична дейност. Разбира се с доктор Киров, сме разговаряли милион пъти за това, че е хубаво да има една програма за друго заболяване и финансиране. Очевидно е, че това не може да стане. Доктор Щерев, много добре знаем това. Търсейки баланса на това какви изисквания да поставим, отново се обръщам към доктор Селиман, да поставим на някои болници в центъра на София и в университетските градове и на някои болници в общинските центрове. Ние търсим баланс и компромис, защото не може да си представим, че в един район като Силистра, Шумен, Търговище, Разград, Кърджали, не може да си позволим и да си представим, че там населението ще бъде лишено от болнична медицинска помощ. Не може да си представим, че и там ще се оказва медицинска помощ, която да бъде от миналия век. Говоря с крайности, защото получаваме такива писма. Ще има баланс и компромис. Не искам са се спирам към патоанатомията и други неща. Когато към нас се обърнат добронамерен, колегиално и човешки, ние се събираме. Онзи ден разговаряхме с директора на болницата за церебрална парализа и той разбра от нас, че в парите на Столична община има пари за него. Ние му казахме това. Разговаряхме с него три часа. Той си отиде усмихнат и доволен. Ако ще трябва да правим бюджета на всяка болница може и това да стане, защото ние работим за здравноосигурените лица и за това да мотивираме изпълнителите на медицинска помощ.
Категорично заявявам, че има принципи, от които никога няма да се откажем. Колкото и да ни се сърдят моите приятели, на доктор Комитов, доктор Райнов и т.н. Има принципи, които трябва да спазваме. Не искаме да достигаме до крайности, защото това не може да стане изведнъж.
Продължаваме с нашата дейност независимо, че ще се отпечатат алгоритмите и приложенията, които са неразделна част от договора. Отново ще повторя, че от възможностите, които зависят от нас ще търсим едно по-добро решение от това, което в момента имаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Букарев, благодаря ви и най-вече за чувството за хумор, нека да не забравяме, че сме януари и предстоят още единадесет месеца.
Доктор Колчаков е абсолютно прав. Да, трябва да бъдат изработени стандартите и тогава всички трябва да ги спазват, а не чрез икономически принуди касата да прави стандарти. Моите уважения, да вие сте тези, е необходимо да изисквате да се спазват стандартите, но не да ги изработвате. Вие се изказахте не като председател на касата, а като политическо лице. Вие сте директор на касата и не сте политическо лице. Нека да се направят стандарти, абсолютно сте прав и напълно съм съгласен, което искаше да каже и Щерев, вие ще спазвате. Защо се налага да се правят едни и същи изследвания по няколко пъти? Отговорете ми на този въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Букарев, вие говорите спокойно и много хубаво. Всички са съгласни с това. Обаче, доцент Китов много правилно каза, че касата не е тази, която само да създава определени стандарти. Националната здравноосигурителна каса е да следи за спазването на тези стандарти, които на базата на рамковото договаряне под погледа на министъра се правят. Тук особеното е, че всички в нашата държава искаме прозрачност. Кой е този, който представя определен стандарт? Разбира се, че няма да лекуваме като в миналия век. Разбира се, че трябва да има изследвания. Ето примера, че този въпрос е решен с тези графици. Не може да отиде в двадесет заведения, но и няма нужда от втори трудов договор. Моите поздравления за това, че сте решили така един въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: В Националния рамков договор е записано друго.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Хубаво е разрешен въпроса. Това, което разбрах е, че те искат не да има трудов договор. Искат ако един човек участва в консултации да има график на колко места участва. По този начин не може да участва на двадесет места. Ще участва на две или три места. По този начин е напълно нормално.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Става въпрос за пътеките. Той покрива пътеките.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, покрива пътеките. Става въпрос за реална възможност да работи, а не да има двадесет договора, за които е явно, че не могат да се изпълнят. Става въпрос да не се пречи на лечебното заведение, но да има реален контрол.
Извинявайте, че отново конкретно поставям въпроса, но до Асоциацията по репродуктивно здраве, достигна сведение, че за жените, за които ще се плаща лечението през следващата година, а това са около 1000 – 1200 жени, ще имат правото, но не тези, които са минали през настоящата година. Казвам ви това за пример, че се вземат в касата решения без да се питат специалистите. Попитайте, който искате специалист, за да ви кажа, че това не е удачно решение, защото точно тези жени, които са преминали през този период от време през настоящата година имат най-голям шанс да забременеят през следващата година. С това нищо няма да загубят и спечелят изпълнителите. Националната здравноосигурителна каса трябва да взема прозрачно решенията и тогава няма да бъде атакувана. Нека да се посочат, кои са експертите на касата. Няма нищо лошо в това. Когато понякога ви поставяме определени изисквания не смятайте, че според нас вие сте най-лошите, вие сте защитници на интересите на здравноосигурените. Разбираме това, но от другата страна има изпълнители на медицинска помощ, които имат своята организация Българския лекарски съюз, която е равнопоставена на вас. Това трябва да се разбере. Ако това се разбере, няма да има проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, мисля, че беше ползотворен този дебат.
Преминаваме към точка втора от дневния ред. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 554-01-59, внесен от Васил Паница и група народни представители на 30.09.2005 г. – първо четене.
Господин Паница, вие ли ще представите законопроекта.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Господин председател, предлагам да изслушаме първо становищата на колегите.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря ви господин председател, съзнавам, че в началото като процедура вкарах и дебат по същество по внесения законопроект. Именно в тези аргументи по същество исках излагайки ги пред вас да споделя предложението на доктор Кумчев да отложим гласуването, защото не бих искал да гласувам против този закон, сега за да не излезе, че гласувам против приватизацията. Аз съм “за” приватизацията, но нека да правим разлика против приватизация и нуждата от алтернативен текст, защото този текст не ме удовлетворява и не ми дава достатъчно възможности да правя корекции и поправки, защото ще променят общата философия на предложения законопроект.
Моята молба е обединявайки се около идеята, която подхвърли и доктор Колчаков, че когато вземаме такова решение е хубаво да бъдем близко до консенсуса, ще помоля да не гласуваме и сега законопроекта, за да не бъда принуден да гласувам против с надеждата и очакването, че в тезата на министър Гайдарски ще бъдат посочени срокове и алтернативи тези, които да бъдат заложени в още един законопроект. Да бъдат обединени и тогава на второ четене да имаме текст, който да съдържа достатъчно възможности да преодолеем риска от това приватизацията в здравеопазването да заприлича на онези приватизации, за които сега си скубем косите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, връщаме се към един дебат, който се водеше преди четири години. Коментирайки този законопроект в нашата парламентарна “Национално движение Симеон Втори” беше направена забележката, че отново се иска приватизация с РМД. Становището на нашата парламентарна група е, да приватизация, но по общия ред. Когато става въпрос за запазване предмета на дейност, тогава може да бъде с концесия, дълготрайно отдаване под наем и т.н. или за заведения, които не са необходими по здравна карта по решение на министъра на здравеопазването.
Поддържам становището на господин Руденко Йорданов, да се отложи, за да не гласуваме против този законопроект, но с едно допълнение да се отложи за определено време, за да можем да внесем и други текстове.
ТОДОР КУМЧЕВ: Срокът да бъде поне един месец.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако е един месец или два месеца, въпроса е да се отложи със срок, за да можем през това време да внесем предложения и да се върнем към този изключително важен въпрос без да се пусне процеса на приватизация министерството не може да направи ефективно преструктуриране. Точно поради това ние трябва да подпомогнем този процес. Поддържам становището на доктор Руденко Йорданов.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, народни представители, искам да кажа две неща.
Доцент Паница, болницата в Смолян извърши пълна приватизация преди пет години и половина. Споделям това, защото по онова време бях нейният директор и председател на Комисия по здравеопазване към общинският съвет.
Искам да заявя нещо, което е много важно. Ние сме за приватизация, но не на всяка цена. Ние искаме да съблюдаваме двете различни гледни точки.
На първо място, интересите на населението в дадена област.
На второ място, интересите на медицинските специалисти. За да се направи ни е необходимо малко време. Няма да повтарям това, което поиска доцент Щерев. Благодаря ви.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати, дами и господа. Проблемът с приватизацията не е от четири години, а от много повече. Когато се разглежда би трябвало не да се разглеждат отделни предложения за поправки в закони от депутати, а да има дискусия в обществото с всички заинтересовани страни, защото във всички мотиви, които сега видях или съм чувал няма мотива защо в същност ще се приватизира дадено лечебно заведение, за да се чуят мненията? Никой в тази зала не е казал, ние сме против приватизация, защото никой не е против частната инициатива. Ако приватизацията решава проблемите на здравеопазването е някаква панацея, мисля че първи щяха да приватизират здравните си системи страните в Европейския съюз. Не забелязвам да има такова нещо. Разбира се различен процент има на отношението на публично към частно, но уважаеми дами и господа всички сте били в Европа поради една или друга причина и знаете, че там публичното здравеопазване е стълбът, който решава проблемите на здравеопазването в тези страни. Синдикатите сме заявили своето становище многократно. Заявено е на много места и с участие на всички играчи и с присъстващи от тази зала. Изказвали сме своите становище. Канили сме специалисти извън България, за да ни кажат какво се случва в една или друга страна когато се приватизира здравеопазването в една или друга степен.
Уважаеми доктор Паница, според мен тук не е проблемът, до колко и кой участва, въпреки че ние не сме против това да има реституция на труда на тези, които работят. Това непременно не трябва да се разбира като РМД, защото имаше и такава реплика. По-скоро да крием мотивите защо. Съвсем скоро прочетох във “Фокус” мотивите на министъра на здравеопазването, защото уважаеми господин министър и при вас има еволюция в тази посока. От застъпването на поста досега има една положителна еволюция, защото вие тръгнахте с голямата кошница по отношение на приватизацията. Разбрахте, че желателно е да се приватизира това, което не участва практическо в здравеопазването или се явява в повече. Не може да се финансира, защото не е необходимо. В агенция “Фокус” се цитираше земя и сгради, които ще допринесат за подобряване на финансовото състояние на лечебното и здравно заведение.
Ще завърша със следното, нека когато си говорим за приватизация и когато се предлагат закони или модели на приватизация да става след една по-голяма открита дискусия, за да се чуят мнения, мотели и да се вземе доброто решение. Това не е нещо, което трябва да става на парче с различни законопроекти от страна на различни депутати представляващи различно политическо мислене, защото се отнася за здравето на целия български народ. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доктор Кокалов, участвал съм с вас на много от тези дискусии. Така или иначе до момента няма закон, който да разрешава приватизацията на здравни заведения. Тя не може да се извършва до момента. Когато се приеме някакъв закон, ако се приеме, това не означава, че веднага ще започне. Въпрос на собственика е да реши дали да продава или да не продава. Защо е наложително да се приеме закон? Защото в България стана скрита приватизация на дейността? Доктор Кокалов, казвам ви това едно към едно. Има скрита приватизация на дейността. Вие знаете много добре това. Това довежда до натрупване на дългове. Това не са малко средства. От друга гледна точка в тази скрита приватизация, за която говоря, може би думата е малко силна, но така или иначе не е тайна за всички присъстващи тук, че между 800 и 1 милиард лева, отиват там. За тях няма нито данъци, нито може да помогне на състоянието на болниците. Защо да не се премине към реална приватизация само на дейността и даване на концесия при запазване 100 на сто на дейността. Особено за някои общини и други заведения. Тази дискусия в комисията е необходима, само поради факта да започне да се говори. Ако си затваряме очите, ще ви кажа, че след няколко месеца ще настъпят другите проблеми.
Съжалявам, че миналата седмица не бяхте тук, за да чуете предложението на Щерев за Закон за регламентирането плащане.
ИВАН КОКАЛОВ: Запознат съм с това предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В момента може да бъде спорен и непопулярен, но така или иначе това е нещо, за което чест прави на сегашната комисия и на Щерев и всички, че започваме да говорим. Разбира се, ще има различни становища. Да има ли преференции на лекарите? Защото не бива да се употребява думата “РМД” при въпрос когато се приватизира дейността. Няма машини и капитални активи, които да носят печалба. Могат да се ползват, но чрез своята дейност. Това не е РМД. Крайно време е, ако искаме да завършим реформата, за която говорим трябва да говорим за тези два процеса. Колкото по-бързо, толкова по-добре да се направят едни закони, които да регламентират нещата. Няма нищо лошо, ако този закон не се хареса ще се отхвърли. Няма да е нито първия, нито последния. Проблемът е да започнем да говорим за тези неща, защото в противен случай дейността, за която ви говоря продължава. Има колективи, ръководени от много добри български лекари, които никога вече няма да работят за друг. Те биха работили само и единствено за себе си и колективите си. Така е.
Според мен, съвсем на време е този диалог, който сме провеждали с вас многократно.
Колеги, имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Доцент Китов, тук няма противопоставеност. Това, което писках и нямам право да се спре този или онзи закон, а дискусията да се изведе извън тази зала преди да влезе като закон. Вие сте народни избраници и представлявате интереса, но нека да чуем и всички заинтересовани страни и обществото да знае кой какво предлага с аргументи. Разбира се, вие ще гласувате. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен с вас.
ИВАН КОКАЛОВ: Мисля, че вие говорите за приватизация на сгради, а не на дейности, защото частта от дейността е приватизирана. Доколкото разбирам Закона е за приватизация на сгради, болници и апаратури.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не го изключва.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята реплика е свързана с отношението на общините към здравеопазването на тяхната територия. Звучи много ефектно, отпушваме приватизацията, общините, които са собственик решават кога, но не решават при какви условия, защото в Закона за приватизация и следприватизационен контрол е обособил условия, които са условия въобще за приватизацията, а това е изключително специфична приватизация.
Твърдя, че общините с удоволствие ще приемат да отпадне от тях тази грижа и ще пуснат по улея приватизацията, защото те и без това сега са една трансмисия на средствата от Министерството на здравеопазването към общинските лечебни заведения и диспансерите. Ще имат една грижа по-малко като отпадне здравеопазването. Не искам да рискуваме да пускаме общините по улея за да решават утре или в други ден за приватизацията.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Убеден съм, че най-трудната приватизация ще стане в общините. Защото там се вземат решения на общинския съвет с много политически сили и различни интереси. Доктор Йорданов, това ще бъде най-трудната приватизация.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ще задам своя въпрос много на кратко, тъй като времето напредва. Добре е, че говорим за приватизация. Не мога да разбера за какво става въпрос по тази точка от дневния ред. Има конкретен внесен законопроект или се приема, или се отхвърля. Къде е казано, че след като отхвърлим този законопроект и ако го приемем сме против или сме за приватизацията. Няма такова нещо.
Господин Йорданов, вашите страхове са абсолютно несъстоятелни. Вие какво си мислите, че някой ще тръгне да купува болниците ли? Има ли списък на такива хора? Ако прочетете внимателно това, което са написали колегите, общинския съвет или принципала собственика решава, не само решава, но след това се иска и подпис на министъра. Министърът не може ли да прецени, не само защото е професор Гайдарски, но който и да е министър, той ще прецени в този регион дали е необходимо по здравна карта да има лечебно заведение или да няма. Ако започнем да говорим за всички тези подробности, мисля че няма да стигнем до никъде. Още повече, че тези дискусии се провеждат многократно през годините.
Моето притеснение е следното. Със същите аргументи, които сега се казват от вас, спомням си колегите, които след това напуснаха НДСВ, и бяха основните противници и със същите аргументи отложихме за няколко месеца приемането на закон и тези няколко месеца се превърнаха в пет години. Моето притеснение е това, други притеснения нямам. Благодаря ви.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че въпросът е изключително сериозен и заслужаваше дискусията, която се проведе в залата. Не зная как са ме разбрали хората, защото мисля, че доктор Кокалов каза, че в самото начало потвърдих, че съм за приватизацията и цялото ръководство е за приватизация. Проблемът е как и защо ще правим приватизация? Защото ако някой си въобразява, че ние ще приватизираме цялото българско здравеопазване е сгрешил. Ние трябва да изясним няколко основни въпроса.
Първо, необходима ли е приватизация, защото може да се докаже, че не е необходима приватизация на здравните заведения. Ако трябва да се приватизира БТК или нещо друго, е съвсем друг въпрос. Здравеопазването е съвсем друг проблем.
Мисля, че ние трябва да изясним въпроса.
Първият въпрос е, необходима ли е приватизацията на здравни заведения? Говорим за това, а не за дейности.
Вторият въпрос е, ако трябва да правим приватизация каква трябва да бъде тази приватизация?
Третият въпрос е, ако сме решили да правим приватизацията, как ще я направим? Тук е въпросът. Този проблем беше поставен много рано. Не зная дали знаете, но ние сме изпратили за разработка на няколко института, тук не става въпрос Радослав Гайдарски като министър или доцент Паница като народен представители ли някой друг от нас да изкаже своите виждания и да предлага приватизация. Мисля, че това е изключително сериозен проблем, който трябва да бъде поставен на научна основа. Това означава, че не трябва да се разработва само от отделни хора. Разбира се, може да се представи от отделен депутат или от министъра, ако е необходимо, но трябва да бъде нещо, което е проучено от хора, които разбират от тези проблеми. Ние сме изпратили на няколко колектива да работят по тези проблеми. След като бъдат готови тези материали, ще ви бъдат предоставени в няколко материали и след като бъдат обсъдени от комисията и ръководството на Министерството на здравеопазването предлагам да направим обществена дискусия. Забележете през цялото време следих внимателно всички изказващи се. Тук се говори само за проблемите на лекарското съсловие. Вие се народни представители, аз съм министър на здравеопазването и почти не чух някой да говори за хората. Хората ще ни разберат ли? Хората, които са ни избрали и са ни поставили тук знаят ли за какво говорим ние? Това съвпада ли с техните интереси? Защото ние през цялото време, ако забелязахте непрекъснато се говореше за интересите на общопрактикуващите лекари, за интересите на лекарите от доболничната помощ, за интересите на лекарите от болниците и т.н. Не чух, през цялото това време да говори някой за интересите на тези, на които ние сме представители. Като лекари ние трябва да се грижим за здравето на тези, които са ни избрали тук.
Заявявам, че сме изпратили за разработка този проблем, на който обръщаме изключително внимание. Голяма част от нас са научни работници. Всеки един, който е разработвал една тема знае, как се разработва. Ако някой мисли, че това е една малка тема, която веднага ще се постави за гласуване, греши. Тази тема е изключително сериозна и може би най-сериозната тема пред нашето общество. За това трябва да бъде разработена много внимателно от няколко колектива. Да бъде обсъдена, след което да вземем решение. Тук не става въпрос да определим след колко време. Няма да има време. Не мога да кажа, че след един месец тези колективи ще бъдат готови и да докладваме вариантите за приватизация пред вас. Тези колективи работят. Поставени са срокове, но когато бъдат готови тогава ще бъдем готови за дискусия.
Предлагам ви този начин и метод на работа. Ако си определим срок, например 25 февруари, това не е сериозно. Не зная дали ще бъдем готови тогава.
Мисля, че всеки един от нас присъстващите тук е загрижен и разбира, че трябва да има приватизация. Отново ще ви кажа, че трябва да обмислим много добре този въпрос. Не сме подготвени да дискутираме въпросът сега по законопроекта, който се внася от доцент Паница. Това е моето становище. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мисля че когато дискутираме отговорно тези проблеми и когато искаме да запазим конкурентно способността тогава гледаме интересите на пациентите заедно с интересите на лекарите. Всяко администриране, всяка дейност на администрацията била на касата или на Министерството на здравеопазването, на тъмно е против интересите на пациентите. Не сте прав, като казвате,че гледаме само интересите на лекарите. Интересите на пациентите са лекарите да се конкурират помежду си спазвайки стандартите, които са определени от съответните власти. Това са интересите на пациентите. Ние през цялото време обсъждаме това.
Не съм съгласен с вас, че не трябва да определим срок. Ще свърши мандата и на това Народно събрание и отново няма да имаме приватизация. Когато се работи на администрацията ще се постави определен срок. Вашите колективи и специалисти ще работят в определен срок. Виждам общо съгласие по този въпрос. Нека да поставим определен срок, когато концепциите ще бъдат готови и ще можем да отидем към една разумна приватизация. Всички доводи може и трябва да бъдат взети предвид. Не може с общи приказки да не поставим срокове.
Предлагам, срок краят на месец февруари или края на месец март, да бъде срока, в който ще бъдат внесени всички законопроекти на добра воля. Оттам нататък да започнем обсъждане на законопроекти. Министерството на здравеопазването да има изяснена своя позиция, кой законопроект ще подкрепи. Каква позиция ще има по законопроектите и да може да се освободи приватизацията, така както смята министерството и управляващото мнозинство. Това е политическо решение. Не може да се отлага до безкрайност.
Ще ви помоля, да се съгласите точно с това, с един срок, в който народните представители и министерството, ако трябва да внесат предложения по въпросите за приватизацията. Тя може да бъде рестрективна или напълно свободна, както пожелаете така може да бъде. Това не може да се отлага във времето. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин министър, в Плана за действие на правителството по Стратегията за икономическо развитие и европейска интеграция приватизацията е предвидена за 2008 година. Не зная дали това ви е известно?
Господин министър, ние разглеждаме един закон или какъвто и да е Закон за приватизация, не да опишем механизмите как ще става, а да се даде възможност това да се случва, защото собственика е този, който ще определи възможностите си. Кой ще спре една община, ако наистина реши да го приватизира. Ако някоя община поиска ще осъди правителството. Това е нейна собственост и никой не може да я задължи дори и в момента да не го направи. Искам това да се разбере ясно. Законът дава възможност това да става и не е необходимо да се разписва как ще стане.
РАДОСЛАВ ГАЙДАНСКИ: Естествено, че са поставени срокове. Не може вие да определяте сроковете. Срокът е поставен. Ние сме дали срок на колективите. Относно въпроса за 2008 година, това е крайният срок за приключване на приватизация, а не начало на приватизацията.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да отговоря на колегите, които се изказаха, започвайки от господин министъра. Изказа се една теза, че едва ли не цялото здравеопазване предлагаме да се приватизира. Няма текст от това предложението, което да визира накова нещо. Трябва да е напълно ясно, че никой по този проектозакон, който предлагаме не може да накара принципала да приватизира. Ние искаме да отключим един процес. А дали ще се приватизира държавно лечебно заведение или общинско зависи от принципала. В единия случай е държавата, а в другия общините. Не мога да разбера, какви са тези страхове за цялото здравеопазване. Естествено е, че това ще бъде един плавен и постепенен процес. Въобще няма да има толкова желаещи, колкото си мислите. Ако вие като принципал на държавните заведения кажете, не, нищо няма да се приватизира, естествено е, че нищо няма да се приватизира. За какво е този страх не мога да разбера. Спомена се, че приватизацията решава проблемите на лекарите. Няма такова нещо. На предишното заседание на комисията, казах мотивите за това предложение. Вероятно доктор Кокалов не е присъствал в залата, сега ще ги повторя отново.
Ние сме признати като функционираща пазарна икономиката. 80 на сто от активите са приватизирани. На този фон, да има 4 на сто частно здравеопазване е смешно и да говорим за пазарна икономика. Забравете в този сектор да се говори за пазарна икономика. Няма такава. Ще се цитира някъде в европейската комисия.
В Конституцията се говори за равнопоставеност на формите на собственост. За каква равнопоставеност става въпрос тук? 5 на сто срещу 95 на сто държавни и общински лечебни заведения. Да не говорим за друго, че се платиха от Министерството на здравеопазването респективно от Министерския съвет 85 милиона лева дългове на държавните болници. Някой да е помислил за частната болница, не. Те по принцип нямат дългове, защото ако имат дългове ще загинат. Приватизацията отключва един процес на външен и вътрешен поток на инвестиции, колкото и малък да бъде има такъв поток. Като всяка приватизация и тази ще доведе до увеличение на приходите от продажби в държавните и общинските бюджети. Ще има категорична редукция на нерегламентираните плащания, които се въртят около 600 милиона лева. Разликата между държавно, общинско и частно заведение е че при частното здравно заведение на входа знаеш какво плащаш, докато не е същото в държавното и общинското заведение. Всички много добре знаете това. Доцент Китов, каза за приватизация на дейностите. Да, дейностите са приватизирани. Или закон, който да визира само приватизация на дейностите. Няма никакъв смисъл от това. В момента има ли разрешение 10 на сто от леглата да се ползват като частни легла. Някой да ми каже някъде да се ползват тези 10 на сто? Защо са на практикуващия лекар тези 10 на сто, които закона в момента му разрешава, след като може да работи частно.
Необходимо е да се знае много добре, че ползването на услуги в частно здравно заведение в никакъв случай не означава плащане кеш. Много добре знаят всички, че частните здравни заведения за болнична помощ работят със здравната каса. Никой не може да отрече, че всяка приватизация довежда до подобряване на конкуренцията и на качеството на лечебния процес. За да съществува едно частно здравно заведение трябва да покаже добра дейност, за да може да привлече пациенти.
Говори се за дискусия в обществото. Тази дискусия от 2001 година се отлага за 2008 година.
Господин министър, този процес няма начало и край. Когато се приватизират 50 болници малки или големи от 320 болници, да се каже край приватизацията свърши. Този процес няма край. Може да има начало, но край никога не може да има. Доктор Кумчев, изказа опасения, че се приватизират доболнични звена в болницата в Смолян. Доктор Йорданов, каза че има опасност за общините да останат без доболнична помощ. Ще направя обратния пример. В Пловдив, бях секретар на общински съвет и имаше една тенденция когато този процес беше разрешен да се приватизират доболничните здравни заведения. Тъй като имаше взаимосвързани лица, заместник-кмет, жена управител на ДКЦ, този процес под натиска на обществеността спря. Пловдив не разреши приватизация на доболничната помощ, поради тази причина. Под натиска на общественото мнение през 2000 – 2001 година този процес се спря в Пловдив. Не може да се каже, че всичко ще се приватизира. Отключи ли се процесът ще тръгне приватизацията. Няма да има такова нещо. Има и много други проблеми, които се поставиха.
За пръв път се визира тук, и доцент Щерев каза, че са за приватизация по общия ред. Това е нещо ново. Една политическа сила НДСВ е за приватизация по общия ред. Хубаво е да се каже това на лекарите. Това е единствената конкретна обструкция, която виждам в тези основни принципи, които изложих на проектозакона, който визирах. Основните принципи са три: собственика решава; преференция за работещите и запазване предмета на дейност, колко ще бъде пет, десет или петнадесет години ще се реши от Народното събрание.
Вие имате всякаква технологична възможност да направите необходимите корекции. Как за четири месеца не се сетихте, след като съм внесъл този проектозакон на 30 септември. От тогава няма никаква реакция. От Министерството на икономиката и енергетиката се изпратиха предложения, които по същество са предложения за първо и второ четене. Вие въобще не се сетихте нищо да направите за четири месеца. Каква е гаранцията по-нататък, че ще има движение. Няма съвършен закон. Не казвам, че този, който предлагам е съвършен. Преди два месеца влиза Закона за ветеринарно медицинската дейност. Между двете четения имаше 120 поправки. Това е предложение на Министерския съвет, от които се приеха над 70. Никой не ви спира да правите такива предложения. Обърнете законът както искате, но най-накрая да тръгне. Какво да тръгне, принципно разрешение за приватизация, а принципала да решава. Нищо няма да тръгне, ако принципалът не реши. Благодаря ви.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моята реплика е свързана с цитат от този закон, към който препращате приватизацията.
Първо, приватизацията на лечебни заведения било общински или държавни трябва да следва друга философия, защото философията на този закон се казва в член 2. “Цел на този закон е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите”. Тогава отиваме към равнопоставеност и искаме преференции.
Второ, следприватизационния контрол.
Трето, поетапността. Във вашия текст не са разписани. За това нито промяната в Закона за лечебните заведения във вида, който предлагате, нито отправките към Закона за приватизация са достатъчни за да гарантират онова, за което говорим, да си спестим риска от провал. Защото няма ли поетапност и няма ли възпиращи възможности тогава текста става красив за четене, но негоден за приложение.
Четвърто, възможност на общините да извършват приватизация. Ще ви цитирам алинея 4, член 1. “Приватизация на лечебно заведение с държавно и с общинско участие, както и на не жилищни имоти, които са разположени в такива лечебни заведения в закона не се прилагат”. Как ще приватизирате тогава?
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, приветствам Вашата готовност за това, че сте приели философията на приватизацията като един универсален инструмент за подобряване на ефективността. Разбира се ние сме лекари и знаем, че както няма панацея, така няма инструмент в икономиката, който да е панацея. Приватизацията трябва да бъде само един от инструментите за търсене на по-добра ефективност. Ние сме провели общественият дебат много отдавна, защото в България имаше старт на приватизацията. За съжаление имаше и стоп, който беше чисто субективен и политически. Този стоп беше през май 2001 година, когато точно министър-председателя Иван Костов що спря по субективни причини. Искам да ви кажа, че не провеждането на приватизация и не поемане на нейните рискове не довежда до спечелване на избора. Същото направи и НДСВ, като стопира приватизацията с промяна на закона, не пое рисковете и не спечели изборите. Т.е. искам да ви насърча, че провеждането на тези действия, които носят риск са по-отговорни и могат да донесат повече дивиденти и да ви оставят добро име в бъдеще.
Искам да кажа няколко думи, защо се налага ние да не бавим този процес. Защото нека да си дадем сметка, че минавайки към приватизация на дейността изцяло в извънболничния сектор, а сега влизайки касата много мащабно в болничния сектор дефакто медицинската дейност в България стана пазарна. Най-неприятното, което имаме в момента е следното. Да има пазарни дейности в публични структури. Тогава няма загриженост за собствеността. Това е фундаментален проблем, който довежда до неефективност. Аз като областен управител и като кмет го видях през 2000 и 2001 година когато масово стоматолозите започнаха да напускат поликлиниката и да откриват кабинети като инвестират в тях. Уплаших се, че ние като общински собственици ще се чудим какво да правим с тази сграда. Този процес започна и в градската поликлиника.
По отношение на това, че ние напреднахме с приватизация на дейностите, а оставихме собствеността в публични лице, направихме здравната система по-неефективна.
Относно ефективното управление днес имаме възможности да съпоставяме, защо частните здравни заведения не трупат дългове. Това е един критерий, при който като имате определени структури и играчи на пазара, дали ще бъдат пет, десет или петнадесет на сто, никой от нас не е в ролята да се притеснява, че отиваме да приватизираме като политическа философия мащабно българската здравна система. Няма такова нещо. Нуждата от гарантирано социално здравеопазване днес е много належаща. Ние виждаме това при общинските болници, защото ако имаме такъв подход да приватизираме и същевременно да имаме не пазарна политика, когато се подпомагат социалните здравни заведения, тогава ще имаме както ефективен стопанин така и загриженост за структурите, които трябва да останат.
Днес има опасност от приватизация чрез пазарен фалит, защото аз съм анализирал днешния бюджет за здравеопазването, включително на касата и на министерството. Тази година има колосална опасност здравни заведения особено общински да не могат да вържат двата края стопански, а те са търговски дружества и да изпаднат в несъстоятелност. Ще бъдат приватизирани не по един организиран начин чрез закон, а чрез философията на Търговския закон, което е много опасно и недопустимо.
На края искам да кажа, че ние по-скоро трябва да потърсим инвеститори в здравеопазването. Ако днес публичните здравни заведения продължават да вървят по този начин ние сме отворили пазара и никой не може да спре инвеститори да строят на зелено. Радвам се, че днес в България вече има хора, които строят на зелено, но вие разбирате ли, че те са най-ефективния консуматор на средствата на касата и това няма да може да се спре. Това става за сметка на ресурса, който трябва да отиде в публичните здравни заведения и няма да можем да ги спасим.
Не приемам философията, да говорим за РМД-та в здравеопазването.
Първо, лекарите не са работници. Лекарите са свободна професия, която означава, че са мениджъри
Второ, не приемам, че ние правим преференции. Искаме да кажем следното нещо. Трябва да направим лекарите на пазара първи между равни. Т.е. най-напред на тях да предложим, а те ако не искат да даваме на всеки друг, който иска, защото нашата загриженост да запазим градените с народни пари здравни заведения за здравни дейности най-много може да бъде гарантирано, ако ние ги приватизираме чрез лекарите. Ако се приватизират от други ще направят всякакви начини да не са в здравна дейност.
Смятам, че в момента имаме близка философия. Ако вие се откажете от претенцията, че тази комисия и парламента не могат да определят срокове, бих ви посъветвал – можем защото сме парламентарна република. Не би трябвало да го правим императивно. Готов съм да се съгласим с Вас да направите достатъчен срок за подготовка. Ще помоля доцент Паница да не сме толкова припрени, но да не отидем в ситуацията, за която и предишното правителство казваше, че ще приватизира и целия мандат не приватизира. Вярвам ви и смятам, че вие сте един принципен човек, който ще спази обещанието си. Можем да направим отговорна стъпка, която да балансира интересите на българските пациенти, българските лекари и на обществото като цяло.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. И аз като другите колеги бях провокирана на края, надявам се съвсем на кратко да изкажа своето мнение.
Доброто, за всичко което започнахме е, че започна дебат. Искам да уверя доцент Паница и всички колеги, че приватизацията ще предстои в най-скоро време. Дебатът ще бъде полезен и ефективен. Ние трябва да започнем дебатите за нерегламентираните плащания, т.е. начина на договаряне. Да говорим за това, че трябва да има определена здравна карта. Необходимо е така да устроим здравните заведения, за да бъдат в действителност в полза на пациентите. Да не останат области в България, в които да няма необходими болнични заведения и други доболнични структури.
Мисля,че основното, което тревожи хората и ние подсъзнателно всички го усещаме е това, да има защитни механизми. Наистина пазарните механизми са добри, но трябва да има и защитни механизми, които естествено се регулират от Народното събрание и изпълнителната власт. Във всички случаи тези механизми трябва да са в интерес на пациента. В основата стои пациента, защото самите ние сме пациенти.
Ще добавя нещо, което може би в бъдеще, ще коментираме и е свързано с това, което говорим. Например, софийския холдинг. Искам да ви кажа, че преди няколко дни проведох среща с две поликлиники, в които е абсолютна мизерия. Иска се спешна среща с нас. Това ще бъде следващата тема с продължение. Те не желаят холдинг. Искат да бъдат реално работещи на пазара и да получават реално това, за което работят. Те искат да бъдат защитени наистина от закона. Опасността не е само от приватизиране на дейността, а от приватизиране на сградния фонд и апаратурите. Утре няма да имат този защитен материал, който ще им гарантира, че това ще бъде болнично заведение. Ето това е в основата на всичко, за което говорихме. В бъдеще трябва да започнем и от това. Необходимо е да поставим защитните механизми и да сме спокойни, че ако ние създадем механизма за приватизация най-напред ще има такъв механизъм.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви колеги. Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да бъде приет закона на първо гласуване и представяне в пленарна зала, да гласува?
- “За” – 4.
- “Против” – 1.
- “Въздържали се” – 8.
Не се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Този законопроект също е продължение от предишното заседание. Разговарях с другия вносител господин Лютви Местан. Напълно приемаме текстът, който сега се предлага от Министерството на здравеопазването. Искам да поздравя министерството за подобрената редакция. И двамата вносители гарантираме, че на второ четене ще се направи текста, така както е даден.
Ще помоля да прочетете текста.
ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Параграф 1. В член 2, се създава нова алинея 4. Алинея 4 “Лечебна дейност може да се извършва при провеждане на практическо обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти по стоматология във Висшите медицински училища”.
Параграф 2. В член 39 съюзът “и” се заменя с “запетая” и накрая се добавя “и лечебната дейност по член 2, алинея 4”.
Параграф 3. В член 40 се правят слените изменения и допълнения. Точка 1. Създава се нова алинея 2. Алинея 2. За регистриране на лечебната дейност по член 2, алинея 4, ректорът на висшето медицинско училище прилага към заявлението по алинея 1.
1. Дипломите за висше образование и документи за призната специалност, ако има такава за ръководителя на съответната катедра и за лекарите преподаватели по стоматология, които ще осъществяват практическо обучение.
2. Документите по алинея 2, точка 9 и точка 10.
3. досегашните алинея 2 и алинея 3, стават съответно алинея 3 и алинея 4. В тях след числото 1, се добавя 2, а в алинея 4, числото 2 се заменя с 3.
Заключителни разпоредби.
В член 6 от Закона за висшето образование се правят следните изменения и допълнения. Създава е нова алинея 3. Алинея 3. В стоматологичните факултети на висшите училища може да се осъществява лечебна дейност с цел провеждане на практическо обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти от лекари преподаватели по стоматология.
В Закона за здравното осигуряване в член 60 се създава нова алинея 2. Не е обект на договаряне и заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса и извършваната лечебна дейност по стоматология при обучение на студенти, стажанти, докторанти и специализанти.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, текстовете са много добри.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател на Комисията по здравеопазване, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители. Съюзът на стоматолозите в България напълно подкрепя направеното предложение от Министерството на здравеопазването и е съгласно с предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Благодаря за вниманието.
ЦВЯТКО ЙОЛОВ: Благодаря ви. Трябва да информирам комисията, че след последното заседание когато се оказа, че има някои неясноти по предложението проведохме среща с представители на Министерството на здравеопазването и със заместник-министъра на Министерството на образованието и науката госпожа Добрева. В тези разговори при спокойна обстановка всички проблеми, които съществуваха на заседанието отпаднаха. Достигнахме до много ясни текстове.
Считам, че предложението на Министерството на здравеопазването не противоречи на вашето основно предложение.
Мисля, че това предложение може да се приеме. Удовлетворява ни напълно и решава нашите проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Местан, предложи и ние гарантираме, че между първо и второ четене ще направим тези текстове. Процедурата е такава. От Министерството на здравеопазването възразявате ли?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не възразяваме.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с приемането на закона по принцип, да гласува2
- “За” – 13.
- “Против” – Няма.
- “Въздържали се” – Няма.
Приема се.
Благодаря за участието. Закривам заседанието на комисията.


Заседанието завърши в 17,35 часа.










СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/