Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
29/01/2009
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 29 януари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 33 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на европейския съюз (2008 г.) – Директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето, изпитването, съхраняването, транспортирането и идентифицирането на човешките органи № 9-3-01-7, внесен на 21.01.2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802- 01-100 внесен от Министерски съвет на 15.12.2008 г. – първо гласуване.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 29 януари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 33 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на европейския съюз (2008 г.) – Директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето, изпитването, съхраняването, транспортирането и идентифицирането на човешките органи № 9-3-01-7, внесен на 21.01.2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802- 01-100 внесен от Министерски съвет на 15.12.2008 г. – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване. И двете точки са свързани с трансплантацията.
Първата точка е за Рамковата конвенция. Министър Цеков, моля да представите точката.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Добър ден на всички, уважаеми дами и господа народни представители, не съм имал възможност на част от вас да честитя Новата година и да пожелая много успехи и ползотворна работа на Комисията по здравеопазване през тази година. Надявам се, че ползата от това ще бъде ясно осъзната от цялото общество.
По дневния ред точка първа е рамковата позиция на Република България по проекта на директива на Европейския съюз относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи предназначени за трансплантация.
Преди малко на заседание на Комисията по европейски въпроси беше одобрен доклада на комисията, който подкрепя рамковата позиция на правителството на Република България, а именно че правителството на Република България подкрепя принципите залегнали в проекта на директива. Ако ми позволите с няколко думи набързо да ви представя директивата. Ако уважаемите народни представители са се запознали с нейното съдържание мога да пропусна този елемент и да оставим повече време за дискусия, както прецените господин председател.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че колегите познават рамковата конвенция. Ако има нещо, което е ново и вие мислите, че трябва да последва от името на приемането на тази директива.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: При всички случаи тази директива, в момента в който стане факт в европейското законодателство ще наложи промени в националното ни законодателство регулиращо материята трансплантации на органи.
Първо, много важна част от тази директива е, че създава редица определения, които ще влезнат в правния мир на Европейския съюз, които касаят отделните аспекти на дейностите свързани с трансплантация на органи. Предвидено е да се дадат определение за донори, даряване, характеристика на донора, за характеристика на органите, за реципиент, за сериозен инцидент, изключителна важна дефиниция, за сериозна нежелана реакция, за стандартни оперативни процедури, за трансплантациите по принцип като термин. Изискването за създаването на Национални програми за качество на трансплантацията също ще наложи корекция в нашето законодателство. Една част от текстовете, които са предвидени в новата директива вече са факт в нашето законодателство. Може би ще се наложи някаква промяна, ако претърпят сериозни проблеми в хода на приемане на директивата. Както знаете в България вече има компетентен орган, който има за цел да следи дейностите по трансплантация на територията на нашата страна. Създадена е система за регистриране и докладване на нежеланите реакции в Република България. Имаме регулация, която е въведена в нашето законодателство касаеща обмена на органи с трети страни. Въведени са в законодателството и санкции, които би трябвало държавата да налага за онези участници в процесите на трансплантация, които не спазват правилата залегнали в стандартите регулиращи тази област от медицината.
Като цяло директивата не случайно е подкрепена от правителството, а е именно защото тя разглежда и третира тези въпроси, които вече са в нашето законодателство в духа, в който по принцип са лишени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и вторичното законодателство към него.
Господин председателю, това е, ако имате допълнителни въпроси ние сме готови да внесем яснота по директивата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин заместник-министър. Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, съжалявам, че обръщам внимание на почитаемата комисия на такъв факт, но след като съсловните организации са ситуирани по специален закон и сме им възложили публично правно функции, естествен е стремежа на всяка власт да ги натиква в ъгъла, но физически да ги държим в ъгъла, моля да бъдат поканени на масата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, некоректно поставяте въпроса. Има решение на комисията по искане на госпожа Антония Първанова. Колегите са тук и когато искат думата заповядат на масата. Това е минало решение. Некоректно е да поставяте така въпроса.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, не съм участвал в такова вземане на решение. Възразявам срещу такъв подход.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е решение на комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Достатъчно прецеденти имаме и когато едно решение е било сменяно с друго решение. Моля процедурно в удобно време в заседанието на комисията това решение да бъде преразгледано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, не възразявам това да се преразгледа, но това касае и вътрешния ред на комисията. Мисля, че най-добрият начин да бъде поставено е когато сме само ние. В никакъв случай не подценяваме колегите, напротив същото се отнася и за госпожа Маркова, но всичко стана от „пристойното” поведение на някои колеги, няма да цитирам имена, председатели на съсловни организации, някои, а не само един, което накара госпожа Първанова да поиска това гласуване и така беше прието.
Колеги, позволете ми да взема думата във връзка с това, което обсъждаме.
Мисля, че наистина е крайно време Европейският съюз да приеме една директива, която да унифицира до голяма степен всички дейности свързани с вземането, съхраняването, опазването и трансплантирането на органи. Това безспорно закъсня и за да се пристъпва сега към подобна директива явно има известни различия между различни страни. Това, което бих могъл да кажа е, че съм убеден че ние в по-голяма степен сме по-близо до тази директива, защото знаете, че много скоро синхронизирахме нашето законодателство и бяхме обект на наблюдение от Европейската комисия и до голяма степен отговаряме и съм съгласен с това, което каза господин Валери Цеков.
Разбира се, когато говорим за директивата и когато говорим сравнявайки я с нашия законопроект категорично може да се каже, че ние имаме законова рамка на почти всички изисквания, но все още няма изработена система по всички неща. Едно е да има изисквания и частично решение, друго е да има една категорично разработена система по всяко едно нещо. Това, което прави впечатление, не можем да не го кажем уважаеми колеги е, че България по вземане на органи е на предпоследно място в Европейския съюз. Господин Цеков, само 0,8, а с 0,5 са по-зле от нас са румънците. В сравнение с останалите европейски страни искам да кажа, че Латвия е 20, Литва е 10, което ясно говори, че ние изключително много изоставаме. Ако от една страна ние имаме добро законодателство явно, че остава само на книга, защото не можем да го приложим в практиката. Ние спазваме всички тези правила, но явно не можем да го приложим в практиката, което е тревожното.
Това, което изключително много искам и не знам дали не е уместно България да потърси възможност да влезе в директивата. Необходимо е да се направи една обща възможност и отговаряне на условия. Всички страни от Европейския съюз, които отговарят на тези условия да могат да се включат в Европейската органна банка. Защото, ако оставим обменът само на споразумение бъдете сигурни, че те ще направят всичко възможно да забавят включването ни в Европейската органна банка. Не става въпрос за съхранение, а имам предвид обмена. Например, като се вземе в Люксембург и отговаря за Испания, отива в Испания. Въпросът е ние да бъдем включени там.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, аз много добре разбирам вашата загриженост, която е и моя и на всички тук, които присъстваме и участваме в днешния дебат. Нали не предлагате в директивата да има задължение европейските държави задължително да обменят органи помежду си. Защото, аз съм убеден, че никой от нас няма илюзия, че това може да стане по силата на някакво задължение залегнало в европейското, право което няма как да стане. Това, че българските граждани не желаят да даряват органи не може да бъде проблем на тази директива. Тя няма как да регулира този въпрос. Това, за което говорите за съжаление все още не съществува в Европейския съюз нито в законодателството, нито в житейската практика. Няма такава централна институция, която да разпределя органите на територията на Европейския съюз. Няма институция, която да събира и да съхранява някакви органи на европейско ниво. Размяната на органи за трансплантация става на реципрочна основа и ако България не предлага на държавите от Европейския съюз органи респективно много трудно ще получи от тях органи, когато има нужда за това.
Опасявам се, че ние сме точно в такава ситуация. Точно този въпрос не виждам как би могъл да бъде регламентиран със законодателството на Европейския съюз. Имайте предвид, че едно такова предложение няма да бъде прието от нито една от държавите безрезервно. Абсолютно реципрочни са отношенията на държавите тогава когато те обменят органите помежду си. Това не става на ниво държави, а става на ниво медицински институции, по-точно лечебни заведения. Става само тогава когато тези лечебни заведения обменят помежду си органи в случаите когато това се налага. Доколкото ми е известно към момент, от времето когато съм в Министерството на здравеопазването, ние до момента не сме изнесли нито един орган от България в никаква посока по света. Знаете, че по изискванията на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки това става с изричното разрешение на министъра, а такова не е издавано от 2005 година насам, ако не греша никога досега не е издавано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знам това, но има редица европейски държави, които имат обща система. Тук става въпрос за мъртъв донор. Когато той отговаря на данните на реципиент, който очаква от друга държава отива там, за това става въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, вероятно говорите за това, че много европейски държави имат обмен на информация относно наличните органи в съответната държава и реципиентите, които чакат органи. Това е така. Ние също имаме тази информация. Не случайно наблегнах на това, че обменът на тези органи става на реципрочна основа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: България не е подала нито един орган към нито една държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Явно не съм разбран добре. Господин Цеков, в самата директива се изисква всяка една държава включително и като донорство да отговаря на условията. Ако тя отговаря на тези условия, би следвало да се улесни пътя за включването в този общо европейски център на данни. Така, че България да може да дава когато не отговаря за нейн гражданин, а отговаря на държава на друг, но да може и да получава, от което ние ще спечелим.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, това за което казвате е факт и днес. България получава информация и подава информация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: България не е получила нито един орган, нито е изнесла, защото не сме свързани.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, свързани сме. Това твърдя, но ние нямаме органи и не подаваме органи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Смятам, че приемането на това предложение за директива за нас е много позитивно. Първо, за да си направим стандартите такива каквито ги иска Европейския съюз. Според мен, това е много по-важно отколкото веднага да започнем обмена. Имам въпрос и за живите донори. Кой ще отиде да се предложи? Кой ще му поиска? Знаете, че когато се отвориха границите 1989 – 1990 година редица роми отидоха в Германия дадоха костен мозък, бъбреци и т.н. Когато става въпрос за държавна политика и в рамките на Европейския съюз и са разписани много подробно правилата, по които трябва да се вземат и съхраняват органите. Записано е, ако страната се е задоволила може да задоволи страни на общността при необходимост от такъв орган.
Смятам, че ние трябва да приемем тази директива и да си направим административната част така както се изисква по директивата. За мен остава неясен въпроса – защо е записано, може и да не съм разбрала добре, че на живите донори нищо не се заплаща? Докато в много страни, който дарява орган съответно се възнаграждава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как даряване на органи?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Вие не знаете ли.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно е забранено по закон е казано кой може да бъде донор.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Ето го текста за живите донори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за органи.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: За органи, а не за клетки. Записано е „Защита на живите донори”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Жив донор може да бъде баща на син. Никъде няма плащане за това. В целия свят няма плащане и не бива да говорим за това.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Официално няма плащане. Искам гаранциите за живите донори да бъдат много по-добре представени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, ще се опитам да отговоря на въпроса, който според мен беше формулиран. Ако ми позволите да кажа още малко по предишния въпрос, който коментирахме преди малко. Ситуацията, в която държавата България, образно казано би могла да подаде орган навън е само тогава когато има наличен орган и няма реципиент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Точно така.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Такава ситуация досега не е имало. Уверявам ви, че ако такава ситуация има ние сме в състояние да подадем веднага информация за такъв орган и той да бъде изпратен там където има подходящ реципиент в рамките на Европейския съюз. Такава възможност съществува, но досега ние не сме изпаднали в ситуация в България да се е появил орган, за който да няма поне ако не ме лъже паметта над 100 реципиента да чакат. За това казвам, въпросът ви е свързан с културната или морално етичните особености на нашия народ, който не желае или много рядко желае да дарява органи.
Уважаеми дами и господа, това е народопсихология. В някои от страните този процес подаряване на органи е масов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за информиран отказ, а не за съгласие.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Имаме информиран отказ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Хората категорично са отбелязали, че не искат да дават органи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, близките им отказват. Такава е практиката. Ако не желаете да повярвате на това, което казвам може да поканим тук директорите на големите болници, които ще потвърдят това, което чувате от мен. Това е причината да няма органи и затова България не участва активно в международния обмен на органи, защото ние никога не сме подавали. Според мен, през следващите години няма да сме в състояние да подадем.
Що се отнася до защитата на донорите първо, защитата на донорите е предвидена в няколко текста на бъдещата директива. Освен, че в момента в националното законодателство това е гарантирано. В бъдещата директива в чл. 13 „Принципи и управляващи даряването на органи”, в точка 1 е предвидено да бъде „Държавите членки гарантират, че даряването на човешки органи от починали или живи донори е доброволно и не платено”. След това останалите текстове са достатъчно ясни. Има изричен член 17 в глава „Защита на донорите и реципиентите”, в който носи заглавието „Анонимизиране на донорите и реципиентите”. Т.е. ние ще бъдем длъжни да изградим такава система, според мен и сега е такава, че донорът и реципиента да не може да бъде идентифициран в нито един момент от процеса вземане на орган до имплантиране на орган.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не да не може да бъде идентифициран, а те да не могат да се идентифицират помежду си.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбира се. Никакви лични данни няма да могат да бъдат и не бива да бъдат достъпни до който и да било. Лични данни касаещи реципиента или донора. Това са някои от елементите, които гарантират безопасност на тази процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, по отношение на тази директива, както току ще се проведе дебата в Комисията по европейските въпроси, е отбелязана една възможност за по-голяма гъвкавост на разпоредбите на държавите членки във връзка с осигуряване на по-голяма свобода на държавите членки при постигане на целите на директивата. Това най-вече важи по отношение на това дали да има информирано съгласие или несъгласие. При нас за четири години три пъти се сменяше този режим. Лобисти в 39-тото и 40-тото Народно събрание дадоха реки от аргументи за това, че когато има информирано несъгласие както е сега донорството рязко ще се увеличи и възможностите за трансплантация рязко ще нараснат. Ние видяхме, че това не е така. На практика тази промяна на законодателството обслужи само интересите на фирми, които вземат трупен материал, обработват го и го изнасят в чужбина за нуждите на трансплантации на чужди граждани. Няма лошо и това е хуманна дейност. Въпросът е, че не се казваше истината и продължава да не се казва на българските граждани. Защото, аз продължавам да поддържам становище, което съм поддържал и в 39-тото Народно събрание, че нормалната практика е, ако някой иска да бъде донор да го заяви ясно и категорично и тогава да бъде донор. Това с подразбирането при сегашната ситуация е нещо, което пак казвам обслужва определени интереси и в никакъв случай не обслужва интересите на повече български граждани да бъдат с трансплантации.
Точно тази възможност дава директивата. Надявам се, един ден в Народното събрание да има мнозинство, което ще приеме по-приемливата възможност за българските граждани по отношение на дарителство на тъкани, органи и клетки. В изказването на министър Цеков стана въпрос, че тук става въпрос само за органи, оттук нататък ще се въздържа и при следващата точка ще изкажа съображения по други органи и клетки.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, мисля че не трябва да се връщаме към този проблем с това дали да има информирано съгласие или несъгласи, защото този въпрос в края на краищата беше решен. Истината е, че това не повиши възможностите за даряване на повече органи. Тук е професор Куманов, който може да каже, че действително няма повишаване на бройката на трансплантираните от това, че сменихме закона. Все пак този закон дава много по-големи възможности, защото едно е да отидеш да заявиш, че искаш да даряваш органи и друго е да отидеш и да заявиш, че не искаш да даряваш органи. Това са различни неща.
Мисля, че в никакъв случай не трябва да се връщаме към тази дискусия. Що се касае за това дали можем да даваме органи на нашите съюзници от Европейския съюз или те на нас, бих искал да ви кажа следното, тъй като сме проучвали редица страни. Мога да ви кажа за Франция, където съм бил и е където тази система може би е една от най-добрите системи след испанската и португалската. При тях не може органа, който например е в Рен в западната част на Франция, не може да отиде и да прескочи например една провинция и до отиде в източната част. Винаги се дава на следващата по съседство и след това се тръгва и се търсят другите. Ако няма реципиент от страната се дава на следващата съседна страна и т.н. Не можем ние да поискаме орган от Франция и те да дадат този орган в България или те да поискат от нас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става въпрос за поискване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно за това става въпрос и за това поисках да обясня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по отношение на първа точка от дневния ред мисля да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен в Рамковата позиция на Министерския съвет относно проекто директивата, да гласува?
- „За” – 17.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред. Господин Цеков, заповядайте да докладвате точката.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, ако ми разрешите да представя внесения на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи ,тъкани и клетки. Искам да кажа, че основно измененията в този закон произтичат от измененията и необходимостта от допълнително хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз и измененията на няколко от директивите, които регулират правото на общността в тази област. Основно измененията касаят допълнително регламентиране на изискванията за качество и безопасност натъканите и клетките с човешки произход, както и установяването на по-ефективен контрол върху тези дейности свързани с трансплантацията и тяхната медицинска употреба.
Въвеждат се системи за определяне на качеството. Въвеждат се допълнителни текстове, които прецизират дейността на тъканите и банки и правилата за внос и износ на органи, тъкани и клетки и контрола, който трябва да бъде осъществяван върху тези дейности. Усъвършенства се правната материя свързана с контролната дейност на Изпълнителната агенция по трансплантация. Нещо, което е нов елемент в този закон дава се право на тази агенция да налага принудителни административни мерки, когато установи нарушение на медицинските стандарти свързани с трансплантацията и асистираната репродукция. Допълнително се прецизират правилата уреждащи административно-наказателната отговорност. Респективно се уреждат правилата, които дават възможност да се инспектират и контролират дейностите по трансплантации извършвани от лечебните заведения. Така, че като цяло можем да разглеждаме този проект за изменение и допълнение на Закона за трансплантациите като един хармонизиращ законопроект.
Според мен, той би трябвало да бъде подкрепен от Народното събрание, като се има предвид, че ние трябва да нотифицираме тази хармонизация в момента, в който стане факт. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусията. Имате думата за въпроси.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Цеков, уважаеми дами и господа, аз отново както на заседанието на Комисията по европейските въпроси, трябва да декларирам конфликт на интереси, защото работя в тази област, но от друга страна не е възможно да не взема отношение, защото така или иначе се считам за компетентен по тези въпроси.
Един от проблемите на тези промени и въобще на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки това е въпросът за компетентността. Европейските органи искаха компетентен орган. Имаше няколко възможности и беше приета регулацията да бъде от Агенцията по трансплантация и тъй като на Агенцията по трансплантация такава е и регулацията в Европейския съюз, обаче съответната директива свързва трансплантациите заедно с репродуктивни дейности, но там Европейската асоциация по репродуктивно здраве и ембриология има изключително силно влияние и влияе върху приемането на европейски актове, включително и директиви. В момента още се провежда спор по отношение на единадесет възражения от страна на ЕШРЕ по отношение са сляпата регулация на трансплантации с репродуктивна дейност. Да не говорим туз в наши условия. Защото, разбирате че когато се говори за тъкани, органи и клетки регулацията е една и съща за даряване на бъбрек и сперматозоиди. Тук не трябва да има никакво съмнение, че нещата трябва да бъдат разделени. Т.е. ако говорим за компетентния орган аз смятам, че при така изградената структура Агенцията по трансплантация би могла да остане регулиращият орган, но там трябва да се изгради структура по отношение на репродуктивна медицина. Тази структура, би трябвало да стане в един диалог със специалистите, т.е. с гражданското общество, ако трябва и с пациентските организации, а не налагане на административни критерии. Налагането пряко на дадени правила, в които се казва, че изискванията са такива, няма как вие ще ги спазвате, довежда до неспазване на тези правила. Именно в този диалог, например предлагам в един неформален разговор Агенцията по трансплантация да изпрати свои специалисти било в центрове в България, или в чужбина, както решат, за да отидат и да видят на място за какво става въпрос. Каква регулация, би трябвало да се приеме. Тогава тази регулация в диалог с хората, които упражняват тази дейност да се наложи защото регулацията е в интерес не само на българските граждани, тя е в интерес на всички тези, които осъществяват дейности по репродуктивна медицина, и които спазват съответните стандарти. Защото, когато един център спазва стандартите, а друг не ги спазва тогава става неравностойна конкуренцията, как да се конкурирам с някой, който не дава пари за спазване на стандарти за обучение и т.н. Т.е. тази регулация е задължителна, но трябва да се направи компетентно в разговор с хората, които са отсреща. В този смисъл, за да не удължавам дискусията само ще кажа, че ще се въздържа за приемането на този законопроект. В разговор с неправителствени организации и мои колеги, които работят в тази област ще вземем становище и на съответните органи от ЕШРЕ и ще предложа поправки между първо и второ четене на законопроекта. Защото, обърнете внимание, че това е Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантации, тъкани, органи и клетки, но над една трета от тридесет и четири параграфа се отнасят за репродуктивно здраве. Въпреки, че тук това не се споменава. Трябва да има ясно разграничаване на тези дейности. Оттам нататък и съответните административни нарушения, наказания и т.н. Всяко нещо трябва да бъде и да следва определен ред. Отново повтарям регулация – да, на всяка цена от Агенцията по трансплантация, но в определен ред. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доцент Щерев, въпреки че не виждам, асистираната репродукция не е обект на този закон, така че нямате конфликт на интереси.
Колеги, кой ще отговори на доцент Щерев.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам, да отговори председателят на Изпълнителната агенция по трансплантация да от говори на основния въпрос, който зададе доцент Щерев.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, разрешете ми да говоря като лекар с лекари и ми е много приятно. Доцент Щерев, вие сте абсолютно прав. Регулации – да, с компетентни хора – да. Убеден съм, че ръководството на нашето министерство ще създаде сектор, може би група към Изпълнителната агенция по трансплантация именно за да спазва тази регулировка от пиедестала на компетентни хора. Дори искам да кажа една моя тайна, че може би когато се правят тези проверки на деветнадесетте центрове за репродукция ние ще ползваме консултациите на високо изтъкнати наши специалисти, така както нашето министерство има републикански консултанти. Вие много хубаво казахте, за да не навлизаме в конфликт на интереси, имената нито ние бихме ги посочили и това предстои предварително да се обсъди.
Извинявайте, че искам да споделя нещо с вас. Министър Гайдарски, преди време подписа, че когато в една болница се открие потенциален донор болницата получава 1500 лева. Когато комисията, която установява мозъчна смърт в съответната болница постави диагноза „Мозъчна смърт” се дават още 800 лева. Освен това всички медикаменти до 5000 лева съответната болница ги получава. Говоря откровено. И аз мислех, че малко повече ще потръгне работата, която всички желаем, но уви тя не стана.
Уважаеми господин заместник-министър, не мисля че това е свързано толкова с народопсихологията ни, доколкото с народопсихологията на нас колегите лекари. Разговаряйки многократно с водещи наши директори и досега не мога да разбера по силата на какво агенцията поддържа по-добри връзки с ръководството на болница „Света Марина” във Варна, а с „Пирогов” уви не можем. Позволявам си да кажа това тук в лекарска среда.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов, ще ви помоля да отговорите на въпросите на доцент Щерев.
ХРИСТО КУМЕНОВ: Позволих си да занимавам комисията, че действително нашата лекарска народопсихология уви не е на това ниво, за което говорите за обмен на органи. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нямам възражения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да не се каже, че има известни основания доцент Атанас Щерев да е прав, поради простата причина, че когато приемахме решихме контролът да бъде в Агенцията по трансплантация. Там се поеха ангажименти заедно със съответните институции представляващи репродуктивно здраве да се изгради един наистина по-специализиран орган към вашата агенция. Професор Куманов вие го помните. Това нещо го няма на този етап, обаче в момента увеличаваме контрола при този закон, който наистина е синхронизационен, което дава известни основания да считаме, че има основание доцент Щерев като представител на тази гилдия, ако мога да кажа, специализирана медицина да поиска това да стане в отделен закон, за да може да има един дебат и да се направят по-реални предложения между първо и второ четене. Сега през този закон променяме Закона за здравето. В това отношение не можем да не кажем, че има известно основание.
ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Куманов, слушах ви внимателно и като директор на болницата имаме един скромен опит по отношение това, което говорим трансплантация на органи. Искам да ви помоля за следното. На края на тази година има Национален конгрес с международно участие по анестезиология и реанимация. Доколкото си спомням една от темите е мозъчна смърт. Не е лошо в този смисъл да се свържете с професор Смилов, дори бих казал заедно да отидем при него и да видим, тъй като там ще бъде елита на анестезиолозите, ръководителите на интензивните отделения, т.е. хората, които най-често работят с подобна патология, за да бъдете облекчени като норма и правила за бъдещата работа.
ХРИСТО КУМАНОВ: Благодаря ви доцент Кумчев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги и аз бих искал да взема отношение, като цяло също считам, че това е един синхронизационен закон. Искам да поставя няколко въпроса.
В параграф 23, извинявайте не виждам никаква логика да се настоява износ натъкани и клетки да се извършва след задоволяване, не само на нашата държава както беше сега, а сега и на европейското икономическо пространство и Швейцария. Извинявайте, но няма такова изискване. Да не говоря, че Европа може би французите сега в момента се опитват да обработват някои неща и ние елиминираме САЩ, които наистина са едни от най-големите преработватели специално на трупната кост. Извинявайте, но ние отново ставаме по католици от папата. За мен това е нарушаване на интересите на България. Разбира се, най-напред задоволяване на България както беше досега. Сега ние да искаме да задоволяваме и целия Европейския съюз, икономическото пространство и Швейцария, извинявайте, но отново сме станали по-големи католици от папата.
Второ, господин министър от друга гледна точка, за да внесем нещо ние трябва не само България да не може да го направи, но и целия Европейски съюз да не може да го направи. Ние реално се обричаме само определени европейски стоки да вземаме въпреки, че други могат да са по-добри. Това за мен също е нарушаване на интересите на българските граждани. Да не говорим, че няма по-развита технология от технологията на САЩ. Естествено е, че ще внесем когато няма в България и аз съм в защита на българското, но да не е в цяла Европа.
Трето, помните дебатите, няма го Лъчезар Иванов, но в интерес на доброто ни взаимоотношение като колеги трябва да кажем, че неговата идея за създаване на една Национална стволова банка, тогава и професор Куманов и министъра и всички бяхме за създаването на такава банка.
Министър Цеков, в параграф 19 много хубаво описваме кой взема, как се взема, кой може да даде хемопоетични стволови клетки. Хубаво, но не казваме кой ще ги съхранява, кой ще плаща? Сега е моментът и щеше наистина да бъде една голяма крачка ако в този закон бяхме подчертали, че законът дава основание да създадем такава стволова банка.
Направил съм консултации с уважаемия професор Куманов. Разбира се, позволих си да поканя и професор Бобев, който отсъства тъй като има смъртен случай на негов близък, но на всички е раздадено неговото становище. Мисля, че след като съществува една национална програма за публична донорна банка от пъпна връв, сега е момента да създадем една Национална стволова банка. Мисля, че с това ще направим една голяма крачка към приближаването ни към Европа. Ако има подобно разбиране мисля ,че трябва да направим този опит. Не е казано, че ще стане веднага. Не е казано, че трябва веднага да намерим парите, но ние следва да направим законовото основание и да създадем това, защото всичко което Лъчезар Иванов искаше да направи със закона, който предложи по принцип също пледираше за това. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, вие отворихте в подробности темата и още повече ме кара да мисля, че този законопроект не е обмислен предварително. Не е съгласуван с неправителствените организации и за това не би трябвало да бъде приет.
Първо, законът и дебата тук непрекъснато смесват проблемите на трансплантация на органи, тъкани и клетки с проблеми на репродуктивната медицина. Това са два отделни проблема. За това, защото например когато говорим, че не трябва да бъде платено донорството на тъкани, органи и клетки, веднага под тази забрана влиза и заплащането на сперматозоиди. Как да набираме сперматозоиди без да плащаме на донорите, но закона е такъв. В момента има изключителни проблеми за набиране на донорите. Обърнете внимание какво предлага Министерският съвет.
В параграф 24, ал. 1 се изменя така: „ Внос натъкани и клетки от трети страни се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, ал. 4”.
Ние внасяме сега от Дания сперматозоиди, защото не можем да наберем от български граждани. Министърът на здравеопазването ще дава разрешение дали да се внесат сперматозоиди. Още много мога да ви занимавам с тези промени, но те са абсолютно недомислени. Трябва да се проведе разговор по тези въпроси. Обърнете внимание, елате в един център и вижте какви условия се предоставят, но в закона е записано, че не трябва да им се плаща. Разбира се, има желаещи, но разберете, че условията са много тежки и регулацията трябва да се спазва. Да не говорим за хронични и остри инфекции. Когато достигнем до плащането там закона не позволява. Тогава решаваме да внесем от банката в чужбина където са спазени всички условия от Европейския съюз, но сега трябва с новите изменения да искаме разрешение от министъра за това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доцент Щерев, не е вярно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Погледнете какво е записано в чл. 24, алинея 1 се изменя така: „Внос натъкани и клетки от трети страни се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, ал. 4”.
Вие може да го интерпретирате по друг начин. Когато вие го записвате така, може да дадете каквато си искате трактовка тук. Утре чиновникът ще даде друга трактовка и тогава ще съсипе дейността на даден център. В закона така ще бъдат записани правилата, че никой да не може да ги тълкува двояко.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прав сте. Колеги, разбирате че съвсем сериозно се отнасяме към темата. Атанас Щерев е прав за това да иска абсолютно ясно разписване, за да няма объркване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това, което искам да направя господин председател е да прочета текста на действащия в момент Закон за трансплантация на тъкани, органи и клетки и по-точно текста на алинея 2, член 1 на този закон, в който е записано: „Не са предмет на този закон. Точка 2 – асистираната репродукция”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поради, което казах, че няма конфликт на интереси.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава как да разбирам това твърдение. Трябва да се четат законите. Доцент Щерев, този закон не урежда асистираната репродукция. Няма нужда да се притеснявате от текста на закона, който регулира всичко друго, но не и асистираната репродукция. Този текст, който четете регулира вноса на тъкани и клетки от трети страни, не касае асистираната репродукция. Този текст не касае страните на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария. Това внася ли някаква яснота.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да отговорите на моите два въпроса.
От къде накъде за да изнасяме ние трябва да задоволяваме цялото европейско пространство и от къде накъде, за да внесем ако ние нямаме технология такава трябва да няма също и в Европейския съюз?
Третият ми въпрос е за Националната стволова банка.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След като е така, че този закон не третира въпросите на репродуктивни органи, тъкани и клетки, то регулацията която се променя в този закон, регулативният орган налаганите наказания и т.н. се отнасят и за тези, които работят с репродуктивни органи, тъкани и клетки. Това е безспорно. Как тогава да не се отнасят за репродуктивната медицина? Разбира се, че се отнасят.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доцент Щерев, кое точно?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Десет от тридесет и четири параграфа се отнасят за репродуктивните тъкани и органи. Нека да проведем този разговор на ниво експерти, след това да се дебатира.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нямам нищо против. Според мен, имате грешен прочит на закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че има грешен прочит, защото всичко което се отнася до регулацията на внос, износ на клетки не касае асистираната репродукция, а контролът касае асистираната репродукция само в неговата конкретна дейност. Това е друго, за това ще помоля да отговорите на моите въпроси, които са конкретни по законопроекта.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, и сега действащи текстове на трансплантация на тъкани, органи и клетки установява, че износ на тези продукти може да има само тогава когато са задоволени нуждите на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Две мнения няма по този въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Новият текст касае износ на тези продукти само тогава когато те се изнасят за страни извън споменатите Европейски съюз, европейско икономическо пространство и Швейцария. В останалите случаи нямаме внос, нито износ. Нямаме такъв казус. Т.е. ние казваме следното, или трябва за запазим текста, че ще запазим първо продуктите за нуждите на България и след това ще ги изнасяме в трети страни или както сме предложили ние трябва да се вземат предвид нуждите на Европейското икономическо пространство, защото няма внос и износ. Старият текст не решава този случай, в който сме сега. Тогава принасяме тази и сега действаща ограничителна мярка, която касае територията на България към територията на Европейския съюз и едва тогава разрешаваме внос и износ. Разрешаваме тези продукти да излезнат извън границата на Европейския съюз. За това е направен този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е икономически изгодно на България.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че в момента не водим този дебат, защото сме на първо четене. Когато започнем да разглеждаме текст по текст разбира се, че ще се вземат съображения всички ваши бележки и ние ще направим дебат по конкретния казус. Ако смятате и ако народното представителство реши, че можем да игнорираме общия Европейски съюз част, от който е и България и едва тогава да има износ към останалия свят ще запишем такъв текст и това ще го направите вие. Нашето виждане е, че тъй като България вече в рамките на Европейския съюз не осъществява нито внос, нито износ ние казваме за територията на Европейския съюз важат ограничителните ни сега мерки, а оттам нататък имаме възможност да изнасяме вече и за останалия свят.
ПРЕДС. БРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова изискване на Европейския съюз.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Категорично няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, това нарушава нашите интереси.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Категорично няма, но не можем да променим текста на първо четене. Разбирам тази бележка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По отношение на Националната стволова банка, всички решихме, че има нужда.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По отношение на Националната банка за стволови клетки има Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки и там е предвидено създаването на такава банка. Законът в никакъв случай не представлява пречка, за нейното създаване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е ли по-добре да се разпише при второто четене.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма никаква нужда изрично да правим запис, че България може да се направи национална банка за стволови клетки. Разбира се, никой не и пречи ние сме предвидили и започваме строителството на такава банка. Мисля, че това отговаря на притесненията такава банка ще има, предвидено е и има Национална програма на Министерския съвет, която е одобрена през 2007 година. Работим по въпроса, програмата е с обхват 2007-2013 година. Тази банка ще реализирана и изобщо не е необходимо да има такъв запис в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е, че когато се запише в закон вие сте прав, тогава горе долу се гарантира финансирането, което преминава през държавния бюджет и е много по-добре да го има разписано в закона за да гарантираме финансиране. Вие щяхте много повече да ускорите нещата, ако имахте финансиране.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, има финансиране. Националната програма е приета с нейната финансова обосновка от Министерски съвет, което означава,че тя е защитена с финансов ресурс.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тази програма е приета през миналата година.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма начин да бъде приета, ако няма финансов ресурс. В момента тече процедурата, по която ще бъде определен изпълнител на строителните дейности за мястото, където ще бъде базирана банката. Има регистър, в който има 500 донори на стволови клетки така, че по въпроса се работи.
Уважаеми дами и господа народни представители, отново казвам, че няма никаква необходимост да има изричен законов текст, който да указва необходимостта от създаването на такава банка. Вече се работи по нея. Взето е решение и такава ще има. Тя ще бъде ситуирана за ваша информация на територията на Александровска болница.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, мисля че ние много време отделихме да тълкуваме тези няколко алинеи, които касаят европейското пространство, включително Швейцария, пропусната е Норвегия, защото е в това европейско пространство и влиза винаги след Швейцария. Когато говорим за конкретния текст мисля, че действително трябва да отпаден това понятие. Необходимо е да оставим в алинея 1 на параграф 23, „Износ на тъкани и клетки предназначени за трансплантация в трети страни се извършва след задоволяване потребностите на България”. Виждате, че имаме писма възражения от Американското посолство и от институции извън посолството, които претендират и предполагам, че може би ще си имаме неприятности и с Европейския съд, защото когато се дават такива понятия в публичното пространство навеждат на други размисли.
Мисля, че с едно късо изречение когато се задоволят нуждите в България и нямаме нужда от клетки или органи тогава могат да бъдат изнасяни в трети страни и да не посочваме третите страни. Според мен, не е правилно в закона да се посочва трета страна.
Приветствам хората, тъй като са работили съвсем сериозно и действително има някои неща, които биха могли да отпаднат, а други да се добавят. Например, имаме директор на Агенцията по трансплантация. Ако го няма министъра ще го чакаме да разпише например за орган, който трябва да бъде доставен от чужбина или за клетки и т.н. защо трябва да разписва министъра? В края на краищата вие знаете, че министърът е политическо лице. Има директор, който отговаря за тези неща и би следвало той да има тази възможност да контактува със съответните институции. Мисля, че в никакъв случай няма да се контактува с министъра на Франция или на Германия за да дойде орган. Обикновено контактуват институциите. Мисля, че и този текст би могъл да отпадне.
Например, приветствам точка 2 от член 27, където хемопоетичните стволови клетки от костен мозък могат да се вземат от малолетно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента. Имам предвид следното. Миналата година бащата почина, не можахме да вземем клетки от детето, което е на шест години. Централната етична комисия не посмя да вземе решение, да се вземе кръв от това дете , за да спасим бащата. Бащата почина, това дете сега по-добре ли е, тъй като не е разписано в закона. Това е нещо много полезно.
Мисля, че може да се приеме законът, като между първо и второ четене се внесат тези поправки, които направихме до тук.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, приблизително същите въпроси и притеснения имам и аз, защото на всичко отгоре въпросният член 37, по който говори професор Гайдарски дава, че министърът за разлика от досега действащият текст не просто трябва да издава разрешение, а за всеки отделен донор. Представете си, ако става въпрос за износ на тъкани, още по-лошо на клетки, какво количество протоколи или заявления за всеки донор трябва да разпише министъра. Той трябва цял ден да разписва само това при условие, че тази дейност е делегирана на Агенцията по трансплантации и тя има директор, който спокойно може да върши тази работа. Защо министърът на всеки донор, всяка роговица, всяка клетка от където вземем от някъде трябва да носим на министъра да подписва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви кажа, че този дебат го водихме и стана ясно. Вие малко закъсняхте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Другото, което в случая е съществено не виждам защо трябва да твърдим, че тук има хармонизация или каквото изискване е било европейско, стана ясно, че точно това не е казуса. Няма институция, която да може да установи процента на насищаемост или степента на насищаемост на Европейския съюз, на европейското икономическо пространство, в което е Норвегия и Швейцария, за да кажат те се задоволени и сега могат и навън. Няма такава агенция, няма такъв орган, който да може да координира съответно нужди и да може да ги обяви. Следователно това не е нито изискване, нито каквато и да било система, която може да бъде реализирана. Това изглежда спъващо. Няма орган, който може да установи това.
Друг въпрос, който ми прави впечатление и искам да получа отговор е по отношение на параграф 29, член 45 където е записано, че приходите от глоби и имуществени санкции за установени нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове постъпват в бюджета на органа, който издава наказателното постановление. Като се загледаме в глобите от член 40 до член 41 се вижда, че за физически и юридически лица тези глоби са в голям размер. Става въпрос за глоби от порядъка на два милиона лева. Според мен, е тотален конфликт на интереси, ако Агенцията по трансплантация глоби физическо лице с 2 милиона лева и тези 2 милиона лева постъпят в агенцията, тя по-скоро е обратно мотивирана, да ги глоби за да сложи. Никъде не виждам къде е описано за тези глоби. Къде тези глоби съответно и по какъв начин ще бъдат изразходвани от агенцията. Записано е как се формират приходите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Влизат в бюджета на органа издал наказателното постановление.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, влизат в приходната му част.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Първанова, това е министърът на здравеопазването и Агенция „Митници”. Грешите в прочита. Ако прочетете старите текстове на закона, които вие цитирате, органът който издава наказателните постановления е или Агенция „Митници” или министъра на здравеопазването, а не ИАЛ. В кой бюджет да влезнат?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има само един начин, за да няма конфликт на интереси в държавния бюджет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Той е в държавния бюджет.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: При министъра на здравеопазването не е държавния бюджет. При министърът на здравеопазването е бюджета на Министерството на здравеопазването.
Искам да ви попитам, след като влезнат в Министерството на здравеопазването къде по-точно ще се разпределят тези от глоби и за какво?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Практиката е средствата, които постъпват като приходна част в бюджета на Министерството на здравеопазването да се разпределят по онези политики, за които е отговорно Министерството на здравеопазването. Т.е. за заплащане на лекарства, за заплащане на медицински дейности, за заплащане на дейностите, които се предоставят от министъра на здравеопазването за нуждите на нашите граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 42 от закона категорично се казва, че нарушенията по член 40, 40-а и 40-б, се установяват с актове съставени от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Актове и наказателни постановления са различни неща. Актът установява нарушението, а наказателното постановление се издава от министъра на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам едно конкретно предложение, явно е, че по този законопроект не е проведен предварителният разговор, не са спазени редица изисквания за това промените в този законопроект да станат действащи. В тази връзка, мисля че всеки народен представител си направи съответните заключения, може да си изясни как да гласува. Мисля, че дебатите преминаха към второ четене и към конкретни текстове.
Предлагам, да спрем с разискванията, да гласуваме законопроектът, кой както намери за добре, а след това между първо и второ четене да проведем разговори с вносителите на законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване. Мисля, че е повече от ясно и излишно да се унижаваме да го гласуваме, защото всички мислим по този начин. Разбира се, не беше лошо, че дебатирахме някои неща, по които вносителите също да помислят конкретно. Наистина между първо и второ четене тези неща ще се обмислят, ще се направят консултации със съответните организации и ще се направят предложения.
Моля, който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки внесен от Министерски съвет, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 29 януари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 33 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на европейския съюз (2008 г.) – Директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето, изпитването, съхраняването, транспортирането и идентифицирането на човешките органи № 9-3-01-7, внесен на 21.01.2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802- 01-100 внесен от Министерски съвет на 15.12.2008 г. – първо гласуване.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 29 януари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 33 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на европейския съюз (2008 г.) – Директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето, изпитването, съхраняването, транспортирането и идентифицирането на човешките органи № 9-3-01-7, внесен на 21.01.2009 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 802- 01-100 внесен от Министерски съвет на 15.12.2008 г. – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване. И двете точки са свързани с трансплантацията.
Първата точка е за Рамковата конвенция. Министър Цеков, моля да представите точката.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Добър ден на всички, уважаеми дами и господа народни представители, не съм имал възможност на част от вас да честитя Новата година и да пожелая много успехи и ползотворна работа на Комисията по здравеопазване през тази година. Надявам се, че ползата от това ще бъде ясно осъзната от цялото общество.
По дневния ред точка първа е рамковата позиция на Република България по проекта на директива на Европейския съюз относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи предназначени за трансплантация.
Преди малко на заседание на Комисията по европейски въпроси беше одобрен доклада на комисията, който подкрепя рамковата позиция на правителството на Република България, а именно че правителството на Република България подкрепя принципите залегнали в проекта на директива. Ако ми позволите с няколко думи набързо да ви представя директивата. Ако уважаемите народни представители са се запознали с нейното съдържание мога да пропусна този елемент и да оставим повече време за дискусия, както прецените господин председател.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че колегите познават рамковата конвенция. Ако има нещо, което е ново и вие мислите, че трябва да последва от името на приемането на тази директива.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: При всички случаи тази директива, в момента в който стане факт в европейското законодателство ще наложи промени в националното ни законодателство регулиращо материята трансплантации на органи.
Първо, много важна част от тази директива е, че създава редица определения, които ще влезнат в правния мир на Европейския съюз, които касаят отделните аспекти на дейностите свързани с трансплантация на органи. Предвидено е да се дадат определение за донори, даряване, характеристика на донора, за характеристика на органите, за реципиент, за сериозен инцидент, изключителна важна дефиниция, за сериозна нежелана реакция, за стандартни оперативни процедури, за трансплантациите по принцип като термин. Изискването за създаването на Национални програми за качество на трансплантацията също ще наложи корекция в нашето законодателство. Една част от текстовете, които са предвидени в новата директива вече са факт в нашето законодателство. Може би ще се наложи някаква промяна, ако претърпят сериозни проблеми в хода на приемане на директивата. Както знаете в България вече има компетентен орган, който има за цел да следи дейностите по трансплантация на територията на нашата страна. Създадена е система за регистриране и докладване на нежеланите реакции в Република България. Имаме регулация, която е въведена в нашето законодателство касаеща обмена на органи с трети страни. Въведени са в законодателството и санкции, които би трябвало държавата да налага за онези участници в процесите на трансплантация, които не спазват правилата залегнали в стандартите регулиращи тази област от медицината.
Като цяло директивата не случайно е подкрепена от правителството, а е именно защото тя разглежда и третира тези въпроси, които вече са в нашето законодателство в духа, в който по принцип са лишени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и вторичното законодателство към него.
Господин председателю, това е, ако имате допълнителни въпроси ние сме готови да внесем яснота по директивата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви господин заместник-министър. Колеги имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, съжалявам, че обръщам внимание на почитаемата комисия на такъв факт, но след като съсловните организации са ситуирани по специален закон и сме им възложили публично правно функции, естествен е стремежа на всяка власт да ги натиква в ъгъла, но физически да ги държим в ъгъла, моля да бъдат поканени на масата.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, некоректно поставяте въпроса. Има решение на комисията по искане на госпожа Антония Първанова. Колегите са тук и когато искат думата заповядат на масата. Това е минало решение. Некоректно е да поставяте така въпроса.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, не съм участвал в такова вземане на решение. Възразявам срещу такъв подход.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е решение на комисията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Достатъчно прецеденти имаме и когато едно решение е било сменяно с друго решение. Моля процедурно в удобно време в заседанието на комисията това решение да бъде преразгледано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Йорданов, не възразявам това да се преразгледа, но това касае и вътрешния ред на комисията. Мисля, че най-добрият начин да бъде поставено е когато сме само ние. В никакъв случай не подценяваме колегите, напротив същото се отнася и за госпожа Маркова, но всичко стана от „пристойното” поведение на някои колеги, няма да цитирам имена, председатели на съсловни организации, някои, а не само един, което накара госпожа Първанова да поиска това гласуване и така беше прието.
Колеги, позволете ми да взема думата във връзка с това, което обсъждаме.
Мисля, че наистина е крайно време Европейският съюз да приеме една директива, която да унифицира до голяма степен всички дейности свързани с вземането, съхраняването, опазването и трансплантирането на органи. Това безспорно закъсня и за да се пристъпва сега към подобна директива явно има известни различия между различни страни. Това, което бих могъл да кажа е, че съм убеден че ние в по-голяма степен сме по-близо до тази директива, защото знаете, че много скоро синхронизирахме нашето законодателство и бяхме обект на наблюдение от Европейската комисия и до голяма степен отговаряме и съм съгласен с това, което каза господин Валери Цеков.
Разбира се, когато говорим за директивата и когато говорим сравнявайки я с нашия законопроект категорично може да се каже, че ние имаме законова рамка на почти всички изисквания, но все още няма изработена система по всички неща. Едно е да има изисквания и частично решение, друго е да има една категорично разработена система по всяко едно нещо. Това, което прави впечатление, не можем да не го кажем уважаеми колеги е, че България по вземане на органи е на предпоследно място в Европейския съюз. Господин Цеков, само 0,8, а с 0,5 са по-зле от нас са румънците. В сравнение с останалите европейски страни искам да кажа, че Латвия е 20, Литва е 10, което ясно говори, че ние изключително много изоставаме. Ако от една страна ние имаме добро законодателство явно, че остава само на книга, защото не можем да го приложим в практиката. Ние спазваме всички тези правила, но явно не можем да го приложим в практиката, което е тревожното.
Това, което изключително много искам и не знам дали не е уместно България да потърси възможност да влезе в директивата. Необходимо е да се направи една обща възможност и отговаряне на условия. Всички страни от Европейския съюз, които отговарят на тези условия да могат да се включат в Европейската органна банка. Защото, ако оставим обменът само на споразумение бъдете сигурни, че те ще направят всичко възможно да забавят включването ни в Европейската органна банка. Не става въпрос за съхранение, а имам предвид обмена. Например, като се вземе в Люксембург и отговаря за Испания, отива в Испания. Въпросът е ние да бъдем включени там.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, аз много добре разбирам вашата загриженост, която е и моя и на всички тук, които присъстваме и участваме в днешния дебат. Нали не предлагате в директивата да има задължение европейските държави задължително да обменят органи помежду си. Защото, аз съм убеден, че никой от нас няма илюзия, че това може да стане по силата на някакво задължение залегнало в европейското, право което няма как да стане. Това, че българските граждани не желаят да даряват органи не може да бъде проблем на тази директива. Тя няма как да регулира този въпрос. Това, за което говорите за съжаление все още не съществува в Европейския съюз нито в законодателството, нито в житейската практика. Няма такава централна институция, която да разпределя органите на територията на Европейския съюз. Няма институция, която да събира и да съхранява някакви органи на европейско ниво. Размяната на органи за трансплантация става на реципрочна основа и ако България не предлага на държавите от Европейския съюз органи респективно много трудно ще получи от тях органи, когато има нужда за това.
Опасявам се, че ние сме точно в такава ситуация. Точно този въпрос не виждам как би могъл да бъде регламентиран със законодателството на Европейския съюз. Имайте предвид, че едно такова предложение няма да бъде прието от нито една от държавите безрезервно. Абсолютно реципрочни са отношенията на държавите тогава когато те обменят органите помежду си. Това не става на ниво държави, а става на ниво медицински институции, по-точно лечебни заведения. Става само тогава когато тези лечебни заведения обменят помежду си органи в случаите когато това се налага. Доколкото ми е известно към момент, от времето когато съм в Министерството на здравеопазването, ние до момента не сме изнесли нито един орган от България в никаква посока по света. Знаете, че по изискванията на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки това става с изричното разрешение на министъра, а такова не е издавано от 2005 година насам, ако не греша никога досега не е издавано.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Знам това, но има редица европейски държави, които имат обща система. Тук става въпрос за мъртъв донор. Когато той отговаря на данните на реципиент, който очаква от друга държава отива там, за това става въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, вероятно говорите за това, че много европейски държави имат обмен на информация относно наличните органи в съответната държава и реципиентите, които чакат органи. Това е така. Ние също имаме тази информация. Не случайно наблегнах на това, че обменът на тези органи става на реципрочна основа.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: България не е подала нито един орган към нито една държава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Явно не съм разбран добре. Господин Цеков, в самата директива се изисква всяка една държава включително и като донорство да отговаря на условията. Ако тя отговаря на тези условия, би следвало да се улесни пътя за включването в този общо европейски център на данни. Така, че България да може да дава когато не отговаря за нейн гражданин, а отговаря на държава на друг, но да може и да получава, от което ние ще спечелим.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, това за което казвате е факт и днес. България получава информация и подава информация.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: България не е получила нито един орган, нито е изнесла, защото не сме свързани.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, свързани сме. Това твърдя, но ние нямаме органи и не подаваме органи.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Смятам, че приемането на това предложение за директива за нас е много позитивно. Първо, за да си направим стандартите такива каквито ги иска Европейския съюз. Според мен, това е много по-важно отколкото веднага да започнем обмена. Имам въпрос и за живите донори. Кой ще отиде да се предложи? Кой ще му поиска? Знаете, че когато се отвориха границите 1989 – 1990 година редица роми отидоха в Германия дадоха костен мозък, бъбреци и т.н. Когато става въпрос за държавна политика и в рамките на Европейския съюз и са разписани много подробно правилата, по които трябва да се вземат и съхраняват органите. Записано е, ако страната се е задоволила може да задоволи страни на общността при необходимост от такъв орган.
Смятам, че ние трябва да приемем тази директива и да си направим административната част така както се изисква по директивата. За мен остава неясен въпроса – защо е записано, може и да не съм разбрала добре, че на живите донори нищо не се заплаща? Докато в много страни, който дарява орган съответно се възнаграждава.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как даряване на органи?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Вие не знаете ли.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно е забранено по закон е казано кой може да бъде донор.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Ето го текста за живите донори.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим за органи.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: За органи, а не за клетки. Записано е „Защита на живите донори”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Жив донор може да бъде баща на син. Никъде няма плащане за това. В целия свят няма плащане и не бива да говорим за това.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Официално няма плащане. Искам гаранциите за живите донори да бъдат много по-добре представени.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, ще се опитам да отговоря на въпроса, който според мен беше формулиран. Ако ми позволите да кажа още малко по предишния въпрос, който коментирахме преди малко. Ситуацията, в която държавата България, образно казано би могла да подаде орган навън е само тогава когато има наличен орган и няма реципиент.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Естествено.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Точно така.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Такава ситуация досега не е имало. Уверявам ви, че ако такава ситуация има ние сме в състояние да подадем веднага информация за такъв орган и той да бъде изпратен там където има подходящ реципиент в рамките на Европейския съюз. Такава възможност съществува, но досега ние не сме изпаднали в ситуация в България да се е появил орган, за който да няма поне ако не ме лъже паметта над 100 реципиента да чакат. За това казвам, въпросът ви е свързан с културната или морално етичните особености на нашия народ, който не желае или много рядко желае да дарява органи.
Уважаеми дами и господа, това е народопсихология. В някои от страните този процес подаряване на органи е масов.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за информиран отказ, а не за съгласие.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Имаме информиран отказ.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Хората категорично са отбелязали, че не искат да дават органи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, близките им отказват. Такава е практиката. Ако не желаете да повярвате на това, което казвам може да поканим тук директорите на големите болници, които ще потвърдят това, което чувате от мен. Това е причината да няма органи и затова България не участва активно в международния обмен на органи, защото ние никога не сме подавали. Според мен, през следващите години няма да сме в състояние да подадем.
Що се отнася до защитата на донорите първо, защитата на донорите е предвидена в няколко текста на бъдещата директива. Освен, че в момента в националното законодателство това е гарантирано. В бъдещата директива в чл. 13 „Принципи и управляващи даряването на органи”, в точка 1 е предвидено да бъде „Държавите членки гарантират, че даряването на човешки органи от починали или живи донори е доброволно и не платено”. След това останалите текстове са достатъчно ясни. Има изричен член 17 в глава „Защита на донорите и реципиентите”, в който носи заглавието „Анонимизиране на донорите и реципиентите”. Т.е. ние ще бъдем длъжни да изградим такава система, според мен и сега е такава, че донорът и реципиента да не може да бъде идентифициран в нито един момент от процеса вземане на орган до имплантиране на орган.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не да не може да бъде идентифициран, а те да не могат да се идентифицират помежду си.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Разбира се. Никакви лични данни няма да могат да бъдат и не бива да бъдат достъпни до който и да било. Лични данни касаещи реципиента или донора. Това са някои от елементите, които гарантират безопасност на тази процедура.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, по отношение на тази директива, както току ще се проведе дебата в Комисията по европейските въпроси, е отбелязана една възможност за по-голяма гъвкавост на разпоредбите на държавите членки във връзка с осигуряване на по-голяма свобода на държавите членки при постигане на целите на директивата. Това най-вече важи по отношение на това дали да има информирано съгласие или несъгласие. При нас за четири години три пъти се сменяше този режим. Лобисти в 39-тото и 40-тото Народно събрание дадоха реки от аргументи за това, че когато има информирано несъгласие както е сега донорството рязко ще се увеличи и възможностите за трансплантация рязко ще нараснат. Ние видяхме, че това не е така. На практика тази промяна на законодателството обслужи само интересите на фирми, които вземат трупен материал, обработват го и го изнасят в чужбина за нуждите на трансплантации на чужди граждани. Няма лошо и това е хуманна дейност. Въпросът е, че не се казваше истината и продължава да не се казва на българските граждани. Защото, аз продължавам да поддържам становище, което съм поддържал и в 39-тото Народно събрание, че нормалната практика е, ако някой иска да бъде донор да го заяви ясно и категорично и тогава да бъде донор. Това с подразбирането при сегашната ситуация е нещо, което пак казвам обслужва определени интереси и в никакъв случай не обслужва интересите на повече български граждани да бъдат с трансплантации.
Точно тази възможност дава директивата. Надявам се, един ден в Народното събрание да има мнозинство, което ще приеме по-приемливата възможност за българските граждани по отношение на дарителство на тъкани, органи и клетки. В изказването на министър Цеков стана въпрос, че тук става въпрос само за органи, оттук нататък ще се въздържа и при следващата точка ще изкажа съображения по други органи и клетки.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, мисля че не трябва да се връщаме към този проблем с това дали да има информирано съгласие или несъгласи, защото този въпрос в края на краищата беше решен. Истината е, че това не повиши възможностите за даряване на повече органи. Тук е професор Куманов, който може да каже, че действително няма повишаване на бройката на трансплантираните от това, че сменихме закона. Все пак този закон дава много по-големи възможности, защото едно е да отидеш да заявиш, че искаш да даряваш органи и друго е да отидеш и да заявиш, че не искаш да даряваш органи. Това са различни неща.
Мисля, че в никакъв случай не трябва да се връщаме към тази дискусия. Що се касае за това дали можем да даваме органи на нашите съюзници от Европейския съюз или те на нас, бих искал да ви кажа следното, тъй като сме проучвали редица страни. Мога да ви кажа за Франция, където съм бил и е където тази система може би е една от най-добрите системи след испанската и португалската. При тях не може органа, който например е в Рен в западната част на Франция, не може да отиде и да прескочи например една провинция и до отиде в източната част. Винаги се дава на следващата по съседство и след това се тръгва и се търсят другите. Ако няма реципиент от страната се дава на следващата съседна страна и т.н. Не можем ние да поискаме орган от Франция и те да дадат този орган в България или те да поискат от нас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не става въпрос за поискване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно за това става въпрос и за това поисках да обясня.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, по отношение на първа точка от дневния ред мисля да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен в Рамковата позиция на Министерския съвет относно проекто директивата, да гласува?
- „За” – 17.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред. Господин Цеков, заповядайте да докладвате точката.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председател, ако ми разрешите да представя внесения на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи ,тъкани и клетки. Искам да кажа, че основно измененията в този закон произтичат от измененията и необходимостта от допълнително хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз и измененията на няколко от директивите, които регулират правото на общността в тази област. Основно измененията касаят допълнително регламентиране на изискванията за качество и безопасност натъканите и клетките с човешки произход, както и установяването на по-ефективен контрол върху тези дейности свързани с трансплантацията и тяхната медицинска употреба.
Въвеждат се системи за определяне на качеството. Въвеждат се допълнителни текстове, които прецизират дейността на тъканите и банки и правилата за внос и износ на органи, тъкани и клетки и контрола, който трябва да бъде осъществяван върху тези дейности. Усъвършенства се правната материя свързана с контролната дейност на Изпълнителната агенция по трансплантация. Нещо, което е нов елемент в този закон дава се право на тази агенция да налага принудителни административни мерки, когато установи нарушение на медицинските стандарти свързани с трансплантацията и асистираната репродукция. Допълнително се прецизират правилата уреждащи административно-наказателната отговорност. Респективно се уреждат правилата, които дават възможност да се инспектират и контролират дейностите по трансплантации извършвани от лечебните заведения. Така, че като цяло можем да разглеждаме този проект за изменение и допълнение на Закона за трансплантациите като един хармонизиращ законопроект.
Според мен, той би трябвало да бъде подкрепен от Народното събрание, като се има предвид, че ние трябва да нотифицираме тази хармонизация в момента, в който стане факт. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, започваме дискусията. Имате думата за въпроси.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Цеков, уважаеми дами и господа, аз отново както на заседанието на Комисията по европейските въпроси, трябва да декларирам конфликт на интереси, защото работя в тази област, но от друга страна не е възможно да не взема отношение, защото така или иначе се считам за компетентен по тези въпроси.
Един от проблемите на тези промени и въобще на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки това е въпросът за компетентността. Европейските органи искаха компетентен орган. Имаше няколко възможности и беше приета регулацията да бъде от Агенцията по трансплантация и тъй като на Агенцията по трансплантация такава е и регулацията в Европейския съюз, обаче съответната директива свързва трансплантациите заедно с репродуктивни дейности, но там Европейската асоциация по репродуктивно здраве и ембриология има изключително силно влияние и влияе върху приемането на европейски актове, включително и директиви. В момента още се провежда спор по отношение на единадесет възражения от страна на ЕШРЕ по отношение са сляпата регулация на трансплантации с репродуктивна дейност. Да не говорим туз в наши условия. Защото, разбирате че когато се говори за тъкани, органи и клетки регулацията е една и съща за даряване на бъбрек и сперматозоиди. Тук не трябва да има никакво съмнение, че нещата трябва да бъдат разделени. Т.е. ако говорим за компетентния орган аз смятам, че при така изградената структура Агенцията по трансплантация би могла да остане регулиращият орган, но там трябва да се изгради структура по отношение на репродуктивна медицина. Тази структура, би трябвало да стане в един диалог със специалистите, т.е. с гражданското общество, ако трябва и с пациентските организации, а не налагане на административни критерии. Налагането пряко на дадени правила, в които се казва, че изискванията са такива, няма как вие ще ги спазвате, довежда до неспазване на тези правила. Именно в този диалог, например предлагам в един неформален разговор Агенцията по трансплантация да изпрати свои специалисти било в центрове в България, или в чужбина, както решат, за да отидат и да видят на място за какво става въпрос. Каква регулация, би трябвало да се приеме. Тогава тази регулация в диалог с хората, които упражняват тази дейност да се наложи защото регулацията е в интерес не само на българските граждани, тя е в интерес на всички тези, които осъществяват дейности по репродуктивна медицина, и които спазват съответните стандарти. Защото, когато един център спазва стандартите, а друг не ги спазва тогава става неравностойна конкуренцията, как да се конкурирам с някой, който не дава пари за спазване на стандарти за обучение и т.н. Т.е. тази регулация е задължителна, но трябва да се направи компетентно в разговор с хората, които са отсреща. В този смисъл, за да не удължавам дискусията само ще кажа, че ще се въздържа за приемането на този законопроект. В разговор с неправителствени организации и мои колеги, които работят в тази област ще вземем становище и на съответните органи от ЕШРЕ и ще предложа поправки между първо и второ четене на законопроекта. Защото, обърнете внимание, че това е Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантации, тъкани, органи и клетки, но над една трета от тридесет и четири параграфа се отнасят за репродуктивно здраве. Въпреки, че тук това не се споменава. Трябва да има ясно разграничаване на тези дейности. Оттам нататък и съответните административни нарушения, наказания и т.н. Всяко нещо трябва да бъде и да следва определен ред. Отново повтарям регулация – да, на всяка цена от Агенцията по трансплантация, но в определен ред. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря на доцент Щерев, въпреки че не виждам, асистираната репродукция не е обект на този закон, така че нямате конфликт на интереси.
Колеги, кой ще отговори на доцент Щерев.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Предлагам, да отговори председателят на Изпълнителната агенция по трансплантация да от говори на основния въпрос, който зададе доцент Щерев.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, разрешете ми да говоря като лекар с лекари и ми е много приятно. Доцент Щерев, вие сте абсолютно прав. Регулации – да, с компетентни хора – да. Убеден съм, че ръководството на нашето министерство ще създаде сектор, може би група към Изпълнителната агенция по трансплантация именно за да спазва тази регулировка от пиедестала на компетентни хора. Дори искам да кажа една моя тайна, че може би когато се правят тези проверки на деветнадесетте центрове за репродукция ние ще ползваме консултациите на високо изтъкнати наши специалисти, така както нашето министерство има републикански консултанти. Вие много хубаво казахте, за да не навлизаме в конфликт на интереси, имената нито ние бихме ги посочили и това предстои предварително да се обсъди.
Извинявайте, че искам да споделя нещо с вас. Министър Гайдарски, преди време подписа, че когато в една болница се открие потенциален донор болницата получава 1500 лева. Когато комисията, която установява мозъчна смърт в съответната болница постави диагноза „Мозъчна смърт” се дават още 800 лева. Освен това всички медикаменти до 5000 лева съответната болница ги получава. Говоря откровено. И аз мислех, че малко повече ще потръгне работата, която всички желаем, но уви тя не стана.
Уважаеми господин заместник-министър, не мисля че това е свързано толкова с народопсихологията ни, доколкото с народопсихологията на нас колегите лекари. Разговаряйки многократно с водещи наши директори и досега не мога да разбера по силата на какво агенцията поддържа по-добри връзки с ръководството на болница „Света Марина” във Варна, а с „Пирогов” уви не можем. Позволявам си да кажа това тук в лекарска среда.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Куманов, ще ви помоля да отговорите на въпросите на доцент Щерев.
ХРИСТО КУМЕНОВ: Позволих си да занимавам комисията, че действително нашата лекарска народопсихология уви не е на това ниво, за което говорите за обмен на органи. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Нямам възражения.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не може да не се каже, че има известни основания доцент Атанас Щерев да е прав, поради простата причина, че когато приемахме решихме контролът да бъде в Агенцията по трансплантация. Там се поеха ангажименти заедно със съответните институции представляващи репродуктивно здраве да се изгради един наистина по-специализиран орган към вашата агенция. Професор Куманов вие го помните. Това нещо го няма на този етап, обаче в момента увеличаваме контрола при този закон, който наистина е синхронизационен, което дава известни основания да считаме, че има основание доцент Щерев като представител на тази гилдия, ако мога да кажа, специализирана медицина да поиска това да стане в отделен закон, за да може да има един дебат и да се направят по-реални предложения между първо и второ четене. Сега през този закон променяме Закона за здравето. В това отношение не можем да не кажем, че има известно основание.
ТОДОР КУМЧЕВ: Професор Куманов, слушах ви внимателно и като директор на болницата имаме един скромен опит по отношение това, което говорим трансплантация на органи. Искам да ви помоля за следното. На края на тази година има Национален конгрес с международно участие по анестезиология и реанимация. Доколкото си спомням една от темите е мозъчна смърт. Не е лошо в този смисъл да се свържете с професор Смилов, дори бих казал заедно да отидем при него и да видим, тъй като там ще бъде елита на анестезиолозите, ръководителите на интензивните отделения, т.е. хората, които най-често работят с подобна патология, за да бъдете облекчени като норма и правила за бъдещата работа.
ХРИСТО КУМАНОВ: Благодаря ви доцент Кумчев.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги и аз бих искал да взема отношение, като цяло също считам, че това е един синхронизационен закон. Искам да поставя няколко въпроса.
В параграф 23, извинявайте не виждам никаква логика да се настоява износ натъкани и клетки да се извършва след задоволяване, не само на нашата държава както беше сега, а сега и на европейското икономическо пространство и Швейцария. Извинявайте, но няма такова изискване. Да не говоря, че Европа може би французите сега в момента се опитват да обработват някои неща и ние елиминираме САЩ, които наистина са едни от най-големите преработватели специално на трупната кост. Извинявайте, но ние отново ставаме по католици от папата. За мен това е нарушаване на интересите на България. Разбира се, най-напред задоволяване на България както беше досега. Сега ние да искаме да задоволяваме и целия Европейския съюз, икономическото пространство и Швейцария, извинявайте, но отново сме станали по-големи католици от папата.
Второ, господин министър от друга гледна точка, за да внесем нещо ние трябва не само България да не може да го направи, но и целия Европейски съюз да не може да го направи. Ние реално се обричаме само определени европейски стоки да вземаме въпреки, че други могат да са по-добри. Това за мен също е нарушаване на интересите на българските граждани. Да не говорим, че няма по-развита технология от технологията на САЩ. Естествено е, че ще внесем когато няма в България и аз съм в защита на българското, но да не е в цяла Европа.
Трето, помните дебатите, няма го Лъчезар Иванов, но в интерес на доброто ни взаимоотношение като колеги трябва да кажем, че неговата идея за създаване на една Национална стволова банка, тогава и професор Куманов и министъра и всички бяхме за създаването на такава банка.
Министър Цеков, в параграф 19 много хубаво описваме кой взема, как се взема, кой може да даде хемопоетични стволови клетки. Хубаво, но не казваме кой ще ги съхранява, кой ще плаща? Сега е моментът и щеше наистина да бъде една голяма крачка ако в този закон бяхме подчертали, че законът дава основание да създадем такава стволова банка.
Направил съм консултации с уважаемия професор Куманов. Разбира се, позволих си да поканя и професор Бобев, който отсъства тъй като има смъртен случай на негов близък, но на всички е раздадено неговото становище. Мисля, че след като съществува една национална програма за публична донорна банка от пъпна връв, сега е момента да създадем една Национална стволова банка. Мисля, че с това ще направим една голяма крачка към приближаването ни към Европа. Ако има подобно разбиране мисля ,че трябва да направим този опит. Не е казано, че ще стане веднага. Не е казано, че трябва веднага да намерим парите, но ние следва да направим законовото основание и да създадем това, защото всичко което Лъчезар Иванов искаше да направи със закона, който предложи по принцип също пледираше за това. Благодаря ви.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, вие отворихте в подробности темата и още повече ме кара да мисля, че този законопроект не е обмислен предварително. Не е съгласуван с неправителствените организации и за това не би трябвало да бъде приет.
Първо, законът и дебата тук непрекъснато смесват проблемите на трансплантация на органи, тъкани и клетки с проблеми на репродуктивната медицина. Това са два отделни проблема. За това, защото например когато говорим, че не трябва да бъде платено донорството на тъкани, органи и клетки, веднага под тази забрана влиза и заплащането на сперматозоиди. Как да набираме сперматозоиди без да плащаме на донорите, но закона е такъв. В момента има изключителни проблеми за набиране на донорите. Обърнете внимание какво предлага Министерският съвет.
В параграф 24, ал. 1 се изменя така: „ Внос натъкани и клетки от трети страни се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, ал. 4”.
Ние внасяме сега от Дания сперматозоиди, защото не можем да наберем от български граждани. Министърът на здравеопазването ще дава разрешение дали да се внесат сперматозоиди. Още много мога да ви занимавам с тези промени, но те са абсолютно недомислени. Трябва да се проведе разговор по тези въпроси. Обърнете внимание, елате в един център и вижте какви условия се предоставят, но в закона е записано, че не трябва да им се плаща. Разбира се, има желаещи, но разберете, че условията са много тежки и регулацията трябва да се спазва. Да не говорим за хронични и остри инфекции. Когато достигнем до плащането там закона не позволява. Тогава решаваме да внесем от банката в чужбина където са спазени всички условия от Европейския съюз, но сега трябва с новите изменения да искаме разрешение от министъра за това.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доцент Щерев, не е вярно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Погледнете какво е записано в чл. 24, алинея 1 се изменя така: „Внос натъкани и клетки от трети страни се извършва с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, ал. 4”.
Вие може да го интерпретирате по друг начин. Когато вие го записвате така, може да дадете каквато си искате трактовка тук. Утре чиновникът ще даде друга трактовка и тогава ще съсипе дейността на даден център. В закона така ще бъдат записани правилата, че никой да не може да ги тълкува двояко.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Прав сте. Колеги, разбирате че съвсем сериозно се отнасяме към темата. Атанас Щерев е прав за това да иска абсолютно ясно разписване, за да няма объркване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това, което искам да направя господин председател е да прочета текста на действащия в момент Закон за трансплантация на тъкани, органи и клетки и по-точно текста на алинея 2, член 1 на този закон, в който е записано: „Не са предмет на този закон. Точка 2 – асистираната репродукция”.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Поради, което казах, че няма конфликт на интереси.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тогава как да разбирам това твърдение. Трябва да се четат законите. Доцент Щерев, този закон не урежда асистираната репродукция. Няма нужда да се притеснявате от текста на закона, който регулира всичко друго, но не и асистираната репродукция. Този текст, който четете регулира вноса на тъкани и клетки от трети страни, не касае асистираната репродукция. Този текст не касае страните на Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Швейцария. Това внася ли някаква яснота.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля да отговорите на моите два въпроса.
От къде накъде за да изнасяме ние трябва да задоволяваме цялото европейско пространство и от къде накъде, за да внесем ако ние нямаме технология такава трябва да няма също и в Европейския съюз?
Третият ми въпрос е за Националната стволова банка.
АТАНАС ЩЕРЕВ: След като е така, че този закон не третира въпросите на репродуктивни органи, тъкани и клетки, то регулацията която се променя в този закон, регулативният орган налаганите наказания и т.н. се отнасят и за тези, които работят с репродуктивни органи, тъкани и клетки. Това е безспорно. Как тогава да не се отнасят за репродуктивната медицина? Разбира се, че се отнасят.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доцент Щерев, кое точно?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Десет от тридесет и четири параграфа се отнасят за репродуктивните тъкани и органи. Нека да проведем този разговор на ниво експерти, след това да се дебатира.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нямам нищо против. Според мен, имате грешен прочит на закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Безспорно е, че има грешен прочит, защото всичко което се отнася до регулацията на внос, износ на клетки не касае асистираната репродукция, а контролът касае асистираната репродукция само в неговата конкретна дейност. Това е друго, за това ще помоля да отговорите на моите въпроси, които са конкретни по законопроекта.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, и сега действащи текстове на трансплантация на тъкани, органи и клетки установява, че износ на тези продукти може да има само тогава когато са задоволени нуждите на България.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Две мнения няма по този въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Новият текст касае износ на тези продукти само тогава когато те се изнасят за страни извън споменатите Европейски съюз, европейско икономическо пространство и Швейцария. В останалите случаи нямаме внос, нито износ. Нямаме такъв казус. Т.е. ние казваме следното, или трябва за запазим текста, че ще запазим първо продуктите за нуждите на България и след това ще ги изнасяме в трети страни или както сме предложили ние трябва да се вземат предвид нуждите на Европейското икономическо пространство, защото няма внос и износ. Старият текст не решава този случай, в който сме сега. Тогава принасяме тази и сега действаща ограничителна мярка, която касае територията на България към територията на Европейския съюз и едва тогава разрешаваме внос и износ. Разрешаваме тези продукти да излезнат извън границата на Европейския съюз. За това е направен този текст.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е икономически изгодно на България.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Мисля, че в момента не водим този дебат, защото сме на първо четене. Когато започнем да разглеждаме текст по текст разбира се, че ще се вземат съображения всички ваши бележки и ние ще направим дебат по конкретния казус. Ако смятате и ако народното представителство реши, че можем да игнорираме общия Европейски съюз част, от който е и България и едва тогава да има износ към останалия свят ще запишем такъв текст и това ще го направите вие. Нашето виждане е, че тъй като България вече в рамките на Европейския съюз не осъществява нито внос, нито износ ние казваме за територията на Европейския съюз важат ограничителните ни сега мерки, а оттам нататък имаме възможност да изнасяме вече и за останалия свят.
ПРЕДС. БРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова изискване на Европейския съюз.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Категорично няма.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Според мен, това нарушава нашите интереси.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Категорично няма, но не можем да променим текста на първо четене. Разбирам тази бележка.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По отношение на Националната стволова банка, всички решихме, че има нужда.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По отношение на Националната банка за стволови клетки има Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки и там е предвидено създаването на такава банка. Законът в никакъв случай не представлява пречка, за нейното създаване.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е ли по-добре да се разпише при второто четене.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма никаква нужда изрично да правим запис, че България може да се направи национална банка за стволови клетки. Разбира се, никой не и пречи ние сме предвидили и започваме строителството на такава банка. Мисля, че това отговаря на притесненията такава банка ще има, предвидено е и има Национална програма на Министерския съвет, която е одобрена през 2007 година. Работим по въпроса, програмата е с обхват 2007-2013 година. Тази банка ще реализирана и изобщо не е необходимо да има такъв запис в закона.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Проблемът е, че когато се запише в закон вие сте прав, тогава горе долу се гарантира финансирането, което преминава през държавния бюджет и е много по-добре да го има разписано в закона за да гарантираме финансиране. Вие щяхте много повече да ускорите нещата, ако имахте финансиране.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, има финансиране. Националната програма е приета с нейната финансова обосновка от Министерски съвет, което означава,че тя е защитена с финансов ресурс.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тази програма е приета през миналата година.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Няма начин да бъде приета, ако няма финансов ресурс. В момента тече процедурата, по която ще бъде определен изпълнител на строителните дейности за мястото, където ще бъде базирана банката. Има регистър, в който има 500 донори на стволови клетки така, че по въпроса се работи.
Уважаеми дами и господа народни представители, отново казвам, че няма никаква необходимост да има изричен законов текст, който да указва необходимостта от създаването на такава банка. Вече се работи по нея. Взето е решение и такава ще има. Тя ще бъде ситуирана за ваша информация на територията на Александровска болница.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, мисля че ние много време отделихме да тълкуваме тези няколко алинеи, които касаят европейското пространство, включително Швейцария, пропусната е Норвегия, защото е в това европейско пространство и влиза винаги след Швейцария. Когато говорим за конкретния текст мисля, че действително трябва да отпаден това понятие. Необходимо е да оставим в алинея 1 на параграф 23, „Износ на тъкани и клетки предназначени за трансплантация в трети страни се извършва след задоволяване потребностите на България”. Виждате, че имаме писма възражения от Американското посолство и от институции извън посолството, които претендират и предполагам, че може би ще си имаме неприятности и с Европейския съд, защото когато се дават такива понятия в публичното пространство навеждат на други размисли.
Мисля, че с едно късо изречение когато се задоволят нуждите в България и нямаме нужда от клетки или органи тогава могат да бъдат изнасяни в трети страни и да не посочваме третите страни. Според мен, не е правилно в закона да се посочва трета страна.
Приветствам хората, тъй като са работили съвсем сериозно и действително има някои неща, които биха могли да отпаднат, а други да се добавят. Например, имаме директор на Агенцията по трансплантация. Ако го няма министъра ще го чакаме да разпише например за орган, който трябва да бъде доставен от чужбина или за клетки и т.н. защо трябва да разписва министъра? В края на краищата вие знаете, че министърът е политическо лице. Има директор, който отговаря за тези неща и би следвало той да има тази възможност да контактува със съответните институции. Мисля, че в никакъв случай няма да се контактува с министъра на Франция или на Германия за да дойде орган. Обикновено контактуват институциите. Мисля, че и този текст би могъл да отпадне.
Например, приветствам точка 2 от член 27, където хемопоетичните стволови клетки от костен мозък могат да се вземат от малолетно лице, независимо от родствената му връзка с реципиента. Имам предвид следното. Миналата година бащата почина, не можахме да вземем клетки от детето, което е на шест години. Централната етична комисия не посмя да вземе решение, да се вземе кръв от това дете , за да спасим бащата. Бащата почина, това дете сега по-добре ли е, тъй като не е разписано в закона. Това е нещо много полезно.
Мисля, че може да се приеме законът, като между първо и второ четене се внесат тези поправки, които направихме до тук.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, приблизително същите въпроси и притеснения имам и аз, защото на всичко отгоре въпросният член 37, по който говори професор Гайдарски дава, че министърът за разлика от досега действащият текст не просто трябва да издава разрешение, а за всеки отделен донор. Представете си, ако става въпрос за износ на тъкани, още по-лошо на клетки, какво количество протоколи или заявления за всеки донор трябва да разпише министъра. Той трябва цял ден да разписва само това при условие, че тази дейност е делегирана на Агенцията по трансплантации и тя има директор, който спокойно може да върши тази работа. Защо министърът на всеки донор, всяка роговица, всяка клетка от където вземем от някъде трябва да носим на министъра да подписва.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да ви кажа, че този дебат го водихме и стана ясно. Вие малко закъсняхте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Другото, което в случая е съществено не виждам защо трябва да твърдим, че тук има хармонизация или каквото изискване е било европейско, стана ясно, че точно това не е казуса. Няма институция, която да може да установи процента на насищаемост или степента на насищаемост на Европейския съюз, на европейското икономическо пространство, в което е Норвегия и Швейцария, за да кажат те се задоволени и сега могат и навън. Няма такава агенция, няма такъв орган, който да може да координира съответно нужди и да може да ги обяви. Следователно това не е нито изискване, нито каквато и да било система, която може да бъде реализирана. Това изглежда спъващо. Няма орган, който може да установи това.
Друг въпрос, който ми прави впечатление и искам да получа отговор е по отношение на параграф 29, член 45 където е записано, че приходите от глоби и имуществени санкции за установени нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове постъпват в бюджета на органа, който издава наказателното постановление. Като се загледаме в глобите от член 40 до член 41 се вижда, че за физически и юридически лица тези глоби са в голям размер. Става въпрос за глоби от порядъка на два милиона лева. Според мен, е тотален конфликт на интереси, ако Агенцията по трансплантация глоби физическо лице с 2 милиона лева и тези 2 милиона лева постъпят в агенцията, тя по-скоро е обратно мотивирана, да ги глоби за да сложи. Никъде не виждам къде е описано за тези глоби. Къде тези глоби съответно и по какъв начин ще бъдат изразходвани от агенцията. Записано е как се формират приходите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Влизат в бюджета на органа издал наказателното постановление.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, влизат в приходната му част.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Доктор Първанова, това е министърът на здравеопазването и Агенция „Митници”. Грешите в прочита. Ако прочетете старите текстове на закона, които вие цитирате, органът който издава наказателните постановления е или Агенция „Митници” или министъра на здравеопазването, а не ИАЛ. В кой бюджет да влезнат?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има само един начин, за да няма конфликт на интереси в държавния бюджет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Той е в държавния бюджет.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: При министъра на здравеопазването не е държавния бюджет. При министърът на здравеопазването е бюджета на Министерството на здравеопазването.
Искам да ви попитам, след като влезнат в Министерството на здравеопазването къде по-точно ще се разпределят тези от глоби и за какво?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Практиката е средствата, които постъпват като приходна част в бюджета на Министерството на здравеопазването да се разпределят по онези политики, за които е отговорно Министерството на здравеопазването. Т.е. за заплащане на лекарства, за заплащане на медицински дейности, за заплащане на дейностите, които се предоставят от министъра на здравеопазването за нуждите на нашите граждани.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В член 42 от закона категорично се казва, че нарушенията по член 40, 40-а и 40-б, се установяват с актове съставени от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Актове и наказателни постановления са различни неща. Актът установява нарушението, а наказателното постановление се издава от министъра на здравеопазването.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам едно конкретно предложение, явно е, че по този законопроект не е проведен предварителният разговор, не са спазени редица изисквания за това промените в този законопроект да станат действащи. В тази връзка, мисля че всеки народен представител си направи съответните заключения, може да си изясни как да гласува. Мисля, че дебатите преминаха към второ четене и към конкретни текстове.
Предлагам, да спрем с разискванията, да гласуваме законопроектът, кой както намери за добре, а след това между първо и второ четене да проведем разговори с вносителите на законопроекта.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, преминаваме към гласуване. Мисля, че е повече от ясно и излишно да се унижаваме да го гласуваме, защото всички мислим по този начин. Разбира се, не беше лошо, че дебатирахме някои неща, по които вносителите също да помислят конкретно. Наистина между първо и второ четене тези неща ще се обмислят, ще се направят консултации със съответните организации и ще се направят предложения.
Моля, който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки внесен от Министерски съвет, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 2.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/
