Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
12/02/2009
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 136
Днес, 12 февруари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочевана на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 136
Днес, 12 февруари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочевана на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър, госпожи и господа позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Съгласно предварителната информация, която имате и ще спазя, ви предлагам следните точки от дневния ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Колеги преди да гласуваме дневния ред искам да ви попитам имате ли други съображения, предложения и мнения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОДОР КУМЧЕВ: Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред . Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Позволете им да предоставя думата на доктор Руденко Йорданов, след което ще чуем отделните становища на съответните компетентни институции по този въпрос.
Господин Йорданов, имате думата, за да представите законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от мен, доктор Кумчев и други колеги. Това допълнение на закона е продиктувана от факт, който е налице и представлява една дългогодишна практика в дейността на аптеките. Т.е. и досега в аптеките се предлагаха детски храни. Нещо, което ние не вписахме като възможност да бъде извършвано и в сега съществуващия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Връщайки се към старият Закон за аптеките в хуманната медицина аз виждам и ви напомням, че там също не фигурира текст, който да дава изрично право на аптеките да търгуват с детски храни, да предлагат детски храни. Сега поради нововъзникнали обстоятелства, прилагайки буквално закона, контролните органи възразяват срещу това аптеките да предлагат детски храни, защото това тяхно право не е изрично записано в новия текст на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
По-специално в член 219. За това ние си позволихме да предложим тази промяна, която да узакони една съществуваща форма на търговия, но веднага бързам да кажа, че стартирайки тази процедура ние не помислихме главно, аз не помислих достатъчно за спирачките. Т.е. тръгнахме да внесем промяната, но не заложихме спирачки какво е това детска храна? Ако вземем закона, защо правя тази добавка? Това е повод за размисъл, тъй като комисията бъдейки един колективен орган, по-добре ще канализира своите разсъждения, защото ако вземем Закона за закрила на детето деца са лица, които не са навършили 18 години. Какво е храна се казва в Закона за храните. Излиза, че всичко, което става за ядене за лица до не навършили 18 години може да бъде продавано в аптеките. Навеждам смирено глава и казвам, че това не е възможно да се случи, тъй като детска храна отнесена към понятието деца и храни предназначени за лица до 18 години не може да бъде приложена в този вид. Така, че ако вие имате добрината да приемете текста в този вид, за което апелирам, непременно между първо и второ четене трябва да дефинираме понятието „детска храна” отнесено към онова, което аптеките могат да продават. Защото, останалите вариации на тема храни, които имат отношение към здравето на човека или храни, които имат лечебни свойства също влизат в противоречие със Закона за храните, защото всичко, което има лечебни свойства е лекарствен продукт. Така, че и Закона за храните е направил ясна дефиренциация между храните и между онова, което има лечебни свойства макар и заложено в храните вече е лекарствен продукт. За това още веднъж апелирайки към вас да подкрепите този законопроект за изменение и допълнение правя уговорката, че са необходими корекции.
Бързам да кажа и отношението си към становищата на различните институции, които са взели отношение или да го направя по-късно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля първо да чуем авторите на тези становища.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, позволете ми да бъда малко по-настоятелен и ще ви обясня защо.
Първо, към становището на Министерството на здравеопазването. Господин заместник-министър, благодаря за положителното становище, но все пак начинът, по който е изготвено дефинира понятието „Детски храни” отнасяйки го към параграф 1, точка 12, подточка „F”, от Закона за храните, като обявява, че това са храни със специално предназначение.
Ако този, който е изготвил становището с цялото ми уважение към него беше погледнал три реда нагоре в подточка „С” – „Други храни” ще види, че единственото място където в българската нормативна база законова е заложено понятието „Детски храни” е точка 12, подточка „С” на параграф 1 от Закона за храните. Това е цитирам, звучи малко смешновато, но цитирам: „Други храни, майонези и салатни сосове, детски храни, плодови и билкови чайове, трапезна сол”.
В понятието „Храни със специално предназначение” няма записано понятието „Детски храни”. Не влагам ирония в това, което казвам. Идва да ни покаже, че още много имаме да работим в нормативната база не само защото сега обществото е развълнувано от проблема със състава, качеството и начина на употреба на храните, но и за това, че към понятието „Детски храни” ние трябва да обърнем особено внимание както и с отпратки към Закона за храните, така и в дефиниране на понятието в нормативната база имаща пряко отношение към здравето на човека. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предоставям думата последователно на авторите на становищата по отношение на законопроекта, след което всеки един от вас ще има становище към законопроекта.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, становището на Министерството на здравеопазването е раздадено на всички народни представители. По принцип ние подкрепяме законопроекта. Казусът, който възникна е малко повече в приоритетите на касата и става въпрос за следното. Националната здравноосигурителна каса заплаща медикаменти и диетични храни за специални медицински цели. Националната здравноосигурителна каса досега ги заплащаше по договор сключен с аптеките. Липсата на тези диетични храни за специални медицински цели в аптеките, а продавайки се в търговската мрежа поставя касата пред изпитанието да сключи договори не с пет хиляди аптеки, както е в момента, а с например всички вериги като „Била”, „Метро” и всички квартални магазинчета където се продават тези храни. За това ви казвам, че обобщавам мнението и на НЗОК и на Министерството на здравеопазването. Тези храни трябва да разрешим да се продават в аптеките, за да може сключвайки договор с аптеките за плащане на медикаментите по същия начин да заплащаме и диетичните храни за специализирани медицински цели.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, агенцията също изпрати предварително становище. Нашето становище е против. Ние разбираме проблемът, който е изправен пред Националната здравноосигурителна каса и считаме, че има изход от тази ситуация, който да бъде благоприятен както за пациентите, така и за здравната каса. В този вид ние не можем да подкрепим този проекто законопроект поради простата причина, че Законът за храните препраща към две наредби, с които се дефинират всички понятия касаещи храненето както на гражданите в трите нива на детската възраст, кърмачета, от 0 до 3 години, до 6 години, до пубертет и от пубертет до 18 годишна възраст.
Нашето становище е, че проекто законът трябва да бъде съобразен категорично с дефинициите в тези наредби, които са точен превод на дефинициите свързани с храненето на европейските директиви за хранене и да бъде специфициран точно за какъв вид храни става въпрос. В тази връзка искам да кажа, че по отношение на точката храни предназначени за лица с нарушение на въглехидратната обмяна (диабет) тук влизат вафли, бисквити, шоколад, сирена, кашкавал и месо, което е предназначено за диабетици. За това в нашето становище сме написали, че по този начин превръщаме аптеката в хранителен магазин и отиваме към една друга сфера на регулация и съвсем различна материя ще влезне в аптеката.
В тази връзка бих казал, че с изискуемите 30 квадратни метра площ за разкриване на аптека и изискването да има самостоятелен щанд за лекарства по лекарско предписание, лекарства без лекарско предписание, хранителни добавки, изделия, козметика и санитарни материали, добавянето на щандове и за това, не виждам как всичко това може да се събере в 30 квадратни метра.
Ние бихме подкрепили законопроекта при прецизна спецификация представена от страна на касата какво заплаща тя. Тази спецификация класирана в конкретните групи. На пръв прочит според нас дефиницията за кърмачета трябва да влезе в аптеката. Вероятно малки деца от 1 до 3 годишна възраст и оттам нататък групата предпазни храни и нищо повече не трябва да се вкарва в аптеката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, ще ми позволите да предоставя думата на заместник-директора на НЗОК господин Комитов, който да каже къде са трудностите точно в този момент, защото наистина оплакванията на редица майки, които деца имат нужда от т.нар. специални детски храни изпитват определени трудности.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Трябва да ви кажа, че и двамата колеги са прави, защото ние не можем да не включим диетичните храни за специални медицински цели в аптечната мрежа, тъй като няма по какъв друг начин да сключим договори с други субекти на системата.
От друга страна, и Емил Христов е прав, като казва че трябва да бъде изброено детайлно това, което плаща касата, което разбира се сега не мога да направя в заседанието днес. Говоря за изброени като спецификация на тези диетични храни за специални медицински цели, които касата заплаща, но има друга структура в касата, която би била предоставила тези храни, ако решите така детайлно и специфицирано да бъдат изброени в закона. Доколко това ще бъде от практична гледна точка добре, не мога да коментирам.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, Българският фармацевтичен съюз, напълно подкрепя предложението и мотивите на уважаемите от нас народни представители, които са внесли това предложение за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Също така абсолютно сме съгласни и със становището на Министерството на здравеопазването.
Няма да коментирам разсъжденията на доктор Христов за квадратурата, защото същите би трябвало да се отнасят и за дрогериите, а площта не е много по-различна. Само за информация мога да кажа, че всички налични лекарствени продукти в една аптека биха могли да се съберат между 2 и 4 квадрата в специални шкафове, които така или иначе ще бъдат закупени до две години съгласно Наредба № 28 на Министерството на здравеопазването.
Не мисля, че е работа на закона да ги прецизира, така както иска доктор Христов. Спокойно може да се приеме предложението на Министерството на здравеопазването и да се добави по списък одобрен от министъра на здравеопазването. Детайлно становище ще ви бъде предоставено между първо и второ четене на законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, откривам дискусията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, действително ако съображението необходимост касата да намери възможност, по която да заплаща или да провежда предоставянето на специални храни е водещо, ние бихме могли да потърсим начин да помогнем. При условие, че тенденцията в страните членки на Европейския съюз е например, ОТС-тата и такива специфични храни да се продават дори в супермаркети, в които включително има отдел, в който се продават и по лекарско предписание лекарства, в България случая изглежда да вкараме супермаркета в аптеката. Това започва да прилича на хоремаг. Нека да имаме все пак някакво уважение към аптеката. Разбирам стремежа на колегите от аптеките да си вдигнат оборота като продават всичко, обаче все пак аптеката е много специфично здравно заведение. Има храни, които са лечебни храни, но има и храни, които виждате и в случая, храни предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, или храни предназначени за ниско енергийни диети и намаляване на телесното тегло и т.н., да не говорим за диабетиците. Ако ние държим някаква посока, която ни приближава към Европа, нека да търсим начин, по който аптеката да си остане аптека и това, което може и на друго място да се продава да отиде и на друго място, а не да вкарваме дебело супермаркета в аптеката. Това е принципен въпрос. Ако ние искаме да правим качествено законодателство и да вземаме добри практики нека наистина да вземаме добрите практики, а не да измисляме практики, които най-малко изглеждат екзотично. Защото, добрите практики в Европа не са вкарване на супермаркета в аптеката. Няма такива случаи. Доктор Христов, ако можете да посочите една европейска страна, в която в аптеката да се продава от боя за коса до вафли, моля направете го. Не мисля, че това е уважително и сериозно. Отново ви моля, ако вие имате такъв пример моля дайте ни го за да се ориентираме все пак има една такава тенденция към добри практики и да чуем има ли такава добра практика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, мисля че в тази дискусия са ясни поне две неща.
Първо, формулирайки предмета на дейност на аптеките ние сме направили един пропуск, който е свързан с това, че поне хуманизираните млека са пропуснати. Пропуснати са в определянето на предмета на дейност на аптеките всички тези храни, които касата частично или напълно заплаща, с което ние създаваме проблем за българските граждани. В хода на дискусията и значително преди нея, тъй като ние проведохме разговор в Коалиция за България по повод на предложението на колегите стана ясно, че с тази промяна никой няма намерение в аптеките да влезнат буркани с кюфтета със сос или майонезите.
Мисля, че ние имаме една обща воля за промяна и очевидно е необходимо едно много сериозно прецизиране на текста чрез което съвсем коректно да стане ясно кои са детските храни, този вид детски храни, които следва да бъдат продавани в аптеките.
Предлагам да подкрепим този текст на първо четене с пълното съзнание, че е необходимо прецизиране на текста така, че в същност да не се превърнат аптеките в бакалии. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моята реплика е процедурна хватка за да попитам това, което е като становище на Изпълнителната агенция по лекарствата не може ли да стъпим върху това, което е тук. Т.е. в наредбата да се разпишат подробно детските храни и по този начин между първо и второ четене да подобрим текста и да не обсъждаме толкова дълго супермаркета ли ще влезне в аптеката или в супермаркета ще има отделни аптеки. Благодаря ви.
АНТНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам и аз като процедурна хватка да използвам репликата, дали не е възможно, защото очевидно вече има тълкувание и има разписана дефиниция на детски храни. Ако променим специфично за аптеката, а не просто само детски храни, а добавим „детски храни за специфични нужди” или нещо от този род, можем да помислим върху такъв текст. Тогава да формулираме в Преходните и заключителните разпоредби точно за кои видове храни става въпрос. Ние нямаме намерения да вкараме кюфтетата в аптеката, но това не означава, че аптеката няма намерение да вкара кюфтета. Или в наредбата можем да запишем дефиниция, която точно специфично да изброява видовете храни.
Не е ли възможно друга практика в касата, чрез която да се реимбурсират, или да се дават ваучери или нещо друго не точно чрез рецепта от аптека да се получават тези храни. Бихте ли могли да измислите и нещо друго?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: В същност колегите потвърдиха моята теза, че е необходимо прецизиране на текста, не приемам това като реплики към моето изказване.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, това което искам да предложа го споделих с доктор Йорданов и той по принцип е съгласен. Защото в педиатрията има точно определение какво е кърмаческа възраст, какво е храненето в кърмаческа възраст, какво е диетичното хранене в кърмаческа възраст и какви храни се прилагат.
Моето становище е, така както е формулирано в Изпълнителната агенция по лекарствата, много добре е написано с малки корекции на определенията точка 3 „Храни за кърмачета са храни предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета в периода на първите им месеци, които сами са достатъчни да задоволят хранителните нужди на кърмачетата до момента на въвеждане на подходяща допълнителна храна”. Това определение е чудесно, което означава, че става въпрос за адаптираните пълноценни млека.
Според мен, тези храни би могло и би трябвало да се продават в аптеките без да се забрани да се продават и в другите магазини. Защото, една майка след като лекарят и каже сама ще прецени коя от фирмите да избере. Оттам нататък това, което колегата каза за храните по каса, това са лечебни храни, без които детето не може да съществува. Имам предвид безлактозното мляко. Такова не може да се продава в друг магазин и трябва да се продава в аптека. Имам предвид тези, които са на базата на белтъчини хидролизати.
Предполагам, че касата финансира това, защото са изключително скъпи храни и трябва да се поемат всеки ден. Имам предвид за финиохитенорията. Дори имаме храни на ниско верижни мастни киселини, които още от вън се внасят. Има няколко такива със сукмукозни лифендантиатезии. Следователно тези храни по правило са храни лекарства. Те трябва задължително да се продават в аптеките и да бъдат забранени в търговските мрежи. Оттам нататък, ако ние тръгнем към понятието „Детски храни” не щанд, а ЦУМ няма да ни стигне за разгръщане. Това са пюрета, каши на всички фирми, сиропи, сокове и т.н. Това не е задължително според мен и не трябва да се продава в аптеките. Много добре е дефинирано или адаптираните млека и оттам нататък всички лечебни храни, без които детето не може да съществува.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Позволявам си реплика, защото не напразно се опитах да спра вашето внимание върху съществуващата нормативна база, която в два различни специални закона дава малко по-особено тълкуване на понятия, които ако приемем вашата теза ние се сбиваме със Закона за храните. Защото, цитирам какво се случва в Закона за храните. Член 9 гласи следното: „При етикирането на храните не се допускат обозначени, които преписват или подсказват свойства на храните свързани с предпазване от възникване или лекувани, или диагностика на болести на човека”. Следователно понятие „лечебна храна” при този текст на Закона за храните няма как да дефинираме. За това спирам вашето внимание върху съществуващия текст на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Какъв е той и какво сме внедрили в него и какво можем да дооправим, за да отговорим на тези изисквания, които поставихте. Цитирам: „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешение за употреба в Република България лекарствени продукти, медицински изделия, както и хранителни добавки козметични и санитарно хигиенни средства по списък определен от министъра на здравеопазването”. Добавката „детски храни, преди по списък” означава, че това няма да бъде градските Хали, че това ще бъдат тези детски храни, които списъка на министъра е повелил да бъдат предлагани в аптеките, но за да доизчистим текста и да не позволим интерпретации, които да са твърде широки е възможно да бъдат направени тези добавки, които имат отношение към храните за деца в кърмаческа възраст, храни за деца от 1 до 3 години и храните със специално предназначение, за което стана дума преди малко. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, това което искам да кажа, че ми е много трудно да разбера логиката, която от различните части на залата се чува в момента.
Едната логика е, че няма как да вкараме хранителните вериги, хипермаркетите в аптеките.
Другата логика е, защо сме вкарали част от медицинските продукти, в случая ОТС продукти защо сме ги извадили от аптеките и сме ги вкарали в хранителните магазини.
В началото на този мандат какво направихме? По предложение на доцент Атанас Щерев и на професор Гайдарски, ако добре си спомням, ние вкарахме хранителните добавки в аптеките, в което няма нищо лошо. Не казвам, че има нещо лошо. Изключихме ги от регистрацията по Закона за храните. Сега когато трябва да вкараме детските храни започваме да ги препращаме към Закона за храните. Първото, нещо което не мога да разбера е защо? Аргументираме се с терминологични различия, аргументираме се, че не можем да ги вкараме в наличната терминология. Тогава защо да не променим терминологията, ако ние считаме, че това може да се случи. Това е първото нещо.
Второ, ако целта на това упражнение на този законопроект, извинявам се за израза „упражнение”, ако целта на този законопроект е да дадем възможност и законов инструмент на НЗОК да включва законово легално договори с аптеките, които да имат право да продават тези детски храни тогава трябва при всички положения да намерим начин това да се случи.
Господин Йорданов преди малко каза, че има един списък на министъра на здравеопазването, който определя точно продукти, които могат там да влязат. Ако министърът на здравеопазването прецени, че и компоти за диабетици могат да влязат в аптеката, министърът на здравеопазването никога няма да направи това, макар че аз не смятам, че след като има лечебни свойства, след като влиза в аптеката, където зад доверието на бялата престилка на магистър-фармацевта застава квалификация, застава професионализма, който консултира, който дава съвети, тогава какъв е проблемът. Мисля , че логиката е правилна. Въпросът е по какъв начин да се прецизират текстовете, за да се реши този въпрос. Очевидно е, че има потребност от решаване на този проблем. В тази посока трябва още малко експертност и различни мнения, за да се реши този въпрос.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, към вас имат реплика доктор Първанова и доцент Щерев.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми доктор Адемов, не знам дали министърът някога би бил убеден или не убеден да даде разрешително за компот, но очевидно е бил убеден за да даде разрешително за боя за коса и за цветната козметика, т.е. за гримове. Ако ми кажете какво е лечебното в боята за коса или в грима, може и да се съглася, сигурно и той така се е съгласил.
Правя едно процедурно предложение да добавим към детските храни думата „лечебни”, т.е. да стане „лечебни детски храни” и след това да дефинираме кои видове храни са това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доктор Адемов виждам, че дебатът се води за компоти и храни, искам да кажа, че все повече в мен се оформя убеждението, че на Комисията по здравеопазване трябва да се забрани да се занимава със Закона за лекарствата и аптеките. Съвсем сериозно бих казал, че въпросите би трябвало да се решат като има Агенция за лекарства и храните. Това е единственото разрешение на въпроса и не бягайте от тези неща. Мисля, че лоша е тезата, която иска да се прокара в този закон. Много трудно ще се дадат определения, но нека да гледаме добрите образци, за това защото последните неща, които българинът научи за храните предполагат контрол, а контрола не предполага непрекъснати пререкания между Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването, а предполага специалисти да проследяват тези продукти, които като лекарства или храни влизат в организма. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да отговоря по следния начин на репликите на колегите. Съгласявам се с това, което каза доктор Първанова, но за съжаление не мога да се съглася с това, което каза доцент Щерев, защото ако беше вярна неговата теза искам да попитам – защо в началото на мандата не беше вярна, когато вие вкарахте хранителните добавки в аптеките, а не доктор Адемов? Ако искате можем подробно да се върнем към тази дискусия.
На следващо място, аз съм убеден, че ако някой има някакъв материално-правен интерес от това какво е направил министъра в този списък, нека да бъде така добър по реда на административното производство, по реда на съдебните процедури в България да оспори това, което влиза. Това е начинът, по който могат да се решат въпросите. Ако министърът, който по някакъв начин е злоупотребил с правото си, ако е вкарал нещо, което няма право да направи от гледна точка на законодателството в България има административни съдилища, нека този, който има някакъв интерес да го оспори, ако министърът е нарушил законодателството.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да кажа на доктор Адемов, че аз с моята позиция не заставам зад това, че храните и добавките да бъдат тук или там. Моето становище е, че в аптеките трябва да бъдат лекарствата, а добавки, храни и т.н. трябва да бъдат извън аптеките в дрогерии. Има една подробност, която отново изпускате, казах ви я в моята реплика, контролът върху лекарствата, добавки и храни трябва да се извършва от Изпълнителна агенция по лекарствата, която да стане Агенция по лекарства и храни. Това казвам, а не къде да се продават.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казвате за друг ейджънси е истината за нещата, но това е друга дискусия и вие прекрасно знаете това. Тук говорим за съвсем друго нещо.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Кумчев, искам да направя само едно прецизиране. Проблемът, който е в момента касае три диагнози: атопичен дерматит, фенилкитонория и гутеновентеропатия, това са трите храни.
Оставам с впечатлението, че въобще всички млека се класираха като лечебни. По отношение на дефинициите няма детски храни с лечебни свойства. Никъде в Европа няма такава дефиниция. Тези три заболявания с генетична предиспозиция, децата се раждат с тях и те трябва да бъдат хранени, за да не се изяви болестта, а не лекувани. Тотално смесихме понятията. Оставам с впечатление, че за обикновените фризолации едно, две и три говорим и за други млека. Ние говорим з предиспозиция а фризопеп, който е за атопичен дерматит и за двете хранения, които са необходими за фенилкитонория и за гутеновентеропатия Ако се запише за трите болести марките са различни и търговските групи са различни. През месец юни ще излезе нова търговска марка и тогава ще излезе, че министерството и Народното събрание създават рестрикции за свободното пускане на пазара. Ние много на бързо подготвихме становището, не държа много на него, но ние сме написали двете групи храни за кърмачета и втората група преходни храни, които напълно разрешават всички проблеми. В тези две групи влизат нещата, за които е проблемът. Ако дискусията е в аптеката да се разшири тотално обема агенцията няма становище по този въпрос.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители. Какво е положението в момента в аптеките, защото всеки ден работя в аптека. В момента в аптеките се продават най-разнородни храни от диетични храни, детски храни, спортни храни и редица други видове храни, например бонбони за гърло, които всеки един от вас си е купувал от аптека, които също са по Закона за храните. Истината е, че те са толкова разнородни, че не могат да бъдат обединени под една дефиниция. Точно поради тази причина ние смятаме и поддържаме тезата, че тези храни трябва да са по списък, защото не могат да бъдат обединени от никаква дефиниция. Те са разнородни.
Искам да кажа, че аптеката като тенденция се развива много ясно. Посетил съм повече от тридесет държави и съм ходил навсякъде в аптеките. Аптеката от Дом на болестта се превръща в Дом на здравето. Това е казано с две думи в тенденцията. Още повече в правилата за добра фармацевтична практика в много страни е записано, че фармацевтът е длъжен да промоцира здравословния начин на живот. Искам да попитам как ще промоцира здравословният начин на живот, след като няма инструмента за това? В много държави, например в Испания продажбата на детски храни е само в аптеките и никъде другаде като канал на дистрибуция. В Италия половината от площта на аптеките са заети от детски храни, включително пюрета, в което няма нищо лошо. В някои аптеки в Европа има дори функционални храни по смисъла на това понятие. Мисля, че създавайки законодателството в тази сфера трябва да имате предвид развитието на аптеката по принцип и, че понятието аптека се променя в тази посока, за която говорихте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искат ли други колеги да се изкажат? Не виждам. Уважаеми колеги преди да поставя на гласуване първо четене представеният законопроект искам да ви припомня само едно изречение, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса мисля, че на шести ред точно е записано 330 милиона лева за лекарства за домашно лечение, за медицински изделия и за диетични храни. Пред мен имам един списък, ще ви прочета три заболявания алергичен аниментарен гастриоентенарид и колит, разстройства в метаболитния цикъл на ореята, класическа кетонория, така че има защо този закон да се приеме, за да могат да се извършват плащанията съгласно изискванията на закона.
Позволете ми да поставя на гласуване законопроектът предложен от доктор Йорданов и група народни представители за първо четене, след което абсолютно всички се уговаряме, че между първо и второ четене ще се стигне до прецизиране на текста, за да не се получава това, което е в момента.
Моля, който е съгласен да приемем законопроектът, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред.
Искам да напомня на всички вас, че ние не сме водеща комисия по този материал. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Предоставям думата за по-голяма информация, тъй като става въпрос за 1 700 000 евро на представителя на Министерството на финансите, след което ще ви предоставя думата за обсъждане.
ЛЪЧЕЗАР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, заемът, който е предоставен на вашето внимание под названието – Втори заем за развитие на политиките и институционална реформа в социалните сектори, е част от съдействието за страната, което се оказа в контекста на стратегията за партньорство на Световната банка с Република България от 2006 година. Заемът се отпуска в контекста на вече предприети от българската страна мерки в три области: в сферата на социалната защита, образованието и здравеопазването, като продължение на действията по първата фаза на програмата, която беше подкрепена със сключения през 2007 година – Първи заем за развитие. Фокусът и на втората фаза от програмата се запазва върху конкретни мерки в социалните сектори в подкрепа на постигането на две основни цели. Едната цел е повишаване заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия на Европейския съюз.
Втората е, за насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване ефективността в социалните сектори. По-нататък ще се концентрирам върху финансовите аспекти на договорения заем. Той е договорен като структурна операция в подкрепа на платежния баланс на страната. Размерът му към момента е 101,7 милиона евро. Средствата по него постъпват в централния бюджет на един транш, като ще бъдат използвани за разписани в Закона за държавния бюджет разходи при спазване на поставените от кредитора условия. Финансовите параметри са 17 годишен срок на погасяване. В него е включен пет годишен гратисен период по главницата. След изтичането му тя се погасява на равни полугодишни вноски. Лихвеният процент е плаващ и базиран на пазарния лихвен процент на еврото, либор към момента е 2,62 на сто. Обръщам внимание на факта, че стандартно добавения марж надбавка над този заем към момента е отрицателен. Т.е. ние ползваме средствата под тяхната пазарна стойност. Това са основните финансови параметри на заема, ако имате въпроси по отношение на тези параметри, бих отговорил.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за здравеопазването освен финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса и преструктуриране на болничната система? Доколкото ние разбираме тези средства не са за инфраструктура, а за обща политика на правителството. Така ли да разбирам?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Категорично тези средства са за цялостната политика на правителството. По DPL-ите това е практиката, че за да се даде даден DPL трябва да бъдат изпълнени някои условия в различните сфери, но в никакъв случай не става въпрос, че тези пари ще бъдат давани за Националната здравноосигурителна каса или в частност за здравеопазване.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колегите ще ви помоля за вашето мнение и съображения по това заемно споразумение и за усъвършенстване и стабилизиране социалните политики на правителството.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Смятам, че трябва много силно да подкрепим този закон за ратифициране на взаимното споразумение. Добре са очертани насоките за здравеопазването и то точно в тези пунктове, в които ние говорим непрекъснато, че трябва да имаме напредък. Видя се, че правителството вече е направило някои стъпки. Днес в последния „Държавен вестник” излезе изменение на Наредбата за акредитация на лечебните заведения. Освен това редица стъпки, които са отбелязани в споразумението са почти в ход. Основните цели и задачи в политиката на здравния сектор чудесно са определени.
Първо, да се оптимизира системата на акредитация на здравните заведения. Добре да се очертаят насоките в доболничната помощ като се раздели първичната доболнична от специализираната в смисъл на техните задължения. Да се оптимизира мрежата на болничната помощ и т.н. Това е много добре дефинирано. Пътищата за тяхното постигане също много добре са дефинирани.
Смятам, че всички трябва да подкрепим това споразумение.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, няма да говоря за това, което спомена доцент Маринчева. Знаете, че вчера в нашата комисия обсъдихме и приехме този законопроект за ратификация на Заемното споразумение със Световната банка.
Искам както вчера да споделя и днес няколко допълнителни аргумента. Такъв тип заеми задължително се дискутират най-малко една година по-малко в Съвета за икономическа политика, който е към Министерският съвет.
На следващо място, такъв заем задължително намира място в Закона за държавния бюджет за тази година и за следващите години в Преходните и заключителните разпоредби има едни допълнителни списъци, където фигурира държавното гарантиране при заемите. Т.е. индивидуални акции някой да се опита нещо да направи по тези заеми няма как да се случат и това трябва да е ясно.
Миналата година през месец май, ако си спомняте или ако не си спомняте Народното събрание прие едно решение, с което даде съгласие Министерският съвет да проведе тези преговори, които са финализирани в края на годината за този заем с Международната банка за възстановяване и развитие.
Последното нещо, което искам да кажа е, че контролът по реализацията на тези проекти е изключително строг по критериите на Световната банка, така че всички трябва да сме убедени, че парите, които ще се усвоят от този заем от една страна ще бъдат достатъчно прецизирани към съответните бенефициенти, към получателите, както към междинните звена, така и към окончателните получатели на тези средства.
От друга страна, отново повтарям контролът на Световната банка е достатъчна гаранция, че тези финансови средства ще се използват по предназначение. За това не смятам, че това, което до тук обсъждахме е проблем на този заем. Проблемът е друг. Винаги когато се теглят заеми в пленарна зала се задава един и същ въпрос, защо теглим заеми при положение, че имаме фискален резерв, фискална устойчивост и каква е гаранцията, че след 17 години когато ще бъде изплатен този заем при пет годишен гратисен период 101 700 000 евро ще ги има във фискалния резерв? Това са аргументите, които са ни водили в социалната комисия, когато подкрепяхме този законопроект.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, към казаното от председателя Адемов, бих добавила само няколко думи. Мисля, че е логично това, че ние не говорим сега за целесъобразността на подкрепа на политиките, които са дефинирани в това споразумение, тъй като този разговор го проведохме преди малко по-малко от една година когато дадохме съгласие за това правителството да проведе преговорите за този заем.
Доктор Адемов, дефинира в същност най-същественият проблем. Тук дискусията в тази посока не е много остра, но аз съм убедена, че в зала ще бъде много остра и това ще бъде спора. Аз много пъти съм си задавала този въпрос, коментирали сме го и в нашата парламентарна група. Може би основният аргумент е, че при тегленето на един такъв заем ние получаваме една много високо квалифицирана експертна и консултантска помощ от страна на Световна банка, която е реална подкрепа за страната. Експертна и консултантска помощ, която ако бъде платена ще бъде платена като абсолютна стойност в по-голяма сума от лихвата, която както стана ясно от доклада на Министерството на финансите, към момента е около 2,6. За мен това е основният аргумент, който ме мотивира да подкрепя едно такова решение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, искам да поясня някои неща във връзка с това споразумение. Трябва да бъде ясно, че това са пари, които когато влезнат в нашето министерство веднага, например ако са 30 или 60 милиона веднага се намаляват парите, които идват от Министерството на финансите към Министерството на здравеопазването. Например, много хубаво беше, ако евентуално една сума определена за Министерството на здравеопазването от порядъка на тези 560 милиона, които имахме за миналата година, а сега са шестотин и няколко милиона за следващата година. Например, тези 100 милиона лева да дойдат отгоре, но трябва да знаете, че няма такова нещо. Тези пари влизат в онези, които са дадени от Министерството на финансите на Министерството на здравеопазването.
Има само едно предимство, за това ще гласувам „за”. Такъв заем гарантира използването на тези средства при евентуални финансови кризи, когато няма достатъчно пари в държавната хазна и тези пари са гарантирани, че ще бъдат отпуснати. Когато имаме достатъчно пари, както беше миналата година и тази година, този заем не е полезен за българското здравеопазване нито за държавата, защото той се връща със съответните лихви. Например, ако тези 560 милиона лева, които имаше министерството бъдат дадени изцяло само от Министерството на финансите или от държавния бюджет ние не връщаме и не даваме на никой лихви. Ако в тези 560 милиона, както бяха последните 30 милиона лева ние ги връщаме с лихви. Така, че няма голяма полза от тези пари, гарантирам ви. Три години непрекъснато имахме разправии с органите, които идват по DPL-1 и DPL-2 и т.н. Те ни нареждат какво да купуваме и какво да правим. Горе долу ви насочват, за това трябва да бъдем на ясно, към кои фирми да се ориентирате и т.н. Да не правим така, че да си мислим, че кой знае каква голяма услуга ни се прави с тези средства, които са отпускани от Световната банка или от Банката за развитие.
Имайки предвид настъпващата 2009 и 2010 година с тежката финансова криза, която започна да се чувства и в България ще подкрепя това споразумение, защото не знаем какво ще стане през следващата една или две години. При това положение ние сме гарантирани, че тези средства действително ще бъдат използвани за нуждите и целите на здравеопазването. Казвам ви съвсем честно, че иначе не бих гласувал.
ТОДОР КУМЧЕВ: Има ли други мнения и съображения? Не виждам.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 година.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Вчера в Комисията по труда и социалната политика беше споделено, че най-големият длъжник в света е САЩ. Преминаваме към последната точка от дневния ред.
Колеги, знаете че решихме на всеки две седмици Комисията по здравеопазване да изслушва ръководството на Комисията по позитивния лекарствен списък до къде са стигнали нещата?
Доцент Узунова имате думата, ако имате нещо да допълните към това, което вече народните представители имат като документи пред себе си. Благодаря за предварителния доклад. Ще ви помоля да ни кажете за някои от трудностите, които имате.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, днес съм с част от екипа на Комисията по позитивен списък и пред вас са нашите материали, които ви предоставихме. Разбира се, че датата към която се отнасят материалите е 4 февруари 2009 година. В този момент ние вече имаме проведени още четири заседания и бих искала пред вас да откроя кръга на напредъка във времето от предишната ни среща до днес.
Ще ми позволите само да допълня основни моменти и по-скоро наистина да определя напредъка, който извърши комисията след срещата. Вече имаме проведени 47 заседания, което означава, че ние имаме провеждане между 3 и 5 заседания в тези две последни седмици. Имаме разгледани и обсъдени за включване 823 медикамента, имаме отказ за включване на 37 лекарствени продукта. Отделно бих казала, че до днес в проведените заседания са разгледани 1429 експертни доклади и становища. Това е един действително много усилен труд, който беше положен в периода, за който говорим.
Какви проблеми има пред нашата комисия. Те могат да бъдат групирани в няколко точки.
Първо, подадени нередовни документи от заявителите. Тук влизат липсващи цени на около 400 продукта от заявените до този момент. Липса на валидни разрешения за употреба около 97. Казвам около, защото в този момент от ИАЛ ни предоставят данни за вече подновени такива.
Като основен момент и акцент бих казала, че липсват достатъчно голям брой първоначално подадени заявления към Комисията за включване на медикаменти в позитивния списък. Припомням цифрата, че до днес имаме 2083 заявления от заявителите.
Какви мерки предприехме, за да бъдат отстранени тези неща, като недостатъци или действия.
Първо, установена е оперативна координация, която е ежедневна с Комисията по цените.
Второ, имаме една активност по отношение проверка в Изпълнителната агенция по лекарствата на тези разрешителни. Имаме активно поведение и взаимодействие с Националната здравноосигурителна каса, както и в заседанието днес сме набелязали конкретни мерки, което може да бъде формулирано като план за действие по завършване, изготвянето на позитивно реимбурсния списък. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Още веднъж ви напомням, че това е една информация, един мониторинг за дейността на комисията. Като любопитен факт ще ви кажа, че към 19 януари 2009 година в Позитивния лекарствен списък имаше 390 медикамента, които вече са 823, така че нещата вървят напред.
Колеги, имате ли въпроси?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Мисля, че можем да изразим удовлетворение от това, че след последното заседание на Комисията по здравеопазване, комисията ръководена от доцент Узунова е постигнала един значителен напредък.
Доцент Узунова имам към вас два въпроса, реалистично ли е в срока, който се уточнихме, че е последен при това темпо комисията да достигне броят лекарства съпоставим с този, който сега съществува в позитивния списък?
Следващият ми въпрос, който може би нормативно е решен, но в момента ми се губи, какво правите в случаите на нередовни документи и как става отново попълването на празнотите така, че отново да бъдат разглеждани документите?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаема доцент Узунова, бихте ли ни казали дали все още има компании чиито медикаменти са без алтернативни или те са маниполисти на пазара и не са подали заявления към вас? Има ли все още такива случаи и има ли опасност, т.е. провеждате ли разговори активно с тях Има ли опасност да продължат да задържат статуквото така, че да се наложи комисията ни след 31 март 2009 година отново да разглежда случай на удължаване на срока?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема доцент Узунова, удовлетворен съм от напредъка в работата на комисията, но тъй като на предишното обсъждане вие подчертахте, а аз с удовлетворение приех вашата бележка, че има една значителна разлика в цените на лекарствата в сравнение с цените по предишния позитивен лекарствен списък и надяваме се в последващия позитивен списък, без да натрапвам, моля ви защото това не влиза във вашите задължения бихте ли направила един анализ какво в крайна сметка постигаме в ценообразуването, след като сравним двата списъка и цените с всички уговорки, които могат да бъдат направени по отношение на търговската тайна и други пречки, които евентуално биха се появили?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, сега не може да се направи този анализ.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е молба.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Михайлова, бих искала да кажа, че принципна съпоставимост можем да направим, защото прегледът на медикаментите като заявени такива към комисията показва, че почти всички заболявания се покриват с досега постъпилите заявления. Така, че за някакъв особен дефицит и изпадане в особен статус не може да става дума.
По отношение на нередовните документи. Мисля, че тук е много драстичен разказът ми, че от взискателността, която проявихме разписана от наредбата към фирмите те коригираха своите документи и това ни даде шанс да напреднем действително в този ритъм. Да можем да подаваме към експертите и към съответните икономисти и юристи годни материали, след което да предоставят на комисията материали, които могат да бъдат одобрени за включване като медикаменти в списъка. Това беше много положително изискване към фирмите и тук трябва да им благодаря. Оказаха се много мобилни.
Относно въпроса на доктор Първанова, искам да ви кажа следното. Надявам се, да няма някакви особени дефицити. До този момент имаме действително още медикаменти, които ще разглеждаме, но те са без цени и за това точно тях не коментирам. Не ги визирам, защото ако не получат цени няма да могат да бъдат разглеждани, но кои са точните медикаменти ще бъдат единици. Ще поканим фирмите, ще ги призовем да направят всичко възможно и няма да се налага да излизаме извън рамките на срока 31 март 2009 година.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има ли безалтернативни?
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: На практика няма такива.
Веднага преминавам към въпросът на господин Йорданов. Трябва да съобщя на комисията, че много генерици навлязоха при нас като заявители за участие в този списък. Това, което се коментираше в предишното заседание за определяне на процент генерици към основни медикаменти, не бива да го коментираме в този смисъл и да фиксираме някакви проценти.
Що се отнася до това, че цените действително са намалели това е факт. С тези по-ниски цени на съответните фирми ние ще можем да обслужваме повече пациенти, което според мен е благоприятно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да благодаря на всички, но преди да приключим заседанието ще помоля представителите доцент Узунова и нейните експерти от Комисията по позитивния лекарствен списък, тук са и представителите на пациентските организации. Намерете време да се срещнете с тях, за да чуете техните искания, защото е важно точно в този момент, в който се прави Позитивният лекарствен списък да има отговор на едни от най-наболелите и най-деликатните въпроси в това отношение.
Доцент Узунова, вие разбирате, че мониторингът на Комисията по здравеопазване по отношение на вашата дейност ще продължи.
Надявам се да приключи добре, защото това е нашата цел, на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването.
Благодаря на всички, които участваха в днешното заседание. Благодаря ви колеги народни представители.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 136
Днес, 12 февруари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочевана на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 136
Днес, 12 февруари 2009 г. от 15.10 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на заместник-председателя на комисията – доц. Тодор Кумчев при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова Кочевана на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър, госпожи и господа позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по здравеопазване. Съгласно предварителната информация, която имате и ще спазя, ви предлагам следните точки от дневния ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-16, внесен от Руденко Радев Йорданов, Тодор Михайлов Кумчев и Надя Антонова на 23 януари 2009 година – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерски съвет на 3 февруари 2009 година.
3. Разглеждане на Доклад за дейността на Комисията по позитивен лекарствен списък.
Колеги преди да гласуваме дневния ред искам да ви попитам имате ли други съображения, предложения и мнения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОДОР КУМЧЕВ: Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред . Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Позволете им да предоставя думата на доктор Руденко Йорданов, след което ще чуем отделните становища на съответните компетентни институции по този въпрос.
Господин Йорданов, имате думата, за да представите законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от мен, доктор Кумчев и други колеги. Това допълнение на закона е продиктувана от факт, който е налице и представлява една дългогодишна практика в дейността на аптеките. Т.е. и досега в аптеките се предлагаха детски храни. Нещо, което ние не вписахме като възможност да бъде извършвано и в сега съществуващия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Връщайки се към старият Закон за аптеките в хуманната медицина аз виждам и ви напомням, че там също не фигурира текст, който да дава изрично право на аптеките да търгуват с детски храни, да предлагат детски храни. Сега поради нововъзникнали обстоятелства, прилагайки буквално закона, контролните органи възразяват срещу това аптеките да предлагат детски храни, защото това тяхно право не е изрично записано в новия текст на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
По-специално в член 219. За това ние си позволихме да предложим тази промяна, която да узакони една съществуваща форма на търговия, но веднага бързам да кажа, че стартирайки тази процедура ние не помислихме главно, аз не помислих достатъчно за спирачките. Т.е. тръгнахме да внесем промяната, но не заложихме спирачки какво е това детска храна? Ако вземем закона, защо правя тази добавка? Това е повод за размисъл, тъй като комисията бъдейки един колективен орган, по-добре ще канализира своите разсъждения, защото ако вземем Закона за закрила на детето деца са лица, които не са навършили 18 години. Какво е храна се казва в Закона за храните. Излиза, че всичко, което става за ядене за лица до не навършили 18 години може да бъде продавано в аптеките. Навеждам смирено глава и казвам, че това не е възможно да се случи, тъй като детска храна отнесена към понятието деца и храни предназначени за лица до 18 години не може да бъде приложена в този вид. Така, че ако вие имате добрината да приемете текста в този вид, за което апелирам, непременно между първо и второ четене трябва да дефинираме понятието „детска храна” отнесено към онова, което аптеките могат да продават. Защото, останалите вариации на тема храни, които имат отношение към здравето на човека или храни, които имат лечебни свойства също влизат в противоречие със Закона за храните, защото всичко, което има лечебни свойства е лекарствен продукт. Така, че и Закона за храните е направил ясна дефиренциация между храните и между онова, което има лечебни свойства макар и заложено в храните вече е лекарствен продукт. За това още веднъж апелирайки към вас да подкрепите този законопроект за изменение и допълнение правя уговорката, че са необходими корекции.
Бързам да кажа и отношението си към становищата на различните институции, които са взели отношение или да го направя по-късно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Ще помоля първо да чуем авторите на тези становища.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, позволете ми да бъда малко по-настоятелен и ще ви обясня защо.
Първо, към становището на Министерството на здравеопазването. Господин заместник-министър, благодаря за положителното становище, но все пак начинът, по който е изготвено дефинира понятието „Детски храни” отнасяйки го към параграф 1, точка 12, подточка „F”, от Закона за храните, като обявява, че това са храни със специално предназначение.
Ако този, който е изготвил становището с цялото ми уважение към него беше погледнал три реда нагоре в подточка „С” – „Други храни” ще види, че единственото място където в българската нормативна база законова е заложено понятието „Детски храни” е точка 12, подточка „С” на параграф 1 от Закона за храните. Това е цитирам, звучи малко смешновато, но цитирам: „Други храни, майонези и салатни сосове, детски храни, плодови и билкови чайове, трапезна сол”.
В понятието „Храни със специално предназначение” няма записано понятието „Детски храни”. Не влагам ирония в това, което казвам. Идва да ни покаже, че още много имаме да работим в нормативната база не само защото сега обществото е развълнувано от проблема със състава, качеството и начина на употреба на храните, но и за това, че към понятието „Детски храни” ние трябва да обърнем особено внимание както и с отпратки към Закона за храните, така и в дефиниране на понятието в нормативната база имаща пряко отношение към здравето на човека. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, предоставям думата последователно на авторите на становищата по отношение на законопроекта, след което всеки един от вас ще има становище към законопроекта.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, становището на Министерството на здравеопазването е раздадено на всички народни представители. По принцип ние подкрепяме законопроекта. Казусът, който възникна е малко повече в приоритетите на касата и става въпрос за следното. Националната здравноосигурителна каса заплаща медикаменти и диетични храни за специални медицински цели. Националната здравноосигурителна каса досега ги заплащаше по договор сключен с аптеките. Липсата на тези диетични храни за специални медицински цели в аптеките, а продавайки се в търговската мрежа поставя касата пред изпитанието да сключи договори не с пет хиляди аптеки, както е в момента, а с например всички вериги като „Била”, „Метро” и всички квартални магазинчета където се продават тези храни. За това ви казвам, че обобщавам мнението и на НЗОК и на Министерството на здравеопазването. Тези храни трябва да разрешим да се продават в аптеките, за да може сключвайки договор с аптеките за плащане на медикаментите по същия начин да заплащаме и диетичните храни за специализирани медицински цели.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, агенцията също изпрати предварително становище. Нашето становище е против. Ние разбираме проблемът, който е изправен пред Националната здравноосигурителна каса и считаме, че има изход от тази ситуация, който да бъде благоприятен както за пациентите, така и за здравната каса. В този вид ние не можем да подкрепим този проекто законопроект поради простата причина, че Законът за храните препраща към две наредби, с които се дефинират всички понятия касаещи храненето както на гражданите в трите нива на детската възраст, кърмачета, от 0 до 3 години, до 6 години, до пубертет и от пубертет до 18 годишна възраст.
Нашето становище е, че проекто законът трябва да бъде съобразен категорично с дефинициите в тези наредби, които са точен превод на дефинициите свързани с храненето на европейските директиви за хранене и да бъде специфициран точно за какъв вид храни става въпрос. В тази връзка искам да кажа, че по отношение на точката храни предназначени за лица с нарушение на въглехидратната обмяна (диабет) тук влизат вафли, бисквити, шоколад, сирена, кашкавал и месо, което е предназначено за диабетици. За това в нашето становище сме написали, че по този начин превръщаме аптеката в хранителен магазин и отиваме към една друга сфера на регулация и съвсем различна материя ще влезне в аптеката.
В тази връзка бих казал, че с изискуемите 30 квадратни метра площ за разкриване на аптека и изискването да има самостоятелен щанд за лекарства по лекарско предписание, лекарства без лекарско предписание, хранителни добавки, изделия, козметика и санитарни материали, добавянето на щандове и за това, не виждам как всичко това може да се събере в 30 квадратни метра.
Ние бихме подкрепили законопроекта при прецизна спецификация представена от страна на касата какво заплаща тя. Тази спецификация класирана в конкретните групи. На пръв прочит според нас дефиницията за кърмачета трябва да влезе в аптеката. Вероятно малки деца от 1 до 3 годишна възраст и оттам нататък групата предпазни храни и нищо повече не трябва да се вкарва в аптеката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, ще ми позволите да предоставя думата на заместник-директора на НЗОК господин Комитов, който да каже къде са трудностите точно в този момент, защото наистина оплакванията на редица майки, които деца имат нужда от т.нар. специални детски храни изпитват определени трудности.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Трябва да ви кажа, че и двамата колеги са прави, защото ние не можем да не включим диетичните храни за специални медицински цели в аптечната мрежа, тъй като няма по какъв друг начин да сключим договори с други субекти на системата.
От друга страна, и Емил Христов е прав, като казва че трябва да бъде изброено детайлно това, което плаща касата, което разбира се сега не мога да направя в заседанието днес. Говоря за изброени като спецификация на тези диетични храни за специални медицински цели, които касата заплаща, но има друга структура в касата, която би била предоставила тези храни, ако решите така детайлно и специфицирано да бъдат изброени в закона. Доколко това ще бъде от практична гледна точка добре, не мога да коментирам.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, Българският фармацевтичен съюз, напълно подкрепя предложението и мотивите на уважаемите от нас народни представители, които са внесли това предложение за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Също така абсолютно сме съгласни и със становището на Министерството на здравеопазването.
Няма да коментирам разсъжденията на доктор Христов за квадратурата, защото същите би трябвало да се отнасят и за дрогериите, а площта не е много по-различна. Само за информация мога да кажа, че всички налични лекарствени продукти в една аптека биха могли да се съберат между 2 и 4 квадрата в специални шкафове, които така или иначе ще бъдат закупени до две години съгласно Наредба № 28 на Министерството на здравеопазването.
Не мисля, че е работа на закона да ги прецизира, така както иска доктор Христов. Спокойно може да се приеме предложението на Министерството на здравеопазването и да се добави по списък одобрен от министъра на здравеопазването. Детайлно становище ще ви бъде предоставено между първо и второ четене на законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колеги, откривам дискусията.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги, действително ако съображението необходимост касата да намери възможност, по която да заплаща или да провежда предоставянето на специални храни е водещо, ние бихме могли да потърсим начин да помогнем. При условие, че тенденцията в страните членки на Европейския съюз е например, ОТС-тата и такива специфични храни да се продават дори в супермаркети, в които включително има отдел, в който се продават и по лекарско предписание лекарства, в България случая изглежда да вкараме супермаркета в аптеката. Това започва да прилича на хоремаг. Нека да имаме все пак някакво уважение към аптеката. Разбирам стремежа на колегите от аптеките да си вдигнат оборота като продават всичко, обаче все пак аптеката е много специфично здравно заведение. Има храни, които са лечебни храни, но има и храни, които виждате и в случая, храни предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, или храни предназначени за ниско енергийни диети и намаляване на телесното тегло и т.н., да не говорим за диабетиците. Ако ние държим някаква посока, която ни приближава към Европа, нека да търсим начин, по който аптеката да си остане аптека и това, което може и на друго място да се продава да отиде и на друго място, а не да вкарваме дебело супермаркета в аптеката. Това е принципен въпрос. Ако ние искаме да правим качествено законодателство и да вземаме добри практики нека наистина да вземаме добрите практики, а не да измисляме практики, които най-малко изглеждат екзотично. Защото, добрите практики в Европа не са вкарване на супермаркета в аптеката. Няма такива случаи. Доктор Христов, ако можете да посочите една европейска страна, в която в аптеката да се продава от боя за коса до вафли, моля направете го. Не мисля, че това е уважително и сериозно. Отново ви моля, ако вие имате такъв пример моля дайте ни го за да се ориентираме все пак има една такава тенденция към добри практики и да чуем има ли такава добра практика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, мисля че в тази дискусия са ясни поне две неща.
Първо, формулирайки предмета на дейност на аптеките ние сме направили един пропуск, който е свързан с това, че поне хуманизираните млека са пропуснати. Пропуснати са в определянето на предмета на дейност на аптеките всички тези храни, които касата частично или напълно заплаща, с което ние създаваме проблем за българските граждани. В хода на дискусията и значително преди нея, тъй като ние проведохме разговор в Коалиция за България по повод на предложението на колегите стана ясно, че с тази промяна никой няма намерение в аптеките да влезнат буркани с кюфтета със сос или майонезите.
Мисля, че ние имаме една обща воля за промяна и очевидно е необходимо едно много сериозно прецизиране на текста чрез което съвсем коректно да стане ясно кои са детските храни, този вид детски храни, които следва да бъдат продавани в аптеките.
Предлагам да подкрепим този текст на първо четене с пълното съзнание, че е необходимо прецизиране на текста така, че в същност да не се превърнат аптеките в бакалии. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моята реплика е процедурна хватка за да попитам това, което е като становище на Изпълнителната агенция по лекарствата не може ли да стъпим върху това, което е тук. Т.е. в наредбата да се разпишат подробно детските храни и по този начин между първо и второ четене да подобрим текста и да не обсъждаме толкова дълго супермаркета ли ще влезне в аптеката или в супермаркета ще има отделни аптеки. Благодаря ви.
АНТНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам и аз като процедурна хватка да използвам репликата, дали не е възможно, защото очевидно вече има тълкувание и има разписана дефиниция на детски храни. Ако променим специфично за аптеката, а не просто само детски храни, а добавим „детски храни за специфични нужди” или нещо от този род, можем да помислим върху такъв текст. Тогава да формулираме в Преходните и заключителните разпоредби точно за кои видове храни става въпрос. Ние нямаме намерения да вкараме кюфтетата в аптеката, но това не означава, че аптеката няма намерение да вкара кюфтета. Или в наредбата можем да запишем дефиниция, която точно специфично да изброява видовете храни.
Не е ли възможно друга практика в касата, чрез която да се реимбурсират, или да се дават ваучери или нещо друго не точно чрез рецепта от аптека да се получават тези храни. Бихте ли могли да измислите и нещо друго?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: В същност колегите потвърдиха моята теза, че е необходимо прецизиране на текста, не приемам това като реплики към моето изказване.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, това което искам да предложа го споделих с доктор Йорданов и той по принцип е съгласен. Защото в педиатрията има точно определение какво е кърмаческа възраст, какво е храненето в кърмаческа възраст, какво е диетичното хранене в кърмаческа възраст и какви храни се прилагат.
Моето становище е, така както е формулирано в Изпълнителната агенция по лекарствата, много добре е написано с малки корекции на определенията точка 3 „Храни за кърмачета са храни предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета в периода на първите им месеци, които сами са достатъчни да задоволят хранителните нужди на кърмачетата до момента на въвеждане на подходяща допълнителна храна”. Това определение е чудесно, което означава, че става въпрос за адаптираните пълноценни млека.
Според мен, тези храни би могло и би трябвало да се продават в аптеките без да се забрани да се продават и в другите магазини. Защото, една майка след като лекарят и каже сама ще прецени коя от фирмите да избере. Оттам нататък това, което колегата каза за храните по каса, това са лечебни храни, без които детето не може да съществува. Имам предвид безлактозното мляко. Такова не може да се продава в друг магазин и трябва да се продава в аптека. Имам предвид тези, които са на базата на белтъчини хидролизати.
Предполагам, че касата финансира това, защото са изключително скъпи храни и трябва да се поемат всеки ден. Имам предвид за финиохитенорията. Дори имаме храни на ниско верижни мастни киселини, които още от вън се внасят. Има няколко такива със сукмукозни лифендантиатезии. Следователно тези храни по правило са храни лекарства. Те трябва задължително да се продават в аптеките и да бъдат забранени в търговските мрежи. Оттам нататък, ако ние тръгнем към понятието „Детски храни” не щанд, а ЦУМ няма да ни стигне за разгръщане. Това са пюрета, каши на всички фирми, сиропи, сокове и т.н. Това не е задължително според мен и не трябва да се продава в аптеките. Много добре е дефинирано или адаптираните млека и оттам нататък всички лечебни храни, без които детето не може да съществува.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Позволявам си реплика, защото не напразно се опитах да спра вашето внимание върху съществуващата нормативна база, която в два различни специални закона дава малко по-особено тълкуване на понятия, които ако приемем вашата теза ние се сбиваме със Закона за храните. Защото, цитирам какво се случва в Закона за храните. Член 9 гласи следното: „При етикирането на храните не се допускат обозначени, които преписват или подсказват свойства на храните свързани с предпазване от възникване или лекувани, или диагностика на болести на човека”. Следователно понятие „лечебна храна” при този текст на Закона за храните няма как да дефинираме. За това спирам вашето внимание върху съществуващия текст на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Какъв е той и какво сме внедрили в него и какво можем да дооправим, за да отговорим на тези изисквания, които поставихте. Цитирам: „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешение за употреба в Република България лекарствени продукти, медицински изделия, както и хранителни добавки козметични и санитарно хигиенни средства по списък определен от министъра на здравеопазването”. Добавката „детски храни, преди по списък” означава, че това няма да бъде градските Хали, че това ще бъдат тези детски храни, които списъка на министъра е повелил да бъдат предлагани в аптеките, но за да доизчистим текста и да не позволим интерпретации, които да са твърде широки е възможно да бъдат направени тези добавки, които имат отношение към храните за деца в кърмаческа възраст, храни за деца от 1 до 3 години и храните със специално предназначение, за което стана дума преди малко. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, това което искам да кажа, че ми е много трудно да разбера логиката, която от различните части на залата се чува в момента.
Едната логика е, че няма как да вкараме хранителните вериги, хипермаркетите в аптеките.
Другата логика е, защо сме вкарали част от медицинските продукти, в случая ОТС продукти защо сме ги извадили от аптеките и сме ги вкарали в хранителните магазини.
В началото на този мандат какво направихме? По предложение на доцент Атанас Щерев и на професор Гайдарски, ако добре си спомням, ние вкарахме хранителните добавки в аптеките, в което няма нищо лошо. Не казвам, че има нещо лошо. Изключихме ги от регистрацията по Закона за храните. Сега когато трябва да вкараме детските храни започваме да ги препращаме към Закона за храните. Първото, нещо което не мога да разбера е защо? Аргументираме се с терминологични различия, аргументираме се, че не можем да ги вкараме в наличната терминология. Тогава защо да не променим терминологията, ако ние считаме, че това може да се случи. Това е първото нещо.
Второ, ако целта на това упражнение на този законопроект, извинявам се за израза „упражнение”, ако целта на този законопроект е да дадем възможност и законов инструмент на НЗОК да включва законово легално договори с аптеките, които да имат право да продават тези детски храни тогава трябва при всички положения да намерим начин това да се случи.
Господин Йорданов преди малко каза, че има един списък на министъра на здравеопазването, който определя точно продукти, които могат там да влязат. Ако министърът на здравеопазването прецени, че и компоти за диабетици могат да влязат в аптеката, министърът на здравеопазването никога няма да направи това, макар че аз не смятам, че след като има лечебни свойства, след като влиза в аптеката, където зад доверието на бялата престилка на магистър-фармацевта застава квалификация, застава професионализма, който консултира, който дава съвети, тогава какъв е проблемът. Мисля , че логиката е правилна. Въпросът е по какъв начин да се прецизират текстовете, за да се реши този въпрос. Очевидно е, че има потребност от решаване на този проблем. В тази посока трябва още малко експертност и различни мнения, за да се реши този въпрос.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Адемов, към вас имат реплика доктор Първанова и доцент Щерев.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми доктор Адемов, не знам дали министърът някога би бил убеден или не убеден да даде разрешително за компот, но очевидно е бил убеден за да даде разрешително за боя за коса и за цветната козметика, т.е. за гримове. Ако ми кажете какво е лечебното в боята за коса или в грима, може и да се съглася, сигурно и той така се е съгласил.
Правя едно процедурно предложение да добавим към детските храни думата „лечебни”, т.е. да стане „лечебни детски храни” и след това да дефинираме кои видове храни са това.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доктор Адемов виждам, че дебатът се води за компоти и храни, искам да кажа, че все повече в мен се оформя убеждението, че на Комисията по здравеопазване трябва да се забрани да се занимава със Закона за лекарствата и аптеките. Съвсем сериозно бих казал, че въпросите би трябвало да се решат като има Агенция за лекарства и храните. Това е единственото разрешение на въпроса и не бягайте от тези неща. Мисля, че лоша е тезата, която иска да се прокара в този закон. Много трудно ще се дадат определения, но нека да гледаме добрите образци, за това защото последните неща, които българинът научи за храните предполагат контрол, а контрола не предполага непрекъснати пререкания между Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването, а предполага специалисти да проследяват тези продукти, които като лекарства или храни влизат в организма. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да отговоря по следния начин на репликите на колегите. Съгласявам се с това, което каза доктор Първанова, но за съжаление не мога да се съглася с това, което каза доцент Щерев, защото ако беше вярна неговата теза искам да попитам – защо в началото на мандата не беше вярна, когато вие вкарахте хранителните добавки в аптеките, а не доктор Адемов? Ако искате можем подробно да се върнем към тази дискусия.
На следващо място, аз съм убеден, че ако някой има някакъв материално-правен интерес от това какво е направил министъра в този списък, нека да бъде така добър по реда на административното производство, по реда на съдебните процедури в България да оспори това, което влиза. Това е начинът, по който могат да се решат въпросите. Ако министърът, който по някакъв начин е злоупотребил с правото си, ако е вкарал нещо, което няма право да направи от гледна точка на законодателството в България има административни съдилища, нека този, който има някакъв интерес да го оспори, ако министърът е нарушил законодателството.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да кажа на доктор Адемов, че аз с моята позиция не заставам зад това, че храните и добавките да бъдат тук или там. Моето становище е, че в аптеките трябва да бъдат лекарствата, а добавки, храни и т.н. трябва да бъдат извън аптеките в дрогерии. Има една подробност, която отново изпускате, казах ви я в моята реплика, контролът върху лекарствата, добавки и храни трябва да се извършва от Изпълнителна агенция по лекарствата, която да стане Агенция по лекарства и храни. Това казвам, а не къде да се продават.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което казвате за друг ейджънси е истината за нещата, но това е друга дискусия и вие прекрасно знаете това. Тук говорим за съвсем друго нещо.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Кумчев, искам да направя само едно прецизиране. Проблемът, който е в момента касае три диагнози: атопичен дерматит, фенилкитонория и гутеновентеропатия, това са трите храни.
Оставам с впечатлението, че въобще всички млека се класираха като лечебни. По отношение на дефинициите няма детски храни с лечебни свойства. Никъде в Европа няма такава дефиниция. Тези три заболявания с генетична предиспозиция, децата се раждат с тях и те трябва да бъдат хранени, за да не се изяви болестта, а не лекувани. Тотално смесихме понятията. Оставам с впечатление, че за обикновените фризолации едно, две и три говорим и за други млека. Ние говорим з предиспозиция а фризопеп, който е за атопичен дерматит и за двете хранения, които са необходими за фенилкитонория и за гутеновентеропатия Ако се запише за трите болести марките са различни и търговските групи са различни. През месец юни ще излезе нова търговска марка и тогава ще излезе, че министерството и Народното събрание създават рестрикции за свободното пускане на пазара. Ние много на бързо подготвихме становището, не държа много на него, но ние сме написали двете групи храни за кърмачета и втората група преходни храни, които напълно разрешават всички проблеми. В тези две групи влизат нещата, за които е проблемът. Ако дискусията е в аптеката да се разшири тотално обема агенцията няма становище по този въпрос.
НИКОЛАЙ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители. Какво е положението в момента в аптеките, защото всеки ден работя в аптека. В момента в аптеките се продават най-разнородни храни от диетични храни, детски храни, спортни храни и редица други видове храни, например бонбони за гърло, които всеки един от вас си е купувал от аптека, които също са по Закона за храните. Истината е, че те са толкова разнородни, че не могат да бъдат обединени под една дефиниция. Точно поради тази причина ние смятаме и поддържаме тезата, че тези храни трябва да са по списък, защото не могат да бъдат обединени от никаква дефиниция. Те са разнородни.
Искам да кажа, че аптеката като тенденция се развива много ясно. Посетил съм повече от тридесет държави и съм ходил навсякъде в аптеките. Аптеката от Дом на болестта се превръща в Дом на здравето. Това е казано с две думи в тенденцията. Още повече в правилата за добра фармацевтична практика в много страни е записано, че фармацевтът е длъжен да промоцира здравословния начин на живот. Искам да попитам как ще промоцира здравословният начин на живот, след като няма инструмента за това? В много държави, например в Испания продажбата на детски храни е само в аптеките и никъде другаде като канал на дистрибуция. В Италия половината от площта на аптеките са заети от детски храни, включително пюрета, в което няма нищо лошо. В някои аптеки в Европа има дори функционални храни по смисъла на това понятие. Мисля, че създавайки законодателството в тази сфера трябва да имате предвид развитието на аптеката по принцип и, че понятието аптека се променя в тази посока, за която говорихте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искат ли други колеги да се изкажат? Не виждам. Уважаеми колеги преди да поставя на гласуване първо четене представеният законопроект искам да ви припомня само едно изречение, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса мисля, че на шести ред точно е записано 330 милиона лева за лекарства за домашно лечение, за медицински изделия и за диетични храни. Пред мен имам един списък, ще ви прочета три заболявания алергичен аниментарен гастриоентенарид и колит, разстройства в метаболитния цикъл на ореята, класическа кетонория, така че има защо този закон да се приеме, за да могат да се извършват плащанията съгласно изискванията на закона.
Позволете ми да поставя на гласуване законопроектът предложен от доктор Йорданов и група народни представители за първо четене, след което абсолютно всички се уговаряме, че между първо и второ четене ще се стигне до прецизиране на текста, за да не се получава това, което е в момента.
Моля, който е съгласен да приемем законопроектът, да гласува?
- „За” – 13.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред.
Искам да напомня на всички вас, че ние не сме водеща комисия по този материал. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Предоставям думата за по-голяма информация, тъй като става въпрос за 1 700 000 евро на представителя на Министерството на финансите, след което ще ви предоставя думата за обсъждане.
ЛЪЧЕЗАР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, заемът, който е предоставен на вашето внимание под названието – Втори заем за развитие на политиките и институционална реформа в социалните сектори, е част от съдействието за страната, което се оказа в контекста на стратегията за партньорство на Световната банка с Република България от 2006 година. Заемът се отпуска в контекста на вече предприети от българската страна мерки в три области: в сферата на социалната защита, образованието и здравеопазването, като продължение на действията по първата фаза на програмата, която беше подкрепена със сключения през 2007 година – Първи заем за развитие. Фокусът и на втората фаза от програмата се запазва върху конкретни мерки в социалните сектори в подкрепа на постигането на две основни цели. Едната цел е повишаване заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността чрез предоставяне на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието в духа на Лисабонската стратегия на Европейския съюз.
Втората е, за насърчаване на фискалната устойчивост чрез подобряване ефективността в социалните сектори. По-нататък ще се концентрирам върху финансовите аспекти на договорения заем. Той е договорен като структурна операция в подкрепа на платежния баланс на страната. Размерът му към момента е 101,7 милиона евро. Средствата по него постъпват в централния бюджет на един транш, като ще бъдат използвани за разписани в Закона за държавния бюджет разходи при спазване на поставените от кредитора условия. Финансовите параметри са 17 годишен срок на погасяване. В него е включен пет годишен гратисен период по главницата. След изтичането му тя се погасява на равни полугодишни вноски. Лихвеният процент е плаващ и базиран на пазарния лихвен процент на еврото, либор към момента е 2,62 на сто. Обръщам внимание на факта, че стандартно добавения марж надбавка над този заем към момента е отрицателен. Т.е. ние ползваме средствата под тяхната пазарна стойност. Това са основните финансови параметри на заема, ако имате въпроси по отношение на тези параметри, бих отговорил.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за здравеопазването освен финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса и преструктуриране на болничната система? Доколкото ние разбираме тези средства не са за инфраструктура, а за обща политика на правителството. Така ли да разбирам?
ЕМИЛ РАЙНОВ: Категорично тези средства са за цялостната политика на правителството. По DPL-ите това е практиката, че за да се даде даден DPL трябва да бъдат изпълнени някои условия в различните сфери, но в никакъв случай не става въпрос, че тези пари ще бъдат давани за Националната здравноосигурителна каса или в частност за здравеопазване.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Колегите ще ви помоля за вашето мнение и съображения по това заемно споразумение и за усъвършенстване и стабилизиране социалните политики на правителството.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Смятам, че трябва много силно да подкрепим този закон за ратифициране на взаимното споразумение. Добре са очертани насоките за здравеопазването и то точно в тези пунктове, в които ние говорим непрекъснато, че трябва да имаме напредък. Видя се, че правителството вече е направило някои стъпки. Днес в последния „Държавен вестник” излезе изменение на Наредбата за акредитация на лечебните заведения. Освен това редица стъпки, които са отбелязани в споразумението са почти в ход. Основните цели и задачи в политиката на здравния сектор чудесно са определени.
Първо, да се оптимизира системата на акредитация на здравните заведения. Добре да се очертаят насоките в доболничната помощ като се раздели първичната доболнична от специализираната в смисъл на техните задължения. Да се оптимизира мрежата на болничната помощ и т.н. Това е много добре дефинирано. Пътищата за тяхното постигане също много добре са дефинирани.
Смятам, че всички трябва да подкрепим това споразумение.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, няма да говоря за това, което спомена доцент Маринчева. Знаете, че вчера в нашата комисия обсъдихме и приехме този законопроект за ратификация на Заемното споразумение със Световната банка.
Искам както вчера да споделя и днес няколко допълнителни аргумента. Такъв тип заеми задължително се дискутират най-малко една година по-малко в Съвета за икономическа политика, който е към Министерският съвет.
На следващо място, такъв заем задължително намира място в Закона за държавния бюджет за тази година и за следващите години в Преходните и заключителните разпоредби има едни допълнителни списъци, където фигурира държавното гарантиране при заемите. Т.е. индивидуални акции някой да се опита нещо да направи по тези заеми няма как да се случат и това трябва да е ясно.
Миналата година през месец май, ако си спомняте или ако не си спомняте Народното събрание прие едно решение, с което даде съгласие Министерският съвет да проведе тези преговори, които са финализирани в края на годината за този заем с Международната банка за възстановяване и развитие.
Последното нещо, което искам да кажа е, че контролът по реализацията на тези проекти е изключително строг по критериите на Световната банка, така че всички трябва да сме убедени, че парите, които ще се усвоят от този заем от една страна ще бъдат достатъчно прецизирани към съответните бенефициенти, към получателите, както към междинните звена, така и към окончателните получатели на тези средства.
От друга страна, отново повтарям контролът на Световната банка е достатъчна гаранция, че тези финансови средства ще се използват по предназначение. За това не смятам, че това, което до тук обсъждахме е проблем на този заем. Проблемът е друг. Винаги когато се теглят заеми в пленарна зала се задава един и същ въпрос, защо теглим заеми при положение, че имаме фискален резерв, фискална устойчивост и каква е гаранцията, че след 17 години когато ще бъде изплатен този заем при пет годишен гратисен период 101 700 000 евро ще ги има във фискалния резерв? Това са аргументите, които са ни водили в социалната комисия, когато подкрепяхме този законопроект.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, към казаното от председателя Адемов, бих добавила само няколко думи. Мисля, че е логично това, че ние не говорим сега за целесъобразността на подкрепа на политиките, които са дефинирани в това споразумение, тъй като този разговор го проведохме преди малко по-малко от една година когато дадохме съгласие за това правителството да проведе преговорите за този заем.
Доктор Адемов, дефинира в същност най-същественият проблем. Тук дискусията в тази посока не е много остра, но аз съм убедена, че в зала ще бъде много остра и това ще бъде спора. Аз много пъти съм си задавала този въпрос, коментирали сме го и в нашата парламентарна група. Може би основният аргумент е, че при тегленето на един такъв заем ние получаваме една много високо квалифицирана експертна и консултантска помощ от страна на Световна банка, която е реална подкрепа за страната. Експертна и консултантска помощ, която ако бъде платена ще бъде платена като абсолютна стойност в по-голяма сума от лихвата, която както стана ясно от доклада на Министерството на финансите, към момента е около 2,6. За мен това е основният аргумент, който ме мотивира да подкрепя едно такова решение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, искам да поясня някои неща във връзка с това споразумение. Трябва да бъде ясно, че това са пари, които когато влезнат в нашето министерство веднага, например ако са 30 или 60 милиона веднага се намаляват парите, които идват от Министерството на финансите към Министерството на здравеопазването. Например, много хубаво беше, ако евентуално една сума определена за Министерството на здравеопазването от порядъка на тези 560 милиона, които имахме за миналата година, а сега са шестотин и няколко милиона за следващата година. Например, тези 100 милиона лева да дойдат отгоре, но трябва да знаете, че няма такова нещо. Тези пари влизат в онези, които са дадени от Министерството на финансите на Министерството на здравеопазването.
Има само едно предимство, за това ще гласувам „за”. Такъв заем гарантира използването на тези средства при евентуални финансови кризи, когато няма достатъчно пари в държавната хазна и тези пари са гарантирани, че ще бъдат отпуснати. Когато имаме достатъчно пари, както беше миналата година и тази година, този заем не е полезен за българското здравеопазване нито за държавата, защото той се връща със съответните лихви. Например, ако тези 560 милиона лева, които имаше министерството бъдат дадени изцяло само от Министерството на финансите или от държавния бюджет ние не връщаме и не даваме на никой лихви. Ако в тези 560 милиона, както бяха последните 30 милиона лева ние ги връщаме с лихви. Така, че няма голяма полза от тези пари, гарантирам ви. Три години непрекъснато имахме разправии с органите, които идват по DPL-1 и DPL-2 и т.н. Те ни нареждат какво да купуваме и какво да правим. Горе долу ви насочват, за това трябва да бъдем на ясно, към кои фирми да се ориентирате и т.н. Да не правим така, че да си мислим, че кой знае каква голяма услуга ни се прави с тези средства, които са отпускани от Световната банка или от Банката за развитие.
Имайки предвид настъпващата 2009 и 2010 година с тежката финансова криза, която започна да се чувства и в България ще подкрепя това споразумение, защото не знаем какво ще стане през следващата една или две години. При това положение ние сме гарантирани, че тези средства действително ще бъдат използвани за нуждите и целите на здравеопазването. Казвам ви съвсем честно, че иначе не бих гласувал.
ТОДОР КУМЧЕВ: Има ли други мнения и съображения? Не виждам.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори заем за развитие на политиките – институционална реформа в социални сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2009 година.
Моля, който е съгласен да гласува?
- „За” – 11.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Вчера в Комисията по труда и социалната политика беше споделено, че най-големият длъжник в света е САЩ. Преминаваме към последната точка от дневния ред.
Колеги, знаете че решихме на всеки две седмици Комисията по здравеопазване да изслушва ръководството на Комисията по позитивния лекарствен списък до къде са стигнали нещата?
Доцент Узунова имате думата, ако имате нещо да допълните към това, което вече народните представители имат като документи пред себе си. Благодаря за предварителния доклад. Ще ви помоля да ни кажете за някои от трудностите, които имате.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, днес съм с част от екипа на Комисията по позитивен списък и пред вас са нашите материали, които ви предоставихме. Разбира се, че датата към която се отнасят материалите е 4 февруари 2009 година. В този момент ние вече имаме проведени още четири заседания и бих искала пред вас да откроя кръга на напредъка във времето от предишната ни среща до днес.
Ще ми позволите само да допълня основни моменти и по-скоро наистина да определя напредъка, който извърши комисията след срещата. Вече имаме проведени 47 заседания, което означава, че ние имаме провеждане между 3 и 5 заседания в тези две последни седмици. Имаме разгледани и обсъдени за включване 823 медикамента, имаме отказ за включване на 37 лекарствени продукта. Отделно бих казала, че до днес в проведените заседания са разгледани 1429 експертни доклади и становища. Това е един действително много усилен труд, който беше положен в периода, за който говорим.
Какви проблеми има пред нашата комисия. Те могат да бъдат групирани в няколко точки.
Първо, подадени нередовни документи от заявителите. Тук влизат липсващи цени на около 400 продукта от заявените до този момент. Липса на валидни разрешения за употреба около 97. Казвам около, защото в този момент от ИАЛ ни предоставят данни за вече подновени такива.
Като основен момент и акцент бих казала, че липсват достатъчно голям брой първоначално подадени заявления към Комисията за включване на медикаменти в позитивния списък. Припомням цифрата, че до днес имаме 2083 заявления от заявителите.
Какви мерки предприехме, за да бъдат отстранени тези неща, като недостатъци или действия.
Първо, установена е оперативна координация, която е ежедневна с Комисията по цените.
Второ, имаме една активност по отношение проверка в Изпълнителната агенция по лекарствата на тези разрешителни. Имаме активно поведение и взаимодействие с Националната здравноосигурителна каса, както и в заседанието днес сме набелязали конкретни мерки, което може да бъде формулирано като план за действие по завършване, изготвянето на позитивно реимбурсния списък. Благодаря ви.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Още веднъж ви напомням, че това е една информация, един мониторинг за дейността на комисията. Като любопитен факт ще ви кажа, че към 19 януари 2009 година в Позитивния лекарствен списък имаше 390 медикамента, които вече са 823, така че нещата вървят напред.
Колеги, имате ли въпроси?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Мисля, че можем да изразим удовлетворение от това, че след последното заседание на Комисията по здравеопазване, комисията ръководена от доцент Узунова е постигнала един значителен напредък.
Доцент Узунова имам към вас два въпроса, реалистично ли е в срока, който се уточнихме, че е последен при това темпо комисията да достигне броят лекарства съпоставим с този, който сега съществува в позитивния списък?
Следващият ми въпрос, който може би нормативно е решен, но в момента ми се губи, какво правите в случаите на нередовни документи и как става отново попълването на празнотите така, че отново да бъдат разглеждани документите?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаема доцент Узунова, бихте ли ни казали дали все още има компании чиито медикаменти са без алтернативни или те са маниполисти на пазара и не са подали заявления към вас? Има ли все още такива случаи и има ли опасност, т.е. провеждате ли разговори активно с тях Има ли опасност да продължат да задържат статуквото така, че да се наложи комисията ни след 31 март 2009 година отново да разглежда случай на удължаване на срока?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема доцент Узунова, удовлетворен съм от напредъка в работата на комисията, но тъй като на предишното обсъждане вие подчертахте, а аз с удовлетворение приех вашата бележка, че има една значителна разлика в цените на лекарствата в сравнение с цените по предишния позитивен лекарствен списък и надяваме се в последващия позитивен списък, без да натрапвам, моля ви защото това не влиза във вашите задължения бихте ли направила един анализ какво в крайна сметка постигаме в ценообразуването, след като сравним двата списъка и цените с всички уговорки, които могат да бъдат направени по отношение на търговската тайна и други пречки, които евентуално биха се появили?
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Доктор Йорданов, сега не може да се направи този анализ.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е молба.
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Михайлова, бих искала да кажа, че принципна съпоставимост можем да направим, защото прегледът на медикаментите като заявени такива към комисията показва, че почти всички заболявания се покриват с досега постъпилите заявления. Така, че за някакъв особен дефицит и изпадане в особен статус не може да става дума.
По отношение на нередовните документи. Мисля, че тук е много драстичен разказът ми, че от взискателността, която проявихме разписана от наредбата към фирмите те коригираха своите документи и това ни даде шанс да напреднем действително в този ритъм. Да можем да подаваме към експертите и към съответните икономисти и юристи годни материали, след което да предоставят на комисията материали, които могат да бъдат одобрени за включване като медикаменти в списъка. Това беше много положително изискване към фирмите и тук трябва да им благодаря. Оказаха се много мобилни.
Относно въпроса на доктор Първанова, искам да ви кажа следното. Надявам се, да няма някакви особени дефицити. До този момент имаме действително още медикаменти, които ще разглеждаме, но те са без цени и за това точно тях не коментирам. Не ги визирам, защото ако не получат цени няма да могат да бъдат разглеждани, но кои са точните медикаменти ще бъдат единици. Ще поканим фирмите, ще ги призовем да направят всичко възможно и няма да се налага да излизаме извън рамките на срока 31 март 2009 година.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Има ли безалтернативни?
ЙОРДАНКА УЗУНОВА: На практика няма такива.
Веднага преминавам към въпросът на господин Йорданов. Трябва да съобщя на комисията, че много генерици навлязоха при нас като заявители за участие в този списък. Това, което се коментираше в предишното заседание за определяне на процент генерици към основни медикаменти, не бива да го коментираме в този смисъл и да фиксираме някакви проценти.
Що се отнася до това, че цените действително са намалели това е факт. С тези по-ниски цени на съответните фирми ние ще можем да обслужваме повече пациенти, което според мен е благоприятно.
ПРЕДС. ТОДОР КУМЧЕВ: Искам да благодаря на всички, но преди да приключим заседанието ще помоля представителите доцент Узунова и нейните експерти от Комисията по позитивния лекарствен списък, тук са и представителите на пациентските организации. Намерете време да се срещнете с тях, за да чуете техните искания, защото е важно точно в този момент, в който се прави Позитивният лекарствен списък да има отговор на едни от най-наболелите и най-деликатните въпроси в това отношение.
Доцент Узунова, вие разбирате, че мониторингът на Комисията по здравеопазване по отношение на вашата дейност ще продължи.
Надявам се да приключи добре, защото това е нашата цел, на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването.
Благодаря на всички, които участваха в днешното заседание. Благодаря ви колеги народни представители.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Тодор Кумчев/
