Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по здравеопазването
12/03/2009
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 139
Днес, 12 март 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
2. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 139
Днес, 12 март 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
2. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Колеги, в дневния ред днес имахме за разглеждане две точки, но получих официално писмо от уважаемата наша колежка доктор Ива Станкова, която поради служебни ангажименти е възпрепятствана да присъства и моли да бъде отложена точката, тъй като е вносител, мисля че е съвсем редно.
Преди да преминем към разглеждане на точка първа от дневния ред, искам да направя едно съобщение. Следващата седмица заседанието ще се проведе от 14,30 часа в зала „Изток” и ще започне със среща на представителите на Анджей Рис , които идват тук и искат да се срещнат с комисията.
Уважаеми колеги, това което ги интересува е именно сигурността на пациента при трансграничното преминаване, но така или иначе ще поговорим с тях, след което на второ четене ще разгледаме предложенията на народния представител Руденко Йорданов относно Закона за лекарствените средства.
Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред - Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, целта на настоящия доклад е да преразгледа и да оцени здравната ситуация в страната като се акцентира на особената важност на инвестициите в здравето с оглед цялостното социално-икономическо и културно развитие на нацията. Защо сме избрали този акцент? Защото, това е международен процес по линия на международните организации и най-вече на Световната здравна организация и на Европейския съюз. Още през 2005 година на 55-тата Сесия на регионалния комитет на Световната здравна организация беше взето решение, в което именно страните да се стимулират да укрепват системите си в здравеопазването с разбирането, че инвестирането в здраве е инвестиция за бъдещето.
След това се състоя и специално съвещание в Талин, в Естония под надслов „Здравни системи, здраве и благосъстояние” и именно в този формат беше започнат и проведен научния анализ върху който се изгради написването на този доклад.
Построяването на доклада е базирано върху четири основни платформи, които осигуряват многопосочно и задълбочено разглеждане на проблематиката.
Първата платформа се гради на фундаменталното разбиране за тази взаимовръзка между здравето и икономическия растеж и съответните въздействия на микро и макро ниво. Доброто здраве се разглежда като резултат от икономическия статус на отделния индивид и икономическото развитие на страната като цяло, тъй като е резултат от взаимодействието между редица фактори.
Втората платформа поставя акцент върху здравето и провежданата здравна политика. Общият преглед на здравето на нацията разкрива някои от съществуващите за съжаление неблагоприятни тенденции и тяхното отрицателно влияние върху икономическото ни развитие.
Третата платформа на анализа е посветена на инвестирането за здраве и е построена върху разбирането за водещата роля на правителството в областта на управлението на здравната система за съответните управленски органи, законодателни инициативи, Национална здравна стратегия и национални приоритети, здравна карта, осигуряване на качеството на медицинските дейности, цялостното информационно осигуряване и разбира се електронното здравеопазване.
Човешките ресурси и предоставянето на услуги във всички сфери. Подробен анализ е направен в доклада на извънболничната медицинска и дентална помощ, на болничната, на спешната помощ, на дейностите по опазване на общественото здраве и те са разгледани в контекста на осигуряване на равен достъп и рационално използване на предоставения ресурс, включително и ролята на частния сектор и неправителствените организации.
Междувременно докато се изготвяше този доклад Световната здравна организация създаде специална комисия по спазване на принципа на справедливост в здравеопазването и същите тези акценти бяха разгърнати и комисията излезе с множество препоръки всички по-нататъшни действия да бъдат акцентирани не само вътре в системата на здравния сектор, но и във всички други останали сектори, които са ангажирани с въздействия, които влияят благоприятно или отрицателно върху здравето. Ограничаването на болестите е възможно на базата на задълбоченото познаване на рисковите фактори. В доклада един голям раздел е посветен на генетичните, биологичните и поведенческите фактори, на които не смятам подробно да се спирам и осигуряването на достатъчни доходи и подходящо ниво на образование, здравословна околна среда.
Четвъртата платформа третира включването на здравето във всички политики. Т.е. това е новата политика на Световната здравна организация – здраве във всички политики. Подчертава се, че партньорството и между секторното сътрудничество е от изключително значение за постигане на успехи в опазване на здравето и осигуряване на икономическия растеж. Като един допълващ елемент тук сме посочили социологически изследвания, които са провеждани от различни фирми, които показват какво е становището на населението във връзка с реформата.
Фигура № 1 показва детерминантите на здравето на различни нива. Разбира се в центъра е индивида. След това следват фактори с индивидуалния му начин на живот, социалната среда и общите социално-икономически и културни условия и условията на околната среда. Т.е. това са причините, на причините за здраве.
На следващата фигура е показано взаимодействието, което съществува в реалния живот и как се осъществява връзката между здравето и икономическото развитие. Показана е ролята на институциите и на икономическата политика, на човешкия капитал, на технологиите и на инфраструктурата. Бедността е един от основните фактори за определяне на качеството на здравето на една нация. За това и в доклада са разгледани въпросите със снижаването на бедността. Какво се прави в нашата страна и какво е нивото на относителната бедност на България през последните десет години, че варира между 14 и 16 на сто и е близко до нивото на страните от Европейския съюз. По абсолютно равнище на бедност България е значително под средно европейското равнище. Прагът на бедност в страната съставлява едва 22 на сто от този в останалите страни от Европейския съюз. Това означава, че жизненият стандарт на бедните у нас е по-нисък от този в страните с Европейския съюз с около три и половина пъти.
Показваме и тенденциите за раждаемост, смъртност и естествен прираст. Ниската раждаемост е един от факторите за намаляване на броя на населението. През 2007 година се отчита слабо нарастване на показателя, който достига 9,8 на 1000 души. Смъртността в сравнение със средната продължителност на живота у нас в Европейския съюз през 2004 година, това са последните официални данни е, 78 години и 45 години. Този показател е по-нисък.
В някои европейски страни като Естония, Латвия, Литва и Румъния показателят за мъжете е по-нисък от този в България. Ако се сравняваме с останалите държави нашият е по-слаб. Например, ако в България се роди едно момченце и едно се ражда в Швеция, това което се ражда в България очакваната продължителност на живота му е с осем години по-къс отколкото в Швеция. При момичетата разликата е шест години.
Съгласно годишният доклад на СЗО очакваната средна продължителност на живота в години за добро здраве е 60,8 години, а за жените 65,2. Очакваната средна продължителност на живота без затруднение за извършване на основните дейности от ежедневието е 52,5 години за мъжете и 66,8 за жените. По този показател България е на 32 място сред мъжете и на 30 място сред жените от 52 страни в Европа.
Коефициентът на раждаемост и плодовитост в Република България виждате, че през 1990 година е бил 12,1, а след това спада. През последните три години нараства, но стига едва до 9,8. Естественият прираст е отрицателен и висок. През последните години варира. Последните данни са, че е минус 5 на 1000 души. Тоталният коефициент на плодовитост е 1,42. Той също е спаднал в сравнение с 1990 година, но през последните години показва леко увеличение, но този коефициент е нисък, поне трябва да бъде 2,1 и 2,2 за да може да имаме възпроизводимост на нацията и да нямаме отрицателен естествен прираст. Работил съм в някои страни в средна Азия където имат 2,4 – 2,7 на сто плодовитост, висока раждаемост и т.н.
Раждания и аборти по желания сред жени на възраст от 15 до 19 години, тази графика искам да покажа, тъй като тук се вижда, че ако се смятат абортите по желания и ражданията ние имаме един много добър показател. Насоките по-нататък трябва да бъдат за предприемане на мерки по отношение на снижаване на абортите у нас.
През последните две десетилетия нараства смъртността. През 2007 година коефициентът на обща смъртност е 14,8, който се вижда на графиката, че е много по-висок, отколкото смъртността в Европейския съюз.
В светлината на икономическото развитие на нашата страна специално внимание следва да се обърне на смъртността, която нараства през последните две десетилетия. През 2007 година България броят на умрелите е 113 хиляди души и е близък до този през 2006 година. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете с около три пункта почти, отколкото сред жените и по-висока в селата в сравнение с градовете.
Структурата на умиранията по причини в България. Болестите на органите на кръвообращението са 67 на сто и след това са останалите причини за смъртност, които няма да изреждам.
Тенденция на стандартизираните показатели на смъртност от болести на органите на кръвообръщението в България е Европейския съюз са за един период от 1980 до 2006 година на 100 хиляди души. Дори и в стандартизираните показатели ножицата, за която говорихме е още по-голяма.
Стандартизираните показатели за смъртност от злокачествени образования. Тук трябва да споменем, че нивата на смъртност у нас са по-ниски отколкото в страните от Европейския съюз. Като нашата тенденция за нарастване през последните години се запазва макар и слабо върви нагоре, но все още е по-ниска от средно европейската.
Детската смъртност е един от най-значимите индикатори. Не казвам, че не могат да се дадат обяснения по въпроса. Можем да кажем и за болестта от сърдечно съдови заболявания, че ние едва ли не сме шампиони в Европа. Мисля, че нашата регистрация не е достатъчно точна. Когато започнах да работя като лекар имах възможност да се убедя как се регистрират случаите и как се пишат тези диагнози. Броят на умрелите деца на възраст от 1 година е един от най-значимите индикатори. Детската смъртност за здравно и културно равнище на населението през 1988 година е 13,6, след това нараства – през 1997 година достига 17,5, след това показателя намалява, а сега има едно снижение до 9,2, но вие знаете, че в сравнение със страните от Европейския съюз особено Скандинавските страни някъде е три пъти по-висока.
Майчината ни смъртност е два пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз, която е 12 на сто хиляди живо родени докато тяхната е 6.
Заболеваемост. Чистотата на регистрираните заболявания намалява, обаче официалната статистика за заболеваемостта в Националния център по здравна информация от няколко години не продуцира данни, тъй като не могат да съберат цялата заболеваемост в извънболничната помощ. Доскоро се правеха някакви прогнози, което също пречи по-нататък да се определят потребностите и да се прави здравната карта и т.н.
Болестността и заболеваемостта от злокачествени новообразувания нарастват. Психичните заболявания също показват тенденция на нарастване. Увеличават се болните намиращи се под наблюдение в психиатричните заведения въпреки, че имаме политика и програма за обществено ориентирани здравни заведения в областта на психичната помощ.
Редица заразни заболявания са ликвидирани или сведени до eдинични случаи – дифтерия, коремен тиф, бруцелоза, детски паралич, морбили и други. Сред заразните болести подлежащи на задължително съобщаване с най-висока болестност на 100 хиляди души от населението са детските инфекции, варицела и скарлатина.
Нивото на заболеваемост и болестност от активна туберкулоза са показани на следващата таблица и се вижда, че има известно намаляване, но тази показатели също в сравнение с европейските са много високи.
По отношение на ХИВ и СПИН официалните данни към 31 декември 2007 година са 815 ХИВ позитивни лица. Броят на ново регистрираните през 2007 година е 126 лица, от които повечето са мъже. Анализът на данните показва, че 83 на сто от ново регистрираните са мъже и 17 на сто жени.
Относно храненето, искам да отбележа, че консумацията на безалкохолни напитки от населението, минерална вода, се вижда че постепенно нараства, но същевременно и успоредно с нея много са по-високи нивата на нарастване на употребата на газираните напитки.
На следващата фигура се вижда от 1999 до 2006 година каква е кривата на консумацията на месо и местни продукти, която нараства. За съжаление на млякото и млечните продукти в България постепенно намалява.
Искам да отбележа някои основни негативни характеристики на консумацията на храни. По-високо от препоръчваните максимални количества прием на добавени мазнини, ниска консумация на риба, ниска консумация на мляко, включително и на традиционното българско кисело мляко, недостатъчен прием на зеленчуци и плодове през зимата и пролетта, недостатъчна консумация на пълнозърнести и зърнени храни, високо относителен дял на червени меса, висока консумация на алкохол и напитки при мъжете в зряла възраст.
Как оценяват здравето си в момента някои социологически проучвания показват, че има известно нарастване как се самооценяват с много добро здраве 12,6 на сто. През 2004 година статистиката от такива проучвания показва, че този процент е бил по-нисък и добро от 30,7, което означава че половината от населението считат, че са с добро здраве.
Разходите за здравеопазване са известни. Ще ги спомена, за да се види, че нашият относителен дял от брутния вътрешен продукт е най-нисък. Разбира се, той не е много показателен, тъй като зависи какъв е брутният вътрешен продукт. Този процент зависи от това какъв е обемът на брутния вътрешен продукт, който в това отношение не е много висок в сравнение с това, което имат останалите страни и относителния дял в абсолютни цифри е още по-висок бюджет.
Как върви консолидирания държавен бюджет за здравеопазване може да се погледне на следващата таблица. В абсолютни цифри се вижда, че той нараства през последните години. Отделен е въпросът как се разпределя и каква е т.нар. алукативна ефективност на това разпределение.
Къде в България корупцията е най-разпространена? Тук сме дали данни от социологическата агенция „Витоша рисърч”, която на трето място поставя здравеопазването. Хората са отговори, около 40 на сто от тях считат, че в здравеопазването има корупция и за това е поставена на трето място сред другите ведомства.
По отношение на качеството на работата, показвам таблица № 14 във връзка с провежданата акредитация на лечебните заведения по видовете и техните оценки.
Искам да спомена, че в Европа в много страни се правят акредитации на лечебните заведения, но само в четири от тях, от които едната е България имаме акредитация на национално ниво, което се прави много трудно. Работата е много трудоемка и с ангажиране на голям потенциал от акредитатори. През последните няколко години всички лечебни заведения са акредитирани по два пъти.
През 2006 година осигуреността ни с лекари спрямо 2005 година остава на едно и също ниво. Съответно 336 на сто хиляди и 368. Малко по-ниска е осигуреността с лекари в Европейския съюз. Тук също става въпрос как териториално сме разпределили нашите лекари и доколко са ангажирани с пряка работа с пациента. За лекарите по дентална медицина също имаме по-висока осигуреност. Осигуреността на лекарите през 2007 година е 365 на сто хиляди, а по дентална медицина 84. Съществуват значителни междурегионални различия и през 2007 година в осигуреността с лекари 471 на сто хиляди в София град, до почти на половина 238 в Разград. С лекари по дентална медицина такива разлика, бих казал тройна разлика има ако сравняваме Пловдив с Търговище.
Осигуреността на населението с общо практикуващи лекари съгласно европейската база данни на СЗО през 2006 година е 67 на сто хиляди, а в Европа са много повече 98 на сто хиляди при запазени значителни териториални различия. Например, от 90,9 на сто хиляди за област Плевен до 55,4 на сто хиляди за Търговище.
В същото време относителният дял на общо практикуващите лекари със специалност обща медицина е само 1,7 на сто, като тук искам да добавя, че има и много колеги, които имат специалност по вътрешни болести, по педиатрия, по неврология, но работят обща медицина, но не са взели същевременно тази специалност. През 2005 година се установява известно нарастване на осигуреността с медицински сестри тя остава значително по-ниска от средната за Европейския съюз. Териториалните диспропорции се запазват от Стара Загора почти 500 на сто хиляди, докато за Перник са само 295.
Съотношението на лекари и медицински сестри е едва 1 към 1,16. Виждате, че в Европейския съюз тази разлика е много по-голяма 1 към 2,26, което се отразява негативно на качеството на здравните грижи у нас. В същото време осигуреността с акушерки у нас е 1,3 по-високо от това в Европейския съюз.
По статистически данни на Националния център по здравна информация за периода 2000 – 2007 година се наблюдава постепенно нарастване на броя на лечебните заведения за болнична помощ от 249 в началото до 292 в края на периода. Броят на леглата беше оптимизиран и намалява от 56 240 през 2000 година до 44 650 през 2007 година.
Постепенно нараства броят на частните лечебни заведения за болнична помощ и през 2007 година те са вече 71 с 3110 легла.
Здравната ни мрежа разполага с 53 872 легла, от които 44 650 са в болници. Осигуреността с болнични легла на 10 000 души от населението е 58,4 около средната за страните от Европейския съюз.
Структурата на леглата по вид се запазва почти постоянна въпреки установените факти за ниска използваемост на редица видове легла. Тук се забелязва като средство за заплащане продължителността на престоя е съкратен в сравнение с това, което е в миналото. Същото се отнася и за увеличаване на оборота на леглата. Извадени са някои данни във връзка с програмите, които ще споменем по-нататък.
В доклада е направен един анализ и подробно е разписано какво е изпълнението на програмите насочени към предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях и за тези, които са в извънболничното и болничното обслужване. Т.е. тези, които имат профилактична насоченост. Посочили сме отговорностите към този момент на различните министерства, които участват в процеса на здравеопазването.
От няколко социологически проучвания на по-значими статистически фирми се вижда, че всеки четвърти анкетиран смята,че състоянието на здравеопазването е един от трите най-големи проблема, пред които е изправена България. Това е Центърът за изследване на демокрацията. 91 на сто от българите са на мнение, че здравеопазването ни е далеч от качеството, което трябва да има „Алфа рисърч”. Половината от гражданите не разчитат на здравната система, а се самолекуват. Две трети от хората не ходят на профилактичен преглед. Това са техните изказвания.
Накрая в заключение сме представили някои насоки. Искам да отбележа, че когато се изготвяше този доклад още стратегията не беше завършена. Вие сте приели стратегията, но ако има някакво практическо значение е поради това, че тук се отбелязаха проблемите и предизвикателствата, които съществуват. На тази база вече беше построен и материала за новата стратегия. Ние сме посочили само някои основни направления, за осигуряване на ефективно взаимодействие между всички отрасли и сектори. Извършване на целенасочени анализи на заболеваемостта и смъртността на основните детерминанти на здравето и социалното неравенство. Включване на населението чрез обществени организации в дейностите за здраве и осъзнаване на индивидуалната отговорност за укрепване на здравето. Изграждане на социална защита от бедността.
В другото направление за реализирана здравна политика, успешно решаваща стратегически и здравни проблеми сме очертали изпълнението на стратегията за преодоляване на демографската криза в страната. В тази област са предприети някои мерки. Опазване и подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве с оглед повишаване на раждаемостта и осигуряване на ефективна превенция на нежелана бременност и полово предавани инфекции. Увеличаване на ресурсите необходими за удовлетворяване на нарасналите потребности от здравни грижи и социално подпомагане на застаряващото население с преобладаващи хронични, неинфекциозни заболявания. Това е един изключително важен проблем. Може би по-нататък ще стане централен в общата ни дейност, тъй като сега имаме едно разделение на лечението и на диагностиката, да не говорим за рехабилитацията. От друга страна на превенцията на хроничните неинфекциозни заболявания.
Постигане на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване. Противодействие на корупцията. Преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на неравен достъп до здравни услуги и осигуряване на обществена подкрепа на инвестирането за здраве като накрая при четвъртото направление включване на здравето във всички политики подчертаваме подобряване на диалога между здравеопазването и другите сектори при вземане на политическите решения. Улесняване на разработването на политики основаващи се на научни доказателства за въздействие на всички сектори върху здравето е по-специално върху детерминантите му.
Искам да добавя, че тази политика здраве във всички политики, която се предлага от Финландия по време на нейното председателство в Европейския съюз и е приета в останалите Европейски страни акцентира върху това, да отговорността се носи от Министерството на здравеопазването и лично от министъра на здравеопазването, но тя трябва да бъде обща. Останалите сектори трябва да са съпричастни и да знаят в общия план както е необходимо да изпълняват и да се прави оценка на влиянието върху здравето, което оказват интервенциите, които се провеждат в другите сектори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на професор Иванов, предполагах, че извън обстойната презентация ще има и някои по-ясни и точни анализи.
Колеги, преди да ви предоставя думата искам да кажа, че няма как отговорността да се носи от министъра и вината да е обща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Иванов, ние сме обсъждали една част от данните, а друга която представихте с цялото уважение към труда, който направихте искам да се опитам да ви изложа заключенията, които правим ние в Българска нова демокрация от тези факти. Защото, във всяко нещо има политика. Естествено е, че вие в момента представяте една обективна реалност, но само във факта, когато съобщавате, че раждаемостта пада от 20 години насам, а тя в същност пада от 1970 година в България и тук има политика. Във всички данни има политика. Раждаемостта започва да спада през 1970 година и за пръв път спира да спада през 2001 година, в края на управлението на ОДС. Това са фактите, които веднага могат да бъдат проверени. Защото, раждаемостта не е здравен показател. Тя е сборен показател от много други неща.
Изводът, който може да се направи от данните, които изложихте са, че здравните индикатори за състоянието на населението са много лоши и може би са най-лошите от страните от Европейския съюз. И продължават да са лоши редица години независимо от това, че според слайдовете, които представихте в последните пет години в същност публичните средства за здравеопазване са се увеличили с 1 милиард лева, но това не е променило показателите.
Детската смъртност, казвате вие, че е 9,6 на хиляда, при тройно по-ниска в Европейския съюз и няма как да бъде, защото при 60 хиляди раждания да са обхванати от пренотална диагностика 9000 жени. Вие казвате това нещо. Няма как детската смъртност да е както в европейските страни, но за това трябва да има съответно финансиране. Да не говорим за общата смъртност, преживяемост и т.н. Смъртност от сърдечно-съдови заболявания и други, която е най-лоша от всички страни в Европейския съюз. Достъпът до медицинска помощ е в един барометър на Европейския съюз, едно мониториране на правата на пациентите, ние сме на последно място, като някои неща, които са дадени като сведение от България откровено са неверни. Например, че може в рамките на седем дни да се добереш до Емерай, което абсолютно не е вярно. Това, че всички граждани на страната могат да получат същият ден от джипи помощ, това абсолютно не е вярно и т.н. Имаме едно несъответствие между финансиране, управление на ресурсите в здравеопазването и между здравните индикатори за населението. Може да се каже, че това управление на обществения ресурс за здравеопазване е неефективно, като се започне от 2001 година досега. Това не е проблем на съответните министерства на здравеопазването и касата, никак не е проблем. Това е проблем на управляващите мнозинства, които може да декларират, че здравеопазването е приоритет, но не е било приоритет. Защото, всеки министър дори от сегашното управление започваше мандата си с това, че иска 5 на сто от БВП за здравеопазване и разбира се това не се случва. Не е необходимо само това, а редица други неща, които трябва да станат, наред с нарастването на парите. Ние сме предлагали и не се е осъществило по време на нашето управление с ДПС внедряването на Национални здравни сметки. Ако ги бяхме внедрили тогава нямаше сега да се чудим защо показателите са такива – неверни. Диагностично свързани групи. Доктор Митрев е тук и може да каже, кога е била готова системата за внедряване. Трябваше една година и на кого не е изгодно това внедряване, което спестява публични средства за здравеопазване. Масово финансиране с десетки милиони и стотици, ако трябва на профилактични дейности.
Развитие на здравноосигурителния модел. Нямаме развитие, за да дойдем до смешното желание да променим здарноосигурителният модел със здравно застрахователен, все едно нещо ще се подобри с това.
Сертифициране на медицинските дейности. Вместо да тръгнем към една европейска система на сертифициране измислихме звездни системи с акредитация и т.н. Да не говорим за кадрите.
Вие отчитате, че няма промени от 1997 година досега. Например, направи ми впечатление за лабораторни лекари анестезиолози. Не може да намерите такива специалисти – къде са тези лекари не мога да разбра?
Да не говорим за мястото на медицинските сестри и акушерките, които масово ги няма и да не говорим за неизползването. Преди време решихме, че няма нужда да има фелдшери и те намаляват от 6000 на 2000. Ние не използваме опитът на други страни в света, за да можем да видим къде е мястото на помощниците на лекарите в целия този процес.
Изводът, който правим ние в Българска нова демокрация е – лошо управление на публичният ресурс. Колкото и да се увеличава едно време имаше един наш колега, който казваше „Ако наливаме вода в пясъка може и да стане оазис”. Такъв начин на мислене е порочен. Трябва да вървим към болезнени реформи в здравеопазването. Да направим съответните промени, да се направят от този, който ще дойде на власт и само тогава здравните индикатори за състоянието на населението ще се подобрят. Би трябвало това нещо да бъде заложено във вашия доклад, а го нямаше.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да направя кратка реплика на доцент Щерев, длъжен съм да я направя. Когато разглеждаме доклада за здравето на нацията обсъждайки състоянието на здравето на нацията няма как да не обсъждаме състоянието на здравеопазването. Обсъждайки състоянието на здравеопазването няма как да не започнем политическата реторика, в която вие общо взето сте изпечен и малко небрежен. Точно когато разглеждахме стратегия вие бяхте човекът, който даде пример с раждаемостта и каза, че този показател особено отнесен към равнището на раждаемост в някои африкански държави не може да бъде нито показател за състоянието на здравеопазването, нито показател за социално икономическите възможности на държавата. Той е твърде ефимерен. Сега изведнъж казвате реплика, от която раждаемостта спада от 1970 година и като идва ОДС спира да пада, пада тя просто достигна до мъртвата точка и нямаше накъде повече да спада. По-внимателно с примерите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви кажа, че ако не беше ОДС може да е било нещо друго, обаче от 1970 година до 1997 година раждаемостта спада, не че докторите са били по-лоши. През 1997 година в България се почувства една стабилност. Една перспектива, една постоянност в процесите в обществото. Това окуражи хората, а не акушер гинеколозите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, ще се върна към началото на моята реплика, че няма как докладът за състоянието на здравето на нацията да не бъде свързан със състоянието на здравеопазването, но имам две забележки. Приемам докладът ще го подкрепя макар, че е поставяне на коня след каруцата. Ние трябваше по член 5 от Закона за здравето всяка година да приемаме доклад за здравето на нацията. На базата на оценка на това състояние да изграждаме своята стратегия, на в крайна сметка разглеждайки стратегията разгледахме част от тези неща, а сега ще им направим преговор.
Искам да прочетем правилно заглавието на доклада. Моля ви професор Иванов и ако може да го редактирате. Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията. Кое е първостепенната инвестиция, доклада ли или състоянието на здравето? Ако е докладът е нелепо. Ако е състоянието не е толкова розово, че именно това състояние да е първостепенната инвестиция. Знам, че сте имали предвид здравето, но поставете точка след доклад за състоянието на здравето на нацията. Това иска законът от вас. Останалото ни вкарва в една предпоставка за политически дебат, който няма да звучи кой знае колко красиво.
Второ, в заключенията на страница 2, раздел трети, където говорите за модернизиране на управлението, погледнете имате едно изискване за дефиниране на взаимоотношението между публичния и частния здравен сектор. Тези понятия публичен и частен здравен сектор се закрепиха, но все пак искам да напомня, че ние ги употребяваме не съвсем правомерно, защото припомням, че държавната и общинската собственост може да бъде частна и публична. В частната държавна и в частната общинска може да има търговски дружества – те частен сектор ли са или публичен сектор? Тогава къде е взаимоотношението между болниците, които са чисто държавни, които са съгласно член 5 от здравето и останалите. Т.е. тук разделът между публичен и частен сектор така както е заложено като мисъл трябва да бъде прередактирано, защото ние нямаме такава разделителна линия между публичен и частен сектор, тъй като отново повтарям многопрофилните болници, общинските болници, диспансерите, извънболничната медицинска помощ, ДКЦ-тата, това са търговски дружества. Там собствеността е частна държавна или частна общинска собственост. Разделът е малко недобронамерен, разделителната линия е прокарана и разсъжденията в тази посока биха били неверни, ако е прокарана точно там където вероятно вие сте имали предвид. Благодаря ви. Това са моите забележки, всичко останало подкрепям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, благодаря ви за точността и коректността.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, искам да отбележа нещо, което много пъти към казвал, че в България има достатъчно интелекти и експертиза върху, която да могат да се правят добри политики. Искам да благодаря на професор Иванов, защото по стечение на обстоятелствата, тъй като завършим магистратура по здравен мениджмънт ползвах този материал. За последните три, четири години няма по-изчерпателен доклад като анализ на състоянието на българското здравеопазване.
Първо, всички тенденции, които аз познавам са представени много обективно и богато. Изводите, които са направени в почти пълна степен съвпадат с това, което ние заедно правим. Това е една прекрасна основа за правене на политики. Друг е въпросът доколко прилагаме и правим тези политики. Без такава експертиза ние не можем да вървим напред.
Второ, като погледнах това, което е направено като анализ има и определен набор от препоръки, които в голяма степен са универсални. Разписано е какво като проблем, който е зададен какви решения очаква. Т.е. на базата на този доклад ние можем включително да изградим и национален консенсус какво има да се направи като завършек на т.нар. здравна реформа или изграждане на системата и да спрем с тези много големи дебати, какво трябва да се прави. В основни линии имаме яснота. Най-напред да постигнем национален консенсус към който вече сме близо и да отговорим на очакванията, защото действително това, което искам да кажа не просто е срамно да имаме резултати от здравни политики, но и най-трагичния резултат, който ни нарежда в челните места не само на Европа, но и на света като най-бързо умираща нация. Най-тежки здравни показатели показват, че ние на първо място имаме огромен потенциал като здравна система, като здравни специалисти да прилагаме модерна медицина и здравеопазване. Същевременно в някои отношения имаме африкански здравни показатели, което показва, че потенциалът е огромен и който приложи мерките, които са явно видими и не са прилагани досега ще бере добри плодове. Да пожелаем на следващите управляващи да приложат това, което вече е очевадно, че трябва да се приложи. Иска се само кураж. Политиката е като в медицината, ако нямаш кураж да оперираш по-хубаво да не се занимаваш с това. Ние гледаме непрекъснато в България и смятаме, че трябва да се плати много висока политическа цена. Доктор Адемов е казвал по най-чистият начин, дори и да не направим болезнени реформи пак ще платим политическа цена. Ще видите, че това управление ще бъде поредното, което ще плати политическа цена, дори да не е направило болезнени стъпки. Горещо препоръчваме да се правят рискови стъпки с цели, които са благородни и достижими.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, тъй като професор Иванов познава много добре материята, както каза и доктор Колчаков и останалите колеги, сега предстои да се доуточняват програмите и секторните политики предвид на изборите. Признавам си, че имам и личен интерес, ще помоля професор Иванов да отговори на въпроса, доколкото е съставил този доклад – какви мерки трябва да вземем, за да може средната продължителност на живота на мъжете в България да се повиши? Какво да направим конкретно? Трябва да запазим мъжете на България живи по-дълго време. Апелирам за това и призовавам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че мерките не могат да бъдат само за мъжете, а ще бъдат общи.
Уважаеми колеги, бих искал да продължа от там където доктор Колчаков завърши. В крайна сметка този доклад е пише една лоша бележка на всички политици изобщо на нашата комисия в годините на прехода. Защото, реално това е съотношението на резултата от нашата дейност. Разбира се, тук разглеждам глобално нещата и в никакъв случай не бих искал да се отделят така както и Колчаков направи, защото изводите на базата на фактологията са, че здравното състояние на българската нация не е добро. Беше направено и в стратегията, но там нямаше кой знае колко разминаване. Ние не бива да искаме от професор Иванов, който прави анализ на състоянието на нещата, дава фактите и прави общи препоръки, които безспорно са онези препоръки, които облечени в политически мерки, министрите на здравеопазването изобщо цялото бъдещо правителство да облече в политически и конкретни мерки за подобряване на нещата. Разбира се, този доклад повече е за областта на здравеопазването. Безспорно касае и колегите от социалната сфера защото вие много ясно видяхте къде се намираме ние по отношение на прага на бедност. Да не говорим, че ние нямаме ясно дефиниран праг на бедността все още. Този праг на бедността за съжаление не е обвързан с минималната работна заплата. Ние нямаме необлагаем минимум. Една част се отнася и за социалната политика. Отново повтарям не само на сегашното правителство, а изобщо.
Мисля, че има много какво да се направи и до голяма степен според мен глобално трябва да бъде известен и изкаран още един извод. Разбира се, вие го давате по един деликатен начин за средствата, които общо отделяме, но голямата реалност е колко струва доброто здравеопазване, което е също един много важен момент, защото с парите, които имаме трябва ясно да си отговорим какво можем да си купим на пазара на медицински дейности.
Според мен, оттук нататък този или подобен доклад както и доцент Щерев каза и Руденко Йорданов без да вървим в една политика трябва да седи винаги на бюрото на следващия министър преди всичко на здравеопазването, а защо не и на социалната сфера и на министър-председателя. Когато говорим за успехи или неуспехи трябва да представим тези факти. Ако тези факти са подобрени, ако може това да стане и с по-малко средства, ще бъде най-хубаво, но иначе това са реалните успехи или неуспехи на двете ведомства.
Използвам повода, за да ви благодаря за тези обективни данни, които за съжаление не ни дават охота, но това са реалностите. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, колеги, присъединявам се към колегите, които изказаха положително становище по отношение на доклада. Очевидно е, че трябва да благодарим на професор Иванов, защото неговата задача и задачата на неговия екип е да представи фактите такива каквито са. Оттам нататък, макар че има намек за изводи във втората част – инвестиции в бъдещето на нацията, това е работа на политиците. Прав е доцент Щерев и не за първи път, че не може тази политика, която в себе си включва демографска, социална, здравна да бъде предмет на което и да е министерство и министър. Няма министър на здравеопазването, който да не иска повече пари. Няма такъв министър на труда и социалната политика, който да не се стреми не само към това, което казахте линията на бедност да не е 192 лева, а минималната заплата да е 240 лева. Проблемът не може да се реши от тези министри, каквито и желания да имат и анализи да имат. Ясно е, че всичко това трябва да бъде в рамките на държавната политика. Защото, ако държавата има отношение комплексно към всички тези секторни политики, които в крайна сметка водят до една резултативна величина, която професор Иванов по един прекрасен начин е обобщил в този доклад.
Всичките политики, нивото на съвършенство на тези политики като резултативна величина влиза в този доклад. Оттам нататък как може да се използва доклада и за какво може да ни послужи? Може да послужи на всички народни представители и на всички министерства. Защото, това е едно помагало, което може да се ползва от абсолютно всички и по всяко време за вземане на решения, включително и политически решения.
Когато говорим за такъв тип доклади трябва да сме наясно, че все пак показват някакви тенденции. Винаги съм се чудел дали добра политика се прави с повече пари и с по-малко пари може ли да се направи добра политика? От друга страна с повече пари може ли да се направи лоша политика?
В социалната сфера колкото повече пари се раздават, доктор Михайлова и доктор Колчаков са в социалната комисия. Колкото се увеличават средствата бенефициентите, т.е. тези които имат интерес към тези средства също се увеличават, а ефекта намалява. Един милиард се казва в доклада през последните пет години. Хубаво, но този милиард не трябва ли да покаже някаква тенденция за подобряване на тези здравни показатели. Т.е. проблемът не е само в парите. Това е един от сериозните изводи, който ни помага този доклад.
В този ред на мисли, мисля че се обединяваме около това, че ние трябва да приемем структурната част на доклада, а останалата част е политическа. Естествено е, че там следва да има различни мнения.
Според мен, за да тръгнат нещата в по-добра посока, не само в сектор здравеопазване, но и във всички останали секторни политики независимо от това кой управлява, който и да управлява не може една държава като България на куц крак да върви всяка една политика. Т.е. едните се мъчат колкото могат нещо да направят, другите които и да са те, се стремят да ги дискредитират и да им омаловажат усилията. Или не можем а дефинираме национални цели около, които да се обединим или не искаме да го направим.
Отново повтарям, че няма да можем по този начин, ако не обединим усилията на доцент Щерев, на доцент Китов, на професор Гайдарски, моите, на Иван Колчаков нещата няма да станат. Ако не ни позволяват да го направим, защото има и такава теза, това вече е друг проблем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Навремето не можахме да го направим.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, чувствам се задължен да се изкажа, тъй като това е периодът, който обхваща времето когато бях министър и държа да поясня някои неща, които са свързани с този доклад. Професор Иванов знае, че ние подготвяхме такива доклади, които съм представял в Министерския съвет, но Министерския съвет е този, който трябваше тези доклади след това да ги внесе в Народното събрание. Тези доклади трябваше да бъдат обсъждани както сега обсъждаме този. Мисля, че заглавието е поставено 2005 – 2007 година, тъй като в Народното събрание нито веднъж не ми дадоха думата да докладвам, защото това е работа на министъра, да докладва в пленарно заседание проблемите на здравеопазването, на нацията и т.н. Не знам как е станало и по какъв повод този доклад изведнъж влезе в заседание на комисията, което е похвално. В края на краищата уважиха и здравеопазването, за да бъде изслушано поне от членовете на Комисията по здравеопазване. Доцент Китов, този доклад ще бъде ли внесен в пленарна зала?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, този доклад влиза на 13 януари 2009 година като не е адресиран до народните представители, а до председателя на Народното събрание. Председателят на народното събрание го предоставя на нашата комисия и аз веднага го включих в дневния ред. Докладът е за сведение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Действително данните, които изнесе професор Иванов са изключително обективни. Мисля, че тук няма политика и прикриване на факти, защото вие виждате, че данните които са изнесени в този доклад са много обективни. Причината да имаме такива резултати според мен е в една политика, която може би наследихме дори от времето на социализма. Вие знаете, че и тогава и сега към здравеопазването въпреки, че и сега се говори и тогава се говореше, че здравеопазването, просветата и социалната сфера ще бъдат приоритетите в българската политика, но за голямо съжаление съвсем отговорно мога да кажа, вярно е, че се говори че са приоритети. Вярно е, че се даваха повече пари през последните години. Но разбирам приоритет в съвсем друг начин да бъде. Това, което каза доцент Щерев, че са дадени повече от един милиард, не са толкова а са 2 милиарда повече.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Годишно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Годишно – да, но ако направим една сравнителна оценка, върху това искам да обърна внимание. Голяма част от присъстващите в залата не знаят, че парите които се влагат в здравеопазването в България са многократно по-малки отколкото в някои страни от бившия социалистически лагер. Не искам да сравнявам Германия. Не сравняваме Англия или Франция. Веднага мога да ви кажа за една Словения. Словения е с 2 милиона население – 5 милиарда евро за здравеопазване. Направете сметка при нашият един милиард преди една година и пресметнете пет милиарда на два милиона население. Хърватска – 5 милиона население, 4 милиарда евро за здравеопазване. Няколко пъти посочвам примерът с Белгия, която е горе долу колкото България. По територия е многократно по-малка, а по население е малко по-голяма от България – 21 милиарда евро за здравеопазване. Това беше преди две години. Сравнете нашият един милиард, за кое по-напред. Защото, когато говорим, че искаме да имаме модерна и съвременна технология, беше направено с изключително големи усилия. Имайте предвид, че до 2005 година, включително и 2005 година голяма част от парите в здравеопазването отиваха за покриване на преразходи в отделни болнични заведения, които се знаят. Това бяха онези 15 огромни болници, които съществуваха в страната. Всяка година едната от болниците заплашваше министъра и казва, ако вие не ми дадете 25 милиона болницата няма да работи. Трябва да се отчете този факт, че от 160 милиона, които министерството е заделяло за покриване на преразходи, ако не се плати влиза синдика както стана в Плевен, така можеше да стане в много болници в България това беше намалено и от тези 160 милиона лева останаха 40 милиона лева. Четири пъти ние намалихме преразходните средства. Много хора не знаят какво е направено в областните болници само за три години. Операционни и акушеро гинекологичните отделения. Това бяха оперативни отделения, които бяха занемарени. Да не говорим за диагностичната апаратура, която знаете в какво състояние се намираше. Да не говорим за ядрено магнитните резонанси, които са абсолютно нови и съвременни. Тук достигаме до някои други проблеми. Винаги сме готови да си посипем главите с пепел, защото мислим, че едва ли не само лекарите, сестрите и акушерките са виновни за това състояние. Говори се от няколко години, че Финландия постави за първи път през 2005 година въпросът за т.нар. политики – здраве във всички политики и сектори. Не може ако ние имаме едно Министерство на транспорта, което не полага абсолютно никакви грижи за пътищата, където загиват хиляда души. Те влияят веднага върху смъртността. А осакатените, които са? Това е поставяно многократно в Министерския съвет. Не става въпрос само за транспорта. Възпитанието на децата за храните и т.н. Какво искахме отделните министерства? Всяко едно министерство в края на годината да предложи какви мерки и колко средства ще задели за здравеопазване. Те казаха, вие искате да ви даваме пари. Смятат, че тези пари се дават на Министерството на здравеопазването. И сега не са проумели, че когато говорим за здравеопазване и здраве във всички политики означава по-малка смъртност. Това ще повлияе върху преживяемостта, която няма да бъде 69 години за мъжете и 76 години за жените. Виждате какъв диапазон има между мъже и жени, защото върху мъжете падна тежестта в този преходен период, който изживява целият български народ.
Мисля, че тук не трябва да се говори, особено в областта на здравеопазването коя партия е направила повече или ще направи повече. Много хубаво, ако някоя партия дойде на власт и има достатъчно възможности да отдели повече пари за здравеопазването. Мисля, че всички трябва да благодарим за това.
Уверявам ви, тъй като и следващото правителство ще бъде коалиционно и ще видите как се натрупват върху главата на министъра, иска се едно, а се решава съвсем друго.
Мисля, че ние трябва да бъдем обединени тук – лекарите, да имаме единна политика. Единната политика е повече здраве за българския народ и повече финансиране. Никога не казвайте, че в здравеопазването се хвърлят пари и тази дума доцент Щерев, не повтаряйте думите на финансовия министър, че парите които се дават за здравеопазване са хвърлени в пясъка и изчезват като вода в пясък. Няма такова нещо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, едва ли щеше да се намери депутат, който по-добре да опише сегашното състояние на българското правителство и разбирането му за секторните политики, но ви прави чест, че сте искрен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа само едно изречение. Всички ваши думи професор Гайдарски ме навеждат на мисълта, че следващият министър-председател трябва да е лекар. Ако не е най-малко трябва поне задочно да завърши здравен мениджмънт, защото ако разбере тези проблеми, така ще се спестят не само пари от бюджета, но ще се спестят страдания на хората и ще има много по-здрави хора в България.
НИГЯР САХЛИМ: Позволих си втора реплика към вас професор Гайдарски по отношение на две неща, с които не съм съгласна. Може би към това, което каза доцент Щерев преди това.
Първо, не мисля, че жените в България все пак остават извън всякаква криза и нищо не ги касае, в следствие на което трябва наистина целенасочено да въздействаме само върху по-доброто здравословно състояние на мъжете.
Що се отнася до здравето на всички политики. Професор Гайдарски, хубаво е има цяла национална програма в Министерството на здравеопазването, че се борим с пътно транспортните произшествия, защото магистралите са много важни. Защото наистина в България годишно умират около 1300 човека. Кой ще се бори със сърдечно съдовите заболявания и хипертониите? Не можем да разчитаме на благосклонността на други министри, защото ако Министерството на здравеопазването се бори с това транспортният министър може би, или министърът на вътрешните работи трябва да получат задачата да се борят с това, от което предимно умират българските граждани.
Категорично тук не смятам, че министерството на здравеопазването трябва да бяга и от този ангажимент. Защото доскоро нямаше и все още няма Национална програма за борба с диабета и други социално значими заболявания. За това категорично тук не съм съгласна с вас.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че нещата са ясни. Има програма за борба със сърдечно съдовите заболявания. Вие знаете, че в момента в България, ако трябва да говорим честно единствените лекари и сферата, която най-добре е платена и финансирана е в сърдечно-съдовите заболявания. Не случайно битката във всеки град се води да има по едно интензивно отделение по кардиология и т.н. Хипертониите са част от тези сърдечно-съдови заболявания. Хипертонията е болест на сърцето и съдовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, миля че бяха казани много неща. Тук трябва да приемем доклада за сведение. Все пак в доклада, който ще направим и се предоставя на председателя на Народното събрание. Нека да благодарим за този доклад и за труда, който е направен от екипа и да си пожелаем когато се разглежда следващият доклад да има разлика към положително. Това ще бъде най-добрият атестат.
Препоръката, която ви направи доктор Руденко Йорданов мисля, че също бихте могли да вземете предвид.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, редица доклади получаваме в Народното събрание, които след това не са предмет на обсъждане, но имат информационен характер. Защо този доклад, ако приеме автора или авторите с лека редакция да небъде предоставен на парламента. Той е една предпоставка за по-нататъшни разсъждения. Ако ние трябва да заложим основата за вземане на решения преди всичко е анализът, а анализа се базира точно върху такъв тип безпристрастни и обективни доклади, в които някой може би накрая е поставил заглавието политически елемент, но доклада не е политически.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще предоставя доклада, но той не е влезнал по нормалния път.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Министърът на здравеопазването ежегодно внася доклад за здравето на нацията съгласно член 5. Тогава кой от пътищата ние не сме спазили или искаме да помолим някой да спази?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е въпрос на председателя на Народното събрание, защото той е внесен според закона. Би трябвало да се разгледа, приеме или отхвърли. Ще предоставя доклад на председателя, но дали ще бъде разпространен от него не мога да ви кажа.
ХАСАН АДЕМОВ: В Конституцията е записано какво приема Народното събрание – закони, декларация и решения. Ако това е проект за решение се приема доклада на министъра на здравеопазването с придружен доклад с проект за решение, тогава можем да минем по пътя, за който говорим официалният път на един законопроект, на една декларация и на един проект за решение. По начина, по който е постъпил сега от Министерството на здравеопазването или от Министерски съвет, чрез председателя на Народното събрание означава, че тази процедура, която е конституционна не е спазена. Ако се изпраща за сведение, означава че начинът е този и най-вероятно е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще направя доклад, който ще изпратя на председателя на Народното събрание. Комисията по здравеопазване приема доклада за сведение. Докладът ще бъде поставен на сайта на комисията.
Уважаеми колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Борислав Китов/
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 139
Днес, 12 март 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
2. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
Стенографски запис
П Р О Т О К О Л
№ 139
Днес, 12 март 2009 г. от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
2. Обсъждане на тема „Проблема остеопороза – здравен и социален. Основни акценти” и представяне на Асоциация „Жени без остеопороза” – по предложение на народния представител Ива Станкова.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.
* * *
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
Колеги, в дневния ред днес имахме за разглеждане две точки, но получих официално писмо от уважаемата наша колежка доктор Ива Станкова, която поради служебни ангажименти е възпрепятствана да присъства и моли да бъде отложена точката, тъй като е вносител, мисля че е съвсем редно.
Преди да преминем към разглеждане на точка първа от дневния ред, искам да направя едно съобщение. Следващата седмица заседанието ще се проведе от 14,30 часа в зала „Изток” и ще започне със среща на представителите на Анджей Рис , които идват тук и искат да се срещнат с комисията.
Уважаеми колеги, това което ги интересува е именно сигурността на пациента при трансграничното преминаване, но така или иначе ще поговорим с тях, след което на второ четене ще разгледаме предложенията на народния представител Руденко Йорданов относно Закона за лекарствените средства.
Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред - Разглеждане на Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията 2005 – 2007 г., внесен в Народното събрание на 5 януари 2009 година на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за здравето.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, целта на настоящия доклад е да преразгледа и да оцени здравната ситуация в страната като се акцентира на особената важност на инвестициите в здравето с оглед цялостното социално-икономическо и културно развитие на нацията. Защо сме избрали този акцент? Защото, това е международен процес по линия на международните организации и най-вече на Световната здравна организация и на Европейския съюз. Още през 2005 година на 55-тата Сесия на регионалния комитет на Световната здравна организация беше взето решение, в което именно страните да се стимулират да укрепват системите си в здравеопазването с разбирането, че инвестирането в здраве е инвестиция за бъдещето.
След това се състоя и специално съвещание в Талин, в Естония под надслов „Здравни системи, здраве и благосъстояние” и именно в този формат беше започнат и проведен научния анализ върху който се изгради написването на този доклад.
Построяването на доклада е базирано върху четири основни платформи, които осигуряват многопосочно и задълбочено разглеждане на проблематиката.
Първата платформа се гради на фундаменталното разбиране за тази взаимовръзка между здравето и икономическия растеж и съответните въздействия на микро и макро ниво. Доброто здраве се разглежда като резултат от икономическия статус на отделния индивид и икономическото развитие на страната като цяло, тъй като е резултат от взаимодействието между редица фактори.
Втората платформа поставя акцент върху здравето и провежданата здравна политика. Общият преглед на здравето на нацията разкрива някои от съществуващите за съжаление неблагоприятни тенденции и тяхното отрицателно влияние върху икономическото ни развитие.
Третата платформа на анализа е посветена на инвестирането за здраве и е построена върху разбирането за водещата роля на правителството в областта на управлението на здравната система за съответните управленски органи, законодателни инициативи, Национална здравна стратегия и национални приоритети, здравна карта, осигуряване на качеството на медицинските дейности, цялостното информационно осигуряване и разбира се електронното здравеопазване.
Човешките ресурси и предоставянето на услуги във всички сфери. Подробен анализ е направен в доклада на извънболничната медицинска и дентална помощ, на болничната, на спешната помощ, на дейностите по опазване на общественото здраве и те са разгледани в контекста на осигуряване на равен достъп и рационално използване на предоставения ресурс, включително и ролята на частния сектор и неправителствените организации.
Междувременно докато се изготвяше този доклад Световната здравна организация създаде специална комисия по спазване на принципа на справедливост в здравеопазването и същите тези акценти бяха разгърнати и комисията излезе с множество препоръки всички по-нататъшни действия да бъдат акцентирани не само вътре в системата на здравния сектор, но и във всички други останали сектори, които са ангажирани с въздействия, които влияят благоприятно или отрицателно върху здравето. Ограничаването на болестите е възможно на базата на задълбоченото познаване на рисковите фактори. В доклада един голям раздел е посветен на генетичните, биологичните и поведенческите фактори, на които не смятам подробно да се спирам и осигуряването на достатъчни доходи и подходящо ниво на образование, здравословна околна среда.
Четвъртата платформа третира включването на здравето във всички политики. Т.е. това е новата политика на Световната здравна организация – здраве във всички политики. Подчертава се, че партньорството и между секторното сътрудничество е от изключително значение за постигане на успехи в опазване на здравето и осигуряване на икономическия растеж. Като един допълващ елемент тук сме посочили социологически изследвания, които са провеждани от различни фирми, които показват какво е становището на населението във връзка с реформата.
Фигура № 1 показва детерминантите на здравето на различни нива. Разбира се в центъра е индивида. След това следват фактори с индивидуалния му начин на живот, социалната среда и общите социално-икономически и културни условия и условията на околната среда. Т.е. това са причините, на причините за здраве.
На следващата фигура е показано взаимодействието, което съществува в реалния живот и как се осъществява връзката между здравето и икономическото развитие. Показана е ролята на институциите и на икономическата политика, на човешкия капитал, на технологиите и на инфраструктурата. Бедността е един от основните фактори за определяне на качеството на здравето на една нация. За това и в доклада са разгледани въпросите със снижаването на бедността. Какво се прави в нашата страна и какво е нивото на относителната бедност на България през последните десет години, че варира между 14 и 16 на сто и е близко до нивото на страните от Европейския съюз. По абсолютно равнище на бедност България е значително под средно европейското равнище. Прагът на бедност в страната съставлява едва 22 на сто от този в останалите страни от Европейския съюз. Това означава, че жизненият стандарт на бедните у нас е по-нисък от този в страните с Европейския съюз с около три и половина пъти.
Показваме и тенденциите за раждаемост, смъртност и естествен прираст. Ниската раждаемост е един от факторите за намаляване на броя на населението. През 2007 година се отчита слабо нарастване на показателя, който достига 9,8 на 1000 души. Смъртността в сравнение със средната продължителност на живота у нас в Европейския съюз през 2004 година, това са последните официални данни е, 78 години и 45 години. Този показател е по-нисък.
В някои европейски страни като Естония, Латвия, Литва и Румъния показателят за мъжете е по-нисък от този в България. Ако се сравняваме с останалите държави нашият е по-слаб. Например, ако в България се роди едно момченце и едно се ражда в Швеция, това което се ражда в България очакваната продължителност на живота му е с осем години по-къс отколкото в Швеция. При момичетата разликата е шест години.
Съгласно годишният доклад на СЗО очакваната средна продължителност на живота в години за добро здраве е 60,8 години, а за жените 65,2. Очакваната средна продължителност на живота без затруднение за извършване на основните дейности от ежедневието е 52,5 години за мъжете и 66,8 за жените. По този показател България е на 32 място сред мъжете и на 30 място сред жените от 52 страни в Европа.
Коефициентът на раждаемост и плодовитост в Република България виждате, че през 1990 година е бил 12,1, а след това спада. През последните три години нараства, но стига едва до 9,8. Естественият прираст е отрицателен и висок. През последните години варира. Последните данни са, че е минус 5 на 1000 души. Тоталният коефициент на плодовитост е 1,42. Той също е спаднал в сравнение с 1990 година, но през последните години показва леко увеличение, но този коефициент е нисък, поне трябва да бъде 2,1 и 2,2 за да може да имаме възпроизводимост на нацията и да нямаме отрицателен естествен прираст. Работил съм в някои страни в средна Азия където имат 2,4 – 2,7 на сто плодовитост, висока раждаемост и т.н.
Раждания и аборти по желания сред жени на възраст от 15 до 19 години, тази графика искам да покажа, тъй като тук се вижда, че ако се смятат абортите по желания и ражданията ние имаме един много добър показател. Насоките по-нататък трябва да бъдат за предприемане на мерки по отношение на снижаване на абортите у нас.
През последните две десетилетия нараства смъртността. През 2007 година коефициентът на обща смъртност е 14,8, който се вижда на графиката, че е много по-висок, отколкото смъртността в Европейския съюз.
В светлината на икономическото развитие на нашата страна специално внимание следва да се обърне на смъртността, която нараства през последните две десетилетия. През 2007 година България броят на умрелите е 113 хиляди души и е близък до този през 2006 година. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете с около три пункта почти, отколкото сред жените и по-висока в селата в сравнение с градовете.
Структурата на умиранията по причини в България. Болестите на органите на кръвообращението са 67 на сто и след това са останалите причини за смъртност, които няма да изреждам.
Тенденция на стандартизираните показатели на смъртност от болести на органите на кръвообръщението в България е Европейския съюз са за един период от 1980 до 2006 година на 100 хиляди души. Дори и в стандартизираните показатели ножицата, за която говорихме е още по-голяма.
Стандартизираните показатели за смъртност от злокачествени образования. Тук трябва да споменем, че нивата на смъртност у нас са по-ниски отколкото в страните от Европейския съюз. Като нашата тенденция за нарастване през последните години се запазва макар и слабо върви нагоре, но все още е по-ниска от средно европейската.
Детската смъртност е един от най-значимите индикатори. Не казвам, че не могат да се дадат обяснения по въпроса. Можем да кажем и за болестта от сърдечно съдови заболявания, че ние едва ли не сме шампиони в Европа. Мисля, че нашата регистрация не е достатъчно точна. Когато започнах да работя като лекар имах възможност да се убедя как се регистрират случаите и как се пишат тези диагнози. Броят на умрелите деца на възраст от 1 година е един от най-значимите индикатори. Детската смъртност за здравно и културно равнище на населението през 1988 година е 13,6, след това нараства – през 1997 година достига 17,5, след това показателя намалява, а сега има едно снижение до 9,2, но вие знаете, че в сравнение със страните от Европейския съюз особено Скандинавските страни някъде е три пъти по-висока.
Майчината ни смъртност е два пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз, която е 12 на сто хиляди живо родени докато тяхната е 6.
Заболеваемост. Чистотата на регистрираните заболявания намалява, обаче официалната статистика за заболеваемостта в Националния център по здравна информация от няколко години не продуцира данни, тъй като не могат да съберат цялата заболеваемост в извънболничната помощ. Доскоро се правеха някакви прогнози, което също пречи по-нататък да се определят потребностите и да се прави здравната карта и т.н.
Болестността и заболеваемостта от злокачествени новообразувания нарастват. Психичните заболявания също показват тенденция на нарастване. Увеличават се болните намиращи се под наблюдение в психиатричните заведения въпреки, че имаме политика и програма за обществено ориентирани здравни заведения в областта на психичната помощ.
Редица заразни заболявания са ликвидирани или сведени до eдинични случаи – дифтерия, коремен тиф, бруцелоза, детски паралич, морбили и други. Сред заразните болести подлежащи на задължително съобщаване с най-висока болестност на 100 хиляди души от населението са детските инфекции, варицела и скарлатина.
Нивото на заболеваемост и болестност от активна туберкулоза са показани на следващата таблица и се вижда, че има известно намаляване, но тази показатели също в сравнение с европейските са много високи.
По отношение на ХИВ и СПИН официалните данни към 31 декември 2007 година са 815 ХИВ позитивни лица. Броят на ново регистрираните през 2007 година е 126 лица, от които повечето са мъже. Анализът на данните показва, че 83 на сто от ново регистрираните са мъже и 17 на сто жени.
Относно храненето, искам да отбележа, че консумацията на безалкохолни напитки от населението, минерална вода, се вижда че постепенно нараства, но същевременно и успоредно с нея много са по-високи нивата на нарастване на употребата на газираните напитки.
На следващата фигура се вижда от 1999 до 2006 година каква е кривата на консумацията на месо и местни продукти, която нараства. За съжаление на млякото и млечните продукти в България постепенно намалява.
Искам да отбележа някои основни негативни характеристики на консумацията на храни. По-високо от препоръчваните максимални количества прием на добавени мазнини, ниска консумация на риба, ниска консумация на мляко, включително и на традиционното българско кисело мляко, недостатъчен прием на зеленчуци и плодове през зимата и пролетта, недостатъчна консумация на пълнозърнести и зърнени храни, високо относителен дял на червени меса, висока консумация на алкохол и напитки при мъжете в зряла възраст.
Как оценяват здравето си в момента някои социологически проучвания показват, че има известно нарастване как се самооценяват с много добро здраве 12,6 на сто. През 2004 година статистиката от такива проучвания показва, че този процент е бил по-нисък и добро от 30,7, което означава че половината от населението считат, че са с добро здраве.
Разходите за здравеопазване са известни. Ще ги спомена, за да се види, че нашият относителен дял от брутния вътрешен продукт е най-нисък. Разбира се, той не е много показателен, тъй като зависи какъв е брутният вътрешен продукт. Този процент зависи от това какъв е обемът на брутния вътрешен продукт, който в това отношение не е много висок в сравнение с това, което имат останалите страни и относителния дял в абсолютни цифри е още по-висок бюджет.
Как върви консолидирания държавен бюджет за здравеопазване може да се погледне на следващата таблица. В абсолютни цифри се вижда, че той нараства през последните години. Отделен е въпросът как се разпределя и каква е т.нар. алукативна ефективност на това разпределение.
Къде в България корупцията е най-разпространена? Тук сме дали данни от социологическата агенция „Витоша рисърч”, която на трето място поставя здравеопазването. Хората са отговори, около 40 на сто от тях считат, че в здравеопазването има корупция и за това е поставена на трето място сред другите ведомства.
По отношение на качеството на работата, показвам таблица № 14 във връзка с провежданата акредитация на лечебните заведения по видовете и техните оценки.
Искам да спомена, че в Европа в много страни се правят акредитации на лечебните заведения, но само в четири от тях, от които едната е България имаме акредитация на национално ниво, което се прави много трудно. Работата е много трудоемка и с ангажиране на голям потенциал от акредитатори. През последните няколко години всички лечебни заведения са акредитирани по два пъти.
През 2006 година осигуреността ни с лекари спрямо 2005 година остава на едно и също ниво. Съответно 336 на сто хиляди и 368. Малко по-ниска е осигуреността с лекари в Европейския съюз. Тук също става въпрос как териториално сме разпределили нашите лекари и доколко са ангажирани с пряка работа с пациента. За лекарите по дентална медицина също имаме по-висока осигуреност. Осигуреността на лекарите през 2007 година е 365 на сто хиляди, а по дентална медицина 84. Съществуват значителни междурегионални различия и през 2007 година в осигуреността с лекари 471 на сто хиляди в София град, до почти на половина 238 в Разград. С лекари по дентална медицина такива разлика, бих казал тройна разлика има ако сравняваме Пловдив с Търговище.
Осигуреността на населението с общо практикуващи лекари съгласно европейската база данни на СЗО през 2006 година е 67 на сто хиляди, а в Европа са много повече 98 на сто хиляди при запазени значителни териториални различия. Например, от 90,9 на сто хиляди за област Плевен до 55,4 на сто хиляди за Търговище.
В същото време относителният дял на общо практикуващите лекари със специалност обща медицина е само 1,7 на сто, като тук искам да добавя, че има и много колеги, които имат специалност по вътрешни болести, по педиатрия, по неврология, но работят обща медицина, но не са взели същевременно тази специалност. През 2005 година се установява известно нарастване на осигуреността с медицински сестри тя остава значително по-ниска от средната за Европейския съюз. Териториалните диспропорции се запазват от Стара Загора почти 500 на сто хиляди, докато за Перник са само 295.
Съотношението на лекари и медицински сестри е едва 1 към 1,16. Виждате, че в Европейския съюз тази разлика е много по-голяма 1 към 2,26, което се отразява негативно на качеството на здравните грижи у нас. В същото време осигуреността с акушерки у нас е 1,3 по-високо от това в Европейския съюз.
По статистически данни на Националния център по здравна информация за периода 2000 – 2007 година се наблюдава постепенно нарастване на броя на лечебните заведения за болнична помощ от 249 в началото до 292 в края на периода. Броят на леглата беше оптимизиран и намалява от 56 240 през 2000 година до 44 650 през 2007 година.
Постепенно нараства броят на частните лечебни заведения за болнична помощ и през 2007 година те са вече 71 с 3110 легла.
Здравната ни мрежа разполага с 53 872 легла, от които 44 650 са в болници. Осигуреността с болнични легла на 10 000 души от населението е 58,4 около средната за страните от Европейския съюз.
Структурата на леглата по вид се запазва почти постоянна въпреки установените факти за ниска използваемост на редица видове легла. Тук се забелязва като средство за заплащане продължителността на престоя е съкратен в сравнение с това, което е в миналото. Същото се отнася и за увеличаване на оборота на леглата. Извадени са някои данни във връзка с програмите, които ще споменем по-нататък.
В доклада е направен един анализ и подробно е разписано какво е изпълнението на програмите насочени към предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях и за тези, които са в извънболничното и болничното обслужване. Т.е. тези, които имат профилактична насоченост. Посочили сме отговорностите към този момент на различните министерства, които участват в процеса на здравеопазването.
От няколко социологически проучвания на по-значими статистически фирми се вижда, че всеки четвърти анкетиран смята,че състоянието на здравеопазването е един от трите най-големи проблема, пред които е изправена България. Това е Центърът за изследване на демокрацията. 91 на сто от българите са на мнение, че здравеопазването ни е далеч от качеството, което трябва да има „Алфа рисърч”. Половината от гражданите не разчитат на здравната система, а се самолекуват. Две трети от хората не ходят на профилактичен преглед. Това са техните изказвания.
Накрая в заключение сме представили някои насоки. Искам да отбележа, че когато се изготвяше този доклад още стратегията не беше завършена. Вие сте приели стратегията, но ако има някакво практическо значение е поради това, че тук се отбелязаха проблемите и предизвикателствата, които съществуват. На тази база вече беше построен и материала за новата стратегия. Ние сме посочили само някои основни направления, за осигуряване на ефективно взаимодействие между всички отрасли и сектори. Извършване на целенасочени анализи на заболеваемостта и смъртността на основните детерминанти на здравето и социалното неравенство. Включване на населението чрез обществени организации в дейностите за здраве и осъзнаване на индивидуалната отговорност за укрепване на здравето. Изграждане на социална защита от бедността.
В другото направление за реализирана здравна политика, успешно решаваща стратегически и здравни проблеми сме очертали изпълнението на стратегията за преодоляване на демографската криза в страната. В тази област са предприети някои мерки. Опазване и подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве с оглед повишаване на раждаемостта и осигуряване на ефективна превенция на нежелана бременност и полово предавани инфекции. Увеличаване на ресурсите необходими за удовлетворяване на нарасналите потребности от здравни грижи и социално подпомагане на застаряващото население с преобладаващи хронични, неинфекциозни заболявания. Това е един изключително важен проблем. Може би по-нататък ще стане централен в общата ни дейност, тъй като сега имаме едно разделение на лечението и на диагностиката, да не говорим за рехабилитацията. От друга страна на превенцията на хроничните неинфекциозни заболявания.
Постигане на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване. Противодействие на корупцията. Преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на неравен достъп до здравни услуги и осигуряване на обществена подкрепа на инвестирането за здраве като накрая при четвъртото направление включване на здравето във всички политики подчертаваме подобряване на диалога между здравеопазването и другите сектори при вземане на политическите решения. Улесняване на разработването на политики основаващи се на научни доказателства за въздействие на всички сектори върху здравето е по-специално върху детерминантите му.
Искам да добавя, че тази политика здраве във всички политики, която се предлага от Финландия по време на нейното председателство в Европейския съюз и е приета в останалите Европейски страни акцентира върху това, да отговорността се носи от Министерството на здравеопазването и лично от министъра на здравеопазването, но тя трябва да бъде обща. Останалите сектори трябва да са съпричастни и да знаят в общия план както е необходимо да изпълняват и да се прави оценка на влиянието върху здравето, което оказват интервенциите, които се провеждат в другите сектори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Искам да благодаря на професор Иванов, предполагах, че извън обстойната презентация ще има и някои по-ясни и точни анализи.
Колеги, преди да ви предоставя думата искам да кажа, че няма как отговорността да се носи от министъра и вината да е обща.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Иванов, ние сме обсъждали една част от данните, а друга която представихте с цялото уважение към труда, който направихте искам да се опитам да ви изложа заключенията, които правим ние в Българска нова демокрация от тези факти. Защото, във всяко нещо има политика. Естествено е, че вие в момента представяте една обективна реалност, но само във факта, когато съобщавате, че раждаемостта пада от 20 години насам, а тя в същност пада от 1970 година в България и тук има политика. Във всички данни има политика. Раждаемостта започва да спада през 1970 година и за пръв път спира да спада през 2001 година, в края на управлението на ОДС. Това са фактите, които веднага могат да бъдат проверени. Защото, раждаемостта не е здравен показател. Тя е сборен показател от много други неща.
Изводът, който може да се направи от данните, които изложихте са, че здравните индикатори за състоянието на населението са много лоши и може би са най-лошите от страните от Европейския съюз. И продължават да са лоши редица години независимо от това, че според слайдовете, които представихте в последните пет години в същност публичните средства за здравеопазване са се увеличили с 1 милиард лева, но това не е променило показателите.
Детската смъртност, казвате вие, че е 9,6 на хиляда, при тройно по-ниска в Европейския съюз и няма как да бъде, защото при 60 хиляди раждания да са обхванати от пренотална диагностика 9000 жени. Вие казвате това нещо. Няма как детската смъртност да е както в европейските страни, но за това трябва да има съответно финансиране. Да не говорим за общата смъртност, преживяемост и т.н. Смъртност от сърдечно-съдови заболявания и други, която е най-лоша от всички страни в Европейския съюз. Достъпът до медицинска помощ е в един барометър на Европейския съюз, едно мониториране на правата на пациентите, ние сме на последно място, като някои неща, които са дадени като сведение от България откровено са неверни. Например, че може в рамките на седем дни да се добереш до Емерай, което абсолютно не е вярно. Това, че всички граждани на страната могат да получат същият ден от джипи помощ, това абсолютно не е вярно и т.н. Имаме едно несъответствие между финансиране, управление на ресурсите в здравеопазването и между здравните индикатори за населението. Може да се каже, че това управление на обществения ресурс за здравеопазване е неефективно, като се започне от 2001 година досега. Това не е проблем на съответните министерства на здравеопазването и касата, никак не е проблем. Това е проблем на управляващите мнозинства, които може да декларират, че здравеопазването е приоритет, но не е било приоритет. Защото, всеки министър дори от сегашното управление започваше мандата си с това, че иска 5 на сто от БВП за здравеопазване и разбира се това не се случва. Не е необходимо само това, а редица други неща, които трябва да станат, наред с нарастването на парите. Ние сме предлагали и не се е осъществило по време на нашето управление с ДПС внедряването на Национални здравни сметки. Ако ги бяхме внедрили тогава нямаше сега да се чудим защо показателите са такива – неверни. Диагностично свързани групи. Доктор Митрев е тук и може да каже, кога е била готова системата за внедряване. Трябваше една година и на кого не е изгодно това внедряване, което спестява публични средства за здравеопазване. Масово финансиране с десетки милиони и стотици, ако трябва на профилактични дейности.
Развитие на здравноосигурителния модел. Нямаме развитие, за да дойдем до смешното желание да променим здарноосигурителният модел със здравно застрахователен, все едно нещо ще се подобри с това.
Сертифициране на медицинските дейности. Вместо да тръгнем към една европейска система на сертифициране измислихме звездни системи с акредитация и т.н. Да не говорим за кадрите.
Вие отчитате, че няма промени от 1997 година досега. Например, направи ми впечатление за лабораторни лекари анестезиолози. Не може да намерите такива специалисти – къде са тези лекари не мога да разбра?
Да не говорим за мястото на медицинските сестри и акушерките, които масово ги няма и да не говорим за неизползването. Преди време решихме, че няма нужда да има фелдшери и те намаляват от 6000 на 2000. Ние не използваме опитът на други страни в света, за да можем да видим къде е мястото на помощниците на лекарите в целия този процес.
Изводът, който правим ние в Българска нова демокрация е – лошо управление на публичният ресурс. Колкото и да се увеличава едно време имаше един наш колега, който казваше „Ако наливаме вода в пясъка може и да стане оазис”. Такъв начин на мислене е порочен. Трябва да вървим към болезнени реформи в здравеопазването. Да направим съответните промени, да се направят от този, който ще дойде на власт и само тогава здравните индикатори за състоянието на населението ще се подобрят. Би трябвало това нещо да бъде заложено във вашия доклад, а го нямаше.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да направя кратка реплика на доцент Щерев, длъжен съм да я направя. Когато разглеждаме доклада за здравето на нацията обсъждайки състоянието на здравето на нацията няма как да не обсъждаме състоянието на здравеопазването. Обсъждайки състоянието на здравеопазването няма как да не започнем политическата реторика, в която вие общо взето сте изпечен и малко небрежен. Точно когато разглеждахме стратегия вие бяхте човекът, който даде пример с раждаемостта и каза, че този показател особено отнесен към равнището на раждаемост в някои африкански държави не може да бъде нито показател за състоянието на здравеопазването, нито показател за социално икономическите възможности на държавата. Той е твърде ефимерен. Сега изведнъж казвате реплика, от която раждаемостта спада от 1970 година и като идва ОДС спира да пада, пада тя просто достигна до мъртвата точка и нямаше накъде повече да спада. По-внимателно с примерите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да ви кажа, че ако не беше ОДС може да е било нещо друго, обаче от 1970 година до 1997 година раждаемостта спада, не че докторите са били по-лоши. През 1997 година в България се почувства една стабилност. Една перспектива, една постоянност в процесите в обществото. Това окуражи хората, а не акушер гинеколозите.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, ще се върна към началото на моята реплика, че няма как докладът за състоянието на здравето на нацията да не бъде свързан със състоянието на здравеопазването, но имам две забележки. Приемам докладът ще го подкрепя макар, че е поставяне на коня след каруцата. Ние трябваше по член 5 от Закона за здравето всяка година да приемаме доклад за здравето на нацията. На базата на оценка на това състояние да изграждаме своята стратегия, на в крайна сметка разглеждайки стратегията разгледахме част от тези неща, а сега ще им направим преговор.
Искам да прочетем правилно заглавието на доклада. Моля ви професор Иванов и ако може да го редактирате. Доклад за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията. Кое е първостепенната инвестиция, доклада ли или състоянието на здравето? Ако е докладът е нелепо. Ако е състоянието не е толкова розово, че именно това състояние да е първостепенната инвестиция. Знам, че сте имали предвид здравето, но поставете точка след доклад за състоянието на здравето на нацията. Това иска законът от вас. Останалото ни вкарва в една предпоставка за политически дебат, който няма да звучи кой знае колко красиво.
Второ, в заключенията на страница 2, раздел трети, където говорите за модернизиране на управлението, погледнете имате едно изискване за дефиниране на взаимоотношението между публичния и частния здравен сектор. Тези понятия публичен и частен здравен сектор се закрепиха, но все пак искам да напомня, че ние ги употребяваме не съвсем правомерно, защото припомням, че държавната и общинската собственост може да бъде частна и публична. В частната държавна и в частната общинска може да има търговски дружества – те частен сектор ли са или публичен сектор? Тогава къде е взаимоотношението между болниците, които са чисто държавни, които са съгласно член 5 от здравето и останалите. Т.е. тук разделът между публичен и частен сектор така както е заложено като мисъл трябва да бъде прередактирано, защото ние нямаме такава разделителна линия между публичен и частен сектор, тъй като отново повтарям многопрофилните болници, общинските болници, диспансерите, извънболничната медицинска помощ, ДКЦ-тата, това са търговски дружества. Там собствеността е частна държавна или частна общинска собственост. Разделът е малко недобронамерен, разделителната линия е прокарана и разсъжденията в тази посока биха били неверни, ако е прокарана точно там където вероятно вие сте имали предвид. Благодаря ви. Това са моите забележки, всичко останало подкрепям.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Йорданов, благодаря ви за точността и коректността.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, искам да отбележа нещо, което много пъти към казвал, че в България има достатъчно интелекти и експертиза върху, която да могат да се правят добри политики. Искам да благодаря на професор Иванов, защото по стечение на обстоятелствата, тъй като завършим магистратура по здравен мениджмънт ползвах този материал. За последните три, четири години няма по-изчерпателен доклад като анализ на състоянието на българското здравеопазване.
Първо, всички тенденции, които аз познавам са представени много обективно и богато. Изводите, които са направени в почти пълна степен съвпадат с това, което ние заедно правим. Това е една прекрасна основа за правене на политики. Друг е въпросът доколко прилагаме и правим тези политики. Без такава експертиза ние не можем да вървим напред.
Второ, като погледнах това, което е направено като анализ има и определен набор от препоръки, които в голяма степен са универсални. Разписано е какво като проблем, който е зададен какви решения очаква. Т.е. на базата на този доклад ние можем включително да изградим и национален консенсус какво има да се направи като завършек на т.нар. здравна реформа или изграждане на системата и да спрем с тези много големи дебати, какво трябва да се прави. В основни линии имаме яснота. Най-напред да постигнем национален консенсус към който вече сме близо и да отговорим на очакванията, защото действително това, което искам да кажа не просто е срамно да имаме резултати от здравни политики, но и най-трагичния резултат, който ни нарежда в челните места не само на Европа, но и на света като най-бързо умираща нация. Най-тежки здравни показатели показват, че ние на първо място имаме огромен потенциал като здравна система, като здравни специалисти да прилагаме модерна медицина и здравеопазване. Същевременно в някои отношения имаме африкански здравни показатели, което показва, че потенциалът е огромен и който приложи мерките, които са явно видими и не са прилагани досега ще бере добри плодове. Да пожелаем на следващите управляващи да приложат това, което вече е очевадно, че трябва да се приложи. Иска се само кураж. Политиката е като в медицината, ако нямаш кураж да оперираш по-хубаво да не се занимаваш с това. Ние гледаме непрекъснато в България и смятаме, че трябва да се плати много висока политическа цена. Доктор Адемов е казвал по най-чистият начин, дори и да не направим болезнени реформи пак ще платим политическа цена. Ще видите, че това управление ще бъде поредното, което ще плати политическа цена, дори да не е направило болезнени стъпки. Горещо препоръчваме да се правят рискови стъпки с цели, които са благородни и достижими.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин председател, тъй като професор Иванов познава много добре материята, както каза и доктор Колчаков и останалите колеги, сега предстои да се доуточняват програмите и секторните политики предвид на изборите. Признавам си, че имам и личен интерес, ще помоля професор Иванов да отговори на въпроса, доколкото е съставил този доклад – какви мерки трябва да вземем, за да може средната продължителност на живота на мъжете в България да се повиши? Какво да направим конкретно? Трябва да запазим мъжете на България живи по-дълго време. Апелирам за това и призовавам.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че мерките не могат да бъдат само за мъжете, а ще бъдат общи.
Уважаеми колеги, бих искал да продължа от там където доктор Колчаков завърши. В крайна сметка този доклад е пише една лоша бележка на всички политици изобщо на нашата комисия в годините на прехода. Защото, реално това е съотношението на резултата от нашата дейност. Разбира се, тук разглеждам глобално нещата и в никакъв случай не бих искал да се отделят така както и Колчаков направи, защото изводите на базата на фактологията са, че здравното състояние на българската нация не е добро. Беше направено и в стратегията, но там нямаше кой знае колко разминаване. Ние не бива да искаме от професор Иванов, който прави анализ на състоянието на нещата, дава фактите и прави общи препоръки, които безспорно са онези препоръки, които облечени в политически мерки, министрите на здравеопазването изобщо цялото бъдещо правителство да облече в политически и конкретни мерки за подобряване на нещата. Разбира се, този доклад повече е за областта на здравеопазването. Безспорно касае и колегите от социалната сфера защото вие много ясно видяхте къде се намираме ние по отношение на прага на бедност. Да не говорим, че ние нямаме ясно дефиниран праг на бедността все още. Този праг на бедността за съжаление не е обвързан с минималната работна заплата. Ние нямаме необлагаем минимум. Една част се отнася и за социалната политика. Отново повтарям не само на сегашното правителство, а изобщо.
Мисля, че има много какво да се направи и до голяма степен според мен глобално трябва да бъде известен и изкаран още един извод. Разбира се, вие го давате по един деликатен начин за средствата, които общо отделяме, но голямата реалност е колко струва доброто здравеопазване, което е също един много важен момент, защото с парите, които имаме трябва ясно да си отговорим какво можем да си купим на пазара на медицински дейности.
Според мен, оттук нататък този или подобен доклад както и доцент Щерев каза и Руденко Йорданов без да вървим в една политика трябва да седи винаги на бюрото на следващия министър преди всичко на здравеопазването, а защо не и на социалната сфера и на министър-председателя. Когато говорим за успехи или неуспехи трябва да представим тези факти. Ако тези факти са подобрени, ако може това да стане и с по-малко средства, ще бъде най-хубаво, но иначе това са реалните успехи или неуспехи на двете ведомства.
Използвам повода, за да ви благодаря за тези обективни данни, които за съжаление не ни дават охота, но това са реалностите. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, колеги, присъединявам се към колегите, които изказаха положително становище по отношение на доклада. Очевидно е, че трябва да благодарим на професор Иванов, защото неговата задача и задачата на неговия екип е да представи фактите такива каквито са. Оттам нататък, макар че има намек за изводи във втората част – инвестиции в бъдещето на нацията, това е работа на политиците. Прав е доцент Щерев и не за първи път, че не може тази политика, която в себе си включва демографска, социална, здравна да бъде предмет на което и да е министерство и министър. Няма министър на здравеопазването, който да не иска повече пари. Няма такъв министър на труда и социалната политика, който да не се стреми не само към това, което казахте линията на бедност да не е 192 лева, а минималната заплата да е 240 лева. Проблемът не може да се реши от тези министри, каквито и желания да имат и анализи да имат. Ясно е, че всичко това трябва да бъде в рамките на държавната политика. Защото, ако държавата има отношение комплексно към всички тези секторни политики, които в крайна сметка водят до една резултативна величина, която професор Иванов по един прекрасен начин е обобщил в този доклад.
Всичките политики, нивото на съвършенство на тези политики като резултативна величина влиза в този доклад. Оттам нататък как може да се използва доклада и за какво може да ни послужи? Може да послужи на всички народни представители и на всички министерства. Защото, това е едно помагало, което може да се ползва от абсолютно всички и по всяко време за вземане на решения, включително и политически решения.
Когато говорим за такъв тип доклади трябва да сме наясно, че все пак показват някакви тенденции. Винаги съм се чудел дали добра политика се прави с повече пари и с по-малко пари може ли да се направи добра политика? От друга страна с повече пари може ли да се направи лоша политика?
В социалната сфера колкото повече пари се раздават, доктор Михайлова и доктор Колчаков са в социалната комисия. Колкото се увеличават средствата бенефициентите, т.е. тези които имат интерес към тези средства също се увеличават, а ефекта намалява. Един милиард се казва в доклада през последните пет години. Хубаво, но този милиард не трябва ли да покаже някаква тенденция за подобряване на тези здравни показатели. Т.е. проблемът не е само в парите. Това е един от сериозните изводи, който ни помага този доклад.
В този ред на мисли, мисля че се обединяваме около това, че ние трябва да приемем структурната част на доклада, а останалата част е политическа. Естествено е, че там следва да има различни мнения.
Според мен, за да тръгнат нещата в по-добра посока, не само в сектор здравеопазване, но и във всички останали секторни политики независимо от това кой управлява, който и да управлява не може една държава като България на куц крак да върви всяка една политика. Т.е. едните се мъчат колкото могат нещо да направят, другите които и да са те, се стремят да ги дискредитират и да им омаловажат усилията. Или не можем а дефинираме национални цели около, които да се обединим или не искаме да го направим.
Отново повтарям, че няма да можем по този начин, ако не обединим усилията на доцент Щерев, на доцент Китов, на професор Гайдарски, моите, на Иван Колчаков нещата няма да станат. Ако не ни позволяват да го направим, защото има и такава теза, това вече е друг проблем.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Навремето не можахме да го направим.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, чувствам се задължен да се изкажа, тъй като това е периодът, който обхваща времето когато бях министър и държа да поясня някои неща, които са свързани с този доклад. Професор Иванов знае, че ние подготвяхме такива доклади, които съм представял в Министерския съвет, но Министерския съвет е този, който трябваше тези доклади след това да ги внесе в Народното събрание. Тези доклади трябваше да бъдат обсъждани както сега обсъждаме този. Мисля, че заглавието е поставено 2005 – 2007 година, тъй като в Народното събрание нито веднъж не ми дадоха думата да докладвам, защото това е работа на министъра, да докладва в пленарно заседание проблемите на здравеопазването, на нацията и т.н. Не знам как е станало и по какъв повод този доклад изведнъж влезе в заседание на комисията, което е похвално. В края на краищата уважиха и здравеопазването, за да бъде изслушано поне от членовете на Комисията по здравеопазване. Доцент Китов, този доклад ще бъде ли внесен в пленарна зала?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, този доклад влиза на 13 януари 2009 година като не е адресиран до народните представители, а до председателя на Народното събрание. Председателят на народното събрание го предоставя на нашата комисия и аз веднага го включих в дневния ред. Докладът е за сведение.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Действително данните, които изнесе професор Иванов са изключително обективни. Мисля, че тук няма политика и прикриване на факти, защото вие виждате, че данните които са изнесени в този доклад са много обективни. Причината да имаме такива резултати според мен е в една политика, която може би наследихме дори от времето на социализма. Вие знаете, че и тогава и сега към здравеопазването въпреки, че и сега се говори и тогава се говореше, че здравеопазването, просветата и социалната сфера ще бъдат приоритетите в българската политика, но за голямо съжаление съвсем отговорно мога да кажа, вярно е, че се говори че са приоритети. Вярно е, че се даваха повече пари през последните години. Но разбирам приоритет в съвсем друг начин да бъде. Това, което каза доцент Щерев, че са дадени повече от един милиард, не са толкова а са 2 милиарда повече.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Годишно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Годишно – да, но ако направим една сравнителна оценка, върху това искам да обърна внимание. Голяма част от присъстващите в залата не знаят, че парите които се влагат в здравеопазването в България са многократно по-малки отколкото в някои страни от бившия социалистически лагер. Не искам да сравнявам Германия. Не сравняваме Англия или Франция. Веднага мога да ви кажа за една Словения. Словения е с 2 милиона население – 5 милиарда евро за здравеопазване. Направете сметка при нашият един милиард преди една година и пресметнете пет милиарда на два милиона население. Хърватска – 5 милиона население, 4 милиарда евро за здравеопазване. Няколко пъти посочвам примерът с Белгия, която е горе долу колкото България. По територия е многократно по-малка, а по население е малко по-голяма от България – 21 милиарда евро за здравеопазване. Това беше преди две години. Сравнете нашият един милиард, за кое по-напред. Защото, когато говорим, че искаме да имаме модерна и съвременна технология, беше направено с изключително големи усилия. Имайте предвид, че до 2005 година, включително и 2005 година голяма част от парите в здравеопазването отиваха за покриване на преразходи в отделни болнични заведения, които се знаят. Това бяха онези 15 огромни болници, които съществуваха в страната. Всяка година едната от болниците заплашваше министъра и казва, ако вие не ми дадете 25 милиона болницата няма да работи. Трябва да се отчете този факт, че от 160 милиона, които министерството е заделяло за покриване на преразходи, ако не се плати влиза синдика както стана в Плевен, така можеше да стане в много болници в България това беше намалено и от тези 160 милиона лева останаха 40 милиона лева. Четири пъти ние намалихме преразходните средства. Много хора не знаят какво е направено в областните болници само за три години. Операционни и акушеро гинекологичните отделения. Това бяха оперативни отделения, които бяха занемарени. Да не говорим за диагностичната апаратура, която знаете в какво състояние се намираше. Да не говорим за ядрено магнитните резонанси, които са абсолютно нови и съвременни. Тук достигаме до някои други проблеми. Винаги сме готови да си посипем главите с пепел, защото мислим, че едва ли не само лекарите, сестрите и акушерките са виновни за това състояние. Говори се от няколко години, че Финландия постави за първи път през 2005 година въпросът за т.нар. политики – здраве във всички политики и сектори. Не може ако ние имаме едно Министерство на транспорта, което не полага абсолютно никакви грижи за пътищата, където загиват хиляда души. Те влияят веднага върху смъртността. А осакатените, които са? Това е поставяно многократно в Министерския съвет. Не става въпрос само за транспорта. Възпитанието на децата за храните и т.н. Какво искахме отделните министерства? Всяко едно министерство в края на годината да предложи какви мерки и колко средства ще задели за здравеопазване. Те казаха, вие искате да ви даваме пари. Смятат, че тези пари се дават на Министерството на здравеопазването. И сега не са проумели, че когато говорим за здравеопазване и здраве във всички политики означава по-малка смъртност. Това ще повлияе върху преживяемостта, която няма да бъде 69 години за мъжете и 76 години за жените. Виждате какъв диапазон има между мъже и жени, защото върху мъжете падна тежестта в този преходен период, който изживява целият български народ.
Мисля, че тук не трябва да се говори, особено в областта на здравеопазването коя партия е направила повече или ще направи повече. Много хубаво, ако някоя партия дойде на власт и има достатъчно възможности да отдели повече пари за здравеопазването. Мисля, че всички трябва да благодарим за това.
Уверявам ви, тъй като и следващото правителство ще бъде коалиционно и ще видите как се натрупват върху главата на министъра, иска се едно, а се решава съвсем друго.
Мисля, че ние трябва да бъдем обединени тук – лекарите, да имаме единна политика. Единната политика е повече здраве за българския народ и повече финансиране. Никога не казвайте, че в здравеопазването се хвърлят пари и тази дума доцент Щерев, не повтаряйте думите на финансовия министър, че парите които се дават за здравеопазване са хвърлени в пясъка и изчезват като вода в пясък. Няма такова нещо.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Гайдарски, едва ли щеше да се намери депутат, който по-добре да опише сегашното състояние на българското правителство и разбирането му за секторните политики, но ви прави чест, че сте искрен.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа само едно изречение. Всички ваши думи професор Гайдарски ме навеждат на мисълта, че следващият министър-председател трябва да е лекар. Ако не е най-малко трябва поне задочно да завърши здравен мениджмънт, защото ако разбере тези проблеми, така ще се спестят не само пари от бюджета, но ще се спестят страдания на хората и ще има много по-здрави хора в България.
НИГЯР САХЛИМ: Позволих си втора реплика към вас професор Гайдарски по отношение на две неща, с които не съм съгласна. Може би към това, което каза доцент Щерев преди това.
Първо, не мисля, че жените в България все пак остават извън всякаква криза и нищо не ги касае, в следствие на което трябва наистина целенасочено да въздействаме само върху по-доброто здравословно състояние на мъжете.
Що се отнася до здравето на всички политики. Професор Гайдарски, хубаво е има цяла национална програма в Министерството на здравеопазването, че се борим с пътно транспортните произшествия, защото магистралите са много важни. Защото наистина в България годишно умират около 1300 човека. Кой ще се бори със сърдечно съдовите заболявания и хипертониите? Не можем да разчитаме на благосклонността на други министри, защото ако Министерството на здравеопазването се бори с това транспортният министър може би, или министърът на вътрешните работи трябва да получат задачата да се борят с това, от което предимно умират българските граждани.
Категорично тук не смятам, че министерството на здравеопазването трябва да бяга и от този ангажимент. Защото доскоро нямаше и все още няма Национална програма за борба с диабета и други социално значими заболявания. За това категорично тук не съм съгласна с вас.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че нещата са ясни. Има програма за борба със сърдечно съдовите заболявания. Вие знаете, че в момента в България, ако трябва да говорим честно единствените лекари и сферата, която най-добре е платена и финансирана е в сърдечно-съдовите заболявания. Не случайно битката във всеки град се води да има по едно интензивно отделение по кардиология и т.н. Хипертониите са част от тези сърдечно-съдови заболявания. Хипертонията е болест на сърцето и съдовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, миля че бяха казани много неща. Тук трябва да приемем доклада за сведение. Все пак в доклада, който ще направим и се предоставя на председателя на Народното събрание. Нека да благодарим за този доклад и за труда, който е направен от екипа и да си пожелаем когато се разглежда следващият доклад да има разлика към положително. Това ще бъде най-добрият атестат.
Препоръката, която ви направи доктор Руденко Йорданов мисля, че също бихте могли да вземете предвид.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, редица доклади получаваме в Народното събрание, които след това не са предмет на обсъждане, но имат информационен характер. Защо този доклад, ако приеме автора или авторите с лека редакция да небъде предоставен на парламента. Той е една предпоставка за по-нататъшни разсъждения. Ако ние трябва да заложим основата за вземане на решения преди всичко е анализът, а анализа се базира точно върху такъв тип безпристрастни и обективни доклади, в които някой може би накрая е поставил заглавието политически елемент, но доклада не е политически.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще предоставя доклада, но той не е влезнал по нормалния път.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Министърът на здравеопазването ежегодно внася доклад за здравето на нацията съгласно член 5. Тогава кой от пътищата ние не сме спазили или искаме да помолим някой да спази?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е въпрос на председателя на Народното събрание, защото той е внесен според закона. Би трябвало да се разгледа, приеме или отхвърли. Ще предоставя доклад на председателя, но дали ще бъде разпространен от него не мога да ви кажа.
ХАСАН АДЕМОВ: В Конституцията е записано какво приема Народното събрание – закони, декларация и решения. Ако това е проект за решение се приема доклада на министъра на здравеопазването с придружен доклад с проект за решение, тогава можем да минем по пътя, за който говорим официалният път на един законопроект, на една декларация и на един проект за решение. По начина, по който е постъпил сега от Министерството на здравеопазването или от Министерски съвет, чрез председателя на Народното събрание означава, че тази процедура, която е конституционна не е спазена. Ако се изпраща за сведение, означава че начинът е този и най-вероятно е така.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще направя доклад, който ще изпратя на председателя на Народното събрание. Комисията по здравеопазване приема доклада за сведение. Докладът ще бъде поставен на сайта на комисията.
Уважаеми колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието на Комисията по здравеопазване.
(Заседанието завърши в 16,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Доц. Д-р Борислав Китов/
